6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/1

—

като взе предвид заключенията на заседанието на Европейския съвет от 8 и 9 декември 2011 г.,

—

като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 9 декември 2011 г.,

—

като взе предвид пакета за икономическото управление и двете предложения на Комисията относно по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина (1),

—

като взе предвид актуалното състояние на преговорите по проекта за международно споразумение за засилен икономически съюз,

—

като взе предвид предложението, отправено от името на Парламента чрез неговите представители в специалната работна група,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

1.

Изразява съмнения относно необходимостта от такова междуправителствено споразумение, повечето основни цели на което биха могли да бъдат постигнати по-добре и по-ефективно чрез мерки съгласно правото на ЕС, за да се предприемат решителни, незабавни и устойчиви действия в отговор на настоящата финансова и икономическа криза и социалната криза в много държави – членки на ЕС; запазва при все това готовността си да работи за постигането на конструктивно решение;

2.

Потвърждава, че подкрепя предложението, отправено към специалната работна група от членовете на Парламента, определени от Председателския съвет да представляват Парламента; изразява съжаление относно факта, че досега в проекта за международно споразумение от 10 януари 2012 г. не са отразени предложенията на Парламента; отбелязва, че много държави членки подкрепят някои от предложенията, които Парламентът направи на заседанието от 12 януари 2012 г.; ще обмисли позицията си, след като получи окончателния проект, който се очаква на 18 януари 2012 г.;

3.

Изразява твърдо убеждение, че паричният съюз може да прерасне в истински икономически и фискален съюз единствено чрез използването на общностния метод; припомня, че ЕС е политически проект, основан на общи ценности и силни общи институции, както и на спазването на общи правила;

4.

Освен това по-специално настоява, че:

5.

Отново призовава за Съюз на стабилност и устойчив растеж; счита, че фискалната дисциплина, макар и основа за устойчив растеж, няма да доведе сама по себе си до възстановяване, и че споразумението трябва да изпрати ясно послание, че европейските лидери ще предприемат еднакво енергични действия и на двата фронта; поради това настоява, че споразумението трябва да включва ангажимент на договарящите се страни за мерки, насърчаващи по-задълбочена конвергенция и по-голяма конкурентоспособност, както и предложения за погасителен фонд, облигации за проекти, данък върху финансовите сделки съгласно правото на ЕС и при гарантиране на фискалната дисциплина – пътна карта за стабилизационни облигации;

6.

Подчертава, че същите институционални, правни и политически аргументи се отнасят и за други многостранни споразумения, свързани с финансовата криза, като например Европейския механизъм за стабилност; поради това изисква да бъде включван в тези преговори по същия начин;

7.

Запазва правото да използва всички политически и правни инструменти, с които разполага, за да защитава правото на ЕС и ролята на институциите на ЕС, в частност когато елементи на окончателното споразумение са несъвместими с правото на ЕС;

8.

Припомня на Комисията, че е длъжна да упражнява изцяло институционалната си роля на пазител на Договорите;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавните и правителствени ръководители, председателя на Европейския съвет, председателя на Еврогрупата, Комисията и Европейската централна банка.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/3

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно дефицита на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем? (4),

—

като взе предвид предварителния доклад на ОИСР от май 2011 г. относно „Екологосъобразна стратегия за растеж в областта на храните и селското стопанство“ (5),

—

като взе предвид данните на Евростат относно индексите на цените на средствата за селскостопанско производство (разходи за материали) и индексите на цените на селскостопанските продукти (цени на продукцията) (6),

—

като взе предвид член 349 от ДФЕС, който установява специфичен режим за най-отдалечените региони,

—

като взе предвид третото прогнозно проучване на Постоянния комитет за изследвания в областта на селското стопанство към Европейската комисия (SCAR) относно „Устойчиво потребление и производство на храни в свят на ограничени ресурси“ (февруари 2011 г.) (7),

—

като взе предвид общия доклад „Селско стопанство на кръстопът“ на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD),

—

като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2008 г., озаглавен „Системи за селскостопанска дейност, използващи малки количества материали: възможност за развитие на устойчиво селско стопанство“ (8),

—

като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2007 г., озаглавен „Последици, възможности и предизвикателства пред модерната биотехнология за Европа“,

—

като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2010 г., озаглавен „Кратко изложение на референтни методи за анализ на генетично модифицирани организми“,

—

като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2010 г., озаглавен „Въздействия на европейската цел за биогоривата върху селскостопанските пазари и земеползването — оценка на база сравнително моделиране“,

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (9),

—

като взе предвид законодателните предложения на Комисията относно реформата на Общата селскостопанска политика, представени на 12 октомври 2011 г. (COM(2011)0625, COM(2011)0627, COM(2011)0628, COM(2011)0629, COM(2011)0630, COM(2011)0631), и предложението за Общ регламент за ООП,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0421/2011),

А.

като има предвид, че голямото непостоянство при цените на селскостопанските стоки и материалите за земеделските стопанства увеличи несигурността при доходите на стопанствата и при дългосрочните инвестиции от страна на земеделските производители, особено за изолираните региони, планинските региони, островните и най-отдалечените региони, за които факторите разстояние и изолация водят до високи допълнителни разходи, които оказват отрицателно въздействие върху доходите на земеделските производители от тези региони;

Б.

като има предвид, че според Евростат общите разходи за материали за земеделските производители от ЕС са се покачили средно с близо 40 % между 2000 и 2010 г., докато изкупните цени на селскостопанската продукция са се увеличили средно с по-малко от 25 %; като има предвид, че увеличението при разходите за материали през последното десетилетие достигна 60 % за енергия и смазочни материали, почти 80 % за синтетични торове и подобрители на почвата, над 30 % за фураж, приблизително 36 % за машини и друго оборудване, почти 30 % за семена и посадъчен материал и близо 13 % за продукти за растителна защита, подчертава необходимостта от улесняване на достъпа на земеделските производители до по-евтини материали, особено от световния пазар;

В.

като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските производители, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите;

Г.

като има предвид, че по-високите производствени разходи и трудностите при прехвърлянето им надолу по веригата за разпределяне на храни са склонни в краткосрочен план да застрашат оцеляването на определени предприятия, като същевременно подкопават производствената структура в определени държави-членки и по този начин влошават търговския баланс от гледна точка на вноса и зависимостта от променящите се външни пазари;

Д.

като има предвид, че понастоящем потребителите също са в неблагоприятно положение, в смисъл че производителите не могат да прехвърлят експоненциалното нарастване на разходите за производствените фактори на големите търговци на едро, които от своя страна го прехвърлят на потребителите със своите огромни маржове на печалба;

Е.

като има предвид, че се очаква още да се повиши все по-големият натиск върху цените на материали като резултат от недостига на ресурси, нарастващото търсене на храни от страна на нововъзникващите икономики и политиките, които все повече затрудняват достъпа на европейските земеделски производители до по-евтини фуражи на световния пазар;

Ж.

като има предвид, че производството на храни може да бъде сериозно подкопано от редица фактори, включително въздействието на вредители и болести, достъпността на природни ресурси и природните бедствия;

З.

като има предвид, че понастоящем селското стопанство на ЕС силно зависи от вноса на материали – главно изкопаеми горива, но също така и фуражи и редки минерали за подобряване на почвата като фосфат, и следователно е уязвимо от увеличението на цените; като има предвид, че това предизвика сериозна загриженост относно конкурентоспособността на земеделските производители на ЕС, по-специално в сектора на животновъдството;

И.

като има предвид, че настоящата нестабилност на цените има европейско и световно измерение и следователно е необходимо да се търси конкретно решение на равнището на Общността за хранително-вкусовата верига, предвид стратегическата й роля в Съюза, като същевременно вече се изискват съгласувани действия на равнище Г-20;

Й.

като има предвид, че ЕС все повече зависи от производствените фактори, които са необходими, за да се запази селското стопанство в Европа; като има предвид, че по тази причина е необходимо да се отправи призив за бързи действия за намаляване на зависимостта посредством инвестиции и решения на чисто политическо равнище, за да се гарантира по-голяма независимост при осигуряването на хранителни продукти за ЕС;

К.

като има предвид, че ЕС силно зависи от вноса на изкопаеми горива; като има предвид, че увеличаването на ефективността на ресурсите играе централна роля в стратегията „Европа 2020“ и Пътната карта на Комисията за ефективно използване на ресурсите в Европа;

Л.

като има предвид, че селскостопанската продукция в ЕС зависи основно от петрола и веригата на предлагането на храни силно разчита на наличността и финансовата достъпност на това гориво; като има предвид, че се очаква световното производство на петрол да започне да спада средно с 2–3 % годишно;

М.

като има предвид, че увеличението на цените на суровия петрол е неразривно свързано с увеличението на разходите за материали в селското стопанство, което води до по-високи цени на енергията, фуражите и торовете, което от своя страна оказва въздействие върху световното производство на храни;

Н.

като има предвид, че производството на торове изцяло зависи от безпроблемните доставки на фосфорит; като има предвид, че цената му през 2007/2008 г. се увеличи с 800 % и доставката му може да достигне върхови стойности до 2033–2035 г., след което ще става все по-дефицитен;

О.

като има предвид, че по-специално в сектора на животновъдството разходите също се повишават поради нарастването на фитосанитарните и хигиенни изисквания и изискванията, свързани с хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и продоволствената сигурност, в резултат на което конкурентоспособността на европейските производители допълнително ще намалее в сравнение с производителите в трети държави, които не трябва да спазват тези строги изисквания;

П.

като има предвид, че ЕС е определил високи стандарти в областта на безопасността на храните и опазването на човешкото здраве и околната среда, което поражда последици за времето и разходите за разработването на нови практики и инструменти нагоре и надолу по хранителната верига;

Р.

като има предвид, че потребителите, изправени пред намаляването на своята покупателна способност, все повече избират продукти, чието качество и стандарти за безопасност са по-ниски от тези за продуктите с произход от ЕС, и които не са проследими, особено по отношение на месото;

С.

като има предвид, че средно 42 % от общото водоснабдяване в Европа се използва от селското стопанство (Гърция 88 %, Испания 72 %, Португалия 59 %), и като има предвид, че разходите за напояване, канализиране на водата в мочурищата и канализация са се увеличили с цел подобряване на ефективността на технологиите за напояване, и като има предвид, че част от водата, използвана от селското стопанство, се връща към естествения воден цикъл;

Т.

като има предвид, че цената на обработваемата земя и разходите за наеми на земи оказват пряко въздействие върху жизнеспособността на селското стопанство и върху способността на младите хора да започнат да се занимават със селско стопанство;

У.

като има предвид, че концентрацията на доставчиците на материали за земеделските стопанства на пазара е много голяма, с шест компании, които контролират близо 75 % от пазара за агрохимикали и три компании, контролиращи над 45 % от пазара за семена; като има предвид, че тази концентрация допринася за запазването на високи цени на семената и има съществено отрицателно въздействие върху многообразието на културите, и като има предвид, че участието на земеделските производители в развитието на ценовите тенденции е ограничено; като има предвид, че съществува висока пазарна концентрация не само в посока нагоре, но и в търговията (на дребно) с храни, което поставя селското стопанство под допълнителен натиск по отношение на разходите;

Ф.

като има предвид, че жизнеспособността и конкурентоспособността на дребномащабното производство (маловажни култури) са непропорционално засегнати от законодателните и структурните промени в секторите за материали, и като има предвид, че е необходимо да се знае повече за тези промени;

Х.

като има предвид, че по-високите цени на горивата, торовете и фуражите представляват основното увеличение в разходите на земеделските производители;

Ц.

като има предвид, че в светлината на крайните колебания при цените на селскостопанските продукти по цялата хранителна верига и свързаните с тях финансови спекулации, прозрачността на пазара в посока нагоре по хранителната верига е също от съществено значение за подобряване на конкуренцията и устойчивостта на нестабилността на цените;

Ч.

като има предвид, че са необходими дългосрочни инвестиции в по-ефективно управление на материалите и ресурсите, включително енергия, почви и хранителни вещества, водни технологии, семена и агрохимикали, за да се отговори на новите икономически и екологични предизвикателства, включително и в контекста на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че разширяването на услугите и институционалните подобрения и иновации, засягащи използването на материали, нагласите и уменията на земеделските производители, са изключително важни за възприемането на по-ефективни от гледна точка на ресурсите, по-устойчиви и иновативни системи за селскостопанска дейност;

Ш.

