21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/1

(1)

Унгария е уведомила за следното допълнително наименование на архитект (точка 5.7.1 от приложение V към Директива 2005/36/ЕО):

(2)

Италия е уведомила за следното допълнително наименование на архитект (точка 5.7.1 от приложение V към Директива 2005/36/ЕО):

(3)

Полша е уведомила за следното допълнително наименование на архитект (точка 5.7.1 от приложение V към Директива 2005/36/ЕО):

(4)

Австрия е уведомила за следното допълнително наименование на архитект (точка 5.7.1 от приложение V към Директива 2005/36/ЕО):

(5)

Обединеното кралство е уведомило за следните изменения в наименованията на архитект (точка 5.7.1 от приложение V към Директива 2005/36/ЕО):

(6)

Испания е уведомила за следните изменения в наименованията на архитект (точка 5.7.1 от приложение V към Директива 2005/36/ЕО):

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/8

1.

Член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Действията на Съюза, които допълват националните политики, са насочени към подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве. Съюзът и държавите-членки насърчават сътрудничеството с трети държави и с компетентни международни организации в областта на общественото здраве.

2.

Следните заключения на Съвета: „Здравето във всички политики“ (30 ноември и 1 декември 2006 г.) (1); „Достойно остаряване в добро здраве“ (30 ноември 2009 г.); „Справедливост и здраве във всички политики: Солидарност в здравеопазването“ (8 юни 2010 г.); „Новаторски подходи към хроничните заболявания в общественото здравеопазване и системите за здравеопазване“ (7 декември 2010 г.); „Подготвителната работа за пилотното европейско партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“ (9 март 2011 г.); „Преодоляването на несъответствията в здравето в ЕС чрез съгласувани действия за насърчаване на модели на здравословен начин на живот“ (1 и 2 декември 2011 г.) (2).

3.

Резолюцията на Регионалния комитет на СЗО за Европа (3): „Стратегия и план за действие относно остаряването в добро здраве за периода 2012—2020 г.“.

4.

Съобщението на Комисията „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС“ (доклад от 2009 г. за застаряването на населението); „Европа 2020 — стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (5 март 2010 г.); „Осъществяване на Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“ (29 февруари 2012 г.).

5.

Целите на „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

6.

Доклада от проекта за европейско сътрудничество „Остаряване в добро здраве“: „Остаряването в добро здраве — предизвикателство за Европа“ (2007 г.).

7.

Бялата книга на Комисията „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008—2013 г.“, в която се подчертава необходимостта от насърчаване на доброто здраве през целия жизнен път на човека в застаряваща Европа.

8.

Становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Последиците от застаряването на населението върху системата на здравеопазването и социалната система“ (15 юли 2010 г.); становището на Комитета на регионите относно активния живот на възрастните хора: „Иновации — интелигентно здравеопазване — по-добър живот“ (27 юли 2012 г.).

9.

Декларацията на Съвета относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.): пътят напред.

10.

Остаряването в добро здраве е продължителен процес в рамките на целия живот. От първостепенна важност е гражданите да бъдат подпомогнати в тази насока чрез мултидисциплинарни действия в областта на промоцията на здравето, профилактиката на заболяванията и здравните и социалните грижи. Това предполага да се извършва дейност в различни области на обществото и политиката, в която да се включват публични органи и, в съответствие с приоритетите на държавите-членки, участници на всички равнища, в т.ч. здравните специалисти и пациентите, социалните партньори и гражданското общество, медиите и стопанските субекти.

11.

Новаторските подходи в областта на промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията биха могли да спомогнат за това възрастните хора да запазят самостоятелността си по-дълго време, както и да подобрят качеството си на живот.

12.

Доброто здраве на хората в трудоспособна възраст допринася за по-висока производителност и други ползи за гражданите и обществото с оглед постигане на целите на стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“.

13.

Необходимостта, предвид настоящата икономическа криза и демографските промени, от преосмисляне на структурата на услугите за по-ефикасен и устойчив сектор на здравеопазването, което да допринесе за изграждането на общество, приспособено в по-голяма степен към нуждите на възрастните хора.

14.

Резултатите от конференцията на високо равнище на тема „Остаряването в добро здраве до края на живота“, организирана от кипърското председателство на 5 и 6 септември 2012 г., на която беше представена дейността в областта на остаряването в добро здраве и бяха предоставени данни, според които остаряването в добро здраве е тясно свързано с изпълнението на програми за ефективна промоция на здравето и профилактика на заболяванията, като се започне от ранните години и се продължи в рамките на целия живот.

