7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/1

—

като взе предвид разпоредбите на членове 355 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който дава особен статут на най-отдалечените региони (НОР), и член 107, параграф 3, алинея а) от ДФЕС относно режима на държавните помощи в тези региони,

—

като взе предвид член 174 и следващите го членове от ДФЕС, които поставят целите за икономическо, социално и териториално сближаване и които определят структурните финансови инструменти за тяхното постигане,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено „По-силно партньорство за най-отдалечените региони“ (СОМ(2004)0343),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2005 г. относно засиленото партньорство за най-отдалечените региони (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2007 г., озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ (COM(2007)0507), и работния документ на службите на Комисията от 12 септември 2007 г., придружаващ това съобщение, озаглавен „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ (SEC(2007)1112),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно стратегията за най-отдалечените региони: постижения и перспективи (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (COM(2008)0642),

—

като взе предвид съвместния меморандум за най-отдалечените региони от 14 октомври 2009 г. относно „Най-отдалечените региони до 2020 г.“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид меморандума на Испания, Франция, Португалия и най-отдалечените региони от 7 май 2010 г. относно „Обновена визия за европейската стратегия по отношение на най-отдалечените региони“,

—

като взе предвид заключенията от заседание 3022 на Съвета по общи въпроси от 14 юни 2010 г. (3),

—

като взе предвид първия доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 24 септември 2010 г. относно резултатите от реформата на POSEI от 2006 г. (COM(2010)0501),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2010 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (COM(2010)0498),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500 - части 1 и 2),

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета от 29 юни 2011 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020 (COM(2011)0398),

—

като взе предвид доклада от 12 октомври 2011 г., озаглавен „Най-отдалечените региони на Европа и единният пазар: влиянието на ЕС в света“ на члена на Европейската комисия г-н Michel Barnier, представен от г-н Pedro Solbes Mira,

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия и на Съвета от 18 октомври 2010 г., озаглавено „Становище на Комисията съгласно член 355, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно инициативата на френското правителство за изменение на статута на Сен Бартелеми по отношение на Европейския съюз“ (СОМ(2010)0559), и Решение 2010/718/ЕС на Европейския съвет от 29 октомври 2010 г. за изменение на статута по отношение на Европейския съюз на остров Сен Бартелеми (4),

—

като взе предвид окончателната декларация от Седемнадесетата конференция на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз от 3 и 4 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид приноса на най-отдалечените региони от 15 януари 2010 г., след обществените консултации относно работния документ на Комисията – Консултация относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“ (COM(2009)0647),

—

като взе предвид съвместния принос на най-отдалечените региони от 28 януари 2011 г. относно Петия доклад за икономическото, социално и териториално сближаване,

—

като взе предвид приноса на най-отдалечените региони на ЕС от 28 февруари 2011 г., озаглавен: „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608 от 27 октомври 2010 г.),

—

като взе предвид общата платформа от 6 юли 2010 г., адресирана до председателя на Европейската комисия José Manuel Durão Barroso, от Конференцията на членовете на Европейския парламент от най-отдалечените региони,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0084/2012),

A.

като има предвид, че член 349 от Договора предвижда собствено правно основание, базирано на първичното право, по силата на което се въвежда специфичен правен статут и общите политики се консолидират в полза на най-отдалечените региони;

Б.

като има предвид, че политиката на сближаване трябва да бъде приведена в съответствие със стратегията „Европа 2020“, която предвижда организирането на политически инициативи, свързани с интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и интегриране на елементите на този растеж чрез насърчаване на икономика с високо равнище на заетост, благоприятстваща социалното и териториално сближаване, както и че измерението на най-отдалечените региони трябва да се разглежда по подходящ начин; като има предвид, че изходните условия за най-отдалечените региони във връзка с постигането на тези цели са по-трудни в сравнение с тези за останалите региони и че най-отдалечените региони възнамеряват да съдействат за конкретизирането на петте цели в областта на заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване, климата и енергетиката, които следва да бъдат постигнати до 2020 г., както и че необходимостта от ориентиране на целите на стратегията „Европа 2020“ към използване на техния потенциал и към растеж на секторите с върхови постижения все пак не позволява да се пренебрегват структурните пречки, с които се сблъскват тези региони, нито водещата роля на традиционните сектори за развитието им;

В.

като има предвид, че политиката на сближаване трябва да си остане един от основните инструменти за действие на ЕС за намаляване на различията в европейските региони като цяло, и особено в НОР, с цел интегрирането им в рамките на вътрешния пазар и утвърждаването им в съответния географски район, насърчаване на развитието и икономическото сближаване на тези региони с континенталната част на ЕС, както и изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“, като европейските фондове представляват основни инструменти, но че тази европейска политика не може сама да намери решение на всички трудности, с които се сблъскват НОР;

Г.

като има предвид, че голямото предизвикателство за икономиките на най-отдалечените региони е превръщането на техните ограничения в потенциал и възможности за растеж с помощта на инструменти, позволяващи да се намалят различията по отношение на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, както и че някои предизвикателства като глобализацията, изменението на климата, енергийните доставки, възобновяемите енергийни източници, устойчивото управление на морските и селскостопанските природни ресурси, опазването на биологичното разнообразие, социалното приобщаване, борбата срещу бедността и демографския натиск изискват координация на всички политики и всички инструменти на Съюза;

Д.

като има предвид, че влошаващата се икономическа ситуация в резултат на икономическата, социална и финансова криза засегна особено силно НОР, като показа структурните слабости на техните икономики и зависимостта им от външни фактори;

Е.

като има предвид, че инвестициите на ЕС в НОР не представляват единствено политика за наваксване на закъсненията и компенсиране на неблагоприятните фактори, а че тези инвестиции се влагат също така за благото и в полза на целия Европейски съюз;

1.

Набляга на факта, че по силата на ДФЕС НОР имат правото на диференциран и общ подход, който да им позволи да се възползват максимално от помощите, независимо от тяхното равнище на развитие, така че тяхната специфика да се отчита и запази в достатъчна степен;

2.

Подчертава необходимостта, в съответствие със заключенията на Петия доклад за икономическото, социално и териториално сближаване, от по-голяма гъвкавост на инструментите на политиката на сближаване, така че да се осигурят възможности за инвестиции, гарантиращи равнище на растеж и развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“, дори при наличието на специфични географски и демографски условия;

3.

Споделя идеята, че НОР трябва да се стремят към постигане на основните цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, но настоява, че е необходимо те да бъдат променени според реалните специфични условия в тези региони, като се отчитат техните регионални различия, структурни особености и потенциални предимства, като набляга на факта, че член 349 от ДФЕС, който предвижда приемането на конкретни мерки, целящи намаляване на въздействието на характеристиките на най-отдалечените региони, следва да се използва в по-голяма степен и да му се придаде необходимото правно, институционално и политическо значение, за да се осигури справедлива интеграция на НОР, която да позволява тяхното икономическо и социално развитие в рамките на вътрешния пазар и по-общо в рамките на ЕС, както и пълноправното им участие, наред с другите региони, във всички съответни програми на Съюза;

4.

Счита, че по отношение на НОР следва да се прилага гъвкаво концентрацията по трите основни тематични цели, предвидени в новите предложения за регламенти за периода след 2014 г., с което ще се избегне прекаленото ограничаване на възможностите за диверсификация и развитие на съществуващия потенциал, както и за използване на техните сравнителни и конкурентни предимства;

5.

Настоятелно призовава за използване на други критерии за определяне правото на НОР за достъп до структурните фондове, като се има предвид, че критерият „БВП на глава от населението“ не отразява специфичните особености на тези региони и противоречи на духа на статута на най-отдалечен регион и на самия Договор; следователно настоява за прилагането на конкретен критерий, който да поставя НОР сред най-слабо развитите региони, независимо от размера на БВП, тъй като този подход е най-приспособен към специфичното им положение; освен това настоява процентът на съфинансиране за НОР да бъде 85 % за всички инструменти за подпомагане на тези региони; изисква удължаване на срока за усвояване на средствата в НОР с оглед постигане на по-добро изпълнение;

6.

Изразява съжаление, в рамките на допълнителната помощ по ЕФРР, за предложеното драстично намаляване на средствата за НОР и за слабо населените региони за финансовия период 2014-2020 г. и изразява безпокойство от факта, че замисълът на тази помощ, първоначално предвидена за компенсиране на последиците от структурния дефицит на най-отдалечените региони и слабо населените региони, ще бъде опорочен и до 50 % от средствата ще бъдат пренасочени към други цели; настоява тази помощ да бъде включена към съфинансирането в размер на 85 %, по подобие на основната помощ по ЕФРР; следователно призовава финансовите усилия за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ да включват достъп до европейските помощи, като размерът на средствата бъде не по-малък от този, заложен в настоящата финансова рамка, с цел последователно и ефективно изпълнение на стратегията „Европа 2020“;

7.

Изразява съжаление, че са намалени средствата в други области на политиката на сближаване, и по-конкретно че Комисията предлага цялостно намаляване на финансирането за икономическо, социално и териториално сближаване с 5,1 % по постоянни цени за 2011 г. за следващия програмен период, включително намаляване с 20,2 % на финансирането за регионите по цел „сближаване“ (с изключение на регионите в преход), намаление с 5,6 % на финансирането за регионите по цел „конкурентоспособност“ и намаление с 2,9 % на средствата, отпускани от Кохезионния фонд;

8.

Приветства плана на Комисията да включи бюджетен ред за „най-отдалечените региони и регионите с много ниска гъстота на населението“ в МФР за периода 2014–2020 г., тъй като това ще създаде по-ясна връзка между средствата, отпускани за тези региони, и техните цели;

9.

Насочва вниманието към факта, че в предложението за регламент за следващия Европейски социален фонд положението на НОР отново не се споменава, с оглед не само на изброените в член 349 от ДФЕС структурни характеристики, но и на особеното икономическо положение на НОР, което ги поставя сред регионите с най-високо ниво на безработица в Съюза;

10.

Подчертава необходимостта от приспособяване на европейските фискални и митнически политики с цел засилване конкурентоспособността на икономиките на най-отдалечените региони, както и голямото значение на наличието на подходящи фискални и митнически разпоредби за диверсификацията на икономическите дейности и създаването на трайни работни места в НОР;

11.

Подчертава необходимостта гражданите на НОР да се възползват от предимствата на вътрешния пазар наравно с останалите граждани на Съюза и призовава за приемането на мерки в съответствие с препоръките от доклада „Solbes“; призовава да се разгледа възможността за изготвяне на рамка за държавните помощи за най-отдалечените региони и подкрепя запазването на настоящите нива на интензивност на инвестиционните помощи за големи, средни и малки предприятия и възможността за отпускане на помощи за осъществяването на дейности, които да не са замиращи и ограничени във времето, при наличието на гъвкава регулаторна рамка, при положение че тези помощи са доказали, че не влияят отрицателно на конкуренцията и подпомагат НОР за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално в областта на иновациите, научните изследвания и околната среда; в тази връзка подчертава значението, което обществените услуги имат за икономическото, социално и териториално сближаване на НОР, по-специално в секторите на въздушния и морския транспорт, пощенските услуги, енергетиката и комуникациите;

12.

Подчертава значението на подкрепата за малките и средните предприятия посредством отпускането на средства на Съюза, с цел развиване на производствената структура на най-отдалечените региони и насърчаване на уменията на работниците, като по този начин се подкрепят характерните за тези региони продукти и местната икономика;

13.

Счита, че намесата на Съюза трябва да цели ЕС да играе ключова роля и да стимулира инициативността, с оглед развитието на центрове за високи постижения в НОР на базата на някои сектори, които използват пълноценно своите предимства и ноу-хау, като например управлението на отпадъци, възобновяемите енергийни източници, енергийната независимост, биологичното разнообразие, мобилността на студентите, научните изследвания в областта на изменението на климата или управлението на кризи; счита, че ако мерките, предприети в рамките и въз основа на общите характеристики на европейския континент, невинаги са ефективни в най-отдалечените региони, то експерименталните разпоредби, заложени в член 349 от Договора и радващи се на истински успех, могат да бъдат приложени и в останалата част от Съюза; приканва Комисията да оптимизира експериментите в тези региони с цел постигане на иновативен, солидарен и устойчив растеж;

14.

Призовава за засилване на мерките за отпускане на помощи за селското стопанство в рамките на POSEI, с цел да се отговори на конкуренцията на производителите с по-ниски производствени цени и приканва за запазване на специалните разпоредби, свързани с НОР, в рамките на ОСП;

15.

Защитава необходимостта от извършване на предварителна оценка на въздействието на проектите за европейско законодателство върху икономиките на най-отдалечените региони;

16.

Подчертава необходимостта от запазване на мерките за устойчиво управление и опазване на морските ресурси, както и от постепенно ограничаване само за местните флоти на достъпа до морските зони, определени като чувствителни от биогеографска гледна точка, както и от използване на екологосъобразни риболовни съоръжения, насърчаване на аквакултурата и повторното въвеждане на възможността за отпускане на помощи за модернизация на флота, с цел подобряване на мерките за безопасност и хигиенните условия и прилагане на добри практики, и призовава за увеличаване на компенсациите за допълнителни разходи в рамките на програмата POSEI за рибарството; подчертава необходимостта от по-адаптиран подход към условията на всеки регион, разработен въз основа на моделите за развитие на сектора, изготвени от местни организации;

17.

Изразява съжаление за това, че реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПР) не отчита в достатъчна степен положението и условията в НОР; набляга на морското измерение на НОР и важността на риболова за териториалното устройство и за осигуряването на заетост за местното население предвид факта, че тези региони представляват изключителна икономическа зона, като техният потенциал трябва да се превъплъти в конкретни мерки за истинска морска икономика и те следва да бъдат взети надлежно предвид в програмата за обща европейска морска политика; припомня нарастващия икономически интерес, предизвикан от огромното биогенетично и минерално богатство, което крие морското дъно, и значението на вземането им под внимание в „новата европейска стратегия за НОР“, с цел да се гарантира развитието на икономика, основана на познанията за морето; в тази връзка смята, че НОР трябва да заемат централно място в морската политика на ЕС, като подчертава ролята им за устойчивата експлоатация на морето и на крайбрежните райони, както и по отношение на международното морско управление и че НОР, разположени в Атлантическия океан, трябва да бъдат включени в разработваната Атлантическа стратегия;

18.

Припомня значимостта на туристическия сектор и приканва Комисията да ускори изпълнението на европейския план за действие и да гарантира по-голяма координация на съществуващите бюджетни редове, като обърне специално внимание на НОР;

19.

Набляга на факта, че НОР залагат на прилагането на стратегия за научни изследвания и иновации и на разрастването на мрежата от предприятия, по-конкретно като се насърчава предприемаческият дух сред младежта, за да се даде възможност за развитие на МСП и да се предотврати безработицата сред младежта; призовава за създаването на технологична инфраструктура и иновационни центрове в европейски мащаб, за развитието на проекти и партньорства с научни и технологични дружества и за обмен на идеи и добри практики посредством европейски мрежи за подпомагане на иновациите и стратегии за интелигентна специализация, като например платформата S3, както и за дългосрочни инвестиции в полза на НОР в рамките на финансирането за политиката на сближаване и за гарантиране на активно участие във водещите проекти на стратегията „Европа 2020“; призовава за продължаване на усилията по отношение на НОР, от една страна, за да се засили създаването на местни изследователски механизми, съответстващи на потенциала на НОР, а от друга, за да се улеснява и подпомага развитието на привлекателни университети, с високи постижения, които да разполагат с реални средства и да бъдат на висотата на университетите от останалата част на Съюза;

20.

Изтъква необходимостта от улесняване на взаимодействието между финансовите средства по линия на политиката на сближаване и рамковата програма за научни изследвания и развитие, с цел да се засили развитието на най-отдалечените региони и да се ограничи недостатъчното усвояване на средствата за научни изследвания;

21.

Подчертава, че уникалното европейско транспортно пространство трябва да допринесе за гарантиране на приобщаващ растеж в НОР, да намали проблемите във връзка с достъпността и да се бори срещу изменението на климата; призовава за разработването на специфична рамка за транспортните помощи за НОР, и по-специално в полза на обществения транспорт и за развитието на междуостровния морски транспорт; освен това призовава за създаването на логистични платформи и осъществяването на проекти като изграждането на морски магистрали; подчертава потенциала на програмата „Марко Поло“ за НОР; призовава Комисията да я направи по-гъвкава и да я удължи и след 2013 г., както и НОР да се упоменат специално в „механизма за взаимовръзка в Европа“; настоява за включване на НОР в Трансевропейската транспортна мрежа на новия инструмент, който цели улесняване на връзките в Европа;

22.

Припомня, че зависимостта на НОР от вносните изкопаеми горива води до по-големи допълнителни разходи; също така констатира, че инвестициите за регионална политика в НОР, предназначени за борба срещу изменението на климата, са сравнително малки; предлага укрепване на сектора на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност чрез инициативи като „Пакта на островите“, който цели разработване на местни планове за действие за възобновяемите енергийни източници и печеливши проекти, с оглед постигане на намаление на емисиите на CO2 с поне 20 % до 2020 г. чрез създаване на собствена програма за научни изследвания в областта на възобновяемите източници на енергия и диверсификация на регионалната енергийна база, по-специално в областта на геотермалната енергия, енергията от приливите и отливите и енергията, получена чрез ядрен разпад на водорода, както и създаване на специална програма в областта на енергетиката, за да се намалят разходите във връзка с отдалечеността, инфраструктурата и предоставяните услуги, с цел насърчаване на амбициозните политики на НОР за развитие на възобновяемите източници на енергия;

23.

Отбелязва със загриженост последствията от изменението на климата в най-отдалечените региони, и най-вече повишаващото се равнище на водните басейни; призовава Съюза да разгледа тези въпроси в своята стратегия за предотвратяване на изменението на климата и действията в тази насока; препоръчва енергийните източници да се използват по подходящ начин и да се развива потенциалът на възобновяемите енергийни източници;

24.

Приканва Комисията да създаде специална програма в областта на енергетиката, транспорта, информационните технологии и комуникациите въз основа на програмите POSEI, с възможно най-добра степен на взаимодействие с другите действия на Съюза в тези области;

25.

Счита, че е необходимо да се помогне на държавите членки да гарантират, че жителите на тези региони имат пълен достъп до средствата за информация и комуникация, осигурявани чрез новите технологии, например широколентовите и безжичните технологии, включително сателитните технологии, и по-конкретно, че имат достъп до инфраструктура за широколентова връзка, за да се насърчи икономическият растеж и по-доброто управление чрез цифровизация на услугите; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички граждани на най-отдалечените региони ще имат достъп до широколентов интернет до 2013 г.;

26.

Предвид факта, че цифровата икономика без съмнение е двигателят на икономическото развитие в ЕС, признава последствията от все по-големия проблем на цифровото изключване, който може да се окаже сериозно препятствие пред развитието;

27.

Счита, че иновативното финансиране на политиката на сближаване би могло да отговори частично на хроничната липса на инвестиции за микропредприятията и МСП в НОР и подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране за предприятията от НОР, по-специално чрез установяване на диалог с Групата на ЕИБ и чрез подкрепяне създаването на местни инвестиционни фондове във всички НОР и развитието на регионални пазари за инвестиционен капитал съгласно предложението в горепосочения доклад на Pedro Solbes Mira за най-отдалечените региони в рамките на единния европейски пазар; призовава Комисията за тази цел да внесе в Парламента и в Съвета предложение за законодателен акт;

28.

Изразява желание в тези региони да бъдат приложени експериментални разпоредби за възлагане на обществени поръчки за ограничен кръг области по начин, който да отчита принципа на териториалността по отношение на участниците в търга, с цел балансиране на тръжните процедури;

29.

Призовава за по-голямо участие на регионалните органи на НОР в изготвянето и изпълнението на европейските програми и политики, съгласно принципите за гъвкавост, приспособимост и модулация, в рамките на принципа на субсидиарност и управлението на различни нива и в партньорство с частния сектор и гражданското общество, за да се гарантира, че техните нужди са вземат предвид на всички нива от процеса на вземане на решения, както и за осигуряване на по-голяма видимост на тези региони за европейските институции;

30.

Счита, че една от основните слабости на НОР е управлението на техните ресурси; счита, че е необходимо да им се осигури достатъчна основа, за да могат да управляват ресурсите си, особено по отношение на инфраструктурата – не само транспортната, но и водната и енергийна инфраструктура, както и инфраструктурата за управление на отпадъци;

31.

Припомня, че гореспоменатият доклад на г-н Pedro Solbes Mira относно най-отдалечените европейски региони в рамките на единния пазар показа, че икономиките на НОР са притиснати от допълнителни разходи в почти всички области; също така насочва вниманието на Комисията върху монополното положение, злоупотребите с господстващо положение и картелните споразумения, които водят до несправедливо увеличаване на издръжката на живота; призовава Комисията да проведе подробно проучване на ценообразуването в НОР, за да се определят точните механизми за действие с цел по-ефективно функциониране на единния пазар в тези територии;

32.

