19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/1

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, с които получи нови прерогативи и отговорности в европейската политическа система;

—

като взе предвид своята Декларация за мисията, в която се определя като политическа асамблея на представителите на местните и регионалните власти, натоварена с двойната функция за демократично и териториално представителство в процеса на вземане на решения на Съюза;

—

като взе предвид Споразумението за сътрудничество, сключено с Европейския парламент на 5 февруари 2014 г., с което се придава официален характер на общата воля за укрепване на демократичната легитимност на Съюза;

—

като взе предвид Протокола, уреждащ условията за сътрудничеството между Европейската комисия и Комитета на регионите, подписан на 16 февруари 2012 г., чрез който се утвърждава неговото участие в изпълнението на годишната работна програма и законодателното планиране;

—

отстоява уникалната роля, която изпълнява вече двадесет години в служба на Съюза и на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и за защитата на целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

—

подчертава нарастващото си въздействие върху изготвянето на европейското законодателство чрез своята консултативна роля, както и политическата роля в законодателния процес на Европейския съюз — неговото основно правомощие е да гарантира, че експертният опит на местните и регионалните власти в изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС е включен в законодателния процес;

—

реши да съпътства отбелязването на своя двадесети юбилей с прогнозен анализ относно политическата и институционалната си роля в управлението на Европейския съюз, като по този начин сподели визията си за бъдещето на процеса на европейска интеграция;

—

за тази цел предлага пътна карта с три стратегически цели за придаване на динамика на Европейския съюз;

1.

Укрепване на ангажираността и доверието на европейските граждани към Европейския съюз

1.1.

отбелязва, в светлината на резултатите от последните европейски избори, необходимостта от укрепване на доверието между Европейския съюз и гражданите, с цел действията на Съюза да бъдат по-тясно свързани с техните притеснения и да носят истинска добавена стойност;

1.2.

подчертава стратегическата роля на КР като изразител на възгледите на местните и регионалните власти за успеха на европейския проект — също и в духа на една „Европа на регионите“ –; подчертава, че КР е незаменимо средство за изразяване на интересите на най-близкото до хората управленско равнище и за отразяване на тези интереси в процеса на изготвяне на политиките на Европейския съюз;

1.3.

предвид законно установените на европейско и на национално равнище правомощия смята, че е колективна отговорност на европейските институции, държавите членки и местните и регионалните власти да се укрепи регулаторната пригодност на Европейския съюз чрез установяване на по-прозрачни процедури, намаляване на административната тежест и създаване на механизми, които да позволяват да се анализира въздействието на действията му върху всекидневния живот на гражданите;

1.4.

въз основа на резултатите от проучванията на Евробарометър подчертава доверието, което европейските граждани имат в своите местни и регионални представители на изборни длъжности, и очакванията им за по-голямо участие в европейското управление. Поради това смята, че е изключително важно да укрепи статута си на политическа асамблея, като придаде повече значение в европейския и националния, регионалния и местния контекст на упражняваните от своите членове европейски, местни и регионални мандати;

1.5.

ще утвърди своята демократична легитимност и политическа идентичност на европейска институция в качеството си на Асамблея на представителите на регионалните и местните власти в ЕС и възнамерява да увеличи видимото си присъствие и политическото въздействие на своите становища и позиции; ангажира се с по-интензивна политическа дейност във връзка с партиите и политическите групи на всички равнища;

1.6.

възнамерява също така да използва изцяло своите експертни познания за териториалното измерение, за да увеличи влиянието си в процеса на вземане на решения, както и да използва приноса на националните делегации и експертните мрежи при изпълнението на своите задължения;

1.7.

призовава държавите членки при определянето на неговите членове да гарантират политическа представителност, отразяваща резултатите от местните и регионалните избори, и спазване на принципите на равнопоставеност на половете и на равни възможности и подчертава необходимостта от ускоряване на процедурите на номиниране;

1.8.

си поставя за цел да насърчава равнопоставеността между мъжете и жените във всички области от своята дейност, за да се гарантира демократичната легитимност на ЕС;

1.9.

отново отбелязва, че Европейският съюз се нуждае от истинска система на многостепенно управление, при която е гарантирано ефективно сътрудничество между градовете, регионите и държавите членки; подчертава, че Европейският съюз би трябвало да се занимава с въпросите, във връзка с които е необходимо да се предприемат действия, и да се въздържа от нови правила в областите, които се регулират най-добре на национално, регионално и местно равнище;

1.10.

възнамерява да подкрепя безрезервно своите членове в ролята им на „посланици“ на Европа в регионите, градовете и общините, както и обратната роля, за да укрепват своите връзка с европейските граждани;

1.11.

поради това смята, че е задължително в информационните бюра на Европейския парламент и в представителствата на Европейската комисия в държавите членки да се предоставят възможности за подкрепа на дейностите на членовете на КР, като се насърчава тяхното взаимодействие с членовете на ЕП в техните избирателни райони; изразява готовност да подкрепя децентрализирани кампании за комуникация относно политическите приоритети на Европейския съюз и въздействието на европейското законодателство на местно и регионално равнище, като отчита официалните езици, които съществуват в региона;

1.12.

възнамерява да продължи да подкрепя своите членове в техните териториални общности, по-специално за организирането на дебати с гражданите, както и за специални сесии на местните и регионални съвети, посветени на актуални европейски теми и, когато е уместно, на предложения за европейска гражданска инициатива (ЕГИ);

1.13.

подчертава политическите си дейности, които представляват платформа за диалог относно териториалното измерение на Европейския съюз, включително срещите на високо равнище на регионите и градовете, които предоставят възможност за обсъждане на бъдещето на Европа и на развитието на местните и регионални власти в по-дългосрочна перспектива;

1.14.

възнамерява да укрепи своята стратегия за междуинституционална комуникация и призовава за преработване на комуникационната стратегия на Европейския съюз и се обявява за нов начин на комуникация с обществеността посредством ясен и разбираем език; подчертава ключовата роля на местните и регионалните медии, както и на социалните мрежи за промяна на начина, по който Европейският съюз се възприема от обществеността и за популяризиране на неговите политики и конкретни постижения;

2.

Осъществяване на европейската интеграция въз основа на обновен общностен метод, при който се отчитат напълно споделените отговорности между различните равнища на управление

2.1.

счита, че многостепенното управление е принципът, на който би трябвало да се основава един обновен общностен метод за осъществяване на европейска интеграция;

2.2.

възнамерява да следи за ангажираността с принципите на многостепенното управление чрез присъединяване към Хартата за многостепенното управление в Европа, приета през април 2014 г.;

2.3.

по-специално приветства разширяването на прилагането на възможностите на кодекса за поведение към осъществяването на принципа на партньорство, вече приложим към законодателството в областта на политиката на сближаване, и в други области на действие на Европейския съюз.

2.4.

изразява съжаление относно прякото въздействие на кризата върху автономността и способността за действие на местните и регионалните власти; поради това Комитетът ще използва докладите на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа за отделните държави, за да следи напредъка на процеса на децентрализация и регионализация в рамките на Европейския съюз;

2.5.

ще следи за спазването на прерогативите на местните и регионалните власти в механизмите за координация на европейско равнище; счита, че е от съществено значение местните и регионалните власти да могат да разполагат с финансови средства, които да съответстват на децентрализирането на правомощията;

2.6.

подкрепя по-доброто отчитане на местното и регионалното измерение в стратегията за разширяване, политиката на съседство и политиката за развитие на Европейския съюз;

2.7.

изтъква отново значимостта на субсидиарността като основен демократичен принцип и важен двигател за повишаване на качеството на регламентите на ЕС и за добавената стойност на ЕС, както и за намаляване на административната тежест; подчертава колко е важно да се изведе на още по-преден план зачитането на принципа на пропорционалност; обръща внимание на работата, която КР извършва, посредством стратегията си за наблюдение и механизма си за консултации с местните и регионалните власти, за да гарантира спазването на тези принципи;

2.8.

подчертава допълващия характер на принципа на партньорство и на многостепенно управление;

2.9.

ще поеме своята отговорност в дебата относно прегледа на компетенциите в рамките на Европейския съюз, който трябва да доведе до повишаване на добавената стойност на действията на Европейския съюз и не бива да се свежда до противопоставяне между „повече“ или „по-малко“ Европа;

2.10.

ще засили въздействието на своите становища, като вкара в действие механизма си за консултация на териториална основа и за съгласуване, наред с другите инстанции, с регионите със законодателни правомощия и представителните сдружения на местните и регионалните власти;

2.11.

възнамерява да засили участието си в целия законодателен цикъл, за да бъде в състояние при необходимост да задейства правото си на завеждане на иск пред Съда на Европейския съюз;

2.12.

във връзка с това ще въведе по-структурирано сътрудничество с Европейския парламент, националните парламенти и, когато това е подходящо, вторите камари, представляващи териториалното измерение на национално равнище, както и с регионалните парламенти и ще подкрепя процедурата за ранно предупреждение от регионалните власти;

2.13.

изразява задоволство от настъпилите промени, които дават възможност за участието му на много ранен етап в изготвянето на законодателството; в този контекст ще обърне особено внимание на оценката на териториалното въздействие и на разработването на териториални показатели; поради това изтъква още веднъж необходимостта да се обезпечи участието на местните и регионалните власти в механизмите за институционално сътрудничество, целящи „по-добро законотворчество“;

2.14.

ще доразвие капацитета си и ще се стреми да повишава експертния си опит в подкрепа на консултативната си функция, като привлече експертен опит от местните и регионалните власти и европейските териториални сдружения за участие в процесите на консултация във връзка с неговите становища и оценки на териториалното въздействие и зачитането на субсидиарността и пропорционалността;

2.15.

призовава към участие на местните и регионалните власти в Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) с цел подобряване на качеството на законодателството и по-доброто му възприемане от гражданите;

3.

Утвърждаване на институционалното представителство на регионалните и местните власти в процеса на вземане на решения

3.1.

изтъква своята легитимност, уникалност и допълващия си характер в институционалната архитектура на Европейския съюз и възнамерява да отстоява своята политическа независимост и функционална самостоятелност, като утвърждава ролята си на политическа институция в подкрепа на консултативната си роля, извършва по-ефективно проследяване на становищата си и укрепва контактите и сътрудничеството си с Европейския парламент, Комисията и Съвета;

3.2.

ще се съсредоточи върху основните си правомощия; насочвайки своето внимание и ресурси към законодателния процес на ЕС, КР ще укрепи своята политическа роля на консултативен орган и ще обоснове всички допълнителни прерогативи, които би могъл да поиска в бъдеще;

3.3.

предвижда поетапно ориентираната си към бъдещето стратегия — в краткосрочен план, като използва всички потенциални възможности на Договора от Лисабон, а в по-дългосрочен план в рамките на преразглеждане на договорите;

3.4.

настоява консултацията с него да ангажира, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, сезиращите го институции да зачитат институционалните му компетенции, без да бъдат освободени от задължението да посочват причините, поради които са се съобразили или не с основните му препоръки;

3.5.

изразява задоволство от факта, че нарастват консултациите с него от страна на Европейския парламент, и очаква реципрочния принцип на участие на докладчиците в съответните дейности на комисиите да бъде една от положителните последици от установеното политическото сътрудничество посредством споразумението за сътрудничество;

3.6.

по отношение на европейския законодател подчертава необходимостта от качествено и количествено укрепване на сътрудничеството с Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз; възнамерява да засили въздействието си върху законодателните предложения и да повиши участието на своите докладчици в целия законодателен процес, за да окаже подкрепа на проследяването на своите предложения за изменение на законодателните текстове, по които се произнасят;

3.7.

настоява за статут на наблюдател в тристранните преговори в областите, в които консултацията е задължителна;

3.8.

препоръчва организиране на междупарламентарни сесии, на които неговите членове, членовете на Европейския парламент и на регионалните парламенти биха могли да обсъждат актуални европейски въпроси и въздействието на европейското законодателство;

3.9.

възнамерява да взема по-дейно участие в процесите на формулиране и изпълнение на точките от програмите на председателствата, които са от значение за местните и регионалните власти, и ще взаимодейства по-добре със Съвета като цяло и в частност с регионалните министри, които заседават в Съвета;

3.10.

призовава за участие на представители на местните и регионалните власти, и там, където това е уместно, на властите на регионите със законодателни правомощия, в работните групи на Европейската комисия и Съвета, когато съответните политиките са от голям териториален интерес;

3.11.

изразява задоволство от установените добри отношения с председателството на Европейския съвет, които би било целесъобразно да бъдат структурирани, за да запазят добавената стойност на териториалните консултации, по-специално в рамките на подготовката на Европейските съвети;

3.12.

изразява особено задоволство от развитието на сътрудничеството с Европейската комисия, по-специално в предзаконодателния етап на консултация, но подчертава отново искането си за въвеждане на систематична практика на устни и писмени запитвания по актуални въпроси към изпълнителната власт на ЕС във връзка с отправените от Комитета политически препоръки;

3.13.

настоява за необходимостта да бъде привлечен за участие на възможно най-ранен етап в годишното и многогодишното планиране в Европейския съюз, за да бъде в състояние да допринесе за определянето на стратегическите и политическите решения за Европа; освен това настоява да бъде включен от самото начало в процеса на назначаването на комисаря, отговарящ за регионалната политика, още от следващия мандат 2014 — 2019 г.;

3.14.

препоръчва участието на местните и регионалните власти в механизмите за икономическо управление и счита за легитимно, от една страна, да бъде включен в икономическия диалог между Европейската комисия и Европейския парламент, а от друга, да бъде гарантирано участието на неговите членове в парламентарната седмица на Европейския парламент редом с членовете на Европейския и националните парламенти;

3.15.

настоява при интегрирането в правната рамка на Европейския съюз на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз да бъде включена хоризонтална клауза, която да дава възможност за консултации с Комитета в областите на споделена компетентност за мерките за координация на икономическите политики и на заетостта и в областите на подпомагащи, координиращи и допълнителни действия;

3.16.

в случай че бъдат преразгледани договорите, отнасящи се до институционалната уредба на ЕС, изтъква отново своите искания:

3.17.

предлага към настоящото му наименование да се добави думата „европейски“, така че пълното му наименование да бъде „Европейски комитет на регионите“м

3.18.

подчертава факта, че в Конвента, който ще бъде свикан във връзка с преразглеждането на договорите, следва да участват представители на Комитета на регионите, за да се гарантира възможно най-голяма демократична легитимност;

3.19.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския парламент, Съвета, Европейската комисия, както и на председателя на Европейския съвет.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/6

1.

Европейските градове и региони са ключови партньори за укрепването на доверието в Европейския съюз

1.1.

счита, че основните цели на новия законодателен мандат на Европейския съюз трябва да бъдат създаване на повече и по-добри работни места, генериране на устойчив и балансиран в териториално отношение растеж и насърчаване на нашите общи ценности, за да се укрепи доверието на гражданите в европейския проект;

1.2.

подчертава, че местните и регионалните власти са не само източник на демократична легитимност за ЕС, но и средство за утвърждаване и комуникиране по места на целите на Съюза; припомня, че многостепенното управление гарантира, че всички равнища на управление си сътрудничат при упражняване на своите правомощия и че субсидиарността и многостепенното управление вървят ръка за ръка със силно местно и регионално самоуправление;

1.3.

припомня, че макар местните и регионалните власти в Европа да носят отговорността за извършването на две трети от преките публични инвестиции в ЕС, те бяха сериозно засегнати от икономическата и финансовата криза, което доведе до съществено намаляване на публичните разходи с над 20 % през изминалите три години, както и до все по-големи териториални различия. В същото време местните и регионалните власти са изправени пред нарастващи финансови изисквания, предвид необходимостта да се справят с високата безработица и социалното изключване;

2.

Инвестиции в европейските общини и региони за повече работни места, растеж и устойчивост

2.1.

предлага да се използва средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г., предвиден за края на 2016 г., за да бъдат разгледани възможностите за промени на таваните на бюджетните кредити в рамките на цялостния бюджет на текущата МФР с оглед на натрупаните неразплатени задължения (RAL) и все по-големите затруднения на ЕС да спазва правните си задължения, и за да се осигури съгласуваност на бюджета на ЕС с неговите променящи се стратегически приоритети;

2.2.

отправя искане към Комисията да предложи мерки, които да спомогнат за подобряване на капацитета за усвояване на равнище държави членки, да преразгледа своя анализ относно изключването на националното и регионалното съфинансиране на подкрепяните от ЕС инвестиции от изчисленията на бюджетния дефицит, както и да обмисли в средносрочен план по-амбициозна подкрепа за публичните инвестиции в ЕС;

2.3.

призовава за удължаване на периода на действие и разширяване на обхвата на инициативата за облигации за проекти в рамките на стратегията „Европа 2020“, въз основа на резултатите от предвидената за 2015 г. независима пълномащабна оценка;

2.4.

отправя призив към Комисията да представи съобщение относно качеството на публичните разходи, с помощта на което, наред с останалото, принципите на ОИСР за ефективност на публичните инвестиции ще бъдат използвани при бъдещото формулиране на политиките на ЕС;

2.5.

предлага Комисията да представи Зелена книга относно увеличаването на синергиите между бюджета на ЕС, националните и поднационалните бюджети, за да гарантира оптимално използване на бюджета на ЕС;

2.6.

отправя искане към Комисията и Европейската инвестиционна банка да засилят практическата подкрепа за местните и регионалните власти, осъществявана с цел подобряване на техните умения да боравят с иновационни финансови инструменти;

3.

Засилване на териториалната насоченост на политиките на ЕС и преодоляване на териториалното разделение на ЕС

3.1.

призовава Комисията, Европейския парламент и държавите членки да добавят териториално измерение към стратегията на Европа за растеж и заетост в контекста на планираното ѝ преразглеждане;

3.2.

призовава за стратегия и действия, насочени към целия Европейския съюз, за опазване и насърчаване на културното наследство и езиковото многообразие в Европа; твърдо вярва, че следва да се отделя повече внимание на политическо равнище на потенциала на културата и културното наследство да създават устойчив растеж и заетост;

3.3.

освен това призовава за гарантиране на по-тясно участие на поднационалното равнище в новата икономическа и финансова координация на политиките като част от европейския семестър;

3.4.

отправя искане към Комисията да направи преглед на резултатите от участието на местните и регионалните власти в програмирането, изпълнението и евентуалното препрограмиране на споразуменията за партньорство и оперативните програми съгласно регламентите относно европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския кодекс на поведение в областта на партньорството, и да представи подходящи препоръки в случай че държавите членки не се съобразяват с тези разпоредби;

3.5.

призовава институциите на ЕС да отчетат в по-голяма степен териториалното измерение във всички евентуални предложения относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз и отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да обърнат специално внимание на страничните ефекти на местно и регионално равнище и тяхното възможно отражение върху устойчивостта на публичните финанси и териториалното сближаване, по-специално във връзка с „инструмента за конвергенция и конкурентоспособност“ и други важни реформи в икономическата и фискалната политика на ЕС;

3.6.

изисква оценката на териториалното въздействие да бъде задължителна при осъществяването на оценки на въздействието от страна на Комисията;

3.7.

призовава Комисията да представи Бяла книга за териториалното сближаване с цел укрепване на идеята за икономическо, социално и териториално сближаване, за да се потърси решение за нарастващите териториални различия в ЕС и да се поднови дебатът за измерване на качеството на живота „отвъд БВП“; продължават да съществуват големи икономически и социални различия между регионите, затова е жизненоважно да се насърчава политика на икономическо, социално и териториално сближаване с особено внимание към по-слабо развитите региони;

3.8.

отправя искане към Комисията да насърчи устойчивото развитие на градските и селските райони чрез изготвянето на Бяла книга за интегрираното развитие на градските райони;

3.9.

подчертава необходимостта от териториална визия за Европейския съюз и следователно отправя призив за актуализиране на Европейската перспектива за пространствено развитие;

3.10.

предлага да се обърне специално внимание на развитието на трансграничните решения, междурегионалната работа в мрежа и макрорегионалните стратегии, включително и чрез разширеното използване на Европейските групи за териториално сътрудничество като инструмент и за други политики на ЕС;

3.11.

отправя искане към Комисията да положи повече усилия за доизграждане и разширяване на основната мрежа и основните коридори на TEN-T, да включи местните и регионалните власти в изготвянето на работните планове за коридорите и да засили участието им в работните групи за коридорите;

4.

Подготвяне на Европейския съюз за новите предизвикателства на политиката

4.1.

отправя искане към Комисията да представи предложение за европейска координация при модернизацията на преподавателските професии;

4.2.

призовава Комисията да предложи рамка за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст и европейска рамка за признаване на уменията и компетенциите, придобити чрез формално и неформално учене;

4.3.

призовава Комисията да направи конкретни предложения как да се повиши цифровата грамотност на гражданите от всички възрасти;

4.4.

очаква Европейската комисия да признае ролята на местните и регионалните власти в развитието на бъдещите ѝ политики в областта на правосъдието и вътрешните работи; отправя искане най-вече Комисията да включи местното и регионалното измерение, свързано с утвърждаването на правата на човека, както и темата за разработване на всеобхватна европейка миграционна политика, в подготвяните от нея дейности;

4.5.

подчертава значението на схемите „Гаранция за младежта“ като механизъм за справяне с високата младежка безработица и предоставяне на възможности на младите европейци. Във връзка с това Комитетът призовава за увеличаване на финансирането на тази програма и за по-голяма подкрепа на местните и регионалните власти в подготовката, разработването и прилагането на тези инструменти;

4.6.

предлага културата и творчеството да бъдат интегрирани по-добре в преразгледаната стратегия „Европа 2020“ и в бъдещите ѝ водещи инициативи;

4.7.

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с регионалните и местните власти в усилията им за интегриране на мигрантите, което представлява важен елемент от постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и намирането на решение за демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

4.8.

изисква демографските промени да бъдат признати за приоритет при формулирането на съответното законодателство на ЕС и при изпълнението на всички програми на ЕС за финансиране за периода 2014 — 2020 г.;

4.9.

отново отправя призив за разработване на стратегия на ЕС за борба срещу бездомността;

4.10.

отправя искане към Комисията да полага повече усилия за ефективна координация и наблюдение на политиките за интегриране на ромите на национално, регионално и местно равнище; предлага засилване на сътрудничеството със създаденото към Съвета на Европа Европейско сдружение на градовете и регионите за приобщаване на ромите;

4.11.

отправя призив за разработване на регионална инициатива за Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), чиято специфична цел да бъде намаляването на административната тежест конкретно за малките и средните предприятия; призовава за засилване на ролята на местните и регионалните власти при преразглеждането на „Законодателен акт за малкия бизнес в Европа“;

4.12.

отправя призив към Комисията да засили ролята на стратегиите за интелигентна специализация в Европа, за да се разреши проблемът с разделението по отношение на иновациите между регионите на ЕС; призовава за изготвяне на план за действие за „Пътя към високи научни постижения“, който представя практически стъпки и постоянно наблюдение по отношение на обвързването на европейските изследователски програми („Хоризонт 2020“) с европейските структурни и инвестиционни фондове;

4.13.

изисква предприемането на действия за доизграждане на единния пазар чрез намаляване на тежестта във връзка с упражняването на свободните и регулираните професии в държавите членки и също така очаква Европейската комисия да представи всички законодателни предложения, предвидени в плана за действие „Предприемачество 2020 г.“, през първата половина на новия законодателен мандат, за да се ускори изпълнението на Плана за действие и създаването на работни места на местно и регионално равнище;

4.14.

призовава за изготвяне на европейски план за действие относно иновациите в публичния сектор с конкретен акцент върху местните и регионалните администрации;

4.15.

предлага да се направи преглед на Бялата книга от 2011 г. относно „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство“, който да включва провеждането на дебат относно бъдещата транспортна политика на Съюза в периода след 2020 г.;

4.16.

призовава Комисията да обърне специално внимание на ролята на местните и регионалните органи на властта за разработването на интегрирана европейска енергийна политика; децентрализираните енергийни решения са необходими за намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива, поради което ЕС трябва да осигури равни условия на конкуренция за по-малките производители на енергия;

4.17.

призовава Комисията да представи План за действие срещу енергийната бедност, който да предвижда комбинирани действия на европейско, национално и регионално/местно равнище;

4.18.

отправя искане към институциите на ЕС и държавите членки изрично да вземат предвид ролята на местните и регионалните власти при изпълнението на амбициозни обвързващи цели във връзка с намаляването на емисиите на CO2, дела на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност и да развият допълнително принципа на партньорство в тази област, подобно на европейската политика на сближаване. Освен това призовава институциите на ЕС и държавите членки да разширят обхвата на Конвента на кметовете като европейски инструмент за интеграция на местните и регионалните власти в политиката на ЕС относно изменението на климата и да му предоставят подходящите ресурси за периода след 2020 г.;

4.19.

призовава Европейската комисия при преразглеждането и изготвянето на политиките в областта на въздуха, водата и шума, да следва подход, ориентиран към източника, т.е. да води борба срещу възникването на екологични проблеми при техния източник и да вземе предвид опита на местните и регионалните власти, на които често се налага да изпълняват съответните политики без да могат да оказват пряко влияние върху източниците на проблемите;

4.20.

призовава Европейската комисия да предложи подходяща стратегия за устойчиво развитие на селските райони въз основа на интегриран териториален подход;

4.21.

отправя искане за допълване на мерките във връзка със защитната мрежа, предвидени по силата на реформираната обща селскостопанска политика (ОСП), с други, по-целенасочени мерки за справяне с нестабилността на пазара;

4.22.

изисква оценка на въздействието с цел проучване на последиците от търговските споразумения в селскостопанския сектор, които в момента са в процес на договаряне;

4.23.

отправя искане към Комисията да подкрепи и засили ролята на местните и регионалните власти от страните, обхванати от процеса на разширяване, във връзка с реформирането на публичната администрация, както и да обърне специално внимание на състоянието на децентрализацията в своите годишни доклади за напредъка;

4.24.

подчертава, че ЕС трябва да предприеме решителни действия в подкрепа на страните от Източното партньорство, подкрепяйки укрепването на местната и регионалната демокрация и процесите на децентрализация, и да насърчи използването на програмите за сътрудничество между местните и регионалните власти от страните, членуващи в Източното партньорство, и тези от ЕС;

4.25.

призовава Комисията да използва Европейския инструмент за съседство за увеличаване на социалното и териториалното сближаване в страните партньорки от Средиземноморието, както и на сътрудничеството между техните региони и местни власти;

4.26.

във връзка с това оправя искане към Комисията да разшири обхвата на програмата „Инструмент за местно администриране“, като включи южните съседни страни; призовава за разработването и изпълнението на политики за устойчива миграция в региона на Средиземноморието с участието на всички заинтересовани страни, по-специално националните правителства и регионалните и местните власти;

4.27.

изисква местните и регионалните власти да бъдат ангажирани в процеса на разработване на „партньорства за интеграция“ с трети страни, както и в други превантивни инициативи, свързани с насърчаването на кръговата миграция;

4.28.

очаква местните и регионалните власти да вземат участие в прилагането на териториалния подход по отношение на развитието, включително да бъде използван богатият им опит в областта на децентрализираното сътрудничество за развитие; призовава местните и регионалните власти да дадат своя принос за Европейската година за развитие (2015 г.), както и да се оказва подкрепа за местните/регионалните стратегии за развитие;

4.29.

предлага преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ да продължат, при условие че се зачитат прозрачността и демократичното участие и се осигури защита на социалните и екологичните стандарти. Отправя искане КР да получи статут на заинтересована страна в този процес;

4.30.

призовава Комисията да представи предложение за изменение на законодателния акт относно изборите за Европейски парламент, за да се укрепи признаването на демократичната функция на Европейския парламент, напр. посредством създаването на общоевропейски праг за представителство в Европейския парламент и да се улесни упражняването на правото на глас чрез предлагането на европейски регистър на гласоподавателите;

4.31.

предлага преразглеждане на стратегията „Да общуваме на тема Европа в партньорство“ с цел да се подкрепи ролята, която изпълняват местните и регионалните власти за предоставяне на гражданите на информация относно Съюза и неговите политики; отправя искане към Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с КР при изпълнението на истинска децентрализирана комуникационна политика на регионално и местно равнище, по-специално посредством своите представителства в държавите членки;

5.

Засилено партньорство с европейските институции

5.1.

отправя искане да бъде привлечен за участие в предстоящите преговори за ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество;

5.2.

предлага по-тясно сътрудничество с Европейската комисия в предзаконодателния етап във основа на споразумението за сътрудничество с цел определяне на по-дългосрочни стратегически инициативи и насърчаване на търсенето на решения в политиките на ЕС, съобразно принципа на многостепенното управление;

5.3.

