26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/1

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M6850. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/1

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M6751. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/2

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/3

1.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че операцията, за която е постъпило уведомление, представлява концентрация по смисъла на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета („Регламентът за сливанията“).

2.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че операцията, за която е постъпило уведомление, притежава съюзно измерение по смисъла на Регламента за сливанията.

3.

Консултативният комитет е съгласен с определенията на Комисията за съответните продуктови пазари, посочени в проекторешението.

По-специално, по отношение на дефиницията за продуктовия пазар, Консултативният комитет е съгласен, че въздействието на операцията, за която е постъпило уведомлението, трябва да се оценява на следните пазари:

4.

Консултативният комитет е съгласен с определенията на Комисията за съответните географски пазари, посочени в проекторешението.

По-специално, по отношение на дефиницията за географския пазар, Консултативният комитет е съгласен, че въздействието на операцията, за която е постъпило уведомлението, трябва да се оценява на следните пазари:

5.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че планираната концентрация не възпрепятства значително ефективната конкуренция в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него по отношение на следните пазари:

6.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че планираната концентрация възпрепятства значително ефективната конкуренция в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него по отношение на следните пазари:

7.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че с окончателните ангажименти, предложени от уведомяващата страна на 19 октомври 2012 г. („окончателните ангажименти“), напълно се преодоляват опасенията за конкуренцията, установени от Комисията относно пазара на ЕИП за производството на студено валцувани плоски изделия.

8.

Консултативният комитет е съгласен със заключението на Комисията, че при пълно спазване на окончателните ангажименти, операцията, за която е уведомено, не е вероятно да възпрепятства значително ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на значителна част от него.

9.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че операцията, за която е изпратено уведомление, трябва да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП в съответствие с член 2, параграф 2 и член 8, параграф 2 от Регламента за сливанията и член 57 от Споразумението за ЕИП.

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/5

(1)

На 10 април 2012 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) („Регламентът за сливанията“), чрез която предприятие Outokumpu Oyj („уведомяващата страна“) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Inoxum GmbH и Nirosta GmbH (заедно „Inoxum“), подразделението за неръждаема стомана на ThyssenKrupp AG („TK“), посредством покупка на дялове/акции („планираната операция“) (3). Уведомяващата страна и Inoxum се наричат оттук нататък „страните“.

(2)

Въз основа на проучване на пазара Комисията изрази сериозни съмнения относно съвместимостта на операцията с вътрешния пазар и прие решение съгласно член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за сливанията на 21 май 2012 г. (4) На 4 юни 2012 г. уведомяващата страна представи своите писмени коментари относно решението по член 6, параграф 1, буква в). По време на етап II от проучването редовно бе осъществяван неофициален обмен на информация между Генерална дирекция „Конкуренция“ (ГД „Конкуренция“) и страните, както и ежеседмичен обмен на актуална информация по телефона.

(3)

ГД „Конкуренция“ също изпрати на страните няколко официални искания за информация съгласно член 11 от Регламента за сливанията. На 8 юни 2012 г. между ГД „Конкуренция“ и страните се проведе среща относно актуалното състояние по случая. Втора среща относно актуалното състояние по случая се проведе на 6 август 2012 г.

(4)

На 9 август 2012 г. на страните бе изпратено изложение на възраженията („ИВ“).

(5)

Уведомяващата страна получи достъп до преписката на CD-ROM на 10 август 2012 г.

(6)

На 13 август 2012 г. уведомяващата страна поиска пояснение относно редактираните отговори, както и допълнителен достъп до тях в някои въпросници относно пазарите. С оглед на потенциалните проблеми, свързани с поверителността, уведомяващата страна предложи само ограничен достъп на своите външни консултанти. След размяна на електронни писма и след телефонни разговори ГД „Конкуренция“ се съгласи да предостави на външните консултанти на уведомяващата страна допълнителен достъп, при условие че съществува споразумение за неразкриване на информация. Достъпът беше предоставен на 21 август 2012 г. На 28 август 2012 г. получих оплакване от уведомяващата страна, че достъпът до преписката е бил даден с неоправдано закъснение и че това е възпрепятствало уведомяващата страна да упражни изцяло правото си на защита.

(7)

В хода на разследването по случая ГД „Конкуренция“ изпрати редица въпросници на конкурентите, клиентите и другите участници на пазара. Тези въпросници бяха изпратени в два формата, а именно като „въпросници в електронен формат“ и „въпросници в MS Word формат“. Спорът относно процедурата се отнасяше само до въпросниците в електронен формат.

(8)

Въпросниците в електронен формат включваха преди всичко два вида въпроси. При първия вид въпроси се изискваше напечатан отговор, докато при втория вид се изискваше отговор в таблица. Въпросниците в електронен формат бяха придружени от обяснителна бележка относно това по какъв начин да се отговори на въпросите, по-специално как да се отговори на въпроси, свързани с поверителността. И при двата формата от въпроси във въпросника в електронен формат от анкетираните лица се изисква да посочат дали отговорите са счетени за поверителни или не, и ако са счетени за поверителни — да се предостави неповерителен вариант на отговора. След получаването на попълнените въпросници в електронен формат обаче ГД „Конкуренция“ откри, че те не са били правилно попълнени от множество анкетирани лица и реши да извърши допълнителни редакции, за да изпълни задължението си да не разкрива поверителна информация на страните. ГД „Конкуренция“ получи отговори, които могат в общи линии да бъдат класифицирани в три категории:

(9)

Поради това ГД „Конкуренция“ извърши допълнителни редакции ex officio на информацията от категория II и III.