като има предвид, че ферментирането на каша е желателно от гледна точка на отглеждането на растения и околната среда, като същевременно е необходимо също така да се създават стимули за производство на енергия от биомаса, мярка, която освен това ще допринесе за устойчивото развитие на селското стопанство;

Щ.

като има предвид, че в селскостопанската дейност съществува значителен потенциал за икономии на енергия и разходи чрез подобряване на енергийната ефективност, която допълнително може да се подобри посредством местно производство на енергия от възобновяеми източници, което изцяло използва потенциала на възобновяемите източници (по-специално енергията от вятъра и слънцето, биомаса, биогазове, биогорива, използване на отпадъчни продукти и т.н.);

АА.

като има предвид, че разнообразяването и периодичната смяна на културите може да допринесе за смекчаване на изменението на климата и да осигури устойчивото използване на синтетични торове и пестициди;

АБ.

като има предвид, че производството на протеинови бобови растения в ЕС, както и подобрените производствени системи при условия на естествена паша биха намалили дефицита на протеинови култури в ЕС и зависимостта му от внос на фуражи и биха могли да имат големи икономически ползи за земеделските производители, но това няма да бъде едно универсално за всички решение на множеството съществуващи дисбаланси във веригата за доставка на материали за земеделските стопанства и би могло да доведе и до намаляване на производството на други по-ефективни от гледна точка на ресурсите обработваеми култури;

АВ.

като има предвид, че посевният материал, при определени обстоятелства и за специфични видове, може да предоставя алтернатива на семената за търговска цел;

АГ.

като има предвид, че неподходящите условия на съхранение и транспорт водят до развалянето и следователно до изхвърлянето на значителни количества селскостопански суровини и загубата им като храна и фураж (ФАО „Загуби на храна и разхищение на храна на глобално равнище“, 2011 г.);

1.

Призовава Комисията и държавите-членки да подобрят прозрачността на цените на материали за стопанствата и да гарантират прилагането на правилата за конкуренцията и изпълнението им в посока нагоре и надолу по веригата на доставки на храни;

2.

Призовава за по-внимателно изследване и анализ на европейско и световно равнище на основните икономически показатели, които обясняват увеличаващите се цени на храните, преди всичко взаимодействията между колебанията в предлагането и търсенето, както и увеличаващото се взаимодействие между движението на цените на енергията, използваните материали и хранителните стоки;

3.

Призовава Комисията да подобри своя анализ на причините за прекомерните колебания на пазара и да се стреми към по-голяма яснота относно взаимодействието между спекулацията и селскостопанските пазари, както и между енергийните пазари и цените на хранителните стоки; подчертава, че това следва да бъде част от усилията за по-добро регулиране и повишаване на прозрачността и качеството на информацията за финансовите пазари на световно равнище и на равнище ЕС, включително предстоящото преразглеждане на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) и Директивата относно пазарната злоупотреба (ДПЗ);

4.

Призовава Комисията да насърчава по-ефективни агрономски практики и по-добро и устойчиво управление на селскостопанските ресурси, с цел постигане на стабилно и продуктивно селско стопанство, намаляване на разходите за материали и загубите на хранителни вещества и увеличаване на новаторството, ефективността и ефикасността на ресурсите и устойчивостта в системите за селскостопанска дейност; изразява убеждението, че това следва да се направи в рамките на европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост; подчертава необходимостта от интегриран подход за земеделските производители, който внася равновесие във всички области на селското стопанство (производство, околна среда, рентабилност, социално измерение);

5.

Призовава Комисията да продължи да подкрепя устойчивото и продуктивно селско стопанство, за да отговори на предизвикателствата, свързани с околната среда и храните, както и да гарантира запазването на неговата рентабилност и конкурентоспособност на световния пазар;

6.

Приветства европейския инструмент за наблюдение на цените на храните, създаден от Евростат, и създаването на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни, който трябва да включва сектора на селскостопанските материали, опериращ нагоре по веригата, и следва да осигурява повече прозрачност относно развитието на цените на материалите и да допринася за подобряването на изкупните цени на селскостопанската продукция; настоява редовните доклади за осъществения напредък и конкретни предложения да се представят на Европейския парламент и да се обсъждат с него;

7.

Счита, че първичните производители не могат в пълна степен да се възползват от увеличените производствени цени, тъй като са „притиснати“ между, от една страна, ниските изкупни цени на селскостопанската продукция поради силните позиции на преработвателите и търговците на дребно и високите цени на материалите поради по-голямата концентрация на компании за материали, от друга страна;

8.

Призовава Комисията да направи по-добра оценка на въздействието на законодателството на ЕС върху устойчивостта и конкурентоспособността на европейското селско стопанство; смята по-специално, че следва да се обърне внимание на разходите за привеждане в съответствие със законодателството и въздействието му върху наличието на материали, както и върху цените на тези материали;

9.

Призовава националните и европейските органи за защита на конкуренцията да разгледат злоупотребите с доминиращото положение на търговци в агробизнеса, търговци на хранителни стоки на дребно и компании за материали, и да прилага антитръстовото законодателство на ЕС, по-специално в сектора на торовете, където земеделските производители са изправени пред огромни трудности при предварителното закупуване на основни торове; счита, че европейските организа защита на конкуренцията (ГД „Конкуренция“ и т.н.) трябва следователно да извършат цялостно секторно проучване за противодействие на всякакви практики, нарушаващи конкуренцията;

10.

Подчертава, че всички действия в тази област изискват предварително определение на практиките на злоупотреба, нелоялност и антиконкуренция, което трябва да бъде концептуално обективно и строго, за да се даде възможност за необходимите специфични форми на регулиране и контрол;

11.

Настоятелно призовава Комисията да предприеме задълбочено проучване на различията в подхода на 27-те национални органа за защита на конкуренцията и политиките и да насърчава решения, които включват всички партньори във веригата за производство на храни и които предотвратяват доминиращото положение на една или на много малка част от веригата за материали или продукти, което често се случва в ущърб на земеделските производители;

12.

Счита, че е необходимо да се въведе система за ефективен контрол на такива практики с административни или съдебни средства и да се създаде механизъм за оценка и контрол на държавите-членки от страна на Комисията, като същевременно се въведат санкции, които да бъдат достатъчно възпиращи и навременни;

13.

Подчертава също така необходимостта от система в ЕС за обмен на информация относно добри практики в областта на хранителните вещества, енергията и природните ресурси, както и на управлението на други материали, за да се постигне по-голяма ефективност и ефикасност на материалите;

14.

Призовава новата обща селскостопанска политика (ОСП) да включва специфични мерки за подкрепа за по-добро и по-ефективно управление на ресурсите и на устойчивите практики, които намаляват използването и разходите за материали и подобряват способността на земеделските производители да се приспособяват към нестабилността на цените, включително мерки за подкрепа на късите вериги за материали и продоволствени стоки;

15.

Приветства по-голямото внимание на Комисията към европейската биоикономика; призовава съществена част от следващата рамкова програма за научни изследвания да бъде заделена за научно-изследователска дейност в областта на ефикасното използване и управлението на материали за стопанствата и подобряване на агрономската ефективност; подчертава, че резултатите от изследванията трябва да се превърнат в практическо увеличаване на селскостопанската продукция посредством обучение и изграждане на капацитет за земеделските производители; подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество между обществения и частния сектор, както и организациите на земеделски производители, в това отношение, като по този начин да се осигуряват практически приложения на място, което би могло да подобри и модернизира сектора;

16.

Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат допълнително ролята, която организациите на производителите и на кооперативите биха могли да имат при организирането на колективно закупуване на материали за стопанствата с оглед укрепване на преговорните позиции на земеделските производители по отношение на други свързани промишлености нагоре по-веригата на доставки;

17.

Призовава Комисията по-добре да информира земеделските производители и потребителите относно необходимостта от по-ефективно управление на енергията, водата и природните ресурси по цялата хранителна верига, за да се намали значително разхищението на ресурси и храни;

18.

Признава, че устойчивото развитие е един от основните приоритети на стратегията „Европа 2020“ и че зависимостта на ЕС от изкопаемите горива ни излага на сътресенията на тези пазари; отново посочва необходимостта от заместване на тази зависимост от изчерпаеми ресурси с достатъчно сериозни алтернативи, като се има предвид равновесието между поддържане на производството на храни и насърчаване на производството на енергия;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават инвестициите в енергоспестяващо производство на енергия в стопанствата или в партньорски проекти на местно равнище, както и на производството на енергия и от възобновяеми енергийни източници (енергия от вятъра, слънцето, биогазове, геотермална енергия и т.н.), с подкрепата на местни участници и със специален акцент върху използването на отпадъци и странични продукти;

20.

Подчертава значението на преработката на тор, който е не само източник на възобновяема енергия, но оказва също така по-малко въздействие върху околната среда и е заместител на изкуствените торове под формата на минерален концентрат; призовава Комисията, с оглед на това торът да се разглежда като източник на енергия, преработеният тор да се признае като заместител на изкуствения тор в Директивата за нитратите;

21.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че обществените мерки за подкрепа на биомаса и биогорива, включително биогаз, не допринасят за неустойчива конкуренция за ресурсите между производството на храна и на енергия, което трябва да бъде организирано устойчиво;

22.

Призовава Комисията и държавите-членки да спомогнат да се генерира нов доход за земеделските производители чрез улесняване на включването на енергията и топлината, произведени от възобновяеми източници на стопанствата, в частни и обществени енергийни системи и мрежи;

23.

Счита, че в целия ЕС следва да се прилагат ефективни мерки за спестяване и за управление на енергия в стопанствата и на местно равнище чрез програми за развитие на селските райони и незадължителните мерки за повишаване на екологосъобразността в рамките на бъдещата ОСП;

24.

Призовава Комисията да анализира разходите за енергия в различните съществуващи системи от земеделски стопанства и свързаните с тях доставчици на материали, преработвателна промишленост и дистрибуторски системи във връзка с производителността и продукцията, като отчита енергийната ефективност и използването на устойчиви енергийни източници, за да предостави отговор на новите предизвикателства;

25.

Призовава в реформата на ОСП след 2013 г. да се предвидят ефективни мерки и стимули като разнообразяване на културите, включително засаждане на бобови култури и сеитбооборот, приспособен към местните условия, предвид тяхното положително въздействие върху смекчаването на последствията от изменението на климата, върху качеството на почвите и водите и върху способността на земеделските производители да намалят своите разходи за материали;

26.

Призовава освен това Комисията и Съвета да включат инвестициите в прецизно земеделие в доброволен списък, валиден за целия ЕС, на екологосъобразните мерки, които да бъдат компенсирани в рамките на ОСП, тъй като тези иновативни практики (например контрол на почвите чрез системата GPS) имат подобно положително въздействие върху смекчаването на изменението на климата, качеството на почвите и водите и финансите на земеделските производители (при значително намалено използване на торове, вода, подобрители на почвата, продукти за растителна защита и пестициди, което намалява разходите на земеделските производители за материали);

27.

Подчертава, че селскостопанското производство на ЕС зависи от вноса на фосфорит за производството на торове, като голямата част от него се добива в пет държави в света; призовава Комисията да обърне внимание на този въпрос;

28.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават, като подложат на задълбочено проучване евентуалното им използване, подходящо третиране на потенциално вредни вещества и строг контрол, рециклирането на хранителни вещества (особено фосфати и азот) от отпадъчни потоци, и по-специално рециклиране на отпадъци като част от каскаден процес, след като бъдат използвани за производство на термална енергия; подчертава, че течни торове, които отговарят на изискванията за качество, наложени от законодателството за торовете, и са предвидени за преработка за тази цел, не са отпадъчен продукт, въпреки че са предварително ферментирали в инсталация за производство на биогаз;

29.

Призовава Комисията да направи по-добра оценка на въздействието на загубата на продукти за растителна защита върху конкурентоспособността и устойчивостта на европейското земеделие, като специално разгледа годността на все още наличните продукти и въздействието върху цените при наличие на по-малко на брой конкуриращи се продукти на пазара;

30.

