15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/1

—

като взе предвид Съобщението на Европейската комисия относно Работната програма на Комисията за 2014 г. (1),

—

като взе предвид своята Резолюция от 4 юли 2013 г. относно приоритетите на Комитета на регионите за 2014 г. въз основа на работната програма на Европейската комисия (2),

—

като взе предвид Протокола за сътрудничество между Европейската комисия и Комитета на регионите, подписан на 16 февруари 2012 г.,

1.

смята, че главните предизвикателства пред Европейския съюз са: да създаде устойчив растеж, да осигури социално, икономическо и териториално сближаване, да създава работни места и да укрепва доверието на гражданите в европейския проект;

2.

призовава за по-добра координация между икономическите и социалните политики за преодоляване на различията в конкурентоспособността на държавите членки; отново подчертава, че е неотложно да бъде решен въпросът с безработицата сред младите хора, както и да се премахнат съществуващите географски неравнопоставености между регионите в ЕС, за да се предотврати по-нататъшна загуба на човешки капитал;

3.

призовава през 2014 г. да се извърши задълбочен средносрочен преглед на стратегията „Европа 2020“, който да включва: i) териториално измерение, позволяващо да се определят поднационални цели в съответствие с различните регионални особености; ii) управление с участието на местните и регионалните власти при определянето на целите и изпълнението на стратегията; iii) подходящо финансиране на дългосрочни инвестиции, които не трябва да бъдат жертвани в името на фискалната консолидация;

4.

подчертава ключовото значение на демократичния процес в Европейския съюз през 2014 г. като година, през която ще се проведат избори, и ще разработи свой принос към текущите дискусии относно бъдещето на Съюза, с цел да се укрепи ролята на местните и регионалните власти в процеса на интеграция; поради това КР ще дава тласък на всички дискусии за реформиране на Договора, като организира политически дебати и изтъква по-ярко принципа на субсидиарност и концепцията за многостепенното управление като важни инструменти за постигането на тези цели;

5.

призовава Европейската комисия — с оглед на принципа на субсидиарност като признато средство да се гарантира, че политическите решения се взимат на възможно най-близкото до гражданите равнище — да доказва по-убедително в законодателните си предложения добавената стойност на действието на ЕС; посочва приноса, който това ще има към наблюдението на субсидиарността на инициативите на ЕС, включени в работната програма на Комисията за 2014 г., които имат местно или регионално измерение;

6.

приветства намерението на Комисията да се съсредоточи върху изпълнението на стратегията и постигането на нейните цели и се ангажира да допринесе за укрепването на териториалното измерение в оценката на въздействието;

7.

подчертава, че трябва да се подобри координацията на икономическите политики, и поради това счита, че регионалните и местните власти трябва да бъдат включени в процеса на Европейския семестър на равнището на държавите членки, призовава също Комитетът на регионите да бъде включен на равнището на институциите на ЕС;

8.

приветства признаването на необходимостта от укрепване на социалното измерение на ИПС, в частност чрез предложението на Комисията за създаване на таблица с резултатите по основни показатели за заетост и социални показатели, които да бъдат включени в процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД); очаква Комисията да обърне допълнително внимание на въпроса за качеството на публичните разходи;

9.

очаква спешно необходимите предложения на Комисията за подготовка на Банковия съюз посредством реформа на европейския банков сектор, които да са насочени към подобряване на корпоративното управление, създаване на възможност за ефективното възстановяване и оздравяване на банки, укрепване на банковия капитал, фокусиране върху отпускането на кредити за реалната икономика, и да водят към задължително отделяне на дейностите по банкиране на дребно от инвестиционните дейности на банките;

10.

подкрепя всички усилия, водещи към завършване на Банковия съюз, като отчита неговото местно и регионално измерение и решаващата роля на регионалните банки за предоставяне на капитал за малки и средни предприятия и за публични инвестиционни проекти;

11.

изразява съгласието си с Европейската комисия, че равнищата на безработица, особено сред младите хора, остават на нива, които са икономически и социално неустойчиви. Комитетът на регионите призовава Комисията да включи и да вземе предвид добрите практики на местните и регионалните власти в своите предложения за насърчаване на младежката заетост; приветства факта, че борбата с младежката безработица, която може да се окаже реална заплаха за европейския социален модел, се определя като ключов приоритет; отбелязва значението на гаранцията за младежта като мярка за осигуряване на равни възможности за младите хора на пазара на труда;

12.

приветства заявлението на Комисията, че ще представи пакет за трудовата мобилност, който поставя акцент върху по-добрата координация на социалноосигурителните схеми в различните държави членки, но смята, че условие за това е да се преодолее безизходицата във връзка с прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници (3). Това би могло да доведе до необходимост от преразгледани мерки за борба с измамите, например до преустановяване на признаването на формуляр А1. Очаква също така бъдещият пакет да съдържа законодателно предложение относно информирането и консултирането на работниците по отношение на прогнозирането и управлението на преструктурирането и да бъдат представени предложения за подобрена координация на системите за акредитация;

13.

подкрепя Европейския парламент в неговите усилия за преразглеждане на системата на „тройката“, за да се гарантира демократичен контрол и отчетност;

14.

призовава Европейската комисия и държавите членки да използват новите програми на МФР за справяне с демографските предизвикателства, по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот и насърчаване на социалното сближаване;

15.

приветства усилията за модернизиране на политиката в областта на държавните помощи, за да съответства по-точно на стратегията „Европа 2020“ и за да се намали бюрокрацията, като има предвид, че приоритетната цел би трябвало да бъде повишаване на конкурентоспособността на по-слабо развитите региони по отношение на промишлеността, бизнеса и високото равнище на безработица. Въпреки това отново отправя своето искане към Европейската комисия да бъде официално сезиран за становище относно допълнителни предложения за насоки за правилата на ЕС за държавните помощи, и по-специално подготвяните понастоящем разпоредби в областта на инфраструктурата;

16.

приветства предвидения Европейски акт за достъпността и подчертава, че за хората с увреждания достъпността на стоки и услуги е ключов фактор за жизнения им стандарт;

17.

призовава Европейската комисия да насърчава и следи внимателно участието на местните и регионалните власти в окончателното оформяне на споразуменията за партньорство и свързаните с тях оперативни програми, въз основа на прилагането на регламентите и на „кодекса за поведение“ и отправя искане до февруари 2014 г. да бъде изготвен доклад по този въпрос. Споразуменията за партньорство трябва да се превърнат в централен елемент на многостепенното управление при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ или на всяка европейска стратегия за растеж и работни места;

18.

отбелязва нарастващия брой разнообразни некоординирани инициативи на ЕС, които засягат градоустройствената политика; призовава за изготвяне на Бяла книга за интегрирана градоустройствена програма за ЕС и заявява намерението си да участва в този процес;

19.

се ангажира да следва отблизо изпълнението на мерките по стълба за развитие на селските райони на реформираната Обща селскостопанска политика, особено по отношение на диверсификацията и модернизацията на икономическите дейности в селските райони, както и да подпомага тясното сътрудничество между селските и градските общини чрез териториални функционални партньорства;

20.

настоятелно призовава държавите членки и Комисията да направят оценка на развитието на всички нови макрорегионални стратегии с оглед на общите предизвикателства и възможности на въпросните географски зони и тяхната европейска добавена стойност; подчертава значението на рационализирането на сегашните структури за управление и на укрепването на прилагането на принципа на многостепенното управление;

21.

призовава отново за реформа на съществуваща понастоящем система на собствени ресурси във вида, в който е предвидена в Договора, като начин за намаляване на преките вноски на държавите членки в бюджета на ЕС, повишаване на прозрачността и гарантиране на устойчивост на финансите на ЕС; поради това очаква групата на високо равнище, която се занимава със собствените ресурси, да получи мандат за представяне на предложения за реформа с оглед на средносрочния преглед на МФР;

22.

се ангажира да изготви становище по изпълнението на бюджета на ЕС, като разгледа разходването на средствата от фондовете на ЕС в хоризонтален аспект от гледна точка на местните и регионалните власти;

23.

посочва, че липсва консолидирана визия за бюджетните средства, налични в подкрепа на стратегията „Европа 2020“; отново заявява, че синергията между европейските, националните и поднационалните бюджети е от съществено значение за постигането на поставените цели; изразява загриженост по отношение на последиците от кризата върху наличието на финансови средства за финансиране на дългосрочни инвестиции и отправя искане към Европейската комисия да проучи това измерение в контекста на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

24.

призовава Европейската комисия да преразгледа Директива 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки така, че „местното производство“ да бъде възприето като стандартен критерий за подбор при търгове за доставка на храни, например за училища, домове за възрастни хора и обществени учреждения (4);

25.

призовава за внимателна оценка на териториалното въздействие на всички предложения за отмяна на механизмите за регулиране на пазара в селското стопанство, включително двустранните споразумения за търговия и споразумения за асоцииране, както и за това да се проверява дали тези предложения не противоречат на заложената в Договора от Лисабон цел за териториално сближаване;

26.

отправя искане към Европейската комисия да наблюдава участието на регионите и местните власти в платформите за управление на приоритетните коридори на основната транспортна мрежа и да предоставя подкрепа за участието на тези власти в изготвянето на проекти, които оказват въздействие върху техните територии или имат трансгранично измерение;

27.

ще участва активно в инициативите на Европейската комисия в областта на транспорта, които насърчават използването на ефективни мултимодални мрежи и допринасят за консолидиране на единното европейско железопътно пространство и единното европейско небе;

28.

призовава Европейската комисия да представи амбициозна нова рамка за енергетиката и изменението на климата за периода до 2030 г., включително правно обвързващи цели за емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

29.

призовава за стабилни законодателни рамки на ЕС по отношение на правосъдието по въпросите на околната среда и защитата на почвата;

30.

очаква в инициативата на Европейската комисия в областта на ефективното използване на ресурсите и отпадъците не само да се определят показатели за ефективно използване на ресурсите, но и цели въз основа на тези показатели;

31.

призовава Европейската комисия да гарантира, че при прегледа през 2014 г. на законодателството в областта на отпадъците и на съществуващите цели по отношение на предотвратяването, повторната употреба, рециклирането, възстановяването и отклоняването от депониране като част от нейната инициатива за ефективно използване на ресурсите и отпадъците ще бъде надлежно взето предвид изготвеното по искане на Европейската комисия прогнозно становище на Комитета по тази тема; прегледът следва да съответства на „пожелателните цели“, заложени в пътната карта за ефективно използване на ресурсите, която очертава пътя към икономика, основаваща се на повторната употреба и рециклирането; настоява в контекста на прегледа през 2014 г. да се отдели внимание на пластмасовите отпадъци, като се отчете становището на Комитета по темата;

32.

очаква Европейската комисия да предложи амбициозна програма за установяването на напълно интегриран и конкурентен вътрешен енергиен пазар; отправя искане към Европейската комисия да насърчава мерки, улесняващи разпространението на микропроизводството на енергия и неговото интегриране в разпределителните мрежи, и в рамките на този процес да гарантира, че потребителите на пазара на дребно могат да се възползват пълноценно от енергия на достъпни цени, както и че осъществяването на инвестиции в устойчива енергия на местно и регионално равнище се улеснява от модернизирани правила за държавна помощ в областта на енергетиката; по искане на гръцкото председателство ще представи предложения за стратегия на ЕС относно енергия на достъпни цени за всички;

33.

призовава Европейската комисия да следи регулаторната рамка на национално равнище в енергийния сектор да продължава да бъде стабилна и съгласувана с целите, поставени от стратегията „Европа 2020“;

34.

очаква с нетърпение предложенията на Европейската комисия за необходимата правна рамка относно шистовия газ/газа от находища в плътни скали за гарантиране на безопасността и устойчивостта на проучването на източниците на неконвенционални въглеводороди в Европейския съюз;

35.

очаква с интерес инициативата на Комисията за „Научните изследвания и иновациите като нови източници на растеж“ и нейната оценка за това как иновационната икономика насърчава конкурентоспособността и предоставя фактологичен материал за идентифицирането на приоритетни инвестиции, които да бъдат съфинансирани от „Хоризонт 2020“;

36.

ще продължи активното си участие в Платформата за интелигентно специализиране и свързаните с нея проекти в регионите и ще проследи следващия етап от разработването и прилагането на стратегии за интелигентно специализиране в регионите;

37.

приветства акцента, поставен върху цифровата икономика, иновациите и услугите, и призовава Съвета и Комисията да продължат тази програма, така че да стимулират инвестициите в тази област, да завършат изграждането на цифровия единен пазар до 2015 г. и да поставят началото на мерки за повишаване на уменията и за намаляване на цифровото разделение между регионите на държавите членки. КР се ангажира да насърчава модернизацията на местните и регионалните публични администрации в предоставянето на услуги, като например електронно управление, електронно здравеопазване, електронно фактуриране и електронни обществени поръчки;

38.

отдава голямо значение на това да се гарантира, че бъдещата програма „Еразъм +“ оказва адекватна подкрепа и предоставя равни възможности на всички целеви групи от предишните програми, и ще продължи да проследява аспекти от разпределението на финансирането и от управлението на програмата. КР ще подкрепи допълнителни мерки за подобряване на пригодността за заетост на младите хора като предложението за рамка за качество на стажовете и инициативи, насочени към модернизиране на училищните политики и преподавателските професии; очаква предложения от Европейската комисия за създаването на истинско европейско пространство на умения и квалификации;

39.

отново отправя своето искане за съобщение относно устойчив и конкурентоспособен културен туризъм в ЕС, като защитава виждането, че ясна стратегическа рамка в тази област би могла да бъде от голяма полза за развитието на местните малки и средни предприятия, за насърчаването и запазването на многообразното европейско наследство и за по-нататъшната интеграция на европейските граждани;

40.

очаква реакцията на Европейската комисия на първата група от успешни граждански инициативи и отново отправя своето предложение да подпомага Европейската комисия при оценяването им и да участва в публичните изслушвания, организирани в Европейския парламент;

41.

очаква предложенията на Европейската комисия за последващи действия във връзка с Програмата от Стокхолм и ще формулира своите очаквания за бъдещото развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

42.

призовава за всеобхватни политики на ЕС за миграция, мобилност и убежище, основани на зачитането на основните права и свободи на отделните граждани и позволяващи защитата на границите на ЕС, засилването на борбата срещу трафика на хора и незаконната имиграция, подобряването на сътрудничеството с трети държави на произход и транзитно преминаване, и изграждането на истинска солидарност между държавите — членки на ЕС, както и между местните и регионалните власти; по-специално призовава за преразглеждане на Регламент Дъблин II, за да се даде възможност за справедливо преразпределяне на лицата, търсещи убежище, в държавите членки; тези съображения следва да са приложими и към планираната стратегия на ЕС за морска сигурност;

43.

възнамерява да допринесе за създаването на приоритетни действия, както беше поискано от Европейския съвет, за укрепване на европейската стратегия относно миграцията и интеграцията на мигрантите; във връзка с това счита, че миграционните потоци, особено в Средиземноморието, следва да се управляват по всеобхватен начин, за да се насърчат устойчивите решения с участието на всички заинтересовани страни, по-специално трети държави, държавите — членки на ЕС, както и регионалните и местните власти;

44.

ще продължи да полага усилия за създаване на възможности за местните и регионалните власти от страните кандидатки и страните потенциални кандидатки в рамките на процеса по присъединяване; обръща внимание на работата и възможностите, които предлагат Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) за укрепване на демокрацията чрез икономическо, социално и териториално сътрудничество със съседните на Европа страни;

45.

приветства факта, че Комисията отново се ангажира да подкрепи процеса на демократичен преход в страните партньорки от Средиземноморието, и припомня, че за успешен преход е необходима ангажираност на всички равнища; изразява готовност да подкрепи усилията за децентрализация като инструмент за формулиране и прилагане на местни и регионални публични политики за увеличаване на икономическия растеж, социалното и териториалното сближаване;

46.

приветства предложението и предстоящото решение за обявяването на 2015 г. за Европейска година за развитие с цел да се гарантират последващи действия във връзка с целите на хилядолетието за развитие и да се постави началото на нова международна програма за устойчиво развитие; отново подчертава необходимостта от пълноценно участие на местните и регионалните власти в изпълнението на бъдещата програма за периода след 2015 г. и в тематичната Европейска година за развитие; поради това отново отправя своето искане в бюджета да се предвиди адекватна финансова подкрепа за инициативите на местните и регионалните власти.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/6

1.

припомня, че, независимо от начините на придобиване на национално гражданство, европейското гражданство не само позволява на различните национални идентичности да съжителстват в Европейския съюз, като приобщава гражданите към процеса на европейска интеграция, но и допринася за изграждането на европейската демокрация;

2.

подчертава, че свободното движение е крайъгълен камък за по-нататъшното икономическо и политическо развитие на ЕС, разкрива професионални възможности и възможности за учене на гражданите на ЕС и създава по-тесни връзки между европейците, поради което е централен елемент от гражданството на Съюза;

3.

подчертава необходимостта от съсредоточаване върху икономическото измерение, за да се осигури икономически силна Европа, която би могла да укрепи социалното измерение на гражданството на ЕС с оглед на все по-изострящата се дългова криза и повишаването на безработицата, която засяга все по-голям брой европейски граждани и особено младите хора;

4.

взема предвид факта, че европейските граждани се чувстват дистанцирани от процеса на вземане на решения на европейско равнище и отново заявява, че решенията трябва да бъдат вземани възможно най-открито и близо до гражданите;

5.

отбелязва, че поради своята близост до гражданите регионалните и местните власти са в най-добра позиция да насърчават по-доброто разбиране на понятието за европейско гражданство, да повишават неговата популярност и да изтъкват предимствата му за всеки отделен човек;

6.

подчертава, че в момент, когато Икономическият и паричен съюз се задълбочава и същевременно се водят дискусии за укрепване на политическия съюз посредством евентуално преразглеждане на Договорите, по-задълбочената интеграция трябва да върви ръка за ръка с по-голяма демократична легитимност;

7.

отбелязва, че един основен и изпълнен със символика етап от изграждането на европейска идентичност и европейска демокрация беше въвеждането на „европейското гражданство“ с Договора от Маастрихт, което беше признато на всички граждани на държава — членка на Европейския съюз, а след приемането на Договора от Амстердам се счита и за допълващо националното гражданство;

8.

изтъква също така, че правните нововъведения на Договора от Лисабон доведоха до укрепване на понятието за европейско гражданство, което понастоящем се добавя към (а не просто допълва) националното гражданство, без да го заменя. Европейското гражданство не се разбира като израз на предварително съществуващи връзки, които спояват политическия субект, а като регулаторна рамка, която превръща свободното движение от една държава в друга в крайъгълен камък на правата, а не на изключването;

9.

отбелязва, че две десетилетия след установяването на правата на гражданите на ЕС с Договора от Маастрихт, тези права не винаги се прилагат реално в ежедневието на гражданите. Този факт беше потвърден от гражданите на ЕС при обширна обществена консултация относно европейското гражданство, в която 12 000 граждани на ЕС дадоха примери за бюрократичните пречки, с които все още се сблъскват при упражняването, например, на правото си на свободно движение (1). Проучванията на Евробарометър относно правата на гражданите (2) и относно изборните права (3), както и редица непреки дискусии, проведени между гражданите и националните и европейските политици, и редица запитвания на обществеността относно европейските права, получени от информационната служба „Europe Direct“, сочат, че в тази област трябва да се положат по-големи усилия;

10.

подчертава, че посочените в доклада права произтичат от Договорите на ЕС и се дават на гражданите на Европейския съюз, но много от тях са основни права, които се отнасят и до гражданите на трети страни;

11.

отбелязва, че връзката между европейското гражданство и гражданството на държавите членки продължава да бъде неясна. От една страна, европейското гражданство зависи пряко от гражданството на държавите членки, което е единствено условие за придобиване на гражданство на ЕС, както постановява всяко национално законодателство. Този аспект на гражданството на ЕС ограничава ролята му до допълнителен източник на права спрямо гражданството на държавите членки. В същото време обаче гражданството на ЕС премахва обвързаността на понятието „гражданство“ с националната държава и премества акцента от принадлежността на индивида към дадена политическа общност към неговото пребиваване, към гарантирането на равни индивидуални, политически и социални права и към неговото свободно движение в качеството му на европейски гражданин;

12.

подчертава, че придобиването на гражданство на държава членка — а оттам и на европейско гражданство, може да бъде основен инструмент за интегриране на гражданите на трети държави в европейските общества и с оглед на това трябва да е достатъчно достъпно за имигрантите, които пребивават законно в ЕС от дълго време. Предоставянето на гражданство на тези имигранти е основен инструмент за тяхното интегриране в европейските общества;

13.

припомня, че още в становището си от 2010 г. относно гражданството на ЕС Комитетът призова ЕС да повиши демократичността и прозрачността на своите политики и на органите, които вземат решения. Той също така отправи искане да бъдат въведени механизми, които да засилят двустранния политически диалог и да приложат на практика принципа на демокрацията на участието;

14.

признава, че в своя доклад Комисията прави равносметка на извършеното до момента и полага усилия да спази ангажиментите си за насърчаване на европейското гражданство, предлагайки мерки в 12 тематични области;

15.

отбелязва обаче, че докладът съдържа предложения, които се отнасят предимно за икономическото измерение на ЕС и отреждат второстепенна роля на политическото и социалното измерение на европейската интеграция. Така например не са включени конкретни и реални предложения за укрепване на правата на пациентите, за трансграничното предоставяне на здравни услуги, за засилване на културното многообразие, за насърчаване на една по-„социална Европа“ (напр. чрез борба с бедността и социалното изключване) или за постепенно изграждане на европейска идентичност;

16.

