7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/1

—

като взе предвид своята Декларация за мисия, (1) в която се насърчава многостепенното управление в Европейския съюз и извън неговите граници;

—

като взе предвид своята Бяла книга за многостепенното управление (2), в която се предлага изготвянето на Харта за многостепенното управление с цел в основата на ценностите на Европейския съюз да залегне общо и споделено разбиране за европейското управление;

—

като взе предвид факта, че в Берлинската декларация (3) държавните и правителствените ръководители в Европейския съюз признаха значението на многостепенното управление в процеса на европейската интеграция;

—

като има предвид, че многостепенното управление е заложено като ръководен принцип в изпълнението на политиката на сближаване във връзка с новите общоприложими разпоредби относно структурните фондове (4);

—

като взема пример от Европейската харта за местно самоуправление (5) и отчита подкрепата на Конгреса на местните и регионалните власти за този процес с цел по-специално транспонирането на Хартата в правния ред на Съвета на Европа;

—

като взема предвид факта, че макар и да не е правнообвързваща, Хартата ще ангажира подписалите я страни да разяснят и популяризират принципа на многостепенното управление;

—

като има предвид, че Хартата може да допринесе за бюджетната консолидация и поради това произтичащите от нея дейности и мерки не бива да водят до възникването на нови административни препятствия или разходи;

—

като има предвид необходимостта от мобилизация на всички управленски равнища за увеличаване на демократичната отчетност в Европа и гарантиране на ефективността, съгласуваността и допълняемостта на техните действия;

1.

одобрява проекта на Харта за многостепенното управление в Европа;

2.

препоръчва на всички местни и регионални власти в Европейския съюз, както и на представителите на другите равнища на управление (национално, европейско, международно), да възприемат принципите на настоящата Харта още при стартирането на кампанията за подписване;

3.

призовава държавите членки и техните национални администрации да се ръководят от нея при прилагането на препоръчаните принципи и механизми, за да отчетат в по-голяма степен легитимността и отговорността на местните и регионалните власти;

4.

призовава институциите на Европейския съюз да прилагат системно принципите на Хартата при изготвянето, изпълнението и оценката на европейските стратегии и политики, и подновява препоръката си към Европейската комисия да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира по-голяма прозрачност и процедури, осигуряващи по-широко участие, в съответствие с ключовите ценности и принципи на новата Харта (6);

5.

приканва сдруженията на местните и регионалните власти, както и техните мрежи и политическите личности, които желаят да подкрепят този процес, да заявят своята подкрепа;

6.

призовава всички заинтересовани страни да се стремят да следят за това прилагането на предложените принципи и механизми да не води до утежняване на процедурите за вземане на решения, нито до увеличаване на административните и финансовите тежести на съответните местни и регионални власти;

7.

се ангажира да съдейства за идентифицирането на добрите практики в процеса на вземане на решения в Европа, да насърчава работата в мрежа на органите на местното самоуправление, подписали Хартата, както и активно да стимулира и насърчава конкретни проекти за многостепенно сътрудничество;

8.

възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на държавите членки, на председателите на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет, както и на председателя на Конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/5

1.

отчита, че бъдещето на Украйна е въпрос, чието решение зависи от целия украински народ. Бъдещата насока на Украйна може да бъде определена единствено по демократичен начин от народа на Украйна, без натиск или намеса на която и да е чужда държава;

2.

отново изтъква (1) своята солидарност с Украйна и нейния народ и подчертава, че настоящата криза трябва да бъде решена с мирни средства;

3.

заклеймява незаконното нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна от страна на Руската федерация и смята проведения в Крим на 16 март 2014 г.„референдум“ за присъединяване към Руската федерация за напълно незаконен и нелегитимен, при очевидно нарушаване на Конституцията на Украйна и международните договори; призовава Руската федерация и Украйна възможно най-скоро да започнат преговори, за да деескалира напрежението с цел възстановяване на предишното статукво в региона и пълно зачитане на съответните международни споразумения, засягащи Крим;

4.

призовава Руската федерация да се въздържа от каквито и да е военни, политически или икономически заплашителни действия, които засягат целостта на нейните съседи, и да намали струпването на военни сили по границата на Украйна и в Приднестровието, както и на границите на прибалтийските държави; изразява безпокойство във връзка с последните събития в Молдова — по-специално в контекста на инициирания отвън референдум в региона Гагаузия — където подобно на Украйна чуждестранни сили се опитват да блокират пътя на Молдова към Европейския съюз; приканва настойчиво Русия да гарантира зачитането на правата и имуществото на всички граждани в Крим, в частност малцинствените група на етническите украинци и кримските татари;

5.

заклеймява непрестанното и нетърпимо сплашване на гражданското общество и на представители на пресата и медиите в Крим;

6.

подкрепя призивите за започване на ефективни преговори за мирно решение под егидата на Контактната група на ОССЕ и подкрепя изпращането на наблюдателна мисия на ОССЕ в Крим, която да разполага с пълни правомощия;

7.

приветства подписването на 21 март 2014 г. на политическите глави от Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз; обявява се в подкрепа на вземането на бързо решение за временно премахване на митата върха експорта от Украйна към Европейския съюз;

8.

подкрепя решението, взето от Съвета на ЕС през март, да се ускори подписването на споразумения за асоцииране с Молдова и Грузия; подчертава, че съществуващите финансови инструменти на ЕС за Молдова следва да дадат резултати по-бързо, за да се окаже подкрепа на страната по пътя ѝ към Европа;

9.

отново отправя призива си към местните и регионалните власти от страните партньорки в рамките на Конференцията на местните и регионалните власти за Източното партньорство (CORLEAP), да подкрепят и споделят европейските ценности и перспективи;

10.

изразява силна подкрепа за стремежа на украинския народ към демокрация, свобода, зачитане на правата на човека и върховенството на закона;

11.

призовава украинското правителство да продължава да гарантира пълното зачитане на малцинствата в рамките на своите международни ангажименти, в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, Хелзинския заключителен акт и Европейска харта за регионалните или малцинствените езици;

12.

предлага спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност и зачитането на местната автономия съгласно Хартата за местно самоуправление да бъдат включени в обновената конституция, която ще бъде изготвена след президентските избори през май 2014 г.;

13.

приканва украинското правителство да предприеме широкообхватна програма на административни и структурни реформи, включваща политически, икономически и социални промени, както и устойчив процес на децентрализация и пренасочване на отговорности и ресурси към местните и регионалните власти;

14.

посочва, че Крим и град Севастопол разполагат със специален статут на автономия в рамките на украинската държава; гарантирането на този специален статут на автономия трябва да бъде допълнителна основа за решаване на настоящия конфликт;

15.

потвърждава пълния си ангажимент да участва в цялостното подпомагане от страна на ЕС за местните и регионалните власти, за намиране на подходящи решения на кризата и за обмен на най-добри практики и ноу-хау с украинските партньори в областта на децентрализацията. Ангажира се с бързо установяване на нови отношения и по-широк граждански ангажимент с украински градове и регионални органи, както и с граждански организации и сдружения, които са се ангажирали с принципите на местна демокрация и отчетност;

16.

призовава Украйна президентските избори на 25 май 2014 г. в страната да се проведат по демократичен и прозрачен начин и очаква свикването на предсрочни парламентарни избори;

17.

възлага на председателя на Комитета на регионите да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия, гръцкото председателство на ЕС и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/7

Докладчик

г-н Arnoldas Abramavičius (LT/ЕНП), кмет и член на Общинския съвет на Zarasai

Отправен документ

Съобщение на Комисията — „Стратегия за разширяване и най-важните предизвикателства за периода 2013-2014 г.“,

COM(2013) 700 final

1.

отбелязва, че с това становище подчертава своята ангажираност с процеса на разширяване и обръща внимание на ключовата роля на местните и регионалните власти в подготовката за разширяването както на ЕС, така и на страните кандидатки, техните администрации на различните равнища и техните граждани; представя по-нататък своята оценка на постигнатия напредък и своите конкретни предложения за страните от Западните Балкани (Черна гора, бивша югославска република Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово (1)), Турция и Исландия, както и идеите си за бъдещото развитие в тази област;

2.

припомня, че през 2014 г. се предвижда да започне прилагането на втория Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) с очаквано финансиране от 11,7 млрд. евро за периода 2014–2020 г.;

3.

изтъква отново колко е важно да се подобрят икономическото управление и конкурентоспособността в предприсъединителния процес (2), за да бъдат изпълнени икономическите критерии за присъединяване, т.е. постигане на статут на функционираща пазарна икономика. Комитетът отбелязва в този контекст колко е важно да се гарантира добрата подготвеност на малките и средните предприятия в страните кандидатки, особено тези, които работят в неметрополни региони. Важността на този въпрос се потвърждава и от факта, че за момента нито една страна от Западните Балкани не се ползва със статута на функционираща пазарна икономика;

4.

подчертава отново, че е важно да се насърчава равенството между половете в страните кандидатки и изтъква ролята на местните и регионалните власти за повишаването на обществената осведоменост по този въпрос;

5.

отбелязва със съжаление намерението на исландското правителство да оттегли кандидатурата си за присъединяване и изразява убеждение, че присъединяването на Исландия щеше да е от взаимна полза;

6.

отправя отново призива си към Европейската комисия да отчита местното и регионалното самоуправление в страните кандидатки и страните потенциални кандидатки като ключов елемент от оценката на напредъка на децентрализацията и предпоставка за добре функционираща система на многостепенно управление;

7.

приветства категорично въведените неотдавна два подхода във връзка с разширяването: 1) подходът, приет от Съвета през 2011 г., съгласно който главите за съдебната власт и основните права и за правосъдието, свободата и сигурността се разглеждат в ранните етапи на преговорите за присъединяване, като по този начин се гарантира, че добре функциониращата съдебна система и ефективната борба срещу организираната престъпност и корупцията са ключови условия за присъединяване, които трябва да бъдат изпълнени още в ранните етапи на преговорите за присъединяване и 2) подходът, приет от Съвета през 2013 г., за решаване на въпроса с основните икономически параметри и спазването най-напред на икономическите критерии като основен фактор за икономическото развитие и за създаването на благоприятен бизнес и инвестиционен климат;

8.

взема под внимание опита от предишни разширявания, които показаха, че за страните в процес на присъединяване перспективата за членство послужи като основен стимул за изпълнение на необходимите политически и икономически реформи;

9.

подчертава, че разширяването на Европейския съюз е двустранен процес, който изисква не само присъединяващите се страни да бъдат добре подготвени, но и Европейският съюз да разполага с достатъчно капацитет, за да приема нови държави членки и да се ангажира да ги подкрепя при преодоляването на предизвикателствата, с които се сблъскват;

10.

е твърдо убеден в необходимостта от зачитане на принципа на добросъседски отношения между държавите — членки на ЕС, страните кандидатки и другите страни, както и в ролята и значението на развитието на трансграничното и регионалното сътрудничество между тези страни;

11.

призовава Европейската комисия да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че всички страни кандидатки могат да извлекат полза от втория Инструмент за предприсъединителна помощ по време на подготовката им за присъединяване към ЕС;

12.

отбелязва важността на енергийните и транспортните връзки за устойчивото развитие на регионите и приветства вниманието, което Комисията е отделила на този въпрос в неотдавнашното си съобщение относно стратегията за разширяването;

13.

като изтъква отново важността на ефективните местни и регионални стълбове на управление, обръща внимание на препоръките за укрепване на местното самоуправление в страните в процес на присъединяване и за отдаване на по-висок приоритет на реформирането на държавната администрация;

14.

приветства плановете на Комисията активно да насърчава свободата на словото в страните в процес на присъединяване и обръща внимание, че местните и регионалните медии обикновено разполагат с по-малко финансови ресурси и са много по-податливи на външен натиск, поради което се нуждаят от повече съдействие и обучение;

15.

отбелязва, че успешното интегриране на ромите зависи основно от местните власти и призовава да се обърне по-голямо внимание на капацитета на местните власти в съответните страни в процес на присъединяване да предприемат действия в тази сфера;

16.

изтъква отново колко е важна подкрепата на гражданите за процеса на разширяване и подчертава ролята на местните и регионалните власти и на гражданското общество за мобилизиране на гражданите за участие в този дебат и за осигуряване на двустранна комуникация между държавите членки, институциите на ЕС и гражданите;

17.

счита, че разработваните макрорегионални стратегии са полезен инструмент за справяне с общите за няколко региона предизвикателства и за стартиране на практическо сътрудничество между държавите — членки на ЕС, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки, които, ако обединят усилията си, ще могат да използват по-ефективно наличните средства за общи проекти;

18.

призовава партньорите, особено тези от държавите — членки на ЕС, съседни на страните в процес на присъединяване, да се възползват от възможностите за трансгранично и децентрализирано сътрудничество, за да осигурят засилено и по-широко сътрудничество с местните и регионалните власти от страните в процес на присъединяване, като отчитат новия програмен период на ЕС 2014–2020 г. и новите инструменти за финансова подкрепа;

19.

изразява желанието си да продължи да си сътрудничи с Европейската комисия по програмата „Инструмент за местно администриране“ (LAF), която се организира за местните и регионалните власти от страните от Западните Балкани, Турция и Исландия, и която се стреми да повиши разбирането им за това какво означава ЕС, най-вече на регионално и местно равнище. Предлага обхватът на LAF да бъде разширен, така че да включва всички проявяващи интерес страни от Източното партньорство;

20.

счита, че Европейската комисия би трябвало да заеме ясна позиция относно стремежите на някои страни от Източното партньорство към членство в ЕС;

21.

отбелязва факта, че Исландия, като утвърдена и функционираща демокрация и зряла пазарна икономика, изпълнява изцяло политическите и икономическите критерии за членство в ЕС;

22.

припомня, че са отворени 27 преговорни глави, от които 11 са временно затворени;

23.

взема под внимание факта, че процесът на присъединяване е замразен от исландското правителство, и изразява надежда, че подновяването на преговорите за присъединяване ще бъде поставено на гласуване на национален референдум;

24.

подчертава пълната си готовност да продължи сътрудничеството с исландското Сдружение на местните власти, за да ги подготви за присъединяване, преди всичко чрез създадения Смесен консултативен комитет, в случай че Исландия реши да поднови преговорите за присъединяване;

25.

подчертава, че ще продължи подкрепата си за изграждането на капацитет на местно равнище, например по линия на програмата Инструмент за местно администриране (LAF);

26.

като обръща внимание на факта, че бившата югославска република Македония беше първата страна, подписала Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с ЕС, и че получи статут на страна кандидатка още през 2005 г., и като се има предвид успехът на страната в изпълнението на политическите критерии за членство в ЕС, както и препоръката на Комисията за започване на преговори за присъединяване в петгодишен срок от подписването на ССА, изразява съжаление, че Съветът отложи това решение и го призовава да приеме положително решение през 2014 г.;

27.

