СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

6.5.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 136/3

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки на Европейската комисия относно докладите за базовото състояние съгласно член 22, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността

2014/C 136/03

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

2.	Цел на настоящите насоки

3.	Обхват на настоящите насоки

4.	Правни разпоредби относно доклада за базовото състояние

4.1.	Приложими текстове от ДЕП

4.2.	Ключови думи и изрази, използвани в ДЕП

4.3.	Директива относно депонирането на отпадъци

5.	Етапи от изготвянето на доклад за базовото състояние

5.1.	Етап 1: Установяване на текущо използваните, произвежданите или изпусканите в инсталацията опасни вещества

5.2.	Етап 2: Установяване на съответните опасни вещества

5.3.	Етап 3: Оценка на специфичната за площадката вероятност от замърсяване

5.4.	Етап 4: Данни за предишни използвания на площадката

5.5.	Етап 5: Характеристики на околната среда

5.6.	Етап 6: Определяне на характеристиките на площадката

5.7.	Етап 7: Проучване на площадката

5.8.	Етап 8: Изготвяне на доклада за базовото състояние

Приложение — контролен списък за проучване на базовото състояние и за доклада за базовото състояние

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В член 22, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (ДЕП) се предвижда, че, „без да се засягат Директива 2000/60/ЕО, Директива 2004/35/ЕО, Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (1) и съответното право на Съюза за опазване на почвите, компетентният орган определя условията на разрешителното така, че да гарантира спазването на параграфи 3 и 4 от настоящия член при окончателното прекратяване на дейностите“.

В член 22, параграфи 2—4 се съдържат разпоредби относно окончателното прекратяване на дейности, включващи използването, производството или изпускането на съответни опасни вещества с цел да се предотврати и да се преодолее потенциалното замърсяване на почвата и подземните води с подобни вещества. Основен инструмент в това отношение е съставянето на „доклад за базовото състояние“. Когато една дейност включва използването, производството или изпускането на съответни опасни вещества и като се вземе предвид вероятността от замърсяване на почвата и подземните води, доклад за базовото състояние трябва да се изготви преди да започне експлоатацията на инсталацията или преди актуализирането на разрешително за инсталацията за първи път след 7 януари 2013 г. Докладът ще бъде основа за сравнение със състоянието на замърсяване след окончателното прекратяване на дейностите. Когато изготвената съгласно други актове на националното право или правото на Съюза информация отразява състоянието по време на изготвянето на доклада, тя може да бъде включена във или приложена към представения доклад за базовото състояние.

В член 3, параграф 19 от ДЕП се пояснява, че докладът за базовото състояние трябва да дава информация за състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответните опасни вещества.

В член 22, параграф 2 се уточнява, че докладът за базовото състояние следва да съдържа най-малко следната информация:

„а)	информация относно настоящото предназначение и когато има такова, минало предназначение на площадката; и

б)

когато има, съществуващата информация за измервания на почвата и подземните води, която отразява състоянието към момента на изготвяне на доклада, или в противен случай — нови измервания на почвата и подземните води при отчитане на възможността от замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от въпросната инсталация.“

Съгласно последната алинея на член 22, параграф 2 от ДЕП, „Комисията изготвя насоки относно съдържанието на доклада за базовото състояние“.

Целта на съдържащите се в настоящото съобщение насоки е те да бъдат използвани от държавите членки по време на прилагането на ДЕП. Комисията също ще ги използва при оценяване на информацията, свързана с доклада за базовото състояние, в докладите на държавите членки относно прилагането на ДЕП.

Смята се, че настоящите насоки като цяло могат да се прилагат спрямо всички инсталации, попадащи в обхвата на глава II от ДЕП. Важно е обаче, когато се взема решение относно посоката на действие при изготвянето на доклад за базовото състояние на равнище на инсталацията, да се вземе предвид нуждата подобен доклад да бъде възможно най-всеобхватен. В интерес на оператора е да гарантира, че състоянието на замърсяване на почвата и подземните води, установено в доклада за базовото състояние, е достатъчно подробно описано, тъй като тази информация ще бъде използвана да се определи кое замърсяване е възникнало допълнително по време на работата на съответната инсталация след изготвянето на доклада за базовото състояние.

2. ЦЕЛ НА НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ

Настоящите насоки имат за цел да се изяснят практически формулировките и намеренията в ДЕП, така че да бъдат прилагани по съгласуван начин от държавите членки. Те обаче не представляват правно обвързващо тълкуване на ДЕП. Единственият правно обвързващ текст е този на самата ДЕП. Освен това само Съдът на Европейския съюз може да дава официално тълкуване на ДЕП.

3. ОБХВАТ НА НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ

В настоящите насоки се предоставя информация относно правните разпоредби във връзка с докладите за базовото състояние и обхващат следните елементи от член 22 от ДЕП, които следва да бъдат разгледани в доклада за базовото състояние:

i)	да се определи дали е необходимо изготвянето на доклад за базовото състояние;

ii)	да се определи какви елементи от базовото състояние ще бъдат проучени;

iii)	да се изготви стратегия за вземане на проби;

iv)	да се изготви доклад за базовото състояние.

Настоящите насоки не обхващат онези елементи от член 22, които се отнасят до действията, налагащи се при окончателното прекратяване на дейностите, описани в член 22, параграфи 3 и 4.

4. РАЗПОРЕДБИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ДОКЛАДА ЗА БАЗОВОТО СЪСТОЯНИЕ

4.1. Приложими текстове от ДЕП

Във връзка с докладите за базовото състояние от значение са следните основни елементи от текста на ДЕП.

Член 3 — определения

„замърсяване“ означава всяко пряко или косвено постъпване във въздуха, водите или земята на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в резултат от човешка дейност, които могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните блага, да ограничат или предотвратят възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания;

„инсталация“ означава всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I или в част 1 от приложение VII дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването;

18)	„опасни вещества“ означава вещества или смеси по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси;

19)	„доклад за базовото състояние“ означава информация за замърсяването на почвата и подземните води със съответните опасни вещества;

20)	„подземни води“ означава подземни води по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите;

21)	„почва“ означава най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността. Почвата се състои от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми.

Член 12 — Заявления за разрешително

Държавите членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че подадените заявления за разрешително включват описание на:

г)	характеристиките на площадката, на която е разположена инсталацията;

д)	когато е приложимо — доклад за базовото състояние в съответствие с член 22, параграф 2.