15.

Насърчаването на здравословна физическа активност в рамките на европейския работен план за спорта за периода 2011—2014 г. (4) и разработените в този контекст принципи за приноса на физическата активност за остаряването в добро здраве.

16.

Инициативата на Европейската комисия за стартирането и прилагането на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, като очаква оценката на тази пилотна инициатива през 2013 г..

17.

Стратегиите на ЕС по отношение на факторите, определящи здравето, и общите рискови фактори, в т.ч. нова стратегия на ЕС, която да подпомогне държавите-членки за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол.

18.

„Декларацията на Съвета относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.): пътят напред“ като стимул за действие през идните години.

19.

Работата, насочена към по-оптимално посрещане на предизвикателствата, които поставят хроничните заболявания, въз основа на процеса на размисъл, започнат от държавите-членки и Комисията (5).

20.

Значението на програмите за промоция на здравето, профилактика на заболяванията и ранна диагностика, започващи в ранните етапи от живота и продължаващи през целия живот.

21.

Мащабния проблем със заболеваемостта и уврежданията, причинени от хронични заболявания като рак, заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдови заболявания и съдови заболявания на нервната система, диабет и психични болести, мускулно-скелетни смущения и проблеми, свързани с нарушенията в слуха и зрението на населението.

22.

Факта, че по-доброто управление на здравословното състояние на хората в дългосрочен план може да им помогне да останат активни и самостоятелни в напреднала възраст.

23.

Факта, че публичната администрация, с участието на гражданското общество при целесъобразност, има ключова роля за подобряването на условията, свързани с остаряването в добро здраве.

24.

Факта, че икономическите и социалните условия и условията, свързани с околната среда, както и начинът на живот, са сред определящите здравето фактори, и предприемането на мерки спрямо тях чрез дейности в различни сектори си остава едно от важните предизвикателства пред активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве.

25.

Да превърнат остаряването в добро здраве до края на живота в един от приоритетите си за идните години, като прилагат социален подход и подход на равнопоставеност.

26.

Да възприемат подход, който насочва акцента към промоцията на здравето, профилактиката на заболяванията, ранната диагностика и по-доброто управление на здравословното състояние от ранните години до края на живота, като стратегия за подобряване на качеството на живот и ограничаване на тежестта на хроничните заболявания, крехкото здраве и уврежданията посредством:

27.

Да повишат и засилят координацията и сътрудничеството между всички заинтересовани страни и между държавите-членки чрез насърчаване на междусекторните действия, включително с участието на гражданското общество, като се отчита принципът за интегриране на въпросите на здравето във всички политики.

28.

Да използват, в областта на промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията, новаторски подходи, стимулиращи активното участие на гражданите, на семействата и на общностите.

29.

Да подкрепят европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве посредством ad hoc участие на държавите-членки в изпълнението на конкретните дейности на партньорството, в постигането на солидни резултати, както и в подкрепата и популяризирането на добавената стойност на партньорството пред регионалните и местните си власти, като вземат предвид резултатите от планираната за 2013 г. оценка.

30.

Да използват ефективно финансирането от ЕС (например структурните фондове, общата стратегическа рамка 2014—2020 г., Седмата рамкова програма/„Хоризонт 2020“, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации) в подкрепа на приоритетите на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве.

31.

Да подкрепят градовете и общините в инициативите им за изграждане на благоприятна за възрастните, здравословна среда, както и за разработване на мрежи за изпълнение на общи насоки.

32.

Да подобрят комуникацията в областта на промоцията на здравето, профилактиката на заболяванията, ранната диагностика и по-доброто управление на здравословното състояние на хората, като прилагат новаторски подходи към дейностите за информиране на обществеността (например отговорно използване на социалните медии).

33.

Да подкрепи бъдещите, предприемани на равнище ЕС и на регионално, национално и местно равнище, действия и инициативи за въздействие върху факторите, определящи здравето и рисковите фактори, както и за насърчаване на остаряването в добро здраве до края на живота, при зачитане на областите на компетентност на държавите-членки.

34.

Да допринася за разработването на политики, насочени към дейности за промоция на здравето, които да подпомагат избора на здравословен начин на живот в името на живота в добро здраве.

35.

