ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/2

Решение на Съда (голям състав) от 13 май 2014 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-184/11) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения - Неизпълнение - Член 260 ДФЕС - Държавни помощи - Възстановяване - Схема за помощи, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар - Индивидуални помощи, предоставяни в рамките на тази схема - Имуществени санкции))

2014/C 212/02

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Urraca Caviedes и B. Stromsky)

Ответник: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 260 ДФЕС — Неизпълнение на Решението на Съда от 14 декември 2006 г. по съединени дела C 485/03 — C-490/03, Комисия/Испания (Recueil, стр. I-11887) — Искане да се определи периодична имуществена санкция

Диспозитив

1)	Като не е предприело до датата на изтичане на срока, определен в издаденото от Комисията на 26 юни 2008 г. мотивирано становище, всички мерки за изпълнение на решение Комисия/Испания (C-485/03 — C-490/03, EU:C:2006:777), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.

2)	Осъжда Кралство Испания да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно сумата от 30 милиона евро.

3)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 186, 25.6.2011 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/3

Решение на Съда (осми състав) от 15 май 2014 г. — Louis Vuitton Malletier/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Friis Group International ApS

(Дело C-97/12 P) (1)

((Обжалване - Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка, изобразяваща закопчалка - Липса на отличителен характер - Частична недействителност - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 7, параграф 1, буква б))

2014/C 212/03

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Louis Vuitton Malletier (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, M. Boletto, E. Gavuzzi и N. Parrotta, avvocati)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral), Friis Group International (представител: C. Type Jardorf, advokat)

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (трети състав) от 14 декември 2011 г., Vuitton Malletier/СХВП и Friis Group International (изображение на закопчалка) (T-237/10), с което Общият съд частично уважава жалба за отмяна, подадена от притежателя на фигуративната марка на Общността, изобразяваща закопчалка и регистрирана за стоки от класове 9, 14, 18 и 25, срещу Решение R 1590/2008-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 24 февруари 2010 г., с което частично се отменя решението на отдела по отмяна да отхвърли искането за обявяване на недействителност на въпросната марка

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отхвърля насрещната жалба.

3)	Louis Vuitton Malletier, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Friis Group International ApS понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 126, 28.4.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/4

Решение на Съда (голям състав) от 13 май 2014 г. (преюдициално запитване от Audiencia Nacional — Испания) — Google Spain SL, Google Inc./Agencia de Protección de Datos (AEPD), Mario Costeja González

(Дело C-131/12) (1)

((Лични данни - Защита на физическите лица при обработването на тези лични данни - Директива 95/46/ЕО - Членове 2, 4, 12 и 14 - Материално и териториално приложно поле - Търсачки в интернет - Обработване на данни, съдържащи се на уебсайтове - Търсене, индексиране и съхраняване на тези данни - Отговорност на лицето, което управлява интернет търсачката - Установяване на територията на държава членка - Обхват на задълженията на лицето, което управлява интернет търсачката и на правата на засегнатото лице - Хартата на основните права на Европейския съюз - Членове 7 и 8))

2014/C 212/04

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Nacional

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Google Spain SL, Google Inc.

Ответници: Agencia de Protección de Datos (AEPD), Mario Costeja González

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Nacional (Испания) — Тълкуване на член 2, букви б) и г), член 4, параграф 1, букви а) и в), член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) и на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1) — Понятие за установен на територията на държава членка обект — Релевантни критерии — Понятие за „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“ — Временно съхраняване на индексираната от търсачките информация — Права на заличаване и блокиране на данни

Диспозитив

Член 2, букви б) и г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на посочения член 2, буква б), когато тази информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на същия член 2, буква г).

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.

Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.

Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

(1) ОВ C 165, 9.6.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/5

Решение на Съда (втори състав) от 15 май 2014 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Michael Timmel/Aviso Zeta AG

(Дело C-359/12) (1)

((Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2003/71/EО - Член 14, параграф 2, буква б) - Регламент (EО) №o809/2004 - Член 22, параграф 2 и член 29, параграф 1 - Основен проспект - Притурки към проспект - Окончателни условия - Дата и способ за публикуване на изискваната информация - Условия за публикуване в електронна форма))

2014/C 212/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: Michael Timmel

Ответник: Aviso Zeta AG

в присъствието на: Lore Tinhofer

Предмет

Преюдициално запитване — Handelsgericht Wien — Тълкуване на член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23) — Тълкуване на член 22, параграф 2, и на член 29, параграф 1, точка 1 от Регламент (EО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (ОВ L 149, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 60) — Публикуване на информация, която е била неизвестни към момента на одобряването на основния проспект — Обхват на задължението за предоставяне на публичен достъп до проспекта в разпечатана форма — Условия за публикуването на проспекта в електронна форма — Акционерно дружество, представило в проспект, озаглавен „окончателни условия“, неизвестна към момента на одобряването на този проспект информация — Липса на надлежно публикуване — Достъп да този проспект, който зависи от провеждането на процедура по регистрация и от заплащането на определена такса

Диспозитив

Член 22, параграф 2 от Регламент (EО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами следва да се тълкува в смисъл, че изискваната на основание на параграф 1 от този член информация, която, макар и да не е била известна към момента на публикуването на основния проспект, е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, трябва да бъде публикувана в тази притурка, ако тази информация съставлява съществен нов фактор, съществена грешка или съществена неточност във връзка със съдържащата се в проспекта информация, в състояние да повлияе на оценката на ценните книжа по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, като това следва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.

Не се изпълняват изискванията на член 22 от Регламент № 809/2004, ако се публикува основен проспект, който не съдържа изискваната съгласно параграф 1 от този член информация, и по-специално предвидената в приложение V към този регламент информация, ако това публикуване не е допълнено с публикуване на окончателни условия. За да може информацията, която трябва да се съдържа в основния проспект съгласно член 22, параграф 1 от Регламент № 809/2004, да бъде добавена към окончателните условия, е необходимо основният проспект да посочва включената в тези окончателни условия информация и тя да съответства на предвидените в член 22, параграф 4 от посочения регламент изисквания.

Член 29, параграф 1, точка 1 от Регламент № 809/2004 следва да се тълкува в смисъл, че изискването, според което проспектът трябва да е леснодостъпен на уебсайта, чрез който е предоставен публичен достъп до него, не е изпълнено, когато съществува задължение за регистрация в този уебсайт, съпроводено от клауза за ограничаване или изключване на отговорността и от задължението за посочване на конкретен адрес на електронна поща, или когато този електронен достъп е платен, или пък когато безплатната справка с частите от проспекта се ограничава до два документа на месец.

4)	Член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2003/71 следва да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да е публично достъпен както в седалището на емитента, така и в офисите на финансовите посредници.

(1) ОВ C 366, 24.11.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/6

Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Minister van Financiën/X BV

(Дело C-480/12) (1)

((Митнически кодекс на Общността - Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Режим на външен транзит - Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение - Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение - Шеста директива ДДС - Член 10, параграф 3 - Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС - Понятие за облагаеми сделки))

2014/C 212/06

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister van Financiën

Ответник: X BV

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия — Тълкуване на членове 203 и 204 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), на член 356, параграф 1 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3) и на член 7 от Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Превишаване на крайния срок, определен от отправното митническо учреждение за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, в който случай вносно митническо задължение възниква при определени условия, а не автоматично — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Понятие за внос

Диспозитив

Членове 203 и 204 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 444/2002 на Комисията от 11 март 2002 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 444/2002, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент и че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 444/2002, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение.

Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26 април 2004 година, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/7

Решение на Съда (втори състав) от 15 май 2014 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — T.C. Briels и др./Minister van Infrastructuur en Milieu

(Дело C-521/12) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 92/43/ЕИО - Член 6, параграфи 3 и 4 - Опазване на естествените местообитания - Специални защитени зони - Оценка на въздействието на план или проект върху защитена територия - Разрешение на план или на проект върху защитена територия - Компенсаторни мерки - Територия по „Натура 2000“„Vlijmens Ven, Moerputten & Bossche Broek“ - Проект за трасе на автомагистрала A2 „‘s Hertogenbosch-Eindhoven))

2014/C 212/07

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: T.C. Briels, M. Briels-Loermans, R.L.P. Buchholtz, Stichting A2-Platform Boxtel e.o. и др., H.W.G. Cox, G.P.A. Damman, P.A.M. Goevaers и др., J.H. van Haaren, L.S.P. Dijkman, R.A.H.M. Janssen, M.M. van Lanschot, J.E.A.M. Lelijveld и др., A. Mes и др., A.J.J. Michels, VOF Isphording и др., M. Peijnenborg, S. Peijnenborg-van Oers, G. Oude Elferink, W. Punte, P.M. Punte-Cammaert, Stichting Reinier van Arkel, E. de Ridder, W.C.M.A.J.G. van Rijckevorsel, M. van Rijckevorsel-van Asch van Wijck, Vereniging tot Behoud van het Groene Hart van Brabant, Stichting Boom en Bosch, Stichting Overlast A2 Vught e.o., Streekraad Het Groene Woud en De Meijerij, A.C.M.W. Teulings, Stichting Bleijendijk, M. Tilman, Vereniging van Eigenaars Appartementengebouw De Heun I и др., M.C.T. Veroude, E.J.A.M. Widlak, Van Roosmalen Sales BV и др., M.A.A. van Kessel, Bricorama BV и др.

