29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/1

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/2

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/2

1)

Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (1) (наричана по-нататък „Директива 2004/18/ЕО“) следва ли да се тълкува в смисъл, че като допуска икономически оператор да разчита на възможностите на други образувания „когато това е приложимо“, обхваща всички случаи, когато съответният икономически оператор не разполага с изискваната от възлагащия орган компетентност и би желал да използва възможностите на други образувания? Или следва да се тълкува, че като предвижда, че икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, налага ограничение използването на тази възможност в рамките на доказването на компетентността му в хода на процедура по възлагане на обществена поръчка да бъде само по изключение, а не като правило?

2)

Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че разчитането от икономически оператор на възможностите на други образувания „независимо от правното естество на връзките помежду им“, както и че същите ще предоставят на негово разположение „необходимите ресурси“ означава, че при изпълнението на поръчката икономическият оператор може въобще да няма или да има слаби и неопределени връзки с тези образувания, тоест може да изпълни самостоятелно поръчката, или че участието на другото образувание може да се изразява само в „съветване“, „консултиране“, „обучение“ и др.? Или член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че другото образувание, на чиито възможности разчита икономическият оператор, трябва действително и лично да изпълни поръчката съгласно декларираните му възможности?

3)

Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че икономически оператор, чийто опит е по-ограничен от този, който би желал да докаже пред възлагащия орган (например не е достатъчен, за да може да подаде оферта за изпълнението на цялата поръчка), може в допълнение да разчита на възможностите на други образувания, за да подобри шансовете си в процедурата по възлагане на обществената поръчка?

4)

Член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че в обявлението за обществената поръчка или в спецификацията възлагащият орган може (или дори е задължен) да определи принципите, съгласно които икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, например по какъв начин другото образувание трябва да участва в изпълнението на поръчката, как компетентностите на икономическия оператор и на другото образувание могат да бъдат обвързани и дали другото образувание носи солидарна отговорност с икономическия оператор за надлежното изпълнение на поръчката до обхвата, до който последният разчита на възможностите му?

5)

Принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допуска ли да се разчита на възможностите на друго образувание по смисъла на член 48, параграф 3 от Директивата при обединяване на възможностите на две или повече образувания, които не отговарят на изискванията на възлагащия орган по отношение на компетентността и опита?

6)

Принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допуска ли тълкуване на член 44 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО в смисъл, че изискванията на възлагащия орган за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат изпълнени единствено формално и без оглед на действителните възможности на икономическия оператор?

7)

Когато е разрешено подаване на оферти за части от поръчката, принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допуска ли след самото подаване на офертите, например с оглед допълване и уточняване на документацията, икономическият оператор да посочи за коя част от поръчката се отнасят представените от него доказателства относно свързаното с ресурсите условие за участие в процедурата?

8)

Принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допускат ли процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде отменена и да се проведе по същество неправомерен електронен търг, при който например не всички подали допустими оферти икономически оператори са поканени да участват?

9)

Принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18/ЕО, допускат ли възлагане на обществена поръчка на икономически оператор, чиято оферта е избрана след провеждането на такъв търг, без същият да бъде повторен, при което не може да бъде установено дали евентуално участие на невзет предвид икономически оператор не би довело до различен резултат?

10)

Допустимо ли е разпоредби от Директива 2004/18/ЕО да се тълкуват с оглед разпоредбите и съображенията на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, въпреки че срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, доколкото разкриват някои предположения и намерения на законодателя на Европейския съюз и не противоречат на разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/4

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/4

1)

Съобразно правилното тълкуване на правото на Съюза относно общата организация на пазара на вино, по-специално на Регламент № 1308/2013 (1), законосъобразно ли е държава членка да приеме национална мярка, която предвижда минимална продажна цена на дребно за вино в зависимост от количеството алкохол в продаваната стока и която следователно се отклонява от принципа за свободното формиране на цените от пазарните сили, на който се основава в нормалния случай пазарът на вино?

2)

В контекста на обосноваването със съображенията по член 36 ДФЕС, когато: държава членка е решила, че е наложително с оглед закрилата на човешкото здраве да се увеличи цената на консумацията на търговски продукт — в конкретния случай алкохолни напитки, за потребителите или част от тези потребители; и става въпрос за търговски продукт, по отношение на който държавите членки са свободни да налагат акциз или други данъци (включително данъци или мита, основани на алкохолното съдържание или обем или стойността на продукта или комбинация от такива фискални мерки), допустимо ли е по силата на правото на Съюза и ако е така — при какви условия, държава членка да отхвърли такива фискални методи за увеличаване на цената за потребителя в полза на законодателни мерки, определящи минимални цени на дребно, които нарушават търговията в рамките на Съюза и конкуренцията?

