ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/2

Разпределение на съдиите по състави

2013/C 215/03

На 4 юли 2013 г., вследствие на встъпването в длъжност на съдия Tomljenović, пленумът на Общия съд реши да измени решенията на Общия съд от 20 септември 2010 г. (1), от 26 октомври 2010 г. (2), от 29 ноември 2010 г. (3), от 20 септември 2011 г. (4), от 25 ноември 2011 г. (5), от 16 май 2012 г. (6), от 17 септември 2012 г. (7), от 9 октомври 2012 г. (8), от 29 ноември 2012 г. (9) и от 18 март 2013 г. (10) относно разпределението на съдиите по състави.

За периода от 4 юли 2013 г. до 31 август 2013 г. разпределението на съдиите по състави е следното:

Първи (I-ви) разширен състав от петима съдии:

г-н Azizi, председател на състав, г-жа Labucka, г-н Frimodt Nielsen, г-н Gratsias, г-жа Кънчева и г-н Buttigieg, съдии.

Първи (1-ви) състав от трима съдии:

г-н Azizi, председател на състав;

а)	г-н Frimodt Nielsen и г-жа Кънчева, съдии;

б)	г-н Frimodt Nielsen и г-н Buttigieg, съдии;

в)	г-жа Кънчева и г-н Buttigieg, съдии.

Втори (II-ри) разширен състав от петима съдии:

г-н Forwood, председател на състав, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-н Prek и г-н Schwarcz, съдии.

Втори (2-ри) състав от трима съдии:

г-н Forwood, председател на състав;

г-н Dehousse, съдия;

г-н Schwarcz, съдия.

Трети (III-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Czúcz, председател на състав, г-жа Labucka, г-н Frimodt Nielsen, г-н Gratsias, г-жа Кънчева и г-н Buttigieg, съдии.

Трети (3-ти) състав от трима съдии:

г-н Czúcz, председател на състав;

г-жа Labucka, съдия;

г-н Gratsias, съдия.

Четвърти (IV-ти) разширен състав от петима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състав, г-н Vadapalas, г-жа Jürimäe, г-н O’Higgins, г-н van der Woude и г-жа Tomljenović, съдии.

Четвърти (4-ти) състав от трима съдии:

г-жа Pelikánová, председател на състав;

г-жа Jürimäe, съдия;

г-н van der Woude, съдия.

Пети (V-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Papasavvas, председател на състав, г-н Vadapalas, г-жа Jürimäe, г-н O’Higgins, г-н van der Woude и г-жа Tomljenović, съдии.

Пети (5-ти) състав от трима съдии:

г-н Papasavvas, председател на състав;

а)	г-н Vadapalas и г-н O’Higgins, съдия;

б)	г-н Vadapalas и г-жа Tomljenović, съдии;

в)	г-н O’Higgins и г-жа Tomljenović, съдии.

Шести (VI-ти) разширен състав от петима съдии:

г-н Kanninen, председател на състав, г-жа Martins Ribeiro, г-н Soldevila Fragoso, г-н Popescu, г-н Berardis и г-н Wetter, съдии.

Шести (6-ти) състав от трима съдии:

г-н Kanninen, председател на състав;

а)	г-н Soldevila Fragoso и г-н Berardis, съдии;

б)	г-н Soldevila Fragoso и г-н Wиter, съдии;

в)	г-н Berardis и г-н Wetter, съдии.

Седми (VII-ми) разширен състав от петима съдии:

г-н Dittrich, председател на състав, г-н Dehousse, г-жа Wiszniewska-Białecka, г-н Prek и г-н Schwarcz, съдии.

Седми (7-ми) състав от трима съдии:

г-н Dittrich, председател на състав;

г-жа Wiszniewska-Białecka, съдия;

г-н Prek, съдия.

Осми (VIII-ми) разширен състав от петима съдии:

г-н Truchot, председател на състав, г-жа Martins Ribeiro, г-н Soldevila Fragoso, г-н Popescu, г-н Berardis и г-н Wetter, съдии.

Осми (8-ми) състав от трима съдии:

г-н Truchot, председател на състав;

г-жа Martins Ribeiro, съдия;

г-н Popescu, съдия.

За периода от 4 юли 2013 г. до 31 август 2013 г.:

—

в I-ви разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 1-ви състав, четвъртият съдия от този състав и един съдия от 3-ти състав от трима съдии. Последният, който не е председателят на състава, се определя съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в III-ти разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 3-ти състав и двама съдии от 1-ви състав от четирима съдии. Последните двама съдии, никой от които не е председателят на състава, се определят съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в IV-ти разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 4-ти състав и двама съдии от 5-ти състав от четирима съдии. Последните двама съдии, никой от които не е председателят на състава, се определят съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в V-ти разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 5-ти състав, четвъртият съдия от този състав и един съдия от 4-ти състав от трима съдии. Последният, който не е председателят на състава, се определя съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в VI-ти разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 6-ти състав, четвъртият съдия от този състав и един съдия от 8-ми състав от трима съдии. Последният, който не е председателят на състава, се определя съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в VIII-ми разширен състав съдиите, които заседават с председателя на състава, за да образуват разширения състав, са другите двама съдии от първоначално сезирания 8-ми състав и двама съдии от 6-ти състав от четирима съдии. Последните двама съдии, никой от които не е председателят на състава, се определят съгласно реда, предвиден в член 6 от Процедурния правилник на Общия съд;

—

в 1-ви състав от трима съдии председателят на състава заседава последователно със съдиите по букви а), б) или в) в зависимост от състава, към който се числи съдията-докладчик. По делата, в които председателят на състава е съдия-докладчик, председателят на състава заседава със съдиите от всеки от тези състави последователно по реда на вписването на делата в регистъра, при съобразяване на връзката между тях;

—

в 5-ти състав от трима съдии председателят на състава заседава последователно със съдиите по букви а), б) или в) в зависимост от състава, към който се числи съдията-докладчик. По делата, в които председателят на състава е съдия докладчик, председателят на състава заседава със съдиите от всеки от тези състави последователно по реда на вписването на делата в регистъра, при съобразяване на връзката между тях.

