ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

22.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/8

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 177/07

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕC) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

„LIERS VLAAIKE“

ЕО №: BE-PGI-0005-0967-22.02.2012

ЗГУ ( Х ) ЗНП ( )

1. Име

„Liers vlaaike“

2. Държава-членка или трета държава

Белгия

3. Описание на земеделския продукт или храна

3.1. Вид на продукта

Клас 2.4.

Хляб, сладкиши, кексове, сладкарски изделия, бисквити и други тестени изделия

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

„Liers vlaaike“ представлява малък кекс с височина около 3 cm, диаметър 5—6 cm и тегло около 45 g.

Кексът се състои от блат и плънка.

Блатът е тънък, с дебелина 3—4 mm, със сравнително високи ръбове и се състои от неподсладено изпечено маслено тесто.

Този блат се пълни със сладко, подправено тъмно пюре. Блатът се пълни до ръба и при изпичането плънката леко набъбва, става тъмнокафява на цвят, а консистенцията ѝ остава кремообразна.

Доминиращият вкус е на подправки и захарен сироп.

Консистенция

блат: хрупкав

плънка: кремообразна

Цвят

блат: блед цвят

плънка: тъмнокафява

Вкус

блат: сух и неподсладен

плънка: сладък вкус на захарен сироп и подправки (канела, карамфил, индийско орехче и кориандър)

3.3. Продукти (само за преработени продукти)

Блатът се приготвя от неутрално пшенично брашно (качество 11,5/680), вода и масло.

Плънката се състои от едра галета, лек захарен сироп, пълномаслено мляко и неутрално брашно (качество 11,5/680).

Плънката се подправя със смес от четири подправки — 25 % канела, 25 % карамфил, 25 % индийско орехче и 25 % кориандър.

3.4. Фуражи (само за продукти от животински произход)

—

3.5. Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Приготвянето на тестото, оформянето на кекса и изпичането на „Liers vlaaike“ трябва да бъдат извършени в рамките на определения район.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

—

3.7. Специфични правила за етикетиране

На етикета трябва да е посочено „Liers vlaaike“, логото на ЕС за защитено географско указание и следното лого на „Liers vlaaike“:

4. Кратко определение на географския район

Географският район обхваща град Лийр, включително общината Koningshooikt в провинция Антверпен.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфична характеристика на географския район

Vlaaien (пайовете) във всичките си варианти са част от фламандското сладкарско наследство. В повечето случаи те са прости печива, които се приготвят както от домакини, така и от пекари. Те дори са били увековечени от старите фламандски художници като Брьогел. Голям брой рецепти са издържали теста на времето и са станали истински регионални специалитети.

Пекарите в Лийр са запазили традицията на „Liers vlaaike“. Рецептата и умението за приготвянето му са толкова тясно свързани с града, че този кекс никога не е бил печен извън Лийр. Пекарите от Лийр обаче са продавали такива кексове извън града, като например на пазарите в Антверпен.

Не е случаен фактът, че произходът на „Liers vlaaike“ е от район в такава близост до пристанищния град Антверпен. Типичният вкус на „Liers vlaaike“ е доминиран от сместа от 4 подправки и захарния сироп. Антверпен е бил едно от основните пристанища, през които се е извършвал вносът на източни подправки и захарна тръстика. Захарната тръстика е била преработвана на място в кристална захар и кафява захар.

В Лийр са запазени и множество стари малки дървени форми за кекс. Преди Втората световна война тези дървени форми са били използвани за оформяне на блата на кексовете. Това се е извършвало като се е приготвяло тесто с топла вода, формичките били покривани с тестото, което се оставяло да съхне така в продължение на няколко дни. Едва тогава блатовете били изваждани от формичките и изпичани с плънката.

5.2. Специфична характеристика на продукта

„Liers vlaaike“ се приготвя по уникална традиционна рецепта, запазена от пекарите в Лийр.

Той се различава от другите фламандски пайове по:

—	:	своята форма	:	това е малко индивидуално кексче,
—	:	своя блат	:	състоящ се от сухо и неподсладено тесто,
—	:	своята плънка	:	на основата на галета, захарен сироп и подправки.

„Liers vlaaike“ не съдържа яйца, сол, консерванти или подобрители. Повечето пекари приготвят своя собствена галета, състояща се от изсушени и настъргани хлебчета, кифли, сандвичи и франзели.

Тази комбинация от малко кексче с неподсладена коричка и с много сладка плънка с голям брой подправки представлява уникален местен продукт, който се приготвя само от пекарите в Лийр. Така известното наименование „Liers vlaaike“ се свързва само с този кекс. Други варианти на този кекс не съществуват.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП), или специфично качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Защитеното географско указание „Liers vlaaike“ се основава на репутацията на този продукт, който вече над 300 години се произвежда в град Лийр.

Традиционно се смята, че за първи път „Liers vlaaike“ е приготвен през 1722 г. Lodewijk Jozef van Kessel, каноник в катедралата Sint-Bavo в Гент посочва рецептата в своите записки. Вземете половин пинта сурово прясно мляко, 3 сухара, 3 стрити зърна карамфил. Оставете тези продукти да заврят и добавете сироп за подслаждане. Изсипете сместа върху оформения блат за кекс. Сложете кекса да се пече. Рецептата на плънката е останала почти непроменена: сухарите са заменени с галета и е добавена смес от подправки вместо само карамфил.

През 1890 г. на изложение на търговията и промишлеността в Лийр по време на празниците в чест на Sint Gummarus пекарят Van den Eynde предложил на Негово величество крал Леополд II и Нейно Величество кралица Мария Хендрика кексчета „Liers vlaaike“ върху сребърен поднос без да предупреди когото и да било за това. Нейно Величество кралицата си взела едно кексче и го изяла с удоволствие. След това се обърнала към Van den Eynde, казала му, че сладкишът бил много вкусен и попитала как го е приготвил. Пекарят, който не искал да разкрие рецептата на специалитета си на околните, казал: „Ваше Величество, простете, но това е търговска тайна!“ Тогава кралицата отговорила с усмивка: „О, разбира се, че е така, не трябва да Ви създавам конкуренция…“ Няколко седмици по-късно над пекарницата на Van den Eynde на Antwerpse Straat висял кралския герб с надпис „Fournisseur de la Cour“ („Доставчик на кралския двор“).

Felix Timmermans, известен фламандски писател, споменава „Liers vlaaike“ в своето възхвално слово за града „Schoon Lier“ („Красивият Лийр“) от 1925 г.

„Liers vlaaike“ е включен в редица стари или нови публикации относно местните продукти. Няколко примера: в книгата „De Zoete Provincie; Ambachtelijke specialiteiten uit Antwerpen“ (1998 г. и 2007 г.) „Liers vlaaike“ е посочен като едно от най-старите местни печива. Така е и според „Wat folklore in betrekking met de Pasteibakkerij“ от A. Vanaise (1932 г.): „Това представляват „Liersche Vlaaikens“ — кръгли кексчета, изпечени във формички, и приготвени от смес от смлени сухари, сироп и мляко“.

„Liers vlaaike“ се споменава също и в туристическите гидове като „Zwerven door Vlaanderen“ от Jan Lambin (1961 г.), „Ippa’s Streekgerechtengids voor België“ (1995 г.), „Lekker Antwerpen“ (1993 г.) и „Kleine culinaire encyclopedie“ (2009 г). В интернет „Liers vlaaike“ се ползва дори с международнo признание.

В количествено пазарно проучване на VLAM (Vlaams Centrum voor Agro- en Visserij Marketing vzw), проведено сред жителите на провинция Антверпен, „Liers vlaaike“ се посочва от 72 % от анкетираните като традиционен местен продукт (2003 г.).

„Liers vlaaike“ се споменава във фламандския списък Euroterroir (1995 г.), а през 2007 г. е признат като фламандски традиционен местен продукт.