подкрепя усилията на бившата югославска република Македония да подобри способността си да изпълнява задълженията, произтичащи от членството, и подчертава необходимостта от допълнителни усилия в областта на правовата държава (включително по отношение на независимостта на съдебната система и мерките за борба с корупцията), свободата на словото и медиите. Подчертава също така, че е важно да се поддържат добросъседски отношения, включително да се намери взаимно приемливо решение на въпроса за името под егидата на ООН;

28.

приветства напредъка в децентрализацията на управлението, ключов елемент от Рамковото споразумение от Охрид, и призовава за по-нататъшен напредък в областта на административната и финансова децентрализация, като се акцентира по-специално върху пълното прилагане на съответната правна рамка и осигуряването на достатъчно ресурси и непрекъснати консултации между централната и местната власт;

29.

подчертава колко е важно укрепването на административния капацитет на страната, за да се осигури ефективно използване и управление на фондовете на ЕС. Призовава да се обръща по-голямо внимание на ограничения национален капацитет за планиране и усвояване на средствата по ИПП в децентрализираната система за изпълнение и препоръчва укрепване на националните системи за управление и контрол;

30.

припомня, че финансирането на общинско равнище продължава да е недостатъчно, макар че то е предпоставка за осигуряване на финансова устойчивост. Мерките в тази сфера биха могли да включват трансфер на по-висок дял от приходите от ДДС и данък общ доход към общините;

31.

изтъква отново колко е важно координирането на регионалното развитие и изразява съжаление, че съответните закони за регионалното развитие не се прилагат в пълна степен и че предстоят допълнителни съкращения в бюджетите на органите, отговарящи за регионалното икономическо развитие, които и понастоящем са недостатъчни;

32.

приветства значителната работа, извършена от националното Сдружение на органите на местното самоуправление (ЗЕЛС), за въвеждане на инициативи за електронно управление в общинската публична администрация и призовава този опит да бъде споделен. Настоятелно приканва централната администрация да подкрепя дейностите на Обучителния център на ЗЕЛС за повишаване на капацитета на местните администрации;

33.

приветства постиженията на Черна гора в изграждането на държавно управление и местно самоуправление след обявяването на независимост през 2006 г.;

34.

отбелязва постигнатия напредък в преговорите за присъединяване, започнали през юни 2012 г., и приветства започването на преговорите по глави 23 — „Съдебна власт и основни права“, 24 – „Правосъдие, свобода и сигурност“, 20 – „Политика за предприятията и промишлеността“, 6 – „Дружествено право“ и 5 – „Възлагане на обществени поръчки“ след временното затваряне на две глави („Наука и изследвания“; „Образование и култура“);

35.

приветства създаването на структури за преговорите за присъединяване, които включват представители на гражданското общество, и положените допълнителни усилия за повишаване на прозрачността и гражданското участие в процеса на изготвяне на политиките;

36.

призовава правителството на Черна гора да продължи реформите за изграждане на прозрачна, ефективна и отчетна администрация и насърчава бързото прилагане на новия закон за държавните служители и служителите на местно равнище;

37.

посочва, че ИПП е ключово „опитно поле“ за тестване на способностите на страната кандидатка за управление на действащите предприсъединителни фондове, а след членството — и на структурните фондове, и призовава Черна гора да укрепи административния си капацитет в установените структури на ИПП и да предприеме действия за подходящата им подготовка с цел повишаване на капацитета за усвояване на предприсъединителните фондове;

38.

отбелязва, че Черна гора трябва да продължи работата си за изпълнение на икономическите критерии за членство, като гарантира, че нейните малки и средни предприятия са добре подготвени да устоят на конкурентния натиск, произтичащ от членството;

39.

приветства решението за започване на преговори за присъединяване със Сърбия през януари 2014 г., което потвърди пътя на Сърбия към членство в ЕС. Освен това приветства стартирането на настоящата подготовка за преговорите за членство, и по-специално началото на аналитичния преглед на достиженията на правото на ЕС („скрининг“) през септември 2013 г., след влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на 1 септември;

40.

подчертава важността на мирното и всеобхватно уреждане на въпроса за нормализиране на отношенията с Косово (1) и приветства постигнатия през 2013 г. напредък в изпълнението на политическите критерии на процеса на стабилизиране и асоцииране;

41.

като се има предвид значението на регионалното равнище за устойчивото развитие, подчертава важността на декларацията, приета от Събранието на автономната област Войводина (3), относно защитата на законните ѝ права и посочва, че законът за собствените ресурси за Войводина, както е указано в сръбската конституция, все още предстои да бъде приет;

42.

призовава за продължаване на процеса на децентрализация с цел по-нататъшно укрепване на правомощията на местните власти. Комитетът изразява съжаление във връзка с ограниченото участие на Националния съвет за децентрализация, както и поради факта, че все още не се провеждат достатъчно консултации с местните власти в процеса на вземане на решения за изготвянето на законодателство, което има отражение върху местното равнище;

43.

призовава да се потърси незабавно решение на неуредената ситуация около статута на автономна област Войводина, след като Конституционният съд на Сърбия постанови, че някои от разпоредбите на Закона за автономна област Войводина противоречат на конституцията;

44.

посочва, че изпълнението на приложимата правна рамка за местно самоуправление остава много ограничено и че на местно равнище продължават да се упражняват отговорности без задълбочен анализ на нужния капацитет и ресурси. Правната рамка за местното самоуправление все още не е доизяснена и прилагана както трябва;

45.

приветства напредъка в областта на регионалната политика и координацията на структурните инструменти и посочва, че трябва и занапред да се гарантира подходящ капацитет за прилагане на местно равнище, по-специално под формата на солиден резерв от проекти, който да се основава на подходящи стратегии;

46.

отбелязва призива на Комисията към Сърбия за по-нататъшно укрепване на правовата държава, за борба с корупцията и организираната престъпност и за утвърждаване на свободата на медиите, недискриминацията и защитата на малцинствата;

47.

предлага да се създаде Съвместен консултативен комитет със Сърбия след влизането в сила на ССА;

48.

изразява убеждение, че Турция и ЕС трябва да положат максимални усилия за преодоляване на настоящите обтегнати отношения помежду им, като продължат преговорите в дух на сътрудничество, следвайки модела на неотдавнашния положителен развой на двустранните отношения. В интерес на двете страни перспективата за членство на Турция трябва да бъде съпътствана от реформи, насочени към укрепване на върховенството на закона и гарантиране на плурализма;

49.

приветства неотдавнашната реформа, която укрепва правомощията на валиите, но призовава реформата да бъде реализирана като средство, допринасящо за регионализацията на Турция и за укрепване на регионалната демокрация чрез демократичен избор на валии;

50.

приветства започналите неотдавна преговори по глава 22 „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ и Националната стратегия за регионално развитие, и изразява надежда, че те ще допринесат за намаляване на регионалните различия и различията между градските и селските райони;

51.

изразява безпокойство във връзка с трудностите, с които се сблъскват в Турция някои представители на местната власт на изборна длъжност, упражнявайки функциите си като представители на своя избирателен район, и призовава те да бъдат третирани при спазване на закона и в климат на доверие, както и в съответствие с препоръките, отправени от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа (4);

52.

изразява съгласие с Комисията, че са необходими още реформи в турската съдебна система, за да може да се гарантира защита на свободата на словото и на медиите, свободата на вероизповеданията и свободата на събиране и сдружаване, което би осигурило устойчивост на настоящите политики с реформаторска насоченост;

53.

настоятелно призовава да бъдат създадени регионалните апелативни съдилища, които по закон трябваше да започнат да функционират до юни 2007 г., а непрекъснатото обучение на съдии и прокурори да бъде изведено като приоритет за регионалните апелативни съдилища. Подчертава, че регионалните апелативни съдилища са важна стъпка за решаване на въпроса за ефективността на съдебната система и за намаляване на натрупаните за разглеждане дела;

54.

изразява отново неудовлетворението си от факта, че Турция продължава да не спазва напълно ангажиментите си, произтичащи от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране ЕС-Турция, и призовава страната да пристъпи към пълното им спазване, като отбелязва, че всяко по-нататъшно забавяне би могло отново да се отрази на процеса на присъединяване;

55.

отбелязва също така, че поддържането на добросъседски отношения е ключов елемент на подготовката за присъединяване, което превръща всякакъв вид заплахи или действия, насочени срещу държава членка и суверенните ѝ права, в сериозно нарушение на общите европейски ценности;

56.

изразява безпокойство от последните събития в Турция и подчертава значението на независимостта на съдебната система. Припомня, че Турция е страна кандидатка за членство в ЕС и като такава е поела ангажимента да изпълни изцяло политическите критерии от Копенхаген;

57.

отбелязва изразената загриженост от факта, че турското правителство невинаги провежда достатъчно консултации и оценки на въздействието с местните власти, включително относно ключово законодателство като новоприетия Закон за метрополните общини; всеобхватен дебат по този закон можеше да бъде положителна стъпка в тази посока и реално да спомогне за прилагането на принципа на многостепенното управление;

58.

приветства постигнатия неотдавна напредък по предоставянето на правомощия на местното равнище на управление, признаци за което се забелязват и в новия Закон за метрополните общини, който разшири обхвата на общинските правомощия и отчасти отговори на критиките на Конгреса на Съвета на Европа (5) във връзка с ниския капацитет на по-малките общини за предоставяне на публични услуги. Комитетът обаче изразява съжаление, че не са изпълнени препоръките на Конгреса за укрепване на общините, като им бъде дадена възможност да повишават собствените си приходи;

59.

приветства факта, че децентрализацията и прехвърлянето на правомощия към местното самоуправление се обсъждат в контекста на работата по нова конституция, въведения неотдавна пакет за демократизация и във връзка с правата на кюрдите и други малцинства, и подчертава, че се оформя все по-голям консенсус относно необходимостта Турция да преодолее резервите си по отношение на Европейската харта за местното самоуправление на Съвета на Европа;

60.

горещо приветства разпоредбите на пакета за демократизация, с който се децентрализират образователната система и правата за предизборна агитация на политическите партии, давайки възможност за ползване на диалекти и езици, различни от турски; приветства факта, че пакетът ще позволи да се възстановят предишните имена на селища, които са били на език, различен от турски, или изписани с букви, които не са от турската азбука;

61.

призовава турските власти да си сътрудничат тясно с Европейската комисия, за да оценят кои програми по линия на ИПП биха могли да се използват за насърчаване на устойчивото развитие в Югоизточна Турция в рамките на преговорите по глава 22;

62.

изразява загриженост от много слабото участие на жените в политиката на местно равнище и призовава всички политически партии да издигнат повече жени за кандидати в следващите местни избори;

63.

приветства укрепването на институциите, участващи в изпълнението на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) посредством обучение и техническо съдействие и препоръчва да бъдат положени допълнителни усилия за повишаване на административния капацитет на местните власти;

64.

подкрепя предприемането на по-нататъшни мерки, насочени към повишаване на прозрачността, и подкрепя непрекъснатата борба срещу корупцията, особено на общинско равнище, както и мерките за повишаване на прозрачността, отчетността и участието;

65.

призовава Турция и другите участващи страни да подкрепят активно водените в момента преговори в рамките на ООН за намиране на справедливо, цялостно и трайно решение на кипърския въпрос и Турция да подпомогне мирния процес, като започне да изтеглят войските си от Кипър и върне затворената зона на Фамагуста на законните ѝ обитатели, в съответствие с решенията на Съвета за сигурност по този въпрос и принципите, на които се основава ЕС;

66.

като взема под внимание текущите преговори, повтаря искането си за прерастване на работната група с Турция на Комитета на регионите в Съвместен консултативен комитет;

67.

като отчита стремежа на потенциалните страни кандидатки да постигнат напредък по пътя към членството и все по-интензивните контакти с местни и регионални участници, очаква с нетърпение създаването на Съвместен консултативен комитет с всяка потенциална страна кандидатка от региона на Западните Балкани;

68.

взема под внимание напредъка в гарантирането на принципа на свободна и лоялна конкуренция в националните (6) и местните избори (2011 г.) (7), както и цялостния напредък по изпълнението на политическите условия, необходими за започване на преговори за членство в ЕС;

69.

повтаря препоръката на Комисията от октомври 2012 г. и 2013 г. да се даде статут на страна кандидатка на Албания, при условие че страната предприеме редица структурни реформи и настоятелно приканва Албания да постигне напредък в областта на реформата на публичната администрация, независимостта на съдебната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и на защитата на правата на човека;

70.

счита, че е постигнат умерен напредък в областта на регионалната политика и координацията на структурните инструменти. С оглед на акредитацията за ИПП, системите за управление и контрол трябва да бъдат допълнително укрепени, за да се сведе до минимум рискът от забавяне и отменяне на бюджетни кредити. Освен това трябва да се подобри капацитетът за планиране, по-специално във връзка с подготовката на добре съставен списък от бъдещи проекти;

71.

взема под внимание плановете на Албания за намаляване на бройката на органите на местно самоуправление и още веднъж изтъква необходимостта от намиране на баланс между административната ефективност и демократичната легитимност, както и достъпността за гражданите в този процес;

72.

приветства приемането на Закона за устройство на територията през април 2013 г. като стъпка към изграждането на ефективно и съвременно местно самоуправление и изразява съжаление, че този закон продължава да се прилага с много забавени темпове;

73.

изразява съжаление, че въпреки текущите административни подобрения, местните власти продължават да разполагат със силно ограничени финансови и административни ресурси за развитие на инфраструктурата и услугите и че приходите им са спаднали с 21%;

74.

изразява съжаление и поради факта, че системите им за управление на човешките ресурси и за финансов контрол остават слаби и счита, че това е възпрепятствало тяхната ефективност и е ограничило ролята на местните власти и техните сдружения за укрепването на координацията между местното и централното равнище на управление. Ето защо призовава за по-тясно сътрудничество между централното и местното равнище на управление и за засилена роля на сдруженията на местните власти;

75.

посочва оставащите сериозни пропуски по отношение на мониторинга на корупцията, включително на местно равнище, и призовава за назначаването на координатор на антикорупционните действия със силен мандат, който да направи оценка на цялостната структура за противодействие на корупцията;

76.

приветства Националната стратегия за подобряване на условията за живот на ромите и свързания с нея План за действие и подчертава необходимостта от изпълнение на поетите в тях ангажименти;

77.