приканва Европейския парламент, въз основа на споразумението за сътрудничество с КР от 2014 г., да засили сътрудничеството в рамките на целия законодателен процес, както и по време на европейския семестър и при осъществяването на оценки на териториалното въздействие на законодателството на ЕС;

5.4.

призовава за равнопоставено третиране на местните и регионалните власти и техните сдружения, що се отнася до промените в задължението за регистриране в Регистъра за прозрачност, предвидено в новото междуинституционално споразумение (МИС) относно Регистъра за прозрачност;

5.5.

предлага на Съвета допълнително да засили сътрудничеството с КР в областите, които са от основно значение за местните и регионалните власти.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/11

Докладчик

:

Докладчик: г-н Bas Verkerk (NL/АЛДЕ), кмет на Делфт

Отправен документ

:

1.

Градовете са важни икономическите двигатели на Съюза. Те са най-подходящото място за личностно и обществено развитие и предлагат много възможности за ефикасни мерки за опазване на околната среда. Ангажираността на градовете и на градските региони е от много голямо значение за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и за икономическото, социалното и териториалното развитие на ЕС (1).

2.

Важното място, което заемат градовете в европейското общество, е причината държавите членки и Европейската комисия да поставят начало на инициативи за изготвяне на програма на ЕС за градовете. Значението на градовете се признава и от ООН, която понастоящем подготвя Нова програма за градовете, която ще бъде приета на Третата конференция на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие „Хабитат III“ през 2016 г. Програмата на ЕС за градовете би могла да представлява принос в тази връзка.

3.

В Договора за Европейския съюз се съдържат различни разпоредби, които предоставят на ЕС правно основание, в допълнение към основните отговорности на държавите членки, да подпомага градските политики, провеждани на национално, регионално и местно равнище, като: упоменаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване (член 3), на местното самоуправление (член 4) и на местното измерение на принципа на субсидиарността (член 5). Понастоящем реално не съществува цялостна, насочена към бъдещето програма за градовете на равнището на ЕС, въпреки призива на Европейския парламент от 2011 г. за Европейска програма за градовете (2), междуправителствения процес в рамките на Лайпцигската харта и Декларацията от Толедо. Поради липсата на подобна програма, съгласуваността на равнището на ЕС между различните инициативи и програми за субсидиране в тази област на политика е твърде слаба и не всички инициативи водят до желаните конкретни резултати.

4.

Към това се прибавя и опитът от миналото, който показва, че няма никаква гаранция, че вниманието, отделяно на градския аспект в европейския дневен ред, ще се запази трайно (3). Комисията публикува съобщение относно програма на ЕС за градовете (4) още през 1997 г. Въпреки многобройните декларации и дейности, две десетилетия по-късно програмата все още не е намерила конкретен израз. ЕС трябва да даде възможност на градовете и градските региони да разгърнат целия си капацитет и потенциал като двигатели на икономически растеж, заетост и социално приобщаване. Сега е моментът да се изготви истинска Европейска програма за градовете. Лайпцигската харта е добра отправна точка за това. Една европейска програма за градовете трябва да взема предвид всички обществени, икономически и екологични аспекти на устойчивото градско развитие.

5.

Комитетът на регионите призовава Комисията, във връзка със съобщението, предвидено да последва проведения на 17 и 18 февруари 2014 г. Форум за градовете, да представи бяла книга за цялостна програма за градовете. Тази бяла книга трябва да позволи градското измерение да залегне структурно във всички съответни европейски политики и законодателство с цел да се избегнат съществуващите дублирания и несъответствия. По време на изготвянето на тази бяла книга Комитетът ще продължи дебата за Европейската програма за градовете с цел да предостави на Комисията практическа информация и да гарантира, че стратегията ще остане в европейския дневен ред. Комитетът подчертава значението на устойчивия и цялостен подход към градските зони, основан на идеите и предложенията, формулирани от КР в негови предходни становища на тази тема, по-конкретно становищата относно Седмата програма за действие за околната среда и устойчивия град (5) и Пакета за градска мобилност (6).

6.

Програма за градовете, изпълнявана на равнището на ЕС, означава да се признае важната роля на градовете за постигането на целите на европейската политика и за укрепването на конкурентоспособността на ЕС в международен план. Същевременно при изготвянето на посочената програма не може да се пренебрегнат нито взаимодействията между градовете и селските райони, нито силното влияние, което програмата ще окаже върху териториалното развитие като цяло. Следователно е изключително важно да се предвиди силна синергия между Програмата за градовете и териториалното измерение на стратегията „Европа 2020“.

7.

С преминаването от икономика на услугите към икономика, основана на знанието, и нарастващото цифровизиране на обществото, градовете се превърнаха в икономическите стълбове на ЕС и в неговите двигатели на заетост. Иновациите и новите форми на икономическа дейност често възникват в градовете. Градовете са и среда, в която се развиват изкуство, култура и творчество, чрез които градовете и техните граждани изграждат своята идентичност. Във връзка с това градовете придават на ЕС значителна мощ в международната конкуренция с други части на света.

8.

Понастоящем приблизително 68 % от населението на ЕС живее в градски райони (източник: Евростат) (7). Наред с двете големи метрополии Париж и Лондон, ЕС разполага с единствена по рода си полицентрична структура от големи, средно големи и малки градове. Приблизително 200 милиона души живеят в градове с население до 1 00  000 жители, и тези градове често изпълняват важна функция на регионално равнище в областта на услугите и съоръженията, както и за подобряване на качеството на живот и териториалния баланс. Затова Програмата на ЕС за градовете не трябва да се ограничава до най-големите градове на Европа, а да обхване и малките и средно големите градове и градските райони. В този контекст е радващо специалното внимание, което предстоящите три председателства на ЕС (Италия, Латвия и Люксембург) ще обърнат на малките и средно големите градове в ЕС и на тяхната роля в контекста на общото териториално развитие.

9.

Днес градовете и прилежащите им селски зони представляват нещо много повече от административно определена единица за своите жители. Живеещите в градовете и извън тях се придвижват в рамките на по-големи агломерации, пътуват до работните и функционалните зони (градски или селско-градски) в ежедневна градска система. За да улеснят живота на гражданите си, градските управи създават мрежи със съседните общини с цел организиране на придвижването и транспорта, устройството на територията, зелените площи и икономиката на подходящо ниво. Във връзка с това от решаващо значение е сътрудничеството между градските райони и граничещите с тях селски райони. Във връзка с това крайградските и селските райони имат важна роля, тъй като осигуряват на граничещите с тях градове храна, енергия, пространство, възможности за отдих и природна среда, както и защита срещу рискове като горски пожари и наводнения. Важно е също да се отчита фактът, че в някои случаи тези градски системи включват територии, принадлежащи на повече от една държава членка. Трябва да се обърне специално внимание на специфичните проблеми, които възникват в тези трансгранични градски райони.

10.

За да се гарантират постигането на добра съгласуваност и конкретни резултати като например интегрирани транспортни системи (8), агломерациите или функционалните региони се нуждаят от друг вид управление и от дългосрочна визия. Тази дългосрочна визия, която вече е разработена в някои държави членки в сътрудничество между местните и регионалните власти, е в основата на интегриран, изграден на регионален принцип подход, който гарантира териториалното сближаване в рамките на дадения регион и позволява постигането на конкретни и измерими резултати. През периода 2014 — 2020 г. в някои държави членки интегрираните териториални инвестиции ще позволят използването на средства по различни приоритетни оси или програми, поради което ще изпълняват насърчаваща роля чрез укрепване на сближаването между градовете и околните общини, които са обвързани посредством функционални връзки, създавайки синергии и правейки възможно финансирането на по-амбициозни проекти, и в крайна сметка ще дадат възможност за справяне с общи проблеми отвъд административните граници на отделните органи на децентрализирано управление. Комитетът констатира, че в проучването си „Градовете на утрешния ден“ Комисията описва това развитие и признава, че нейната политика трябва да отчита в по-голяма степени трансграничните функционални региони на равнище агломерации и метрополии (9).

11.

Оперирайки на равнище агломерация („borrowing size“) (принципът за вземане на площ назаем с цел увеличаване на ползите, произтичащи от по-големия мащаб — бел. пр.), градовете ползват заедно предимствата, които предлага по-голямото сближаване, като по-голям капацитет за иновации, по-добре адаптирано към нуждите на пазара образование и по-малко въздействие върху околната среда, като същевременно ограничават недостатъците като замърсяването на околната среда, слабата достъпност, социалното изключване и престъпността (10). „По-голямо“ не винаги означава „по-добро“. Също толкова важно е местните общности да участват активно във вземането на общинските решения, включително в процеса на обсъждане на мерки за сътрудничество с властите от съседни райони.

12.

Въпреки това обществените предизвикателства са особено очевидни в градските зони. Затова редица политически европейски инициативи — съзнателно или не, оказват отражение върху градските политики. Във връзка с това Комитетът призовава за по-задълбочен преглед на всички инициативи на Комисията с градска насоченост, базиращ се на документа, който послужи като основа на дискусиите в рамките на Форума на градовете на тема „CITIES — Градовете на бъдещето: инвестиране в Европа“ през февруари 2014 г. (11)

13.

Градовете поемат своята отговорност, за да се възползват от предложените възможности и да преодолеят пречките по пътя си. Европейските градове могат да допринесат значително за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Обществените предизвикателства, залегнали в нея, оформят и политическия дневен ред за градовете и регионите. Във връзка с това основно значение имат интересите на гражданите. Градовете в Европа понастоящем са изправени пред различни предизвикателства и проблеми. Докато населението на някои градове намалява поради застаряването и емиграцията и възникват проблеми, свързани с мащаба на предоставяните инфраструктура и услуги, това на други градове се увеличава, което засилва натиска върху съществуващите инфраструктура и услуги и изостря други проблеми като (младежката) безработица, социалното изключване, бедността, недостигът на достъпни жилища, задръстванията и замърсяването на околната среда. Широкоразпространен проблем, обострен от рецесията, е нарастващата пропаст между увеличаващото се търсене на местни услуги и непроменения или дори намаляващ размер на финансовите средства. Програмата за градовете трябва да вземе под внимание тези проблеми и предизвикателства.

14.

Програмата на ЕС за градовете трябва да е насочена към замяна на настоящия градски модел, характеризиращ се с разпръснатост, раздробеност и изключване, с по-компактен, комплексен и приобщаващ модел. Този нов метод означава да се възприеме интегриран подход, при който се залага на комбинация от хора и дейности за насърчаване на икономическата дейност и заетостта, като същевременно се обръща внимание на добрия баланс на икономическите, социалните и екологичните измерения на развитието на градовете.

15.

Отношенията между властите и обществото са в процес на коренна промяна. Благодарение на цифровизацията на обществото гласът на гражданите се чува все по-силно, те поставят все по-високи изисквания и придобиват все по-голяма самостоятелност (ново гражданство). От друга страна същите тези граждани поемат във все по-голяма степен обществената си отговорност. Увеличава се броят на предприятията, които предлагат продукти, позволяващи да бъдат изцяло използвани повторно и/или рециклирани (cradle to cradle), които се противопоставят на разхищаването на суровини и дават на хората в неравностойно положение шанс на пазара на труда. Градските управи се стремят да укрепват сътрудничеството си на различни равнища в рамките на „четворната спирала“ (създадена въз основа на модела на тройната спирала и включваща сътрудничество между властите, предприятията, институциите на знанието и организациите на гражданското общество) с цел разрешаване на обществените предизвикателства. В този контекст местните власти често имат координираща роля и, в ролята си на „иницииращ клиент“ или координатор, предлагат на другите партньори платформа за намирането на решения. Градът функционира като място (жива лаборатория), където заедно с партньорите се осъществяват най-подходящите за местните условия проекти. Градовете, в които има университети и висши училища, имат допълнителна роля за стимулирането на предприемачеството и осъществяването на връзка между възможностите на технологиите и социалните предизвикателства. В този контекст градските райони представляват отлични изпитателни центрове за европейските политики.

(16)

Като част от обществото властите носят отговорност за поставянето на дневен ред на големите обществени въпроси като икономическата криза, демографските промени и предизвикателствата, свързани с климата. Традиционните форми на управление, организация и икономическа дейност вече не предлагат решения на тези проблеми. Поради мащаба на предизвикателствата, намаляващите бюджети и сложността на въпросите, публичните власти вече не са в състояние да се справят с всичко сами.

17.

В общество с все по-активно гражданско участие местните власти са принудени да включат в своите решения съвместни или съорганизирани инициативи на гражданите, предприятията и институциите на гражданското общество на общинско или квартално равнище. Затова отговорността за организацията на градовете се поема от все по-голям брой участници, а не само от градската управа. Предизвикателството се състои в това да се даде възможност за участие на всички граждани в новото общество, особено на младите хора и на мигрантите, за да се избегне социално разделение. Две от най-важните функции на модерните градове са да бъдат движеща сила за социалната интеграция и да служат като трамплин за еманципацията на своите жители.

18.

Местните инициативи гарантират предоставянето на все повече услуги, съобразени с конкретния град или градски район. Европейската политика и законодателство трябва да отчитат новите отношения, които се установяват на местно равнище, и многообразието на свързаните с тях подходи за разрешаване на обществените предизвикателства, както и да се стремят да обобщават тези нови най-добри практики и да улесняват споделянето им в целия ЕС.

19.

Досега ЕС е използвал общи законодателни актове и еднакви срокове за постигането на своите цели в различните области на политика. Занапред при изготвянето на политиката той ще трябва да отчита в по-голяма степен осъществимостта на своите инициативи на местно и (под)регионално равнище и да демонстрира отзивчивост към приноса на местните и регионалните власти при изготвянето на оценки на въздействието и нова политика (възходящ подход). Като се отчитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, всички оценки на въздействието на новите предложения следва да съдържат критична оценка на последиците им за градовете. Само по този начин е възможно предварително да се направи оценка и да се гарантира прилагането на европейските политики и законодателството на местно равнище.

20.

За да залегне дискусията относно градското измерение структурно на равнището на ЕС, Комитетът на регионите предлага в бъдеще Форумът на градовете, състоял се на 17 и 18 февруари 2014 г., да се провежда на всеки две години. Освен това Комитетът призовава Комисията, в рамките на организационната ѝ структура, да определи пълномощник по урбанистичната политика, който заедно с междуведомствената група по урбанистичната политика на Комисията ще има задачата да прави преглед на градското измерение във всички предложения и инициативи с цел изграждане на интегриран подход към тази област на политика. На тази работна група може да се възложи и координирането на приноса на градовете, когато се изготвя нова политика на ЕС, оказваща въздействие върху градските райони. Комитетът може да определи свой представител за урбанистичната политика с цел извършване на оценка на предложения относно градското измерение.

21.

Комитетът подкрепя създаването на работна група от държавите членки за изготвянето на обща визия за европейските градове, в която да се обърне специално внимание на мястото на градовете в стратегията „Европа 2020“ и която да бъде представена през 2016 г. Той призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Комитета на регионите и сдруженията на местните власти. Тази обща визия може да послужи като важна основа за по-нататъшното разработване на програмата за градовете не само на европейско равнище, но също и на равнището на отделните държави членки, региони и общини.

22.

Комитетът на регионите отново призовава Комисията да изготви бяла книга за интегрирана градска политика (12) преди представянето на стратегията, която ще наследи стратегията „Европа 2020“, и бюджета на ЕС за периода след 2020 г. Целта на тази бяла книга би трябвало да бъде да се установи по-интегриран подход на политиката и законодателството на ЕС във връзка с градовете и градските райони и да се привлекат градовете и местните и регионалните власти за по-активно участие в подготовката на тази политика, както и да се отправят препоръки за това кои елементи в европейските програми за финансиране са подходящи за подпомагането на развитието на градовете. От основно значение за това е наличието на нова форма на управление. Бялата книга би трябвало да доведе до истинско хоризонтално вписване на градското измерение в процеса на вземане на решения на ЕС (интегриране на урбанистичната политика), а не до специална стратегия или програма на ЕС. Бялата книга трябва да бъде изготвена от новата Комисия в тясно сътрудничество с градовете, за да се постави акцент върху необходимостта от ново управление в областта на градската политика на равнището на ЕС.

23.

Тя следва да включва следните елементи:

24.

Комитетът на регионите констатира, че Европа има нужда преди всичко от живи и динамични градове, за да си осигури конкурентоспособност в международен план. Политиките и законодателството на ЕС могат да допринесат за създаването на необходимите благоприятни условия за това. Изпълнението на около 70 % от европейските политики и законодателство на местно равнище изисква обща съгласуваност. Комитетът обаче констатира, че понякога правилата на равнището на ЕС имат точно обратния ефект. Той дава добър пример за това в становището си относно „Преразглеждане на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха и емисиите“ (13), в което се посочва, че за постигане на желаните резултати за повишаване на качеството на въздуха е важно да се хармонизират различните равнища на амбиция на отделните законодателства на ЕС в областта на околната среда и да се синхронизират сроковете за тяхното привеждане в изпълнение.

25.

Пропуските в политиката за намаляване на емисиите при източника на равнището на ЕС създават трудни ситуации. Така някои градове не са в състояние да спазват желаните стандарти, но същевременно са изложени на риска съответните държави членки да им прехвърлят наложените за неспазването на тези норми европейски глоби по силата на националното законодателство. Ето защо Комитетът призовава Комисията да разработи методология за по-интегриран подход с цел постигане на съгласувана политика и законодателство, като се започне с изготвянето на по-задълбочена оценка на териториалното въздействие с по-голямо участие на местните и регионалните власти, позволяваща на ЕС да създаде за градовете и градските региони подходящите условия за изпълнението на европейската политика.

26.

За да се постигне истински интегриран подход, е желателно в бялата книга да се възприеме ясно определение за интегрирано устойчиво градско развитите и да се посочат ясни цели, които ЕС иска да постигне в тази област. Става въпрос за хоризонтални цели, които трябва да бъдат постигнати посредством различни области на политика.

27.

Интегрираният подход към урбанистичната политика изисква да се вземат предвид политиките за териториално устройство, тъй като градските територии се простират отвъд общинското равнище.

28.

В този контекст Комитетът на регионите припомня позицията си относно инструмента за оценка на териториалното въздействие, който трябва да бъде използван като ориентир за постигане на по-интегриран подход към политиката, за да се насърчи териториалното сближаване (14). Във връзка с това Комитетът определя териториалното сближаване като понятие, съдържащо три аспекта: балансирано териториално развитие, териториална интеграция и териториално управление. Комитетът изразява съжаление, че Европейската комисия ограничава оценката на териториалното въздействие до първия от трите аспекта, въпреки че всъщност вторият благоприятства цялостен подход към политиката и законодателството. Още по-важно е, че предстоящият преглед на изготвените от Комисията собствени насоки за оценка на въздействието предлага уникална възможност точно да се определи интегрирането на градското измерение във вътрешните процеси на Комисията за разработване на политиките.

29.

Считаме също така, че в Бялата книга относно интегрираната урбанистична политика следва да бъде разгледана темата за възобновяването на западналите градски райони, модернизирането и подновяването на градската среда, както и енергийната ефективност при строежа на сгради.

30.

Добър пример за по-интегриран подход на равнището на ЕС е Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) „Интелигентни градове и общини“. Това партньорство беше създадено, за да може, с помощта на публично-частни инициативи, да се разработят иновации за градовете, които да осигуряват връзка между градската мобилност, енергийната ефективност и информационните и комуникационните технологии. Партньорството дава възможност макроикономическата политика на равнището на ЕС да бъде транспонирана в градските практики. Във връзка с това обаче е важно градовете да разполагат със свобода на действие, за да определят приоритетите и да могат да изпълняват координаторската роля, която им е присъща;

31.

Добрите примери като европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ контрастират силно с мястото, отредено на градовете в програмите по структурните фондове за периода 2007 — 2013 г. През новия програмен период 2014 — 2020 г. се отделя специално внимание на градското измерение в политиката на сближаване посредством поредица от инициативи (задължение за предоставяне на 5 % от средствата по ЕФРР за градско развитие, създаване на европейски мрежи за градско развитие, както и предоставяне на финансиране за иновативни мерки в областта на устойчивото градско развитие). Искането за по-голяма концентрация може обаче да доведе до това eдин град да не се разглежда в рамките на цялостното му развитие. Необходима е по-добра координация в рамките на Комисията, за да се насърчи едно по-дълбоко разбиране за секторните политики (околна среда, енергийна инфраструктура, мобилност) на градското измерение във всички звена на Европейската комисия.

32.

Комитетът на регионите заявява отново подкрепата си за вниманието, което Комисията отделя на интегрираното градско развитие в новата политика на сближаване (15). Във връзка с това той изразява задоволство и от укрепването на принципа на партньорство в новия пакет за сближаването и от публикуването на Европейски кодекс на поведение за партньорство. Комитетът на регионите ще продължи все пак да наблюдава практическото изпълнение на предложенията на Комисията при изпълнението на новите оперативни програми на ЕФРР и ЕСФ, особено във връзка с начина, по който градовете участват в оперативното и стратегическото управление на програмите.

33.

Комитетът на регионите призовава Комисията, заедно с него, да проследи степента на участие на градовете в новите програми на структурните фондове и при необходимост да го укрепи. Поуките, които могат да бъдат извлечени, ще послужат като важни политически препоръки за изготвянето на политиката на сближаване за периода след 2020 г., както и за други европейски програми, които насърчават постигането на европейските цели на местно равнище.

34.

Градовете участват и в други програми, финансирани от ЕС, като LIFE, „Хоризонт 2020“, „Интелигентна енергия — Европа“ и др., макар че в тези програми липсват тематичен акцент върху градските въпроси и синергии с програмите на европейските структурни и инвестиционни фондове. Отчитането по-специално на синергиите между програмите за финансиране на ЕС би имало положителен ефект в градовете.

35.

Със създаването на мрежи на местните власти на европейско равнище Комисията откликва на нуждите от обмен на примери за добри практики между градове на различни теми. На тези нужди отговаря и URBACT — Европейската програма за териториално сътрудничество, която насърчава устойчивото градско развитие. Конкурсната програма „Европа за гражданите“ насърчава създаването на тематични мрежи между общини по конкретни въпроси от общ интерес като важен инструмент за улесняване на обмена на добри практики. Наред с тези програми, които се финансират съвместно от структурните фондове и конкурсните програми на ЕС, има и други програми за обмен на знания между градовете (напр. Civitas, Конвента на кметовете, Mayors Adapt, инициативата Интелигентно устроени градове и общности (Smart Cities and Communities), Референтната рамка за устойчиви градове, ManagEnergy). Комитетът констатира, че все повече се увеличава броят на инициативите за обмен на знания и опит и те стават все по-разнообразни. За да се постигне по-цялостен подход, Комитетът призовава Комисията да консолидира тези различни европейски програми за субсидиране и да подпомага мрежите, за да направи възможно постигането на по-добро разбиране и по-ефективно участие на местно равнище, отколкото понастоящем.

36.

За да може да се направи по-точна оценка на градските райони с цел обмен на знания и бенчмаркинг в областта на урбанистичната политика, отколкото ако се използва единствено показателят за БВП, трябва да има достатъчно налични данни, по възможност на равнището на функционалните региони. Сериозен проблем тук е фактът, че класификацията NUTS на Евростат не отразява добре реалността в градовете и общините. За тази цел трябва да се съберат повече подробни данни на местно равнище, които да бъдат взети предвид от Евростат, както и да се разработят допълнително проучвания като Urban Audit (Градски одит) или да се определят еднородни критерии във връзка с определението за метрополните области. Също така трябва да се създадат конкретни инструменти за измерване на напредъка на интегрираната програма за градовете и за въздействието ѝ върху равнището на ЕС. Във връзка с това Комитетът призовава Комисията да разработи нов инструмент за мониторинг на Европейската програма за градовете.

37.

Време е за нов модел на управление, даващ възможност за по-активно участие на градовете на по-ранен етап в цялостния цикъл на европейските политики (например чрез КР, мрежи като Eurocities (Евроградове) или Конвента на кметовете). Посредством по-тясното включване на градовете, както и на местните и регионалните власти във всички етапи на този цикъл, ЕС ще може да реагира по-ефективно на промените, които претърпяват градовете понастоящем. По този начин ще могат по-добре да се оценят последствията от политическите инициативи и законодателството за градовете и да се овладее рискът от липса на съгласуваност на политиките на ЕС или просто на връзка с реалната ситуация по места. Освен това, съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (Регламент за общоприложимите разпоредби за структурните фондове) този „подход на многостепенно управление“ следва да се прилага на всички етапи от подготовката и изпълнението на програмите на политиката на ЕС за сближаване.

38.

Принципът на многостепенното управление е от голямо значение, но той трябва да бъде адаптиран към новите отношения между публичните власти и обществото. Това следва да върви ръка за ръка с повишаването на ролята на градовете и на местните и регионалните власти в процеса на изготвяне на политиките на ЕС. С оглед на тази цел подписването на Хартата за многостепенното управление в Европа от европейските общини ще улесни партньорствата между различните равнища на управление (местно, регионално, национално и европейско) за изготвянето на ефективни публични политики, като се прилагат редица принципи като участие, сътрудничество, прозрачност, универсалност и последователност, които са необходими условия за гарантирането на успеха на тези политики в полза на гражданите.

39.

Представителите на градовете и местните и регионалните власти трябва да бъдат привлечени по структуриран начин от службите на Комисията за участие в изготвянето на политиките (например, чрез участието на експерти), за да се постигне по-добро споразумение относно мястото на градското измерение в европейската политика въз основа на практически опит и конкретни данни. Условията за това биха могли да се определят в новото междуинституционално споразумение между новата Комисия и Комитета на регионите.

40.

Комитетът отрежда голямо значение на градското измерение в европейската политика и разработването на Европейска програма за градовете. Като изразител на интересите на местните и регионалните власти в ЕС Комитетът ще наблюдава отблизо изготвянето на бялата книга и ще продължи вътрешния и извънинституционалния дебат по програмата за градовете. Настоящото становище е пръв принос на Комитета по пътя на истински интегриран подход към градовете в ЕС.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/18

Докладчик

:

г-н Albert Bore (UK/ПЕС), член на Градския съвет на Бирмингам

Отправни документи

:

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“ COM(2013) 913 final

„Призив за действия относно градската логистика“ SWD(2013) 524 final

„Действия, насочени към безопасността на потребителите на градски пътища“ SWD(2013) 525 final

„Призив за по-интелигентно регулиране на достъпа до градски превозни средства“ SWD(2013) 526 final

„Мобилизиране на интелигентните транспортни системи за градовете в ЕС“ SWD(2013) 527 final

1.

Устойчивите системи за градски транспорт повишават качеството на живот на европейските граждани и са от важно значение за икономическата конкурентоспособност на градовете, регионите и Европейския съюз като цяло. В градовете живеят 70 % от европейските граждани, а освен това те са важни центрове на икономическа дейност, където се генерира над 80 % от БВП на Съюза.

2.

Градската мобилност и градският транспорт са от компетентността на местните и регионалните власти, които са отговорни за изготвянето и прилагането на политиките за градска мобилност, както и за осигуряване на обществен транспорт на тяхната територия. Решенията, които се вземат на местно равнище, често са свързани с рамка, установена от националната политика и в контекста на една нова програма на ЕС за градско развитие. Всъщност програмата за градска мобилност се разглежда от мнозина като компонент на програмата за интелигентни градове.

3.

Комитетът на регионите е отправял политически препоръки в предходни свои становища относно градската мобилност, по-конкретно в становището си относно Зелената книга за градския транспорт (1), в двете становища относно Плана за действие за градска мобилност (2), и, на последно място, в становището относно „Бяла книга „Пътна карта за постигане на Единно европейско транспортно пространство“ (3). В тези препоръки се насърчава разработването на устойчиви политики за градска мобилност, в които се отчитат икономическите, екологичните и социалните измерения.

4.

В рамките на пакета за градска мобилност принципът на субсидиарност се зачита напълно, като се предвиждат целенасочени действия в областите, където е налице добавена стойност за ЕС, по-конкретно за насърчаване на сътрудничеството, споделяне на най-добри практики и напътствия. Съдържат се също така препоръки към държавите членки за въвеждане на мерки по отношение на градската логистика, регулирането на възможностите за придвижване из градовете, внедряването на решения, свързани с ИТС, и пътната безопасност в градските райони.

5.

подчертава, че е важно да се възприеме цялостна политика на Европейския съюз за градските райони въз основа на идеите и предложенията, отправени в други становища на Комитета по теми, имащи отношения към разглеждания въпрос: „Към интегриран подход по отношение на градовете в Европейския съюз“, „Седмата програма за действие за околната среда и устойчивият град“ и „Градската мобилност“.

6.

