ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2014.009.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 9
European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 57
11 януари 2014 г.

Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд на Европейския съюз

2014/C 009/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 377, 21.12.2013 г.

1

 

V   Становища

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2014/C 009/02

Дело C-4/11: Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Hessischer Verwaltungsgerichtshof — Германия) — Bundesrepublik Deutschland/Kaveh Puid (Убежище — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Член 3, параграфи 1 и 2 — Определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна — Членове 6—12 — Критерии за определяне на компетентната държава членка — Член 13 — Субсидиарна клауза)

2

2014/C 009/03

Дело C-322/11: Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по жалба на K (Преюдициално запитване — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане)

3

2014/C 009/04

Съединени дела C-514/11 P и С-605/11 P: Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г. — Liga para a Protecção da Natureza (LPN), Република Финландия/Европейска комисия (Обжалване — Достъп до документите на институциите — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2, трето тире — Изключение относно защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Информация относно околната среда — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Член 6, параграф 1 — Документи, свързани с производство за установяване на неизпълнение на задължения в досъдебната му фаза — Отказ на достъп — Задължение да се извърши конкретно и индивидуално разглеждане на съдържанието на документите, за които се отнася искането за достъп — По-висш обществен интерес)

3

2014/C 009/05

Дело C-518/11: Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te Amsterdam — Нидерландия) — UPC Nederland BV/Gemeente Hilversum (Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директиви 97/66/ЕО, 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО — Приложно поле ratione materiae — Разпространяване по кабел на основен пакет радио- и телевизионни програми — Продажба от община на частно предприятие на притежаваната от нея кабелна мрежа — Договорна клауза относно цената — Правомощия на националните регулаторни органи — Принцип на лоялно сътрудничество)

4

2014/C 009/06

Дело C-638/11 P: Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г. — Съвет на Европейския съюз/Gul Ahmed Textile Mills Ltd, Европейска комисия (Обжалване — Дъмпинг — Внос на памучно спално бельо с произход от Пакистан — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 3, параграф 7 — Понятие за различни фактори)

5

2014/C 009/07

Дело C-60/12: Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Vrchní soud v Praze — Чешка република) — Производство относно изпълнение на финансова санкция, която е наложена на Marián Baláž (Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2005/214/ПВР — Прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Съд, който е компетентен и по наказателни дела — Unabhängiger Verwaltungssenat съгласно австрийското право — Характер и обхват на контрола, осъществяван от съд на изпълняващата държава членка)

5

2014/C 009/08

Дело C-72/12: Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Gemeinde Altrip, Gebrüder Hört GbR, Willi Schneider/Land Rheinland-Pfalz (Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 85/337/ЕИО — Оценка на въздействието върху околната среда — Орхуска конвенция — Директива 2003/35/ЕО — Право на жалба срещу решение за издаване на разрешение — Прилагане във времето — Производство по издаване на разрешение, образувано преди датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2003/35/ЕО — Решение, прието след тази дата — Условия за допустимост на жалбата — Накърняване на право — Естество на процесуалното нарушение, което може да бъде изтъкнато — Обхват на контрола)

6

2014/C 009/09

Дело C-90/12: Решение на Съда (девети състав) от 7 ноември 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша (Неизпълнение на задължения от държава членка — Въздушен транспорт — Споразумения относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни — Задължение на държавите членки да разпределят правата на трафик между съответните въздушни превозвачи от Европейския съюз въз основа на недискриминационна и прозрачна процедура и да уведомят незабавно Комисията за тази процедура)

7

2014/C 009/10

Съединени дела C-187/12—C-189/12: Решение на Съда (първи състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициални запитвания от Consiglio di Stato — Италия) — SFIR — Società fondiaria industriale romagnola SpA, Italia Zuccheri SpA, Co.Pro.B. — Cooperativa Produttori Bieticoli Soc. coop. Agricola, Eridania Sadam SpA/AGEA — Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali (Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 320/2006 — Регламент (ЕО) № 968/2006 — Селско стопанство — Временна схема за преструктуриране на захарната промишленост — Условия за отпускане на помощ за преструктуриране — Понятията производствени съоръжения и пълно демонтиране)

7

2014/C 009/11

Съединени дела C-199/12—С-201/12: Решение на Съда (четвърти състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel/X (C-199/12), Y (C-200/12), Z/Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel (C-201/12) (Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Член 10, параграф 1, буква г) — Принадлежност към определена социална група — Сексуална ориентация — Основание за преследването — Член 9, параграф 1 — Понятие актове на преследване — Основателно опасение от преследване поради принадлежност към определена социална група — Достатъчно сериозни действия, пораждащи подобно опасение — Законодателство, криминализиращо хомосексуални действия — Член 4 — Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание)

8

2014/C 009/12

Дело C-221/12: Решение на Съда (десети състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Raad van State van België — Белгия) — Belgacom NV/Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (Integan), Inter-Media, West-Vlaamse Energie- en Teledistributiemaatschappij (WVEM), Provinicale Brabantse Energiemaatschappij CVBA (PBE) (Преюдициално запитване — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация — Задължение за прозрачност — Приложно поле — Договор, сключен между публичноправни образувания на държава членка и предприятие от тази държава членка — Прехвърляне от страна на тези образувания на дейността им по предоставяне на телевизионни услуги и за неопределен срок, на изключителното право за използване на кабелните им мрежи, на предприятие от посочената държава членка — Възможност икономически оператор от същата държава членка да се позовава на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС пред юрисдикциите на тази държава членка — Отсъствие на публична процедура за възлагане — Обосноваване — Наличие на предходен договор — Спогодба за прекратяването на спор във връзка с тълкуването на този договор — Риск от обезценяване на прехвърлената дейност)

9

2014/C 009/13

Дело C-225/12: Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — C. Demir/Staatssecretaris van Justitie (Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране ЕИО-Турция — Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране — Клаузи standstill — Понятие за законно пребиваване)

9

2014/C 009/14

Съединени дела C-249/12 и C-250/12: Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Inalta Curte de Casație și Justiție — Румъния) — Corina-Hrisi Tulică/Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală de Soluționare a Contestațiilor (C-249/12), Călin Ion Plavoșin/Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș — Serviciul Soluționare Contestații, Activitatea de Inspecție Fiscală — Serviciul de Inspecție Fiscală Timiș (C-250/12) (Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици)

10

2014/C 009/15

Дело C-313/12: Решение на Съда (пети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana — Италия) — Giuseppa Romeo/Regione Siciliana (Национално административно производство — Изцяло вътрешно положение — Административни актове — Задължение за мотивиране — Възможност за мотивиране на административния акт за първи път в съдебното производство по обжалването му — Тълкуване на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Липса на компетентност на Съда)

11

2014/C 009/16

Дело C-383/12 P: Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г. — Environmental Manufacturing LLP/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Société Elmar Wolf (Обжалване — Марка на Общността — Производство по възражение — Фигуративна марка, изобразяваща глава на вълк — Възражение на притежателя на фигуративните международни и национални марки, съдържащи словните елементи WOLF Jardin и Outils WOLF — Относителни основания за отказ — Увреждане на отличителния характер на по-ранната марка — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 5 — Промяна в икономическото поведение на средния потребител — Тежест на доказване)

11

2014/C 009/17

Дело C-388/12: Решение на Съда (четвърти състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche — Италия) — Comune di Ancona/Regione Marche (Структурни фондове — Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Финансово участие на структурен фонд — Критерии за допустимост на разходите — Регламент (ЕО) № 1260/1999 — Член 30, параграф 4 — Принцип на дълготрайност на операцията — Понятие за значително изменение на операция — Възлагане на договор за концесия без предварително даване на публичност и без тръжна процедура)

12

2014/C 009/18

Дело C-442/12: Решение на Съда (осми състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Jan Sneller/DAS Nederlandse Rechtsbijstand Verzekeringsmaatschappij NV (Застраховане на правни разноски — Директива 87/344/ЕИО — Член 4, параграф 1 — Свободен избор на адвокат от притежателя на полица — Клауза от общите условия на договор, гарантираща предоставяне на правна помощ от служител на застрахователя в съдебни и административни производства — Разноски за правна помощ на външен юридически представител, възстановявани само при необходимост, ако застрахователят прецени да възложи разглеждането на делото на външен юридически представител)

13

2014/C 009/19

Дело C-473/12: Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)/Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte (Обработване на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Членове 10 и 11 — Задължение за информиране — Член 13, параграф 1, букви г) и ж) — Изключения — Обхват на изключенията — Частни детективи, които действат за организацията, осъществяваща контрол върху регламентирана професия — Директива 2002/58/ЕО — Член 15, параграф 1)

13

2014/C 009/20

Дело C-478/12: Решение на Съда (осми състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Feldkirch — Австрия) — Armin Maletic, Marianne Maletic/lastminute.com GmbH, TUI Österreich GmbH (Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 16, параграф 1 — Договор за пътуване, сключен между потребител с местоживеене в една държава членка и установена в друга държава членка туристическа агенция — Използван от туристическата агенция доставчик на услуги, установен в държавата членка по местоживеенето на потребителя — Право на потребителя да предяви иск срещу двете предприятия пред съда по местоживеенето си)

14

2014/C 009/21

Дело C-522/12: Решение на Съда (седми състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — Tevfik Isbir/DB Services GmbH (Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници — Директива 96/71/ЕО — Минимални ставки на заплащане — Еднократни суми и вноска на работодателя към дългосрочна спестовна схема в полза на неговите работници или служители)

14

2014/C 009/22

Дело C-547/12 P: Решение на Съда (девети състав) от 7 ноември 2013 г. — Република Гърция/Европейска комисия (Обжалване — ФЕОГА — Секция Гарантиране — Уравняване на сметките на агенциите платци в някои държави членки за финансираните от Фонда разходи — Суми, подлежащи на възстановяване от Република Гърция поради неизвършено в предвидения срок събиране — Изопачаване на доказателствата)

15

2014/C 009/23

Дело C-560/12 P: Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. — Wam Industriale SpA/Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Навлизане на предприятие в определени трети страни — Заеми с намалени лихвени проценти — Решение, с което помощите се обявяват за частично несъвместими с общия пазар и се разпорежда тяхното възстановяване — Решение, прието след отмяната на първоначалното решение относно същата процедура от Общия съд — Изпълнение на решение на Общия съд)

15

2014/C 009/24

Дело C-587/12 P: Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. — Италианска република/Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Навлизане на предприятие в определени трети страни — Заеми с намалени лихвени проценти — Решение, с което помощите се обявяват за частично несъвместими с общия пазар и се разпорежда тяхното възстановяване — Решение, прието след отмяната на първоначалното решение относно същата процедура от Общия съд — Изпълнение на решение на Общия съд)

16

2014/C 009/25

Дело C-23/13: Решение на Съда (шести състав) от 7 ноември 2013 г. — Европейска комисия/Френска република (Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 91/271/ЕИО — Пречистване на градските отпадъчни води — Членове 3 и 4)

16

2014/C 009/26

Дело C-527/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) на 7 октомври 2013 г. — Lourdes Cachaldora Fernandez/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

17

2014/C 009/27

Дело C-537/13: Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва) на 14 октомври 2013 г. — Birutė Šiba/Arūnas Devėnas

17

2014/C 009/28

Дело C-538/13: Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва) на 14 октомври 2013 г. — eVigilo Ltd/Priešgaisrinės apsaugos ir gelbėjimo departamentas prie Vidaus reikalų ministerijos

18

2014/C 009/29

Дело C-539/13: Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (United Kingdom) на 14 октомври 2013 г. — Merck Canada Inc., Merck Sharp & Dohme Ltd/Sigma Pharmaceuticals PLC

19

2014/C 009/30

Дело C-541/13: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 16 октомври 2013 г. — Douane Advies Bureau Rietveld/Hauptzollamt Hannover

20

2014/C 009/31

Дело C-554/13: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 28 октомври 2013 г. — Z. Zh., друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie и Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, друга страна в производството: I.O.