изразява съжаление, че Босна и Херцеговина е постигнала много ограничен напредък в усилията за подобряване на функционалността и ефективността на всички равнища на управление. Комитетът изразява загриженост, че процесът на европейска интеграция е в застой и счита, че все още са нужни значителни усилия, за да се изпълнят условията за обоснована молба за членство;

78.

подчертава, че властите в Босна и Херцеговина не са постигнали напредък и в създаването на необходимата структура за децентрализирано управление на фондовете на ЕС, което излага на риск финансовата помощ от ЕС (ИПП) и вече доведе до загуба на средства от подобни фондове за Босна и Херцеговина през тази година;

79.

подчертава, че липсва яснота по отношение на разделението на правомощията между общностите, кантоните и общините със сравнително ниско ниво на финансова самостоятелност на общинско равнище;

80.

посочва, че настоящата политическа ситуация в Босна и Херцеговина се отразява отрицателно върху способността на страната да изразява единно мнение по европейските въпроси. Счита, че е важно да се засили ролята на Дирекцията за европейска интеграция и да се координират свързаните с ЕС въпроси между всички равнища на управление или посредством друг сходен механизъм. Комитетът отбелязва, че поради липсата на такъв механизъм Комисията е била принудена да отложи бъдещите обсъждания по ИПП II;

81.

изразява съжаление, че Федералният парламент на Босна и Херцеговина е постигнал много ограничен успех с приемането на свързаното с ЕС законодателство. Политическото неразбирателство продължава да оказва отрицателно въздействие върху функционирането на парламента;

82.

настоява да бъдат взети под внимание резултатите от експертната работна група, създадена с подкрепата на САЩ и ЕС, която изготви проект на препоръки за реформа на конституцията на Федерацията, насочени към решаване на скъпоструващите и сложни управленски структури, в които се наблюдава известно припокриване на правомощия между Федерацията, кантоните и общините. Приветства факта, че препоръките на тази експертна работна група почиват на процес на консултация с участието на широк кръг заинтересовани страни от всички равнища на управление, включително местното равнище чрез участието на общините и градовете на Федерацията, както и на гражданското общество;

83.

подчертава освен това необходимостта от укрепване на защитата на правата на човека, включително изпълнението на вече приети целеви стратегии;

84.

призовава всички общностни единици (ентитети) на Федерацията да водят конструктивен политически диалог помежду си и с федералните власти;

85.

приветства решението на Съвета да започне преговори по Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Косово;

86.

приветства решението на Съвета за регионално сътрудничество (СРС) да измени устава си, за да може Косово да стане пълноправен член. Формулата за участието на Косово в СРС дава добра основа на Косово да засили и разшири участието си в други регионални форуми;

87.

приветства активното и конструктивно участие на Косово и Сърбия във водения с посредничеството на ЕС диалог и отбелязва значението на мирното и цялостно уреждане на разногласията между Сърбия и Косово за развитието на целия регион;

88.

посочва, че макар и основните структури за управление на централно и местно равнище да са налице, общинското равнище остава слабо и се нуждае както от подходящо финансиране, така и от административен капацитет. Призовава за по-нататъшни усилия за подобряване на прилагането на законодателството, отчетност и прозрачност на управлението, включително на общинско равнище, и за оказване на подкрепа на местните власти за продължаване на процеса на децентрализация;

89.

приветства факта, че местното равнище на управление е подобрило капацитета си, включително по отношение на връщането и повторната интеграция на бежанци и разселени лица, прозрачността на управлението и бюджетната информация, както и докладването за вземането на решения на общинско равнище;

90.

изтъква отново значението на прозрачната и ефективна администрация и призовава правителството на Косово да обърне особено внимание на препоръките на Комисията за необходимостта от противодействие на организираната престъпност и корупцията, както и от изграждане на ефективна съдебна система и публична администрация;

91.

посочва, че сътрудничеството между организациите на гражданското общество и правителствените институции в Косово продължава да бъде предимно по конкретни поводи и би трябвало да се подобри, особено по отношение на определянето и изпълнението на публичните политики;

92.

посочва още веднъж необходимостта от по-нататъшно утвърждаване на правовата държава, която е крайъгълен камък на процеса на стабилизиране и асоцииране. В този контекст приветства продължаването на структурирания диалог по въпросите на правовата държава, който продължава да подпомага и да дава насоки на Косово в тази област, включително по време на дискусиите относно бъдещето на EULEX, мисията на ЕС за укрепване на върховенството на закона в Косово;

93.

предлага допълнителни преговори за приемане на специален статут за местно самоуправление в доминирания от сърбите регионален анклав около Митровица в Северно Косово.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/15

Докладчик

г-н Christian Illedits, депутат в Ландтага на Бургенланд (AT/ПЕС)

Отправен документ

Писмо от гръцкото председателство на Съвета на ЕС от 4 ноември 2013 г.

1.

отбелязва, че значителни части от населението на Европа вече са засегнати от енергийна бедност, и подчертава, че са нужни кратко-, средно- и дългосрочно действащи мерки за нейното ограничаване и намаляване, тъй като тя има пряко въздействие върху общественото здраве и качеството на живот на хората;

2.

обръща внимание, че все повече се увеличава разликата между покачването на цените на енергията и нарастването на доходите и подчертава, че вследствие на това съществува опасност от трайно разрастване на енергийната бедност, и то във всички държави — членки на ЕС;

3.

затова призовава да се предприемат мерки, които да преследват както краткосрочни (например незабавна помощ при извънредни ситуации), така и средно- и дългосрочни цели, като например мерки за енергийна ефективност, мерки за икономия на енергия, преход към устойчиви енергийни системи с местно производство на енергия от възобновяеми източници и оптимизиране на нуждите от придвижване;

4.

отбелязва, че в обсъжданията на равнище ЕС енергийната бедност често се свежда до по-тясното понятие „бедност по отношение на отоплението“; енергийната бедност обаче е много по-всеобхватно понятие, тъй като потребностите от енергия с цел комуникация, мобилност и хигиена — всяка една от които е необходима за социалното участие — трябва също да могат да бъдат удовлетворявани на достъпна цена. При спад на доходите семейства и домакинства са смазани под натиска на растящите сметки за енергия, в резултат на което или не са в състояние да отопляват достатъчно дома си и преминават на нискокачествени, често вредни за здравето и околната среда енергийни източници, или натрупват дългове; ограничава се също така и възможността им за придвижване;

5.

счита, че енергийната бедност следва да се разглежда най-напред като аспект на бедността в по-общ план и че към проблема трябва да се подхожда преди всичко посредством националните и европейските политики в областта на заетостта, социалните въпроси, конкурентоспособността, регионалното развитие и сближаването, и би трябвало да се предвидят съответни мерки, съгласувани на равнището на ЕС. Въпреки това, тъй като ЕС има споделена компетентност с държавите членки в енергийната сфера и освен това приема политически мерки и в други области (единния пазар, изменението на климата и т.н.), които влияят на цените на енергията и на достъпа до енергия, съществуват много аргументи в полза на това енергийната бедност да се разглежда именно в рамките на енергийната политика.

6.

счита следователно, че формулирането на определение за „енергийна бедност“ на равнището на ЕС е необходимо, за да се насърчи признаването на този проблем на политическо равнище, от една страна, и от друга — за да се осигури правна сигурност на мерките за борба с енергийната бедност; това определение би трябвало да бъде гъвкаво, с оглед на разнообразните обстоятелства в държавите членки и техните региони, за да може да бъде съобразено с различните енергийни системи, равнища на доходи и социални структури в различните части на ЕС;

7.

в този контекст предлага като база за обсъждане въвеждането на количествено определение на енергийна бедност, основаващо се на обща за целия ЕС горна граница на процентния дял от доходите на домакинствата, изразходван за енергийни нужди; други критерии, които биха могли да бъдат включени в подобно определение, могат да бъдат, например, „право на достъп до подходящи енергийни услуги“ или праг за „приемливи жилищни условия“;

8.

отбелязва, че въпреки натиска от страна на Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и други заинтересовани страни, Европейската комисия досега все още не е обърнала достатъчно внимание на енергийната бедност като основно политическо предизвикателство;

9.

подчертава, че непосредствени рискови фактори за енергийна бедност са, от една страна, ниските доходи и ниската степен на социална защита (по-специално в новите държави членки), и, от друга — последиците от мерките за икономии (например в южноевропейските държави членки). Като косвен рисков фактор може да се разглежда и фактът, че увеличаването на цената на енергията средно е по-голямо от нарастването на доходите на домакинствата и поради това все повече хора са засегнати от енергийна бедност;

10.

ето защо призовава ЕС спешно да предприеме действия, за да помогне на най-уязвимите икономики — преди всичко в регионите за сближаване — да се справят с трудностите, свързани с рязкото покачване на цените на енергията, при същевременно съвсем слабо нарастване, задържане или дори намаляване на доходите на множество социални слоеве;

11.

в този контекст призовава за доизграждането на вътрешния енергиен пазар на ЕС, чиято цел е постигането на сигурност и устойчивост на енергийните доставки при поддържане на цените на възможно най-ниски равнища; необходими са повече инвестиции в изграждането на разпределителни мрежи, преносна инфраструктура, междусистемни връзки, както и в разработването на интелигентни енергийни мрежи;

12.

отбелязва, че в този контекст енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да бъде разработвана и предлагана на пазара възможно най-ефективно по отношение на разходите. В случаите на задължителни квоти за енергия от ВЕИ би трябвало доставчиците на енергия да могат сами да решават по какъв начин да инвестират своите средства във вятърна и слънчева енергия, в биомаса или в други ресурси. Общинските предприятия за комунални услуги трябва също да имат свободата да избират най-ефективния от гледна точка на разходите вариант за своята чиста енергия. Създаването на кооперации и други подобни организационни форми за производство на енергия от ВЕИ или за повишаване на енергийната ефективност например са добра възможност нуждите на потребителите да бъдат поставени в центъра на вниманието;

13.

счита, че бъдещото енергийно подпомагане със средства от структурните фондове на ЕС следва да бъде насочено предимно към проекти за намаляване на използването на изкопаеми и ядрени горива и за подпомагане на прехода към алтернативни източници на енергия, и да има за цел премахване на енергийната бедност; Комитетът отправя призив към Европейската комисия да вземе тези цели предвид, когато изготвя съответните програми;

14.

затова настоява за политика, която да допринася за намаляване на енергийните разходи чрез повишаване на енергийната ефективност и преориентиране на енергийните доставки към предимно местни енергийни източници;

15.

при отпускането на средства от структурните фондове е целесъобразно да се вземат предвид не само домакинствата, но и най-уязвимите потребителски сектори;

16.

обръща внимание на факта, че — въпреки въздействието върху климата — темата за енергията на достъпни цени прераства в нов политически приоритет в световен план. Към момента необходимите за развитието на възобновяема енергия финансови средства и търсенето на енергия на достъпни цени са в привидно противоречие помежду си;

17.

изтъква обаче, че социалните и екологичните (включително съпътстващи) разходи за изкопаемите горива и ядрената енергия далеч превишават всички останали разходи за енергия. Тези разходи обаче в голямата си част не се отразяват на пазарите и на цените;

18.

посочва, че на политическо равнище — в ЕС и в държавите членки, все още се отделя твърде малко внимание на многобройните предимства на интелигентните разпределителни системи, които съчетават различни ВЕИ, на управлението на търсенето, както и на инвестициите в енергийна ефективност;

19.

подчертава, че не съществуват причини да се настройват хората, засегнати от енергийна бедност, срещу други потребители на енергия. В действителност не съществува непреодолимо противоречие между мерките в подкрепа на енергията от ВЕИ и мерките за борба срещу енергийната бедност, а напротив — двата вида мерки се допълват взаимно;

20.

отчита съображенията, изложени от Европейската комисия относно елементите, които влияят върху цените на енергията в ЕС и отбелязва, че редица фактори допринасят за проблема с достъпността на енергията. Във всеки случай е безспорно, че чрез инвестиране в енергийна ефективност и енергия от ВЕИ на местно и регионално равнище могат да бъдат създадени работни места и поне в средносрочен план може да се намали енергийната бедност;

21.

отбелязва със загриженост, че в ЕС между 2005 г. и 2011 г. цените на електроенергията за домакинствата и промишлеността се увеличиха средно с 29%. През същия период цената на електроенергията в САЩ е нараснала само с 5%, а в Япония дори само с 1%; следва да се отбележи, че през същия период цената на барел петрол на международните пазари се е удвоила, а през периода 2001–2011 г. се е увеличила четирикратно;

22.

би желал да подчертае, че най-вече новите държави членки и разтърсваните от кризи южноевропейски страни са изложени на риск от все по-голяма енергийна бедност. Разликата между нарастването на доходите и повишаването на цените на енергията продължава да расте. Наред с бедността като цяло и първоначалната липса на съгласувани усилия за подобряване на енергийната ефективност на бързо западащия жилищен фонд и на енергийната инфраструктура, енергийната бедност вече засяга голяма част от населението;

23.

във връзка с това подчертава, че между 50 и 125 милиона души в Европа са засегнати от енергийната бедност. В България, Португалия, Литва, Румъния, Кипър, Латвия и Малта вече 30% от населението не са в състояние да отопляват домовете си и трябва да плащат непропорционално високи сметки за енергия. Междувременно над 20% от хората в Гърция, Полша, Италия, Унгария и Испания също се сблъскват с такива трудности. Вследствие на бързото покачване на цените на енергията (в сравнение с нарастването на доходите) има основание за опасения, че от енергийна бедност ще бъдат обхванати и други части на населението, и то във всички страни на Европейския съюз;

24.

поради това изразява съгласие, че енергийната бедност е показател за материални лишения, който може да бъде измерен чрез анкети относно доходите, социалното приобщаване и условията на живот, с въпроси като „Можете ли да си позволите да отоплявате подобаващо дома си, когато е необходимо?“ (Евростат, 2012 г.) и „Можете ли да посрещнете разходите за нуждите си от придвижване?“.

25.

поради това приветства факта, че в Директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и съответно за вътрешния пазар на природен газ се поставя изискване към държавите членки, наред с останалото, да дадат определение на понятието „уязвими потребители“. За да може да се извърши възможно най-добра оценка на положението във връзка с енергийната бедност в Европа, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) също препоръча единно за целия ЕС определение на енергийна бедност, както и хармонизиране на съществуващите статистически данни;

26.

подкрепя също така констатацията, че броят на засегнатите от енергийна бедност домакинства би могъл да се увеличи, и препоръчва държавите членки да бъдат настоятелно приканени да изпълнят задължението да дадат определение на понятието „уязвими потребители“;

27.