„Liers vlaaike“ се пече целогодишно и жителите на Лийр го носят често като дар за живеещите извън Лийр. Той се поднася на малки и големи градски празненства, както и в кметството. При посещението си в Лийр през 2000 г. белгийският принц Филип и съпругата му Матилда поискаха да опитат вкусните „Lierѕе vlaaikes“. По време на местни празненства, като например тържеството в чест на всички 75-годишни жители на Лийр, на всички поканени бяха поднесени кафе и „Liers vlaaike“, а различни местни ресторанти неизменно сервираха „Liers vlaaike“ като десерт при поръчване на кафе.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))

http://lv.vlaanderen.be/nlapps/data/docattachments/20120117_dossier%20met%20bijlage.pdf

или

http://www.vlaanderen.be/landbouw — beleid (политика) — kwaliteitssystemen (системи за качество) — Europese kwaliteitssystemen (европейски системи за качество) — vlaamse dossiers (фламандски досиета)

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

22.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/12

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 177/08

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЪВЕТА

относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (2)

„SALINĀTĀ RUDZU RUPJMAIZE“

ЕО №: LV-TSG-0007-01043-11.10.12

1. Наименование и адрес на групата заявител

Latvijas Maiznieku biedrība

Адрес: Lizuma iela 5

Rīga, LV-1006

LATVIJA

Тел. +371 6754540, +371 27063370

Електронна поща: birojs@maizniekubiedriba.lv

2. Държава членка или трета държава

Латвия

3. Спецификация на продукта

3.1. Наименование(я) за регистрация (член 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2007 на Комисията)

„Salinātā rudzu rupjmaize“

3.2. Наименованието е

☒	специфично само по себе си
	изразява специфичния характер на селскостопанския или хранителния продукт

Думата „salināt“ означава „придавам сладък вкус, подслаждам“, например чрез добавяне на гореща вода към брашното (K. Karulis, Latviešu etimoloģijas vārdnīca („Етимологичен речник на латвийския език“), том II, 1992 г.). Думата „salināt“ има старинен произход и още през XVIII век навлиза в широка употреба в западната част на Латвия.

Изразът „salinātā rudzu rupjmaize“ се използва за хляб от ръжено брашно, към което в процеса на производство е прибавено попарено брашно, т.е. към част от брашното се добавя гореща вода, за да се придаде сладост на хляба.

В своя научноизследователски труд Mūsu maize от 2004 г. („Хлябът наш насъщен“) етнографът Indra Čekstere обяснява, че в Kurzeme „ръженият хляб „rupjmaize“ се нарича „salinātā“, когато част от брашното се попарва с гореща вода“.

3.3. Изисква ли се запазване на наименованието съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006?

☒	Регистрация със запазване на наименованието
	Регистрация без запазване на наименованието

3.4. Вид продукт

Клас 2.3.

Хляб, сладкиши, кексове, сладкарски изделия, бисквити и други тестени изделия.

3.5. Описание на селскостопанския или хранителния продукт, за който се отнася наименованието от точка 3.1. (член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)

„Salinātā rudzu rupjmaize“ е латвийски хляб от ръжено брашно, който втасва по естествен начин, като в процеса на производство се използват попарено брашно и квас. Този вид хляб се пече във фурна. Отделните хлябове тежат един или повече от един килограм и имат продълговата форма, гладка и лъскава кора, която след изпичане се намазва с нишестена паста или вода.

Външен вид и форма: продълговата форма със заоблени краища, дължината е най-малко два пъти по-голяма от ширината. Върху кората и от двете страни на хляба могат да се направят резки.

Кора: тъмна, гладка и лъскава. Може да бъде поръсена със семена от ким. Върху кората на долната страна на хляба може да има трици, брашно или кленови листа.

Средина: тъмна и еластична, с по-големи или по-малки пори. Може да бъде леко влажна.

Вкус и аромат: приятен аромат на изпечен хляб със семена от ким и сладко-кисел вкус на ръжен хляб.

3.6. Описание на метода на производство на селскостопанския или хранителния продукт, за който се отнася наименованието от точка 3.1. (член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)

Приготвянето на „salinātā rudzu rupjmaize“ включва няколко етапа: подготовка, охлаждане и ферментация на попареното брашно, месене и втасване на тестото, разделяне, оформяне на хлябовете, печене.

Рецепта за приготвяне на „salinātā rudzu rupjmaize“ (за 10 kg брашно) (3)

Попарено брашно

ръжено брашно

3 kg

семена от ким

0,08—0,1 kg

гореща вода

6—8 l

неферментирал малц

0,2—0,3 kg

Температура на водата:

85—95 °C

Температура на попареното брашно

Първоначална температура	:	63—68 °C
Крайна температура	:	35—28 °C

Време за приготвяне:

12—24 часа

Ферментация на попареното брашно

охладено попарено брашно	7—10 kg
квас	0,4—0,6 kg
Продължителност на втасването:	3—6 часа
Температура при втасването:	35—36 °C

Тесто

втасало попарено брашно	7—10 kg
ръжено брашно	7 kg
захар	0,4—0,8 kg
сол	0,15—0,2 kg
Продължителност на втасването:	2—3 часа
Температура при втасването:	30—34 °C

За приготвянето на „salinātā rudzu rupjmaize“ се попарва ръжено брашно. По традиция попареното брашно се бърка с дървена лъжица и се приготвя в нощви с вместимост около 30 l, изработени от дървесина от широколистни дървета като трепетлика и липа. Запазената по стените на съда микрофлора от предишните партиди тесто стимулира втасването. Поради тази причина нощвите не се мият, а внимателно се остъргват от остатъците и се съхраняват в сухо помещение. Попареното брашно се приготвя приблизително от 30 % (3 kg) от общото количество брашно, използвано за приготвянето на хляба (10 kg). Отделеното за попарване брашно и семената от ким се „подсладяват“, т.е. попарват се с вода при температура от около 95 °C. След подсладяването температурата на попареното брашно трябва да е около 63—68 °C.

Обикновено е необходимо 2—2,5 пъти по-голямо количество вода, отколкото брашно. Водата се добавя постепенно за по-лесното смесване на брашното и водата в хомогенна маса с консистенция, близка до тази на гъст крем. Когато попареното брашно достигне температура 63—65 °C, се добавят приблизително 200—300 g неферментирал ръжен малц, след което се смесват добре. Семената от ким и малцът придават на попареното брашно аромат на ким и специфичен сладко-кисел вкус на продукта. Сладкият вкус се получава при разпадането на нишестето на захари под действието на малца, докато киселият вкус се дължи на млечната киселина и оцетната киселина вследствие на ферментацията на млечната киселина.

При правилно приготвяне попареното брашно трябва да бъде хомогенно като гъст крем и да има сивкаво-кафяв цвят. След приготвянето му попареното брашно се оставя да престои 2—4 часа в съда, в който е приготвено. Необходимо е да се поддържа оптимална температура (63—65 °C) за превръщането на нишестето в захар, след което попареното брашно се разбърква, за да може да се охлади. Охлаждането и втасването на попареното брашно се извършва в същия съд в рамките на приблизително 12—24 часа. Когато температурата достигне 36 °C, към попареното брашно се добавят около 0,2 kg брашно от предишната партида хляб с цел стимулиране на ферментацията на млечната киселина. Първоначално квасът се добавя в горната част на съда. След няколко часа се добавя все по-надълбоко, докато достигне средата на сместа и накрая — самото дъно. По време на втасването попареното брашно добива леко кисел вкус, което обуславя приятния сладко-кисел вкус на крайния продукт.

