ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.237.bul |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 56 |
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
II Съобщения |
|
|
СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2013/C 237/01 |
Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6843 — Siemens/Invensys Rail) ( 1 ) |
|
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2013/C 237/02 |
||
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО |
|
|
Надзорен орган на ЕАСТ |
|
2013/C 237/03 |
||
2013/C 237/04 |
||
|
V Становища |
|
|
ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА |
|
|
Европейска комисия |
|
2013/C 237/05 |
||
|
ДРУГИ АКТОВЕ |
|
|
Европейска комисия |
|
2013/C 237/06 |
||
2013/C 237/07 |
||
2013/C 237/08 |
||
|
|
|
(1) текст от значение за ЕИП |
BG |
|
II Съобщения
СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/1 |
Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление
(Дело COMP/M.6843 — Siemens/Invensys Rail)
(текст от значение за ЕИП)
2013/C 237/01
На 18 април 2013 година Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление и да я обяви за съвместима с общия пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета. Пълният текст на решението е достъпен единствено на Английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:
— |
в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл, |
— |
в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M6843. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право. |
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/2 |
Обменен курс на еврото (1)
14 август 2013 година
2013/C 237/02
1 евро =
|
Валута |
Обменен курс |
USD |
щатски долар |
1,3243 |
JPY |
японска йена |
130,17 |
DKK |
датска крона |
7,4583 |
GBP |
лира стерлинг |
0,85440 |
SEK |
шведска крона |
8,6393 |
CHF |
швейцарски франк |
1,2415 |
ISK |
исландска крона |
|
NOK |
норвежка крона |
7,8130 |
BGN |
български лев |
1,9558 |
CZK |
чешка крона |
25,822 |
HUF |
унгарски форинт |
298,62 |
LTL |
литовски лит |
3,4528 |
LVL |
латвийски лат |
0,7025 |
PLN |
полска злота |
4,2037 |
RON |
румънска лея |
4,4315 |
TRY |
турска лира |
2,5664 |
AUD |
австралийски долар |
1,4524 |
CAD |
канадски долар |
1,3689 |
HKD |
хонконгски долар |
10,2705 |
NZD |
новозеландски долар |
1,6501 |
SGD |
сингапурски долар |
1,6835 |
KRW |
южнокорейски вон |
1 482,39 |
ZAR |
южноафрикански ранд |
13,2129 |
CNY |
китайски юан рен-мин-би |
8,1041 |
HRK |
хърватска куна |
7,5415 |
IDR |
индонезийска рупия |
13 667,59 |
MYR |
малайзийски рингит |
4,3351 |
PHP |
филипинско песо |
57,975 |
RUB |
руска рубла |
43,8995 |
THB |
тайландски бат |
41,504 |
BRL |
бразилски реал |
3,0586 |
MXN |
мексиканско песо |
16,8756 |
INR |
индийска рупия |
81,3700 |
(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
Надзорен орган на ЕАСТ
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/3 |
Държавна помощ — Решениe за приключване на съществуващо дело за държавна помощ вследствие на приемането на съответни мерки от държава от ЕАСТ
2013/C 237/03
Надзорният орган на ЕАСТ предложи съответни мерки, които бяха приети от Исландия, по следната мярка за държавна помощ:
Дата на приемане на решението |
: |
24 април 2013 г. |
Дело номер |
: |
70958 |
Номер на решението |
: |
159/13/COL |
Държава от ЕАСТ |
: |
Исландия |
Наименование |
: |
Държавна помощ, предоставена на Landsvirkjun и Orkuveita Reykjavíkur |
Правно основание |
: |
Закон № 42/1983 относно Landsvirkjun, Закон № 45/1998 за местното управление, Закон № 139/2001 относно основаването на Orkuveita Reykjavíkur като съвместно притежавано предприятие и Закон № 121/1997 относно държавните гаранции |
Цел |
: |
Неприложимо |
Вид на помощта |
: |
Неограничени гаранции от страна на държавата и общините собственици, без заплащане на адекватни пазарни премии, за Landsvirkjun и Orkuveita Reykjavíkur |
Икономически сектори |
: |
Сектор на електроенергията |
Други сведения |
: |
В резултат на приетите мерки и допълнителните ангажименти, поети от исландските органи, за премахване на неограничената държавна гаранция в полза на Landsvirkjun и Orkuveita Reykjavíkur съмненията на Органа относно съвместимостта на схемата бяха разсеяни и разследването беше приключено. |
Автентичният текст на решението, от който са отстранени поверителните данни, се намира на уебсайта на Надзорния орган на ЕАСТ:
http://www.eftasurv.int/state-aid/state-aid-register/
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/4 |
Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавната помощ във връзка с регионална помощ за схемата за стимули за инвестиции в Исландия и шест инвестиционни споразумения
2013/C 237/04
С Решение № 177/13/COL от 30 април 2013 г., възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ откри процедура съгласно член 1, параграф 2 от част 1 на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. Исландските органи са информирани чрез изпращане на копие от решението.
С настоящото известие Надзорният орган на ЕАСТ приканва държавите от ЕАСТ, държавите-членки на ЕС, и заинтересованите страни да изпратят своите мнения относно въпросната мярка в срок от един месец от публикуването на известието на следния адрес:
EFTA Surveillance Authority |
Registry |
Rue Belliard/Belliardstraat 35 |
1040 Bruxelles/Brussel |
BELGIQUE/BELGIË |
Мненията ще бъдат предадени на исландските органи. Самоличността на заинтересованата страна, изпратила мнение, може да не бъде разкрита, ако това бъде поискано писмено, като се изложат съответните причини.
ОБОБЩЕНИЕ
Процедура
На 13 октомври 2010 г. с Решение № 390/10/COL Органът одобри схема за стимули за инвестиции („схемата“), за която исландските органи уведомиха по силата на член 1, параграф 3 от част I от протокол 3.
В схемата е предвидена възможност за предоставяне на помощ под формата на преки безвъзмездни средства чрез различни освобождавания от данъчно облагане за период до 10 години и чрез продажба или даване под наем на земя на цени, които са по-ниски от пазарната стойност, за предприятия във всички сектори с изключение на финансовия сектор, във връзка с първоначални инвестиции в области, които отговарят на условията за отпускане на регионална помощ (известни като „c-regions“) в Исландия. Срокът на схемата изтича на 31 декември 2013 г.
Одобреното от Органа правно основание за схемата е:
— |
Закон № 99/2010 относно стимули за първоначални инвестиции в Исландия („закона“), приет от исландския парламент на 29 юни 2010 г., както и |
— |
Наредба (EC) № 985/2010 относно стимули за първоначални инвестиции в Исландия, публикувана от Министерство на промишлеността на 25 ноември 2010 г. („наредбата“), която съответства на проекта за наредба, който беше представен на Органа на 27 септември 2010 г. Наредбата е акт на вторичното законодателство, който се основава на закона. |
На 30 декември 2010 г. Министерството на промишлеността издаде нова наредба, Наредба (EC) № 1150/2010 („допълнителната наредба“) за изменение на наредбата, по-специално по отношение на гарантирането на стимулиращия ефект от инвестиционната помощ. Органът не беше уведомен за допълнителната наредба.
През периода 2010—2013 г. исландската държава е сключила няколко споразумения, които тя разглежда като попадащи в обхвата на схемата („шестте инвестиционни споразумения“).
1. |
На 30 декември 2010 г. с Becromal Iceland ehf. |
2. |
На 30 декември 2010 г. с Thorsil ehf. |
3. |
На 17 февруари 2011 г. с Íslenska Kísilfélagið ehf. |
4. |
На 22 септември 2011 г. с Verne Real Estate II ehf. |
5. |
На 7 май 2012 г. с GMR Endurvinnslan ehf. |
6. |
На 28 януари 2013 г. с Marmeti ehf. |
След обсъжданията, които предшестваха уведомяването, исландските органи уведомиха Органа съгласно член 1, параграф 3 от част I от Протокол 3 относно поредица от предложения за изменения („изменения, за които Органът е бил уведомен“) на закона от 13 декември 2012 г.
Оценка на мярката
Измененията, за които Органът е бил уведомен, се състоят в премахването на преките безвъзмездни средства, нов метод за налагане на максимално корпоративно данъчно облагане за всички нови проекти по схемата, освобождаване от таксова марка и увеличаване на степента на освобождавания от общински данък „сгради“ и от задължение за социално осигуряване. Органът направи предварително заключение, че измененията на схемата, за които е бил уведомен, не са отделна част от самата схема. Поради това Органът направи оценка на цялата изменена схема. Освен това той оцени прилагането на схемата и установи, че някои елементи от шестте инвестиционни споразумения, по които Исландия е страна въз основа на изменената схема, пораждат съмнения относно съвместимостта им със Споразумението за ЕИП.
По-специално Органът изразява съмнения относно това дали помощта, предоставена по силата на инвестиционните споразумения с Becromal, Kísilfélagið и Vernе, е предоставена в рамките на приложното поле на схемата, одобрена от Органа, и спазват изискването за стимулиращия ефект на инвестиционната помощ.
Освен това Органът изразява съмнения относно това дало инвестиционното споразумение с Marmeti е било сключено в рамките на приложното поле на схемата по отношение на изискването за стимулиращия ефект.
В допълнение Органът изразява съмнения относно това дали в някои елементи от инвестиционното споразумение с Тhorsil и това с GMR е предвидена помощ, предоставяна извън рамките на одобрената схема.
Поради това Органът изразява съмнения относно това дали изменената схема за помощ и предоставената по силата на шестте инвестиционни споразумения помощ могат да бъдат считани за съвместими със Споразумението за ЕИП.
Заключение
Предвид гореизложените съображения Органът се съмнява, че изменената схема и горепосочените шест инвестиционни споразумения съответстват на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП във връзка с изискванията, определени в насоките за регионална помощ на Органа.
С оглед на горепосочените съображения Органът взе решение да открие официална процедура по разследване съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. В рамките на процедурата ще бъдат разгледани схемата за стимули за инвестиции заедно с измененията, за които уведомиха исландските власти, и измененията, внесени с Наредба (EC) № 1150/2010, прилагана от исландските органи, както и шестте инвестиционни споразумения.
Заинтересованите страни се приканват да предоставят своите мнения в срок от един месец от публикуването на настоящото известие в Официален вестник на Европейския съюз.
EFTA SURVEILLANCE AUTHORITY DECISION
No 177/13/COL
of 30 April 2013
to initiate the formal investigation procedure with regard to the investment incentives scheme and certain investment agreements
(Iceland)
THE EFTA SURVEILLANCE AUTHORITY (‘THE AUTHORITY’),
HAVING REGARD to the Agreement on the European Economic Area (‘the EEA Agreement’), in particular to Articles 61 to 63 and Protocol 26,
HAVING REGARD to the Agreement between the EFTA States on the establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice (‘the Surveillance and Court Agreement’), in particular to Article 24,
HAVING REGARD to Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement (‘Protocol 3’), in particular to Article 1 in Part I and Article 4(3) in Part II,
HAVING REGARD to the consolidated version of the Authority’s Decision No 195/04/COL of 14 July 2004 on the implementing provisions referred to under Article 27 in Part II of Protocol 3,
Whereas:
I. FACTS
1. Chronology of events
(1) |
On 13 October 2010, the Authority approved a scheme on investment incentives (‘the scheme’) (1) notified by the Icelandic authorities pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3, by Decision No 390/10/COL. |
(2) |
The scheme provides for the possibility of granting aid in the form of direct grants, through various tax exemptions for up to 10 years and through the sale and lease of land below market value to companies in all sectors except the financial sector, in connection with an initial investment in areas eligible for regional aid (known as ‘c-regions’) in Iceland. |
(3) |
The scheme expires on 31 December 2013. |
(4) |
The legal basis for the scheme as approved by the Authority is:
|
(5) |
On 30 December 2010, the Ministry of Industry issued a new regulation, Regulation (EU) No 1150/2010 (‘the Supplementary Regulation’), amending the Regulation. The Supplementary Regulation was not notified to the Authority. |
(6) |
During the period 2010 to 2013, the Icelandic State entered into a number of agreements which it considered to fall under the scheme. The agreements are collectively referred to herein as ‘the six investment agreements’. They are as follows:
|
2. Procedure
(7) |
Following pre-notification discussions, the Icelandic authorities notified, pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3, a series of proposed amendments (‘the notified amendments’) to Act No 99/2010 by way of a letter dated and received on 13 December 2012 (Event No 656578). |
(8) |
By letter submitted on 22 January 2013 (Event No 660120), the Authority requested additional information from the Icelandic authorities. By letter received on 30 January 2013 (Event No 661235), the Icelandic authorities replied to the information request. |
(9) |
The Authority submitted a second request for information on 11 February 2013 (Event No 662250) to which it received a reply on 5 March 2013 (Event Nos 664789-92). The Authority responded to this letter on 20 March 2013. The Icelandic authorities submitted further information by way of a letter received on 10 April 2013 (Event No 668635) and a meeting was held between the Icelandic authorities and the Authority on 23 April 2013. |
3. Description of the measures under preliminary examination
3.1. Background
(10) |
As described above, the investment incentives scheme is established by Act No 99/2010, and Regulation (EU) No 985/2010, on incentives for initial investments in Iceland. The Act and the Regulation set out a mechanism for the support of initial investment in regions which, under Decision No 378/06/COL of 6 December 2006 on the map of assisted areas and levels of aid in Iceland, are eligible for regional aid. |
(11) |
The scheme was approved by the Authority by Decision No 390/10/COL on 13 October 2010, following a notification from the Icelandic authorities dated 28 June 2010. The Authority assessed the scheme under the Guidelines on national regional aid 2007-2013 (‘the Regional aid guidelines’) (4). |
(12) |
The aim of the scheme is to promote initial investment thereby creating jobs in the disadvantaged regions in Iceland. Projects with projected minimum annual turnover of ISK 300 million or which create at least 20 new direct jobs within the first two years of operation are eligible. The project shall operate in the region for at least 10 years. Projects must be approved by the Minister for Industry, who signs an investment agreement with each successful applicant. Approval of applications is subject to an ex ante cost benefit calculation by the Invest in Iceland Agency. For a detailed description of the scheme, reference is made to Section I.2 of Decision No 390/10/COL of 13 October 2010. |
(13) |
The present decision of the Authority concerns three sets of measures taken in Iceland with regard to the scheme: (i) the notified amendments (Section 3.2 below); (ii) the non-notified amendments (Section 3.3); and (iii) the six investment agreements (Section 3.4). |
3.2. The notified amendments to the scheme
(14) |
On 30 November 2012, the Icelandic Government submitted to the Parliament a bill which proposed a series of amendments to the existing scheme. On 13 December 2012, the Icelandic authorities submitted a notification to the Authority of the proposed amendments. The Icelandic Parliament adopted the bill, as Act No 25/2013, on 13 March 2013. Act No 25/2013 will only come into force once the Authority has given a decision approving the amendments. The notified amendments are as follows:
|
(15) |
The Icelandic authorities have asserted (5) that the proposed amendments will not apply to projects subject to investment agreements which had already been entered into between the beneficiary and the Icelandic authorities at the time at which the notified amendments enter into effect. The Icelandic authorities have explained that the proposed amendments will expire on 31 December 2013, as will the scheme itself. |
3.3. The non-notified amendments to the scheme
(16) |
During its preliminary examination, the Authority became aware that the Supplementary Regulation, issued by the Ministry of Industry shortly after the Authority’s approval of the scheme (6), had made a number of changes to the scheme. |
(17) |
The amendments concern:
|
(18) |
The amended provisions (with the text added by the Supplementary Regulation underlined) read as follows: Article 3 Conditions for granting aid When assessing whether to grant aid to new investment projects, according to Act No 99/2010, the following cumulative criteria shall be fulfilled: […]
Article 8 Aid relating to taxes and other public fees Regional aid under Act No 99/2010 may be granted through the reduction of taxes or other public fees relating to the investment project in question. A company, established for initial investment purposes, which fulfils the cumulative criteria set out in Act No 99/2010, and in this Regulation, shall enjoy the following tax derogations:
Article 20 Agreement on the granting of aid If an applicant accepts the Minister’s offer to enter into an agreement on aid, such an agreement shall be signed between the applicant and the Minister on behalf of the national authorities, and where applicable the local authorities, on the granting of aid for an investment project. The duration of an agreement granting aid according to paragraph 1 shall not exceed 13 years from the date of signature, taking into account a special investment agreement, should such an agreement previously have been concluded concerning the project. Aid granted on the basis of Article 9 of Act No 99/2010 shall apply for 10 years calculated from the date when the relevant tax liability occurs or the obligation to pay the relevant charges under Article 9(2) of Act No 99/2010 is triggered, however not exceeding 13 years from the signing of an agreement granting aid, taking into account a special investment agreement should such an agreement previously have been concluded concerning the project. The net present value of the estimated total State aid to be granted over the duration of an investment agreement shall be stipulated in the agreement. An investment agreement entered into on the basis of Act No 99/2010 shall be published in the B-Section of the Official Gazette (7). |
(19) |
During the Authority’s preliminary examination, the Icelandic authorities provided the following explanation regarding the non-notified amendments to the scheme: ‘The reference “or according to a special investment agreement prior to entry into force of the Act” was added to certain provisions of Regulation (EU) No 985/2010 with Regulation (EU) No 1150/2010 from 30 December 2010. This means that the prospective investment project must not have been initiated before the signing of an investment agreement referred to in the Regulation or a special investment agreement, specifically related to the project in question. The reference to a special investment agreement relates to preparation of the investment project. Nevertheless, the project as such shall not be undertaken before the activation of the incentives referred to in Regulation (EU) No 985/2010, as amended.’ (8). |
3.4. The six investment agreements
(20) |
The Icelandic authorities have provided the Authority with copies of six investment agreements, which were entered into during the period December 2010 to January 2013. |
(21) |
The six investment agreements are listed below (9): Table 1
|
(22) |
The Authority has not been provided with copies of any agreements which are expressly labelled as ‘special investment agreements’, as referred to in the Supplementary Regulation or as described in the reply from the Icelandic authorities quoted in paragraph 19 above. |
(23) |
However, two of the investment agreements listed in the table above refer to previous agreements which were entered into by the Icelandic authorities with the same beneficiaries. These agreements concerned the same projects. The Authority is therefore making the initial assumption that these earlier investment agreements fall into the category of ‘special investment agreements’ and that the references to ‘special investment agreements’ in the Supplementary Regulation in fact relates to these earlier investment agreements. The investment agreements which make reference to earlier agreements are to be found at No 1 and No 3 in the table above. |