Да подкрепя по-успешното изпълнение от страна на държавите-членки на насоките на ЕС за физическата активност, приветствани в заключенията на председателството след неофициалната среща на министрите на спорта от ЕС през ноември 2008 г. (6).

36.

Да подкрепи доброволното сътрудничество между държавите-членки с оглед на по-нататъшното разработване както на общи, така и на избирателни превантивни мерки, предназначени за специфичните нужди на целеви групи.

37.

Да подпомогне държавите-членки, и по-конкретно регионите, за по-ефективно използване на структурните фондове и другите финансови инструменти на ЕС за приоритети, свързани с остаряването в добро здраве.

38.

Да направи надлежна оценка на пилотното европейско партньорство за иновации (ЕПИ) в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, да позволи заинтересованите държави-членки да участват в управлението на ЕПИ и да информира държавите-членки за начина, по който Комисията взема предвид препоръките на ЕПИ в изпълнението на програмите на ЕС.

39.

Да насърчават стратегии за борба с рисковите фактори като тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотични вещества, нездравословен хранителен режим и липса на физическа активност, както и със свързаните с околната среда фактори, които водят до увеличаване на честотата на незаразните хронични заболявания като рак, заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдови заболявания и съдови заболявания на нервната система, диабет, психични болести и мускулно-скелетни смущения.

40.

Да подкрепят набелязването и разпространението на подходи, свързани с добри практики, за справяне с хроничните болести и рисковите фактори за тях, включително оправомощаване на пациентите.

41.

Да обмислят начини за засилване на сътрудничеството и подобряване на обмена на добри практики на европейско равнище за насърчаване на подход, насочен към остаряването в добро здраве до края на живота, като използват новаторски средства.

42.

Да продължат с изпълнението на здравната стратегия (7) и нейната цел за стимулиране на доброто здраве в застаряваща Европа при прилагане на многосекторен подход, включващ секторите на здравеопазването и социалните грижи, с подкрепата на работна група „Обществено здравеопазване“ на равнище висши служители и в сътрудничество с Комитета за социална закрила.

43.

Да продължат и задълбочат работата, насочена към по-добро разбиране на връзките между събитията от ранните години на живота и остаряването в добро здраве, като си служат, наред с другото, с хоризонтални изследвания.

44.

Да подкрепят при целесъобразност, в рамките на Европейска система за здравна информация, събирането и обмена на данни и сведения относно честотата, разпространението, рисковите фактори за хроничните заболявания и последиците от тях като например продължителността на живота в добро здраве, а също и относно политиките и дейностите за промоция на здравето, в т.ч. информационните системи в страните от ЕС, като се вземат предвид съществуващите механизми и текущата работа, извършвана в рамките на Европейската статистическа система и други заинтересовани страни (например СЗО, регионалния офис на СЗО за Европа и ОИСР).

45.

Да насърчават европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве като подходяща платформа за сътрудничество на заинтересованите страни, изградена на основата на консенсуса и съгласието на заинтересованите участници — от публичния и частния сектор, НПО и академичните среди, на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище — ангажирани да постигнат договорените от тях цели, в съответствие с резултатите от оценката за 2013 г..

46.

Да сътрудничат със Световната здравна организация (СЗО) и по-специално с нейния регионален офис с оглед на извършването на допълнителни дейности, свързани с остаряването в добро здраве.

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/12

—

Съобщението на Комисията „План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009—2015 г.): активизирано сътрудничество между държавите-членки“ (1), в което се набелязват десет приоритетни действия с оглед да се подпомогнат държавите-членки при справянето с трите основни предизвикателства в областта на донорството и трансплантацията на органи, а именно: 1. увеличаването на наличността на органи; 2. повишаването на ефективността и достъпността на системите за трансплантация и 3. подобряването на качеството и безопасността.

—

Разработването на национални програми за подобряване на резултатите по различните стъпки от процеса на донорство от трупни донори (от идентифицирането и поддържането на донора до осигуряването и транспорта).

—

Разработването на европейски наръчник за практики в областта на донорството от живи донори, за бъбречни и чернодробни трансплантанти.

—

Разпространението на най-добрите практики, напр. чрез европейския наръчник за създаване и поддръжка на системи за координация за донорството на трансплантанти за трупни донори.

—

Планираното разработване на цялостен преглед на националните системи за съгласие на донора, както и усилията за интегриране на участието на специалисти от отделенията за интензивни грижи в процеса на донорството от трупни донори.

