ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2013.260.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 260
European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 56
7 септември 2013 г.

Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд на Европейския съюз

2013/C 260/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 252, 31.8.2013 г.

1

 

V   Становища

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2013/C 260/02

Съединени дела C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P: Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия (C-584/10 P), Съвет на Европейския съюз (C-593/10 P), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (C-595/10 P)/Yassin Abdullah Kadi, Френска република (Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Регламент (ЕО) № 881/2002 — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси на лице, включено в списък, съставен от орган на Организацията на обединените нации — Включване на името на това лице в списъка, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 — Жалба за отмяна — Основни права — Право на защита — Принцип на ефективна съдебна защита — Принцип на пропорционалност — Право на зачитане на собствеността — Задължение за мотивиране)

2

2013/C 260/03

Дело C-201/11 P: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Union des associations européennes de football (UEFA)/Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обжалване — Телевизионно излъчване — Директива 89/552/ЕИО — Член 3а — Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Европейско първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с правото на Съюза — Мотивиране — Членове 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост)

3

2013/C 260/04

Дело C-204/11 P: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Fédération internationale de football association (FIFA)/Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обжалване — Телевизионно излъчване — Директива 89/552/ЕИО — Член 3а — Мерки, взети от Кралство Белгия във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с правото на Съюза — Мотивиране — Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Право на собственост)

3

2013/C 260/05

Дело C-205/11 P: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Fédération internationale de football association (FIFA)/Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обжалване — Телевизионно излъчване — Директива 89/552/ЕИО — Член 3а — Мерки, предприети от Обединеното кралство във връзка със събития с голямо значение за обществото в тази държава членка — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право — Мотивиране — Членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост)

4

2013/C 260/06

Съединени дела C-210/11 и C-211/11: Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициални запитвания от Cour de cassation — Белгия) — État belge/Medicom SPRL (C-210/11), Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11) (Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите)

4

2013/C 260/07

Дело C-261/11: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Дания (Неизпълнение на задължения от държава членка — Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Член 31 от Споразумението за ЕИП — Ограничения — Данъчно законодателство — Прехвърляне на активи в друга държава членка — Незабавно данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби)

5

2013/C 260/08

Дело C-313/11: Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша (Неизпълнение на задължения от държава членка — Регламент (ЕО) № 1829/2003 — Хранене на животни — Генетично модифицирани фуражи — Производство, пускане на пазара или използване — Национална забрана, която все още не е влязла в сила)

5

2013/C 260/09

Дело C-414/11: Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Polymeles Protodikeio Athinon — Гърция) — Daiichi Sankyo Co. Ltd, Sanofi-Aventis Deutschland GmbH/DEMO Anonymos Viomichaniki kai Emporiki Etairia Farmakon (Обща търговска политика — Член 207 ДФЕС — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 27 — Предмет на патентоване — Член 70 — Защита на съществуващ обект)

6

2013/C 260/10

Дело C-426/11: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — Mark Alemo-Herron и др./Parkwood Leisure Ldt (Прехвърляне на предприятия — Директива 2001/23/ЕО — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Колективен трудов договор, който се прилага спрямо прехвърлителя и спрямо работника и служителя към момента на прехвърлянето)

6

2013/C 260/11

Дело C-499/11 P: Решение на Съда (първи състав) от 18 юли 2013 г. — The Dow Chemical Company, Dow Deutschland Inc., Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH, Dow Europe GmbH/Европейска комисия (Обжалване — Картели — Пазар на бутадиенов каучук и на стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — Определяне на целеви цени, разпределяне на клиенти чрез съглашения за въздържане от конкуренция и обмен на търговска информация — Отговорност за неправомерно поведение — Право на преценка на Комисията — Възпиращ коефициент за умножение — Равно третиране)

7

2013/C 260/12

Дело C-501/11 P: Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. — Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH/Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз (Обжалване — Картели — Пазар на услугите за монтаж и поддръжка на асансьори и ескалатори — Отговорност на дружеството майка за извършени от негово дъщерно дружество нарушения на правото относно картелите — Холдингово дружество — Вътрешна програма на предприятието за привеждане в съответствие (Compliance-Programme) — Основни права — Принципи на правовата държава при определяне на наложените глоби — Разделение на властите, принципи на законосъобразност, на забрана на обратното действие на правните норми, на защита на оправданите правни очаквания и на виновна отговорност — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 23, параграф 2 — Валидност — Законосъобразност на Насоките на Комисията от 1998 г.)

7

2013/C 260/13

Дело C-515/11: Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия — Deutsche Umwelthilfe eV/Федерална република Германия (Обществен достъп до информация за околната среда — Директива 2003/4/ЕО — Правомощие на държавите членки да изключат от понятието публична власт по тази директива органите, действащи в качеството си на законодателни органи — Граници)

8

2013/C 260/14

Дело C-520/11: Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Френска република (Неизпълнение на задължения от държава членка — Решение 2009/726/ЕО — Неизпълнение — Внос на мляко и млечни продукти — Произход — Стопанства, в които има риск от спонгиформни енцефалопатии — Национални мерки за забрана)

8

2013/C 260/15

Съединени дела C-523/11 и C-585/11: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициални запитвания от Verwaltungsgericht Hannover, Verwaltungsgericht Karlsruhe — Германия) — Laurence Prinz/Region Hannover (C-523/11) и Philipp Seeberger/Studentenwerk Heidelberg (C-585/11) (Гражданство на Съюза — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Право на свободно движение и на пребиваване — Помощ за обучение, отпускана на гражданите на държава членка, които следват курс на обучение в друга държава членка — Задължение за местопребиваване в държавата членка по произход в продължение на най-малко три години преди началото на следването)

9

2013/C 260/16

Дело C-621/11 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. — New Yorker SHK Jeans GmbH & Co. KG, по-рано New Yorker SHK Jeans GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Vallis K.-Vallis A. & Co. OE (Обжалване — Заявка за регистрация на словна марка на Общността FISHBONE — Производство по възражение — По-ранна национална фигуративна марка FISHBONE BEACHWEAR — Реално използване на по-ранната марка — Вземане предвид на непредставени в определения срок допълнителни доказателства — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 42, параграфи 2 и 3 и член 76, параграф 2 — Регламент (ЕО) № 2868/95 — Правило 22, параграф 2)

9

2013/C 260/17

Дело C-6/12: Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — P Oy (Държавни помощи — Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС — Условие за селективност — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Член 1, буква б), подточка i) — Съществуваща помощ — Национална правна уредба за подоходното облагане на дружествата — Право на приспадане на загубите — Изключване на приспадането при промяна на собствеността — Разрешаване на дерогации — Право на преценка на данъчната администрация)

10

2013/C 260/18

Дело C-26/12: Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te Leeuwarden — Нидерландия) — fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand/Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие управление на специални инвестиционни фондове)

10

2013/C 260/19

Дело C-78/12: Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Евита-К ЕООД/Директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки)

11

2013/C 260/20

Дело C-99/12: Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Bruxelles — Белгия) — Eurofit SA/Bureau d'intervention et de restitution belge (BIRB) (Преюдициално запитване — Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Регламент (ЕИО) № 3665/87 — Възстановявания при износ — Отклоняване на предназначената за износ стока — Задължение за връщане от износителя — Липса на съобщаване от страна на компетентните органи на данни относно надеждността на заподозрения в измама съдоговорител — Случай на непреодолима сила — Липса)

12

2013/C 260/21

Дело C-124/12: Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд Пловдив — България) — ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I ЕООД/Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението при Централно управление на Националната агенция за приходите (Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а) и член 176 — Право на приспадане — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице)

12

2013/C 260/22

Дело C-136/12: Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Consiglio Nazionale dei Geologi/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato и Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato/Consiglio Nazionale dei Geologi (Член 267, трета алинея ДФЕС — Обхват на задължението на юрисдикциите от последна инстанция за отправяне на преюдициално запитване — Член 101 ДФЕС — Кодекс за поведение на професионално сдружение, който забранява прилагането на тарифи, които не съответстват на престижа и достойнството на професията)

13

2013/C 260/23

Дело C-147/12: Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Hovrätten för Nedre Norrland — Швеция) — ÖFAB, Östergötlands Fastigheter AB/Frank Koot, Evergreen Investments AB (Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Компетентна юрисдикция — Специална компетентност по дела, свързани с договор и по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност)

14

2013/C 260/24

Дело C-211/12: Решение на Съда (девети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Corte di Appello di Roma — Италия) — Martini SpA/Ministero delle Attività Produttive (Селско стопанство — Режим на вносните лицензии — Регламент (ЕО) № 1291/2000 — Член 35, параграф 4, буква в) — Гаранции, внесени при подаване на заявлението за издаване на лицензиите — Вносна лицензия — Несвоевременно представяне на доказателството за нейното използване — Санкция — Изчисляване на задържаната сума — Регламент (ЕО) № 958/2003 — Тарифни квоти)

14

2013/C 260/25

Съединени дела C-228/12—C-232/12 и C-254/12—C-258/12: Решение на Съда (осми състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — Vodafone Omnitel NV (C-228/12, C-231/12 и C-258/12), Fastweb SpA (C-229/12 и C-232/12), Wind Telecomunicazioni SpA (C-230/12 и C-254/12), Telecom Italia SpA (C-255/12 и C-256/12), Sky Italia srl (C-257/12)/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Presidenza del Consiglio dei Ministri (C-228/12—C-232/12, C-255/12 и C-256/12), Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali (C-229/12, C-232/12 и C-257/12), Ministero dell’Economia e delle Finanze (C-230/12) (Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/ЕО — Член 12 — Административни такси, налагани на предприятията от съответния сектор — Национална правна уредба, която налага на операторите на електронни съобщителни услуги заплащането на такса, с която да се покриват оперативните разходи на националните регулаторни органи)

15

2013/C 260/26

Дело C-234/12: Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Italie) — Sky Italia Srl/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (Телевизионно излъчване — Директива 2010/13/ЕС — Член 4, параграф 1 и член 23, параграф 1 — Рекламни спотове — Национална правна уредба, предвиждаща максимален процент за времето на излъчване на реклама от операторите на платена телевизия, който е по-нисък от предвидения за операторите на безплатна телевизия — Равно третиране — Свободно предоставяне на услуги)

16

2013/C 260/27

Дело C-252/12: Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Specsavers International Healthcare Ltd, Specsavers BV, Specsavers Optical Group Ltd, Specsavers Optical Superstores Ltd/Asda Stores Ltd (Марки — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9, параграф 1, букви б) и в), член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква a) — Основания за отмяна — Понятие за реално използване — Марка, използвана в съчетание с друга марка или като част от комбинирана марка — Цвят или съчетание от цветове, в който или което се използва марка — Репутация)

16

2013/C 260/28

Дело C-265/12: Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Belgique) — Citroën Belux NV/Federatie voor Verzekerings- en Financiële Tussenpersonen (FvF) (Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Защита на потребителите — Свързани оферти, включващи поне една финансова услуга — Забрана — Изключения)

17

2013/C 260/29

Дело C-299/12: Решение на Съда (девети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Green Swan Pharmaceuticals CR, a.s./Státní zemědělská a potravinářská inspekce, ústřední inspektorát (Защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Хранителни и здравни претенции за храните — Член 2, параграф 2, точка 6 — Понятие претенция за намаляване риска от развитие на определено заболяване — Член 28, параграф 2 — Продукти с търговска марка или търговско наименование — Преходни мерки)

17

2013/C 260/30

Дело C-315/12: Решение на Съда (осми състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Højesteret — Дания) — Metro Cash & Carry Danmark ApS/Skatteministeriet (Акциз — Директива 92/12/ЕИО — Членове 7–9 — Директива 2008/118/ЕО — Членове 32–34 — Вътреобщностно движение на стоки, подлежащи на облагане с акциз — Регламент (ЕИО) № 3649/92 — Членове 1–4 — Опростен придружаващ документ — Екземпляр № 1 — Дейност cash & carry — Стоки, освободени за потребление в една държава членка и държани в друга държава членка с търговска цел, или стоки, придобити от частни лица за собствено ползване и транспортирани от самите тези лица — Спиртни напитки — Липса на задължение за проверка от доставчика)

18

2013/C 260/31

Дело C-412/12: Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Кипър (Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 1999/31/ЕО — Депониране на отпадъци — Експлоатация при липсата на приет план за подобряване на условията в депото — Задължение за закриване)

19

2013/C 260/32

Становище C-2/13: Искане за становище, направено от Европейската комисия на основание член 218, параграф 11 ДФЕС

19

2013/C 260/33

Дело C-250/13: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия) на 7 май 2013 г. — Birgit Wagener/Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Villingen-Schwenningen

19

2013/C 260/34

Дело C-259/13: Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 13 май 2013 г. — Elena Recinto-Pfingsten/Swiss International Air Lines AG

20

2013/C 260/35

Дело C-282/13: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 24 май 2013 г. — T-Mobile Austria GmbH/Telekom-Control-Kommission

21

2013/C 260/36

Дело C-297/13: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht München (Германия) на 29 май 2013 г. — Data I/O GmbH/Hauptzollamt München

21

2013/C 260/37

Дело C-310/13: Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 6 юни 2013 г. — Novo Nordisk Pharma GmbH/Corinna Silber

21

2013/C 260/38

Дело C-319/13: Преюдициално запитване, отправено от Thüringer Oberlandesgerichts (Германия) на 11 юни 2013 г. — Udo Rätzke/S+K Handels GmbH

22

2013/C 260/39

Дело C-324/13 P: Жалба, подадена на 14 юни 2013 г. от Fercal — Consultadoria e Serviços, Lda срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 10 април 2013 г. по дело T-360/11, Fercal — Consultadoria e Serviços/СХВП — Parfums Rochas (Patrizia Rocha)

22

2013/C 260/40

Дело C-331/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Sibiu (Румъния) на 18 юни 2013 г. — Ilie Nicolae Nicula/Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Sibiu, Administrația Fondului pentru Mediu

23

2013/C 260/41

Дело C-334/13: Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 19 юни 2013 г. — Nordex Food A/S/Hauptzollamt Hamburg-Jonas

23

2013/C 260/42

Дело C-335/13: Преюдициално запитване, отправено от Scottish Land Court (Обединено кралство) на 18 юни 2013 г. — Robin John Feakins/The Scottish Ministers

24

2013/C 260/43

Дело C-336/13 P: Жалба, подадена на 19 юни 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 10 април 2013 г. по дело T-671/11, IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH/Европейска комисия

25

2013/C 260/44

Дело C-341/13: Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 24 юни 2013 г. — Cruz & Companhia Lda/Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP (IFAP)

25

2013/C 260/45

Дело C-343/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal do Trabalho de Leiria (Португалия) на 24 юни 2013 г. — Modelo Continente Hipermercados SA/Autoridade Para As Condições de Trabalho — Centro Local do Lis (ACT)

26

2013/C 260/46

Дело C-344/13: Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma (Италия) на 24 юни 2013 г. — Cristiano Blanco/Agenzia delle Entrate

26

2013/C 260/47

Дело C-345/13: Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) на 24 юни 2013 г. — Karen Millen Fashions Ltd/Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd

26

2013/C 260/48

Дело C-351/13: Жалба, подадена на 25 юни 2013 г. — Европейска комисия/Република Гърция

27

2013/C 260/49

Дело C-355/13: Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Regionale dell'Umbria (Италия) на 27 юни 2013 г. — Umbra Packaging srl/Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale di Perugia

27

2013/C 260/50

Дело C-360/13: Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство) на 27 юни 2013 г. — Public Relations Consultants Association Ltd/The Newspaper Licensing Agency Ltd и др.

28

2013/C 260/51

Дело C-361/13: Иск, предявен на 26 юни 2013 г. — Европейска комисия/Словашка република

28

2013/C 260/52

Дело C-362/13: Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 28 юни 2013 г. — Maurizio Fiamingo/Rete Ferroviaria Italiana SpA

29

2013/C 260/53

Дело C-363/13: Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 28 юни 2013 г. — Leonardo Zappalà/Rete Ferroviaria Italiana SpA

29

2013/C 260/54

Дело C-364/13: Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединено кралство) на 28 юни 2013 г. — International Stem Cell Corporation/Comptroller General of Patents

30

2013/C 260/55

Дело C-366/13: Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 1 юли 2013 г. — Profit Investment SIM SpA, в ликвидация/Stefano Ossi и Commerzbank AG

30

2013/C 260/56

Дело C-367/13: Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma (Италия) на 1 юли 2013 г. — Pier Paolo Fabretti/Agenzia delle Entrate

30

2013/C 260/57

Дело C-369/13: Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Oost-Brabant ’s-Hertogenbosch (Нидерландия) на 1 юли 2013 г. — Наказателно производство срещу N. F. Gielen и др.

31

2013/C 260/58

Дело C-378/13: Иск, предявен на 2 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Гърция

31

2013/C 260/59

Дело C-379/13 P: Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-51/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

32

2013/C 260/60

Дело C-380/13 P: Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-52/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

33

2013/C 260/61

Дело C-381/13 P: Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-53/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

33

2013/C 260/62

Дело C-383/13: Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 5 юли 2013 г. — M. G., N. R./Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

34

2013/C 260/63

Дело C-386/13: Иск, предявен на 5 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Кипър

34

2013/C 260/64

Дело C-391/13 P: Жалба, подадена на 8 юли 2013 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 17 май 2013 г. по дело T-294/11, Република Гърция/Европейска комисия

35

2013/C 260/65

Дело C-392/13: Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social de Barcelona (Испания) на 9 юли 2013 г. — Andrés Rabal Cañas/Nexea Gestión Documental S.A., Fondo de Garantía Salarial

36

2013/C 260/66

Дело C-394/13: Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Чешка република) на 11 юли 2013 г. — Ministerstvo práce a sociálních věcí/Mgr. K. B.

36

2013/C 260/67

Дело C-396/13: Преюдициално запитване, отправено от Satakunnan käräjäoikeus (Финландия) на 12 юли 2013 г. — Sähköalojen ammattiliitto ry/Elektrobudowa Spolka Akcyjna

37

2013/C 260/68

Дело C-405/13: Иск, предявен на 17 юли 2013 г. — Европейска комисия/Румъния

38

2013/C 260/69

Дело C-406/13: Иск, предявен на 17 юли 2013 г. — Европейска комисия/Румъния

39

2013/C 260/70

Дело C-411/13 P: Жалба, подадена на 19 юли 2013 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу Решение на Общия съд (първи състав) от 14 май 2013 г. по дело T-249/11, Sanco/СХВП — Marsalman (Изображение на пиле)

39

2013/C 260/71

Дело C-429/13 P: Жалба, подадена на 26 юли 2013 г. от Кралство Испания срещу Решение на Общия съд (първи състав) от 29 май 2013 г. по дело T-384/10, Кралство Испания/Европейска комисия

40

 

Общ съд

2013/C 260/72

Дело T-589/10: Определение на Общия съд от 4 юли 2013 г. — Just Music Fernsehbetriebs/СХВП — France Télécom (Jukebox) (Марка на Общността — Производство по възражение — Отмяна на по-ранната марка на Общността — Липса на основание за произнасяне по същество)

41

2013/C 260/73

Дело T-414/11: Определение на Общия съд от 8 юли 2013 г. — Nutrichem Diät + Pharma/СХВП — Gervais Danone (Active) (Марка на Общността — Възражение — Оттегляне на възражението — Липса на основание за произнасяне)

41

2013/C 260/74

Дело T-309/12 R: Определение на председателя на Общия съд от 5 юли 2013 г. — Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия (Обезпечително производство — Изплащане на вноски на публичноправно сдружение — Държавни помощи — Задължение за възстановяване — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност)

42

2013/C 260/75

Дело T-336/13 R: Определение на председателя на Общия съд от 17 юли 2013 г. — Borgheziо/Парламент (Обезпечително производство — Европейски парламент — Акт за изключване на член на ЕП от неговата политическа група — Молба за спиране на изпълнението — Явна недопустимост на главния иск — Недопустимост на молбата — Липса на неотложност)

42

2013/C 260/76

Дело T-341/13: Жалба, подадена на 27 юни 2013 г. — Groupe Léa Nature/СХВП — Debonaire Trading (SO’BiO ētic)

42

2013/C 260/77

Дело T-344/13: Жалба, подадена на 28 юни 2013 г. — Out of the blue/СХВП — Dubois et al. (FUNNY BANDS)

43

2013/C 260/78

Дело T-354/13: Жалба, подадена на 4 юли 2013 г. — Zentralverband des Deutschen Bäckerhandwerks/Комисия

43

2013/C 260/79

Дело T-355/13: Жалба, подадена на 4 юли 2013 г. — easyJet Airline/Комисия

44

2013/C 260/80

Дело T-357/13: Жалба, подадена на 5 юли 2013 г. — European Space Imaging/Комисия

44

2013/C 260/81

Дело T-360/13: Жалба, подадена на 8 юли 2013 г. — VECCO и др./Комисия

45

2013/C 260/82

Дело T-361/13: Жалба, подадена на 9 юли 2013 г. — Menelaus/СХВП — Garcia Mahiques (VIGOR)

46

2013/C 260/83

Дело T-364/13: Жалба, подадена на 12 юли 2013 г. — Mocek и Wenta/СХВП — Lacoste (KAJMAN)

46

2013/C 260/84

Дело T-367/13: Жалба, подадена на 15 юли 2013 г. — Република Полша/Европейска комисия

47

2013/C 260/85

Дело T-368/13: Жалба, подадена на 16 юли 2013 г. — Boehringer Ingelheim International/СХВП — Lehning entreprise (ANGIPAX)

48

2013/C 260/86

Дело T-376/13: Жалба, подадена на 18 юли 2013 г. — Versorgungswerk der Zahnärztekammer Schleswig-Holstein/ЕЦБ

48

2013/C 260/87

Дело T-377/13: Жалба, подадена на 17 юли 2013 г. — ultra air/СХВП — Donaldson Filtration Deutschland (ultra.air ultrafilter)

49

2013/C 260/88

Дело T-378/13: Жалба, подадена на 23 юли 2013 г. — Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion/СХВП — Carolus C. (English pink)

49

2013/C 260/89

Дело T-379/13: Жалба, подадена на 22 юли 2013 г. — Innovation First/СХВП (NANO)

50

2013/C 260/90

Дело T-384/13: Жалба, подадена на 26 юли 2013 г. — Intermark/СХВП — Coca-Cola (RIENERGY Cola)

50

2013/C 260/91

Дело T-352/08: Определение на Общия съд от 12 юли 2013 г. — Pannon Hőerőmű/Комисия

51

2013/C 260/92

Съединени дела T-148/10 и Т-149/10: Определение на Общия съд от 5 юли 2013 г. — SK Hynix/Комисия

51

BG

 

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/1

2013/C 260/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 252, 31.8.2013 г.