20

2014/C 009/32

Дело C-562/13: Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles (Белгия) на 31 октомври 2013 г. — Centre public d'action sociale d'Ottignies-Louvain-La-Neuve/Moussa Abdida

20

2014/C 009/33

Дело C-564/13 P: Жалба, подадена на 31 октомври 2013 г. от Planet A.E., Anonimi Etairia parochis symvouleftikon ypiresion (Акционерно дружество, предоставящо консултантски услуги) (Атина, Гърция) срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 9 септември 2013 г. по дело T-489/12, Planet/Комисия

21

 

Общ съд

2014/C 009/34

Дело T-377/10: Решение на Общия съд от 18 ноември 2013 г. — Preparados Alimenticios/СХВП — Rila Feinkost-Importe (Jambo Afrika) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността Jambo Afrika — По-ранни фигуративни марки на Общността JUMBO, JUMBO CUBE, JUMBO MARINADE, JUMBO NOKKOS, JUMBO ROF, JUMBO CHORBA MOUTON-MUTTON, JUMBO Aroma All purpose seasoning Condiment — По-ранни национални фигуративни марки JUMBO — Нерегистрирана по-ранна словна марка JUMBO — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

22

2014/C 009/35

Дело T-313/11: Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — Heede/СХВП (Matrix-Energetics) (Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността Matrix-Energetics — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Съответни потребители — Дата на преценката на описателния характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

22

2014/C 009/36

Дело T-337/12: Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — El Hogar Perfecto del Siglo XXI/СХВП — Wenf International Advisers (Тирбушон) (Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ тирбушон — По-ранен национален промишлен дизайн — Основание за обявяване на недействителност — Липса на оригиналност — Липса на различно цялостно впечатление — Информиран потребител — Степен на свобода на автора — Член 4, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002)

22

2014/C 009/37

Дело T-443/12: Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — Equinix (Germany)/СХВП — Acotel (ancotel.) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността ancotel. — По-ранна фигуративна марка на Общността ACOTEL — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

23

2014/C 009/38

Дело T-524/12: Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — Recaro/СХВП — Certino Mode (RECARO) (Марка на Общността — Производство по отмяна — Словна марка на Общността RECARO — Реално използване на марката — Член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Характер на използването на марката — Допустимост на нови доказателства — Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — Задължение за мотивиране — Член 75 от Регламент № 207/2009)

23

2014/C 009/39

Дело T-248/13: Жалба, подадена на 6 ноември 2013 г. — FK/Комисия

24

2014/C 009/40

Дело T-534/13: Жалба, подадена на 4 октомври 2013 г. — Panrico/СХВП — HDN Development (Krispy Kreme DOUGHNUTS)

24

2014/C 009/41

Дело T-557/13: Жалба, подадена на 24 октомври 2013 г. — Германия/Комисия

25

2014/C 009/42

Дело T-562/13: Иск, предявен на 24 октомври 2013 г. — ISOTIS/Комисия

26

2014/C 009/43

Дело T-584/13: Жалба, подадена на 4 ноември 2013 г. — BASF Agro и др./Комисия

27

 

Съд на публичната служба на Европейския съюз

2014/C 009/44

Дело F-82/11: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 1 октомври 2013 г. — Loukakis и др./Парламент (Публична служба — Комитет по персонала на Парламента — Избори — Нередности в изборния процес)

28

2014/C 009/45

Дело F-59/12: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 17 октомври 2013 г. — BF/Сметна палата на Европейския съюз (Публична служба — Назначаване — Заемане на длъжност директор — Обявление за свободна длъжност — Увреждащ акт — Липса — Недопустимост)

28

2014/C 009/46

Дело F-97/12: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 7 октомври 2013 г. — Thomé/Комисия (Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/177/10 — Решение да не бъде назначен кандидат, издържал конкурса — Критерии за допустимост — Университетска диплома)

28

2014/C 009/47

Дело F-7/12 R: Определение на председателя на Съда на публичната служба (първи състав) от 23 октомври 2013 г. — Aristidis Psarras/ENISA (Публична служба — Срочно нает служител — Атестиране — Процедура за атестиране за 2009 г. — Доклад за кариерно развитие — Искане за отмяна на доклада за кариерното развитие — Увреждащ акт — Явно недопустима жалба)

29

2014/C 009/48

Дело F-57/12: Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 7 октомври 2013 г. — Marcuccio/Комисия (Публична служба — Длъжностни лица — Обезщетение за инвалидност — Приспадане на размера на вземане на институция — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание)

29

2014/C 009/49

Дело F-50/10: Определение на Съда на публичната служба от 16 октомври 2013 г. — De Roos-Le Large/Комисия

29

BG

 

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/1

2014/C 9/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 377, 21.12.2013 г.

Предишни публикации

ОВ C 367, 14.12.2013 г.

ОВ C 359, 7.12.2013 г.

ОВ C 352, 30.11.2013 г.

ОВ C 344, 23.11.2013 г.

ОВ C 336, 16.11.2013 г.

ОВ C 325, 9.11.2013 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/2

Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Hessischer Verwaltungsgerichtshof — Германия) — Bundesrepublik Deutschland/Kaveh Puid

(Дело C-4/11) (1)

(Убежище - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 4 - Регламент (ЕО) № 343/2003 - Член 3, параграфи 1 и 2 - Определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна - Членове 6—12 - Критерии за определяне на компетентната държава членка - Член 13 - Субсидиарна клауза)

2014/C 9/02

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Hessischer Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Bundesrepublik Deutschland

Ответник: Kaveh Puid

Предмет

Преюдициално запитване — Hessischer Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) — Задължение за дадена държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молба за убежище на основание член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 в случай на вероятност от нарушаване на основните права на молителя и/или на неприлагане на установените с Директиви 2003/9/ЕО и 2005/85/ЕО минимални стандарти от държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата за убежище по силата на установените в регламента критерии.

Диспозитив

Когато на държавите членки не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещото убежище лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, държавата членка, която определя компетентната държава членка, е длъжна да не прехвърля търсещото убежище лице към държавата членка, първоначално определена като компетентна, и освен ако не реши да упражни правото сама да разгледа молбата за убежище, да анализира следващите критерии по посочената глава, за да установи дали друга държава членка не може да бъде посочена като компетентна въз основа на някой от тях или, ако това не е възможно, въз основа на член 13 от същия регламент.

При такова положение обаче невъзможността за прехвърляне на търсещо убежище лице в държавата членка, първоначално определена като компетентна, сама по себе си не предполага, че държавата членка, определяща компетентната държава членка, е длъжна сама да разгледа молбата за убежище съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003.

(1)  ОВ C 95, 26.3.2011 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/3

Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по жалба на K

(Дело C-322/11) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане)

2014/C 9/03

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страна в главното производство

K

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Национална данъчноправна уредба, която не позволява на неограничено данъчнозадължено лице да приспадне загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане

Диспозитив

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат данъчноправна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не позволява на лице, местно за тази държава членка и неограничено задължено по данъка върху доходите в нея, да приспада загубите от прехвърлянето на намиращ се в друга държава членка недвижим имот от облагаемите в първата държава членка доходи от ценни книжа, при положение че това би било възможно при определени условия, ако имотът се намира в първата държава членка.

(1)  ОВ C 252, 27.8.2011 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/3

Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г. — Liga para a Protecção da Natureza (LPN), Република Финландия/Европейска комисия

(Съединени дела C-514/11 P и С-605/11 P) (1)

(Обжалване - Достъп до документите на институциите - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Член 4, параграф 2, трето тире - Изключение относно защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит - Информация относно околната среда - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Член 6, параграф 1 - Документи, свързани с производство за установяване на неизпълнение на задължения в досъдебната му фаза - Отказ на достъп - Задължение да се извърши конкретно и индивидуално разглеждане на съдържанието на документите, за които се отнася искането за достъп - По-висш обществен интерес)

2014/C 9/04

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподатели: Liga para a Protecção da Natureza (LPN) (представители: P. Vinagre e Silva и L. Rossi, advogadas), Република Финландия (представители: J. Heliskoski, M. Pere и M. J. Leppo)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите: Република Естония (представител: M. Linntam)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: P. Costa de Oliveira и D. Recchia), Кралство Дания (представители: V. Pasternak Jørgensen и C. Thorning), Кралство Швеция (представители: A. Falk и C. Meyer-Seitz)

Встъпила страна в подкрепа на Европейската комисия: Федерална република Германия (представители: T. Henze и A. Wiedmann)

Предмет

Жалби, подадени срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 9 септември 2011 г. по дело LPN/Комисия (T-29/08), с което Общият съд е отхвърлил подадената от LPN жалба в частта ѝ, която се отнася до документи и части от документи, достъпът до които е отказан на Liga para Protecção da Natureza (LPN) с решение SG.E.3/MIB/psi D(2008) 8639 на Комисията от 24 октомври 2008 г.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбите.

2.

Осъжда Liga para a Protecção da Natureza и Република Финландия да заплатят в равни части съдебните разноски.

3.

Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 58, 25.2.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/4

Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te Amsterdam — Нидерландия) — UPC Nederland BV/Gemeente Hilversum

(Дело C-518/11) (1)

(Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директиви 97/66/ЕО, 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО - Приложно поле ratione materiae - Разпространяване по кабел на основен пакет радио- и телевизионни програми - Продажба от община на частно предприятие на притежаваната от нея кабелна мрежа - Договорна клауза относно цената - Правомощия на националните регулаторни органи - Принцип на лоялно сътрудничество)

2014/C 9/05

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof te Amsterdam

Страни в главното производство

Жалбоподател: UPC Nederland BV

Ответник: Gemeente Hilversum

Предмет

Преюдициално запитване — Gerechtshof te Amsterdam — Тълкуване на член 8, параграф 4 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) и на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Разпространяване по кабел на пакет от свободно достъпни радио- и телевизионни програми — Община, продала кабелната си мрежа — Ограничаване на таксите за крайните потребители — Правила на конкуренция — Прилагане от националните юрисдикции

Диспозитив

1.

Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, изразяваща се в разпространение по кабел на основен пакет от радио- и телевизионни програми, за доставката на която се фактурират както разходите за пренос, така и плащанията към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията, попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, а следователно и в материалното приложно поле както на тази директива, така и на Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор, на Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), на Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) и на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), съставляващи новата регулаторна рамка, приложима към електронните съобщителни услуги, тъй като тази услуга обхваща основно пренасянето на аудио-визуално съдържание по кабелна мрежа до входящото устройство на крайния потребител.

2.

Тези директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че след изтичането на срока за транспонирането им те не позволяват орган като този по главното производство, който няма качеството на национален регулаторен орган, да предприема пряко действия по отношение на таксите за крайните потребители за предоставянето по кабел на основен пакет от радио- и телевизионни програми.

3.

Същите директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че не позволяват при обстоятелства като тези по главното производство и предвид принципа на лоялно сътрудничество орган, който няма качеството на национален регулаторен орган, да противопоставя на доставчик на основен пакет от радио- и телевизионни програми по кабел клауза, която се съдържа в договор, сключен преди приемането на приложимата към електронните съобщителни услуги нова регулаторна рамка, и която ограничава свободното определяне на цените от този доставчик.

