—

на заседанието си в Страсбург (Франция), проведено от 17 до 19 март 2014 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕО от Котону, и по-специално член 11а от него,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията за африканско единство (ОАЕ) относно предотвратяването и борбата с тероризма, приета през 1999 г., и плана за действие, приет през 2002 г. на Междуправителствената среща на високо равнище на Африканския съюз (АС), за предотвратяване и борба с тероризма в Африка,

—

като взе предвид Решение № 3/04 и Решение 7/06 на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, отнасящи се до борбата срещу използването на интернет за терористични цели,

—

като взе предвид резолюции 1373 (2001 г.), 1566 (2004 г.) и 1624 (2005 г.) на Съвета за сигурност на Обединените нации, които съдържат основните елементи на международната правна рамка за борба с тероризма,

—

като взе предвид Глобалната стратегия на Организацията на обединените нации за борба с тероризма, приета на 8 септември 2006 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-EU/101.544/14/A/fin.),

А.

като има предвид, че из цял свят и по-специално в държавите в АКТБ и в държавите — членки на ЕС, тероризмът продължава да представлява заплаха;

Б.

като има предвид, че политиките и мерките за борба с тероризма могат да бъдат ефективни единствено ако се прилагат в съответствие с международното право, по-специално с международното право в областта на правата на човека;

В.

като има предвид, че разпространението на тероризма се активизира чрез използването на интернет и на социалните медии, в резултат на което структурата, методите и начините на финансиране на терористичните мрежи се усложняват и стават по-трудни за разкриване;

Г.

като има предвид, че интернет и социалните медии са инструменти, които могат да бъдат използвани както за терористични цели, така и за борба срещу разпространението на тероризма; като има предвид, че интернет не следва да се разглежда като заплаха сам по себе си;

Д.

като има предвид, че има нова форма на тероризъм, насочена срещу компютърните услуги, особено срещу компютърните услуги на публичните органи, и известна под името „кибертероризъм“;

Е.

като има предвид, че интернет и социалните мрежи като Facebook, Linkedin, Viadeo, Twitter и Youtube все по-често се използват от терористични организации, които вербуват, финансират и обучават ползватели на интернет и ги подстрекават да разпространяват тероризъм и да извършват терористични действия;

Ж.

като има предвид, че интернет представлява международна мрежа за незабавна комуникация и неограничено пространство за взаимодействие, което не се поддава на цензура; като има също така предвид, че интернет е мощно средство за упражняване на шантаж и натиск върху международното обществено мнение посредством разпространението на изображения на екзекуции или на малтретиране на заложници;

З.

като има предвид, че кибертероризмът позволява на терористичните групировки да установяват и поддържат връзки без физическото препятствие на границите, като по този начин се намалява необходимостта те да разполагат с бази или убежища в различни страни; като има предвид, че този транснационален характер налага държавите да отговорят по координиран начин на това зло;

И.

като има предвид, че терористите използват във все по-голяма степен новите информационни технологии с цел да разпространяват свои аудиовизуални записи като израз на своята идеология, да вселяват чувството на страх сред населението, да идентифицират, вербуват и радикализират потенциални членове, с цел да ги превърнат в бъдещи бойци, да събират и прехвърлят средства, както и да организират или подбуждат към извършването на терористични актове;

Й.

като има предвид освен това, че терористичните организации широко използват интернет и социалните медии, за да поддържат контакт със своите оперативни инфраструктури, които често са много отдалечени, да предоставят ноу-хау за изработването на бомби и снаряди и да събират дарения;

К.

като има предвид, че използването на интернет и на социалните медии за терористични цели се благоприятства от факта, че демократичните държави като цяло се колебаят да предприемат действия поради загриженост за защитата на свободата на изразяване на мнение и не са склонни да предприемат ефикасни мерки срещу интернет сайтове, които разпространяват радикални идеологии и проповядват нетолерантност, омраза и насилие;

Л.

като има предвид, че редица социално-икономически и политически фактори като бедността, безработицата сред младите, изолацията и отдръпването от обществото, нетолерантността, липсата на образование, социалната несправедливост, конфликтите и лошото управление могат да представляват благодатна почва за радикализация;

М.

като има предвид, че тероризмът във всички свои форми и прояви е една от най-сериозните заплахи за международния мир и сигурност и че следователно е наложително да се води борба срещу него с всички налични средства, съобразени с Устава на Организацията на обединените нации, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

Н.

като има предвид, че в Резолюция 1624 (2005 г.) на Съвета за сигурност на Обединените нации се отправя призив към държавите да предприемат всички необходими и подходящи мерки в съответствие със задълженията им по силата на международното право, за да забранят със закон подбудителството към извършване на терористични деяния и за да предотвратяват всякакво подбудителство към извършването на подобни деяния;

О.

като има предвид, че е необходимо да се потвърдят ангажиментите, поети от държавите в рамките на глобалната стратегия на Организацията на обединените нации за борба с тероризма, в частност „за координиране на усилията на международно и регионално равнище за противодействие на тероризма във всички негови форми и прояви в интернет“ и „за използване на интернет като средство за противодействие на разпространението на тероризма“;

1.

призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да спазват своите задължения по силата на резолюции 1373, 1566 и 1624 на Съвета за сигурност на ООН;

2.

настоятелно призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат изцяло с Комитета за борба с тероризма, създаден с Резолюция 1373 (2001 г.), и комитета, създаден с Резолюция 1540 (2004 г.), и призовава освен това посочените органи да активизират сътрудничеството помежду си;

3.

настоятелно призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат с цел подобряване на бдителността по отношение на дейностите на терористичните организации; също така призовава държавите от АКТБ и ЕС да разработят начини за съвместна работа с цел предотвратяване на терористични актове, като по този начин насърчават ефективната борба с тероризма, по-специално чрез предвиждането на обмен на информация посредством надеждни официални канали за комуникация;

4.

призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, които все още не са създали звена в рамките на своите правителства за предотвратяване и борба с различните проявления на тероризма, да направят това, с цел да подобрят сътрудничеството между службите и да поддържат контакти с международните, регионалните и подрегионалните координационни центрове, като същевременно гарантират правото на гражданите на свобода на словото и на участие в силна демократична опозиция и в дебати; призовава държавите да увеличат своя капацитет за контрол на мрежите, включително чрез тясно сътрудничество с университетите, които обучават специалисти в тази област;

5.

призовава Европейската комисия и международните организации като Комитета за борба с тероризма (КБТ), Интерпол, Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да предоставят необходимата помощ на държавите от АКТБ за увеличаване на техния капацитет за предотвратяване и борба с тероризма;

6.

приканва държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да обменят информация относно използването на интернет за терористични цели и да си сътрудничат в разработването на ефикасни средства за борба с тази заплаха;

7.

призовава за контрол на интернет сайтовете, които подбуждат към омраза и разпространяват терористични идеи, както и на информацията и разузнавателните данни, свързани с терористични деяния и дейности, както и за прозрачност на въпросния контрол и за защита на събраните данни;

8.

изтъква, че интернет е изключително ценен инструмент, който позволява на гражданите да изразяват или да отстояват своите виждания, да имат достъп до информация и да предявяват своите права, и че той представлява отлично средство за комуникация, опознаване на други култури и обогатяване на личността;

9.

приканва държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да приемат законодателство, с което да се създадат ефективни, прозрачни и демократични процедури, които да предоставят възможност за своевременно закриване на уебсайтовете, които обслужват интересите на терористите;

10.

