ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/2

Преюдициално запитване от Finanzgerichts Berlin-Brandenburg (Deutschland), постъпило на 26 март 2014 г. — TMK Europe GmbH/Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

(Дело C-143/14)

2014/C 235/02

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Berlin-Brandenburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: TMK Europe GmbH

Ответник: Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

Преюдициален въпрос

Невалиден ли е Регламент (EO) № 2320/97 (1) на Съвета от 17 ноември 1997 година относно налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои безшевни тръби от желязо или от нелегирана стомана с произход от Унгария, Полша, Русия, Чешката република, Румъния и Словашката република, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1189/93 и прекратяване на процедурата по отношение на такъв внос с произход от Република Хърватска, тъй като, в нарушение на изискванията за установяване на вреда, произтичащи от член 3, параграф 7 от Регламент (EO) № 384/96 (2) на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, Комисията е приела наличието на такава (вреда), без при това да вземе предвид обстоятелството, че с непубликувано решение от 25 ноември 1994 г. (преписка IV/35.304), прието на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), Комисията е предприела разследване относно вероятността да съществуват антиконкурентни практики в сектора на тръбите от нелегирана стомана, които практики могат да нарушат член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, стр. 3), както и член 81 ЕО?

(1) ОВ L 322, стр. 1.

(2) ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/2

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 31 март 2014 г. — Федерална република Германия/Nordzucker AG

(Дело C-148/14)

2014/C 235/03

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Федерална република Германия

Ответник: Nordzucker AG

Друга страна: представител на федералното правителство при Bundesverwaltungsgericht

Преюдициален въпрос

Следва ли член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че санкцията за извънредно количество емисии трябва да се наложи и тогава, когато до 30 април на дадена година операторът е върнал определен брой квоти, съответстващ на общото количество емисии, посочено в неговия доклад за емисии от инсталацията през предходната година, който проверяващият орган е верифицирал като удовлетворителен, но след 30 април компетентният орган установява, че по погрешка в проверения доклад е било посочено твърде ниско общо количество на емисиите, докладът е коригиран и операторът връща другите квоти в рамките на нов срок?

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета; ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/3

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 10 април 2014 г. — Ralph Prankl

(Дело C-175/14)

2014/C 235/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ralph Prankl

Ответник: Bundesfinanzgericht

Преюдициален въпрос

Член 7, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (1), изменена с Директива 92/108/ЕИО (2) на Съвета от 14 декември 1992 година, трябва ли да се разбират в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които подлежащи на облагане с акциз стоки (цигари), които вече са били освободени за потребление в една (първа) държава членка и са превозени по сухоземен път в друга държава членка (държава членка по местоназначение) през една или няколко държави членки (транзитни държави членки) без придружаващ документ по член 7, параграф 4 от тази директива, за да бъдат продадени в държавата членка по местоназначение, се облагат с акциз (данък върху тютюна) и в транзитната държава членка?

(1) ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129.

(2) Директива 92/108/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година за изменение на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти и на Директива 92/81/ЕИО (ОВ L 390, стр. 124).

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/4

Преюдициално запитване от Raad van State van België (Белгия), постъпило на 10 април 2014 г. — Joris Van Hauthem, Ann Frans/Vlaamse Gemeenschap

(Дело C-176/14)

2014/C 235/05

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State van België

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Joris Van Hauthem, Ann Frans

Ответник: Vlaamse Gemeenschap

Преюдициални въпроси

Следва ли член 10 от приложение I към сключеното на 21 юни 1999 г. (1) в Люксембург Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, „относно свободното движение на хора“, заедно с приложения I, II и II, протоколите и заключителните актове, да се тълкува в смисъл, че той цели изключване на същата дейност като заето лице като член 45, параграф 4 ДФЕС и член 28, параграф 4 от Споразумението за ЕИП?

Следва ли член 14 от Директива 2003/109/ЕО (2) на Съвета „относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни“ да се тълкува в смисъл, че ако не е изключено изрично от упражняването на дейност като заето лице въз основа на параграф 3 от този член, дългосрочно пребиваващо в друга държава членка лице получава неограничен достъп до белгийския трудов пазар, включително до дейност като заето лице, от която въз основа на член 11, параграф 1, буква а) или член 11, параграф 3, буква а) от споменатата директива в Белгия могат да бъдат лишени дългосрочно пребиваващите лица или до дейност като заето лице, от която въз основа на член 45, параграф 4 ДФЕС или член 28, параграф 4 от Споразумението за ЕИП могат да бъдат изключени и граждани на държави — членки на ЕИП?

Следва ли членове 6 и 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. (3)„относно развитието на асоциирането, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г.“, да се тълкуват в смисъл, че понятията „всяка дейност по свой избор като наети лица“ и „всяко предложение за работа“ обхващат и всякаква дейност като заето лице в публичната администрация, или за прилагането на тези разпоредби важат съответно ограниченията по член 45, параграф 4 ДФЕС и член 28, параграф 4 от Споразумението за ЕИП или ограниченията по член 11 от Директива 2003/109/ЕО?

Следва ли член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че и членовете на семейството на турски работник, които отговарят на всички изисквания по тази разпоредба, имат достъп до всякаква дейност като заето лице в публичната администрация, независимо от гражданството им, или за тях важат съответно ограниченията по член 45, параграф 4 ДФЕС и член 28, параграф 4 от Споразумението за ЕИП или ограниченията по член 11 от Директива 2003/109/ЕО?

Може ли в съдебно производство, образувано по жалба на гражданин срещу мярка с общо приложение, която в съответствие с Решение № 1/80, но без оглед на националните разпоредби от по-висш ранг, предоставя достъп на турски работници и членовете на техните семейства до определен вид дейност като заето лице в публичната администрация, националният съд да се позове на споменатото решение, макар то да не е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз?

6)	Различен ли бил отговорът на предишния въпрос, ако в тази връзка жалбоподателят се позовава на интереса си, свързан с функциите му на член на фламандския парламент, така че той не може да се приравни на обикновен гражданин?

(1) ОВ L 114, 2002 г., стр. 6.

(2) Директива от 25 ноември 2003 г. (ОВ L 16, стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

(3) Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от създадения със Споразумението за асоцииране Съвет по асоцииране.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/5

Преюдициално запитване от Tribunal Català de Contractes del Sector Públic (Испания), постъпило на 23 април 2014 г. — Consorci Sanitari del Maresme/Corporació de Salut del Maresme i la Selva

(Дело C-203/14)

2014/C 235/07

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Català de Contractes del Sector Públic

Страни в главното производство

Жалбоподател: Consorci Sanitari del Maresme

Ответник: Corporació de Salut del Maresme i la Selva

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли в съответствие с Директива 2004/18/ЕО (1) от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги публичните субекти да се считат за публичноправни образувания?

2)	При утвърдителен отговор, следва ли в съответствие с Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г. публичните субекти да се считат за икономически оператори и като такива да имат право да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки?

При утвърдителен отговор, следва ли в съответствие с Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г. публичните субекти да имат право и задължение да бъдат вписани в официалните списъци на одобрените изпълнители на строителство, доставки или услуги или да бъдат сертифицирани от публичноправни или частноправни организации, познато в испанското право като система за класиране на предприятията?