Предишни публикации

ОВ C 245, 24.8.2013 г.

ОВ C 233, 10.8.2013 г.

ОВ C 226, 3.8.2013 г.

ОВ C 215, 27.7.2013 г.

ОВ C 207, 20.7.2013 г.

ОВ C 189, 29.6.2013 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/2

Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия (C-584/10 P), Съвет на Европейския съюз (C-593/10 P), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (C-595/10 P)/Yassin Abdullah Kadi, Френска република

(Съединени дела C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) - Ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните - Регламент (ЕО) № 881/2002 - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси на лице, включено в списък, съставен от орган на Организацията на обединените нации - Включване на името на това лице в списъка, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 - Жалба за отмяна - Основни права - Право на защита - Принцип на ефективна съдебна защита - Принцип на пропорционалност - Право на зачитане на собствеността - Задължение за мотивиране)

2013/C 260/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Европейска комисия (C-584/10) (представители: първоначално P. Hetsch и S. Boelaert, както и E. Paasivirta и М. Konstantinidis, а впоследствие L. Gussetti и S. Boelaert, както и E. Paasivirta и M. Konstantinidis), Съвет на Европейския съюз (C-593/10 P) (представители: M. Bishop, E. Finnegan и R. Szosta), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (C-595/10 P) (представители: първоначално E. Jenkinson, впоследствие S. Behzadi-Spencer, подпомагани от J. Wallace, QC, D. Beard, QC, и М. Wood, barrister)

Други страни в производството: Yassin Abdullah Kadi (представители: D. Vaughan, QC, V. Lowe, QC, J. Crawford, SC, M. Lester и P. Eeckhout, barristers, G. Martin, solicitor, както и C. Murphy), Френска република (представители: E. Belliard, както и G. de Bergues, D. Colas, A. Adam и E. Ranaivoson)

Встъпили страни в производството по обжалване (C-584/10 P и C-595/10 P) в подкрепа на Европейската комисия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия: Република България (представители: Бр. Заимов и Цв. Иванов, както и Е. Петранова), Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от M. Fiorilli, avvocato dello Stato), Велико херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz), Унгария (представители: M. Fehér, както и K. Szíjjártó и K. Molnár), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и M. Bulterman), Словашка република (представител: B. Ricziová), Република Финландия (представител: H. Leppo)

Встъпили страни в производството по обжалване (C-593/10 P) в подкрепа на Съвета на Европейския съюз: Република България (представители: Бр. Заимов и Цв. Иванов, както и Е. Петранова), Чешка република (представители: K. Najmanová, както и E. Ruffer, M. Smolek и D. Hadroušek), Кралство Дания (представител: L. Volck Madsen), Ирландия (представители: първоначално D. O’Hagan, впоследствие E. Creedon, подпомагани от N. Travers, BL, и от P. Benson, solicitor), Кралство Испания (представители: M. Muñoz Pérez и N. Díaz Abad), Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от M. Fiorilli, avvocato dello Stato), Велико херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz), Унгария (представители: M. Fehér, както и K. Szíjjártó и K. Molnár), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и M. Bulterman), Република Австрия (представител: C. Pesendorfer), Словашка република (представител: B. Ricziová), Република Финландия (представител: H. Leppo)

Предмет

Жалби срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 30 септември 2010 г. по дело Kadi/Комисия (T-85/09), с което Общият съд е уважил жалба за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1190/2008 на Комисията от 28 ноември 2008 година за изменение за сто и първи път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 322, стр. 25), доколкото името на жалбоподателя се съдържа в списъка на лицата, групите и образуванията, за които се прилагат тези разпоредби.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбите.

2.

Осъжда Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплатят съдебните разноски.

3.

Република България, Чешката република, Кралство Дания, Ирландия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Словашката република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 72, 5.3.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/3

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Union des associations européennes de football (UEFA)/Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-201/11 P) (1)

(Обжалване - Телевизионно излъчване - Директива 89/552/ЕИО - Член 3а - Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка - Европейско първенство по футбол - Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с правото на Съюза - Мотивиране - Членове 49 ЕО и 86 ЕО - Право на собственост)

2013/C 260/03

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Union of European Football Associations (UEFA) (представители: D. Anderson, QC, и D. Piccinin, barrister, упълномощени от B. Keane и T. McQuail, solicitors)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: E. Montaguti и N. Yerrell, както и A. Dawes, подпомагани от M. Gray, barrister), Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: L. Seeboruth и J. Beeko, подпомагани от T. de la Mare, barrister)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 17 февруари 2011 г. по дело T-55/08 (UEFA/Комисия), с което се отхвърля жалба за отмяна на Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 година, с което се обявяват за съвместими с общностното правото на мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12, Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Union des associations européennes de football (UEFA) да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 204, 9.7.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/3

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Fédération internationale de football association (FIFA)/Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-204/11 P) (1)

(Обжалване - Телевизионно излъчване - Директива 89/552/ЕИО - Член 3а - Мерки, взети от Кралство Белгия във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка - Световно първенство по футбол - Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с правото на Съюза - Мотивиране - Членове 43 ЕО и 49 ЕО - Право на собственост)

2013/C 260/04

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération internationale de football association (FIFA) (представители: A. Barav и D. Reymond, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: E. Montaguti и N. Yerrell, подпомагани от M. Gray, barrister), Кралство Белгия (представители: C. Pochet и M. J.-C. Halleux, подпомагани от A. Joachimowicz и J. Stuyck, advocaten), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Ossowski и J. Beeko, agents,, подпомагани от T. de la Mare, QC)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 17 февруари 2011 г. по дело Fédération Internationale de Footbal Association (FIFA)/Комисия (T-385/07), с което е отхвърлена жалбата за отмяна на Решение 2007/479/ЕО на Комисията от 25 юни 2007 г., с което се обявяват за съвместими с общностното право мерките, предприети от Белгия в съответствие с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 180, стр. 24).

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Fédération internationale de football association (FIFA) да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 232, 6.8.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/4

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Fédération internationale de football association (FIFA)/Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-205/11 P) (1)

(Обжалване - Телевизионно излъчване - Директива 89/552/ЕИО - Член 3а - Мерки, предприети от Обединеното кралство във връзка със събития с голямо значение за обществото в тази държава членка - Световно първенство по футбол - Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право - Мотивиране - Членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО - Право на собственост)

2013/C 260/05

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération internationale de football association (FIFA) (представители: A. Barav и D. Reymond, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: E. Montaguti и N. Yerrell, подпомагани от M. Gray, barrister), Кралство Белгия (представители: C. Pochet, M. J.-C. Halleux, подпомагани от A. Joachimowicz и J. Stuyck, advocaten), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Ossowski и J. Beeko, подпомагани от T. de la Mare, QC)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Общия съд (седми състав) от 17 февруари 2011 г. — Fédération Internationale de Football Association (FIFA)/Комисия (T-68/08), с което се отхвърля жалба за отмяна на Решение на Комисията 2007/730/ЕО от 16 октомври 2007 година, с което са обявени за съвместими с общностното правото мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12, Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Fédération internationale de football association (FIFA) да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 232, 6.8.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/4

Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициални запитвания от Cour de cassation — Белгия) — État belge/Medicom SPRL (C-210/11), Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11)

(Съединени дела C-210/11 и C-211/11) (1)

(Преюдициално запитване - Шеста директива ДДС - Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) - Право на приспадане - Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди - Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите)

2013/C 260/06

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: État belge

Ответници: Medicom SPRL (C-210/11), Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11)

Предмет

Преюдициално запитване — Cour de cassation (Белгия) — Тълкуване на член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и на член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Освобождаване от ДДС — Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти — Ползване за личните нужди на управители и на техните семейства на част от недвижим имот, включен в активите на предприятието, без заплащането на наем в пари, а като част от възнаграждение в натура — Изключване на правото на приспадане

Диспозитив

1.

Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на разположение на част от недвижим имот, притежаван от юридическо лице, за лични нужди на управителя му, без като насрещна престация за използването на този имот да бъде предвидено задължение за ползващите се лица за заплащане на наем в пари, да представлява отдаване под наем на имот, което по смисъла на тази директива е освободено от данък, и фактът, че с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите такова предоставяне на разположение се счита за възнаграждение в натура за изпълнението от ползващите се лица на техните уставни задължения или трудови договори, не е от значение в това отношение.

2.

Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случаи като разглежданите в главните производства обстоятелството, че пълното или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото, независимо дали има пряка връзка с извършването на стопанската дейност на предприятието, не е относимо за целите на определянето дали това предоставяне на разположение спада към приложното поле на освобождаването, предвидено във втората от споменатите разпоредби.

(1)  ОВ C 211, 16.7.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/5

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Дания

(Дело C-261/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Свобода на установяване - Член 49 ДФЕС - Член 31 от Споразумението за ЕИП - Ограничения - Данъчно законодателство - Прехвърляне на активи в друга държава членка - Незабавно данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби)

2013/C 260/07

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители:: R. Lyal и N. Fenger)

Ответник: Кралство Дания (представители: C. Vang и V. Pasternak Jørgensen)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: K. Petersen и M. T. Henze), Кралство Испания (представител: A. Rubio Gonzále), Кралство Нидерландия (представители: C. Schillemans и C. Wissels както и M. J. Langer), Португалска република (представител: L. Inez Fernandes), Република Финландия (представител: M. Pere), Кралство Швеция (представители: A. Falk и U. Persson)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 49 ДФЕС и на член 31 ЕИП — Данъчни разпоредби, които предвиждат незабавно данъчно облагане на изхода за дружества, които прехвърлят активите си в друга държава членка, но не предвиждат такова данъчно облагане върху прехвърлянето на активи в рамките на националната територия.

Диспозитив

1.

Като е приело и е оставило в сила член 8, параграф 4 от Закона за данъчното облагане на акционерните дружества (lovbekendtgørelse nr. 1376 om indkomstbeskatning af aktieselskaber m.v.) от 7 декември 2010 г. относно незабавното данъчно облагане на приходите на акционерните дружества, и следователно данъчен режим, който предвижда незабавно данъчно облагане на нереализираните капиталови печалби, свързани с прехвърляне от установено в Дания дружество на активи в друга държава членка на Европейския съюз или в трета държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., Кралство Дания не е изпълнило задълженията си съгласно член 49 ДФЕС и член 31 от това споразумение.

2.

Осъжда Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

3.

Федерална република Германия, Кралство Испания, Кралство Нидерландия, Португалската република, Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 238, 13.8.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/5

Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-313/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Регламент (ЕО) № 1829/2003 - Хранене на животни - Генетично модифицирани фуражи - Производство, пускане на пазара или използване - Национална забрана, която все още не е влязла в сила)

2013/C 260/08

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и A. Szmytkowska)

Ответник: Република Полша (представител: M. Szpunar)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 16, параграф 5 и на членове 19, 20 и 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 3) — Национална законодателна уредба, с която се забранява всякакво производство, пускане на пазара или използване на генетично модифицирани фуражи

Диспозитив

1.

Отхвърля иска.

2.

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 252, 27.8.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/6

Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Polymeles Protodikeio Athinon — Гърция) — Daiichi Sankyo Co. Ltd, Sanofi-Aventis Deutschland GmbH/DEMO Anonymos Viomichaniki kai Emporiki Etairia Farmakon

(Дело C-414/11) (1)

(Обща търговска политика - Член 207 ДФЕС - Търговски аспекти на интелектуалната собственост - Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) - Член 27 - Предмет на патентоване - Член 70 - Защита на съществуващ обект)

2013/C 260/09

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Polymeles Protodikeio Athinon

Страни в главното производство

Ищци: Daiichi Sankyo Co. Ltd, Sanofi-Aventis Deutschland GmbH

Ответник: DEMO Anonymos Viomichaniki kai Emporiki Etairia Farmakon

Предмет

Преюдициално запитване — Polymeles Protodikeio Athinon — Тълкуване на членове 27 и 70 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост („ТРИПС“), приложено към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (ОВ L 336, стр. 214; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228) — Разграничение между областите, които са в приложното поле на общностното право и областите, в които компетентни са държавите членки — Област на патентите — Химически и фармацевтични продукти

Диспозитив

1.

Член 27 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, представляващо приложение 1 В от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 година и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.), спада към общата търговска политика.

2.

Член 27 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че изобретеният фармацевтичен продукт, като химичната активна съставка на лекарствен продукт, може, стига да не е налице дерогация съгласно член 27, параграф 2 или 3, да бъде предмет на патент при условията по член 27, параграф 1.

3.

Патентът, който е получен въз основа на заявка за изобретение, отнасящо се и до метода за производство на фармацевтичен продукт, и до самия фармацевтичен продукт, но е издаден само за метода за производство, не трябва с оглед на правилата по членове 27 и 70 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост да се счита — от момента на влизане в сила на това споразумение — за обхващащ посочения изобретен фармацевтичен продукт.

(1)  ОВ C 298, 8.10.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/6

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — Mark Alemo-Herron и др./Parkwood Leisure Ldt

(Дело C-426/11) (1)

(Прехвърляне на предприятия - Директива 2001/23/ЕО - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Колективен трудов договор, който се прилага спрямо прехвърлителя и спрямо работника и служителя към момента на прехвърлянето)

2013/C 260/10

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Mark Alemo-Herron, Sandra Tipping, Christopher Anderson, Stacey Aris, Audrey Beckford, Lee Bennett, Delroy Carby, Vishnu Chetty, Deborah Cimitan, Victoria Clifton, Claudette Cummings, David Curtis, Stephen Flin, Patience Ijelekhai, Rosemarie Lee, Roxanne Lee, Vivian Ling, Michelle Nicholas, Lansdail Nugent, Anne O'Connor, Shirley Page, Alan Peel, Mathew Pennington, Laura Steward

Ответник: Parkwood Leisure Ldt

Предмет

Преюдициално запитване — Supreme Court of the United Kingdom — Тълкуване на член 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) с оглед на Решение на Съда от 12 март 2001 г. по дело C-499/04, Werhof — Обхват на задълженията на приобретателя относно запазването на условията на заплащане, произтичащи от колективен трудов договор, който се прилага спрямо прехвърлителя и спрямо работника и служителя към момента на прехвърлянето

Диспозитив

Член 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да предвиди възможност в случай на прехвърляне на предприятие да бъдат противопоставими на приобретателя клаузи за динамично препращане към колективните трудови договори, приети и сключени след датата на прехвърлянето, когато последният няма възможността да участва в процеса на договаряне при подобни колективни трудови договори, сключени след прехвърлянето.

(1)  ОВ C 311, 22.10.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/7

Решение на Съда (първи състав) от 18 юли 2013 г. — The Dow Chemical Company, Dow Deutschland Inc., Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH, Dow Europe GmbH/Европейска комисия

(Дело C-499/11 P) (1)

(Обжалване - Картели - Пазар на бутадиенов каучук и на стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация - Определяне на целеви цени, разпределяне на клиенти чрез съглашения за въздържане от конкуренция и обмен на търговска информация - Отговорност за неправомерно поведение - Право на преценка на Комисията - Възпиращ коефициент за умножение - Равно третиране)

2013/C 260/11

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: The Dow Chemical Company, Dow Deutschland Inc., Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH, Dow Europe GmbH (представители: D. Schroeder и T. Kuhn, Rechtsanwälte, и T. Graf, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer и V. Bottka)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (първи състав) от 13 юли 2011 г. по дело Dow Chemical и др./Комисия (T-42/07), с което Общият съд отхвърля отчасти жалба за частичната отмяна на Решение C(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година във връзка с производство за прилагане на член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация), отнасящо се до картел за определянето на целеви цени, за разпределянето на клиенти чрез споразумения за въздържане от конкуренция и за обмен на търговска информация, както и, при условията на евентуалност, за намаляването на глобата, наложена на жалбоподателите.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

The Dow Chemical Company, Dow Deutschland Inc., Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH и Dow Europe GmbH понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия.

(1)  ОВ C 252, 27.8.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/7

Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. — Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH/Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-501/11 P) (1)

(Обжалване - Картели - Пазар на услугите за монтаж и поддръжка на асансьори и ескалатори - Отговорност на дружеството майка за извършени от негово дъщерно дружество нарушения на правото относно картелите - Холдингово дружество - Вътрешна програма на предприятието за привеждане в съответствие („Compliance-Programme“) - Основни права - Принципи на правовата държава при определяне на наложените глоби - Разделение на властите, принципи на законосъобразност, на забрана на обратното действие на правните норми, на защита на оправданите правни очаквания и на виновна отговорност - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Член 23, параграф 2 - Валидност - Законосъобразност на Насоките на Комисията от 1998 г.)

2013/C 260/12

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH (представители: R. Bechtold и W. Bosch, Rechtsanwälte, J. Schwarze, Prozessbevollmächtigter)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: R. Sauer и C. Hödlmayr, подпомагани от A. Böhlke, Rechtsanwalt), Съвет на Европейския съюз (представители: F. Florindo Gijón и M. Simm)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. по дело Schindler Holding и др./Комисия (T-138/07), с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2007) 512 окончателен на Комисията от 21 февруари 2007 г. относно производство по член 81 ЕО (дело COMP/E 1/38.823 — Асансьори и ескалатори), постановено във връзка с картел на пазара на монтажа и поддръжката на асансьори и ескалатори в Белгия, Германия, Люксембург и Нидерландия, осъществяван чрез манипулиране на процедури за възлагане на поръчки, подялба на пазари, определяне на цените, разпределяне на проектите и на свързаните с тях договори и размяна на информация и при условията на евентуалност — искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV и Schindler Deutschland Holding GmbH да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3.

Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/8

Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия — Deutsche Umwelthilfe eV/Федерална република Германия

(Дело C-515/11) (1)

(Обществен достъп до информация за околната среда - Директива 2003/4/ЕО - Правомощие на държавите членки да изключат от понятието „публична власт“ по тази директива органите, действащи в качеството си на законодателни органи - Граници)

2013/C 260/13

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Umwelthilfe eV

Ответник: Федерална република Германия

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Berlin — Тълкуване на член 2, точка 2 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200) — Задължение на органите на публична власт да осигуряват на всеки желаещ достъп до наличната при тях информация за околната среда — Национална уредба, според която висшите федерални органи са освободени от задължението да предоставят информация, доколкото осъществяват законодателна дейност — Граници на правомощието на държавите членки да изключват от определението за публична власт по смисъла на Директива 2003/4/ЕО органите, осъществяващи законодателна дейност.