Член 22 — Затваряне на площадки

Когато дейността включва използването, производството и изпускането на съответни опасни вещества, операторът, като взема предвид възможността от замърсяване на почвата или на подземните води на площадката на инсталацията, подготвя и представя на компетентния орган доклад за базовото състояние, преди да започне експлоатацията на дадена инсталация или преди актуализирането на разрешителното за инсталация за първи път след 7 януари 2013 г.

Докладът за базовото състояние съдържа информацията, необходима за определяне на състоянието на замърсяването на почвата и подземните води, така че да се направи количествено сравнение със състоянието при окончателното прекратяване на дейностите.

Докладът за базовото състояние съдържа най-малко следната информация:

а)	информация относно настоящото предназначение и когато има такова, минало предназначение на площадката;

б)

Когато изготвената съгласно други актове на националното право или правото на Съюза информация отговаря на изискванията на настоящия параграф, тя може да бъде включена във или приложена към представения доклад за базовото състояние.

Комисията изготвя насоки относно съдържанието на доклада за базовото състояние.

След окончателното прекратяване на дейностите операторът прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества, използвани, произведени или изпускани от инсталацията. В случай че инсталацията е причинила значително замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовото състояние, посочен в параграф 2, операторът предприема необходимите мерки срещу замърсяването, така че да върне площадката в това състояние. За тази цел може да се вземе предвид техническата осъществимост на такива мерки.

Без да се засяга първа алинея, при окончателно прекратяване на дейностите и когато замърсяването на почвата и подземните води на площадката поражда значителен риск за човешкото здраве и околната среда в резултат на разрешени дейности, извършвани от оператора преди първоначалното актуализиране на разрешителното за инсталацията за първи път след 7 януари 2013 г., операторът, като взема предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г), предприема необходимите действия с цел да се отстранят, контролират, ограничат или намалят съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, вече да не представлява такъв риск.

В случай че от оператора не се изисква да подготви доклада за базовото състояние, посочен в параграф 2, след окончателното прекратяване на дейностите операторът предприема необходимите действия за отстраняване, контролиране, ограничаване или намаляване на съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, да не представлява повече значителен риск за човешкото здраве или за околната среда поради замърсяването на почвата и подземните води в резултат на позволените дейности и предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г).

4.2. Ключови думи и изрази, използвани в ДЕП

За целите на настоящите насоки се правят следните пояснения с цел по-доброто разбиране на следните термини, използвани в контекста на ДЕП.

„Съответни опасни вещества“ (член 3, параграф 18 и член 22, параграф 2, първа алинея) са тези вещества или смеси, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (Регламент относно КЕО), които поради своята опасност, подвижност, устойчивост и биоразградимост (а така също и други характеристики), могат да замърсят почвата или подземните води и се използват, произвеждат и/или изпускат от инсталацията.

„Вероятността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката, на която е разположена инсталацията“ (член 22, параграф 2, първа алинея) обхваща редица важни елементи. Първо, в доклада за базовото състояние следва да се обърне подобаващо внимание на количествата на съответните опасни вещества — ако на площадката на инсталацията са използвани, произведени или изпуснати много малки количества, то възможността за замърсяване вероятно ще бъде незначителна за целите на изготвяне на доклад за базовото състояние. Второ, в докладите за базовото състояние трябва да се отчитат характеристиките на почвата и подземните води на площадката и въздействието на тези характеристики върху вероятността от замърсяване на почвата и подземните води. Трето, характеристиките на съществуващите инсталации могат да бъдат разглеждани според моментното им състояние, така че на практика да е невъзможно да се получи замърсяване.

Терминът „замърсяване (contamination)“ се приема като взаимозаменяем с термина „замърсяване (pollution)“ по смисъла на член 3, параграф 2 от ДЕП.

„Количественото сравнение“ (член 22, параграф 2, втора алинея) налага възможността както обхватът, така и степента на замърсяване да бъдат сравнявани между доклада за базовото състояние и доклада при окончателното прекратяване на дейностите. Следователно чисто количествените сравнения се изключват чрез използването на този термин в член 22, параграф 2. В интерес на оператора е да гарантира, че количествените данни са достатъчно точни и прецизни, за да се осигури съдържателно сравнение при окончателното прекратяване на дейностите.

„Информацията, необходима за определяне на състоянието на замърсяването на почвата и подземните води“ (член 22, параграф 2, втора алинея) се разбира като включваща най-малко следните два елемента:

—

Информация относно настоящото предназначение и когато има такова, минало предназначение на площадката. В контекста на това изискване изразът „когато има такова“ следва да се разбира като достъпност за оператора на инсталацията, като същевременно се отчита надеждността на подобна информация за минало предназначение.

—

Информация за концентрацията в почвата и подземните води на тези съответни опасни вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от инсталацията. Ако известни бъдещи промени на площадката по време на изготвяне на доклада могат да доведат до използването, производството или изпускането на допълнителни опасни вещества, препоръчително е да се включи също и информация за концентрацията в почвата и подземните води на тези съответни опасни вещества. Ако такава информация още не съществува, следва да бъдат направени нови измервания, в случай че има вероятност от замърсяване на почвата и подземните води с тези опасни вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от инсталацията (вж. също по-горе значението на „количествено“).

4.3. Директива относно депонирането на отпадъци

По смисъла на ДЕП депата представляват особен вид дейност (приложение I, дейност 5.4), тъй като те са обхванати от Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депонирането на отпадъци (ДДО). В член 1, параграф 2 от ДДО ясно се посочва, че за депата, попадащи в обхвата на Директива 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ДКПКЗ), съответните технически изисквания се съдържат в ДДО, а съответните технически изисквания на ДКПКЗ са изпълнени, когато е спазена ДДО.

Тъй като разпоредбите на член 22 от ДЕП не бяха включени в предишната ДКПКЗ, не може да се направи заключение, че за депата за отпадъци няма да се изисква доклад за базовото състояние. Разпоредбите на ДДО и по-специално точка 3 от нейното приложение (общи изисквания относно опазването на почвата и подземните води) следва да гарантират, че в почвата и подземните води не навлизат никакви опасни вещества. Освен това ДДО съдържа множество полезни за съставянето на доклад за базовото състояние елементи, които следва да бъдат допълвани във всеки отделен случай. За количествените данни за състоянието на почвата и подземните води могат да са необходими специални процедури и методи, за да се отчетат особените условия на дадено депо (изолация). В случай че на площадката на депо се извършват други пряко свързани дейности, същите могат сами по себе си да се нуждаят от изготвяне на доклад за базовото състояние.

