—

на заседание в Брюксел от 17 до 19 юни 2013 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2012 г. относно положението в Мали,

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 13 юни 2012 г. относно военния преврат в Гвинея Бисау (2012/2660(RSP)), от 20 април 2012 г. относно положението в Мали (2012/2603(RSP)), от 9 юни 2011 г. относно положението в Мадагаскар (2011/2712(RSP)) и от 4 септември 2008 г. относно преврата в Мавритания (2008/2623(RSP)),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международната конвенция за правата на детето от 1989 г.,

—

като взе предвид приетата през март 2011 г. стратегия на ЕС за сигурност и развитие в Сахел,

—

като взе предвид Декларацията от Ломе от 12 юли 2000 г. на държавните и правителствените ръководители на Организацията за африканско единство (ОАЕ),

—

като взе предвид акта за създаване на Африканския съюз (АС), приет през 2000 г. на срещата на високо равнище в Ломе (Того), влязъл в сила през 2001 г.,

—

като взе предвид комюникето на държавните ръководители на Африканския съюз от 14 юли 2012 г. относно положението в Мали (PSC/AHG/COMM/1), решението на Събранието на АС от 1 юли 2011 г. относно положението в Мадагаскар (Assembly/AU/369), решението на Съвета за мир и сигурност на АС от 17 април 2012 г. относно положението в Гвинея Бисау и резолюцията на Съвета за мир и сигурност на АС от 6 февруари 2009 г. относно положението в Мавритания,

—

като взе предвид Африканската харта за демокрацията, изборите и управлението (Харта за демокрацията), приета от Африканския съюз в Адис Абеба, Етиопия, на 30 януари 2007 г. и влязла в сила на 15 февруари 2012 г.,

—

като взе предвид Протокол A/SP1/12/01 на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) за демокрация и добро управление, приет в Дакар на 21 декември 2001 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-ЕU 101.355),

А.

като има предвид, че демокрациите се характеризират с произвеждането на свободни и прозрачни избори, чрез които властта се предава за определен период на лицата, на които хората са предоставили легитимност чрез изборния процес; като има предвид, че демокрациите се характеризират със зачитане на принципите на правовата държава, равновесие между изпълнителната, законодателната и съдебната власт и свобода на печата; като има предвид, че промяната на управлението по демократичен път е съществена стъпка за тяхното консолидиране;

Б.

като има предвид, че приемането на правни инструменти срещу неконституционните смени на правителството на равнището на Африканския съюз и на ECOWAS не беше достатъчно, за да предотврати зачестяването на военните преврати;

В.

като има предвид, че неконституционните смени на правителството със сигурност са основна пречка и предизвикателство пред гарантирането на мира, сигурността и развитието на обществата в държавите и нациите, където се случват;

Г.

като има предвид, че в една демократична държава, където се прилагат принципите на правовата държава, полицията и съдебната система гарантират прилагането на закона в националните граници, а военните въоръжени сили осигуряват външната сигурност на държавата;

Д.

като има предвид, че силната взаимозависимост между държавите, пропускливостта на границите, по-специално що се отнася до трафика на оръжие, и транснационалните действия на терористичните групи изискват прилагане на регионални ответни действия, за да се избегне повторението в съседни държави;

Е.

като има предвид, че преструктурирането на националните армии в държавите от АКТБ, възстановяващи се от конфликти, чрез включване на бунтовниците и тяхното смесване (brassage или mixage) с редовните въоръжени сили, без да се вземат предвид нито обективни армейски критерии за набиране на персонал, нито действителните ресурси, с които разполагат съответните държави за поддържане на войски, сериозно подрива професионализма и елитарния характер на всяка държавна армия, като по този начин се създават условия, благоприятстващи безредиците, въстанията и военните преврати, които възпрепятстват демократичните процеси в държавите от АКТБ;

Ж.

като има предвид, че държавните преврати и вътрешните напрежения са възможности за външните или вътрешните терористични групи да разширяват влиянието си и да застрашават трайно стабилността на регионално и даже на надрегионално равнище;

З.

като има предвид, че вътрешни и местни фактори, като например намесата на военните в обществения живот, корупцията, неуспешното управление на природните ресурси, политизирането на етническото или религиозно напрежение и използването им като инструмент, съперничеството в армията и силите за сигурност и външната намеса представляват важни фактори за нестабилност на държавата и допринасят за разрастването на кризите и конфликтите, при което се създава реален потенциал за проблеми в сферите на социалните отношения, политиката и сигурността;

И.

като има предвид, че военните преврати и неконституционните смени на правителството заплашват местното население, както и капацитета за гарантиране на гражданските свободи и правата на човека;

Й.

като има предвид, че силният демографски прираст в контекст на бедност е още един важен фактор за уязвимост на държавата, който може да бъде засилен чрез ускоряване на процеса на урбанизация, и увеличава ширещата се безработица и излага на риск продоволствената сигурност, като създава социални брожения и може да води до въстание или преврат;

K.

като има предвид, че в контекст на екстремно насилие спрямо населението от страна на военни или въстанически въоръжени групи засегнатите държави се оказват изправени пред мащабни разселвания на хора, повечето от които остават в страната или бягат в най-близката съседна държава единствено поради невъзможност да си позволят да избягат по-далеч;

Л.

като има предвид, че разселването на хора във вътрешността на държавите в състояние на конфликт и извън тях засяга особено жените, хората в напреднала възраст и децата, като ги поставя в положение на крайна уязвимост;

M.

като има предвид, че корупцията прави демокрацията още по-крехка, което благоприятства повторното извършване на военни преврати, излага на риск консолидирането на стабилни демократични държавни институции и подкопава усилията за насърчаване на здрави отношения между военни и цивилни фактори;

Н.

като има предвид, че активната ангажираност на цялата международна общност за предотвратяване и изкореняване на военните преврати и на неконституционните смени изобщо е от съществено значение за възтържествуването на демократичните ценности, за стабилизиране на развиващите се държави и за укрепването на мира в целия свят;

1.

призовава всички политически и военни фактори да зачитат международното право, по-конкретно по отношение на правата на човека, демократичното управление, принципите на правовата държава и равенството между половете;

2.

изразява становището, че от скорошните преврати трябва да се извлекат поуки, с цел да се определи ролята на военните в изграждането на демократичната държава и да се постигне спазване на принципите на правовата държава и осигуряване на обществен ред и отбрана, като по този начин се създаде благоприятна среда на устойчиво развитие;

3.

призовава всички политически участници да установят и гарантират форма на демократично управление, основана на политическия плурализъм и на овластяването на гражданите, на надлежното отчитане на ясното разделение между изпълнителна, законодателна и съдебна власт, както и на политически плурализъм, отчетност, прозрачност и спазване на правата на човека;

4.

счита, че за изграждането на демократично общество и осигуряването на политическа стабилност са необходими преди всичко силна политическа воля и амбициозна визия от страна на политическите лидери, както в правителството, така и в опозицията, насочени към изграждането на политически институции за гарантиране на правата на човека, социалните, икономическите и екологичните права на населението;

5.

настоява на ефективното приемане и прилагане на доктрината относно неконституционните смени на правителството, която Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз и Комисията на Африканския съюз въведоха чрез своя учредителен акт, протокола на Съвета за мир и сигурност, Декларацията от Ломе и Африканската харта за демокрацията, изборите и управлението, която установява рамката за определянето, налагането на санкции и възстановяването на конституционния ред;

6.

подчертава ролята на прилагането на санкции с политическа и икономическа насоченост и международна и регионална координация срещу извършителите на неконституционни смени на правителството и военни преврати, и на насърчаването на незабавно завръщане към конституционния ред и правовата държава;

7.

подчертава необходимостта да се гарантира реинтегрирането на бунтовниците и членовете на милициите, като се включват в редовните въоръжени сили или като се разоръжават и управляемо се връщат към цивилния живот, което също предполага редовното им заплащане и ограничаване в рамките на казармите; подчертава необходимостта от насърчаване на професионализирането на въоръжените сили в националната рамка на принципите на правовата държава, чрез мисиите за обучение, които насърчават военната професионална етика на гражданска защита и патриотични стойности, и потвърждава, че представителството на многообразието на страната в армията и полицията засилва националното сближаване;

8.

препоръчва в процеса на реформа на армията в държавите, възстановяващи се от конфликти, особено внимание да се обръща на профила на мъжете, които ще бъдат наемани или набирани, като се вземат предвид специфичните изисквания на войнишката професия, както и да се вземат предвид наличните ресурси и реалните нужди на всяка конкретна държава;

9.

призовава страните от АКТБ да включат мерки за реформа на сектора на сигурността във всички планове за действие, насочени към установяване и укрепване на демократични и отчетни институции;

10.

призовава да се засили регионалното политическо сътрудничество за управление и предотвратяване на рисковете от държавни преврати и тероризъм;

11.

припомня, че разоръжаването на бунтовниците и регулирането и контролът на търговията с оръжие са необходими за осигуряване на политическата стабилност, доколкото този трафик подхранва финансово организациите от мафиотски тип, бунтовническите сили и терористичните групи; призовава международните и регионалните организации да въведат подходящи програми за контрол на оръжията;

12.

призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да определят за приоритет и да следят подкрепата за свободни избори, за да се създадат условия за установяване на институции, представителни за населението;

13.

призовава Европейската комисия и ЕСВД да отделят необходимото приоритетно значение на реформата в сектора на сигурността и продължаващото обучение, на укрепването на държавните структури и институции, както и на последиците от възстановяването след конфликти, с цел да се засили устойчивостта и надеждността на демократичното функциониране на държавите от АКТБ;

14.

счита, че за осигуряването на демократична стабилност в страните от АКТБ следва политиката за развитие да бъде в сърцевината на стратегията за предотвратяване на конфликти, както и че политическите лидери, организациите на гражданското общество, религиозните представители и женските сдружения следва да постигнат национален консенсус за адекватни и подходящи институции и за установени и съгласувани процедури, по които може да се прилагат демократични практики;

15.