отбелязва, че една от задачите на местните и регионалните власти е да предлагат на жителите по места безпристрастни съвети как да подобрят енергийната ефективност на своите жилища. Тази мярка насърчава създаването на заетост в секторите, свързани със строителството, чрез пренасочване на техните дейности към повишаване на енергийната ефективност на съществуващия жилищен фонд, като по този начин се намалява енергийната бедност, ограничават се емисиите на CO2 и се насърчават технологичните иновации;

28.

съзнава също така, че предвид големите социални и географски различия в ЕС по отношение на разпространението на енергийната бедност, конкретните мерки е най-добре да се предприемат на местно равнище;

29.

отбелязва, че проучванията на опасността от енергийна бедност на регионално равнище дават далеч по-пълна представа за социалните различия в Европа, отколкото проучванията на национално равнище. Измерено по стандарта на покупателна способност (СПС), при който се взимат предвид различни равнища на цените, българите например плащат за 100 kWh електроенергия средно 17,07 СПС, за разлика от британците — 15,37 СПС. Пропастта между Севера и Юга и съответно между Изтока и Запада съществуваше в Европейския съюз още преди кризата от 2005 г., но оттогава става все по-дълбока;

30.

подчертава, че подкрепата за подобряване на енергийната ефективност на жилищата е от основно значение както за изкореняването на бедността като цяло, така и за борбата с изменението на климата. Освен това домакинствата с енергийно ефективни жилища биха били по-добре подготвени да посрещнат бъдещи повишения на цените на енергията;

31.

счита за необходимо да се насърчават местните и регионалните кампании за повишаване на осведомеността, които да се подпомагат по подходящ начин от европейските институции, за да се възпитават у гражданите навици, които да допринасят за пестенето на енергия;

32.

обръща внимание върху въздействието на разходите за енергия, необходима за придвижване, които също са фактор за енергийна бедност. С оглед на това трябва да бъде изготвена дългосрочна политика за регионално планиране, която да има за цел намаляване на потребностите от придвижване и да предлага, в рамките на възможното, по-малко енергоемки начини на придвижване;

33.

с оглед на това призовава ЕС да положи усилия да гарантира, че всички пазарни инициативи, които са свързани с риск от експлоатация на уязвими потребители на енергия, са придружени от мерки за социална политика на местно, регионално и национално равнище, с чиято помощ по протежение на цялата верига на създаване на стойност, от производителите на енергия до крайните потребители на енергия, да се задържат възможно най-ниски данъците, добавките и таксите, а с това и цените на енергията;

34.

призовава освен това да не бъдат натоварвани потребителите с нереално високи цени, например посредством повишена допълнителна такса за енергия от ВЕИ, още повече че в мрежата често въобще не се подава възобновяема енергия. Също така не би трябвало да се изисква от потребителите да компенсират пропуснатите ползи на енергоемките отрасли, включително в резултат на преустановяване на производството с цел предпазване на мрежовата инфраструктура;

35.

поради тази причина предлага за уязвимите потребители да се прилагат програми за повишаване на енергийната ефективност на сградите, за да се постигне трайно намаляване на енергийните разходи (например чрез изготвяне на план за финансиране на модернизирането на технологиите, използвани в топлофикационните мрежи в градовете, и на всички елементи, които произвеждат или трансформират каквато и да било енергия в топлинна, или чрез подобряване на изолацията на сградите). Тези програми следва да бъдат съчетани с подпомагане на инсталациите за производство на енергия, предназначена предимно за собствени нужди (топла вода от панелни слънчеви колектори, електроенергия от малки фотоволтаични инсталации). По този начин не само биха намалели потребностите от енергия, но и би се стимулирало производството на възобновяема енергия, което би довело до намаляване на зависимостта от — в повечето случаи вносни — изкопаеми горива;

36.

препоръчва бързо да се приложат програми за консултации по енергийни въпроси и в подкрепа на мерки за енергийна ефективност (промяна на поведението, използване на енергийно ефективни уреди или уплътняване на прозорци и врати), които не изискват много финансови средства, но оказват значително положително въздействие, както и да се предвиди конкретна подкрепа за домакинствата в състояние на енергийна бедност;

37.

подчертава целта да се гарантира, че произвежданата индивидуално, колективно или на местно равнище възобновяема енергия е по-леснодостъпна и евтина от вносната енергия. Следва да се предвиди обща правна рамка, която да гарантира възможността местното население да се ползва от проекти за производство на енергия, разработени и осъществявани от жителите на съответния регион;

38.

призовава за социално подпомагане на домакинства, живеещи в енергийна бедност (изразходващи повече от 10% от доходите си за електроенергия и отопление), което обаче би следвало да се прилага в комбинация със субсидии за повишаване на енергийната ефективност;

39.

препоръчва в допълнение към това да се прилагат и други мерки за подкрепа, като например „спасителни тарифи“ („lifeline-tariffs“) — по-ниски тарифи за поне основните енергийни нужди, за да не се поставят в неизгодно положение по-бедните хора с ниско потребление на енергия;

40.

подкрепя усилията за определяне на таван на повишението на цените на енергията с цел борба с енергийната бедност, както и задържането на цените на топлоенергията под нивото на цените за изкопаеми енергийни източници, така че да може по-бързо да се извърши преходът от отопление с котли на газ, нефт или въглища към когенерационни съоръжения, местни съоръжения за изгаряне на биомаса или високо ефективни термопомпи, които използват регионални възобновяеми енергийни източници;

41.

смята, че държавите членки следва да предвидят разпоредби с цел лицата, получаващи ниски доходи, да бъдат освободени от облагане на енергията или да бъдат облагани в много малка степен, по подобие на данъчните облекчения върху разходите за труд.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/19

Докладчик

г-н Gusty Graas (LU/AЛДE), член на Общинския съвет на община Bettembourg

Отправен документ

Становище по собствена инициатива

1.

припомня, че според предвижданията на Международната агенция по енергетика световното енергийно потребление ще нарасне с една трета до 2035 г., на първо място, поради увеличеното търсене от страна на новоиндустриализираните страни;

2.

подчертава, че енергийният пазар силно се променя поради това, че в него навлизат нови производители на природен газ, а производството на енергия от възобновяеми източници се увеличава значително в много държави членки. Поради това се налага адаптиране на насоките за предоставяне на държавна помощ, така че от 2014 г. нататък държавите — членки на ЕС да разполагат с точни правила по отношение на своята политика на субсидии в областта на енергетиката. Внасянето на яснота е от съществено значение, за да могат инвеститорите да разработват своите проекти;

3.

насочва вниманието върху факта, че в ЕС целите, предложени от Комисията в европейската „Рамка за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“, трябва да се съчетават с различни ресурси и понякога разминаващи се интереси на държавите членки;

4.

припомня, че конкуренцията и наличието на свободен енергиен пазар не са самоцел, а средства, подчинени на по-висшите цели на Европейския съюз, дефинирани в член 3 на Договора за Европейски съюз;

5.

препоръчва, в светлината на заключенията на генералния адвокат от 28 януари 2014 г. по дело C-573/12 Ålands Vindkraft, Европейската комисия да отложи представянето на новите си насоки за периода след излизане на решението на Съда на ЕС. Генералният адвокат предлага на Съда да обяви за недействителен член 3, параграф 3 от Директива 2009/28, който, в рамките на национален режим за електроенергия, получена от възобновяеми енергийни източници, позволява издаването на енергийни сертификати единствено на производителите на зелена електроенергия, установени в съответната държава членка. Обявяването на този механизъм за недействителен, обаче би поставило изцяло под въпрос структурата на схемите за подпомагане на развитието на енергиите от възобновяеми източници в много държави членки и по всяка вероятност би довело до отпадането на насоките, ако те бъдат представени преди излизането на решението, като по този начин би създало правна несигурност;

6.

потвърждава целите на ЕС по отношение на политиките в областта на климата, залегнали също и в Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници. Държавите членки и местните и регионалните власти са разработили регулаторни механизми и мерки, за да може тези цели на политиките в областта на климата и енергетиката да бъдат постигнати до 2020 г. Новите насоки за държавните помощи в областта на околната среда и енергетиката не бива да бъдат в противоречие с твърдо договорените цели и с въведените регулаторни механизми и мерки за постигане на тези цели;

7.

подчертава в този контекст необходимостта от постигане на баланс между многообразието от енергийни източници и механизми за подкрепа за възобновяемата енергия, от една страна, и общите правила на равнище ЕС за избягване на пазарни нарушения, от друга; ето защо изразява загриженост, че предложенията на Европейската комисия в консултативния документ биха могли да ограничат твърде много възможностите за разграничаване, особено що се отнася до възможността за подкрепа на устойчивото производство на енергия от възобновяеми източници;

8.

отчита наличието на консултационния документ за новите проектонасоки от декември 2013 г. относно държавните помощи за околната среда и енергетиката за периода 2014–2020 г.; изразява съжаление, че въпросният документ е представен само на един от официалните езици на Съюза и че на практика срокът за отговор на консултациите е бил съкратен на шест седмици вместо обичайните осем седмици. По тази причина се опасява, че представителността на консултацията може да бъде отслабена;

9.

изразява съжаление, че никъде в консултационния документ на Комисията не се споменава Европейската харта за правата на потребителите на енергия;

10.

подчертава необходимостта да се приеме интегриран подход към енергийните политики и политиката за околната среда на равнището на Европейския съюз;

11.

смята, че изменението на климата и енергийната политика не могат да се разглеждат и третират поотделно;

12.

подчертава, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) беше създадена с Директива 2003/87/ЕО от 13 октомври 2003 г., за да „се стимулира намаляването на емисиите на парникови газове при възможно най-ниски разходи и по икономически ефективен начин“. Фаза 3 (2013–2020 г.) би трябвало допълнително да укрепи системата с цел да се получи 20 %-но намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. (в сравнение с 1990 г.), но констатира, че излишъкът на предоставени квоти предизвиква известна загуба на ефективност на механизма;

13.

изразява надежда, че насоките за държавни помощи в областта на енергетиката ще отчитат и поставените цели за 2030 г. и стремежа за постигане на мажоритарен дял на енергията от възобновяеми източници до 2050 г.;

14.

е убеден, че мерките за борба срещу изменението на климата, подобряването на енергийната ефективност, насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и намаляването на екологичния отпечатък сами по себе си представляват цели от общ интерес;

15.

смята, че развитието на производството на възобновяема енергия предлага реални възможности за стимулиране на „зеления“ растеж и създаване на нови стабилни работни места;

16.

изразява задоволство от факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове отделят все по-голямо внимание на целите по отношение на енергетиката, климата и околната среда;

17.

припомня, че Европейската комисия изразява желание 20 % от Европейския фонд за регионално развитие в развитите региони и 6 % в по-слабо развитите региони да се инвестират в енергийна ефективност и производство на енергия от възобновяеми източници;

18.

подкрепя усилията на ЕС да запази водещата си роля на международната сцена в борбата срещу изменението на климата;

19.

подкрепя принципа, съгласно който държавните помощи са оправдани, ако пазарът сам по себе си не е в състояние да постигне значителни подобрения в опазването на околната среда. Споделя мнението на Комисията, че държавните помощи могат да бъдат подходящ инструмент за постигане на амбициозните цели в областта на намаляването на CO2;

20.

имайки предвид, че високите разходи за производство на някои видове възобновяема енергия не позволяват на предприятията да определят конкурентни цени на пазара, смята, че в тези случаи е оправдано предоставянето на държавни помощи, ако е възможно да се предвиди, че използваната технология и нейният пазар са в състояние да достигнат зрелост; въпреки това, при възможност тези помощи би трябвало да се координират на равнището на Европейския съюз и между държавите членки и да отразяват характерните особености на различните региони;

21.

подкрепя по принцип Комисията в нейните усилия за въвеждане на повече пазарни механизми при предоставянето на помощите и призовава във връзка с това да бъдат привлечени за участие местните и регионалните енергийни агенции;

22.

смята, че държавните помощи в областта на енергетиката трябва да се разглеждат като притежаващи икономическо и социално въздействие на регионално и местно равнище. Положителните и отрицателните, краткосрочните, средносрочните и дългосрочните външни въздействия би трябвало да се интернализират, доколкото е възможно, за да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията;

23.

припомня, че с цел да се гарантира авангарден иновативен капацитет Европейският съюз трябва да улесни въвеждането на схема, в която различни технологии се конкурират на енергийния пазар;

24.

смята, че е необходимо отпускането на държавна помощ да бъде направено прозрачно, така че държавите членки, Комисията, икономическите участници, местните и регионалните власти и гражданите да имат достъп до необходимата информация;

25.

отбелязва, че субсидиите в полза на енергията, получена от изкопаеми горива, би трябвало да бъдат премахнати в краткосрочен план, тъй като те водят до изкривяване на конкуренцията и до значителни екологични разходи;

26.

като се има предвид, че експлоатацията на шистов газ и шистов нефт чрез хидравлично разбиване е спорна техника, но че някои страни ще започнат търговска експлоатация през тази година, смята, че не може да се избегнат въпросите относно държавната помощ във връзка с това;

27.

смята, че насоките за държавните помощи за енергия не би трябвало да включват специфични разпоредби, позволяващи отпускането на държавни помощи за ядрената енергия; същевременно пазарните принципи следва да се прилагат и за тази технология;

28.

държи да изтъкне, че е необходимо да се обърне специално внимание на всички източници на възобновяема енергия, като например вятърната, слънчевата, геотермалната, енергията от ВЕЦ, биомасата, енергията от сметищен газ, от газ от пречиствателни инсталации за отпадъчни води и от биогаз, използвани от местните и регионалните власти. Производството на биогорива може да бъде подкрепено единствено при условие, че те съответстват на критериите за екологична устойчивост, предвидени с общностните разпоредби;

29.

подчертава, че производството на електроенергия, произведена от хидравлични инсталации може да допринесе за съхраняването на електроенергия и за равновесието на мрежите и може да бъде подкрепено, ако е гарантирано, че са изпълнени съответните установени критерии за устойчивост;

30.

си задава въпроса дали изричното посочване на технологията за УСВ (улавяне и съхранение на въглерод) е съвместимо с принципа на технологична неутралност, за който Комисията иначе се застъпва;

31.

е на мнение, че ЕС би трябвало да създаде обща правна рамка за по-рационалното използване на енергията и подкрепа за енергията от възобновяеми източници;

32.

отправя искане на равнище ЕС за по-голяма енергийна ефективност, по-голям дял на енергията от възобновяеми източници, по-добра комбинация на енергиите, както и за регулаторна рамка, предоставяща по-справедливи условия на участниците;

33.