5. ЕТАПИ ОТ ИЗГОТВЯНЕТО НА ДОКЛАД ЗА БАЗОВОТО СЪСТОЯНИЕ

Следва да бъдат извършени известен брой основни задачи както за да се определи дали е необходимо изготвянето на доклад за базовото състояние за конкретна ситуация, така и за да се изготви самият доклад.

В този процес са установени осем етапа, които обхващат следните основни елементи:

етапи 1—3: вземане на решение дали е необходим доклад за базовото състояние;

етапи 4—7: вземане на решение как трябва да бъде изготвен докладът за базовото състояние;

етап 8: вземане на решение какво да бъде съдържанието на доклада.

Ако на етапи 1—3 въз основа на наличната информация се докаже, че доклад за базовото състояние не е необходим, няма нужда да се преминава към по-следващите етапи. Документирането на това доказателство следва да се извърши и да се проведе от компетентния орган и следва да включва основанията за подобно решение.

Възможно е инсталация, към която няма изисквания за изготвяне на доклад за базовото състояние, в бъдеще да претърпи такива промени на дейностите в рамките на площадката, които да изискват доклад за базовото състояние, например ако се предложи опасни вещества да бъдат включени в нов процес за първи път. В такъв случай необходимостта от изготвяне на доклад за базовото състояние във връзка с актуализацията на разрешителното следва да бъде оценена отново в съответствие с настоящите насоки.

Когато това е възможно, съществуващата информация следва да се използва за изпълнението на етапи 1—5.

В някои случаи информацията, подадена в съответствие с изискванията на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, може да бъде успешно използвана за попълване на елементи от доклада за базовото състояние.

Следните източници на информация могат също да са от значение за изготвянето на доклада за базовото състояние:

—	информация, събрана в контекста на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (Директива СЕВЕЗО III), особено във връзка с етап 4;

—	информация, включена в референтните документи за НДНТ, особено тази за емисиите от съхранението, по-специално във връзка с етапи 6 и 7.

Ако обаче това не е възможно, следва да бъде събрана нова информация.

Въпреки че етапите са означени от 1 до 8 за по-лесно позоваване, възможно е те да бъдат изпълнени в различна последователност или пък едновременно.

Таблица 5.1

Основни етапи от изготвянето на доклад за базовото състояние

Етап

Дейност

Цел

Установяване на използваните, произвежданите и изпусканите в инсталацията опасни вещества и изготвяне на техен списък.

Да се определи дали се използват, произвеждат или изпускат опасни вещества с цел да се реши дали е необходимо изготвянето и представянето на доклад за базовото състояние.

Установяване кои от опасните вещества от етап 1 са „съответни опасни вещества“ (вж. раздел 4.2).

Изключване на онези опасни вещества, които не могат да замърсят почвата и подземните води. Обосноваване и документиране на взетите решения за изключване на определени опасни вещества.

Да се ограничат по-нататъшните проучвания само до съответните опасни вещества с цел да се вземе решение относно нуждата от изготвяне и представяне на доклад за базовото състояние.

За всяко съответно опасно вещество, набелязано на етап 2, установяване на реалната възможност за замърсяване на почвата и подземните води на площадката на инсталацията, включително вероятността за изпускане и последиците от това, като се отчитат по-специално:

—	количествата от всяко съответно опасно вещество или всяка група от подобни съответни опасни вещества;

—	как и къде се съхраняват, използват и транспортират из площадката опасните вещества;

—	ако съществува риск от тяхното изпускане;

—	в случай на съществуващи инсталации — също и приетите мерки за гарантиране на практическата невъзможност да бъдат замърсени почвата и подземните води.

Да се установят кои от съответните опасни вещества представляват потенциален риск от замърсяване на площадката въз основа на вероятността такива вещества да бъдат изпуснати.

За тези вещества трябва да се включи информация в доклада за базовото състояние.

Осигуряване на данни за миналото на площадката. Отчитане на наличните данни и наличната информация:

—

Във връзка с настоящото използване на площадката и относно емисиите на появили се опасни вещества, които могат да доведат до замърсяване. По-конкретно, отчитане на произшествия или инциденти, просмуквания или разливи вследствие на рутинни операции, промени в практиката на експлоатация, площадковата настилка, промяна на използваните опасни вещества.

—	Предишно използване на площадката, което би могло да доведе до изпускане на опасни вещества, независимо дали са същите като използваните, произведените или изпуснатите от съществуващата инсталация, или са различни.

Прегледът на предишни доклади за проучвания може да спомогне за събирането на тези данни.

Установяване на потенциалните източници, които вероятно са довели до наличието на опасните вещества, установени на етап 3, на площадката на инсталацията.

Установяване на характеристиките на околната среда на площадката, в това число на:

—	топографията;

—	геологията;

—	посоката на течението на подземните води;

—	други възможни пътища на мигриране, като дренажи и канализация;

—	екологични аспекти (напр. отделни местообитания, видове животни и растения, защитени зони и др.); и

—	ползването на околните площи.

Определяне къде могат да проникнат опасните вещества, ако бъдат изпуснати, и къде следва да бъдат търсени. Определяне също така на естествената среда и приемниците, изложени на риск, и къде има други дейности в района, които предизвикват изпускане на същите опасни вещества и които могат да причинят тяхното мигриране на площадката.

Използване на резултатите от етапи 3—5, за да се направи описание на площадката, по-специално да се изложи местонахождението, видът, мащабът и количеството на минало замърсяване и потенциалните бъдещи източници на емисии, като се отбелязват слоевете и подземните води, които могат да бъдат засегнати от тези емисии — установяване на връзки между източниците на емисии, пътищата на мигриране на замърсяването и приемниците, които могат да бъдат засегнати.

Установяване на местонахождението, естеството и мащаба на съществуващото на площадката замърсяване и определяне на слоевете и подземните води, които могат да бъдат засегнати от подобно замърсяване. Сравняване с възможни бъдещи емисии, за да се види дали районите съвпадат.