Посочва ролята на НОР като граници на ЕС с други части на света и призовава за подход, по-специално чрез следване на обявените от Комисията насоки, в партньорство с НОР, който да признава добросъседството на ЕС с трети държави, включително и със страни, с които ЕС поддържа специални връзки в исторически и културен план; насочва вниманието към трудностите във връзка с интеграцията в съответните географски зони и необходимостта от намиране на конкретни новаторски формули, които да насърчават реалната регионална интеграция чрез общи за НОР и съседните трети държави програми и проекти, както и от съдействие за установяване на добри връзки в съответните географски зони; подчертава значението на последствията от външното измерение на някои европейски политики за НОР и подчертава необходимостта от извършване на проучвания за измерване на въздействието на международните споразумения в областта на търговията и рибарството и техните последици за НОР и местното им производство, като се въведат компенсаторни мерки за смекчаване на произтичащите от това загуби;

33.

Изразява съжаление за това, че ГД „Търговия“ първоначално не показа интерес към отчитането на спецификите на най-отдалечените региони при преговорите за споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и настоятелно призовава Комисията да продължава да търси компромисни варианти, при които окончателните споразумения, които ще бъдат сключени със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), да зачитат интересите на съответните НОР;

34.

Припомня отново необходимостта от по-добро взаимодействие между фондовете на политиката за сближаване и Европейския фонд за развитие с цел подобряване на проектите от общ интерес и регионалното приобщаване на НОР; следователно припомня нееднократно изразеното становище на Европейския парламент за включване на ЕФР в бюджета;

35.

Подчертава значението на териториалното сътрудничество за НОР и призовава за продължаване на програмите за териториално сътрудничество в НОР; в тази връзка призовава за регулаторни облекчения с оглед по-добро усвояване на наличните средства и конкретизиране на проектите за сътрудничество, както и повишаване до 85 % на съфинансирането от ЕФРР, за да се отдаде приоритет на трансграничното сътрудничество и да се премахне за НОР критерият за 150 км морски граници при трансграничното сътрудничество; също така припомня, че привилегированото географско положение и важната геостратегическа роля на НОР представляват значителна добавена стойност за ЕС в отношенията му с държавите от Африка и Централна Америка, както и със САЩ;

36.

Счита, че развитието на трансграничните услуги за електронно управление ще допринесе за интеграцията на най-отдалечените региони в рамките на вътрешния пазар на Съюза;

37.

Припомня, че страните и отвъдморските територии на Дания, Франция и Нидерландия, за които се отнасят параграфи 1 и 2 на член 355 от ДФЕС, могат да решат да станат НОР, като изберат статута, който им подхожда най-добре, и насочва вниманието към настоящите НОР и решаващата роля, която те могат да играят за популяризирането и укрепването на техния статут;

38.

Посочва предстоящото приемане на статута на НОР от Майот и призовава Комисията да засили съпътстващите мерки, които са необходими за правилното усвояване на средствата; във връзка с това припомня бюджетния ред за подготвителното действие за подпомагане на Майот и необходимостта от приемане в следващата финансова рамка на специални разпоредби за този регион или всяка друга територия, която може евентуално да бъде засегната при придобиването на статут на най-отдалечен регион, с цел подпомагане на териториите при процеса на получаване на статут на НОР;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на държавите членки.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/8

—

като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2010 г. (11501/2/2011), публикуван от Европейската служба за външна дейност на 26 септември 2011 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г. относно „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията и вярванията, приети на 3069-то заседание на Съвета по външни работи, проведено в Брюксел на 21 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (2),

—

като взе предвид резолюцията си от 19 май 2010 г. относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда (3), резолюциите и декларациите, приети от Конференцията за преразглеждане, проведена в Кампала, Уганда на 31 май – 11 юни 2011 г., и ангажиментите, подписани от ЕС,

—

като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите (4),

—

като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд (5) и преразгледания план за действие,

—

като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, дейностите на специалния представител на Генералния секретар на ООН във връзка с положението на защитниците на правата на човека, насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (7),

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на правата на детето и насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти, както и много предишни резолюции на Европейския парламент, засягащи тези въпроси,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2011 г. относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност (9),

—

като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (10),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и последните му преразглеждания през февруари 2005 г. и юни 2010 г.,

—

като взе предвид всички свои резолюции по неотложни случаи, свързани с нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения,

—

като взе предвид Резолюция 66/167 на Общото събрание на ООН относно борбата срещу нетърпимостта, насаждането на негативни стереотипи и стигматизирането, дискриминацията, подбуждането към насилие и насилието срещу хора, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно европейската политика за съседство, приети на 20 юни 2011 г. на неговото 3101-во заседание,

—

като взе предвид резолюцията си от 27 октомври 2011 г. относно Тибет и по-специално самозапалването на монаси и монахини (11),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия (12),

—

като взе предвид декларацията на Европейския парламент и на Съвета относно използването на делегирани актове в бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014–2020 г. приложена към законодателната резолюция на Парламента от 1 декември 2011 г. относно одобрен от Помирителния комитет съвместен проект на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1934/2006 на Съвета относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (13),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейския фонд за демокрация, приети на 1 декември 2011 г. на неговото 3130-то заседание, и Декларацията относно създаването на Европейски фонд за демокрация, по която беше постигнато споразумение в Комитета на постоянните представители (Корепер) на 15 декември 2011 г.,

—

като взе предвид членове 3 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

—

като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (16),

—

като взе предвид приемането от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 април 2011 г. на Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

—

като взе предвид Резолюция 65/208 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН 46/121, 47/134 и 49/179 за правата на човека и крайната бедност, 47/196 за отбелязване на международен ден за изкореняване на бедността и 50/107 за отбелязване на международна година за изкореняване на бедността и обявяване на първото Десетилетие на ООН за изкореняване на бедността,

—

като взе предвид документите на Икономическия и социален съвет на ООН E/CN.4/Sub.2/1996/13, E/CN4/1987/NGO/2, E/CN4/1987/SR.29 и E/CN.4/1990/15 за правата на човека и крайната бедност, E/CN.4/1996/25 за правото на развитие и резолюция 1996/25 на подкомисията на ООН по предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата за осъществяване на икономическите, социалните и културни права,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно крайната бедност и правата на човека (A/66/265), който анализира законите, уредбите и практиките, които ограничават поведението на хората, живеещи в условия на бедност,

—

като взе предвид резолюция 17(13) на Съвета за правата на човека към ООН от 17 юни 2011 г. относно крайната бедност и правата на човека, както и всички други свързани с този проблем резолюции на Съвета за правата на човека,

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—

като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889 и 1960 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид Резолюция 65/276 от 3 май 2011 г. на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 7 декември 2011 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност (COM(2011) 0842),

—

като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 7 декември 2011 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2011)0844),

—

като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (17),

—

като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г.„Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

—

като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията от 25 май 2011 г.„Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 25 октомври 2011 г.„Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681) и „Проучване на правната рамка в областта на правата на човека и околната среда, приложима спрямо европейските предприятия, които осъществяват дейност извън Европейския съюз“, извършено от Университета в Единбург през октомври 2010 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (18),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС (19),

—

като взе предвид Доклада на специалния докладчик на ООН (A/HRC/17/27) от 16 май 2011 г. относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване, който подчертава приложимостта на международните норми в областта на правата на човека и стандартите относно правото на свобода на мнението и изразяването в интернет като средство за комуникация,

—

като взе предвид годишния доклад на специалния представител на Генералния секретар на ООН от 13 януари 2012 г. относно насилието срещу деца, в който отново се потвърждава, че нормативната основа на премахването на насилието върху деца се опира на правата на човека, и се призовава за всеобщо ратифициране на факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето и за прилагането на национално законодателство за забрана на всички форми на насилие срещу деца,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон (20),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички свързани международни инструменти в областта на правата на човека,

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид всички конвенции на ООН относно правата на човека и факултативните протоколи към тях (21),

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0086/2012),

А.

като има предвид, че с учредителните договори Съюзът се ангажира външните му дейности да бъдат ръководени от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство и правата на малцинствата, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.

като има предвид, че правосъдието и принципите на правовата държава са стълбове на устойчивия мир, гарантиращи правата на човека и основните свободи; като има предвид, че Римският статут на МНС има решаващ принос за спазването на правата на човека, за международното право и в борбата срещу безнаказаността;

В.

като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава, правосъдието и отчетността са най-добрата защита за правата на човека, основните свободи, толерантността и равенството;

Г.

като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта и религията е в основата на Европейския съюз и това следва да бъде безкомпромисно отразено в неговата външна дейност;

Д.

като има предвид, че съществува връзка между правата на човека и развитието; като има предвид, че правата на човека са от съществено значение за постигането и поддържането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

Е.

като има предвид, че свободата на съвестта и религията, както и на мнение и изразяване без риск от държавно наказание са основни всеобщи права;

Ж.

като има предвид, че защитниците на правата на човека са основни участници, когато става въпрос за защита и насърчаване на правата на човека и укрепване на демокрацията;

З.

като има предвид, че неправителствените организации са от съществено значение за развитието и успеха на демократичните общества и за насърчаването на взаимното разбирателство и толерантността;

И.

като има предвид, че свободата на религията или убежденията продължава да бъде под нарастваща заплаха в много части на света както от правителствени, така и от обществени ограничения, водещи до дискриминация, нетърпимост и насилие срещу отделни хора и религиозни общности, включително срещу представители на религиозните малцинства;

Й.

като има предвид, че трябва да се вземат поуки от предишните неуспехи на Европейския съюз да промени своята външна дейност, като същевременно поставя правата на човека и демокрацията в основата на своите политики и насърчава прехода в страни с авторитарни режими, довели на практика до подкрепа на тези режими, особено в случаите, когато съображения, свързани със стабилността и сигурността, са довели до компромиси с принципната политика за насърчаване на демокрацията и правата на човека; като има предвид, че тези неуспехи показаха необходимостта от преразглеждане на настоящите инструменти на ЕС по този проблем и създаване на нови инструменти като Европейския фонд за демокрация – експертен, активен, с опростена структура и следователно ефективен по отношение на разходите, решенията и реакциите инструмент на разположение на ЕС, който е в състояние да използва задълбочени знания и опит относно конкретното положение в държавите, които са в обсега на неговото въздействие, посредством пряко сътрудничество с местни партньори и побратимяване на европейски и местни партньори и като използва – пряко или чрез повторно предоставяне на безвъзмездни средства – ресурси на ЕС, държавите членки и други източници, за да подкрепя капацитета на гражданското общество за демократична опозиция и политическите участници, стремящи се към демократична промяна в недемократични държави и държави в преход, по начин, който е взаимно безопасен и при необходимост опровержим;

К.

като има предвид, че свободните и честни избори представляват само първата стъпка към демокрацията, която е дългосрочен процес, основаващ се на зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление;

Л.

като има предвид, че изпълнението на клаузите и условията, свързани с правата на човека в споразуменията за партньорство между ЕС и трети държави, които включват предоставяне от ЕС на помощ за развитие, остава незадоволително;

М.

като има предвид, че 2010 г. бележи десетата годишнина на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, като има предвид обаче, че са необходими допълнителни усилия за нейното прилагане в ЕС и по света;

Н.

като има предвид, че различните държави членки имат единствен по рода си опит, който да споделят по отношение на преодоляването на авторитарните режими от собственото си минало, и като има предвид, че този опит от прехода следва да бъде използван по-добре в отношенията на Съюза със страните партньори при укрепването на демокрацията и правата на човека;

О.

като има предвид, че годишният доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2010 г. предоставя общ преглед на политиката на ЕС в тази област,

П.

като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да разгледа, оцени и където е уместно, да предложи конструктивна критика на дейностите по отношение на правата на човека на Комисията, Съвета, върховния представител и Европейската служба за външна дейност и на цялостната дейност на Парламента с оглед задълбочен преглед на действията на ЕС и да допринесе за прегледа на политиката на Съюза в тази област;

1.

Подчертава, че за да бъде Европейският съюз (ЕС) надежден участник във външните отношения, той трябва да действа последователно, в съответствие със задълженията, предвидени в Договора и в достиженията на правото на ЕС, и да избягва двойните стандарти между политиката му по отношение на правата на човека и други външни политики, между вътрешните и външни политики, както и в поддържането на отношенията му с трети държави, като съчетава този подход с предизвикателството да се разработят национални стратегически документи относно правата на човека и да се приложат планове за действие, които трябва да включват и демократизацията и да отразяват спецификата на всяка държава по отношение на въздействието, като се използват пълноценно съответните инструменти на ЕС;

2.

Подчертава, че трябва да се вземат подходящи мерки за гарантиране на това, да не се допускат компромиси или омаловажаване на гражданските права и основните свободи по време на икономическа криза;

3.

Подчертава също, че политиките на Съюза следва също така да бъдат последователни и да служат за пример в рамките на ЕС, както и да са в съзвучие и да съответстват на основните ценности и принципи, така че да увеличат максимално доверието в ЕС в световен мащаб и ефективността на политиките в областта на правата на човека; настоява да бъде включено ясно указание за изпълнение на препоръките, представени в доклада Fava от 2007 г. относно транспортирането и неправомерното задържане на затворници, и приветства инициативата за изготвяне на последващ доклад на Парламента; изразява съжаление, че въпреки изричния призив, отправен от Парламента в горепосочения доклад, редица държави членки не успяха напълно и открито да се справят с проблема със своето съучастие в нарушаването на правата на човека в световен мащаб, извършено в контекста на програмата на САЩ за предаване и тайно задържане, и придружаващите го национални нарушения на правата на човека; счита тази ситуация за голяма и сериозна пречка за насърчаването от страна на ЕС на правата на човека в световен мащаб и неговите твърдения за морален авторитет; призовава институциите на ЕС да продължат натиска върху държавите членки за провеждането на пълни и открити разследвания; подчертава, че е важно да се продължи работата по отчетността по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма;

4.

Припомня, че икономическите и социалните права представляват неразделна част от правата на човека от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. насам; следователно счита, че ЕС трябва да способства за осъществяването на тези права в по-слабо развитите и развиващите се държави, с които подписва международни споразумения, включително търговски споразумения;

5.

Счита, че преработването на директивите относно убежището следва да сложи край на продължаващите опасения за нарушаване на правата на човека, както и на твърденията за двойни стандарти в тази област от страна на държавите членки; поддържа мнението, че държавите членки следва да предоставят таблици на съответствието за относимите разпоредби на директивите, за да може да се извършва подходящ контрол върху тяхното изпълнение; подчертава, че трудността при разработването на обща политика представлява възможност да се гради на основата на най-добрите практики; подчертава ролята, която трябва да изиграе Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ); настоява, че държавите членки трябва да играят определена роля при презаселването на бежанци и подновява исканията си за създаване на истинска Съвместна програма на ЕС за презаселване на бежанци;

6.

Призовава Съединените щати да спазят обещанието си за закриване на затвора в базата Гуантанамо; настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията си за презаселване на задържани лица, освободени от затвора в базата Гуантанамо, които не са европейци и не могат да бъдат репатрирани в техните държави на произход, тъй като са под заплаха от смърт, изтезания или жестоко и нечовешко отношение;

7.

Призовава ЕС, държавите членки и Комисията незабавно да предприемат необходимите мерки, за да гарантират морски спасителни операции за мигрантите, които се опитват да достигнат до ЕС, и за да гарантират координацията и сътрудничеството между държавите членки и компетентните органи с цел избягване на потъването и смъртта в морето на стотици жени, деца и мъже;

8.

Насърчава преговорите за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека;

9.

Приветства разработването на национални стратегически документи относно правата на човека и подчертава, че те следва да включват и демократизацията; призовава за тяхното навременно прилагане чрез планове за действие в допълнение към тези стратегии, основани на процес на широко допитване до местни и международни организации на гражданското общество, анализ на ситуацията и нуждите във всяка държава, като се използват пълноценно съответните инструменти на ЕС; настоява за необходимостта да се използват тези национални стратегически документи като справочни документи, които да бъдат интегрирани във всички политики и в съответните външни финансови инструменти; отново отправя призив, тези национални стратегически документи да бъдат предоставяни на Парламента; подчертава необходимостта от последователност и избягване на двойните стандарти;

10.

Подчертава изключително важната роля на гражданското общество за защитата и насърчаването на демокрацията и правата на човека; призовава за приключване на определянето на лицата за контакт с организациите на гражданското общество и със защитниците на правата на човека в делегациите на ЕС; подчертава, че контактите на ЕС с гражданското общество следва да бъдат изградени на основата на истинско партньорство, включително системен, навременен и редовен диалог при условия на равнопоставеност, което трябва да гарантира активното участие на представители на гражданското общество в процеса на добро управление; подчертава, че събраната в този контекст информация трябва да бъде използвана добре, но също така да бъде защитена чрез политиките на ЕС, по-специално чрез клаузи за демокрацията и правата на човека; подчертава необходимостта от подобряване на споделянето на информация между различните участници в областта на защитата на правата на човека по света с цел те да могат да разберат по-добре предприетите дейности и действия, по-специално по отношение на конкретни случаи, а също и срещаните трудности; във връзка с това подчертава, че следва да бъде създаден механизъм на гражданското общество за мониторинг, който да гарантира систематичното участие на гражданското общество в изпълнението на споразуменията и програмите; същевременно приветства инициативи като Форума на гражданското общество към Източното партньорство и насърчава институциите на ЕС да приемат повече от препоръките и декларациите, разработени по време на форумите на гражданското общество към Източното партньорство, проведени в Брюксел през 2009 г., в Берлин през 2010 г. и в Познан през 2011 г.;

11.

Изразява съжаление относно факта, че някои страни партньори на ЕС завеждат политически мотивирани и изфабрикувани съдебни дела срещу лица, като по този начин нарушават правата на човека и основните принципи на правовата държава; изразява дълбока загриженост, че въпреки международните призиви в тези трети страни не се вземат никакви мерки за гарантиране и спазване на правата на лицата, осъдени в политически мотивирани дела;

12.

Подчертава, че улесняването на прякото участие на гражданите в обществения живот чрез тяхното пряко участие в политически партии на национално равнище и на равнище ЕС е същностно право на изразяване на лично мнение и демократично право;

13.

Настоятелно призовава ЕС да положи допълнителни усилия, да интегрира по-ефективно правата на човека и демокрацията в сътрудничеството за развитие и да гарантира приноса на програмите на ЕС за развитие за изпълнението от страните партньори на техните международни задължения в областта на правата на човека; призовава също така правата на човека и демокрацията да бъдат включени в програмите, осъществяващи връзка между помощ, възстановяване и развитие (LRRD) поради жизненоважното им значение в процеса на преход от извънредна хуманитарна ситуация към развитие;

14.

Приветства специалното значение, което се придава на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“(COM(2011)0637), и подчертава, че демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, доброто управление, мирът и сигурността са необходими условия за развитието, намаляването на бедността и постигането на целите на хилядолетието за развитие и са в отношение на взаимодействие и взаимно подсилване с тях; потвърждава значението на ориентираната към правата на човека политика за развитие и призовава ЕС да постави конкретни, измерими, постижими и обвързани с крайни срокове цели в областта на правата на човека и демокрацията в своите програми за развитие; призовава ЕС да насочи своята помощ за развитие към укрепване на институционалното изграждане и развитието на гражданското общество в страните получатели, тъй като тези елементи са от решаващо значение за доброто управление, както и за гарантиране на отчетността и собствения принос към процеса на развитие; призовава за засилване на клаузите за правата на човека и клаузите за обвързване с условия в програмите, подкрепяни от ЕС; призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да потърсят нови начини за гарантиране на по-тясното обвързване между диалога по въпросите за правата на човека със страните партньори и сътрудничеството за развитие;

15.

Подчертава, че ЕС следва да гарантира, че действията му в областта на политиката за развитие, укрепването на мира, предотвратяването на конфликти и международната сигурност са взаимно подкрепящи се; подчертава в този контекст необходимостта от разработването на подходящи стратегии за страни в ситуации на нестабилност;

16.

Подчертава взаимозависимостта между крайната бедност и незачитането на правата на човека и изтъква необходимостта от разработване на набор от принципи за прилагането на стандарти и критерии, свързани с правата на човека, в борбата с крайната бедност;

17.

Припомня, че 70 % от бедното население на планетата живее в селски райони и оцеляването и благосъстоянието му зависи пряко от природните ресурси и че бедните жители на градските райони също са зависими от тези ресурси; призовава ЕС да защитава като основно право достъпа на населението до природните и жизненоважните ресурси на съответната държава, достъпа до земя и продоволствената сигурност; изразява своето съжаление относно факта, че значителен брой хора не притежават основни блага, като например вода; привлича внимание върху правата, посочени в Пакта за социална отговорност на ООН, като правото на подходяща храна, на минимални социални стандарти, на образование, на здравеопазване, на справедливи и благоприятни условия на труд и на участие в културния живот, като всички те следва да се разглеждат равностойно;

18.