Ответник: Minister van Infrastructuur en Milieu

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State — Тълкуване на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109) — Разрешаване на план или проект на определена защитена територия — Условия —Понятие за „отрицателно влияние върху съответната територия“

Диспозитив

Член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че план или проект, който не е непосредствено свързан с управлението на територия от значение за Общността или не е необходим за него, но има отрицателно въздействие върху съществуващ в нея тип естествено местообитание и който предвижда мерки за развитието на район с идентична или по-голяма площ на този тип местообитание в същата територия, засяга интегритета на тази територия. Такива мерки могат, когато е необходимо, да се квалифицират като „компенсаторни мерки“ по смисъла на параграф 4 от този член само ако са изпълнени предвидените в него условия.

(1) ОВ C 55, 23.2.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/8

Решение на Съда (десети състав) от 15 май 2014 г. — 1. garantovaná a.s./Европейска комисия

(Дело C-90/13 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Регламент (EО) № 1/2003 - Картели - Изчисляване на размера на глобата - Общ размер на оборота, реализиран за предходната стопанска година))

2014/C 212/08

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: 1. garantovaná a.s. (представители: K. Lasok QC, J. Holmes и B. Hartnett, barristers, O. Geiss, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: T. Vecchi и N. Khan)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2012 г. по дело 1. garantovaná/Комисия (T-392/09), с което Общият съд е отхвърлил жалба за частична отмяна на Решение C(2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 от Договора ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.396 — Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост), относно картел на пазара на прах и гранули от калциев карбид, както и на пазара на гранули от магнезий, функциониращ в голяма част от ЕИП, във връзка с определянето на цени, подялбата на пазари и обмена на данни, както и, при условията на евентуалност, намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя — Изчисляване на размера на глобата — Таван от 10 % от оборота — Релевантен оборот

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда 1. garantovaná a.s. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 114, 20.4.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/9

Решение на Съда (девети състав) от 15 май 2014 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Szatmári Malom kft/Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

(Дело C-135/13) (1)

((Селско стопанство - ЕЗФРСР - Регламент (ЕО) № 1698/2005 - Членове 20, 26 и 28 - Помощ за модернизация на земеделските стопанства и помощ за добавяне на стойност към земеделските и горски продукти - Условия за допустимост - Компетентност на държавите членки - Помощ за модернизация на съществуващия капацитет на мелници - Мелници, заменени от единна нова мелница без увеличаване на капацитета - Изключване - Принцип на равно третиране))

2014/C 212/09

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Szatmári Malom kft

Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

Предмет

Преюдициално запитване — Kúria — Тълкуване на член 20, буква б), точка iii), както и на член 26, параграф 1, буква a) и член 28, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101 и Поправка в ОВ L 206, 2.8.2012 г., стр. 23) — Помощ за подобряване конкурентоспособността на секторите на земеделието и горско стопанство — Мерки, насочени към преструктурирането и развитието на материалния потенциал и насърчаване на иновациите — Създаване от дружество с основна дейност производството на брашно, на нова мелница чрез обединяването на производствения капацитет на неговите съществуващи три мелници, подлежащи на затваряне — Модернизация на земеделските стопанства или добавяне на стойност към земеделските продукти

Диспозитив

Член 26, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за подобряване на общата производителност на земеделско стопанство по смисъла на посочената разпоредба не може да обхваща дейност, при която предприятие с предмет на дейност стопанисване на мелници закрива стари мелници, за да ги замени с нова мелница, без да разширява съществуващия капацитет.

Член 20, буква б), подточка iii) и член 28, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че дейност, състояща се в закриването на стари мелници и замяната им с нова мелница без разширяване на съществуващия капацитет, би могла да подобри общата производителност на предприятието по смисъла на втората от посочените разпоредби.

Член 28, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска по принцип приемането на национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда помощ за добавяне на стойност към земеделските продукти, която, що се отнася до предприятия, стопанисващи мелници, може да се предоставя само за дейности, целящи модернизиране на съществуващия капацитет на посочените мелници, а не за тези, предполагащи създаването на нов капацитет. Същевременно, при наличието на положение като разглежданото по главното производство, в което едно или повече мелнични съоръжения се закриват, за да бъдат заменени с ново мелнично съоръжение, без да се разширява съществуващият капацитет, националната юрисдикция трябва да се увери, че такава правна уредба се прилага така, че да се гарантира спазването на принципа на равно третиране.

(1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 15 май 2014 г. (преюдициално запитване Finanzgericht München — Германия) — Data I/O GmbH/Hauptzollamt München

(Дело C-297/13) (1)

((Преюдициално запитване - Тарифно класиране - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Раздел XVI, забележка 2 - Позиции 8422, 8456, 8473, 8501, 8504, 8543, 8544 и 8473 - Понятия за „части“ и „артикули“ - Части и принадлежности (двигатели, захранващи блокове, лазери, генератори, кабели и устройства за топлинно запечатване), предназначени за функционирането на системи за програмиране - Липса на приоритетно класиране в позиция 8473 спрямо другите позиции в глави 84 и 85))

2014/C 212/10

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht München

Страни в главното производство

Жалбоподател: Data I/O GmbH

Ответник: Hauptzollamt München

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht München — Тълкуване на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OB L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 2031/2001 от 6 август 2001 г. (ОВ L 279, стр. 1), Регламент (ЕО) № 1832/2002 на Комисията от 1 август 2002 г. (ОВ L 290, стр. 1), Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 г. (ОВ L 281, стр. 1) и с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. (ОВ L 327, стр. 1), и по-специално на забележка 2, букви a) и б) към раздел XVI [от КН] — Класиране на части и аксесоари (двигатели, захранващи блокове, лазери, кабели и устройства за топлинно запечатване и генератори), предназначение за системи за програмиране, класирани в позиция 8473 — Евентуално предимство на тази позиция по отношение на други позиции от глави 84 и 85

Диспозитив

Забележка 2, буква а) към раздел XVI от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, последователно изменено с Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 г., Регламент (ЕО) № 1832/2002 на Комисията от 1 август 2002 г., Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 г. и Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че стока, която може да бъде класирана едновременно в позиция 8473 от номенклатурата като част за машина, попадаща в позиция 8471 от посочената номенклатура, и в една от позициите 8422, 8456, 8501, 8504, 8543 и 8544 от същата номенклатура като самостоятелен артикул, трябва да бъде класирана като артикул в една от последните позиции в зависимост от особените му характеристики.

(1) ОВ C 260, 7.9.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/11

Решение на Съда (седми състав) от 15 май 2014 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Almos Agrárkülkereskedelmi kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága

(Дело C-337/13) (1)

((Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 90 - Намаляване на данъчната основа - Обхват на задълженията на държавите членки - Непосредствено действие))

2014/C 212/11

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Almos Agrárkülkereskedelmi kft

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága

Предмет

Преюдициално запитване — Kúria — Тълкуване на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Съвместимост с директивата на национално законодателство, което не предвижда възможност за коригиране на облагаемата основа в случай на неизпълнение на договор

Диспозитив

Разпоредбите на член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба, която не предвижда намаляване на данъчната основа на данъка върху добавената стойност в случай на неплащане на цената, ако се прилага предвиденото в параграф 2 от същия член дерогиране. В тази разпоредба обаче трябва да бъдат посочени всички други положения, при които съгласно параграф 1 от посочения член след сключването на сделка данъчнозадълженото лице не е получило отчасти или изцяло насрещната престация, което националната юрисдикция следва да провери.

Данъчнозадължените лица могат да се позоват пред националните юрисдикции на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 срещу държавата членка, за да получат намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност. Макар държавите членки да могат да предвидят, че упражняването на правото за намаляване на такава данъчна основа зависи от изпълнението на определени формалности, които по-специално позволяват да се докаже, че след сключването на сделката данъчнозадълженото лице в крайна сметка не е получило отчасти или изцяло насрещната престация, и че то може да се позове на едно от положенията, посочени в член 90, параграф 1 от Директивата 2006/112, така приетите мерки не трябва да надхвърлят необходимото за това доказване, което националната юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 304, 19.10.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/11

Жалба, подадена на 24 март 2014 г. от The Sunrider Corporation срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 23 януари 2014 г. по дело T-221/12 — The Sunrider Corporation/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-142/14 P)

2014/C 212/12

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: The Sunrider Corporation (представители: N. Dontas, K. Markakis, Δικηγόροι)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Общият съд:

—	да приеме настоящата жалба за допустима,

—

да отмени частично Решение на Общия съд на Европейския съюз (трети състав) от 23 януари 2014 г. по дело T-221/12 в частта, в която се отхвърлят второто правно основание (нарушение на член 75, второ изречение и член 76, параграф 1, второ изречение от Регламент № 207/2009 (1) относно марката на Общността) и третото правно основание (нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността), изложени от жалбоподателя в неговата жалба от 25 май 2012 г.,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на второто и третото правно основание, изложени от жалбоподателя в жалбата му от 25 май 2012 г., и за прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото въззивно производство пред Съда на Европейския съюз,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в първоинстанционното производство пред Общия съд, и

—	да осъди СХВП да заплати необходимите разходи на жалбоподателя в административно производство по преписка R2401/2010-4 пред четвърти апелативен състав на СХВП.

