СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

27.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/6

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 57/06

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (EC) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

„POPERINGSE HOPSCHEUTEN“/„POPERINGSE HOPPESCHEUTEN“

ЕО №: BE-PGI-0005-0968-22.02.2012

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1. Наименование:

„Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“

2. Държава-членка или трета държава:

Белгия

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.6.

Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

„Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ са филизи, които нарастват бавно в подземните части на хмеловото растение (Humulus Lupulus). Напълно развитите филизи имат диаметър 3—5 mm и дължина 4—8 cm. „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ са винаги с привлекателен бял цвят, по тях няма почва и не са засегнати от болести и паразити. Те имат твърда структура и са хрупкави (нито влакнести, нито вдървенели), така че се чупят лесно, без разкъсване по върховете. При „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ има следи от възли (за разлика например от филизите на соята).

Вкусът на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ е много специфичен, но може да се опише най-добре като „типичен орехов вкус“ с привкус на цикория. Макар че е трудно да се направи сравнение, това е единственият начин да се опишат техните органолептични характеристики. Вкусът на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ напомня тученица, бобови кълнове или сметаново-ореховия вкус на черен корен (козелец, скорцонер). Вкусът е свеж и много землист.

Тъй като „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ се състоят предимно от белтъчини и не съдържат мазнини, калоричността им е практически равна на нула. „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ са богати и на микроелементи и витамини, особено витамини от група В.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

—

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

—

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Следните етапи от производството на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ трябва да бъдат извършени в определения географски район: покриване на хмеловите растения с почва, премахване на пълзящите стъбла, върху които растат „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“, и прибиране на реколтата. Това се отнася както за растенията, отглеждани на открито, така и за отглежданите в отоплявани оранжерии.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

С цел да се гарантира тяхната автентичност и връзката с местния район, „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ трябва да бъдат сортирани, опаковани и етикетирани в рамките на географския район. Веднага след опаковането им „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ могат свободно да бъдат разпространявани чрез обичайните търговски канали извън географския район.

Опаковането в географския район има за цел да осигури произхода, проследимостта, качеството и репутацията. Опаковането трябва да се извършва в географския район, за да може да се гарантира качеството на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“. По този начин силно се скъсява веригата между прибирането на реколтата (на полето или в оранжерии в географския район) и опаковането, което в крайна сметка е от полза за качеството. Прекомерните манипулации се отразяват неблагоприятно на качеството на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“, тъй като продуктът е крехък и може лесно да бъде повреден.

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Продуктът, който е предназначен за консумация от човека, трябва да съдържа следната информация:

етикети, върху които е посочено:

—	„Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“, името на производителя и индивидуалния идентификационен номер,

—	означение по отношение на проследимостта на продукта, за което отговаря производителят след съгласуване с групата заявител,

—	символа на ЕС за ЗГУ.

4. Кратко определение на географския район:

Производственият район се състои от град Poperinge (включващ, освен централната градска част на Poperinge, и следните общини: Krombeke, Proven, Reningelst, Roesbrugge-Haringe и Watou), съседния град Ieper (включващ, освен централната градска част на Ieper, и следните общини: Boezinge, Brielen, Dikkebus, Elverdinge, Hollebeke, Sint-Jan, Vlamertinge, Voormezele, Zillebeke и Zuidschote) и съседната община Vleteren (включваща Westvleteren, Oostvleteren и Woesten).

5. Връзка с географския район:

Защитеното географско указание „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ се основава на репутацията и на традицията за производство на този продукт в района около Poperinge.

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Има няколко причини за отглеждането на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ в района около Poperinge.

Първата причина е идеалната пригодност на местната почва и метеорологичните условия. Почвата в Poperinge е от типа Ldcz — умерено влажна песъчливо-глинеста почва с ясно изразена фрагментирана структура в хоризонт Б. Долните почвени слоеве са по-плътни, което позволява бързо отводняване на подпочвения слой.

Добрата, дълбока и отцедлива песъчливо-глинеста почва с подходящо съдържание на варовик е идеална за отглеждането на хмел. Почвата трябва да е доста добре запасена с влага, която може да идва от по-дълбоките почвени слоеве.

Районът на Poperinge, както и останалата част от Западна Фландрия, има умерен морски климат със сухи зими и топли и влажни лета. Близостта на морето оказва смекчаващо влияние върху екстремните температури. Средното годишно количество на валежите е 825 mm. Този тип климат е благоприятен за отглеждане на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“.

Освен това местните земеделски производители са придобили в продължение на десетилетия богат опит в отглеждането на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“.

Земеделските производители отглеждат и прибират реколтата от хмелови филизи по два начина. Първият е старият класически метод за отглеждане на хмелови филизи на открито. Този производствен процес се използва и до днес във всички хмелопроизводителни райони, включително Poperinge. През 1983 г. обаче, в рамките на научно изследване, хмелови филизи са отгледани в отоплена оранжерия. Този единствен по рода си втори метод на отглеждане се използва само в района на Poperinge, където една трета от „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ се отглеждат в отоплени оранжерии, а две трети — на открито. Комбинацията от двете системи на отглеждане е специфична за географския район. Прибирането на реколтата от „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ е много трудоемко и трябва да се извършва с най-голямо внимание и грижи, за да не се повредят крехките хмелови филизи. В резултат на това производителите притежават обширни познания и умения, необходими за тази цел.

През 1983 г. е създадено сдружението „Keurbroederschap De Witte Ranke“ („Сдружение на белия хмел“), наречено на името на широко разпространен по онова време сорт хмел. Целта на сдружението е била и продължава да бъде защитата на интересите на Westhoek като цяло и по-специално на района на Poperinge и неговите „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Сред предлаганата широка гама от филизи, „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ са много специфичен продукт, на първо място поради особената си структура. За консумация се използва само хрупкавата част на филизите, т.е. връхната част, която се отчупва при втория възел на филиза, в резултат на което се получава хрупкав бял филиз с дължина 5—8 cm.

Освен това „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ имат много специфичен вкус, който не е лесно да се опише. Най-близкото приблизително описание е „типичен сметаново-орехов вкус“ с привкус на цикория. Този специфичен вкус е много свеж и землист и се дължи отчасти на типичните за определения географски район почва и климат.

Тъй като „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ са типичен сезонен продукт, който може да се събира само от края на декември до края на април, той се предлага само през ограничен период от годината.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ):

Хмелът е бил важна култура при производството на бира в Белгия. През Средновековието бирата е била популярна напитка, заместваща не толкова чистата вода. От ХIII в. нататък хмелът бил използван в пивоварните вместо тайните смеси от горчиви и ароматни треви (така наречените „gruut“). Отглеждането му било пренесено в Poperinge, за да замени текстилната промишленост. Легендата гласи, че през ХV в. Жан Безстрашни насърчавал жителите на Poperinge, които загубили правото си да произвеждат платове, да отглеждат хмел.

Благодарение на почвената си структура и климата районът на Poperinge е извънредно подходящ за отглеждане на хмел. Така районът около Poperinge, заедно с Asse-Aalst, се превърнал в хмелопроизводителния район на Европа.

Един от критичните етапи при отглеждането на хмел е премахването на излишните филизи. На всяко растение се запазват по два-три филиза, даващи начало на нови стъбла, върху които могат да израснат хмеловите шишарки.

Така, макар че представлявали преди всичко страничен продукт при отглеждането на хмелови шишарки, хмеловите филизи били желан деликатес през ранната пролет, когато пресните зеленчуци били все още оскъдни.

За използването на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ като пресен зеленчук се споменава още през ХVI в., когато на филизите дори били приписвани лечебни свойства.

Така например през 1554 г. д-р Rembert Dodoens пише, че „хмеловите филизи се използват за храна и служат за подобряване на вкуса на ястията“. Dodoens също смятал, че „Poperingse hopscheuten“ имат лечебни свойства. „Сила и жизненост. Филизите или младите кълнове на хмела се използват за храна. Макар че служат по-скоро за подобряване на вкуса на ястията, отколкото за храна на организма — поради това, че имат много малка хранителна стойност — те влияят благоприятно на стомашно-чревния тракт, тъй като улесняват отделянето на урина и изпразването на червата и укрепват стомаха“.

През 1581 г. Matthias de Lobel (25), билкар и лекар, публикува своята „Krudtboeck“ („Книга за билките“), в която пише за обичая да се консумират коренови издънки като вид зеленчук:

„Младите филизи на дивия и на култивирания хмел, които се появяват в края на март или началото на април, се консумират от простолюдието вместо салата. Те имат чудесен вкус, наподобяващ цикория, и са доста топли.“

През следващите периоди се споменава все по-често за „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ в различни текстове. Познанията относно отглеждането и използването на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“, придобити през вековете в този географски район, са такива, че може да се каже, че местните производители имат специфични технически познания и притежават разнообразни умения, които не се срещат в други райони (например отглеждането в оранжерии).

Фактът, че в голям брой (стари) текстове се споменава за „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ и района, може също да се смята като доказателство за репутацията на продукта, непосредствено свързана със самия продукт, прилаганите от производителите методи на отглеждане и географския им район. „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ продължават да бъдат обект на инвестиции, както показват продължаващите научни изследвания, посветени на сортовете и методите на отглеждане на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“. От края на ХIХ в. много ресторанти в района на Poperinge сервират ястия с „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“. Някои от тях дори са съставили пълно меню с този продукт. Репутацията на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ ясно личи и от големия брой книги и статии в печата, посветени на използването на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ от местните ресторантьори. „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ често се описват в печатните издания като „бялото злато на Poperinge“.

