10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/1

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие относно капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа“ (COM(2006)0819),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища“ (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският съюз и неговите съседни региони — подновен подход към сътрудничеството в сектора на транспорта“ (COM(2011)0415),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи – политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план (2),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A7-0094/2012),

А.

като има предвид, че понастоящем не съществува общоприето определение на понятието „регионално летище“; като има предвид, че летищата, чийто основен район е столичен град, не са включени в обхвата на настоящия доклад; като има предвид, че се предлага регионалните летища, т.е. „невъзловите“ летища да бъдат подразделяни на основни и второстепенни летища въз основа на видовете връзки, предоставяни от тези летища, обема от пътници и връзките с основни градове и основни летища, и като има предвид, че Комисията е настоятелно призована да изготви общи критерии, за да се улесни изработването на точно определение на понятието „регионално летище“, което да отчита всички гореспоменати елементи; като има предвид обаче, че понятието „регионална въздухоплавателна услуга“ следва да се определя като полет, при който излитането и/или приземяването се осъществява на регионално летище; като има предвид, че при продължаващия дебат относно регионалните летища ще бъде от съществено значение да се определят техните различни роли и по-специално да се направи разграничение между островни летища и летища, обслужващи отдалечени или икономически слаби региони;

Б.

като има предвид, че регионалното въздухоплаване, също както другите видове транспорт, е ключов фактор за осигуряване на мобилността на гражданите; като има предвид, че по-добрата свързаност и ефикасната интермодална мобилност могат да допринесат значително за подобряване на достъпа до регионите, за бизнеса, туризма и развитието на свързаните с това услуги, както и за разпространението на икономическо благоденствие;

В.

като има предвид, че неравностойното материално положение на гражданите и различните равнища на развитие на инфраструктурата водят до различия във възможността да се използват регионалните въздушни връзки в държавите членки;

Г.

като има предвид, че свързаността, която авиацията осигурява за гражданите, дружествата и регионите в ЕС, по-конкретно в труднодостъпните региони и островите, е изключително важна и спомага за осигуряване на икономическата жизнеспособност на такива области; като има предвид, че европейските летища осигуряват мрежа от 150 000 двойки градове;

Д.

като има предвид, че на значителен брой регионални летища се налага да работят с даден въздушен превозвач, който е фактически монополист и може да използва това свое предимство, за да оказва натиск, отправяйки все повече и повече искания към съответното летище, както и към местните и регионални органи, включително по отношение на летищните такси и таксите за авиационна безопасност;

Е.

като има предвид, че продажбите на дребно на летищата са намалели значително поради въвеждането на рестриктивни мерки за ръчния багаж от някои въздушни превозвачи; като има предвид, че правилото за „една чанта“, прилагано от дружествата, по-специално от нискотарифните въздушни превозвачи, които летят основно до такива летища, както и други мерки за намаляване на разходите направиха пътуването по-трудно, като доведоха до драстично намаление на продажбите на дребно на някои регионални летища; като има предвид, че една трета от печалбата от продажби на дребно на летищата се използват за субсидиране на авиолиниите чрез прихващане на таксите за кацане;

Ж.

като има предвид, че испанското правителство изрично е забранило на въздушните превозвачи да прилагат правилото за „една чанта“, когато излитат от испански летища;

З.

Признава, че основните летища в някои държави членки изпитват недостиг на капацитет;

И.

Отбелязва, че финансовата криза и кризата с държавния дълг съществено промениха условията за финансиране на летищата в ЕС, особено на „невъзловите“ летища;

Й.

като има предвид, че изграждането на нови регионални летища следва да се основава на анализ на разходите и ползите;

К.

като има предвид, че при инвестициите от публичния сектор в реформирането на летищата следва да съществува определена връзка между количеството на изразходваните средства и броя на пътниците, използващи инфраструктурата;

1.

Подчертава необходимостта да бъде въведено задължение за предоставяне на обществена услуга за въздухоплавателните услуги от икономическо значение, особено тези, които свързват региони, острови, както и най-отдалечени региони, като се отчита тяхната отдалеченост, а така също физическите им и природни особености, за да се гарантира тяхната пълна достъпност и териториална интеграция; подчертава, че съществуващите задължения за предоставяне на обществена услуга следва да бъдат запазени; счита, че тези услуги не могат да бъдат икономически устойчиви без наличието на обществени средства; подчертава значението на повишаването на конкурентоспособността на крайно отдалечените региони и на насърчаването на тяхната интеграция с други региони, така че да бъде премахната разликата в икономическите условия между тях и останалата част на Европа.

2.

Счита, че е желателно да се избягва увеличаването на броя на регионалните летища, и отбелязва, че развитието на регионални летища следва да бъде целево, с цел да се избегне създаването на неизползвани или неефективно използвани летищни инфраструктури, което би довело до икономическа тежест за отговорните органи; напротив, твърди, че следва да бъдат засилени съществуващите връзки и преди всичко тези в регионите, които са в неизгодно географско положение (като например островите); поради това приветства всяка инициатива, насочена към развитието на обществения транспорт, включително на шосейния, с цел насърчаване на връзките; подчертава, че общественото финансиране за регионални летища следва да съответства на членове 106 и 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно държавната помощ; счита, че следва да се предвиди система от наказания, които да се налагат на въздушни превозвачи, които напускат регионални летища при получаване на финансиране преди определената дата;

3.

Изисква от Комисията да преразгледа Решение 2012/21/ЕС относно прилагането на член 106, параграф 2, с което прагът на държавната помощ, която едно летище може да получи, без да се налага да уведомява Комисията, беше намален на 200 000 пътници/годишно, като се отчита, че в насоките на Общността, споменати по-горе, се посочва, че едно летище може да стане икономически ефективно с пътникопоток над 500 000 пътници/годишно;

4.

Счита, че поради екологичното и икономическото им значение регионалните летища следва да бъдат надлежно подкрепяни от националните и регионалните органи, да подлежат на консултации на местно и регионално равнище и – въз основа на анализ на разходите и ползите – да бъдат допускани да кандидатстват за финансиране от фондовете на ЕС, както и от други инструменти на финансовия инженеринг, финансирани от ЕС в контекста на новата програмна рамка; препоръчва Комисията да вземе предвид възможностите, предлагани от регионалните летища, като част от европейската централна транспортна мрежа;

5.

Призовава критериите за получаване на субсидии и обществени средства да бъдат ясно определени и прозрачни;

6.

Приканва Комисията да използва балансиран подход при бъдещи преразглеждания на насоките за въздухоплаването, така че да се осигури социално и икономически жизнеспособно развитие на регионалните въздухоплавателни услуги, като се отчита развитието на инфраструктурата, необходима за гарантиране на интермодалност, и като същевременно се гарантира достъп до тези услуги за гражданите на ЕС и се отчитат принципите на субсидиарност и пропорционалност;

7.

Призовава Комисията, в подкрепа на развитието на съществуващите и строителството на нови регионални летища (особено в държави, чиито национални летища са разположени в отдалечени райони), да обърне особено внимание на балансираното териториално развитие на регионите, съответстващи на нива I и II от Номенклатурата на статистическите териториални единици (NUTS), за да се гарантира наличието на иновации и конкурентоспособност в региони, които са на голямо разстояние от столицата на държавата и не разполагат с добри транспортни връзки, както и за да се улесни развитието на конкретни икономически и транспортни възли;

8.

Подчертава, че правилното развитие на регионалните летища допринася за успоредното развитие на туристическата система, която е жизненоважна област за много европейски региони;

9.

Посочва, че туризмът показва много голям капацитет за устойчивост на икономическата криза и че трябва да се обръща особено внимание на всеки елемент или действие на икономическата политика в подкрепа на неговото развитие и добро функциониране, какъвто е случаят с въздушния транспорт и проектите за летищни инфраструктури;

10.

Подчертава, че някои регионални летища оперират само в периоди на голям поток от туристи, което често означава допълнителен проблем с организацията, по-високи единични цени и т.н.; изисква от Комисията да отчете спецификата и проблемите на тези сезонни регионални летища при приемането на ново законодателство за сектора;

11.

Подчертава, че регионалните летища стават все по-важни за чартърните въздушни превозвачи, както и за нискотарифните превозвачи; изтъква, че понастоящем основната причина за това е, че чартърните въздушни превозвачи оперират като превозвачи на дълги разстояния по ваканционни дестинации с по-лошо обслужване по време на полет и по-малко разстояние между седалките в сравнение с традиционните редовни въздушни превозвачи, като обикновено оперират на регионални летища, които не могат да поддържат обслужване на редовни линии, и извършват полети извън конкурентния обхват на нискотарифните въздушни превозвачи с техните въздухоплавателни средства за къси разстояния; припомня, че въздухоплавателните средства с тесен корпус се предпочитат за маршрути на къси разстояния, по-специално когато работещите в мрежа превозвачи обслужват центрове на регионални летища, както и от нискотарифните превозвачи;

12.

Призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на европейското и националното законодателство относно социалните условия и условията на труд, осигурявани от въздушните превозвачи, така че персоналът на регионалните летища да не се окаже жертва на социален дъмпинг, както и да се гарантира лоялна конкуренция и равнопоставени условия за всички работещи във въздухоплавателния сектор; призовава летищният персонал да се ползва с достойни договорни условия, по-специално по отношение на летища, в които преобладаващата част от трафика се дължи на нискотарифни въздушни превозвачи;

13.

Изразява загриженост поради факта,че определени практики на нискотарифни въздушни превозвачи, които често обслужват регионални летища, водят до незадоволително качеството на обслужването за пътниците и до влошаване на условията за работа за персонала; в контекста на установените агресивни търговски практики, прилагани от някои нискотарифни превозвачи, които често обслужват регионални летища, да се възползват от господстващото си положение на пазара и като се има предвид фактът, че търговските дейности са важен източник на приходи за регионалните летища, изразява загриженост относно правилото за „една чанта“ и други ограничения спрямо допустимия ръчен багаж, налагани от някои въздушни превозвачи; счита, че тези практики представляват нарушение на правилата за конкуренция, и счита, че тези ограничения могат да представляват злоупотреба с положението на превозвача; поради това призовава държавите членки да определят общи горни граници, които да се налагат на въздушните превозвачи по отношение на тези ограничения, и счита, че проверките, свързани с ограничения на теглото и размера на багажа, следва да се извършват преди пристигане на изхода за отвеждане към самолета;

14.

Призовава покупките на дребно на летищата да бъдат третирани като „необходими вещи“, за каквито се приемат някои вещи като например палтата; приветства решението на Испания да обяви за незаконни на нейна територия практиките, упоменати в параграф 13 (3), и призовава Комисията да обмисли въвеждането на подобна мярка за всички въздухоплавателни услуги, които стартират от Европа;

15.

Счита, че превозът на стоки е положителен фактор за регионалните летища, който може да подпомогне развитието и работните места не само чрез установяването на свързани наземни услуги и на предприятия, свързани с регионални летища; призовава Комисията да изготви стратегия, която ще насърчи превоза на стоки и ще улесни сътрудничеството между съседни регионални летища;

16.

Призовава държавите членки да предложат планове за развитие на съществуващи регионални летища и за подобряване на тяхната ефективност;

17.

Счита, че регионалните летища не следва да бъдат инструменти, увеличаващи публичния дефицит, а по принцип следва да бъдат икономически устойчиви в средносрочен план;

18.

Призовава Комисията и държавите членки спешно да ускорят развитието на съвместно предприятие за разработване на ново поколение европейска система за управление на въздушното движение (SESAR), инициативата „Чисто небе“ и прилагането на законодателството за Единно европейско небе; отбелязва, че с работата на SESAR и важната роля на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) регионалните летища ще имат полза от проекти като отдалечени кули, управление на скоростта и претоварването и подобрени експлоатационни процедури;

19.

Отчита, че има разлика в управлението на капацитета при летища със и без „слот координация“; счита, че има достатъчно свободен капацитет, който може да се използва в много регионални летища, за да се намали претоварването на основните летища и да се ограничат последиците за околната среда; признава, че добрите връзки между основните и близките до тях регионални летища може да допринесат за намаляване на претовареността;

20.

Подчертава ролята на регионалните летища като центрове за развитие на иновационни клъстери чрез намаляване на обусловените от местонахождението разходи за новоосновани предприятия, особено в географски отдалечени региони;

21.

Призовава държавите членки и регионалните и местните органи при вземането на решение за местоположението на летищата, както и когато е необходимо обновяване или разширяване на регионалната летищна инфраструктура, освен съображенията от икономически и финансов характер, да отчитат и факторите, свързани с околната среда, териториалните, геоложките и метеорологичните условия и други рационални критерии; същевременно подчертава важността на използването и модернизирането на съществуващите структури преди изграждането на нови;

22.

Отбелязва, че съгласно проведени наскоро проучвания европейските региони губят преките връзки с някои от най-претоварените летища, и изразява разочарованието си, че проучванията, проведени от Европейската комисия, обхващат само основните летища; във връзка с това препоръчва обхватът на всички бъдещи проучвания да бъде разширен, така че да обхваща регионалните летища, и насърчава държавите членки и Комисията междувременно да поощряват връзките между регионалните летища и основните летища в държавите членки, което ще подпомогне икономиката в районите около регионалните летища и същевременно ще предложи решение на проблема с претоварването на въздушния трафик в Европа;

23.

Призовава всички страни и институции, участвали в преразглеждането на Регламент (ЕИО) № 95/93 (изменен с Регламент (ЕО) № 793/2004), да се съсредоточат върху предоставянето на допълнителен капацитет на летищата, вместо да прогонват от пазара чрез ценова политика регионалните въздухоплавателни услуги; смята, че е от основно значение за регионалните летища да имат достъп до центровете на авиолиниите, и счита, че това трябва да се вземе предвид при преразглеждането на Регламент (ЕИО) № 95/93, особено в контекста на плановете за вторична търговия със слотове и предвижданото постепенно въвеждане на други пазарни механизми, които може да доведат до прекъсване на връзките между регионалните летища и водещите възлови летища;

24.

Призовава Комисията да предприеме рационален подход по отношение на административната и правна уредба на управлението на слотове на регионалните летища, чиято липса може да ограничи мрежата; призовава Комисията, като се има предвид, че основните възлови летища почти са достигнали максималния си капацитет, да изготви стратегия за разпределяне на слотове на регионални летища с цел привличане на нови авиолинии и насърчаване на конкуренцията, облекчаване на основните летища и развитие на регионалните летища;

25.

Изразява съжаление, че регионалните летища, разположени далече от градските центрове, често нямат добра връзка с наземната транспортна мрежа; призовава държавите членки да развият своите интермодални политики и да инвестират в стратегически важните интермодални връзки, например връзки с железопътната мрежа, тъй като свързването на регионалните летища с останалите части на транспортната мрежа, включително летищата, ще доведе до по-широко използване на регионалните летища, когато възловите летища изпитват затруднения по отношение на капацитета;

26.

Отбелязва, че липсата на решителни действия за увеличаване на достъпността на регионалните летища посредством подходящи връзки с градските центрове, включително чрез инвестиции в транспортната инфраструктура, ограничава икономическото и социалното развитие на регионите;

27.

Отбелязва необходимостта от по-добра интеграция между различните видове транспорт; призовава Комисията да представи съобщение, с което да насърчи отрасъла да разработи мултимодална система за издаване на комбинирани билети в секторите на железопътния и въздушния транспорт; отбелязва факта, че вече има въведени такива схеми в някои държави членки и поради това настоятелно призовава всички страни да обменят най-добри практики в тази област;

28.

Отбелязва спешната необходимост да се гарантира летищен капацитет в Европейския съюз, така че той да не изгуби конкурентоспособността си в сравнение с други региони в растеж и по този начин да се избегне отклоняването на трафик към съседни райони; счита, че регионалните летища могат да допринесат за намаляване на претовареността на основните летища в Европа и да им позволят да запазят водеща позиция;

29.

Счита, че плановете за развитие на железопътната и шосейната мрежа следва да вземат предвид местонахождението на летищата, с цел включване на летищата при изграждането на наземната транспортна мрежа; отбелязва необходимостта от развитие на мрежа от регионални летища въз основа на интегрирани връзки с основните летища, за да се подобри мобилността на хората и да се рационализира транспортът на стоки;

30.

