—

на заседанието си в Парамарибо (Суринам) от 27 до 29 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 24 август 2011 г. относно реакцията на ЕС в отговор на глада в Африканския рог,

—

като взе предвид конференцията за поемане на ангажименти, проведена от Африканския съюз в Адис Абеба на 25 август 2011 г.,

—

като взе предвид Споразумението от Кампала от 9 юни 2011 г. и Споразумението от Галкайо от 22 юни 2012 г.,

—

като взе предвид споразумението от Гароуе I от 15 декември 2011 г. и споразумението от Гароуе II от 15 февруари 2012 г., в които изрично се посочва създаването на парламентарна политическа структура, която да включва една нова долна камара с 225 членове и Учредително народно събрание с 1 000 членове, като и двете да се състоят от поне 30 % жени,

—

като взе предвид заключенията от срещата на Африканския съюз и на политическото бюро на ООН за Сомалия (UNPOS), провела се на 23 май 2012 г. в Адис Абеба,

—

като взе предвид резолюцията на СПА на АКТБ—ЕС от 9 април 2009 г. относно установяване и насърчаване на мир, сигурност, стабилност и управление в Сомалия,

—

като взе предвид резолюцията от 26 май 2009 г. на Съвета за сигурност на ООН, в която се препоръчва „възстановяване, обучение, екипиране и поддръжка на сомалийските сили за сигурност“,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 2009 г., в която беше потвърдено, че той „зачита суверенитета, териториалната цялост, политическата независимост и единството на Сомалия“,

—

като взе предвид заключенията на международното заседание Истанбул II от 31 май и 1 юни 2012 г., потвърждаващи ангажираността на международната общност за осигуряване на зачитане на суверенитета, териториалната цялост, политическата независимост и единството на Сомалия,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (АКТБ—ЕС/101.261/12/А/окончателен),

A.

като има предвид, че от 20 години насам Сомалия е сцена на въоръжени конфликти и суша, пораждаща сериозни хранителни кризи — две явления, които доведоха до мащабни вълни от разселени лица и бежанци;

Б.

като има предвид, че причините за тази крайна бедност и масов глад са от различно естество и включват гражданската война, политическата нестабилност, липсата на сигурност в региона, влошаването на състоянието на почвите, широкомащабното придобиване на селскостопански земи от страна на чужди инвеститори, увеличаването на селскостопанските цени, спекулацията с основните стоки, изменението на климата, незаконното изхвърляне на токсични отпадъци по бреговете на Сомалия и изключително интензивния и незаконен риболов покрай бреговете на Сомалия от страна на европейски и азиатски кораби фабрики;

В.

като има предвид, че 80 % от бежанците са жени и деца, като голяма част от тях са станали жертва на сексуално насилие и заплахи по пътя към лагерите за бежанци или в самите лагери;

Г.

като има предвид, че достъпът до населението остава един от основните проблеми пред предоставянето на спешна хуманитарна помощ в региона;

Д.

като има предвид, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) е частично финансирана от финансовия инструмент за мира в Африка, който от своя страна получава средства от Европейския фонд за развитие;

Е.

като има предвид, че Уганда е първата страна, която предостави ресурси, като по-късно към нея се присъединиха и други страни в региона, по-специално Етиопия, Бурунди, Кения и Джибути;

Ж.

като има предвид, че вземането на заложници и пиратството представляват източник за финансиране на тероризма;

З.

като има предвид, че от 2008 г. насам Европейският съюз присъства край бреговете на Сомалия посредством операцията „Аталанта“ (EUNAVFOR), заедно с НАТО и други държави, ангажирани в борбата срещу пиратството;

И.

като има предвид, че сами по себе си военните действия не биха могли да доведат до трайна сигурност, стабилност и мир;

Й.

като има предвид, че ЕС е най-големият донор на Сомалия и за периода от 2008 г. до 2013 г. той ще е изплатил над милиард евро, разпределени в различни програми, от които 500 милиона евро под формата на помощ за развитие, 242 милиона евро в рамките на програмите за спешна хуманитарна помощ и 325 милиона евро за AMISOM;

К.

като има предвид, че тази година Комисията възнамерява да осигури хуманитарна помощ в размер на общо 158 милиона евро за населенията, жертва на сушата;

Л.

като има предвид, че на конференцията за поемане на ангажименти, проведена в Адис Абеба, основните държави членки на Африканския съюз поеха ангажимента да отпуснат почти 350 милиона щатски долара за страните, засегнати от сушата;

М.

като има предвид, че кървавите инциденти в съседните държави пораждат опасения за разрастване на конфликта;

Н.

като има предвид, че международните военни действия в никакъв случай не могат сами по себе си да постигнат трайна сигурност, стабилност и мир, ако не са придружени от демократични програми за развитие;

1.

призовава Съвета на ЕС, Европейската комисия и неговите държави членки, както и Африканския съюз, да увеличат усилията си в подкрепа на Сомалия в прехода й към правова и омиротворена държава, при зачитане на определените от плана за действие и пътната карта приоритети, а именно създаването на стабилни институции, разрешаването на конфликтите, борбата срещу липсата на сигурност, достъпа до продоволствена сигурност и независимост, икономическия растеж, благоприятстващ създаването на работни места, и подкрепата на регионалното сътрудничество;

2.

счита, че не може да има чисто военно решение на кризата в Сомалия и на проблема с пиратството във водите на Африканския рог/Сомалия;

3.

изразява желанието си в най-кратки срокове Сомалия да успее да придобие капацитета, както в политически план, така и по отношение на сигурността, правосъдието и наказателната система, които ще й помогнат да положи основите на правовата държава, основаваща се на демократичните принципи на доброто управление;

4.

призовава Европейската комисия и Съвета на ЕС да продължат да насърчават процеса на помирение между страните, участващи в гражданската война в Сомалия; настоятелно призовава за гарантиране на техническо и финансово подпомагане за помирителен и мирен процес и за посредничество между всички страни, въвлечени в гражданската война;

5.

приветства решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 2007 г. за създаване на Мисия на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), с цел да бъде подкрепено преходното федерално правителство (ПФП) за установяването на конструктивен диалог между всички сомалийци и да се работи за възстановяването на правовата държава;

6.

призовава борбата срещу сомалийския тероризъм да бъде издигната като приоритет, по-специално като се атакуват източниците й на финансиране, каквито са трафикът на оръжие и дрога, отвличанията и морското пиратство, включително като се оценят последствията от Арабската пролет върху региона;

7.

счита, че е необходимо да се гарантират свободни и прозрачни избори, за да се укрепи легитимността на институциите, на които е възложено да гарантират прехода на Сомалия към демократична и мирна правова държава;

8.

настоятелно призовава борбата с корупцията да бъде приоритет на сомалийското правителство и подчертава, че препоръките на докладите на ООН трябва да бъдат взети предвид и последвани от конкретни мерки;

9.

приветства създаването на Фонд за възстановяване на силите за защита и сигурност на Сомалия, който следва да позволи на Сомалия да изгради професионални и добре оборудвани сили за защита и сигурност (национална армия, полиция, крайбрежна охрана и разузнавателна служба) и приветства в това отношение приноса на европейската мисия „EUTM Сомалия“;

10.

приветства новата програма SHARE на Европейския съюз, която има за цел да увеличи устойчивостта на държавите от региона на Африканския рог по отношение на различните заплахи, на които те са жертви, но настоява тази програма да бъде съгласувана със стратегията на Европейския съюз за Сахел, която е изправена пред същите заплахи (тероризъм, трафик на наркотици, изменение на климата, бежанци и разселени лица);

11.

приветства новата мисия на ЕС EUCAP Nestor, имаща за цел укрепване на морския капацитет на страните от Африканския рог, включително Сомалия, с цел да се обезпечи морската сигурност в Индийския океан;

12.

приветства избора на специален представител на Европейския съюз за Африканския рог, както и откриването на Бюро на Европейския съюз в Могадишу;

13.

приветства създаването на Фонд за местна стабилност, имащ за цел координацията на международната помощ в наскоро станалите достъпни зони в южната част на страната;

14.

приветства действията на Световната програма по изхранване в мисията й за хранителна подкрепа на възможно по-голям брой хора, въпреки враждебните действия на ислямистката група Ал Шабаб (Al-Shabbaab);

15.

призовава местните органи и всички страни, въвлечени в гражданската война, да позволят достъпа на хуманитарните организации до нуждаещите се лица съгласно международното хуманитарно право;

16.

осъжда случаите на пазарна непоследователност, вследствие на които Сомалия изнася част от произвежданите хранителни суровини, а в същото време не съумява да осигури продоволствената сигурност на своето собствено население, и настоятелно призовава селскостопанското производство да получи нов тласък и подкрепа, така че ефикасно да отговори на продоволствената криза, пред която е изправена страната;

17.

изразява загриженост относно настоящото дерегулиране на сомалийския пазар и относно факта, че страната функционира като една голяма безмитна зона, през която преминават транзит големи количества стоки, манифактурни изделия и добитък;

18.

изразява загриженост във връзка с корупцията в страната, която според експертите на ООН води до отклоняването на 70 % от приходите на сомалийската държава; призовава сомалийската държава да създаде контролен орган;

19.

подчертава ключовата роля на младите хора за изграждането на сомалийската държава и препоръчва на сомалийските държавни органи, както и на всички регионални и международни партньори, да осигурят прилагането на програми за младежта, насочени към обучението, образованието и трудовата заетост;

20.

подчертава положителната роля, която може да играе сомалийската диаспора, по-специално в икономическия живот, посредством изпращането на средства в размер, изчислен на два милиарда долара годишно;

21.

счита, че е от значение да бъде оказвана подкрепа на селското стопанство, пастирството и скотовъдството, и приветства значимия труд, положен в тази област от различни НПО;

22.

приканва Европейската комисия да подкрепи всички програми за достъп до вода, който е основно право и общо благо на човечеството, както и да поддържа публичните и частните партньорства за достъп до питейна вода;

23.

счита, че Европейският съюз следва да придаде значение на положителната роля на други държави от региона за решаването на кризата и ги насърчава да продължат да вземат всички необходими мерки за укрепването на мира и сигурността в целия регион;

24.

настоятелно призовава международната общност, в сътрудничество с Международния комитет на Червения кръст и Червения полумесец, за възможно по-скорошното създаване и развитие на здравни структури и на амбулаторни центрове за грижи и терапевтично хранене;

25.

насърчава Европейската комисия да предвиди помощ и подкрепа за всички африкански страни, които са се ангажирали с военни средства за поддържането на мира в страните от Африканския рог и в частност в Сомалия, тъй като те биха могли да се превърнат в обект на ответни мерки от страна на терористични групи, действащи в региона;

26.