(24) |
The first of these was concluded between the State and Becromal Iceland ehf., Becromal Properties ehf., Stokkur Energy efh. and Becromal SpA (‘the Becromal Investment Agreement’). This agreement refers to an investment agreement on the same project between the same parties which was entered into on 7 July 2009 (10). The project referred to is an investment in an aluminium foil anodising plant to be constructed in the town of Akureyri in two steps; the first phase, EUR 66 million, by end of March 2011 and second phase by the end of year 2014, total investment cost approximately EUR 117,25 million. The Icelandic authorities have provided some further information about the background of the Becromal Investment Agreement, including information on the earlier agreement referred to, dated on 7 July 2009 (11). |
(25) |
The third investment agreement set out in the table above, which was concluded between the State and Íslenska Kísilfélagið ehf., Tomahawk Development á Íslandi ehf. and GSM Enterprises LLC (‘the Kísilfélagið Investment Agreement’) likewise refers to a previous agreement, which was entered into between the same parties, and on the same project, on 29 May 2009 (12). The project referred to is the construction, in two or more steps, of a silicon production plant in Helguvík in the municipality of Reykjanesbær with the production capacity of up to 50 000 metric tonnes of metallurgical grade silicon or equivalent (> 98 %), up to 20 000 metric tonnes of silica dust (SiO2) per year. |
(26) |
Lastly, although the fourth investment agreement set out in the table above, which was entered into between the State and Verne Real Estate II ehf. and Verne Holdings Ltd. (‘the Verne Investment Agreement’) (13), does not refer to a previous agreement, it nonetheless appears to concern the same or a similar investment project (14) as one that was subject to a previous decision of the Authority. By Decision No 418/10/COL of 3 November 2010 (15), the Authority opened a formal investigation procedure on an investment agreement which was entered into on 23 October 2009 between the State and Verne Real Estate ehf. and Verne Holdings Ltd. on a data centre project in Reykjanesbær. According to the Icelandic authorities, this agreement was later cancelled and the notification was withdrawn. The matter was not pursued further by the Authority at that point (16). |
(27) |
The preliminary view of the Authority is that the reference to ‘special investment agreements’ in the Supplementary Regulation may encompass these three earlier investment agreements, which were entered into prior to the entry into force of the scheme. |
(28) |
For the sake of completeness, the Authority notes that the investment agreements set out at points 2, 5 and 6 in the table above do not relate to any earlier investment agreements, according to information available to the Authority at this point in time. |
(29) |
The Authority has not been provided with further details of any ‘special investment agreements’ referred to in the Supplementary Regulation, apart from some information on the one referred to in the Becromal Investment Agreement. The Authority has not received copies of these earlier investment agreements. Furthermore, the Authority has not been provided with information on or copies of any separate agreements entered into between municipalities and the beneficiaries (17), pursuant to the provisions of the scheme allowing for exemptions from municipal property tax and sale or lease of land below market price as provided for under the scheme (18). |
II. ASSESSMENT
1. The presence of State aid
1.1. State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement
(30) |
Article 61(1) of the EEA Agreement reads as follows: ‘Save as otherwise provided in this Agreement, any aid granted by EC Member States, EFTA States or through State resources in any form whatsoever which distorts or threatens to distort competition by favouring certain undertakings or the production of certain goods shall, in so far as it affects trade between Contracting Parties, be incompatible with the functioning of this Agreement.’ In the following, the Authority will assess whether the criteria for the existence of State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement are fulfilled. |
1.2. Presence of State resources
(31) |
To be qualified as State aid, an advantage must be granted by the State or through State resources. For the purposes of the State aid rules, the term ‘State’ covers also regional and local bodies (19). A loss of tax revenue is equivalent to consumption of State resources in the form of fiscal expenditure and State support may be provided equally by tax provisions of a legislative, regulatory or administrative nature as through the practices of the tax authorities (20). A reduction in the tax base or a total or partial reduction on the amount of tax, fees or charges involves a loss of revenue and is therefore equivalent to the consumption of State resources in the form of fiscal expenditure. |
(32) |
The scheme, its amendments and the six investment agreements all contain tax concessions, and thus State resources are involved (21). |
1.3. Favouring certain undertakings or the production of certain goods
(33) |
The scheme as amended by the notified and non-notified amendments is selective as only undertakings investing in certain regions in Iceland eligible for assistance under Article 61(3)(c) of the EEA Agreement can receive aid under the scheme. As regards the six investment agreements, the beneficiaries are individual companies and therefore the measures are selective. |
(34) |
The definition of aid is more general than that of subsidy, because it includes not only positive benefits, such as subsidies themselves, but also State measures which, in various forms, mitigate the charges which are normally included in the budget of an undertaking and which thus, without being subsidies in the strict sense of the word, are similar in character and have the same effect (22). According to settled case law, a measure by which the public authorities grant to certain undertakings a tax exemption which, although not involving a transfer of State resources, places those to whom the tax exemption applies in a more favourable financial situation than other taxpayers constitutes aid granted by the State or through State resources (23). |
(35) |
The Authority notes that the scheme and the six investment agreements contain a clause protecting against future increase of the statutory rate of income tax. This guarantee against future legislative changes in itself constitutes State aid in the Authority’s view. |
(36) |
The scheme as amended by the notified and non-notified measures, and the six investment agreements, allow or will allow beneficiaries to be relieved of part of the costs which they would normally have to bear themselves in their course of business. |
(37) |
Thus, the scheme as amended and the six investment agreements favour certain undertakings and the production of certain goods within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. |
1.4. Distortion of competition and effect on trade between Contracting Parties
(38) |
The notified and non-notified measures and the six investment agreements will strengthen the competitive situation of the supported undertakings in the eligible regions compared to their actual or potential competitors in the EEA. The scheme applies to all sectors, with the exemption of the financial sector, and therefore has a potential to distort trade within the EEA since it cannot be excluded that in some of these sectors there is competition between the aid beneficiaries and undertakings in the EEA. |
1.5. Conclusion
(39) |
The Authority notes that in its Decision No 390/10/COL it found the measures under the scheme to fall within the definition of State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. The Authority has not been presented with new elements calling for a different assessment with respect to the scheme at this point. |
(40) |
Based on the above findings, the Authority comes to the conclusion that the scheme, as amended by the non-notified measures set out in the Supplementary Regulation and by the notified amendments, constitutes State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. The same conclusion applies to the six investment agreements. |
2. New aid procedure
(41) |
All plans to amend the scheme are subject to a notification obligation pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3 and the Authority’s Decision No 390/10/COL approving the scheme. |
(42) |
The Authority recalls that the notified amendments to the approved scheme consist of the following four proposals for increasing the level of exemptions from statutory taxes for new investment projects:
|
(43) |
Under Article 1(c) in Part II of Protocol 3, ‘alterations to existing aid’ are to be regarded as new aid. An increase in the original budget of an existing aid scheme by up to 20 %, without amending the provisions of an aid scheme, is not considered an alteration to existing aid, according to the Authority’s Decision No 195/04/COL on the implementing provisions under Article 27 in Part II of Protocol 3 (‘the Implementing Decision’). The notified amendments do not merely increase the budget of the scheme. Rather, the Icelandic authorities propose amending certain provisions for granting aid in the form of tax exemptions while abolishing direct grants from the scheme. The Icelandic authorities have not considered the notified alterations to fall within the criteria for the simplified notification procedure set out in Article 4(2) of the Implementing Decision. Moreover, it is the Authority’s view that the notified amendments cannot be classified as ‘of purely formal or administrative nature’, as referred to in Article 4 of the Implementing Decision. Accordingly, the notified amendments must be regarded as alterations to existing aid. Hence, the notified amendments are classified as new aid as defined in Article 1(c) in Part II of Protocol 3. |
(44) |
The question then arises whether the entire scheme, or only the amendments, are to be classified as new aid. According to established case-law, when alterations are made which are severable from the existing aid only the alterations need to be notified, and only when the alteration affects the actual substance of the original scheme is the latter transformed into new aid scheme (24). In the Authority’s preliminary view, the proposals to: (i) introduce a new method for granting maximum corporate tax, which would, in the current situation reduce the tax rate for all new projects instead of guaranteeing a current maximum tax rate; (ii) eliminate stamp duties for all new projects instead of only reducing them; (iii) increase the level of municipal tax discount from 30 % to 50 %; and (iv) increase the level of general social security charge from 20 % to 50 % are alterations that change basic features of the scheme and they are not severable from the scheme itself. They will apply to all aid granted to new projects under the scheme. Moreover, these are not merely additions to the scheme, which add (e.g.) categories of companies or operations, but rather, alterations that affect the whole scheme. |
(45) |
The amendment under point (i) in itself changes the nature and the intrinsic functioning of the provision on corporate tax rate from being a pure guarantee against future increases in corporate tax rate into fixing a maximum rate below the rate at any given point, when a beneficiary enters into an agreement. This new arrangement would apply to all new projects which would be granted aid under the scheme in the future. |
(46) |
Furthermore, the elimination of stamp duties in their entirety under point (ii) and the increase in discounts under points (iii) and (iv) are large in volume and they increase the discounts considerably. Under these circumstances, it is the Authority’s preliminary view that the alterations to the scheme cannot be classified as being severable from the initial scheme. In other words, the alterations affect the entire scheme, such that the whole scheme must be regarded as new aid, which may not be implemented prior to a new approval. According to established case-law, the entire scheme thus becomes new aid (25). |
(47) |
The Authority moreover recalls that the non-notified amendments set out in the Supplementary Regulation concern: (i) the application of the incentive effect test under the scheme; (ii) the maximum corporate tax rate applicable; and (iii) the date for calculating the maximum duration of the tax exemptions allowed under the scheme. |
(48) |
These amendments to the scheme are in the Authority's preliminary view subject to a notification obligation pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3. |
(49) |
In its ruling in the Heineken Brouwerijen Case (26), the Court stated: ‘Where a plan has been notified and the Commission has not raised any objections to it, but the Member State concerned has made alterations of which the Commission has not been informed, the provision precludes the putting into effect of the aid programme in its entirety. The position may be different only where the alteration in question is in actual fact a separate aid measure which should be assessed separately and which is therefore not such as to influence the assessment which the Commission has already made of the initial plan.’ |
(50) |
The Authority takes the preliminary view that the non-notified amendments to the scheme, made only shortly after its approval, influence the assessment which the Authority has already made of the scheme, in particular as regards the application of the incentive effect test, which is a central element in assessing the compatibility of national regional aid with Article 61(1) EEA. Therefore, the Authority takes the preliminary view that the whole scheme, as amended, constitutes new aid according to Article 1 in Part II of Protocol 3. |
(51) |
Insofar as one or more of the six investment agreements are concluded outside the scope of the initial scheme as approved by the Authority, they likewise constitute new aid, according to established case-law (27). |
3. Procedural requirements
(52) |
Pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3, ‘the EFTA Surveillance Authority shall be informed, in sufficient time to enable it to submit its comments, of any plans to grant or alter aid (…). The State concerned shall not put its proposed measures into effect until the procedure has resulted in a final decision’. |
(53) |
The Icelandic authorities submitted a notification of the amendments to the scheme contained in the bill of law amending the Act with a letter dated and received on 13 December 2012 (Event No 656578). The bill was put forward to the Parliament prior to the notification. According to the information currently available to the Authority, the bill was adopted by the Parliament on 13 March 2013 as Act No 25/2013. However, the under Article 3 therein, the Act will only become effective once the Authority has approved the amendments. The Authority therefore concludes that the Icelandic authorities have respected their obligations under Article 1(3) in Part I of Protocol 3 as regards the notified amendments proposed. |
(54) |
The Icelandic authorities did not notify the Supplementary Regulation to the Authority. The Authority therefore concludes that the Icelandic authorities have not respected their obligations pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3 as regards the amendments put into effect by Regulation (EU) No 1150/2010. |
(55) |
The Icelandic authorities did not notify the six investment agreements entered into after the approval of the scheme. Insofar as the investment agreements, or elements thereof, entail State aid granted outside the scope of the approved scheme and/or were subject to individual notification requirements under Section 4.3 of the Regional aid guidelines, the Authority therefore concludes that the Icelandic authorities have not respected their obligations pursuant to Article 1(3) in Part I of Protocol 3. |
4. Compatibility of the aid
4.1. Introduction
(56) |
Article 61(3)(c) EEA concerns, inter alia, aid to facilitate the development of certain disadvantaged areas, known as national regional aid. |
(57) |
National regional aid is designed to assist the development of the most disadvantaged regions by supporting investment and job creation. The Authority has issued guidelines on the application of the derogation (the Regional aid guidelines), which are in force for the period 2007 to 2013. For Iceland, the Authority has approved a map for regions eligible for such aid, in Decision No 378/06/COL of 6 December 2006 on the map of assisted areas and levels of aid in Iceland. |
(58) |
The Authority notes that the areas which are eligible for aid under the scheme and the individual projects which were subject to the six Investment Agreements are in areas that are eligible for regional investment aid based on the Authority’s Decision No 378/06/COL. |
4.2. The scheme as amended
(59) |
The Authority recalls that the notified amendments to the scheme as approved by the Authority in its Decision No 390/10/COL are contained in the following four proposals for increasing the level of exemptions from statutory taxes for new investment projects which will be granted under the scheme following the entry into effect of the proposed amendments:
|
(60) |
During the preliminary examination, the Authority became aware of further amendments and of the application of the scheme, which give rise to doubts as to whether the scheme has sufficiently clear criteria, inter alia, for the incentive effect to be verified, as applied by the Icelandic authorities. In order to review this, the Authority has examined the application of the scheme during the period from when it came into force in 2010 to date. In this respect the Authority has been provided with the six investment agreements entered into — in the Icelandic authorities’ view — on the basis of the scheme (28). |
4.2.1. The application of the scheme
(61) |
First, the Authority notes that the Becromal Investment Agreement and the Kísilfélagið Investment Agreement both contain a reference to previous agreements on the same projects, referred to as ‘a preliminary step’. The Becromal Investment Agreement and the Kísilfélagið Investment Agreement are considered by their parties to be ‘a follow up and completion of previous investment agreement’. This appears to be facilitated by the amendments to the scheme made by the Supplementary Agreement. |
(62) |
It is the Authority's preliminary view that this application of the amended scheme indicates that the conditions under the scheme as regards the application of the incentive effect test are not sufficiently limited or strict, as regards the condition that the prospective investment project is not to have started prior to the signing of an agreement under the scheme. The Authority recalls that the Icelandic authorities are under the obligation to ensure that construction work had not started prior to entering into agreements under the scheme and this obligation was a clear precondition for the its approval of the scheme by Decision No 390/10/COL. The Authority recalls its reference to the significance of the incentive effect requirements under paragraph 30 of the Regional aid guidelines, set out at Section II.3.6 of Decision No 390/10/COL. |
(63) |
Second, the scheme contains an obligation to include in the Investment Agreements an estimate of the net present value of the total State aid to be granted to a project over the duration of the scheme, and to establish the eligible costs and the overall ceiling of the aid. |
(64) |
The obligation to make a reference to the net present value of the aid granted in the agreements entered into on the basis of the scheme is codified in Article 20(4) of the Regulation. However, the estimated net present value of the aid is not referred to in any of the six Investment Agreements. In this respect, the application of the scheme appears not to be entirely consistent with the scheme as set out in the Regulation and approved by the Authority. |
(65) |
