ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/2

Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 8 март 2013 г. — A/B и др.

(Дело C-112/13)

(2013/C 226/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: В и др.

Преюдициални въпроси

В хипотеза на прилагане на правото на Европейския съюз по отношение на процесуална система, сезираните в рамките на която да се произнесат по същество на делото обикновени съдилища трябва да докажат неконституционосъобразността на даден закон, без обаче да разполагат с право за цялостна отмяна на законите, което право е в правомощията на организиран по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на европейския „принцип на еквивалентност“ да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), обикновените съдилища трябва в хода на производството да поискат сезиране на конституционния съд с цел цялостна отмяна на закона, а не трябва просто да преустановяват прилагането на закона в конкретния случай?

Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е в противоречие с процесуална разпоредба, съгласно която съд, който не е международно компетентен, назначава попечител за отсъстващия ответник, чието местоживеене не може да бъде установено и че чрез „явяването си пред съда“ този представител може да предостави задължителна международна компетентност на този съд?

Следва ли член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) („Регламента“) да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от оправомощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка попечител на отсъстващия ответник?

(1) ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/2

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Испания) на 21 май 2013 г. — Elcogás, S.A./Administración del Estado и Iberdrola, S.A.

(Дело C-275/13)

(2013/C 226/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elcogás, S.A.

Ответници: Administración del Estado и Iberdrola, S.A.

Преюдициални въпроси

Допускат ли тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и практиката на Съда на Европейския съюз по него (по-специално решенията, постановени по дело C-379/98 (1) и по дело C-206/06 (2)), да се считат за „помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка“ годишните суми, предоставяни на дружеството Elcogás, в качеството на собственик на специално съоръжение за производството на електроенергия, съгласно предвиденото в одобрените за него от Министерски съвет извънредни планове за рентабилност, когато получаването на посочените суми се включва в общата категория „постоянни разходи на електрическата система“, които се плащат от всички потребители и се превеждат на предприятията от електроенергийния сектор посредством последващи изплащания, извършвани от Comisión Nacional de Energía съгласно предварително установени правни критерии, без да е налице дискреционно правомощие?

(1) Recueil, стр. I-2099.

(2) Сборник, стр. I-5497.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/3

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca (Испания) на 22 май 2013 г. — Barclays Bank S.A./Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera

(Дело C-280/13)

(2013/C 226/05)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca

Страни в главното производство

Жалбоподател: Barclays Bank S.A.

Ответници: Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera

Преюдициални въпроси

Дали Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат испанската правна уредба в областта на ипотеките, която въпреки че предвижда, че ипотекарният кредитор може да поиска увеличаване на гаранциите, ако данъчната стойност на ипотекирания имот се намали с 20 %, не предвижда в рамките на производството за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, че потребителят-длъжник-лице, срещу което е насочено изпълнението, може да иска след повторна оценка, изменението на подобна данъчна стойност поне за целите, предвидени в член 671 LEC (2), когато тази оценка се е увеличила със същия или по-висок процент през периода, изтекъл между учредяването на ипотеката и изпълнение върху ипотекирания имот?

Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат испанският процесуален режим относно изпълнението върху ипотекиран имот, който предвижда че кредиторът-взискател може да си възложи ипотекирания имот на цена, равна на 50 % (понастоящем 60 %) от неговата данъчна стойност, което води до необосновано ощетяване на потребителя-длъжник-лицето, срещу което е насочено изпълнението, равно на 50 % (понастоящем 40 %) от посочената данъчна стойност?

Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че е налице злоупотреба с право и неоснователно обогатяване, когато след като кредиторът-взискател си е възложил ипотекирания имот на цена, равна на 50 % (понастоящем 60 %) от неговата данъчна стойност, същият иска продължаване на изпълнението за остатъка от дълга до пълното му погасяване, въпреки че данъчната стойност и/или реалната стойност на възложения имот е по-висока от общата дължима сума и въпреки че подобно поведение е съобразено с националното процесуално право?

Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагането на ипотекирания имот на данъчна и/или реална цена, по-висока от общия размер на ипотечния кредит, води до прилагане на член 570 LEC, вместо на членове 579 и 671 LEC, и вследствие на това трябва да се приеме, че кредиторът-взискател е бил напълно удовлетворен?

(1) (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

(2) Гражданскопроцесуален закон

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/3

Жалба, подадена на 22 май 2013 г. от Lord Inglewood и др. срещу Решение, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 13 март 2013 г. по съединени дела Т-229/11 и Т-276/11, Inglewood и др./Парламент

(Дело C-281/13 P)

(2013/C 226/06)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Lord Inglewood и др. (представители: S. Orlandi, J.-N. Louis, D. Abreu Caldas, avocats)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателите

—

да се приеме и постанови

—	отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз (четвърти състав) от 13 март 2013 г. по дело Inglewood и др./Парламент (съединени дела T-229/11 и T-276/11);

—

да се постанови ново решение по делото, в което да се приеме, че:

—	решението на Бюрото на Европейския парламент, с което пенсионната възраст се увеличава от 60 на 63 години и се премахват специалните условия за ползване на пенсията или под формата на очаквана пенсия, или чрез еднократно изплащане на част от набраните суми, е незаконосъобразно,

—	да се отменят обжалваните решения,

—	да бъде осъден Парламентът да заплати съдебните разноски за двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбата е срещу решение на Общия съд, с което той отхвърля жалбите им за отмяна на решенията на Европейския парламент, с които им е отказана възможността да се ползват от допълнителна доброволна пенсия или под формата на очаквана пенсия, или при навършване на 60 годишна възраст, или като им се изплати еднократно наведнъж част от набраните суми.

На първо място жалбоподателите се позовават на допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, тъй като с обжалваните решения били нарушени техни права —придобити или очаквани въз основа на условията, определени и приети в момента на встъпването им в длъжност.

На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил правното основание, изведено от нарушението на член 27, параграф 2 от Устава на членовете на Европейския парламент, а в тази разпоредба се уточнявало, че придобитите или очаквани права се запазват. Наистина, с Решението от 1 април 2009 г. били нарушени придобитите права на жалбоподателите, т.е. право да искат очаквана пенсия или да предпочетат да се ползват от нея на 60 години и евентуално да ползват еднократно изплащане на част от набраните суми.

На трето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и като приел, че Уставът на членовете на Европейския парламент не бил приложим, тъй като влязъл в сила след решението с общо приложение от 1 април 2009 г., докато обжалваните индивидуални решения били приети след тази дата.