призовава Европейския съюз да помогне на африканските държави, които подпомогнаха Сомалия да си възвърне контрола върху своята територия и по този начин спазиха своите международни ангажименти въпреки дадените жертви и значителните финансови ангажименти;

27.

приветства факта, че Сомалия спази сроковете на ООН от 20 август 2012 г. относно края на преходния период;

28.

приветства създаването на Учредително събрание, изготвянето на нова конституция и приемането й от новосформирания парламент, както и избирането с консенсус на президент на републиката;

29.

приветства установяването на парламент, чиито членове са посочени от 135-те сомалийски племенни вождове (старейшините) и представляват както четирите големи сомалийски клана (Дарод, Хавийе, Раханвейн и Дир), така и по-малките кланове, което гарантира широкото представяне на цялата сомалийска общност;

30.

приветства факта, че към днешна дата е постигната квотата от 30 % за представителство на жените в Парламента;

31.

счита, че борбата с корупцията предполага борба не само с корумпираните, но и с тези, които ги корумпират;

32.

приветства факта, че на президентските избори имаше шестима кандидати и че новият президент на Република Сомалия Хасан Шейх Мохамуд беше избран с голямо мнозинство; приветства назначаването на министър-председател в лицето на Абу Фарах Ширдан Саид;

33.

изразява загриженост относно несигурността, която все още властва в столицата Могадишо, и осъжда терористичното нападение срещу президента Хасан Шейх Мохамуд, извършено няколко дни след избирането му;

34.

припомня, че новите сомалийски институции трябва да финализират основните елементи, които временната конституция остави нерешени, и да предприемат усилия за стабилизиране във всички освободени зони на територията на страната, освободени от Ал Шабаб;

35.

припомня, че е задължително в най-кратки срокове сомалийският народ да бъде убеден в доброто управление, в прозрачността на правителствено равнище, в ясното и прозрачно правосъдие, в спазването на основните свободи и свободата на вероизповедание и убеждения;

36.

изразява съжаление, че още със създаването си, мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) не разполагаше с необходимото финансиране, което я отслаби в борбата й срещу терористичните групировки на Ал Шабаб — ислямистката групировка, произхождаща от твърдото ядро на Съюза на ислямските съдилища — но приветства факта, че Съветът за сигурност посредством своята Резолюция 2036/2012 в крайна сметка предостави достатъчни средства на AMISOM;

37.

настоява върху необходимостта Сомалия и нейните демократични институции да бъдат подпомогнати при възстановяването и развитието на диалога между всички жители на страната и създаването на програма за национално помирение;

38.

подчертава необходимостта от проследяване и предоставяне на насоки на новите верни на властта сомалийски сили и на редовното им заплащане, за да се избегне това, след като вече са били въоръжени, тези войници да дезертират и да се присъединят към съответните си кланове или бунтовнически и екстремистки групи като Хезб ал-Ислам или Ал Шабаб;

39.

подчертава значението на програмата за обучение на сомалийските сили за сигурност (полиция, армия) (EUTM Сомалия на Европейския съюз); счита, че AMISOM следва да посочи редица критерии за подбор, за да се гарантират добрите условия за набиране на бъдещите членове на сомалийските сили за сигурност, а именно: да произхождат от различните кланове, да са здравословно годни, да са над 18-годишна възраст, да са в състояние да следват упражненията, да не са извършвали в миналото нарушения на правата на човека и т.н.;

40.

призовава международната общност и Африканския съюз да подпомогнат Сомалия при упражняването на контрол върху природните ресурси на страната;

41.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на временните институции на Сомалия, институциите на Африканския съюз и на Европейския съюз, на Съвета на АКТБ, на Междуправителствения орган за развитие (IGAD) и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

—

на заседанието си в гр. Парамарибо (Суринам) от 27 до 29 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС („Споразумението от Котону“) и по-специално член 21, параграф 1, буква б) относно развитието на предприемачески умения и бизнес култура, член 23, буква ж) относно икономическата и технологична инфраструктура и услуги, включително транспорта, далекосъобщителните системи, комуникационните услуги и развитието на информационното общество, както и член 43 относно информационните и комуникационните технологии и информационното общество,

—

като взе предвид Решението за социално-икономическа трансформация и инфраструктурно развитие в Африка: в енергийния, железопътния, пътния и ИКТ сектор — прието на Петнадесетата редовна сесия на Асамблеята на Африканския съюз на 27 юли 2010 г. в Кампала, Уганда (документ Assembly/AU/17(XV) Add.4),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно информационните и комуникационни технологии в развитие — Ролята на ИКТ в политиката на ЕС за развитие (COM(2001) 770 окончателен от 14 декември 2001 г.),

—

като взе предвид Партньорството между различни заинтересовани страни, ИКТ за развитие, стартирано на УНКТАД XI — 11-та сесия на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), проведена в Сао Пауло в периода 13—18 юни 2004 г.,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (цел 8Е), приети от Организацията на обединените нации през 2000 г.,

—

като взе предвид Доклада за състоянието на широколентовия достъп за 2012 г. на Комисията по широколентов достъп за цифрово развитие към Международния съюз по далекосъобщения (МСД)/ЮНЕСКО, представен на Общото събрание на ООН през септември 2012 г.,

—

като взе предвид Съвместната стратегия Африка—ЕС и нейния план за действие за периода 2011—2013 г., както и свързаните с нея партньорства в областта на науката, информационното общество и космическото пространство, приета по време на третата среща на върха на държавните и правителствените ръководители от ЕС и Африка, проведена в Триполи през ноември 2010 г.,

—

като взе предвид Стратегията на Световната банка за сектора на информационните и комуникационните технологии, приета през 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Междупарламентарния съюз относно приноса на новите информационни и комуникационни технологии към доброто управление, подобряването на парламентарната демокрация и управлението на глобализацията, приета от 109-та асамблея в Женева на 3 октомври 2003 г.,

—

като взе предвид Програмата за свързаност на КАРИКОМ, приета през 2003 г.,

—

като взе предвид Политиката и стратегическия план относно ИКТ за тихоокеанските острови, приет от лидерите на Форума на тихоокеанските острови през 2000 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (АКТБ—ЕС/101.256/12/окончателен),

А.

като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) могат да бъдат важни инструменти за развитие и икономически растеж, но за да се извлече полза от хоризонталния характер на ИКТ и техния потенциал да допринесат за постигането на целите за развитие на международната общност, залегнали в Декларацията за Целите на хилядолетието за развитие, ИКТ дейностите трябва да бъдат включени в програмите за помощ за развитие;

Б.

като има предвид, че ИКТ са основен инструмент за насърчаване на демокрацията и мира в обществата/държавите чрез повишаване на нивото на взаимодействие и прозрачност на всички равнища — от гражданското общество до международните отношения; като има предвид, че използването на ИКТ за политически цели може да се повиши чрез намаляване на традиционните йерархии в политиката, придружено от предоставяне на възможност на НПО и други заинтересовани страни да участват в изборния процес;

В.

като има предвид, че е важно да се припомни, че някои от държавите, които сега са икономически развити, също бяха в състояние да постигнат голям напредък в цялостното си развитие чрез развиването на информационни и комуникационни технологии;

Г.

като има предвид, че достъпът до и свързаността с информационните и комуникационните технологии са изключително важни не за самите технологии, а за интеграцията на държавите с развиващи се икономики и икономики в преход в глобалното общество на знанието, като подкрепят социалните, икономическите и културните цели на техните общества и повишават ефективността и растежа в ключови сектори на техните икономики; като има предвид, че ИКТ имат широки приложения, преминаващи секторните граници в селското стопанство; населението, здравеопазването и образованието; околната среда; предотвратяването и управлението на бедствия; културата и изкуствата; овластяването на хората и управлението; информацията и обмена на знания; създаването на заетост; транспорта; промишлеността, търговията и финансите;

Д.

като има предвид, че ИКТ са стратегически фактори и трябва системно да се включват в плановете за развитие, както и в програмните приоритети;

Е.

като има предвид, че ИКТ имат дълбоко пряко и косвено въздействие върху политическия, икономическия, социалния, културния и всекидневния живот на гражданите в държавите от АКТБ, включително и върху създаването на работни места и икономическия растеж, което изисква определянето на най-неотложните нужди, свързани с развитието, политическите решения за справяне с тези нужди и ангажиментите на национално и международно равнище като политиките, насочени към развитието;

Ж.

като има предвид, че въздействието и използването на ИКТ силно зависи от образованието и най-вече от умението да се чете и пише; като има предвид, че пречките, пред които са изправени лицата с ограничено образование, са по-големи по отношение на интернет интерфейса, отколкото по отношение например на гласовата комуникация; като има предвид, че грамотността трябва да бъде национална цел, за да проникнат ИКТ и да бъдат от значение в много държави и общности;

З.

като има предвид, че компютрите и интернетът продължават да бъдат, дори за голям сегмент от населението в икономически развитите държави, непознат и плашещ инструмент, както и като има предвид, че за неграмотните и за коренното население тази пречка ще бъде преодоляна чак след поколения;

И.

като има предвид, че макар общият брой на хората, които имат достъп до ИКТ, да нараства бързо, действително има цифрово разделение и то представлява огромен дисбаланс в достъпа до или използването на ИКТ, по-специално в развиващите се държави; като има предвид, че ако липсата на ресурси е основна пречка, то разпространението на ИКТ и тяхното всеобщо използване също изискват наличието на основна инфраструктура и развитие на човешки ресурси, които да ги подкрепят;

Й.

като има предвид, че трябва да се признае, че ИКТ също така пораждат сериозни опасения относно сигурността и неприкосновеността на личния живот, относно злоупотребите с престъпна цел, относно културната идентичност и загубата на приходи поради електронната търговия, както и относно езиковите бариери и бариерите, свързани с пола; като има предвид, че технологичната дистанция може да бъде заобиколена без да се минава през традиционните етапи на развитие, както и че достъпът до ИКТ може да доведе до положително развитие в областта на човешките ресурси, дори и такъв достъп да не може да бъде осигурен във всички региони от самото начало;

К.

като има предвид, че защитата на личните данни трябва да бъде гарантирана на всички;

1.

поздравява и насърчава държавите от АКТБ, които са постигнали значителен напредък в насърчаването на ИКТ и осигуряването на техните граждани и предприятия на достъп и свързаност с глобалното знание;

2.

отново потвърждава, че ИКТ са ефективен инструмент за оправомощаване на гражданите, укрепване на демокрацията, създаване на добро управление и насърчаване на правата на човека;

3.