Като кулинарна съставка „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ могат да използват за най-различни цели. Всеки сезон кулинарната преса отделя голямо внимание на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“, които са смятани за истински деликатес. Както в Интернет, така и в различни готварски книги могат да се намерят редица специфични рецепти с „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“.

Всяка пролет Сдружението на белия хмел организира съвместно с град Poperinge фестивал на хмела, в който „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ заемат централно място. Най-добрите ресторанти в района на Poperinge предлагат специално меню с ястия, съдържащи „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“. Освен това различни производители организират дни на отворените врати в стопанствата си, така че потребителите да могат да се запознаят отблизо с отглеждането на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“. През 2008 г. в чест на 25-та си годишнина Сдружението на белия хмел публикува книга, посветена специално на „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“.

Всяка година ресторантите и потребителите очакват с нетърпение пристигането на първите „Poperingse hopscheuten“/„Poperingse hoppescheuten“ — това личи от ежегодните продажби на първата реколта през декември, когато купувачите от Белгия и от чужбина винаги плащат високи цени за първите филизи.

Препратка към публикуваната спецификация:

http://lv.vlaanderen.be/nlapps/data/docattachments/dossier%20met%20bijlagen.pdf

или

http://www.vlaanderen.be/landbouw — beleid — kwaliteitssystemen — Europese kwaliteitssystemen — vlaamse dossiers

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

27.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/11

Публикация на заявление за промени съгласно член 50, параграф 2, точка а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 57/07

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

ЗАЯВКА ЗА ПРОМЕНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„PIMENT D’ESPELETTE“/„PIMENT D’ESPELETTE-EZPELETAKO BIPERRA“

ЕО №: FR-PDO-0105-0131-04.04.2011

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на промяна:

—		Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☒	Географски район
—	☒	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—		Връзка
—	☒	Етикетиране
—	☒	Национални изисквания
—		Други

2. Вид на промяната/промените:

—	☒	Промяна в единния документ или в резюмето на спецификацията
—		Промяна в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не е публикуван нито единен документ, нито резюме
—		Промяна в спецификацията, за която не се изисква промяна в публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006)
—		Временна промяна в спецификацията като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

3. Промяна/промени:

—	извършено е актуализиране на информацията относно компетентната служба на държавата-членка,

—

описание на продукта: в спецификацията на продукта са посочени погрешно критерии за мирис. Също така описанието е уточнено и допълнено с описателни елементи на продукта, посочени в националните текстове, по отношение на контролираните наименования за произход (постановление относно контролираните наименования за произход, технически правилник за прилагане и правилник за одобряване на продукти):

—	гладка кожица на цели пресни пиперки или нанизани пиперки,

—	за праха: фино смлян (размер на частиците, непревишаващ 5 mm), органолептична характеристика, от оранжев до червеникавокафяв цвят, влажност под 12 %,

—

географски район: бяха направени някои уточнения във връзка със стъпките, които трябва да се изпълнят в района (производство, преработка, пакетиране), и относно процедурата по идентифициране на парцели. Уточненията включват просто дословно повторение на формулировката в постановлението относно наименованието,

—	доказателство за произход рубриката е допълнена с разпоредби относно контрола и гаранцията на произхода и на проследимостта на наименованието — разпоредби, изменени след реформата на системата за контрол на френските контролирани наименования за произход — Appellation d’Origine Contrôlée („AOC“),

—

метод на производство: въз основана националното законодателство, определящо контролираните наименования за произход, рубриката е допълнена със следните елементи: описание на сорта, условия за засаждане и отглеждане на равнище парцел (земеделски участък за отглеждане на пиперки, обхванати от контролираното наименование за произход, пластмасови покривала, ограничени за два поредни реда, засаждане на растенията на минимум 40 cm разстояние едно от друго, забранена употреба на утайки, битов компост и остатъци от водопречиствателни станции), условия за разрешаване на иригация след 15 юли, употреба на нетъкани мрежи за защита срещу слана, забрана за систематични фитосанитарни обработки, правила за изчисляване на добива (средното тегло на една пиперка е фиксирано на 35 грама, количеството пиперки, необходими за получаването на един килограм прах е фиксирано на 8 kg), реколта, сортиране, (сухи, чисти пиперки, изчистени от всякакви замърсявания, премахване на увредени, сцепени или развалени пиперки, максимален период от 48 часа между събирането на реколтата и сортирането) и сушене (забрана за сушене в сушилня, агресивно сушене и естествено сушене, разрешава се само вентилация без отоплителна система). Уточнява се, че „Piment d’Espelette“ на прах може да се продава както в стъклена, така и във вакуумна опаковка,

—	етикетиране: Премахват се обозначенията „контролирано наименование за произход“ и „AOC“ и се въвежда задължението за поставяне на знака ЗНП на Европейския съюз,

—	национални изисквания: националните изисквания са допълнени от таблица, съдържаща основните пунктове, които трябва да бъдат контролирани, и метода за оценяването им, в съответствие с френското национално законодателство.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (3)

„PIMENT D’ESPELETTE“/„PIMENT D’ESPELETTE-EZPELETAKO BIPERRA“

ЕО №: FR-PDO-0105-0131-04.04.2011

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Наименование:

„Piment d’Espelette“/„Piment d’Espelette-Ezpeletako Biperra“

2. Държава-членка или трета държава:

Франция

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Classe 1.8

(épice)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

ЗНП „Piment d’Espelette“/„Piment d’Espelette-Ezpeletako Biperra“ се отнася до пиперките от вида „Capsicum annuum“ — пресни цели пиперки, нанизани и на прах. Пиперките произхождат от семена от сорта Gorria или от сорта, отговарящ на следния сортов тип: едногодишно тревисто растение, достигащо височина до 80 cm. Листата са цели, овални и разположени спирално. Отделни бели цветове в една листна пазва. Плодът е месест, висящ, конусовиден и при узряване е червен. Плодът е разделен от преграда на три камери, съдържащи много семена, като преградата е непълна в горната част. Производителите могат да използват семената от собственото си стопанство.

„Piment d'Espelette“ се характеризира със силна миризма с преобладаващ плодов или пушен аромат, понякога придружен от лек мирис на окосено сено, и с пикантен, но не прекалено лютив вкус. Зрелият плод на „Piment d'Espelette“ е червен на цвят и има три форми:

—	цяла прясна пиперка: пиперките нямат зелено оцветяване, имат правилна и конична форма, гладка кожица, на дължина достигат между 7 и 14 cm без дръжката,

—

нанизан: пиперките са нанизани по двойки (тип „рибена кост“), на тройки (на триъгълник), или на четворки (на кръст), те са червени на цвят, с правилна и конична форма, с гладка кожица и на дължина достигат между 7 и 14 cm без дръжката. На един низ има 20, 30, 40, 60, 80 или 100 еднакви по големина пиперки. Низовете трябва да бъдат съгласувани и правилни както от цялостна гледна точка, така и откъм формата и размера на пиперките. Низовете трябва да позволяват на пиперките да узреят и да се сушат,

—

на прах: прахът се получава от обработката на пиперки с произход от едно и също стопанство. Смилането се извършва преди периода на узряване, след което следва сушене в сушилня; цветът на праха от „Piment d'Espelette“ е от оранжев до оранжевокафяв. Смилането трябва да е достатъчно фино, че частиците да не надвишават 5 mm. Прахът от „Piment d'Espelette“ се характеризира със силен мирис с преобладаващ плодов, пушен аромат и/или аромат на сено, с пикантен, но не прекалено лютив приблизително траен вкус, който постепенно поражда чувство за топлина в устата. Прахът от „Piment d'Espelette“ може да има сладникав и/или горчив привкус. Влажността на праха от пиперки е по-ниска от 12 %.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

Не се прилага.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

Не се прилага.

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Пиперките трябва да са произведени и преработени в рамките на географския район.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Опаковането се извършва в района на производство. С това изискване се гарантира не само автентичността на продукта, но и запазването на качествата и характеристиките му и същевременно с това се защитава наименованието за произход „Piment d’Espelette“.

Реколтата се събира, когато пиперките са червени на цвят (без зелено оцветяване) и са напълно узрели. Събирането на реколтата се извършва редовно. Когато са узрели, пиперките са крехки: необходимо е голямо внимание при обработката им след тяхното събиране. Разпоредбите, посочени в спецификацията, имат за цел да запазят специфичните характеристики на пиперките.

В рамките на 48 часа след събирането на реколтата пиперките се сортират и се изпращат пресни, нанизани или се оставят да узреят, за да бъдат смелени на прах.

Пиперките, предназначени да се опаковат цели или нанизани, се сортират поотделно. Този процес изисква специфични умения в познанието и оценката на продукта, за да се гарантира, че пиперките са с възможно най-високо качество (правилна и конична форма, гладка кожица, с размер между 7 и 14 cm).