призовава Европейската комисия и ЕСВД да осигурят последващи действия за прилагане на препоръките на мисиите на ЕС за наблюдение на изборите в държавите в преход, като обръщат особено внимание на разпоредбите относно реформата на сектора на сигурността;

16.

призовава Европейската комисия, ЕСВД и регионалните и международните партньори да се ангажират с по-добра координация на външната дейност и ускорена международна намеса по отношение на страни, претърпели неконституционни смени на правителството или военни преврати, като се съсредоточат върху принципите на правовата държава и изграждането и консолидирането на нация, както и върху националното помирение;

17.

осъжда използването на изнасилванията като средство за водене на война в многобройни зони на конфликти и призовава това да се признае за престъпление против човечеството; призовава да се предоставя специална подкрепа на жертвите на изнасилвания;

18.

осъжда използването на деца войници и отправя искане за наказателно преследване на бунтовническите лидери, които ги използват; подчертава, че реинтеграцията на децата войници е приоритет за гарантиране на дългосрочната политическа стабилност и социалното сближаване; припомня в този контекст необходимостта да се гарантира достъпът до образование за бившите деца войници;

19.

подчертава положителната и активна роля, която жените могат да играят за умиротворителните процеси, както и за процесите на възстановяване, стабилизация, демократизация и национално помирение като цяло; призовава Европейската комисия, ЕСВД, страните от АКТБ и регионалните и международни партньори да насърчават представителството на жените на позиции на вземане на политически и икономически решения, принципа на равенството между половете и правата на жените;

20.

насърчава публичните органи на държавите от АКТБ и техните регионални и международни партньори да разработят и приложат законодателни стратегии и програми за борба срещу младежката безработица и за подпомагане на включването на младежта във вземането на политически и икономически решения;

21.

призовава съответните държави, както и техните технически и финансови партньори, да предприемат реформа на сектора на съдебната власт, с акцент върху обучението на служителите на съдебните органи;

22.

припомня значението на дългосрочното възстановяване след конфликти и отчита в този контекст, че следва да се положат усилия, за да се подпомогне по-добра, устойчива урбанизация на страните от АКТБ, като по този начин се допринесе за намаляването на ширещите се безработица и продоволствена несигурност, както и на рисковете от социално напрежение;

23.

препоръчва международните донори, страните от АКТБ и техните регионални партньори да предприемат всички необходими мерки за насърчаване на образованието, по-специално гражданското образование, още от началните години, както и да се повиши цялостната обществена информираност за културата на мир, правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и гражданските свободи;

24.

призовава Европейската комисия и ЕСВД да работят активно за програми за подпомагане в период след конфликт, за да координират по-добре спешните действия и действията, свързани с дългосрочното развитие;

25.

призовава извършителите на и съучастниците в преврати и неконституционни смени на правителството да бъдат изправени пред правосъдието;

26.

обявява се за засилване на действията на Международния наказателен съд за ефективна борба с безнаказаността;

27.

препоръчва континенталните организации като Африканския съюз и регионалните икономически общности да насърчават още повече силните политически и икономически връзки между техните държави членки, за да преодоляват заедно общите проблеми като тероризъм, трафик, организирана престъпност и религиозен фундаментализъм;

28.

препоръчва регионалните организации и техните държави членки да насърчават предотвратяването на военни преврати, като ясно идентифицират и определят ролите и отговорностите на военния и политическия елит, за да създават условия за вземане на отговорни политически решения и провеждане на отговорни политики на отбрана;

29.

препоръчва континенталните организации като Африканския съюз и регионалните организации като Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) да използват своите системи за ранно предупреждение, за да предотвратяват и обезвреждат на ранен етап възможни конфликти между и в пределите на техните държави членки;

30.

призовава международната донорска общност да предостави помощ на мирното население, засегнато от последиците на военните преврати и други неконституционни смени на правителството, като обръща особено внимание на уязвимите групи като разселените лица, жените, възрастните хора и децата;

31.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на институциите на Африканския съюз и Европейския съюз, на Съвета на АКТБ, на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), на Междуправителствения орган за развитие (IGAD), на Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР), на Общността на португалоезичните държави, на Франкофонията, на Британската общност и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

—

на заседание в Брюксел от 17 до 19 юни 2013 г.,

—

като взе предвид член 21, параграф 1 и член 21, параграф 3 от дял V от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 година (Споразумение от Котону) (3), по-конкретно членове 36 и 37 от него, и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г. (4),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 септември 2002 г., съдържаща препоръка към Комисията относно воденето на преговори за сключване на споразумения за икономическо партньорство с държавите и регионите от АКТБ (5), резолюцията на Европейския парламент от 23 март 2006 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство върху развитието (6), резолюцията на Европейския парламент от 23 май 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (7), резолюцията на Европейския парламент от 12 декември 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (8), и резолюцията на Европейския парламент от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (10), и резолюцията на Европейския парламент от 13 юни 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции (11),

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. (12) и от 16 април 2013 г. (13) относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета по отношение на изключването на определени държави от списъка с региони или държави, които са приключили преговори,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. (14) относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г. относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2011 г. (15),

—

като взе предвид резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от АКТБ и ЕС от 19 февруари 2004 г. относно споразуменията за икономическо партньорство: проблеми и перспективи (16), и от 23 ноември 2006 г. относно прегледа на преговорите по споразумения за икономическо партньорство (СИП) (17),

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 25 март 2009 г. относно Споразумението за икономическо партньорство между държавите от Карифорум, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга (18), относно временно споразумение за партньорство между държавите от Тихоокеанския регион, от една страна, и Европейската общност, от друга страна (19), относно етапното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга (20), относно етапното споразумение за икономическо партньорство между Гана от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна (21), относно етапното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Централна Африка, от друга (22), относно Временното споразумение за установяване на рамка за споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга (23), относно сключване на временно споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и държавите от Южноафриканската общност за развитие, страни по СИП, от друга (24), и относно споразумение за установяване на рамка за Споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страните партньори от Източноафриканската общност, от друга страна (25), както и резолюцията му от 19 януари 2011 г. относно Временното споразумение за партньорство между ЕО и държавите от Тихоокеанския басейн (26),

—

като взе предвид първото заседание на Съвместния съвет Карифорум-ЕС от 17 май 2010 г. в Мадрид, Испания, и второто му заседание на 26 октомври 2012 г. в Брюксел,

—

като взе предвид резолюцията на 95-ата сесия на Съвета на министрите на държавите от АКТБ в Порт вила, Вануату, от 10 до 15 юни 2012 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (СИП) (27),

—

като взе предвид декларацията от Сипопо, приета от държавните и правителствените ръководители от АКТБ по време на седмата среща на високо равнище в Екваториална Гвинея, 13-14 декември 2012 г. (28),

—

като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), и по-специално член XXIV от него, и декларациите на министрите, приети на четвъртата сесия на Министерската конференция на СТО в Доха на 14 ноември 2001 г., и шестата сесия на Министерската конференция на СТО на 18 декември 2005 г. в Хонконг,

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 28 ноември 2006 г., озаглавено „Съобщение за изменение на директиви за преговори за споразумения за икономическо партньорство с държавите от АКТБ и регионите“ (COM(2006)0673) и съобщението на Комисията от 23 октомври 2007 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (COM(2007)0635),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от април 2006 г., октомври 2006 г., май 2007 г., октомври 2007 г., ноември 2007 г. и май и юни 2008 г.,

—

като взе предвид комюникето при приключването на тридесет и третата редовна среща на Конференцията на държавните и правителствените ръководители на страните от Карибската общност, състояла се от 4 до 6 юли 2012 г. в Грос ислет, Сейнт Лусия,

—

като взе предвид резултатите от срещата на лидерите на тихоокеанските държави от АКТБ, проведена в Раротонга, острови Кук, на 28 август 2012 г.,

—

като взе предвид решението за засилване на вътрешноафриканската търговия и ускоряване на континенталната зона за свободна търговия (Doc. Assembly/AU/11(XIX)) на ХIХ редовна сесия на събранието на държавните и правителствените ръководители на държавите от Африканския съюз, проведена в Адис Абеба, Етиопия, от 15 до 16 юли 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението от 27 януари 2012 г. от Комисията до Европейския парламент и Съвета, „Търговия, растеж и развитие — адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“ (COM(2012)0022 окончателен),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 16 април 2013 г. (29) относно напредъка в развитието чрез търговията,

—

като взе предвид резолюцията относно споразуменията за икономическо партньорство и други търговски въпроси, приета от 97-ата сесия на Съвета на министрите на държавите от АКТБ, състояла се в Брюксел от 3 до 5 юни 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (AP101.293/13/A/fin.),

А.

като има предвид, че главата за търговското сътрудничество от Споразумението от Котону, съгласно която ЕС разшири нереципрочните търговски преференции за държавите от АКТБ, изтече на 31 декември 2007 г., и АКТБ и ЕС започнаха да преговарят върху СИП, предназначени за инструменти за търговия и развитие за страните от АКТБ, повечето от които са най-слабо развити страни;

Б.

като има предвид, че съгласно Споразумението от Котону преговорите за СИП следва да се проведат на нива, които се считат за подходящи от държавите от АКТБ, и в съответствие с процедурите, приети от групата на АКТБ; като има предвид, че тези преговори трябва да вземат предвид и текущите и обещаващи процеси на регионална интеграция между държавите от АКТБ, както и политическия избор и приоритетите за развитие, към които са насочени тези процеси;

В.