На четвърто място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил правното основание, изведено от нарушението на принципа на равно третиране, тъй като жалбоподателите имали оправдани правни очаквания, че ще могат да се ползват от пенсиите си при условията, определени и прилагани през съществена част от периода, през който правили пенсионни вноски или към деня на преустановяване на дейността им, повече от лицата, които се ползвали от нормите, с които били въведени изключения, а именно тези, които продължавали да упражняват дейността си и били навършили 60 години преди влизането в сила на 14 юли 2009 г. на решението от 1 април 2009 г.

На последно място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил правното основание, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност, след като установил, че само 10 % от осигурените лица търпят последствията от финансовата криза и предвидимите последици, свързани с фонд, създаден като временен и който трябва да престане да съществува.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/4

Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Darmstadt (Германия) на 28 май 2013 г. — Адв. H. (синдик в производството по несъстоятелност на G.T. GmbH)/H. K.

(Дело C-295/13)

(2013/C 226/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Darmstadt

Страни в главното производство

Ищец: Адв. H. (синдик в производството по несъстоятелност на G.T. GmbH)

Ответник: H. K.

Преюдициални въпроси

за тълкуването на член 1, параграф 2, буква б), член 5, точка 1, букви а) и б) и член 5, точка 3 от Конвенцията относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) („Конвенцията от Лугано II“), и на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (2) („Регламент № 1346/2000“)

Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентни ли са да разгледат иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост?

Съдът на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентен ли е да разгледа иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава — членка на Европейския съюз, а в договаряща държава по Конвенцията от Лугано II?

3.	Искът, посочен във въпрос 1, попада ли в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?

Ако искът, посочен във въпрос 1, не попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и/или съдът няма съответната компетентност по отношение на управител с местоживеене в договаряща държава по Конвенцията от Лугано II:

в този случай налице ли е дело по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II?

Ако отговорът на въпрос 4 е утвърдителен:

а)

Съдът на държавата членка, в която е седалището на длъжника, компетентен ли е съгласно член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II да разгледа иск като посочения във въпрос 1?

α)	Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II?

ß)	Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор за предоставяне на услуги съгласно член 5, точка 1, буква б) от Конвенцията от Лугано II?

б)	Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело относно деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията от Лугано II?

(1) ОВ L 147, 2009 г., стр. 5.

(2) ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/5

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Испания) на 30 май 2013 г. — Ayuntamiento de Benferri/Consejería de Infraestructuras y Transporte, Iberdrola Distribución Eléctrica SAU

(Дело C-300/13)

(2013/C 226/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana, Sala de lo Contencioso-Administrativo, Sección 1

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ayuntamiento de Benferri

Ответник: Consejería de Infraestructuras y Transporte, Iberdrola Distribución Eléctrica SAU

Преюдициални въпроси

Трябва ли изразът „строителство на надземни електропроводи [за транспортиране на електроенергия] с напрежение 220 kV и по-високо и с дължина над 15 км“, съдържащ се в точка 20 от приложение I към Директива 85/337 (1), в изменената ѝ редакция съгласно Директива 97/11 (2), да се тълкува в смисъл, че единствените електрически съоръжения, които обхваща, са надземните електропроводи, отговарящи на тези две прагови стойности?

Трябва ли изразът „[…] пренос на електроенергия по надземни електропроводи“, съдържащ се в точка 3, буква б) от приложение II към Директива 85/337, в изменената ѝ редакция съгласно Директива 97/11, да се тълкува в смисъл, че единствените съоръжения за пренос на електроенергия, които обхваща, са надземните електропроводи?

3.	Трябва ли изразът „[…] пренос на електроенергия по надземни електропроводи“, съдържащ се в точка 3, буква б) от приложение II към Директива 85/337, да се тълкува в смисъл, че обхваща преобразувателните подстанции?

Трябва ли изразът „[…] пренос на електроенергия по надземни електропроводи“, съдържащ се в точка 3, буква б) от приложение II към Директива 85/337, да се тълкува в смисъл, че обхваща преобразувателните подстанции, които се изграждат или разширяват въз основа на проект, който не предвижда строителство на надземен електропровод?

(1) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

(2) Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254).

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/6

Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) на 3 юни 2013 г. — AS flyLAL-Lithuanian Airlines в производство по несъстоятелност/VAS Starptautiskā lidosta Riga, AS Air Baltic Corporation

(Дело C-302/13)

(2013/C 226/10)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākās tiesas Senāts

Страни в главното производство

Молител: AS flyLAL-Lithuanian Airlines в производство по несъстоятелност

Ответници: VAS Starptautiskā lidosta Riga и AS Air Baltic Corporation

Преюдициални въпроси

Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента (1) дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?

При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, параграф 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?

Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, параграф 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?

Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума, и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи в случай, че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на AS Air Baltic Corporation?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/7

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния) на 7 юни 2013 г. — Claudiu Roșu/Direcția Generală a Finanțelor Publice a Județului Sibiu — Activitatea de Inspecție Fiscală

(Дело C-312/13)

(2013/C 226/11)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Claudiu Roșu

Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice a Județului Sibiu — Activitatea de Inspecție Fiscală

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета да се тълкуват в смисъл, че когато положението на продавача по отношение на задължението за ДДС се промени и се приеме, че той е данъчно задължено по ДДС лице и насрещната престация (цената) за прехвърлянето на недвижим имот е определена от страните без каквото и да било позоваване на ДДС, облагаемата основа се формира от:

а)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, определена от страните, намалена с процента на ДДС, или

б)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, договорена от страните?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/7

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния) на 7 юни 2013 г. — Direcția Generală a Finanțelor Publice a Județului Sibiu — Activitatea de Inspecție Fiscală/Cătălin Ienciu

(Дело C-313/13)

(2013/C 226/12)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Direcția Generală a Finanțelor Publice a Județului Sibiu — Activitatea de Inspecție Fiscală

Ответник: Cătălin Ienciu

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета да се тълкуват в смисъл, че когато положението на продавача по отношение на задължението за ДДС се промени и се приеме, че той е данъчнозадължено по ДДС лице и насрещната престация (цената) за прехвърлянето на недвижим имот е определена от страните, без изобщо да се споменава ДДС, облагаемата основа се формира от:

а)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, определена от страните, намалена с процента на ДДС, или

б)	насрещната престация (цената) за прехвърлянето на имота, договорена от страните?

