10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/1

1.1

ЕИСК изказа силната си подкрепа за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в предишни свои становища и при подготовката на т.нар. „Пакет 20/20/20“.

1.2

Насърчаването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на равнище ЕС има за цел да се намалят свързаните с енергопроизводството емисии на въглерод (като се работи за приноса на Европа за опазването на климата) и зависимостта от вноса (повишаване на сигурността на доставките).

1.3

Нарастващият дял на интермитентните ВЕИ предизвика интензивни дебати относно техническите и икономическите последствия от такова увеличение. По искане на ирландското председателство ЕИСК внася повече яснота и прозрачност по този въпрос.

1.4

Отвъд определен дял в енергийния микс, интермитентните ВЕИ изискват да се въведат в действие допълнителни компоненти на енергийната система: разширяване на мрежата, съоръжения за съхранение, резервни мощности, както и усилия за гъвкаво потребление. Поради това Комитетът препоръчва да бъдат приоритетно разработени и инсталирани тези все още липсващи елементи.

1.5

Ако тези компоненти още не са налице, доставяната енергия или не може да се използва в дадени периоди, или в други периоди мрежите и контролните системи могат да се окажат претоварени. Последствията биха били неефективно използване на инсталираните съоръжения, както и застрашаване на сигурността на енергийните доставки и на функционирането на европейския енергиен пазар.

1.6

Правилата за захранване с електроенергия от ВЕИ следователно трябва да бъдат внимателно (пре)дефинирани, за да се осигури по всяко време надеждност на доставките и да се гарантира, че производството на енергия от ВЕИ е съобразено с търсенето.

1.7

По-нататъшното разширяване на производствените мощности за интермитентна възобновяема енергия все още изисква значителни инвестиции за разработване и осигуряване на липсващите компоненти на цялостната система. В частност разработването и инсталирането на достатъчен общ капацитет за съхранение представлява предизвикателство, възможност и абсолютна необходимост.

1.8

В резултат на това е напълно вероятно увеличеното използване на технологии за интермитентни възобновяеми енергийни източници да доведе до значително нарастване на разходите за електроенергия, които – ако се прехвърлят на потребителите – могат да имат за резултат значително увеличение на цените на електричеството за домакинствата.

1.9

Устойчивата енергийна система, състояща се най-вече от ВЕИ, макар и да е свързана с допълнителни разходи в сравнение със сегашните, основаващи се на изкопаеми горива системи, е единственото дългосрочно решение на енергийния проблем. Следва също да се отбележи, че увеличението на разходите е неизбежно поради консенсуса за интернализиране на външните разходи и за спиране на субсидиите за основаващата се на изкопаеми енергийни източници енергия.

1.10

Поради това Комитетът препоръчва Комисията да възложи съответно задълбочено икономическо проучване във връзка с темата на настоящото становище, в което откритите въпроси да бъдат разгледани в количествен аспект.

1.11

Други икономически въздействия вследствие на това увеличение на разходите могат да бъдат i) потенциална вреда за конкурентоспособността на европейската промишленост и ii) по-тежко икономическо бреме, по-специално за групите в неравностойно социално положение.

1.12

Вследствие на това има риск от още по-голяма делокализация на производствени мощности в страни извън ЕС, където енергията е по-евтина. Това ще бъде не само във вреда на борбата с изменението на климата (изместване на въглеродни емисии), а и ще подрони европейската икономика и просперитет.

1.13

Тъй като допълнителните разходи могат да възникнат в резултат на неподходящи субсидии и стимули, които варират между различните европейски страни, цялата тема за разходите, включително и алтернативните енергийни стратегии, трябва да бъде открито и прозрачно дискутирана, като се разгледа също въпросът за външните разходи на различните енергийни системи и тяхната взаимозависимост.

1.14

Необходими са, следователно, обща европейска енергийна политика и вътрешен енергиен пазар. Това може да осигури основата за надеждна законодателна рамка, която да вдъхва доверие и да дава възможност за енергийни инвестиции и енергийни системи в европейски мащаб като основна цел на усилията за Европейска енергийна общност.

1.15

За да могат технологиите за възобновяеми енергийни източници да са конкурентоспособни на свободните пазари, е необходим ефективен и в по-голяма степен пазарно ориентиран инструмент за подкрепа, който служи на екологичните, социалните и икономическите цели, отразява възможните външни разходи и обхваща целия ЕС.

1.16

За тази цел може да бъде използвано подходящо ценообразуване (данък) на въглеродните емисии. Комитетът препоръчва на Комисията да разработи съвместно с държавите членки съответни политически инициативи за такъв инструмент за подкрепа. Всички други инструменти за подкрепа на пазарното проникване на различни енергийни източници могат впоследствие да бъдат премахнати.

1.17

Глобалният характер на проблемите, свързани с климата, и на международната икономическа интеграция изискват по-силно съсредоточаване върху международната икономическа ситуация и глобалните въглеродни емисии. Глобалните споразумения относно опазването на климата са следователно от основно значение.

1.18

Важна стъпка в по-нататъшните действия би било установяването на публичен диалог относно енергетиката в Европа – Европейски енергиен диалог, както беше очертан в становище, прието наскоро от Комитета, и приветстван от Европейската комисия. В крайна сметка е необходимо да се проучи и въздействието на Пътната карта до 2050 г. върху икономиката на ЕС и нейната глобална конкурентоспособност, преди да се вземат окончателни решения с дългосрочни въздействия.

2.1

Комитетът приветства искането на ирландското председателство, отнасящо се до сериозен проблем, на който все още предстои да се намери решение, за да може да бъде постигната целта на Енергийна пътна карта до 2050 г.. ЕИСК изказа силната си подкрепа за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в предишни свои становища и при подготовката на т. нар. „Пакет 20/20/20“.

2.2

Освен това Комитетът обсъди неотдавна въпроси, свързани с темата на настоящото становище, в своето становище относно „Интегриране на енергията от възобновяеми източници на енергийния пазар“ (CESE 1880/2012). Комитетът призова за допълнително инсталиране на съоръжения за преобразуване на източници на възобновяема енергия в електроенергия, но в рамките на балансиран енергиен микс. Той препоръча да се постави по-силен акцент върху икономическите и социалните аспекти и върху ограничаването на растящите разходи, преди всичко чрез подходящо образуване на цената на въглеродните емисии, което трябва да бъде единственият използван инструмент за подкрепа. Настоящото становище следва същата основна насока.

2.3

Що се отнася до контекста и отправните точки на това становище, трябва да се подчертае също, че:

3.1

Основният икономически въпрос пред всяка система за енергоснабдяване засяга свързаните с изграждането и експлоатацията на цялата система разходи (от производителя до потребителя) и тяхното влияние върху икономическия капацитет, конкурентоспособността и социалната устойчивост.

3.2

През последните години във всички сектори на енергийните доставки се отбелязва значително нарастване на разходите. Това се отнася за изкопаеми горива като нефт или газ (като увеличенията стават още по-сериозни поради данъци и други разходи), за нови ядрени електроцентрали поради значителните допълнителни разходи, произтичащи от системите за безопасност, а също най-вече и за източниците на възобновяема енергия поради значителните субсидии и механизми за подпомагане, необходими за да могат те да проникнат на пазара. В допълнение към това в цялата система има непреки разходи, произтичащи от развитието на мрежите, регулирането на енергията, резервния капацитет, също както и външни разходи, които варират в зависимост от отделните енергийни технологии.

3.3

Поради различаващите се в отделните държави членки субсидии и/или данъци върху различните енергийни източници е особено трудно и сложно да се получи обща за целия ЕС представа за разходите, свързани с отделните енергийни източници. Този аспект се разглежда още веднъж в бележките в глава 4.

3.4

В тази глава се разглеждат очакваните разходи във връзка с нарастващия дял на интермитентните източници на възобновяема енергия, а в следващата глава се преминава към разглеждане на възможните допълнителни икономически въздействия и отправянето на препоръки за действия. Наистина, други енергийни източници също могат да са свързани с растящи разходи, прогнозите за бъдещото развитие на изкопаеми горива по отношение както на използването, така и на разходите в голяма степен отразяват дебатите относно потенциала на шистовия газ и нефта и относно значителните разлики в цените на енергията между държавите членки на ЕС и например САЩ, а това може да бъде важен фактор за преценяване на икономическите ползи и рискове от допълнителното инсталиране на интермитентни възобновяеми източници. Тази глава обаче се фокусира върху очакваните разходи от увеличено използване на интермитентни възобновяеми енергийни източници.

3.5

Ясно е, че това не може да бъде изчерпателно, тъй като не е известно да съществува независим и авторитетен анализ, водещ до всеобхватен модел на енергийните разходи, който да включва не само всички известни външни фактори, но и да отчита важното въздействие на неотдавнашните развития в доставките и добива на неконвенционални изкопаеми горива. В крайна сметка Комисията следва да даде ход на проучване на въздействието на Пътната карта до 2050 г. върху икономиката на ЕС и нейната глобална конкурентоспособност, преди да се вземат окончателни решения с дългосрочни въздействия. Трябва обаче да се разгледат и социално-икономическите ползи от възобновяемите енергийни източници.

3.6

Външните разходи играят ключова роля в дебата относно различните енергийни източници (особено ядрените енергийни източници). Технологиите за възобновяема енергия могат също да са свързани с рискове (например скъсване на язовирни стени, токсични материали) и външни разходи (например висок процент на използване на земя). При все това, количественият анализ на тези фактори и тяхната взаимозависимост (например поради резервните електроцентрали, използващи изкопаеми горива) излиза извън обсега на настоящето становище, но трябва да бъде обсъден в бъдещи дебати.

3.7

Ако засиленото изграждане на интермитентни източници на възобновяема енергия продължи, непреките систематични разходи ще надвишат преките разходи за „обектите за производство на електроенергия“. Въпреки че преките разходи за такива „обекти за производство“ бяха значително снижени, засега те все още не са конкурентоспособни без субсидии и продължават да са причина за покачването на сметките за електричество. При все това, допълнителните фактори за увеличаване на разходите на цялата енергоснабдителна система, за които става дума по-долу, ще бъдат от много по-голямо значение, едва когато относителният дял на възобновяемите енергийни източници се увеличи. Това е обяснено по-подробно по-долу.

3.8

Интермитентно производство: електроенергията от източници като вятъра и слънцето се получава, само когато има вятър и/или слънце. Това означава, че съоръженията, използвани за преобразуването на интермитентни възобновяеми енергийни източници в електроенергия, постигат максимална производство само в ограничен брой часове годишно, при фотоволтаичните клетки полезният живот на инсталираните мощности е около 800-1 000 часа (в Германия) и около 1 800-2 200 часа за наземната вятърна енергия, или приблизително двойно повече от това за вятърната енергия от съоръжения в крайбрежните води. Например в Германия през 2011 г. добивът на енергия от фотоволтаичните клетки и вятърните турбини беше съответно малко над 10 % и малко под 20 % от теоретичния общ годишен добив, постижим с постоянно производство (по данни на германското Федерално министерство на икономиката за енергетиката от 2011 г.). За сравнение, ядрените електроцентрали и електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, могат да постигнат много по високи нива (80-90 %) на средно годишно използване (т.е. над 7 000 часа при пълен капацитет), давайки възможност този потенциал да бъде използван за основен капацитет.

3.9

Свръхкапацитет: това означава, че за да се прехвърли годишното средно производство от „конвенционални“ източници, т.е. от изкопаеми горива или ядрено гориво, към енергийни източници, използващи интермитентни енергийни възобновяеми източници, производственият капацитет трябва да бъде увеличен доста над годишния върхов показател; значителни производствени съоръжения със свръхкапацитет трябва да бъдат инсталирани и поддържани в експлоатационна готовност, заедно със значителни съоръжения за електропренос/електроразпределение. Ще бъдат необходими дори още повече такива мощности поради загубата на енергия по време на съхранението и повторната употреба.

3.10

Два типични случая: последствията от тази необходимост могат да бъдат илюстрирани с два типични случая; от една страна имаме ситуация, при която през въпросния период повечето от „производствените съоръжения“ доставят електричество ( свръхпредлагане ), а от друга – ситуация, при която само недостатъчна минимална част от тях е в експлоатация ( свръхтърсене ).

3.11

Свръхпредлагане: като се има предвид, че необходимостта от допълнителни мощности, независимо дали това е електричество, генерирано от вятърна или слънчева енергия, надвишава капацитета на мрежата и актуалното търсене от достъпни в момента потребители, могат да се случат три неща: или производството частично да бъде прекратено (което означава, че известен дял от потенциалното производство на енергия остава неизползван), или мрежите да бъдат претоварени, или – ако съществуват необходимите съоръжения – излишната електроенергия може да бъде съхранена и впоследствие доставена на потребителите, когато производството на енергия от вятъра или слънцето не е достатъчно. Очаква се тази ситуация да се смекчи чрез възможности за гъвкаво потребление (вж. параграф 3.16).

3.11.1

Претоварване на мрежата и сигурност на енергийните доставки. Енергията, произвеждана от германските слънчеви и/или вятърни електроцентрали, и сега вече от време на време претоварва съществуващите преносни мрежи в съседните страни (особено в Полша, Словакия, Чешката република и Унгария (EurActiv, 21 януари 2013 г.) – причина за затруднения, които представляват опасност за експлоатацията на мрежата, а и също за допълнителни разходи поради корективните мерки плюс нуждата от инвестиции в защитни системи, като фазови регулатори). Съществува опасност от значително надвишаване на възможното отклонение и сериозно застрашаване на сигурността на доставките.

3.11.2

Съхранение. С цел i) да се облекчи мрежата от претоварването вследствие на свръхпредлагането от огромните свръхмощности, което е логично следствие от нарастващото използване на интермитентни възобновяеми източници, и ii) да се съхрани тази енергия за по-нататъшна употреба, разработването и инсталирането на достатъчни общи капацитети за съхранение представлява предизвикателство, възможност и абсолютна необходимост.

3.11.3

Коефициент на загубите при съхранение. Въпреки че акумулиращите водни електроцентрали показват най-малки загуби на енергия и от десетилетия вече се използват много широко, потенциалът за по-широко и задоволително използване на такива системи в Европа понастоящем е много ограничен поради икономически и природни фактори и необходимостта от добър обществен прием. Други системи за съхранение в широк мащаб все още са в процес на разработване. Съгласно прогнозите, доставките на електроенергия от иновативни съоръжения за съхранение ще струват поне два пъти повече от несъхраняваното електричество (Niels Ehlers, Strommarktdesign angesichts des Ausbaus fluktuierender Stromerzeugung – Структуриране на пазара на електроенергия предвид разширяването на променливото производство на електроенергия, 2011 г.); което означава най-малко коефициент 2 на загубите. Именно в тази област има особено голяма необходимост от научноизследователска и развойна дейност.

3.11.4

Развитието на цялостната система за доставки на електроенергия трябва да бъде приоритет. Вследствие на това, с цел по-нататъшното изграждане на производствените съоръжения за интермитентни източници на възобновяема енергия, трябва с предимство да се инсталират и съответно да се държат в готовност за действие липсващите компоненти на общата система, в частност - адекватна инфраструктура за пренос и системи за съхранение, както и системи за гъвкавото потребление.

3.11.5

Предварителни мерки. Това трябва да стане, ако са налице последователни аргументи за приоритетно захранване на мрежи, така че да не се надвишава възможното отклонение на мрежата и да се реализира производството на възобновяема енергия, с цел търсенето да се задоволи, без да се застрашава сигурността на енергийните доставки. В противен случай правилата за приоритетно захранване трябва да бъдат преразгледани.

3.12

Свръхтърсене: като се има предвид, че източниците на възобновяема енергия произвеждат варираща продукция, те могат да дадат само много малък принос за „фиксирания капацитет“, т.е. за надеждно задоволяване на т.нар. върхово годишно потребление. По изчисления на Dena (германската енергийна агенция) (Integration EE, Dena, 2012 г.) този дял е в обхвата 5-10 % за енергията от вятъра и дори само 1 % за слънчевата енергия (в сравнение с 92 % за работещите с лигнитни въглища електроцентрали). Тези съотношения могат да се влошават или подобряват в зависимост от географското положение и климатичните условия.

3.13

Резервни електроцентрали. Това означава, че и занапред ще бъдат необходими конвенционални електростанции (резервни електростанции), за да се компенсира недостатъчното производство на електроенергия от възобновяеми източници и да се осигури надежден, регулируем капацитет. Докато не са налице достатъчно иновативни съоръжения за съхранение на електроенергия, такива конвенционални електростанции ще продължат да бъдат от съществено значение. Някои конвенционални технологии вече не са икономически рентабилни, макар и да са необходими, за да се осигури стабилно функциониране на мрежата. Ако тези резервни електростанции използват изкопаеми горива (а не например водород, произведен чрез електролиза, използваща електроенергия от възобновяеми енергийни източници), ще бъде още по трудно да се постигне целта на Енергийната пътна карта за 2050 г.

3.13.1

Запазване на мощности в резерв: в сравнение с „нормалните“ електростанции, осигуряващи основен капацитет, резервните електростанции се използват с по-малка интензивност в течение на годината и евентуално се експлоатират с по-ниско ниво на ефективност и по-високи променливи разходи. Поради това те през целия си жизнен цикъл имат по-високи разходи, отколкото нормалните електростанции. Икономическите стимули, необходими за гарантиране на нужния резервен капацитет, са понастоящем обект на дискусия (Veit Böckers et alt., Braucht Deutschland Kapazitätsmechanismen für Kraftwerke? Eine Analyse des deutschen Marktes für Stromerzeugung – Нуждае ли се Германия от механизми за мощности за АЕЦ? Анализ на германския пазар на производство на електроенергия, Vierteljahrshefte zur Wirtschaftsforschung, 2012 г.)

3.14

Балансиране на регионалните различия. Освен резервните електростанции и технологиите за съхранение, друга възможност е да се балансират регионалните различия, свързани със свръхпредлагането и свръхтърсенето в определени моменти, например когато вятърът вее в Северозападна Европа, но не и в Югоизточна Европа. Използването на тази възможност обаче означава, че и регионите, които са благоприятствани от силни ветрове в определен момент, също трябва да имат достатъчно свръхкапацитет, за да покрият търсенето в региони, в които в момента няма вятър, и че двата региона трябва да бъдат взаимосвързани с адекватна преносна инфраструктура.

3.15

Разширяване на мрежите за пренос на електроенергия: като се има предвид, че огромната част от капацитета за производство на електроенергия от възобновяеми източници захранва мрежи с ниско и средно напрежение, последните ще трябва да бъдат разширени и подсилени. Трансформаторите и контролните системи (интелигентни електропреносни мрежи) също ще трябва да бъдат адаптирани спрямо новата роля на мрежите за електроразпределение. Освен това са необходими спешни инвестиции в мрежите с високо напрежение, тъй като недостатъчните връзки (например между Северна и Южна Германия) предизвикват непланирани потоци електроенергия, които застрашават сигурността на операциите на системите за пренос. Това е така отчасти поради факта, че повечето съоръжения за производство на енергия от вятъра не са разположени близо до места с висока концентрация на потребители или до съоръжения за съхранение на електроенергия и тъй като допълнителният капацитет би дал възможност за по-висока синхронизация в Европа, така че частично да се компенсира недостигът на съоръжения за съхранение и резервни мощности.

3.15.1

Така, за да се гарантира използването на европейския потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници по икономически устойчив начин, наред със сигурността на енергийните доставки ще се наложи основно разширяване на електрическите мрежи на местно, национално и транснационално европейско равнище, с цел да се оптимизира използването на променливото енергийно производство.

3.16

Управление на търсенето (Demand Side Management – DSM) и електрическа мобилност (транспортни средства с електрозадвижване): прехвърлянето на търсенето от периодите с върхово натоварване към ненатоварените периоди („функционално енергийно съхранение“), включително електрическата мобилност (транспортни средства с електрозадвижване), е друга възможност, която може да допринесе за смекчаване на ефекта от интермитентността. Някои видове използване на електричеството ще дадат отлична възможност за това, например за климатичните, отоплителните и охлаждащите системи, електролизаторите и електрическите топилни пещи. Електрическата мобилност посредством използването на захранвани с електричество превозни средства е друга възможност за това. Трябва да се изясни какви финансови стимули биха могли да окуражат потребителите да предоставят съответния капацитет.

3.17

Разходи за системата като цяло. Икономиката като цяло, т.е. основно потребителите (и/или данъкоплатците) неизбежно ще бъдат натоварени с общите разходи, произтичащи от използването на интермитентни възобновяеми енергийни източници. Тези разходи включват разходите през целия жизнен цикъл за поне две системи за енергийни доставки: от една страна, система от електроцентрали, захранвани от енергия от възобновяеми източници, неизбежно изискващи значителен свръхкапацитет, който трябва да бъде използван, и от друга - втора система от електроцентрали заедно с конвенционален резервен капацитет, съхранение на електричество, нов капацитет за пренос и управление на търсенето за крайните потребители. Разбира се, те трябва да бъдат балансирани спрямо разходите, съотнесени към продължаващото използване на изкопаеми горива (вж. 3.3.) и потенциалните субсидии за производство на електроенергия от невъзобновяеми източници.

3.18

Доколкото не са налице други причини за това, трябва да се отбележи, че в страни, в които действат проактивни схеми за подпомагане на ВЕИ с неравномерно производство, например Германия и Дания, цените на електричеството за домакинствата са вече с 40-60 % по-високи от средните за ЕС (ЕВРОСТАТ 2012 г.). В резултат на това, увеличеното използване на технологии за интермитентна възобновяема енергия в съответствие с целите на Енергийната пътна карта за 2050 г. ще доведе до допълнително увеличаване на разходите за електроенергия, които, ако се прехвърлят на потребителите, могат според първа груба оценка да доведат до значително увеличение на цените на електричеството за домакинствата. Вж. във връзка с това препоръката в параграф 3.5.

3.19

Първият отговор на въпроса на ирландското председателство е, следователно, че производството на все повече електроенергия от интермитентни възобновяеми енергийни източници в съответствие с целите на Енергийната пътна карта за 2050 г. ще доведе до значително по-високи разходи за потребителите. Досега в обществения дебат още не са разгледани достатъчно задълбочено разходите за цялата система, като фокусът вместо това е бил само върху разходите за (интермитентното) захранване с произведена енергия в мрежата, което в най-добрия случай представлява около половината от всички разходи.

4.1

Системата на енергията от възобновяеми източници като цяло. С цел да се предотврати разхищение на финансови ресурси, което може да бъде избегнато, както и от дори още по-високи цени на електроенергията, трябва да бъде отдаден приоритет на планирането, разработването и инсталирането на необходимите компоненти на цялата система – съоръжения за съхранение, мрежи и резервни електростанции – в степен, достатъчна да послужи за основа за допълнителното изграждане на интермитентни възобновяеми енергийни източници. Примерът с Германия и реакцията на съседните страни показват какво става, когато този принцип бъде нарушен от самото начало.

4.1.1

Условия за енергийните доставчици. Това означава, че трябва да бъде създадена такава цялостна система за възобновяема енергия, която да обхваща целия ЕС, с цел да се избегне преразглеждането на правилата за захранване с електроенергия (вж. параграф 3.10.5). Например от доставчиците на електроенергия от интермитентни възобновяеми източници може да се изисква да следват производствена схема за един ден напред. Тази задача би могла да бъде улеснена чрез възможни синергии със системи за централно отопление и охлаждане, както и с транспортни системи.

4.2

При дебата относно това, какви допълнителни стъпки да се предприемат, трябва да се прави разграничение между различните категории, времеви рамки и области за действие (въпреки че те са взаимосвързани), например:

4.3

Списък на приоритетите. Когато се обмислят възможности за действие, трябва да се отдава повече внимание на глобалните тенденции и факти, да се състави ясен списък на приоритети за ключовите цели и трябва да бъде ограничена нарастващата тенденция за нехармонизирано регулаторно вмешателство от страна на правителствата на отделните държави членки (вж. параграф 4.7). Вместо това трябва да се изгражда доверие и по този начин да се отключи потенциалният интерес на частния сектор към инвестиране. Следващите параграфи разглеждат някои аспекти на проблема.