категорично подчертава, че използването на ИКТ в развиващите се държави може да има значително въздействие в борбата срещу бедността по отношение на сектори като образованието, здравеопазването, околната среда, развитието на селските райони и туризма;

4.

призовава за съгласувани действия от всички заинтересовани страни за справяне с текущото разделение между развитите и развиващите се държави по отношение на достъпа и използването на ИКТ, тъй като това разделение може допълнително да маргинализира развиващите се държави; призовава за ангажираност както по отношение на финансовите ресурси, така и на политическата воля в държавите от АКТБ, с цел изграждане на благоприятна среда за конкурентоспособност, основана на ИКТ, която следва да включва всички съответни национални участници, включително правителството, бизнес общността и гражданското общество като цяло;

5.

припомня, че за да могат ИКТ да изпълнят обещаното от тях устойчиво човешко развитие, ангажираността на национално и регионално равнище към отрасъла на ИКТ в държавите от АКТБ ще бъде от централно значение и че в тази област ще е необходима не само инфраструктура, но и изграждането на капацитет и предприемачество;

6.

потвърждава правото на държавите от АКТБ да определят собствените си национални и регионални стратегии, както и стратегии за партньорство за развитието на ИКТ; насърчава правителствата да разработят подкрепящи правни и институционални рамки за инвестиции и за насърчаване на инвестициите в ИКТ; призовава държавите от АКТБ за развиването на налична инфраструктура на ИКТ, особено в отдалечените и селските райони, както и за включването на ИТ обучението в учебните програми на обществените образователни институции; призовава държавите от АКТБ да инвестират в широколентов достъп и във включването му в националните и регионалните стратегии за развитие;

7.

призовава държавите от АКТБ да работят за разширяването на инфраструктурата на ИКТ в училищата и особено в университетите, за да се позволи на всички изследователи да участват в глобални обсъждания и процеси на обучение;

8.

призовава правителствата от АКТБ да приемат и изпълняват законодателство за прилагане на принципа за защита на личните данни;

9.

насърчава безграничното международно сътрудничество и глобалната ангажираност, за да се решат по-ефективно основните проблеми и предизвикателства и да се даде възможност на предприятията, особено на МСП в държавите от АКТБ, да бъдат по-ефективно интегрирани и способни да реагират на бързо развиващите се световни пазари; насърчава по-доброто навлизане и използване на ИКТ в държавите от АКТБ, което може значително да повиши производителността и оттам конкурентоспособността на предприемаческия сектор на държавите от АКТБ; счита, че следва да се положат усилия за улесняване и насърчаване на потока от информация и обмена на опит и най-добри практики между развиващите се държави, особено в контекста на сътрудничеството Юг-Юг;

10.

подчертава, че насърчаването на изграждането на капацитет и иновативното използване на ИКТ също е специална възможност за преодоляване на пречките пред развитието на малките и средните острови и на изолираните и отдалечените общности; подчертава също така, че малките и средните острови имат силен интерес в разработването на стратегии за изграждане на капацитет в областта на ИКТ на регионално равнище, с цел да се намалят и поделят разходите за инфраструктура; счита, че островите от АКТБ трябва да работят съвместно с най-отдалечените райони и отвъдморските страни и територии на ЕС в областта на ИКТ;

11.

призовава всички заинтересовани страни, включително правителствата на държавите от АКТБ, да проучат иновативни механизми за финансиране, за да създадат условия за насърчаване на по-ефективното използване на ИКТ за развитието; подчертава, че достъпът до информация в наши дни е от решаващо значение за овластяването и знанията;

12.

призовава за създаване на партньорства, сътрудничество — особено между МСП в Европа и в държавите от АКТБ, действащи в областта на ИКТ — и инициативи в подкрепа на научните изследвания и образованието, с основен акцент върху развитието на умения; призовава за насърчаване на местните иновации в областта на ИКТ и за развитието на предприемачеството в областта на ИКТ в държавите от АКТБ;

13.

подчертава, че ИКТ могат да подкрепят съществуващите национални стратегии и програми за развитие, което ще направи тяхното предоставяне по-ефективно и прозрачно, както и ще подобри крайните резултати;

14.

призовава ЕС и другите донори да отпуснат по-голямо финансиране за подкрепа на институционалния капацитет на държавите и регионите от АКТБ за развитието на общество на информацията и знанието чрез програми, целящи да развият възможностите на гражданите, институциите за обществени услуги и предприятията от АКТБ за предоставяне, получаване на достъп до и управление на информацията, както и за прилагане на глобални и местни знания към развитието; счита, че местните знания и перспективи са важни за развитието и предприемачеството, но също и за гарантиране, че съдържанието на киберпространството отразява културното и езиковото многообразие в света;

15.

насърчава държавите от АКТБ да изградят по-прозрачни и по-предвидими рамки и да създадат условия за ефективно сътрудничество за развитие; насърчава държавите от АКТБ да увеличат усилията си за изграждането на публично-частни партньорства и призовава групата държави от АКТБ и Европейския съюз да определят иновативни механизми за финансиране с цел подобряване на достъпа и качеството и намаляване на разходите за използване на ИКТ;

16.

счита, че подкрепата за устойчива енергия и устойчивост на околната среда е необходим компонент на сътрудничеството за развитие на ИКТ;

17.

призовава Комисията да извърши оценка на ролята на ИКТ в политиката на ЕС за развитие и на по-широкото въздействие на ИКТ в държавите от АКТБ по отношение на основаната на ИКТ предприемаческа инициатива и приносът й за развитието в държавите от АКТБ с цел насърчаване на ангажираността на АКТБ към отрасъла на ИКТ, както и на разработването и използването на подходящо съдържание и на етични и правни рамки, за да се гарантира всеобщ достъп, като същевременно се защитават основните права на човека;

18.

призовава Комисията да разгледа възможността за развиване на отдел eDevelopment („Електронно развитие“), който да може да подпомага интегрирането на ИКТ в държавите от АКТБ и насърчаването на знания, както и обмена на добри практики в тази област;

19.

призовава Комисията да гарантира последователна политика за ИКТ в рамките на политиката на ЕС за развитие;

20.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ—ЕС, на Европейския парламент, на Европейската комисия, на председателството на Съвета на Европейския съюз, на Африканския съюз и на Панафриканския парламент.

—

на заседанието си в гр. Парамарибо (Суринам) от 27 до 29 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението между АКТБ—ЕС (т.нар. Споразумение от Котону), и по-специално член 32, параграф 1 от него относно околната среда и природните ресурси, както и член 32А относно изменението на климата,

—

като взе предвид резолюцията, приета от Генералната асамблея на ООН на нейното 65-то заседание, посветено на Международната година на устойчивата енергия за всички (A/RES/65/151, Ню Йорк, 20 декември 2010 г.),

—

като взе предвид Механизма за енергийно сътрудничество между АКТБ и ЕС — инструмент за съфинансиране, създаден през 2005 г. с цел подпомагане на проекти за увеличаване на достъпа до услуги за устойчива и финансово достижима енергия за бедните, живеещи в селските и в периферията на градските райони в страните от АКТБ,

—

като взе предвид резолюцията, приета от Генералната асамблея на ООН на нейното 55-то заседание, посветено на Декларацията на хилядолетието на ООН (A/RES/55/2, Ню Йорк, 8 септември 2000 г.),

—

като взе предвид параграф 16 от Африканското консенсусно изявление относно Рио+20, прието от Африканския съюз на 25 октомври 2011 г. (E/ECA/CFSSD/7/Min./3),

—

като взе предвид Съвместната декларация относно Рио+20, приета от АКТБ—ЕС на 37-ата сесия на Съвета на министрите в Порт Вила на 14 и 15 юни 2012 г.,

—

като взе предвид декларацията, озаглавена „Бъдещето, което желаем“, приета на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“), проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, 20—22 юни 2012 г.,

—

като взе предвид Програмата за развитие на инфраструктурата в Африка (ПРИА) на Комисията на Африканския съюз, приета на срещата на върха на държавните глави и министър-председателите на страните от Африканския съюз, която се проведе в Адис Абеба в периода 23—30 януари 2012 г.,

—

като взе предвид Декларацията от първата среща на високо равнище на партньорството в областта на енергетиката между Африка и ЕС, която се проведе във Виена, 14—15 септември 2010 г.,

—

като взе предвид инициативата на Европейската комисия, озаглавена „Стимулиране на развитието с помощта на енергетиката“ (IP/12/372) от 16 април 2012 г. в рамките на партньорството в областта на енергетиката между Африка и ЕС,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г. (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество — „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ (COM(2011)0539),

—

като взе предвид становището на комисията по развитие, изготвено за комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент, относно ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки (2012/2029(INI)),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/101.251/12/A/окончателен),

A.

като има предвид, че близо 1,3 милиарда души, или около 20 % от световното население, са лишени от достъп до електричество и че почти всички те живеят в селските райони на развиващите се страни;

Б.

като има предвид, че около 3 милиарда души разчитат на биомаса за готвене и отопление и че вследствие на дима от използваните печки всяка година настъпват близо 2 милиона случая на преждевременна смърт, предимно на жени и деца;

В.

като има предвид, че достъпът до съвременни и устойчиви енергийни услуги за всички означава достъп до пълния диапазон от необходимите и желани енергийни услуги (не само електричество), напр. за осветление, за готвене и загряване на вода, за отопление, охлаждане, достъп до информация и комуникации, както и енергия за активно използване и генериране на доходи;

Г.

като има предвид, че достъпът до надеждна, устойчива и финансово достъпна енергия е необходим за задоволяване на основни човешки потребности и за насърчаване на икономическото и социалното развитие; като има предвид, че ЦХР не могат да бъдат постигнати, ако не бъде отбелязан значителен напредък в посока на подобряване на достъпа до енергия;

Д.

като има предвид, че лошият достъп до съвременна енергия се отразява върху производителността в селското стопанство, въздейства отрицателно върху регионалната търговия и интеграция и възпрепятства създаването на работни места и предприемачеството;

Е.

като има предвид, че зависимостта от традиционните източници на енергия води до увеличаване на работните часове, необходими във връзка с водата и неустойчивите източници, от които се събира дървесина за горене, отнема на децата правото им на образование и отдих, а на жените — възможностите да се занимават с дейности, които генерират доходи; като има предвид, че изгарянето на големи количества биомаса има вредни последици за здравето, по-специално за жените и децата, и води до обезлесяване;

Ж.

като има предвид, че взаимодействието между енергетиката, бедността и пола е въпрос от изключително важно значение; като има предвид, че специално жените от селските райони и домакинствата с ниски доходи са най-засегнати от енергийна бедност;

З.

