24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/1

(1)

Съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) равенството е една от основополагащите ценности на Съюза. Съгласно член 3, параграф 3, втора алинея от ДЕС Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава защитата на правата на детето.

(2)

Според член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу дискриминацията, основана на расов или етнически произход.

(3)

В член 19, параграф 1 от ДФЕС на Съвета се дава възможност да предприема целесъобразни действия за борба срещу дискриминацията, основана на пола, расовия или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация.

(4)

В член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз се заявява, че е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език или принадлежност към национално малцинство.

(5)

Директива 2000/43/ЕО на Съвета (1) установява рамка за борба срещу дискриминацията, основана на расовия или етническия произход, в целия Съюз в областта на заетостта и обучението, образованието, социалната закрила (включително социалната сигурност и здравеопазването), социалните придобивки и достъпа до стоки и услуги, в т.ч. жилищното настаняване, и тяхното предлагане.

(6)

За целите на настоящата препоръка, както и в други политически документи на Европейския парламент и на Съвета, понятието „роми“ се използва като общо понятие, което обхваща групи хора с повече или по-малко сходни културни характеристики, например Sinti, Travellers, Kalé, Gens du voyage и др., независимо дали водят или не уседнал начин на живот.

(7)

Много роми в Съюза все още са изложени на крайна бедност, социално изключване, дискриминация и пречки да упражняват основните си права, което ги излага на риск от експлоатация, например посредством трафика на хора. Затова следва да се разгледат по-ефективни мерки за социално приобщаване, адаптирани към тяхното положение и потребности.

(8)

Особено тревожно е положението на ромските деца в Съюза поради редица фактори, които ги правят особено уязвими и изложени, inter alia, на, лошо здравеопазване, лоши битови условия, недобро хранене, социално изключване, дискриминация, расизъм и насилие. Социалното изключване на ромските деца често е свързано с липсата на регистрация при раждането и на документи за самоличност, със слабо участие в ранното детско образование и грижи, както и във висшето образование, и с висок процент на отпадане от училище. Сегрегацията е сериозна пречка пред достъпа до качествено образование. Някои ромски деца стават също жертва на трафик на хора и трудова експлоатация.

(9)

Ромите, които са граждани на трети държави и пребивават законно в държавите-членки, също могат да бъдат поставени в уязвимо положение, особено когато живеят в същите лоши условия като много от ромите, които са граждани на Съюза, и същевременно са изложени на предизвикателствата пред много от мигрантите, идващи от държави извън Съюза.

(10)

В контекста на мобилността в рамките на Съюза е необходимо да се спазват правото на свободно придвижване на гражданите на Съюза и условията за неговото упражняване, включително притежаването на достатъчно средства и на пълна здравна осигуровка в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), като същевременно се търсят начини за подобряване на жизнените условия на ромите и се прилагат мерки за насърчаване на тяхното икономическо и социално интегриране в държавата-членка на произход, както и в държавата-членка на пребиваване.

(11)

В резолюциите на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно положението на ромите и свободата на движение в Европейския съюз и от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите Комисията и държавите-членки бяха призовани да мобилизират съществуващите стратегии и инструменти на Съюза с оглед осигуряването на социално-икономическото приобщаване на ромите.

(12)

В съобщението си от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“, Комисията насърчи държавите-членки да приемат или да доразвият всеобхватен подход и да одобрят редица цели в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване с цел ускоряване интегрирането на ромите.

(13)

На 19 май 2011 г. Съветът прие заключение, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите за периода до 2020 г.“.в които е изразен ангажиментът на държавите-членки за постигането на напредък по отношение на социалното и икономическото приобщаване на ромите.

(14)

Европейският съвет на заседанието си от 23 и 24 юни 2011 г. отправи призив за бързото прилагане на заключенията на Съвета от 19 май 2011 г., по-специално по отношение на изготвянето, актуализирането или развитието на националните стратегии на държавите-членки за интегриране на ромите или на интегрираните пакети от политически мерки в рамките на по-широките им политики за социално приобщаване, с цел подобряване на положението на ромите.

(15)

В съобщението си от 21 май 2012 г., озаглавено „Националните стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на рамката на ЕС“ Комисията представи резултатите от първата оценка на всички национални стратегии за интегриране на ромите и интегрирани пакети от политически мерки, и прикани държавите-членки да разгледат редица промени, целящи да се постигне напредък.

(16)

Комисията засили диалога си с държавите-членки относно интегрирането на ромите, по-специално чрез създаването през октомври 2012 г. на мрежата от национални точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите, с цел обсъждане на решения на набелязаните предизвикателства. През ноември и декември 2012 г. група от национални точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите допълнително обсъди начините за повишаване ефективността на мерките за постигане на интегриране на ромите в държавите-членки. Тази група впоследствие докладва на мрежата от национални точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите.

(17)

В съобщението си от 26 юни 2013 г., озаглавено „Стъпки напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите“, Комисията изтъкна необходимостта от допълнителни действия за осигуряване на необходимите предпоставки за успешното изпълнение на мерките, насочени към ускоряване процеса на интегриране на ромите във възможно най-кратки срокове.

(18)

Съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (стратегията „Европа 2020“) даде нов импулс на борбата срещу бедността и социалното изключване чрез създаването на общи европейски цели за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, на дела на преждевременно напускащите училище, и за повишаване на нивото на образование и на заетостта. Интегрирането на ромите е съществена част от съвместните усилия на Съюза и държавите-членки в това отношение. Сегашното управление на европейския семестър насърчава прилагането на съответните специфични за всяка държава препоръки, а. заключенията на Съвета 20 юни 2013 г., озаглавени „Към инвестиции в социалната област за растеж и сближаване“ дават допълнителни насоки за усилията за осигуряване на приобщаващ растеж.

(19)

В контекста на горепосочените съображения и набелязаните недостатъци, е необходимо ефективността на мерките за интегриране на ромите да бъде подобрявана и наблюдавана. Това следва да става при пълно спазване на принципа на субсидиарност и първостепенната отговорност на държавите-членки в тази област, като се има предвид фактът, че събирането на данни на етнически принцип може да бъде чувствителен въпрос и като се има предвид, че държавите-членки следва да избират своя собствен метод на наблюдение, включително подходящите методи за всяко събиране на данни, както и евентуалните показатели.

(20)

Настоящата препоръка има за цел да доразвие различните препоръки, направени преди това в резолюциите на Европейския парламент, заключенията на Съвета и съобщенията на Комисията относно интегрирането на ромите. Тя има за цел да допълни съществуващотоантидискриминационно законодателство на Съюза, за да бъде подпомогнато неговото по-ефективно прилагане и спазване.

(21)

Настоящата препоръка не обхваща основаните на националност различия в третирането и не засяга разпоредбите и условията, свързани с правния статут на гражданите на трети държави и лицата без гражданство на територията на държавите-членки съгласно националното право и правото на Съюза, нито правните последствия от този статут.

(22)

В Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) се настоява държавите-членки по целесъобразност да установят интегриран подход по отношение на специфичните нужди на географските райони, които са най-тежко засегнати от бедност, или на целевите групи, изложени на най-висок риск от дискриминация или социално изключване, като се отдели специално внимание на маргинализираните общности. Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) за програмния период 2014—2020 г. включва инвестиционен приоритет по Европейския социален фонд (ЕСФ), насочен към социално-икономическото интегриране на маргинализирани общности като ромите в допълнение към другите структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) (5).