(10)

По време на достъпа до преписката на 10 август 2012 г. страните не са били уведомени за тази едностранна нова редакция, която е била извършена от ГД „Конкуренция“. Едва в хода на обмена на електронни писма и телефонните разговори, проведени след предоставянето на достъп до преписката, на страните стана ясно, че ГД „Конкуренция“ е редактирала информацията, която анкетираните лица не са обозначили изрично като поверителна. ГД „Конкуренция“ прие предложението на уведомяващата страна за осигуряване на достъп на външните консултанти до нередактираните версии на получените отговори на въпросниците в електронен формат, които са били предадени от анкетираните лица преди редакцията от страна на ГД „Конкуренция“, при условие че външните консултанти подпишат споразумение за неразкриване на информация. Такъв достъп е бил предоставен на 21 август 2012 г.

(11)

Уведомяващата страна се позова по-специално на информацията от категория III, описана по-горе. Уведомяващата страна оспори „едностранното решение на Комисията да редактира голям брой отговори, които не са били счетени за поверителни от самите анкетирани лица“ и заяви, че Комисията е трябвало да разгледа този въпрос с уведомяващата страна преди предоставянето на достъп до преписката.

(12)

По първата точка уведомяващата страна твърди, че Комисията може да редактира единствено информация, която е обозначена като неповерителна в случаите, в които не е възможно да се получи съгласието на предоставилото данните лице за предложените редакции. Освен това уведомяващата страна твърди, че Комисията трябва да предостави конкретни причини за всяка едностранна редакция.

(13)

След като проучих въпроса, съм убеден, че в този случай са налице оправдани опасения, че предоставилите информация от категория II не са разбрали добре по какъв начин да изготвят неповерителните варианти на отговорите, които са отбелязали като поверителни. По отношение на информацията от категория III са налице също така оправдани опасения, че предоставилите информация лица не са разпознали поверителна информация.

(14)

Като се има предвид задължението на Комисията по член 339 от Договора за функционирането на Европейския съюз да защитава търговските тайни и друга поверителна информация и предвид ограниченото време, което направи невъзможно осъществяването на контакт с всички предоставили информация лица, за да се изясни въпроса с тях (6), според мен е било целесъобразно ГД „Конкуренция“ да направи редакции ex officio.

(15)

ГД „Конкуренция“ обаче е трябвало да отбележи на достъпната преписка какви редакции е направила, както и причините за това, и е трябвало да предостави пълна информация на страните. Въпреки че необходимостта от бързина в производствата по сливанията може да обоснове ex officio редакциите, тя всъщност не може да оправдае липсата на информация за страните по производството относно такива редакции и причините за тях (7). Ако страните бяха уведомени за този въпрос преди достъпа до преписката, още към този момент можеше да се стигне до решението за предоставяне на пълен достъп само на външните консултанти на уведомяващата страна, при условие че съществува споразумение за неразкриване на информация.

(16)

Ако се приеме, че е имало процедурни нарушения в хода на това дело, смятам, че тези процедурни нарушения всъщност не са нарушили правото на защита на страните в настоящия случай, като се има предвид, че: i) страните са приели процедурата за ограничен достъп, с което са предоставили възможност на своите външни консултанти да видят и да представят мнения по отговорите на въпросника в електронен формат в първоначалната им неповерителна форма, представени на Комисията от предоставилите данните лица; ii) страните не са поискали удължаване на срока по отношение на допълнителния достъп; и iii) не съществуват данни, че страните по процедурата не са имали възможност да представят мнения относно предоставената им допълнителна информация.

(17)

На 23 август 2012 г. в 17:39 ч. — по-малко от 24 часа преди изтичането на срока за отговор на ИВ — ГД „Конкуренция“ изпрати до уведомяващата страна документ, озаглавен „Писмо с изложение на фактите“, чиято цел бе да информира уведомяващата страна за предварително налични фактически елементи, които не са били изрично посочени в ИВ, но за които, при допълнителен анализ на преписката, Комисията е решила, че е възможно да бъдат уместни за обосновката на окончателното ѝ решение. Освен това в придружаващото писмо е посочено, че с писмото с изложение на фактите също са въведени редица корекции на ИВ при установени грешки в определени точки, както и разяснения относно информацията, съдържаща се в ИВ, без да се променят заключенията, направени в него.

(18)

Писмото с изложение на фактите в действителност съдържаше две части: Първата част на писмото с изложение на фактите бе озаглавена „Нова информация/доказателства в подкрепа на възраженията, вече посочени в ИВ“ и съдържаше списък с цитати от документи в преписката на Комисията, групирани в заглавия, като „Точки 318—328 (BA)“ или „Точки 383—403 (поверително)“, които се предшестват само от изявлението, че „Комисията насочва вниманието на (уведомяващата страна) към следните допълнителни доказателства по отношение на посочените по-долу точки в ИВ“.

(19)

Втората част на писмото с изложение на фактите беше озаглавена „Изясняване на информацията, съдържаща се в ИВ, без да се променят направените в него заключения“ и беше съставена основно от текстови замени на конкретни точки в ИВ, за които се посочва, че съдържат грешки.

(20)

До 28 август 2012 г. на обяд (т.е. един работен ден и половина след крайния срок за отговор на ИВ) уведомяващата страна можеше да проучи допълнителните фактически елементи и да предостави становищата си относно фактите, както и относно направените от екипа по делото заключения.