Основания и основни доводи

ПЪРВО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: Общият съд е нарушил член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО (2) и член 2, алинея 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004 (3) относно определението и обхвата на понятието „медицински“. Общият съд превишил правомощията си, създавайки нови правни определения, а именно това за продукти „за медицинска употреба в широкия смисъл на понятието“, като пренебрегнал съответните правни определения, въведени от законодателя на ЕС.

ВТОРО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: Общият съд нарушил правото на изслушване на жалбоподателя, тъй като неоснователно се позовал на решаващо за изхода на спора „добре известно обстоятелство“. Общият съд нарушил правото на изслушване на жалбоподателя, приемайки в точка 77 от обжалваното решение, че определено обстоятелство попадало в обхвата на понятието „добре известно обстоятелство“, без за този извод да се позове на каквото и да е доказателство от материалите по делото и без да посочи каквато и да е обосновка защо правно квалифицира подобно обстоятелство като „добре известно“.

ТРЕТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: Общият съд нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, тъй като (a) направил ограничен анализ и оценка на сходството само между билковите хранителни добавки и стоките, изрично посочени в заглавието на клас 32, без да разгледа конкретно дали изобщо има сходство между билковите хранителни добавки и останалите стоки, включени в клас 32, (б) изопачил съдържанието на оспореното решение и заменил направените от апелативния състав изводи и доводи относно понятието „съответни потребители“, и (в) допуснал грешка при прилагане на правото в анализа и оценката на конкретните фактори/критерии за сходство на разглежданите стоки, в частност по отношение (i) на тълкуването и прилагането на понятието „медицински“, като отнасящо се до основното предназначение на билковите хранителни добавки (ii) на правното изискване „голяма част“ от производителите на разглежданите стоки да бъдат същите (iii) на използвания при сравняването на продуктите правен критерий/стандарт (iv) на отхвърлянето като несъстоятелно на второто правно основание в жалбата (v) на неразглеждането на фактора „заменяемост“, и (vi) на неразглеждането на естеството на сравняваните стоки.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ, L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(3) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ, L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/13

Преюдициално запитване от Tribunalul Maramureș (Румъния), постъпило на 26 март 2014 г. — Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei/Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Cluj Napoca чрез Administrația Județeană a Finanțelor Publice Maramureș

(Дело C-144/14)

2014/C 212/13

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Maramureș

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei

Ответник: Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Cluj Napoca чрез Administrația Județeană a Finanțelor Publice Maramureș

Страна, привлечена по делото: Direcția Sanitar-Veterinară și Pentru Siguranța Alimentelor Maramureș

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира за целите на ДДС данъчнозадължено лице и да му наложи задължение за плащане на данъка и свързаните с това акцесорни задължения поради надвишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган декларация за данъка, от която е видно надвишаването на прага за освобождаване от ДДС.

В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага на данъчнозадължено лице задължението за плащане на ДДС с обратна сила, поради това че предоставените ветеринарномедицински услуги не са освободени от ДДС и е надвишен прагът за освобождаване от данъка в ситуация, при която:

—

данъчният орган не е регистрирал за целите на ДДС данъчнозадълженото лице по служебен ред и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата на представяне от данъчнозадълженото лице на данъчна декларация, от която е виден фактът, че е надвишило прага за освобождаване, а прави това едва впоследствие, след като с Правителствено постановление № 1620/2009 се изменят Методологичните норми за прилагане на Данъчния кодекс в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от същия освобождаване не се прилага по отношение на предоставянето на ветеринарномедицински услуги, както произтича от Решение на Съда от 24 май 1988 г. по дело Комисия/Италия, 122/87, и за период преди съответното изменение;

—	данъчният орган е узнал за надвишаването на прага за освобождаване преди изменението с Правителствено постановление № 1620/2009 в горепосочения смисъл на Методологичните норми за прилагане на Данъчния кодекс посредством данъчната декларация, подадена от данъчнозадълженото лице;

—

преди публикуването на Правителствено постановление № 1620/2009 данъчният орган не е издал в своята сфера на компетентност — в която попада и данъчнозадълженото лице по главното производство — данъчноадминистративни актове, с които да установи, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински амбулатории, не са се регистрирали за целите на ДДС вследствие на надвишаването на прага за освобождаване от ДДС и следователно, с които се установява задължение за плащане в тежест на тези субекти;

—	за периода преди приемането и влизането в сила на Правителственото постановление № 1620/2009, Решението на Съда от 24 май 1988 г. по дело Комисия/Италия, 122/87, не е публикувано никъде на румънски език.

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стp. 1, Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7 и поправка, ОВ L 347, 11.12.2006 г.).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/14

Иск, предявен на 4 април 2014 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-161/14)

2014/C 212/14

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Soulay, M. Clausen)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на ищеца

(1)

Съдът да обяви, че

—

като прилага намалена ставка по ДДС за доставките на услуги за инсталиране на „енергоспестяващи материали“ и за доставките на „енергоспестяващи материали“ от лице, което инсталира тези материали в жилище, доколкото тези доставки не могат да се считат за „предоставянето, строителството, обновяването и променянето на жилища като част от социална политика“ за целите на категория 10) от приложение III към Директивата за ДДС (1),

—

като прилага намалена ставка по ДДС за доставките на услуги по инсталиране на „енергоспестяващи материали“ и за доставките на „енергоспестяващи материали“ от лице, което инсталира тези материали в жилище, доколкото тези доставки, макар и да попадат извън обсега на обновяването и ремонтирането на частни жилища за целите на категория 10a) от приложение III към Директивата за ДДС, включват материали, които съставляват значителна част от стойността на доставяните услуги, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 98, разглеждан във връзка с приложение III към Директивата за ДДС;

(2)	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да се осъди да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 96 от Директивата за ДДС, стандартната ставка по ДДС, определена от всяка държава членка, подчинена на минималната ставка от 15 %, е приложима за всички доставки на стоки и услуги. Данъчна ставка, различна от стандартната ставка, може да се приложи единствено доколкото това е допустимо с оглед на останалите разпоредби на директивата. Член 98 предвижда, че държава членка може да прилага една или две намалени ставки за доставката на стоки и услуги, изброени в приложение III към директивата.

Комисията счита, че системата от намалени ставки, приложима за доставките на енергоспеставящи материали и за инсталирането на такива, установена в Закона за ДДС от 1994 г., раздел 29A, съгласно уточнението в схема 7A към този закон, превишава предоставените на държавите членки възможности в категории 10) и 10a) oт приложение III към Директивата за ДДС, които съответно включват „предоставянето, строителството, обновяването и променянето на жилища като част от социална политика“ и „обновяване и ремонтиране на частни жилища, с изключение на материали, които съставляват значителна част от стойността на доставяната услуга“.

Схемата на намалена данъчна ставка на Обединеното кралство, така както е описана в таблица 7A, част 2, група 2 към Закона за ДДС от 1994 г. не може да бъде директно свързана с жилищни въпроси като част от социалната политика и поради това надвишава допустимия обхват съгласно категория 10) от приложение III към Директивата за ДДС.

Таблица 7A, част 2, група 2 от Закона за ДДС от 1994 г., като прилага намалена ставка за доставката на услуги по инсталиране на „енергоспестяващи материали“ и за доставката на „енергоспестяващи материали“ от лицето, което ги инсталира в жилища, когато тези доставки включват предоставяне, строителство и променяне на частни жилища, без да се взимат предвид пропорционално стойността на тези материали, вкючена в общата стойност на доставената услуга, надхвърля изискването, установено в категория 10a), а именно, че намалената ставка може да се приложи единствено за обновяване и ремонтиране на частни жилища, с изключение на материали, които съставляват значителна част от стойността на доставяната услуга.

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/15

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 9 април 2014 г. — Saudaçor — Sociedade Gestora de Recursos e Equipamentos de Saúde dos Açores SA/Fazenda Pública

(Дело C-174/14)

2014/C 212/16

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Saudaçor — Sociedade Gestora de Recursos e Equipamentos de Saúde dos Açores SA

Ответник: Fazenda Pública

Преюдициални въпроси

Може ли националният съд да допълни понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. (1), като се позове на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г?

Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от Азорския автономен регион (Азорския автономен регион), с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с Азорския автономен регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област, като на Азорския автономен регион е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?

3)	В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за облагаема доставка на услуги?

4)	При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от освобождаване от ДДС съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г?