отбелязва, че посочените в доклада дейности на пръв поглед съответстват на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Необходимо е обаче Европейската комисия да прави задълбочена оценка на всяка отделна дейност в момента, в който я предлага официално, тъй като някои отделни предложения биха могли да се нуждаят от по-внимателно разглеждане (напр. издаването на незадължителни общи европейски образци на документи). Освен това набелязаните мерки не би трябвало да се превръщат в прекомерна административна и финансова тежест за съответните национални, регионални и местни власти;

17.

подчертава, че с оглед на предстоящите избори за Европейски парламент през 2014 г. докладът трябва да бъде разгледан и в светлината на неотдавнашното съобщение и свързаната с него препоръка на Европейската комисия (4). Тези документи имат за цел да укрепят демократичните процеси и представителната демокрация в ЕС посредством засилване на участието в изборите за Европейски парламент;

18.

припомня, че КР взе дейно участие в изготвянето на доклада и че в него се вземат под внимание резултатите и предложенията на изготвено по поръчка на КР проучване относно ролята на местните и регионалните власти за насърчаване на гражданството на Съюза и на правата на европейските граждани (5);

19.

предлага да се предприемат мерки за осигуряване на образование и обучение по въпросите на гражданството, както и на възможност за съзнателно и свободно упражняване на правата и изпълнение на задълженията на гражданите, за укрепване на социалното измерение на гражданството с оглед на задълбочаващата се криза и за преодоляване на конкретните пречки, които ограничават упражняването на правото на свободно движение от страна на европейските граждани;

20.

изтъква колко е важно да се създаде истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие в служба на гражданите в днешния свят на нарастваща мобилност (6) и отбелязва, че гарантирането на безпрепятствено упражняване от страна на гражданите на ЕС на правото им на свободно движение и пребиваване е изключително важно, тъй като това е правото, произтичащо от Договора за ЕС, което гражданите ценят най-високо и което считат за най-важното постижение на европейската интеграция. Във връзка с това не е достатъчно само да се създават права, а е необходимо и да се гарантира, че всички равнища на управление работят съвместно, за да осигурят безпрепятственото им упражняване от страна на техните притежатели.

21.

припомня едно от важните заключения на доклада за 2010 г., а именно, че трудностите, с които се сблъскват гражданите на ЕС при упражняването на своите права, не се дължат толкова на пропуски в законодателството на европейско равнище, колкото на фактори, свързани с транспонирането и прилагането на това законодателство на национално равнище. С оглед на горното счита, че в доклада на Европейската комисия не се отделя подходящо внимание на приноса, който регионалните и местните власти могат да дадат за ефективността и качеството на европейското гражданство;

22.

отбелязва, че регионалните и местните власти ще бъдат призвани да играят ключова роля в процесите на участие, които ще бъдат създадени с цел прилагане на действителен възходящ подход, позволяващ на гражданите да допринесат в значителна степен за разработването на политиките на ЕС като конкретен израз на техните права;

23.

подчертава, че местните и регионалните власти могат да допринесат за справянето с проблемите, свързани с движението и пребиваването на европейските граждани, както и да дадат своя принос по въпросите, свързани с приема на имигранти, и признава възможността на органите на местното самоуправление да достигнат до групи, които често имат по-слабо участие в политическия процес, като например младите хора и имигрантите;

24.

приветства предложението на Европейската комисия да се предприемат действия за справяне с недостатъчната информираност на местно и регионално равнище относно правата на европейските граждани — пропуск, който често води до грешно информиране на заинтересованите лица и затруднява упражняването на тези права — чрез създаването на инструмент за онлайн обучение на работещите в местната администрация. Предвид факта, че членовете на КР са запознати с нуждите и възможностите на работещите в органите на местното самоуправление в регионите, от които идват, Комитетът на регионите е готов да сътрудничи активно на Европейската комисия при създаването и популяризирането на този инструмент в държавите членки;

25.

приветства новите инициативи на Комисията за премахване на пречките пред упражняването на правата, произтичащи от гражданството на Съюза, но същевременно отбелязва, че в държавите членки все още съществува разделение между приложимите правни разпоредби и реалното ежедневие на гражданите, особено в трансгранични случаи, и че на този проблем трябва да се обърне по-голямо внимание;

26.

счита, че укрепването на европейското гражданство започва от засилването на активното участие на гражданите в живота на местните общности и по-специално от участието на младите хора, които, в сравнение с другите категории, се отличават с по-голяма мобилност в европейското пространство;

27.

счита за необходимо да бъдат укрепени на европейско равнище инициативите в подкрепа на социалното гражданство, тъй като достъпът до социалните права в някои случаи се свързва с изисквания и критерии на държавите членки, които благоприятстват различни форми на дискриминация, противоречащи на принципа на равенство и равно третиране, предвиден в законодателството на ЕС;

28.

признава, че докладът на Европейската комисия включва някои мерки за укрепване на социалното гражданство (една от тези положителни мерки е създаването на рамка за качеството на стажовете); според нас обаче те биха имали смисъл само като насоки;

29.

твърдо подкрепя ефективното укрепване на правото на свободно движение, особено когато става въпрос за мобилността на младите хора, предвид непрекъснато нарастващата безработица в държавите членки;

30.

отбелязва, че в тази насока трябва да се предприемат допълнителни мерки. Така например, в специално проучване на Евробарометър (8) едва половината запитани са заявили, че знаят за съществуването на европейския омбудсман и познават обхвата на неговите правомощия; те са били слабо запознати и с правото на петиция до Европейския парламент (9).

31.

с оглед на това предлага местните и регионалните власти да организират, с помощта на съответните европейски фондове, конкретни и ефективни действия за повишаване на осведомеността на европейските граждани относно европейския омбудсман и правото на петиция до Европейския парламент;

32.

отбелязва, че от 1979 г. насам процентът на участие в изборите за Европейски парламент непрекъснато намалява, достигайки 43 % през 2009 г. (10) — факт, който затвърждава убеждението, че европейските граждани имат усещането, че мнението им остава нечуто при вземането на решения на европейско равнище (според Евробарометър подобно опасение изразяват 68 %);

33.

отбелязва добрите практики (11), съгласно които местните и регионалните власти могат, с помощта на съответните европейски фондове, да организират информационни програми и кампании на местно и регионално равнище за запознаване на жителите на съответните региони с правото им да гласуват и да се кандидатират на избори за Европейски парламент. Освен това те могат да изиграят ролята на катализатор за информирането и повишаването на осведомеността, особено на учениците и студентите, подготвяйки ги за активно упражняване на избирателните им права;

34.

подчертава необходимостта да се укрепят допълнително политическите права на гражданите на трети държави и насърчава държавите членки да не прилагат прекомерни ограничителни разпоредби по отношение на достъпа на граждани на трети държави до тяхното гражданство. В свои предишни становища КР от една страна признава очакването на имигрантите, пребиваващи законно в държавите членки, да придобият гражданство на Съюза, а от друга изразява мнението, че участието на легалните имигранти в политическите процеси е много силен фактор, който улеснява интегрирането им в местните общества;

35.

призовава всички държави членки без изключение да улесняват гражданите при упражняването на правото им да избират и да бъдат избирани на национални избори, независимо от това дали пребивават или се намират на територията на своята държава. Упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС не трябва да води до лишаване от политически права;

36.

счита, че е назрял моментът да се проведе или задълбочи дебатът по въпроса за разширяването на правото на глас на гражданите на ЕС, като в него бъдат включени и регионалните и националните избори в държавата, в която пребивават, без да се засяга националният суверенитет на държавите членки (jus domicili);

37.

отбелязва динамиката, която може да внесе концепцията за европейско гражданство в процеса на разширяване на ЕС. Разширяването е не само процес на хармонизиране на икономиката и законодателството с достиженията на правото на ЕС, но включва и необходимостта от политическа намеса в страните, обхванати от процеса на разширяване, с цел укрепване на демократичните структури и на правовата държава. Перспективата за европейско гражданство може да придаде конкретно значение на тези мерки;

38.

отново припомня, че е необходимо да се предприемат мерки за административно опростяване на местно и регионално равнище, за да се осигури реално упражняване на правата, произтичащи от европейското гражданство, и по-специално на правото на свободно движение, и да бъдат премахнати възпиращите практики и други съществуващи форми на дискриминация, които водят до различно третиране на европейските граждани, особено що се отнася до предоставянето на право на пребиваване. След като бъдат идентифицирани проблемите, пред които са изправени, местните и регионалните власти следва да могат да предложат подходящи решения;

39.

признава, че обявените от Комисията действия са положителна стъпка в тази посока. Като се има предвид, че една от областите на действие предполага активното участие на местната администрация (12), е необходимо да се изготви проучване за оценка на въздействието и да се предвиди финансиране от европейските фондове;

40.

приветства предложенията на Европейската комисия да насърчи по-лесното трансгранично признаване на удостоверенията за техническа изправност на автомобили в рамките на ЕС, както и предложената хармонизация на изискванията за технически проверки на моторните превозни средства, които би трябвало да бъдат изпълнени възможно най-скоро и то по начин, който да гарантира, че гражданите могат да упражняват правото си на свободно движение, включително по-лесното прехвърляне на регистрации на моторни превозни средства от една държава в друга;

41.

предлага да се укрепят инициативите за сътрудничество, които повишават осведомеността на гражданите за правото на свободно движение, като побратимяването на градове, инициативите за трансгранично сътрудничество и т.н.;

42.

отново отбелязва (13), че в светлината на изборите за Европейски парламент през 2014 г. е много важно да се повиши осведомеността на всички граждани на Съюза по отношение на техните права, и по-специално на изборните им права в държавата членка, в която пребивават, и да се улесни упражняването на тези права;

43.

с оглед на новата многогодишна финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. изтъква, че програмите „Основни права и гражданство“ и „Европа за гражданите“ могат да дадат сериозен тласък на усилията за укрепване на европейското гражданство и на подкрепата за дейностите за насърчаване на познаването и прилагането на европейското законодателство и европейските политики в държавите членки;

44.

настоява за по-прост и ефективен подход към финансирането на програмите, свързани с европейското гражданство, като се определят по-точно приоритетите, които следва да бъдат съобразени с политическите решения, и като се обърне внимание на разгласяването на резултатите от действията с цел да се засили техният отзвук, за да могат да се постигнат стратегическите и политическите цели. За тази цел е необходимо местните и регионалните власти да участват в планирането на съответните действия и по-специално в изготвянето и разработването на годишните работни програми.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/11

1.

отбелязва, че в контекста на мащабния процес на модернизация на правилата за държавните помощи, който Европейската комисия започна през 2012 г. (1), въздушният транспорт беше един от първите сектори, за който се оказа, че е необходимо актуализиране на регулаторната рамка, с която се регламентира публичното финансиране по отношение на инфраструктурите и оперативната помощ за летищата, както и по отношение на помощите за започване на дейност за въздушните превозвачи (2);

2.

посочва, че през 1994 г. (3) Европейската комисия въведе първото регламентиране на държавните помощи за сектора на гражданското въздухоплаване, след като приключи постепенното изпълнение на програмата за либерализиране на сектора на въздушния транспорт, която даде добър стимул за конкуренцията в него и по този начин създаде необходимост от намеса с цел регулиране, която да гарантира равнопоставеност на всички оператори в сектора;

3.

подчертава, че консолидацията на либерализацията на въздушния транспорт през 2005 г. (4) и бързото развитие на сектора през следващите няколко години, включително появата на новия бизнес модел на нискобюджетните авиокомпании, базиращ се на малки летища, породиха необходимост от осъвременяване на съществуващата регулаторна рамка посредством нови насоки на Европейската комисия относно публичното финансиране на летищата и въздушните превозвачи, опериращи на регионалните летища;

4.

отбелязва, че само за 8 години развитията на европейския пазар предопределиха радикална промяна на обема на въздушния трафик, дължаща се по-специално на експоненциалния ръст на влиянието, което нискобюджетните авиокомпании придобиха на пазара. Техният бизнес модел се базира основно на малките регионални децентрализирани летища, а не на традиционните национални летища и големи центрове;

5.

изразява съгласие с Европейската комисия по повод на спешната необходимост от намеса в регулаторната рамка, с която се регламентира публичното участие в подкрепа на летищата. Тази намеса трябва да бъде съгласувана с целите на програмата за модернизация, насочена към предоставянето на държавите членки на актуализиран, стегнат и ефективен пакет за защита на конкуренцията и единния пазар за периода 2014 — 2020 г. За целта припомня препоръките, изразени в становището относно „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (5);

6.

изразява задоволство във връзка с общественото допитване на Европейската комисия (неговият първи етап започна на 6 юни 2011 г., а вторият етап, който тече понастоящем — на 3 юли 2013 г.), с което се цели да се съберат становищата на всички заинтересовани страни относно преразглеждането на действащата регулаторна рамка и предложението за нови насоки; подкрепя подхода на Комисията за установяване на справедлива конкуренция между различните участници в европейския въздухоплавателен сектор, независимо от модела им на експлоатация, с цел да се осигури успехът и конкурентоспособността на европейския въздухоплавателен сектор;

7.

въпреки това изразява съжаление, че европейското законодателство в областта на конкуренцията, което е от компетентността единствено на Европейската комисия, и прекомерният обем от регулаторни разпоредби и актове с незадължителна юридическа сила (soft law) пречат на местните и регионалните власти да допринесат съществено в ключови сектори на регионалното и местното развитие като регионалните летища и политиките в подкрепа на регионалното развитие;

8.

обръща внимание на Комисията върху разнородната картина на летищата в европейското пространство, по-специално положението на най-отдалечените региони, чиято изолираност и отдалеченост не позволяват на разположените там летища, независимо от осъществения трафик на пътници, да бъдат финансово жизнени или да се конкурират с другите летища в ЕС, а още по-малко да представляват заплаха за други алтернативни методи на транспорт, било то автомобилен или железопътен;

9.

припомня, че в тези сектори регионалните и местните власти са основни участници в териториалните политики за развитие и растеж, отчасти посредством държавните помощи, и разполагат със задълбочени знания за местната икономика благодарение на близостта си до икономическите и социалните действащи лица. Европейското законодателство не може да ги пренебрегне, ако иска наистина да бъде в служба на регионите и на тяхното сближаване в рамките на единния пазар, както и да постигне териториално сближаване в целия ЕС;

10.

припомня съдържанието на становището относно „Насоки за регионалната държавна помощ за периода 2014 — 2020 г.“ (6): в процеса на предлагане на правила за държавните помощи Европейската комисия следва да се консултира предварително и системно с Комитета на регионите (КР) (7), за да получи необходимите елементи за изготвяне на оценка на въздействието, в съответствие с принципа на многостепенното управление (8);

11.

заедно с ЕИСК (9) припомня на Комисията, че регионалните летища заемат централно място в европейското въздухоплаване: през 2010 г. около 60% от летищата на ЕС са обслужили по-малко от един милион пътници. Поради тази причина изразява желание това централно положение да бъде отразено и в новите насоки;

12.

подчертава значението на регионалните летища за насърчаването на местното развитие и подобряването на достъпността, с което се допринася за постигането на целите на териториалното сближаване, икономическия растеж и заетостта. Достъпността — например подходящите въздушни връзки — е от изключително важно значение за това и слабо населените области на ЕС, както и на най-отдалечените региони (а също и тези, които са изцяло зависими от въздушния транспорт) да могат да участват активно на единния пазар;

13.

счита, че тази роля е особено значима и стратегическа най-вече в настоящия исторически момент, в който Европейският съюз полага огромни усилия за преодоляване на икономическата криза. Още с първите си проявления през 2008 г. настоящата криза породи необходимост от категорична и решителна антициклична намеса на европейските и националните публични власти в икономиката. Тази необходимост беше призната и потвърдена от Европейската комисия посредством одобрението за широко използване на дерогация 107.3 б), предвидена в Договора за функционирането на Европейския съюз (10). В условия на икономически затруднения следователно е особено важно да се насърчава подобряването на достъпността до всички части на пазара;

14.

предвид съобщението на Комисията относно европейска летищна политика, припомня значението на регионалните летища (11), които позволяват значително да се намали все по-голямото претоварване на големите летищни центрове, представляващи сериозно бреме за местното население и за околната среда. Същевременно регионалните летища благоприятстват туризма в ЕС и улесняват достъпа на МСП до пазарите, като по този начин подобряват тяхната конкурентоспособност (12);

15.

поради това счита, че устойчивостта и ефективността на въздушния транспорт в ЕС зависят до голяма степен от наличието на подходяща инфраструктурна мрежа от малки летища;

16.

споделя загрижеността на Европейската комисия (13) във връзка с нарастващите потребности от инфраструктура, продиктувани от стратегията „Европа 2020“, която изисква съвременни, подходящи и гъвкави мрежови инфраструктури в енергетиката, ИКТ и транспорта, които да могат да допринесат за превръщането на Европа в икономика, основана на знанието, с ниски нива на въглеродните емисии и голяма конкурентоспособност;

17.

изразява съгласие и с мнението, че пазарът невинаги е в състояние да предостави инфраструктурите, от които Европа има нужда, и че без публична намеса много от инвестициите, необходими за постигането на целите на европейската стратегия, няма да могат да бъдат направени или ще бъдат отложени за периода след 2020 г.;

18.

приветства призива на Комисията за увеличаване на инвестициите на ЕС в инфраструктурата. Комисията оценява средствата, необходими за удовлетворяване на текущите потребности от транспорт през периода 2010 — 2020 г., на над 1,5 трилиона EUR, като подчертава силната корелация между географската достъпност и икономическия растеж на регионите;

19.

отбелязва принципите, изработени от съдебната практика на Съда на ЕС във връзка с делото Лайпциг/Хале (14), но подчертава специфичните обстоятелства, довели до тяхната поява. Поради това призовава Комисията да отчита в своите насоки голямото многообразие от публични намеси в подкрепа на инфраструктурите. Нерядко за да се гарантира успехът на по-големи инфраструктурни проекти като летищата, независимо дали крайната им употреба е с търговска цел или не, е жизнено необходимо в допълнение към частния капитал да има и елемент на участие на публичния сектор;

20.

счита, че абсолютният брой на пътниците следва да се възприема като подходящ критерий за оценка на потенциалната рентабилност на дадено летище като инфраструктурен обект и за класифицирането му само като общо правило. Призовава за по-гъвкаво формулиране на правилата за съвместимост, така че да може да се вземе под внимание спецификата на всеки отделен случай;

21.

посочва, че в настоящия момент на излизане на ЕС от кризата би било целесъобразно да се отдава приоритет на положителните въздействия на публичното финансиране на инфраструктурите върху сближаването, растежа и заетостта, и в процеса на оценка те да се отчитат по подходящ начин заедно с правилата за конкуренцията;

22.

отбелязва принципа за поведението на икономическите оператори в условията на пазарна икономика, който Комисията използва като критерий; изразява обаче загриженост във връзка с резултатите от прилагането на този принцип по отношение на инфраструктурите, в които ролята на държавата е исторически и институционално незаменима. Предвид размерите на необходимите инвестиции и невъзможността разходите за реинвестиране да се прехвърлят изцяло върху ползвателите на инфраструктурата, голяма част от инвестициите в инфраструктурите са по принцип непосилни за частните инвеститори. Допускането, че държавата може да бъде уподобена на частен оператор и да не се ръководи от каквито и да било социални, политическо-регионални или секторни съображения е далеч от реалността и заплашва общото благо, ако се прилага по отношение на териториалните инфраструктурни проекти, които са основна част от задачата на публичните власти;

23.

призовава Комисията да отчете факта, че публичните намеси за изграждане и разширяване на инфраструктурата (15), както и тези, които имат за цел да компенсират ограничената достъпност на жителите, често представляват автентични мерки на икономическата политика и поради това не са държавни помощи, а мерки от общ интерес. Поради това настоятелно призовава Комисията да продължи да модернизира правилата за държавните помощи, като отчита надлежно базисните принципи, които са в основата на публичната политика и на институционалната роля на държавата; посочва, че летищата, също като пътищата и железниците, изпълняват функцията на публична инфраструктура;

24.

настоятелно призовава Комисията да продължи модернизирането в посока на истинско опростяване, като насочва усилията към обстоятелства и събития, които нарушават конкуренцията и представляват реална заплаха за целостта на единния пазар;

25.

изразява съгласие по повод необходимостта от правила, гарантиращи равнопоставеност в Европейското икономическо пространство на всички предприятия в сектора на въздушния транспорт, които да намалят до минимум изкривяващата публичната намеса и да предотвратят съревнованията по отпускане на субсидии между държавите членки;

26.

счита обаче, че усилията на Комисията трябва да бъдат насочени към големите летища и че подкрепата за малките летища със среден годишен трафик под 300 000 пътници трябва да бъдат извън приложното поле на държавните помощи, тъй като тази подкрепа не може да окаже въздействие върху търговията между държавите членки, поради факта че такива летища са структурно неспособни да покрият оперативните и капиталовите разходи. Подчертава, че Комисията вече призна за подходящ прага от 300 000 пътници в рамките на Решението от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес; тя обаче ограничи този праг до въздушните връзки с островите и пристанищата и определи по-нисък такъв за свързаните с летищата УОИИ. С оглед на това отправя искане към Комисията да възприеме по-съгласуван и опростен подход към праговете в различните правни основания и съответно да измени предложението за нови насоки, по-конкретно параграф 80, точка 1 и параграф 80, точка 2 относно класификацията на летищата, параграф 92 относно интензитета на помощта, в който следва да се предвиди създаването на отделна категория за летищата под 300 000 пътници, както и член 2, параграф 1, буква д) от решението;

27.