подчертава, че трябва да се преследва устойчив и цялостен подход в областта на градското развитие. Проблемите на градската мобилност не могат да бъдат разрешени чрез прилагане единствено на секторен подход. По-конкретно трябва да се вземе предвид връзката между градското измерение на транспортните политики и по-общото понятие за устройство на територията, с цел не само подобряване на градския транспорт и инфраструктурата, но и борба срещу разрастването на градовете и преосмисляне на отношенията между градовете и тяхното обкръжение (градска и селска среда). За други предложения във връзка с устойчивостта КР препраща към становището си относно „Седмата програма за действие за околната среда и устойчивият град“ (4);

7.

счита за необходимо да се приемат мерки (осведомителни кампании, стимули и др.) на равнището на държавите членки, които могат да променят нагласите на населението, така че да се използват транспортни средства с по-ниско енергопотребление;

8.

смята, че ПУГМ трябва да бъдат тясно свързани с политиките в областта на земеползването. Недобре планираното развитие, което не е ефективно свързано с транспортната мрежа, води до засилено търсене на транспортни услуги и до прекомерна зависимост от личните автомобили за осъществяване на много придвижвания;

9.

приема, че плановете за устойчива градска мобилност са важен стратегически инструмент за разработване на интегриран подход за градска мобилност, насочен към всички видове и форми на транспорт в цялата функционална зона на даден град или градска агломерация: обществен и частен; таксиметров, пътнически и товарен; моторизиран и немоторизиран; придвижване и паркиране — като при всички тях би следвало да се вземат под внимание аспектите, свързани с пола и мобилността на населението. Разработването на плановете за устойчива градска мобилност за всички градове остава основно искане на КР, като тяхното изготвяне и прилагане е отговорност на самите градове;

10.

изразява съжаление, че независимо от факта, че в много градове вече са създадени планове за устойчива градска мобилност, доказали, че служат като отлична основа за обсъждане и прилагане на мерки за подобряване на мобилността в градските райони, до момента все още не съществува общо европейско определение на концепцията за планове за устойчива градска мобилност;

11.

приветства факта, че Европейската комисия включи активно Комитета на регионите в процеса на оценка на въздействието за Пакета за градска мобилност, и по-специално факта, че ГД „Мобилност и транспорт“ е отчела някои от основните опасения на Комитета на регионите във връзка с изготвянето на незадължително предложение;

12.

си задава въпроса по какъв начин Комисията възнамерява да гарантира, че целите и набелязаните мерки в рамките на Пакета за градска мобилност действително са осъществени, като е известно, че в европейското пространство съществуват градове и региони, които са постигнали различен напредък по отношение на определянето и изпълнението на планове в своите градски зони. Това се отнася както за мобилността на хората, така и за мерките в областта на градската логистика, регулирането и по-интелигентния контрол на достъпа до градските зони, внедряването на интелигентни системи за градски транспорт, както и в областта на пътната безопасност в градските райони;

13.

отбелязва, че концепцията представлява насока с необвързващ характер, както и пояснението, че тя може и следва да бъде приспособена към конкретните обстоятелства в държавите членки и градските райони;

14.

приветства поетия от Комисията ангажимент да подпомага развитието и популяризирането на концепцията, по-конкретно предложението за създаване на Европейска платформа относно ПУГМ, както и ангажимента за оказване на подкрепа на националните, регионалните и местните власти при разработването и прилагането на ПУГМ, включително с помощта на финансови инструменти. Необходим е категоричен ангажимент от страна на Европейската комисия за гарантиране, че в Европейската платформа ще участват представители на местните и регионалните власти;

15.

настоятелно призовава в предложението на Комисията за създаване на експертна група за градска мобилност и транспорт на държавите членки да се включат и представители на местните власти или градовете и по този начин да допринесат за работата на предложената европейска платформа;

16.

отправя искане ПУГМ да се насърчават на национално равнище, поощрявайки държавите членки да подготвят наложителните законодателни промени, за да осигурят необходимите рамкови условия, които позволяват на местните и регионалните власти да разработят и успешно да прилагат местните стратегии за градска мобилност;

17.

посочва, че градовете са възли, които са средища на различните начини за придвижване и обикновено в тях се намират началните и крайните точки на пътуванията. Именно затова е необходимо те да се разглеждат като много важна и неразделна част от всички транспортни мрежи, поради което трябва да се обърне достатъчно внимание на градската мобилност;

18.

счита, че регулирането на възможностите за придвижване из градовете и таксуването за ползване на пътища могат да бъдат ефективни инструменти за управление на конкурентното търсене на градско пътно пространство и за справяне с важни проблеми като задръстванията, замърсяването или разрастването на градовете (sprawl). Това съответства на принципа „потребителят/замърсителят плаща“ и допринася за постигането на напредък за използването на по-устойчиви видове транспорт;

19.

отбелязва, че спазването на принципа на субсидираност изисква решение от страна на местните власти да прилагат правила за придвижване из градовете и схеми за таксуване за ползване на пътища. Тези схеми трябва да бъдат съобразени със специфичните местни условия и нужди, поради което няма едно единствено универсално решение. То може да бъде намерено само на местно равнище от местните и регионалните власти;

20.

отбелязва, че през последните години в ЕС бяха приложени множество различни схеми, но счита, че тази разнородност може в някои случаи да затруднява пътуването из Европа, по-специално поради повсеместната липса на информация за това как да се спазват различните местни схеми;

21.

припомня, че регулирането на достъпа до градските зони трябва да се основава на ясни и по-общи правила по отношение на целите, напр. намаляване на трафика, на емисиите на замърсители или стимулиране използването на други, по-устойчиви видове транспорт;

22.

във връзка с това приема, съгласно становището на КР от 2009 г. относно плана за действие относно градската мобилност (5), че на равнище ЕС трябва да има минимална степен на хармонизация и съгласуваност, по-специално относно категоризацията на превозните средства, класа на емисиите и пътните знаци, както и че това трябва да бъде предприето в партньорство между властите на местно и национално равнище и равнище ЕС;

23.

приветства предложението на Комисията за насърчаване на обмена с държавите членки и специалистите в областта на регулирането на придвижването из градовете и за изготвяне на необвързващи насоки, които да подпомагат градовете да прилагат ефективно схемите за регулиране на възможностите за придвижване;

24.

счита, че във връзка с интелигентните транспортни системи (ИТС) съществува необходимост от общи технически стандарти за гарантиране на оперативната съвместимост, така че да се предотврати появата на нови технически бариери пред свободното движение в рамките на ЕС;

25.

изразява съжаление, че броят на смъртните случаи по пътищата в ЕС — 26  000 загинали през 2013 г. — продължава да бъде неприемливо висок. Много обезпокоителен е фактът, че уязвимите участници в движението като колоездачите, пешеходците и по-специално възрастните хора са засегнати в най-голяма степен. Комитетът изразява особено голяма загриженост от факта, че броят на загиналите колоездачи дори е нараснал спрямо 2010 г.;

26.

подчертава колко е важна безопасността на движението по пътищата за осигуряването на устойчиви видове транспорт, като например колоезденето и ходенето пеша, както и положителното въздействие за програмата в областта на здравеопазването от насърчаването на повече хора да практикуват активно придвижване. Тези въпроси следва да бъдат неотменна част от ПУГМ, като би било от полза да се предоставят допълнителни насоки как това да бъде постигнато;

27.

настоятелно приканва да бъде насърчавано и подходящото обучение на гражданите по пътна безопасност, тъй като съществува пряка връзка между обучението и пътнотранспортните произшествия;

28.

припомня, че КР вече е давал своето одобрение за целите относно безопасността на движението по пътищата, установени в Бялата книга за транспорта от 2011 г., да се доближи до нула броят на загиналите в автомобилния транспорт до 2050 г. и да се направи опит да се намали наполовина броят на жертвите по пътищата до 2020 г. в сравнение със стойностите от 2010 г.;

29.

признава, че усилията за подобряване на безопасността посредством проектирането на превозните средства и използването на ИТС, като например системите за съдействие на водача (в частност решения с обмен на данни между превозните средства и инфраструктурата (V2I) и между превозните средства (V2V)) ще намали броя на произшествията, но счита, че местните и регионалните власти трябва да положат повече усилия да насърчат използването на превозни средства с по-безопасен дизайн, напр. посредством процедурите за възлагане на обществени поръчки;

30.

препоръчва решенията, основани на ИТС, да проучат също и по какъв начин стимулирането на реална промяна в начина на шофиране ще бъде от полза за опазването на околната среда, пътната безопасност и повишаването на енергийната ефективност;

31.

приветства предложението на Европейската комисия да разгледа въпроса за безопасността на движението по пътищата в рамките на пакета за градска мобилност и отбелязва, че Европейската комисия е поела ангажимент да събере и разпространи примери за добри практики относно планирането на безопасността на движението по пътищата, както и да анализира мерки за намаляване на броя на сериозните увреждания при пътни произшествия в градските райони. Това не следва да се ограничава до следващите две години, а да продължи, ако е целесъобразно;

32.

приветства препоръката на Европейската комисия държавите членки да гарантират подходящо и възможно най-детайлно събиране на данни относно показателите за безопасност на движението по пътищата и да насърчават местните власти да използват въпросните данни за извършване на анализ на местно равнище и планиране на безопасността на движението по пътищата. Признава се, че инженерната намеса има крайно ограничено въздействие, както и че въз основа на данните за безопасността на движението по пътищата е възможно да се установи кои конкретни групи са замесени най-често в пътнотранспортните произшествия. Това дава възможност за провеждане на по-целеви и целенасочени кампании и програми за промяна на поведението за по-безопасно движение по пътищата;

33.

подчертава, че в съответствие с принципите на субсидиарност и многостепенно управление, местните и регионалните власти носят отговорност за разработването на политики за безопасност на движението по пътищата в рамките на техните пълномощия, насочени към разрешаване на местни проблеми при отчитане на специфичните местни условия. ПУГМ биха могли да служат като ефективен инструмент за насърчаване на интегриран подход към безопасността на движението по пътищата на местно равнище;

34.

подчертава, че ролята на превоза на товари и логистиката не може да се подценява. Макар и градската логистика да представлява относително малък дял от движението в градовете, тя заема съществена част от градското пътно пространство, напр. за товарене и разтоварване, като по този начин допринася за задръстванията и други проблеми. Градските товарни превозни средства също така имат непропорционален принос за замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване и често са замесени в сериозни произшествия с уязвими участници в движението, като например пешеходци и колоездачи. Във връзка с това оптимизирането на градската логистика би оказало положително въздействие върху транспортната система в градовете като цяло;

35.

подчертава, че въвеждането на нови технологии, напр. алтернативни варианти на горива, е свързано с голям потенциал. Признава се, че подобно разработване и ранно въвеждане на чисти превозни средства в градовете може да осигури незабавни ползи под формата на намалена зависимост от петрол, както и ползи за здравето благодарение на подобрено качество на въздуха и намаляване на шума. КР потвърждава подкрепата си за целта от Бялата книга за транспорта от 2011 г. за постигане на свободна от въглероден двуокис градска логистика в големите градове до 2030 г.;

36.

отбелязва, че, особено за по-малките оператори, икономическата устойчивост на въвеждането на по-чисти превозни средства в автопарковете на градската логистика може да се нуждае от механизми за стимулиране въз основа на ползите, свързани с външните последици. В този смисъл трябва да се определят количествени цели по отношение на автопарка на обществените и частните превозни средства;

37.

приветства включването на въпроса за градската логистика в пакета за градска мобилност, по-специално предвид факта, че той до голяма степен се пренебрегва в контекста на планирането на транспорта в градовете;

38.

приветства ангажимента на Европейската комисия да предприеме действия във връзка с разпространението и прилагането на най-добри практики в областта на градската логистика, по-специално да предостави документи с указания как да се подобри нейната ефективност и да се улесни придобиването на по-чисти и по-безопасни превозни средства чрез преразглеждане на обхвата на Портала за чисти превозни средства (www.cleanvehicle.eu);

39.

признава, че все още липсват данни и информация относно потока от товарни автомобили, които да помогнат на градските райони да планират по-ефективно товаропотока на своята територия. Свързани с приложенията за ИТС, тези данни и информация ще позволят на градските власти по-добре да разбират изискванията за градска логистика, ще спомогнат за подобряване не ефективността на потоците и определяне на по-подходящи маршрути за превозните средства, което ще доведе до по-ниски емисии;

40.

приема позицията на Европейската комисия, съгласно която градската мобилност трябва надлежно да бъде взета предвид в националните подходи на държавите членки по отношение на градската мобилност и по-специално на ПУГМ;

41.

отново признава потенциала на ИТС по отношение на оптимизирането на градската мобилност и постигането на целите на политиката, като например по-голяма безопасност и по-малко задръствания. Информационните технологии играят ключова роля за подпомагане на новите модели за мобилност, базиращи се върху съчетаното използване на всички видове транспорт (напр. мултимодални пътувания и информация за трафика в реално време, интегрирани мултимодални електронни системи за издаване на билети, схеми за съвместно използване на автомобили и велосипеди);

42.

изразява съжаление, че използването на приложенията за ИТС все още е твърде фрагментирано поради липсата както на оперативна съвместимост, така и на ефективно сътрудничество. Приема се становището на Европейската комисия, че ИТС може да разгърне пълния си потенциал единствено посредством широкомащабно внедряване в цяла Европа. Значението на подобна съгласуваност и оперативна съвместимост е в подкрепа на трансграничните пътувания и свободното движение в рамките на ЕС. Това се отнася също така и за градските райони, които често представляват важни възли в трансевропейската транспортна мрежа;

43.

призовава за оказване на подкрепа за инициативите на местните власти за прилагане на ИТС. Необходимо е да се ускори въвеждането на технически и технологични нововъведения, подобряващи мобилността, ефективността, сигурността и качеството на транспорта в градските райони;

44.

припомня, че Европейската комисия вече е започнала работа по въпроса за съгласуваните и оперативно съвместими ИТС, по-конкретно чрез предоставянето на правна рамка посредством Директива 2010/40/ЕС (Директива за ИТС) и създаването на Експертна група относно ИТС в градовете, която вече е разработила насоки за внедряването на ключови приложения за ИТС в градските райони;

45.

в този контекст приветства инициативата на Европейската комисия да продължи работата си в тази област, както и намерението ѝ да допълни съществуващото законодателство относно достъпа до данни за движението по пътищата и пътуванията, да изготви спецификации за информационни услуги в реално време за движението по пътищата и информационни услуги за мултимодални пътувания, както е предвидено в рамката на Директива 2010/40/ЕС за ИТС, и да улесни внедряването в градските райони на системите за връзка между превозните средства и между превозните средства и инфраструктурата. При всички тези въпроси, обаче, защитата на данните и личния живот е необходимо условие за използването на подобни системи, което трябва да бъде зачитано в пълна степен;

46.

изразява съжаление, че в съобщението не се обръща подобаващо внимание на въпросите, свързани с качеството на въздуха и изменението на климата. В резултат на въздействията от изменението на климата ще нарасне броят на дните, през които транспортните системи са изложени на екстремни метеорологични условия. Ако не бъдат предприети мерки за адаптиране на транспортните ни системи, така че да се справят с подобни явления, можем да очакваме още повече смущения и социални и икономически щети;

47.

подчертава, че поради много други причини качеството на въздуха е въпрос от основно значение в множество по-големи и по-малки европейски градове, като вредата за здравето на хората е по-голяма от вредите от пътнотранспортните злополуки и това го превръща в основната екологична причина за преждевременна смърт в ЕС. То се отразява също и на качеството на живота при заболявания от астма или дихателни проблеми. Замърсяването на въздуха води до пропуснати работни дни и високи разходи за здравеопазване, при което най-силно засегнати са уязвими групи като децата, астматиците и възрастните хора. То уврежда екосистемите, като предизвиква прекомерно замърсяване с азот (еутрофизация) и киселинен дъжд. Преките щети, които замърсяването на въздуха причинява на обществото, включително увреждането на посевите и сградите, възлизат на около 23 милиарда евро годишно, а външните разходи само от въздействието върху здравето се оценяват на 330 — 940 милиарда евро (между 3 и 9 % от БВП на ЕС);

48.

отбелязва, че в резултат на неспазването на установените в ЕС, съобразени със здравето граници за азотния диоксид (NO2) правителствата на много държави членки са потенциално застрашени от процедури за нарушение пред Европейската комисия, като има възможност да им бъдат наложени значителни глоби, които биха могли да бъдат пренасочени към местните власти и публичните органи, в случаите когато не са били предприети подходящи действия при упражняване на правомощията, с които разполагат. Към това обаче трябва да се подхожда много внимателно. Същевременно стана ясно, че нарушенията на местно равнище често се дължат, наред с други причини, на неподходящи национални и европейски политики за справяне с проблема при източника. Необходим е подход на многостепенно управление, при който всяко равнище на управление (европейско, национално, регионално и местно) поема своята отговорност и предприема мерките, които могат и трябва да бъдат осъществявани на съответното равнище;

49.

счита, че всички отделни елементи на ПУГМ, взети заедно, могат да допринесат за справяне с проблема за качеството на въздуха. Решенията, свързани с ИТС, осигуряват по-ефективно движение по пътищата. По-доброто управление на градската логистика намалява шума и задръстванията и повишава ефективността на пътуванията; регулирането на достъпа до градски превозни средства може да се използва за забрана на прекомерно замърсяващите превозни средства и насърчаване на употребата на по-малко шумни превозни средства със свръхниски емисии; освен това, чрез мерки за безопасност по пътищата може да се насърчи по-добро поведение на пътя, което би трябвало да спомогне за ограничаване на цялостните емисии, като в същото време се намали броят на злополуките в транспортната мрежа и задръстванията, които често ги съпътстват. Редица програми като Civitas или Ecostars представляват добър пример в това отношение;

50.

смята, че съдържащите се в ПУГМ мерки би трябвало да доведат до увеличаване на броя на хората, които ходят пеша, карат велосипед и използват градския транспорт, като не само се намаляват емисиите и шума от движението на моторни превозни средства, но и се постига по-добра достъпност за всички, по-голямо равенство в транспортната система, както и увеличаване на физическата активност и подобряване на общественото здраве;

51.

припомня, че съществуващото законодателство на ЕС в областта на качеството на въздуха, шума и данъчното облагане на превозните средства в момента е в процес на преразглеждане, и настоятелно призовава то да бъде приведено в съответствие с духа на настоящото съобщение;

52.

смята за важно градовете, изложени на риск от шумово замърсяване, да разполагат с план за шумово зониране, чрез който да класифицират територията въз основа на максимално допустимите равнища на шумово замърсяване и да определят градски и крайградски зони с минимално шумово въздействие, най-вече в близост до паркове, училища, болници и защитени домове за възрастни хора;

53.

по тази причина отправя искане загрижеността за замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване да доведе до действия посредством ПУГМ както от страна на ЕС, така и от държавите членки;

54.

приветства поетия от Европейската комисия ангажимент за засилване на подкрепата от ЕС за постигане на устойчива градска мобилност в областта на сътрудничеството, споделянето на опит и най-добри практики, научните изследвания и иновациите, финансовата подкрепа и международното сътрудничество;

55.

приветства, по-специално, намерението за подобряване на съществуващата обсерватория за градска мобилност (ELTIS) чрез интегриране на настоящия портал за планове за мобилност и превръщането му в цялостен център за знания. Така ще се консолидира информацията относно планирането на градския транспорт от целия ЕС и ще се даде принос за създаване на предвидената Европейска платформа относно ПУГМ, като на местните и регионалните власти се предоставят необходимите инструменти за успешното прилагане на ПУГМ;

56.

одобрява предложението за разработване на таблица с резултати по отношение на градската мобилност, отправено първоначално в Бялата книга за транспорта от 2011 г., чрез определяне на хармонизирани показатели за сравнение и съпоставка на напредъка на градските райони в целия ЕС;

57.

счита, обаче, че таблицата с резултати трябва да бъде внимателно разработена, за да се гарантира, че няма да се превърне просто в система за класиране. Таблиците с резултати по отношение на градската мобилност трябва да бъдат „специфични за всеки град“, за да се определи базова линия, обвързана с времето, и да се включат редица ключови показатели (напр. разпределение между видовете транспорт, достъпност, превозни средства с по-ефективен разход на гориво, качество на въздуха и здраве). Последващите заявления за финансиране от ЕС трябва да са конкретно обвързани с това по какъв начин проектът или развитието ще подобрят/окажат въздействие върху базовата стойност, а таблиците с резултати трябва да бъдат преразглеждани ежегодно;

58.

обръща внимание върху голямото натоварване на градовете от нарастващия брой моторни превозни средства. Развилите се в някои градове на Европа услуги за съвместно ползване на автомобили могат значително да облекчат това положение. Засега обаче това развитие е много неравномерно застъпено в отделните страни от ЕС, макар че европейският проект „MOMO“ („Повече възможности за енергийно ефективна мобилност чрез съвместното ползване на автомобили“) показа голям потенциал. Комисията би трябвало изрично да включи в своите стратегии моделите на съвместно ползване (като съвместното ползване на велосипеди и на автомобили и съвместното пътуване на повече лица в един автомобил);

59.

настоятелно призовава финансовото подпомагане за устойчива градска мобилност по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове да бъде подкрепено от насоки на Европейската комисия за местните и регионалните власти относно това как въпросните фондове да бъдат използвани по-систематично за финансиране на интегрирани пакети от мерки в областта на градската мобилност, включително с помощта на нови инструменти, като например интегрираните териториални инвестиции. Освен това са необходими насоки, които да покажат как би трябвало да бъдат разработвани плановете за мобилност, за да бъдат икономически най-изгодни с оглед на инвестициите и да се възползват от взаимодействията с други източници на финансиране от ЕС, като например програмата „Хоризонт 2020“;

60.

приветства намерението на Комисията да обърне повече внимание на малките и средните градове, които играят основна роля в европейската градска система като цяло. Освен това тези градове предлагат голям потенциал поради своите социални, екологични и институционални предимства, свързани с по-малкия им размер. Проблемите, свързани с градската мобилност, не са запазени единствено за големите метрополиси; утежняващ фактор при малките и средните градове е фактът, че те се сблъскват с по-големи трудности при финансирането на проекти за подобряване на градската мобилност поради по-високата им цена и по-малките икономии от мащаба;

61.

счита, че има сериозни аргументи в полза на обвързването на ПУГМ с дейностите на градовете от ЕС в рамките на Конвента на кметовете. Доброволният ангажимент на градовете с Конвента на кметовете би могъл да служи като валиден модел за насърчаване на ангажираност с ПУГМ;

62.

посочва, че в много градове, особено в новите държави членки, икономическите и социалните промени доведоха до радикална промяна във функциите на определени градски райони, а оттам и до коренни промени в транспортните потоци. Тези промени често изискват цялостна и много скъпа реконструкция на всички видове транспортна инфраструктура. Ето защо за засегнатите градове е изключително важно най-напред — с помощта на финансиране от ЕСИФ — да се заемат с реконструкцията на тази основна инфраструктура, за да я направят оперативна и отговаряща на предназначението си. Следователно подкрепата от ЕСИФ не би трябвало да бъде ограничена до свързване с мрежите ТЕМ-Т, но да бъде отворена за финансиране на местни комуникации и инфраструктура за обществен и алтернативен транспорт, който осезаемо допринася за градската мобилност;

63.

счита, че ако ПУГМ се разработват във основа на насоки на ЕС, би могло да се приеме, че те са изготвени при спазване на изискванията за мобилност на гражданите по места, с подкрепата на местните заинтересовани страни и съпричастност на местните политици. Плановете за устойчива градска мобилност могат да гарантират, че средствата се интегрират в по-широки планове и програми, които се характеризират с политическа ангажираност на местно равнище;

64.

поддържа идеята отпускането на средства от фондовете за регионално развитие и Кохезионния фонд да се съгласува с представянето от страна на градовете и регионите на последователен и валидиран от независим орган сертификат от проверка на градската мобилност и устойчивост.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/25

Докладчик

г-жа Daiva Matonienė (LT/EКР) член на Градския съвет на Šiauliai

Отправен документ

Искане на Европейската комисия за изготвяне на становище, писмо от 27 ноември 2013 г.

1.

В интерес на ефективното използване на ресурсите и постигането на нисковъглеродна икономика, в която природният капитал се опазва и укрепва и се гарантира здравето и благоденствието на гражданите, със 7-ата програма за действие за околната среда (ПДОС) трябва да се постигнат целите в областта на околната среда и изменението на климата, които вече са договорени от ЕС, да се определи правното основание на политиката в областта на околната среда до 2020 г., както и нова дългосрочна визия, която ЕС и държавите членки да реализират до 2050 г.

2.

Европейската комисия поиска от Комитета на регионите да изготви становище относно предложените мерки за постигане на осмата цел на Седмата програма за действие за околната среда и постави четири конкретни въпроса:

3.

В ЕС около 350 милиона души (около 70 % от гражданите на Съюза) живеят в градове с повече от 5  000 жители. До 2020 г. вероятно 80 % от европейците ще живеят в градски или крайградски райони. Качеството на живот, както и глобалните условия, свързани с околната среда, зависят непосредствено от състоянието на градската среда. Преобладаващата част от попадащите в околната среда вредни вещества произхождат от градовете.

4.

Много градове са изправени по същество пред сходни екологични предизвикателства: подобряване на качеството на въздуха, намаляване на шума, транспортни задръствания и емисии на парникови газове, предотвратяване на намаляването на биологичното разнообразие, недостиг на вода, наводнения и щети, причинени от бури, опазване на зелените зони, възстановяване на замърсени терени и подобряване на управлението на отпадъците и на енергийните доставки.

5.

КР подчертава осезаемите ползи от прилагането на устойчиви политики и мерки, включващи по-добра околна среда, по-добро обществено здраве, повишено качество на живот, по-голяма регулаторна сигурност за предприятията и по-малко нарушения на пазара. Комитетът изтъква, че разходите, произтичащи от неприлагането на настоящото законодателство на ЕС в областта на околната среда, се изчисляват на около 50 милиарда евро годишно под формата на здравни разходи и преки разходи за околната среда (1).

6.

Подчертава, че устойчивите градове ще се определят според способността им да постигат целите за смекчаване на въздействието на изменението на климата. Като се има предвид фактът, че населението е концентрирано в градските райони, градовете ще трябва да играят водеща роля в намаляването на емисиите на парникови газове, ако не искаме увеличението на температурата на Земята да надвиши 2оС. Освен това градовете се намират в най-добра позиция да насърчават промяната в поведението, която трябва да съпътства радикалните трансформации на енергийната и транспортната инфраструктура. Комитетът признава също така, че способността на градовете да се приспособяват към неизбежното изменение на климата и към екстремни метеорологични условия също ще бъде определящ фактор за тяхната икономическа и социална устойчивост, а оттам и за конкурентоспособността на Европейския съюз;

7.

При оценката и планирането на мерките и действията на ЕС във връзка с развитието на устойчиви градове трябва да се отчита и общият контекст в световен план. На 22 юни 2012 г. на конференцията на ООН за устойчивото развитие беше приета декларацията „Рио+20“, в която се изтъкват значението на приобщаващата и зелена икономика и целите на устойчивото развитие за периода след 2015 г.

8.

В съответствие с декларацията „Рио+20“ КР счита, че „устойчив град“ е град, който се стреми към общество, което е икономически, екологично и социално устойчиво, минимално натоварва околната среда, насърчава новите технологии, създава работни места, съхранява природното и културното наследство и предлага социална защита. Това е също така град, който овластява местната общност да участва в процеса на вземане на решения на местно равнище.

9.

За насърчаването на устойчивите градове е необходим цялостен подход, който позволява да се решават както въпроси на опазването на околната среда, така и социални и икономически проблеми на градовете, както и да се определят начини, по които градовете да изграждат устойчивост на бедствия. Концепцията за устойчив град не бива да се ограничава само до опазването на околната среда. Предизвикателството е да се гарантира, че критериите се основават на подходяща информация от различните тематични области и са приложими към различните видове градове в ЕС. Това е от основно значение, за да се гарантира, че критериите са лесни за ползване от всеки град, който желае да работи в посока на устойчивост и да създава съпричастност към процеса от страна на обществото. Наличието на цялостен и устойчив подход ще бъде предпоставка за развитието на градовете в бъдеще. Повече предложения относно градските политики и политиките за изграждане на устойчивост могат да бъдат намерени в становищата на КР относно програмата на ЕС за градско развитие и относно управлението на риска с цел постигане на устойчивост (2).

10.

Превръщането на градовете в устойчиви изисква стабилни мерки за опазване на околната среда, които трябва да бъдат включени във всички важни политически области и да бъдат интегрирани в други секторни стратегии и дейности, включително и онези, насочени към създаване на работни места и растеж.

11.