Отбелязва, че една добре развита мрежа от регионални летища ще подобри и сигурността на пътниците, като наред с другото гарантира наличието на мрежа от аварийни или алтернативни летища в случай на влошаване на метеорологичните условия или други обстоятелства;

31.

Счита, че е жизнено необходимо да се въведе специализация в транспорта на товари като съществен елемент, който ще допринесе за териториалното планиране на летищата и оптимизиране на използването на наличната инфраструктура; посочва, че подходящото прилагане на този принцип в съчетание с подходящо управление на слотовете с цел сегментиране на пътническия транспорт и транспорта на товари следва да допринесе за предотвратяване на претовареността на основните летища; изтъква важната роля, която играят регионалните летища в тази стратегия;

32.

Счита, че регионалните летища играят жизненоважна роля за териториалното сближаване и социалното и икономическото развитие на регионите, по-специално в регионите, в които липсват други форми на транспорт; поради това призовава регионалните летища да бъдат взети предвид в бъдещата политика относно трансевропейските транспортни мрежи; освен това изразява твърдо убеждение, че големите регионални летища с постоянен целогодишен трафик, който има очевиден принос към икономическото развитие, допълнителното съживяване на сектора и на заетостта в съответния регион, следва да бъдат включени в обсъжданията на плановете за мрежата TEN-T, особено тези, които осъществяват голям обем връзки с трети държави и трафик в рамките на ЕС и които допринасят за мултимодалния характер на транспорта в своя регион, както и тези регионални летища, които могат да послужат за облекчаване на претовареността;

33.

Подчертава, че регионалните летища, разположени в трансграничните региони и в непосредствена близост едно от друго, следва да демонстрират сътрудничество и координация в използването на съществуващия капацитет като предварително условие за съфинансиране от ЕС по линия на TEN-T, Кохезионния фонд и регионалните фондове;

34.

Счита, че като част от TEN-T регионалните летища могат да играят водеща роля за създаването на едно по-широко Общо европейско авиационно пространство, включващо 1 милиард души в ЕС и съседните държави съгласно съобщението на Комисията (COM(2011)0415);

35.

Изразява съжаление, че Комисията не е обърнала внимание на искането на Парламента и Съвета в член 10, параграф 4 от Решение 884/2004/ЕО, регионалните летища да бъдат свързани към мрежата, най-вече с оглед на необходимостта, заедно с развитието на железопътни услуги да бъдат осигурени въздухоплавателни транспортни услуги до европейските региони, тъй като въздушният транспорт при някои обстоятелства може да достигне до по-далечни разстояния и да обслужва по-малките пазари по-ефективно по отношение на време, разходи и въздействие върху околната среда; във връзка с това подчертава голямото значение на свързването на железопътните услуги – особено високоскоростните железопътни услуги и железопътните услуги на дълги разстояния – с летищата;

36.

Счита, че включването на по-широк кръг летища в новите насоки за TEN-T ще улесни достъпа до частно финансиране на летищни инфраструктурни проекти и ще изпрати положителен сигнал до капиталовите пазари; приканва Комисията по време на прегледа на TEN-T да отчете важната връзка между регионалните въздухоплавателни услуги и възстановяването на икономиката;

37.

Отбелязва, че разходите за прилагане на мерки за сигурност на по-малките регионални летища са пропорционално по-високи, отколкото при основните летища, които реализират икономии от мащаба; счита обаче, че предложенията относно финансирането на мерки за сигурност не трябва да нарушават конкуренцията между летищата или групи от летища;

38.

Припомня, че директивата относно летищните такси (4) се отнася единствено за летища с повече от 5 милиона пътници и/или най-голямото летище във всяка от държавите – членки на ЕС; счита, че оценката на въздействието върху малките и средните летища следва да представлява ключова част от всеки преглед на съответните директиви;

39.

Настоятелно призовава Съвета да приеме позиция относно таксите за сигурност на въздухоплаването, като счита, че по-строгите мерки за сигурност следва да се финансират от общите данъци в съответната държава членка, тъй като сигурността на въздушния транспорт е въпрос на национална сигурност; подчертава, че за всички видове транспорт следва да се прилагат сходни правила, за да се гарантира лоялна конкуренция;

40.

Отчита необходимостта от надеждно оборудване за проверка на ТАГ (течности, аерозоли, гелове), което да осигурява висока степен на вероятност за откриване на широк спектър от течни експлозиви, и призовава Комисията да вземе предвид последствията за регионалните летища от придържането им към бъдещи изисквания за проверка на ТАГ;

41.

Обръща внимание на въздействието от новите разпоредби за въздушните товари, като специално изтъква факта, че много регионални летища разчитат именно на превоза на товари; призовава държавите членки и Комисията да разгледат икономическите последствия от тези разпоредби, за да се гарантира, че изпращачите на товари няма да преместят дейността си извън ЕС;

42.

Предлага компаниите да предлагат на всички граждани от всички държави — членки на ЕС, възможност за плащане с кредитна или дебитна карта, което да бъде без такса, и освен това препоръчва да няма никакви месечни или административни такси, свързани с тази карта, дори ако тя се предлага от отделна от въздушния превозвач компания, и препоръчва в случаите, когато въздушните превозвачи налагат на голяма част от пътниците си допълнителна такса, свързана с плащането, тази такса да бъде обявена за незаконна и да бъде считана за неизбежна такса, която поради това трябва да бъде включена в основната цена;

43.

Отбелязва, че макар в някои самолети пространството за ръчен багаж да е ограничено, няма общи насоки за размера или теглото на ръчния багаж при полетите в ЕС; предлага Комисията да насърчи отрасъла да определи общи горни граници за ограниченията, тъй като това ще даде по-голяма сигурност на пътуващите; счита, че за да има подобно споразумение на глобалния пазар, ИКАО трябва да участва в този процес;

44.

Отбелязва, че някои въздушни превозвачи събират такси за регистрация на багаж, които често изглеждат несъразмерно високи, и призовава Комисията с оглед практиките, посочени в точка 13, както и с оглед честна и ясна ценова политика, да проучи тази практика;

45.

Предлага да се определи горна граница за сумата, таксувана от въздушните превозвачи за свръхбагаж и за багаж с тегло, по-голямо от разрешеното;

46.

Призовава дружествата, отговарящи за управлението на регионални летища, да извършат необходимите структурни промени за създаване на удобства за лица с увреждания, за да им осигурят възможност за достъп до различни зони на летището без странична помощ и за използване на всички услуги без затруднение;

47.

Подчертава, че поради малкия размер на терминалите и своята компактност и организация регионалните летища предлагат добавена стойност на пътници с ограничена подвижност, на пътници, пътуващи със семействата си и т.н.; призовава Комисията, летищата и останалите заинтересовани страни да вземат за пример проектирането и изграждането на летищни терминали, които са по-лесно достъпни и по-удобни за пътниците;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/8

—

като взе предвид своите резолюции относно предишните доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 29 септември 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите — годишен доклад за 2010 г.“ (COM(2011)0595) и придружаващите го документи (SEC(2011)1107, SEC(2011)1108 и SEC(2011)1109) (1),

—

като взе предвид единадесетия оперативен доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) — годишен доклад за 2011 г. (2),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, придружен от отговорите на проверените институции (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет, до Комитета на регионите и до Сметната палата относно Стратегията на Комисията за борба с измамите (COM(2011)0376),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз чрез наказателното право и чрез административни разследвания – Интегрирана политика за защита на парите на данъкоплатците (COM(2011)0293),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията (4), своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на Съюза за борба с корупцията (5) и съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—

като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности — Борба с измамите — годишен доклад за 2009 г. (8),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0121/2012),

А.

като има предвид, че ЕС и държавите членки носят споделена отговорност за защита на финансовите интереси на ЕС и за борба срещу измамите, и като има предвид, че тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки е от първостепенно значение;

Б.

като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за изпълнението на 80 % от бюджета на Европейския съюз, както и за събирането на собствени ресурси, наред с другото под формата на ДДС и мита;

В.

като има предвид, че през 2010 г. общото финансово въздействие от нередностите, установени чрез системите за контрол, възлиза на 2 193 милиона евро в сравнение с 1 757 милиона евро през 2009 г.;

Г.

като има предвид, че според Европейската сметна палата (ЕСП) при плащанията по сметките са допуснати материални грешки, като приблизителният процент на грешка за бюджета на ЕС като цяло е 3,7 %; като има предвид, че е установено, че системите за контрол не са напълно ефективни при гарантирането на редовността на плащанията, и като има предвид, че основните грешки са свързани с допустимостта и обществените поръчки;

Д.

като има предвид, че в повечето случаи ЕСП счита, че органите на държавите членки разполагат с достатъчно информация, за да установят и коригират поне някои от грешките преди извършването на плащанията, и като има предвид, че ЕСП счита, че механизмите за финансова корекция и одитната дейност все още могат да бъдат подобрени;

1.

Подчертава, че световната финансова криза и по-специално кризата в еврозоната, пред която ЕС е изправен в момента, изисква налагането на специални мерки, които да гарантират подходяща защита на финансовите интереси на ЕС по отношение на приходите, тъй като тези интереси са пряко свързани с финансовите интереси на държавите членки; счита, че по-строгото прилагане на фискалната политика би могло да изведе Европа от кризата, най-вече като ограничи размера на сивата икономика в ЕС, която според изчисленията представлява около една пета от официалния БВП (9);

2.

Подчертава потенциала на електронното управление за увеличаване на прозрачността и за борба с измамите и корупцията, за да бъдат предпазени публичните фондове; подчертава, че Европа изостава от индустриалните си партньори, наред с другото поради липсата на оперативна съвместимост на системите (10); подчертава, че особено в момент на криза, Европа следва да засили усилията си за постигане на ново поколение електронно управление, което би могло да осигури повече прозрачност в публичните финанси;

3.

Обръща внимание на факта, че електронните непарични сделки се документират, поради което затрудняват участието в сивата икономика, и че изглежда, че съществува тясна връзка между дела на електронните плащания в дадена държава и отчетената в нея сива икономика (11); насърчава държавите членки да намалят праговете си за задължителни непарични плащания;

4.

Подчертава нуждата от надеждни статистически данни относно мащабите на измамите и корупцията и по-специално на степента на избягване на данъци и мита и на злоупотребите със средства на ЕС от организирана престъпност; изразява съжаление от факта, че Комисията не е могла да предостави такива данни въпреки нееднократните призиви на Парламента;

5.

Припомня, че измамите са доброволно неправомерно поведение, което представлява престъпление, а нередността е незачитане на реда, и изразява съжаление, че докладът на Европейската комисия не разглежда в дълбочина измамите, а засяга много подробно нередностите; припомня, че член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се отнася до измамите, а не до нередностите, и изисква да бъде правена разлика между измами и грешки; изисква корупцията да бъде разглеждана едновременно с измамите;

6.

Отбелязва, че финансовото въздействие на нередностите в сферата на разходите е нараснало през 2010 г. и възлиза на 1,8 милиарда евро (или 1,27 % от помощта) в сравнение с 1,4 милиарда евро (или 1,13 %) през 2009 г.; финансовото въздействие в сферата на приходите също е по-високо: 393 милиона евро (или 1,88 % от брутния размер на общо обезпечените традиционни собствени ресурси) в сравнение с 357 милиона евро (или 1,84 %) през 2009 г.;

7.

Осъжда факта, че големи суми от средствата на ЕС все още се изразходват неправилно и призовава Комисията да предприеме решителни действия, за да възстанови повече неправилни плащания, да търси по-голяма отговорност от държавите членки за все още невъзстановените суми, за които са установени нередности, да подобри предотвратяването и установяването на измами, както и незабавно да прекрати плащанията и да наложи ефективни санкции в случаите на злоупотреба със средства на ЕС;

8.

Отбелязва, че за 2010 г. броят на отчетените нередности се е увеличил във всички сектори, освен в този на предприсъединителните фондове и в традиционните собствени ресурси, и че това увеличение е свързано с приключването на периода на прилагане на Кохезионния фонд 2000–2006 г. и на въведените подобрения в Системата за управление на нередности (СУН);

9.

Подчертава, че въпреки че Системата за управление на нередностите (СУН) е модернизирана и подобрена и че се е увеличил броят на докладите от страна на повечето държави членки, което води до подобряване на качеството и достоверността на докладите, все още има различия в подходите на държавите членки при докладване на нередности и следователно възникват съмнения във връзка с адекватността на националните системи за докладване; призовава всички държави членки да прилагат напълно СУН и да подобрят допълнително съответствието с изискванията за докладване, както и да подобрят скоростта на съобщаване на нередностите;

10.

Изразява тревога и за това, че някои държави членки все още не използват напълно системата за електронно докладване; призовава тези държави членки да коригират това положение възможно най-бързо;

11.

Отново изразява съжаление предвид сериозните съмнения относно качеството на предоставената от държавите членки информация и отбелязва, че някои държави членки продължават да докладват много малък брой установени нередности и измами, и призовава Комисията да уведоми Европейския парламент дали националните системи за контрол в тези държави членки са ефективни;

12.

Отбелязва, че законодателството на Съюза изисква държавите членки да докладват за всички нередности в срок до два месеца от края на тримесечието, в което определена нередност е била обект на първи административен или съдебен констативен акт, и/или е получена нова информация относно нередност, за която вече е докладвано; призовава държавите членки да положат всички необходими усилия, включително рационализиране на националните административни процедури, за да спазят необходимите срокове и да намалят промеждутъка от време между установяването на нередността и докладването й; призовава държавите членки да действат, в своите усилия за борба с измамите, преди всичко като защитници на парите на данъкоплатците;

13.

Подчертава необходимостта от достоверни статистически данни за мащаба на измамите и корупцията, по-специално тези, които се отнасят до укриване на данъци и контрабанда, както и до организирана престъпна дейност на злоупотреба със средства на ЕС; изразява съжаление, че въпреки многократно отправяните молби от страна на Европейския парламент Комисията не е могла да предостави такива данни;

14.

Изказва разочарование, че Комисията не може да оцени действителния мащаб на нередностите и измамите и че вследствие на това не е възможно да се направи оценка на цялостния мащаб на нередностите и измамите в отделна държава членка или да се установят държавите членки с най-висок ръст на нередности и измами, както призова Европейският парламент през 2009 г.;

15.

Посочва, че през последните няколко години са разработени нови техники за измерване на корупцията и измамите и призовава Комисията незабавно да стартира процедура по прилагане на тези нови инструменти за измерване и да представи оценка на степента на корупция и измами при усвояването на средствата на ЕС и на присвояване на приходи от ЕС; това ще позволи оценяването на ефективността на защитата на средствата на ЕС срещу злоупотреби и защитата на приходите от ЕС срещу присвояване;

16.

Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европейския парламент, Европейската сметна палата и други органи за одит и контрол на ЕС, да поеме отговорността за разработване на инструменти за измерване на степента на измами и корупция във връзка със средствата на ЕС;

17.

Отбелязва, че правилото 50/50 (12), което се прилага в селскостопанския сектор, е ефективен стимул за държавите членки да ускоряват и изпълняват процедурите по възстановяване; призовава Комисията да оцени дали този механизъм за дължими възстановявания би могъл да бъде приложен също и в други сектори (за сближаване и предприсъединителни), както и дали съгласно това правило би било удачно да се намали наполовина срокът на действията по възстановяването, т.е. съответно на две и на четири години.

18.

Отбелязва, че годишният доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за 2010 г. определя, че плащанията, посочени във финансовите отчети за 2010 г., засягат голям брой грешки, възлизащи на 3,7 % от всички бюджетни разходи на ЕС, т.е приблизително 4,5 милиарда евро;

19.

Отбелязва, че докладът на ЕСП гласи още, че преди одобряване на плащанията, органите на държавите членки са имали достатъчно информация, за да установят някои грешки и да ги отстранят или предотвратят;

20.