като има предвид, че основната цел на отношенията на сътрудничество между страните от АКТБ и ЕС за икономическо, социално и културно развитие на държавите от АКТБ, залегнали в Споразумението за партньорство от Котону, е да се намали и като крайна цел — да се изкорени бедността и да се допринесе за мира и сигурността и политическата и демократична стабилност в страните от АКТБ, с цел постепенно да се постигнат целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); като има предвид, че връзката между либерализирането на търговията и намаляването на бедността не е автоматична, въпреки това нарочните търговски мерки могат да бъдат мощен двигател за растеж и развитие, като в същото време укрепят местните и малки предприятия;

Г.

като има предвид, че Споразумението от Котону се основава на равенство на партньорите и ангажираност със стратегиите за развитие;

Д.

като има предвид, че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) следва да бъдат споразумения, насочени към подкрепяне на регионалната интеграция посредством развитие на търговията, устойчив растеж и намаляване на бедността, при насърчаване на постепенното интегриране на икономиките на държавите от АКТБ в световната икономика;

Е.

като има предвид, че може да се отбележи, че Европейската комисия си е поставила за цел всеобхватни споразумения за задълбочена интеграция, включващи не само либерализиране на търговията със стоки, но също така на инвестициите, обществените поръчки и търговията с услуги, заедно с ангажименти по отношение на правата върху интелектуалната собственост и улесняването на търговията; докато насоките за водене на преговори на АКТБ преди всичко се съсредоточават върху засилване на сътрудничеството за укрепване на икономическия и търговския капацитет на страните от АКТБ, за да им се помогне да насърчават устойчивото развитие и изкореняването на бедността, като в същото време увеличават своя дял от световната търговия;

Ж.

като има предвид, че към днешна дата само регионът на Карифорум е сключил и изпълнява всеобхватно СИП, докато другите региони са приложили и работят по временни споразумения, но са се ангажирали да приключат преговорите по останалите области;

З.

като има предвид, че СИП са предназначени да бъдат регионални споразумения, които биха могли да подпомогнат интеграцията на малките и фрагментираните пазари от АКТБ в укрепването на регионалните икономики, но редица от държавите от АКТБ се чувстват под натиск да подписват индивидуални споразумения и са създали различни търговски режими с ЕС от тези на своите съседи, като по този начин се подкопава регионалната интеграция;

И.

като има предвид, че Комисията предложи да се направи преглед на ВСИП в контекста на продължаващите преговори за окончателни СИП;

Й.

като има предвид, че седмата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители от АКТБ, проведена през декември 2012 г., заяви, че след 10 години водене на преговори споразуменията за икономическо партньорство не са успели да постигнат желания резултат, регионите, които са подписали или парафирали СИП в края на 2007 г., са били главно загрижени да се избегне рискът от нарушаване на търговията и спорните въпроси са останали и строго са ограничили политическото пространство или нарушили баланса на правата и задълженията на държавите от АКТБ;

K.

като има предвид, че премахването на тарифите може да доведе до сериозни липси в бюджетите на много държави от АКТБ, които разчитат на вносни мита и такси върху износа за голяма част от приходите на своето държавно управление;

Л.

като има предвид, че държавите от АКТБ може да имат нужда от допълнителни ресурси за покриване на разходите за приспособяване от СИП, като намаляващите приходи и засилването на конкуренцията, както и от принос за инфраструктурата и производствените им мощности, подпомагане на усилията за диверсификация и увеличаване на конкурентоспособността им, за да се възползват от достъпа до пазарите на ЕС и междурегионалните, регионалните и глобалните пазари;

M.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1528/2007 е изменен, за да се изключат от неговия обхват (във връзка с безмитния и безквотен достъп до пазара) онези държави, които все още не са предприели необходимите действия за ратифициране на СИП до 1 октомври 2014 г.;

Н.

като има предвид, че региони от АКТБ изразиха загриженост относно редица спорни въпроси, които те считат за силно ограничаващи политическото пространство и изкривяващи баланса между правата и задълженията в СИП;

O.

като има предвид, че групата държави от АКТБ отново подчерта своя цялостен ангажимент да гарантира приключване на преговорите, ако резултатът отчита техните опасения и цели за развитие;

П.

като има предвид, че неотдавнашните реформи в ЕС на Общата система от преференции (ОСП) ще сложат край на едностранните търговски преференции за някои държави от АКТБ;

1.

подчертава, че сключването и безпроблемното прилагане на цялостни и балансирани СИП следва да бъде от основно значение за устойчивото развитие на държавите от АКТБ и да държи сметка за техния политически избор и приоритети за развитие, както и за засилването на регионалната интеграция; счита, че изграждането на държавен капацитет трябва и в бъдеще да остане обща цел на АКТБ и ЕС;

2.

призовава Европейския съюз да изпълни на практика своя ангажимент за последователност на политиките за развитие, с цел да повиши съгласуваността между политиките си в областта на търговията, селското стопанство, данъците, изменението на климата, инвестициите, достъпа до суровини и политиките за развитие, и по този начин да се стимулира превръщането на държавите от АКТБ в самостоятелни икономики;

3.

счита, че различните кризи и икономически събития от последното десетилетие следва да се вземат предвид при преговорите относно СИП;

4.

припомня необходимостта от възстановяване на доверието и конструктивния диалог във всички обсъждания с регионите от АКТБ; следователно настоятелно призовава всички участници в преговорите относно СИП да поддържат политическата воля и известна степен на гъвкавост и прагматизъм, с цел преодоляване на различията по неуредените въпроси, както и да се постигне бързо приключване на продължаващите преговори за всеобхватни СИП по удовлетворяващ всички страни начин;

5.

припомня, че регионалната интеграция на държавите от АКТБ е една от конкретните цели на преговорите относно СИП;

6.

настоява, че СИП и другите търговски договорености следва да се основават на достиженията в областта на търговските отношения между АКТБ и ЕС и затова отново заявява, че в края на процеса, свързан със СИП, никоя държава от АКТБ не следва да бъде в по-неизгодно положение, отколкото при условията на предишните търговски договорености между АКТБ и ЕС; призовава за прозрачни, безпристрастни и справедливи търговски и инвестиционни споразумения с държавите от АКТБ, които следва да служат на целта за тяхното развитие с набор от социални и екологични критерии;

7.

припомня първоначалната позиция на Европейския парламент относно Регламента относно достъпа до пазара (Регламент (ЕО) № 1528/2007) и крайния срок, който ще изтече на 1 октомври 2014 г., за да се позволи сключването, подписването и приложението на всеобхватни СИП, с цел осигуряването на стабилен, предвидим и повишен достъп до пазара за износа от държавите от АКТБ в рамките на СИП;

8.

подкрепя текущите дискусии относно създаването на регионални фондове за СИП, което ще улесни насочването на средствата на донорите от ЕС и ще осигури финансова помощ, по-специално за преодоляване на ограниченията по отношение на предлагането и за повишаване на производствения капацитет, за подобряване на конкурентоспособността и за подкрепа на инициативи за диверсификация на приходите, за фискални реформи и за прилагане на добро управление;

9.

подкрепя призива на ръководителите на държавите от АКТБ за по-добра съгласуваност между програмата за регионална интеграция, СИП и ангажиментите, поети в рамките на преговорите от кръга Доха, чрез постигане на по-голяма координация между преговарящите в трите области, за да се осигури последователност;

10.

подкрепя предложението на Комисията чрез нейната помощ за търговията да възприеме подход, основан в по-голяма степен на потребностите, с по-силен акцент върху най-слабо развитите държави и държавите с ниски доходи; призовава да се постави по-силен акцент върху изграждането на капацитет в тези държави във връзка с инфраструктурата и експертния опит, с цел насърчаване на добре функциониращи търговски инструменти;

11.

призовава Европейската комисия да покаже гъвкавост по всички нерешени спорни въпроси с оглед разрешаването им и по този начин да даде на държавите и регионите от АКТБ възможност да насърчат индустриализацията, развитието на зараждащата се промишленост и създаването на добавена стойност, да подобрят събираемостта на приходите, особено в контекста на търговията юг-юг, и да се позволи максимално използване на политическото пространство за целите на развитието;

12.

призовава преговарящите страни да гарантират по време на преговорите, и особено по време на прилагането, че поетите ангажименти в рамките на СИП и произтичащите от тях политики дават своя ефективен принос за намаляване на бедността, за икономическото развитие на държавите от АКТБ и за устойчивостта на околната среда;

13.

подчертава значението на търговията между АКТБ и ЕС, на търговията юг-юг, на вътрешнорегионалната търговия и регионалната интеграция между държавите от АКТБ, както и между държавите от АКТБ и ОСТ на ЕС, които са от основно значение за устойчивото социално и икономическо развитие, което следва да се подкрепя активно посредством индивидуални, подрегионални или регионални СИП;

14.

призовава ЕС и държавите от АКТБ да разработят съвместно стратегия за повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор на АКТБ, която не се ограничава до достъпа до пазара, при което следва да се разгледат въпросите за развитието на селските райони, ограниченията, свързани с предлагането, и достъпа до микрокредити с оглед защита на поминъка на дребните земеделски производители и осигуряване на продоволствена независимост и сигурност;

15.

подчертава, че достъпът до микрофинансиране, което представлява кредитен, застрахователен и спестовен инструмент за подкрепа на предприемачите и по този начин за улесняване на устойчиви инвестиции и на развитието на местната икономика, следва да бъде насърчаван и подкрепян в СИП;

16.

приветства ангажимента на държавните и правителствените ръководители от АКТБ за по-нататъшно ускоряване на преговорите за сключване на СИП, които ще служат за насърчаване на икономическото и социалното развитие на държавите от АКТБ и на регионалната интеграция в рамките на групата държави от АКТБ;

17.

подчертава, че за да бъдат ефективни от гледна точка на устойчивото развитие, СИП трябва да бъдат подложени на внимателен мониторинг както по време на фазата на преговори, така и по време на фазата на изпълнение;

18.

призовава преговарящите страни да обсъдят съвместно създаване на механизъм за наблюдение на СИП с цел оценка на постигнатия напредък и пречките, които все още предстои да бъдат преодолени при преговорите и изпълнението на СИП;

19.