приветства вниманието, което Комисията обръща на летищата с много намален от гледна точка на годишния пътникопоток капацитет, като признава структурната неспособност на тези летища и в по-общ план на онези, които обслужват до пет милиона пътници годишно, да покриват капиталовите и оперативните разходи без публично финансиране. Същевременно изразява съжаление, че не открива подобни съображения и следствия от тях във връзка с критериите за съвместимост на помощите за тези летища (16);

28.

подчертава по-специално, че тези летища се отличават с:

—

ограничени поток от пътници;

—

затруднени достъп до регионите, в които са разположени летищата, по причини, свързани с тяхната отдалеченост, релефа или липсата на инфраструктури за алтернативна връзка с околните територии;

—

малки размери на обслужваните райони и произтичащи от това ограничени перспективи за развитие.

29.

посочва, че в редица случаи става въпрос за малки летища, които, от гледна точка на капацитета за превоз, е много трудно или невъзможно да бъдат заменени от алтернативни летища или от други обществени транспортни средства: евентуалното преразпределяне на пътниците от първите не би оказало никакво въздействие върху обема на трафика на вторите;

30.

ето защо отбелязва, че финансирането на такива летища не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като не може да наруши конкуренцията и да даде отражение върху търговията между държавите членки, и поради това не би следвало да се включва в приложното поле на новите насоки;

31.

предлага (17) преходният период от максимум десет години, по време на който Европейската комисия счита държавните помощи за функционирането на летищата за съвместими с договорите, да се прилага само по отношение на летищата с годишен трафик над един милион пътници. Предложената забрана не би следвало да води до масово затваряне на по-малки летища. Предлага също в таблицата за таваните на инвестиционните помощи категорията на летищата, обслужващи по-малко от 1 милион пътници, да бъде обозначена като обслужваща между 300 000 и 1 милион пътници годишно;

32.

споделя мнението на Комисията, че следва да се избягва дублирането на нерентабилните летища и създаването на излишен капацитет, но смята, че когато няма правни предпоставки финансирането да се счита за държавна помощ, какъвто е случаят с малките летища от местно значение, подобни препоръки не бива да бъдат предмет на правилата за държавните помощи, с които се цели да се защити балансът в конкуренцията между държавите членки, а не да се оцени качеството на решенията, вземани от правителствата в областта на публичните разходи;

33.

отбелязва, че Комисията разглежда изграждането и поддържането на летища като специален случай, при който може да бъде предоставена компенсацията, която се дължи за изпълнението на задълженията за предоставяне на услуга от общ интерес, но счита, че обхватът на прилагане е твърде тесен;

34.

е на мнение, че е основателно да се разгледа въпросът за поддържането на летища и извън областите, които без летища биха били до такава степен изолирани от останалата част на ЕС, че тяхното социално и икономическо развитие би било поставено под въпрос;

35.

обръща внимание на факта, че по принцип държавите членки и техните регионални и местни органи разполагат с автономия при определянето на задачите от общ икономически интерес и че Комисията може да извършва проверки само при наличието на явни грешки;

36.

е на мнение, че изграждането и поддържането на летище съответства в най-голяма степен на услуга от общ интерес, най-вече когато по този начин се подобрява регион със слаба инфраструктура, като му се позволява изобщо да има перспектива за развитие;

37.

счита за необходимо да се прилага на практика политика на сътрудничество между трансграничните европейски региони от гледна точка на координация и/или изграждане на летища с местно значение, които да обслужват региони в повече от една държава;

38.

отбелязва, че Европейската комисия признава, че наличието на помощи за функционирането на малките регионални летища зависи до голяма степен от тяхната неспособност да покриват собствените си оперативни разходи. Комисията смята също, че е възможно за период от максимум десет години тези региони да се насърчат да преминат към по-пазарно ориентиран стил на управление, който ще им даде възможност да генерират достатъчно средства за покриването на оперативните си разходи;

39.

силно се съмнява, че такъв преход може да се осъществи преди трафикът да надхвърли 1 милион пътници годишно, и смята, че поради пазарните характеристики на малките регионални летища още по-малко вероятно е това да се случи по време на предвидения от Комисията период от 10 години;

40.

по принцип е съгласен с насочения към пазара подход на Европейската комисия, при който публичните средства се отпускат въз основа на ефективни летищни модели, като се избягва дублирането на неефективни летища и се запазва конкуренцията между летищата и въздушните превозвачи;

41.

въпреки това счита, че методът, по който Комисията възнамерява да постигне тези цели, е неподходящ. При него се игнорира фактът, че пазарната динамика варира много в зависимост от размерите и характеристиките на летищата и че предприятията, които управляват летищата, само на пръв поглед функционират на един и същи пазар;

42.

обръща внимание на заключенията на Международния съвет на летищата (ACI) (18) в един неотдавнашен анализ, според които 80% от летищните разходи са фиксирани и не зависят от трафика на пътници, а се дължат както на инфраструктурите, така и на оперативните разходи, и до голяма степен се определят от задълженията по обезпечаване на сигурност. Поради това разходите за пътник на малко летище са много по-големи отколкото за пътник на голямо летище, което може да разпредели фиксираните разходи върху по-голям брой пътници. Това съществено затруднява постигането на рентабилност;

43.

освен това подчертава, че малките летища имат структурни конкурентни недостатъци, които им пречат да компенсират своите фиксирани разходи с търговска дейност, тясно свързана с броя на преминаващите пътници или с повишаване на летищните такси, заплащани от въздушните превозвачи. Този втори подход би намалил още повече привлекателността на летищата, които и без това са ощетени от малките размери на обслужваните райони и недостатъчните връзки, и би накарал въздушните превозвачи да се насочат към по-големите летища;

44.

освен това подчертава, че голяма част от малките летища, обслужващи между 300 000 и 1 милион пътници годишно, имат тенденцията да си останат малки поради не особено благоприятните характеристики на териториите, на които са разположени (острови, планини, децентрализация, недостиг на инфраструктури, ограничени интермодални връзки и др.). Това е така независимо от факта, че имат 20% дял (19) от основната и обща мрежа TEМ-T и изпълняват основна роля с оглед на бъдещето на трансевропейските мрежи и постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на свързаността;

45.

подчертава, че според неотдавнашни анализи (20) общият обем на загубите на тези летища, обслужващи по-малко от 1 милион пътници годишно, е 445 милиона EUR, а приносът им, изразяващ с в увеличаване на БВП на ЕС, възлиза на 16,15 милиарда EUR годишно, като те осигуряват и 265 000 работни места;

46.

поради това счита, че новите насоки не бива да забраняват помощите за функциониране на летищата с трафик под 1 милион пътници годишно, както и на летищата в най-отдалечените региони, дори след изтичането на период от максимум 10 години. Тези помощи са единственият инструмент за смекчаване на изкривяванията, дължащи се на гореупоменатите структурни недостатъци, и са напълно оправдани от положителните следствия, които генерират;

47.

призовава Комисията да признае, че ползата, която публичната помощ за малките регионални летища носи на гражданите на ЕС, има превес над съображенията от чисто финансов и икономически характер;

48.

припомня на Комисията основните положителните следствия от съществуването на голяма мрежа от малки регионални летища: увеличаване не само на националната, но и на транснационалната мобилност поради по-големия конкурентен натиск върху тарифите на въздушния транспорт и намаляването на разходите; консолидиране на социалното, културното и териториалното сближаване в ЕС;

49.

е съгласен, че е необходимо да се упражнява контрол, така че държавните помощи за малките летища да не се превръщат в кръстосани субсидии за различни бенефициери от летищните инфраструктури;

50.

предлага изтичането на преходния период да се възприеме като средносрочен преглед, който не изключва възможността помощта за функционирането да се предоставя и след преходния период, ако съответните условия все още са налице. Освен това предлага, в съответствие с това, което е предвидено за инвестиционните помощи, помощите за функционирането да бъдат пропорционални на капацитета на летищата и евентуалните стъпки за повишаване на ефективността на тяхното управление, като това не може и не бива да се обвързва твърдо с дела от 10% годишно, който се отпуска за всички летища, без да се прави разлика.

51.

счита, че максималният срок от 24 месеца за създаване на нови маршрути не бива да се разбира като непрекъснат, тъй като бизнес моделът на сезонните полети, които често са свързани с туризма, е много разпространен на малките регионални летища;

52.

е обезпокоен от факта, че предложеното от Комисията стриктно обвързване на квотите за държавните помощи за инвестиции в тези летища с размерите на тези летища не отчита спецификите на отделните случаи и поради това призовава Комисията, в съответствие със своята досегашна практика при вземането на решения, да отпуска финансовите помощи гъвкаво в случаите, когато дадено летище обслужва обща цел (по-специално транспортни връзки, регионално развитие), дава основания да се очаква рентабилност в дългосрочен план, предвид прогнозите за трафика и въз основа на бизнес план, и гарантира недискриминационен достъп на пътниците и въздушните превозвачи; счита също за неподходящо предложението за обвързване на държавните помощи за инвестиции в тези летища, за които има таван от 25%, с връщане на помощта, в случай че инвестицията се окаже успешна; предлага таванът от 25% да не се обвързва напълно с формата на подлежащия на възстановяване аванс;

53.

обръща внимание на резултатите от анализа на сектора (21), от които става ясно, че летищата успяват да постигнат конкурентни икономии от мащаба само след като преминат прага от 5 милиона пътници годишно. Както признава самата Европейска комисия, летищата с капацитет между 3 и 5 милиона пътници годишно невинаги успяват да покрият всичките си разходи;

54.

подкрепя насърчаването на планове за превръщане на съществуващите летищни инфраструктури в регионални центрове, което трябва да се координира с развитието на регионалната интермодалност на транспорта; съгласен е с оценката, изразена в Бялата книга за транспортната политика от 2011 г. (22), че е спешно необходимо Съюзът да предприеме възможно най-бързо мерки в подкрепа на интермодалната интеграция на видовете транспорт и особено на комбинирането на железопътния и въздушния транспорт, и приканва Комисията да модернизира държавните помощи, така че новите правила да благоприятстват публичните мерки за коригиране на тези опасни недостатъци на инфраструктурата и на модалната разпокъсаност на системата на въздушния транспорт, считайки ги за неразделна част от публичната политика в подкрепа на мобилността на европейските граждани;

55.

припомня основната роля на въздухоплаването в европейската икономика както по отношение на гражданите, така и по отношение на предприятията в ЕС. То осигурява над 5 милиона работни места и допринася с 365 милиарда EUR (2,4% от европейския БВП), като по този начин осигурява съществен принос за икономическия растеж, заетостта, туризма, контактите между хората, регионалното и социалното сближаване в ЕС и продължава да бъде от основно значение за свързването на Европа с останалата част на света;

56.

изразява съгласие с мнението, че конкуренцията не бива да се нарушава от некоректни практики както в рамките на ЕС, така и извън него. Призовава Комисията да направи така, че усилията за изграждане на вътрешния пазар да не ограничат капацитета на ЕС за справяне с предизвикателствата на конкуренцията на световния пазар от страна на държави, които днес са сред нашите основни конкуренти и по отношение на които Комисията е регистрирала обезпокоителна тенденция за загуба на конкурентоспособност на европейското въздухоплаване (23);

57.

счита, че конкуренцията за нови маршрути не се ограничава до Европа, а е глобална. За да могат периферните региони да станат или да продължат да бъдат икономически конкурентоспособни, е необходимо да се оказва подкрепа за подобряване на свързаността, за да се поделят рисковете, свързани с откриването на нови маршрути. Такива връзки извън територията на ЕС стават все по-важни за поддръжката и развитието на връзките със съществуващите и нововъзникващите пазари, както и с оглед на преките икономически ползи, които могат да донесат, и, при определени условия, също могат да бъдат подпомагани.

58.

и че европейското въздухоплаване не може да бъде конкурентоспособно в световен план, ако се пренебрегват огромните публични средства, които Съединените щати, Азия и Близкият Изток продължават да влагат в летищните инфраструктури и въздушните превозвачи, поставяйки ЕС в положение на рискован конкурентен недостатък. Процесът на модернизиране не може да игнорира този сценарий и днес ЕС не може да си позволи да запази рестриктивен подход, по-специално по отношение на публичните помощи за инфраструктурите, който може допълнително да влоши конкурентоспособността на европейското въздухоплаване и на цялата икономика на ЕС.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/18

1.

приветства доклада на Комисията от 27 юни 2013 г. и направените в него оценки въз основа на двете настоящи макрорегионални стратегии (за региона на река Дунав и за региона на Балтийско море). Комитетът приветства и предложенията на Комисията за изясняване на концепцията, залегнала в основата на макрорегионалните стратегии, както и нейните препоръки за последващи мерки, като има предвид продължаващата работа по съществуващите макрорегионални стратегии и плана за действие за Атлантическия океан, разработваната понастоящем стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море, макрорегионалната стратегия за Алпите и евентуални други стратегии, които биха могли да бъдат разработени в бъдеще;

2.

изказва благодарност на Съвета за заключенията му от 22 октомври 2013 г. относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии, в които се откроява голямата роля на съществуващите макрорегиони и в които той, от своя страна, препоръчва на Комисията и на държавите членки да адаптират най-добрите практики на макрорегионалния подход и в областите на сътрудничество от по-малък мащаб и интензитет, когато това е целесъобразно;

3.

изразява съгласие с Комисията за това, че стратегиите, насочени към макрорегионите и към морските басейни, имат сходни стремежи, тъй като на практика отговарят на една и съща философия, преследват едни и същи цели, прилагат един и същ набор от действия в съответните територии и принадлежат към една и съща европейска политическа рамка. И двата вида стратегии позволяват многосекторно сътрудничество и многостепенно управление. КР призовава Комисията да изясни по какъв начин може да се извличат взаимно поуки при бъдещото прилагане на двата подхода;

4.

изразява задоволство от момента на представяне на доклада на Комисията във връзка с новия програмен период 2014-2020 г. и припомня, че КР в своето становище „Стратегия за района на Северно море-Ламанша“ (CdR 99/2010 fin) вече призова за Зелена книга, в която Комисията да разгледа по-подробно и да определи ролята и функцията на макрорегионите;

5.

завява отново подкрепата си за разработването и осъществяването на макрорегионални стратегии и подчертава политическото и стратегическото значение на свършената досега работа по стратегиите за региона на Балтийско море и региона на река Дунав за насърчаването на сътрудничеството в тези макрорегиони, както в рамките на ЕС, така и със страни извън ЕС. Тези стратегии проправят нов път като създават нови подходи към сътрудничеството и стимулират напредъка на европейската интеграция;

6.

отбелязва, че основните принципи за работа по макрорегионалните стратегии включват синергиите, създадени от сътрудничеството в търсенето на решения на проблеми, засягащи един географски район или на идеи за използване на неговия потенциал. Подобряването на координацията на използването на наличните ресурси и засилването на сътрудничеството между съществуващите институции, по-специално по отношение на ролята, отредена на регионалните и местните власти, без създаване на допълнително административно равнище също са от ключово значение;

7.

подчертава добавената стойност на ЕС при разработването и осъществяването на макрорегионални стратегии и отбелязва колко е важно Европейската комисия да запази ролята си на ключов участник в стратегическата координация на сътрудничеството между държавите членки за разработване и осъществяване на макрорегионални стратегии;

8.

отбелязва значението на предложението на Комисията въпросите, свързани с макрорегионалните стратегии да се разглеждат редовно от съответните секторни съвети. Одобрявайки и насърчавайки дадена стратегия, Европейската комисия и Европейският парламент играят ключова роля;

9.

призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят създаването на иновативни системи за управление и да включат региони, общини и европейски структури като ЕГТС и други инструменти за териториално сътрудничество като например работните общности в процедура на действително съвместно вземане на решения, най-вече при изготвянето и прилагането на макрорегионални стратегии. Комитетът на регионите подчертава, че създаваната от ЕГТС добавена стойност би могла да се повиши още повече чрез включването на ЕГТС и други инструменти за териториално сътрудничество в макрорегионалните стратегии;

10.

счита, че е важно сътрудничеството между местните и регионалните власти да бъде засилено и разширено, така че да обхване различните области на политиката на Съюза, както и различните сектори. Макрорегионалните стратегии следва да служат като инструменти за сътрудничество между местното и регионалното равнище, държавите членки и ЕС в подкрепа на тези цели;

11.

отбелязва основните бележки в доклада на Комисията във връзка с извършената до момента работа по стратегиите в макрорегионите; това подобри целенасоченото използване на наличните ресурси за постигането на споделените цели, насърчи междусекторния подход, например към въпросите, свързани с околната среда и повишаването на конкурентоспособността на регионите, и засили сътрудничеството между участващите държави и между различните национални участници;

12.

отбелязва въз основа на доклада, че подходът на макрорегионалните стратегии със сигурност осигурява добавена стойност по отношение на насърчаването на социалното, икономическото и регионалното сближаване в Европа;

13.

отбелязва, че в настоящите макрорегионални стратегии се подчертават изчерпателно и от различни гледни точки приоритетите, които изискват тясно сътрудничество. Преразгледаната стратегия за региона на Балтийско море има общо 17 приоритетни области и пет хоризонтални действия, докато приоритетните области на стратегията за региона на река Дунав са 11. Темите обхващат необходимостта от сътрудничество в транспорта, околната среда, бизнеса и икономиката, уменията и културата и благосъстоянието. В плана за действие на стратегията за региона на Балтийско море са записани над 100 водещи инициативи, докато стратегията за региона на река Дунав включва над 400 съвместни проекта, 150 от които вече се осъществяват;

14.

отбелязва колко е важно да може да се извършва преоценка на приоритетите на макрорегионалните стратегии в процеса на тяхното осъществяване, в случай на съществена промяна на обстоятелствата или ако извлечените поуки налагат това. По този начин ще се гарантира, че ресурсите се насочват ефективно по време на изпълнението;

15.

отбелязва, че е важно макрорегионалните стратегии да бъдат насочени към постигането на ясно определени реалистични цели с макрорегионални аспекти; стратегиите следва да служат като основа за непрекъснато наблюдение и оценка с участието на всички съответни заинтересовани страни;

16.

подчертава ключовата роля на практическите съвместни проекти за създаването на реална добавена стойност на макрорегионалните стратегии. При практическото изпълнение следва да се отделя по-голямо внимание на начините за генериране на нови и новаторски проектни дейности, спомагащи за целенасоченото постигане на макрорегионалните стратегически цели. Понастоящем сътрудничеството по проектите се основава повече на правилата за финансовите инструменти, което не оставя големи възможности за иновации. Този подход не е най-добрият начин да се подкрепи осъществяването на макрорегионалните стратегии. В бъдеще ще има нужда от гъвкавост както в рамките на отделните финансови инструменти, така и между тях, както и от възможности за подобряване на координацията между различните финансови инструменти. Следва да бъдат положени повече усилия за опростяване на правилата по отношение на финансовите инструменти. Във връзка с това той подчертава особеното значение на програмата INTERREG B, с която в периода 2014-2020 г следва да бъдат реализирани проекти за сътрудничество в макрорегионите;

17.

подчертава, че в бъдеще следва да се използва по-стратегически подход към работата по проектите, който да бъде съгласуван със стратегията „Европа 2020“, общите насоки на програмния период на ЕС за 2014-2020 г. и с националните и регионалните стратегии и програми. В работата по проектите, с които се подкрепя прилагането на макрорегионалните стратегии, е важно да се даде възможност за сътрудничество между секторите и приоритетните области и да се осигури достатъчно гъвкавост и готовност за реакция, така че да може да се използват новите възможности и да се посрещат новите предизвикателства;

18.

подчертава необходимостта от насърчаване на нови форми на сътрудничество и нови инициативи за проекти и отбелязва като пример значението на първоначалния капитал за развитието на нови инициативи за сътрудничество. По време на първия кръг от прилагането на Механизма за първоначален капитал по стратегията за региона на Балтийско море беше осигурено финансиране за общо 14 подготвителни проекта за разработване на съвместни проекти в подкрепа на осъществяването на стратегията. По стратегията за региона на река Дунав също беше успешно осигурена подкрепа за подготвителната работа по подобни проекти;

19.

насърчава държавите членки, които са включени в макрорегионална стратегия, както и Европейската комисия, при програмирането на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. да обмислят заедно как най-добре да подкрепят насърчаването на дейностите по международни проекти като част от националните и регионалните си програми. Държавите членки, насочвани от Европейската комисия, следва ясно да покажат връзката между различните програми на ЕС за финансиране и осъществяването на макрорегионалните стратегии, и при възможност да определят национални финансови инструменти, които могат да се използват за тази цел;

20.

подчертава изключителната важност на сътрудничеството между координаторите на приоритетните области и хоризонталните действия в стратегиите за регионите на Балтийско море и река Дунав и на сътрудничеството на регионално и местно равнище за създаването на нови портфейли от проекти, спомагащи за постигането на целите на макрорегионалните стратегии. За тези участници следва също така да се осигурят адекватни условия за работа. Европейската комисия и съответните заинтересовани страни се призовават да оценят всички възможности за опростена и надеждна финансова подкрепа на координаторите на приоритетните области и ръководителите на хоризонталните действия;

21.