1.1.

С оглед насърчаването на пълното равенство на ромите на практика, да предприемат ефективни политически мерки за осигуряване на тяхното равно третиране и зачитането на основните им права, включително равния достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. Тази цел би могла да бъде постигната чрез общи или целенасочени мерки, включително специални мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, или чрез комбинация от двете, като се отделя особено внимание на измерението, свързано с пола.

1.2.

Да приемат мерки, които могат да се основават на социално-икономически показатели като висока трайна безработица, ниво на образование и здравни параметри, или могат да бъдат насочени към географски райони, които са маргинализирани и/или сегрегирани.

1.3.

Да вземат ефективни мерки за осигуряване на равно третиране и пълен достъп на ромските момчета и момичета до качествено общо образование и да направят необходимото всички ромски ученици да завършват поне задължителната степен на образование (6). Тази цел би могла да бъде постигната чрез мерки като:

1.4.

Да вземат ефективни мерки за осигуряване на равно третиране на ромите по отношение на достъпа до пазара на труда и възможностите за заетост. Тази цел би могла да бъде постигната чрез мерки като:

1.5.

Да вземат ефективни мерки за осигуряване на равното третиране на ромите при достъпа до общодостъпни здравни услуги (8) въз основа на общовалидни критерии за допустимост. Тази цел би могла да бъде постигната чрез мерки като:

1.6.

Да вземат ефективни мерки за осигуряване равното третиране на ромите при достъпа до жилищно настаняване. Тази цел би могла да бъде постигната чрез мерки като:

1.7.

Когато е уместно, да гарантират, че кандидатурите на местните органи по проекти за обновление на градската среда включват интегрирани интервенции по отношение на жилищното настаняване в полза на маргинализирани общности.

1.8.

Да насърчават ръководеното от местните общности развитие и/или интегрираните териториални инвестиции, подпомагани по линия на ЕСИФ.

1.9.

Да разпределят достатъчно средства за изпълнение и наблюдение на своите национални и местни стратегии и планове за действие от всички налични източници на финансиране (местно, национално, от Съюза и международно) с оглед постигането на целта за интегриране на ромите посредством общи или целеви мерки.

1.10.

Насърчаването на социалното приобщаване и борбата срещу бедността и дискриминацията, включително inter alia социално-икономическото интегриране на маргинализираните общности като ромите, следва да бъдат подпомогнати посредством заделянето на поне 20 % от общата сума на средствата по ЕСФ във всяка държава-членка за инвестиране в хората, както е посочено в членове 3 и 4 от Регламента (ЕС) № 1304/2013.

1.11.

В зависимост от числеността и социално-икономическото положение на ромските общности и разликата между ромското и неромското население, както и съобразно предизвикателствата, посочени в контекста на европейския семестър за някои държави-членки, да вземат подходящи мерки за включване на интегрирането на ромите като приоритет в споразуменията за партньорство за използване на ЕСИФ (9) за периода 2014—2020 г.

1.12.

Да подобрят капацитета си за управление, наблюдение и оценяване с техническа помощ по линия на ЕСИФ и да улеснят използването на национални и съюзни фондове, за да подкрепят изграждането на капацитет на местните органи и организациите на гражданското общество, така че те да могат ефективно да изпълняват проекти.

1.13.

Да насочат отпускането на публично финансиране за прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите или интегрираните пакети от политически мерки към специфичните нужди на ромите или към географските райони, които са най-силно засегнати от бедност и социално изключване, като се взема под внимание измерението, свързано с пола.

2.1.

Да продължат усилията си за гарантиране на ефективното практическо прилагане на Директива 2000/43/ЕО, по-специално като направят необходимото техните национални, регионални и местни административни разпоредби да не са дискриминационни и да не водят до сегрегационни практики. Съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека следва да служи за отправна точка за съвместимостта на разпоредбите и практиките в този контекст.

2.2.

Да приложат при необходимост мерки за десегрегация по отношение на ромите на регионално и местно равнище. Политиките и мерките за борба срещу сегрегацията следва да бъдат съпътствани от подходящи програми за обучение и информация, в т.ч. обучение и информация във връзка със защитата на правата на човека, насочени към местните държавни служители и представители на гражданското общество, както и към самите роми.

2.3.

Да гарантират в случай на принудително изселване пълното спазване на правото на Съюза, както и на останалите международни задължения в областта на правата на човека като например разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека.

2.4.

Да въведат мерки за борба срещу дискриминацията и предразсъдъците по отношение на ромите, наричани понякога „омраза към циганите“, във всички сфери на обществения живот. Тези мерки могат да включват:

2.5.

Да се борят с всички форми на дискриминация, в т.ч. многостранната дискриминация, с които се сблъскват ромските деца и жени, и да се борят срещу насилието, включително домашното насилие, спрямо жените и момичетата, срещу трафика на хора, срещу браковете на непълнолетни и принудителните бракове, както и срещу просията, в която са въвлечени деца, по-специално чрез прилагане на законодателството. За тази цел държавите-членки следва да осигурят участието в тези дейности на всички заинтересовани страни, в т.ч. публичните органи, гражданското общество и ромските общности. В това отношение се насърчава сътрудничеството между държавите-членки при ситуации с трансгранични измерения.

2.6.

Да се борят срещу бедността и социалното изключване, които засягат хората в неравностойно положение, в т.ч. ромите, чрез инвестиции в човешкия капитал и политики за социално сближаване. Тази цел би могла да бъде постигната чрез мерки като:

2.7.

В зависимост от числеността и социално-икономическото положение на своето ромско население, да разгледат възможността интегрирането на ромите да се превърне във важен въпрос в рамките на националните им програми за реформи или националните им социални доклади в контекста на стратегията „Европа 2020“.

2.8.

Да подкрепят активното гражданско участие на ромите, като насърчават социалното, икономическото, политическото и културното им участие в обществения живот, в т.ч. на местно равнище, тъй като активното участие на самите роми, в т.ч. чрез техните представители и организации, е от решаващо значение за подобряване на условията им на живот, както и за напредъка по отношение на социалното им приобщаване.

2.9.

Ако е приложимо за местните подходи към интеграцията, да насърчават обучението и наемането на квалифицирани медиатори, работещи изключително с ромите, и да използват посредничеството като една от мерките за преодоляване на неравностойното отношение, на което са подложени ромите, що се отнася до достъпа до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

2.10.

Да извършват информационни дейности за допълнително повишаване на осведомеността сред ромите относно техните права (особено по отношение на дискриминацията и възможностите за търсене на правни средства за защита) и гражданските им задължения.

3.1.

При зачитане на правомощията на регионалните и местните органи, да ги насърчават да разработват местни планове за действие или стратегии или пакети от политически мерки на местно равнище в рамките на по-широките политики за социално приобщаване, които биха могли да включват изходни равнища, сравнителни показатели и измерими цели за интегриране на ромите, както и съответно финансиране.

3.2.

Да ангажират регионалните и местните органи и местното гражданско общество в разработването, прилагането и наблюдението на националните си стратегии или интегрирани пакети от политически мерки в рамките на по-широките политики за социално приобщаване. Съответните представители и заинтересовани страни следва да играят роля по отношение на споразуменията за партньорство и оперативните програми, съфинансирани от ЕСИФ. Централните и местните органи следва да си сътрудничат при прилагането на тези стратегии.