4.4

Глобален подход: първостепенната цел на европейската политика в областта на енергетиката и климата трябва да бъде предприемане на правилните стъпки и изпращане на правилните послания по начин, който, въпреки досегашните неуспехи (Копенхаген, Канкун, Дърбан, Доха), максимално допринася за минимизиране на покачването на нивата на концентрация на CO2 в глобален мащаб, за засилване на европейската икономическа конкурентоспособност на глобалните пазари и за постигане на възможно най-икономична енергия на европейските пазари. Като се има предвид, че проблемите на климата са с глобален характер, възприемането на изцяло „евроцентричен“ подход е погрешно. Амбицията за „авангардна роля“ би могла не само да доведе до инвестиции и създаване на работни места, но също така да подкопае международните преговорни позиции на ЕС и неговата връзка с реалността.

4.5

Прозрачност, гражданско общество и интереси на потребителите: за да се ангажира гражданското общество конструктивно в тези процеси (TEN/503) и да се прилагат енергийни политики, които са по-силно ориентирани към интересите на потребителите, е необходима повече откритост, а обикновените европейци и лицата, отговорни за вземането на решения, трябва да бъдат по-добре запознати с количествените факти и съотношения. Да се постигне това често се оказва по-трудно поради едностранните аргументи и информация, предоставяни от различни привилегировани заинтересовани страни, които прикриват недостатъците на своите позиции. Комитетът приветства съответните заключения на Съвета (Съвет за възобновяема енергия, 3.12.2012 г.), но в същото време би призовал за по-амбициозни и открити информационни политики. В дългосрочен план винаги побеждава реалността.

4.6

Европейски енергиен диалог. Важен елемент на по-нататъшната процедура би било установяването на обществен диалог относно енергетиката в Европа, както е очертано в становище, прието наскоро от Комитета (TEN/503) и приветствано от Европейската комисия. Участието, разбирането и приемането от страна на обществеността на различните промени, през които нашата енергийна система ще трябва да премине през идващите десетилетия, е от съществено значение. В това отношение ЕИСК със своя състав и със своята мисия, отразяващи европейското общество, е в добра позиция да достигне до гражданите и заинтересованите страни в държавите членки и да изготви цялостна програма, въплъщаваща в себе си демокрацията на участието и практическото действие.

4.7

Европейска енергийна общност: Комитетът потвърждава своя ангажимент за създаване на Европейска енергийна общност (CESE 154/2012). Само такава общност може ефективно да представлява европейските позиции и интереси в отношенията с международните партньори, като използва по най-добър начин съответните регионални и климатични условия. Нещо повече, това е единственият начин за координиране и подобряване на националните правила и инструменти за подкрепа, които често си противоречат помежду си, и за управление и прилагане на развитието на мрежата в рамките на Европа по възможно най-добрия начин.

4.8

Вътрешен енергиен пазар: Европейската енергийна общност предполага наличието на свободен вътрешен енергиен пазар (CESE 2527/2012), включително възобновяеми енергийни източници. Това би гарантирало, че с оглед на пълното преразглеждане на системата за енергийни доставки, предвидено в Енергийната пътна карта за 2050 г., електропроизводството може да бъде приспособено към нуждите на потребителите възможно най-икономично, както и че инвестициите се извършват в правилното време и на правилните места (например в региони с адекватен климат) и като се използват най-икономичните технологии за електропроизводство. Поради това енергията от възобновяеми източници трябва да бъде интегрирана в европейския вътрешен енергиен пазар, който функционира в съответствие с принципите на свободния пазар.

4.8.1

Конкурентоспособна енергия от възобновяеми източници: за да може енергията от възобновяеми източници да стане конкурентоспособна на енергийния пазар, емисиите на CO2 от използваното на изкопаеми горива трябва в достатъчна степен да бъдат отразени в цените чрез подходящо и последователно ценообразуване или пазарен инструмент. Следователно енергията от възобновяеми източници в средносрочен план трябва да стане „конкурентоспособна“. Нерегулираните цени на електричеството плюс подходящите цени на въглеродните емисии (напр. данъци) като стимул за инвестиции, трябва да са достатъчни, за да се постигне това. Наред с подходящите цени за използването на мрежата, това трябва да е необходимо и достатъчно условие за инвестиции в резервни електростанции, съоръжения за съхранение и управление на търсенето в подходящото време, на подходящото място и в подходящото количество. В тази ситуация субсидии ще са необходими само за научни изследвания, развойна дейност и демонстрационни дейности, свързани с новите технологии.

4.9

Предпазлив подход към споделянето на разходите. Макар че очакваното покачване на разходите за електричество едва започва, вече се дискутират или са въведени мерки за извънредни случаи. От една страна, както поиска Комитетът (1), социалните групи с ниски доходи трябва да бъдат защитени срещу енергийна бедност. От друга страна, индустриалните сектори с най-висока енергийна интензивност имат нужда от защита срещу нарастващите енергийни разходи, така че да не пострада тяхната конкурентоспособност в глобален мащаб; ако това не се случи, производствените им мощности ще бъдат преместени извън Европа, в страни, където енергията е по-евтина. Това със сигурност няма да помогне за решаване на проблема с климата („изместването на въглеродните емисии“) (TEN/492).

4.9.1

При все това, едно от въздействията на тази ситуация е, че МСП и групите със среден доход ще трябва в допълнение да носят бремето на разходите, които са спестени в специфични сектори.

4.10

Избягване на деиндустриализацията: трябва да се избегне продължаваща деиндустриализация на ЕС. Понастоящем деиндустриализацията създава илюзията, че европейските усилия за намаляване на емисиите на CO2 се увенчават с успех. Реалността показва обаче скрита форма на „изместване на въглеродните емисии“. Ако стоките се произвеждат другаде, а не в Европа, както досега, свързаният с това „въглероден отпечатък“ ще се запази или може дори да се засили.

4.11

Повече научни изследвания и развойна дейност вместо прибързани и преждевременни пускания на пазара в широк мащаб. Разграничението между научни изследвания, развойна дейност и демонстрационни дейности, от една страна, и пускания на пазара в широк мащаб, от друга, не трябва да се заличава; наред с другото, това може да доведе дори до пазарни ситуации, които биха възпрепятствали иновациите. Прекомерните субсидии за фотоволтаичната енергия (например в Германия, Frondel et al. Economic impacts from the promotion of renewable technologies, Energy Policy – Икономически последици от насърчаването на технологии за ВЕИ, 2010 г.) не помогнаха за развитие на конкурентоспособна система в ЕС (Hardo Bruhns und Martin Keilhacker, Energiewende – wohin führt der Weg, Politik und Zeitgeschichte – Накъде води енергийната промяна, 2011 г.). Понастоящем са налице по-евтини соларни панели благодарение на Китай, а не на Европа! Поради това е необходимо да се постави акцент върху развитието на всички потенциално жизнеспособни опции за енергия с ниска въглеродна интензивност, особено на източници, които са в състояние да допринесат за основния капацитет, като например геотермалната енергия и ядрения синтез. Нито в Европа, нито в останалия свят енергийният проблем няма да бъде решен веднъж завинаги до 2050 г.!

4.12

Предлагане на стимули за инвестиции: с оглед на сегашната криза и нуждата да се развие цялата система за доставки, спешно са необходими инвестиции в нови технологии и инфраструктури. Такива инвестиции повишават оптимизма, помагайки да се създадат работни места и доверие. Същото се отнася и до повечето инвестиции в нисковъглеродните технологии, като възобновяеми енергийни източници, предмет обаче на определени ограничения и условия, някои от които вече са споменати по-горе в настоящото становище. В политиките трябва по-специално да се избягват предписания, изискващи специфични технологии, тъй като те могат да доведат до допълнително неправилно разпределение на ограничени ресурси (вж. по-горе).

4.13

Обща препоръка. Поради това общата препоръка е да се преразгледа рамката с регламентите и условията и да се гарантира, че те създават климат, който стимулира научните изследвания, окуражава инвестициите, благоприятства иновациите, подпомага вътрешния пазар и не заплашва сигурността на енергийните доставки. Субсидиите трябва да се съсредоточат върху научните изследвания, развойната дейност и демонстрационните дейности на технологии и системи. В същото време подкрепа за възобновяемите енергийни източници, които са конкурентоспособни на пазара, трябва да се предоставя единствено според критерия за избягване на разходи за CO2 („цена на въглерода“) (CESE 271/2008). Едновременно с това трябва да се премахнат всички субсидии за използване на изкопаеми горива.

4.14

Еднакви изходни условия за конкуренцията в глобален мащаб. За да се гарантира, че този подход допринася в достатъчна степен за справяне с предизвикателствата пред климата в глобален мащаб без да се създават допълнителни спънки пред конкурентоспособността на европейската индустрия на международно ниво, държавите в други части на света трябва спешно да положат подобни усилия или да се споразумеят за реалистични съвместни цели, за да се гарантират лоялни и еднакви условия за конкуренция на глобално ниво. Въпреки разочарованията досега, Комитетът подкрепя продължаващите усилия на ЕС за постигане на тази цел.

4.15

Европа действа индивидуално. При все това, ако тези усилия пропаднат, остава въпросът колко време ЕС може да си позволи да продължи да действа индивидуално и да работи за постигането на радикални цели, без сериозно да подкопае своята собствена икономическа мощ, като по този начин се лиши от важните ресурси, от които има нужда, за да се подготви за изменението на климата, което в този случай вероятно би било неизбежно, заедно с всички негови икономически и политически последици.

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/9

1.1

Завършването на Единното европейско небе на ЕС (ЕЕН) е неразделна част от процеса на подобряване на конкурентоспособността и растежа на икономиката на ЕС чрез по-нататъшно укрепване на европейския единен пазар. Целта му е да предостави по-добри, по-ефективни и по-надеждни условия за въздушен транспорт на европейските граждани.

1.2

Продължаващата криза в сектора на авиацията в ЕС, и по-специално в авиационната индустрия, прави още по-наложително спешното прилагане на ЕЕН. От изключително важно значение е услугите за управление на въздушното движение (УВД) в Европа да достигнат ниво на ефективност по отношение на производителността, икономичността, качеството, сигурността и опазването на околната среда, сравнимо с най-добрите световни практики.

1.3

В съответствие с предходните си становища TEN/451 (20.6.2011 г.) и TEN 354/355 (21.1.2009 г.) ЕИСК напълно подкрепя необходимостта от навременно и всеобхватно прилагане на ЕЕН и неговите инициативи за изследване на управлението на въздушния трафик (SESAR) в обхвата, по който първоначално беше постигнато споразумение през 2004 г. и 2009 г. Правните инструменти, предоставени на Европейската комисия посредством разпоредбите на ЕС, са достатъчни за тази цел. Поради продължаващата криза в сектора на авиацията в ЕС, и по-специално в авиационната индустрия, целите за 2025 г. биха могли да бъдат преразгледани.

1.4

ЕИСК изразява съжаление, че повечето държави членки, за които бяха определени цели за изпълнение, не успяха да ги постигнат, без това да доведе до някакви ефективни правни последствия. ЕИСК също така изразява съжаление, че инициативата за функционални блокове въздушно пространство (ФБВП) в голяма степен не успя да се реализира и че обвързващият срок, определен за 4 декември 2012 г., не беше спазен.

1.5

В този контекст ЕИСК приветства плана на Комисията да даде допълнителен импулс на ЕЕН посредством новата т.нар. инициатива ЕЕН II+.

1.6

ЕИСК смята, че при преразглеждането на настоящата законодателна рамка на ЕЕН не би следвало да се поставя акцент единствено върху институционалните развития и подобряването на правната яснота, но и върху засилване на следните елементи:

1.7

Европейската авиационна индустрия е в много затруднена икономическа ситуация, която вече доведе до загуба на хиляди работни места. Следователно прилагането на ЕЕН и неговата подобрена ефективност също са важни за запазването на работни места в тази част на веригата за създаване на стойност в авиацията. В този контекст петият стълб на ЕЕН е от решаващо значение за даването на адекватен отговор на предизвикателствата в областта на заетостта, мобилността на работниците, промените в управлението на персонала и професионалното обучение. Вследствие на това, социалният диалог би трябвало да бъде засилен и да надхвърля пределите на самия сектор на УВД, да бъде отворен за участието на други социални партньори освен представителите на доставчиците на аеронавигационно обслужване (ДАУ) и би трябвало да разшири обхвата си така, че в него да се включи обсъждането на социалните последствия за работниците в сектора на УВД, авиокомпаниите и летищата и на начини за запазване на работни места в авиационната индустрия в по-широк план.

1.8

Държавите членки, включително онези, които се бавят с прилагането на ЕЕН, би следвало да представят стратегиите си за бъдещото развитие на своите сектори на въздушния транспорт.

1.9

ЕИСК счита, че високото равнище на безопасност, постигнато от авиацията на ЕС, следва да остане от първостепенно значение. Изключително важно е да се гарантира, че необходимите действия за постигане на икономическите цели допълнително подкрепят развитието на равнището на безопасност.

2.1

Завършването на Единното европейско небе на ЕС (ЕЕН) е неразделна част от процеса на подобряване на конкурентоспособността и растежа на икономиката на ЕС чрез по-нататъшно укрепване на европейския единен пазар. ЕЕН има за цел да подобри цялостната ефективност на начина, по който европейското въздушно пространство е организирано и се управлява. Това включва намаляване на разходите, подобряване на безопасността и капацитета и ограничаване на въздействието върху околната среда. Целта му е да предостави по-добри, по-ефективни и по-надеждни условия за въздушен транспорт на европейските граждани.

2.2

След неотдавнашните доклади на Евроконтрол (Сравнителния доклад за УВД за 2010 г., проекта за сравнителен доклад за УВД за 2011 г. и проекта за доклад за преглед на ефективността на работата на Евроконтрол за 2011 г.) следва да се отбележи, че в периода между 2007 и 2011 г. настъпиха редица промени. Поради това не би следвало да се прави никакъв анализ на цялостната промяна в ефективността на разходите, без да се вземат предвид основните събития през този период.

2.3

През 2010 г. годишните разходи, породени от фрагментацията на европейското въздушно пространство, възлязоха на 4 милиарда евро. Това включва 19,4 милиона минути закъснения, дължащи се на управлението на потоците въздушно движение по заобиколен маршрут; освен това всеки полет е бил средно с 49 км по-дълъг от прекия маршрут на полета. На европейско равнище икономическите разходи за композитен летателен час се повишиха слабо от 2006 г. до 2009 г. (+1% годишно в реално изражение); те се повишиха значително през 2010 г. (+4,6% в реално изражение), преди да спаднат през 2011 г. (-4,3%) преди първия референтен период на ЕЕН II. През 2010 г. разходите за осигуряването на управлението на въздушното движение и услуги в областта на комуникациите, навигацията и надзора намаляха с -4,8% в реално изражение, които бяха погълнати от рязкото повишаване на единичните разходи за закъснения при управлението на потоците въздушно движение (+77,5%), които пък от своя страна намаляха през 2011 г. с 42%.

2.4

От особено значение е съществената промяна в общите разходи, понесени от авиокомпаниите във връзка с предоставянето на аеронавигационни услуги, които през 2010 г. варираха от 849 евро до 179 евро, т.е. над 5 пъти. Освен това петте най-големи доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАУ), всички от които извършват дейността си при сходни в общи линии икономически и оперативни условия, отбелязаха съществени разлики в своите единични разходи, които варират от 720 евро до 466 евро. Това разпределение ясно показва, че в Европа управлението на въздушното движение не е оптимизирано.

2.5

Резултатите от схемите на ЕЕН I и ЕЕН II (въведени съответно през 2004 г. и 2009 г.) показват, че принципите и общото направление на инициативата ЕЕН са правилни и че трябва да се положат усилия за оптимизиране на правилата на управлението на въздушното движение, които започват да дават резултати. Въпреки това тези схеми също откроиха редица слабости, до голяма степен дължащи се на неуспеха на държавите членки да предоставят ясна картина за своите настоящи приоритети в областта на авиацията. Техните приоритети варират от въпроси като създаването на добавена стойност за ползвателите на въздушното пространство до максимизирането на собствените им приходи от въздушните операции, както и използването на авиацията като инструмент за регионално и микроикономическо развитие. В резултат на това при осигуряването на аеронавигационно обслужване все още се проявяват съществени недостатъци по отношение на неговата ефективност и качество, и при все това не съществува каквото и да е ясно обяснение по отношение на тази ситуация. В допълнение настоящата институционална структура не е оптимална, тъй като включва редица припокривания, пропуски и липса на каквато и да е обща насока сред различните заинтересовани страни. Следователно институционалната рамка на ЕЕН трябва да се укрепи.

2.6

SESAR е технологичният елемент на ЕЕН. Според проучване на съвместното предприятие SESAR, макроикономическото въздействие на SESAR би могло да доведе до генериране на допълнителен БВП в размер на 419 милиарда евро за европейската икономика и до създаване на около 320 000 работни места. Завършването на програмата SESAR ще изисква значителни инвестиции от всички страни на участниците във веригата за създаване на стойност в авиацията, които трудно могат да бъдат обосновани, ако не се установи приемлива възвръщаемост на инвестициите въз основа на синхронизираното разполагане на въздушни и наземни елементи, включително ползвателите на въздушното пространство, ДАУ и летищата. Институционалната рамка трябва да се развие, за да се осигури успешно разгръщане на SESAR; в същото време всички сътрудничещи си страни трябва да направят груба оценка на съотношението между разходите и ползите за поредицата инвестиционни проекти по цялата верига за създаване на стойност в авиацията.

2.7

Ето защо Европейската комисия планира да издаде законодателен пакет (ЕЕН II+), който надгражда върху съществуващите инициативи на ЕЕН и чийто стремеж е да се подобри допълнително ефективността на разходите, капацитета, безопасността и качеството на регулирането.

2.8

Въз основа на информацията, получена от Европейската комисия, инициативата ЕЕН II+ ще има за цел:

3.1

В съответствие с предходните си становища TEN/451 (20.6.2011 г.) и TEN 354/355 (21.1.2009 г.) ЕИСК напълно подкрепя необходимостта от навременно и всеобхватно прилагане на Единното европейско небе и инициативите SESAR: неотложният характер би следвало да е още по-осезаем, тъй като икономическото състояние на множество европейски авиокомпании понастоящем е много лошо.

3.2

ЕИСК очаква, че прилагането на пакета ЕЕН ще бъде напълно завършено, а именно в първоначално договорените през 2004 г. и 2009 г. рамки. Правните инструменти, предоставени на Европейската комисия посредством разпоредбите на ЕС, са достатъчни за тази цел.

3.3

В този контекст ЕИСК приветства плана на Комисията да даде допълнителен импулс на инициативата ЕЕН. От съществено значение за всички държави членки ще бъде да спазят своите предходни политически ангажименти да приключат навреме цялостното осъществяване на ЕЕН. От основно значение е и Европейската комисия да поддържа силна лидерска позиция и отговорност по време на целия процес на прилагане.

3.4

Като има предвид относително слабите резултати от прилагането на Единното европейско небе (ЕЕН) след влизането в сила на ЕЕН I през април 2004 г. и ЕЕН II през декември 2009 г., ЕИСК счита, че преразглеждането на настоящата правна рамка на ЕЕН би трябвало да се съсредоточи не само върху институционалните развития, но и върху засилването на следните елементи:

4.1

ЕИСК изразява съжаление, че значителен брой от държавите членки, за които бяха предназначени целите, не успяха да постигнат тези цели за изпълнение и това не доведе до никакви ефективни правни последствия. Неотдавна внесените национални планове за ефективност показват, че тези държави членки са си поставили дори още по-неамбициозни цели. Ето защо, за да се гарантира, че държавите членки създават по-големи синергии в рамките на техните функционални блокове въздушно пространство (ФБВП), и в крайна сметка между самите тях, очевидно съществува необходимост от амбициозни цели за изпълнение, съчетани с ефективен механизъм за санкции, както и еднозначни и ясни стратегии на държавите членки, които да са подкрепени от необходимата паневропейска хармонизация на правото в тази област. ЕЕН би следвало да стимулира развитието на необходимите общи европейски правни инструменти (напр. гражданско право) и общ подход към европейския сектор за противовъздушна отбрана.

4.2

ЕИСК смята, че би трябвало да бъдат предоставени повече правомощия на равнището на ЕС и на равнището на ФБВП, за да се спомогне за преодоляване на настоящия проблем, който се изразява в това, че държавите членки се съсредоточават върху защитата на своите собствени национални ДАУ или ги използват като инструмент на националната икономика, а не върху създаването на допълнителна стойност за ползвателите на въздушното пространство и клиентите/пътниците. Валидните за целия ЕС цели за изпълнение би трябвало да спомогнат да се гарантира постигането на високите цели на ЕЕН за 2020 г., а именно: спрямо 2005 г., трикратно увеличение на капацитета, където е необходимо, 10-процентно намаление на екологичното въздействие на полетите и намаляване с 50% на цената на услугите на УВД за ползвателите на въздушното пространство и постигане на напредък в дефрагментирането на националните въздушни пространства.

4.3

ЕИСК подчертава необходимостта да се запази независимостта на Органа на ЕС за преглед на ефективността (ОПЕ). Неговите дейности би трябвало да бъдат отделени от тези на Евроконтрол и да бъдат прехвърлени на пълноправен орган на ЕС, отговорността за когото носи Комисията. ЕС следва същото така да отреди по-силна роля на ОПЕ в процеса на установяване на валидни за целия ЕС цели за изпълнение и национални планове за ефективност. Свръхпредставителството на ДАУ следва да бъде прекратено.

4.4

ЕИСК смята, че на равнището на ЕС би следвало да се установят наказания и стимули за предотвратяване на неспазване на целите за изпълнение и да се гарантира, че тези цели ще останат отделени от националните интереси. В частност би трябвало да се предвиди свързване на нормата на възвращаемост на инвестициите, извършени от ДАУ, и делът на техните акционери с постиженията на схемата за отчитане на ефективността.

4.5

ЕИСК изразява съжаление, че инициативата за функционални блокове въздушно пространство (ФБВП) не успя да се реализира и че законовият срок за ЕЕН II, определен за 4 декември 2012 г., не беше спазен. Би трябвало да се даде нов импулс на инициативите за ФБВП посредством повече управление „отгоре-надолу“ на равнището на ЕС. По-засиленият подход „отгоре-надолу“ би следвало да гарантира, че ФБВП носят реални ползи вместо сегашните козметични процедури. В този контекст на управителния орган на мрежата във връзка с ЕЕН би трябвало да се предостави правомощието да предлага и да прилага специфични проекти на ФБВП за оптимизиране на тяхното управление, въздушното пространство, както и технически и човешки ресурси въз основа на ясни крайни срокове. Би трябвало да бъдат установени наказания в случай на неспазване. Управителният орган на мрежата и заинтересованите ползватели на въздушното пространство също би трябвало да получат статут на наблюдатели в основните органи на ФБВП.

4.6

Приносът на държавите членки в Комитета на ЕС за Единно европейско небе беше доминиран от национални интереси, а не от целите на ЕС. Последното решение на този комитет относно изпълнението и схемата за таксуване за периода 2015–2019 г. е още един недостатък в прилагането на ЕЕН. ЕИСК предлага както на ползвателите на въздушното пространство, така и на ДАУ да се предостави статут на наблюдатели и правото на инициатива във всички дейности на комитета за ЕЕН.