Диспозитив

Член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки с тази разпоредба възможност — да не разглеждат „органите или институциите, [действащи] в качеството си на […] законодателни органи“ като публични власти, длъжни да предоставят достъп до съхраняваната информацията относно околната среда — не може да се прилага по отношение на министерствата, когато те изготвят и приемат нормативни разпоредби с по-нисък юридически ранг от закон.

(1)  ОВ C 32, 4.2.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/8

Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-520/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Решение 2009/726/ЕО - Неизпълнение - Внос на мляко и млечни продукти - Произход - Стопанства, в които има риск от спонгиформни енцефалопатии - Национални мерки за забрана)

2013/C 260/14

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Jimeno Fernández и D. Bianchi)

Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues и S. Menez, както и C. Candat и R. Loosli-Surrans)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС и член 288 ДФЕС — Неизпълнение на Решение 2009/726/ЕО на Комисията от 24 септември 2009 година относно временните защитни мерки, предприети от Франция по отношение на въвеждането на нейната територия на мляко и млечни продукти с произход от стопанство, в което е потвърден случай на класическа скрейпи (ОВ L 258, стр. 27)

Диспозитив

1.

Като не е изпълнила Решение 2009/726/ЕО на Комисията от 24 септември 2009 година относно временните защитни мерки, предприети от Франция по отношение на въвеждането на нейната територия на мляко и млечни продукти с произход от стопанство, в което е потвърден случай на класическа скрейпи, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС и член 288 ДФЕС.

2.

Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 362, 10.12.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/9

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициални запитвания от Verwaltungsgericht Hannover, Verwaltungsgericht Karlsruhe — Германия) — Laurence Prinz/Region Hannover (C-523/11) и Philipp Seeberger/Studentenwerk Heidelberg (C-585/11)

(Съединени дела C-523/11 и C-585/11) (1)

(Гражданство на Съюза - Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС - Право на свободно движение и на пребиваване - Помощ за обучение, отпускана на гражданите на държава членка, които следват курс на обучение в друга държава членка - Задължение за местопребиваване в държавата членка по произход в продължение на най-малко три години преди началото на следването)

2013/C 260/15

Език на производството: немски

Запитващи юрисдикции

Verwaltungsgericht Hannover, Verwaltungsgericht Karlsruhe

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Laurence Prinz (C-523/11), Philipp Seeberger (C-585/11)

Ответници: Region Hannover (C-523/11), Studentenwerk Heidelberg (C-585/11)

Предмет

Преюдициални запитвания — Verwaltungsgericht Hannover, Verwaltungsgericht Karlsruhe — Тълкуване на членове 20 и 21 ДФЕС — Получаване на помощ за обучение („Ausbildungsförderung“) — Национална разпоредба, ограничаваща получаването на помощ за обучение за една година за граждани, следващи курс на обучение в чужбина и които към началото на курса си на обучение са имали постоянно местожителство на територията на страната в продължение на по-малко от три години.

Диспозитив

Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на уредба в държава членка, която подчинява предоставянето, за срок от повече от една година, на помощ за обучение при следване на курс на обучение в друга държава членка на едно-единствено изискване, каквото е предвиденото в член 16, параграф 3 от Федералния закон за индивидуалното насърчаване на обучението (Bundesgesetz über individuelle Förderung der Ausbildung (Bundesausbildungsförderungsgesetz), изменен от 1 януари 2008 г. с двадесет и втория закон за изменение на Федералния закон за индивидуалното насърчаване на обучението — че търсещият такава помощ трябва да е имал място на постоянно пребиваване по смисъла на този закон на територията на тази държава членка в продължение на най-малко три години преди началото на посочения курс на обучение.

(1)  ОВ C 13, 14.1.2012 г.

ОВ C 49, 18.2.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. — New Yorker SHK Jeans GmbH & Co. KG, по-рано New Yorker SHK Jeans GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Vallis K.-Vallis A. & Co. OE

(Дело C-621/11 P) (1)

(Обжалване - Заявка за регистрация на словна марка на Общността „FISHBONE“ - Производство по възражение - По-ранна национална фигуративна марка „FISHBONE BEACHWEAR“ - Реално използване на по-ранната марка - Вземане предвид на непредставени в определения срок допълнителни доказателства - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 42, параграфи 2 и 3 и член 76, параграф 2 - Регламент (ЕО) № 2868/95 - Правило 22, параграф 2)

2013/C 260/16

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: New Yorker SHK Jeans GmbH & Co. KG, по-рано New Yorker SHK Jeans GmbH (представител: V. Spitz, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos), Vallis K.-Vallis A. & Co. OE

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (шести състав) от 29 септември 2011 г. по дело New Yorker SHK Jeans/СХВП (T-415/09), с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на заявителя на словната марка „FISHBONE“ за стоки от класове 18 и 25 срещу Решение R 1051/2008-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 30 юли 2009 г. за частично отхвърляне на жалбата срещу решението на отдела по споровете за частичен отказ да се регистрира посочената марка в рамките на възражението на притежателя на националната марка „FISHBONE BEACHWEAR“ за стоки от клас 25 и на националния знак „Fishbone“, използван в търговията — Реално използване на по-ранната марка — Вземане предвид на допълнителни доказателства

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

New Yorker SHK Jeans GmbH & Co. KG понася съдебните разноски.

(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/10

Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — P Oy

(Дело C-6/12) (1)

(Държавни помощи - Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС - Условие за „селективност“ - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Член 1, буква б), подточка i) - Съществуваща помощ - Национална правна уредба за подоходното облагане на дружествата - Право на приспадане на загубите - Изключване на приспадането при промяна на собствеността - Разрешаване на дерогации - Право на преценка на данъчната администрация)

2013/C 260/17

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

P Oy

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на член 107, параграф 1 ДФЕС — Разпоредби относно приспадането на реализираните от дружествата загуби — Законови разпоредби относно подоходното облагане, съгласно които осчетоводените в рамките на данъчната година загуби могат да се пренасят и приспадат през следващи данъчни години от евентуалната печалба — Изключване на приспадането при промяна на собствеността върху капитала в годината, в която е осчетоводена печалбата или след това — Дерогация от правилото, съгласно което се изключва приспадането на загубите, при наличие на съществени основания, свързани с продължаването на дейността на съответното дружество

Диспозитив

1.

Данъчен режим като разглеждания в главното производство може да отговаря на условието за селективност — елемент от понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, — ако бъде установено, че референтната система, а именно „обичайната“ система, се изразява в забрана на приспадането на загуби при промяна на собствеността по смисъла на член 122, алинея 1 от Закон № 1535/1992 от 30 декември 1992 г. за подоходното облагане (Tuloverolaki), а по отношение на нея разрешителната система, предвидена в алинея 3 на същия член, се явява изключение. Подобен режим може да бъде обоснован от естеството или общата структура на системата, в която се вписва, но е изключено компетентният национален орган, що се отнася до разрешението за дерогация от забраната за приспадане на загубите, да разполага с оперативна самостоятелност, която го овластява да основе решенията си за даване на разрешение на чужди на този данъчен режим критерии. Въпреки това Съдът не разполага с достатъчно данни, за да се произнесе окончателно по тези квалификации.

2.

Член 108, параграф 3 ДФЕС допуска данъчен режим като предвидения в член 122, алинеи 1 и 3 от Закон № 1535/1992, при положение че бъде квалифициран като „държавна помощ“, която поради характера си на съществуваща помощ продължава да се прилага в държавата членка, в която е установен този данъчен режим, без да се засяга предвидената в посочения член 108, параграф 3 ДФЕС компетентност на Европейската комисия.

(1)  ОВ C 58, 25.2.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te Leeuwarden — Нидерландия) — fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand/Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen

(Дело C-26/12) (1)

(Данък върху добавената стойност - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 - Случаи на освобождаване - Приспадане на платения данък по получени доставки - Пенсионни фондове - Понятие „управление на специални инвестиционни фондове“)

2013/C 260/18

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof te Leeuwarden

Страни в главното производство

Жалбоподател: fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen

Предмет

Преюдициално запитване — Gerechtshof te Leeuwarden — Тълкуване на член 13, Б, буква г), точка 6, на член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОB L 145, стр. 1) и на член 135, параграф 1, буква ж) и членове 168 и 169 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОB L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което съгласно националното пенсионно законодателство е учредило пенсионен фонд, за да гарантира пенсионните права на своите работници и служители в качеството им на участници в този фонд — Приспадане на платения данък за предоставените на данъчнозадълженото лице услуги във връзка с управлението на пенсионния фонд

Диспозитив

Член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект като разглеждания по главното производство, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около разглежданите доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка.

(1)  ОВ C 98, 31.3.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/11

Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Евита-К“ ЕООД/Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-78/12) (1)

(Директива 2006/112/ЕО - Обща система на данъка върху добавената стойност - Доставка на стоки - Понятие - Право на приспадане - Отказ - Действително осъществяване на облагаема доставка - Регламент (ЕО) № 1760/2000 - Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък - Ушни марки)

2013/C 260/19

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Евита-К“ ООД

Ответник: Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 14, параграф 1, член 178, буква а), член 185, параграф 1, член 226, точка 6 и член 242 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Право на приспадане на платения ДДС за получени доставки на животни — Доказване на осъществена доставка на стоки — Задължение да се посочат във фактурите ушните марки на животните, които подлежат на идентификация съгласно ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз или липса на такова задължение — Задължение да се докаже правото на собственост на доставчика или липса на такова задължение

Диспозитив

1.

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане.

2.

Член 242 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“.

3.

Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките.

4.

Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата.

(1)  ОВ C 133, 5.5.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/12

Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Bruxelles — Белгия) — Eurofit SA/Bureau d'intervention et de restitution belge (BIRB)

(Дело C-99/12) (1)

(Преюдициално запитване - Селско стопанство - Обща организация на пазарите - Регламент (ЕИО) № 3665/87 - Възстановявания при износ - Отклоняване на предназначената за износ стока - Задължение за връщане от износителя - Липса на съобщаване от страна на компетентните органи на данни относно надеждността на заподозрения в измама съдоговорител - Случай на непреодолима сила - Липса)

2013/C 260/20

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: Eurofit SA

Ответник: Bureau d'intervention et de restitution belge (BIRB)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal de première instance de Bruxelles — Тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти (ОВ L 351, стр. 1) — Задължение за връщане от износителя на получените възстановявания при износ в случай на отклоняване на стоки — Непредаване от страна на компетентните органи на поисканата от износителя информация или предаване на износителя на невярна информация, представляващо случай на непреодолима сила по смисъла на посочения по-горе регламент.

Диспозитив

Пропускът на компетентните митнически органи да уведомят износителя за съществуването на опасност от измама, извършена от неговия съдоговорител, не представлява случай на непреодолима сила по смисъла на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 2945/94 на Комисията от 2 декември 1994 г., а именно на член 11, параграф 1, трета алинея, първо тире от този регламент. Независимо че такъв пропуск може да представлява изключителен случай по смисъла на член 11, параграф 1, трета алинея, второ тире от Регламент № 3665/87, изменен с Регламент № 2945/94, той все пак не може да освободи износителя от задължението му да върне недължимо получените възстановявания при износ, тъй като той е освободен единствено от плащането на дължимите по силата на същия член 11 глоби.

(1)  ОВ C 138, 12.5.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/12

Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд Пловдив — България) — „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-124/12) (1)

(Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 168, буква а) и член 176 - Право на приспадане - Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала - Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице)

2013/C 260/21

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Пловдив

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд Пловдив — Тълкуване на член 168, буква a) и на член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Приложно поле — Ограничение на правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък — Дружество без собствен персонал, което взема под наем работници на пълно работно време по силата на договор за предоставяне на персонал, нает на работа от друго дружество— Отказ за признаване на правото на приспадане на ДДС за закупуването на транспортни услуги, работно облекло и лични предпазни средства за работниците, както и за направени от тях командировъчни разходи, с мотива че услугите представляват безвъзмездни доставки на физически лица, които работят за дружеството без то да е техен работодател

Диспозитив

1.

Член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, по силата на което данъчнозадължено лице, което прави разходи за транспортни услуги, работно облекло, предпазни средства и командировки на лица, полагащи труд за това данъчнозадължено лице, няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност за тези разходи, с мотива че посочените лица са му предоставени от друго дружество и следователно те не могат да бъдат разглеждани по смисъла на това законодателство като членове на персонала на данъчнозадълженото лице, макар и посочените разходи да могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на посоченото данъчнозадължено лице.

2.

Член 176, втора алинея от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска в момента на присъединяването си към Европейския съюз държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, когато едно такова изключване не е било предвидено от националното законодателство, действащо до датата на присъединяването.

Задача на националната юрисдикция е да тълкува обсъжданите в главното производство национални разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези разпоредби поради несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112.

(1)  ОВ C 151, 26.5.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/13

Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Consiglio Nazionale dei Geologi/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato и Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato/Consiglio Nazionale dei Geologi

(Дело C-136/12) (1)

(Член 267, трета алинея ДФЕС - Обхват на задължението на юрисдикциите от последна инстанция за отправяне на преюдициално запитване - Член 101 ДФЕС - Кодекс за поведение на професионално сдружение, който забранява прилагането на тарифи, които не съответстват на престижа и достойнството на професията)

2013/C 260/22

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Consiglio Nazionale dei Geologi, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Ответници: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, Consiglio Nazionale dei Geologi

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на член 267, трета алинея ДФЕС — Обхват на задължението за отправяне на преюдициално запитване на юрисдикциите от последна инстанция — Понятието „тежко и явно нарушение на правото на Съюза“ — Процесуални норми и принципи на държава членка, които не допускат националната юрисдикция, от една страна, да сезира Съда с явно недопустими въпроси, формулирани от страната, и от друга страна, служебно да преформулира тези въпроси — Тълкуване на член 101 ДФЕС, на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) (ОВ L 199, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 83), на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3 и Поправки в ОВ L 271, 2007 г., стр. 18 и ОВ L 33, 2009 г., стр. 49), както и на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) — Кодекс за поведение на професионално сдружение, който забранява прилагането на тарифи, които не съответстват на престижа и достойнството на професията („decoro e dignità professionale“), както и на количеството и качеството на предоставените услуги — Приложимост на национални норми в областта на конкуренцията, по-строги от тези на Съюза

Диспозитив

1.

Член 267, трета алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че само запитващата юрисдикция определя и формулира преюдициалните въпроси относно тълкуването на правото на Съюза, които тя счита за относими за решаването на спора по главното производство. Национални правила, които биха могли да доведат до накърняването на тази компетентност, трябва да бъдат оставени без приложение.

2.

Правила като предвидените в Етичния кодекс относно упражняването на професията геолог в Италия, одобрен от Consiglio nazionale dei geologi на 19 декември 2006 г., последно изменен на 24 март 2010 г., предвиждащи като критерии за определяне на възнагражденията на геолозите, освен качеството и значимостта на извършената услуга, и достойнството на професията, представляват решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, което може да има за резултат ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Запитващата юрисдикция трябва да прецени, с оглед на общия контекст, в който проявява действието си посоченият етичен кодекс, включително с оглед на цялостната национална правна рамка, както и на практиката по прилагане на този кодекс от националното сдружение на геолозите, дали е налице ограничаване на конкуренцията в конкретния случай. Посочената юрисдикция трябва да провери също така дали, в светлината на всички относими елементи, с които тя разполага, правилата на посочения кодекс, по-конкретно що се отнася до прилагането в тях на критерия, свързан с достойнството на професията, могат да се считат за необходими за изпълнение на легитимната цел, свързана с гаранциите, предоставени на потребителите на геоложки услуги.

(1)  ОВ C 151, 26.5.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/14

Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Hovrätten för Nedre Norrland — Швеция) — ÖFAB, Östergötlands Fastigheter AB/Frank Koot, Evergreen Investments AB

(Дело C-147/12) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Компетентна юрисдикция - Специална компетентност „по дела, свързани с договор“ и „по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност“)

2013/C 260/23

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Hovrätten för Nedre Norrland

Страни в главното производство

Жалбоподатели: ÖFAB, Östergötlands Fastigheter AB

Ответници: Frank Koot, Evergreen Investments AB

Предмет

Преюдициално запитване — Hovrätten för Nedre Norrland Sundsvall — Тълкуване на член 5, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Включване или не в специалната компетентност за делата, които са свързани с договор или са относно гражданска отговорност, delict или quasi delict, на всички спорове за обезщетяване — Съдебно производство, образувано в държава членка A срещу физическо лице с местоживеене в държава членка Б, което е било член на управителния съвет на акционерно дружество със седалище в държавата членка A, както и срещу акционерно дружество със седалище в държавата членка Б, което притежава по-голямата част от акциите на дружеството със седалище в държавата членка A — Иск за установяване на отговорността на член на управителния съвет на акционерно дружество за задължения на последното поради непредприемане на формални действия от члена на управителния съвет с оглед на контролиране на икономическото положение на дружеството — Иск за установяване на отговорността на собственика на акционерното дружество за чужди действия, когато дружеството продължава да извършва дейност, въпреки че е с недостатъчен капитал и трябва да се обяви в ликвидация

Диспозитив

1.

Понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“, съдържащо се в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се разбира в смисъл, че обхваща искове като разглежданите в главното производство, предявени от кредитор на акционерно дружество за ангажиране на отговорността за задълженията на това дружество, от една страна, на член на управителния му съвет, а от друга страна, на акционер на това дружество, тъй като са позволили последното да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и е трябвало да бъде обявено в ликвидация.

2.

Понятието „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащо се в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, трябва да бъде тълкувано в смисъл, че що се отнася до исковете, чиято цел е ангажиране на отговорността на член на управителния съвет, както и на акционер на акционерно дружество, за задълженията на това дружество, посоченото място е онова, което има връзка с извършваните от дружеството дейности, както и свързаното с тях финансово състояние.

3.

При обстоятелства като разглежданите в главното производство за определянето на компетентната юрисдикция по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 няма значение фактът, че първоначалният кредитор е прехвърлил съответното вземане на друг кредитор.

(1)  ОВ C 151, 26.5.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/14

Решение на Съда (девети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Corte di Appello di Roma — Италия) — Martini SpA/Ministero delle Attività Produttive

(Дело C-211/12) (1)

(Селско стопанство - Режим на вносните лицензии - Регламент (ЕО) № 1291/2000 - Член 35, параграф 4, буква в) - Гаранции, внесени при подаване на заявлението за издаване на лицензиите - Вносна лицензия - Несвоевременно представяне на доказателството за нейното използване - Санкция - Изчисляване на задържаната сума - Регламент (ЕО) № 958/2003 - Тарифни квоти)

2013/C 260/24

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte di Appello di Roma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Martini SpA

Ответник: Ministero delle Attività Produttive

Предмет

Преюдициално запитване — Corte di Appello di Roma — Тълкуване на член 35 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (ОВ L 152, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 210) — Гаранции, които се внасят при подаването на молба за издаване на вносни сертификати — Определяне на размера, който трябва да се задържи за количествата, за които доказателствата във връзка с износния сертификат, включващ предварително определяне на сумата, подлежаща на освобождаване, не са били представени в определения срок

Диспозитив

1.

Член 35 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 325/2003 на Комисията от 20 февруари 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посочената в тази разпоредба гаранция цели не само да осигури спазването на задължението за внос, а също така и че доказателството за използването на лицензията ще бъде представено в определен срок.

2.

Член 35, параграф 4, буква в) от Регламент № 1291/2000, изменен с Регламент № 325/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на несвоевременно представяне на доказателството за надлежно осъществен внос, сумата, която се задържа за количествата, относно които в определения в член 35, параграф 4, буква а) от този регламент срок не е представено доказателство, трябва да се изчисли въз основа на размера на гаранцията, който действително е бил приложен при подаване на заявлението за издаване на лицензията или лицензиите относно този внос. За целите на подобно тълкуване е без значение обстоятелството, че гаранцията е била внесена въз основа на по-голям размер от приложимия размер за друг внос на същия вид продукт като внесения, тъй като последният е бил освободен от вносно мито.