—

в 6-ти състав от трима съдии председателят на състава заседава последователно със съдиите по букви а), б) или в) в зависимост от състава, към който се числи съдията-докладчик. По делата, в които председателят на състава е съдия докладчик, председателят на състава заседава със съдиите от всеки от тези състави последователно по реда на вписването на делата в регистъра, при съобразяване на връзката между тях.

(1) ОВ C 288, 23.10.2010, стр. 2.

(2) ОВ C 317, 20.11.2010, стр. 5.

(3) ОВ C 346, 18.12.2010, стр. 2.

(4) ОВ C 305, 15.10.2011, стр. 2.

(5) ОВ C 370, 17.12.2011, стр. 5.

(6) ОВ C 174, 16.06.2012, стр. 2.

(7) ОВ C 311, 13.10.2012, стр. 2.

(8) ОВ C 343, 10.11.2012, стр. 2.

(9) ОВ C 9, 12.01.2013, стр. 3.

(10) ОВ C 114, 20.04.2013, стр. 2.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/5

Преюдициално запитване, отправено от Landgerichts Düsseldorf (Германия) на 5 април 2013 г. — Huawei Technologies Co. Ltd/ZTE Corp., ZTE Deutschland GmbH

(Дело C-170/13)

2013/C 215/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищец: Huawei Technologies Co. Ltd

Ответник: ZTE Corp., ZTE Deutschland GmbH

Преюдициални въпроси

Злоупотребява ли притежател на патент от съществено значение за стандарт, който е декларирал спрямо организация за стандартизиране готовността си да предостави лицензия на трети лица при спазване на честни, разумни и недискриминационни условия, с господстващото си положение, когато спрямо нарушител на патент предяви иск за преустановяване на нарушението, въпреки че нарушителят на патента е декларирал готовността си да води преговори за подобна лицензия

или

следва да се приеме, че е налице злоупотреба с господстващо положение едва когато нарушителят на патента е направил на притежателя на патент от съществено значение за стандарт безусловно и приемливо предложение за сключване на лицензионен договор, което патентопритежателят не може да отхвърли, без несправедливо да възпрепятства нарушителя на патента или без да наруши принципа за недопускане на дискриминация и когато нарушителят на патента изпълни следващите му се договорни задължения за вече извършени действия по използването преди предоставянето на лицензията?

Доколкото е налице злоупотреба с господстващо положение като последица от готовността на нарушителя на патента да води преговори:

Поставя ли член 102 ДФЕС особени количествени и/или времеви изисквания относно готовността за водене на преговори? Може ли да се счита по-специално за готовност за водене на преговори, когато нарушителят на патента е декларирал само общо и (устно), че е готов да започне преговори или същият трябва вече да е започнал преговори, в хода на които например е посочил конкретни условия, въз основа на които е готов да сключи лицензионен договор?

Доколкото представянето на приемливо и безусловно предложение за сключване на лицензионен договор е предпоставка за злоупотребата с господстващо положение:

Поставя ли член 102 ДФЕС особени количествени и/или времеви изисквания относно това предложение? Трябва ли предложението да съдържа всички разпоредби, които обикновено съдържат лицензионните договори в областта на техниката? Трябва ли по-специално предложението да бъде обусловено от това патентът от съществено значение за стандарт действително да се използва и/или да е валиден?

Доколкото изпълнението на задължения в тежест на нарушителя на патента, произтичащи от лицензията, която следва да се предостави, е предпоставка за злоупотребата с господстващо положение:

Поставя ли член 102 ДФЕС особени изисквания по отношение на тези действия по изпълнението? Длъжен ли е нарушителят на патента да отчете предишни действия по използване и/или да заплати лицензионни такси? Може ли задължение за плащане на лицензионни такси да бъде изпълнено, при необходимост, и чрез предоставяне на обезпечение?

Важат ли условията, при които следва да се приеме, че е налице злоупотреба с господстващо положение от притежателя на патент от съществено значение за стандарт и при предявяването на други претенции, произтичащи от нарушение на патенти права (предоставяне на финансова отчетност, изтегляне на стоки, обезщетение)?

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/7

Преюдициално запитване, отправено от Amtsgerichts Rüsselsheim (Германия) на 14 май 2013 г. — Ekkehard Aleweld/Condor Flugdienst GmbH

(Дело C-262/13)

2013/C 215/09

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Rüsselsheim

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ekkehard Aleweld

Ответник: Condor Flugdienst GmbH

Преюдициални въпроси

Налице ли е право на обезщетение въз основа на член 7 от Регламента (1) и тогава, когато осъществяването на резервирания полет е станало със закъснение повече от 3 часа и пътникът е променил резервацията, избирайки друга въздухоплавателна компания, като по този начин закъснението при пристигането на първоначалния полет е било съществено намалено, при което както първоначалният полет, така и заместващият полет са достигнали до първоначалното местоназначение със закъснение от много повече от 3 часа?

2.	Ако отговорът на първия въпрос е положителен: От решаващо значение ли е фактът, че посоченото в член 6, параграф 1, подточка iii) време от 5 часа за целите на прилагането на член 8, параграф 1 от Регламента е изтекло или не?