Неправилно ли е транспонирана в испанското право с Кралски законодателен указ 3/2011 от 14 ноември за одобряване на преработения текст на Закона за договорите в публичния сектор Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г., и ако е така, ограничил ли е испанският законодател с членове 62 и 65 от посочения Кралски законодателен указ 3/2011 от 14 ноември включването на публичните субекти в списъците на класираните предприятия?

В случай че публичните субекти могат да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки, но не могат да бъдат включени в списъците на класираните предприятия, по какъв начин съобразно Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г. те следва да доказват годността си във връзка с възлагането на поръчка?

(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6 том 8 стр. 116; поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/6

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice, Chancery Division (Обединено кралство) на 28 април 2014 г. — Société de Produits Nestlé SA/Cadbury UK Ltd

(Дело C-215/14)

2014/C 235/08

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice, Chancery Division (England and Wales)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société de Produits Nestlé SA

Ответник: Cadbury UK Ltd

Преюдициални въпроси

За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95/ЕО (1), достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други марки, които също може да са представени) като обозначаваща произхода на стоките?

Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член параграф 1, буква д), подочка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?

Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?

(1) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ОВ L 299, стр. 25

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/6

Жалба, подадена на 5 май 2014 г. от Ahmed Abdelaziz Ezz, Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-256/11, Ahmed Abdelaziz Ezz, Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-220/14 P)

2014/C 235/09

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ahmed Abdelaziz Ezz, Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar (представители: I. Burton, J. Binns, Solicitors, J. Lewis QC, B. Kennelly, J. Pobjoy, Barristers)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	Да се отмени решението на Общия съд от 28 февруари 2014 г. по дело T-256/11;

—	да се отменят Решение 2011/172/ОВППС (1) oт 21 март 2011 г. и Регламент № 270/2011 (2) oт 21 март 2011 г., доколкото тези актове се прилагат по отношение на жалбоподателите;

—	да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски по обжалването и производството пред Общия съд; и

—	да се вземат всякакви други мерки, които Съдът счита за подходящи.

Основания и основни доводи

На 20 май 2011 г. жалбоподателите подават жалба пред Общия съд за отмяна на решението и регламента, доколкото тези актове се прилагат по отношение на тях (наричана по-нататък „жалбата“). Общият съд отхвърля тази жалба. Жалбоподателите поддържат, че по този начин Общият съд е допуснал грешка в правото по следните съображения:

1.	Първо основание: Общият съд погрешно е приел, че решението е било законосъобразно прието на основание член 29 ДЕС.

2.	Второ основание: Общият съд погрешно е приел, че мотивът за налагане на ограничителните мерки срещу всеки от жалбоподателите е основателен и/или отговаря на правните критерии за вписване, изложени в член 1, параграф 1 от решението и член 2, параграф 1 от регламента.

3.	Трето основание: Общият съд погрешно е приел, че Съветът е изпълнил задължението си да изложи мотиви.

4.	Четвърто основание: Общият съд погрешно е разгледал оплакванията на жалбоподателите във връзка с правото на защита и правото на ефективни процесуални средства за защита.

5.	Пето основание: Общият съд погрешно е приел, че намесата в правото на собственост и/или свободата на стопанска инициатива на жалбоподателите е пропорционална.

6.	Шесто основание: Общият съд погрешно е приел, че не е налице „явна грешка в преценката“ на Съвета.

(1) ОВ L 76, стр. 63

(2) ОВ L 76, стр. 4

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/7

Жалба, подадена на 7 май 2014 г. от H срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-490/13, GJ/Съд

(Дело C-221/14 P)

2014/C 235/10

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: H (представител: S. Sagias, Δικηγόρος)

Друга страна в производството: Съд на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното определение;

—	да се върне делото на Общия съд за ново първоинстанционно разглеждане или, ако не бъде върнато за ново разглеждане, да се уважат всички искания, направени пред първата инстанция;

—	да се осъди ответната страна да заплати съдебните разноски пред първата инстанция и в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят повдига три оплаквания в своята жалба срещу определението на Общия съд от 27 февруари 2014 г.

Най-напред, със своето първо основание жалбоподателят счита, че Общият съд е направил погрешно тълкуване на член 263 ДФЕС, на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица (1), както и на членове 2 и 35 от Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности. Според него, от една страна, в обжалваното определение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че по отношение на жалбите от бивши членове на Съда срещу актове с неблагоприятни последици, попадащи в приложното поле на Общата здравноосигурителна схема за институциите на Европейските общности, е приложим единствено член 263 ДФЕС и те трябва да се подават в предвидения в тази разпоредба двумесечен срок. От друга страна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица не е приложим по отношение на членовете и бившите членове на Съда.

По-нататък, с второто основание жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отказал да приложи съдебната практика, отнасяща се до извинима грешка.

Накрая, с третото основание жалбоподателят счита, че прилагането на член 111 от Процедурния правилник на Общия съд е опорочено от грешка при прилагане на правото и от допуснато процесуално нарушение. Всъщност жалбоподателят оспорва квалифицирането от Общия съд на подадената до него жалба като „явно“ недопустима, което не му е позволило да се произнесе по възприетото от него основание за недопустимост. Също така Общият съд нарушил правото на жалбоподателя на справедлив процес, правото му на защита и в частност правото му да бъде изслушан, както и правото на ефективни правни средства за защита, признато от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стр. 1).

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/8

Преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция), постъпило на 7 май 2014 г. — Konstantinos Maistrellis/Ypourgos Dikaiosynis, Diafaneias kai Anthropinon Dikaiomaton

(Дело C-222/14)

2014/C 235/11

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподател: Konstantinos Maistrellis

Ответник: Ypourgos Dikaiosynis, Diafaneias kai Anthropinon Dikaiomaton

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на Директива 96/34/EО (1) и Директива 2006/54/EО (2), които се прилагат в конкретния случай, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като спорната разпоредба на член 53, параграф 3, трето изречение от L. 3528/2007, според която, ако съпругата на държавния служител не работи или не упражнява никаква професия, съпругът няма право на родителски отпуск, освен ако не се счете, че това е неподходящо за отглеждане на потомството поради тежко заболяване или инвалидност?

(1) Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160).

(2) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/9

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 12 май 2014 г. — Portmeirion Group UK Ltd/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-232/14)

2014/C 235/12

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Portmeirion Group UK Ltd

Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

Несъвместим ли е оспореният регламент (Регламент № 412/2013 на Съвета (1)) с правото на ЕС, доколкото

i.	се основава на явни грешки в преценката при дефинирането на разглеждания продукт, които опорочават заключенията на антидъмпинговото разследване; и

ii.	не е достатъчно мотивиран съобразно изискването на член 296 ДФЕС?

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република (ОВ, L 131, стр. 1).

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/9

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 13 май 2014 г. — Safe Interenvios, S.A./Liberbank, S.A. и др.

(Дело C-235/14)

2014/C 235/13

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Safe Interenvios, S.A.

Ответници: Liberbank, S.A., Banco de Sabadell, S.A. и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A.

Преюдициални въпроси

По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директива 2005/60/ЕО (1):

а.

Във връзка с член 7 от директивата: действително изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за мониторинг, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?

б.	Във връзка с член 5 от директивата: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?

в.	По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?

При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:

а.

Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции? Може ли да се приеме, че по силата Директива 2005/60/ЕО им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции или подобна възможност е запазена изключително за публичните органи, на които се позовава Директива 2007/64/ЕО (2), в случая Banco de España?

б.

Необходимо ли е за упражняването на това право от кредитните институции да приемат мерки да е налице някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или може да се извърши най-общо, единствено поради факта че платежната институция осъществява рискова дейност, каквато е изпращането на парични преводи в чужбина?

в.

Ако се приеме, че е необходимо конкретно основание за приемането на мерки за комплексна проверка от кредитните институции по отношение на платежните институции:

i.	Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид за приемането на мерки за комплексна проверка?

ii.	Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?

iii.	Фактът, че банката е установила в дейността на платежната институция някакво поведение, което поражда съмнения за съдействие в областта на изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли използване на тази възможност?

В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:

а.	Допустима ли е подобна мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно идентичността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно идентичността на получателите?

б.

Съвместимо ли е с Директива 95/46/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, на които те са принудени да съдействат и с които в същото време се конкурират на пазара?

(1) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г, глава 9, том 2, стр. 214).

(2) Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, стр. 1).

(3) ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/10

Иск, предявен на 13 май 2014 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург

(Дело C-238/14)

2014/C 235/14

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Enegren и D. Martin)

Ответник: Велико херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се приеме, че като поддържа отклонения от мерките за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори с временно наети артисти, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по клауза 5 от приложението към Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (1);

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Чрез поддържането на отклонения от мерките за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори с временно наети артисти, Люксембург е нарушил член 5 от рамковото споразумение.

Комисията счита, че за тази категория работници люксембургското право не предвижда никакво обективно основание, позволявящо предотвратяването на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, което е нарушение на клауза 5, параграф 1, буква a) от приложението към разглежданото рамково споразумение.

(1) ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/11

Жалба, подадена на 28 май 2014 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-263/14)

2014/C 235/16

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: R. Passos, A. Caiola, M. Allik)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение 2014/198/ОВППС на Съвета от 10 март 2014 година за подписване и сключване на Споразумението между Европейския съюз и Обединена република Танзания относно условията за прехвърляне в Обединена република Танзания на лица, заподозрени в пиратска дейност, и свързаното с тях иззето имущество от ръководените от Европейския съюз военноморски сили (1),

—	да се запазят правните последици на Решение 2014/198/ОВППС на Съвета от 10 март 2014 година до замяната му с друг акт,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Европейският парламент поддържа, че Решение 2014/198/ОВППС на Съвета от 10 март 2014 година за подписване и сключване на Споразумението между Европейския съюз и Обединена република Танзания относно условията за прехвърляне в Обединена република Танзания на лица, заподозрени в пиратска дейност, и свързаното с тях иззето имущество от ръководените от Европейския съюз военноморски сили е невалидно, тъй като не се отнася само до общата външна политика и политиката на сигурност, така както предвижда член 218, параграф 6, втора алинея ДФЕС.

Европейският парламент счита, че Споразумението между Европейския съюз и Обединена република Танзания се отнася също и до правното сътрудничество по наказателни дела и до полицейското сътрудничество, поради което обхваща и области, за които се прилага обикновената законодателна процедура.

Ето защо това споразумение би трябвало да се сключи на основание членове 37, 82 и 87 ДФЕС след одобрение от Европейския парламент по член 218, параграф 6, буква а) ДФЕС.

Съветът не избрал подходящо правно основание за сключването на споразумението, поради което нарушил Договорите.

Освен това Европейският парламент счита, че Съветът е нарушил и член 218, параграф 10 ДФЕС, тъй като не го информирал подробно и незабавно за всички етапи на водене на преговорите и за сключването на споразумението.

При все това обаче Европейският парламент предлага, ако Съдът реши да отмени обжалваното решение, да използва правото си на преценка и да запази правните му последици на основание член 264, втора алинея ДФЕС до замяната му с друг акт.

(1) ОВ L 108, стр. 1.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/13

Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Sedghi и Azizi/Съвет

(Дело T-66/12) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Заличаване от списъка на съответните лица и образувания - Жалба за отмяна - Правен интерес - Допустимост - Задължение за мотивиране - Грешка в преценката))

2014/C 235/17

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ali Sedghi (Техеран, Иран) и Ahmad Azizi (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, solicitors, D. Wyatt, QC и M. Lester, barrister, впоследствие S. Ashley, D. Wyatt, M. Lester, A. Irvine и S. Jeffrey, solicitors, и накрая — S. Ashley, D. Wyatt, M. Lester, A. Irvine и S. Millar, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално M. Bishop, I. Rodios и B. Driessen, впоследствие M. Bishop и I. Rodios)

Предмет

Главно искане — отмяна с незабавно действие на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), доколкото тези актове засягат жалбоподателите и, при условията на евентуалност, искане член 19, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) и член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 да се обявят за неприложими по отношение на г-н Azizi.

Диспозитив

Отменя в частите, които се отнасят до г-н Ali Sedghi и г-н Ahmad Azizi:

—	Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010.

2)	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 109, 14.4.2012 г.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/14

Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Sina Bank/Съвет

(Дело T-67/12) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Актове, които не подлежат на обжалване - Недопустимост - Право на защита))

2014/C 235/18

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sina Bank (Техеран, Иран) (представители: B. Mettetal и C. Wucher-North, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и Д. Гичева)

Предмет

Искане за отмяна, на първо място, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), доколкото след преразглеждането му името на жалбоподателя продължава да фигурира в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39, поправка ОВ L 197, стр. 19), изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г. (ОВ L 281, стр. 81), както и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), доколкото след преразглеждането му името на жалбоподателя продължава да фигурира в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), и на второ място, на член 16, параграф 2 от Регламент №o961/2010, както и на член 19, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, доколкото тези разпоредби се отнасят до жалбоподателя.

Диспозитив

Отхвърля жалбата като подадена пред юрисдикция, която не е компетентна да я разгледа, в частта ѝ, в която се иска отмяната на член 19, параграф 1, буква б) и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, и като недопустима в частта ѝ, в която се иска отмяната на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) №o961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.

Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото след преразглеждането на тези актове името на Sina Bank продължава да фигурира съответно в приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413, и в приложение VIII към Регламент № 961/2010.

3)	Съветът на Европейския съюз понася четири пети от направените от него съдебни разноски и от съдебните разноски на Sina Bank.

4)	Sina Bank понася една пета от направените от нея съдебни разноски и от съдебните разноски на Съвета.

(1) ОВ C 109, 14.4.2012 г.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/15

Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Hemmati/Съвет

(Дело T-68/12) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Забрана за влизане или за транзитно преминаване - Жалба за отмяна - Правен интерес - Допустимост - Задължение за мотивиране))

2014/C 235/19

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Abdolnaser Hemmati (Техеран, Иран) (представители: B. Mettetal и C. Wucher-North, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и Д. Гичева)

Предмет

Искане за отмяна, на първо място, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), доколкото то включва името на жалбоподателя в приложение II от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), както и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), доколкото той включва името на жалбоподателя в приложение VIII от Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), и на второ място, на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и на член 19, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, доколкото тези разпоредби засягат жалбоподателя.