Подчертава важността на годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията в анализа и оценката на политиката на ЕС в тази област; отбелязва със съжаление, че за първи път, откакто се представят годишни доклади относно правата на човека по света, върховният представител/заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП) и/или Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) тази година изобщо не представи доклада на пленарно заседание, и настоятелно препоръчва на ВП/ЗП да представя своевременно бъдещите такива доклади на Парламента;

19.

Изразява съжаление за прекалено описателния характер на годишния доклад и за прекомерния акцент, поставен върху еднократни действия; отново отправя искането си за прилагане на един по-систематичен подход, който да включва използването на показатели и бази за сравнение за отделните страни, така че в годишния доклад изпълнението да бъде анализирано спрямо така поставените цели, за да се улесни извършването на обоснована оценка на постигнатите резултати;

20.

Приветства подробния раздел за насилието срещу жените и за правата на детето в годишния доклад за тази година; в този контекст обръща внимание на наболели проблеми като принудителните аборти и селективните аборти въз основа на пола, насилствената стерилизация и гениталното осакатяване на жени; оценява приоритетното значение, което се придава на подкрепата на усилията в посока премахване на смъртното наказание в световен мащаб и на въпросите относно съдебната реформа; подкрепя практическата насоченост на ВП/ЗП към действията на ЕС на международни форуми;

21.

Отбелязва, че годишният доклад не съдържа специален раздел, посветен на развитието; подчертава, че особено след влизането в сила на Договора от Лисабон и предвид настоящата интегрирана стратегия за правата на човека в годишния доклад следва да има тематичен раздел, посветен на „правата на човека и развитието“;

22.

Настоятелно призовава ВП/ЗП при изготвянето на бъдещите си годишни доклади да провежда активни, систематични и прозрачни консултации с Парламента, своевременни и широкообхватни консултации с неправителствени организации по правата на човека, като приканва публично всички заинтересовани организации да дадат своя принос и като увеличи използването на социалните мрежи и медии, за да се консултира с колкото се може повече организации; призовава ВП/ЗП систематично да се консултира с Парламента и да докладва относно начина, по който резолюциите на Парламента са били взети под внимание; изисква от ВП/ЗП по-редовно да предоставя информация на етапа на изготвяне на бъдещите годишни доклади, когато това се изисква от Парламента;

23.

Отбелязва изявлението на ВП/ЗП към Парламента на 13 декември 2011 г. в отговор на дългогодишния призив на Европейския парламент за създаването на длъжността специален представител на ЕС за правата на човека; изисква, ако бъде създадена такава длъжност, специалният представител на ЕС да разполага с междусекторна компетентност, която да позволява осъществяването на политика на сближаване с цел интегрирането на правата на човека във всички политики на ЕС; предупреждава обаче срещу всеки опит да се изолира политиката в областта на правата на човека от стратегиите на общата външна политика чрез създаването на такъв специален представител;

24.

Счита, че е от жизненоважно значение международните споразумения, по-конкретно споразуменията за търговия, енергетика, реадмисия, сигурност и техническо сътрудничество, да не противоречат на основните принципи на ЕС, заложени в член 21 от ДЕС; предлага преди започването на преговорите за тези споразумения, както и на етапа на преговори да се извършват оценки на въздействието върху правата на човека с използване на референтни стойности, които да бъдат последвани от редовни доклади за напредъка, включващи оценките, направени от институциите на ЕС и службите, които отговарят за изпълнението, както и оценката, направена от местни и международни организации на гражданското общество като част от институционализирани механизми на гражданското общество за мониторинг; настоява във връзка с това за пълното прилагане на член 218 от ДЕС, според който Комисията има задължение да информира Парламента и Съвета на всички етапи на преговорите за международни споразумения с трети държави; във връзка с това счита, че е много важно да се осигури на институциите на ЕС висококвалифицирано и независимо експертно мнение относно положението по отношение на правата на човека и демокрацията в отделните държави;

25.

Препоръчва, за да се излезе отвъд общите идеи за интегриране на правата на човека, да бъде изготвен набор от практически мерки, които да бъдат задължителни за всички длъжностни лица на ЕС, работещи в областта на външната дейност, а също за целия персонал на държавите членки, който участва в оперативните действия на агенциите на ЕС, включително „Фронтекс“, както и за експертите, работещи от името на ЕС и финансирани със средства на ЕС, които следва да отговарят на международните норми и стандарти; подчертава, че обучението в областта на правата на човека трябва да бъде задължително за ЕСВД и съответните части на Комисията; препоръчва задачите, свързани с интегрирането, да бъдат включени в длъжностните характеристики на служителите като част от годишната оценка на персонала;

26.

Препоръчва също така всеки път, когато е извършено грубо нарушение на правата на човека от страна партньорка, с която е сключено международно споразумение, като например споразумение за партньорство и сътрудничество, ЕС да предприема решителни действия за налагане на подходящите санкции, както е предвидено в клаузите за правата на човека в споразумението, включително и евентуално временно прекратяване на споразумението;

27.

Подчертава значението на изготвянето на подходящи последващи програми, свързани с докладите от мисиите на ЕС за наблюдение на избори, в тясно сътрудничество с Европейския парламент, като се гарантира, че тези последващи програми също са свързани с всички програми за развитие;

28.

Подчертава, че интегрирането на международното правосъдие трябва систематично да взема предвид борбата срещу безнаказаността и принципа на взаимното допълване в по-широкия контекст на подпомагането на търговията, развитието и принципите на правовата държава; подчертава, че реабилитирането и реинтеграцията жертвите в обществото и засегнатите общности трябва да бъдат основна грижа, като се обърне специално внимание на уязвимите групи, включително на жените, децата, младите хора и хората с увреждания; подчертава значението на създаването на конституционни структури, включително на ефективна правна система, на разделението на властите и на една призната и независима съдебна система с цел да се засили насърчаването на правата на човека във всяка държава; препоръчва Римският статут на МНС да бъде добавен към пакета от международни договори относно доброто управление и принципите на правовата държава, които да бъдат ратифицирани от трети държави, допуснати до Общата система за преференции плюс (ОСП+); препоръчва последователното включване на клаузи на МНС в клаузите за правата на човека и демокрацията на споразуменията на ЕС с трети държави, като се вземе предвид, че тези клаузи трябва да се считат за съществени елементи на споразуменията, и като се наблегне на стратегическите партньорства и страните, обхванати от Европейската политика за съседство;

29.

Приветства приемането на резолюция 65/276 от Общото събрание на ООН относно участието на ЕС в работата на ООН като скромно начало на едно по-голямо начинание за увеличаване на ролята на ЕС в организацията; подчертава, че единната позиция не трябва да бъде за сметка на загрижеността за правата на човека, а напротив – счита, че ЕС трябва енергично да настоява за упражняване на правата си и да използва подобрения си статут, за да работи за прокарване на амбициозна стратегия за правата на човека и за насърчаване на демокрацията;

30.

Отново заявява призива си към Съвета да упълномощи ВП/ЗП да изготви насоки за редовни консултации между посланиците на държавите членки и посланиците на ЕС, по-специално между онези, които работят на многостранно равнище в градове като Женева и Ню Йорк, така че ЕС да може успешно да осъществява програмата на ООН и да работи за насърчаването и защитата на правата на човека;

31.

Приветства конструктивната роля, изпълнявана от ЕС в реформата на Съвета по правата на човека (СПЧ), и по-специално неговата пълна подкрепа за независимостта на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, защитата на ролята на специалните процедури, държавните мандати и неделимостта на всички права на човека; препоръчва ЕС и неговите държави членки ясно да се противопоставят на практиката на някои регионални групи да предлагат „кандидати, започващи на чисто“ на изборите за СПЧ; приветства първия завършен цикъл на Всеобщия периодичен преглед (ВПР) и препоръчва на държавите – членки на ЕС, да бъдат водещи с примера си, като надграждат върху принос от първия кръг след консултации на национално равнище; подкрепя включването на последващо действие след ВПР в дневния ред на диалога на ЕС с трети държави по въпросите на правата на човека, както и в националните стратегически документи;

32.

Подчертава факта, че за да осигури подкрепа за по-голяма част от предложенията си в СПЧ, ЕС трябва спешно да подобри своя капацитет за постигане на напредък, включително чрез спечелване на подкрепата на ВП/ЗП, който да лобира в столиците на трети държави в подкрепа на позициите на ЕС; приветства възприемането на по-стратегически, средносрочен подход към подготовката на сесии на СЧП в рамките на работната група по правата на човека към Съвета (COHOM);

33.

Приветства актуализирането на политиката на ЕС относно МНС от 12 юли 2011 г.; отбелязва, че Римският статут на МНС създава механизъм за „крайна мярка“, чрез която се предават на правосъдието лица, отговорни за престъпления срещу човечеството, за геноцид, военни престъпления и престъпна агресия, както се посочва в принципа за взаимно допълване, залегнал в Римския статут; признава усилията на Комисията да създаде „Набор от инструменти на ЕС за взаимно допълване“, насочен към подкрепа за развитието на капацитета на държавите членки и генериране на политическа воля за разследване и съдебно преследване на предполагаеми международни престъпления, и подчертава значението на задълбочените консултации с държавите членки, Парламента и организациите на гражданското общество с цел да се финализира създаването на набора от инструменти; приветства усилията на гражданското общество в държавите членки да подкрепя усилията за взаимно допълване в държавите, в които са извършени престъпления съгласно международното право и сериозни нарушения на правата на човека, и насърчава продължаването на тези усилия; насърчава ЕС и неговите държави членки да приемат набор от вътрешни указания, определящи кодекс за поведение при контактите с лица, издирвани от Международния наказателен съд; призовава всички държави членки (най-вече Република Кипър, Чешката република, Унгария, Италия, Люксембург и Португалия) да приемат национално законодателство относно сътрудничеството със Съда и да сключат рамкови споразумения с МНС, за да улеснят сътрудничеството и преди всичко да гарантират изпълнението на заповедите за арест и други искания на Съда;

34.

Приветства приемането на измененията на Римския статут на Конференцията за преглед в Кампала, свързани с престъпната агресия и някои военни престъпления, и призовава всички държави членки да ратифицират незабавно тези съществени изменения и да ги прилагат като част от своите национални наказателни системи; в този контекст призовава Съвета и Комисията да използват международния си авторитет в интерес на осигуряването и засилването на универсалността на Римския статут за едно международно признато определение на фактическия състав на агресията в нарушение на международното право; приветства ангажиментите на ЕС, по-специално тези относно борбата срещу безнаказаността като основна ценност, която трябва да бъде споделяна с нашите партньорите при сключването на споразумения, и призовава за последователното им прилагане;

35.

Препоръчва ЕС систематично да включва клаузите за МНС в споразуменията с трети държави и да насърчава зачитането, сътрудничеството и оказването на помощ на МНС в рамките на Споразумението от Котону и на диалога между ЕС и регионалните организации като Африканския съюз, Арабската лига, Организацията на американските държави и ОССЕ и трети държави;

36.

Приветства финансовата и логистична подкрепа за МНС от страна на ЕС и държавите членки и препоръчва тя да се запази; изразява дълбоката си загриженост относно резултата от обсъжданията на бюджета по време на сесията на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут през декември 2011 г., който създава опасност Съдът да остане с недостатъчно финансиране и по този начин подкопава способността му да изпълнява правораздавателните си функции и възможностите му да реагира на нови ситуации; призовава ЕС и държавите членки да окажат подходяща подкрепа за функционирането на Съда, включително да играят активна роля в предаването на обвиняемите лица;

37.

Настоява за взаимообвързаността на целите за развитие, демокрация, права на човека, добро управление и сигурност; отново изразява убеждението си, че всички външни действия на ЕС трябва да съчетават политическо измерение, което подкрепя плурализма, демокрацията и зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, и измерение на развитието, което е съсредоточено върху социално-икономическия напредък, включително изкореняване на бедността, борбата срещу неравенството и основната потребност от храна въз основа на устойчиво развитие; във връзка с това добавя, че програмите на ЕС за помощ за развитие следва да включват конкретни и значителни реформи, за да се гарантира зачитането на правата на човека, прозрачността, равенството между половете и борбата срещу корупцията в страните получателки; освен това отбелязва, че следва да се прилагат по-строги условия и спирания на помощта в страни получателки, които явно не зачитат основните права на човека и свободи и които не приемат законодателство в изпълнение на международните им задължения;

38.

Счита, че отношенията на ЕС с всички трети държави следва да се определят от подхода „повече за повече“, насочен към постигане на резултати, и че ЕС следва да дава на страните партньори статут на „напреднали“ само при условие, че са изпълнени ясно определени изисквания относно правата на човека и демокрацията, а също че той следва да не се колебае да замрази този статут, ако посочените условия вече не се изпълняват; счита, че в това следва да бъде сериозно обмислено при бъдещите преговори с Русия относно новото осъвременено споразумение за партньорство;

39.

Призовава за системна подкрепа за новоизбраните в свободни и честни избори парламенти, по-специално в страните в преход или в страните, в които ЕС е изпращал мисии за наблюдение на избори; счита, че тази подкрепа следва да се финансира от Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и от географските инструменти;

40.

Приветства плановете за учредяване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД), представени в съвместното съобщение на ВП/ЗП и Комисията, заключенията на Съвета от 3101-то и 3130-то му заседания, които доведоха до декларацията за създаването на Европейски фонд за демокрация, одобрена в Корепер на 15 декември 2011 г., заедно с положените усилия от Работната група за Европейски фонд за демокрация, създадена под егидата на ЕСВД в сътрудничество с държавите членки и институциите на ЕС; подчертава потенциалната функция на Фонда под надзора на Парламента като гъвкав и експертен инструмент за подкрепа на участниците, стремящи се към демократична промяна в недемократични държави и в държави в преход; настоятелно призовава Съвета да гарантира, че наред с другите си външни действия всеки подобен инструмент ще допълва дейностите на съществуващите инструменти и по-специално на ЕИДПЧ, без да се създават ненужни бюрократични структури; подчертава, че приносът на ЕС към бюджета на ЕФД трябва да бъде действително допълващ и да се предоставя в пълно съответствие с финансовите правила, като се зачита правото на бюджетния орган да извършва проверка и контрол;

41.

Подчертава значението на процеса на политическа подкрепа, който не е съсредоточен само върху периода непосредствено преди и след изборите, а се основава на последователност; приветства вниманието, което ВП/ЗП отделя на „демокрацията в дълбочина“, която свързва демократичните процеси с правата на човека, свободата на изразяване и сдружаване, свободата на религията и убежденията, принципите на правовата държава и доброто управление; подчертава, че в този контекст следва да бъде отдадена дължимата водеща роля също и на правото на религиозна свобода; посочва, че в действителност това право обикновено се признава за едно от най-основните права на човека;

42.

Подчертава отново значението на избора на приоритетни държави за мисии за наблюдение на избори въз основа на въздействието, което дадена мисия може да окаже за насърчаване на процес на реална дългосрочна демократизация;

43.

Призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да разработят политическа стратегия по отношение на всяка мисия на ЕС за наблюдение на избори, последвана от оценка на демократичния напредък две години след мисията, която да бъде представяна по време на годишните разисквания на Парламента с ВП/ЗП по въпросите на правата на човека; приветства ангажимента на ВП/ЗП да обърне по-голямо внимание при наблюдението на избори на участието на жените и националните малцинства, а също и на хората с увреждания както в ролята на кандидати, така и на гласоподаватели (22);

44.

Подчертава важността в края на всяка мисия за наблюдение на избори да се отправят реалистични и постижими препоръки в сътрудничество с други международни участници, където е приложимо, като разпространението и мониторингът на тези препоръки се осъществява от делегации на ЕС; счита, че постоянните делегации на Парламента и съвместните парламентарни асамблеи следва да играят по-голяма роля при проследяването на изпълнението на тези препоръки и в анализа на постигнатия напредък по отношение на правата на човека и демокрацията; поради това подкрепя насърчаването на постоянен и редовен диалог с парламентите на тези трети държави; подчертава необходимостта от подобряване на работната методология на делегациите на Европейския парламент за наблюдение на избори и от грижи за повишаване на уменията на участващите членове на ЕП и персонал;

45.

Подчертава, че участието в структуриран диалог относно правата на човека, макар и приветствано, често се използва като претекст, за да се избегне обсъждането на тези въпроси на по-високо политическо равнище, включително на партньорски срещи на високо равнище; призовава всички институции на ЕС, държавите членки и техните посолства да положат по-големи усилия за интегрирането на този диалог във всички вътрешнодържавни външни дейности на ЕС; подчертава необходимостта от прозрачност и истински предварителни консултации с организации на гражданското общество, както и от отчитане след проведения диалог с цел информиране за резултатите;

46.

Изразява във връзка с това разочарованието си от липсата на напредък по редица диалози относно правата на човека (които в момента наброяват над четиридесет) и отбелязва мнението, изразено в някои кръгове, че в определени случаи, консултациите на ЕС във връзка с правата на човека се инструментализират и са се превърнали по-скоро в процес, отколкото в средство за постигане на измерими, осезаеми резултати;

47.

Изразява съжаление, че оценките след проведените диалози/консултации не са довели до разработването на ясни показатели или референтни стойности за изпълнението; настоятелно призовава целите да бъдат определяни предварително и оценявани непосредствено след всеки диалог или консултация по прозрачен начин и с участието на възможно най-широк кръг заинтересовани страни; подчертава, че заключенията от тези оценки трябва да бъдат представяни на срещи на високо равнище и при други контакти между ЕС и неговите партньори, а информацията от тях трябва да се използва за действията на ЕС и неговите държави членки в други двустранни и многостранни рамки; счита, че на тези показатели трябва да бъде отделено особено внимание, за да се гарантира ефективността на клаузите за демокрация и за правата на човека във всички споразумения на Европейския съюз, независимо от тяхното естество;

48.

Подчертава, че е важно и наложително да се подобрят вариантите и естеството на тези диалози след консултации с гражданското общество; отново заявява, че тези диалози могат да бъдат конструктивни и да има реално въздействие на място само ако са последвани от конкретни стъпки, които отчитат целите на ЕС и насоките на ЕС за диалог по въпросите на правата на човека с трети държави, както и ако са приложени коригиращи мерки;

49.

Припомня, че ЕС следва да използва този диалог като инструмент за поставяне на въпроса относно отделни случаи на нарушаване правата на човека в трети държави, като например случаи на политически затворници, например във Виетнам и Китай, осъдени заради мирно упражняване на основни права като свобода на изразяването, на събранията, сдруженията и религията; освен това призовава ЕС редовно да се възползва от тази възможност и да проследява последващите действия по отделните случаи, повдигнати от него, да наблюдава тези случаи и да координира внимателно действията си с ангажираните организации за защита правата на човека, както и с други държави, които водят диалог по темата за правата на човека с въпросната държава;

50.

Изразява разочарование да отбележи, че са извършени ограничен брой оценки, провеждани нередовно, въпреки изискването на Насоките, диалозите да бъдат „оценявани за предпочитане на всеки две години“; изразява дълбоко съжаление, че до момента Европейският парламент не е вземал систематично участие при изготвянето на оценки, включително за Русия и Китай; призовава за формализиране на достъпа на Европейския парламент до тези оценки и за гарантиране, че това ще се извършва по възможно най-открития и прозрачен начин; припомня, че съгласно Насоките „гражданското общество ще участва в този процес на оценяване“ и счита, че изпълнението на този ангажимент изисква създаването на конкретен механизъм за тази цел;

51.

Изразява особената си загриженост във връзка с положението в Мали след преврата от 22 март 2012 г. и поради факта, че страната е изправена пред най-тежката хуманитарна криза през последните двайсет години в резултат от продоволствената несигурност, засягаща близо три милиона души, и преместванията, породени от конфликтите в северните части на страната; изисква деблокирането на допълнителна помощ от Европейския съюз, за да се отговори на така сложилата се ситуация; счита също така за необходимо Европейският съюз и неговите държави членки да насърчават мирния изход от конфликта, основаващ се на защитата на населението, и без външна намеса в политическите дела на страната;

52.

Отново заявява, че правата на жените следва да представляват важна част от диалозите за правата на човека, провеждани от ЕС, и от политическия диалог на ЕС с трети държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество или асоцииране, в съответствие с клаузите за правата на човека в тези споразумения, и че участието на жените в мирните преходи – както на масата на преговорите, така и в активни роли – следва да бъде разширено; призовава Комисията и Съвета да предприемат всички подходящи мерки в случай на нарушаване на тези разпоредби;

53.

Изразява съжаление поради факта, че въпреки всички призиви на Парламента и други международни институции, Михаил Ходорковски е осъден в неговия втори политизиран и административно мотивиран процес в Русия, който не съответства на принципите за честна и независима съдебна система и поради това представлява грубо нарушение на правата на човека;

54.

Призовава всички договорни отношения с трети държави, както с индустриализирани, така и с развиващи се, включително секторни споразумения, търговски споразумения и споразумения за техническа или финансова помощ, да включват без изключение ясно формулирани обвързващи клаузи относно правата на човека и демокрацията; призовава Комисията да гарантира по-стриктно прилагане на тези клаузи; отново подчертава необходимостта от разработване на единен списък от референтни стойности за правата на човека и демокрацията, който да се използва както за описателни цели, така и за извършване на оценка, и да бъде признат от всички институции на ЕС; счита, че прилагането на Европейската конвенция за правата на човека и на други основни международни конвенции относно правата на човека би могло да представлява важен елемент в такава отправна база на ЕС за правата на човека и демокрацията;

55.