като има предвид, че липсата на съвременно и надеждно енергоснабдяване засяга качеството на здравните услуги, като възпрепятства използването на съвременни диагностични и терапевтични методи;

И.

като има предвид, че при липса на съвременно и надеждно енергоснабдяване е невъзможно да се осигури охлаждаща верига, която да предостави възможност за съхранение и транспорт на ваксини и лекарства от жизненоважно значение за запазване на здравето както на хората, така и на добитъка;

Й.

като има предвид, че според Международната агенция по енергетика (МАЕ) едва 8 % от четиристотин и деветте милиарда щатски долара, предоставени под формата на субсидии за изкопаеми горива в развиващите страни през 2010 г., са отишли при двадесетте процента население с най-ниски доходи;

K.

като има предвид, че използването на технологии за възобновяема енергия е жизненоважно за отслабване на зависимостта на развиващите се страни от изкопаеми горива, което ще доведе до намаляване на уязвимостта им за колебанията в цените на енергията; като има предвид, че широкомащабните проекти за възобновяема енергия (като хидропроекти и такива за отглеждане на енергийни култури) могат да имат и сериозни социални и екологични последици за местното население, напр. във връзка с водата и продоволствената сигурност; като има предвид, че поради това внимателната оценка на въздействието на технологиите за възобновяема енергия върху околната среда е важна предпоставка за финансирането от донори;

Л.

като има предвид, че страните от АКТБ разполагат с огромен потенциал за снабдяване с енергия, по-специално възобновяема, и че производството на енергия е свързано с ангажимент за големи устойчиви и дългосрочни частни и публични инвестиции;

M.

като има предвид, че предпоставките за производство и разпространение на енергия в страните от АКТБ се различават значително и че решенията за подобряване на достъпа до енергия трябва да отчитат тези различия, тъй като решенията, основани на разнообразие от подходи, биха могли да се окажат по-устойчиви в дългосрочен план;

Н.

като има предвид, че особено в най-слабо развитите страни само малка част от населението има достъп до енергийната мрежа; като има предвид, че в обозримо бъдеще достъпът до мрежата няма да обхване цялото население и поради това децентрализираните решения като дребномащабните и независимите технологии и минимрежите представляват важен начин за предоставяне на универсален достъп до енергия в близките години; като има предвид, че дългосрочната цел следва да бъде постигането на универсален достъп до мрежата;

O.

като има предвид, че потенциалът за пълна експлоатация на наличните източници на възобновяема енергия в страните от АКТБ е ограничен от липсата на технологии за възобновяема енергия, постижения в сферата на образованието и политическо изпълнение;

1.

призовава всички заинтересовани страни да развиват осведомеността относно нуждата от универсален достъп до енергия и да признаят значението й за постигане на ЦХР; подчертава, че подобряването на достъпа до надеждни, сигурни, финансово достижими, икономични, щадящи климата и устойчиви енергийни услуги допринася за благосъстоянието на хората, както и за усилията за постигане на устойчиво развитие;

2.

подкрепя предложенията за включване на „универсалния достъп до енергия“ в предстоящото определяне на рамката за световно развитие след 2015 г., която следва да бъде формулирана прозрачно и при пълно участие на заинтересованите страни;

3.

отбелязва, че опитът е показал, че централизираната мощност на централите и целите за разширяване на мрежите често не успяват да подобрят енергийните услуги за бедните; затова подчертава необходимостта от подкрепа за възобновяемите децентрализирани решения като дребномащабните и независимите технологии и минимрежите, които да достигнат до всички части на населението в развиващите се страни и особено до населението в бедните и селските райони; призовава ЕС да насочи усилията си, както финансово, така и технически, към тези дребномащабни решения срещу енергийната бедност в отдалечените райони, без да се пренебрегват широкомащабните проекти, необходими за развитието на промишлеността;

4.

отбелязва огромния потенциал на възобновяемата енергия в много от развиващите се страни за гарантиране на устойчиво енергоснабдяване и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, като по този начин се намали уязвимостта вследствие на колебанията в цените на енергията; призовава държавите от АКТБ да преразгледат субсидиите за изкопаеми горива с оглед увеличаване на подпомагането за горивата от възобновяеми източници и осигуряването им за населението с най-ниски доходи;

5.

признава обстоятелството, че през последните десет години Европейският съюз вече е предоставил над 1 милиард евро за увеличаване на достъпа до енергия в развиващите се страни и приветства факта, че достъпът до безопасна, финансово достижима, екологосъобразна и устойчива енергия ще бъде поставен и като приоритет при предоставянето на финансиране по стратегията за развитие на ЕС, озаглавена „Програма за промяна“; призовава Европейската комисия да наблюдава съвместно с партньорите си от АКТБ напредъка по отношение на достъпа до енергия, постигнат чрез това финансиране, като използва проверими и надеждни показатели; приветства инициативата на ЕС „Стимулиране на развитието с помощта на енергетиката“, целяща осигуряване на достъп до устойчиви енергийни услуги на 500 милиона души до 2030 г.; приветства високия приоритет, даден на достъпа до енергия в документа на Комисията, озаглавен „Програма за промяна“;

6.

призовава партньорите на развиващите се страни, включително Европейския съюз, да насочат финансовите средства, които отпускат, към възобновяеми, енергийно ефективни, дребномащабни и децентрализирани енергийни решения, специално за населението от селските райони и бедното население, както и за подобряване на свързаността на домакинствата с електропреносната мрежа, и да признаят обхвата на потребностите от енергия на бедните, като го отразят в своите планове и средства за финансиране; подчертава необходимостта от иновации по отношение на енергийните продукти, подходящи за региона, и от инвестиции за внедряването им;

7.

призовава правителствата на страните от АКТБ да подобрят безопасния достъп на крайните потребители до надеждни, финансово достъпни, сигурни, икономични, щадящи климата и устойчиви модерни запаси от енергия и да осигурят разпространение на енергийни услуги в условия на равнопоставеност и действително приобщаващ растеж;

8.

насърчава освен това подкрепата за иновативни схеми на плащане, за да бъде достъпът до енергия финансово възможен за крайните потребители;

9.

насърчава използването на по-ефективни готварски уреди, тъй като традиционното изгаряне на големи количества биомаса в огнища има пагубно въздействие върху здравето, по-специално за жените и децата, и е причина за обезлесяване;

10.

призовава за подкрепа и насърчаване на преноса на финансово достъпни технологии за възобновяема енергия и свързани с нея научни изследвания, знания и иновации в страните от АКТБ;

11.

призовава за разпространение на информацията относно тези действия и за обмен на добри практики с цел подобряване на тяхната ефективност;

12.

отбелязва значението на сътрудничеството Юг-Юг в областта на енергетиката, което би могло да доведе до технологични решения и до по-голяма самодостатъчност и по този начин да се избегнат евентуални конфликти във връзка с права на интелектуална собственост; призовава страните от АКТБ да установят платформи и мрежи за регионално сътрудничество в научноизследователската и развойната дейност, изградени от национални научноизследователски организации, за да се създадат условия за споделяне на ресурсите и разходите за научни изследвания и развитие;

13.

подчертава, че следва да бъдат създадени специфични мерки за подобряване на достъпа до енергия, за да могат и най-бедните членове на обществото да се ползват от постиженията в тази насока;

14.

подчертава основната роля на организации на гражданското общество в страните от АКТБ и държавите — членки на ЕС за достигане до най-бедните и живеещите в най-отдалечените райони членове на обществото и насърчаване на достъпа до енергия като предпоставка за развитие както на регионално, така и на национално равнище;

15.

призовава държавите от АКТБ да включат тези мерки в своите национални стратегии за развитие във връзка с постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

16.

призовава за информираност и обучение по въпросите на устойчивото потребление на енергия;

17.

подчертава, че механизмът за енергийно сътрудничество между АКТБ и ЕС в международен аспект е един от малкото финансови механизми, които осигуряват финансиране за дребномащабни решения за възобновяема енергия, и поради това призовава за продължаване на финансова подкрепа за засилване на Механизма за енергийно сътрудничество между АКТБ и ЕС чрез следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.; определя разширяването и разгръщането на механизма като единствената инициатива, насочена към децентрализирани проекти за намаляване на енергийната бедност;

18.

призовава ЕС да разработи ясни насоки относно критериите за екологична устойчивост при финансиране на проекти за възобновяема енергия; призовава Комисията да превърне използването на децентрализирана възобновяема енергия или устойчива висока енергийна ефективност с ниско равнище на въглеродни емисии в приоритетно условие за подкрепа на нови енергийни проекти;

19.

потвърждава правото на страните от АКТБ самостоятелно да определят енергийния си микс и ги призовава да изготвят стратегически документи, определящи енергийната им политика;

20.

насърчава страните от АКТБ да участват в процеса на ООН, наречен „Устойчива енергия за всички“ и да разработят национални планове за изпълнение; насърчава страните от АКТБ чрез съответните им национални лицензионни органи да определят универсалния достъп до енергия за приоритет в развитието и да подпомагат енергетиката като средищен сектор н документите си относно стратегиите си за намаляване на бедността;

21.

подчертава значението на това да има ясно формулирани, измерими минимални стандарти, заложени като цели във връзка с определянето на напредъка по посока на достъпа до енергия за нужди като готвене, осветление, отопление, охлаждане или комуникации;

22.

призовава ЕС да подпомага страните от АКТБ, които ще се присъединят към процеса на ООН „Устойчива енергия за всички“ при изграждането на институционалния и технологичния им капацитет; подчертава значението на това да има надеждни правни рамки и зачитане на правовата държава като предпоставки за чуждестранни инвестиции; призовава държавите от АКТБ да направят информиран избор относно подходящите бизнес модели с цел съответствие на предлагането с търсенето; насърчава държавите — членки на ЕС да съдействат на страните от АКТБ в обмена на добри практики и знания относно подходящи технологии;

23.

насърчава по-специално трансфера на технологии за енергийна ефективност с цел използване на енергията по най-продуктивния начин, така че да се увеличат максимално енергийните услуги, които могат да се осигурят от определено количество енергия;

24.

призовава всички заинтересовани страни да насърчават балансирано разнообразие от големи проекти и децентрализирани проекти, насочени към постигане на достъп до финансово достижими енергийни услуги в страните от АКТБ; признава, че за постигане на целта за универсален достъп до енергия в срок до 2030 г., 55 % от цялата произведена електрическа енергия трябва да е от решения, свързани с минимрежи и отделни технологии извън мрежата;

25.

отбелязва, че може да са необходими широкомащабни схеми за възобновяема енергия, за да се задоволи по устойчив начин нарастващото търсене на енергия от страна на градските центрове и промишлеността; призовава тези схеми винаги да се придържат към най-високите социални и екологични стандарти;

26.