Преди превозването им целите пресни пиперки се съхраняват на сухо място, без пряк достъп на слънчева светлина. Поставят се в щайги, етикетирани и използвани само за „Piment d'Espelette“. Всяка щайга е с максимална вместимост 15 килограма, а на височина не бива да надвишава 25 cm.

Пиперките, които ще се продават на низове по 20, 30, 40, 60, 80 или 100 броя се нанизват ръчно от производителя на канап. Този процес изисква специфични знания и умения спрямо продукта. Тези знания и умения, притежавани от операторите, които работят със съответните ЗНП, води до получаването на низове с пиперки, съвпадащи с описанието на продукта: низовете трябва да бъдат съгласувани и правилни както от цялостна гледна точка, така и откъм формата и размера на пиперките.

След сортиране пиперките, предназначени да се продават на прах, се оставят да зреят минимум 15 дни в топло и проветриво помещение. В края на периода на узряване се премахват дръжките на пиперките, изсушават се и се смилат. Тези методи на обработка са резултат от отличното познаване на характеристиките на пиперките и на умения, предавани от поколение на поколение.

Опаковането на праха е ключова стъпка за запазването на органолептичните характеристики на продукта.

Полученият прах трябва да има влажност по-малко от 12 %. Той се характеризира със силна миризма с преобладаващ плодов, пушен аромат и/или аромат на сено, с пикантен, но не прекалено лютив приблизително траен вкус, който постепенно поражда чувство за топлина в устата. Прахът може да има сладникав и/или горчив привкус.

Веднага след смилането прахът трябва да се запечата във вакуумиран пакет.

Това трябва да се извърши бързо, за да се предпази прахът от органолептични недостатъци като силно изразен горчив вкус и аромат на влажно сено, плесен, растителност и дори гранивост. Прахът, който не се опакова незабавно след производство, е изложен на повторно овлажняване, различни видове замърсяване и бързо влошаване на характеристиките.

За пускането му на пазара за консумация прахът може да се опакова във вакуумирани пакети от 250 gr, 500 gr, 1 kg, 5 kg или в херметично затворени стъклени буркани. Забранено е добавянето на каквито и да е оцветители, добавки или консерванти освен инертен газ.

Също така, като се има предвид че прахът от пиперки е податлив на смесване, изискването той да се опакова в района на производство гарантира неговата проследимост и произход.

3.7. Специфични правила за етикетиране:

На етикетите на пресните пиперки, нанизаните пиперки или пиперките на прах с наименование за произход „Piment d'Espelette“/„Piment d'Espelette-Ezpeletako Biperra“ се изписва „Piment d'Espelette“/„Piment d'Espelette-Ezpeletako Biperra“ с букви поне 1,3 пъти по-едри от най-едрите букви на етикета. Етикетът съдържа логото на Европейския съюз за ЗНП. Логото се придружава от наименованието за произход без други думи.

Етикетът може също така да съдържа обозначението „appellation d’origine protégée“ (защитено наименование за произход) или „AOP“ („ЗНП“) непосредствено преди или след наименованието за произход, без да се добавят други думи.

Освен върху етикета върху придружаващите документи, фактурите и маркировките също трябва да указват наименованието за произход и обозначението „appellation d’origine protégée“ (защитено наименование за произход) и/или логото на Европейския съюз за ЗНП.

4. Кратко определение на географския район:

Географският район на производство обхваща 10 общини в департамента Pyrénées-Atlantiques, от които изцяло обхванати са: Larressore и Souraïde, а частично обхванатите общини са: Aïnhoa, Cambo les Bains, Espelette, Halsou, Itxassou, Jatxou, Saint-Pée sur Nivelle и Ustaritz.

Картографски документ, определящ границите на географския район, е депозиран в кметството за частично включените общини. На уебсайта на компетентния национален орган е налице карта на тези общини в съответствие с изискванията в директива INSPIRE.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Малкият регион Espelette е разположен в югоизточна Франция и има южен и океански климат: Лятото е топло (средна максимална температура за юли 25 °C), а зимата е мека (средна температура за януари 12 °C), сланите са редки (средно 23 дни в годината), а дните без снеготопеж са още по-редки (8 дни на всеки 20 години).

Въпреки че Espelette се намира в близост до океана, регионът не се повлиява от морските бризове, образувани от разликата в температурите на океана и на земята, тъй като е защитен от рид с височина около 100 m, който служи като преграда срещу вятъра, и предпазва от евапотранспирация и изсушаване.

Също така пиренейските хълмове и планини обгръщат Esplette във формата на амфитеатър, обърнат на северозапад. При срещата си с тази първа преграда влажните океански течения предизвикват редовни и обилни валежи. Средногодишното количество на валежите в Espelette през последните 20 години е 1 800 mm.

Валежите са средно 180 дни в годината. Това е най-големият воден баланс (разликата между прихода и разхода на вода) във Франция на тази географска ширина. И накрая, като предизвикват увеличаване на облачната покривка, обграждащите хълмове регулират температурата и намаляват дневните и нощни температурни амплитуди.

Парцелите, засадени с пиперки, се избират с цел да се използват максимално възможностите на климата. Изборът на парцели се прави няколко месеца преди засаждането и се извършва чрез специална процедура. Те трябва да са достатъчно плодородни и богати на органична маса, за да покриват нуждите на растенията, да предоставят добро водоснабдяване и дренаж, да имат благоприятно разположение и слънцеизлагане и да предотвратяват риска от ерозия. Структурата на почвата на парцелите е с балансирано съдържание на глина, тиня и пясък и почти всяка година се снабдява с добре разложен оборски тор.

И накрая под въздействието на фьона между северните и южните склонове Пиренеите пораждат южен вятър, наричан haïze hegoa. Този топъл вятър е необичаен с това, че има една и съща сила през нощта и през деня; той духа често през есента и зимата и подпомага навременното узряване и изсушаване на плодовете.

Записаните метеорологични данни показват, че малкият регион Espelette има уникални климатични характеристики, които са резултат от неговото географско и геоморфологично разположение.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Пиперките са въведени в региона Espelette през 16-ти век; най-вероятно са достигнали провинция Labourd през Испания по същия начин като царевицата — през долината Nive. Най-ранните сведения за пиперките от вида Capsicum датират от 17-ти век, когато са били използвани като подправка. Пиперките представлявали добър заместител на черния пипер, чийто внос бил скъп, при подправянето и съхраняването на месо.

На пиперките също така били приписвани терапевтични качества и така стигнали до домашните аптечки на хората. През 1745 г. в баския речник на отец Manuel de Larramendi се посочва употребата на „Piment d'Espelette“ като подправка.

Жените ги отглеждали в зеленчуковите си градини главно за домашна употреба или ги продавали на многобройните месари и ханджии, установили се в Esplette, след като Луи XV разрешил търговията.

Въпреки трайните промени на селските райони, настъпили през 19-ти и 20-ти век, отглеждането на „Piment d'Espelette“ продължило в тясна връзка с местната кулинария и подчертаната идентичност на региона.

Дори до скоро печалбите от „Piment d'Espelette“ докарвали лични доходи на жените, които ги отглеждали, и допълвали скромните доходи на дребните производители, занимаващи се с растениевъдство и животновъдство.

По този начин развитието на отглеждането на пиперки е позволило запазването на традиционните стопанства за растениевъдство и животновъдство.

През есента низовете за сушене на пиперки пред къщите са отличителна характерна черта на културата на региона.

„Piment d'Espelette“ са единствените традиционни пиперки, произведени във Франция, които се използват като подправка. Всъщност поради тропическия произход на вида Capsicum annuum L., към който принадлежи „Piment d'Espelette“, пиперките не са подходящи за отглеждане и преработване в подправка на френски ширини освен при много специални условия и за сортов тип, приспособен към тях.

Следва да се отбележи, че видът Capsicum annuum е известен на ботаниците от 1930 г. със способността си да проявява различни качества според почвата и климата.

Растението е запазило високите си климатични изисквания от предците си с тропически произход. То има нужда от обилно и редовно напояване и не понася недостиг или изобилие на вода. Прекаленото поливане на корените спира трайно растежа на пиперките. По същия начин растението не започва развитието си, преди температурата на почвата да достигне 12 °C, и нараства значително, когато средните температури достигнат 20 °C с малки дневни и нощни температурни амплитуди.

Само на тези ширини климатът на малкия регион Espelette по уникален начин съчетава необходимата температура и влажност за развитието на растението и преработката му в подправка. Характеристиките на температурите, валежите и температурната стабилност задоволяват нуждите на растението.

Местният сортов тип произлиза от многогодишния масов подбор, извършван от производителите, които първоначално са били само жени. Всички тези характеристики на пиперката са перфектно съгласувани с условията на местната среда и позволяват преработката ѝ в подправка с отличителни качества: ароматна и пикантна без да е прекалено лютива.

Местният сортов тип е пряк резултат на наблюденията и уменията на местните производители: той изразява близката връзка между производителите и околната среда и е добре адаптиран към климатичните условия на региона.

От подбора на семената до съхраняването на подправката с всичките ѝ органолептични характеристики на всеки етап се прилагат развилите се в района адаптирани умения, изискващи значителен процес на обучение. Отглеждането и преработката на „Piment d'Espelette“ изискват голям капацитет за наблюдение и често прибягване до ръчни операции. През вековете мъжете и жените са съхранявали сортовия тип и традиционните техники на отглеждане, сушене и обработване, като така са запазили оригиналността на продукта.