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/16

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 14 април 2014 г. — Наказателно производство срещу G

(Дело C-181/14)

2014/C 212/17

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страна в главното производство

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83/ЕО от 6 ноември 2001 г. (1), изменена с Директива 2004/27/ЕО от 31 март 2004 г. (2), да се тълкува в смисъл, че вещества или комбинация от вещества по смисъла на тази разпоредба, които само променят физиологичните функции на човека, тоест без да ги възстановяват или коригират, могат да се считат за лекарствен продукт само когато от тях има терапевтична полза или, при всички случаи, предизвикват положителна промяна на физиологичните функции? Поради това вещества или комбинация от вещества, които се употребяват заради психоактивното им въздействие, водещо до състояние на интоксикация, и освен това при всички случаи са опасни за здравето, изключени ли са от понятието за лекарствен продукт по директивата?

(1) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2) Директива 2004/27/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/EО (ОВ L 136, стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 116).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/16

Жалба, подадена на 14 април 2014 г. от ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s. и други срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 29 януари 2014 г. по дело T-528/09, Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-186/14 P)

2014/C 212/18

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s., ArcelorMittal Tubular Products Roman SA, Benteler Deutschland GmbH, по-рано Benteler Stahl//Rohr GmbH, Ovako Tube & Ring AB, Rohrwerk Maxhütte GmbH, TMK-Artrom SA, Silcotub SA, Dalmine SpA, Tubos Reunidos, SA, Vallourec Oil и Gas France, по-рано Vallourec Mannesmann Oil & Gas France, Vallourec Tubes France, по-рано V & M France, Vallourec Deutschland GmbH, по-рано V & M Deutschland GmbH, voestalpine Tubulars GmbH, Železiarne Podbrezová a.s. (представители: Dr G. Berrisch, Rechtsanwalt, B. Byrne, Solicitor)

Други страни в производството: Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени решение на Общия съд от 29 януари 2014 г. по дело T — 528/09,

—	да отхвърли първата част от третото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство,

—	да върне делото на Общия съд за произнасяне по останалата част от жалбата,

—	да осъди Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд по дело T — 528/09.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал три грешки при прилагане на правото.

Първо, Общият съд е тълкувал неправилно член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент (1) като е приел, че институциите не следва да вземат предвид вероятността положението на необикновено високо търсене скоро да приключи и че при положение на „нормално“ търсене ще се проявят действителните неблагоприятни последици от дъмпинговия внос, както и че институциите са обяснили с дъмпинговия внос последиците от свиването на търсенето.

Второ, Общият съд е приложил неправилно член 3, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент и е нарушил член 6, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, като е отменил обжалвания регламент (2) на основание, че предположенията на Комисията във временния регламент относно вероятната промяна на обемите и на цените на дъмпинговия внос не съответстват изцяло, както се твърди, на данните след разследвания период.

Трето, Общият съд погрешно е стигнал до извода, че констатациите на институциите са опорочени от явна грешка в преценката и Общият съд не е спазил границите на съдебния контрол.

(1) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ, L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223); заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (кодифицирана версия) (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51).

(2) Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 262, стр. 19).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/17

Жалба, подадена на 15 април 2014 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 29 януари 2014 г. по дело T-528/09, Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-193/14 P)

2014/C 212/19

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, B. O'Connor, Solicitor, S. Gubel, avocat)

Други страни в производството: Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd, Европейска комисия, ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s., ArcelorMittal Tubular Products Roman SA, Benteler Deutschland GmbH, по-рано Benteler Stahl//Rohr GmbH, Ovako Tube & Ring AB, Rohrwerk Maxhütte GmbH, Dalmine SpA, Silcotub SA, TMK-Artrom SA, Tubos Reunidos, SA, Vallourec Oil and Gas France, по-рано Vallourec Mannesmann Oil & Gas France, Vallourec Tubes France, по-рано V & M France, Vallourec Deutschland GmbH, по-рано V & M Deutschland GmbH, voestalpine Tubulars GmbH, Železiarne Podbrezová a.s.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз (втори състав) от 29 януари 2014 г. по дело Case C-528/09, Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd/Съвет на Европейския съюз,

—	да отхвърли като неоснователно първото твърдение, изложено от жалбоподателите в първоинстанционното производство по третото посочено от тях основание,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на останалите основания, изложени в първоинстанционното производство, доколкото Общият съд не установил фактите,

—	да осъди Hubei да заплати съдебните разноски, направени от Съвета в първоинстанционното и в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Съветът поддържа, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено по следните съображения:

—

първо, Общият съд нарушил член 3, параграф 5 от основния регламент (1) и изопачил това, което недвусмислено следва от представените пред него доказателства, доколкото направил избирателна и непълна преценка на факторите, които трябва да се изследват, за да може надлежно да се установи, че в края на ПР производството на Съюза е било в уязвима позиция,

—	второ, Общият съд неправилно тълкувал и приложил член 3, параграф 7 от основния регламент във връзка с очаквания срив на търсенето,

—	трето, Общият съд неправилно тълкувал член 3, параграф 9 от основния регламент, що се отнася до анализа на опасността от причиняване на вреда,

—	четвърто, Общият съд надхвърлил правомощията си, доколкото заменил със своя направената от институциите на Съюза преценка на икономическите фактори.

(1) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223); заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (кодифицирана версия) (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и в ОВ L 36, 2011 г., стр. 20).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/18

Иск, предявен на 24 април 2014 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-205/14)

2014/C 212/20

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra и Andrade и F. Wilman)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—	да обяви, че като не е гарантирала функционалната и финансовата независимост на органа, координиращ слотовете, Португалската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 95/93 (1),

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Органа, координиращ слотовете в Португалия, е ANA, частно търговско дружество за управление на летищата, и по тази причина не отговаря на изискванията за независимост, предвидени в Регламент (ЕИО) № 95/93.

Тъй като Отделът за национална координация на слотовете е част от ANA и зависи изключително от ANA, не е налице функционална, нито финансова независимост, които се изискват от Съюза.

(1) Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ, L 14, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 204).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/19

Иск, подаден на 24 април 2014 г. — Европейска комисия/Република Естония

(Дело C-206/14)

2014/C 212/21

Език на производството: естонски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin и E. Randvere)

Ответник: Република Естония

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е транспонирала член 4, параграф 1, буква д), член 4, параграф 1, втора алинея и член 4, параграф 2, втора алинея, второ изречение от Директива 2003/4/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО (2) на Съвета, Република Естония не е изпълнила задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Република Естония да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Република Естония не е изпълнила задълженията си по Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета, като не е приела всички необходими за транспонирането на тази директива разпоредби и/или е транспонирала същата неправилно.

(1) ОВ, L 41, стр. 26.

(2) ОВ, L 158, стр. 56.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/19

Жалба, подадена на 7 май 2014 г. от LG Display Co. Ltd, LG Display Taiwan Co., Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-128/11, LG Display Co. Ltd, LG Display Taiwan Co., Ltd/Европейска комисия

(Дело C-227/14 P)

2014/C 212/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: LG Display Co. Ltd, LG Display Taiwan Co., Ltd (представители: A. Winckler, avocat, F.-C. Laprévote, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени частично решението на Общия съд по дело T-128/11, доколкото с него се отхвърля искането им за частична отмяна на решението на Комисията от 8 декември 2010 г. по преписка COMP/39309;

—

въз основа на доказателствата с които разполага, да отмени частично решението на Комисията и да намали размера на определените в него глоби — в подкрепа на това искане LG Display представя в приложение A.2. таблица с изчисления за глобата при различни хипотези. В съответствие с това LG Display посочва в това отношение, че Съдът разполага с достатъчно информация, за да упражни пълната си юрисдикция;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните и други разноски на LG Display във връзка с тази материя; и

—	да вземе всякакви други мерки, които Съдът счита за подходящи.

Основания и основни доводи

С първото си оплакване LG Display оспорва заключението на Общия съд, че Комисията е имала право да включи продажбите на LG Display в полза на неговите дружества майки LGE и Philips в стойността на продажбите при изчисляването на глобата на LG Display. Това основание е подразделено на две части. Първо, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, не е изложил адекватни мотиви, явно е изопачил доказателствата, нарушил е правото на LG Display на защита и не е упражнил пълната си юрисдикция, като е приел, че Комисията може да включи вътрешните продажби в стойността на продажбите за целите на изчисляването на глобата, главно въз основа на факта, че тези продажби са били извършени на пазара, засегнат от картела, в който е действало LG Display. Второ, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, не е изложил адекватни мотиви, явно е изопачил доказателствата и е нарушил правото на LG Display на защита, като е потвърдил извода на Комисията, че вътрешните продажби действително са били засегнати от картела.

С второто си основание LG Display оспорва заключението на Общия съд, че Комисията правилно е отказала да предостави на LG Display частичен имунитет за глобите за 2005 г. Това основание е подразделено на две части. Първо, Общият съд е допуснал материалноправна грешка и не е изложил адекватни мотиви за предоставянето на искащия пълен имунитет жалбоподател на привилегировано положение що се отнася до частичния имунитет. Второ, Общият съд явно е изопачил доказателствата и е допуснал материалноправна грешка като е отказал да предостави на LG Display частичен имунитет за глобите за периода считано от 26 август 2005 г., след която дата Комисията не е имала доказателства, представени от искащия имунитет жалбоподател, доказващи, че LG Display е продължило участието си в картела.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/20

Жалба, подадена на 8 май 2014 г. от InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp., срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-91/11: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp./Европейска комисия

(Дело C-231/14 P)

2014/C 212/23

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp. (представители: J.-F. Bellis, avocat, R. Burton, Solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която потвърждава глобата, наложена със спорното решение на InnoLux и основана на стойността на доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван,

—	да отмени решението на Комисията в частта, в която налага глоба на InnoLux, основана на стойността на доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван,

—	да намали съответно глобата, наложена на InnoLux, на 173 милиона евро и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по тези производства, включително и по производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван попадат в приложното поле на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, единствено поради факта, че компютърните монитори, за чието производство се използват посочените екрани във въпросните предприятия, се продават в ЕИП от жалбоподателя.

