3.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/1

(1)

Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (5) установяват всеобхватна правна рамка за разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО), която е приложима в пълна степен за ГМО, предназначени за отглеждане в целия Съюз под формата на семена или друг посадъчен материал ( „ГМО, предназначени за отглеждане“).

(2)

Съгласно посочената правна рамка ГМО, предназначени за отглеждане, трябва да се подлагат на отделна оценка на риска преди да бъде разрешено пускането им на пазара на Съюза в съответствие с приложение II към Директива 2001/18/ЕО. Целта на тази разрешителна процедура е да се осигури високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, на здравето и благосъстоянието на животните, на околната среда и на интересите на потребителите, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. На цялата територия на Съюза следва да се постигне и поддържа хармонизирано високо равнище на защита на здравето и на околната среда.

(3)

В допълнение към разрешението за пускане на пазара генетично модифицираните сортове трябва също да отговарят на изискванията на правото на Съюза относно търговията със семена и посадъчен материал, определени по-специално в директиви 66/401/ЕИО (6), 66/402/ЕИО (7), 68/193/ЕИО (8), 98/56/ЕО (9), 99/105/ЕО (10) 2002/53/ЕО (11), 2002/54/ЕО (12), 2002/55/ЕО (13), 2002/56/ЕО (14), 2002/57/ЕО (15), и 2008/90/ЕО (16) на Съвета. Сред посочените директиви, директиви 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО съдържат разпоредби, които позволяват на държавите членки да забраняват, при определени ясно формулирани условия, употребата на даден сорт на цялата си територия или на части от нея или да предвидят подходящи условия за отглеждането на даден сорт.

(4)

Когато даден ГМО е разрешен за отглеждане в съответствие с правната рамка на Съюза относно ГМО и по отношение на сорта, който ще се пусне на пазара, отговаря на изискванията на правото на Съюза относно търговията със семена и посадъчен материал, на държавите членки не се разрешава да забраняват, ограничават или възпрепятстват свободното му обращение на своя територия, освен при условията, определени в правото на Съюза.

(5)

Опитът показва, че отглеждането на ГМО е въпрос, на който се обръща по-сериозно внимание на равнището на държавите членки. Въпросите, свързани с пускането на пазара и вноса на ГМО, следва да продължат да бъдат уреждани на равнището на Съюза с цел запазване на вътрешния пазар. Отглеждането обаче може да изисква повече гъвкавост в някои случаи, тъй като е въпрос със сериозно национално, регионално и местно измерение поради връзката му със земеползването, със структурата на местното земеделие и със защитата или запазването на местообитания, екосистеми и ландшафти. Подобна гъвкавост следва да не компрометира общата разрешителна процедура и по-специално процеса на оценяване.

(6)

С цел ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО някои държави членки използваха предпазни клаузи и спешни мерки в съответствие с член 23 от Директива 2001/18/ЕО и член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 в резултат, според случая, на нова или допълнителна информация, станала известна след датата на съгласието и засягаща оценката на риска за околната среда или повторната оценка на съществуващата информация. Други държави членки използваха процедурата на уведомяване, предвидена в член 114, параграфи 5 и 6 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС), която изисква представянето на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда. Освен това процесът на вземане на решение за отглеждането на ГМО се оказа особено труден, тъй като изразените на национално равнище опасения не са свързани само с безопасността на ГМО за здравето или за околната среда.

(7)

В съответствие с член 2, параграф 2 от ДФЕС държавите членки имат право да разполагат с възможност по време на разрешителната процедура и след нея да вземат решение да ограничат или забранят отглеждането на ГМО на своята територия, в резултат на което отглеждането на даден ГМО да бъде изключено от цялата територия на дадена държава членка или от части от нея. Във връзка с това е целесъобразно, в съответствие с принципа на субсидиарност, на държавите членки да бъде предоставена по-голяма гъвкавост за вземане на решения, по време на разрешителната процедура или след нея, дали желаят или не на тяхната територия да се отглеждат генетично модифицирани култури, без да се засяга оценката на риска, предвидена в разрешителната система на Съюза за ГМО, и независимо от мерките, които държавите членки имат право да предприемат в съответствие с Директива 2001/18/ЕО за избягване на случайното наличие на ГМО в други продукти. Предоставянето на такава възможност на държавите членки следва да облекчи процеса на вземане на решения в областта на ГМО. Същевременно следва да бъде запазена свободата на избор на потребителите, земеделските стопани и операторите като се внесе по-голяма яснота за заинтересованите страни по въпросите на отглеждането на ГМО в Съюза. Следователно настоящата директива следва да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(8)

По време на разрешителната процедура за даден ГМО на държавите членки следва да се предостави възможност да поискат от Комисията да представи на нотифициращото лице/заявителя искане за коригиране на географския обхват на нотификацията/заявлението му, подадено в съответствие с част В от Директива 2001/18/ЕО или в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, за да могат цялата територия или части от територията на въпросната държава членка да бъдат изключени от отглеждането. Комисията следва да придвижи процедурата, като представи искането на държавата членка на нотифициращото лице/заявителя без забавяне, а нотифициращото лице/заявителят следва да отговори на искането установен срок.