Диспозитив

Отхвърля жалбата като подадена пред юрисдикция, която няма компетентност да я разгледа, доколкото с тази жалба се иска отмяната на член 19, параграф 1, буква б) и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, и като недопустима, доколкото с нея се иска отмяната на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.

Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413, доколкото то включва името на г-н Abdolnaser Hemmati в приложение II от Решение 2010/413, и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010, доколкото той включва името на г-н Hemmati в приложение VIII от Регламент № 961/2010.

3)	Съветът на Европейския съюз понася четири пети от направените от него съдебни разноски и от тези на г-н Hemmati.

4)	Г-н Hemmati понася една пета от направените от него съдебни разноски и от тези на Съвета.

(1) ОВ C 109, 14.4.2012 г.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/16

Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Free/СХВП — Conradi + Kaiser (FreeLounge)

(Дело T-161/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „FreeLounge“ - По-ранна национална фигуративна марка „free LA LIBERTÉ N’A PAS DE PRIX“, по-ранна национална словна марка „FREE“, наименование на дружество „FREE“ и име на домейн „FREE.FR“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Правомощие за изменение))

2014/C 235/20

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Free SAS (Париж, Франция) (представител: Y. Coursin, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Conradi + Kaiser GmbH (Kleinmaischeid, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 януари 2012 г. (преписка R 437/2011-2) относно производство по възражение между Free SAS и Conradi + Kaiser GmbH.

Диспозитив

Отменя решението на втория апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 25 януари 2012 г. (преписка R 437/2011-2), доколкото в него той е приел, че услугите за публикуване в интернет на книги и на електронни периодични издания, както и услугите за публикуване на периодични издания и на книги в електронна форма, също в интернет, спадащи към клас 41 и посочени в заявката за регистрация, не са подобни на услугите за разпространение на информация по електронен път, по-конкретно в мрежите за световна комуникация от вида на интернет, спадащи към клас 38 и обхванати от по-ранната фигуративна марка.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 194, 30.6.2012 г.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/16

Решение на Общия съд от 5 юни 2014 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (Dracula Bite и DRACULA BITE)/СХВП

(Дела T-495/12-T-497/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративни марки на Общността „Dracula Bite“ и „DRACULA BITE“ - По-ранна национална фигуративна марка „Dracula“ - Липса на реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2014/C 235/21

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Drinks SA (Щей, Румъния) (представител: V. von Bomhard, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: SC Alexandrion Grup Romania Srl (Плеаза, Румъния) (представители: M. Niculeasa, G. Trantea и B. Mărculeţ, avocats)

Предмет

Три жалби срещу три решения на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 септември 2012 г. (преписки R 680/2011-4, R 682/2011-4 и R 679/2011-4) относно три производства по възражение между European Drinks SA и SC Alexandrion Grup Romania Srl.

Диспозитив

1)	Съединява дела T-495/12, T-496/12 и T-497/12 за целите на постановяване на съдебното решение.

2)	Отхвърля жалбите.

3)	Осъжда European Drinks SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/17

Решение на Общия съд от 5 юни 2014 г. — Brune/Комисия

(Дело T-269/13 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Конкурс на общо основание - Невключване в списъка с резерви за бъдещи назначения - Ново решение на Комисията, прието след отмяна от страна на Съда на публичната служба - Невземане на участие в устния изпит))

2014/C 235/22

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Markus Brune (Бон, Германия) (представител: H. Mannes, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers)

Предмет

Жалба срещу Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 21 март 2013 г. по дело Brune/Комисия (F-94/11, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Markus Brune понася направените от него съдебни разноски и заплаща съдебните разноски на Европейската комисия, направени в рамките на производството пред настоящата съдебна инстанция.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/18

Определение на председателя на Общия съд от 23 май 2014 г. — SolarWorld и др./Съвет

(Дело T-141/14 R)

((Обезпечително производство - Дъмпинг - Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република - Окончателно антидъмпингово мито - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

2014/C 235/23

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: SolarWorld AG (Бон, Германия), Brandoni solare SpA (Кастелфидардо, Италия) и Solaria Energia y Medio Ambiente, SA (Мадрид, Испания) (представители: L. Ruessmann, lawyer, и J. Beck, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: B. Driessen)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, стр. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/18

Определение на председателя на Общия съд от 23 май 2014 г. — SolarWorld и др./Съвет

(Дело T-142/14 R)

((Обезпечително производство - Субсидии - Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република - Окончателно изравнително мито - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

2014/C 235/24

Език на производството: английски

Страни

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: B. Driessen)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, стр. 66).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/19

Жалба, подадена на 20 март 2014 г. — La Zaragozana/СХВП — Charles Cooper (GREEN'S)

(Дело T-197/14)

2014/C 235/25

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: La Zaragozana, SA (Сарагоса, Испания) (представител: L. Broschat García, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Charles Cooper Ltd (Лийдс, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят твърди, че Общият съд трябва да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 януари 2014 г., постановено по преписка R 1284/2012-5.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Charles Cooper Ltd

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „GREEN’S“ за стоки от клас 32 — заявка за регистрация на марка на Общността № 8 189 813

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националната словна марка „AMBAR-GREEN“

Решение на отдела по споровете: уважава възражението

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/19

Жалба, подадена на 26 март 2014 г. — The Body Shop International/СХВП — Spa Monopole (SPA WISDOM)

(Дело T-201/14)

2014/C 235/26

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Body Shop International plc (Littlehampton, Обединено кралство) (представители: I. Vernimme, H. Viaene, S. Vandewynckel и D. Gillet, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV (Spa, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 16 януари 2014 г. по преписка R 1516/2012-4;

—	да осъди ответника и, ако е необходимо встъпилата страна, да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „SPA WISDOM“ за стоки от клас 3 — заявка за марка на Общността № 8 900 748

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словната марка „SPA“, регистрирана за държавите от Бенелюкс под № 389 230, 499 046 и 372 307 и словната марка „LES THERMES DE SPA“, регистрирана за държавите от Бенелюкс под № 693 395.

Решение на отдела по споровете: Уважава възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/20

Жалба, подадена на 28 март 2014 г. — LR Health & Beauty Systems/СХВП — Robert McBride (LR nova pure.)

(Дело T-202/14)

2014/C 235/27

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: LR Health & Beauty Systems GmbH (Аален, Германия) (представители: N. Weber и L. Thiel, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Robert McBride Ltd (Манчестър, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация на вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 22 януари 2014 г. по дело R 272/2013-2,

—	да осъди ответника и евентуално другата страна в производството да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словните елементи „LR nova pure.“ за стоки от клас 3 — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 851 361

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: международната регистрация на словната марка „NOVA“

Решение на отдела по споровете: уважава възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/21

Жалба, подадена на 14 април 2014 г. — Intesa Sanpaolo/UAMI (NEXTCARD)

(Дело T-233/14)

2014/C 235/28

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Intesa Sanpaolo SpA (Торино, Италия) (представители: P. Pozzi, G. Ghisletti и F. Braga, avvocati)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 10 февруари 2014 г. по преписка R 1807/2013-5,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка NEXTCARD за стоки и услуги от класове 9 и 36 — Заявка за регистрация на марка на Общността № 11 379 931

Решение на проверителя: Отхвърля частично искането

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/21

Жалба, подадена на 17 април 2014 г. — Yoworld/СХВП — Nestlé (yogorino)

