27.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/1

27.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/2

(1)

С Регламент (ЕО) № 1005/2008 (наричан по-долу „Регламентът относно ННН риболов“) се създава система на Съюза за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

(2)

В глава VI от Регламента относно ННН риболов се определя процедурата по отношение на определянето на несътрудничещи трети държави, предприемането на действия спрямо държави, определени за несътрудничещи трети държави, съставянето на списък на несътрудничещи трети държави, заличаването от списъка на несътрудничещи трети държави, оповестяването на списъка на несътрудничещи трети държави и всякакви извънредни мерки.

(3)

В съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов в борбата с ННН риболов Европейската комисия може да определя трети държави за несътрудничещи трети държави. Дадена трета държава може да бъде определена за несътрудничеща трета държава, ако не изпълнява предвидените в международното право задължения да предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара.

(4)

Определянето на несътрудничещите трети държави се основава на прегледа на цялата информация, посочена в член 31, параграф 2 от Регламента относно ННН риболов.

(5)

В съответствие с член 33 от Регламента относно ННН риболов Съветът може да съставя списък на несътрудничещите държави. По отношение на тези държави се прилагат мерките, определени в член 38 от Регламента относно ННН риболов.

(6)

В съответствие с член 20, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов трети държави на знамето трябва да уведомят Комисията за своята организация за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват.

(7)

В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов Комисията установява административно сътрудничество с трети държави в области, свързани с прилагането на разпоредбите на този регламент.

(8)

В съответствие с член 32 от Регламента относно ННН риболов с решение на Комисията от 15 ноември 2012 г. Комисията отправи уведомления до осем трети държави, които Комисията счете за потенциално определими като несътрудничещи трети държави в съответствие с Регламент (ЕО) № 1005/2008 за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.

(9)

В своето решение от 15 ноември 2012 г. Комисията включи информация относно основните факти и съображения, на които се основава това предварително определяне.

(10)

Също на 15 ноември 2012 г. Комисията уведоми осемте трети държави с отделни писма, че разглежда възможността за определянето им за несътрудничещи трети държави. Решението от 15 ноември 2012 г. бе приложено към тези писма.

(11)

В тези писма Комисията подчерта, че за да не бъдат определени за несътрудничещи и предложени за включване в официалния списък на несътрудничещите трети държави, както е предвидено съответно в членове 31 и 33 от Регламента относно ННН риболов, въпросните трети държави се приканват да изготвят и изпълнят в тясно сътрудничество с Комисията план за действие за отстраняване на недостатъците, установени в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Ако съответните държави изпълнят плана за действие по навременен и ефективен начин, те няма да бъдат определени за несътрудничещи трети държави и предложени за включване в окончателния списък.

(12)

В съответствие с това Комисията прикани въпросните осем трети държави: 1. да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят действията, заложени в плановете за действие, предложени от Комисията; 2. да оценят изпълнението на действията, заложени в плановете за действие, предложени от Комисията; 3. да изпращат на всеки шест месеца подробни доклади до Комисията, в които оценяват изпълнението на всяко действие, inter alia по отношение на неговата специфична и/или цялостна ефективност за осигуряване на система за контрол на риболова, която отговаря на всички изисквания.

(13)

На въпросните осем трети държави бе дадена възможност да отговорят писмено на въпросите, посочени изрично в решението на Комисията, както и на друга уместна информация, и също така да представят доказателства за отхвърляне или допълване на фактите, посочени в решението от 15 ноември 2012 г., или по целесъобразност да приемат план за действие за подобрения и мерки за коригиране на ситуацията. На осемте държави бе гарантирано правото да изискват или да предоставят допълнителна информация.

(14)

Поради това с решението си от 15 ноември 2012 г. Комисията започна процес на диалог с осемте трети държави и подчерта, че според нея срок от 6 месеца по принцип следва да е достатъчен за уреждане на този въпрос.

(15)

Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която счете за необходима. Изложените от осемте държави устни и писмени становища във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., бяха разгледани и взети под внимание. Осемте държави бяха информирани устно или писмено за съображенията на Комисията.

(16)

Както е обяснено в настоящото решение за изпълнение на Комисията, Белиз, Кралство Камбоджа и Република Гвинея не отхвърлиха представените от Комисията факти или не предприеха мерки за отстраняването на проблемите в план за действие.

(17)

Настоящото решение за изпълнение на Комисията, с което Белиз, Кралство Камбоджа и Република Гвинея се определят за трети държави, които Комисията счита за несътрудничещи в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, се приема в контекста на прилагането на Регламента относно ННН риболов и произтича от процес на разследване и диалог, осъществени в съответствие с материалноправните и процесуалните изисквания, определени в Регламента относно ННН риболов, в който inter alia се посочват предвидените в международното право задължения на трети държави да предприемат действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара.

(18)

Решението за изпълнение на Комисията, с което Белиз, Кралство Камбоджа и Република Гвинея се определят за трети държави, които Комисията счита за несътрудничещи трети държави в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, се приема в контекста на прилагането на Регламента относно ННН риболов, по целесъобразност води до последствията, посочени в член 18, параграф 1, буква ж) от Регламента относно ННН риболов.

(19)

На 15 ноември 2012 г. Комисията уведоми Белиз с решение на Комисията съгласно разпоредбите на член 32 от Регламента относно ННН риболов, че обмисля възможността да определи Белиз за несътрудничеща трета държава (2).

(20)

Комисията прикани Белиз да изготви в тясно сътрудничество със службите на Комисията план за действие за отстраняване на недостатъците, установени в решението на Комисията.

(21)

В предложения план за действие Комисията установи няколко случая на неизпълнение във връзка със задълженията съгласно международното право, по-специално във връзка с приемането на подходяща правна рамка, липсата на схема за подходящ и ефективен мониторинг, контрол и инспекции, липсата на система за санкции с възпиращ ефект и неправилно прилагане на схемата за сертифициране на улова. Констатираните недостатъци са свързани в по-общ план със спазването на международните задължения, включително за регионални организации за управление на рибарството (RFMO), препоръките и резолюциите, както и условията за регистриране на риболовни кораби в съответствие с международното право. Също така бе установено неспазване на препоръките и резолюциите на съответните органи като Международния план за действие на Организацията на обединените нации срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (IPOA-UN). Въпреки това неспазването на незадължителни препоръки и резолюции бе отчетено единствено като допълнително доказателство, а не като основание за определяне на съответната държава за несътрудничеща трета държава.

(22)

На 20 ноември 2012 г. Комисията проведе в Брюксел среща с органите на Белиз с цел изясняване на ситуацията и бъдещите стъпки във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(23)

Със свое писмо от 10 декември 2012 г. Белиз прие да започне обсъждане с Комисията и изрази желанието си за съвместно договаряне на пътна карта.

(24)

Белиз представи писмено становище на 28 декември 2012 г., 29 януари 2013 г. и 13 февруари 2013 г.

(25)

С писмо от 24 януари 2013 г. Комисията поиска от Белиз да предостави актуална информация относно ключовите области от предложения план за действие.

(26)

На 26 февруари 2013 г. органите на Белиз представиха следните документи: 1. придружително писмо и разяснително писмо; 2. актуализация на стратегическия план за действие на Белиз; 3. актуална информация относно ключови области от предложения план за действие; 4. проект на график на пристанищата за проверка на риболова в открито море; 5. списък с нарушения и санкции от 2011 и 2012 г.; 6. статистически данни относно сертификатите за улов; 7. списък на риболовните кораби, лицензирани да извършват дейност в открито море; 8. списък на риболовните кораби, на които е разрешено да извършват дейност в районите на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC), Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC) и Комисията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC); 9. списък на други риболовни кораби, на които е разрешено да извършват дейност под знамето на Белиз.

(27)

На 5 март 2013 г. в Брюксел се проведоха технически консултации между Комисията и Белиз. На тази среща органите на Белиз представиха на Комисията приетите мерки за управление и контрол на своя флот за риболов в открито море.

(28)

С писмо от 14 март 2013 г. Комисията представи на Белиз подробен и актуализиран преглед на оставащите недостатъци след техническата консултация, проведена в Брюксел на 5 март 2013 г., и прикани Белиз да проучи констатациите на Комисията във връзка с предложения план за действие и да представи цялата допълнителна информация и документация, която счете за важна.

(29)

Белиз представи допълнителна информация в писмен вид на 30 май 2013 г., която включваше следните документи: 1. таблица относно напредъка на Белиз в съответствие с предложения от Комисията план за действие; 2. проект на национален план за действие за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов (от 2005 г.); 3. проект на наредба за санкциониране на риболова в открито море; 4. преглед на програмата за национални наблюдатели; 5. списък на плаващите под знамето на Белиз риболовни кораби (към 20 май 2013 г.); 6. доклад от семинар за обучение относно събирането на биологични данни за тоноподобни видове; 7. основните характеристики на новата система за наблюдение и отчитане чрез електронни бордови дневници на риболовните кораби.

(30)

На 24 юли 2013 г. Белиз отправи запитване относно хода на процедурата. Комисията отговори на Белиз с писмо от 5 август 2013 г.

(31)

Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която счете за необходима. Изложените от Белиз устни и писмени становища във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. бяха разгледани и взети под внимание, като Белиз бе информирана устно или писмено за съображенията на Комисията.

(32)

Както е посочено в раздел 3 от настоящото решение, в контекста на събраните данни Комисията счита, че Белиз не е предприела достатъчни действия във връзка с проблемните области и недостатъците, описани в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Освен това мерките, предложени в придружаващия план за действие, също не са били изпълнени изцяло.

(33)

В съответствие с член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов с настоящото решение Комисията извършва преглед на спазването от страна на Белиз на неговите международни задължения в качеството му на държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара в съответствие с констатациите в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., съответната информация, предоставена от Белиз в тази връзка, предложения план за действие и мерките, предприети за коригиране на ситуацията. За целите на настоящия преглед Комисията взе под внимание параметрите, посочени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(34)

Както се подчертава в съображение 20 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., въз основа на получената информация от списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, Комисията установи, че според тези списъци няколко кораба, извършващи ННН риболов, плават под знамето на Белиз след включването им в посочените списъци на RFMO (3). Към 15 ноември 2012 г. тези кораби са: Goidau Ruey № 1, Orca, Reymar 6, Sunny Jane, Tching Ye № 6 и Wen Teng № 688.

(35)

Въз основа на получената информация от списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, Комисията установи, че според тези списъци понастоящем осем кораба, извършващи ННН риболов, плават под знамето на Белиз след включването им в посочените списъци на RFMO (4). Тези кораби са: Amorinn, Chia Hao № 66, Orca, Ray, Reymar 6, Tchaw, Tching Ye № 6 и Wen Teng № 688. Корабите с имена Amorinn, Ray, Tchaw са посочени в Комисията за опазване на атлантическите живи морски ресурси (CCAMLR) и Организацията за риболова в Югоизточния Атлантически океан (SEAFO), корабите с имена Orca, Reymar 6, Tching Ye № 6 и Wen Teng № 688 — в IATTC, а корабът с име Chia Hao № 66 е посочен както в IATTC, така и в ICCAT. Освен това Комисията установи, че съгласно списъка на SEAFO с кораби, извършващи ННН риболов, корабът с име Ray плава под знамето на Белиз.

(36)

Както се подчертава в раздел 3.1 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., наличието на няколко кораба, извършващи ННН риболов, плаващи под знамето на Белиз, в списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, след тяхното включване в тези списъци е ясен признак за неизпълнението от страна на Белиз на неговите задължения като държава на знамето съгласно международното право.

(37)

В допълнение към това, след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. броят на корабите, плаващи под знамето на Белиз след тяхното включване в списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, се увеличи на осем. Следователно Белиз не е изпълнил ефективно задълженията си и не е спазил мерките за опазване и управление на РОУР, което подчертава неспазването от страна на Белиз на задълженията съгласно член 94, параграф 2, буква б) от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS), който предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно своето национално право върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж. Освен това по този начин се показва, че Белиз не е гарантирал, че риболовните кораби, които имат право да плават под неговото знаме, не участват в ННН риболов или не го подкрепят, а това не отговаря на препоръката в точка 34 от МПД за ННН риболов, която гласи, че държавите следва да гарантират, че риболовните кораби, които имат право да плават под тяхно знаме, не участват в ННН риболов или не го подкрепят.

(38)

Освен това съгласно член 18, параграфи 1 и 2 от Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., отнасящи се до опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (UNFSA), държавата на знамето е отговорна за своите кораби, които извършват дейност в открито море. Припомня се, че UNFSA регламентира въпроси, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни видове. Както се подчертава в съображение 35 от настоящото решение, в свързаните с управлението на тези рибни запаси списъци на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, са посочени пет кораба, извършващи ННН риболов. Комисията счита, че наличието на пет кораба, извършващи ННН риболов, в списъците на IATTC и ICCAT с кораби, извършващи ННН риболов, които са плавали под знамето на Белиз след включването им в тези списъци, е ясен признак за неизпълнението от страна на Белиз на нейните отговорности като държава на знамето съгласно международното право. Освен това наличието на пет кораба, извършващи ННН риболов, в списъците на IATTC и ICCAT с кораби, извършващи ННН риболов, които са плавали под знамето на Белиз след включването им в тези списъци, също така показва, че Белиз не е изпълнила своите задължения съгласно член 19, параграфи 1 и 2 от UNFSA. Тази ситуация също така е в нарушение на разпоредбите на член 20 от UNFSA, в който се определят задълженията на държавите да разследват, да си сътрудничат и да санкционират дейности на кораби, които извършват ННН риболов, тъй като Белиз не е изпълнил своите задължения по отношение на тези пет кораба съгласно международното право във връзка с международното сътрудничество и изпълнението.

(39)

Наличието на осем кораба, извършващи ННН риболов, в списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, които са плавали под знамето на Белиз след включването им в тези списъци, подчертава неизпълнението от страна на Белиз на неговите задължения като държава на знамето. Всъщност признатите кораби, извършващи ННН риболов, застрашават опазването и управлението на живите ресурси. По този начин Белиз не действа в съответствие с член 118 от Конвенцията на ООН по морско право, който гласи, че държавите си сътрудничат помежду си за опазването и управлението на живите ресурси в зоните в открито море.

(40)

Неизпълнението от страна на Белиз на неговите задължения за спазване и изпълнение също така е в нарушение на член III, параграф 8 от Споразумението на ФАО за съответствие, според който всяка страна следва да предприема принудителни мерки по отношение на риболовните кораби, които имат право да плават под нейното знаме и които действат в нарушение на разпоредбите на Споразумението на Организацията на ООН по прехрана и земеделие за съответствие (Споразумението на ФАО за съответствие), включително, по целесъобразност, като превърне нарушаването на тези разпоредби в престъпление съгласно националното законодателство. Санкциите, които се прилагат по отношение на такива нарушения, следва да бъдат достатъчно сурови, за да могат ефективно да осигуряват спазването на изискванията на Споразумението на ФАО за съответствие и да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности.

(41)

В контекста на доказания по-горе ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Белиз, както бе обяснено в съображения 22 и 23 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Белиз не е гарантирал подходящи санкции, не е обезкуражил повторението на нарушения и не е лишил нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Освен това държавата не разполага с подходяща административна система за разследвания и наблюдение на своите кораби. Тази липса на подходящи мерки все още не бе коригирана към момента на приемане на настоящото решение.

(42)

След приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Белиз представи документацията, посочена в съображения 26 и 29 от настоящото решение.

(43)

Комисията констатира, че Белиз не е бил в състояние да предприеме подходящи мерки във връзка с повтарящия се ННН риболов поради недостатъци в неговата правна рамка. Поради това в плана за действие Комисията предложи правната рамка да се преработи с цел да се гарантира опазването и управлението на живите ресурси в открито море. При все това проектът на закон за водните живи ресурси, представен от Белиз, не бе приет и дори не бе внесен в Камарата на представителите. Проектът по-специално включва разпоредби относно: опазването и управлението на рибните ресурси; изискванията и условията за издаване на лицензи; риболовните дейности във и извън изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Белиз; наблюдението, контрола и надзора; воденето на регистър на риболовните кораби и общи разпоредби относно санкциите. При все това проектът на закон за водните живи ресурси представлява само общ закон и за да функционира пълноценно, в част XXI от него се предвижда, че може да са необходими няколко наредби с цел да се приложат разпоредбите на закона и с оглед на надлежното му изпълнение. В него се посочва, че такива наредби може да бъдат необходими по-специално за следните области: лицензиране и регулиране на риболова; условия или обстоятелства за чартиране на риболовни кораби, плаващи под знамето на Белиз; монтиране и използване на мобилни приемо-предавателни устройства на отделни кораби или категория кораби, на които е разрешено да извършват риболов съгласно този закон; назначаването съгласно този закон на агенти и предвидените за тях процедури за получаване на информация и реагиране; определяне на изискванията за осигуряване на подробна информация за облагодетелстваните собственици на кораби за улов, товарене, разтоварване, обработване, трансбордиране, транспортиране, притежаване и разпореждане с риба; описание на нарушения на разпоредбите и наказания за тези нарушения. От изброените по-горе данни след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., органите на Белиз представиха единствено проект на наредба за санкциониране на риболова в открито море. Изготвянето на съответния проект на закон за водните живи ресурси започна още през 2011 г., като оттогава насам не бе постигнато никакво конкретно развитие. Проектът все още не е приет и поради това не е правно обвързващ. Освен това компетентните органи на Белиз не представиха конкретен график за влизането в сила и изпълнението на този проект. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(44)

Проектът на национален план за действие на Белиз за борба с ННН риболов е от 2005 г. и все още не е приет, което не отговаря на точки 25, 26 и 27 от МПД за ННН риболов, съгласно които от държавите се иска да разработят национален план за действие за борба с ННН риболов. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(45)

Поради това Комисията заключи, че в допълнение към повтарящия се ННН риболов от страна на кораби, плаващи под нейното знаме, Белиз не прилага система за санкциониране с възпиращ ефект. В настоящото обвързващо законодателство (5) се предвиждат следните санкции: писмено предупреждение, глоба, отмяна на статуса и/или документа и временно замразяване или окончателно отнемане на разрешителното. Равнището на максималната глоба (50 000 USD) не оказва достатъчно възпиращ ефект и следователно не отговаря на член 19, параграф 2 от UNFSA, който гласи inter alia, че санкциите следва да бъдат с подходяща тежест, за да бъдат лишени нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности.

(46)

Както е посочено в съображение 43 от настоящото решение, Белиз представи нов проект на наредба за санкциониране на риболова в открито море. Тъй като този проект представлява подзаконов акт към проекта на закон за водните живи ресурси, той няма да влезе в сила преди приемането на последния. Освен това в проекта за санкциониране на риболова в открито море се предвиждат единствено административни санкции. В проекта се предвижда налагане на глоби, но не се регламентира ясно размерът на тези глоби. В процедурата за санкциониране не се предвиждат ясни крайни срокове за извършване на проверка на предполагаемите нарушения. Няма ясно определено разпределяне на отговорностите между компетентните органи на Белиз за прилагането на предложената схема за санкциониране. Липсата на ясно определен размер на глобите е знак, че ако проектът бъде приет, Белиз няма да бъде в състояние да изпълнява изискванията на член 19, параграф 2 от UNFSA. Освен това, ако проектът бъде приет, липсата на ясно определен размер на глобите няма да отговаря на препоръките в точка 21 от МПД за ННН риболов, в която на държавите-членки се препоръчва да гарантират, че санкциите за ННН риболов от кораби са с достатъчна тежест, за да се осигури ефективното предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов и нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от този риболов. В допълнение към това, с проекта за санкциониране на риболова в открито море не се създава списък със санкции за ННН дейности, които могат да бъдат извършени от кораби, плаващи под знамето на Белиз, във водите на трети държави.

(47)

В съответствие с това действията, предприети от Белиз в контекста на неговите задължения като държава на знамето, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на членове 94 и 118 от UNCLOS, членове 18, 19 и 20 от UNFSA и член III, параграф 8 от Споразумението на ФАО за съответствие.

(48)

С оглед на съображения 21—27 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 4, буква а) от Регламента относно ННН риболов, счита, че Белиз не е изпълнил задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на извършващи ННН риболов кораби и ННН риболов, извършван или подпомаган от риболовни кораби, плаващи под неговото знаме, или от негови граждани, и не е предприел достатъчни действия за борбата с документирания и повтарящ се ННН риболов от кораби, които преди това са плавали под неговото знаме.

(49)

Както е посочено в съображения 31—36 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията анализира дали Белиз е предприел ефективни принудителни мерки за изпълнение по отношение на операторите, отговорни за ННН риболов, и дали са приложени санкции с достатъчна тежест, за да бъдат лишени нарушителите от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(50)

Както е посочено в съображение 33 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Белиз не е гарантирал, че санкциите за ННН риболов от кораби и във възможно най-голяма степен за граждани под негова юрисдикция са с достатъчна тежест, за да се осигури ефективното предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов и нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от този риболов.

(51)

Както бе обяснено в съображения 45 и 46 от настоящото решение, след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Белиз не е въвел система за санкциониране с възпиращ ефект. Настоящият списък със санкции не отговаря на член 19, параграф 2 от UNFSA, който inter alia гласи, че санкциите следва да бъдат с подходяща тежест, за да бъдат лишени нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности.

(52)

Наличните доказателства продължават да потвърждават, че Белиз не е изпълнил своите задължения съгласно международното право по отношение на ефективните принудителни мерки за изпълнение. В това отношение, както бе разяснено в съображения 35—40 от настоящото решение, осем кораба, извършващи ННН риболов и включени в списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, са плавали под знамето на Белиз след включването им в тези списъци. Наличието на такива кораби, извършващи ННН риболов, подчертава неизпълнението от страна на Белиз на неговите отговорности по отношение на неговите кораби, които извършват дейност в открито море, както е посочено в член 18, параграфи 1 и 2 от UNFSA.

(53)

Освен това, както бе обяснено в съображение 32 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., наличието на кораби, извършващи ННН риболов, в списъците на RFMO с корабите, извършващи ННН риболов, които са плавали под знамето на Белиз след включването им в тези списъци, представлява доказателство за неупражняването от страна на Белиз на пълната му юрисдикция върху неговите риболовни кораби. Понастоящем, след решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., броят на корабите, извършващи ННН риболов, в списъците на RFMO с корабите, извършващи ННН риболов, които са плавали под знамето на Белиз след включването им в тези списъци, се е увеличил на осем. Следователно Белиз не е показал, че изпълнява условията на член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, който гласи, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно своето национално законодателство върху всеки кораб, който плава под нейното знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж.

(54)

Както бе подчертано в съображение 35 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., равнището на развитие на Белиз не може да се счита за фактор, който застрашава възможностите на компетентните органи да сътрудничат с други държави и да прилагат принудителни действия. Оценката на конкретните ограничения за развитието е описана по-подробно в съображения 70—72 от настоящото решение.

(55)

По отношение на историята, характера, обстоятелствата, степента и тежестта на проявите на разглеждания ННН риболов, Комисията взе предвид периодично и често повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Белиз до 2013 г. Освен това Комисията взе предвид развитията след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(56)

Следователно предприетите от Белиз действия в контекста на неговите задължения като държава на знамето са недостатъчни за спазване на разпоредбите на член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS и членове 18 и 19 от UNSFA.

(57)

С оглед на съображения 31—36 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 5, буква б), в) и г) от Регламента относно ННН риболов, счита, че Белиз не е изпълнил своите задължения съгласно международното право като държава на знамето по отношение на усилията за сътрудничество и изпълнение.

(58)

Както бе посочено в съображения 39—63 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията анализира цялата информация, която счете за важна по отношение на статута на Белиз в качеството му на страна по IOTC и ICCAT и като държава, която сътрудничи на WCPFC, без да е член. Тъй като до края на 2011 г. Белиз е сътрудничил като страна по Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC), без да е член, Комисията също така анализира информацията, която счете за важна по отношение на тази RFMO. В допълнение, Комисията извърши анализ на информацията, която счете за важна по отношение на статута на Белиз в качеството му на договаряща страна по IOTC и ICCAT след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(59)

Припомня се, че след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. през 2013 г. ICCAT изпрати на Белиз писмо в израз на загриженост (6). Секретариатът на ICCAT изрази своята загриженост по отношение на следните въпроси: необходимостта от допълнително разследване на евентуално недекларирано или неразрешено трансбордиране на обхванати от ICCAT видове, уловени като прилов; функционалността на новата система за наблюдение на корабите (VMS), въведена от Белиз; и необходимостта от допълнителна информация относно управлението на квотите за риба меч в южната част на Тихия океан. В това отношение секретариатът на ICCAT подчерта, че ще препоръча подходящи действия за справяне с недостига на данни и непредставянето на изискваната информация за пълно прилагане на препоръките на ICCAT по тези въпроси.

(60)

Комисията също така анализира наличната информация от ICCAT относно спазването от страна на Белиз на правилата на ICCAT и задълженията за докладване. За тази цел Комисията използва обобщителните таблици на ICCAT относно съответствието за 2012 г. (7) Според наличната информация са били установени недостатъци във връзка с Белиз по отношение на трансбордиранията в открито в море извън програмата за наблюдение на трансбордирането, както и недостатъци по отношение на предаванията на VMS. Освен това Белиз все още не е финализирал плана за подобряване на събирането на данни за акули по видове.

(61)

В съответствие с информацията, получена от доклада на IOTC относно съответствието от 2013 г. (8), Белиз все още не е изпълнил изискванията или ги е изпълнил само отчасти за 2012 г. във връзка с няколко резолюции, приети от IOTC. По-специално, що се отнася до Резолюция 12/13 на IOTC по отношение на кораби с парагади, която е свързана с правни и административни мерки за осъществяване на затварянето на района, Белиз не е предоставил информация за периода на затваряне 2012—2013 г. Що се отнася до Резолюция 10/08 на IOTC относно списъка с активни кораби, Белиз не е представил задължителния доклад за кораби в обхванатата от IOTC зона през 2012 г. По отношение на Резолюция 07/02 относно списъка на кораби с издадени разрешителни с обща дължина 24 m или повече Белиз бе спазил отчасти задълженията, тъй като липсваше известна част от задължителната информация като: функциониращи пристанища, видове риболовни съоръжения и някои кораби с невалидни разрешителни. Що се отнася до Резолюция 06/03 на IOTC относно въвеждането на система за наблюдение на корабите (VMS), Белиз не е представил задължителния доклад за VMS относно напредъка и изпълнението, който се изисква съгласно тази резолюция. Що се отнася до Резолюция 10/02 на IOTC относно задължителните статистически изисквания, Белиз не докладва за номиналния улов, не предостави данни за улова и риболовното усилие и данни относно процентното съдържание на различните размери на уловените екземпляри съгласно заложените в тази резолюция стандарти. Що се отнася до Резолюция 05/05 на IOTC относно представянето на данни за акулите, Белиз спази изискванията само отчасти, тъй като не бяха предоставени данни за размера. Що се отнася до Резолюция 12/05 относно трансбордиранията в открито море, Белиз не представи задължителния доклад. Що се отнася до Резолюция 11/04 относно наблюдателите, Белиз не въведе програмата за наблюдателите, както се изисква съгласно тази резолюция. По-специално Белиз не въведе схемата за наблюдателите за задължителните 5 % наблюдения в открито море за кораби с дължина над 24 m и не изпълнява задължението за докладване от наблюдателите. Що се отнася до Резолюция 01/06 на IOTC относно програмата за статистически документи, Белиз не представи информация относно институцията и персонала, упълномощени да заверяват статистически документи относно големооката риба тон.