Изисква от Комисията да не се въздържа от използване на механизма за прекратяване на действащи споразумения, когато стандартните клаузи относно правата на човека се нарушават нееднократно;

56.

Подчертава, че прилагането на тази клауза в сегашния й вид в споразуменията за свободна търговия (ССТ), които предстои да бъдат разгледани скоро в Парламента, предоставя възможност за самия Парламент да проучи потенциала за определяне на референтни стойности за оценка на спазването на правата на човека преди ратификацията, с цел постигане на конкретен и проверим напредък по отношение на правата на човека; отново призовава Комисията да изготви нова „клауза образец“ относно международните задължения на страните, която да включва процедура за консултации и да определя политическите и правните механизми, които да се използват при искане за временно прекратяване на сътрудничеството поради повторни или системни нарушения на правата на човека в нарушение на международното право; счита, че механизмът за прилагане на клаузата относно правата на човека и демокрацията, във вида, изискан от Парламента, е единственият начин да се гарантира истинско прилагане на такива клаузи и следва да се разглежда като превантивен и сигнализиращ механизъм за започване на диалог между ЕС и партньорската държава, който да бъде последван от механизъм за наблюдение; препоръчва разработването на ясна и степенувана система от санкции, без да се засяга възможното временно прекратяване като краен резултат; настоява твърдо за необходимостта, Парламентът да участва във вземането на решения съвместно с Комисията и Съвета в това отношение;

57.

Подчертава необходимостта да се осигури ефективен мониторинг на изпълнението на поетите ангажименти по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи; призовава за използване на проучвания на въздействието върху правата на човека и демокрацията в допълнение към съществуващите такива по отношение на устойчивото развитие, и съдържащите се в тях оценки и заключения да бъдат вземани предвид при преговори и да намират отражение в окончателните споразумения;

58.

Предлага използването на обективни показатели и критерии в проучванията на въздействието върху правата на човека, както и в тяхната оценка;

59.

Очаква във всички бъдещи споразумения за свободна търговия в допълнение към разделите за социални и екологични въпроси да бъде включван подробен раздел за правата на човека и в контекста на текущите преговори изказва съжаление относно възраженията срещу този принцип, изразени от някои партньори като Индия и Канада; призовава разделът относно устойчивото развитие в споразуменията да бъде подсилен чрез включване на процедура за подаване на жалби, отворена за социалните партньори и гражданското общество, както и чрез създаване на независим орган за разрешаване на съответните спорове и възможност за прибягване до механизъм за уреждане на спорове с предвидени разпоредби за налагане на глоби и временно прекратяване на търговските привилегии в случай на сериозно нарушение на съответните екологични и трудови стандарти, еквивалентен на механизмите, валидни при разпоредбите за достъп до пазара; подчертава, че механизмите за наблюдение и изпълнение на системата ОСП+ следва да бъдат засилени още повече; призовава целите на корпоративната социална отговорност (КСО) да придобият задължителен характер за европейските предприятия, осъществяващи стопанска дейност в държави със слаби институции;

60.

Счита, че „Арабската пролет“ послужи, за да покаже неспособността на досегашните политики на ЕС да подкрепят ефективно силното желание на хората за демокрация, зачитане на основните свободи, справедливост, отговорно и представително управление в държави, в които те са лишени от такова; поради това приветства Съвместните съобщения на Комисията и ВП/ЗП „Нов отговор на промените в съседните държави“, което наред с другите точки изразява необходимостта от създаване на Европейски фонд за демокрация, и „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, както и възприетия подход за споделени ангажименти и взаимна отчетност по отношение на универсалните ценности на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, по-строго, основано на стимули обвързване с условия, диференциране на политиките, развитие на многостранното и субрегионалното сътрудничество и принципа на по-широко участие на гражданското общество; подчертава, че „Арабската пролет“ би се превърнала в парадокс, ако се развие в посока непризнаване на основните права на човека за жените, защитниците на правата на човека, религиозните малцинства и други обществени групи в страните от „Арабската пролет“;

61.

Счита, че от началото на „Арабската пролет“ националните НПО и организираните граждани играят ключова роля за мобилизиране на хората и насърчаване на тяхното участие в обществения живот, с цел информиране на лицата относно техните права и създаване на възможности за тях да разберат и възприемат демокрацията; подчертава, че политическите приоритети за бъдещите реформи ще трябва да произтичат от консултациите с участието на НПО и защитници на правата на човека от съответната страна;

62.

Подчертава необходимостта от подкрепа за демократичните движения в източните съседи на ЕС; и приветства новия подход към ЕПС, който има за цел по-голяма подкрепа за партньори, ангажирани с изграждането на „демокрация в дълбочина“ и устойчива демокрация, подкрепа за приобщаващо икономическо развитие и засилване на двете регионални измерения на Европейската политика за съседство;

63.

Подкрепя основаващия се на постигнати резултати подход „повече за повече“ в съответствие с новата концепция за ЕПС; настоява разграничаването да се основава на ясно определени критерии и редовно наблюдавани референтни стойности и предлага референтните стойности, определени в съобщенията, да се използват като цели и да бъдат допълвани от по-конкретни, измерими, постижими и обвързани със срокове референтни стойности; призовава ЕСВД и Комисията да предоставят ясна и подходяща методология за оценка на постиженията на страните от ЕПС по отношение на зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека, да предават редовни доклади, които да служат за основа при разпределянето на средства съгласно подхода „повече за повече“ и да включат тези оценки в годишните доклади за напредъка; подчертава, че средствата, които не могат да бъдат отпуснати или преведени поради отрицателна оценка, следва да бъдат преразпределени към други проекти в партньорски държави по Европейската политика за съседство в рамките на южното и източното измерение;

64.

Подчертава решаващото значение на активното участие на гражданското общество и на приноса му към процесите на управление и преобразяване на обществото, като признава необходимостта от включване на представители на жените и на малцинствените групи в тези процеси; категорично подкрепя по-голяма ангажираност по отношение на гражданското общество в тези процеси във връзка с все по-голямото приобщаване и по-силното акцентиране върху включването на идеите на гражданското общество в процеса на изготвяне на политики; в тази връзка приветства всички програми на ЕС, които имат за цел обучението на млади специалисти, и програмите за опростен обмен на студенти, насочени към граждани на трети държави, тъй като те допринасят ефективно за развитието на гражданското общество; подчертава необходимостта от независима структурна и финансова подкрепа за гражданското общество; счита, че що се отнася до процеса на ВПР в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, местните и международните представители на гражданското общество следва да бъдат включени при изготвянето на докладите на Комисията за напредъка по ЕПС, като представят отделно своя собствена оценка, която да се приложи към тези доклади; приветства създаването на механизма за гражданско общество и Европейския фонд за демокрация и призовава за отделяне на значително финансиране за тях в предстоящата многогодишна финансова рамка; също така настоява в бъдеще гражданското общество да бъде ангажирано, така че да допринася пряко чрез институционализиран „механизъм на гражданското общество за мониторинг“;

65.

Изразява дълбока загриженост, че четири държави – партньори по Европейската политика за съседство, не са подписали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, единадесет държави не са го ратифицирали, а още четиринадесет не са определили необходимите национални мерки за превенция; призовава за спешни действия от страна на ЕС, за да се компенсира това забавяне;

66.

Счита, че насърчаването и подкрепата на ненасилието са отражение на международна ценност, която представлява подходящ начин за защита и насърчаване на правата на човека отвътре, по-специално като се има предвид, че ненасилственият метод предлага ефективни решения за предотвратяване на конфликти и за подкрепа на демокрацията, правовата държава и гражданското общество в световен мащаб; предлага на ненасилието да се даде централна по значимост роля и политическа тежест във вътрешните и външните политики на Европейския съюз, като се подкрепят инициативи, които поддържат и развиват ненасилствения и мирен активизъм по света, с разпространението на практическа помощ за подкрепа на ненасилствени активисти и защитници на правата на човека;

67.

Отново отправя призива си към ВП/ЗП и към държавите членки да работят за силна обща позиция на ЕС относно последващите действия след мисията за установяване на фактите за конфликта в Газа, като публично изисква изпълнение на отправените от него препоръки и търсене на отговорност за всички нарушения на международното право, независимо от предполагаемия извършител, чрез провеждането на независими, безпристрастни, прозрачни и ефективни разследвания; счита, че не може да съществува ефективен мирен процес в Близкия изток без наличието на отговорност и справедливост;

68.

Отбелязва, че въпреки силните политически изявления на ЕС в подкрепа на правата на човека, надолу по веригата на програмния цикъл се наблюдава „разводняване“, като обещанията за зачитане на правата на човека изчезват при конкретните инструменти, както и при отпускането на секторна помощ за държавите; отбелязва, че за съжаление правата на човека и демокрацията понякога се „гетоизират“ в рамките на ЕИДПЧ, в ущърб на включването им във всички инструменти;

69.

Приветства съобщението на Комисията относно Програмата за промяна и нейния акцент върху взаимообвързаността на целите за развитие, демокрация, права на човека, добро управление и сигурност; приветства засиленото внимание към ангажиментите на страните партньори при определяне на комбинацията от инструменти и условия на национално ниво; едновременно с това подчертава необходимостта да се елиминират настоящите двойни стандарти и да се избягват такива в бъдеще; приветства отражението на тази политика в съобщението на Комисията относно „Бъдещия подход към бюджетната подкрепа за трети страни“, което гласи, че обща бюджетна подкрепа ще се предоставя само ако страните партньори се ангажират да спазват международните стандарти за правата на човека и демокрацията; призовава Комисията и ЕСВД да реализират тази политическа рамка в конкретни, оперативни, обвързани със срокове и измерими дейности, интегрирани в различните области на сътрудничество и придружени от необходимото укрепване на институционалните рамки и административния капацитет;

70.

Силно препоръчва в рамките на бъдещите инструменти за развитие да се поставя специален акцент върху тематичните програми, тъй като те се занимават специално с въпроси, свързани с правата на човека, с цел да се насърчи взаимното укрепване на връзките между развитието и правата на човека;

71.

Отбелязва, че за да се оптимизира последователността и ефективността, е необходим стратегически подход за комбиниране на различни географски и тематични инструменти за защита и насърчаване на правата на човека въз основа на солиден анализ на местните особености, като се елиминират настоящите двойни стандарти и се избягват такива в бъдеще; във връзка с това приветства ангажимента, поет на 12 декември 2011 г. в съвместното съобщение „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“, за вземане предвид на националните стратегии за правата на човека на етапите на програмиране и прилагане на помощта на ЕС и приканва ВП/ЗП да изготви по-подробна методология за изпълнение на този ангажимент;

72.

Приветства предложенията на Комисията относно инструментите за външна дейност след 2014 г., и по-специално акцента върху необходимостта от въвеждане на опростени и гъвкави процедури за вземане на решения, които ще позволят по-бързо приемане на изпълнението на годишните програми за действие и съответно – на предоставянето на помощи; оценява широките консултации, провеждани сред гражданското общество, и вярва, че в окончателните документи ще бъдат взети под внимание опасенията на всички заинтересовани страни;

73.

Приветства по-ясното определение на целите на ЕИДПЧ и актуализирания му обхват, който отразява по-силния акцент върху икономическите, социалните и културните права, свободата на мисълта, съвестта, религията и вярата, както и подкрепата за демокрацията; оценява новата възможност за директно отпускане на безвъзмездни помощи за финансиране на дейности при най-трудни условия или ситуации или за увеличаване на подкрепата за защитници на правата на човека и нерегистрирани организации;

74.

Подчертава факта, че при планирането на ЕИДПЧ и на другите инструменти със специално отражение върху правата на човека и демокрацията трябва да бъдат зачитани прерогативите на Парламента; следователно твърдо поддържа становището, че стратегическите документи за тези инструменти не могат да бъдат считани като актове за изпълнение и трябва да се приемат в съответствие с процедурата по член 290 от ДФЕС за делегираните актове;

75.

Приветства успешния резултат от Резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно мораториум върху използването на смъртното наказание, като посочва увеличаването на международната подкрепа за премахването му и все по-голямата информираност на активистите, съдиите, политиците и обществото като цяло; освен това приветства важната роля на ЕС за постигане на тази победа; с интерес очаква едно силно партньорство с държавите членки и ЕСВД по повод резолюцията на Общото събрание през 2012 г.;

76.

Потвърждава, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание при всички обстоятелства и призовава ЕС да продължи да използва сътрудничеството и дипломацията за премахване на смъртното наказание на всички възможни форуми по света, в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание, и също така да гарантира пълното зачитане на правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, изправено пред екзекуция, без използването на изтезания и други видове малтретиране с цел изтръгване на признания; в страните, в които въпреки усилията на ЕС и други участници продължава да се използва смъртното наказание, призовава за зачитане на основните права на човека на осъдените, включително пълен достъп до информация относно тяхното положение, най-малко за семействата и близките роднини, респект към тленните останки и право на подходящо погребение; осъжда извършените наскоро в Беларус екзекуции на Дмитрий Коновалов и Владислав Ковальов и подчертава, че тези основни права не бяха зачетени, тъй като екзекуциите бяха извършени тайно, без знанието на семействата и без възможност те да получат тленните останки, за да ги погребат достойно; припомня, че ЕС е най-големият донор за организациите на гражданското общество, които се борят срещу смъртното наказание; призовава Комисията да запази борбата срещу това жестоко и нечовешко наказание като тематичен приоритет в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

77.

Подчертава, че е важно ЕС да продължи да следи условията, при които се изпълняват екзекуции в онези страни, където все още се прилага смъртно наказание, и да подкрепя законодателната и конституционна реформа за пълното му и окончателно премахване;

78.

Призовава ВП/ЗП, ЕСВД и Комисията да предоставят насоки за цялостна политика по отношение на гражданите на ЕС, изправени пред екзекуции в трети държави, която да включва солидни механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и правна намеса от страна на ЕС;

79.

Приветства решението на Комисията от 20 декември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 и следователно затягането на контрола върху износа на някои лекарствени продукти, които могат да се използват при екзекуции, както и оборудване, което може да се използва при изтезания; призовава Комисията да се справи с оставащите „вратички“ в регламента, като въведе всеобхватна клауза за крайното потребление, която да забрани износа на всички лекарствени продукти, които биха могли да се използват за изтезания или екзекуции;

80.

Отбелязва, че 60 % от всички отделни случаи на нарушения на човешките права и злоупотреби, във и извън рамките на въоръжен конфликт, документирани от „Амнести интернешънъл“, са пряко свързани с употребата на малокалибрено и леко стрелково оръжие; признава особено сериозното въздействие на малокалибреното и лекото стрелково оръжие върху зачитането на правата на децата и защитата им от насилие; приветства глобалното лидерство на ЕС при приемането на правно обвързваща обща позиция относно износа на оръжие през 2008 г., но отбелязва необходимостта от допълнителен мониторинг на нейното изпълнение на равнището на Европейския съюз; настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в процеса с цел постигане подписването на международен договор за търговия с оръжие на конференцията на ООН през тази година и да гарантира приемането на стабилен, правно обвързващ договор;

81.

Изразява дълбока загриженост относно използването на деца за войници; призовава ЕС да предприеме незабавни мерки за тяхното разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция като ключов елемент от политиките на ЕС, насочени към засилване на правата на човека, защита на децата и замяна на насилието с политически механизми за разрешаване на конфликтите;

82.

Призовава всички държави членки, които все още не са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, да го направят, за да се постигне по-голяма съгласуваност на вътрешните и външните политики;

83.

Призовава всички държави членки, ВП/ЗП и ЕСВД да се намесят активно по въпроса за човешките права на задържаните лица и да намерят решение на пренаселеността на затворите във и извън границите на Европейския съюз;

84.

Подчертава, че е важно да се признаят специфичните за пола форми на изтезания и унизително отношение (включително генитално осакатяване на жени и изнасилване) и настоява измерението на пола да се разглежда по подходящ начин при координираните усилия на ЕС за борба с изтезанията;

85.

Отново призовава Комисията да включи в Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, клауза относно „крайната употреба за изтезание“, която да дава възможност на държавите членки, въз основа на предварителна информация, да въведат лицензионен режим и по този начин да отказват износа на стоки, за които съществува значителен риск да бъдат използвани за такива цели от техните крайни потребители;

86.

Припомня трагичния случай със Сергей Магнитски, който се бореше срещу корупцията по високите етажи на властта и беше изтезаван до смърт от държавни служители; изразява съжаление за това, че случаят не е разрешен и че лицата, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, не са наказани; настоятелно призовава руските съдебни органи да подновят разследването, като назоват и накажат виновните;

87.

Приветства политическия ангажимент на ЕС да подкрепя защитниците на правата на човека като отдавна установен елемент от външната политика на ЕС в областта на правата на човека, както и множеството положителни примери за дипломатически ходове, наблюдение на процеси, посещения в затвори и други конкретни действия, предприети от мисии и делегации на ЕС, като например провеждането на редовни институционализирани срещи със защитници на правата на човека, но остава загрижен от факта, че насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека не се прилагат в някои трети държави; счита, че ВП/ЗП следва да даде препоръки за подобряване на дейността в тези мисии, където очевидно е налице слабо изпълнение;

88.

Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да насърчават мисиите и делегациите на ЕС да показват своята подкрепа и солидарност за работата, извършвана от защитниците на правата на човека и техните организации, чрез редовни срещи и проактивни контакти с тях, както и чрез включването на техния принос при разработването на специални национални стратегии за правата на човека и демокрацията, като Европейският парламент бъде редовно включван в тези дейности;

89.

Призовава отново ЕС да повдига систематично въпроса за отделни случаи със защитници на правата на човека при продължаващия диалог за правата на човека в онези трети държави, където защитниците на правата на човека продължават да търпят тормоз и атаки;

90.

Подчертава значението на системното поддържане на контакти с независимото гражданско общество, както и на осигуряването на по-директен и по-лесен достъп за защитниците на правата на човека до делегациите на ЕС в трети държави; приветства назначаването в делегациите и/или посолствата на държавите членки на служители за връзка със защитниците на правата на човека и подчертава, че това трябва да бъдат служители с опит, които са преминали подходящо обучение и чиито функции трябва да са добре известни както във вътрешен, така и във външен план; изключително силно приветства факта, че ВП/ЗП заяви намерението си винаги да се среща със защитници на човешките права по време на своите посещения в трети държави и призовава всички членове на Комисията с отговорности в областта на външните отношения да следват тази практика и да предоставят на Парламента доклади относно тези контакти;

91.

Припомня своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара; осъжда продължаването на репресиите срещу населението в окупираните територии в Западна Сахара и изисква да бъдат спазвани основните права, в частност свободата на сдружаване, на изразяване и на демонстрации; изисква освобождаването на 80 политически затворници от Западна Сахара, като се даде предимство на 23 лица, които са задържани без присъда от м. ноември 2010 г. в затвора в Сале вследствие закриването на лагера Gdeim Izik; подновява своето искане за установяване на международен механизъм за наблюдение на правата на човека в Западна Сахара и за справедливо и трайно решение на конфликта, основаващо се на правото на самоопределение на населението в Западна Сахара съгласно резолюциите на ООН;

92.

Отново призовава за по-засилено междуинституционално сътрудничество по въпросите, свързани със защитниците на правата на човека; счита, че капацитетът на ЕС за реагиране и съгласуваността на действията на различните институции при неотложни кризи във връзка със защитниците на човешките права ще се подобрят много чрез въвеждането на обща система за предупреждение на базата на контактни центрове и насърчава ЕСВД и Комисията да проучат допълнително тази възможност, заедно с Европейския парламент;

93.

Приветства поетия от Европейския парламент ангажимент за повишаване на ролята на наградата „Сахаров“ и за укрепване на мрежата „Сахаров“ и подчертава важната роля на тази мрежа, наред с другото, за стимулиране на междуинституционалното сътрудничество в подкрепа на защитниците на правата на човека по света; призовава всички институции на ЕС към по-активно участие и сътрудничество и в тази връзка приветства посочването на наградата „Сахаров“ в Годишния доклад за правата на човека; все пак повтаря призива си към Съвета и Комисията да поддържат връзка с кандидатите и носителите на наградата „Сахаров“, за да гарантират постоянен диалог и наблюдение на положението с правата на човека в съответните страни и да предлагат защита на лицата, които са жестоко преследвани, както и да докладват за това пред Европейския парламент;

94.

Ангажира се да включва въпросите за правата на жените по-системно в своите дебати и резолюции относно правата на човека, както и да използва мрежата на наградата „Сахаров“, и по-специално жените – носителки на тази награда, за да се застъпва за правата на жените по света;

95.