(21)

Уведомяващата страна отговори на писмото с изложение на фактите на 28 август 2012 г. В своя отговор уведомяващата страна повдигна „сериозни процедурни въпроси“ относно подхода, следван от екипа по делото. В отделно писмо от 28 август 2012 г. уведомяващата страна подаде жалба до мен относно „сериозни процедурни нередности“ по отношение на това, че: i) в писмото с изложение на фактите не са представени „нови“ доказателства и че то съдържа елементи, с които Комисията вече е разполагала, преди изготвянето на ИВ; ii) в писмото с изложение на фактите не са обяснени заключенията, направени от Комисията въз основа на „новите“ доказателства; iii) разясненията във втората част на писмото с изложение на фактите променят заключенията в ИВ; и iv) заменените нови точки на ИВ също са съдържали грешки (относно които уведомяващата страна е предоставила корекции).

(22)

По отношение на втората част на писмото с изложение на фактите (8) считам, че когато Комисията открие технически грешки, счетоводни грешки или грешки в изчисленията в ИВ, което е изпратила, е редно тя да уведомява адресатите на ИВ за тези грешки и да ги коригира възможно най-бързо. В зависимост от обстоятелствата това може да създаде необходимост от удължаване на крайния срок за отговор на ИВ. В настоящия случай уведомяващата страна не е поискала удължаване на срока за отговор на ИВ или на допълнителния срок, за да отговори на писмото с изложение на фактите. Както е видно от отговора на писмото с изложение на фактите, уведомяващата страна в действителност е имала възможност изцяло да отговори на поправката.

(23)

Що се отнася до първата част на писмото с изложение на фактите, съществуват два въпроса, които трябва да бъдат разгледани: i) фактът, че писмото с изложение на фактите е било изпратено преди страните да отговорят на ИВ и е съдържало информация, която вече е била в преписката на Комисията при изготвянето на ИВ; и ii) липсата на обяснения относно заключенията, които Комисията е възнамерявала да направи въз основа на доказателствата.

(24)

На първо място, съдилища в ЕС са признали, че не съществува разпоредба, която не позволява на Комисията да изпраща на страните след изложението на възраженията нови документи, които счита, че са в подкрепа на аргумента ѝ, при условие че на предприятията се предостави необходимото време, за да представят своите становища по този въпрос (9).

(25)

Според мен обаче съществува разлика между ситуацията, при която Комисията определя и предоставя нови доказателства при отговор на ИВ, представен от страните, и ситуация, при която Комисията прави това преди страните да са отговорили на ИВ. Съществува също значителна разлика между ситуация, при която новите доказателства се предоставени едва след изпращането на ИВ поради независещи от Комисията причини, например поради късен отговор от доставчик на информация, който е трета страна, и ситуация, при която информацията вече е била на разположение към момента на изготвяне на ИВ.

(26)

Изпращането на писмо с изложение на фактите преди отговора на ИВ, съдържащо информация, която вече е била в преписката към момента на изготвяне на ИВ, без да се посочва нов срок за отговор на ИВ с еднаква продължителност като първоначалния срок, по мое мнение представлява заобикаляне на обичайния краен срок за изпращане на ИВ и на отговора. Поради това смятам, че това следва да бъде избегнато.

(27)

На второ място, в своето окончателно решение очевидно Комисията не може да използва доказателства, по които страните не са имали възможност да предоставят становищата си. Съгласно съответната съдебна практика „не са важни самите документи, а заключенията, които Комисията е направила въз основа на тях“ (10).

(28)

Според мен единствено позоваването в първата част на писмото с изложение на фактите на номера на точки в ИВ (виж точка 18 по-горе) не е достатъчно като обяснение на заключенията, които Комисията е възнамерявала да направи въз основа на цитираните доказателства.

(29)

Комисията обаче накрая е определила, че доказателствата, съдържащи се в първата част на писмото с изложение на фактите, не са били необходими за подкрепа на проекторешението. Тъй като тези доказателствата не са използвани от Комисията в проекторешението, процедурните права на страните, по-специално правото им на изслушване не е било нарушено.

(30)

Официалното устно изслушване се проведе на 30 август 2012 г. и на него присъстваха: страните и техните правни и икономически съветници; съответните служби на Комисията; както и представители на компетентните органи от шест държави-членки, а именно Германия, Франция, Унгария, Полша, Финландия и Швеция.

(31)

Комисията и страните започнаха обсъждането на възможни коригиращи мерки непосредствено преди представянето на ИВ. На 19 септември 2012 г. уведомяващата страна представи официален оздравителен пакет, състоящ се от продажба на комбинация от нейни активи в Швеция, Италия, Германия, Обединеното кралство и Франция. Комисията започна допитване до участниците на пазара относно това предложение за коригиращи мерки на 20 септември 2012 г. След предложението на Комисията, страните по споразумението също назначиха експерти, за да предоставят независим анализ на коригиращите мерки. Въз основа на тази оценка Комисията заключи, че коригиращите мерки, представени на 19 септември 2012 г. няма да разрешат проблемите по отношение на конкуренцията, установени от Комисията, тъй като тези проблеми са породили сериозни съмнения относно това дали активите, които трябва да бъдат продадени, ще бъдат конкурентоспособни и жизнеспособни под формата, предложена от страните, дали може да се намери подходящ купувач и дали такъв купувач би имал възможността и стимула да се конкурира ефективно и трайно на пазара на студеновалцувани продукти от стомана в ЕИП.

(32)

Поради това страните представиха на Комисията преразгледани коригиращи мерки съответно на 1 и 9 октомври 2012 г. Тези преразгледани предложения обаче не са променили първоначалната оценка на Комисията.