припомня, че прозрачността и доброто управление са основата за сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС за развитие;

27.

призовава ЕС да спазва принципа на универсален достъп до надеждни, сигурни, финансово достъпни, икономични, щадящи климата и устойчиви енергийни услуги при изготвянето и прилагането на международни споразумения, засягащи споменатия сектор;

28.

признава важната роля на гражданското общество, местните органи на властта и регулаторните органи в сектора на енергетиката за намаляване на корупцията;

29.

призовава ЕС да насърчава частните чуждестранни инвестиции в енергийна инфраструктура и услуги чрез официалната помощ на ЕС за развитие, чрез създаване на публично-частни партньорства или на програми за кредитно гарантиране с банките;

30.

подчертава полезната роля, която частните дружества следва да играят, за да се даде възможност на развиващите се страни да постигнат ЦХР, като се обърне особено внимание на универсалния достъп до енергия; освен това подчертава значението на това да се подкрепя развитието на финансови ресурси и технологичен опит, приспособени към пазарите с ниски доходи, по-специално чрез по-силно участие на частни дружества в национални и международни институционални партньорства;

31.

подчертава, че усилията на сътрудничеството за свързаното с енергията развитие следва да се насочат едновременно към осигуряване на повече енергия за повече райони, и върху качеството, устойчивостта и надеждността на енергийните запаси и енергийната ефективност;

32.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ—ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на Европейския съюз, Африканския съюз, Панафриканския парламент и Съвета на ООН по правата на човека.

—

на заседание в Парамарибо (Суринам) от 27 до 29 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид своите предишни резолюции,

—

като взе предвид своите резолюции от 18 май 2011 г. относно демократичните въстания в Северна Африка и Близкия изток: последиците за държавите от АКТБ, Европа и света (6) и от 23 ноември 2011 г. относно Арабската пролет и последиците за съседните държави от Субсахарска Африка (7),

—

като взе предвид своята резолюция относно политическото въздействие на конфликта в Либия върху съседните държави от АКТБ и ЕС (101.157/fin), приета в Хорсенс, Дания, на 30 май 2012 г.,

—

като взе предвид изявлението относно положението в Мали, направено от съпредседателите на Асамблеята на 28 май 2012 г. в Хорсенс,

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 20 април 2012 г. относно положението в Мали и от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека и сигурността в региона на Сахел,

—

като взе предвид окончателния доклад на Съвета на Европейския съюз от 1 октомври 2010 г. относно инициативата за сигурност и развитие в Сахел (8),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 21 март 2011 г. относно стратегия на Европейския съюз за сигурност и развитие в Сахел (3076-то заседание на Съвета по външни работи),

—

като взе предвид доклада на ЕСВД, озаглавен „Стратегия за сигурност и развитие в Сахел: доклад за напредъка, март 2012 г.“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 март 2012 г. относно Сахел (9), в които се одобрява концепцията за управление при кризи във връзка с гражданска мисия за предоставяне на консултации, помощ и обучение по линия на ОПСО в Сахел,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Мали и Сахел,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври и 19 ноември 2012 г. относно Мали,

—

като взе предвид изявлението на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ на Европейската комисия относно предотвратяването на хуманитарна криза в Мали,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя и върховен представител на Европейския съюз Катрин Аштън и на нейния говорител от 22 и 26 март 2012 г., изявленията от април 2012 г. относно положението в Мали и изявленията от 4 юли 2012 г. относно положението с правата на човека в северната част на Мали и унищожаването на историческото наследство на град Тимбукту,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя и върховен представител на Европейския съюз Катрин Аштън от 4 юли 2012 г., в което се потвърждава ангажиментът на ЕС да подкрепя народа на Мали при възстановяването на законното и отговорно управление в цялата държава, и изявлението от 31 юли 2012 г., в което се припомня, че Европейският съюз се обявява против смъртното наказание при всички обстоятелства и против екзекуцията с камъни — особено жестоко и нечовешко наказание,

—

като взе предвид изявленията на Съвета за сигурност на ООН относно Мали от 22 и 26 март, 4 и 9 април, 8 август (10) и 17 септември 2012 г. (11),

—

като взе предвид искането на Съвета на сигурност на ООН от юли международната общност да изготви интегрирана регионална стратегия за положението в Мали,

—

като взе предвид резолюции № 2056 от 5 юли 2012 г. и № 2071 от 12 октомври 2012 г. на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Мали,

—

като взе предвид срещата на високо равнище относно Сахел, проведена в Ню Йорк на 26 септември 2012 г., призива от същата дата на генералния секретар на ООН г-н Бан Ки Мун за неотложна международна подкрепа за региона на Сахел и определянето на Романо Проди за специален пратеник на генералния секретар на ООН,

—

като взе предвид доклада на ООН от 26 януари 2012 г. на мисията за оценка на последиците от либийската криза върху региона на Сахел,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 1325 (2000) относно жените, мира и сигурността, № 1888 (2008), № 1820 (2009) и № 1960 (2010) относно сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти,

—

като взе предвид призива на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) от 23 февруари 2012 г. за предоставяне на средства в размер на 35,6 млн. щатски долара за справяне със задълбочаващата се хуманитарна криза в Мали,

—

като взе предвид докладите и призивите на различните агенции на ООН:

—

като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, в което се осъждат сериозните нарушения на правата на човека, извършени в северната и южната част на страната,

—

като взе предвид Протокола към Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с тероризма, приета на третата редовна сесия на Конференцията на Африканския съюз в Адис Абеба на 8 юли 2004 г., и заключителното комюнике на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 14 юли 2012 г. относно положението в Мали,

—

като взе предвид призива до международната общност на действащия председател на Африканския съюз Бони Яи, президент на Бенин, за сътрудничество с Африканския съюз с цел предотвратяване на широкомащабно хуманитарно бедствие, след който по инициатива на Африканския съюз и след провеждане на консултации с ООН и Общността на Западноафриканските държави на 19 октомври 2012 г. в Бамако се проведе заседание на групата за подкрепа и наблюдение на положението в Мали,

—

като взе предвид решението на Африканския съюз от 13 ноември 2012 г. за утвърждаване на хармонизирана оперативна концепция за планирано разгръщане на международна мисия за подкрепа на Мали под африканско ръководство (MISMA) и неговата препоръка Съветът за сигурност на ООН да одобри тази мисия за период от една година,

—

като взе предвид съответните разпоредби от Протокола относно механизма за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти и поддържането на мира и сигурността, приет от Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS),

—

като взе предвид Декларацията от Уагадугу от 15 април 2012 г., Рамковото споразумение от 6 април 2012 г. между военната хунта и ECOWAS и ангажимента от 1 април 2012 г. за връщане към конституционния ред,

—

като взе предвид заключителното комюнике относно Мали от извънредната сесия на конференцията на държавните и правителствените ръководители на ECOWAS, проведена на 11 ноември 2012 г., в което се оповестява решението за приемане на хармонизирана оперативна концепция за разгръщане на международните сили под африканско ръководство,

—

като взе предвид започването по искане на правителството на Мали на „предварително разследване“ на положението в страната от прокурор към Международния наказателен съд и компетентността на съда относно престъпленията, извършени в северните части: изнасилвания, избивания на цивилни лица, набиране на деца войници, изтезания, грабежи, насилствени изчезвания и унищожаване на болници, сгради на съдилища, кметства, училища, църкви, джамии и мавзолеи,

—

като взе предвид писмото на временния президент на Мали Дионкунда Траоре до генералния секретар на ООН, в което той призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, с която в съответствие с глава VII от Хартата на ООН да одобри интервенцията на международни военни сили в помощ на армията на Мали с цел възвръщане на контрола върху окупираните северни райони,

—

като взе предвид доклада на Международната кризисна група от 24 септември 2012 г., доклада на Хюман Райтс Уоч за 2012 г. относно сериозните закононарушения, извършени срещу местното население, и доклада на Амнести Интернешънъл относно насилствените изчезвания, извънсъдебните екзекуции и изтезанията, извършени от хунтата,

А.

като има предвид новата вълна от насилствени сблъсъци в северната част на Мали, започнали на 17 януари 2012 г., когато ислямистки военни групи, съюзници на етнически сепаратистки бунтовници туареги, се надигнаха срещу малийската армия;

Б.

като има предвид, че след въстанието на офицерите, които протестираха срещу недостатъчната подкрепа в борбата с бунтовниците в северната част на Мали, пучът от 22 март 2012 г. постави край на започналия преди повече от две десетилетия продължителен демократичен процес в Мали, като прекъсна изборния процес и позволи на нелегални въоръжени групи да напреднат към южните части на страната;

В.

като има предвид, че в съответствие с конституцията от 25 февруари 1992 г. председателят на Народното събрание беше провъзгласен за временен президент на републиката;

Г.

като има предвид вълната от арести на политически водачи без съдебна процедура, включително на двама кандидати в изборите за президент и на висши военни служители, държани като затворници във военни лагери;

Д.

като има предвид „призива за диалог“ на президента Траоре с цел запазване на единството на Мали и като има предвид, че преговорите със силите, окупирали северната част на страната, биха били възможни само въз основата на ангажимент за зачитане на териториалната цялост на държавата и на категоричното отхвърляне на насилието, тероризма и организираната престъпност;

Е.

като има предвид, че сформираното временно правителство се изправи пред редица предизвикателства, включително дълбока криза в областта на сигурността и политическа, икономическа и социална криза, съпътствани от увеличаване на безработицата, и като има предвид, че само легитимни, демократично избрани органи могат да намерят трайно разрешение за излизане от нея;

Ж.

като има предвид, че Сахел е ключова област между Субсахарска Африка и Европа със сериозни последици за сигурността на Магреба, Африка и Европа, и като има предвид, че поради това следва да бъде въпрос, занимаващ цялата международна общност, с оглед да се гарантира, че евентуалното запазване на положението не позволява на терористичните сили да укрепят контрола си върху северната част на Мали;

З.

като има предвид, че северната част на Мали се превърна в район, белязан от беззаконие, окупиран от въоръжени сили, които нарушават основните права на гражданите, които извършват екзекуции по съкратени процедури, грабежи и изнасилвания и които продължават да унищожават религиозни символи, част от световното културно наследство и гордост за Мали, Африка и целия свят, и като има предвид също така, че този район предоставя база за терористични нападения към държави от Магреба, Африка и Европейския съюз и им позволява да преследват различни цели като разпростирането на трафика и създаването на ислямистки държави;

И.