„Piment d'Espelette“ играе важна роля в местната кулинария и култура: Във Франция това е подправката на Страната на баските. Например много словесни изрази се образуват с думата „piment“ (пиперка), а празникът на пиперките в Espelette е важно събитие за целия регион — на този ден около 20 000 души се събират в селото да се запасят и да празнуват празника на „Piment d'Espelette“.

Ако на времето „Piment d'Espelette“ е позволявала на жените, които ги отглеждат, да са финансови независими, то днес около 60 земеделски стопанства получават голяма част от доходите си благодарение на тези пиперки, а производството на „Piment d'Espelette“ позволява установяването и запазването на малки семейни стопанства.

Във въпросния регион множество месарски предприятия, производители на готови храни и ресторантьори са пряко свързани с „Piment d'Espelette“.

На национално равнище големите френски готвачи са верни на „Piment d'Espelette“, която често е и една от тайните на техните рецепти.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (4)

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCPimentDEspelette.pdf

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

(4) Заменен от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

27.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/17

Жалба CHAP(2012) 1860 — Потвърждение за получаване и информация относно планирано приключване на процедурата по жалбата

2013/C 57/08

Европейската комисия е получила и регистрирала под номер CHAP(2012) 1860 голям брой жалби срещу ново законодателство в Полша, регламентиращо управлението на държавните земеделски имоти, с което се ограничава размерът на земеделските земи, отдавани под аренда на земеделски стопани, и се въвежда задължение арендаторите да закупят съответните стопанства в рамките на определен срок.

Предвид броя на получените жалби по този въпрос и с цел да се осигурят бърз отговор и предоставяне на информация на заинтересованите лица при възможно най-икономично използване на административните ѝ ресурси, Комисията публикува настоящата информация в Официален вестник на Европейския съюз и в Интернет на адрес: http://ec.europa.eu/eu_law/complaints/receipt/index_en.htm

След разглеждане на жалбите службите на Комисията стигнаха до заключението, че на този етап не може да се установи наличието на нарушение на правото на ЕС в конкретния случай.

Според жалбите полското законодателство противоречи на членове 15, 17 и 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 2, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 73/2009.

По отношение на твърдението за нарушение на член 2, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 73/2009, в който се съдържат определенията на термините „земеделски стопанин“ и „стопанство“, следва да се посочи, че описаните в жалбата мерки не противоречат на този член, тъй като в разглежданите определения не се посочва размерът на земеделската земя на стопанствата за целите на получаването на директни плащания. Регламентът не урежда договорните отношения между арендаторите и собствениците на земи, свързани с размера на стопанствата.

Единственото изискване във връзка с размера на земеделската земя на стопанствата за целите на получаване на директни плащания е предвидено в член 124, параграф 2, трета алинея от регламента, който гласи:

„Минималният размер на отговарящата на условията за подпомагане площ за стопанство, за която могат да се искат плащания, е 0,3 ha. Въпреки това, всяка нова държава-членка може да реши, въз основа на обективни критерии и след одобрение от Комисията, да определи минималния размер на по-високо равнище, без той да превишава 1 ha.“

Съгласно член 88 и приложение VII към Регламент (ЕО) № 1121/2009 Полша е определила, че минималният размер на допустимата за подпомагане площ за едно стопанство, за която могат да се искат плащания, е един хектар. Следователно полските земеделски стопани, чиито стопанства са с площ от минимум 1 ha, имат право да получават плащания съгласно схемата за единно плащане на площ, а националните мерки, приложими спрямо земеделските стопани, чиито стопанства са с площ над 300 ha, както е посочено в жалбата, не противоречат на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 73/2009 и Регламент (ЕО) № 1121/2009.

Настоящото тълкуване не предопределя евентуално решение на Съда на Европейския съюз, който е единствената инстанция, компетентна да се произнася с правно обвързващи решения относно валидността и тълкуването на приетите от институциите на ЕС актове.

По отношение на твърдението за нарушение на член 15 от Хартата на основните права на ЕС може да се отбележи, че Хартата не се прилага за всички случаи на твърдяно нарушение на основните права. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата същата се прилага спрямо държавите-членки само когато те прилагат правото на Европейския съюз. От предоставената информация и с оглед на изложения по-горе анализ не може да се направи заключението, че посоченият в жалбите въпрос е свързан с прилагането на право на Европейския съюз.

Наред с това може да се посочи, че член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз предвижда, че „разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза“, а в член 345 от Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че Договорът не засяга разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество. Последната разпоредба оправомощава държавите-членки да регламентират режима на собственост върху имуществото в рамките на своите територии, като те могат и да ограничават правата на арендаторите да вземат под аренда или да закупуват земеделска земя, и Комисията не разполага с правомощия за действия в тази област.

С оглед на гореизложеното, службите на Комисията ще предложат на Комисията преписката да бъде прекратена.

Ако жалбоподателите смятат, че разполагат с нова информация, която би могла да доведе до преразглеждане на предложението за прекратяване на преписката от страна на Комисията, те следва да предоставят тази информация на Комисията в едномесечен срок от публикуване на настоящото известие. При липса на такава нова информация Комисията може да пристъпи към приключване на процедурата по жалбата.

27.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/19

2013/C 57/09

Настоящата публикация предоставя право на възражение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

„PRÉS-SALÉS DU MONT-SAINT-MICHEL“

ЕО №: FR-PDO-0005-0813-25.06.2010

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Наименование

„Prés-salés du Mont-Saint-Michel“

2. Държава членка или трета държава:

Франция

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.1.

Прясно месо (и карантия)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Месото с наименование за произход „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“ е от агнета на възраст до 12 месеца и характеристиките му се обуславят от морска паша. Тези агнета произхождат от овни от следните раси: „Suffolk“, „Roussin“, „Rouge de l’Ouest“, „Vendéen“, „Cotentin“, „Avranchin“, „Charollais“, или овни, родени от майки с произход от стопанства, притежаващи разрешение за паша на солени мочурища. Женските овце за разплод са родени от овце, отгледани в географския район и пасли на солени мочурища.

Кланичните трупове имат следните характеристики:

—	тегло не по-малко от 14 kg,

—	леко изпъкнал профил на кланичните трупове: „профил с прави линии до леко вдлъбнат“ и „средно до силно развити мускули“ (клас U, R и O по таблицата за класификация на кланични трупове EUROP),

—	степен на залоеност „тънък слой тлъстина, покриваща трупа частично до почти изцяло“ (класове 2 и 3 по таблицата EUROP),

—	твърд външен и вътрешен слой бяла до кремавобяла тлъстина, разпределена равномерно.

Месото се предлага за продажба охладено. Не се допуска размразеното месо отново да се замразява.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

—

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

Храненето на агнетата и овцете майки се състои основно от паша на солени мочурища. Отглеждането на агнетата се осъществява на последователни периоди, които са периодът след агненето, периодът на морска паша и евентуално периодът на угояване.

—	През периода след агненето, който продължава от агненето до най-малко 45 дни и най-много 105 дни, храната на агнетата се състои основно от майчино мляко и може да се допълва със сухо мляко, фуражи или концентрати.

—

През периода на морска паша, който продължава поне 70 дни, агнетата пребивават на солени мочурища в предварително определени индивидуални пасищни участъци и в случай на наводнение — в резервни участъци. Те се хранят основно (освен пашата се допускат най-много 400 g концентрати/ден, давани вечер) или изключително с трева.

—	През незадължителния период на угояване (за агнетата, хранени изключително с трева през периода на морска паша) с максимална продължителност от 30 или 40 дни според сезона, агнето получава фуражи и концентрирани храни и вече не пасе на солените мочурища.

Във всички случаи периодът на морска паша, включително пашата на резервните участъци при заливане на соленото мочурище при високи приливи, възлиза най-малко на половината от целия живот на животното.

Фуражите, приемани през различните етапи на отглеждане на животните, са с произход от географския район и се състоят от прясна трева, опасана или съхранена под формата на сено или пресована полусуха със съдържание на над 50 % сухо вещество, корени, клубени и зеленчуци.

Даването на царевичен силаж е забранено, считано от 1 юни 2013 г.

Концентратите, давани на овцете и агнетата според случая на различните етапи на отглеждане на животните, се състоят от следните съставки:

—	зърнени култури, продукти и странични продукти от тях: ечемик, царевица, пшеница, тритикале, овес,

—	семена от маслодайни култури, продукти и странични продукти от тях: соево, слънчогледово, рапично и ленено брашно, соеви зърна и люспи,

—	протеинови насаждения: грах, лупина, бакла,

—	клубеноплодни, кореноплодни, продукти и странични продукти от тях: пулп от захарно цвекло,

—	фуражи: люцерна, слама,

—	меласа: меласа от захарна тръстика,

—

добавки,

—	минерали, витамини.

100 % от фуражите и 50 % от концентратите са с произход от географския район.

За хранене на овцете в стопанствата са разрешени само растения, странични продукти и храни, които нямат генетично модифициран произход. Никакъв продукт от животински произход, с изключение на млечни продукти, не трябва да влиза в състава на храните, използвани при отглеждането на агнетата „prés-salés“.