(1)  ОВ C 194, 30.6.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/15

Решение на Съда (осми състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — Vodafone Omnitel NV (C-228/12, C-231/12 и C-258/12), Fastweb SpA (C-229/12 и C-232/12), Wind Telecomunicazioni SpA (C-230/12 и C-254/12), Telecom Italia SpA (C-255/12 и C-256/12), Sky Italia srl (C-257/12)/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Presidenza del Consiglio dei Ministri (C-228/12—C-232/12, C-255/12 и C-256/12), Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali (C-229/12, C-232/12 и C-257/12), Ministero dell’Economia e delle Finanze (C-230/12)

(Съединени дела C-228/12—C-232/12 и C-254/12—C-258/12) (1)

(Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/20/ЕО - Член 12 - Административни такси, налагани на предприятията от съответния сектор - Национална правна уредба, която налага на операторите на електронни съобщителни услуги заплащането на такса, с която да се покриват оперативните разходи на националните регулаторни органи)

2013/C 260/25

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Vodafone Omnitel NV (C-228/12, C-231/12 и C-258/12), Fastweb SpA (C-229/12 и C-232/12), Wind Telecomunicazioni SpA (C-230/12 и C-254/12), Telecom Italia SpA (C-255/12 и C-256/12), Sky Italia srl (C-257/12)

Ответници: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Presidenza del Consiglio dei Ministri (C-228/12—C-232/12, C-255/12 и C-256/12), Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali (C-229/12, C-232/12 и C-257/12), Ministero dell’Economia e delle Finanze (C-230/12)

в присъствието на: Wind Telecomunicazioni SpA (C-228/12, C-229/12, C-232/12, C-255/12—C-258/12), Telecom Italia SpA (C-228/12, C-230/12, C-232/12 и C-254/12), Vodafone Omnitel NV (C-230/12 и C-254/12), Fastweb SpA (C-230/12, C-254/12 и C-256/12), Television Broadcasting System SpA (C-257/12)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Тълкуване на член 12 от Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183) — Административни такси, налагани на предприятията — Правна уредба, съгласно която всички нефинансирани от държавата разходи на националните регулаторни органи се разпределят между предприятията от сектора в зависимост от реализираните от тях приходи от продажбата на съответните стоки или от доставката на съответните услуги

Диспозитив

Член 12 от Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, по силата на която предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, дължат такса, предназначена да покрива всички разходи на националния регулаторен орган, които не се финансират от държавата, размерът на която се определя в зависимост от приходите на тези предприятия, при условие че с тази такса се покриват единствено разходи, свързани с дейностите, посочени в параграф 1, буква а) от тази разпоредба, всички приходи от разглежданата такса не надвишават всички разходи, свързани с тези дейности, и същата такса се налага на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

(1)  ОВ C 217, 21.7.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/16

Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Italie) — Sky Italia Srl/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

(Дело C-234/12) (1)

(Телевизионно излъчване - Директива 2010/13/ЕС - Член 4, параграф 1 и член 23, параграф 1 - Рекламни спотове - Национална правна уредба, предвиждаща максимален процент за времето на излъчване на реклама от операторите на платена телевизия, който е по-нисък от предвидения за операторите на безплатна телевизия - Равно третиране - Свободно предоставяне на услуги)

2013/C 260/26

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sky Italia Srl

Ответник: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

в присъствието на: Reti Televisive Italiane (RTI) SpA, Maria Iaccarino

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale Per il Lazio — Тълкуване на член 4 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (ОВ L 95, стр. 1 и поправка в ОВ L 263, стр. 15) — Тълкуване на членове 49, 56 и 63 ДФЕС, както и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 10 от ЕКПЧ съгласно тълкуването му от Европейския съд по правата на човека — Максимален процент програмно време, което може да се посвети на реклама — Национална правна уредба, която предвижда за платените телевизионни канали по-нисък максимален процент от предвидения за другите канали.

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), както и принципът на равно третиране и член 56 ДФЕС трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че по принцип допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, предвиждащо по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на телевизионна реклама за операторите на платена телевизия, отколкото за тези на безплатна телевизия, стига да е спазен принципът на пропорционалност, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1)  ОВ C 217, 21.7.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/16

Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Specsavers International Healthcare Ltd, Specsavers BV, Specsavers Optical Group Ltd, Specsavers Optical Superstores Ltd/Asda Stores Ltd

(Дело C-252/12) (1)

(Марки - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 9, параграф 1, букви б) и в), член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква a) - Основания за отмяна - Понятие за реално използване - Марка, използвана в съчетание с друга марка или като част от комбинирана марка - Цвят или съчетание от цветове, в който или което се използва марка - Репутация)

2013/C 260/27

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Ищци: Specsavers International Healthcare Ltd, Specsavers BV, Specsavers Optical Group Ltd, Specsavers Optical Superstores Ltd

Ответник: Asda Stores Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Тълкуване на член 9, параграф 1, букви б) и в) и членове 15 и 51 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) — Понятието „реално използване“ на марка — Комбинирано използване на фигуративна и словна марка, регистрирани отделно — Марка, регистрирана без заявка за цвят, но дотолкова използвана с конкретен цвят, че в съзнанието на част от потребителите вече се свързва с този цвят

Диспозитив

1.

Член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че условието за „реално използване“ по смисъла на тези разпоредби може да бъде изпълнено в случаите, когато фигуративна марка на Общността се използва само в съчетание с положена върху нея словна марка на Общността, като освен това само по себе си това съчетание на двете марки е регистрирано като марка на Общността, доколкото разликите между формата, в която марката се използва, и формата, в която тя е била регистрирана, не променят отличителния характер на регистрираната марка.

2.

Член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана цветна, но притежателят ѝ широко я използва в определен цвят или в определено съчетание от цветове, така че в съзнанието на значителен дял от потребителите тя вече се свързва с този цвят или с това съчетание от цветове, цветът или цветовете, които трето лице използва за представяне на знак, за който се твърди, че нарушава правата върху посочената марка, са релевантни в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване или на цялостната преценка относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба.

3.

Член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че самото трето лице, използващо знак, за който се твърди, че нарушава правата върху регистрираната марка, е свързано в съзнанието на значителен дял от потребителите с определения цвят или с определеното съчетание от цветове, който или което използва за представянето на този знак, е релевантен фактор в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване и относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба.

(1)  ОВ C 227, 28.7.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/17

Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Belgique) — Citroën Belux NV/Federatie voor Verzekerings- en Financiële Tussenpersonen (FvF)

(Дело C-265/12) (1)

(Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Защита на потребителите - Свързани оферти, включващи поне една финансова услуга - Забрана - Изключения)

2013/C 260/28

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Ищец: Citroën Belux NV

Ответник: Federatie voor Verzekerings- en Financiële Tussenpersonen (FvF)

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van beroep te Brussel — Белгия — Тълкуване на член 56 ДФЕС и на член 3, параграф 9 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14,стр. 260) — Национална правна уредба в областта на защита на потребителите, която — при условията на изчерпателно изброени случаи — предвижда обща забрана за предоставяне на свързана оферта, ако поне един от елементите ѝ представлява финансова услуга.

Диспозитив

Член 3, параграф 9 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), както и член 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да предвиди разпоредба като разглежданата в главното производство, която, освен в изчерпателно изброени в националното законодателство случаи, предвижда обща забрана за предлаганите на потребителите свързани оферти, поне един от елементите на които представлява финансова услуга.

(1)  ОВ C 258, 25.8.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/17

Решение на Съда (девети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Green Swan Pharmaceuticals CR, a.s./Státní zemědělská a potravinářská inspekce, ústřední inspektorát

(Дело C-299/12) (1)

(Защита на потребителите - Регламент (ЕО) № 1924/2006 - Хранителни и здравни претенции за храните - Член 2, параграф 2, точка 6 - Понятие „претенция за намаляване риска от развитие на определено заболяване“ - Член 28, параграф 2 - Продукти с търговска марка или търговско наименование - Преходни мерки)

2013/C 260/29

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Green Swan Pharmaceuticals CR, a.s.

Ответник: Státní zemědělská a potravinářská inspekce, ústřední inspektorát

Предмет

Преюдициално запитване — Nejvyšší správní soud — Тълкуване на член 1, параграф 3, член 2, параграф 2, точка 6 и на член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244) — Понятие за „претенция за намаляване риска от развитие на определено заболяване“ — Претенция върху опаковката на продукт, според която „този продукт съдържа също калций и витамин D3, които спомагат за намаляване на рисковите фактори за развитие на остеопорозата и за фрактури“

Диспозитив

1.

Член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година, трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде квалифицирана като „претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване“ по смисъла на тази разпоредба, здравна претенция не трябва непременно да посочва изрично, че консумирането на определена категория храни, определена храна или на една от нейните съставки намалява „значително“ рисковите фактори за развитието на заболяване при хората.

2.

Член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, изменен с Регламент № 116/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че съобщение с търговска цел, направено върху опаковката на храна, може да представлява търговска марка или търговско наименование по смисъла на тази разпоредба, при условие че е защитено в качеството си на такава марка или на такова наименование от приложимата правна уредба. Националната юрисдикция има задачата да провери с оглед на всички фактически и правни обстоятелства по делото, с което е сезирана, дали подобно съобщение наистина е защитена по този начин търговска марка или търговско наименование.

3.

Член 28, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, изменен с Регламент № 116/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че се позовава единствено на храните, носещи търговска марка или търговско наименование, които трябва да се считат за хранителна или здравна претенция по смисъла на този регламент и които са съществували в този вид преди 1 януари 2005 г.

(1)  ОВ C 273, 8.9.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/18

Решение на Съда (осми състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Højesteret — Дания) — Metro Cash & Carry Danmark ApS/Skatteministeriet

(Дело C-315/12) (1)

(Акциз - Директива 92/12/ЕИО - Членове 7–9 - Директива 2008/118/ЕО - Членове 32–34 - Вътреобщностно движение на стоки, подлежащи на облагане с акциз - Регламент (ЕИО) № 3649/92 - Членове 1–4 - Опростен придружаващ документ - Екземпляр № 1 - Дейност „cash & carry“ - Стоки, освободени за потребление в една държава членка и държани в друга държава членка с търговска цел, или стоки, придобити от частни лица за собствено ползване и транспортирани от самите тези лица - Спиртни напитки - Липса на задължение за проверка от доставчика)

2013/C 260/30

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Højesteret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Metro Cash & Carry Danmark ApS

Ответник: Skatteministeriet

Предмет

Преюдициално запитване — Højesteret — Тълкуване на член 7, параграф 4 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1) и на член 34, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12), както и на Регламент (ЕИО) № 3649/92 на Комисията от 17 декември 1992 година относно опростения придружаващ документ за вътреобщностно движение на стоки, подлежащи на облагане с акциз, които са освободени за потребление в държавата членка на изпращане (ОВ L 369, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 162) — Акцизи — Придобити от физически лица стоки за собствени нужди — Наличие или липса на задължение за дадено предприятие от определена държава членка да се увери, че ще получи екземпляр № 1 от опростения придружаващ документ при извършването в неговите магазини на продажби на алкохолни напитки в посочената държава членка на граждани на други държави членки, пазаруващи в тези магазини след представянето на клиентска карта на магазина, издадена на името на установени в други държави членки предприятия, при положение че алкохолните напитки се доставят на приносителите на клиентската карта на мястото на продажбата, откъдето те ги транспортират сами до държавата членка по тяхното местоживеене.

Диспозитив

1.

Членове 7—9 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Директива 92/108/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година, както и членове 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3649/92 на Комисията от 17 декември 1992 година относно опростения придружаващ документ за вътреобщностно движение на стоки, подлежащи на облагане с акциз, които са освободени за потребление в държавата членка на изпращане, трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават търговец като този по главното производство да проверява дали купувачите от други държави членки имат намерение да внесат подлежащите на облагане с акциз стоки в друга държава членка и евентуално дали стоките се внасят за собствено ползване или с търговска цел.

2.

Членове 32—34 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акцизи и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкуват в смисъл, че не внасят съществени изменения в членове 7—9 от Директива 92/12, изменена с Директива 92/108, които при наличието на обстоятелства като тези по главното производство да обосноват различен отговор на първия въпрос.

3.

Член 8 от Директива 92/12, изменена с Директива 92/108, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща покупката на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелствата като тези по главното производство, когато тези стоки са закупени от частни лица за собствено ползване и когато са транспортирани от самите тези лица, което следва да бъде установено от компетентните национални органи във всеки отделен случай.

(1)  ОВ C 258, 25.8.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/19

Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Кипър

(Дело C-412/12) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 1999/31/ЕО - Депониране на отпадъци - Експлоатация при липсата на приет план за подобряване на условията в депото - Задължение за закриване)

2013/C 260/31

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и D. Düsterhaus)

Ответник: Република Кипър (представители: M. Chatzigeorgiou и K. Lykourgos)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 14 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94) — Продължаване експлоатацията на депата в Лефкозия и Лимасол при липсата на план за подобряване на условията в тях

Диспозитив

1.

Като не закрива всички експлоатирани на нейната територия площадки за неконтролирано обезвреждане на отпадъци (XADA) и като не се съобразява с изискванията на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по член 14 от тази директива.

2.

Осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 366, 24.11.2012 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/19

Искане за становище, направено от Европейската комисия на основание член 218, параграф 11 ДФЕС

(Становище C-2/13)

2013/C 260/32

Език на производството: всички официални езици

Страна, направила искането

Европейска комисия (представители: H. Krämer, L. Romero Requena, C. Ladenburger и B. Smulders)

Въпрос, отправен до Съда

Проектът за споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи съвместим ли е с Договорите?

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/19

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия) на 7 май 2013 г. — Birgit Wagener/Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Villingen-Schwenningen

(Дело C-250/13)

2013/C 260/33

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Birgit Wagener

Ответник: Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Villingen-Schwenningen

Преюдициални въпроси

1.

При обстоятелства като тези по главното производство, при които на 17 октомври 2012 г. отговарящата за семейните обезщетения германска служба отпуска и изплаща (чрез прихващане) на основание член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 (1) детски надбавки за периода от октомври 2006 г. до ноември 2011 г. в размер на разликата на тези надбавки спрямо семейните обезщетения на Конфедерация Швейцария, как трябва да се извърши конвертирането на швейцарските семейни обезщетения от швейцарски франкове в евро — съгласно член 107, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72, съгласно член 107, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 574/72 или съгласно член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (2) във връзка с Решение № НЗ от 15 октомври 2009 година (3) относно датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, посочен в член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е, че конвертирането следва изцяло или частично да се извърши съгласно член 107, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 574/72: при посочените в първия въпрос обстоятелства коя е релевантната за конвертирането дата — тази, на която в чуждата държава е изплатено подлежащото на приспадане обезщетение, или тази, на която се плаща националното обезщетение, от което се приспада полученото в чуждата държава обезщетение?

3.

Ако отговорът на първия въпрос е, че конвертирането следва изцяло или частично да се извърши съгласно член 107, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72: при обстоятелства като тези по главното производство как трябва да се определи референтният период съгласно член 107, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕИО) № 574/72? За конвертирането има ли значение кога швейцарската институция е разрешила или е изплатила семейните обезщетения, подлежащи на приспадане?

4.

Ако отговорът на първия въпрос е, че конвертирането следва изцяло или частично да се извърши съгласно член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 във връзка с Решение № НЗ от 15 октомври 2009 г.: съгласно коя разпоредба (точка 2, точка 3, буква а) или точка 3, буква б) от Решение № НЗ от 15 октомври 2009 г. и как следва да се извърши конвертирането на семейните обезщетения, ако самото национално законодателство относно националните семейни обезщетения изключва възможността за изплащане на обезщетения (член 65, параграф 1, точка 2 от EStG) и такива се отпускат само въз основа на правото на Съюза? За конвертирането има ли значение кога швейцарската институция е разрешила или е изплатила семейните обезщетения?

(1)  Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 35 и поправка в OB L 32, 6.2.2008 г., стр. 31).

(2)  Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, стр. 1).

(3)  Решение № НЗ от 15 октомври 2009 година относно датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, посочен в член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (ОВ C 106, 2010 г., стр. 56).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/20

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 13 май 2013 г. — Elena Recinto-Pfingsten/Swiss International Air Lines AG

(Дело C-259/13)

2013/C 260/34

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elena Recinto-Pfingsten

Ответник: Swiss International Air Lines AG

Преюдициален въпрос

Следва ли Споразумението (1) между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт от 21 юни 1999 г., изменено с Решение (2) № 2/2010 от 26 ноември 2010 година на Съвместния комитет за въздушен транспорт на Общността и Швейцария, да се тълкува в смисъл, че Регламент (ЕО) № 261/2004 (3) на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от този регламент се прилага и по отношение на пътниците, чиито полети за трети страни излитат от летища на територията на Швейцария?

(1)  Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора — Заключителен акт — Съвместни декларации — Информация относно влизането в сила на седемте споразумения с Конфедерация Швейцария в областите свободно движение на хора, въздушен превоз, железопътен и автомобилен транспорт на стоки и пътници, възлагане на обществени поръчки, научно-техническо сътрудничество, взаимно признаване на оценките за съответствие и търговия със селскостопански продукти (ОВ L 114, 2002 г., стр. 73).

(2)  Решение № 2/2010 на Съвместния комитет за въздушен транспорт между Общността и Швейцария, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и Швейцарската конфедерация по въпроси на въздушния транспорт от 26 ноември 2010 година, заменящо приложението към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (OB L 347, стр. 54).

(3)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (OB L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/21

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 24 май 2013 г. — T-Mobile Austria GmbH/Telekom-Control-Kommission

(Дело C-282/13)

2013/C 260/35

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: T-Mobile Austria GmbH

Ответник: Telekom-Control-Kommission

Заинтересовани страни: Hutchison 3 G Austria Holdings GmbH, Hutchinson 3G Austria GmbH, Orange Austria Telecommunication GmbH, Stubai SCA, Orange Belgium SA, A1 Telekom Austria AG

Друга страна в производството: Bundesministerin für Verkehr, Innovation und Technologie

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 4 и 9б от Директива 2002/21/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) и член 5, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) да се тълкуват в смисъл, че в националните процедури по член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение признават на даден конкурент положението на засегнат по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива?

(1)  ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195.

(2)  ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183., изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, ОВ L 337, стр. 37.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/21

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht München (Германия) на 29 май 2013 г. — Data I/O GmbH/Hauptzollamt München

(Дело C-297/13)

2013/C 260/36

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht München

Страни в главното производство

Жалбоподател: Data I/O GmbH

Ответник: Hauptzollamt München

Преюдициален въпрос

Следва ли забележка 2, буква a) към раздел XVI (1) [от КН] да се тълкува в смисъл, че стока, която изпълнява както изискванията за класирането ѝ като част по смисъла на позиция 8473 от Комбинираната номенклатура (КН), така и изискванията за класирането ѝ като самостоятелна стока в друга позиция от глава 84 от КН или в позиция от глава 85, следва да се класира в другата позиция, тъй като позиция 8473 от КН не се прилага с предимство пред другите позиции от глава 84 и пред позициите от глава 85?

(1)  Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OB L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 2031/2001 от 6 август 2001 г. (ОВ L 279, стр. 1), Регламент (ЕО) № 1832/2002 от 1 август 2002 г. (ОВ L 290, стр. 1), Регламент (ЕО) № 1789/2003 от 11 септември 2003 г. (ОВ L 281, стр. 1) и с Регламент (ЕО) № 1810/2004 от 7 септември 2004 г. (ОВ L 327, стр. 1).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/21

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 6 юни 2013 г. — Novo Nordisk Pharma GmbH/Corinna Silber

(Дело C-310/13)

2013/C 260/37

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Novo Nordisk Pharma GmbH

Ответник: Corinna Silber

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 13 от Директива 85/374 (1) да се тълкува в смисъл, че тази директива като цяло не засяга германския режим на отговорността за вреди от лекарствени продукти, доколкото той е „специален режим“, и в резултат от това националната уредба на отговорността в областта на фармацевтичното право може да продължи да се развива, или тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че съществувалите към момента на нотифицирането на Директивата (30 юли 1985 г.) хипотези, при които възниква отговорност за вреди от лекарствени продукти, не бива да се разширяват?

(1)  Директива на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (OB L 210, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/22

Преюдициално запитване, отправено от Thüringer Oberlandesgerichts (Германия) на 11 юни 2013 г. — Udo Rätzke/S+K Handels GmbH

(Дело C-319/13)

2013/C 260/38

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Thüringer Oberlandesgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Udo Rätzke

Ответник: S+K Handels GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2010 на Комисията от 28 септември 2010 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с енергийното етикетиране на телевизори (1) да се тълкува в смисъл, че:

 

търговецът е длъжен да постави етикет на телевизорите (считано от 30 ноември 2011 г.) единствено когато в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от посочения регламент (считано от 30 ноември 2011 г.) доставчикът вече е доставил тези телевизори със съответния етикет,

 

или търговецът е длъжен да постави етикет (считано от 30 ноември 2011 г.) и за онези телевизори, които доставчикът е доставил преди 30 ноември 2011 г. без съответния етикет, така че търговецът е длъжен да поиска (своевременно и впоследствие) етикети за тези телевизори?