3.	От значение ли е дали промяната на резервацията е извършена самостоятелно от пътника или с помощта на ответника?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 11, стр. 2; Специално издание на български език, глава 7, том 12, стр. 218).

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/8

Жалба, подадена на 16 май 2013 г. от Acino AG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 7 март 2013 г. по дело T-539/10, Acino AG (с предишна фирма Acino Pharma GmbH)/Европейска комисия

(Дело C-269/13 P)

2013/C 215/10

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Acino AG (представители: адв. R. Buchner и адв. E. Burk)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение на Общия съд от 7 март 2013 г. по дело T-539/10 поради нарушение на правото на Съюза, а решения на ответника C(2010) 2203, C(2010) 2205, C(2010) 2210 и C(2010) 2218 от 29 март 2010 г. и решения C(2010) 6430, C(2010) 6432, C(2010) 6434 и C(2010) 6435 от 16 септември 2010 г. относно лекарствените продукти Clopidogrel Acino — Clopidogrel, Clopidogrel ratiopharm — Clopidogrel, Clopidogrel Hexal — Clopidogrel и Clopidogrel ratiopharm GmbH — Clopidogrel да бъдат отменени,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и главни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

С първото си основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение и неправилно прилагане както на член 20 от Регламент (ЕО) № 726/2004 (1) във връзка с членове 116 и 117 от Директива (ЕО) № 2001/83 (2), така и на принципа на предпазните мерки. Общият съд неправилно приел, че посочените в обжалваните решения на Комисията нарушения на принципите и насоките на добрите производствени практики на лекарствените продукти (GMP) практически обосновават необорима презумпция за евентуални недостатъци на състава на лекарствените продукти в качествено и количествено отношение.

Второто основание се отнася до неправилна преценка на установените от Общия съд факти. Общият съд пренебрегнал факта, че доколкото Комисията единствено се позовала на настъпилата вследствие от нарушенията на GMP „загуба на доверие“, тя нарушила задълженията си за полагане на грижа и за мотивиране, тъй като не представила нито сериозни, нито убедителни данни, че при лекарствените продукти е налице влошаване в качествено или количествено отношение.

Третото основание се отнася до неправилното прилагане на принципа на пропорционалност. Жалбоподателят представил подкрепени с доказателства данни, че опасността за здравето, която създават произведените лекарствени продукти, може да бъде изключена, така че по-специално промяната на разрешенията и изтеглянето от пазара на партидите — действия с обратна сила, разпоредени от Комисията, не били необходими и били непропорционални.

Четвъртото основание се отнася до неправилна преценка при съдебния контрол. Погрешно „абсолютизирайки“ правилата на GMP, Общият съд направил неправилния извод, че не е очевидно, че Комисията — която мотивирала решенията единствено с необратимо настъпилата „загуба на доверие“ — надхвърлила пределите на свободата си на преценка.

Последното основание се отнася до нарушение на изискванията за мотивиране, предвидени в член 81, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004. В мотивите към решенията Комисията изобщо не разгледала представените от жалбоподателя данни, подкрепени с доказателства, поради което решенията били неправомерни, а от формална гледна точка — и непълни.

(1) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

(2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/8

Жалба, подадена на 17 май 2013 г. от Република Полша срещу решението, постановено от Общия съд на 27 февруари 2013 г. по дело T-241/10, Република Полша/Европейска комисия

(Дело C-273/13 P)

2013/C 215/11

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда,

—	да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюза от 27 февруари 2013 г. по дело Република Полша/Европейска комисия (T-241/10) в неговата цялост,

—

да отмени Решение 2010/152/ЕС на Комисията от 11 март 2010 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 63 от 12 март 2010 г., стр. 7), доколкото с него се изключват от финансиране от страна на Европейския съюз сумите в размер на 279 794 442,15 PLN и 25 583 996,81 EUR, направени от Република Полша,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу обжалваното съдебно решение Република Полша изтъква следните основания:

Основание, изведено от погрешно тълкуване на член 20 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, поради твърдението на Общия съд, че тази разпоредба изисква въвеждането на напълно векторизирана LPIS-GIS-Система (Система за идентификация на селскостопанските парцели въз основа на компютъризирана географска информационна система) или на подобна система, въпреки че за въвеждането на предвидените в тази разпоредба стандарти на системата не било необходимо пълно векторизиране.

2.	Основание, изведено от неправилно тълкуване на член 53 от Регламент (ЕО) № 796/2004, поради твърдението на Общия съд, че санкции поради умишлено нарушение се дължат и когато умишленият характер на действието на получателя в крайна сметка не било установено.

Основание, изведено от липса на мотиви към обжалваното съдебно решение. Според Република Полша Общият съд не е изяснил кои от посочените в член 20 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 материални и формални изисквания на практика не са били изпълнени. Общият съд не мотивирал и до каква степен възможността умишленият характер на действието да бъде установен посредством съдебно производство е довела до несъответствие между въведената от полските власти система на плащане и целите на селскостопанската политика на Съюза. Общият съд освен това не изяснил по какъв начин непоследователността на въведените от полските власти изчисления на действителния риск била в тежест на фонда.