(62)

Неспазването от страна на Белиз на задълженията във връзка с ICCAT, както бе обяснено в съображения 59 и 60 от настоящото решение, както и фактът, че той не предостави на IOTC информацията, посочена в съображение 61 от настоящото решение, показват неизпълнението на нейните задължения като държава на знамето, определени в UNCLOS и UNFSA. По-специално непредоставянето навреме на информация относно статистическите данни, VMS, риболовния улов и усилие, трансбордирането в открито море, програмата за наблюдения отслабват способността на Белиз да изпълни своите задължения по членове 117 и 118 от UNCLOS, в които са определени задълженията на държавите да приемат за съответните си граждани мерки за опазване на живите ресурси в открито море и да сътрудничат по мерките за опазване и управление на живите ресурси в зоните на открито море.

(63)

Както бе посочено в съображение 46 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., по време на мисията в Белиз през месец ноември 2010 г. бяха установени редица факти, по-специално по отношение на оперативните възможности на VMS и програмата за наблюдателите. Други факти, които пораждат загриженост, например схемата за инспекции и надзорът по отношение на трансбордирането, бяха подчертани в съображение 51 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. във връзка с доклада на IOTC относно съответствието за 2010 г. По аналогичен начин информацията, представена от органите на Белиз във връзка със създаването на надеждна схема за инспекции, програма за наблюдателите, доклади за разтоварването, надзор на трансбордирането и наблюдение на разтоварването на улова, показва, че органите не са осигурили ефективен и ефикасен контрол и наблюдение на кораби, плаващи под знамето на Белиз, в съответствие с международните задължения. По-специално Белиз бе приканен да разработи и въведе национална схема за наблюдение, контрол и надзор, корабен дневник и система за докладване на улова, схема за декларации за разтоварване, схема за инспекции и контрол на разтоварването, схема за определени пристанища и програма за наблюдателите. Органите на Белиз представиха информация относно програмата за национални наблюдатели и основните характеристики на новата система за наблюдение и отчитане чрез електронни бордови дневници на риболовните кораби. Въпреки това тези документи показват, че процесът е едва в подготвителен етап и липсва подробен график за влизането в сила и правилното прилагане на разпоредбите. Проектът на графика за инспекции на риболова в открито море, представен от Белиз на 5 март 2013 г. е в подготвителен етап и изисква широкообхватно последващо разработване преди да може да доведе до практически резултати. Националната програма за наблюдения все още се разработва. Настоящата схема за инспекции не осигурява достатъчно покритие на флота, плаващ под знамето на Белиз, който извършва дейност в открито море, поради неадекватните средства за проверка. В това отношение се припомня, че Белиз среща сериозни проблеми при докладването на данни на различни RFMO, което намалява възможностите на държавата да изпълнява своите задължения като държава на знамето.

(64)

Както бе посочено в съображения 41—42 и 51—52 от решението на Комисията от ноември 2012 г. и съображение 62 от настоящото решение, Белиз не изпълни своите задължения за записване и докладване. След приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Белиз заяви, че проблемът със записването не е съществен, без обаче да оспорва наличието на констатациите на RFMO във връзка със съответствието. В това отношение се отбелязва, че съществуват несъответствия между официалната документация на RFMO и изявленията на Белиз. Комисията по-специално констатира, че електронната система на Белиз за докладване на улова все още се разработва и се нуждае от допълнителни изпитвания. В действителност предоставената от Белиз информация не показа никаква промяна в резултатите на тази държава във връзка със схемите за съответствие на RFMO, посочени в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Белиз не подкрепи своите изявления със съответната документация, която би дала възможност на Комисията да не вземе под внимание съществуващите доклади за съответствие на RFMO, в които, както вече бе посочено в настоящия раздел, оценката относно изпълнението на международните правила от страна на Белиз са изключително критични. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(65)

По отношение на системата за спътниково наблюдение на корабите (VMS), както бе посочено в съображения 48 и 52 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и съображение 63 от настоящото решение, Комисията припомня различни проблеми, изтъкнати от няколко WCPFC, IOTC и ICCAT. След приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Белиз заяви, че е в процес на модернизиране на своята VMS. Новата информационна система за риболова и системата за отчитане чрез електронни бордови дневници обаче едва сега се разработват и все още не функционират. Освен това Белиз не разполага с функциониращ център за наблюдение на риболова (ЦНР). Що се отнася до спазването на изискванията на RFMO по отношение на VMS, съществуват несъответствия между официалната документация на RFMO и изявленията на Белиз. Белиз оспори констатациите на RFMO. Предоставената от Белиз информация обаче не показа никаква промяна в резултатите на тази държава във връзка със схемата за съответствие на RFMO. Белиз не подкрепи своето изявление със съответната документация, която би дала възможност на Комисията да не вземе под внимание съществуващите доклади за съответствие на RFMO. Следователно Белиз не изпълнява условията, посочени в член 18, параграф 3, буква ж) от UNFSA, с оглед на информацията, събрана относно капацитета за наблюдение, контрол и надзор на органите на Белиз, и по-специално за техните оперативни възможности и функции.

(66)

Посочените в раздел 3.3 от настоящото решение факти показват, че Белиз е в нарушение на изискванията на член 18, параграф 3 от UNFSA.

(67)

Както бе подчертано в съображение 63 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Белиз води Международен търговски морски регистър (IMMARBE), в който корабите се регистрират, който обаче не гарантира, че корабите, плаващи под знамето на Белиз, действително имат връзка с държавата. Белиз заяви, че упражнява контрол по отношение на своя риболовен флот въпреки факта, че IMMARBE се управлява от частно дружество. От публично достъпна информация стана ясно, че правителството на Белиз е поело контрола върху управлението на IMMARBE, считано от юни 2013 г. (9) Въпреки че Белиз е взел решение за национализацията на IMMARBE на 13 юли 2013 г., Комисията не получи никаква информация от Белиз, съдържаща допълнителни данни, които доказват, че съществува действителна връзка между Белиз и корабите, регистрирани под неговото знаме. Тази ситуация продължава да е в противоречие със задълженията, определени в член 91 от UNCLOS.

(68)

Следователно действията, предприети от Белиз в контекста на нейните задължения като държава на знамето, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на членове 91, 117 и 118 от UNCLOS и член 18, параграф 3 от UNSFA.

(69)

С оглед на съображения 39—63 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов, счита, че Белиз не е изпълнила своите задължения съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(70)

Напомня се, че в съответствие с индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (10) Белиз се счита за държава със среден индекс на човешко развитие (96-та от 186 държави) и че според Регламент (ЕО) № 1905/2006 Белиз е включен в категорията на държавите с по-нисък среден доход.

(71)

Както бе посочено в съображение 66 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., не бяха открити доказателства в подкрепа на това, че неизпълнението от страна на Белиз на задълженията му съгласно международното право се дължи на недостатъчното развитие. След 15 ноември 2012 г. не бяха представени конкретни допълнителни доказателства, които да показват, че установените недостатъци се дължат на липсата на капацитет и административна инфраструктура.

(72)

С оглед на съображения 65 и 66 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов, счита, че състоянието на развитие и цялостната дейност на Белиз по отношение на рибарството не са влошени от неговото равнище на развитие.

(73)

На 15 ноември 2012 г. Комисията уведоми Кралство Камбоджа (Камбоджа) с решение на Комисията съгласно разпоредбите на член 32 от Регламента относно ННН, че обмисля възможността да определи Камбоджа за несътрудничеща трета държава (11).

(74)

Комисията прикани Камбоджа да изготви в тясно сътрудничество със службите на Комисията план за действие за отстраняване на недостатъците, установени в решението на Комисията.

(75)

В предложения план за действие Комисията установи няколко случая на неизпълнение във връзка с изпълнението на задълженията съгласно международното право, по-специално във връзка с приемането на подходяща правна рамка, липсата на подходяща схема за ефективно наблюдение, контрол и инспекции, липсата на система за санкции с възпиращ ефект и неправилно прилагане на схемата за сертифициране на улова. Констатираните недостатъци са свързани в по-общ план със спазването на международните задължения и условията за регистриране на кораби в съответствие с международното право. Също така бе установено неспазване на препоръки и резолюции на съответните органи като Международния план за действие на Организацията на обединените нации срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (IPOA-UN). Въпреки това неспазването на незадължителни препоръки и резолюции бе отчетено единствено като допълнително доказателство, а не като основание за определяне на съответната държава за несътрудничеща трета държава.

(76)

На 22 ноември 2012 г. Комисията проведе в Брюксел среща с органите на Камбоджа с цел изясняване на ситуацията и бъдещите стъпки във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(77)

На 7 февруари 2013 г. Камбоджа отговори на писмото от 15 ноември 2012 г., като представи списък с мерки, предприети във връзка с борбата срещу ННН риболов. Камбоджа заяви, че е финализирала стратегическата рамка за планиране в областта на рибарството за периода 2010—2019 г., включително кодекса за поведение за отговорно рибарство на Камбоджа, основен документ за контрол и развитие на морските рибни ресурси и за премахване на незаконния риболов, дневника на корабите за морски риболов и оповестяването на техническите изисквания за управление на риболовни кораби. Освен това Камбоджа заяви, че е укрепила и разширила системата за наблюдение, контрол и надзор и че сътрудничи на държави, които са страни по регионалния план за действие (RPOA) за изпълнение на RPOA във връзка с ННН риболов. В писмото от 7 февруари 2013 г. Камбоджа заяви, че поради липсата на човешки и финансови ресурси се нуждае от повече време, за да изпълни своите ангажименти.

(78)

Комисията опита няколко пъти да се свърже с Камбоджа, за да продължи обсъждането на предложения план за действие. Комисията изпрати второ писмо на 29 април 2013 г., в което напомни за отправеното от нея запитване на 15 ноември 2012 г. и поиска документи в подкрепа на вече предприетите от Камбоджа действия.

(79)

На 24 май 2013 г. бе организирана видеоконференция с представители на Камбоджа. По време на видеоконференцията представителите на Камбоджа изразиха следното устно становище: системата за регистриране на кораби е била променена през 2003 г., когато регистърът е бил прехвърлен от частно дружество, установено в Сингапур, към частно дружество, установено в Корея. Камбоджа подчерта своя ангажимент да спазва всички международни и национални разпоредби. Инструментът, който Камбоджа ще използва за борба с ННН риболов, е заличаването от регистъра на кораби, за които се счита, че извършват ННН риболов. Ще бъдат заличени от регистъра няколко кораба, извършващи ННН риболов. Освен това ако даден кораб е включен в списък на кораби, извършващи ННН риболов, той не може да бъде регистриран в Камбоджа. Камбоджа заяви, че не е регистрирала нови риболовни кораби от 2010 г. насам.

(80)

По време на видеоконференцията от 24 май 2013 г. Комисията подчерта заключенията в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., напомни на органите на Камбоджа, че трябва да предприемат спешни мерки за отстраняване на установените недостатъци и да представят документи в подкрепа на устните и писмените становища на Камбоджа. Освен това Комисията обясни възможните последствия, ако не бъдат предприети мерки за отстраняване на установените недостатъци.

(81)

С писмо от 14 юни 2013 г. Камбоджа представи допълнителни данни относно настоящата си политика за борба с ННН риболов и план за действие за борба срещу ННН риболов, който се прилага от нейната администрация на държава на знамето, международния корабен регистър на Камбоджа. Тези данни съответстваха на устното становище, изразено по време на видеоконференцията на 24 май 2013 г. Освен това Камбоджа представи списък на риболовни кораби и кораби за транспортиране на риба/хладилни транспортни кораби/ кораби за хладилен товар под знамето на Камбоджа към май 2013 г.

(82)

Камбоджа не посочи кога настоящите политики за борба с ННН риболов и ангажиментите съгласно плана за действие относно ННН риболов ще бъдат транспонирани в задължителни правни разпоредби и ще се осъществяват на практика и изпълняват от органите на Камбоджа.

(83)

Комисията не получи по-подробна информация относно действията, предприети от Камбоджа за борба с ННН риболов.

(84)

Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която счете за необходима. Изложените от Камбоджа устни и писмени становища във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. бяха разгледани и взети под внимание, като Камбоджа бе информирана устно или писмено за съображенията на Комисията.

(85)

Както е показано в следващия раздел, в контекста на събраните данни Комисията счита, че Камбоджа не е предприела действия във връзка с проблемните области и недостатъци, описани в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Освен това мерките, предложени в придружаващия план за действие, също не са били изпълнени изцяло.

(86)

В съответствие с член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов с настоящото решение Комисията извършва преглед на изпълнението от страна на Белиз на нейните международни задължения в качеството ѝ на държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара в съответствие с констатациите в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и с предложения план за действие, допълнен от съответната информация, предоставена от Камбоджа. За целите на настоящия преглед Комисията взе под внимание параметрите, посочени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(87)

Както се подчертава в съображения 75 и 76 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., въз основа на получената информация от списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, и предприетите от Комисията действия, Комисията установи няколко случая на извършване на ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Камбоджа.

(88)

Както се подчертава в съображение 75 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., въз основа на получената информация от списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, Комисията установи няколко случая на извършване на ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Камбоджа или притежаващи камбоджанска лицензия за риболов. Риболовният кораб Draco-1 (настоящо наименование: (12) Shaanxi Henan 33; наименованието на кораба към ноември 2012 г. е посочено в съображение 75 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.: Xiong Nu Baru 33 е бил забелязан да извършва незаконен риболов в зоната на CCAMLR през януари 2010 г. (13) и през април 2010 г. (14), докато е плавал под знамето на Камбоджа. Освен това риболовният кораб Trosky (настоящо наименование (15): Huiqunan; наименованието на кораба към ноември 2012 г. е посочено в съображение 75 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.: Yangzi Hua 44 е бил забелязан да извършва незаконен риболов в зоната на CCAMLR през април 2010 г. (16), докато е плавал под знамето на Камбоджа.

(89)

Както се подчертава в раздел 5.1 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., наличието на кораби, извършващи ННН риболов, в списъците на RFMO с кораби, които са плавали под знамето на Камбоджа след включването им в тези списъци, е ясен признак, че Камбоджа не е изпълнила своите задължения като държава на знамето съгласно международното право.

(90)

Освен това, както бе посочено в съображение 76 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията събра доказателства, че Камбоджа не спазва мерките за опазване и управление, изисквани съгласно международното право. Комисията по-специално събра фактически доказателства посредством сертификатите за улов на Съюза за повтарящи се нарушения от камбоджански кораб на мерките за опазване и управление по ICCAT, които водят до тяхното класифициране като дейности по извършване на ННН риболов. Тези нарушения се отнасят до камбоджански транспортен кораб, който е получавал риба в открито море от кораби с мрежи гъргър. В съответствие с Препоръка 06-11 на ICCAT на корабите с мрежи гъргър не е разрешено да трансбордират никакви видове риба тон в открито море в района на ICCAT. Освен това камбоджанският транспортен кораб не е бил вписан в регистъра на ICCAT на транспортните кораби, които имат право да осъществяват дейност в обхванатата от ICCAT зона, както е предвидено в раздел 3 от Препоръка 06-11 на ICCAT. Органите на Камбоджа не са предприели никакви действия по този въпрос. Действията на Камбоджа са в противоречие с изискванията на член 94, параграфи 1 и 2 от UNCLOS, които гласят, че всяка държава следва ефективно да упражнява юрисдикцията си и контрола върху корабите, плаващи под нейното знаме. Камбоджа не е гарантирала подходящи санкции, не е обезкуражила повторението на нарушенията и не е лишила нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности, което не отговаря на препоръката в точка 21 от МПД за ННН риболов.

(91)

В контекста на доказания по-горе ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Камбоджа, и въпреки отправените искания в тази връзка в плана за действие, Камбоджа не представи никакви документи в подкрепа на предприетите действия във връзка с предполагаемите дейности по извършване на незаконен риболов, които да покажат наличието на подходящи санкции, които обезкуражават повторението на нарушенията и лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Камбоджа заяви единствено, че нейната политика по отношение на ННН риболова се изразява в отмяна на регистрацията на кораби и отнемане на лицензии, сертификати, разрешителни или документи, издадени на кораби под нейното знаме. Освен това Камбоджа не разполага с подходяща административна система за разследвания и мониторинг на своите кораби. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(92)

Във връзка с преразглеждането на правната рамка с цел гарантиране на опазването и управлението на живите ресурси в открито море Камбоджа заяви, че е финализирала стратегическата рамка за планиране в областта на рибарството за периода 2010—2019 г., включително кодекса за поведение за отговорен риболов на Камбоджа. При все това изявлението на Камбоджа не потвърждава, че са били предприети конкретни мерки за преодоляване и коригиране на недостатъците, подчертани в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Документите, представени от Камбоджа, бяха от общ характер и не съдържаха конкретен план за действие, насочен към гарантиране на опазването и управлението на живите ресурси в открито море. Документите съдържаха общи принципи и бяха насочени изключително към риболовните зони в Камбоджа (вътрешни и крайбрежни морски зони). Освен това бе включено описание на рибарския сектор в Камбоджа, както и описание на мандата на администрацията по рибарството, което е много общо и не посочва конкретни мерки за управление на рибарството. В представената от Камбоджа информация също така се съдържаше анализ, който потвърди слабостите, свързани с ограниченото управление, правната и регулаторната среда в някои области, липсата на обозначения и слабо правоприлагане, ограничените умения, стандарти и ръководни материали. Освен това, въпреки отправените от Комисията искания, Камбоджа не представи никакви документи, които да покажат нейното намерение да измени правната рамка във връзка с приемането на горепосочената стратегическа рамка за планиране в областта на рибарството и кодекса за поведение за отговорно рибарство.

(93)

Камбоджа не представи никакви документи относно правната рамка, свързана с регистрацията на риболовни кораби. Камбоджа заяви, че е финализирала прокламация относно техническите разпоредби за управление на риболовни кораби, която се отнася за въпроси, свързани с безопасността в открито море.

(94)

Камбоджа не представи никакви документи във връзка с преразглеждането на правната рамка с цел въвеждане на система за санкциониране с възпиращ ефект.

(95)

Камбоджа не предостави информация по точките, подчертани в плана за действие, във връзка с прегледа на правната рамка, който ще позволи на органите да изискват информация и да разследват дейностите на операторите, регистрираните собственици и облагодетелстваните собственици на риболовните кораби, плаващи под знамето на Камбоджа.

(96)

Дейностите на Камбоджа във връзка с въпросите, разгледани в настоящия раздел от настоящото решение във връзка с действия за справяне с повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов, са в противоречие с основните задължения на държавите на знамето, определени в член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, който гласи, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно своето национално право върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, и върху неговия капитан, офицери и екипаж по отношение на административните, техническите и социалните въпроси във връзка с кораба. Представената от Камбоджа информация не позволи на Комисията да счете, че Камбоджа е постигнала видимо подобрение на своята правна рамка след приемането на решението от 15 ноември 2012 г.

(97)

Следователно действията, предприети от Камбоджа в контекста на нейните задължения като държава на знамето, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на член 94 от UNCLOS. Припомня се, че не е от значение дали Камбоджа действително е ратифицирала UNCLOS, тъй като разпоредбите на UNCLOS относно корабоплаването в открито море (членове 86—115 от UNCLOS) са признати за обичайно международно право. Тези разпоредби всъщност кодифицират съществуващите преди това норми на обичайното международно право и те почти дословно възприемат формулировката от Конвенцията за откритото море и Конвенцията за териториалното море и прилежащата зона, които Камбоджа съответно е ратифицирала и към които се е присъединила.

(98)

С оглед на съображения 76—79 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 4, буква а) от Регламента относно ННН риболов, счита, че Камбоджа не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на извършващи ННН риболов кораби и ННН риболов, извършван или подпомаган от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, или от нейни граждани, и не е предприела достатъчни действия за борба с документирания и повтарящ се ННН риболов от кораби, които преди това са плавали под нейното знаме.

(99)

Както бе посочено в съображения 83—86 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията анализира дали Камбоджа е предприела ефективни принудителни мерки по отношение на операторите, отговорни за ННН риболова, и дали са наложени санкции с достатъчна тежест, за да бъдат лишени нарушителите от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(100)

Както бе посочено в съображение 84 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Камбоджа не е гарантирала, че санкциите за извършването на ННН риболов от кораби и, във възможно най-голяма степен, за гражданите под тяхна юрисдикция, са с достатъчна тежест, за да се осигури ефективното предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов и нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от този риболов.

(101)

На видеоконференцията на 24 май 2013 г. Камбоджа изрази устно становище, че е заличила от регистъра кораби, за които се счита, че са извършвали дейности по ННН риболов. В писмото от 14 юни 2013 г. Камбоджа заяви, че ако се констатира, че даден кораб извършва незаконен риболов, включително ако бъде включен в списък на RFMO с кораби, извършващи незаконен риболов, службата на международния корабен регистър на Камбоджа следва да предприеме незабавни и решителни дисциплинарни действия, включително отмяна на регистрацията на кораба и отнемане на всички лицензии, сертификати, разрешителни или други документи, издадени на кораба, плаващ под знамето на Камбоджа. Комисията счита, че заличаването на кораби от регистъра без допълнителна глоба или друга санкция представлява мярка с недостатъчна строгост. Заличаването на кораби от регистъра само по себе си не лишава по ефективен начин нарушителя от изгодите, произтичащи от неговите незаконни дейности. Освен това то не възпира нарушителя да започне да плава с този кораб под друго знаме, под което е изгодно да се плава. Освен това, въпреки отправените от Комисията искания Камбоджа не представи документи в подкрепа на тези устни и писмени становища. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(102)

Както бе обяснено в съображения 91—95 от настоящото решение, след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Камбоджа не е въвела система за санкции с възпиращ ефект. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(103)

Както бе подчертано в съображение 86 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Камбоджа изпитва проблеми във връзка със своите възможности за сътрудничество с други държави и прилагането на принудителни действия, които са свързани с липсата на правна и административна среда и на оправомощаване на органите, за да изпълняват своите задължения. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(104)

Камбоджа не представи документи във връзка с обучението на камбоджански наблюдатели и служители по разтоварването. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(105)

Цялостната дейност на Камбоджа по въпросите, изложени в настоящия раздел от настоящото съобщение, във връзка с действия, насочени към сътрудничество и изпълнение, не съответстват на основните отговорности на държава на знамето, както е посочено в член 94, параграфи 1 и 2 от UNCLOS, които гласят, че всяка държава следва ефективно да упражнява юрисдикцията си и контрола върху корабите, плаващи под нейното знаме, и това подчертава неизпълнението от страна на Камбоджа на нейните отговорности спрямо корабите ѝ, които извършват дейност в открито море.

(106)

По отношение на историята, характера, обстоятелствата, степента и тежестта на проявите на разглеждания ННН риболов Комисията взе предвид периодично и често повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Камбоджа до 2013 г. Освен това Комисията взе предвид развитията след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(107)

Следователно действията, предприети от Камбоджа в контекста на нейните задължения като държава на знамето, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на член 94 от UNCLOS.

(108)

С оглед на съображения 83—86 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 5, букви б), в) и г) от Регламента относно ННН риболов, счита, че Камбоджа не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на усилията за сътрудничество и изпълнение.

(109)

Както бе посочено в съображения 89—96 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията анализира информацията, която счете за важна, въз основа на наличните данни, публикувани от RFMO, по-специално ICCAT и Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси (CCAMLR). Освен това Комисията извърши анализ на информацията, която счете за важна по отношение на статута на Камбоджа като държава, която не е договаряща се страна по конвенциите към ICCAT и CCAMLR, в съответствие с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(110)

Припомня се, че след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. ICCAT изрази съгласие в доклада си за двугодишния период 2012—2013 г. (17), че следва да се запази определянето на Камбоджа, тъй като не бяха получени отговори на писмата на Комисията ICCAT. При липсата на отговор от Камбоджа, с който да се предостави поисканата информация във връзка със спазването на мерките за опазване и управление, ICCAT реши да запази определянето на Камбоджа през 2013 г. Всъщност Комисията ICCAT извърши преглед на наличната информация, за да оцени сътрудничеството на държавите, които не са договарящи се страни, но след изпращането на Камбоджа на писмото за определяне секретариатът не получи отговор. Поради това бе взето решение за запазване на определянето на Камбоджа до получаване на допълнителна информация. Тази ситуация потвърждава неизпълнението от страна на Камбоджа на всички задължения на държава на знамето по отношение на мерките за управление и опазване, предвидени в UNCLOS.

(111)

В съответствие с информацията, получена от CCAMRL (18) във връзка със схема за документиране на улова, в качеството си на държава, която не е договаряща се страна и която не сътрудничи на CCAMLR, Камбоджа може да е участвала в улов на и/или търговия с кликач през 2012 г. През 2012 г. CCAMRL се обърна официално към Камбоджа за сътрудничество и предоставяне на данни във връзка с търговията с кликач. При все това оттогава насам не бе предоставена информация. Тази ситуация потвърждава неизпълнението от страна на Камбоджа на всички задължения на държава на знамето по отношение на мерките за управление и опазване, предвидени в UNCLOS.

(112)

Във връзка със създаването на надеждна схема за инспекции, програма за наблюдатели, доклади за разтоварването, надзор на трансбордирането и наблюдение на разтоварването на улова Камбоджа не представи документи въпреки отправените искания в плана за действие. Камбоджа заяви, че е финализирала дневника на корабите за морски риболов и че е укрепила и разширила системата за наблюдение, контрол и надзор, но не представи допълнителни уточнения. Камбоджа представи единствено проект на дневника на корабите за морски риболов. На Комисията не бяха представени други подходящи документи. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(113)

Камбоджа не представи документи във връзка със задълженията за докладване и записване въпреки отправените искания в плана за действие. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(114)

Във връзка със системата за наблюдение на корабите (VMS) Камбоджа заяви, че корабите за транспортиране на риба, плаващи под знамето на Камбоджа, по правило са оборудвани с необходимите системи на борда, включително VMS. Камбоджа не представи документи в подкрепа на това писмено твърдение въпреки отправените искания в плана за действие. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(115)

Като действа по начина, описан в съображения 112—114, Камбоджа не е показала, че изпълнява условията на член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, в който се предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно своето национално законодателство върху всеки кораб, който плава под нейното знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж по отношение на административните, техническите и социалните въпроси във връзка с кораба.

(116)

Както бе подчертано в съображение 96 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Камбоджа води международен регистър на корабите, в който се регистрират корабите и който функционира като администрация на държавата на знамето за Камбоджа, както бе посочено в информацията, представена от Камбоджа на 14 юни 2013 г. Камбоджанският международен регистър на корабите се намира извън Камбоджа и не гарантира, че корабите, плаващи под нейното знаме, имат действителна връзка с държавата. Камбоджа не представи документи, които да показват промяна в системата за регистрация на риболовни кораби, освен устни и писмени твърдения, че нова регистрация на риболовни кораби, плаващи под знамето на Камбоджа, е забранена от 2010 г. насам. Писмото от 14 юни 2013 г. показва, че към май 2013 г. в регистъра на корабите на Камбоджа са били вписани 6 риболовни кораба и 78 кораба за транспортиране на риба/хладилни транспортни кораби/кораби за хладилен товар. При все това публично достъпната информация (19) показва, че под знамето на Камбоджа са регистрирани 150 риболовни кораба. Този флот представлява значителен капацитет за риболов, който не е подложен на ефективна система за наблюдение, и поради това Камбоджа не може да изпълни изцяло своите задължения на държава на знамето. Комисията не получи никаква информация от Камбоджа, съдържаща допълнителни факти, които да доказват, че съществува действителна връзка между Камбоджа и корабите, регистрирани под нейното знаме. Тази ситуация продължава да е в противоречие със задълженията, определени в член 91 от UNCLOS.