Further, only two of the six investment agreements refer to the total investment costs of the respective projects (the Becromal Investment Agreement and the Verne Investment Agreement). The Authority recalls that the scheme provides for aid in the form of tax concessions, which only qualifies as investment aid on the basis set out in detail in Decision No 390/10/COL at Section II.3.3. An essential element for aid in the form of tax concessions to be regarded as investment aid is an overall ceiling expressed as a percentage of the eligible investment costs in a specific project. |
(66) |
The Authority’s preliminary view is that the lack of a clear statement of the eligible investment costs, the lack of a reference to the estimate of the discounted value of the aid, and the lack of a statement as to the overall ceiling in the investment agreements, indicate that the scheme being applied in a way that is insufficiently transparent. The Authority therefore has doubts as to whether the scheme contains sufficiently clear provisions to ensure the necessary transparency and documentation with regard to the maximum aid amounts. |
(67) |
Third, the examples mentioned above give rise to doubt as to whether the cost-benefit analysis calculation which forms part of the scheme — a mechanism designed to ensuring the necessity and proportionality of the aid to be established ex ante — is sufficiently described, regulated and applied under the scheme. The cost-benefit analysis was a precondition for the approval of the scheme, see Section II.3.6 of Decision No 390/10/COL. |
(68) |
Fourth, in their submission to the Authority during the preliminary examination of the notified amendments to the scheme, the Icelandic authorities asserted that the amendments will not have any retroactive effects on investment agreements already concluded before the entering into force of the amendments. They have asserted that all the proposed amendments will apply only to new agreements entered into after the proposed amendments enter into force. Moreover, they have stated that beneficiaries under existing agreements under the scheme will not benefit from the amended scheme. Further, the Icelandic authorities have stated that investment projects that have already been approved under the scheme will not be eligible under the amended scheme. |
(69) |
In the Authority’s preliminary view, the assertions above appear to be in contradiction with the explicit provisions of some of the investment agreements set out above. It is expressly stated in the Kísilfélagið Investment Agreement, the Verne Investment Agreement, the GMR Investment Agreement and the Marmeti Investment Agreement that the beneficiaries have an unconditional right to claim that they will benefit from any amendments to the scheme which would be more favourable for them than the current arrangements. The scheme, as approved, classifies the aid granted as investment aid, on the basis set out above in paragraph 65. An unconditional contractual obligation to grant further aid in the future, in case of an amended scheme, appears not to be compatible with these conditions. It is the Authority’s preliminary view that this application of the scheme is not consistent with the scheme as approved. The Authority has doubts as to whether the provisions and mechanisms under the scheme are sufficiently clear to ensure that the aid is sufficiently limited and proportionate to ensure the regional aid objectives, and is not instead pure operating aid. |
(70) |
Fifth, the Becromal Investment Agreement and the Thorsil Investment Agreement contain a clause on the possibility of an extension of the aid period beyond the maximum duration provided for in the scheme. The duration of the aid measures is fixed in the scheme. Grants of aid in the form of tax measures qualify as investment aid on the condition that these measures are limited in time. The Authority’s preliminary view is that the application of the scheme appears to be contrary to the nature of the investment aid which was approved by the Authority. The Authority has doubts as to whether the provisions and mechanisms under the scheme are sufficiently clear to ensure that the aid is necessary and sufficiently proportionate to ensure the regional aid objectives and is not pure operating aid. |
4.2.2. The non-notified amendments to the scheme
(71) |
As described in Section I.3.3 above, the Supplementary Regulation, issued on 30 December 2010, alters Article 3(c), Article 8(2)(1) and Article 20(3)(1) and (3)(2) of the Regulation. These provisions concern:
|
(72) |
The Supplementary Agreement was not notified to the Authority. In light of the conclusions above as regards the notified amendments and the six investment agreements, the Authority takes the view that the alterations of the scheme made under the Supplementary Agreement shortly after the approval of the scheme in 2010 must be examined by the Authority. |
(73) |
The Authority recalls that it stated in Decision No 390/10/COL that: ‘The scheme excludes the award of aid to projects which have started before an agreement with the Icelandic authorities is entered into, according to Article 21 of the Incentives Act.’ (29). |
(74) |
Furthermore, the Authority referred in that Decision to the assertions made by the Icelandic authorities regarding the incentive effect of the scheme, as follows: ‘Moreover, no aid will be granted under the scheme to projects on which work has started before the signing of an agreement on the granting of aid between the State and the beneficiary. The Icelandic authorities have confirmed that the scheme excludes the award of aid to projects which have started before publication of the final text of the scheme in line with paragraph 93 in fine of the Regional aid guidelines’ (30). |
(75) |
The Authority’s preliminary view is that the Supplementary Regulation has adversely affected the incentive effect requirement set out in the original scheme. The amended wording of Article 3(c) of the Regulation states that aid may be granted also to a project which has started after a special investment agreement prior to entry into force of the Regulation. The Authority takes the preliminary view that this amendment considerably widens the scope of the scheme beyond that which was approved by the Authority’s decision. |
(76) |
Moreover, the Authority takes the preliminary view that the amendment to Article 3(c) of the Regulation means that the conditions under which aid is to be granted may in this respect no longer be consistent with the Regional aid guidelines. Indeed, paragraph 30 of the Regional aid guidelines states: ‘It is important to ensure that regional aid produces a real incentive effect to undertake investments which would not otherwise be made in the assisted areas. Therefore aid may only be granted under aid schemes if the beneficiary has submitted an application for aid and the authority responsible for administering the scheme has subsequently confirmed in writing that, subject to detailed verification, the project in principle meets the conditions of eligibility laid down by the scheme before the start of work on the project.’ |
(77) |
The requirements and method for verifying the existence of an incentive effect of aid, as prescribed by the Regional aid guidelines, were a precondition for the Authority’s approval of the scheme by Decision No 390/10/COL. Contrary to the assertion made by the Icelandic authorities, referred to in Decision No 390/10/COL, the scheme as subsequently amended by the Supplementary Regulation appears to allow for aid to be granted to projects which were started before the scheme entered into force. Consequently, the Authority has doubts as to whether the requirement of an incentive effect of aid granted under the scheme as amended by the Supplementary Regulation is fulfilled. |
(78) |
It is the Authority’s preliminary view that, under the Regulation as amended by the Supplementary Regulation, aid might have been granted not only to projects upon which work had started prior to the conclusion of an agreement under the scheme, but indeed also prior to the entry into force of the scheme as such. The Authority’s preliminary view is reinforced by the fact that two of the six investment agreements (the Becromal investment agreement and the Kísilfélagið Investment Agreement) indeed have an explicit reference to earlier individual agreements signed in 2009 on what appear to be the same projects. These projects appear to have been started prior to the starting of the scheme in 2010. In addition, the Verne Investment Agreement likewise appears to be related to a prior agreement, entered into in 2009, on the same or a similar project to one which that had already been started in 2008. |
(79) |
The Authority cannot exclude that the conditions for granting aid, as specified in the scheme following the insertion of new text (‘or according to a special investment agreement prior to entry into force of the Act’) into Article 3 of the Regulation, allow for a grant of aid which would be considered incompatible with the EEA Agreement, as aid may be granted for a project upon which work has started prior to the conclusion of an agreement. |
(80) |
The alteration which the Supplementary Regulation made to Article 8 of the Regulation alters the reference rate for corporate income tax which can be guaranteed to a beneficiary as a maximum tax rate. Under the amended version of the article, the reference rate in case of a ‘special investment agreement’ is (alternatively) the corporate tax rate in effect at a point in time prior to the entry into force of the scheme. Under the original version of the article, the reference rate would exclusively have been the tax rate at the time at which an investment agreement was signed under the scheme. |
(81) |
The Authority considers that the Supplementary Regulation appears to allow for a retroactive application of the scheme, insofar as the amended provisions of Article 8 allow for an application of the corporate tax rate applicable before the start of the scheme. In view of the amendments to Article 3 of the Regulation, which allow for a grant of aid to be made on the basis of agreements which were entered into prior to the entry into force of the scheme, the Authority has doubts as to whether the amended version of Article 8, in conjunction with the amended version of Article 3, can properly be considered to be compatible with the EEA Agreement. |
(82) |
The amendments made to Article 20 of the Regulation appear to provide for a maximum duration of the tax exemptions which dates from the signature of an agreement prior to the entry into force of the scheme in 2010. |
(83) |
The Authority has not yet been provided with sufficient information to allow it to verify whether the alterations, seen in relation to the alterations to Articles 3 and 8 of the Regulation discussed above, could be considered to be compatible with the EEA Agreement. |
(84) |
On this basis, the Authority has doubts as to whether the scheme, as amended by the Supplementary Regulation, can be regarded compatible with the State aid provisions of the EEA Agreement. |
(85) |
The Authority likewise has doubts as to whether the scheme as amended by Act No 25/2013 will be capable of being found to be compatible with the EEA Agreement. |
(86) |
The Authority is under a duty to carry out all requisite consultations and, therefore, to initiate the procedure under Article 4(4) in Part II of Protocol 3, if its initial investigation does not enable the Authority to overcome all the difficulties involved in determining whether the aid is compatible with the functioning of the EEA Agreement. |
(87) |
In the light of this duty, and the doubts expressed above as regards the necessary clarity and limitation provided for under the scheme and its application to date, the Authority cannot approve the notified amendments without further investigation. |
4.3. The six investment agreements
(88) |
As a preliminary point the Authority observes that aid granted under an approved scheme would in principle constitute existing aid. However, as set out above, any aid granted outside the scope of the approved scheme would be new aid. The Authority takes the preliminary view that aid granted on the basis of the non-notified amendments to the scheme is granted outside the scope of the approved scheme. Such aid could have been granted on the basis of investment agreements entered into prior to the entry into force of the scheme, with such earlier investment agreements later being brought within the scheme on the basis of the provisions of the Supplementary Regulation. |
(89) |
The Authority accordingly sets out below a preliminary examination of the Becromal, the Kísilfélagið and the Verne investment agreements, which appear to be related to earlier investment agreements, entered into prior to the entry into force of the scheme. |
(90) |
Moreover, the Authority cannot at this point exclude the possibility that aid granted under the Thorsil, GMR and Marmeti investment agreements, which are not related to any earlier investment agreements, went beyond the limitations set out in the scheme as approved. |
(91) |
Therefore, the Authority will examine all six investment agreements which the Icelandic authorities have made available under the preliminary examination in the present case. They all refer to the scheme as the basis for the tax exemptions they contain. |
(92) |
The Authority will first address the three investment agreements, discussed in Section I.3.4 above, which appear to be related to a previous investment agreement: the Becromal, the Kísilfélagið and the Verne investment agreements. |
4.3.1. The Becromal Investment Agreement
4.3.1.1.
(93) |
The Becromal Investment Agreement was signed on 30 December 2010. Sections D, H and I of the preamble to the Becromal Investment Agreement read as follows: ‘The Investors have, from the year 2007, been taking the necessary preliminary and preparatory steps towards the establishment of the Plant in the township of Akureyri, which production will be marketed towards non-Icelandic international clients using electric power for its operations, supplied in first instance by Landsvirkjun on a long-term basis, propelling, by the end of March 2011, 60 specially designed machines with the estimated investment in the 1st phase being EUR 66 million, and with the expected expansion of the Plant’s capacity (the 2nd phase), by the year end 2014, with the total investment expected to be approximately EUR 117,25 million (hereinafter referred to as the “Project”). On 7 July 2009, the Parties signed and Investment relating to the Project, covering an exemption of Becromal and the Investors from restrictions set forth in Rules No 1130/2008 on Foreign Exchange. The Investment Agreement, dated 7 July 2009, also contains a commitment to enter into a complete Investment Agreement, “similar to the Investment agreements the Government has previously concluded in relation to other large-scale power intensive investment projects in Iceland”. In this respect the Investment Agreement signed on 7 July 2009 was regarded as “a preliminary step towards the conclusion of a more comprehensive investment agreement between the Parties.” This Investment Agreement is therefore a follow up and completion of the previous Investment Agreement dated 7 July 2009. This Investment Agreement has legal validity on the basis of Act No 99/2010, on incentives for initial incentive on Iceland, which came into force in 2010, and subsequent secondary legislation.’ |
(94) |
The text cited appears to be linked to the alterations of the scheme by the Supplementary Regulation, which was issued on the same day as the signing of the Becromal Investment Agreement (on 30 December 2010). The Authority takes the preliminary view that Supplementary Regulation may have enabled a retroactive application of the scheme. From the information submitted by the Icelandic authorities the Authority understands that the Supplementary Regulation was designed so as to enable the previous investment agreement, entered into with Becromal on 7 July 2009, to be covered by the scheme (31). |
(95) |
The scheme, as approved, allows for no granting of aid to projects under agreements entered into prior to the entry into force of the scheme. On the basis of the information available, the Authority has doubts as to whether the Becromal Investment Agreement is entered into on the basis of the approved scheme. |
(96) |
Furthermore, the Authority has doubts as to whether the link drawn in the Becromal Investment Agreement to a previous (special) investment agreement on the same project is compatible with the conditions set out in the Regional aid guidelines on the so-called incentive effect of investment aid. |
(97) |
The facts of the present case appear to indicate that at the date on which the Becromal Investment Agreement was signed, work on the project to which aid was granted may have been already started. Indeed, it appears that this work started even before the signing of the earlier agreement on 7 July 2009 (32). |
(98) |
The rules on incentive effect are stated in paragraph 30 of the Regional aid guidelines: ‘It is important to ensure that regional aid produces real incentive effect to undertake investments which would not otherwise be made in the assisted areas. Therefore, aid may only be granted under aid scheme if the beneficiary has submitted an application for aid and the authority responsible for has submitted an application for aid and the authority responsible for administering the scheme has subsequently confirmed in writing that, subject to detailed verification, the project in principle meets the conditions of eligibility laid down by the scheme before the start of work on the project. An express reference to both conditions must also be included in all aid schemes. In the case of ad hoc aid, the competent authority must have issued a letter of intent, conditional on the Authority’s approval of the measure, to award aid before work starts on the project. If work begins before the conditions laid down in this paragraph are fulfilled, the whole project will not be eligible for aid.’ |
(99) |
The Regional aid guidelines defines the term ‘start of work’ as ‘start of construction work or first firm commitment to order equipment, excluding preliminary feasibility studies’ (33). |
(100) |
In line with the decision-making practices of the European Commission and the Authority, a letter of intent within the meaning of the Regional aid guidelines can be described as a ‘document that may be considered as explicitly granting aid to [the company] for the investment’ (34). |
(101) |
The aim of paragraph 30 of the Regional aid guidelines is to make it possible for the Authority to ascertain the existence of incentive effect of investment aid without unduly delaying the investment by carrying out a full analysis of the economic circumstances of the recipient’s investment decision (35). Thus, as confirmed by the General Court in the Kronoply judgement, the Authority may base its assessment of the incentive effect by reference to a circumstance of a chronological nature (36). |
(102) |
As referred to above, work appears to have started on the Becromal project already in 2008. The Authority has not been provided with information which enables it to verify whether the Icelandic authorities had committed to grant aid to the project before start of work. |
(103) |
The Authority accordingly has doubts as to whether the incentive effect condition is satisfied as regards the Becromal Investment Agreement. |
4.3.1.2.
(104) |
Article 15.1 of the Becromal Investment Agreement reads: ‘This Agreement shall become effective on the date of signature by the Parties. However, Article 7.1 of the Agreement shall become effective as of 7 July 2009.’ |
(105) |
Further, Article 7.1 reads: ‘Notwithstanding eventual changes in Act No 90/2003 on income tax, as amended, the Companies shall pay an income tax rate of 15 % with the following special provisions […].’ |
(106) |
At the time of signature of the Becromal Investment Agreement the general corporate tax rate in Iceland was 18 % (37). According to the scheme as approved by the Authority, the applicable tax rate at the time of signing an investment agreement was the tax rate that could be guaranteed to the beneficiary. By fixing the maximum tax rate (15 %) as that which was applicable at a point in time prior to the entry into force of the scheme, the aid granted under the Becromal Investment Agreement was granted on terms which were more favourable than those set out in the approved scheme. The Authority takes the preliminary view that the Becromal Investment Agreement fell in this respect outside the scope of the approved scheme. |
4.3.1.3.