Планирането на устойчиви градове и териториалното устройство съгласно принципа на субсидиарност попадат в правомощията на държавите членки. Този принцип би трябвало задължително да се спазва и МРВ да участват на възможно най-ранен етап в изготвянето на тези политики и в тяхното изпълнение и прилагане на местно равнище. Европейският съюз може да предприема подкрепящи действия и да насърчава градовете, регионите и държавите членки да обменят информация, да споделят най-добри практики и да се учат едни от други.

12.

Въпреки че мерките на ЕС, механизмите за финансиране и приоритетите също са насочени най-вече към големите градове с население над 1 00  000 жители, отбелязва, че приблизително 56 % от градовете в ЕС имат между 5  000 и 1 00  000 жители. Подчертава значението на кумулативното действие на устойчивостта на малките и средните градове и подчертава, че по-малките градове притежават значителен потенциал за формулиране и прилагане на принципите на устойчиво градско развитие.

13.

Подчертава необходимостта от всеобщо обсъждане относно посоката на развитие на устойчивите градове с цел определяне на общи цели за периода до 2050 г.

14.

Градовете отговарят за прилагането на мерки в областта на градското планиране, политиката на развитие, опазването на околната среда и енергийната политика. Затова градовете са най-подходящото административно равнище за прилагането на мерки за устойчиво градско развитие по възможно най-ефективен от гледна точка на разходите начин.

15.

Принципът на многостепенно управление трябва да се засили, тъй като успехът зависи от съвместната работа в областта на устойчивото развитие на градовете и единния подход между градовете, които носят отговорността за развитието на градовете, и останалите равнища (регионално, национално и европейско), които допринасят за общата рамка на устойчивостта.

16.

КР в качеството си на институция на ЕС, представляваща регионите и градовете в ЕС и на точка за контакт за много местни мрежи, следва да бъде основен елемент на системата на управление. Така ще се гарантира, че правните разпоредби на ЕС са съобразени със ситуацията и нуждите на градовете. Това ще им позволи също да изградят съпричастност към мерките за устойчивост на градовете.

17.

За изграждането на устойчиви градове е необходимо съчетаване на възходящ и низходящ подход. Инициативата на градовете не е достатъчна. Необходима е обща, осъществявана на равнището на ЕС координация с активно участие на МРВ и с подходяща степен на гъвкавост, която позволява на градовете да извършват самооценка въз основа на общи критерии за устойчиви градове, както и да преследват целите за устойчивост на градовете посредством предприети от самите тях мерки. Необходимо е също така да се улесни достъпът до механизмите на ЕС за финансиране за тази цел. В съответствие с препоръчителните критерии на ЕС, които биха могли да използват за основа Референтната рамка за устойчиви европейски градове (RFSC), може да се извърши анализ на устойчивостта на градовете и да се преценят силните и слабите страни на даден град. Въз основа на резултатите съответният град би могъл да насочи развитието си и да реши какво е нужно да предприеме за подобряване на своето положение. На всеки от тези критерии би могла да се отреди различна тежест според степента им на важност.

18.

Местните, регионалните и националните равнища на управление би трябвало да осигуряват хоризонтално и вертикално координиране, включително междуобщинско и трансгранично сътрудничество, което гарантира всеобхватен подход в областта на градското развитие, за да се избегнат дублирането и изолираните и некоординирани инвестиции.

19.

КР приветства новия инструмент „Партньорски споразумения за прилагане“ и призовава Комисията да осигури повече яснота и насоки за участието на МРВ в него.

20.

Затова Комитетът на регионите предлага на европейско равнище да се формулират общи цели за устойчивия град до 2050 г., които се основават на набор от критерии с препоръчителен характер. Действията, които са необходими за постигането на целите, следва още сега да бъдат включени в изготвените от Европейската комисия специфични препоръки за отделните държави членки, в които се задават насоки за начините за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Разработването на дългосрочните цели и на необходимите критерии следва да се основава на съществуващите инициативи в тази област, включително Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове.

21.

КР насърчава местните и регионалните власти да обсъждат своите концепции за устойчивото градско развитие с всички заинтересовани страни на различните равнища на управление. В този смисъл публичните консултации представляват отлично средство за включване на гражданите в разработването на стратегиите. След като бъдат разработени критерии за устойчивост, обществени дебати относно резултатите, измерени по тези критерии, биха могли да подтикнат повече градове да тръгнат по пътя на устойчивото развитие.

22.

Призовава Европейската комисия да работи с държавите членки за създаване на общ подход по отношение на мерките за насърчаване на развитието на устойчиви градове и да събира информация за съществуващи успешни механизми за подкрепа. Общ подход и гъвкави процедури биха позволили на градовете в дългосрочен план да изберат най-добрите мерки в областта на устойчивото градско развитие.

23.

Градовете би следвало да насърчават иновативно и ефективно партньорство между публичния и частния сектор, за да се изпълняват по най-добър начин проектите, които са в съответствие с концепцията за устойчивост на градовете.

24.

Трябва да се използват съществуващите възможности и структури за финансиране, включително тези по програмата LIFE+ за подкрепа на пилотни проекти. Програмата на ЕИБ за финансиране на мерки за енергийна ефективност вече се прилага успешно и би следвало да се проучи възможността за разработване на подобни програми в други области, свързани с устойчивостта.

25.

Групирането на проекти — механизъм, който понякога се използва в практиката и включва групиране на няколко общини, имащи една и съща цел — следва да се насърчава. То улеснява финансирането на малки проекти с регионално значение.

26.

Повишаването на обществената осведоменост и осигуряването на стимули е един от най-важните фактори за реализирането на идеята за устойчивите градове. Мерките, насочени към икономично ползване на водата, разширяване на съоръжения за рециклиране и компостиране, засилено използване на обществения транспорт, икономия на енергия и др., не са достатъчни за активното и широко привличане на обществото в изграждането на устойчивите градове. КР призовава Европейската комисия да информира градовете за възможностите за използване на визуални информационни средства, за да могат да информират по-добре гражданите във всеки един момент относно ситуацията в града (данни за замърсяване на въздуха, задръствания и др.).

27.

Комитетът на регионите приветства работата на Европейската комисия за осигуряване на уеб портал като единно звено за контакт и насърчава членовете си да предоставят подходяща информация, ако и когато се налага. Призовава държавите членки да гарантират, че до градовете достига информация за критериите, инструментите за финансиране и инициативите. Съответните комуникационни планове би трябвало да бъдат изготвени с участието на институциите на ЕС, техните представителства в държавите членки, сдруженията на местните и регионалните власти и други съответни заинтересовани страни.

28.

Съществуващите платформи и организации както и техните бази данни и инициативи трябва да бъдат свързани с усилията на равнище ЕС в подкрепа на устойчивите градове и да се използват за насърчаване на съвместната работа между тях и между градовете и регионите, които вече участват в мрежи като Конвента на кметовете, Референтната рамка за устойчиви европейски градове (RFSC), EnergyCities, Евроградовете (Eurocities), Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI), Световния алианс за борба с изменението на климата.

29.

Европейската комисия би трябвало да преразгледа и укрепи своята комуникационна стратегия в контекста на новия финансов период и да насърчи държавите членки и градовете да използват предвидените 5 % от средствата по ЕФРР за устойчиво развитие на градовете.

30.

Комитетът на регионите, като се опира на опита на местните и регионалните власти и като работи съвместно с Европейската комисия и заинтересованите страни, ще продължи да разпространява информация и да насърчава добрите практики в изграждането на устойчиви градове, както и наличните възможности за финансиране.

31.

КР изтъква още веднъж подкрепата си за разработването на структурирани рамки за прилагане и информиране (СРПИ) за всички ключови законодателни разпоредби на ЕС, свързани с околната среда, и призовава ЕК да привлече местните и регионалните власти за участие в СРПИ.

32.

Подчертава че устойчивата и благоприятстваща околната среда градска мобилност играе важна роля за устойчивостта на нашите градове. За повече предложения относно устойчивостта и устойчивия транспорт в градовете КР препраща към становището си относно пакета за градска мобилност (3).

33.

ЕС би трябвало да продължи да насърчава и — когато е уместно — да разширява съществуващите инициативи, иновациите и наложилите се практики в градовете, както и обвързването в мрежа и обмена, а градовете би трябвало да бъдат подтиквани сами да поемат водещата роля в областта на устойчивото градско развитие. Във връзка с това КР посочва иновативните мерки в областта на устойчивото градско развитие, които трябва да бъдат подкрепени от ЕРФФ през периода 2014 — 2020 г. Тези мерки включват, наред с другото, пилотни проекти, чрез които се цели на равнище ЕС да бъдат изпробвани нови решения на актуални проблеми, свързани с устойчивото градско развитие.

34.

КР предлага също така ЕК да подкрепя и разширява проекти, предлагани от местни мрежи, които са се оказали успешни, като партньорски проверки и дейности за взаимно обучение, включително посещения на обекти, „зелено побратимяване“, наставничество и коучинг между партньори, наблюдение на работата, преглед и оценки, както и схеми за мобилност за градски експерти.

35.

На национално и на регионално и местно равнище биха могли да бъдат определени точки за контакт (focal points) във връзка с устойчивото градско развитие. С тяхна помощ биха могли по-лесно да бъдат координирани отделните мерки, включително и програми за обмен на експерти. Енергийните агенции и администрациите на регионите за развитие от ниво NUTS II могат да поемат такава координираща роля. Те вече разполагат с добре изградена мрежа от контакти с агломерациите, разположени на тяхна територия, както и със значителен опит в координирането на европейски програми.

36.

Конкурсът за наградата „Европейска зелена столица“ беше доста успешен и би трябвало да се доразвие. Европейската столица на културата е пример за това, че отличие със стабилна правна и финансова основа има още по-голям потенциал да насърчава градовете да участват и да постигат дългосрочни резултати. КР се застъпва за идеята „Европейска зелена столица“ да се развива в подобна насока.

37.

Един аспект във връзка с наградата „Европейска зелена столица“, който би трябвало да се преразгледа, е фактът, че според действащите понастоящем критерии за подбор могат да кандидатстват само градове с повече от 1 00  000 жители. Ето защо КР предлага да се разгледа възможността за втора награда за градове с най-малко 50  000 жители, за да могат по този начин да се разкрият допълнителни шансове за по-малките европейски градове. След това би било целесъобразно критериите за тази награда да бъдат приспособени към ресурсите и потребностите на по-малките градове, за да се даде възможност на максимален брой кандидати да се включат в конкурса.

38.

КР призовава за допълнително укрепване на мрежата на „Европейската зелена столица“, за да даде възможност на лауреатите и кандидатите за званието „Европейска зелена столица“ да представят своите градове на широката общественост, да обменят опит за постигнатите резултати, както и технически идеи, като за тази цел да могат да използват собствена платформа или също съществуващи структури.

39.

КР активно популяризира наградата „Европейска зелена столица“ и предлага отговарящият за околната среда член на Европейската комисия да изпрати писмо не само до всички държави членки, в което да ги прикани да повишат осведомеността за наградата сред своите градове и региони, но би могъл да го адресира и до екологични организации, които работят в тясно сътрудничество с градове.

40.

Би могла да се проучи възможността за връчване на награда за най-добър „европейски екоквартал“, за да се насърчи възстановяването на квартали, определени като бедни или уязвими и да се насърчат местните власти да се ангажират с управлението на своите райони.

41.

Освен инициативите на ЕК биха могли да бъдат разгледани и други награди на местно, регионално и национално равнище, като например „Зелено знаме“, опазване на биоразнообразието, насърчаване на екологичния транспорт и др.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/30

Докладчик:

г-жа Lotta Håkansson Harju (ПЕС/SE), член на Общинския съвет на Järfälla

Отправни документи

„Отворена и сигурна Европа: превръщане на визията в реалност“

COM(2014) 154 final

„Програма на ЕС във връзка с правосъдието до 2020 г. — укрепване на доверието, мобилността и растежа в Съюза“

COM(2014) 144 final

1.

приветства намерението на Комисията да консолидира досегашния напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи посредством правилно прилагане и ефективно последващо проследяване (мониторинг). Едновременно с това Комитетът подчертава, че това консолидиране би могло да се осъществи и под формата на допълнителни правни инструменти, при зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за запълване на празнините в настоящата система и за предоставяне на възможност на ЕС да реагира по-гъвкаво на новите глобални предизвикателства;

2.

изтъква, че по-силният акцент върху ангажиментите на ЕС по отношение на основните права трябва да намери своето конкретно изражение на всички равнища. ЕС, в съответствие със своята Харта на основните права, трябва да продължава да доразвива работа си в тази област, за да остане отворено и безопасно пространство, основано на общо спазване на основните права;

3.

приветства факта, че Европейската комисия разработи рамка, за да отговори на системните заплахи за принципа на правовата държава в държавите членки, тъй като правовата държава заедно с принципа на равенство пред закона е предпоставка за прилагането и зачитането на основните права в ЕС (1);

4.

отбелязва, че в Хартата на основните права на ЕС се признават както всеобщи основни права, така и специфични права на гражданите на Съюза. Упражняването на всички тези права от отделния човек изисква широкообхватно сътрудничество на повече равнища, при което местните и регионалните власти има водеща, активна и авангардна роля;

5.

подчертава, че местната общност е тази, в която се поставя основата за едно приобщаващо общество, което действително спазва основните права — общество, характеризиращо се с равнопоставеност, многообразие и застъпване за онези, които в най-голяма степен се нуждаят от защита. Едновременно с това именно на местно и регионално равнище предизвикателствата в областта на правосъдието и вътрешните работи се проявяват най-ясно и последиците от тях за отделния индивид са най-осезаеми;

6.

подкрепя предложението на Комисията за приемане на допълнителни разпоредби, които да улесняват живота на гражданите и да спомагат за растежа, при условие че не се припокриват с други, ефективни са и спомагат, в рамките на възможното, за хармонизиране и опростяване на настоящата нормативна рамка. По-добрата законодателна техника спомага за икономическия растеж, тъй като улеснява отношенията между предприемачите и ежедневието на гражданите;

7.

препоръчва на Европейската комисия да концентрира усилията си върху конкретни и прагматични законодателни предложения, които, особено в период на задълбочаване на икономическите и социалните проблеми, биха имали пряк положителен ефект за гражданите и биха им помогнали по съвсем конкретен начин да преодолеят трудностите, които срещат в ежедневието си като последица от икономическата криза. Тези трудности се усещат по-специално в по-слабо развитите трансгранични региони, където икономическите и социалните дейности на гражданите срещат по-големи трудности;

8.

следователно смята, че за пълното спазване на основните права на всички граждани са необходими съвместна и решителна работа и съвместно поемане на отговорността на всички равнища. Работата по отношение на основните права трябва да се разглежда като дългосрочен и непрестанен процес. На местно, регионално, национално и европейско равнище трябва да се утвърди общ възглед за това, как би трябвало да се осъществява тази дейност. Ако сътрудничеството между различните равнища не функционира правилно, съществува опасност силите на екстремизма, расизма и ксенофобията да се възползват от това и да попречат на положителното развитие на ЕС като цяло;

9.

изтъква централната роля на местните и регионалните власти в областта на правосъдието и вътрешните работи. Те носят съществена отговорност за прилагането на различни части от настоящото национално и европейско законодателство; те създават и изпробват нови политически подходи; те подкрепят хората при упражняването на основните им права и събират информация и опит, които са необходими за по-нататъшното развитие на тези политически области. Така местните и регионалните власти могат да допринесат значително за разработването на политиките — от планирането и прилагането до проследяването и оценката;

10.

изтъква, че следователно местните и регионалните власти са незаменими партньори при изготвянето и осъществяването на мерките в областта на правосъдието и вътрешните работи. Затова призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да разглеждат общините и регионите като пълноценен партньор в тези области на политиката и да им позволят да възприемат своя дял от отговорността;

11.

смята, че политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи би трябвало да се съгласува с останалите области на политиките на ЕС. Отбелязва необходимостта от по-добро координиране на въпросите, които засягат аспекти на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, от една страна, и икономическата, социалната и външната политика на ЕС — от друга, така че да се укрепи зачитането на правата във всички области и те да станат по-съгласувани. Политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи следва да се координират с икономическата и социалната политика, осъществявана чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално в по-слабо развитите региони, и по-конкретно в областта на обучението и заетостта. Също така Комитетът споделя схващането на Комисията, че политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да бъдат интегрирани в цялостната външна политика на ЕС, така че да може да се осъществява засилен диалог и по-тясно сътрудничество с трети страни и да се създадат синергии с други области на политиката на ЕС (2);

12.

счита, че властите на всички равнища трябва да са активно ангажирани със защитата и насърчаването на основните права и свободи на всички хора. Поради своята близост до гражданите местните и регионалните власти носят изключително голяма отговорност за създаването на по-добро съзнание за основните права;

13.

подчертава, че основните права и свободи важат за всички хора независимо от техния пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, особени генетични белези, език, религия или вяра, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, състояние, произход, увреждания, възраст или сексуална ориентация. Освен това така наречените уязвими групи като деца, мигранти без документи, търсещи убежище и др. се нуждаят постоянно от особено внимание при планирането, прилагането, проследяването и оценката на мерките;

14.

смята, че стратегическата комуникация във връзка с отговорността на всички равнища за зачитането, защитата, осъществяването и насърчаването на основните права, изпълнението на общите международни задължения, както и за дългосрочните ползи от приемането на кандидати за убежище и бежанци, допринася значително за възпиране на нарастването на екстремизма, расизма и ксенофобията в много държави — членки на ЕС;

15.

посочва, че опитът при практическото прилагане на основните права е изключително важен фактор за изграждането на европейско пространство на правосъдието, в което се спазват и насърчават основните права, многообразието и сътрудничеството. Ето защо Комитетът на регионите приветства ръководството в интернет, което беше разработено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и помага на служителите от местните, регионалните и националните власти да насочват по-добре ежедневната си работа посредством многостепенен подход към защитата и насърчаването на основните права (3). Комитетът на регионите призовава Комисията да използва допълнителни ресурси за разработването, актуализирането и разпространението на практически инструменти от този вид, които да са в помощ на служителите и представителите на изборна длъжност от различните равнища на управление;

16.

смята, че поради своята централна роля, големия си капацитет и опита си местните и регионалните власти се нуждаят от форум за обмен на информация и наложили се практики между местните и регионалните органи, действащите лица от гражданското общество и останалите равнища на управление (национално, европейско и международно равнище). Следователно Комитетът на регионите призовава ЕС и занапред да подкрепя това посредством целеви мерки или програми;

17.

предлага прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз от местните и регионалните власти да бъде прегледано във връзка с годишния доклад във връзка с Хартата. По този начин ще бъдат откроени онези области, в които местните и регионалните власти би трябвало да предприемат по-големи усилия и да подобрят комуникацията между отделните равнища;

18.

подчертава, че основните права засягат не само областта на правосъдието и вътрешните работи, а всъщност всички генерални дирекции. За засилване на тяхната роля и подобряване на хоризонталния им характер според Комитета комисарят, отговарящ за правосъдието и вътрешните работи следва да координира въпросите на основните права с всички генерални дирекции на Европейската комисия;

19.

предлага целта на тази координация да бъде съгласуване на правомощията на генералните дирекции, за да се избягват конфликти на целите; наблюдение на прилагането на основните права; провеждането на свързани с правата анализи и анализи, свързани с пола; събиране на данни; насърчаване на държавите членки да ратифицират и прилагат основни международни и регионални правни инструменти, свързани с правата; консултации с представители на различните заинтересовани страни, както и да се гарантира конкретното прилагане на терминологията и добрата комуникация. Разгръщането на тази координация би трябвало да се осъществява в тясно сътрудничество с Агенцията на Европейския съюз за основните права;

20.

смята, че сътрудничеството в областта на основните права би се облекчило значително, ако гарантираните в Хартата права се прилагаха пряко в държавите членки;

21.

смята, че гражданите на Съюза би трябвало да познават по-добре своите особени права в други държави — членки на ЕС. Прилагането на Директивата за свободното движение на хората е от основно значение за гарантирането на правото на гражданите на Съюза и техните семейства да могат да се придвижват свободно и да се установяват отвъд границите на държавите членки;

22.

смята, че правото на свободно движение би трябвало да бъде дефинирано в по-голяма степен. Комисията посочва често практическите и правни проблеми на гражданите на Съюза, когато искат да се възползват от права, с които разполагат в родината си, в друга държава — членка на ЕС (4). Едновременно с това обаче подобни предизвикателства, които произтичат от свободното движение в съответните общини и/или региони, също трябва да бъдат решавани по-добре. И тук биха могли да се прилагат целеви мерки или програми.

23.

подчертава, че ЕС би трябвало да предприеме повече за прилагането на европейската политика в областта на убежището и миграцията, която се основава на основните права, солидарността, взаимното доверие, както и на споделената отговорност между държавите членки и местните и регионалните власти;

24.

застъпва се за това, че ЕС и в бъдеще трябва да остане сигурно убежище за хора, които бягат от преследване или се нуждаят от закрила. Необходимостта от регулирано приемане на мигранти и неприкосновеността на външните граници никога не бива да се поставят над правото на международна закрила. Поради това Комитетът на регионите подчертава, че контролът и наблюдението на сухопътните и морските граници не бива да пречи на основните задължения за спасяване на човешки живот и зачитане на правата на човека;

25.

смята, че ефективното сътрудничество и отношение на доверие между местното, регионалното, националното и европейското равнище по отношение на разпределението на ресурси и отговорност са безусловна предпоставка за функциониращо в дългосрочен план, равнопоставено приемане на търсещите убежище и бежанците. Понастоящем липсва подобно сътрудничество по отношение на решаващи аспекти, което пречи на интеграцията на имигрантите и подхранва тенденцията за нарастване на ксенофобията. При приема на други видове мигранти на практика се наблюдава същата необходимост от ефективно сътрудничество;

26.

отправя апел към всички равнища на управление в ЕС да носят съвместно отговорността за приемането и интеграцията на бежанци и призовава за по-засилено междурегионално сътрудничество, координация и солидарност чрез разработването на механизми, с които да се извършва разпределение между държавите членки, регионите, градовете и общините, като се отчитат структурните ограничения, ресурсите и други свързани фактори. Днес всяка една държава отговаря за политиката в областта на убежището и бежанците и по този начин носи и икономическата отговорност за приемането. В действителност приемането е неравномерно разпределено между държавите, както и във вътрешността им, поради което някои местни власти поемат по-голяма тежест от други, като приемат значителна част от имигрантите; Комитетът посочва, че Европейският съюз трябва да обърне внимание на особените трудности, с които се сблъскват регионите на Европа, които във всеки един момент са входна врата за мигранти, нуждаещи се от редица грижи и услуги, често надхвърлящи възможностите на отделните региони. Затова би трябвало да се задейства специален финансов инструмент, насочен предимно към регионите, в които пристигат мигранти и към транзитните зони;

27.

отбелязва с тревога, че Конвенцията на ООН за правата на детето и „Планът за действие относно непридружени непълнолетни лица (2010—2014 г.)“ невинаги се спазват от всички държави — членки на ЕС при приема на малолетни или непълнолетни кандидати за убежище-, бежанци и мигранти и непридружени непълнолетни лица; подчертава значението на взаимната помощ между общините и регионите, за да могат те да поемат своя дял от отговорността за гарантирането на спазването на тези разпоредби както за момчетата, така и за момичетата. Припомня на Комисията, че въпросният План за действие изтича през 2014 г. и затова се отправя искане за започване на процедурата за подновяването му;

28.

посочва, че член 80 от ДФЕС досега не е бил използван за осъществяването на мерки на солидарност и справедливо разпределение на отговорността по отношение на свободното движение. Задълженията по отношение на трансферирането и репатрирането се основават изцяло на доброволен принцип — в някои случаи дори градовете сами поемат инициативата, за да приложат тези задължения на практика;

29.

смята неравномерното разпределение на търсещите убежище и бежанците между държавите, регионите и в рамките на регионите, както и недостига на работни места, жилища и др. за голямо предизвикателство за местните и регионалните власти. Същото се отнася за липсата на предварително планиране и възможността за навременна подготовка на приемането. Временните решения често водят до отрицателни социални последици, което на свой ред намалява възможностите на засегнатите да придобият познанията и уменията, необходими за включване в процеса на интеграция;

30.

затова застъпва схващането, че е крайно време точно да се определи какво трябва да се разбира под съвместна отговорност и солидарност в областта на убежището. Ясно е, че държавите, регионите и общините, изхождайки от своите особени предпоставки и желания, съответно имат собствена представа за това какво се разбира под подходящо разпределяне на тежестта и съответно солидарност. При това става въпрос за широк спектър от въпроси: от броя на директно навлизащите лица, търсещи убежище, и броя на подлежащите на разглеждане молби за убежище до финансова ситуация, липса на жилища, предходни приемания, гъстота на населението и др. Освен това от значение е и краткосрочната и дългосрочната перспектива;

31.

подчертава необходимостта от споделяне на най-добри практики между местните и регионалните власти и държавите членки във връзка с третирането на търсещите убежище и бежанците, политиките в областта на интеграцията и предотвратяването на незаконната миграция. Отбелязва, че това би могло да доведе до намиране на възходящи решения за справяне с различията между държавите членки и регионите по отношение на условията, при които се настаняват търсещите убежище, бежанците или незаконните мигранти при пристигането им и различията в ефективността и скоростта, с която се разглеждат молбите и досиетата. Отбелязва, че малките общини не разполагат с ресурси да се справят с големи потоци от приходящи мигранти и подчертава в тази връзка значението на солидарността между общините и призовава за подсилване на ФРОНТЕКС с цел постигане на по-ефективно и ефикасно прилагано и усъвършенствано сътрудничество между националните гранични власти, както и за защита на мигрантите и външните граници на ЕС;

32.

във връзка с тези дискусии за разпределяне на тежестта предлага с обществено проучване да се уточни как държавите членки, регионите и общините гледат на споделената отговорност и солидарността и какви последици биха имали различните дефиниции при различни сценарии. В едно такова проучване би могло да се установи по какъв начин може да се постигне по-балансирано разпределение на търсещите убежище и бежанците между общините, регионите и държавите в ЕС;

33.

освен това смята, че е важно ЕС да възприема и използва тези нови мигранти като ресурс. Успешната дейност в областта на интеграцията, чрез управление на многообразието на местно и регионално равнище насърчава растежа, открива повече възможности за учене и предприемчивост, допринася за това да бъде осигурено бъдещото търсене на работна ръка и гарантира освен това финансирането на социалната държава в бъдеще. За да може този подход на политиката да бъде успешен, трябва да се инвестира в образованието на мигрантите, така че те да могат да навлизат на пазара на труда в ЕС, както и в обучението и управлението на културното многообразие, за да се постигне промяна в нагласата на населението като цяло и подобрение на социалните отношения;

34.

подчертава необходимостта проблемите, свързани с измамите и злоупотребите, да бъдат разгледани на европейско равнище;

35.

отбелязва, че ниската раждаемост в много държави членки и предстоящата смяна на поколенията ще доведат до нужда от повече хора в трудоспособна възраст. Поради това приемането на лица, търсещи убежище- и бежанци е не само предизвикателство, а и значителна възможност за държавите от ЕС. ЕС просто трябва да намери достоверен отговор на демографския проблем, който заплашва Съюза;

36.

обръща внимание върху ограничения напредък при приемането на закони за регулиране на законната миграция. В крайна сметка в европейската законодателна рамка относно миграцията все още съществуват множество празноти. Затова Комитетът приветства отдаването на приоритетно значение на една всеобхватна миграционна стратегия и придава голямо значение на балансираното, истинско партньорство със страните на произход и транзит за справедливо и организирано приемане на мигранти, при зачитане на техните права;

37.

счита, че борбата с организираната престъпност трябва да се води и на местно равнище посредством социални и образователни инициативи — особено като се показва на жителите на области, доминирани от организирана престъпност, че е възможен различен модел на развитие, основан на прозрачност, участие и демокрация, като се предоставя образователна подкрепа, по-специално за млади хора, изложени на риск от включване в незаконни структури, и като се конфискуват приходите от организираната престъпност и се използват за социални проекти, местни участници и гражданското общество. Европейските, националните и регионалните обществени власти имат изключително важна отговорност да си сътрудничат в този вид инициативи;

38.

споделя схващането на Комисията, че в една добре регулирана миграционна политика трябва да бъдат предприети и мерки за намаляване на незаконната имиграция (5). Едновременно с това обаче не бива да се инкриминира незаконната имиграция и помощта за незаконните имигранти, а вниманието да се насочи към евентуални жертви на трафик на хора. Местните и регионалните власти трябва да се справят със ситуацията по места и с оглед на основните права това трябва наред с останалото да означава, че те трябва да предлагат услуги и на незаконните имигранти;

39.