(1)  ОВ L 314, стр. 64.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/22

Жалба, подадена на 14 юни 2013 г. от Fercal — Consultadoria e Serviços, Lda срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 10 април 2013 г. по дело T-360/11, Fercal — Consultadoria e Serviços/СХВП — Parfums Rochas (Patrizia Rocha)

(Дело C-324/13 P)

2013/C 260/39

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Fercal — Consultadoria e Serviços, Lda (представител: A.J. Rodrigues, advogado)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Искания на жалбоподателя

—

Жалбоподателят иска […] жалбата да бъде обявена за основателна и да се постанови:

а)

отмяна на решението, постановено на 10 април 2013 г. и съобщено на 11 април 2013 г. от пети състав на [Общия] съд по дело T-360/11 и следователно отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 април 2011 г. по преписка […] R 2355/2010-2 и в съответствие с приложимите разпоредби на общностното право,

б)

марката на жалбоподателя да бъде обявена за действителна и да бъде оставена в сила.

в)

ответникът да бъде осъден да понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Член 60 от Регламента относно марката на Общността (1) предвижда по отношение на подаването на жалбата и посочване на основанията, че същата трябва да бъде подадена в писмена форма в срок от два месеца и че в срок от четири месеца, считано от датата на нотифициране на решението, трябва да бъде представено писмено изложение на основанията за обжалването, т.е. правните основания на жалбата.

—

Основанията за обжалване обаче, макар да са изпратени по пощата на 27 януари 2011 г., са получени на 2 февруари 2011 г., т.е. след срока от четири месеца, предвиден в член 60 от Регламента относно марката на Общността.

—

Изчисляването на сроковете и начините за нотифициране са предвидени в Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

—

Когато срокът е изразен в години, месеци, седмици или дни изчисляването започва в деня, следващ деня, в който е направена нотификацията, а именно в момента на физическото получаване на нотифицирания документ съгласно правило 70, параграфи 1 —2 от Регламента.

—

Когато срокът е изразен в месеци, както е в разглеждания случай, той изтича в деня със същото число, както деня, в който изтичат четирите месеца съгласно параграф 4 на правило 70.

—

Сроковете се спират при настъпването на пречки и непреодолима сила, за която не отговаря никоя от страните.

—

Следователно, тъй като решението е съобщено на жалбоподателя на 27 септември 2010 г. и тъй като срокът за представяне на основанията за обжалване е четири месеца, последният започва да тече от 28 септември 2010 г. и изтича четири месеца по-късно в деня със същото число, а именно 28 януари 2011 г.

—

Това означава, че жалбоподателят е трябвало да осъществи действието в посочения срок, за да избегне скъсяването на сроковете за упражняване на правото, т.е вместо четири месеца да разполага с по-кратък срок.

—

Жалбоподателят изпраща основанията за обжалване/правните основания на жалбата по пощата на 27 януари 2011 г., т.е., един ден преди изтичането на последния ден от срока.

—

Пратката е предадена на ответника на 2 февруари 2011 г., тъй като в промеждутъка се падат почивни дни.

—

Жалбоподателят е действал съобразно закона и в рамките на установения срок, поради което жалбата е трябвало да бъде приета за допустима.

—

Жалбата е подадена в срока от два месеца, предвиден в първата част на член 60 от Регламента относно марката на Общността.

—

В срока от четири месеца са представени и основания за обжалване в писмена форма.

—

Посочените основания са изпратени по пощата, следователно извън контрола на жалбоподателя.

—

„Представянето“, за което се отнася обжалваното решение, по никакъв начин и с дължимото уважение към различните мнения и тълкуване, не може да се приеме като получаване от ответника, освен ако жалбоподателят бездейства в законно предоставения му срок.

—

Обратно на възприетото в обжалваното решение тълкуване обаче член 60 от Регламент № 207/2009 действително предвижда, че „[в] срок от четири месеца […] трябва да бъде представено писмено изложение на основанията за обжалването“, но това не може да означава, нито да се разбира в смисъл, че основанията трябва да бъдат получени в този срок, тъй като не винаги документите могат да бъдат представени и получени едновременно.

—

Жалбоподателят обаче трябва да изпълни задължението си в срок, задължение, което жалбоподателят е изпълнил, и следователно не може да се направи извод, че именно датата на получаване трябва да бъде взета предвид, тъй като по този начин би се нарушил принципът на равнопоставеност предвид разликата в държавите и обстоятелствата, че не са налични и не са задължителни, тъй като са предвидени като алтернативни, средствата съгласно Регламент № 2868/95.

—

Съгласно тълкуването на жалбоподателя в предвидения срок от четири месеца същият трябва да изпрати или предаде, особено като се има предвид, че той предварително е изразил намерението си да подаде жалба, следователно представянето на основанията за обжалване не се явява ново и неочаквано събитие.

—

Според жалбоподателя с отхвърлянето на жалбата в нейната цялост в обжалваното решение е допуснато нарушение на член 60 от Регламента относно марката на Общността, както и на правила 61, 62, 63, 64, 65 и 70 от Регламент № 2868/95.

(1)  Регламент № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/23

Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Sibiu (Румъния) на 18 юни 2013 г. — Ilie Nicolae Nicula/Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Sibiu, Administrația Fondului pentru Mediu

(Дело C-331/13)

2013/C 260/40

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Sibiu

Страни в главното производство

Ищец: Ilie Nicolae Nicula

Ответници: Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Sibiu, Administrația Fondului pentru Mediu

Преюдициален въпрос

Може ли разпоредбите на член 6 от Договора за Европейския съюз, на членове 17, 20, 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 110 ДФЕС, както и принципът на правната сигурност и принципът non reformatio in peius, като и двата принципа са изведени от общностното право и от практиката на Съда [на ЕС] (1), да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като съдържащата се в OUG № 9/2013?

(1)  Решение по дело C-381/97, Belgocodex и Решение по дело C-10/78, Belbouab.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/23

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 19 юни 2013 г. — Nordex Food A/S/Hauptzollamt Hamburg-Jonas

(Дело C-334/13)

2013/C 260/41

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател, включително в производството по ревизионно обжалване: Nordex Food A/S

Ответник, включително в производството по ревизионно обжалване: Hauptzollamt Hamburg-Jonas

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли във връзка с постановяване на решение за предоставяне на възстановяване при износ да се приеме, че лицензията за износ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/1999 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (1) е надлежно представена, в случай че митническата служба на износа е приела декларацията за износ, без с нея да бъде представена и лицензията, като при това е разрешила на износителя да представи лицензията в определен срок впоследствие и износителят е изпълнил това изискване?

2.

При отрицателен отговор на този въпрос, изисква ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 800/1999 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти лицензията за износ да бъде представена задължително още при подаването на декларацията за износ, или е достатъчно, ако износителят представи (издадената му преди износа) лицензия за износ за първи път в рамките на процедурата по изплащане?

3.

Възможно ли е износителят, който първоначално е представил фалшифицирани митнически документи, че изнасяната стока е пристигнала в страната по местоназначението ѝ, да представи валидни митнически документи дори и след изтичането на предвидените в Регламент (ЕО) № 800/1999 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти срокове за представянето на тези документи, като по този начин износителят запази правото си на възстановяване, ако представянето на документите извън предвидените срокове не забавя или не възпрепятства хода на процедурата по изплащане, тъй като искането за възстановяване първоначално е отхвърлено на различни основания, а не поради непредставянето на такива доказателства за пристигане на стоката по нейното местоназначение, при положение че такива доказателства са представени, след като е установено фалшифицирането на посочените документи?

4.

Изпълнени ли са условията за налагане на санкция по член 51 от Регламент (ЕО) № 800/1999 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти и в случай че, макар поисканото възстановяване при износ в действителност да съответства на възстановяването, което следва да бъде предоставено, в хода на процедурата по изплащане на възстановяването, износителят първоначално е представил документи, въз основа на които не би могло да му бъде отпуснато възстановяване при износ?

(1)  Регламент (ЕО) № 800/1999 за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 102, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 27, стр. 187).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/24

Преюдициално запитване, отправено от Scottish Land Court (Обединено кралство) на 18 юни 2013 г. — Robin John Feakins/The Scottish Ministers

(Дело C-335/13)

2013/C 260/42

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Scottish Land Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: Robin John Feakins

Ответник: The Scottish Ministers

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията (1) да се тълкува в смисъл, че се прилага:

а)

когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: член 19, член 20, член 21 член 22, член 23, член 23а от същия регламент и член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (2) или единствено

б)

когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: членове 19, 20, 21, 22, 23 и 23а […] от Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията или отделно на две или повече от следните разпоредби: член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета?

2.

Ако се тълкува по начина, посочен в точка 1) a) по-горе, член 18, параграф 2 недействителен ли е изцяло или частично на едно от двете или и на двете следни основания, посочени от жалбоподателя:

а)

при приемането на Регламент (ЕО) № 795/2004 Комисията не е имала правомощия за приемане на член 18, параграф 2 в този смисъл или

б)

при приемането на Регламент (ЕО) № 795/2004 Комисията не е посочила мотиви за член 18, параграф 2?

3.

Ако член 18, параграф 2 се тълкува по начина, посочен в точка 1) a) по-горе, и ако отговорът на въпроса в точка 2) е отрицателен, прилага ли се член 18, параграф 2, когато земеделски производител е получил временно одобрение за разпределение на права за плащане за стопанство от националния резерв по член 22 от Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията през 2005 г., но не ги е декларирал във формуляра по Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) до 2007 г., когато е встъпил във владение на стопанството?

(1)  Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (OB L 141, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 193).

(2)  Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (OB L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/25

Жалба, подадена на 19 юни 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 10 април 2013 г. по дело T-671/11, IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH/Европейска комисия

(Дело C-336/13 P)

2013/C 260/43

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac, G. Wilms, G. Zavvos)

Друга страна в производството: IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—

да се отмени Решение на Общия съд (първи състав) от 10 април 2013 г. по дело T-671/11,

—

жалбата на IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH, срещу Комисията от 22 декември 2011 г. да бъде отхвърлена,

—

IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH, да бъде осъдено да заплати разноските в производството пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно прилагане на правото, и сочи няколко съображения за това:

а)

то не било съобразено с практиката на Съда, съгласно която компенсаторните лихви са предназначени да компенсират инфлацията;

б)

в противоречие с практиката на Съда не се правела разлика между компенсаторни и мораторни лихви и процентът и на двете лихви бил определен въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта;

в)

обжалваното съдебно решение съдържало грешка в изчисленията, доколкото компенсаторната лихва била изчислена с капитализация, а за мораторната лихва било прието, че трябва да се начислява, считано от 15 април 2011 г.;

г)

в него неправилно били тълкувани спорното решение и Решение на Общия съд по дело T-297/05 (1), а фактите били изопачени;

д)

обжалваното съдебно решение не било надлежно мотивирано: от него не личали съображенията за направените изводи, що се отнася до размера на лихвите и до началния момент на начисляване на мораторната лихва, а изложените мотиви били противоречиви;

е)

обжалваното съдебно решение било в разрез с принципа на правото на Съюза за недопускане на неоснователно обогатяване.

(1)  Решение на Общия съд от 15 април 2011 г., Сборник, стр. II-1859.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/25

Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 24 юни 2013 г. — Cruz & Companhia Lda/Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP (IFAP)

(Дело C-341/13)

2013/C 260/44

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cruz & Companhia Lda

Ответник: Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP (IFAP)

Преюдициални въпроси

1.

Единствено в отношенията между Европейската общност и ответника в качеството му на орган, който изплаща помощи от Общността, ли се прилага давностният срок за процедурите, предвиден в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 (1) на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, или този срок се прилага и в отношенията между ответника в качеството му на орган, който изплаща помощи от Общността, и жалбоподателя в качеството му на получател на изплатени помощи, за които е прието, че са недължимо предоставени?

2.

Ако се приеме, че срокът, предвиден в член 3, параграф 1 от Регламента, е приложим и в отношенията между органа, който изплаща помощите от Общността, и получателя на изплатени помощи, за които е прието, че са недължимо предоставени, трябва ли да се счита, че посоченият срок е приложим само за административните санкции по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. или също при „административни мерки“ по смисъла на член 4, параграф 1 от същия Регламент — конкретно при връщането на недължимо получените суми?

(1)  ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/26

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal do Trabalho de Leiria (Португалия) на 24 юни 2013 г. — Modelo Continente Hipermercados SA/Autoridade Para As Condições de Trabalho — Centro Local do Lis (ACT)

(Дело C-343/13)

2013/C 260/45

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal do Trabalho de Leiria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Modelo Continente Hipermercados SA

Ответник: Autoridade para as Condições do Trabalho — Centro Local do Lis (ACT)

Преюдициални въпроси

1.

Предвид общностното право, и по-конкретно Директива [2011/35/ЕС (1) и член 19 от нея] налага ли сливането на дружества режим на прехвърляне на отговорността за административни нарушения, при който придобиващото дружество носи отговорност за деянията на придобиваното дружество, извършени преди вписването на сливането в търговския регистър?

2.

Може ли санкцията за административно нарушение да се счита за вземане на трети лица (в настоящия случай — на държавата, на основание на правната уредба относно административните нарушения), за да се приложи Директивата и в резултат на това съответното задължение (имуществената санкция), което произтича от административно нарушение и по което кредитор е държавата, да премине към придобиващото дружество?

3.

Противоречи ли на посочената общностна директива, която урежда последиците от сливанията на дружества, тълкуване на член 112 от Кодекса на търговските дружества в смисъл, че не отпада основанието за провеждане на производство за извършено преди сливането административно нарушение, нито пък за налагане на предвидената имуществена санкция, доколкото представлява разширително тълкуване на разпоредбата, недопустимо от гледна точка на принципите на общностното право, и в частност на член 19 от Директивата?

4.

Представлява ли горното тълкуване нарушение на принципа, че не може да е налице административно нарушение, без за придобиващото дружество да е възникнала обективна (облекчена) отговорност или виновна отговорност?

(1)  Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно сливанията на акционерни дружества (OB L 110, стр. 1).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/26

Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma (Италия) на 24 юни 2013 г. — Cristiano Blanco/Agenzia delle Entrate

(Дело C-344/13)

2013/C 260/46

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Roma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cristiano Blanco

Ответник: Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale I di Roma — Ufficio Controlli

Преюдициален въпрос

Противоречи ли на член 49 от Договора за ЕО предвиденото в член 67, буква d) от DPR n. 917 del 22.12.1986 (TUIR) (Декрет на президента на Републиката № 917 от 22.12.1986 г. — Единен акт за данъците върху доходите) задължение за деклариране и облагане за данъчни цели на печалбите, реализирани от местни за Италия лица в игрални зали в държави — членки на Европейския съюз, или то следва да се счита за обосновано поради съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве по смисъла на член 46 от Договора за ЕО.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/26

Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) на 24 юни 2013 г. — Karen Millen Fashions Ltd/Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd

(Дело C-345/13)

2013/C 260/47

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Ищец: Karen Millen Fashions Ltd

Ответници: Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd

Преюдициални въпроси

1.

С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (1), следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този Регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от

а)

всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен, или

б)

съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?

2.

Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността, когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?

(1)  ОВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/27

Жалба, подадена на 25 юни 2013 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-351/13)

2013/C 260/48

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Markoulli и B. Schima)

Ответник: Република Гърция

Искания на жалбоподателя

—

Да обяви, че като не е гарантирала, че считано от 1 януари 2012 г. кокошките носачки ще престанат да се отглеждат в неуголемени клетки, Република Гърция е нарушила задълженията си, произтичащи от член 3 и член 5, параграф 2 от Директива 1999/74/ЕО (1) на Съвета от 19 юли 1999 година за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки,

—

да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Член 5, параграф 2 от Директива 1999/74/ЕО забранява, считано от 1 януари 2012 г., отглеждането на кокошки носачки в неуголемени клетки. Освен това член 3 от Директива 1999/74/ЕО предвижда, че държавите членки гарантират, че собствениците и гледачите на кокошките носачки прилагат единствено разрешените в директивата системи за отглеждане.

Комисията обръща внимание на държавите членки относно произтичащите задължения да се съобразят с посочените по-горе разпоредби на Директивата до 2011 г. От предоставените от Република Гърция данни е видно, че значителен брой собственици и гледачи на ферми с кокошки носачки не биха могли да се приведат в съответствие със задълженията им, произтичащи от Директива 1999/74/ЕО, в предвидения в Директивата срок за въвеждане.

От предоставените данни от Република Гърция в хода на досъдебната процедура, както и от по-новите актуализации на тези данни е видно, че Република Гърция все още не предприела действия за привеждане в съответствие със задълженията, произтичащи от член 3 и член 5, параграф 2 от Директива 1999/74/ЕО.

(1)  ОВ L 203, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 29, стр. 74.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/27

Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Regionale dell'Umbria (Италия) на 27 юни 2013 г. — Umbra Packaging srl/Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale di Perugia

(Дело C-355/13)

2013/C 260/49

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Regionale dell'Umbria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Umbra Packaging srl

Ответник: Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale di Perugia

Преюдициални въпроси

1.

В съответствие ли е член 160 от D. Lgs [Законодателен декрет] № 259/2003, представляващ основание за плащане на правителствената концесионна такса съгласно Тарифата по член 21 от DPR [Декрет на Президента на Републиката] № 641/1972, с член 3 от Директива 2002/20/ЕО (1), изключващ при либерализирания режим на съобщенията контролните правомощия на административния орган, с които се обосновава събирането на таксата от клиента на услугата?

2.

В съответствие ли е член 3, алинея 2 от DM [Наредба на Министъра] № 33/1990, към който препраща Тарифата по член 21 от DPR № 641/1972, изменена с член 3 от D.L. [Наредба-закон] № 151/1991, с режима на свободна конкуренция и със съдържащата се в член 102 от Договора забрана за прилагане в търговията на различни условия за еквивалентни сделки?

3.

В съответствие ли е различният размер на правителствената концесионна такса за физическите и юридическите лица, както и прилагането на тази такса единствено по отношение на договорите за абонамент, като от нея се изключват предплатените услуги, с критериите за разумен и подходящ характер и това не възпрепятства ли формирането на конкурентен пазар?

(1)  Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/28

Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство) на 27 юни 2013 г. — Public Relations Consultants Association Ltd/The Newspaper Licensing Agency Ltd и др.

(Дело C-360/13)

2013/C 260/50

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Ищец: Public Relations Consultants Association Ltd

Ответник: The Newspaper Licensing Agency Ltd и др.

Преюдициални въпроси

Когато:

i)

краен потребител разглежда уеб страница, без да изтегля информация, разпечатва или действа по какъвто и да е друг начин, за да направи копие от нея;

ii)

копия от тази страница автоматично се записват на екрана и в кешираната памет на твърдия диск на крайния потребител;

iii)

създаването на тези копия е необходимо за техническите процеси, свързани с правилното и ефективно търсене в интернет;

iv)

копието върху екрана може да остане там докато крайният потребител затвори съответната уеб страница, когато то се унищожава автоматично при нормалното функциониране на компютъра;

v)

копието остава в кешираната памет докато върху него се запише друга информация, когато крайният потребител разглежда други уеб страници, когато то е автоматично унищожено при нормалното функциониране на компютъра; и

vi)

копията се запазват не повече от времето, през което протича обикновеният процес, свързан с използването на интернет, посочен по-горе в букви (iv) и (v);

Може ли да се приеме, че тези копия са i) временни, ii) преходни или инцидентни и iii) неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива (ЕО) 2001/29 (1)?

(1)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/28

Иск, предявен на 26 юни 2013 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-361/13)

2013/C 260/51

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Schatz и A. Tokár)

Ответник: Словашка република

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като е отказала изплащането на коледни добавки съгласно Закон № 592/2006 на оправомощените лица, пребиваващи в държава членка, различна от Словашката република, последната не е изпълнила задълженията си, произтичащи от членове 45 и 48 от Договора за функционирането на Европейския съюз и от член 7 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване,

—

да се осъди Словашката република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Коледните добавки съгласно Закон № 592/2006 представляват обезщетение за старост по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004, което следва да бъде изплатено, включително на оправомощените лица, пребиваващи извън съответната държава членка (в разглеждания случай Словашката република). Следователно с разпоредба от вътрешното право не може да се ограничи правото на оправомощените лица, пребиваващи извън Словашката република, да получат коледна добавка. Ето защо разпоредбата от вътрешното право на Словашката република, която предвижда такова ограничение, противоречи на членове 45 и 48 от ДФЕС и член 7 от Регламент № 883/2004.