Припомня, че правилното събиране на ДДС и митата има пряко въздействие върху икономиките на държавите членки и бюджета на ЕС; подчертава, че подобряването на системите за събиране на приходи следва да е основен приоритет на всички държави членки и най-вече на онези, които са изправени пред най-големите затруднения в настоящия икономически климат;

21.

Подчертава, че акцентът следва да се премести върху по-ефикасното събиране на приходите; подчертава, че данъчните измами водят до огромни загуби за бюджета на ЕС и икономиките на държавите членки, което влошава кризата с дълга; припомня, че цената на съществуващата сива икономика се плаща от онези граждани, чиито доходи се документират и проследяват лесно;

22.

Отбелязва, че данните, предоставени от държавите членки относно нередностите в сферата на традиционните собствени ресурси, значително се колебаят и поради това вярва, че класифицирането на нередностите и случаите на измама в базата данни на собствените ресурси OWNRES не е напълно достоверно; призовава Комисията да разследва как тази база данни би могла да бъде подобрена, за да гарантира достоверността и съпоставимостта на докладваните данни;

23.

Призовава Комисията да продължи да насочва вниманието си върху стратегиите за митнически контрол на държавите членки, и по-специално в сферата на вноса, свързан с повишен риск, както и да подобри дейностите, отнасящи се до установяването на нередности и на случаи на предполагаема измама в сферата на традиционните собствени ресурси;

24.

Изразява загриженост, че контрабандата, по-конкретно тази на цигари, остава основен проблем за ЕС, което води до загуба на значителни ресурси от националните бюджети и от бюджета на ЕС; приветства плана за действие, изготвен от Комисията, за борба с контрабандата на цигари и алкохол през източната граница на ЕС, както и подновяването на митническото сътрудничество с Китай и Русия в края на 2010 г. и Стратегическата рамка за митническо сътрудничество, одобрена от двете държави;

25.

Приветства резултатите от съвместната митническа операция на държавите членки SIROCCO, осъществена през юни 2010 г., която беше координирана от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и по време на която бяха задържани 40 милиона цигари, 1,2 тона тютюн за ръчно свиване на цигари, 7 000 литра алкохол и 8 милиона други фалшифицирани стоки;

26.

Отбелязва, че голяма част от традиционните собствени ресурси идва от данък добавена стойност (ДДС) и следователно Комисията и държавите членки трябва да наблюдават и да отговарят по ефективен начин както на съществуващите, така и на нововъзникващите тенденции, свързани с измамите; приветства Зелената книга на Комисията относно бъдещето на ДДС и призовава да бъдат направени конкретни предложения за реформа на системата на ДДС;

27.

Припомня, че съгласно проучване, извършено от името на Европейската комисия (13), приблизителната средна стойност на несъответствие в приходите от ДДС (14) в ЕС е 12 %; обръща специално внимание на факта, че размерът на несъответствието в приходите от ДДС достига тревожните 30 % и 22 % съответно в Гърция и Италия – държавите, които преминават през най-тежката криза с дълга и чието положение застрашава икономическата стабилност в ЕС–27;

28.

Подчертава, че освен на избягването на данъци и загубите поради обявяване в несъстоятелност, несъответствието в приходите от ДДС се дължи и на измами, както и че загубите на ДДС, възлизащи на милиарди евро, се компенсират единствено чрез мерки за бюджетна дисциплина, които ще засегнат онези граждани на ЕС, чиито доходи са лесно проследими;

29.

Посочва, че моделът за събиране на ДДС не е променян от въвеждането му; подчертава, че той е остарял предвид многото промени, настъпили в технологиите и икономиката;

30.

Подчертава, че приходите от мита са важна част от традиционните собствени ресурси (ТСР) на ЕС и източник на доходи за правителствата на държавите членки, които задържат 25 % за покриване на разходите по събирането; отново подчертава, че ефективното предотвратяване на нередности и измами в тази сфера защитава финансовите интереси на Съюза и има значими последствия за вътрешния пазар, тъй като премахва несправедливите предимства на икономически оператори, които избягват плащането на митата пред онези, които спазват задълженията си в тази област;

31.

Подчертава, че правилното функциониране на митниците оказва пряко въздействие върху изчисляването на данъка върху добавената стойност;

32.

В този контекст припомня, че в своя специален доклад № 13/2011 (15) ЕСП констатира, че само прилагането на митническа процедура 42 (16) през 2009 г. е довело до загуби, оценени чрез екстраполация на приблизително 2 200 милиона евро (17) в седем държави членки, в които Палатата е извършила одит, което представлява 29 % от ДДС, теоретично дължим върху облагаемата сума на всички вносни операции по митническа процедура 42 през 2009 г. в тези държави;

33.

Припомня, че ЕСП е констатирала сериозни пропуски в контрола на опростените митнически процедури, които представляват 70 % от всички митнически процедури; посочва, че това е довело до неоправдани загуби за бюджета на Съюза и до нарушения на търговската политика на ЕС; подчертава, че наред с всичко друго установените пропуски се състоят в лошо качество или лошо документирани одити и недостатъчно използване на автоматизирани методи за обработка на данните при извършването на проверки по време на обработването на опростените процедури;

34.

Отбелязва, че през 2010 г. е бил увеличен броят на докладите за нередности и на случаи на съмнения за измами, като финансовото им въздействие се е увеличило от 13 милиона евро през 2009 г. на 69 милиона евро през 2010 г.;

35.

Изразява съжаление, че ситуацията по отношение на всички възстановени средства остава незадоволителна: държавите членки са възстановили 175 милиона евро през финансовата 2010 година, което възлиза на 42 % от дълговете на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) от 2007 г. насам, като общата сума, която е трябвало да бъде възстановена в края на финансовата 2010 година, е била 1,2 милиарда евро, а съгласно правилото 50/50 държавите членки са превели само 300 милиона евро от своите национални бюджети към бюджета на ЕС; изразява съжаление, че Комисията не е взела под внимание искането на Европейския парламент и не му е предоставила информация за постигнатия в тази сфера напредък в доклада за 2010 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз; отново призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за прилагане на практика на ефективна система за възстановяване на средства и да информира Европейския парламент;

36.

Изразява съжаление, че през 2010 г. някои държави членки не са успели да спазят сроковете за докладване на нередности; изразява съгласие с Комисията, че всички държави членки трябва да подобрят внесените доклади; припомня, че Финландия, Австрия и Нидерландия са се ангажирали да спазват изискванията за докладване, и призовава Комисията да предостави информация за напредъка, отбелязан от тези държави членки през 2011 г. в годишния доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите;

37.

Изразява тревога, че през 2010 г. Италия и държавите членки от ЕС–12 са определили повече от 90 % от докладваните случаи на нередности като „съмнения за измами“; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, включително тясно сътрудничество с европейските институции, за справяне с причините, довели до измамите със средства на ЕС;

38.

Изразява загриженост поради съмнително ниския процент на докладвани измами от Франция, Германия, Испания и Обединеното кралство, особено като се има предвид размера на тези държави и получената финансова подкрепа, както е посочено в доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС; счита, че това повдига основателни съмнения относно спазването на принципите за докладване; призовава Комисията да включи подробна информация относно прилаганата методология за докладване и способността за разкриване на измами в тези държави членки; отново призовава Комисията да наблюдава отблизо ефективността на системите за надзор и контрол в държавите членки и да гарантира, че информацията относно равнището на нередностите в тях отразява действителната ситуация; призовава Комисията да предостави информация за предприетите действия в тази насока през 2011 г. в доклада относно защитата на финансовите интереси на ЕС;

39.

въз основа на данните, предоставени в годишния доклад за 2010 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, около 70 % от всички докладвани нередности са били свързани с политиката на сближаване и през 2010 г. най-високото ниво на възстановяване на разходи е било в сферата на тази политика (повече от 60 %); подчертава, че съгласно предоставените данни не е възможно да се оцени обективно действителният брой нередности и измами в тази сфера, тъй като големият брой докладвани нередности и/или случаи на измама може да е свързан с въвеждането на Системата за управление на нередностите (СУН) през 2009 г.;

40.

Приветства напредъка, отбелязан през 2010 г. във връзка със сумите, възстановени за програмния период 2000—2006 г., които са възлизали на неправомерно платени 70 % или 2,9 милиарда евро, в сравнение с нивото от 50 % през 2009 г.;

41.

Отбелязва, че през 2010 г. Дания, Франция, Малта, Нидерландия, Швеция и Словения не са докладвали за нито един случай на нередност в тази сфера, което повдига съмнения във връзка с правилното прилагане на СУН; изразява загриженост от ниското ниво на възстановяване в Унгария, Чешката република и Словения (около и по-малко от 20 %); призовава Комисията да предприеме действия, да разследва причините и да информира Европейския парламент за постигнатия напредък в следващия годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на ЕС;

42.

Подчертава, че анализът на тези категории нередности, които се докладват най-много, както се вижда от данните, предоставени в годишния доклад за 2010 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, показва, че нередностите се установяват най-често във фазата на изпълнение от цикъла на проекта и най-голямото финансово въздействие се появява във фазите на подбор и възлагане на обществени поръчки; подчертава, че една прозрачна, ясна и гъвкава система за възлагане на обществени поръчки, по-активното използване на Електронната система за обществени поръчки и установяването на общи принципи за обществените поръчки на ниво ЕС биха позволили да се гарантира по-ефективно използване на средствата на държавите членки и на ЕС; очаква Комисията да приложи ефективно реформа в системата за обществени поръчки;

43.

Изразява загриженост, че предприсъединителните фондове показват най-ниски нива на възстановяване на разходите: през 2010 г. това ниво едва достигна 10 % в сравнение с 27 %; отбелязва със загриженост, че нивото на възстановяване за периода 2006—2006 г. остава ниско (около 30 %), по-специално в България, Турция, Литва и Латвия, и призовава Комисията да предприеме действия, с които да гарантира, че държавите бенефициенти дават обяснение за ниските нива на възстановяване, подобряват своята работа и актуализират липсващата информация относно приключилите процедури по възстановяване на средства;

44.

Отбелязва, че, както през 2009 г., най-големият брой нередности и измами са свързани с използването на ресурсите на фонд САПАРД в Румъния и България; приветства факта, че България е отбелязала значителен напредък в укрепването на националните системи за контрол, доказан ясно от факта, че през 2010 г. голям брой нередности и съмнения за измами са били установени не от външни, а от вътрешни или национални контрольори и инспектори; изразява съжаление, че в Румъния голяма част от нередностите и съмненията за измами все още се установяват в резултат на проверки, извършени от службите на ЕС, или по тяхна молба; призовава Комисията за тясно сътрудничество с румънските власти с цел подобряване на ситуацията;

45.

Приветства целта на Комисията да оказва подкрепа на новите държави бенефициенти (Турция, Хърватия, Бивша югославска република Македония и Черна гора) в усилията им за прилагане на СУН;

46.

Отново подчертава, че е необходимо да продължи да се укрепва независимостта, ефективността и ефикасността на ОЛАФ;

47.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното и своевременно прилагане на отправените препоръките след разследването на случаите от ОЛАФ;

48.

Счита, че държавите членки следва да бъдат задължени да докладват ежегодно относно последващите действия по делата, изпратени на техните съдебни органи от ОЛАФ, включително относно наказателно правните и финансови санкции, налагани във връзка с тези дела;

49.

Призовава Комисията, съответните агенции на Съюза и държавите членки да предприемат мерки и да осигурят ресурси, за да гарантират, че средствата от ЕС не са предмет на корупция, да приемат възпиращи санкции за случаите, в които са констатирани измами и корупция, и да ускорят конфискуването на имущество, придобито от престъпна дейност, свързана с измами, укриване на данъци и престъпления, свързани с изпиране на пари;

50.

Подчертава, че в съобщението на Комисията от 2011 г. относно борба с корупцията в ЕС се посочва, че всяка година в ЕС се отчитат загуби от около 120 милиарда евро поради корупция, което нанася финансови щети, намалява публичните средства и подрива доверието в демократичните институции; освен това подчертава, че резолюцията на Парламента от 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията посочва, че корупцията води до злоупотреби с публични средства като цяло, както и със средствата на данъкоплатците от ЕС и нарушава пазара и, заедно със своята декларация, спомената по-горе, призовава Комисията и съответните органи на Съюза да гарантират, че средствата на ЕС не са обект на корупция;

51.

Приветства решението на Европейския парламент да създаде специална комисия по въпросите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари;

52.

Приветства ратифицирането от Малта на 20 януари 2011 г. на Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕС; изразява съжаление, че конвенцията все още не е ратифицирана от Чешката република, и приканва държавата членка да поправи ситуацията възможно най-бързо; приканва и Естония да ратифицира Протокола от 29 ноември 1996 г. за тълкуването на Конвенцията чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности;

53.

Припомня, че програмата Hercule II е финансовият инструмент, който Комисията (ОЛАФ) управлява в сферата на защитата на финансовите интереси на ЕС и предпазването от свързани с тях престъпни дейности, включително контрабанда на цигари; отбелязва, че междинната оценка на програмата Hercule II е потвърдила нейната добавена стойност; счита, че приемникът на този инструмент, т.е. програмата Hercule III, следва да продължи да подобрява техническото оборудване в държавите членки, да финансира достъпа до базите данни, които са изключително важни за разследванията на органите на държавите членки и ОЛАФ, и да се бори с контрабандата и фалшифицирането на цигари в съответствие с правно обвързващите споразумения с производителите на цигари;

54.

Отново призовава Комисията и държавите членки да създават, прилагат и периодично да оценяват единни системи за обществени поръчки, за да предотвратяват измамите и корупцията, да определят и въвеждат ясни условия за участие в обществени поръчки, както и критерии за вземане на решения в обществените поръчки, и да приемат и въвеждат системи за преглед на решенията в обществени поръчки на национално равнище, да гарантират прозрачността и отчетността в публичните финанси, и да приемат и прилагат системи за управление на риска и системи за вътрешен контрол;

55.

Приветства пускането в ход през януари 2011 г. от Комисията на Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки, озаглавена „Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки”; отбелязва, че докладът за оценка по тази процедура по обсъждане е приет в края на юни 2011 г. и че през декември 2011 г. Комисията прие предложенията си за реформа на основните правила на ЕС в областта на обществените поръчки (Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО);

56.

Изисква от Комисията да информира Парламента какви други показатели, източници или методи освен информацията, предоставена от лица, подаващи сигнали или от информатори, може да използва, за да оцени в кои сфери на финансирането от ЕС или на приходите от ЕС се наблюдават увеличени равнища на измами;

57.

Призовава Комисията да защитава и насърчава разследващата и независимата журналистическа дейност, която е основен елемент от борбата срещу престъпността, измамите и корупцията, свързани със средства на ЕС.

58.

Призовава Комисията да оцени дали разследваните случаи на измама, съобщени от лица, подаващи сигнали за нарушения или информатори, съвпадат с областите, за които се счита, че има вероятност за високо равнище на измами въз основа на независими критерии или показатели; ако това не е така, да оцени други методи за извършване на разследвания в сфери, където съмненията за измами се прикриват зад „законите на наказателно мълчание“, които не позволяват изтичането на информация чрез лица, подаващи сигнали, или информатори;

59.