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Агнене, отглеждане и клане.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

—

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Идентифицирането и етикетирането на месото с наименование за произход „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“ се осъществяват върху кланичния труп след периода на зреене с помощта на постоянно маркиране с неизтриваемо мастило на надписа „Prés-salés MSM“ върху основните части, които са плешката, ребрата и бутовете.

По веригата до крайния дистрибутор кланичният труп и разфасовките от него се придружават от етикет, на който се посочват най-малко следните данни:

—	името на наименованието,

—	означението „ЗНП“ или „защитено наименование за произход“,

—	логото за ЗНП на Европейския съюз,

—	името на овцевъда,

—	номерът на стопанството,

—	националният идентификационен номер на животното,

—	датата на клане,

—	мястото на клане и кланичния номер,

—	означението „времето на зреене върху костите между датата на клане на агнетата и датата на продажба на дребно на крайния потребител е поне 4 пълни дни“.

4. Кратко определение на географския район:

Географският район, в чиито граници протичат раждането, отглеждането и клането на агнетата, се състои от следните 42 кантона, 6 от които частично, от департаментите Manche и Ille-et-Vilaine:

Департамент Manche:

Всички общини на кантоните Avranches, Barneville-Carteret, Beaumont-Hague, Bréhal, Bricquebec, Cherbourg-Octeville, Cherbourg-Octeville-Sud-Ouest, Coutances, Ducey, Equeurdreville-Hainneville, Granville, la Haye-Pesnel, Isigny-le-Buat, Jullouville, Lessay, Montmartin-sur-Mer, Les Pieux, Pontorson, Saint-Hilaire-du-Harcouët, Saint-James, Saint-Malo-de-la-Lande, Saint-Ovin, Saint-Sauveur-le-Vicomte, Sartilly, Tourlaville, Valognes, Vesly.

Общините на кантон Haye-du-Puits, с изключение на общините Appeville, Coigny, Cretteville, Houtteville, Prétot-Sainte-Suzanne, Vindefontaine.

В кантон Saint-Sauveur-Lendelin — общините Muneville-le-Bingard, La Ronde-Haye.

Департамент Ille-et-Vilaine:

Всички общини на кантоните Antrain, Dol-de-Bretagne, Fougères-Nord, Fougères-Sud, Louvigné-du-Désert, Pleine-Fougère, Saint-Aubin-du-Cormier, Saint-Brice-en-Coglès.

В кантон Cancale — общините La Fresnaie, Hirel, Saint-Benoit-des-Ondes.

В кантона Saint-Aubin d’Aubigné — общините Andouillé-Neuville, Gahard, Romazy, Saint-Aubin-d’Aubigné, Sens-de-Bretagne и Vieux-Vy-sur-Couesnon.

В кантоните Vitré-est и Vitré-ouest — общините Balazé, Châtillon-en-Vendelais, Montautour, Princé, Saint-M'Hervé, Vitré.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Природни фактори, допринасящи за връзката

Географският район се намира около Нормандско-бретонския залив и се простира по бреговата ивица на департаментите Manche и Ille-et-Vilaine. Той се отличава с големината на крайбрежието си и със силното морско и океанско въздействие върху своя климат. В сърцето на този географски район ливади, редовно заливани от морето и наричани солени мочурища (или herbus), осигуряват основната част от храната за животните. Тези солени мочурища образуват горната част на зоната, заливана от приливите. Те са се развили на местно ниво на дъното на залива Mont-Saint-Michel и на устията в западната част на Cotentin, където протича фино утаяване на завет от вълни и силни течения. Субстратът на соленото мочурище, известен като „tangue“, е съставен от много фини варовити тиня и пясъци. Тези пространства са дълбоко прорязани от канали, разклоняващи се на по-малки каналчета и образуващи по този начин изключително гъста мрежа, която разделя ливадите на няколко оперативни единици и създава множество препятствия пред придвижването на овцете.

Растителността, приспособена към солеността на почвата и заливането, се състои от растения, наречени халофити. Много от тях като puccinellia maritima, приморски триостреник (triglochin maritima) или halimione portulacoïdes, последното особено след като е замръзнало, са много апетитни и следователно представляват основната храна на агнетата „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“.

Човешки фактори, допринасящи за връзката

За производството на агнета в залива на Mont-Saint-Michel има свидетелства, датиращи още от X век, когато местните монаси са имали правото на „brebiage“ (отглеждане на агнета). За производството на овце през същата епоха в пристанищната област на Cotentin се споменава в учредителната харта на абатството на Lessay — става въпрос за даряването на две кошари на абатството; по-късно през 1181 г., десятъкът на това абатство освен другото се състои и от две трети от овчата вълна (Харта на Хенри II Плантагенет).

До първата половина на XX век, с изключение на полдерите на Mont-Saint-Michel, където овчарите водят сравнително големи стада в солените мочурища, овцете биват водени на групи от по 2 до 4 животни, вързани заедно. През втората половина на XX век започват да се създават по-специализирани стопанства, разполагащи с кошари.

За да отговорят на физическите ограничения на средата, животновъдите винаги са подбирали своите разплодни животни по специален начин, така че да използват възможно най-добре репродуктивния капацитет на женските, способността на животните да се придвижват по нестабилен терен и растежа на агнетата, съобразен с растителния цикъл на растенията върху солените мочурища. Така женските животни са с произход от стадото, а мъжките се купуват отвън и принадлежат към раси, които са добре приспособени към условията на живот в солените мочурища и чието натрупване на мускулна маса е сравнително по-бавно.

Отглеждането на агнетата „prés-salés“ се е развило и благодарение на построяването на кошари и овладяването на ливадите, разположени на сушата в близост до солените мочурища. Тяхното съществуване е задължително, за да могат да се приютяват животните по време на ражданията и когато морските ливади са залети от високите приливи.

За да се справят с голямата хетерогенност на растежа на отделните животни в стадото и климатичните рискове, животновъдите са разработили стратегии за допълващо хранене, адаптирани към географския район. Когато убежищата на животните са в близост до брега, раздаването на допълващите храни може да се извършва вечерта след пашата. Когато убежищата са отдалечени, животновъдите могат да извършват угояването само преди клането. В основната си част тези храни са произведени в географския район, макар че една част, особено онези с азотно съдържание, могат да идват отвън.

В условията на местните отношения между овцевъдите, месарите и кланиците този по-специален начин на отглеждане е довел до постоянен избор на близки кланици, където са се запазили начините и уменията за клане на овце. Специфичните умения за клане се изразяват по-специално в кратък период на изчакване при добри условия между пристигането в кланицата и клането, както и в особено внимателни начини на клане, транжиране и изкормване, които запазват покривната тлъстина и не допускат замърсяване на кланичния труп. Регламентирани са също така условията на зреене. След тези операции се оценява съответствието на кланичните трупове, по-специално като се отчита качеството на тлъстината и вида на кланичните трупове.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Кланичните трупове се отличават с твърда и бяла тлъстина, която е равномерно разпределена. Те са с тънък пласт тлъстина, леко изпъкнал профил и бутовете са доста издължени. Месото се отличава с подчертания си розов цвят, дължината на фибрите и прошарения си вид (междумускулна тлъстина). След изпичане то предлага обилна и постоянна сочност по време на цялото дъвчене, интензивни и трайни аромати в устата, както и отсъствие на мазен вкус.

Специфичността на това месо е призната отдавна, както го доказват думите на Pierre Thomas du Fosse, учен и литератор от Rouen, дошъл в Pontorson през лятото на 1691 г.: „Тревата на морския бряг е като мащерка, тя придава на овчето месо толкова изискан вкус, че бихме го предпочели пред яребицата и фазана.“

Тази отдавнашна известност се потвърждава в по-нови времена от отсъждането на апелативния съд на Caen от 24 януари 1986 г., в което се уточнява, че овцете, редовно водени на периодично заливаните от морето пасища, обичайно се наричат „prés-salés“ и че месото на тези така отгледани животни се счита за притежаващо специално качество.

Връзката между месото „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“ и мястото му на производство минава през консумацията на специфичната растителност в солените мочурища и физическите упражнения, които изпълняват животните, за да си я набавят. Частта на това физическо упражнение от връзката с района е значителна в солените мочурища на залива Mont-Saint-Michel, които предоставят широки пространства за обхождане, както и в онези от пристанищната област на Cotentin, въпреки че там размерът на ливадите е по-скромен. Наистина фуражният капацитет на солените мочурища е доста нисък и редкостта на специалната трева, с която се хранят овцете, ги принуждава да извършват дълги преходи, за да се нахранят. В резултат кланичните трупове са с леко изпъкнал профил, а цветът на местото е подчертан.

Тези характеристики на месото се подсилват от другите ограничения на това пространство с нестабилен терен, което е прорязано от мрежа от дълбоки канали и е изложено на суровия климат. Поради суровите условия животните не могат да дойдат в солените мочурища твърде млади и трябва да останат там достатъчно дълго, за да може месото им напълно да се възползва от тази специфична храна.

В резултат от условията на отглеждане, освен структура с не много изпъкнал профил, животните притежават твърда сланина в ограничено количество, както и особен мирис, лишен от мазен вкус.