4.7

ЕИСК отново приветства намерението на Комисията да разгледа въпроса за отделянето на допълнителните услуги по УВД като начин за подобряване на ориентираността към клиента и ефективността. За ускоряване на процеса на отделяне следва да бъдат използвани регулаторните инструменти на ЕС. В този контекст ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не успя да спази законовия срок, определен за 4 декември 2012 г., за да подготви и внесе проучване в Европейския парламент и Съвета за оценка на въздействието върху законите, безопасността, промишлеността, икономиката и обществото на прилагането на пазарни принципи за предоставянето на обслужване във връзка с комуникация, навигация, надзор и аеронавигационна информация и да вземе предвид развитията във функционалните блокове въздушно пространство и наличната технология.

4.8

ЕИСК смята, че законодателството за ЕЕН II+ би следвало да уреди разделянето между основните обвързани услуги на ДАУ и допълнителните услуги като комуникация, навигация и надзор, метеорологични услуги и обучение, като отвори пазара за тези услуги, което би могло да доведе до повече ефективност, по-високо качество и цялостно намаляване на разходите. ЕИСК отбелязва, че значението на по-нататъшното либерализиране на допълнителните услуги беше изтъкнато и в оценката на въздействието на законодателството във връзка с ЕЕН II+ и на срещата на високо равнище за ЕЕН в Лимасол. Въпреки че настоящото законодателство позволява отделянето на национално равнище, държавите членки по-скоро все още се колебаят за използването на този инструмент за подобряване на ефективността. Там, където това е възможно, предоставянето на услуги за комуникация, навигация и надзор и метеорологично обслужване би трябвало да бъде обект на пазарни условия и тръжни процедури. Освен това пазарните условия не би трябвало да се комбинират с механизъм на допускане на същия пазар, в противен случай той ще има доминираща позиция. Всички местни и съществени кръстосани субсидии би трябвало да бъдат забранени.

4.9

Новата концепция на Евроконтрол за централизирани услуги би трябвало надлежно да бъде разгледана, тъй като тези услуги се базират на приемливи търговски практики, подкрепени от оперативните участници (авиокомпании, ДАУ и летища), и те се основават на открити тръжни процедури за срочни договори, възлагани на онези компании, които са представили най-добрата оферта.

4.10

ЕИСК изтъква факта, че дефрагментацията на съоръженията за аеронавигационно обслужване би могла да стане възможна посредством използването на консолидационни центрове. Т.нар. концепция за „виртуален център“ би могла да бъде полезна отправна точка. Този подход включва използването на напълно стандартизирани методи на единици за аеронавигационно обслужване, които работят от различни места и използват напълно стандартизирани методи на опериране с променлив мащаб, процедури и съоръжения по такъв начин, че ползвателите на въздушното пространство ги разглеждат като единна система. Това въздействие стана очевидно и при настоящата комбинация от програми на ЕЕН, като например SERA и SESAR. Тази организация подкрепя пълната техническа и оперативна съвместимост между участващите ДАУ, което от своя страна позволява сектори, възложени на отделни единици, временно да бъдат прехвърлени под оперативната отговорност на други единици. Следователно това ще позволи бързо оптимизиране на използването на зоналните контролни центрове (ЗКЦ) и ще осигури оптимално функциониране във всеки един момент.

4.11

Ето защо ЕИСК смята, че законодателството за ЕЕН II+ би трябвало да предостави подходяща регулаторна рамка, която да насочва и ръководи прилагането на мерки за стандартизация по последователен и съгласуван начин. Би трябвало да бъде създаден общ управляващ орган в рамките на ФБВП, за да се гарантира последователно и координирано прилагане. Мерките за стандартизация представляват реалистично и ефективно средство за постигане на целите за функциониране за целия ЕС.

4.12

ЕИСК приветства плановете на Комисията да увеличи задачите и правомощията на управителния орган на мрежата във връзка с ЕЕН. В този контекст ще бъде от съществено значение да се позволи на ползвателите на въздушното пространство да участват във вземането на стратегически решения, които засягат функционирането на мрежата и да предоставят на ДАУ роля в процеса на вземане на решения относно местното функциониране.

4.13

ЕИСК отбелязва факта, че Комисията планира да разшири обхвата на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), така че тя да се занимава с цялостното техническо регулиране и надзор, включително с области, които не са свързани с безопасността. ЕИСК е съгласен, че това може да бъде правилният подход, но изразява притеснение, че дори и с подкрепата на основаната на риска концепция за приоритетите натоварването на ЕААБ с нови задачи би могло да създаде повече проблеми отколкото ползи и да отклони вниманието на ЕААБ от основната ѝ мисия, свързана с безопасността. Ето защо ЕИСК смята, че разширяването на полето на действие на ЕААБ засега не следва да бъде приоритет. Вместо това ЕИСК смята, че потенциалните припокривания между ЕААБ и рамките на ЕЕН биха могли да бъдат отстранени посредством подходящи координационни механизми между ЕААБ, Евроконтрол и Комисията, без непременно да се променя институционалната рамка.

4.14

Ролята на Евроконтрол в оперативното осъществяване на ЕЕН е много важна. За да се осигури бъдещото ефективно функциониране на централизираното обслужване, като това предоставяно от управителния орган на мрежата, ще бъде необходимо преразглеждане на настоящото споразумение за Евроконтрол.

4.15

Що се отнася до SESAR, ЕИСК подчертава значението на осигуряването на достатъчно публично финансиране в подкрепа на синхронизираното разполагане на наземни и въздушни елементи. Освен това оперативните инвеститори (ползвателите на въздушното пространство, ДАУ и летищата) би трябвало да получат основна роля в управлението на прилагането на SESAR, когато се вземат решения относно приоритетите въз основа на ясни търговски практики. ЕИСК подчертава значението на прилагането на SESAR като основен европейски инфраструктурен проект. Комитетът изразява своята огромна загриженост във връзка с възможните съкращения в бюджета за Механизма за свързване на Европа, които биха могли да повлияят върху способността за продължаване на това прилагане. Също така е изключително важно да се изработят възможни бъдещи модели за финансиране за прилагането на SESAR за военни цели.

4.16

ЕИСК не подкрепя предложението на Комисията за въвеждане на ценова модулация за натоварени маршрути. Това в действителност няма да доведе до никакво подобрение в използването на капацитета на въздушното пространство; освен това, тъй като нейното въвеждане би могло да накара операторите на въздухоплавателни средства да облитат по-дълги маршрути, това ще противоречи на целите на ЕС за намаляване на емисиите като средство за борба с изменението на климата. Нещо повече, подобна система би била също несправедлива, тъй като операторите на въздухоплавателни средства вече заплащат цена за претоварване поради непреките разходи за закъснения. Подобен подход би довел до двойно наказание, което би било напълно недопустимо, особено след като операторите на въздухоплавателни средства използват таксите за прелитане за финансиране подобряването на инфраструктурата, което в крайна сметка би трябвало да доведе до намаляване на претовареността.

4.17

Вместо това ЕИСК смята, че ценовата модулация би трябвало да се съсредоточи върху мотивирането на операторите на въздухоплавателни средства да закупуват оборудването, необходимо за подобряване на цялостното функциониране на системата за управление на въздушния трафик. Това би могло да бъде постигнато чрез използване на публични фондове, за да се намалят потребителските такси за онези оператори на въздухоплавателни средства, които инвестират на ранен етап в технологии на SESAR. Този подход би могъл впоследствие да бъде съпроводен от допълнителни мерки като концепцията „най-добре оборудвани, най-добре обслужени“, която напълно се подкрепя от ЕИСК.

5.1

Европейската авиационна индустрия е в много затруднена икономическа ситуация, която вече доведе до загубата на хиляди работни места. Следователно прилагането на ЕЕН и неговата подобрена ефективност също са важни за запазването на работни места в тази част на веригата за създаване на стойност в авиацията. В този контекст петият стълб на ЕЕН е от решаващо значение за даването на адекватен отговор на предизвикателствата в областта на заетостта, мобилността на работниците, промените в управлението на персонала и професионалното обучение. Вследствие на това социалният диалог би трябвало да бъде засилен и да надхвърля пределите на самия сектор на УВД, да бъде отворен за участието на други социални партньори освен представителите на доставчиците на аеронавигационно обслужване (ДАУ) и би трябвало да разшири обхвата си така, че в него да се включи обсъждането на социалните последствия за работниците в сектора на УВД, авиокомпаниите и летищата и на начини за запазване на работни места в авиационната индустрия в по-широк план.

5.2

ЕИСК е твърдо убеден, че ефективният постоянен социален диалог е от съществено значение за подпомагане на процеса на преход. Ако служителите не са напълно ангажирани в този преход, рискът от неуспех ще се увеличи значително. По-специално новите технологии и оперативни концепции, разработени от SESAR, ще променят традиционната роля на диспечерите на въздушното движение, които ще изпълняват функцията на ръководители на въздушния трафик.

5.3

Важно е социалният диалог в рамките на ЕЕН да отразява притесненията на всички участници в прилагането. Следователно настоящото доминиране на представители на ДАУ не е оправдано и рискува да стане причина за допълнителна дискриминация по отношение на други важни действащи лица от сектора.

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/14

1.1

Отрасълът на техническия текстил в ЕС, който бележи положителни икономически тенденции и създава все повече заетост, е пример за „традиционен отрасъл“, способен да „преоткрие себе си“ в нов бизнес модел, съответстващ напълно на нуждите на новата промишлена революция (по-интелигентен, по-приобщаващ и по-устойчив).

1.2

Текстилните материали и технологии са ключови иновации, които могат да дадат отговор на огромно разнообразие от обществени предизвикателства. Техническият текстил е благоприятен фактор за други промишлени отрасли, като предлага и предоставя:

1.3

Европейският икономически и социален комитет насочва вниманието на Европейската комисия и на Европейския парламент към основните фактори за успех, които трябва да се насърчат, за да се даде тласък на растежа в този многообещаващ сектор:

—

нетъкани материи с ръст от 60 % за последното десетилетие,

—

композитни материали с ръст от 75 % за последното десетилетие.

—

все по-голямо развитие на НИРД и иновациите в рамките на предприятията, независимо от размера им;

—

ефикасни колективни инструменти за подкрепа на иновациите на национално равнище (текстилни клъстери, центрове за НИРД и т.н.), особено в Германия, Франция, Белгия, Италия, Испания, Нидерландия, Полша;

—

ефикасни колективни инструменти на равнище на ЕС: текстилната и шивашката технологична платформа, с множество съвместни проекти, които доведоха до взаимното обогатяване на приложните пазари, текстилните предприятия и научните изследователи; европейска мрежа, включваща основните институти за текстилни технологии („Textranet“), университетски мрежи (AUTEX), както и мрежа на основните иновационни текстилни региони;

—

лидери в ЕС сред развиващите се пазари (например „Freudenberg“, или пък „Fiberweb“ при нетъканите материали);

—

водещи позиции на ЕС в производството на текстилни машини със 75 -процентен дял от световния пазар;

—

разнообразие на крайните форми на потребление, което е предимство във времена на слаб растеж;

—

силна подкрепа за личните предпазни средства (ЛПС), които се считат от ЕК за един от шестте водещи пазара;

—

по-добри финансови показатели като цяло спрямо останалите текстилни и шивашки предприятия (повече добавена стойност на един работник, по-големи парични потоци, по-големи печалби при по-ниски разходи и т.н.);

—

надмощие на водещото световно търговски изложение („Techtextil“).

—

нарастващи нужди на крайните потребители от текстилни решения: решения, осигуряващи комфорт и същевременно наблюдение, с което дават възможност на ползвателите да водят активен живот, намаляване на въглеродните емисии в транспорта (чрез намалено тегло) и строителството (чрез топлинна изолация), усъвършенстване на медицинските технологии (предпазване от вътреболнични инфекции, импланти, следене на здравословното състояние и т.н.);

—

тясно сътрудничество между производители и клиенти в отговор на някои много специфични потребности (индивидуални решения) и на пазарно търсене за иновационни решения;

—

растящо търсене на материали с повишена степен на рециклируемост, което води, например, до замяната на пенопластите с нетъкани материали, композитни материали и въздушни филтри в купетата на автомобилите;

—

бърз ръст на потреблението на технически текстил на глава от населението в световен мащаб и по-специално в Китай, Индия и Бразилия.

—

малки и средни предприятия с ограничена възможност за инвестиции;

—

по-труден достъп до кредитиране;

—

непривлекателност на текстилната промишленост за младите висшисти;

—

спад на производството на естествени, изкуствени и синтетични влакна в ЕС, водещ до затруднения за иновациите поради малкия брой налични видове влакна и растящия риск от зависимост от вноса;

—

ниска рециклируемост на техническия текстил в сравнение с традиционните материали към дадения момент;

—

промишленост с интензивно потребление на енергия;

—

тясна специализация на развитите приложни пазари като „Mobiltech“ (имайки предвид критичната ситуация на автомобилната промишленост в ЕС) или „Hometech“, най-вече за килими, материи за обзавеждане и матраци.

—

оскъдност на суровините и растящи цени (основно за синтетичните, регенерираните или неорганичните влакна, полимерите, предените нишки и филаментните нишки);

—

повишаване на енергийните разходи (газ и електричество) в ЕС, което може да доведе до преместване на производствените мощности на най-енергоемките производители в САЩ или Азия (изкуствени и синтетични влакна, нетъкани материали, багрила и апретури, и други);

—

растяща конкуренция от страните с бързо развиващи се икономики и увеличаващи се препятствия пред достъпа до пазарите на тези страни. Азия вече е първа сред регионите производители от гледна точка на тонажа през 2010 г., като е увеличила 2,6 пъти своето производство;

—

растящ натиск върху цените, особено на развитите пазари;

—

нарастващ риск от фалшификация и копиране.

—

като насърчава най-добрите практики на трансфер на технологиите от един сектор в друг (взаимно обогатяване);

—

като работи за повишаване на енергийната ефективност на производството;

—

чрез способността за съчетаване на технологичните с нетехнологичните иновации — лумбалният колан трябва да е ефикасен, но също така и с естетичен за пациента дизайн;

—

чрез способността за насърчаване на творческия подход при проектирането, използването и края на жизнения цикъл на продуктите/материалите;

—

чрез опита в повишаването на квалификацията на работниците, за да се завладеят нови пазари, и т.н.;

—

чрез разпространяването на ИКТ в ежедневието благодарение на интелигентния текстил, който комуникира със средата си — „интелигентното облекло“ за възрастните хора, което следи и предава важни физиологични данни на болниците, ще им позволи например да си останат у дома.

—

чрез възможността да предлага на пазара подходящи и новаторски стоки и услуги за лица с увреждания, болни и възрастни хора: облекло по индивидуална мярка, облекло, предпазващо от падане, специална екипировка за спорт и отдих;

—

чрез възможността, благодарение на персонализирането, да се намери отговор на демографските и социалните промени, които предизвикват все по-голямо търсене на по-сложни и индивидуално съобразени продукти и услуги (виж някои проекти на Prosumer.net — Европейската инициатива за научни изследвания на потребителските стоки).

—

чрез намаляване на емисиите на CO2, благодарение на по-леките материали в областта на транспорта (композитни материали за въздухоплаването и въглеродни влакна за автомобилите);

—

чрез предлагане на конкретни текстилни решения, например в области като филтрирането, подсилването и изолацията, за подобряване на енергийната ефективност в жилищния и строителния сектор;

—

чрез рециклиране на PET от пластмасови бутилки за производството на полиестер.

—

да се съобразяват с екологичните аспекти при проектирането на продукти и начини на производство;

—

да извършват оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ) на своите продукти. ОЖЦ ще играят все по-важна роля в бъдеще, тъй като досега доста често беше по-евтино да се рециклират други традиционни материали като металите.

—

първият е да се развие в ЕС, преди края на ерата на нефта, рециклируема въглеродна тъкан на основата на естествени влакна (5);

—

вторият е да се разработят методи за рециклиране, които да позволят пълното рециклиране на текстила, състоящ се от смесени тъкани (80—90 %);

—

третият, по-амбициозен, е да се подкрепи промишлеността и научната общност при разработването на подходящи процеси за използване на въглерода от CO2 като ресурс, например чрез трансформиране чрез ускорена фотосинтеза или други способи. Макар и вече да се провеждат изследвания в контекста на други приложения, те трябва да се интензифицират („в икономика, основана на CO2“ (6)).

—

предизвикателства пред обществото;

—

водещи позиции по отношение на базовите и промишлените технологии;

—

върхови постижения в научната база.

—

повишаване на участието на промишлеността и на МСП, както и на ползите за тях;

—

повече маломащабни проекти с по-ниска административна тежест (максимален срок от 2 години, с 3 до 6 партньори);

—

ясен ангажимент за подкрепа на иновациите, включително и нетехнологичните иновации.

—

развиване на проста, благоприятна за МСП форма на комуникация относно програмите за НИРД, свързани с нови продукти и материали, понеже голяма част от тях имат отношение към текстила;

—

подкрепа на структурите за сътрудничество и иновации между промишлеността и академичните среди в научните изследвания (технологична платформа на ЕС за бъдещето на текстила и облеклото, съвети и мрежи на национално равнище, иновационни клъстери на регионално равнище и т.н.);

—

осигуряване на комуникация и взаимодействие между тези структури в ЕС и подобни структури в други видове промишленост, за да се благоприятстват междуотрасловите иновации;

—

предлагане на ново, амбициозно финансиране в рамките на „Хоризонт 2020“ за рециклиране на текстил (отпадъци от производството и завършени продукти), за да се подобри ефективността на рециклирането на текстил спрямо това на хартиената или стъкларската промишленост. Преразглеждането на директивата относно отпадъците е възможност да се организира секторът за рециклиране на текстил;

—

интензифициране на научните изследвания във връзка с използването на CO2 като ресурс, включително посредством ускорена фотосинтеза.

—

като обърне повече внимание на инвестициите (а не само на износа);

—

като обърне повече внимание на всички онези митнически позиции, които не са специално включени в глави 50—63 (от прежди до облекло), например тъкани от стъклени влакна (HS 70.19) или нетъкани санитарно-хигиенни продукти (HS 96.19);

—

като проучи допълнително проблемите, с които се сблъскват предприятията от ЕС при достъпа им до обществени поръчки в чужбина в сфери като работно облекло, болници и т.н.;

—

като например включи в едно бъдещо трансатлантическо споразумение някои ангажименти относно стандартизацията.

—

да вземе под внимание, в случай на необходимост, критичните суровини за техническия текстил при „дипломацията“ ѝ във връзка със суровините;

—

да насърчи производството на естествени влакна — лен, коноп, вълна, целулозни влакна, и на биополимери, за да се осигурят за текстилната промишленост местни ресурси от суровини.

—

Допълнително становище относно съобщението „Бъдещето на текстилния и шивашкия отрасъл в разширения Европейски съюз“ (CCMI/009), прието на 7 юни 2004 г., докладчик: Nollet.

—

Становище относно съобщението „Бъдещето на текстилния и шивашкия отрасъл в разширения Европейски съюз“ (INT/220), прието на 1 юли 2004 г., докладчик: Pezzini.

—

Информационен доклад на CCMI относно развитието на европейската текстилна и обувна промишленост (CCMI/041), приет на 4 февруари 2008 г., докладчик: Cappellini.

—

Становище относно предложението за регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти (INT/477), прието на 16 декември 2009 г., докладчик: Cappellini.

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/26

1.1

Регионът на Арктика се намира в период на дълбока трансформация. Изменението на климата оказва значително въздействие върху глобалното затопляне, а изтъняващата ледена покривка в региона от своя страна влияе върху метеорологичните условия и промените в околната среда по целия свят. Заедно с това те оказват въздействие върху световната икономика, защото предоставят нови възможности за развиване на икономическа дейност в този богат на суровини регион. Светът е отправил поглед към арктическия регион, чиято крехка екосистема и уязвимо население изискват подобаваща защита и внимание. Тези промени биха могли да имат последици от геополитически характер.

1.2

ЕИСК призовава ЕС да представи ясна стратегия за Арктика и да поеме убедителен ангажимент за сътрудничество с арктическите държави. Регионът на Арктика е от огромно значение за ЕС и ЕС може да допринесе в голяма степен за сътрудничеството в Арктика. Комитетът призовава за инвестиции в отговорна икономическа дейност, въз основа на ноу хау, съобразено с условията на студения климат и за развитие на инфраструктурата. Той призовава също така за сътрудничество за продължаване на научните изследвания в областта на изменението на климата и за решителни усилия за опазване на крехката околна среда в региона.

1.3

Позицията на Арктическия съвет, както и позицията на ЕС в Съвета следва да бъдат укрепени. Гражданското общество следва в голяма степен да участва в сътрудничеството в Арктика. Съществува необходимост от по-голяма откритост и от решителни усилия за подобряване на комуникацията в рамките на сътрудничеството в Арктика.

1.4

Публичното изслушване, което ЕИСК проведе в северна Финландия (Rovaniemi) в сътрудничество с Арктическия център към Университета на Лапландия (1), беше много ценно за Комитета. Комитетът има за цел да допринесе за сътрудничеството в Арктика и за политиката на ЕС за Арктика, както и да заздрави връзките си с гражданското общество в региона.

2.1

Стратегическото значение на Арктика нарасна значително и в световен мащаб се наблюдава все по-голям интерес към региона. Ето защо е жизненоважно ЕС да вземе окончателно решение относно своята политика за Арктика във възможно най-кратък срок, за да може да действа като надежден и конструктивен участник и инициатор в сътрудничеството в Арктическия регион. ЕС трябва да засвидетелства ангажимента си към Арктика и към сътрудничеството в региона. Приоритетно значение трябва да се отдаде най-вече на северните части на арктическите държави членки на ЕС, както и на консолидирането на сътрудничеството с арктическите държави, преди всичко със съседните страни в Европа (в това число Гренландия). Ситуацията изисква напълно развита стратегия за Арктика от страна на ЕС.

Концентрирането на средства на ЕС, предназначени за региона на Арктика, на едно място или тяхното ефективно координиране, както и включването на бюджетен ред за региона на Арктика в бюджета на ЕС, са необходими условия за осигуряването на надеждно прилагане на политиката/стратегията на ЕС за Арктика.

2.2

Политиката/стратегията на ЕС за Арктика и стратегиите на арктическите държави следва да съответстват една на друга; управлението на Арктика следва да се разработва и прилага въз основа на конструктивно сътрудничество с тези страни и ключови партньори. Сътрудничеството и съвместното съществуване в Арктика следва да се основават по възможност на международните споразумения и сътрудничеството в рамките на международни организации (включително ООН, ММО, ФАО и МОТ). Сътрудничеството се улеснява от факта, че участващите държави би трябвало да са ратифицирали най-важните от тези споразумения, които имат отношение към Арктика.

2.3

Не трябва да се допуска надпреварата, която тече понастоящем в Арктика, да ескалира в конфликт. ЕС следва да насърчава диалога във връзка със създаването на международен правен механизъм за решаване на спорове, който би бил обвързващ за всички участници. Това е една от причините, поради които – както беше предложено още през 2010 г. и одобрено от Европейския парламент (3) – следва възможно най-скоро да се организира арктическа среща на най-високо равнище под егидата на Арктическия съвет, която би предоставила на всички ключови участници с интерес към региона и към сътрудничество възможност да обсъдят бъдещето на региона и да потърсят общо разбиране на принципите за сътрудничество в неговите рамки. Би било целесъобразно също такива срещи на най-високо равнище да се провеждат редовно в бъдеще, а успешното сътрудничество между участниците в Арктика ще изисква наличието на ефективни инструменти, като например споделена мрежа за комуникации и наблюдение на базата на съвременните технологии.

2.4

ЕИСК е съгласен, че позицията на Арктическия съвет следва да се засили и че той трябва да има мандат да работи като международен форум за преговори по ключови въпроси за Арктика. Успешното сътрудничество в рамките на Арктическия съвет зависи от равностойното третиране на всички арктически държави.

Позицията на ЕС в Съвета следва да е по-силна, тъй като това ще позволи ЕС да дава по-голям принос за работата на Съвета и чрез своето участие да засили неговото влияние. ЕС може да допринесе значително за сътрудничеството. Един от възможните начини за укрепване на позицията на ЕС е той да получи статут на наблюдател и арктическите държави-членки на ЕС следва също така да вземат предвид гледната точка на ЕС в Съвета.