Предвид често срещаната ситуация от много години, т.е. факта, че държавите членки не успяват да предоставят данни навреме или те са неточни и не могат да послужат за сравнение, следователно не е възможно да се оцени обективно истинският мащаб на измамите в държавите — членки на ЕС, предвид това, че Европейският парламент, Комисията и ОЛАФ не са в състояние да изпълняват функциите си във връзка с оценката на ситуацията и внасянето на допълнителни предложения, подчертава, че такава ситуация не трябва да бъде толерирана, и призовава Комисията да поеме пълна отговорност за възстановяване от държавите членки на неправомерно изплатените средства и да събира необходимите еднородни и сравними данни и да създава принципи на докладване във всички държави членки;

60.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Надзорния комитет към Европейската служба за борба с измамите и на Европейската служба за борба с измамите.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/17

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 81 от Договора за функционирането на ЕС, и по-специално параграф 2, буква в) от него,

—

като взе предвид членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)и членове 7 и 11 от Хартата за основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид предстоящото присъединяване на Съюза към тази Конвенция в съответствие с член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), и по-специално член 2 и член 5, параграф 3 от него, както и предложението за преработване на този регламент (COM(2010)0748),

—

като взе предвид решението на Съда от 7 март 1995 г. по дело Shevill (C-68/93, Recueil, стр. I-415),

—

като взе предвид решението на Съда от 25 октомври 2011 г. по съединени дела eDate Advertising GmbH (C-509/09 и C-161/10) (2),

—

като взе предвид становището на генерален адвокат Mancini от 1988 г. по дело Bond van Adverteerders and Others/Netherlands (352/85, Recueil, стр. 2085), решението от 1991 г. по дело Elliniki Radiofonia Tileorasi (ERT-AE) (C-260/89, Recueil, стр. I-2925), решението и становището на генерален адвокат Van Gerven от 1991 г. по дело Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd (C-159/90, Recueil, стр. I-4685) и становището на генерален адвокат Jacobs от 1993 г. по дело Christos Konstantinidis (C-168/91, Recueil, стр. I-1191),

—

като взе предвид първоначалното предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (COM(2003)0427),

—

като взе предвид позицията си от 6 юли 2005 г. относно предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ) (4) („Регламент Рим II“), по-специално член 30, параграф 2 от него (5),

—

като взе предвид възложеното от Комисията сравнително изследване на ситуацията в 27-те държави членки по отношение на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността (6),

—

като взе предвид явлението „туризъм с цел дело за клевета“ (7),

—

като взе предвид Defamation Bill (Закон за клеветата) на Обединеното кралство (8),

—

като взе предвид публичното изслушване, състояло се на 28 януари 2010 г. (9),

—

като взе предвид работните документи, изготвени от Комисията по правни въпроси, както и многобройните научни публикации по този въпрос (10),

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0152/2012),

А.

като има предвид, че след приемане на решението по делото Shevill Съдът постановява по делото eDate Advertising, че член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдение за нарушение на правата на личността чрез съдържание, поставено онлайн на уебсайт, лицето, което счита, че правата му са били нарушени, има възможност да предяви иск за отговорност за цялата причинена вреда или пред съдилищата на държавата членка, в която е установен издателят на въпросното съдържание, или пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите му. Това лице може също така вместо да предяви иск за отговорност за цялата причинена вреда, да предяви иска си пред съдилищата на всяка държава членка, на територията на която съдържанието, поставено онлайн, е или е било достъпно. Посочените съдилища имат правомощия само по отношение на вредата, причинена на територията на държавата членка на сезирания съд;

Б.

като има предвид, че в Регламент Рим II липсва разпоредба за определяне на приложимото право при нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността;

В.

като има предвид, че разискванията относно подходящо правило се характеризираха с полемика относно явлението „туризъм с цел дело за клевета“ – вид търсене на най-благоприятната правна система (forum shopping), при което ищецът избира да предяви иск за клевета в юрисдикцията, в която има най-голяма вероятност да получи благоприятно решение – общо взето тази на Англия и Уелс, която „се счита за най-благосклонна в света“; като има предвид обаче, че въпросът излиза извън границите на Обединеното кралство и е предмет и на други юрисдикции;

Г.

като има предвид, че високите разходи за уреждане на спорове и потенциално високото равнище на изплащане на обезщетения за вреди в тази юрисдикция се считат за оказващи възпиращо въздействие по отношение на свободата на изразяване; като има предвид, че в случаите, в които разходите са високи, издателите може да бъдат принудени да се съгласят с постигане на споразумение, дори и ако считат, че разполагат с добра защита;

Д.

като има предвид, че Законът за клеветата, който се обсъжда понастоящем в Парламента на Обединеното кралство, се очаква да допринесе за премахване на това възпиращо въздействие върху издателите, но с това едва ли ще се реши трудният проблем, свързан с високите съдебни разноски;

Е.

като има предвид, че интернетът добави като допълнително усложнение виртуалната универсална достъпност, съчетана с дълготрайност на съобщенията и появата на блогове и анонимни съобщения;

Ж.

като има предвид, че свободата на печата и средствата за масово осведомяване е емблемата на демократичното общество;

З.

като има предвид, че правните средства за защита трябва да са достъпни при злоупотреба със свободата, преди всичко когато това е в ущърб на частния живот и репутацията на хората (11); като има предвид, че всяка държава членка следва да гарантира, че такива средства за защита съществуват и са ефективни в случаи на нарушения на такива права; като има предвид, че държавите членки следва да се стремят да гарантират, че на практика непосилно високите юридически разноски няма да доведат до отказ на достъп до правосъдие; като има предвид, че разноските за съдебни производства могат да бъдат разорителни и за средствата за масово осведомяване;

И.

като има предвид, че всяка държава трябва да определи сама своя баланс между правото на зачитане на неприкосновеността на личния живот, гарантирано в член 8 от ЕКПЧ, и правото на свобода на изразяването, гарантирано в член 10 от Хартата на основните права на ЕС, така, както смята за уместно;

Й.

като има предвид, че въпреки това, с присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, след време може да стане необходимо за Съюза да намери общ критерий за трансграничните дела, свързани със свободата на доставяне на стоки и услуги, в резултат от „диалектичното развитие“, предвидено от генерален адвокат Mancini в дело Bond van Adverteerders, с оглед също така на решенията по дела Elliniki Radiofonia Tileorasi и Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd и становището на генерален адвокат Jacobs по дело Christos Konstantinidis; по дело Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd (12) генерален адвокат Van Gerven излага възгледа, че „национална разпоредба, която, с цел доказване на съвместимостта й с правото [на Съюза], трябва да зависи от правни понятия, като например императивни изисквания от обществен интерес или във връзка с обществения ред, … попада в приложното поле на правото [на Съюза]“ въз основа на това, че въпреки че държавите членки имат известно право на преценка при определянето на понятията за обществения интерес или обществения ред, обхватът на тези понятия в случая на мерки, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, остава въпреки всичко предмет на контрол от страна на Съюза, и те трябва да бъдат „обосновани и ясно очертани по начин, еднакъв за целия Съюз съобразно правото на Съюза, и следователно с оглед на общите принципи по отношение на основните права и свободи“;

К.

като има предвид, въпреки това, че не би било целесъобразно приемането на разпоредби на международното частно право за определянето на приложимото право, които да се изопачават по един или друг начин, така че да защитават дадено право повече от друго, или да имат за цел да ограничат обхвата на правото на определена държава членка, особено с оглед на клаузата за обществения ред в член 26 от Регламент „Рим II“; като има предвид, че следователно е изключително важно в Регламент „Брюксел I“ да бъде запазен контролът върху обществения ред;

Л.

като има предвид, че критерият за най-тясната връзка следва да се използва по отношение на правото на отговор, тъй като това средство за защита следва да се предостави бързо и е с временен характер; като има предвид, че разпоредбата от вида, посочен в приложението, следва също така да предвиди автономия на страните и възможността да бъде избрано прилагането на lex fori, при което ищецът избира да заведе дело в съд в държавата, където е седалището на средствата за масово осведомяване, за вреди, понесени в повече от една държава членка;

М.

като има предвид, че наред с това се счита, че с цел насърчаване на обществени блага като намаляване на броя на съдебните спорове, насърчаване на достъпа до правосъдие, гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и осигуряване на подходящ баланс между свободата на словото и правото на личен живот, Комисията следва да осъществи широкообхватни консултации със заинтересованите страни, включително журналисти, медии, специалисти адвокати и съдии, с цел предложение за създаването на център за доброволно уреждане на трансгранични спорове, породени от нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, чрез алтернативни механизми за разрешаване на спорове; като има предвид, че това би бил много по-напредничав и по-подходящ за 21-ви век подход по отношение на решаването на такива спорове, който би способствал за по-модерна и благоприятстваща посредничеството култура на правосъдие;

Н.

като има предвид, че държавите членки биха могли да насърчават и популяризират използването на един бъдещ център за алтернативни механизми за решаване на спорове, като допускат неизползването на центъра да се вземе под внимание при решения относно разноските;

О.

като има предвид, че в края на краищата центърът може да се самофинансира;

1.

Изисква от Комисията да представи въз основа на член 81, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложение за добавяне към Регламент „Рим II“ на разпоредба относно приложимото право по отношение на извъндоговорно задължение, което възниква при нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, като следва подробните препоръки в приложението в настоящия документ;

2.

Наред с това изисква от Комисията да представи въз основа на член 81, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложение за създаването на център за доброволното уреждане на трансгранични спорове, които възникват при нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, чрез алтернативни механизми за решаване на спорове;

3.

Потвърждава, че препоръките отчитат основните права и принципа на субсидиарност;

4.

Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/21

—

като взе предвид декларацията от Барселона от 28 ноември 1995 г., която полага основата на партньорството между Европейския съюз и южните средиземноморски страни, както и работната програма, приета на тази конференция,

—

като взе предвид своите резолюции от 27 октомври 2005 г. относно прегледа на Барселонския процес (1) и от 25 ноември 2009 г. относно евро-средиземноморското икономическо и търговско партньорство в навечерието на 8-та министерска конференция на Евромед по въпросите на търговията (2),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0200),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“, (COM(2011)0303),

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 24 май 2011 г. относно „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0292),

—

като взе предвид „Пътната карта на евро-средиземноморската търговия до 2010 г. и след това“, приета от 8-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията през 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията на евро-средиземноморските министерски конференции и секторните министерски конференции, проведени след започването на Барселонския процес, и по-специално заключенията на 9-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията, проведена на 11 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между Общността и нейните държави членки, от една страна, и Тунис (3), Израел (4), Мароко (5), Йордания (6), Египет (7), Ливан (8) и Алжир (9), от друга страна, както и евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Общността и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) (в полза на Палестинската автономия) (10),

—

като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на последната фаза на митническия съюз (96/142/ЕО) (11),

—

като взе предвид споразумението за свободна търговия, известно като „Споразумението от Агадир“, подписано от Йордания, Египет, Тунис и Мароко на 25 февруари 2004 г.,

—

като взе предвид оценката на въздействието на устойчивостта на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия (ЗСТ), изготвена от Института за политика и управление на развитието към Манчестърския университет,

—

като взе предвид Регионалния стратегически документ (2007—2013 г.), Регионалната индикативна програма за евро-средиземноморско партньорство (2007—2013 г.) и изложените в тях цели (12), както и Решението за изпълнение на Комисията от 29 юли 2011 г. относно втората част на Годишната програма за действие за 2011 г. в полза на Средиземноморския регион, която трябва да бъде финансирана по статия 19 08 01 01 от общия бюджет на Европейския съюз (13),

—

като взе предвид функционирането на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство, и по-специално срещата на министрите, състояла се в Брюксел на 12 юли 2011 г., и годишния доклад от нея за 2010 г., публикуван на 8 август 2011 г.,

—

като взе предвид решението от 5 октомври 2011 г. на Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие за осигуряване на средства за страните от Южното и Източното Средиземноморие,

—

като взе предвид работата на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието,

—

като взе предвид работата на Съюза за Средиземноморието,

—

като взе предвид решението на Съвета от 14 декември 2011 г. за приемане на указания за преговори за мандати за задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ) за Египет, Йордания, Мароко и Тунис,

—

като взе предвид своите резолюции от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции (14), от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика на съседство — Южно измерение (15) и от 14 декември 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство (16),

—

като взе предвид всички приети от Парламента в контекста на „арабската пролет“ резолюции относно свободата на вероизповеданието, убежденията и съвестта, като основни и универсални ценности от съществено значение за демократичното и икономическото развитие;

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и комисията по земеделие и развитие на селските райони (А7-0104/2012),

A.

като има предвид, че Арабската пролет е най-голямата политическа промяна в Европейската политика на съседство след падането на Берлинската стена и е предложила на ЕС възможността да съчетае търговските си и външнополитически интереси със своите основни ценности като правата на човека, демокрацията и свободното общество; като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за Европейския съюз Съюзът трябва да развива привилегировани отношения със съседните страни, с оглед създаване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничество, което е единственият път към постоянната стабилност, сигурността и икономическото развитие и напредък на Европа;

Б.

като има предвид, че ЕС има изключителна компетентност по отношение на търговската и инвестиционна политика, което му дава възможност да осигури ефективен отговор на резките политически промени и да допринесе за икономическия и социален напредък на държавите от Южното Средиземноморие;

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон определя международната търговия като едно от трите направления на външната дейност на ЕС и изисква нейната съгласуваност с другите й политики: външни работи и международно развитие; като има предвид, че търговията винаги е била силен стълб на политиката на съседство и че това е подчертано в съобщенията на Комисията, озаглавени „Нов отговор на промените в съседните държави“ и „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“;

Г.

като има предвид, че сред гражданските общества на държавите от Южното Средиземноморие съществува усещането, че ЕС следва да бъде по-активен в подпомагането на техните политически и икономически промени;

Д.

като има предвид, че икономическото и политическо възстановяване в контекста на последиците от Арабската пролет не е предмет на наблюдение от регионални институции, които имат подобна роля като ролята на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Централна и Източна Европа и Централна Азия;

Е.

като има предвид, че липсва специална евро-средиземноморска финансова институция, а от друга страна опитът, придобит от ЕБВР в периода на прехода в Централна и Източна Европа през изминалите години, следва да даде възможност на банката да играе положителна роля в държавите от Южното Средиземноморие; като отбелязва със съжаление обаче, че няколко държави – членки на ЕС все още не са ратифицирали измененията в Споразумението за ЕБВР, които ще улеснят пълноценното функциониране на банката в Средиземноморския регион;

Ж.

като има предвид, че досега икономиките на държавите от Южното Средиземноморие са били управлявани от недемократични лидери в полза на малцина, често при пренебрегване на нуждите на най-уязвимите; като има предвид че факта, че много диктатори вече са свалени от власт, разкрива понастоящем нови възможности за отваряне на икономиките на региона и създаване на истинска пазарна икономика,

З.

като има предвид, че ЕС вече има митнически съюз с Турция и съществуващи споразумения за свободна търговия (ССТ) с държавите от Южното Средиземноморие, с изключение на Сирия, която не е подписала окончателния договорен пакет, и на Либия, с която преговорите бяха временно преустановени през февруари 2011 г. след избухването на гражданска война;

И.

като има предвид, че членството на Световната търговска организация (СТО) не е предпоставка за започване на търговски преговори, както е посочено в разпоредбите за търговията на споразуменията за асоцииране с Ливан и Алжир, временното споразумение с палестинските територии, временно прекратените преговори с Либия и нератифицираното споразумение със Сирия;

Й.

като има предвид, че Евро-средиземноморската зона за свободна търговия, която е най-амбициозният икономически проект, който следва да се реализира в резултат на Барселонската декларация, не беше създадена до крайния срок 2010 г., главно поради конфликтите в региона и липсата на вътрешнорегионална ангажираност (Юг–Юг),

K.

като има предвид, че икономическата криза, настъпила през 2008 г., е засегнала пряко основните икономически двигатели на държавите от Южното Средиземноморие и че социалните и политическите сътресения, през които са преминали Тунис, Египет, Сирия и Либия по време на Арабската пролет, допълнително са утежнили икономическия спад в тези държави; като има предвид, че не всички държави от Южното Средиземноморие са преживели Арабската пролет по един и същ начин, тъй като в някои държави старите режими все още са на власт, докато други се намират в продължителен период на социално напрежение, което допълнително отслабва техните икономики,

Л.

като има предвид, че Арабската пролет разкри структурните и системни търговски и фискални слабости на региона, и по-специално податливост на рязко покачване на цените на стоковите пазари и като има предвид, че всяка нова търговска стратегия за Средиземноморието трябва да се справи с тези недостатъци, да насърчава продоволствената сигурност и да прекрати финансовите спекулации с хранителни стоки, ако се очаква тя да удовлетвори стремежите на гражданите;

M.

като има предвид, че хроничната безработица, особено сред младите хора, и липсата на диверсификация на търговията остават сериозен проблем; като има предвид, че дългосрочната структурна безработица и неофициалната трудова заетост, включително и детският труд, остават високи в повечето държави от Южното Средиземноморие, както и че тя се е увеличила още повече в тези държави, които са били подложени на силно социално напрежение по време на Арабската пролет; като има предвид, че според оценката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) регионът трябва да създаде около 25 милиона нови работни места през следващото десетилетие, за да се запази сегашното равнище на заетост,

Н.