(1)  ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/29

Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 28 юни 2013 г. — Maurizio Fiamingo/Rete Ferroviaria Italiana SpA

(Дело C-362/13)

2013/C 260/52

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maurizio Fiamingo

Ответник: Rete Ferroviaria Italiana SpA

Преюдициални въпроси

1.

Клаузите на Рамковото споразумение за срочната работа, въведено с Директива 1999/70/ЕО (1), приложими ли са по отношение на моряшкия труд и по-специално клауза 2, точка 1 от него относима ли е към срочните работници, наети на фериботни кораби, които извършват ежедневни курсове?

2.

Рамковото споразумение за срочната работа, въведено с Директива 1999/70/ЕО, и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на условието за настъпване („максимум 78 дни“), но е несигурен по отношение на момента на настъпване?

3.

Рамковото споразумение за срочната работа, въведено с Директива 1999/70/ЕО, и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в обикновеното предвиждане на пътуването или пътуванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?

4.

Рамковото споразумение, въведено с Директивата, допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?

(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (OB L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/29

Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 28 юни 2013 г. — Leonardo Zappalà/Rete Ferroviaria Italiana SpA

(Дело C-363/13)

2013/C 260/53

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Leonardo Zappalà

Ответник: Rete Ferroviaria Italiana SpA

Преюдициални въпроси

1.

Клаузите на Рамковото споразумение за срочната работа, въведено с Директива 1999/70/ЕО (1), приложими ли са по отношение на моряшкия труд и по-специално клауза 2, точка 1 от него относима ли е към срочните работници, наети на фериботни кораби, които извършват ежедневни курсове?

2.

Рамковото споразумение за срочната работа, въведено с Директива 1999/70/ЕО, и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на условието за настъпване („максимум 78 дни“), но е несигурен по отношение на момента на настъпване?

3.

Рамковото споразумение за срочната работа, въведено с Директива 1999/70/ЕО, и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в обикновеното предвиждане на пътуването или пътуванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?

4.

Рамковото споразумение, въведено с Директивата, допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?

(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (OB L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/30

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединено кралство) на 28 юни 2013 г. — International Stem Cell Corporation/Comptroller General of Patents

(Дело C-364/13)

2013/C 260/54

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division) (Обединено кралство)

Страни в главното производство

Жалбоподател: International Stem Cell Corporation

Ответник: Comptroller General of Patents

Преюдициален въпрос

Включват ли се в понятието „човешки ембриони“ съгласно член 6, параграф 2, буква в) от Директива 98/44/ЕО (1) относно правната закрила на биотехнологичните изобретения, неоплодени човешки яйцеклетки, които посредством партеногенезата са били стимулирани да се делят и развиват и които за разлика от оплодените яйцеклетки съдържат единствено плурипотентни клетки и не могат да се развият в човешки същества?

(1)  Директива 98/44/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения (OB L 213, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 268).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/30

Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 1 юли 2013 г. — Profit Investment SIM SpA, в ликвидация/Stefano Ossi и Commerzbank AG

(Дело C-366/13)

2013/C 260/55

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: Profit Investment SIM SpA, в ликвидация

Ответници: Stefano Ossi, Commerzbank AG

Преюдициални въпроси

1.

Може ли да се счита, че е налице предвидената в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (1) тясна връзка между делата, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на зависимост или на логическа и правна несъвместимост, но при наличие на възможност евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса в защита на който е предявен другият иск?

2.

Може ли да се счита, че е изпълнено предвиденото в член 23, параграф 1, буква а) от посочения Регламент изискване за писмена форма на споразумението за специална компетентност, когато клауза с такова съдържание е включена в документ (Information memorandum), който е предварително едностранно изготвен от емитента на облигационен заем, в резултат на което за споровете за валидността на тези облигации, възникнали с всеки техен последващ приобретател, ще се прилага специалната компетентност или ако това не е така, може ли да се смята, че включването на клаузата за специална компетентност в документ, определящ условията на предназначен за трансгранично обращение облигационен заем, отговаря на форма, използвана в международната търговия и съобразена с обичая по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент?

3.

Трябва ли да се смята, че изразът „свързани с договор“, използван в член 5, параграф 1 от посочения регламент, се отнася единствено до споровете при които се цели установяване по съдебен ред на правоотношението, произтичащо от договора, и до споровете, които са тясно свързани с това правоотношение, или смисълът му трябва да се разшири така, че да включва и споровете, при които ищецът изобщо не се позовава на договора, а оспорва съществуването на валидно от правна страна договорно отношение и цели да му бъде възстановено платеното въз основа на документ, който според него е лишен от каквато и да е правна стойност?

(1)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/30

Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma (Италия) на 1 юли 2013 г. — Pier Paolo Fabretti/Agenzia delle Entrate

(Дело C-367/13)

2013/C 260/56

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Roma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pier Paolo Fabretti

Ответник: Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale I di Roma — Ufficio Controlli

Преюдициален въпрос

Противоречи ли на член 49 от Договора за ЕО предвиденото в член 67, буква d) от DPR n. 917 del 22.12.1986 (TUIR) (Декрет на президента на Републиката № 917 от 22.12.1986 г. — Единен акт за данъците върху доходите) задължение за деклариране и облагане за данъчни цели на печалбите, реализирани от местни за Италия лица в игрални зали в държави — членки на Европейския съюз, или то следва да се счита за обосновано поради съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве по смисъла на член 46 от Договора за ЕО?

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/31

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Oost-Brabant ’s-Hertogenbosch (Нидерландия) на 1 юли 2013 г. — Наказателно производство срещу N. F. Gielen и др.

(Дело C-369/13)

2013/C 260/57

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Oost-Brabant ’s-Hertogenbosch

Страни в главното производство

N. F. Gielen, M. M. J. Geerings. F. A. C. Pruijmboom, A. A. Pruijmboom

Преюдициални въпроси

1а.

Може ли химическото вещество алфа-фенилацетонитрил (CAS № 4468-48-8, посочено по-нататък като APAAN) да се приравни към включеното в списъка вещество l-фенил-2-пропанон (CAS № 103-79-7, посочено по-нататък като BMK)? Rechtbank би искал по-специално да разбере дали нидерландският израз „bevatten“ [„съдържащи“], съответно английският израз „containing“ и френският израз „contenant“ трябва да се тълкуват в смисъл, че веществото BMK, като такова, трябва вече да е налично във веществото APAAN.

При отрицателен отговор на първия въпрос Rechtbank би искал да постави на Съда следните допълнителни въпроси:

1б.

Трябва ли APAAN да се приеме като „stoffen […], die zodanig zijn vermengd dat genoemde stoffen niet gemakkelijk of met economisch rendabele middelen kunnen worden gebruikt of geëxtraheerd“ [„вещества“, „които са съставени по такъв начин, че не могат лесно да се използват или извличат чрез готови за употреба или икономически достъпни средства“], съответно „substance that is compounded in such a way that it cannot be easily used or extracted by readily applicable or economically viable means“, съответно „une autre préparation contenant un au plus de substances classifiées qui sont composées de manière telle que ces substances ne peuvent pas être facilement utilisées, ni extraites par des moyens aisés à mettre en œuvre ou économiquement viables“? Съгласно съдържащите се в приложение 3 сведения от полицията изглежда става въпрос за сравнително разбираем, вероятно дори опростен процес на трансформация.

1в.

При отговора на въпрос 1б, по-специално във връзка с израза „economische rendabele middelen [„икономически достъпни средства]“/economically viable means/économiquement viable“, от значение ли е че с трансформацията на APAAN в BMK очевидно дори когато това се извършва незаконно, се печелят (могат да се спечелят) много големи суми, ако APAAN се преработи успешно в BMK и/или в амфетамин и/или извлеченият от APAAN BMK (незаконно) се пусне на пазара?

2.

Понятието „оператор“ е определено в член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 (1) и член 2, буква е) от Регламент № 111/2005 (2). С молба при отговора на следващия въпрос да се приеме, че става въпрос за включено в списъка вещество по смисъла на член 2, буква а) или за приравнено на такова вещество по смисъла на „Приложение I Включени в списъка вещества по смисъла на член 2, буква а)“ от Регламентите.

Може ли под понятието „оператор“ да се разбира и физическо лице, което само или с юридическо лице/юридически лица и/или друго физическо лице/други физически лица (умишлено) притежава без разрешително включено в списъка вещество, без да са налице други подозрения?

(1)  Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 183).

(2)  Регламент (ЕО) 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година за определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите (ОВ L 11, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 114).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/31

Иск, предявен на 2 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-378/13)

2013/C 260/58

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е предприела необходимите мерки за изпълнение на решението, постановено от Съда на 6 октомври 2005 г. по дело C-502/03, Европейска комисия/Република Гърция, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, първа алинея от ДФЕС,

—

да се осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 71 193,60 EUR за всеки ден забава в изпълнението на решението, постановено по дело C-502/03, считано от датата на постановяване на решение по настоящото дело, до деня на изпълнението на решението по дело C-502/03,

—

да се осъди Република Гърция да заплати на Комисията еднократно платима сума в размер на 7 786,80 EUR дневно, считано от датата на постановяване на решението по дело C-502/03, до датата на постановяване на решението по настоящото дело или до датата на изпълнение на решението, постановено по дело C-502/03, ако същата настъпи преди нея,

—

да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

В решението от 6 октомври 2005 г. по дело C-502/03, Европейска комисия/Република Гърция, Съдът е постановил следното:

1.

Като не е предприела всички необходими мерки, за да осигури спазването на членове 4, 8 и 9 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г., Република Гърция не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2.

Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

2.

Член 260, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че ако Съдът на Европейския съюз установи, че държава членка не е изпълнила свое задължение което произтича от Договорите, тази държава е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда на Европейския съюз.

3.

Комисията, при спазване на досъдебната процедура, предвидена в член 260 ДФЕС, е изпратила на Република Гърция официално уведомително писмо и допълнително официално уведомително писмо, с които я поканва да изложи своите съображения по същество относно предприемането на мерките за изпълнение на горепосоченото решение.

4.

След преценка на предоставените от Република Гърция отговори на гореспоменатите писма, и по-конкретно на осемте доклада за напредъка в посоченото изпълнение, представени от Република Гърция, Комисията установява, че Република Гърция все още не е предприела, повече от седем години след постановяването на горепосоченото решение, всички необходими мерки, които се изискват за изпълнението на решението на Съда от 6 октомври 2005 г. по дело C-502/03, и решава да предяви иска, предвиден в член 260, втора алинея от ДФЕС.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/32

Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-51/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

(Дело C-379/13 P)

2013/C 260/59

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) (представители: N. Morais Sarmento и L. Pinto Monteiro, advogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени изцяло решението на Общия съд;

—

да се отмени изцяло оспорваното решение;

—

да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Неспазване на разумния срок за приемане на решение

i)   Погасяване по давност на производството

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е прието след изтичането на четиригодишния давностен срок за производството, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (1) на Съвета. Освен това, включително в случай, че е имало прекъсване на погасителната давност, е изтекъл и двукратния давностен срок без да е прието някакво решение в съответствие с предвиденото в член 3, параграф 1, четвърта алинея от посочения регламент. Тъй като съответното право е било погасено по давност оспорваното решение трябва да се обяви за незаконосъобразно и не може да бъде изпълнено.

ii)   Нарушение на принципа на правна сигурност

Според жалбоподателя фактът, че Комисията е позволила да изтекат повече от 20 години между нередностите, които му се вменяват, и приемането на оспорваното решение, е равнозначен на нарушение на принципа на правна сигурност. Този основен принцип на правния ред на Европейския съюз предвижда, че всички лица имат право техните въпроси да бъдат разгледани от институциите на Съюза в разумен срок.

iii)   Нарушение на правото на защита

Жалбоподателят твърди, че е нарушено неговото право на защита, доколкото повече от 20 години са изтекли между нередностите, които му се вменяват, и приемането на окончателното решение, поради което той е бил лишен от правото да представи своевременно своето становище, тоест в момент, в който все още е разполагал с документите, позволяващи му да оправдае разходите, които Комисията е обявила за неподлежащи на възстановяване.

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/33

Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-52/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

(Дело C-380/13 P)

2013/C 260/60

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) (представители: N. Morais Sarmento и L. Pinto Monteiro, advogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да се отмени изцяло решението на Общия съд;

—

да се отмени изцяло оспорваното решение;

—

да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Неспазване на разумния срок за приемане на решение

i)   Погасяване по давност на производството

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е прието след изтичането на четиригодишния давностен срок за производството, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (1) на Съвета. Освен това, включително в случай, че е имало прекъсване на погасителната давност, е изтекъл и двукратния давностен срок без да е прието някакво решение в съответствие с предвиденото в член 3, параграф 1, четвърта алинея от посочения регламент. Тъй като съответното право е било погасено по давност оспорваното решение трябва да се обяви за незаконосъобразно и не може да бъде изпълнено.

ii)   Нарушение на принципа на правна сигурност

Според жалбоподателя фактът, че Комисията е позволила да изтекат повече от 20 години между нередностите, които му се вменяват, и приемането на оспорваното решение, е равнозначен на нарушение на принципа на правна сигурност. Този основен принцип на правния ред на Европейския съюз предвижда, че всички лица имат право техните въпроси да бъдат разгледани от институциите на Съюза в разумен срок.

iii)   Нарушение на правото на защита

Жалбоподателят твърди, че е нарушено неговото право на защита, доколкото повече от 20 години са изтекли между нередностите, които му се вменяват, и приемането на окончателното решение, поради което той е бил лишен от правото да представи своевременно своето становище, тоест в момент, в който все още е разполагал с документите, позволяващи му да оправдае разходите, които Комисията е обявила за неподлежащи на възстановяване.

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/33

Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. от Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2013 г. по дело T-53/11, Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops)/Комисия

(Дело C-381/13 P)

2013/C 260/61

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Associação de Empresas de Construção e Obras Públicas e Serviços (Aecops) (представители: N. Morais Sarmento и L. Pinto Monteiro, advogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени изцяло решението на Общия съд;

—

да се отмени изцяло оспорваното решение;

—

да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Неспазване на разумния срок за приемане на решение

i)   Погасяване по давност на производството

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е прието след изтичането на четиригодишния давностен срок за производството, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (1) на Съвета. Освен това, включително в случай, че е имало прекъсване на погасителната давност, е изтекъл и двукратния давностен срок без да е прието някакво решение в съответствие с предвиденото в член 3, параграф 1, четвърта алинея от посочения регламент. Тъй като съответното право е било погасено по давност оспорваното решение трябва да се обяви за незаконосъобразно и не може да бъде изпълнено.

ii)   Нарушение на принципа на правна сигурност

Според жалбоподателя фактът, че Комисията е позволила да изтекат повече от 20 години между нередностите, които му се вменяват, и приемането на оспорваното решение, е равнозначен на нарушение на принципа на правна сигурност. Този основен принцип на правния ред на Европейския съюз предвижда, че всички лица имат право техните въпроси да бъдат разгледани от институциите на Съюза в разумен срок.

iii)   Нарушение на правото на защита

Жалбоподателят твърди, че е нарушено неговото право на защита, доколкото повече от 20 години са изтекли между нередностите, които му се вменяват, и приемането на окончателното решение, поради което той е бил лишен от правото да представи своевременно своето становище, тоест в момент, в който все още е разполагал с документите, позволяващи му да оправдае разходите, които Комисията е обявила за неподлежащи на възстановяване.

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/34

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 5 юли 2013 г. — M. G., N. R./Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-383/13)

2013/C 260/62

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: M. G., N. R.

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

1.

Когато при изготвянето на решение за продължаване на мярката по смисъла на член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, националните административни органи допуснат нарушение на общия принцип на зачитане на правото на защита, предвиден включително в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2), влече ли това нарушение безусловно и във всички случаи отмяна на задържането?

2.

Общият принцип на зачитане на правото на защита допуска ли претегляне на интересите, при което освен тежестта на нарушението на посочения принцип и произтичащото от него засягане на интересите на чужденеца се отчита и интересът на държавата членка от продължаване на задържането?

(1)  ОВ L 348, стр. 98.

(2)  ОВ C 364, 2000 г., стр. 1; публикувана на български език в ОВ C 303, 2007 г., стр. 1.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/34

Иск, предявен на 5 юли 2013 г. — Европейска комисия/Република Кипър

(Дело C-386/13)

2013/C 260/63

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, K. Herrmann и M. Patakia)

Ответник: Република Кипър

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2009/28/ЕО (1) за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО (2) и 2003/30/ЕО (3) и при всички случаи като не е уведомила Комисията за това, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по член 27, параграф 1 от посочената директива,

—

на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да се осъди Република Кипър да заплати периодична имуществена санкция в размер на 11 404,80 EUR дневно, считано от датата на обявяване на решението на Съда,

—

да се осъди Република Кипър да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (наричана по-нататък: „Директива 2009/28/ЕО“). В член 1 от директивата се установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Тя установява правила относно статистическите прехвърляния между държави членки, съвместните проекти между държави членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните процедури, информацията и обучението и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и критерии за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса.

2.

Съгласно член 27 от Директива 2009/28/ЕО държавите членки въвеждат в сила националните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директивата до 5 декември 2010 г. и съобщават на Комисията приетите мерки; това съобщаване е неразделна част от задължението за транспониране на директивите на ЕС във вътрешното право и от задължението за лоялно сътрудничество, като това намира отражение и в член 260, параграф 3 ДФЕС.

3.

Въз основа на кореспонденцията на кипърските органи и нотифицираните национални мерки в хода на досъдебната процедура и преди да вземе решение за предявяване на настоящия иск, Комисията констатира, че Република Кипър не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни мерки за пълно привеждане в съответствие на национална правна уредба с разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО и реши да предяви настоящия иск на основание член 258 във връзка с член 260, параграф 3 ДФЕС, с който се иска от Съда да обяви, че Република Кипър не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 27, параграф 1 от посочената директива.

(1)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(2)  ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 36.

(3)  ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 46; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 170.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/35

Жалба, подадена на 8 юли 2013 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 17 май 2013 г. по дело T-294/11, Република Гърция/Европейска комисия

(Дело C-391/13 P)

2013/C 260/64

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представител: I. Chalkias)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се уважи жалбата,

—

да се отмени обжалваното решение на Общия съд на Европейския съюз поради мотивите, изложени подробно по-долу,

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

—

С първото правно основание за обжалване, свързано със сектора на маслиновото масло, Република Гърция твърди, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагането на правото, тъй като е направено неправилно тълкуване и прилагане на насоките, съдържащи се съответно в документи AGRI/VI/5330/1997, AGRI/17993/2000 и AGRI/61495/2002, като се има предвид, че очевидното подобрение в системата на контрол в сектора на маслиновото масло за периода 2004—2005 г. спрямо периода 2003—2004 г. е било квалифицирано като рецидив, продължаваща слабост и подчертано влошаване, което обосновава увеличение на корекцията за периода 2004/2005 г., макар че несъмнено не съществуват мотиви за увеличаване на корекцията от 10 %, прилагана за периода 2003/2004 г., на 15 % за периода 2004/2005 г. поради рецидив, с оглед наличието на значителни подобрения (по-нататъшно осъвременяване на ГИС за маслиновите насаждения, подобряване на контрола на място и на кръстосаните проверки за установяване на нередности и прилагане на санкции), които са укрепили системата на контрол.

—

С второто правно основание за обжалване, свързано със сектора на насажденията, се твърди, че:

1.

е налице нарушение на правото на Съюза и на принципа на пропорционалност поради погрешно тълкуване и прилагане на насоките, които вече не са актуални, действащи за фиксираните корекции на старата ОСП към новата ОСП, тъй като процентите на фиксираните корекции се основават на различни режими на контрол, и

2.