ЕС следва също така да положи усилия за засилване на сътрудничеството в рамките на Баренцовия Евро-Арктически съвет (и Баренцовия регионален съвет), тъй като те играят ключова роля в трансграничното взаимодействие между 13-те членуващи региона (в Норвегия, Швеция, Финландия и Русия) от богатото на ресурси Баренцово море. ЕС следва да насърчава сътрудничеството между различните форуми за регионално сътрудничество и да използва техния опит, включително споменатите в раздел 4, като например Северния съвет на министрите, Съветa на страните от Балтийско море или Обединението на осемте страни от Северно и Балтийско море.

2.5

ЕИСК е съгласен, че са необходими по-изчерпателни и надеждни данни за изменението на климата в световен мащаб и в региона на Арктика, който има уникална околна среда и крехка екосистема. Трябва да продължи решителната насоченост към научни изследвания и мониторинг във връзка с изменението на климата, екологичните, метеорологичните въпроси и въпросите, свързани с околната среда. Оценката на въздействието върху климата в Арктика (Arctic Climate Impact Assessment, ACIA), оценката на въздействието на изменението на климата върху снега, водата, леда и пермафроста в Арктика (SWIPA), програмата „Ice2sea“, проекта „Оценка на екологичния отпечатък на ЕС върху Арктика и неговата политика за региона“ (Arctic Footprint and Policy Assessment Project) и участието в мрежите за поддържане на наблюдение на Арктика (Sustaining Arctic Observing Networks, SAON) могат да послужат за катализиране на сътрудничеството в научните изследвания в Арктика. Установените, добре функциониращи мрежи на ЕС за сътрудничество в областта на научните изследвания и мониторинга следва да станат по-ефективни, за да се задълбочат познанията и да се увеличи капацитетът.

2.5.1

До момента основният акцент на научните изследвания се поставя в основни линии върху смекчаването и управлението на последиците от изменението на климата в различни части на света, но изменението на климата и последиците от него изглежда вече са достигнали повратна точка, отвъд която едва ли е възможно да бъдат спрени (4). Необходимо е следователно да се постави по-голям акцент върху научните изследвания в областта на опазването на арктическата околна среда и устойчивото управление на природните ресурси, както и във връзка с адаптирането към социалните и икономическите последици от изменението на климата. Научноизследователската дейност и резултатите от нея следва да бъдат обявявани публично; тя трябва да включва всички аспекти на въпроса и да е отворена и приобщаваща за гражданското общество и изследователите от всички държави на ЕС (вж. също параграф 2.9).

2.5.2

Свързаните с Арктика изследвания следва да бъдат по-силно застъпени в европейските програми за научни изследвания и за тях да бъдат предвидени отделни бюджетни кредити във финансовата рамка на ЕС за периода 2014—2020 г.

2.6

Регионът на Арктика е от изключително икономическо значение за местното население, за Европа като цяло, а и в по-широк план. Предприемачеството в региона, включително преработващата промишленост и предприемачеството в селските райони, следва да бъде насърчавано по различни начини, например чрез инициативи като ArcticStartup, както и чрез обучение. Инвестициите трябва да бъдат насърчавани. Когато става въпрос за добив на природни ресурси и други икономически дейности, ЕС следва да инвестира в технологии, пригодени за арктическите условия, и в разработването и разгръщането на съответния ноу хау, свързан със условията на студения климат. Това обхваща сондажите в открито море, минната и морската промишленост, проектирането и строенето на кораби и машини, пристанищните, корабостроителните и транспортните технологии.

2.6.1

Развитието на инфраструктурата, особено на железопътния, автомобилния, въздушния и морския транспорт, както и на мрежите за пренос на енергия, следва също да се извършва въз основа на технологии и ноу хау, подходящи за суровите природни условия в Арктика. Изграждането на добре функционираща инфраструктура/логистика (както в посока север-юг, така и в посока запад-изток) е от основно значение за развитието в региона на Арктика.

2.6.2

Други важни области за развитие в региона, които се нуждаят от финансиране, са изграждането на населени центрове, използването на информационните технологии в рядко населени райони (дистанционно образование, електронно здравеопазване) и туризма.

2.6.3

При разработването на Северния морски транспортен път като разходноефективна и в някои отношения по-сигурна алтернатива на Южния път през Суецкия канал, ЕС следва да отчита надлежно съображенията, свързани с околната среда. ЕС следва да работи в посока на това новите морски плавателни маршрути в Арктика да дават „право на свободно преминаване“ в съответствие с международните споразумения (Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право), включително там, където маршрутите преминават през изключителните икономически зони на различни държави. Това е от решаващо значение за развитието както на товарните, така и на пътническите превози в региона.

2.6.4

ЕС трябва да положи повече усилия, за да интегрира тези приоритети в стратегията „Европа 2020“ за растеж и в други свои програми, като например „Съюз за иновации“ и „Хоризонт 2020“. Европейската регионална политика и политиката на сближаването, както и програмата Interreg и Европейският инструмент за съседство и партньорство (ENPI) са от ключово значение за най-отдалечените северни региони на ЕС и е жизнено необходимо те да продължават да достигат по ефективен начин до тези и съседните на тях региони, като подкрепят икономиката и обществената дейност и насърчават трансграничното сътрудничество.

2.6.5

ЕС трябва да инвестира също така в инициативи за сътрудничество в региона, договорени с неговите партньори. Проектът за партньорство в областта на транспорта на Северното измерение се нуждае от специално внимание и достатъчно средства, защото може да стимулира развитието на транспортни маршрути от богатия на суровини регион на Баренцово море, включително до европейските пазари. От съществено значение е, например, да не се отлага изграждането на наземни връзки между ЕС и ключови пристанища в Арктика, като тези в Мурманск и Нарвик. Подобни проекти следва да се разглеждат като неотложни приоритети (вж.също: параграф 2.6.1 и 2.6.3).

Насочването на ресурсите към насърчаване на икономическата активност в региона би могло да се отрази положително върху заетостта, икономическия растеж и благосъстоянието на хората в региона.

2.7

От основно значение е да се осигури устойчив баланс между опазването на околната среда и икономическата дейност в Арктика. ЕС следва да положи решителни усилия да помогне на арктическите държави да постигнат този баланс, тъй като екосистемата в региона е особено крехка. Дейността в Арктика следва да е съобразена с най-високите международни стандарти за устойчиво развитие, които са наложителни поради условията в региона. Корпоративната социална отговорност е от ключово значение, както и Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия. Компаниите следва да работят отговорно и внимателно, по специално в местата с особена природна стойност или местата, които са свещени за коренното население. Същото повишено внимание следва да се спазва и при риболова, като се полагат устойчиви грижи за дълбоководните рибни запаси въз основа на правилата на ЕС за риболова в открито море, съответните насоки на ФАО, съвместното съобщение JOIN(2012) 19 final и придружаващия го работен документ SWD(2012) 182 final, а вероятно и споразумението в рамките на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC/CPANE) (5). Това е от решаващо значение за съхраняване на жизнеспособността и благосъстоянието в Арктика.

2.7.1

Насоките и опитът на ЕС, свързани с оценките на въздействието върху околната среда и морската политика следва активно да бъдат предоставени за сътрудничеството в региона на Арктика. Освен оценката на въздействието върху околната среда на икономическата активност, винаги следва да се извършва оценка и на икономическото въздействие.

2.7.2

ЕС следва да положи усилия, за да гарантира, че новото споразумение на Арктическия съвет относно избягването на нефтени разливи ще се прилага напълно и че ще започнат преговори относно ръководните принципи за добива.

2.7.3

От жизненоважно значение е също така да бъдат успешно приключени преговорите относно Кодекса на мореплаването за полярните региони (Полярния кодекс) на ММО. По отношение на морските плавателни маршрути в Арктика ЕС следва също така да предостави своите услуги за сателитно наблюдение „Галилео“ с цел да се подобри корабоплаването и да се засили безопасността, като системата се комбинира с други подобни на нея, в случаите когато това е възможно.

2.8

ЕИСК изразява силна подкрепа за започнатия от ЕС диалог със саамите и други местни народи, както и с групи по интереси в региона на Арктика. Необходими са решителни усилия за поддържане и укрепване на този диалог. Културното наследство и традиционното препитание (включително отглеждането на северни елени) на коренното население следва да бъдат зачитани. Жителите на региона обаче основно принадлежат към групи, различни от местните (90%), поради което диалогът следва да бъде разширен и да обхване цялото население. ЕИСК изразява съгласие също така с наблюдението от Съобщението от юни 2012 г., че „Арктическият регион е източник както на предизвикателства, така и на възможности, които ще имат значително отражение върху живота на бъдещите поколения европейски граждани“. Промените в Арктика ще окажат въздействие върху условията на живот на хората не само там и в съседните региони, но също така и в други части на света (например във връзка с икономическия потенциал, по-голямата честота на екстремните метеорологични условия в резултат от изменението на климата, промяната на океанските течения, покачването на морското равнище, сушата, проливните дъждове, обилните снеговалежи и др.).

2.8.1

Гражданското общество заедно с местното население трябва в голяма степен и редовно да участва в работата в Арктика. Различните заинтересовани страни от социалната сфера, включително предприятия, работници и природозащитници, следва да участват както в многостранните дейности, така и в дейностите на ЕС, свързани с Арктика. Необходимо е да се организират диалог, дискусии на кръгла маса и изслушвания с различни групи на гражданското общество.

2.8.2

ЕИСК препоръчва ЕС да работи за подобряване на участието на гражданското общество на няколко равнища:

2.8.3

Целта на ЕИСК е да участва в тази работа, като представя вижданията и предложенията на организираното гражданско общество в ЕС. ЕИСК възнамерява също така да укрепи връзките си с гражданското общество в Арктика както в рамките на ЕС, така и извън него. Стремежът е да се подкрепя гласът и организираното представителство на гражданското общество в арктическите държави. Трябва да се предприемат стъпки и за да се гарантира, че е налице поле за изява на подрегионалните и местните участници да изразяват своите виждания на равнище ЕС.

2.9

ЕИСК е съгласен с виждането, че в региона са необходими много по-голяма прозрачност и публична информация за Арктика и сътрудничество. Поради това ЕС следва да отправи призив за създаването на ефективна стратегия за комуникация във връзка със сътрудничеството в Арктика. За тази цел ЕИСК напълно подкрепя предложението представено от Комисията през 2008 г. (6), отбелязано от Съвета на министрите през 2009 г. (7) и по-късно от Европейския парламент (8), за създаването на Арктически информационен център на ЕС. Основната му задача ще бъде да предоставя информация за резултатите от научните изследвания и други дейности, свързани със сътрудничеството в Арктика. Тази инициатива е важна, най-вече от гледна точка на по-голямата прозрачност. Следва да се приветства се фактът, че Европейската комисия е възложила задачата за извършване на подготвителната работа във връзка с изграждането на този център на Арктическия център към университета на Лапландия. Информационният център би могъл да функционира като мрежа, с участие на арктически изследователски и комуникационни органи от Европа и другаде. Гражданското общество трябва да играе роля и в този контекст.

3.1.1

По-голямата част от региона се състои от Северния ледовит океан, който е почти изцяло покрит с лед, а Северният полюс се намира в средната част на океана. Баренцово море, Карско море, Гренландско море, Норвежко море, морето Бофорт, море Лаптеви и някои други морски региони съставляват част от Северния ледовит океан. Северният ледовит океан е заобиколен от континентален шелф. Осем арктически държави – Канада, Дания (включително Гренландия), Финландия, Норвегия (включително Свалбард), Русия, Швеция и САЩ (включително Аляска) – са частично разположени на север от Северния полярен кръг и обхващат големи площи арктическа територия. Исландия само се допира до Северния полярен кръг. Поне пет от тези държави – Норвегия, Русия, Канада, Дания/Гренландия и Съединените Щати („Петте от Арктика“) – имат излаз на Северния ледовит океан. Три от арктическите държави са държави членки на ЕС: Финландия, Швеция и Дания. Норвегия и Исландия са нечленуващи в ЕС страни по ЕИП, докато Исландия е страна кандидатка за членство в ЕС. Съединените щати, Русия и Канада са стратегически партньори на ЕС. Гренландия е част от Дания, но се радва на широко самоуправление от 2009 г. насам; тя не е част от ЕС, но е сключила споразумение за партньорство с него.

3.1.2

Арктическият регион обхваща площ от 14,5 милиона кв.км и има население от приблизително 4 милиона души (повечето от които в Русия), като около 10% от тях принадлежат на групи от коренното население (напр. саами, инуити, ненци, алеути, атабаски и гуичин). Саамите във Финландия и Швеция са единственото коренно население в рамките на ЕС. Мурманск, разположен в северозападна Русия, е най-голямото арктическо пристанище (9). Регионът разполага с функциониращи общности и обществено планиране, пример за които е Регионалният съвет на програмата за развитие на селските райони в Лапландия за периода 2014 – 2020 г. (10) В региона също се практикуват селско и горско стопанство, животновъдство с цел добив на кожа и други форми на стопанска дейност, пригодени за суровия климат на Арктика (11).

3.2.1

Арктическият регион е традиционно стабилен и съвместното съществуване на арктическите държави се основава на конструктивно сътрудничество и доверие. Той има важен геополитически статус и интересът към региона в арктическите държави, Европа и по света значително нарасна през последните десетилетия. По редица причини регионът се намира в период на дълбока промяна.

3.2.2

Антропогенното изменение на климата в световен мащаб, и основно глобалното затопляне, е изключително важно и напредва бързо в Арктика. То е причина за топенето на ледената покривка и размразяването на дълбоко замръзналата земя, което на свой ред ускорява парниковия ефект из цял свят (отчасти поради отделянето на метан). Парниковият ефект е причина за по-голямата честота на екстремните метеорологични условия, промяната на вятъра и океанските течения, покачването на морското равнище, по-голямата честота на дългосрочните суши, както и проливните дъждове и обилните снеговалежи в различни части на света. Топящите се ледове, особено в Антарктида и Гренландия, могат да причинят покачване на морското равнище с 1 – 2 метра. До септември 2012 г. арктическата ледена покривка е намаляла с рекордни стойности (до 3,41 милиона кв.км). По-конкретно ледът в почвата се топи бързо (около 70% се е стопил от 1980 г. насам) и се заменя от тънък лед, който се задържа една година. През лятото на 2008 г. 65% от Северния ледовит океан остана без лед и големи участъци от него биха могли да се разтопят в голяма степен през следващите няколко десетилетия (12).

3.2.3

Регионът разполага с огромни, неизползвани залежи на природни богатства както в океана, така и на сушата. Ледената покривка, която изтънява и се свива поради затоплянето на атмосферата, в съчетание с разработването и внедряването на нови технологии, умножава възможностите за проучване и извличане на въглеводородни изкопаеми (нефт, газ) и други дълбоководни залежи от суровини. Така например, една четвърт от откритите световни находища на газ и 80% от откритите находища на природен газ на Русия се намират в Арктика. Смята се, че 13% от неоткритите залежи на нефт в света, 30% от неоткритите залежи на газ и 20% от залежите на течни газове се намират в региона.

3.2.4

Повечето от най-големите петролни и газови компании в света извършват дейност в Арктика; вече са налице многобройни сондажни платформи за нефт в открито море и се търсят и проучват нови места още по на север (Норвегия, например, има 89 платформи в Баренцово море и скоро ще започне да сондира на девет нови платформи). Нарастващото значение на енергията от шистов газ не е причина тези източници да изглеждат по-малко привлекателни.

3.2.5

В продължение на няколко десетилетия в различни части на Арктика, в които има огромни, неразработени залежи, се извършва интензивен добив на метали и минерали. Например, 90% от добивът на желязна руда в ЕС и около 20% от общия световен добив на никел произхождат от Арктика, предимно от региона на Баренцово море. Арктическият регион разполага също така с много гори – възобновяем природен ресурс от основно значение.

3.2.6

Приблизително една четвърт от световните рибни запаси се намират в Арктика. Покачващите се температури на водата оказват въздействие върху движението на рибата, което от своя страна се отразява на риболова. Риболовът се движи все пò на север към неизследвани досега води.

3.2.7

Все по-крехката ледената покривка и повишаването на температурата на въздуха водят до все повече възможности за разработване на нови морски плавателни маршрути (Северозападния коридор и Северния морски път) през Северния ледовит океан към Източна Азия, които са с около 40% по-къси от съществуващите морски пътища до страните, граничещи с Атлантическия океан и до крайбрежните азиатски държави. Това ще доведе до значително намаляване на разходите за транзитен трафик и едновременно с това до намаляване на въглеродните емисии. Значителна част от презокеанския превоз на товари в световен мащаб се извършва от плавателни съдове на ЕС и 90% от този превоз понастоящем се осъществява по традиционните, южни морски пътища. През 2012 г. по Северния морски път от Баренцово море до Беринговия проток преминаха четиридесет и шест кораба. Превозът на товари се увеличава, въпреки че все още има сериозни неясноти във връзка с използването на маршрута, най-вече по отношение на правилата за навигация, разходите, сигурността, както и екстремните метеорологични условия в региона.

3.2.8

Икономическият потенциал е огромен и Арктика може да се превърне в ключов регион за световната икономика благодарение на енергийните и суровинните си ресурси и новите морски транспортни пътища.

3.2.9

Условията на околната среда в Арктика са уникални и екосистемата в региона е крехка и уязвима. Полагането на усилия за по-добро управление на промените в околната среда и предотвратяване на екологични бедствия, причинени от човека в резултат от икономическа дейност (разливи от нефт и др.) е ключов приоритет за регионалното сътрудничество.

3.2.10

Тези промени оказват влияние върху условията на живот на коренното население и на други хора, които живеят в Арктика и в съседните региони. Променящите се метеорологични условия и промените в околната среда, явните икономически възможности и нарастващите геополитически интереси и интереси на сигурността оказват влияние и върху живота на хората в други части на Европа и по света.

3.2.11

Може да се счита, че постигането на стратегически баланс между заплахите и възможностите в Арктика е от решаващо значение за бъдещето на целия свят.

4.1

Всяка едно от осемте арктически държави има собствена стратегия за Арктика (13). В общи линии те се съсредоточават върху подобни приоритети: политическото и икономическото значение на Арктика за тях; специфичното положение на страната в региона; природните условия и екосистемата; както и необходимостта от сътрудничество за развитие на управлението на региона по устойчив начин. Основна отправна точка на всички стратегии е потенциалът на региона на Арктика по отношение на енергетиката, суровините и развитието на транзитни маршрути. Държавите също така са изградили двустранни отношения помежду си с цел защита и насърчаване на общите си интереси в Арктика. През октомври 2012 г. Парламентарна асамблея на НАТО изготви резолюция относно Арктика (14).

4.2

В Севера действат четири форума за регионално сътрудничество:

Арктическият съвет  (15) е най-важният инструмент за регионално сътрудничество и в състава му влизат осем членове (арктическите държави, включително Фарьорските острови и Гренландия като зависими територии на Дания), шест постоянни участници (различните форуми за сътрудничеството между коренните народи от арктическите държави) (16) и голям брой наблюдатели (Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Полша, Франция, Германия и 18 междуправителствени организации и НПО). ЕС, Италия, Китай, Индия, Южна Корея и Сингапур са поискали правото да бъдат постоянни наблюдатели. През последните години Китай значително е увеличил дейността си във връзка с Арктика и страните от региона. Държавите, членуващи в Арктическия съвет, са сключили споразумения, като например споразумението за издирване и спасяване по море. Налице е стремеж на Съвета да бъде предоставена по-важна роля, по-широка компетентност и по-голямо влияние като инструмент на международното сътрудничество.

4.3

Баренцовият Евро-Арктически съвет  (17) включва европейските арктически и подарктически региони. Той насърчава сътрудничеството в богатия на ресурси регион на Баренцово море, който се нуждае от по-добри транспортни маршрути до европейските пазари и други точки. Съветът има седем членове- (Финландия, Норвегия, Швеция, Дания, Исландия, Русия и Европейската комисия). Съветът е също така домакин на Баренцовия регионален съвет (BRC) (18), който включва 13 подрегиона на Баренцово море и чиято работа е насочена към улесняване на прагматичното сътрудничество.

4.4

Северният съвет на министрите  (19) (или Северният съвет) има собствена стратегия за Арктика. В петте скандинавски страни традиционно е налице тясно и широкообхватно сътрудничество помежду им, както и компетентност и опит по отношение на северните условия. Гренландия участва в това сътрудничество като пълноправен член.

4.5

Съветът на страните от Балтийско море (CBSS) (20) поддържа сътрудничеството между осемте страни в региона на Балтийско море. ЕС има своя собствена макрорегионална стратегия за региона на Балтийско море (EUSBSR).

4.6

Северното измерение  (21), което е обща политика на ЕС, Исландия, Норвегия и Русия, обхваща голяма географска област, в която са включени европейските арктически и подарктически региони от северозападна Русия на изток до Исландия и Гренландия на запад. Сътрудничеството се основава на четири тематични партньорства – Партньорство за околната среда в рамките на северното измерение (NDEP), Партньорство на Северното измерение по здравеопазване и социална сигурност (NDPHS), Партньорство на Северното измерение за транспорт и логистика (NDPTL) и Партньорство на Северното измерение за култура (NDPC), – както и на отделен „арктически прозорец“ сътрудничество. Партньорството на Северното измерение за транспорт и логистика (NDPTL), в рамките на което в момента се разработва предложение за изграждане на регионална транспортна мрежа, е от важно значение във връзка със сътрудничеството в Арктика. Партньорството за околната среда в рамките на северното измерение (NDEP) също играе ключова роля в Арктическия регион, най-малкото защото то предостави рамка за успешното почистване на радиоактивните отпадъци на Колския полуостров. Третата среща на министрите на външните работи от Северното измерение се проведе през февруари 2013 г. в Брюксел (22). Бизнес съветът на Северното измерение (23) работи предимно за подобряване на инвестиционните условия в региона и повишаване на неговата конкурентоспособност. САЩ и Канада се ползват със статус на наблюдатели на заседанията на Северното измерение.

4.7

Парламентаристите от арктическите страни участват във всички гореспоменати форуми за сътрудничество, а освен това редовно си сътрудничат и в рамките на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион (CPAR).

4.8

Шестте форума за сътрудничество за коренното население на региона осъществяват редовно сътрудничество.

4.9

Международната полярна фондация (IPF) поддържа международното сътрудничество между страните, които са заинтересовани от арктически въпроси, и през септември 2012 г. организира „Симпозиум за бъдещето на Арктика 2012 г.“, който се проведе в седалището на Комитета на регионите.

5.1

Сътрудничеството по въпроси, свързани с региона на Арктика, се основава във възможно най-голяма степен на международни споразумения и в рамките на международни форуми.

5.2

Най-важното международно споразумение, засягащо региона на Арктика, е Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.  (24), която разглежда въпросите за океанските и морските зони между независимите държави и съгласно която беше създадена Комисията на ООН за границите на континенталния шелф.

5.3

С помощта на тези споразумения държавите, граничещи със Северния ледовит океан, се опитаха да постигнат общо разбиране относно границите на своите регионални териториални води и изключителни икономически зони (включително 200 морски мили отвъд континенталния шелф). Полагат се усилия за избягване на териториални спорове, но има „определени спорни географски точки, за които все още не е намерено решение. Съществува риск от ескалиране на споровете. През 2008 г. в Илулиссат, Гренландия, крайбрежните държави договориха съвместна декларация, в която беше подчертано суверенното право на всички подписали страни да регулират икономическата дейност в рамките на своята изключителна икономическа зона.