отбелязва, че макар и Комисията да е изяснила структурите на управление за стратегиите за регионите на Балтийско море и река Дунав и да е конкретизирала задачите и отговорностите на различните участници (национални точки за контакт, координатори на приоритетни области, ръководители на хоризонтални действия и ръководители на водещи проекти), според направеното от нея проучване управлението все още се смята за проблематично. Комитетът на регионите призовава Комисията и държавите членки да обмислят начини за усъвършенстване на сегашните структури за управление. Ролята на местните и регионалните власти следва да бъде засилена още повече;

22.

подчертава значението на информирането на възможно най-голям брой заинтересовани страни за целите на макрорегионалните стратегии и текущото сътрудничество, за да се повиши осведомеността за европейското сътрудничество и да се постигне широка ангажираност с осъществяването на стратегиите. Комитетът изразява убеждението, че на макрорегионално и национално равнище следва да бъдат изготвени насоки в подкрепа на комуникацията и дейностите на заинтересованите страни. Възможностите, предлагани от цифровите информационни платформи за споделяне на опит и примери за най-добри практики, определени по време на проектите, следва да се използват по-пълноценно;

23.

отбелязва, че участниците на високо политическо равнище трябва да демонстрират ясно ангажираността си и да поемат ръководната роля, за да бъде постигнат напредък в прилагането на стратегията във всички участващи държави. Ангажираността следва да бъде осигурена на равнище държава членка, за да се осигури възможно най-добрата подкрепа за местните и регионалните усилия за осъществяване на стратегията;

24.

приветства отделния преглед на засилването на ръководството на настоящите стратегии, който следва да бъде извършен във връзка с годишните стратегически форуми през 2014 г.;

25.

насочва вниманието към предходните си становища относно преразгледаната стратегия за региона на Балтийско море (2012 г.),стратегията за региона на река Дунав (2011 г.), териториалното сътрудничество в Средиземноморския басейн посредством Адриатическо-Йонийския макрорегион (2011 г.) и стратегията за района на Северно море-Ламанша“ (2010 г.), в които Комитетът изтъква категорично значението на многостепенното управление за осъществяването на стратегиите. Включването на всички заинтересовани страни по последователен и устойчив начин е жизненоважно за постигането на целите на стратегията и за нейния успех;

26.

счита за целесъобразно предложението на Комисията да се обмисли включването на публични и други институционални форуми на ЕС в управлението на стратегиите, и препоръчва да се разгледа по какъв начин могат да бъдат използвани по-специално организациите. Различните организации и платформи за сътрудничество могат да действат още по-ефективно като инструменти за включване на участници в осъществяването на макрорегионалните стратегии. Комитетът е готов да изиграе своята роля в сътрудничеството в рамките на различни експертни форуми;

27.

отбелязва, че една трета от участниците в извършеното от Комисията проучване за оценка посочват, че принципът на многостепенното управление не е намерил пълно отражение в държавите членки, в политическите насоки на равнище проекти или в решенията относно осъществяването на проектите. Комитетът счита, че следва да бъде поставено по-силен акцент върху засилването на принципите на многостепенното управление, особено при осъществяването на стратегиите. Това ще изисква действия, особено от страна на държавите членки, които участват в стратегията, за сътрудничество с Комисията;

28.

предлага в съответствие с принципите на партньорство и прозрачност да се увеличат възможностите за участие в прилагането на макрорегионални стратегии не само на местни и регионални действащи лица, но и на такива от гражданското общество. На всички равнища на управление на прилагането на макрорегионалните стратегии следва да бъдат въведени редовни консултации с местните власти и представители на гражданското общество;

29.

предлага положителният опит във връзка със съществуващите стратегии за регионите на Балтийско море и река Дунав да бъде взет предвид при работата по стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море и препоръчва, особено в този контекст, по-тясно сътрудничество между различните макрорегионални стратегии;

30.

припомня приетото с единодушие становище „Стратегия за района на Северно море-Ламанша“ (CdR 99/2010fin), в което той изрично пледира за създаването на макрорегионална стратегия за района на Северно море-Ламанша, на фона на големите предизвикателства в този район, и изразява съжаление, че Комисията досега не е представила обявеното съобщение за прилагането на интегрираната морска политика в Северно море в широките му граници;

31.

би приветствал също така една оценка на ефективността на „стратегиите за морските басейни“ и сравнение между тях и опита по съществуващите макрорегионални стратегии, преди да бъдат разработени нови стратегии за морски басейни;

32.

повтаря мнението си, изразено в предходни становища на КР, за начините за реално включване на различните участници в осъществяването на макрорегионалните стратегии — налице е необходимост от прозрачно вземане на решения, споделяне на всеобхватна информация и разработване на общ начин на действие на всички равнища;

33.

призовава Европейската комисия и Съветът да подкрепят разработването на бъдещи макрорегионални стратегии и свързани с тях планове за действие в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни. Това следва да включва също и новаторски управленски системи, предоставящи на местните и регионалните власти реална роля за съвместно вземане на решения при изготвянето и осъществяването на стратегиите;

34.

подчертава, че макрорегионалните стратегии следва да продължат да бъдат ориентирани към регионални предизвикателства, които отделните държави членки не могат да решат в техния регион или срещат сериозни затруднения при разрешаването им, или които са толкова специфични за този макрорегион, че изискват специално разглеждане като част от по-широка политическа рамка на ЕС. Следователно макрорегионалните стратегии следва да бъдат насочени не само към общи регионални интереси, но и да отчитат специализирани стратегии за реакция на конкретни регионални предизвикателства. Ефективните транспортни връзки в рамките на определен макрорегион са една от основните предпоставки за сътрудничество и Комитетът изразява убеждението, че това следва да бъде взето предвид при разработването на нови стратегии; друг въпрос от жизнено важно значение за бъдещето на много европейски територии е демографското предизвикателство, чиито специфични проблеми могат да бъдат отнесени към географски макрорегионални рамки;

35.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта да се потърсят подходящи методи за засилено сътрудничество и регионална интеграция и да се продължи подкрепата за доказалите своята полза и ефективност съществуващи форми на сътрудничество, когато сред които макрорегионалните стратегии са само просто една от алтернативите;

36.

призовава държавите членки да оценяват разработването на нови макрорегионални стратегии с оглед на споделените предизвикателства и възможности на съответния географски район, като се отчитат принципите на социалното, икономическото и териториалното сближаване и се обръща специално внимание на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони. Местното и регионалното равнище следва да участват в обсъжданията на ранен етап от определянето на целите на стратегията, какъвто беше например случаят с разработването на стратегията за региона на Балтийско море. Не бива да се забравя и включването на гражданското общество в този процес. Разбирането от страна на местното и регионалното равнище и на гражданското общество на нуждите и потенциала на даден регион, както и за съществуващите местни мрежи за сътрудничество, осигурява стабилна основа за изготвяне и осъществяване на стратегия;

37.

отбелязва, че Съветът взе предвид мненията, изразени от Комитета в становището му относно преразгледаната стратегия на ЕС за региона на Балтийско море (CdR1272/2012 fin) когато препоръча продължаване на дейностите за пълноценно използване на Северното измерение и партньорствата по него при осъществяването на стратегията за региона на Балтийско море. Стратегията за региона на река Дунав е от ключово значение за засилването на сътрудничеството между 14 страни, които включват както държави членки на ЕС, така и трети страни;

38.

подчертава, че макрорегионалните стратегии следва да засилват позицията на ЕС и макрорегиона и тяхното взаимодействие помежду им и с регионите извън ЕС. Въпреки че това са стратегии на ЕС, голяма част от техните цели не могат да бъдат постигнати без сътрудничество или известно сближаване на приоритетите с партньори извън ЕС. Сътрудничеството с региони извън ЕС е жизненоважно за действието на стратегиите за регионите на Балтийско море и река Дунав, не само за повишаването на икономическата конкурентоспособност и сближаването в макрорегиона, но и за развитието на външните отношения на ЕС. В същата перспектива външната проекция към трети страни, със съответните последствия на равнището на политиката на съседство и на тази на разширяване, може да се окаже от самото начало ключов елемент за успеха на бъдещите макрорегионални стратегии;

39.

подчертава, че работата по стратегиите до момента не позволява да бъдат формулирани мащабни заключения за въздействието на този подход по отношение на постигането на хоризонталните и интегрираните цели на ЕС;

40.

отбелязва, че новият период на финансирането от ЕС, който започва през 2014 г., предоставя добри възможности за по-ефективна и продуктивна работа по стратегиите. Комитетът отправя призив за целево сътрудничество между различните държави членки и финансиращи органи, както на европейско равнище, така и като част от националните усилия в областта на развитието;

41.

препоръчва Комисията да продължи последователно да наблюдава осъществяването на макрорегионалните стратегии, но и това на стратегиите за морските басейни, и да оценява тяхната добавена стойност за Европа като цяло, а не само от гледната точка на отделни макрорегионални стратегии.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/23

1.

смята, че стоманодобивната промишленост играе определяща роля за цялостната икономика на Европейския съюз и представлява стратегически сектор от най-голямо значение с пряко въздействие върху икономическото, социалното и екологичното развитие на всички държави — членки на Европейския съюз;

2.

е на мнение, че бъдещето развитие на европейската стоманодобивна промишленост има пряко въздействие и върху регионалното и местното развитие, както и че наличието на конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост е едновременно условие и фактор за възстановяването на икономиката в много европейски региони;

3.

смята, че е от изключително значение да се прилага политика за подкрепа на автономна европейска стоманодобивна промишленост, за да се гарантира дългосрочната сигурност на доставките в Европейския съюз. За да запази автономността си, стоманодобивната промишленост трябва да покаже, че е готова да приеме предизвикателствата на бъдещето посредством иновации и екологосъобразност. Евентуална подкрепа от страна на ЕС може да послужи единствено за това да се даде по-силен тласък на процеса на промяна, който стоманодобивната промишленост сама трябва да предприеме;

4.

подчертава, че при трудния икономически контекст Европейският съюз, с неговата обща производствена мощност, надхвърляща 217 милиона тона стомана годишно, и реално производство, което представлява около 11% от световното производство, е изложен на проблемите, които възникват в международен мащаб — свръхкапацитет и слабо пазарно търсене;

5.

с оглед на факта, че „търсенето на стомана зависи от икономическото и финансовото състояние на няколко ключови отрасъла, които използват стомана — например строителният и автомобилният отрасъл“ (1), се позовава на своите становища за индустриалната политика (2) и становището относно „CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа“ (3);

6.

отбелязва, че строителството действително е един от ключовите сектори по отношение на потреблението на стомана, и че е целесъобразно да се даде приоритет на всичко, свързано с устойчивото строителство и енергийната ефективност, по-специално в рамките на това, което би могло да се нарече „реновиране на обществения сграден фонд“ и което би могло да бъде осъществено преди всичко в контекста на европейската програма за социални жилища, за която КР и Европейският парламент многократно са отправяли призиви;

7.

припомня, че в резултат от силното забавяне на икономическия растеж в промишлената дейност през последните няколко години много от 500-те производствени обекти в 23 държави членки бяха принудени значително да намалят производството, други бяха окончателно закрити и за съжаление бяха загубени около 40 000 работни места;

8.

отбелязва, че тези икономически затруднения повлияха отрицателно върху икономическото и социалното сближаване в засегнатите територии;

9.

признава, че е необходимо да има европейска стратегия за бъдещето на стоманодобивната промишленост като цяло;

10.

счита, че е от съществено значение в този процес да участват пряко регионалните и местните власти, като се зачитат териториалните особености и потенциал и като се отчита фактът, че те са в най-добра позиция да оценяват икономическите и социалните предизвикателства и необходимостта от допълнителни инвестиции и тяхната жизнеспособност за създаване или запазване на работни места, както и да посочат възможни източници на такива инвестиции; те са и по-добре запознати с проблемите, свързани с оценката на въздействието върху околната среда;

11.

застъпва виждането, че усилията за укрепване на конкурентоспособността на ЕС следва да се основават на принципа на прозрачност и на добри рамкови условия за предприятията. Европейската стоманодобивна промишленост може да се отличи от конкурентите си най-вече благодарение на отличните умения, способността за иновации и качеството;

12.

застъпва се за проактивна индустриална политика, насочена към развиване на конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост на ЕС и, при възможност, защита или разширяване на съществуващите производствени обекти и увеличаване на работните места, по-специално чрез поставяне на акцент върху екологосъобразните преработка и рециклиране, така че секторът да не загуби познанията и уменията в областта на металургията, които неговите работници са придобивали в продължение на десетилетия;

13.

поради това изисква да бъдат въведени протоколи за непрекъснато професионално обучение с цел повишаване на квалификациите на работещите в стоманодобивния сектор, наети на обекти, засегнати от преструктуриране;

14.

изисква също така да бъдат взети допълнителни мерки за преквалификация на работниците, засегнати от затваряне или преструктуриране на обекти, като се увеличат възможностите за използване на структурните фондове чрез преразглеждане на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и като се предложат програми, пригодени към индивидуалните нужди и към териториалните особености, като същевременно се запазят и оползотворяват техните умения, свързани с този сектор;

15.

призовава за създаването на система за финансова помощ за районите, засегнати от преструктурирането или закриването на производствени обекти, насочена към преквалификация на работниците и икономическо диверсифициране, и основана на ресурси, които се предоставят от публични и частни икономически субекти;

16.

акцентира върху необходимостта от възприемането на подход за координиране на всички публични власти при изготвянето и изпълнението на мерките за преструктуриране на стоманодобивната промишленост;

17.

приветства създаването на група на високо равнище по въпросите на стоманодобива на европейско равнище, но изразява съжаление, че честотата на провеждане на заседания е определена на едно заседание годишно; предлага в групата да се включи един представител на Комитета на регионите, както и представители на регионалните и местните власти, с оглед на насърчаването на сътрудничеството и обмена на информация и най-добрите практики сред основните заинтересовани участници в държавите — членки на ЕС;

18.

освен това счита, че е необходимо да се предвиди извършването на оценка на плана за действие в рамките на 12 месеца от приемането му;

19.

призовава за засилен социален диалог с цел преодоляване на кризата и пряко и непосредствено участие на социалните партньори в индустриалната политика като цяло и в европейската политика в полза на стоманодобивния сектор в частност;

20.

отбелязва, че един цялостен индустриален модел, който се опира на иновации и значителни инвестиции в нови технологии, е предпоставка за устойчив растеж на Европейския съюз;

21.

отбелязва, че европейската стоманодобивна индустрия трябва да предложи качествени новаторски продукти, които отговарят на пазарните изисквания и ѝ позволяват да се отличи от своите конкуренти. Този подход обаче изисква значителни инвестиции в скъпи видове производство или преработка и в научни изследвания и развойна дейност (НИРД);

22.

счита, че е необходимо помощите за иновации да бъдат разширени върху всички дейности, свързани със стоманодобива. В този смисъл в рамките на програма „Хоризонт 2020“ трябва да се прилагат финансовите механизми на ЕИБ, за да се насърчи сътрудничеството в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите между стоманодобивните предприятия и регионите, в които са разположени, за да се осигури стимул за устойчивостта и икономическата дейност;

23.

отново призовава за инвестиране в умения и професионално обучение, за да се насърчават диверсификацията, специализацията и иновациите в стоманодобивния сектор, което да доведе до повишаване на конкурентоспособността му в бъдеще;

24.

подкрепя усилията на Комисията да насърчава мерки за развиване на умения, както и целеви действие за заетост на младежите в стоманодобивния отрасъл, но изразява съжаление, че в съобщението на Комисията не се предлагат никакви мерки за насърчаване на трансфера на умения в рамките на отделните предприятия;

25.

приветства факта, че в плана за действие се поставя акцент върху насърчаването на иновациите, насочени към развитие на по-чисти и по-ефективни по отношение на ресурсите и енергията технологии, за да се намалят разходите и да се спазят рамките на политиките на ЕС в областта на климата до 2030 г.;

26.

приканва Комисията да насърчава на европейско равнище производството на стомана в електродъгови пещи, при което се отделят много по-малко емисии на CO2 в сравнение с производството на стомана от желязна руда като основна суровина;

27.

отново потвърждава подкрепата си за екологично-промишления подход, който е съсредоточен върху рециклирането на материали и контрола на потреблението на енергия;

28.

във връзка с това подчертава, че стоманата подлежи в голяма степен на рециклиране, както и факта, че производството на стомана от скрап вместо от желязна руда намалява разходите за енергия с около 75% и спестява приблизително 90% от суровините;

29.

отново заявява своята подкрепа за инвестиране в иновации, подобряване на условията за достъп до пазара, капитал, човешки ресурси и квалификации като стожери на стабилната индустриална политика;

30.

насърчава Комисията да продължи да извършва оценка на регулаторните тежести, с които натоварва стоманодобивната промишленост, и да оценява тяхното въздействие върху конкурентоспособността;

31.

подкрепя усилията на Комисията да започне обмислянето на начини за намаляване на производствените разходи за европейската стоманодобивна индустрия. Обсъжданията трябва да са насочени към иновации, енергийна ефективност и екологосъобразност.

32.

подчертава по-специално необходимостта да се даде възможност на енергоемките промишлени отрасли да сключват дългосрочни договори за доставка на електроенергия, т.е. най-малко за 10-годишен период и с достатъчно строги клаузи за преразглеждане, за да се гарантират редовността на доставките в устойчива договорна рамка, контролът на разходите и оттам конкурентоспособността на отрасъла;

33.

счита за необходимо да се развиват мрежите за товарен превоз, което е от ключово значение за регионите, особено за периферните и трансграничните региони;

34.

приветства предложението на Комисията за подкрепа на търсенето на произведена в ЕС стомана както в ЕС, така и извън границите му, най-вече чрез целенасочени действия за укрепване на търсенето в автомобилния сектор и в устойчивото строителство;

35.

приканва Комисията да насърчи диверсифицирането на стоманодобивната индустрия, за да се намали зависимостта от търсенето и да се сведат до минимум произтичащите от това рискове;

36.

подкрепя усилията за създаването на европейски стандарти за устойчиво производство на изделия от стомана за строителството и за въвеждането на сертифициране на качеството (със знака „SustSteel“), което може да доведе до увеличаване на добавената стойност и конкурентоспособността на европейските продукти;

37.

припомня, че в интерес на икономическото и социалното сближаване в Европейския съюз и на конкурентоспособността на европейските предприятия на световния пазар е важно да се защитават европейските стандарти в областта на социалната политика, околната среда, опазването на климата, безопасността при работа и условията на труд;

38.

подкрепя усилията на Комисията да действа с трети страни срещу нелоялни търговски практики и да насърчава наред с другото равните изходни условия;

39.

счита, че в дългосрочен план за отрасъла е важно да се гарантира свободна и отворена търговия със стомана и изделия от стомана и отбелязва, че въпреки усилията на Комисията за либерализация на международната търговия в рамките на СТО, оценките на промишлеността се основават на предположението, че приблизително 65% от световния пазар на стомана продължава да се сблъсква с протекционистки пречки от всякакъв вид;

40.

споделя мнението на Комисията, че договарянето на двустранни търговски споразумения, по-специално договарянето на споразумения за свободна търговия (ССТ), може да бъде ключов инструмент за създаването на равностойни условия за предприятията в Европейския съюз;

41.

призовава Комисията да се ръководи от принципа за реципрочност на стандартите в контекста на преговорите по споразумения, които се водят било на двустранна основа, било на равнището на СТО;

42.

насърчава Комисията да не се колебае да прилага, когато е необходимо, категорично и решително мерките срещу нелоялните търговски политики на трети държави, както и да модернизира постепенно инструментите си за търговска защита;

43.

приканва Комисията да провери подробно дали системата „Surveillance 2“ дава поне същите гаранции за надзор и контрол върху нелоялните практики на субсидиране и дъмпинг, както системата за предварителен надзор върху вноса на някои железни и стоманени продукти (ЕС) № 1241/2009);

44.

изразява освен това своята загриженост във връзка с продължителността на сроковете — средно две години, необходими на Европейската комисия, за да създаде антидъмпингови разпоредби, докато в случая на САЩ този срок е едва 6 месеца и призовава Комисията да предприеме необходимото, за да може да реагира по-бързо;

45.

подкрепя Комисията в усилията ѝ да направи всичко, което е по възможностите ѝ, за да гарантира свободен достъп до първичните и вторичните пазари на суровини, по-специално до пазарите на желязна руда, коксови въглища и рециклируеми материали, и смята, че този свободен достъп е задължително условие, за да се гарантира конкурентоспособността на европейската стоманодобивна индустрия на световно равнище;

46.

разглежда по-високата производителност, добрия инвестиционен климат и усилията за иновации като важни предпоставки за това стоманодобивната промишленост в ЕС да може да се развива и да оцелее в дългосрочен план. Освен това подобряването на енергийната ефективност също би бил подходящ път за намаляване на разходите за енергия, което може да допринесе за повишаване на конкурентоспособността;

47.

отбелязва, че в съобщението на Комисията не се споменават логистичните разходи, свързани по-специално с морския транспорт, доставките на суровини, сигурността на доставките и икономическото развитие, свързано с пристанищните дейности;

48.

споделя намерението на Комисията да положи усилия за по-добри рамкови условия, които са в основата на потенциала за растеж на стоманодобивната промишленост в Европейския съюз, включително сигурността на енергийните доставки и конкурентните цени на енергията, както и стимул за производство с по-икономично използване на ресурсите и по-ниски въглеродни емисии;

49.