(33)

На 19 октомври 2012 г. уведомяващата страна предостави допълнителни преразгледани коригиращи мерки, които включват по-широкообхватно предлагане на активи за продажба, по-специално по отношение на някои производствени линии на производствения обект на Inoxum в Terni, Италия. Комисията заключи, че преразгледаните коригиращи мерки от 19 октомври 2012 г. са били достатъчни, за да се отговори на опасенията, изразени от Комисията по отношение на съвместимостта на планираната сделка с вътрешния пазар.

(34)

В съответствие с член 16, параграф 1 от Решение 2011/695/EC, в окончателния доклад се разглежда дали проекторешението се отнася само до възражения, по отношение на които на страните е била дадена възможност да изразят своите становища.

(35)

След преглед на проекторешението стигнах до извода, че в него не се разглеждат никакви възражения, по отношение на които на страните не е била дадена възможност да изразят своите възгледи.

(36)

В заключение смятам, че ефективното упражняване на процесуалните права на страните по това дело е било спазено.

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/11

(1)

Outokumpu Oyj („Outokumpu“, Финландия) е финландско публично дружество, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Хелзинки. Outokumpu се занимава с производство, продажба и дистрибуция на изделия от неръждаема стомана и производство на ферохром. То притежава съоръжения за производство на неръждаема стомана, разположени в Tornio (Финландия), Avesta, Nyby, Degerfors и Kloster (Швеция), Sheffield (Обединеното кралство), New Castle и Richburg (Съединени американски щати, „САЩ“), както и мина за ферохром в Kemi (Финландия).

(2)

Inoxum GmbH и Nirosta GmbH (заедно „Inoxum“, Германия) са предприятие за неръждаема стомана на ThyssenKrupp AG („TK“, Германия). Inoxum се занимава с производство, продажба и дистрибуция на изделия от неръждаема стомана, високоефективни сплави (HPA) и коване на метали. Основните съоръжения за производство на неръждаема стомана на Inoxum са в Крефелд, Бохум и Дилленберг (Германия), Terni (Италия) и извън Европа — в San Luis Potosi („Mexinox“) (Мексико), Calvert (САЩ) и Шанхай (Shanghai Krupp Stainless, „SKS“) (Китай). Понастоящем Inoxum е под контрола единствено на TK.

(3)

На 10 април 2012 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламента за сливанията, чрез която Outokumpu придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията самостоятелен контрол над Inoxum посредством покупка на дялове/акции (2). Outokumpu и Inoxum се наричат по-долу „страните“.

(4)

Въпросните предприятия през 2010 г. имаха общ световен оборот в размер на 5 млрд. EUR (3) (Outokumpu: 4,229 млрд. EUR; Inoxum: 6,739 млрд. EUR). Общият оборот на всяко от въпросните предприятия на територията на Съюза е повече от 250 млн. EUR (Outokumpu: […] млн. EUR; Inoxum: […] млн. EUR). Най-накрая, никое от въпросните предприятия не постига повече от две трети от своя общ оборот на територията на Съюза в рамките на една и съща държава-членка. Следователно предложената трансакция има съюзно измерение съгласно член 1, параграф 2 от Регламента за сливанията.

(5)

На 21 май 2012 г. Комисията прие решение на основание член 6, параграф 1, буква в), в което тя изрази сериозни съмнения относно съвместимостта на операцията с вътрешния пазар. На 4 юни 2012 г. Outokumpu представи своето писмено мнение относно решението, прието на основание на член 6, параграф 1, буква в).

(6)

На 9 август 2012 г. Комисията прие Изложение на възраженията („ИВ“) в съответствие с член 18 от Регламента за сливанията. Outokumpu отговори на ИВ на 24 август 2012 г.

(7)

На 30 август 2012 г. се състоя устно изслушване.

(8)

На 19 септември 2012 г. Outokumpu представи ангажименти съгласно член 8, параграф 2 от Регламента за сливанията („предложените ангажименти“). След представянето на предложените ангажименти, Комисията започна проучване на пазара, за да се съберат становищата на конкурентите, клиентите и другите участници на пазара относно тези ангажименти.

(9)

На 1 октомври 2012 г. Outokumpu предаде преразгледан пакет от ангажименти („преразгледаните ангажименти“). Комисията стартира пазарно проучване относно преразгледаните ангажименти на същия ден.

(10)

На 9 октомври 2012 г. Outokumpu предаде леко изменена версия на преразгледаните ангажименти.

(11)

На 19 октомври 2012 г. Outokumpu предаде окончателен вариант на ангажиментите („окончателните ангажименти“).

(12)

Срещата на Консултативния комитет се състоя на 25 октомври 2012 г. Консултативният комитет обсъди проекта на настоящото решение и излезе с положително становище.

(13)

Трансакцията поражда редица припокривания в пазара на неръждаема стомана. По-специално страните хоризонтално се припокриват в производството на: i) плочи; ii) горещо валцувани продукти; iii) студено валцувани („CR“) изделия; iv) прецизно изрязани ленти ленти; както и v) на пазара за дистрибуция на изделия от неръждаема стомана. В допълнение, тази трансакция води до няколко вертикални взаимоотношения между страните.

(14)

В настоящото решение Комисията повдига опасения относно конкуренцията по отношение на съвместимостта на трансакцията с вътрешния пазар по отношение на пазара на ЕИП на студено валцувани изделия. Съответно само този пазар ще бъде обсъден в настоящото резюме.

(15)

Неръждаемата стомана се определя като стоманена сплав с минимално съдържание на 10,5 % хром и максимум 1,2 % въглерод.