3)

Когато съд в държава членка е сезиран да се произнесе по въпроса дали законодателна мярка, която представлява количествено ограничение на търговията, несъвместимо с член 34 ДФЕС, може въпреки това да бъде обоснована по член 36 ДФЕС, въз основа на съображението за закрила на човешкото здраве, ограничен ли е този съд да разгледа само информацията, доказателствата или другите материали, с които законодателят е разполагал и е разгледал към момента на приемането на правната уредба? В случай, че не е — какви други ограничения могат да се приложат по отношение на възможността националният съд да разгледа всички налични материали или доказателства, предоставени от страните към момента на постановяването на решението от националния съд?

4)

Когато от съд на държава членка се изисква, при тълкуването и прилагането на правото на Съюза, да разгледа твърдение на националните власти, че мярка, която иначе представлява количествено ограничение, попадащо в обхвата на член 34 ДФЕС, е обоснована като дерогация в интерес на закрилата на човешкото здраве по силата на член 36 ДФЕС, до каква степен националният съд е длъжен или може да формира — въз основа на материалите, с които разполага — обективно виждане за ефикасността на мярката за постигане на прогласената цел, наличието на най-малко равностойни мерки, които накърняват в по-малка степен конкуренцията в рамките на Съюза, и пропорционалността на мярката изобщо?

5)

При преценката (в контекста на спор дали мярката е обоснована по съображение за закрила на човешкото здраве по член 36 ДФЕС) дали съществува алтернативна мярка, която не е увреждаща или най-малкото е в по-малка степен увреждаща по отношение на търговията в рамките на Съюза и на конкуренцията, легитимно основание за отклоняването на тази алтернативна мярка ли е фактът, че последиците от тази алтернативна мярка, макар и да не са напълно равностойни на оспорената по член 34 ДФЕС мярка, могат да доведат до други допълнителни ползи и да отговорят на по-широка, общовалидна цел?

6)

При преценката дали национална мярка, призната или преценена като количествено ограничение по смисъла на член 34 ДФЕС, което може да бъде обосновано със съображенията по член 36 ДФЕС, и по-специално при преценката на пропорционалността на мярката, до каква степен съдът, натоварен с тази функция, може да вземе предвид собствената си преценка за естеството и степента, до която тази мярка представлява количествено ограничение, несъвместимо с член 34 [ДФЕС]?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/5

1.

Съставлява ли организация, която има по същество социален характер, и извършва доставки на „услуги и стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“ по смисъла на член 13 A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година„относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1)“ (понастоящем член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка добавена стойност (2)) дом за настаняване и услуги за възрастни хора по смисъла на décret du Conseil de la Région wallonne du 5 juin 1997 relatif aux maisons de repos, résidences-services et aux centres d’accueil de jour pour personne âgées de soixante ans au moins [Наредба на Съвета на област Валония от 5 юни 1997 г. относно старческите домове, домовете за настаняване и услуги за възрастни хора и дневните центрове за възрастни хора над шестдесетгодишна възраст, [който отдава] срещу заплащане частни помещения за настаняване, проектирани за едно или две лица, включващи обзаведена кухня, хол, стая и обзаведена баня, като по този начин им се дава възможност те да водят самостоятелен живот, както и различни факултативни услуги, предоставяни възмездно, с цел печалба, които не са ограничени само за лицата, настанени в домовете за услуги за възрастни хора ([...] ресторант-бар, [...] фризьорски и козметичен салон, [...] зала за кинезитерапия, [...] ерготерапевтични дейности, [...] пералня-сушилня, [...] здравен пункт и пункт за вземане на кръв, [...] медицински кабинет)?

2.

Различен ли би бил отговорът на този въпрос, ако съответният дом за настаняване и услуги за възрастни хора получава за доставката на съответните услуги субсидии или каквато и да е друга форма на предимство или на финансиране от страна на публичните власти?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/6

1 a)

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на частни оператори на залагания?

1 б)

Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а) ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на процедури по налагане на забрана или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?

1 в)

Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дело С-186/11 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обосновавана с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата, посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?

2)

Трябва ли Директива 94/34/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на една-единствена федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока Staatsvertrag zum Glücksspielwesen (Общодържавен договор за хазартните игри, наричан по-нататък „GlüStV“)?