обръща внимание върху трудността да бъде установено съответствие между конкурентноправната рамка на равнището на ЕС, за която Европейският съюз притежава изключителна компетенция, и залегналите най-вече в член 194 от ДФЕС основни принципи на енергийната политика на ЕС, които предвиждат поделени между ЕС и държавите членки правомощия и задължение за спазване на принципа на субсидиарност, както и зачитане на важната роля на местните и регионалните власти, по-специално на местните и регионалните енергийни агенции;

34.

осъзнава, че рискът от недостиг на електроенергия продължава да съществува. по тази причина КР не може да подмине факта, че за да се гарантира непрекъснатостта на електроснабдяването, трябва да бъдат разрешени определени публични помощи, най-напред с цел изграждане на интелигентни енергийни мрежи, благоприятстващи гъвкавост на децентрализираното производство и потребление на енергия, след това за установяване на енергийно ефективно съхранение и, накрая, за изграждане на гъвкави, щадящи околната среда и климата електроцентрали с балансиращи функции. Тези инсталации, наречени „резервни“, за които може да са необходими помощи под формата на държавни компенсационни плащания, обаче не трябва да се конкурират с възобновяемите енергии и би трябвало да отговарят на най модерните технологии с цел емисиите на CO2 да бъдат сведени до минимум. От друга страна обаче, КР счита, че за строителството на нови въглищни електроцентрали вече не би трябвало да се отпускат държавни помощи. Преди да се прибягва до резервния капацитет, КР препоръчва увеличаване на стимулите за потребителите да използват електроенергия извън най-натоварените периоди. Комисията смята, че съществува свобода на действие от 10 %;

35.

използването на интелигентни измервателни уреди и свързването на крайните устройства към интернет могат да позволят още по-ефективно синхронизиране на предлагането и търсенето на пазара на електроенергия. Намаляването на разходите за съхранение от страна на доставчика, до което това ще доведе, може да допринесе за намаляване на цената на електроенергията за крайните клиенти;

36.

отбелязва, че по принцип екологичните данъци могат да бъдат подходящ инструмент за намаляване на емисиите на CO2; констатира обаче, че при определени обстоятелства екологичните данъци могат и да засегнат конкурентоспособността на някои предприятия и поради това е възможно освобождаването от такива данъци да укрепи техните позиции. Необходимо е обаче да се избягват дерогационни разпоредби, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между държави или региони вследствие на това освобождаване от данъци, още повече, когато те, от друга страна, водят до по-голяма тежест за определени групи потребители или за обществото като цяло. Ето защо като алтернатива на данъците или на освобождаването от данъци са необходими разпоредби или гранични стойности, валидни за всички пазарни участници и насочени към опазване на околната среда, които да могат да засилят допълнително вниманието към въпросите на околната среда и същевременно да намалят отрицателното въздействие на екологичния отпечатък в дългосрочен план;

37.

признава, че въвеждането на екологични данъци върху определени продукти е възможно най-вече, ако на пазара се предлагат алтернативни продукти, водещи до по-слаби отрицателни последици за околната среда, така че потребителите да имат известен избор;

38.

отправя искане при предоставянето на помощ на държавите членки да се отчитат в по-голяма степен особеностите на регионите и по-специално климатичните, географските и културните особености, и най-вече в случая на по-слабо развитите региони, за да не се спира енергийното им развитие. Необходимо е да се гарантира цялостна защита на постигнатото по вече реализирани проекти. Също така трябва да се имат предвид специфичните условия за граждански енергийни кооперативи и дребни частни инвеститори при възлагането на обществени поръчки и директното пазарно предлагане. В това отношение държавите членки следва да запазят съответна свобода на действие;

39.

по тази причина изразява загриженост, че предложенията на Комисията биха ограничили само до много малки инсталации или количества енергия системата на твърди преференциални тарифи, която се прилага в много държави членки с цел насърчаване на енергията от ВЕИ и за постигане на целите в областта на климата, както и че в тези предложения се използва негъвкаво определение на „готови за пускане на пазара“ технологии, измерено по техния дял на общоевропейския пазар; това определение не взема предвид различните ситуации в държавите членки и в техните региони и застрашава развитието на съответния потенциал за устойчива енергия;

40.

отбелязва, че с цел да се създаде функциониращ пазар, от съществено значение е да се гарантира наличието на множество доставчици на енергия; освен това фактът, че се разчита на множество доставчици, ще гарантира не само непрекъснатостта на производството и потреблението на енергия, но и ще улесни въвеждането на нови технологии благодарение на конкуренцията;

41.

подкрепя подхода на Комисията, съгласно който, преди да се мисли за механизъм за публична помощ, правителствата би трябвало да анализират причините за неадекватността на производството на енергия и в случай на необходимост да премахнат нарушаването на конкуренцията, което пречи на пазара да предоставя стимули за инвестиции в производствени мощности;

42.

изтъква, че независимо от избрания метод, принципът на технологична неутралност в никакъв случай не може да попречи на постигането на целите по отношение на околната среда и енергетиката;

43.

смята, че общините и регионите би трябвало да разполагат с известна свобода, за да могат финансово да подкрепят проекти, чиято продажба в краткосрочен план не е лесна, но пък притежават интересна технология, която в бъдеще може да доведе до по-ефективно използване на енергията, както и до по-висока степен на опазване на околната среда;

44.

е на мнение, че местните и регионалните кооперации, създадени от гражданите с цел по-активно популяризиране на възобновяемите енергии, изискват особено внимание, първо, тъй като те представляват допълнителни доставчици на енергия и второ, защото укрепват осъзнаването на едно рационално използване на енергията чрез значителен образователен ефект. Следователно този стимулиращ ефект трябва да се разглежда като положителен външен елемент, който би трябвало да бъде взет предвид от пазара; ето защо е необходимо новите насоки за държавните помощи да оставят отворени перспективи за развитието на енергийни съоръжения, организирани на кооперативен принцип;

45.

предлага да се зачитат социалните и икономическите особености на малките мрежи, за които методът за покана за участие в търг, отправена от държавите членки, не е подходящ, тъй като не гарантира равни условия за достъп на участниците;

46.

отбелязва със задоволство предложеното разширяване на обсега на механизма за освобождаване (ОРГО) по отношение на помощите в подкрепа на инициативи за централно отопление и за подобряване на енергийната ефективност на сградите;

47.

изисква също така специални условия по отношение на помощите за обучение на персонала, предоставящ техническа помощ и съвети на местните и регионалните власти;

48.

насърчава гражданския ангажимент не само по отношение на дебата по въпросите на околната среда и енергетиката, но също така и във връзка с конкретните инициативи за производство, по-специално чрез кооперациите;

49.

изразява резерви по отношение на намерението на Комисията да замени тарифата за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, при която производителите на зелена електроенергия получават фиксирана цена за kWh, с преференциални премии за изкупуване. Легитимните очаквания на инвеститорите относно рентабилността на съществуващите инвестиции трябва да бъдат зачитани, за да се гарантира тяхното участие в дългосрочен план. Затова настоява за варианта да може да се запази утвърдилият се в 19 държави членки модел на преференциална тарифа за изкупуване на електроенергия от ВЕИ;

50.

отправя искане граничните стойности за допустимост на помощите за инсталации за производство на енергия от алтернативни източници, които за първи път влизат в търговска експлоатация, и за малки инсталации да бъдат повишени на 5MW, а за вятърни генератори — на 15MW;

51.

предупреждава, че един тежък административен процес за оценка на целесъобразността на държавните помощи би могъл да доведе до допълнителни разходи, особено за дребномащабните инициативи;

52.

приветства намерението на Комисията и в бъдеще да подкрепя използването на енергия от биомаса, особено като се има предвид, че много от местните и регионалните власти експлоатират такива централи и че това генерира работни места за всеки инсталиран мегават. Препоръчва освен това да се предвиди правна и финансова подкрепа за публичните и частните предприемачески инициативи, насочени към устойчива експлоатация на горите с цел осигуряване на качествена биомаса;

53.

подкрепя становището на CEDEC (Европейска федерация на местните енергийни дружества) за улесняване на инвестициите в интелигентни технологии за разпределителната електрическа мрежа, благоприятстващи ефикасното използване на енергията от крайния потребител. В същото време тези инвестиции в енергийната инфраструктура осигуряват сигурността на снабдяването;

54.

смята, че държавите членки, общините и регионите би трябвало да въведат или да подобрят система, насочена към улесняване на инвестициите и позволяваща увеличаването на енергийната ефективност, например чрез отпускане на субсидии за изолацията на външните стени на жилище, топлоизолацията на стена, вкопана в земята или граничеща с неотопляема площ на жилището, топлоизолацията на наклонен или плосък покрив на жилище, топлоизолацията на горната плоча под неотопляемо таванско помещение на жилище, подмяната на прозорците и вратите на жилище, инсталирането на топлинни слънчеви и фотоволтаични колектори, монтирането на централно отопление на дървен гранулат (пелети) или трупи, инсталирането на контролирана вентилация с възстановяване на топлината, инсталирането на енергийни решения, основаващи се на геотермална енергия и инсталирането на термопомпа;

55.

припомня, че комбинираното производство на топло- и електроенергия е най-ефикасният начин за едновременно производство на електричество и топлина. Ето защо КР призовава общините да въведат „комбинирано производство“. Местните власти, които инвестират във високоефективни инсталации за комбинирано производство на енергия, би трябвало да получават помощи;

56.

приветства идеята, че отсега нататък насоките ще насърчават използването на обществени субсидии за трансграничните енергийни инфраструктури или за проекти, които допринасят за регионалното сближаване;

57.

смята, че трябва да се предоставят помощи и за проучвания в областта на околната среда, извършвани от местните и регионалните власти в следните сфери: надвишаване на стандартите на Общността или повишаване степента на опазване на околната среда при отсъствие на такива стандарти; призовава в някои случаи да бъде възможно помощите за проучвания, непряко свързани с инвестиции, като например проучванията за съпътстващи дейности на екологичното строителство или екодизайна, да бъдат отпускани в рамките на схемата „de minimis“. Европейската комисия трябва също така да изготви конкретни програми за насърчаване на приложните изследвания и технологичното развитие, в които да участват съвместно предприятия от енергийния сектор, университети и научноизследователски центрове;

58.

подчертава важната роля на университетите и научноизследователските институти, на технологичните центрове и енергийните агенции за прилагането на новите технологии в областта на енергетиката. Поради това е необходимо за постигането на тези цели да се отпускат адекватни средства;

59.

високият дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на все още сравнително новите възобновяеми енергии и технологии за енергийна ефективност, както и недостатъчното интернализиране на външните разходи за производство на полезна енергия от изкопаеми енергийни източници вследствие на настоящите цени на квотите за емисии на парникови газове, налагат необходимостта от механизъм на разпределение за насърчаване на инвестициите в такива технологии;

60.

приканва местните и регионалните бенефициери да бъдат поканени за участие в разработването на схемите за подпомагане;

61.

се обявява за административно опростяване на предоставянето на държавни субсидии;

62.

препоръчва създаването на гаранция за прозрачност на всички държавни помощи по отношение на енергетиката и извършването на оценка на многобройните ползи, които могат да се постигнат чрез използването на определени мерки за отпускането на държавна помощ. Освен това е необходимо да се провери, че няма припокриване на дейностите, финансирани в рамките на различни схеми.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/25

Докладчик

г-н Pedro SANZ ALONSO (ES/ЕНП), министър-председател на автономното правителство на La Rioja

Отправен документ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, на вътрешния пазар и в трети страни

COM(2013) 812 final

1.

приветства със задоволство и оценява като много положително предложението за регламент, представено от Европейската комисия, тъй като показва интереса ѝ към действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, на вътрешния пазар и в трети държави, и най-вече защото предлага нова рамка за подкрепа и развитие на действията за информиране и насърчаване във връзка с европейските селскостопански продукти както в рамките, така и извън границите на Съюза;

2.

счита, че действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, на вътрешния пазар и в трети държави, имат специално значение за подпомагане на селскостопанския сектор в усилията му за справяне с многобройните предизвикателства в обстановката на нарастваща конкуренция и за улесняване отварянето на пазарите, укрепвайки присъствието на тези продукти. Трябва да се има предвид, че европейските селскостопански продукти са изправени пред предизвикателството, свързано с отварянето на границите и глобализацията на пазарите;

3.

счита, че това предложение за действия за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, ще даде възможност на потребителите, на европейско и световно равнище, да получат повече информация за качеството и високите стандарти на Съюза по отношение на производството, които гарантират безопасността на хранителните продукти и опазването на околната среда, и ще увеличи доверието на потребителите в продуктите, които купуват и консумират. По този начин, чрез придаване на стойност на европейското селскостопанско производство, може да се постигне по-добра рентабилност за производителите;

4.

счита, че европейският селскостопански сектор е основен фактор за развитието на местната и регионалната икономика, като допринася значително за създаването на заетост и за установяването и развитието на населението в тези територии, които са тясно свързани с производството и преработката. Това регионално измерение трябва да остане водещ елемент за постигане на целта за балансирано устройство на европейската територия;

5.

подчертава, че регионите имат нужда от амбициозна и ефикасна политика на популяризиране, която да изтъква качеството и спецификата на техните селскостопански продукти. Тези продукти са културно и гастрономично наследство на Европейския съюз и също така са основен елемент от икономическия и социалния живот на много европейски региони, осигурявайки дейности, които са пряко свързани с териториите, по-конкретно в селските райони;

6.

препоръчва да се обърне специално внимание на групата селскостопански продукти, които се произвеждат, като се използват традиционни съставки, и обработват по начин, специфичен за съответния регион;

7.

счита за абсолютно необходимо увеличаването на бюджета, определен за тази мярка, тъй като е предложено разширяване на обхвата на бенефициерите и разширяване на списъка с допустимите продукти и освен това е увеличено участието на Комисията в многонационалните програми;

8.

двустранните споразумения, договаряни понастоящем с Канада, САЩ или Меркосур, или други споразумения за асоцииране показват все по-голямата необходимост от действия за насърчаване и информиране както в рамките на вътрешния пазар, така и в трети държави, за да могат европейските продукти да бъдат конкурентоспособни;

9.

подчертава, че за да запази конкурентоспособността си, Съюзът трябва да продължи да финансира действия за насърчаване и информиране в рамките на вътрешния пазар, поне що се отнася до продуктите от признати системи за производство или от биологично земеделие;

10.

oтбелязва, че приетата реформа на ОСП е свързана с европейската търговска политика и че на международнo равнище, наред с международната търговска политика, Европейският съюз трябва да допринася за продоволствената сигурност в световен мащаб, като гарантира в рамките на СТО, че селскостопанските продукти на Съюза са произведени при справедливи условия;

11.