(Дело T-246/14)

2014/C 235/29

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Yoworld SA (Люксембург, Люксембург) (представители: A. Tornato и D. Hazan, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Société des produits Nestlé SA (Вьове, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 20 декември 2013 г., постановено по преписка R 115/2013-2;

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „yogorino“ за стоки и услуги от класове 5, 35 и 43 — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 4 36 536

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: по-ранна марка на Общността № 7 2 56 829

Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отменя частично обжалваното решение

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/22

Жалба, подадена на 17 април 2014 г. — Meica/СХВП — Salumificio Fratelli Beretta (MINIMINI)

(Дело T-247/14)

2014/C 235/30

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG (Edewecht, Германия) (представител: S. Labesius, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Salumificio Fratelli Beretta SpA (Barzanò, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 14 февруари 2014 г., постановено по преписка R 1159/2013-4;

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словните елементи „STICK MINIMINI Fratelli Beretta 1812 GLI ORIGINALI“ за стоки и услуги от класове 29 и 43 — заявка за регистрация на марка на Общността № 1 0 0 67 031

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „Mini Wini“ за стоки и услуги от класове 29 и 38 — регистрация на марка на Общността № 3 2 97 835

Решение на отдела по споровете: уважава възражението частично

Решение на апелативния състав: отменя обжалваното решение и отхвърля възражението изцяло

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/23

Жалба, подадена на 14 април 2014 г. — Masafi/СХВП — Hd1 (masafi juice)

(Дело T-248/14)

2014/C 235/31

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Masafi Co. LLC (Дубай, Обединени арабски емирства) (представител: G. Hinarejos Mulliez, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hd1 Ltd (Хъдърсфийлд, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение R 119/2013-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 10 февруари 2014 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: черно-бяла фигуративна марка, съдържаща словния елемент „masafi“ за стоки от клас 32

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация № 2 551 560 в Обединеното кралство на словната марка „masafi“

Решение на отдела по споровете: уважава възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, букви a) и б) и на член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/23

Жалба, подадена на 16 април 2014 г. — Masafi/СХВП — Hd1 (masafi)

(Дело T-249/14)

2014/C 235/32

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Masafi Co. LLC (Дубай, Обединени арабски емирства) (представител: G. Hinarejos Mulliez, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hd1 Ltd (Хъдърсфийлд, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение R 1131/2013-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 февруари 2014 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: черно-бяла фигуративна марка, съдържаща словния елемент „masafi“ за стоки от класове 29, 30 и 32

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, букви a) и б) от Регламента относно марката на Общността.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/24

Жалба, подадена на 23 април 2014 г. — Aalto-korkeakoulusäätiö/СХВП (APPCAMPUS)

(Дело T-255/14)

2014/C 235/33

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aalto-korkeakoulusäätiö (Хелзинки, Финландия) (представител: C. Tomás Pedro, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 24 януари 2014 г. по преписка R 713/2013-2 в частта, в която се потвърждава решението за fjudp на защита в Европейския съюз на международната регистрация 1 134 485 словната марка „APPCAMPUS“ за софтуер, магнитни носители на данни, записващи дискове, компакт-дискове, DVD дискове и други дигитални записващи носители от клас 9, както и за технологични услуги, проучвания и дизайн, свързани с тях, проектиране и разработване на компютърен софтуер от клас 42,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: международна регистрация, посочваща Европейския съюз, № 1 134 485 на словна марка „APPCAMPUS“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 38, 41 и 42

Решение на проверителя: заявената марка частично не отговаря на условията за регистрация

Решение на апелативния състав: частично отменя обжалваното решение

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) и на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/25

Жалба, подадена на 25 април 2014 г. от Robert Walton срещу Определение от 27 февруари 2014 г. на Съда на публичната служба по дело F-32/13, Walton/Комисия

(Дело T-261/14 P)

2014/C 235/34

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Robert Walton (Оксфорд, Обединено кралство) (представител: F. Moyse, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Определение на Съда на публичната служба от 27 февруари 2014 г. по дело F-32/13, Walton/Комисия;

—	да върне делото на Съда на публичната служба, който да разгледа третото правно основание, посочено в жалбата в първоинстанционното производство, и да се произнесе по другите две правни основания в съответствие със съдебното решение по настоящата жалба;

—	да осъди ответника по жалбата да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като Съдът на публичната служба на Европейския съюз не мотивирал решението си и не се произнесъл по правно основание, изтъкнато в първоинстанционното производство.

2.	Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа на силата на пресъдено нещо, тъй като Съдът на публичната служба дал погрешна правна квалификация на предмета и основанието в разглежданите съдебни и други решения във връзка с предмета на жалбата в първоинстанционното производство.

3.	Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита и на оправданите правни очаквания, довело до допускането на извинима грешка от страна на жалбоподателя.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/25

Жалба, подадена на 24 април 2014 г. — Bionecs/СХВП — Fidia Farmaceutici (BIONECS)

(Дело T-262/14)

2014/C 235/35

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Bionecs GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: M. Knitter, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fidia Farmaceutici SpA (Abano Terme, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 февруари 2014 г., постановено по преписка R 1179/2013-1;

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „BIONECS“ за стоки и услуги от класове 5, 29 и 35 — заявка за регистрация на марка на Общността № 10 650 638

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „BIONECT“ за стоки от клас 5, регистрирана като международна марка под номер 715 915

Решение на отдела по споровете: уважава възражението частично

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/26

Жалба, подадена на 7 май 2014 г. — mobile.international/СХВП — Rezon (mobile.de)

(Дело T-322/14)

2014/C 235/36

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: mobile.international GmbH (Клайнмахнов, Германия) (представител: T. Lührig, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Резон ООД (София, България)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 13 февруари 2014 г. (преписка R 951/2013-1),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Съдържащата словните елементи „mobile.de“ фигуративна марка за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38 и 42 — Марка на Общността № 8 838 609

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Резон ООД

Основание на искането за обявяване на недействителност: Съдържащата словния елемент „mobile“ национална фигуративна марка за услуги от класове 35, 39 и 42

Решение на отдела по отмяна: Отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: Уважава жалбата и връща преписката на отдела по отмяна.

Изложени правни основания:

—	Нарушение на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95,

—	Нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент № 2868/95,

—	Нарушение на член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на възражението за злоупотреба с право във връзка с член 56, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/27

Жалба, подадена на 6 май 2014 г. — mobile.international/СХВП — Резон (mobile.de)

(Дело T-325/14)

2014/C 235/37

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: mobile.international GmbH (Клайнманов, Германия) (представител: T. Lührig, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Резон ООД (София, България)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 януари 2014 г. (преписка R 922/2013-1),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „mobile.de“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38 и 42 — марка на Общността № 9 376 989.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Резон ООД.

Основание на искането за обявяване на недействителност: съдържащата словния елемент „mobile“ национална фигуративна марка за услуги от класове 35, 39 и 42.