Основание, изведено от нарушение на принципа на състезателност и на правото на справедлив процес, чрез невземане предвид на представените от Република Полша доказателства и чрез отклоняване от предмета на спора. По-специално Общият съд не преценил представените от Република Полша доказателства и разяснения във връзка със системата за установяване на възможността за предоставяне на помощи за площи и не изяснил мащаба за обхвата на контрола във войводство Opоlе (Województwo opolskie). Освен това Общият съд разпрострял проверката си отвъд предмета на исканията на Комисията и основите на установеното от нея в спорното решение.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/9

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. от Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 7 март 2013 г. по дело T-607/11, Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France/Европейска комисия

(Дело C-283/13 P)

2013/C 215/12

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France (представители: F. Brunet, E. Paroche, avocats, E. Bitton, advocate)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Дания

Искания

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени определението, доколкото в него се приема, че не е необходимо Общият съд да се произнася по искането на Henkel за отмяна на спорното решение (точка 1 от диспозитива на определението),

—	да постанови, че жалбата на Henkel пред Общия съд не е безпредметна и е допустима, и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—

да отмени определението, доколкото с него Henkel е осъдено да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати разноските на Комисията, включително по обезпечителното производство по дело T-607/11 R (точка 4 от диспозитива на определението), и да осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство и по производството пред Общия съд.

Основания и доводи

Жалбоподателите сочат четири основания за обжалване, като оспорват извода на Общия съд, че не са имали правен интерес да обжалват спорното решение пред Общия съд. Всъщност Общият съд неправилно приел, че предметът на спорното решение е отпаднал с издаването на решение от френския орган по конкуренцията, в което същият приема, че предаването на документите не е необходимо, за да се гарантира зачитане на правото на защита на жалбоподателите, и че документите не са от значение за анализа на случая от френския орган по конкуренцията.

Напротив, жалбоподателите твърдят, че все още имат правен интерес от обжалването пред Общия съд, тъй като документите са им необходими, за да докажат във френското производство, че (i) деянията, за които са наказани по дело COMP/39.579, са същите или най-малкото са тясно свързани с деянията, преследвани във френското производство, което има значение за освобождаването на жалбоподателите от отговорност във Франция, и (ii) искането на Henkel да получи разрешение да използва документите във френското производство не трябва да се разглежда като отказ за сътрудничество от страна на кандидата за освобождаване от отговорност, което би било основание глобата да се намали с 25 % вместо с 30 %, както приема френският орган по конкуренцията, а трябва да се разглежда като упражняване на законно право и защита на законни интереси, а именно като упражняване на правото на защита.

Посочени са четири основания за обжалване:

—	Първо, Общият съд изопачил фактите, тъй като неправилно приел, че след решението на френския орган по конкуренцията вече няма процесуален ред, по който да може да се разгледат документите, в случай че спорното решение бъде отменено и документите бъдат предадени на френския орган по конкуренцията.

—

Второ, Общият съд изопачил фактите, като преценил неправилно същинската цел на искането за предоставяне на документите, доколкото приел, че целта на искането е просто да се даде възможност на френския орган по конкуренцията да разгледа документите, докато всъщност основната цел на искането била да даде се възможност на Henkel да упражни правото си на защита, като обсъди документите във френското производство.

—	Трето, определението не било надлежно мотивирано, доколкото Общият съд приел, че Henkel няма интерес от обжалване, без да обсъди изложените от Henkel доводи.

—	Четвърто, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като не преценил дали все пак Henkel няма интерес от обжалването пред Общия съд, за да избегне опасността в бъдеще да бъдат постановени незаконосъобразни актове.

Поради тези съображения жалбоподателите молят Съда да отмени определението.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/10

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. от Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France срещу Определение на Общия съд (трети състав), постановено на 7 март 2013 г. по дело T-64/12, Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France/Европейска комисия

(Дело C-284/13 P)

2013/C 215/13

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France (представители: F. Brunet, E. Paroche, avocats, E. Bitton, advocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени обжалваното определение в частта му, с която се приема за недопустимо главното искане от подадената от Henkel до Общия съд жалба за отмяната на оспорваното решение;

—	да постанови, че подадената от Henkel жалба до Общия съд не е без предмет и е допустима, както и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на релевантните факти;

—

да отмени обжалваното определение в частта му, с която Henkel е задължено да заплати направените от него съдебни разноски, както и да заплати направените от Комисията съдебни разноски (точка 3 от диспозитива на определението) и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба се изтъкват три основания, с които жалбоподателите оспорват извода на Общия съд, че нямат правен интерес да обжалват оспорваното решение пред същия съд. Според жалбоподателите Общият съд неправилно приема, че оспорваното решение остава без предмет след произнасяне на решението на ADLC, с което се установява, че предаването на документите не е необходимо, за да се гарантира спазването на правото на защита на жалбоподателите и че документите са ирелевантни за целите на анализа на случая пред ADLC.

Напротив, жалбоподателите твърдят, че имат правен интерес от образуване на съдебно производство пред Общия съд, тъй като е необходимо да се позоват на документите от френското производство, за да докажат, че (i) фактите в основата на санкцията по дело COMP/39.579 са същите или поне тясно свързани с фактите, които са в основата на преследването в рамките на френското производство и имат отражение върху особения статут на жалбоподателите с оглед на предоставеното им във Франция намаляване на или освобождаване от предвидените санкции; и че (ii) настояването от страна на Henkel да му бъде разрешено да използва документите в рамките на френското производство не следва да се разглежда като неоказване на сътрудничество от страна на искащия намаляване на или освобождаване от предвидените санкции, която липса на сътрудничество е основание за намаляване на глобата вместо с 30 % — с 25 %, както постановява ADLC; посоченото настояване следва да се разглежда като на законни права и интереси, а именно като упражняване на правото на защита.