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/7

Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-317/13)

(2013/C 226/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: F. Drexler, A. Caiola и М. Пенчева)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение 2013/129/ЕС на Съвета от 7 март 2013 година за подлагане на веществото 4-метиламфетамин на мерки за контрол (1),

—	да се запазят правните последици на Решение 2013/129/ЕС на Съвета до замяната му с надлежно приет нов акт,

—	да се осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В самото начало Парламентът напомня, че в преамбюла на обжалваното решение са посочени следните правни основания за приемането му: член 8, параграф 3 от Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (2) и Договора за функционирането на Европейския съюз. От това Парламентът заключава, че се подразбира, че Съветът има предвид член 34, параграф 2, буква в) от ДФЕС.

В подкрепа на жалбата си за отмяна Парламентът изтъква две основания.

На първо място Парламентът поддържа, че правното основание за приемане на решението на Съвета е разпоредба, отменена с влизането в сила на Договора от Лисабон, а именно член 34, параграф 2, буква в) ДФЕС. Поради това единственото правно основание за приемане на обжалваното решение било Решение 2005/387/ПВР. Това правно основание е акт от вторичното право и следователно е незаконосъобразно.

На второ място, предвид изложеното по-горе, Парламентът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата за вземане на решения. От една страна, ако беше приложим член 34, параграф 2, буква в) ДФЕС, е трябвало да се извърши консултация с Парламента преди приемането на обжалваното решение в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС. Парламентът поддържа, че това не е направено. От друга страна, ако се приеме, че приложими са разпоредбите в редакцията съгласно измененията, приети с Договора от Лисабон, Парламентът е трябвало да участва в законодателната процедура на основание член 83, параграф 1 ДФЕС. И в двата случая обстоятелството, че Парламентът не е взел участие в приемането на обжалваното решение представлява съществено процесуално нарушение.

Накрая, в случай че Съдът реши да отмени обжалваното решение, Парламентът счита, че на основание член 264, втора алинея ДФЕС следва да се запазят последиците на обжалваното решение до замяната му с надлежно приет нов акт.

(1) ОВ L 72, стр. 11.

(2) ОВ L 127, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 170.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/8

Иск, предявен на 12 юни 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-320/13)

(2013/C 226/14)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 27, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (1), като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да транспонира посочената директива и при всички случаи не е уведомила Комисията за това,

—

на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, поради неизпълнение на задължението да съобщи за мерките за транспониране на Директива 2009/28/ЕО, да се осъди Република Полша да заплати периодична имуществена санкция в размер на 133 228,80 EUR дневно, считано от датата на обявяване на решението по настоящото дело,

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2009/28/ЕО е изтекъл на 5 декември 2010 г.

(1) ОВ L 140, стр. 16.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/8

Иск, предявен на 11 юни 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-321/13)

(2013/C 226/15)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и N. Yerrell)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се приеме за установено, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни мерки за транспониране на Директива 2010/61/ЕС на Комисията от 2 септември 2010 година за първоначално изменение с цел привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес на приложенията към Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешния превоз на опасни товари (1) или във всеки случай, като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си, произтичащи от член 2, параграф 1 от посочената директива;

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2010/61/ЕС на Комисията от 2 септември 2010 г. е изтекъл на 30 юни 2011 г.

(1) ОВ L 233, стр. 27.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/9

Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 17 юни 2013 г. — Burgo Group SpA/Illochroma SA, в ликвидация, Jérôme Theetten, действащ в качеството си на ликвидатор на дружеството Illochroma SA

(Дело C-327/13)

(2013/C 226/17)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Burgo Group SpA

Ответници: Illochroma SA, в ликдивация, Jérôme Theetten, действащ в качеството си на ликвидатор на дружеството Illochroma SA

Преюдициални въпроси

Трябва ли Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета [от 29 май 2000 година] относно производството по несъстоятелност (1), и по-специално членове 3,16, 27, 28 и 29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че:

а)

„предприятието“, за което става въпрос в член 3.2, трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу който длъжник е било образувано главно производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това, че имат собствена правосубектност?

б)

лицето или органът, оправомощени да поискат образуването на вторично производство, трябва да имат местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадена молбата за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие?

в)

при положение, че главното производство по несъстоятелност е процедура по ликвидация, вторично производство по несъстоятелност на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадена молбата за образуване на вторичното производство?

(1) ОВ L 160, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/9

Преюдициално запитване, отправено от Sozialgerichts Leipzig (Германия) на 19 юни 2013 г. — Elisabeta Dano, Florin Dano/Jobcenter Leipzig

(Дело C-333/13)

(2013/C 226/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Sozialgericht Leipzig

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Elisabeta Dano, Florin Dano

Ответник: Jobcenter Leipzig

Преюдициални въпроси

Приложното поле на член 4 от Регламент № 883/2004 (1) по отношение на лицата обхваща ли и лица, които не желаят да ползват социалноосигурителни или семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламента, а специални парични обезщетения, независещи от вноски по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70 от Регламента?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: с член 4 от Регламент № 883/2004 забранява ли се на държавите членки да изключат изцяло или частично нуждаещи се граждани на Съюза от получаване на подобни обезщетения, които се отпускат на собствени граждани в сходно положение, за да избегнат прекомерното ползване на гарантиращи жизнения минимум социални обезщетения, независещи от вноски по смисъла на член 70 от Регламента?

При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: съгласно а) член 18 ДФЕС и/или б) член 20, параграф 2, първа алинея, буква а) ДФЕС във връзка с член 20, параграф 2, втора алинея ДФЕС и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 (2) забранено ли е на държавите членки да изключат изцяло или частично нуждаещи се граждани на Съюза от получаване на подобни обезщетения, които се отпускат на собствени граждани в сходно положение, за да избегнат прекомерното ползване на гарантиращи жизнения минимум социални обезщетения, независещи от вноски по смисъла на член 70 от Регламент № 883/2004?

В случай че съгласно отговора на посочените по-горе въпроси частичното изключване от получаване на обезщетения, които гарантират жизнения минимум, е съвместимо с европейското право: може ли отпускането на граждани на Съюза на гарантиращи жизнения минимум социални обезщетения, независещи от вноски, да се ограничи до осигуряване на необходимите средства за връщане в родната държава, освен в случай на крайна нужда, или членове 1, 20 и 51 от Хартата на основните права налагат гарантиране на обезщетения за по-продължително време, които дават възможност за постоянно пребиваване?