При налична достатъчна информация за количествена оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответните опасни вещества въз основа на етапи 1—6, преминаване направо на етап 8. Ако наличната информация е недостатъчна, тогава ще се наложи интрузивно проучване на площадката, за да се събере тази информация. Подробностите за това проучване следва да бъдат изяснени с компетентния орган.

Събиране на допълнителна информация в зависимост от нуждите, за да може да бъде направена количествена оценка на замърсяването на почвата и подземните води със съответните опасни вещества.

Изготвяне на доклад за базовото състояние на инсталацията, в който се прави количествена оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответните опасни вещества.

Представяне на доклад за базовото състояние в съответствие с ДЕП.

По-долу е дадено по-подробно разяснение на всеки от 8-те етапа.

5.1. Етап 1: Установяване на текущо използваните, произвежданите и изпусканите в инсталацията опасни вещества

Изготвяне на списък на всички опасни вещества, обработвани в границите на инсталацията (било то като суровини, продукти, междинни продукти, странични продукти, емисии или отпадъци). Тук следва да се включват всички опасни вещества, свързани както с дейностите по приложение I към ДЕП, така и с пряко свързаните дейности, които са в техническа връзка с извършваните дейности и които могат да окажат последици върху замърсяването на почвата и подземните води.

Когато опасните съставки са изброени с търговските си наименования, химичните съставки също следва да се установят. За смеси и съединения следва да се установи относителната пропорция на най-масовите химически съставки.

5.2. Етап 2: Установяване на съответните опасни вещества

От списъка, изготвен на етап 1, се определя потенциалният риск от замърсяване за всяко опасно вещество, като се обръща внимание на химичните и физичните му свойства, като например състав, агрегатно състояние (твърдо, течно и газообразно), разтворимост, токсичност, подвижност, устойчивост и т.н. Тази информация следва да бъде използвана, за да се определи дали е възможно веществото да причини замърсяване на почвата и подземните води. Данните, заедно с обосновката за тяхното тълкуване, следва да бъдат представени така, че в доклада за базовото състояние да стане ясно защо дадени съставки са били изключени или включени.

Когато група вещества имат подобни характеристики, те могат да бъдат разглеждани заедно, при условие че се предостави обосновка за групирането им.

Източниците на информация могат да включват списъка за класификация и етикетиране, който съдържа информация за класификацията и етикетирането на веществата, нотифицирани съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (Регламент относно КЕО) и химическа информация за веществата, регистрирани съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент относно REACH). Други източници на информация могат да включват докладите за оценка на риска за 141 химични вещества съгласно Регламент на Съвета (ЕИО) № 793/93 (Регламент относно съществуващите вещества). Всички тези източници могат да бъдат намерени на уебсайта на ECHA (2).

Когато е ясно, че използваните, произвежданите или изпусканите в инсталацията опасни вещества не могат да причинят замърсяване на почвата и подземните води, не е необходимо да се изготвя доклад за базовото състояние.

За установените съответни опасни вещества следва да се премине към етап 3 за по-нататъшно разглеждане.

5.3. Етап 3: Оценка на специфичната за площадката вероятност от замърсяване

Всяко опасно вещество, набелязано на етап 2, следва да бъде разглеждано в контекста на площадката, за да се определи дали съществуват обстоятелства, които могат да доведат до освобождаването на веществото в количества, достатъчни да представляват риск от замърсяване, независимо дали в резултат на единична емисия или в резултат на натрупването на множество емисии.

Специфичните въпроси, които трябва да бъдат взети под внимание, включват:

количеството на всяко обработвано, произведено или емитирано опасно вещество във връзка с ефекта му върху околната среда.

Jрябва да се подхожда с повишено внимание с оглед на факта, че продължително изтичане на ограничено количество за даден период от време може да предизвика значително замърсяване. Ако се поддържа информация за входящи и изходящи продукти по отношение на опасните вещества, тя следва да бъде проучена, за да се определят възможните емисии в почвата и подземните води;

ii)	местонахождението на всяко опасно вещество на площадката, напр. къде се намира или ще бъде доставено, съхранявано, използвано, премествано из площадката, емитирано, и т.н., особено предвид характеристиките на почвата и подземните води в тази част на площадката;

iii)	в случай на съществуващи инсталации: наличието и целостта на ограничаващите механизми, естеството и условията на площадковата настилка, местонахождението на дренажите, канализацията и други възможни пътища на мигриране.

Трябва да бъде установен методът на съхранение, обработване и използване на съответните опасни вещества, както и дали са налични ограничаващи механизми за предотвратяване на възникването на емисии, напр. защитни прегради, твърда настилка, процеси на обработка.

Трябва да се извърши подробна физическа инспекция на площадката, за да се проверят целостта и ефективността на мерките за предотвратяване на възникването на изпускания.

Примери за вида информация, която трябва да бъде събрана, са:

—	дали структурата и настилката на площадката са напукани или повредени. Установяване дали има спойки и напуквания в близост до потенциални места на емисии;

—	дали са налице признаци за химическо разяждане на бетонните повърхности;

—	дали дренажите от преработката са в добро състояние. При възможност за безопасна инспекция, да се проверят шахтите, сифоните и откритите дренажи;

—	установяване на дренажните пътища, обслужващите коридори и т.н. и локализиране на заустванията;

—	установяване на признаци за вече възникнали емисии, проучване на естеството и мащаба им и преценяване на вероятността от повторни емисии;

—	установяване дали на площадката възниква пряко или непряко емитиране на опасни вещества в почвата или подземните води.

Въз основа на посоченото по-горе обстоятелствата, при които може да възникне емитиране в почвата или подземните води, и вероятността от подобни емисии следва да бъдат описани, и следва да бъдат установени веществата, които могат да бъдат емитирани в околната среда и да доведат до потенциален риск от замърсяване.

Обстоятелствата, при които могат да възникнат емисии, включват:

произшествия/инциденти, напр. преобръщане на цистерна върху път в рамките на площадката, пробив на съд, изтичане от подземен резервоар, пропукване на спойка, случаен излив, изтичане от разкъсване на дренажите, пожар;

рутинни операции, напр. прокапване при доставка или от съединенията на тръбите, малки разливи при преливане/прехвърляне на продукт, изтичане от запушени дренажи или дренажи с нарушена цялост, пропукване на твърда бетонна настилка;

планирано емитиране, напр. изливане в почвата или подземните води.