отбелязва, че приемането на законодателство за борба с разпространението на тероризма посредством интернет и социалните мрежи не е достатъчно само по себе си поради трудността, свързана с прилагането на въпросното законодателство за мрежата; съответно призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да поставят акцент върху превенцията и информацията, особено по отношение на младите хора, с цел те да бъдат отговорни и информирани потребители, но също и по отношение на персонала, който работи пряко или косвено в областта на националната сигурност и чиито лични данни в интернет биха могли да бъдат използвани за терористични цели;

11.

призовава държавите от АКТБ, държавите — членки на Съюза, и Комисията да работят в сътрудничество с големите интернет компании и групи, с цел да намерят начини за борба с използването на интернет за терористични цели и за контрол, но също така и за предотвратяване на вербуването на потребители, като същевременно се спазват правата на лицата на неприкосновеност на личния живот и на свобода на изразяване на мнение; отбелязва, че държавите и международните организации също имат възможността да използват в по-голяма степен интернет и социалните мрежи за разпространение на насрещни доводи с цел борба с радикализацията;

12.

призовава правителствата да упражняват строг контрол, за да не се допуска дарения за благотворителни организации и асоциации със социална цел да стават източници на финансиране на терористични дейности;

13.

призовава всички държави да си сътрудничат безрезервно по отношение на мерките за борба с тероризма в съответствие с техните задължения съгласно международното право;

14.

отправя искане към всички компетентни международни, регионални и подрегионални организации да задълбочат международното сътрудничество в рамките на борбата срещу тероризма и да активизират отношенията си с Организацията на обединените нации, и по-специално с Комитета за борба с тероризма, с цел да се улесни цялостното и незабавно прилагане на Резолюция 1373 (2001 г.); насърчава държавите — членки на ЕС, и държавите от АКТБ да поддържат редовни контакти със специалния докладчик на ООН относно борбата с тероризма и правата на човека и да отправят покани към него;

15.

подчертава необходимостта от допълнително укрепване на програмите за борба с бедността и маргинализацията и за насърчаване на разрешаването на конфликти, с цел да се противодейства на уязвимостта на някои слоеве от обществото, които поради отчаяние биха могли да бъдат склонни да изпитват известно доверие към аргументите или проповедите на екстремистки групировки;

16.

призовава всички публични и частни аудиовизуални органи да включат в своите продукции съдържание, предназначено да информира обществеността за опасностите, свързани с пропагандата на радикални групировки, и да се противопоставя на пагубните и екстремистки идеи, изразявани в рамките на тази пропаганда;

17.

възлага на своите съпредседатели на предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, Африканския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

на заседанието си в Страсбург (Франция), проведено от 17 до 19 март 2014 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 година (Споразумение от Котону), по-конкретно членове 36 и 37 от него, и прегледите на това споразумение от 2005 г. (3) и 2010 г. (4),

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 18 септември 2000 г., с която се установяват Целите на хилядолетието за развитие като цели, определени съвместно от международната общност с цел премахване на бедността,

—

като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637) и „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“ (COM(2011)0638),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета относно изпълнението на 11-ия Европейски фонд за развитие (COM(2013)0445),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 година за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (EО) № 1207/2001 на Съвета от 11 юни 2001 година относно процедурите, улесняващи издаването на сертификати за движение на стоките EUR.1, съставяне на декларации върху фактури и формуляри EUR.2 и издаване на разрешения на одобрени износители по реда на разпоредбите за преференциална търговия между Европейската общност и някои страни, и отменящ Регламент (ЕИО) № 3351/83 (7),

—

като взе предвид насоките на Комисията относно прилагането в Общността на разпоредбите относно действителността на доказателствата за произход,

—

като взе предвид съобщението на Комисията за определяне в контекста на преференциалните тарифни режими на условията за информирането на икономическите оператори и администрациите на държавите членки относно случаите на основателни съмнения във връзка с произхода на стоките (8),

—

като взе предвид наръчника на Световната банка за модернизиране на митниците, публикуван през 2005 г. (версия на френски от 2007 г.),

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие (9),

—

като взе предвид кодовете на ООН за населените места за търговски и транспортни цели (UN/LOCODE) и тяхната ежегодна актуализация,

—

като взе предвид бързия митнически инструмент с кодове по хармонизираната система за контрол на веществата, разрушаващи озоновия слой,

—

като взе предвид документа на ОИСР от юли 2012 г. със заглавие „Tax administration: detecting corruption“ („Данъчна администрация: откриване на случаи на корупция“), публикуван като част от инициативата CleanBiz (10),

—

като взе предвид Осмата конференция на Световната митническа организация на тема „Партньорство в сферата на академичните изследвания и развитието на митниците“ (Partnership in Customs Academic Research and Development — PICARD), която се проведе от 18 до 20 септември 2013 г. и чийто домакин беше Институтът по международна стопанска дейност и право към Националния университет за научни изследвания в Санкт Петербург (11),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 450/2008 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) по отношение на срока на неговото прилагане (12),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2003 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2008 на Съвета (13),

—

като взе предвид Споразумението на СТО относно прилагането на член VII (определяне на митническата стойност) (14),

—

като взе предвид Споразумението на СТО относно правилата относно произхода (15),

—

като взе предвид документа на Световната митническа организация, озаглавен „Митниците през 21-вия век“, и резолюцията на Съвета за митническо сътрудничество от юни 2009 г. относно продължаващите действия на СМО в отговор на глобалния икономически спад,

—

като взе предвид член 51, бележка под линия 14 от Споразумението на СТО за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост относно „стоките с фалшифицирани търговски марки“ и „стоките, чието авторско право е било обект на пиратство“ (16),

—

като взе предвид конференцията на Междуамериканския център за данъчни администрации от 2013 г. относно укрепването на отношенията между митническите и данъчните органи с оглед на борбата срещу данъчните измами, проведена в Найроби (Кения) от 9 до 12 септември 2013 г. (17),

—

като взе предвид декларацията на министрите и решенията от Деветата среща на министерско равнище на СТО в Бали, проведена от 3 до 6 декември 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (ACP-EU/101.547/14/fin.),

А.

като има предвид, че митниците изпълняват жизнено важна роля за събирането на такси върху търговията със стоки, които са изключително важен източник на приходи за държавния бюджет, особено за страни като по-голямата част от държавите от АКТБ, които са изправени пред високи равнища на дефицит и държавен дълг;

Б.

като има предвид, че една от целите на бюджетната подкрепа съгласно 11- ия ЕФР (2014 — 2020 г.) следва да бъде да подкрепи и активизира техническата помощ и обмена на най-добри практики в областта на митниците;

В.

като има предвид, че с оглед на задълбочаването на регионалната интеграция в рамките на АКТБ, включително с оглед на създаването и поддържането на митнически съюзи, е необходимо да има внимателна модернизация на митниците, добро управление и прозрачност по отношение на митническите и данъчните въпроси, както и ефективна законодателна рамка за разработване и прилагане на инструменти за защита на търговията;

Г.

като има предвид, че модернизацията на митниците е необходимо да се извършва по прозрачен начин с участието на парламентите и заинтересованите страни на национално равнище, и като има предвид, че процесът на модернизация следва да включва наемане и обучаване на експерти по митническите въпроси, подходяща техническа инфраструктура, включително свързаност чрез ИКТ, и повишен институционален капацитет на митническите органи за налагане на спазването на правилата;

Д.

като има предвид, че реформата на национално равнище и инициативите за регионална интеграция в сектора на митниците трябва да се провеждат в съзвучие с усилията за улесняване на търговията в рамките на многостранната система на СТО;

Е.

като има предвид, че бързото и цялостно прилагане на разпоредбите на споразумението за улесняване на търговията, сключено на Деветата конференция на министерско равнище на СТО в Бали, ще спомогне за модернизирането на митническите режими и за ускоряване на търговските процедури, както и за подобряване на търговския обмен;

Ж.