С настоящата жалба се посочват три основания:

—	Първо, Общият съд е изопачил фактите, като е приел погрешно, че след постановяване на решението на ADLC не съществува етап от процедурата, на който да богат да се преразгледат документите, в случай че решението бъде отменено и документите бъдат предадени на ADLC;

—	Второ, определението е опорочено от липса на мотиви, тъй като Общият съд приема, че Henkel няма правен интерес да започва съдебно производство, без да разгледа изложените от Henkel доводи; и

—	Трето, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като пропуска да провери дали Henkel няма правен интерес от образуването на производство пред Общия съд, за са се предотврати повторното издаване на незаконосъобразен акт.

На всяко от гореизложените основания жалбоподателите искат от Общия съд да отмени обжалваното определение.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/11

Жалба, подадена на 27 май 2013 г. от Fabryka Łożysk Tocznych-Kraśnik S.A. срещу решението, постановено от Общия съд на 22 март 2013 г. по дело T-571/10, Fabryka Łożysk Tocznych-Kraśnik S.A./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) — Impexmetal

(Дело C-292/13 P)

2013/C 215/14

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Fabryka Łożysk Tocznych-Kraśnik S.A. (представител: P. Borowski, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Impexmetal S.A.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло съдебното решение и да се уважи изцяло жалбата от 16 декември 2010 г., като се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 октомври 2010 г.,

—	при условията на евентуалност, да се отмени изцяло съдебното решение и делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъдят другите страни в производството да заплатят разноските, включително направените от жалбоподателя разноски в производството пред апелативния състав и пред отдела по споровете на СХВП, както и в производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като е приложил този член към фактическа обстановка, която не попада в приложното поле на тази норма.

Според жалбоподателя в резултат от неправилното прилагане на цитираната разпоредба Общият съд погрешно приел, че знакът на жалбоподателя е сходен с по-ранната фигуративна марка на Общността на встъпилата страна и следователно се създава опасност от объркване в съзнанието на обществеността. Общият съд не отчел, че

—	сходството между знаците не дава основание да се счита, че то води до вероятност от объркване,

—	знакът на жалбоподателя е част от неговата фирма, използвана много преди да бъде подадена заявката,

—	този знак бил исторически обоснован знак на жалбоподателя,

—	посочените знаци съществували дълго и безконфликтно на един и същи пазар.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/11

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d'instance d'Orléans (Франция) на 30 май 2013 г. — Facet SA, BNP Paribas Personal Finance SA/Saïda Bouchelaghem, Nathalie Cousin, Clémentine Benoni, Hili Aziz, Mohamed Zouhir, Jean Morel, Jalid Anissa, Marine Bourreau, Anthony Cartier, Patrick Rousselière, Karine Lenfant

(Дело C-298/13)

2013/C 215/15

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal d'instance d'Orléans

Страни в главното производство

Ищци: Facet SA, BNP Paribas Personal Finance SA

Ответници: Saïda Bouchelaghem, Nathalie Cousin, Clémentine Benoni, Hili Aziz, Mohamed Zouhir, Jean Morel, Jalid Anissa, Marine Bourreau, Anthony Cartier, Patrick Rousselière, Karine Lenfant

Преюдициални въпроси

1.	Трябва ли Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити (1), да се тълкува в смисъл, че съдът следва служебно да установи дали са спазени нейните разпоредби и произтичащите от нея разпоредби на националното право?

Трябва ли Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити да се тълкува в смисъл, че кредиторът се счита за изпълнил преддоговорните задължения, възложени му в приложение на националното право, с което се транспонира Директивата, когато представи пред съда единствено договора за кредит, изготвен съгласно член 10 от директивата, без да представи нито един документ, който установява, че е изпълнил преддоговорните си задължения?

Трябва ли Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити да се тълкува в смисъл, че ако кредиторът не представи на съда документите, които установяват съдържанието на предоставената на потребителя информация и събраната информация за оценка на неговата кредитоспособност, не е доказано изпълнението на задълженията на кредитора по отношение на потребителя, предвидени в националното право, с което се транспонира Директивата, без да е необходимо потребителят да носи тежестта да докаже тяхното неизпълнение?

Представлява ли неизпълнението от кредитора на преддоговорните задължения за информация или за оценка на кредитоспособността на потребителя — предвидени в националното право, произтичащо от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити — нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (2)?

Трябва ли в Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, евентуално в светлината на Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задълженията за преддоговорна информация или за оценка на кредитоспособността на потребителя, изисквани от националното право, с което се транспонира Директивата, не позволява на кредитора да събира останалите неплатени суми от кредитополучателя, чиято неизправност може да се дължи на това, че кредиторът не е изпълнил своите задължения?

(1) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, стр. 66).

(2) Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/13

Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 10 юни 2013 г. — Gérard Fenoll/Centre d'aide par le travail La Jouvene, Association de parents et d'amis de personnes handicapées mentales (APEI) d’Avignon

(Дело C-316/13)

2013/C 215/17

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Gérard Fenoll

Ответник: Centre d'aide par le travail La Jouvene, Association de parents et d'amis de personnes handicapées mentales (APEI) d’Avignon

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 3 от Директива 89/391/ЕИО (1), към която препращат разпоредбите на член 1 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 г. (2), определящи приложното ѝ поле, да се тълкува в смисъл, че лице, прието в център за подпомагане чрез работа, може да се квалифицира като „работник“ по смисъла на същия член 3?

2.	Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лице като посоченото в предходния въпрос може да се квалифицира като „работник“ по смисъла на същия член 31?

Възможно ли е лице като посоченото в първия въпрос да се позове пряко на правата, които има по Хартата, за да получи право на платен отпуск, ако националната правна уредба не предвижда то да се ползва от такова право, и трябва ли националният съдия да остави без приложение всички противоречащи разпоредби от националното право, за да гарантира пълното действие на това право?

(1) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).