В подкрепа на това основание са изтъкнати следните доводи:

спорното решение единствено установявало нарушение при извършените в рамките на ЕИП доставки на екрани с течни кристали (LCD), без да отчита дали последните са продадени на трети страни или са доставени в рамките на групата и без да прави разлика между доставките в рамките на групата от вертикално интегрирани участници в картела, които образуват единно предприятие със свързан с тях купувач, и другите доставки;

б)	използването на понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ противоречало на възприетия в Решение по дело Europa Carton подход, съгласно който извършените в рамките на групата доставки следвало да се третират точно по същия начин, както продажбите към трети страни;

в)	прилагането на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП по отношение на извършвани извън ЕИП доставки на екрани с течни кристали (LCD) противоречало на теорията по Решение по дело Целулоза I;

г)

понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ водело до неправомерно изключване от приложното поле на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП на извършваните в ЕИП сделки с екрани с течни кристали (LCD) и до ограничаване на конкуренцията в ЕИП, тъй като се основавало на съображения, които Съдът изрично отхвърлил в Решение по дело Commercial Solvents;

д)

понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ водело до прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията и извън територията на Съюза, което излагало предприятията на двойно по-голям риск и водело до съдебни спорове с други компетентни в областта на конкуренцията органи.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията преценила прилагането на категорията на „преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ по отношение на доставките на екрани с течни кристали (LCD), извършени в рамките на групата от всеки един от адресатите на решението на Комисията, „въз основа на същите обективни критерии“ и като отхвърлил като недопустими всички твърдения на жалбоподателя относно релевантността, обективността и съгласуваността на използваните критерии, по-специално за установяване дали той представлява единно предприятие със свързани с него купувачи.

В подкрепа на това основание са изтъкнати следните доводи:

a)	обстоятелството, че вертикално-интегрираните адресати на спорното решение образуват единно предприятие със свързаните с тях купувачи, не представлявало „обективна разлика“, която можела да обоснове разлика в третирането на техните доставки в рамките на групата;

б)

принципът на законност не можел да обоснове отхвърлянето на довода на жалбоподателя, че доставките му в рамките на групата на екрани с течни кристали (LCD) трябва да бъдат разгледани въз основа на същия метод, като приложения спрямо доставките в рамките на групата на екрани с течни кристали (LCD) на дружествата LG Display и AUO, тъй като този метод бил напълно законен.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/22

Иск, предявен на 12 май 2014 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-236/14)

2014/C 212/25

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, K. Herrmann, L. Armati)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като не е приела разпоредби за транспониране на определенията, съдържащи се в член 2, букви е), з), м), н) и о), и изискванията, съдържащи се в член 3, параграфи 2 и 4, член 5, член 13, параграф 1, букви а) — д), член 15, параграф 6, буква д), член 16, параграфи 1, 3, 5, 6, 7, второ изречение, и параграф 8, член 17, параграфи 1 — 5, член 17, параграф 6, относно биогоривата, член 17, параграф 8, член 18, параграфи 1 и 3, относно биогоривата, член 18, параграф 7, член 19, параграфи 1 и 3, член 21, параграф 1, второ изречение и приложения II — V и VII от Директива 2009/28/EC (1) на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО или, при всички случаи, като не е съобщила на Комисията за такива разпоредби, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 27, параграф 1 от тази директива;

—

да се наложи периодична имуществена санкция на Ирландия съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС в размер на 25 447,50 EUR дневно, считано от датата на решението на Съда и платима по сметката за собствените ресурси на Европейския съюз, заради неизпълнението на задължението й да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно законодателна процедура; и

—	Ирландия да се осъди да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Предвиденият срок за транспониране на директивата е изтекъл на 5 декември 2010 г.

(1) ОВ L 140, стр. 16

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/23

Решение на Общия съд от 21 май 2014 г. — Toshiba/Комисия

(Дело T-519/09) (1)

((Конкуренция - Картели - Пазар на електрически трансформатори - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Споразумение за разпределяне на пазара - Доказателство за дистанциране от картела - Ограничаване на конкуренцията - Засягане на търговията - Пречки за навлизане на пазара - Глоби - Начален размер - Референтна година - Точка 18 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Използване на фиктивен пазарен дял на пазара на ЕИП))

2014/C 212/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Toshiba Corp. (Токио, Япония) (представители: J. F. MacLennan, solicitor, A. Schulz, J. Jourdan и P. Berghe, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Bourke и K. Mojzesowicz, впоследствие K. Mojzesowicz и F. Ronkes Agerbeek)

Предмет

Главното искане е за отмяна на решението на Комисията от 7 октомври 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП (преписка COMP/39.129 — Електрически трансформатори), а при условията на евентуалност е поискано намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя в това решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Toshiba Corp. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/24

Решение на Общия съд от 23 май 2014 г. — European Dynamics Luxembourg/ЕЦБ

(Дело T-553/11) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Предоставяне на услуги в полза на ЕЦБ в областта на инфраструктурата и компютърните програми - Отхвърляне на офертата - Жалба за отмяна - Обжалваем акт - Допустимост - Критерии за подбор - Съответствие на офертата с условията на обявлението за обществена поръчка - Задължение за мотивиране - Неизползване на правото да се поиска уточнение за оферта - Явни грешки в преценката - Злоупотреба с власт - Иск за обезщетение))

2014/C 212/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Dynamics Luxembourg SA (Ettelbrück, Люксембург) (представители: N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: F. von Lindeiner и P. Pfeifhofer)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението на ЕЦБ за отхвърляне на заявлението на временно обединение на предприятия, включващо жалбоподателя, за участие в договорна процедура за възлагане на обществена поръчка за информационни услуги, искане за отмяна на решението на Органа за преразглеждане на обществени поръчки на ЕЦБ за отхвърляне на жалбата срещу това решение, както и отмяна на всички свързани с тях решения на ЕЦБ и, от друга страна, искане на обезщетение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	European Dynamics Luxembourg SA понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ).

(1) ОВ C 6, 7.1.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/25

Решение на Общия съд от 21 май 2014 г. — Eni/СХВП — Emi (IP) (ENI)

(Дело T-599/11) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ENI“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „EMI“ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките и услугите - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Частично отхвърляне на заявката за регистрация))

2014/C 212/29

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eni SpA (Рим, Италия) (представители D. De Simone и G. Orsoni, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: C. Negro и D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Emi (IP) Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: S. Malynicz, barrister)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 8 септември 2011 г. (преписка R 2439/2010-1) по производство по възражение между Emi (IP) Ltd и Eni SpA

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Eni SpA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 32, 4.2.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/25

Решение на Общия съд от 22 май 2014 г. — Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет

(Дело T-633/11) (1)

((Дъмпинг - Внос на керамични плочки с произход от Китай - Окончателно антидъмпингово мито - Неоказване на съдействие - Необходима информация - Предвиден срок - Налични факти - Член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент (EО) № 1225/2009))

2014/C 212/30

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Guangdong Kito Ceramics Co. Ltd (Foshan, Китай); Jingdezhen Kito Ceramic Co. Ltd (Jingdezhen, Китай); Jingdezhen Lehua Ceramic Sanitary Ware Co. Ltd (Jingdezhen); Zhaoqing Lehua Ceramic Sanitary Ware Co. Ltd (Sihui, Китай) (представител: M. Sánchez Rydelski, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, подпомаган първоначално от G. Berrisch, avocat и от N. Chesaites, barrister, впоследствие от D. Geradin, avocat)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, M. França и A. Stobiecka-Kuik); Cerame-Unie AISBL (Брюксел, Белгия); Asociación Española de Fabricantes de Azulejos y Pavimentos Cerámicos (ASCER) (Castellón de la Plana, Испания); Confindustria Ceramica (Sassuolo, Италия); Casalgrande Padana SpA (Casalgrande, Италия) и Etruria Design Srl (Модена, Италия) (представители: V. Akritidis и Y. Melin, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 917/2011 на Съвета от 12 септември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични плочки с произход от Китайската народна република (OВ L 238, стp. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Ответниците понасят собствените си съдебни разноски, както и разноските, направени от Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски.