като има предвид, че „Ал-Кайда в ислямски Магреб“ (AQMI) и други военни ислямистки сили, като „Ансар Дине“, „Движението за единство и джихад в Западна Африка“ (MUJAO) и базираната в Нигерия „Боко Харам“, са активни в региона, особено в трафика на наркотици, оръжия, цигари и хора, и са замесени по-специално в отвличането на заложници с цел откуп;

Й.

като има предвид, че традициите на толерантност, солидарност и зачитане на човешката личност, присъщи за формата на ислям, която се практикува в региона, са пренебрегвани от окупационните сили в северната част на Мали;

К.

като има предвид, че от 2008 г. повече от 25 граждани на западни държави са били отвлечени в Сахел; като има предвид, че сред жертвите имаше туристи, служители на НПО и дипломати с различна националност, основно европейци и алжирци; като има предвид, че някои от тези заложници все още са в плен, включително група френски граждани, отвлечени през септември 2010 г.;

Л.

като има предвид, че сумите, измъкнати под формата на откуп за около 40 заложници, отвлечени след 2003 г., са основният източник на приходи за AQMI и нейните съюзници, който им позволява да финансират закупуването на оръжие, материално-техническото обезпечаване и набирането на войници, както и да плащат за съучастничество, което означава, че усилията за борба с тероризма налагат също така да се води борба с нелегалните финансови вериги и данъчните убежища;

М.

като има предвид, че необятността на северните райони на Мали и пропускливостта на границите им налагат добра регионална координация на информацията и предприеманите действия;

Н.

като има предвид, че разпространението на оръжия от Либия в северната част на Мали, на която никой орган не се опитва да се противопостави, трафикът на наркотици и цигари, високата безработица и бедност допринасят съществено за дестабилизацията на региона като цяло и застрашават сигурността и стабилността на Африка от западната й част до Сомалия, както и стабилността на Магреба и Европейския съюз;

О.

като има предвид, че възстановяването на териториалната цялост на Мали и трайния мир в региона изискват ефективно участие и недвусмислена намеса на алжирското правителство;

П.

като има предвид инвестициите на ЕС, особено в подкрепа на развитието в Мали и региона;

Р.

като има предвид, че природните ресурси, криещи се в северната част на Мали, не трябва да се превръщат в единствения въпрос от интерес за международната общност;

С.

като има предвид, че като цяло причините за тези конфликти са неспазването на правата на човека, отсъствието на правова държава, етническите и религиозни напрежения, организираната престъпност, неправдата и неравенството;

Т.

като има предвид сериозните нарушения на правата на човека, извършени срещу хората в Мали от въоръжени бандити, особено в северните райони на страната, където се ампутират ръце или крака на хора уж в съответствие със законите на шариата;

У.

като има предвид, че специалният представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти изрази сериозното си безпокойство относно информациите за набиране на деца войници в окупираните райони;

Ф.

като има предвид, че повече от 50 % от разселените лица са жени и деца, които са лишени от всякаква форма на защита и следователно представляват една особено уязвима група, пример за което е по-специално изграждането от „Ансар Дине“ на затвор за жени, арестувани за това, че не носят фередже;

Х.

като имат предвид сериозните последици от ширещата се несигурност не само върху икономиката на региона, но и в области като разпределението посредством държавния бюджет на приходите, генерирани от използването на тези ресурси, за борба с високата младежка безработица, повсеместната бедност, липсата на сигурност на работното място, прекомерните социални лишения и набирането на младежи от терористични групи; като има предвид следователно, че в дългосрочен план борбата срещу тероризма в Сахел трябва да се води чрез активна политика за насърчаване на развитието, социалната справедливост, правовата държава и интеграцията;

Ц.

като има предвид, че хуманитарното положение в контролираните от бунтовниците райони непрекъснато се влошава, след като грабежите, отвличанията и хаосът станаха повсеместни и това принуди хората да бягат към райони, където живеят в условия на крайна бедност и не се задоволяват техните основни човешки потребности;

Ч.

като има предвид, че вследствие на разграбването на техните съоръжения и складове повечето хуманитарни организации напуснаха северните райони на страната;

Ш.

като има предвид, че по оценки на ООН 4,6 милиона души в Мали са застрашени от продоволствена несигурност, 1,6 млн. от тях в северната част на страната, особено в резултат на прекратяването на операциите по предоставяне на помощи поради несигурността;

Щ.

като има предвид, че преговорите между страните в конфликта доведоха до създаването на хуманитарни коридори за доставка на помощи за хората в северната част на Мали, позволяващи на Червения кръст на Мали да доставя храни;

АА.

като има предвид систематичното унищожаване на културни паметници в Тимбукту и Гао, които са обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО;

1.

осъжда:

2.

осъжда насилието, извършено срещу действащия президент Дионкунда Траоре на 21 май 2012 г.;

3.

решително осъжда всяко завземане на власт със сила, всички актове на тероризъм и разграбване на болници, училища, агенции за подпомагане и правителствени сгради, всички форми на жестоко и нечовешко наказание и всички военни престъпления и отвличания, и изразява най-дълбоко състрадание към невинните граждани, загубили живота си в резултат от тези действия;

4.

решително осъжда нарушенията на правата на човека, извършени срещу цивилни лица в Мали, особено срещу медицински персонал, традиционни водачи, учители и журналисти;

5.

изразява своето дълбоко безпокойство във връзка с набирането на деца войници и набляга на подкрепата, която следва да бъде предоставена, особено на жени и момичета;

6.

обявява за нищожна и недействителна обявената независимост на Азавад и потвърждава, че Мали е независима, суверенна, светска и неделима държава;

7.

осъжда всяка подкрепа, независимо откъде идва тя, за лицата, отговорни за всички тези терористични актове;

8.

призовава за възстановяване на териториалната цялост на Мали, както и възстановяване на мира, демокрацията и стабилността в региона;

9.

призовава правителството на националното единство и ECOWAS да се опитат да спазят 45-дневния срок, определен в параграф 7 от Резолюция № 2071, за предаване на „подробни и изпълними препоръки“ за изготвяне на „стратегическа концепция“ и „оперативна концепция“ за африканска операция, одобрена от Съвета за сигурност на ООН;

10.

призовава Съвета за сигурност на ООН да изпълни във възможно най-кратък срок призива на преходните малийски органи за изпращане на международни сили, които да помогнат на малийските въоръжени сили при възстановяването на контрола върху окупираните райони в северната част на Мали в съответствие с параграф 6 от неговата Резолюция № 2071, за да се сложи край на страданието на хората;

11.

призовава временното правителство да разследва изчезванията на войници от 33-ти парашутен полк („червени барети“) и насилието, на което са били подложени, и да изправи отговорните за това лица пред съда;

12.

призовава ECOWAS и ЕС да подкрепят демократизацията и развитието на страната като основен начин за противодействие срещу нетолерантността и насилието;

13.

изразява съжаление поради нарастващото влияние в страната на политическия, нетолерантен и яростен ислямизъм;

14.

припомня, че единственият легитимен начин, по който народите изразяват правото си на самоопределение, са свободните и честни избори, и поради това изразява надеждата си за бързо връщане към демократичния конституционен ред чрез възобновяване на свободния и демократичен изборен процес в рамките на срока, определен в Пътната карта и Рамковото споразумение от 6 април 2012 г.;

15.

призовава за незабавно освобождаване на всички заложници, изразява своето искрено съчувствие към техните семейства и изказва съболезнования на семействата на заложниците, които са били екзекутирани;

16.

призовава всички засегнати страни, особено политиците в Мали, да проявят сдържаност и да покажат единство с цел възстановяване и укрепване на авторитета на публичните органи и по-лесното изпълнение на инициативите, предприети на регионално и международно равнище;

17.

призовава за започване на разследване на жестокостите, извършени в Мали в последните месеци; призовава МНС да предприеме действия съобразно материалите, отнесени до него от правителството на Мали, и да повдигне обвинения срещу всички лица, извършили военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

18.

призовава MNLA, MUJAO и движението „Ансар Дине“ незабавно да предадат контрола върху окупираните райони на редовно избраните органи на държавата Мали в съответствие с конституцията на страната и международното право;

19.

подчертава необходимостта от ефективни мерки за прекъсване на източниците на финансиране на терористите и техните съучастници; призовава за приемането на мерките, подкрепяни от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), и призовава за създаването на специализирана програма „Тракфин“;

20.

изразява съжаление поради факта, че ЕС забавя приемането в тясно сътрудничество с ECOWAS, АС и ООН на целеви санкции срещу участващите във въоръжени групи в северната част на Мали и срещу лицата, които пречат на връщането към конституционния ред;

21.

призовава всички мерки, предприети в борбата срещу тероризма, да бъдат в съответствие с международните конвенции и протоколи за защита на правата на човека;

22.

изразява своите дълбоки братски чувства към жените, мъжете и децата в северната част на Мали и солидарността си с тях;

23.

приветства:

24.

поздравява ECOWAS за нейните посреднически усилия; приветства действията на ECOWAS, Африканския съюз и ООН, както и на съседните държави, с цел да се помогне на Мали за определянето на конкретни мерки за защита на суверенитета, единството и териториалната цялост на страната;

25.

приветства постигнатото на 23 септември 2012 г споразумение между малийското правителство и ECOWAS, довело до разполагането на африкански военни сили в Мали;

26.

призовава ECOWAS да продължи с усилията си и призовава Европейския съюз да се ангажира активно заедно с ECOWAS и Обединените нации за възстановяването на мира и териториалната цялост на Мали;

27.

приветства посредничеството на Буркина Фасо и призовава правителството на Мали да сформира Национална преговорна комисия в подкрепа на международното посредничество;

28.

приветства решението на генералния секретар на ООН да определи специален пратеник за Мали и решението на Африканския съюз да определи върховен представител за Мали и Сахел;

29.

приветства приемането на Резолюция № 2071 от Съвета за сигурност в съответствие с глава VII от Хартата и нарастващия международен интерес към Сахел и Мали, който се прояви и чрез проведената на 26 септември 2012 г. среща на високо равнище в рамките на Общото събрание на ООН, и изготвянето на интегрирана стратегия на ООН за Сахел;

30.

призовава правителствата в Западна Африка и Магреба да се борят с разпространението на оръжия и трафика на наркотици, като поставят балансираното и устойчиво развитие в центъра на своите политики за развитие за осигуряването на основни обществени услуги на населението като цяло и по-конкретно на работни места за младите хора;

31.

изразява надеждата си, че африканските държави, които не са членки на ECOWAS, но са пряко засегнати от сигурността в Сахел и Сахара, ще участват;

32.

изразява надеждата си, че Съвместният оперативен щаб-комитет (СЕМОС), създаден през 2010 г. от Алжир, Мали, Мавритания и Нигер за координиране на борбата срещу тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици в сахело-сахарския регион, най-накрая ще изиграе активна роля;

33.