(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/5

Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г. — Съвет на Европейския съюз/Gul Ahmed Textile Mills Ltd, Европейска комисия

(Дело C-638/11 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Внос на памучно спално бельо с произход от Пакистан - Регламент (ЕО) № 384/96 - Член 3, параграф 7 - Понятие за различни фактори)

2014/C 9/06

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Gul Ahmed Textile Mills Ltd (представител: L. Ruessmann, адвокат), Европейска комисия (представители: A. Stobiecka-Kuik, подпомагана от E. McGovern, Barrister)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 27 септември 2011 г. по дело Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T-199/04), с което Регламент (ЕО) № 397/2004 на Съвета от 2 март 2004 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Пакистан (ОВ L 66, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр.108) се отменя в частта относно Gul Ahmed Textile Mills Ltd — Нарушение на член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) — Установяване на наличие на вреда — Установяване на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и причинената вреда — Фактори, които трябва да бъдат взети предвид

Диспозитив

1.

Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 27 септември 2011 г. по дело Gul Ahmed Textile Mills/Conseil (T-199/04).

2.

Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.

3.

Не се произнася по съдебните разноски.

(1)  ОВ C 65, 3.3.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/5

Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Vrchní soud v Praze — Чешка република) — Производство относно изпълнение на финансова санкция, която е наложена на Marián Baláž

(Дело C-60/12) (1)

(Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Рамково решение 2005/214/ПВР - Прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции - „Съд, който е компетентен и по наказателни дела“ - „Unabhängiger Verwaltungssenat“ съгласно австрийското право - Характер и обхват на контрола, осъществяван от съд на изпълняващата държава членка)

2014/C 9/07

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Vrchní soud v Praze

Страна в главното производство

Ответник: Marián Baláž

Предмет

Преюдициално запитване — Vrchní soud v Praze — Тълкуване на член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (ОВ L 76, стр. 16) — Понятие за съд, който е компетентен и по наказателни дела — „Unabhängiger Verwaltungssenat“ съгласно австрийското право — Понятие „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до съд по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение — Обхват

Диспозитив

1.

Понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, посочено в член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година, представлява самостоятелно понятие от правото на Съюза и трябва да бъде тълкувано в смисъл, че в това понятие се включва всеки съд, който прилага производство, обединяващо основните характеристики на наказателното производство. Unabhängiger Verwaltungssenat in den Ländern (Австрия) отговаря на тези характеристики и следователно трябва да бъде разглеждан като попадащ в обхвата на посоченото понятие.

2.

Член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че следва да се счита, че дадено лице е разполагало с възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела, ако, преди да подаде жалбата си, то е било длъжно да участва в досъдебно административно производство. Такъв съд трябва да разполага с неограничена компетентност да разгледа делото както по отношение на правните съображения, така и относно фактическата обстановка.

(1)  ОВ C 109, 14.4.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/6

Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Gemeinde Altrip, Gebrüder Hört GbR, Willi Schneider/Land Rheinland-Pfalz

(Дело C-72/12) (1)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 85/337/ЕИО - Оценка на въздействието върху околната среда - Орхуска конвенция - Директива 2003/35/ЕО - Право на жалба срещу решение за издаване на разрешение - Прилагане във времето - Производство по издаване на разрешение, образувано преди датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2003/35/ЕО - Решение, прието след тази дата - Условия за допустимост на жалбата - Накърняване на право - Естество на процесуалното нарушение, което може да бъде изтъкнато - Обхват на контрола)

2014/C 9/08

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gemeinde Altrip, Gebrüder Hört GbR, Willi Schneider

Ответник: Land Rheinland-Pfalz

в присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht Leipzig — Тълкуване на член 6 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8), както и на член 10a от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), в изменената ѝ с Директива 2003/35/ЕО редакция — Изграждане на басейни за задържане на вода — Право на оспорване по съдебен ред на решение, с което се издава разрешение — Прилагане във времето — Случай, в който производството по издаване на разрешение е образувано преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2003/35/ЕО, но решението е взето едва след тази дата

Диспозитив

1.

Като предвижда, че трябва да бъде транспонирана най-късно до 25 юни 2005 г., Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, която добавя член 10а към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, трябва да се тълкува в смисъл, че националните разпоредби, приети за целите на транспониране на този член, трябва да се прилагат и към административните производства по издаване на разрешения, които са образувани преди 25 юни 2005 г., но разрешенията по тях са издадени след тази дата.

2.

Член 10а от Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да ограничат обхвата на приложение на разпоредбите за транспониране на този член до случаите, когато законосъобразността на дадено решение се оспорва поради липсата на оценка на въздействието върху околната среда, без в този обхват да се включват случаите, когато такава оценка е извършена, но тя е неправилна.

3.

Член 10а, буква б) от Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика, която не признава накърняването на право по смисъла на този член, когато с оглед на обстоятелствата по конкретния случай е доказано, че съдържанието на оспорваното решение може би не би било различно, ако не бе налице изтъкнатото от жалбоподателя процесуално нарушение. Това обаче е така само при условие че съдът или органът, сезирани с жалбата, по никакъв начин не прехвърлят върху жалбоподателя тежестта на доказване в това отношение, а се произнасят евентуално с оглед на представените от възложителя или компетентните органи доказателства, и по-общо с оглед на всички представени пред тях доказателства по делото, като вземат предвид по-специално тежестта на изтъкнатото нарушение и на това основание проверят по специално дали то е лишило заинтересованата общественост от една от гаранциите, установени за да може в съответствие с целите на Директива 85/337 тази общественост да получи достъп до информация и да участва в процеса по вземане на решения.

(1)  ОВ C 133, 5.5.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/7

Решение на Съда (девети състав) от 7 ноември 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-90/12) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Въздушен транспорт - Споразумения относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни - Задължение на държавите членки да разпределят правата на трафик между съответните въздушни превозвачи от Европейския съюз въз основа на недискриминационна и прозрачна процедура и да уведомят незабавно Комисията за тази процедура)

2014/C 9/09

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Simonsson и M. Owsiany-Hornung)

Ответник: Република Полша (представители: B. Majczyna и M. Szpunar)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 847/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни (ОВ L 157, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 36) — Задължение на държавите членки да разпределят правата на трафик между съответните въздушни превозвачи от Общността въз основа на недискриминационна и прозрачна процедура и да уведомят незабавно Комисията за тази процедура.

Диспозитив

1.

Като не е взела необходимите мерки, за да се съобрази с членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 847/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни, Република Полша не е изпълнила задълженията си по тези разпоредби.

2.

Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 126, 28.4.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/7

Решение на Съда (първи състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициални запитвания от Consiglio di Stato — Италия) — SFIR — Società fondiaria industriale romagnola SpA, Italia Zuccheri SpA, Co.Pro.B. — Cooperativa Produttori Bieticoli Soc. coop. Agricola, Eridania Sadam SpA/AGEA — Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali

(Съединени дела C-187/12—C-189/12) (1)

(Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 320/2006 - Регламент (ЕО) № 968/2006 - Селско стопанство - Временна схема за преструктуриране на захарната промишленост - Условия за отпускане на помощ за преструктуриране - Понятията „производствени съоръжения“ и „пълно демонтиране“)

2014/C 9/10

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: SFIR — Società fondiaria industriale romagnola SpA, Italia Zuccheri SpA, Co.Pro.B. — Cooperativa Produttori Bieticoli Soc. coop. Agricola, Eridania Sadam SpA

Ответници: AGEA — Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика (ОВ L 58, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 70, стр. 118), както и на член 4 от Регламент (ЕО) № 968/2006 на Комисията от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 320/2006 (ОВ L 176, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 73, стр. 52) — Условия за отпускане на помощта в пълен размер — Понятията „производствени съоръжения“ и „пълно демонтиране“ — Възможност фабриките за захар, изоглюкоза и инулинов сироп да получат помощта в пълен размер в хипотезата, при която те запазват съоръжения, които не са свързани с производството на такива продукти, а се използват за други продукти

Диспозитив

1.

Членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика и член 4 от Регламент (ЕО) № 968/2006 на Комисията от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 320/2006 трябва се тълкуват в смисъл, че понятието „производствени съоръжения“ включва силозите, предназначени за съхраняването на захар на получателя на помощта, и то независимо от факта, че те се използват и за други дейности. Това понятие не обхваща нито силозите, които се използват единствено за съхраняването на захар, произведена в рамките на квота и оставена на съхранение от други производители или закупена от тях, нито силозите, използвани само за разфасоването или пакетирането на захар за целите на търговското ѝ разпространение. Националната юрисдикция трябва да извърши тази преценка във всеки случай поотделно с оглед на техническите характеристики или на действителното използване на съответните силози.

2.

При разглеждането на третия и четвъртия въпрос по дело C-188/12, както и на втория и третия въпрос по дело C-189/12 не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и на член 4 от Регламент № 968/2006.

(1)  ОВ C 194, 30.6.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel/X (C-199/12), Y (C-200/12), Z/Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel (C-201/12)

(Съединени дела C-199/12—С-201/12) (1)

(Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила - Член 10, параграф 1, буква г) - Принадлежност към определена социална група - Сексуална ориентация - Основание за преследването - Член 9, параграф 1 - Понятие „актове на преследване“ - Основателно опасение от преследване поради принадлежност към определена социална група - Достатъчно сериозни действия, пораждащи подобно опасение - Законодателство, криминализиращо хомосексуални действия - Член 4 - Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание)

2014/C 9/11

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel, Z

Ответници: X (C-199/12), Y (C-200/12), Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel (C-201/12)

в присъствието на: Hoog Commissariaat van de Verenigde Naties voor de Vluchtelingen (C-199/12—C-201/12)

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State — Тълкуване на член 9, параграф 1, буква a), член 9, параграф 2, буква в) и на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52) — Предоставяне на статут на бежанец — Условия — Основания за преследване — Хомосексуалност — Понятие за специфична социална група — Законодателство на държавата по произход, предвиждащо наказание лишаване от свобода за най-малко десет години за лица с хомосексуална връзка

Диспозитив

1.

Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на наказателно законодателство като разглежданите във всяко от главните производства, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група.

2.

Член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване. От друга страна, наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване.

3.

Член 10, параграф 1, буква г) във връзка с член 2, буква в) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че изключени от нейното приложно поле са единствено хомосексуални действия, които са наказуеми съгласно националното законодателство на държавите членки. При преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в своята страна на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация.

(1)  ОВ C 217, 21.7.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/9

Решение на Съда (десети състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Raad van State van België — Белгия) — Belgacom NV/Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (Integan), Inter-Media, West-Vlaamse Energie- en Teledistributiemaatschappij (WVEM), Provinicale Brabantse Energiemaatschappij CVBA (PBE)

(Дело C-221/12) (1)

(Преюдициално запитване - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация - Задължение за прозрачност - Приложно поле - Договор, сключен между публичноправни образувания на държава членка и предприятие от тази държава членка - Прехвърляне от страна на тези образувания на дейността им по предоставяне на телевизионни услуги и за неопределен срок, на изключителното право за използване на кабелните им мрежи, на предприятие от посочената държава членка - Възможност икономически оператор от същата държава членка да се позовава на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС пред юрисдикциите на тази държава членка - Отсъствие на публична процедура за възлагане - Обосноваване - Наличие на предходен договор - Спогодба за прекратяването на спор във връзка с тълкуването на този договор - Риск от обезценяване на прехвърлената дейност)

2014/C 9/12

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State van België

Страни в главното производство

Жалбоподател: Belgacom NV

Ответници: Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (INTEGAN), Inter-Media, West-Vlaamse Energie- en Teledistributiemaatschappij (WVEM), Provinciale Brabantse Energiemaatschappij CVBA (PBE)

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State van België — Тълкуване на членове 49 и 56 ДФЕС — Приложно поле — Принцип на прозрачност — Договор, сключен между публичноправно юридическо лице и предприятие от една и съща държава членка относно прехвърлянето на определени права от това публичноправно юридическо лице на посоченото предприятие, без да се публикува обявление или да се отправи покана към други предприятия за предоставяне на оферти

Диспозитив

1.