(9)

Географският обхват на нотификацията/заявлението следва да бъде коригиран по съответния начин, ако нотифициращото лице/заявителят изрично или мълчаливо се съгласи с искането на държавата членка в рамките на установения срок от съобщаването на това искане от Комисията. Ако нотифициращото лице/заявителят се противопостави на искането, нотифициращото лице/заявителят следва да нотифицира Комисията и държавите членки. Същевременно отказът на нотифициращото лице/заявителя да коригира географския обхват на нотификацията/заявлението не засяга правомощието на Комисията в съответствие с член 19 от Директива 2001/18/ЕО или членове 7 и 19 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, според случая, да направи такава корекция по целесъобразност съобразно с оценката на риска за околната среда, извършена от Европейския орган по безопасност на храните („Органа“).

(10)

В допълнение и само когато нотифициращото лице/заявителят е отказал да коригира географския обхват на нотификацията/заявлението за даден ГМО съгласно искането на държава членка, следва да съществува възможност тази държава членка да приеме обосновани мерки, с които да ограничи или забрани отглеждането на този ГМО след като то вече е било разрешено на цялата ѝ територия или на част от нея, на основания, различни от оценяваните съгласно хармонизирания набор от правила на Съюза (т.е. Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003), които са в съответствие с правото на Съюза. Тези основания могат да бъдат свързани с цели на политиката по отношение на околната среда или селското стопанство, или с други сериозни основания като градоустройството и териториалното планиране, земеползването, социално-икономическите въздействия, съвместното съществуване и обществения ред. Позоваване на тези основания може да се прави поотделно или в комбинация, в зависимост от конкретните обстоятелства в държавата членка, регион или зона, за която ще се прилагат мерките.

(11)

Избраното от Съюза равнище на защита на човешкото здраве или здравето на животните и на околната среда дава възможност за единна научна оценка в целия Съюз и настоящата директива следва да не променя това положение. Поради това, с цел да се избегне припокриване с компетенциите, предоставени на органите за оценка на риска и за управление на риска по Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003, държавите членки следва да използват само основания, свързани с цели на политиката за околната среда, които не противоречат на оценката на рисковете за здравето и околната среда, извършена в рамките на разрешителните процедури, предвидени в Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003, като запазването на определени видове природни и ландшафтни характеристики, определени местообитания и екосистеми, както и на конкретни екосистемни функции и услуги.

(12)

Освен това държавите членки следва да могат да обосновават решенията, които приемат съгласно Директива 2001/18/ЕО, със социално-икономическите въздействия, до които би могло да доведе отглеждането на ГМО на територията на засегнатата държава членка. Макар и в препоръката на Комисията от 13 юли 2010 г. (17) да се разглеждат мерки за съвместно съществуване, държавите членки следва да имат и възможност да приемат мерки за ограничаване или забрана на отглеждането на разрешени ГМО на цялата своя територия или част от нея по настоящата директива. Тези основания могат да бъдат свързани с неосъществимостта или невъзможността да бъдат въведени мерки за съвместно съществуване поради специфични географски условия, необходимостта да се избегне наличието на ГМО в други продукти, като специфични или конкретни продукти, необходимостта от защита на разнообразието на селскостопанското производство, или необходимостта от гарантиране на чистотата на сортове семена и посадъчен материал. Освен това Комисията, в съответствие със заключенията на Съвета от 5 декември 2008 г. относно генетично модифицираните организми, представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно социално-икономическите последици от отглеждането на ГМО. Резултатите от този доклад могат да предоставят ценна информация на държавите членки, които смятат да вземат решения въз основа на настоящата директива.

(13)

Приетите по силата на настоящата директива ограничения и забрани следва да се отнасят до отглеждането, а не до свободното обращение и вноса на генетично модифицирани семена и посадъчен материал като продукти или като съставка на продукти и реколтата от тях и освен това следва да съответстват на Договорите, по-специално по отношение на принципа за недискриминация между национални и ненационални продукти, принципа на пропорционалност и член 34, член 36 и член 216, параграф 2 от ДФЕС.