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и връща преписката на отдела по отмяна.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95,

—	нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент № 2868/95,

—	нарушение на член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на възражението за злоупотреба с право във връзка с член 56, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/28

Жалба, подадена на 13 май 2014 г. — Compagnie des fromages & Richesmonts/СХВП — Grupo Lactalis Iberia (изображение на червено-бяло шахматно поле)

(Дело T-327/14)

2014/C 235/38

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Compagnie des fromages & Richesmonts (Puteaux, Франция) (представители: T. Mollet-Vieville и T. Cuche, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grupo Lactalis Iberia, SA (Мадрид, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме валидността на марката на Общността № 6 059 687 за обозначаването на сирена,

—	вследствие на това да отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 март 2014 г., с което се обявява недействителността на марката на Общността № 6 059 687,

—	при условията на евентуалност, да отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 март 2014 г., с което се обявява недействителността на марката на Общността № 6 059 687 за обозначаването на сирена;

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, представляваща червено-бяло шахматно поле, за стоки и услуги от клас 29 — заявка за регистрация на марка на Общността № 6 059 687.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Grupo Lactalis Iberia, SA.

Основание на искането за обявяване на недействителност: абсолютни основания за недействителност по член 52, параграф 1, буква a) във връзка с член 7, параграф 1, букви б), в) и г) от Регламент № 207/2009.

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по отмяна и обявявя недействителността на разглежданата марка.

Изложени правни основания: апелативният състав е допуснал грешки по отношение на фактите и при прилагане на правото (нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009; нарушение на член 52, параграф 1, точка a) от Регламент № 207/2009).

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/29

Жалба, подадена на 13 май 2014 г. — Helbrecht/СХВП — Lenci Calzature(SportEyes)

(Дело T-333/14)

2014/C 235/39

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Andreas Helbrecht (Хилден, Германия) (представител: C. König, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lenci Calzature SpA (Turchetto-Montecarlo, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 27 февруари 2014 г. по преписка R 830/2013-5,

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Lenci Calzatura S.p.A., в случай че встъпи в това производство, да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „SportEyes“ за стоки от клас 25 — заявка за марка на Общността № 7 5 04 525.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка, която съдържа словните елементи „EYE SPORT EYE“, „EYE fashion EYE“ и „EYE“ за стоки от клас 25.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Lenci Calzature SpA.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/29

Жалба, подадена на 21 май 2014 г. — Lidl Stiftung/СХВП (Deluxe)

(Дело T-344/14)

2014/C 235/40

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lidl Stiftung & Co. KG (Некарсулм, Германия) (представители: M. Kefferpütz и A. Wrage, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 март 2014 г. по преписка R 1223/2013-1,

—	да установи, че разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 не противоречи на публикуването на заявената марка,

—	да върне на ответника заявка № 01 1 4 27 507 за продължаване на процедурата по регистрация,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските в апелативното производство.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: съдържащата словния елемент „Deluxe“ фигуративна марка за стоки и услуги от класове 5, 29, 30, 31, 32 и 33 — заявка за марка на Общността № 1 1 4 27 507.

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/30

Жалба, подадена на 19 май 2014 г. — Quanzhou Wouxun Electronics/СХВП — Locura Digital (WOUXUN)

(Дело T-345/14)

2014/C 235/41

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Quanzhou Wouxun Electronics Co. Ltd (Quanzhou, Китай) (представители: A. Sebastião и J. Pimenta, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Locura Digital, SL (Granollers, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 февруари 2014 г. по преписка R 407/2013-4,

—	за задължи СХВП да откаже напълно регистрацията на марка на Общността № 10072478 „WOUXUN“,

—	да осъди Locura Digital, SL да поеме направените в хода на производството съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Locura Digital, SL.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „WOUXUN“ за стоки и услуги от класове 9, 39 и 42 — заявка за регистрация на марка на Общността № 1 0 0 72 478.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словни марки „WOUXUN“ за стоки и услуги от класове 9, 35 и 38.

Решение на отдела по споровете: възражението частично е отхвърлено.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/31

Жалба, подадена на 30 май 2014 г. — Europower/Комисия

(Дело T-383/14)

2014/C 235/42

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Europower SpA (Милано, Италия) (представители: G. Cocco и L. Salomoni, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението, с което е отхвърлена офертата на Europower S.p.A. в процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждане на тригенерационна електроцентрала с газови турбини и съответната поддръжка и е избран друг оферент,

—	да отмени решението относно характеристиките и предимствата на избраната оферта,

—	да отмени решението, с което е отказано копие от документацията, поискана от жалбоподателя със заявление от 7 април 2014 г., с всички произтичащи от това правни последици за осигуряване на достъп до документацията

—	да отмени последващия отказ за достъп след потвърждението на заявлението,

—

да отмени всички свързани с това последващи или по-ранни актове, дори тези, които все още не са известни, и по-конкретно, протоколите от процедурата за възлагане на обществената поръчка, евентуално сключения договор с избрания оферент, проверките за притежаване на заявените от избрания оферент реквизити, всички те неизвестни, като си запазва правото да изложи допълнителни мотиви на основание член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

При условията на евентуалност:

—	да отмени в тази част поканата за представяне на оферти,

—	да отмени в тази част административното приложение към поканата за представяне на оферти,

—	на последно място, да осъди Комисията да заплати обезщетение в размер, определен в хода на производството.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решението, с което е отхвърлена офертата на жалбоподателя в същата процедура за обществена поръчка, която е предмет и на дело T-355/14, STC SpA/Комисия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на съществени изисквания за форма, нарушение на принципите на равно третиране по член 148 от Регламент 1268/2012 (1), от нарушение на член 113 от Регламент 966/2012, от нарушение на условията на обществената поръчка, както и от наличието в случая на злоупотреба с власт.

—

Във връзка с това се изтъква, че за допускане до процедурата за обществената поръчка имало изисквания за технически капацитет по пункт II.2.3., според които конкурент, който не бил реализирал пряко поне две комбинирани централи с мощност не по-малко от 8 MW, се изключвал от участие. Избраният оферент трябвало да бъде изключен, тъй като не отговарял на тези минимални изисквания, предвидени в условията за обществената поръчка.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 149 от Регламент 1268/2012; нарушение на член 113 от Регламент 966/2012 (2); нарушение на Директива 2004/18/EО (3) (съображение 39), както и от наличието в случая на злоупотреба с власт.

—

Във връзка с това се изтъква, че изборът на изпълнител и възлагането на обществената поръчка са незаконосъобразни, тъй като избраният оферент не е имал право да получи тази оценка, тъй като оценяването на техническата оферта въз основа на определените от Комисията критерии задължително трябвало да се основава на ефективната производителност на централата, а не на едностранното изявление на конкурента. От това произтича нарушаване на прозрачността и на равното третиране в процедурата за възлагане на поръчката.

Третото правно основание е изведено от нарушение на член 112 от Регламент 966/2012, нарушение на принципа на поверителност на офертите по член 111 от Регламент 966/2012, нарушение на членове 157 и 159 от Регламент 1268/2012, както и от наличието в случая на злоупотреба с власт.

—

В това отношение се твърди, че действията във връзка с възлагането на поръчката били осъществени в едно-единствено заседание, когато била разгледана административната документация с оглед на достъпа до процедурата, техническата оферта и икономическата оферта. Този modus operandi противоречал на принципа на поверителност на офертите и на принципа на разделяне на офертите.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на прозрачност, нарушение на членове 15 и 298 от Договора, нарушение на член 102 от Регламент 966/2012, нарушение на член 6 от Директива 2004/18/CE, както и от наличието в случая на злоупотреба с власт.