(1) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

(2) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/11

Жалба, подадена на 15 май 2013 г. — Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет

(Дело T-276/13)

(2013/C 226/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Growth Energy (Вашингтон, Съединени американски щати), Renewable Fuels Association (Вашингтон, Съединени американски щати) (представител: P. Vander Schueren, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати (ОВ L 49 от 22.2.2013, стp.10), доколкото засяга жалбоподателите и техните членове и

—	да осъди Съвета да плати направените от жалбоподателя разноски във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат десет правни основания.

Първо правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е действала в противоречие с основния регламент, тъй като е избрала задължение, приложимо на територията на цялата държава и е отказала да изчисли индивидуално антидъмпингово задължение, независимо от факта, че е разполагала с цялата необходима информация за това. В това отношение жалбоподателите отбелязват, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на релевантните факти, грешка при прилагането на правото, не е посочила мотивите за изводите си, нарушила е задължението си за полагане на грижа и е нарушила правото на защита, както и принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания на жалбоподателите.

Второ правно основание, изведено от твърдението, че пропускът на Комисията да съобрази цената на износа при изчисляването на дъмпинговия марж, като не е извършила завишение съобразно цените на износа за смесите на въпросния смесител, съставлява явна грешка в преценката на релевантните факти и грешка при прилагането на правото.

Трето правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на релевантните факти и е нарушила основния регламент и принципа за недискриминация, като е завишила обема на вноса на биоетанол от Съединените щати и като не е третирала този внос по сходен начин като вноса на същия продукт от трети страни.

4.	Четвърто правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила основния регламент при изчисляването на маржа на вредите.

Пето правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката и е нарушила основния регламент, като е основала оценката си за материалните вреди на промишленост на Съюза, която не произвежда сходен продукт и като е определила промишлеността на Съюза преди да определи сходния продукт.

Шесто правно основание, изведено от твърдението, че оспореният регламент е опорочен в резултат на явни грешки в преценката и грешки при прилагането на правото, тъй като материалните вреди, за които се отнася, са определени въз основа на данни, отнасящи се до непредставителна извадка на производители от Съюза.

7.	Седмо правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е направила извод, че други причини за материалните вреди не нарушават причинно-следствената връзка между предвидения внос и твърдените вреди за промишлеността на Съюза.

8.	Осмо правно основание, изведено от твърдението, че Съветът е допуснал грешка при приложението на правото и е нарушил принципа на пропорционалност като е приел антидъмпингови мерки без да е необходимо.

Девето правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и е нарушила принципите на добрата администрация и недискриминация, като е приела, че разследването на биоетанола, с произход от Съединените щати, се е основавало на адекватно оплакване, докато последното не е отговаряло на изискванията, установени от основния регламент.

10.

Десето правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е извършила множество нарушения на правото на защита на жалбоподателите и не е посочила мотивите за приемането на оспорения регламент, тъй като окончателното разгласяване, на което се основава, не съдържа основните факти и съображения за приемането на окончателните мерки. Комисията също така е променила периода на действие на мерките без да посочи мотивите, като в същото време не е предоставила своевременно достъп на жалбоподателите до неконфиденциалната преписка, нито е предоставила достатъчно време на жалбоподателите да представят обяснения във връзка с окончателното разгласяване.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/12

Жалба, подадена на 15 май 2013 г. — Marquis Energy/Съвет

(Дело T-277/13)

(2013/C 226/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Marquis Energy LLC (Hennepin, Съединени американски щати) (представител: P. Vander Schueren, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати (ОВ L 49, 22.2.2013 г., стp. 10), доколкото засяга жалбоподателите и техните членове и

—	да осъди Съвета да плати направените от жалбоподателя разноски във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага десет правни основания.

Първо правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е действала в противоречие с основния регламент, тъй като е избрала задължение, приложимо на територията на цялата държава и е отказала да изчисли индивидуално антидъмпингово задължение, независимо от факта, че е разполагала с цялата необходима информация за това. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на релевантните факти, грешка при прилагането на правото, не е посочила мотивите за изводите си, нарушила е задължението си за полагане на грижа и е нарушила правото на защита, както и принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания на жалбоподателя.

4.	Четвърто правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила основния регламент при изчисляването на маржа на вредите.

7.	Седмо правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е направила извод, че други причини за материалните вреди не нарушават причинно-следствената връзка между предвидения внос и твърдените вреди за промишлеността на Съюза.

8.	Осмо правно основание, изведено от твърдението, че Съветът е допуснал грешка при приложението на правото и е нарушил принципа на пропорционалност като е приел антидъмпингови мерки без да е необходимо.

10.

Десето правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е извършила множество нарушения на правото на защита на жалбоподателя и не е посочила мотивите за приемането на оспорения регламент, тъй като окончателното разгласяване, на което се основава, не съдържа основните факти и съображения за приемането на окончателните мерки. Комисията също така е променила периода на действие на мерките без да посочи мотивите, като в същото време не е предоставила своевременно достъп на жалбоподателя до неконфиденциалната преписка, нито е предоставила достатъчно време на жалбоподателя да представи обяснения във връзка с окончателното разгласяване.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/13

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Ledra Advertising/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-289/13)

(2013/C 226/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ledra Advertising Ltd (Никозия, Кипър) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)

Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да му присъди обезщетение за вреди в размер на 958 920,00 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—

да обяви тези условия за недействителни и да разпореди спешно преразглеждане на актовете за финансова помощ по членове 14—18 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“) на основание член 19 от същия договор с оглед съобразяването им с решението на Общия съд, и

—	доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

По първото правно основание се твърди, че съответните условия от Меморандума за разбирателство налагат изисквания, които съставляват „грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти“ (1), като се има предвид следното:

—	посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ,

—	член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и

—	банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

По второто правно основание се твърди, че взети заедно, следните нарушения са дотолкова съществени, че следва да се разглеждат като грубо нарушение на норми от по-висш ранг:

—	към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателя, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола,

—	влоговете на жалбоподателя са му отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2),

—	противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и

—

взетата мярка не е пропорционална на легитимна цел, тъй като съгласно член 3 от Договора за ЕМС същинската цел е „мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия […] на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея“, а не парализирането на икономиката им.

3.	По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателя не е необходимо, нито пропорционално.