счита, че отделянето на 75% от предвидения бюджет за действия за информиране и насърчаване в трети държави може да доведе до пренебрегване на вътрешния пазар, който е основният пазар за европейските производители и в рамките на който производителите трябва да работят усилено, за да запазят конкурентоспособността си, борейки се с конкуренцията, пред която са изправени с навлизането на продукти от трети държави;

12.

призовава настоятелно Комисията да не определя предварително никакви цели по отношение на процента на средствата, предвидени за действия за информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти на Съюза в трети държави, тъй като вътрешният пазар и пазарът на трети държави трябва да бъдат поставени при равни условия;

13.

подкрепя инициативата относно използването на марките и позоваването на произхода на селскостопанските продукти, считайки, че видимостта на търговските марки в контекста на насърчаване на генеричните послания ще подобри възможностите за финансиране и ще увеличи интереса на бенефициерите, при условие че се запази баланс, по-специално в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз;

14.

приветства предложената от Комисията идея за въвеждане на системи за качество, използващи официални знаци на Съюза, но счита за целесъобразно името на региона да бъде включено в генеричното послание, в което трябва да са посочени присъщите качества на продуктите, и поради това географският произход на продукта следва да е ясно обозначен;

15.

отбелязва, че признатите на европейско равнище системи за качество се радват на все по-голямо разпространение и признание в рамките на Съюза, в отговор на нарастващото търсене от страна на европейските потребители, които проявяват интерес по-конкретно към местни, качествени продукти, отговарящи на високите европейски стандарти за безопасност на храните и опазване на околната среда. Подчертава, че продуктите, включени в обхвата на признати системи за качество, са много важни на вътрешния пазар и поради тази причина трябва да бъдат запазени и укрепени;

16.

призовава Комисията да установи реда и условията за прилагане посредством акт за изпълнение. Счита, освен това, че агенциите за насърчаване могат да координират и дори да изпълняват колективни мерки от името на групи производители от техните региони;

17.

смята, че позитивните синергии между различни регионални продукти могат да позволят оптимизиране на богатството на всяка европейска регионална територия. Ето защо те са важни регионални източници на доходи и висококачествени услуги, свързани с идентичността на територията и културното наследство. Това би позволило да се подобри качеството на районите, свързани с регионалните селскостопански продукти, и би оказало положителен ефект върху създаването на работни места, по-конкретно в уязвимите райони, предлагайки нови възможности както на съседните, така и на международните пазари;

18.

приема на организациите на производителите от всички сектори да бъде поверена важна роля, като бъдат подробно очертани изискванията, които могат да се прилагат към тези организации с оглед на тяхната представителност спрямо всички отрасли;

19.

призовава в рамките на организациите на производителите да бъде отделено специално внимание на МСП, при условие че насочват насърчаването към признатите системи за качество. Този вид предприятия са най-разпространени в европейските региони и представляват в голяма степен европейската хранително-вкусова промишленост;

20.

приема, че всеки продукт с произход от ЕС трябва да може да се ползва от мерките за информиране и насърчаване на вътрешния пазар и в трети държави, с изключение на тютюна, като приоритетни бъдат действията, предлагани за продуктите, които допринасят за балансиран режим на хранене, както и действията, предлагани за други продукти с етикет за дифиренцирано качество, свързан с европейската територия;

21.

приветства Комисията за предложението за изготвяне на работна програма, която дава възможност за дефиниране на ясни и точни стратегии за политиката за насърчаване;

22.

призовава да се уточни как Комисията ще отчита приоритетите на държавите членки и по какъв начин ще ги включи в работната програма;

23.

предлага да се приеме работна програма за срок от три години, каквато е продължителността на сегашните кампании за насърчаване, което да даде възможност за отчитане на развитието на пазарите, с оглед на възможни годишни промени;

24.

счита, че оценката и подборът на програмите не следва да се извършват само от Комисията, а че държавите членки би трябвало да могат да участват, което ще даде възможност на европейските региони да дадат своя принос, тъй като те съфинансират мерките за насърчаване, които в крайна сметка бяха запазени в рамките на ЕЗФРСР за периода 2014 — 2020 г. (член 17) при условия доста сходни с тези на мярка 133 за периода 2007 — 2013 г.;

25.

настоява пред Комисията да предвиди в програмата за насърчаване, финансирана от Европейския съюз, разпоредби, гарантиращи участието на държавите членки и сътрудничеството на регионите, без да се усложнява прекалено процесът, така че действията, финансирани по тази програма, да бъдат съвместими с регионалните стратегии за насърчаване;

26.

настоява също така да се запазят двете покани за представяне на предложения, разрешени в настоящия регламент, тъй като това позволява на участниците да не изчакват дълго време преди да могат да кандидатстват отново, в случай че техните програми не са били избрани на първи етап;

27.

изразява съгласието си по отношение на процентите на съфинансиране, предлагани от Комисията, тъй като счита, че съответстват на целта за насърчаване на представянето на програми в трети държави и на многонационални програми, но предлага по отношение на многонационалните програми в трети държави процентът на съфинансиране да бъде увеличен на 75%. Този процент би могъл дори да се прилага за МСП по отношение на програми от специален интерес;

28.

е наясно, че политиката на насърчаване, провеждана до момента, допринесе за възстановяване на доверието на потребителите в условия на криза, но счита, че трябва да се използват много по-гъвкави и ефикасни инструменти за информиране и мерки за насърчаване;

29.

предлага да се помисли за увеличаване на европейското съфинансиране, най-вече по отношение на мерките за насърчаване и информиране по време на кризи в селското стопанство, с цел да не се създава дискриминация между производителите;

30.

подчертава необходимостта от изясняване в предложението за регламент на предвидените възможности за подобряване на способността за реакция в ситуации на криза с цел да се действа бързо и ефективно;

31.

настоява държавите членки да могат на доброволна основа да съфинансират с Комисията програмите, тъй като това може да се окаже необходимо в случая на слабо развити производствени сектори или сектори със слаби икономически възможности;

32.

препоръчва на Комисията да осигури по-голямо признание на европейските региони и основната им роля в производството на качествени селскостопански продукти и продукти на хранително-вкусовата промишленост, като улесни участието им в подбора на програмите;

33.

приканва Комисията да финансира действията за насърчаване в рамките на вътрешния пазар с цел да се увеличи продажбата на селскостопански и хранителни продукти с произход от Европейския съюз и от признати системи за качество или от традиционното и регионалното биологично земеделие. Разпространяването и насърчаването на традиционните продукти ще допринесе за промяна на моделите на потребление, появили се в резултат на глобализацията на европейския пазар.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/36

Докладчик

г-н Andrius Kupčinskas (LT/ЕНП), кмет на Kaunas

Отправен документ

„Предложение за препоръка на Съвета относно рамка за качество на стажовете“

COM(2013) 857 final

1.

приветства приетата от Съвета на Европейския съюз препоръка за рамка за качество на стажовете (РКС), за чието създаване беше вече отправено искане в предходни становища, но изразява силно съжаление, че Комисията е избрала да представи тази рамка под формата на препоръка на Съвета, вместо на директива;

2.

с оглед на факта, че периодът между представянето на предложението на Комисията (4 декември 2013 г.) и приемането на препоръката на Съвета (10 март 2014 г.) беше твърде кратък, за да може Комитетът на регионите да изготви становище в съответствие с обичайната процедура, отбелязва със загриженост, че нито Европейската комисия при изготвянето на препоръката за рамката за качество на стажовете, нито Съветът при приемането на тази препоръка проведоха консултация с асамблеята на представителите на регионалните и местните власти в ЕС — Комитета на регионите на Европейския съюз;

3.

изразява съжаление, че младежката безработица в ЕС, по-специално в някои региони, е все още твърде висока, и подчертава колко са важни активните стъпки за борба с младежката безработица. За да се постигне определената в стратегията „Европа 2020“ цел, а именно през 2020 г. заетостта да е 75% за хората на възраст от 20 до 64 години, трябва да се подобри образованието на младите хора, т.е. да бъде съобразено в по-голяма степен с потребностите на пазара на труда, и да се създадат по-добри условия за прехода към пазара на труда;

4.

смята, че трябва да бъде направено безусловно повече както на национално, така и на европейско равнище, за да се насърчават младите хора да се стремят към професиите на бъдещето. За тази цел би трябвало да се изготвят проучвания, които позволяват на ранен етап да се разпознават тенденциите на развитието и да се оказва влияние върху тях, както и да се прогнозира по какъв начин ще се промени търсенето на работна ръка в различните сектори и професии, какъв ще е броят на работниците, които се нуждаят от обучение във връзка с определени професии и новопоявили се работни места, и колко места евентуално са необходими за обучение на млади хора;

5.

предвид факта, че стажовете представляват основен елемент от гаранцията за младежта, отново изразява своята подкрепа за препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта (1) от 22 април 2013 г. (2), чиято цел е да се гарантира „че всички млади хора на възраст под 25 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование“. Местните и регионалните власти трябва да играят основна роля при прилагането на схемите за гаранции за младежта;

6.

приветства РКС като полезна мярка, с която се цели да се гарантира, че стажовете ефикасно улесняват прехода от учебната скамейка към пазара на труда и по този начин подобряват пригодността за заетост на младите хора;

7.

смята, че по време на стажовете трябва да се наблегне положително върху предаването на експертни знания от едно поколение на следващото по модела „майстор — чирак“;

8.

изразява съгласие с посочените в РКС нововъведения, тъй като посредством РКС трябва да се осигури прозрачност на стажовете и да се постави акцент върху учебните цели; едновременно с това изразява своето разочарование, че рамката за качество не предвижда дискусии относно препоръките към държавите членки по толкова важни въпроси като социалната сигурност или заплащането на стажантите; изразява съжаление, че областта на действие на РКС не съответства на тази на гаранцията за младежта, тъй като РКС обхваща единствено стажовете „на свободния пазар“ и не включва стажове, които трябва да се преминат в рамките на следване, формално образование или професионално обучение;

9.

припомня, че местните и регионалните власти играят важна роля за определянето и прилагането на мерките за борба с безработицата, включително и в областта на образованието и обучението. Държавите членки следва да отчитат тази роля и да оползотворяват свързаните с това възможности, с цел да улеснят преминаването на младите специалисти от образование към заетост, тъй като именно местните власти изпълняват ролята на доставчик на услуги в областта на образованието, обучението и заетостта.Поради това изразява съжаление, че в препоръката на Съвета не се споменава ролята на местните и регионалните власти за прилагането на РКС;

10.

призовава държавите членки да осигурят активно участие на социалните партньори и на местните и регионалните власти, за да се гарантира успешното въвеждане на системата;

11.

и да проучат подробно при какви правни и други условия РКС може да се приложи в рамките на националните практики и/или националните правни разпоредби;

12.

изразява загриженост във връзка с високата младежка безработица в Европейския съюз и произтичащата от това настояща опасност от бедност сред младежите, която се отбелязва също и в Годишния преглед на Европейската комисия на заетостта и социалното развитие за 2012 г. (3);

13.

изтъква значението на ефективните мерки за решаване на все по-сериозния проблем в Европа — фактът, че младите хора нямат работа, нито пък са заети с образование, и обръща внимание на социалните, икономическите и демографските последици и опасности във връзка с липата на самостоятелност на тези млади хора;

14.

споделя схващането на Комисията относно значението на стажовете и посочва, че чрез качествени стажове младите хора получават шанс да придобият ценен професионален опит, знания и умения, и по този начин повишат своите шансове на дадено работно място и имат възможност да се установят бързо и трайно на пазара на труда;

15.

споделя загрижеността на Комисията, че със стажовете понякога се злоупотребява като възможност за наемане на евтина, а дори и неплатена работна ръка. В съответствие с това основните предизвикателства са свързани с ясното определяне на максимална продължителност на стажовете и подобряването на тяхното качество с цел опитът да бъде от полза за навлизането на пазара на труда;

16.

посочва, че най-добрите резултати в областта на младежката заетост се наблюдават в държавите и регионите, в които младите хора имат възможност да преминат през качествени стажове или занаятчийско чиракуване, и в които ясно определените планове за стажове и производствени практики са неразделна част от образователната система и системата за назначаване на работа; важно е образователните институции да си сътрудничат с предприемаческия сектор, за да се гарантира, че ще бъдат постигнати взаимни ползи от програмите за стажове;

17.

изразява съгласие с основния принцип на РКС и отбелязва, че са важни както процесът на учене, който дава възможност за по-добро запознаване с работното място, така и ясните учебни цели и подборът на подходящ наставник за стажа;

18.

подкрепя призива, отправен във връзка с РКС, придобитите от стажантите знания, умения и компетентност да бъдат официално потвърждавани от предлагащите стажа структури посредством удостоверение за проведен стаж, което е абсолютно необходимо, за да се гарантира, че стойността на стажа е формално призната като инструмент, който улеснява интегрирането на младите хора на пазара на труда и им дава възможност за достъп до качествена заетост;

19.

изразява съжаление, че препоръката на Съвета не се отнася за стажовете, които се провеждат в рамките на академична програма или професионално или формално обучение; затова приканва Комисията в специално предложение да представи рамка за качеството на тези стажове;

20.

подкрепя предвиденото за РКС подпомагане за мерките на държавите членки посредством рамката за финансиране от ЕС (финансиране на стажантски схеми със средства на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Инициативата за младежка заетост), обмена на най-добри практики и мерки за мониторинг; призовава обаче да се следи за това средствата от европейските фондове да не заменят тези от частния сектор;

21.

настоява за гарантиране на качеството на стажовете, като се насърчава дискусията върху обмена на най-добри практики в Европа при засилено прилагане на отворения метод на координация и по този начин на държавите членки да се предоставя помощ за формулирането на общи минимални изисквания за стажовете въз основа на тези практики;

22.

приветства посочените в РКС изисквания за прозрачност в известията за свободни стажантски места, но посочва, че въпреки значението на прозрачността тя не е достатъчна, за да гарантира качеството на стажовете;

23.

изразява съжаление във връзка с това, че в РКС не се препоръчва на предлагащите стажове структури да гарантират подходяща социална и здравна застраховка, а единствено се иска от тях да посочат в известията си за свободни места дали е предвидена подобна застраховка;

24.

приветства изразената в РКС позиция, че в известията за свободни места би трябвало да се посочва дали е предвидено заплащане и/или обезщетение за стажа, и приветства факта, че Съветът препоръчва в известията за стажове да се посочва размерът на предлаганото заплащане или обезщетение, когато се предлага(т) заплащане и/или обезщетение. Според Комитета едновременно с това трябва да се гарантира, че задължението за посочване на информация не се превръща в бюрократично бреме за структурите, предлагащи стажове, и че никоя регулаторна мярка не затруднява създаването на места за стажове във всички сектори на пазара на труда, а го стимулира;

25.