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че икономически оператор от държава членка може да се позовава пред нейните юрисдикции на неизпълнение на задължението за прозрачност, което произтича от тези членове, допуснато във връзка със сключването на договор, с който едно или повече публични образувания от посочената държава членка или са предоставили на икономически оператор от същата държава членка концесия за услуги, която се отличава със сигурен трансграничен интерес, или са предоставили на икономически оператор изключителното право да упражнява икономическа дейност, която се отличава с такъв интерес.

2.

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че:

—

волята да не бъдат нарушавани някои права, които съгласно заварен договор са били предоставени на икономически оператор от публични образувания във връзка с използването на принадлежащи им кабелни мрежи, не би могла да обоснове продължаване на действието на този договор в разрез с правото на Съюза под формата на пряко предоставяне на концесия за услуги или на изключително право за упражняване на дейност, отличаваща се със сигурен трансграничен интерес, включително с оглед прекратяването на спор, възникнал поради причини, напълно независещи от волята на засегнатите страни по обвързващ ги договор, и отнасящ се до обхвата на този договор,

—

мотиви от икономическо естество като намерението да се избегне обезценяването на икономическа дейност не представляват императивни съображения от общ интерес, които в отклонение от принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация, закрепени в посочените членове, могат да обосноват прякото предоставяне на отличаваща се със сигурен трансграничен интерес концесия за услуги за тази дейност или на изключително право за нейното упражняване.

(1)  ОВ C 243, 11.8.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/9

Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — C. Demir/Staatssecretaris van Justitie

(Дело C-225/12) (1)

(Преюдициално запитване - Споразумение за асоцииране ЕИО-Турция - Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране - Клаузи „standstill“ - Понятие за законно пребиваване)

2014/C 9/13

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: C. Demir

Ответник: Staatssecretaris van Justitie

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State — Нидерландия — Тълкуване на член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 г. относно развиване на асоциирането, прието от създадения със Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция Съвет по асоцииране — Забрана за държавите членки да въвеждат нови ограничения за достъп до пазара на труда за турските работници, които пребивават и работят законно на тяхна територия — Национална правна уредба, която предвижда материално- и/или процесуалноправно изискване за първоначалното приемане на турски граждани на националната територия — Изискване за притежаване на временно разрешение за пребиваване преди влизането на територията на Нидерландия и подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване — Точка 85 от Решение на Съда от 21 октомври 2003 г. по съединени дела Abatay (C-317/01) и Sahin (C-369/01) (Recueil, 2003 г., стр. I-12301)

Диспозитив

1.

Член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, приет от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година, трябва да се тълкува в смисъл, че когато мярка на приемаща държава членка цели да определи критериите за законност на положението на турските граждани чрез приемане или промяна на материално- и/или процесуалноправните условия, свързани с влизане, пребиваване и евентуално наемане на работа на тези граждани на нейна територия, и когато тези условия представляват ново ограничение на упражняването на свободното движение на турските работници по смисъла на предвидената в същия член клауза „standstill“, то единствено фактът, че мярката цели да предотврати незаконното влизане и пребиваване, преди да е подадена молба за предоставяне на разрешение за пребиваване, не позволява да се изключи прилагането на тази клауза.

2.

Член 13 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че притежаването на временно разрешение за пребиваване, което е валидно само докато бъде постановено окончателно решение относно правото на пребиваване, не представлява „законно пребиваване“.

(1)  ОВ C 243, 11.8.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/10

Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Inalta Curte de Casație și Justiție — Румъния) — Corina-Hrisi Tulică/Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală de Soluționare a Contestațiilor (C-249/12), Călin Ion Plavoșin/Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș — Serviciul Soluționare Contestații, Activitatea de Inspecție Fiscală — Serviciul de Inspecție Fiscală Timiș (C-250/12)

(Съединени дела C-249/12 и C-250/12) (1)

(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Членове 73 и 78 - Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица - Квалифициране на тези сделки като облагаеми - Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък - Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента - Последици)

2014/C 9/14

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Inalta Curte de Casație și Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Corina-Hrisi Tulică (C-249/12), Călin Ion Plavoșin (C-250/12)

Ответници: Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcția Generală de Soluționare a Contestațiilor (C-249/12), Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș — Serviciul Soluționare Contestații, Activitatea de Inspecție Fiscală — Serviciul de Inspecție Fiscală Timiș (C-250/12)

Предмет

Преюдициални запитвания — Inalta Curte de Casație și Justiție — Тълкуване на членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, (ОВ L 347, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Данъчна основа — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица, които не са данъчнозадължени за ДДС — Промяна на квалификацията на посочените сделки от националните органи като облагаеми сделки — Определяне на облагаемата основа при липсата на уговорка относно ДДС при сключването на договора — Приспадане на ДДС от договорената цена или добавянето му към общата цена, платена от купувача

Диспозитив

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък върху добавената стойност, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък върху добавената стойност, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност.

(1)  ОВ C 243, 11.8.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/11

Решение на Съда (пети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana — Италия) — Giuseppa Romeo/Regione Siciliana

(Дело C-313/12) (1)

(Национално административно производство - Изцяло вътрешно положение - Административни актове - Задължение за мотивиране - Възможност за мотивиране на административния акт за първи път в съдебното производство по обжалването му - Тълкуване на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз - Липса на компетентност на Съда)

2014/C 9/15

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana

Страни в главното производство

Жалбоподател: Giuseppa Romeo

Ответник: Regione Siciliana

Предмет

Преюдициално запитване — Corte dei Conti (Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana) — Тълкуване на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Национална правна уредба, в която е предвидена възможност публичната администрация да не мотивира актовете си при определени обстоятелства или да отстрани липсата на мотиви на административен акт в хода на образуваното срещу този акт съдебно производство — Национално законодателство, което препраща към правото на Съюза за уреждане на изцяло вътрешни положения — Възможност националният съд да тълкува и прилага разпоредбите и принципите на националното право, по начин, който се различава от даденото от Съда на ЕС тълкуване

Диспозитив

1.

Първият въпрос, поставен от Corte dei conti, sezione giurisdizionale per la Regione Siciliana (Италия) с акт от 19 юни 2012 г., е недопустим.

2.

Произнасянето по втория и третия въпрос, поставени от Corte dei conti, sezione giurisdizionale per la Regione Siciliana с акт от 19 юни 2012 г., не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.

(1)  ОВ C 295, 29.9.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/11

Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г. — Environmental Manufacturing LLP/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Société Elmar Wolf

(Дело C-383/12 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Производство по възражение - Фигуративна марка, изобразяваща глава на вълк - Възражение на притежателя на фигуративните международни и национални марки, съдържащи словните елементи „WOLF Jardin“ и „Outils WOLF“ - Относителни основания за отказ - Увреждане на отличителния характер на по-ранната марка - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 8, параграф 5 - Промяна в икономическото поведение на средния потребител - Тежест на доказване)

2014/C 9/16

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Environmental Manufacturing LLP (представители: M. Atkins, solicitor, K. Shadbolt, advocate, S. Malynicz, barrister)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral), Société Elmar Wolf

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 22 май 2012 г. по дело Environmental Manufacturing/СХВП — Wolf (T-570/10), с което Общият съд отхвърля жалба за отмяна, подадена от заявителя на фигуративна марка, изобразяваща глава на вълк, за стоки от клас 7, срещу решение № R 425/2010-2 на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 6 октомври 2010 г., с което се отменя решението на отдела по споровете за отхвърляне на възражението, направено от притежателя на националните и международни фигуративни марки, съдържащи словните елементи „WOLF Jardin“ и „Outils WOLF“, за стоки от класове 1, 5, 7, 8, 12, 13 и 31 — Тълкуване на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Относителни основания за отказ — Увреждане на отличителния характер или на репутацията на по-ранната марка

Диспозитив

1.

Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 22 май 2012 г. по дело Environmental Manufacturing/СХВП — Wolf (Изображение на глава на вълк) (T-570/10).

2.

Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.

3.

Съдът не се произнася по съдебните разноски.

(1)  ОВ C 331, 27.10.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/12

Решение на Съда (четвърти състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche — Италия) — Comune di Ancona/Regione Marche

(Дело C-388/12) (1)

(Структурни фондове - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) - Финансово участие на структурен фонд - Критерии за допустимост на разходите - Регламент (ЕО) № 1260/1999 - Член 30, параграф 4 - Принцип на дълготрайност на операцията - Понятие за значително изменение на операция - Възлагане на договор за концесия без предварително даване на публичност и без тръжна процедура)

2014/C 9/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche

Страни в главното производство

Жалбоподател: Comune di Ancona

Ответник: Regione Marche

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche — Тълкуване на член 30, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1) — Отмяна и възстановяване на предоставена от Общността финансова помощ — Понятие за съществено изменение — Връзка между, от една страна, условието за изменение в естеството или в способите за изпълнение на дейността, и от друга страна, условието за липсата на недължими изгоди за предприятие или публична организация — Изменение от функционално естество — Условие за съответствие на дейностите, които са предмет на финансиране, с разпоредбите на Съюза в областта на обществените поръчки — Частична промяна в предназначението на финансираната дейност и концесия на нейното управление на частноправен субект извън рамките на процедурата по възлагане на обществена поръчка

Диспозитив

1.

Член 30, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове трябва да се тълкува в смисъл, че споменатите в тази разпоредба изменения обхващат както тези, които настъпват по време на изпълнението на даден проект, така и тези, които настъпват впоследствие, по-специално в хода на управлението на проекта, при положение че такива изменения са настъпили в предвидения в тази разпоредба срок от пет години.

2.

Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали възлагането на концесия не води до съществени приходи за концедента или до недължими облаги за концесионера, не следва да се проверява предварително дали даденият на концесия инфраструктурен обект е претърпял значително изменение.

3.

Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася както до хипотезата на физическо изменение, когато построеният инфраструктурен обект не съответства на обекта, предвиден в одобрения за финансиране проект, така и до хипотезата на функционално изменение, като се има предвид, че при изменение, състоящо се в използването на даден обект за дейности, различни от първоначално предвидените в одобрения за финансиране проект, подобно изменение трябва да може да намали значително способността на разглежданата операция да постигне поставената пред нея цел.

4.

При обстоятелства като тези в главното производство правото на Съюза допуска възлагането без обществена поръчка на концесия на обществена услуга, отнасяща се до инфраструктурен обект, ако това възлагане е съобразено с принципа на прозрачност, чието спазване, без непременно да предполага задължение за прибягване до процедура по възлагане на обществена поръчка, трябва да позволява на предприятие, намиращо се на територията на държава членка, различна от тази на органа концедент, да получи достъп до подходяща информация, отнасяща се до тази концесия, преди тя да бъде възложена, така че при желание от страна на това предприятие, то да бъде в състояние да изрази интерес към получаването на посочената концесия, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

(1)  ОВ C 295, 29.9.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/13

Решение на Съда (осми състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Jan Sneller/DAS Nederlandse Rechtsbijstand Verzekeringsmaatschappij NV

(Дело C-442/12) (1)

(Застраховане на правни разноски - Директива 87/344/ЕИО - Член 4, параграф 1 - Свободен избор на адвокат от притежателя на полица - Клауза от общите условия на договор, гарантираща предоставяне на правна помощ от служител на застрахователя в съдебни и административни производства - Разноски за правна помощ на външен юридически представител, възстановявани само при необходимост, ако застрахователят прецени да възложи разглеждането на делото на външен юридически представител)

2014/C 9/18

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jan Sneller

Ответник: DAS Nederlandse Rechtsbijstand Verzekeringsmaatschappij NV

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия — Тълкуване на член 4, параграф 1 от Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски (ОВ L 185, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 186) — Свобода на избор на адвокат от застрахованото лице

Диспозитив

1.