4)	Cerame-Unie AISBL, Associación Española de Fabricantes de Azulejos y Pavimentos Cerámicos (ASCER), Confindustria Ceramica, Casalgrande Padana SpA и Etruria Design Srl понасят собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 32, 4.2.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/27

Решение на Общия съд от 21 май 2014 г. — Комисия/Macchia

(Дело T-368/12 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Договор, сключен за определен срок - Решение за неподновяване - Компетентност на Съда на публичната служба - Член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители - Задължение за полагане на грижа - Понятие за интерес на службата - Забрана за произнасяне ultra petita - Принцип на състезателност))

2014/C 212/32

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall и D. Martin)

Друга страна в производството: Luigi Macchia (Varèse, Италия) (представители: S. Rodrigues, A. Blot и C. Bernard-Glanz, адвокати)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 юни 2012 г. по дело Macchia/Комисия (F-63/11, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

Отменя решение Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 юни 2012 г. по дело Macchia/Комисия (F-63/11) в частта, с която е отменено решението на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 12 август 2010 г. за отхвърляне на искането за продължаване на договора на г-н Luigi Macchia като срочно нает служител и вследствие на това са отхвърлени като преждевременно подадени искането на г-н Macchia за възстановяване на работа в OLAF и искането за обезщетение за претърпяната имуществена вреда.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Връща делото на Съда на публичната служба.

4)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 311, 13.10.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/27

Решение на Общия съд от 22 май 2014 г. — BG/Омбудсман

(Дело T-406/12 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарен режим - Санкция освобождаване от длъжност без загуба на пенсионните права - Предварително разследване от национална юрисдикция, което не е приключило към момента на приемане на решението за освобождаване от длъжност - Равно третиране - Забрана за уволнение по време на отпуск по майчинство))

2014/C 212/33

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BG (Страсбург, Франция) (представители: L. Levi и A. Blot, avocats)

Друга страна в производството: Европейски омбудсман (представители: J. Sant’Anna, подпомаган от D. Waelbroeck и A. Duron, avocats)

Предмет

Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 17 юли 2012 г. по дело BG/Médiateur (F-54/11, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	BG понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските на Европейския омбудсман в настоящото производство.

(1) ОВ C 156, 1.6.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/29

Решение на Общия съд от 21 май 2014 г. — Melt Water/СХВП (NUEVA)

(Дело T-61/13) (1)

((Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „NUEVA“ - Член 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Неспазване на задължението за плащане на таксата за обжалване в срок - Двусмислие в текста на един от езиците - Еднакво тълкуване - Случайно събитие или непреодолима сила - Извинима грешка - Задължение за полагане на старание и на дължима грижа))

2014/C 212/35

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Research and Production Company „Melt Water“ UAB (Klaipėda, Литва) (представители: V. Viešūnaitė и J. Stucka, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: V. Melgar и J. Ivanauskas)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 3 декември 2012 г. (преписка R 1794/2012-4) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „NUEVA“ като марка на Общността

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Research and Production Company „Melt Water“UAB.

(1) ОВ C 108, 13.4.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/30

Определение на Общия съд от 12 май 2014 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-207/12 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Акт в отговор на искане да се приложи документ към съставената преписка, за да се разгледа искането за признаване на претърпяно от жалбоподателя събитие за злополука - Липса на увреждащ акт - Подготвителен акт - Информативен акт - Член 94, буква a) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба))

2014/C 212/38

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser, J. Currall и G. Gattinara, assistés de A. Dal Ferro, адвокат)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 29 февруари 2012 г., постановено по дело Marcuccio/Комисия (F-3/11, все още непубликувано в Сборника) и целяща отмяната на това определение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия по настоящото производство.

(1) ОВ C 194, 30.6.2012 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/31

Определение на Общия съд от 7 май 2014 г. — Spain Doce 13/СХВП — Ovejero Jiménez и Becerra Guibert (VICTORIA DELEF)

(Дело T-359/13) (1)

((Марка на Общността - Частичен отказ да бъде регистрирана - Липса на основание за произнасяне))

2014/C 212/39

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Spain Doce 13, SL (Кревиленте, Испания) (представител: S. Rizzo, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño)

Други страни в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпили в производството пред Общия съд: Gregorio Ovejero Jiménez (Аликанте, Испания) и María Luisa Cristina Becerra Guibert (Аликанте) (представител: M. Veiga Serrano, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 10 април 2013 г. (преписка R 1046/2012-5), постановено в производство по възражение със страни Gregorio Ovejero Jiménez и María Luisa Cristina Becerra Guibert, от една страна, и Spain Doce 13, от друга.

Диспозитив

1)	Няма основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)	Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати половината от съдебните разноски на ответника.

3)	Осъжда встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят половината от съдебните разноски на ответника.

(1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/32

Жалба, подадена на 31 март 2014 г. — Mo Industries/СХВП (Splendid)

(Дело T-203/14)

2014/C 212/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mo Industries LLC (Лос Анджелис, Съединени щати) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение на решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 януари 2014 г. по преписка R 1542/2013-1,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Splendid“ за стоки от класове 18 и 25 — Заявка за словна марка на Общността № 1 1 6 13 131

Решение на проверителя: Отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента относно марката на Общността.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/33

Иск, предявен на 27 март 2014 г. — Schroeder/Съвет и Комисия

(Дело T-205/14)

2014/C 212/42

Език на производството: немски

Страни

Ищец: I. Schroeder KG (GmbH & Co.) (Хамбург, Германия) (представител: Rechtsanwalt K. Landry)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за вреди в размер на 3 45 644 EUR заедно с лихва от 8 % годишно, която да започне да тече от обявяването на решението, съответно да установи, че е налице право да се търси обезщетение за вреди от ответниците,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска да получи обезщетение за вреди, причинени с приемането на Регламент (ЕО) № 1355/2008 (1), обявен за невалиден с Решение на Съда от 22 март 2012 г. по дело GLS (C-338/10).

Ищецът посочва, че неправилно наложеното на основание на този регламент антидъмпингово мито действително е било възстановено от националните митнически органи. За него обаче възникнала икономическа вреда, тъй като поради загубата на ликвидност бил принуден да прибегне до допълнителни банкови кредити, върху които била начислена пазарна лихва. Ето защо той иска да му се възстанови разликата между платената от него лихва по банковите кредити и по-ниската лихва, която е щял да плати, ако не е било наложено антидъмпингово мито. В това отношение ищецът твърди, че с противоправното приемане на Регламент № 1355/2008 ответниците са нарушили задължението си да положат дължимата грижа и принципа на добра администрация в достатъчна степен, че да му причинят вреди, които не могат да бъдат поправени по друг начин, тъй като съгласно действащите национални разпоредби за вносните митни сборове начисляването от момента на плащането на лихва върху разликата в сумите не било предвидено в полза на длъжниците за заплащане на митни сборове.

(1) Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35).

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/33

Иск, предявен на 27 март 2014 г. — Hüpeden/Съвет и Комисия

(Дело T-206/14)

2014/C 212/43

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Hüpeden & Co. (GmbH & Co.) KG (Хамбург, Германия) (представител: Rechtsanwalt K. Landry)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за вреди в размер на 1 18 762,57 заедно с лихва от 8 % годишно, която да започне да тече от обявяването на решението, съответно да установи, че е налице право да се търси обезщетение за вреди от ответниците,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищецът посочва, че неправилно наложеното на основание на този регламент антидъмпингово мито действително е било възстановено от националните митнически органи. За него обаче възникнала икономическа вреда, тъй като поради загубата на ликвидност бил принуден да прибегне до допълнителни банкови кредити, върху които била начислена пазарна лихва, както и до краткосрочни кредити с фиксирана лихва. Ето защо той иска да му се възстанови разликата между платената от него лихва по банковите кредити и по-ниската лихва, която е щял да плати, ако не е било наложено антидъмпингово мито. В това отношение ищецът твърди, че с противоправното приемане на Регламент № 1355/2008 ответниците са нарушили задължението си да положат дължимата грижа и принципа на добра администрация в достатъчна степен, че да му причинят вреди, които не могат да бъдат поправени по друг начин, тъй като съгласно действащите национални разпоредби за вносните митни сборове начисляването от момента на плащането на лихва върху разликата в сумите не било предвидено в полза на длъжниците за заплащане на митни сборове.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/34

Иск, предявен на 15 април 2014 г. — Комисия/McCarron Poultry

(Дело T-226/14)

2014/C 212/44

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Van der Hout, lawyer, и L. Cappelletti и F. Moro)

Ответник: McCarron Poultry Ltd (Killacorn Emyvale, Ирландия)

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да осъди ответника да плати на Европейската комисия дължима сума в размер на 9 76 663,34 EUR, представляваща главница в размер на 9 00 662,25 EUR и мораторна лихва в размер на 76 001,09 EUR, при лихвен процент 2,50 % за периода от 01.12.2010 г. до 15.4.2014 г.;

—	да осъди ответника да заплати на Европейската комисия лихва в размер на 61,690 EUR дневно, считано от 16.4.2014 г. до датата, на която задължението бъде изплатено изцяло; и

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск е предявен съгласно член 272 ДФЕС и цели постановяване на решение от Общия съд, с което ответникът да се осъди да заплати на Европейската комисия главница в размер на 9 00 662,25 EUR, ведно с лихва, във връзка с договор № NNE5/1999/20229 за „Дейности на Общността в сферата на специфичните програми по ИТР и демонстрации по „Енергия, околна среда и устойчиво развитие — Част Б: Енергийна програма“.