—

Ролята на професионалните общности като Европейското общество за трансплантация на органи (ESOT) и неговата секция — Европейската организация на координаторите за донорството на трансплантанти и Европейския комитет за донорство (ETCO-EDC).

—

Предприетите от държавите-членки стъпки за по-нататъшно развитие на програмите за донорство от живи донори, като същевременно се гарантира цялостна защита на живите донори, в съответствие с обсъжданията на неофициалното заседание на министрите на здравеопазването от 10—11 юли 2012 г.

—

Организирането на национални кампании за повишаване на осведомеността и на европейски инициативи, като например европейските дни на донорството на органи и посветените на донорството и трансплантацията на органи семинари за журналисти, организирани съответно от Съвета на Европа и Европейската комисия.

—

Разработването на най-добри практики и програми за обучение на национално и европейско равнище с подкрепата на Програмата за действие на ЕС в областта на здравето.

—

Колко е важно хората да бъдат насърчавани да заявят желанието си да станат донори след смъртта си.

—

Колко е важно да се даде приоритет на предварителното съгласие за донорство на органи от трупни донори.

—

По-доброто качество на живот на пациентите и високата икономическа ефективност на бъбречните транспланти в сравнение с диализното лечение при краен стадий на бъбречно заболяване, както става ясно от анализа например на властите в Обединеното кралство (Department of Health, 2009 г.) или във Франция (Haute Autorité de Santé, 2010 г.).

—

Липсата на медицински алтернативи за пациенти, които се нуждаят от животоспасяваща трансплантация на други органи.

—

Че макар това да е въпрос от компетентността на държавите-членки, съществува необходимост всяка държавa-членкa ясно да определи и организира системите на съгласие за донорство и да управлява списъците на чакащите по прозрачен начин на национално равнище.

—

Изискването държавите-членки да защитават живите донори от потенциални рискове, физически и финансови неудобства, свързани с процеса на донорство, както и да гарантират доброволното и безвъзмездно донорство съгласно установеното в Директива 2010/53/ЕС.

—

Значението на прозрачната и всеобхватна комуникация за укрепването на общественото доверие в ценността на системите за трансплантанти, основани на донорството от трупен донор, както и на донорството от живи донори.

—

Необходимостта да се наблегне на отговорността на специалистите от отделенията за интензивни грижи и спешна помощ, както и донорството да стане част от решенията, които се вземат по време на грижите в края на живота.

—

Вземането на органи от живи лица с цел трансплантация трябва да подлежи на строг контрол при всеки отделен случай, като се отчитат приложимите критерии, по-специално принципът, че човешкото тяло не следва да се използва за финансова изгода.

1.

Да продължат да обменят експертен опит по всички основни аспекти на програмите за донорство и трансплантация на органи, за да направят възможно взаимното обучение и увеличаването на броя на наличните органи.

2.

Да осигурят непрекъснато обучение за специалистите, участващи в донорството и трансплантацията на органи от трупни донори, в т.ч. както за координаторите за донорството на трансплантанти, така и за специалистите от отделенията за интензивни грижи и спешна помощ.

3.

Да обменят информация за националните си системи за съгласие на донора.

4.

Да създадат всеобхватни механизми за защита на живите донори, включително създаването на регистри или архиви с цел проследяване, в съответствие с изискванията на Директива 2010/53/ЕС.

5.

Да създадат прозрачни и официални механизми за възстановяване на понесените от живите донори разходи и, ако е приложимо, за компенсиране на загубата на доходи, която е в пряка връзка с процедурата по донорство от жив донор.

6.

Да подобрят осведомеността на пациентите и техните семейства за различните варианти за трансплантации, в т.ч. трансплантациите от трупен и от жив донор, както и други алтернативни заместващи терапии. Да подобрят информацията за донорството и трансплантациите като цяло и да ангажират здравните специалисти в предоставянето на подходяща информация за донорството на органи.

7.

Да обменят информация за комуникационните си стратегии и да комуникират активно с обществеността, включително чрез социалните медии.

8.

Да разработят и според необходимостта да подобрят програмите за сътрудничество със специалистите от отделенията за интензивни грижи и спешна помощ, заедно с националните и международните асоциации на специалистите, за да оптимизират идентификацията на потенциалните донори и осъществяването на процеса на донорство от трупен донор.