Тези характеристики се запазват благодарение на клането на животните в близост до местата на отглеждане. Тази близост предполага ограничена продължителност на транспорта, което предпазва животните от стрес, имащ потенциално лошо влияние върху качеството на месото, и по този начин позволява да се съхранят органолептичните качества, придобити при отглеждането. Освен това този начин на отглеждане на овцете е дал възможност за развитие и поддържане в кланиците от определения географски район на специфични умения, съобразени с качеството на тази суровина, като запазване на покривната тлъстина и забрана на измиването на кланичните трупове с вода при едновременно съдействие за контрол на съответствието на кланичните трупове.

Сочността на агнетата „prés-salés“, призната от гастрономите, придава на месото голяма известност, доказвана вече повече от век от продажните цени, които надхвърлят с 50 % до 100 % цените на обикновеното агнешко месо.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (2)

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCPresSalesMontSaintMichel.pdf

(1) Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

(2) Виж бележка под линия на стр. 1.

27.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/24

Публикация на заявление в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2013/C 57/10

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

„LIETUVIŠKAS VARŠKĖS SŪRIS“

ЕО №: LT-PGI-0005-0853-28.01.2011

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1. Наименование:

„Lietuviškas varškės sūris“

2. Държава-членка или трета държава:

Литва

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.3:

сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

„Lietuviškas varškės sūris“ е сирене с незавършено зреене под формата на триъгълна призма със заоблени краища, като в краищата се виждат отпечатъците от торбата за оцеждане на сирене. Може да се консумира прясно, пушено, печено или изсушено. Сиренето се приготвя по традиционния начин, при който млякото се подсирва само със закваска от млечнокисели бактерии, без да се използват ферменти. Характерната форма се получава, като сиренината ръчно се слага в традиционните торби от тензух, чийто по-широк край се завързва плътно на възел, и се пресова. Към сиренето може да се прибавят подправки и/или сол, но това не е задължително. Размерът на всяка бучка сирене зависи от предназначението ѝ и може да варира от няколко стотин грама до 5 kg или повече. Сиренето се приготвя без никакви добавки, аромати или оцветители.

Качествени характеристики

Цвят: пресните и изсушените сирена са с бял до жълтеникав цвят. Печеното сирене е жълтеникаво до кафеникаво на цвят, като от външната страна може да е покрито с подправки и/или билки, а отвътре е бяло до жълтеникаво. Външната страна на пушеното сирене е тъмножълто до кафяво, а отвътре — бяло до жълто.

Консистенция: прясното сирене е меко, хомогенно, доста плътно и при разрязване може да се натроши, докато печеното е хомогенно, плътно и леко еластично, а пушеното — хомогенно, плътно и ронливо. Изсушеното сирене е хомогенно, твърдо, трудно се реже и при отчупване се рони. Ако към сиренето са прибавени подправки, те може да са разпределени неравномерно.

Мирис и вкус: характерен млечно кисел с нотки на вкуса и аромата на използваните подправки (кимион, сол и др.). Пушеното сирене също има и ясно доловим мирис и вкус на пушено.

Физични и химични характеристики:

—	в зависимост от състава „Lietuviškas varškės sūris“ може да бъде с тегловно съдържание на мазнини от 7 до 25 % или да е с ниско съдържание на мазнини (с тегловно съдържание на мазнини до 0,5 %),

—	съдържанието на сухото вещество зависи от съдържанието на мазнини в сиренето и от допълнителната му обработка. Пресните, печените и пушените сирена трябва да съдържат най-малко 31 % сухо вещество, а изсушените — най-малко 67 %,

—	активната киселинност (pH) е най-малко 4,3 %.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

—	краве мляко,

—	закваска от мезофилни, млечнокисели бактерии,

—

сол,

—	традиционно отглеждани в Литва подправки (кимион, чесън, мента и др.).

Използваните за приготвянето на „Lietuviškas varškės sūris“ суровини могат да произхождат от географски район, различен от упоменатия.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

Няма специфични изисквания за качеството или ограничения за произхода.

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Етапи на приготвянето на „Lietuviškas varškės sūris“:

—	стандартизиране, пастьоризиране, охлаждане и ферментация на млякото,

—	отделяне на суроватката,

—	самопресоване на сиренината,

—	формоване и пресоване на сиренето: сиренината се поставя ръчно в малки, триъгълни торби, направени от тънък плат (тензух). В широкия си край торбите се завързват на възел. Те се пресоват с преса или скоби, докато се достигне необходимото водно съдържание,

—

преработка на сиренето: формованото сирене се охлажда до температура 6—12 °C и се изважда от тензухените торби. Ако се приготвя пушено, печено или изсушено сирене, сиренето съответно се опушва, пече или суши след охлаждането. Ако се приготвя печено сирене с подправки, сиренето се натрива със смес от подправки и сол и преди да се изпече се оставя да престои най-малко 12 часа при температура 10—20 °C.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Опаковането на „Lietuviškas varškės sūris“ се осъществява на мястото на производство, тъй като е ронливо, особено когато е прясно, и се реже трудно. Транспортирането преди опаковане би нарушило вида и качеството на сиренето. Освен това има кратък срок на годност и съществува риск от бактериално замърсяване.

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Производителите, приготвящи „Lietuviškas varškės sūris“ в съответствие с публикуваната спецификация на този продукт, могат да използват името „Lietuviškas varškės sūris“ за целите на етикетирането, рекламата и пускането на пазара.

На етикета трябва да се посочва:

—	името на конкретния производител,

—	съдържанието на мазнини изразено в проценти от теглото на сиренето или да е отбелязано „liesas“ (нискомаслено),

—	думите „защитено географско указание“ и съответният символ на ЕС.

4. Кратко определение на географския район:

Географският район, за който се отнася заявката, обхваща цялата територия на Република Литва. Както преди, така и сега „Lietuviškas varškės sūris“ се произвежда по традиционния начин в посочения регион, докато в съседните региони това сирене се прави единствено в литовските анклави в Беларус. Появата на този отличителен продукт, който отдавна се произвежда единствено в Литва и е известен в цялата страна, се дължи на географското местоположение и начина на живот в Литва.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Литва е малка държава с площ от само 65 300 km2, като площта е с размер, подобен на този на региони в други държави-членки. Тъй като сиренето традиционно се консумира в цяла Литва, то е познато като „Lietuviškas varškės sūris“.

В Литва голяма част от населението се е занимавала главно със селско стопанство (индустриализацията настъпва по-късно), което означава, че основната храна в селските региони са били, и продължават да бъдат, зърнените и млечните продукти.

В Литва сирене се е правило още през Средновековието и писмените източници, в които се споменава, са описите на феодални имения от 16-ти век. След сготвянето на храна в пещ за хляб и след изстиването на пещта слагали гърне с пресечено мляко в нея и го оставяли вътре, докато на повърхността не изплували жълтите протеини. Чак тогава изваждали гърнето и изсипвали съдържанието му в тензух, за да се оцеди. Оцедената сиренина се пресовала в специални преси или се слагала на твърда повърхност (маса, пейка или друга хоризонтална повърхност), покривала се с дъска и се притискала с камък. Поради влажното време през пролетта и есента сиренето често се покривало с плесен, затова за да го запазят по-дълго, го запичали леко в умерено загрята фурна или го опушвали. Сирената, които били предназначени за по-продължително съхранение, се изсушавали.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Поради характеристиките си и простия производствен процес, който не изисква сирище и узряване на сиренето, а само ферментация на млякото и пресоване на сиренината, като след формоването ѝ в сирене може да се осоли и след това изсуши, опуши или изпече, „Lietuviškas varškės sūris“ е можело да се съхранява и използва през цялата зима, когато обикновено кравите не дават мляко.

Именно този традиционен, много трудоемък производствен метод, който почти не се е променил и до днес, придава на „Lietuviškas varškės sūris“ отличителния му характер. Основните суровини, които се използват при производството му, са пастьоризирано краве мляко и закваска от мезофилни, млечнокисели бактерии, които му придават млечнокисел вкус. Сиренината се слага ръчно в традиционните тензухени, триъгълни торби, чийто по-широк край се завързва на възел, които придават и специфичната форма на сиренето — триъгълна призма със заоблени краища, като по повърхността се виждат следите от тензуха и възела. Тензухената торба е в такава форма, тъй като прясното сирене „Lietuviškas varškės sūris“ е ронливо и е по-лесно да се извади от триъгълна торба, без да се нарони, отколкото от торба с друга форма. „Lietuviškas varškės sūris“ е неделима част от литовската кухня и националното наследство и образ.

Връзката между „Lietuviškas varškės sūris“ и географския район се основава на неговата репутация според литературни източници и готварски книги и на неговата популярност в ежедневието, при празнични мероприятия и при представянето на Литва.