(16)

За някои приложения неръждаемата стомана се конкурира с разнообразни материали като алуминий, мед, пластмаса, керамика, композитни материали или въглеродна стомана. При все това нейните характеристики я правят уникално пригодна за някои приложения в инженеринговия процес, автомобилостроенето, бялата техника и т.н. Една от основните свойства на неръждаема стомана е нейната устойчивост на корозия.

(17)

В предишни решения Комисията обяви, че съществува общ пазар на студено валцувани изделия (4). Комисията не счита за уместно да раздели пазара съгласно допълнително сегментиране, като например по вида на повърхностната обработка, по класове, по ширина или по крайно приложение.

(18)

По време на фаза I и II Комисията също проучи дали пазарът на студено валцувани изделия може да бъде допълнително сегментиран. По-специално, пазарното проучване се съсредоточи върху това дали пазарното сегментиране по класове, по семейство, по стоки и специалности, по вида на повърхностната обработка и по крайно приложение, може да бъде взето под внимание. Всяко от тези потенциални пазарни деления ще бъде разгледано по-долу.

(19)

Според техния химически състав и кристална структура, могат да бъдат разграничени четири основни семейства неръждаема стомана: i) аустенитна; ii) феритна; iii) мартензитна; и iv) аустенитно-феритна (дуплекс). Всяко семейство е с различен химически състав и физични свойства.

(20)

Въпреки това, като се има предвид високата степен на заменимост при предлагането между различните класове и семейства, за целите на настоящото решение ще се счита, че съществува общ пазар за всички студено валцувани изделия.

(21)

Стоковите класове обикновено обхващат много широк диапазон от приложения (приблизително [70—80] % от пазара), а специалните класове представляват [30—40] % от пазара. Не съществува ясно и общоприето в отрасъла определение на това кои класове може да се определят като специални класове.

(22)

Въз основа на информацията, събрана по време на проучването на пазара, Комисията потвърди, че е налице висока степен на заменимост при предлагането между различните класове, независимо дали това са стоки или специални класове. Следователно Комисията счита в съответствие с представените от страните данни, че в този случай не трябва да се разглежда отделен пазар по вид на класовете.

(23)

Въпреки че съществува разнообразни видове повърхностна обработка, най-разпространени са видовете 2Г, 2Б и БА. Налице са също други видове повърхностна обработка, които изглежда често се използват в отрасъла. Пазарното проучване потвърди, че повечето производители и дистрибутори притежават оборудването, необходимо за извършване на различни видове повърхностна обработка. Единственото изключение е обработката от вида БА, при която е необходимо специално и специфично оборудване, както и инвестиция в размер на 220 млн. EUR за придобиване на производствена линия за обработка от вида БА.

(24)

За целите на настоящото решение общият пазар за производство и доставка на студено валцувани изделия, независимо от тяхната повърхностна обработка, ще бъде взет под внимание заедно с въздействията на трансакцията върху възможни сегменти с обработка БА и различна от нея обработка.

(25)

В зависимост от крайното използване или приложение се изисква клас с определени механични характеристики. В общи линии подборът на клас за специфично крайно приложение зависи от изискванията, отнасящи се до, inter alia, устойчивостта на корозия, термичната устойчивост, здравината, естетиката и лекотата за обработване.

(26)

Проучването на Комисията потвърди, че разнообразието от класове и семейства класове се използват за едно и също крайно приложение. Освен това много класове се използват за различни крайни приложения. Следователно Комисията счита, в съответствие с представените от страните данни, че в този случай не трябва да се разглежда сегментиране на пазара по крайното приложение.

(27)

В свои предишни решения Комисията е счела възможния обхват на пазара за студено валцувани изделия като не по-голям от Западна Европа или обхващащ най-малкото територията на цялата Общност (5). Въпреки това въпросът за определението на съответния географски пазар в крайна сметка остана открит.

(28)

Страните считат, че географският пазар на всички изделия от неръждаема стомана, включително студено валцувани изделия, включва поне територията на ЕИП.

(29)

През първата фаза на разследването си Комисията откри доказателства, които потвърждават, че пазарът за студено валцувани изделия не е по-голям от ЕИП: i) все още съществуват значителни различия в цената за студено валцувани изделия в различни региони по света, дори за студено валцувани изделия от най-често срещаните стокови класове, което не може да бъде обосновано само с транспортните разходи; ii) повече от половината от потребителите, отговорили на исканията на Комисията за информация по време на първата фаза на разследването, посочиха, че те никога не са купували студено валцувани изделия от неевропейски производители, независимо от семейството или различните класове; iii) страните представиха иконометрични доказателства и анализ на критичната еластичност, които не потвърждават географски обхват на пазара, по-широк от ЕИП.

(30)

Освен това и според отговорите от втората фаза на пазарното проучване на Комисията, потребителите не възприемат студено валцуваните изделия, внесени от Азия, като пълен заместител на студено валцуваните изделия от ЕИП поради: i) по-дългия производствен процес; ii) проблеми с качеството; iii) различни условия на плащане; и iv) набора от налични изделия (някои продукти се произвеждат само в ЕИП).

(31)

За целите на настоящото решение Комисията стига до заключението, че географският обхват на пазара за производство и доставка на студено валцувани изделия не е по-широк от ЕИП.

(32)

Планираната трансакция намалява броя на интегрираните европейски участници от 4 на 3, като се сливат участници номер 1 и номер 2 на пазара. Inoxum понастоящем е най-големият производител и доставчик на студено валцувани изделия в ЕИП с пазарен дял от [30—40] %. Outokumpu е вторият по големина участник на този пазар с дял от [10—20] %. Следователно трансакцията ще доведе до повишаване на общия пазарен дял до [50—60] % от общия пазар за производство и доставка на студено валцувани изделия, и дори до по-големи общи пазарни дялове във връзка с важни сегменти, като тези на класовете аустенитна стомана 304 (50—60 %) и 316 (60—70 %). Общите капацитетни дялове също ще бъдат над 50 %.