(117)

Следователно действията, предприети от Камбоджа в контекста на нейните задължения като държава на знамето, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на членове 91 и 94 от UNCLOS.

(118)

С оглед на съображения 83—86 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов, счита, че Камбоджа не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(119)

Както бе посочено в съображение 99 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Камбоджа се счита за държава със среден индекс на човешко развитие (138-ма от 186 държави) (20) и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1905/2006 Камбоджа е посочена в категорията на най-слабо развитите държави.

(120)

Както бе посочено в съображение 100 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., не бяха открити доказателства в подкрепа на това, че Камбоджа не е изпълнила своите задължения съгласно международното право поради недостатъчното си развитие. В писмото от 7 февруари 2013 г. Камбоджа заяви, че се нуждае от повече време, за да изпълни изцяло изискваните от ЕС задължения поради недостиг на човешки и финансови ресурси. Не бяха представени конкретни допълнителни доказателства, които да показват, че установените недостатъци се дължат на липсата на капацитет и инфраструктура.

(121)

С оглед на съображения 99 и 100 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов, счита, че състоянието на развитие и цялостната дейност на Камбоджа по отношение на рибарството не са влошени от нейното равнище на развитие.

(122)

На 15 ноември 2012 г. Комисията уведоми Република Гвинея (Гвинея) с решение на Комисията съгласно разпоредбите на член 32 от Регламента относно ННН, че обмисля възможността да определи Гвинея за несътрудничеща трета държава (21).

(123)

Комисията прикани Гвинея да изготви в тясно сътрудничество със службите на Комисията план за действие за отстраняване на недостатъците, установени в решението на Комисията.

(124)

Основните недостатъци, установени от Комисията в предложения план за действие, бяха свързани с незавършени, но належащи реформи за гарантиране на достатъчно адекватно и ефективно наблюдение на риболовния флот, ефективно прилагане на националните законови и подзаконови актове в областта на рибарството, прилагането на правилата чрез преследване и санкциониране на установените дейности по извършване на ННН риболов, укрепване на средствата за инспекции и надзор, система за санкциониране с възпиращ ефект, политика по отношение на рибарството, която да съответства на административния капацитет от гледна точка на контрола и надзора. Констатираните недостатъци са свързани в по-общ план със спазването на международните задължения, включително препоръките и резолюциите на RFMO и условията за регистрация на кораби съгласно международното право. Въпреки това неспазването на незадължителни препоръки и резолюции бе отчетено единствено като допълнително доказателство, а не като основание за определяне на съответната държава за несътрудничеща трета държава.

(125)

На 6 декември 2012 г. Комисията се съгласи да проведе среща с органите на Гвинея в Брюксел. Комисията отговори на въпросите на гвинейските органи и коментира въпросите, повдигнати в решението на Комисията, както и действията, предложени в плана за действие.

(126)

На 7 декември 2012 г. Гвинея представи документи за решение, прието от министъра на рибарството и аквакултурите, за освобождаване от поста на гвинейско длъжностно лице във връзка с издаване на фалшиви гвинейски лицензии на чуждестранни кораби, извършващи дейност в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гвинея.

(127)

На 10 декември 2012 г. Гвинея представи допълнителна информация, като се съгласи да започне обсъждане с Комисията и поиска удължаване до 17 януари 2013 г. на крайния срок за отговор на уведомлението от Комисията. Гвинея представи следните документи: 1. писмо от министъра на икономиката и финансите; 2. писмо от министъра на рибарството и аквакултурите с приложение, съдържащо предложен план за действие, бюджет за изпълнение и график за изпълнение.

(128)

С цел допълване на първото си становище на 10 януари 2013 г. Гвинея представи следните документи: 1. писмо от министъра на икономиката и финансите; 2. писмо от министъра на рибарството и аквакултурите с приложение, съдържащо предложен план за действие, бюджет за изпълнение и график за изпълнение; 3. писмо от министъра на рибарството и аквакултурите с приложен меморандум относно резултатите от разследванията и действията, предприети във връзка с издаването на фалшиви гвинейски лицензии на кораби на ЕС, извършващи дейност в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гвинея.

(129)

На 22 януари 2013 г. Гвинея представи допълнителна информация относно конкретните предвидени мерки за преодоляване на основните констатирани проблеми: 1. Декрет от 18 юни 2012 г. относно създаването на морска префектура; 2. Декрет от 18 юни 2012 г. относно назначаването на префект; 3. Декрет от 15 януари 2013 г. относно създаването и определянето на състава на националната комисия за проверки на борда на кораби, насочена към неспазващи изискванията риболовни кораби; 4. документи относно схемата за надзор посредством семафори; 5. доклад за заседанията на междуведомствения комитет по морско дело; 6. доклад за проведено през ноември 2012 г. заседание във връзка с националната стратегия за морска сигурност.

(130)

На 24 януари 2013 г. Комисията се съгласи да проведе среща с органите на Гвинея в Брюксел, които поискаха съставянето на меморандум относно основните оставащи въпроси, които да бъдат решени.

(131)

На 4 февруари 2013 г. Комисията отговори на искането на Гвинея, като изпрати писмо на гвинейските органи заедно с меморандум, в който бяха обобщени основните проблеми за решаване в съответствие с решението от 15 ноември 2012 г. и предложения план за действие.

(132)

На 19 февруари 2013 г. Комисията проведе среща с гвинейските органи в Брюксел с цел организиране на мисия на място в Гвинея от 26 февруари до 1 март 2013 г.

(133)

Комисията осъществи мисия в Гвинея от 26 февруари до 1 март 2013 г. и посети всички подходящи гвинейски органи, по-специално министър-председателя, министъра на икономиката и финансите, министъра на рибарството и аквакултурите и министъра на транспорта, морския префект и специалния съветник към президента на Република Гвинея, като всички те бяха информирани относно развитието на ситуацията в съответствие с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и предложения план за действие. По време на тази мисия на място гвинейските органи също така имаха възможност да направят изявления и да предоставят всички подходящи документи в отговор на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и изпратения на 4 февруари 2013 г. меморандум, в който бяха обобщени основните проблеми за решаване.

(134)

На 26 февруари 2013 г. Гвинея представи следните документи: 1. процес на разработване и прилагане на плана за действие и информация относно използването на средства в резултат на прилагането на споразумението относно рибарството от 2009 г.; 2. списък с кораби, плаващи временно или постоянно под знамето на Гвинея; 3. списък с чуждестранни кораби, които притежават лицензия за риболов през 2013 г. съгласно държавно споразумение, сключено между Гвинея и друга държава за предоставяне на достъп до живите ресурси на Гвинея в нейната ИИЗ или в рамките на частни лицензии за риболов, издадени на чуждестранни риболовни кораби, които извършват дейност в гвинейски води; 4. отговори на всяка точка от меморандума, изпратен от Комисията на 4 февруари 2013 г.; 5. списък със санкции, наложени на риболовни кораби, които са извършвали дейност в ИИЗ на Гвинея през 2012 и 2013 г.; 6. доклад за научна кампания през 2012 г.; 7. подробен бюджет и график за изпълнение на плана за действие; 8. Arrêté № A/2012/942 относно условията за трансбордиране в гвинейски води; 9. държавно споразумение, сключено между Гвинея и Китайската народна република за периода 2012—2013 г., с което се предоставя достъп на китайски кораби до гвинейски води при специални условия.

(135)

С оглед информиране на гвинейските органи за оценката на ситуацията на този етап от процеса на 1 март 2013 г. Комисията предостави своите писмени констатации на място във връзка с нерешените въпроси. Същият документ бе изпратен официално с писмо от 14 март 2013 г. до всички уместни гвинейски органи.

(136)

На 6 март 2013 г. Гвинея представи част от документите, поискани по време на мисията на място, както следва: 1. придружително писмо от главния директор на Centre National de Surveillance et de Protection des Pêches; 2. таблица относно нарушения и инспекции, извършени през 2011 и 2012 г.; 3. доклади относно нарушения, извършени от чуждестранни кораби в ИИЗ на Гвинея; 4. таблица относно общия улов и процентните количества за всеки вид риболов за 2012 г.; 5. няколко доклада на наблюдатели.

(137)

На 1 април 2013 г. Гвинея представи допълнителни данни, за да информира Комисията относно условията, съгласно които кораби на ЕС извършват дейност в гвинейски води през 2013 г.

(138)

На 14 май 2013 г. Гвинея представи следните допълнителни данни: 1. отговори на писмените констатации, представени от Комисията на 1 март 2013 г.; 2. проект на наредба относно санкции и спомагателни санкции, приложими по отношение на нарушения; 3. устав на компания, упълномощена да представлява чуждестранни кораби в Гвинея.

(139)

На 30 май 2013 г. Комисията се съгласи да проведе среща с гвинейските органи в Брюксел, които представиха актуализиран план за действие наред с неговото равнище на изпълнение. Както бе поискано, Комисията информира гвинейските органи, че значителен брой от проблемите, изтъкнати в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., все още не са решени, и че действията, предложени в плана за действие, все още не са осъществени.

(140)

На 16 юли 2013 г. Гвинея представи следните документи: 1. списък с действия, които Гвинея възнамерява да предприеме във връзка с меморандума, представен от Комисията на 4 февруари 2013 г., заедно с описание на тяхното равнище на изпълнение; 2. копие от административно Arrêté от 13 юни 2013 г., с което се създава Comité de suivi-évaluation за мерките, планирани във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.; 3. копие от административното решение от 1 юли 2013 г. относно правилата, които следва да се прилагат по отношение на проследяващата система за VMS на борда на гвинейски риболовни кораби и риболовни кораби, които извършват дейност в гвинейски води; 4. копие от административно решение от 1 юли 2013 г. за създаване на Comité de suivi-évaluation за изпълнението на гвинейския план за управление на рибарството; 5. копие от писмо от 27 юни 2013 г., изпратено от министъра на рибарството, с призив за консултации с оператори в сектора на рибарството за прилагане на период, в който риболовните дейности са забранени („période de repos biologique“); 6. копие от писмо от 15 май 2013 г. на министъра на рибарството и аквакултурите за засилване на сътрудничеството с Préfecture Maritime; 7. проект на преработен декрет относно нови санкции, които следва да се прилагат.

(141)

Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която счете за необходима. Изложените от Гвинея устни и писмени становища във връзка с решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. бяха проучени и взети под внимание, като Гвинея бе информирана устно или писмено за съображенията на Комисията.

(142)

Комисията счита, че Гвинея не е предприела достатъчни действия по отношение на проблемните области и недостатъците, описани в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Освен това мерките, предложени в придружаващия план за действие, също не са били изпълнени изцяло.

(143)

В съответствие с член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов с настоящото решение Комисията извършва преглед на спазването от страна на Гвинея на нейните международни задължения в качеството ѝ на държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара, в съответствие с констатациите в решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и съответната информация, предоставена от Гвинея във връзка с него, във връзка с предложения план за действие и предприетите мерки за коригиране на ситуацията. За целите на настоящия преглед Комисията взе под внимание параметрите, посочени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(144)

Както бе подчертано в съображения 153—154 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., въз основа на получената информация от няколко списъка на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, Комисията установи, че няколко от корабите в споменатите списъци са плавали под знамето на Гвинея след включването им в списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов (22). Към 15 ноември 2012 г. тези кораби бяха Daniaa (предишно наименование: Carlos) и Maine.

(145)

Освен това въз основа на получената информация от списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов (23), Комисията установи, че един кораб, извършващ ННН риболов, включен в съответните списъци с кораби, извършващи ННН риболов (RED, предишно наименование KABOU), е плавал под знамето на Гвинея след включването му в тези списъци (24).

(146)

Въз основа на получената информация от няколко списъка на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, Комисията установи, че понастоящем два кораба от тези списъци плават под знамето на Гвинея след включването им в списък на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов (25). Тези кораби са: Daniaa и Maine.

(147)

Както бе подчертано в раздел 9.1 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията счита, че наличието на кораби, извършващи ННН риболов, в списъците на RFMO с кораби, които понастоящем плават под знамето на Гвинея или са плавали под знамето на Гвинея след включването им в тези списъци, е ясен признак, че Гвинея не е изпълнила своите отговорности като държава на знамето съгласно международното право.

(148)

В допълнение към тези гвинейски кораби, които понастоящем са включени в списъци на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, както бе подчертано в съображения 155, 156, 174 и 175 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията установи, че още три кораба с мрежи гъргър, плаващи под знамето на Гвинея, многократно са извършвали улов през 2010 г. и 2011 г. в нарушение на препоръките на ICCAT. Комисията установи, че тези гвинейски кораби, които представляват целия гвинейски флот от риболовни кораби за улов на риба тон, извършващи дейност в зоната на ICCAT, са извършвали непрекъснати риболовни операции през 2010 г. и в продължение на няколко месеца през 2011 г. без международни лицензии за риболов и без устройства за VMS на борда, а също така са извършили поне 30 незаконни трансбордирания в открито море в нарушение на правилата на ICCAT. В съответствие с информацията, с която разполага Комисията, тези операции са включвали значително количество риба, уловена незаконно (8 922 тона риба тон през 2010 г.), както и значително количество риба, която е била незаконно трансбордирана в открито море (поне 14 200 тона през 2010 и 2011 г.). Освен това през юли 2013 г. Комисията получи допълнителна информация от органа на една държава-членка относно предполагаеми дейности по извършване на ННН риболов от тези три кораба с мрежи гъргър, които са извършени през 2012 г. Като се вземе предвид повторяемостта и продължителността в рамките на дълъг период на незаконното поведение на тези риболовни кораби за улов на риба тон, които представляват целия гвинейски флот, който извършва дейност в обхвата на ICCAT, Комисията счете тези установени факти като съответен признак, че риболовни кораби, плаващи под знамето на Гвинея, са извършвали повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов. В настоящия раздел от съобщението ясно се посочва, че тези кораби продължават да плават под знамето на Гвинея без никакви промени по техните оперативни и регулаторни условия, с изключение на монтирането на устройства за VMS на борда. Комисията отбеляза, че от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат достатъчен напредък за гарантиране на ефективен контрол и наблюдение на дейностите на гвинейските риболовни кораби, извършващи дейност в района на ICCAT.

(149)

Освен това Комисията установи, че Гвинея не е предприела подходящи мерки за откриване на непрекъснати и повтарящи се нарушения на международното право и за възпрепятстване на получени от ННН риболов продукти да навлязат на пазара на ЕС. В това отношение се припомня, че Съюзът въведе мерки, с които се забранява вноса в ЕС на продукти от риболов поради санитарни съображения (26). Комисията установи, че посочените в съображение 148 още три кораба с мрежи гъргър, плаващи под знамето на Гвинея, систематично са получавали сертификати за улов през 2010 г., за да бъдат в състояние да изнасят към пазара на ЕС тези продукти от риболов, които са били уловени и трансбордирани незаконно. В този контекст Комисията установи, че по този начин гвинейските органи са заверили сертификати за улов, които са съдържали ясни признаци, че тези три кораба са извършвали незаконни трансбордирания в открито море във връзка с продуктите от риболов, предвидени за износ в ЕС (операциите по трансбордиране в открито море са посочени в сертификатите за улов с подписите на капитаните на корабите от и към които се извършва трансбордирането, както и географските координати на трансбордиранията в открито море).

(150)

Както бе подчертано в съображение 161 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., наличието на кораби, извършващи ННН риболов, в списъците на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, плаващи под знамето на Гвинея след включването им в тези списъци, същ така показва неспособността на Гвинея да гарантира, че риболовните кораби, които имат право да плават под нейното знаме, не извършват и не подкрепят дейности по извършване на ННН риболов, а това е в нарушение на препоръката в точка 34 от МПД за ННН риболов.

(151)

Освен това от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега броят на корабите, които са плавали под знамето на Гвинея след включването им в списък на RFMO с кораби, извършващи ННН риболов, не е намалял, и условията, при които гвинейският флот за улов на риба тон извършва дейност в обхванатата от ICCAT зона, не са били основно коригирани. По време на мисията през февруари 2013 г. Комисията установи, че Гвинея е монтирала устройства за VMS на борда на тези кораби, но без да е в състояние да осъществява действително наблюдение и контрол на техните дейности по извършване на риболов и трансбордиране в открито море. В това отношение Комисията установи, че при липсата на реформи на гвинейския кодекс за рибарството тези кораби продължават да извършват дейност без международни лицензии за риболов и че не са били предприети никакви мерки, за да се гарантира, че тези кораби ефективно спазват правилата на ICCAT във връзка със забраната за трансбордиране в открито море (например в нарушение на правилата на ICCAT няма наблюдатели на борда, което би подобрило капацитета на Гвинея да осъществява контрол и наблюдение на дейностите на нейните риболовни кораби в открито море). В това отношение, тъй като Гвинея не е в състояние да контролира своите кораби, извършващи дейност в открито може, и не може да гарантира, че корабите, плаващи под нейното знаме, спазват регионалните мерки за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно членове 18 и 19 от UNFSA.

(152)

В този контекст Комисията счита, че в качеството си на държава на знамето Гвинея не е изпълнила своите отговорности за гарантиране спазването на мерките на RFMO за опазване и управление. Комисията счита, че ситуацията, описана в съображения 144—151 от настоящото решение, подчертава неизпълнението от страна на Гвинея на нейните задължения по членове 94 и 117 от UNCLOS.

(153)

Освен това в съответствие с член 18, параграфи 1 и 2 от UNFSA държавата на знамето е отговорна за своите кораби, извършващи дейност в открито море. Припомня се, че UNFSA урежда въпроси, свързани с опазването и съхранението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Както бе подчертано в съображения 144—151 от настоящото решение, риболовният флот, плаващ под гвинейско знаме, който е извършвал дейност в района на ICCAT, през 2010 и 2011 г. е извършвал повтарящи се и непрекъснати нарушения на правилата на ICCAT, която е RFMO, управляваща този вид рибни запаси. В този контекст, като се вземе предвид факта, че е било установено, че целият гвинейски флот, извършващ дейност в обхванатата от ICCAT зона, систематично и в рамките на продължителен период е нарушавал правилата на ICCAT, Комисията счита, че Гвинея не е изпълнила своите задължения като държава на знамето съгласно международното право. В допълнение към горепосочените факти наличието на един гвинейски кораб, извършващ ННН риболов, в списъка на ICCAT с кораби, извършващи ННН риболов, който е плавал под знамето на Гвинея след включването му в тези списъци, също подчертава неизпълнението от страна на Гвинея на нейните задължения по член 19, параграфи 1 и 2 от UNFSA.

(154)

Следователно общото неспазване на изискванията от страна на гвинейските риболовни кораби за улов на риба тон, които извършват дейност в обхванатата от ICCAT зона, подчертава неизпълнението от страна на Гвинея на нейните задължения като държава на знамето. Всъщност установените дейности по извършване на ННН риболов, осъществявани от гвинейският риболовен флот, който извършва дейност в обхванатата от ICCAT зона, застрашават опазването и управлението на живите ресурси. По този начин Гвинея не действа в съответствие с член 118 от UNCLOS, който гласи, че държавите следва да си сътрудничат помежду си при опазването и управлението на живите ресурси в зоните на открито море.

(155)

По отношение на мерките, предприети от Гвинея във връзка със ситуацията, описана в съображения 144—154 от настоящото решение, Комисията заключи, че Гвинея не е била в състояние да предприеме подходящи мерки по отношение на повтарящите се дейности на ННН риболов, извършвани от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, поради недостатъците в нейната правна рамка за гарантиране на ефективен контрол и наблюдение на дейностите на нейните кораби, извършващи дейност в открито море. Поради това в плана за действие Комисията предложи на Гвинея да осъществи необходимите реформи, за да може да гарантира ефективен контрол и наблюдение на нейните кораби, извършващи дейност в открито море. Комисията повтори своето предложение за започване на реформа на гвинейската правна рамка в писмен документ, представен на гвинейските органи на 1 март 2013 г. В представената от Гвинея информация, посочена в раздел 6 от настоящото съобщение, Гвинея обяви, че възнамерява да преработи своите законови и подзаконови актове в областта на рибарството. Към настоящия момент обаче Гвинея все още не е започнала реформа на своята правна рамка. Не беше представен конкретен график за осъществяването на такава реформа. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение

(156)

По отношение на мерките, предприети от Гвинея във връзка със ситуацията, описана в съображение 148 от настоящото решение, и както бе обяснено в съображение 162 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията заключи, че Гвинея не е гарантирала подходящи санкции, които да възпират повтарянето на нарушенията и да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Освен това Гвинея не разполага с подходяща административна система за разследвания и наблюдение на своите кораби. Тази липса на подходящи мерки все още не бе коригирана към момента на приемането на настоящото решение.

(157)

Във връзка с преработването на правната рамка и ефективното прилагане на система от санкции с възпиращ ефект Гвинея прие нов декрет на 1 март 2012 г., с който бе подсилено равнището на санкциите. При все това обхватът на гвинейският кодекс за рибарството не включва евентуални дейности по извършване на незаконен риболов, осъществявани в открито море от риболовни кораби, плаващи под знамето на Гвинея. В този контекст и с оглед на степента на установените повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов, осъществявани от гвинейските риболовни кораби, извършващи дейност в открито море, както бе обяснено в съображение 155 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията счита, че тази мярка не може да постигне целта за гарантиране на подходящи санкции, за възпиране на повтарянето на нарушенията и лишаване на нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат конкретен напредък в това отношение. Поради това, тъй като Гвинея не е в състояние да предприеме по отношение на своите съответни граждани мерките, необходими за опазване на живите ресурси в открито море, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 117 от UNCLOS. По същия начин, тъй като Гвинея не е в състояние да гарантира, че корабите, плаващи под нейното знаме, спазват регионалните мерки за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 19 от UNFSA.

(158)

Комисията счита, че цялостната дейност на Гвинея по отношение на ефективните принудителни мерки не отговаря на препоръките в точка 21 от МПД за ННН риболов, според който държавите следва да гарантират, че санкциите за извършването на ННН риболов от кораби и, във възможно най-голяма степен, от граждани под тяхната юрисдикция, са с достатъчна тежест, за да се осигури ефективното предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов и нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от този риболов. В това отношение Гвинея не е изпълнила план за действие за борба срещу ННН риболов, което също не отговаря на препоръките в точка 25 от МПД за ННН риболов.

(159)

По време на проведената през май 2011 г. мисия и въз основа на подходящо документирани доказателства, предоставени от гвинейските органи, Комисията установи, че повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов са осъществявани от риболовни кораби, извършващи дейност в териториалните води на Гвинея.

(160)

Както бе обяснено в съображение 163 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията установи, че по отношение на тези повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов Гвинея не е предприела подходящи мерки за предотвратяване, откриване и санкциониране на повтарящи се дейности по извършването на ННН риболов, осъществявани от риболовни кораби, които извършват дейност в нейните води.

(161)

Считано от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Гвинея е предприела някои мерки по отношение на тези повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов с цел да подобри откриването на дейности по ННН риболов в своята ИИЗ. Гвинея подсили своите средства за контрол и наблюдение на дейностите в открито море в своята ИИЗ (до 50 морски мили) с изграждането на семафор на остров Тамара и създаването на морска префектура, която отговаря за координирането на операциите по надзор в открито море (патрулни кораби на военноморските сили се използват за откриване на дейности по извършване на ННН риболов в ИИЗ).

(162)

Считано от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., по отношение на борбата с тези повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов Гвинея все още не е предприела няколко мерки от решаващо значение, които бяха предложени в представения на 15 ноември 2012 г. план за действие, посочени в меморандума, представен на гвинейските органи на 4 февруари 2013 г., и изложени в писмените констатации относно нерешените въпроси, представени на гвинейските органи на 1 март 2013 г.: не са наложени санкции за нарушения, установени въз основа на документални доказателства (доклади за улов, доклади на наблюдатели, доклади от VMS); не са подсилени статусът и прерогативите на наблюдателите на борда; много от задълженията, предвидени съгласно гвинейското законодателство, все още не се изпълняват и прилагат от гвинейските органи (например задължението да се докладват позициите според VMS; налагане на санкции на оператори, които не докладват за сигнали от VMS; задължение да се представят копия от дневниците в края на риболовната кампания; задължение да се декларира влизане/излизане от ИИЗ на Гвинея) към датата на приемане на настоящото решение.

(163)

Освен това Комисията счита, че предприетите от Гвинея мерки, описани в съображение 161 от настоящото решение, представляват единствено общи предварителни условия, които като такива са недостатъчни за предотвратяване, откриване и премахване на повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов, осъществявани от риболовни кораби, които извършват дейност в гвинейските териториални води. Всъщност, както бе подчертано в съображение 163 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., в качеството си на крайбрежна държава Гвинея все още не прилага ефективно своята правна рамка, не преследва по подходящ начин ННН риболов и не налага санкции на кораби и оператори, извършващи ННН риболов. В това отношение Комисията счита, че от 2011 г. насам Гвинея е прилагала неефективна политика на преследване и действия за принудително спазване по отношение на повтарящи се дейности по извършване на ННН риболов в нейните териториални води. По-специално Комисията установи по време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., че към настоящия момент седем нарушения, извършени от чуждестранни кораби, извършващи дейност в гвинейски води и открити от гвинейските органи, са били санкционирани с най-ниската възможна глоба, предвидена в гвинейското законодателство. Всъщност съгласно член 7 от Декрет № 27 от 1 март 2012 г. се предвиждат глоби от 15 000 USD до 30 000 USD и автоматично изземване на риболовните съоръжения в случай на риболовни дейности с незаконни риболовни принадлежности или мрежи. Три нарушения, свързани с незаконни риболовни дейности с незаконни мрежи, извършени на 8 ноември 2012 г. от три кораба, са били санкционирани от гвинейските органи с най-малката административна глоба (15 000 USD) и без да бъдат иззети съответните риболовни съоръжения. Същевременно, въпреки че в член 6 от Декрет № 27 от 1 март 2012 г. се предвиждат глоби в размер от 30 000 USD до 50 000 USD и автоматично изземване на улова и риболовните съоръжения в случай на незаконни дейности по риболов в забранен район или район, запазен за непромишлен риболов, четири нарушения, свързани с незаконни риболовни дейности в забранени зони, извършени на 30 ноември 2012 г. от четири кораба, въпреки своята тежест са били санкционирани от гвинейските органи с най-малката административна глоба (30 000 USD) и без да бъдат иззети съответните риболовни съоръжения и улов в нарушение на гвинейското право.

(164)

В контекста на ситуацията, описана в съображения 159—163 от настоящото решение, Комисията счита, че като не спазва ефективно своята правна рамка за преследване по подходящ начин на повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов в нейните води и налагане на санкции на участващите кораби и оператори, Гвинея действа в нарушение на членове 61 и 62 от UNCLOS, съгласно които крайбрежните държави трябва да насърчават целта за оптимално използване на живите ресурси в своите ИИЗ и да гарантират, че тези живи ресурси не са застрашени от свръхулов.

(165)

Следователно действията, предприети от Гвинея в контекста на нейните задължения като държава на знамето и крайбрежна държава, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на членове 61, 62, 94, 117 и 118 от UNCLOS и членове 18, 19 и 20 от UNFSA.

(166)

С оглед на съображения 153—163 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 4, буква а) от Регламента относно ННН риболов, счита, че Гвинея не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето и крайбрежна държава по отношение на извършващи ННН риболов кораби и ННН риболов, извършван или подпомаган от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме или извършващи дейност в нейните териториални води или от нейни граждани, и не е предприела достатъчни действия за борба с документирания и повтарящ се ННН риболов от кораби, плаващи под нейното знаме или извършващи дейност в нейните териториални води.