като има предвид, че модернизираните митници следва да функционират по начин, който е съобразен с потребителите, с цел да се допринесе за борбата срещу имитациите и фалшифицираните продукти, като по този начин се помогне на потребителите да направят своя избор въз основа на наличието на информация и да подобрят своята сигурност;

З.

като има предвид, че с оглед на ефикасността на митниците е необходимо да се ограничат бюрократичните формалности, ненужните административни тежести и разходите, които произтичат от тях, и да се създадат справедливи условия за търговия на равна нога с други търговски партньори, което впоследствие да допринесе за регионалната интеграция и за жизнеспособността на търговията между ЕС и АКТБ;

И.

като има предвид, че Комисията изисква да се сключват споразумения за митническо сътрудничество с държави и региони с оглед на улесняването на кумулирането на няколко равнища, и като има предвид, че правилата за произход съгласно Общата система за преференции не предвиждат пълна кумулация по точки 1 — 24 от кодовете по хармонизираната система, въпреки че това са продуктите, по отношение на които голяма част от най-слабо развитите държави от АКТБ имат конкурентно и сравнително предимство, що се отнася до износа;

1.

посреща със задоволство отреждането на по-важна роля на митническата администрация не само при налагането на спазването на мерките, но и при разкриването на евентуални престъпления, по-специално престъпления, свързани с трафик, и изтъква необходимостта от борба срещу престъпленията, свързани с митническите такси, и порочната практика, включително подкупите;

2.

счита, че държавите от АКТБ ще извлекат огромна полза от укрепването на митническите органи с оглед на улесняването на изпълнението на целите, свързани с регионалната интеграция;

3.

изтъква важната роля на регионалните митнически съюзи с оглед на улесняването на вътрешнорегионалната търговия;

4.

отчита, че митническите такси са важен източник на приходи за държавните бюджети на държавите от АКТБ, но че те не следва да бъдат единственият източник на приходи; изтъква, че премахването на тарифите или намаляването на митническите такси би могло да бъде компенсирано от по-голям обем на търговския обмен, разнообразяване на данъчните постъпления и увеличаване на вноските от БНД;

5.

поздравява държавите от ОИСР, които са отчели способността на данъка върху добавената стойност (ДДС) да обезпечава приходи по прозрачен начин, и призовава ЕС да предостави техническа помощ на страните партньори от АКТБ, които са в процес на въвеждане на данък върху потреблението на широка основа, с оглед да се насърчи спазването на насоките на ОИСР относно ДДС/данъка върху стоките и услугите; подчертава, че в рамките на либерализацията на международната търговия въвеждането на ДДС е една от предпочитаните алтернативи на митническите такси;

6.

счита, че при въвеждането на промени в преференциалните правила за произход в рамките на споразуменията за икономическо партньорство трябва да се вземе под внимание тяхното въздействие, определено чрез анализ на свързаните с тях разходи и ползи, върху икономиката на всяка една държава от АКТБ; счита, че трябва да се подложат на щателен анализ разходите и ползите, както за държавите — членки на ЕС, така и за държавите от АКТБ, свързани с методите за изчисляване за целите на определянето на произхода въз основа на добавената стойност;

7.

ето защо призовава ЕС в качеството му на най-голям източник на официална помощ за развитие за държавите от АКТБ, както и правителствата, които получават тази помощ, да насочат вниманието си към обезпечаването на достатъчни бюджетни ресурси; призовава за по-голяма прозрачност и отчетност от страна на митническите органи с цел повишаване на ефикасността на техните ежедневни дейности и подобряване на цялостното положително въздействие, което те оказват върху развитието на трансграничните, двустранните и многостранните законосъобразни търговски потоци;

8.

подчертава, че при поискване ЕС следва да подкрепи реформирането и модернизацията на митниците, като споделя своя ноу-хау и добри практики по отношение на митническото сътрудничество, и да подобри максимално използването на средствата и инструментите в контекста на съществуващата рамка;

9.

насърчава обмена на добра практика, свързана с модернизацията на митниците и улесняването на търговията, между Европейския съюз и държавите от АКТБ;

10.

изтъква, че митниците допринасят за ефективното и ефикасно управление на границите, което е от жизнено значение за улесняването на търговията, намаляването на търговските разходи и съответно за повишаването на конкурентоспособността на дадена държава, както и че през 21-вия век основният акцент в рамките на дейността на митниците се измества от физическия контрол на пратките при техния внос към проверките след освобождаване на пратките чрез използване на методи, основани на одита, което увеличава търсенето на добре проектирана подкрепа в областта на ИКТ;

11.

изразява увереност, че добре функциониращите митници са ключов елемент за устойчивото развитие, който предоставя възможност например за участие на частния сектор в реалната икономика, регионално сближаване и интеграция на пазарите чрез трансгранично сътрудничество, както и за развитие на отворена и справедлива търговия в съответствие с правилата на СТО;

12.

счита, че практическите стъпки, водещи до модернизация на митниците, следва, наред с други цели, да бъдат насочени към:

13.

освен това счита, че една база данни за ОИО, включваща информация за митническите нарушения и текущите разследвания, която да бъде предоставена безплатно на разположение на митническите органи на страните от АКТБ, би могла да улесни обмена на информация и най-добри практики и да повиши степента на прилагане на митническите правила;

14.

призовава Комисията да създаде програма за обмен на митнически експерти и други правоприлагащи служители на държавите от ЕС и от АКТБ, в сътрудничество с митническите органи на държавите членки на ЕС и с новата Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост, с оглед засилване на двустранното сътрудничество в областта на борбата срещу незаконната паралелна търговия със стоки, засилване на защитата на интелектуалната собственост на регистрираните носители на права и тясно наблюдение на търговията с озоноразрушаващи вещества, които допринасят за изменението на климата;

15.

на мнение е, че една модерна и ефективна митническа система е необходимата основа за ефективни политики за търговска защита, и счита, че органите, натоварени с производства в областта на търговската защита, следва да вземат изцяло предвид опита и експертните знания на митническите органи;

16.

призовава митническите администрации да повишат междуведомственото сътрудничество с другите гранични и трансгранични органи, особено здравните инспекторати и инспекторатите за безопасността, включително на равнището на АКТБ и на ЕС;

17.

призовава Европейския съюз и държавите от АКТБ да насърчават всички инициативи за подобряване на регионалната интеграция в митническия сектор, като същевременно гарантират, че стандартите, установени в рамките на тези инициативи, са съвместими с международната многостранна система, и че те доразвиват целта за създаване на открит, справедлив пазар;

18.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на ЕС, Африканския съюз, Панафриканския парламент, националните и регионалните парламенти и регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

заседаваща в Страсбург от 17 до 19 март 2014 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО (Споразумение от Котону), и по-специално член 32 от него относно околната среда и природните ресурси, както и член 49 относно търговията и околната среда,

—

като взе предвид Декларацията относно устойчивото развитие и управление на промишлеността в областта на минералните ресурси на държавите от АКТБ (ACP/89/008/10), приета в Брюксел на 1-та среща на министрите от АКТБ, отговарящи за промишлеността в областта на минералните ресурси, проведена от 13 до 15 декември 2010 г. в Брюксел, Белгия,

—

като взе предвид обхвата и дейностите на международната група на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) относно устойчивото управление на природните ресурси,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа (19),

—

като взе предвид изследването на Центъра за търговска политика на Африка в областта на използването на минералите, устойчивостта на околната среда и устойчивото развитие в регионите на ИАО, ЮАОР и ИОЗАД (2009 г.),

—

като взе предвид Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и използване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди,

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно създаване на рамка за действието на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морската стратегия),

—

като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) от 1982 г. и Споразумението от 1994 г., отнасящо се до изпълнението на част XI от нея,

—

като взе предвид Протокола към Конвенцията от Барселона за опазване на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра (Протокол за крайбрежните води) от 24 март 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2007 г., озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изправени сме пред предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони“ (COM(2010)560),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—

като взе предвид Кодекса за миннодобивна дейност на Международния орган за морското дъно,

—

като взе предвид международното споразумение за околната среда относно разрешаването на практически проблеми по отношение на миннодобивни райони на морското дъно от 14 август 1987 г., подписано от Канада, Белгия, Нидерландия, Италия и Русия,

—

като взе предвид работата на международния семинар по потребностите на управлението на околната среда за проучване и експлоатация на намиращи се на морското дъно полезни изкопаеми, проведена в Нади, Фиджи, от 29 ноември до 2 декември 2011 г.,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 11 септември 2012 г., озаглавен „Напредък на интегрираната морска политика на ЕС“ (COM(2012)0491),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (АКТБ — ЕС/101.546/14/окончателен),

А.