За тази цел да осигурят на местните публични органи подкрепа, за да се улесни прилагането на пакети от политически мерки на местно равнище.

3.3.

На местно равнище да полагат усилия за прилагане на интегриран подход по отношение на семействата с ромски произход, които са изправени пред редица проблеми, например незавършване на училище, задлъжнялост, бедност и лошо здравословно състояние. За тази цел би могъл да се укрепи капацитетът на местните органи, като се спазва разделението на отговорностите във всяка държава-членка, за да им се даде възможност да работят ефективно в сътрудничество със заинтересованите семейства, както и, например, с училища, организации за закрила на младежта, полиция, органи на общественото здравеопазване, организации за социални грижи и предприятия за социално настаняване.

3.4.

Да извършват подходящо наблюдение и оценка на ефективността на своите национални стратегии или интегрирани пакети от политически мерки в рамките на по-широките си политики за социално приобщаване. Това би могло да се осъществява посредством мерки като определянето на изходни равнища или измерими цели или чрез събирането на качествени или количествени данни за социалните и икономическите последици от тези стратегии или мерки, в съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза, по-специално по отношение защитата на личните данни.

3.5.

Да използват съответните основни показатели или методи за емпирично социално проучване или събиране на данни за редовно наблюдение и оценка на напредъка, особено на местно равнище, което да даде възможност за ефективно докладване относно положението на ромите в държавитe-членки с подкрепата на доброволна основа от страна на Агенцията на Европейския съюз за основните права.

3.6.

Да подкрепят работата и институционалния капацитет на органите за насърчаване на равното третиране, като им предоставят съответните ресурси, така че да могат ефективно да осигуряват правна и съдебна помощ на ромите — жертви на дискриминация.

3.7.

Да насърчават редовния диалог между своите национални точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите и националните органи за насърчаване на равното третиране.

3.8.

Да осигуряват на националните точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите съответен мандат и подходящи за дейността им ресурси, така че да могат ефективно да координират междусекторното наблюдение на политиките за интегриране на ромите с оглед на тяхното изпълнение, като се зачита разделението на отговорностите във всяка държава-членка.

3.9.

Да включват националните си точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите в процесите на вземане на решения относно разработването, финансирането и прилагането на съответните политики. Националните точки за контакти по въпросите на интегрирането на ромите следва да улесняват участието и включването на ромското гражданско общество в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите и местните планове за действие.

3.10.

Да насърчават разработването на транснационални форми на сътрудничество на национално, регионално или местно равнище и активното участие в тях чрез инициативи на политиката, по-специално проекти и двустранни или многостранни споразумения, с цел:

3.11.

Посоченото в т. 3.10 транснационално сътрудничество следва да допълва мерките, предприети в рамките на националните стратегии за интегриране на ромите и интегрираните пакети от политически мерки в рамките на по-широките политики за социално приобщаване и в рамките на съществуващи споразумения за сътрудничество между държавите-членки, например Стратегията за региона на река Дунав, и други международни организации, например Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

4.1.

Да съобщят на Комисията всички мерки, предприети в съответствие с настоящата препоръка, до 1 януари 2016 г.

4.2.

След това да съобщават ежегодно на Комисията, в края на всяка година, всички предприети нови мерки, заедно с информация за напредъка по изпълнението на националните си стратегии за интегриране на ромите или интегрираните пакети от политически мерки в рамките на по-широките политики за социално приобщаване.

5.1.

Да гарантира, че информацията, предоставяна от държавите-членки, ще служи за основа за изготвянето на годишните доклади на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите и ще допринася за европейския семестър по линия на стратегията „Европа 2020“ чрез формулирането на специфични за всяка държава препоръки.

5.2.

Въз основа на това да следи ситуацията отблизо и до 1 януари 2019 г. да направи оценка за необходимостта от преразглеждане и актуализиране на настоящата препоръка.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/8

(1)

Целта на настоящата препоръка е да се насърчат държавите-членки да укрепят процесуалните права на всички заподозрени или обвиняеми, които не са в състояние да разбират и да участват ефективно в наказателното производство поради възрастта си, умственото или физическото си състояние или поради увреждания („уязвими лица“).

(2)

Чрез установяването на минимални норми относно защитата на процесуалните права на заподозрените или обвиняемите настоящата препоръка следва да засили доверието на държавите-членки в системите за наказателно правосъдие на останалите държави-членки и по този начин може да спомогне за постигане на по-широко взаимно признаване на присъдите и съдебните решения по наказателни дела.

(3)

Стокхолмската програма (1) постави силен акцент върху укрепването на правата на лицата в наказателните производства. В точка 2.4 от нея Европейският съвет прикани Комисията да представи предложения, с които да се въведе поетапен подход (2) за укрепване на правата на заподозрените или обвиняемите.

(4)

До настоящия момент са приети три мерки, а именно Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).

(5)

Позоваванията в настоящата препоръка на заподозрени или обвиняеми, които са задържани, следва да се разбират като отнасящи се до всяка ситуация, при която в хода на наказателното производство заподозрените или обвиняемите са лишени от свобода по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от ЕКПЧ, съгласно тълкуването му в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(6)

Своевременното установяване и признаване на уязвимостта на лице, което е заподозряно или обвиняемо в рамките на наказателно производство, е от особено значение. За тази цел следва да се извършва първоначална преценка от полицейските служители, правоприлагащите или съдебните органи. Компетентните органи следва също така да могат да искат от независим експерт да провери степента на уязвимост, нуждите на уязвимото лице и доколко предприетите или планираните спрямо него мерки са подходящи.

(7)

Заподозрените или обвиняемите лица или техните адвокати следва да имат правото да оспорят, в съответствие с националното право, преценката за евентуалната им уязвимост, извършена в рамките на наказателното производство, особено ако това значително би попречило или ограничило упражняването на основните им права. Това право не води до пораждане на задължение за държавите-членки да осигурят специална процедура за обжалване, отделен механизъм или процедура за обжалване на подобен пропуск или отказ.

(8)

Терминът „законен представител“ означава лице, което представлява интересите на уязвимо лице и контролира воденето на неговите правни дела. Пример за това е по-специално назначеният от съда попечител на уязвимо лице.

(9)

Терминът „подходящо пълнолетно лице“ означава роднина или лице, което има социални взаимоотношения с уязвимото лице, и което има вероятност да контактува с властите и да даде възможност на уязвимото лице да упражни своите процесуални права.

(10)

Уязвимите лица се нуждаят от подходящо съдействие и помощ по време на наказателното производство. За тази цел законният представител на заподозряно или обвиняемо уязвимо лице, или подходящо пълнолетно лице, следва да бъдат уведомени възможно най-бързо за наказателното производство срещу уязвимото лице, за характера на обвинението, процесуалните права и възможните средства за правна защита. Законният представител или подходящото пълнолетно лице следва да бъдат уведомени възможно най-бързо за извършеното задържане и следва да им се предостави информация за основанията за него, освен ако това противоречи на висшите интереси на уязвимото лице.

(11)

Лицата, признати за особено уязвими, не са в състояние да следят и разбират наказателното производство. За да се гарантира съблюдаването на правата им на справедлив съдебен процес, те следва да не могат да се отказват от правото си на адвокат.