—

Създаването и прилагането на двустранни или многостранни споразумения между държавите-членки за обмен на органи и пациенти, които зачитат принципа на самодостатъчността при трансплантациите, както е посочено в Резолюцията от Мадрид (2).

—

Установяването на споразумения за сътрудничество между националните трансплантационни организации, като South Transplant Alliance.

—

Обмена на експертен опит относно трансплантационните системи между компетентните органи на държавите-членки и европейските организации за обмен на органи, по-специално Eurotransplant и Scandiatransplant.

—

Че съществува значителна възможност да се лекуват повече пациенти и ефективно да се използва все по-голям брой налични органи в рамките на държавите-членки чрез сключването и прилагането на двустранни или многостранни споразумения между държавите-членки.

—

Необходимостта от достатъчен административен капацитет в рамките на създадените национални органи в съответствие с Директива 2010/53/ЕС.

—

Че трафикът на органи нарушава основните права на човека като човешко достойнство и неприкосновеност и има отрицателен ефект върху общественото доверие и желанието на потенциалните донори да даряват органи.

—

Че ограничените знания и научни изследвания по някои научни и организационни аспекти на трансплантацията на органи и липсата на необходимите експертни познания в някои области ограничават по-нататъшното развитие на трансплантационните дейности в ЕС.

1.

Да участват активно в споразумения за побратимяване, когато имат по-малко от десет трупни донора на един милион жители или когато на тяхна територия липсват конкретни трансплантационни програми.

2.

Да използват общностните инструменти с цел изграждане на национален трансплантационен капацитет, когато това е целесъобразно.

3.

Да продължат да обменят информация за създаването и финансирането на трансплантационни дейности и надзора върху тях.

4.

Да се ангажират с оперативен трансграничен обмен на органи, включително чрез участието в съвместно действие, посветено на споразумения за трансграничен обмен, което ще започне през 2013 г.

5.

Да подкрепят националното и международното сътрудничество, по целесъобразност, между трансплантационните органи и полицейските и митническите служби с оглед откриването и предотвратяването на трафик на органи.

1.

Да включи трансплантацията на органи в обхвата на инициативите на ЕС срещу трафика на хора (3), в съответствие с препоръките на Световната здравна организация и Съвета на Европа.

2.

Да разгледа научните изследвания на техническите и организационните аспекти на трансплантацията в рамките на европейската програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“.

—

Че Директива 2010/53/ЕС установява минимални стандарти за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация.

—

Необходимостта от повишаване на знанията за здравните резултати при трансплантираните пациенти с оглед на допълнителното оптимизиране на трансплантационните дейности, като се взема предвид недостигът на органи.

1.

Да обменят информация за националните си процедури за издаване на разрешения на организациите за осигуряване на органи и на трансплантационните центрове.

2.

Да обменят експертен опит по трансплантацията на органи от „донори, отговарящи на разширени критерии“ (например по-възрастни донори), с оглед да се увеличи броят на наличните органи, като същевременно се определят граници на качеството и безопасността на подобна практика.

3.

Да се включат в събирането и обмена на знания за качеството и безопасността и в създаването на стандартизирани регистри или архиви за проследяване на пациентите на основата на съвместно разработени и общоприети модели.

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/15

United Nations — Focal point for delisting

Security Council Subsidiary Organs Branch

Room S-3055 E

New York, NY 10017

UNITED STATES OF AMERICA

Council of the European Union

DG C Coordination

General Secretariat

Rue de la Loi/Wetstraat 175

1048 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/16

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/17

(1)

Решението на Комисията от 30 юли 2010 г. за учредяване на Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни (1) се прилага до 31 декември 2012 г.

(2)

Форумът допринесе за постигането на конкурентоспособност по веригата на стойността в хранително-вкусовата промишленост в ЕС, следейки за изпълнението на препоръките на Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост и на инициативите, предложени от Комисията в нейното съобщение „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (2). Форумът препоръча извършването на още по-целенасочени действия. Тези инициативи трябва да бъдат предмет на последващи действия. Поради това работата на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни следва да продължи и след 31 декември 2012 г.

(3)

Членството във Форума следва да се отвори и за националните органи от всички държави членки, за да се улесни обменът на добри практики и да се разшири обхватът на Форума. Представителството на частни организации следва да се разглежда на базата на публична покана за представяне на кандидатури, за да се осигури балансирано участие на заинтересованите страни,

1.

Член 4 се изменя, както следва:

2.