(2) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9 Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/14

Жалба, подадена на 17 май 2013 г. — El Corte Inglés/СХВП — Gaffashion (BAUSS)

(Дело T-267/13)

2013/C 215/19

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представители: E. Seijo Veiguela и J. L. Rivas Zurdo, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gaffashion — Comércio de Acessórios de Moda, Lda (Viana do Castelo, Португалия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 февруари 2013 г. по преписка R 2295/2011-2, доколкото с него, като се отхвърля на жалбата на заявителя, се потвърждава решението на отдела по споровете за частично уважаване на заявката за регистрация на марка на Общността № 9 093 733„BAUSS“ (словна),

—	да осъди насрещната страна или насрещните страни, които оспорят жалбата, да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Gaffashion — Comércio de Acessórios de Moda, Lda

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „BAUSS“ за стоки и услуги от класове 18, 25 и 35 — Заявка за регистрация на марка на Общността № 9 093 733.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративни марки „BASS 3 TRES“, „BASS 10 DIEZ“ и „BASS 20 VEINTE“ за стоки и услуги от класове 18, 25 и 35.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/15

Жалба, подадена на 22 май 2013 г. — Nutrexpa/СХВП — Kraft Foods Italia Intellectual Property (Cuétara MARĺA ORO)

(Дело T-271/13)

2013/C 215/20

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Nutrexpa, SL (Барселона, Испания) (представители: J. Grau Mora, M. Ferrándiz Avendaño и Y. Sastre Canet, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Kraft Foods Italia Intellectual Property Srl (Милано, Италия)

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 март 2013 г. по преписка R 1285/2012-1, с което се отхвърля заявката за (фигуративна) марка на Общността № 9 056 045„Cuétara MARÍA ORO“ за обозначаване на „консервирани и сушени плодове: консервирани зеленчуци, сухи и печени“ (клас 29) и „брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, лед; бисквити“ (клас 30), като вследствие на това марката трябва да се регистрира от СХВП,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словните елементи „Cuétara MARÍA ORO“ за стоки от класове 5, 29 и 30 — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 056 045

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Kraft Foods Italia Intellectual Property Srl

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална фигуративна марка и фигуративна марка на Общността, съдържащи словния елемент „ORO“ за стоки от класове 29 и 30

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/15

Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — GOLAM/СХВП — meta Fackler Arzneimittel (METABIOMAX)

(Дело T-281/13)

2013/C 215/21

Език на жалбата: гръцки

Страни

Жалбоподател: Sofia Golam (Атина, Гърция) (представител: avv. N. Trovas)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: meta Fackler Arzeimittel GmbH (Springe, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да уважи жалбата с предмет отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 14 март 2013 г. по преписка R 2022/2011-2,

—	да отхвърли възражението на другата страна в производството и да уважи изцяло подадената от жалбоподателя заявка, и

—	да осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „METABIOMAX“ за стоки от класове 5, 16 и 30 — заявка за марка на Общността № 8885261.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка „metabiarex“, регистрирана под № 857721 за стоки от клас 5.

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: частична отмяна на решението на отдела по споровете.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/16

Жалба, подадена на 29 май 2013 г. — Junited Autoglas Deutschland/СХВП — Belron Hungary (United Autoglas)

(Дело T-297/13)

2013/C 215/22

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Junited Autoglas Deutschland (Кьолн, Германия) (представител: C. Weil, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Belron Hungary Kft — Zug Branch (Zug, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да отхвърли възражението, подадено от встъпилата страна в производството за заявка за регистрация на марката на Общността „United Autoglas“;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, в това число направените от жалбоподателя пред апелативния състав;

—	да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски, в това число направените от жалбоподателя пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „United Autoglas“ за стоки и услуги от класове 1, 12 и 37 — регистрация на марка на Общността № 6 025 498

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: марка на Обединеното кралство и полска регистрация на фигуративни марки, съдържащи словния елемент „AUTOGLASS“ и словни марки „AUTOGLASS“ за стоки и услуги от класове 12, 21 и 37.

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/16

Жалба, подадена на 3 юни 2013 г. — LemonAid Beverages/СХВП — Pret a Manger (Europe) (Lemonaid)

(Дело T-298/13)

2013/C 215/23

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: LemonAid Beverages GmbH (Хамбург, Германия) (представители: U. Lüken и J. Natzel, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Prêt à Manger (Europe) Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 13 март 2013 г. (преписка R 276/2012-2), с което втори апелативен състав потвърждава решението на отдела за отмяна да обяви за недействителна регистрацията на марка на Общността № 007089444 предвид оспорваните стоки от класове 32 и 33 и съответното решение на отдела за отмяна на СХВП от 20 декември 2011 г. (преписка 4123 C);

—	да отхвърли изцяло искането за обявяване за недействителността, подадено на 7 януари 2010 г. срещу регистрацията на марка на Общността № 007089444;

—	да разпореди на СХВП да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „Lemonaid“ — регистрация на словна марка на Общността № 7 089 444

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Основание на искането за обявяване на недействителност: основанията на искането за обявяване на недействителност са били тези, посочени в член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета

Решение на отдела по отмяна: обявява за недействителна оспорваната марка на Общността

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 53, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/17

Жалба, подадена на 31 май 2013 г. — El Corte Inglés/СХВП — Azzedine Alaïa (ALIA)

(Дело T-299/13)

2013/C 215/24

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представители: E. Seijo Veiguela и J. L. Rivas Zurdo, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Azzedine Alaïa (Париж, Франция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 15 март 2013 г. по преписка R 819/2012-2,

—	да осъди както СХВП, така и Azzedine Alaïa да заплатят съдебните разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „ALIA“ за стоки от класове 3, 14, 18 и 25 — заявка за регистрация на марка на Общността № 3 788 999.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Azzedine Alaïa.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: международна словна марка „ALAÏA“ и фигуративна марка на Общността „ALAÏA PARIS“ за стоки и услуги от класове 3, 16, 18, 20, 25 и 35 и нерегистрирана по-ранна марка „ALAÏA“.