—

Във връзка с това се изтъква, че след приемане на решението, с което е отхвърлена представената оферта, Комисията представила само таблицата с дадените оценки и неправомерно впоследствие отказала достъп до документацията, поискана с потвърждението на заявлението по смисъла на член 7 и сл. от Регламент 1049/2001 (4).

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на прозрачност, от нарушение на членове 157 и 158 от Регламент 1268/2012, както и от наличието в случая на злоупотреба с власт.

—	Във връзка с това се изтъква, че в нарушение на член 157 от Регламент 1268/2012, тъй като на жалбоподателя не били дадени копия от протоколите за поръчката и от актовете за окончателното възлагане, той не могъл да се запознае със спазването на указаните в посочените правила условия.

(1) Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, стр. 1).

(2) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1).

(3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116, поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282).

(4) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/32

Жалба, подадена на 3 юни 2014 г. — Италия/Комисия

(Дело T-384/14)

2014/C 235/43

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: B. Tidore, avvocato dello Stato, G. Palmieri)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение № (2014) 2008 на Комисията за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки и по-специално от Италия в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на общностните принципи и от непълнота на разследването.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Комисията е извършила финансова корекция в резултат на някои пропуски, установени при проверки на място, проведени само в районите на Лацио и Абруцо. Жалбоподателят оспорва прилагането на резултатите от тези проверки отвъд посочените райони и определянето на размера на компенсацията на 5 %, тъй като положението на различните райони в Италия е много различно и предвид че във всички случаи е засегната една единствена разплащателна агенция (AGEA).

Второто правно основание е изведено от нарушение на членове 43 и 48 от Регламент № 1782/2003 (1).

—

В решението си Комисията упреквала италианската държава, че е приложила неправилно правната уредба в областта на специалните права, като е приела, че е възникнала опасност за фонда. Жалбоподателят твърди, че членове 43 и 48 от Регламент № 1782/2003 не предвиждат специфичен ред за преразпределение на специалните права са случаите, обхванати от проверката на Комисията, и че приетата в Италия методология не само съответства напълно на посочената правна уредба, но и не представлява, сама по себе си, особен риск за фонда.

Третото правно основание е изведено от нарушение на общите принципи относно финансовите компенсации и зачитането на критериите за признаване, както и от недостатъчно мотивиране.

—

В решението си Комисията извършила компенсация във връзка с оперативни пропуски от страна на ARBEA — разплащателна агенция, чието одобрение е оттеглено с решение на административните органи от 12 май 2010 г., считано от 16 октомври 2010 г., от който момент функциите на ARBEA са поети от AGEA. Жалбоподателят оспорва начина на действие на Комисията, която е оставила в сила за 2010 г. компенсацията, която вече е била извършена за финансовите 2007 — 2009 г., като е изходила от предположението, че вече установените рискове все още съществуват и като е приела същия процент. Той оспорва също така прилагането на компенсацията за периода между оттеглянето на одобрението и поемането на функциите от страна на AGEA.

(1) Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/34

Жалба, подадена на 26 май 2014 г. — ZZ/ЕЦМНН

(Дело F-22/14)

2014/C 235/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, lawyers)

Ответник: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН)

Предмет на производството

Отмяна на решението, с което се отхвърля искането на жалбоподателката за установяване, че е претърпяла психически тормоз, упражнен от прекия ѝ ръководител и, второ, на решението договорът ѝ да не се подновява, и на две други решения, с които се отхвърлят оплакванията ѝ срещу нейните ръководители. В съответствие с това жалбоподателката иска да бъде извършено ново разследване и претендира обезщетение за материалните и нематериални вреди, които твърди, че е претърпяла

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на директора на ЕЦМНН от 11 септември 2012 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателката;

—	да се отмени решението от 14 септември 2012 г. договорът на жалбоподателката да не се подновява;

—	да се отмени решението на председателя на управителния съвет на ЕЦМНН oт 13 май 2013 г. и това на директора на ЕЦМНН от 25 юни 2013 г., с които се отхвърлят твърденията на жалбоподателката в оплакването ѝ от 10 декември 2013 г.;

—	да се разпореди ново редовно, непредубедено и безпристрастно разследване;

—	да се присъди обезщетение за претърпени от жалбоподателката материални вреди, оценени на 4 30 202 EUR;

—	да се присъди обезщетение за претърпени от жалбоподателката морални вреди, оценени на 1 20 000 EUR;

—	ЕЦМНН да се осъди да заплати съдебните разноски.

21.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/35

Жалба, подадена на 22 май 2014 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-48/14)

2014/C 235/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: R. Duta, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна, от една страна, на решението от 14 февруари 2014 г., с което конкурсната комисия в процедурата за подбор EPSO/AD/177/10-AUDIT2013-Администратори-AD5 потвърждава, след преразглеждане, първоначалното решение на конкурсната комисия от 3 октомври 2013 г. да не допусне жалбоподателя до изпитите по модела „Център за оценяване“, а от друга страна, доколкото е необходимо, отмяна на първоначалното решение от 3 октомври 2013 г.

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят решенията на конкурсната комисия от 14 февруари 2014 г. и 3 октомври 2013 г., според които кандидатурата за конкурс EPSO/AD/177/10-AUDIT2013-Администратори-AD5 е отхвърлена,

—	да се присъдят всички полагащи се права в тази област,

—	да се осъди Комисията да заплати сума в размер на 5 000 EUR или друга сума, дори по-голяма, която да се определи от Съда на публичната служба ex aequo et bono за поправяне на обидата, причинена от обработването на кандидатурата му,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 235

Издание на български език	Информация и известия	Година 57 21 юли 2014 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2014/C 235/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2014/C 235/02	Дело C-143/14: Преюдициално запитване от Finanzgerichts Berlin-Brandenburg (Deutschland), постъпило на 26 март 2014 г. — TMK Europe GmbH/Hauptzollamt Frankfurt (Oder)	2

2014/C 235/03	Дело C-148/14: Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 31 март 2014 г. — Федерална република Германия/Nordzucker AG	2

2014/C 235/04	Дело C-175/14: Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 10 април 2014 г. — Ralph Prankl	3

2014/C 235/05	Дело C-176/14: Преюдициално запитване от Raad van State van België (Белгия), постъпило на 10 април 2014 г. — Joris Van Hauthem, Ann Frans/Vlaamse Gemeenschap	4

2014/C 235/06	Дело C-200/14: Преюдициално запитване от Tribunalul Sibiu (Румъния), постъпило на 22 април 2014 г. — Silvia Georgiana Câmpean/Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Mediaș, Administrația Fondului pentru Mediu	5

2014/C 235/07	Дело C-203/14: Преюдициално запитване от Tribunal Català de Contractes del Sector Públic (Испания), постъпило на 23 април 2014 г. — Consorci Sanitari del Maresme/Corporació de Salut del Maresme i la Selva	5

2014/C 235/08	Дело C-215/14: Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice, Chancery Division (Обединено кралство) на 28 април 2014 г. — Société de Produits Nestlé SA/Cadbury UK Ltd	6