насърчава публичните органи в държавите от АКТБ да гарантират, че ангажиментите в областта на търговията, включени в СИП, са съгласувани с националните стратегии за развитие и регионалните индикативни програми (РИП) с цел укрепване на регионалното измерение;

20.

насърчава ЕС и партньорите от АКТБ да гарантират, че графикът на поетите задължения за либерализация е в съответствие с графика на помощта за развитие;

21.

насърчава държавите от АКТБ да включат всички заинтересовани страни в преговорите и процеса на вземане на решения относно СИП, за да се гарантира ангажираност на местно равнище по отношение на процеса, както и съгласуваност и прилагане на последващите политики;

22.

подчертава значението на ролята на парламентите и недържавните участници в контрола на изпълнението и преговорите относно СИП; призовава за тяхното систематично участие в продължаващия процес на преговори въз основа на подход, основан на участието, и, с оглед максимална прозрачност - във функционирането на съвместните институции, създадени по силата на СИП;

23.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на ЕС, Африканския съюз, Панафриканския парламент, националните и регионалните парламенти и регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

на заседание в Брюксел от 17 до 19 юни 2013 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, който гласи, че здравето е основно право,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (Споразумение от Котону) и по-специално член 25, параграф 1, букви б), в), г) и ж) относно развитието на социалния сектор, член 29, параграф 3, буква в) относно сътрудничеството между АКТБ и ЕС в подкрепа на регионалното сътрудничество и интеграция, и член 31, буква б), подточка iii) по въпросите на равенството между половете,

—

като взе предвид приоритетите на Европейския съюз, определени през декември 2005 г. в Европейския консенсус за развитие,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), определени от ООН през 2000 г., които се отнасят по-конкретно до човешкото развитие (здраве и образование),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно здравните системи в страните от Африка на юг от Сахара и здравеопазването в световен мащаб (31),

—

като взе предвид стратегията на ЕС за действие по отношение на недостига на човешки ресурси в сектора на здравеопазването в развиващите се държави (COM (2005) 0642),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 декември 2006 г., озаглавено „Европейска програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници в развиващите се държави (2007 – 2013 г.)“ (COM (2006) 0870 final),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. относно ролята на ЕС в световното здравеопазване (COM(2010)0128),

—

като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО) Working together for health: The World Health Report 2006 (Да работим заедно за здравето: доклад за състоянието на здравето в света за 2006 г.),

—

като взе предвид Кодекса на практиките на СЗО при международно назначаване на здравни работници (WHA63.16), приет през май 2010 г. от 63-тата Световна здравна асамблея,

—

като взе предвид документа на ОИСР от 2010 г., озаглавен „International Migration of Health Workers: Improving International Co-operation to Address the Global Health Workforce Crisis“ (Международната миграция на здравни работници: Подобряването на международното сътрудничество, за да се справим с глобалния недостиг на здравни работници),

—

като взе предвид доклада на СЗО, изготвен от К. Долея и др., Increasing access to health workers in remote and rural areas through improved retention (Подобряване на достъпа до здравни работници в отдалечените и селските райони чрез подобряване на задържането им), 2010 г.,

—

като взе предвид доклада на СЗО Task shifting: rational redistribution of tasks among health workforce teams, Global recommendations and guidelines (Прехвърляне на задачи: Рационално преразпределяне на задачите между екипите от здравни работници, глобални препоръки и насоки), Женева, 2008 г.,

—

като взе предвид декларацията от Кампала, Първи глобален форум относно човешките ресурси в сектора на здравеопазването, Кампала, Уганда, 2-7 март 2008 г.,

—

като взе предвид общата стратегия на Африканския съюз и Европейския съюз в областта на здравеопазването, изготвена в Лисабон през декември 2007 г.,

—

като взе предвид обещанията, съдържащи се в Декларацията от Абуджа от 27 април 2001 г. относно ХИВ/СПИН, туберкулозата и други сродни инфекциозни заболявания,

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/101.294/13/A/окончателен),

A.

като има предвид, че 4 милиона лекари, медицински сестри, акушерки и други здравни работници са необходими за изпълнението на основни здравни интервенции, за да бъдат постигнати Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и като има предвид, че това не може да бъде постигнато по подходящ начин без обучени, подкрепяни и наети здравни работници, които получават подходящи възнаграждения в съответствие с трудните условия на труд;

Б.

като има предвид, че 38 държави от АКТБ са изправени пред остър недостиг на работната сила в тяхното здравеопазване, в резултат на което Африка носи почти 25 % от глобалната тежест на. заболяванията, но разполага само с 3 % от здравните работници в света; като има предвид, че голямата административна тежест или използването на остарели методи и процедури ангажират твърде много кадрови капацитет;

В.

като има предвид, че правото на здраве е основно право, залегнало в член 25 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека;

Г.

като има предвид, че здравните работници следва да бъдат задържани в техните селски и отдалечени райони чрез създаване и подобряване на условията на живот и работа, както и чрез образование и осигуряване на финансови стимули и помощ в личен и професионален план;

Д.

като има предвид, че застаряването на населението в държавите с висок доход налага увеличаване на здравните услуги; като има предвид, че много развиващи се държави са изправени пред сериозен недостиг на здравни работници; като има предвид, че изискванията за намаляване на публичните разходи като част от програмите за преструктуриране на Световната банка и Международния валутен фонд изострят още повече този проблем в много държави;

Е.

като има предвид, че целенасочените усилия за наемане на персонал, финансовите и други стимули от богати дестинация в съчетание с ниските заплати, лошите и нестабилни условия на труд и крехките системи на здравеопазване в много развиващи се държави допринасят за международната миграция на здравни работници;

Ж.

като има предвид, че делегирането на отговорност във връзка с медицински и здравни услуги от по-високопоставени членове на здравния персонал на по-нископоставени, в някои случай на непрофесионалисти (прехвърляне и споделяне на задачи), може, при внимателно планиране и изпълнение, да подобри достъпа до качествени здравни услуги и може да намали разходите;

З.

като има предвид, че интегрирането в системите на здравеопазване, без дискриминация, на общностни здравни работници (ОЗР) и традиционни лечители, обучени за специфичните нужди на целеви групи, като например хората, живеещи с ХИВ/СПИН, лицата, предоставящи сексуални услуги, младите хора и бременните жени, е от решаващо значение за достигане до маргинализирани или по-труднодостъпни групи от населението, както и представлява решение на недостига на здравни работници; като има предвид, че използването на ОЗР в здравните програми на общностно равнище се оказа успешно и ефективно по отношение на разходите;

И.

като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) имат потенциал да бъдат използвани като инструменти, които повишават равнопоставения достъп до здравни услуги, особено по отношение на диагностициране и лечение посредством телемедицина, подобряване на разпространението на информация, свързана с общественото здраве и улесняване на общественото обсъждане и диалог във връзка със сериозни заплахи за общественото здраве в държавите от АКТБ;

1.

счита, че качественото образование, обучение и медицински изследвания в рамките на системите на здравеопазване на държавите от АКТБ понастоящем страдат от недостиг на финансиране;

2.

призовава държавите от АКТБ, дори и с ограничени публични бюджети, да развият по-силни системи на здравеопазване и стратегии, които имат за цел:

3.

отбелязва, че СЗО подчерта, че системите за обществено здравеопазване на държавите от АКТБ не обучават и не назначават достатъчно хора; отбелязва също така значителната вътрешна миграция към частния и неправителствения сектор;

4.

отново потвърждава, че недостигът на човешки ресурси в сектора на здравеопазването е въпрос от основно значение, който следва да се разглежда като въпрос с неотложен характер, и по-специално в рамките на политическия диалог между АКТБ и ЕС; признава, че една от основните причини за тази трудна ситуация в развиващите се държави е миграцията на здравни работници, които са назначени в развитите държави; приветства, като първа стъпка, Кодекса на практиките на СЗО при международно назначаване на здравни работници и призовава държавите – членки на ЕС и другите развити държави да се придържат към него; счита, че развитите държави следва да инвестират в обучението на свои собствени здравни работници;

5.

отново заявява, че във връзка с недостига на човешки ресурси в сектора на здравеопазването в държавите от АКТБ следва да се вземат незабавно мерки както от страна на държавите от АКТБ, така и от развитите държави съобразно нуждите на първите, с участието на всички заинтересовани страни и с помощта на финансови инвестиции и техническа помощ от донори;

6.

призовава държавите от АКТБ да изпълнят целта, определена в Абуджа през 2001 г., да отделят 15 % от националните си бюджети за здравеопазване; настоятелно призовава в държавите, където този ангажимент е бил изпълнен, да се вземат допълнително конкретни мерки за справедлива, дългосрочна стратегия за човешките ресурси в сектора на здравеопазването (ЧРЗ), особено ако не са били постигнати положителни резултати във връзка със заболеваемостта и смъртността;

7.

призовава Европейския съюз и неговите държави членки да помогнат на държавите от АКТБ да постигнат препоръчания от СЗО размер на разходите за здравеопазване на глава от населението посредством техническа помощ, а по отношение на най-уязвимите и най-слабо развитите държави - посредством официалната помощ за развитие;

8.

припомня, че дълговото бреме на държавите от АКТБ е сериозно препятствие, което отнема ресурсите, крайно необходими за финансиране на жизненоважни сектори като здравеопазването и за насърчаване на икономическото развитие като цяло; призовава за намаляване на дълга, поне на най-слабо развитите държави, тъй като това са предизвикващи ужас дългове, натрупани от правителствата срещу интересите на населението им;

9.

счита, че обществените услуги, които страдат от хроничен недостиг на финансиране и персонал, трябва да бъдат консолидирани и да се развиват, така че да служат на преобладаващата част от населението, и отбелязва, че най-богатият сегмент от населението използва частната система и получава много по-добро обслужване;

10.