(33)

Освен това обединеното дружество ще бъде три пъти по-голямо от следващото по величина конкурентно дружество в ЕИП след сливането, а именно дружество Aperam с [10—20 %] пазарен дял, и пет пъти по-голямо от третия конкурент, Acerinox с пазарен дял 10—20 %. Всички други конкуренти, включително азиатските производители, осъществяващи внос в Европа, са малки, с пазарни дялове обикновено доста под 0—5 %.

(34)

Според установената съдебна практика, много големите пазарни дялове — 50 % или повече, може сами по себе си да са доказателство за съществуването на господстващо положение (6). В настоящия случай пазарните дялове, увеличенията на печалбата и разликата между образуваното след сливането предприятие и следващия по величина конкурент все пак са особено големи. Освен това отрасълът за производство на неръждаема стомана е добре развит, като пазарните дялове и нивата на концентрация представляват важен и убедителен първи сигнал за пазарната мощ. Поради това Комисията заключава, че големите пазарни дялове в този случай са убедителен първи сигнал за това, че предложената трансакция ще доведе до некоординирани въздействия на пазара на ЕИП за студено валцувани изделия посредством създаването на господстващо положение.

(35)

Въпреки че не съществуват правни бариери за навлизане на пазара на ЕИП, инвестициите, необходими за навлизане на пазара, са много високи, като се има предвид, че този отрасъл е капиталоемка дейност. Поради това, навлизането на пазара в бъдеще е малко вероятно.

(36)

В контекста на рамката за оценка, определена от параграф 24 от Насоките за хоризонталните сливания, Комисията оцени всички фактори, които са от значение за оценката на въздействието на предложената трансакция върху пазара на ЕИП за студено валцувани изделия, и стигна до заключението, че планираната трансакция вероятно ще доведе до значителни пречки за ефективната конкуренция на пазара на ЕИП за студено валцувани изделия, по-специално чрез некоординираните въздействия посредством създаването на господстващо положение.

(37)

Страните обаче твърдят, че теорията за вредата на Комисията е опорочена, тъй като свръхкапацитетът предполага, че конкурентите на дружеството, получено след сливането, ще реагират на увеличението на цената от него, заличавайки по този начин всяко антиконкурентно въздействие на предложената трансакция.

(38)

Комисията отбелязва, че дори на пазари, които се характеризират с излишен капацитет на равнище стопански отрасъл, за сливане, което води до значителна консолидация на производствените мощности, може да се очаква да доведе до некоординирани въздействия, както е описано в точка 24 от Насоките за хоризонталните сливания. Това е така, защото, като обединява капацитети на сливащите се страни, сливането отстранява конкурентния натиск, предхождащ сливането между сливащите се страни, като по този начин намалява конкурентния натиск върху дружеството, получено в резултат на сливането, в сравнение с конкурентния натиск върху всяко от сливащите се дружества, предхождащ сливането.

(39)

Страните твърдят също, че теорията за вредата на Комисията се основава на допускането, че на пазара има елементи на координация преди сливането. Според страните заключението на Комисията, че конкурентният натиск от страна на конкурентите не би бил достатъчен, за да неутрализира увеличението на цените след сливането, се основава на съществуването на координирани въздействия.

(40)

Комисията отбелязва, че нейната теория за вредата се основава изцяло върху некоординираните въздействия както преди, така и след сливането, включително на нейната оценка на ограничението на конкуренцията върху дружеството, получено след сливането, от неговите конкуренти в рамките на ЕИП. В оценката на Комисията обаче се отбелязва, че конкуренцията на пазара на ЕИП за студено валцувани изделия не е толкова силна, колкото се твърди в доводите на страните. Това може да се дължи на редица фактори, например на слабо търсене или на разходите на потребителите за преминаване към друг доставчик; малки разходи на доставчиците да променят своя производствен микс; стратегии на потребителите за доставки от различни доставчици; и ограничена, но съществена географска диференциация между доставчиците.

(41)

По мнение на Комисията положението преди сливането е съвместимо с некоординирана конкуренция между производителите от ЕИП. Нейната теория за вредата не се основава на съществуването на координирани въздействия преди или след сливането.

(42)

Трансакцията поражда значително припокриване на действителните общи потребители на страните. Припокриването между страните относно сродните класове, обработката, както и във важни потребителски сегменти ще бъде твърде значително.

(43)

Дружеството, образувано в резултат на сливането, ще получи увеличена мощ в преговорите с припокриващи се потребители. Освен това, наличието на стратегии на потребителите за доставка от различни източници предполага, че трансакцията може да доведе до повече вреда за конкуренцията, отколкото сливане, намаляващо броя на участниците от 4 на 3 в отрасъл, в който не съществуват такива стратегии.

(44)

Налице е също така ограничен брой потребители, които могат да купуват само от страните по делото. За тези потребители предложената трансакция е вероятно да има още повече вредни въздействия.

(45)

Поради това планираната трансакция ще доведе до значителна загуба на конкуренция между страните.

(46)

Вносът съставлява около 10—20 % от пазара на ЕИП. През 2011 г. вносът беше малко по-нисък от износа от ЕИП за останалите части на света. Следователно ЕИП е нетен износител на студено валцувани изделия.

(47)

Конкурентите извън Европа извършват внос в ЕИП предимно чрез независими дистрибутори (около 90—100 % от вноса достига пазара на ЕИП чрез дистрибутори). Освен това, вносът представлява верига от участници с ограничени продажби и присъствие в ЕИП.