Когато през 1690 г. Теодор Лепнер, протестантски пастор, който работи в Литва, пише за литовската храна в книгата си Der Preusche Littauer („Пруският литовец“), той включва и описание на „Lietuviškas varškės sūris“ — „Те правят сиренето си по следния начин: слагат добре осолената сиренина в парче плат, увиват я, за да се оцеди суроватката, и я закачат в хамбара докато стане готова. След това ядат сиренето като го режат на няколко парчета и го слагат на масата пред гостите си. Толкова много харесват вкуса му, все едно е най-доброто холандско сирене.“ Около 300 години по-късно Вилиус Пуронас в книгата си Nuo mamutų iki cepelinų („От мамути до картофени кнедли“, 1999 г.) дава следното описание — „Lietuviškas varškės sūris“ се правеше и ядеше в цяла Литва (не само в един етнографски регион) докато устите на съседите ни се пълнеха със слюнка и ни молиха за рецептата. Нашето „Lietuviškas varškės sūris“ — с кимион, прясно или изсушено — днес е почти същото като едно време.

Първата готварска книга на литовски, Lietuvos gaspadinė arba pamokinimai kaip prigulinčiai suvartoti dievo dovanas („Литовската домакиня или уроци за правилно консумиране на Божиите дарове“), издадена в Тилзит през 1893 г., и Šeimininkėms vadovėlis („Наръчник на домакинята“), издадена в Сейни през 1911 г., съдържат рецепти за „Lietuviškas varškės sūris“. „Lietuviškas varškės sūris“ също се описва и в специализирана литература за млечната промишленост, например в Svarbesniais pieno produktų gamybos klausimais nurodymų ir instrukcijų rinkinys („Сборник от указания и инструкции при производството на млечни продукти“), издаден през 1947 г. от Pienocentras (Централния съюз на млекопреработвателните кооперативни дружества), или в книгата Pieno produktų pardavimas ir vartojimas („Продажбата и консумацията на млечни продукти“), издадена във Вилнюс през 1958 г. Този вид сирене, познат като „литовско сирене“, започва да се произвежда в промишлени условия от края на 19-ти век. В млекопреработвателните предприятия производственият процес е механизиран, но слагането на сиренината в тензухените торби и тяхното завързване продължава да се извършва ръчно, така както се прави от векове. И в днешно време, когато се прави сирене в домашни условия, се използват преси, направени по модел на старите преси.

В Литва „Lietuviškas varškės sūris“ продължава да играе важна роля в различни събирания, кръщенета, сватби и други семейни празненства, както и да бъде идеалният подарък. Във всекидневния живот то е от първа необходимост. В Литва „Lietuviškas varškės sūris“ обикновено се яде без нищо друго, с мармалад или мед или в сандвичи, печено или пушено се яде с бира или gira (квас), а изсушеното сирене се взима на излети или на по-дълги пътувания. За празненства традиционно се приготвят големи пити. За музикалния фестивал през 2007 г. в мандрата в Укмерге беше произведена пита с тегло 99 kg. Най-голямата пушена пита от „Lietuviškas varškės sūris“ — 12 kg — беше направена за Деня на лятното слънцестоене през 2009 г. в района на Биржай. Беше направено от 105 литра мляко и беше опушвано в специална фурна цели два дни. На сватбите шаферката донася голяма, вкусна пита прясно сирене за украса на масата, а като символ на близостта и стабилността на младоженците на сутринта от втория сватбен ден булката събужда музикантите с изсушено сирене.

От 2006 г. в музея на имението Rokiškis се предлага образователната програма „Sūrio kelias“ („Пътят на сиренето“). Всяка година около 6 000 посетители се запознават със старите методи за правене на „Lietuviškas varškės sūris“, разглеждат етнографската изложба и опитват различни видове сирена. „Lietuviškas varškės sūris“ беше много популярно сред посетителите на „Зелена седмица“ — 2009 г., международно изложение в Берлин.

Опитът, знанията и уменията на производителите на сирене, усъвършенствани през вековете, направиха възможно приспособяването на производствения процес към съвременните условия, запазването на специфичната форма на продукта и гарантирането на качеството.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))

http://www.zum.lt/index.php?-1085950496

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

27.2.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 57/28

2013/C 57/11

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)

„PECORINO DI PICINISCO“

ЕО №: IT-PDO-0005-0859-28.02.2011

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1. Наименование:

„Pecorino di Picinisco“

2. Държава-членка или трета държава:

Италия

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.3.

Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

„Pecorino di Picinisco“ е сирене от сурово мляко и сурово тесто, което се отличава с цилиндрична форма и плоски основи.

Сиренето „Pecorino di Picinisco“ (ЗНП), което се предлага на пазара с разновидности „Scamosciato“ („велурено“) и „Stagionato“ („узряло“), притежава следните характеристики:

—

Scamosciato: зреене: 30—60 дни; диаметър на питата: 12—25 cm; височина на страничната стена: 7—12 cm; тегло: 0,7—2,5 kg; кора: тънка и грапава, със сламеножълт оттенък; тесто: плътно, с малко шупли и бяло на цвят със сламеножълти оттенъци; водно съдържание: под 45 %; съдържание на мазнини в сухото вещество: под 55 %; вкус: мек, с подчертан дъх на планински пасища. Без миризма на обор.

—

Stagionato: зреене: над 90 дни; диаметър на питата: 12—25 cm; височина на страничната стена: 7—12 cm; тегло: 0,5—2 kg; кора: тънка и грапава, със сламеножълт оттенък; тесто: плътно, с малко шупли и светложълта на цвят; водно съдържание: под 35 %; съдържание на мазнини в сухото вещество: под 55 %; вкус: силен и плътен, като при по-продължително зреене става остър, с подчертан дъх на планински пасища. Без миризма на обор.

—	Производствен период: целогодишно.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

Млякото, използвано за производството на „Pecorino di Picinisco“, се добива единствено от характерните за района на производство породи Sopravissana, Comisana и Massese или от кръстоски, в които присъства най-малко една от тези породи. Допуска се използването на максимум 25 % козе мляко от местни стада на Capra grigia ciociara, Capra bianca monticellana и техните кръстоски. Използването на козе мляко от тези породи е традиционна практика, тъй като в стадата винаги е имало известен брой от тези кози. За производството на „Pecorino di Picinisco“ (ЗНП) се допуска използването единствено на сурово пълномаслено мляко от едно или повече издоявания.

Останалите използвани суровини също отговарят на критериите за съхраняване на местната традиция: за сгъстяването на млякото се използва сирище във вид на мая от ярета или агнета сукалчета, отглеждани в района на производство, определен в точка 4.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

Най-малко 70 % от фуражите за овцете и козите трябва да произхождат от района на производство.

Те трябва да произлизат от естествени пасища и от пресни фуражи, произведени единствено в зоната на производство.

Пашата трае минимум 8 месеца в годината.

Позволява се целогодишно освен с тези фуражи животните да се хранят и със зърнени култури, протеинови култури и субпродукти от мелничарската и маслинопреработващата промишленост — поотделно или смесени в стопанството, при максимално съотношение 30 % на ден за животно.

Освен това е разрешено ползването на сено от житни и бобови растения и от естествени ливади, които съставляват по-голямата част от фуражите през есенно-зимния период, докато през пролетно-летния период делът им във фуражите не бива да надхвърля 15 % на ден на животно.

Само животните, които не се ползват за млеконадой, е позволено да се хранят със сенаж и силаж.

3.5. Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Целият производствен процес (животновъдство, млекопроизводство, подсирване, обработка на изварата, изливане в калъпи, отцеждане, осоляване и зреене на сиренето) трябва да се извършва в рамките на района, определен в точка 4.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

—

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Върху цялата пита или части от нея трябва да има задължително етикет, на който, освен графичният символ на ЕС и съответните изисквани от закона данни, са изписани с ясен и четлив шрифт следните допълнителни указания:

—	означението „Pecorino di Picinisco“, следвано от „Denominazione Origine Protetta“ (защитено наименование за произход) или съкращението „D.O.P“ (ЗНП),

—	логото на продукта,

—	съответната разновидност — „Scamosciato“ или „Stagionato“,

—	името, търговското наименование и адресът на предприятието производител и опаковчик.

4. Кратко определение на географския район:

Районът на производство на сиренето „Pecorino di Picinisco“ е цялата долина Comino в провинция Frosinone.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Районът на производство на сиренето „Pecorino di Picinisco“ (ЗНП), който е особено подходящ за животновъдство и производство на овчи и кози сирена, се намира в долината Comino (61 535 ha), която представлява речен басейн в южната част на областта Lazio в провинция Frosinone, на няколко километра северно от Cassino и на изток от Sora, в западната част на планинската верига Meta—Mainarde.

Районът включва общо 20 общини и заема площ от над 61 535 ha, част от които се намират в национален парк „Abruzzo, Lazio e Molise“, и се характеризира с варовикови хълмове, които са важен природен обект, и с огромни пасища, които са основният източник на фуражи за отглежданите в района овце и кози.

Климатът в района е предимно умерен: средната годишна температура варира от 14 °C в долината до 5 °C в по-високите планински зони. Валежите са обилни — средногодишните стойности варират от 1 460 mm, измерени от станциите при Atina (520 m) и Picinisco (740 m), до над 1 600 mm по планинските върхове.