мотивите на решението на Общия съд са опорочени, доколкото сравнението на данните в СИЗП-ГИС, отчетени за референтната 2007 година, с данните на СИЗП-ГИС за 2009 г., наскоро актуализирани, показват, че разликите и грешките са минимални и не надвишават 2,4 %, поради което е необоснована корекцията от 5 %, още повече че Общият съд не е взел предвид приведените от Република Гърция доводи по същество, свързани с качеството на кръстосаните административни проверки.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/36

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social de Barcelona (Испания) на 9 юли 2013 г. — Andrés Rabal Cañas/Nexea Gestión Documental S.A., Fondo de Garantía Salarial

(Дело C-392/13)

2013/C 260/65

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Andrés Rabal Cañas

Ответници: Nexea Gestión Documental S.A., Fondo de Garantia Salarial

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/59 (1), което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установен числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за отразяване или транспониране в националния правов ред да ограничава полето на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от Закона за статута на работниците?

2.

За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?

3.

За целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59 понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, установено в член 1, параграф 2, буква а) от нея определя ли се изключително от строго количествения критерий по член 1, параграф 2, буква а) или освен това изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?

4.

В качеството си на „понятие на общностното право“ от основно значение, за да се определи какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя има характера на минимален стандарт, понятието „организация“ допуска ли тълкуване, което позволява нормата за отразяване или транспониране в националния правов ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от Закона за статута на работниците — да свързва обхвата на изчислението на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като изключва случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен ако за референтна единица бъде приета „организацията“?

(1)  Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (OB L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/36

Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Чешка република) на 11 юли 2013 г. — Ministerstvo práce a sociálních věcí/Mgr. K. B.

(Дело C-394/13)

2013/C 260/66

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud (Чешка република)

Страни в главното производство

Касатор: Ministerstvo práce a sociálních věcí

Ответник по касационната жалба: Mgr. K. B.

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 76 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по разглежданото дело, а именно това, че жалбоподателката, нейният съпруг и детето ѝ живеят във Франция, където съпругът работи, където се намира центърът на техните интереси и където жалбоподателката е получила изцяло семейните обезщетения PAJE (prestation d’accueil du jeune enfant [обезщетение за отглеждане на малко дете]), Чешката република е компетентна държава за изплащането на семейни обезщетения — помощ за отглеждане на дете?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли преходните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност да се тълкуват в смисъл, че възлагат задължение за Чешката република да изплати семейно обезщетение след 30 април 2010 г., макар да е възможно понятието компетентна държава да бъде повлияно, считано от 1 май 2010 г., от новото определение на понятието „пребиваване“, съдържащо се в Регламент (ЕО) № 987/2009 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (членове 22 и следващи)?

3.

При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по разглежданото дело Чешката република, считано от 1 май 2010 г. е компетентна държава за изплащането на семейно обезщетение?

(1)  ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.

(2)  ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82.

(3)  ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/37

Преюдициално запитване, отправено от Satakunnan käräjäoikeus (Финландия) на 12 юли 2013 г. — Sähköalojen ammattiliitto ry/Elektrobudowa Spolka Akcyjna

(Дело C-396/13)

2013/C 260/67

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Satakunnan käräjäoikeus

Страни в главното производство

Ищец: Sähköalojen ammattiliitto ry

Ответник: Elektrobudowa Spolka Akcyjna

Преюдициални въпроси

1.

Може ли действаща в защита на интересите на работниците синдикална организация да се позовава срещу доставчик на услуги от друга държава членка директно на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз като пряк източник на правото, ако разглежданата като противоречаща на член 47 разпоредба (член 84 от Полския Кодекс на труда) е изцяло вътрешна национална разпоредба?

2.

Следва ли от правото на Съюза, в частност от произтичащия от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от член 5, параграф 2 и член 6 от посочената Директива, принцип на ефективната правна защита, тълкуван във връзка с гарантираната в член 12 от Хартата на основните права свобода на синдикално сдружаване (свобода на събранията и сдруженията), че в рамките на съдебно производство в държавата, където се полага трудът, което производство е относно изискуеми вземания за дължими трудови възнаграждения по смисъла на Директива 96/71/ЕО (1), националният съд трябва да остави без приложение разпоредба от Кодекса на труда на държавата по произход на съответните работници, недопускаща възможността да прехвърлят вземания си за дължими трудови възнаграждения на дадена синдикална организация с цел тяхното събиране, при положение че съответната разпоредба от правото на приемащата държава допуска вземанията за дължими трудови възнаграждения да бъдат прехвърляни на синдикална организация с цел тяхното събиране и по този начин позволява исковете да бъдат предявявани от синдикалната организация, в която членуват всички работници, прехвърлили вземанията си за дължими трудови възнаграждения с цел тяхното събиране?

3.

Следва ли разпоредбите на Протокол № 3 към Договора от Лисабон да се тълкуват в смисъл, че и национален съд със седалище извън Полша и в Обединеното кралство трябва да вземе предвид разпоредбите на този протокол, ако въпросният спор е тясно свързан с Полша, и в частност ако към индивидуалните трудови договори е приложимо полското право? С други думи, представлява ли Протоколът относно Полша и Обединеното кралство пречка сезираният финландски съд да постанови, че определени законови, подзаконови или административни разпоредби, практиката на административните органи или конкретни административни мерки в Полша нарушават прокламираните в Хартата на основните права на Европейския съюз основни права, свободи и принципи?

4.

Следва ли член 14, параграф 2 от Регламент Рим I във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на националното законодателство на дадена държава членка, което забранява прехвърлянето на вземания и права, произтичащи от дадено трудово правоотношение?

5.

Следва ли член 14, параграф 2 от Регламент Рим I да се тълкува в смисъл, че към прехвърлянето на вземания, произтичащи от индивидуален трудов договор, е приложимо правото, което съгласно разпоредбите на Регламент Рим I урежда съответния индивидуален трудов договор, без във връзка с това да има значение обстоятелството дали разпоредби от друг правопорядък оказват влияние върху съдържанието на конкретната претенция?

6.

Следва ли член 3 от Директива 96/71 в светлината на член 56 и член 57 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че понятието за „минимална ставка на заплащане“ включва основното почасово трудово възнаграждение според категорията трудово възнаграждение, гарантиращото работата на акорд възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение при ползването на годишен отпуск, дневните във фиксиран размер и обезщетението за ежедневното пътуването до работното място (обезщетението за времето за пътуване), при положение че тези условия на труд са установени в обявения за общозадължителен колективен трудов договор и попадат в обхвата на приложението към Директивата?

6.1.

Следва ли член 56 [и член 57] ДФЕС и/или член 3 от Директива 96/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че са пречка дадена държава членки, в качеството ѝ на така наречената „приемаща държава“, да предвижда в националното си законодателство (в даден общозадължителен колективен трудов договор) задължения за доставчиците на услуги от други държави членки да изплащат на работници, командировани на нейна територия (на територията на приемащата държава), обезщетение за времето за пътуване и дневни, ако се има предвид, че съгласно посоченото национално законодателство през целия срок на командироването командированият работник се разглежда като работещ при условията на служебна командировка, поради което има право на обезщетение за времето за пътуване и на дневни?

6.2.

Следва ли член 56 и член 57 ДФЕС и/или член 3 от Директива 96/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд да не признае категория трудово възнаграждение, определена и приложена от дадено предприятие с произход от друга държава членка в тази държава?

6.3.

Следва ли член 56 и член 57 ДФЕС и/или член 3 от Директива 96/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на работодател от друга държава членка да определи валидно и обвързващо сезирания съд на държавата, където се полага трудът, категории трудови възнаграждения за работниците, предвид обстоятелството че в общозадължителен колективен трудов договор в държавата, където се полага трудът, са предвидени водещи до различни резултати категории трудови възнаграждения за работниците, или приемащата държава членка, в която са командировани работниците на установения в другата държава членка доставчик на услуги, може да предпише на последния кои разпоредби следва да спазва и при определянето на категорията трудово възнаграждение за работниците?

6.4.

Следва ли при тълкуване на член 3 от Директива 96/71/ЕО в светлината на член 56 и член 57 ДФЕС квартирните разходи, които работодателят трябва да поеме съгласно посочения във въпрос 6 колективен трудов договор, и ваучерите за храна, които установеният в друга държава членка доставчик на услуги предоставя по силата на индивидуалния трудов договор, да се разглеждат като обезщетение за разходи във връзка с командироването, или те се включват в понятието за минимална ставка на заплащане по смисъла на член 3, параграф 1?

6.5.

Следва ли член 3 от Директива 96/71/ЕО във връзка с член 56 и с член 57 ДФЕС да се разбира в смисъл, че във връзка с тълкуването на въпроса относно акордното трудово възнаграждение, обезщетението за времето за пътуване и дневните, обстоятелството, че в държавата, където се полага трудът, тези въпроси се уреждат с общозадължителен колективен трудов договор трябва да се разглежда като обосновано от гледна точка на изискванията на обществения ред?

(1)  Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/38

Иск, предявен на 17 юли 2013 г. — Европейска комисия/Румъния

(Дело C-405/13)

2013/C 260/68

Език на производството: румънски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, O. Beynet, L. Nicolae)

Ответник: Румъния

Искания на ищеца

—

Да установи, че като не е приела всички законови и административни актове, необходими за съобразяване с разпоредбите на член 2, точка 1, на член 3, параграф 5, буква б), параграфи 7 и 8 и параграф 9, буква в), на член 5, на член 7, параграф 4, на член 9, параграфи 1—7, на член 10, параграфи 2 и 5, на член 11, параграф 8, на член 13, параграф 4 и параграф 5, буква б), на член 16, параграфи 1 и 2, на член 25, параграф 1, на член 26, параграф 2, буква в), на член 31, параграф 3, на член 34, параграф 2, на член 37, параграф 1, букви к), п) и р), параграф 3, букви б) и г) и параграфи 10—12, на член 38, параграф 1 и на член 39, параграфи 1, 4 и 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (1), и на приложение I, точка 1 от нея, или като във всеки случай не е нотифицирала Комисията за тези мерки, Румъния е нарушила задълженията си по член 49, параграф 1 от тази директива.

—

Да задължи Румъния, в съответствие с разпоредбите на член 260, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, да заплати периодична имуществена санкция за всеки ден забава за нарушаване на задължението за нотифициране на всички мерки за транспониране на Директива 2009/72/ЕО в размер на 30 228,48 EUR на ден, считано от датата на произнасяне на решението по настоящото дело.

—

Да се осъди Румъния да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директивата в националното законодателство е изтекъл на 3 март 2011 г.

(1)  ОВ L 211, стр. 55.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/39

Иск, предявен на 17 юли 2013 г. — Европейска комисия/Румъния

(Дело C-406/13)

2013/C 260/69

Език на производството: румънски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, O. Beynet, L. Nicolae)

Ответник: Румъния

Искания на ищеца

—

Да установи, че като не е приела всички законови и административни актове, необходими за съобразяване с разпоредбите на член 3, параграфи 3 и 4, на член 4, параграф 2, на член 8, на член 9, параграфи 1—7, на член 10, параграфи 2 и 5, на член 13, параграфи 1 и 5, на член 14, параграф 4 и параграф 5, буква б), на член 16, параграф 1, на член 25, параграф 5, на член 36, параграф 9, трета алинея, на член 41, параграф 1 букви г), ж) и к), параграф 3, букви б) и г), параграф 6, букви a) и в), както и на параграфи 10—12 от същия член, на член 42, параграф 1, на член 43, параграфи 1, 4 и 8 и на член 48 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (1), и на точка 1 от приложение I към нея, или като във всеки случай не е нотифицирала Комисията за тези мерки, Румъния е нарушила задълженията си по член 54, параграф 1 от тази директива.

—

Да задължи Румъния, в съответствие с разпоредбите на член 260, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, да заплати периодична имуществена санкция за всеки ден забава за нарушаване на задължението за нотифициране на всички мерки за транспониране на Директива 2009/73/ЕО в размер на 30 228,48 EUR на ден, считано от датата на произнасяне на решението по настоящото дело.

—

Да осъди Румъния да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директивата в националното законодателство е изтекъл на 3 март 2011 г.

(1)  ОВ L 211, стр. 94.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/39

Жалба, подадена на 19 юли 2013 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу Решение на Общия съд (първи състав) от 14 май 2013 г. по дело T-249/11, Sanco/СХВП — Marsalman (Изображение на пиле)

(Дело C-411/13 P)

2013/C 260/70

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: J. Crespo Carrillo и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството: Sanco, SA

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени обжалваното решение,

—

Съдът да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорваното решение, или да върне делото на Общия съд,

—

жалбоподателят в производството пред Общия съд да се осъди да плати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от РМО (1) като се е основал на неправилно тълкуване на обхвата на услугите, за които се отнася заявената марка, от класове 35 и 39 от Ницската класификация. Анализът на сходството между стоките и услугите е неправилен, тъй като Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че услугите, които се обхващат от заявената марка изключват от приложното си поле дейностите, които даден икономически оператор предлага за своя сметка във връзка със собствените си стоки. Въпросът дали подобни услуги по смисъла на Ницската класификация трябва да бъдат предоставяни за сметка на трети лица е правен въпрос, който трябва да бъде разяснен от Съда.

2.

Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от РМО като е разгледал допълващия характер на стоките и услугите в зависимост от значимостта на стока или услуга „за покупката“ на друга стока или услуга съгласно представата на съответните потребители. Общият съд не е разгледал дали допълващият характер на стоките и услугите се основава на взаимодействие, поради което тяхното общо използване е необходимо или желателно от строго обективна гледна точка.

3.

Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от РМО като е направил автоматично извод, че някои стоки или услуги, между които съществува тясна връзка, са макар и в малка степен сходни, без да провери дали разликите, произтичащи от други фактори, не могат да премахнат тази тясна връзка.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/40

Жалба, подадена на 26 юли 2013 г. от Кралство Испания срещу Решение на Общия съд (първи състав) от 29 май 2013 г. по дело T-384/10, Кралство Испания/Европейска комисия

(Дело C-429/13 P)

2013/C 260/71

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Rubio González)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да уважи във всички случаи жалбата и да отмени частично Решение на Общия съд от 29 май 2013 г. по дело T-384/10, Кралство Испания/Европейска комисия;

—

да отмени частично, както е посочено, Решение C(2010) 4147 на Комисията от 30 юни 2010 г., с което се намалява предоставената от Кохезионния фонд помощ на следните (групи) проекти: „Водоснабдяване на населените места в хидрографския басейн на река Гуадиана: район Андевало“ (2000.ES.16.C.PE.133), „Саниране и пречистване на басейна на река Гуадалкивир: Гуадайра, Алхарафе и защитените природни територии на Гуадалкивир“ (2000.16.C.PE.066) и „Водоснабдяване на обслужващите повече от една община мрежи в провинциите Гранада и Малага“ (2002.ES.16.C.PE.061) и

—

във всички случаи да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Грешка при прилагане на правото що се отнася до понятието „строеж“, тъй като Общият съд е приел, че всяка мрежа съставлява един-единствен строеж по смисъла на член 1, буква в) от Директива 93/37/ЕИО (1) на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, стр. 54).

Обжалваното съдебно решение се отклонява от съдебната практика, произтичаща от Решение от 5 октомври 2000 г. по дело Комисия/Франция (C-16/98, Recueil, стр.I-8315), тъй като не взема предвид необходимостта от географска свързаност на всички строежи и от взаимозависимост между тях, т.е. необходимостта от взаимосвързаност с оглед на предоставяне на услугата.

(1)  ОВ L 199 от 9.8.1993 г., стр. 54.

Общ съд

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/41

Определение на Общия съд от 4 юли 2013 г. — Just Music Fernsehbetriebs/СХВП — France Télécom (Jukebox)

(Дело T-589/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Отмяна на по-ранната марка на Общността - Липса на основание за произнасяне по същество)

2013/C 260/72

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Just Music Fernsehbetriebs GmbH (Landshut, Германия) (представител: T. Kaus, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: France Télécom (Париж, Франция) (представител: C. Bertheux Scotte, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 14 октомври 2010 г. (преписка R 1408/2009-1) във връзка с производство по възражение между France Télécom и Just Music Fernsehbetriebs GmbH.

Диспозитив

1.

Няма основание за произнасяне по същество.

2.

Осъжда Just Music Fernsehbetriebs GmbH и France Télécom да понесат собствените си разноски, както и всяко от тях да заплати половината от разноските, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

(1)  ОВ C 72, 5.3.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/41

Определение на Общия съд от 8 юли 2013 г. — Nutrichem Diät + Pharma/СХВП — Gervais Danone (Active)

(Дело T-414/11) (1)

(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

2013/C 260/73

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Nutrichem Diät + Pharma GmbH (Roth, Германия) (представители: D. Jochim и R. Egerer, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално K. Klüpfel, впоследствие D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Compagnie Gervais Danone (Levallois Perret, Франция) (представител: M. de Justo Bailey, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 4 май 2011 г. (преписка R 683/2010-1), постановено в производство по възражение със страни Nutrichem Diät + Pharma GmbH и Compagnie Gervais Danone.

Диспозитив

1.

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2.

Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всеки от тях поотделно да понесе половината от съдебните разноски, направени от ответника.

(1)  ОВ C 298, 8.10.2011 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/42

Определение на председателя на Общия съд от 5 юли 2013 г. — Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия

(Дело T-309/12 R)

(Обезпечително производство - Изплащане на вноски на публичноправно сдружение - Държавни помощи - Задължение за възстановяване - Молба за спиране на изпълнението - Неотложност)

2013/C 260/74

Език на производството: немски

Страни

Молител: Zweckverband Tierkörperbeseitigung in Rheinland-Pfalz, im Saarland, im Rheingau-Taunus-Kreis und im Landkreis Limburg-Weilburg (Rivenich, Германия) (представител: A. Kerkmann, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Sauer и T. Maxian Rusche)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Saria Bio Industries AG & Co. KG (Selm, Германия); SecAnim GmbH (Lünen, Германия); и Knochen- und Fett-Union (KFU) GmbH (Selm) (представители: U. Karpenstein и C. Johann, avocats)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение (2012/485/ЕС) на Комисията от 25 април 2012 г. относно държавна помощ SA.25051 (C-19/2010) (ex NN 23/2010), която Република Германия е предоставила на Zweckverband Tierkörperbeseitigung in Rheinland-Pfalz, im Saarland, im Rheingau-Taunus-Kreis und im Landkreis Limburg-Weilburg (ОВ L 236, стp. 1)

Диспозитив

1.

Отхвърля молбата за обезпечителна мярка.

2.

Не се произнася по съдебните разноски.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/42

Определение на председателя на Общия съд от 17 юли 2013 г. — Borgheziо/Парламент

(Дело T-336/13 R)

(Обезпечително производство - Европейски парламент - Акт за изключване на член на ЕП от неговата политическа група - Молба за спиране на изпълнението - Явна недопустимост на главния иск - Недопустимост на молбата - Липса на неотложност)

2013/C 260/75

Език на производството: френски

Страни

Молител: Mario Borghezio (Торино, Италия) (представители: H. Laquay, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: N. Lorenz, N. Görlitz и M. Windisch)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на акта на Европейския парламент, приет под формата на декларация на неговия председател на пленарното заседание от 10 юни 2013 г., според който молителят заседава от 3 юни 2013 г. в качеството на независим член и следователно е изключен от политическата група „Европа на свободата и демокрацията“, считано от тази дата

Диспозитив

1.

Отхвърля молбата за обезпечителна мярка.

2.

Не се произнася по съдебните разноски.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/42

Жалба, подадена на 27 юни 2013 г. — Groupe Léa Nature/СХВП — Debonaire Trading (SO’BiO ētic)

(Дело T-341/13)

2013/C 260/76

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Groupe Léa Nature (Périgny, Франция) (представител: S. Arnaud, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Debonaire Trading Internacional, Lda (Funchal, Португалия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да приеме жалбата за допустима,

—

да отмени Решение R 203/2011-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 26 март 2013 г., съобщено на 18 април 2013 г.,

—

да осъди DEBONAIRE TRADING INTERNACIONAL LDA и СХВП да понесат направените от тях съдебни разноски в хода на производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „SO’Bio ētic“ за стоки от класове 3, 24 и 25 — заявка за марка на Общността № 6 827 281

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрации на марки на Общността и регистрации на марки в Обединеното кралство на словната марка „SO…?“et al. за стоки от класове 3 и 25

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отменя спорното решение и отхвърля заявката за регистрация по отношение на всички заявени стоки от класове 3 и 25.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламента относно марката на Общността (РМО).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/43

Жалба, подадена на 28 юни 2013 г. — Out of the blue/СХВП — Dubois et al. (FUNNY BANDS)

(Дело T-344/13)

2013/C 260/77

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Out of the blue KG (Lilienthal, Германия) (представители: G. Hasselblatt и D. Kipping, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Frédéric Dubois et al. (Lasne, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав от 4 април 2013 г. по преписка R 542/2012-2,

—

да осъди СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя,

—

в случай че г-н DUBOIS встъпи като страна в настоящото производство, да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка, съдържаща словния елемент „FUNNY BANDS“ за стоки и услуги от класове 14, 17 и 35 — заявка за марка на Общността № 9 350 794

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германски нерегистриран знак „FUNNY BANDS“ за някои стоки, услуги и дейности

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/43

Жалба, подадена на 4 юли 2013 г. — Zentralverband des Deutschen Bäckerhandwerks/Комисия

(Дело T-354/13)

2013/C 260/78

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Zentralverband des Deutschen Bäckerhandwerks e.V. (Берлин, Германия) (представители: адв. I. Jung, адв. M. Teworte-Vey, адв. A. Renvert и адв. J. T. Saatkamp)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на ответника от 8 април 2013 г. по дело „Kołocz śląski/Kołacz śląski“ — Schlesischer Streuselkuchen (Ref. Ares (2013) 619104 — 10 април 2013 г.).