(14)

Мерките, приети от държавите членки в съответствие с настоящата директива, следва да подлежат на процедура за контрол и информиране на равнището на Съюза. С оглед равнището на контрол и информиране на Съюза не е необходимо в допълнение да се предвижда прилагането на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18). Държавите членки могат да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на цялата си територия или част от нея още от деня на влизане в сила на разрешението на Съюза и не по-късно от две години след датата, на която е дадено съгласието/разрешението, при условие че е изтекъл установеният срок на изчакване, по време на който на Комисията е била дадена възможност да коментира предложените мерки.

(15)

Решенията за ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО от държавите членки на цялата им територия или на част от нея следва да не възпрепятстват провеждането на биотехнологични изследвания, при условие че при провеждането на такива изследвания се съблюдават всички необходими мерки за безопасност.

(16)

Когато нови обективни обстоятелства оправдават коригиране на географския обхват на съгласието/разрешението за даден ГМО и във всички случаи не по-рано от две години след датата, на която е дадено съгласието/разрешението, държава членка следва да може да поиска чрез Комисията от притежателя на съгласието/разрешението да коригира географския му обхват. Ако притежателят на съгласието/разрешението не даде изрично или мълчаливо съгласие, на държавата членка следва да се даде възможност да приеме обосновани мерки, с които да ограничи или забрани отглеждането на този ГМО. Засегнатата държава членка следва да предоставя проект на тези мерки на Комисията поне 75 дни преди приемането им, за да даде възможност на Комисията да направи коментари, и по време на този срок следва да се въздържа от приемане и изпълнение на тези мерки. След като изтече установеният срок на изчакване държавата членка следва да може да приеме мерките в първоначалния им вид или изменени с цел да се вземат предвид коментарите на Комисията.

(17)

Държавите членки следва да имат правото да отправят искане до компетентния орган или Комисията да включи отново цялата им територия или част от нея в географския обхват на съгласието/разрешението, от което преди това са били изключени. В този случай следва да не е необходимо искането да бъде препращано на притежателя на съгласието/разрешението и да се иска неговото съгласие. Компетентният орган, който е издал писменото съгласие или Комисията съгласно Директива 2001/18/ЕО или съответно Регламент (ЕО) № 1829/2003, следва да измени географския обхват на съгласието или на решението за издаване на разрешение по съответния начин.

(18)

Писменото съгласие или решенията за издаване на разрешение, съставени или приети с географски обхват, който е ограничен до някои зони, или мерките за ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО, приети от дадени държави членки в съответствие с настоящата директива, следва да не възпрепятстват или да ограничават използването на разрешени ГМО от други държави членки. Освен това настоящата директива и приетите в съответствие с нея национални мерки следва да не засягат изискванията на правото на Съюза относно неволното и случайното наличие на ГМО в сортове семена и посадъчен материал, които не са генетично модифицирани, и следва да не възпрепятстват отглеждането на сортове, които отговарят на тези изисквания.

(19)

В Регламент (ЕО) № 1829/2003 се предвижда, че препоръките, направени в части А и Г от Директива 2001/18/ЕО за ГМО, разрешени в съответствие с част В от посочената директива, се считат за еднакво приложими за ГМО, разрешени в съответствие с посочения регламент. Съответно мерките, приети от държавите членки в съответствие с Директива 2001/18/ЕО, следва да се прилагат също и за ГМО, разрешени по реда на Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(20)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки по отношение на свободното движение на конвенционални семена, посадъчен материал и на продукта от реколтата съгласно приложимото право на Съюза и в съответствие с ДФЕС.

(21)

За да се съчетаят целите на настоящата директива със законните интереси на икономическите оператори във връзка с ГМО, за които е било дадено разрешение или които са били в процес на получаване на разрешение преди влизането в сила на настоящата директива, следва да се предвидят подходящи преходни мерки. Преходните мерки са оправдани и от необходимостта да се избегне създаването на потенциално изкривяване на конкуренцията чрез различно третиране на притежателите на вече дадени разрешения и бъдещите кандидати за разрешения. В интерес на правната сигурност срокът, в който могат да се приемат такива преходни мерки, следва да се ограничи до строго необходимото за осигуряване на безпроблемен преход към новия режим. Следователно тези преходни мерки следва да позволяват на държавите членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива към продукти, за които е било дадено разрешение или които са били в процес на получаване на разрешение преди влизането в сила на настоящата директива, при условие че не се засягат разрешените генетично модифицирани сортове семена и посадъчен материал, които вече са били засадени законосъобразно.

(22)

Препоръката на Комисията от 13 юли 2010 г. предоставя на държавите членки насоки за разработването на мерки за съвместно съществуване, включително в граничните райони.

(23)

Директива 2001/18/ЕО следва да бъде съответно изменена,