(12)

За да се гарантира личната неприкосновеност на уязвимите лица, които са задържани, те следва да имат достъп до медицински преглед, при който да се оценява общото им състояние и пригодността на евентуалните мерки, взети по отношение на тях, предвид състоянието им.

(13)

Уязвимите лица не винаги са в състояние да разберат съдържанието на полицейските разпити, на които са подложени. За да се избегне оспорване на казаното по време на разпита и съответно ненужното му повтаряне, на разпитите следва да се прави аудиовизуален запис.

(14)

В зависимост от конкретните обстоятелства по делото уязвимостта не следва да възпрепятства достъпа на заподозрения или обвиняемия до веществените доказателства по съответното наказателно дело, с които разполагат компетентните органи, при упражняването на процесуалните му права и с оглед на правото на ефективни правни средства за защита.

(15)

Настоящата препоръка се прилага спрямо уязвимите лица, които са обект на процедура по предаване съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (6) (производство по европейската заповед за арест). Компетентните органи в изпълняващата държава-членка следва да прилагат специалните процесуални права от настоящата препоръка спрямо производствата по европейска заповед за арест.

(16)

Съдържащите се в настоящата препоръка позовавания на подходящи мерки за осигуряване на ефективен достъп до правосъдие за хората с увреждания, следва да се тълкуват в контекста на целите, заложени в Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с увреждания, и по-специално в член 13 от нея.

(17)

За да се гарантира, че специалистите, които са в контакт с уязвими лица, са запознати със специфичните им потребности, те следва да преминават подходящо обучение.

(18)

Настоящата препоръка зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално, с настоящата препоръка се цели утвърждаването на правото на свобода, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

(19)

Държавите-членки следва да информират Комисията за предприетите последващи действия по настоящата препоръка в рамките на (36 месеца) от нотифицирането ѝ. Въз основа на тази информация Комисията следва да наблюдава и оценява мерките, предприети от държавите-членки,

1.

С настоящата препоръка държавите-членки се призовават да укрепят някои процесуални права на уязвимите лица, които са заподозрени или обвиняеми по наказателно производство, и на уязвимите лица, по отношение на които има производство по европейска заповед за арест.

2.

Специалните процесуални права на уязвимите лица следва да се прилагат от момента, в който те бъдат заподозрени в извършването на престъпление. Тези права следва да се прилагат до приключване на производството.

3.

Уязвимите лица следва да участват в упражняването на процесуалните права съобразно висшите си интереси, като се взема предвид способността им да разбират и ефективно да участват в производството.

4.

Статутът на лицето като уязвимо следва да бъде установен и признат възможно най-бързо. Държавите-членки следва да гарантират, че всички компетентни органи могат да поискат извършването на медицински преглед от независим специалист с цел установяване на статута на уязвимите лица и определяне на степента им на уязвимост и специфичните им нужди. Този специалист може да дава обосновано становище относно това доколко предприетите или планираните спрямо уязвимото лице мерки са подходящи.

5.

При упражняването на процесуалните права по настоящата препоръка уязвимите лица следва да не бъдат подлагани на каквато и да било дискриминация, произтичаща от националното право.

6.

Процесуалните права, предоставени на уязвимите лица, следва да бъдат зачитани по време на цялото наказателно производство като се вземат предвид естеството и степента на уязвимост на лицата.

7.

Държавите-членки следва да въведат презумпция за уязвимост, по-специално по отношение на лица с тежки психологични, умствени, физически или сетивни увреждания, психични заболявания или когнитивни разстройства, които им пречат да разбират и да участват ефективно в производството.

8.

Хората с увреждания следва да получават при поискване информация за процесуалните си права във формат, достъпен за тях.

9.

Уязвимото лице и, ако е необходимо, неговият законен представител или подходящо пълнолетно лице следва да бъдат информирани за специалните процесуални права по настоящата препоръка, и по-специално за онези, които се отнасят до правото на информация, правото на медицинска помощ, правото на адвокат, зачитането на неприкосновеността на личния живот и, ако е приложимо, правата, свързани с предварителното задържане.

10.

Законният представител или подходящ пълнолетен, определен от уязвимото лице или от компетентните органи да помага на това лице, следва да присъства в полицейското управление и по време на съдебните заседания.

11.

Ако уязвимото лице не е в състояние да разбира и следва производството, то следва да не може да се откаже от правото си на достъп до адвокат съгласно Директива 2013/48/ЕС.

12.

Ако са задържани, уязвимите лица следва да имат достъп до системна и редовна медицинска помощ по време на цялото наказателно производство.

13.

За всички разпити на уязвимите лица във фазата на досъдебното разследване следва да се изготвят аудиовизуални записи.

14.

Държавите-членки следва да направят всичко необходимо, за да гарантират, че задържането на уязвими лица преди те да бъдат осъдени е крайна мярка и че тя е пропорционална и се изпълнява при условия, съобразени с потребностите на уязвимото лице. Следва да се вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че по време на задържането уязвимите лица имат достъп до приемливи помещения, които отчитат специфичните им потребности.

15.

Компетентните органи следва да вземат подходящи мерки за защита по време на наказателното производство на неприкосновеността на личния живот, личната неприкосновеност и личните данни на уязвимите лица, включително медицинските данни.

16.

Изпълняващата държава-членка следва да гарантира, че при арестуването им уязвимите лица, по отношение на които има производство по европейска заповед за арест, се ползват със специалните процесуални права по настоящата препоръка.

17.

Полицейските служители и правоприлагащите и съдебните органи, които имат правомощия по наказателни производства, образувани срещу уязвими лица, следва да преминават специално обучение.

18.

Държавите-членки следва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели с цел привеждане в действие на настоящата препоръка в срок до (36 месеца след нотифицирането ѝ).

19.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/11

(1)

Целта на настоящата препоръка е да се утвърди правото на правна помощ за заподозрените или обвиняемите в наказателното производство и за издирваните лица по производства по европейска заповед за арест съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (1), с цел допълване и предоставяне на възможност за ефективно упражняване на правото на достъп до адвокат, уредено в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2).

(2)

Правото на правна помощ в наказателното производство е заложено в член 47, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и член 6, параграф 3, буква в) от Европейската конвенция за правата на човека („ЕКПЧ“). То е признато и в член 14, параграф 3, буква г) от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Основните принципи, на които следва да почива една система за правна помощ, са очертани в документа, озаглавен Принципи и ръководни насоки на Организацията на обединените нации относно достъпа до правна помощ в системите за наказателно правосъдие, приет на 20 декември 2012 г. от Общото събрание.

(3)

Приложното поле и съдържанието на правото на достъп до адвокат са определени в Директива 2013/48/ЕС и нищо в настоящата препоръка не следва да се тълкува като ограничение на правата, предвидени в Директивата.

(4)

Заподозрените или обвиняемите в наказателно производство имат право на достъп до адвокат от момента, в който компетентните органи ги уведомят, с официално съобщение или по друг начин, че са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, независимо дали лицата са задържани. Това право се прилага до приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозреният или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е приложимо, постановяването на присъдата и изхода от евентуални обжалвания. Същото действие във времето следва да се прилага и за правото на правна помощ.

(5)

Понятието „адвокат“ в настоящата препоръка се отнася за всяко лице, което в съответствие с националното право притежава квалификация и има право, включително вследствие признаване от оправомощен орган, да предоставя правни съвети и помощ на заподозрени или обвиняеми.