призовава държавите от АКТБ да включат всички съответни заинтересовани страни в изготвянето на планове за работната сила в здравеопазването, които съставляват важна част от националните планове в областта на здравеопазването;

11.

призовава държавите от АКТБ да увеличат финансирането за работната сила в здравния сектор чрез инвестиране в назначаването, образованието и обучението на здравни работници на недискриминационна основа, да предоставят адекватни стимули и да създадат благоприятна и безопасна работна среда за ефективно задържане на здравните работници, особено в селските райони, и да гарантират справедливо разпределение на работната сила в сектора на здравеопазването; в тази връзка призовава секторът на здравеопазването да бъде изключен от програмите за преструктуриране на Световната банка и Международния валутен фонд;

12.

призовава държавите от АКТБ да включат в националните планове за работната сила в здравния сектор принципа на делегиране на отговорност във връзка с медицински и здравни услуги от по-високопоставени членове на здравния персонал на по-нископоставени; призовава държавите от АКТБ, при планирането на техните здравни услуги, да проучат възможностите за подобряване на ефикасността и качеството на грижите, за да се намали натоварването на настоящите служители;

13.

призовава развиващите се държави да развият и/или възстановят своите обществени системи и услуги в областта на основното здравеопазване, и призовава ЕС да подкрепи този процес чрез помощ за укрепването на човешкия и институционалния капацитет и инфраструктури — включително подобряване на условията на труд за медицинския персонал, осигуряването на подходящо медицинско оборудване и трансфера на технологии;

14.

приканва органите в областта на общественото здравеопазване на държавите от АКТБ да интегрират ОЗР и традиционните лечители в официалната система на здравеопазване и да увеличат финансовата и политическата подкрепа за ОЗР и общностните решения чрез осигуряване на обучение, надзор, стимули и текуща подкрепа;

15.

подчертава значението на кампаниите за повишаване на осведомеността и за здравна превенция в борбата с епидемиите и пандемиите; счита, че е от съществено значение ОЗР и традиционните лечители да бъдат включени изцяло в тези кампании;

16.

признава потенциала на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в предоставянето на услуги в областта на здравеопазването; следователно настоятелно призовава държавите от АКТБ да въведат подходящата политическа и нормативна уредба за използване на ИКТ в системите на здравеопазване;

17.

признава важната роля на гражданското общество, местните органи, общностите и нестопанските организации и организациите на доброволци в областта на общественото здравеопазване за допълване на системите на обществено здравеопазване; поради това призовава държавите от АКТБ да включат активно всички съответни заинтересовани страни в процеса на подобряване на услугите в областта на здравеопазването;

18.

счита, че държавите – членки на ЕС следва да увеличат финансовата и техническата си подкрепа за държавите от АКТБ при разработването на национални планове и стратегии в областта на здравеопазването, които са насочени към привеждане на уменията на здравните работници в съответствие с местните нужди и осигуряване на висше образование и подобряване на продължаващото обучение на ОЗР; счита, че тези планове следва да се съсредоточат върху гарантиране на текущото обучение и задържане на ОЗР, по-специално в селските общности, и върху насърчаване на познаването на тяхната работа и зачитането й, за да се подобри тяхната репутация в общността;

19.

предлага държавите от АКТБ, с подкрепата на ЕС, да извършат цялостна оценка на нуждите от обучение, за да се определят нуждите на държавите от ЧРЗ;

20.

изтъква, че здравните работници трябва да бъдат в състояние да осъществяват дейност при подходящи условия на труд и поради тази причина призовава ЕС и държавите от АКТБ да съсредоточат усилията си върху развитието на висококачествена медицинска и болнична инфраструктура, особено в селските и отдалечените райони; насърчава ЕС и държавите от АКТБ да създадат партньорства между европейски болници и болници в държавите от АКТБ;

21.

отбелязва, че държавите от АКТБ не винаги имат достъп до съвременни лечения; призовава ЕС и други донори да подобрят условията за достъп на държавите от АКТБ до най-новите лекарства, особено тези, които могат да се използват за осигуряване на лечение в случай на епидемии и пандемии;

22.

призовава държавите – членки на ЕС да прилагат и осъществяват контрол върху действията, изложени в съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Стратегия на ЕС за действие по отношение на недостига на човешки ресурси в сектора на здравеопазването в развиващите се държави“ (COM (2005) 0642), особено по отношение на подкрепата и финансирането на национални планове за човешките ресурси;

23.

призовава държавите – членки на ЕС и Европейската комисия, както и правителствата на държавите от АКТБ да подпомагат интегрирани здравни услуги, като програми в областта на ХИВ/СПИН и сексуалното и репродуктивното здраве, с цел да се повиши ефективността и ефикасността също така в областта на човешките ресурси;

24.

отново призовава държавите – членки на ЕС да приложат и да осъществяват контрол върху мерките, съдържащи се в съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Европейска програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници в развиващите се държави (2007-2013 г.)“ (COM (2006) 0870), по-специално да разработят съвместен план за изпълнение и рамка за контрол върху националните действия и съвместните действия на ЕС в областта на човешките ресурси;

25.

настоятелно призовава държавите – членки на ЕС да приложат и да осъществяват подобаващ контрол върху Кодекса на практиките на СЗО при международно назначаване на здравни работници, улесняващ циркулярната миграция като начин за смекчаване на ефекта от „изтичането на мозъци“ от държавите, които изпитват такива затруднения;

26.

призовава държавите – членки на ЕС да гарантират, че техните миграционни политики, особено тези, които причиняват изтичането на мозъци, не са в ущърб на наличието на здравни специалисти в трети държави, като същевременно се зачита индивидуалната свобода на движение и личните и професионалните стремежи;

27.

приканва както държавите – членки на ЕС, така и държавите от АКТБ да насърчават временни назначения на здравните специалисти от АКТБ, които живеят в държавите от ЕС, и възможности за многократни визи за работещите в сферата на здравеопазването, за да им дадат възможност да се обучават в Европа, като същевременно продължат да бъдат установени в техните държави на произход и съответно да насърчават поддържането на мрежи;

28.

приканва ЕС да ускори напредъка по договорените ангажименти в рамките на стратегията на ЕС за действие по отношение на недостига на човешки ресурси в сектора на здравеопазването в развиващите се държави;

29.

призовава ЕС да определи образованието и обучението на здравни работници като приоритет в бъдещата си политика за развитие, като гарантира, че поне 20 % от помощта на ЕС е разпределена за основно образование и здравеопазване;

30.

настоява в програмата за развитие след 2015 г. да бъде включена стратегия за човешките ресурси в сектора на здравеопазването;

31.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ—ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на Европейския съюз, Африканския съюз, Панафриканския парламент и Съвета на ООН по правата на човека.

—

на заседание в Брюксел (Белгия) от 17 до 19 юни 2013 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., Пакта за граждански и политически права от 1966 г. и Конвенцията от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—

като взе предвид член 3 и протокол II от Женевската конвенция от 1949 г., ратифицирана от Централноафриканската република (ЦАР), които забраняват извънсъдебната екзекуция, изнасилването, принудителното набиране и други злоупотреби,

—

като взе предвид Римския статут от 1998 г. на Международния наказателен съд (МНС), ратифициран от ЦАР през 2001 г., изменен в Кампала през 2010 г., с който се определят най-сериозните международни престъпления, като например престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, в това число убийството, нападенията срещу цивилното население, изтезанията, ограбването, сексуалното насилие, набирането и използването на деца във въоръжените сили и насилственото изчезване, и който потвърждава основното задължение на всички национални юрисдикции да разследват и санкционират, и по този начин да предотвратят извършването на тези престъпления,

—

като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт, който е подписан от ЦАР,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, ратифицирана от ЦАР през 1986 г.,

—

като взе предвид Споразумение за партньорство 2000/483/ЕО между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г. и изменено съответно през 2005 и 2010 г.,

—

като взе предвид всеобхватното мирно споразумение от Либревил между правителството на ЦАР и централноафриканските политико-военни движения Народна армия за възстановяване на демокрацията (НАВД), Демократичен фронт за народа на ЦАР (ДФНЦ) и Съюз на демократичните сили за единство (СДСЕ) от 21 юни 2008 г.,

—

като взе предвид окончателното комюнике от извънредната среща на върха на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ИЕОДЦА), проведена в Нджамена (Чад) на 21 декември 2012 г.,

—

като взе предвид декларацията от 21 декември 2012 г. на члена на Европейската комисия по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева относно новото разразяване на конфликта в ЦАР,

—

като взе предвид Споразумението от Либревил (Габон) от 11 януари 2013 г. относно разрешаване на политико-военната криза в ЦАР, подписано под егидата на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ИЕОДЦА), което определя условията за излизане от кризата в ЦАР,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 януари 2013 г. относно положението в Централноафриканската република (33),

—

като взе предвид Резолюция 2088(2013) на Съвета за сигурност на ООН от 24 януари 2013 г. и декларациите на Съвета за сигурност на ООН относно ЦАР,

—

като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, на говорителя на генералния секретар на ООН и на пратеника на ООН в ЦАР относно политическото положение в ЦАР и относно влошаването на положението със сигурността и хуманитарното положение,

—

като взе предвид декларациите и решенията на Африканския съюз (АС) относно положението в ЦАР,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в ЦАР,

—

като взе предвид изявлението от 16 април 2013 г. на Върховния комисар на ООН за правата на човека Наванетем Пилай, в което тя призова за прекратяване на насилието и за възстановяване на правовата държава в страната,

—

като взе предвид извънредните срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ИЕОДЦА), проведени в Нджамена (Чад) на 3 април 2013 г. и 18 април 2013 г., както и техните решения за създаване на Преходен национален съвет (ПНС) със законодателни и учредителни правомощия и за приемане на пътна карта за процеса на преход в Централноафриканската република,

—

като взе предвид резолюцията относно държавния преврат в ЦАР, приета от Националния конгрес на Доминиканската република на 25 април 2013 г., в която той осъжда държавния преврат, отказва да признае действията на бунтовническата коалиция Селека и призовава МНС и всички заинтересовани държави, в това число ЦАР, да разследват и да заведат дела във връзка с международните престъпления, които продължават да бъдат извършвани в контекста на преврата,

—

като взе предвид заседанието от 3 май 2013 г. в Бразавил (Република Конго) на международната контактна група, на което беше одобрена пътната карта за прехода и беше създаден специален фонд за подпомагане на ЦАР;

—

като взе предвид различните фракции, съставляващи коалицията Селека, а именно Конвенцията на патриотите за справедливост и мир (КПСМ), Съюза на демократичните сили за единство (СДСЕ), Демократичния фронт за народа на ЦАР (ДФНЦ), Патриотичната конвенция „Кодро Салуте“ (ПККС) и Алианса за възраждане и ново начало (АВН),

А.