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска застраховател на правни разноски, който предвижда в своите застрахователни договори, че правната помощ ще бъде предоставяна поначало от неговите сътрудници, да предвижда също, че разноските за правна помощ, предоставена от свободно избран от притежателя на полицата адвокат или юридически представител, подлежат на възстановяване само ако застрахователят прецени, че конкретният случай трябва да бъде възложен на външен юридически представител.

2.

Отговорът на първия въпрос не би се различавал в зависимост от това дали съгласно националното право правната помощ е задължителна или не за съответното съдебно или административно производство.

(1)  ОВ C 9, 12.1.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/13

Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)/Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte

(Дело C-473/12) (1)

(Обработване на лични данни - Директива 95/46/ЕО - Членове 10 и 11 - Задължение за информиране - Член 13, параграф 1, букви г) и ж) - Изключения - Обхват на изключенията - Частни детективи, които действат за организацията, осъществяваща контрол върху регламентирана професия - Директива 2002/58/ЕО - Член 15, параграф 1)

2014/C 9/19

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Ищец: Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)

Ответници: Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte

в присъствието на: Union professionnelle nationale des détectives privés de Belgique (UPNDP), Association professionnelle des inspecteurs et experts d’assurances ASBL (APIEA), Conseil des ministres

Предмет

Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle (Белгия) — Тълкуване на член 11, параграф 1 и на член 13, параграф 1, букви г) и ж) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 17 стр. 10), както и на член 6, параграф 3 ДЕС — Пълна хармонизация — Възможност за държавата членка да предвиди ограничение или изключение от задължението за непосредствено информиране на заинтересуваното лице — Обхват на изключението от това задължение — Включване на професионалната дейност на частните детективи — При отрицателен отговор, съвместимост на член 13 от Директива 95/46/ЕО с член 6, параграф 3 ДЕС, и по-конкретно с оглед на принципа на равенство и недопускане на дискриминация.

Диспозитив

Член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат не задължението, а възможността да транспонират в националното си право едно или повече от предвидените в този член изключения от задължението съответните физически лица да бъдат информирани за обработването на личните им данни.

Дейността на частен детектив, който действа за сметка на професионална организация с цел да разследва нарушения на етичните кодекси на регламентирана професия, в настоящия случай професията агент на недвижими имоти, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Директива 95/46.

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/14

Решение на Съда (осми състав) от 14 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Feldkirch — Австрия) — Armin Maletic, Marianne Maletic/lastminute.com GmbH, TUI Österreich GmbH

(Дело C-478/12) (1)

(Съдебна компетентност по граждански и търговски дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Член 16, параграф 1 - Договор за пътуване, сключен между потребител с местоживеене в една държава членка и установена в друга държава членка туристическа агенция - Използван от туристическата агенция доставчик на услуги, установен в държавата членка по местоживеенето на потребителя - Право на потребителя да предяви иск срещу двете предприятия пред съда по местоживеенето си)

2014/C 9/20

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Feldkirch

Страни в главното производство

Ищци: Armin Maletic, Marianne Maletic

Ответници: lastminute.com GmbH, TUI Österreich GmbH

Предмет

Преюдициално запитване — Landesgericht Feldkirch — Тълкуване на член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Компетентност по дела относно потребителски договори — Сключен между потребител и предприятие договор за пакетно пътуване — Ситуация, в която предприятието и потребителят са установени в различни държави членки, а с оглед на изпълнението на посочения договор предприятието получава услуги от друго предприятие, установено в държавата членка на потребителя — Евентуално право на потребителя да предяви иск срещу тези две предприятия пред съд на държавата по неговото местоживеене

Диспозитив

Предвиденото в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела понятие „другата страна по договора“ трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство то означава и установеният на територията на държавата членка по местоживеенето на потребителя договорен партньор на стопанския субект, с който потребителят е сключил договора.

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/14

Решение на Съда (седми състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — Tevfik Isbir/DB Services GmbH

(Дело C-522/12) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги - Командироване на работници - Директива 96/71/ЕО - Минимални ставки на заплащане - Еднократни суми и вноска на работодателя към дългосрочна спестовна схема в полза на неговите работници или служители)

2014/C 9/21

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tevfik Isbir

Ответник: DB Services GmbH

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesarbeitsgericht — Тълкуване на член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29) — Изчисляване на размера на минималната заплата — Евентуално включване на плащанията от страна на работодателя към дългосрочна спестовна схема в полза на неговите работници и служители — Ситуация, в която работниците и служителите не могат да разполагат с тези средства в продължение на няколко години.

Диспозитив

Член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в минималната работна заплата да се включват компоненти на трудовото възнаграждение, които не променят съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената като възнаграждение за нея насрещна престация, от друга страна. Запитващата юрисдикция има задачата да установи дали такъв е случаят с компонентите на трудовото възнаграждение, разглеждани в делото по главното производство.

(1)  ОВ C 32, 2.2.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/15

Решение на Съда (девети състав) от 7 ноември 2013 г. — Република Гърция/Европейска комисия

(Дело C-547/12 P) (1)

(Обжалване - ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Уравняване на сметките на агенциите платци в някои държави членки за финансираните от Фонда разходи - Суми, подлежащи на възстановяване от Република Гърция поради неизвършено в предвидения срок събиране - Изопачаване на доказателствата)

2014/C 9/22

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias и S. Papaïoannou)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe и D. Triantafyllou)

Предмет

Жалба против решение на Общия съд (втори състав) от 10 октомври 2012 г. по дело Гърция/Комисия (T-158/09), с което Общият съд частично отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2009) 810 окончателен на Комисията от 13 февруари 2009 година за финансовите последици при уравняване на сметките по отношение на разходите, финансирани по линия на секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) в определени случаи на нередности, допуснати от стопански субекти

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/15

Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. — Wam Industriale SpA/Европейска комисия

(Дело C-560/12 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Навлизане на предприятие в определени трети страни - Заеми с намалени лихвени проценти - Решение, с което помощите се обявяват за частично несъвместими с общия пазар и се разпорежда тяхното възстановяване - Решение, прието след отмяната на първоначалното решение относно същата процедура от Общия съд - Изпълнение на решение на Общия съд)

2014/C 9/23

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Wam Industriale SpA (представители: E. Giliani и R. Bertoni, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и D. Grespan)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 27 септември 2012 г. по дело Wam Industriale/Комисия (T-303/10), с което Общият съд отхвърля искане за отмяна на Решение 2011/134/ЕС на Комисията от 24 март 2010 г. относно държавна помощ, приведена в действие от Италия в полза на Wam SpA (ОВ L 57, 2011 г., стр. 29) — Задължение за мотивиране — Право на защита — Принцип на пропорционалност — Принцип на добра администрация — Разумен срок

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Wam Industriale SpA да понесе направените от него съдебни разноски.

(1)  ОВ C 63, 2.3.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/16

Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г. — Италианска република/Европейска комисия

(Дело C-587/12 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Навлизане на предприятие в определени трети страни - Заеми с намалени лихвени проценти - Решение, с което помощите се обявяват за частично несъвместими с общия пазар и се разпорежда тяхното възстановяване - Решение, прието след отмяната на първоначалното решение относно същата процедура от Общия съд - Изпълнение на решение на Общия съд)

2014/C 9/24

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili, avvocato dello Stato)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и D. Grespan)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (пети състав) от 27 септември 2012 г. по дело Италия/Комисия (T-257/10), с което Общият съд отхвърля искане за отмяна на Решение 2011/134/ЕС на Комисията от 24 март 2010 г. относно държавна помощ, приведена в изпълнение от Италия в полза на Wam SpA (ОВ L 57, 2011 г., стр. 29) — Задължение за мотивиране — Принцип на състезателност —Сила на пресъдено нещо — Принцип на пропорционалност — Регламент de minimis

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Италианската република да понесе направените от нея съдебни разноски.

(1)  ОВ C 63, 2.3.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/16

Решение на Съда (шести състав) от 7 ноември 2013 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-23/13) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 91/271/ЕИО - Пречистване на градските отпадъчни води - Членове 3 и 4)

2014/C 9/25

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne и E. Manhaeve)

Ответник: Френска република (представители: D. Colas и S. Menez)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 3 и 4 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43) — Неизпълнение на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води в 8 агломерации

Диспозитив

1.

Като не е осигурила:

—

събирането на градските отпадъчни води на агломерацията на Basse-Terre, състояща се от повече от 15 000 еквивалент жители, и

—

пречистването на градските отпадъчни води на агломерациите на Ajaccio-Sanguinaires, Basse-Terre, Bastia-Nord, Cayenne-Leblond и Saint-Denis, състоящи се от повече от 15 000 еквивалент жители,

Френската република не е изпълнила задълженията си по силата на член 3 и член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води.

2.

Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 79, 16.3.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/17

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) на 7 октомври 2013 г. — Lourdes Cachaldora Fernandez/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-527/13)

2014/C 9/26

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Galicia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lourdes Cachaldora Fernandez

Ответници: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

Преюдициални въпроси

1.

Противоречи ли на член 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета (1) от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване национална правна норма, каквато е допълнителна разпоредба 7, номер 1, правило 3, буква b) от испанския Общ закон за социалното осигуряване, която засяга най-вече лицата от женски пол и съгласно която отчитането на периодите, в които липсва плащане на осигурителни вноски, включени в референтния период за изчисляване на осигурителния доход за зависеща от плащането на вноски пенсия за трайна инвалидност, които периоди следват период на заемане на длъжност при непълно работно време, се осъществява, като се вземе предвид минималният осигурителен доход в сила за съответния момент, намален чрез прилагането на коефициент за заемането на длъжност при непълно работно време през периода, предхождащ този, в който липсва плащане на осигурителни вноски, докато, ако заеманата длъжност е при пълно работно време, минималният осигурителен доход не се намалява?

2.

Противоречи ли на клауза 5, параграф 1, буква a) от Директива 97/81/ЕО на Съвета (2) от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време,сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) национална правна норма, каквато е допълнителна разпоредба 7, номер 1, правило 3, буква b) от испанския Общ закон за социалното осигуряване, която засяга най-вече лицата от женски пол и съгласно която отчитането на периодите, в които липсва плащане на осигурителни вноски, включени в референтния период за изчисляване на осигурителния доход за зависеща от плащането на вноски пенсия за трайна инвалидност, които периоди следват период на заемане на длъжност при непълно работно време, се осъществява, като се вземе предвид минималният осигурителен доход в сила за съответния момент, намален чрез прилагането на коефициент за заемането на длъжност при непълно работно време през периода, предхождащ този, в който липсва плащане на осигурителни вноски, докато, ако заеманата длъжност е при пълно работно време, минималният осигурителен доход не се намалява?

(1)  ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).

(2)  ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/17

Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва) на 14 октомври 2013 г. — Birutė Šiba/Arūnas Devėnas

(Дело C-537/13)

2014/C 9/27

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Birutė Šiba

Ответник: Arūnas Devėnas

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли да се разглежда като потребител по смисъла на законодателството на ЕС за защита на потребителите физическо лице, което получава правни услуги срещу възнаграждение съгласно договори за правни услуги, сключени с адвокат (advokatas), като тези услуги се предоставят по дела, които вероятно са свързани с личните интереси на физическото лице (развод, делба на имущество, придобито по време на брака и т.н.)?

2.