(167)

Както бе посочено в съображения 165—180 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията анализира дали Гвинея е предприела ефективни принудителни мерки за изпълнение по отношение на операторите, отговорни за ННН риболов, и дали са били наложени санкции с достатъчна тежест, за да могат нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(168)

Както бе посочено в съображения 165—175 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Гвинея не е гарантирала, че санкциите за извършване на повтарящ се ННН риболов от кораби, плаващи под нейното знаме, и граждани под нейна юрисдикция, са с достатъчна тежест, за да се осигури ефективното предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов и нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от този риболов.

(169)

Във връзка със съображения 165—175 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., в хода на процедурата, открита от Комисията съгласно член 27 от Регламента относно ННН риболов, Гвинея наложи административни санкции на трите кораба с мрежи гъргър, плаващи под знамето на Гвинея, с цел избягване на включването на тези три кораба в списъците с кораби, извършващи ННН риболов. Комисията счете, че общото равнище на наложените санкции не е с подходяща тежест, за да могат ефективно да осигурят спазване и да възпират нарушения на правилата на ICCAT. Освен това, като се вземат предвид повтарящите се нарушения и тяхната продължителност, както и количеството и видът на улова, засегнат от тези незаконни дейности, Комисията счете, че наложените окончателни санкции продължават да бъдат видимо неподходящи за ефективно лишаване на нарушителя от изгодите, произтичащи от неговите незаконни дейности. При прилагането на своята правна рамка Гвинея не е била в състояние да наложи още по-възпираща санкция на тези кораби. Освен това, както бе обяснено в съображение 157 от настоящото решение, наложените от Гвинея санкции на кораби, извършващи дейност в открито море в нарушение на международните правила на ICCAT, нямат солидно правно основание, тъй като гвинейският кодекс за рибарството не може да се прилага по отношение на факти, установени извън гвинейските териториални води. В този контекст Гвинея не е в състояние да налага санкции с подходяща тежест, за да могат ефективно да осигурят спазване и да възпират нарушения и да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Поради това Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 117 от UNCLOS и член 19, параграф 2 от UNFSA. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(170)

Във връзка със съображение 173 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., въпреки приемането на Декрета от 1 март 2012 г., посочен по-горе в съображение 157, равнището на санкциите продължава да е видимо неподходящо за ефективно лишаване на нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Освен това, както бе обяснено в съображение 157 от настоящото решение, като се има предвид, че гвинейският кодекс за рибарството може да се прилага само по отношение на риболовни дейности в гвинейски води, без по-основно преработване на гвинейския кодекс за рибарството тази мярка не може да обхване евентуални незаконни риболовни дейности, извършвани в открито море от риболовни кораби, плаващи под знамето на Гвинея. В този контекст Гвинея не е в състояние да гарантира, че корабите, плаващи под нейното знаме, спазват международните мерки за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Поради това Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 117 от UNCLOS и член 19, параграф 1 от UNFSA. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(171)

Както бе посочено в съображение 168 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Гвинея разполага с правна рамка, която не позволява подходящи условия за сътрудничество с ЕС, с трети държави или RFMO във връзка с предприемане на последващи мерки за борба с дейности по ННН риболов, осъществявани от плаващи на дълги разстояния риболовни кораби, извършващи дейност в открито море, и във връзка с предприемане на ефективни принудителни мерки по отношение на оператори и кораби, извършващи ННН риболов. В този контекст Гвинея не е сътрудничила на Комисията и на ICCAT за гарантиране на спазването на международните мерки за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Поради това Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 118 от UNCLOS и член 20 от UNFSA. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(172)

Както бе посочено в съображение 176 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., в качеството си на крайбрежна държава Гвинея не следи за изпълнението на задълженията от корабите и икономическите оператори, които извършват дейност в нейната ИИЗ, и не налага подходящи санкции на корабите и операторите, по отношение на които са установени дейности по ННН риболов. По време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., Комисията установи, че няма подобрение на ситуацията, описана в решението на Комисията, тъй като бе констатирано, че много нарушения все още не се преследват (например липса на сигнали от VMS; повтарящи се нарушения във връзка с правилата относно прилова) или не се налагат подходящи санкции от гвинейските органи (например последните седем нарушения, установени в гвинейски води от гвинейските органи по време на мисията през февруари 2013 г., са санкционирани с най-малката възможна глоба, въпреки че тежестта на извършените нарушения). С оглед на липсата на ефективно прилагане на нейната правна рамка с цел подходящо преследване на повтарящите се дейности по ННН риболов в нейни води и на налагане на санкции на участващите кораби и оператори Гвинея е действала в нарушение на членове 61 и 62 от UNCLOS, които задължават крайбрежните държави да гарантират, че не се извършва свръхулов.

(173)

По същия начин, във връзка със случая с издаването на фалшиви гвинейски лицензии на чуждестранни кораби, извършвали дейност в гвинейски води през 2012 г., Комисията установи по време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., че Министерството на рибарството и аквакултурите не е започнало наказателни разследвания и процедури срещу физическите и юридическите лица, участвали в измамната практика, което е в нарушение на процедурата, предвидена в член 10 от Декрета от 1 март 2012 г. относно санкциите и допълнителните санкции. В този конкретен случай в представения на 4 февруари 2013 г. меморандум, в който се обобщават основните проблеми за решаване, Гвинея бе уведомена официално и приканена от Комисията да изпълни съответните разпоредби от гвинейските законови и подзаконови актове с цел санкциониране и възпиране на тези измамни практики, които пораждат пряк риск от свръхулов на живите ресурси в ИИЗ на Гвинея. С оглед на липсата на ефективни действия в този конкретен случай Гвинея, в качеството си на крайбрежна държава, е действала в нарушение на членове 61 и 62 от UNCLOS и като държава на знамето е действала в нарушение на член 19, параграф 2 от UNFSA, в който се предвижда задължение за експедитивно провеждане на всички разследвания и съдебни производства.

(174)

Както бе посочено в съображения 177 и 178 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., в качеството си на крайбрежна държава Гвинея също така не сътрудничи активно на другите засегнати държави с цел гарантиране спазването и прилагането на мерките за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. В това отношение Комисията отбеляза в хора на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., че съгласно гвинейския Plan de Pêche за 2013 г. не се прилага устойчива и надеждна политика относно лицензиите за риболов за определени далекомигриращи и трансгранично преминаващи рибни запаси (малки пелагични видове риба), която да отговаря на изготвените на международно равнище научни препоръки. По-специално предвидените за 2013 г. възможности за улов на дребни океански видове риба са в нарушение на научните препоръки, предоставени от Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (27) (FCECA). Въпреки че в доклада на FCECA за 2011 г. бе препоръчано общият улов на малки пелагични видове риба, която се улавя в ИИЗ на Гвинея Бисау, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия, да не надхвърля 112 000 тона годишно, Гвинея действа в нарушение на тази препоръка, като само за 2013 г. определи национална квота в размер на 100 000 тона за ИИЗ на Гвинея. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение. Напротив, отношението на гвинейските органи от 15 ноември 2012 г. насам подчертава липсата на сътрудничество с международната общност в борбата срещу ННН риболов.

(175)

Освен това, въпреки че в гвинейския Plan de Pêche за 2012 г. бяха предвидени правни ограничения въз основа на капацитета на корабите с цел ограничаване на риболовното усилие в ИИЗ на Гвинея и опазване на ресурсите от малки пелагични видове риба, компетентните гвинейски органи облекчиха ограниченията в Plan de Pêche за 2013 г., така че през 2013 г. лицензии за риболов можеха да се издават за по-големи кораби. Всъщност според гвинейския Plan de Pêche за 2012 г. в Гвинея са имали право да извършват дейност единствено малки риболовни кораби за пелагичен риболов, непревишаващи 2 000 бруто тона („tonneaux de jauge brut“). Комисията отбеляза, че Plan de Pêche за 2013 г. е изменен, за да се разреши дейността на риболовни кораби с по-голям капацитет (до 4 500 бруто тона) в гвинейски води. В резултат на това изменение на гвинейския Plan de Pêche за 2013 г. на още пет кораба за пелагичен риболов със значителен риболовен капацитет е било разрешено да извършват дейност в гвинейските териториални води през 2013 г. съгласно гвинейските лицензии за риболов, издадени от Министерството на рибарството и аквакултурите.

(176)

В контекста, описан в съображения 174 и 175 по-горе, бе установено, че през 2013 г. Гвинея е приела национален план за управление на рибарството в нарушение на подрегионалните и регионалните мерки за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Поради това Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 20 от UNFSA, който гласи, че държавите трябва бързо и експедитивно да сътрудничат, за да се гарантира съответствието със и прилагането на мерките за опазване и управление. По същия начин бе установено, че през 2013 г. Гвинея е решила да измени мерките за опазване и управление на риболовните дейности по отношение на малки пелагични видове, без да вземе под внимание научните препоръки. Комисията отбеляза, че Гвинея е действала в нарушение на принципа за оптимално оползотворяване на живите ресурси в своята ИИЗ, като е застрашила въпросните рибни запаси чрез свръхулов. Поради това Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като крайбрежна държава съгласно членове 61 и 62 от UNCLOS.

(177)

По отношение на историята, характера, обстоятелствата, степента и тежестта на проявите на разглежданите дейности по извършване на ННН риболов Комисията взе предвид периодично и често повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов от кораби, плаващи под гвинейско знаме до 2013 г., периодично и често повтарящите се дейности по извършване на ННН риболов от риболовни кораби, извършващи дейност в териториалните води на Гвинея, както и дейности по извършване на ННН риболов, подкрепяни от нейните граждани. Комисията също така взе под внимание развитията след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(178)

Освен това Комисията установи, че все още е налице значителна липса на координацията между новосъздадената Préfecture Maritime и Centre National de Surveillance des Pêches. В това отношение Комисията установи по време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., и уведоми гвинейските органи, че координацията между Préfecture maritime (която се управлява от президента) и Centre National de Surveillance des Pêches (Министерство на рибарството и аквакултурите) следва да се подобри, за да се гарантират конкретни резултати от гледна точка на откриване и санкциониране на ННН риболов в ИИЗ на Гвинея. Тази ситуация подронва ефективността на процедурите по принудително изпълнение, въведени от Гвинея в качеството ѝ на крайбрежна държава и държава на знамето, и следователно е в нарушение на UNFSA.

(179)

Следователно действията, предприети от Гвинея в контекста на нейните задължения като държава на знамето и крайбрежна държава, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на членове 61, 62, 94, 117 и 118 от UNCLOS и членове 18, 19 и 20 от UNFSA.

(180)

С оглед на съображения 165—180 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г. Комисията, съгласно член 31, параграфи 3 и 5 от Регламента относно ННН риболов, счита, че Гвинея не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето и крайбрежна държава по отношение на усилията за сътрудничество и изпълнение.

(181)

Както бе посочено в съображения 183—205 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията анализира цялата информация, която счете за важна по отношение на статута на Гвинея като член на IOTC и ICCAT в качеството ѝ на договаряща страна. Комисията също така анализира цялата информация, която счете за важна по отношение на статута на Гвинея като член на IOTC и ICCAT в качеството ѝ на договаряща страна след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г.

(182)

Комисията отбеляза, че след приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., през 2013 г. ICCAT изпрати на Гвинея писмо като израз на загриженост (28). Въпреки положените от Гвинея усилия секретариатът на ICCAT изрази своята загриженост относно слабостите в докладването през 2012 г. По-специално в това писмо бе посочено, че Гвинея не е спазила напълно и ефективно своето задължение да представи подходяща информация, свързана с търговията, както е посочено в Препоръка 06-13 на ICCAT. Всъщност ICCAT изрази своята загриженост във връзка с факта, че Гвинея не е предоставила цялата необходима информация и доклади относно: задължение за докладване на статистически данни (Препоръка 05-09 на ICCAT); част II от годишния доклад; данни по задача 1 (статистически данни за флота или данни за размера); и информация, свързана с мерките за управление за големи кораби с въже-майка за улов на риба тон, и таблици за съответствие. Освен това трябва да се отбележи, че ICCAT поиска информация от Гвинея във връзка с действията, предприети по отношение на кораба Daniaa, който от 2008 г. насаме е в списък с кораби, извършващи ННН риболов. Всъщност, що се отнася до Препоръка 11-18 на ICCAT относно списък с кораби, за които се предполага, че извършват дейност по ННН риболов, ICCAT отправи искане до Гвинея да разследва и да я информира относно настоящото знаме, под което плава корабът Daniaa.

(183)

Освен това Комисията анализира достъпна от ICCAT информация относно спазването на правилата и задълженията за докладване на ICCAT от страна на Гвинея. За тази цел Комисията оцени обобщителните таблици за съответствието на ICCAT за 2012 г. (29) Съгласно наличната информация Гвинея е определена като несътрудничеща държава вследствие на недостатъци във връзка с липсата на докладване относно квоти и ограничения на улова, мерките за опазване и управление, касаещи кораби с обща дължа 20 m или повече, относно част II от годишния доклад, задача 1 във връзка с флота и данни за размера. Освен това Гвинея не е докладвала за действията, предприети във връзка с един кораб, включен в списък на ICCAT с кораби, извършващи ННН риболов (Daniaa).

(184)

Съгласно информацията, получена от доклада за съответствие на IOTC от 2013 г. (30), Гвинея все още не е изпълнила изискванията за 2012 г. във връзка с няколко резолюции, приети от IOTC. По-специално Гвинея не е представила своя доклад за изпълнение в съответствие с член X от Споразумението за IOTC. Що се отнася до Резолюция 10/09 на IOTC относно задължението за изпълнение, Гвинея не е предоставила попълнен въпросник относно съответствието. Що се отнася до Резолюция 12/11 на IOTC относно докладване за кораби, Гвинея не е предоставила задължителния доклад за своя базов капацитет за тропическа риба тон и/или риба меч и бял тон. Що се отнася до Резолюция 10/02 на IOTC относно задължителните статистически изисквания, Гвинея не е докладвала данните за номиналния улов, за улова и за риболовното усилие, както и данните относно процентното съдържание на различните размери на уловените екземпляри съгласно изискванията на тази резолюция. Що се отнася до Резолюция 05/05 на IOTC относно представянето на данни за акулите, Гвинея не е спазила тази резолюция, тъй като не е предоставила задължителния доклад относно данни за акулите.

(185)

Дейността на Гвинея по отношение на задълженията по ICCAT, както е обяснено в съображения 182 и 183 от настоящото решение, както и фактът, че не е предоставила на IOTC информацията, посочена в съображение 184 от настоящото решение, показват, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето, определени в UNCLOS и UNFSA. По-специално непредставянето на информация относно статистически данни, улов и риболовно усилие, базов капацитет за риба тон, риба меч и бял тон и данни за акулите намалява възможностите на Гвинея да изпълни своите задължения съгласно членове 117 и 118 от UNCLOS, в които са определени задълженията на държавите да приемат за съответните си граждани мерки за опазване на живите ресурси в открито море и да сътрудничат по мерките за опазване и управление на живите ресурси в зоните на открито море.

(186)

В контекста на новите данни, представени в съображения 182—184 от настоящото решение, които подсилват посочените факти в съображения 200—205 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 18, параграфи 3 и 4 от UNFSA. От приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(187)

Освен това във връзка със съображение 191 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и нарушаването на Препоръка 03-14 на ICCAT (относно минимални стандарти за създаване на VMS в зоната, обхваната от Конвенцията ICCAT) Гвинея предприе мерки за възстановяване и въвеждане в експлоатация на VMS, считано от 1 януари 2013 г. Въпреки това Комисията отбеляза по време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., и уведоми Гвинея, че условията, съгласно които VMS се използва понастоящем, не могат да гарантират ефективно и ефикасно наблюдение и контрол на дейностите по извършване на риболов от кораби, плаващи под знамето на Гвинея, и чуждестранни кораби, които извършват дейност в ИИЗ на Гвинея (например няма непрекъсната услуга през нощта и през събота и неделя; няколко риболовни кораба не докладват своите позиции според VMS; дискриминационно прилагане на задълженията в сила; липса на обучение на персонала; липса на сътрудничество и координация между Centre National de Surveillance des Pêches, който се управлява от Министерството на рибарството и аквакултурите, и семафора, който се управлява от Préfecture Maritime). Комисията счита, че административното решение от 1 юли 2013 г. относно правилата, които следва да се прилагат във връзка със системата за проследяване VMS, както е посочено в съображение 140 от настоящото решение, е положителна стъпка, но от оперативна гледна точка не е достатъчно, за да се гарантира ефективен и ефикасен мониторинг и контрол на дейностите по извършване на риболов на кораби, плаващи под знамето на Гвинея, и чуждестранни кораби, които извършват дейност в ИИЗ на Гвинея. В този контекст, тъй като към датата на приемане на настоящото решение Гвинея не е в състояние да осъществява ефективен мониторинг и контрол на дейностите на корабите, плаващи под нейното знаме и извършващи дейност в обхванатата от ICCAT зона с напълно функциониращ център за наблюдение на рибарството, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 18, параграф 3, буква ж) от UNFSA. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат достатъчен напредък в това отношение.

(188)

По същия начин, във връзка със съображение 192 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и нарушаването на Препоръка 06-11 на ICCAT (с която се създава програма за трансбордирания), Гвинея представи декрет, както е посочено в съображение 134 от настоящото решение, приет в качеството ѝ на крайбрежна държава, за налагане на забрана за трансбордирания в открито море в своите териториални води и за регулиране на трансбордиранията в пристанищата. Въпреки това от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. насам, в своята отговорност като държава на знамето Гвинея не е предприела превантивни и корективни мерки, за да гарантира ефективен контрол и изпълнение във връзка със забраната за трансбордиране в открито море в обхванатата от ICCAT зона по отношение на трите кораба с мрежи гъргър, плаващи под знамето на Гвинея, които периодично и непрекъснато нарушаваха Препоръка 06-11 на ICCAT през 2010 и 2011 г. В този контекст, тъй като към датата на приемане на настоящото решение Гвинея не е в състояние да регулира ефективно трансбордирането в открито море на кораби, плаващи под нейното знаме и извършващи дейност в обхванатата от ICCAT зона, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно 18, параграф 3, буква з) от UNFSA. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат достатъчен напредък в това отношение.

(189)

По отношение на задълженията на Гвинея като крайбрежна държава съгласно международното право, във връзка със съображения 193 и 194 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и както бе обяснено в съображения 174 и 175 от настоящото решение, Комисията установи, че ситуацията от гледна точка на управлението на риболовното усилие понастоящем се е влошила дори в сравнение с момента на приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Комисията отбеляза, че в резултат на настоящата политика, прилагана от Министерството на рибарството и аквакултурите, броят на чуждестранните риболовни кораби, които имат право да извършват дейност в гвинейски води, се е увеличил от 60 през 2010 г. и 56 през юни 2011 г. на 70 през февруари 2013 г., като същевременно Гвинея не е в състояние да осъществява ефективен мониторинг и контрол на риболовните дейности, които се извършват в нейната ИИЗ. В това отношение Комисията счита, че политиката в областта на рибарството, която Гвинея прилага (увеличено риболовно усилие в нейните териториални води, което е в противоречие с най-добрата налична научна информация и не е обвързано с административния капацитет за наблюдение и контрол), противоречи на принципа за оптимално оползотворяване на живите ресурси в нейната ИИЗ, което вероятно застрашава въпросните рибни запаси (малки пелагични видове риба; дънни видове и ракообразни) чрез свръхулов.

(190)

В този контекст, както бе подчертано в съображения 206—208 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., в нарушение на задълженията на Гвинея съгласно международното право в качеството ѝ на крайбрежна държава, настоящата политика в областта на рибарството, която Гвинея прилага, не гарантира подходящи мерки за опазване и управление въз основа на най-добрите научни доказателства, така че живите ресурси в ИИЗ да не бъдат застрашени от свръхулов. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение. Напротив, Комисията установи, че Гвинея е предприела нови мерки в нарушение на най-добрите достъпни научни доказателства и е изменила мерките за опазване и управление по начин, който може да застраши живите ресурси в нейната ИИЗ и далекомигриращите и трансгранично преминаващите рибни запаси, като не сътрудничи на другите крайбрежни държави в този район. Поради това Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като крайбрежна държава съгласно членове 61 и 62 от UNCLOS. В това отношение въпросното действие на гвинейските компетентни органи може да е намалило ефективността на гвинейските законови и подзаконови актове и международните мерки за опазване и управление.

(191)

В това отношение съгласно член 31, параграф 6, буква в) от Регламента относно ННН риболов Комисията отбеляза по време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., наличието на изменения в гвинейския Plan de Pêche от Министерството на рибарството и аквакултурите, описани в съображения 174 и 175 от настоящото решение. Тези изменения, които гвинейските органи са приели през 2013 г., са намалили ефективността на приложимите законови и подзаконови актове. Освен това политиката относно издаването на лицензии за риболов, която гвинейските органи прилагат, е в противоречие с изготвените на международно равнище (FCECA) научни препоръки по отношение на определени далекомигриращи и трансгранично преминаващи запаси (малки пелагични видове). Комисията счита, че административното решение от 1 юли 2013 г., с което се създава Comité de suivi-évaluation за изпълнение на гвинейския план за управление на рибарството, както е посочено в съображение 140, само по себе си не може да коригира ситуацията, която изисква по-скоро основно преработване на гвинейския Plan de Pêche с оглед постигане на целта да се избегне свръхулов на живите ресурси в гвинейската ИИЗ.

(192)

Във връзка със съображение 209 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Гвинея не е предприела никакви мерки за разработване на национален план за действие срещу ННН риболов по смисъла на точки 25, 26 и 27 от МПД за ННН риболов. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(193)

Във връзка със съображение 210 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Комисията установи, че Гвинея не е предприела никакви мерки за отмяна или изменение на процедурата, с която се дава възможност за временна регистрация на кораби под знамето на Гвинея, без наличие на гаранции за възпиране и предотвратяване на регистрацията на кораби, извършващи ННН риболов. Освен това Комисията отбеляза по време на мисията, проведена от 26 февруари до 1 март 2013 г., и уведоми Гвинея, че липсата на координация между Agence de Navigation Maritime (ANAM) под ръководството на Министерството на транспорта и Министерството на рибарството и аквакултурите създава допълнителен риск от регистрация на кораби, извършващи ННН риболов под знамето на Гвинея. В този контекст, тъй като към датата на приемането на настоящото решение Гвинея не е в състояние да прилага ефективно своята юрисдикция и да упражнява контрол върху корабите, които могат да бъдат временно регистрирани под нейното знаме, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, който предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж. Следователно от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение.

(194)

Освен това, във връзка с прилагането на подходяща система за издаване на лицензии за плаващи под знамето на Гвинея кораби, които извършват риболов в открито море, по време на мисията на място в Гвинея от 26 февруари до 1 март 2013 г. Комисията отбеляза, че от приемането на решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. досега не е постигнат напредък в това отношение. В този контекст, тъй като към датата на приемането на настоящото решение Гвинея не е в състояние да осъществява ефективен контрол върху кораби, плаващи под нейното знаме, посредством лицензии за риболов и въвеждане на наредби с цел прилагане на определени условия по отношение на тези лицензии за риболов, Комисията счита, че Гвинея не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно член 18, буква б) от UNFSA.

(195)

Следователно действията, предприети от Гвинея в контекста на нейните задължения като държава на знамето и крайбрежна държава, са недостатъчни за спазване на разпоредбите на членове 61, 62, 94, 117 и 118 от UNCLOS и членове 18 и 20 от UNFSA.

(196)

С оглед на съображения 182—210 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г., Комисията, съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов, счита, че Гвинея не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(197)

Както бе посочено в съображение 212 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., Гвинея се счита за държава с нисък индекс на човешко развитие (178-а от 186 държави) (31) и съгласно Регламент (ЕО) № 1905/2006 Гвинея е посочена в категорията на най-слабо развитите държави.

(198)

Както бе посочено в съображения 215 и 216 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г., през последните години ЕС предостави на Гвинея финансова и техническа помощ.

(199)

Освен това във връзка със съображение 180 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. Комисията отбеляза, че Гвинея е получила допълнителна финансова и техническа помощ от държава-членка на ЕС, за развитие на системата си за наблюдение, контрол и надзор с оглед подобряване на нейния капацитет за откриване и борба срещу ННН риболов в нейните териториални води (например оборудване за два семафора; техническо сътрудничество и помощ, предоставени на място от военен специалист, за създаване на Prefecture Maritime и координация на действията и операциите в открито море).

(200)

С оглед на съображение 217 от решението на Комисията от 15 ноември 2012 г. и развитията след 15 ноември 2012 г., Комисията, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов, счита, че състоянието на развитие на Гвинея може да бъде влошено от нейното равнище на развитие. Въпреки това, предвид характера на установените недостатъци в Гвинея, предоставената от Съюза и държавите-членки помощ и предприетите действия за коригиране на ситуацията, равнището на развитие на тази държава не може да обоснове цялостната дейност на Гвинея като държава на знамето или крайбрежна държава по отношение на рибарството и недостатъчните действия от нейна страна за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

(201)

С оглед на направените по-горе заключения по отношение на неизпълнението от страна на Белиз, Камбоджа и Гвинея на техните задължения съгласно международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара и непредприемането на действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, тези държави следва да бъдат определени, в съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов, за държави, които Комисията счита за несътрудничещи трети държави в борбата срещу ННН риболов.

(202)

С оглед на член 18, параграф 1, буква ж) от Регламента относно ННН риболов компетентните органи на държавите-членки са задължени да отказват, когато е целесъобразно, вноса в Съюза на рибни продукти, без за това да е необходимо искане за представяне на допълнителни доказателства или искане за съдействие, адресирано до държавата на знамето, когато са уведомени, че сертификатът за улов е заверен от органите на държава на знамето, определена като несътрудничеща държава в съответствие с член 31.

(203)

Следва да се отбележи, че определянето на Белиз, Камбоджа и Гвинея за държави, които Комисията счита за несътрудничещи трети държави за целите на настоящото решение, не изключва предприемането от Комисията или от Съвета на по-нататъшни стъпки за целите на определянето на списък с несътрудничещи държави.

(204)

Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

27.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/26

(1)

С Регламент (ЕО) № 1005/2008 (наричан по-долу „Регламентът относно ННН риболов“) се създава система на Съюза за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

(2)

В глава VI от Регламента относно ННН риболов се определя процедурата по отношение на определянето на несътрудничещи трети държави, предприетите действия спрямо държави, определени за несътрудничещи трети държави, съставянето на списък на несътрудничещи трети държави, заличаването от списъка на несътрудничещи трети държави, оповестяването на списъка на несътрудничещи трети държави и всякакви извънредни мерки.

(3)

В съответствие с член 32 от Регламента относно ННН риболов Комисията следва да уведоми съответните трети държави за възможността да бъдат определени за несътрудничещи трети държави. Това уведомяване има предварителен характер. Уведомяването на третите държави за възможността да бъдат определени за несътрудничещи трети държави се основава на критериите, определени в член 31 от Регламента относно ННН риболов. Комисията също така следва да предприеме всички действия, предвидени в член 32, по отношение на тези държави. По-специално Комисията следва да включи в уведомлението информация относно основните факти и съображения в основата на това определяне, да даде възможност на тези държави да отговорят и да предоставят доказателства, които опровергават определянето или, когато е целесъобразно, план за действие и предприетите мерки за подобряване на положението. Комисията следва да даде на съответната трета държава подходящ срок за отговор на уведомлението и разумен срок, за да коригира положението.