като има предвид, че природните ресурси са предпоставка за стопанската дейност, заетостта и благоденствието на една държава;

Б.

има предвид, че краткосрочните и дългосрочните последствия от миннодобивните операции, особено в дълбоки води, остават неясни и че съществуват постоянни опасения за повишена токсичност на водата и промяна на местообитанията, както и за течове, разливи и корозия;

В.

като има предвид от една страна, че ресурсите са ограничени, а от друга страна — че са необходими нови ресурси за иновации и развитие;

Г.

като има предвид, че всяка експлоатация и миннодобивна дейност оказват отражение върху екосистемите и околната среда;

Д.

като има предвид, че много държави от АКТБ разполагат с минерални ресурси на морското дъно в своите собствени териториални води или в международни води, както по крайбрежието,така и в открито море;

Е.

като има предвид, че преработвателната промишленост понастоящем често пъти разчита на доставки на суровини и нефт за своята дейност, както и че доставките често се контролират от няколко доставчици;

Ж.

като има предвид, че по-голямата част от нефта и полезните изкопаеми, добити от морското дъно, се изнасят без висока добавена стойност за държавите производителки от АКТБ;

З.

като има предвид, че Споразумението за партньорство от Котону предвижда сътрудничество в областта на опазването на околната среда и устойчивото използване и управление на природните ресурси и потвърждава ангажимента за насърчаване на международната търговия по такъв начин, че да се гарантира устойчиво и стабилно управление на околната среда;

И.

има предвид, че правителствата на държавите от АКТБ имат суверенитет и юрисдикция над своите съответни изключителни икономически зони (ИИЗ) в съответствие с международното право като страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

Й.

като има предвид, че при липса на силни правителства, които да регулират и контролират сектора на добива на полезни изкопаеми от морското дъно, дейността на миннодобивните предприятия може да доведе до значително дългосрочно увреждане на околната среда и здравето на местно равнище;

К.

като има предвид, че установен принцип на международното право е принципът, че минералните ресурси в открито море са извън морската юрисдикция на ИИЗ на дадена държава и са общо наследство на човечеството;

Л.

като има предвид, че между 1990 и 2008 г. световното производство на 14 основни полезни изкопаеми се е увеличило от 1 милион тона до около 2,5 милиона тона; като има предвид, че се очаква световното търсене да нарасне значително с увеличаването на населението до 9 милиарда души до 2050 г.,

М.

като има предвид, че Кодексът за миннодобивна дейност предвижда цялостен набор от правила, разпоредби и процедури, издадени от Международния орган за морското дъно за регулиране на търсенето, проучването и експлоатацията на морски полезни изкопаеми в международната зона на морското дъно;

1.

изразява своята загриженост, че въпреки факта, че развиващите се страни разполагат с богати минерални ресурси, настоящата търговска схема, според която те изнасят суровини и купуват произведени продукти от индустриализираните страни, не е успяла да се справи продължаващите проблеми на бедността;

2.

подчертава на първо място, че всяка експлоатация и миннодобивна дейност следва да се стремят да запазват екосистемите непокътнати и да ограничават увреждащите действия до минимум;

3.

призовава правителствата на държавите от АКТБ — ЕС да премахнат „проклятието върху ресурсите“ и да поставят богатите минерални ресурси на държавите от АКТБ в центъра на своята стратегия за развитие в полза на цялото население, вместо от тези ресурси да забогатяват само инвеститорите и един малък елит, докато обикновените граждани не извличат никаква полза;

4.

настоятелно призовава държавите от АКТБ да използват умели и опитни експерти при воденето на преговори с миннодобивни предприятия относно договори за експлоатация на полезни изкопаеми; насърчава държавите от АКТБ също така да инвестират в свои собствени специалисти в областта на правото и на добива на полезни изкопаеми чрез образование и обучение, за да се гарантира трайно и устойчиво натрупване на знания; призовава ЕС и държавите членки да подкрепят инициативи за трансфер на знания;

5.

припомня, че преходът към нисковъглеродни общества и следователно замяната на изкопаемите горива трябва да бъде дългосрочна цел за държавите от АКТБ и ЕС; настоятелно призовава държавите и инвеститорите да използват по-пълноценно огромните потенциали за възобновяема енергия в държавите от АКТБ;

6.

подчертава важната роля, която националните парламенти следва да играят в надзора на миннодобивните споразумения и договори, за да изпълнят своите отговорности пред собствените си граждани;

7.

подчертава необходимостта от прозрачни и ефективно приложими законодателни и регулаторни рамки за управление на сектора на минералните ресурси от морското дъно; припомня в тази връзка необходимостта да се приемат закони срещу употребата на международно забранени токсични вещества; призовава националните правителства и парламенти да прилагат политики и да регулират чуждестранните инвестиции в интерес на обществото, след консултации с гражданското общество, така че чуждестранните инвестиции да носят ползи за местната икономика, да създават национална добавена стойност и да насърчават развитието;

8.

подчертава, че държавите следва да гарантират, че миннодобивни лицензи за морското дъно се издават чрез прозрачна, конкурентна и недискреционна процедура, и че лицензите следва да включва правно обвързващи разпоредби относно социалните и екологичните стандарти; настоятелно призовава държавите да наблюдават миннодобивните дейности и да контролират прилагането на тези социални и екологични стандарти;

9.

призовава всички държави и техните правителства да включват отговорности и задължения за чуждестранните инвеститори, опериращи в развиващите се страни, за спазване на правата на човека и на основните трудови и екологични стандарти на МОТ;

10.

настоятелно призовава партньорите за развитие, включително и Европейския съюз, да предоставят техническа помощ на държавите, извършващи миннодобивна дейност на морското дъно, с цел да се оцени екологичното и социалното въздействие на миннодобивните дейности върху морското дъно в миналото и в настоящето, да се въведе отговорност за щетите върху околната среда и здравето на всички равнища, да се компенсират жертвите и да се възстанови екосистемата съгласно принципа „замърсителят плаща“;

11.

настоятелно призовава предприятията да използват най-добрите налични технологии, за да сведат до минимум краткосрочното и дългосрочното въздействие върху околната среда от миннодобивните операции;

12.

приветства проекта, озаглавен „Полезни изкопаеми от морските дълбини в региона на Тихоокеанските острови: правна и фискална рамка за устойчиво управление на ресурсите“, финансиран от Европейския съюз по линия на 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) и осъществяван от Секретариата на Тихоокеанската общност (SPC), и призовава за научни проучвания и оценки на възможностите и рисковете, свързани с миннодобивни дейности на морското дъно, тяхното пряко и косвено въздействие върху околната среда и тяхната рентабилност;

13.