(6)

„Правна помощ“ означава финансиране и помощ от страна на държава-членка, чрез което се гарантира ефективното упражняване на правото на достъп до адвокат. Финансирането следва да покрива разноските за защитата и процесуалните разноски на заподозрените или обвиняемите по наказателни производства и на издирваните лица по производства по европейска заповед за арест.

(7)

Заподозрените или обвиняемите и издирваните лица, които не разполагат с достатъчно финансови средства, за да посрещнат някои или всички разноски за защитата и процесуалните разноски, следва да имат достъп до правна помощ, доколкото тя е необходима в интерес на правосъдието.

(8)

Заподозреният или обвиняемият не следва да е необходимо да доказва извън всякакво основателно съмнение, че не разполага с достатъчно финансови средства, както бе постановено в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Европейският съд по правата на човека е приел, че за да се определи дали „интересът на правосъдието“ налага да се предостави безплатна правна помощ, следва да се вземат под внимание, без да се кумулират, критериите, свързани с тежестта на престъплението, строгостта на евентуалната присъда, сложността на казуса или личното положение на заподозрения или обвиняемия.

(9)

Европейският съд по правата на човека е приел освен това, че когато се касае за задържане, критерият за наличие на интерес на правосъдието следва принципно да се счита, че е изпълнен.

(10)

Решението за предоставяне или отказ на правна помощ в наказателното производство следва да се взема в срок, който е достатъчен, за да позволи на заподозрения или обвиняемия да подготви защитата си по конкретен и ефикасен начин.

(11)

Като се има предвид независимостта на упражняващите адвокатската професия, осъществяването на защитата е въпрос, който се решава основно между заподозрения, обвиняемия или издирваното лице и неговия представител. За да се осигури високо професионално равнище на правната помощ, която да гарантира справедлив съдебен процес, държавите-членки следва да установят ефикасни системи за общо осигуряване на качеството на адвокатите, осъществяващи правна помощ. За тази цел държавите-членки следва да въведат системи за сертифициране на адвокатите, осъществяващи правна помощ. Във всеки случай, държавите-членки следва да гарантират предприемането на действия в случай на явен недостатък в предоставянето на правното съдействие или ако са достатъчно осведомени за наличието на такъв недостатък.

(12)

Адвокатите на защитата, както и служителите, участващи във вземането на решения относно правото на правна помощ, като прокурори, съдии и служители в съвети по предоставяне на правна помощ, следва да преминават подходящо обучение, за да способстват за правото на ефективен достъп до правна помощ.

(13)

Като се има предвид колко е важно доверието между адвоката и клиента, съответните компетентни органи следва да вземат под внимание, доколкото е възможно, предпочитанията и желанията на заподозрения или обвиняемия при избора на предоставящия правна помощ адвокат. Както беше признато обаче в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, компетентните органи могат да не уважат тези желания, когато има уместни и достатъчни основания да се поддържа, че това е необходимо в интерес на правосъдието.

(14)

Настоящата препоръка консолидира основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата за основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. С настоящата препоръка се цели по-специално насърчаване на правото на свобода, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Тя следва да бъде тълкувана и приведена в действие в съответствие с тези цели.

(15)

Доколкото Хартата на основните права на Европейския съюз съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, значението и приложното поле на тези права следва да бъдат същите като предвидените в Конвенцията. Следователно съответните разпоредби от настоящата препоръка следва да се тълкуват и привеждат в действие по начин, съответстващ на посочените права, съгласно тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(16)

Държавите-членки следва да информират Комисията за предприетите последващи действия във връзка с настоящата препоръка.

(17)

В срок от 48 месеца след нотифицирането на настоящата препоръка Комисията следва да оцени дали са необходими допълнителни действия, в това число законодателни мерки, за да се гарантира пълното спазване на целите на настоящата препоръка,

1.

Настоящата препоръка се отнася до правото на правна помощ за заподозрените или обвиняемите в наказателното производство и за издирваните лица, за които има производства по европейска заповед за арест, с цел да се гарантира ефективен достъп до адвокат съгласно Директива 2013/48/ЕС.

2.

Заподозрените и обвиняемите по наказателно производство следва да разполагат с право на правна помощ от момента, в който бъдат заподозрени в извършването на престъпление. Това право следва да се прилага до приключване на производството.

3.

Държавите-членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че заподозрените, обвиняемите и издирваните лица имат право да получат ефективна правна помощ с цел да се гарантира правото на справедлив съдебен процес в съответствие с настоящата препоръка.

4.

Като минимум, на заподозрените или обвиняемите и издирваните лица следва да се предоставя правна помощ, ако в резултат на икономическото им състояние не разполагат с достатъчно финансови средства, за да посрещнат някои или всички разноски за защитата и процесуалните разноски („проверка за наличието на средства“), и/или когато такава помощ е необходима в интерес на правосъдието („проверка за основателност“).

5.

Следва да бъдат взети всички необходими мерки, за да може съответната информация за правната помощ в наказателното производство да бъде лесно достъпна и разбираема за заподозрените, обвиняемите и издирваните лица, включително информацията за това как и къде се подава молба за предоставяне на такава помощ, прозрачни критерии относно това при какви условия дадено лице има право да получи правна помощ, както и информация относно възможностите за подаване на жалба в случай на отказ на достъп до правна помощ или ако адвокат, осъществяващ правна помощ, не предоставя достатъчно правно съдействие.

6.

Когато при преценката за правото на правна помощ се прилага изискване за липса на достатъчно финансови средства („проверка за наличието на средства“), преценката за икономическото състояние на молителя следва да се извършва въз основа на обективни фактори като доходи, имущество, семейно положение, стандарт на живот и разходи за адвокат, който би осъществявал защитата. Когато става дума за правна помощ за дете, следва да се вземе предвид личното имущество на детето, а не това на неговите родители или на носителя на родителската отговорност.

7.

Когато при проверката за наличието на средства се взема предвид дохода на домакинството за цялото семейство, но отделни членове на семейството са в конфликт помежду си или нямат равен достъп до семейните доходи, следва да се използва само доходът на лицето, подало молба за правна помощ.

8.

Когато се определя дали заподозрените, обвиняемите или издирваните лица разполагат с достатъчно финансови средства, следва да се вземат под внимание всички релевантни обстоятелства.

9.

Ако държавата-членка определи праг, над който се приема, че лицето е в състояние да понесе отчасти или изцяло разноските за защитата и процесуалните разноски, при определянето на този праг тя следва да вземе под внимание факторите по точка 6. Наред с това, наличието на такъв праг следва да не възпрепятства лицата, които го превишават, от възможността да получат правна помощ във връзка с всички или с част от разноските, ако не разполагат с достатъчно финансови средства в конкретния случай.

10.

Заподозрените, обвиняемите и издирваните лица не следва да се налага да доказват извън всякакво съмнение, че не разполагат с достатъчно финансови средства за покриване на разноските за защитата и процесуалните разноски.

11.

Когато се прилага условие правната помощ да се налага от интереса на правосъдието („проверка за основателност“), това следва да включва оценка на сложността на казуса, социалното и личното положение на заподозрения, обвиняемия или издирваното лице, тежестта на престъплението и строгостта на евентуалната присъда, която може да бъде наложена. Всички релевантни обстоятелства следва да бъдат взети предвид.

12.