(107) |
The Authority has consistently considered that fiscal aid granted to provide an incentive for firms to embark on certain specific projects (investment in particular) and which is limited in its intensity with respect to the costs of carrying out the project is no different from a subsidy and may be treated in the same manner. Nevertheless, such aid schemes must lay down rules which are sufficiently transparent to enable the benefit conferred to be quantified (38). |
(108) |
The Authority consequently considers that for aid such as the tax measures granted under the scheme and in the Becromal Investment Agreement to be characterised as investment aid: (i) it must be linked to the carrying-out of specific project(s); (ii) it must be based on an amount invested in the region; (iii) it must be possible to quantify the aid (assess the precise volume); and (iv) there must be a ceiling expressed as a percentage of the amount invested in the region (39). |
(109) |
The Becromal Investment Agreement refers to EUR 117,25 million as the total investment cost. However, it is not clear whether this is regarded as the eligible investment costs under the scheme. Moreover, the agreement does not refer to aid intensities or a fixed aid ceiling. Neither does the agreement appear to provide for a mechanism for quantifying the aid. |
(110) |
Furthermore, the Authority observes that the Becromal Investment Agreement’s preamble refers to the investment project as to be constructed in two phases, where the second phase would expand the production capacity of the plant. The first phase, approximately EUR 66 million in investment, appears to have been expected to be operational by the end of March 2011 while the total investment costs are envisaged at EUR 117,25 million by end of year 2014. Thus, it appears that the second phase (the expansion) would almost double the initial investment by end of 2014. However, the agreement does not contain any explicit commitment on behalf of the company to complete the construction of the second phase (or the whole project). Moreover, the agreement does not contain any explicit obligation as to the time limits for the construction. Since the first phase, according to information presently available to the Authority, appears to (have) become operational irrespective of whether the subsequent phase (the expansion) is eventually constructed, the Authority’s understanding is that the situation could arise in which Becromal could decide not to carry out the construction work required under the second phase of the envisaged project. This would entail considerably lower investment costs (EUR 66 million instead of EUR 117,5 million). The Authority accordingly takes the preliminary view that a question mark remains over whether the agreement ensures that a mechanism will be put in place to guarantee whether and how the applicable aid intensities under the Regional aid guidelines would be ensured in this case. |
(111) |
In the light of the above, the Authority has doubts as to whether the Becromal Investment Agreement complies with the conditions set out in Decision No 390/10/COL, since the agreement does not demonstrate that the rules on eligible expenses under the Regional aid guidelines are ensured when fixing the eligible investment costs; there is no explicit obligation to carry out the second phase of the project, the aid appears not to have been quantified and there is no aid ceiling expressed in the agreement. |
4.3.1.4.
(112) |
Article 15.3 of the Becromal Investment Agreement reads: ‘During the 13 years following the date of this Agreement, the Parties shall have concluded discussions regarding a possible extension of this Agreement for a period of a further 13 years following the date of expiration set forth in Article 15.2, on mutually agreeable terms.’ |
(113) |
This provision opens up the possibility of negotiations regarding an extension of the tax derogations which are provided for in the agreement beyond the time limit set out in the scheme — that is, 13 years as of the signature of the agreements and 10 years from the date at which the obligation to pay tax is triggered. Such a provision is outside the scope of the scheme as approved. Moreover, it is the Authority’s preliminary view that such a provision would be incompatible with the EEA Agreement, as it is not linked to an initial investment, but instead reduces the costs which Becromal would normally have to bear in the course of pursuing its day-to-day business activities and is consequently to be classified as operating aid. |
(114) |
The Authority notes that the tax derogations do not appear to comply with the conditions for granting operating aid set out in Chapter 5 of the Regional aid guidelines. In particular, the measures are not granted in respect of a predefined set of eligible expenditures or costs, as is stipulated in paragraph 66 of the Regional aid guidelines. The Authority’s preliminary view is that operating aid to Becromal would not be compatible under Article 61(3)(c) of the EEA Agreement and the Regional aid guidelines. |
4.3.1.5.
(115) |
The Becromal Investment Agreement contains the following clause at Article 7.6: ‘The aggregate amount of income tax levied on and paid by the Companies from 7 July 2009 to the date of signature of this Agreement shall constitute a credit balance which shall be set off against income tax which the Companies become liable to pay from the date of signature of this Agreement and during the remainder of the Contract Period.’ |
(116) |
In the Authority's preliminary view, the clause provides for a retroactive grant of aid. Such a grant would fall outside the scope of the scheme, and would be incompatible with the EEA Agreement, for the same reasons set out above in Section 4.3.1.1. |
4.3.1.6.
(117) |
In instances where the level of aid from all sources is above certain thresholds provided for under paragraph 53 of the Regional aid guidelines, an individual notification obligation applies. The total investment costs of the Becromal project appear to equate to EUR 117,25 million. The project therefore appears to qualify as a large investment project under Section 4.3 of the Regional aid guidelines (40). The Authority has not been provided with information with regard to the aid intensities, and therefore is not in a position to exclude the possibility that an individual notification obligation should apply to the Becromal Investment Agreement under paragraph 53 of those Guidelines. As regards the conditions for the detailed verification obligation set out in the Authority’s Guidelines on criteria for an in-depth assessment of regional aid to large investment projects (41) (‘the LIP Guidelines’), the Authority notes that the Icelandic authorities bear the burden of proof on the point that the market situations to which paragraph 57(a) and (b) of the Regional aid guidelines refer do not apply. |
4.3.2. The Kísilfélagið Investment Agreement
4.3.2.1.
(118) |
On 17 February 2011, the State signed an investment agreement with Íslenska Kísilfélagið on tax concessions for the construction of a silicon metal production plant in Helguvík in the municipality of Reykjanesbær. The plant’s production capacity is 50 000 metric tonnes of metallurgical grade silicon, and up to 20 000 metric tonnes of Silica dust per year. |
4.3.2.2.
(119) |
The Kísilfélagið Investment Agreement makes the following reference to a contract which was signed between Íslenska Kísilfélagið on the one hand and the municpality of Reykjanesbær and the Harbour Fund on the other hand in: ‘The Municipality of Reyjanesbær and the Harbour Fund have executed an Agreement with the Company on Licensing and Charges relating to the Project, including principles on property tax and land lease.’ (42). |
(120) |
It is not clear whether this contract is — as a whole or in part — regarded by the Icelandic authorities as having been entered into on the basis of the scheme. The Authority has not been provided with a copy or any further details of the contract to which the Kísilfélagið Investment Agreement refers. Therefore, the Authority is not in a position to assess whether the contract referred to was entered into within the scope of the scheme. |
4.3.2.3.
(121) |
The Kísilfélagið Investment Agreement refers to a previous agreement between the State and the company. This agreement concerns the same project, and was entered into on 29 May 2009, before the entry into force of the scheme. Section N of the preamble to the Kísilfélagið Investment Agreement contains the following: ‘The Investment Agreement, dated 29 May 2009, also contains a commitment to enter into a complete Investment Agreement, “similar to the Investment agreements the Government has previously concluded in relation to other large-scale power intensive investment projects in Iceland”. In this respect the Investment Agreement signed on 29 May 2009 was regarded as “a preliminary step towards the conclusion of a more comprehensive investment agreement between the Parties.”’ |
(122) |
The Authority’s preliminary view is that the agreement entered into on 29 May 2009 constitutes a special investment agreement, as referred to in the Supplementary Regulation, as described above in Section I.3.3 of this Decision. |
(123) |
Based on the reasoning set out in Section 4.3.1.1 above regarding an identical provision in the Becromal Investment Agreement, the Authority has doubts as to whether the necessary incentive effect criteria have been fulfilled in the Kísilfélagið Investment Agreement. The Authority, however, notes that it does not at present have information about the status of this project. |
4.3.2.4.
(124) |
Under the Kísilfélagið Investment Agreement, construction of the silicon metal production plant is envisaged to take place in two or more steps during a three-year period. The agreement does not provide for any start or end dates for the construction of this plant, nor for any of the steps required for such a construction to take place. Moreover, the agreement neither refers to eligible or total investment costs, nor does it stipulate the aid intensities or fix an aid ceiling. |
(125) |
Based on the reasoning set out in Section 4.3.1.3 above regarding the Becromal Investment Agreement, the Authority has doubts as to whether the aid can be characterised as investment aid. Similarily, the Authority has not been provided with any arguments as to whether operating aid to Íslenska Kísilfélagið would be compatible with the EEA Agreement. |
4.3.2.5.
(126) |
The Kísilfélagið Investment Agreement contains the following clause at Article 22.8: ‘In the event amendments are made to Act No 99/2010 which are regarded by the Company, as providing further incentives than already stipulated in the Act, the Government shall upon request by the Company amend this Agreement and provide the Company with the new incentives, which shall enter into force from date of signature of the amended Agreement.’ |
(127) |
This provision sets out an unconditional obligation for the State to grant additional aid to the beneficiary for a project which has already been granted aid under the scheme, should future amendments to the scheme prove more beneficial for Íslenska Kísilfélagið. This obligation is not linked to new investment. The Authority takes the preliminary view that this provision guarantees the beneficiary a right to a grant of aid going beyond the initial grant of aid made under the scheme, and therefore entails an element of aid which falls outside the scope of the scheme. |
(128) |
Moreover, it is the Authority’s preliminary view any aid granted under the clause would be properly classified as operating aid since it is not linked to an initial investment. The Authority takes the preliminary view that such a clause is incompatible with the EEA Agreement. In particular, the measures are not granted in respect of a predefined set of eligible expenditures or costs, as is stipulated in paragraph 66 of the Regional aid guidelines. |
4.3.2.6.
(129) |
Article 7 of the Kísilfélagið Investment Agreement is entitled ‘Government Taxes’. It contains the following clause at Article 7.9: ‘The concessions, exemptions, derogations and other stipulations of Article 7.1 to 7.6 shall remain in full force and effect for 10 years from the day the relevant taxable obligation or charge obligation is activated by the Company, however never more than 13 years from date of signature of this Agreement, notwithstanding eventual changes of Act No 90/2003, on Income Tax, Act No 4/1995 on Revenues of Municipalities and Act No 38/2010, on Íslandsstofa or any other law or secondary legislation which might otherwise limit or reduce the effect intended by the provisions of Article 7.1 to 7.6. The concessions, exemptions, derogations and other stipulations of Article 7.7 to 7.8 shall remain in full force and effect for the Contract Period stipulated in Article 16 of this Agreement or any other law or secondary legislation which might otherwise limit or reduce the effect intended by the provisions of Article 7.7 to 7.8.’ (43). |
(130) |
It is the Authority's preliminary view that this clause has a broader application than the scope of the scheme as approved by Decision No 390/10/COL. As set out above in paragraph 35, guarantee against future legislation in itself constitutes State aid. While the tax exemptions set out in the approved scheme are limited to certain, predefined allowable derogations from statutory legislation, the text cited above appears to refer to a broader application insofar as amendments of provisions of the legislation referred to, other than those explicitly covered by the scheme, would have the effect as to ‘otherwise limit or reduce the effect intended’. As set out above, one of the conditions for tax measures to be classified as investment aid is that it must be possible to quantify the aid (by assessing the precise volume of the aid granted). Under Article 7.9 of the Kísilfélagið Agreement, it would, in the Authority's preliminary view, be impossible to quantify the aid. The clause refers to possible alteration of not only the Act on income tax and of the Act on municipal revenues, but also ‘any other law or secondary legislation’. This wording appears to give the clause a very broad potential scope. It is the Authority’s preliminary view that such an open guarantee clause would not give sufficient transparency to enable the benefit to be quantified. In that case it would entail operating aid, which in the Authority’s preliminary view would be incompatible with the EEA Agreement, for the same reasons as set out above in paragraphs 114 and 128 above. |
4.3.3. The Verne Investment Agreement
4.3.3.1.
(131) |
The Verne Investment Agreement was signed on 27 September 2011. The project concerns a data centre complex in the municipality of Reykjanesbær (44) comprising four individual buildings housing electrical, mechanical, and IT equipment and additional administrative and electrical support buildings, serving mostly non-Icelandic international clients with the aim to commence operations in 2011. |
(132) |
It appears that this agreement relates to the same, or a similar, investment project to a project which was the subject of the Authority’s Decision No 418/10/COL on 3 November 2010 to open a formal investigation procedure into an investment agreement between the Icelandic State and Verne (see Section I.2.3 of that Decision). Following the Authority's Decision, the Icelandic authorities withdrew their notification and the Authority did not further pursue the matter as regards the previous investment agreement as such further (45). |
(133) |
The Authority observes that no explicit reference is made to any previous investment agreement in the Verne Investment Agreement. Indeed, in the preamble to the Verne Investment Agreement it is stated that: ‘In line with Act No 99/2010 the Investment Agreement only relates to new buildout of data centre space and infrastructure, which has not yet been undertaken.’ Nonetheless, the Authority also notes that the estimated potential level of investment is USD 675 million ‘over and above prior preparatory investment’, whereas the estimated investment was USD 726 million in the project under assessment in the Authority’s Decision No 418/10/COL. The Authority accordingly has doubts over whether these are in fact two different projects. The Verne Investment Agreement refers to Verne Holdings Ltd. together with its subsidiaries and its investors, amongst other the Wellcome Trust, Novator, and General Catalyst partners, having been taking the necessary preliminary steps towards the establishment of the project described above in paragraph 131. The beneficiary in both cases is the parent company in the Verne Group (46). Both agreements refer to power consumption that ‘could exceed 140 MW’ (47). The investors are at least partially the same in both cases, the location of the data centre appears to be the same in both cases (Reykjanesbær) and from the limited information provided on the project itself in the Verne Investment Agreement it appears to be the same or at least a similar project as the one that was subject to the Authority’s Decision No 418/10/COL. Reference is made to the description of that project under Section I.2.3 of that Decision. If the project is the same, the construction of the project, according to the facts as established in Decision No 418/10/COL, started in early 2008. In light of this information the Authority’s preliminary view is that it appears that the Verne Investment Agreement concerns a project on which work had already started at the time of the signature. |
(134) |
On this basis, the Authority has doubts as to whether the Verne Investment Agreement can be considered to have been entered into within the scope of the scheme. Furthermore, the Authority refers to the reasoning for its Decision No 418/10/COL on opening the formal investigation procedure into the previous investment agreement with Verne, see that Decision at Section II.3.1. Moreover, on the same reasoning set out above in paragraphs 98 to 102 (regarding the Becromal Investment Agreement), the Authority has doubts as to whether the aid could be considered compatible with the EEA Agreement. |
4.3.3.2.
(135) |
Reference is made to the discussion under paragraph 107 above, as regards the Direct business taxation guidelines. In the case of Verne Investment Agreement, the total investment costs, which appear to be regarded as eligible under the Regional aid guidelines, are fixed to USD 675 million. However, there is no clear link between the investment and the envisaged aid. Moreover, the envisaged aid has not been quantified in the Verne Investment Agreement, and no ceiling has been expressed therein either. These elements run counter to the provisions of the scheme as approved. |
(136) |
Accordingly, applying the reasoning set out in Section 4.3.1.3 above with regard to the Becromal Investment Agreement, it is the Authority's preliminary view that the Verne Investment Agreement does not comply with the conditions set out in Decision No 390/10/COL, since the agreement does not demonstrate that the rules on eligible expenses under the Regional aid guidelines are met when fixing the eligible investment costs. In this respect, there is no explicit obligation to carry out the second phase of the project, the aid appears not to have been quantified and there is no aid ceiling expressed in the agreement (which means that the Direct business taxation guidelines have not been complied with). Similarly, the Authority cannot at this point conclude that operating aid can be found compatible under the Regional aid guidelines. |
4.3.3.3.
(137) |
Article 23.7 of the Verne Investment Agreement contains an identical clause as regards the unconditional right to request increased aid, should the scheme be expanded, as the Kísilfélagið Investment Agreement, referred to at paragraphs 126 to 128 above. The Authority has the same doubts as expressed in the cited paragraphs. |
4.3.3.4.
(138) |
Article 7.9 contains an identical clause as the Kísilfélagið Investment Agreement, cited above at paragraph 129. Based on the reasoning set out in paragraph 130, the Authority has doubts as to whether the effectiveness guarantee can be regarded as compatible with the EEA Agreement. |
4.3.3.5.