Трябва ли да се разглежда като търговец по смисъла на законодателството на ЕС за защита на потребителите адвокат (advokatas) (представител на „[свободна] професия“), който е сключил с физическо лице договор за предоставяне на правни услуги срещу възнаграждение, който го задължава да извърши правните услуги по такъв начин, че физическото лице да може да постигне цели, които не са свързани с неговото занятие или професия?

3.

Попадат ли в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори договорите за предоставяне на правни услуги срещу възнаграждение, сключени от адвокат (advokatas) при осъществяване на неговата професионална дейност като представител на свободна професия?

4.

Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, следва ли за определянето на тези договори като потребителски да се прилагат общи критерии, или те трябва да бъдат признати за потребителски договори съгласно специални критерии? Ако за определянето на тези договори като потребителски е необходимо прилагането на специални критерии, какви са тези критерии?

(1)  ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/18

Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва) на 14 октомври 2013 г. — eVigilo Ltd/Priešgaisrinės apsaugos ir gelbėjimo departamentas prie Vidaus reikalų ministerijos

(Дело C-538/13)

2014/C 9/28

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд) (Литва)

Страни в главното производство

Касатор: eVigilo Ltd

Ответник: Priešgaisrinės apsaugos ir gelbėjimo departamentas prie Vidaus reikalų ministerijos

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли правилата относно възлагането на обществени поръчки на правото на Европейския съюз — член 1, параграф 1, трета алинея от [Директива 89/665, както е изменена с] Директива 2007/66 (1), в който са закрепени принципите на ефективност и бързина по отношение на защитата на нарушени права на оферентите, член 2 от Директива 2004/18 (2), в който са закрепени принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, и член 44, параграф 1 и член 53, параграф 1, буква а) от Директива 2004/18, в които се урежда процедурата за сключване на договор с оферента, представил икономически най-изгодната оферта — да бъдат разбирани и тълкувани заедно или поотделно (но без ограничаване на горепосочените разпоредби) в смисъл, че:

а)

в случай, при който оферент е узнал за възможна съществена връзка (отношение) между друг оферент и експерти на възлагащия орган, извършили оценката на офертите, и (или) е узнал за потенциално изключително положение на същия оферент поради предварително извършена подготвителна работа във връзка с оспорваната процедура по възлагане на обществена поръчка, и когато във връзка с тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание заинтересованото лице да иска преразглеждащият орган да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, който не е осигурил прозрачност и обективност на процедурите, като освен това молителят не е длъжен да докаже конкретно, че експертите са действали пристрастно?

б)

след като преразглеждащият орган е установил, че горепосоченото искане на молителя се основава на доказани факти, при произнасянето си относно последиците, които тези факти могат да имат за резултатите от тръжната процедура, той не е длъжен да вземе предвид факта, че резултатите от оценяването на офертите, представени от оферентите, са щели да бъдат по същество същите, ако сред експертите, извършили оценката на офертите, не е имало пристрастни оценители?

в)

оферентът узнава (окончателно) съдържанието на критериите за определяне на икономически най-изгодната оферта — които са формулирани съобразно качествени параметри и са абстрактно изложени в тръжните условия (критерии като пълнота и съвместимост с нуждите на възлагащия орган) и въз основа на които оферентът по същество е бил в състояние да представи оферта — едва когато възлагащият орган в съответствие с тези критерии е направил оценка на офертите, представени от оферентите, и е предоставил на заинтересованите страни подробна информация за мотивите на взетите решения, и едва от този момент нататък за въпросния оферент започва да тече предвиденият в националното право давностен срок за откриване на процедурата по преразглеждане?

2.

Трябва ли член 53, параграф 1, буква а) от Директива 2004/18, прилаган във връзка с принципите за възлагане на обществени поръчки, закрепени в [член] 2 от тази директива, да бъде разбиран и тълкуван в смисъл, че на възлагащите органи е забранено да установяват (и прилагат) процедура за оценяване на офертите, представени от оферентите, при която резултатите от оценяването зависят от степента на подробност, с която оферентите са показали, че техните оферти отговарят на изискванията, установени в тръжната документация, тоест колкото по-подробно (по-изчерпателно) оферентът е описал съответствието на офертата си с тръжните условия, толкова по-голям брой точки ще получи тя?

(1)  Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335, 2007 г., стр. 31).

(2)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282).

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/19

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (United Kingdom) на 14 октомври 2013 г. — Merck Canada Inc., Merck Sharp & Dohme Ltd/Sigma Pharmaceuticals PLC

(Дело C-539/13)

2014/C 9/29

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Ищци: Merck Canada Inc., Merck Sharp & Dohme Ltd

Ответник: Sigma Pharmaceuticals PLC

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли да се приеме, че притежателят или ползвателят на патент или сертификат за допълнителна закрила може да предяви правата си по първа алинея от Специфичния механизъм единствено ако преди това е заявил намерението си да го стори?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:

а)

Как трябва да се заяви това намерение?

б)

Изгубва ли притежателят или ползвателят възможността да предяви правата си по отношение на вноса или продажбата на фармацевтичния продукт в държава членка, ако вносът и продажбата са осъществени преди той да е заявил намерението си да предяви тези права?

3.

Кой трябва да отправи предизвестието до притежателя или ползвателя на патента или сертификата за допълнителна закрила съгласно втора алинея от Специфичния механизъм? По-специално:

а)

трябва ли предизвестието да е отправено от лицето, което възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт,

или

б)

когато заявлението за регулаторно разрешение е подадено от лице, различно от бъдещия вносител, което е допустима практика съгласно националната нормативна уредба, надлежно ли е предизвестието, отправено от лицето, подало заявлението за регулаторно разрешение, ако самото това лице не възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт, но все пак планираният внос и продажба ще се извършват съгласно предоставеното на него регулаторно разрешение, и

i)

има ли значение дали в предизвестието е посочено лицето, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?

ii)

Има ли значение, че едно юридическо лице от група дружества, образуващи стопанска единица, отправя предизвестието и подава заявлението за регулаторно разрешение, а се планира друго юридическо лице от същата група да извършва действията по внос и продажба с разрешението на първото юридическо лице, когато обаче в предизвестието не е посочено юридическото лице, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?

4.

До кого трябва да се отправи предизвестието по втора алинея от Специфичния механизъм? По-специално:

а)

понятието за ползвател на патент или сертификат за допълнителна закрила ограничава ли се до лицата, които съгласно националното законодателство имат право на иск, за да защитят правата по патента или сертификата за допълнителна закрила,

или

б)

когато група дружества образуват стопанска единица, състояща се от множество юридически лица, достатъчно ли е предизвестието да е изпратено до юридическо лице, което е оперативно дъщерно дружество и притежател на разрешението за търговия в държавата членка, в която се извършва вносът, вместо до онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, по съображение че посоченото юридическо лице може да се определи като ползвател на патента или на сертификата за допълнителна закрила или по съображение че има основания да се очаква при обичайния ход на събитията предизвестието да достигне до знанието на лицата, които вземат решения от името на притежателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила?

в)

При утвърдителен отговор по буква б) от четвъртия въпрос: трябва ли иначе редовното предизвестие да се смята за нередовно, ако е изпратено до управителя, отдел „Регулаторни въпроси“ на определено дружество, което не е онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, а е оперативното дъщерно дружество или притежателят на разрешението за търговия в държавата членка, в която се осъществява вносът, и ако този отдел по регулаторните въпроси на практика регулярно получава известия от паралелни вносители във връзка със Специфичния механизъм и други въпроси?

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/20

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 16 октомври 2013 г. — Douane Advies Bureau Rietveld/Hauptzollamt Hannover

(Дело C-541/13)

2014/C 9/30

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Douane Advies Bureau Rietveld

Ответник: Hauptzollamt Hannover

Преюдициален въпрос  (1)

Следва ли понятието „реактив“, използвано в изразите „диагностични реактиви“ и „лабораторни реактиви“ в позиция 3822 от КН, да се тълкува в смисъл, че трябва да е вещество, което е предназначено чрез химичното си преобразуване в резултат от химична реакция на или с подлежащото на изследване вещество да покаже дадено състояние или свойство на това вещество?

(1)  Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 927/2012 на Комисията от 9 октомври 2012 г. (ОВ L 304, стр. 1).

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/20

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 28 октомври 2013 г. — Z. Zh., друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie и Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, друга страна в производството: I.O.

(Дело C-554/13)

2014/C 9/31

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Z. Zh.

Друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

и

Жалбоподател: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Друга страна в производството: I.O.

Преюдициални въпроси

1.

Гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява ли опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщане“), просто защото е заподозрян за извършването на деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, или за целта е необходимо да е бил осъден от наказателен съд за извършването на това деяние, и в последния случай — трябва ли присъдата да е влязла в сила?

2.

При преценката дали гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от Директивата за връщане, освен подозрението или осъждането имат ли значение и други факти и обстоятелства по конкретния случай, като тежестта или характера на деянието, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, изтеклото време или намерението на засегнатото лице?

3.

Фактите и обстоятелствата по конкретния случай, които са релевантни за посочената във втория въпрос преценка, имат ли значение във връзка с предвидената в член 7, параграф 4 от Директивата за връщане възможност — в случай, че засегнатото лице представлява опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба — да се избира между това да не се предостави срок за доброволно напускане, от една страна, и да се предостави срок за доброволно напускане, който е по-кратък от седем дни, от друга?

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/20

Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles (Белгия) на 31 октомври 2013 г. — Centre public d'action sociale d'Ottignies-Louvain-La-Neuve/Moussa Abdida

(Дело C-562/13)

2014/C 9/32

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Centre public d'action sociale d'Ottignies-Louvain-La-Neuve

Ответник: Moussa Abdida

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли Директиви 2004/83/ЕО (1), 2005/85/ЕО (2) и 2003/9/ЕО (3) да се тълкуват в смисъл, че задължават държавата членка, чието законодателство предвижда, че чужденецът, който „страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход няма подходящо лечение“, има право на субсидиарна закрила по смисъла на член 15, б) от Директива 2004/83/ЕО,

—

да предвиди суспензивно действие на жалбата срещу административно решение, с което на съответното лице се отказва право на пребиваване и/или субсидиарна закрила и му се нарежда да напусне територията на страната,

—

до произнасянето по подадената срещу това административно решение жалба да поема в рамките на системата за социална помощ или системата за прием разходите за задоволяване на елементарните потребности на жалбоподателя извън медицинските грижи?

2.

При отрицателен отговор, Хартата на основните права, и в частност членове 1—3 (човешко достойнство, право на живот и неприкосновеност), член 4 (забрана на нечовешкото или унизително отношение), член 19, параграф 2 (забрана за експулсиране към държава, в която съществува сериозен риск от нечовешко или унизително отношение), членове 20 и 21 (равенство и недискриминация спрямо други категории лица, търсещи субсидиарна закрила) и/или член 47 (право на ефективни правни средства за защита), задължава ли държавата членка, която транспонира Директиви 2004/83/ЕО, 2005/85/ЕО и 2003/9/ЕО, да предвиди суспензивно действие на обжалването и поемане на разходите за задоволяване на елементарните потребности, за които става дума във въпрос 1 по-горе?

(1)  Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

(2)  Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242)

(3)  Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48).

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/21

Жалба, подадена на 31 октомври 2013 г. от Planet A.E., Anonimi Etairia parochis symvouleftikon ypiresion (Акционерно дружество, предоставящо консултантски услуги) (Атина, Гърция) срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 9 септември 2013 г. по дело T-489/12, Planet/Комисия

(Дело C-564/13 P)

2014/C 9/33

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Planet A.E., Anonimi Etairia parochis symvouleftikon ypiresion (Акционерно дружество, предоставящо консултантски услуги) (Атина, Гърция) (представител: B. Christianos, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени определението на Общия съд от 9 септември 2013 г. по дело T-489/12,

—

делото да се върне на Общия съд за решаване по същество,

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че определението на Общия съд от 9 септември 2013 г. по дело T-489/12 съдържа правни преценки, които нарушават правните норми на правото на Съюза и го обжалва с искане за отмяна.