като има предвид, че юношите (на възраст между 10 и 19 години) представляват 20 % от населението и равнището на безработица на лицата, които са на възраст между 15 и 24 години, е около 25-30 %, като в същото време участието на жените на пазара на труда остава много слабо; като има предвид, че безработицата е особено висока сред завършилите висше образование, което води до изтичане на мозъци и загуба на човешки ресурси,

O.

като има предвид, че за Европейския съюз е от изключителен интерес да прояви амбиция по отношение на икономическото сътрудничество и да приеме една взаимноизгодна, отговорна и гъвкава стратегия, основана на подкрепа за демократичния преход и на защита на правата на човека;

1.

Счита че, Арабската пролет е безпрецедентно историческо събитие, предизвикано от стремежите на народите за свобода, демократични права и подобряване на жизнения им стандарт; изразява своята огромна тъга от загубата на човешки живот по време на борбата за отхвърляне на корумпираните диктаторски режими;

2.

Осъзнава, че след тези жертви в обществата на държавите от Южното Средиземноморие съществуват големи очаквания за далеч по-голяма и по-справедлива подкрепа от ЕС за демократични реформи и истинско икономическо развитие в полза на всички хора;

3.

Отбелязва, че ползите от революциите на Арабската пролет все още не са напълно утвърдени и че ЕС трябва да действа бързо за прилагане на програмата „Търговия за промяна“, тъй като освен непосредствените икономически ползи, които търговията носи, тя е и ефективно средство за утвърждаване на демокрацията и насърчаване на стабилността, защото допринася за предотвратяване на корупцията, подпомага по-справедливото разпределение на богатството и осигурява възможности за цялото население; поощрява преходните органи на властта да осъществят мирен преход към истинска демокрация; настоява националните органи да зачитат правото на своите народи да организират мирни демонстрации, както и да се въздържат от съпроводени с насилие репресии;

4.

В този контекст приветства стартирането на дейността на специалната група Тунис—ЕС, първата специална работна група, създадена съвместно с държава от Южното Средиземноморие, с цел гарантиране на по-добро съгласуване на помощта на ЕС и на международната помощ за прехода в тази страна; приветства факта, че Парламентът взе участие в първата среща; призовава ЗП/ВП и Комисията да продължат да предлагат възможност за участие на Парламента в тази инициатива и в бъдещите такива; приветства създаването в рамките на Парламента на група за наблюдение на Южното Средиземноморие, която да следи за реакцията на ЕС по отношение на кризите в средиземноморските държави;

5.

Приветства проведените неотдавна в Тунис честни и прозрачни избори, които когато са придружени от икономически, правни и социални реформи, дават добър пример на останалите държави в региона; подчертава важното значение на свободните и честни избори, за да се осигури единството на тези държави при създаването на демократични и плуралистични институции, като по този начин се полагат основите за по-голяма стабилност и модернизирани социално-икономически структури, които са необходима предпоставка за привличането на международни инвестиции и генерирането на устойчив растеж; отбелязва необходимостта заедно с демократичните промени да бъдат осъществени реформи в икономическата, правната и социалната област с цел отваряне и модернизиране на социално-икономическите структури в тези държави;

6.

Счита външния държавен дълг на страните от Северна Африка и Близкия Изток за противен, като се има предвид, че е натрупан от диктаторските режими предимно чрез лично обогатяване на политическия и икономическия елит и чрез закупуването на оръжия, често използвани за потискане на собственото им население; поради това призовава за преразглеждане на този дълг, и по-специално на дълга, свързан с разходи за въоръжение;

7.

Осъжда ролята на европейските дружества в износа на оръжие и изделия с двойна употреба за репресивните режими, както и в съобразяването им с технологичните смущения, организирани от съответните диктатури; призовава Комисията да изготви насоки за действие на дружествата от ЕС в такива ситуации по начин, съответстващ на основните принципи на Съюза;

8.

Подчертава, че търговската и инвестиционна политика е от изключителната компетентност на ЕС и следва да предоставя иновативни и конкретни инструменти за постигане на целите на външната политика на ЕС за демокрация, просперитет, стабилност и мир в региона;

9.

Признава, че ЕС трябва да установи координирана политика спрямо държавите от Южното Средиземноморие, но отправя предупреждение относно прилагането на недиференциран подход към Арабската пролет, тъй като независимо че между държавите от Южното Средиземноморие съществуват множество сходства, те са преминали през различни форми на репресивно управление, различават се по равнище на икономическо развитие и са изправени пред разнородни социални и демографски предизвикателства;

10.

Подчертава, че една от основните роли на Европейския парламент е засилването на политическия диалог, взаимното разбирателство и доверието между Европа и останалите страни, включително държавите от Южното Средиземноморие, където Парламентът следва да се съсредоточи върху разширяване и насърчаване на демократичните реформи, пълно установяване на гражданските свободи и принципа на правовата държава; подчертава, че тези важни задачи, базирани на преките взаимоотношения, биха могли да бъдат и начин за оценяване на изпълнението на бъдещите критерии (с оглед на събитията и постигнатия напредък) и за извършване на необходимите промени в споразуменията за асоцииране, по-специално в областта на търговията, инвестициите и финансите;

11.

Осъзнава факта, че през последните десет години ЕС е поощрявал един по-задълбочен и всеобхватен подход към споразуменията за свободна търговия с управляващите на повечето държави от Южното Средиземноморие, независимо от очевидната липса на демократична легитимност на партньорите в преговорите; подчертава значението на непосредствения интерес от стабилизиране на демократичните процеси при изграждането на новите социални и политически институции, които впоследствие биха могли да играят ролята на легитимни и информирани партньори в преговорите за търговски споразумения;

12.

Изтъква, че ЕС е най-големият потребителски пазар в света и достъпът до него следва да бъде предоставян само ако партньорските държави са сериозни в своите намерения да се ангажират с двустранно отваряне на пазарите, ако ползите от икономическите реформи се получават от цялото население на партньорската държава, включително и от най-уязвимите, и ако са поети и се изпълняват съответните политически, социални и екологични ангажименти;

13.

Посочва, че много от държавите от Южното Средиземноморие притежават огромен икономически потенциал, като някои от тях наследяват голямо количество активи и природни ресурси, които, ако бъдат правилно управлявани, предоставят възможност за икономически растеж и развитие и от двете страни на Средиземноморието; счита, че поради това следва да се въведат необходимите мерки и механизми, които да гарантират спазването на равностойни социални, екологични и фитосанитарни стандарти;

14.

Приветства предвиждания от Комисията индивидуален подход „отдолу нагоре“, основан на по-голяма условност и на засилена диференциация в контекста на неотдавнашното преразглеждане на ЕПС, както и на принципа „повече за повече“, който осигурява по-целенасоченото подпомагане на всяка съседна на ЕС страна и гарантира, че финансирането съответства на политическата амбиция; счита, че постиженията по отношение на демократичните реформи и личните свободи следва да бъдат отразени в подобен процес в икономическата и търговска област, като се предоставят съпътстващи свободи за започване и осъществяване на стопанска дейност, за да се разрушат олигархиите, които имат традиционно доминираща роля в държавите от Южното Средиземноморие;

15.

Отбелязва, че ЕС вече има стабилни преференциални търговски споразумения с много държави от Южното Средиземноморие съгласно споразуменията за асоцииране; въпреки това подчертава, че нито един от тези процеси не е напълно завършен и е убеден, че все още съществува голям потенциал за задълбочаване на икономическите отношения, по-специално в регулаторната област, с дългосрочната цел за интеграцията им във вътрешния пазар на ЕС;

16.

Поради това приветства решението на Съвета да разреши започването на преговори за ЗВССТ с Египет, Йордания, Мароко и Тунис, веднага след като бъдат завършени необходимите подготвителни процеси; счита, че последващите действия за определяне на обхвата следва да се основават на опита, натрупан по време на подготвителните фази, проведени с източните партньори, като в същото време признава от какво голямо политическо значение е избягването на ненужни закъснения за тези партньори, които са готови да започнат преговори; счита за наложително включването и консултирането с всички обществени фактори, особено неправителствените организации и синдикатите, от самото начало на всички търговски преговори;

17.

Изразява безпокойство за това, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) все още не е оповестила публично подробна информация, свързана с критериите „повече за повече“, въз основа на които ще се реши, заедно с определянето на търговския обхват, дали дадена държава отговаря на условията и е готова за ЗВССТ; поради това изисква от ЕСВД да установи тези критерии, за да се осигури прозрачен процес и да се гарантира предварително осведомяване на партньорските държави, когато е необходимо да бъдат направени корекции; настоява зачитането на демократичните институции и основните права, включително свободата на словото, свободата на сдружаване и защитата на религиозните малцинства, зачитането на международното трудово законодателство, конвенциите на МОТ и Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД), и инициативи за премахване на смъртното наказание, да бъде централен елемент от този процес и счита, че той следва да реагира на значителни подобрения или влошавания на състоянието в партньорските държави по време на подготвителната фаза и на самите преговори; настоява, че действията за определяне на обхвата следва да определят подходящо равнище на отваряне на икономиката и показател за начина, по който всички равнища в обществото се възползват от търговията и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ);

18.

Припомня, че ССТ не са самоцел и не следва да се използват за облагодетелстване на всяка една държава; поддържа становището, че търговските разпоредби следва да бъдат подкрепени от засилени клаузи за правата на човека, с подобрени разпоредби за наблюдение и изпълнение, както и от амбициозна глава за устойчиво развитие, където да се отделя централно място на гражданското общество, включително разпоредби относно корпоративната социална отговорност (КСО), която ще засили съвместната съпричастност към процеса;

19.

Приветства съсредоточаването върху бариерите „зад граница“ пред търговията и постигането на съгласуваност с правилата на ЕС, но отбелязва, че все още е налице възможност за допълнителни преговори за намаления на тарифите в някои държави; подчертава, че за да имат ЗВССТ истинска стойност за държавите от Южното Средиземноморие, ЕС трябва да бъде готов на допълнителни усилия в чувствителни области като селското стопанство и услугите от раздел IV; в този контекст отбелязва, че ЕС в действителност има значителен общ търговски излишък в областта на селското стопанство с тези държави;

20.

Призовава Комисията специално да подкрепя и насърчава инициативи за справедлива търговия и биологично земеделие, по-специално в подкрепа на дребните стопани, производители и кооперативи, като начин за интегриране на устойчиви селскостопански практики и развитие на селските райони, като същевременно се развива веригата за доставки, за да се гарантира на европейските потребители качество, проследимост и социални и екологични достойнства на продуктите;

21.

Подчертава значението на селското стопанство, което в държавите от Южното Средиземноморие осигурява работни места за повече от една трета от активното население, и развитието на селските райони за процеса на стабилизация, тъй като те допринасят, особено в условията на променливост на световните пазари, за насърчаване на продоволствената сигурност, за по-справедливо генериране и разпределение на доходите, за създаване на работни места и за приобщаване на жените и дребните собственици в икономиката;

22.

Във връзка с това приветства намерението на Комисията да подпомага развитието на селските райони с програмата „Инструмент на европейската политика на съседство за развитие на селското стопанство и селските райони“, която ще включва насърчаване на инвестициите и подобряване на административния капацитет въз основа на добрите практики в ЕС за развитие на селските райони, за да улесни по този начин модернизирането на селскостопанското производство в съответствие със стандартите на ЕС за качество и безопасност на храните;

23.

Също така приветства ангажимента на Комисията, съдържащ се в нейното съвместно съобщение от 25 май 2011 (COM(2011)0303), за финансиране на пилотни програми за селскостопанското, селското и регионално развитие въз основа на богатия опит на ЕС в тези области и при най-добро използване на тясното сътрудничество с ФАО, Световната банка и евентуално с ЕИБ;

24.

Призовава ЕС да подпомага развитието на солидно селскостопанско производство и развитието на селските райони в региона като част от борбата с бедността, която продължава да присъства упорито в селските райони, с цел засилване на процеса на стабилизация; за тази цел подчертава значението на подобренията в институциите и инфраструктурата (напр. напояване, обработка, съхранение, пакетиране, превоз, системи за предлагане на пазара и достъп до услуги) в допълнение към подобренията в сферата на технологиите, както и значението на образованието и обучението, особено за жените, без да се изпуска от погледа ниската степен на организация на производителите на много места и слабостта на гражданското общество, които представляват допълнителни пречки за развитието на ефективна селскостопанска и продоволствена система; подчертава ролята на услугите за разгръщане за улесняване на разпространението на знания; подчертава, че поради загрижеността във връзка с изменението на околната среда и на климата в световен мащаб подпомагането следва да бъде насочено към насърчаване на устойчиво използване на природните ресурси, енергията и съвместимите методи на производство; подчертава необходимостта от насърчаване диверсификацията на производството с оглед нарастващото търсене на храни в световен мащаб, за да се повиши устойчивостта при колебания на пазара и екологични кризи;

25.

В допълнение към това призовава мерките, предложени от Комисията, с оглед да не се поощрява социалният и екологичен дъмпинг между засегнатите държави и в техните отношения с ЕС, по примера на процедурите, прилагани вече по време на преговорите за присъединяване и в отношенията със съседните на Европейския съюз държави, да дадат възможност за засиленото въвеждане на новаторски подходи с цел насърчаване на компетентността на местно равнище и провеждане на обучения за създаване на организации на производителите, както и за развитие на местни и регионални пазари в рамките на обмена на добри практики между държавите и с ЕС;

26.

Обръща внимание на огромната роля, която би могла да играе по-дълбоката интеграция между държавите от Северна Африка и държавите на юг от Сахара, и подчертава необходимостта от предприемане на мерки в световен мащаб за избягване на едностранните действия, които често пъти биват предприемани в отговор на продоволствени кризи и екстремни климатични условия.

27.

Подчертава, че ПЧИ са особено важни за икономическото развитие на държавите от Южното Средиземноморие, тъй като равнищата на инвестиции са недостатъчни или са насочени в прекалено голяма степен към индустриите за добив на суровини; изисква от Комисията да гарантира, че усилията за ЗВССТ и инвестиции в региона са координирани, с цел насърчаване на диверсификацията на икономиката;

28.

Отбелязва обаче, че предишните опити за договаряне на секторни споразумения съгласно споразуменията за асоцииране са се оказали неуспешни; призовава Комисията да поощрява държавите от Южното Средиземноморие да преговарят по въпросите, свързани с инвестициите, и по другите „сингапурски въпроси“, като например услугите в контекста на ЗВССТ; счита, че Комисията следва да прилага несиметрично изпълнение, където е целесъобразно, и да бъде гъвкава по отношение на чувствителните сектори на засегнатите държави;

29.

Подчертава важността отварянето на търговията да бъде допълнено от предоставянето на по-значителна техническа помощ на партньорските държави и техните предприятия, така че те да могат в пълна степен да се възползват от предоставените възможности; признава, че ЕС вече предлага такава помощ, но счита, че тези програми следва да бъдат насочени в по-голяма степен към малките и средните предприятия (МСП), включително чрез разширяване на помощта за търговията;

30.

Изисква от Комисията да използва ЗВССТ, за да приведе в съответствие стандартите в регулаторната област, а именно по отношение на техническите стандарти и регламенти, санитарните и фитосанитарните мерки (СФС), правилата за прозрачност за обществените поръчки, правилата за защита на интелектуалната собственост, търговските/митническите улеснения и премахването на нетарифните бариери (НТБ); изтъква, че това сътрудничество не е разгледано в удовлетворителна степен в споразуменията за асоцииране и че степента на участие на ЕС следва да бъде увеличена;

31.

Във връзка с това приветства допълнителните ресурси, предназначени за техническо сътрудничество, и настоява, че те следва да бъдат предоставени възможно най-скоро на ГД „Развитие и сътрудничество“ на Комисията и да се децентрализират към делегациите на ЕС по места;

32.