Призовава Комисията да обмисли начини за гарантиране на жизнеспособността на маловажни култури и маловажни употреби, като същевременно гарантира пълна съвместимост и съгласуваност с Общата селскостопанска политика и участието на всички, свързани с веригата на предлагането на храни;

31.

Повтаря призивите си към Комисията бързо да предложи на Парламента и на Съвета доклад относно възможностите и опциите за увеличаване на местното производство на протеинови култури в ЕС; подчертава, че макар и увеличаването на местното производство на протеинови култури да има известни ползи, малко вероятно е то да има значително въздействие върху вноса на фуражи от страни извън ЕС; счита в тази връзка, че е необходимо да се проучат други начини в краткосрочен план за справяне с дефицита на протеини в ЕС, и специално изтъква основната роля на вноса на соя; призовава Комисията да осигури тези мерки да не застрашават основната цел на ЕС за сигурност на снабдяването с храни от гледна точка на равнищата на производителност и производство;

32.

Отново подчертава необходимостта от въвеждане в новата ОСП на подходящи мерки и инструменти за подкрепа на земеделските производители, отглеждащи протеинови култури, като по този начин потенциално се намалява недостигът на протеинови култури в ЕС и нестабилността на цените, като същевременно също така се подобряват селскостопанските практики и плодородността на почвите;

33.

Призовава Комисията и държавите-членки, в контекста на предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕО) №2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения, да запази възможността земеделските производители да използват произведен или преработен в стопанствата посевен материал, както се предвижда в член 14, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, предвид на икономическите, културни и екологични ползи от това и на приноса, който тази практика може да даде за биоразнообразието в селското стопанство; в този контекст призовава за справедливо и балансирано разглеждане както на правата за селекциониране на растения, така и на настоящите ограничения върху използването на добит в стопанствата посадъчен материал, с цел подобряване и опростяване на на законовата рамка и за гарантиране на подходящ баланс между необходимостта от иновации и запазването и укрепването на разнообразието на култури, както и подобряването на средствата за препитание на дребните и средни земеделски производители;

34.

Отбелязва значението на изследователските проекти, изущаващи отглеждането на растителни видове, които запазват характеристиките си в дъргосрочен план и насърчава държавите-членки и Комисията да подкрепят такива проекти, в допълнение към мерките за насърчаване на отглеждането на местни фуражни култури като лен, тритикале и пролетен фий (Vicia Lathyroides) и др.;

35.

Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на европейска банка за семена с цел съхраняване и запазване на генетичното разнообразие на растенията, борба със загубата на биологично разнообразие и свързване на многообразието на селскостопанските култури с културното наследство на държавите-членки;

36.

В светлината на предстоящата световна конференция Рио+20, призовава за изготвяне на нова инициатива на ЕС относно опазването, устойчивото използване и маркетинга на качеството на биоразнообразието в селското стопанство с цел увеличаване на добавената стойност на селското стопанство;

37.

Призовава Комисията да извърши проучване на въздействието, което наемането на земи и увеличените цени за закупуване и наемане на земи имат върху селскостопанските сектори в държавите-членки на ЕС;

38.

Подчертава, че единното плащане на стопанство, когато се основава на исторически стойности или когато е търгуемо без земя, може да се доведе до завишени стойности от инвеститори и спекуланти за целите на приходни потоци, а не на активно земеделие; отбелязва, че създадените изкривявания действат като значителни разходи за материали и пречка за навлизане на нови земеделски производители; призовава Комисията, Парламента и държавите-членки и регионите да гарантират, че реформата на ОСП обръща по подходящ начин внимание на тези проблеми и че са осигурени плащания за всички земеделски производители за целите на активно производство;

39.

Призовава Комисията да изготви доклад относно въздействието на използването на земя за строителство на инфраструктура, жилища и буферни зони върху разходите на земеделските стопанства;

40.

Призовава Комисията, в рамките на реформата на ОСП и на Рамковата директива за водите, да работи за по-добро напояване и за системи за дрениране и съхраняване на водата в селското стопанство, които да използват водата по-ефективно и включват в това подобряването на капацитета за съхраняване на вода в почвите, събирането на вода в сухите райони и дренирането на вода във влажни зони, като способ за намаляване на използването на прясна вода и като предпазна мярка срещу промените в режима на валежите в резултат на изменението на климата;

41.

Призовава Комисията да работи за решения на проблемите, свързани с дренирането, които отчитат фактори като обилни валежи, ниски зони и застояли води;

42.

Обръща внимание на Комисията във връзка с това на положителното въздействие, което прецизното земеделие има върху използването на водата (чрез основано на системата GPS наблюдение на почвените условия и прогнози за времето) и изисква инвестициите в тези и други иновативни решения, които намаляват използването на материали, торове и продукти за растителна защита, да могат да бъдат обхванати от мерките за екологосъобразност на бъдещата ОСП;

43.

Призовава Комисията и държавите-членки да подобрят управлението и преразпределението на водните права и да подсилят мултифункционалните агро-екологични и агролесовъдни системи;

44.

Призовава да се предоставя по-голяма подкрепа за обучението на земеделските производители по въпросите на ефикасното управление на водата, дренирането и напояването, включително практически инструменти за съхраняване на вода и мерки за предотвратяване на загубата на хранителни елементи или засоляването и заблатяването, както и по-добро ценообразуване при водата и схеми за нейното администриране на местно и регионално равнище с цел подпомагане на предотвратяването на разхищението на вода и намаляването на разходите за материали в дългосрочен план; следва да се насърчава и проверката на водопроводите, за да се гарантира, че течовете не оказват значително въздействие върху производствените разходи и качеството на продукта;

45.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/11

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г. (1), своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност (2) и своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс (3), своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар за търговия на дребно (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591), различните работни документи към него, както и своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските стопани: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (5) и резолюцията си от 19 януари 2012 г. относно веригата за доставкa на материали за земеделските стопанства (6),

—

като взе предвид Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (7),

—

като взе предвид решението на Комисията от 30 юли 2010 г. за учредяване на Форум на високо равнище за подобряване на предлагането на храни (8),

—

като взе предвид окончателните препоръки на Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост от 17 март 2009 г. и заключенията на Съвета от 29 март 2010 г. относно подобряване на предлагането на храни в Европа,

—

като взе предвид данните на Евростат относно индексите на цените на средствата за земеделски производство (разходи за материали) и индексите на цените на земеделски продукти (цени на продукцията) (9),

—

като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. за разследване и премахване на злоупотребата с покупателна способност от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз (10), и своята резолюция от 26 март 2009 г. относно цените на хранителните стоки в Европа (11),

—

като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2008 г., озаглавен „Системи за селскостопанска дейност, използващи малки количества материали: възможност за развитие на устойчиво селско стопанство” (12),

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост и правото на храна“, изготвен от специалния докладчик на ООН относно правото на храна,

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 115, параграф 4от своя правилник,

A.

като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591), набеляза значителни дисбаланси в пазарното влияние, изразяващо се в нелоялни търговски практики като закъснели плащания, едностранни изменения в договорите, нелоялни условия на договорите, ограничен достъп до пазара, липса на информация относно ценообразуването, неравномерно разпределение на печалбата по веригата на храните, злоупотребата с пазарното влияние от страна на доставчиците или купувачите като картели и споразумения за поддържане на цена за препродажба, съюзи за закупуване, наред с другото;

Б.

като има предвид, че степента на концентрация на много големите търговци на дребно в Европейския съюз оказва отрицателно въздействие върху производителите и другите доставчици, защото води до засилени дисбаланси между влиянието на договарящите се страни; като има предвид, че се наблюдава прогресивно намаляване на пазарното влияние на земеделските производители при воденето на преговори спрямо равнищата на цените по веригата на стойността - – от първичното производство през преработването до крайния потребител; като има предвид, че прекомерната концентрация води до ограничаване на разнообразието на продуктите и до загуба на културно наследство, на магазини за търговия на дребно, на работни места и поминък;

В.

като има предвид, че проблемите с доходите на земеделските производители продължават да се засилват и че цените, които потребителите плащат за стоките, не се отразяват в цената, плащана на земеделските производители за тяхната продукция, което подкопава техните възможности за осъществяването на инвестиции и нововъведения и би могло да накара редица от тях да се откажат от земята;

Г.

като има предвид, че загубата на пазарно влияние при воденето на преговори, повишаването на производствените разходи и невъзможността тези разходи да се възстановят по веригата за снабдяване с хранителни продукти може да застраши оцеляването на земеделските стопанства, като по този начин отслаби продуктивния потенциал в държавите-членки в дългосрочен план и изостри зависимостта от външните пазари;

Д.

като има предвид, че балансираните търговски отношения не само биха подобрили функционирането на веригата на предлагането на храни, но биха били от полза за земеделските производители и в крайна сметка за потребителите чрез увеличаването на конкурентоспособността;

Е.

като има предвид, че неотдавнашните колебания в цените на храните и стоките породиха сериозни опасения за функционирането на веригите на предлагането на храни в Европа и по света и увеличиха несигурността при доходите на стопанствата и при дългосрочните инвестиции от страна на земеделските производители;

Ж.

като има предвид, че дори и потребителите не се възползват от ниските изкупни цени поради постепенната загуба на влияние на земеделските производители по време на воденето на преговори в рамките на веригата на предлагането на храни, по-специално поради факта, че изискванията за качество, трудовите права и стандартите за опазване на околната среда и за хуманно отношение на животните, които земеделските производители трябва да спазват, често не се прилагат по същия начин за вносните земеделски продукти;

З.

като има предвид, че органите по конкуренцията в редица държави-членки установиха, че съществуват четири основни области, където дисбалансите по веригата на предлагането на храни са особено проблемни: едностранното налагане на договорни условия, практиките на намаления, глобите и условията за плащане;

1.

Подчертава, че проблемът с дисбалансите по веригата за снабдяването с хранителни продукти има ясно европейско измерение, което изисква конкретно европейско решение предвид стратегическото значение на веригата на хранително-вкусовата промишленост за Европейския съюз; посочва, че веригата на предлагането на храни, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и снабдяването с хранителни продукти представляват едва 7 % от общия брой работни места в ЕС, а стойността им е 1 400 млрд евро годишно - данни, които надхвърлят тези за всеки друг производствен отрасъл в ЕС – и че делът на селскостопанската добавена стойност от веригата на предлагане на храни е спаднал от 31 % през 1995 г. на 24 % през 2005 г. в ЕС-25;

2.

Обръща внимание на извършваната работата във Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни и по-специално на неговата платформа за връзки между отделните предприятия; изразява желание да бъде официално и редовно информиран по отношение на етапите на развитие на дейността и за взетите решения;

3.

Подкрепя полезната дейност, извършвана от платформата на експертите относно договорни практики в отношенията между стопански субекти на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни, по-специално за определяне, изброяване и оценяване на това, какво представлява „очевидно нелоялна търговска практика“, въз основа на данни и конкретни примери; призовава за силна подкрепа на инициативите за насърчаване на диалога между страните по този въпрос; приветства факта, че заинтересуваните лица са се договорили относно принципите, по които ще се ръководят добрите практики, във вида, представен по време на Форума на високо равнище на 29 ноември 2011 г., и ги призовава настоятелно да предприемат мерки за прилагане;

4.

Призовава Комисията да представи солидно законодателство на ЕС – при необходимост и без да нарушава правилното функциониране на пазарите – за да гарантира справедливи и прозрачни отношения между производители, доставчици и дистрибутори на хранителни продукти, и правилно да прилага вече действащите правила, не на последно място защото последните данни от Евростат за доходите от селско стопанство сочат, че от 2009 г. насам доходите от селско стопанство на равнището на ЕС са спаднали с 11,6 %, като същевременно общите разходи за материали за европейските земеделски производители са се повишили средно с близо 40 % между 2000 и 2010 г.;

5.

Призовава Комисията и държавите-членки незабавно да предприемат действия по отношение на проблема, свързан с несправедливото разпределение на печалби в рамките на хранителната верига, по-специално по отношение на осигуряването на достатъчни доходи за земеделските производители; отчита, че за да се стимулират устойчиви производствени системи, земеделските производители трябва да получат компенсации за своите инвестиции и поетите ангажименти в тези области; подчертава, че борбата за надмощие трябва да отстъпи място на отношения на сътрудничество;

6

Изтъква, че селскостопанската политика трябва да дава възможност на малките и средните земеделски производители, включително на семейните стопанства, да получават достоен доход, да произвеждат храни с достатъчно качество и в достатъчно количество на достъпни цени, да създават работни места, да стимулират развитието на селските райони и да гарантират опазване и устойчивост на околната среда;

7.