В ситуации, при които дадено лице е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, за което едно от възможните наказания е лишаване от свобода, както и когато съдействието от страна на адвокат е задължително, следва да се счита, че предоставянето на правна помощ е в интерес на правосъдието.

13.

Когато правната помощ е предоставена на заподозрения, обвиняемия или издирваното лице въз основа на проверка за основателност, при постановяване на окончателна осъдителна присъда може да бъде поискано разходите за правната помощ да бъдат върнати, ако към момента на възстановяването им лицето разполага с достатъчно средства съгласно определеното в точки 6—10.

14.

Решенията относно това дали да се отпусне правна помощ следва да се вземат своевременно от независим компетентен орган в срокове, които позволяват на заподозрения, обвиняемия или издирваното лице да подготви защитата си ефективно и по конкретен начин.

15.

Заподозрените или обвиняемите и издирваните лица следва да имат право да обжалват решенията за пълен или частичен отказ по молбата им за правна помощ.

16.

При пълен или частичен отказ по молбата мотивите за отказа следва да бъдат изложени писмено.

17.

Правното съдействие, оказвано чрез системите за правна помощ, следва да бъде висококачествено, за да се гарантира справедливостта на производството. За тази цел във всички държави-членки следва да има системи за гарантиране на качеството на адвокатите, осъществяващи правна помощ.

18.

Следва да се въведат механизми, които да позволяват на компетентните органи да заменят адвокатите, осъществяващи правна помощ, или да изискват от тях да изпълнят задълженията си, ако адвокатите не предоставят подходящо правно съдействие.

19.

Във всяка държава-членка следва да се въведе и поддържа система за сертифициране на адвокатите, осъществяващи правна помощ.

20.

Държавите-членки се приканват да установят критерии за сертифицирането на адвокатите, осъществяващи правна помощ, като вземат под внимание най-добрите практики.

21.

Служителите, участващи във вземането на решения относно правната помощ в наказателното производство, следва да преминават подходящо обучение.

22.

С цел да се гарантира предоставянето на висококачествени правни съвети и съдействие следва да се насърчават обучението и разработването на програми за обучение за адвокати, осъществяващи правна помощ.

23.

Сертифицирането на адвокатите, осъществяващи правна помощ, следва да бъде обвързано, доколкото е възможно, със задължение за преминаване на непрекъснато професионално обучение.

24.

При избора на адвокат, който да осъществява правната помощ, националните системи за правна помощ следва да вземат под внимание, доколкото е възможно, предпочитанията и желанията на заподозрените, обвиняемите или издирваните лица.

25.

Системите за правна помощ следва да се стремят да гарантират последователност чрез процесуално представителство, осъществявано от един и същ адвокат, ако заподозреният, обвиняемият или издирваното лице е изразило желание за това.

26.

Следва да бъдат въведени прозрачни и ясни механизми, чрез които да се гарантира възможността на заподозрените, обвиняемите или издирваните лица да правят информиран избор относно правното съдействие по линия на системите за правна помощ, без да им бъде упражняван натиск.

27.

Държавите-членки следва да събират данни по релевантни въпроси с оглед проследяване на изпълнението на настоящата препоръка.

28.

Държавите-членки следва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели с цел привеждане в действие на настоящата препоръка в срок до (36 месеца след нотифицирането ѝ).

29.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/15

(1)

Отчетите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се проверяват от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет на ЕЦБ и одобрени от Съвета на Европейския съюз.

(2)

Мандатът на сегашните външни одитори на Banque centrale du Luxembourg ще изтече след одита за финансовата 2013 година. Поради това е необходимо да се назначат външни одитори за периода, започващ от финансовата 2014 година.

(3)

Banque centrale du Luxembourg избра DELOITTE AUDIT SARL за свой външен одитор за финансовите години от 2014 до 2018,

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/16

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/17

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/18

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/19

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M7100. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/19

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M6844. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/20

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M7096. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/21

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/22

1.

Консултативният комитет споделя опасенията по отношение на конкуренцията, изразени от Комисията в нейния проект на решение.

2.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че поведението може да повлияе на търговията между държавите-членки.

3.

Консултативният комитет е съгласен, че ангажиментите, предложени от предприятие Penguin, разсейват опасенията по отношение на конкуренцията, изразени от Комисията.

4.

Консултативният комитет е съгласен, че ангажиментите са подходящи.

5.

Консултативният комитет изразява съгласие относно продължителността на ангажиментите.

6.

Консултативният комитет е съгласен, че ангажиментите следва да станат задължителни в своята цялост.

7.

Консултативният комитет е съгласен, че с оглед на предложените ангажименти и без да се засяга член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, вече не съществуват основания за предприемане на действия от страна на Комисията срещу Penguin по отношение на опасенията, свързани с конкуренцията, установени в проекта на решение.

8.

Консултативният комитет се обръща с искане към Комисията да вземе предвид всички други въпроси, повдигнати по време на обсъждането.

9.

Консултативният комитет препоръчва публикуването на становището си в Официален вестник на Европейския съюз.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/23

(1)

Настоящото производство се отнася до някои предполагаемо съгласувани практики във връзка с продажбата на електронни книги на потребителите.

(2)

На 12 декември 2012 г. Комисията прие решение съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2), адресирано до четири издателства (Hachette, Harper Collins, Holtzbrinck/Macmillan, Simon & Schuster) (3), както и до Apple във връзка с продажбата на електронни книги на потребителите. Решението направи задължителни ангажиментите, предложени от четирите издателства и Apple, и закри производството спрямо тях (4).

(3)

Тъй като Pearson, дружеството майка на групата Penguin (5), не предложи да поеме никакви ангажименти, Комисията продължи да разследва поведението на Pearson и съвместимостта му с разпоредбите на член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

(4)

На 16 април 2013 г. Penguin (продавачът на търговски електронни книги в рамките на групата Pearson) представи на Комисията ангажименти в отговор на опасенията, изразени в предварителната оценка от 1 март 2013 г. (6).

(5)

На 19 април 2013 г. бе публикувано известие в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в което се обобщават делото и ангажиментите и заинтересованите трети страни се приканват да представят своите мнения относно ангажиментите в срок от един месец от публикуването (7). Не бяха получени мнения. Поради това, що се отнася до първата част от това производство срещу четирите издателства и Apple, Комисията прецени, че ангажиментите са достатъчни, за да бъдат разсеяни опасенията, свързани с конкуренцията.

(6)

В своето решение съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията прави ангажиментите, които Penguin предложи да поеме, обвързващи за него и стига до заключението, че предвид на предложените ангажименти вече не съществуват основания за действия от нейна страна, поради което производството по това дело следва да бъде прекратено.

(7)

Не получих искания или жалби от някоя от страните в тази втора част от производството (8). С оглед на това считам, че ефективното упражняване на процесуалните права на всички страни по това дело е било спазено.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/25

(1)

Решението е адресирано до предприятието Penguin Random House Limited (бившето предприятие The Penguin Publishing Company Limited) и предприятието Penguin Group (USA), LLC (бившето предприятие Penguin Group (USA), Inc.) (по-нататък наричани общо „Penguin“) (2). Решението се отнася до поведението на Penguin във връзка с участието му във възможна съгласувана практика, свързана с продажбата на електронни книги на потребителите.