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на правило 20, параграф 6 и правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95,

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/17

Жалба, подадена на 28 май 2013 г. — Nordex Holding/СХВП — Fontana Food (Taverna MEDITERRANEAN WHITE CHEESE)

(Дело T-301/13)

2013/C 215/25

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Nordex Holding A/S (Dronninglund, Дания) (представител: M. Kleis, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fontana Food AB (Tyresö, Швеция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав от 1 март 2013 г. по преписка R 2604/2011-1;

—	да отмени решението на отдела по отмяна от 21 октомври 2011 г. № 4892 C, предхождащо приемането на обжалваното решение;

—	да осъди Службата да заплати съдебните разноски, включително разноските в хода на производството пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Фигуративната марка, съдържаща словните елементи „Taverna MEDITERRANEAN WHITE CHEESE“ — Марка на Общността, регистрирана под номер 3 600 285

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Основание на искането за обявяване на недействителност: Основанията за обявяване на недействителност са изложените в членове 53, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета

Решение на отдела по отмяна: Обявява спорната марка на Общността за частично недействителна

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 53, параграф 1, буква a), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/18

Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Miettinen/Съвет

(Дело T-303/13)

2013/C 215/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Samuli Miettinen (Espoo, Финландия) (представители: O. Brouwer, E. Raedts, lawyers, и A. Villette, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решение на Съвета от 21 март 2013 г., с което той отказва да предостави пълен достъп до документ 15309/12 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), както е бил съобщен на жалбоподателя на 25 март 2013 г. с писмо, съдържащо референцията „04/c/01/13“ (оспорваното решение); и

—	да разпореди на Съвета да заплати разноските на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително съдебните разноски на всяка от встъпилите страни.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

С първото правно основание се твърди нарушение на член 4, параграф 2, второ тире и на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001, доколкото оспорваното решение се основавало на погрешно тълкуване и прилагане на тези разпоредби, свързани със защита на съдебното производство и на правните съвети и съответно със защита на текущите процесу по вземане на решения, като:

—	на първо място, Съветът не е доказал, че предоставянето на достъп до документ 15309/12 е пречка за неговата правна служба да защитава за вбъдеще съдебните производства, и затруднява законодателния процес;

—	на второ място, Съветът не е доказал, че документ 15309/12 е от изключително чувствителен характер и/или в голяма степен обосновава отхвърлянето на презумпцията в подкрепа на огласяване на правните становища в законодателен контекст;

—

на трето място, теорията на Съвета за вредата е с чисто хипотетичен характер. Тя е фактически и правно необоснована, имайки предвид, че съдържанието на съвета, съдържащ се в документ 15309/12 — представляващо консенсус между държавите членки, в съответствие с анализа на правната служба — е било публично оповестено, към момента на приемане на спорното решение; и

—

на четвърто място, Съветът е приложил погрешно теста за преобладаващия обществен интерес, позовавайки се на член 4, параграф 3, първа алинея, като е приел само известните рискове по отношение на процеса на вземане на неговите решения, свързани с предоставянето на достъп, но не и положителните последици от това предоставяне на достъп, inter alia, по отношение на легитимността на процеса на вземане на решения и изобщо не е приложил теста, позовавайки се на член 4, параграф 2, второ тире.

2.	С второто правно основание се твърди нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС, доколкото Съветът не е изпълнил задължението си да изложи достатъчно и подходящи мотиви за оспорваното решение.

27.7.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/19

Жалба, подадена на 13 юни 2013 г. — DelSolar (Wujiang)/Комисия

(Дело T-320/13)

2013/C 215/27

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DelSolar (Wujiang) Ltd (Wujiang City, Китай) (представители: L. Catrain González, lawyer, E. Wright и H. Zhu, Barristers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията (1), доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

С първото си основание жалбоподателят твърди, че Европейската комисията е допуснала явна грешка при прилагане на правото като е разширила приложното поле на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51) (наричан по-нататък „основният регламент“) и е разгледала твърдения за значителни нарушения, които очевидно не попадат в това приложно поле, тъй като не са пренесени от предишната система на непазарна икономика.

С второто си основание жалбоподателят твърди, че Европейската комисията неправилно е стигнала до заключението, че общите производствени разходи и финансовото положение на жалбоподателя са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика, като тези по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

С третото си основание жалбоподателят твърди, че Европейската комисия е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като нито получените незначителни субсидии, нито преференциалният данъчен режим, от които са се ползвали жалбоподателят и дъщерното му дружество Delta Greentech (China) Co. Ltd. (наричани по-нататък заедно „DelSolar Group“), са „пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

С четвъртото си основание жалбоподателят твърди, че решението, с което Европейската комисия отхвърля искането на жалбоподателя да му бъде предоставено третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика („ТДПИ“), на основание единствено на наличието на преференциален данъчен режим и незначителни субсидии, е непропорционално и ненужно.