3)

Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана да се дава предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава членка на ЕС оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на Glücksspieländerungsstaatsvertrag (Staatsvertrag zur Änderung des Staatsvertrages zum Glückspielwesen in Deutschland) (Общодържавен договор за изменение на Общодържавния договор за хазартните игри в Германия, наричан по-нататък „GlüÄndStV“), който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/8

1)

„Член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (1), следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска националният законодател да предвиди след прекратяване на договора търговският представител да има право на обезщетение за клиентела, чийто размер не може да надхвърля едногодишния размер на възнаграждението, както и — ако размерът на това обезщетение не покрива изцяло действително претърпените вреди — обезщетение до стойността на разликата между размера на действително претърпените вреди и размера на това обезщетение?

2)

По-конкретно, следва ли член 17, [параграф] 2, [буква] в) от директивата да се тълкува в смисъл, че плащането на допълнително обезщетение, освен обезщетението за клиентела, се обуславя от наличието на договорно нарушение или на квазиделиктна отговорност на възложителя в причинна връзка с претендираните вреди, както и от наличието на вреда, различна от вредата, за която се плаща фиксирано обезщетение за клиентела?

3)

При положителен отговор на последния въпрос, следва ли вината да се изразява в обстоятелства, различни от едностранното прекратяване на договора, като например недостатъчен срок на предизвестие, недостатъчно обезщетение вместо предизвестие и недостатъчно обезщетение за клиентела, тежка форма на неизправност на възложителя, злоупотреба с правото на прекратяване или всякакви други нарушения в частност на търговските практики?“

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/8

1.

Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открита рибарска лодка по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или лодката се отдава под наем за партита, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилага Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), като се отчита дерогацията за транспортните услуги, установена в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива?

2.

При утвърдителен отговор на този въпрос: Приложима ли е глава III от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) в изцяло вътрешни положения, или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в изцяло вътрешни положения?

3.

В случай че отговорът на първия въпрос е в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в изцяло вътрешни положения:

4.

От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) следва ли, че когато броят на разрешителните е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешителните, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/9

1.

Приложима ли е глава III от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) в изцяло вътрешни положения, или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в изцяло вътрешни положения?

2.

В случай че отговорът на първия въпрос е в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в изцяло вътрешни положения:

3.

В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди на изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на собственика на витрини за проституция да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват със съдържателя на съответния обект на разбираем от него език?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/10

1)

Представляват ли смеси от аминокиселини като разглежданите по настоящия спор (RM0630 или RM0789), от които (свързани с въглехидрати и мазнини) се произвежда храна, с която се замества принципно жизнено необходимо, съдържащо се в нормалния хранителен режим, но в някои особени случаи алергенно вещество, и по този начин се дава възможност за предотвратяването на свързани с алергии увреждания на здравето и за облекчаване или дори за излекуване на вече настъпили увреждания, медикамент, съставен от смесени помежду си продукти, приготвен за профилактични или терапевтични цели по смисъла на позиция 3003 от Комбинираната номенклатура (1)?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Представляват ли смесите от аминокиселини хранителни препрати по позиция 2106 от Комбинираната номенклатура, които съгласно забележка 1, буква а) от глава 30 от Комбинираната номенклатура са изключени от тази глава, тъй като нямат излизащо извън рамките на доставянето на храна профилактично или терапевтично действие?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/11

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/11

1)

Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 (1) относно ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, определено в клауза 1, параграф 2 от същото, правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация, като уреденото в член 80 от Ley (española) 27/99 de Cooperativas (испанския Закон 27/99 за кооперациите) и член 89 от Ley 8/2003 de Cooperativas de la Comunidad Valenciana (Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия), което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?

При отрицателен отговор на този въпрос и при условията на евентуалност се отправя втори въпрос.

2)

Следва ли клауза 8, параграф 2 от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск (Директива 2010/18), и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 (2) равнище на закрила не може да бъде понижавано?

Само при утвърдителен отговор на някой от тези въпроси, с който се приема, че Директива 2010/18 е приложима към членствено правоотношение в работническа кооперация, като това на ищцата, ще бъде обосновано, по причини, които ще бъдат изложени по-нататък, отправянето на следните допълнителни въпроси.

3)

Следва ли клауза 6 от новото рамково споразумение за родителския отпуск, съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че националният закон или решение за транспониране трябва да включват и изброяват изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?