(4)

В съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов Европейската комисия може да определя трети държави за несътрудничещи в борбата с ННН риболов трети държави. Дадена трета държава може да бъде определена за несътрудничеща трета държава, ако не изпълнява предвидените в международното право задължения да предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара.

(5)

Определянето на несътрудничещите трети държави се основава на прегледа на цялата информация, посочена в член 31, параграф 2 от Регламента относно ННН риболов.

(6)

В съответствие с член 33 от Регламента относно ННН риболов Съветът може да съставя списък на несътрудничещите държави. По отношение на тези държави се прилагат мерките, определени inter alia в член 38 от Регламента относно ННН риболов.

(7)

В съответствие с член 20, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов трети държави на знамето трябва да уведомят Комисията за своята организация за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват.

(8)

В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов Комисията установява административно сътрудничество с трети държави в области, свързани с прилагането на разпоредбите на този регламент.

(9)

На 1 януари 2010 г. Комисията прие уведомлението на Република Корея (Корея) като държава на знамето в съответствие с член 20 от Регламента относно ННН риболов.

(10)

В рамките на административното сътрудничество, предвидено в член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов, през периода 11—15 юли 2011 г. Комисията осъществи мисия в Корея с подкрепата на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA).

(11)

Целта на мисията беше да провери информацията относно организацията на Корея за прилагането, контрола и изпълнението на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които корейските риболовни кораби са длъжни да спазват, предприетите от Корея мерки за изпълнение на задълженията ѝ в борбата с ННН риболов и изпълнението на изискванията и точките, свързани с прилагането на схемата на Съюза за сертифициране на улова.

(12)

Окончателният доклад от мисията беше изпратен на Корея на 5 октомври 2011 г.

(13)

Становището на Корея по окончателния доклад от мисията беше получено на 28 март 2012 г.

(14)

С писмо от 11 октомври 2011 г. Комисията предостави на корейските органи информация относно установени дейности по извършване на ННН риболов от корейски кораби.

(15)

През периода 17—18 април 2012 г. Комисията проведе последваща мисия в Корея, за да проследи предприетите действия след първата мисия.

(16)

Корея представи допълнително писмено становище на 16 май 2012 г., 25 юни 2012 г., 21 декември 2012 г., 19 юни 2013 г. и 21 юни 2013 г. Освен това тя предостави отговори по време на срещите, които бяха проведени в Брюксел на 26 януари 2012 г., 8 юни 2012 г., 6 септември 2012 г., 9 октомври 2012 г., 8 март 2013 г., 13 март 2013 г., 22 април 2013 г., 31 май 2013 г. и 25 юли 2013 г. Двете страни обмениха писмени становища на политическо равнище на 27 юни 2013 г. и 17 юли 2013 г.

(17)

Корея е договаряща страна по Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси (CCAMLR), Комисията за опазване на южния червен тон (CCSBT), Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC), Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC), Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO), Комисията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC), Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) и Организацията за риболова в Югоизточния Атлантически океан (SEAFO). Южна Корея е ратифицирала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) и Споразумението на ООН за рибните запаси (UNFSA). Тя е приела Споразумението от 2003 г. на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море (Споразумение на ФАО за съответствие).

(18)

Комисията анализира цялата съответна информация, за да оцени дали Корея спазва своите международни задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара (2), предвидени в международните споразумения и установени от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), посочени в съображение 17.

(19)

Комисията използва информация, получена от наличните данни, публикувани от CCMALR, IOTC и ICCAT или под формата на доклади за съответствие, или под формата на списъци на кораби, извършващи ННН риболов, както и общественодостъпна информация, получена от представения през януари 2013 г. доклад на Министерството на търговията на Съединените щати до Конгреса съгласно раздел 403, буква а) от „Magnuson-Stevens Fisheries Conservation and Management Reauthorisation Act“ от 2006 г. (доклад на Националната морска риболовна служба — NMFS).

(20)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира задълженията на Корея като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара. За целите на този преглед Комисията взе предвид параметрите, изброени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(21)

Въз основа на получената информация от своите мисии на място и от писмени потвърждения от съответните засегнати трети крайбрежни държави Комисията установи, че през 2011 и 2012 г. деветнадесет кораба, плаващи под корейско знаме, са извършили сериозни нарушения, свързани с ННН риболов.

(22)

Въз основа на събраните доказателства се счита, че тези кораби, плаващи под корейско знаме, са извършили следните сериозни нарушения в разрез с мерките за опазване и управление, приложими в рамките на въпросните риболовни зони, тъй като те са: извършвали риболов без валиден лиценз, разрешение или разрешително, издадени от държавата на знамето или от съответната крайбрежна държава; извършвали риболов в затворени зони или по време на забранен сезон; използвали подправени административни документи на крайбрежната държава, за да внасят в ЕС продукти, получени от риболов при незаконни условия в териториалните води на крайбрежната държава; използвали подправени или невалидни документи с цел валидиране на сертификати за улов от корейските органи и внос на продуктите в ЕС; подправили или прикрили своята маркировка, самоличност или регистрация; възпрепятствали длъжностните лица на крайбрежната държава при изпълнение на техните задължения във връзка с инспекция дали се спазват приложимите мерки за опазване и управление; не са заплатили нито една от санкциите, наложени от компетентните органи на крайбрежната държава; едностранно и неправомерно са преименували корабите и са изменили техните позивни. Освен това, когато е било взето решение тези кораби да напуснат изключителната икономическа зона (ИИЗ) на крайбрежната държава, те не са изпълнили задълженията си да отчетат и декларират данните за улова или свързаните с него данни и не са уведомили предварително органите на крайбрежната държава. И накрая, те са участвали в операции по трансбордиране без да спазят условията, описани в техните разрешителни за трансбордиране, издадени от компетентните крайбрежни държави, без да уведомят предварително крайбрежните държави и без да кандидатстват и да получат разрешително за трансбордиране от компетентните държави. Всички тези факти бяха представени на корейските органи с писмото от 11 октомври 2011 г.

(23)

Освен това Комисията счете, че моделът на поведение на тези кораби, плаващи под корейско знаме, следва да бъде взет предвид при установяването на особената тежест на фактите. Стойността, степента и повторението на извършените незаконни дейности, описани в съображение 22, са допълнителни признаци за сериозността на извършените нарушения.

(24)

Неспазването на правните изисквания на крайбрежните държави за определяне на забранени сезони, мораториум или затворена зона, запазена за непромишлен риболов, е особено вредно за устойчивостта на рибните ресурси в засегнатите развиващи се крайбрежни държави и влошава препитанието на местното население.

(25)

Освен това при извършването на описаните в съображение 22 операции тези кораби са попречили на възможностите на компетентните органи в областта на рибарството на крайбрежните държави да упражняват наблюдение и надзор на техните дейности в открито море. Комисията счете, че извършването на трансбордиране в открито море в разрез с условията, наложени от ICCAT, или без разрешението на съответната крайбрежна държава в противоречие с нейните закони и подзаконови актове, представлява особено тежко нарушение и би могло да попречи сериозно на постигането на целите на нарушените закони, да застраши устойчивостта на рибните ресурси в съответните крайбрежни държави и да лиши компетентните органи от единствената възможност да упражняват наблюдение на тези дейности, което поражда риск от гледна точка на проследимостта и контрола на рибните продукти. В някои случаи продължаващият отказ от сътрудничество на корейските кораби утежнява сериозността на извършените нарушения. И накрая, законите на компетентните крайбрежни държави определят повечето от тези нарушения като тежки.

(26)

Въз основа на събраната информация Комисията заключи, че Корея не е предприела подходящи мерки за предотвратяване, откриване и санкциониране на повтарящи се дейности на ННН риболов, осъществявани от риболовни кораби в нейните води. Всъщност наличната информация потвърждава, че плаващите под корейско знаме риболовни кораби, извършващи дейност във водите на трети държави, са извършвали повтарящи се нарушения. Комисията установи, че в няколко случая въпреки съответната налична информация компетентните корейски органи: — не са образували производства; — не са санкционирали съответните кораби; — не са гарантирали действителното изпълнение на санкциите, когато са ги наложили; — в някои случаи те дори са понижили равнището на съпътстващите санкции. Освен това поради липса на сътрудничество от страна на държавата на знамето (Корея) съответните крайбрежни държави не са били в състояние да предприемат ефективни принудителни действия. Освен това Комисията установи, че в случаите, в които корейските органи са наложили санкции, равнището на наложените глоби на тези кораби, плаващи под корейско знаме, очевидно не е било подходящо и че санкциите не са били с пропорционален, ефективен и възпиращ характер, както се изисква съгласно международните правила и препоръки, по-специално член 19 от UNFSA и точка 21 от Международния план за действие на ФАО за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов (МПД за ННН риболов).

(27)

От информация, предоставена от корейско дружество, и информацията, събрана по време на мисията на Комисията през март 2011 г., Комисията установи, че в продължение на 4 години са извършвани незаконни трансбордирания в открито море в разрез със законите и подзаконовите актове на Панама и на крайбрежните държави по крайбрежието на Западна Африка от Ангола до Гвинея Бисау.

(28)

Комисията разполага с доказателства за незаконни трансбордирания, извършвани от притежавани от корейци кораби. В съответствие с член 62 от UNCLOS гражданите на други държави, които извършват риболов в ИИЗ на крайбрежна държава, трябва да спазват мерките за опазване и другите условия, установени в законите и подзаконовите актове на крайбрежната държава. Поради това Комисията счита, че извършването на трансбордирания в открито море в разрез с наложените условия или без разрешението на съответните крайбрежни държави в противоречие с техните закони и подзаконови актове, представлява особено тежко нарушение, свързано с ННН риболов, и може сериозно да застраши устойчивостта на рибните ресурси в съответната крайбрежна държава.

(29)

С оглед на положението, разяснено в настоящия раздел от решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от засегнатата държава, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 4, буква а) от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че Корея не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на корабите, извършващи ННН риболов, и ННН риболов, който се извършва или подкрепя от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, или от нейни граждани, и не е предприела достатъчни действия за противодействие на документирания и повтарящ се ННН риболов, извършван от кораби, които преди това са плавали под нейното знаме.

(30)

По отношение на това дали Корея си сътрудничи ефективно с Комисията и крайбрежните държави по отношение на разследванията на ННН риболов и свързаните с него дейности се отбелязва, че събраните от Комисията доказателства сочат, че Корея не е изпълнила своите задължения като държава на знамето съгласно международното право.

(31)

По отношение на плаващите под корейско знаме деветнадесет кораба, посочени в съображение 21, се отбелязва, че предвид факта, че корейските органи не са си сътрудничили с Комисията в рамките на член 26 от Регламента относно ННН риболов, Комисията започна процедурата съгласно член 27 от този регламент спрямо въпросните оператори.

(32)

Това положение показва, че Корея също така не е сътрудничила и не е координирала с ЕС и други държави действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов по начина, посочен в точка 28 от МПД за ННН риболов. Корея също така не е взела предвид препоръките в точка 24 от МПД за ННН риболов, която приканва държавите на знамето да осигурят всеобхватни и ефективни мерки за наблюдение, контрол и надзор на риболова, от самото му начало през пристанището на разтоварване до крайното местоназначение, включително чрез прилагането на система за наблюдение на риболовните кораби (VMS) съгласно съответните национални, регионални и международни стандарти. Това включва изискването за кораби под нейната юрисдикция да имат VMS на борда си. По същия начин Корея не е взела предвид препоръките в точка 45 от МПД за ННН риболов, която приканва държавите на знамето да гарантират, че всеки кораб, който има право да плава под тяхното знаме и извършва риболов извън техните териториални води или юрисдикция, притежава валидно разрешение за риболов, издадено от въпросната държава на знамето. Освен това Корея не спазва точка 47, параграф 7 от МПД за ННН риболов, тъй като преди издаване на лиценз за риболов не изисква информация за извършвани в миналото дейности на кораба от гледна точка на евентуални нарушения.

(33)

Следва също така да се отбележи, че националният план за действие на Корея срещу ННН риболов от 2005 г. (НПД) не е актуализиран, което е в разрез с препоръките в точки 26 и 27 от МПД за ННН риболов. Планът на Корея от май 2013 г. за засилване на механизма за предотвратяване и възпиране на дейности по ННН риболов от плаващи под корейско знаме кораби е проект, който не може да се разглежда като подробен и ясен национален план за действие срещу ННН риболов. Корея не е подобрила своето равнище на изпълнение на НПД, така че да гарантира вътрешна координация на националните усилия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов. По-специално не са изпълнени редица цели от гледна точка на наблюдението, контрола и надзора на флота за далечно плаване. По време на своите мисии Комисията констатира, че равнището на обмен на информация с крайбрежните държави е незадоволително. Корея все още не отговаря на изискванията за изпълнение на своите задължения като държава на знамето и пристанищна държава съгласно международното право.

(34)

По време на мисията, проведена в Корея през юли 2011 г., Комисията констатира, че няма действащ център за наблюдение на риболова (ЦНР), който да контролира корейския риболовен флот за далечно плаване, и че операторите от дирекцията за риболовния флот за далечно плаване не могат да потвърдят дали даден кораб се намира във или извън даден географски район и дали, когато извършва риболов в даден район (ИИЗ или РОУР), конкретният кораб действително има разрешение да извършва дейност на това място. Освен това по отношение на заверяването на сертификати за улов на флота за далечно плаване бе установено, че компетентният корейски орган, националната служба за инспекция на качеството на рибните продукти, не разполага със средства за кръстосана проверка на информацията, посочена в сертификатите за улов, т.е. да я сравнява с други надеждни източници на информация като лицензите за риболов, издадени на икономическия оператор, координатите според VMS на риболовните кораби, докладите за улова или копия от корабните дневници. Според информацията, предоставена от правителството на Корея, бе създадено ново министерство на океаните и рибарството и на ЦНР ще бъде възложено да извършва контрол на неговия флот. Въпреки това понастоящем приложимото законодателство все още не отговаря на член 18, параграф 3, буква д), член 18, параграф 3, буква ж), точка iii) и член 18, параграф 4 от UNFSA. Във връзка с това трябва да бъдат коригирани констатираните недостатъци по отношение на човешките ресурси, наличността на данни за координатите на риболовните кораби в реално време или данни за минали периоди, използваните методи и обучението на отговорните длъжностни лица.

(35)

По отношение на административните правила във връзка с трансбордирането на риба в открито море Корея заяви, че такива правила съществуват само в случаите, обхванати от РОУР, или ако крайбрежните държави регулират тази дейност. Във втория случай бе изяснено, че правителството на Корея не получава доклади за такива операции по трансбордиране в открито море. В това отношение е важно да се отбележи, че трансбордиранията в открито море, извършени от корейски риболовни кораби в западноафрикански води, доведоха до нарушенията, описани в съображения 21—28, и във връзка с тях през 2011 г. бяха отправени искания за проверка от различни държави-членки (3).

(36)

Наличието на процедура съгласно член 27 от Регламента относно ННН риболов представлява допълнителен признак, че Корея не е изпълнила своите задължения в съответствие с член 18, параграфи 1 и 2 от UNFSA спрямо своите кораби, извършващи дейност в открито море. В допълнение към това, съгласно член 19, параграф 1 от UNFSA от държавата на знамето се изисква да гарантира спазването на правилата на РОУР за опазване и управление от страна на плаващите под нейно знаме кораби.

(37)

Комисията анализира дали Корея е предприела ефективни принудителни мерки по отношение на операторите, отговорни за ННН риболов, и дали са наложени санкции с достатъчна тежест, за да бъдат лишени нарушителите от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(38)

Повторението на описаните в съображения 21—28 случаи на ННН риболов показва, че Корея не е предприела действия за принудително изпълнение в отговор на този ННН риболов след отправените съответни искания от страна на Комисията.

(39)

Фактът, че Корея не прилага ефективен контрол и не санкционира участието на корейски кораби в тези незаконни дейности подронва нейната способност на изпълни своите задължения съгласно член 117 от UNCLOS, в който са посочени задълженията на държавите да приемат национални мерки по отношение на своите съответни граждани с оглед опазването на живите ресурси в открито море. В това отношение също така следва да се отбележи, че значението на ефективните действия спрямо действителните собственици се потвърждава от съответната документация на ФАО и ОИСР, което подчертава колко важна за борбата с незаконните дейностие информацията относно действителните собственици (4), както и нуждата от записване на риболовните кораби и на действителните собственици (5). Тази административна практика, която би могла да привлече оператори, извършващи ННН риболов, да регистрират кораби, които извършват ННН риболов, не е в съответствие с член 94 от UNCLOS.

(40)

Неизпълнението от страна на Корея, в качеството ѝ на държава на знамето, на нейните задължения за спазване и правоприлагане, определени в член 19 от UNFSA, също така се потвърждава от информацията, събрана по време на мисиите, проведени през 2011 и 2012 г., и от информацията, събрана от Комисията в съответствие с член 25 от Регламента относно ННН риболов. Комисията установи, че плаващи под корейско знаме риболовни кораби извършваха повтарящи се дейности по ННН риболов. Тази ситуация наложи стартирането на процедури по членове 26 и 27 от Регламента относно ННН риболов. Процедурите по член 27 се осъществяват в момента, за да се установи дали дейностите по извършване на ННН риболов се санкционират адекватно и по начин, по който се гарантира спазването на правилата, възпират се нарушенията и нарушителите се лишават от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Корейските органи бяха уведомени за тези процедури с писма от 11 октомври 2011 г., 22 декември 2011 г. и 2 март 2012 г.

(41)

По силата на точки 34 и 35 от МПД за ННН риболов държавите следва да гарантират, че риболовните кораби, които имат право да плават под тяхното знаме, не участват в дейности по или не подпомагат ННН риболов, и преди да регистрират даден кораб те могат да изпълнят своите отговорности да гарантират, че корабът не участва в дейности по ННН риболов. Освен това действията, посочени в съображение 59 във връзка с дейностите на корейски граждани в областта на улова на тропическа риба тон в Гвинейския залив, които включват забранени трансбордирания от кораби, плаващи под знамето на Гана, отслабват способността на Корея да изпълни своите задължения съгласно член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, в който се предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейно знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж.

(42)

Наличните доказателства потвърждават, че Корея не е изпълнила своите задължения съгласно международното право по отношение на ефективни принудителни мерки. В това отношение се припомня, че съгласно корейския Закон за развитие на морската индустрия от 2007 г., изменен през март 2013 г., от плаващите под корейско знаме риболовни кораби се изисква да са оборудвани с VMS единствено когато извършват риболов в рамките на РОУР с изискване за VMS или когато извършват дейност в национални води съгласно споразумения за риболов, които Корея е сключила с трети държави (6). Следователно няма правно изискване корабите да са оборудвани с VMS, ако извършват риболов в открито море извън обхвата на компетентност на РОУР или във водите на крайбрежни държави, с които не е сключено споразумение за риболов. Според информацията, предоставена от корейските органи на 25 юли 2013 г., понастоящем 97 от 344-те корейски риболовни кораби за далечно плаване не са оборудвани със система за VMS. Съгласно Закона за развитие на морската индустрия от юли 2013 г. инсталирането на VMS не е предвидено изрично като задължително за целия корейски риболовен флот за далечно плаване, независимо от това къде извършва дейност. Задължителното проследяване с VMS понастоящем представлява международно възприета практика, която поради това по подразбиране е част от задълженията на държавите на знамето съгласно член 18, параграф 3, буква д) от UNFSA. Фактите, описани в настоящото съображение и в съображения 21—28, показват, че Корея не е изпълнила условията на член 94 от UNCLOS, в който се предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, и върху неговия капитан, офицери и екипаж. Освен това Корея не изпълнява своите задължения за спазване и правоприлагане съгласно член 19 от UNFSA, тъй като не е показала, че действа и предприема мерки в съответствие с подробните правила, определени в този член.

(43)

Освен това по отношение на принудителните мерки, предприети от Корея, по време на проведените от Комисията мисии в Корея също така бе установено, че трябва да се преразгледат приложимите санкции във връзка с нарушения, предвидени в корейската министерска наредба от 29 декември 2009 г. относно правилата на ЕС за ННН риболов — „Закона за контрол на рибните ресурси“. В наказателните санкции, предвидени в правната система на Корея, се предвижда обща горна граница от 1 000 щатски долара на глобите за нарушения. Равнището на тези санкции е очевидно неадекватно и видимо не отговаря на сериозността на евентуалните нарушения, потенциалното въздействие на нарушенията върху ресурсите и потенциалните изгоди, които могат да произтичат от такива незаконни действия за извършителите. В наскоро приетия (юли 2013 г.) Закон за развитие на морската индустрия не се определя ясен списък с възпиращи санкции (наказателни и административни) и съпътстващи санкции. В настоящата преработена система се предвиждат няколко дерогации от временното отнемане на лицензи, не се определят очевидно тежки нарушения, посочват се неясни определения и неясни методи за изчисляване на равнището на санкциите. По време на мисията, проведена през март 2011 г., и последващата кореспонденция с Корея Комисията констатира, че въпреки наличието на достатъчна информация за уведомяване за нарушения, извършени от техни риболовни кораби, извършващи дейност в открито море и във водите на трети държави, компетентните корейски органи не са предприели незабавни действия за образуване на производства и, когато е целесъобразно, за подходящо санкциониране на съответните кораби. В съответствие с член 62 от UNCLOS гражданите на други държави, които извършват риболов в ИИЗ на трета държава, трябва да спазват мерките за опазване и другите условия, установени в законите и подзаконовите актове на крайбрежната държава. В това отношение административните практики, наблюдавани в Корея, не отговарят на нейните международни задължения като държава на знамето съгласно UNCLOS.

(44)

Важно е да се отбележи, че Корея също така е посочена в доклада на NMFS (7). Установено бе, че Корея не прилага достатъчно строги санкции, с които да възпре свои кораби от извършване на риболовни дейности, които нарушават мерките за опазване и управление, изисквани съгласно международно споразумение за управление на риболова. NMFS по-специално е загрижена поради факта, че Корея не контролира ефективно своите девет риболовни кораба, които понастоящем имат разрешение за риболов в района на Конвенцията CCAMLR. Подобни опасения бяха изразени по време на 18-та специална среща на ICCAT през ноември 2012 г. по отношение на дейностите на корейски граждани, които участват в евентуално незаконни трансбордирания, както е обяснено по-подробно в съображение 59. Правителството на Корея освен това посочи, че е приело изменение на съответното законодателство с цел засилване на санкциите срещу дейности по ННН риболов. Въпреки Закона за развитие на морската индустрия от юли 2013 г. новата система за санкциониране все още е недостатъчна за възпиране на дейностите по ННН риболов, както е обяснено в съображение 43.

(45)

С оглед на положението, разяснено в съображения 43 и 44, се заключава, че равнището на санкциите за нарушения, свързани с ННН риболов, които са предвидени в законодателството на Корея, не е в съответствие с член 19, параграф 2 от UNFSA, в който се предвижда, че санкциите, приложими по отношение на нарушения, следва да бъдат с подходяща тежест, за да могат ефективно да осигурят съответствието и да възпират нарушенията, когато има такива, като следва да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности. Освен това действията на Корея по отношение на ефективните принудителни мерки също не отговарят на препоръките в точка 21 от МПД за ННН риболов, с които държавите се приканват да гарантират, че санкциите за кораби, извършващи ННН риболов, са с достатъчна тежест, за да могат ефективно да предотвратяват, възпират и премахват ННН риболов и да лишават извършителите от изгодите, произтичащи от този риболов.

(46)

Неизпълнението от страна на Корея на нейните задължения за спазване и правоприлагане, обяснено в настоящия раздел, също така представлява нарушение на член 3, параграф 8 от Споразумението на ФАО за съответствие, според който всяка страна следва да предприема принудителни мерки по отношение на риболовните кораби, които имат право да плават под нейно знаме и които действат в нарушение на разпоредбите на Споразумението на ФАО за съответствие, включително, по целесъобразност, да разглеждат нарушаването на тези разпоредби като престъпление съгласно националното законодателство. Санкциите, които се прилагат по отношение на такива нарушения, следва да бъдат достатъчно строги, за да могат ефективно да осигуряват спазването на изискванията на Споразумението на ФАО за съответствие и да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности.

(47)

По отношение на историята, характера, обстоятелствата, степента и тежестта на проявите на разглеждания ННН риболов Комисията е взела под внимание периодично и често повтарящите се дейности по извършването на ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Корея до 2013 г., посочени в съображения 21—24.

(48)

По отношение на съществуващите възможности на корейските органи следва да се отбележи, че според индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (8) Корея се счита за държава с много висок индекс на човешко развитие (12–то място от 186 държави). Предвид това нейно положение не се счита за необходимо да се анализират съществуващите възможности на компетентните корейски органи. Това е така, тъй като равнището на развитие на Корея, както е посочено в настоящото съображение, не може да се счита за фактор, който застрашава възможностите на компетентните органи да сътрудничат с други държави и да прилагат принудителни действия.

(49)

Съгласно анализа в съображение 48 също така се отбелязва, че въз основа на информацията, получена от мисията през юли 2011 г., не може да се счита, че корейските органи не разполагат с достатъчно финансови ресурси; а напротив тези органи са засегнати по-скоро от липсата на необходимите правни и административни предпоставки и правомощия, за да изпълняват своите задължения.

(50)

Предвид положението, разяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от държавата, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 5 от Регламента относно ННН риболов, би могло да се определи, че Корея не е изпълнила своите задължения съгласно международното право като държава на знамето по отношение на усилията за сътрудничество и правоприлагане.

(51)

Корея е ратифицирала UNCLOS и UNFSA. Тя е приела Споразумението на ФАО за съответствие. Освен това Корея е договаряща страна по CCAMLR, CCSBT, IATTC, ICCAT, IOTC, SPRFMO, WCPFC, NAFO и SEAFO.

(52)

Комисията анализира всяка информация, която счете за свързана със статута на Корея като договаряща страна на CCAMLR, IOTC и ICCAT.

(53)

На заседанието на CCAMLR от 2011 г. (9) във връзка с кораба Insung № 7 бяха изразени опасения относно равнището на санкции на Корея спрямо оператора, кораба и капитана предвид сериозността на незаконната дейност. Постоянният комитет на CCAMLR за изпълнение и съответствие (SCIC) Insung № 7 да бъде включен в списъка с кораби на договарящата страна, извършващи ННН риболов, но Корея блокира неговото включване по време на тридесетото заседание на CCAMLR.

(54)

В доклада на IOTC относно съответствието за Корея, изготвен от Комитета по изпълнение на задълженията на неговата сесия през 2011 (10), бе определено, че Корея не изпълнява задължителни статистически изисквания, определени в Резолюции 05/05, 09/06 и 10/06 (непредоставяне на данни за прилова на морски костенурки и морски птици, предоставяне на непълни данни за акулите). Освен това Комитетът констатира няколко нарушения на Корея на задължения за докладване, а имено по отношение на: Резолюция 10/04 относно схемата за регионални наблюдения, тъй като Корея не представи доклади от наблюдателите; и Резолюции 01/06 и 03/03 относно програмата на IOTC за статистическа документация за големооката риба тон, тъй като Корея не докладва на IOTC своята оценка на данните за износа спрямо данните за вноса. Опасенията на Комитета относно спазването на разпоредбите от страна на Корея бяха съобщени на държавата от председателя на IOTC в писмо от 22 март 2011 г.