Акцентира върху различните роли, опита и приноса на жените в условията на мир и сигурност; осъжда сексуалното насилие в страни като Демократична република Конго и призовава за нулева толерантност към извършителите, и по-специално лица от военни и полицейски сили към мисии и операции с мандат на ЕС; също така подчертава колко важно е да се гарантира достъп на жертвите до пълно възстановяване във всяко отношение, което да включва необходимата комбинация от медицински и психологически грижи, както и правни, социални, обществени, професионални и образователни услуги, наред с отпускането на временна финансова помощ;

96.

Приветства факта, че ЕС играе водеща роля при изпълнението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и придружаващите резолюции; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да увеличат усилията си за преодоляване на разминаването между политика и практика и призовава държавите членки, които все още не са приели национални планове за действие, незабавно да го направят;

97.

Приветства създаването на „ООН Жени“ и призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с тази институция на международно, регионално и национално равнище с цел прилагане на правата на жените; призовава Комисията и Съвета да гарантират по време на конфликти справедлив достъп за жените до обществените здравни системи и до подходящи гинекологични и акушерски грижи съгласно определението на Световната здравна организация; подчертава по-специално необходимостта от насърчаване на здравното образование, както и на подходящи програми за сексуално и репродуктивно здраве, които са важна част от политиката на ЕС в областта на развитието и правата на човека спрямо трети държави;

98.

Приветства Хартата на жените на Комисията, която поощрява равенството между половете на равнище ЕС и на международно равнище и Плана за действие на ЕС относно равенство между половете и овластяването на жените в областта на развитието за периода 2010–2015 г. и призовава да се положат усилия за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) по въпросите на равенството между половете и майчиното здраве;

99.

Изразява загриженост за това, че в Египет Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС) не успя да проведе разследване относно сведенията за сексуално посегателство спрямо протестиращи жени, включително т. нар. „тестове за девственост“ и смъртни заплахи срещу протестиращи жени;

100.

Приветства акцента, поставен от страна на ВП/ЗП Катрин Аштън върху засилването на ролята на жените и я призовава да институционализира Междуинституционалната неформална работна група относно жените, мира и сигурността (ЖМС), като осигури председател на пълно работно време, който да действа и като координатор по въпросите на равенството между половете в рамките на ЕСВД, като част от предоставянето на необходимите човешки и финансови ресурси за изпълнението на тази задача;

101.

Призовава ВП/ЗП да насърчава равните възможности на служителите от различни държави, както и възможностите, свързани с балансираното представителство на двата пола в ЕСВД, както е посочено в Правилника за длъжностните лица; призовава ВП/ЗП и държавите членки да предложат високопоставени жени като кандидати за ръководни длъжности в мисии на ЕСВД и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); приветства напредъка, постигнат в контекста на мисиите на ОПСО, по отношение на назначаването на съветници по въпросите на равенството между половете в почти всички мисии и при предоставянето на обучение в рамките на самата мисия; призовава Съвета да включи препратка към Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН в решенията на Съвета за даване на мандати за мисии; препоръчва преди мисии държавите членки да осигуряват на целия военен и командирован цивилен персонал стандартно обучение по въпросите на равенството между половете;

102.

Приветства приемането от Съвета на Европа на изключителната по своето значение Конвенция относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която създава цялостна рамка за предотвратяване на насилието, защита на жертвите и прекратяване на безнаказаността, и призовава всички държави членки и ЕС бързо да подпишат и ратифицират тази конвенция;

103.

Решително осъжда гениталното осакатяване на жените като отживяла практика и варварско нарушение на физическата неприкосновеност на жените и момичетата, срещу което трябва да се води борба чрез приемането на законодателство за забрана на тази практика; твърдо отхвърля всяко позоваване на културни, традиционни или религиозни практики като смекчаващо вината обстоятелство; настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на подобни традиционни вредни практики в своята стратегия за борба с насилието срещу жените; и призовава ЕСВД да изработи конкретен набор от инструменти по този въпрос, като част от стратегията за прилагане на Насоките на ЕС за правата на децата и насилието срещу жените; приветства африканските държавни ръководители за приемането на срещата на високо равнище на Африканския съюз през юли 2011 г. на решение за подкрепа на резолюция на Общото събрание на ООН, забраняваща гениталното осакатяване на жените по света; също така осъжда и призовава за конкретни мерки срещу жестокото, нечовешко и унизително отношение като принудителния аборт и насилствената стерилизация;

104.

Решително осъжда насилствения брак, който представлява нарушение на правата на човека съгласно член 16 от Всеобщата декларация за правата на човека; призовава Съвета да включи въпросите за „насилствените бракове“ и „аборта с цел избор на пола“ в насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета; насърчава Комисията и Съвета да разработят методи за събиране на данни и показатели за тези явления и поощрява ЕСВД да включи тези въпроси при разработването и прилагането на стратегиите за правата на човека на отделните държави; във връзка с „насилствените бракове“ изисква от държавите членки да приемат и приложат законодателство, забраняващо насилствените бракове, и да изготвят общо определение, да разработят национални планове за действие и да обменят добри практики по този въпрос;

105.

Припомня, че резолюцията на Съвета за правата на човека към ООН за предотвратимата майчина смъртност и заболеваемост, правата на човека и Целите на хилядолетието за развитие потвърждава, че достъпът до информация, образование и здравеопазване са основни права на човека; подчертава, че за тази цел ЕС следва да играе важна роля за предотвратяване на смъртността при бременните жени; призовава програмата за действие от Кайро да се прилага по отношение на аспектите за правата на човека и политиката за развитие, за да се насърчават равенството между двата пола и правата на жените и децата, включително сексуалното и репродуктивно здраве и права;

106.

Остро осъжда всеки акт на преследване на религиозна или верска основа, остава ангажиран за прилагането на свободата на религията навсякъде по света като част от увеличените усилия на ЕС в неговите двустранни и многостранни действия; заявява отново загрижеността си относно пълното и ефективно зачитане на правото на свобода на религията за всички религиозни малцинства в редица трети държави; отново призовава Съвета и Комисията да разработят незабавно набор от инструменти за извеждане на преден план на правото на свобода на религията и вярата във външната политика на ЕС, включително и механизми за установяване на нарушения и за действията, които ЕС следва да предприеме в такива случаи, както и да включат Парламента, организации на гражданското общество и учени в процеса на подготовка; приветства действията на ЕС на различни форуми на ООН срещу нетолерантността и дискриминацията на религиозна или верска основа и неговата непоклатима и принципна позиция по отношение на резолюциите за борба против охулването на религиите; счита, че свободата на събранията е жизнено важен аспект от правото на свобода на религията и убежденията и подчертава, че регистрацията на религиозни групи не следва да бъде предпоставка за практикуване на вярата; призовава Агенцията на ЕС за основните права да предоставя на Парламента точна и надеждна информация относно нарушенията на свободата на религията и вярата в Европейския съюз и да дава съвети относно начините за справяне с тях;

107.

По-специално подчертава значението на провеждането на конструктивен диалог с Организацията на ислямската конференция (ОИК) по този въпрос; призовава Съвета и Комисията да обърнат специално внимание на прилагането на правото на свобода на религията и убежденията в страните кандидатки и страните от ЕПС, особено в контекста на събитията от Арабската пролет; изразява дълбоката си загриженост за растящия брой случаи на религиозна нетолерантност и дискриминация в различни страни; категорично осъжда всички актове на насилие спрямо християни, евреи, мюсюлмани и други религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и вяра спрямо вярващи, апостати и невярващи; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека (23); признава растящата необходимост в редица страни да се положат усилия, насочени към преобразуването на конфликти и помирение, в това число провеждането на диалог между религиите на различни равнища, и настоятелно призовава ЕС и ВП/ЗП Катрин Аштън да обърнат внимание на дискриминационното и подстрекателското съдържание, например в медиите, както и на въпроса за пречките пред свободното вероизповедание в диалога с трети държави в контекста на инициативите на ЕС за правата на човека; счита, че в трети държави, в които правата на религиозните малцинства се нарушават, такива проблеми не могат да бъдат разрешени чрез закрилата и изолирането на тези малцинства от заобикалящите ги общества, създавайки „паралелни общества“; настоятелно призовава ЕСВД и държавите – членки на ЕС, с оглед на скорошните събития в Нигерия, Египет и Индонезия, да предприемат конкретни действия за предотвратяване появата на цикъл от насилие;

108.

Настоятелно призовава ЕСВД да създаде постоянен капацитет в рамките на Глобалната и многостранна генерална дирекция с цел включване на въпроса за свободата на религията и убежденията в работата на всички географски дирекции и звена, както и да свърже този въпрос с общото насърчаване на правата на човека в рамките на съответната генерална дирекция и да придаде по-голямо значение на този въпрос в рамките на международни и многостранни организации; насърчава ЕСВД да докладва ежегодно за напредъка в областта на свободата на религията и вярата по света;

109.

Приканва ЕСВД и други институции на ЕС да се борят срещу неприемливите практики като насилствената смяна на вярата, както и да инкриминират/санкционират случаи на т. нар. „вероотстъпничество“, като се оказва натиск с цел премахване на тези практики върху трети държави като Пакистан, Иран и Саудитска Арабия, които все още ги прилагат; призовава за приемането на също така твърда позиция срещу инструментализирането на законите за богохулството, с цел преследването на представители на религиозни малцинства;

110.

Призовава за тясно сътрудничество между компетентните институции и Комисията по международни религиозни свободи на САЩ в рамките на двустранните и многостранни международни форуми, като например Съвета на ООН по правата на човека;

111.

Осъжда всички форми на нарушения на правата на човека, извършвани срещу лица, дискриминирани на основание работа и произход, както и ограничения достъп до правосъдие за пострадалите; призовава ЕС и неговите държави членки да одобрят проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход;

112.

Приветства сключването от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и приемането на „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.“, и по-специално област на действие 8; осъжда всички форми на дискриминация въз основа на увреждане и призовава всички държави да ратифицират и въведат UNCRPD; отбелязва, че ЕС трябва също да наблюдава прилагането на UNCRPD на своя територия; изразява съжаление относно бездействието на ЕС по въпросите на човешките права на лицата с увреждания в контекста на стратегията ЕС-Африка;

113.

Поздравява Съвета, ЕСВД, ВП/ЗП, Комисията и държавите членки за ангажимента им да се застъпват за правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в двустранните отношения с трети държави, на многостранни форуми, както и чрез ЕИДПЧ; приветства повторното въвеждане от Общото събрание на ООН на сексуалната ориентация като основание за защита от извънсъдебни, бързи или произволни екзекуции и приветства усилията на ЕС за постигане на тази цел; призовава Комисията да се застъпи за премахване на половата идентичност от списъка на психични и поведенчески разстройства в преговорите за 11-ата версия на Международната класификация на болестите (МКБ–11) и да се стреми към друга непатологизираща класификация; заявява отново, че принципът за недопускане на дискриминация, включително на основание пол и сексуална ориентация, не трябва да бъде излаган на риск в партньорството между АКТБ и ЕС; отново отправя искането си към Комисията да изготви цялостна пътна карта срещу хомофобията, трансфобията и дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност, както и да предприеме действия срещу нарушенията на правата на човека на тези основания по света; призовава държавите членки да предоставят убежище на хора, които бягат от преследване в страните, в които лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица се инкриминират, като се вземе предвид основателният страх на кандидатите от преследване и се разчита на тяхното самоопределяне като лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица;

114.

Приветства инструментариума, приет от работната група по правата на човека към Съвета през 2010 г., имащ за цел да помага на институциите на ЕС, държавите членки, делегациите и други органи да действат бързо в отговор на нарушенията на правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица; призовава Комисията да разгледа структурните причини за такива нарушения, а Съвета – да работи за приемане на обвързващи насоки в тази област;

115.

Подчертава, че традиционните национални малцинствени общности имат специфични нужди, отличаващи се от тези на други малцинствени групи, и затова съществува необходимост от гарантиране на равно третиране за тези малцинства по отношение на образованието, здравеопазването, социалните услуги и други обществени услуги; също така посочва необходимостта от насърчаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на всеобхватно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство, и представителите на мнозинството;

116.

Призовава ЕС да насърчи правителствата на развиващите се страни да се ангажират с поземлена реформа, с цел гарантиране на правото на собственост върху земята на коренното население, жителите от номадски тип, както и на малките и средните земеделски производители, и по-специално на жените, и предотвратяване на практиките за присвояване на земя от корпорациите; настоятелно призовава ЕС при договарянето на търговски споразумения да отстоява правото на достъп до природни ресурси, най-вече за местното и коренното население; насърчава всички държави членки да последват примера на Дания, Нидерландия и Испания и да ратифицират Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и населението, водещо племенен начин на живот, за да покажат своята решителност да им осигурят осезаема закрила; подкрепя текущите и постоянни кампании за ратифициране и въвеждане на Конвенция № 169 на МОТ от страна на държавите, които не са страни по нея, като начин за демонстриране, наред с другото, на ангажимента на ЕС към многостранното сътрудничество и Организацията на обединените нации;

117.

Препоръчва при инициативите за законодателство на ЕС да се гарантира, че се обръща внимание на политиката на ЕС за правата на човека и на инструментите за сътрудничество с цел премахване на дискриминацията, основана на кастов признак, както и на предприемането на действия в държавите с кастово разделение, в това число Непал, Индия, Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка и Йемен;

118.

Счита, че следва да се увеличи бюджетът за новите и съществуващите бюджетни редове за подкрепа на гражданското общество и защитниците на правата на човека, и по-специално от общностите на коренното население; счита, че те следва също така да покажат способността си да реагират гъвкаво и бързо при кризисни събития и текущи ситуации, без значение от това къде се случват, и също така да оптимизират съотношението между постигнатото качество и изразходваните средства, както и тяхното въздействие; приветства факта, че ЕС оказва голяма подкрепа на изграждането на капацитет сред коренните населения в ООН; подчертава, че повишаването на ефективността на представителите на коренното население по време на събития на ООН чрез подпомагане на адекватна логистика, документация и информация е от съществено значение; призовава ЕС да продължи да оказва такава подкрепа;

119.

Припомня Конвенцията на ООН за правата на детето и необходимостта да се гарантира възможно най-пълна закрила на правата, предвидени в нея, както и да се предотврати тяхното подкопаване; приветства приемането на 19 декември 2011 г. от Общото събрание на ООН на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедура за информиране и призовава Съвета и Комисията да ускорят усилията за постигане на всеобщо ратифициране на Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи към нея и да насърчават ефективното им прилагане; също така призовава към решителни усилия за напредък в прилагането на Насоките на ЕС за насърчаване и защита на правата на детето и стратегията на ЕС за борба с всички форми на насилие срещу децата; призовава ВП/ЗП и Европейската служба за външна дейност да включат в годишните доклади на ЕС за правата на човека раздел относно правата на децата;

120.

Обръща внимание на сериозния проблем, който съществува в няколко страни в Африка на юг от Сахара, свързан с обвиняването на деца в магьосничество, което води до тежки последици, вариращи от социално изключване до детеубийство и до жертвоприношение на деца в рамките на религиозен ритуал; отбелязва, че държавата носи отговорност за защитата на децата от всички форми на насилие и малтретиране и следователно призовава ЕСВД да обърне особено внимание на закрилата на децата от всички форми на насилие и на съдбата на тези деца при провеждането на диалог относно правата на човека с правителствата на съответните държави, както и при планирането на външните финансови инструменти;

121.

Подчертава, че свободата на изразяване, независимостта и плурализмът на медиите са съществени елементи от устойчивата демокрация, чрез които се постига възможно най-активно участие на гражданското общество и овластяване на гражданите; затова призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти, намаляване на цифровото разделение и улесняване на достъпа до интернет;

122.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да включат в преговорите за присъединяване, в диалога за правата на човека, както и във всички контакти, свързани с правата на човека, призива за спиране на изказванията, внушаващи омраза в медиите;

123.

Отбелязва, че интернет, заедно със социалните медии (онлайн и офлайн), се превърнаха в едно от най-важните комуникационни средства, чрез които лицата упражняват правото си на свобода на мнение и изразяване и играят важна роля за насърчаване на правата на човека, демократичното участие, отговорността, прозрачността, икономическото развитие и възникването на нови форми на публичен достъп; същевременно подчертава, че не трябва да се забравя, че не всички представители на обществото, и по-специално възрастните хора и селското население, имат достъп до интернет, че човешкото достойнство не трябва да бъде предмет на атаки, и осъжда всички други форми на дискриминация, които се срещат в социалните медии; подкрепя приемането на конкретни регламенти на ЕС и сключването на споразумения с някои трети държави, които ограничават достъпа до комуникация и информация посредством цензура, блокиране на мрежи или подчиняване на свободата на информацията на корпоративни интереси; приветства потенциала на интернет и социалните мрежи, проявен при събитията от Арабската пролет; призовава за засилено наблюдение на използването на интернет и новите технологии при авторитарните режими, които се опитват да ги ограничат; призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

124.

Отбелязва потенциала на интернет за насърчаване и подкрепа на революциите от „Арабската пролет“; все пак отбелязва, че с ИКТ също може да се злоупотребява с цел нарушаване на правата на човека и основните свободи и следователно призовава за засилено наблюдение на използването на интернет и новите технологии при авторитарните режими, които се опитват да ги ограничат; приветства инициативата на Комисията относно стратегията за сигурна връзка (No Disconnection Strategy); приканва Комисията да представи най-късно през 2013 г. интелигентни регулаторни предложения, включително за по-голяма прозрачност и отчетност на дружествата със седалище в ЕС, с цел подобряване мониторинга на износа на продукти и услуги, предназначени за блокиране на уебсайтове, масов надзор, наблюдение на целия интернет трафик и всички (мобилни) комуникации, намеса в лични разговори и записването им, филтриране на резултати от търсенето и заплашване на интернет потребители, включително защитници на човешките права; счита, че доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги трябва да се поучат от грешките в миналото, като например решението на Vodafone да се поддаде на исканията на египетските власти през последните седмици от режима на Мубарак да преустанови доставката на услугите си, да разпространява проправителствена пропаганда и да следи опозицията и населението като цяло, а също така и на компании от други държави членки, които са продали телекомуникационни и информационни технологии на трети държави, като например Либия, Тунис и др.; счита, че доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги и разработчиците на софтуер трябва да се поучат от грешките в миналото и следва да започнат открит диалог с лицата, участващи в разработването на политики, НПО и активисти с цел определяне на общи минимални стандарти за оценките на въздействие на политиката в областта на правата на човека и за по-голяма прозрачност;

125.

Приветства включването на забрана върху износа на технологии и услуги в рамките на ограничителните мерки на ЕС срещу управляващата власт в Сирия; отбелязва, че тази забрана следва да стане прецедент за бъдещи ограничителни мерки срещу други репресивни режими, и по-специално спрямо Иран; отбелязва обаче, че политиките на ЕС следва да са точни, за да са ефективни и да не вредят на защитниците на правата на човека;

126.

Отбелязва, че новите технологии също така позволяват на свидетели и защитници на правата на човека да събират информация и да споделят документи за нарушения на правата на човека, които по-късно могат да се използват за осигуряване на правосъдие за пострадалите; приветства многостранните инициативи и кодексите за поведение, като например Глобалната мрежова инициатива; отбелязва обаче, че демократичният контрол и защитата и насърчаването на основните права са най-важните задачи на управлението; призовава Комисията да подкрепи развитието и разпространението на цифровите технологии за сигурност, което ще даде възможност на защитниците на човешките права чрез механизми за сигурно събиране, криптиране и съхранение на такива чувствителни данни, както и чрез използване на „облачна“ технология, да гарантират, че тези материали не могат да бъде открити и изтрити;

127.

Припомня, че ЕС си е поставил за цел насърчаването на корпоративната социална отговорност (КСО) в своите външни политики и приветства призива за по-голяма съгласуваност на европейските и международните подходи към КСО;

128.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от националното или европейско право, зачитат правата на човека и наложените им социални, здравни и екологични норми при установяването си или осъществяването на дейност в трета държава;

129.

Припомня освен това, че подкрепата за правата на човека и демокрацията е тясно свързана с насърчаването на прозрачността и доброто управление; в тази връзка счита, че данъчните убежища и офшорните юрисдикции играят отрицателна роля в борбата с корупцията и политическата отговорност в развиващите се страни; изисква от ЕС да насърчи ратификацията и прилагането в ЕС и по света на Конвенцията на ООН срещу корупцията в контекста на подкрепата на ЕС за програмите за добро управление в трети държави;

130.

Приветства ЕС за подкрепата му при изготвянето на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и единодушното им приемане в Съвета по правата на човека; приветства встъпителната среща на работната група по въпросите на бизнеса и правата на човека, проведена в периода 16–20 януари 2012 г., и призовава ЕС да продължи да подкрепя и да дава своя принос към мандата на този орган; подчертава изключително важната роля на националните институции по правата на човека и сътрудничеството на тези органи в ЕС и в съседните страни за по-нататъшното прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, признати, наред с други документи, и в Резолюция 17/4 на Съвета на ООН по правата на човека; приветства инициативите, насочени към трансфер на добри практики, към координиране и съживяване на сътрудничеството между ЕС и националните институции по правата на човека в съседни страни като програмата за сътрудничество между омбудсманите от страните от Източното партньорство за периода 2009—2013 г., създадена съвместно от полския и френския омбудсман с оглед повишаване на капацитета на службите на омбудсманите, държавните органи и неправителствените организациите в страните от Източното партньорство за защита на индивидуалните права и за изграждане на демократични държави въз основа на принципа за върховенство на закона; подчертава необходимостта тези действия да се координират в рамките на ЕС, а институциите на ЕС да използват натрупания в тази връзка опит;

131.