4)

Следва ли да се приеме, че клауза 6 от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск — предвид разпоредбата на член 3 от Директива [2010/18] и „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с хоризонтален директен ефект при липса на транспониране, тъй като представлява минимален общностен стандарт?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/12

1)

Противоречат ли на членове 107 и 108 от консолидирания текст на Договора за [функционирането на] Европейския съюз член 56 от Статута на работниците (Кралски законодателен декрет 1/1995 от 24 март), пета преходна разпоредба от Закон 3/2012 от 6 юли за въвеждане на неотложни мерки за реформиране на пазара на труда, член 123 и член 124, параграф 13 от Ley Reguladora de la Jurisdicción Social (Закон 36/2011 от 10 октомври 2011 г. относно съдилищата, разглеждащи социално-правни спорове, който препраща към предходните разпоредби), доколкото по същество с тях се увеличава размерът на разрешените обезщетения с Решение на Европейската комисия по процедура „State aid SA.35253 (2012/N) Spain. Restructuring and Recapitalisation of the BFA Group“?

2)

Противоречи ли на горепосочените разпоредби от правото на Съюза и на Решение на Европейската комисия по процедура „State aid SA.35253 (2012/N) Spain. Restructuring and Recapitalisation of the BFA Group“ тълкуване на посочените национални разпоредби, което позволява на националния съд, в случай на признаване на уволнението за законно, да намали размера на обезщетението до предвидения във вътрешното право законов минимум?

3)

Противоречи ли на горепосочените разпоредби от правото на Съюза и на Решение на Европейската комисия по процедура „State aid SA.35253 (2012/N) Spain. Restructuring and Recapitalisation of the BFA Group“ тълкуване на посочените национални разпоредби, което позволява на националния съд, в случай на признаване на уволнението за незаконно, да измени размера на обезщетението до уговорения в постигнатото в периода на консултации споразумение, при положение че този размер е по-голям от законовия минимум, но по-малък от законовия максимум?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/13

1)

Противоречат ли на членове 107 и 108 от консолидирания текст на Договора за [функционирането на] Европейския съюз член 56 от Статута на работниците (Кралски законодателен декрет 1/1995 от 24 март), пета преходна разпоредба от Закон 3/2012 от 6 юли за въвеждане на неотложни мерки за реформиране на пазара на труда, член 123 и член 124, параграф 13 от Ley Reguladora de la Jurisdicción Social (Закон 36/2011 от 10 октомври 2011 г. относно съдилищата, разглеждащи социално-правни спорове, който препраща към предходните разпоредби), доколкото по същество с тях се увеличава размерът на разрешените обезщетения с Решение на Европейската комисия по процедура „State aid SA.35253 (2012/N) Spain. Restructuring and Recapitalisation of the BFA Group“?

2)

Противоречи ли на горепосочените разпоредби от правото на Съюза и на Решение на Европейската комисия по процедура „State aid SA.35253 (2012/N) Spain. Restructuring and Recapitalisation of the BFA Group“ тълкуване на посочените национални разпоредби, което позволява на националния съд, в случай на признаване на уволнението за законно, да намали размера на обезщетението до предвидения във вътрешното право законов минимум?

3)

Противоречи ли на горепосочените разпоредби от правото на Съюза и на Решение на Европейската комисия по процедура „State aid SA.35253 (2012/N) Spain. Restructuring and Recapitalisation of the BFA Group“ тълкуване на посочените национални разпоредби, което позволява на националния съд, в случай на признаване на уволнението за незаконно, да измени размера на обезщетението до уговорения в постигнатото в периода на консултации споразумение, при положение че този размер е по-голям от законовия минимум, но по-малък от законовия максимум?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/14

—

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав), постановено на 13 май 2014 г. по съединени дела T-458/10 до T-467/10 и T-471/10, Peter McBride и др./Европейска комисия,

—

да отхвърли жалбата за отмяна и при всички положения първото основание от нея,

—

или при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд на Европейския съюз за произнасяне по посочените пред него основания, по които Съдът на Европейския съюз не се е произнесъл, и

—

да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски във връзка с обжалването и с производството пред Общия съд.

Първо, Общият съд е тълкувал и приложил неправилно член 266 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“ или „Договорът“) във връзка с член 263 ДФЕС, както и принципа на ефективност, принципа на предоставената компетентност, принципа на правната сигурност, принципа на приемственост в правния ред, прилагането на закона във времето, принципа на оправданите правни очаквания и принципите, които уреждат приемствеността на нормите във времето, тъй като е отменил определени решения на Комисията, целящи изпълнение на задълженията ѝ съгласно съдебните решения по съединени дела T-218/03 до T-241/03, Boyle и др./Комисия и съединени дела C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Flaherty и др./Комисия. В обжалваното съдебно решение се приема, че Комисията е имала задължение да предприеме необходимите мерки за изпълнението на тези съдебни решения, но че не е имала правомощия да го направи.