подкрепя всяка инициатива за гарантиране на надзора и контрола над пазарите на суровини, включително върху пазара на скрап, за да се води борба с незаконния износ на скрап;

50.

призовава Комисията да направи анализ на ползите и разходите във връзка с предлаганите мерки за европейската стоманодобивна промишленост, както и да гарантира, че те не са в противоречие с други политики на ЕС, по-специално тези за защита на околната среда и климата и за устойчиво развитие;

51.

смята, че обявените в плана за действие мерки за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа не са самоцел, а че трябва задължително да бъдат придружени от усилията на сектора да инвестира и да създава работни места в европейските производствени обекти;

52.

отбелязва, че планът за действие в сегашния си вид не противоречи на принципите на субсидиарност и пропорционалност, доколкото съответства на член 173 от ДФЕС, който гласи, че ЕС е компетентен да осигурява подкрепа в областта на индустриалната политика;

53.

настоява Комисията да използва, в съответствие с член 173 от ДФЕС възможностите, предоставени от Договора от Лисабон по отношение на индустриалната политика, особено като подема всякакви полезни инициативи, за да насърчава координацията на държавите членки във връзка с индустриалната политика, чрез установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на необходимите елементи за периодичен надзор и оценка.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/27

1.

обръща внимание на факта, че в ЕС броят на хората с увреждания се оценява на приблизително 80 млн. човека, т.е. около 15 % от населението. Според оценките хората с намалена подвижност са над 40 % от общия брой на населението;

2.

подчертава, че предвид увеличения риск от увреждания при възрастните хора и общото нарастване на хроничните заболявания, броят на хората с увреждания би могъл да се увеличи. В резултат на това европейските региони ще бъдат изправени пред нови предизвикателства в бъдеще;

3.

отбелязва, че не съществува общо за ЕС определение на понятието „увреждане“, както и че законовите определения на това понятие са предмет на редица дебати и се тълкуват по множество различни начини. Увреждането е сложно явление и преживяване с много аспекти, отразяващо взаимодействието между физическите и интелектуалните характеристики на дадения човек и състоянието на обществото, в което той живее. Поради това е необходимо да се въведе понятието „хора с увреждания“;

4.

отбелязва оскъдните познания и погрешните представи за реалните последици от уврежданията и посочва необходимостта да се акцентира върху способностите на хората с увреждания, които проличават особено ярко в контекста на спортните постижения;

5.

посочва стойността и значението на физическата дейност и спорта за хората с увреждания, както и способността им да оказват ефективен принос за постигането на стратегическите цели на ЕС, включително целите на стратегията „Европа 2020“. Забелязва се, че в последните години адаптираният спорт и спортове, предназначени специално за хората с увреждания, бележат сериозен напредък. Последният пример за това са параолимпийските игри в Лондон през 2012 г., когато медиите положиха много усилия за отразяване и популяризиране на параолимпийското движение;

6.

привлича вниманието върху факта, че спортът безспорно допринася за общото благосъстояние на личността и въздейства положително върху възможностите за рехабилитация и приобщаване на хората с увреждания, както и че за тях възможността за практикуване на спортна дейност е преди всичко основно човешко право;

7.

подчертава факта, че терминът „спорт за хората с увреждания“ обхваща широка гама от дейности, вариращи от високото спортно майсторство до спорта за удоволствие и от адаптираното физическо възпитание до рехабилитационните спортни подходи — гама, чието разнообразие е сравнимо със сложната задача да се дефинира понятието „спорт“, и дори я надхвърля. Това е и една от причините да съществуват различни определения в различните региони на Европа. По отношение на физкултурната дейност и спорта са налице редица нюанси, които обикновено определят дали дадената дейност се упражнява със спортна, развлекателна, здравословна или друга цел. Тази цел във всички случаи определя мотивите за практикуване на спорта, макар че по правило при упражняването на спортни дейности се наблюдава подобряване на здравословното състояние — физическо или психическо — при всички хора;

8.

обръща внимание върху факта, че различните термини и концепции, свързани с този сектор или използвани от участниците в него, пораждат значителни дебати. В настоящия контекст използваният термин е този за „спорт(ове) за хора с увреждания“, като целта е подходът да бъде ориентиран към човека, но същевременно да има и общ обхват;

9.

припомня необходимостта от пълно зачитане на принципа на субсидиарност и автономност на ръководните инстанции в областта на спорта, включително на независимите спортни организации. Целта на препоръките, отправени в настоящото становище, е да играят роля на катализатор за увеличаване на въздействието на действията, предприети от държавите членки и местните и регионалните власти, и за предизвикване на промяна в мисловните нагласи на хората с увреждания по отношение на техните способности в общността като цяло;

10.

изразява задоволство и подкрепа за признанието, засвидетелствано спрямо спорта за хора с увреждания в политиките на ЕС, по-конкретно в европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. (1), в съобщението на Комисията, озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (2) и в Бялата книга на Европейската комисия за спорта (3);

11.

въпреки това изразява съжаление, че в първоначалното предложение на Европейската комисия за „Еразъм+“ — новата програма на Съюза за образование, обучение, младеж и спорт за периода 2014 — 2020 г., липсва каквато и да е препратка към хората с увреждания; във връзка с това настоятелно призовава за включване в новата програма, по която в момента все още се водят преговори, на ясно позоваване на необходимостта от насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж чрез улесняване на достъпа на хората с увреждания до спортни дейности;

12.

смята, че националните, регионалните и местните власти могат, всяка в рамките на правомощията и финансовите възможности, с които разполага, да играят важна роля за развитието на спорта за хората с увреждания, по-конкретно що се отнася до популяризирането и инвестициите в спортна инфраструктура и устойчиви спортни дейности, и подчертава необходимостта от осигуряване на средства по проекти за онези региони, в които инфраструктурата на училищата и други образователни институции не е развита в достатъчна степен и децата с увреждания нямат изобщо или имат само ограничени възможности да практикуват спорт;

13.

при използването на публични съоръжения публичните институции трябва да отчитат съответно потребностите на хората с увреждания във връзка със спорта, така че да се отговори на изискването за създаване на равностойни условия на живот за хората с увреждания. В това отношение въпросът за достъпността има съществено значение;

14.

подчертава специалната роля, която имат лицата, активно ангажирани в областта на спорта за хора с увреждания, по отношение на това, да се използва потенциалът на спорта за насърчаване на социалното приобщаване, интеграцията и равните възможности;

15.

отбелязва, че в редица случаи спортът за хора с увреждания се споменава конкретно само в контекста на социалното приобщаване. Призовава да се разграничават в по-голяма степен различните аспекти на спорта за хора с увреждания, като може да става въпрос за високо спортно майсторство, спорт за удоволствие, физическо възпитание, възможности за образование и обучение чрез спорт, адаптирана физическа дейност, рехабилитационен спорт или спортни дейности със специфична терапевтична цел;

16.

настоява за по-голямо признание на дейността на квалифицираните представители на сектора във всички дейности за развитие и оценка на масовия спорт, подкрепяни от европейските институции. Би трябвало да се обмисли въпросът за предоставяне на специфични ресурси, които да направят възможно това участие, както и за специализирано обучение на техническите кадри от областта на спорта;

17.

призовава за изготвянето на подробен стратегически документ, който да се основава на съществуващите политики, но да бъде специално посветен на спорта за хората с увреждания, за да може подходът да бъде приоритетно насочен към главните въпроси, характерни за този сектор;

18.

посочва, че въпреки нарастващия политически интерес в подкрепа на участието на хора с увреждания в спортни дейности, процентът на спортуващите продължава да бъде твърде нисък. Наред с другото, това се дължи на ограничения достъп до спортна инфраструктура, приспособена към нуждите на хората с увреждания;

19.

отбелязва, че освен от физически, социално-икономически и комуникационни бариери, участието в спортни дейности се затруднява и от културни пречки и психологически фактори, включително отношението на организаторите и участниците в масови спортни прояви към уврежданията. Това отношение е резултат от неосведомеността и липсата на ресурси за справяне с една различна ситуация; би следвало да се организират информационни и образователни кампании, които да улеснят приемането на хората с увреждания в спортните прояви. Препоръчва се мерките, целящи подобряването на достъпа до спортни дейности, да се изготвят след провеждане на надлежни консултации с представителите на този сектор, тъй като различните групи могат да се нуждаят от различен вид подкрепа;

20.

подобряването на достъпността чрез осигуряване на подходящ физически достъп до спортните съоръжения и по-добра комуникация, е от съществено значение за повишаване на процента на спортуващите;

21.

призовава за организирането на съгласувани кампании за популяризиране на съществуващите възможности за практикуване на спорт. Подобни кампании биха могли да бъдат организирани на европейско равнище, но трябва да бъдат адресирани към регионалното и местното равнище, където се откриват специфични възможности. Важно е те да имат насоченост и към хората с увреждания и да им предоставят информация. Най-добре би било тези кампании да се организират с подкрепата на ръководните органи в областта на масовия спорт, националния спорт и спорта за хора с увреждания, както и на организациите (в частност сдруженията) на хората с увреждания; освен това е важно да се организират информационни кампании, насочени не само към хората с увреждания, но и към всички останали, за да им помогнат да разбират, приемат и интегрират съгражданите си с увреждания и да се научат как да им помагат. Необходимо е да се създават максимално благоприятни условия за самостоятелност на хората с увреждания, както и да им се предоставят улеснения и подкрепа, за да могат те да предлагат, насърчават и организират провеждането на такива прояви;

22.

посочва, че може да се наложи да се потърси индивидуален подход към различните целеви групи, като се имат предвид възможностите им, съответните възрастови категории и социалното им положение; особено важно е да се стигне до младите хора и да им бъде оказвана подкрепа. Освен това е важно да се зачита структурата на спортните дейности във всички държави членки, както и местните и регионалните особености. Би трябвало да се подкрепя предоставянето на качествена, достъпна и редовно актуализирана информация, за да може различните целеви групи да бъдат постоянно информирани за предлагането на спортни занимания, достъпни за тях. В това отношение, като се насърчава и подпомага създаването на организирани движения по места, може да се улесни както разпространението на информация за спортните дейности, така и достъпът до тях;

23.

необходимо е на местно и регионално равнище да се изгради адаптирана транспортна мрежа, която да позволява на хората с увреждания да се придвижват до спортните съоръжения за практикуване на спортни дейности — както любителски, така и състезателни;

24.

подчертава, че родителите имат основна роля в насърчаването на подрастващите да участват в спортни дейности, а доброволците са гръбнакът на този сектор. Ето защо е необходимо да се повиши осведомеността относно значението на доброволческия труд, а освен това трябва да се предвиди създаването на платформи за набиране и обучение на доброволци, както и мерки за признаване и възнаграждаване на техния принос;

25.

препоръчва да се създаде информационна платформа за спортните съоръжения в ЕС, а също и напълно достъпна страница в интернет, с цел хората с увреждания да се информират за спортната инфраструктура, техническите възможности и др. в местата, където живеят;

26.

обръща внимание на факта, че някои групи от населението са изправени пред двойна или тройна дискриминация, в случаите когато страдат не само от едно, а от множество увреждания, когато са от имигрантски или малцинствен произход или са жертви на социално изключване поради хомофобски прояви или по полов признак. Важно е на всички да се осигурят специфична подкрепа и равни възможности за достъп до спортни дейности;

27.

посочва, че спортът за хората с увреждания не трябва да бъде разглеждан извън системата на масовия спорт и че поставянето му в неговите рамки, с други думи поделянето на отговорността за неговото организиране с масовите спортни организации, изглежда вече стои като първостепенна политическа цел. В този смисъл трябва да се следи за това да продължава включването на спорта за хората с увреждания в рамките на масовия спорт, както и да могат да се прилагат успоредно различни организационни модели, формули и структури, в зависимост от истинските възможности на хората с увреждания и от целта за интегриране;

28.

за улесняване на участието в спортни дейности на хората с увреждания трябва да носят отговорност отделните федерации, към които принадлежи съответният вид спорт или спортна дисциплина, в сътрудничество със и при зачитане на ролята на спортните федерации, чиято основна дейност и същинско предназначение е да служат на хората с увреждания и чиято първостепенна роля в тази област трябва да бъде консолидирана;

29.

спортните федерации би следвало да насърчават участието в тяхната работа със съвещателен глас на спортни организации, които без да са част от тях, имат за цел да дадат възможност на хората с увреждания да практикуват съответния вид спорт;

30.

констатира на базата на съществуващи примери, че подходът, целящ съчетаване на туризма с приобщаващи развлекателени спортни дейности, представлява добър инструмент за установяване на първи контакт със спорта на всички хора с увреждания с цел увеличаване на процента спортуващи и запознаване на широката публика с техните възможности;

31.

необходимо е да се предоставя качествена и актуална информация за наличието на спортни дейности, адаптирани за хора с увреждания, както и информация за транспорта и специалния достъп до спортните съоръжения с цел да се насърчава спортният туризъм;

32.

отбелязва, че за подходящото развитие на спорта за хората с увреждания са необходими специалисти с добро ниво на образование и професионална подготовка;

33.

счита, че дори и да не са обект на стигматизиране, хората с увреждания са изправени пред риска от социално изключване, защото мнозина не знаят как да ги приемат и включват в спортните дейности и структури. Настоява за съгласувана информация посредством инициативи в областта на образованието и обучението, насочена не само към хората, които участват пряко в организирането на спортни дейности, но също и в по-голям мащаб, за широката общественост, например чрез използване на лесно достъпни онлайн инструменти за обучение. Успоредно с това трябва да се повиши осведомеността за правата, потребностите и уменията на хората с увреждания;

34.

подчертава, че всички ученици би трябвало да имат достъп до физическо възпитание и спорт и че уврежданията не следва да са пречка пред участието в училищните спортни програми. Често именно по време на часовете по физическо възпитание в училище младежите започват да харесват спортните дейности и се запалват по спорта, като същото се отнася и за младите хора с увреждания. Освен това спортната среда в училище предоставя възможност за възпитаване на учениците без увреждания и за запознаването им с възможностите на техните съученици. В този контекст трябва да се насърчава по-специално въвеждането на „спортни програми, достъпни за всички“. Идеята за интеграция с обратен знак, тоест включването на млади спортисти без увреждания в спорта за хора с увреждания, е добър пример, който дава възможност за промяна на отношението към способностите на другите участници. Също така следва да се подкрепят и развиват инициативи със съвместното участие на хора без увреждания и на хора с увреждания. За да се постигне тази цел е много важно да се осигури специално образование и обучение на преподавателите в образователните институции, по-специално на учителите по физическо възпитание, а на родителите на деца с увреждания да се предоставя достъп до информация относно различните налични спортни дейности;

35.

констатира, че познанията и уменията на треньорите често не се използват поради липсата на обмен и координация между организациите, работещи в сферата на спорта за хората с увреждания и тези, работещи в сферата на масовия спорт. Предлага се да се създадат съвместни обучителни инициативи между тези организации с подкрепата на специализирани преподаватели и публичните власти;

36.

препоръчва по-активно участие на представители на висшите учебни заведения в процеси за осъществяването на коригиращи мерки, благодарение на които да бъде предотвратено изключването на хората с увреждания. Целта на подобно участие би била да се внесат промени в обучението на бъдещите учители по физическо възпитание, като им се даде възможност да разберат по-добре различните здравни проблеми на техните ученици;

37.

счита, че в много случаи е необходимо да се подобри имиджът на спорта за хората с увреждания, като се насърчава практикуването на елитен спорт от най-добрите спортисти с увреждания и се полагат усилия за изравняване на статуса им по отношение на елитните спортисти без увреждания. Широко застъпено е убеждението, че привличането на общественото мнение към елитните спортни постижения на спортисти с увреждания води до промяна на тези нагласи. В този контекст има особено значение комуникационната стратегия относно параолимпийските игри и спортните прояви на високо равнище за хора с увреждания;

38.

отчита, че спортът за хората с увреждания зависи в много голяма степен от дейности, извършвани по доброволческа линия. Отбелязва, че трябва да продължи насърчаването на качествено обучение за доброволците. В някои отношения това обучение трябва да бъде пригодено към нуждите на заинтересованите страни. Освен това все по-голяма важност добива въпросът за управлението на дейността на доброволците. Организациите, занимаващи се със спорт за хора с увреждания, трябва да подобрят работата си чрез прилагане на инструменти за управление на човешките ресурси и за развитие на качеството. За подобряване на качеството е необходимо да бъдат обучени специалисти. Те са още по-необходими поради това, че става дума за целева група със специални нужди. Основната цел трябва да бъде извършването на истинска професионална работа;

39.

изразява съжаление, че често се подценява потенциалът на хората с увреждания. Подчертава, че спортът може да укрепи личностното развитие у хората с увреждания и по този начин може да допринесе съществено за успешната им професионална интеграция;

40.

одобрява насоките на ЕС относно двойната кариера на спортистите (4), в които се подчертава, че „справедливото прилагане на мерки в подкрепа на двойната кариера за всички спортисти би било значителен напредък за спорта като цяло и в частност за този, практикуван от хората с увреждания“. КР също така напълно споделя изразеното в насоките виждане, че „тъй като много спортни дисциплини за хора с увреждания са интегрирани в големите спортни организации, трябва да се отдели специално внимание на тази група, така че да се гарантира справедливо отношение и да могат да се развиват специални структури, когато е невъзможно да се използват структурите за спортистите без увреждания“;

41.

подчертава, че секторът би трябвало още отсега да се старае да възпитава в самостоятелност най-младите си спортисти и да ги подпомага в професионалното им развитие. В тази връзка следва да се подкрепят специфичните образователни дейности, предлагани на младите спортисти по време на спортни прояви;

42.

отбелязва значението на спорта за насърчаването на образованието в областта на здравето и подчертава специфичната връзка между адаптираната физическа дейност и рехабилитацията на хората с увреждания от гледна точка на тяхното физическо и психическо здраве;

43.

подкрепя работата на експертната група на ЕС по спорт, здраве и участие, на която Съветът възложи мандат да предложи мерки за насърчаване на укрепващата здравето физическа дейност и участието в масовия спорт, както и да определи съответните мерки до средата на 2013 г.; КР настоява адаптираната физическа дейност и спортът да бъдат изрично признати и подкрепени като терапевтични средства за хората с увреждания;

44.

отбелязва резултатите от работата на експертната група на ЕС по антидопинг, на която Съветът възложи мандат да изготви проекта на бележки на ЕС по преразглеждането на Световния кодекс за борба с допинга, изготвен от Световната антидопингова агенция (WADA), и значението на „Доброто управление“ в спорта. КР препоръчва заинтересованите страни от параолимпийското движение да участват по-активно в нейната работа;

45.

счита, че въпросът за достъпността на средата за хора с увреждания следва да бъде включен във всички финансови инструменти на новата многогодишна финансова рамка;

46.

отбелязва бюджетната линия за спорта, предложена по програма „Еразъм+“, по която все още се водят преговори. При все това настоятелно призовава Европейската комисия да включи в насоките за бенефициерите на програма „Еразъм+“ изрично позоваване на спорта за хората с увреждания, както и да утвърди спорта за тази група като приоритет в рамките на действията в областта на спорта, заложени в програмата;

47.

препоръчва Комисията да насърчава специфични действия в подкрепа на проекти за популяризиране на спорта сред хората с увреждания на местно и регионално равнище;

48.

счита, че в сектора се наблюдава известна разпокъсаност между различните инструменти на ЕС, макар и те да имат сходни цели. Една по-добра хармонизация, съчетана с ангажименти за дългосрочно финансиране, поне за основните представители от сектора на европейско равнище, би била много полезна;

49.

насърчава използването на структурните фондове за развитието на спортни инфраструктури, достъпни и открити за всички на местно и регионално равнище. Финансирането на научни изследвания в областта на технологиите, свързани със спорта за хора с увреждания, чрез програма „Хоризонт 2020“, също е от основно значение. Важни са и инвестициите в научни изследвания и иновации, най-вече посредством университетите и предприятията от сектора. Всъщност понастоящем много специалисти насочват докторските си дисертации към тази област. Особено внимание трябва да се обърне на спорта като терапевтично средство, например лечебната езда;

50.

приканва институциите на ЕС да продължат да оказват дългосрочна подкрепа за спортните прояви, отворени за всички, в частност — за младите хора с увреждания;

51.

счита, че местните и регионалните власти имат съществена роля в развитието на европейското измерение на спорта за хората с увреждания в границите на своите институционални правомощия;

52.

подчертава необходимостта от активизиране на участието на местните и регионалните власти въз основа на програма, изготвена съвместно с Европейската комисия, Съвета и националните власти, отговарящи за спорта, за хората с увреждания и за спортните дейности, организирани за тях и насочени към тяхното интегриране в рамките на масовия спорт. Местните и регионалните власти имат потенциала да доближат ЕС до местното равнище, така че да се установи връзка с клубовете, училищата или родителските инициативи;

53.

отбелязва, че на местно и по-специално на регионално равнище съществуват опит и структурирани партньорства за насърчаване на развитието на спорта и на спортуването за хора с увреждания. Настоява за обмен на тези добри практики и отбелязва, че самият той има възможност да ги разпространява със съответната подкрепа на европейските институции и на заинтересованите страни. Преводът на съществуващите материали на тази тема представлява значително предизвикателство и за преодоляването му би трябвало да бъде оказана подкрепа. Би следвало да се предвиди система за награждаване на „забележителните практики“;

54.