Според жалбоподателя обжалваното определение трябва да бъде отменено, тъй като в него е допуснато неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза както по отношение на съдържанието на правния интерес, който се изисква според правото на Съюза за предявяване на установителен иск с предмет установяването на неизпълнение на договорни задължения, така и по отношение на въпроса дали [правният интерес] е съществуващ и действителен.

Общ съд

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/22

Решение на Общия съд от 18 ноември 2013 г. — Preparados Alimenticios/СХВП — Rila Feinkost-Importe (Jambo Afrika)

(Дело T-377/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Jambo Afrika“ - По-ранни фигуративни марки на Общността „JUMBO“, „JUMBO CUBE“, „JUMBO MARINADE“, „JUMBO NOKKOS“, „JUMBO ROF“, „JUMBO CHORBA MOUTON-MUTTON“, „JUMBO Aroma All purpose seasoning Condiment“ - По-ранни национални фигуративни марки „JUMBO“ - Нерегистрирана по-ранна словна марка „JUMBO“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2014/C 9/34

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Preparados Alimenticios, SA (L’Hospitalet de Llobregat, Испания) (представител: D. Pellisé Urquiza, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Rila Feinkost-Importe GmbH & Co. KG (Stemwede-Levern, Германия) (представител: T. Weeg, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 9 юни 2010 г. (преписка R 1144/2009-1), прието в производство по възражение между Preparados Alimenticios, SA и Rila Feinkost-Importe GmbH & Co. KG.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Preparados Alimenticios, SA да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/22

Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — Heede/СХВП (Matrix-Energetics)

(Дело T-313/11) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „Matrix-Energetics“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Съответни потребители - Дата на преценката на описателния характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2014/C 9/35

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Günter Heede (Валдорф-Баден, Германия) (представител: R. Utz, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: K. Klüpfel)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 април 2011 г. (преписка R 1848/2010-4), постановено по заявката за регистрация на словния знак „Matrix-Energetics“ като марка на Общността

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда г-н Günter Heede да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 238, 13.8.2011 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/22

Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — El Hogar Perfecto del Siglo XXI/СХВП — Wenf International Advisers (Тирбушон)

(Дело T-337/12) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ тирбушон - По-ранен национален промишлен дизайн - Основание за обявяване на недействителност - Липса на оригиналност - Липса на различно цялостно впечатление - Информиран потребител - Степен на свобода на автора - Член 4, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002)

2014/C 9/36

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: El Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL (Мадрид, Испания) (представители: C. Ruiz Gallegos и E. Veiga Conde, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: Ó. Mondéjar Ortuño)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Wenf International Advisers Ltd (Tortola, Британски Вирджински острови) (представители: J. L. Rivas Zurdo, E. Seijo Veiguela и I. Munilla Muñoz, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 2012 г. (преписка R 89/2011-3) относно производство за обявяване на недействителност между Wenf International Advisers Ltd и El Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда El Hogar Perfecto del Siglo XXI, SL да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 287, 22.9.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/23

Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — Equinix (Germany)/СХВП — Acotel (ancotel.)

(Дело T-443/12) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „ancotel.“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „ACOTEL“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2014/C 9/37

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Equinix (Germany) GmbH, по-рано ancotel GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: H. Truelsen, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Poch)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Acotel SpA (Рим, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 3 август 2012 г. (преписка R 1895/2011-4), постановено в производство по възражение със страни Acotel SpA и ancotel GmbH, понастоящем Equinix (Germany) GmbH

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Equinix (Germany) GmbH да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 379, 8.12.2012 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/23

Решение на Общия съд от 21 ноември 2013 г. — Recaro/СХВП — Certino Mode (RECARO)

(Дело T-524/12) (1)

(Марка на Общността - Производство по отмяна - Словна марка на Общността „RECARO“ - Реално използване на марката - Член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Характер на използването на марката - Допустимост на нови доказателства - Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент № 207/2009)

2014/C 9/38

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Recaro Holding GmbH, по-рано Recaro Beteiligungs-GmbH (Щутгарт, Германия) (представител: J. Weiser, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Certino Mode, SL (Елче, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 септември 2012 г. (преписка R 1761/2011-1), постановено в производство по отмяна със страни Recaro Beteiligungs-GmbH и Certino Mode, SL

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Recaro Holding GmbH да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 32, 2.2.2013 г.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/24

Жалба, подадена на 6 ноември 2013 г. — FK/Комисия

(Дело T-248/13)

2014/C 9/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FK (Дамаск, Сирия) (представители: E. Grieves, Barrister, и J. Carey, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Регламент (ЕО) № 14/2007 на Комисията от 10 януари 2007 година за изменение за 74-ти път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ L 6, стр. 6) в частта относно жалбоподателя, както и решението на Комисията от 6 март 2013 г. да го остави в списъка,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага 5 правни основания.

1.

В първото правно основание се твърди, че обжалваното решение не е прието своевременно или в разумен срок.

2.

Във второто правно основание се твърди, че Комисията не е извършила обоснована самостоятелна преценка дали жалбоподателят отговаря на релевантните критерии. По-специално жалбоподателят заявява, че Комисията: а) не е поискала и/или получила доказателства за съответните твърдения; б) не се е уверила, че мотивите съвпадат с посочените от Комитета по санкциите на Организацията на обединените нации и не е потърсила и/или получила достатъчно подробности във връзка с твърденията, които да дадат възможност на жалбоподателя действително да изрази становище по тях; в) не е проверила дали някои от твърденията не се основават на доказателства, опорочени поради изтезания; и г) не е потърсила и/или получила релевантни оневиняващи доказателства.

3.

В третото правно основание се твърди, че Комисията не е разпределила правилно тежестта на доказване и не е приложила правилен стандарт на доказване.

4.

В четвъртото правно основание се твърди, че мотивите, изложени от Комисията, са неправомерни, тъй като: а) нито едно от твърденията не се подкрепя с доказателства, поради което не е установена тяхната основателност; б) някои твърдения са недостатъчно ясни, поради което жалбоподателят не може ефективно да ги оспори; в) някои твърдения са толкова отдалечени във времето и/или неясни, че нямат рационална връзка с релевантните критерии; и г) някои твърдения са в разрез с оневиняващите доказателства.

5.

В петото правно основание се твърди, че Комисията не е извършила проверка за пропорционалност, претегляйки основните права на жалбоподателя и твърдяната му реална лична опасност.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/24

Жалба, подадена на 4 октомври 2013 г. — Panrico/СХВП — HDN Development (Krispy Kreme DOUGHNUTS)

(Дело T-534/13)

2014/C 9/40

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Panrico, SA (Барселона, Испания) (представител: адв. D. Pellisé Urquiza)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: HDN Development Corp. (Франкфорт, Съединени американски щати)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да приеме жалбата за допустима,

—

да отмени Решение R 623/2011-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар, постановено на 25 юли 2013 г. и връчено на жалбоподателя на 29 юли 2013 г., и

—

да обяви за недействителна марка на Общността № 1 298 785„KRISPY KREME DOUGHNUTS“.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка „Krispy Kreme DOUGHNUTS“ за стоки и услуги от класове 25, 30 и 42 — Марка на Общността, регистрирана под № 1 298 785

Притежател на марката на Общността: HDN Development Corp.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Основание на искането за обявяване на недействителност: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 53, параграф 1, буква а) от същия регламент

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 53, параграф 1, буква а) от същия регламент

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/25

Жалба, подадена на 24 октомври 2013 г. — Германия/Комисия

(Дело T-557/13)

2014/C 9/41

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени член 1 и приложението към Решение за изпълнение 2013/433/ЕС на Европейската комисия от 13 август 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, в която извършените от компетентните разплащателни агенции на Федерална република Германия плащания в общ размер на 6 192 951,34 EUR в рамките на прилагането на схемата за помощ за сектора за производство на картофено нишесте за 2003 и 2005 година са изключени от финансиране от страна на Европейския съюз,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания.

1.

Първо правно основание е изведено от неспазване на условията за отпускане на безвъзмездни помощи и субсидии — плащане на минималната цена.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 (1) и член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (2) във връзка с член 5 от Регламент (ЕО) № 1868/94 (3), член 11 от Регламент (ЕО) № 97/95 (4), член 10 от Регламент (ЕО) № 2236/2003 (5) и член 26 от Регламент (ЕО) № 2237/2003 (6), тъй като от финансирането са изключени разходите, въпреки че били изпълнени условията за предоставяне на безвъзмездни помощи и субсидии, тъй като минималната цена за заявените количества била платена.

2.

Второто правно основание е изведено от липсата на мотиви.

В рамките на това правно основание жалбоподателят твърди нарушение на член 296, втора алинея от ДФЕС, тъй като Комисията не се е мотивирала достатъчно и непротиворечиво защо от член 11 от Регламент № 97/95, член 10 от Регламент № 2236/2003 и член 26 от Регламент № 2237/2003, като се вземат предвид текстовете на всички езици, като условие за плащане на безвъзмездни помощи и субсидии следва да е видно, че предприятията за производство на нишесте вече са платили минималната цена за цялото доставено в една пазарна година количество картофи.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на задължението възраженията да се съобщят в срок от 24 месеца.

Жалбоподателят посочва нарушение на член 7, параграф 4, първа алинея във връзка с пета алинея, буква а) от Регламент № 1258/1999, на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1663/95 (7) и член 31, параграф 3, първа алинея във връзка с параграф 4, буква а) от Регламент № 1290/2005, както и на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006 (8), тъй като Комисията не е съобщила на Федерална република Германия, надлежно в писмена форма, в срок от 24 месеца от датата, на която са направени разходите, възраженията (непровеждане на „ключов контрол“), на които основава изключването на разходите.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от прекомерната продължителност на производството.

Жалбоподателят тук твърди нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999, член 8 от Регламент № 1663/95, член 31 от Регламент № 1290/2005 и член 11 от Регламент № 885/2006 във връзка с общия правен принцип за прилагане на административна процедура в разумен срок и нарушение на правото на защита, тъй като продължителността на производството пред Комисията е била прекомерна.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент № 1258/1999, член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност.

В рамките на това правно основание жалбоподателят изтъква, че с фиксираната корекция от 10 % Комисията не е преценила надлежно характера и съвсем ограничения обхват на евентуалното нарушение, както и обстоятелството, че за Съюза фактически нито са настъпили финансови загуби, нито някога е съществувал реален риск за възникване на такива загуби.

(1)  Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103).

(2)  Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

(3)  Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно въвеждане на квотна система за производството на картофено нишесте (ОВ L 197, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 176).

(4)  Регламент (ЕО) № 97/95 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на минималната цена и компенсаторните плащания, които следва да се изплатят на производителите на картофи и на Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета относно въвеждане на квотна система за производството на картофеното нишесте (ОВ L 16, стр. 3).

(5)  Регламент (ЕО) № 2236/2003 на Комисията от 23 декември 2003 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета за въвеждане на квотна система за производството на картофено нишесте (ОВ L 339, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 50).

(6)  Регламент (ЕО) № 2237/2003 на Комисията от 23 декември 2003 година за установяване на подробни правила за прилагане на някои схеми за подпомагане, предвидени в дял IV на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 339, стр. 52).

(7)  Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 г. за определяне на реда и начина на приложение на Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета относно процедурата по клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6).