насърчава държавите от АКТБ и ЕС да създадат или укрепят националните агенции за наука, технологии и иновации, заедно с капацитет за мониторинг, за да се насърчават технологии и ноу-хау в областта на проучването и миннодобивните дейности на морското дъно с цел да се подобрят устойчивостта и безопасността при провеждането на проучване и миннодобивни дейности на морското дъно;

14.

приветства насроченото за 2014 г. обществено допитване на Комисията относно миннодобивните дейности на морското дъно като подготовка за съобщение, което ще бъде публикувано през 2015 г., и призовава Комисията да докладва редовно на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС относно напредъка на процедурата на допитване;

15.

припомня, че проучването за нефт и газ вече може да има непредвидени социални и екологични въздействия; подчертава, че предприятията следва да оценяват социалните и екологични въздействия преди проучването и експлоатацията;

16.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на Европейския съюз, Африканския съюз, Панафриканския парламент, Международния орган за морското дъно и Програмата на ООН за околната среда.

—

на заседанието си в Страсбург (Франция), проведено от 17 до 19 март 2014 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, и по-специално член 13 от него, въз основа на който се провежда диалогът между АКТБ и ЕС по въпросите на миграцията,

—

като взе предвид съвместната декларация на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС от юни 2010 г. относно миграцията и развитието,

—

като взе предвид доклада за диалога от 2011 — 2012 г. относно миграцията и развитието, приет от Съвета на министрите АКТБ — ЕС на 37-ата му сесия, проведена в Порт Вила на 14 юни 2012 г.,

—

като взе предвид диалога на високо равнище на ООН по въпросите на миграцията и развитието от 3 октомври 2013 г. и съвместната декларация на ЕС и неговите държави членки и държавите от АКТБ на същата тема,

—

като взе предвид създаването на Обсерватория на миграцията за държавите от АКТБ,

—

като взе предвид Съвместната стратегия ЕС — Африка,

—

като взе предвид съвместната декларация Африка — ЕС за миграцията и развитието, подписана в Сирте на 23 ноември 2006 г.,

—

като взе предвид членове 77 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид глобалния подход на ЕС към миграцията и мобилността от 2005 г., подновен през ноември 2011 г.,

—

като взе предвид Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет от Съвета през октомври 2008 г., Първия годишен доклад на Комисията за имиграцията и предоставянето на убежище (2009) (COM(2010)0214) и заключенията на Съвета от 3 юни 2010 г. относно последващите действия на Европейския пакт за имиграцията и убежището,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (21),

—

като взе предвид Стокхолмската програма за периода 2010 — 2014 г., Европейския пакт за имиграцията и убежището и съобщението на Комисията от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM (2010)0171),

—

като взе предвид Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (22),

—

като взе предвид Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (23), Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава членка (24), и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на сезонната заетост (COM(2010)0379),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за наблюдението на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (COM(2013)0197),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г. относно „Европейска политика за съседство:

—

полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN/2013/0004),

—

като взе предвид речта на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън пред Съвета за сигурност на ООН на 4 май 2010 г., в която тя подчерта необходимостта от всеобхватен подход към управлението на кризи и изграждането на мир и наблегна на очевидните връзки между сигурността, развитието и правата на човека,

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 5 април 2011 г. относно миграционни потоци, свързани с нестабилността: обхват и роля на външната политика на ЕС (25) и от 21 октомври 2013 г. относно миграционните потоци в Средиземноморието, със специално внимание към трагичните събития край бреговете на Лампедуза (26), както и позицията си от 5 февруари 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на сезонната заетост (27), в което се разглеждат техните човешки, социални и икономически права,

—

като взе предвид доклада на Международната организация по миграция (МОМ), озаглавен „Състояние на миграцията, причинена от промени в околната среда — 2012 г.“,

—

като взе предвид мандата на специалния докладчик по правата на човека на мигрантите, създаден през 1999 г. от Комисията на ООН по правата на човека,

—

като взе предвид Световната комисия по международна миграция, диалога на високо равнище на ООН по въпросите на миграцията и развитието и Световния форум за миграцията и развитието,

—

като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства, приета на 18 декември 1990 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея, приети от Общото събрание на ООН през ноември 2000 г.,

—

като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—

като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците и протокола към нея от 31 януари 1967 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г.,

А.

като има предвид, че политическата, социална и икономическа нестабилност, икономическият спад, лошото управление, липсата на сигурност, нарушенията на правата на човека, политическите репресии, хуманитарните кризи и природните бедствия, както и нарастващите различия в условията на живот са основните движещи сили на миграцията; като има предвид, че нестабилните държави са най-уязвими за вътрешни и външни сътресения;

Б.

като има предвид, че миграцията е едновременно и възможност, и предизвикателство за развитието, с важни икономически и социални последици за държавите на произход, транзит и местоназначение, както и за самите мигранти;

В.

като има предвид, че добре управляваната миграция може да бъде от полза както за държавите от ЕС, така и за държавите от АКТБ, като помага за задоволяването на съществуващи и бъдещи потребности от работна ръка и допринася за развитието на всички засегнати страни;

Г.

като има предвид, че миграцията Юг — Юг е много по-значима от миграцията Юг — Север, тъй като тя представлява 62,6 % от общата миграция, и като има предвид, че 84,7 % от всички мигранти се установяват извън ЕС (28);

Д.

като има предвид, че МОМ счита, че половината от 214-те милиона международни мигранти са работници-мигранти, от които една нарастваща част са жени; като има предвид, че през последните няколко десетилетия се наблюдава феминизация на трудовата миграция;

Е.

като има предвид, че от 2000 г. насам международната миграция се намира сред приоритетите в дневния ред на глобалното управление и че са възникнали редица двустранни и многостранни партньорства; като има предвид, че възникването на перспективата за миграцията като лост за развитие положи основите за нови форми на междурегионално сътрудничество и междурегионален диалог;

Ж.

като има предвид, че е необходима по-хармонизирана и ефективна миграционна политика, за да се облекчат връзките между държавите на произход, транзит и местоназначение и за да се гарантират човешките, икономическите и социалните права на мигрантите;

З.

като има предвид, че Съветът на министрите АКТБ — ЕС се споразумя през май 2011, че следва да продължи диалогът относно мобилността на квалифицираните лица, законната миграция, реадмисията, визите, незаконното превеждане през границата на мигранти и трафикът на хора, правата на мигрантите и паричните преводи, както и че държавите от АКТБ и ЕС са поели ангажименти да поддържат зачитането на правата на човека на мигрантите, независимо от техния имигрантски статут;

И.

като има предвид, че Партньорството Африка — ЕС в областта на миграцията, мобилността и заетостта ангажира страните с диалог относно диаспорите, паричните преводи, изтичането на мозъци, правата на мигрантите, социалните последици от миграцията, редовната, циркулярната и незаконната миграция, визовите въпроси, незаконното превеждане през границата и трафика на мигранти, реадмисията и връщането, закрилата на бежанците, както и мобилността на студентите;

Й.

като има предвид, че дискриминацията и насилието, насочени особено към мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, със значимо увеличаване на ксенофобията, анти-имигрантските настроения, словото на омразата и престъпленията от омраза, остават предмет на дълбока загриженост за държавите от ЕС и АКТБ;

К.

като има предвид, че незаконното превеждане през границата и трафикът на хора се възползват от незаконната миграция и че жертвите са принуждавани, примамвани или заблуждавани да дойдат в Европа от престъпни мрежи, и като има предвид, че тези проблеми представляват сериозни заплахи за сигурността на ЕС и сериозен риск за живота на мигрантите;

Л.

като има предвид, че защитата на правата на мигрантите, включително тези на жените мигранти и децата, е един от основните елементи на управлението на една устойчива политика в областта на миграцията;

М.