подкрепя системата на регионалните отговорници за развитието на спорта за хора с увреждания. Те биха могли да бъдат в основата на обмена и прилагането на добри практики, например с помощта на ИТ инструменти, и да осъществяват връзката между европейските политики и регионалните реалности. Насърчаването и разработването на европейски проекти за обмен на добри практики ще позволи да се приложат успешни решения за общите проблеми, както и да се опознаят потребностите на други региони и държави;

55.

отбелязва първите инициативи за насърчаване на „Европейска седмица на спорта“ и изтъква необходимостта в тази рамка да бъдат предвидени спортове, предназначени специално за хората с увреждания и включването им в масовите спортни дейности. Настоява освен това да бъде предвидено ежегодното провеждане на „Европейски ден на спорта за хората с увреждания“;

56.

констатира липсата на сравнима информация на регионално равнище в този сектор и настоява за въвеждането на процедура за събиране на надеждни данни. За тази цел би могло например да се поръча проучване на Евробарометър за спорта за хората с увреждания или поне в бъдещите анкети на Евробарометър да се включат по-конкретни въпроси по темата за спорта и/или уврежданията;

57.

силно насърчава създаването на европейска експертна група относно спорта за хората с увреждания, която да признава различната мисия на сектора и да дава възможност за получаване и разглеждане на информация, предоставяна от широк спектър участници от сектора. Тази европейска експертна група би могла да се заеме със следните полезни дейности:

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/33

1.

приветства прегледа на правилата за държавна помощ за рибарството и аквакултурите и неотдавнашната обществена консултация, предприета от Европейската комисия в рамките на този преглед;

2.

подчертава значението на това прегледът да се разглежда в контекста на (i) реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР); (ii) преговорите относно Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), другите европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и други програми на ЕС за финансиране, свързани с рибарството и сектора на аквакултурите; и (iii) по-обширната програма за модернизация на държавната помощ, ръководена от ГД „Конкуренция“;

3.

изразява силна подкрепа за водещите цели на реформата на ОПОР за напредък към устойчив риболов, и приветства политическото споразумение, постигнато по този въпрос в рамките на ирландското председателство на Съвета на ЕС;

4.

отново изтъква, че реформата на регламентите за отпускане на държавна помощ за рибарството и аквакултурите трябва да бъде предприета въз основа на подкрепа за осъществяването на реформата на ОПОР и улесняването ѝ като фундаментален, основен принцип; по подобен начин преговорите относно ЕФМДР трябва да гарантират, че този фонд ще се използва за постигане на целите на ОПОР;

5.

подчертава, че устойчивостта на сектора на рибарството означава дългосрочна жизненост и устойчивост на рибните запаси във водите в рамките на ЕС, както и социално-икономическо бъдеще на риболовните общности в ЕС, като трябва да се установи баланс в развитието на двата аспекта;

6.

привлича вниманието към парадокса, пред който е изправен ЕС: от една страна висока зависимост от внос на рибни и аквакултурни продукти (около 60% от общото потребление) за задоволяване на търсенето и желанията на потребителите в ЕС, а от друга — съществена необходимост да се установи и да се спазва принципът за максимален устойчив улов на рибните запаси на ЕС, така че да се гарантира наличност за бъдещите поколения; във връзка с това припомня, че аквакултурните дейности допринасят за осигуряването на същия продукт като морския риболов, но с устойчиви методи и без да застрашават опазването на рибните запаси; освен това аквакултурите осигуряват високи равнища на заетост, изпълнявайки ролята на истински социален буфер в периоди на криза;

7.

подчертава значението на ефективното насочване на помощта, така че дребномащабните флоти, които съставляват по-голямата част от общия флот на ЕС по отношение на броя на корабите, да получават дял от ОПОР и ЕФМДР, съответстващ на числеността им и социално-икономическото им представителство, при условие че практикуват устойчив риболов;

8.

подчертава, че за да е налице по-устойчиво използване на държавни субсидии в сектора на рибарството, е необходима силна политическа воля и действия на всички равнища на управление в ЕС, както става ясно от неуспеха на реформите на ОПОР от 2002 г. да постигнат заявените екологични, социални и икономически цели, а именно: само 22% от рибните запаси се експлоатираха на нива, съответстващи на максималния устойчив улов, 35% — се свръхексплоатираха и 43% — се експлоатираха извън безопасните биологични граници (източник: проучване за Европейския парламент на Института за европейска политика в областта на околната среда от 2011 г.);

9.

отбелязва, че в Специалния доклад № 12/2011 на Европейската сметна палата се преценява, че свръхкапацитетът на риболовния флот продължава да бъде една от основните причини за неуспеха на ОПОР да осигури устойчива риболовна дейност;

10.

признава, че постигането на тази цел за устойчивост изисква структурни промени и диверсификация в самия сектор на рибарството, и подчертава, че правилата и мерките за държавна помощ трябва да улесняват тези промени, с акцент по-специално върху подкрепата за развитието на крайбрежната икономика (преработваща промишленост, устойчиви аквакултури, местни рибни пазари, нови продукти, местни вериги за доставка и др.), нови и устойчиви форми на риболов в моретата и океаните на Европа (подчертавайки по-специално ролята на малките крайбрежни рибарски флоти и на непромишления, традиционен риболов, като същевременно се обръща специално внимание на селективността, енергийната ефективност и т.н. на другите сегменти на флота, които допринасят за снабдяването с рибни продукти на Европейския съюз, особено когато тези продукти са предназначени за консумация от човека) и морската и аквакултурната икономика в по-широк план. Държавната помощ не трябва да се използва в подкрепа на неустойчиви риболовни практики;

11.

признава стойността и значението на сектора на рибарството за ЕС, като отбелязва високата концентрация на заетост в някои територии и региони на Европа и въздействието, което преструктурирането на сектора на рибарството оказва пряко върху тези общности;

12.

разбира, че натискът върху селските, крайбрежните и рибарските общности е изключително силен в контекста на настоящата социално-икономическа криза в Европа и че това означава, че целевата подкрепа на териториално равнище е изключително важна за дългосрочния просперитет и жизнеността на подобни общности;

13.

отбелязва, че секторът на рибарството, както много други сектори, получава субсидии и че това представлява съществено предизвикателство — по отношение на прекалената зависимост от публично финансиране — и в същото време възможност, тъй като това позволява на Европейската комисия, държавите членки и местните/регионалните власти да използват публични ресурси при осъществяването на реформи в сектора;

14.

изтъква отново необходимостта да се използват всички налични ресурси по възможно най-ефективния начин и призовава в подготовката на споразуменията за партньорство и бъдещите оперативни програми за ЕСИФ да се отдава голям приоритет на подкрепата за крайбрежните и риболовните общности, в контекста на една реформирана регулаторна рамка за държавната помощ, която отчита и реагира на икономическите потребности на такива общности;

15.

призовава за гъвкавост при използването на ЕСИФ, за да се гарантира насочването на ресурсите към селските, крайбрежните и рибарските общности, и призовава Европейската комисия да поеме недвусмислено ангажимента при прегледа на правилата за държавните помощи да се гарантира, че тези правила позволяват практическото постигане на тази цел, а не го възпрепятстват;

16.

смята, че ако бъдат мобилизирани ефективно и ефикасно, тези ресурси предоставят възможност за трансформиране на секторите на рибарството и аквакултурите и спомагат за напредък към тяхното устойчиво развитие, като едновременно с това подкрепят по-обширните амбиции на стратегията за син растеж за укрепване на морската и аквакултурната икономика и нейните връзки с наземната икономика, по-специално повишавайки стойността на улова посредством развитието на крайбрежната икономика, местните пазари, иновативните продукти и информираността на потребителите (особено по въпроси като т.нар. „къса верига на доставки“, сезонността, неповторимостта на продукта и др.);

17.

призовава Европейската комисия, държавите членки и другите публични власти в Европа да се възползват от възможността и да използват периода 2014 — 2020 г. за постигане на истинска промяна;

18.

отбелязва, че регламентът за помощ de minimis и регламентът за групово освобождаване не представят цялата картина на субсидиите за рибарството и сектора на аквакултурите, тъй като държавите членки имат възможността да установяват „схеми за държавни помощи, предмет на уведомление“ (които изискват предварителното одобрение на Европейската комисия);

19.

отбелязва, че секторът на рибарството също е облагодетелстван от освобождаването от данъци върху горивата, което осигурява пряка полза по отношение на оперативните разходи на риболовните плавателни съдове, които се оценяват на около 1,5 милиарда евро в ЕС годишно; едновременно с това помощта de minimis също предоставя възможности за отпускане на субсидии за горива за корабите;

20.

изтъква проучване, възложено от ГД „Рибарство и морско дело“ през 2009 г., в което се прави прогнозата, че около 718 милиона евро ще бъдат на разположение в съответствие с Регламента за минимална помощ („Регламентът de minimis“), въпреки че действителните данни относно помощта de minimis трудно могат да бъдат събрани поради липсата на ефективен мониторинг на равнището на ЕС; изчислено е, че допълнителни 8 милиона евро годишно ще бъдат отпуснати в съответствие с Регламента за групово освобождаване в сектора на рибарството;

21.

отбелязва, че в проучване от 2009 г. на ГД „Рибарство и морско дело“ също се изтъкват редица рискове при прилагането на Регламента de minimis, сред които: (i) потенциалното пагубно въздействие върху използването на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) в държавите членки, където се отдава приоритет на подкрепата de minimis; (ii) потенциалното отрицателно въздействие на променливото използване на помощта de minimis от различни държави членки, и (iii) рискът помощта de minimis да бъде използвана в подкрепа на активната дейност на плавателните съдове противно на по-обширните цели на реформата за намаляване размера и мащаба на риболовния флот;

22.

приветства прозрачността, внесена по отношение на помощта de minimis чрез включването на свързаните с нея данни в изготвяните от държавите членки годишни доклади относно държавната помощ, като важен фактор за гарантиране на прозрачността на схемата;

23.

признава, че Европейската комисия трябва да постигне баланс в своите усилия за намаляване на бюрокрацията и въвеждането на изисквания за наблюдение, като едновременно с това осигурява достатъчно прозрачност и мерки за контрол, и отново изтъква, че водещите цели на реформите на ОПОР предоставят достатъчно основания за по-стабилно и по-прозрачно наблюдение на използването на държавните помощи в този сектор;

24.

отбелязва, че съществуват призиви за повишаване на настоящите прагове за помощта de minimis (30 000 евро за предприятия за период от три данъчни години), така че на местните и регионалните власти да се предостави по-голяма гъвкавост за подкрепа на интервенциите на териториално равнище, които са считани за изключително важни предвид високата концентрация на риболовна дейност в определени региони и общности; отбелязва, че при всяко преразглеждане на праговете за помощта de minimis трябва да се вземе предвид необходимостта от спазване на правилата в областта на конкуренцията и общия пазар;

25.

заявява обаче, че съществува риск повишаването на праговете за помощта de minimis да предостави допълнително възможности за подкрепа на неустойчиви риболовни практики, с което да се подкопае основната цел на реформите на ОПОР за постигане на устойчив риболов в ЕС; при все това този риск може да бъде предвиден в конкретни случаи и с национален обхват, при които липсата на устойчивост не се дължи на причини, свързани със сектора на производство или улов;

26.

следователно призовава Европейската комисия в своята оценка на въздействието на преразгледаните регламенти и като част от нейната оценка на отговорите от консултацията да предостави подробен анализ на потенциалното въздействие (във връзка с осъществяването на по-мащабните реформи на ОПОР) от (i) запазване на праговете за помощи de minimis в сектора, (ii) увеличаване на праговете за помощи de minimis и (iii) намаляване или забрана на прагове за помощи de minimis като цяло;

27.

смята, че в тази оценка на въздействието би трябвало също да се разгледа ролята, която имат мерките за помощ de minimis като част от по-обширната тема за публичната намеса в сектора, по-специално какво те правят по отношение на „пропуските“ в разпоредбите, които не могат да бъдат отстранени с новия ЕФМДР, общия регламент за групово освобождаване на рибарството и сектора на аквакултурите и одобрените схеми за помощ за този сектор;

28.

подчертава необходимостта за по-ефективно използване на ЕФМДР през периода 2014 — 2020 г., какъвто беше случаят досега с ЕФР, като се има предвид, че ЕФМДР е основен механизъм за финансиране, посредством който може да се насочва подкрепа към секторите на рибарството и аквакултурите с цел постигане на основните цели на реформите на ОПОР;

29.

смята, че би било от полза да се проучи потенциалът на това подкрепата за преработката и маркетинга на продукти от риболов и аквакултури да бъде изключена от обхвата на секторните регламенти de minimis/за групово освобождаване и вместо това да бъде включена в рамката на общите регламенти за помощ de minimis и групово освобождаване;

30.

смята, че подобна промяна се вписва в логиката на целта на Европейската комисия да утвърди сектор на рибарство и аквакултури, който е с по-силна търговска и бизнес ориентация, и да се проучат начините за добавяне на стойност към продуктите на рибарството, посредством развитието на вериги за доставка, разгръщането на крайбрежната икономика и прилагането на нови и иновативни подходи;

31.

отбелязва, че преместването на подкрепата за крайбрежните дейности на секторите на рибна преработка и на устойчиви аквакултури в обхвата на общия регламент de minimis ще позволи подобни мерки да се възползват от по-високите прагове за намеса, предвидени в този регламент (понастоящем 200 000 евро), което ще спомогне за преодоляване на пречките пред инвестициите в крайбрежната икономика и ще допринесе за желаната цел за постигане на максимална потенциална „добавена стойност“ на продуктите на рибарството за местните рибарски общности;

32.

призовава Европейската комисия да вземе това предвид при прегледа на регламентите за държавна помощ за рибарството и аквакултурите, по-специално като оцени потенциалните икономически ползи, които подобен подход би имал за крайбрежната икономика и рибарските общности, като оцени също в каква степен подобна промяна може да доведе до „нежелани последици“, например увеличаване на неустойчивите риболовни практики;

33.

призовава Европейската комисия да преразгледа списъка от мерки за помощ, които се съдържат в Регламента за групово освобождаване, за да се гарантира, че са в съответствие с реформата на Общата политика в областта на рибарството и че не съществуват възможности нито в регламентите за държавни помощи (нито в ЕФМДР) за подкрепа на неустойчиви риболовни практики;

34.

изтъква разпоредбите, съдържащи се в Регламента за групово освобождаване, които са предназначени в подкрепа на редица мерки за опазване и съхраняване на водната среда и призовава Европейската комисия да запази и разшири обхвата на регламента, така че да създаде възможности за инвестиции, които опазват, съхраняват и подобряват морската и аквакултурната среда, включително подкрепа за морски/аквакултурни изследвания, събиране на данни, подкрепа за сектора в конкретни случаи с национален обхват, при които липсата на устойчивост не се дължи на причини, свързани със сектора на производство или улов и др.;

35.

призовава държавите членки, местните и регионалните власти и други заинтересовани страни да подходят творчески към възможностите, които тези регламенти (и ЕФМДР) представят, така че да се осигури оптимизирането на всички мерки, които засилват устойчивостта на сектора на рибарството, аквакултурите, морската среда и крайбрежните общности.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/37

1.

приветства съобщението на Европейската комисия „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“, като същевременно подчертава, че производството на аквакултури следва да се смята за стратегическо (подобно на други производства от първичния сектор), за да се отговори на бъдещите предизвикателства в областта на изхранването, природните ресурси и териториите;

2.

подчертава важността на синия растеж и абсолютната необходимост от европейска стратегия за устойчиво развитие на аквакултурите с оглед постигане на целите по отношение на заетостта и увеличаване на производителността в този сектор, в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за възстановяване на икономиката в ЕС;

3.

призовава намаляването на незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов посредством подход на многостепенно управление да бъде основна цел на насоките;

4.

припомня, че е подкрепял аквакултурите в редица вече приети становища, като отправя искане тази политика да бъде призната като такава и да бъде финансирана и насърчавана по подходящ начин, за да се превърне в алтернатива на традиционните риболовни дейности. По тази причина Комитетът следва да бъдат признат като ключов партньор за насърчаване на тази политика;

5.

насочва вниманието към оценките на ФАО, съгласно които понастоящем 47% от всички риби, предназначени за консумация от човека, произлизат от аквакултури и изразява съжаление, че производството на аквакултури в ЕС представлява само 2,3% от обема и 4% от стойността на производството в световен мащаб (1);

6.

изразява дълбоката си загриженост от факта, че Европа, която беше лидер в производството на риба, отгледана в рибни стопанства, сега трябва да внася повече от 60% от продуктите на аквакултурите, макар и да е напълно способна да произвежда тези храни на територията на Съюза, като осигурява работни места на своите граждани и спазва по-високи стандарти;

7.

признава необходимостта от разгръщане на потенциала на сектора на аквакултурите, за да се превърне този намиращ се в стагнация сектор в процъфтяващ икономически отрасъл;

8.

приветства признаването на необходимостта от намаляване на разликата между обема на рибни продукти, потребявани на пазара на ЕС, и обема на улова от риболовните дейности в ЕС и признаването на ролята, която секторът на аквакултурата трябва да играе в постигането на тази цел;

9.

подчертава, че на европейско равнище устойчивостта на развитието се е превърнала в неотменен елемент на всеки социално-икономически процес на растеж, към който да бъдат ориентирани, сектор по сектор, политическите ангажименти и ресурси;

10.

смята, че устойчивостта на развитието на аквакултурите придобива стратегически смисъл, предвид прекия интерес на всички региони и местни общности (включително тези, които не са морски) и взаимозависимостта между политиките в областта на околната среда, качеството на водите (морски и вътрешни) и икономическата ефективност на отрасъла;

11.

припомня, че европейският сектор на аквакултурите не е хармонизиран, а се характеризира с редица разнородни развъдни техники, сред които системи със затворен и отворен цикъл, екстензивни или интензивни; припомня, че аквакултури се отглеждат на сушата, в езера, блата, долини или водохранилища, по крайбрежието или в открито море, и че секторът включва развъждане на сладководни и соленоводни риби и ракообразни, като се разпростира от студените води на Скандинавия до умерено топлите на южноевропейските морета. Независимо от тези различия обаче, европейските аквакултури трябва да бъдат подпомагани, за да се превърнат в конкурентоспособен и стойностен икономически сектор, както и в източник на заетост, ноу-хау и гордост на местно равнище;

12.

признава необходимостта от комуникационна кампания, която да изтъква богатството и разнообразието и да предлага по-голяма прозрачност при етикетирането на продуктите на аквакултурите, позволяващо да се прави разграничение между продуктите на интензивното рибовъдство и тези от развъдници с условия, по-близки до естествените (например резервоари в морето и др.);

13.

изразява идеята, че ЕС трябва да поеме водеща роля в развитието на екологично и устойчиво рибовъдство, проправяйки пътя към „синята революция“ благодарение на използването на разработени в рамките на Съюза новаторски системи и технологии за производство, хранене, излюпване и събиране на рибата;

14.

споделя загрижеността относно застоя на производството на аквакултури в ЕС, което продължава да не се възползва в достатъчна степен от конкурентното предимство, изразяващо се във високото качество и стандарти за хигиенна безопасност на европейските хранителни рибни продукти;

15.

препоръчва ЕС да запази най-високо равнище на контрол спрямо вносните продукти от аквакултури, които често са суровини за по-нататъшна преработка от европейските предприятия, и да гарантира стандартизирана рамка от здравни, санитарни, трудови и екологични условия както за вносните продукти, така и за продуктите, „произведени в ЕС“;

16.

обръща внимание на положителните последици в икономически и социален план, които може да възникнат вследствие на продължителен растеж на отрасъла на аквакултурите (и на производствените вериги, свързани с него), предвид възможността да се отговори на нарастващото вътрешно търсене, което днес се задоволява чрез внос, и да се предизвикат процеси на растеж на заетостта в Европейския съюз;

17.

приветства ангажимента, поет от Комисията, за задействане на процес на доброволно сътрудничество, при което държавите членки участват в изготвянето на многогодишните национални стратегически планове; въпреки това препоръчва създаването на показатели за измерване на напредъка да не води до прекомерно увеличаване на бюрократичните тежести за предприятията и местните администрации;

18.

изразява съжаление, че не се споменава ролята, която местните и регионалните власти могат да играят за устойчивото развитие на аквакултурите, например чрез насърчаване на информираността за продуктите от аквакултури посредством информационни програми в училищата и за поощряване на потреблението на местни и сезонни продукти (къса верига на доставки);

19.

препоръчва се приносът на регионите, които в някои държави членки разполагат с правомощия в областта на икономическото развитие, да може да бъде засилен в рамките на Консултативния съвет по аквакултури, който се предлага да бъде създаден;

20.

оценява се значението, което спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда, общественото здраве, защитата на потребителите и устойчивостта на околната среда може да има за устойчивото развитие на аквакултурата; въз основа на това законодателство трябва да бъдат последователно набелязани общите цели на многогодишните национални стратегически планове;

21.

подкрепя също така необходимостта от масово насърчаване на прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда, без налагане на излишни тежести за операторите от сектора; от решаващо значение в това отношение може да се окаже ноу-хауто на самите производители и на местните и регионалните власти в рамките на Консултативния съвет по аквакултури;

22.

подчертава важността на проведените консултации със заинтересованите страни и изразява желание да се направят повторни консултации до края на 2017 г. по повод предстоящата междинна оценка на националните планове;

23.