(55)

Според информацията, получена от доклада на IOTC относно съответствието, представен на 10 март 2012 г. (11), Корея не е спазвала или е спазвала само отчасти няколко резолюции на IOTC през 2011 г. По-специално не са били обозначени всички риболовни уреди, както се изисква съгласно Резолюция 01/02 относно стандартите за управление. По отношение на VMS Корея не спазва Резолюция 10/01, тъй като в доклада за изпълнение не е предоставена информация за резюме на записите на VMS. Корея е изпълнила само отчасти своето задължение да представи данни относно акулите, както се изисква съгласно Резолюция 05/05. Освен това председателят на Комитета по спазване на задълженията констатира сериозни нарушения на правната уредба на IOTC. В това отношение Корея не е представила доклади от наблюдателите, както се изисква съгласно Резолюция 11/04 на IOTC, и не е представила доклад за резултатите от проучването на данните за износа на големоока риба тон.

(56)

В допълнение към това, в съответствие с циркулярното писмо на IOTC за 2013—2014 г. (12), през 2012 г. е докладвано, че един корейски кораб участва в евентуални нарушения, констатирани в рамките на програмата за регионално наблюдение на IOTC, по която се наблюдават трансбордирания в открито море.

(57)

Напомня се, че ICCAT издаде писмо за идентификация на Корея през 2010 г. (13) В писмото Корея е определена като държава, която не изпълнява напълно и ефективно своето задължение да съобщава статистически данни съгласно посоченото в Препоръка 05-09 на ICCAT. В същото писмо ICCAT подчертава, че Корея не е предоставила всички необходими данни и информация като: данни по задача I (данните са предоставени след крайния срок); задача II (данните за улова и риболовното усилие са предоставени след крайния срок и не са предоставени данни за размера на улова); таблиците за съответствието са предоставени след крайния срок; не са предоставени доклади за трансбордиране; информацията относно стандарта за управление на големи кораби с парагади за улов на риба тон е предоставена след крайния срок; докладът за изпълнението на Препоръка 08-05 е предоставен след крайния срок; докладът за изпълнението на годишен план за риболов е получен след крайния срок и планът за управление на капацитета е предоставен след крайния срок. Освен това Комитетът констатира следните превишавания на разрешения улов от страна на Корея: превишаване на улова на южноатлантически бял тон в разрез с Препоръка 07-03; превишаване на улова на южноатлантическа риба меч за втора поредна година в разрез с Препоръка 06-03 и превишаване на улова на североатлантическа риба меч за трета поредна година в разрез с Препоръка 08-02. По отношение на Препоръка 08-01, като държава с малък улов за Корея не е било определено конкретно ограничение на улова на големоока риба тон. При все това Комитетът също така подчерта, че не беше предвидено държавите с малък улов да увеличат своя улов над 2 100 метрични тона. Комитетът изрази своята загриженост относно възходящата тенденция на улова на големоока риба тон от страна на Корея. Комитетът също така изрази загриженост относно факта, че Корея не е предприела ефективни действия за ограничаване на улова на бял марлин в границите, определени с Препоръка 06-09.

(58)

През 2010 г. на Корея бе издадено писмо за идентификация във връзка с няколко недостатъци при спазването на мерки за управление и изисквания за докладване (14). С това писмо Корея се уведомява, че ICCAT е взела решение да поддържа идентификацията на Корея съгласно своята Препоръка 06-13 относно търговски мерки. Освен това Корея бе определена за неспазваща своите задължения, определени в следните препоръки на ICCAT: Препоръка 05-09 относно спазване на изискванията за докладване на статистически данни; Препоръка 06-09 за засилване на плана за възстановяване на популациите от син и бял марлин и Препоръка 07-03 относно ограниченията за улова на южен бял тун за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. В този смисъл Комитетът по спазване на задълженията заключи, че Корея не е предоставила всички необходими данни и доклади в рамките на определените крайни срокове. Бяха установени проблеми във връзка с недокладване, предоставяне на данни след крайния срок, непълно докладване и ниско качество на данните. Комитетът също така изрази загриженост, че Корея не е предприела ефективни действия за контролиране на улова на южен бял тон в границите, определени в Препоръка 07-03, и улова на зарган, определени в Препоръка 06-09, както е видно от свръхулова на южен бял тон и бял марлин през 2008 и 2009 г. В резултат на тези констатирани недостатъци в същото писмо за идентификация ICCAT поиска от Корея: да отговори незабавно на годишното циркулярно писмо на секретариата относно приложимостта на изискванията за докладване на ICCAT и в тази връзка да преразгледа своите процедури за събиране и докладване на данни; да предостави на секретариата предварителни планове за управление на улова на южен бял тон и зарган, включително мерки, които следва да бъдат предприети с цел поддържане на разтоварванията на улова на сушата в рамките на установените целеви равнища, както и информация за капацитета на флота за районите на риболов, в които имаше свръхулов.

(59)

През 2011 г. ICCAT изпрати на Корея писмо в израз на загриженост във връзка с няколко недостатъци по отношение на съответствието (15). Всъщност Комитетът по спазване на задълженията взе решение да изрази своята загриженост, че Корея не спазва напълно своите задължения съгласно препоръката на ICCAT за насърчаване на спазване на мерките на ICCAT за опазване и управление от страна на гражданите на договарящи страни по конвенцията, сътрудничещи страни, които не са договарящи страни по конвенцията, организации или риболовни организации (Препоръка 06-14). Комитетът също така изрази загриженост във връзка с дейностите на корейски граждани за улов на тропическа риба тон в Гвинейския залив, които може да включват забранени трансбордирания от кораби, плаващи под знамето на Гана. Комитетът насърчи Корея да предприеме мерки във връзка с участието на корейски граждани в незаконни действия, които се извършват в този район. Накрая, от Корея бе поискано да уведоми ICCAT за действията, които е предприела с цел насърчаване на спазването на изискванията от страна на нейните граждани, които извършват дейност в районите за улов на тропическа риба тон в Гвинейския залив.

(60)

ICCAT изпрати на Корея писмо в израз на загриженост във връзка с дейностите на корейски граждани за улов на тропическа риба тон в Гвинейския залив, които може да включват забранени трансбордирания в открито море през 2012 г. (16). В това писмо ICCAT поиска от Корея да предприеме всички необходими действия, за да гарантира, че корейските кораби и граждани не участват в незаконни дейности в този риболов.

(61)

Като не упражнява контрол върху корабите в открито море в съответствие с правилата на РОУР и не гарантира спазването на препоръките на CCAMLR, ICCAT и IOTC от плаващите под нейно знаме кораби, Корея действа в разрез с член 18, параграф 3, буква a) от UNFSA, според който от държавите, чиито кораби извършват риболов в открито море, се изисква да предприемат мерки за контрол с цел да се гарантира спазването на правилата на РОУР от страна на тези кораби.

(62)

Както е описано в съображение 57, Корея не изпълнява своите задължения съгласно член 18, параграф 3, буква б), точка ii) от UNFSA, тъй като позволява на свои кораби да извършват риболов в нарушение на условията, определени от ICCAT. Тъй като не спазва стандартите за управление относно обозначаването на риболовните уреди, Корея не изпълнява член 18, параграф 3, буква г) от UNFSA. Корея не изпълнява изискванията за записване и навременно докладване, определени в член 18, параграф 3, букви д) и ж) от UNFSA, тъй като не е предоставила на IOTC и ICCAT информация за годишни, статистически и изготвени от наблюдателите доклади, търговски данни и данни за прилова. Корея не изпълнява условията, предвидени в член 18, параграф 3, буква ж) от UNFSA, тъй като не изпълнява задълженията си да докладва на IOTC относно резюмето на записите на VMS и да наблюдава трансбордиранията в открито море.

(63)

Накрая следва да се отбележи, че в разрез с препоръките в точки 25, 26 и 27 от МПД за ННН риболов Корея всъщност не е актуализирала своя национален план за действие срещу ННН риболов.

(64)

Предвид положението, разяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че Корея не е изпълнила своите задължения съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(65)

Припомня се, че в съответствие с индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (17) Корея се счита за държава с много висок индекс на човешко развитие (12–то място от 186 държави). От друга страна, Корея е посочена в приложение V към Регламент (ЕО) № 1905/2006 като държава, непопадаща в категорията на развиващите се страни и територии.

(66)

Предвид това класиране Корея не може да се счита за държава със специфични ограничения, които пряко произтичат от нейното равнище на развитие.

(67)

Следва да се отбележи, че уведомлението на Корея като държава на знамето бе прието от Комисията в съответствие с член 20 от Регламента относно ННН риболов, считано от 1 януари 2010 г. Следователно Корея потвърди, в съответствие с член 20, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов, че е създала вътрешна организация за прилагането, контрола и изпълнението на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват.

(68)

Комисията уведоми Корея за различните недостатъци, които констатира по време на проведените от нея мисии и срещи. Целта на Комисията бе да се постигне сътрудничество с корейските органи и напредък по корективните действия по отношение на установените недостатъци. Корея не предприе достатъчни корективни действия и не постигна положителен напредък по отстраняване на установените недостатъци. Комисията анализира извършеното наскоро преразглеждане на корейския Закон за развитие на морската индустрия, чиято цел е да се определят санкции, да се създаде център за наблюдение на рибарството, да се разшири задължението за оборудване с VMS за всички риболовни кораби за далечно плаване и да се създадат нови програми за обучение на моряци. Въпреки това този нов текст от националното законодателство продължава да не отговаря на изискванията на членове 62, 94, 117 и 118 от UNCLOS, членове 18, 19 и 20 от UNFSA, както и на различни препоръки на РОУР (по които Корея е договаряща страна) поради причините, разяснени в раздел 3 от настоящото решение. Във връзка с другите посочени елементи след поредица от срещи, проведени с корейските органи в периода април—юли 2013 г., Комисията потвърди, че Корея не е въвела конкретен и реален план за изпълнение на тези действия и все още не е в състояние да прилага своето национално законодателство и да контролира своя флот извън районите на своя суверенитет или юрисдикция.

(69)

Положението, описано по-горе в настоящия раздел, потвърждава, че Корея е страна с висока степен на развитие и достатъчни средства, за да коригира и отстрани установените недостатъци, но въпреки това корейските органи не въвеждат и не прилагат мерки за борба с дейностите по ННН риболов.

(70)

Предвид положението, разяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че състоянието на развитие и общите възможности на Корея по отношение на рибарството не са засегнати от нейното равнище на развитие.

(71)

Уведомлението на Република Гана (Гана) като държава на знамето беше прието от Комисията в съответствие с член 20 от Регламента относно ННН риболов, считано от 1 януари 2010 г.

(72)

През периода 28—31 май 2013 г. Комисията, със съдействието на EFCA, проведе мисия в Гана в рамките на административното сътрудничество, предвидено в член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов.

(73)

Целта на мисията беше да провери информацията относно организацията на Гана за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват, мерките, предприети от Гана за изпълнение на нейните задължения в борбата срещу ННН риболов и на изискванията и аспектите, свързани с прилагането на схемата на Съюза за сертифициране на улова.

(74)

Окончателният доклад от мисията беше изпратен на Гана на 14 юни 2013 г.

(75)

През периода 16—18 юли 2013 г. Комисията проведе последваща мисия в Гана, за да проследи действията, предприети от Гана след първата мисия. На 17 юли 2013 г. Комисията предостави на Гана писмено становище относно установеното положение в страната. На 23 юли бе проведена работна срещна на нива технически експерти под форма на видеоконференция между органите на Гана и Комисията. Комисията предостави на Гана съответния доклад от срещата на 1 август 2013 г.

(76)

На 23 септември 2013 г. бе получена допълнителна информация от Гана.

(77)

Гана е договаряща страна по ICCAT, Международната комисия по китолова (IWC), Комитета по вътрешния риболов и аквакултурите на Африка (CIFAA), Комитета по риболова в централната западна част на Гвинейския залив (FCWC) и Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), които са подрегионални консултативни органи в областта на рибарството.

(78)

Гана е ратифицирала UNCLOS. Тя е подписала Споразумението на ФАО от 2009 г. за мерки на държавния пристанищен контрол за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (Споразумение на ФАО за мерки на държавния пристанищен контрол).

(79)

С цел да оцени спазването от страна на Гана на нейните международни задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара (18), предвидени в международните споразумения, посочени в съображение 76, и установени от РОУР, споменати в съображения 76 и 79, Комисията събра и анализира цялата информация, която счете за необходима за целите на тази дейност.

(80)

Комисията използва информация, получена от наличните данни, публикувани от ICCAT, Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC), Организацията за риболова в Югоизточния Атлантически океан (SEAFO) и Организация за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) или под формата на доклади относно съответствието, или под формата на списъци на кораби, извършващи ННН риболов, както и общественодостъпна информация, получена от доклада на NMFS към Министерство на търговията на Съединените щати (19). Освен това Комисията използва резултатите от мисиите, проведени в Гана през 2013 г.

(81)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира задълженията на Гана като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара. За целите на този преглед Комисията взе предвид параметрите, посочени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(82)

Въз основа на информацията от списъците на РОУР с кораби, извършващи ННН риболов, и събраната информация по време на мисиите на място в Гана през май и юли 2013 г., Комисията установи, че извършващият ННН риболов кораб „Yucatan Basin“, включен в списъците на РОУР NAFO, SEAFO и NEAFC, е бил преименуван на „Trinity“ и понастоящем е регистриран под знамето на Гана (20).

(83)

В това отношение се напомня, че съгласно член 94, параграфи 1 и 2 от UNCLOS във връзка със задълженията на държавата на знамето всяка държава на знамето упражнява ефективно своята юрисдикция и контрол върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, както и неговия капитан, офицери и екипаж. В този член също така се определя задължение за поддържане на регистър на корабите, плаващи под знамето на държавата. В това отношение, в контекста на този конкретен случай и въведените процедури, Комисията счита, че Гана не е в състояние да предотврати регистрацията на извършващи ННН риболов кораби под нейно знаме, което е признак, че Гана не изпълнява своите задължения като държава на знамето съгласно международното право.

(84)

Освен това в рамките на прилагането на Регламента на ЕС относно ННН риболов от държавите-членки на ЕС Комисията събра доказателства за повтарящи се нарушения, извършвани от плаващи под знамето на Гана кораби в разрез с мерките на ICCAT за опазване и управление, което е довело до официалното уведомление на Гана от ЕС до секретариата на ICCAT на 23 април 2013 г. ЕС предостави на секретариата на ICCAT цялата придружаваща информация в подкрепа на фактите. Нарушенията са свързани с повтарящи се трансбордирания в открито море, извършвани от кораби с мрежи гъргър за улов на риба тон, плаващи под знамето на Гана, в зоната на ICCAT в разрез със забраната за трансбордиране в открито море съгласно правилата на ICCAT (Препоръка 12-06 на ICCAT). В допълнение в това официално уведомление до секретариата на ICCAT бе подчертано предполагаемото неспазване от страна на Гана на Препоръка 03-14 на ICCAT относно минимални стандарти за установяване на VMS в зоната на Конвенцията ICCAT. След като получи тази информация, на 30 април 2013 г. секретариатът на ICCAT уведоми органите на Гана за тези възможни нарушения на правилата на ICCAT и прикани Гана да предостави резултатите от своите разследвания по тези въпроси преди 18 октомври 2013 г.

(85)

Няколко кораби с мрежи гъргър, плаващи под знамето на Гана, са извършвали незаконни трансбордирания в открито море в периода 2009—2012 г. в зоната на ICCAT, като уловът е бил трансбордиран на два транспортни кораба, също плаващи под знамето на Гана. В съответствие с Препоръка 06-11 (21) кораби с мрежи гъргър нямат право да трансбордират риба тон в открито море в района на ICCAT. Комисията установи, че са извършвани повтарящи се трансбордирания в нарушение на тази препоръка на ICCAT, и констатира, че тези незаконни операции са били заверени от органите на Гана в сертификатите за улов, издавани от Гана, които придружаваха изнасяни за ЕС рибни продукти.

(86)

Успоредно с това Комисията събра доказателства, които сочат, че преди 1 октомври 2012 г. Гана никога не е задължавала своите риболовни кораби за риба тон, извършващи дейност в зоната на ICCAT, да докладват географските си координати, което е в разрез с параграфи 3, 4 и 5 от Препоръка 03-14 на ICCAT.

(87)

По същия начин в рамките на прилагането на Регламента относно ННН риболов от държавите-членки на ЕС, Комисията събра доказателства за повтарящи се нарушения, свързани с ННН риболов, извършени от плаващи под знамето на Гана кораби, които са извършили дейност без разрешителни за риболов във води под юрисдикцията на съседни държави (например ИИЗ на Того, Бенин, Кот д'Ивоар и Нигерия). Комисията констатира, че държавите-членки са открили нарушения в рамките на проверката на информацията, посочена в сертификатите за улов, заверени от органите на Гана.

(88)

Комисията също така констатира, че в качеството си на крайбрежна държава Гана не е предприела подходящи мерки по отношение на повтарящи се дейности по ННН риболов на риболовни кораби, извършващи дейност в нейните териториални води или използващи нейните пристанища. Тези дейности по ННН риболов са надлежно документирани в последните три годишни доклада за наблюдение, контрол и надзор, предоставени на Комисията от органите на Гана по време на мисията през май 2013 г.

(89)

В съответствие с член 31, параграф 4, буква б) Комисията също така проучи мерките, предприети от Гана във връзка с достъпа до нейния пазар на рибни продукти, получени от ННН риболов.

(90)

В това отношение Комисията констатира, че Гана не е предприела подходящи мерки във връзка с повтарящия се достъп на рибни продукти, получени от ННН риболов, до своя пазар и промишленост. В рамките на прилагането на Регламента относно ННН риболов от държавите-членки Комисията събра доказателства, че рибни продукти (най-вече риба тон), получени от незаконен улов или трансбордиране в зоната на ICCAT или в ИИЗ на съседни държави, извършвани от ганайски или чуждестранни кораби, са били разтоварвани в ганайското пристанище Тема, след това са били продавани от ганайски риболовни оператори на ганайски компании, преработвани в ганайски заводи, без да бъдат открити или възпрепятствани от компетентните органи на Гана да навлязат в ганайската верига на доставки.

(91)

Предвид положението, обяснено в настоящия раздел на решението, Комисията счита, че е доказано повтарящото се извършване на ННН риболов от ганайски кораби и от кораби, извършващи дейност в териториалните води на Гана.

(92)

Предвид на положението, обяснено в настоящия раздел от решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от държавата, съгласно член 31, параграфи 3 и 4 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че Гана не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на корабите, извършващи ННН риболов, както и ННН риболов, който се извършва или подкрепя от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, или от нейни граждани, и не е предприела достатъчни действия за противодействие на документирания и повтарящ се ННН риболов, извършван от кораби, които преди това са плавали под нейното знаме, както и че не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на пазара относно възпрепятстването на достъпа на рибни продукти от ННН риболов до своя пазар.

(93)

По отношение на това дали Гана си сътрудничи ефективно с Комисията и държавите-членки на ЕС, при разследванията на ННН риболова и свързаните дейности събраните от Комисията доказателства сочат, че Гана не е изпълнила своите задължения като държава на знамето съгласно международното право.

(94)

По-специално Комисията анализира как Гана сътрудничи в рамките на процедурите, предвидени в Регламента относно ННН риболов, дали Гана е предприела ефективни принудителни мерки по отношение на операторите, отговорни за извършването на ННН риболов, посочен в съображения 83—85, и дали са били приложени санкции с достатъчна тежест, така че нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(95)

По отношение на задължения на Гана за сътрудничество и принудително изпълнение се припомня ситуацията във връзка с няколко кораба за улов на риба тон, плаващи под знамето на Гана, които са извършвали дейност в разрез с мерките на ICCAT за опазване и управление или в разрез с националните закони и подзаконови актове на съседни държави (по-специално Того, Бенин, Кот д'Ивоар и Нигерия). Във връзка с тези конкретни случаи Комисията събра доказателства, които сочат, че Гана нееднократно не е реагирала или не е реагирала достатъчно във връзка с искания за съдействие, отправени от държавите-членки на Съюза, съгласно Регламента относно ННН риболов. Комисията счита, че неразрешените риболовни дейности на тези ганайски кораби в изключителната икономическа зона на съседни крайбрежни държави представлява нарушение на член 62, параграф 4 от UNCLOS, тъй като тези дейности са били извършени в нарушение на условията, определени в законите и подзаконовите актове на тези крайбрежни държави. Освен това по време на мисията през май 2013 г. Комисията установи, че Гана не е съобщила за открити нарушения на съседните крайбрежни държави, които са били пряко засегнати от тези нелицензирани риболовни дейности, насочени към далекомигриращи видове в техните води, което представлява нарушение на задълженията на Гана за сътрудничество съгласно член 64 от UNCLOS.

(96)

С оглед на това положение Комисията констатира, че Гана не е контролирала ефективно тези риболовни дейности и не е установила повтарящи се случаи на нарушения на международните и националните правила, извършвани от нейни кораби. Комисията установи, че Гана не разполага с информация къде и в кои чуждестранни води всъщност извършват дейност нейните риболовни кораби. Тези елементи също показват неспособността на Гана да наблюдава и контролира риболовните дейности на своя флот и да упражнява юрисдикция върху всеки кораб, плаващ под нейно знаме, както е предвидено в член 94 от UNCLOS.

(97)

Предвижда се също така за корабите, за които е докладвано, че се занимават с дейности, които застрашават ефективността на мерките на РОУР за опазване и управление, договарящите държави по ICCAT да могат да прилагат процедурите на РОУР за възпиране на такива кораби от предприемането на подходящи действия от държавата на знамето.

(98)

Действията на Гана по отношение на регистрацията на риболовни кораби също не са в съответствие с препоръките в точки 34 и 44 от МПД за ННН риболов, според които държавите на знамето следва да гарантират, че риболовните кораби, които имат право да плават по тяхно знаме, не подпомагат или участват в ННН риболов, и държавите на знамето се приканват да приемат мерки за гарантиране, че корабите нямат право да извършват риболов в зоните под юрисдикцията на дадена държава, освен ако им е разрешено в съответствие с националното ѝ законодателство.

(99)

По-специално по време на мисията, проведена през май 2013 г., Комисията събра доказателства, че преди април 2013 г. Гана не е разполагала с процедура за проверка и потвърждение на информацията, предоставяна от ганайските икономически оператори относно риболовните операции, посочени в сертификатите за улов, заверявани от Гана. Въз основа на този факт и потвърждаващата го информация, предоставена от компетентните органи на държавите-членки, Комисията установи, че Гана не е в състояние да упражнява ефективен контрол върху риболовните дейности на своя риболовен флот и че Гана среща значителни трудности при гарантирането на надеждно сертифициране на рибните продукти, получени от улов от нейните риболовни кораби. По време на мисията на място през май 2013 г. Комисията констатира, че от април 2013 г. са били предприети някои корективни действия с цел подобряване на надеждността на системата за сертифициране на улова. Независимо от това Комисията счита, че поради липсата на реален контрол и наблюдение на риболовните дейности на ганайския флот въведените през април 2013 г. нови процедури не решават в достатъчна степен констатираните проблеми, свързани с принудителното изпълнение.

(100)

В това отношение проверките и инспекциите, извършени от държавите-членки във връзка с рибните продукти, обхванати от ганайски сертификати за улов, разкриха повтарящи се дейности по ННН риболов, извършвани от ганайски кораби за улов на риба тон, и стана видно, че Гана заверява сертификати за улов без реални проверки или потвърждаване на информацията, предоставяна от икономическите оператори. В съответствие с това държави-членки на Съюза, няколко пъти отказаха на границата на Съюза внос на рибни продукти, уловени по незаконен начин от ганайски кораби.

(101)

В допълнение към това Комисията събра доказателства, които потвърждават, че Гана не е в състояние да сътрудничи със Съюза във връзка с предоставяне на обратна информация относно предполагаеми дейности по ННН риболов, извършвани от нейни кораби в зоната на ICCAT. В това отношение Комисията установи, че Гана не беше в състояние да предостави на държавите-членки на ЕС, географските координати на своите риболовни кораби, които извършват дейност в зоната на ICCAT, за периода преди 1 октомври 2012 г., което е в разрез с Препоръка 03-14 на ICCAT (22). Комисията констатира, че в рамките на горепосочения период Гана не е инсталирала устройства за VMS на борда на риболовните кораби за улов на риба тон, които извършват дейност в зоната на ICCAT, и че Гана не е наложила на своите риболовни кораби никакви задължения за докладване на информация, което е в разрез с параграфи 3, 4 и 5 от Препоръка 03-14 на ICCAT. Това положение показва, че Гана не е била в състояние да разследва по подходящ начин, да предостави обратна информация или да предприеме последващи мерки във връзка с предполагаеми дейности по ННН риболов и свързани с тях дейности, установени от държавите-членки на ЕС.

(102)

Горепосочените факти, описани в съображения 92—100, показват, че в качеството си на държава на знамето Гана не е спазила условията на член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, в който се предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейно знаме, и върху неговия капитан, офицери и екипаж.

(103)

Действията на Гана по отношение на сътрудничеството с други държави също не са в съответствие с препоръките в точка 28 от МПД за ННН риболов, които приканват държавите да координират своите дейности и да си сътрудничат пряко за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, по-специално чрез разработване на механизми за сътрудничество, които inter alia позволяват бързо реагиране на действия по ННН риболов.

(104)

Действията на Гана по отношение на извършваното от нея наблюдение, контрол и надзор също не са в съответствие с препоръките в точка 24 от МПД за ННН риболов, които приканват държавите на знамето да гарантират всеобхватно и ефективно наблюдение, контрол и надзор на риболовните дейности. Комисията констатира, че описаното положение е попречило на Гана да сътрудничи ефективно с държавите-членки на ЕС. Гана не е била в състояние да реагира на техните искания, нито пък да разследва, да предоставя обратна информация или да предприема последващи действия във връзка с открития предполагаем ННН риболов.

(105)

В допълнение към тази липса на капацитет за разследване, предоставяне на обратна информация или предприемане на последващи действия във връзка с предполагаем ННН риболов Комисията констатира, че Гана също така не е предприела ефективни принудителни мерки и санкции по отношение на кораби и икономически оператори, които са участвали в нарушенията и престъпленията, описани в съображения 83—85. В това отношение по време на мисията на място през май 2013 г. Комисията установи, че Гана е създала междуведомствен комитет за разследване и предприемане на принудителни действия във връзка с горепосочените предполагаеми нарушения, но към настоящия момент не се наблюдава конкретен напредък.

(106)

Въз основа на подзаконовите разпоредби в областта на рибарството и предоставените от Гана годишни доклади относно наблюдението, контрола и надзора за последните три години Комисията констатира, че Гана разполага с нормативна уредба, в която се предвижда система от възпиращи санкции, но доскоро не са били прилагани почти никакви конкретни санкции, а процедурите по наказателно преследване и принудително изпълнение не водят до резултати.

(107)

В допълнение към това по време на мисията от май 2013 г. Комисията установи, че Министерството за развитие на рибарството и аквакултурите на Гана не разполага с правна служба, която да отговаря за завеждането на съдебни дела срещу физически лица или компании, отговорни за извършването на дейности по ННН риболов. В това отношение Комисията установи, че съгласно действащите правни процедури съгласно членове 115 и 116 от Закона за рибарството на Гана от 2002 г. съдилищата са компетентни да разглеждат нарушения на закона и подзаконовите актове в областта на рибарството, освен в случаите, когато със съгласието на прокурора на нарушителите могат да се налагат административни наказания. Комисията също така констатира, че съществуват значителни проблеми при прилагането на правните процедури на Гана за принудително изпълнение и санкциониране (например прекомерна продължителност на процедурите; слаби резултати от гледна точка на установените нарушения и наложените санкции). В този контекст Комисията счита, че приложимите понастоящем правни процедури за принудително изпълнение и наказателно преследване не дават възможност на компетентните органи на Гана да предприемат ефективни принудителни мерки, и по-специално не им дават възможност да налагат ефективни санкции с достатъчна тежест, за да могат нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(108)

Горепосочените факти, описани в съображения 103—106, представляват доказателство, че в качеството си на държава на знамето Гана не е в състояние да упражнява своята пълна юрисдикция върху своите риболовни кораби, и показват, че Гана не е спазила условията на член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, в който се предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейно знаме, и върху неговия капитан, офицери и екипаж.