Приветства ангажимента на ЕС през 2012 г. да работи с предприятията и заинтересованите страни за изработване на насоки относно човешките права за промишлените отрасли и МСП въз основа на Ръководните принципи на ООН; призовава Комисията да представи своя ангажимент за публикуване до края на 2012 г. на доклад относно приоритетите на ЕС по прилагане на принципите, а след това да публикува периодични доклади за постигнатия напредък; настоява, че всички европейски предприятия следва да се съобразяват с корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека, както е посочено в Ръководните принципи на ООН; призовава държавите – членки на ЕС до края на 2012 г. да изготвят национални планове за тяхното прилагане;

132.

Счита, че разкриването от страна на големите компании на социална и екологична информация, включително такава относно последиците за правата на човека, е от изключително значение за прозрачността и ефективността на тези компании; приветства целта на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC) да разработи интегрирана рамка за отчитане, приета в световен мащаб;

133.

Приветства проучването „Единбург“, поръчано от ГД „Предприятия и промишленост“, относно пропуските в управлението в рамките на ЕС по отношение на бизнеса и правата на човека и призовава Комисията да представи законодателни предложения в отговор на това; призовава по-специално ЕС да гарантира достъпа на пострадалите от корпоративни злоупотреби на компании от ЕС, установени в трети държави, до механизми за подаване на оплаквания и правосъдие в държавите – членки на ЕС, както при скорошния случай с компанията „Трафигура“;

134.

Отбелязва факта, че транснационалните корпорации все повече разчитат на частни военни и охранителни компании (ЧВОК), което неведнъж е водило до нарушаване на човешките права от служители на ЧВОК; счита, че е необходимо приемането на регулаторни мерки на ЕС, включително всеобхватна нормативна уредба за установяването, регистрацията, лицензирането, наблюдението и отчитането на подобни компании; призовава Комисията да предложи препоръка, която да проправи пътя за приемането на директива, насочена към хармонизиране на националните мерки за регулиране на услугите на ЧВОК, включително доставчиците на услуги и обществените поръчки за услуги, и да изготви Кодекс за поведение, който да подготви основата за вземането на решение, регламентиращо износа на услуги на ЧВОК за трети държави; призовава за предоставяне на подробна информация на Парламента от страна на ВП/ЗП относно наемането на ЧВОК при мисии на ОПСО и ОВППС, като се посочат професионалните изисквания и корпоративните стандарти, които изпълнителите трябва да спазват, приложимите разпоредби, правните отговорности и задължения, наложени върху тях, както и механизмите за контрол;

135.

Подкрепя избора на повече жени като членове на изпълнителни съвети на национално, европейско и международно ниво;

136.

Отново призовава Съвета и Комисията да се позовават системно на резолюциите на Парламента и другите съобщения, като отговарят по същество; предлага Парламентът да разгледа създаването на системен механизъм за гарантиране на по-ефективно и осезаемо проследяване на неговите решения;

137.

Признава необходимостта въпросите за правата на човека да бъдат интегрирани чрез работата на всички парламентарни комисии и делегации, които се занимават с външните отношения, включително прилагането на препоръките от докладите, изготвени от специалните работни групи на Европейския парламент; препоръчва членовете на Европейския парламент системно да се срещат със защитници на правата на човека при официалните си мисии в трети държави, включително със задържани в затвора активисти, където това е възможно, за да осигуряват по-голяма видимост за тях; приветства решението за увеличаване на средствата, предоставяни на подкомисията по правата на човека, с оглед на промените, произтичащи от Договора от Лисабон;

138.

Приветства решението, взето от Бюрото на 12 декември 2011 г., за създаване на Дирекция за подкрепа на демокрацията в рамките на Генералната дирекция по външни политики с цел рационализиране и съгласуване на работата на Парламента за насърчаване на демокрацията;

139.

Горещо приветства прегледа на политиката на ЕС за правата на човека и демократизацията, очертана в съвместното съобщение от 12 декември 2011 г., като положителен обзор на потенциала на ЕС; призовава държавите – членки на ЕС да се ангажират изцяло с този процес и да приложат резултатите от него в действията си на национално и европейско равнище;

140.

Подкрепя факта, че съобщението се базира на принципите за универсалност и неделимост на правата на човека и че насочва действията на ЕС към насърчаване на придържането от трети държави към поетите от тях ангажименти и задължения съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, и се стреми да укрепи системата на международното правосъдие;

141.

Признава, след събитията от Арабската пролет, необходимостта от съсредоточаване върху индивидуализирани подходи „отдолу-нагоре“ и от поставяне на зачитането на правата на човека в центъра на външната политика на ЕС; поради това подчертава, че ЕС трябва да подкрепи и да включи правителствата, парламентите и гражданското общество в процеса на спазване и наблюдение на правата на човека; счита, че ЕС трябва да се поучи от грешките в миналото, олицетворени от факта, че до самото избухване на гражданската война в Либия все още се водеха преговори за рамково споразумение и споразумение за реадмисия с Либия, за които Европейският парламент не беше достатъчно информиран, въпреки доказателствата за убийството на 1 200 затворници преди повече от десетилетие и непрекъснатите сведения за изтезания, насилствени изчезвания и извънсъдебни екзекуции; същевременно подчертава отново факта, че партньорството на ЕС в процесите на демократизация и икономически просперитет на Юга трябва да се осъществява успоредно с неговите ангажименти в източните съседи на ЕС; подчертава, че средствата, които поради получена негативна оценка не са могли да бъдат насочени или прехвърлени към държавите, включени в Европейската политика за съседство, следва да се преразпределят към други проекти, осъществявани в държави партньори по Европейската политика за съседство от Юга и Изтока;

142.

Сега призовава за постигане на бърз, прозрачен и цялостен напредък към амбициозна окончателна обща стратегия на ЕС с ясни действия, срокове и отговорности, разработена с активното участие на заинтересованите страни, за да се пусне в действие т.нар. „сребърна нишка“; ангажира се да даде положителен принос, заедно със Съвета, към този междуинституционален процес, първоначално чрез тази резолюция и чрез допълнителна парламентарна резолюция на по-късен етап; счита, че този процес следва да завърши с приемането на обща стратегия от институциите, която да очертава ясно ролята и отговорностите на всяка институция и която непрекъснато да оценява изпълнението, включително във връзка с насоките;

143.

Счита, че определени действия, засегнати в съобщението, следва да излязат на преден план, успоредно с напредъка към всеобхватна стратегия, а именно назначаване на специален представител на ЕС за правата на човека с широка обществена известност и международен опит в насърчаването на международните права на човека; създаване на работна група по правата на човека към Съвета (COHOM), с постоянно седалище в Брюксел, която редовно да излиза със заключения относно положението във връзка с правата на човека в конкретни държави, след провеждане на диалог относно правата на човека; и изготвяне на график за създаване на контактни центрове на делегациите на ЕС за правата на човека и за определяне на служители за връзка със защитниците на човешките права във всички трети държави;

144.

Приветства значението, което се отдава в съобщението за стратегиите на държавите относно правата на човека; счита, че трябва да има общ първоначален модел, който да гарантира определена последователност, както и че във всички случаи са необходими консултации; подчертава, че потенциалната стойност на стратегиите ще бъде постигната, само ако тяхното значение се признае в целия спектър на двустранните отношения с отделните държави и ако те са достатъчно гъвкави, за да реагират последователно за подобряване на ситуацията, свързана с правата на човека;

145.

Подкрепя личното предложение на ВП/ЗП относно три теми за конкретни колективни действия на институциите през следващите три години; стреми се към намиране на ясни критерии за настоящия и бъдещия процес за избор на темите; стреми се към изясняване на това как тези кампании да подобрят напредъка в конкретни области, без да засегнат цялостния ангажимент на ЕС към всички задължения по отношение на правата на човека;

146.

Подчертава значението, което се отдава в прегледа на гражданското общество като истински партньор при прилагането на стратегията на ЕС за правата на човека, а не само при изпълнението на проекти; признава особено важната роля на защитниците на човешките права в този процес; призовава ЕС да признае пълния потенциал на различните местни участници за подпомагане на промените, свързани с правата на човека в дадена държава, както и за осигуряване на широка основа за подкрепа на тяхната работа;

147.

Изразява по-специално безпокойство от влошаването на обстановката в Турция и от нарастващите репресии срещу защитници на правата на човека и опоненти на правителството, включително срещу народни избраници, профсъюзни дейци, журналисти, артисти, и особено срещу кюрдската общност;

148.

Подкрепя концепцията на ЕС за „дълбока демокрация“, развита от върховния представител; изразява съжаление за това, че критериите за недискриминация и равенство между половете не са включени в тази концепция; настоятелно призовава ЕСВД да интегрира напълно антидискриминационните мерки и показатели, за да гарантира ясното акцентиране върху въпроса за правата на жените и на малцинствата, равнопоставеното гражданство и равното им участие в политическия живот;

149.

Посочва, че продължават да са налице сериозни предизвикателства във връзка с нецелесъобразността на провеждания диалог за правата на човека и във връзка с мониторинга и изпълнението на клаузите за правата на човека; отново потвърждава, че тези клаузи трябва да бъдат включени и във всички търговски и секторни споразумения;

150.

Споделя мнението, че „цифровата дипломация“ представлява нов и жизнеспособен инструмент; призовава ЕСВД да разработи ясни насоки за своите делегации относно това как най-добре да използват социалните медии, както и за разработването на редовно актуализирана директория за европейските институции в социалните медии;

151.

Отбелязва, че към днешна дата почти половината от 100-те най-големи икономически субекта в света са частни компании; поздравява Комисията за нейното амбициозно и напредничаво съобщение от 2011 г. относно КСО и за ясната й подкрепа за изготвяне на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, като те трябва да залегнат в основата на новата стратегия;

152.

Признава, че съобщението приема необходимостта всички дейности за борба с тероризма да се извършват при пълно спазване на международните права на човека, на хуманитарното и бежанското право; подчертава, че този принцип трябва да се превърне в част от дискусиите относно всички нови мерки за борба с тероризма в рамките на ЕС и с партньорите от трети държави; счита, че ЕС трябва последователно да поставя на обсъждане със стратегическите си партньори всички примери за несъответстващи мерки за борба с тероризма и да търси отговорност за нарушения както в ЕС, така и извън него; потвърждава, че в политиката на ЕС за борба с тероризма следва изрично да се включи абсолютната забрана на изтезанията в контекста на борбата с тероризма, както е отбелязано в заключенията на Съвета от 29 април 2008 г.;

153.

Приветства признаването на необходимостта от справяне с нарушенията на правата на човека в държавите членки и гарантиране на спазването на международните задължения на ЕС, за да се затвърди доверието в него; призовава да бъде даден пълен мандат на работната група по основните права, правата на гражданите и свободното движение на хора, за да проучи къде има нарушения и да търси средства за тяхното отстраняване;

154.

Счита, че борбата срещу безнаказаността следва да бъде област на приоритетно действие за ЕС; счита, че актуализирането на инструментите на ЕС по отношение на МНС през 2011 г. представлява значителен напредък, който трябва да бъде отразен в една ориентирана към бъдещето стратегия на ЕС за правата на човека;

155.

Счита, че като част от изграждането на истинска култура за правата на човека и демокрацията, по-специално чрез обучението за демократично гражданство и правата на човека, трябва да се извърши и ясен преглед на ролята на служителите в различните държави и работните групи на Съвета, както и на значението на стратегията за ежедневната им работа;

156.

Призовава за драстично засилване на ролята на Европейския парламент за насърчаване на прозрачността и отчетността при прилагането на стратегията на ЕС за правата на човека; отново заявява, че годишният доклад, изготвен от Съвета, сам по себе си не представлява механизъм за отчетност; отново посочва препоръките за интегриране, отправени от Парламента в неговите предходни годишни доклади, както и в доклада на Комитета по политика и сигурност (КПС) от 1 юни 2006 г. относно интегрирането на човешките права в ОВППС и в другите политики на ЕС, което все още не е напълно осъществено;

157.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на правителствата на държавите и териториите, посочени в настоящата резолюция.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/36

—

като взе предвид текущите преговори между ЕС и Азербайджан за сключване на споразумение за асоцииране,

—

като взе предвид свързаните с Азербайджан заключения на Съвета от 10 май 2010 г. за приемане на директивите относно преговорите,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Азербайджан и Европейския съюз, влязло в сила на 1 юли 1999 г.,

—

като взе предвид плана за действие в областта на Европейската политика за съседство (ЕПС), приет на 14 ноември 2006 г.,

—

като взе предвид декларацията, подписана в Москва на 2 ноември 2008 г. от президентите на Армения, Азербайджан и Руската федерация,

—

като взе предвид съвместната декларация, подписана в Сочи на 23 януари 2012 г. от президентите на Армения, Азербайджан и Руската федерация,

—

като взе предвид съвместната декларация, изготвена на срещата на високо равнище за Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 25 октомври 2010 г. относно Източното партньорство,

—

като взе предвид съвместната декларация относно Южния газов коридор, подписана от президента на Азербайджан и председателя на Комисията на 13 януари 2011 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация, изготвена на срещата на високо равнище за Източното партньорство, проведена на 29-30 септември 2011 г. във Варшава,

—

като взе предвид учредителния акт на Парламентарната асамблея Евронест (EURONEST) от 3 май 2011 г.,

—

като взе предвид декларациите на върховния представител Катрин Аштън относно положението с правата на човека в Азербайджан от 20 май, 27 май и 12 октомври 2011 г.,

—

като взе предвид своите резолюции относно Азербайджан, и по-специално тази от 12 май 2011 г. (1),

—

като взе предвид заключителния доклад на ОССЕ/СДИЧП относно парламентарните избори от 7 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид становището относно съвместимостта на законодателството за неправителствените организации на Република Азербайджан със стандартите за правата на човека, прието от Венецианската комисия на Съвета на Европа на 14-15 октомври 2011 г.,

—

като взе предвид становището относно проектозакона за изменение на закона за политическите партии на Република Азербайджан, прието от Венецианската комисия на Съвета на Европа на 16-17 декември 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията си от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за Южен Кавказ (2),

—

като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море (3) и от 17 януари 2008 г. относно подход в регионалната политика за Черно море (4),

—

като взе предвид съвместното съобщение относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ от 25 май 2011 г.,

—

като взе предвид своите резолюции относно прегледа на Европейската политика за съседство от 7 април 2011 г. (5) (Източно измерение) и от 14 декември 2011 г. (6),

—

като взе предвид приетия на 25 май 2011 г. доклад на Комисията относно напредъка на Азербайджан,

—

като взе предвид Решение 2011/518/ОВППС на Съвета от 25 август 2011 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и за кризата в Грузия (7),

—

като взе предвид Специалния доклад № 13/2010 на Европейската сметна палата относно резултатите от Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) в Южен Кавказ,

—

като взе предвид Националната програма за действие за повишаване на ефективността на защитата на правата на човека и свободите в Република Азербайджан, одобрена от президента на страната на 27 декември 2011 г.,

—

като взе предвид декрета за амнистия, подписан от президента на Азербайджан на 26 декември 2011 г.,

—

като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0071/2012),

A.

като има предвид, че Азербайджан играе важна роля в контекста на Източното партньорство на Европейския съюз, както и че през последните години Азербайджан постигна забележително равнище на икономически растеж;

Б.

като има предвид, че Източното партньорство укрепва многостранните отношения между държавите, участващи в него, допринася за обмена на информация и опит по въпросите, свързани с промените, реформите и модернизацията, и осигурява на Европейския съюз допълнителни инструменти за подкрепа на тези процеси;

В.

като има предвид, че Източното партньорство осигурява политическата рамка за заздравяване на двустранните отношения чрез нови споразумения за асоцииране, като се вземат предвид конкретната ситуация, взаимните ползи и амбициите на ЕС и страната партньор, както и стратегическия интерес на ЕС от стабилността и демократичното развитие на региона;

Г.

като има предвид, че парламентарното сътрудничество както в рамките на Европейското източно партньорство, така и двустранно, е ключов елемент за развитие на тясно политическо сътрудничество между ЕС и Азербайджан;

Д.

като има предвид, че Азербайджан се превърна във важен доставчик на енергия за ЕС, както и важна транзитна държава за енергийни ресурси, по-специално от Централна Азия, и че ЕС е основен енергиен пазар за Азербайджан; като има предвид, че е отбелязан значителен напредък в областта на енергийното сътрудничество, който включва подкрепата на Азербайджан за Южния газов коридор;

Е.

като има предвид, че Азербайджан играе положителна роля в рамките на ЕПС и допринася за разрешаването на проблемите с енергийната сигурност на ЕС;

Ж.

като има предвид, че споразуменията за асоцииране са подходящата рамка за задълбочаване на отношенията посредством засилване на политическото асоцииране, икономическата интеграция и законодателното сближаване с ЕС, както и развитие на културните връзки, като с това имат важно въздействие върху процеса на демократизация;

З.

като има предвид, че в тази връзка многостранното измерение на Източното партньорство е допълваща и неделима част от двустранното партньорство и следва да се развива едновременно с текущите преговори за споразумения за асоцииране, за да се проправи пътя към тяхното цялостно прилагане и да се положат основите на истинско регионално сътрудничество, както предвиждат принципите, залегнали в Европейската политика за съседство;

И.

като има предвид, че споразумението за асоцииране следва да донесе осезаеми ползи и възможности за гражданите на Азербайджан и за ЕС;

Й.

като има предвид, че Европейският съюз превърна правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в централен аспект на ЕПС;

K.

като има предвид, че активната ангажираност на Азербайджан спрямо споделените ценности и принципи, които включват демокрация, върховенство на закона, добро управление и зачитане на правата на човека, е от основно значение за по-нататъшното развитие на този процес и за изпълването със съдържание на преговорите и на последващото изпълнение на споразумението за асоцииране, но като има предвид, че в момента съществува загриженост относно зачитането на принципа за върховенство на закона и свободата на изразяване на мнение на политическите опоненти на настоящата администрация;

Л.

като има предвид, че Азербайджан напредва бързо в областта на ИКТ, и по-специално по отношение на електронното управление, което увеличава прозрачността на публичната администрация и подпомага борбата с корупцията, улеснява достъпа до обществени услуги и информация и дава допълнителен тласък на демократизацията на Азербайджан;

M.

като има предвид, че Парламентарната асамблея Евронест ще проведе втората си пленарна сесия в Баку през април 2012 г., като осигури важен форум за обсъждане на въпросите на демокрацията, политиката, енергетиката, сигурността и социалните въпроси;

Н.

като има предвид, че в своите отношения с Армения и Азербайджан ЕС зачита принципите на суверенитет и териториална цялост, а в подхода си за разрешаване на регионалните конфликти подкрепя основните принципи на Заключителния акт от Хелзинки; като има предвид, че неразрешеният конфликт в Нагорни Карабах подкопава стабилността и развитието на Южнокавказкия регион и възпрепятства пълноценното развитие на Европейската политика за съседство; като има предвид, че в съвместното си съобщение относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ ЕС заяви амбицията си да се ангажира по-активно с разрешаването на конфликтите в Южен Кавказ и да засили подкрепата си за изграждането на доверие, както и готовността си да активизира участието си във форуми, в които все още не е представен, например в Минската група на ОССЕ;

O.

като има предвид, че специалният представител на ЕС за Южен Кавказ играе важна роля, допринасяща за мирното разрешаване на конфликта в региона;

П.

като има предвид, че Азербайджан показва силна ангажираност към многостранното парламентарно сътрудничество в рамките на Парламентарната асамблея Евронест и е първата държава – членка на Източното партньорство, която ще бъде домакин на пленарна сесия на асамблеята в Баку от 2 до 4 април 2012 г.;

Р.

като има предвид, че изборът на Азербайджан в Съвета за сигурност на ООН за периода 2012-2013 г. предоставя добра възможност за по-нататъшни консултации и съобразяване на политиките на страната с декларациите на ЕС относно общата външна политика на сигурност (ОВПС) с цел по-нататъшно укрепване на международния мир и стабилност;

1.

Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност: те следва

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, както и на Азербайджан.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/44

—

като взе предвид текущите преговори между ЕС и Армения за сключване на споразумение за асоцииране,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2010 г. относно Армения, с които бяха приети указанията за водене на преговори,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Армения и Европейския съюз, влязло в сила на 1 юли 1999 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация за партньорство за мобилност между Европейския съюз и Армения от 27 октомври 2011 г.,

—

като взе предвид плана за действие в областта на Европейската политика за съседство (ЕПС), приет на 14 ноември 2006 г. и съвместното съобщение относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ от 25 май 2011 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация, изготвена на срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 25 октомври 2010 г. относно Източното партньорство,

—

като взе предвид съвместната декларация, изготвена на срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена във Варшава на 29-30 септември 2011 г.,

—

като взе предвид учредителния акт на Парламентарната асамблея Евронест от 3 май 2011 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външните работи от 27 февруари 2012 г. относно Южен Кавказ,

—

като взе предвид резолюцията си от 13 март 2008 г. относно Армения (1),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ (2),

—

като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море (3) и от 17 януари 2008 г. относно подхода в регионалната политика за Черно море (4),

—

като взе предвид своите резолюции от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство – Източно измерение (5) и от 14 декември 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство (6),

—

като взе предвид Решение 2011/518/ОВППС на Съвета от 25 август 2011 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и за кризата в Грузия (7),

—

като взе предвид приетия на 25 май 2011 г. доклад на Комисията относно напредъка на Армения,

—

като взе предвид третия кръг на диалога за правата на човека между ЕС и Армения, проведен на 6 декември 2011 г.,

—

като взе предвид общата амнистия, приета от арменския парламент на 26 май 2011 г. във връзка с предложение от президента Саркисян,

—

като взе предвид декларацията, подписана в Москва на 2 ноември 2008 г. от президентите на Армения, Азербайджан и Руската федерация,

—

като взе предвид съвместната декларация, подписана в Сочи на 23 януари 2012 г. от президентите на Армения, Азербайджан и Руската федерация,

—

като взе предвид член 90, параграф 4, и член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0079/2012),

A.

като има предвид, че Източното партньорство дава политическата рамка за заздравяване на двустранните отношения чрез нови споразумения за асоцииране, като се вземат предвид конкретната ситуация и амбиции на страната партньор, както и стратегическия интерес на ЕС по отношение на стабилността и демократичното развитие на региона;

Б.

като има предвид, че споразуменията за асоцииране са подходящата рамка за задълбочаване на отношенията посредством засилване на политическото асоцииране, социално-икономическата интеграция и законодателното сближаване с ЕС, както и развитие на културните връзки;

В.

като има предвид, че в това отношение многостранното измерение на Източното партньорство е допълваща и неразделна част от двустранното измерение и следва да се развива едновременно с текущите преговори за споразумения за асоцииране, за да се проправи пътят за тяхното цялостно прилагане и да се положат основите на истинско регионално сътрудничество, както предвиждат принципите, залегнали в Европейската политика за съседство;

Г.

като има предвид, че активният ангажимент на Армения по отношение на споделените ценности и принципи, които включват демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека, е от основно значение за по-нататъшното развитие на този процес и за постигане на успех при преговорите и последващото изпълнение на споразумението за асоцииране;

Д.

като има предвид, че арменските органи нееднократно са заявявали желанието си да спазват тези ценности и са посочвали амбициите на Армения за европейско членство; като има предвид, че реториката не винаги е съответствала на действителността по отношение на хода на реформите; като има предвид, че активното участие на Армения в многостранното парламентарно сътрудничество в рамките на Евронест, обхващащо четирите тематични платформи на Източното партньорство, е добър пример за ангажираност с европейските ценности и принципи, чиято важност е призната от широк обществен консенсус в арменското общество;

Е.

като има предвид, че неразрешеният конфликт в Нагорни Карабах излага на риск стабилността и развитието на Армения и Южнокавказкия регион; като има предвид, че в съвместното съобщение относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ ЕС заяви амбицията си да се ангажира по-активно в разрешаването на конфликтите в Южен Кавказ и да засили участието си и чрез подкрепа за съществуващите формати за водене на преговори, и като предлага нови инициативи; като има предвид, че специалният представител на ЕС за Южен Кавказ предстои да изпълнява важна роля като допринася за мирното разрешаване на конфликта в региона;

Ж.

като има предвид, че окупирането на територии, принадлежащи на трета държава, е нарушение на международното право и противоречи на основните принципи на европейската политика за съседство, като по този начин застрашава целия проект за Източно партньорство;

З.

като има предвид наличието на дълбоко обезпокоителни доклади за незаконни дейности, упражнявани от арменските войски в окупираните територии на Азербайджан, а именно редовни военни маневри, подновяване на военното оборудване и военнослужещите, както и задълбочаване на отбранителните ешелони;

И.

като има предвид, че легитимното провеждане на предстоящите парламентарни избори на 6 май 2012 г. в съответствие с международните и европейските стандарти ще бъде от изключително значение за развитието на отношенията между ЕС и Армения и като има предвид, че изборите трябва да бъдат проведени в съответствие с новия Изборен кодекс на Армения;

Й.

като има предвид, че преговорите по Споразумението за асоцииране между ЕС и Армения напредват с добър темп и дават тласък на вътрешните реформи;

1.

Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност: те следва

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, както и на Армения.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/51

—

като взе предвид член 117 от Конвенцията по морско право на Организацията на обединените нации (Unclos) от 1982 г., която предвижда, че „всички държави имат задължението да предприемат или да си сътрудничат с други държави при предприемането на мерки, (…) необходими за опазването и управлението на живите морски ресурси“,

—

като взе предвид Споразумението за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море от 1993 г. и Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФAO от 1995 г.,

—

като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.

като има предвид, че средното световно потребление на риба е достигнало рекорд от 17 кг. на човек годишно и като има предвид, че рибата предоставя над 15 % от приема на протеини на повече от 3 милиарда души;

Б.

като има предвид, че световната устойчивост на рибарството е необходимо условие за опазване на рибните запаси и за достъпа на бъдещите поколения до този безценен морски ресурс, и като има предвид, че концентрацията на собственост в частни ръце в областта на рибарството води до сериозно отрицателно въздействие;

В.

като има предвид, че са необходими глобални действия с цел опазване на този ресурс и гарантиране на това, че той се разглежда като общо благо, като същевременно се осигурява справедливо разпределение на свързаните с него общи ползи,

1.

Призовава Комисията да насърчава законодателни действия на равнището на ЕС и на държавите-членки относно значението на рибата като световно общо благо, да прилага необходимите мерки за опазване на морските ресурси, да осигурява достъп до тези ресурси и устойчивото им използване чрез международна координация и да проведе информационна кампания на гражданите на ЕС;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица (1), на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/51

—

като взе предвид член 123 своя правилник,

A.

като има предвид, че се прогнозира, че възможността едно дете да се роди със синдром на Даун е 1 на 600-1 000;

Б.

като има предвид, че синдромът на Даун е една от най-честите генетични причини за проблеми при ученето;

В.

като има предвид, че вродените аномалии са една от основните причини за детската смъртност и дълготрайна нетрудоспособност, като децата със синдром на Даун може да страдат от редица вродени нарушения, най-често от сърдечни заболявания;

Г.

като има предвид, че член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността“;

Д.

като има предвид, че ЕС ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която установява всеобщи минимални стандарти за защита и гарантиране на голям брой граждански, политически, социални и икономически права;

1.

Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки:

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица (1), на Съвета и на съответните национални органи.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/53

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1 и 2 март 2012 г.,

—

като взе предвид въпроса с искане за устен отговор B7-0635/2011 до Комисията от 4 октомври 2011 г. относно съвместимостта на споразуменията на Германия и Обединеното кралство с Швейцария с директивата на ЕС за данъчното облагане на доходи от спестявания,

—

като взе предвид проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от март 2012 г., озаглавено „Hybrid mismatch arrangements: Tax policy and compliance issues“,

—

като взе предвид доклада относно предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), във вида в който е приет от комисията по икономически и парични въпроси на 21 март 2012 г. (А7-0080/2012),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно Годишен доклад относно данъчното облагане (1),

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че оценките показват, че укриването на данъци и избягването на данъци водят до значителен размер несъбрани приходи за правителствата на държавите – членки на ЕС;

Б.

като има предвид, че загубата на приходи, води до повишаване на дефицита и равнището на задлъжнялост на държавите членки, и намалява наличните средства за насърчаване на публичните инвестиции, растежа и заетостта;

В.

като има предвид, че размерът на укриване и избягване на данъци подкопава доверието на гражданите и увереността им в справедливостта и законосъобразността на събирането на данъци;

Г.

като има предвид, че са необходими сериозни подобрения в публично достъпната информация относно избягването и укриването на данъци във всяка държава членка;

Д.

като има предвид, че държавите членки като цяло следва да избягват да се ангажират с двустранни преговори с държави извън ЕС и ако въпреки това считат за необходимо да сключат такива двустранни споразумения, следва незабавно да уведомят Комисията, за да се избегне нарушаване на законодателство на ЕС;

Е.

като има предвид, че държавите, които участват в програми за подпомагане, след като повишиха събираемостта на данъците и премахнаха привилегиите в съответствие с предложенията на тройката, установиха, че много от по-големите им дружества ги напускат, за да се възползват от данъчните привилегии, предлагани от други държави;

Ж.

като има предвид, че са необходими ясни правила на равнище ЕС, за да се предотвратят подобни форми на данъчна конкуренция, които подкопават стратегиите за възстановяване на съответните държави;

1.

Приветства заключенията от заседанието на Европейския съвет от 1 и 2 март 2012 г., които призовават държавите членки, когато е целесъобразно, да извършат преглед на своите данъчни системи с цел да ги направят по-ефективни и ефикасни, да премахнат необоснованите изключения, да разширят данъчната основа, да облекчат данъчното облагане на трудовите доходи, да подобрят ефективността на събирането на данъци и да вземат мерки по отношение на укриването на данъци, бързо да засилят борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави, и да изготвят доклади до юни 2012 г.;

2.

Призовава Комисията бързо да разгледа въпросите, повдигнати от прегледа на директивата на ЕС за данъчното облагане на спестяванията, и да постигне бързо споразумение с Швейцария и съответните държави членки;

3.

Подчертава необходимостта от увеличаване на автоматичния обмен на информация и от разширяване на обхвата на директивата на ЕС за данъчното облагане на спестяванията, за да се премахне ефективно банковата тайна;

4.

Отново заявява необходимостта да се запази вниманието върху ключовата роля, която общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък може да изпълнява в борбата срещу данъчните измами;

5.

Счита, че укрепването на регулацията и прозрачността що се отнася до търговските регистри и регистрите на тръстове е предусловие за вземане на мерки срещу избягването на данъци;

6.

Приветства предложенията, направени от Комисията за изготвянето на доклад за всяка държава в рамките на директивите за счетоводната отчетност и прозрачността; припомня, че изискванията за изготвяне на доклад за всяка държава при трансграничните дружества е от ключово значение за установяването на данъчно избягване на корпоративно ниво;

7.

Призовава за преглед на директивата за дружествата майки и дъщерните дружества и на директивата за плащане на лихви и роялти, за да се премахне укриването на данъци чрез хибридни финансови инструменти в ЕС;

8.

Призовава Комисията да определи областите, в които може да се въведат подобрения, както в законодателството на ЕС, така и в административното сътрудничество между държавите членки, за да се намалят случаите на данъчни измами;

9.

Призовава държавите членки да осигурят гладкото сътрудничество и координация между своите данъчни системи, за да се избягва непреднамерено необлагане с данъци и избягване на данъци, и данъчни измами;

10.

Призовава държавите членки да отпуснат подходящи ресурси на националните служби, които отговарят за борбата с данъчните измами;

11.

Призовава държавите членки, в съответствие с член 65 от ДФЕС, в тясно сътрудничество с Комисията и с ЕЦБ, да предприемат мерки за предотвратяване на нарушенията на националното законодателство и разпоредби, особено в областта на данъчното облагане; отбелязва, че това е от особено значение що се отнася до държавите членки от еврозоната, които изпитват сериозни затруднения с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения;

12.

Подчертава значението на прилагането на нови и иновативни стратегии за борба с измамите с ДДС в ЕС;

13.

Призовава държавите членки да извършат преглед на двустранните споразумения, които понастоящем са в сила между държавите членки и двустранните споразумения между държави членки и трети държави, дотолкова доколкото те допринасят за избягване на данъци и усложняват ефективното облагане с данък при източника в някои държави членки;

14.

Призовава Комисията да докладва относно възможността за координация на равнище ЕС при изменението на двустранните споразумения между държавите членки, с оглед привеждането им в съответствие с целите, поставени от Европейския съвет, което ще направи избягването на данъци по-трудно;

15.

Припомня своя призив за повишаване на прозрачността и по-строг контрол, с цел да се предотврати използването на данъчни убежища, които са чуждестранни, несътрудничещи юрисдикции, които не налагат или налагат само номинални данъци, характеризират се с липса на ефективен обмен на информация с чуждестранни данъчни органи, както и с липса на прозрачност на законодателните, правни или административни разпоредби, или са посочени като такива от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие или от Специалната група за финансови действия;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/55

—

като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567) и придружаващия работен документ за последните промени в европейските системи за висше образование (SEC(2011)1063),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – Съюз за иновации” (COM(2010)0546),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение“ – Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“ (COM(2006)0208),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. за модернизацията на висшето образование (1),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. за насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 февруари 2011 г. относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението (4),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020“) (6),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г., по-конкретно частта, озаглавена „Нова европейска стратегия за заетост и растеж“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение“ - рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г. (11),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно ново партньорство за модернизирането на университетите – диалог между университетите и бизнеса (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и мобилността на студентите (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня (15),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0057/2012),

А.

като има предвид, че икономическата криза и последиците от нея – налагането на мерки за бюджетна дисциплина, демографските промени, бързата технологична промяна и като резултат от тях нуждата от нови умения поставят сериозни предизвикателства и изискват дългосрочни реформи в системите за висше образование в Европа, които не следва да имат отрицателно въздействие върху качеството на образованието;

Б.

като има предвид, че в едно общество, основано на знанието, бъдещето се крепи на образованието, научните изследвания и иновациите;

В.

като има предвид, че отделните хора трябва да бъдат подкрепени в преосмислянето на тяхната кариера и че те трябва да разширяват, както и да осъвременяват уменията и познанията си все по-бързо, за да се справят с предизвикателствата на пазара на труда, като се има предвид, че са налице различия между програмите за професионално обучение, за които е възможна и желателна европейска хармонизация, и хуманитарните програми, при които следва да продължи да има значителна свобода и независимост в учебните и научноизследователските програми предвид както историческите и културните различия на държавите – членки на Европейския съюз, така и разнообразието сред висшите учебни заведения по отношение на преподаването и тяхната специфична мисия;

Г.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ приема, че до 2020 г. 40 % от хората на възраст 30-34 години в Европа следва да завършат висше образование или еквивалентно обучение, като оценката е, че 35 % от всички работни места в ЕС ще изискват такава квалификация; отбелязва обаче, че през 2010 г. само 26 % от работната сила в ЕС е достигнала такова ниво на квалификация;

Д.

като има предвид, че 21 % от младите хора в ЕС са безработни;

Е.

като има предвид, че през 2010 г. 16,5 % от младите хора в ЕС не са били учащи се или участници на пазара на труда;

Ж.

като има предвид, че в ЕС през 2010 г. безработицата сред завършилите висше образование беше 5,4 % в сравнение с 15 % след хората само със средно образование; като има предвид, от друга страна, че на мнозинството от завършилите висше образование отнема все повече време, за да намерят стабилна заетост;

З.

като има предвид, че над 60 % от завършилите университет са жени, но повечето висши университетски постове (например места за следдокторски изследвания и професорски постове) продължават да бъдат заемани от мъже;

И.

като има предвид, че само 13 % от институциите в сектора на висшето образование се оглавяват от жени, а само в 9 % от университетите директорите на персонала са жени, и като има предвид, че следователно жените имат значително по-малко влияние при взимането на решения в областта на научноизследователската дейност;

Й.

като има предвид, че 75 от първите 200 най-добри университета в света се намират в държавите – членки на ЕС;

К.

като има предвид, че 200 от общо 4 000 висши учебни заведения в Европа се нареждат сред най-добрите 500 в света;

Л.

като има предвид, че университетите са важен ресурс в Европа от почти едно хилядолетие, като има предвид, че тяхната роля за напредъка на обществото не следва да бъде свеждана до приноса им към икономиката, и като има предвид, че тяхното развитие не следва да зависи единствено от способността им да се адаптират към икономическите нужди на сегашния икономически модел;

М.

като има предвид, че равният достъп на всички млади хора до висше образование и обучение следва да бъде насърчаван;

Н.

като има предвид, че университетите насърчават независимостта и творчеството в личността и имат много важна роля за насърчаване на познанието, и като има предвид, че следователно държавите членки следва да направят всичко възможно, за да бъде висшето образование достъпно за най-широк кръг лица без каквато и да е дискриминация, особено социална, икономическа, културна, расова или политическа;

О.

като има предвид, че образованието, особено висшето образование и следдипломната квалификация, са решаващи за формирането на нагласите и ценностите, които са в основата на гражданското общество;

П.

като има предвид, че националните законодателствата на съответните държави членки считат висшето образование за основен инструмент за определяне на бъдещето на гражданите на ЕС;

Р.

като има предвид, че образованието е отговорност на държавите членки, и като има предвид, че е важно да се гарантира висшите учебни заведения да получават финансова подкрепа, на първо място и преди всичко с достатъчно обществени средства;

С.

като има предвид, че изграждането на европейско пространство за висше образование (ЕПВО) е важен въпрос, който може да допринесе за европейската интеграция при запазване на многообразието на образованието в различните държави – членки на ЕС, и на мисията на висшето образование в обществото;

Т.

като има предвид, че Европейският съюз трябва да играе важна роля за укрепването на това пространство, като се базира на усилията и сътрудничеството на държавите членки в тази област;

1.

Призовава висшите учебни заведения да интегрират обучението през целия живот в своите образователни програми с помощта на икономическа помощ и различни програми за обучение и да се адаптират към студенти, сред които има възрастни, хора в напреднала възраст, нетрадиционни обучаващи се и студенти редовно обучение, на които се налага да работят, докато учат, както и хора с увреждания, и поради това призовава висшите учебни заведения да въведат програми, насочени към премахване на съществуващите пречки и бариери;

2.

Призовава висшите учебни заведения да вземат предвид нуждите на специалистите, които като хора, обучаващи се през целия живот, трябва редовно да осъвременяват и разширяват своите умения, включително чрез организирането и усъвършенстването на опреснителни курсове, които да са достъпни за всички социални групи, чрез тясно сътрудничество с работодателите и разработване на курсове, които да отговарят на нуждите на пазара на труда и да улесняват завръщането към образованието на безработни служители;

3.

Призовава висшите учебни заведения да запазят своята независимост по отношение на учебните и научноизследователските си програми, като предлагат също така специалистите образователни програми с цел да отговорят на нуждите на професионалистите, които искат да обновят своите умения;

4.

Отново подчертава, че висшето образование има потенциала да насърчава социалното приобщаване и социалния напредък и да засилва социалната мобилност; като зачита принципа на субсидиарност, призовава държавите членки, регионалните и местните правителства и висшите учебни заведения да увеличат – наред с другото чрез разработване на подходящи системи за финансова подкрепа – усилията си за разширяване на равния достъп до образование за всички от ранно детство до висше образование, без разлика въз основа на пол, етническа принадлежност, език, вероизповедание, увреждания или социално положение и да се борят с всички форми на дискриминация, като признават културното многообразие и многоезичието, включително жестомимичните езици, като фундаментални ценности на ЕС, които трябва да се насърчават;

5.

Призовава държавите членки да обърнат повече внимание и да подкрепят висшите учебни заведения, които обслужват традиционните национални, етнически или езикови малцинства, като се обърне специално внимание на застрашените култури и езици;

6.

Приканва висшите учебни заведения да насърчават участието на студентите в спорта;

7.

Подчертава допълващата роля на държавните, частните и религиозните форми на висше образование в Европа;

8.

Подчертава важното значение на насърчаването на демократичните ценности, като набляга на необходимостта от придобиване на солидни познания в областта на европейската интеграция и като гарантира разбирането на бившите тоталитарни режими в Европа като част от нейната общата история;

9.

Подчертава също така необходимостта от продължаване на традиционното образование в академичен дух и от това, да не се допуска пълно подчиняване на образователната система на пазара на труда с оглед на необходимостта да се формират етични и морални ценности сред студентите успоредно с полагането на грижи за академичния напредък;

10.

Призовава държавите членки и висшите учебни заведения да изградят обща рамка – от правила, отговорности, политически и образователни цели, качество и приоритети на обучение и научни изследвания – в която да бъдат насърчавани най-добрите практики и да се отговори на предизвикателствата на информационното общество;

11.

Подчертава, че академичният състав и студентите, както и техните организации и сдружения трябва да участват в модернизацията на висшите учебни заведения; подчертава, че високите постижения както в изследователската дейност в широкия смисъл на думата, така и в преподаването и научните постижения следва да бъдат възнаграждавани, без при това да се наказват висшите учебни заведения, например хуманитарните факултети, които не попадат в обхвата на критериите за оценка и изпълнение, свързани единствено с уменията, необходими в пазарната икономика;

12.

Подчертава, че качеството и подходящата насоченост на висшето образование са ключово условие за извличането на максимална полза от интелектуалния капитал на Европа;

13.