настоява държавите-членки да играят активна роля за подпомагането и за установяването на нови консултативни форуми с истинско представителство на действащите лица по веригата на предлагането на храни, за да се насърчава диалог и да се определят насоки за установяване на по-справедливи и по-балансирани отношения; изтъква, че подобни официални консултации допринасят за защитата на производителите и доставчиците и за избягване на ответни мерки от страна на сектора на снабдяването;

8.

Призовава националните и европейските органи за защита на конкуренцията и другите регулаторни органи, свързани с производството и търговията, да предприемат действия срещу злоупотребите в изкупните практики от страна на търговци на едро и на дребно в господстващо положение, които систематично поставят земеделските производители в изключително неравностойно положение при воденето на преговори;

9.

Призовава усилено за ясно, строго и обективно определение за злоупотребяващи и нелоялни практики, включително по-тясно определяне на понятията и по-ясно разграничаване, в съответствие с мандата, предоставен на Комисията от неговата резолюция относно по-ефективен и справедлив пазар за търговия на дребно, така че подобни практики да бъдат подложени на специфично регулиране, надзор и на обективни санкции;

10.

Изтъква следния неизчерпателен списък на практики, за които производителите изразяват загриженост във връзка с функционирането на веригата на предлагането на храни:

11.

Призовава за установяване на рамка за ефективен контрол на тези практики, първо чрез започване на разследване в целия сектор, чрез административни или съдебни средства, и след това чрез въвеждане на система за оценяване и мониторинг, ръководена от държавите-членки и координирана от Комисията, и чрез възпиращи санкции, прилагани ефективно и своевременно;

12.

Призовава, във връзка с договорните условия и злоупотребяващите търговски практики, за въвеждане на по-добри средства за гарантиране, че сроковете за плащане се спазват, при отчитане на разпоредбите на Директивата за забавянето на плащанията, и за разработване на нови инструменти за свеждане до минимум и за хармонизиране на европейско равнище на времето между доставката и момента, в който доставчиците действително получават плащането; в тази връзка подчертава, че са необходими спешни решения за справяне с конкретните проблеми, срещани от производителите на нетрайни продукти с кратък срок на годност, които са изправени пред сериозни трудности във връзка с паричната наличност;

13.

Отбелязва мерките в проектопредложенията на Комисията за реформа на ОСП, целящи да укрепят позицията на земеделските производители във веригата на предлагането на храни чрез предоставяне на подкрепа за организациите на производителите и междубраншовите организации и чрез насърчаване на къси вериги между производители и потребители, като например пазари за местна продукция; вярва, че засилването на позициите на земеделските производители чрез по-добра вътрешна организация и по-професионален подход ще спомогне да гарантира, че те получават по-справедлив дял от добавената стойност;

14.

Приветства препоръката на Комисията за сътрудничество между държавите-членки във връзка с обмена на най-добри практики в областта на уведомяването относно договорните практики, както и изготвянето на набор от типови договори;

15.

Призовава Комисията да подобри Европейския механизъм за наблюдение на цените и да създаде удобен за ползване, прозрачен и многоезичен интерфейс, позволяващ на потребителите и на заинтересованите страни да сравняват цените на основни хранителни стоки в рамките на определена държава-членка и между различни държави-членки на всеки етап от веригата на предлагането на храни, и който също така отчита разликите в разходите за живот между държавите-членки;

16.

Призовава Комисията да изясни прилагането на правилата в сферата на конкуренцията в селското стопанство, с цел земеделските производители и техните междубраншови организации да разполагат с инструменти, които да им дадат възможност да заемат по-силна позиция при воденето на преговори; призовава за оценяване и промени в съществуващото законодателство на ЕС относно конкуренцията, с оглед да се осигури, че в по-голяма степен да се вземат предвид отрицателните въздействия на вертикалната концентрация върху цялата верига на предлагането на храни, вместо да има тясно фокусиране върху относителното положение на различните дружества на пазара и изкривяването на конкуренцията да се разглежда единствено от гледна точка на неговото вредно отражение върху потребителите;

17.

Призовава Комисията да координира по-добре работата на различните си служби, така че да може да играе по-ефективна роля в мониторинга на цените по цялата верига на предлагането на храни и в мониторинга на динамиката на пазара на дребно и на относителните пазарни дялове на територията на ЕС; призовава да бъде учреден независим омбудсман за търговията с храни, който да осъществява връзка със съответните органи, отговарящи за търговията и конкуренцията, и с националните омбудсмани за търговията с храни във всяка държава-членка, за да координира и обменя информация; също така счита, че Европейският омбудсман и националните омбудсмани следва да отговарят за гарантиране на спазването на относимото законодателство и да отправят препоръки за своевременни и подходящи санкции;

18.

Призовава Комисията да предприеме задълбочено проучване на различията в подхода на 27-те национални органа и политики за защита на конкуренцията и да насърчава решения, които включват всички партньори във веригата за производство на храни и предотвратяват злоупотребите с доминиращото положение на една или на ограничен брой от частите от веригата за материали или продукти, което често се случва за сметка на земеделските производители;

19.

Счита, че следва да се даде приоритет на провеждането на информационна кампания в целия ЕС, осведомяваща земеделските производители за техните договорни права и за най-разпространените незаконни, нелоялни и злоупотребяващи договорни и търговски практики, както и за наличните средства за докладване на злоупотреби;

20.

Счита, че решението за справянето с дисбалансите във веригата за снабдяване с хранителни продукти включва саморегулиране, но също така изисква регулиране и промени в законите относно конкуренцията; подчертава, че държавите-членки следва да насърчават развитието на най-добри практики и/или кодекси на поведение в партньорство със всички заинтересовани лица, обединяващи производители, промишленост, доставчици, търговци на дребно и представители на потребителите и използвайки максимално съществуващите взаимодействия;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/16

—

като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189 отнасящ се до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, третиращ по-специално изготвянето на европейска космическа политика с оглед създаването на благоприятни условия за научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Съюза,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“ (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2011 г., озаглавени „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“,

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 11 ноември 2003 г., озаглавена „Нова област за един разширяващ се съюз – План за действие за изпълнение на европейската космическа политика” (COM(2003)0673)),

—

като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно подписване на рамково споразумение между ЕО и Европейската космическа агенция (3),

—

като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация“ (COM(2011)0005),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно финансирането на европейската програма за спътникова радионавигация („Галилео“) съгласно междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г. (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020““ (COM(2011)0500),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео) (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): за повече сигурност на планетата (COM(2008)0748),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонент“ (COM(2009)0589),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 911/2010 от 22 септември 2010 година относно европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм (A7-0431/2011),

A.

като има предвид, че член 189 от ДФЕС изрично определя ролята на ЕС за изготвянето на космическа политика, с оглед създаването на благоприятни условия за научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б.

като има предвид, че космическата политика представлява ключов елемент на стратегията „Европа 2020“ и е неразделна част от водещата инициатива относно индустриалната политика;

В.

като има предвид, че спътниковите комуникационни услуги вече функционират в услуга на правителствата на ЕС и неговите граждани;

Г.

като има предвид, че тя поддържа целите на една интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, като създава високо квалифицирани работни места, предоставя търговски възможности, стимулира нововъведенията и подобрява качеството на живот и сигурността на гражданите;

Д.

като има предвид, че космическото пространство е от стратегическо значение за Европа и е ключов елемент за независимото вземане на решения и действие;

Е.

като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира общ оборот от 5,4 милиарда евро и предоставя работни места на повече от 31 000 високо квалифицирани работници;

Ж.

като има предвид, че секторът на спътниковите комуникации е основен елемент за поддържането на стабилна европейска космическа промишленост, като повече от половината от европейския промишлен оборот произлиза от производството или пускането в действие на комуникационни спътници;

З.

като има предвид, че Европейският парламент винаги е оказвал пълна подкрепа за ГНСС, която се прилага чрез програмите „Галилео“ и EGNOS, и която има за цел да подобри ежедневието на европейските граждани, да гарантира автономността и независимостта на Европа и да заеме значителен дял от световния пазар на високи технологии, свързан със спътниковата навигация;

И.

като има предвид, че ЕС понастоящем зависи от американската Глобална система за определяне на местоположението (GPS), като дейности, представляващи приблизително 7 % от БВП, разчитат на тази система, и като има предвид, че се очаква „Галилео“ да има предимства в сравнение с американската система GPS, например по-голяма точност, глобална цялостност, идентифициране и гарантиране на услугата, както и че ще допринесе за стратегическата автономност на Съюза; отбелязва значението, което „Галилео“ може да има за подобряване на конкурентоспособността и качеството на много услуги в Европа;

Й.

като има предвид, че поради увеличаването на разходите по програмата, което се дължи наред с другото на неточни прогнози за разходите и стратегии за управление на разходите, настоящият бюджет може да финансира единствено първоначалния оперативен капацитет;

К.

като има предвид, че Комисията внесе предложение за финансирането на „Галилео“ за многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., но тази рамка не включва финансирането на ГМОСС, като по този начин застрашава сериозно бъдещето на програмата;

Л.

като има предвид, че преди вземането на решение за допълнителен финансов ангажимент от бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка, Комисията трябва да представи ясна и подробна оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи и ползи както за програмата „ГМОСС“, така и за програмата „Галилео“;

М.

като има предвид, че ГМОСС е също така водеща програма под европейско ръководство в услуга на европейските граждани, която предоставя геоинформация в помощ на обществените институции за прилагането на политиките за управление на околната среда, управление на риска и защита на гражданите; като има предвид, че ГМОСС би следвало да гарантира непрекъснат достъп до информационни услуги, свързани с околната среда и сигурността, основаващ се на постоянно базирана в космоса и постоянна наземна инфраструктура за наблюдение, при използване на наличните в Европа ресурси по възможно най-добрия начин;

Н.

като има предвид, че поддържането на конкурентоспособна, високотехнологична космическа промишленост, подкрепяна от амбициозна програма в областта на научноизследователската и развойна дейност и допълнителни дейности като изследването на космическото пространство, гарантирането на сигурността на космическите инфраструктури и международното сътрудничество представляват ключови сектори за една успешна космическа политика;

О.

като има предвид, че, както подчертава Европейската комисия, за да бъдат постигнати целите на европейската космическа политика, трябва да бъде гарантиран независим достъп до космоса;

П.

като има предвид, че европейският промишлен опит е от ключово значение за една успешна космическа политика, а големите европейски програми играят решаваща роля за европейската интеграция и конкурентоспособност;

1.

Приветства съобщението на Европейската комисия „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“, в качеството му на първи етап на една глобална и ориентирана към ползвателя космическа стратегия на Европейския съюз, в услуга на неговите граждани, политики и дипломация; счита, че Европейският съюз следва да се съсредоточи върху развитието на космическите услуги надолу по веригата в услуга на гражданите и да се стреми към подобряване на създаването на политики и тяхното прилагане; счита, че адекватното използване на космически програми като ГМОСС и „Галилео“ би довело до значителни икономии в заинтересованите сектори и до съответни ползи за регионите и местните общности;

2.

Счита, че е важно космическата политика да бъде реалистична и да има за цел подобряването на всекидневния живот на европейските граждани, като води до нов икономически растеж, насърчава потенциала за иновации и подкрепя научен прогрес на световно равнище; подчертава, че космическите решения (разчитайки на последните постижения на науката и технологиите и на конкурентоспособната европейска промишлена база) са необходими за разрешаване на значимите предизвикателства пред обществото като природните бедствия, наблюдението на ресурсите и климата, за развиване на телекомуникационния сектор и за насърчаване на приложенията в областта на изменението на климата, териториалноустройственото планиране, управлението на околната среда, селското стопанство, морската сигурност, риболова и транспорта;

3.

Отбелязва важната роля на спътниковите мрежи при постигането на цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет до 2013 г., като по този начин подпомага изпълнението на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

4.