подкрепя основните предизвикателства, набелязани от Комисията и съответстващите им насоки, фокусирани върху необходимостта от: а) намаляване на административната тежест; б) улесняване на достъпа до пространството и водата; в) увеличаване на конкурентоспособността на сектора и г) допринасяне за осигуряването на равнопоставеност чрез възползване от конкурентните предимства, предлагани от аквакултурите на ЕС;

24.

посочва, че повече от 90% от дейностите във връзка с аквакултурите се извършват от малки и средни предприятия, чиято обща рентабилност и устойчиво развитие зависят от прозрачността, ефикасните административни процедури и предсказуемостта. Без ясна рамка икономическите оператори не са в състояние да направят информиран избор, за да инвестират и да разширяват дейностите си, създавайки работни места и насърчавайки производството;

25.

изразява съжаление, че пречките пред създаването на нови аквакултурни стопанства, вече посочени в съобщението от 2002 г. и съответното становище на КР, не само продължават да съществуват, но дори още по-силно възпрепятстват достъпа до тази търговска дейност. Прекомерната средна продължителност от 2-3 години на нужната процедура за създаване на ново рибовъдно стопанство (в сравнение с едва 6 месеца в Норвегия, производител — европейски лидер в този отрасъл) обезсърчава много потенциални предприемачи и поставя целия ЕС в неизгодно положение спрямо конкурентите му в света. Законодателство, което да може да намали средната продължителност и различията между държавите членки изглежда все по-необходимо;

26.

призовава Комисията да вземе под внимание максималния устойчив улов в стратегическите си насоки;

27.

изразява съгласие с възможността Комисията, въз основа на данните, събрани от държавите членки, да работи с компетентните органи, за да идентифицира добрите практики и да бъдат постигнати възможни подобрения по отношение на административната ефективност; освен това този анализ би трябвало да се прилага и по отношение на процедурите, свързани с отпускане на помощите от Общността за предприятията за аквакултури;

28.

припомня, че в Европа често местните и регионалните власти имат правомощия за издаването на лицензите за рибовъдните стопанства и подкрепата за малките и средните предприятия за аквакултури, работещи на тяхна територия. Изправени пред строги стандарти за опазване на околната среда, пред натиска на НПО в областта на околната среда и на сектора на туризма, от една страна, и икономическия упадък в традиционния риболов и нарастващата безработица, от друга, местните и регионалните власти биха могли да извлекат полза от ясни насоки за устойчивото развитие на европейските аквакултури;

29.

изтъква, че и по отношение на насърчаването на добрите административни практики, местните и регионалните власти могат да дадат значителен принос, като се започне от задължението да предоставят информацията, която държавите членки са приканени да събират до края на 2013 г.;

30.

изтъква, че тенденцията е аквакултурите да са по-уязвими по отношение на замърсяването на околната среда в сравнение с риболова и че е важно да се насърчават държавите членки да изготвят „карти на риска“ и „карти на въздействието“ за вътрешните зони, териториалните води и крайбрежната ивица; тези карти биха могли да бъдат предадени на Европейската агенция за морска безопасност и би трябвало да включват информация за инфраструктурите и начините на използване с потенциално отражение върху качеството на водата, прилагани смекчаващи мерки, кампании за наблюдение, нови големи проекти и др.;

31.

признава, че секторът на аквакултурите би извлякъл полза от координираното планиране на пространството, което е от основно значение и в областта на морското дело за намаляване на конфликтите между припокриващите се начини на използване, за увеличаване на устойчивостта им, намаляване на несигурността, улесняване на инвестициите и ускоряване на развитието на предприятията за аквакултури;

32.

препоръчва да се използва максимално възможността групи за действие в крайбрежните райони (GAC) да се привлекат за участие в териториалното планиране. Тези групи могат да позволят включването на териториалните власти в планирането и управлението на ресурсите, като изпълняват ролята на говорители на голям брой заинтересовани страни;

33.

подчертава важното значение на сътрудничеството между аквакултурите и рибарството, чието синергично развитие се отразява благоприятно на предприятията, на крайбрежните и островните общности, предвид това, че работните звена, напускащи рибарството, могат да бъдат усвоени от нарастващ сектор на аквакултурите; освен това, ако се развива в синергия, сътрудничеството между сектора на аквакултурите, от една страна, и преработващата промишленост и търговската дейност, от друга, може да създаде добавена стойност за продуктите от аквакултури;

34.

призовава Комисията да изиска от държавите членки при изготвянето на многогодишните национални стратегически планове да обърнат повишено внимание на въздействията върху работещите в крайбрежната ивица предприятия в сферата на аквакултурите, на мерките за смекчаване на въздействието и на компенсационните мерки, които могат да бъдат от полза на самите дружества;

35.

изразява съгласие със значението, което може да има определянето на зоните, по-подходящи за сладководни аквакултури, като се надява измежду добрите национални практики, които държавите членки следва да набележат, да има поне няколко, които да засягат сладководните аквакултури;

36.

изразява съгласие относно възможността за намаляване на административната тежест за предприемачите, подчертавайки като част от процеса на пространственото планиране темата за екологичното въздействие на предприятията за аквакултури;

37.

би искал в стратегическите насоки да може да се включи напомняне за значимостта, която в рамките на съгласуваното планиране на крайбрежната ивица може да придобие разработването на басейни с бракична вода (блата и лагуни), които могат значително да допринесат за социално-икономическата устойчивост в период на криза, както и за повишаване на производството на аквакултури в ЕС;

38.

споделя оценката на положителните последици по отношение на предприятията за аквакултури от една по-ефективна организация на пазара и от по-добре структурирани организации на производителите;

39.

призовава Комисията да продължи преките консултации с организациите на производители, работещи в сектора на аквакултурата, насочени към изтъкване на главните пречки пред развитието, с които се сблъскват самите организации и механизмите, чрез които те евентуално са били премахнати;

40.

признава, че производствените и търговски планове, изготвени от организациите на производителите, са основни инструменти за подобряване на конкурентоспособността на предприятията за аквакултури (заедно със споразуменията на производствената верига в сектора, междубраншовите споразумения и марковите политики), както и за предоставяне на ефикасен отговор на нарастващите очаквания на потребителите по отношение на качеството и разнообразието на хранителните продукти;

41.

подчертава ролята, която местните и регионалните власти и техните агенции (работещи в областта на научните изследвания и изпитвания) могат да играят както за подпомагане на пазарноориентирана научноизследователска дейност, иновации и трансфер на знания, така и в подкрепа на държавите членки при насърчаването и осъществяването на синергии между различните национални научноизследователски програми;

42.

насърчава Комисията и занапред да обръща повишено внимание на сериозния проблем за екстензивните аквакултури и биологичното разнообразие, който се изразява във въздействието на птиците, които се хранят с риба, и други животински видове, които се хранят с риба (например европейската видра), и да извърши оценка на ефективността на дерогациите, евентуално възприети от държавите членки при прилагането на Директивата относно опазването на дивите птици и Директивата за опазване на естествените местообитания; в допълнение следва също да се разгледа незабавно и въпросът за това дали строгото опазване на хранещите се с риба „проблематични животински видове“ в някои конкретни региони все още изглежда съобразено със законодателството на ЕС, за да може необходимите изключения в държавите членки да бъдат лесно обосновавани въз основа на изменените класификации;

43.

оценява като много подходяща подкрепата и разработването на съобразени с нуждите на пазара на аквакултури програми за професионално образование и обучение, оказвана от държавите членки и местните и регионалните власти, от които трябва да се изисква да предоставят информация за текущото предлагане и следваните насоки за развитие;

44.

по отношение на трансфера на знания, добри практики и иновации смята, че Комисията може да действа както чрез изграждане на предвидената Европейска обсерватория на пазарите, така и чрез насърчаване на държавите членки да насочват бъдещите оперативни програми към по-всеобхватна подкрепа на предприятията за аквакултури (особено колективните), които изпълняват проекти за трансфер на знания и иновации;

45.

признава необходимостта потребителите да бъдат надлежно информирани за качеството на всички продукти от аквакултури, европейски или не; точната информация само ще укрепи конкурентоспособността на сектора;

46.

смята за уместно, в областта на етикетирането и схемите за доброволно сертифициране, многогодишните национални стратегически планове да съдържат актуализирана рамка и цялостна оценка за моментното състояние, а също така да насърчават хармонизирането на равнище ЕС;

47.

изразява желание в рамките на стратегическите насоки за устойчивото развитие на аквакултурите в ЕС да се подчертае ролята, която организациите на производителите и групите за действие в крайбрежните райони (GAC) могат да играят за интегрираното насърчаване на производството на аквакултури и на териториите, където това производство се извършва — цели, за които регионите могат да дадат конкретен принос;

48.

що се отнася до възможностите за проследяване на продуктите и късите вериги на предлагане на храни, смята, че държавите членки и регионите трябва да се възползват от положителния опит, натрупан от сектора на селското стопанство, и да улеснят неговото прилагане от предприятията за аквакултури с цел подобряване на тяхната конкурентоспособност;

49.

смята, че местните планове за управление на рибарството трябва да бъдат разглеждани и с оглед на синергиите със сектора на аквакултурите, предвид това, че засягат въпроси като зоните за възпроизводство, сезонността на производството, зареждането на пазарите, работните единици, излизащи от риболовния сектор и др.;

50.

подчертава, че е важно да се обръща максимално внимание на приноса, който растящото търсене на продукти на биологичното производство може да даде по отношение на растежа на сектора;

51.

изразява съгласие с разпределението на целите (за държавите членки; Комисията и Консултативния съвет по аквакултури); смята, че сред целите за държавите членки може да се включи и насърчаването на местни публично-частни партньорства, от които се зараждат GAC (групи за действие в крайбрежните райони), които могат да допринесат за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите;

52.

изразява задоволство от факта, че Комисията е взела предвид препоръката на КР (отправена в становище CdR20/2003) за създаване на отделен консултативен комитет за аквакултурите, имащ за задача да предоставя обективна информация на вземащите решения. Освен това припомня, че Комитетът „изразява готовност да стане форум за разпространение и гарант за участието и осведомяването на обществеността относно свързаните с аквакултурата аспекти, за да допринесе [...] за подобряването на управлението на сектора аквакултура“ (2).

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/42

1.

отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда укрепване на ролята на Европейския съюз в политиката в областта на имиграцията и интеграцията на граждани на трети страни, като има за цел ефективното управление на миграционните потоци, справедливото третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите членки, както и предотвратяването на незаконната имиграция и трафика на хора. За целта Договорът предвижда Европейският парламент и Съветът да предприемат мерки, по-конкретно във връзка с условията за влизане, пребиваване и свободно движение на територията на ЕС, както и да приемат правила за издаване от държавите членки на визи и разрешителни за дългосрочно пребиваване, в това число и правила за събиране на семейството. Относно интегрирането на граждани на трети страни в Договора се казва изрично, че ЕС може да определя мерки в подкрепа на държавите членки, но че няма за цел хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки;

2.

констатира, че държавите членки продължават да отговарят за определянето на броя на имигрантите от трети страни, които приемат на територията си с цел работа. Интеграцията на имигрантите като цяло е от компетентността на националните органи в повечето от държавите членки, но главно националните, регионалните и местните власти са тези, които имат задачата да прилагат интеграционните политики в области като образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и пазара на труда;

3.

припомня, че в Програмата от Стокхолм, която определя приоритетите на Съюза в областта на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010–2014 г., се признава, че добре управляваните миграционни потоци могат да имат положителен принос за изграждане на справедливо и приобщаващо общество и конкурентоспособна икономика; подчертава важността на ефективната социална, икономическа и културна интеграция на легалните имигранти, за да се осигурят ползи от имиграцията както за имигрантите, така и за приемащите общества;

4.

отново изтъква, че в новата Европейска програма за интеграцията на гражданите на трети страни се изразява оценката, че имиграцията допринася положително за развитието на ЕС и в нея се предлагат мерки за по-добра интеграция на имигрантите. Европейската комисия разглежда интеграцията като процес в развитие, който е обща отговорност на различните равнища на управление и който изисква от заинтересованите страни непрекъснати, съобразени с протичащите процеси усилия и постоянно сътрудничество;

5.

смята, че едно от предизвикателствата, пред които Европа е изправена в наши дни, е застаряването на населението, което в съчетание с неотдавнашната световна икономическа криза води до липса на квалифицирана работна ръка и оттук — до намаляване на европейската икономическа динамика, конкурентоспособност, креативност и иновативност. В този контекст приемането на граждани на трети страни с цел научни изследвания, образование, стаж, доброволческа дейност, участие в програми за обмен или работа като „au pair“ спомага да се удовлетворят нуждите от човешки капитал;

6.

посочва, че европейските страни са изправени пред дефицит на работна сила в някои сектори и имат незаети работни места, които не могат да бъдат попълнени с местни работници или работници от ЕС с подходяща квалификация, особено в конкретни области като здравеопазването, науката и технологиите;

7.

отново отбелязва, че укрепването на човешкия капитал беше еднозначно посочено като политическа цел на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на ЕС;

8.

отбелязва, че Директива 2005/71/ЕО предвижда ускорена процедура за приемане на научни работници — граждани на трети страни, които са подписали споразумение за прием с одобрена от държавата членка научноизследователска организация. Споразумението за прием гарантира, че съществува реален научноизследователски проект и че научният работник има необходимата научна компетентност, за да го реализира и разполага с достатъчно средства и здравна застраховка. Освен това научните работници могат да пребивават в друга държава членка в рамките на научноизследователския проект и да преподават в съответствие с националното законодателство;

9.

посочва, че в Директива 2004/114/ЕО се установяват задължителни разпоредби за приема на студенти от трети страни. Прилагането на директивата по отношение на учениците, доброволците и неплатените стажанти е оставено на преценката на държавите членки. Ако отговарят на условията, студентите имат право на разрешително за пребиваване, разполагат с определени права по отношение на заетостта и могат да се придвижват между различните държави членки за целите на образованието си;

10.

отбелязва, че няма директива за приема на неплатените стажанти и работещите като „au pair“ и държавите членки не разполагат с единна или сходна правна рамка, която да урежда работата им, както и че голяма част от държавите членки не са приели Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно домашните работници, която ще влезе в сила през септември 2013 г.;

11.

отбелязва, че настоящото становище се основава на рамката, създадена от предходни становища на КР, и има за цел да представи гледната точка на КР относно начина, по който се уреждат влизането и пребиваването на граждани на трети страни на европейска територия с цел научни изследвания, образование, ученически обмен, платен и неплатен стаж, доброволческа дейност и работа по програми „au pair“. Освен това в становището се правят предложения за ефективно сътрудничество с регионалните и местните власти, както и за ефикасното приложение на директивата;

12.

подчертава, че политиките за приемане на граждани на трети страни трябва да са в съзвучие с основните европейски ценности като зачитането на правата на човека и на многообразието, борбата с дискриминацията или насърчаването на равните възможности и толерантността. Освен това тези политики трябва да съответстват на основните европейски политики в областта на сближаването, заетостта, развитието, външните отношения, както и в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

13.

смята, че прилагането на принципа на равно третиране е от решаващо значение за качеството на демократичните системи, както и че това представлява фундаментално достижение и е неразделна част от културата на Европейския съюз;

14.

смята, че методът на многостепенното управление е най-подходящ за постигане на максимално добри резултати относно влизането и постоянното пребиваване на граждани на трети страни. Този подход следва да е съобразен с принципа на субсидиарност, на който се основава сътрудничеството между Европейския съюз, държавите членки и местните и регионалните власти;

15.

изразява убеждение, че за да се получат конкретни резултати от инициативите в областта на миграцията, всички те следва да се основават на стратегическите цели и съвместните ангажименти с трети държави. Усилията за повишаване на привлекателността и достъпността на Съюза за гражданите на трети страни трябва да се полагат през призмата на диалога на ЕС с трети страни и в съответствие с целите на външната му политика и политиката му в областта на миграцията по външните му граници, формулирани в обновения Глобален подход към миграцията и мобилността (ГПММ);

16.

счита, че е целесъобразно да се обърне внимание на слабостите в сегашната законодателна рамка, за да се стимулира мобилността на научните работници и студентите от трети страни чрез насърчаване на тяхното насочване към ЕС. Нарастващите миграционни потоци от висококвалифицирани работници от трети държави ще помогнат на Съюза да покрие нуждите си;

17.

подкрепя предложението за директива (COM (2013) 151) относно подобряването на приложимата правна рамка за гражданите на трети страни, които желаят да влязат и да пребивават временно в ЕС за период над три месеца с цел научни изследвания и образование, за да придобият опит и/или да участват в различни дейности, за да подобрят уменията и компетенциите си, наред с останалото, като научни работници, студенти, доброволци, платени или неплатени стажанти или работещи по програми „au pair“;

18.

подкрепя усилията на ЕС да остане привлекателен за студентите и научните работници. Европейският съюз продължава да има значителен потенциал в областта на уменията и инфраструктурата, които са жизненоважни за развитието на международните центрове за върхови постижения в различни сектори на научноизследователската дейност и клонове на науката. За да остане ЕС конкурентоспособен в международен план, неговите държави членки трябва да разширят икономическото и научното сътрудничество помежду си и да приемат общи програми и цели. Освен това, като има предвид, че други части на света на свой ред стават все по-привлекателни за студенти, научни работници и висококвалифицирани имигранти, ЕС трябва да преодолее ефективно и директно пропуските, които бяха идентифицирани по отношение на привличането в Европа на съответните групи;

19.

смята, че директивата е подходящият правен инструмент за отстраняване на слабостите от съществуващия режим и за осигуряване на съгласувана правна рамка. Тя предвижда въвеждането на обвързващи общи правила относно критериите за прием, процедурите и одобренията, но все пак оставя на държавите членки необходимата свобода на действие по отношение на нейното прилагане;

20.

изразява съжаление, че Европейската комисия не говори директно за приемане на модел на подход към темата отдолу нагоре и че в извършената оценка на въздействието не се отчитат специфичните последици от политиката за влизането и пребиваването на граждани на трети страни върху местното и регионалното равнище;

21.

приветства факта, че с новата директива се създава обща рамка за всички разглеждани групи граждани на трети страни. Една система, която ефективно привлича талантливи имигранти, трябва задължително да се основава на общи и опростени условия и изисквания за прием;

22.

признава необходимостта от създаване на прозрачна и съгласувана законодателна рамка относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни, ако Съюзът стане по-привлекателен и по-достъпен за гражданите на тези страни. Законодателството на ЕС трябва да обхваща условията за влизане и престой, за издаване на визи и разрешителни за пребиваване с голяма продължителност, правата на гражданите на трети страни, които пребивават законно в страна от ЕС, както и разпоредбите, определящи тяхната мобилност в Съюза;

23.

изразява задоволство от факта, че общите разпоредби на директивата ще се прилагат към платените стажанти и към работещите като „au pair“, и смята, че създаването на правен статут на тези две категории ще предостави нужните гаранции за справедливото третиране на гражданите на трети държави;

24.

подкрепя създаването на процедурни гаранции за предоставянето или отказа на разрешение за пребиваване (член 29);

25.

оценява като положително приемането на мерки, които засилват мобилността в рамките на Съюза за всички съответни групи, като за бенефициерите на европейските програми за мобилност като „Еразмус Мундус“ и „Мария Кюри“ се въвеждат по-благоприятни правила (член 29);

26.

изразява съгласие с опростяването на процедурите за получаване на разрешения за пребиваване и приветства задължението за предоставяне на информация от страна на държавите членки относно условията за влизане и пребиваване (член 30);

27.

изразява съгласие с въвеждането на принципа на пропорционалност при налагането на такси за разглеждане на молбите (член 31);

28.

изразява задоволството си от факта, че на всички групи се признава правото на равно третиране спрямо гражданите на приемащата страна по отношение на достъпа до стоки и услуги, с изключение на процедурите за придобиване на жилище (член 21, параграф 2);

29.

подкрепя разпоредбите, с които на студентите се предоставя правото на работа най-малко 20 часа на седмица в приемащата страна, а на членовете на семействата им се осигурява достъп до пазара на труда, като след приключване на техните проучвания на научните работници ще им бъде разрешено да пребивават в съответната държава за максимално дванадесет месеца, за да търсят работа;

30.

изразява съгласие с разпоредбите на членове 32 и 33, чиято цел е да се събират статистическите данни, необходими за определяне на броя на гражданите на трети страни, които получават разрешения за влизане съгласно новата директива;

31.

смята за важно това, че спрямо научните работници не се прилагат ограниченията, предвидени в Директива 2011/98/ЕО относно единното разрешение във връзка със социалното осигуряване;

32.

смята, че е необходим интегриран подход, за да се постигнат целите на директивата, чиято крайна цел е развитието на конкурентоспособна европейска икономика в международната среда. Усилията за привличане на човешкия потенциал от трети страни не се свеждат единствено до условията за влизане и пребиваване на гражданите на тези държави, а се отнасят и до мерките за подкрепа, необходими за тяхното интегриране в местното общество, които могат да се отнасят до широк кръг от политики, като например в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, икономическото, социалното и териториалното сближаване;

33.

насърчава държавите членки да осигурят подходяща правна рамка, за да се гарантира равното третиране на платените стажанти и работещите като „au pair“, и ги призовава да приемат Конвенцията на Международната организация на труда относно домашните работници;

34.