Реките в района са притоци на река Liri и спадат към нейния хидрографски басейн. От север на юг са обособени четири басейна: равнината на Sora с потока Lacerno и река Fibreno, долината Comino с река Melfa и нейните притоци, равнината Cassino с река Rapido и, на последно място, реките Rio Chiaro и Rava, които, макар да прекосяват само малка част от района, се вливат в река Volturno. Всички водни обекти в зоната възлизат на по-малко от 100 ha. Тъй като летата не са съпроводени с периоди на засушаване, климатът в района е умерен и се отличава от средиземноморския. В резултат на това като основен източник на храна за овцете и козите се използват местните естествени ливади и пасища, богати на диворастящи растителни видове, типични за този район, като житното растение Bromus erectus, перестия късокрак (Brachypodium pinnatum), Sesleria tenuifolia, острицовите Carex kitaibeliana, Carex pairaei, Carex ovalis, Carex fusca, Carex hallerana и Carex pallescens, бобовите растения Anthyllis montana, Anthyllis vulneraria и Vicia hybrida, Polypodium cambricum, Asplenium onopteris, Asplenium fissum, Dryopteris pallida ssp., Cerastiun cerastioides, Lychnis flos-cuculi, Sedum cepaea, Aphanes arvensis, Mespilus germanica, Astrantia tenorei, Seseli montanum, Grafia golaka, Ammi visnaga, Aster alpinus, Taraxacum glaciale, Reichardia picroides, Juncus compressus и хвойна (Juniperus nana).

Тези характерни климатични условия по отношение на температурата и валежите позволяват специфичното съчетаване на планински тревни видове по ливадите и пасищата.

В този природен контекст съществува един културно-исторически елемент в местните традиции, който е от първостепенно значение за характеристиките на продукта — планинската паша през лятото. Тя позволява на животните да се хранят по високопланински пасища и да избегнат летните горещини и възможния стрес, свързан със средата и прехраната, на който биха били подложени в долината през лятото.

Ролята на човешкия фактор в спецификата на продукта се крие главно в уменията на мандраджиите в процеса на производство. В производството на „Pecorino di Picinisco“ особено внимание се отделя на обработката на млякото. Съгласно метода на производство при подсирването на суровото мляко не се добавят никакви млечни ферменти, а при нарязването на изварата се поддържа температурата на подсирване.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Характерният вкус на сиренето „Pecorino di Picinisco“ постепенно преминава от мек към силен и плътен, а впоследствие — остър (при напълно узрелите пити), като в него се долавя подчертан дъх на планински пасища, но без миризма на обор. Тестото е плътно и със сламеножълт цвят.

„Pecorino di Picinisco“ е резултат от съчетаването на специфични фактори, свързани с района на произход и неговите климатични условия, с уменията на животновъдите и мандраджиите, както и със способността да се опазят традициите и особеностите на средата.

Умереният климат и възприетата от животновъдите традиционна практика на лятната планинска паша са фактори, които с течение на времето са позволили да се използват пасищата и овцете и козите да се отглеждат с висококачествени фуражи, съставени главно от растенията в естествените пасища. Животните прекарват дълго време на паша и това обогатява млякото им с каротиноиди, терпени и полиненаситени мастни киселини, които обуславят сламеножълтия цвят на „Pecorino di Picinisco“ и силно тревистия му аромат.

От значение за качеството на „Pecorino di Picinisco“ са и някои фактори, свързани с метода на производство — например използването на сурово мляко и сирище във вид на мая от ярета или агнета, отсъствието на млечни ферменти, както и дългогодишният опит и умения на мандраджиите.

Използването на сурово мляко позволява да се запазят някои от ароматните и микробиологичните компоненти, специфични за млекодайните животни, в чиято паша присъстват растенията от пасищата в района.

Уменията на местните мандраджии в обработката на суровото мляко, отсъствието на млечни ферменти и правилното поддържане на температурата на подсирване при нарязването на изварата способстват да се запази специфичната микрофлора на млякото, която подчертава типичния за това сирене вкус.

Придържането към определената за подсирване температура при нарязването на изварата не само съхранява аромата на сиренето, но ограничава отцеждането. По този начин се постига по-високо съдържание на вода в сиренето, което обуславя неговата мекота и плътност при пълното му узряване.

Традиционната употреба на сирище във вид на мая от ярета или агнета, отглеждани в района на производство, които са хранени единствено с майчино мляко и са заклани след отбиването им, допълнително подсилва аромата и микробиологичните особености, свързани с животновъдната среда и района на производство. Този вид сирище в действителност се отличава съществено от телешкото сирище във вид на прах или течност чрез своите липолитични ензими, които отсъстват в другите два вида сирище.

Съвкупността от тези фактори, свързани с околната среда и традиционния начин на производство, отличават „Pecorino di Picinisco“ от останалите местни и регионални овчи и кози сирена.

Производството на „Pecorino di Picinisco“ в миналото се потвърждава от редица исторически източници (Castrucci от XVII в., Statistica Murattiana от 1811 г.), както и от множество архивни документи, пазени в кметството на Picinisco: съпровождаща стоките документация, разрешения за продажба на дребно и едро и удостоверения за платени данъци. Големият брой овце и кози, отглеждани в района на производство, особено в самото Picinisco, за който свидетелстват преброяванията на добитъка между 1875 г. и 2000 г., потвърждава животновъдните традиции в района и тези, свързани с производството на сирене. Прочее община Picinisco и селата Fontitune и Valleporcina са ревниви пазители на традициите в животновъдството и в производството на сиренето Pecorino, което днес заслужено носи името на тази община.

Сиренето „Pecorino di Picinisco“ е неизменна част от местната кухня, тъй като е основна съставка в много от традиционните ястия в района.

В целия район на производство на „Pecorino di Picinisco“ има многобройни религиозни празници и народни събори, свързани с животновъдството и сиренето Pecorino. Примери за това са годишният животновъден фестивал в Picinisco, празникът на планината, фестивалът на историята, празникът на овцете и празникът на „abbuoto“ (вино) и на сиренето Pecorino. В рамките на всички тези прояви „Pecorino di Picinisco“ се представя като символ на географския район.

Днес „Pecorino di Picinisco“ е добре известен продукт, който е високо ценен на местно и регионално равнище и на който са присъдени престижни награди заради безспорните му качества и традиционни характеристики. Сред тях са наградата „San Giorgio Bianco“ за сирене от 2012 г., присъдена на представителите на Рим и Лацио от Accademia di San Giorgio; участието в провеждания в Парма конкурс „Alma Ceseus“ в частта за сирената и на „Salone del gusto“ в Торино. За „Pecorino di Picinisco“ се говори в многобройни предавания за кулинария и вино, излъчвани по частните и обществените телевизионни канали в Италия.

Названието „Pecorino di Picinisco“ има вече свое извоювано място, за което свидетелстват фактури, етикети, реклама и различни медийни публикации.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))

Министерството откри национална процедура за възражение с публикуването на предложението за признаване на „Pecorino di Picinisco“ (ЗНП) в Официален вестник на Италианската република № 283 от 3 декември 2010 г.

Пълният текст на спецификацията на продукта е на разположение на:

http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или на началната страница на Министерството на земеделието, храните и горската политика (http://www.politicheagricole.it), където директен достъп до документа се получава от опцията „Qualità e sicurezza“ (в горния десен ъгъл на екрана) и след това се избира „Disciplinari di Produzione all'esame dell'UE“.

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2013.057.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 57

Издание на български език	Информация и известия	Година 56 27 февруари 2013 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2013/C 057/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6787 — IHI Corporation/IHI Charging Systems International) ( 1 )	1

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2013/C 057/02	Обменен курс на еврото	2

	Сметна палата
2013/C 057/03	Специален доклад № 24/2012 Помощ от Фонд Солидарност на Европейския съюз за земетресението в Абруци през 2009 г. — полза и разходи за извършените дейности	3

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2013/C 057/04	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6875 — TenneT Offshore/Mitsubishi Corporation/TenneT Offshore 8) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	4

2013/C 057/05	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6859 — Mitsubishi Corporation/Isuzu Motors/Isuzu Motors India Private Limited) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	5

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2013/C 057/06	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	6

2013/C 057/07	Публикация на заявление за промени съгласно член 50, параграф 2, точка а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	11

2013/C 057/08	Жалба CHAP(2012) 1860 — Потвърждение за получаване и информация относно планирано приключване на процедурата по жалбата	17

2013/C 057/09	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	19

2013/C 057/10	Публикация на заявление в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	24

2013/C 057/11	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	28

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3077
JPY	японска йена	120,20
DKK	датска крона	7,4589
GBP	лира стерлинг	0,86330
SEK	шведска крона	8,4594
CHF	швейцарски франк	1,2167
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,4595
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,561
HUF	унгарски форинт	294,93
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,6996
PLN	полска злота	4,1678
RON	румънска лея	4,3780
TRY	турска лира	2,3637
AUD	австралийски долар	1,2763
CAD	канадски долар	1,3418
HKD	хонконгски долар	10,1467
NZD	новозеландски долар	1,5805
SGD	сингапурски долар	1,6209
KRW	южнокорейски вон	1 425,53
ZAR	южноафрикански ранд	11,5378
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,1481
HRK	хърватска куна	7,5925
IDR	индонезийска рупия	12 694,71
MYR	малайзийски рингит	4,0566
PHP	филипинско песо	53,373
RUB	руска рубла	40,0105
THB	тайландски бат	39,009
BRL	бразилски реал	2,5922
MXN	мексиканско песо	16,7459
INR	индийска рупия	70,7400