като има предвид, че имаше сблъсъци между бунтовническото движение Селека и правителството между декември 2012 г. и март 2013 г. поради неуспеха на президента Франсоа Бозизе да изпълни ангажиментите, поети в рамките на всеобхватното мирно споразумение от 2008 г. от Либревил;

Б.

като има предвид, че беше подписано мирно споразумение между правителството на президента Бозизе и бунтовниците и други главни участници на 11 януари 2013 г. в Либревил (Габон), предвиждащо прекратяване на огъня и създаване на преходно правителство на националното единство, в което на фигури от опозицията бяха дадени важни постове;

В.

като има предвид, че в края на март 2013 г. бунтовниците се оплакаха, че правителството не е спазило задълженията си по споразумението от Либревил от януари 2013 г., и те поеха контрола върху столицата, Банги, на 24 март, както и върху останалата част от страната, като принудиха президента Бозизе да избяга от страната;

Г.

като има предвид, че на 24 март 2013 г. водачът на бунтовниците Мишел Джотодиа завзе властта и на 26 март сам се провъзгласи за президент на републиката, суспендира националната конституция, разпусна Народното събрание, обяви тригодишен период на преходно управление и обеща да управлява ЦАР до изборите през 2016 г.;

Д.

като има предвид, че по време на срещата на високо равнище на Икономическата общност на държавите от Централна Африка от 3 април 2013 г. беше създаден Преходен национален съвет (ПНС), който е представителен за всички активни сили в страната и има за цел да упражнява законодателни и избирателни правомощия; като има предвид, че по време на тази среща на високо равнище беше също така възложено на Преходния национален съвет да избере измежду своите членове временен председател и двама заместник-председатели, първият от които ще поеме председателството на Преходния национален съвет;

Е.

като има предвид, че свободни, демократични, прозрачни и законни избори предстои да бъдат проведени в края на този 18-месечен преходен период, но че на държавния ръководител, на министър-председателя, на членовете на преходното правителство и на членовете на Бюрото на Националния съвет на прехода няма да бъде позволено да се кандидатират;

Ж.

като има предвид, че по време на срещата на високо равнище на Икономическата общност на държавите от Централна Африка от 18 април 2013 г. в Нджамена (Чад) беше приета пътна карта за състава и функционирането на ПНС, и че броят на неговите членове се увеличи на 135, за да се подобри представителството на опозицията и гражданското общество;

З.

като има предвид, че по време на своята среща на високо равнище от 18 април 2013 г. в Нджамена (Чад) Икономическата общност на държавите от Централна Африка реши да увеличи четири пъти размера на Централноафриканските многонационални сили (FOMAC), като увеличи броя на войниците от 500 до 2 000;

И.

като има предвид, че министър-председателят Никола Тянгайе се радва на подкрепата и признанието на международната общност, затова че е помогнал за изграждането на рамка, която има вероятност да бъде приемлива за всички, и за създаването на среда, благоприятна за внасянето на мир и стабилност в ЦАР; като има предвид, че той призовава за зачитане на пътната карта за създаването и функционирането на ПНС, договорена по време на срещата на високо равнище на Икономическата общност на държавите от Централна Африка от 18 и 19 април 2013 г.;

Й.

като има предвид, че ПНС назначи Мишел Джотодиа за временно изпълняващ длъжността президент;

K.

като има предвид, че по време на заседанието от 3 май 2013 г. на международната контактна група в Бразавил (Република Конго) беше приета пътна карта за прехода и създаването на специален фонд за подпомагане на ЦАР;

Л.

като има предвид, че положението в ЦАР продължава да бъде изключително тревожно, при наличието на сериозни нарушения на правата на човека и международни престъпления от въоръжени групировки, включително убийства, изнасилвания — включително изнасилване на непълнолетни момичета — произволно задържане, насилствено изчезване, изтезания, малтретиране и използването и принудително или доброволно наемане на служба на деца във въоръжени групи; като има предвид, че сексуалното насилие и честото използване на изнасилването като средство за водене на война имат трагични последици и трябва да се считат за военни престъпления; като има предвид, че министър-председателят Никола Тянгайе публично осъди насилието и грабителството; като има предвид, че е създадена анкетна комисия по престъпленията; и че МНС е взел решение да започне разследване относно твърденията за престъпления, попадащи под неговата юрисдикция;

M.

като има предвид, че независимо от постепенното прилагане на мерките за сигурност, договорени в Нджамена, положението продължава да бъде нестабилно;

Н.

като има предвид, че ЦАР е изправена пред социално и икономическо предизвикателство, тъй като публичният и частният сектор са били разграбени и унищожени, което сериозно затруднява националната администрация и икономическите й измерения, като причинява социални сътресения;

O.

като има предвид, че болниците също бяха плячкосани в огромен мащаб, създавайки катастрофална здравна обстановка в страната;

П.

като има предвид, че в резултат на продоволствената криза и на предишни и настоящи прояви на насилие десетки хиляди жители на ЦАР са потърсили убежище в съседни страни или са били вътрешно разселени; като има предвид, че по оценки на ООН 1,5 милиона граждани на ЦАР се нуждаят от хуманитарна помощ, в допълнение към 17 000 жители на Конго и на Судан, които са получили убежище в ЦАР, за да избягат сраженията в техните собствени държави;

Р.

като има предвид, че по-голямата част от тези хора се намират в области, в които те нямат никакъв достъп до основни услуги, и като има предвид, че несигурността в страната и опасността от атаки затрудняват хуманитарните организации да предоставят ефективна помощ;

С.

като има предвид, че след завземането на властта в страната от бунтовниците АС суспендира ЦАР на 25 март 2013 г. и наложи забрани за пътуване и замразяване на активите на бунтовнически лидери;

Т.

като има предвид, че Постоянният Съвет на франкофонията реши на 8 април 2013 г. временно да суспендира ЦАР, в очакване на оценка на ангажиментите, поети от всички страни в ЦАР;

У.

като има предвид, че Европейският съюз е ангажиран в редовен политически диалог с ЦАР в рамките на Споразумението от Котону и е основен донор на страната, като ѝ предоставя помощ за развитие в размер на 137 млн. евро до 2013 г. в рамките на 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) за периода 2008-2013 г., в допълнение към сумата от 14,3 милиона евро, предоставена ѝ през 2012 г. по Механизма за подкрепа на мира в Африка за мисията MICOPAX за укрепване на мира;

Ф.

като има предвид, че Европейската комисия, посредством Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO), също допринесе с 8 млн. евро през 2012 г., за да помогне на хората, засегнати от конфликти и разселване в ЦАР, чрез предоставяне на спешна медицинска помощ, хранителни и нехранителни стоки, чиста вода и канализация;

Х.

като има предвид, че неотдавнашните атаки на Божията армия на съпротивата, по-специално в региона Бриа в североизточната част на страната и в близост до диамантените мини, са довели до над дузина смъртни случаи;

1.

изразява съжаление за завземането на властта чрез преврат; призовава конституционният ред да бъде възстановен и призовава всички страни да се въздържат от каквито и да е актове на насилие, напълно да зачитат правата на човека и да възстановят обществения ред, обществената сигурност и стабилност в държавата;

2.

отново потвърждава подкрепата си за суверенитета, единството и териториалната цялост на ЦАР;

3.

отбелязва със задоволство, че ЦАР се е присъединила към инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) през 2008 г.; счита, че управлението на изобилието от природни ресурси на Централна Африка следва да бъдат предмет на прозрачен контрол, особено по отношение на плащанията към правителствата от добивните дружества и дружествата износители и дела на този приход, който се използва за програми за развитие;

4.

отбелязва създаването на Преходния национален съвет, избирането на държавен ръководител и съставянето на преходно правителство; отбелязва, че преходът ще продължава за период от 18 месеца, след изтичането на който конституционосъобразността и редът трябва да бъдат напълно възстановени;

5.

призовава преходното правителство и ПНС да гарантират зачитането на върховенството на закона и защитата на цивилното население; приветства усилията, положени до момента от преходните органи, и по-специално от министър-председателя Никола Тянгайе, и настоятелно призовава цялата международна общност да подкрепи него и действията му с всички подходящи средства;

6.

приветства усилията за посредничество на президента на Република Конго и активната роля на ООН, АС, ЕС, Икономическата общност на държавите от Централна Африка, Международната организация на франкофонията, Южна Африка, Бенин, Франция и САЩ, които допринесоха за подписване на споразуменията от Либревил;

7.

призовава заместник-председателя/върховен представител, Съвета за сигурност на ООН и на Съвета за мир и сигурност на АС активно да подкрепят изпълнението на пътната карта и приветства мерките за сигурност (групиране и разквартируване, съвместни патрули и др.), вече предприети от правителството на националното единство;

8.

подкрепя правителството на националното единство в желанието му да изправи извършителите на престъпления пред съда; поздравява правителството на националното единство за това, че е създало анкетна комисия за престъпленията;

9.