В подкрепа на иска си ищецът излага едно правно основание: Комисията твърди, че ответникът е нарушил договорните си задължения като не е възстановил на Комисията разликата между финансовото участие на Съюза, дължимо на ответника, и общата сума на вече получените от него финансови средства. Финансовото участие, дължимо в полза на ответника, е по-малко от общата платена от ищеца сума под формата на авансови и междинни плащания. Поради това Комисията твърди, че по силата на договора ответникът носи отговорност за дължимата сума.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/35

Жалба, подадена на 11 април 2014 г. — EGBA и RGA/Комисия

(Дело T-238/14)

2014/C 212/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: European Gaming and Betting Association (EGBA) (Брюксел, Белгия) и The Remote Gambling Association (RGA) (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Brankin, Solicitor, T. De Meese, E. Wijckmans и M. Mudrony, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да постанови отмяна на решението на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ № SA.30753 (C 34/10) (ex N 140/10), което Франция предвижда да изпълни по отношение на дружествата за конни надбягвания (ОВ L 14, 18.1.2014, стp.17); и

—	да постанови Комисията да заплати разноските на жалбоподателите в производството.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излага три правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от твърдението, че оспореното решение нарушава съществени процесуални изисквания, съдържащи се в или произтичащи от член 108, параграф 2, принципа на добрата администрация и членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че оспореното решение нарушава член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и принципа на добрата администрация, тъй като:

—	мярката не е необходима и поради това няма необходимата цел от общ интерес;

—	мярката включва разходи, които не са обосновани от общ интерес;

—	мярката не е подходящо средство за постигане на цел от общ интерес;

—	мярката нарушава конкуренцията и има неблагоприятен ефект върху търговията; и

—	Комисията не е взела предвид цялостния контекст при оценката на мярката.

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението, че в различни точки от оспорената мярка Комисията е пропуснала да изложи съображенията си по адекватен начин.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/36

Жалба, подадена на 20 април 2014 г. — Monard/Комисия

(Дело T-239/14)

2014/C 212/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eva Monard (Kessel-Lo, Белгия) (представител: R. Antonini, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение на Европейската комисия No Ref. Ares(2014) 321920 (No SG.B.4/RH/rc-sg.dsg2.b.4(2014) 285433), прието на 10 февруари от генералния секретар на основание член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 във връзка с потвърдителното заявление на Eva Monard за достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (GESTDEM 4641/2011),

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.

С първото правно основание се поддържа, че Комисията е била длъжна да даде достъп на жалбоподателя до документите съгласно член 1 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“), членове 15 и 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), основното право на достъп до документи, член 6, параграф 1 от ДЕС във връзка с член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана в Страсбург на 12 декември 2007 г. („Хартата“) и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията („Регламент № 1049/2001“). Това се потвърждава и от прилагането на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 a contrario. Като не е предоставила достъп и (неправилно) се е позовала на изключенията по член 4, параграф 1, буква a), трето тире и член 4, параграф 2, второ и трето тире от Регламент № 1049/2001, Комисията не е приложила правилно относимите разпоредби и е злоупотребила с правомощията си. Комисията е приложила неправилно и член 4, параграфи 6 и 7 и е злоупотребила с правомощията си във връзка с тези разпоредби.

С второто правно основание се твърди, че Комисията е нарушила член 1 ДЕС, членове 15 и 298 ДФЕС, основното право на достъп до документи, член 6, параграф 1 от ДЕС във връзка с член 42 от Хартата и член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, като не е разгледала своевременно потвърдителното заявление и е просрочила отговора си по него, без да е бил налице изключителен случай. Така Комисията е злоупотребила с правомощията си и не е приложила правилно относимите разпоредби, като е забавила неоснователно произнасянето по потвърдителното заявление на жалбоподателя.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/36

Жалба, подадена на 22 април 2014 г. — Promarc Technics/СХВП — PIS (част за врати)

(Дело T-251/14)

2014/C 212/47

Език на жалбата: полски

Страни

Жалбоподател: Promarc Technics s.c. Tomasz Pokrywa, Rafał Natorski (Забежов, Полша) (представител: J. Radłowski, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Petrycki i Sorys sp.j. (PIS) (Ясло, Полша)

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение R 1464/2012-3 от 29 януари 2014 г. на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистриран промишлен дизайн на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: дизайн № 1608365-0001.

Притежател на промишления дизайн на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на промишления дизайн на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Основание на искането за обявяване на недействителност: липса на новост и оригиналност на регистрирания промишлен дизайн на Общността.

Решение на отдела по отмяна: обявява промишления дизайн за недействителен.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на членове 4 — 9 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/37

Жалба, подадена на 5 май 2014 г. — Hipp/СХВП — Nestlé Nutrition (Praebiotik)

(Дело T-315/14)

2014/C 212/48

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Hipp & Co. (Закселн, Швейцария) (представители: M. Kinkeldey, A. Wagner и S. Brandstätter, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Nestlé Nutrition GmbH (Франкфурт на Майн, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 февруари 2014 г., постановено по преписки R 1171/2012-4 и R 1326/2012-4,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: словна марка „Praebiotik“ за стоки от класове 5, 29 и 32 — Марка на Общността № 3 83 919

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска отмяна на марката на Общността: Nestlé Nutrition GmbH

Решение на отдела по отмяна: уважава частично искането за отмяна.

Решение на апелативния състав: отменя частично обжалваното решение, като прекратява изцяло правата на притежателя на обжалваната марка. Отхвърля жалбата на Hipp & Co.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 78 от Регламент № 207/2009.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/38

Жалба, подадена на 5 май 2014 г. — Sephora/СХВП — Mayfield Trading (Изображение на две отвесни линии)

(Дело T-320/14)

2014/C 212/50

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Sephora (Булон Биянкур, Франция) (представител: H. Delabarre)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mayfield Trading Ltd (Лас Вегас, Съединени американски щати)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 24 февруари 2014 г. по преписка R 1577/2013-4,

—

да уважи възражението и да отхвърли заявката за регистрация на марка на Общността № 1 0 2 14 773, подадена на 24 август 2011 г. от дружеството Mayfield Trading Ltd за стоки от клас 3 „Парфюмерия; Депилаторен восък; Етерични масла; Сапуни; Козметика; Козметични кремове; Козметични комплекти; Депилатори; Депилаторна вода; Депилаторен гел; Лосиони за коса; Пасти за зъби“ и за услуги от клас 35 „Търговия със сапуни, парфюмерийни стоки, кремове, етерични масла, козметика, депилаторен восък, депилаторна вода, депилаторен гел и други, свързани с тях стоки“ и клас 44 „Грижи за хигиената и красотата на хора и животни; Депилиране и процедури за красота“

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително направените в производството пред апелативния състав на СХВП.

Основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Mayfield Trading Ltd

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, представляваща две отвесни линии, за стоки и услуги от класове 3, 35 и 44 — Заявка за марка на Общността № 1 0 2 14 773

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национална и международна фигуративна марка, представляваща една отвесна линия, за стоки от клас 3

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени основания: Нарушение на член 75 и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/40

Жалба, подадена на 13 май 2014 г. — Jannatian/Съвет

(Дело T-328/14)

2014/C 212/52

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mahmoud Jannatian (Техеран, Иран) (представители: I. Smith Monnerville и S. Monnerville, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да се отменят, доколкото засягат жалбоподателя: (i) Решение на Съвета 2010/413/ОВППС от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OВ L 195, стp.39); (ii) Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OВ L 281, стp.81); (iii) Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (OВ L 281, стp.1); (iv) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (OВ L 88, стp.1); (v) Регламент за изпълнение (ЕС) № 350/2012 на Съвета от 23 април 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L110, стp.17); (vi) Регламент за изпълнение (ЕС) № 709/2012 на Съвета от 2 август 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 208, стp.2); (vii) Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 282, стp.16); (viii) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стp.55); (ix) Регламент за изпълнение (ЕС) № 522/2013 на Съвета от 6 юни 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 156, стp.3); (x) Регламент за изпълнение (ЕС) № 1203/2013 на Съвета от 26 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 316, стp.1); и (xi) Регламент за изпълнение (ЕС) № 397/2014 на Съвета от 16 април 2014 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стp.1);

—	Съветът да се осъди да заплати обезщетение в размер на 40 000 EUR за претърпените загуби в резултат от неправомерното вписване на жалбоподателя;

—	Съветът да се осъди да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.

Първото правно основание е изведено от твърдение за липса на компетентност на Съвета

—

Жалбоподателят твърди, че съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз ограничителни мерки могат да бъдат приети само по съвместно предложение на Комисията и върховния представител. Оспорените решения и регламенти са били приети от Съвета, който е действал самостоятелно. Следователно те са опорочени от липсата на компетентност.