5.4

Развитието на потенциални морски търговски пътища – Северозападния коридор (който минава през изключителната икономическа зона на Канада) и пътя през Северно море (който минава през изключителната икономическа зона на Русия) – както и осигуряването на съоръженията, условията и безопасността, необходими за тяхното използване, са обект на задълбочени проучвания и дебати на различни форуми за сътрудничество. Целта е да се постигне възможно най-добро споделено разбиране между страните на принципите, от които се ръководи използването и управлението на тези маршрути. Съществуват международни споразумения по този въпрос, като например Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и споразумението на Международната морска организация (ММО) (25) за правото на свободно преминаване, като същевременно се работи по съставянето на Полярен кодекс на ММО.

5.5

Въпросите, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие са от особено значение в Арктика. Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК)  (26) продължава да бъде ключова отправна точка за международните отношения. Това ще има много важни последствия и за Арктика.

Програмата на ООН за околната среда (UNEP)  (27) стартира своя собствена програма за мониторинг на Арктика.

5.6

Групите за защита на околната среда участват активно в тази работа. Грийнпийс предложи икономическата дейност да не бъде безусловно разрешена в Арктическия регион без предварително споразумение относно принципите за неговото опазване.

6.1

Геополитическите, екологичните и икономическите интереси на ЕС в Арктика са съществени и нарастват във все по-голяма степен. ЕС е участник в сътрудничеството в региона не на последно място заради своите арктически държави членки.

6.2

Политиката на ЕС за Арктика все още е в процес на формиране. Тя набра скорост през 2008 г., в основни линии по инициатива на Европейския парламент (28). Комисията публикува две съобщения (през 2008 и 2012 г.) по този въпрос (вж. бележки под линия 2 и 7). Съветът на министрите е приел две резолюции (през 2008 и 2009 г.) (29). Съветът обсъди текущата ситуация по време на заседанието си от 31 януари 2013 г.

6.3

През 2008 г. и юни 2012 г. ЕС обяви своето намерение да прилага цялостен подход спрямо политиката за Арктика с три основни цели:

Политиката днес се основава на три ключови области: познание, отговорност, ангажимент.

6.4

Двустранните отношения на ЕС с арктическите държави обхващат сътрудничеството в региона. ЕС е сключил отделно споразумение с Гренландия, а многостранното Северно измерение също играе ключова роля в Арктическия регион.

6.5

Много от действащите програми на ЕС могат също така да бъдат приложени спрямо региона на Арктика. През периода 2007—2013 г. ЕС инвестира около 1,4 милиарда евро за насърчаване на устойчивото развитие в Арктика и в съседните региони. Сътрудничеството в областта на научните изследвания зае приоритетно място: шестата рамкова програма за научни изследвания, която започна през 2002 г., включваше проекти, свързани с Арктическия регион. През последните години ЕС инвестира над 200 милиона евро в научни изследвания, свързани с Арктика и участва в много съвместни научноизследователски проекти, предимно като част от своята Седма рамкова програма за научни изследвания  (30). Съществува добре функционираща мрежа, която улеснява сътрудничеството между редица научноизследователски институти (в рамките на ЕС и извън него). Основните научноизследователски проекти за периода 2008—2012 г. и програмите за финансиране за регионалното сътрудничество за периода 2007—2013 г. са представени в списък (31). Редица проекти бяха осъществени в Арктика в рамките на регионалната политика на ЕС, програмата Interreg и Европейското териториално сътрудничество (ЕТС), Насоките за регионална помощ (НРП) и Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП). Механизмът за свързване на Европа и Трансевропейската транспортна мрежа не обхващат Арктическия регион.

Европейската комисия наскоро реши да проучи по какъв начин информацията за научните изследвания, свързани с Арктика, може да бъде организирана в рамките на ЕС. Предвижда се създаване на Арктически информационен център на ЕС.

6.6

ЕС е страна по Северното измерение и член на Баренцовия Евро-Арктически съвет. Съюзът е ad hoc наблюдател в Арктическия съвет и е кандидатствал за статут на постоянен наблюдател. От няколко години ЕС участва пълноценно в дейността на различните работни групи на Съвета.

6.7

Членове на Европейския парламент присъстват на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион (CPAR) (вж. параграф 3.3.7) и участват в парламентарното сътрудничество между четирите регионални съвета на Севера и Северното измерение. Европейският парламент е приел две резолюции относно Арктика (през 2008 и 2011 г.) (вж. бележка под линия 9 и P6_TA(2008)0474).

6.8

ЕС стартира редовен диалог с представителни организации на коренното население и други групи на гражданското общество от региона и участва в дейностите на Международната полярна фондация (IPF).

6.9

ЕИСК е изготвял становища, които имат отношение към сътрудничеството в Арктика, включително становища относно Северното измерение, регионалната и морската политика, устойчивото развитие и отношенията със съседните страни. ЕИСК има институционалните отношения с гражданското общество в Норвегия, Исландия и Русия (които поддържа чрез Консултативния комитет за Европейското икономическо пространство (КК-ЕИП), СКК „ЕС-Исландия“ и Кодекса за поведение за отговорен риболов) и е организирал два форума на Северното измерение за гражданското общество (през 2002 и 2006 г.), както и среща на заинтересованите страни във връзка със срещата на равнище министри на Северното измерение през февруари 2013 г.

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/34

1.1

ЕИСК приветства плана, представен от Комисията, и подкрепя усилията ѝ за намиране на конкретни решения за намаляване на данъчните измами и укриването на данъци. Реален напредък е възможен само ако държавите членки обърнат повече внимание на повишаването на ефикасността на данъчните служби, като отделят достатъчно човешки и финансови ресурси за това, и осигурят по-добрата им координация.

1.2

ЕИСК препоръчва Комисията и Съветът да включат в годишния обзор на растежа и в европейския семестър въпросът за данъчните измами и укриването на данъци, но също и агресивното данъчно планиране, както и да прилагат специфични мерки за борбата срещу тези явления, за да се гарантира напредък в плащането и събирането на данъците, превръщането им в по-справедливи, подобряването на преразпределението и по-успешната борба с бедността.

1.3

ЕИСК приветства предложенията на Комисията за включване в черен списък на държавите членки, които действат като данъчни убежища, като не зачитат принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане, и отправя искане на европейско равнище да се определят общите критерии, които ще позволят да се идентифицират тези държави и територии, като се избягва различното им прилагане на национално равнище. Уместно е вписването в черния списък да не се ограничава до трети държави, но същото да важи и за териториите или юрисдикциите, принадлежащи на държавите членки, както и за предприятията, работещи в тези територии.

1.4

ЕИСК смята, че Комисията би могла да допълни своите предложения за вписване в черния списък със санкции срещу предприятията, изразяващи се, например, в изключване от обществените поръчки или лишаване от финансиране от страна на ЕС или от държавни помощи.

1.5

ЕИСК смята, че агресивното данъчно планиране представлява само по себе си неморална практика, която сериозно се отразява върху функционирането на вътрешния пазар и води до несправедливост на данъчните системи по отношение на данъкоплатците, тъй като подкопава данъчните основи на държавите членки, като по този начин ги задължава да повишат данъците. Като се има предвид сложността на явлението е необходимо предложенията на Комисията относно общите разпоредби за борба със злоупотребите и определянето на дефиниция за фиктивните двустранни споразумения да станат достатъчно ясни, за да бъдат лесно приложими във всички държави членки.

1.6

ЕИСК признава важността на усилията на Комисията да преговаря за сключването на споразумения относно доброто управление в областта на данъчното облагане със съседните на ЕС държави. Комитетът препоръчва на Съвета да упълномощи Комисията да води тези преговори, като счита, че тези инструменти могат да се окажат изключително полезни в борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци.

1.7

ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да продължават да работят за опростяването и хармонизирането на съществуващата правна рамка на европейско и национално равнище. Една опростена и по-хармонизирана правна рамка в областта на данъчното облагане, която да може да гарантира справедлива данъчна система, допълнена с модерни компютърни инструменти за проверка, контрол и обмен на данни, би била в състояние значително да намали възможностите за данъчни измами и укриване на данъци.

1.8

ЕИСК препоръчва на Комисията, Съвета и Европейския парламент да разубедят държавите членки да поддържат големи разлики в равнищата на прякото или косвеното данъчно облагане, които насърчават данъчната конкуренция.

1.9

ЕИСК приветства решението на Комисията да проучи възможността за въвеждане на европейска система на данъчни идентификационни номера (TIN). ЕИСК отново отправя искането, с което вече се обърна към държавите членки в множество свои становища, за хармонизиране на системата на косвеното данъчно облагане. Комитетът насърчава Комисията да прави предложения в тази насока. Такава хармонизация, заедно с въвеждането на системата на европейска система на TIN би позволила да бъдат силно намалени измамите от верижен тип.

2.1

Данъчните измами и укриването на данъци, но също избягването на плащането на данъци чрез метод на агресивно данъчно планиране, поддържат засилващото се неравенство, причинено от икономическата криза и програмите за строги икономии, и поради това представляват значителна опасност за държавите членки на ЕС, в момент, в който те полагат усилия да гарантират ефективното функциониране на системите за данъчно облагане, за да се осигури финансирането на публичните служби, преразпределението на благосъстоянието и борбата срещу бедността, и да се избегне установяването на данъчна конкуренция между държавите членки и трети държави. Размерът на финансовите загуби, понесени от държавите членки, се оценява на над 1 трилион евро годишно (1).

2.2

На 2 март 2012 г., Европейският съвет призова Съвета и Европейската комисия да разработят конкретни мерки за борба срещу данъчните измами и укриването на данъци.

2.3

През юни 2012 г. Комисията прие съобщение (2), в което посочва как да се подобри спазването на данъчното законодателство и да се намалят данъчните измами и укриването на данъци. В това съобщение Комисията обяви, че ще представи план за действие, насочен към засилване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци.

2.4

През декември 2012 г. Комисията представи обявения план за действие, който обхваща както последните инициативи, така и нови мерки, които могат да бъдат приложени в краткосрочна или дългосрочна перспектива. Този план е придружен от Препоръка на Комисията (3) относно мерки за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане, както и от Препоръка на Комисията относно агресивното данъчно планиране (4).

3.1

ЕИСК приветства плана, представен от Комисията, и подкрепя усилията ѝ за намиране на конкретни решения за намаляване на данъчните измами и укриването на данъци (5). При все това, Комитетът изразява скептицизъм относно прилагането на някои от предложените мерки, като се имат предвид съществуващите между държавите членки многобройни различия, които водят до бавно вземане на решения в Съвета. Също така, намаляването, в по-голямата част от държавите членки, на финансовите и човешките ресурси за данъчните администрации (6) поради мерките за строги икономии, прилагани през последните години, представлява голяма пречка за прилагането на новите мерки. Реален напредък е възможен само ако държавите членки обърнат повече внимание на повишаването на ефективността на данъчните служби, опирайки се на достатъчни финансови и човешки ресурси, и осигурят по-добрата им координация.

3.2

Значителна част от загубите, които сивата икономика генерира за системите за събиране на данъци, се дължи на агресивното данъчно планиране. Комисията признава, че тази практика се възползва от съществуващите несъответствия между данъчните системи на две или повече държави членки; въпреки че се счита за легитимна в световен мащаб, тя все пак потъпква принципите на корпоративната социална отговорност. ЕИСК смята, че агресивното данъчно планиране представлява само по себе си неморална практика, която сериозно се отразява върху функционирането на вътрешния пазар, тъй като подкопава данъчните основи на държавите членки, като по този начин ги задължава да повишават данъците; по този начин то не насърчава лоялната конкуренция между предприятията като цяло и по-специално между малките и средните предприятия, и води до изкривяване на данъчните системи по отношение на данъкоплатците.

3.3

ЕИСК приветства препоръката на Комисията по отношение на агресивното данъчно планиране, но смята, че предложените мерки за борба срещу тази практика са недостатъчни. Предвид сложността на явлението (агресивното данъчно планиране), в рамките на споразуменията, сключени между държавите членки може да се окаже трудно да се прилагат общи разпоредби за борба със злоупотребите и да се определи дефиниция за фиктивните двустранни споразумения. ЕИСК смята също така, че тези мерки създават повече проблеми за прилагането от страна на държавите членки, в сравнение с варианта те веднага да денонсират тези споразумения, по-специално тези, в които участват юрисдикции, смятани за данъчни убежища или които не отговарят на минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане.

3.4

Комисията предлага на държавите членки да приемат набор от критерии за идентифициране на трети държави, които не отговарят на минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане, и да впише тези държави в черен списък. ЕИСК обръща внимание на факта, че тази мярка трябва да обхваща и юрисдикциите, принадлежащи на държавите членки, както и предприятията, които продължават да извършват сделки с предприятия от тези територии.

3.5

Комисията е предложила изменения на някои директиви (7) за отстраняване на недостатъците, които могат да насърчат данъчните измами и укриването на данъци. Също така Комисията поиска от Съвета мандат за преговори по споразуменията в сферата на сътрудничеството в областта на данъчното облагане и борбата срещу данъчните измами с четири съседни трети държави и за подписване на проекта на споразумение между ЕС и неговите държави членки от една страна, и Лихтенщайн, от друга. ЕИСК препоръчва на Съвета да вземе предвид тези предложения възможно най-скоро, тъй като тези инструменти може да се окажат изключително полезни в борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци.

3.6

ЕИСК смята, че в контекста на прилагането на плана за действие, би било целесъобразно Комисията и държавите членки да продължават да работят за опростяването и хармонизирането на съществуващата правна рамка на европейско и национално равнище. Една опростена и по-хармонизирана правна рамка в областта на данъчното облагане, която да може да гарантира справедлива данъчна система, и да е допълнена с модерни ИТ инструменти за проверка, контрол и обмен на данни, при наличието на добре подготвен персонал, би била в състояние значително да намали възможностите за данъчни измами и укриване на данъци. Това би позволило да се намали административната и данъчната тежест върху предприятията и гражданите, с пряка полза за приходите в публичните финанси.

3.7

ЕИСК препоръчва на Комисията, Съвета и Европейския парламент да разубедят държавите членки да поддържат големи разлики в равнищата на прякото или косвеното данъчно облагане, които насърчават данъчната конкуренция. Също така, ЕИСК обръща внимание на пряката връзка между размера на данъците и укриването на данъци. Ефикасната борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и срещу агресивното данъчно планиране може да доведе до намаляване на общото равнище на данъчно облагане в полза на всички данъкоплатци.

4.1

Комисията признава, че предвид свободата на предприятията да оперират на вътрешния пазар, те могат да сключват споразумения с юрисдикциите, смятани за данъчни убежища, като минат през най-слабо реагиращата държавата членка. Това явление води до подкопаване на данъчните основи на държавите членки и поставя под въпрос условията за ефективна конкуренция между предприятията като цяло, и по-специално между малките и средните предприятия, като изопачава функционирането на вътрешния пазар. ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да впишат в черен списък предприятията, които насърчават подобни практики. Сред другите мерки, предприети на национално равнище, държавите членки би трябвало да предвидят отмяна на правата на тези предприятия за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки, или, в съответния случай, отказ за предоставяне на исканата държавна помощ.

4.2

Според оценките на Комисията на агресивното данъчно планиране се дължат половината от загубите, понесени от държавите членки поради специфични практики на сивата икономика. ЕИСК смята за неподходящи мерките, предложени от Комисията за борба срещу тези практики (8) и препоръчва по-конкретно да се уточни формулировката на общите разпоредби за борба със злоупотребите, както и определението за фиктивните споразумения, така че държавите членки да могат бързо да пристъпят към изпълнението им, без това да се създава сложни ситуации в юрисдикциите, в случай на съдебни спорове, свързани с агресивно данъчно планиране.

4.3

ЕИСК смята, че предложението на Комисията за създаване на платформа за добро управление в областта на данъчното облагане е полезно. Той препоръчва Комисията да покани и социалните партньори за участие в тази платформа, по-конкретно тези, чиито членове са служители в финансовите администрации и които имат богат опит в областта на борбата срещу данъчните измами или укриването на данъци. Необходимо е също така да се уточни как платформата ще си взаимодейства с други организации, работещи в областта на данъчното облагане на европейско равнище.

4.4

Като част от преговорите, координирани от ОИСР, във връзка с етичния кодекс в областта на корпоративното данъчно облагане, Комисията предлага да действа, за да се отстранят от съществуващите директиви разпоредбите, които в определени ситуации предоставят възможности за агресивно данъчно планиране или възпрепятстват намирането на подходящи решения, като позволяват избягване на двойното данъчно облагане. ЕИСК приветства тази инициатива на Комисията и препоръчва тези мерки да бъдат предприети възможно най-скоро.

4.5

Комисията предлага да се засили работата относно специалните данъчни режими за работещите в чужбина и заможните лица, които оказват отрицателно влияние върху функционирането на вътрешния пазар и намаляват общите данъчни приходи. ЕИСК насърчава държавите членки да премахнат тези специални данъчни режими. Освен това ЕИСК повтаря призивите си (вече изразени в други становища (9), адресирани до институциите на ЕС), за мерки за предотвратяване на злоупотребата с „принципа на пребиваване“ чрез фиктивни схеми за седалища и собственост, които позволяват на собствениците на холдингови дружества без дейност или на фиктивни дружества да не бъдат облагани с данъци в държавата, в която е регистрирано тяхното седалище.

4.6

ЕИСК приветства стартирането на портала „Европейски портал за TIN“. Този инструмент позволява на всяка трета страна, и по-специално финансовите институции, да идентифицира и регистрира бързо, лесно и точно данъчните идентификационни номера (TIN - tax identification number). В допълнение, този инструмент може да се използва за подобряване на ефективността на автоматичния обмен на информация. Като се има предвид решението на Комисията да проучи възможността за въвеждане на европейска система от TIN, ЕИСК отново отправя вече адресираното към държавите членки в редица негови становища искане за хармонизиране на системата на косвеното данъчно облагане. ЕИСК насърчава Комисията да прави предложения в тази насока. Такава хармонизация, заедно с въвеждането на европейска система на TIN би позволила да бъдат силно намалени измамите от верижен тип и в бъдеще този инструмент би могъл да стане единствен идентификатор на данъкоплатците за всички видове данъци.

4.7

Комисията започна своята работа за стандартизиране на формулярите за обмен на информация по данъчни въпроси. Разработено е компютърно приложение за управление на тези типови формуляри на всички езици на ЕС, което е на разположение от 1 януари 2013 г. ЕИСК приветства факта, че тези нови формати могат да играят важна роля в административното сътрудничество между държавите членки в областта на данъчното облагане, особено поради факта, че развитието на компютърната система ще позволи автоматичен обмен на информация.

4.8

ЕИСК особено оценява решението на Комисията за преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества и за преразглеждане на разпоредбите за борба със злоупотребите, които се съдържат в други директиви. Това преразглеждане е необходимо, за да се гарантира изпълнението на препоръката на Комисията относно агресивното данъчно планиране. ЕИСК препоръчва на държавите членки да подкрепят усилията на Комисията, с цел това преразглеждане да може да се извърши в разумен срок. В контекста на това преразглеждане е важно да се въведе изискването мултинационалните предприятия да водят отделно счетоводство за всяка държава, в която развиват дейност, и да уточняват за всяка държава обема на реализираната продукция и получената печалба. Представянето на счетоводните данни в този формат би улеснило идентифицирането на предприятията, извършващи злоупотреби при трансферното ценообразуване или насърчаващи агресивното данъчно планиране. ЕИСК препоръчва също така да се въведат разпоредби относно данъчното облагане на печалбата на предприятията, основаваща се на набор от общи правила.

4.9

ЕИСК приветства усилията на Комисията за насърчаване на компютърните инструменти, разработени от ЕС в рамките на ОИСР. Ако ОИСР одобри електронните формуляри, разработени за спонтанен обмен на информация и обратна връзка в областта на прякото данъчно облагане, тези инструменти биха били изключително полезни и ефективни за борбата срещу тежки случаи на данъчни измами или укриване на данъци.

4.10

Комисията предлага да се създаде европейски кодекс на данъкоплатците, в който да бъдат събрани най-добрите практики, съществуващи в държавите членки, с цел да се засили доверието между данъчните администрации и данъкоплатците, за да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на правата и задълженията на данъкоплатците и да се насърчи подход, ориентиран към предоставянето на услуги. ЕИСК привлича вниманието върху факта, че опростяването на данъчната система би довело до намаляване на административната тежест за данъкоплатците и предприятията, и би повишило доверието им. Би било целесъобразно държавите членки да предвидят намаляване на административната тежест за съвестните данъкоплатци, независимо дали са физически лица или предприятия, както и да увеличат тази тежест за тези, които нарушават закона. Добре известно е, че по принцип предприятията, участващи в дейности, свързани с агресивно данъчно планиране, са големи транснационални предприятия.

4.11

Комисията препоръчва на държавите членки да насърчават подход на „обслужване на едно гише“, на което данъкоплатците, както местни жители така и непостоянно пребиваващи, да могат да получават данъчна информация от всякакъв вид. ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията и смята, че такъв подход позволява да се премахнат част от препятствията пред данъкоплатците, които извършват трансгранични сделки. В допълнение, чрез централизиране на информацията от гишето във всяка държава членка, Комисията ще бъде в състояние да разработи интернет портал в областта на данъчното облагане на европейско равнище, по модела на портала за електронно правосъдие.

4.12

Комисията предлага въз основа на опита, който Еврофиск ще натрупа в борбата срещу измамите в областта на ДДС, благодарение на бързия обмен на информация, в бъдеще тази мрежа да бъде разширена, за да обхване и областта на прякото данъчно облагане. ЕИСК смята, че разширяването на Еврофиск, така, че да обхване и прякото данъчно облагане, ще позволи да се допълни наборът от инструменти за борба срещу данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, които вече съществуват на равнище ЕС.

4.13

ЕИСК подкрепя идеята за хармонизиране на дефиницията за някои видове данъчни нарушения, включително и административните и наказателните санкции, свързани с тях, за всички видове данъци и такси. Ако се извърши такова хармонизиране, то би възпряло предприятията да се възползват от най-слабо реагиращите държави членки, за да развиват дейността си в тях. Комисията предлага да проучи възможността за такова хармонизиране.

4.14

В съобщението си от юни 2012 г. Комисията представи определен брой възможни действия, които Съветът не смята за приоритетни. ЕИСК смята, че гарантирането на пряк достъп до националните бази данни в областта на прякото данъчно облагане, което е едно от предложенията на Комисията, представлява един от най-мощните инструменти, от които държавите членки биха могли да се възползват в борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци. В допълнение, Комисията предлага да се направи оценка на възможността за разработване на единен правен инструмент за административно сътрудничество в областта на всички данъци и такси. ЕИСК подкрепя тези предложения на Комисията, тъй като те могат да увеличат ефективността на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци.

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/39

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е убеден, че културата и творчеството представляват за Европа:

1.2

ЕИСК смята, че предвид нарастващото значение на ролята на културния и творчески сектор (КТС) в развитието на европейската икономика и неговото отражение в международен план, е необходима стратегия в средносрочен и дългосрочен план, насочена към осигуряване на:

1.3

ЕИСК призовава Комисията стриктно да извършва проверки за прилагането на достиженията на правото на Общността в КТС, по-специално по отношение на съответните правила на политиката в областта на конкуренцията, правата върху интелектуална собственост, трудовото право и защитата на клаузите на споразуменията, сключени между ЕС и трети страни.

1.4

Комитетът предлага на Комисията да разгледа възможностите и начините за организиране на разширен форум на заинтересованите страни от културните и творческите среди, с цел по-добре да се идентифицират – включително и чрез проучвания в сектора, характеризиращи се с широко участие – всички участници от тази област и да се набележат основните насоки на дългосрочен и средносрочен стратегически план за действие за възстановяване на растежа и създаване на качествени работни места; този план за действие трябва да се основава на хоризонтална стратегия на местно, регионално и европейско равнище, с активното участие на държавите членки, регионалните и местни власти, социалните партньори и гражданското общество.