Признава, че ЗВССТ следва да бъдат основна цел, но осъзнава факта, че междувременно Комисията провежда секторни преговори съгласно споразуменията за асоцииране, включително споразумения за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти, споразумения в областта на селското стопанство и рибарството, споразумения относно услугите и инвестициите и споразумения за уреждане на спорове; приканва Комисията да обмисли също така и актуализирането на съществуващите секторни споразумения с държавите в случаите, когато предложенията могат да бъдат подобрени и когато ЗВССТ не е възможно да бъде сключено незабавно; изисква от Комисията да обмисли по-добре кога и как тези процеси да бъдат окончателно слети с бъдещите ЗВССТ, както и да гарантира, че загубата на членство в Общата система за преференции (ОСП) през 2014 г. няма да окаже отрицателно влияние върху достъпа на държавите от Южното Средиземноморие до пазара на ЕС в която и да било продуктова линия;

33.

Призовава Комисията също да изготви стратегия за тези партньори по подхода „повече за повече“, с които не съществува предварително споразумение или които не са непосредствена цел за ЗВССТ, особено за тези партньори, като например Либия и Ливан, които все още не членуват в СТО; подчертава, че въпреки че следва да продължи усиленото предоставяне на техническа помощ за подпомагане на напредъка на тези държави към членство в СТО, само това не е достатъчно и следва да бъде допълнено по установения ред от съвместими със СТО споразумения, които ще донесат ползи в краткосрочен план;

34.

Изразява убеденост, че една успешна търговска стратегия за региона следва да засили ролята на МСП, които осигуряват 30 % от заетостта в някои държави; признава значението на микропредприятията, които представляват 98,1 % от МСП в Египет, 97,8 % в Мароко, 89,1 % в Йордания и едва 9,2 % в Тунис;

35.

Изразява загриженост относно големия брой нерегистрирани МСП, които осъществяват дейност на „черния пазар“, и относно факта, че процентът на неформалната заетост (с изключение на селското стопанство) в определени държави от Южното Средиземноморие възлиза на 70 %; изразява убеденост, че за да може регионът да поеме пътя на сериозен икономически растеж, търговската стратегия на ЕС следва да поощрява нерегистрираните предприятия да легализират своя статут; настоятелно призовава Комисията да подпомага програми за изграждане на административен капацитет, по-специално в областта на търговската регистрация, заетостта и социалните дейности, като обръща специално внимание на изграждането на капацитет в областта на правните услуги, което ще осигури по-добра подготовка за предприемане на необходимите реформи;

36.

Изразява съжаление поради факта, че МСП и кооперациите имат много ограничен достъп до инвестиции и набляга върху необходимостта от осигуряване на подходящ достъп до финансиране чрез предоставяне на надеждни, достъпни и лесно разбираеми схеми за микрокредитиране и насрещни гаранции от страна на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ); счита, че тези схеми ще позволят на получателите на помощ да осъществят иновации и преструктуриране по начин, който ще им даде възможност да използват потенциала на вътрешния пазар на ЕС;

37.

Подчертава, че е особено важно да се насърчава предприемаческата активност чрез приемане на необходимите мерки за създаване на среда, която я благоприятства, и за въвличане на обществото в такава активност; по-конкретно би приветствал втори етап на програмата „Invest in Med“, чиято конкретен мандат е насърчаването на сътрудничество между МСП и техните представителни организации в държавите — членки на ЕС, и в държавите от Южното Средиземноморие;

38.

Признава ролята на ЕИБ чрез Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (МЕИП) в подпомагането на МСП в Южното Средиземноморие; приветства решението за увеличаване на тавана за нейните операции в региона с 1 милиард евро, чрез което операциите на ЕИБ в региона ще възлизат на 6 милиарда евро през следващите три години; потвърждава отново, че ЕИБ следва да насочи своите инвестиционни проекти конкретно към МСП и към разработването на инфраструктурни проекти, по-конкретно в областта на енергетиката, като се има предвид потенциалът на този регион и помощта, която може да му окаже ЕС за неговото развитие и използване; настоява, че ЕИБ се нуждае от увеличаване на административните си правомощия, с цел да контролира партньорските банки посредници, които предоставят „глобални заеми“ в съответствие с критериите на целите на външната дейност на ЕС, за да поеме пълна отговорност за дейността си пред обществеността;

39.

Приветства неотдавнашното участие на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в региона на Средиземноморието и допълнителните финансови средства, обещани от ЕС и няколко отделни държави-членки на ЕС за дейностите на банката; настоятелно призовава Европейския съвет и Европейския парламент да ратифицират в кратки срокове измененията в Споразумението за създаване на ЕБВР, което ще подпомогне пълноценното функциониране на банката в Средиземноморския регион; счита, че общият размер на финансирането, налично за инвестиции на ЕБВР в региона, следва да бъде увеличен, както и че МСП следва да бъдат главните получатели на тези инвестиции; насърчава държавите от Южното Средиземноморие да докажат своята ангажираност чрез прилагане на принципите на демокрация, плурализъм и пазарна икономика, за да могат да имат достъп до инвестиции съгласно устава на банката;

40.

Изразява убеденост, че свободното трансгранично движение на представителите на деловите среди е от съществено значение за правилното функциониране на дадена зона за свободна търговия; изразява твърдото становище, че ЕС следва да се стреми към по-голяма съгласуваност между имиграционната и търговската си политика;

41.

Отбелязва, че облекчаването на визовия режим остава проблем за много представители на деловите кръгове от държавите от Южното Средиземноморие, които трябва да посещават ЕС заради участия в срещи, обучения или други делови причини; с оглед на това приветства неотдавнашното съобщение, озаглавено „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“, в което Комисията предвижда споразумения за облекчаване на визовия режим в подкрепа на мобилността, наред с другото, на представители на деловите среди; счита, че процедурите за „почтеност“ и „надеждност“ при издаването на визи следва да бъдат облекчени и изисква от Комисията да води преговори за тези споразумения координирано с търговските преговори и да гарантира, че тяхното изпълнение не е прекалено бюрократично за МСП;

42.

Изразява съжаление, че Евро-средиземноморската зона за свободна търговия не е била основана преди 2010 г. и се надява, че всички партньори ще се възползват от стимула, създаден от Арабската пролет, да осъществяват напредък в прокарването на необходимите реформи с цел създаване на функционираща и напълно разработена зона за свободна търговия, без да се нарушава конкуренцията спрямо производителите от ЕС;

43.

Предлага в рамките на откриването на политика на свободен обмен редовното извършване на оценки на въздействието с цел активно и непрекъснато наблюдение на отражението на тази политика върху средиземноморските държави в южната част на Европа, така че в крайна сметка да бъдат постигнати положителни резултати за гражданите и икономическите и производствените системи на различните държави.

44.

Подчертава, че въпреки че търговските стратегии, специфични за конкретните държави, следва да бъдат приветствани, тези споразумения не следва да бъдат в ущърб на регионалната интеграция; изразява съжаление, че търговията Юг–Юг остава много ограничена и с оглед на това отбелязва, че през 2009 г. само 6 % от вноса на държавите от Южното Средиземноморие е бил с произход от други държави от Южното Средиземноморие в сравнение с вноса от ЕС в размер на 40 %; насърчава новите демократично избрани правителства да бъдат по-отворени от своите предшественици към търговията със съседните държави;

45.

Признава, че групата от Агадир е единственият пример за съгласувани усилия за търговия Юг–Юг и насърчава присъединилите се към нея страни да разширят обхвата и членството в групата; изисква от Комисията да продължи да оказва подкрепа на тази група като крайъгълен камък, върху който да се изгради бъдещата търговска стратегия на ЕС;

46.

Освен това изисква от Комисията да включи известни гъвкави механизми в ЗВССТ, които в крайна сметка биха позволили сливане на индивидуалните споразумения със Споразумението от Агадир, за да се сформира единна Евро-средиземноморската зона за свободна търговия;

47.

Отбелязва с удовлетворение предстоящото въвеждане на механизма за улесняване на търговията и инвестициите, който ще служи като база данни, даваща възможност на стопанските субекти да получават актуализирана информация относно условията за търговия и инвестиции в региона; настоява, че използването на този механизъм от предприятията в държавите от Южното Средиземноморие следва активно да се насърчава и че той следва да се превърне във фактор, улесняващ осъществяването на вътрешнорегионална стопанската дейност, а не само да служи като информационно средство;

48.

Приветства Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, която следва да включва пълно зачитане на техническото споразумение между ЕС и Израел относно продуктите с произход от израелски поселения; отправя искане към Комисията да ускори установяването на нови правила за произход съгласно Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход най-късно до края на 2013 г., когато държавите от Южното Средиземноморие ще загубят преференциите по ОСП и благоприятните правила за произход по тази схема;

49.

Насърчава държавите — членки на ЕС, да имат по-амбициозна роля в стратегията на ЕС за южните съседни държави чрез осигуряване на основни програми за стипендии за студенти от държавите от Южното Средиземноморие от двата пола и от всякакъв социално-икономически и етнически произход, по-специално в областта на икономиката, бизнеса, информационните технологии, комуникациите и търговията; приканва Комисията и заместник председателя/върховния представител незабавно да предложат създаването на евро-средиземноморски програми „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“; отбелязва, че другите участници в региона, като държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), са били по-ефективни при предоставянето на този вид помощ на държавите от Южното Средиземноморие; счита, че тези обмени могат да осигурят трайни връзки с бъдещи делови партньори от държавите от Южното Средиземноморие;

50.

Припомня ролята на хората на изкуството, участниците в културния живот и авторите на блогове в предоставянето на възможност на някои арабски граждански общества да се освободят от диктаторските режими и да открият пътя към демокрацията; призовава ЕС да гарантира включването в търговската си политика на измерението на културното сътрудничество, включително съвместни инициативи в областта на изкуството, образованието, медиите, интернет и други важни сектори, с цел насърчаване на човешките права и демокрацията;

51.

Призовава предстоящото създаване на търговски камари на ЕС с държави партньори да служи като проводник за насърчаване на съвместни търговски дейности и взаимен обмен между икономическите партньори, включително семинари и бизнес изложения; изразява съжаление, че с изключение на Търговската камара на ЕС-Израел в региона няма други двустранни търговски камари на ЕС;

52.

Изразява непреклонното си убеждение, че е необходимо търговските инициативи на Комисията да бъдат подкрепени чрез по-силно присъствие на място на търговски служители на ЕС; изразява съжаление, че делегацията на ЕС има само един търговски служител в Тунис и няма никакво присъствие в Йордания, въпреки провежданите действия за разширяване на обхвата за ЗВССТ с тези държави;

53.

Освен това счита, че е от съществено значение за ЕС в пълна степен да координира своите дейности за подпомагане на търговията, инвестициите и финансирането в региона, за да има максимално положително въздействие; изразява загриженост, че значителният брой участници, както в рамките на ЕС, така и в самите държави партньори и другите външни участници, могат да станат причина за обезсмисляне или „дублиране“ на значителни усилия поради липса на координация;

54.

Подчертава необходимостта от по-тясно съгласуване между Европейската политика на съседство (ЕПС), инструментите за финансиране, като механизма за инвестиции по линия на добросъседството и различните европейски, международни и регионални финансови институции в региона, включително ЕИБ, ЕБВР и Световната банка, така че да се гарантира максимална ефективност и последователност; изисква от Комисията да поеме инициативата за координиране на тези усилия;

55.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕИБ, ЕБВР, на държавните и правителствени ръководители и парламентите на държавите членки, както и на държавите от Южното Средиземноморие и на Съюза за Средиземноморието.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/31

—

като взе предвид Директива 98/44/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения (1) (наричана по-долу „Директива 98/44/ЕО“) и по-конкретно член 4 от нея, според който не се считат за патентоспособни растителни сортове и животински видове и биологични по своята същност процеси за производство на растения и животни,

—

като взе предвид член 2, параграф 2 и съображение 33 от Директива 98/44/ЕО, според които „един процес за производство на растения или животни е биологичен по своята същност, ако се състои изцяло от естествени явления, като кръстосване или селекция“,

—

като взе предвид важността на правилното прилагане на член 11 от Директива 98/44/ЕО, който гарантира привилегировано положение на фермерите,

—

като взе предвид Конвенцията от 5 октомври 1973 г. за издаване на европейски патенти (наричана по-долу „Европейска патентна конвенция“) и член 53, буква б) от нея,

—

като взе предвид решението на административния съвет на Европейската патентна организация от 16 юни 1999 г. относно включването на Директива 98/44/ЕО в правилата за прилагане на Европейската патентна конвенция (2),

—

като взе предвид Решение G 2/06 на Европейско патентно ведомство (ЕПВ) и Решение C-34/10 на Европейския съд, според които при тълкуването на забраните в патентното законодателство следва да се отчита техническият метод, представен за патентоване, като цяло, а не само формулировката на патентната претенция,

—

като взе предвид Решения G 2/07 (относно броколите) и G1/08 (относно доматите) на разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство, с които процесът на развъждане е изключен от предмета на патентоване,

—

като взе предвид патентите, издадени от ЕПВ, за производството на конвенционално развъждани растения като броколи (EP 1 069 819), домати (EP 1 211 926) и пъпеши (EP 1 962 578),

—

като взе предвид патентите, издадени от ЕПВ, за производство на конвенционално развъждани животни като селекция на пола и материал за разплод, използвани при конвенционално развъждане (EP 1 263 521, EP 1 257 168), селекция на млечни крави (EP 1 330 552) и животновъдно производство (EP 1 506 316),

—

като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, към който Европейският съюз се придържа съгласно Решение на Съвета 2004/869/ЕО (3),

—

като взе предвид международната Конвенция от 2 декември 1961 г. за закрила на новите сортове растения, във вида, в който е преразгледана в Женева на 10 ноември 1972 г., 23 октомври 1978 г. и 19 март 1991 г. (наричана по-долу „Конвенцията UPOV“),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (4) (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 2100/94“),

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че правата върху интелектуална собственост са важни с оглед стимулирането на развитието на нови сортове растения и свързани с растенията иновации, и са необходимо предусловие за увеличаването на растежа и иновациите и за подпомагането на европейските предприятия, по-специално на малките и средни предприятия (МСП), да се справят с икономическата криза и световната конкуренция;

Б.

като има предвид, че особено в областта на развъждането, прекалено широката патентна защита може да попречи на иновациите и напредъка и да стане вредна за малките и средни селекционери като блокира достъпа до животински и растителни генетични ресурси;

В.

като има предвид, че развъждането на растения е основно предусловие за сигурността на доставките на храни и до известна степен на енергийните доставки;

Г.

като има предвид, че конвенционалните методи за развъждане са изключително важни за съвременното развъждане на растения и животни;

Д.

като има предвид, че основополагащ принцип на международната система за правна закрила на сортовете растения, основаваща се на Конвенцията UPOV, и на системата на ЕС, базираща се на Регламент (ЕО) № 2100/94, е, че титулярът на правото върху даден сорт растение не може да попречи на други да използват защитеното растение, за да насърчават използването на защитените сортове за по-нататъшни дейности по развъждане;

Е.

като има предвид, че е важно подобна привилегия да съществува в патентното право в целия Европейски съюз;

Ж.

като има предвид, че според член 4 от Директива 98/44/ЕО и член 53, буква б) от Европейската патентна конвенция, не се считат за патентоспособни растителни сортове и животински видове и биологични по своята същност процеси за производство на растения и животни;

З.

като има предвид, че патентите за продукти, произведени чрез конвенционално развъждане, или за генетичен материал, необходим за конвенционално развъждане, могат да подкопаят изключването, предвидено в член 4 от Директива 98/44/ЕО и член 53, буква б) от Европейската патентна конвенция;

И.

като има предвид, че в областта на генното инженерство патенти могат да бъдат издавани, но трябва да бъде запазена забраната за патенти за сортове растения и видове животни;

Й.

като има предвид, че в областта на биотехнологиите, не само формулировката на патентната претенция, но и техническият метод на изобретението като цяло следва да се вземат предвид при вземането на решение относно патентоспособността, и че този принцип на цялостното съдържание е бил прилаган от Европейското патентно ведомство и от Съда на Европейския съюз в някои от техните неотдавнашни решения (5)

К.