След като попареното брашно втаса, тестото се омесва в дървени нощви или съд за месене. Към него се добавят ръжено брашно, захар и сол, а може да се добави и до 10 % пшенично брашно. Тестото се меси, докато престане да залепва по ръцете и всички съставки са разбъркани добре. Горната част на тестото се изравнява с влажни ръце, след което то се покрива и се оставя на топло, за да продължи да втасва. Тестото е втасало, когато по повърхността му започнат да се образуват шупли и то е удвоило размера си. Тогава може да се пристъпи към разделяне и печене.

Втасалото тесто се разделя на парчета след навлажняване на ръцете с вода. „Salinātā ruzdu rupjmaize“ се оформя на продълговати парчета, които след това се заглаждат с влажна ръка. За да се избегне напукването, от двете страни на хляба се оформят резки, а върху самата повърхност се правят кръст, резки или някакъв друг символ. Хлябовете се поставят върху фурнаджийска лопата или върху покрита с плат или летви повърхност, поръсена с трици или кленови листа, след което се поставят във фурната. Пекат се в нагорещена пещ, без да се използват тави или форми за печене. В началото на печенето фурната се нагрява при по-висока температура (280—350 °C), за да може да се образува твърда кора, която да не се попука. След това печенето продължава при по-ниска температура (200—250 °C). Целият процес отнема от 1 до 2 часа в зависимост от размера на хляба. При изваждане от фурната горещите хлябове се намазват с нишестена паста или вода, което прави кората по-мека и лъскава.

Органолептични и физико-химични показатели за качеството на хляба

Форма и външен вид	Хляб с продълговата форма, с дължина, която е най-малко два пъти по-голяма от ширината му; с дебела, тъмна и лъскава кора; може да се поръси със семена от ким
Порьозност на средината на хляба	Равномерна порьозност; порите могат да са по-големи или по-малки
Еластичност на средината на хляба	Тъмна, еластична и леко влажна
Вкус и аромат	Приятен аромат на изпечен хляб със семена от ким и сладко-кисел вкус на ръжен хляб
Киселинност на хляба, pH	8—14
Влагосъдържание, %	38—45

След като се изпече, горещият хляб се оставя да изстине. Съхранява се в хладно и добре проветриво помещение или се покрива с ленено платно. След като се охлади, хлябът се продава ненарязан или нарязан на малки парчета или филийки. Също така може да се опакова в платнена, хартиена или найлонова торбичка. Съхранява се при стайна температура (15—25 °C) или се замразява (– 18 °C). „Salinātā rudzu rupjmaize“ се запазва свеж за дълго време, срокът му на годност е 5—10 дни.

3.7. Специфичен характер на селскостопанския или хранителния продукт (член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)

„Salinātā rudzu rupjmaize“ дължи своя специфичен характер на рецептата и начина на приготвяне.

За разлика от други видове ръжен хляб, в рецептата за „salinātā rudzu rupjmaize“ няма мая. За сметка на това обаче в нея присъства ръжено брашно, около 0,8 % семена от ким, 4—8 % захар и 0,3 % неферментирал ръжен малц.

Методът на производство е специфичен, тъй като преди приготвянето на тестото около 30 % от ръженото брашно се „подсладява“ или, с други думи, се попарва, след което попареното брашно се оставя да втаса за най-малко 12 часа. За приготвянето на попарено брашно се използват нощви, изработени от дървесина от широколистни дървета, където след попарване брашното се охлажда много по-бавно, отколкото в метални съдове или съдове от някакъв друг материал. След заливане с гореща вода (85—95 °C) брашното се оставя да престои 2—4 часа при температура 63—65 °C, за да може нишестето да се разгради до захари и да придаде на продукта сладък вкус. Освен това, от предишните партиди попарено брашно по стените на нощвите се запазва микрофлора, която съдържа млечнокисели бактерии. Това води до постепенната ферментация на млечната киселина и увеличаването на киселинността на попареното брашно при охлаждането му. Развитието на нежелани микроорганизми затруднява ферментацията на млечната киселина. Продължителността на процеса за приготвяне на попареното брашно и кваса позволява размножаването на микроорганизми в достатъчно количество, за да може хлябът да придобие необходимите леко кисел вкус, аромат и порьозност, без да се добавя мая.

Друга специфична характеристика на латвийския хляб „salinātā rudzu rupjmaize“ е добавянето на семена от ким по време на приготвянето на попареното брашно и тестото, което придава на хляба характерния му аромат на семена от ким.

Той е известен и с продълговатата си форма, при която дължината е най-малко два пъти по-голяма от ширината му, с оформените на ръка заоблени краища, с гладката и лъскава тъмнокафява кора, покрита с нишестена паста, както и с ароматната си среда. „Salinātā rudzu rupjmaize“ се пече в нагорещена пещ, без да е поставен върху тава или форма за хляб. Това гарантира интензивния пренос на топлинна енергия, запазва ръчнопридадената му форма и го прави по-обемист и с по-здрава кора.

3.8. Традиционен характер на селскостопанския или хранителния продукт (член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)

Ръженият хляб винаги е представлявал една от основните храни в латвийските домове, поради което в днешни дни се е превърнал в символ на латвийската национална идентичност. Включен е и в раздела „Местни традиции“ в Списъка на културното наследство на Латвия. Подобно на списъците на културно наследство на други европейски страни, Списъкът на културното наследство на Латвия включва най-забележителните и най-значимите творби и културни ценности които отразяват най-важните културни постижения в историята на Латвия.

В своя научноизследователски труд Mūsu maize от 2004 г. („Хлябът наш насъщен“) етнографът Indra Čekstere посочва, че в Kurzeme „ръженият хляб „rupjmaize“ се нарича „salinātā“, когато част от брашното се попарва с гореща вода“. От предишната партида хляб се взима бучка тесто, разтваря се в топла вода и се добавя като квас. Течното тесто се размесва в нощви и се оставя да престои една нощ, за да втаса, след което се бърка с дървена лъжица. На сутринта започва етапът на месене на тестото — процес, който отнема дълго време и през който се добавят семена от ким и още брашно. Месенето приключва, когато брашното престане да залепва по ръцете. Тогава нощвите с втасващото тесто се поставят до фурната. Върху посипана с брашно или покрита с кленови листа фурнаджийска лопата се оформят малки хлябове, след което бързо се поставят във фурната.

В книгата Latviešu tradicionālie ēdieni („Латвийски традиционни специалитети“), съставена от I. Heinola и S. Stinkule и публикувана през 2006 г. с подкрепата на Националния културен фонд, се отбелязва, че до началото на XX век латвийците и ливонците са се препитавали основно със земеделие и риболов, поради което и основната им храна се е състояла от домашно приготвен ръжен хляб и различни варени храни. В книгата се предлага описание на „salinātā rudzu rupjmaize“ и се отбелязва, че при производството на хляба се е използвало ръжено брашно, част от което е било попарено. Тестото се приготвяло в дървени нощви, като втасването му се осигурявало от остатъчния квас от предишните партиди хляб и микроорганизмите по стените на нощвите. От тестото се оформяли хлябове с продълговата форма, които се печали в пещ с дърва.

В своята книга Daudzveidīgā maizīte („Различните форми на хляба“) (1993 г.) експертът по приготвяне на хляб Zigrīda Liepiņa също описва производството на „salinātā rudzu rupjmaize“, тъй като в началото на XX век все още е бил приготвян. В описанието се набляга на уникалния характер на попареното брашно, както и на продължителността на втасването в дървените нощви — фактори, на които се дължат отличителният приятен аромат на хляба и неговата пореста и еластична средина.