смята, че представителите на местните и регионалните власти трябва да получат възможността да изградят структури за обмен на опит и да обменят опит, свързан с най-добрите практики в областта на заетостта, образованието и социалното приобщаване, за да изтъкнат по-ярко местното измерение на политиката в областта на интеграцията. Един форум за обмен на опит е предпоставка за създаването на динамична политика на интеграция в ЕС, която да гарантира правата на мигрантите. В дългосрочен план един подобен форум би довел до намаляване на разликите по отношение на политиката на интеграция между държавите;

40.

смята, че за решаване на проблемите, които нарушават сигурността на хората и застрашават основните права — сред които напр. организираната престъпност и в частност трафикът на хора, трафикът на наркотици, сексуалната експлоатация на деца — предпазните мерки са също толкова важни колкото и наказателните санкции. Припомня на Комисията решаващата роля на местните и регионалните действащи лица при разработването на стратегии за превенция на организираната престъпност и поемане на отговорност за трайното благосъстояние на пострадалите;

41.

смята, че местните и регионалните власти би трябвало да играят по-важна роля в борбата с трансграничната организирана престъпност. Основанието за това е, че престъпленията на местно равнище все по-често са свързани с машинациите на международната организирана престъпност и местните общности са първите жертви на криминалните организации, които дестабилизират обществените структури; споделя мнението на Комисията за необходимостта от изграждане на сигурни и надеждни системи, така че хората и предприятията да могат да се възползват изцяло от потенциала на интернет. За целта сътрудничеството на държавите членки с Европейския център за борба с киберпрестъпността на Европол (CE3) следва да се разшири и на регионално и местно равнище, за да се укрепи борбата с киберпрестъпността, водена от най-близката до гражданите администрация;

42.

смята, че корупцията е изключително важна тема за местните и регионалните власти и техните граждани. Комитетът на регионите и занапред ще се ангажира с борбата с корупцията на всички равнища и със защитата на финансовите интереси на ЕС, включително и чрез създаването на Европейска прокуратура, в сътрудничество с другите институции на ЕС, Съвета на Европа и други организации;

43.

подкрепя стратегията на ЕС за борба с трафика на хора. Местните и регионалните власти могат до голяма степен да допринесат за успешното осъществяване на стратегията и поради своята териториална обусловеност откриват признаци за това, дали някой не е станал жертва на трафик на хора. Ето защо Комитетът призовава за това местните и регионалните власти да допринасят за изготвянето на насоки за идентифициране на жертви, тяхната защита и гарантиране на трайното им благосъстояние, по-специално при малолетните и непълнолетните лица;

44.

подчертава, че общините и административните региони са важен партньор за изграждането на капацитет в страните на произход. Трансграничното международно сътрудничество между общините, които приемат мигранти или лица, търсещи убежище, и техните общини на произход следва значително да се подобри и развие. Местното равнище изпълнява важна роля в разработването и изпълнението на програми за интеграция и репатриране.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/36

Докладчик

Gábor Bihary (HU/ПЕС), член на Общия съвет на Будапеща

1.

смята за напълно неприемливо това, че в нашите общности през 2014 г. все още има хора, които живеят на улицата с риск за здравето и живота си. Възмутително е в Европейския съюз приблизително 3 милиона бездомни да живеят благодарение на помощите, предоставяни от системите за социално осигуряване, дори, в много случаи, в неведение за съществуването на тези системи, или получаващи защита от тях в неподходяща степен;

2.

отбелязва, че бездомността представлява най-крайна форма на бедност и социално изключване (1) и нарушава човешкото достойнство и правата на човека, тъй като жилището е основна човешка потребност;

3.

заявява отново (2) във връзка с това призива си за въвеждане на европейска рамка за действие по отношение на социалните жилища, с цел да се:

4.

отбелязва, че макар и държавите — членки на ЕС, да разполагат с най-силно развитите системи за социална защита в света, на практика бездомността се е увеличила във всички страни от ЕС поради няколко фактора, сред които въздействието на икономическата криза, обществените промени, дискриминацията срещу малцинствата и лошото регулиране на миграционните въпроси. Освен това някои държави членки страдат от недостиг на социални жилища и жилища на достъпни цени.

5.

подчертава високата възвръщаемост на инвестициите, отделени за борба с бездомността. Те допринасят за дългосрочното и трайно намаляване на текущите социални разходи за справяне с проблема;

6.

подчертава, че на равнище ЕС са необходими мерки за преодоляване на предизвикателството, свързано с движението на бедни и уязвими граждани на ЕС в границите на ЕС. Социалната мобилност допринесе за транснационалната бездомност — проблем, който не може да бъде разрешен на национално, регионално или местно равнище или чрез ограничаване на мобилността на гражданите на ЕС;

7.

насочва вниманието към факта, че макар държавите членки, и по-специално местните и регионалните власти, да са пряко отговорни за борбата с бездомността, ролята на Европейската комисия при изготвянето на политиките, установяването на сътрудничество на европейско равнище и разпространението на добри практики трябва да бъде засилена, при зачитане на принципа на субсидиарност. Европейският съюз би трябвало да активизира усилията си за допълване и подкрепа на инициативите, предприемани от държавите членки и местните и регионалните власти, в духа на европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (3);

8.

отбелязва, че всяка държава членка би трябвало да разполага с национална стратегия за борба с бездомността, по възможност допълнена с регионални стратегии, с ясно разделение на отговорностите в сферата на събирането на данни за това явление, наблюдението и изпълнението на стратегията; във връзка с това призовава държавите членки да разработят всеобхватни стратегии за борба с бездомността, отнасящи се именно до определянето на национални органи, отговорни за тази борба, в които да се определят също ясни и прозрачни цели, с които те да се ангажират пред ЕС, и да се представят модели за оценяване, които да дават възможност по прозрачен начин да бъдат измерени резултатите от стратегията на всяка една държава — членка на ЕС;

9.

подчертава необходимостта тези глобални стратегии за борба срещу бездомността да определят ролята на местните и регионалните власти и на гражданското общество, и да уточняват в дух на добро управление разпределението на задачите и ресурсите между различните равнища на управление;

10.

предупреждава, че някои държави членки на ЕС срещат трудности при прилагането на своите стратегии по отношение на бездомните, тъй като на практика не разполагат с функциониращо многостепенно управление;

11.

приветства предходните и неотдавнашните резолюции на Европейския парламент относно стратегията на ЕС за борба с бездомността (4), призоваваща държавите членки да отбележат напредък към постигането на целта за премахване на бездомността до 2015 г.;

12.

посочва, че равнището на бездомност и причините за нея са различни в различните държави членки и дори в различните региони, а това означава, че местните и регионалните власти би трябвало да участват в изготвянето на стратегия за бездомността. Изборът на подход следва да се определя от причините за проблема. В случая местните власти са в най-добра позиция да предоставят експертен опит, тъй като са в пряк контакт с проблема;

13.

приветства в този контекст извършената от мрежата HABITACT работа по отношение на бездомността (www.habitact.eu). Това е мрежа от местни/регионални власти, която стимулира социалните иновации в областта на бездомността посредством интегрирани стратегии за бездомните;

14.

подкрепя призива на Европейския парламент към Комисията за създаване на експертна група на високо равнище, която би оказала помощ за изготвянето и усъвършенстването на европейската стратегия за борба срещу бездомността; подчертава колко е важно в тази група от експерти да участват и представители на местните и регионалните власти;

15.

изразява задоволство, че службите на Комисията вече публикуваха работен документ (5), предоставящ насоки за борба с бездомността; освен това смята, че е необходимо да се изготви европейска стратегия, включваща набор от инструменти, които могат ефективно да бъдат използвани в практическата дейност от местните и регионалните власти, НПО и техните доброволци, и който би позволил да се обменят и разпространяват добри практики и да се предприемат правни действия за предотвратяване на криминализирането на бездомните и за строго наказване на грозните прояви на враждебност, насилие или преследване по отношение на тях;

16.

подчертава, че бедността и бездомността не са престъпления и следователно криминализирането на бездомните и наблюдаваното в някои държави членки приемане и прилагане на местни антисоциални разпоредби, противоречащи на правата на човека, са несъвместими с принципа на равното третиране и човешкото достойнство;

17.

призовава за повече признание и подкрепа на местно, регионално, национално и европейско равнище за усилията, полагани от организациите за защита на гражданските права и интересите на тази група от населението, която е уязвима и не е в състояние да защитава своите права;

18.

изразява надежда, че в нито една държава членка — в нарушение на закона или чрез промени в закона, в същата посока — физически лица не са изложени на полицейски заплахи, само защото са бездомни;

19.

подкрепя дейностите в полза на бездомните, извършвани от организациите на гражданското общество, работещи в държавите членки на ЕС, и от техните сдружения и представителни организации на европейско равнище, както и действията им за повишаване на осведомеността сред бездомните хора относно правата им. Подкрепя и усилията за насърчаване на появата на обществено съзнание и общество, отворено за всички, където повечето хора ще са съпричастни към бездомността и ще одобряват мерките, необходими за нейното премахване, включително мерките, свързани с разходи на публични средства за тази цел;

20.

призовава държавите членки и председателството на Съвета да следят за това, компетентните министри редовно да включват въпроса за бездомността в дневния ред на своите заседания. Комитетът на регионите подчертава също, че би било целесъобразно представители на местните и регионалните власти да участват в тези заседания и призовава Европейската комисия да ги подкрепи чрез практическа и финансова помощ;

21.

подчертава, че при изготвянето на стратегия на ЕС за бездомността, е важно да се даде приоритет на подхода, който отрежда на жилищата централно значение („Housing-led“) или при който достъпът до жилище представлява първа фаза („Housing First“) и да се отделя специално внимание на трансграничната бездомност и на необходимостта от специално третиране на бездомните непълнолетни или малолетни и жените;

22.

подчертава, че разглеждането на проблема за бездомността е свързано с регионалното развитие и инструментите за финансиране на ЕС (по-конкретно ЕСФ и ЕФРР) (6), както и със социалното приобщаване и правата на човека, а също и че съществува тясна връзка между него и целта на стратегията „Европа 2020“, насочена към извеждането на 20 милиона души от състоянието на бедност (7);

23.

насочва вниманието на регионите в държавите членки, които са особено засегнати от явлението бездомност, към възможността при изготвяне на техните оперативни програми да използват финансиране от европейския фонд за подпомагане на най-нуждаещите се лица или други фондове, като например Европейския социален фонд (ЕСФ) с цел подобряване на положението на бездомните и създаване на благоприятни условия за тяхното социално приобщаване и интеграцията им на пазара на труда;

24.

подчертава значението на превенцията на местно и регионално равнище, с цел ранното откриване на риска от изпадане в положение на бездомност да позволи на застрашените лица да се осигури подходяща помощ, за да се предотврати принудителното им извеждане от жилищата им, а на тези, на които това вече се е случило, да бъде предложена незабавна помощ. За целта са необходими координирани структурни мерки, свързани с благосъстоянието, като например дейности в областта на жилищното настаняване, заетостта, образованието, семейството и свързаните с тях политики;

25.

отбелязва, че за да се попречи на рязкото влошаване на качеството на живот и в резултат на това — на здравето на отскоро бездомни хора, е необходим интегриран подход с по-тясно сътрудничество между социалните и здравните служби, особено в случай на лица, които вече са ползвали грижи от тези служби в миналото;

26.

подчертава, че помощта за бездомните хора трябва да започва от улицата, тъй като откриването и лечението на евентуалните им психически заболявания или наркотична зависимост не могат да чакат да бъде решен жилищният им проблем;

27.

подчертава колко е важно да се предоставя достатъчна подкрепа, по-специално чрез предоставяне на жилища, тъй като това може да допринесе за предотвратяването на бездомността;

28.

изтъква, че за да провеждат ефективни действия, заинтересованите от борбата срещу бездомността страни се нуждаят от адекватно финансиране и подкрепа както от страна на държавите членки, така и от Европейския съюз, за да могат да предприемат ефективни мерки за мобилизиране на службите по заетостта, за организиране на обучение за бездомните, за насърчаването им да търсят работа и за да им помогнат да запазят работата си;

29.

смята, че професионалното обучение, преквалификацията, обучението на възрастните, напр. обучение през целия живот, са особено ефикасни, макар и непреки начини за извеждане на хората от състояние на бездомност. Подходящото и структурирано обучение, което би могло да доведе до намиране на истинска работа, е добра инвестиция както от гледната точка на отделните хора, така и на обществото и може да допринесе за трайното извеждане на бездомните от тяхната тежка жизнена ситуация. Образованието е често неизменно основно изискване, но е особено важно самите хора да бъдат мотивирани да предприемат дългосрочни и проактивни мерки, за да се издигнат до позицията на активни участници в обществото. Сътрудничеството със заинтересованите хора и тяхното активно участие имат решаващо значение за подобряване на живота им;

30.

подчертава, че е важно да се гарантира, че жилищата за спешно настаняване, управлявани от местните власти, благотворителните асоциации, гражданските и религиозните организации са качествени, достъпни на местно или поне на регионално равнище и отговарят на нуждите на бенефициерите; смята обаче, че все пак най-подходящи са решенията, основаващи се главно на предоставянето на жилище, като напр. „Housing First“;

31.

обръща внимание на факта, че за бездомните и лицата с ниски доходи достъпът до стабилно жилище, налично на местно равнище и на достъпни цени, е елемент от съществено значение. Това обаче е възможно, само при условие че е осъществено подходящо партньорство между всички заинтересовани страни, съобразено със съответните условия по места;

32.

подкрепя целенасочените усилия за борба с бездомността, предприети на равнище ЕС в рамките на съответните различни европейски секторни политики, и по-специално в областта на икономиката, финансите, социалната сигурност, регионалното развитие, здравеопазването, правата на човека, младежта, равенството между жените и мъжете, миграцията и интеграцията;

33.

подкрепя включването на въпросите на бездомността в процеса на прилагане на стратегията „Европа 2020“, което може да се извърши под формата на специфични за всяка държава препоръки, като допълнение на усилията на държавите членки, особено в страните, където е неотложно да се отбележи напредък в тази област;

34.

призовава Европейската комисия да не се ограничава със специфичните за всяка държава препоръки, а да насърчи държавите членки да продължат усилията си и да включат въпроса за бездомността в своите национални програми за реформи;

35.

подчертава необходимостта от събиране на изчерпателни и сравними данни относно бездомността, като се избягва стигматизирането на бездомните. Тези данни трябва да бъдат диференцирани по отношение на причините за бездомността и интензивността на явлението и да имат разбивка по региони най-малко на ниво NUTS 2, за да се създаде база данни, която ще позволи да се подобри ефективността на политиките за развитие и, в крайна сметка, да се изкорени проблемът, свързан с бездомността;

36.

изтъква, че тъй като действията на местно и регионално ниво играят решаваща роля за намаляване на бездомността, ЕС трябва да обмисли въпроса за цялостната ефективност, като прецени в какви случаи си струва да се използват други инструменти за финансиране (като PROGRESS, E@SI, JESSICA, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, LEADER и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица), които са извън рамките на ЕСФ и ЕФРР, с цел справяне с бездомността;

37.

с цел да се подобри положението на бездомните, насърчава държавите членки да използват подходящите европейски фондове и да създадат мост между социалното приобщаване и професионалната интеграция;

38.

важно е да се насърчава доброволческата дейност за предоставяне на услуги на бездомните хора, които да бъдат включени в решаването на социалните проблеми, да се повишава осведомеността за проблемите на тази част от населението и в крайна сметка те да бъдат привлечени за участие в процесите на социално включване;

39.

следва да се укрепят механизмите за участие, адаптирани към характеристиките на бездомните хора, като се даде възможност за ефективното им участие, улесни се вземането на съвместни решения от всички заинтересовани страни и в крайна сметка се подобри качеството на помощта, превръщайки бездомните хора в главни действащи лица в процеса на собственото им социално включване.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/40

Докладчик

г-н Gian Mario Spacca (IT/АЛДЕ), президент на регион Марке

Отправен документ

COM(2014) 357 final

SWD(2014) 190 final

SWD(2014) 191 final

1.

приветства заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г., в които се отправя искане към Комисията до края на 2014 г. да представи Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR). Това решение беше препоръчано в становището по собствена инициатива на КР относно „Териториално сътрудничество в Средиземноморието посредством Адриатическо-Йонийския макрорегион“, прието на 11 октомври 2011 г. (1);

2.

изразява съгласие с одобреното от Европейския съвет определение за макрорегионална стратегия като интегрирана рамка, отнасяща се до държави членки и трети държави от един и същ географски район, която трябва да бъде насочена към общи предизвикателства и да предлага решения посредством засилено сътрудничество с цел икономическо, социално и териториално сближаване (2);

3.

приветства предложението за EUSAIR, което включва четири държави — членки на ЕС, (Гърция, Италия, Словения и Хърватия) и четири държави, които не са членки на ЕС (Албания, Боснa и Херцеговина, Сърбия и Черна гора), и ще допринася в значителна степен за интеграцията в ЕС на страните кандидатки/потенциалните страни кандидатки от региона. Компонент, свързан с интеграцията в ЕС, осигурява съответната добавена стойност в рамките на тази макрорегионална стратегия (3);

4.

изтъква аспектите на помирението, сигурността и стабилността в региона на Адриатическо и Йонийско море чрез сътрудничество с други страни извън ЕС, които биха могли да бъдат включени в този макрорегион в бъдеще; във връзка с това подчертава ролята на местните и регионалните власти като водещи участници, които насърчават демокрацията, децентрализацията, по-широкото местно и регионално самоуправление и изграждането на капацитет;

5.

отбелязва, че стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море би могла да бъде първоначална стъпка към по-интегриран подход и стратегия, включващи целия Средиземноморски басейн, както подчертава ЕП (4);

6.

отбелязва, че ARLEM (Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти) също призовава за макрорегионален подход за целия Средиземноморски басейн, който произтича от развитието на трите интегрирани макрорегиона — Западното Средиземноморие, Адриатическо-Йонийският регион и Източното Средиземноморие (5);

7.

изразява съгласие със заключенията на Съвета по общи въпроси от октомври 2013 г. относно необходимостта от преглед на системите на управление на макрорегионите и приветства доклада, публикуван от Европейската комисия на 20 май 2014 г., както и Съобщението на Европейската комисия относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море от 17 юни 2014 г.; наред с това споделя схващането на Съвета във връзка със значението на отговорността и ангажираността на съответните държави, което изисква укрепване на съответните местни и регионални участници, както и ясен и дългосрочен ангажимент на заинтересованите страни (6); освен това отправя искане за по-голямо участие на регионите и Комитета на регионите на етапа на координирането, с което да окажат подкрепа на Европейската комисия, както и в етапа на изпълнението. Във връзка с това изразява съгласие с предвидената в плана за действие структура на управление, основана на координатори от съответните министерства за всеки стълб, и подчертава, че тези координатори могат да бъдат и от регионалните администрации;

8.

подчертава нуждата от интелигентно координирано управление с четири свързани помежду си равнища на управление: силно политическо лидерство, водещо до ясен процес на вземане на решения от участващите държави и улеснено от Европейската комисия с подкрепата на Комитета на регионите, стабилна координация, споразумение относно териториалното прилагане и широко споделен ангажимент;

9.

изтъква, че EUSAIR изисква силно политическо лидерство и че Адриатическо-Йонийската инициатива, включваща осемте министри на външните работи на съответните държави, може да играе важна координационна роля в това отношение; от друга страна EUSAIR се нуждае от платформа за многостепенно управление и регионите и местните власти могат да осигурят умения на високо равнище за ефективно изпълнение на проекти в рамките на интегриран макрорегионален подход;

10.

призовава за това местните и регионалните власти да играят по-силна роля в управлението и прилагането на стратегията;

11.

посочва във връзка с това, че на 30 януари 2013 г. беше създадена Адриатическо-Йонийска междурегионална група на Комитета на регионите, с цел да бъде подкрепена Европейската комисия при изготвянето на стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море до края на 2014 г. и да се насърчи създаването на обща идентичност на региона на Адриатическо и Йонийско море, за да се подчертае неговият цялостен потенциал;

12.

отбелязва, че предоставеният от Европейския съвет „мандат“ на Комисията е резултат от общи усилия на страните от региона. Той се основава на Адриатическо-Йонийската инициатива (AII), на която беше даден ход чрез декларацията от Анкона от 2000 г., и на други адриатическо-йонийски форуми и мрежи като Сдружението „Форум на адриатическите и йонийските градове“ (Association Forum of Adriatic and Ionian Cities and Towns), Форумът на адриатическите и йонийските търговски камари (Forum of the Adriatic and Ionian Chambers of Commerce), университетската мрежа „UniAdrion“ (UniAdrion network of universities) и Адриатическо-Йонийският еврорегион;

13.

изтъква, че на териториалните нужди може да се отговори посредством подход на многостепенно управление „отдолу-нагоре“ с оглед на справянето с общите проблеми и предизвикателства в региона на Адриатическо и Йонийско море чрез решения, които се радват на широка подкрепа; именно това е ключът към успеха на тази стратегия на ЕС;

14.

изразява съгласие, че основната задача на предложената стратегия е да се насърчат устойчивият икономически и социален просперитет, растежът и създаването на работни места в региона в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ чрез подобряване на неговата привлекателност, конкурентоспособност и свързаност, като едновременно с това бъдат запазени околната среда и морските и крайбрежните екосистеми;

15.

приветства приемането от Комисията на „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (7), която е включена в EUSAIR;

16.

приветства обхвата и съдържанието на четирите стълба на EUSAIR — резултат от широките консултации със заинтересованите страни в региона, а именно: „син растеж“, „свързване на региона“, „качество на околната среда“ и „устойчив туризъм“; изразява задоволство от включването в съобщението на хоризонталните въпроси на „изграждане на капацитет, включително комуникация“ и „НИРД, иновации и МСП“;

17.

призовава Европейската комисия да изготви в EUSAIR основен анализ на макроикономическата ситуация и оценка на въздействието като първа стъпка към изграждане на капацитет, улесняване на изпълнението на стратегията и прилагане на практика на четирите стълба/приоритетни действия, за да се подобрят целите и да бъде измерен напредъкът към тяхното осъществяване;

18.

призовава за по-значителен акцент върху териториалното и социалното сближаване и основните въпроси, които не могат да бъдат решени ефикасно от държавите поотделно, като здравеопазването, активния живот на възрастните хора, различията в демографските и икономически условия между страните от региона и вътре в тях, както и проблемите, свързани със сигурността/организираната престъпност/нелегалната миграция, преместването на предприятия и младежката безработица. Тези проблеми следва да бъдат решавани в рамките на четирите стълба с оглед на постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с политиките и целите на стратегията „Европа 2020“ и засилването на конкурентоспособността и привлекателността на региона на EUSAIR;

19.

предлага да се направи преглед на опита от стратегиите на ЕС за региона на Балтийско море и река Дунав и да се провежда ежегоден форум, посветен на EUSAIR, с цел да се улесни икономическо-социалният диалог и широкият ангажимент по отношение на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море чрез ефективното участие на заинтересованите страни от социалната и икономическата област (профсъюзи, организации на работодателите, НПО, младежки организации, асоциации на гражданското общество и др.);

20.

приветства подходящия момент на представяне на EUSAIR, който позволява тя да бъде поставена в контекста на новото поколение документи за планиране и програмиране на структурните и инвестиционните фондове на ЕС (ESIF) за периода 2014 — 2020 г. и на средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) — споразумението за партньорство, документите във връзка със стратегията по ИПП, оперативните програми — както и на всички съответни политики и програми на ЕС като „Хоризонт 2020“, COSME и т.н;

21.

отбелязва, че Регламентът за общоприложимите разпоредби (CPR), Регламентът относно Европейското териториално сътрудничество (ETC) и Регламентът относно ИПП представляват реални възможности за EUSAIR, тъй като всички те изискват структурните и инвестиционните фондове на ЕС и фондовете по ИПП да отчитат макрорегионалните приоритети;

22.

подчертава необходимостта от по-голяма ангажираност на регионалните и местните власти при определянето на приоритетните проекти за региона на Адриатическо и Йонийско море; приветства факта, че в Съобщението на Комисията относно EUSAIR управлението на рисковете от природни бедствия е включено в хоризонталните принципи на четирите стълба, и отправя искане в периодично актуализирания план за действие да се обръща по-голямо внимание на въпроси като миграцията, правото на здравеопазване и административното обучение посредством създаването на Висш Адриатическо-Йонийски Образователен Институт;

23.

призовава за активна подкрепа от страна на европейските и международните финансови институции като ЕИБ, ЕБВР, Световната банка и други, както в случая на Инвестиционната рамка за Западните Балкани;

24.

предлага в сътрудничество с ЕИБ и международните финансови институции да бъде създаден механизъм за изпълнение, който да позволява да бъдат представяни „приемливи за банките проекти“ (8).

25.

призовава частното съфинансиране да бъде интегрирано с наличните финансови средства;

26.

признава правилото за трите „не“ — без ново регулиране, нови институции и допълнителни финансови средства — и изтъква правилото на трите „да“, което се споменава в много форуми: повече допълнително финансиране, по-голяма институционална координация и повече нови проекти;

27.

подчертава, че финансовата подкрепа на равнище ЕС за техническа помощ, свързана с макрорегионалните стратегии, вече се доказа като важен актив за стратегията за региона на Балтийско море и следва да бъде разширена, за да включва и стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море; отправя искане за създаване на специален бюджетен ред за техническа помощ на Адриатическо-Йонийския макрорегион, като се следва примера на бюджетния ред, създаден през 2014 г. за Балтийския макрорегион и за макрорегиона на река Дунав в размер на 2,5 милиона EUR бюджетни кредити за всеки от тях за поети задължения и за плащания;

28.

призовава за по-силен акцент върху комуникацията като хоризонтален въпрос, за да се стимулира обществената ангажираност с макрорегионалната стратегия и по-стабилното управление, както беше подчертано и в документа „Приносът на Адриатическо-Йонийската междурегионална група на Комитета на регионите към консултациите със заинтересованите страни“ от декември 2013 г., предоставен на Европейската комисия;

29.

изтъква, че комуникацията представлява инструмент за повишаване на информираността на гражданското общество за значението на стратегията за гражданите и добавената ѝ стойност при укрепване на идентичността на региона на Адриатическо и Йонийско море;

30.

изразява съгласие, че изграждането на капацитет е актуален хоризонтален въпрос с оглед на гарантирането на успеха на EUSAIR, тъй като регионът на Адриатическо и Йонийско море е широк географски район, който включва държави от ЕС, страни кандидатки и потенциални страни кандидатки с различни административни структури;

31.

отбелязва, че държавите — членки на ЕС, както и страните, които не са членки на ЕС, трябва да засилят уменията и капацитета си, за да постигнат интелигентни, устойчиви и приобщаващи решения на общи проблеми в областта на управлението на човешките ресурси, международните отношения и т.н. Една от евентуалните мерки би включвала създаването на Висша Адриатическо-Йонийска Академия по Администрация, подобно на френската Национална Академия по Администрация ENA (Ecole Nationale d’Administration) в рамките на която държавните служители от региона на Адриатическо и Йонийско море да могат да развиват умения и способности, необходими за многостепенното управление, които да им позволяват да въвеждат иновативни процеси в публичната администрация;

32.

счита, че превръщането на региона на Адриатическо и Йонийско море в една дълговечна зона на мирен диалог и ефективно сътрудничество не може да се осъществи без последователното ангажиране на младите хора в съответните региони. Поради това приканва държавите членки и Европейската комисия да насърчават, улесняват и подобряват изпълнението на съществуващите програми за младежка мобилност в рамките на EUSAIR;

33.

подчертава, че свързаните с региона политически въпроси от спешен порядък като миграцията, следва да се разглеждат като фактор за интеграция и като източник на заетост, който помага на региона на Адриатическо и Йонийско море и на Средиземноморието като цяло да се заемат с решаването на някои основни предизвикателства;

34.

изтъква, че сигурността е допълнителен важен въпрос, който е повод за загриженост и не може да бъде решен самостоятелно от отделните държави, и призовава Европейската комисия да включи специфични действия, за да се намери разрешение на този проблем в рамките на четирите стълба на стратегията;

35.

приветства съвместното съобщение на Европейската комисия и Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно „За открита и сигурна световна морска среда: елементи на стратегия на ЕС за морска сигурност“ (9), в което се изтъква, че морските интереси на Европа са принципно свързани с благоденствието, просперитета и сигурността на нейните граждани и общности;

36.

посочва, че благоденствието на гражданите е от основно значение за хармоничното развитие на региона; подчертава, че следва да се координират услугите в областта на здравеопазването и научните изследвания, за да се гарантира ефективното функциониране на сектора на здравеопазването;

37.