2014/C 235/09	Дело C-220/14 P: Жалба, подадена на 5 май 2014 г. от Ahmed Abdelaziz Ezz, Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-256/11, Ahmed Abdelaziz Ezz, Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin, Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar/Съвет на Европейския съюз	6

2014/C 235/10	Дело C-221/14 P: Жалба, подадена на 7 май 2014 г. от H срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-490/13, GJ/Съд	7

2014/C 235/11	Дело C-222/14: Преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция), постъпило на 7 май 2014 г. — Konstantinos Maistrellis/Ypourgos Dikaiosynis, Diafaneias kai Anthropinon Dikaiomaton	8

2014/C 235/12	Дело C-232/14: Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 12 май 2014 г. — Portmeirion Group UK Ltd/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs	9

2014/C 235/13	Дело C-235/14: Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 13 май 2014 г. — Safe Interenvios, S.A./Liberbank, S.A. и др.	9

2014/C 235/14	Дело C-238/14: Иск, предявен на 13 май 2014 г. — Европейска комисия/Велико херцогство Люксембург	10

2014/C 235/15	Дело C-252/14: Преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen (Швеция), постъпило на 23 май 2014 г. — Pensioenfonds Metaal en Technie/Skatteverket	11

2014/C 235/16	Дело C-263/14: Жалба, подадена на 28 май 2014 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз	11

	Общ съд
2014/C 235/17	Дело T-66/12: Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Sedghi и Azizi/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Заличаване от списъка на съответните лица и образувания — Жалба за отмяна — Правен интерес — Допустимост — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката)	13

2014/C 235/18	Дело T-67/12: Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Sina Bank/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Актове, които не подлежат на обжалване — Недопустимост — Право на защита)	14

2014/C 235/19	Дело T-68/12: Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Hemmati/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Забрана за влизане или за транзитно преминаване — Жалба за отмяна — Правен интерес — Допустимост — Задължение за мотивиране)	15

2014/C 235/20	Дело T-161/12: Решение на Общия съд от 4 юни 2014 г. — Free/СХВП — Conradi + Kaiser (FreeLounge) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността FreeLounge — По-ранна национална фигуративна марка free LA LIBERTÉ N’A PAS DE PRIX, по-ранна национална словна марка FREE, наименование на дружество FREE и име на домейн FREE.FR — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Правомощие за изменение)	16

2014/C 235/21	Дела T-495/12-T-497/12: Решение на Общия съд от 5 юни 2014 г. — European Drinks/СХВП — Alexandrion Grup Romania (Dracula Bite и DRACULA BITE)/СХВП (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративни марки на Общността Dracula Bite и DRACULA BITE — По-ранна национална фигуративна марка Dracula — Липса на реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009)	16

2014/C 235/22	Дело T-269/13 P: Решение на Общия съд от 5 юни 2014 г. — Brune/Комисия (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви за бъдещи назначения — Ново решение на Комисията, прието след отмяна от страна на Съда на публичната служба — Невземане на участие в устния изпит)	17

2014/C 235/23	Дело T-141/14 R: Определение на председателя на Общия съд от 23 май 2014 г. — SolarWorld и др./Съвет (Обезпечително производство — Дъмпинг — Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република — Окончателно антидъмпингово мито — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	18

2014/C 235/24	Дело T-142/14 R: Определение на председателя на Общия съд от 23 май 2014 г. — SolarWorld и др./Съвет (Обезпечително производство — Субсидии — Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република — Окончателно изравнително мито — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	18

2014/C 235/25	Дело T-197/14: Жалба, подадена на 20 март 2014 г. — La Zaragozana/СХВП — Charles Cooper (GREEN'S)	19

2014/C 235/26	Дело T-201/14: Жалба, подадена на 26 март 2014 г. — The Body Shop International/СХВП — Spa Monopole (SPA WISDOM)	19

2014/C 235/27	Дело T-202/14: Жалба, подадена на 28 март 2014 г. — LR Health & Beauty Systems/СХВП — Robert McBride (LR nova pure.)	20

2014/C 235/28	Дело T-233/14: Жалба, подадена на 14 април 2014 г. — Intesa Sanpaolo/UAMI (NEXTCARD)	21

2014/C 235/29	Дело T-246/14: Жалба, подадена на 17 април 2014 г. — Yoworld/СХВП — Nestlé (yogorino)	21

2014/C 235/30	Дело T-247/14: Жалба, подадена на 17 април 2014 г. — Meica/СХВП — Salumificio Fratelli Beretta (MINIMINI)	22

2014/C 235/31	Дело T-248/14: Жалба, подадена на 14 април 2014 г. — Masafi/СХВП — Hd1 (masafi juice)	23

2014/C 235/32	Дело T-249/14: Жалба, подадена на 16 април 2014 г. — Masafi/СХВП — Hd1 (masafi)	23

2014/C 235/33	Дело T-255/14: Жалба, подадена на 23 април 2014 г. — Aalto-korkeakoulusäätiö/СХВП (APPCAMPUS)	24

2014/C 235/34	Дело T-261/14 P: Жалба, подадена на 25 април 2014 г. от Robert Walton срещу Определение от 27 февруари 2014 г. на Съда на публичната служба по дело F-32/13, Walton/Комисия	25

2014/C 235/35	Дело T-262/14: Жалба, подадена на 24 април 2014 г. — Bionecs/СХВП — Fidia Farmaceutici (BIONECS)	25

2014/C 235/36	Дело T-322/14: Жалба, подадена на 7 май 2014 г. — mobile.international/СХВП — Rezon (mobile.de)	26

2014/C 235/37	Дело T-325/14: Жалба, подадена на 6 май 2014 г. — mobile.international/СХВП — Резон (mobile.de)	27

2014/C 235/38	Дело T-327/14: Жалба, подадена на 13 май 2014 г. — Compagnie des fromages & Richesmonts/СХВП — Grupo Lactalis Iberia (изображение на червено-бяло шахматно поле)	28

2014/C 235/39	Дело T-333/14: Жалба, подадена на 13 май 2014 г. — Helbrecht/СХВП — Lenci Calzature(SportEyes)	29

2014/C 235/40	Дело T-344/14: Жалба, подадена на 21 май 2014 г. — Lidl Stiftung/СХВП (Deluxe)	29

2014/C 235/41	Дело T-345/14: Жалба, подадена на 19 май 2014 г. — Quanzhou Wouxun Electronics/СХВП — Locura Digital (WOUXUN)	30

2014/C 235/42	Дело T-383/14: Жалба, подадена на 30 май 2014 г. — Europower/Комисия	31

2014/C 235/43	Дело T-384/14: Жалба, подадена на 3 юни 2014 г. — Италия/Комисия	32

2014/C 235/44	Дело T-500/13: Определение на Общия съд от 14 май 2014 г. — Seatech International и др./Комисия	33

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2014/C 235/45	Дело F-22/14: Жалба, подадена на 26 май 2014 г. — ZZ/ЕЦМНН	34

2014/C 235/46	Дело F-41/14: Жалба, подадена на 6 май 2014 г. — ZZ/Парламент	34

2014/C 235/47	Дело F-48/14: Жалба, подадена на 22 май 2014 г. — ZZ/Комисия	35

2014/C 235/48	Дело F-76/13: Определение на Съда на публичната служба от 4 юни 2014 г. — Fasano/Комисия	35