като има предвид, че целта на новата преразгледана обща европейска система за убежище е да предостави по-ясни правила и да гарантира справедлива и адекватна защита на бежанците, които се нуждаят от международна закрила;

Н.

като има предвид, че законодателството на ЕС предвижда определени инструменти, като например Визовия кодекс и Кодекса на шенгенските граници, които позволяват да се предоставят хуманитарни визи за бежанци в случай на кризи;

О.

като има предвид, че държавите — членки на ЕС следва да бъдат насърчавани да използват финансовите средства, които ще бъдат на разположение в рамките на фонд „Убежище и миграция“, и средствата, налични по линия на пилотния проект „Осигуряване на възможност за презаселване на бежанци при извънредни ситуации“;

П.

като има предвид, че законната миграция е най-добрият способ за лицата, желаещи да се преместят от тяхната държава на произход, и за приемащата държава;

Р.

като има предвид, че миграцията може да изостри „изтичането на мозъци“, което оказва пагубно дългосрочно въздействие върху пазара на труда на развиващите се държави;

1.

призовава държавите от АКТБ и ЕС допълнително да засилят поетия от тях ангажимент за задълбочаване на сътрудничеството в областта на миграцията и развитието и да насърчават доброто управление на миграцията като фактор за устойчиво икономическо, социално и екологично развитие; подчертава, че един по-координиран подход спрямо управлението на миграцията следва да гарантира пълно зачитане на човешките, социалните и икономическите права на мигрантите;

2.

подчертава необходимостта от засилено партньорство между държавите на произход, транзит и местоназначение с оглед на по-доброто управление на миграцията по изчерпателен начин, при споделена отговорност и сътрудничество;

3.

подчертава, че бедността, слабите икономики, липсата на развитие, липсата на растеж в полза на бедните и липсата на работни места, нарушенията на правата на човека и ситуациите на въоръжен конфликт са първопричините за международната миграция; призовава ЕС да положи допълнителни усилия по отношение на развитието и демократизацията на държавите на произход и да насърчава принципите на правовата държава; призовава държавите от АКТБ да се стремят към ефективно и по-целенасочено намаляване на бедността и към политики за икономическо развитие, насочени към създаване на работни места;

4.

изразява загриженост, че все по-голям брой хора излагат живота си на риск, като предприемат опасни пътувания с лодки през Средиземно море към ЕС; припомня, че солидарността на ЕС следва да върви ръка за ръка с отговорността; припомня на държавите — членки на ЕС, че те имат правно задължение да се притекат на помощ на мигранти по море; в тази връзка призовава държавите от АКТБ, и по-специално Еритрея, откъдето са повечето от жертвите, да търсят международно сътрудничество с оглед на борбата срещу трафика на хора и гарантирането на основните права на човека за всички граждани;

5.

подчертава, че действащото законодателство на ЕС (Директиви 2009/50/ЕО и 2011/98/ЕС) осигурява равно третиране на законните имигранти и на гражданите на държавата членка, в която те пребивават, по отношение на: (i) условията на труд, (ii) свободата на сдружаване, (iii) образованието и професионалното обучение, (iv) признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации, (v) клоновете на социалната сигурност, (vi) данъчните облекчения, (vii) достъпа до стоки и услуги и (viii) услугите за предоставяне на консултации, предлагани от службите по заетостта, и подчертава, че държавите — членки на ЕС могат да ограничат равното третиране само в областите, определени от закона;

6.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да се борят активно с ксенофобията и ксенофобското насилие срещу мигрантите, включително чрез повишаване на осведомеността сред широката общественост и специалистите, които се занимават с мигранти, относно необходимостта от зачитане на правата на човека на мигрантите;

7.

призовава държавите — членки на ЕС да зачитат принципа на забрана за връщане, в съответствие с действащото международно право и право на ЕС; призовава държавите — членки на ЕС незабавно да сложат край на всички практики на неправомерно и продължително задържане;

8.

призовава органите на АКТБ и ЕС да въведат политики, насочени към специфичните нужди на жените мигранти, тъй като те са обект на насилие и малтретиране, които остават сериозна заплаха, по-специално в бежанските лагери, и да гарантират зачитането на основния принцип на висшия интерес на детето;

9.

подчертава, че ЕС следва да се концентрира върху бежанците, пристигащи в съответствие с Женевската конвенция, за да се осигури възможно най-добрата помощ и закрила, като същевременно гарантира правата на човека за всички мигранти; призовава Комисията да насърчава мерки за защита на уязвимите групи и лица, които често стават жертви на трафик и сексуална и трудова експлоатация;

10.

подчертава, че защитата на правата на мигрантите е основен елемент в процеса на обратно приемане; призовава всички страни да осигурят практическото прилагане на политики, които гарантират спазването на тези права и на човешкото достойнство на всички етапи от процеса, в съответствие с приложимите международни задължения;

11.

призовава ЕС, Frontex и държавите членки да гарантират, че помощта за бедстващи мигранти е един от основните приоритети при изпълнението на регламента за Eurosur;

12.

призовава за по-тясно сътрудничество в борбата с незаконната миграция, включително споразумения по въпросите на връщането и обратното приемане на незаконни мигранти в тяхната държава на произход и двустранни и многостранни споразумения;

13.

приветства неотдавнашните предложения на Комисията за законна миграция, насочени към лица, различни от лицата, търсещи убежище, и я насърчава да разработи допълнителни инструменти с цел установяване на обща имиграционна политика, да управлява икономическата миграция с оглед насърчаване на икономическия и социалния напредък в приемащите и транзитните държави и държавите на произход и да укрепи социалното сближаване, като подобри интеграцията на мигрантите;

14.

призовава държавите — членки на ЕС да работят със страните от АКТБ, за да гарантират, че информацията относно законната миграция е лесно достъпна, като се обърне специално внимание на правата и задълженията на мигрантите, какъвто например е случаят на интернет портала за имиграция на Европейския съюз;

15.

насърчава създаването на центрове за информация и управление на миграцията извън ЕС, като например вече установените такива в Мали, с цел да се окаже помощ на държавите на произход или транзит при определяне на миграционна политика в отговор на опасенията на потенциалните и завръщащите се мигранти, която да предоставя насоки относно законната имиграция, възможностите за работа и условията на живот в държавата на местоназначение, и да оказва помощ при професионалната квалификация;

16.

приветства предстоящата среща на високо равнище ЕС–Африка (2–3 април 2014 г., Брюксел) и призовава за по-смел общ подход и конкретни ефективни стратегии за справяне с предизвикателствата на миграцията в рамките на съвместната стратегия Африка-ЕС;

17.

подчертава, че „изтичането на мозъци“ може да породи сериозни проблеми в развиващите се държави и че поради това следва да се полагат усилия за насърчаване на циркулярната миграция;

18.

подчертава важната роля на продължаващия диалог между държавите от АКТБ и ЕС относно миграцията и развитието и на Глобалния форум за миграция и развитие, който предвижда структурирана рамка за насърчаване на задълбочен диалог и сътрудничество между правителствени и неправителствени участници;

19.

подчертава, че паричните преводи от страна на мигранти са основният и най-стабилен източник на парични потоци, при условие че каналите се предоставят на мигрантите за по-бързо, по-евтино и по-сигурно прехвърляне на средства; следователно призовава ЕС и страните от АКТБ да улеснят трансфера на парични преводи и да намалят разходите за финансови трансфери както в държавата източник, така и в държавата на получаване, в полза на развитието;

20.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ — ЕС, на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата и парламентите на държавите от АКТБ и на държавите — членки на ЕС, както и на Общото събрание на ООН.