Второто правно основание е изведено от твърдение за нарушение на задължението да се изложат мотиви

—

Жалбоподателят твърди, че изложеното съображение за вписването му в приложение II е твърде неясно, за да отговори на установените в съдебната практика изисквания по отношение на задължението за мотивиране. За да изпълни задължението си за излагане на мотиви, Съветът е трябвало да посочи конкретни и специфични съображения, характеризиращи наличието на ефективно подпомагане от жалбоподателя в полза на правителството на Иран или на чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности от страна на Иран. Поради това оспорените решения и регламенти са опорочени от липса на мотиви.

Третото правно основание е изведено от твърдение за нарушение на основните права на жалбоподателя

—

Жалбоподателят твърди, че първо, доколкото не посочват основания, оспорените решения и регламенти нарушават правото му на защита. Второ, незаконосъобразността на оспорените решения и регламенти засяга тези производства, след като от една страна тя затруднява възможността жалбоподателят да представи защита, и от друга страна, възможността на Съда да извърши преглед на законността на оспорените решения и регламенти е накърнена. В резултат на това правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за съдебна защита е нарушено. Трето, доколкото жалбоподателят е бил лишен от правото си на защита и след като възможността на Съда да извърши преглед на законността на оспорените решения и регламенти относно мерките за замразяване на финансови средства — които по самото си естество са „особено репресивни“ — е подкопана, на жалбоподателя е било наложено необосновано ограничение на правото му на собственост.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдение за липса на доказателства срещу жалбоподателя

—	Жалбоподателят твърди, че Съветът не е посочил доказателствата и сведенията, на които се е основавал при приемането на оспорените решения и регламенти.

Петото правно основание е изведено от твърдение за фактическа неточност

—

Жалбоподателят твърди, че противно на това, което се излага в оспорените решения и регламенти, жалбоподателят вече не е бил заместник-ръководител на Организацията за ядрена енергия към съответните дати на вписването му сред лицата и организациите, попадащи в обсега на ограничителните мерки. Следователно Съветът е допуснал фактическа грешка, като го е вписал поради единствената причина, че към датата на различните оспорени решения и регламенти, той е бил заместник-ръководител на Организацията за ядрена енергия.

Шестото правно основание е изведено от твърдение за грешка в правото

—

Жалбоподателят твърди, че буква б) oт член 20 не е предвидена да се прилага per se спрямо лица, които заемат ръководни постове в организация, посочена в списъка в приложение VIII. В допълнение, член 20 б) предвижда включване в списъка на лицата „участващи в, пряко свързани с или подпомагащи дейности на Иран, чувствителни по отношение на ядреното разпространение“. Чрез вписването на жалбоподателя в приложение II без посочване на доказателства, че жалбоподателят е предоставял активна и ефективна подкрепа за иранските ядрени дейности към момента на вписването му в приложение II, Съветът е допуснал грешка в правото.

Седмото правно основание е изведено от твърдение за явна грешка в преценката на фактите и нарушение на принципа на пропорционалност

—

Жалбоподателят твърди, че по настоящото дело не е налице цел от общ интерес, която може да обоснове толкова строга мярка спрямо лица, които дори и за кратък период са заемали ръководен пост в AEOI. Освен това, дори да се приеме, че мерките са обосновани от цел от общ интерес, те все пак подлежат на критика, тъй като не отговарят на разумното съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/41

Жалба, подадена на 19 май 2014 г. — UNIC/Комисия

(Дело T-338/14)

2014/C 212/53

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Unione Nazionale Industria Conciaria (UNIC) (Милано, Италия) (представители: A. Fratini, avvocato, M. Bottino, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да уважи жалбата и вследствие на това да отмени обжалваното решение,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Европейската комисия от 19 март 2014 г., с което се отхвърля искането за откриване на процедура за оттегляне на преференциалните тарифни режими, предоставени в полза на Индия, Пакистан и Етиопия за необработени и полуобработени кожи по раздели S-8a, S-8б и S-12a от Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (ОВ L 303, стр. 1).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—	В това отношение се изтъква, че обжалваното решение не спазва задължението за ясно, точно и недвусмислено мотивиране, както е тълкувано в практиката на Съда.

Второто правно основание е свързано с явна грешка в преценката.

—

Изтъква се явна грешка в преценката по отношение на адекватността на временното оттегляне на преференциалните режими спрямо проблема за доставките на суровини, както и спрямо наличието на предпоставките за временно оттегляне на общите преференциални режими, предоставени на Индия, Етиопия и Пакистан по смисъла на член 19, параграф 1, буква г) от горепосочения регламент.

Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

—	В това отношение се изтъква, че не е извършена проверка на предпоставките за започване на процедурата за временно оттегляне на тарифните преференции съгласно член 19, параграф 1, буква г) от горепосочения регламент.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/42

Жалба, подадена на 19 май 2014 г. от CR срещу решението, постановено на 12 март 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-128/12, CR/Парламент

(Дело T-342/14 P)

2014/C 212/54

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CR (Мален, Франция) (представител: A. Salerno, avocat)

Други страни в производството: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Съда на публичната служба от 12 март 2014 г.,

—	да реши по същество спора му с Европейския парламент, като отмени решението, обжалвано пред Съда на публичната служба, доколкото с него жалбоподателят е задължен да върне всички недължимо получени семейни надбавки, или

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Съда на публичната служба,

—	да възложи всички разноски по производството пред двете инстанции в тежест на Европейския парламент.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва решението на Съда на публичната служба да отхвърли изложеното от него възражение за невалидност на член 85, втора алинея, последно изречение от Правилника за длъжностните лица. В подкрепа на жалбата си той сочи две основания.

1.	Първо основание: нарушение на принципа на правна сигурност.

2.	Второ основание: пропуск за произнасяне по доводите на жалбоподателя за непропорционалност на липсата на погасителна давност в хипотезата, в която органът по назначаването може да докаже, че получателят умишлено е подвел администрацията с цел получаване на въпросната сума.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/44

Жалба, подадена на 1 февруари 2014 г. — ZZ/ЕИБ

(Дело F-9/14)

2014/C 212/56

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Isola и G. Isola, адвокати)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Предмет на производството

Отмяна на доклада за атестиране на жалбоподателя за 2012 г., в частта, в която на изпълнението на задачите не е поставена оценка „exceptional performance“ или „very good performance“ и жалбоподателят не се предлага за повишение във функционална група D, както и в частта, в която се определят целите на жалбоподателя за 2013 г., отмяна на насоките относно доклада за атестиране за 2012 г. и, накрая, осъждане на ЕИБ да поправи имуществените и неимуществени вреди, които жалбоподателят счита, че е претърпял

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени:

—	решението, прието на 18 декември 2012 г. от Комитета по жалбите, като се върне преписката на последния с указания за критериите, които трябва да следва при приемането на новото решение,

—

насоките, установени от дирекция „Човешки ресурси“ с „Note to Staff n. 722 PERSONNEL/S&D/D&P/2012-198“ от 5 декември 2012 г. и приложените „Guidelines to the 2012 annual staff appraisal exercise“, включително в частта, в която установяват, че крайното решение трябва да бъде синтезирано по определен начин, но не посочват критериите, към които трябва да се придържа оценителят,

—

при условията на евентуалност да се отмени,

—

атестационният доклад за 2012 г., както в частта относно оценяването, така и в частта, в която не е посочена крайна оценка „exceptional performance“ или „very good performance“ и жалбоподателят не е предложен за повишение във функционална група D, както и в частта, в която са определени целите за 2013 г.,

—	всички свързани, последващи и предварителни актове, сред които безспорно повишенията, предвидени в „2011 staff appraisal exercise, award of promotions and titles“ на директора на човешки ресурси от май 2012 г;

—	във всички случаи, да се осъди ЕИБ да поправи произтеклите от това имуществени и неимуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски заедно с лихви и с отчитане на евентуалната валутна ревалоризация на признатите вземания.

7.7.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 212/47

Жалба, подадена на 20 май 2014 г. — ZZ и ZZ/Комисия

(Дело F-47/14)

2014/C 212/62

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ZZ и ZZ (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решенията за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателите към пенсионната схема на Съюза, в което се прилагат новите Общи разпоредби за изпълнение на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, и осъждане на Комисията да обезщети жалбоподателите за вредите, които са претърпели поради забавата при обработването на подадените от тях заявления за прехвърляне на пенсионните им права, целяща прилагането на приетите на 3 март 2011 г. Общи разпоредби за изпълнение на член 11 от приложение VIII към Правилника, а не на тези от 28 април 2004 г.

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви член 9 от Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за незаконосъобразен и неприложим,

—

да се отменят решенията от 15 и 24 октомври 2013 г., с които при прехвърлянето към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз на пенсионните права на жалбоподателите, придобити преди постъпването им на служба, се предоставя бонус в приложение на приетите на 3 март 2011 г. Общи разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника,

—

да се осъди Комисията да обезщети жалбоподателите за вредите, които са претърпели поради забавата при обработването на подадените от тях заявления за прехвърляне на пенсионните им права, целяща прилагането на приетите на 3 март 2011 г. Общи разпоредби за изпълнение на член 11 от приложение VIII към Правилника, а не на тези от 28 април 2004 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 212

Издание на български език	Информация и известия	Година 57 7 юли 2014 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2014/C 212/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1