подчертава значението на темите за „рибарството и аквакултурите“, „сините технологии“ и „услугите в сектора на морските дейности и корабоплаването“;

38.

приветства Директивата на ЕП и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано управление на крайбрежните зони (10) и призовава Европейската комисия да вземе предвид тази директива при планирането на специфични действия в района на Адриатическо и Йонийско море;

39.

подчертава, че многостепенното управление от страна на заинтересованите страни, участващи в растежа на сектора на морските дейности и корабоплаването, е основен фактор за ефективното управление на региона на Адриатическо и Йонийско море чрез общи правила и протоколи за риболов и опазване на рибните запаси, както и стандартизирани системи и процедури за управление;

40.

изтъква, че екологичните иновации, наред с модернизацията на риболова и аквакултурите и (в тясна връзка с втория стълб) на морския транспорт и морските пристанища, заедно с инфраструктурите на техния хинтерланд и морските клъстери, са от основно значение за гарантиране на рационалната експлоатация на морските ресурси и системите, свързани с корабоплаването. Създаването на обща марка висококачествени и проследяеми рибни продукти би могло да бъде важен инструмент за популяризиране на региона;

41.

изтъква значението на темите за „морския транспорт“, „интермодалния хинтерланд“ и „енергийните мрежи“ и подчертава значението на укрепването на нематериалните ИКТ структури. Адриатическо-Йонийският облак представлява средство за свързване на съществуващите платформи, за да се стандартизират споделени процеси и протоколи, да се създадат условия за ефективен интермодален транспорт на товари и пътници и да се улеснят услугите, опазването на околната среда и морската безопасност;

42.

подчертава, че регионът на Адриатическо и Йонийско море трябва да подобри достъпа на Югоизточна Европа до останалия свят, включително до Средиземноморието, чрез разширяване на Балтийско-Адриатическия коридор по посока на Адриатическия рид. Системите за интермодален транспорт в тази област се нуждаят от укрепване, за да се засили позицията на региона като транспортен център в една международна рамка;

43.

подчертава значението на темите за „морското биологично разнообразие“, „замърсяването на моретата“ и „транснационалните сухоземни местообитания и биоразнообразие“;

44.

изтъква, че регионът на Адриатическо и Йонийско море трябва да запази местообитанията и екосистемите си и да вземе мерки срещу предизвикателствата, свързани с изменението на климата, посредством интегрирано многостепенно управление, включващо всички заинтересовани страни в рамките на споделен и интегриран процес;

45.

посочва, че Средиземноморието е полузатворено море с най-ниското равнище на обновяване на водите в света, което изисква висока степен на опазване на тази деликатна екосистема и авангардни експериментални проекти;

46.

приветства „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“ от април 2013 г. (11), в която се насърчава обменът на най-добри практики и разработването на макрорегионални планове за действие като примери за глобален подход към по-добрата оценка на рисковете и уязвимостта;

47.

подчертава значението на темите за „диверсифицирания туризъм, включващ продукти и услуги“ и „устойчивото управление на туризма“, които се откроиха при консултацията със заинтересованите страни по време на конференцията в Атина;

48.

изтъква, че привлекателността на региона включва най-вече туризма като един от основните сектори на растеж и забележителен стимул да развитие на морската и сухоземната икономика. Развитието на този сектор изисква многостепенно управление с участие на националните, регионалните и местните власти, както и на всички териториални заинтересовани страни — от търговските палати до университетите;

49.

изтъква, че въз основа на общите природни, културни и исторически паметници, висококачествените земеделски и хранителни продукти, професионалните традиции в туризма и привлекателните пейзажи, които могат да бъдат популяризирани чрез адриатическо-йонийска марка, туризмът може да представлява важен лост за устойчив растеж и да предоставя възможности за създаване на младежка заетост и социално приобщаване, тъй като понастоящем „половината от работните места в крайбрежния туризъм и половината добавена стойност се падат на Средиземноморския регион“ (12);

50.

подчертава значението на тази трета макрорегионална стратегия, която използва опита на съществуващите макрорегионални стратегии, за да разработи ново иновативно и интелигентно сътрудничество и иновативен експериментален подход на многостепенно управление, основаващ се на „учене чрез практика“, като едновременно с това се търсят синергии и обмен на практики с други стратегии на ЕС;

51.

посочва важността на EUSAIR за предоставянето на нов стимул за намиране на решения на общите проблеми на региона и за насърчаване на устойчив икономически и социален просперитет с акцент по-специално върху развитието на растежа и създаването на работни места, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, за да се превърне регионът на Адриатическо и Йонийско море във важен център;

52.

настоятелно призовава Европейската комисия да поеме ключова роля в новаторска платформа за координация и изпълнение, която се характеризира с многостепенно управление и в която решенията се споделят, за да се гарантира политически ангажимент и ангажираност на заинтересованите страни на европейско, регионално и местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност; частният сектор и гражданското общество следва да бъдат включени в осигуряването на стабилна и широка ангажираност със стратегията чрез низходяща и възходяща комуникация, отчетност и прозрачни резултати, например чрез отворен портал за публикуване на данни, годишен форум за икономически и социален диалог по EUSAIR и др.;

53.

посочва европейската интеграция като основен елемент на EUSAIR, която включва четири държави — членки на ЕС, и четири страни извън ЕС, и изтъква елементите на помирение, сигурност, стабилност и просперитет чрез по-тясно сътрудничество и ролята на регионите като основни действащи лица в насърчаването на регионалното самоуправление, изграждането на капацитет, децентрализацията и демокрацията.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/45

Докладчик

г-жа Kadri Tillemann (EE/EНП)

Председател на Общинския съвет на Keila

Отправен документ

Писмо от заместник-председателя на Европейската комисия от 13 декември 2013 г.

1.

отбелязва, че през март 2011 г. лидерите на ЕС се ангажираха с приоритетната цел на ЕС „да бъде спряна загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и те да бъдат възстановени, доколкото това е осъществимо, като същевременно се засили приносът на ЕС за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб“. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., приета от Европейската комисия през май 2011 г. (1) и от Съвета (2), включва 6 основни цели и 20 мерки, които да помогнат на ЕС да постигне целта си в областта на биологичното разнообразие до 2020 г.;

2.

отбелязва, че стратегията на ЕС има глобален мандат. Тя отразява глобалните цели и ангажименти, поети от ЕС на Десетата конференция на страните (10-ата КС) по Конвенцията на ООН за биологично разнообразие (КБР) през 2010 г., по-конкретно Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 — 2020 г. (Решение X/2), включително 20-те цели за биологичното разнообразие от Айчи (3);

3.

припомня, че загубата на биологично разнообразие е световен проблем със сериозни екологични, здравни и социално-икономически последици, които засягат качеството на живот на хората. Това е феномен, който се дължи на много причини, сред които изпъква човешката дейност;

4.

привлича вниманието върху факта, че местните и регионалните власти (МРВ) (4) имат решаваща роля за изпълнението на европейските и международните цели в областта на биологичното разнообразие по места, а оттам и за оказване на съдействие на националните правителства за предотвратяване на по-нататъшна загуба на биологично разнообразие. В резултат на продължаващата децентрализация в много държави членки МРВ носят все по-голяма отговорност за изпълнението на политиките, свързани с биологичното разнообразие;

5.

подчертава значението на прилагането на принципите на Бялата книга на КР за многостепенното управление и на Хартата за многостепенното управление (МСУ) в Европа, приета от КР през април 2014 г. (5), при изпълнението на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и целите от Айчи. Според КР многостепенно управление означава координирани действия от страна на Европейския съюз, държавите членки и МРВ, основани на партньорство на всички етапи от цикъла на политиката — от разработването до осъществяването на политиките на ЕС. Управлението на биологичното разнообразие и екосистемните услуги означава съгласувани инструменти на политиката и правомощия на всички управленски равнища;

6.

призовава Европейската комисия да изготви оценка на държавите членки във връзка с многостепенното управление на биологичното разнообразие и определянето на активна роля на регионалните и местните власти в това управление. В същия документ трябва да се определят областите, в които биологичното разнообразие може да е застрашено поради липса на модел на управление, съгласуван между държавите членки, местните и регионалните власти, съответните икономически и социални действащи лица, и да се направят предложения за справяне с тези заплахи;

7.

във връзка с това приветства факта, че в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. се посочва, че „Общите цели на ЕС и КБР трябва да се постигат с комбинация от дейности на поднационално и национално ниво и на ниво ЕС“ и че Европейската комисия се стреми да изгради ефективни дълготрайни партньорства със „заинтересовани страни, участващи в пространственото планиране и управлението на земеползването за приложението на стратегии за биологично разнообразие на всички нива“;

8.

подчертава значението на Решение X/22 на КБР (6), което включва „План за действие за поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие (2011 — 2020 г.)“, и на Решение XI/8(A) на КБР (7). КР счита Решение X/22 на КБР за уникално по рода си, в смисъл че то представлява най-напредничавото решение относно „многостепенното управление“ в многостранно споразумение в областта на околната среда;

9.

припомня, че в становището си в рамките на подготовката за 10-ата конференция на страните по КБР (8) КР и делегацията на КР за 10-ата КС подкрепиха категорично приемането на Решение X/22; освен това в Меморандума за разбирателство, подписан с Програмата на ООН за околната среда (UNEP) през 2012 г., КР изразява съгласие да насърчава изпълнението на това решение на КБР;

10.

призовава държавите членки да изпълнят ангажиментите, поети в Решение X/22 на КБР, за подобряване на механизмите за управление и правните и доброволните инструменти за участие и подкрепа на МРВ в действия в областта на биологичното разнообразие на местно и регионално равнище, като вземат предвид мисията, целите и примерния списък на действия в Решение X/22 на КБР и целите и действията на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.;

11.

приветства направеното от Съвета позоваване в заключенията му от 12 юни 2014 г. относно 12-ата Конференция на страните по КБР, която ще се проведе през октомври 2014 г. (9), на ролята, която играят местните и регионалните власти за постигането на напредък в изпълнението на Стратегическия план за КБР до 2020 г. и за постигането на целите за биологичното разнообразие от Айчи; призовава Съвета, в бъдещите му заключения относно КС по КБР, да разгледа подхода на многостепенно управление чрез по-голямо признаване на местните и регионалните власти като заинтересовани страни, разграничени от други неправителствени участници в рамките на процеса, свързан с КБР;

12.

би искал да сподели опита си в многостепенното управление в областта на биологичното разнообразие и изпълнението на Решение X/22 на КБР с МРВ от други региони по света, като придружи делегацията на ЕС на 12-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през октомври 2014 г. в качеството на наблюдател, опирайки се на участието си в 10-ата конференция на страните по КБР и Меморандума за разбирателство с Програмата на ООН за околната среда (UNEP), за да гарантира адекватното представляване на позициите на МРВ в ЕС;

13.

привлича вниманието върху факта, че е възложил проучване във връзка с „Многостепенното управление на нашия природен капитал“ (10) в подкрепа на настоящото становище и за извършване на анализ на сътрудничеството между държавите членки и техните МРВ, на иновационните действия на МРВ и на настоящите най-добри практики, както и с цел формулиране на по-подробни практически предложения за усъвършенстване на многостепенното управление;

14.

насърчава МРВ да изпълняват водеща роля като дават пример и приветства сърдечно стратегиите, действията и новаторските подходи, предприети от някои МРВ с цел устойчиво опазване и управление на тяхното биологично разнообразие и екосистеми; приветства също така добрите инициативи, които някои държави членки вече са започнали, за да окажат подкрепа на своите МРВ. Всички тези действия са в основата на изложените по-долу политически препоръки;

15.

призовава държавите членки да гарантират или подобрят участието на МРВ в изготвянето, прегледа и изпълнението на националните стратегии в областта на биологичното разнообразие и плановете за действие, като например включат националните сдружения или МРВ в националните ръководни комитети/комисии за биологичното разнообразие;

16.

насърчава държавите членки да разработят допълнително, в сътрудничество с националните сдружения на МРВ, документи с насоки, инициативи за изграждане на капацитет и услуги за практически консултации във връзка с регионалните и местните стратегии в областта на биологичното разнообразие, съответните планове за действие и мерки;

17.

настоятелно насърчава регионалните власти да разработят регионални стратегии за биологичното разнообразие и планове за действие, а градовете и общините да изготвят местни стратегии за биологичното разнообразие и планове за действие, и отчита вече предприетите в тази област инициативи. Те могат да предоставят по-всеобхватна визия и практическа рамка за устойчивото управление на биологичното разнообразие на поднационално равнище, отчитайки целите в областта на биологичното разнообразие, определени на национално и европейско равнище, както и на равнището на КБР;

18.

насърчава държавите членки да оказват подкрепа, например в сътрудничество с националните сдружения на МРВ, за изграждането на връзки между техните МРВ с цел да се укрепи управлението на биологичното разнообразие и да се създадат или да се подпомогнат финансово национални награди/схеми за признаване, които насърчават предприемането на действия в областта на биологичното разнообразие от страна на МРВ;

19.

насърчава МРВ да възприемат цялостен подход към биологичното разнообразие във всички свои административни отдели и да изграждат капацитет в рамките на своите администрации, като се възползват във възможно най-голяма степен от проектите за изграждане на административен капацитет, пакетите за обучение или насоките, които се предоставят за МРВ на национално, европейско или международно равнище; насърчава също така МРВ да засилят сътрудничеството си относно биологичното разнообразие в рамките на сдружения на МРВ, мрежи или платформи на национално, европейско и международно равнище като важно средство за обединяване на ресурси и опит за справяне с общите предизвикателства и предоставяне на съвместни политически консултации на държавите членки, ЕС и КБР;

20.

призовава държавите членки да подобрят координацията си със своите МРВ при изготвянето на националните позиции и проследяването във връзка с Общата рамка за изпълнение на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие или в контекста на националните дейности (за докладване) по КБР;

21.

призовава държавите членки в координация с местните и регионалните власти да изработят съвместно съвместими показатели, които да позволяват в областите на действие на съответните стратегии за биологичното разнообразие сравняване между ситуацията и развитията на различните равнища на действие;

22.

отново изтъква необходимостта държавите членки и МРВ да си сътрудничат ефективно и бързо, за да завършат изготвянето на планове за управление на мрежата „Натура 2000“ или равностойни инструменти, в които се определят мерки за опазване и възстановяване, необходими за постигането на цел 1 от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

23.

очаква държавите членки и местните и регионалните власти да предприемат колективни действия за постигане на втората цел на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., а именно възстановяване на най-малко 15 % от нарушените екосистеми до 2020 г., спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на състоянието на екосистемите и възстановяването им на цялата европейска територия, а не само в обектите от „Натура 2000“;

24.

възобновява призива си (11) към МРВ да прилагат принципа за „нулева нетна загуба на биологично разнообразие и услуги от екосистеми“ при планирането в градските и селските райони, издаването на разрешителни във връзка с жилищата, промишлеността, селското стопанство, рибарството, горското стопанство, отдиха, туризма, енергийните и транспортните инфраструктури и финансовата помощ, като осигуряват мерки за компенсация/неутрализиране на всякакви остатъчни неизбежни отрицателни последствия за биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

25.

припомня, че най-важните приоритети трябва да бъдат превенцията на влошаването на екосистемите и възстановяването на функционалните характеристики на увредените екосистеми, защото мерките за управление на последиците от нарушеното екологично равновесие в резултат на човешка дейност са винаги по-скъпи, времеемки и най-вече несигурни по отношение на резултатите;

26.

подчертава значението на проучванията относно „Икономика на екосистемите и биологичното разнообразие“ (The Economics of Ecosystems and Biodiversity — TEEB) на национално, регионално и местно равнище във връзка със стойността на екосистемните услуги, и необходимостта от прилагането на този подход към местните проекти, за да се покажат социално-икономическите ползи например от националните, регионалните или местните защитени зони, както и необходимостта от включването на стойността на природния капитал в националните, регионалните и местните практики в областта на планирането, счетоводството/отчитането и бюджетирането в подкрепа на действие 5 от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

27.

смята, че макар икономическата оценка на екосистемните услуги да може да се окаже полезна в рамките на някои анализи на разходите и ползите и да спомогне за избор при наличие на противоречиви цели, то тя е свързана и с методологични и етични трудности. Поради това КР подкрепя алтернативни и гъвкави начини за оценяване на разходите, свързани със загуба на биологично разнообразие, включително упоменатите в неговото становище CDR4577-2013_00_00_TRA_AC;

28.

смята, че е необходимо да се подкрепят усилията на МРВ за подобряване на знанията относно биологичното разнообразие, екосистемите и техните услуги, както и картографирането им чрез географски информационни системи, като се използват мащаби подходящи за местно/регионално планиране и мониторинг на състоянието на екосистемите, като тези нужди се отчитат при картографирането и оценката на екосистемите и техните услуги в Европа, както и да се оказва подкрепа на МРВ при управлението на пространствените данни за околната среда по начин, съответстващ на INSPIRE (Инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност), с цел да се улесни обменът на данни и да се свърже екологосъобразната инфраструктура през границите;

29.

изтъква необходимостта от стартиране на портали за онлайн и актуална информация за биологичното разнообразие, които да служат като основна отправна точка за МРВ и заинтересованите граждани, с редовни прегледи и поддръжка, и приветства създаването на общоевропейски цифров атлас за картографиране и оценка на екосистемните услуги и на техните ползи в Европа (MAES);

30.

посочва, че урбанизацията е предизвикателство, както и възможност за поддържане и управление на екосистемните услуги. Очевидно е необходимо да се обмисли взаимовръзката между факторите и въздействията, които свързват градовете и екосистемите, както и входящите и изходящите потоци, които са в границите на техните територии и извън тях. Градските райони би трябвало да бъдат настоятелно насърчени и подкрепени да поемат по-голяма отговорност за разработване и развиване на методи за интегриране на природната среда и човешките нужди и благосъстояние. Освен това подчертава значението на ландшафта като израз на отношението между човека и заобикалящата го среда, както и отговорността да се полагат грижи за ландшафта, което има важни последици за биологичното разнообразие. Изтъква значението на Европейска конвенция за ландшафта от 2000 г. и подчертава възможността да се търсят синергии със Стратегията за биологичното разнообразие;

31.

привлича вниманието към икономическата перспектива на развитието на екосистемните услуги — животът в рамките на здрави екосистеми и повишаването на тяхната стойност ще подкрепят по естествен начин най-важните аспекти на екологосъобразната икономика: устойчивият икономически напредък, намаленото замърсяване и ефективното използване на ресурсите. За да се извлекат ползите от управлението на екосистемите на една екологосъобразна икономика, свързаните с нея процеси трябва да залегнат в процедурите по вземане на решение на всички управленски равнища (т.е. местно, регионално, национално и глобално), за да се подпомогне рационалното използване на ресурсите;

32.

изтъква потенциала на екологосъобразната инфраструктура като интегриран териториален многофункционален инструмент за прилагането на принципите на многостепенното управление в управлението и опазването на биологичното разнообразие и за подобряване на екосистемните услуги на регионите, който допринася за Териториалната програма на стратегията „Европа 2020“ посредством укрепването на сближаването и териториалната идентичност;

33.

отново отправя призив (12) към МРВ да разгърнат, поддържат и наблюдават селската и градската екологосъобразна инфраструктура, по-специално посредством ролята си във връзка с териториалното устройство, градоустройството, регулирането на земеползването, планирането на процедурите за разрешения, стандартите, нормите и кодексите за строителство;

34.

призовава държавите членки да подкрепят местните и регионалните инициативи за управление и планиране на екологосъобразни инфраструктури, като им предоставят необходимите ресурси, ясни насоки и ръководство, включително, като определят националните мрежи за екологосъобразна/екологична инфраструктура, и разпоредби в националното законодателство/политики за устройство на територията, за да могат МРВ да вземат предвид възможността за включване на екологосъобразна инфраструктура в своята система за устройство на територията и градоустройство;

35.

подчертава, че за ефективното прилагане на екологосъобразната инфраструктура е жизнено важно държавите членки и местните и регионалните власти да поддържат и развиват съществуващите и да създават нови схеми за трансгранично сътрудничество между МРВ на макрорегионално и паневропейско равнище, както и децентрализираното сътрудничество за развитие да укрепва, ползвайки се от съвместни и интегрирани усилия за защита и управление на биологично разнообразие;

36.

привлича вниманието върху факта, че местните общности често разполагат със знания, натрупани въз основа на традиционен или личен опит, по отношение на способността на природните ресурси да предоставят необходимото в техните общности и квартали. Това може да улесни поддържането и възстановяването на екосистемни услуги, ако бъде адекватно подкрепено и ефективно интегрирано в проектирането и планирането на политиката в областта на биологичното разнообразие; насърчава държавите членки да разработват национални инициативи, насочени към подпомагане на самостоятелните партньорства на местни общности, които допринасят за постигането на националните цели в областта на биологичното разнообразие;

37.

подчертава значителната роля на местните и регионалните власти за комуникацията, повишаването на информираността и съзнанието на обществеността (дейности по Класификацията на направленията за околната среда (CEPA). Широката общественост често разполага с относително ограничена информация относно целите на политиката в областта на биологичното разнообразие. За гражданите обаче, както и за по-широките групи заинтересовани страни, е важно да познават тези въпроси. КР счита, че насърчаването на знанията на гражданите е важен метод за ангажиране и повишаване на информираността на хората и за ефективно използване на знанията на местно равнище; също така насърчава държавите членки да подпомагат МРВ при осъществяване на техните дейности във връзка със CEPA, например посредством адекватен Механизъм за обмен на информация за биоразнообразието (CHM);

38.

посочва необходимостта МРВ да поддържат и допълнително да увеличат усилията си за повишаване на информираността на всички заинтересовани страни и на обществеността относно целите, свързани с биологичното разнообразие, като за тази цел изпълняват или насърчават целенасочени програми за повишаване на осведомеността;

39.

насърчава МРВ да подкрепят нови многостранни партньорства с частни дружества, гражданското общество, включително НПО в областта на околната среда и академичните среди, като им придават официална форма чрез създаването на местно/регионално сътрудничество с тези партньори, за да кандидатстват за финансиране от национални източници или от източници на ЕС (напр. по програма „Хоризонт 2020“), както и насърчаването на доброволни ангажименти от ключовите сектори като селското стопанство, туризма и сдруженията за спортове, практикувани на открито, или предприятията;

40.

изтъква необходимостта всички съответни управленски равнища да осигурят успешно и всеобхватно участие на заинтересованите страни в процедурите по планирането и изпълнението на политиката в областта на биологичното разнообразие, тъй като така е възможно да се постигнат добри социални резултати като по-добро общо разбиране на ценностите на заинтересованите страни, повишаване на доверието и познаването; това включва успешни подходи на участие, например при определянето на защитени зони;

41.

очаква бъдещия регламент на Европейския парламент и на Съвета относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (13) да помогне на местните и регионалните власти да се справят с тази сериозна опасност, застрашаваща местното биологично разнообразие, екосистемните услуги, както и здравето на хората и икономиките. В контекста на нормативната уредба на ЕС относно инвазивните чужди видове и с помощта на насоките на националното законодателство и програми и трансгранични инициативи, местните и регионалните власти са в най-добра позиция да предприемат ефективни действия за наблюдение, превенция, изкореняване, сдържане и контрол на тези видове, както и да предоставят подкрепа и благодарение на познаването на местните условия да постигнат необходимия баланс между съответните социално-икономически и екологични интереси и да повишат разбирането на проблема от страна на обществеността;

42.

отбелязва, че биологичното разнообразие е междусекторен въпрос. С цел ефективно изпълнение на политиката съхранението на биологичното разнообразие би трябвало да бъде интегрирано в дневния ред на различни сектори на националното, регионалното и местното управление (устройство на територията, градоустройство, ландшафт, селско и горско стопанство, рибарство, енергетика, изменение на климата, здравеопазване, транспорт, жилищно настаняване, земеползване и др.) в съответствие с предложенията на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и целите на КБР от Айчи;

43.

привлича вниманието върху специфичната потребност на властите на всички управленски равнища да признаят и обърнат внимание на въпроса за биологичното разнообразие в селското стопанство поради значителния потенциал на видовете в това отношение — породи/сортове и генетични ресурси от селскостопански интерес, както на селскостопанската екосистема по принцип;

44.

призовава МРВ и държавите членки, в съответствие със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, да използват по-целенасочено финансирането от ЕЗФРСР за опазване на биологичното разнообразие, в това число включването на количествени цели за биологично разнообразие в програмите за развитие на селските райони и съгласувано териториално и бюджетно разпределение в областта на агроекологичните мерки. За тази цел би било особено полезно да се насърчат инициативите за водено от общностите местно развитие, свързани с биологичното разнообразие (напр. постигане на континуалност (непрекъснатост) на ландшафта от селскостопанските производители и горските стопани, опазване на генетичните ресурси);

45.

насърчава държавите членки и МРВ да гарантират оптималното използване на възможностите за финансиране, предлагани от ЕФРР, тъй като биологичното разнообразие и екосистемите за пръв път са включени в целите, като по този начин се предоставят допълнителни източници за финансиране на внедряването на екологосъобразна инфраструктура;

46.

подчертава значението на програмата LIFE за проектите на МРВ в областта на биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура и настоятелно призовава националните звена за контакт LIFE да работят в тясно сътрудничество с МРВ, както и с регионалните звена за контакт LIFE при подготовката на кандидатурите по програма LIFE; би желал също така при новата категория за финансиране на интегрираните проекти по програма LIFE да се оказва по-голяма подкрепа за проектите с регионален мащаб и да се мобилизира подпомагане от други национални и частни фондове и фондове на ЕС (14);

47.

насърчава МРВ, с подкрепата на техните държави членки, да проучват новаторски методи на финансиране, включително например от частни фондации, фондации на дружества или фондации по публичното право, регионални/национални лотарии, публично-частни партньорства, проекти за възстановяване на горското стопанство/торфища като поглътител на въглерод, чрез данъчни стимули, плащания за екосистемни услуги, доброволно присъждане на екологични знаци/сертифициране или местни партньорства с предприятия. Приходите, събрани от дейности, свързани с териториалното устройство и издаването на разрешителни за строеж, трябва да бъдат предназначени директно за местни и регионални инициативи, посветени на биологичното разнообразие;

48.

насърчава местните власти да предприемат ефективни действия на всички равнища на финансиране за спиране на субсидиите и данъчните механизми, които са вредни за биологичното разнообразие;

49.

подчертава значението на националното съфинансиране на проектите на ЕС, за да могат МРВ да кандидатстват за съфинансиране от ЕС на проекти в областта на биологичното разнообразие с цел повишаване на способността им да се възползват от възможностите за финансиране по линия на оперативните програми на фондовете на ЕС на приспособени към конкретния обект решения в областта на биологичното разнообразие и екологосъобразните инфраструктури, както и да инвестират в необходимото изграждане на междусекторен капацитет, съфинансиране и работа в мрежа; признава също така значението на националните програми за финансиране, чрез които се финансират (пилотните) дейности на МРВ, даващи принос за постигането на националните цели в областта на биологичното разнообразие;

В.

50.

счита, че при средносрочния преглед Европейската комисия би трябвало да отчете всички промени, настъпили в периода между стартирането на стратегията през 2011 г. и средносрочния преглед през 2015 г., по-специално новата финансова рамка и фондовете на ЕС за периода 2014 — 2020 г., както и че редица от действия по стратегията трябва да бъдат изпълнени преди средносрочния преглед. В това отношение КР категорично подкрепя виждането на Съвета, че Европейската комисия би трябвало да препоръча по-нататъшни действия (15), които да допринесат за повишаването на ефективността на втория етап на изпълнение на стратегията, за да се гарантира постигането на основната цел на стратегията до 2020 г.;

51.

изразява съгласие с Европейския парламент, че решаващ тест за ангажимента на ЕС за постигане на целите, свързани с биологичното разнообразие, ще бъде окончателното заделяне на новите фондове на ЕС за периода 2014 — 2020 г. за тази цел. Неадекватната степен, в която опазването на биологичното разнообразие беше интегрирано в други области на политики на ЕС, доведе до неуспеха на първата стратегия на ЕС през 2010 г. (16) За тази цел е необходима методология за проследяване на разходите, свързани с биологичното разнообразие, в целия бюджет на ЕС, подобно на разработеното за разходите, свързани с климата;

52.

подчертава значението на екологизирането като централен стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) с оглед на постигането на целите в областта на биологичното разнообразие. От основно значение е със средносрочния преглед на ОСП да се направи по-недвусмислена стъпка, с която да се гарантира, че екологизирането води до истински екологични подобрения, включително биологично разнообразие в селските райони в цяла Европа.

53.