По четвъртото правно основание се твърди, че ответниците са причина за отнемането на банковите влогове на жалбоподателя, тъй като ако не беше допуснатото от тях грубо нарушение, банковите влогове на жалбоподателя щяха да бъдат защитени предвид правата по Хартата и Протокола, и че поради това причинените на жалбоподателя вреди са преки и са били предвидими.

По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично жалбоподателя, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателя застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт.

(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.

(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/14

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — CMBG/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-290/13)

(2013/C 226/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CMBG Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)

Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да му присъди обезщетение за вреди в размер на 1 999 121,60 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—

—	доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

—	посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ,

—	член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и

—	банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

—	към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателя, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола,

—	влоговете на жалбоподателя са му отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2),

—	противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и

—

3.	По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателя не е необходимо, нито пропорционално.

(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.

(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/15

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Eleftheriou и Papachristofi/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-291/13)

(2013/C 226/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Andreas Eleftheriou (Дериния, Кипър), Eleni Eleftheriou (Дериния) и Lilia Papachristofi (Дериния) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)

Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да им присъди обезщетение за вреди в размер на 347 520,68 GBP поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—

—	доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания.

—	посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ,

—	член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и

—	банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

—	към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателите, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола,

—	влоговете на жалбоподателите са им отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2),

—	противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и

—

3.	По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателите не е необходимо, нито пропорционално.

По четвъртото правно основание се твърди, че ответниците са причина за отнемането на банковите влогове на жалбоподателите, тъй като ако не беше допуснатото от тях грубо нарушение, банковите влогове на жалбоподателите щяха да бъдат защитени предвид правата по Хартата и Протокола, и че поради това причинените на жалбоподателите вреди са преки и са били предвидими.

По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично всеки от жалбоподателите, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателите застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт.

(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.

(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/17

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Evangelou/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-292/13)

(2013/C 226/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Christos Evangelou (Дериния, Кипър) и Yvonne Evangelou (Дериния) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)

Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да им присъди обезщетение за вреди в размер на 1 552 110,64 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—

—	доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания.

—	посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ,

—	член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и

—	банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

—	към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателите, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола,

—	влоговете на жалбоподателите са им отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2),

—	противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и

—

3.	По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателите не е необходимо, нито пропорционално.

По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично всеки от жалбоподателите, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателите застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт.

(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.

(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/18

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Theophilou/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-293/13)

(2013/C 226/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Christos Theophilou (Никозия, Кипър) и Eleni Theophilou (Никозия) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)

Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да им присъди обезщетение за вреди в размер на 1 583 479,00 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—

—	доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания.

—	посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ,

—	член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и

—	банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

—	към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателите, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола,

—	влоговете на жалбоподателите са им отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2),

—	противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и

—

3.	По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателите не е необходимо, нито пропорционално.

По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично всеки от жалбоподателите, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателите застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт.

(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.

(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/19

Жалба, подадена на 27 май 2013 г. — Fialtor/Комисия и ЕЦБ

(Дело T-294/13)

(2013/C 226/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fialtor Ltd (Белиз, Белиз) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer)

Ответници: Европейска централна банка, Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да му присъди обезщетение за вреди в размер на 278 925,79 EUR поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека,

—

—	доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

—	посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ,

—	член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и

—	банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

—	към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателя, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола,

—	влоговете на жалбоподателя са му отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2),

—	противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола,

—	целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и

—

3.	По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателя не е необходимо, нито пропорционално.

(1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975.

(2) Член 52, параграф 1 от Хартата.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/21

Жалба, подадена на 30 май 2013 г. Adler Modemärkte/СХВП — Blufin (MARINE BLEU)

(Дело T-296/13)

(2013/C 226/27)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Adler Modemärkte AG (Хайбах, Германия) (представители: адв. J. Plate и R. Kaase)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Blufin SpA (Капри, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 април 2013 г. по преписка R 386/2012-2 поради противоречие с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително разноските в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словните елементи „MARINE BLEU“ за стоки от клас 25 — заявка за марка на Общността № 6 637 193.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Blufin SpA.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка „BLUMARINE“ за стоки от клас 25.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отказва регистрацията.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/21

Жалба, подадена на 28 май 2013 г. — Nordex Holding/СХВП — Fontana Food (Taverna)

(Дело T-302/13)

(2013/C 226/28)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Nordex Holding A/S (Dronninglund, Дания) (представител: M. Kleis, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fontana Food AB (Tyresö, Швеция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав от 21 март 2013 г. по преписка R 2608/2011-1;

—	да отмени решението на отдела по отмяна от 21 октомври 2011 г. №4891 C, което предшества приемането на обжалваното решение;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноските, в това число направените в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Фигуративната марка, съдържаща словния елемент „Taverna“– Марка на общността № 5 466 909

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Основание на искането за обявяване на недействителност: Искането за обявяване на недействителност са изложените в член 53, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент №207/2009 на Съвета

Решение на отдела по отмяна: Обявява обжалваната марка на Общността за частично недействителна

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 53, параграф 1, буква a), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/22

Жалба, подадена на 5 юни 2013 г. — Silicium España Laboratorios/СХВП — LLR-G5 (LLRG5)

(Дело T-306/13)

(2013/C 226/29)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Silicium España Laboratorios, SL (Вила-Сека, Испания) (представител: C. Sueiras Villalobos, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: LLR-G5 Ltd (Касълбар, Ирландия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 март 2013 г. (преписка R 383/2012-1) в частта, в която се обявява за недействителна марката на Общността „LLRG5“ (№ 3384625) поради недобросъвестност на заявителя при подаването на заявката за тази марка,

—	да потвърди решението на отдела по отмяна от 20 декември 2011 г. по преписка 4174 C,

—	да осъди СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Silicium във връзка с това производство.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „LLRG5“, регистрирана като марка на Общността с № 3 384 625.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.

Основание на искането за обявяване на недействителност: обявяване на недействителност е поискано на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: отменя оспореното решение и обявява спорната марка на Общността за недействителна.

Изложени правни основания: нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/22

Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Repsol/СХВП — Argiles (ELECTROLINERA)

(Дело T-308/13)

(2013/C 226/30)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Repsol, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Devaureix и L. Montoya Terán, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Josep María Adell Argiles (Мадрид, Испания)

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 март 2013 г. по преписка R 1565/2012-1 и в резултат на това да допусне регистрацията на марка на Общността № 9 548 884„ELECTROLINERA“ за стоки от класове 4, 37 и 39, за които е отказана регистрация с обжалваното решение,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „ELECTROLINERA“ за стоки и услуги от класове 4, 35, 37 и 39 — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 548 884.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Josep María Adell Argiles.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална словна марка „ELECTROLINERA“ за стоки от класове 6, 9 и 12.