(48)

Според отговорите на пазарното проучване на Комисията потребителите не възприемат студено валцуваните изделия, внесени от Азия, като пълен заместител на студено валцуваните изделия, произведени в ЕИП. Това е така поради по-дългия производствен процес, проблемите, свързани с качеството, условията за плащане и разнообразието от налични изделия.

(49)

Комисията установи също така, че ценовата конкурентоспособност на вноса зависи от редица променливи фактори, включително колебанията в цената на никела, валутните обменни курсове и относителната икономическа ефективност на никеловия чугун на блокове.

(50)

Пазарното проучване също показа, че не е вероятно вносът от Азия да упражни в близко бъдеще значително по-силен натиск върху европейските производители. На първо място, POSCO, силен корейски конкурент, изгражда ново съоръжение за производство на студено валцувани изделия в Турция, което главно ще произвежда за турския пазар, и ще бъде малко вероятно да засегне пазара на ЕИП в съществена степен. На второ място, ценовата конкурентоспособност на азиатските участници на пазара вероятно ще намалее в бъдеще. Inter alia, забраната за износ на никелова руда от Индонезия е вероятно да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на китайските участници на пазара. На трето място, неизползваният капацитет на участниците на пазара от Азия и Китай изглежда вероятно да намалее в бъдеще.

(51)

Количествени данни също показват, че натискът, произтичащ от вноса от Азия, вероятно няма да бъде достатъчен, за да попречи на увеличение на цената. Комисията признава, че вносът от Азия упражнява определен конкурентен натиск върху производителите от ЕИП. Въпреки това, количествените доказателства показаха, че реакцията на вноса на увеличение на цените би трябвало да бъде съществено по-силна, за да се премахне рискът от увеличение на цените. Следователно не е вероятно вносът да окаже достатъчен натиск, за да попречи на увеличението на цените след сливането.

(52)

Конкурентите от ЕИП на страните имат в значителна степен свободен капацитет, който според страните би им предоставил възможност и стимул да направят непечелившо за дружеството, получено след сливането, едно повишение на цените след сливането.

(53)

По отношение на възможността, оценката на Комисията показа, че използването на номиналния капацитет е вероятно да завишава степента на свободния капацитет, който притежават конкурентите, като се има предвид че: i) 100 %-ното използване на номиналния капацитет не е постижимо и не е устойчиво в дългосрочна перспектива; ii) действителните възможности за експанзия на конкурентите са допълнително намалени чрез замразяване и преустановяване дейността на капацитета; и iii) свръхкапацитетът е вероятно да намалее по естествен път през следващите години в резултат на нарастващото търсене. Независимо от това Комисията заключава, че Aperam и Acerinox разполагат с известен свободен капацитет, който вероятно ще бъде достатъчен, за да даде на тези дружества възможността да увеличат значително производството си, за да направят едно повишаване на цените след сливането непечелившо за образуваното след сливането дружество.

(54)

Въпреки това, Комисията счита, че нито Aperam, нито Acerinox ще имат стимули да се конкурират агресивно с образуваното след сливането дружество.

(55)

Съгласно Насоките за хоризонталните сливания (параграф 9) и икономическата теория за оценка на некоординирани ефекти положението преди сливането предоставя съответните съпоставими елементи за оценка на сливанията.

(56)

В разглеждания случай ценовата конкуренция преди сливането между европейските производители не е много интензивна, както е показано от съвместното съществуване на положителни маржове и на свръхкапацитет. Това предполага известна степен на съществуваща пазарна мощ още преди сливането. Изявленията на участниците на пазара потвърждават, че преди сливането конкуренцията не е силна. По-специално, конкурентите на страните не се конкурират агресивно, за да използват своя свободен капацитет.

(57)

Освен това няма признаци, че Aperam и Acerinox ще започнат да се конкурират по-агресивно след сливането. Aperam и Acerinox публично приветстваха трансакцията, което е в съответствие с разбирането, че тези дружества очакват увеличение на цените след сливането.

(58)

Напротив, Aperam и Acerinox може да се конкурират по-малко агресивно след сливането. На първо място, увеличението на цената от страна на дружеството, получено в резултат на сливането, би намалило конкурентния натиск върху конкурентите. На второ място, намаляването на броя на доставчиците означава, че потребителите имат по-слаби позиции в преговорите с доставчиците. На трето място, стратегиите за снабдяване от различни източници на потребителите предполагат, че Aperam и Acerinox ще придобият известен брой потребители и съответно биха се разширили. На четвърто място, очакваният растеж на търсенето вероятно ще доведе до намаление на наличния свободен капацитет на конкурентите, като по този начин ще се намалят стимулите за тях да се конкурират агресивно.

(59)

Подробна оценка на стимулите за конкурентите на страните потвърждава, че за Aperam и Acerinox няма да е печелившо да компенсират едно увеличение на цените от страна на предприятието, получено след сливането. Това е така, защото конкурентите на страните не се конкурират агресивно преди сливането и е малко вероятно да направят това след сливането.

(60)

В светлината на горното Комисията стига до заключението, че европейските конкуренти нямат стимул да разширят значително своето производството, за да направят повишаването на цените непечелившо за образуваното след сливането дружество. Следователно, такива предприятия не оказват достатъчно голям конкурентен натиск, който да може да предотврати повишаване на цените след сливането.

(61)

По отношение на оценката на вероятните реакции на независимите дистрибутори спрямо цените на студено валцуваните изделия в ЕИП, Комисията счита, че независимите дистрибутори, противно на аргументите на страните, не упражняват силен конкурентен натиск върху дружеството, появило се след сливането.