вярва в големия потенциал на екологосъобразната инфраструктура като ефективен инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие и предотвратяване на фрагментацията на местообитанията и затова очаква прегледът на стратегията да открои основните елементи, които да бъдат взети под внимание в доклада на Европейската комисия за напредъка относно екологосъобразната инфраструктура, който трябва да бъде изготвен до края на 2017 г., и по-специално да бъде планирано за 2018 г. изготвяне на предложение за законодателство на ЕС относно TEN-G (Трансевропейска екологосъобразна инфраструктура) в рамките на бюджета на ЕС за периода след 2020 г., като отправя отново предишните си препоръки в това отношение;

54.

припомня искането си (17), отправено към Европейската комисия, да включи в европейското законодателство целта за нулева нетна загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги, като вземе предвид работата си по действие 7б от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.;

55.

приканва Европейската комисия да създаде европейска награда за постижения в областта на биологичното разнообразие на градовете и регионите и платформа за обмен, за да отдаде признание на местните и регионалните власти в Европа за успешния и значим принос за изпълнението на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. В това отношение КР отчита новата награда „Натура 2000“, която обаче е адресирана до широк кръг заинтересовани страни;

56.

призовава чрез информационната система за биологичното разнообразие на Европа (BISE) да се предоставят повече, в по-голяма степен локализирани и с по-висока резолюция данни относно екосистемните услуги, както и други данни от наблюдението, чрез включване и на данни, събирани от регионалните обсерватории на биологичното разнообразие, както и обобщени данни от градовете (например оценки на градовете в ЕС въз основа на индекса за биологичното разнообразие в градската среда/индекса на Сингапур), с цел да се насърчи споделянето на данни и информация между градовете и регионите, по-голямо диференциране на регионален принцип на насоките в политиката на ЕС, както и с цел да се улесни отчитането във връзка с подобренията на регионално/местно равнище в цяла Европа;

57.

посочва необходимостта ЕС да продължи ефективно диалога и сътрудничеството с основни партньори в страни кандидатки и потенциални страни кандидатки, за да им помогне да развият или актуализират политиките си, за да посрещнат целите, свързани с биологичното разнообразие до 2020 г. МРВ в ЕС биха могли да окажат подкрепата, от която се нуждаят МРВ от държави извън ЕС, за да могат да допринесат за постигането на европейските и глобалните цели в областта на биологичното разнообразие, споделяйки своите знания и най-добри практики и посредством съответните съвместни консултативни комитети и работни групи с КР, както и Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP). Във връзка с това КР призовава Европейската комисия да насърчава децентрализираното сътрудничество за развитие между европейските МРВ и МРВ в развиващите се страни в рамките на новата инициатива на ЕС за биологичното разнообразие (B4Life);

58.

призовава в стратегията на ЕС да се отдаде признание и да се гарантира допълнителна подкрепа за участието на местните власти като ключови партньори в инициативата за Биологично разнообразие и услуги от екосистемите в европейските отвъдморски територии (BEST), чрез която се насърчава съхранението и устойчивото използване на уникалното биологично разнообразие в най-отдалечените райони на ЕС и отвъдморските страни и територии;

Г.

59.

призовава Европейската комисия да наблегне на голямото значение, което придава на Решение X/22 на КБР и на неговото изпълнение в Европа;

60.

призовава Европейската комисия да посочи, че в ЕС е постигнат консенсус относно голямата необходимост институциите на ЕС, държавите членки и МРВ да възприемат многостепенен и интегриран подход на сътрудничество относно постигането на целите от Айчи в областта на биологичното разнообразие и свързаните с тях цели на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Въпреки че в тази насока вече е постигнат значителен напредък и в различните държави членки са налице някои добри практики, съществува усещането, че процесът на многостепенно сътрудничество и управление все още не е утвърден в достатъчна степен в целия ЕС и би трябвало да бъде допълнително усъвършенстван;

61.

приканва Европейската комисия да отчете в своя доклад активното участие на няколко МРВ в ЕС в глобалните дейности и мрежи, посветени на биологичното разнообразие, включително консултативните комитети, създадени съгласно Решение X/22 на КБР, като Консултативния комитет на регионалните правителства и Консултативния комитет на градовете в рамките на Международния алианс за действия на местно и регионално равнище в подкрепа на биологичното разнообразие;

62.

отчита приноса на Европейската комисия за Решение X/22 на КБР посредством настоящото прогнозно становище и сътрудничеството ѝ във връзка със съответното проучване на КР и участието на КР в Общата рамка за изпълнение на стратегията на ЕС, още повече, например посредством подкрепата на програмите LIFE и INTERREG за изграждане на капацитет и споделяне на добри практики и нови възможности в Новия биогеографски процес и неговата платформа за „Натура 2000“;

63.

насърчава Европейската комисия да включи специфичната роля на МРВ във външната дейност на ЕС във връзка с докладването на КБР по отношение на Решение X/22 като едно от ключовите действия, на които ЕК/ЕС възнамерява да наблегне допълнително в бъдеще с оглед проучване — в сътрудничество с КР, на допълнителни начини за подкрепа на децентрализираното сътрудничество между МРВ в ЕС и в развиващите се и съседните страни относно устойчивото управление на биологичното разнообразие и екосистемите във връзка с действие ж) на Решение X/22 на КБР.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/53

Докладчик

г-н Adam Struzik (PL/ЕНП), маршал на Мазовското воеводство

1.

привлича вниманието върху факта, че за пръв път изготвя становище относно изпълнението на бюджета на ЕС, за да представи вижданията на местните и регионалните власти по отношение както на сегашната финансова перспектива, така и за периода 2014 — 2020 г.;

2.

отбелязва, че с оглед повишаване на качеството на настоящото становище беше извършено проучване сред местните и регионалните власти (МРВ) (1), което срещна значителен отклик. Това отразява степента на интерес към този въпрос и показва желание за сътрудничество за намиране на решения на проблемите и за използване на потенциала, който се крие в териториалния подход;

3.

подчертава, че бюджетът на ЕС е ключов инструмент за постигане на целите на Европейския съюз. Трябва да се изтъкне неговата роля, особено в настоящия момент на криза в публичните финанси, която все още продължава в много страни и с оглед на необходимостта да се подкрепи конкурентоспособността на европейската икономика, да се създават работни места и да се популяризират общите европейски ценности;

4.

отбелязва, че бюджетът на ЕС предоставя средства за осъществяване на целите на Европейския съюз, заложени в Договорите и договорени на най-високо политическо равнище (между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия), но че той е и инструмент от първостепенно значение, допринасящ за изпълнението на целите на публичните политики, осъществявани в държавите членки, както и на действията на МРВ. В този контекст счита, че подход с по-голяма насоченост към резултатите ще даде възможност за по-добър избор на цели и инструменти, които да отразяват различните ситуации на отделните територии на ЕС, и така ще повиши ефективността и ефикасността на бюджета на ЕС;

5.

счита, че местните и регионалните власти участват в изпълнението на бюджета на ЕС като преки бенефициери и управляващи средствата на ЕС; въпреки това отговорността за изпълнението на бюджета на местно и регионално равнище се споделя с държавите членки, Европейската комисия и останалите институции на ЕС;

6.

приветства факта, че ролята на териториалното измерение в изпълнението на политиките на ЕС беше укрепена съгласно правните разпоредби за програмирания период 2014 — 2020 г. В съответствие с това ще нарасне допълнително и ролята на МРВ в изпълнението на бюджета на ЕС;

7.

настоящото становище се съсредоточава върху фондовете на ЕС, които оказват най-голямо въздействие върху местните и регионалните власти, сред които основно европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ): Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионният фонд, Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Въпреки това в него се посочва и значението на други фондове като „Хоризонт 2020“ за постигането на определените цели за развитие на европейско, национално, регионално и местно равнище;

8.

счита, че с оглед на настоящата социално-икономическа ситуация, на факта, че правната рамка за финансиране от ЕС за периода 2007 — 2013 г. беше приета по-късно от планираното и че множество европейски политики бяха създадени с цел постигане на дългосрочни структурни цели вместо насърчаване на краткосрочни въздействия в областта на предлагането, темповете на изпълнението на бюджета на ЕС би трябвало да се считат за задоволителни;

9.

отбелязва със загриженост, че макар и темповете на изпълнение на бюджета на ЕС да са в общи линии задоволителни, съществуват значителни различия в степента на усвояване на бюджета между отделните държави членки и различните фондове;

10.

счита, че различията между държавите членки във връзка с темповете на изпълнение на бюджета на ЕС са резултат от много фактори, от които само част са пряко свързани с изпълнението на разходите на равнището на МРВ. Факторите, които оказват въздействие върху темповете на усвояване на бюджета на ЕС включват:

11.

отбелязва, че според местните и регионалните власти именно държавите членки оказват най-голямо въздействие върху темповете на изпълнение на бюджета на ЕС на европейско равнище, докато в случая на проекти, съфинансирани от бюджета на ЕС, най-голямо въздействие върху темповете на изпълнение оказва административният капацитет на местните и регионалните власти, следван от наличието на средства за съфинансиране (публични и национални) и степента на сложност на правилата за отделните фондове;

12.

отбелязва във връзка с това, че оплакването, че бавните темпове на изпълнение на бюджета на ЕС се дължат на слабия административен капацитет на местните и регионалните власти, е само отчасти обосновано. Местните и регионалните власти са наясно с често неадекватното равнище на своя административен капацитет, но темповете на усвояване на средствата от ЕС на местно и регионално равнище се влияят и от аспекти, които са от компетентността на държавите членки и на Европейската комисия;

13.

с оглед на горепосоченото призовава държавите членки да си сътрудничат в по-голяма степен с местните и регионалните власти и да координират действията си при подготовката на оперативните програми и конкретните решения за изпълнение, за да се гарантират оптимални темпове и качество на усвояването на средствата от ЕС и да се сведе до минимум тежестта за бенефициерите;

14.

призовава Европейската комисия и държавите членки да възприемат по-проактивен подход към новата финансова перспектива и, по-специално да въведат програми за информация и обучение на МРВ, за да се подобрят темповете и качеството на изпълнението на бюджета на ЕС;

15.

отбелязва, че открояването на проекти, свързани с най-добри практики, от страна на Европейската комисия също би могло да окаже въздействие върху темповете на изпълнение на бюджета, особено в области, които изискват интегриран подход, обединяващ средства от различни фондове, програми и партньори, включително проекти, осъществявани по линия на нови инструменти като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) или воденото от общностите местно развитие (ВОМР);

16.

освен това насочва към други средства за повишаване на темповете на изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕС, на местно и регионално равнище:

17.

изразява увереност, че новите правила за ЕСИФ ще окажат положително въздействие върху темповете на изпълнение на съфинансираните от ЕС проекти, на местно и регионално равнище. Въпреки това на настоящия етап от подготовката за стартирането на финансовата перспектива за 2014 — 2020 г. не е възможно да се направи оценка на степента, до която процесът може да бъде ускорен или на областите, в които това ще се случи;

18.

приветства публикуването от Европейската комисия на „Окончателна контролна таблица за опростяването за МФР за периода 2014 — 2020 г.“ (2);

19.

във връзка със следващия програмен период (след 2020 г.) призовава за повишаване на качеството и ефективността на диалога между европейските институции и държавите членки с цел представянето на проектите на законодателните актове, провеждането на преговорите и приключването на всички дискусии по законодателните предложения да бъдат осъществени в достатъчно ранен срок, за да може изпълнението на бюджета на ЕС да започне в началото на 2021 г.;

20.

отбелязва, че липсват пълни статистически данни за участието на местните и регионалните власти в изпълнението на бюджета на ЕС. Затова призовава Европейската комисия и държавите членки да публикуват редовно данни по този въпрос (включително в техните доклади за изпълнението и периодичните доклади за сближаването) и да провеждат редовни оценки по този въпрос, които би трябвало да бъдат обсъждани с Комитета на регионите;

21.

посочва, че съгласно информацията, предоставена от Европейската комисия и Европейската сметна палата, основните области, в които се допускат грешки, са:

22.

отбелязва, че стойността на одитния контрол на разходите за сближаване се оценява на около 860 млн. евро или 0,2 % от общия бюджет на ЕФРР/КФ и ЕСФ (3);

23.

приветства факта, че от 2009 г. насам Сметната палата намира, че равнището на нередностите при разходите, свързани със сближаването през програмния период 2007 — 2013 г. е недвусмислено по-ниско от равнището, наблюдавано през периода 2000 — 2006 г. (4);

24.

счита, че процентът на грешките в тези области не отразява злоупотреби по отношение на използването на средствата, по-скоро възможностите на групи бенефициери като МРВ да спазват правилата и качеството на системите за координация, контрол и управление на национално и европейско равнище;

25.

отбелязва във връзка с това, че намаляването на грешките в тези две области изисква координирани действия от страна на МРВ, държавите членки, Европейската комисия, както и други институции на ЕС. Затова призовава за по-тясно сътрудничество не само при изпълнението на програми и проекти, съфинансирани от ЕС, но и при изготвянето на правните разпоредби и насоки. Посочва необходимостта службите на Комисията да проверяват съответствието на националните механизми за допустимост и обществени поръчки със законодателството на ЕС, преди стартирането на програмите и проектите, а не само по време на изпълнението;

26.

отбелязва, че когато се установят нередности, се внасят финансови корекции, което се отразява не само на темповете на усвояване на средствата от ЕС, но и намалява вероятността за постигане на очакваните резултати;

27.

приветства факта, че разпоредбите относно допустимостта на разходите ще се прилагат по-гъвкаво през новия програмен период. Във връзка с това предложенията относно ЕСФ, които дават възможност за по-широко използване на еднократни плащания и фиксирани ставки вместо възстановяване на действителните разходи, следва да се разглеждат като положителна стъпка. Това би трябвало да окаже положително въздействие по отношение на административната тежест за бенефициерите, при условие че Комисията наблюдава ситуацията внимателно, за да насърчи колебаещите се държави членки да въведат опростените механизми;

(28)

като се има предвид, че опростените възможности по отношение на разходите не се използват при проекти, свързани с обществени поръчки, призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на подобно опростяване за проекти, финансирани и от други фондове освен ЕСФ;

29.

отбелязва мерките, предприети в посока хармонизиране на разпоредбите и процедурите за всички ЕСИФ; отбелязва обаче, че сред МРВ все още съществува значителна несигурност във връзка с въздействието на новите разпоредби по отношение на улесняването на изпълнението на проектите или за разширяването на обхвата за координация между ЕСИФ и други външни фондове като „Хоризонт 2020“. Това показва, че е необходимо Европейската комисия, Европейската сметна палата и държавите членки да организират програма за информация и обучение, включваща обучение за насърчаване на използването на опростените разходни модели (5);

30.

отбелязва, че определянето на общ набор основни правила за всички ЕСИФ и даването на възможност на държавите членки да изготвят свои собствени национални правила за допустимост на разходите въз основа на специфичните местни нужди, би трябвало да окаже положително въздействие за намаляване на процента на грешките;

31.

по отношение на системите за контрол предлага да се отдели по-голямо внимание на осигуряването на координация на проверките, извършвани от различните органи за управление и одит: национални, регионални, Европейската комисия и Европейската сметна палата. Счита че, проверките трябва да отговарят на своята цел: повишаване на качеството на изпълнението на проектите. Във връзка с това отбелязва, че според МРВ финансовите корекции често са извънредно непропорционални спрямо мащаба на установената нередност;

32.

изразява тревога по отношение на факта, че поради липса на административен капацитет и ресурси одитните органи все повече възлагат одитните си дейности на външни изпълнители от частния сектор (48 %), с което се увеличават глобалните публични разходи за одит и „се губи връзката“ с планирането на проектите;

33.

отбелязва, че всяка година става по-трудно да се осигурят постоянни приходи от държавите членки за бюджета на ЕС. Това се дължи на все по-нарастващия брой непогасени задължения на края на всяка бюджетна година;

34.

посочва, че този проблем може да окаже значително въздействие върху дейностите на МРВ, като удължи времето за възстановяването на разходите, което е сериозен повод за безпокойство в страните, които са най-засегнати от кризата;

35.

отбелязва, че причините за повишаването на непогасените задължения към бюджета на ЕС са:

36.

отбелязва с безпокойство, че това може да доведе до увеличаване на размера на непогасените бюджетни задължения (RALs) (6). Това важи особено за политиката на сближаване и развитието на селските райони. Ако се приеме, че прилагането на правилото за автоматично освобождаване на средства по принцип не води до значителна загуба на бюджетни кредити от държавите членки, би могло да се окаже необходимо значително увеличаване на бюджета на ЕС за 2014 г. и 2015 г.;

37.

счита, че удължаването през новия програмен период на действието на правилото за освобождаване на средства до година N+3 може потенциално да доведе до дори по-високи равнища на RALs. Това обаче не би трябвало да бъде тълкувано като покана към Комисията за освобождаване на още повече средства, а по-скоро като сигнал, показващ необходимостта от повишаване на качеството на финансовото планиране на всички равнища — местно, национално и европейско;

38.

счита, че добър начин за повишаването на качеството на финансовото планиране на местно и регионално равнище би бил осигуряването на по-голяма яснота по отношение на начина, по който бенефициерите използват авансовите плащания, които Комисията предоставя на държавите членки, и въвеждането в новите разпоредби относно политиката на сближаване на срок от 90 дни за отпускането на плащанията на бенефициерите;

39.

счита, че резултатите от изразходването на средствата на ЕС са винаги много по-видими в местен и регионален контекст отколкото на макроикономическо равнище. Въпреки това често не е възможно да се покаже точно въздействието на бюджета на ЕС за развитието на Европа и отделните страни и региони поради незадоволителното качество на анализите и факта, че се отделя повече внимание на темповете на изразходване на средствата отколкото на постигането на планираните цели;

40.

Във връзка с това приветства факта, че през новата финансова перспектива 2014 — 2020 г. всички фондове на ЕС, и в частност ЕСИФ ще бъдат насочени в по-голяма степен към постигането на резултати. Според резултатите от проучването това ще позволи по-ефективно използване на средствата на ЕС и ще увеличи възможността за постигане на целите на ЕС посредством тематично и регионално насочени интервенции;

41.

отбелязва, че по-голям акцент върху резултатите може да се постигне, като се гарантира логична обвързаност между набора цели, стойностите на показателите, рамката за изпълнението и системите за мониторинг и оценка;

42.

посочва обаче, че подход, ориентиран в по-голяма степен към резултатите, ще може да се използва правилно само при наличието на висококачествена процедура за определяне на целите, показателите и техните стойности на оперативно програмно равнище, отразяваща не само европейски, но и специфични цели с регионални вариации;

(43)

като се има предвид, че счита, че този засилен акцент върху резултатността на бюджета на ЕС е важен и нов, призовава Европейската комисия да стартира поредица програми за информация и обучение за определяне на целите, показателите и техните стойности и установяването на рамки за изпълнение. Посочва, че системите за мониторинг и оценка в държавите членки би трябвало да бъдат допълнително усъвършенствани, като се отчитат ролята и нуждите на местните и регионалните власти;

44.

отбелязва, че качеството на преговорите във връзка с оперативните програми, което би трябвало да се разглежда от Европейската комисия и държавите членки като процес на взаимно обучение, ще бъде от решаващо значение за успеха на подобен подход, ориентиран в по-голяма степен към постигане на резултати;

45.

изразява отново тревогата си, че резервът за изпълнение, който възлиза на 6 % от бюджета за сближаване по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и на също толкова за развитие на селските райони, не е подходящ инструмент за покриване на тези изисквания;

46.

отбелязва, че повишаване на ефективността и ефикасността на фондовете на ЕС може да се постигне само с активното участие на всички заинтересовани страни — особено тези, които носят отговорност за по-голямата част от разходваните средства и следователно допринасят най-много за постигането на целите на политиките на ЕС, в това число по-специално МРВ;

47.

в съответствие с констатациите от проучването, заявява готовността си за активно участие в основните дискусии, провеждани на европейско равнище, като надежден партньор на държавите членки и институциите на ЕС по време на подготовката и изпълнението на бюджета на ЕС. По-конкретно, това ще означава засилено участие в работата на другите институции на ЕС, включително изготвяне на собствени становища (като настоящия документ), анализи и доклади по тези въпроси, които са от изключително голямо значение за гражданите на ЕС.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/58

Докладчик

г-жа Agnès Durdu (LU/AЛДЕ), член на Общинския съвет на Wincrange

1.

подчертава, че настоящото становище се отнася до раздел III от бюджета на ЕС и не разглежда административните разходи, свързани с функция V;

2.

припомня, че за втори път изготвя становище по собствена инициатива относно годишната бюджетна процедура на ЕС;

3.

подчертава, че процесът на изготвяне на годишния бюджет на ЕС има политически и стратегически характер и оказва пряко въздействие върху регионалните и местните власти и техните публични финанси;

4.

изразява съжаление, че многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г. беше приета с шест месеца закъснение в сравнение с предходния период 2007 — 2013 г. и посочва, че това ще се отрази на усвояването на бюджетните кредити за покриване на поети задължения и на профила на плащанията в средносрочен план;

5.

изразява съжаление, че Европейската комисия прие предложението си за годишен бюджет за 2015 г. на 11 юни, т.е. близо два месеца по-късно в сравнение с годините преди 2013 г. На практика това отлагане затруднява възможностите за различните заинтересовани страни, сред които Комитетът на регионите, да изразят своевременно мнението си преди Съветът да вземе отношение по въпроса;

6.

изразява съжаление по повод липсата на статистически данни, които да дадат възможност на Комитета на регионите да изпълни своята консултативна роля и да изготви сравнителен анализ между държавите членки. С такива данни КР би могъл да установи къде са силните и слабите страни на многостепенното управление и да направи предложения за оптимизиране на използването на бюджета на ЕС;

7.

би желал в този контекст да получава редовно от Комисията актуализации за изпълнението на бюджета на ЕС;

8.

отново отправя искане към Европейската комисия да предостави възможно най-бързо:

9.

подчертава големия брой коригиращи бюджети през последните години и счита, че те вредят на доброто управление и на прозрачността на годишните бюджети;

10.

призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да хармонизират начина, по който се представят промените в проектобюджета, за да се улесни разбираемостта на процедурата, нейната прозрачност и по този начин процесът на демократична проверка;

11.

припомня, че в повечето държави членки на ЕС кризата продължава, въпреки някои признаци на икономическо възстановяване, и че националните и поднационалните власти са изправени пред бюджетни ограничения; подчертава факта, че бюджетът за 2015 г. може да изиграе значителна роля за консолидиране на тенденцията към икономическо възстановяване, за осъществяване на необходимите инвестиции за бъдещето на Европа и за смекчаване на въздействието на кризата върху европейските граждани;

12.

припомня определящата роля на местните и регионалните власти за икономическото възстановяване и икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на Съюза, като се има предвид, че те осъществяват една трета от публичните разходи и две трети от публичните инвестиции и освен това участват до голяма степен в управлението и/или усвояването на бюджета на ЕС, което подчертава прякото въздействие на европейския бюджет върху бюджета на местните и регионалните власти и неблагоприятните последствия за реалната икономика, които може да има отлагането на бюджетните кредити за покриване на поети задължения;

13.

отбелязва, че напредъкът за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ е разочароващ и че бюджетът за 2015 г. има определяща роля за постигане на тези цели;

14.

подчертава, че през 2014 г., която е първата година от МФР, ще бъдат поети малко задължения и че 2015 г., която е втората година от МФР, ще има определяща роля за успеха на новите многогодишни програми за периода 2014 — 2020 г.; припомня че трябва все пак да се предвиди слабо усвояване на бюджетните кредити за покриване на поети задължения за новия бюджет за 2015 г., усложнено от правилото n+3, и призовава Европейската комисия и държавите членки, с участието на регионите, да одобрят възможно най-бързо всички споразумения за сътрудничество и оперативните програми, за да дадат възможност за бързото им осъществяване;

15.

подчертава, че е важно инвестициите да се изтеглят максимално рано, за да се смекчат евентуалните неблагоприятни последици от концентрацията им в края на периода, и изразява съжаление, че все пак Комисията не предвижда изтеглянето напред на кредити по други програми, освен вече предвидените като инициативата за младежка заетост, „Хоризонт 2020“, Еразъм+ и COSME. Изтеглянето напред във времето би могло да се отнася и до други програми с централизирано управление, като например Механизма за свързване на Европа (по-конкретно енергийните мрежи), тъй като програмите с децентрализирано управление се нуждаят от време за изпълнение и не могат да бъдат изтеглени за 2014 — 2015 г.;

16.

оценява мащаба на проблема с безработицата на младите хора и отправя искане към Европейската комисия да разясни правилата за използване на 6 млрд. евро, предвидени за инициативата за заетост на младите хора, които би трябвало да бъдат концентрирани в 2014 и 2015 г., както и свързването на споразуменията за партньорство с националните планове за изпълнение на гаранцията за младежта; изразява съмнения относно капацитета за усвояване на 6 млрд. евро през 2014 и 2015 г., предвид закъснението при приемането на оперативните програми и малкия брой държави членки, които до 1 септември 2013 г. са избрали да изтеглят напред разходите; във връзка с това набляга на необходимостта да се предостави информация за напредъка на осъществяването на тази инициатива в началото на 2015 г.; призовава Европейската комисия да разясни какви средства ще бъдат отпуснати за това дългосрочно предизвикателство от 2016 г.; и споделя мнението на Европейския парламент, според който би трябвало да се разгледат всички възможности за финансиране, включително общия марж за МФР за поети ангажименти, за да може да се продължи този бюджетен ред след 2015 г.;

17.

отправя искане за създаване на специален бюджетен ред за техническа помощ на Адриатическо-Йонийския макрорегион, следвайки примера на бюджетния ред, създаден през 2014 г. за Балтийския макрорегион и за макрорегиона на река Дунав в размер на 2,5 млн. евро бюджетни кредити за всеки от тях за поети задължения и за плащания;

18.

изразява съжаление за неплатените сметки (23,4 млрд. евро само за три структурни фонда и Кохезионния фонд за 2013 г.); съжалява, че през последните години това явление непрекъснато се разширява; отбелязва, че е неприемливо Европейската комисия да не изплаща поетите от нея задължения, а бенефициерите да не получават дължимото по липса на достатъчно бюджетни кредити за плащания; изразява задоволство, че Европейската комисия предлага да използва всички кредити за плащания, предвидени за 2015 г. в МФР. Изразява, при все това, силното си безпокойство във връзка с недостатъчния размер на кредитите за плащания и ограниченията на паричните потоци, които вероятно няма да позволят на Комисията да изпълни бързо всички искания за плащания, което би могло да причини значителни проблеми в регионите;

19.

съжалява, че границата на тавана на кредитите за плащания не позволява на ЕС да се справя със спешни ситуации, като например в областта на хуманитарната политика, където дейността на хуманитарните организации е затруднена от забавяне на плащанията. Неплатените сметни към тези организации възлизат на 160 млн. евро през 2013 г.;

20.

изразява загриженост поради съществуващата пропаст между размера на бюджетните кредити за поети задължения и плащания в контекст на бързо покачване на RAL; осъжда структурния дефицит в бюджета на ЕС и отправя искане към Комисията да изготви ясен план за действие за възстановяване на бюджетната балансираност за оставащия бюджетен период 2014 — 2020 г., като се позовава на становището на КР относно изпълнението на бюджета на ЕС (докладчик г-н Struzik);

21.

изразява задоволство, че в проекта за бюджета за 2015 г., както през 2014 г., се дава приоритет на плащанията на поетите задължения през периода 2007 — 2013 г., за да се избегне натрупване на забавени плащания и от 2016 г. да се изплатят максимум плащания за периода 2014 — 2020 г.;

22.

предлага да се даде приоритет на плащанията на държавите членки, които най-много бяха засегнати от икономическата криза и от които ЕС поиска значителни усилия за намаляване на публичния дълг и бюджетния дисбаланс и които имат най-голяма нужда от подкрепата на ЕС, за да поддържат растежа и да подпомагат най-уязвимите си граждани;

23.

изразява съжаление, че в проектобюджета на Европейския съюз за 2015 г. не се предвижда използването на маржа за непредвидени разходи, който би могъл да допринесе за облекчаване на проблемите, свързани с паричните потоци, и за улесняване на бързото изпълнение на исканията за плащане;

24.

отправя искане общият марж в подкрепа на растежа и заетостта от 2014 и 2015 г. да бъде използван от 2016 г. нататък в подкрепа на функцията за политиката на сближаване;

25.

приветства факта, че е създадена работна група на високо равнище за собствените ресурси на ЕС, с мандат от председателите на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, която да внесе подобрения в настоящата система на собствени ресурси на ЕС, показала ограниченията си. Наистина е от жизнено важно значение да се реформира системата, за да се намали зависимостта на бюджета на ЕС от преките вноски на държавите членки, като се увеличат собствените ресурси и по този начин се улеснят преговорите за бюджетните кредити за плащания;

26.