Решение на отдела по споровете: частично отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: частично уважава жалбата, частична отмяна на решението на отдела по споровете и, в резултат на това, отхвърля в по-широка степен на заявката за регистрация на марка на Общността.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/23

Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Enosi Mastichoparagogon/СХВП — Gaba International („ELMA“)

(Дело T-309/13)

(2013/C 226/31)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Enosi Mastichoparagogon Chiou (Chios, Гърция) (представител: адв. A. Malamis)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gaba International Holding AG (Хамбург, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав от 26 март 2013 г. по преписка R 1539/2012-4;

—	да осъди Службата и другата страна (възразяващ пред отдела по споровете и ответник пред апелативния състав на СХВП) да поемат собствените си разноски и да заплатят тези на заявителя на марката на Общността (жалбоподател в производството за отмяна).

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „ELMA“ за стоки от клас 5 — международна регистрация 900 845, посочваща Европейската общност

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация като марка на Общността на словната марка „ELMEX“ за стоки от класове 3, 5 и 21

Решение на отдела по споровете: уважава възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент на Съвета № 207/2009.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/23

Жалба, подадена на 12 юни 2013 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-314/13)

(2013/C 226/32)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, представител, M. Gorjão-Henriques и J. da Silva Sampaio, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени членове 1 и 2 от Решение на Европейската комисия C(2013) 1870 окончателен;

—	да обяви Регламент (ЕО) № 16/2003 (1) и по-специално на член 7 от него за неприложим към разглеждания случай на основание съществени процесуални нарушения, нарушение на Регламент (ЕО) № 1164/94 (2) илиa при всички положенияa на общите принципи на правото, действащи в правния ред на ЕС,

—	да обяви, че Европейската комисия е длъжна да изплати дължимия остатък,

—

при условията на евентуалност:

а)	да обяви за погасени по давност производството по възстановяване на вече платените суми и правото на задържане на все още неизплатения остатък;

б)

да обяви задължението за намаляване на извършената от Европейската комисия корекция във връзка с евентуални нарушения, които биха могли да доведат до пълно неплащане на остатъка и до пълно възстановяване на разходите, платени след 3 юни 2003 г., но фактурирани в периода юни 2002 г. и февруари 2003 г.;

—	При всички положения да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от незаконосъобразност на Регламент (ЕО) № 16/2003 поради съществени процесуални нарушения и нарушение на правна норма от по-висок ранг

—

Регламент (ЕО) № 16/2003 е незаконосъобразен, тъй като не е приет от колегията на членовете на Комисията, нито по процедурата на оправомощаване, писмената процедура или друга опростена процедура в съответствие с Процедурния правилник на Европейската комисия (3) в редакцията, действаща към датата на приемане на посочения регламент, нито при спазване на разпоредбата на член 18 от Процедурния правилник на Комисията в редакцията, действаща към датата на приемането му, и доколкото тълкуването на Комисията на член 7 от Регламент (ЕО) № 16/2003 противоречи на Регламент (ЕО) № 1164/94

Второто правно основание е изведено от нарушение на нормите на правото на ЕС относно допустимостта на разходите

—	Обжалваното решение нарушава приложимите правни норми от Договора, по-специално що се отнася до въпроса дали разходите, платени след или в началото на допустимия период, независимо че са фактурирани преди това, представляват допустими разходи за европейско финансиране

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и задължението на администрацията да зачита своите актове

—

Това тълкуване изхожда от оправомощени източници на Европейската комисия и тъй като е съобщено на Португалската република, както и на другите държави членки, съдържанието му очевидно е от естество да породи оправдано очакване у Португалската република за допустимост на фактурите, получени преди това и заплатени преди цялото искане да е постъпило в Европейската комисия.

—	Налагането на понастоящем защитаваното от Комисията тълкуване явно нарушава принципа на правна сигурност, тъй като налага значителни финансови тежести на Португалската република, без това тълкуване да е безспорно или предвидимо.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

—

Макар да е вярно, че съгласно член З от приложение II към Регламент (ЕО) № 1164/94, Европейската комисия може да извършва финансови корекции, каквито намира за необходими, като това може да доведе до пълно или частично прекратяване на отпусната помощ по проекта, същата институция е задължена да спази принципа на пропорционалност, отчитайки обстоятелствата на конкретния случай, като вида на нарушението или обхвата на евентуалното финансово въздействие на възможните пропуски в системите на управление или контрол. При това положение не е ясно как може да се предприеме пълно прекратяване на отпуснатите помощи, като се има предвид, че корекцията от 100 % се прилага само когато пропуските в системите на управление и контрол са толкова значителни или констатираното нарушение е толкова тежко, че представляват пълно неспазване на общностните правила, а това води до неправомерност на всички плащания.

—

Трудностите при тълкуването са решаващо смекчаващо обстоятелство, което винаги следва да бъде вземано предвид от Европейската комисия. С оглед на описаните обстоятелства съществуват по-малко ограничителни мерки — например, прилагане на намален процент или дори неприлагането на каквато и да било корекция — с които може да бъде постигната преследваната цел.

Петото правно основание, предявено при условията на евентуалност, е изведено от изтичането на погасителната давност

—	При всички положения разходите преди 3 юни 2003 г. са погасени по давност, тъй като последната фактура е от 28 февруари 2003 г., три месеца и два дни преди въпросната дата.

—	Съгласно Регламент (ЕО) № 2988/95 (4) от 18 декември 1995 г. давностният срок за процедурите е четири години, считано от датата на извършване на нарушението.

(1) Регламент (ЕО) № 16/2003 на Комисията от 6 януари 2003 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета по отношение на допустимостта на разходи в контекста на мерките, частично финансирани от Кохезионния фонд (ОВ L 2, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 94).

(2) Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 година относно създаването на Кохезионния фонд (ОВ L 130, стр. 1).

(3) ОВ L 308, 8.12.2000 г., стр. 26.