(62)

Относно покупателната мощ, пазарното проучване на Комисията показа, че търсенето на пазара за неръждаема стомана е до голяма степен фрагментирано. В резултат на това потребителите обикновено не купуват големи количества неръждаема стомана, или ако го правят, тези количества не представляват значителен процент от продажбите на производителите.

(63)

В допълнение към горепосочените аргументи Комисията анализира и въздействието на потенциалните синергии, които се генерират от трансакцията. Комисията стигна до заключението, че синергиите, дори ако ги има, биха били недостатъчни, тъй като тяхното въздействие върху пределните разходи на дружеството, получено след сливането, е относително малко.

(64)

Съвместната оценка prima facie на защитните аргументи на страните изглежда потвърждава, че те не са достатъчни с оглед на това трансакцията да не доведе до значително възпрепятстване на ефективната конкуренция.

(65)

Освен това вследствие на този факт Комисията изготви съгласувана икономическа рамка за оценка на главните аргументи на страните срещу липсата на некоординирани въздействия.

(66)

В този модел са взети предвид както са представени главните аргументи на страните и доказателствата при най-висока степен на конкурентно тълкуване и също така е включено цялостно балансиране на синергиите на пределните разходи. Моделът не посочва, че аргументите на страните заедно биха били достатъчни за отхвърляне на заключенията от оценката по-горе.

(67)

Въз основа на направения по-горе анализ Комисията стига до заключението, че премахването на конкуренцията между сливащите се страни ще увеличи пазарната мощ на дружеството, получено след сливането. Компенсиращите фактори (а именно натиск на вноса, реакции на конкурентите при потенциално увеличение на цените след сливането, реакции на независимите дистрибутори, синергии на пределните разходи, потенциално произтичащи от трансакцията, покупателна мощ и навлизане на пазара) не са достатъчни, за да предотвратят повишаване на цените след сливането от страна на дружеството, получено в резултат на сливането.

(68)

Поради това Комисията заключи, че трансакцията ще доведе до значително възпрепятстване на ефективната конкуренция чрез създаването на господстващо положение на пазара на ЕИП за студено валцувани изделия.

(69)

На 19 октомври 2012 г. Outokumpu представи окончателните си ангажименти, които се състоят от:

(70)

В допълнение, по желание на Outokumpu, Outokumpu и купувачът ще сключат преходно, на принципа на справедливи пазарни отношения, споразумение за доставка за купувача на черна гореща валцувана ламарина от Terni за Calvert/Mexinox, принадлежащо на Outokumpu.

(71)

Предлаганият за продажба пакет не включва производството на тръби на Terni, което се извършва в обекта Tubificio di Terni.

(72)

Комисията счита, че ангажиментите, представени на 19 октомври 2012 г., са достатъчни, за да осигурят поддържането на жизнеспособността на предприятието, предмет на продажба, като същевременно така се предлага решение на проблемите относно конкуренцията, породени от планираната трансакция.

(73)

Комисията заключава, че при пълно спазване на ангажиментите, поети от страните, предложената концентрация няма да доведе до създаването на предприятие с господстващо положение, в резултат на което ефективната конкуренция да бъде значително възпрепятствана в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него. Следователно Комисията предлага концентрацията да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП в съответствие с член 2, параграф 2 и член 8, параграф 2 от Регламента за сливанията и член 57 от Споразумението за ЕИП.

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/18

—

Rimgailė Baliūnaitė, главен специалист в правния отдел на NCC, тел. +370 52397821, адрес за електронна поща: rimgaile.baliunaite@regula.lt

—

Aistija Zubavičiūtė, съветник в отдел „Природен газ и електроенергия“ на NCC, тел. +370 52135342, адрес за електронна поща: aistija.zubaviciute@regula.lt

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/19

Bundesnetzagentur

Referat 313 — International Coordination Energy

Tulpenfeld 4

53113 Bonn

DEUTSCHLAND

Електронна поща: 313-Postfach@bnetza.de

http://www.bundesnetzagentur.de

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/20

Bundesnetzagentur

Referat 313 — International Coordination Energy

Tulpenfeld 4

53113 Bonn

DEUTSCHLAND

Електронна поща: 313-Postfach@bnetza.de

http://www.bundesnetzagentur.de

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/21

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/22

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/23

1.

На 18 октомври 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие 3i Group plc („3i Group“, Обединеното кралство) и инвестиционни дружества, управлявани от 3i Investments plc (заедно „3i“), придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Scandferries Holding GmBH („Scandferries“, Германия) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7067 — 3i/Scandferries Holdings, на следния адрес:

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/24

1.

На 21 октомври 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Goldman Sachs Group, Inc. („Goldman Sachs“, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Hastings Insurance Group Limited („HIG“, Джърси) посредством покупка на акции/дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7051 — Goldman Sachs/Hastings Insurance Group, на следния адрес:

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/25

1.

На 21 октомври 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета, (1) чрез която предприятие EURENCO SA („EURENCO“, Франция), принадлежащо на SNPE Group и MAXAMCHEM S.L. („MAXAMCHEM“, Испания), принадлежащо на предприятие Maxam Group, придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията чрез споразумение за съвместно предприятие, съвместен контрол над MANUCO SA („MANUCO“, Франция), което да изпълнява дългосрочно функциите на самостоятелен икономически субект.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7031 — EURENCO/MAXAMCHEM/MANUCO, на следния адрес:

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/26

Клас 1.4:

Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти, с изключение на масло, и др.)

26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/s3