Приветства намерението на Комисията да разработи космическа индустриална политика, съобразена със специфичните нужди на всеки подсектор; подчертава, че тази политика следва да бъде съгласувана не само с Европейската космическа агенция и държавите-членки, но и с Европейския парламент;

5.

Счита, че Европейският съюз носи отговорността за координиране и консолидиране на националните космически политики и програми, с оглед установяването на последователен европейски подход, в сътрудничество с всички заинтересовани страни; изтъква, че един такъв подход следва да има за цел подкрепата на солидна, конкурентоспособна и независима европейска промишлена база и да консолидира промишлена политика, способна да разработва, развива, пуска в действие, поддържа и експлоатира космически системи, в средносрочен и дългосрочен план, включително финансови и законодателни механизми;

6.

Приветства целите на стратегията за укрепване на космическата инфраструктура на Европа и подкрепата на научните изследвания, с цел повишаване технологичната независимост на европейската промишлена база, насърчаване на взаимното допълване на космическия сектор с други промишлени сектори и стимулиране на иновациите, в качеството им на движеща сила на европейската конкурентоспособност;

7.

При все това отбелязва, че макар и приоритетните действия да са добре дефинирани от съобщението на Комисията, те остават отчасти неясни; подчертава, че те трябва да бъдат уточнени и да включват оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи, рискове и ползи, както и на социалните последствия, включително всички възможни въздействия върху промишлената база на Европейския съюз и европейската промишлена политика; изтъква, че европейската космическа програма следва да бъде насочена към области с европейска добавена стойност и да избягва разпиляването на усилия или дублиранията с дейности, предприети от ЕКА;

8.

Подчертава необходимостта от едно ясно управление по отношение на космическата политика, като оптимизира използването на наличните в Европа умения, с ефикасни механизми за наблюдение и координация, с цел хармонизиране на приоритетите и гарантиране на разумното управление на средствата, идващи от националните фондове и от фондовете на Европейския съюз, от Европейската космическа агенция (ESA) и други европейски агенции, които работят в областта на космическото пространство и са от значение за ЕС;

9.

Отбелязва, че седемте Съвета по въпросите на космоса, проведени до момента, са споменали само веднъж между другото транспорта в Европа, и че на значението, което има космическата политика за транспорта, не е обърнато подробно внимание по време на разискванията на Съветите по въпросите на космоса, както е отразено в резултатите от техните заседания;

10.

Подчертава необходимостта от по-голямо разбиране на факта, че основни отрасли са зависими от космоса и насърчава държавите-членки и Комисията да популяризират значението на космоса;

11.

Припомня, че транспортният сектор следва да играе ключова роля за постигането на целите на ЕС-20-20-20 що се отнася до емисиите на CO2 и потреблението на енергия, както и на целите на стратегията „Европа 2020“ и че устойчив растеж не може да бъде постигнат без ефективен транспортен сектор;

12.

Счита, че космическа стратегия за Европейския съюз е необходима, за да се гарантира, че космическите технологии допринасят пълноценно за по-безопасно и по-ефективно управление на движението и за контрол на движението при всички видове транспорт;

13.

Изразява съгласие с Комисията, че Европа трябва да поддържа независим достъп до космическото пространство, за да бъде в състояние да постигне поставените цели при изпълнението на своята комическата политика и да продължава да се възползва от положителните въздействия на космическите приложения; следователно насърчава Комисията да представи специални предложения в стратегическата област на ракетите-носители, по-специално като им обръща особено внимание в контекста на промишлената политика в космическия сектор;

14.

Подчертава особеното значение на извеждането в орбита в контекста на космическата политика и подчертава необходимостта от нов европейски политически стимул в това отношение, като се има предвид критичното финансово положение, пред което понастоящем е изправен секторът на извеждането в орбита в целия свят;

15.

Счита, че „Галилео“ е една от водещите програми на Съюза и първата система за спътникова навигация в света, предназначена за граждански цели, която би могла да създаде условия за независимостта на Съюза в една област от стратегическо значение;

16.

Призовава Комисията да допълни по подходящ начин законодателната и финансова рамка, по-специално с оглед създаването на финансова рамка за периода 2014 - 2020 г., на подход за ефективно управление, на услугите „Галилео“ и на правилата за отговорността; в тази връзка подчертава необходимостта, с цел да започне функционирането на „Галилео“ и готовността за пълноценното му използване:

17.

Счита, че изграждането на първоначалния оперативен капацитет, който е в състояние да осигури първоначални услуги, следва да се завърши най-късно в срок до 2014 г., за да се гарантира, че „Галилео“ действително ще се превърне във втората глобална навигационна спътникова система, която служи като отправна точка за производителите на приемници; приветства извеждането в орбита на два оперативни сателита за валидиране в орбита на 21 октомври 2011 г. от Европейския космически център в Куру;

18.

Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 сателита и подходящ брой резервни сателити и подходяща наземна инфраструктура, е предпоставка за осигуряване на добавената стойност на „Галилео“ по отношение на идентификацията, високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на ползи за икономиката и обществото; изразява опасенията си, че „Галилео“ може да изгуби преднината си, ако системата не бъде завършена навреме, както и ако пускането на пазара на услугите в международен мащаб не бъде извършено по необходимия начин; счита, че за да се убедят потребителите и инвеститорите в дългосрочната ангажираност на Европейския съюз, е необходима ясна и недвусмислена подкрепа от страна на всички европейски институции за постигане на пълния оперативен капацитет;

19.

Счита, че финансовият план, който трябва да бъде възприет по отношение на „Галилео“, трябва да бъде разработен така, че да гарантира дългосрочните изисквания и приемствеността, включително разходите за експлоатация, поддръжка и подмяна на съоръжения;

20.

Настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да положат по-големи усилия за повишаване на информираността относно ГНСС сред потенциалните ползватели и инвеститори, като насърчават използването на основани на ГНСС услуги, както и на идентифицирането и концентрирането на търсенето на тези услуги в Европа;

21.

Изразява твърдото си убеждение, че допълнителното финансиране за ГНСС може да се обезпечи единствено, ако се повиши значително осведомеността сред лицата, вземащи решения, и широката общественост относно разходите и ползите за икономиката и обществото в ЕС; приветства предприемането на конкретни инициативи като годишния конкурс за идеи „Galileo Masters“;

22.

Припомня, че Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) представлява реална, функционираща програма; изразява убеждението си, че е необходимо пълноценно оползотворяване на тази програма, както и практическо използване на нейните приложения; обръща внимание на значението на това системата EGNOS да обхваща целия ЕС, с оглед на консолидирането на общия пазар, и подчертава необходимостта от разширяване на системата в южна, източна и югоизточна Европа, Средиземноморския регион, Африка и Арктика;

23.

Подчертава, че „Галилео“ и EGNOS способстват за създаването на Единно европейско небе и за по-нататъшното развитие на безопасно и разходоефективно управление на въздушния транспорт в Европа и затова призовава за определянето на амбициозен и строг график в комбинация със стабилно финансиране за научни изследвания и иновации, което ще осигури технологичен напредък и растеж на промишления капацитет, както и за улесняване на достъпа на МСП до финансиране с оглед на изпълнението на двете програми като предусловие за навременното стартиране на Единното европейско небе, тъй като последното е жизненоважна стратегическа стъпка към задълбочаването на европейската интеграция и укрепването на общия европейски пазар;

24.

Счита, че стратегическо изискване за осъществяването на Изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) е да се насърчава използването на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, особено що се отнася до употребата на SESAR при процедури по приземяване и на малки летища;

25.

Призовава държавите-членки да потвърдят отново своя ангажимент към космическите проекти на ЕС, като SESAR, които ще бъдат от жизненоважно значение за бъдещия растеж и работни места в различни сектори;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират прозрачност при финансирането и сътрудничеството между стратегиите за използване на космоса за военни и граждански цели;

27.

Подчертава, че „Галилео“ и EGNOS са от съществено значение за ефективното и устойчиво от гледна точка на околната среда управление на пътния транспорт, на системите за събиране на пътни такси, спешните повиквания от автомобили и системите за проследяване в реално време и бъдещите дигитални тахографи;

28.

Подчертава, че наблюдението на превоза на опасни и замърсяващи стоки следва да бъде приоритет за сателитните системи за наблюдение и навигация;

29.

Счита, че Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) също така е водеща програма на Европейския съюз с решаваща роля за наблюдението на Земята; подчертава значението на приноса на ГМОСС за постигане на целите на „Европа 2020“ и за подпомагането на растежа и на екологичната икономика, както и на дългосрочни инвестиции в технологията и инфраструктурата; отново потвърждава значението на ГМОСС, като основен инструмент в борбата срещу изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда; отбелязва, че чрез събирането и анализа на информация на национално, регионално и глобално равнище ГМОСС ще позволи извличането на точни и полезни данни за: мониторинг на атмосферата, моретата и океаните и земната повърхност, гражданската защита, предотвратяването на рискове, системите за ранно предупреждение, управлението на извънредни ситуации и дейностите по възстановяване след екологични катастрофи, природни бедствия или бедствия, предизвикани от човека, наблюдението на моретата, океаните и бреговите ивици, развитието на селското стопанство, управлението на водните ресурси и на почвите и регионалното планиране, като се използват новаторски технологии за оценка и докладване по въпросите на околната среда, даващи възможност за съчетаване на космически и in-situ данни;

30.

Настоятелно призовава Комисията да довърши законодателната рамка и да внесе предложение за ефективно управление на различните равнища на развитие и управление на програмата, като използва експертните знания, с които разполагат публичните органи в ЕС, включително агенциите на ЕС, както и частният сектор, за целите на развитието и координацията на насочени към потребителите услуги; настоятелно призовава Комисията и другите институции да включат финансиране за ГМОСС в многогодишната финансова рамка за 2014 - 2020 г.; отново заявява, че включването на финансирането на ГМОСС в многогодишната финансова рамка би предотвратило загубата на досегашните инвестиции в Седмата рамкова програма за научни изследвания в областта на услугите и информацията; посочва, че отсъствието на финансов план за дългосрочно икономическо подпомагане ще означава, че направените до момента инвестиции са били безполезни; счита, че искането държавите-членки да продължат да финансират разходите за активирането и годишната поддръжка на програмата би довело до по-високи разходи в дългосрочен план, несъответствия при достъпа до получаваната информация и ползи за европейските граждани, до вероятно временно спиране на самата програма, последвано от прекъсване в предоставянето на данни, и в крайна сметка до зависимост от неевропейски космически инфраструктури, което би поставило свързаните със сектора промишлени отрасли в несигурно икономическо положение;

31.

Подчертава, че вече са финансирани разходите за ГМОСС до 2013 г. на обща стойност от 3 милиарда евро (включващи общи разходи за сателитите в размер на 2,3 милиарда евро, както и за разходи за свързани услуги в размер на 700 милиона евро) и че прогнозните оперативни разходи за програмата за периода 2014–2020 г. се оценяват на средна годишна стойност от 850 милиона евро; призовава Комисията да насърчава публично-частните партньорства и да привлича повече капитал от частния сектор;

32.

Призовава Комисията да предложи дългосрочен план за управление и финансиране, базиран на проучването на всички налични възможности и да създаде оперативна организация, като осигури подходящо управление и предоставяне на данни от услугите, за да продължи настоящия успех на програмата и да постигне нейните цели да стане напълно действаща от 2014 г.; счита, че това следва да бъде съчетано с обща европейска политика в областта на данните, за да се гарантира открит достъп и предоставяне на съществуващите данни; счита, че е важно да се определят споразуменията, които ще подлежат на договаряне с националните агенции, за да се постигне максимална степен на оперативна съвместимост, приемственост и управление на системата; счита, че е необходимо да се гарантира, че се правят разграничения между научното приложение и използването за търговски цели, от една страна, и, от друга страна, между дейностите на Европейската космическа агенция в областта на развитието и разгръщането, дейностите в областта на операциите и развитието на системите, които изискват европейски структури и специфична компетентност;

33.

Отбелязва социалните предимства за ползвателите на услугите на ГМОСС, за които последователността и устойчивостта са изключително важни, за да могат да извлекат максимална полза от инфраструктурите за наблюдение, които се предлагат от програмата;

34.

Подкрепя разискванията, проведени от Комисията относно укрепването на елемента „сигурност“ на програмата ГМОСС с оглед наблюдението на границите, подкрепа за външната дейност на Европейския съюз, морско наблюдение, сложни спешни ситуации, хуманитарна помощ, гражданска защита и т.н., като отчита чувствителността на обработваните данни и необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и другите граждански права;

35.