1.5

Комитетът призовава незабавно да се предприемат конкретни инициативи за борба с несигурните форми на труд в КТС, за да се гарантират справедливи условия на труд на всички работещи в сектора, и особено на „независимите“ или нетипичните дейности, извършвани по силата на договор за подизпълнение, по-специално за непостоянната работа, за да се гарантира на всички сигурен и равнопоставен достъп до цифровите мрежи.

1.6

Комитетът привлича вниманието на Комисията към необходимостта от адаптиране на регулаторната рамка към спецификата на КТС, по-специално в областта на интелектуалната собственост, административното и данъчното опростяване и на равното третиране, особено на малките и средните предприятия от сектора, по отношение на ДДС за печатните и цифрови съобщения.

1.7

Според ЕИСК е необходимо да се помисли за възможността за създаване на структури за диалог с гражданското общество, фокусирани върху гражданите, като се възползва от факта, че тази година е обявена за Европейска година на гражданите.

2.1

Културният и творческият сектор в Европа са стратегически ресурс от съществено значение: върховите постижения и конкурентоспособността в културния и творческия сектор са резултат от усилията на артисти, автори, творци, специалисти и предприемачи, или хора с традиционни и новаторски таланти, както и с формални и неформални умения, които е добре бъдат запазени, насърчавани и развивани.

2.2

Комитетът вече имаше възможност да подчертае, че „както се признава в стратегията „Европа 2020“, европейските културни и творчески индустрии изпълняват централна роля за растежа, конкурентоспособността и бъдещето на ЕС и неговите граждани.[…] Освен това създават сравнително предимство, което не може да се възпроизведе другаде, и са фактори за местно развитие и движеща сила на индустриалната промяна.“ (1)

2.3

Според определенията в Зелената книга от 2010 г. (2), културни индустрии са „индустриите, произвеждащи и разпространяващи стоки или услуги, които от момента на тяхното разработване се считат като притежаващи специфично качество, употреба или цел, и които въплъщават или предават определена форма на културно изразяване, независимо от търговската стойност, която могат да имат“, в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. (3), а творческите индустрии са „индустриите, които използват културата като входен материал и притежават културно измерение, въпреки че получените от тях продукти основно имат функционално приложение“, включително „архитектурата и дизайна, които обединяват творчески елементи в по-широки процеси, както и подсектори, като например графичния дизайн, модния дизайн и рекламата“.

2.4

Разграничаването на сферите, включени в културния и/или творческия сектор, продължава да е неясно (4) и поради това е трудно да се прецени действителният обхват на техния принос за развитието на брутния вътрешен продукт и заетостта.

2.5

В предложението за рамковата програма „Творческа Европа“ (5), по отношение на която Комитетът вече е имал възможност да изрази мнението си (6), като културен и творчески сектор в член 2 са определени „всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не и без оглед на вида организация, която ги осъществява.“ Тук би трябвало изрично да се включат сферите на издателската дейност и графиката, печатарството и цифровите отрасли.

2.6

През 2008 г. тези сектори представляваха 4,5% от общия европейски БВП и осигуряваха заетост на около 3,8% от работната сила, т.е над 8,5 милиона души (7).

2.7

Европейският парламент споделя горепосочената дефиниция и изрично добавя в нея: „музеите и модата“.

2.8

Въпреки че тежестта на културния и творческия сектор в рамките на европейското икономическо производство все пак е значителна и нарастваща, с голямо въздействие върху заетостта (8), броят на съществуващите определения – от тези на СОИС и ОИСР до определенията на УНКТАД и ЮНЕСКО, както на Съвета на Европа – не позволява да се работи на сигурна основа и базирайки се на международно сравними статистически данни: БВП в ЕС варира в зависимост от източниците: от 2,6% (Зелена книга) до 3,3% (Програма „Творческа Европа“), от 4,5%, (9) до 6,5% (Съвет на Европа); и от над 5 милиона служители до 8,5 милиона (10), както и до почти 18 милиона (11)!

2.9

Диверсификацията на европейските културни и творчески индустрии се отразява в характеристиките на структурите на сектора, с голямо наличие на малки, средни и микропредприятия, които представляват около 80% от производствената среда като цяло. Големите предприятия са под 1%, но в тях са заети над 40% от работещите в сектора (12).

2.10

Тази структура на културния и творческия сектор в Европа създава проблеми от различни гледни точки: от развитието на уменията до достъпа до финансиране, от насърчаването на нови бизнес модели до защитата на правата върху интелектуалната собственост, от трудностите за достъп до международните пазари до подобряването на връзките с други сектори, без да говорим за трудностите, свързани с взаимното признаване на професионалните квалификации (официални и неофициални и др.) (13)

2.11

Въпреки че в Европа секторите, които образуват непромишленото ядро, т.е. визуалните и сценичните изкуства и историческото и художествено наследство, често запазват силно стратегическо значение, в Съединените щати това значение е съсредоточено главно в промишлените сектори със силна пазарна ориентация.

2.12

Американският модел се представя като естествената отправна точка за страни, в които основната грижа е да се изгради система за създаване на културни произведения, малко зависима от публично финансиране и силно ориентирана към печалба.

2.13

Япония се явява като водеща страна не само в Азия, тъй като с течение на времето е развила вековни и много специфични форми на производство, с нови и оригинални форми на културна индустрия, насочени към широката общественост и ориентирани към вкусовете на пазара.

2.14

В Китай се полагат изключителни усилия за инвестиране в инфраструктура в областта на културата, с ясна стратегия, която ограничава проникването на американското културно съдържание, както и със силен интерес към европейските организационни модели и ролята на публичните политики във формирането и подкрепата за местните културни системи.

2.15

В Индия с най-динамично развитие в културната индустрия е киното, със забележителен растеж по отношение на оборота, макар и със силно вкоренени в традиционната индийска култура произведения и затова не представляващо голям интерес за една публика, за която тази култура е чужда.

2.16

Понастоящем Латинска Америка е в центъра на внушителен процес на растеж на собствените културни индустрии, който се дължи и на влиянието на испанската култура в САЩ и на бързия икономически и демографски растеж на Мексико, докато Бразилия се намира в забележителен културен разцвет, който далеч надхвърля сферата на музиката. От друга страна, Африка развива своя оригинален културен дух, който също се дължи на многобройните контакти с културата на цяла Европа: от взаимодействието между двата континента и възпитанието в областта на изкуствата можем да научим много за ежедневието и културата на даден регион, като премахнем бариерите, които пречат на сътрудничеството.

2.17

ЕИСК винаги е твърдял, че е важно да се създаде стратегия за изразяване на целия потенциал на културните и творческите професии в ЕС за стимулиране на заетостта и растежа: през 2004 г., в становище, изготвено по искане на комисар Viviane Reding са изтъкнати проблемите на европейския културен и творчески сектор (14). Тези позиции бяха препотвърдени и задълбочено разгледани в редица следващи становища (15).

2.18

Европа е безспорен световен лидер в износа на продукти на творческата индустрия. За запазването на тази позиция е нужно да се инвестира в капацитета на тези сектори да работят отвъд националните граници. В този смисъл беше позицията на Съвета от 12 май 2009 г., както и на Европейския парламент в резолюцията му от 12 май 2011 г.

3.1

Комитетът съзнава, че високите постижения и конкурентоспособността на Европа в културния и творческия сектор са резултат от усилията на артисти, творци и специалисти, предприятия и хора с традиционни и новаторски таланти, както и формални и неформални умения, които е добре да бъдат опазвани, популяризирани и изтъквани.

3.2

ЕИСК е убеден, че културата и творчеството са ключов елемент на самата идентичност на Европейския съюз и на неговата легитимност в многообразието от форми на изразяване: единство в многообразието на творчеството и културата, които трябва да насърчават развитието на европейска икономика, основана на знанието.

3.3

За зачитане и насърчаване на културната идентичност на Европа и гарантиране на пълната устойчивост на КТС, мерките на Общността в полза на КТС трябва да се провеждат в съответствие с европейския социален модел, демократичните принципи и стандартите за околната среда.

3.4

От многобройните анализи, извършвани на европейско и национално равнище ясно личи, че културния и творческия сектор (КТС) са изправени пред общи предизвикателства, а именно:

3.5

Според ЕИСК важността и сложността на културния и творческия сектор изискват последователен и за много по-дълъг период от време стратегически план на Общността с подробни национални и регионални работни програми и цели, измерими и проверими в съответствие с пътна карта, контролирана от Комисията и Парламента, която да разпределя приноса и отговорностите на различни равнища на действие: местно, регионално, национално и общностно.

3.6

Ето защо Комитетът призовава Комисията да разработи нова координирана стратегия в средносрочен и дългосрочен план, основана на участие и споделена визия за периода до 2020 г., в която изцяло да се отчитат характеристиките на КТС и да се създаде рамка на сигурност, която е от съществено значение за иновативни инвестиции в тези сектори и за развитието на квалифицирани човешки ресурси.

3.7

Освен това в тази стратегия трябва непременно да се отчита, че КТС се характеризират с непропорционалнен процент на нетипична заетост, особено непостоянна работа, с много работни места за временна заетост и свободна практика, много голям брой самостоятелно заети лица и микропредприятия, често еднолични, както и с голям брой МСП с по-малко от 10 служители (16). Възнаграждението на работещите в сектора често е нередовно, а понякога се доближава до или е под прага на бедността.

3.8

Много работници се сблъскват с тежките условия на труд и липсата на основни права на социална защита. Това се отнася особено за жените, които представляват голям процент от работната сила в сектора и са дискриминирани по-сериозно, най-вече по отношение на условията за наемане на работа и условията на труд, със силно изразено неравенство в заплатите и трудовите възнаграждения.

3.9

В сектора работят сравнително голям брой самостоятелно заети лица. Тази категория често е разделена на две крайности: едната се състои от високо квалифицирани специалисти с голям опит, заемащи силна позиция на пазара на труда; другата е представена от самостоятелно заети работници, които предоставят единствено евтина работа ръка с цел намаляване на административната и финансова тежест за клиента. МОТ отдавна е предупредила за възможните злоупотреби в този сектор (17).

3.9.1

Също така е вярно, че икономическата криза се отразява на КТС като цяло, поради мерките за бюджетна дисциплина и безпрецедентното като размер орязване на средствата, които засегнаха обществената подкрепа за културата в цяла Европа.

3.10

ЕИСК смята, че спрямо КТС трябва да се прилагат мерките, посочени в неговите становища по този въпрос за това как да се предвидят процесите на преструктуриране (18). Технологиите и бизнес моделите в КТС се променят много бързо и множество големи предприятия извършват реорганизация на производството под натиска на цифровизацията на печатните медии, на намаляването на обществената подкрепа, на сливания и придобивания.

3.11

Тези промени оказват пряко въздействие върху работещите в КТС, което често се изразява в съкращения на служители, натиск върху заплатите, схеми за ранно пенсиониране, по-често прибягване до временна заетост, влошаване на условията на труд и повишаване на стреса, намаляване на продължителността на трудовите договори и липса на информация и консултации на работниците.

3.12

За да се гарантира многообразието и културното богатство на Съюза, Комитетът смята за подходящо да се избягват прекомерни концентрации, както в производството, така и в разпределението; ЕИСК предлага да се даде приоритет на цифрови мрежи и мета-зони, които да дават възможност за достигане на критична маса от инвестиции, засилване на научноизследователската дейност и пробив на международно равнище, така че да се запази заетостта.

3.13

Освен това, според ЕИСК са необходими съвместни усилия на равнище ЕС и на национално равнище в подкрепа на програми за обучение и квалификация на нови и актуализирани професионални профили, с мерки в областта на ученето през целия живот, за да се вземат предвид промените, извършващи се в индустрията, и да се развиват и актуализират непрекъснато професионализмът и експертният опит. Необходимо е ускоряване на инвестициите в модернизирането на системите за образование и обучение на артистите, творците и работещите в КТС, за да се запази настоящата водеща позиция на ЕС и да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“.

3.13.1

Такива мерки са още по-неотложни поради дълбоките промени, настъпили вследствие на глобалната световна конкуренция, проявяваща се и в интелектуалния професионален труд. Тези промени наложиха създаването на все по-нови концепции и начини за извършването на работата, изискваща много познания, като например Европейските кооперативи на знанието.

3.14

Ако, както подчертава самата Комисия, „финансовите институции трябва да повишат осведомеността си за икономическия потенциал на тези сектори и да развият капацитета си за оценка на предприятия, които разчитат на нематериални активи“, това трябва да се прилага на първо място за бюджетната рамка на ЕС за периода 2014-2020 г., чрез премахване на съществуващите в момента неясноти, – като най-емблематичните са тези, свързани с програмата „Еразъм“ – чрез преструктуриране на програмите и инструментите за намеса на Общността (структурни фондове, ЕИБ, ЕИФ и др.), за да се включат и се даде приоритет на „нетехническите“ иновации и конкурентно международно програмиране на КТС.

3.15

Подготовката на бъдещата политика на сближаване след 2014 г. трябва да извлече поука от проектите и проучванията относно разработването на инструменти, които да освободят пълния потенциал на секторите на творческите индустрии; според ЕИСК културният и творческият сектор трябва да бъдат включени в интегрирани стратегии за регионално или местно развитие, в сътрудничество с публичните власти и с представителите на съответните организации на гражданското общество.

3.16

Нужна е общностна рамка, която да улеснява мобилността на артистите и творците, на техните произведения, на услугите и системите за разпространение, с взаимно признаване на квалификацията, с авангардни инструменти за образование и обучение във или извън европейското културно и творческо пространство, чрез която на практика да се прилагат препоръките, които експертната група на Комисията по мобилността на артистите е изготвила в тази сфера (19).

3.17

ЕИСК подчертава, че културните и творческите индустрии допринасят за стимулиране на преобразуването на местните икономики, като създават благоприятни условия за появата на нови икономически дейности чрез създаване на нови и трайни работни места (20) и чрез повишаване на привлекателността на регионите и градовете в Европа, както е посочено в проучването „The rise of the creative class“ („Възходът на творческата класа“) (21).

3.18

Според ЕИСК, основен елемент в една истинска нова стратегия за КТИ трябва да бъде план за действие на Общността, озаглавен „Творческа Европа на световната сцена“ (Creative Europe Open to the World-CEO) с цел да се осигури присъствието на артистите и на културните и творческите индустрии, особено на МСП, на ключови международни пазари, чрез създаване на специфични схеми и улесняване на обмена с трети страни, както и чрез постигане на съгласие относно точни и обвързващи клаузи в двустранните и многостранни споразумения на Съюза.

4.1.1

Държавите членки и Комисията би трябвало да приемат (с цялостния принос и активното участие на социалните партньори) специфични регулаторни мерки, адаптирани към особеностите на КТС, които да включват подходящи правила за конкуренция, за да се избегне прекомерната пазарна концентрация и се запази културно многообразие, широк избор за потребителите и множество форми на предприемачество.

4.1.2

Държавите членки би трябвало да намалят административните и бюрократични тежести, особено за МСП от творческия и културния сектор и самостоятелно заетите лица, като опростят процедурите за предоставяне на услуги и улеснят мобилността на услугите, артистите и операторите в сферата на културата.

4.2.1

Дори когато са в по-голяма степен пазарно ориентирани, КТС винаги са плод на индивидуални творци, хора на изкуството, актьори и изпълнители, които се нуждаят от лесен достъп до финансиране и кредитиране: затова е от жизнено значение внимателно да се свържат финансовата подкрепа за КТС и създаването и поддържането на добри условия на труд за всички категории работници, включително от финансова гледна точка.

4.2.2

Следователно е важно да се създаде данъчна среда, която да подкрепя развитието на МСП и самостоятелно заетите лица, с освобождаване от двойно данъчно облагане в случай на трансгранична и международна мобилност и подходящи схеми за социална сигурност.

4.2.3

ЕС и държавите членки трябва да насърчават сътрудничеството между публичния и частния сектор, за да гарантират устойчивостта на КТС и да насърчават културното многообразие на стоки и услуги.

4.2.4

ЕС и държавите членки трябва да подкрепят механизмите за сравнителен анализ относно реда и условията за гаранция, заем, инвестиции, стимули за износа, за да се направят по-лесно изпълними за творческите и културните проекти условията за достъп до частни механизми за финансиране и да се укрепят връзките между нетърговските сектори, които често ползват публични средства, и секторите с по-силна бизнес ориентация, като дизайна, модата или рекламата.

4.2.4.1

ЕИСК препоръчва да се изготвят:

4.3.1

Развитието на нов бизнес модел изисква приемането на нови форми на цифровизация, ремиксиране, mashing и sampling, – т.е. способността да се вземе цифров мултимедиен файл, който съдържа един елемент. или съвкупност от текстови, графични аудио-, видео- и анимационни данни, взети от вече съществуващи източници, за да се създаде нов производен продукт или образец.

4.3.2

Моделът на „творчество за социално качество“ всъщност се отнася за културата, територията и обществото в творческите клъстери, като включва мерки за мобилизиране на знанията и насърчаване на използването на дизайнера като „брокер“ или лице, което улеснява интерфейсните процеси между развитие, технология и производство.

4.3.3

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се изтъкват нови бизнес модели, в които дизайнът е интегриран във веригата на стойността и всички участници са в състояние да добавят стойност към продукти и процеси, които могат да бъдат определени като върхови европейски постижения на световните пазари.

4.3.4

Според ЕИСК е важно също да се насърчава трансграничната и транснационалната мобилност и способността да се привличат професионалисти и таланти, както и трансферът на знанията, обменът на опит и предприемачески умения, създаването на мрежи и клъстери между различни участници от ЕС и различни сектори на икономиката на територията на ЕС.

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/45

1.1

ЕИСК приветства публикувания през юли 2012 г. план за действие на Комисията за устойчива конкурентоспособност на строителния сектор.

1.2

ЕИСК признава стратегическото значение на строителния сектор в европейската икономика от гледна точка на приноса му към БВП, ролята на строителството в областта на заетостта и функцията му на вектор на икономически растеж.

1.3

ЕИСК счита, че строителният сектор играе изключително важна роля за понижаването на търсенето на енергия в ЕС и намаляването на екологичния отпечатък на човечеството, както и за смекчаването на изменението на климата и приспособяването към последиците от него. ЕИСК очаква, че планът за действие ще улесни задачата на сектора да се заеме с тези важни за обществото предизвикателства.

1.4

Строителният сектор, представляващ почти 10 % от БВП на ЕС, е от ключово значение за здравето на икономиката като цяло. В стремежа си да постигнат растеж, националните органи, отговарящи за изготвянето на политиката, трябва да се ангажират със строителния сектор, както направи Комисията чрез настоящото съобщение, и да осъзнаят, че при наличие на подходящи финансови и регулаторни условия секторът може да осигури растежа, работните места и опазването на околната среда, които гражданите на ЕС с право заслужават.

Според ЕИСК строителният сектор не се нуждае от пряка финансова подкрепа, като например субсидии; вместо това планът за действие би трябвало да има за цел да създаде политическа и регулаторна рамка, която да позволи на сектора да изпълнява по най-добрия начин функцията си да допринася за икономическия растеж, социалното благополучие и управлението на околната среда. Това включва осигуряване на достатъчен приток от публични инвестиции и частно финансиране в подкрепа на жизнеспособни проекти, както и финансиране на икономиката на държавите членки, предимно посредством банкови кредити, като се предприемат незабавно ефективни мерки за подобряване на достъпа на МСП до кредити, включително чрез въвеждане на специфични мерки за гаранции и контрагаранции.

1.5

Опростеността, стабилността и съгласуваността на регулаторната рамка и рамката за стандартизация на ЕС също са ключов фактор както за вътрешната, така и за външната конкурентоспособност на строителния сектор в Европа.

1.6

ЕИСК напълно е наясно, че макар и да ребалансират структурните несъответствия, строгите икономии не водят до възстановяване на растежа, а по-скоро задълбочават икономическата криза в много държави. Необходими са инвестиции в устойчиви сгради и инфраструктура, за да се осигури растеж на Европа в бъдеще и перспективи за работни места.

1.7

Организираното гражданско общество приканва Комисията, Европейския парламент, Съвета и правителствата на държавите членки да гледат на инвестициите в устойчиви сгради и жизненоважна инфраструктура като на стратегически принос за бъдещ икономически растеж и работни места, а не просто като на друга форма на публични разходи. Освен това ЕИСК препоръчва тези инвестиции да не бъдат отчитани при изчисляването на резултатите, постигнати от дадена държава по отношение на Пакта за стабилност и растеж.

1.8

Съществува огромен потенциал за намаляване на търсенето на енергия чрез саниране на остарелия сграден фонд в ЕС, за да бъдат постигнати целите на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с 20 % и на търсенето на енергия с 20 %. Освен това подобни действия биха намалили вноса на енергия от изкопаеми горива и биха спомогнали да се гарантира, че по-голяма част от богатството на ЕС остава в Европа. Това би допринесло за поддържането и създаването на работни места в настоящата финансова и икономическа криза. За да се реализира този потенциал, държавите трябва да осигурят подходящи финансови и фискални стимули, които да насочват пазара към по-голямо енергоспестяване и да гарантират, че недостигът на умения намалява.

1.9

Друго огромно предизвикателство е подобряването на европейската транспортна, енергийна и широколентова инфраструктура, за да се отговори на потребностите на бъдещите поколения и да се гарантира международната конкурентоспособност и привлекателността на Европа като притегателен център за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Ако правителствата не осъзнаят важността на този вид инвестиции, Европа рискува да изостане от други части на света както в икономически план, така и по отношение на социалното благополучие.

1.10

Демографските промени създават нови предизвикателства за застроената среда, на които секторът трябва да обърне внимание. Сред тях са последиците от застаряването на населението във връзка с достъпа до застроена среда. ЕИСК взима под внимание текущата работа на Европейския комитет по стандартизация (CEN), на който Европейската комисия възложи да адаптира съответните стандарти в съответствие с принципите на подхода „универсален дизайн“ („Design for All“). Освен това строителният сектор е изправен пред предизвикателството на застаряващата работна сила. В тази връзка ЕИСК припомня стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (1) и предизвикателството за икономиката като цяло.

1.11

В допълнение към приноса на строителния сектор към усилията за смекчаване на изменението на климата, приспособяването към последиците от това изменение изправя застроената среда пред нови предизвикателства, с които секторът ще трябва да се справя. Те включват последиците от екстремните метеорологични явления, които изискват по-устойчива застроена среда, както и подходящи защитни структури. ЕИСК подчертава, че това също трябва да бъде отчетено в съществуващите стандартизирани технически методологии, като например еврокодовете.

1.12

Строителството играе изключително важна роля по отношение на тези предизвикателства, при условие че бъдат осигурени необходимите инвестиции, и, макар че облигациите за проекти са начин за привличане на допълнително частно финансиране за проектите, те не могат да заместят ролята на публичните инвестиции.

1.13

Много дружества в строителния сектор, особено МСП, изпитват силен натиск поради забавянето на плащанията от клиенти от публичния и частния сектор. Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки трябва да се прилага правилно, за да се гарантира оцеляването на дружествата. За да се приложат напълно разпоредбите на Директива 2011/7/ЕС и да се постигнат нейните цели, ЕИСК подчертава колко е важно сроковете за плащане/получаване при обществените поръчки да бъдат намалени до максимум 30 дни и да се гарантира тяхното спазване под формата на действително изплащане на фактурите, като се приемат подходящи бюджетни и административни мерки (в частност във връзка с получаването на банкови кредити за уреждане на просрочените задължения). ЕИСК счита, че е важно да се даде предимство на решаването на проблема с просрочените задължения, отчетени преди транспонирането на Директива 2011/7/ЕС. Големите закъснения в плащането на фактурите при различни обществени поръчки нанасят сериозен удар върху конкурентоспособността, рентабилността и жизнеспособността на предприятията. Държавите, които до момента са имали по-кратки срокове за плащане, не би трябвало да използват дерогациите на директивата, за да удължават тези срокове. Във връзка с това ЕИСК препоръчва максималният допустим срок за плащане на фактурите (включително приемане и проверка) да бъде 30 дни.