Ако е очевидно, че поради количествата на използваните, произвежданите или изпусканите на площадката опасни вещества или поради характеристиките на почвата и подземните води на площадката няма значителна вероятност от замърсяване на почвата или подземните води, доклад за базовото състояние не е необходим.

В случай на съществуващи инсталации, при които се вземат мерки, възпрепятстващи на практика възникването на замърсяване на почвата или подземните води, доклад за базовото състояние също не е необходим.

Ако в резултат на този етап се реши, че доклад за базовото състояние не е необходим, все пак от оператора се очаква документиране на това решение, включително основанията за вземането му, а от компетентния орган — по-нататъшното му оценяване и провеждане.

5.4. Етап 4: Данни за предишни използвания на площадката

Целта на настоящия раздел е да се определи кои от съответните опасни вещества, установени на етап 3, биха могли вече да са налични в почвата и подземните води на площадката в резултат на дейностите до момента и да се определи дали те съвпадат с потенциални бъдещи места на емисии.

В данните за предишните използвания на площадката следва да се разгледат както i) данните за предишни използвания на площадката преди изграждането на настоящата/предложената инсталация, така и ii) данните за предишната експлоатацията на настоящата/предложената инсталация, както следва:

Списък на предишните използвания на площадката от незастроено състояние до изграждането на предложената инсталация. Установяване дали тези използвания е възможно да са включвали някое от съответните опасни вещества, установени на етап 3. Ако това е така, къде е възможно да са обработвани и каква е вероятността от възникване на емисии в почвата/подземните води, както и какво саниране, ако е имало такова, е било приложено? При наличието на конкретни данни за площадката те трябва да бъдат използвани.

ii)

За инсталация, която вече е в експлоатация към момента на изготвянето на доклада за базовото състояние, каква е вероятността от емисии при предишната експлоатация на площадката? Конкретни елементи, заслужаващи внимание, са:

—	местонахождението, естеството и мащабът на произшествия, инциденти или директни изливания в миналото (разрешени или не), които са могли да предизвикат изпускане на съответни опасни вещества в почвата и подземните води;

—

какви промени или подобрения са били направени в процеса, обработваните химикали, складовите места, методите на депониране и т.н. и защо? Например дали са били направени, за са се намали рискът от емисии, да се повиши ефективността, да се намалят отпадъците и т.н. Свидетелстват ли те за евентуални възникнали емисии?

—	документация за поддръжката — показва ли тя изрядна цялост на дренажите, резервоарите, защитните прегради, тръбопопроводите и т.н.? Тази документация води ли се от началото на дейността или е въведена наскоро?

—	подробни данни за проучвания на площадката, проведени в миналото, и извършена работа по санирането;

—	данни от физическа инспекция, събрани на етап 3, също могат да дадат информация за наличието на петна, доказателства за корозия, наличие на ново повърхностно покритие и т.н.

5.5. Етап 5: Характеристики на околната среда

В резултат на етапи 1—4 се установяват местата на площадката, където биха могли да възникнат бъдещи емисии и където е възможно вече да се възникнали такива. На етап 5 целта е да се определи какво ще се случи с тези емисии, със слоевете и с подземните води, които може да са засегнати, и да се установят мащабът и задълбочеността на необходимото характеризиране на земята. Това изисква разбиране на характеристиките на почвата и подземните води на площадката и на околните зони, които могат да окажат въздействие върху самата площадка на инсталацията.

Ако са налични конкретни данни за площадката, те следва да бъдат използвани. Ако не са налични, трябва да се използват референтни данни, количествена/субективна оценка, данни от заключения или екстраполирани данни. Във всеки конкретен случай следва да бъде установен източникът на данните и ако обосновката за използването на избраните данни не е конкретно за площадката, да се включат подробности за всички приложими граници на грешки.

При разглеждането на характеристиките на площадката следва да се съпоставят следните данни:

Топография

Местната топография и типа на повърхността (бетон, открита площ и т.н.) в близост до всяко място на емисии ще диктуват непосредствените последици от емисии, също както и местонахождението на емисията спрямо повърхността (напр. земната повърхност, над земята, над тръбопроводни инсталации, под земята и т.н.).

Типът и наклонът на повърхността могат да бъдат показани на карта на площадката. Освен това основата на изолираните със защитни прегради съединения, шахтите и т.н., свързани с заобикалящата повърхност, следва ясно да бъдат установени, особено ако са под повърхността (частично или изцяло).

Геология и хидрогеология

Да се предостави описание на почвените и скалните слоеве под площадката и физико-химичните свойства на всички слоеве, които могат да окажат въздействие върху поведението и транспортирането на веществата по повърхността.

Да се установи дали са налични или е възможно да са налични води на повърхността (включително високо разположени води) във всички слоеве, и ако е известен, посочване на хидравличния наклон.

Да се посочи значението на свойствата на почвата и подземните води от гледна точка на преместването на веществата по повърхността.

Достатъчно е просто резюме на данните в доклада вместо пълно геотехническо описание, допълнителни подробности могат да бъдат осигурени или предоставени за бъдещи справки съгласно изискванията.

Освен това в доклада следва да се опише заедно цялата налична информация, в която да бъдат изложени общите условия на площадката, вместо да се разделя описаната геология и хидрогеология от констатациите по предишни и сегашни проучвания.

Хидрология

Да се посочи наличието на повърхностни водни маси, посоката им на течение, качеството/класификацията и местонахождението на дълбочината на коритото спрямо повърхността на площадката. Да се укаже как всеки воден обект може да бъде засегнат от емисии от площадката.

Изградени пътища

Да се установят изградени пътища, обслужващи коридори, дренажи, мини и т.н, които могат да послужат като пътища за мигриране на опасни вещества, и да се установи вероятната посока на мигриране, без да се забравя, че тя може да бъде обратна на естествения топографски или хидравличен наклон.

Ползване на околните площи и взаимообвързаност

Да се установи ползването на околните площи, за да се определят промишлените отрасли/дейностите, по-специално тези, които са в горната част на наклона, в които могат да се обработват същите или подобни вещества и които могат да предизвикат мигриране на замърсяването към площадката. От гледна точка на мигрирането на замърсяването към площадката към момента на предаване на разрешителното операторът е длъжен да докаже, че тези вещества не са причинили замърсяване по време на експлоатацията. Следователно е важно да се знае дали прилежащите имоти могат да бъдат източници на същите или на подобни замърсители.