(4) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/25

Иск, предявен на 11 юни 2013 г. — Pappalardo и др./Комисия

(Дело T-316/13)

(2013/C 226/33)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Salvatore Aniello Pappalardo (Cetara, Италия), Pescatori La Tonnara Soc. coop. (Cetara), Fedemar Srl (Cetara), Testa Giuseppe E C. Snc (Catania, Италия), Pescatori San Pietro Apostolo Srl (Cetara), Camplone Arnaldo & C. Snc di Camplone Arnaldo EC (Pescara, Италия) и Valentino Pesca Sas di Camplone Arnaldo & C. (Pescara) (представители: V. Cannizzaro и L. Caroli, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищците

Ищците молят Общия съд:

—

да установи извъндоговорната отговорност на Европейската комисия за вредите, причинени с приемането на Регламент № 530 от 12 юни 2008 година за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море, обявен за невалиден с Решение на Съда от 17 март 2011 г. по дело С-221/09,

—	в резултат от това да осъди Европейската комисия да им изплати обезщетение за причинените вреди,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите по настоящото дело уточняват, че в случая извъндоговорната отговорност възниква, поради това че с Регламент № 530/2008 Комисията незаконосъобразно е разпоредила да се преустанови риболовът на червен тон от 16 юни 2008 г. за корабите, които плават под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, докато по отношение на корабите, които плават под гръцки флаг, това преустановяване е разпоредено едва от 23 юни 2008 г.

Според жалбоподателите в настоящия случай са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на европейските институции за тяхната законодателна дейност, а именно: съществено нарушение на правна норма, защитаваща частноправни субекти, действително причинена вреда и причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната вреда.

В това отношение се подчертава, че Съдът е обявил Регламент № 530/2008 за напълно невалиден, поради това че нарушава принципа за недопускане на дискриминация, и че според установената съдебна практика нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация представлява съществено нарушение на правна норма от по-висок ранг, която защитава частноправните субекти.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/25

Жалба, подадена на 13 юни 2013 г. — Vita Phone/СХВП (LIFEDATA)

(Дело T-318/13)

(2013/C 226/34)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vita Phone GmbH (Манхайм, Германия) (представители: адв. P. Ruess и A. Doepner-Thiele)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 март 2013 г. по преписка R 1072/2012-1,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „LIFEDATA“ за стоки и услуги от класове 10 и 44 — заявка за марка на Общността № 10 525 053.

Решение на проверителя: отказва регистрацията.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/26

Жалба, подадена на 25 май 2013 г. — ZZ и др./ЕИФ

(Дело F-51/13)

(2013/C 226/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ZZ и др. (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейски инвестиционен фонд

Предмет на производството

Отмяна на решенията, които се съдържат в извлеченията от платежната ведомост за февруари 2013 г. и които ограничават годишната корекция на възнагражденията за 2013 г. на 1,8 %, както и отмяна на последващите извлечения. От друга страна, последващо искане институцията да бъде осъдена да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които се твърди, че са претърпени.

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени решението, което се съдържа в извлеченията от платежната ведомост на жалбоподателите за февруари 2013 г. и което ограничава годишната корекция на възнагражденията за 2013 г. на 1,8 %, като съответно се отменят сходните решения, които се съдържат в последващите извлечения от платежната ведомост;

—

ответникът да бъде осъден да заплати като обезщетение за имуществените вреди i) остатъкът от възнаграждението, съответстващ на прилагането на годишната корекция за 2013 г., тоест увеличение от 1,8 % за периода 1 януари 2013 г. — 31 декември 2013 г.; ii) остатъкът от възнаграждението, съответстващ на резултата от прилагането на годишната корекция от 1,8 % за 2013 г. по отношение на размера на възнагражденията, които ще бъдат изплащани, считано от януари 2014 г.; iii) лихви за забава върху дължимите остатъци от възнагражденията до пълното изплащане на дължимите суми, като приложимият лихвен процент трябва да се изчисли въз основа на приложимия през съответния период определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране процент, увеличен с три пункта, и iv) обезщетение за вреди поради загубата на покупателна способност;

—	ответникът да бъда осъден да заплати по 1 000 евро на всеки жалбоподател като обезщетение за неимуществени вреди;

—	ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/26

Жалба, подадена на 2 юни 2013 г. — ZZ/ЕИБ

(Дело F-55/13)

(2013/C 226/36)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: L. Isola, avvocato)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Предмет на производството

Отмяна на доклада за атестиране на жалбоподателя за 2011 г., в частта, в която на изпълнението на задачите не е поставена оценка „изключително изпълнение на задачите“ или „много добро изпълнение на задачите“ и жалбоподателят не се предлага за повишение във функция D, както и в частта, в която се определят целите на жалбоподателя за 2012 г., отмяна на насоките относно доклада за атестиране за 2011 г. и, накрая, осъждане на ЕИБ да поправи имуществените и неимуществени вреди, които жалбоподателят счита, че е претърпял.

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени a) решението от 18 декември 2012 г. в частта, в която Комитетът по жалбите съобразно член 22 от Правилника за персонала и Записка до персонала № 715 HR/P&O/2012-0103 от 29 март 2012 г. отхвърля жалбата срещу информационния доклад за 2011 г.; б) информационния доклад за 2011 г. в частта „оценка“, в частта, в която на изпълнението на задълженията не е поставена оценка „изключително изпълнение на задълженията“ или „много добро изпълнение на задълженията“ и накрая в частта, в която жалбоподателят не се предлага за повишение във функция D, както и в частта, в която се определят целите му за 2012 г.; в) всички свързани, последващи и предварителни актове, сред които повишенията, направени въз основа на записка на директора на човешки ресурси от май 2012 г., озаглавена „Процедура по оценяване и повишение на персонала за 2011 година“, като се има предвид, че въз основа на дадената от висшестоящите на жалбоподателя оценка, която се оспорва в настоящото производство, ЕИБ не е взела предвид позицията на жалбоподателя в точка „Повишения от функция E към D“,

—

да се отменят или да не се прилагат насоките, въведени от дирекция „Човешки ресурси“ със Записка № 709 RH/P&O/2011-0242 от 13 декември 2011 г. и съответно „Насоките за годишната оценка на персонала за 2011 година“ от 14 декември 2011 г., включително в частта, в която се предвижда, че окончателната оценка трябва да се даде словом, но не се установяват критериите, към които трябва да се придържа оценителя, за да се счете, че дадено изпълнение на задълженията е „изключително, което надхвърля очакванията“ или „много добро“ или „отговарящо на всички очаквания“,

—	да се осъди ответника да поправи произтеклите от това имуществени и неимуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски.