Второ, Общият съд не е мотивирал решението си и не се е произнесъл по един от основните доводи на Комисията (както и по въпроса за допустимостта по едно от делата). Така той е нарушил член 36 от Статута на Съда и член 81 от Процедурния правилник на Общия съд.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/14

1)

Трябва ли извънредното обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента (1) да се отнася пряко за резервирания полет?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, какъв следва да е броят на предходните курсове, които могат да бъдат извършени с определения за планирания полет самолет, за да може да се вземе предвид настъпило извънредно обстоятелство? Съществува ли ограничение във времето, в рамките на което да може да се вземат предвид извънредните обстоятелства, настъпили при осъществяване на предходните курсове с този самолет? Ако това е така, как следва да се изчислява това ограничение?

3)

В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на предходните курсове, са от значение също и за по-късно осъществявания полет със същия самолет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от осъществяващия полета въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от Регламента, да бъдат насочени единствено към предотвратяването на извънредните обстоятелства или също и към избягването на по-голямото закъснение?

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/15

—

да отмени решението на Общия съд от 21 май 2014 г. по дело T-519/09, Toshiba Corporation/Европейска комисия в частта, в която се отхвърля искането на Toshiba за отмяна на членове 1 и 2 от решението на Европейската комисия по преписка COMP/39.129 — Електрически трансформатори, и да отмени решението на Комисията,

—

при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствие с указанията на Съда по тълкуването и прилагането на правото, и във всеки случай

—

да осъди Европейската комисия да заплати направените от Toshiba съдебни разноски, включително тези по производството пред Общия съд.

—

Първо основание: Toshiba поддържа, че Общият съд е приложил неправилен правен критерий, като е приел японските производители на електрически трансформатори за потенциални конкуренти на пазара на ЕИП (1) тъй като пречките за навлизане на пазара на ЕИП не са непреодолими и (2) поради наличието на джентълменското споразумение, а вместо това той е трябвало да провери дали японските производители са имали действителна конкретна възможност да навлязат на пазара на ЕИП и дали навлизането на този пазар е осъществима от икономическа гледна точка стратегия. При липса на потенциална конкуренция между японските и европейските производители джентълменското споразумение не можело да наруши член 81 ЕО и Комисията нямала правомощие да се произнесе по случая. Поради това обжалваните съдебно решение и решение на Комисията трябвало да бъдат отменени в частта относно Toshiba.

—

Второ основание: Toshiba твърди, че Общият съд е изопачил съдържанието на писмо, в което друга страна в производството заявява намерението си да не оспорва изводите на Комисията. Според последната писмото замества предходните изявления на страната, че не е извършвала продажби в ЕИП. Това обаче било изопачаване на доказателствата, въз основа на което Общият съд заключил, че пречките за навлизане на пазара на ЕИП не са непреодолими. Поради това Toshiba поддържа, че обжалваните съдебно решение и решение на Комисията трябва да бъдат отменени.

—

Трето основание: Toshiba поддържа, че Общият съд е изложил противоречиви мотиви, приложил е неправилен правен критерий за публично разграничаване и е нарушил принципа на личната отговорност, като е приел за „неефективен“ довода на Toshiba, че не е участвало в проведената в Цюрих през 2003 г. среща. Поради това обжалваните съдебно решение и решение на Комисията трябвало да бъдат отменени в частта, в която се заключава, че Toshiba е продължило да участва в джентълменското споразумение до май 2003 г.

—

Четвърто основание: Toshiba твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно точка 18 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, използвайки общите пазарни дялове като критерий за преценка на ролята на страните в нарушението. Поради това обжалваните съдебно решение и решение на Комисията трябвало да бъдат отменени в частта, в която размерът на глобата на Toshiba се изчислява въз основа на дела му от световния пазар, като размерът на глобата му трябва да бъде съответно намален.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/17

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и всеки от тях да заплати съответно половината от съдебните разноски на ответника.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/17

1)

Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)

Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и тези на ответника.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/18

1)

Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)

Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и всеки от тях да заплати половината от съдебните разноски, направени от ответника.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/19

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително тези на ответника и на встъпилата страна.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/19