Учителката по домакинство и ръчен труд M. Leiše също описва процеса на приготвяне и рецептата на „salinātā rudzu rupjmaize“. Тя също посочва, че за приготвянето на хляба е най-добре да се използват нощви, изработени от дървесина от широколистни дървета, както и част от брашното да се попарва с известно количество гореща вода, а получената смес да се разбърква с дървена лъжица до получаването на хомогенна консистенция. След около 12 часа, когато попареното брашно вече е охладено, се добавя квасът и сместа се оставя да втаса. Чак тогава се преминава към месенето на тестото. След това от втасалото тесто се оформят хлябове, които се пекат в нагорещена фурна (Praktiskā mājturība („Практическо ръководство по домакинство“), публикувано от A. Gulbis, Рига, 1931 г.).

През 1915 г. L. Dumpe описва начина на печене на „salinātā rudzu rupjmaize“ в книгата Latviešu tautas ēdieni („Латвийски национални специалитети“) (2006 г.) въз основа на събрани по време на етнографски експедиции материали. Тя отбелязва, че „обикновеният хляб втасва след добавяне на топла вода с температура 45—65 °C, докато „salinātā“ втасва след добавяне на гореща вода с температура 95 °C. Меси се, докато престане да залепва по ръцете и при откъсване на парче с ръка остане бяла следа. Измесеното тесто се покрива и се оставя да втаса повторно в затоплено помещение. Втасалото тесто се разделя на парчета. Оформят се хлябове с продълговата форма и се изпичат в пещта. След изпичането горещите хлябове се намазват с вода или нишестена паста, което прави кората мека и лъскава.

3.9. Минимални изисквания и процедури за проверка на специфичния характер (член 4 от Регламент (ЕО) № 1216/2007)

„Salinātā rudzu rupjmaize“ трябва да отговаря на минималните основни изисквания, посочени в спецификацията на продукта, както и да съответства на съответните специфични характеристики.

Минималните основни изисквания за „salinātā rudzu rupjmaize“ са следните:

1.	приготвянето на „salinātā rudzu rupjmaize“ се извършва в съответствие с метода на производство, посочен в точка 3.6, като се използват изброените съставки;

изпеченият ръжен хляб има следните характеристики:

—	външен вид и форма: добре оформен хляб с продълговата форма и заоблени краища; от двете страни на хляба или върху горната му повърхност могат да се направят резки или други символи;

—	кора: тъмна, гладка и лъскава. Може да бъде поръсена със семена от ким. Върху кората на долната страна може да има трици или брашно. Хлябът може да се пече върху кленови листа;

—	средина: по-големи или по-малки пори, еластична, може да бъде леко влажна;

—	вкус и аромат: приятен аромат на изпечен хляб и семена от ким със сладко-кисел вкус на ръжен хляб

В съответния регистър се посочва произведеното и продаденото количество от „salinātā rudzu rupjmaize“.

От производителите се изисква да събират необходимата документация и да я представят на инспекторите за установяване състава на продукта.

Съответствието със спецификацията, използването на посочените съставки, процесът на производство, външният вид и органолептичните характеристики на крайния продукт се проверяват за всяка партида от служител на производителя, специално натоварен с тази задача, а веднъж годишно — и от съответния контролен орган.

4. Органи или служби, удостоверяващи съответствието със спецификацията на продукта

4.1. Наименование и адрес

Наименование:	Pārtikas un veterinārais dienests („Служба по ветеринарно дело и контрол на храните“)
Адрес:	Peldu iela 30 Rīga, LV-1050 LATVIJA
Тел.	+371 67095230
Електронна поща:	pvd@pvd.gov.lv

☒ Публична

 Частна

4.2. Конкретни задачи на органите или службите

Контролният орган („Служба по ветеринарно дело и контрол на храните“) отговаря за проверката на съответствието с производствения процес и показателите за качество, описани в точка 3.6. Контролът се извършва въз основа на проверката на производствения процес и използваната за производството на продукта рецепта, както и въз основа на оценката на органолептичните характеристики на продукта.

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 1.

(3) По тази рецепта се приготвят приблизително 15—20 kg тесто, от което могат да се изпекат 13—18 хляба, всеки от които с тегло от 1 kg, като се има предвид, че при печене се губи 10 % от теглото. След изпичане хлябът се намазва с нишестена паста, която се приготвя чрез сваряване на картофено брашно и вода.

22.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/18

Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 177/09

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„PERAS DE RINCÓN DE SOTO“

ЕО №: ES-PDO-0105-0251-05.10.2010

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение

—		Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—		Връзка
—		Етикетиране
—		Национални изисквания
—	☒	Други (Инспекционен орган; законови изисквания)

2. Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение в единния документ или в резюмето.
—		Изменение в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме.
—		Изменение в спецификацията, за която не се изисква изменение в публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006).
—		Временно изменение в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006).

3. Изменение/изменения

3.1. Описание на продукта

Точка Б.3 „Отличителни характеристики“ се променя, като съдържанието ѝ се структурира в следните подточки: Б.3.1 „Физикохимични характеристики“, Б.3.2 „Органолептични характеристики“ и Б.3.3 „Физически характеристики“.

Освен това в подточка Б.3.1 „Физикохимични характеристики“ (които трябва да се определят при експедирането на продукта към пазара, а не при брането) максималната допустима стойност за разтворими твърди частици се заличава, тъй като определянето на подобна стойност е неуместно предвид това, че сладостта е отличителна особеност на нашия продукт; също така се заличава минималната стойност на твърдост — тъй като крушите се характеризират с наличието на климактерична фаза, те продължават да зреят и след като бъдат събрани (при което сладостта им се повишава, а делът на месестата част намалява), като целта е фазите на развитие на плода да бъдат пригодени по-добре към потребностите на пазара и вкуса на потребителите. От друга страна, с оглед на натрупания опит, се разрешава намаляването на определения минимален размер с 5 mm, ако изискванията на пазара налагат това. В подточка Б.3.3 „Физически характеристики“ се заличава позоваването на Регламент (ЕО) № 1619/2001, тъй като неговото спазване е задължително.

3.2. Географски район

Определен неправилно първоначално, обхватът на географския район се разширява и в него влизат следните общини по долината на р. Ebro: Albelda, Alberite, Alcanadre, Agoncillo, Arrubal, Ausejo, Azofra, Cenicero, Entrena, Fuenmayor, Hormilla, Hormilleja, Huércanos, Lardero, Logroño, Murillo, Nalda, Nájera, Navarrete, Pradejón, San Asensio, Torremontalbo, Uruñuela и Villamediana de Iregua.

Този район е разположен изцяло в долината на р. Ebro и е отдалечен от планината; заедно с първоначално определения район той образува единствено по рода си и неделимо цяло, обособено от общи човешки фактори и природни особености.

3.3. Доказателство за произход

Формулировката на тази точка е променена, като текстът е съкратен и в него се включва новата номенклатура на Института за качество на храните на автономната област La Rioja и новата структура на регистъра на стопанските субекти. Наред с това наименованието „Asociación para la Promoción de la Pera de Rincón de Soto“ (Сдружение за популяризиране на крушите „Peras de Rincón de Soto“) се заменя с „Consejo Regulador“ (Регулаторен съвет).

3.4. Метод на производство

Формулировката на тази точка е променена, като текстът е съкратен, а съдържанието е адаптирано към развитието на технологичните познания, които не понижават качеството на продукта, и към новите частни протоколи за качество; заличава се информацията за операциите, които може да се извършват единствено на ръка, и изискването за използване единствено на дървени палети.

3.5. Други

В точка Ж „Инспекционен орган“ се посочва новото наименование на инспекционния орган, а в точка И „Законови изисквания“ се актуализира приложимото законодателство.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3)

„PERAS DE RINCÓN DE SOTO“

ЕО №: ES-PDO-0105-0251-05.10.2010

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Наименование

„Peras de Rincón de Soto“

2. Държава-членка или трета държава

Испания

3. Описание на земеделския продукт или храна

3.1. Вид на продукта

Клас 1.6:

Плодове, зеленчуци и житни растения, пресни или преработени.