(1) Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията от 4 юни 2013 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република и за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2013 за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези стоки с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 152, стр. 5)

Съд на публичната служба на Европейския съюз

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.215.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 215

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 27 юли 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2013/C 215/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 207, 20.7.2013 г.	1

	Общ съд
2013/C 215/03	Осъществяване на дейността на Общия съд между 1 и 16 септември 2013 година	2

2013/C 215/02	Разпределение на съдиите по състави	2

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2013/C 215/04	Дело C-170/13: Преюдициално запитване, отправено от Landgerichts Düsseldorf (Германия) на 5 април 2013 г. — Huawei Technologies Co. Ltd/ZTE Corp., ZTE Deutschland GmbH	5

2013/C 215/05	Дело C-226/13: Преюдициално запитване, отправено от Landgerichts Wiesbaden (Германия) на 29 април 2013 г. — Stefan Fahnenbrock/Република Гърция	6

2013/C 215/06	Дело C-245/13: Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Wiesbaden (Германия) на 2 май 2013 г. — Holger Priestoph и др./Република Гърция	6

2013/C 215/07	Дело C-247/13: Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Wiesbaden (Германия) на 3 май 2013 г. — Rudolf Reznicek/Република Гърция	6

2013/C 215/08	Дело C-258/13: Преюдициално запитване, отправено от Varas Cíveis de Lisboa (Португалия) на 13 май 2013 г. — Sociedade Agrícola e Imobiliária da Quinta de S. Paio, L.da/Instituto da Segurança Social, IP	7

2013/C 215/09	Дело C-262/13: Преюдициално запитване, отправено от Amtsgerichts Rüsselsheim (Германия) на 14 май 2013 г. — Ekkehard Aleweld/Condor Flugdienst GmbH	7

2013/C 215/10	Дело C-269/13 P: Жалба, подадена на 16 май 2013 г. от Acino AG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 7 март 2013 г. по дело T-539/10, Acino AG (с предишна фирма Acino Pharma GmbH)/Европейска комисия	8

2013/C 215/11	Дело C-273/13 P: Жалба, подадена на 17 май 2013 г. от Република Полша срещу решението, постановено от Общия съд на 27 февруари 2013 г. по дело T-241/10, Република Полша/Европейска комисия	8

2013/C 215/12	Дело C-283/13 P: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. от Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 7 март 2013 г. по дело T-607/11, Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France/Европейска комисия	9

2013/C 215/13	Дело C-284/13 P: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. от Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France срещу Определение на Общия съд (трети състав), постановено на 7 март 2013 г. по дело T-64/12, Henkel AG & Co. KGaA, Henkel France/Европейска комисия	10

2013/C 215/14	Дело C-292/13 P: Жалба, подадена на 27 май 2013 г. от Fabryka Łożysk Tocznych-Kraśnik S.A. срещу решението, постановено от Общия съд на 22 март 2013 г. по дело T-571/10, Fabryka Łożysk Tocznych-Kraśnik S.A./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) — Impexmetal	11

2013/C 215/15	Дело C-298/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d'instance d'Orléans (Франция) на 30 май 2013 г. — Facet SA, BNP Paribas Personal Finance SA/Saïda Bouchelaghem, Nathalie Cousin, Clémentine Benoni, Hili Aziz, Mohamed Zouhir, Jean Morel, Jalid Anissa, Marine Bourreau, Anthony Cartier, Patrick Rousselière, Karine Lenfant	11

2013/C 215/16	Дело C-307/13: Преюдициално запитване, отправено от Helsingborgs tingsrätt (Швеция) на 5 юни 2013 г. — Åklagarkammaren i Helsingborg/Lars Ivansson, Carl-Rudolf Palmgren, Kjell Otto Pehrsson и Håkan Rosengren	12

2013/C 215/17	Дело C-316/13: Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 10 юни 2013 г. — Gérard Fenoll/Centre d'aide par le travail La Jouvene, Association de parents et d'amis de personnes handicapées mentales (APEI) d’Avignon	13

	Общ съд
2013/C 215/18	Дело T-266/13: Жалба, подадена на 16 май 2013 г. — Brainlab/СХВП (Curve)	14

2013/C 215/19	Дело T-267/13: Жалба, подадена на 17 май 2013 г. — El Corte Inglés/СХВП — Gaffashion (BAUSS)	14

2013/C 215/20	Дело T-271/13: Жалба, подадена на 22 май 2013 г. — Nutrexpa/СХВП — Kraft Foods Italia Intellectual Property (Cuétara MARĺA ORO)	15

2013/C 215/21	Дело T-281/13: Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — GOLAM/СХВП — meta Fackler Arzneimittel (METABIOMAX)	15

2013/C 215/22	Дело T-297/13: Жалба, подадена на 29 май 2013 г. — Junited Autoglas Deutschland/СХВП — Belron Hungary (United Autoglas)	16

2013/C 215/23	Дело T-298/13: Жалба, подадена на 3 юни 2013 г. — LemonAid Beverages/СХВП — Pret a Manger (Europe) (Lemonaid)	16

2013/C 215/24	Дело T-299/13: Жалба, подадена на 31 май 2013 г. — El Corte Inglés/СХВП — Azzedine Alaïa (ALIA)	17

2013/C 215/25	Дело T-301/13: Жалба, подадена на 28 май 2013 г. — Nordex Holding/СХВП — Fontana Food (Taverna MEDITERRANEAN WHITE CHEESE)	17

2013/C 215/26	Дело T-303/13: Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Miettinen/Съвет	18

2013/C 215/27	Дело T-320/13: Жалба, подадена на 13 юни 2013 г. — DelSolar (Wujiang)/Комисия	19

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2013/C 215/28	Дело F-9/13: Жалба, подадена на 29 януари 2013 г. — ZZ/Комисия	20

2013/C 215/29	Дело F-49/13: Жалба, подадена на 22 май 2013 г. — ZZ/Съвет	20

2013/C 215/30	Дело F-53/13: Жалба, подадена на 27 май 2013 г. — ZZ/ЕСВД	20