призовава нарушителите на правата на човека, извършителите на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството, на сексуално насилие върху жени и набиране на деца войници да бъдат докладвани, посочени, преследвани и наказани в съответствие с националното и международното наказателно право; в това отношение изтъква, че положението в ЦАР вече е изложено пред Международния наказателен съд и че, съгласно статута на Съда, няма давност за геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления;

10.

изразява загриженост относно хуманитарното положение в страната, особено за тези граждани на ЦАР, които са били разселени или са избягали в съседните държави; настоятелно призовава всички страни да спазват международното хуманитарно право и зачитат работата на защитниците на правата на човека и журналистите;

11.

приветства хуманитарната помощ, предоставена по-специално от ЕС, АС и ООН за населението, засегнато от конфликта и от разселване в Централноафриканската република, и призовава тези институции и другите международни и регионални партньори активно да подкрепят ЦАР в процеса на възстановяване и процеса на изграждане на мира;

12.

приветства действията, предприети от правителството на националното единство в сътрудничество със Световната продоволствена програма (СПП), за да се предвидят хранителните доставки, защита и разпределянето на храни за разселеното население в страната; апелира настойчиво пред международната общност да осигури солидна финансова подкрепа, за да се даде възможност на органите да възстановят службите на държавата;

13.

осъжда военното престъпление на използването и набирането, независимо дали е насилствено или не, на деца войници в нарушение на международното право; приветства желанието на правителството за изпълнение, в рамките на реформата в сектора на сигурността, на процеса за възстановяването на отбранителните сили и силите за сигурност; подкрепя желанието на правителството да подбере бойци от Селека и да ги обучи, с оглед интегрирането им във въоръжените сили на ЦАР, жандармерията и полицейските сили; подкрепя действията за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция и репатриране на бойците за гарантиране на сигурността по време на прехода; призовава правителството да предприеме подобни мерки за осигуряване на подкрепа и защита за жертвите на насилие и международни престъпления;

14.

приветства решението на Икономическата общност на държавите от Централна Африка за увеличаване на броя на военните части от Централноафриканските многонационални сили от 700 до 2 000 г. и призовава за изпълняването на мандата на Централноафриканските многонационални сили под егидата на ООН;

15.

призовава за възобновяване и засилване на международните и регионалните операции по арестуването на членове на Божията армия на съпротивата със съгласието на ЦАР, с цел да се сложи край на опустошенията, които тази престъпна група е извършила над населението на ЦАР;

16.

отбелязва, че ЦАР разполага с множество природни ресурси (уран, суров нефт, злато, диаманти и др.); подчертава, че прозрачността и демократичният контрол в добивния сектор са повече от всякога от значение за развитието на страната;

17.

счита, че е необходимо, освен това, да се разгледат последиците от конфликтите, по-специално чрез реформа на въоръжените сили и на силите за сигурност, към демилитаризация, демобилизация и реинтеграция на бивши бойци, репатриране на бежанци, завръщане на вътрешно разселените лица в домовете им и прилагане на жизнеспособни програми за развитие;

18.

призовава всички политически партии и заинтересованите страни да разгледат структурните причини за тази повтаряща се криза и счита, че решения относно политическото, икономическото и социалното бъдеще на ЦАР, основани на мирен и демократичен преход, основаващ се на зачитането на върховенството на закона, на разделянето на правомощията и пълното упражняване на правата на човека и основните свободи, както и на справедлив достъп до ресурси и преразпределение на дохода чрез националния бюджет, са в полза на жителите на ЦАР и всички онези, които ги представляват;

19.

приветства факта, че още от 10 юни 2013 г. около 40 религиозни лидери са в процес на водене на разговори в Банги, с което се цели предотвратяване на напрежението;

20.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на страните от АКТБ-ЕС, на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на Африканския съюз, на председателя на Икономическата общност на държавите от Централна Африка и на Международната организация на франкофонията и на председателя на Преходния национален съвет и правителството на Централноафриканската република.

—

на заседание в Брюксел (Белгия) от 17 до 19 юни 2013 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид своите предишни резолюции,

—

като взе предвид член 11, параграф 7 от преразгледаното Споразумение от Котону, в което се потвърждава ангажиментът на държавите, които са страни по него, за укрепване на мира и международното правосъдие,

А.

като има предвид, че професор Алфа Конде, държавният глава, е първият демократично избран президент на Република Гвинея, след като страната постигна независимост на 2 октомври 1958 г.;

Б.

като има предвид, че Гвинея ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд на 14 юли 2003 г.;

В.

като има предвид, че избирателната процедура беше одобрена от мисията на ЕС за наблюдение на избори, Икономическата общност на Западноафриканските държави, Африканския съюз, и Международната организация на франкофонията, а резултатите - одобрени от целия политически спектър в Гвинея и от международната общност;

Г.

като има предвид, че органите на Гвинея, с оглед на пълното спазване на демократичния процес, решиха, в сътрудничество с Независимата национална избирателна комисия (ННИК), да проведат парламентарни избори към дата, която ще бъде определена със съгласието на всички засегнати страни, след поредица от отлагания, поискани от опозиционните политически партии;

Д.

като има предвид, че на 29 март 2013 г. ННИК реши да наблюдава положението чрез създаването, с помощта на своите финансови партньори — Европейският съюз, САЩ, Международната организация на франкофонията, Програмата за развитие на ООН и Франция — на „Технически комитет за надзор“, съставен от членове, назначени от ННИК, в който на опозицията и на президентското мнозинство ще се предостави равно представителство;

Е.

като има предвид, че преструктурирането на ННИК, за да се осигури равно представителство, заедно със състава на изпълнителния й съвет, беше договорено в отговор на искане от страна на опозицията и прието от целия политически спектър;

Ж.

като има предвид, че беше създадена тристранна „рамка за политически диалог“, състояща се от известен брой посредници, включително представител на ООН;

З.

като има предвид, че специалният представител на ООН за Западна Африка, Саид Джиннит, беше назначен за „международен посредник“ от ООН след представени възражения от членове на опозицията за Ламин Сисе, който беше назначен без провеждане на официална консултация;

И.

като има предвид, че опозицията беше призовала населението да бойкотира изборите, запланувани за 30 юни 2013 г. от президента на републиката, въз основа на предложение от страна на ННИК;

Й.

като има предвид, че „Консултативният форум“, който се проведе от 3 до 9 юни, съсредоточи своето внимание върху:

K.

като има предвид, че по време на тази консултация, Международната организация на франкофонията, Европейският съюз, Програмата за развитие на ООН, Икономическата общност на западноафриканските държави, САЩ и Франция гарантираха, че процесът на изготвяне на избирателния списък от техническия оператор е подсигурен, и обявиха готовността си да предприемат всякакви допълнителни мерки, необходими за допълнително подсигуряване на процеса, и да мобилизират извънредни ресурси в подкрепа на всяко решение, взето от гвинейските страни;

Л.

като има предвид, че техническият оператор, участващ в подготовката на избирателния списък, няма да участва в други операции по време на изборния процес;

M.

като има предвид, че международният посредник, от името на всички посредници и международната общност, които той представлява, е отправил апел към опозицията, във връзка с всички тези гаранции и уверения, да се съгласят да участват в изборите;

Н.

като има предвид, че участието в изборите на гражданите на Гвинея, които се намират в чужбина, е било прието при същите условия като тези, които се били приложени за президентските избори през 2010 г., и въз основа на списъците, съставени към дадения момент;

O.

като взе предвид споразумението относно мерките, които следва да се предприемат за преодоляване на недостатъците на ННИК;

П.

като има предвид, че върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията поздрави президента Конде за значителния напредък, постигнат в политически диалог с опозицията, и заяви, че е даден ход в рамките на Съвета на процедурата, с цел да се гарантира, че средствата, отпуснати на Гвинея по 10-ия ЕФР, ще се запазят, при условие че бъдат проведени свободни и прозрачни избори преди 31 октомври 2013 г.;

Р.

като има предвид, че генералният секретар на ООН заяви на 12 юни 2013 г., че той е бил „окуражен от напредъка, постигнат от страните по вътрешния политически диалог в Гвинея”, и че положителната атмосферата ще „създаде условия за свободни, честни и мирни избори“;

С.

като има предвид, че политическата несигурност нанася вреди на икономиката на страната;

Т.

като взе предвид насилието в края на февруари и в началото на март 2013 г. и подновеното насилие през април и отново през май, което последва призивите на опозицията за демонстрации и доведе до смъртта на няколко души и до стотици ранени;

У.

като има предвид, че принципите на правовата държава включват спазване на разпоредбите от всички институции, разделение на правомощията и свободното упражняване на правата на човека и основните свободи, наказателна отговорност, обезщетение за жертвите и равенството на всички пред закона;

Ф.

като има предвид, че създаването на Министерство на правата на човека и гражданските свободи и на Комисия за истина и помирение, първата в историята на страната, е стъпка в правилната посока към мирното и демократичното решаване на проблемите на държавата;

Х.

като има предвид, че политическите разногласия се оказват сериозна заплаха за стабилността в Гвинея;

Ц.

като има предвид, че президентът на републиката започна реформа на службите за сигурност;

1.

приветства перспективата, че преходът към демокрация се доближава към своя край, благодарение на решение от гвинейските органи, със съгласието на ННИК и гвинейското гражданско общество, за да се завърши съвсем скоро процесът на демократизация със свободни и прозрачни избори за Народно събрание;

2.

приветства напредъка, постигнат чрез диалога, и споразумението, постигнато между политическите партии на 9 юни 2013 г., под ръководството на правителството и тримата посредници, относно техническия оператор и избирателния списък, гласуването на гражданите на Гвинея, които се намират в чужбина, вътрешното функциониране на ННИК и принципа за възобновяване и преразглеждане на избирателния списък; призовава за спазване и прилагане на настоящото споразумение;

3.