5.6. Етап 6: Определяне на характеристиките на площадката

Описанието на площадката следва да съдържа по-специално местонахождението, вида, мащаба и количеството на минало замърсяване и потенциалните бъдещи източници на емисии, като се отбелязват слоевете и подземните води, които могат да бъдат засегнати от тези емисии.

В този контекст моделите могат да бъдат полезни и да позволят се направят връзки между източниците на емисии, пътищата, по които може да се разпространява замърсяването, и приемниците, които могат да бъдат засегнати. Обединяването на отделни сведения следва да спомогне за по-доброто разбиране на възможните рискове от замърсяване както за околната среда, така и за здравето на човека.

Концептуален модел на площадка е представяне, в което се излагат както съществуващите нива на замърсяване, така и възможните бъдещи източници на замърсяване за определена земна площ. Моделът може да бъде изготвен въз основа на информацията, получена на етапи 3—5. Вероятно той ще съдържа съществуваща и в по-малка степен нова информация, която не е свързана с етап 7 по-долу. Когато операторът реши да използва съществуващата информация, за да изготви концептуален модел на дадена площадка, под внимание следва да бъдат взети надеждността, точността и целесъобразността на данните.

Вместо да се предлага единен общ модел на площадката под формата на чертеж или на текст, може да бъде за предпочитане да се изготвят по-подробни самостоятелни модели за всеки проблемен район от площадката. Например концептуален модел на района около резервоар може да показва конструкцията на защитната преграда, посоката на наклон на повърхността, дали пунктовете за пълнене са във или извън защитната преграда, типа на настилката около района и основния геоложки и воден хоризонт. Тази информация след това ще бъде използвана, за да се предположи докъде могат да достигнат дадени изпуснати съответни опасни вещества.

Естеството и сложността на концептуалните модели на площадки ще бъдат различни в зависимост от площадката и предприетата дейност или дейности.

5.7. Етап 7: Проучване на площадката

Ако е налице достатъчно информация от етапи 1—6, за да се определят характеристиките на площадката както хоризонтално, така и вертикално, и за да може да се определи базовото състояние по отношение на количествени нива на замърсяване на почвата и подземните води със съответните опасни вещества, след това се пристъпва директно към етап 8. Когато избират да използват съществуващата информация, операторът, при предоставянето ѝ, и компетентният орган, при оценяването ѝ, трябва да бъдат наясно с несигурността и риска, свързани с използването на такива данни. Тези рискове включват:

—	данни за минали периоди, които не отчитат в достатъчна степен изпусканията на съответните опасни вещества, които може да са възникнали в периода след събирането на първоначалните данни;

—	данни за минали периоди, които не отчитат всички съответни опасни вещества, а по-скоро са съсредоточени върху част от съответните опасни вещества; и

—	данни за минали периоди, които не отчитат промените в дейностите, предприети на площадката след първоначалното им събиране, които може да са довели до промени в използваните, произведените или изпуснатите от инсталацията опасни вещества.

Най-добрият начин да се гарантира, че данните са изчерпателни, е да се гарантира ясното установяване и съобщаване на метода за определяне, както и на анализа. В случай на съществуващи инсталации, при които не може да се установи надеждността и качеството на данните за минали периоди по отношение на състоянието на почвата (например поради факта, че резултатите се основават на остарели методи или са непълни), най-подходящата насока на действие е измерванията да бъдат направени отново.

Когато могат да бъдат определени характеристиките само на част от площадката или липсва достатъчно информация, въз основа на която да се изготви доклад за базовото състояние, тогава следва да бъде получена допълнителна информация чрез проучване на площадката. Новото измерване, независимо дали е взето преди пускането в експлоатация или в резултат на преразглеждане на разрешителното, е най-добрият метод за получаване на информация за базовото състояние на почвите и подземните води.

Стратегия за вземане на проби

В случите, в които се установи необходимост от нови измервания, се налага да се обсъдят стратегиите за вземане на проби, т.е на начините, по които ще се извършват измервания на почвата и подземните води. Комуникацията между оператора и компетентния орган е препоръчителна, за да се избере най-подходящата стратегия.

Избраните стратегии за вземане на проби трябва да предоставят достатъчно увереност, че взетите мерки и проби отразяват точно действителното ниво на замърсяване от съответните опасни вещества, така че да бъде възможно да се определи действителното състояние и условията на почвата и подземните води. Докладът за базовото състояние трябва да включва предложения метод, по който се оценява състоянието на замърсяването на площадката, например статистическите изпитвания, които трябва да бъдат използвани, както и всички ISO/CEN стандарти, или при тяхното отсъствие, националните стандарти, които ще се прилагат. При отчитане на резултатите от проучването на базовото състояние в доклада следва точно да бъдат описани подходът при вземането на проби, както и методите за анализ. От това следва, че при оценяването на площадката при окончателното прекратяване на дейностите ще се наложи използването на същия подход и същите методи или методи, за които е доказано, че имат сравнима аналитична ефективност.

Стратегиите за вземане на проби следва да:

—	бъдат съсредоточени върху установените съответни опасни вещества и опасните продукти и метаболити от тяхното разграждане, които трябва да бъдат оценени по отношение на физико-химичните свойства, свързани с вероятността от замърсяване на почвата и подземните води;

—

отчитат хидрогеоложките и хидравличните условия на площадката. Подходящите места за измерване нагоре/надолу по течението трябва да бъдат преразгледани преди установяването им на площадката на инсталацията. Възможната динамика във връзка с посоката на течението и колебанията в таблицата на подземните води следва да бъде взета предвид при провеждането на инспекции на подземните води;

—

оценяват въздействието на естествените и свързаните с процесите фактори, които имат въздействие върху взетите проби и стратегията за вземане на проби (по отношение на мястото и метода), връзката между замърсителите, както и нееднородното им разпределение в почвата или подземните води, обработването на пробите в периода между времето на тяхното получаване и измерването им и измерването, направено в лабораторията; и

—

вземат предвид от самото начало установяването както на текущото състояние на замърсяването (включително минало замърсяване), така и на необходимостта от оценяване на замърсяването при окончателното прекратяване на дейностите. Ясното картографиране и обозначаване на местата за вземане на проби е необходимо условие.