—

заседаваща в Страсбург (Франция) в периода 17–19 март 2014 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

—

като взе предвид споразумение от Либревил от 11 януари 2013 г. относно разрешаването на военно-политическата криза в Централноафриканската република (ЦАР), подписано под егидата на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, в което се определят условията за излизане от кризата в Централноафриканската република, и като взе предвид изявленията на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка на техните срещи на високо равнище от 3 и 18 април 2013 г. в Нджамена за определяне на пътна карта за прехода,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) 2088 (2013) от 24 януари 2013 г., 2121 (2013) от 10 октомври 2013 г., 2127 (2013) от 5 декември 2013 г. и 2134 (2014) от 28 януари 2014 г.,

—

като взе предвид съобщението за медиите на върховния комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай от 27 януари 2014 г.,

—

като взе предвид общия преглед на Съвета за сигурност относно положението в Централноафриканската република, представен от генералния секретар на ООН на 3 март 2014 г.,

—

като взе предвид изявленията от 5 декември 2013 г. и 21 януари 2014 г. относно Централноафриканската република, представени от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

—

като взе предвид изявленията от 10 септември и 30 декември 2013 г. на члена на Комисията, отговорен за хуманитарната помощ и гражданската защита, относно влошаването на кризата в Централноафриканската република,

—

като взе предвид съобщението за медиите на Европейската комисия от 10 февруари 2014 г. относно Централноафриканската република; като взе предвид съобщението за медиите, публикувано от Европейската комисия на 13 март 2014 г. по повод на посещението на члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието, в Централноафриканската република, съвместно с министрите на развитието на Германия и Франция,

—

като взе предвид факта, че през май 2013 г. беше създадена Международна контактна група за Централноафриканската република, която да координира предприеманите на регионално, континентално и международно равнище действия, с цел да се намери трайно решение на повтарящите се проблеми в държавата,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) от 1998 г., ратифициран от Централноафриканската република през 2001 г.,

—

като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт, който е подписан от ЦАР,

—

като взе предвид извънредната среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведена в Нджамена (Чад) на 9 януари 2014 г.,

—

като взе предвид новата оперативна концепция, приета от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз на 10 октомври 2013 г.,

—

като взе предвид комюникето, издадено от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз на 7 март 2014 г., в което се приветства значителното подобрение на положението по отношение на сигурността в ЦАР, като същевременно се признава, че ситуацията все още е тревожна в някои места и че поради това усилията трябва да продължат,

—

като взе предвид изявлението на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС в Адис Абеба (Етиопия) от 27 ноември 2013 г.,

—

като взе предвид изявлението от 3 март 2014 г. на председателя на Комисията на Африканския съюз, Нкосазана Дламини-Зума, относно положението в Централноафриканската република,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 16 декември 2013 г., 20 януари 2014 г. и 10 февруари 2014 г. относно ЦАР,

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 17 януари 2013 г., 12 септември 2013 г. и 12 декември 2013 г. относно положението в Централноафриканската република,

—

като взе предвид своята предишна резолюция от 19 юни 2013 г. относно ЦАР,

—

като взе предвид срещата на високо равнище относно хуманитарните действия в ЦАР, проведена в Брюксел на 20 януари 2014 г.,

—

като взе предвид донорската конференция за Международната мисия за подкрепа в Централноафриканската република (MISCA), проведена в Адис Абеба на 1 февруари 2014 г.,

А.

като има предвид, че влошаването на кризата в ЦАР през декември 2013 г. доведе до оставката на преходния държавен глава Мишел Джотодиа и на преходния министър-председател Никола Тианге на 10 януари 2014 г.;

Б.

като има предвид, че на 20 януари 2014 г. новият преходен държавен глава, Катрин Самба-Панза, беше избрана от Националния преходен съвет (НПС) в резултат на решението на Икономическата общност на държавите от Централна Африка; като има предвид, че на 25 януари 2014 г. преходният президент назначи Андре Нзапайеке за министър-председател и като има предвид, че е сформирано ново правителство;

В.

като има предвид, че влошаването на положението в ЦАР би могло да предизвика нестабилност в региона; като има предвид, че възстановяването на сигурността е приоритет, който изисква разоръжаването на всички бунтовници от „Антибалака“ и продължаващото неутрализиране на бунтовниците от бившата „Селека“;

Г.

като има предвид, че е налице отлично сътрудничество и взаимно допълване между силите на Международната мисия за подкрепа в Централноафриканската република под ръководството на Африканския съюз и френските сили (Сангарис); като има предвид, че равнището на разгърнатите понастоящем сили не е достатъчно, за да се гарантира безопасността на населението; като има предвид, че Съветът на ЕС реши да организира мисия EUFOR ЦАР за поддържане на сигурността на летище Бангуи и на разположения в близост лагер, в който са настанени 1 00  000 бежанци;

Д.

като има предвид, че резолюциите на Съвета за сигурност на ООН осигуряват правна рамка за намеса от страна на АС, Франция и ЕС; като има предвид, че от 5 декември 2014 г. въпросните операции по-скоро включват поддържане на реда, отколкото представляват военни операции; като има предвид, че е невъзможно да се постигне равнище на пълна сигурност; като има предвид, че в крайна сметка ЦАР ще трябва да създаде централноафриканска армия;

Е.

като има предвид, че преходният президент приветства намесата на ЕС; като има предвид, че тя призова ООН да установи мироопазваща операция в ЦАР с цел привеждане на многоизмерната криза под контрол; като има предвид, че е възможно, както се предвижда в Резолюция 2027 (2013) на Съвета за сигурност на ООН, Международната мисия за подкрепа в Централноафриканската република (MISCA) да бъде преобразувана в мироопазваща операция на ООН, така че да се гарантира продължаваща финансова подкрепа за нея, като в този дух се подкрепя препоръката на генералния секретар Бан Ки Мун за разгръщане в ЦАР на мироопазващи сили на ООН от 11  820 члена, включващи 10  000 военнослужещи и 1  820 полицейски служители, с оглед възстановяване на реда и сигурността в този регион;

Ж.

като има предвид, че финансовата помощ, предоставена от международната общност, е от жизненоважно значение за възстановяването на сигурността и държавната власт, както и за изпълняването на суверенните функции на държавата и на нейните задачи в сферата на образованието и социалните въпроси; като има предвид, че тази помощ е спешно необходима и не може да бъде обвързана с нулев риск или пълна сигурност;

З.

като има предвид, че разоръжаването, помиряването, обезщетяването, политическият диалог и слагането на край на безнаказаността са от съществено значение за премахването на причините за нестабилност в държавата и като има предвид, че териториалната цялост на страната не може да бъде изложена на риск; като има предвид, че е от съществено значение да се осъществи минимална административна реорганизация на държавата, за да може да продължи подготовката за изборите, насрочени за 15 февруари 2015 г.; като има предвид, че за тази цел международната общност следва да подкрепя прехода с оглед съпътстване на изборния процес;

И.

като има предвид, че на 14 март 2014 г. НПС официално постави началото на подготовката на новия проект за конституция; като има предвид, че е сформиран националният изборен орган (НИО); като има предвид, че на 13 март 2014 г. членът на Европейската комисия, отговарящ за развитието, обяви ново отпускане на помощ в размер на 81 милиона евро за ЦАР, като тази сума е в допълнение към сумата от 20 млн. евро, която вече е заделена от ЕС в подкрепа на изборния процес в ЦАР;

Й.

като има предвид, че многобройни извършители на нарушения на правата на човека и на военни престъпления не се подвеждат под съдебна отговорност; като има предвид, че на 20 януари 2014 г. г-жа Мари-Терез Айссата Кейта-Бокум беше назначена за независим експерт по положението с правата на човека и беше поканена от Съвета за сигурност на ООН да представи доклад през март 2014 г.; като има предвид, че на 22 януари 2014 г. генералният секретар на ООН обяви международна комисия за разследване на всички докладвани нарушения на правата на човека; като има предвид, че тази комисия започна работа на 11 март 2014 г.;

К.