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Плодове от вида Pyrus Communis L., от сортовете Blanquilla и Conferencia, от категориите „Екстра“ и „I“, за консумация в прясно състояние.

В момента на експедирането към пазара крушите трябва да отговарят на следните параметри:

Твърдост: максималната допустима стойност е 6,12 kg/cm2.

Разтворими твърди частици: минималното съдържание на разтворими твърди частици е 13 °Brix.

Минимален размер: размерът, определен от максималния диаметър на напречното сечение на плода, е 58 mm за сорт Blanquilla и 60 mm за сорт Conferencia. Тези минимални размери могат да бъдат намалени с 5 mm, ако изискванията на пазара налагат това.

Естествено загрубяване на кората на плода без използване на абразивни химически продукти.

Дръжката е видима.

3.2.1. Органолептични характеристики

Произвежданите в този район круши от сорт Blanquilla се отличават със силно изразени вкусови качества и балансирано съотношение на киселинност и сладост. Крушите от сорт Conferencia са твърди, месести и се характеризират с отлично съотношение на киселинност и сладост, с наситен и силно изразен вкус. Двата сорта са много сочни и с високо съдържание на захари, което в голяма степен предопределя вкусовите качества на плода.

3.3. Суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)

—

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Районът на производство съвпада с района на съхранение и краен подбор.

Крушите със защитено наименование за произход „Peras de Rincón de Soto“ трябва да достигат до потребителите в отлично състояние и във всеки един момент трябва да отговарят на установените за този продукт изисквания.

Поради това е необходимо крушите „Peras de Rincón de Soto“ да се съхраняват при подходящи условия и да се подлагат на внимателен подбор преди експедиране към пазара, при който не само се отстраняват наранените или лошо съхранени плодове, но и тези, които не отговарят на установените изисквания за качество.

Предвид това, че крайният подбор може да се извършва единствено непосредствено преди експедирането на продукта от овощната градина, когато крушите се изваждат от палетите, в които се събират и съхраняват, този етап се счита за част от производствения процес, поради което трябва да се извършва в защитения географски район.

При условие че производството, съхранението и подборът се извършват в защитения географски район, се гарантира не само произходът на продукта, но и оптималният му контрол, като по този начин се съхраняват физическите и органолептичните му свойства.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Тъй като по време на процеса на краен подбор на продукта със защитено наименование за произход „Peras de Rincón de Soto“ се извършва и пакетирането му (при което крушите, отговарящи на изискванията по спецификацията, се преместват от палетите в щайгите, в които се експедират), е необходимо пакетирането също да се извършва в определения географски район.

Пакетирането в овощната градина трябва да става в щайги на едно ниво, чието дъно е със специално покритие, непозволяващо движението на плодовете и тяхното нараняване по време на транспортирането и дистрибуцията.

Въпреки това посоченото пакетиране не се счита за опаковане, тъй като това не е непременно формата, под която крушите се представят на крайния потребител.

3.7. Специфични правила за етикетиране

На етикета задължително фигурира надписът „Denominación de Origen Protegida (ЗНП) Peras de Rincón de Soto“. Не се разрешават етикети, които по някакъв начин биха могли да подведат потребителите.

4. Кратко определение на географския район

Общините Albelda, Alberite, Alcanadre, Aldeanueva de Ebro, Alfaro, Agoncillo, Arrubal, Ausejo, Azofra, Calahorra, Cenicero, Entrena, Fuenmayor, Hormilla, Hormilleja, Huércanos, Lardero, Logroño, Murillo, Nalda, Nájera, Navarrete, Pradejón, Rincón de Soto, San Asensio, Torremontalbo, Uruñuela и Villamediana de Iregua, разположени по цялата долина на р. Ebro.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфична характеристика на географския район

Природни фактори

Автономната област La Rioja е силно повлияна от топографията на терена, в резултат на което планините в южната част служат като естествена преграда между долината на р. Ebro и останалите райони, като обуславят силно изразен температурен градиент и градиент на валежите.

Географският район, изцяло разположен в долината на р. Ebro и отдалечен от планините, се отличава с еднородни почвено-климатични условия, които, наред с дългогодишните традиции в отглеждането на „Peras de Rincón de Soto“, създават особено благоприятни предпоставки за производството на круши със специфични високо ценени органолептични качества.

Релеф: От гледна точка на сланите, слънцегреенето и изпарението, разположението на защитения географски район в близост до долината на р. Ebro е идеално за доброто развитие на круши с изключително качество поради равнинния и открит характер на терена, липсата на прегради, проветривостта и влажността, което от една страна благоприятства високия индекс на лъчение, а от друга — възпрепятства образуването на слани вследствие на изпарението.

Почви: Предвид специфичните условия, които се изискват за култивирането на крушовите дървета, отглеждането им в рамките на защитения географски район е съсредоточено в обширните равнини около реките, които са добре проветриви и където преобладават тинести или силикатно-глинести здрави, хомогенни и дълбоки почви без наличие на активна вар, чието прекомерно количество би способствало хлорозата. Друг благоприятен фактор е добрата водопропускливост на почвите, тъй като крушовите дървета се отглеждат чрез напояване и са чувствителни към задържащата се в почвата влага.

Климат: Географският район, изцяло разположен в долината на р. Ebro и отдалечен от планината, е с умерен средиземноморски климат с континентални елементи и се отличава с меки зими, дълги лета и малки колебания между дневните и нощните температури (с изключение на летните месеци), което прави климатичните условия идеални за доброто развитие на крушовите дървета.

От гледна точка на влажността, продължителността, интензивността и сезонния характер на сухия период климатът се определя като сух средиземноморски.

Човешки фактори

Условия за отглеждане и/или производство: Земеделските производители полагат усилия за доброто съотношение между плодовете и дървесната маса, като за целта извършват прореждане на ръка, когато това бъде необходимо.

Освен това от дълги години насам те следят за балансираната и добре оформена структура на дърветата, като посредством ръчно оформяне на короната гарантират доброто проникване на въздух и светлина, благоприятстващи фотосинтезата, дишането и редовното плододаване.

От друга страна, за да се осигури добра продукция и да се избегне изгарянето през лятото, предизвикано от средиземноморския климат на определения район, е необходимо напояване на насажденията от страна на земеделските производители. Опитът, натрупан от земеделските производители на базата на специфичните климатични особености в района, показва, че най-честите напоявания се извършват в периода между връзването и наливането на плода, както и след като той придобие характерния цвят и през цялото лято, тъй като времето, в което насажденията се нуждаят от най-много вода, съвпада с времето на слаби превалявания.

Всички земеделски производители са единодушни, че събирането на реколтата е един от най-важните етапи за получаването на качествени плодове, поради което винаги се извършва внимателно и грижливо в подходящия момент на зреене. Зреенето е от основно значение не само за получаването на качествени плодове, но и за доброто и продължителното им съхранение. Крушите се откъсват точно на мястото между клона и дръжката, така че тя да остане на плода. Специално внимание трябва да се отделя на крушите от сорт Blanquilla, чието бране е по-трудно поради факта, че тяхната кора е по-деликатна от тази на крушите от сорт Conferencia, а дръжката им — много по-крехка.