Препоръчително е вземането на нецелеви или на целеви проби или на комбинация от тях. Подборът трябва да се извършва, като се вземат предвид местоположението на площадката, условията и местната околна среда, включително естеството и количеството на веществата, които ще бъдат измервани. По-долу е представено описание на тези подходи. В случаите, в които се предлага различна техника на вземане на проби, например вземане на множество проби, нивото на достоверност на резултатите в сравнение с нецелевия или целевия подход следва да бъде взето предвид както от оператора, така и от компетентния орган:

Вземането на целеви проби представлява целенасочено вземане на проби в зони с предполагаема концентрация на замърсители (места за съхранение, претоварване или други подобни). Както при вземането на нецелеви проби е необходимо предварително решение за това каква е необходимата вероятност от откриване, като се вземат предвид разходите за целта.

ii)

Вземането на нецелеви проби обикновено представлява вземане на проби, което при достатъчна честота на данните дава ясна и недвусмислена информация относно средните концентрации на веществата и техния обхват. При положение че с този подход се цели да се получи точна представа за цялата площадка, като се използва съгласувано вземане на проби за цялата инсталация, изборът на местата за вземане на проби не трябва да се повлиява от външни обстоятелства, като например съществуващите сгради и използването им или предполагаемите концентрации на замърсители. Трудности могат да възникнат при използването на нецелеви проби за съществуващи площадки във връзка с установени структури, услуги и комунални услуги.

Чрез този подход площадката се разглежда като земна площ, за която са необходими данни за базовото състояние (т.е. площадката се разглежда като едно цяло и местоположението на инсталацията или специфичните рискове, произтичащи от резервоарите, технологичните инсталации и т.н., не трябва да бъдат взети под внимание). При възприемането на такъв подход ще бъде необходимо предварително решение за това каква следва да бъде вероятността от установяване на замърсяването във всеки отделен случай, като се има предвид неизбежно по-големият брой проби и свързаните с тях разходи, необходими за осигуряването на по-голяма вероятност.

Несигурност, свързана с данните за почвите и повърхностните води

По отношение на несигурността, свързана с данните за почвата и подземните води при вземането както на целеви, така и на нецелеви проби, трябва да се вземат предвид два важни елемента:

Събиране на данни относно базовото състояние: условията при подземните води могат да се променят по-бързо от почвените условия и качеството на подземните води подлежи на промени и разлики поради фактори, които са външни за разрешения процес, като например сезонни вариации в нивото и качеството на подземните води, други източници на замърсяване, мигриране на потоците от замърсители, промени в рН стойностите или намаляването и потенциала за окисляване на водоносния хоризонт, случаи на обилни валежи и т.н. Вземането на проби от повече от един набор от данни за подземните води, за да се установи базовото състояние (например набор от резултатите от мониторинга на всяко тримесечие, обхващащи минимум период от една година) може значително да подобри увереността, с която операторът може да докладва за базовото състояние на подземните води.

ii)

Използване на статистически методи за анализ на данните за оценка на почвените данни: статистическите методи могат да помогнат за количественото оценяване на несигурността, свързана с оценките на средната или междинната концентрация на замърсители в почвата, и по този начин да осигурят по-надеждна основа за вземане на решения от оценяващите и регулаторните органи по отношение на площадката. Измерените концентрации на замърсителите, получени по време на проучването на площадката, могат да се сравняват с определена от потребителя „критична концентрация“ или индикатор за риска.

Ако трябва да се използват статистически методи, тогава данните, получени по време на проучването, трябва да бъдат оценени като подходящи за тази цел (напр. достатъчни данни, получени от подходящи дълбочини и места, както и с постоянно качество). Използването на този подход изисква добре разработен концептуален модел, както е описано в етап 6, въз основа на който след това се предприема необходимата стратегия за вземане на проби за събирането на данни, подходящи за статистически анализ.

Анализ на пробите

За да се осигури съпоставимост на резултатите от проучването на базовото състояние с тези, извършени на по-късна дата, следва да бъдат приложени утвърдени методи за анализ (т.е. формално и документирано доказателство, че даден метод на анализ е подходящ за целта, за която е предназначен, както и че е точен и възпроизводим). Когато съществуват CEN или ISO стандарти или при липсата на такива — национални стандарти, те следва да бъдат прилагани.

Основното изискване е аналитичната ефективност на методите, използвани при съставянето на доклада за базовото състояние, и аналитичната ефективност на методите, използвани при оценяването на площадката при окончателно прекратяване на дейностите, да бъдат пряко сравними. От съществено значение е обхватът и възстановяването на определящия(те) фактор(и), използвани в метода, да бъдат пряко сравними. По-специално поради това, че най-добрите лабораторни практики могат да се променят с течение на времето, от първостепенно значение е да се гарантира, че използваните методи за анализ са описани по подходящ начин, за да служат като основа за бъдещи анализи, както се изисква съгласно ДЕП.

Възможно е след проучване с цел събиране на данни за базовото състояние на почвата и подземните води да се окаже, че е необходимо допълнително проучване, например ако при проучването се установи минало замърсяване (причинено в резултат на разрешени дейности или по друг начин), изискващи по-нататъшно описание и саниране.

След проучването на площадката може да се изисква разработването на допълнителни или актуализирани концептуални модели на площадката, както е описано в етап 6.

5.8. Етап 8: Изготвяне на доклада за базовото състояние

Целта на този етап е да се обобщи цялата оценена информация, събрана на етапи 1—7, за да се изготви доклад, в който се установява състоянието на замърсяването на почвата и подземните води със съответните опасни вещества. В самия доклад за базовото състояние следва да се предоставя точно и ясно описание на това какви данни са били използвани за установяване на състоянието на почвата и подземните води, какви методи са били използвани за вземане на проби и за анализиране на долните слоеве и по какъв начин са били проверени резултатите — статистически или методологически. В доклада следва по същество ясно да се очертае поредица от действия, които могат да бъдат напълно възпроизведени при прекратяването на дейностите на площадката, заедно с резултатите, така че да се даде възможност за количествено сравнение. За тази цел в приложението към настоящия документ е включен контролен списък.

При наличието на потенциално замърсяващи вещества в доклада за базовото състояние следва да се посочи за кои слоеве или обекти с подземни води се отнасят те и да се опишат тяхната концентрация, естество и обхват. Предоставянето на ясно становище за това кои съответни опасни вещества не са налични е също толкова важно, колкото и посочването на тези, които са налични.