Счита, че космическата политика следва също така да включва политиките в областта на ключовата европейска космическа инфраструктура и на безопасното оползотворяване на излязло от употреба оборудване; признава нарастващата зависимост на европейската икономика, политики и общество от космическата инфраструктура и подчертава, че космическата инфраструктура като ключова инфраструктура е същностна за укрепването на независимостта на вземането на решения на европейско равнище; счита, че създаването на европейска система за ситуационно наблюдение на космоса би допринесло за защита на критичната европейска космическа инфраструктура от рисковете от сблъсъци между космически летателни апарати или космически отпадъци или близки до Земята обекти, плюс рисковете, свързани с космическата метеорология; счита, че създаването на всички нови европейски програми следва да се основава на съществуващия капацитет, умения и инфраструктура, които наложиха инвестиции от страна на всяка една от държавите-членки, и следва да доразвива съществуващия капацитет, когато в него има пропуски;

36.

Счита, че максималната употреба на сателитни комуникационни услуги ще подкрепи пряко конкурентоспособността на европейската преработвателна промишленост, ще насърчи промишлената основа в Европа и ще отговори на следните основни политически цели:

37.

Счита, че Европейският съюз се нуждае от солидна база от знания и технологии, за да използва максимално свързаните с космоса приложения в услуга на гражданите, ако иска да действа самостоятелно и да има конкурентоспособна космическа промишленост, която да е в състояние да се конкурира при справедливи условия с предприятия, които не се европейски; подчертава, че наличието на законодателна, административна и финансова рамка е от съществено значение за инвестициите от страна на промишления сектор в научните изследвания и иновациите; счита, че ЕС е необходимо да инвестира, за да осигури гарантиран европейски достъп до космическото пространство и орбиталната инфраструктура;

38.

Изтъква значението на стратегия за изследователската дейност и иновациите в областта на космическата политика, която гарантира технологичен напредък, промишлено развитие и конкурентоспособност на ЕС и създава работни места в ЕС; счита, че европейската политика в областта на изследователската и развойната дейност за космическото пространство трябва да гарантира наличието на необходимите технологии с подходящото развитие и изискваното равнище на независимост, и при конкурентни условия; призовава Комисията да разработи стратегическа програма с оглед гарантиране на съгласуваност между положените от страна на Европейския съюз усилия в областта на изследователската и развойна дейност и на тези, предприети от страна на Европейската космическа агенция и държавите-членки относно всички необходими технологии, умения и различни източници, които са необходими за постигане на конкурентоспособност, независимост на Европа, достъп до международни пазари и намаляване на рисковете за европейските програми;

39.

Счита, че е необходимо да бъдат установени механизми и програми за стимулиране на пазара за приложенията и услугите, генерирани от програмите „Галилео“/EGNOS и ГМОСС, както и за сектора на далекосъобщенията и за услугите, предвиждащи съвместното ангажиране на различни космически служби, като по този начин ефективно се посрещат нуждите на гражданите;

40.

Счита, освен това, че за да се укрепи европейската независимост и конкурентоспособност, е необходимо, при постижими условия, да бъде запазена автономия по отношение на достъпа до космическото пространство чрез насърчаване използването на европейски ракети-носители и превозвачи, и проверка доколко е подходяща оперативната и промишлената организация по отношение на общите изисквания, и следователно насърчава Комисията да направи конкретни предложения за стратегическия подсектор на ракетите носители, наред с другото, като му се обърне специално внимание в космическата индустриална политика;

41.

Приканва Комисията да подходи адекватно към изискванията от финансов и практически характер в бъдещите рамкови програми за научни изследвания; счита, по-специално, че научноизследователската и развойна дейност на свързаните с космоса приложения, следва да бъде интегрирана като ключови технологии, откриващи възможности пред различните секторни научноизследователски области като изменението на климата, околната среда, транспорта, селското стопанство и т.н., отколкото като отделна тема „космическо пространство“;

42.

Изисква от Комисията да разгледа в сътрудничество с Европейската космическа агенция възможностите за изследване на космическото пространство, като посочи потенциалните разходи и печалби; счита в тази връзка, че следва да бъде разработена съвместна стратегия с международни партньори посредством споразумение за сътрудничество, което да се основава на общия консенсус на всички заинтересовани страни и с приемливи вноски от Европейския съюз;

43.

Отново заявява, че международното сътрудничество за мирни цели е основна ценност на Европейския съюз и е в центъра на неговите политики; счита, че международното сътрудничество следва да насърчава европейските технологии, инфраструктура и услуги, върховите постижения в научно, техническо и промишлено отношение, оптимален достъп до данни за европейските потребители, споделяне на знания и оперативно съвместимо развитие на приложения, полезни за посрещането на големите обществени предизвикателства, пред които понастоящем са изправени Европа и светът; изтъква, че Европейският съюз следва да бъде лидер в космическия сектор и да запази значима стратегическа роля на световно равнище, по-специално в международните преговори относно системата за ситуационно наблюдение на космоса (Space Situation Awareness) и изследването на космическото пространство; подчертава, че работата в сектора на космическата политика може да бъде по-ефективна чрез сътрудничество в промишлеността и споделяне на инвестициите в големите програми, като Международната космическа станция;

44.

Подчертава, че е важно да се гарантира адекватна роля на ЕС в отговор на бъдещи бедствия в ЕС и извън него;

45.

Призовава Комисията да разработи международна стратегия за сътрудничество съвместно с държавите-членки и Европейската космическа агенция с цел засилване на диалога в областта на космическата политика със стратегическите партньори (САЩ, Руската федерация и Япония) и проучване на възможността за установяване на подобен диалог с други бързоразвиващи се сили като Китай, Индия и Бразилия;

46.

Припомня на създателите на политиките на Европейския съюз, че по-голямата част от световните институционални пазари, за съжаление, не са отворени за международна конкуренция и предвидената международна конкуренция трябва да се основава на условия, които правят справедливата търговия възможна;

47.

Посочва, че международното сътрудничество, въпреки че е желателно, по-специално по отношение на научноизследователската дейност, трябва да бъде реципрочно и от взаимна полза; изразява съжаление, че институционалните пазари на нашите основни конкуренти в областта на космическото пространство са затворени за чуждестранната промишленост, включително за европейската промишленост;

48.

Припомня, че по силата на член 189 от ДФЕС Съюзът следва да установи подходящи връзки с Европейската космическа агенция с цел определяне на съответните взаимни отговорности и избягване на припокриване на техните роли или инвестиции;

49.

Счита, че нарастващият ангажимент на Съюза в сектора на космическото пространство налага ново определяне на неговите отношения с Европейската космическа агенция и националните агенции, като се отчита фактът, че техническата и програмната компетентност, разработени от Европейската космическа агенция и националните агенции, са от основополагащо значение за запазването на технологичния капацитет и конкурентоспособността на европейската промишленост на високо равнище, и че Европейският съюз би могъл да се съсредоточи върху действията, развитието и приемствеността на космическите системи, от които се нуждае, както и върху международното разширяване на пазарите и върху исканията на потребителите;

50.

Призовава Комисията да изпълнява своята роля на политически лидер и на контролен орган спрямо организации, които работят от нейно име;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/25

—

като взе предвид членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз, свързани с опазването, защитата и подобряването на здравето на хората и качеството на околната среда,

—

като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно (6),

—

като взе предвид подготвителното проучване на разхищението на храни в 27-те държави-членки на ЕС – ГД „Околна среда“, Европейска комисия (2010 г.),

—

като взе предвид проучването на ФАО (2011 г.) относно загубите на храна и разхищаването на храни на глобално равнище,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0430/2011),

A.

като има предвид, че всяка година в Европа все по-голямо количество здравословна и годна за консумация храна — според някои оценки до 50 % — се губи по всички звена на веригата за снабдяване с храни, в някои случаи по целия път до потребителя, като се превръща в отпадъци;

Б.

като има предвид, че в публикувано от Комисията проучване годишното генериране на хранителни отпадъци в 27-те държави-членки се оценява на около 89 млн. тона, тоест по 179 кг на човек, което значително варира в отделните държави и в различните сектори, без дори да се отчита разхищаването на храни при селскостопанското производство и върнатата в морето уловена риба; като има предвид, че общото разхищаване на храни ще е нараснало до около 126 млн. тона (с 40 %) до 2020 г., освен ако не се предприемат допълнителни превантивни действия или мерки;

В.

като има предвид, че все още 79 милиона души в Европейския съюз живеят под прага на бедността — с други думи над 15 % от гражданите на ЕС получават доход, по-нисък от 60 % от средния доход в държавата си по местопребиваване; като има предвид, че 16 милиона от тях са получавали продоволствени помощи от благотворителни организации;

Г.

като има предвид, че тревожните цифри, публикувани от ФАО, според които понастоящем 925 милиона души в света са застрашени от недохранване, сочат, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие, включително намаляването наполовина на бедността и глада до 2015 г., е все по-далечна перспектива;

Д.

като има предвид, че според проучването на ФАО очакваното увеличаване на населението на света от 7 на 9 милиарда ще изисква нарастване с поне 70 % на хранителните запаси до 2050 г.;

Е.

като има предвид, че производството на зърно в света се е увеличило от 824 млн. тона през 1960 г. на около 2,2 млрд. тона през 2010 г., като всяка година производството се увеличава с 27 млн. тона; като има предвид, че ако тази тенденция в световното селскостопанско производство се запази, до 2050 г. увеличението на производство на зърно спрямо настоящите стойности ще бъде достатъчно за изхранването на населението в света; като има предвид, че междувременно, тъй като загубите след прибиране на реколтата се равняват на около 14 % от цялата продукция, а други 15 % се губят при дистрибуцията и в битовите отпадъци, три пети от общото необходимо увеличаване на производството до 2050 г. би могло да се постигне, ако просто спрем да разхищаваме храна;

Ж.

като има предвид, че намаляването на разхищаването на храни е важна предварителна стъпка за борба с глада в света, която да отговори на увеличаването в търсенето, предвиждано от ФАО, и да подобри равнището на хранене на населението;

З.

като има предвид, че по-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор в света, както и засилване на борбата срещу недохранването в развиващите се страни;

И.

като има предвид, че разхищаването на храни води не само до етични, икономически, социални и хранителни, но и до здравни и екологични последици, тъй като огромните количества неконсумирана храна имат съществен принос за глобалното затопляне, а от хранителните отпадъци се образува метан, който като парников газ е 21 пъти по-силен от въглеродния диоксид;

Й.

като има предвид, че разхищаването на храни на потребителско ниво в развиващите се страни е минимално; и като има предвид, че в тези страни разхищаването на храни се дължи главно на финансови и технически ограничения по цялата верига за производство на храни;

К.

като има предвид, че в Европа и Северна Америка през последните десетилетия, когато производството на храни беше изобилно, въпросът за разхищаването на храни не беше политически приоритет, което доведе до цялостно увеличение в разхищаването на храни по веригата на хранително снабдяване; като има предвид, че в Европа и Северна Америка разхищаването на храни настъпва предимно на етап продажба на дребно и потребление, за разлика от развиващия се свят, където производството, прибирането на реколтата, преработката и транспортът са етапите, в които най-често възникват загуби;

Л.

като има предвид, че според неотдавнашни изследвания на всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2; като има предвид, че в Европа от разхищаването на приблизително 89 Мт храна се произвеждат 170 Мт еквивалент на CO2 годишно, които се разпределят, както следва: хранителна промишленост — 59 Мт еквивалент на CO2 годишно, вътрешно потребление — 78 Мт еквивалент на CO2 годишно, други — 33 Мт еквивалент на CO2 годишно; като има предвид, че производството на 30-те процента от храната, която в крайна сметка не се консумира, води до 50 % допълнително използване на водни ресурси за напояване, а производството на 1 кг говеждо месо изисква 5–10 тона вода;

М.

като има предвид, че заплахата за продоволствената сигурност е съпътствана от съответстващите й противоположни бичове на богатия свят, като например затлъстяването, сърдечно-съдовите заболявания и рака вследствие на диета, прекалено богата на мазнини и белтъчини, като в резултат броят на населението в света, което прекалява с храненето, се равнява на броя на гладуващите и недохранените;

Н.