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Приложимост

Настоящото решение се прилага до 31 декември 2014 г.“

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/18

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/20

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/21

1.

Съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1), когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, а съответните предприятия предложат поемане на ангажименти за преодоляване на опасенията, изразени по отношение на тях от Комисията в нейната предварителна оценка, Комисията може чрез решение да превърне тези ангажименти в задължителни за предприятията. Такова решение може да се приеме за определен срок и съдържа заключението, че повече не са налице основания за предприемане на действия от Комисията. Съгласно член 27, параграф 4 от същия регламент Комисията публикува кратко резюме на делото и основното съдържание на ангажиментите. Заинтересованите трети страни могат да представят съображенията си в срок, който се определя от Комисията.

2.

На 19 юни 2008 г. Air Canada („AC“), United Airlines („UA“), Continental Airlines („CO“) и Lufthansa („LH“), наричани заедно „страните“, обявиха намерението си да сключат споразумение, за да сформират съвместно предприятие, което да обхваща всичките им услуги за пътнически въздушен транспорт на трансатлантическите пазари („споразумение А++“). В рамките на съвместното предприятие AC, UA, CO и LH си сътрудничат по отношение на ключови параметри на конкуренцията като тарифи, капацитет, разписания и маркетинг. На 25 юли 2008 г. Комисията започна разследване ex officio на сътрудничеството между страните по споразумението A++.

3.

На 10 октомври 2012 г. Комисията прие предварителна оценка по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, като изрази временното становище, че има вероятност споразумението A++ за съвместно предприятие между страните да наруши член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.

Комисията счете, че при липсата на сътрудничество между LH и СО те ще бъдат действителни постоянни конкуренти по маршрута Франкфурт—Ню Йорк, като организират самостоятелно своите собствени директни полети както преди въвеждането на споразумението A++.

5.

В предварителната оценка Комисията изрази загриженост, че сътрудничеството между АС, UA, СО и LH по споразумението A++ вероятно би ограничило конкуренцията по маршрута Франкфурт—Ню Йорк по отношение на пътниците в първа класа.

6.

Предвид комбинираната пазарна позиция на страните по маршрута Франкфурт—Ню Йорк и силната конкуренция между LH и CO, сътрудничеството вероятно ще доведе и до значителни антиконкурентни ефекти за пътниците в първа класа. Комисията взе под внимание факта, че търсенето на потребителите по маршрута Франкфурт—Ню Йорк е относително нееластично спрямо цената и те като цяло не разполагат със значителна покупателна мощ.

7.

Комисията стигна и до временното заключение, че конкуренцията, която е съществувала преди сътрудничеството между LH и CO, е била елиминирана. Тази конкуренция е малко вероятно да бъде заменена от конкуренция между съществуващите конкуренти или потенциални нови участници поради наличието съществени пречки пред разширяването и навлизането на пазара. Сред пречките пред разширяването и навлизането на пазара са ограниченията за слотове, предимствата при използването на хъб както на летището във Франкфурт, така и на летищата JFK и Newark Liberty в Ню Йорк, както и предимства за честотата, предоставени на страните.

8.

Ограничения за слотове в момента съществуват на летищата JFK и Newark Liberty в Ню Йорк и вероятно ще бъдат налице в средносрочен и дългосрочен план и на летището във Франкфурт. Поради предимствата от използването на хъб на летищата във Франкфурт и Ню Йорк страните могат да се възползват в по-голяма степен от икономии от мащаба, разпознаване на търговската марка, привлекателност на програмата за редовни пътници, достъп до свързващ транспорт и способност за сключване на корпоративни договори, отколкото своите действителни или потенциални конкуренти, които не разполагат с такива хъб предимства. Благодарение на по-честите полети по маршрута Франкфурт—Ню Йорк страните вероятно ще имат по-високо качество на услугите отколкото техните действителни или потенциални конкуренти, за което потребителите вероятно ще бъдат съгласни да плащат по-високи цени.

9.

Страните, по отношение на която е започнато производство, предложиха ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003, за да отговорят на опасенията на Комисията, свързани с конкуренцията. Страните подчертаха, че това не следва да се тълкува като признание, че са нарушили правилата на ЕС в областта на конкуренцията или че споразумението A++ е несъвместимо с член 101 от ДФЕС.

10.

Ангажиментите са накратко обобщени по-долу, а пълният им текст е публикуван на английски език на уебсайта на Генерална дирекция „Конкуренция“ на адрес:

http://ec.europa.eu/competition/index_en.html

11.