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително тези на ответника и на встъпилата страна.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/20

—

да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 април 2014 г., постановено по съединени преписки R 240/2013-5 и R 303/2013-5,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/21

—

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 май 2014 г. по преписка R 1911/2013-4, тъй като е незаконосъобразно и не е в съответствие с уреждащите марката на Общността законови разпоредби, и да постанови решение съобразно исканията, съдържащи се в настоящата жалба, било поради присъщата отличителност на заявената триизмерна марка, било поради придобитата в резултат на употреба отличителност, като уважи настоящата жалба и разпореди да бъде регистрирана заявената триизмерна марка на Общността № 1 1 7 47  987, за стоки от клас 30 от Международната класификация, доколкото е в съответствие с правната уредба и съдебната практика,

—

в случай, че настоящата жалба бъде уважена и посочената марка бъде регистрирана, да осъди страната, която оспорва настоящата жалба, да заплати разноските, направени в съдебното производство и в производството пред СХВП.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/21

—

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 13 май 2014 г. по дело Sache R 1859/2013-2 относно заявка за регистрация на международна марка № 0962191, в която е посочен и Европейския съюз, и да измени посоченото решение в смисъл, че жалбата следва да се приеме за основателна и следва да се уважи искането за обявяване на недействителност,

—

да осъди жалбоподателя и евентуално другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят разноските по делото, включително и съдебните разноските в производството по обжалване.

—

нарушение на член 158, във връзка с член 52, параграф 1, буква а), във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009;

—

нарушение на член 158, във връзка с член 52, параграф 1, буква а), във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/22

—

да измени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 май 2014 г. по дело R 1128/2013-4 в смисъл, че подаденото възражение следва да се отхвърли,

—

при условията на евентуалност да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 май 2014 г. по дело R 1128/2013-4,

—

да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

—

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на член 63 във връзка с правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95,

—

нарушение на член 63 Abs. 2, Art. 75 und Art. 76 от Регламент № 207/2009.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/23

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 2 юни 2014 г., постановено по преписка R 303/2014-4,

—

да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/24

—

да отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 април 2014 г. по преписка R 1553/2013-1, доколкото отхвърляйки жалбата на жалбоподателя той потвърждава решението на отдела по споровете, с което се уважава възражение B 1 9 38  458 и частично се отказва регистрацията на фигуративната марка на Общността № 1 0 1 81  154„MESSI“,

—

да осъди ответника или ответниците да заплатят съдебните разноски.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/25

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 15 май 2014 г., постановено по преписка R 941/2013-1,

—

да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Brauerei S. Riegele, Inh. Riegele KG да заплатят съдебните разноски.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/26

—

да установи, че считано от 1 август 2014 г., Комисията неправомерно бездейства, като не инициира извършването на оценка на здравните претенции относно ботаническите субстанции от Европейския орган за безопасност на храните за целите на процедурата, предвидена в член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1924/2006 (1), и

—

при условията на евентуалност, да отмени решението, за което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 29 юни 2014 г., да не се инициира извършването от ЕОБХ на оценка на здравните претенции относно ботаническите субстанции в съответствие с процедурата по член 13 преди 1 август 2014 г.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/27

—

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 май 2014 г. по преписка R 1118/2013-2, доколкото с него се потвърждава отмяната поради неизползване на марката на Общността „ZARA“ № 1 12  755 за следните услуги от клас 39: „транспорт, разнасяне на стоки, по-специално дрехи, обувки и аксесоари, парфюми и козметика“; на основание, че апелативният състав е нарушил член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, като е допуснал следните грешки:

—

грешка при прилагане на правото от апелативния състав, като е приел, че дружествата франчайзополучатели на Inditex са неразделна част от вътрешната организация на дружеството, докато в действителност става въпрос за правни образувания, които са независими от групата Inditex;

—

грешка при преценката на доказателствата, доколкото апелативният състав упреква жалбоподателя, че не е представил доказателства относно печалбите, генерирани от предлагането на транспортните услуги, с цел да докаже външното използване на марката, въпреки че тези доказателства са били представени в производството;

—

да осъди СХВП и евентуално другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.

29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/27

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 май 2014 г., постановено по преписка R 1735/2012-1, и следователно да отхвърли възражението на Aucar Trailer S.L., като бъде допусната регистрацията на марка на Общността № 9 6 90  314„Polycart A Whole Cart Full of Benefits“ за заявените стоки след ограничаването от 16 ноември 2012 г. на списъка на стоки, като се отхвърли направеното възражение,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.