смята, че прилагането на многостепенното управление е съществена предпоставка за регулиране на успешното влизане и пребиваване на граждани на трети държави на европейска територия. Комитетът на регионите би искал да подчертае, че за ефективното изпълнение на политиката за привличане на талантливи имигранти, местните и регионалните органи играят активна роля в насърчаването на мобилността на групи от лица, посочени в предложението за директива. Определянето на условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни в ЕС и впоследствие — за тяхното приемане и интегриране в обществата на държавите членки, е важна сфера на дейност и представлява интерес за местните и регионалните власти. Регионалните власти играят решаваща роля за създаването на подходящи условия за осигуряване на гражданите на трети страни на достъп до информация и услуги в областта на образованието, здравните грижи, заетостта, жилищното настаняване и другите обществени услуги;

35.

изразява убеждението, че постигането на съгласуван европейски подход следва да се придружава от анализ на разходите, така че да се отчете финансовата и административната тежест, която би могла да бъде породена от прилагането на новите разпоредби за държавите членки и за местните и регионалните власти. КР напомня, че МРВ са свързващото звено, което дава възможност на имигрантите да изграждат силна и конструктивна връзка с приемното общество. Тази роля би могла да наложи допълнителни разходи на регионите и общините, които често са натоварени със задачата да се справят с предизвикателствата на интеграцията — особено трудна задача, която е още по-необходима в период на икономически спад и строги бюджетни ограничения.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/48

1.

счита, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-долу „Фондът“) е основният инструмент, който дава възможност на Съюза да реагира при големи природни бедствия в държави членки или в страни кандидатки за присъединяване и да засвидетелства по този начин своята солидарност със засегнатите страни, региони и общини (в съответствие с член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз);

2.

установява, че в настоящия си вид Фондът като цяло е доказал своята ефективност, но функционирането му би могло да се подобри, по-специално като се опростят административните процедури, необходими за мобилизирането на средства от Фонда, за да се намали съществено периодът от време от настъпването на природното бедствие до отпускането на помощта. Правилата, по които работи Фондът, биха могли да се формулират по-ясно и самият Фонд би могъл да бъде насочен така, че да отговаря по-добре на нуждите на засегнатите зони;

3.

изразява съжаление, че Европейската комисия предлага максималното годишно финансиране за Фонда да остане непроменено спрямо размера за 2002 г., или 500 милиона евро (по цени от 2011 г.), което излага на риск възможността му да отпуска помощ веднага след настъпването на значително природно бедствие, още повече че подобни събития стават все по-чести;

4.

счита, че настоящият регламент и предложените изменения са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

5.

отбелязва, че големите природни бедствия оказват разрушаващо въздействие най-вече върху засегнатите от тях общини и региони. Много често в пострадалите зони природните бедствия нанасят сериозни щети на основните инфраструктури, а също и на природното и културното наследство;

6.

припомня, че местните и регионалните власти по правило са собственици на засегнатите инфраструктури и следователно носят отговорност за възстановяването на тяхното функциониране. Те трябва също да поемат услугите по спасяване и временно настаняване на евакуираните лица и почистването на пострадалите зони;

7.

поради това смята, че въпреки че основните бенефициери на подкрепата на Фонда са държавите членки или страните кандидатки, отпусканата помощ позволява в крайна сметка да се финансират мерки, прилагани на регионално и местно равнище;

8.

подчертава, че най-важните аспекти за регионалните и местните власти са бързината, с която реагира Фондът, и възможността наличните ресурси да се насочват така, че да отговорят по-добре на реалните нужди;

9.

поради това приветства горещо предложенията на Комисията, които допринасят за ускоряването и по-доброто насочване на отпусканата от Фонда помощ, и отправя някои препоръки, които са от значение най-вече за местните и регионалните власти;

10.

обръща внимание върху необходимостта да бъде взето предвид особеното положение на най-отдалечените региони, които са по-уязвими към екстремните метеорологични явления;

11.

приветства уточняването на обхвата на оказваната от Фонда подкрепа, което позволява да се премахне съществуващата правна несигурност и да се избегне подаването на заявления, които не отговарят на условията;

12.

одобрява усилията на Комисията за опростяване на определението на понятието „регионално природно бедствие“ посредством въвеждането на ясен критерий, основан на БВП. Това ново определение ще улесни оценяването на заявленията от страна на Европейската комисия и ще допринесе за повишаването на прозрачността и ефективността на Фонда. Потенциалните заявители ще могат по-лесно да извършват предварителна оценка за това дали природното бедствие дава право на мерки за помощ;

13.

предлага дадено природно бедствие да бъде определяно като „регионално природно бедствие“, ако размерът на щетите надхвърля 1,0% от регионалния БВП за регионите на ниво NUTS 2. Според Комитета този критерий би отразил по-добре волята за предоставяне на помощ с приблизително еднакъв обхват в случай на регионално природно бедствие;

14.

счита, че посочените показатели следва да бъдат коригирани в случай на природни бедствия на някой от островите от архипелазите, региони на равнище NUTS 2, с цел да се предотврати ситуация, в която съображение от изключителен регионален характер би направило невъзможно действието на фонда на тези места;

15.

обръща внимание на факта, че природните бедствия все по-често засягат зони, които значително се различават от регионите на ниво NUTS 2 (в някои държави членки те са определени само в административен план) и че дори преминават през границите на няколко от така определените региони. Следователно ако регионалният критерий отчита единствено границите на регионите на ниво NUTS 2, има опасност той да не бъде обективен;

16.

предлага да се въведе критерий за регионалните природни бедствия, засягащи зони от ниво NUTS 3, за случаите, в които няколко региона на ниво NUTS 3, разположени в непосредствено съседство и засегнати от едно и също природно бедствие, образуват територия, чийто размер отговаря на ниво NUTS 2 (население най-малко 800 000 жители). В този случай съответният процент от БВП се изчислява въз основа на среднопретеглените стойности на отделните региони на ниво NUTS 3;

17.

отбелязва, че поради трансграничния характер на много от природните бедствия евентуална намеса на ЕС в тези случаи би имала голяма добавена стойност и би означавала ясен положителен сигнал за гражданите;

18.

предлага за определянето на понятието „трансгранично природно бедствие от изключителен характер“ да се използва упоменатият по-горе критерий за ниво NUTS 3, според който съседни региони на ниво NUTS 3 биха могли да принадлежат на различни държави членки;

19.

приветства възможността Фондът да се използва не само за „непосредствени“ дейности, но и за такива, които са пряко свързани с природното бедствие, но поради своя характер трябва да се осъществяват в по-дългосрочен план;

20.

подчертава, че вследствие на природните бедствия на местно и регионално равнище съществува реална необходимост от възстановяване на функционирането на инфраструктурите така че те да бъдат по-устойчиви при бъдещи бедствия; в някои случаи може дори да се наложи преместване на инфраструктурите на по-подходящо място;

21.

предлага списъкът на дейностите, които отговарят на условията за отпускане на средства от Фонда, да се допълни и в него да се включи не само възможността за възстановяване на инфраструктурите, но и за възстановяване на функционирането им по такъв начин, че да станат по-устойчиви при следващи природни бедствия. Предлага също към дейностите, които отговарят на условията за отпускане на средства от Фонда, да се добави и преместването на инфраструктурите, разположени на места, които в бъдеще отново ще бъдат застрашени от природни бедствия;

22.

обръща внимание на факта, че за някои местни и регионални власти външната техническа помощ често е безусловно необходима, за да могат да се справят с природното бедствие и да извършат необходимите дейности, свързани с възстановяването на засегнатите зони;

23.

предлага разходите, свързани с външната техническа помощ, да бъдат включени в разходите, които отговарят на изискванията за отпускане на средства от Фонда, в размер на най-много 2% от общото финансиране от Фонда;

24.

отбелязва, че подготвянето на заявлението се оказва твърде продължителна процедура за публичните власти, по-специално що се отнася до оценката на щетите и събирането на факти в подкрепа на заявлението, и че тези действия следва да бъдат извършени в момент, когато публичните власти трябва да предприемат необходимото за справянето с последствията от природните бедствия. Трудността нараства в случаите на природни бедствия, които се развиват в продължение на дълъг период от време, като засушаванията, но също и при явления като наводненията, които понякога могат да продължат няколко седмици или дори месеца. Щетите могат да бъдат оценени едва след оттичането на водите. Следователно сериозността на природното бедствие може да бъде установена едва впоследствие;

25.

поради това одобрява предложението на Комисията да се отчита спецификата на природните бедствия, които се развиват през продължителен период от време;

26.

обръща внимание и на факта, че по отношение на останалите природни бедствия в законодателното предложение се запазват действащите разпоредби и не се разрешават проблемите, свързани с подготвянето на заявлението в случай на продължителни наводнения;

27.

затова предлага в случай на продължително наводнение да се даде възможност заявлението да се внесе в срок от десет седмици, считано от момента, в който приключи заплахата от природно бедствие (например, когато бъде преустановено извънредното положение, обявено от дадена държава членка или орган на регионално самоуправление и др.);

28.

споделя виждането на Европейската комисия за това, че по отношение на природните бедствия вземането на необходимите мерки за превенция е абсолютно наложително и че трябва непрекъснато да се полагат усилия за подобряването на тези мерки;

29.

изразява опасение, че задължението за включване в заявлението на информация за предотвратяването на рисковете от природни бедствия може да представлява увеличена административна тежест за заявителя и да забави изготвянето и обработването на заявленията, което би противоречало на първоначалната цел, а именно опростяване на административните процедури за мобилизиране на средства от Фонда;

30.

предлага на етапа на разглеждане на заявлението от заявителя да се изисква само кратко описание на прилагането на законодателството на ЕС (член 4, параграф 1, буква д), като се премахне задължението за предоставяне на допълнителна информация (член 4, параграф 1, буква е), тъй като тя би трябвало да бъде включена в доклада за усвояването на средствата от Фонда;

31.

присъединява се към предложението на Комисията за въвеждане на възможност за авансово изплащане на суми, което би позволило на Фонда да реагира бързо; предлага обаче системата за авансово изплащане на суми да остане извън многогодишната финансова рамка и конкретно предложените структурни фондове;

32.

приветства намерението на Комисията да ускори административната процедура за одобряване на отпускането на средства от Фонда, така че помощта да достига по-бързо до засегнатите региони; във връзка с това обаче обръща внимание на факта, че реалният срок за усвояване на средствата от Фонда е по-кратък;

33.

предлага срокът за усвояване на средствата от Фонда да се удължи до 24 месеца, най-вече поради времето, необходимо за възстановяването на основните инфраструктури, както и за възстановяването на жизненоважните услуги и доставки, заради задължението за осигуряване на необходимата документация и за спазване на правилата за обществените поръчки.

34.

Европейските органи и националните, регионалните и местните власти неведнъж са давали становището си относно необходимостта от максимално опростяване на управлението, така че да се даде възможност за оптимизиране на резултатите (1). Това опростяване е още по-важно при Фонд „Солидарност“, който действа в изключително спешни ситуации и сред чиито допустими разходи се нареждат тези, насочени към задоволяване на непосредствени лични нужди. Затова следва да се позволи използването на единични цени за разходи, свързани с нуждите на засегнатото население, които нямат връзка с възстановяването на инфраструктурата.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/57

1.

на фона на пряко или непряко заетите в пристанищата на ЕС, които наброяват понастоящем 3 милиона, и прогнозното нарастване с 50% до 2030 г. на обема на стоките, обработвани от пристанищата, Комитетът на регионите приветства факта, че Европейската комисия изгражда своя „пакет за пристанищата“ въз основа на следните приоритети:

2.

въпреки това изразява съмнения, че Европейската комисия следва цялостен подход спрямо пристанищната политика, като се има предвид, че в „пакета за пристанищата“ липсва позоваване както на стратегията „Европа 2020“, така и на инициативата „Син растеж“. Не се споменават и прегледът на изключително важните за пристанищата регламенти относно максимално допустимото съдържание на сяра в корабните горива или липсата на съгласуваност с прегледа на насоките за държавната помощ, които са приложими към пристанищния сектор;

3.

отбелязва, че Европейската комисия е направила политически смелия избор да представи проект на регламент, за който известен брой законодателни параметри, като проектът на директива относно концесиите, проектът на регламент относно ТЕМ-Т или проектът на регламент относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на ЕС в областта на обществените поръчки (COM (2012) 124 final), все още не са приети и следователно остават „движещи се цели“;

4.

констатира, че Европейската комисия проведе от 2011 г. насам интензивни консултации със заинтересованите страни. Изразява съжаление обаче, че в тях не участваха пряко нито Комитетът на регионите, нито сдружения, представляващи местни и регионални власти. Изразява също така разочарование по отношение на факта, че въпреки публикуването неотдавна на работен документ на службите на Комисията относно оценката на териториалното въздействие (1), териториалното измерение не е разгледано изрично в оценката на въздействието. Това е още по-жалко предвид предизвикателствата, с които ще трябва да се справи бъдещата европейска политика за пристанищата във връзка с териториалното сближаване. Тези предизвикателства понастоящем се утежняват от явлението „контейнеризация“ и заплахата от задръствания в хинтерланда на най-големите пристанища;

5.

изтъква необходимостта да се вземе предвид разнообразието на пристанища в ЕС, дължащо се на различията в географското им положение, икономическата им дейност, регулаторните им режими и приложимите към тях национални рамки за пристанищната политика. Припомня в този контекст, че съгласно решение № 661/2010/ЕС относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (член 12, параграф 2), пакетът за пристанищата ще се прилага за морски пристанища, които съответстват на една от категориите А, Б или В, определени по-долу:

6.

приветства факта, че социалните партньори в пристанищния сектор са създали комитет за социален диалог на равнището на ЕС и припомня колко е важно да се насърчава социалният диалог на национално и местно равнище като инструмент за подобряване на условията на живот и работа, както и за принос към конкурентоспособността на сектора;

7.

подкрепя аргументите на Европейската комисия по отношение на избора на правното основание (член 100, параграф 2 от ДФЕС) и по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, (параграф 3.3 от обяснителния меморандум на проекта на регламент). По отношение на принципа на пропорционалност Комитетът на регионите обаче остава неубеден относно избора на регламент вместо директива, като при предходните предложения на Европейската комисия или при свързаното с темата законодателство (в частност концесиите). Би било противоречиво да се избере правен инструмент като регламента, който е пряко обвързващ в своята цялост, като едновременно с това се признава главната роля на онези държави членки, регионални и местни власти, които участват в развитието на пристанищната инфраструктура. Освен това една директива би могла по-добре да отчете голямото разнообразие на пристанища в ЕС;

8.

подчертава, че от 2000 г. насам ЕС е предоставил около 6,2 милиарда евро посредством структурните и кохезионните фондове за съфинансиране на изграждането на пристанищни инфраструктури. Освен това между 2007 г. и 2012 г. 4% от средствата за TEМ-T (равняващи се на 244,6 милиона евро), са предоставени на пристанища;

9.

обръща внимание на Специалния доклад на Сметната палата № 4/2012 относно ефективността на използването на структурните и кохезионните фондове за съфинансиране на морската пристанищна инфраструктура (2). подчертава препоръката на Сметната палата да „обвърже бъдещата помощ по политиката на сближаване за всички пристанища в съответния регион със съществуването на изчерпателна дългосрочна стратегия за развитие (основана на оценка на нуждите)“;

10.

приветства признанието на Европейската комисия (3), че държавната помощ за услуги от общ икономически интерес (УОИИ), включително средствата от ЕФРР, не би трябвало да бъде взимана предвид в изчисляването на таваните за интензивността на регионалната помощ, ако са изпълнени условията, определени в Решението от 20 декември 2011 г. (4);

11.

припомня колко е важно да бъде изяснен въпросът за приложимостта на режима на държавната помощ спрямо инфраструктура, с оглед на проблемите при тълкуването на решението на Общия съд от 24 март 2011 г. по дела Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt (T-443/08) и Mitteldeutsche Flughafen AG и Flughafen Leipzig-Halle GmbH (T-455/08) срещу Европейската комисия, които доведоха да значителни забавяния в предварителната проверка на около 200 инфраструктурни проекта, финансирани от структурните фондове;

12.

изразява съжаление, че Европейската комисия не е включила пряко в пакета за пристанищата предложения за изясняване на идеята за помощ, що се отнася до финансирането на инфраструктура, включително в пристанищния сектор (Действие 5). Вместо това на 3 юли 2013 г. Европейската комисия публикува въпросник относно функционирането и данъчното облагане на пристанищата, който беше изпратен само на постоянните представителства на всички държави членки. Поради това отправя искане към Европейската комисия през следващите месеци да възприеме по-приобщаващ подход и посредством КР да включи местните и регионалните власти в преразглеждането на правилата, приложими за държавната помощ, отпускана за инфраструктурата като цяло и за пристанищата в частност, по-специално с оглед на правилата за изключване на категорията пристанищна инфраструктура, които вероятно ще бъдат изготвени до края на 2013 г.;

13.

препоръчва драгажните работи, акостирането, пилотирането и тегленето на буксир да бъдат изключени от обхвата на регламента, тъй като тези услуги обслужват цели от общ интерес, а именно безопасност, сигурност и опазване на околната среда. По отношение на пристанищните приемни съоръжения призовава Комисията да бъдат отстранени несъответствията с вече съществуващите директиви или да бъдат изяснени ограниченията в това отношение. Необходимите условия и изисквания по отношение на пристанищните приемни съоръжения са вече регламентирани от Директива 2000/59/ЕО. По-конкретно, разпоредбите в член 8 противоречат на правото на свободен достъп до пазара за всички доставчици на услуги по отстраняване на отпадъци. Доколкото пристанищният оператор избира отделните пристанищни приемни съоръжения и ги включва в системата на таксуване, както се изисква съгласно споменатата директива, са приложими процедурите за възлагане на обществени поръчки от Директива 2004/17/ЕО;

14.

изразява съжаление, че член 2 („определения“) не предоставя дефиниция за „компетентен орган“, въпреки че на него е отредена основна роля в член 8 и член 9;

15.

изразява съжаление относно недостатъчното признание за ролята на местните и регионалните власти с оглед на приложимото законодателство или на създаването на минимални изисквания за предоставяне на пристанищни услуги (член 4, параграф 2, буква г; член 4, параграф 4; член 6, параграф 4);

16.

предвижда допълнително разширяване на портфейла от задължения на публичните служби, дефинирани в член 8, за да бъдат включени специфични критерии, свързани с териториалното сближаване, като достъпността на отдалечените или островните и най-отдалечените региони;

17.

пита се защо по отношение на процедурата за ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги, както се предвижда в член 7, Европейската комисия предвижда в член 10 единствено възможността, а не задължението да предостави на персонала, нает по-рано от досегашния доставчик на пристанищни услуги, правата, с които персоналът би се ползвал в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО;

18.

изразява съмнения относно пропорционалността на изискванията, установени по-специално в член 12, относно това доколко подробна би трябвало да бъде информацията, предоставяна от пристанищните власти за полученото публично финансиране, и на задължението да се поддържат отделни сметки, в частност по отношение на твърде различните структури на разходите в зависимост от местоположението на пристанищата;

19.

призовава Европейската комисия да уточни допълнително какво се има предвид в член 14, параграф 5 под „общи принципи на таксуване“, като се има предвид, че всяко оправомощаване на Европейската комисия да приема делегирани актове следва да бъде формулирано възможно най-точно;

20.

поставя под въпрос добавената стойност на създаването на независим надзорен орган, който да отговаря за наблюдението и надзора върху прилагането на регламента (съображение 19 и член 17). Подобен орган може да породи допълнителна административна тежест за планирането на пристанищното развитие и да има отражение върху бюджетите на държавите членки;

21.

също така изразява съмнение относно необходимостта от установяването на сътрудничество между независимите надзорни органи с цел улесняване на единното прилагане на регламент, който по дефиниция е пряко приложим (член 18).

—

Услугите, свързани с пилотаж, теглене на буксир и акостиране са пристанищни услуги от общ интерес (цел за поддържане на мореплавателната безопасност и за опазване на околната среда), които се регулират стриктно от държавите членки и не могат да бъдат обект на пазарен подход.

—

Включването на драгажните услуги в регламента представлява намеса в правата на собственост на пристанищата, тъй като в повечето случаи те не биха могли да поддържат в изправност своите водни пътища и докове със собствени усилия. Освен това драгажните работи в съответните зони на пристанищата са сравними с мерките за поддържане на кейове и шлюзове, но не и с други пристанищни услуги, които са в пряка връзка с приставането на даден кораб и се изчисляват индивидуално за всяко приставане.

—

Предлага се обхватът на задълженията за обществените услуги да се разшири, като се включат критерии, свързани с териториалното сближаване, както се предлага в обяснителния меморандум на проекта за регламент (вж. края на част 1.4). Освен това би трябвало да се обърне внимание на критериите, които са от особено значение за сигурността на пристанищните дейности и за околната среда, но не са икономически обосновани.

—

Тъй като управителният орган на пристанището може да бъде частен орган и да получава публични средства, възможността, която предоставя член 8, параграф 3 този орган да бъде компетентният орган за определяне на задълженията за обществени услуги, следва да бъде ограничена до публичните органи на управление.

15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/73

1.

приветства Съобщението на Комисията като осезаемо свидетелство за ангажимента на ЕС за насърчаване на интеграцията на ромските общности (1) и борба с дискриминацията, с която те често се сблъскват, чрез национални стратегии за интеграция;

2.

припомня, че при численост от 10-12 милиона в Европа (от които шест милиона живеят в ЕС), ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа. Повечето роми са граждани на ЕС;