(139) |
In the light of the total investment costs referred to in the Verne Investment Agreement, it cannot be excluded that the project qualifies as a large investment project under Section 4.3 of the Regional aid guidelines. The Authority has not been provided with information which would exclude the possibility that the individual notification procedure provided for under that section should apply to the project. |
4.3.4. Conclusion regarding aid to Becromal, Kísilfélagið and Verne
(140) |
On the basis of the above, the Authority has doubts as to whether aid to Becromal, Kísilfélagið and Verne has been granted within the scope of the scheme. The Authority takes the preliminary view that the agreements were concluded outside the scope of the approved scheme, and should therefore be classified as individual aid that should have been notified to the Authority. |
(141) |
Furthermore, the Authority has doubts as to whether the aid to Becromal, Kísilfélagið and Verne was granted before the work started on the projects, and as to whether that aid was limited to a defined investment project. |
(142) |
Moreover, the Authority has doubts as to whether a provision entailing an unconditional obligation for the State to grant additional aid in the case of amendments made to the scheme can be classified as investment aid, and the Authority has not been provided with reasoning as to the compatibility of such operating aid. Finally, the Authority has doubts as to the compatibility of the effectiveness guarantee. |
(143) |
Lastly, it is the preliminary view of the Authority that it cannot be excluded that the aid granted may be properly subject to the procedure provided for under Section 4.3 of the Regional aid guidelines for large investment projects, in particular as regards the Becromal and Verne investment agreements. |
4.3.5. The Thorsil Investment Agreement
(144) |
The Thorsil Investment Agreement was signed on 30 December 2010. It concerns a silicon metal production plant to be built in the municipality of Ölfus, with an annual production capacity of approximately 50 000 metric tonnes. The plant’s start-up is scheduled to take place in October 2014. The Authority has the following doubts as to whether certain elements of the agreement fulfil the criteria set out in the scheme: |
(145) |
First, the Thorsil Investment Agreement contains an identical clause to the one set out in the Becromal Investment Agreement (see Section 4.3.1.4 above), on the possibility of an extension of the aid period beyond the maximum duration provided for in the scheme. Following the same reasoning as set out at paragraphs 113 to 114 above, the Authority has doubts as to whether the agreement falls within the scope of the scheme and whether such a clause is compatible with the EEA Agreement, as it would be operational aid. |
(146) |
Second, reference is made to the discussion under paragraph 107 above, as regards the Direct business taxation guidelines. In the case of the Thorsil Investment Agreement, the total investment costs are not presented and there is no link between the investment and the envisaged aid, which has not been quantified in the agreement, as stipulated in the scheme as approved. Moreover, no aid ceiling has been expressed. |
(147) |
Accordingly, the Authority has doubts as to whether the Thorsil Investment Agreement complies with the conditions set out in Decision No 390/10/COL, insofar as the agreement does not demonstrate that the rules on eligible expenses under the Regional aid guidelines have been met when fixing the eligible investment costs; there is no explicit obligation to carry out the second phase of the project, the aid appears not to have been quantified and no aid ceiling has been expressed in the agreement and thus the requirements of the Direct business taxation guidelines have also not been met. Similarly, the Authority cannot conclude that any operating aid that might be involved can be found compatible with EEA law under the Regional aid guidelines. |
4.3.6. The GMR Investment Agreement
(148) |
On 7 May 2012, the State entered into an agreement with GMR Endurvinnslan on the granting of tax exemptions for the construction of a recycling plant at Grundartangi in the municipality of Hvalfjarðarsveit. The agreement states that GMR intends to commence production at the end of 2012 and to have the plant fully operational in 2014. The agreement does not contain any further description of the project, its scale or the volume of the investment and the Authority is not in possession of any further details to verify whether the agreement was entered into within the scope of the scheme in this respect. |
(149) |
The Authority notes that the GMR Investment Agreement contains an identical clause to that found in the Kísilfélagið Investment Agreement (see paragraphs 126 to 128 above) as regards the establishment of an unconditional right to request increased aid, should the scheme be expanded. The Authority has the same doubts regarding the inclusion of this clause in the GMR Investment Agreement as those which it has expressed in the cited paragraphs. |
(150) |
Furthermore, the total investment costs are not presented in the GMR Investment Agreement. Nor is there a link between the investment and the envisaged aid, which was not quantified in the agreement, as is stipulated in the scheme as approved. Nor has an aid ceiling been expressed in the agreement. |
(151) |
Article 7.9 contains an identical clause as the Kísilfélagið Investment Agreement, cited above at paragraph 129. Based on the reasoning set out in paragraph 130, the Authority has doubts as to whether the effectiveness clause can be regarded as compatible with the EEA Agreement. |
(152) |
Based on its reasoning regarding the Becromal Investment Agreements, discussed in Section 4.3.1.3 above, the Authority has doubts as to whether the aid can properly be characterised as investment aid. Similarily, the Authority has not been provided with any arguments as to whether operating aid to GMR would be compatible with the EEA Agreement. |
(153) |
Article 22.7 of the GMR Investment Agreement contains an identical clause to that which is set out in the Kísilfélagið Investment Agreement (see paragraphs 126 to 128 above) as regards the unconditional right to request increased aid, should the scheme be expanded. The Authority has the same doubts as expressed in the cited paragraphs. |
4.3.7. The Marmeti Investment Agreement
(154) |
The last agreement entered into on the basis of the scheme is an agreement signed after the initiation of the present case, dated on 28 January 2013. This agreement was concluded between the State and Marmeti, a company established in 2012 for the construction and operation of a fish processing factory in Sandgerði. |
(155) |
The envisaged start-up of the factory is at the beginning of 2013. Since the Investment Agreement was only signed in late January 2013, this raises questions as to whether work may in fact have already started on the project before the signing of the agreement, contrary to the requirements of the scheme as approved (48). The Authority therefore has doubts as to whether the agreement was concluded within the scope of the scheme. |
(156) |
The agreement does not contain any further description of the project, its scale or the volume of the investment, quantification of the aid, aid ceiling or aid intensities and the Authority is not at this point in possession of any further details to verify whether the agreement is in compliance with these conditions of the scheme. |
(157) |
The Authority notes that the agreement contains, at Article 20.7, an identical clause as that which is set out in the Kísilfélagið Investment Agreement (paragraphs 126 to 128 above) as regards the unconditional right to request increased aid, should the scheme be expanded. The Authority has the same doubts as expressed in the cited paragraphs. |
(158) |
Based on its line of reasoning regarding the Becromal Investment Agreements, discussed in Section 4.3.1.3. above, the Authority has doubts as to whether the aid can be characterised as investment aid. Similarily, the Authority has not been provided with any arguments as to whether possible operating aid to Marmeti would be compatible with the EEA Agreement. |
(159) |
Article 7.9 of the Marmeti Investment Agreement contains an identical clause as the Kísilfélagið Investment Agreement, cited above at paragraph 129. Based on the reasoning set out in paragraph 130, the Authority has doubts as to whether the effectiveness guarantee can be regarded as compatible with the EEA Agreement. |
4.3.8. Conclusion
(160) |
As set out above, the Authority has doubts as to whether aid granted under the Becromal Investment Agreement, the Kísilfélagið Investment Agreement and the Verne Investment Agreement is granted within the scope of the scheme. |
(161) |
Moreover, the Authority has doubts as to whether the Marmeti Investment Agreement is concluded within the scope of the scheme, as regards the incentive effect requirement. Further, the Authority has doubts as to whether certain clauses of the Marmeti Investment Agreement grant aid outside the approved scheme. |
(162) |
Further, the Authority has doubts as to whether elements of the Thorsil Investment Agreement and the GMR Investment Agreement provide for aid granted outside the approved scheme. |
(163) |
The Authority thus has doubts as to whether aid granted under all six Investment Agreements can be considered compatible with the EEA Agreement. |
5. Conclusion
(164) |
Based on the information submitted by the Icelandic authorities, the Authority cannot exclude the possibility that the aid measures described above constitute State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. The Authority also has doubts as to whether these measures comply with Article 61(3) of the EEA Agreement, in conjunction with the requirements laid down in the Authority’s Regional aid guidelines. The Authority, therefore, doubts that the above measures are compatible with the functioning of the EEA Agreement. |
(165) |
Consequently, and in accordance with Article 4(4) in Part II of Protocol 3, the Authority is obliged to open the formal investigation procedure provided for in Article 1(2) in Part I of Protocol 3. The decision to open a formal investigation procedure is without prejudice to the final decision of the Authority, which may conclude that the measures in question are compatible with the functioning of the EEA Agreement. |
(166) |
In light of the foregoing considerations, the Authority, acting under the procedure laid down in Article 1(2) in Part I of Protocol 3, invites the Icelandic authorities to submit their comments within one month of the date of receipt of this Decision. |
(167) |
In light of the foregoing considerations, within one month of receipt of this Decision, the Authority requests the Icelandic authorities to provide all documents, information and data needed for assessment of the compatibility of the scheme, as amended by Regulation (EU) No 1150/2010, the notified proposed amendments and the six investment agreements referred to in this Decision. |
(168) |
The Authority requests the Icelandic authorities to forward a copy of this Decision to the potential recipients of the aid immediately. |
(169) |
The Authority must remind the Icelandic authorities that, according to Article 14 in Part II of Protocol 3, any incompatible aid unlawfully granted to the beneficiaries will have to be recovered, unless (exceptionally) this recovery would be contrary to a general principal of EEA law, |
HAS ADOPTED THIS DECISION:
Article 1
The formal investigation procedure provided for in Article 1(2) in Part I of Protocol 3 is opened into the investment incentives scheme, with amendments notified by the Icelandic authorities, and as amended by Regulation (EU) No 1150/2010, implemented by the Icelandic authorities.
Article 2
The formal investigation procedure provided for in Article 1(2) in Part I of Protocol 3 is opened into the following investment agreements entered into by the Icelandic authorities:
1. |
agreement entered into on 30 December 2010 between the State and Becromal Iceland ehf., Becromal Properties ehf., Stokkur Energy efh. and Becromal SpA; |
2. |
agreement entered into on 30 December 2010 between the State and Thorsil ehf., Stokkur Energy ehf. and Timminco Limited; |
3. |
agreement entered into on 17 February 2011 between the State and Íslenska Kísilfélagið ehf., Tomahawk Development á Íslandi ehf. and GSM Enterprises LLC; |
4. |
agreement entered into on 27 September 2011 between the State and Verne Real Estate II ehf. and Verne Holdings Ltd; |
5. |
agreement entered into on 7 May 2012 between the State and GMR Endurvinnslan ehf.; and |
6. |
agreement entered into on 28 January 2013 between the State and Marmeti ehf. |
Article 3
The Icelandic authorities are invited, pursuant to Article 6(1) in Part II of Protocol 3, to submit their comments on the opening of the formal investigation procedure within one month from the notification of this Decision.
Article 4
The Icelandic authorities are requested to provide within one month from notification of this Decision all documents, information and data needed for assessment of the compatibility of the aid measures.
Article 5
This Decision is addressed to Iceland.
Article 6
Only the English language version of this Decision is authentic.
Done at Brussels, 30 April 2013.
For the EFTA Surveillance Authority
Oda Helen SLETNES
President
Sabine MONAUNI-TÖMÖRDY
College Member
(1) Available at: http://www.eftasurv.int/media/state-aid/390-10-COL.pdf
(2) Lög um ívilnanir vegna nýfjárfestinga á Íslandi, referred to in this Decision as the Act, adopted by the Parliament on 29 June 2010.
(3) Reglugerð um um ívilnanir vegna nýfjárfestinga á Íslandi, referred to in this Decision as the Regulation, issued by the Minister for Industry on 25 November 2010.
(4) Available at: http://www.eftasurv.int/?1=1&showLinkID=15125&1=1
(5) Letter submitted to the Authority on 30 January 2013 (Event No 661235).
(6) As stated above, the Authority approved the scheme on 13 October 2010 and the Supplementary Regulation was issued on 30 December 2010.
(7) In the Authority’s translation. The text in Icelandic (with the text added by the Supplementary Regulation also underlined) is as follows: 3.gr. Skilyrði fyrir veitingu ívilnana. Við mat á því hvort veita eigi ívilnun vegna nýfjárfestingar samkvæmt lögum nr. 99/2010 skal eftirfarandi skilyrðum vera fullnægt: […] c. að fyrirhugað fjárfestingarverkefni sé ekki hafið áður en undirritaður er samningur um ívilnun skv. 20. gr. eða samkvæmt sérstökum fjárfestingarsamningi fyrir gildistöku laganna, og að sýnt sé fram á að veiting ívilnunar sé forsenda þess að fjárfestingarverkefnið verði að veruleika hér á landi […] 8. gr. Ívilnanir tengdar sköttum og opinberum gjöldum. Byggðaaðstoð getur samkvæmt lögum nr. 99/2010 verið í formi frávika frá sköttum eða opinberum gjöldum vegna viðkomandi fjárfestingarverkefnis. Félag sem stofnað er um nýfjárfestingu og uppfyllir öll skilyrði laga nr. 99/2010, og reglugerðar þessarar, fyrir veitingu ívilnunar skal njóta eftirfarandi skattalegra ívilnana: 1. Tekjuskattshlutfall viðkomandi félags skal, í þann tíma sem kveðið er á um í 3. mgr., aldrei vera hærra en það tekjuskattshlutfall sem í gildi er þegar samningur skv. 20. gr. eða samkvæmt sérstökum fjárfestingarsamningi fyrir gildistöku laganna, er gerður við félagið. […] 20. gr. Samningur um veitingu ívilnunar. Fallist umsækjandi á boð iðnaðarráðherra um ívilnun skal gerður samningur milli umsækjanda og iðnaðarráðherra, fyrir hönd stjórnvalda og, eftir atvikum, sveitarfélaga um veitingu ívilnunar vegna viðkomandi fjárfestingarverkefnis Samningur um veitingu ívilnunar skv. 1. mgr. skal að hámarki gilda í 13 ár frá undirritun hans, að teknu tilliti til sérstaks fjárfestingarsamnings ef slíkur samningur hefur áður verið gerður um verkefnið. Ívilnun sem veitt er á grundvelli 9. gr. laga nr. 99/2010 skal gilda í 10 ár frá því að viðkomandi skattskylda eða gjaldskylda sem kveðið er á um í 2. mgr. 9. gr. laga nr. 99/2010 myndast, þó aldrei lengur en í 13 ár frá undirritun samnings um veitingu ívilnunar að teknu tilliti til sérstaks fjárfestingarsamnings ef slíkur samningur hefur áður verið gerður um verkefnið. Í samningi samkvæmt þessari grein skal koma fram áætlun um samtals fjárhæð ívilnunar, núvirt, á gildistíma samningsins. Samningur um veitingu ívilnunar, sem iðnaðarráðherra undirritar samkvæmt lögum nr. 99/2010, skal birtur í B-deild Stjórnartíðinda.
(8) Letter submitted to the Authority on 30 January 2013 (Event No 661235).
(9) The investment agreements are available in the public domain, according to Article 21(4) of Act No 99/2010, and they are as of 4 March 2013 available here, in English and in Icelandic: http://stjornartidindi.is/AdvertList.aspx?ID=7F3926F3-992D-4211-903D-D4F28F1DC87A&view=2&value=ddc9274e-1111-44ac-9d52-5ffa832684fc
(10) See the Becromal Investment Agreement at sections H and I of the preamble.
(11) Letter received on 10 April 2013 (Event No 668635).
(12) See the Kísilfélagið Investment Agreement at sections N and O of the preamble.
(13) The Verne Investment Agreement refers to Verne Real Estate II ehf. as the ‘Company’ and Verne Holdings Ltd. as the ‘Investor’ and to both companies as the ‘Parties’. For the purposes of this Decision, the companies will both be referred to as ‘Verne’. According to the Annual Report 2011 for Verne Holdings Ltd., Verne Holdings ehf. put in place a new parent company for the Verne Group on 24 June 2011: Verne Holdings Ltd., being a company incorporated in England and Wales that is tax resident in the United Kingdom. The prior parent company was Verne Holdings ehf., domiciled in Iceland. Verne Holdings ehf. was the beneficiary according to the agreement subject to assessment in Decision No 418/10/COL. Verne Real Estate II ehf., established in September 2011, is a subsidiary of Verne Holdings Ltd., which also owns the following subsidiaries: Verne Real Estate ehf., Verne Global Inc and Verne Global Ltd., according to the Verne Group’s consolidated financial statements for the period ended on 31 December 2011. The Authority regards both Verne Real Estate II ehf. and Verne Holdings Ltd. as beneficiaries under the Verne Investment Agreement.
(14) The project will be further described in Section II.4.3.3 below.
(15) Available at: http://www.eftasurv.int/media/decisions/418-10-COL.pdf
(16) See reference to the Icelandic authorities’ letter on 28 September 2011 in the Authority’s Decision No 261/12/COL at paragraph 8; http://www.eftasurv.int/media/decisions/261-12-COL.pdf
(17) Such an agreement is referred to in the Kísilfélagið Investment Agreement.
(18) Reference is made to Decision No 390/10/COL, description of the State aid granted by municipalities, see Section I.2.5.2.6 and Section I.2.5.3.
(19) Case 248/84 Germany v Commission [1987] ECR 4013, paragraph 17.
(20) See paragraph 3 of the Authority’s Business Taxation Guidelines.
(21) As regards the notified amendments to the scheme described in Section I.3.2 above, the proposed modifications include an abolition of direct grants under Article 8 of the Act. The removal of a provision to directly grant aid manifestly does not amount to a State aid measure in and of itself. This part of the notified measures clearly does not need to be assessed within the present Decision.