Докладът за базовото състояние следва да:

—	бъде представен в логичен и структуриран формат;

—	съдържа достатъчно информация за определяне на обхвата и въздействието на текущата дейност или дейности, обхванати от разрешителното, включително датите на всички съответни измервания на почвата и подземните води;

—	предоставя ясно и точно описание на използваните подходи и получените от оценката резултати, както и на местоположението на всички интрузивни работи, кладенци, сондажи и други места за вземане на проби в съответствие със стандартизирана географска референтна система;

—

предоставя ясно описание на аналитичните техники, използвани за установяване на концентрациите на вредни вещества в почвата и подземните води, с позоваване, когато е уместно, на използваните национални или международни стандарти, както и на всякакви предоставени от държавите членки насоки, които са били налични по време на проучването;

—	съдържа информация за научната несигурност и ограниченията на подхода, възприет при изготвянето на доклада;

—	да включва всички съответни технически данни (измервания, сертификати за калибриране, аналитични стандарти, акредитации, карти, дневници за вземане на проби и т.н.), така че да се гарантира, че при окончателното прекратяване на дейностите ще може да бъде направено валидно количествено сравнение.

Различията във вида, задълбочеността и представянето на докладите за базовото състояние между различните дейности, обхванати от ДЕП, е очаквана и приемлива дотолкова, доколкото продължава да бъде възможно да се определи в достатъчна степен състоянието на замърсяване на почвите и подземните води със съответните опасни вещества по време на изготвянето на доклада.

(1) ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19.

(2) http://echa.europa.eu/information-on-chemicals/

Допълнение

Контролен списък за проучване на базовото състояние и за доклада за базовото състояние

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ДАЛИ Е НЕОБХОДИМ ДОКЛАД ЗА БАЗОВОТО СЪСТОЯНИЕ

Установяване на използваните, произвежданите и изпусканите в инсталацията опасни вещества

Извършване на оценка, за да се установят опасните вещества, които могат да замърсят почвата или подземните води (съответните опасни вещества)

Установяване на възможността съответните опасни вещества всъщност да причинят замърсяване

Установяване на всички възможни източници на минало замърсяване

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СЪБИРАНЕТО НА ДАННИТЕ

Съществуващи данни

Съответните планове на инсталацията (показващи границите и основните точки на интерес).

Преглед и обобщение на предишни доклади с препратки към тях

Обобщение на всяка оценка на риска, извършена на площадката на инсталацията, която е от значение за събирането на данни за базовото състояние

Проучване на площадката

Обосновка за проучването — може да включва списък на потенциалните източници на замърсители, свързани с всяко предложено място за проучване

Ограниченията, приложими за разположението на местата за проучване на площадката

Методите, използвани за формиране на проучвателни отвори, например сондажи, ями за изпитване, проби, взети през „прозоречния“ период

Методите, използвани за събирането, съхранението и транспортирането на проби до лабораторията за анализ

Вземане на проби и мониторинг

Обосновка на стратегията за вземане на проби, например в случай на целеви проби — обосновка на целите; в случай на нецелеви — обосновка за отстоянието и разположението

Описание и обяснение на програмите за мониторинг за подземните и повърхностните води

Подробна информация за мониторинга и вземането на проби, включително за местата, дълбочината, честотата

Анализ

Обосновка за избора на методите на анализ

Описание и представяне на методите на анализ

ПРЕДСТАВЯНЕ И ТЪЛКУВАНЕ НА ДАННИТЕ В РАМКИТЕ НА ТЕКСТА НА ДОКЛАДА

Описание на условията, установени на площадката, включително режима на подземните води и повърхностните водни маси

Обобщени таблици на химичните анализи и мониторинга на площадката

Описание на вида, естеството и пространственото разпределение на замърсяването заедно с представяне на планове, когато това е целесъобразно

Анализ на набора от данни и получаване на представителни концентрации за отделните замърсители с подходящо ниво на значимост

Оценка на резултатите от проучването на площадката спрямо очертания концептуален модел

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НЕОБРАБОТЕНИ ДАННИ (ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ДОКЛАДА)

План, в който са указани местата за мониторинг и вземане на проби

Описание на дейностите в рамките на площадката и наблюденията на място

Данни за проучвателните сондажи и сондажите в земното ядро

Подробности относно зоната на реакция и други подробности относно изграждането на сондажните инсталации за мониторинг

Резултати от наблюдението

Описание на предоставените за анализ проби

Съответни данни за осигуряване на качеството (ОК)/контрол на качеството (КК) — това може да включва акредитации на персонала, сертификати за калибриране на оборудването, акредитации на лабораториите (национални и международни стандарти)

Лабораторни аналитични доклади, изготвени в съответствие със съответните данни за ОК/КК, включително съответните международни стандарти за методите на анализ или методите на изпитване.

Верига за проследяване на документацията за събраните проби и данни

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 136

Издание на български език	Информация и известия	Година 57 6 май 2014 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2014/C 136/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.7206 — Bain Capital/Anchorage Capital/Ideal Standard) ( 1 )	1

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2014/C 136/02	Обменен курс на еврото	2

2014/C 136/03	Съобщение на Комисията — Насоки на Европейската комисия относно докладите за базовото състояние съгласно член 22, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността	3

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
2014/C 136/04	Списък на компетентните органи по смисъла на член 11, параграф 2 от Директива 2009/39/ЕО относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба ( 1 )	19

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3874
JPY	японска йена	141,44
DKK	датска крона	7,4639
GBP	лира стерлинг	0,82293
SEK	шведска крона	9,0844
CHF	швейцарски франк	1,2174
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,2605
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	27,436
HUF	унгарски форинт	308,09
LTL	литовски литас	3,4528
PLN	полска злота	4,2087
RON	румънска лея	4,4402
TRY	турска лира	2,9132
AUD	австралийски долар	1,4975
CAD	канадски долар	1,5242
HKD	хонконгски долар	10,7557
NZD	новозеландски долар	1,5996
SGD	сингапурски долар	1,7343
KRW	южнокорейски вон	1 427,24
ZAR	южноафрикански ранд	14,5833
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,6645
HRK	хърватска куна	7,5965
IDR	индонезийска рупия	15 980,13
MYR	малайзийски рингит	4,5177
PHP	филипинско песо	61,739
RUB	руска рубла	49,7115
THB	тайландски бат	44,882
BRL	бразилски реал	3,0909
MXN	мексиканско песо	18,0938
INR	индийска рупия	83,3800