отправя отново искане КР да бъде сезиран за бюджетите през следващите години;

27.

би желал участие на КР в междуинституционалните срещи за оценка на актуалното състояние и на перспективите за изпълнението на бюджета през текущата и следващите години, предвидени в параграф 36 от приложението към междуинституционалното споразумение за МФР;

28.

отправя искане за преразглеждане на правната рамка, определяща на 60 дни срока за плащане, с цел да стане задължителен за програмите под споделено управление и да се налага глоба на националните органи, в случай че не спазват този срок.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/61

Докладчик

г-н Harvey SIGGS (UK/ЕКР), съветник, Общински съвет на Somerset

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.: управление на риска с цел постигане на устойчивост“ — COM(2014)0216 final

1.

приветства Съобщението от Комисията, тъй като бедствията оказват сериозни последици в икономическо, социално и екологично отношение, както и по отношение на сигурността, и представляват огромно предизвикателство за местните и регионалните власти (МРВ);

2.

признава, че политиките за предотвратяване и управление на риска са от основно значение за постигане на икономически растеж и устойчиво развитие, като същевременно закрилят хората, както и че една обновена международна рамка за намаляване на риска от бедствия значително ще спомогне за посрещането на бъдещите предизвикателства, включително породените от изменението климата, признаването на ролята на Европейския съюз и неговите местни и регионални власти за смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него и за изграждането на устойчива инфраструктура;

3.

отбелязва с безпокойство, че през последните години съществено нарастват както честотата, така и интензивността на бедствията. В периода между 2002 г. и 2012 г. природните бедствия отнемаха живота на средно над 1 00  000 души годишно, а в световен мащаб се наблюдава тенденция за нарастващи общи преки загуби със средни годишни стойности на икономическите загуби в размер над 100 милиарда евро. Макар всички държави да са уязвими при бедствия, човешките жертви в развиващите се страни са по-големи, а развитите страни понасят по-съществени икономически разходи. През последното десетилетие природните бедствия в ЕС отнеха живота на 80  000 души и причиниха икономически загуби на стойност 95 милиарда евро;

4.

отбелязва, че макар ЕС понастоящем да играе по-активна роля в областта на гражданската защита след влизането в сила на Механизма за гражданска защита на Съюза, положението на ЕС се усложнява от широката, разнообразна панорама от административни и правни системи, които регулират различните национални механизми за гражданска защита на територията на ЕС;

5.

признава, че последиците от всички видове бедствия могат да бъдат намалени с помощта на управлението на риска от бедствия и изграждането на устойчива настояща и бъдеща инфраструктура; въпреки това лицата, отговорни за изготвянето на политиките, са изправени пред трудни избори в данъчно, екологично, социално и културно отношение, във връзка с това по какъв начин да осигурят минимално равнище на безопасност и качество на живота при наличието на опасност от бедствия, било то природни бедствия или преднамерени нападения; Същевременно е необходимо да се отделя специално внимание на нововъзникващите предизвикателства;

6.

счита, че крайбрежните и морските зони са изправени пред още повече предизвикателства по отношение на намаляването на риска от бедствия. Изложени на покачването на морското равнище, затоплянето на океаните, високи морски вълни, продължителни дъждове или горски пожари, тези места често са по-малко достъпни и спасителните операции биха могли да бъдат по сложни от другаде. Призовава ЕС да разгледа тази уязвимост в контекста на европейската стратегия за крайбрежния и морския туризъм. Аналогично, регионите с неблагоприятни географски и демографски условия са изправени пред допълнителни предизвикателства. Същото важи и за планинските райони и районите с особена екологична стойност. Тези райони могат да бъдат изложени и на по-голям риск от природни бедствия като свлачища, горски пожари и суша, което усложнява превенцията, подготовката и намесата;

7.

отчита факта, че трагичните и фаталните последици от бедствията в Европа често се обострят от два основни фактора: присъщата на територията уязвимост и неподходящото развитие в миналото;

8.

призовава за поемане на нов ангажимент за включване на политиките за намаляване на риска от бедствия в плановете за развитие, за да се гарантира цялостен подход по отношение на изграждането на устойчивост;

9.

признава, че достъпът до пълна, надеждна и точна информация е от основно значение за разбирането на бедствията и извличането на познания за практическото прилагане на планове за изграждане на устойчивост, както и за смекчаването на въздействието от бъдещи събития и аргументирането на необходимостта от финансови инвестиции. Макар че се събират доклади за опасностите и рисковете, интегрирането им както в рамките на държавите, така и между тях, трябва да бъде подобрено;

10.

призовава МРВ да прилагат изцяло политика на свободен достъп до данни и да позволяват задържането на информация по търговски причини или причини, свързани със защитата и сигурността, единствено в случаите, когато това е правно обосновано и строго необходимо. Търговските интереси не трябва да вземат превес над обществената безопасност и благосъстояние;

11.

препоръчва да се осъществява допълнително сътрудничество и да се инвестира в информационни системи и в трансграничното им свързване, както и да се работи с частния сектор (който разполага с важна информация във връзка с бедствията), за да могат бедствията и данните за тяхното управление да бъдат записвани, извличани, анализирани и използвани с цел планиране и смекчаване на последиците от бъдещи бедствия;

12.

признава, че МРВ носят институционална и политическа отговорност за защитата на техните граждани и често представляват първото равнище на управление, което реагира в извънредни ситуации, като предлага основни услуги и надзор и управление на бедствията в момента на тяхното протичане. МРВ заемат водещи позиции в управлението на бедствията и са отговорни за предотвратяването, незабавната реакция и спасителните операции; освен това те познават добре своите райони и местните общности. Те се нуждаят от знания, инструменти, капацитет и ресурси, за да се справят със своите отговорности за опазване на живота, собствеността, икономиката и околната среда;

13.

отбелязва, че отговорността за гражданската защита често се възлага на местното и регионалното равнище без необходимите средства за посрещане на нуждите и отправя призив към националните правителства да съчетаят задълженията със съответното финансиране;

14.

призовава за провеждане на широкообхватно проучване за начините, по които най-ефикасно да се увеличи капацитетът на местните власти и да се засили участието им в процеса на вземане на решения относно изграждането на устойчивост и намаляването на риска от бедствия;

15.

признава, че по своя мащаб и последици бедствията могат да бъдат местни, регионални, национални или международни, поради което препоръчва да се приемат протоколи за осигуряване на по-добра координация между регионалните и националните политики и планове за управление на риска от бедствия, на по-добро интегриране на местните участници в разработването на политиките и на специалистите по планиране, както и на договорени поетапни процедури за бедствията, засягащи повече от една регионална област; отбелязва, че рисковите фактори могат да бъдат изразени количествено, и подчертава, че гъстотата на населението влияе върху риска;

16.

насочва вниманието към трансграничните заплахи и бедствия, засягащи региони в две или повече държави — членки на ЕС, и призовава за по-добро сътрудничество между съседните региони, за да се гарантира, че усилията по предотвратяването са споделени, а дейностите при реагиране — координирани; На местно и регионално равнище в пограничните райони трябва да бъдат създадени ефективни информационни системи, които да предават информация през границите в реално време и да осъществяват връзка между органите, отговарящи за управлението на кризи;

17.

отбелязва, че МРВ изпълняват три различни роли във връзка с управлението на бедствията:

18.

твърди, че инвестирането в повишаване на готовността и устойчивостта, като се прецени степента на вероятност от възникване на бедствие, е най-ефикасният и разходоефективен начин за намаляване на въздействието и разходите, свързани с реагирането на бедствия и възстановяването от тях. Това включва инвестиране в устойчива инфраструктура, която би издържала на бедствия, като сгради, транспортна инфраструктура (пътища, железопътни линии, летища), услуги (комуникации, енергийни доставки, водоснабдяване, канализация) и социална инфраструктура;

19.

отбелязва, че за оказване на помощ при природни бедствия ЕС разполага с фонд „Солидарност“, и изразява задоволство от факта, че предложените от Комитета на регионите промени в текста на регламента са включени в окончателната му версия. Сега например е възможно със средства от фонда да се възстановява повредена инфраструктура до състояние, осигуряващо ѝ по-голяма устойчивост на бъдещи бедствия, или пък да се премества инфраструктура. Комитетът на регионите обаче призовава да бъдат отпуснати адекватни финансови ресурси на фонд „Солидарност“ от бюджета на ЕС. Комитетът на регионите призовава също така държавите членки да използват във възможно най-голяма степен възможностите за финансиране на проекти за предотвратяване на бедствия и управление на риска, изготвени в рамките на периода 2014 — 2020 г.;

20.

разбира, че промяната на подхода, при която акцентът се премества от реагирането и възстановяването върху превенцията, готовността и устойчивостта, изисква нова мисловна нагласа и нов подход по отношение на разпределянето на финансовите средства. Необходимо са планирани предварителни инвестиции, а не последващи разходи. Този подход, като се прецени степента на вероятност от възникване на бедствие, ще бъде по-ефективен от гледна точка на разходите и по-ползотворен в дългосрочен план;

21.

признава трудностите, свързани с количественото определяне, измерване и оценяване на устойчивостта на общностите (освен в случаите, когато бедствията вече са настъпили) и намирането на икономически аргументи в полза на инвестициите в устойчивост;

22.

категорично е убеден, че прилагането на разпоредби в областта на строителството, внимателното планиране и мониторингът на земеползването биха могли значително да намалят уязвимостта;

23.

приканва Комисията да направи проучване и да разработи насоки относно това как МРВ могат най-успешно да гарантират, че всички проекти (включително сгради, транспортни съоръжения и услуги) се планират, като на устойчивостта се отделя централно място, признавайки, че МРВ носят отговорност за наблюдение на изпълнението и съответствието със стандартите за устойчив дизайн;

24.

признава, че макар — при разумна преценка на степента на вероятност от възникване на бедствие — устойчивостта да е икономически ефективна в дългосрочен план, устойчивото на бедствия развитие може да изисква съществено начално финансиране. По-безопасните сгради изискват промени в дизайна, които обикновено оскъпяват изграждането им с 10 % до 50 % (и дори с повече, ако това е свързано с преместване на енергийни, транспортни или водни мрежи); подчертава, че да се действа сега е много по-разходоефективно, отколкото да се модернизират необезопасени сгради. Службата на ООН за международна стратегия за намаляване на бедствията (UNISDR) прогнозира, че съотношението разходи/ползи е 1:4. Освен това новите устойчиви системи изискват нови технологии и обучение, които често не са на разположение в по-слабо развитите региони;

25.

призовава МРВ да направят оценка на устойчивостта на съществуващите сгради, по-конкретно на тези от тях, в които се помещават услуги от жизненоважно значение, като например болниците и пречиствателните станции за отпадни води;

26.

призовава Комисията да извърши проучване относно това как най-успешно да се изградят устойчиви общности, които са подготвени, оборудвани и способни да се справят сами при настъпване на бедствия;

27.

приветства акцента, който Комисията поставя върху устойчивостта, и споделя виждането, че тя позволява на местните, регионалните и националните власти да се подготвят по-добре за бедствия посредством планиране за извънредни ситуации и оценка на риска (от страна на МРВ, предприятията и други групи) с цел намаляване на загубите, породени от бедствия, вместо да изчакват настъпването на тези явления и да плащат щетите впоследствие;

28.

заявява своята подкрепа за кампанията на ООН за „устойчиви градове“ и нейния инструмент за самооценка, който позволява на местните управленски органи да проверят своята устойчивост спрямо 10 основни елемента;

29.

взема предвид Декларацията на UNISDR от 2012 г. от Венеция относно изграждането на устойчивост на местно равнище по отношение на защитеното културно наследство и стратегии за адаптиране към изменението на климата (Venice Declaration on building resilience at the local level towards protected cultural heritage and climate change adaptation strategies), както и необходимостта да се разгледа въпросът как по-ефикасно да се опазва наследството при бедствия;

30.

отчита факта, че бедствия ще има и занапред, като дори биха могли да зачестят в бъдеще. В консенсусните доклади относно изменението на климата, изготвени от Междуправителствения комитет по изменение на климата, се посочва, че несъмнено е налице необходимост да се планира и изгради инфраструктура, която да отговаря на реалността на изменението на климата;

31.

отбелязва, че множество бедствия се характеризират със слаба комуникация и управление. Управлението на бедствия е интердисциплинарна задача, в която участват редица организации. Ето защо приветства сърдечно включването в текста на Механизма за гражданска защита на Съюза на разпоредби, които установяват програми за обучение за членовете на спасителните екипи и работни срещи, семинари и пилотни проекти за обучение на лидери в областта на гражданската защита;

32.

насърчава МРВ да признават често подценяваната роля, която доброволческият и общностният сектор могат да изпълняват във връзка с предоставянето на устойчивост в периода след бедствия, както и да създадат планове за разработване и използване на тези ресурси. Информираните и запознати със ситуацията граждани са ключов фактор за изграждането на устойчивост; признава, че изграждането на устойчиви общности включва и важното измерение на половете;

33.

признава, че МРВ имат задължението да информират своите общности относно потенциалните и предстоящите рискове и да планират предварително съвместно със съответните партньори как да споделят информация за тези заплахи без да всяват страх или да отблъскват потенциалните възможности за бизнес;

34.

признава нарастващата роля на мобилните технологии, интернет и социалните медии за разпространението на информация във връзка с бедствията и призовава за осъществяването на допълнителни проучвания на най-добрите практики при използването на цифровите комуникации при бедствия. Цифровите комуникации във все по-голяма степен служат като канал за достъп до новини и информация за отделните хора и общности и в много случаи са първият източник на информация. Тези средства за комуникация могат също така да бъдат важни канали за получаване на информация от жертвите и за координиране на дейностите при реагиране;

35.

изразява съгласие, че дейностите за повишаване на осведомеността са от ключово значение за разпространяване на посланието сред местното население. Важно е да се ангажират всички участници в общността, да се започне възможно най-рано и да се насърчават общностите да се подготвят за самозащита, тъй като често пристигането на подкрепления отвън отнема значително време. За целта е важно също така да се изготвят конкретни програми и планове за подготовка в образователните центрове за случаи на извънредни ситуации, за да може населението от ранна възраст да осъзнае и опознае проблема, което ще повиши равнището на неговата устойчивост;

36.

призовава МРВ да изградят ефикасни комуникационни канали, чрез които своевременно да достигат до най-уязвимите хора и да приложат на практика механизми за отвеждането им в безопасност по време на и след екстремни метеорологични явления и други бедствия. Европейските общества застаряват, а частта от населението с намалена подвижност или увреждания се увеличава. При настъпването на бедствия те често са най-уязвими и първи стават жертви;

37.

призовава за инвестиране в обучение и упражнения (практическа подготовка) за реагиране при бедствия, тъй като тези дейности спасяват животи и намаляват сътресенията. Насоченото обучение и образование за специалистите в областта на обществената безопасност, като например водачите на отделните общности и специалистите в областта на социалното и медицинското обслужване, спасителните служби и службите за пожарна безопасност, може да намали броя на смъртните случаи по време на и след кризата;

38.

признава, че възстановяването след бедствия може да отнеме много години и че застраховането има важно значение за гарантирането на своевременно и ефикасно възстановяване. Подчертава положителната роля, която могат да играят публично-частните партньорства и призовава за тяхното насърчаване. Частното застраховане може да допринесе за устойчивостта на публичните финанси и играе положителна роля при управлението на риска от бедствия. То спомага за намаляване на въздействието върху икономиката и улеснява възстановяването. Добре формулираните застрахователни политики могат също така да възпрепятстват рисковото поведение и да насърчават по-добрата информираност относно съществуващите рискове. Публично-частните партньорства следва да имат добре определени области и договорени цели;

39.

изразява безпокойство, че поради по-големия риск в някои региони застрахователното покритие би могло да изчезне или да стане недостъпно. Това от своя страна би могло допълнително да допринесе за уязвимостта и да изостри чувствителността на обществото, излагайки публичните власти на потенциално голям финансов риск;

40.

счита, че възстановяването представлява възможност да се предвиди устойчивост в бъдеще при повторното изграждане на домовете и инфраструктурата, особено в онези райони, които периодично биват изложени на природни бедствия (например крайречните градове и села). Необходими са действия на равнище държави членки, за да се осигури наличието на финансиране, включително чрез партньорства, не само за възстановителни работи, но и за мерки, осигуряващи защита от бъдещи бедствия;

41.

отбелязва, че по време на възстановяването МРВ имат задачата да се справят с очакванията, разочарованията и здравните проблеми на засегнатите или разселените в резултат на бедствия лица, и това е свързано с непрестанна нужда от ресурси;

42.

настоятелно призовава Комисията категорично да включи изграждането на устойчивост в своите политики за хуманитарна помощ и развитие;

43.

настоятелно призовава в рамковата програма за периода след Хього надлежно да се вземе предвид връзката между риска и устойчивостта и мобилността на хората. Отбелязва, че бедствията често предизвикват миграционни потоци и че това може да окаже негативно системно въздействие върху общностите на произход и приемните общности;

44.

признава, че в развиващите се страни рамките за планирането са разработени в по-малка степен и че икономическите стимули предизвикват голям натиск по отношение на развитието. Правителствените органи на всички равнища трябва да осъзнаят, че развитието може да повиши риска от бедствия и че в областите, в които се търси развитие, трябва да се приеме съпътстващото нарастване на риска;

45.

приветства факта, че се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност. Гражданската защита е област, в която ролята на Съюза е да подкрепя, координира и допълва действията на държавите членки. Необвързващият характер на съобщението и принципите, изложени от Комисията в текста, също са потвърждение за зачитането на пропорционалността.

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/66

Докладчик

Giuseppe Varacalli, кмет на община Gerace, (IT/ПЕС)

Отправен документ

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет „Генетичните ресурси в селското стопанство — от опазването към устойчивото използване“ — COM(2013) 838 final

1.

констатира, че европейската стратегия за опазване и устойчиво използване на генетичните ресурси в селското стопанство, представена в доклада на Комисията (изпратен на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет), се основава на ангажиментите, поети от Европейския съюз, за спиране на нарастващата загуба на биологично разнообразие в Европа до 2020 г.;

2.

изтъква, че самата стратегия се позовава по-специално на разпоредбите на Конвенцията за биологичното разнообразие (приета в Рио де Жанейро през 1992 г.), която беше последвана от важни международни споразумения за прилагането ѝ, сред които преди всичко Протоколът от Картахена (2000 г.), Международният договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие на ФАО (2004 г.) и, по-наскоро, Протоколът от Нагоя относно достъпа и разпределението на ползите от използването на биологичното разнообразие (2010 г.);

3.

смята, че намесата на Общността се концентрира в две основни оперативни насоки: от една страна — политиката за развитие на селските райони, с множество глобални агроекологични мерки и ефикасно европейско партньорство; от друга — политиката за изследвания и иновации чрез новата рамкова програма „Хоризонт 2020“, насочена към конкретизиране и подобряване на научните познания в сферата на генетичното разнообразие в селското стопанство. Тази намеса би следвало да се основава също на законодателството относно растителните и животинските продукти, както и на самата селскостопанска политика, с цел да се осигури многообразието на генетичното наследство, използвано от всички селскостопански производители;

4.

смята, че нарастващото намаляване на биологичното разнообразие, поради различни и свързани причини, интересува особено местните власти и институциите, които ги представляват, като се има предвид обективното влияние, което оказва по места;

5.

припомня във връзка с това, че местните и регионалните власти имат важни правомощия в областта на управлението на биологичното разнообразие на собствената им територия, като напр. цялостния сектор на издаване на разрешения за използване на природни ресурси, както и институционалните прерогативи на самите власти за управление на обектите по „Натура 2000“, които представляват една от основните дейности на Европейския съюз във връзка с биологичното разнообразие, или пък правомощията в областта на съфинансирането на програмите за развитие на селските райони и на трансграничното сътрудничество, което следва да се укрепва, с цел да се подобри управлението и обмена на информация, тъй като в презграничните пространства могат да бъдат разпределени множество генетични ресурси;

6.

следователно смята, че е необходимо местните и регионалните власти все по-конкретно да проявяват организирана институционална заинтересованост към програмите, насочени към опазването и устойчивото развитие на генетичните ресурси в селското стопанство, целесъобразно съчетана с наличността на ефикасни юридически инструменти за намеса, както и достатъчните финансови инструменти за ефективна намеса в тази област;

7.

отново отбелязва, по-конкретно по отношение на финансовите ресурси, имайки предвид изтъкнатото от Комисията в заключителната част на доклада (стр. 9 — „В рамките на политиката за развитие на селските райони, програмата „Хоризонт 2020“, както и по линия на други политики на ЕС до 2020 г. за генетичните ресурси са предвидени по-големи финансови ресурси и по-широк спектър от възможности за финансиране“), че е необходимо подобни показатели да бъдат обективно проверими по отношение на ефективното и конкретното наличие на повече ресурси, които да бъдат осигурени при първа възможност. Трябва да се има също така предвид, че по-голямата част от фондовете на Европейския съюз, предназначени за опазването на генетичното разнообразие в селското стопанство, ще бъдат предоставени на изследователския сектор;

8.

подчертава по отношение на дейностите, предвидени в доклада, важността на правната и институционалната рамка, в която се вписва темата за генетичните ресурси. На европейско равнище тя се състои основно от споменатите два инструмента — политиките за развитие на селските райони и тези, свързани с европейската рамка на ЕС за научни изследвания и иновации, както и от законодателството относно животинските и растителни продукти и, по-общо, от селскостопанската политика;

9.

припомня отново, във връзка с политиките за развитие на селските райони, своите съображения, изразени в неотдавнашното становище относно „Устойчивостта на селските райони“ от 9 октомври 2013 г., с особено внимание върху изтъкнатите потенциални възможности на селските райони, включително и по отношение на биологичното разнообразие;

10.

потвърждава, че инициативите по този въпрос се вписват — както вече беше споменато — в специфичен глобален контекст, в който основен елемент е споменатият Международен договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие на ФАО, към който ЕС се присъедини официално и който се явява като инструмент за координиране и насърчаване на инициативите за управление на растителните генетични ресурси. Въз основа на него опазването на генетичното разнообразие се превръща в правно задължение за присъединилите се държави;

11.

изтъква, че Европейският съюз в течение на годините е отделял значително внимание на въпроса за опазването на генетичното разнообразие в селското стопанство, наскоро с решението от 2010 г. на държавните ръководители от Съюза за спиране на процеса на загуба на биологично разнообразие в ЕС до 2020 г., със съответното поемане на подходящи ангажименти, които впоследствие бяха заложени в приета през 2011 г. Европейска стратегия за биологичното разнообразие, но, че този подход все още не е дал резултати;

12.

изразява загриженост, тъй като програмата на Общността, която беше консолидирана в течение на времето, все пак не попречи (както обаче се признава в доклада) на продължаващата „… загуба на биологично разнообразие в селското стопанство...“, поради което Комитетът може да приеме избора на Комисията за подход на опазване като една от подходящите мерки в областта на опазването и устойчивото използване на генетичните ресурси;

13.

смята обаче, че този подход който трябва да бъде задълбочен и диверсифициран, не оказа адекватно въздействие върху използването на тези ресурси, а вместо това се прояви в обективно незначително участие на крайните потребители. Ето защо следва да се следи за запълване на голямата празнина, която все още съществува между резултатите от изследователската дейност и ефективното устойчиво използване на генетичните ресурси;

14.

изразява задоволство, че докладът, като изтъква специално този въпрос, насочва вниманието към необходимостта да се обърне посоката на връзките между изследователската дейност и ползването, в смисъл че научните дейности трябва да зависят от конкретните потребности на самите селскостопански производители — необходими и неотменни ползватели на решенията, предлагани от изследователската дейност, както и да гарантират продоволствената сигурност за гражданите и производството на активни съставки, които представляват интерес за фармацевтичната и химическата промишленост;

15.

отбелязва, че в края на 2013 г. беше създадена фокус група по генетичните ресурси. За съжаление информацията за работата на тази фокус група е само на английски език, което ще ограничи разпространението на информацията към крайните ползватели. Във връзка с това би било изключително важно Комисията да мобилизира средства за разпространение на оперативната информация в по-голям мащаб;

16.

приветства акцента, който Комисията поставя върху подхода на многостепенното управление, нужен за всеобхватна и цялостна политика, която да може да установи справедливия баланс между измерението на изследователската и иновационната политика и политиката за развитие на селските райони;

17.

смята също така, че е необходимо (както всъщност се посочва в доклада) наличните бази данни и събраната информация да бъдат по-достъпни, така че да се увеличи ефективното им използване, като се има предвид, че в много случаи недостатъчното познаване е в ущърб на потенциалната възможност за ползване;

18.

освен това смята, че е задължително опазването да върви съвместно с интегриран систематичен подход, така че да могат да се установят стабилни оперативни отношения между всички страни, които участват с различна роля в процеса, който трябва да започва на равнището на земеделските стопанства, с традиционни и местни породи и култури. Използването на традиционни и местни породи и култури от селскостопанските производители следва да се насърчава чрез пакет от взаимно допълващи се мерки, насочени към възстановяване и увеличаване на биологичното разнообразие в земеделските стопанства;

19.

оценява положително в това отношение предвиденото в доклада създаване на „общоевропейски мрежи за валоризиране на такъв материал ...“ — интеграционен механизъм, който трябва да предвижда ефективно участие отдолу-нагоре, включително местното и регионалното институционално равнище;

20.

споделя и подкрепя необходимостта от силен ангажимент на местните и регионалните власти, като има предвид, че в доклада специално се отправя призив отговорните политици и администрациите „… да се заемат с развитието на институционалната и правната рамка по начин, който е съвместим ...“, за да се постигне очакваният резултат;

21.

смята за полезно допълнителното уточнение на Комисията за „основно преразглеждане на законодателството ...“ с цел конкретно укрепване на механизмите за опазване на ресурсите, включително чрез сътрудничество между различните заинтересовани сектори, със свързаното подобряване на достъпа до пазарите на традиционни сортове, както и реалното използване от селскостопанските производители на естествено по-разнообразен от използвания сега генетичен материал, изискване, което би трябвало да бъде застъпено в по-голяма степен в предложението за регламент;

22.

подкрепя принципа за интегриран процес на вземане на решения, като е желателно регионалните и местните власти да могат да бъдат основни участници в него, работейки в защита на многобройните специфични характеристики на собствените им територии и на свързаните с тях генетични особености на растенията и животните, които заслужават да бъдат съхранени, и предоставят своя принос за обединяване на дейностите на основните участници, които са по-пряко ангажирани (учени, селскостопански производители, селекционери, потребители). Докладът обобщава по подходящ начин отделните роли;

23.

oбществото трябва да бъде запознато със стойността на генетичните ресурси и значението на тяхното опазване, проучване и устойчиво използване, като същевременно се насърчават програми за обучение на технически специалисти и селскостопански производители, както и механизми за координация, мониторинг и оценка за защита на биологичното разнообразие в селскостопанския сектор;

24.

оценява във връзка с това изключително положително специалното внимание, отделено на механизмите на европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ (с паралелно участие на Комитета по генетичните ресурси, създаден с регламент на Съвета № 870/2004) като средство за конкретно укрепване на интеграцията между изследователската дейност и формите на използване на ресурсите, по-конкретно във връзка със заявената цел за адаптиране към контекста и местните нужди;

25.

предлага освен това, в същата насока на ефективен обмен на знания между всички заинтересовани страни, да се насърчават и форми на съвместна работа (т.нар. co-working) — в рамките на отделните местни общности и между различните местните общности — като положителна система на работа между субекти с различен опит, които по естествен начин могат да се съпоставят и да си влияят един на друг;

26.

препоръчва въвеждането на разработено и финансирано от Комисията лого за продуктите, получени от застрашени и/или съхранени и развити генетични ресурси. Условията, свързани с използването на логото, би трябвало да насърчават и подкрепят производителите и други местни/регионални участници;

27.

изразява недоумение (което също така е изразено открито в доклада) по отношение на липсата на резултати за ползвателите–селскостопански производители от значителната научна дейност, извършена в течение на времето; не може да се премълчи, че в доклада на групата независими експерти относно програмата на Общността за действия в областта на опазването, охарактеризирането, събирането и използването на генетични ресурси в селското стопанство, установена от цитирания Регламент на Съвета № 870/2004, се посочва, че бенефициерите са били главно научно-изследователски институти. Ето защо е необходимо в новата програма да се насърчава по-активно участието на крайните потребители, най-вече за постигане на целите на програмата, особено по отношение на конкретното и ефективно прилагане по места на резултатите от нея, както и чрез подходящо насърчаване на поканите за участие в проекти;