(22) See, in particular, Case C-143/99 Adria-Wien Pipeline and Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke [2001] ECR I-8365, paragraph 38; Case C-501/00 Spain v Commission [2004] ECR I-6717, paragraph 90; and Case C-66/02 Italy v Commission [2005] ECR I-10901, paragraph 77.
(23) See to that effect Case C-387/92 Banco Exterior de España [1994] ECR I-877, paragraph 14; and Case C-222/04 Cassa di Risparmio di Firenze and Others [2006] ECR I-289, paragraph 132.
(24) See joined Cases T-195/01 and T-207/01 Government of Gibraltar v Commission [2002] ECR II-2309, paragraphs 109 and 111.
(25) Joined Cases T-195/01 and T-207/01 Government of Gibraltar v Commission [2002] ECR II-2309, paragraphs 109 and 111. See also Joined Cases 91 and 127/83 Heineken Brouwerijen [1984] ECR 3435, paragraph 21.
(26) Joined Cases 91 and 127/83 Heineken Brouwerijen [1984] ECR 3435, paragraph 21.
(27) See Case E-14/10 Konkurrenten.no v EFTA Surveillance Authority, paragraph 87, Report of the EFTA Court [2011], p. 268.
(28) The six investment agreements will be examined in more detail in Section 4.3 below.
(29) Decision No 390/10/COL, p. 6.
(30) Idem, p. 16.
(31) Letter from the Iceland authorities, received on 10 April 2013 (Event No 668635).
(32) According to information on the company's website, production started in the Becromal plant in Iceland in 2009, see: http://www.becromal.eu/history.php and http://www.becromal-.eu/iceland_projects.php
According to a news article in Morgunblaðið on 24 July 2008, the construction works had already started on the plant in 2008, see: http://www.mbl.is/-greinasafn/grein/1231137/
(33) See the Regional aid guidelines, footnote 32.
(34) Case N 357/2008 Fri-El Acerra S.r.l. (Italy), paragraph 40. See also Commission Decision of 15 September 2010, C 8/2009 Fri-El Acerra, and the Authority’s Decision No 418/10/COL at Section II.3.1.
(35) See Case T-162/06 Kronoply v. Commission [2009] ECR II-1, paragraph 81: ‘As stated in recital 30 of the Decision, the aim of applying the criterion set out in point 4.2 of the Guidelines is to ascertain the existence of incentive effect without unduly delaying the investment by carrying out a full analysis of the economic circumstances of the recipient’s investment decision, which might prove very difficult or time-consuming. The latter concern explains why the finding that the aid application was made before the start of the investment project is enough in itself, according to the Commission, to raise the presumption that an incentive effect exists.’
(36) See Case T-162/06 Kronoply v. Commission [2009] ECR II-1, paragraph 80: ‘It should be observed that that provision refers to a circumstance of a chronological nature and therefore points to an examination ratione temporis, which is perfectly suitable for determining whether an incentive effect exists. That examination must be made by reference to the decision to invest taken by the undertaking concerned, which marks the beginning of the dynamic process that an operating investment such as that undertaken by Kronoply necessarily constitutes.’
(37) The Authority notes that the rate of corporate income tax have been increasing in Iceland from 2008 and 2009, when it was 15 %, while it had been 18 % in 2002-2007. The tax rate was raised again to 18 % on 1 January 2010 and to 20 % on 1 January 2011.
(38) See the Authority's Direct business taxation guidelines at 4(3), also referred to in the Authority's Decision No 390/10/COL.
(39) See Decision No 390/10/COL, Section II.3.3.
(40) Large investment project is an initial investment as defined by the Guidelines with an eligible expenditure above EUR 50 million, see paragraph 49 of those Guidelines.
(41) Available at http://www.eftasurv.int/media/state-aid-guidelines/Part-III—-Criteria-for-an-In-depth-Assessment-of-Regional-Aid-to-Large-Investment-Projects.pdf
(42) Referred to in Section G of the preamble to the Kísilfélagið Investment Agreement.
(43) Article 7.9 of the Kísilfélagið Investment Agreement.
(44) The Verne Investment Agreement refers to the date centre complex as ‘initially’ in Reykjanesbær.
(45) See the Authority's Decision No 261/12/COL at Section I.1.
(46) See footnote 16 in this Decision.
(47) See footnote 8 in Decision No 418/10/COL and paragraph 5 in the Verne Investment Agreement’s preamble.
(48) Article 21 of the Act, see Decision No 390/10/COL at Section I.2.13.
V Становища
ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Европейска комисия
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/28 |
Съобщение на Комисията, публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета, относно дела AT.39678 Deutsche Bahn I, AT.39731 Deutsche Bahn II и AT.39915 Deutsche Bahn III
2013/C 237/05
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1. |
Съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1), Комисията може да реши — при дела, по които възнамерява да приеме решение, изискващо прекратяването на нарушение, и по които засегнатите страни предлагат ангажименти, с които да отговорят на опасенията, изразени от Комисията в предварителната ѝ оценка — да направи тези ангажименти задължителни за предприятията. Такова решение може да бъде прието за определен срок и съдържа заключението, че повече не са налице основания за предприемането на действия от Комисията. Преди приемането на решение съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в съответствие с член 27, параграф 4 от същия регламент, Комисията следва да публикува кратко обобщение на делото и основното съдържание на ангажиментите. Заинтересованите страни могат да представят забележките си в срока, определен от Комисията. |
2. ОБОБЩЕНИЕ НА ДЕЛОТО
2. |
На 6 юни 2013 г. Комисията прие предварителна оценка по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, адресирана до Deutsche Bahn AG и неговите дъщерни дружества DB Energie GmbH (DB Energie), DB Mobility Logistics AG, DB Fernverkehr AG и DB Schenker Rail Deutschland AG (2). |
3. |
В своята предварителна оценка Комисията изрази загриженост, че групата DB може да е злоупотребила с господстващото си положение на пазара по отношение на предоставянето на тягов ток в Германия като начислява цени за тяговия ток на конкуренти, които доведоха до свиване на маржа на пазарите на пътническите железопътен транспорт и железопътните товарни превози на дълги разстояния, в нарушение на член 102 от ДФЕС. |
4. |
Комисията предварително счита, че DB Energie има господстващо положение на пазара за доставка на тягов ток за железопътните предприятия, активни в Германия. Тяговият ток има незаменим принос за железопътните предприятия, за да могат те да се конкурират на германските пазари за железопътен транспорт. От 2003 г. насам DB Energie продава тягов ток на железопътните предприятия в рамките на всеобхватна оферта, в която се прегрупира цената на потребяваната електроенергия (цена на електроенергията) и цената за използването на мрежата за пренос на тяговия ток (такса за достъп до мрежата). |
5. |
В своята предварителна оценка Комисията изрази становище, че тази система на ценообразуване, и по-специално нейните отстъпки, от които в по-голяма степен са се възползвали железопътните оператори на групата DB, отколкото техните конкуренти, може да е възпрепятствала развитието на конкуренцията на пазарите за железопътен превоз на товари и пътници на дълги разстояния. Комисията има опасения, че на тези пазари настоящата ценова система за тяговия ток, използвана от DB Energie, може да доведе до разминаване между цената на тяговия ток, начислявана на конкурентите, и цената на услугите, свързани с железопътен превоз, начислявана на потребителите от транспортни дружества на DB, което предотвратява техните еднакво ефективни конкуренти от изгодна търговия или изкуствено намалява техния марж на печалба. В своето предварително разследване Комисията заключи, че тази ситуация поражда загриженост по отношение на конкуренцията на пазарите за пътнически железопътен транспорт и железопътен товарен превоз на дълги разстояния. |
6. |
През ноември 2010 г. германският федерален съд постанови, че мрежата за тяговия ток ще се смята за енергийна мрежа и че условията и таксите за достъп до нея се регулират според правото, действащо в германския енергийния сектор (Energiewirtschaftsgesetz — EnWG) (3). Вследствие на това DB Energie следва да налага отделно таксата за достъп до мрежата, така че доставчиците на електроенергия (т.е. трета страна, която не принадлежи на групата DB) също да могат да се конкурират с DB Energie при доставката на електроенергия за железопътните предприятия (4). |
3. ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ АНГАЖИМЕНТИ
7. |
Групата DB не е съгласна с предварителната оценка на Комисията, че може да е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за предоставяне на тягов ток на германските железопътни предприятия. Въпреки това предприятието предложи да поеме ангажименти в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 в отговор на опасенията на Комисията по отношение на конкуренцията. Основните елементи на поетите ангажименти са описани по-долу: |
8. |
Най-късно три месеца след съобщаването на решението на Комисията да направи такива ангажименти задължителни за групата DB и най-рано на 1 януари 2014 г. DB Energie ще въведе нова система за ценообразуване за тяговия ток с отделни цени за доставка на електроенергия и отделни такси за достъп до мрежата, така както е одобрена от съответния немски регулаторен орган (Bundesnetzagentur). Тази нова система за ценообразуване е проектирана да осигурява достъп на трети страни, които се явяват доставчици на електроенергия, до пазара за снабдяване с електроенергия на железопътните предприятия (5). |
9. |
В тази нова система DB Energie ще начислява една и съща цена за електроенергията на всички железопътни предприятия без отстъпки, базирани на количеството и продължителността. |
10. |
DB Energie ще изплати на железопътните предприятия в Германия, които не принадлежат към групата DB, еднократно възстановяване със задна дата в размер на 4 % от стойността на тяхната фактура за тягов ток за периода от една година преди влизането в сила на новата система за ценообразуване. |
11. |
DB Energie и DB Mobility и Logistics AG ще предоставят всяка година на Комисията необходимите данни за преценка дали ценовите нива за тяговия ток и транспортни услуги, начислявани от групата DB, биха могли да доведат до свиване на маржа. DB Energie също ще съобщава предварително на Комисията за всички промени в цената на електроенергията. |
12. |
Ангажиментите ще влязат в сила най-късно три месеца след съобщаването на решението на Комисията. Те ще бъдат с продължителност от 5 години (6) след съобщаването на решението на Комисията или докато 20 % от обема на тяговия ток, закупен от конкурентите на групата DB, са доставени от доставчици на електроенергия, които се явяват трети страни. Групата DB също така ще назначи доверено лице, което ще провежда мониторинг на спазването на поетите ангажименти. |
13. |
Ангажиментите са публикувани на уебсайта на Генерална дирекция „Конкуренция“ на следния адрес: http://ec.europa.eu/competition/index_en.html |
4. ПОКАНА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА МНЕНИЯ
14. |
В зависимост от резултатите от пазарния тест Комисията възнамерява да приеме решение съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, с което да обяви за задължителни ангажиментите, обобщени по-горе и публикувани на уебсайта на Генерална дирекция „Конкуренция“. |
15. |
В съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят своите мнения относно предложените ангажименти. Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от един месец след датата на настоящата публикация. Освен това заинтересованите трети страни се приканват да изпратят неповерителна версия на своите мнения, в които информацията, която според тях представлява търговска тайна, както и друга поверителна информация следва да бъде заличена и заменена с неповерително резюме или с думите „търговски тайни“ или „поверително“. Съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 773/2004 всеки подобен иск за поверителност следва да се обоснове надлежно, като по-специално се посочат причини защо разкриването на въпросната информация може да причини сериозни вреди. |
16. |
Желателно е отговорите и мненията да съдържат обосновка и да излагат съответните факти. Ако установите проблем по отношение на някоя част от предложените ангажименти, моля, посочете възможно решение. |
17. |
Забележките могат да бъдат изпращани на Комисията под референтен номер AT.39678/AT.39731/AT.39915 Deutsche Bahn I/II/III по електронна поща на адрес: (COMP-GREFFE-ANTITRUST@ec.europa.eu), по факс (+32 22950128) или по пощата на следния адрес:
|
(1) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1. Считано от 1 декември 2009 г., членове 81 и 82 от Договора за ЕО станаха съответно членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Двете групи от разпоредби са по същество идентични. За целите на настоящото известие препращанията към членове 101 и 102 от ДФЕС следва да се разбират като препращания към членове 81 и 82 от Договора за ЕО, когато това е приложимо.
(2) Deutsche Bahn AG и всички неговите дъщерни дружества като цяло по-нататък ще се наричат „групата DB“.
(3) Bundesgerichtshof, Решение от 9 ноември 2010 г., дело EnVR 1/10.
(4) Повече информация относно тази промяна на системата за ценообразуване и условията на новата система може да бъде намерена на уебсайта на DB Energie (единствено на немски език): http://www.dbenergie.de/dbenergie-de/netzbetreiber/netzbetreiber_bahnstromnetz/2500898/bahnstromnetz_konsultation.html
(5) В допълнение, въвеждането на новата система ще бъде допълнено с въвеждане на задължение за счетоводно и информационно разделяне между дейностите на DB Energie като настоящ управител на мрежата за тягов ток и като доставчик на електроенергия.
(6) Ангажиментът на DB Energie да не предоставя базирана на продължителността отстъпка при неговата оферта за електрозахранване ще продължи само 3 години.
ДРУГИ АКТОВЕ
Европейска комисия
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/31 |
Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
2013/C 237/06
Настоящата публикация предоставя право на възражение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА
относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)
„SZENTESI PAPRIKA“
ЕО №: HU-PGI-0005-0912-30.11.2011
ЗГУ ( Х ) ЗНП ( )
1. Наименование
„Szentesi paprika“
2. Държава-членка или трета държава
Унгария
3. Описание на земеделския продукт или храна
3.1. Вид продукт
Клас 1.6: |
Плодове, зеленчуци и житни растения, пресни или преработени |
3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1
Защитеното географско указание „Szentesi paprika“ се отнася за плода на изброените сортове и разновидности на Capsicum annuum, които се добиват чрез форсиране.
При пускането им на пазара продуктите със ЗГУ „Szentesi paprika“ трябва да са цели и здрави. Отделните разновидности трябва да притежават съответно следните характеристики:
а) |
бял сладък пипер за пълнене (Capsicum annuum L. var. grossum) Зрелият сладък пипер „Szentesi paprika“ има нежна повърхност, гладка и хлъзгава ципа; върхът му е заострен и превит, а месото — хрупкаво и плътно. Повърхността му има бляскав кремав цвят (слонова кост). Пиперът е с конусовидна форма с дължина между 60 и 120 mm и широчина между 40 и 70 mm, има три или четири отделни страни, а дебелината на месото варира от 4 до 7 mm. Има твърда консистениция, тънка ципа и наситен сладък аромат на пипер. Отглеждани сортове: Hó, Cibere, Century, Hurricane, Bronson, Emese, Kurca, Creta, Joker, Karma, Bravia (RZ35862), Kalota, Brendon, Antal, Zalkod,Censor, Celtic, Cinema, Glorietta, Dimentio, E-49.39615, Galga, Claudius, Skytia. |
б) |
лютив пипер със заострен връх (Capsicum annuum L. var. longum); Лютивият пипер „Szentesi paprika“ притежава бляскава и гладка, леко нагъната повърхност и удължена форма със заострен връх. Цветът му може да бъде от светлозелен до тъмнозелен. Дължината му е между 150 и 250 mm, а широчината — между 20 и 50 mm; има две или три отделни страни, дебелината на месото е от 3 до 4 mm; притежава твърда консистениция и тънка ципа. Отличава се с наситено ухание на пипер, лютив вкус и приятен аромат. Отглеждани сортове: Daras, Rush, Sarah, Fighter, Kard, Thunder, Kais. По скалата на Сковил степента на лютивост на отглежданите сортове е между 2 500 и 5 000 единици. |
в) |
пипер тип „капия“ (Capsicum annuum L. var. grossum); Пиперът „Szentesi paprika“ от тип „капия“ има конусовидна, леко сплесната форма, повърхността му е гладка и лъскава, а зрелият плод е с тъмночервен, кадифен цвят. Дължината на плода е между 60 и 120 mm, а широчината му — от 40 до 70 mm, обикновено има две или три страни. Месото е дебело между 4 и 7 mm, консистенцията му е твърда, а ципата — среднодебела. Плодовете имат наситен сладък вкус и аромат на млян червен пипер. Отглеждани сортове: Kárpia (T 112), Kapirex, Karpex, Mágus. |
г) |
пипер тип „долма“ (със заоблена форма) (Capsicum annuum L. var. grossum); Пиперът „Szentesi paprika“ от тип „долма“ се отличава с характерната си форма на сплесната сфера, притежава гладка лъскава повърхност, а цветът на зрелите плодове е тъмночервен. Диаметърът му варира между 60 и 120 mm, а широчината — между 40 и 60 mm; плодовете имат три или четири отделни страни, дебелината на месото е от 5 до 7 mm. Има твърда консистениция, тънка ципа и наситен сладък аромат на пипер. Отглеждани сортове: Pritavit, Kabala, Bihar. В зависимост от годините могат да се отглеждат и други разновидности на посочените по-горе сортове пипер. |
3.3. Суровини (само за преработени продукти)
—
3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)
—
3.5. Специфични етапи в производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район
Всички етапи на производството на „Szentesi paprika“ трябва да се осъществяват на територията на определения в точка 4 географски район:
— |
производство и отглеждане на разсад за пипер, |
— |
по-конкретно, интегрирано и биологично производство на някои сортове и разновидности пипер, |
— |
избор на периода на производство, |
— |
установяване на площта за насажденията, |
— |
подготовка на почвата и торене, |
— |
сеитба, |
— |
подготовка на помощните структури, |
— |
грижи по растенията (фитотехника), |
— |
напояване и подхранване, |
— |
контролиране на климатичните условия, |
— |
прилагане на интегрирани и екологични методи за борба с вредителите, |
— |
беритба, подготовка на продукта, първоначално складиране, |
— |
унищожаване на остатъчните количества пипер, почистване и дезинфектиране на производствените съоръжения. |
3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.