като има предвид, че съгласно член 16, буква в) от Директива 98/44/ЕО, от Комисията се изисква ежегодно да представя „доклад относно развитието и последиците на патентното право в областта на биотехнологията и генното инженерство“;

Л.

като има предвид, че от 2005 г. насам Комисията не е публикувала такива доклади;

М.

като има предвид, че в своята резолюция от 26 октомври 2005 г. относно патентите за биотехнологични изобретения (6), Парламентът призовава Комисията в следващия си доклад да разгледа внимателно въпроса за правилното прилагане на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 98/44/ЕО;

Н.

като има предвид, че тези доклади на Комисията биха служили за надлежно информиране на обществеността, и като има предвид, че Европейският съюз следва да играе водеща роля при насърчаването на обществения дебат;

1.

Признава важната роля на ЕПВ при подкрепата на конкурентоспособността в сферата на иновациите и икономическия растеж в Европа;

2.

Признава, че патентите насърчават разпространението на ценна техническа информация и са важно средство за трансфер на технологии;

3.

Приветства решенията на разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство по т.нар. случаи „броколи“ (G 2/07) и „домати“ (G 1/08), които разглеждат правилното тълкуване на понятието „биологични по своята същност процеси за производство на растения (или животни)“, използвано в Директива 98/44/ЕО и Европейската патентна конвенция, за да се изключат подобни процеси от предмета на патентоване;

4.

Призовава ЕПВ също така да изключи от предмета на патентоване продукти, произведени чрез конвенционално развъждане и всички конвенционални методи на развъждане, включително SMART развъждане (техника на репродукция с цел запазване на желаните маркери и произвеждане на по-силен хибрид (прецизно развъждане) и материал за разплод, използван при конвенционалното развъждане;

5.

Призовава Комисията да разгледа в предстоящия си доклад „решенията относно броколите и доматите“ на разширения апелативен състав на ЕПВ;

6.

Приветства неотдавнашното решение на Европейското потентно ведомство по делото WARF и на Съда на Европейския съюз по делото Brüstle, тъй като те тълкуват правилно Директива 98/44/ЕО и дават важни насоки по т. нар. подход на цялостното съдържание; призовава Европейската комисия извлече правилните заключения от тези решения и да ги въвежда в други съответни области на политиките, така че политиките на ЕС да бъдат приведени в съответствие с тези решения;

7.

Призовава Комисията да разгледа в предстоящия си доклад потенциалните последици от патентоването на методи за развъждане на растения и тяхното въздействие върху сектора на развъждането, селското стопанство, хранителната промишленост и продоволствената сигурност;

8.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че ЕС ще продължи да прилага всеобхватно изключение в полза на селекционерите в своето патентно право по отношение на развъждането на растения и животни;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки и ЕПВ.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/34

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно интегрираната морска политика за Европейския съюз (1),

—

като взе предвид своите резолюции относно морското пиратство, по-специално резолюцията от 23 октомври 2008 г. относно морското пиратство (2) и резолюцията от 26 ноември 2009 г. относно политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия (3),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) от 10 декември 1982 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1988 г. за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Сомалия, и по-специално Резолюция 2036 (2012) от 22 февруари 2012 г.,

—

като взе предвид Съвместно действие 2008/749/ОВППС на Съвета от 19 септември 2008 г. относно военното координиращо действие на Европейския съюз в подкрепа на Резолюция 1816 (2008) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (EU NAVCO),

—

като взе предвид Съвместно действие 2008/851/ОВППС на Съвета от 10 ноември 2008 г. относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия („EU NAVFOR ATALANTA“), както и Решение 2010/766/ОВППС на Съвета за изменение на Съвместно действие 2008/851/ОВППС,

—

като взе предвид решението на Съвета от 23 март 2012 г. за удължаване на мандата на EU NAVFOR ATALANTA до декември 2014 г. и за разширяване на района на действие на силите,

—

като взе предвид Решение 2010/96/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2010 г. и Решение 2010/197/ОВППС на Съвета от 31 март 2010 г. за започване на военна мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (EUTM Сомалия),

—

като взе предвид концепцията за управление на кризи, приета от Съвета по външни работи на 16 декември 2011 г. за мисията за изграждане на регионален морски капацитет (RMCB), гражданска мисия на ОПСО с експертен военен опит, която се подготвя,

—

като взе предвид стратегическата рамка за Африканския рог, която ще направлява участието на ЕС в региона, приета от Съвета на 14 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид, споразумението за съвместно управление, подписано на 9 юни 2008 г. в Джибути, чиято цел беше да се постави началото на национално помирение на широка основа и да се създаде силен и всеобхватен политически съюз, способен да гарантира мира, помирението в страната и повторното установяване на централна държавна власт,

—

като взе предвид заключенията на конференцията, състояла се в Лондон на 23 февруари 2012 г. относно Сомалия,

—

като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че морският транспорт е бил един от ключовите елементи за икономически растеж и просперитет в Европа през цялата й история и като има предвид, че над 80 % от световната търговия се превозва по море; като има предвид, че пиратството представлява заплаха за международната сигурност и регионалната стабилност и като има предвид следователно, че ЕС има действителен интерес да допринася за международната морска сигурност и борбата с пиратството и неговите първопричини като приоритетно действие на ЕС;

Б.

като има предвид, че пиратството трябва да се разглежда като международно престъпление; като има предвид, че пиратството и въоръженият грабеж по море изискват координирани ответни действия съгласно всеобхватната правна рамка, предоставена от КООНМП; като има предвид, че в член 100 от Конвенцията се посочва, че всички държави са задължени да сътрудничат с цел възпиране на пиратството;

В.

като има предвид, че проблемът с пиратството в открито море все още не е решен, въпреки че броят на успешните нападения значително е намалял през миналата година главно поради дейността на ATALANTA и използването на военни и частни части за защита на плавателните съдове; като има предвид, че пиратството продължава да се разраства бързо в Индийския океан, особено край бреговете на Сомалия и Африканския рог, но също и в някои други зони, включително Югоизточна Азия и Западна Африка, и представлява нарастваща заплаха както за човешкия живот и безопасността на моряците и други лица, така и за регионалното развитие и стабилност, морската среда, световната търговия и всички форми на морски транспорт и корабоплаване, включително за риболовните кораби, както и за доставката на хуманитарна помощ;

Г.

като има предвид, че Съветът реши да продължи операцията на ЕС за борба с пиратството (EU NAVFOR ATALANTA) с още две години до декември 2014 г., за да допринесе за защитата на корабите на Световната продоволствена програма (СПП), чрез които се доставя продоволствена помощ на разселените лица в Сомалия, защитата на корабоплаването във връзка с мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), възпирането, предотвратяването и санкционирането на актовете на пиратство и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия, както и за защитата на уязвими кораби край бреговете на Сомалия за всеки отделен случай; като има предвид, че EU NAVFOR ATALANTA също така допринася за наблюдението на риболовните дейности край бреговете на Сомалия;

Д.

като има предвид, че всяка година 10 000 европейски кораба преминават през опасни морски региони и като има предвид, че в тази връзка пиратството не само оказва влияние върху човешкия живот и безопасност, но също така съставлява икономически проблем, тъй като заплашва международните търговски морски пътища и оказва значително отрицателно влияние върху международната търговия;

Е.

като има предвид, че броят на опитите за нападения срещу кораби се увеличава; през 2011 г. беше съобщено за 28 случая на отклонени плавателни съдове, 470 отвлечени моряци и 15 убити, а в момента са задържани повече от седем кораба с искане за откуп и около 191 моряци са държани като заложници в Сомалия, понякога при ужасни и нехуманни условия за все по-дълъг период от време;

Ж.

като има предвид, че пиратите постоянно променят тактиките и методите си и разшириха радиуса на действията си, като използват по-големи отвлечени кораби като т.нар. „подвижни бази“;

З.

като има предвид, че продължаващата политическа нестабилност в Сомалия е една от причините за пиратството и допринася за проблема, и като има предвид, че пиратството продължава да бъде считано от някои сомалийци като доходен и осъществим източник на средства;

И.

като има предвид, че борбата срещу пиратството не може да бъде спечелена единствено с военни средства, а зависи основно от успеха на насърчаването на мира, развитието и изграждането на държавност в Сомалия;

Й.

като има предвид, че положението със сигурността и военната ситуация в Сомалия продължават да бъдат опасни и непредвидими; като има предвид, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) успя да изтласка ислямистката милиция „Ал Шабаб“ и съвсем наскоро разположи 100 войници в Baidoa; като има предвид, че неотдавна Кения предприе военни действия в централната южна част на Сомалия, но не бе в състояние да се справи окончателно с „Ал Шабаб“; като има предвид, че националните отбранителни сили на Етиопия навлязоха в региона Hiraan и региона Bay през февруари 2012 г.; като има предвид, че „Human Rights Watch“ информира обществеността за нарушенията на правата на човека, изтезанията, произволните задържания, екзекуциите по бърза процедура и неправомерните репресии срещу гражданското население, извършвани от етиопските военни сили и милициите, лоялни към преходното федерално правителство; като има предвид, че съседната Еритрея бе обвинена от мониторинговата група по санкциите на ООН, че предоставя оръжие, обучение и финансова подкрепа на „Ал Шабаб“, като по този начин нарушава оръжейното ембарго на ООН;

К.

като има предвид, че ЕАМБ има на разположение инструменти и данни, които могат да подпомогнат операцията EU NAVFOR ATALANTA да повиши безопасността на корабите и моряците в региона;

Л.

като има предвид, че проблемът с пиратството има и отрицателни последици за целия регион, където риболовните дейности са уредени от редица двустранни и многостранни споразумения в областта на рибарството и тези дейности са станали опасно начинание, при това не само за риболовните кораби на ЕС, осъществяващи риболов например във водите на Сейшелските острови въз основа на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Република Сейшели, но също така и за местните рибари, на които се предоставя секторна подкрепа от ЕС и по този начин се поема социална отговорност;

М.

като имат предвид, че в световен мащаб ЕС е най-големият донор на помощ за Сомалия, като досега е отделил 215,4 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР) за периода 2008 -2013 г.; като има предвид, че основната цел на това финансиране е да се изведат хората от бедността с цел постигането на самоподдържащ се икономически растеж и да се предостави трайно решение за стабилност в страната, като се преодолеят първопричините за пиратството чрез финансиране на проекти за подобряване на управлението и принципа на правова държава, образованието, икономическия растеж и оказване на подкрепа на нецелеви сектори (здравеопазване, околна среда, водоснабдяване и канализация); като има предвид, че за периода 2011-2013 г. в рамките на ЕФР са отпуснати допълнителни 175 милиона евро, които да позволят на ЕС да укрепи ангажимента си и да подкрепи нови дейности в горепосочените области; като има предвид, че нито една от тези цели не може да бъде постигната без наличието на ефективни управленски институции в Сомалия;

Н.

като има предвид, че Африканският рог и по-специално Сомалия бяха засегнати от тежък глад, предизвикан от сушата, който доведе до сериозна хуманитарна криза, засегнала над 12 милиона души в региона и над 7,5 милиона души в Сомалия; като има предвид, че гладът не само причини смъртта на много хора, по-специално деца, но също така доведе до огромни потоци от бежанци към съседните Кения и Етиопия; като има предвид, че Европейската комисия увеличи предоставяните от нея средства за хуманитарна помощ от 9 милиона евро през 2008 г. на 46 милиона през 2009 г., но оттогава намали помощта си на едва 35 милиона евро през 2010 г. и 30 милиона евро през 2011 г.; като има предвид, че Комисията преразгледа предоставяните от нея средства за хуманитарна помощ и ги увеличи на 77 милиона евро едва след унищожителната суша през лятото на 2011 г.;

О.

като има предвид, че ефективният подход за противодействие на морското пиратство трябва да включва по-широка, всеобхватна стратегия за извеждане на Сомалия и на целия регион на Африканския рог от бедността и липсата на държавност, тъй като поне част от Сомалия извлича икономическа полза от пиратските действия и парите, получени от откупи;

П.

като има предвид, че въпреки че усилията на ЕС за борба с пиратството успяха да защитят пратки на Световната продоволствена програма (СПП) и на мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), тези мисии се нуждаят от траен ангажимент за осигуряване на адекватни равнища на силите, и като има предвид, че съществува опасност те да бъдат разклатени в бъдеще поради липсата на военноморски сили;

Р.

като има предвид, че много държави членки понастоящем разработват собствени правила относно разполагането на въоръжена охрана на борда на търговски кораби;

1.

Отново потвърждава своята сериозна загриженост относно продължаващата и нарастваща заплаха за сигурността на моряците и на други лица и за стабилността в региона, която представляват морското пиратство и въоръжените грабежи срещу международни кораби, доставящи помощ за Сомалия, както и срещу международни риболовни, търговски и пътнически кораби и такива на ЕС в Индийския океан, особено във водите край Сомалия и Африканския рог;

2.

Призовава Върховния представител и държавите членки спешно да обмислят начини за освобождаване на 191-те моряка, които понастоящем са задържани като заложници, и по този начин да се сложи край на тяхното продължително и ужасно задържане в плен от похитителите им и тези моряци да могат да се върнат в домовете си, като същевременно се осигури освобождаването на седемте отвлечени кораба;

3.

Приветства приноса на операцията EU NAVFOR ATALANTA за морската сигурност край бреговете на Сомалия, осигурявайки защита на корабите, наети от Световната продоволствена програма за доставка на помощи за Сомалия и на други уязвими плавателни съдове, както и за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските нападения и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия и за осигуряването на ефективна реакция на ЕС на морското пиратство;

4.

Приветства решението на Съвета от 23 март 2012 г. за удължаване на мандата на EU NAVFOR ATALANTA до декември 2014 г. и за разширяване на района на действие на силите,

5.

Изразява съжаление по повод на факта, че броят на плавателните съдове, предоставени от държавите членки за операцията EU NAVFOR ATALANTA, е намалял от осем на само два или три в началото на 2012 г., и поради това отправя призив към държавите членки да предоставят повече военноморски ресурси, за да допринесат за успех на операцията ATALANTA;

6.

Призовава за засилена координация в рамките на механизма SHADE между ЕС, НАТО и трите основни военноморски мисии за противодействие на пиратството в региона (EU NAVFOR, CTF150/151 и TF-508 в рамките на операцията на НАТО „Ocean Shield“) и различните международни военноморски сили, за да се избегне ненужно дублиране, тъй като и двете организации, както ЕС, така и НАТО, въз основа на съответната им автономност на вземане на решения провеждат операции в един и същ регион, преследват все пак едни и същи интереси и до голяма степен обхващат едни и същи европейски държави;

7.

Настоятелно призовава Върховния представител да призове за подобряване на координацията и сътрудничеството между всички международни участници в Сомалия и като цяло в региона на Африканския рог, а именно ЕС, НАТО, САЩ, ООН и съответните държави, като средство за постигане на реален и целенасочен всеобхватен подход към борбата срещу пиратството и - най-важното - срещу нейните първопричини и последици на всички равнища;

8.

В същото време подчертава необходимостта от подобряване като цяло в региона на Африканския рог на стратегическата координация между EU NAVFOR ATALANTA, EUTM Сомалия и други действия по линия на ОПСО (например RMCB, веднага след като тя бъде разположена); във връзка с това приветства решението на Съвета от 23 март 2012 г. за активиране на оперативен център на ЕС в подкрепа на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в региона на Африканския рог; във връзка с това призовава за преразглеждане на съществуващите договорености в областта на военното командване на EU NAVFOR ATALANTA и EUTM Сомалия;

9.

Приветства Лондонската конференция относно Сомалия, проведена на 23 февруари 2012 г., която показа решимостта на международната общност за изкореняване на пиратството, и призовава за развиване на по-голям капацитет на съдебната система за преследване и задържане на тези, които носят отговорност за пиратството;

10.