като има предвид, че наскоро настъпилият спад във факторите на производството е в противоречие с необходимостта от увеличаване на снабдяването с храна в ЕС;

О.

като има предвид, че подкрепата, предоставяна на развиващите се страни за подобряване на ефективността на техните вериги за снабдяване с храни, може не само да донесе преки ползи за местните икономики и за устойчивия растеж в тези страни, но също така и непряко да подпомогне равновесието на световната търговия на селскостопански продукти и преразпределението на природните ресурси;

П.

като има предвид, че обменът на добри практики на европейско и международно равнище, както и подпомагането на развиващите се страни са от съществено значение в борбата с разхищението на храни в световен мащаб;

Р.

като има предвид, че все повече държави-членки предприемат инициативи за повишаване на обществената осведоменост относно причините за разхищаването на храни и последиците от него, относно начините за намаляването му и насърчаването на научна и гражданска култура, ръководена от принципите на устойчивостта и солидарността;

С.

като има предвид, че разхищаването на храни се наблюдава по цялата верига на снабдяване с храни, от етапа на селскостопанското производство до етапите на съхранение, преработка, дистрибуция, управление и консумация;

Т.

като има предвид, че участниците по веригата за снабдяване с храни носят главната отговорност по отношение на безопасността на храните и решаването на въпроса с разхищаването на храни, където е възможно то да се избегне;

У.

като има предвид, че някои държави-членки забраняват храните да се продават на цени, по-ниски от тяхната себестойност, като по този начин лишават търговците на дребно от възможността да продават непродадената прясна храна на по-ниска цена за потребителите в края на деня и допълнително допринасят за разхищаване в хранителната верига;

Ф.

като има предвид, че неотдавна приетият Регламент за предоставянето на информация за храните на потребителите изяснява, че храни, на които е посочено „Да се употребява до“ съответна дата, следва да се считат за небезопасни след изтичане на този срок;

Х.

като има предвид, че Форумът на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяването с храни и Европейската кръгла маса за устойчиво потребление и производство работят за подобряване на ефикасността и устойчивостта по цялата верига на снабдяване с храни;

1.

Вярва, че безопасността на храните е основно право на човека, което се осъществява чрез наличието, достъпността, използването и стабилността във времето на здравословна, достатъчна, подходяща и питателна храна; подчертава, че производството на храна в света се обуславя от няколко фактора, в това число и ограничения характер на природните ресурси спрямо увеличаването на населението на света и ограничения достъп до храна на най-уязвимите слоеве от населението;

2.

Призовава Съвета, Комисията, държавите-членки и участниците във веригата за снабдяване с храни да решат спешно проблема с разхищаването на храни по цялата верига на снабдяване и консумация и да разработят насоки и предоставят подкрепа за начини за подобряване на ефективността на веригата на снабдяване с храни за всеки отделен сектор, като също така ги призовава това да стане приоритет в политическия дневен ред на Европа; призовава Комисията в този контекст да повиши осведомеността относно работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяването с храни и Европейската кръгла маса за устойчиво потребление и производство, включително по отношение на препоръки как да се справим с разхищаването на храни;

3.

Изразява загриженост поради факта, че ежедневно се изхвърлят значителни количества храни, въпреки че са напълно годни за консумация, и че разхищаването на храни води както до екологични и етични проблеми, така и до икономически и социални разходи, които създават предизвикателства в рамките на вътрешния пазар както за предприятията, така и за потребителите; следователно призовава Комисията да анализира причините и последиците, които водят в Европа до ежегодно изхвърляне, разхищаване и депониране на около 50 % от произведената храна, и да гарантира, че се включва подробен анализ на разхищенията и оценка на икономическото, екологичното, хранителното и социалното въздействие; призовава освен това Комисията да вземе практически мерки с цел до 2025 г. да се намали наполовина разхищаването на храни и в същото време да се предотврати генерирането на биологични отпадъци;

4.

Отбелязва, че разхищаването на храни се дължи на различни причини: свръхпроизводство, лошо определяне на потенциалните клиенти на продукта (неподходящ размер или форма), влошаване на качеството на продукта или на опаковката, маркетингови правила (проблеми, свързани с външния вид на продукта, или недостатъци на опаковката) и неподходящо управление на запасите или неподходящи маркетингови стратегии;

5.

Призовава Комисията да направи оценка на въздействието на принудителна политика по отношение на разхищаването на храни; изразява надежда, че ще бъде приета принудителна политика за третирането на отпадъци, която да се отнася за всички звена на хранителната верига, чрез прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

6.

Счита, че за да се намали до минимум разхищаването на храни, трябва да бъдат включени всички участници във веригата за снабдяване с храни и да се предприемат мерки относно различните причини за разхищаване за всеки отделен сектор; следователно призовава Комисията да анализира цялата хранителна верига, за да установи в кои хранително-вкусови сектори има най-голямо разхищаване на храни и какви решения могат да се използват за предотвратяване на разхищаването на храни;

7.

Настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи с ФАО за определяне на общи цели за намаляване на разхищаването на храни в световен мащаб;

8.

Отбелязва, че проблемът с разхищаването на храни следва да се решава от гледна точка на ефективността на ресурсите и призовава Комисията да осъществи специфични инициативи, насочени срещу разхищаването на храни, в рамките на водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, за да гарантира, че на този проблем се обръща толкова внимание и че на него се посвещават толкова усилия за обществено осведомяване, колкото и на проблема с енергийната ефективност, тъй като двата проблема са еднакво важни за околната среда и за нашето бъдеще;

9.

Призовава Комисията да определи за държавите-членки конкретни цели за предотвратяване на разхищаването на храни като част от целите за предотвратяване на генерирането на отпадъци, които държавите-членки трябва да постигнат до 2014 г., както се препоръчва в Рамковата директива за отпадъците от 2008 г.;

10.

Счита, че е жизненоважно да се намали разхищаването на храни по цялата хранителна верига от стопанството до трапезата на потребителя; подчертава необходимостта да се приеме координирана стратегия, последвана от практически действия, включително обмен на най-добри практики, на европейско и национално равнище за подобряване на координацията между държавите-членки с цел избягване на разхищаването на храни и подобряване на ефективността на веригите за снабдяване с храни; счита, че това може да се постигне чрез насърчаване на преки връзки между производители и потребители и скъсяване на веригата за снабдяване с храни, както и като всички заинтересовани страни се призовават да поемат по-голяма споделена отговорност и се насърчават да повишат координацията, за да подобрят още повече логистичната организация, транспорта, управлението на складовите наличности и опаковките;

11.

Призовава Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни да обменят най-добри практики, като съчетават знанията от съответните форуми и платформи, например Форума на пазара на дребно на ЕС относно устойчивостта, Европейската кръгла маса относно устойчивото производство и потребление на храни, Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяване с храни в Европа, неофициалната мрежа от държави-членки, наречена „Приятели на устойчивите храни“, Форума за потребителските стоки и т.н.

12.

Призовава Комисията при изготвянето на политиките за развитие да подкрепи действия, насочени към намаляване на разхищенията по цялата верига за снабдяване с храни в развиващите се страни, където съществуват проблемни и неподходящи методи за производство, управление след прибирането на реколтата, инфраструктури и процеси за преработка и опаковане; предлага да се насърчава модернизирането на селскостопанското оборудване и инфраструктура, за да се намалят загубите след прибирането на реколтата и да се увеличи срокът на годност на храните; освен това счита, че подобряването на ефективността на веригата на снабдяване с храни може да помогне на въпросните страни да постигнат продоволствена независимост;

13.

Призовава за пренасочване на мерките за подпомагане на равнище ЕС, що се отнася до дистрибуцията на хранителни продукти до най-необлагодетелстваните граждани на Съюза, помощите от Общността за осигуряване на мляко и млечни продукти на учениците и програмата за насърчаване на консумацията на плодове в училищата, с оглед предотвратяване на разхищаването на храни;

14.

Отбелязва, че съществува смесване на определенията за понятията „разхищаване на храни“ и „биоотпадъци“; счита, че под „разхищаване на храни“ е общоприето да се разбира съвкупността от хранителни продукти, изхвърляни по веригата на снабдяване с храни по икономически или естетични причини или поради скорошно изтичане на срока на годност, но които все още са напълно годни за консумация и са подходящи за консумация от човека, и които, при липса на всякаква алтернативна употреба, в крайна сметка се отстраняват и изхвърлят, като създават отрицателни външни разходи от гледна точка на околната среда, икономически разходи и пропуснати приходи за предприятията;

15.

Отбелязва, че в Европа не съществува хармонизирано определение за понятието „разхищаване на храни“; призовава следователно Комисията да внесе законодателно предложение, с което да се даде определение на типологията на „разхищаването на храни“ и в този контекст също да даде отделно определение за остатъчни хранителни продукти за биогорива и биоотпадъци, които са различни от обикновените хранителни отпадъци, тъй като се употребяват повторно за енергийни цели;

16.

Счита, че всички държави-членки следва да дадат възможност на търговците на дребно да намаляват значително цените на пресните храни под себестойността на производството, когато наближава датата, преди която те следва да бъдат продадени, за да се намали количеството на изхвърляните непродадени храни и да се даде възможност на потребителите, които разполагат с по-ниски доходи, да купуват висококачествени храни на по-ниски цени;

17.

Желае да подчертае, че поради своите характеристики селското стопанство, е ресурсно ефективно и може да играе основна и водеща роля в борбата срещу разхищаването на храни; следователно настоятелно призовава Комисията в следващите законодателни предложения относно селското стопанство, търговията и дистрибуцията на хранителни продукти да включи амбициозни мерки в тази насока; изразява надежда за съвместно действие чрез инвестиции в изследванията, науката, технологиите, образованието, предоставянето на консултации и иновациите в селското стопанство с цел да се намали разхищаването на храни, както и да се образоват и да се насърчават потребителите да възприемат по-отговорно и съзнателно поведение, с което да предотвратяват разхищаването на храни;

18.

Изразява становище, че изискванията за качество по отношение на външния вид, независимо дали са наложени от европейско или национално законодателство, или от вътрешни правила на дружествата, които по-специално определят размера и формата на пресните плодове и зеленчуци, са в основата на много случаи на ненужно изхвърляне на храни, което води до увеличаване на количеството на разхищаваните храни; призовава заинтересованите страни да отчитат и разясняват хранителната стойност на селскостопанските продукти с неперфектни размери/форми, за да се намали изхвърлянето;

19.

Призовава Комисията да разработи насоки за прилагането на член 5 от Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО), който дава определения за страничните продукти, като се има предвид, че липсата на правна яснота в законодателството на ЕС относно разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти би могла да попречи на ефективното използване на страничните продукти;

20.

Призовава Комисията, държавите-членки, преработвателите и търговците на дребно да разработят насоки за справяне с предотвратимото разхищаване на храни и да постигнат по-голяма ефективност на ресурсите в своята част от веригата на снабдяване с храни, да работят постоянно за подобряване на обработката, опаковането и транспортирането, за да намалят ненужното разхищаване на храни;

21.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики и кампании за повишаване на осведомеността, които да информират обществеността относно стойността на храните и селскостопанската продукция, причините и последиците от разхищаването на храни и начините за неговото намаляване, като така насърчават научна и гражданска култура, която се ръководи от принципите на устойчивост и солидарност; призовава държавите-членки да насърчават въвеждането на образователни курсове по отношение на храните на всички равнища на образованието, включително колежи, с които например да се разяснява как да се съхраняват, приготвят и изхвърлят храните, като по този начин се поощряват по-добри поведенчески модели; подчертава важната роля на местните органи и общинските предприятия, в допълнение към търговците на дребно и медиите, при предоставянето на информация и подкрепа на гражданите в областта на предотвратяването и намаляването на разхищаването на храни;

22.

Приветства вече предприетите в различни държави-членки инициативи, насочени към оползотворяване на местно равнище на непродадените и извадените от употреба продукти по цялата верига на снабдяване с храни, за да бъдат преразпределени на групи граждани, чиито доходи са под минималния праг и които нямат покупателна способност; подчертава значението на обмена на най-добри практики във връзка с това между държавите-членки, както и на инициативите на местно равнище; във връзка с това подчертава ценния принос, от една страна, на доброволци в сортирането и разпределянето на подобни продукти и, от друга страна, на професионални дружества, които разработват системи и мерки срещу разхищаването;

23.