(109)

Освен това въз основа на информацията, получена от мисиите на Комисията, може да бъде заключено, че Гана не разполага с актуален регистър. Органите на Гана докладваха, че в регистъра на държавата 327 риболовни кораба са вписани под знамето на Гана. Този брой обаче не съответства на данните, получени от мисията на Комисията, съгласно които ганайските кораби с валиден лиценз за риболов са 117. В това отношение, предвид очевидното несъответствие между броя на риболовните кораби, плаващи под знамето на Гана, и броя на корабите, притежаващи ганайски лиценз за риболов, по време на мисията, проведена през май 2013 г., морският орган на Гана (GMA) призна необходимостта от проверка и актуализиране на ганайския регистър на риболовни кораби. Предвид това положение Комисията заключи, че Гана не е изпълнила своите задължения като държава на знамето съгласно международното право, и по-специално с оглед на член 94, параграф 2 от UNCLOS във връзка със задължението на всяка държава на знамето да поддържа надежден регистър на плаващите под нейно знаме кораби.

(110)

Действията на Гана във връзка с регистрацията на риболовни кораби също не са в съответствие с препоръката в точки 36 и 38 от МПД за ННН риболов, която приканва държавите на знамето да избягват да разрешават на кораби с прояви на несъответствие в миналото да плават под тяхно знаме и държавите на знамето се приканват да възпират корабите да плават под друго знаме за цели в разрез с мерките или разпоредбите за опазване и управление, приети на национално, регионално или международно равнище.

(111)

Действията на Гана във връзка с ефективните принудителни мерки също не са в съответствие с препоръките в точка 21 от МПД за ННН риболов, която приканва държавите да гарантират, че санкциите за кораби, които извършват ННН риболов, са с достатъчна тежест, за да могат ефективно да предотвратяват, възпират и премахват ННН риболов и да лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от този риболов. Освен това Гана не прилага национален план за действие за борба с ННН риболов и следователно не спазва препоръките в точки 25, 26 и 27 от МПД за ННН риболов.

(112)

По време на мисията през май 2013 г. Комисията установи, че в законите и подзаконовите актове на Гана не се предвижда задължение за риболовните кораби на трети държави, извършващи дейност в Гана с ганайски лицензи за риболов, да докладват своите координати по VMS на компетентните органи на Гана. Освен това Гана не изисква от чуждестранни кораби, извършващи дейност в нейната ИИЗ, да получат ганайски лиценз за риболов. Комисията заключи, че при тези обстоятелства Гана, в качеството си на крайбрежна държава, не може да гарантира достатъчен контрол и наблюдение на дейностите на риболовни кораби на трети държави, извършващи дейност в нейни води, тъй като по правило се счита, че VMS е надежден инструмент за наблюдение на риболовните дейности. Повтарящите се дейности по ННН риболов, отчетени в представените от Гана доклади за наблюдение, контрол и надзор за последните три години, потвърждават този анализ. По-специално в тези официални доклади се подчертава, че органите на Гана често задържат или наказват ганайски кораби за промишлен или полупромишлен риболов заради незаконен риболов в зони, запазени за непромишлен риболов (зони с дълбочина по-малка от 30 m). В този контекст Комисията счита, че тази липса на контрол и наблюдение от страна на Гана на тези кораби, извършващи дейност в нейните териториални води, създава благоприятни условия за дейности по ННН риболов в ИИЗ на Гана.

(113)

По същия начин по време на мисията през май 2013 г. Комисията констатира, че компетентният ганайски орган, отговорен за наблюдението, контрола и надзора на риболовните дейности в ИИЗ на Гана, не разполага със средства за провеждане на операции и инспекции в открито море. Комисията по рибарство зависи изцяло от логистичните средства и патрулните кораби на ганайския военноморски флот. Освен това Комисията констатира, че координацията и сътрудничеството между Комисията по рибарство и ганайския военноморски флот са недостатъчни, за да се гарантира ефективна система за наблюдение, контрол и надзор на риболовните дейности в ИИЗ на Гана. Комисията счита, че тази липса на средства за интервенция в открито море застрашава всички усилия за принудително изпълнение и създава благоприятни условия за извършване на потвърдените дейности по ННН риболов в ИИЗ на Гана.

(114)

Комисията констатира съществен дисбаланс между административния капацитет на Гана за наблюдение и контрол на риболовните дейности на кораби за промишлен риболов, извършващи дейност в нейните води, и броя на лицензите за риболов, издадени на кораби за промишлен риболов, на които е разрешено да извършват дейност в ИИЗ на Гана (117 кораба за промишлен риболов имат разрешение да извършват дейност в ИИЗ на Гана в допълнение към 12 000 кораба за непромишлен риболов). Това положение потвърждава, че в сравнение с обема на риболовната дейност, която се извършва във водите под нейна юрисдикция, Гана разполага с недостатъчен капацитет за принудително изпълнение. Освен това Комисията констатира, че Гана не е приела национален план за управление на рибарството въз основа на най-добрата налична научна информация съгласно член 61, параграф 2 и член 62, параграф 4 от UNCLOS.

(115)

В съответствие с фактите, описани в съображения 111—113, Комисията счита, че в качеството си на крайбрежна държава Гана не е изпълнила своите задължения, предвидени в член 61, параграф 2 и член 62, параграф 1 от UNCLOS, който гласи, че дадена крайбрежна държава трябва да насърчава целта за оптимално използване на живите ресурси в своята ИИЗ, като взема предвид най-добрите научни данни, с които разполага, и по-специално като гарантира чрез подходящи мерки за опазване и управление запазването на тези живи ресурси и предотвратяването на прекомерната им експлоатация.

(116)

Що се отнася до историята, характера, обстоятелствата, степента и тежестта на проявите на разглеждания ННН риболов, Комисията е взела предвид периодично и често повтарящите се дейности по извършването на ННН риболов от кораби, плаващи под знамето на Гана, до 2013 г.

(117)

В това отношение следва да се отбележи, че Гана неколкократно е посочвана в писма в израз на загриженост на ICCAT в периода 2011—2013 г. за това, че не е изпълнила напълно и ефективно своите задължения в съответствие с препоръки 09-01, 10-01 и 11-01 относно многогодишна програма за опазване и управление на големооката риба тон. Флотът на Гана, който извършва дейност в района на ICCAT, в течение на няколко години не е спазвал ограниченията за улов на големоока риба тон, наложени от ICCAT, и Гана не е предприела ефективни действия за коригиране на ситуацията на системен свръхулов на големоока риба тон. Гана не спазва квотните ограничения за улов на големоока риба тон, определени съгласно препоръките на ICCAT. Въпреки че Комисията признава, че през последните години Гана е постигнала напредък по отношение на възстановяването на количествата от превишаване на улова на големоока риба тон, тя констатира, че Гана само е преустановила увеличаването на своя капацитет за промишлен риболов, но не е предприела мерки за намаляването му с оглед спазване на горепосочените препоръки на ICCAT. В този контекст Комисията счита, че този постоянен свръхкапацитет на ганайския флот за улов на риба тон в района на ICCAT и последващата ситуация със свръхулова на големоока риба тон (особено през 2008, 2009 и 2010 г.) представляват структурно проявление на ННН риболов, извършван от ганайския флот за улов на риба тон в района на ICCAT, и са в нарушение на общите условия, определени в член 62 от UNCLOS относно експлоатацията на живите ресурси.

(118)

По отношение на съществуващите възможности на ганайските органи следва да се отбележи, че според индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (23) Гана се счита за държава със среден индекс на човешко развитие (135-то място от 186 държави). Това е потвърдено също така от приложение II към Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (24), където Гана е включена в категорията на държавите с нисък среден доход.

(119)

Въпреки анализа в съображение 117 се отбелязва, че въз основа на информацията, събрана по време на мисията през май 2013 г., може да се счита, че ганайските органи притежават достатъчно правомощия съгласно правната уредба на Гана, но в системата липсват най-вече необходимите административни и организационни структури за улесняване на изпълнението на техните служебни задължения. Това положение също така представлява фактор, който подронва капацитета на компетентните органи за сътрудничество с други държави и за предприемане на принудителни действия.

(120)

С оглед на положението, обяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от държавата, съгласно член 31, параграфи 3 и 5 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че Гана не е изпълнила задълженията си съгласно международното право като държава на знамето по отношение на усилията за сътрудничество и правоприлагане.

(121)

Гана е ратифицирала UNCLOS. Тя подписа Споразумението на ФАО за мерки на държавния пристанищен контрол през 2010 г. Освен това Гана е договаряща страна по ICCAT. Гана също така е член на FCWC, който представлява подрегионален консултативен орган в областта на рибарството.

(122)

Комисията анализира цялата информация относно спазването на разпоредбите на FCWC от страна на Гана. През декември 2009 г. е бил приет регионален план за действие във връзка с ННН риболов в морските зони на държавите-членки на FCWC (РПД на FCWC). След заседанието на работната група по ННН риболов към FCWC през април 2010 г. бяха договорени някои действия, които следва да бъдат предприети на национално равнище, по-специално във връзка с методите за регистрация на кораби, сътрудничеството между държавите-членки на FCWC, с цел повишаване на осведомеността, споразумение относно мерки на държавния пристанищен контрол и създаване на списък на упълномощените кораби за промишлен риболов на всяка държавa-членкa на FCWC (25). Освен това по време на първата сесия на Министерската конференция на FCWC, проведена през декември 2009 г., в „Декларация от Акра за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов“ бе решено, че всички държави-членки на FCWC, ще спазват изцяло МПД.

(123)

Гана не е предприела никакви стъпки за изпълнение на РПД на FCWC или препоръките от първото заседание на работната група по ННН риболов към FCWC.

(124)

Комисията анализира всяка информация, която счете за свързана с изпълнението от страна на Гана на нейното задължение, произтичащо от статута ѝ на договаряща държава по ICCAT.

(125)

Припомня се, че през 2010 г. ICCAT издаде писмо за идентификация на Гана във връзка с нейни слабости по отношение на докладването (26). В това писмо Гана бе идентифицирана съгласно препоръката на ICCAT относно търговските мерки (Препоръка 06-13) за това, че не изпълнява напълно и ефективно своите задължения в съответствие с Препоръка 05-09 на ICCAT относно задълженията за докладване на статистически данни. В същото писмо ICCAT подчерта, че Гана не е предоставила всички необходими данни и доклади в определените крайни срокове, например: данни относно „Задача I“ и „Задача II“, таблици за съответствието, информация, свързана със стандартите за управление на големи кораби с парагади за улов на риба тон. Секретариатът на ICCAT изрази загриженост относно ефективното прилагане на Препоръка 08-01, по-специално относно значителния свръхулов от страна на Гана на големоока риба тон за трета поредна година. Секретариатът на ICCAT подчерта също, че макар в Препоръка 09-01 да беше коригирано ограничението за улов на големоока риба тон за Гана за 2010 г., отчасти чрез прехвърляне от Европейския съюз, съгласно Препоръка 08-01 Гана обаче бе задължена да коригира своя улов през 2009 и/или 2010 г. заради свръхулова през 2008 г. Освен това Гана бе задължена да предприеме мерки по този проблем в плана за действие, който се изисква съгласно Препоръка 09-01. В допълнение бе отправено искане за преразглеждане на нейните процедури за събиране и докладване на данни във връзка с изискванията на ICCAT.

(126)

В своето писмо за идентификация на Гана, издадено през 2011 г. (27), ICCAT взе решение да запази нейното идентифициране съгласно Препоръка 06-03 относно търговските мерки. Всъщност Гана все още не изпълнява напълно и ефективно своите задължения в съответствие с Препоръка 05-09 на ICCAT относно спазване на задълженията за докладване на статистически данни и препоръката за изменение на препоръката относно многогодишна програма за опазване и управление на големооката риба тон (Препоръка 09-01). В същото писмо ICCAT подчерта, че Гана отново не е предоставила всички необходими данни и доклади в определените крайни срокове, например: данни относно „Задача I“ (във връзка с характеристиките на флота), доклада за вътрешни действия за кораби с дължина над 20 m, за стандарта за управление на големи кораби с парагади за улов на риба тон и докладите по програмата на ICCAT за статистически документи. Секретариатът на ICCAT също така изрази загриженост, че Гана не предприема ефективни действия за контрол върху улова на атлантическа големоока риба тон в рамките на ограниченията, определени в препоръки 08-01 и 09-01, а също така във връзка с евентуално нарушение на ограниченията за капацитет, определени в Препоръка 04-01. Гана отново бе приканена да преразгледа своите процедури за събиране и докладване на данни в съответствие с изискванията на ICCAT. Отправено бе искане за предоставяне на секретариата на ICCAT на предварителен план за подобряване на данните, който по-специално да включва информация относно програми за наблюдение, програми за наблюдатели, инспекции на пристанища и програми за вземане на проби в обласття на непромишления риболов с цел да се гарантира, че Гана изпълнява всички свои изисквания за докладване на ICCAT в рамките на съответните крайни срокове. Освен това бе отправено искане за предоставяне на секретариата на ICCAT на предварителен план за възстановяване на квотата за риболов на големоока риба тон от Гана, като се вземат предвид мерките по отношение на големооката риба тон, приети през 2010 г., а също така информация за капацитета на флота.

(127)

В писмото в израз на загриженост, издадено от ICCAT през 2012 г. (28), бе определено, че Гана не изпълнява напълно и ефективно своите задължения в съответствие с препоръката на ICCAT относно спазване на задълженията за докладване на статистически данни (Препоръка 05-09) и съгласно препоръката на ICCAT относно многогодишна програма за опазване и управление на големооката риба тон (Препоръка 04-01). В същото писмо ICCAT подчерта, че Гана отново не е предоставила информация за характеристиките на флота по „Задача I“ (формуляр ST01) и доклада относно вътрешните действия на кораби с дължина над 20 m. Таблиците за съответствието бяха предоставени след крайния срок. Също така бе разглеждан проблемът със свръхулова на южноатлантическа риба меч в разрез с Препоръка 09-03. Във връзка с неизпълнението от страна на Гана на мерките на ICCAT за опазване и управление на големооката риба тон от Гана бе поискано да коригира тези слабости, и по-специално: да предприеме ефективни мерки за забрана на трансбордиранията в открито море от ганайски кораби с мрежи гъргър; да спази разпоредбите за капацитета на флота, посочени в препоръки 09-01 (29), 10-01 (30) и 11-01 (31); да изпълни плана за възстановяването на количествата от превишаване на улова на големоока риба тон, установен в Препоръка 11-01; да сътрудничи с Кот д'Ивоар при инспекциите на кораби, плаващи под знамето на Гана, в пристанището на Абиджан.

(128)

В писмото в израз на загриженост, което ICCAT издаде през 2013 г. (32), секретариатът на ICCAT изрази загриженост, че Гана не е положила достатъчно усилия за пълното спазване на Препоръка 11-01 на ICCAT относно многогодишна програма за опазване и управление на големооката риба тон и жълтоперия тунец. ICCAT отчете напредъка, постигнат от Гана по отношение на възстановяването на количествата от превишаване на улова на големоока риба тон през предишни години, но поиска от Гана да продължи да полага усилия за пълното спазване на приложимите ограничения на корабите и своя план за управление на улова на червен тон, както и във връзка с докладването на данни съгласно Препоръка 11-01.

(129)

Освен това във връзка с фактите, установени от службите за проверка към Комисията, с писмо от 23 април 2013 г. Комисията уведоми секретариата на ICCAT за фактите, които могат да доведат до евентуално заключение, че Гана не спазва Препоръка 08-09 на ICCAT относно процеса на преглед и докладване на информация за съответствието. С писмо от 30 април 2013 г. Секретариатът на ICCAT информира Гана (33), че е възможно да бъде определено, че тя не спазва Препоръка 12-06 на ICCAT относно трансбордиране в открито море; Препоръка 11-16 на ICCAT относно споразумения за достъп и Препоръка 03-14 на ICCAT относно предаване на данни от VMS. Гана бе приканена да предостави на ICCAT заключенията от всички предприети разследвания във връзка с тези констатации за неспазване на препоръките и всички предприети действия в отговор на опасенията, че препоръките не се спазват.

(130)

Освен това по време на мисиите на Комисията, проведени през май и юли 2013 г. в Гана, бяха установени редица други недостатъци. Въпреки че на борда на корабите, които извършват дейност в зоната на ICCAT, трябва да се инсталират устройства за VMS (в съответствие с Препоръка 03-14 на ICCAT), бяха установени проблеми, свързани с липсата на VMS сигнал или прекъсването му по време на риболовни кампании, в периода преди октомври 2012 г. По отношение на оперативните възможности на VMS беше установено, че Гана е положила известни усилия за подобряване на своята система за наблюдение, контрол и надзор чрез създаване на център за VMS. Тези усилия обаче не коригират в достатъчна степен установените недостатъци във връзка със системата за VMS.

(131)

VMS системата на борда на ганайските кораби не се използва по подходящ начин за проверка дали риболовът е в съответствие с обхвата на лицензите за риболов. В тази система липсват административните и организационните процедури и ресурси за нейното функциониране: няма нито насоки, нито постоянни инструкции за инсталирането на системата; системата не може да показва в същата среда данните от VMS и други източници на данни за установяване на местонахождението; тя не отчита защитени за риболов зони. Съществува само една точка за достъп до данните от VMS, която е достъпна единствено за отдела за наблюдение, контрол и надзор, и поради това другите ганайски служби, включително другите административни органи, отговорни за издаването на сертификатите за улов (както в Акра, така и в Тема), не разполагат с достъп до тези данни.

(132)

По същия начин, макар че отчете усилията на Гана през 2011 г. за прозрачност в нейните риболовни дейности, секретариатът на ICCAT също така изрази две сериозни и конкретни опасения: липсата на функционираща система за VMS и повтарящи се незаконни трансбордирания на риба тон в открито море от ганайски кораби с мрежи гъргър.

(133)

През 2012 г. Гана получи определена финансова помощ от секретариата на ICCAT съгласно Меморандум за разбирателство (МР), за да инсталира нова система за VMS с цел спазване на правилата на ICCAT във връзка с докладването на данни от VMS. Тази система функционира, считано от 1 октомври 2012 г. При все това по време на етапа на постепенно прилагане на МР (от февруари до октомври 2012 г.) органите на Гана не наложиха никакви задължения на ганайските риболовни кораби, които извършват дейност в зоната на ICCAT, за докладване на ежедневни координати, което е в разрез с разпоредбите на Препоръка 03-14 на ICCAT относно VMS и с член 47 от националното законодателство на Гана в областта на рибарството от 2010 г.

(134)

В допълнение към това системата за наблюдение, контрол и надзор (MCS) и центърът за VMS, създадени от Гана, обхващат единствено националния флот на Гана. Инсталирането на устройство за VMS не е поставено като предварително условие за кораби на трети държави във връзка с издаването на ганайски лиценз за риболов. Поради това ганайските органи не получават данни от VMS за риболовни кораби на трети държави, извършващи дейност в нейните води, което създава благоприятни условия за извършване на дейности по ННН риболов в ИИЗ на Гана. Гана не докладва на секретариата на ICCAT резултатите от изпълнението на МР във връзка с инсталирането на система за VMS.

(135)

Що се отнася до системата от упълномощени наблюдатели, Гана не спазва напълно схемата за наблюдатели съгласно Препоръка 10-10 на ICCAT относно установяването на минимални стандарти за програми за научни наблюдатели на риболовни кораби.

(136)

Що се отнася до прилагането на схемата на ICCAT за инспекции на пристанищата съгласно Препоръка 97-10 на ICCAT, дори в правната уредба на Гана да са предвидени достатъчни правомощия на нейните органи, за да изпълняват своите задължения, поради липса на опит и обучение на ганайските инспектори по рибарство схемата на ICCAT за инспекции на пристанища не се прилага или изпълнява принудително в Гана.

(137)

Освен това Гана не е открила повтарящи се нарушения на препоръките на ICCAT от кораби, плаващи под нейно знаме, във връзка с незаконни трансбордирания в открито море и дейности по нелицензиран риболов в съседните ИИЗ. Поради липсата на квалификация на персонала, на схема за инспекции на пристанищата и ръководство за инспекции, инспекциите на пристанищата са с много ниско качество и не се изпълняват по ефективен начин. Наблюдателите не са осведомени за правилата на ICCAT. Инспекторите по рибарство зависят от информация и логистични средства, предоставяни от обхванатите от инспекцията икономически оператори. Тези недостатъци допринасят за неизпълнението от страна на Гана на задълженията съгласно Препоръка 06-11 на ICCAT за създаване на програма за трансбордиране.

(138)

По същия начин по време на мисиите на Комисията бе установено, че от 2009 до 2012 г. няколко ганайски транспортни кораба и кораби за улов на риба тон не са спазвали Препоръка 06-11 на ICCAT. Органите на Гана са заверили сертификатите за улов на оператори, които са извършили забранени трансбордирания в открито море, подписани от капитаните на двата участващи кораба. Както е описано в съображение 126, с писмо в израз на загриженост от секретариата на ICCAT от 21 февруари 2012 г. на Гана изрично бе напомнено да предприеме ефективни мерки за забрана на трансбордиранията в открито море за ганайски кораби с мрежи гъргър. Както е описано в съображение 128, с писмо от 30 април 2013 г. секретариатът на ICCAT също така уведоми Гана относно евентуално неспазване на Препоръка 12-06 на ICCAT във връзка с трансбордирания в открито море.

(139)

След писмото в израз на загриженост на ICCAT от 21 февруари 2012 г., с което бе отправено искане за отстраняване на слабостите по изпълнението на разпоредбите за капацитет на флота в съответствие с препоръки 09-01, 10-01 и 11-01, по време на своята мисия през май 2013 г. Комисията проучи намаляването на риболовния капацитет на Гана. Както бе признато от морския орган на Гана, увеличаването на риболовния капацитет само е било преустановено, но капацитетът не е бил намален. Органът приема замяна на капацитета на кораби, които са бракувани или заличени от регистъра като плаващи под знамето на Гана, но отказва да регистрира нови риболовни кораби за улов на риба тон под знамето на Гана. В това отношение Гана не е предприела достатъчно ефективни мерки, за да гарантира действително намаляване на този капацитет, така че рискът от свръхулов на големоока риба тон не е смекчен.

(140)

Недостатъците, установени по време на мисиите на Комисията през май и юли 2013 г., и допълнителната информация, посочена в съображения 129—138, представляват доказателства, че Гана не е изпълнила своето задължение като държава на знамето и крайбрежна държава, определено в членове 62, 94 и 118 от UNCLOS.

(141)

Както е описано в съображение 133, Гана не изпълнява своите задължения като крайбрежна държава, определени в член 62, параграф 4, буква д) от UNCLOS по отношение на изискването за представяне на доклади за координатите съгласно VMS от риболовни кораби, които извършват дейност в нейните териториални води. Тези слабости в националната нормативна уредба също така не са в съответствие с точка 24, параграф 3 от МПД, съгласно която държавите следва да осъществяват всеобхватно и ефективно наблюдение, контрол и надзор на риболова от самото му начало, през пристанището на разтоварване до крайното местоназначение, включително чрез прилагането на система за VMS, съгласно съответните национални, регионални и международни стандарти, в това число изискването за кораби под нейната юрисдикция да разполагат с VMS на борда си.

(142)

Освен това действията, описани в съображения 129—138, подронват способността на Гана да изпълнява своите задължения съгласно член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, съгласно който държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж.

(143)

В допълнение към това фактите, установени по време на мисиите на Комисията, разкриват, че в ганайските процедури за регистрация на кораби не се отчитат предишно участие на корабите и техните собственици в дейности по ННН риболов. Този подход е в разрез с член 94 от UNCLOS.

(144)

Освен това непредоставянето на информация относно мерките за опазване и управление, статистически данни, списъци на кораби и таблици за съответствието подронва способността на Гана да изпълнява своите задължения съгласно член 118 от UNCLOS, в който се установява задължение за сътрудничество между държавите по отношение на опазването и управлението на живите ресурси в зоните на открито море.

(145)

Комисията анализира цялата информация, която счете за важна по отношение на евентуални действия или бездействия на Гана, които е възможно да са намалили ефективността на приложимите закони и подзаконови актове или международните мерки за опазване и управление.

(146)

В това отношение следва да се отбележи, че в ганайската правна уредба се предвиждат мерки за контрол, например подзаконовите разпоредби в областта на рибарството от 2010 г., в които се установява задължение за ганайските риболовни кораби да получат предварително разрешение преди да започнат да извършват риболовни операции на територията на други държави. В това отношение Комисията констатира, че в разрез с тази национална уредба ганайските органи не следят за спазването на тези задължения, което води до намаляване на ефективността на приложимите закони и подзаконови актове за борба с ННН риболов през 2010, 2011 и 2012 г.

(147)

По същия начин по време на мисията от май 2013 г. Комисията констатира, че Гана не е изпълнила член 94 от Закона за рибарството от 2002 г., в който се предвижда създаване на звено за наблюдение, контрол, надзор и принудително изпълнение в областта на рибарството, в който да участват всички засегнати държавни агенции. В този контекст съгласно член 95 от Закона за рибарството от 2002 г. служители от военноморските сили на Гана, военновъздушните сили на Гана и Института за изследвания в областта на водите могат да бъдат назначавани като упълномощени служители, които да следят за спазването на законите и подзаконовите актове в областта на рибарството. В това отношение Комисията констатира, че Гана не е изпълнила тези разпоредби, което води до намаляване на ефективността на приложимите закони и подзаконови актове за борба с ННН риболов.

(148)

По време на мисията от май 2013 г. Комисията констатира, че преди 1 октомври 2012 г. Гана нито веднъж не е наложила принудително задължението на своите риболовни кораби за улов на риба тон, извършващи дейност в зоната на ICCAT, да докладват географските си координати, което е в разрез с нейните задължения като договаряща страна на ICCAT съгласно параграфи 3, 4 и 5 от Препоръка 03-14 на ICCAT. По този начин Гана също така не е изпълнила разпоредбите на членове 42, 47, 48 и 49 от подзаконовите разпоредби в областта на рибарството от 2010 г. В това отношение и в разрез с тази национална уредба Комисията констатира, че Гана не е изпълнила тези задължения, което води до намаляване на ефективността на приложимите закони и подзаконови актове и международните мерки за опазване и управление с цел борба с ННН риболов.

(149)

По време на мисията от май 2013 г. Комисията също така констатира, че Гана не е изпълнила член 42 от Закона за рибарството от 2002 г. и член 1 от подзаконовите разпоредби в областта на рибарството от 2010 г., в които се предвижда задължение за приемане на национален план за управление и развитие на рибарството. В съответствие с ганайските закони и подзаконови актове този план, който следва да се основава на най-добрата налична научна информация, следва да гарантира оптимално използване на риболовните ресурси и следователно избягване на свръхулова и следва да съответства на принципите за добро управление. В това отношение Комисията констатира, че в разрез с тази национална нормативна уредба Гана не е изпълнила тези разпоредби, което води до намаляване на ефективността на приложимите закони и подзаконови актове за борба с ННН риболов.