5.2. Специфична характеристика на продукта

Крушите, произвеждани в защитения географски район, са по-големи, с по-удължена форма, по-сладки, малко по-твърди и с по-зеленикава кора от крушите, произвеждани в съседните райони, което им придава по-голяма пазарна стойност. Освен това надморската височина и близостта до реките благоприятстват естественото загрубяване на кората на плода без използване на абразивни химически продукти.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Репутация

Първите исторически препратки, които свидетелстват за значимостта на производството и търговията на тези плодове в района, датират от 1747 г., когато крушите от сорт Blanquilla са определени като „изтънчен плод“, консумиран в кралския двор на Фелипе V; в ръкописи от 1752 г. се посочва, че по това време в община Rincón de Soto вече са се отглеждали круши. През XIX в. с отчуждаването и приватизирането на църковните имоти, проведено от Mendizábal („Desamortización de Mendizábal“), в географския район започва либерализирането на земеделската дейност и се дава началото на търговията с пресни плодове. Alfaro (главен град, който заедно с Calahorra споделя историята и традициите на Rincón de Soto и който придобива статут на община едва през XIX в.) доставя по цялата територия на страната и в чужбина своите отлични плодове и изключителни круши от сорт Blanquilla, докато в същото време крушите от сорт Conferencia започват да придобиват все по-голямо значение. По този начин земеделието се превръща в единствения източник на богатство в района, където особено значение има производството на круши, които още тогава са били извънредно ценени.

Природни фактори

Релеф: Надморската височина и близостта до реки обуславят образуването на утринни мъгли, които след няколко часа се разпръсват и отстъпват място на ярко слънце. Изпарението на влагата, която се отлага от мъглите по повърхността на крушите от сорт Conferencia поради продължителното слънчево греене, води до естественото загрубяване на кората на плода, без да се налага използването на химически продукти, които изгарят кората по изкуствен начин. Това естествено загрубяване на кората е изключително ценен параметър на крушите в този район, който ги отличава от плодовете, отглеждани в съседните райони.

Климат

Климатичните условия в защитения географски район са определящи за специфичните цвят, аромат, размер, киселинност, структура и високо съдържание на разтворими твърди частици на крушите „Peras de Rincón de Soto“. Високите средни температури през месец юни без изразени температурни контрасти през нощта и липсата на пролетни слани благоприятстват бързия растеж на плодовете. В процеса на зреене обаче по-късите дни, температурните контрасти през нощта, продължителността и интензивността на слънцегреенето предопределят по-високото съдържание на разтворими твърди частици на крушите „Peras de Rincón de Soto“, отколкото крушите в съседните географски райони, като съдържанието на захари е основният показател за качество, което заедно с киселинността определя вкуса.

От друга страна, контрастът между високите дневни температури през лятото и прохладните нощни температури в периода, предхождащ събирането на реколтата, определя характерните твърдост и консистенция, а високите температури по време на процеса на зреене предизвикват излъчването на летливи вещества — основно етилен и ароматни субстанции, които допринасят за специфичния аромат на крушите „Peras de Rincón de Soto“.

Човешки фактори

Традиционните и специфичните за района практики също представляват аспект от връзката между характерните особености на крушите „Peras de Rincón de Soto“ и тяхната среда, обусловена от човешки и географски фактори.

Земеделските производители в района полагат усилия за доброто съотношение между плодовете и дървесната маса, като за целта от дълги години насам извършват прореждане и оформяне на короната на ръка. С поддържането на подходящ брой плодове на дървото се увеличава размерът и сладостта им. От друга страна, за да се осигури добра продукция и да се избегне изгарянето през лятото, опитът, натрупан от земеделските производители на базата на специфичните климатични особености в района, им позволява да напояват насажденията в най-подходящия момент, като по този начин се възпрепятстват намаляването на размера на плодовете, загубата на органолептични свойства, напукването или масовото опадване. Освен в случай на неблагоприятни климатични условия, във времето преди събирането на реколтата не се извършва напояване, тъй като това може да доведе до намаляване на концентрацията на разтворими твърди частици, понижаване на стойността на плодовете и влошаване на по-нататъшното им съхранение.

Усвоеното умение за определяне почти с точност на датата на събиране на реколтата посредством проследяване на място на развитието на плодовете, на техния цвят, на цвета на семките, на устойчивостта на откъсване и на твърдостта на месестата част на плода, и извършваният анализ на разтворимите твърди частици и на твърдостта на плода позволяват брането на крушите „Peras de Rincón de Soto“ в точния момента на зрялост — нито прекалено зелени, нито прекалено узрели.

Освен това земеделските производители в овощните градини, разположени в определения географски район, имат богат опит в отглеждането, съхранението и подбора на круши и са отлично запознати със специфичните особеностите на крушите „Peras de Rincón de Soto“, с начина на съхранението им до момента на тяхното експедиране към пазара и могат само с поглед да определят крушите, които не отговарят на изискванията или са наранени.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4))

http://www.larioja.org/upload/documents/733015_Pliego_y_documento_unico_peras_de_rincon.pdf?idtab=438497

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

(4) Виж бележка под линия на стр. 2.

22.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/24

Публикация на заявление за промяна съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 177/10

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за промяна в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„MONTES DE GRANADA“

ЕО №: ES-PDO-0105-0169-28.07.2008

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на промяна

—		Наименование на продукта
—		Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☒	Връзка
—		Етикетиране
—	☒	Национални изисквания
—	☒	Друго (инспекционен орган)

2. Вид на промяната/промените

—	☒	Промяна в единния документ или в резюмето.
—		Промяна в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме.
—		Промяна в спецификацията, за която не се изисква промяна на публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006).
—		Временна промяна в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006).

3. Промени

3.1. Географски район

Към географския район на производство на ЗНП „Montes de Granada“ се включват още 22 общини.

Той се простира от една страна до общините Peligros и Víznar в околностите на Sierra Arana, а от друга — до следните общини, разположени на високото плато около Гранада:

Beas de Guadix, Benalúa de Guadix, Cortes y Graena, Gor (с изключение на тази част от територията, която влиза в състава на природния парк „Sierra de Baza“), Gorafe, Guadix, Marchal, Purullena, Baza и Caniles (с изключение на тези части от общините, които влизат в състава на природния парк „Sierra de Baza“), Benamaurel, Cortes de Baza, Cúllar, Cuevas del Campo, Freila, Zújar, Castilléjar, Castril, Galera и Huéscar.

Включването на гореизброените общини в рамките на района на производство на ЗНП „Мontes de Granada“ се дължи на факта, че заедно с настоящия район те образуват едно неделимо цяло както от гледна точка на околната среда (релеф, геоложки, почвени, климатични особености и пр.), така и от гледна точка на човешкия фактор (използваните сортове маслини, методите на отглеждане и производство на необработено маслиново масло „virgin“). Освен това маслиновото масло, произведено в рамките на предложените за включване общини, притежава същите физикохимични и органолептични свойства като маслиновото масло със ЗНП „Мontes de Granada“.

3.2. Опаковане

Ограничението за опаковане на мястото на производство е премахнато, като същевременно са установени процедури за проследяване на защитения продукт.

3.3. Връзка

Текстът на точката, посветена на връзката, се изменя с цел привеждането му в съответствие със структурата на точка 5 „Връзка с географския район“ от единния документ.

3.4. Инспекционен орган

Посочва се отговорният за извършването на проверките компетентен орган, както и неговата интернет страница, на която се изброяват и органите за проверка на съответствието със спецификацията преди предлагането на продукта на пазара.

3.5. Национални изисквания

Законовите изисквания се актуализират и се посочва действащото законодателство.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3)

„MONTES DE GRANADA“

ЕО №: ES-PDO-0105-0169-28.07.2008

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1. Наименование

„Montes de Granada“

2. Държава членка или трета държава

Испания

3. Описание на земеделския продукт или храна

3.1. Вид на продукта

Клас 1.5.

Масла и мазнини (масло, маргарин, олио и др.)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Непреработеното маслиново масло „extra virgin“ се получава от здравите и узрели плодове на маслиновото дърво (Olea europea) от основните сортове (Picual, Lucio и Loaime) и вторичните сортове (Escarabajuelo, Negrillo de Iznalloz, Hojiblanca и Gordal de Granada), отглеждани в пределите на определения район.