като има предвид, че Резолюция 2134 (2014) на Съвета за сигурност на ООН от 28 януари 2014 г. разрешава използването на санкции срещу тези, които застрашават мира, стабилността и сигурността; като има предвид, че на 7 февруари Службата на прокурора на Международния наказателен съд започна предварително разследване на престъпленията, извършени от септември 2012 г. насам;

Л.

като има предвид, че е докладвано за жестокости и от двете страни, и като има предвид, че на 3 март 2014 г. генералният секретар на ООН публикува доклад, в който се потвърждава наличието на нарушения на правата на човека; като има предвид, че кризата все още не е добила измеренията на сектантска гражданска война, но продължава да съществува риск от ескалация на напрежението;

М.

като има предвид, че злоупотребите, военните престъпления и престъпленията против човечеството са принудили мюсюлмани да напуснат страната, да се завърнат в своята държава на произход или да потърсят убежище в лагери, изградени в рамките на ЦАР; като има предвид, че това бягство към държави в подрегиона, независимо дали е доброволно или принудително, причинява сериозна криза в реалната икономика; като има предвид, че няма държавен бюджет, а освен това заплатите в публичния сектор закъсняват с няколко месеца, като същевременно трябва да бъдат възстановени префектурите;

Н.

като има предвид, че смущенията в обществения ред и сигурността в ЦАР причиняват сериозна хуманитарна криза, довела до изселването на близо един милион души, и като има предвид, че тази криза се характеризира с недостиг на храна, липса на оперативни средства за здравеопазване и недостиг на лекарствени продукти;

О.

като има предвид, че в продължение на две години не е съществувала функционираща образователна система; като има предвид, че младите хора са без работа; като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ 6  000 деца са били наети от въоръжените сили и групи;

П.

като има предвид, че е важно да бъдат разрешени основните причини за кризата в ЦАР чрез приемане на широк и всеобхватен подход, който отчита взаимовръзката между управлението, икономическото развитие и сигурността на държавата с цел подобряване на условията на живот на населението и установяване на траен мир;

Р.

като има предвид, че ЕС е най-важният партньор на ЦАР в областта на хуманитарните въпроси и развитието; като има предвид, че ЕС трябва да засили хуманитарния си ангажимент за повече от 100 милиона евро за периода 2013/2014 г.; като има предвид, че на 20 януари 2014 г. международните донори се ангажираха да предоставят допълнителна помощ в размер на 496 милиона щатски долара; като има предвид, че Европейската комисия ще стартира програма за развитие, ориентирана към отделната личност, с финансиране в размер на 101 милиона евро за възстановяване на основни социални услуги и средства за издръжка, особено в областта на образованието, здравеопазването и сигурността в областта на продоволствието и изхранването;

1.

приветства избирането от Националния преходен съвет на Катрин Самба-Панза за нов преходен президент на ЦАР и сформирането на новото правителство; гарантира им своята пълна подкрепа и призовава всички политически сили да помогнат за възстановяването на мира и страната;

2.

изразява дълбоката си загриженост относно положението в Централноафриканската република, което се характеризира със сериозно влошаване на реда и законността; осъжда насилието, което възпрепятства правилното функциониране на основни услуги и изостря вече бедственото хуманитарно и икономическо положение; подчертава неотложната необходимост от възстановяване на социалните и здравните услуги и от преоборудване и повторно отваряне на училищата;

3.

призовава международните партньори да окажат всякаква възможна подкрепа за съвместните усилия в областта на сигурността, хуманитарната помощ, установяването на принципите на правовата държава и икономическото възстановяване;

4.

остро осъжда сериозните нарушения на хуманитарното право и широкоразпространените нарушения на правата на човека;

5.

подчертава, че на лицата, които са извършили сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право, не трябва да се позволява да се измъкват безнаказано; призовава те да бъдат изобличени, установени, преследвани и наказвани в съответствие с националното и международното наказателно право; приветства назначаването на международна комисия, съставена от трима члена, която да разследва нарушенията на правата на човека, както и назначаването на г-жа Мари-Терез Айссата Кейта-Бокум за независим експерт;

6.

приветства ефективната работа, извършена от MISCA и френските сили (мисията Сангарис); отбелязва, че положението в Бангуи постепенно се подобрява;

7.

подкрепя изпълнението на Резолюция 2127 (2013) на Съвета за сигурност на ООН, с която се разрешава принудителното разоръжаване на всички милиции без разграничение;

8.

призовава държавите — членки на ЕС да допринасят за мисията EUFOR ЦАР, така че тя да може бързо да бъде разгърната; призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН да се присъединят към исканията на генералния секретар и преходните органи на ЦАР за организиране на мироопазваща мисия на ООН и разрешаване на нейното финансиране; призовава за засилване на MISCA и поздравява африканските държави, които оказват принос за това;

9.

настоятелно призовава международната общност да мобилизира всички необходими финансови, хуманитарни и други ресурси за засилване на присъствието на международните сили за сигурност, които са предимно африкански;

10.

осъжда нападенията срещу мюсюлмани и християни; изразява опасение, че конфликтът може да добие измеренията на сектантска гражданска война; приветства усилията на религиозните органи за предотвратяване на сектантски конфликт и запазване на традиционното мирно съвместно съществуване;

11.

счита, че е от съществено значение да се създаде Комисия за установяването на истината и помирение с цел отстраняване на актовете на насилие, защита на правата на жертвите, предотвратяване на безнаказаността и улесняване на прехода на страната към превръщане в демократична държава, основана на зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и търсенето на отговорност от лицата, така че хората да могат да живеят при нормални условия;

12.

застъпва се за възстановяването на институциите на ЦАР; подкрепя провеждането на парламентарни и президентски избори през февруари 2015 г. и насърчава гражданското общество да участва в разискванията относно бъдещето на ЦАР;

13.

призовава спешно да се предприемат мерки за справяне с последиците от конфликтите, особено за реформа на въоръжените сили и силите за сигурност, репатриране на бежанците, завръщане на вътрешно разселените лица, рехабилитация на местните органи, мобилизиране на човешкия потенциал, който съществува в рамките на държавата и гражданското общество, както и за осъществяване на жизнеспособни програми за развитие; призовава международната общност да оказва помощ и подкрепа на органите на ЦАР и на съседните държави, които е трябвало да се справят с последиците от този конфликт, особено с опасността от продоволствена несигурност;

14.

подчертава значението на прилагането на интегрирана подрегионална стратегия, която да надхвърля темата за сигурността и да включва икономическо и социално развитие, демокрация и зачитане на правата на човека, за да се проправи пътят за устойчиво развитие в региона;

15.

приветства усилията, положени от органите на държавите в подрегиона;

16.

приветства увеличената подкрепа от страна на ЕС в отговор на хуманитарната криза, насърчава ЕС и неговите държави членки да продължават усилията си за координиране на действията им с други донори и призовава всички страни да гарантират незабавен и безпрепятствен достъп на хуманитарните агенции до всички нуждаещи се; призовава международната общност да изпълнява своите ангажименти за предоставяне на средства;

17.

припомня, че финансовите средства не трябва да зависят от пълната сигурност; подкрепя спешния призив на преходния президент за помощ под формата на бюджетна подкрепа, придружена от съвместно управление;

18.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на преходните институции на Централноафриканската република, на институциите на Африканския съюз и на Европейския съюз, на Съвета на АКТБ, на Международната организация на франкофонията, на Икономическата общност на държавите от Централна Африка и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.