приветства изявлението на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията от 12 юни 2013 г. относно постигнатия напредък по вътрешния политически диалог в Гвинея и запазването на средствата, разпределени за Гвинея по 10-ия ЕФР, при условие че бъдат проведени свободни и прозрачни избори преди 31 октомври 2013 г.;

4.

приветства техническата помощ, предоставена от ЕС и други двустранни и многостранни партньори за запазване и гарантиране на прозрачността и надеждността на изборите;

5.

призовава Европейския съюз, Африканския съюз, Международната организация на франкофонията, Икономическата общност на западноафриканските държави и Организацията на обединените нации да продължат активното си участие в изборния процес;

6.

призовава гвинейските политици да се съсредоточат върху провеждането на диалог и консултации, с цел да уредят различията помежду си, и да продължат напред към изборите с цел засилване на процеса на демократизация в Гвинея;

7.

призовава политическите сили да продължат демократичния преход, започнат от момента на избирането на Алфа Конде за президент, и да зачитат демокрацията, институциите и правата на опозицията; счита, че, за да може предстоящите избори да изиграят пълноценна роля в този процес на демократизация, те трябва да бъдат свободни и прозрачни;

8.

подчертава значението на наличието на свободна опозиция с установени права и задължения, които се зачитат, включително правото на провеждане на мирни демонстрации; отбелязва, че наличието на такава опозиция представлява едно от изравнителните правомощия, необходими за правилното функциониране на демокрацията;

9.

изразява загриженост от рисковете от прояви на насилие между общностите и призовава политическите лидери, в интерес на стабилността, сближаването и социалната хармония в страната, да престанат да извеждат на преден план разногласията;

10.

призовава политическите сили да поемат своята отговорност, като положат необходимите усилия, за да се избегне рискът от застрашаване на гражданския мир, и като отправят призив за спиране на провокациите и насилието; освен това призовава силите за сигурност на страната да зачитат правото на участие в мирни демонстрации и да поддържат безопасността на гражданските групи от населението, при същевременно зачитане на правата на човека и на принципите на правовата държава;

11.

приветства създаването на текуща рамка за диалог, с участието на трима посредници, включително представител на ООН, относно организирането на парламентарни избори и консолидирането на върховенството на закона и демократичните принципи в Гвинея;

12.

приветства ангажимента на държавния глава за гарантиране на прозрачността и надеждността на изборния процес и неговото решение да амнистира арестуваните лица по време на протестите на политическите партии;

13.

приветства ангажимента, поет на 24 април 2013 г. от правителството и страните от президентското мнозинство и опозицията за уреждането на различията между тях единствено с мирни средства; изразява съжаление, че случаят не е бил такъв до този момент; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява надежда, че този ангажимент ще бъде спазен в бъдеще;

14.

настоява съдебните органи да разследват и справедливо и внимателно да подходят към разглеждането на всички случаи на нарушения на правата на човека;

15.

отбелязва изявлението на генералния секретар на ООН от 25 април 2013 г., с което се приветства напредъкът в Гвинея за възобновяване на политическия диалог, и по-специално ангажиментът на държавния глава за гарантиране на прозрачността и надеждността на изборите с подкрепата на международните партньори, и неговото изявление от 12 юни 2013 г., в което се подчертава напредъкът, постигнат в създаването на условия за свободни, честни и мирни избори;

16.

приветства ангажимента на президента на Република Гвинея да се зачитат резултатите от изборите, независимо от това какви са, и изразява надежда, че лидерите на опозицията ще предложат същия ангажимент;

17.

приветства създаването на Министерство на правата на човека и гражданските свободи и Комисия за истина и помирение; подчертава, че тези две институции следва да получат цялата необходима подкрепа, за да бъдат в състояние да упражняват своята дейност; настоява колко е необходимо Комисията за истина и помирение да бъде независима, така че проблемите на гражданите да бъдат разрешавани мирно и демократично;

18.

счита, че наличието на независими съдебна система и медии е от съществено значение за изготвянето и регулирането на прилагането на демократичните практики, насочени към укрепване на принципите на правовата държава, изграждането на демократични институции, включително функционирането на парламента с наличието на политически плурализъм, и засилването на ролята на гражданското общество; призовава донорите да предоставят подкрепа за укрепването на съдебната система в Гвинея;

19.

счита, че внимателното управление на изобилието от природни ресурси на Гвинея, което следва да включва създаването на прозрачен механизъм за контрол, с който да бъдат оповестявани сумите, заплатени от минно дело и държавните дружества износители, и делът на този приход, който се използва за програми за развитие, следва да спомогне за изваждането на населението на Гвинея от трайната бедност и да подготви пътя към устойчиво развитие;

20.

приветства усилията от страна на гвинейските органи за подобряване на макроикономическото управление в Гвинея, които позволиха възобновяването на отношенията с всички двустранни и многостранни донори, включително институциите от Бретон Уудс, и достигането на точката на завършеност за Инициативата за ТЗБС.

21.

призовава също така политическите органи да не се изпускат от поглед другите приоритети, които са жизненоважни за устойчивото развитие на държавата;

22.

призовава Съвета, Комисията, държавите - членки на ЕС, държавите от АКТБ, Организацията на обединените нации, Икономическата общност на западноафриканските държави, Международната организация на франкофонията, Съединените американски щати, Франция и Секретариата на АКТБ да продължат своята подкрепа за органите на Гвинея с оглед на провеждането на свободни и прозрачни парламентарни избори;

23.

изразява своята солидарност с народа на Република Гвинея и подкрепя неговото желание да бъде сложен край на преходния период и да бъде утвърдена демокрацията;

24.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на институциите на ЕС, на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави, на групата държави от АКТБ, на Международната организация на франкофонията, на Съединените американски щати, на Франция, на генералния секретар на ООН и на гвинейските органи.

a)

Държави, които са в процес на ратифициране на Споразумението за партньорство;

б)

Държави, които членуват в групата на държавите от АКТБ.

(i)

докладите, представени от постоянните комисии. Броят им за всяка сесия е ограничен до три. Обемът на предложенията за резолюция, съдържащи се в докладите, се определя в Приложение II към настоящия Правилник за дейността;

(ii)

неотложни въпроси, предложени от постоянна комисия, или внесени от самото Бюро. Включването на неотложни въпроси се извършва по изключение и броят им не може да бъде повече от два на сесия. Други въпроси се разпределят на компетентната постоянна комисия;

(iii)

основна тема за разискване на високо равнище.

—

насърчаване на демократичните процеси чрез диалог и консултация;

—

икономически, финансови и търговски въпроси и изпълнение на Европейския фонд за развитие;

—

социални и екологични въпроси.

I.

КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

Тази комисия е компетентна по въпросите, които се отнасят до:

Комисията координира дейността на проучвателните мисии, включително мисиите за наблюдение на избори, в съответствие с член 28 от Правилника за дейността на Асамблеята.

II.

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, ФИНАНСИ И ТЪРГОВИЯ

Тази комисия е компетентна по въпросите, които се отнасят до:

III.

КОМИСИЯ ПО СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ И ОКОЛНА СРЕДА

Тази комисия е компетентна по въпросите, които се отнасят до:

—

Изложение на мотивите, подготвителни работни документи и доклади от проучвателните мисии: шест страници

—

Предложения за резолюции, съдържащи се в докладите и неотложните въпроси: четири страници, включително съображенията, но без позоваванията в преамбюла

а)

За всяко заседание, организирано на обичайните работни места на Европейския парламент,

б)

За всяко заседание, организирано извън обичайните работни места на Европейския парламент,

—

зачитане на суверенитета и на международните права на човека;

—

зачитане на законите на страната и на пълномощията на избирателните органи;

—

пълна политическа безпристрастност във всеки един момент;

—

зачитане на неприкосновеността на международната мисия за наблюдение на избори;

—

забрана на възпрепятстването на изборните процеси;

—

предоставяне на подходящи документи за самоличност;

—

поддържане на точност на наблюденията и на професионализъм при изготвянето на заключения;

—

въздържане от изявления пред обществеността или средствата за масово осведомяване, преди мисията да е изразила общото си становище;

—

сътрудничество с други наблюдатели на избори;

—

подходящо лично поведение.

1.

Членовете проявяват пълна политическа безпристрастност по време на цялостната работа на делегацията.

2.

Членовете участват пълноценно в цялостната работа на делегацията, от първия инструктаж до заключителната пресконференция.

3.

Единствено членове имат право да участват в делегация за наблюдение на избори, като те се придружават от служители от секретариатите на Европейския парламент и на групата от държави от АКТБ. Други лица нямат право да бъдат членове на делегация или да я придружават.

4.

Членовете, които участват за пръв път в делегация за наблюдение на избори, следва да участват в инструктаж относно делегациите за наблюдение на избори.

5.

Членовете следва да играят активна роля през самия изборен ден, да участват в избирателните секции и в наблюдението на откриването и закриването на секциите, на процедурата на гласуване и преброяването на гласовете.

6.

Членовете могат да разясняват естеството на делегацията за наблюдение и нейните дейности. По всички други въпроси, свързани с делегацията за наблюдение на избори, членовете следва да се въздържат от изявления пред обществеността или средствата за масово осведомяване преди провеждането на съвместната пресконференция и следва да насочват представителите на средствата за масово осведомяване или други заинтересовани лица към:

—

съвместните ръководители на делегация на Съвместната парламентарна асамблея са оправомощени да изключват съответния член от делегацията;

—

делегацията може, като действа с мнозинство от гласовете и гласува поотделно, да прекрати мандата на всеки един от съвместните ръководители на делегацията, ако го счете за виновен за извършването на сериозно нарушение;

—

съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея трябва да бъдат информирани и уведомяват съответно председателя на съответната политическа група (или Бюрото в случай на независимите членове на ЕП), ако съответният член е от Европейския парламент, или председателя на парламента на държавата от АКТБ по произход, ако съответният член е от парламент на държава от АКТБ.

—

съответният член може да бъде изключен от участие в делегации за наблюдение на избори за период от четири години.