(8)  Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37).

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/26

Иск, предявен на 24 октомври 2013 г. — ISOTIS/Комисия

(Дело T-562/13)

2014/C 9/42

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Koinonia tis Pliroforias Anoichti stis Eidikes Ananges — ISOTIS (Атина, Гърция) (представител: S. Skliris, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да установи, че Комисията, като иска от ищеца сума в размер от 47 197,93 EUR, платени от Комисията по договор 238940 REACH 112, нарушава спорния договор,

—

да установи, че ищецът не дължи възстановяване на посочената сума, платена от Комисията,

—

да установи, че във всички случаи посоченото по-горе вземане, претендирано от Комисията, в частта си от 13 821,12 EUR, е лишено от правно основание,

—

да установи, че общите условия на договорите FP6 не са приложими към договор 238940 REACH 112 и че вследствие на това ищецът в рамките на спорния договор не дължи по никакъв начин каквато и да било сума като фиксирана сума като обезщетение (liquidated damages),

—

да се установи, че като е заявила намерението си да претендира фиксирана сума като обезщетение (liquidated damages) на основание общите условия на договорите по Шеста рамкова програма, нарушава спорния договор 238940 REACH 112,

—

да осъди Комисията да заплати направените от ищеца съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на настоящия иск, основа, от една страна, на арбитражната клауза в спорния договор, и от друга страна, на белгийското право, към което този договор препраща, жалбоподателят изтъква три правни основания:

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение от страна на Комисията на принципа на добросъвестност и на честните търговски практики. По-конкретно жалбоподателят поддържа, че Комисията е претендирала различни суми без да изтъква точно и конкретно основание във връзка с тези претенции, и че нейното договорно поведение противоречи на разпоредбите на Хартата на основните права. Освен това, жалбоподателят изтъква, че неизпълнението от страна на Комисията на договорните й задължения произтича и от нейното намерение да претендира права, изведени от общите условия, приложими към един друг вид договори (Шеста рамкова програма, т.е. различни от приложимите към спорния договор REACH 112 (ПИК).

2.

Второто правно основание е изведено от разпоредбата, съдържаща се в член II.28, параграфи 1 и 5 от Договор 238940 REACH 112. По-конкретно ищецът твърди, че Комисията предявява претенции без предварително да е бил осъществен контрол в рамките на спорния договор и че тя се позовава общо и абстрактно на един одиторски доклад, който не се отнася до спорния договор REACH 112.

3.

Третото правно основание е изведено при условията на евентуалност от недобросъвестност и характера на злоупотреба на претенцията на Комисията.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/27

Жалба, подадена на 4 ноември 2013 г. — BASF Agro и др./Комисия

(Дело T-584/13)

2014/C 9/43

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: BASF Agro BV (Арнхайм, Нидреландия); BASF SE (Лудвигсхавен на Рейн, Германия); BASF Belgium Coordination Center (Антверпен, Белгия); BASF Española, SL (Барселона, Испания); BASF Italia SpA (Cesano Maderno, Италия); BASF Nederland BV (Арнхайм) и BASF Slovensko spol. s r. o. (Братислава, Словакия) (представители: J. Montfort и M. Peristeraki, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 781/2013 на Комисията от 14 август 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество фипронил и за забрана на употребата и продажбата на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи посоченото активно вещество (ОВ L 219, стp. 22),

—

при условията на евентуалност, и само ако първото искане не бъде уважено, да отмени обжалвания регламент, доколкото с него се оттегля разрешението за употреба и продажба на третирани с фипронил семена от слънчоглед,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите в това производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат седем правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 (1) от страна на Комисията, защото при приемането на оспорения регламент тя не е взела предвид нови научни или технически познания, а вместо това — „много спорни“ данни. Комисията не е взела предвид и релевантни данни от наблюдение. Наличните данни от наблюдение не са показали никакво вредно въздействие върху пчелните колонии. Жалбоподателите твърдят също така, че Комисията неправилно е приела, че критериите по член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 вече не са изпълнени по отношение на активното вещество фипронил.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 49 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, защото с оспорения регламент Комисията е приела ограничителни мерки по отношение на семена, третирани с фипронил, без да докаже, че има вероятност тези третирани семена да представляват „сериозен риск“ за пчелите, който не може да бъде задоволително овладян с други налични средства. По-нататък, Комисията не е взела предвид мерки за намаляване на риска, с които биха могли да се овладеят твърдените рискове по задоволителен начин.

3.

Третото правно основание е изведено от твърдението, че обжалваният регламент е приет въз основа на методология, съдържаща се в проекта на ръководства, а не на съществуващо и одобрено ръководство. По този начин Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и е нарушила основните принципи на правна сигурност и оправдани правни очаквания, като се има предвид, че ръководствата трябва да бъдат достъпни и одобрени ex ante, преди преразглеждането на одобрение на активно вещество, а не ex post.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че обжалваният регламент не може да бъде обоснован въз основа на принципа на предпазливост, като се има предвид, че условията за този принцип не са налице в настоящия случай. По-точно, жалбоподателите твърдят, че рисковете, които Комисията е приела за релевантни, са били основани на чисти хипотези, които не са били научно потвърдени; не са били разгледани важни данни; направената от Комисията оценка на риска е основана на неправилна методология; същевременно Комисията не е привлякла жалбоподателите да участват на етапа на управление на риска, което е трябвало да направи. Това е довело до приемането на непропорционални и непоследователни мерки с оспорения регламент.

5.

Петото правно основание е изведено от твърдението, че обжалваният регламент налага прекомерни ограничения спрямо третирането на семена с фипронил, без те да са нито подходящи, нито необходими за защита на здравето на пчелите в ЕС. Жалбоподателите посочват също, че по отношение на семената от слънчоглед в частност, Комисията не е отчела, че третирането с фипронил никога не е имало вредни последици за здравето на пчелите.

6.

Шестото правно основание е изведено от твърдението, че поради краткия период, за който е приет обжалваният регламент, и сложността на случая, Комисията не е могла ефективно да вземе предвид съществените и подробни коментари на жалбоподателите във връзка с техническите, нормативни и научни аспекти на „Заключението от експертния преглед на Европейският орган за безопасност на храните относно оценката на риска от пестицидите за пчелите по отношение на активното вещество фипронил“.

7.

Седмото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията не е обяснила адекватно съображенията, които са довели до сезирането на ЕОБХ да преразгледа одобрението на фипронила. Комисията не е обяснила и защо е отхвърлила представените от жалбоподателите доводи и доказателства. В обжалвания регламент не е изложена ясно и първостепенната цел, която Комисията преследва с неговото приемане.

(1)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, стр. 1).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/28

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 1 октомври 2013 г. — Loukakis и др./Парламент

(Дело F-82/11) (1)

(Публична служба - Комитет по персонала на Парламента - Избори - Нередности в изборния процес)

2014/C 9/44

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nicolaos Loukakis и др. (Брюксел, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и M. Ecker, първоначално подпомагани от D. Waelbroeck, адвокат, след това от A. Duron, адвокат)

Встъпили страни: Solidarité pour les agents et fonctionnaires européens, Syndicat général du personnel des organismes européens, Fédération de la fonction publique européenne и Pluralist (представител: J. Choucroun, адвокат)

Предмет

Искане да се констатира неправомерността на изборите на Комитета по персонала на Парламента и на ненамесата на Европейския парламент срещу различните нередности в изборния процес

Диспозитив

1.

Отменя мълчаливото решение на Европейския парламент от 20 май 2011г. да не санкционира нередностите при изборите на Комитета на персонала от ноември 2010 г.

2.

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.

Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на жалбоподателите.

4.

Синдикалните съюзи Solidarité pour les agents et fonctionnaires européens, Syndicat général du personnel des organismes européens, Fédération de la fonction publique européenne, от една страна, и синдикалният съюз Pluralist, от друга страна, понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 340, 19.11.2011 г., стр. 41.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/28

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 17 октомври 2013 г. — BF/Сметна палата на Европейския съюз

(Дело F-59/12) (1)

(Публична служба - Назначаване - Заемане на длъжност директор - Обявление за свободна длъжност - Увреждащ акт - Липса - Недопустимост)

2014/C 9/45

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BF (Люксембург, Люксембург) (представител: L. Levi, адвокат)

Ответник: Сметна палата на Европейския съюз (представители: T. Kennedy и J. Vermer, подпомагани от D. Waelbroeck, адвокат)

Предмет

Искане за отмяна на обявлението за свободно работно място ECA/2011/67 на Сметната палата за поста директор на дирекция „Човешки ресурси“

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда BF да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейския съюз.

(1)  ОВ C 227, 28.7.2012 г., стр. 38.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/28

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 7 октомври 2013 г. — Thomé/Комисия

(Дело F-97/12) (1)

(Публична служба - Конкурс на общо основание - Обявление за конкурс EPSO/AD/177/10 - Решение да не бъде назначен кандидат, издържал конкурса - Критерии за допустимост - Университетска диплома)

2014/C 9/46

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Florence Thomé (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, É. Marchal и D. Abreu Caldas, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Eggers и M. G. Gattinara)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Органа по назначаването на Комисията жалбоподателят да не бъде назначен след успешното му представяне на конкурс EPSO/AD/177/10-EPA и искане за обезщетение на претърпените вреди.

Диспозитив

1.

Отменя решенията на Европейската комисия от 11 ноември 2011 г. и 5 юни 2012 г.

2.

Осъжда Европейската комисия да заплати на г-жа Thomé сумата от 14 000 EUR.

3.

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.

Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от г-жа Thomé.

(1)  ОВ C 355, 17.11.2012 г., стр. 39.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/29

Определение на председателя на Съда на публичната служба (първи състав) от 23 октомври 2013 г. — Aristidis Psarras/ENISA

(Дело F-7/12 R) (1)

(Публична служба - Срочно нает служител - Атестиране - Процедура за атестиране за 2009 г. - Доклад за кариерно развитие - Искане за отмяна на доклада за кариерното развитие - Увреждащ акт - Явно недопустима жалба)

2014/C 9/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Aristidis Psarras (Хераклион, Гърция) (представители: L. Levi и A. Tymen, avocats)

Ответник: Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) (представители: E. Maurage, подпомаган от D. Waelbroeck и A. Duron, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на атестационния доклад на жалбоподателя за 2009 година, както и на решението, с което е утвърден списъкът на повишените през 2010 година длъжностни лица и, ако е необходимо, на решението от 17 октомври 2011 г, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като явно недопустим.

2.

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност понася собствените си разноски и е осъдена да заплати направените от г-н Psarras разноски.

(1)  ОВ C 133, 5.5.2012 г., стр. 20.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/29

Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 7 октомври 2013 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело F-57/12) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Обезщетение за инвалидност - Приспадане на размера на вземане на институция - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание)

2014/C 9/48

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Триказе, Италия) (представител: G. Cipressa, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат)

Предмет

Искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията да намали размера на обезщетението за инвалидност на жалбоподателя за месеците от юни до септември 2011 г. и за плащане на 15 % лихва, както и на сумата от 500 EUR

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като лишена от всякакво правно основание.

2.

Осъжда г-н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия, включително тези, които се отнасят до обезпечителното производство по дела F-57/12 R и T-464/12 P(R).

3.

Осъжда г-н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба сумата от 2 000 EUR.

(1)  ОВ C 227, 28.7.2012 г., стр. 37.

11.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/29

Определение на Съда на публичната служба от 16 октомври 2013 г. — De Roos-Le Large/Комисия

(Дело F-50/10) (1)

2014/C 9/49

Език на производството: нидерландски

Председателят на Пленума разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 260, 25.9.2010 г., стр. 27.