призовава за изработването на общ план на ЕС за подробна оценка на подкрепата за действия с цел справяне с кризисното положение в сахелския регион и въоръжения конфликт в Мали; счита, че Европейският съюз следва да се ангажира активно наред с ECOWAS, Африканския съюз и ООН с възстановяването на мира, сигурността и суверенитета на Мали; настоятелно призовава Европейския съюз да предостави нужната подкрепа за военните действия, водени от ECOWAS;

34.

приветства започването на мисията на ОПСО EUCAP SAHEL Niger на 1 август 2012 г.;

35.

приветства заключенията на Съвета на министрите на външните работи на ЕС от 19 ноември 2012 г., в които се припомня намерението на ЕС да предостави финансова подкрепа за африканската операция в Мали, и приветства предложението за мисия в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с мандата на ООН;

36.

подчертава, че не може да става дума за европейска военна интервенция в ролята на воюваща страна, но изразява надеждата си, че при наличие на мандат от ООН, ЕС ще бъде в състояние да отговори положително на искането от органите на Мали за логистична подкрепа, с цел институциите да станат по-надеждни, въоръжените сили и силите за сигурност да бъдат реорганизирани под граждански контрол и териториалната цялост да бъде възстановена;

37.

изразява убеждението си, че трайното решение в региона следва да цели укрепването на държавните институции, активното участие на гражданите във вземането на решения и създаването на условия за устойчиво и справедливо икономическо развитие;

38.

призовава правителството на Мали, където има международни инвестиции, да следва справедлива политика на достъп до земя и вода за цялото население на Мали;

39.

изразява мнение, че за да се постигне мирно решение на конфликта в Мали, е необходимо да бъдат обхванати първопричините му, което означава да се гарантира разпределението на ресурсите и приходите от тях чрез държавния бюджет, с цел да се осигури устойчиво и справедливо развитие на отделните райони и зачитане на основните права на човека;

40.

настоятелно призовава да бъдат спазвани националното законодателство и международните конвенции по отношение на организацията на проектите за добив на полезни изкопаеми;

41.

отново изразява своята сериозна загриженост във връзка с бързо влошаващата се хуманитарна и продоволствена криза и призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат и ускорят хуманитарните доставки за нуждаещото се население;

42.

призовава международната общност да подкрепи съседните на Мали държави, които приемат десетки хиляди бежанци;

43.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на институциите на ЕС, АС, на групата държави от АКТБ и ECOWAS, на генералния секретар на ООН и на правителството, парламента и временния президент на Мали.

—

на заседание в Парамарибо (Суринам) от 27 до 29 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумение за партньорство (2000/483/ЕО) между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено съответно през 2005 и 2010 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.),

—

като взе предвид член 3 от Женевската конвенция от 1949 г. и Протокол II към нея, които забраняват екзекуции по бързата процедура, изнасилвания, насилствено набиране на военнослужещи и други форми на жестоко отношение,

—

като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г., която в частност забранява въвличането на деца във военни конфликти,

—

като взе предвид Факултативния протокол към Международната конвенция за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти, който е ратифициран от държавите от региона на Големите езера,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално резолюции № 2076 (2012), 2053 (2012), 1925 (2010) и 1856 (2008) относно положението в Демократична република Конго (ДРК), които определят мандата на Мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO), декларацията на Съвета за сигурност от 2 август 2012 г. и месечните доклади на Генералния секретар на ООН на тази тема,

—

като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009) и 1960 (2010) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид Резолюция № 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. относно резултатите от Световната среща на високо равнище през 2005 г., и по-специално параграфи 138—140 от нея относно отговорността за защита на населението,

—

като взе предвид Акта за създаване на Африканския съюз, известен като Договор от Ломe, приет на извънредната среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Организацията за африканско единство в Ломе през юли 2000 г.,

—

като взе предвид Хартата на Африканския съюз за правата на човека и народите, ратифицирана от ДР Конго през 1982 г.,

—

като взе предвид решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 19 септември 2012 г. относно положението със сигурността в източната част на ДРК,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на министрите на външните работи на страните от ЕС от 25 юни и 19 ноември 2012 г. относно ситуацията в източната част на ДРК,

—

като взе предвид насоките на ЕС от 2004 г. за закрила на защитниците на правата на човека и местната стратегия за прилагане на тези насоки в ДР Конго, приета от ръководителите на мисии на 20 март 2010 г.,

—

като взе предвид Съвместно действие 2009/769/ОВППС на Съвета от 19 октомври 2009 г. за изменение на Съвместно действие 2007/405/ОВППС на Съвета относно полицейската мисия за реформа на сектора за сигурност (РСС) и неговото взаимодействие със системата на правосъдието в Демократична република Конго (EUPOL ДР Конго),

—

като взе предвид мисията за реформа в областта на сигурността, EUSEC ДР Конго, създадена през юни 2005 г. (Съвместно действие 2005/355/ОВППС на Съвета от 2 май 2005 г. относно мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и оказване на помощ за реформата в областта на сигурността в Демократична република Конго (ДРК)),

—

като взе предвид доклада на Генералния секретар на ООН от 23 август 2010 г. относно неотдавнашните масови изнасилвания на цивилни от членове на въоръжени групировки в източната част на ДР Конго,

—

като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 19 октомври 2012 г.,

—

като взе предвид изявлението от 23 юни 2011 г. на г-жа Марго Валстрьом, бивш специален представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти,

—

като взе предвид предишните резолюции на Европейския парламент относно ДРК, и по-специално тази от 12 юни 2012 г. относно наблюдението на изборите в ДР Конго,

—

като взе предвид изявлението от 27 септември 2012 г. на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой,

—

като взе предвид изявленията от 7 юни, 12 юни, 10 юли и 23 ноември 2012 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън,

—

като взе предвид изявлението от 22 февруари 2011 г. на Андрис Пиебалгс, член на Комисията, отговарящ за развитието, озаглавено: „ДРК: стъпка към прекратяване на безнаказаността“,

—

като взе предвид изявлението от 26 юни 2012 г. на Кристалина Георгиева, член на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, във връзка с влошаването на хуманитарната ситуация в ДРК,

—

като взе предвид Пакта за сигурност, стабилност и развитие в региона на Големите езера, приет от държавните и правителствени ръководители на държавите, членуващи в Международната конференция за региона на Големите африкански езера (ICGLR) в Найроби през 2006 г., влязъл в сила през юни 2008 г.,

—

като взе предвид изявленията на държавните и правителствените ръководители на държавите — членки на ICGLR, относно ситуацията във връзка със сигурността в източната част на ДРК, по-специално тази от 24 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид резолюцията относно положението в ДРК на Международната организация на франкофонията (МОФ), приета на 14-та среща на високо равнище на франкофонските държави, проведена в Киншаса на 13 и 14 октомври 2012 г.,

—

като взе предвид писмото от 21 юни 2012 г. от председателя на Комитета на Съвета за сигурност, създаден съгласно резолюция № 1533(2004) във връзка с ДРК, до председателя на Съвета за сигурност, с което се предава междинният доклад на групата от експерти по ДРК, заедно с приложенията към него, и се изисква те да бъдат публикувани като документ на Съвета (S/2012/348),

—

като взе предвид съобщенията на организации за защита на правата на човека за сериозни нарушения на правата на човека, извършени в източната част на ДРК,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно ДРК и региона на Големите езера, и по-специално своята резолюция от 22 ноември 2007 г.,

А.

като има предвид, че след април 2012 г. части от армията на ДРК (FARDC) се разбунтуваха в източната част на страната, по-точно в провинция Северно Киву, и като има предвид, че този бунт бързо прерасна във въоръжено въстание под името „Движение 23 март“ (M23), призоваващо за прилагане на мирното споразумение, подписано в Гома на 23 март 2009 г. от правителството на ДРК и въоръжената група, известна като Национален народен конгрес (CNDP);

Б.

като има предвид, че цикълът на военни действия в ДРК през последните години е свързан по-специално с конфликта между въоръжените бунтовнически групи, M23, групата „Май-Май”, Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR) и руандийските бунтовници хуту, от една страна, и армията на ДРК (FARDC), от друга страна;

В.

като има предвид, че в продължение на вече почти осем месеца бунтовническата група M23 е окупирала голяма част от провинция Северно Киву и е установила своя собствена администрация, и че поради това тази част от провинцията е изцяло извън контрола на държавата Демократична република Конго, което поражда непрекъсната нестабилност и несигурност;

Г.

като има предвид сериозните заплахи, пред които това състояние на война и присъствието на нелегитимни въоръжени групи в региона на Големите езера изправят мира, сигурността, стабилността и икономическото и социално развитие в ДРК и в целия регион; като има предвид сериозните нарушения на правата на човека и хуманитарната криза, възникнала вследствие на това;

Д.

като има предвид доклада, изготвен от експертите на ООН през юни 2012 г., в който се извършва оценка на оръжейното ембарго в ДРК, и отговорите на съответните органи на твърденията, съдържащи се в доклада;

Е.

като има предвид усилията на държавите, членуващи в Международната конференция за региона на Големите африкански езера (ICGLR), на Общността за развитие на Южна Африка (SADC), ЕС, на Африканския съюз и ООН за намиране на конструктивно политическо решение на конфликта в източната част на ДРК и гарантиране на спазването на правата на човека и основните свободи, демокрацията и правовата държава, както и за осигуряване на благосъстоянието и сигурността на хората, засегнати от този конфликт;

Ж.

като има предвид, че държавите от ICGLR са установили механизъм за съвместна проверка за наблюдение на движението на военните части в източната част на ДРК и са решили да разположат неутрални международни сили;

З.

като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН удължи до 30 юни 2013 г. мандата на Мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO) съгласно резолюция № 2053 (2012);

И.

като има предвид, че от началото на тази война източната част на ДРК страда от повтарящи се зверства, характеризиращи се с нарушаване на правата на човека и военни престъпления, като масови изнасилвания, включително на непълнолетни момичета, изтезания и убийства на цивилни лица и масово включване в армията на деца войници;

Й.

като има предвид, че прибягването до сексуално насилие и засиленото използване на изнасилванията водят до сериозни последици като физическото и психологическото унищожаване на жертвите, и че трябва да се считат за военни престъпления;

К.

като има предвид, че липсата на наказателно преследване на отговорните за нарушенията на правата на човека и военните престъпления насърчава климат на безнаказаност и стимулира извършването на нови престъпления;

Л.