Предлага въвеждането на ясни и единни критерии за създаване на общоевропейска класация на висшите учебни заведения, която ще позволи на бъдещите студенти да направят информиран избор на университет и ще предостави изчерпателна информация за съответните университети;

14.

Насърчава инициативата на Комисията да започне – в сътрудничество с всички институции, студенти и други заинтересовани лица – използването на многостранно средство за диференцирана класификация и класиране на висшите учебни заведения въз основа на такива характеристики като дълга традиция на предоставяне на висше образование в Европа, качество на преподаване, подпомагане на студентите (напр. стипендии, консултиране, настаняване и др.), физически и информационно-комуникационен достъп, регионална ангажираност и трансфер на знания; от друга страна, възразява срещу създаването на класификация на висшите учебни заведения въз основа на разнотипни показатели за резултатите, които не отчитат разнообразието от образователни модели и програми и езиковото многообразие на европейските университети;

15.

Същевременно подчертава, че това средство не следва да се изразява единствено в съставянето на традиционни таблици за класации и че специфичните характеристики на съответните учебни заведения следва да се вземат под внимание по подходящ начин в резултата от оценката;

16.

Предлага да се вземе предвид въвеждането на единен механизъм за мониторинг и оценка на съответствието на академичните стандарти във висшите учебни заведения, както публични, така и частни;

17.

Подчертава, че висшето образование е обществено благо, което насърчава културата, разнообразието, демократичните ценности и личното развитие и подготвя студентите да бъдат активни граждани, които ще подкрепят европейското сближаване;

18.

Отново настоява държавите членки да постигнат целта за инвестиране на 2 % от БВП в образованието;

19.

Посочва, че са от основно значение за модернизирането на системите за висше образование е публичното, но също така и частното финансиране; подчертава, че инвестициите във висшето образование в Европа са жизнено важни за преодоляване на настоящата икономическа криза; призовава държавите членки и висшите учебни заведения да разширяват стипендиалните програми и програмите за финансиране за тези учебни заведения и да разработват новаторски механизми за финансиране, които могат да допринесат за по-ефективното функциониране на висшите учебни заведения и да допълват публичното финансиране, без да се увеличава натискът върху домакинствата, и да направят висшето образование достъпно за всички; изразява съжалението си относно значителните бюджетни съкращения в сферата на образованието в много от държавите членки, както и относно непрекъснатото увеличаване на таксите за обучение, което води до значително повишаване на броя на студентите в уязвимо положение;

20.

Призовава за включване в бюджета на ЕС за периода 2014–2020 г. в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд на разходите за висше образование, свързани с инвестициите в университетската инфраструктура и в академичния състав;

21.

Призовава висшите учебни заведения да се приспособят към новите предизвикателства чрез създаване на нови учебни области, които да отразяват нуждите на пазара на труда, като се взема предвид развитието на науката и на технологиите и като се поддържа подходящ баланс между теоретичните знания и практическите умения;

22.

Призовава за насърчаване на най-добри практики, които помагат на висшите учебни заведения да засилят преподаването и изследванията във всички области чрез включване на студентите и да осигурят допълнителни ключови квалификации за пазара на труда, за да улеснят прехода на младите хора от висшето образование към пазара на труда;

23.

Призовава за отваряне на висшите учебни заведения както за продължаване на професионалната подготовка, така и за създаване на подходящи курсове на обучение за работещи без завършено средно образование, за да се обхване допълнителният потенциал за достигане на квотата на завършилите;

24.

Настоятелно призовава Комисията да представи предложение за качествена рамка за стажовете и подчертава успеха на назначенията по програмата „Еразмус“, които дават на студентите възможността да придобият трудов стаж в чужбина и настоява тези действия да продължат при новата програма и да бъдат засилени чрез подходящо финансиране;

25.

Призовава висшите учебни заведения и институциите, отговарящи за образователния сектор на регионално, национално и европейско равнище да наблюдават тенденциите в изискванията на пазара на труда с цел по-точно отразяване на бъдещите нужди по отношение на възможностите за обучение;

26.

Подчертава нуждата да се следи трудовата реализация на завършилите, за да се направи преценка, доколко добре реагира висшето образование на изискванията на пазара на труда; поради това приветства ангажимента на Комисията да подобрява наличието на такива данни, чиято основна цел е да предостави на студентите необходимата информация, която да ги ориентира при избора им на специалност, и същевременно да предостави на висшите учебни и научноизследователските заведения необходимата информация за определяне и съответно за развитие на учебни програми, обхващащи както общи познания, така и специфични професионални умения чрез ученето през целия живот, в непрестанен диалог не само с ангажираните в сферата на преподаването, но и с обществото като цяло и държавата;

27.

Настоятелно призовава държавите членки да събират и публикуват статистически данни по отношение на съответствието между различните степени на висшето образование и възможностите за трудова заетост;

28.

Призовава за развитие на международна банка данни, подобна на AlmaLaurea, която помага на завършилите да открият подходящи възможности за работа, обучение, образование и научноизследователска дейност, като премахва пречките от икономически характер с помощта на стипендии и студентски заеми, с цел да се гарантира истинска равнопоставеност между студентите, и като по този начин насърчава мобилността и съответствието между умения и работни места; отново заявява значението на правилната комуникация, за да се гарантира, че тази информация е лесно достъпна за студентите, наскоро завършилите, безработните, лицата, търсещи работа, и работодателите;

29.

Счита, че схемите за гаранции за младежта са ценен инструмент за улесняване на прехода от висшето образование към заемането на работни места, и призовава държавите членки да включат такива схеми в националните си стратегии за преход;

30.

Припомня важната роля, която могат да играят структурните фондове в това отношение; приветства ангажимента, поет в съобщението „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933), за пълно разгръщане на наличните ресурси и призовава висшите учебни заведения и местните органи да използват тази възможност, за да увеличат предоставянето на подкрепа за студентите, постъпващи на пазара на труда, и насочването им;

31.

Отбелязва, че в европейските образователни системи все още продължават да съществуват неравенства между половете, въпреки че почти всички държави вече са въвели политики за борба с тях, и че такива неравенства оказват въздействие както върху учебните резултати, така и избора на учебни курсове и професии, и влияят отрицателно върху икономическия растеж и социалната държава;

32.

Подчертава факта, че много от учащите се жени в професионалните учебни заведения и в средните училища продължават да избират кариери според традиционните роли на половете; поради това отбелязва необходимостта от по-добра професионална ориентация, за да се преодолеят все още съществуващите стереотипи;

33.

Посочва, че поради факта, че квалификациите им от висшето образование не са достатъчно привлекателни на пазара, жените по-често се оказват свръхквалифицирани и недостатъчно платени на работното си място и често остават безработни или на временна работа, което допълнително ги поставя в неизгодно положение на трудовия пазар в началото на кариерата им, подхранвайки цикъла на неравностойно заплащане;

34.

Припомня, че в държавите членки все още има много малко инициативи за повишаване на информираността относно равенството между половете и неговото насърчаване в областта на образованието; препоръчва провеждането на специално обучение на преподавателите относно равенството между мъжете и жените;

35.

Отбелязва, че споделянето на домакинските и семейните задължения между жените и мъжете е абсолютно необходимо условие за напредъка и постигането на равнопоставеност между жени и мъже; призовава университетите и висшите учебни заведения да признаят факта, че учащите се жени могат да имат специфични допълнителни отговорности извън учението, като например грижи за малки деца или възрастни роднини; подчертава необходимостта университетите да предоставят на родителите – по-специално на жените – достатъчно възможности за висококачествени и достъпни грижи за малки деца на приемливи цени, включително общински центрове, така че да улеснят равнопоставеното им участие в обучението и научноизследователската дейност; насърчава също така въвеждането на по-голямо разнообразие от форми на обучение, като например обучение на непълно време и дистанционно обучение, и във връзка с това напомня на държавите членки и на институциите на ЕС да увеличат равнището на финансова подкрепа за ученето през целия живот с цел да се даде възможност на жените да продължават своето обучение, да се върнат на работа и да балансират професионалните и личните си задължения;

36.

Насърчава висшите учебни заведения да се ангажират по-активно със своите региони и да осъществят динамични съвместни действия с регионалните правителства, местните съвети, публичните органи, неправителствени организации и малките и средни предприятия, за да засилят регионалното развитие; посочва, че чрез това следва да бъде засилено също така взаимодействието между висшите учебни заведения и работодателите;

37.

Призовава държавите членки и техните централни и регионални органи да включат и да подкрепят висшите учебни заведения в трансграничното сътрудничество;

38.

Насърчава държавите членки да засилят взаимодействието между страните на триъгълника на знанието (образование, научни изследвания, иновации) като ключов елемент за растеж и създаване на работни места;

39.

Посочва, че съставянето на учебните програми на висшите учебни заведения и програмите за научни изследвания следва да остане задача на университетите, като се отчитат потребностите на пазара на труда по отношение на пригодността за заетост;

40.

Приветства подкрепата, осигурявана от Комисията на „съюзите на знанието“ и „съюзите на уменията по сектори“, в които висшите учебни заведения обменят информация с бизнеса при разработването на учебни програми с цел преодоляване на случаите на недостиг на умения; призовава бизнеса и предприемачите, включително малките и средните предприятия, активно да развиват партньорства с висшите учебни заведения, като осигуряват висококачествени стажове за студенти и преподаватели и извличат ползи от общите предаваеми умения на преподавателите; отново заявява обаче, че висшите учебни заведения създават културно съдържание, което се превръща не само в професионални умения, но и в познания от общ характер, изразяващи се в интелектуален опит за реалността и общите ценности, с които гражданите живеят;

41.

Призовава за ангажимент към по-гъвкави и иновативни подходи за обучение и методи за преподаване, концентрирани винаги върху потребностите на студентите;

42.

Отбелязва необходимостта от сътрудничество между трансграничните висши учебни заведения и предприятията по отношение на практическите програми и насочването на бъдещата кариера на студентите чрез идентифициране на конкретните възможности за развитие, очаквания и предизвикателства, с които ще се сблъскат на пазара на труда;

43.

Подчертава, че е полезно да се изграждат механизми и стратегии за управление, които улесняват трансфера на новаторски идеи и резултати от научни изследвания към обществото и бизнеса и позволяват на обществото и бизнеса да дават своя принос към висшето образование по отношение на съществуващите и очакваните потребности от умения и иновации, като се вземат предвид най-добрите практики от целия свят; посочва, че подобна връзка вероятно ще облагодетелства финансово само тези научноизследователски и висши учебни заведения, които са специализирани в иновации и технологии, за сметка на образованието, свързано само с хуманитарните дисциплини;

44.

Отново потвърждава ценността на демократичното управление като основен начин за гарантиране на академичната свобода и за насърчаване на активното участие на всички заинтересовани страни в живота на едно висше учебно заведение;

45.

Подчертава, че при сътрудничеството между съответните партньори и висшите учебни заведения трябва да се спазват прозрачността, равноправното разпределение на правата и задълженията, както и принципът на балансирано представителство, за да се гарантира, че висшите учебни заведения са в състояние да организират своята дейност и да се развиват по независим начин като публични места за култура и наука в съответствие с академичните принципи;

46.

Подчертава също така, че принципът на демокрация и самоуправление на висшите учебни заведения, на работещите в тях и на техните студенти трябва да се съблюдава и поддържа във всички проекти за сътрудничество;

47.

Поради това настоява от висшите учебни заведения и различните им органи да се изисква да разкриват споразуменията за сътрудничество с трети страни;

48.

Подчертава значението на сътрудничеството между висшите учебни заведения, НПО и европейския доброволчески сектор за насърчаването на активна гражданска позиция и активно участие на студентите чрез работа в сектора на НПО;

49.

Подчертава значението на спорта в образователния процес; призовава държавите членки да подпомагат и насърчават спортните дейности сред студентите и да увеличат подкрепата си за масови спортни програми;

50.

Отбелязва, че степента и интензивността на сътрудничеството между висшите учебни заведения и техните партньори в бизнеса и обществото са много различни в различните държави членки, институции и академични дисциплини;

51.

Подчертава, че са необходими непрекъснати инвестиции във връзката между образование, култура, научни изследвания и иновации; подчертава важността на по-нататъшната подкрепа и развитие на Европейския институт за иновации и технологии с неговите общности на знания и иновации;

52.

Подчертава значението на културата във висшето образование и призовава за включването на специални критерии за хуманитарните дисциплини както в областта на иновациите, така и в областта на научните изследвания;

53.

Подчертава необходимостта да се ангажират висшите учебни заведения и да се осигури подкрепа за студентските инициативи, както и да се подпомогне координацията на подобни дейности сред други висши учебни заведения, предприятия и местни органи от различни държави членки;

54.

Признава богатството, което представлява голямото разнообразие на висши учебни заведения в Европа; призовава държавите членки и тези учебни заведения да развиват ясни, интегрирани модели, които позволяват на обучаващите се да преминават от други видове образование към висше образование и да сменят различни образователни пътеки и типове учебно заведение;

55.

Подчертава обаче необходимостта да се запази разнообразието от образователни модели и програми, методи на преподаване и университетски системи в ЕС; счита, че следователно е необходимо да се разработи национална квалификационна рамка, като същевременно се насърчава взаимното признаване на образователните степени и квалификациите във всички държави членки;

56.

Настоятелно призовава всички държави членки на ЕС да въведат национални квалификационни рамки, свързани с квалификационната рамка на ЕПВО, както и да развиват и подпомагат финансово взаимното признаване;

57.

Посочва, че мобилността на студентите и преди всичко обучението в други университети по програмата „Еразмус“ допринасят за обмена на добри практики и по този начин за модернизацията на висшето образование; поради това отбелязва необходимостта, изпращащият университет да признава квалификациите, придобити по време на обучение в други университети;

58.

Подкрепя предложението на Комисията за подобряване на признаването на обучението, проведено в чужбина, чрез консолидиране на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ЕСTS); призовава за допълнителни усилия от страна на ЕС и държавите членки, за да се гарантира повишаване на ефективността на признаването и задълбочаване на хармонизацията и по отношение на академичните квалификации;

59.

Отново подчертава, че висшето образование е общо европейско обществено благо и че държавите членки, регионалните правителства, местните органи и ЕС споделят обща отговорност за развитието и укрепването на ЕПВО, европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и процеса от Болоня;

60.

Подчертава, че засилената координация между държавите членки в областта на висшето образование, включително и чрез силна финансова и политическа подкрепа за споразумения за общи основни учебни програми и добре формулирани резултати от обучението, е предпоставка за постигането на целите за пригодност за заетост и растеж в Европа; призовава държавите членки да задълбочат сътрудничеството между съответните си министерства, за да актуализират съществуващите учебни програми, така че те да отговарят на потребностите на пазара на труда;

61.

Подчертава необходимостта от сътрудничество между ЕПВО и ЕНП като средство за подкрепа на университетските научноизследователски програми в областта както на науката, така и на хуманитарните дисциплини;

62.

Изисква да се увеличи привлекателността на ЕПВО и на ЕНП за студенти и изследователи от цял свят и да се укрепва сътрудничеството със страните извън ЕС по въпроси, свързани с образованието и мобилността на равнище служители и студенти, по-специално сътрудничеството със страните, които попадат в обхвата на европейската политика за съседство (ЕПС) или граничат непосредствено с ЕС, с цел превръщането на ЕПВО в макрорегионален и глобален център за обучение и знания, особено по отношение на програмите за обмен и професионално обучение;

63.

Изисква от Комисията да предложи създаването на евро-средиземноморски програми „Еразмус“ и „Леонардо да Винчи“, насочени към насърчаване на транснационалната мобилност на студенти от двете страни на Средиземно море;

64.

Призовава за откриване на програми за мобилност, обмен, научни изследвания и трудови стажове за студенти от страни, участващи в Източното партньорство;

65.

Припомня значението на мобилността както на студентите, така и на преподавателите, и във връзка с това приканва Комисията да отбележи напредък по отношение на визовия кодекс на ЕС;

66.

Припомня целта до 2020 г. 20 % от завършилите висше образование в Европа да бъдат мобилни и подчертава значението на езиковите умения като предпоставка за увеличена мобилност в рамките на ЕПВО и за пригодност за заетост;

67.

Подкрепя засилването на преподаването на езици и жестомимични езици, както и на преподаването и развитието на местни и регионални езици в рамките на ЕПВО като предпоставка за развитието на истинско европейско гражданство, основаващо се на културно многообразие и езиков плурализъм;

68.

Подчертава, че е необходимо системите за висше образование на всяка държава членка да предоставят висококачествено обучение, така че увеличаването на възможностите за мобилност на студентите да не се съпътства от задълбочаване на явлението „изтичане на мозъци“, което понастоящем се е превърнало в истински социален проблем в някои държави членки;

69.

Посочва, че продължаващите различия между системите за висше образование в Западна Европа и тези в Централна и Източна Европа трябва да бъдат изгладени чрез реални интеграционни мерки, целящи насърчаването и подкрепата на трансграничното сътрудничество между висшите учебни заведения; поради това призовава Комисията да разработи стратегия и да изготви професионален финансов план за действие за намаляване на тези значителни регионални различия;

70.

Призовава държавите членки, ЕС и европейските висши учебни заведения да направят оценка на възможността за насърчаване, в рамките на цикъла на обучение, на задължителен период на обучение в университет в държава членка, различна от тази на университета, в който е записан студентът;

71.

Отново потвърждава принципа, че схемите за заеми не могат да заместят системите за отпускане на безвъзмездни средства, въведени с цел подпомагане на достъпа до образование на всички студенти, независимо от техния социален произход;

72.

Призовава Комисията за допълнителни разяснения по предложението за създаване на финансов инструмент, който да подпомага студентите да си осигурят финансиране за магистърска степен извън родната им държава членка, независимо от техния социален произход и финансово положение; изисква равен и прозрачен достъп до този инструмент във всички държави членки;

73.

Подкрепя предложението на Комисията да се увеличи бюджетът на ЕС за образованието, обучението, научните изследвания и младежта в следващата многогодишна финансова рамка, с което да се допълнят действията, предприети от държавите членки, като се има предвид това, че инвестициите в образованието, обучението и научните изследвания са от ключово значение за изпълнението на целите на „Европа 2020“, както и за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европа;

74.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

7.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 258/64

—

като взе предвид достиженията на правото на Общността в областта на вътрешния пазар и информационното общество,

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (2),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 31 май 2010 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“, включително „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (точка 7),

—

като взе предвид Ръководството за обществени поръчки на стандартизирани ИКТ – Елементи на добра практика, публикувано от Комисията на 23 декември 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Реализиране на ползите от електронното фактуриране за Европа“ (COM(2010)0712),

—

като взе предвид Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. – Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“ (COM(2010)0743),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги – Европейската стратегия за оперативна съвместимост (ЕСОС) за европейските обществени услуги (приложение 1) и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) за европейските обществени услуги (приложение 2)“ (COM(2010)0744),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронно управление i2010 – Ускоряване на електронното управление в Европа за благото на всички“ (COM(2006)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието: Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2011 г. относно „Защитата на критичната информационна инфраструктура – Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“ (COM(2011)0163),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2009 г. относно „Защитата на критичната информационна инфраструктура – Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта“ (COM(2009)0149),

—

като взе предвид пакета от документи на Комисията относно отворените данни, публикуван през декември 2011 г., състоящ се от: съобщението на Комисията „Отворените данни – двигател за иновации, растеж и прозрачно управление“, предложението на Комисията за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (COM(2011)0877) и Решение 2011/833/ЕС на Комисията от 12 декември 2011 г. относно повторната употреба на документите на Комисията,

—

като взе предвид проучването относно икономическото въздействие на информацията от обществения сектор, проведено от Европейската комисия през 2011 г. (проучването Vickery),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите (COM(2011)0635),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Зелена книга – Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“ (COM(2011)0941),

—

като взе предвид ежегодния доклад за напредъка за 2011 г. на Програмата в областта на цифровите технологии, публикуван на 22 декември 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Доклад за конкурентоспособността на Европа по отношение на цифровите технологии: Основни постижения на стратегията i2010 през периода 2005—2009 г.“ (COM(2009)0390),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно Европейския широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж (4),

—

като взе предвид проучването за социалното въздействие на ИКТ – SMART 2007/0068, публикувано на 30 април 2010 г.,

—

като взе предвид доклада за икономическото въздействие на ИКТ – SMART 2007/0020, публикувано през януари 2010 г.,

—

като взе предвид изготвения за Комисията доклад, озаглавен „План за действие за електронно управление i2010 – Проучване на напредъка (SMART 2008/0042)“, публикуван през ноември 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията на шведското председателство от 10 ноември 2009 г. от конференцията във Висбю за създаване на условия за електронен ЕС през 2015 г.,

—

като взе предвид доклада на шведското председателство „Общество на зелено знание – Програма за политика в областта на ИКТ до 2015 г. за бъдещото европейско общество на знанието“, публикуван през септември 2009 г.,

—

като взе предвид доклада на Комисията „Изчислителните облаци: резултати от обществената консултация“, публикуван на 5 декември 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронни подписи и електронна идентификация с цел улесняване на предоставянето на трансгранични обществени услуги в единния пазар“ (COM(2008)0798),

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар (5),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,