Сортирането по размер, опаковането и етикетирането на „Szentesi paprika“ се осъществяват в стопанството на производителя или в други подходящи за целта обекти, намиращи се на територията на определения географски район.
Опаковане на партиди — палети, каси, найлонови пликове (по 3, 5, 20, 30, 40, 50, 60, 80 броя пипер на опаковка); опаковане по тегло — каси, Рашел мрежи (0,35, 0,5, 0,7, 1, 2 kg пипер на опаковка) или кашони тип M10, M20, M30 (2,5, 10, 12, 14 kg пипер на опаковка). Видът на опаковките за някои сортове пипер може да бъде заменен с друг по всяко време в зависимост от търговските потребности.
Опаковането на продуктите трябва да се извършва в определения географски район с цел да се гарантира целостта на плодовете и да се съхранят еднородните качествени характеристики (вкус, мирис, ароматични нотки, консистенция) на отделните разновидности, и по-специално на отделните сортове, което е определящо за специфичния характер на ЗГУ „Szentesi paprika“ и за проследимостта на продуктите.
3.7. Специфични правила за етикетиране
— |
Върху опаковките трябва да присъства обозначението „Szentesi paprika“. |
— |
Етикетът трябва да съдържа баркод, който да позволява проследимостта на продукта „Szentesi paprika“. |
4. Кратко определение на географския район
Районът на производство на ЗГУ „Szentesi paprika“ е територия с еднородни характеристики, намираща се в област Csongrád.
Отглеждането на „Szentesi paprika“ се осъществява в административните граници на следните общини в област Csongrád: Derekegyháza, Fábiánsebestyén, Felgyő, Mindszent, Nagymágocs, Nagytőke, Szegvár и Szentes.
5. Връзка с географския район
5.1. Специфична характеристика на географския район
Основните фактори, влияещи на производството на пипер, по-специално температурата и слънцегреенето, а също така почвените и хидрологичните условия, са обусловили оптимална среда за характерното за района на Szentes поливно отглеждане на пипер. Тази практика е въведена от т.нар. „български градинари“ (градинари, използващи специални методи за малкомащабно производство, техники на форсиране в затоплени оранжерии и напояване), които са се установили в областта през втората половина на XIX век.
Традиционният район на производство — Szentes, се намира в югоизточна Унгария, в една от най-ниските части на Голямата равнина. Топографската особеност на района се състои в това, че е разположен в една от най-ниските зони в страната, която е обградена от три склона, спускащи се от съседните области към долината на река Tisza. Това е най-голямата река в хидрографската система на района, поради което обуславя и цялостния му географски облик. Основните типове почви в областта са свързани с обилното количество повърхностни води. Преобладават варовиковите почви и солончаковият подтип на ливадните черноземи. Почвата в района на производство притежава добри физични характеристики, ронлива е, затопля се бързо, има ниска алкалност, също така се отличава с високо съдържание на вода, хранителни вещества, хумус и дебел пласт обработваема земя.
Други два основни фактора при производството на „Szentesi paprika“, на които продуктът дължи специфичните си характеристики, са светлината и часовете на слънцегреене от една страна, и температурите и количеството на излъчената топлина от друга. Климатът в традиционния район на производство Szentes е предимно от континентален тип. Слънцегреенето е разпределено равномерно в целия район, като средногодишното му количество е 2 050 часа. По отношение на средните годишни температури районът на производство е един от най-топлите в Унгария. Средната годишна температура е 10—11 °C, а общото количество топлина през периода на растеж достига 3 200—3 300 °C. Това създава благоприятни условия за производството на пипера, който е много топлолюбива култура.
Що се отнася до валежите обаче, районът е сред най-сухите в страната, като средногодишното им количество е 500—550 mm. Точното разпределение на валежите през годината е 40 % през зимата и 60 % през лятото. Въведеното от българските градинари поливно земеделие се е развило благодарение на добрите хидрографски условия, които са предпоставка за производството на водолюбиви култури като пипера.
5.2. Специфична характеристика на продукта
Основните органолептични качества и характеристики на продукта „Szentesi paprika“, произведен в определения географски район, са: остър и пикантен вкус — сладък или лютив, наситен аромат на пипер или на млян червен пипер и тънка ципа. Благодарение на дебелата месеста част (3—7 mm) на пипера неговите органолептични качества се проявяват в пълна степен дори когато се дегустира пресен, каквато е и най-честата му употреба.
Зрелият плод на белия сладък пипер „Szentesi paprika“ има нежна повърхност, гладка и хлъзгава ципа, върхът му е заострен и превит, а месото — хрупкаво и плътно. Органолептичните качества на пресния продукт са много характерни, за което може да се съди по израза „Вкусен като пипер от Szentes“.
Лютивият пипер „Szentesi paprika“ притежава лъскава и гладка, леко нагъната повърхност и удължена форма със заострен връх, а месестата му част има твърда консистенция. Отличава се с наситено ухание на пипер, лютив вкус и приятен аромат. Пиперът „Szentesi paprika“ тип „капия“ притежава конусовидна, леко сплесната форма, твърда консистенция и среднодебела ципа. Повърхността му е гладка и лъскава, като под влияние на климатичните условия (светлина и топлина) придобива тъмночервен, кадифен цвят.
Пиперът „Szentesi paprika“ тип „долма“ се отличава с характерната си форма на сплесната сфера, дебела месеста част, тънка ципа и гладка лъскава повърхност, а цветът на зрелите плодове е тъмночервен.
5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)
Връзката с географския район се основава на дългогодишната репутация на продукта и на предаваните от поколение на поколение умения на местните производители на „Szentesi paprika“.
Репутация на „Szentesi paprika“
Характерната за района на Szentes практика на поливно отглеждане на пипер е въведена от т.нар. „български градинари“, които са се установили в областта през втората половина на XIX век. Оттогава датира и производството на добре известния „Szentesi paprika“. В днешни дни продуктът все така се ползва с много добра репутация, за което свидетелства спечеленото през 2006 г. първо място на панаира на зеленчукопроизводството в град Debrecen, организиран в рамките на земеделското изложение Farmer Expo, в което участваха 300 унгарски и чуждестранни предприятия. През 2007 г. пиперът, предназначен за прясна консумация, спечели първа награда на конкурса за унгарски продукт Magyar Termék Nagydíj.
Редица източници документират дългогодишната връзка между репутацията на „Szentesi paprika“ и географския район. Отглеждането на пипер в Унгария започва с установяването на българските градинари близо до стопанството Úsztató в района на Szegvár през зимата на 1875—1876 г. Съгласно проведеното през 1895 г. селскостопанско проучване в Унгария 92,74 % от общото количество пипер, произведено в страната, са съсредоточени в югоизточната ѝ част, по-конкретно в района на Szentes. Градинарите, които предпочитали леко наклонените терени, ценели черноземните почви и алувиалните земи в района на днешната област Csongrád заради съдържащите се в тях големи количества хумус и добрата им топлопроводимост. За ранната реколта използвали затоплени оранжерии, където засявали покълнали семена. Освен това градинарите отглеждали едновременно няколко култури в разсадниците си — например до червения пипер засаждали краставици, които оставали дори след изваждането на разсада от пипер. Разсадените растения засаждали повторно, запазвайки буцата пръст около корените. Градинарите редовно и често напоявали насажденията си, за което използвали застоялата затоплена вода или вода от плитки и бавни потоци. Те разработили забележителна система за събиране и оттичане на водата в района на Szentes, представляваща водно колело, адаптирано към подвижното ниво на водата.
Умения на местните производители
Почвата в традиционния район на производство Szentes има свойството да задържа добре топлината. Тъй като почвата, на която се отглежда „Szentesi paprika“, абсорбира повече топлина, отколкото излъчва, тя се натрупва в почвата и в близкия до нея въздушен слой и се отделя в раните часове на деня, в резултат на което температурата се повишава. Благоприятният микроклимат, дължащ се на равномерното разпределение на топлината и напояването по метода, въведен от българските градинари, обуславя отличните вкусови качества на „Szentesi paprika“, който е много чувствителен по отношение на температурите и напояването.
Освен естествените фактори не трябва да се забравя и ролята на местните производители и дългогодишният им опит с техниката на форсирането (контрол на температурата, вентилиране, предпазване от слънчевата светлина, грижи по растенията). Производителите прилагат така придобития опит и умения, за да компенсират неблагоприятното влияние на екстремните метеорологични условия от последните десетилетия, осигурявайки и съхранявайки доколкото е възможно вкуса, цвета и аромата на продукта, както и специфичната форма на отделните сортове.
С времето техниката на производство, която българските градинари са въведели преди 150 години, се е развила, за да отговаря на днешните условия. Преоценката на най-важните фактори при производството на пипер довежда до въвеждането на нови техники. До 60-те години на ХХ век за решаващи фактори се считаха почвените условия, възможностите за напояване (реките Tisza и Körös и системите от напоителни канали), броят часове слънцегреене (възможност за ранна реколта) и затоплянето в началото на пролетта. Следващата фаза покрива периода от края на 60-те до края на 80-те години, когато производителите се адаптират към ранното затопляне и започват да оползотворяват дългите часове слънцегреене през зимата и пролетта за отглеждането на пипер в оранжерии. Освен това, откакто в периода 1960—1980 г. бе открит геотермалният потенциал на района, пиперът „Szentesi paprika“ вече се произвежда не на открито, а в оранжерии, често по метода на отглеждане без почва (хидропоника).
Препратка към публикуваната спецификация
(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3)
Бюлетин за развитието на селските райони (Vidékfejlesztési Értesítő) от 16 ноември 2011 г. бр. LXI, № 6, стр. 317
http://elelmiszerlanc.kormany.hu/minosegpolitika
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
(2) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.
(3) Виж бележка под линия на стр. 2.
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/36 |
Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
2013/C 237/07
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА
относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9
„TERRA D’OTRANTO“
ЕО №: IT-PDO-0117-1519-01.03.2011
ЗГУ ( ) ЗНП ( X )
1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение
— |
|
Наименование на продукта |
— |
☒ |
Описание на продукта |
— |
|
Географски район |
— |
☒ |
Доказателство за произход |
— |
|
Метод на производство |
— |
|
Връзка |
— |
|
Етикетиране |
— |
☒ |
Национални изисквания |
— |
☒ |
Друго (да се посочи) |
2. Вид на изменението/измененията
— |
|
Изменение в единния документ или в резюмето |
— |
☒ |
Изменение в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме |
— |
|
Изменение в спецификацията, за което не се изисква изменение в публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006) |
— |
|
Временно изменение в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006) |
3. Изменение/изменения
3.1. Описание на продукта
Спецификацията на продукта е изменена с въвеждането на медиани на типичните показатели, с което се премахва оценката 6,5 по точковата система (която вече е безпредметна) и се приема предвиденото съгласно метода COI/T20, документ № 22. Освен това в органолептичния анализ са включени някои уточнения, произтичащи от преобладаващото присъствие на един от двата местни култивара.
Прилагането на новия метод води до следното описание:
— |
цвят: зелен или жълт, с леки зеленикави оттенъци, |
— |
аромат: плодов, със средна интензивност (медианата на признака е между 3 и 6), на добре узрели маслини, с леки нотки на листа, |
— |
вкус: плодов, със средна интензивност (медианата на признака е между 3 и 6), с нотки на добре узрели маслини. Средно или леко интензивни нотки на пикантност и горчивина, в зависимост от периода на прибиране на реколтата (медианата на съответните признаци е със стойности, по-големи от 0 и достигащи до 6). Освен това в зависимост от периода на прибиране на реколтата и от преобладаващия сорт, плодовият аромат се обогатява с нотки на маслинови листа, прясно окосена трева, кардун/артишок/цикория за култивара Ogliarola, или нотки на плодове/домати/горски плодове за култивара Cellina. |
Внесени са някои изменения в химичните параметри, като е намалена общата максимална киселинност, изразена като олеинова киселина (от < 0,8 на < 0,65 след изменението), и леко са увеличени съдържанието на линоленова киселина (от ≤ 0,7 на ≤ 0,8 след изменението) и стойността на K232 (от ≤ 2,1 на ≤ 2,2 след изменението). Тези изменения произтичат от тенденцията към повишаване на присъствието на двата най-разпространени в географския район култивара — Cellina di Nardò и Ogliarola Salentina, на които се дължат леко различаващите се стойности на линоленовата киселина и на K232 в едносортовите масла, които преди това бяха много по-малко разпространени.
3.2. Доказателство за произход
Продуктовата спецификация е приведена в съответствие с предвидените в Регламент (ЕО) № 1898/2006 разпоредби, като бяха добавени процедурите, които следва да се прилагат от операторите, за да осигурят доказателството или доказателствата за произход.
3.3. Национални изисквания
Премахват се изискванията, предвидени в Закон № 169 от 15 февруари 1992 г. за регулиране с цел признаване на зехтините „virgin“ и „extra virgin“ за контролирани наименования за произход („Disciplina per il riconoscimento della denominazione di origine controllata degli oli di oliva vergini ed extravergini“) и тези в министерски декрет № 573/93.
3.4. Друго
Групата заявител на измененията е „Consorzio di tutela dell’olio extra vergine di oliva“„Terra d’Otranto“ (Консорциум за защита на необработеното маслиново масло „extra virgin“„Terra d’Otranto“), който е упълномощен да подаде заявлението за изменение. Консорциумът за защита е създаден след датата на първоначалната заявка за регистрация на защитеното наименование за произход „Terra d’Otranto“, която тогава е била подадена от асоциацията APROL в качеството ѝ на водеща организация на най-малко седем сдружения на маслинопроизводители.
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА
относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3)
„TERRA D’OTRANTO“
ЕО №: IT-PDO-0117-1519-01.03.2011
ЗГУ ( ) ЗНП ( X )
1. Наименование
„Terra d'Otranto“
2. Държава-членка или трета държава
Италия
3. Описание на земеделския продукт или храна
3.1. Вид продукт
Клас 1.5. |
Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни мазнини и др.) |
3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1
„Terra d’Otranto“ е необработено маслиново масло „extra virgin“ със следните химически и органолептични характеристики:
— |
максимална киселинност 0,65 %, |
— |
пероксидно число ≤ 14 Meq O2/kg, |
— |
K232 ≤ 2,2, |
— |
K270 ≤ 0,17, |
— |
линоленова киселина ≤ 0,8, |
— |
цвят: зелен или жълт, със зеленикави оттенъци, |
— |
аромат: плодов, със средна интензивност (медианата на признака е между 3 и 6), на добре узрели маслини, с леки нотки на листа, |
— |
вкус: плодов, със средна интензивност (медианата на признака е между 3 и 6), с нотки на добре узрели маслини. |
Средно или леко интензивни нотки на пикантност и горчивина, в зависимост от периода на прибиране на реколтата; освен това в зависимост от периода на прибиране на реколтата и от преобладаващия сорт, плодовият аромат се обогатява с нотки на маслинови листа, прясно окосена трева, кардун/артишок/цикория за култивара Ogliarola, или нотки на плодове/домати/горски плодове за култивара Cellina.
3.3. Суровини (само за преработени продукти)
—
3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)
—
3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район
Операциите по отглеждане, производство и пресоване на необработеното маслиново масло „extra virgin“„Terra d’Otranto“ трябва да бъдат извършени изключително в географския район на производство, определен в точка 4.
3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.
Необработеното маслиново масло „extra virgin“„Terra d’Otranto“ трябва да се предлага на пазара в съдове от стъкло или бяла ламарина с вместимост не повече от 5 литра. Опаковането на необработеното маслиново масло „extra virgin“„Terra d’Otranto“ трябва да се извършва в географския район на производство, за да се гарантира по-добре контролът на произхода на продукта и за да не се допусне транспортирането му в наливно състояние извън географския район да доведе до влошаване и загуба на специфичните му характеристики, определени в предходната точка 3.2, по-специално на характерните за маслото „Terra d’Otranto“ нотки на кардун/артишок/цикория. Общият състав, характеризиращ се със значително съдържание на полиненаситени мастни киселини, предполага, че маслиновото масло ще загуби своите органолептични качества и типичност под въздействието на кислорода във въздуха по време на преливане, изпомпване, транспорт и разтоварване — операции, които се повтарят с голяма честота при евентуално бутилиране извън областта.