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две основания за отмяна.

1.

Първо основание за отмяна: погрешно правно основание

—

Жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото като в решението си относно искането на жалбоподателя за заличаване на регистрацията на „Kołocz śląski/Kołacz śląski“ като защитено географско указание е посочил като правно основание действащият към момента на решението си нов Регламент (ЕО) № 1151/2012 (1) вместо действащия към момента на подаване на заявката стар Регламент (ЕО) № 510/2006 (2). По този начин ответникът е нарушил принципа „tempus regit actum“.

—

Жалбоподателят твърди освен това, че искането за заличаване на регистрацията съгласно Регламент № 510/2006 е допустимо и основателно. В тази връзка той посочва допълнително, че съществуват две основания за заличаване по смисъла на член 12, параграф 2 от Регламент № 510/2006 (при спорното название ставало въпрос за родово наименование по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 510/2006; погрешно били определени границите на географския район Силезия в спецификацията на регистрацията) и че различното тълкуване и прилагане на тази разпоредба нарушава основните права на пекарите във Федерална република Германия.

2.

Второ основание за отмяна: нарушение на Регламент № 1151/2012

—

Жалбоподателят твърди, че искането би било допустимо и основателно дори и когато се разгледа въз основа на Регламент № 1151/2012.

(1)  Регламент (ЕО) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, стр. 12, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/44

Жалба, подадена на 4 юли 2013 г. — easyJet Airline/Комисия

(Дело T-355/13)

2013/C 260/79

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: easyJet Airline Co. Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: M. J. Werner и R. Marian, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да установи, че Решение на Комисията C(2013) 2727 окончателен от 3 май 2013 г. по преписка COMP/39.869 — easyJet/Schiphol е невалидно, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че спорното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото (погрешно тълкуване на разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (1)) и от явна грешка в преценката (погрешно заключение, че националното производство в Нидерландия е еквивалентно на разглеждане на случая от националния орган по конкуренция).

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение нарушава основно процесуално изискване, по-специално като не излага надлежно съображенията за отхвърлянето. Освен това Комисията не разгледала всички представени ѝ от жалбоподателя фактически обстоятелства.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/44

Жалба, подадена на 5 юли 2013 г. — European Space Imaging/Комисия

(Дело T-357/13)

2013/C 260/80

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: European Space Imaging GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: W. Trautner, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска:

—

да се отмени решението за прекратяване на ограничената процедура, съобщено с писмо от 5 юни 2013 г.,

—

да се отмени решението за провеждане на нова, открита процедура за възлагане на поръчката, съобщено с писмо от 5 юни 2013 г.,

—

ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

Първо правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

—

Жалбоподателят твърди, че като е прекратила процедурата за възлагане на обществена поръчка за осигуряване на данни, получени чрез сателитно отчитане от разстояние и свързани услуги в подкрепа на проверки в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) (ОВ S 183-299769, 2012 г.), Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, закрепен в член 89, параграф 1 от Финансовия регламент (1). Във връзка с това той в частност посочва, че действията на Комисията са в противоречие с общия принцип, че прекратяването на процедурата за възлагане на поръчка следва да се допуска само като крайна мярка („ultima ratio“). Жалбоподателят смята, че Комисията е трябвало първо да изиска от кандидатите в процедурата да предоставят конкретни оферти, преди да може да реши дали действително няма да постъпят икономически оферти.

2.

Второ правно основание: нарушение на принципа на прозрачност.

—

По този въпрос жалбоподателят твърди, че с отказа си да предостави конкретна информация за причините за прекратяването на процедурата за възлагане на обществената поръчка Комисията е нарушила принципа на прозрачност, закрепен в член 89, параграф 1 от Финансовия регламент. В частност жалбоподателят не получил възможност да се увери дали посочените причини наистина са налице. Той също така твърди, че съответният пазар на доставчиците на данни чрез сателитно отчитане от разстояние е високо специализиран и поради това броят на потенциалните оференти е твърде ограничен, и се оплаква, че преди решението да прекрати процедурата за възлагане на поръчката Комисията не е дала да се разбере, че е възможно процедурата да бъде прекратена, ако кандидатите не достигнат определен брой.

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/45

Жалба, подадена на 8 юли 2013 г. — VECCO и др./Комисия

(Дело T-360/13)

2013/C 260/81

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI-verbindungen in der Oberflächentechnik eV (VECCO) (Меминген, Германия) и 185 други (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да обяви жалбата за допустима и основателна,

—

да обяви Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията от 17 април 2013 година за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) (ОВ L 108, 2013 г., стp. 1) за частично незаконосъобразен, тъй като е основан на явна грешка в преценката и нарушава член 58, параграф 2 от REACH, принципа на пропорционалност и правото на защита (включително принципите на добра администрация и на изрядност на научните становища),

—

да отмени частично Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията, доколкото той не съдържа в своето приложение на ред 16, пета колона, под заглавието „Освободени (категории) употреби“, следното освобождаване: „употребата на хромен триоксид за производствени цели във водни разтвори, като по този начин се спазва максимална стойност на експозиция от 5 μg/m3 (или 0,005 mg/m3)“ или подобна формулировка, която цели освобождаването на „употребата на хромен триоксид при галванизиране, офортни процеси, електрополиране и други процеси и технологии за обработка на повърхности, както и смесване“ или изрази със същата цел от обхвата на приложение на оспорения акт,

—

да осъди ответника да измени Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията така, че да се съобрази с решението на Съда, и

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски и разходи по това производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

1.

С първото правно основание се твърди, че Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията е незаконосъобразен, тъй като е основан на редица явни грешки в преценката и трябва да бъде отменен, доколкото не съдържа освобождаване от разрешение по отношение на употребата на хромен триоксид в хромирането.

2.

С второто правно основание се твърди, че Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията е основан на съществена преценка на професионалния риск, свързан с употребата на хромен триоксид в хромирането, която е научно и правно погрешна (явна грешка в преценката).

3.

С третото правно основание се твърди, че Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията нарушава член 58, параграф 2 от REACH и принципа на пропорционалност.

4.

С четвъртото правно основание се твърди, че на жалбоподателите не е бил предоставен достъп да съществени документи, съставляващи основата за Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията и следователно ответникът е нарушил правото на защита на жалбоподателите и принципите на добра администрация и на изрядност на научните становища.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/46

Жалба, подадена на 9 юли 2013 г. — Menelaus/СХВП — Garcia Mahiques (VIGOR)

(Дело T-361/13)

2013/C 260/82

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Menelaus BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: V. Garcia Mahiques (Jesus Pobre, Испания), F. Garcia Mahiques (Jesus Pobre, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 23 април 2013 г. по преписка R 88/2012-2 в частта, в която отменя решението на отдела по споровете на СХВП от 11 ноември 2011 г. по преписка 5061,

—

да отхвърли жалбата на другата страна срещу решението на отдела по заличаване на СХВП от 10 ноември 2011 г. по преписка C 5061,

—

да осъди ответника да заплати разноските, включително и тези, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав,

—

в случай че другата страна встъпи по делото, да осъди г-н Vicente Garcia Mathiques и г-н Felipe Garcia Mahiques да заплатят съдебните разноски по делото, включително и тези, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „VIGOR“ — регистрирана като марка на Общността под № 4 386 371

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Основание на искането за обявяване на недействителност: като основания за обявяване на недействителност са посочени член 8, параграф 1, буква б), във връзка с член 53, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на Съвета

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност

Решение на апелативния състав: уважава частично жалбата, като отменя обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за обявяване на недействителност по отношение на някои стоки от клас 21, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част

Изложени правни основания: нарушение на правило 22, параграф 4 и на правила 79—82 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността, на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009, във връзка с член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009; на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009, във връзка с член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 и с член 75 от Регламент № 207/2009; на член 56, параграф 1, буква б), във връзка с член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009; и на член 57, параграфи 2 и 3 и на член 76, параграф 2, във връзка с правила 40 и 22 от Регламент № 2868/95.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/46

Жалба, подадена на 12 юли 2013 г. — Mocek и Wenta/СХВП — Lacoste (KAJMAN)

(Дело T-364/13)

2013/C 260/83

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподатели: Eugenia Mocek (Хойнице, Полша) и Jadwiga Wenta (Хойнице, Полша) (представител: K. Grala, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lacoste SA (Париж, Франция)

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 10 май 2013 г. по преписка R 2466/2010-4 и да допусне регистрация на заявената марка за всички стоки, посочени в заявката,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството пред Съда, включително разноските на жалбоподателя, както и необходимите разноски на жалбоподателя във връзка с производството пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателите

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка в зелено, бяло и сиво, съдържаща словния елемент „KAJMAN“, разположен между гърба и главата на крокодил, заявена за стоки и услуги от класове 18, 20, 22, 25 и 36 — заявка за марка на Общността № 5 686 845

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративната марка на Общността в черно и бяло, изобразяваща крокодил, и словната марка „CROCODILE“ за стоки и услуги от класове 16, 18, 20, 24, 25 и 36

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отменя спорното решение в частта, в която възражението е отхвърлено за някои стоки от класове 18 и 25, и отказва регистрация на спорния знак като марка на Общността за тези стоки.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/47

Жалба, подадена на 15 юли 2013 г. — Република Полша/Европейска комисия

(Дело T-367/13)

2013/C 260/84

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение на Комисията 2013/214/ЕС от 2 май 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C(2013) 2436) (1), в частта му, в която с него се изключват разходи на лицензирана от Република Полша разплащателна агенция в размер на 8 292 783,94 EUR, както и 71 610 559,39 EUR от предоставеното от Европейския съюз финансиране;

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага три основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 и на член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, тъй като финансовата корекция е извършена въз основата на погрешни фактически констатации и въз основата на неправилно тълкуване на правото, независимо че полските органи са направили съответните разходи в съответствие с разпоредбите от общностното право.

Жалбоподателят посочва, че Комисията обосновава финансовата корекция с твърдението, че при изпълнението на мярката „Подпомагане за полупазарни земеделски стопанства“ са допуснати пет недостатъка. Първият недостатък според Комисията представлява нарушение на твърдяното от нея изискване, че бенефициерът трябва да предвиди поне 50 % от отпуснатата помощ за мерки за преструктуриране. Според Комисията вторият недостатък се състои в това, че не е извършен насрещен контрол на животните, отглеждани за селскостопански цели, в рамките на упражнявания административен контрол на първоначалното заявление относно истинността на посочения от земеделския стопанин икономически размер на селското стопанство (в ЕЕР (европейски единици за размер). Комисията изтъква, че третият недостатък представлява нарушение на посоченото от нея изискване, че през първата година от изпълнението на програмата трябва да се извършват проверки на място. Според Комисията четвъртият недостатък се състои в липсата на подходяща връзка между междинните цели и нуждите на селското стопанство. За разлика от това Комисията приема, че петият недостатък представлява нарушение на посоченото от нея изискване, че следва да се направи качествена оценка на междинните цели. Жалбоподателят оспорва застъпваното от Комисията тълкуване на правото и направените от нея фактически констатации по отношение на всички по-горе посочени недостатъци.

2.

Второто правно основание е изведено от допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като се прилага метод за финансова корекция, който е в тежко противоречие с член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 и с член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, както и с Указания № VI/5330/97.

В това отношение жалбоподателят изтъква, че Комисията е възприела метод за извършването на корекции, който е противоречи на правото на Съюза и с Указания № VI/5330/97. Освен това според жалбоподателя двустранното производство не позволява на полските органи да подложат на каквато и да е проверка преценката на констатираното несъответствие, тъй като Комисията започва тази преценка едва след края на това производство. Вследствие на това жалбоподателят твърди, че финансовата корекция от страна на Комисията нарушава тежко процедурата за приключване на сметките.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, тъй като оспорваното решение не е мотивирано в достатъчна степен.

Жалбоподателят критикува Комисията, че съгласно оспорваното решение полските органи не са тясно включени в процедурата по вземане на решения, като Комисията представя принципната си позиция едва след двустранни консултации. Жалбоподателят посочва, че Комисията не е представила доказателства и не е обосновала направените правни и фактически констатации, въз основата на които е извършила финансовата корекция.

(1)  ОВ L 123, 4.5.2013 г., стр. 11.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/48

Жалба, подадена на 16 юли 2013 г. — Boehringer Ingelheim International/СХВП — Lehning entreprise (ANGIPAX)

(Дело T-368/13)

2013/C 260/85

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Boehringer Ingelheim International GmbH (Ингелхайм на Рейн, Германия) (представители: V. von Bomhard и D. Slopek, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lehning entreprise SARL (Сент Барб, Франция)

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на пети апелативен състав на СХВП от 29 април 2013 г. по преписка R 571/2012-5 в частта, в която се допуска регистрация на марката „ANGIPAX“ за фармацевтични и ветеринарни препарати, хигиенни препарати за медицински цели, фунгициди, диетични вещества за медицински цели, дезинфектанти, пластири и превързочни материали, материали за пломбиране на зъби, препарати за унищожаване на вредни животни, бебешки храни, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски или, в случай че другата страна в производството пред апелативния състав встъпи по делото като подпомагаща ответника страна — да осъди ответника и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „ANGIPAX“ за стоки от клас 5 — заявка за марка на Общността № 8 952 401

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „ANTISTAX“, регистрирана като марка на Общността с № 2 498 343 за стоки от класове 3, 5, 28 и 30

Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/48

Жалба, подадена на 18 юли 2013 г. — Versorgungswerk der Zahnärztekammer Schleswig-Holstein/ЕЦБ

(Дело T-376/13)

2013/C 260/86

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Versorgungswerk der Zahnärztekammer Schleswig-Holstein (Кил, Германия) (представител: O. Hoepner, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени постановеното от ответника решение от 16 април 2013 г., изменено с решението от 22 май 2013 г. (LS/MD/13/313), доколкото с него не е уважена молбата на жалбоподателя за предоставяне на достъп до приложения А и Б към „Exchange Agreement dated 15. February 2012 among the Hellenic Republic and the European Central Bank and the Eurosystem NBCs listed herein“;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

Първо основание: незаконосъобразност на основанието на постановеното решение

Жалбоподателят посочва, че като приема решение ЕДБ/2011/6 (1), без да е надлежно оправомощена за това, ЕЦБ значително разширява кръга на посочените в член 4, параграф 1, буква а) от решение ЕЦБ/2004/3 (2) основания за отказ.

2.

Второ основание: съществени процесуални нарушения

С това основание жалбоподателят посочва, че с оспорваното решение се допускат съществени процесуални нарушения. Той изтъква във връзка с това, че с оглед на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз са завишени критериите към задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС и че изложените от ответника мотиви в оспорваното решение не изпълняват поставените от Съда на Европейския съюз изисквания.

3.

Трето основание: материалноправни нарушения

В това отношение жалбоподателят посочва, че са нарушени материалноправните разпоредби, тъй като вследствие на недостатъчното му мотивиране оспорваното решение нарушава правото на жалбоподателя на достъп до документите съгласно член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС. Освен това според жалбоподателя отказът на достъпа се явява непропорционален.

(1)  2011/342/ЕС: Решение на Европейската централна банка от 9 май 2011 година за изменение на Решение ЕЦБ/2004/3 относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ЕЦБ/2011/6) (ОВ L 158, стр. 37).

(2)  2004/258/ЕО: Решение на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/3) (ОВ L 80, стр. 42).

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/49

Жалба, подадена на 17 юли 2013 г. — ultra air/СХВП — Donaldson Filtration Deutschland (ultra.air ultrafilter)

(Дело T-377/13)

2013/C 260/87

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: ultra air GmbH (Hilden, Deutschland) (представител: Rechtsanwalt C. König)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Donaldson Filtration Deutschland GmbH (Хаан, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 май 2013 г. по дело R 1100/2011-4;

—

да осъди Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Donaldson Filtration Deutschland GmbH, в случай че то встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „ultra.air ultrafilter“ за стоки и услуги от класове 7, 9, 11, 37 и 42 — Марка на Общността № 7 480 585.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Donaldson Filtration Deutschland GmbH

Основание на искането за обявяване на недействителност: абсолютно основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009.

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и обявява марката на Общността за недействителна.

Изложени правни основания:

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009;

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009;

—

нарушение на член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009;

—

нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/49

Жалба, подадена на 23 юли 2013 г. — Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion/СХВП — Carolus C. (English pink)

(Дело T-378/13)

2013/C 260/88

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподатели: Apple and Pear Australia Ltd (Victoria, Австралия) и Star Fruits Diffusion (Caderousse, Франция) (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Carolus C. BVBA (Nieuwerkerken, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

като главно искане, да измени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 май 2013 г. по преписка R 1215/2011-4, като приеме, че жалбата, подадена от жалбоподателите пред апелативния състав, е основателна и следователно възражението на жалбоподателите трябва да се уважи,

—

при условията на евентуалност, да отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 29 май 2013 г. по преписка R 1215/2011-4 и

—

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Carolus C.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „English pink“ за стоки от клас 31 — Заявка за марка на Общността № 8 610 768

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка „PINK LADY“ и фигуративни марки, съдържащи словните елементи „Pink Lady“, за стоки от класове 16, 29, 30, 31 и 32

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—

нарушение на силата на пресъдено нещо,

—

нарушение на общите принципи на правна сигурност, добра администрация и защита на оправданите правни очаквания,

—

нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на член 76 от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/50

Жалба, подадена на 22 юли 2013 г. — Innovation First/СХВП (NANO)

(Дело T-379/13)

2013/C 260/89

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Innovation First, Inc. (Greenville, Съединени щати) (представител: J. Zecher, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 19 април 2013 г. по преписка R 1271/2012-1,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по производството, включително разноските по обжалване пред ответната служба.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „NANO“ за стоки и услуги от класове 9, 28 и 41 — заявка за марка на Общността № 9 157 421

Решение на проверителя: отхвърляне на заявката

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 75 и член 37, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета, на правило 50, параграф 2, буква з) от Регламент № 2868/95, както и на член 76 и член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/50

Жалба, подадена на 26 юли 2013 г. — Intermark/СХВП — Coca-Cola (RIENERGY Cola)

(Дело T-384/13)

2013/C 260/90

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Intermark Srl (Stei, Румъния) (представител: Á. László, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: The Coca-Cola Company (Атланта, САЩ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да уважи жалбата, да измени обжалваното решение на ответника, да отхвърли възражението и да разпореди регистрацията на знака му като марка в неговата цялост,

—

ако Общият съд приеме, че провеждането на нов щателен анализ на фактите и доказателствата по делото е неизбежно, да отмени обжалваното решение на ответника и да върне делото на СХВП за допълнително разглеждане и постановяване на ново решение,

—

да осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателя

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „Cola“ за стоки и услуги от класове 32 и 35 — Заявка за марка на Общността № 9 507 963

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: общностни регистрации на марка № 8 792 475, № 2 107 118 и № 8 709 818 на фигуративна марка „Coca-Cola“ за стоки и услуги от класове 30, 32, 33 и 35

Решение на отдела по споровете: уважава изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/51

Определение на Общия съд от 12 юли 2013 г. — Pannon Hőerőmű/Комисия

(Дело T-352/08) (1)

2013/C 260/91

Език на производството: унгарски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 285, 8.11.2008 г.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/51

Определение на Общия съд от 5 юли 2013 г. — SK Hynix/Комисия

(Съединени дела T-148/10 и Т-149/10) (1)

2013/C 260/92

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди съединените дела да бъдат заличени от регистъра.

(1)  ОВ C 148, 5.6.2010 г.