посочва, че в РКС не се разглежда въпросът за неплатените или отчасти платените стажове. Резултатите от наскоро проведено проучване на Евробарометър (4) показват, че три пети от всички стажанти или не получават заплащане, или получават толкова ниско финансово обезщетение, че в повече от половината случаи е достатъчно за покриване на основните разходи за живот. Това крие риска от ограничаване на достъпа до стажове до онези, които могат да си ги позволят финансово, което от своя страна води до намаляване на броя на стажовете и на икономическата им полза и едновременно с това до нарастващо неравноправие;

26.

Намерението да се гарантира качеството на стажовете чрез задължително изискване за създаването на условия за подходяща застраховка и обезщетение или заплащане на всички стажанти, може да доведе до намаляване на броя на стажантските места поради твърде силното финансово натоварване както за местните и регионалните власти, така и за предприятията. Тъй като поради многообразието в Европа вероятно няма да е възможно създаването на подходящ за всички единен модел, КР приветства стремежа за създаване на ефективна система за частично или цялостно финансиране на стажове посредством комбинирането на различни източници;

27.

отбелязва, че в препоръката на Съвета ролята на наставника на стажанта не е достатъчно дефинирана и следователно, като има предвид, че регулирането на този въпрос е изключително от компетенциите на държавите членки, призовава държавите членки и социалните и икономическите партньори да обменят най-добри практики при регулирането на ролята на наставниците на стажанта, техните задължения и отговорности, както и на други свързани с това въпроси, така че постепенно да се разбере каква е най-добрата практика в Европа и да се приложи практически принципът на многостепенното управление;

28.

приветства положителното влияние на РКС, с която се улеснява провеждането на понастоящем твърде рядко случващите се международни стажове и се подобрява достъпът до информация;

29.

като се има предвид, че в член 153 от ДФЕС като правна основа за РКС се предвижда Европейският съюз да подкрепя и допълва действията на държавите членки, предлага да се предприемат усилия в целия ЕС за събиране и разпространяване на информация относно правилата за стажовете, за да се насърчава мобилността на стажантите, тъй като за младите хора ще бъде по-лесно да проведат стаж в друга държава, ако разполагат с достъп до информация за това какво могат да очакват като стажанти;

30.

посочва обаче, че вече споменатият факт, че често липсва обезщетение или то не е достатъчно голямо, както и че не се осигурява настаняване, може да представлява пречка пред международните стажове, когато заради трудната финансова ситуация потенциалните стажанти често не са в състояние да участват в стаж в друга държава членка;

31.

подчертава, че създаването на по-благоприятни условия за международни стажове би могло да се отрази положително в няколко аспекта, например повишаване на шансовете на стажантите за заетост и подобряване на интеграцията на пазара на труда;

32.

приветства изразеното в РКС схващане, че би могло да се разшири мрежата на европейските служби по заетостта EURES, като се включат стажовете, както беше поискано от Съвета в неговите заключения (5) от юни 2012 г.; наред с това приветства предложението мрежата да бъде използвана за разпространяване на информация за стажове;

33.

изразява съгласие с използването на EURES за гарантиране на достъпа до информация за свободни стажантски места и препоръчва EURES да се използва и като инструмент за обратна връзка, който позволява на стажантите да правят оценка на изкарания от тях стаж;

34.

посочва, че броят на международните стажове е много нисък, въпреки твърде високото равнище на мобилност на студентите, напр. в рамките на програма „Еразъм“ (6). Става дума следователно за пропусната възможност за намаляване на младежката безработица посредством мобилност: стаж в друга държава може да бъде решаващ, в случай че младите хора желаят да заемат работно място в друга държава членка; поради това приветства представянето на програмата „Еразъм+“, която би могла да допринесе за увеличаване на броя на стажовете в чужбина;

35.

възможността за придобиването на опит при различни условия предлага на младите хора неоценимия шанс да увеличат броя на потенциалните си работодатели в различните държави членки. Поради това би трябвало да се потърсят възможности да се гарантира ефективната подкрепа за стажове в друга държава членка: посредством търсенето на решения за смекчаване на тежестта, свързана с разходите на стажанта за преместване в друга държава, и предоставянето на съответна информация, така че да се гарантира, че стажантите няма да попаднат в икономически затруднения, и то при отчитане на разходите за живот в държавата, в която се провежда стажът, и на административните разпоредби в сила в съответната приемаща страна (напр. разрешение за работа и за престой, евентуално удостоверение за регистрация и др.);

36.

посочва, че местните и регионалните власти следва да бъдат включени в цялостното изготвяне и прилагане на нови инициативи — като се предвидят необходимите финансови средства за тяхното прилагане, тъй като те могат най-добре да оценят различните условия и нужди на местно равнище;

37.

изразява съжаление, че в препоръката на Съвета не се предлага да се провеждат по-широки консултации с местните и регионалните власти и предприятията при създаването и усъвършенстването на образователните програми, за да се вземат предвид нуждите на пазара на труда и да се обучават специалисти в съответствие с търсените професии;

38.

посочва също, че местните и регионалните власти често са в значителна степен компетентни за прилагането на мерките в областта на заетостта, както и на общото и професионалното образование, и че териториалният аспект на тези области на политиката е от извънредно голямо значение;

39.

приветства факта, че се цели да се „насърчават активното участие на службите по заетостта, учебните заведения и доставчиците на услуги в сферата на обучението в процеса на прилагане на рамката за качество на стажовете“, и потвърждава важната роля на местните и регионалните власти и в трите области;

40.

подчертава, че местните и регионалните власти в качеството им на работодатели трябва да бъдат включени в успешното изпълнение на РКС, и изразява съжаление, че препоръката на Комисията не съдържа конкретно позоваване на техните компетенции и опит; счита, че е важно да се създаде правна рамка, която да позволява на публичните институции да приемат стажанти и да разпространяват най-добрите практики на публичните власти;

41.

призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки с цел събиране и разпространение на информация и да прикани държавите членки съответно да допълнят своето законодателство, за да гарантират, че условията на стажовете съответстват още по-добре на очакванията на всички заинтересовани страни;

42.

посочва, че местните и регионалните власти и предприятията следва да дават добър пример по отношение на провеждането на висококачествени стажове; поради това призовава те да предоставят възможно най-голям брой висококачествени места за стажове;

43.

изтъква колко е важно заинтересованите страни от активното гражданско общество, и по-специално младежите и младежките организации, да могат да бъдат включени във фазата на изпълнение на РКС, наред с другото и посредством Европейския алианс за професионална подготовка — платформа за сътрудничество, създадена от Комисията през юли 2013 г.;

44.

изтъква наред с това значението на частните предприятия и по-специално на МСП за успешното прилагане на РКС;

45.

призовава местните и регионалните власти да си сътрудничат по-тясно с местните центрове за обучение и местните работодатели при създаването на програми за подпомагането на уменията на студентите и с оглед на това да учредят стипендии за студентите с най-добри резултати и да предлагат платени стажове; освен това обръща внимание на значението на разпространението в целия ЕС на добри практики, които са се утвърдили в тази насока в отделните държави членки;

46.

приветства препоръките на Комисията за насърчаване на тясно сътрудничество със заинтересованите страни за гарантиране на бързото прилагане на РКС и отново посочва важната роля на местните и регионалните власти в тази област;

47.

призовава държавите членки да следват препоръката на Комисията и при практическото прилагане на рамката за качество на стажовете да изпробват и подобрят своята ефективност в осъществяването на целите на националните политики по заетостта сред младите хора.

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/43

Докладчик

г-жа Linda Gillham Съветник, Общински съвет на Runnymede (UK/EA)

Отправен документ

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки с цел намаляване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки

COM(2013) 761 final — 2013/0371 (COD)

1.

отчита факта, че свойствата, които осигуриха търговския успех на пластмасовите пликове за покупки — ниското тегло, здравината и устойчивостта на разграждане — допринесоха и за широкото им разпространение. Смята се, че през 2010 г. всеки гражданин на ЕС е използвал 198 пластмасови плика за покупки, около 90 % от които са леки пликове; в сравнение с по-дебелите пликове те по-рядко се използват повторно и по-често се изхвърлят на неподходящи места;

2.

отбелязва, че търговските предимства на пластмасовите пликове за покупки с дебелина под 50 микрона (отличаващи се с ниско тегло, здравина и устойчивост на разграждане) станаха и продължават да бъдат причина за нулевия или нисък процент на рециклиране на тези пликове, както и за замърсяването на водата и почвата в световен мащаб;

3.

отбелязва, че проблемът с отпадъците от пластмасови пликове във водните екосистеми не засяга само крайбрежните държави, но и тези с големи езера, тъй като значителни количества отпадъци от сушата се пренасят по реките. След като се изхвърлят, пластмасовите пликове за покупки могат да съществуват стотици години, най-вече разкъсани, и общият брой изхвърляни на неподходящи места пластмасови пликове нараства с течение на времето и се отчита като важно предизвикателство в световен мащаб;

4.

отбелязва, че пластмасовите пликове за покупки се считат за опаковка съгласно Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (Директива 94/62/ЕО). Пластмасовите пликове за покупки могат да се пускат на пазара само ако отговарят на основните изисквания за свеждане до минимум на опаковките, ограничаване на опасните вещества и годност за повторна употреба и оползотворяване, включително рециклиране, оползотворяване на енергията, компостиране и биологично разграждане. Въпреки това не съществуват законодателни актове или политика на ЕС, които да са специално насочени към пластмасовите пликове за покупки;

5.

отчита, че държавите членки са предприели различни действия с цел намаляване на потреблението на пластмасови пликове за покупки, вариращи от доброволни ангажименти до фискални мерки (Белгия, Ирландия, Дания) или пълна забрана на пликовете за покупки, които не са биоразградими, каквато наложи Италия. Някои държави членки вече постигнаха значителни резултати в намаляването на потреблението на пластмасови пликове, което според оценките варира от 4 пластмасови плика на глава от населението в Дания и Финландия до 466 — в Полша, Португалия и Словакия;

6.

приветства държавите членки, които са намалили годишното си потребление на леки пластмасови пликове на глава от населението. Предвид наличието на реална възможност да се извлекат поуки от успешните действия, предприети от редица държави членки, насърчава националните, регионалните и местните власти в световен мащаб да вземат под внимание тези мерки;

7.

подчертава, че всички пластмасови отпадъци трябва да се управляват като ресурс, както е предвидено в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, за да се постигнат целите за периода до 2020 г.;

8.

смята, в контекста на неотдавнашните становища на КР (1), че предложението на Европейската комисия не е достатъчно амбициозно, за да се предотврати използването на леките пластмасови пликове и призовава Европейския парламент и Съвета да обмислят:

9.

смята, че съчетаването на тези мерки, включително предложената възможност на държавите членки да прилагат ограничения за търговия чрез дерогация от член 18, представлява по-ефективен подход. Мерките следва да се допълват взаимно — най-целесъобразно е икономическите инструменти да се прилагат на национално и на регионално равнище, но същевременно е важно наличието на амбициозен целеви показател на равнище ЕС с оглед гарантиране на прилагането и повишаване на осведомеността (2);

10.

подкрепя предложеното определение, основаващо се на дебелина от 50 микрона, като подходящ параметър за ограничаване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки, който няма да има неблагоприятни последици за пластмасовите пликове за покупки за многократна употреба, наричани „пазарски чанти за постоянно ползване“ (bags for life). Пластмасовите пликове с дебелина под 50 микрона, за които се смята, че представляват 90 % от общия брой пластмасови пликове за покупки, потребявани в Съюза, по-рядко се използват повторно и по-често са обект на нерегламентирано изхвърляне (3);

11.

изтъква значението на определението/приложното поле на предложението за директива за избягването на нежелани последици, например пренасочване към използването на други материали, по-плътни пластмасови пликове за еднократна употреба, както и други форми на пластмасови пликове със сходни функции, които могат да не дадат желаните екологични резултати и имат потенциала да увеличат обема на произвежданите опаковки;

12.

подкрепя изключването на пликовете за покупки за многократна употреба от целевите показатели за намаляване на потреблението и евентуалните забрани, но смята, че по отношение на тези пликове също следва да се прилагат икономически инструменти, и отправя искане за включването им в определението/приложното поле на директивата именно с тази цел;

13.

отбелязва, че „пазарските чанти за постоянно ползване“ често се заменят безплатно от търговците на дребно и това трябва да се насърчава. Тази мярка може да помогне за придаване на стойност на природните ресурси и за промяна на поведението по отношение на пликовете, а именно те да престанат да бъдат смятани за отпадъци;

14.

желае да бъде изяснен въпросът дали най-леките пластмасови пликове (под 10 микрона), използвани за прясна или сурова храна за консумация от човека или животните, ще бъдат включени в обхвата на предложеното определение. Обикновено те се изключват от политиките по отношение на пластмасовите пликове за покупки по съображения за практичност, хигиена и безопасност на храните (особено когато се използват за съхраняване на сурово месо). Въпреки това може да се наложи те да бъдат включени в целевия показател на ЕС за предотвратяване/намаляване на потреблението, за да се избегнат нежелани промени в поведението на потребителите (4);

15.

желае да бъде изяснен и въпросът защо определението за леки пластмасови пликове за покупки е сведено само до пликовете от пластмаса — вместо да се отнася за конкретен материал, то би трябвало да обхваща и пликовете за еднократна употреба от хартия, растителен материал или скорбяла с цел да се реши проблема с неустойчивите модели на потребление и ефективното използване на ресурсите;

16.

отбелязва в тази връзка, че според оценката на въздействието, извършена от Европейската комисия, вместо всеки 1000 пластмасови плика за еднократна употреба, чието използване е предотвратено, ще се използват средно 127 хартиени плика. В оценката се приема, че 50 % от пластмасовите пликове, които се потребяват извън супермаркетите, ще бъдат заменени с хартиени пликове, ако последните не бъдат включени в политиката, както например показа опитът на Ирландия (5);

17.

приветства предприетото понастоящем от Европейската комисия преразглеждане на политиките по отношение на отпадъците и очаква да получи повече разяснения относно свойствата, оказващи както положително, така и отрицателно въздействие върху околната среда, които произтичат от новите технологии, претендиращи че произвеждат разградими при окисляване, биоразградими или компостируеми пластмасови пликове. Необходимо е също да се разбере какво е въздействието на тези микроскопични частици върху морските видове;

18.

категорично възразява срещу всяко изключване на биоразградимите и компостируемите пластмасови пликове за покупки от определението/приложното поле на директивата. КР припомня своите опасения относно подвеждащото етикетиране и определения и информацията, която в известна степен навежда на мисълта за екологичност на този вид пликове (6). Освен това пренасочването към биоразградими пликове няма да намали броя на изхвърляните на неподходящи места пликове. Това може да създаде и проблеми за общините по отношение на процесите на рециклиране на пластмаси и води до объркване дали става въпрос за домашно компостиране или за компостиране с търговска цел;

19.