3.7. Специфични правила за етикетиране
Наименованието „Terra d’Otranto“ трябва да фигурира върху етикета с четливи и незаличими букви по такъв начин, че да се откроява ясно от всяко друго указание там, и трябва да бъде последвано непосредствено от думите „Denominazione di origine protetta“ („защитено наименование за произход“) или от съответния акроним „DOP“ (ЗНП) в допълнение към съответния символ на ЕС за това наименование.
Всяка предлагана на пазара опаковка трябва да има последователна номерация, дадена от опаковчика въз основа на предвиденото в съответния план за контрол.
Забранено е добавянето на всякакви качествени определения, които не са изрично предвидени, включително следните термини: „fine“ (фин), „scelto“ (избран), „selezionato“ (селекциониран), „superore“ (превъзходен).
Разрешено е обаче използването на указания с позоваване на имена, търговски фирми или частни марки, които нямат рекламен характер и не въвеждат в заблуда купувача.
В етикета трябва задължително да се посочи годината на производство на маслините, от които е извлечено маслото.
4. Кратко определение на географския район
Районът на производство на ЗНП „Terra d’Otranto“ обхваща цялата провинция Lecce, част от провинция Taranto и част от провинция Brindisi. Този район се простира под формата на дъга между Йонийско и Адриатическо море, като започва от хълмистите Murge Taratine и най-югоизточните им склонове близо до Brindisi, минава през равнината (tavoliere) на Lecce и завършва в планинските възвишения Serre, при мястото на сливане на двете морета.
5. Връзка с географския район
5.1. Специфична характеристика на географския район
Характеристиките на продукта се дължат на специфичните почвено-климатични условия: именно факторите на околната среда и култиварите, които са специфични за тази територия, придават отличителен характер на маслото „Terra d’Otranto“. В по-голямата си част почвите се характеризират със значителна еднородност; те са образувани от варовици от кредния период, върху които са отложени варовикови слоеве от терциера с варовикови и песъчливо-глинести седименти от плиоцена и плейстоцена; те спадат към кафявите или червените почви, които често се срещат под формата на редуващи се слоеве върху варовикови скали. От гледна точка на релефа районът се характеризира с обширни равнини, чиито граници са очертани и прекъснати от ниски заоблени хълмове. В района няма повърхностни водни потоци, но има широка мрежа от подземни водни запаси, която придава на цялата област ясно изразен карстов характер. Поради крайбрежното си разположение и малката надморска височина районът има мек до горещ климат.
5.2. Специфична характеристика на продукта
Традиционното маслинопроизводство в географския район се характеризира с преобладаващото присъствие на местните сортове Cellina di Nardò и Ogliarola leccese, на които се дължат качествените характеристики на произвежданото масло. Посоченият най-малко 60-процентен дял на тези два култивара допринася за оформяне на органолептичните характеристики на маслата, които, в зависимост от преобладаващия сорт, преминават от нотка на кардун/артишок/цикория към нотка на домати/горски плодове.
5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)
Маслинопроизводството е главният производствен сектор в района. Той играе основна роля в местната икономика. Още през XIX в. географското означение „Terra d’Otranto“ е включвало днешните провинции Lecce, Brindisi и Taranto. Тази област винаги се е характеризирала със силното присъствие на маслината като култура, от чиито плодове се извличала „ценна течност“. Произходът на името „Terra d’Otranto“ е преплетен със самата история на маслинопроизводството в тази област, което е въведено в най-стари времена от финикийските и гръцките заселници и от което — благодарение на заселилите се там през X в. монаси от ордена на Св. Базилий — се заражда първият процъфтяващ пазар на ценни масла, произхождащи от „Terra d’Otranto“. „Terra d’Otranto“ е средновековното име на Salento, което се дължи на факта, че през Средновековието Otranto е бил главен град на цялата област.
Препратка към публикуваната спецификация
(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4)
Настоящата администрация е започнала националната процедура за възражение, като е публикувала предложението за изменение на продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход „Terra d’Otranto“ в Държавен вестник на Република Италия, бр. 297 от 21 декември 2010 г. Пълният текст на продуктовата спецификация е публикуван на следния интернет адрес:
http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335
или на началната страница на Министерството на земеделието, храните и горската политика (http://www.politicheagricole.it), където директен достъп до документа се получава от опцията „Qualità e sicurezza“ (в горния десен ъгъл на екрана) и след това се избира „Disciplinari di produzione all'esame dell'UE“.
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
(2) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.
(3) Виж бележка под линия на стр. 2.
(4) Виж бележка под линия на стр. 2.
15.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 237/40 |
Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
2013/C 237/08
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР (ХТСХ)
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЪВЕТА
относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (2)
„ŽEMAITIŠKAS KASTINYS“
ЕО №: LT-TSG-0007-0910-11.11.2011
1. Име и адрес на групата заявители
Име на групата или организацията (ако е от значение): |
„Žemaitiško kastinio gamintojai“ |
|||
Адрес: |
|
|||
Тел. |
+370 44422201 |
|||
Факс |
+370 44474897 |
|||
Електронна поща: |
info@zpienas.lt |
2. Държава-членка или трета държава
Литва
3. Продуктова спецификация
3.1. Наименование(я) за регистрация (член 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)
„Žemaitiškas kastinys“
3.2. Наименование
☒ |
специфично само по себе си |
|
изразява специфичния характер на селскостопанския или хранителния продукт |
Наименованието „Žemaitiškas kastinys“ не предава специфичния характер на продукта, но е установено и добре познато в Žemaitija (регион в западна Литва) и в цяла Литва при традиционно позоваване на продукта, както показват различните източници в точка 3.8.
В следните готварски книги от ХХ век се споменава наименованието „Žemaitiškas kastinys“: Gaspadinystės knyga arba Pamokinimai kaip prigulinčiai yra sutaisomi valgiai (Tilžė (Tilsit), 1927 г.), Ką valgome (Dr Tumėnienė и др., Каунас, 1935 г.) и Lietuvių valgiai (съставител J. Pauliukonienė, Вилнюс, 1983 г.).
3.3. Изисква ли се запазване на наименованието съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006?
☒ |
регистрация със запазване на наименованието |
|
регистрация без запазване на наименованието |
3.4. Тип на продукта (както е в приложение II)
Клас 1.4. |
Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти, с изключение на масло, и др.) |
3.5. Описание на селскостопанския или хранителния продукт, за който се отнася наименованието от точка 3.1. (член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)
„Žemaitiškas kastinys“ е традиционен продукт от заквасена сметана, която се загрява, разбърква и охлажда.
„Žemaitiškas kastinys“ има характерна, хомогенна, гъста и плътна структура на твърд крем с отделни капки течност, може да е ронлива при температура от + 6 °C и бързо се разтапя в устата. Навсякъде има еднакъв жълтеникав цвят. В зависимост от използваните в рецептата билки и подправки „Žemaitiškas kastinys“ може да е придобила нюанса на добавените съставки и може да съдържа малки парченца билки или подправки. Тя има мек, леко кисел, млечнокисел вкус, слабо солен вкус и нотки на билки и подправки.
Физикохимичните характеристики на „Žemaitiškas kastinys“ са следните:
— |
масленост, в зависимост от рецептата: 25—30 %, |
— |
съдържание на готварска сол: 1—1,5 %. |
3.6. Описание на метода на производство на селскостопанския или хранителния продукт, за който се отнася наименованието от точка 3.1. (член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)
Суровини:
— |
заквасена сметана с масленост 25—30 %: 80—83 kg/100 kg от продукта, |
— |
масло с масленост най-малко 82 %: 6—7 kg/100 kg от продукта, |
— |
заквасено мляко с масленост 2,5—4 %: 5—5,5 kg/100 kg от продукта, |
— |
готварска сол: 1-1,5 kg/100 kg от продукта. |
Могат да се използват билки и подправки (черен пипер, бахар, кимион, копър, мента или смес от тях: 0,1—0,15 kg/100 kg от продукта) и ароматни зеленчуци (чесън, лук: 1—2 kg/100 kg от продукта).
Метод на производство:
„Žemaitiškas kastinys“ се произвежда, като се използва традиционен метод.
Необходимите съставки се претеглят в съответствие с рецептата. В отделен съд се смесват заквасената сметана и пресеченото мляко и се загряват до температура от 25 °C до 30 °C. Студеното масло се размеква, като се затопля до температура от 25 °C до 30 °C. Ароматните зеленчуци се почистват и нарязват на дребно.
В съответствие с рецептата затопленото, меко масло се поставя в купа за разбъркване и сместа от заквасена сметана и заквасено мляко се добавя постепенно, като всеки път се налива една осма от общото количество, изисквано от рецептата, и сместа се разбърква на ръка или с равностойни механични средства. „Žemaitiškas kastinys“ трябва винаги да се разбърква в една и съща посока. Когато сместа добие плътността на заквасена сметана (без да се отделя мътеница), при непрекъснато бъркане се добавя още една осма от сместа от заквасена сметана и заквасено мляко. Това се повтаря, докато цялото количество на сместа от заквасена сметана и заквасено мляко е добавено (в съответствие с рецептата). Когато „Žemaitiškas kastinys“ започне да се втвърдява, се посолява и при бъркане се добавят смлените билки и подправки и ситно нарязаните ароматни зеленчуци, докато се разпределят равномерно. „Žemaitiškas kastinys“ трябва да се опакова веднага, преди да се втвърди.
„Žemaitiškas kastinys“ се опакова в глинени съдове или кофички за еднократна употреба от 250 g, 200 g и100 g. Глинените съдове са с глинен капак, върху който е поставена друга капачка, която е завързана с връвчица. Всички кофички за еднократна употреба са запечатани с капачки от фолио. След опаковане „Žemaitiškas kastinys“ се охлажда до температура от 6 °C. Веднъж охладен. продуктът добива твърда, хомогенна структура.
3.7. Специфичен характер на селскостопанския или хранителния продукт (член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)
Следните специфични характеристики отличават „Žemaitiškas kastinys“ от други продукти от същата категория:
— |
Традиционни съставки и метод на производство: за разлика от другите видове kastinys, рецептата за „Žemaitiškas kastinys“ почти не се е променила, откакто е спомената за първи път в писмените източници, посочени в точка 3.8, т.е. същите съставки се използват в подобни пропорции. В същото време, за да се получи по-голямо разнообразие от вкусове, други видове kastinys, които започват да се произвеждат по-късно, напълно заменят заквасената сметана с заквасено мляко или смесват заквасената сметана с кефир, като евентуално добавят сок от червено цвекло или сок от моркови или яйчни жълтъци, които придават на kastinys червен или жълт цвят. Производството на „Žemaitiškas kastinys“ се характеризира с постоянно бавно разбъркване на сместа от масло и заквасена сметана, като всеки път се прибавя една осма от сместа от заквасена сметана и заквасеномляко и температурата много внимателно се регулира (25—30 °C), за да се гарантира, че мътеницата не се отделя. Производството на други видове kastinys е модернизирано. Те не се разбъркват, а се бият, като всички съставки се добавят на три или четири пъти или дори наведнъж, и могат да бъдат подложени на по-големи температурни колебания. |
— |
Вкус: „Žemaitiškas kastinys“ има специфичен мек, леко кисел, млечнокисел вкус, слабо солен вкус и нотки на билки и подправки. Другите видове kastinys се характеризират с доста остър млечнокисел вкус (където заквасената сметана е заменена с заквасеномляко) или млечнокисел вкус на мая (където заквасената сметана е заменена с кефир), с нотки на характерния вкус на добавения сок (червено цвекло или моркови) или яйчен жълтък. |
— |
Структура: „Žemaitiškas kastinys“ има характерна, гъста, хомогенна и плътна структура на твърда сметана с изолирани капки течност, може да е ронлива при температури от + 6 °C и бързо се разтапя в устата. Другите видове kastinys се характеризират с мека и лесна за мазане структура. |
3.8. Традиционен характер на селскостопанския или хранителния продукт (член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)
В допълнение към примитивния метод за производство на масло с помощта на лъжица за биене на заквасена сметана в чиния, метод, който е бил широко разпространен по цялата територия на Литва, един литовски район, Žemaitija, разработва своя собствена отличителна техника за обработка на заквасената сметана чрез разбъркване на загрята заквасена сметана, като се внимава мътеницата да не се отдели. Тази техника се е разпространила в цяла Литва. Полученият продукт, „Žemaitiškas kastinys“, има специфичен вкус и плътност (Lietuvių kalbos atlasas, том 1, Leksika, Вилнюс, 1977 г.). В средата на XIX век продуктът е описан в научни публикации (Litwa pod wzgledem starozytnych zabytkow, obyczajow i zwyczajow skreslona (Ludwik Adam Jucewicz (Ludwik z Pokiewia), Вилнюс, 1846 г.) и Pamiętniki Pana Kamertona (Leon Potocki, Познан, 1869 г.), като се подчертава методът на производството му (прави се от загрята заквасена сметана) и много приятният му вкус.
Националният музей на Литва притежава записи на разкази на хора, родени в края на XIX век и началото на ХХ век (етнографска сбирка на Националния музей на Литва, хранилище F 15-4, F 15-13, F 32-7 и F 32-48), в които техниката на производство и рецептата се описват, както следва: първо, три супени лъжици заквасена сметана и половин лъжица масло се поставят в затоплена глинена купа. Размесват се добре и се разбъркват с дървена лъжица, винаги в една и съща посока. Когато разбъркваната маса започне да се охлажда и мътеницата да се отделя, купата се загрява в гореща вода и втечнената маса се охлажда в купа със студена вода. Като се разбърква, заквасената сметана се добавя по малко към масата. Част от заквасената сметана често се заменя с заквасено мляко, което прави kastinys по-леко. В края на бъркането, се добавят сол и други билки и подправки (кимион, смлян черен пипер, нарязан на дребно чесън и лук, пресен зелен лук, ако му е сезона, и стръкчета копър или мента).
В Lietuvių valgiai (съставен от J. Pauliukonienė, Mokslas, Вилнюс, 1983 г.), научен труд от 1983 г., който описва старите традиционни техники за подготовка на суровините, при които заквасената сметана се отделя от млякото на ръка (обиране с лъжица), като известно количество заквасеномляко естествено остава в заквасената сметана, рецептата и методът на производство на „Žemaitiškas kastinys“ са описани по следния начин: „Žemaitiškas kastinys“: l ½ заквасена сметана, 1 лъжица масло, ½ чаена лъжичка кимион или други билки или подправки, сол. Маслото се поставя в глинен съд с една лъжица заквасена сметана, купата се поставя в гореща вода и сместа се разбърква с дървена лъжица. След като се разбърка малко (преди мътеницата да се отдели), се добавя още една лъжица заквасена сметана и продължава да се разбърква, докато не се добави цялата заквасена сметана. Когато започне да се сгъстява, се добавят солта и измитият и изсушен кимион, като се смесват добре. Kastinys има малко солен, мек, леко кисел вкус.
Рецептата и методът на производство на „Žemaitiškas kastinys“ не са се променили и до днес, както се вижда от сертификата, издаден за този продукт през 2010 г. от литовския Фонд за кулинарно наследство, който потвърждава, че „Žemaitiškas kastinys“ се произвежда в съответствие с традиционните техники, като се използват традиционни суровини, добавени съставки и оборудване.
3.9. Минимални изисквания и процедури за проверка на специфичния характер (член 4 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)
Като се вземат предвид специфичните характеристики на „Žemaitiškas kastinys“, се извършват следните проверки:
1. |
качеството на всяка партида получени суровини:
|
2. |
съответствието с техниката на производство, посочена в 3.6: спазването на последователността на процесите и предвидените параметри (температура и съотношения на съставките) се проверяват визуално и като се правят замервания по време на производството на всяка партида; |
3. |
качеството на всяка партида получен краен продукт:
|
Най-малко веднъж годишно органът, посочен в точка 4.1, проверява дали продуктът и производственият процес отговарят на спецификацията на продукта.
4. Служби или органи, контролиращи съответствието с продуктовата спецификация
4.1. Име и адрес
Име: |
Valstybinė maisto ir veterinarijos tarnyba |
|||
Адрес: |
|
|||
Тел. |
+370 52404361 |
|||
Електронна поща: |
vvt@vet.lt |
☒ Служебен |
Частен |
4.2. Специфични задачи на службата или органа
Контролният орган по точка 4.1 е отговорен за контрола на всички критерии, определени в спецификацията.
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
(2) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.