Подчертава, че по-нататъшното безнаказано пиратство пречи на възпиращото въздействие; изразява съжаление по повод на факта, че въпреки наличието на споразумения за прехвърляне между ЕС и трети държави (Кения, Сейшелски острови, остров Мавриций), двустранни споразумения за репатриране на осъдени пирати между Сейшелските острови и сомалийските региони Пунтланд и Сомалиланд, както и на различни международни правни рамки, много пирати и други престъпници все още не са арестувани или, когато бъдат арестувани, често биват освобождавани поради липса на солидни правни доказателства или липса на политическа воля за преследването им по съдебен път; отбелязва също така, че някои държави – членки на ЕС, не разполагат с необходимите наказателноправни защитни мерки срещу пиратството в открито море;

11.

Във връзка с това призовава за незабавни и ефективни мерки за преследване по съдебен път и наказване на заподозрените в пиратски действия и настоятелно призовава трети страни и държавите – членки на ЕС, които все още не са направили това, да транспонират в националното си законодателство всички разпоредби, предвидени от Конвенцията на ООН по морско право и Конвенцията на ООН за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, с цел справяне с безнаказаността на пиратите, и призовава също така Съвета и Комисията да продължат разглеждането на възможности за водене на съдебни дела в страните от региона, както и да работят за създаването на специализирани съдилища за борба с пиратството в Сомалия и в други държави от региона като устойчиво съдебно решение за преследване по съдебен път на пиратите в Сомалия;

12.

Отбелязва препоръките, отправени от генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност, за улесняване на задържането и преследването по съдебен път на лица, заподозрени в извършването на пиратски действия; в същото време подчертава необходимостта от осигуряване на справедливи и ефективни съдебни процеси в наличните местни съдилища, както и на хуманност и сигурност за лишените от свобода в регионалните центрове;

13.

Настоятелно призовава държавите членки, в сътрудничество с Европол и Интерпол да разследват и проследяват паричните потоци и да конфискуват сумите, платени на пиратите под формата на откуп, тъй като има признаци, че тези пари биха могли да бъдат прехвърлени в банкови сметки в целия свят, включително и в банки в Европа, както и да идентифицират и разбият мрежите на организираната престъпност, които печелят от тези действия; призовава Съвета да улесни по-нататъшното сътрудничество между EU NAVFOR, от една страна, и Европол и Интерпол, от друга;

14.

Насърчава EU NAVFOR, НАТО и коалиционните военноморски сили (CMF) да водят ефективна борба със засиленото използване на отвлечени търговски кораби като „подвижни бази“ – развитие на събитията, което представлява значително увеличение на оперативната способност на пиратите и което им дава възможност да извършват нападенията си с повече сила, по-голяма решителност и гъвкавост в целия Индийски океан;

15.

Подчертава, че ЕАМБ следва да продължи сътрудничеството си с EU NAVFOR ATALANTA, когато е целесъобразно, като след получаване на съгласието на държавата на флага предоставя на операцията подробни данни LRIT и спътникови снимки на корабите, плаващи под флаг на държава – членка на ЕС, които преминават през тази зона; за тази цел насърчава държавите членки да упълномощят Агенцията да предостави тези данни и информация на операцията EU NAVFOR;

16.

Счита, че предвид широкото разпространение на пиратството моряците, изложени на заплахи, свързани с пиратството, следва да бъдат обучени, за да се подобрят способностите им за самозащита; подчертава, че е необходимо корабоплавателните компании да се придържат към най-добрите практики в управлението за защита срещу пиратството, базирано в Сомалия (BMP-4), и да ги прилагат изцяло, тъй като те предоставят достатъчно информация за всички заинтересовани страни относно начините, по които да се помогне на корабите да избягват, възпират или забавят пиратски нападения край бреговете на Сомалия; отново отправя призив към всички плавателни съдове, извършващи дейност в района, да се регистрират в съответните органи за координиране на морската безопасност и да следват препоръките на EU NAVFOR ATALANTA; призовава държавите членки да гарантират регистрирането на всички техни кораби;

17.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията – в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, да отговорят на неколкократните искания от преходното федерално правителство на Сомалия за международна помощ за защита на корабите, превозващи хуманитарна помощ, и противопоставяне на пиратството край бреговете на страната, да продължават да сътрудничат с преходното федерално правителство на Сомалия и да го подкрепят в борбата му срещу пиратството и за изправяне на извършителите пред съда и да помогнат на Сомалия и региона да засилят своя капацитет;

18.

Приветства решението на Съвета по външните работи от 12 декември 2011 г. за започване на мисия за изграждане на регионален морски капацитет (RMCB) „EUCAP Nestor“, която ще има за цел укрепване на морския капацитет и капацитета на съдебната система и обучение на крайбрежната полиция и на съдии в осем страни в региона на Африканския рог и западната част на Индийския океан; призовава Съвета и ЕСВД да положат всички усилия, за да гарантират разполагането на RMCB в този регион през следващото лято;

19.

Признава, че обучението е само една част от изграждането на морски капацитет, поради което призовава държавите членки да предоставят материална помощ на мисията и региона и по-специално на патрулните кораби;

20.

Твърдо подкрепя процеса за мир и помирение от Джибути; призовава за всеобхватен подход към положението в Сомалия, като сигурността се обвърже с развитието, принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право;

21.

Приветства решението на Комисията да предложи допълнителна финансова подкрепа от ЕС в размер на 100 милиона евро за мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) в рамките на Механизма за подкрепа на мира в Африка и призовава държавите членки и международната общност да оказват помощ за насърчаване на мира, икономическото развитие и изграждането на стабилен демократичен режим в Сомалия, което би улеснило изграждането на сигурност и борбата срещу пиратството в дългосрочен план; приветства назначаването на специален представител на ЕС за региона на Африканския рог;

22.

Изразява загриженост по повод на влошаващата се хуманитарна ситуация в региона на Африканския рог и призовава международната общност, и по-специално ЕС, да увеличат предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещите се, така че да се отговори на нарастващата нужда от хуманитарна помощ и да се предотврати по-нататъшното влошаване на ситуацията;

23.

Отново заявява, че всяка стратегия за борба с пиратството следва да взема предвид факта, че пиратството служи на незаконни икономически интереси и че всякакви стимули за населението на Сомалия да се откаже от пиратството трябва да бъдат насочени към заетостта на младите хора и да имат за цел предоставянето на местното население на алтернативни средства за прехрана, чрез които те да могат да се издържат нормално;

24.

Приветства проекта на ЕС „Marsic“, част от програмата за критични морски маршрути в рамките на Инструмента за стабилност, чиято цел е повишаване на морската сигурност и безопасност в западната част на Индийския океан и в Аденския залив чрез обмен на информация и изграждане на капацитет, тъй като той набляга върху регионалното сътрудничество между страните от региона; очаква продължаването на проекта след 2013 г.;

25.

Насърчава инициативите на страните от Източна и Южна Африка и от региона на Индийския океан за борба с пиратството, като например новия проект за борба с пиратството MASE (Морска програма за сигурност), който получи от ЕС първоначална безвъзмездна помощ в размер на 2 милиона евро; приветства планираното взаимно допълване на финансираните от Комисията проекти и мисията на ОПСО за RMCB,

26.

Отново подчертава, че пиратството край бреговете на Сомалия е следствие от липсата на ред и законност в страната и следователно международната общност следва да предостави необходимата техническа и финансова подкрепа за подпомагане на преходното федерално правителство да развие капацитета си за упражняване на контрол над териториалните води на Сомалия и в съответствие с международното право – над изключителната икономическа зона на страната;

27.

Приветства дейността на Контактната група на ООН във връзка с пиратството край бреговете на Сомалия, която представлява безпрецедентен форум за повишаване на нивото и качеството на международното сътрудничество в тази област както между държавите, така и с всички основни международни организации, имащи отношение към проблема;

28.

Приветства тясното сътрудничество с ММО в областта на изграждането на морски капацитет, както и дейността по сключването на стратегическо партньорство между ЕС и ММО за противодействие на пиратството в региона на Африканския рог;

29.

Подчертава факта, че използването на частна въоръжена охрана на борда е мярка, която не може да замени необходимото цялостно решение на многостранната заплаха, каквато представлява пиратството; взема предвид факта, че някои държави членки са приели съответно законодателство; във връзка с това призовава държавите членки да прилагат необходимите мерки за сигурност на борда, когато това е възможно, както и Комисията и Съвета да работят за формирането на подход на ЕС относно използването на сертифициран въоръжен персонал на борда, с цел да се осигури правилно изпълнение на насоките на ММО в това отношение;

30.

Отбелязва, че в съответствие с международното право в открито море във всички случаи, включително при действията, предприети в борбата срещу пиратството, по отношение на съответните кораби, както и на военния персонал, намиращ се на борда, се прилага националната юрисдикция на държавата на флага; освен това отбелязва, че заповед за арестуване или за задържане на кораба, дори като мярка за провеждането на разследване, може да бъде издадена само от властите на държавата на флага, но не и от други власти;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, държавите членки, генералните секретари на Африканския съюз, ООН и междуправителствения орган за развитие (IGAD), председателя на преходното федерално правителство на Сомалия и Панафриканския парламент.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/40

—

като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.

като припомня голямото морално значение на Градината на праведниците в Йерусалим, създадена от покойния Моше Бейски в памет на тези, които са помагали на евреите по време на Холокоста;

Б.

като припомня институциите, отдавали почит на хората, които са спасявали човешки живот по време на всички геноциди и масови убийства (като например в Армения, Босна, Камбоджа и Руанда) и други престъпления срещу човечеството, извършени през 20 и 21 век;

В.

като припомня онези, които запазиха човешкото достойнство по време на нацизма и комунистическия тоталитаризъм;

Г.

като има предвид, че възпоменанието за доброто е съществено за процеса на европейска интеграция, тъй като учи по-младите поколения, че всеки винаги може да избере да помогне на други човешки същества и да защити човешкото достойнство и че публичните институции имат дълг да посочват примера на хора, успели да защитят онези, които са били преследвани поради омраза;

1.

Подкрепя призива на някои видни граждани за установяване на Европейски ден в памет на праведниците на 6 март, за да бъдат отбелязвани онези, които се противопоставяха на престъпленията срещу човечеството и тоталитаризма с личната си отговорност;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица (1), на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на Съвета и на парламентите на държавите членки.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/41

—

като взе предвид обявеното на пленарното заседание от 9 май 2011 г. искане на Corneliu Vadim Tudor от 14 април 2011 г. относно защита на имунитета му във връзка с образувано срещу него производство от прокуратурата към Върховния касационен съд на Румъния,

—

като взе предвид, че на Corneliu Vadim Tudor беше предоставена два пъти възможност да бъде изслушат в съответствие с член 7, параграф 3 от Правилника,

—

като взе предвид членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г. (1),

—

като взе предвид член 72 от румънската конституция,

—

като взе предвид писмото от посланика на Румъния до Европейския съюз от 7 октомври 2011 г.,

—

като взе предвид член 6, параграф 3 и член 7 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0151/2012),

A.

като има предвид, че членът на Европейския парламент Corneliu Vadim Tudor поиска защита на парламентарния му имунитет във връзка с висящо пред Върховния касационен съд на Румъния производство;

Б.

като има предвид, че искането на г-н Tudor се отнася до наказателно производство, в което срещу него е повдигнато обвинение, че е заплашил съдебен изпълнител и няколко полицейски служители, извършил е актове на насилие срещу тях, като ги е обидил и като цяло се е опитал да попречи на изпълнението на съдебно решение във връзка с изваждането на Партия Велика Румъния от помещенията й в Букурещ на 4 януари 2011 г.;

В.

като има предвид, че в рамките на същото наказателно производство Corneliu Vadim Tudor е обвинен в неуважение към съда, поведение, противоречащо на добрите нрави и нарушение на реда;

Г.

като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им, и като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола, членовете на ЕП се ползват на територията на тяхната собствена държава с имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Д.

като има предвид, че в писмото си г-н Tudor се позовава както на член 8, така и на член 9 от Протокола (предишни членове 9 и 10); като има предвид, че член 9 не се прилага спрямо нормата на член 72 от румънската конституция и че по тази причина искането му трябва да бъде разгледано като основано единствено на член 8;

Е.

като има предвид, че с писмо от 8 юни 2011 г. председателят на комисията по правни въпроси поиска от румънските органи допълнителна, по-подробна информация относно образуваното срещу г-н Tudor производство;

Ж.

като има предвид, че в писмо от 7 октомври 2011 г. румънските органи заявиха следното: „като има предвид, че г-н Tudor не е бил задържан, арестуван или обискиран, не се налага да се търси разрешението на Европейския парламент. Понеже фактите по делото не са свързани с подадени от него гласове или изразени при изпълнение на задълженията му политически становища, и той не е бил задържан, арестуван или обискиран, не бе счетено за необходимо да се иска снемане на имунитета на г-н Tudor“;

З.

като има предвид, че изваждането на партия Велика Румъния от помещения й и съпътстващите обстоятелства действително съставляват, съответно, гражданскоправен и наказателноправен въпрос, който няма пряка, очевидна връзка с изпълнението на задълженията на г-н Tudor като член на Европейския парламент;

И.

като има предвид, че г-н Tudor не се възползва от възможността да разясни на компетентната комисия искането си за защита на имунитета му, по-специално в светлината на писмото от румънските органи;

1.

Решава да не защити привилегиите и имунитета на Corneliu Vadim Tudor;

2.

Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Румъния и на Corneliu Vadim Tudor.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/42

—

като взе предвид писмото на своя председател от 9 октомври 2009 г.,

—

като взе предвид членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия (2),

—

като взе предвид членове 211 и 212 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0072/2012),

1.

Реши да внесе в своя правилник следните изменения;

2.

Напомня, че настоящите изменения влизат в сила на първия ден от следващата месечна сесия;

3.

Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/50

—

като взе предвид писмото от 27 април 2012 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид член 211 от своя правилник,

1.

Реши да добави следното тълкуване към член 117, параграф 3 на своя правилник:

„Тъй като съгласно член 193, параграф 1 председателите на парламентарни комисии разполагат с правото да свикват заседания, с оглед добрата организация на дейността те имат право да вземат решение относно проектите на дневен ред на заседанията, които свикват. Това правомощие не поставя под въпрос предвиденото в член 117, параграф 3 задължение за включване в проекта на дневен ред за следващото заседание на комисията на въпроси с искане за писмен отговор по искане на техния вносител. Председателите обаче разполагат с дискреционно право да предложат, вземайки предвид политическите приоритети, ред на заседанието и процедурни условия (например процедура без разисквания с евентуално приемане на решение относно последващите действия или, по целесъобразност, препоръка за отлагане на въпросната точка за следващо заседание).“

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/51

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0041),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението му е било представено от Комисията (C7-0030/2012),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид поетия с писмо от 25 април 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0140/2012),

1.

Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/52

—

като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0715),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0396/2011),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид поетия с писмо от 25 април 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 55 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0085/2012),

1.

Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/53

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета (10222/5/2011),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на ЕС (C7-0076/2012),

—

като взе предвид член 81, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (A7-0087/2012),

1.

Дава своето одобрение относно предложението за регламент на Съвета;

2.

Припомня на Съвета, че ако изискванията за единодушие съгласно член 352 от ДФЕС и текущите национални парламентарни процедури в Обединеното кралство доведат до промяна на предложения текст, ще бъде необходимо ново искане на одобрение от Парламента;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/54

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0402),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0190/2011),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 октомври 2011 г. (1),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове (2),

—

като взе предвид писмото от 25 ноември 2011 г. на Комисията по правни въпроси до Комисията по промишленост, изследвания и енергетика съгласно член 87, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид поетия с писмо от 28 март 2012 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0149/2012),

A.

като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество,

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

10.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 261/55

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0245),

—

като взе предвид член 294, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 207 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0107/2011),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от ДФЕС,

—

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 13 юли 2011 г. (1),

—

след консултация с Комитета на регионите,

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове (2),

—

като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 25 ноември 2011 г. до комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 87, параграф 3 от правилника,

—

като взе предвид поетия с писмо от 29 февруари 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0015/2012),

А.

като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество, освен посочените като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с тези изменения, предложението се свежда до обикновена кодификация на действащите актове без промяна на тяхната същност,

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.