3.8.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 226/27

Жалба, подадена на 21 юни 2013 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-57/13)

(2013/C 226/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: D. Abreu Caldas, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението, с което се определя бонусът към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба в Комисията в приложение на новите общи разпоредби за изпълнение (ОРИ), и на решението, с което се отхвърля жалбата му, подадена по административен ред.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 8 януари 2013 г. с което се изчислява бонусът към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба в Комисията;

—	доколкото е необходимо, да се отмени решението, с което се отхвърля жалбата му от 12 март 2013 г., подадена по административен ред, с която жалбоподателят иска да се приложат ОРИ и актюерските ставки, действащи към момента, в който е направил искането за прехвърляне на пенсионните му права;

—	Комисия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.226.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 226

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 3 август 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2013/C 226/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 215, 27.7.2013 г.	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2013/C 226/02	Становище C-1/13: Искане за становище, направено от Европейската комисия на основание член 218, параграф 11 ДФЕС	2
2013/C 226/03	Дело C-112/13: Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 8 март 2013 г. — A/B и др.	2
2013/C 226/04	Дело C-275/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Испания) на 21 май 2013 г. — Elcogás, S.A./Administración del Estado и Iberdrola, S.A.	2
2013/C 226/05	Дело C-280/13: Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca (Испания) на 22 май 2013 г. — Barclays Bank S.A./Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera	3
2013/C 226/06	Дело C-281/13 P: Жалба, подадена на 22 май 2013 г. от Lord Inglewood и др. срещу Решение, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 13 март 2013 г. по съединени дела Т-229/11 и Т-276/11, Inglewood и др./Парламент	3
2013/C 226/07	Дело C-295/13: Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Darmstadt (Германия) на 28 май 2013 г. — Адв. H. (синдик в производството по несъстоятелност на G.T. GmbH)/H. K.	4
2013/C 226/08	Дело C-299/13: Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 30 май 2013 г. — Isabelle Gielen/Ministerraad	5
2013/C 226/09	Дело C-300/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Испания) на 30 май 2013 г. — Ayuntamiento de Benferri/Consejería de Infraestructuras y Transporte, Iberdrola Distribución Eléctrica SAU	5
2013/C 226/10	Дело C-302/13: Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) на 3 юни 2013 г. — AS flyLAL-Lithuanian Airlines в производство по несъстоятелност/VAS Starptautiskā lidosta Riga, AS Air Baltic Corporation	6
2013/C 226/11	Дело C-312/13: Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния) на 7 юни 2013 г. — Claudiu Roșu/Direcția Generală a Finanțelor Publice a Județului Sibiu — Activitatea de Inspecție Fiscală	7
2013/C 226/12	Дело C-313/13: Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Alba Iulia (Румъния) на 7 юни 2013 г. — Direcția Generală a Finanțelor Publice a Județului Sibiu — Activitatea de Inspecție Fiscală/Cătălin Ienciu	7
2013/C 226/13	Дело C-317/13: Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз	7
2013/C 226/14	Дело C-320/13: Иск, предявен на 12 юни 2013 г. — Европейска комисия/Република Полша	8
2013/C 226/15	Дело C-321/13: Иск, предявен на 11 юни 2013 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия	8
2013/C 226/16	Дело C-322/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bolzano (Италия) на 13 юни 2013 г. — Ulrike Elfriede Grauel Rüffer/Katerina Pokorná	9
2013/C 226/17	Дело C-327/13: Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 17 юни 2013 г. — Burgo Group SpA/Illochroma SA, в ликвидация, Jérôme Theetten, действащ в качеството си на ликвидатор на дружеството Illochroma SA	9
2013/C 226/18	Дело C-333/13: Преюдициално запитване, отправено от Sozialgerichts Leipzig (Германия) на 19 юни 2013 г. — Elisabeta Dano, Florin Dano/Jobcenter Leipzig	9
	Общ съд
2013/C 226/19	Дело T-276/13: Жалба, подадена на 15 май 2013 г. — Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет	11
2013/C 226/20	Дело T-277/13: Жалба, подадена на 15 май 2013 г. — Marquis Energy/Съвет	12
2013/C 226/21	Дело T-289/13: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Ledra Advertising/Комисия и ЕЦБ	13
2013/C 226/22	Дело T-290/13: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — CMBG/Комисия и ЕЦБ	14
2013/C 226/23	Дело T-291/13: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Eleftheriou и Papachristofi/Комисия и ЕЦБ	15
2013/C 226/24	Дело T-292/13: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Evangelou/Комисия и ЕЦБ	17
2013/C 226/25	Дело T-293/13: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Theophilou/Комисия и ЕЦБ	18
2013/C 226/26	Дело T-294/13: Жалба, подадена на 27 май 2013 г. — Fialtor/Комисия и ЕЦБ	19
2013/C 226/27	Дело T-296/13: Жалба, подадена на 30 май 2013 г. Adler Modemärkte/СХВП — Blufin (MARINE BLEU)	21
2013/C 226/28	Дело T-302/13: Жалба, подадена на 28 май 2013 г. — Nordex Holding/СХВП — Fontana Food (Taverna)	21
2013/C 226/29	Дело T-306/13: Жалба, подадена на 5 юни 2013 г. — Silicium España Laboratorios/СХВП — LLR-G5 (LLRG5)	22
2013/C 226/30	Дело T-308/13: Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Repsol/СХВП — Argiles (ELECTROLINERA)	22
2013/C 226/31	Дело T-309/13: Жалба, подадена на 7 юни 2013 г. — Enosi Mastichoparagogon/СХВП — Gaba International (ELMA)	23
2013/C 226/32	Дело T-314/13: Жалба, подадена на 12 юни 2013 г. — Португалия/Комисия	23
2013/C 226/33	Дело T-316/13: Иск, предявен на 11 юни 2013 г. — Pappalardo и др./Комисия	25
2013/C 226/34	Дело T-318/13: Жалба, подадена на 13 юни 2013 г. — Vita Phone/СХВП (LIFEDATA)	25
	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2013/C 226/35	Дело F-51/13: Жалба, подадена на 25 май 2013 г. — ZZ и др./ЕИФ	26
2013/C 226/36	Дело F-55/13: Жалба, подадена на 2 юни 2013 г. — ZZ/ЕИБ	26
2013/C 226/37	Дело F-57/13: Жалба, подадена на 21 юни 2013 г. — ZZ/Комисия	27