Страните предлагат по маршрута Франкфурт—Ню Йорк:

12.

Страните предлагат да поверят на доверено лице, отговорността да следи за прилагането на ангажиментите. В случай на несъгласие между нов участник и страните по отношение на ангажиментите страните предлагат да бъде въведена процедура за разрешаване на спорове, при която арбитражен съд ще произнася окончателно решение по въпроса.

13.

След допитване до участниците на пазара Комисията възнамерява да приеме решение съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, с което да обяви за задължителни ангажиментите, обобщени по-горе и публикувани в интернет на уебсайта на Генерална дирекция „Конкуренция“.

14.

В съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят своите забележки относно предложените ангажименти. Тези забележки трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от един месец след датата на публикуване на настоящото съобщение. Освен това заинтересованите трети страни се приканват да изпратят неповерителен вариант на своите мнения, в които информацията, която според тях представлява търговска тайна, както и другата поверителна информация, следва да бъде заличена и заменена с неповерително резюме или с думите „търговски тайни“ или „поверително“.

15.

Желателно е отговорите и мненията да включват обосновка и да излагат факти от значение за делото. Ако установите проблем по отношение на някоя част от предложените ангажименти, моля, посочете възможно решение.

16.

Съображенията могат да бъдат изпращани на Комисията под референтен номер COMP/39.595 — Continental/United/Lufthansa/Air Canada по електронна поща (COMP-GREFFE-ANTITRUST@ec.europa.eu), по факс (+32 22950128) или по пощата на следния адрес:

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/24

Клас 1.5.

Масла и мазнини (масло, маргарин, олио и др.)

Физикохимични характеристики:

Органолептични характеристики:

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/28

1.

В Обща позиция 2008/369/ОВППС (1) се призовава Съюзът да замрази средствата и икономическите ресурси на физически и юридически лица, образувания и структури, които действат в нарушение на оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ДРК), посочени в списъка, изготвен съгласно резолюции 1533(2004), 1596(2005), 1807(2008) и 1857(2008) на Съвета за сигурност на ООН, който подлежи на редовно актуализиране от Комитета на ООН, създаден съгласно Резолюция 1533(2004) на Съвета за сигурност на ООН.

Списъкът, съставен от този Комитет на ООН, включва:

2.

Комитетът по санкциите на ООН реши на 12 ноември 2012 г. да добави едно физическо лице, а на 28 ноември 2012 г. още две физически лица към съответния списък. Въпросните физически лица могат да предадат по всяко време молба до Комитета на ООН, заедно със съответните подкрепящи документи, с цел преразглеждане на гореспоменатото решение за включването им в списъка на ООН. Такова искане следва се изпрати на следния адрес:

За повече информация: http://www.un.org/sc/committees/dfp.shtml

3.

Във връзка с решенията на ООН, посочени в точка 2, Комисията прие Регламент (ЕС) № 1251/2012 (2), с който се изменя приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (3).

Следователно следните мерки от Регламент (ЕО) № 1183/2005 се отнасят до въпросните физически лица:

4.

Физическите лица, добавени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета посредством Регламент (ЕС) № 1251/2012 и във връзка с решенията на ООН от 12 и 30 ноември 2012 г., могат да представят на Комисията своите становища относно включването им в списъка. Становищата трябва да се изпратят на следния адрес:

5.

На въпросните физически лица се обръща внимание върху възможността да оспорят Регламент (ЕС) № 1251/2012 пред Общия съд на ЕС в съответствие с условията, предвидени в член 263, параграфи 4 и 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

6.

Личните данни на физическите лица, включени в списъците на Регламент (ЕО) № 1251/2012, ще бъдат съхранявани в съответствие с правилата на Регламент (ЕО) № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (4). Всяко искане, например за допълнителна информация или с цел упражняване на правата съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 (например достъп или коригиране на лични данни), трябва да бъде изпратено до Комисията на адреса, посочен в точка 4 по-горе.

7.

С цел спазване на надлежния ред на физическите лица, изброени в приложение I, се обръща внимание на възможността за подаване на заявление до компетентните органи на съответната(ите) държава(и)-членка(и), които са изброени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1183/2005, за да получат разрешително за използване на замразени средства и икономически ресурси за основни разходи или специфични плащания в съответствие с член 3 от този регламент.

21.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 396/30