Маслиновото масло се произвежда чрез смесване и пресоване на първични и вторични сортове; следователно маслиновото масло се произвежда от няколко сорта, всеки от които допринася със своите характеристики за общото обогатяване на вкуса. Измежду органолептичните му характеристики най-много изпъква силният характер на преобладаващия сорт Picual (зелен на цвят със средносилен до много силен горчив вкус и плодов аромат), който се омекотява от сортове като Lucio, Loaime и вторични сортове с по-свеж аромат, напомнящ на различни плодове, с не толкова горчив вкус и по-златист цвят.

Като цяло, произвежданото в района необработено маслиново масло „extra virgin“ се характеризира с плодов аромат и вкус (със средна до висока наситеност), който напомня на току-що пресовани пресни или узрели маслини. Има леко горчив вкус и създава впечатление за вкусване на целия плод. Наситеността му се променя в зависимост от степента на зрелост на използваните маслини. Има ниска степен на киселинност и цветът му варира в зелената гама от наситено зелен до зеленикаво-жълт цвят.

От гледна точка на липидния му профил се отличава с високо съдържание на олеинова киселина, което обикновено надвишава 80 %, а понякога достига и до 83 %. Освен това съотношението между мононенаситените и полиненаситените киселини е високо (от 12 до 20), благодарение на които има висока хранителна стойност и устойчивост на окисляване. Високата си химична стабилност дължи най-вече на полифенолните компоненти, които придават на маслиновото масло горчив вкус и го правят по-устойчиво на окисляване от други видове необработено маслиново масло „virgin“.

3.3. Суровини (само за преработените продукти)

Не се прилага.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)

Не се прилага.

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на маслини и изработването на продукта се извършват в географския район, описан в точка 4.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Продуктът се опакова при подходящи условия и в опаковки, предназначени за употреба в хранителната промишленост, с цел осигуряване на по-дълъг срок на годност на продукта. Опакованият продукт трябва да се съхранява на тъмно и прохладно място, за да достигне крайния потребител в оптимално добро състояние.

3.7. Специфични правила за етикетиране

Също така продуктът трябва да е снабден с контраетикет, потвърждаващ, че отговаря на изискванията, върху който да фигурира буквено-цифров код. Кодът, който спомага за гарантиране на проследяемостта, се поставя в опаковъчния цех по начин, непозволяващ многократното му използване.

4. Кратко определение на географския район

Обхванатият от ЗНП район включва следните общини: Alamedilla, Alfacar, Alicún de Ortega, Beas de Guadix, Benalúa de Guadix, Benalúa de las Villas, Benamaurel, Calicasas, Campotéjar, Castillejar, Castril, Cogollos Vega, Colomera, Cortes de Baza, Cortes y Graena, Cúllar, Cuevas del Campo, Darro, Dehesas de Guadix, Deifontes, Diezma, Fonelas, Freila, Galera, Gobernador, Gorafe, Guadahortuna, Guadix, Güevéjar, Huélago, Huéscar, Iznalloz, северната част на La Peza (до река Fardes), Marchal, Montejícar, Montillana, Morelábor, Nívar, Pedro Martínez, Píñar, Peligros, Purullena, Torrecardela, Villanueva de las Torres, Víznar, Zújar, от Moclín (източната част до естествената граница, която образува река Velillos), общините Albolote и Atarfe, (северната част, която попада в рамките на естествената граница, образувана от реките Cubillas и Colomera до пресечната им точка) и общините Baza, Caniles и Gor (от изброените три общини се изключват териториите, принадлежащи на природния парк „Sierra de Baza“).

5. Връзка с географския район

5.1. Специфична характеристика на географския район

От гледна точка на особеностите на терена районът, обхванат от ЗНП „Montes de Granada“, представлява еднородна среда с изключителни природни дадености за отглеждането на маслини на Иберийския полуостров.

Той се намира в горния дял на бетската планинска система и се отличава с това, че е районът на производство на маслини, разположен на най-голяма средна надморска височина на Иберийския полуостров, надвишаваща 900 m. По този начин известната като „Montes de Granada“ планинска или подпланинска местност в пределите на провинция Гранада представлява важен район за отглеждане на маслини. Първите свидетелства за географското наименование „Montes de Granada“, в които се споменава „планинският релеф“ и „отглеждането на маслини“ датират от XVI в.; и по-конкретно става въпрос за документ за разпределянето на земята след завладяването на Гранада от католическите крале, в който може да се прочете следната бележка: „на всеки квартал се полага част от маслиновите насаждения“ (Peinado Santaella, 1989 г.; La repoblación de la tierra de Granada: Los Montes, Universidad de Granada).

Районът се характеризира с низини с надморска височина от 750 до 900 m, които преминават в планински пейзаж, простиращ се в посока от изток на запад с максимална надморска височина от 1 400 до 2 000 m. По-стръмен релеф като цяло представляват варовиковите масиви, както и други земни образувания като скатове и хълмове от варовик, мергел и глина. В посока изток от Peligros — най-югозападно разположената община в определения географски район, близо до Vega de Granada (Depresión Intrabética), релефът се смекчава и преминава във високо плато на надморска височина 1 200 m, където горният дял на бетската планина се слива с Depresión Intrabética в община Huéscar, която е и най-североизточната точка в географския район Montes de Granada.

Климатичните особености на определения географски район Montes de Granada определят и характеристиките на произведеното там необработено маслиново масло „virgin“.

Районът се характеризира с континентално-средиземноморски климат, който се отличава както с изразени разлики между дневните и нощните температури, така и с разлики между температурите на всеки сезон. Районът се отличава основно с дълги и студени зими, които продължават от ноември до март със средна температура от 5 до 6 °C и средна минимална температура по-ниска от 2 °C. Поради високата надморска височина падат чести снеговалежи (750—2 000 m). От друга страна, поради южното разположение на провинция Гранада летата са дълги и горещи и продължават от края на май до октомври със средни температури, надвишаващи 30 °C. Средното годишно количество на валежите варира от 400 до 600 mm, а при периоди на суша е и дори по-ниско.

Въпреки южното разположение този тип зими напомня на зимата в районите на север от платото Месета на Иберийския полуостров. Нетипичните за толкова южна точка като тази температури могат да се обяснят с географското разположение на Montes de Granada. Районът е разположен по средата на четириъгълник, чиито върхове съвпадат с планинските вериги с най-ниските температури в южната част на Иберийския полуостров. Спрямо тях Montes de Granada има следното разположение: на югозапад граничи със Sierra Nevada (със средна годишна температура от 8 до 10 °C), на северозапад граничи със Sierra Mágina-Sierra de Lucena-Montejícar (със средна годишна температура от 10 до 12 °C), на югоизток граничи със Sierra de Baza (със средна годишна температура от 10 до 12 °C) и на североизток — със Sierra de Castril и Sierra de la Sagra (със средна годишна температура от 8 до 10 °C).

Суровите климатични условия са определили методите на отглеждане на маслини в района Montes de Granada през годините. Това включва подбора на различни сортове маслини, приспособени към сурови зими, ранното събиране на реколтата с цел избягване на сланите през януари и февруари и практиките на подрязване за максималното съхраняване на съотношението листа/дървесина за запазване на дървото от суровите зимни слани. От друга страна, климатичните особености са спомогнали за отсъствието на вредители и ендемични болести в производствените райони на маслини в Андалусия като маслиновата мушичка и гъбичните инфекции. Това от своя страна благоприятства за качеството на плода (ниска киселинност) и съответно качеството на произвежданото маслиново масло.

Местните сортове маслини в определения географски район Montes de Granada като Lucio, Loaime, Escarabajuelo и Negrillo de Iznalloz са селектирани в района през годините поради приспособяването им към суровите условия за отглеждане. Те са устойчиви на слани и са раннозреещи, което позволява събирането на плода преди падането на зимните слани. В книга от 1634 г. се споменава отглеждането на „Olivas de Marca“ в община Cogollos Vega, и по-специално дървета, които раждат богата и висококачествена реколта маслини („Libro de Apeos de Cogollos Vega“, Real Chancillería de Granada). В тази част на Montes de Granada все още могат да се видят дървета от сорта Loaime (чието име има арабски произход) на повече от 500 години, отглеждани преди повторното отвоюване на Гранада от католическите крале.