(2)

На 1 декември 2011 г. Комисията откри производство срещу дружествата Apple Inc. („Apple“), Hachette Livre SA („Hachette“), HarperCollins Publishers Limited и HarperCollins Publishers L.L.C. (наричани общо „Harper Collins“), Georg von Holtzbrinck GmbH & Co. KG и Verlagsgruppe Georg von Holtzbrinck GmbH (наричани общо „Holtzbrinck/Macmillan“), Simon & Schuster, Inc., Simon & Schuster (UK) Ltd и Simon & Schuster Digital Sales Inc. (наричани общо „Simon & Schuster“), (по-нататък наричани общо „четирите издателства“), и Penguin (по-нататък наричани общо „петте издателства“), след като беше изразила предварителни опасения, свързани с възможна съгласувана практика между тези предприятия с цел повишаване на цените на дребно в ЕИП. На 12 декември 2012 г. Комисията прие решение съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003, адресирано до четирите издателства и Apple (наричано по-нататък „решението от 12 декември 2012 г.“). С него бяха направени задължителни ангажиментите, предложени от четирите издателства и Apple, и беше закрито производството по отношение на тях. Penguin не беше адресат на това решение, тъй като тогава то не предложи ангажименти. По-рано тази година обаче Penguin реши официално да направи това.

(3)

На 1 март 2013 г. Комисията прие предварителна оценка, адресирана до Penguin.

(4)

На 16 април 2013 г. Penguin представи ангажименти в отговор на опасенията, изложени в предварителната оценка („ангажиментите“).

(5)

На 19 април 2013 г. в Официален вестник бе публикувано известие по член 27, параграф 4, в което третите страни бяха приканени да представят своите мнения относно ангажиментите в срок от един месец от публикуването („допитването до участниците на пазара“).

(6)

На 23 май 2013 г. Комисията уведоми Penguin относно едно мнение, получено от заинтересована трета страна в рамките на допитването до участниците на пазара.

(7)

На 28 юни 2013 г. Консултативният комитет одобри проекторешението въз основа на член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003. На 28 юни 2013 г. служителят по изслушването представи своя окончателен доклад.

(8)

В съответствие с предварителната оценка, адресирана до четирите издателства, в предварителната оценка, изпратена на Penguin, Комисията изложи своето предварително становище, според което до 2008 г. включително най-малко тези пет издателства са изразили помежду си опасения по отношение на цените на дребно на електронните книги, определяни от Amazon, голям онлайн продавач на дребно, които съответстват на цените на едро или са по-ниски от тях. Предварителното становище на Комисията е, че до декември 2009 г. включително всяко от петте издателства е осъществило пряко и непряко (чрез Apple) контакти, имащи за цел повишаване на цените на дребно на електронните книги над цените на Amazon (какъвто беше случаят в Обединеното кралство) или като цяло да се избегне определянето на такива цени в ЕИП (какъвто беше случаят в Германия и Франция). За да се постигне тази цел, при продажбата на електронни книги петте издателства и Apple са планирали едновременно да преминат от модел на търговия на едро (при който търговецът на дребно определя цените на дребно) към модел на представителство (при който издателят определя цените на дребно) в световен мащаб и при едни и същи основни клаузи за ценообразуване, първо с Apple, а след това и с Amazon и с други търговци на дребно.

(9)

В предварителната оценка Комисията изрази предварителното си становище, че за да се осъществи такова едновременно преминаване към друг модел, всяко от петте издателства е разгласило на другите четири издателства и/или Apple и/или е получило от тях информация относно бъдещите намерения на петте издателства: i) да сключат или не договор за представителство с Apple в САЩ; и ii) относно основните клаузи, съгласно които всяко от петте издателства ще сключи такъв договор за представителство с Apple в САЩ, включително клауза за най-облагодетелствана нация („клауза от вида НОН“) относно цените на дребно, схеми за максималните цени на дребно и размера на комисионната, която ще се заплаща на Apple. В клаузата от вида НОН относно цените на дребно се е предвиждало, че в рамките на iBookstore на Apple всяко издателство трябва да изравни своите цени с всички по-ниски цени, определени от други онлайн търговци на дребно за същите електронни книги. В съчетание с другите основни клаузи за ценообразуване клаузата от вида НОН би довела до по-ниски приходи за издателствата, ако другите търговци на дребно продължат да предлагат електронни книги на преобладаващите към този момент цени на пазара. Комисията изрази предварително становище, че финансовите последици за издателствата от клаузата от вида НОН относно цената на дребно са показали, че тази клауза е изиграла ролята на съвместен „инструмент за ангажимент“. Всяко от петте издателства е било в състояние да принуди Amazon да приеме преминаването към модела на представителство, като в противен случай предприятието е рискувало да му бъде отказан достъп до електронните книги на петте издателства, като се предполага, че всички пет издателства са били еднакво мотивирани към този момент и че Amazon не би могло да си позволи да бъде лишено едновременно дори само от една част от каталога с електронни книги на всяко от петте издателства.

(10)

В предварителната оценка Комисията изрази предварително становище, че целта на Apple е била да намери начин да предложи цени на дребно на равнището на цените на Amazon, като същевременно запази своя желан марж. Apple е трябвало да знае, че тази цел и целта на всяко от петте издателства да повиши цените на дребно над определеното от Amazon равнище (или да предотврати установяването на по-ниски цени от Amazon) биха могли да се постигнат, ако Apple: i) приеме предложението на поне част от петте издателства да навлезе на пазара за продажба на електронни книги посредством модела на представителство, а не посредством модел на търговия на едро; и ii) уведоми всяко едно от петте издателства за това дали някое от останалите издателства е сключило договор за представителство с Apple в САЩ при същите основни клаузи.

(11)

Комисията изрази предварително становище, че при продажбата на електронни книги едновременното преминаване от модел на търговия на едро към модел на представителство при еднакви основни клаузи за ценообразуване в световен мащаб е равнозначно на съгласувана практика, имаща за цел повишаване на цените на дребно на електронните книги в ЕИП или предотвратяване на определянето на по-ниски цени на електронните книги в ЕИП.

(12)

Съгласуваната практика между петте издателства и между петте издателства и Apple може да засегне осезаемо търговията между държавите-членки по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(13)

Освен това Комисията изрази предварително становище, че член 101, параграф 3 от ДФЕС и член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП не се прилагат в този случай, тъй като кумулативните условия, определени в тези разпоредби, не са изпълнени.

(14)

Опасенията, изразени от Комисията в нейната предварителна оценка, не се отнасят до законното използване на модела на представителство при продажбата на електронни книги. Penguin продължава да се ползва от свобода при сключването на договори за представителство в съответствие с ангажиментите, доколкото тези договори и техните разпоредби не нарушават законодателството на Съюза в областта на конкуренцията.

(15)

Освен това предварителната оценка не засяга националните закони, които позволяват на издателствата да определят цената на дребно на електронните книги по своя преценка („законодателства за цената на дребно“).

(16)

Penguin не е съгласно с предварителната оценка на Комисията от 1 март 2013 г. Въпреки това, за да разсее опасенията на Комисията, изразени в тази предварителна оценка, на 16 април 2013 г. Penguin предложи ангажименти, които по същество не се различават от ангажиментите, предложени преди това и направени задължителни за четирите издателства с решението на Комисията от 12 декември 2012 г.

(17)

Основните елементи на ангажиментите, предложени от Penguin, са следните:

(18)

Ако в съответствие със своите ангажименти Apple все още не е прекратило своите договори за представителство, сключени с Penguin, Penguin ще прекрати договорите си с Apple не по-късно от 14 дни след датата на приемането на решението на Комисията, с което ангажиментите се правят задължителни.