Призовава търговците на дребно да се включат в програмите за преразпределяне на храни за граждани без покупателна способност и да прилагат мерки, които да позволяват намаляване на цената на продуктите с изтичащ срок на годност;

24.

Приветства работата на дружествата и професионалните партньорства в публичния, частния и академичния сектор и в общностите при създаването и провеждането на европейско равнище на координирани програми за действие в областта на борбата срещу разхищаването на храни;

25.

Счита, че инвестирането в методи, които водят до намаляването на разхищаването на храни би могло да доведе до намаляване на загубите на предприятията от хранително-вкусовия сектор и впоследствие до понижаване на цените на храните, като по този начин може да се стигне и до подобряване на достъпа до храни за по-бедните групи от населението; призовава Комисията да посочи начините и средствата за по-активно ангажиране на предприятията от хранително-вкусовата промишленост, пазарите на едро, магазините, дистрибуторските вериги, публичните и частните предприятия за обществено хранене, ресторантите, публичните администрации и НПО в практиките срещу разхищаването; насърчава използването на интернет и нови технологии за тази цел; в този контекст отбелязва, че е важно да бъде създадена Общност на знание и иновации (ОЗИ) за храните, чиято дейност да бъде съсредоточена, наред с другото, върху предотвратяването на разхищаването на храни; призовава Комисията да изиска от хранително-вкусовия сектор и от заинтересованите страни да поемат своята част от отговорността за проблема с разхищаването на храни, по-специално като осигуряват разнообразни по размер разфасовки и съответно да извършат оценка на ползите от предлагането на повече насипни хранителни продукти и да отчитат по-добре едночленните домакинствата с цел намаляване на разхищаването на храни и по този начин въглеродния отпечатък на потребителите;

26.

Призовава държавите-членки да създадат икономически стимули за ограничаване на разхищаването на храни;

27.

Подчертава, че емисиите на парникови газове, свързани с производството, опаковането и транспорта на храни, които се изхвърлят, са ненужни допълнителни емисии; отбелязва, че подобряването на ефективността на веригата на снабдяване с храни с цел предотвратяване на разхищаването на храни и отстраняването на годни за консумация храни е ключова стъпка в посока смекчаване на последиците от изменението на климата;

28.

Призовава Комисията да обсъди евентуални изменения в правилата относно обществените поръчки за предоставяне на услуги за обществено хранене и настаняване, така че да се даде предимство при възлагането, при равни други условия, на тези предприятия, които гарантират безплатно преразпределяне на нераздадени (непродадени) продукти за групите граждани без покупателна способност и насърчават конкретни действия за намаляване на разхищенията нагоре по хранителната верига, например като се предпочитат селскостопански и хранителни продукти, произведени възможно най-близо до мястото на потребление;

29.

Призовава Комисията да даде пример, като обърне внимание на разхищаването на храни в институциите на ЕС и като спешно предприеме необходимите мерки за намаляване на особено голямото количество храни, които се изхвърлят всеки ден в столовите на различните институции на ЕС;

30.

Призовава Комисията да оцени и да насърчи мерките за намаляване на разхищаването на храни нагоре по веригата, като например етикетиране с двоен срок на годност („Да се продаде до“ и „Да се употребява до“) и продажбите с отстъпка на храни с изтичащ срок на годност или повредени хранителни стоки; отбелязва, че оптимизирането и ефективната употреба на опаковките на храни може да има важно значение при предотвратяването на разхищаването на храни чрез намаляване на цялостното въздействие на продукта върху околната среда, не на последно място чрез промишления екодизайн, който включва мерки като например различни размери опаковки, с което се помага на потребителите да купят подходящото количество и не се насърчава прекомерното потребление на ресурси, предоставяне на съвети за съхранение и използване на продуктите и проектиране на опаковките по начин, който да увеличава дълготрайността на продуктите и да запазва тяхната свежест, като винаги се гарантира, че за опаковането и съхранението на храни се използват подходящи материали, които не са вредни за здравето или за трайността на продуктите;

31.

Призовава Комисията да публикува в сътрудничество с държавите-членки препоръки относно температурите за охлаждане въз основа на доказателствата, че неоптималната и неподходяща температура води до това, че храната става негодна за консумация в по-кратък срок, и предизвиква ненужно разхищаване; подчертава факта, че хармонизирани температурни равнища в цялата верига на снабдяване биха подобрили запазването на продуктите и биха намалили разхищаването на храни при трансгранично транспортирани и продавани продукти;

32.

Припомня резултатите от проучването на Комисията („Consumer Empowerment in the EU“ (Даване правомощия на потребителя в ЕС) — SEC(2011)0469), според което 18 % от европейските граждани не разбират значението на етикета „Най-добро до“; поради това изисква Комисията и държавите-членки да разяснят значението на датите, посочвани върху етикетите („Най-добро до“, „Срок на годност“ и „Да се употребява до“), за да се намали несигурността у потребителите относно годността на храните за консумация и да разпространяват точна информация за обществеността, по-специално разбирането, че датата на минималната трайност „Най-добро до“ се отнася до качеството, а „Да се употребява до“ се отнася до безопасността, така че да се помогне на потребителите да вземат информирани решения; настоятелно призовава Комисията да публикува лесен за ползване наръчник относно употребата на храни с изтичащ срок на годност, като същевременно гарантира безопасността на храните при даряване и при фуражи за животни, като развива най-добрите практики на заинтересованите страни във веригата на снабдяване с храни, например за по-бързо и по-ефективно постигане на съответствие между търсенето и предлагането;

33.

Призовава държавите-членки да насърчават и подкрепят инициативите, насочени към стимулиране на устойчивото производство в малък и среден мащаб, свързано с местните и регионалните пазари и потребление; признава, че местните пазари са устойчиви по отношение на околната среда и допринасят за стабилността на първичния сектор; призовава общата селскостопанска политика да отделя, в бъдеще, необходимото финансиране, предназначено за насърчаване на стабилността в първичния сектор, например чрез преки продажби, местни пазари и всички мерки за поощряване на малко или нулево транспортно разстояние за храните;

34.

Призовава държавите-членки да гарантират, че дребните местни производители и местните групи производители могат да участват в процедурите за обществени поръчки за изпълнение на специални програми за насърчаване по-специално на консумацията на плодове и млечни продукти в училищата;

35.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят 2014 г. за Европейска година на борбата срещу разхищаването на храни — като ключова инициатива за информиране и повишаване на осведомеността на европейските граждани, както и да насочат вниманието на националните правителства към тази важна тема, за да се заделят достатъчно средства за справяне с предизвикателствата в близко бъдеще;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/32

—

като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който постановява, че политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за съхранението, опазването и подобряването на качеството на околната среда, както и за опазването на човешкото здраве,

—

като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите,

—

като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.

като има предвид, че съвкупността от европейските брегови ивици (Ламанша, бреговите ивици на Атлантическия океан, на Северно море, на Балтийско море и на Средиземно море) са обект на разпространение на водорасли, като това е свързано с еутрофията на крайбрежните или естуарни води;

Б.

като има предвид, че тези феномени нанасят сериозни вреди на доброто екологично състояние на водите, на общественото здраве и на икономическата динамика на съответните територии;

В.

като има предвид, че следва да се потърси решение за тези феномени на европейско равнище, които да не си спират до граничните зони на държавите;

1.

Изисква от Комисията да изготви европейски план за действие за борба срещу разпространението на водораслите в рамките на Директива 2000/60/ЕО, който да се основава на обмена на добри практики и сътрудничество между страните, засегнати от тези явления;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица (1), на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/33

—

като взе предвид член 123 своя правилник,

А.

като има предвид, че островите са силно зависими от вносни изкопаеми горива, изправени са пред по-високи разходи за гориво, но също така представляват възможност за изследвания, демонстрация и развитие на възобновяеми източници на енергия и действия за енергийна ефективност,

Б.

като има предвид, че островите са уязвими спрямо изменението на климата поради присъщите им високи равнища на биоразнообразие и крехки екосистеми,

В.

като има предвид изобилието на възобновяеми източници на енергия и това, че те могат да имат значително въздействие върху облекчаването на трайните структурни ограничения на островите, като осигуряват социално-икономически ползи на техните жители,

1.

Приветства общностите и периферните региони, подписали Пакта с цел да надхвърлят целта на стратегията „ЕС 2020“, като емисиите на CO2 на съответните им територии бъдат намалени най-малко с 20 %;

2.

Призовава Комисията да продължава да предоставя своята подкрепа на островните общности с оглед постигането на целите за устойчиво развитие на ЕС;

3.

Настоява за ясни и изрични препратки към устойчивото развитие на островите в рамковите програми на ЕС и политическите текстове в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на ЕС;

4.

Настоява за създаването на стимули за всички острови за придържане към Пакта и участие в островните мрежи;

5.

Подчертава необходимостта от мобилизиране на подходящи финансови ресурси за подкрепа за функционирането на процеса на Пакта, който се основава на Съвета на кметовете, инициативата „интелигентни градове“ и други подобни инициативи на ЕС;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица (1), на Комисията.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/35

—

като взе предвид предложението на Председателския съвет,

—

като взе предвид своите решения от 15 юли 2009 г. (1) и 14 декември 2011 г. (2) относно числения състав на постоянните комисии,

—

като взе предвид член 183 от своя правилник,

1.

Решава да измени броя на членовете на парламентарните комисии, както следва:

и да измени броя на членовете на парламентарните подкомисии, както следва:

2.

Решава, във връзка с решението на Председателския съвет от 9 юли 2009 г. относно състава на бюрата на комисиите, че бюрата на комисиите могат да включват не повече от четирима заместник-председатели;

3.

Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/37

—

като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2011)0516),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C7-0226/2011),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 12 декември 2011 г. за одобрение на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

—

като взе предвид член 55 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0441/2011),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/38

—

като взе предвид проекторешението на Съвета (09737/2011),

—

като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Грузия относно защитата на географските означения на селскостопанските продукти и храни (09738/2011),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0202/2011),

—

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A7-0450/2011),

1.

Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Грузия.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/39

—

като взе предвид проекторешението на Съвета (13894/2011),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 4, параграф 2, второ тире от Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Ревизирано споразумение от 1958 година“) (1) (C7-0303/2011),

—

като взе предвид член 81 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия (A7-0005/2012),

1.

Дава одобрението си за проекта на решение на Съвета;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/39

—

като взе предвид проекта на решение на Съвета (13895/2011),

—

като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 4, параграф 2, второ тире от Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Ревизирано споразумение от 1958 година“) (1) (C7-0302/2011),

—

като взе предвид член 81 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A7-0004/2012),

1.

Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/40

—

като взе предвид проекторешението на Съвета (13238/2011),

—

като взе предвид споразумението между Европейския съюз и правителството на Република Индонезия относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (10843/3/2010),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0242/2011),

—

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A7-0448/2011),

1.

Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Индонезия.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/41

—

като взе предвид проекторешението на Съвета (09138/2011),

—

като взе предвид Меморандума за сътрудничество между Европейския съюз и Международната организация за гражданско въздухоплаване (07702/2011),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), член 218, параграф 7 и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0163/2011),

—

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A7-0391/2011),

1.

Дава своето одобрение за сключването на Меморандума за сътрудничество;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Международната организация за гражданско въздухоплаване.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/41

—

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (07906/2/2011 – C7-0250/2011),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юни 2009 г. (1),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2009 г. (2),

—

като взе предвид позицията си на първо четене (3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2008)0810),

—

като взе предвид поетия с писмо от 21 декември 2011 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента на второ четене в съответствие с член 294, параграф 8, точка а) от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 66 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0334/2011),

1.

Приема изложената по-долу позиция на второ четене;

2.

Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

6.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 227/43

—

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05032/2/2011 – C7-0251/2011),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 февруари 2010 г. (1),

—

като взе предвид позицията си на първо четене (2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2009)0267),

—

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид поетия с писмо от 23 ноември 2011 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента на второ четене в съответствие с член 294, параграф 8, точка а) от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 66 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0336/2011),

1.

Приема изложената по-долу позиция на второ четене;

2.

Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.