1.14

За да не се изложат на опасност или намалят чувствително шансовете за възстановяване на икономиката, ЕИСК подчертава необходимостта да се възобнови и подпомогне отпускането на банкови кредити за инвеститорите и за реалната икономика; той препоръчва да се избягва упражняването на прекомерен пруденциален надзор при отпускането на кредити и да не се привилегирова развиването на инвестиции в ценни книжа за сметка на отпускането на кредити за предприятията, които оцеляват по време на криза. Временните заеми са от първостепенно значение за ежедневното оцеляване на много дружества, особено МСП. Затова настоящото ограничено банково кредитиране излага на реална заплаха жизнеспособността на тези предприятия. За да се избегне по-нататъшно влошаване на и без това сведеното до минимум кредитиране, финансовите пруденциални правила, като предложените в споразумението Базел III, не трябва да водят до допълнително ограничаване на кредитите, отпускани от банките на реалната икономика. За тази цел вземането на евтини кредити от ЕЦБ следва да бъде обвързано със задължението сериозна част от средствата да облагодетелстват реалната икономика.

1.15

Изключително важен елемент от изграждането на устойчив и конкурентоспособен строителен сектор е осигуряването на добри условия на труд. Още докладът на Аткинс от 1993 г. (2) стигна до заключението, че зависимостта на строителния сектор от форми на несигурна заетост, като фиктивната самостоятелна заетост, създава пречки пред производителността. Поради това планът за действие следва да включва и стратегии за стабилизиране на заетостта и борба с незаконни практики като фиктивната самостоятелна заетост в сектора.

1.16

Независимо от формата на заетост са необходими стимули за повишаване на квалификацията на работната сила, които да предлагат възможности за учене през целия живот.

1.17

Заобикалянето на правилата и социалните задължения води до изкривяване на строителния пазар. Затова трябва да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция въз основа на спазването на съществуващите разпоредби и социалните условия в приемащата държава. За да се постигне това, трябва да се използват подходящи правоприлагащи механизми за осигуряване на условия в приемащата държава.

1.18

ЕИСК призовава европейските институции и държавите членки да укрепят политиките си и да предприемат конкретни действия за неутрализиране на влиянието на корупцията и престъпните организации върху обществените поръчки, главно при големите инфраструктурни проекти, което поражда неприемлива и нелоялна конкуренция чрез прибягване до заплахи и насилие, като така ограничава свободата и демокрацията.

1.19

ЕИСК подчертава, че на държавите членки следва да се позволи да прилагат настоящите и допълнителните мерки за контрол или административни формалности, които се считат за ефективни и необходими. Това включва задължението да се гарантира, че тези механизми за проверки, наблюдение и изпълнение действително се прилагат, наред с извършването на ефективни и адекватни инспекции, с цел да се осигури съответствие с националното право и Директивата за командироването (Директива 96/71/ЕО).

1.20

Работниците мигранти следва да имат право на минимални социални условия и/или равно третиране въз основа на условията и разпоредбите в приемащата държава. Следва да се въведат подходящи правоприлагащи механизми за борба със социалния дъмпинг и неравното третиране по отношение на закона на работниците мигранти.

1.21

Трябва да се увеличи делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в строителния сектор като инструмент за повишаване на производителността. Нужна е политика в подкрепа на непрекъснатите иновации и повишаването на производителността, която да се основава на уменията на работната сила, на „интелигентни“ нови продукти и работна организация, както и на качествени работни места. В това отношение екологичните технологии могат да бъдат един от двигателите на новото развитие.

1.22

ЕИСК подкрепя справедливи и балансирани договорни условия, каквито следва да се въведат във всички държави членки на ЕС. Те следва да включват и дружествата от страни извън ЕС, които развиват дейност на строителния пазар в ЕС. Налагането на критерия за икономически най-изгодна оферта (вместо този за най-ниска цена) и прилагането на последователен подход на отхвърляне на необичайно ниските оферти са основни стълбове на ефективната и лоялна конкуренция.

1.23

ЕИСК препоръчва активите да бъдат оценявани въз основа на целия им жизнен цикъл, за да може строителството да допринася по-ефективно за устойчивото развитие. Когато е целесъобразно, тези оценки следва да се основават на стандартите, разработени или приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

1.24

ЕИСК приветства създаването на европейски форум на високо равнище по въпросите на строителството и е готов да участва в него с цел повишаване на съгласуваността на политиките на ЕС, свързани със строителния сектор.

2.1

Строителният сектор в ЕС-27 бе засегнат сериозно от започналата през 2008 г. финансова криза и последвалия икономически спад в строителната дейност. Възстановяването на растежа беше забавено от разразяването на кризата с държавния дълг в еврозоната и налагането на програми за строги икономии в много държави членки.

2.2

Въпреки това през 2011 г. строителният сектор постигна оборот от 1 208 млрд. EUR, което представлява 9,6 % от БВП на ЕС-27 и 51,5 % от брутното капиталообразуване (3).

2.3

Що се отнася до предприятията, строителният сектор наброява 3,1 млн. дружества, 95 % от които са МСП с по-малко от 20 наети лица, а 93 % – с по-малко от 10 работници.

2.4

Строителният сектор е най-големият промишлен работодател в Европа с 14,6 млн. работници през 2011 г., което представлява 7 % от всички заети лица и 30,7 % от заетите в промишлеността. Заетостта спада непрекъснато от 2008 г. насам.

2.5

Като се вземе предвид мултиплициращият ефект (един работещ в този сектор създава работа за още двама в други сектори), в ЕС има 43,8 млн. работници, които зависят пряко или непряко от строителния сектор.

2.6

В различните държави членки въздействие върху строителния сектор оказаха един и същ вид икономически фактори, които по същество са:

2.7

Усилията на национално равнище бяха подкопани от мерките за бюджетна и фискална консолидация, както и от значителните съкращения на инвестициите с цел преодоляване на кризата с държавния дълг.

2.8

Това положение допълнително отслаби все още крехкото доверие на стопанския сектор и потребителите.

2.9

Според прогнозите през 2012 г. общото строително производство ще се свие с повече от 2 % в резултат на спад във всички сегменти на строителството.

2.10

Според анализ на Световната банка строителството е сред секторите, в които се наблюдават признаци на корупция и организирана престъпност:

Държавите членки на ЕС са установили корупционни практики при:

3.1

Целите на предложената стратегия са:

3.2

Обхватът на предложението включва:

3.3

Предложеният план за действие е съсредоточен върху следните пет цели:

3.4

По отношение на управлението се предлага създаването на тристранен стратегически форум (Комисия, държави членки, заинтересовани страни), който да наблюдава напредъка в прилагането на стратегията.

4.1.1

Смекчаване на изменението на климата и приспособяване към последиците от него и намаляване на екологичния отпечатък на човечеството.

Строителството е местна стопанска дейност с висока интензивност на труда. Затова производството не може да бъде изнесено в чужбина, което гарантира запазването на заетостта в рамките на ЕС.

43,8 млн. работници в ЕС-27 все още зависят пряко или непряко от строителния сектор.

Големият брой микропредприятия и МСП, занимаващи се със строителство, означава, че това е дейност с дълбоки корени в местните общности, която отразява многообразието от местни традиции и култури.

В много държави членки строителният сектор, съвместно с институциите за професионално образование, играе централна роля при осигуряването на стажове за млади работници, предоставяйки възможности за социална мобилност.

4.2.1

Строителният сектор в много държави трябва да се съобразява с правила, които затрудняват механизмите за сътрудничество между предприятията (такъв пример са правилата за правната отговорност) и се отличава със сложна верига за създаване на стойност и висок потенциал за конфликти и неефективност. Това е пречка пред повишаването на конкурентоспособността.

4.2.2

Независимо от положителните промени в последно време, като манифеста, озаглавен „Да изградим благоденствие за бъдещето на Европа“ – публикуван първоначално през ноември 2010 г. от неформалната платформа „Европейски форум за строителство“ и впоследствие публикуван отново през януари 2013 г. специално във връзка със съобщението на Комисията – секторът е съставен от толкова много различни заинтересовани страни, че е трудно да се координират всички различни мнения и да се говори „с един глас“ на национално или европейско равнище.

4.2.3

В някои случаи секторът е податлив на риска от спекулативен имотен бум, подобно на този, който се наблюдаваше в редица държави членки през първото десетилетие на 21 век и беше породен от предлагането на нисколихвени кредити за сектора на недвижимите имоти.

4.2.4

Политическите мерки, които имат за цел да насърчат специфични форми на строителство, като данъчни стимули за енергоефективно саниране, дейности за модернизиране или преференциални тарифи за подкрепа на микропроекти за енергия от възобновяеми източници, често са непредсказуеми, краткосрочни и биват ограничавани преди да се усетят реално ползите от тях.

4.2.5

Водещ в обществените поръчки обикновено е критерият за най-ниската цена. Подобен натиск за намаляване на цените на офертите не позволява на предприятията да обновяват процесите си и да инвестират в нови и иновационни материали. Освен това при обществените поръчки често не се допуска предлагане на различни варианти. Невъзможността да се предлагат варианти, наред с рестриктивните застрахователни схеми, са допълнителни пречки пред развитието на иновациите.

4.2.6

Инвестициите в НИРД в строителния сектор са малко в сравнение с други отрасли, което се дължи на раздробеността на сектора, силно регламентирания и прескриптивен характер на строителните работи и традиционно ограничените маржове на печалба в строителството. ЕИСК все пак отбелязва публично-частното партньорство за енергийна ефективност, което съчетава подкрепа за НИРД от Европейския съюз със съфинансиране от частния сектор.

4.2.7

Независимо от големия напредък, отбелязан през последните години, строителният сектор все още има проблеми с имиджа си и постигането на по-добри резултати в сферата на здравето и безопасността на труда продължава да бъде приоритет. Като цяло, и въпреки спада, отрасълът все още не успява да привлече достатъчен брой квалифицирани инженери от университетите. Вследствие на демографските промени проблемът ще се задълбочава. Секторът трябва сам да се справи с този проблем на имиджа и да успее да привлече млади квалифицирани работници.

4.3.1

Енергийните характеристики на сградния фонд са огромна възможност за сектора да разшири дейността си със съществуващите технологии. И все пак националните правителства трябва да признаят този потенциал и да предоставят необходимата финансова подкрепа и данъчни стимули.

4.3.2

Държавите членки и Европейският съюз следва да координират широкомащабни инвестиционни програми в ключова инфраструктура и сгради, които надхвърлят предложения размер на средствата по линия на Механизма за свързване на Европа в следващата многогодишна финансова рамка.

4.3.3

В средносрочен и дългосрочен план секторът има потенциала да създаде устойчива икономика с ниска въглеродна интензивност, ако бъдат въведени необходимите регулаторни и финансови стимули.

4.3.4

Строителният сектор ще бъде в челните редици на усилията за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към последиците от него.

4.3.5

Развитието на нови технологии, основани на ИТ, като информационното моделиране на строителството (Building Information Modelling – BIM), помага да се даде тласък на иновациите и да се подобри ефективността в сектора.

4.4.1

Основната заплаха за строителния сектор е липсата на публични и частни инвестиции, която от 2008 г. насам доведе редица жизнеспособни предприятия до фалит и предизвика огромен спад на заетостта. Продължителна рецесия в строителния сектор ще доведе до трайна загуба на архитекти, проектанти, инженери и занаятчии.

4.4.2

Във връзка с горепосоченото, друга заплаха за сектора е застаряването на работната сила и липсата на квалифицирани млади работници, които да я заменят. Данните от Германия показват, че през 2011 г. 44 % от работната сила е била на възраст над 45 години.

4.4.3

Друга заплаха е появата на изпълнители от трети държави на пазара на ЕС за обществени поръчки. Тези предприятия, често държавна собственост, използват финансиране от собствената си държава, за да подбият ценово лоялната конкуренция, както в случая с магистралата А2 в Полша през 2009 г. с участието на китайско държавно дружество. Подобна нелоялна конкуренция води до понижаване на качеството на строителството и до подбиване на заплатите на местните строителни работници.

4.4.4

Натискът, който властите оказват за реализиране на икономии в областта на обществените поръчки, често води до провеждане на търгове с необичайно ниски цени. Тези търгове снижават качеството на застроената среда, застрашават социалното благополучие на работниците и увеличават разходите в дългосрочен план.

4.4.5

Строителният сектор вече е силно регулирана дейност и това е напълно основателно, но ако не бъде координирано, приеманото на равнище ЕС законодателство за справяне с рисковете в строителния сектор може да се окаже контрапродуктивно.

4.4.6

Високата степен на мобилност на заетите лица е една от ключовите характеристики на строителния сектор в ЕС. Използването на работна ръка от други държави, и особено на самостоятелно заети и временно командировани работници, не следва да се прилага като форма на социален дъмпинг с цел да се избегне плащането на социално-осигурителни вноски и изпълнението на социалните задължения, които са в сила в приемащата държава.

4.4.7

Огромно предизвикателство пред промишленото производство на строителни материали е бъдещият достъп до суровини, както и ефективното използване на ресурсите.

5.1

В изказванията, които бяха направени по време на изслушването, организирано от Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) на 19 декември 2012 г., бяха изтъкнати следните основни аспекти:

6.1

Прогнозираното развитие на строителния сектор се характеризира с:

6.2

Необходима е „трофична верига“ между участниците в строителния сектор: строителните предприятия, специалистите по планиране, архитектите, проектантите, строителните предприемачи и т.н. следва да бъдат включени в области на знанието като финансиране, застраховане, обществени поръчки, маркетинг и образование.

6.3

За да противодействат на явления като корупцията и организираната престъпност, строителните дружества предлагат сложна гама от действия и структурни реформи, сред които:

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/51

1.1

Комитетът приветства съобщението на Комисията относно външната политика в областта на въздухоплаването. Предвид увеличаващата се зависимост на Европа от външната търговия и водещата роля, която играят летищата за свързването на континента ни с други части на света, ЕИСК напълно подкрепя утвърждаването на амбициозен дневен ред в областта на въздухоплаването.

1.2

По-специално ЕИСК би желал да бъде осъществен бърз напредък към разширено единно авиационно пространство, включващо както нашите съседи в Близкия изток, Източна Европа, Русия и Турция, така и онези, които се намират отвъд Средиземно море в Северна Африка. Това би осигурило възможности за развитие на някои второстепенни и регионални летища поради географската им близост до тези пазари и факта, че много от тях изживяват значителен икономически подем.

1.3

ЕИСК също така силно подкрепя амбициозен дневен ред за либерализация със страните от БРИК и АСЕАН, който ще даде на европейските превозвачи възможности да увеличат сътрудничеството си с други авиокомпании и да генерират допълнително въздушно движение през европейските летища.

1.4

Комисията основателно подчертава необходимостта да се полагат усилия за създаването на равни условия за въздухоплавателния сектор. В съобщението правилно се посочват данъците, налагани в сектора на въздухоплаването, неподходящите форми на държавна помощ, претовареността на летищата и на въздушното пространство, слабостите на системата за защита на потребителите и разходите за въглеродни емисии, като някои от проблематичните фактори, които трябва да намерят решение.

1.5

ЕИСК подкрепя загрижеността на Комисията относно необходимостта от инвестиции в капацитета на летищата. Налице е спешна необходимост да се гарантира летищен капацитет в Европейския съюз, така че той да не изгуби конкурентоспособността си в сравнение с други региони в растеж и по този начин да се избегне отклоняването на въздушно движение към съседни райони.

2.1

Комитетът приветства съобщението на Комисията относно външната политика в областта на въздухоплаването.

2.2

Комитетът изразява категорично съгласие, че въздухоплаването играе основна роля в европейската икономика както за гражданите, така и за индустрията на ЕС. Като поддържа 5,1 милиона работни места и осигурява приход от 365 милиарда евро или 2,4 % за европейския БВП, въздухоплаването има изключително важен принос за икономическия растеж и заетостта в ЕС.

2.3

В резултат на усилията на Европейската комисия и ЕС са сключени 1 000 двустранни споразумения със 117 държави извън ЕС. Постигнат е напредък в изграждането на по-широко общо авиационно пространство със съседни държави и са подписани споразумения с държавите от Западните Балкани, както и с Мароко, Йордания, Грузия и Молдова.

2.4

При все това преминаването от режим само на двустранни отношения между държавите членки на ЕС и държавите партньори към режим на двустранни отношения, съчетани с отношения на равнище ЕС, води понякога до объркване сред държавите партньори, а интересите на ЕС невинаги са определени и защитени по най-добрия начин.

2.5

Освен това разпокъсаността по национален признак означава, че въздухоплавателният сектор е все още прекалено подчинен на местните интереси и зависим от ad hoc инициативи, предприети въз основа на индивидуални мандати за преговори, за да може да създаде условия за ефективно навлизане на пазара и растеж. Темпът на некоординирана либерализация на пазара на равнище държави членки на ЕС с определени държави извън ЕС, както и очевидното намерение на някои държави членки да продължат да дават двустранни права за въздушно движение на трети държави, без да изискват равностойни реципрочни действия или да правят равносметка на последствията от това за ЕС, ни карат да вярваме, че ако сега не бъдат взети мерки за изграждане на по-амбициозна и по-ефективна външна политика на ЕС, след няколко години може да бъде твърде късно.

2.6

Съветът също така е предоставил на Комисията мандати за започване на преговори за широкообхватни споразумения с Австралия и Нова Зеландия. Преговорите с тези две държави все още не са приключили. В момента само две европейски авиокомпании (British Airways и Virgin Atlantic) обслужват Австралия, докато по-рано много повече европейски превозвачи обслужваха тази дестинация.

2.7

ЕИСК приветства изчерпателните заключения на Съвета относно предложението на Комисията (1), но счита, че държавите членки биха могли да бъдат по-категорични в подкрепата си за някои ключови преговори на ЕС, като например дадат силен мандат на Комисията да „нормализира“ обтегнатите отношения с Русия в областта на въздухоплаването.

2.8

Латинска Америка е бързо развиващ се пазар, а обединяването на авиокомпаниите LAN и TAM представлява реална търговска заплаха за Iberia, Tap и други европейски авиокомпании, обслужващи Латинска Америка. Наложително е споразумението с Бразилия да бъде сключено възможно най-скоро.

3.1

Независимо от нарастването на броя на нискотарифните превозвачи, които обслужват летища без функция на авиационен център, европейските летища, които са авиационни центрове, продължават да играят значителна роля в световната авиация и външните отношения, тъй като често са предмет на споразумения за въздушно движение.

3.2

Появата на големи авиационни центрове в места като Абу Даби и Дубай представлява значителна конкурентна заплаха за услугите на ЕС на дълги разстояния. Така например сключеното неотдавна споразумение между Qantas и Emirates е сериозна заплаха за европейския въздухоплавателен сектор.

3.3

За да бъде жизнеспособен, един авиационен център изисква значително местно търсене, както и широка мрежа от захранващи („фидърни“) услуги; затова най-успешните авиационни центрове обикновено се намират в големи градски летища, които стават все по-претоварени и неспособни да се разширяват, най-вече заради проблеми, свързани с околната среда.

3.4

Поради липса на капацитет някои европейски летища, които са авиационни центрове, вече пристъпват към ограничаване на броя на захранващите маршрути, които могат да бъдат експлоатирани; това е проблем, който се нуждае от ефективно решение, за да може да се запази европейската конкурентоспособност.

4.1

Конкурентоспособността на превозвачите от ЕС, много от които изпитват финансови затруднения, е ограничена, когато икономическите тежести, които водят до по-високи разходи за единица продукция, са по-високи от тези на превозвачите от други региони на света.

4.2

Когато се оценява конкурентоспособността на сектора на въздухоплаването в ЕС, и по-специално на европейските авиокомпании в международен план, е важно да се взима под внимание цялата верига за създаване на стойност във въздухоплаването (летища, доставчици на аеронавигационни услуги, производители, компютърни системи за резервация, доставчици на наземно обслужване и т.н.) и да се отчита структурата на разходите, равнището на излагане на конкуренция в други части на веригата за създаване на стойност и механизмите за финансиране на инфраструктурата в други ключови пазари.

4.3

В рамките на ЕС не бяха създадени равни условия за участие на равнище държави членки и на местно/регионално равнище. Така например не бяха предотвратени многобройните случаи на малки летища, които предлагат на авиокомпаниите нетърговски тарифи, без да се съобразяват с принципа на частния пазарен инвеститор. Редица предприети наскоро задълбочени разследвания на случаи на потенциална държавна помощ за авиокомпании от регионални летища в няколко държави членки на ЕС подчертават необходимостта да се предприемат спешни действия, за да се приключи работата по Насоките на ЕК за държавна помощ за летищата, която непрекъснато се бави. Неотдавнашното приемане на правила на ЕС за социалната сигурност на мобилните работници в ЕС, каквито са екипажите на въздухоплавателните средства, също ще подобри функционирането на единния пазар. Комисията предприе действия при множество случаи на предполагаема нелоялна конкуренция.

5.1

Във възложеното от Комисията независимо проучване е изчислено, че по-нататъшни широкообхватни споразумения в областта на въздушния транспорт на равнище ЕС със съседни държави и ключови партньори, особено в бързоразвиващите се и/или ограничените пазари, биха довели до значителни икономически ползи, възлизащи на над 12 млрд. EUR годишно.

5.2

За Европейския съюз е от стратегическо значение да поддържа силен и конкурентоспособен въздухоплавателен сектор, базиран в Европа, чрез който ЕС да се свързва с останалата част на света. В момента най-бързо развиващите се пазари в областта на въздухоплаването са извън Европа, така че е от съществено значение европейският въздухоплавателен сектор да има възможност да се развива и на тези пазари.

5.3

Важно е с течение на времето да се гарантира, че в резултат на този процес ще възникне едно действително интегрирано общо авиационно пространство, в което отношенията между самите съседни държави също ще бъдат открити и интегрирани. Вече няма основание Съветът да преценява дали да предоставя мандат за договаряне на споразумения поотделно за всяка държава. Много по-ефективно би било на Комисията да се предостави общ мандат да преговаря с останалите съседни държави, макар все още поотделно с всяка държава.

5.4

В рамките на третия стълб (широкообхватни споразумения с ключови партньори) са договорени редица важни споразумения. Това обаче е област, в която все още е необходимо да бъдат постигнати ключови цели, по-специално в рамките на споразуменията между ЕС и САЩ и между ЕС и Канада относно либерализацията на собствеността и контрола върху авиокомпаниите.

5.5

Повечето държави все още поддържат правила, съгласно които авиокомпаниите трябва да бъдат мажоритарно притежавани и контролирани от техни собствени граждани, като по този начин отказват достъп на въздушните превозвачи до по-широк кръг инвеститори и капиталови пазари. Ефектът от това е налагането на изкуствена индустриална структура на сектора на въздухоплаването, която не съществува в други сектори. В САЩ например собствеността на чуждестранни лица на акции с право на глас в авиокомпаниите не може да надвишава 25 %. Тези национални ограничения по отношение на собствеността и контрола доведоха до създаването на три глобални сдружения на авиокомпании (Star Alliance, SkyTeam и Oneworld), и в частност на съвместните предприятия, създадени между някои от техните членове по някои маршрути. Тези структури са най-близкият еквивалент на модела на световната авиокомпания.

5.6

Съгласно съществуващото законодателство на ЕС обаче, превозвачите от ЕС не подлежат на национални ограничения върху собствеността и контрола, а могат да бъдат притежавани от което и да било заинтересовано лице от ЕС.