(19)

Penguin ще предложи на всички други търговци на дребно с изключение на Apple възможността да прекратят всички договори за представителство, сключени за продажбата на електронни книги, които: i) ограничават, стесняват или възпрепятстват способността на търговците на дребно да определят, променят или намаляват цената на дребно или да предлагат други форми на промоции, или ii) съдържат ценова клауза от вида НОН, както е определена в ангажиментите, предложени от Penguin. В случай че търговец на дребно реши да не се възползва от възможността да прекрати такъв договор, Penguin ще стори това в съответствие с условията, съдържащи се в този договор.

(20)

За период от две години (т.нар. „период за размисъл“) Penguin се ангажира да не ограничава, стеснява или възпрепятства възможността на търговците на дребно на електронни книги да определят, променят или понижат цените на дребно на електронните книги и/или да ограничават, стесняват или възпрепятстват възможността на търговците на дребно на електронни книги да предлагат отстъпки или промоции. В случай че след прекратяването на договорите, посочени по-горе, Penguin сключи договор за представителство с търговец на дребно на електронни книги, този търговец ще може за период от две години да намали цените на дребно на електронните книги, като общо това намаление е равно на сбора от комисионните, които издателството е платило на този търговец на дребно в рамките на период от най-малко една година във връзка с продажбата на неговите електронни книги на потребителите, и/или да използва тази сума, за да предлага всякакви други видове промоции.

(21)

За период от пет години Penguin няма да сключва договори за продажба на електронни книги в ЕИП, които съдържат клаузи от вида НОН, посочени в ангажиментите, предложени от Penguin (клаузи от вида НОН за цените на дребно, цените на едро и поделянето на комисионните/приходите).

(22)

В отговор на допитването до участниците на пазара Комисията получи едно мнение.

(23)

Мнението относно съображенията, които не са свързани с опасенията по отношение на конкуренцията, изразени в предварителната оценка, а именно използването на различни формати на файлове и управлението на цифровите права, в резултат на които някои файлове на електронни книги могат да бъдат четени само на определени видове електронни четци, и силната пазарна позиция на Amazon в ЕИП.

(24)

В своята предварителна оценка Комисията изложи предварителното си становище, че възможната съгласувана практика между петте издателства и между петте издателства и Apple е имала за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в ЕИП.

(25)

В своето решение от 12 декември 2012 г. Комисията счете, че условията за конкуренция, които са съществували в ЕИП преди възможната съгласувана практика, следва да бъдат възстановени в съществена степен („възстановяване на конкуренцията“).

(26)

Всяко от четирите издателства и Apple предложиха ангажименти, които имат за цел да доведат до възстановяване на конкуренцията чрез прекратяване на съответните договори за представителство и постигане на съгласие относно определени ограничения при предоговарянето на техните търговски договорености за електронни книги. Те включват период за размисъл и забрана на клаузите от вида НОН за цените, що се отнася до четирите издателства, и забрана на клаузите от вида НОН за цените на дребно, що се отнася за Apple.

(27)

Комисията счете, че ангажиментите, предложени от всяко от четирите издателства и Apple, взети заедно, ще създадат за известен период от време условия за възстановяване на конкуренцията в ЕИП. Ангажиментите ще доведат до достатъчно несигурност за бъдещите намерения на издателствата и търговците на дребно по отношение на избора на бизнес модели (т.е. пазар на едро, модел за представителство или нов модел) и клаузите за ценообразуване, използвани в тях. Освен това те ще намалят стимулите за всяко от четирите издателства и Apple за предоговаряне на договорите за електронни книги със същите основни клаузи.

(28)

Ангажиментите, предложени от Penguin, ще допълнят възстановяването на конкуренцията, постигнато с решението от 12 декември 2012 г.

(29)

Първо, ангажиментите, предложени от Penguin, ще доведат до прекратяване от издателството на съответните му договори за представителство с търговците на дребно (в допълнение към договорите за представителство с Apple, които трябва да бъдат прекратени в съответствие с ангажиментите, направени задължителни за Apple с решението от 12 декември 2012 г.).

(30)

Второ, съгласно ангажиментите, предложени от Penguin, двугодишният период за размисъл вече ще се прилага за всички електронни книги на Penguin, предлагани от Apple и от други търговци на дребно.

(31)

Трето, съгласно ангажиментите, предложени от Penguin, забраната на клаузите от вида НОН за цените ще се прилага по отношение на всеки предоговорен договор между Penguin и търговците на дребно (в допълнение към прилагането на забрана на клаузите от вида НОН за цените на дребно за всеки предоговорен договор между Penguin и Apple, както е предвидено в ангажиментите, направени задължителни за Apple с решението от 12 декември 2012 г.).

(32)

Комисията счита, че взети заедно, ангажиментите, предложени от Penguin, и ангажиментите, предложени от четирите издателства и Apple, които бяха направени задължителни с решението от 12 декември 2012 г., допълнително ще допринесат за създаването, за достатъчно дълъг период от време, на условия за възстановяване на конкуренцията.

(33)

В заключение Комисията счита, че ангажиментите, предложени от Penguin, са подходящи (както по отношение на обхвата, така и по отношение на тяхната продължителност) за отстраняване на опасенията на Комисията, изразени в предварителната ѝ оценка. Освен това Penguin не предложи по-малко обременяващи ангажименти, които също да разсеят ефективно тези опасения.

(34)

Комисията взе предвид интересите на трети страни, включително на тези, които участваха в допитването до участниците на пазара.

(35)

С настоящото решение ангажиментите стават задължителни за Penguin за общ период от пет години, считано от датата на нотифициране на решението, с изключение на периода на размисъл, който ще бъде задължителен за общ период от две години, считано от датата на нотифициране на решението.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/29

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/31

Ministry of Economy

Mierová 19

827 15 Bratislava 212

SLOVENSKO/SLOVAKIA

http://www.economy.gov.sk

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/31

Ministry of Economy

Mierová 19

827 15 Bratislava 212

SLOVENSKO/SLOVAKIA

http://www.economy.gov.sk

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/32

Ministère de l’écologie, du développement durable et de l’énergie

Direction générale de l’énergie et du climat

Arche Nord

92055 La Défense Cedex

FRANCE

http://www.developpement-durable.gouv.fr

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/33

Ministry of Economic Development

Department for Energy

Directorate-General for Mineral and Energy Resources

Division VI

Via Molise 2

00187 Roma RM

ITALIA

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/34

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/35

1.

На 16 декември 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1) чрез която предприятие Lloyds Development Capital (Holdings) Limited („LDC“, Обединено кралство) и предприятие PostNL NV („PostNL“, Нидерландия) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие TNT Post UK (Обединено кралство) посредством покупка на дялове (акции).

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7052 — Lloyds Development Capital/PostNL/TNT Post UK на следния адрес:

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/36

1.

На 16 декември 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Sigma Alimentos, SA de C.V.(„Sigma“, Мексико), под крайния контрол на Alfa, S.A.B. de C.V. („Alfa“, Мексико), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията едноличен контрол над цялото предприятие Campofrío Food Group, SA („Campofrío“, Испания) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7112 — Sigma Alimentos/Campofrío, на следния адрес:

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/37

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/38