като има предвид, че вследствие на извършването на гореспоменатите престъпления и борбата между FARDC и бунтовниците от M23 над 2,4 милиона жители на Конго от засегнатите от въоръжените действия райони са вътрешно разселени, а 420 000 са избягали в съседни държави, и че те живеят в нечовешки условия;

М.

като има предвид, че Европейският съюз допринася за възстановяването на секторите на правосъдието и сигурността (включващ полицията и армията) и се стреми да ги накара да работят добре чрез финансовата и техническата помощ, която им предоставя, и чрез обучението на служители в рамките на мисиите EUSEC и EUPOL;

Н.

като има предвид, че ДРК притежава изобилие от природни ресурси и че продължаващата незаконна експлоатация на тези ресурси, по-специално в източната част на ДРК, които при това често попадат под контрола на въоръжени полувоенни групировки, подпомага финансирането и продължаването на конфликта и остава източник на несигурност за целия регион;

О.

като има предвид, че нарастващата безработица, социалната криза, продоволствената криза, недостигът на основни услуги, обедняването на населението и влошаването на околната среда също отчасти са отговорни за нестабилността на региона; като има предвид, че тези проблеми изискват изчерпателен план за развитие и стратегия;

П.

като има предвид, че конфликтите, разиграли се преди сегашната ситуация, продължават да влияят върху настоящите събития; като има предвид, че е необходимо справяне с последиците от конфликтите, особено посредством демилитаризация, демобилизация и реинтеграция на бившите бойци, репатриране на бежанците, повторно заселване на вътрешно разселените лица, както и осъществяване на жизнеспособни програми за развитие;

Р.

като има предвид, че е наложително да се вземат всички необходими мерки за прекратяване на тези конфликти, разоръжаване и разформироване на въоръжените групировки и предотвратяване на бъдещи конфликти с цел утвърждаване на мира и демокрацията, насърчаване на стабилността и развитието на региона в името на благосъстоянието на всички народи от региона на Големите езера и осигуряване на възможност легитимните институции на ДРК да насочат енергията си към възстановяване на страната си, разрушена от постоянните войни;

1.

изразява силната си загриженост относно влошаването на общото положение в източната част на ДРК, което има сериозни политически, икономически, социални, хуманитарни и свързани със сигурността последици в ДРК и в целия регион;

2.

категорично осъжда атаките на М 23 и всички други негативни сили в източната част на ДРК през последните месеци; възразява срещу всякаква външна намеса в конфликта и призовава всички заинтересовани страни в региона добросъвестно да дадат своя принос за мирното му разрешаване; призовава освен това за незабавното прилагане на плана за разрешаване на кризата, приет в Кампала на 24 ноември 2012 г., и приветства по-специално дипломатическите усилия в тази насока на президента на Република Конго г-н Сасу Нгуесо;

3.

приветства усилията на държавите — членки на ICGRL, АС и ООН в стъпките и инициативите им, целящи намиране на трайно и мирно политическо решение на кризата;

4.

призовава правителствата на ДРК и на съседните държави да предприемат необходимите мерки за постигане на структурно решение, което да доведе до траен мир, сигурност, стабилност, икономическо развитие и зачитане на правата на човека в региона чрез сътрудничество, постоянен диалог, установяване на доверие и помирение; потвърждава ангажимента си за сътрудничество с ДРК и региона на Големите езера за тази цел;

5.

осъжда всички актове на насилие и нарушения на правата на човека в източната част на ДРК и в региона на Големите езера и изразява солидарност с хората в ДРК, засегнати от войната; призовава всички сили, които участват в конфликтите в източната част на ДРК, да зачитат правата на човека и международното хуманитарно право, да прекратят всички нападения на граждански лица, особено жени и деца, и да предоставят на хуманитарните агенции, които идват в помощ на страдащото гражданско население, достъп и защита;

6.

категорично осъжда актовете на сексуално насилие, извършени в голям мащаб в региона на Големите езера, особено изнасилванията на жени и момичета, и набирането на деца войници; осъжда опита за убийство на д-р Муквеге и призовава за независимо съдебно разследване за изясняване на този инцидент;

7.

счита за жизненоважно да се проведе независимо, задълбочено разследване на всички минали и настоящи случаи на нарушаване на правата на човека; настоятелно призовава извършителите нарушения на правата на човека, на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството, на сексуално насилие върху жени и набиране на деца войници да бъдат докладвани, посочени, преследвани и наказани в съответствие с националното и международното наказателно право;

8.

призовава всички държави в региона на Големите езера да положат усилия за прекратяване на безнаказаността като ядро на процеса на подобряване на правовата държава, което е единственият начин за гарантиране на траен мир и за упражняване на правата на жертвите за ефективна защита пред безпристрастен съд; призовава правителствата от региона и европейските държави да си сътрудничат изцяло с Международния наказателен съд с тази цел и настоява за незабавно изпълнение на международните заповеди за арест;

9.

призовава международната общност и по-специално Европейския съюз, АС и ООН да продължат да правят всичко възможно за предоставяне на по-координиране и ефективна помощ на хората в източната част на ДРК и да допринесат за усилията в отговор на хуманитарното бедствие; изразява най-дълбока загриженост относно положението и броя на вътрешно разселените лица и бежанците в съседни държави и призовава за засилване на хуманитарната помощ за тях;

10.

призовава органите в региона на Големите езера да си сътрудничат с цел закрила на хората и да предоставят достъп до хуманитарна помощ, като отделят специално внимание на уязвимите групи като жените и децата; приветства намерението на ICGLR за учредяване на фонд за хуманитарна помощ за жертвите на бедствия;

11.

настоятелно приканва правителството на ДРК и международната общност да предоставят на всички нуждаещи се в източната част на ДРК необходимите медицински грижи, включително посттравматична и психологическа подкрепа;

12.

счита, че прозрачният достъп и контролът на природните ресурси на ДРК, както и справедливото разпределяне чрез държавния бюджет на приходите от експлоатацията на тези ресурси, са необходими за устойчивото развитие на страната, особено в сферите на образованието, здравеопазването и сигурността; поради това призовава Африканския съюз и държавите от региона на Големите езера да предприемат повече мерки за борба с незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси, както и Европейският съюз и цялата международна общност засилят сътрудничеството си с ДРК в тази област;

13.

отново потвърждава неотчуждаемото и неотменимо право на ДРК на зачитане на нейния суверенитет и териториална цялост;

14.

призовава за усилия, които да бъдат положени на национално и международно равнище с цел засилване на авторитета на държавата и на принципа на правовата държава в ДРК, особено в областта на управлението и сигурността, включително в тясно сътрудничество с мисията на Европейския съюз за военна помощ (EUSEC) и мисията на Съюза за полицейска помощ (EUPOL), които следва да продължат с цел утвърждаване на мира и сигурността в страната и в целия регион на Големите езера;

15.

призовава всички държави в региона и всички международни органи да си сътрудничат активно с органите на ДРК с цел разтурване и демобилизиране на всички въоръжени групировки и установяване на траен мир в източната част на ДРК;

16.

призовава държавните и правителствените ръководители в региона на Големите езера да работят за реалното въвеждане на съществуващите инструменти за регионален мир и развитие и призовава всички държави, които са страни по Пакта за сигурност, стабилност и развитие в региона на Големите езера, да го прилагат в пълна степен с цел установяване и утвърждаване на необходимата основа за мир и сигурност в региона; призовава ООН, ЕС и АС, както и приятелите на региона на Големите езера, силно и активно да подкрепят усилията за прилагане на пакта;

17.

приветства вече предприетите от ICGLR инициативи в подкрепа на усилията за постигане на стабилност в ДКР и подчертава значението на ефективната работа на механизма за съвместна проверка и създаването и ефективното разполагане на предвижданите неутрални международни сили; приветства обстоятелството, че заинтересованите държави активно работят за установяването на този механизъм за съвместна проверка;

18.

настоятелно приканва да се даде отговор и да се продължат действията във връзка с твърденията в доклада и приложенията към него на Комитета по санкции на Съвета за сигурност на ООН;

19.

подкрепя продължаването на мисията за стабилизиране MONUSCO в ДРК, като изрично настоява тя да гарантира с по-голяма ефективност сигурността и безопасността на цивилните лица в Конго; препоръчва насърчаване и улесняване на установяването на местни инициативи за мир от MONUSCO и правителството на ДРК, особено на територии, където е налице силно етническо напрежение, с цел трайно стабилизиране на положението;

20.

насърчава лидерите на ДРК да предприемат всички необходими инициативи за утвърждаване на демокрацията и гарантиране на участието на всички активни сили на конгоанската нация в управлението на страната въз основата на конституционни и правни правила;

21.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета и Комисията на Африканския съюз, на Съвета на АКТБ—ЕС, на Съвета и Комисията на ЕС, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти, на държавите, членуващи в Международната конференция за региона на Големите африкански езера и на президентите, министър-председателите и парламентите на съответните държави членки.

а)

Държави, които са в процес на ратифициране на Споразумението за партньорство;

б)

Държави, които членуват в групата на държавите от АКТБ.

(i)

докладите, представени от постоянните комисии. Броят им за всяка сесия е ограничен до три. Обемът на предложенията за резолюция, съдържащи се в докладите, се определя в Приложение II към настоящия Правилник за дейността;

(ii)

неотложни въпроси, предложени от постоянна комисия, или внесени от самото Бюро. Вписването на неотложни въпроси се извършва по изключение и броят им не може да бъде повече от два на сесия. Други въпроси се разпределят на компетентната постоянна комисия;

(iii)

водеща тема, обосноваваща разискване на високо равнище.

—

насърчаване на демократичните процеси чрез диалог и съгласуване;

—

икономически, финансови и търговски въпроси и изпълнението на Европейския фонд за развитие;

—

социални и екологични въпроси.

I.

КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

Тази комисия е компетентна по въпросите, които се отнасят до:

Комисията координира дейността на проучвателните мисии, включително мисиите за наблюдение на избори, в съответствие с член 28 от Правилника за дейността на Асамблеята.

II.

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, ФИНАНСИ И ТЪРГОВИЯ

Тази комисия е компетентна по въпросите, които се отнасят до:

III.

КОМИСИЯ ПО СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ И ОКОЛНА СРЕДА

Тази комисия е компетентна по въпросите, които се отнасят до:

—

Изложение на мотивите, подготвителни работни документи и доклади от проучвателните мисии: шест страници

—

Предложения за резолюции, съдържащи се в докладите и неотложните въпроси: четири страници, включително съображенията, но без позоваванията в преамбюла

а)

за всяко заседание, организирано на обичайните работни места на Европейския парламент,

б)

за всяко заседание, организирано извън обичайните работни места на Европейския парламент,