призовава отново за забрана на разградимата при окисляване пластмаса, докато в резултат на по-нататъшни изследвания не се установи, че тези продукти имат добавена стойност;

20.

е на мнение, че дизайнът на продуктите е от ключово значение за свеждането на отпадъците до минимум. Счита, че доколкото настоящата директива за екодизайна е съсредоточена върху потреблението на вода и енергия, при настоящото ѝ преразглеждане би могло да се включи подготовката за повторна употреба, възможностите за поправка и рециклирането, като на потребителя се дават съвети относно трайността на плика за покупки;

21.

подкрепя идеята при бъдещи преразглеждания на дизайна да се определи минимум подлежащо на рециклиране съдържание, като същевременно си дава сметка, че някои видове употреба, свързани с храни и продукти за личното здраве, изискват материалът да отговаря на специални стандарти;

22.

подкрепя определянето на минимален целеви показател в рамките на ЕС за всяка държава членка за намаляване на потреблението до 35 плика годишно на глава от населението, за чието постигане да бъде определен преходен период след влизането в сила на директивата. Това се равнява на 80 % намаление спрямо средното потребление на пластмасови пликове за еднократна употреба в ЕС за 2010 г. и някои държави членки вече са постигнали или надхвърлили тази цел;

23.

приветства предложената разпоредба, която дава възможност на държавите членки да забранят употребата на леки пластмасови пликове за покупки на своята територия чрез дерогация от член 18 от Директива 94/62/EО. Тази нова разпоредба отразява факта, че все повече държави, региони и градове по света са забранили леките пластмасови пликове за покупки или обмислят въвеждането на забрана и техният брой постоянно нараства;

24.

отчита факта, че подобни ограничения за търговия на национално равнище се подчиняват на изискванията на членове 34 — 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това означава, че е необходимо да се спазват определени условия — забраната не трябва да представлява средство за дискриминация по отношение на даден вид леки пластмасови пликове спрямо други видове или прикрито ограничение на търговията между държавите членки. Във връзка с това счита, че всички налични понастоящем леки пластмасови пликове следва да бъдат забранени за употреба до 2020 г.;

25.

призовава Европейската комисия да проучи възможностите за въвеждане на забрана на леки пластмасови пликове за покупки в сектора на търговията на дребно на равнище ЕС до 2020 г (7). Освен това с цел да се избегнат нежелани последици приканва Европейската комисия да проучи дали забраната на леките пластмасови пликове в търговията на дребно влиза в противоречие с правилата на вътрешния пазар и международното търговско право, дали съществува необходимост от промяна на правното основание на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки, каква би трябвало да бъде продължителността на необходимия преходен период и дали е необходимо съчетаване на забраната с таксуване на пластмасовите пликове за многократна употреба и други мерки;

26.

препоръчва на държавите членки да включат представители на местните и регионалните власти във всяко обсъждане на въвеждането на такива забрани;

27.

призовава за пълно прилагане на принципа „замърсителят плаща“ (8) и отбелязва, че държавите членки, които успешно са намалили потреблението на пластмасови пликове, са въвели икономически инструменти (налози/данъци). Доказателство за това са окуражителните резултати, постигнати чрез въведения в Ирландия налог, а в Дания — данък върху пластмасовите пликове (9);

28.

припомня отново, че забраната за безплатно предоставяне на леки пластмасови и други пликове за покупки показва положителни резултати в редица региони, поради което следва да бъде обмислена (10);

29.

счита за недостатъчно насърчаването на използването на такива инструменти във вида, в който е предложено, и призовава в предложението за директива то да се промени в задължение на държавите членки да използват икономически инструменти с цел да се намали потреблението на пластмасови пликове и да се гарантира, че леките пластмасови пликове не се предоставят безплатно. За въвеждането на такова задължение би могло също да се използва разпоредбата на член 15 от Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки, в която вече по принцип се насърчава използването на икономически инструменти;

30.

подчертава, че прилагането на икономически инструменти следва да се осъществява от държавите членки или от регионите, притежаващи съответните законодателни правомощия;

31.

подчертава, че някои фактори, свързани със замисъла на икономическите инструменти, са от решаващо значение за тяхната ефективност:

32.

счита, че задължението за въвеждане на икономически инструменти следва да се прилага не само за леките, а за всички пластмасови пликове за покупки, с цел да се насърчава повторното използване на пластмасовите пликове за покупки по принцип, тъй като на практика пликовете за многократна употреба рядко се разпространяват безплатно. Пликовете за многократна употреба обаче могат да се заменят безплатно от търговците на дребно, които са ги предоставили;

33.

счита, че доброволните инициативи на национално равнище, включително отговорността на търговците на дребно за обратното приемане, биха могли да допринесат за прехвърлянето на разходите за обработване на някои пластмасови отпадъци от органите, занимаващи се с отпадъците и околната среда, към цялата верига за създаване на стойност;

34.

изтъква потенциала на икономическите инструменти да генерират приходи за местните и регионалните власти, които биха могли да се използват за компенсиране на административните разходи за въвеждането и прилагането, както и за целево заделяне за дейности по почистване на отпадъци и екологични проекти;

35.

припомня отново призива си, отправен към Европейската комисия да проучи как най-добре да се прилага принципът на разширената отговорност на производителя в ЕС във връзка с предотвратяването и управлението на пластмасовите отпадъци (11);

36.

отправя искане към Европейската комисия да обмисли упоменаването на принципа на разширената отговорност на производителя с оглед пълната интернализация на разходите и прехвърлянето на разходите за обработката на този вид пластмасови отпадъци от местните и регионалните органи, които се занимават с отпадъците, на производителите, включително разходите, свързани със замърсяването с отпадъци;

37.

приветства предложението на комисаря по околната среда за инициативата „Европейски ден за почистване“, която стартира тази година;

38.

припомня отново подкрепата си за тази, както и за други подобни инициативи, открояващи предизвикателството, което представлява замърсяването с отпадъци на околната среда, за местните и регионалните власти. Това е предпоставка за постигане на промяна на поведението с цел намаляване на въздействието на повишеното производство на отпадъци върху околната среда и опазването на природните ресурси;

39.

признава, че въпреки че все по-голямото натрупване на пластмасови отпадъци в световния океан е предупредителен сигнал, общопризнат факт е, че по-голямата част от неконтролираното депониране се извършва на сушата. Нерегламентираното изхвърляне на пластмасови пликове не е допустимо в нито една среда!

7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/50

Докладчик

Г-н Paul Lindquist (SE/ЕНП), кмет на Lidingö

Отправен документ

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно морските лица за изменение на директиви 2008/94/EО, 2009/38/EО, 2002/14/EО, 98/59/EО и 2001/23/EО

COM(2013) 798 final

1.

приветства инициативата на Комисията да преразгледа съществуващия специален режим по отношение на прилагането на определени директиви в областта на трудовото право за морските лица и като цяло оценява положително предложението за директива;

2.

отбелязва, че един добре функциониращ морски сектор и пазар на труда за морските лица е от голямото значение, особено за крайбрежните региони и техните жители;

3.

подчертава колко е важно разпоредбите за закрила във връзка с член 151 от ДФЕС да се прилагат еднакво, доколкото е възможно, за всички категории работници в държавите членки и да се осигурят равнопоставени условия за целия морски сектор в ЕС (независимо от това в коя държава членка се извършва дейността);

4.

смята, че държавите членки трябва да могат да предоставят убедителни и конкретни основания в подкрепа на дерогациите от правилата за закрила на работниците съгласно законодателството на ЕС, които да са свързани с особеностите на съответната дейност;

5.

застъпва схващането, че изискването да се осигури равно третиране на работниците трябва да има особена тежест тогава, когато става въпрос за права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Както отбелязва Комисията, сред тях са правото на информиране и консултиране и правото на справедливи и равни условия на труд;

6.

счита, че важен аспект при оценката на това дали дадено изключение е обосновано е до каква степен държавите членки са прилагали въпросното изключение и какви последствия е имало това например, за конкуренцията в морския сектор в онези държави членки, които са решили да приложат директивите, така че да гарантират прилагане на разпоредбите и спрямо морските лица;

7.

констатира, че нито една държава членка не е съобщила за значими негативни последици, например по отношение на смяната на знамето и общите разходи, в резултат на прилагането на едни и същи правила спрямо морските лица и спрямо работниците на сушата. Също така нито една държава членка, която не е изключила морските лица от обхвата на правилата за информирането и консултирането и от другите разпоредби за закрила на работниците, предвидени в понастоящем действащите директиви, не е сигнализирала, че се намира в неравностойно конкурентно положение спрямо другите държавите от ЕС, които са приложили едно или повече изключения;

8.

отбелязва, че тъй като само определени държави членки са използвали изключения или дерогации от правилата по отношение на информирането и консултирането съгласно действащите директиви, в зависимост от държавата на флага на съответния кораб действат различни правила за работодателите в морския сектор;

9.

смята, че все още трябва да бъдат вземани предвид специфичните обстоятелства, валидни за морския транспорт за разлика от наземните дейности, по-специално тогава, когато в резултат на специфичния характер на дейността възникват чисто практически трудности при пълното прилагане на задължителна разпоредба за закрила на работещите, както и евентуални отрицателни последици за конкуренцията между предприятията в ЕС;

10.

позовава се на Морската трудова конвенция на МОТ от 2006 г., която влезе в сила на 30 август 2013 г. и вече е ратифицирана от много държави. Посредством Директива 2009/13/ЕО ЕС приложи споразумението за Морската трудова конвенция, което беше сключено между социалните партньори в морския сектор на равнището на ЕС. Директивата гарантира международен минимален стандарт за условията на труд и заетост на морските лица и създава предпоставки за равнопоставени условия в морския сектор като цяло. Директивите, които сега Комисията предлага да бъдат променени, обаче отиват още по-далеч и съдържат допълнителни разпоредби относно закрилата на работниците във връзка с конвенцията;

11.

отбелязва, че изключването на рибарите, получаващи заплащане под формата на дялово участие в риболова, от изискванията за закрила съгласно Директива 2008/94/ЕО означава, че тази категория работници не могат да се ползват от правото на гарантиран доход като останалите работещи в държавите членки; смята че подобно дискриминационно третиране не може да се оправдае със специфичните условия в сектора и следователно трябва да бъде премахнато;

12.

отбелязва, че правото на работниците на информиране и консултиране е основно право, залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз. Следователно счита, че трябва да се поставят високи изисквания спрямо обосновката, която се използва за изключването на определени категории работници от правата, с които други работещи в тази област се ползват съгласно пзаконодателството на ЕС;

13.

споделя схващането на Комисията, че отчасти предвид развитието на комуникационните технологии не може да се счита, че съществуват практически препятствия, които биха оправдали изключване на морските лица от прилагането на едни и същи правила за информиране и консултиране;

14.

споделя схващането на Комисията, че трябва да бъдат премахнати изключенията или специалните режими по отношение на правото на информиране и консултиране на морските лица съгласно действащите директиви;

15.

е на мнение, че закрилата на работниците при прехвърляне на предприятия и при колективни уволнения е специален случай вследствие на специфичния характер на морския сектор. Търговията с кораби често е неизменна част от дейността и обичайна практика на международния пазар е корабите да бъдат купувани и продавани без екипаж;

16.

отбелязва, че работодателските организации и редица държави членки изтъкват, че задължителното прилагане на разпоредбите за закрила в съответствие с Директиви 2001/23/ЕО и 98/59/ЕО би довело до по-високи разходи за морския сектор и до неблагоприятни конкурентни условия спрямо предприятията от трети страни, по-специално тогава, когато търговията с кораби е част от дейността. Беше отбелязано също така, че от чисто практически съображения прилагането на изискванията за закрила би било свързано със значителни трудности;

17.

смята, че трябва да се гледа сериозно на резервите по отношение на риска от създаване на неблагоприятни конкурентни условия за предприятията в ЕС (макар че държавите членки, които прилагат предвидените в директивите разпоредби за закрила по отношение и на морските лица, не са съобщили за очевидни отрицателни последици от гледна точка на конкуренцията); Всяка държава членка може да оцени най-добре сама последиците от задължителното прилагане на дадена разпоредба с оглед на практиката и традициите, съществуващи в корабоплаването на въпросната страна;

18.

застъпва схващането, че би трябвало и занапред на държавите членки да бъде оставена възможността да вземат решение (изхождайки от местните условия) дали или в каква степен да прилагат разпоредбите за закрила по отношение на морските лица, наред с правото на информиране и консултиране в случай на прехвърляне на предприятие или при колективни уволнения;

19.

споделя схващането на Комисията, че изключенията съгласно Директива 2001/23/ЕО и Директива 98/59/ЕО би трябвало да бъдат ограничени до ситуации, при които прехвърлянето на предприятие се състои единствено в продажбата на даден кораб или дадено колективно уволнение е резултат от бъдеща продажба на един или повече кораби; що се отнася до Директивата относно колективните уволнения, споделя схващането на Комисията, че изключения би трябвало да бъдат възможни единствено по отношение на продължителността на периода между уведомяването за намерението да се пристъпи към колективни уволнения и ефективното уволнение (cooling-off period);

20.

поставя под въпрос предложението за изменение на Директива 98/59/ЕО чрез определяне на понятието „прехвърляне“ по смисъла на Директива 2001/23/ЕО; не вижда никакво основание да се позволяват дерогации от предвидения в Директива 98/59/ЕО период между уведомяването за намерението да се пристъпи към колективни уволнения и ефективното уволнение (cooling-off period) с мотива, че продажбата на даден кораб представлява прехвърляне на предприятие по смисъла на Директива 2001/23/ЕО. Подобно прилагане на правилата би могло освен това да доведе до значителна правна несигурност, тъй като често е трудно да се прецени предварително доколко дадено прехвърляне на предприятие е прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО;

21.

отбелязва, че предложеният в член 8 преходен период е доста дълъг. Предвид факта, че предложението се отнася до прилагането на принципите на закрила на работниците, които са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, при по-нататъшното обсъждане на предложението би трябвало да се обмисли възможността за съкращаване на преходния период;

22.

отбелязва, че директивите, за които се отнася предложението на Комисията, имат за цел да хармонизират някои правила за закрила на работниците в ЕС и да създадат предпоставки за равнопоставени условия на конкуренция за предприятията в ЕС. Директивите могат да бъдат изменени единствено на равнището на ЕС; Комитетът смята, че предложените изменения са в съответствие с принципа на субсидиарност и принципа на пропорционалност.