Приспособяването към особеностите на терена на преобладаващия сорт Picual, който започва да се отглежда в средата на XIX в. и е по-плодоносен и по-устойчив от гореизброените местни сортове, е позволило неговото отглеждане заедно с по-старите местни сортове.

В един важен исторически документ от средата на XIX в. (Diccionario Geográfico Estadístico e Histórico, Pascual Madoz, 1845 г., преиздаден от Bosque Maurel през 1987 г.) се възхваляват качествата на отглежданите в този район маслини и отличните характеристики на произведеното от тях маслиново масло. В него ясно е формулирано следното: „Montes de Granada …и въпреки недостигът на питейна вода, водите на реките Cubillas, Benalúa и Moclín се използват за напояването на околните райони и се произвеждат всякакви видове зърнени култури, бистро и висококачествено маслиново масло, вино и различни видове семена“.

5.2. Специфична характеристика на продукта

Маслиново масло „Мontes de Granada“ се отличава със следните специфични характеристики:

—	Специфичен липиден профил, който се отличава с високо съдържание на олеинова киселина, което надвишава 80 %, а може да достигне и до 83 %. Също така съотношението между мононенаситените и полиненаситените киселини е високо (от 12 до 20), на което се дължи и високата хранителна стойност на продукта.

—	Ниска киселинност.

—	Цвят, който варира от наситено зелено до зеленикаво жълто в зависимост от степента на зрелост и сортовете, използвани за производството на маслиновото масло.

—	Плодов аромат и вкус на пресни и узрели плодове със средна до висока наситеност (Медиана на признака „плодов аромат“ ≥ 3)

—	Леко горчив и пикантен вкус с наситеност, която се променя в зависимост от степента на зрелост на маслините и полифенолните нива на маслините.

Високата надморска височина в района на производство Montes de Granada заедно със суровите температурни условия през есента и зимата, когато зреят маслините, определят отличителните характеристики на произвеждания зехтин.

В научните среди е добре известно влиянието на околната температура и надморската височина в производствените райони върху процеса на зреене на маслините през есенно-зимния сезон. Високото съдържание на мастни киселини на маслиновото масло и съдържанието на хлорофил, на който се дължи и зеленият цвят на маслото, са силно повлияни от тези условия. По този начин, колкото по-голяма е надморската височина и по-ниска околната температура най-вече през есенно-зимния сезон на зреене на маслината, толкова по-високо е съдържанието на ненаситените мастни киселини, в частност на олеиновата киселина. По-високо е и съдържанието на хлорофил в маслиновото масло — последица от бавния процес на зреене на маслините поради характерните ниски температури на производствения район Montes de Granada. Използваният сорт маслини също представлява важен фактор. Преобладаващият сорт в района е Picual, който се отличава с по-високо съдържание на олеинова киселина от всеки други отглеждани в Испания сортове. Във връз с това необработеното маслиново масло „Montes Granada“ е сред тези с най-високо съдържание на олеинова киселина — от 80 до 83 %. Поради същите причини при този вид маслиново масло съотношението между мононенаситените и полиненаситените киселини е високо, като варира между 12 и 20 и до известна степен зависи от местните сортове Lucio и Loime, в които това съотношение е по-ниско в сравнение със сорта Picual. От друга страна, зеленият цвят на маслиновото масло „Montes de Granada“ с променлива наситеност от наситено зелено до зеленикаво жълто се дължи на сорта Picual, който е един от сортовете маслини в Испания с най-високо съдържание на хлорофил. Производственият район обуславя и по-бавния процес на зреене, поради което тази характеристика е още по-подчертана.

По-голямата част от производствения район Montes de Granada представлява планинска или подпланинска местност със средна надморска височина от 900 m. Това предопределя и ниските температури по време на събирането на реколтата през зимата, на които се дължи и ниската киселинност на маслините, чиято липазна активност намалява с понижаването на температурата. Също така ограниченото влияние на някои вредители като маслиновата мушица възпрепятства липолитичните процеси в плода през есента.

Още от древни времена е известно влиянието на особеностите на терена върху органолептичните свойства на необработеното маслиново масло „virgin“. Местоположението е придобило значимост до такава степен, че произведеното в планинските райони маслиново масло има много по-добър вкус и е много по-ароматно от произведеното в райони с ниска надморска височина или полета. Това се дължи на неосапуняемата фракция на необработеното маслиново масло „virgin“, която му придава засилващия се с увеличаването на надморската височина аромат. По-бавното зреене на плода при условията на отглеждане в планинска или ниска планинска местност придава на маслините по-наситен аромат. Типичните сурови условия през есента и зимата в района Montes de Granada (ниски температури и недостиг на вода) водят до увеличаване на съдържанието на полифенолни компоненти на които зехтинът дължи горчивия си и пикантен вкус. От значение за съдържанието на полифенолните компоненти са и самите сортове маслини, като сорт Picual е сортът с най-високо съдържание от всички отглеждани в Испания сортове.

Препратка към публикуваната спецификация

(Член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4))

Пълният текст на спецификацията на продукта е публикуван на следния адрес:

http://www.juntadeandalucia.es/agriculturaypesca/portal/export/sites/default/comun/galerias/galeriaDescargas/cap/industrias-agroalimentarias/denominacion-de-origen/Pliegos/PliegoMontesdeGranadamodificado.pdf

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

(4) Виж бележка под линия на стр. 2.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.177.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 177

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 22 юни 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2013/C 177/01	Обменен курс на еврото	1

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2013/C 177/02	Съобщение на Комисията съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Изменение на задълженията за предоставяне на обществена услуга във връзка с редовни въздушни линии ( 1 )	2

2013/C 177/03	Съобщение на Комисията съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Покана за участие в търг за обслужване на редовни въздушни линии съгласно задълженията за предоставяне на обществена услуга	3

2013/C 177/04	Съобщение на Комисията съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Изменение на задълженията за предоставяне на обществена услуга във връзка с редовни въздушни линии ( 1 )	4

2013/C 177/05	Съобщение на Комисията съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Покана за участие в търг за обслужване на редовни въздушни линии съгласно задълженията за предоставяне на обществена услуга	5

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3180
JPY	японска йена	128,66
DKK	датска крона	7,4582
GBP	лира стерлинг	0,85330
SEK	шведска крона	8,6927
CHF	швейцарски франк	1,2257
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,9090
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,825
HUF	унгарски форинт	298,87
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7016
PLN	полска злота	4,3289
RON	румънска лея	4,5350
TRY	турска лира	2,5515
AUD	австралийски долар	1,4296
CAD	канадски долар	1,3705
HKD	хонконгски долар	10,2239
NZD	новозеландски долар	1,7004
SGD	сингапурски долар	1,6790
KRW	южнокорейски вон	1 521,52
ZAR	южноафрикански ранд	13,4906
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,0832
HRK	хърватска куна	7,4905
IDR	индонезийска рупия	13 088,24
MYR	малайзийски рингит	4,2222
PHP	филипинско песо	57,707
RUB	руска рубла	43,2260
THB	тайландски бат	41,003
BRL	бразилски реал	2,9737
MXN	мексиканско песо	17,5558
INR	индийска рупия	78,1200

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2013/C 177/06	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6959 — Onex/JELD-WEN) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	6

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2013/C 177/07	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	8

2013/C 177/08	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	12

2013/C 177/09	Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	18

2013/C 177/10	Публикация на заявление за промяна съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	24


2013/C 177/11	Съобщение за читателите (Вж. вътрешната задна корица)	s3