5.7

Тенденцията към консолидиране в Европа е уникална с това, че трансграничните сливания и придобивания са позволени единствено в рамките на ЕС, докато режимите относно собствеността и контрола остават непроменени в основата си във варианта, в който са били договорени през 1944 г. в рамките на Чикагската конвенция. Затрудненията, срещани в резултат на настоящите разпоредби относно собствеността и контрола, са значителни и изискват преговори с държавите партньори и много сложни управленски структури. Сдружените членове си сътрудничат все по-тясно с цел да предложат на клиентите си напълно интегрирана световна мрежова услуга, предоставяна от множество авиационни центрове.

5.8

Назряло е времето да се предприемат допълнителни стъпки, предвидени в споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, за либерализиране на собствеността и контрола върху авиокомпаниите с цел да им се даде възможност да привличат инвестиции независимо от националността на инвеститора.

6.1

ЕС следва да продължи да проявява предприемчивост в по-нататъшното насърчаване на откритостта и либерализацията в областта на въздухоплаването, като същевременно гарантира постигането на задоволително ниво на сближаване на нормативните уредби. В хода на преговорите с държавите партньори, би трябвало да се обърне достатъчно внимание и на стандартите в областта на трудовата и околната среда, както и на спазването на международните конвенции и споразумения в двете области, за да се избегне изкривяване на пазара и да се предотврати появата на надпревара в посока занижаване на изискванията. Важно е авиокомпаниите, обслужващи Европа, да спазват правилата и регламентите на Международната организация на труда.

6.2

Предвид увеличаващата се зависимост на Европа от външната търговия и водещата роля, която играят летищата за свързването на континента ни с други части на света, ЕИСК напълно подкрепя утвърждаването на амбициозен дневен ред във връзка с либерализацията на въздухоплаването.

6.3

За да извлече максимални ползи, ЕС трябва да действа бързо (преди развиващите се пазари да са повишили взаимните си усилия за либерализация), за да се възползва от предимството на изпреварващия ход. Това ще позволи както да се защити, така и да се укрепи позицията на европейския пазар в областта на въздухоплаването на световната сцена. Ако това не бъде направено, ЕС ще се изложи на риска да остане напълно извън очертанията на бъдещите международни потоци на въздушно движение.

6.4

„Предприемането на изпреварващ ход“ по отношение на либерализацията на въздухоплаването ще играе важна роля и за разпространението на европейски технически стандарти, което може да донесе значителни ползи за Европейската авиокосмическа индустрия.

6.5

ЕИСК отдавна е привърженик на премахването на ограниченията върху собствеността и контрола (2) като средство за даване на превозвачите на достъп до по-широк кръг инвеститори и капиталови пазари. Поради значимостта на двата съответни пазара, в началото активните действия във връзка с тази политика трябва да бъдат насочени към внасяне на по-нататъшни промени в споразуменията между ЕС и САЩ. Подобна стъпка може да постави началото на нова ера „след Чикаго“ във въздухоплаването.

6.6

Комисията ще трябва да докаже, че координираният подход към преговорите ще донесе резултати много по-бързо, отколкото двустранните споразумения, така че когато се появят възможности, да няма безпричинно закъснение. За съжаление в момента сме свидетели на забавяне на подписването на двустранното споразумение с Бразилия. Също така трябва да се спомене, че държавите членки носят споделена отговорност за укрепването на външната политика на Европа в областта на въздухоплаването и че Комисията се нуждае от силни мандати за преговори, по-специално когато отправя призиви за съблюдаването на пазарните правила на ЕС от страна на държави и региони, чието въздухоплаване функционира според много различни стандарти.

6.7

Ако някой от въздушните превозвачи в Близкия изток поеме контрола върху финансово затруднените индийски авиолинии, това би подкопало допълнително позицията на европейския отрасъл.

7.1

Предвид неговите специфични характеристики, секторът на товарните превози в Европа, и по-специално секторът на експресните услуги, понася щети в световен мащаб от рестриктивните двустранни споразумения в областта на въздухоплавателните услуги, и би трябвало да се изведе като важен приоритет, след като бъдат отстранени пречките пред пазарния достъп.

7.2

По-специално ЕИСК би желал да бъде осъществен бърз напредък към едно разширено единно авиационно пространство, включващо както нашите съседи в Близкия изток, Източна Европа, Русия и Турция, така и онези, които се намират отвъд Средиземно море в Северна Африка. Това би осигурило възможности за развитие на някои второстепенни и регионални летища поради географската им близост до тези пазари и факта, че много от тях бележат значителен икономически подем. Следва да бъде разработен положителен и прагматичен дневен ред за сътрудничество с Турция, който да позволи да се постигне взаимноизгоден напредък в разрешаването на конкретни проблеми в региона. По-специално би трябвало да се изведе на преден план двустранно споразумение в областта на безопасността.

7.3

ЕИСК също така силно подкрепя предприемането на действия по амбициозен дневен ред за либерализация с държавите от БРИК и АСЕАН. Тези държави бързо се превръщат в доминиращите световни доставчици както на суровини, така и на произведени стоки и услуги, и тяхното население пътува с нарастваща охота. Значителни потенциални икономически ползи бяха демонстрирани в резултат на широкообхватните споразумения на ЕС за въздушен транспорт с Китай, Индия и Япония, и тази тенденция трябва да продължи. Либерализирането на въздушното движение ще даде на европейските превозвачи възможности да увеличат сътрудничеството си с други авиокомпании в тези региони и да генерират допълнително въздушно движение през европейските летища.

7.4

Освен това е важно всяка сделка да бъде реципрочна и да носи ползи както за ЕС, така и за третите държави. Русия спешно трябва да покаже своята ангажираност към споразумението от 2011 г. за изпълнение на „Договорените принципи за модернизация на системата за прелитане над Сибир“. Комисията, подпомагана от държавите членки, би трябвало да предприема необходимите мерки, ако поетите ангажименти не се изпълняват.

7.5

Отношенията със страните от Персийския залив през последните години са до голяма степен еднопосочен процес на отваряне на пазарите в ЕС за превозвачите от Персийския залив, което създаде значителен дисбаланс на предлаганите възможности. Поради риска от по-нататъшно „изтичане“ на въздушно движение, не се препоръчва държавите от Персийския залив да бъдат непосредствен обект на по-нататъшни преговори.

8.1

ЕИСК подкрепя загрижеността на Комисията относно необходимостта от инвестиции в капацитета на летищата. Въпреки това в този раздел на предложението трябва да се внесе допълнителна яснота относно предложените действия за постигане на целите и да се посочи по-отчетливо връзката с предложения от Комисията на предишен етап „Пакет за летищата“ (3).

8.2

Налице е спешна необходимост да се гарантира летищен капацитет в Европейския съюз, така че той да не изгуби конкурентоспособността си в сравнение с други региони в растеж и по този начин да се избегне отклоняването на въздушно движение към съседни райони.

8.3

Щетите за европейската икономика ще започнат много преди търсенето да превиши предлагането. Според Евроконтрол от момента, в който дадено летище, което е авиационен център, започне да работи с над 75 % от своя теоретичен максимален капацитет, способността му да се справя ефикасно с лошото време и със закъсненията по оперативни причини, както и да осигурява надеждна взаимосвързаност на полети, бързо намалява.

8.4

Освен това в пиковите часове пътниците плащат повече, отколкото биха плащали при наличие на по-голям капацитет. Така например Британската комисия по транспорта към Камарата на общините наскоро беше информирана, че до 2030 г. може да се наложи пътниците да заплащат 1,2 млрд. британски лири за самолетни билети, ако летищата в Югоизточна Англия не бъдат разширени.

8.5

Необходимо е летищният капацитет да бъде наблюдаван на равнище ЕС и да бъдат изготвени насоки от страна на ЕС, които да служат на местните власти като обща всеобхватна рамка, когато обмислят евентуални схеми за разширяване на летищата.

8.6

Въпреки че увеличаването на капацитета на големите летища е абсолютно задължително в дългосрочен план, продължава да е налице и необходимостта да се оползотвори максимално ефективно съществуващият капацитет, по-специално по отношение на летищните слотове. Летищата трябва да бъдат оправомощени да реагират на промените в търсенето и предлагането, както и да бъдат в състояние да насочват използването на своите летищни слотове за постигане на оптимален резултат от икономическа гледна точка. В този контекст е важно елементът на настоящия Пакет за летищата, който засяга слотовете (4), да продължи да улеснява постигането на по-добри резултати при използването на летищния капацитет, като при разпределянето на слотовете се отчитат местните условия; това на практика ще бъде единственият начин, по който някои летища ще могат да растат в бъдеще. В много случаи пистите на големите летища се експлоатират до предела на своя капацитет, макар да има достатъчен капацитет в близки регионални летища.

8.7

Летищата, които не са авиационни центрове, също играят важна роля за намаляването на задръстванията в основните авиационни центрове в Европа, което позволява на европейския летищен сектор да запази водещата си позиция. Предвид дългите срокове, необходими за разширяване на пистите или на терминалните съоръжения на големите летища, по-доброто използване и подходящите инвестиции в летища, които не са авиационни центрове, могат да се окажат по-пряко решение за смекчаване на проблемите с капацитета. Една добре развита мрежа от подобни неизпълняващи функцията на авиационни центрове летища и регионални летища ще подобри и сигурността на пътниците, като наред с другото ще гарантира наличието на мрежа от аварийни или алтернативни летища в случай на влошаване на метеорологичните условия или други обстоятелства.

8.8

ЕИСК също така отново отправя призив за въвеждането на едноетапна проверка за сигурност без повече забавяне, тъй като това би осигурило огромни икономии на разходи за авиокомпаниите и би спестило време на пътниците. Поради това тази тема трябва да бъде разгледана приоритетно с ключовите партньори.

9.1

Необходимо е да бъдат създадени функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП), за да се даде тласък на проекта за изграждането на единно европейско небе. Всички ФБВП трябваше да са готови и да започнат да функционират на 4 декември 2012 г. Като се има предвид важността на този въпрос за оптимизирането на предоставяните аеронавигационни услуги и ефективното управление на обема на въздушното движение, е наложително Комисията да открие производство в Съда на Европейските общности срещу онези държави членки, които не успяха да постигнат поетите си в това отношение ангажименти.

9.2

Бързото и последователно прилагане на предложенията на Комисията може да помогне на сектора да расте по устойчив начин и така напълно да допринесе за възстановяването на европейската икономика.

10.1

Широкообхватните споразумения за въздухоплавателни услуги със съседни държави и основни партньори със сходно мислене следва да уреждат и съгласуват регулаторните условия за лоялна конкуренция и за устойчив въздухоплавателен сектор, включително по съществени аспекти като безопасността, сигурността, околната среда и икономическото регулиране.

10.2

Не е напълно ясно точно каква ще бъде формата на предложения нов инструмент за защита на европейските интереси срещу нелоялните практики, но тя трябва да прилича на една по-обширна процедура за обжалване, насочена срещу „скритите субсидии“, които са заложени в тарифите. Предполага се, че тази процедура ще добие правна тежест чрез „клаузата за лоялна конкуренция“, която Комисията желае да подпише с тези външни държави.

10.3

Комисията правилно посочва необходимостта да се положат усилия за постигане на равни международни условия, придружени от подобни усилия в рамките на Европа. Въздухоплавателният сектор в Европа е обект на нарастващи регулаторни тежести и несъответствия. В съобщението правилно се посочват данъците, налагани в сектора на въздухоплаването, неподходящите форми на държавна помощ, претовареността на летищата и на въздушното пространство, слабостите на системата за защита на потребителите и разходите за въглеродни емисии, като някои от проблематичните фактори, които трябва да бъдат решени.

10.4

Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) е особено красноречив пример. СТЕ се оказа изключително спорен въпрос в рамките на състояла се дискусия на тема външната политика в областта на въздухоплаването. Китай и Индия отказаха да се съобразят с условията ѝ, а Конгресът на САЩ прие законодателство, което третира като нарушители авиокомпаниите, които спазват правилата на ЕС. Въпреки че е критично важно да бъде осигурена устойчивост от гледна точка на околната среда, ЕС трябва да даде на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) шанс да направи предложение за глобално решение, по което всички държави партньори да могат да се споразумеят по време на асамблеята на ИКАО през есента на 2013 г., наместо да постави своето въздухоплаване в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията (5).

10.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/56

1.1

ЕИСК винаги се е застъпвал за засиленото използване на енергия от възобновяеми източници, включително под формата на биоенергия. Комитетът обаче вече разгледа критично въпроса за използването на агрогоривата в областта на мобилността в становището си относно „Директивата за възобновяемата енергия“ и във връзка с това приветства планираното понастоящем от Комисията ограничаване на дела на „конвенционалните биогорива“ до 5 %.

1.2

Комисията желае да насърчи в по-голяма степен използването на остатъчни, странични и съответно отпадни продукти за производство на горива. ЕИСК приветства това по принцип, но в този контекст трябва да се следи стриктно за това да се води последователна политика и да не се предизвикват нови проблеми. Именно в това отношение обаче ЕИСК вижда опасности във връзка с предложението на Комисията.

1.3

Макар и биомасата да представлява възобновяем енергиен източник, площта на която тя се отглежда е ограничена. Поради това е и разбираемо включването в политическите и стратегическите съображения на непреките промени в земеползването (НПЗ), доколкото тук става дума за конкуренцията при използването на площи. Подобни промени и съответно конкуренция обаче са необходими само в случаите, когато досегашното производството на храни и фуражи се заменя например от производство на биоенергия, но не и когато е налице единствено преструктуриране в отглеждането на култури на регионално равнище.

1.4

Избраният от Комисията подход за НПЗ е част от сравнителна оценка на изкопаемите и биогенните енергийни източници, насочена едностранно към баланса на емисиите на парникови газове. Въпроси, като например сигурността на енергийните доставки или ограниченият характер на изкопаемите суровини, не са част от тези изчисления, а са изключени от тях. По този начин НПЗ не могат да претендират, че съответстват на насочената към устойчивостта политика.

1.5

Избраният от Комисията подход за НПЗ се поставя под въпрос, също и доколкото той се отнася за течните, но не и за газообразните и съответно твърдите енергийни източници. ЕИСК не е съгласен с това.

1.6

С представеното предложение обаче се поставя под въпрос европейското производство на протеини, а по този начин и особено целесъобразното в определени сектори пряко използване на растителни масла за енергийни цели, тъй като Комисията предвижда да включи фактора НПЗ при оценката на растителните масла, което ще ограничи тяхното използване. Това не е оправдано, тъй като растителните масла не са „основни продукти“, а представляват странични продукти, получени в рамките на желателното отглеждане на протеинови култури в Европа. Отглеждането на маслодайни култури в Европа, от които се добиват едновременно протеинови фуражи и растителни масла (и по този начин се заменя вносът на соя) следва да се насърчава в рамките на устойчивите селскостопански практики, а не да се ограничава.

1.7

Що се отнася до биогоривата, определени като биогорива „от ново поколение“, които Комисията желае да насърчи, ЕИСК счита, че съществува опасност ценни потенциални поглътители на въглерод (като дървесина, слама, листа) да бъдат използвани за основа за горива, което би довело до увеличение на концентрацията на CO2 в атмосферата (вж. параграф 4).

1.8

ЕИСК не открива в представеното изменение на Директивата за възобновяемата енергия обещаваща основа за стратегия за реално намаляване на използването на изкопаеми горива, за подобряване на сигурността на енергийните доставки в Европа и за предоставянето на принос към опазването на климата.

1.9

Различните видове биогорива не са трайно средство за борба с широко разпространеното прекомерно потребление на енергия. Те няма да могат да заменят изкопаемите горива дори само поради ограничената си наличност. По този начин в този контекст - особено по отношение на леките автомобили, при които се очертават алтернативи на течни горива – става дума най-много за временно решение, което освен това може да се е свързано със значителни нежелани странични ефекти и което по никакъв начин не трябва да отклонява вниманието от обстоятелството, че намаляването на нашето потребление на енергия е неизбежно само по себе си, независимо от различните видове енергийни източници.

1.10

ЕИСК осъзнава, че в някои области на мобилността и в селското и горското стопанство понастоящем не съществуват практически алтернативи на използването на течни горива. Чистите растителни масла могат да бъдат практическа алтернатива в това отношение, но обемът на тяхното производство също е ограничен. Поради това е необходимо в особена степен стратегическо планиране на областите на използването им.

1.11

В съобщението на Комисията „Чиста енергия за транспорта: Европейска стратегия за алтернативните горива“ (1), което е стратегически свързано с политиката в областта на биогоривата, не се предлагат адекватни решения (2).

1.12

ЕИСК признава като цяло, че има значителни несъответствия между различните политически подходи на Комисията, които трябва спешно да бъдат премахнати. Комитетът призовава Комисията да преосмисли като цяло политиката си особено в транспортния сектор. Във връзка с това трябва да се имат предвид ограниченият характер на ресурса „площ“ (а по този начин и на биомасата), енергийният баланс и енергийната ефективност на съответните биоенергии (а по този начин и твърде различният потенциал за намалението на емисиите на парникови газове), както и рентабилността. Би трябвало да се обърне значително по-голямо внимание на енергийните загуби при процесите на конверсия, да се разработят и насърчават алтернативи на двигателя с вътрешно горене в транспортния сектор (като електрическата мобилност и водородните технологии) и да се изготви отделна европейска стратегия за устойчиво европейско производство на протеини и растителни масла и за тяхното използване.

2.1

С директива 2009/28/ЕО („Директивата за възобновяемата енергия“) бяха определени обвързващи цели за развитие на възобновяемите енергийни източници (наричани по-нататък накратко „ВЕИ“); предвижда се делът им до 2020 г. да представлява 20% от енергийното потребление. При прилагането на държавите членки се предостави висока степен на гъвкавост, доколкото те самите могат да решават в кой сектор (производство на електроенергия, отопление/охлаждане и съответно транспорт) да предприемат основно мерки.

2.2

Изключение от тази гъвкавост се прави обаче за транспортния сектор; за него беше определен задължителен минимален дял от 10% от енергийното потребление. Първоначално се планираше този дял да бъде определен под формата на биогорива (3); след критика от страна на ЕИСК и ЕП беше постигната договореност да бъдат включени и други форми на възобновяеми енергийни източници (например електроенергия от възобновяеми енергийни източници за задвижване на автомобили и влакове, биогаз и др.).

2.3

Представените понастоящем предложения за изменение са следствие на публикувания през 2010 г. от Комисията „Доклад относно непреките промени в земеползването във връзка с производството на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса“ (4), в който се стига до заключението, че „поради увеличеното търсене на биогорива е важно да бъде разгледан въпросът за непреките промени в земеползването“.

2.4

По принцип Комисията запазва критикуваното от ЕИСК използване на горива от растителни култури в транспортния сектор, но предвижда да бъдат ограничени „конвенционалните агрогорива“ и да се започне преход към т.нар. биогорива „от ново поколение“, при които се смята, че не съществува опасност от непреки промени в земеползването. Тези биогорива, които Комисията определя като биогорива „от ново поколение“ включват течни горива, които се произвеждат например от биогенни отпадъци/остатъци или водорасли. Според Комисията тяхното производство трябва да се насърчава, тъй като те понастоящем не са достъпни в търговската мрежа в големи количества. Стимули за тях трябва да се създадат чрез предоставянето на по-голяма тежест на биогоривата „от ново поколение“ в сравнение с конвенционалните агрогорива при определянето на техния дял по отношение на определената в Директива 2009/28/ЕО цел от 10% в транспортния сектор.

2.5

Със своите предложения Комисията преследва накратко следните цели:

3.1

ЕИСК приветства и подкрепя общата насока на директивата в своето становище (5) относно тогавашния проект за директива за възобновяемата енергия, но разглежда критично използването на биоенергията в транспортния сектор.

3.2

Европа се нуждае от последователното развитие на възобновяемите енергийни източници, но успоредно с това и от всеобхватни икономии на енергия, ефективно и цялостно подобрение на енергийната ефективност, както и структурни промени в различни области (например в транспортната политика).

3.3

ЕИСК обаче отхвърли специалното третиране на транспортния сектор и поставянето на акцент върху агрогоривата, също поради основанието, че „стратегическото решение за частична замяна на дизела или съответно бензина с агрогорива е една от най-слабо ефективните и най-скъпи мерки за опазване на климата и в момента означава предоставяне на финансови ресурси в крайно погрешна посока. ЕИСК не разбира защо именно най-скъпите мерки трябва да бъдат политически най-интензивно подпомагани с най-интензивни политически средства, още повече, че наред с икономическите въпроси без отговор остават и голям брой екологични и социални въпроси. Поради това Комитетът се противопоставя на отделната цел за 10% дял на агрогоривата.“ (6). Тази позиция остава непроменена.

3.4

Комисията обаче не следва да се стреми към определената от политиците цел за 10%. Нейна цел следва да бъде изготвянето на последователна политика, с цел в дългосрочен план да могат да бъдат заменени 100% от използваните днес изкопаеми горива.

3.5

При сегашното равнище на транспортния трафик това ще може да стане само отчасти чрез използване на агрогорива. По изчисления на ФАО 2/3 от настоящата налична в световен план обработваема площ би трябвало да се използва за производство на агрогорива, ако искаме чрез тях да се отговори на сегашното световно търсене на агрогорива за транспортния сектор.

3.6

Произтичащите от една подобна политика последици във връзка с непреките промени в земеползването са очевидни.

3.7

Следователно различните видове биогорива не са трайно средство за борба с широко разпространеното прекомерно потребление на енергия. Те няма да могат до голяма степен да заменят изкопаемите горива дори само поради ограничената си наличност. По този начин в този контекст - особено по отношение на трафика на леките автомобили, при които се очертават алтернативи на течни горива – става дума най-много за преходно решение, което освен това може да е свързано със значителни нежелани странични ефекти и по никакъв начин не трябва да отклонява вниманието от обстоятелството, че намаляването на нашето потребление на енергия е неизбежно само по себе си, независимо от различните видове енергийни източници.

3.8

Едно от основанията за критичната и дистанцирана позиция на ЕИСК по отношение на предложението на Комисията от 2008 г. беше въпросът за непреките промени в земеползването. Поради това Комитетът приветства сегашния подход, който цели да ограничи използването на конвенционалните агрогорива.

Подходът за НПЗ е разбираем, но съдържа значителни слабости

3.9

Концептуалният подход на Комисията във връзка с НПЗ е разбираем – когато дадена селскостопанска площ, на която досега са били отглеждани храни и фуражи, се използва за нови продукти (като например агрогорива, но и за оползотворяване на растителни култури като суровини и др.), досегашното производство на храни и фуражи трябва да се извършва на други площи, което може да доведе до негативни екологични или социални последици.

3.10

Поради това е логично тези „непреки промени в земеползването“ да бъдат включени в политическите и стратегическите съображения.

3.11

Във възложено от Комисията проучване се прави прогноза, че дори само увеличаването на използването на агрогорива в целия ЕС от днешното му равнище от под 5% на 10% ще предизвика непреки промени в земеползването, които ще засегнат 1,4 милиона хектара.

3.12

Комитетът обръща внимание на Комисията, ЕП и Съвета, че непреките промени в земеползването са причинени не само от използването на течни горива. Те са по-скоро присъщи на използването на биомаса, която не представлява остатък.

3.13

Това би означавало следователно, че при газообразните енергийни източници и твърдите горива също следва да се прилага подход, подобен на прилагания понастоящем по отношение на течните горива. В Германия например през 2011 г., наред с 1,2 милиона хектара обработваема площ, на които се отглеждат растителни култури за производството на конвенционални агрогорива, междувременно се използват около 1 милион хектара за отглеждането на растителни култури (предимно царевица) за производство на биогаз. При преработването на растителните култури в горива, се отчита факторът НПЗ, но не и при използването им за производство на електроенергия. Този подход е нелогичен и непоследователен.

3.14

ЕИСК счита за особено целесъобразно, енергийните източници като биомасата, за която специално се заделят площи, да се използват в транспортния сектор само в случаи, когато не съществуват практически алтернативи. Макар и биомасата да представлява възобновяем ресурс, поради нуждата от площ тя не достъпна в неограничено количество.

3.15