(150)

И накрая, важно е да се отбележи, че Гана също така беше спомената в доклада на NMFS (34). Определено бе, че Гана не управлява своите риболовни кораби в съответствие с мерките за опазване и управление, приети от ICCAT, и по-специално препоръки 05-09, 11-01, 04-01, 11-01 и 06-11. В допълнение към това NMFS изрази загриженост по отношение на способността на Гана да изпълни изискванията на ICCAT за ограничаване на капацитета и да приеме и ефективно да изпълнява забрани за трансбордирания в открито море. NMFS също така вярва, че Гана трябва да постигне напредък по спазването на препоръките на ICCAT, като изпълни договорения план за възстановяването на количествата от превишаване на улова на големоока риба тон и подобрява събирането на данни. Освен това NMFS призова за подобряване на точността на установените количества улов на Гана с цел да се подобри оценката на ICCAT на запасите от големоока риба тон.

(151)

Действията на Гана във връзка с изпълнението на международните инструменти не отговарят на препоръките в точка 10 от МПД за ННН риболов, съгласно която държавите се приканват да отдадат приоритет на ратифицирането, приемането или присъединяването към UNFSA. Комисията счита, че в случая с Гана, която разполага със значителен флот от риболовни кораби, които извършват риболов на далекомигриращи видове (най-вече риба тон в зоната на ICCAT), тази препоръка е от особено голямо значение.

(152)

Предвид положението, обяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че Гана не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(153)

Напомня се, че в съответствие с индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (35) Гана се счита за държава със среден индекс на човешко развитие (135-то място от 186 държави). Напомня се също, че съгласно Регламент (ЕО) № 1905/2006 Гана е включена в категорията на държавите с нисък среден доход. Предвид класирането на Гана Комисията направи анализ дали събраната от нея информация би могла да бъде свързана със специфичните ограничения на Гана като развиваща се държава.

(154)

Макар че може като цяло да има специфични ограничения на капацитета по отношение на контрола и наблюдението, специфичните ограничения на Гана, произтичащи от нейното равнище на развитие, не могат да обосноват липсата на специфични разпоредби в националната нормативна уредба, които да се позовават на международните инструменти за предотвратяване, възпиране и премахване на дейностите по извършване на ННН риболов. Освен това тези ограничения не могат да обосноват факта, че Гана не прилага ефективно националното законодателство за санкциониране на нарушения, свързани с ННН риболов. Освен това има признаци, че неспазването на международните правила зависи в голяма степен от липсата на сътрудничество между националните органи, както и ефективното изпълнение на националните правила и международното право. И накрая се отбелязва, че равнището на развитие на Гана е по-високо от равнището на държавите в тази част на света, което логично води до заключението, че Гана се намира в по-добра позиция в сравнение с много други африкански държави, за да изпълни своите задължения съгласно международното право като държава на знамето, крайбрежна държава, пристанищна държава или държава на пазара.

(155)

Освен това е важно да се отбележи, че Съюзът вече е финансирал специфична мярка за техническа помощ в Гана във връзка с борбата с ННН риболов (36). Не съществуват доказателства, че Гана е взела под внимание предоставените съвети за отстраняване на съответните недостатъци.

(156)

Предвид положението, обяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че в този случай не са налице съответни ограничения във връзка с развитието. Като се има предвид характерът на установените недостатъци в Гана, равнището на развитие на държавата не може да оправдае или по друг начин да обоснове цялостната дейност на Гана като държава на знамето или крайбрежна държава по отношение на рибарството и недостатъчните ѝ действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

(157)

Предвид положението, обяснено в настоящия раздел на решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов би могло да се определи, че състоянието на развитие и общата дейност на Гана по отношение на рибарството не са засегнати от нейното равнище на развитие.

(158)

Допреди 10 октомври 2010 г. Кюрасао бе част от Нидерландските Антили (Curacao, Sint Maarten, Bonaire, Sint Eustatius и Saba). Нидерландските Антили прекратиха съществуването си, считано от 10 октомври 2010 г. Уведомлението на Нидерландските Антили като държава на знамето бе прието от Комисията на 12 февруари 2010 г. Кюрасао уведоми своите компетентни органи за целите на Регламента относно ННН риболов на 28 март 2011 г.

(159)

През периода 4—8 март 2013 г. Комисията, с подкрепата на EFCA, проведе мисия в Кюрасао в рамките на административното сътрудничество, предвидено в член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов.

(160)

Целта на мисията беше да провери информацията по отношение на организацията на Кюрасао за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват, предприетите от Кюрасао мерки за изпълнение на своите задължения за борба срещу ННН риболов и за изпълнение на изискванията и аспектите, свързани с прилагането на схемата на Съюза за сертифициране на улова.

(161)

Докладът от мисията беше предоставен на представителите на Кюрасао на 8 март 2013 г.

(162)

През периода 3—6 юни 2013 г. в Кюрасао беше проведена последваща мисия от Комисията.

(163)

На 5 юни 2013 г. Комисията представи писмени констатации относно установеното положение в държавата.

(164)

Кюрасао предостави коментари с писмо, получено на 31 юли 2013 г.

(165)

Кюрасао е сътрудничеща страна към ICCAT, която не е член на нея. Кюрасао е ратифицирала UNCLOS.

(166)

С цел да оцени спазването от страна на Кюрасао на международните задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара, предвидени в UNCLOS и ICCAT, Комисията събра и анализира цялата информация, която счете за необходима за целите на тази дейност.

(167)

За тази цел Комисията използва информация от достъпните данни, публикувани от РОУР, в този случай ICCAT. Освен това при оценяването дали Кюрасао изпълнява своите международни задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара, както и действията на Кюрасао във връзка с определените от РОУР правила, Комисията също така отчете намерението на Кюрасао, изразено по време на мисията на Комисията през юни 2013 г., да развие своя международен риболов и да стане пълноправен член на ICCAT.

(168)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира задълженията на Кюрасао като държава на знамето, пристанищна държава или крайбрежна държава. За целите на този преглед Комисията взе предвид параметрите, посочени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(169)

По отношение на извършващи ННН риболов кораби, които плават под знамето на Кюрасао, се отбелязва, че въз основа на информацията, получена от списъците на РОУР с кораби, няма такива кораби в предварителните или окончателните списъци с кораби, извършващи ННН риболов, и няма доказателства за предишни случаи на плаващи под знамето на Кюрасао кораби, извършващи ННН риболов, което би позволило на Комисията да анализира действията на Кюрасао по отношение на повтарящи се дейности по ННН риболов. Независимо от това е важно да се посочи, че въз основа на информацията, получена от Комисията, е имало няколко инцидента с предполагаеми дейности по ННН риболов на два кораба, плаващи под знамето на Кюрасао. По-специално през 2011 г. Министерството на икономическото развитие (МИР) бе уведомено от правителствата на Япония и Нова Зеландия, че кораб, плаващ под знамето на Кюрасао, извършва улов на дълбоководни видове акули посредством дълбоководни хрилни мрежи в зоната на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (SPRFMO). Използването на дълбоководни хрилни мрежи е забранено в този район съгласно мерките, договорени в заключителния акт от международните консултации относно създаването на предложената регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (заключителният акт) от 2009 г. (37). Освен това Кюрасао е заверила сертификатите за улов на този кораб за въпросния период. Кюрасао започна процедура за разследване по отношение на кораба и взе предпазни мерки за преустановяване на неговите риболовни дейности в обхванатата от конвенцията SPRFMO риболовна зона. На кораба обаче не бяха наложени санкции. В заключение, като е действала по горепосочения начин, Кюрасао е нарушила членове 117 и 118 от UNCLOS.

(170)

Комисията анализира дали Кюрасао е предприела ефективни принудителни мерки по отношение на операторите, отговорни за ННН риболов, и дали са наложени санкции с достатъчна тежест, за да бъдат лишени нарушителите от изгодите, произтичащи от ННН риболов.

(171)

По време на мисиите на Комисията, проведени в Кюрасао през март и юни 2013 г., бяха установени редица факти, които разкриха, че Кюрасао не изпълнява своята роля на държава на знамето. По-специално отговорностите на държавата на знамето включват задължение за ефективно упражняване на нейната юрисдикция и контрол по отношение на административните, техническите и социалните въпроси, свързани с корабите, плаващи под нейно знаме, както е предвидено в член 94 от UNCLOS и правилата на МПД за ННН риболов. По време на горепосочените мисии на Комисията бяха установени съществени проблеми във връзка с възможностите на Кюрасао в областта на рибарството и системата за управление на флота, свързани с качеството на прилагане на мерки и процедури за наблюдение, контрол и надзор.

(172)

На първо място, въз основа на информацията, получена от мисиите на Комисията през март и юни 2013 г., бе установено, че е налице недостатъчна система от санкции срещу дейности по ННН риболов, които не са ефективни за гарантиране на спазването, не възпират извършването на нарушения и не лишават нарушителите от изгодите, произтичащи от техните незаконни дейности.

(173)

На второ място, по време на мисиите бяха установени значителни слабости в схемата на Кюрасао за проследимост на рибните продукти. Както бе установено от различните проверки на документи, извършени на място, органите на Кюрасао не са в състояние да гарантират проследимостта на всички етапи на риболовните дейности: улов, трансбордиране, разтоварване, транспортиране, износ и търговия.

(174)

На трето място, съществуват сериозни слабости в контрола на Кюрасао по отношение на неговия флот за далечно плаване. Контролът над този флот и неговия улов са отговорност на Министерството на икономическото развитие (МИР), което също така е отговорно за издаването, прекратяването и отнемането на лицензите за риболов. Кюрасао не разполага с ЦНР. Предвид техническите характеристики на флота за далечно плаване на Кюрасао, капацитетът за контрол на Кюрасао върху поведението на нейния флот за далечно плаване и спазването на задълженията и правилата от страна на флота показва значителни административни, организационни и технически слабости. Въпреки че корабите с мрежи гъргър на Кюрасао са оборудвани с модерни средства за предаване, ограничените функции на софтуера за VMS, инсталиран в помещенията на МИР, в съчетание със система за събиране на данни на основата на хартиен носител не позволяват необходимото равнище на проверка и отчетност на предоставените данни.

(175)

На четвърто място, органите на Кюрасао не гарантират постоянно наблюдение на получаваните данни от VMS. Що се отнася до техническите и оперативните слабости, софтуерът, който се използва за четене и събиране на данни от VMS, разполага с ограничени функции. Помощните кораби са оборудвани с VMS и следва системно да предават данни, докато транспортните кораби са оборудвани с VMS, но са задължени да предават данни само когато транспортират риба.

(176)

Пето, по време на своите мисии през март и юни 2013 г. Комисията констатира, че координацията и сътрудничеството по отношение на докладването на данни между кораби за далечно плаване, плаващи под знамето на Кюрасао, и компетентните органи на Кюрасао са недостатъчни, за да се гарантира ефективна система за наблюдение, контрол и надзор на риболовните дейности. Този факт показва, че като държава на знамето Кюрасао не е в състояние да наблюдава и контролира риболовните дейности на своя флот и да поема юрисдикция върху всеки кораб, плаващ под нейно знаме, както е предвидено в член 94 от UNCLOS. Тези действия на Кюрасао по отношение на осъществяваните от нея наблюдение, контрол и надзор също така не са в съответствие с препоръките в точка 24 от МПД за ННН риболов, която приканва държавите на знамето да гарантират всеобхватно и ефективно наблюдение, контрол и надзор на риболова.

(177)

Шесто, недостатъчните човешки ресурси, липсата на ежедневна проверка на точността на данните, предавани от корабите, както и фактът, че няма конкретни процедури за проверка и специална проверка в насоките или ръководствата за процедурите на длъжностните лица от МИР, представляват нарушение на международните задължения на Кюрасао като държава на знамето, по-специално с оглед на член 94 от UNCLOS. По същия начин Кюрасао не е изпълнила препоръките на МПД за ННН риболов, по-специално точка 34.

(178)

Предвид положението, описано в съображения 173—176, Кюрасао не е показала, че изпълнява условията на член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS, в който се предвижда, че държавата на знамето има юрисдикция съгласно националното си право върху всеки кораб, плаващ под нейното знаме, и неговия капитан, офицери и екипаж.

(179)

Освен това Кюрасао не е изпълнила своите задължения съгласно международното право, произтичащи от член 118 от UNCLOS, който урежда сътрудничеството на държавите по отношение на опазването и управлението на живите ресурси. По-специално липсата на формално установен център за наблюдение на рибарството, който да функционира постоянно и да служи като единна точка за контакт, представлява сериозна пречка за ефективното сътрудничество с трети държави, които участват в трансбордирането и разтоварването на различни видове риба тон, извършвани от кораби на Кюрасао.

(180)

Следователно Кюрасао не е показала, че сътрудничи с други държави и координира действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов по начина, посочен в точка 28 от МПД за ННН риболов, и по-специално точка 28, параграф 6, съгласно която държавите следва да разработят механизми за сътрудничество, които inter alia позволяват бързо реагиране на действия по ННН риболов.

(181)

По отношение на схемата за сертифициране на улова по време на мисиите на Комисията през март и юни 2013 г. бе отбелязано, че в системата за управление, свързана със заверяването на сертификатите за улов в Кюрасао, съществуват някои пропуски. В Кюрасао бяха заверени сертификати за улов без органите на Кюрасао да извършват действителни проверки на информацията на място, което е в разрез с изискванията, определени в Препоръка 09-11 на ICCAT (38). Освен това бе установена пълна липса на сътрудничество между органите на Кюрасао и държавите на разтоварване (т.e. Кот д’Ивоар, Сенегал, Гана). Схемата за сертифициране на улова се основава единствено на проверки на документите. Движението на корабите в открито море може да се наблюдава чрез VMS, но основната система за движенията на корабите не позволява да се събират данни за предишни действия и не отправя предупреждения. Тези факти показват, че Кюрасао не спазва правилата, определени в членове 118 и 119 от UNCLOS.

(182)

По отношение на заверяването на сертификатите за улов не са достъпни други средства за контрол освен системата за VMS. Следователно за корабите, които постоянно извършват риболов извън водите на Кюрасао и които разтоварват или трансбордират по-голямата част от улова в Кот д’Ивоар и Ангола, органите на Кюрасао разчитат единствено на докладването от страна на операторите. Не се извършват проверки в пристанищата на разтоварване или трансбордиране. Освен това не е установено сътрудничество с държавите на разтоварване или трансбордиране.

(183)

Кюрасао не е разработила система за докладване на улова, която да гарантира регистрирането на целия улов в реално време, нито схема за електронни бордови дневници. Поради това тя не е успяла да наложи пълен контрол и проследимост, ефективни кръстосани проверки на координатите съгласно VMS, разтоварвания, информация относно разтоварване или трансбордиране. Следователно действията на Кюрасао в това отношение не отговарят на препоръките, посочени в точка 28 от МПД за ННН риболов.

(184)

Националният Декрет относно рибарството в открито море (Landsbesluit visserij op volle zee — PB № 109) от 7 октомври 2010 г. е основният закон в областта на рибарството в Кюрасао и урежда сектора на рибарството в международен план. В националния декрет от 2010 г. е определена схемата за международни лицензи. Правният текст включва разпоредби за операции по трансбордиране, задълженията за докладване и VMS.

(185)

Националният Декрет относно рибарството от 1991 г. (Visserijlandsverordening) е основният национален закон в областта на рибарството, в който са определени правилата и разпоредбите за риболова в териториалните води на Кюрасао и нейната риболовна зона.

(186)

По отношение на правната и административната уредба на Кюрасао по време на мисиите на Комисията през март и юни 2013 г. бе установено, че съществуват слабости във въведените от Кюрасао структури и системи. По-специално Кюрасао не е създала регистър на нарушенията и санкциите, който би улеснил процеса по проверка на предишни дейности по ННН риболов на собствениците на кораби. Общото равнище на административните санкции и глоби не е достатъчно и поради това не представлява схема за последователни и възпиращи санкции. Според становището на Кюрасао нейното законодателство не съдържа мерки за административно изпълнение. Поради това не е възможно да се налагат административни глоби на физически лица, отговорни за нарушения, свързани с ННН риболов, и не е възможно правителството на Кюрасао да предприеме предварителни и принудителни мерки. Като действа по горепосочения начин, Кюрасао не спазва член 94 от UNCLOS.

(187)

По време на мисиите на Комисията през март и юни 2013 г. и след становището на Кюрасао Комисията констатира, че въпреки известните слабости в правната и административната уредба на Кюрасао компетентните органи на Кюрасао не са предприели действия за започване на необходимите процедури във връзка с изменението на кодекс за поведение относно ННН риболов и преразглеждане на законодателството на Кюрасао в областта на рибарството.

(188)

Следователно събраните от Комисията доказателства разкриват, че действията на Кюрасао във връзка с ефективните принудителни мерки също така не са в съответствие с препоръките, определени в точка 21 от МПД за ННН риболов, съгласно която държавите следва да гарантират, че санкциите за извършването на ННН риболов от кораби са с достатъчна тежест, за да се осигури ефективното предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов и нарушителите да бъдат лишени от изгодите, произтичащи от този риболов.

(189)

По отношение на настоящия капацитет на органите на Кюрасао в индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации няма информация относно равнището на развитие на Кюрасао. При все това според показателя за световно развитие на Световната банка (39) Кюрасао се счита за държава с високо равнище на доходите. Предвид нейното положение не се счита за необходимо да се анализират съществуващите възможности на компетентните органи на Кюрасао.

(190)

Въз основа на информацията, получена от мисиите на Комисията през март и юни 2013 г., не може да се твърди, че органите на Кюрасао не разполагат с финансови ресурси. Те по-скоро не разполагат с необходимите правни и административни предпоставки и правомощия, за да изпълняват своите задължения. Освен това следва да се подчертае, че в съответствие с препоръките на МПД за ННН риболов в точки 85 и 86, които съдържат съвети относно специалните нужди на развиващите се държави, Комисията съдейства на Кюрасао при прилагането на Регламента на ЕС относно ННН риболов чрез специална програма за техническа помощ, финансирана от Комисията (40).

(191)

С оглед на горепосоченото се заключава, че съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 5, букви б) и г) от Регламента относно ННН риболов Кюрасао не е изпълнила своите задължения съгласно международното право като държава на знамето по отношение на усилията за сътрудничество и правоприлагане.

(192)

Кюрасао е ратифицирала UNCLOS. Освен това от 17 ноември 2010 г. Кюрасао е сътрудничеща страна към ICCAT, която не е член на нея.

(193)

С оглед да се обясни по-добре прилагането на международните правила от страна на Кюрасао е важно да се отбележи, че през 2007 г. Кралство Нидерландия ратифицира UNCLOS от името на Нидерландските Антили и че всички законодателни инструменти, приети от Нидерландските Антили преди 10 октомври 2010 г., се прилагат в Кюрасао.

(194)

Комисията анализира цялата информация, която счете за свързана със статута на Кюрасао като сътрудничеща страна, която не е член на ICCAT. Комисията също така анализира цялата информация, която счете за важна по отношение на съгласието на Кюрасао да прилага мерките за опазване и управление, приети от ICCAT.

(195)

Комисията анализира достъпната информация от ICCAT относно действията по спазване на правилата. За тази цел Комисията използва обобщителните таблици на ICCAT за съответствието (41).

(196)

По отношение на 2012 г. комитетът на ICCAT по изпълнение на мерките за опазване и управление (COC) заключи, че Кюрасао не е изпълнила своето задължение за навременно предоставяне на доклади и статистически и други данни на ICCAT. В обобщителните таблици за съответствието от доклада за заседанието на COC (42) е посочено забавено или непълно предаване на следните документи от страна на Кюрасао: характеристики на флота съгласно задача I относно годишни доклади/статистически данни; вътрешни действия (кораби с дължина над 20 m) по отношение на мерките за опазване и управление; информация относно споразумения за достъп; доклад за трансбордиране; таблици за съответствието по отношение на квоти и ограничения на улова. Горепосочените случаи на неспазване на правилата и препоръките на ICCAT (най-вече Препоръка 11-12 на ICCAT) в съчетание с другите факти, подчертани в раздели 7.1 и 7.2 от това решение, показват наличието на слабости по отношение на изпълнението на задълженията на Кюрасао като държава на знамето във връзка с мерките за управление и опазване, определени в членове 117 и 118 от UNCLOS.

(197)

По отношение на политиката относно флота Комисията установи, че всички кораби за промишлен риболов на Кюрасао се притежават от чуждестранни собственици и че Кюрасао може единствено да идентифицира действителния собственик на кораба. Комисията счита, че наличието на информация за връзка с действителните собственици не представлява достатъчно доказателство за съществуването на реална връзка между държавата на знамето и корабите, и е убедена, че тази ситуация не отговаря на разпоредбите, определени в член 91 от UNCLOS по отношение на националността на корабите.

(198)

Освен това въз основа на информацията, получена по време на мисиите през март и юни 2013 г., бе установено, че регистрацията на риболовните кораби, които извършват дейност в открито море, се извършва от един орган (морският орган на Кюрасао — MAC), докато същевременно цялото управление и наблюдение се извършва от друг орган (Министерството на икономическото развитие — МИР). Съществуването на такова разделение на функции изисква тясна координация и сътрудничество между компетентните органи. По време на своите мисии през март и юни 2013 г. Комисията отбеляза, че между MAC и МИР не съществува такова сътрудничество. Фактите, установени по време на горепосочените мисии на Комисията, също така разкриват, че в процедурите на Кюрасао за регистрация на кораби не се взема предвид предишно участие на корабите и техните собственици в дейности по ННН риболов. Беше установено, че към момента на регистриране на кораба компетентните органи на Кюрасао не извършват никакви проверки на предишните действия на кораба или на евентуалното участие на кораба в дейности по ННН риболов. Това представлява неизпълнение от страна на Кюрасао на изискванията за регистрация или разрешаване на даден кораб да плава под съответното знаме, определени в Резолюция 05-07 на ICCAT, и не е в съответствие с член 94 от UNCLOS. Действията на Кюрасао по отношение на регистрацията на риболовни кораби също така не са в съответствие с препоръката в точки 36 и 38 от МПД за ННН риболов, съгласно които държавите на знамето следва да избягват да разрешават на кораби с прояви на несъответствие в миналото да плават под тяхно знаме, а държавите на знамето се приканват да възпират корабите да плават под друго знаме за цели в разрез с мерките или разпоредбите за опазване и управление, приети на национално, регионално или международно равнище. В допълнение към това описаните по-горе действия на Кюрасао във връзка с регистрацията на риболовни кораби не са в съответствие с препоръките в точка 39 от МПД за ННН риболов, съгласно която държавите се приканват да предприемат всички осъществими стъпки, включително отказ от издаване на разрешение за риболов и правото да се плава под знамето на тази държава, за да предотвратят прескачането от един флаг към друг, което представлява практика на повторни и бързи промени на знамето на кораба с цел заобикаляне на мерките или разпоредбите за опазване и управление.

(199)

В допълнение към горепосоченото, успоредно с националния регистър Кюрасао поддържа и беърбоут регистър, който позволява на кораби под друго знаме временно да плават под знамето на Кюрасао. Важно е да се отбележи, че в случай на регистрация на кораб, който не принадлежи на Кюрасао, в беърбоут регистъра на Кюрасао, органите на Кюрасао единствено информират другата държава на знамето. В тези случай органите на Кюрасао не извършват допълнителни проверки на операторите и/или действителните собственици на корабите. Освен това следва да се отбележи, че е имало случаи, в които транспортни кораби, плаващи под знамето на Кюрасао, са били регистрирани в ICCAT от друга държава (Филипините), без известяване на органите на Кюрасао. В заключение, тази практика на Кюрасао не е в съответствие с член 94 от UNCLOS, в който се определят отговорностите на държавите на знамето по отношение на корабите, плаващи под тяхно знаме. Следва да се отбележи, че в това отношение Международната федерация на транспортните работници (ITF) счита Кюрасао за държава, под чието знаме е удобно да се плава (43).

(200)

И накрая, следва да се отбележи също, че Кюрасао не е разработила национален план за действие срещу ННН риболов в разрез с препоръките в точки 25—27 от МПД за ННН риболов.

(201)

Предвид горепосоченото се заключава съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов, че Кюрасао не е изпълнила своите задължения съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(202)

Припомня се, че Кюрасао не е посочена в приложение II към Регламент (ЕО) № 1905/2006, в което държавите се класират съгласно тяхното равнище на развитие, и че в индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации няма информация относно равнището на развитие на Кюрасао. От друга страна, според показателя за световно развитие на Световната банка от 2013 г. (44) Кюрасао се счита за държава с високо равнище на доходите.

(203)

Предвид констатациите от мисиите и показателя за световно развитие на Световната банка по отношение на Кюрасао, не може да се счита, че нейното положение е пооложение на държава, в която има специфични ограничения, пряко произтичащи от нейното равнище на развитие. Не бяха открити доказателства в подкрепа на това, че Кюрасао не е изпълнила своите задължения съгласно международното право поради недостатъчно развитие. По същия начин няма конкретни доказателства за това, че установените недостатъци по отношение на наблюдението, контрола и надзора на риболовните дейности се дължат на липса на капацитет и инфраструктура.

(204)

Също така е важно да се отбележи, че през 2011 г. Комисията вече финансира специфична мярка за техническа помощ в Кюрасао във връзка с борбата с ННН риболов (45). Липсват доказателства, че Кюрасао е взела под внимание предоставените съвети за отстраняване на въпросните недостатъци.

(205)

С оглед на горепосоченото се заключава съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов, че състоянието на развитие и общата дейност на Кюрасао по отношение на рибарството не са засегнати от нейното равнище на развитие.

(206)

С оглед на направените по-горе заключения по отношение на неизпълнението от страна на Кюрасао, Гана и Корея на техните задължения съгласно международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара и непредприемането на действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, тези държави следва да бъдат уведомени в съответствие с член 32 от Регламента относно ННН риболов за възможността да бъдат определени за държави, които Комисията счита за несътрудничещи трети държави в борбата срещу ННН риболов.

(207)

В съответствие с член 32, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов Комисията следва да уведоми Кюрасао, Гана и Корея за възможността да бъдат определени за несътрудничещи трети държави. Също така Комисията следва да предприеме всички действия, предвидени в член 32 от Регламента относно ННН риболов, по отношение на Кюрасао, Гана и Корея. С оглед на добрата администрация следва да бъде определен период, в рамките на който тези държави могат да представят писмени отговори на уведомлението и да коригират положението.

(208)

Освен това уведомяването на Кюрасао, Гана и Корея за възможността да бъдат определени за държави, които Комисията счита за несътрудничещи за целите на настоящото решение, нито изключва, нито автоматично предполага предприемането от Комисията или от Съвета на определени по-нататъшни стъпки за целите на определянето и съставянето на списък с несътрудничещи държави,

27.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/50

1.

На 18 ноември 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Ackermans & van Haaren NV („AvH“, Белгия) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Aannemingsmaatschappij CFE NV („CFE“, Белгия) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7089 — Ackermans & Van Haaren/Aannemingsmaatschappij CFE, на следния адрес:

27.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/52

1.

На 18 ноември 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация по силата на член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Gestamp Eolica S.L. (Испания), контролирано от Corporación Gestamp, S.L. (Испания) и Banco Santander SA (Испания), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол върху новосъздадено дружество („JV“, Испания) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7070 — Gestamp Eolica/Banco Santander/JV, на следния адрес:

27.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/53

1.

На 19 ноември 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Renova Industries Ltd. („Renova“, Бахамски острови) възнамерява да придобие посредством своето изцяло непряко притежавано дъщерно предприятие Venetos Holding AG („Venetos“) по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията самостоятелен контрол върху предприятие Schmolz + Bickenbach AG („S+B“, Швейцария) посредством споразумение между акционерите.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6962 — Renova Industries/Schmolz + Bickenbach на следния адрес: