16.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 352/1

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 10/2012 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 за създаване на Европейска агенция за морска безопасност

Приета от Съвета на 4 октомври 2012 г.

(10/2012/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3), приет вследствие на инцидента с нефтения танкер „Ерика“, се създаде Европейска агенция за морска безопасност („агенцията“) с цел осигуряване на високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби.

(2)	След инцидента с нефтения танкер „Престиж“ през 2002 г. Регламент (ЕО) № 1406/2002 беше изменен, за да се предоставят по-големи правомощия на агенцията по отношение на реагирането при замърсяване.

(3)

Необходимо е да се поясни кои видове замърсяване на моретата попадат сред целите на Регламент (ЕО) № 1406/2002. Ето защо замърсяването на моретата от инсталации за нефт и природен газ следва да се разбира като замърсяване с нефт или други вещества, различни от нефт, които при въвеждане в морската среда е възможно да създадат опасност за човешкото здраве, да увредят живите ресурси и морските видове, да нанесат щети на места за отдих или да попречат за друг законен начин на използване на морето, както е определено с Протокола за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с опасни и вредни вещества от 2000 г.

(4)

В съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 1406/2002 през 2007 г. Управителният съвет на агенцията („Управителен съвет“) възложи извършването на независима външна оценка на прилагането на посочения регламент. Въз основа на тази оценка през юни 2008 г. той отправи препоръки относно промени във функционирането на агенцията, нейните области на компетентност и работни практики.

(5)

Въз основа на констатациите на външната оценка, както и на препоръките и многогодишната стратегия, приета от Управителния съвет през март 2010 г., някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1406/2002 следва да бъдат изяснени и актуализирани. Агенцията следва да получи редица нови основни и спомагателни задачи, отразяващи развитието на политиката за морска безопасност на равнището на Съюза и на международно равнище, като същевременно продължи да се съсредоточава върху изпълнението на своите приоритетни задачи в областта на морската безопасност. Предвид бюджетните ограничения, пред които е изправен Съюзът, са необходими значителни усилия за внимателен преглед и реорганизация, за да се гарантира ефективността на разходите и бюджета и да се избегне дублирането. Нуждите от персонал за новите основни и спомагателни задачи следва по принцип да се посрещнат чрез вътрешна реорганизация в агенцията. Същевременно, когато е подходящо, агенцията следва да получи финансиране от други части на бюджета на Съюза, по-специално от инструмента по линия на Европейската политика за съседство. Осъществяването на други нови основни и спомагателни задачи от агенцията ще се извършва в рамките на действащата финансова перспектива и бюджета на агенцията, без да се засягат преговорите и решенията относно бъдещата многогодишна финансова рамка. Тъй като настоящият регламент не е решение за финансиране, бюджетният орган следва да вземе решение относно средствата за агенцията в рамките на годишната бюджетна процедура.

(6)	Задачите на агенцията следва да бъдат ясно и точно описани, като следва да се избягва всякакво дублиране на задачи.

(7)	Агенцията е показала, че някои задачи могат да се осъществяват по-ефективно на европейско равнище, което в някои случаи може да предложи икономии за националните бюджети на държавите-членки, а когато са видими, представляват реална добавена стойност на европейско равнище.

(8)

Някои разпоредби относно специфичното управление на агенцията следва да бъдат изяснени. Като се вземе предвид специалната отговорност на Комисията за прилагането на политиките на Съюза, утвърдена в Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията следва да предоставя политически насоки на агенцията при изпълнението на нейните задачи при пълно зачитане на правния статус на агенцията и на независимостта на нейния изпълнителен директор, както е установено с Регламент (ЕО) № 1406/2002.

(9)	Значението на осигуряването на балансирано представяне на половете следва напълно да се отчита при назначаването на членове на Управителния съвет, при избора на председател и заместник-председател на Управителния съвет и при назначаването на ръководители на отдели.

(10)

Всяко позоваване на съответни правни актове на Съюза следва да се приема за позоваване на актове в областта на морската безопасност, морската сигурност, предотвратяването и реагирането на замърсяване, причинено от кораби, както и реагирането на замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ.

(11)

За целите на настоящия регламент „морска сигурност“ означава — в съответствие с Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (4) — комбинацията от превантивни мерки, предназначени за защита на морския транспорт и на пристанищните съоръжения срещу заплахи от преднамерени противозаконни действия. Целта, свързана със сигурността, следва да се постигне с приемането на подходящи мерки в областта на политиката за морски транспорт, без да се засягат правилата на държавите-членки в сферата на националната сигурност, отбраната и обществената сигурност и в борбата с финансовите престъпления против държавата.

(12)

Агенцията следва да действа в съответствие с интересите на Съюза. Това следва да включва случаите, когато на агенцията се възлага да действа извън територията на държавите-членки в нейните области на компетентност и да предоставя техническа помощ на съответните трети държави при утвърждаване на политиката на Съюза за морска безопасност.

(13)	Агенцията следва да предоставя техническа помощ на държавите-членки, което следва да улесни изграждането на необходимия национален капацитет за изпълнението на достиженията на правото на Съюза.

(14)

Агенцията следва да предоставя оперативна помощ на държавите-членки и на Комисията. Това следва да включва услуги като системата на Съюза за обмен на морска информация (SafeSeaNet), европейската сателитна система за наблюдение на нефтени разливи (CleanSeaNet), центъра на Европейския съюз за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния (EU LRIT Data Centre) и базата данни на ЕС за инспекциите на държавния пристанищен контрол (Thetis).

(15)

Експертният опит на агенцията при електронното предаване на данни и системите за обмен на морска информация следва да се използва за опростяване на формалностите за даване на сведения за кораби с цел да се премахнат бариерите пред морския транспорт и да се създаде европейско пространство за морски транспорт без бариери. По-специално агенцията следва да подпомага държавите-членки при изпълнението на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки (5).

(16)

Агенцията следва да увеличи помощта, която предоставя на Комисията, по отношение на научноизследователските дейности, свързани с нейните области на компетентност. Следва обаче да се избягва дублиране на работата със съществуващата рамка за научни изследвания на Съюза. По-специално агенцията не следва да отговаря за управлението на научноизследователски проекти.

(17)

Предвид развитието на нови иновационни приложения и услуги, както и подобряването на вече съществуващите приложения и услуги, и с цел създаване на европейско пространство за морски транспорт без бариери, агенцията следва да използва пълноценно потенциала на европейските програми за спътникова радионавигация (EGNOS и Галилео) и програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС).

(18)

След изтичане срока на действие на рамката на Съюза за сътрудничество в областта на случайно или умишлено замърсяване на водите, създадена с Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), агенцията следва да продължи някои от предходно извършваните дейностите по тази рамка, чрез използване по-специално на експертния опит в рамките на консултативната техническа група за готовност и реагиране при замърсяване на морето. Дейностите на агенцията в тази област не следва да освобождават крайбрежните държави от задължението им да имат необходимите механизми за реагиране при замърсяване и следва да зачитат действащите договорености за сътрудничество между държавите-членки или групи от държави-членки.

(19)

При поискване агенцията предоставя на държавите-членки подробна информация за евентуални случаи на замърсяване от кораби чрез CleanSeaNet, която им дава възможност да изпълнят своите отговорности съгласно Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (7). Въпреки това се наблюдават значителни различия в ефективността на прилагането, независимо че такова замърсяване може да премине в други национални води. Ето защо в следващия си доклад съгласно член 12 от посочената директива Комисията следва да предостави на Европейския парламент и на Съвета информация за ефективността и последователността при прилагането на тази директива, както и други имащи отношение данни за нейното прилагане.

(20)

Исканията на засегнати държави-членки за мобилизиране от агенцията на действия срещу замърсяването следва да преминават през механизма на ЕС за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (8). Въпреки това в ситуации, различни от свързаните с искания за мобилизиране на кораби и оборудване в готовност за реагиране при замърсяване, Комисията може да прецени, че алтернативните средства за комуникация с използването на модерни информационни технологии са по-подходящи, и следователно може да информира молещата държава-членка.

(21)

Неотдавнашните събития откроиха рисковете от офшорно проучване за нефт и природен газ и производствени дейности по отношение на морския транспорт и морската среда. Възможностите за реагиране на агенцията при замърсяване с нефт и експертният ѝ опит в областта на замърсяването с опасни и вредни вещества следва да се използват и в случаите на реагиране при замърсяване, причинено от тези дейности, по искане на засегнатата държава.

(22)

По-специално CleanSeaNet, която понастоящем се използва за предоставяне на доказателства за нефтени разливи от кораби, следва да бъде използвана от агенцията и за откриване и докладване на нефтени разливи от офшорно проучване за нефт и природен газ и производствени дейности, без това да се отразява отрицателно на услугите, предоставяни на морския транспорт.

(23)

Агенцията притежава натрупан и признат ценен експертен опит и инструменти в областта на морската безопасност, морската сигурност, предотвратяването и реагирането на замърсяване, причинено от кораби. Този експертен опит и тези инструменти могат да имат отношение към други дейности на Съюза, свързани с политиката на Съюза за морски транспорт. Ето защо агенцията следва да подпомага при поискване Комисията и държавите-членки при разработването и осъществяването на такива дейности на Съюза, при условие че Управителният съвет е дал своето одобрение в контекста на годишната работна програма на агенцията. Тази помощ следва да e обусловена от обстоен анализ на разходите и ползите и не следва да засяга основните задачи на агенцията.

(24)	Чрез предоставяната техническа помощ агенцията допринася и за развитието на по-благоприятен за околната среда морски транспорт.

(25)

Що се отнася до класификационните организации, повечето от тях работят с плавателни съдове както за морски транспорт, така и за транспорт по вътрешни водни пътища. Предвид експертния опит на агенцията с класификационни организации за морски плавателни съдове тя може да предоставя на Комисията съответна информация за класификационните организации за съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, и по този начин да се повиши ефективността.

(26)	Що се отнася до интерфейса между информационните системи за транспорт агенцията следва да подпомага Комисията и държавите-членки, като проучва — заедно с компетентните органи на системата за речни информационни услуги — възможността за обмен на информация между тези системи.

(27)

Без да се засягат отговорностите на компетентните органи, Агенцията следва да подпомага Комисията и държавите-членки при разработването и осъществяването на бъдещата инициатива за електронни услуги в областта на морския транспорт, чиято цел е да се повиши ефективността на европейския сектор за морски транспорт чрез улесняване на използването на модерни информационни технологии.

(28)

За да бъде завършено изграждането на единния пазар и на европейското пространство за морски транспорт без бариери, следва да се намалят административните тежести за корабоплаването, наред с другото като се насърчава морският транспорт на къси разстояния. Във връзка с това концепцията „Син пояс“ и електронните услуги в областта на морския транспорт могат евентуално да се използват за намаляване на формалностите за даване на сведения от търговски кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки.

(29)	Припомня се, че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и за да се спази принципът на институционално равновесие, на агенция не може да бъде предоставено правомощие да приема решения с общо приложение.

(30)

Без да се засягат установените в Регламент (ЕО) № 1406/2002 цели и задачи, в рамките на една година от влизането в сила на настоящия регламент Комисията следва да изготви и представи в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни проучване за осъществимост с цел да оцени и установи възможностите за засилена координация и сътрудничество между различните функции на бреговата охрана. При това проучване следва да се вземат предвид действащата правна рамка и съответните препоръки от подходящи форуми на Съюза, както и текущото разработване на обща среда за обмен на информация (Common Information Sharing Environment – CISE), и следва напълно да се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, и ясно да се посочат разходите и ползите пред Европейския парламент и Съвета.

(31)

Привличането на добре обучени европейски морски лица е от значение за конкурентоспособността на морските центрове на Съюза. Ето защо предвид настоящото и бъдещото търсене в Съюза на висококвалифицирани морски лица, агенцията следва да подпомага по целесъобразност държавите-членки и Комисията при популяризирането на обучението по морско дело, като улеснява доброволния обмен на най-добри практики и предоставя информация за обменни програми на Съюза за обучение по морско дело. Това би могло да включва подпомагане на компетентните европейски заинтересовани страни в стремежа им към високи постижения в областта на образованието и обучението по морско дело на доброволна основа, като същевременно изцяло се зачита отговорността на държавите-членки за съдържанието и организацията на обучението по морско дело.

(32)

С цел противодействие на нарастващия риск от пиратство агенцията следва да продължи по целесъобразност да препраща на компетентните национални власти и на други имащи отношение органи, включително операции като операцията на ръководените от ЕС военноморски сили Atalanta, подробни сведения за местоположението на плаващите под знамето на държава-членка кораби, които преминават през зони, класифицирани като много рискови. Освен това агенцията разполага със средства, които могат да бъдат полезни, най-вече в контекста на разработването на CISE. Поради това е целесъобразно при поискване агенцията да предоставя съответни данни за местоположението на кораби и за наблюдение на земята на компетентни национални органи и органи на Съюза, като Frontex и Европол, за да се улеснят превантивните мерки срещу преднамерени противозаконни действия по смисъла на съответното право на Съюза, без да се засягат правата и задълженията на държавите-членки и в съответствие с приложимото национално право и право на Съюза, по-специално по отношение на искащите данните органи. За предоставянето на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния следва да се получи съгласието на съответната държава на знамето в съответствие с процедури, установени от Управителния съвет.

(33)

Когато публикуват информация относно държавния пристанищен контрол в съответствие с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (9), Комисията и агенцията следва да се основават на експертните знания и опита, натрупан по Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкия меморандум за разбирателство), за да се осигури последователност.

(34)	Помощта на агенцията за държавите-членки и за Комисията във връзка с имащата отношение дейност на международни и регионални организации не следва да засяга отношенията на тези организации и държавите-членки, произтичащи от членството на държавите-членки в същите организации.

(35)

Съюзът се е присъединил към следните инструменти, установяващи регионални организации, чиито дейности са включени сред целите на агенцията: Конвенцията за защитата на морската среда на района на Балтийско море (Конвенция от Хелзинки, ревизирана през 1992 г.) (10); Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване (Конвенция от Барселона) (11) и ревизията ѝ от 1995 г. (12), както и редица протоколи към нея; Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (Споразумение от Бон) (13); Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенция OSPAR) (14); Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване, подписано на 17 октомври 1990 г. (Споразумение от Лисабон) (15), и Допълнителния протокол към него, подписан на 20 май 2008 г., който все още не е влязъл в сила (16). Съюзът води също така преговори за присъединяване към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана през април 1992 г. (Конвенция от Букурещ). Ето защо агенцията следва да предоставя техническа помощ на държавите-членки и на Комисията да участват в дейността на тези регионални организации.

(36)

Освен посочените регионални организации съществуват редица други регионални, подрегионални и двустранни договорености за сътрудничество и координация по отношение на реагирането при замърсяване. Когато предоставя помощ във връзка с реагирането при замърсяване на трети държави, които споделят регионално море със Съюза, агенцията следва да действа, като взема под внимание тези договорености.

(37)	Съюзът споделя регионалните морета Средиземно море, Черно море и Балтийско море със съседни държави. По искане на Комисията агенцията следва да предоставя помощ на тези държави във връзка с реагиране при замърсяване.

(38)

За да се повиши максимално ефективността, агенцията следва да осъществява възможно най-тясно сътрудничество в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство. Комисията и държавите-членки следва да продължат да проучват всички възможности за по-нататъшно повишаване на ефективността, които могат да бъдат представени за разглеждане в рамките на посочения Парижки меморандум за разбирателство.

(39)

За да се осигури правилно прилагане на практика на правно обвързващите актове на Съюза в областта на морската безопасност, както и предотвратяването на замърсяването от кораби, агенцията следва да подпомага Комисията в осъществяването на посещения в държавите-членки. Тези посещения в националните администрации следва да дадат възможност на агенцията да събере необходимата информация, за да представи на Комисията цялостен доклад за по-нататъшна оценка. Тези посещения следва да се осъществяват, следвайки принципите, посочени в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и по начин, който свежда до минимум административната тежест за националните морски администрации. Освен това посещенията следва да се осъществяват в съответствие с установена процедура, включително стандартна методика, приета от Управителния съвет.

(40)

Агенцията следва да подпомага Комисията в осъществяването на инспекции на признати организации в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (17). Тези инспекции може да се провеждат и в трети държави. Комисията и агенцията следва да гарантират, че съответните държави-членки са надлежно информирани. Освен това агенцията следва да изпълнява делегираните ѝ от Комисията задачи, свързани с инспекции във връзка с обучението и освидетелстването на морски лица в трети държави съгласно Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (18). В приложното поле на Регламент (ЕО) № 1406/2002 не следва да се включват подробности за техническата помощ, която агенцията предоставя при осъществяваните от Комисията инспекции за морска сигурност в съответствие с Регламент (ЕО) № 324/2008 на Комисията от 9 април 2008 г. за определяне на изменени процедури за извършване на инспекции на Комисията в областта на морската сигурност (19).

(41)

За да се осигури съгласуваност с целите на политиката и с институционалната структура на Съюза, както и с приложимите административни и финансови процедури, Комисията следва да излезе с официално становище в писмена форма по проекта за многогодишна стратегия на агенцията и по проектите ѝ за годишни работни програми, което Управителният съвет следва да вземе под внимание преди приемането на тези документи.

(42)

За да се гарантира справедлива и прозрачна процедура за назначаването на изпълнителния директор, използваната процедура за подбор следва да съответства на насоките на Комисията за подбор и определяне на директорите на агенциите на Съюза. В тези насоки се предвижда, че всеки гражданин на държава-членка може да представи кандидатура.

Поради същите съображения Управителният съвет следва да има свой представител като наблюдател в комисията за предварителен подбор. Наблюдателят следва да бъде информиран по време на следващите етапи от процедурата за подбор.

При вземането на решение за назначаване на неговите членове, Управителният съвет следва да може да постави въпроси на Комисията във връзка с процедурата за подбор. Освен това Управителният съвет следва да разполага с възможност да проведе събеседване с подбраните кандидати в съответствие със стандартната практика.

На всеки етап от процедурата за подбор и назначаване на поста изпълнителен директор на агенцията всички участващи страни следва да гарантират, че личните данни на кандидатите се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (20).

(43)

Макар агенцията основно да се финансира с вноска от Съюза, тя получава приходи и от такси и плащания, свързани с услугите ѝ. Тези такси и плащания се отнасят по-специално до функционирането на Центъра на ЕС за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния и се налагат в съответствие с резолюциите на Съвета, приети на 1—2 октомври 2007 г. и на 9 декември 2008 г., относно създаването на Център на ЕС за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния, и по-специално с точките относно финансирането на докладите относно разпознаването и проследяването на кораби на далечни разстояния.

(44)

В рамките на доклада за напредъка, предвиден съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002, Комисията следва да проучи също възможността на агенцията да допринася за изпълнението на бъдещ законодателен акт относно безопасността на дейности за офшорно проучване, изследване и производство на нефт и природен газ, който понастоящем се разглежда от Европейския парламент и Съвета, по отношение на предотвратяването на замърсяване от офшорни инсталации за нефт и природен газ, като се вземат предвид натрупаният и признат експертен опит и инструментите на агенцията.

(45)	Дейностите на агенцията следва, когато е целесъобразно, да допринасят и за установяването на реално европейско пространство за морски транспорт без бариери.

(46)	Следва да се вземе под внимание Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (21), и по-специално член 185 от него.

(47)	Поради това Регламент (ЕО) № 1406/2002 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО) № 1406/2002

Регламент (ЕО) № 1406/2002 се изменя, както следва:

Членове 1—3 се заменят със следното:

„Член 1

Цели

1. С настоящия регламент се създава Европейска агенция за морска безопасност („агенцията“) с цел да се осигури високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност, морска сигурност, предотвратяване и реагиране на замърсяване, причинено от кораби, както и реагиране на замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ.

2. За тази цел агенцията си сътрудничи с държавите-членки и Комисията и им предоставя техническа, оперативна и научна помощ в посочените в параграф 1 от настоящия член области в рамките на основните задачи, изложени в член 2, и когато е приложимо, на спомагателните задачи, посочени в член 2а, по-специално за да подпомогне държавите-членки и Комисията в правилното прилагане на съответните правни актове на Съюза. По отношение на реагирането при замърсяване агенцията предоставя оперативна помощ само по искане на засегнатата(ите) държава(и).

3. При предоставянето на посочената в параграф 2 помощ агенцията допринася, когато е целесъобразно, за цялостната ефективност на морския трафик и морския транспорт, както е установено в настоящия регламент, за да се улесни създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери.

Член 2

Основни задачи на агенцията

1. С цел да бъде гарантирано правилното изпълнение на посочените в член 1 цели агенцията изпълнява основните задачите, изброени в настоящия член.

2. Агенцията подпомага Комисията:

a)	при подготвителната работа за осъвременяване и разработване на съответните правни актове на Съюза, по-специално в съответствие с развитието на международното законодателство;

б)

при ефективното прилагане на съответните задължителни правни актове на Съюза, по-специално чрез осъществяването на посещения и инспекции, както е посочено в член 3 от настоящия регламент, и чрез предоставяне на техническа помощ на Комисията при изпълнение на свързаните с инспекции задачи, възложени ѝ съгласно член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (22). Във връзка с това агенцията може да представя на Комисията предложения за евентуално усъвършенстване на тези задължителни правни актове;

в)	при анализа на текущи и завършени научноизследователски проекти, свързани с целите на агенцията; това може да включва определянето на евентуални последващи мерки в резултат на конкретните научноизследователски проекти;

г)	при изпълнението на всяка друга задача, възложена на Комисията в законодателните актове на Съюза, свързани с целите на агенцията.

3. Агенцията работи съвместно с държавите-членки за:

a)	организиране, когато е необходимо, на съответни дейности по обучение в области, които са от компетентността на държавите-членки;

б)	разработване на технически решения, включително предоставяне на съответни оперативни услуги, и предоставяне на техническа помощ за изграждането на необходимия национален капацитет за прилагането на съответните правни актове на Съюза;

в)

предоставяне по искане на държава-членка на подходяща информация, получена в резултат на инспекциите, посочени в член 3, в подкрепа на мониторинга на признати организации, които изпълняват задачи по сертифициране от името на държавите-членки, в съответствие с член 9 от Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (23), без да се засягат правата и задълженията на държавата на знамето;

г)

оказване на подкрепа с допълнителни средства по икономически ефективен начин за действия по реагиране при замърсяване в случай на замърсяване, причинено от кораби, както и при замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ, когато е отправено искане от засегнатата държава-членка, под чието ръководство се осъществяват операциите по отстраняване на замърсяването, без да се засяга задължението на крайбрежните държави да изградят необходимите механизми за реагиране при замърсяване и при зачитане на съществуващото сътрудничество между държавите-членки в тази област. Исканията за мобилизиране на действия срещу замърсяването се предават по целесъобразност през механизма на ЕС за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (24).

4. Агенцията улеснява сътрудничеството между държавите-членки и Комисията:

в областта на контрола на движението, включен в обхвата на Директива 2002/59/ЕО, агенцията по-специално насърчава сътрудничеството между крайречните държави в съответните плавателни зони, както и разработва и управлява европейския център за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния на Европейския съюз и системата на Съюза за морска информация и обмен (SafeSeaNet), посочени в членове 6б и 22а от същата директива, както и международната система за обмен на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния в съответствие с поетия ангажимент в рамките на Международната морска организация (ИМО);

б)

с предоставяне, при поискване и без да се засягат националното право и правото на Съюза, на съответни данни за местоположението на кораби и за наблюдение на земята на компетентните национални органи и съответни органи на Съюза в рамките на мандата им, за да се улесни провеждането на мерките срещу заплахи от пиратство и умишлени противоправни действия по смисъла на приложимото право на Съюза или международно договорените правни инструменти в областта на морския транспорт, при спазване на приложимите правила за защита на данните и в съответствие с административните процедури, установени от Управителния съвет или от ръководната група на високо равнище, създадена съгласно Директива 2002/59/ЕО, в зависимост от случая. За предоставянето на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния се получава съгласието на съответната държава на знамето;

в)

в областта на разследването на морски произшествия и инциденти в съответствие с Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт (25); по искане на съответните държави-членки и при положение че не възниква конфликт на интереси, агенцията предоставя оперативна подкрепа на тези държави-членки във връзка с разследванията на тежки или много тежки морски произшествия и прави анализ на докладите от проучването на безопасността, за да установи добавената стойност на равнището на Съюза под формата на съответни извлечени поуки. Въз основа на предоставените от държавите-членки данни в съответствие с член 17 от посочената директива агенцията съставя годишен преглед на морските произшествия и инциденти;

г)

при предоставянето на обективна, надеждна и съпоставима статистика, информация и данни, за да се даде възможност на Комисията и на държавите-членки да предприемат необходимите инициативи за подобряване на действията си и оценяване на ефективността и рентабилността на съществуващите мерки. Тези задачи включват събиране, записване и оценка на технически данни, систематично използване на съществуващи бази данни, включително тяхното взаимно обогатяване и, когато е необходимо — разработване на допълнителни бази данни. Въз основа на събраните данни агенцията подпомага Комисията да публикува информация за корабите съгласно Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (26);

д)	при събиране и анализиране на данни за морските лица, които се предоставят и използват в съответствие с Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (27);

е)	при подобряване на идентифицирането и преследването на кораби, извършващи неправомерни изхвърляния, в съответствие с Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (28);

ж)	по отношение на замърсяването с нефт на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ, чрез използване на европейската сателитна система за наблюдение на нефтени разливи (CleanSeaNet) за наблюдение на размера на подобно замърсяване и неговото въздействие върху околната среда;

з)

при предоставянето на техническа помощ, необходима на държавите-членки и на Комисията, за да допринасят в работата на техническите органи на ИМО и на Международната организация на труда в областта на морския транспорт, и на Парижкия меморандум за разбирателство относно държавния пристанищен контрол (Парижкия меморандум за разбирателство) и съответните регионални организации, към които Съюзът се е присъединил, по въпросите от компетентността на Съюза;

и)

по отношение на изпълнението на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки (29), по-специално като улеснява електронното предаване на данни чрез системата SafeSeaNet и като подпомага разработването на обслужване на едно гише.

5. По искане на Комисията агенцията може да предоставя техническа помощ, включително организиране на дейности за обучение, във връзка със съответните правни актове на Съюза на държави, които кандидатстват за присъединяване към Съюза, и когато е приложимо на държави — партньори по линия на Европейската политика за съседство, и на участващите държави в Парижкия меморандум за разбирателство.

Агенцията може също така да предоставя помощ в случай на замърсяване, причинено от кораби, както и при замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ, което засяга трети държави, споделящи регионално море със Съюза, в съответствие с механизма на ЕС за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом, и при съответно прилагане на условията, приложими за държавите-членки, посочени в параграф 3, буква г) от настоящия член. Тези задачи се координират с действащите регионални договорености за сътрудничество във връзка със замърсяването на моретата.

Член 2а

Спомагателни задачи на агенцията

1. Без да се засягат основните задачи, посочени в член 2, агенцията подпомага Комисията и държавите-членки, когато е подходящо, в разработването и осъществяването на дейностите на Съюза, изложени в параграфи 2 и 3 от настоящия член и свързани с целите на агенцията, доколкото агенцията има натрупан и признат експертен опит и инструменти. Изложените в настоящия член спомагателни задачи:

a)	създават реална добавена стойност;

б)	избягват дублирането на усилия;

в)	са в интерес на политиката на Съюза за морски транспорт;

г)	не засягат основните задачи на агенцията; и

д)	не нарушават правата и задълженията на държавите-членки, по-специално като държави на знамето, пристанищни държави и крайбрежни държави.

2. Агенцията подпомага Комисията:

в контекста на изпълнението на Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Рамковата директива за морска стратегия) (30), като допринася за целта да се постигне добро състояние на околната среда в морските води предвид елементите, свързани с морския транспорт, и като използва резултатите от съществуващи инструменти като SafeSeaNet и CleanSeaNet;

б)	като предоставя техническа помощ във връзка с емисиите на парникови газове от кораби, по-специално при проследяване на актуалното развитие на международно равнище;

в)	по отношение на програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), като насърчава използването на данни и услуги от ГМОСС за целите на морския транспорт в рамката за управление на ГМОСС;

г)	в разработването на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС;

д)	по отношение на подвижните офшорни инсталации за нефт и природен газ, при разглеждане на изискванията на ИМО и при събиране на основна информация за евентуални заплахи за морския транспорт и морската среда;

е)

като предоставя съответната информация относно класификационните организации за съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, в съответствие с Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (31). Тази информация се включва и в докладите, посочени в член 3, параграфи 4 и 5 от настоящия регламент.

3. Агенцията подпомага Комисията и държавите-членки:

в проучванията на осъществимостта и в изпълнението на политики и проекти в подкрепа на установяването на европейско пространство за морски транспорт без бариери, като концепцията „Син пояс“ и електронните услуги в областта на морския транспорт, както и морските магистрали. Това се извършва по-специално с проучване на допълнителни функционални възможности на системата SafeSeaNet, без да се засяга ролята на ръководната група на високо равнище, създадена в съответствие с Директива 2002/59/ЕО;

б)	като проучва — с компетентните органи на системата за речни информационни услуги — възможността за обмен на информация между тази система и информационните системи за морски транспорт въз основа на доклада, предвиден в член 15 от Директива 2010/65/ЕС;

в)

като подпомага доброволния обмен на най-добри практики в областта на образованието и обучението по морско дело в Съюза и като предоставя информация за обменни програми на Съюза от значение за обучението по морско дело, при пълно зачитане на член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Член 3

Посещения в държавите-членки и инспекции

1. С цел да изпълнява възложените ѝ задачи и да подпомага Комисията при изпълнението на нейните задължения съгласно ДФЕС, и по-специално при оценката на ефективното прилагане на съответното право на Съюза, агенцията осъществява посещения в държавите-членки в съответствие с методиката, установена от Управителния съвет.

2. Агенцията своевременно информира съответната държава-членка за планираното посещение, имената на упълномощените служители и датата, от която започва посещението, както и неговата очаквана продължителност. Служителите на агенцията, на които е възложено осъществяването на такива посещения, представят писмено решение на изпълнителния директор на агенцията, в което се посочват целите на тяхната мисия.

3. Агенцията извършва инспекции от името на Комисията, както се изисква от обвързващите правни актове на Съюза по отношение на организации, признати от Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (32), и по отношение на обучението и освидетелстването на морски лица в трети държави в съответствие с Директива 2008/106/ЕО.

4. В края на посещението или инспекцията агенцията изготвя доклад и го изпраща до Комисията и до съответната държава-членка.

5. Когато е целесъобразно и във всички случаи, когато даден цикъл от посещения или инспекции приключи, агенцията анализира докладите от този цикъл с оглед набелязването на хоризонтални констатации и общи заключения относно ефективността и рентабилността на съществуващите мерки. Агенцията представя този анализ на Комисията за допълнително обсъждане с държавите-членки, за да се извлекат съответните поуки и да се улесни разпространението на добри работни практики.

В член 4 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Управителният съвет приема практически договорености за прилагането на параграфи 1 и 2, включително, когато е целесъобразно, договорености относно консултациите с държавите-членки преди публикуването на информацията.

4. По отношение на информацията, събирана и обработвана в съответствие с настоящия регламент от Комисията и агенцията, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (33) и агенцията предприема необходимите мерки, за да осигури безопасно боравене и обработка на поверителната информация.

В член 5 параграф 3 се заменя със следното:

„3. По искане на Комисията Управителният съвет може да реши със съгласието и съдействието на съответните държави-членки и при надлежно отчитане на отражението върху бюджета, включително всяка вноска, която съответните държави-членки могат да осигурят, да се създадат регионални центрове, необходими за изпълнението на някои от задачите на агенцията по най-ефективен и ефикасен начин. При вземането на такова решение Управителният съвет определя точния обхват на дейностите на регионалния център, като избягва ненужните финансови разходи и засилва сътрудничеството със съществуващите регионални и национални мрежи.“;

В член 10 параграф 2 се изменя, както следва:

буква б) се заменя със следното:

„б)	приема годишния доклад за дейността на агенцията и го изпраща не по-късно от 15 юни всяка година на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и държавите-членки. Агенцията ежегодно препраща на бюджетния орган цялата информация относно резултатите на процедурите за оценка;“;

б)

буква в) се заменя със следното:

„в)

преценява и одобрява, в рамките на подготовката на работната програма, исканията за помощ на Комисията, посочени в член 2, параграф 2, буква г), исканията от държавите-членки за техническа помощ, посочени в член 2, параграф 3, и исканията за техническа помощ, посочени в член 2, параграф 5, както и исканията за помощ, посочени в член 2а;

вa)	преценява и приема многогодишна стратегия за агенцията, обхващаща период от пет години, като взема предвид писменото становище на Комисията;

вб)	преценява и приема многогодишния план на агенцията за политиката по отношение на персонала;

вв)	обмисля проекти за административни договорености, посочени в член 15, параграф 2, буква ба);“;

в)

буква ж) се заменя със следното:

„ж)

установява методика за осъществяване на посещенията, които се извършват в съответствие с член 3. В случай че Комисията изрази в рамките на 15 дни от датата на приемане на методиката своето несъгласие, Управителният съвет преразглежда методиката и я приема, евентуално изменена, на второ четене или с мнозинство от две трети, включващо представителите на Комисията, или с единодушие на представителите на държавите-членки;“;

г)

буква з) се заменя със следното:

„з)	изпълнява задълженията си по членове 18, 19 и 21 във връзка с бюджета на агенцията и контролира и осигурява адекватни последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, произтичащи от различните одиторски доклади и оценки, независимо дали са вътрешни или външни;“;

д)

буква и) се заменя със следното:

„и)	упражнява дисциплинарна власт по отношение на изпълнителния директор и ръководителите на отдели, посочени в член 16;“;

е)

буква л) се заменя със следното:

„л)

извършва преглед на финансовото изпълнение на подробния план, посочен в буква к) от настоящия параграф, и на бюджетните задължения, предвидени в Регламент (ЕО) № 2038/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно многогодишното финансиране на дейността на Европейската агенция по морска безопасност в областта на реагиране при замърсяването, причинено от кораби (34).

ж)

добавя се следната буква:

„м)	назначава от своите членове наблюдател, който да следи процедурата за подбор от Комисията при назначаването на изпълнителен директор.“;

Член 11 се изменя, както следва:

a)	в параграф 1 втора алинея се заменя със следното: „Членовете на Управителния съвет се назначават въз основа на съответния им опит и познания в областите, посочени в член 1. Държавите-членки и Комисията се стремят към балансирано представяне на мъжете и жените в Управителния съвет.“;

б)	параграф 3 се заменя със следното: „3. Продължителността на мандата е четири години. Мандатът може да бъде подновяван.“;

В член 13 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Когато е налице поверителен въпрос или конфликт на интереси, Управителният съвет може да вземе решение да разгледа конкретни точки от дневния си ред в отсъствието на съответните членове. В процедурния правилник се определят подробни правила за прилагане на тази разпоредба.“;

Член 15 се изменя, както следва:

в параграф 2 букви а) и б) се заменят със следното:

„a)	да подготвя многогодишната стратегия на агенцията и да я представя на Управителния съвет след консултация с Комисията най-малко осем седмици преди съответното заседание на Управителния съвет, като взема под внимание становищата и предложенията на членовете на Управителния съвет;

aa)	да подготвя многогодишния план на агенцията за политиката по отношение на персонала и да го представя на Управителния съвет след консултация с Комисията най-малко четири седмици преди съответното заседание на Управителния съвет;

аб)

да подготвя годишната работна програма с посочване на очакваните човешки и финансови ресурси за всяка дейност и подробния план за готовността на агенцията при замърсяване и дейностите ѝ за реагиране при замърсяване и да ги представя на Управителния съвет след консултация с Комисията най-малко осем седмици преди съответното заседание на Управителния съвет, като взема под внимание становищата и предложенията на членовете на Управителния съвет. Той предприема необходимите стъпки за тяхното изпълнение. Изпълнителният директор отговаря на всички искания за помощ от страна на държава-членка в съответствие с член 10, параграф 2, буква в);

б)	да взема решения за осъществяването на посещенията и инспекциите, предвидени в член 3, след консултация с Комисията и при следване на методиката за осъществяване на посещения, установена от Управителния съвет в съответствие с член 10, параграф 2, буква ж);

ба)	може да сключва административни договорености с други органи, работещи в областите на дейност на агенцията, при условие че проектът за договореност е представен за консултация на Управителния съвет и той не е представил възражения в рамките на четири седмици.“;

б)

в параграф 2 буква г) се заменя със следното:

„г)

да организира ефективна система за мониторинг с цел отчитане на резултатите на агенцията спрямо нейните цели и задачи, предвидени в настоящия регламент. За целта установява, съгласувано с Комисията и Управителния съвет, конкретни показатели за постигнатите резултати, които позволяват ефективна оценка на постигнатото. Той гарантира, че организационната структура на агенцията ще бъде редовно адаптирана към променящите се нужди в рамките на наличните финансови и човешки ресурси. На тази основа изпълнителният директор изготвя ежегодно проект на общ доклад и го представя за разглеждане на Управителния съвет. Докладът съдържа специален раздел относно финансовото изпълнение на подробния план за готовността на агенцията при замърсяване и дейностите ѝ за реагиране при замърсяване и представя актуалното състояние на всички дейности, финансирани по този план. Изпълнителният директор установява процедури за редовна оценка, които съответстват на признати професионални стандарти;“;

в)	в параграф 2 буква ж) се заличава;

г)	параграф 3 се заменя със следното: „3. Когато е целесъобразно, изпълнителният директор докладва на Европейския парламент и на Съвета за изпълнението на задачите си. По-специално той представя актуалното състояние във връзка с изготвянето на многогодишната стратегия и годишната работна програма.“.

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Назначаване и освобождаване на изпълнителния директор и на ръководителите на отдели

1. Изпълнителният директор се назначава и освобождава от Управителния съвет. Назначението е за срок от пет години, въз основа на лични качества и доказана административна и управленска компетентност, както и доказан опит в областите, посочени в член 1, след изслушване на становището на посочения в член 10 наблюдател. Изпълнителният директор се назначава от Управителния съвет от списък с поне трима кандидати, предложени от Комисията в резултат на открит конкурс, проведен след публикуването на обявление за длъжността в Официален вестник на Европейския съюз и на покана за изразяване на интерес на други места. Избраният от Управителния съвет кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на поставени от нейните членове въпроси. Управителният съвет обсъжда освобождаването от длъжност по искане на Комисията или на една трета от своите членове. Управителният съвет взема решенията за назначаване или освобождаване с мнозинство от четири пети от всички членове с право на глас.

2. Като действа по предложение на Комисията и като взема предвид доклада за оценка, Управителният съвет може да удължи еднократно мандата на изпълнителния директор за не повече от четири години. Управителният съвет взема това решение с мнозинство от четири пети от всички членове с право на глас. Управителният съвет информира Европейския парламент за намерението си да удължи мандата на изпълнителния директор. В рамките на един месец преди удължаването на неговия мандат изпълнителният директор може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на поставени от нейните членове въпроси. Ако мандатът не бъде удължен, изпълнителният директор остава на длъжността си до назначаването на негов правоприемник.

3. Изпълнителният директор може да бъде подпомаган от един или повече ръководители на отдели. В случай че изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, един от ръководителите на отдели го замества.

4. Ръководителите на отдели се назначават въз основа на лични качества и доказани административни и управленски умения, както и въз основа на професионалната им компетентност и опит в областите, посочени в член 1. Ръководителите на отдели се назначават или освобождават от изпълнителния директор след получаването на положително становище от страна на Управителния съвет.“;

Член 18 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в)	такси и плащания за публикации, обучение и/или всякакви други услуги, предоставени от агенцията.“;

б)	параграф 3 се заменя със следното: „3. Изпълнителният директор изготвя проектодекларация на разчетите за приходите и разходите на агенцията за следващата година въз основа на бюджетирането по дейности и я препраща на Управителния съвет заедно с проект на щатно разписание.“;

в)

параграфи 7 и 8 се заменят със следното:

„7. Декларацията за разчетите се изпраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу „бюджетният орган“) заедно с проекта за общ бюджет на Европейския съюз.

8. Въз основа на декларацията за разчетите Комисията вписва в проекта за общ бюджет на Европейския съюз прогнозните суми, които счита за необходими за щатното разписание, и размера на субсидията, която ще бъде получена от общия бюджет, и представя това на бюджетния орган в съответствие с член 314 от ДФЕС, заедно с описание и обосновка на всяка разлика между декларацията за разчетите на агенцията и субсидията, която ще бъде получена от общия бюджет.“;

г)	параграф 10 се заменя със следното: „10. Бюджетът се приема от Управителния съвет. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост се извършват съответни корекции в него, както и в годишната работна програма.“;

10)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Оценка

1. Редовно и най-малко на всеки пет години Управителният съвет възлага извършването на независима външна оценка на прилагането на настоящия регламент. Комисията предоставя на разположение на агенцията цялата информация, която последната счита за необходима по отношение на тази оценка.

2. В оценката се преценява въздействието на настоящия регламент, както и доколко агенцията и нейните работни практики са полезни, подходящи, създаващи добавена стойност и ефективни. При оценката се отчитат становищата на заинтересованите страни както на европейско, така и на национално равнище. В нея по-специално се разглежда евентуалната необходимост от изменение на задачите на агенцията. Управителният съвет разработва конкретно задание, съгласувано с Комисията, след консултация с участващите страни.

3. Управителният съвет получава оценката и отправя препоръки до Комисията относно промени в настоящия регламент, агенцията и нейните работни практики. Констатациите в оценката и препоръките се препращат от Комисията на Европейския парламент и на Съвета и се публикуват. Ако е подходящо, се включва план за действие с график.“;

11)

Вмъква се следният член:

„Член 22а

Доклад за напредъка

До … (35) и при отчитане на посочения в член 22 доклад за оценка Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се описва по какъв начин агенцията е поела допълнителните отговорности, възложени с настоящия регламент, за да се установят възможности за по-нататъшно повишаване на ефективността и при необходимост, да се обоснове изменението на нейните цели и задачи.

12)	Член 23 се заличава.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

…

За Съвета

Председател

…

(1) ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 68.

(2) Позиция на Европейския парламент от 15 декември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 4 октомври 2012 г. Позиция на Европейския парламент от ….

(3) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1.

(4) ОВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6.

(5) ОВ L 283, 29.10.2010 г., стр. 1.

(6) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 1.

(7) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11.

(8) ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

(9) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57.

(10) Решение 94/157/ЕО на Съвета (ОВ L 73, 16.3.1994 г., стр. 19).

(11) Решение 77/585/ЕИО на Съвета (ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1).

(12) Решение 1999/802/ЕО на Съвета (ОВ L 322, 14.12.1999 г., стр. 32).

(13) Решение 84/358/ЕИО на Съвета (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 7).

(14) Решение 98/249/ЕО на Съвета (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1).

(15) Решение 93/550/ЕИО на Съвета (ОВ L 267, 28.10.1993 г., стр. 20).

(16) Решение 2010/655/ЕС на Съвета (ОВ L 285, 30.10.2010 г., стр. 1).

(17) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11.

(18) ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33.

(19) ОВ L 98, 10.4.2008 г., стр. 5.

(20) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(21) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(22)

(1*)	ОВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6.

(23)

(2*)	ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 47.

(24)

(3*)	ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

(25)

(4*)	ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 114.

(26)

(5*)	ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57.

(27)

(6*)	ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33.

(28)

(7*)	ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11.

(29)

(8*)	ОВ L 283, 29.10.2010 г., стр. 1.

(30)

(9*)	ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(31)

(10*)

ОВ L 389, 30.12.2006 г., стр. 1.

(32)

(11*)

ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11.“.

(33) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.“;

(34) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1.“;

(35) Пет години след влизането в сила на настоящия регламент.“;

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I. ВЪВЕДЕНИЕ

На 28 октомври 2010 г. Комисията представи предложение за регламент (ЕС) […/….] на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (1).

Предложението беше предмет на доклад за напредъка, представен на Съвета (Транспорт, телекомуникации и енергетика) на 31 март 2011 г. На министрите бяха зададени два въпроса с цел получаване на насоки за разглеждането на предложението от подготвителните органи на Съвета (2).

На 16 юни 2011 г. Съветът (Транспорт, телекомуникации и енергетика) прие общ подход по предложението (3).

На 15 декември 2011 г. Европейският парламент гласува по позицията си на първо четене (4).

След гласуването в Европейския парламент се проведоха преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията с оглед постигане на споразумение по предложението. На 12 април 2012 г. беше постигнато споразумение, което впоследствие беше одобрено от Комитета на постоянните представители на 17 април 2012 г. и от Комисията по транспорт и туризъм (TRAN) на Европейския парламент на 24 април 2012 г.

Като взе предвид посоченото по-горе споразумение и след финализиране на текста от юрист-лингвистите, Съветът прие позицията си на първо четене на 4 октомври 2012 г., в съответствие с обикновената законодателна процедура, предвидена в член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В хода на работата си Съветът надлежно взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (5). Комитетът на регионите отказа да даде становище.

II. АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

1. Общо положение

Предложението за регламент има за цел да разшири задачите на Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), за да се вземат предвид новите потребности и развитието на равнището на Съюза и на международно равнище, по-специално тези потребности, произтичащи от приемането на „третия законодателен пакет за морска безопасност“. Друга цел на предложението е да се адаптира структурата на управление на агенцията, по-специално съобразно възложената през 2007 г. външна оценка.

Въпреки че Съветът е съгласен с Комисията по отношение на целта на предложението, а именно да се адаптират задачите и структурата на управление на ЕАМБ към новите обстоятелства, позицията на Съвета включва съществени корекции на първоначалното предложение. По-специално Съветът смята, че в предложението на Комисията не се взема под внимание в достатъчна степен необходимостта от запазване на акцента върху основната дейност на агенцията — морската безопасност. Според Съвета е особено важно в период на ограничени финансови и човешки ресурси тези ресурси да не се разпръсват за твърде много нови задачи; Вместо това дейностите на ЕАМБ следва да са съсредоточени в тези области, в които агенцията има натрупан и признат експертен опит и инструменти. Поради това Съветът е избрал подход, чрез който ясно се излагат целите на агенцията. Освен това задачите на агенцията са разделени на основни и спомагателни задачи. Спомагателните задачи ще се осъществяват от агенцията единствено след обстоен преглед на икономическата ефективност.

В резултат на този подход позицията на Съвета на първо четене значително изменя първоначалното предложение на Комисията, като го преформулира и заличава няколко разпоредби.

2. Позиция на Съвета относно измененията на Парламента по някои ключови въпроси

i) Цели на агенцията

Парламентът предложи агенцията да осигурява на държавите членки и на Комисията необходимото техническо и научно подпомагане и висока степен на експертен опит, за да им помогне да прилагат правилно законодателството на Съюза с оглед осигуряване на висока, еднаква и ефикасна степен на морска безопасност и сигурност, като се използват техните съществуващи способности за подпомагане, предотвратяване на замърсяването на морето и справяне с него, включително замърсяването от морски съоръжения за нефт и газ, и разработване на европейско пространство за морски транспорт без бариери (изменение 29). Целите съответстват на основните отговорности на агенцията и изпълнението им трябва да бъде приоритетно (изменение 30).

Съветът приветства ясното описание на целите на агенцията, предложено от Парламента, както и поставянето на приоритети по отношение на задачите. По същество и двете изменения съответстват на общия подход на Съвета. Освен това Съветът счита, че е полезно улесняването на създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери по целесъобразност да се превърне в основна цел на дейностите на агенцията.

Съветът не желае обаче да приеме разширяването на задачите на агенцията, за да се обхване предотвратяването на замърсяването от морски съоръжения за нефт и газ (вж. точка 2, подточка ii), буква в) по-долу) и поради това тази част от изменението на Парламента не е включена в позицията на Съвета. Освен това поставянето на по-ясни приоритети по отношение на задачите е важно за Съвета и поради това в неговата позиция се прави разграничение между основни и спомагателни задачи.

ii) Задачи на агенцията

Парламентът предложи редица нови задачи на агенцията, най-важната от които е свързана с обучението на морските лица, борбата с незаконния трафик и пиратските действия и замърсяването от морски съоръжения за нефт и газ.

а) Обучение на морските лица

В първоначалното предложение на Комисията не се предвиждаха конкретни задачи на ЕАМБ по отношение на обучението на морските лица. В общия си подход Съветът не измени предложението на Комисията в това отношение.

Парламентът обаче предложи няколко изменения с оглед включването на агенцията в обучението на морските лица:

—	Агенцията следва да подпомага Комисията при разработването и осъществяването на политика за повишаване на качеството на обучението на европейските морски лица и при насърчаването на кариерите в областта на морското дело (изменение 35).

—

Агенцията следва да работи с държавите членки за събиране и анализиране на данни относно квалификациите и заетостта на морските лица с цел обмен на най-добри практики при обучението на морските лица в цяла Европа (изменение 41), координиране на учебните програми, за да се осигури последователност (изменение 42), и улесняване на създаването на обмени от типа на Еразмус между институциите за обучение по морско дело (изменение 43);

—	Следва да се вмъкне подходящо съображение относно посочените по-горе задачи (изменение 20).

Съветът може да се съгласи с Парламента, че ЕАМБ би могла да играе роля по отношение на въпроси, свързани с обучението на морските лица, но това не следва да бъде част от нейните основни задачи, освен доколкото се отнася до статистическите данни, а тя следва напълно да зачита отговорностите на държавите членки относно съдържанието и организацията на професионалната квалификация (член 166 от ДФЕС). Това е отразено в позицията на Съвета по следния начин:

—

Като основна задача агенцията трябва да се улеснява сътрудничеството между държавите членки и Комисията при събиране и анализиране на данни за морските лица, които се предоставят и използват в съответствие с Директива 2008/106/ЕО относно минималното ниво на обучение на морските лица (6) (член 2, параграф 4, буква д).

—

Като спомагателна задача агенцията трябва, по целесъобразност, да подпомага Комисията и държавите членки като улеснява доброволния обмен на най-добри практики в областта на образованието и обучението по морско дело в Съюза и като предоставя информация за обменни програми на Съюза от значение за обучението по морско дело, при пълно зачитане на член 166 от ДФЕС (член 2а, параграф 3, буква в). Тази разпоредба е разяснена допълнително в съображение 31.

б) Пиратство

Както и в случая с обучението на морските лица, Комисията не е предвидила никаква роля за ЕАМБ по отношение на борбата с пиратството или други незаконни действия, насочени към морския транспорт. В общия си подход Съветът не измени предложението на Комисията в това отношение.

Парламентът, от друга страна, счита, че борбата с пиратството и незаконния трафик следва да бъде основна задача на агенцията. За тази цел Парламентът внесе три изменения:

—	при мониторинга и събирането на данни от Агенцията следва също да се събира основна информация, например относно пиратството (изменение 21);

—	агенцията следва да предоставя на операция „Atalanta“ на военноморските сили на ЕС подробна информация относно позицията на кораби, плаващи под флага на ЕС, при преминаването им през определени опасни зони (изменение 22);

—	агенцията следва да подпомага действия, предприемани от Комисията и държавите членки, за борба с незаконния трафик и пиратските действия (изменение 45).

Съветът е добре запознат с нарастващата заплаха от пиратски действия и други незаконни действия срещу морския транспорт, а агенцията разполага с определени данни, които могат да бъдат полезни в това отношение. Позицията на Съвета отразява това, като включва сред основните задачи на агенцията предоставянето на необходими данни за местоположението на корабите и от наблюдението на Земята на компетентните национални органи и съответните органи на Съюза, с цел да се улесни предприемането на мерки срещу заплахи от пиратство и от преднамерени противозаконни действия. Следва да се отбележи, че данните следва да се предоставят единствено при поискване, без да се засягат националното право и правото на Съюза, при спазване на приложимите правила за защита на данните и в съответствие с административните процедури, които предстои да бъдат установени от Управителния съвет на агенцията или в определени случаи от ръководната група на високо равнище, създадена съгласно Директива 2002/59/ЕО за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (7) (член 2, параграф 4, буква б). За предоставянето на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния ще се получава и съгласието на съответната държава на знамето (последно изречение на член 2, параграф 4, буква б). Съветът счита, че е особено важно да се използва изразът „преднамерени противозаконни действия“, който е добре установен и определен в правото на Съюза и международното право. Освен това в позицията на Съвета се обръща специално внимание на защитата на данни и вследствие на това се въвеждат някои изменения в член 4 относно безопасното боравене с поверителната информация и нейната обработка, което не е споменато нито от Комисията, нито от Парламента.

И накрая, в съображение 32 се съдържат допълнителни елементи за тълкуването на посочените по-горе разпоредби.

в) Замърсяване от морски съоръжения за нефт и газ

В първоначалното предложение на Комисията се предоставя ограничена роля на ЕАМБ при анализа на безопасността на подвижните морски съоръжения за нефт и газ. В своя общ подход Съветът превърна това в спомагателна задача, която се състои в подпомагане на Комисията при разглеждане на изискванията на ИМО и при събиране на основна информация за евентуални заплахи за морския транспорт и морската среда. Съветът уточни, че ЕАМБ не следва да извършва дейности, свързани с инспекции, нито дейности, конкретно свързани с проучването или добива на полезни изкопаеми.

Парламентът, от друга страна, прие многобройни изменения относно предотвратяването на замърсяването. Той предложи по-специално:

—	заличаване на думите „причинено от кораби“ от позоваванията в предложението на предотвратяването на замърсяването (изменения 29, 30, 71 и 73);

—	заличаване на думата „подвижни“ от позоваването на анализа на безопасността на морските съоръжения за нефт и газ (изменения 14 и 33);

—	позоваване на значимостта на експертния опит на агенцията при разработването на насоки относно лицензирането на проучването и добива на нефт и газ (изменение 24);

—	превръщане на предотвратяването на замърсяването на морето и справянето с него, включително замърсяването от морски съоръжения за нефт и газ, в цел на ЕАМБ (изменение 29);

—	предоставяне от страна на ЕАМБ на подпомагане, свързано с лицензирането на проучването и добива на нефт и газ (изменение 37);

—	подпомагане от страна на ЕАМБ на държавите членки по време на разследвания на аварии, свързани с крайбрежни и морски съоръжения, включително аварии, засягащи съоръжения за нефт и газ (изменение 47);

—	улесняване от страна на ЕАМБ на сътрудничеството при извършването на оценка на договореностите на държавите членки по отношение на плановете за реагиране при извънредни ситуации и готовността за реагиране при такива ситуации във връзка с морските съоръжения за нефт и газ (изменение 49);

—	улесняване от страна на ЕАМБ на сътрудничеството при осигуряване на независим надзор от трета страна върху морските аспекти, свързани с безопасността, предотвратяването, опазването на околната среда и планирането за извънредни ситуации (изменение 50).

В съответствие с предложението на Комисията Съветът смята, че е изпълнимо и целесъобразно да се предостави роля на ЕАМБ при реагирането на замърсяване на морето от морски съоръжения. Агенцията разполага със способности за реагиране с цел извършване на операции по почистване след разлив на нефт, независимо от това дали замърсяването е причинено от кораб или от морско съоръжение. Освен това тя притежава необходимия експертен опит в областта на замърсяването с други опасни и вредни вещества, за да подпомага държавите, засегнати от такова замърсяване. Съветът смята обаче, че е твърде рано да се предоставя на агенцията засилена роля при предотвратяването на замърсяване от морски съоръжения за нефт и газ. Както се посочва по-горе, ЕАМБ следва да съсредоточи своите дейности в области, в които има натрупан и признат експертен опит и инструменти. Вследствие на това позицията на Съвета не включва измененията на Парламента по този въпрос.

Въпреки това някои от опасенията на Парламента са разгледани в позицията на Съвета. По-специално, Съветът въвежда ново, по-широко разбиране за замърсяването на морето, включващо не само нефт, но и други опасни и вредни вещества (съображение 3). Основните задачи на агенцията ще включват използването на нейната услуга CleanSeaNet за наблюдение на степента и въздействието върху околната среда на замърсяването на морето с нефт, причинено от съоръжения за нефт и газ (член 2, параграф 4, буква ж) и съображение 22), което също съответства на изменения 15 и 48 на Парламента. Като спомагателна задача агенцията би могла по целесъобразност да подпомага Комисията при разглеждане на изискванията на ИМО и при събиране на основна информация за евентуални заплахи за морския транспорт и морската среда (член 2а, параграф 2, буква д).

И накрая, в рамките на доклад за напредъка Комисията се приканва да проучи евентуалния принос на агенцията за изпълнението на бъдещ законодателен акт относно безопасността на дейности за морско проучване, изследване и добив на нефт и газ по отношение на предотвратяването на замърсяване от морски съоръжения за нефт и газ, като се вземат предвид натрупаният и признат експертен опит и инструменти на агенцията (съображение 44).

г) Други нови задачи, възложени на агенцията

Съветът взе предвид изменение 38 на Парламента с малки промени, в което на агенцията се дава задачата да предоставя по искане на държава членка подходяща информация, получена в резултат на инспекциите на ЕАМБ на признати организации в подкрепа на мониторинга на признати организации, които изпълняват задачи по сертифициране от името на държавите членки, в съответствие с член 9 от Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (8), без да се засягат правата и задълженията на държавата на знамето (член 2, параграф 3, буква в). Съветът смята, че такова споделяне на информация от агенцията може да има добавена стойност за държавата членка, отправила искането.

Парламентът внесе редица изменения относно създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери и относно тясно свързани с това въпроси като електронните услуги в областта на морския транспорт и проекта „Син пояс“ (изменения 12, 16, 17, 19, 27, 29 и 33).

Парламентът предложи агенцията да подпомага Комисията при разработването и осъществяването на проекта „Син пояс“ (изменения 16, 17 и 33). Съветът вече е включил подобна разпоредба в общия си подход, но като спомагателна задача. Концепцията „Син пояс“ е включена по този начин в спомагателните задачи в член 2а, параграф 3, буква а) като елемент на политиките и проектите, подпомагащи създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери.

В допълнение, освен че е включено сред целите на агенцията (член 1, параграф 3), европейското пространство за морски транспорт без бариери се споменава и в позицията на Съвета в член 2a, параграф 3, буква а) и в съображения 15, 17, 28 и 45. Съветът счита, че Директива 2010/65/ЕС относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки (9) е от особено значение като средство за постигане на това пространство без бариери и затова като една от основните си задачи агенцията ще способства сътрудничеството между държавите членки и Комисията като улеснява електронното предаване на данни чрез системата SafeSeaNet и като подпомага разработването на обслужване на едно гише (член 2, параграф 4, буква и). Агенцията също така ще оказва подкрепа на държавите членки при изпълнението на посочената директива (съображение 15).

За разлика от предложението на Комисията и общия подход на Съвета Парламентът предложи агенцията да не участва в задачи, свързани с вътрешните водни пътища. Съветът смята обаче, че би било полезно да се възложат на агенцията ограничени, добре определени спомагателни задачи за предоставяне на съответната информация относно класификационните организации за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (член 2a, параграф 2, буква е) и съображение 25) и за проучване на възможността за обмен на информация между системата за речни информационни услуги и информационните системи за морски транспорт (член 2а, параграф 3, буква б) и съображение 26). Ето защо тази част от изменение 33 на Парламента не е включена в позицията на Съвета.

iii) Структура на управление на агенцията

Една от основните цели на предложението на Комисията за изменение на Регламента за ЕАМБ е да се адаптира структурата на управление на агенцията.

Съветът до голяма степен подкрепя целта на предложението на Комисията, а именно да се адаптира структурата на управление в съответствие с констатациите и препоръките на външната оценка, направена през юни 2008 г. Съветът не може да се съгласи обаче с всички аспекти на предложението на Комисията по този въпрос. Освен това Парламентът направи множество изменения.

Основните точки на разминаване между институциите се отнасят до процедурата за вземане на решения за посещения в държавите членки и инспекции в трети държави, разпоредбите относно балансираното участие на жените и мъжете, определени разпоредби, отнасящи се до членовете на Управителния съвет (свързани с конфликта на интереси и продължителността на мандата) и процедурата за назначаване на изпълнителния директор и продължителността на неговия мандат.

а) Посещения и инспекции

Комисията предложи политиката по отношение на инспекциите да се установи чрез акт за изпълнение, а не с решение на Управителния съвет, както е в момента. По този въпрос Парламентът внесе изменения с цел политиката по отношение на инспекциите да се решава чрез делегиран акт (изменения 25, 26, 55, 81, 82 и 83).

Според Съвета нито един от тези варианти не е подходящ. Настоящата система работи добре и Управителният съвет е органът, който е най-подходящ да взема решения относно методиката за посещения. Въпреки това Съветът е въвел допълнителни предпазни мерки, в случай че Комисията не е съгласна с методиката, за която Управителният съвет е взел решение. В такъв случай Управителният съвет преразглежда методиката и я приема, евентуално изменена, на второ четене или с мнозинство от две трети, включващо представителите на Комисията, или с единодушие на представителите на държавите членки (член 3 във връзка с член 10, параграф 2, буква ж) и съображение 39).

Що се отнася до другите изменения, предложени от Парламента в този контекст, Съветът не счита, че е целесъобразно да включва агенцията в прегледа на оценките на въздействието върху околната среда и провеждането на инспекции в държавите членки по искане на Комисията (изменение 54). По отношение на изменение 56 Съветът е съгласен, че икономическата ефективност на въведените мерки е важен аспект на общите заключения от даден цикъл на посещения или инспекции, но не смята, че е необходимо да включва правила относно оповестяването на докладите от посещенията, тъй като информацията за обществеността може да се намери и в Регламента (вж. член 4, параграф 2 от действащия регламент).

в) Балансирано участие на жените и мъжете

В предложението на Комисията не се включват никакви конкретни разпоредби относно балансираното участие на жените и мъжете. В общия си подход Съветът е внимавал да използва неутрален по отношение на пола език при споменаване на изпълнителния директор (в съответствие с действащия регламент). Парламентът обаче внесе някои изменения с цел да се осигури балансирано представителство на жените и мъжете в Управителния съвет и при избирането на председателя, заместник-председателя и представителите на трети държави (изменения 8, 88 и 90).

Съветът несъмнено е съгласен с принципа на балансирано участие на мъжете и жените. Въпреки това на практика може да се окаже трудно да се осигури перфектно балансирано участие в Управителния съвет, по-специално за по-малките морски администрации. Що се отнася до представителите на трети държави, Съюзът не може да определя условията за назначаването им.

Съветът обаче е включил разпоредба в член 11, параграф 1, в смисъл че и държавите членки, и Комисията трябва да стремят към постигане на балансирано представителство на мъжете и жените в Управителния съвет. Освен това в съображение 9 се съдържа препоръка да се вземе предвид в пълна степен значението на осигуряването на балансирано представителство на жените и мъжете при назначаването на членове на Управителния съвет, при избирането на председател и заместник-председател на Управителния съвет и при назначаването на ръководителите на отдели на агенцията.

в) Разпоредби относно членовете на Управителния съвет

Комисията не предложи никакви конкретни правила относно евентуални конфликти на интереси във връзка с членовете на Управителния съвет, нито промени в текущия мандат (за срок от пет години, подновяван еднократно). В общия си подход Съветът не предложи никакви промени на предложението на Комисията в това отношение.

Парламентът предложи да се вмъкнете конкретна разпоредба относно конфликтите на интереси, с която членовете на Управителния съвет ще бъдат задължени да подпишат писмена декларация, в която се посочва всеки пряк или косвен интерес, за който може да се счита, че накърнява тяхната независимост. Те също трябва да се въздържат от гласуване по такива въпроси (изменение 62). Парламентът предложи и да се съкрати мандатът на четири години, с възможност за еднократно подновяване (изменение 63).

Действащият регламент вече съдържа разпоредба относно конфликта на интереси за тези от членовете на Управителния съвет, назначени като експерти от съответните сектори (член 13, параграф 4). Ето защо Съветът счита, че е по-подходящо и по-лесно да се измени тази съществуваща разпоредба, като стане приложима за всички членове на Управителния съвет.

По отношение на мандата на членовете на Управителния съвет позицията на Съвета на първо четене го съкращава на четири години, но той може да бъде подновяван повече от веднъж, за да се отчетат затрудненията, пред които могат да се окажат определени морски администрации при намирането на подходящи кандидати (член 11, параграф 3).

г) Процедура по назначаването на изпълнителния директор

Понастоящем изпълнителният директор се назначава от Управителния съвет, а Комисията има правото да предлага кандидати.

Комисията предложи тя да има изключителното право да предлага кандидати. Изпълнителният директор ще се назначава за срок от пет години, който може да се подновен за не повече от три години. Освен това преди да бъде назначен, избраният кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Парламента и да отговори на въпроси, поставени от нейните членове.

В общия си подход Съветът прие предложения срок на мандата (пет + три години). Съветът обаче смята, че той следва да бъде подновяван само веднъж. Освен това Съветът не е съгласен с Комисията относно участието на комисията на Парламента преди назначаването на избрания кандидат. И накрая, Съветът можа да приеме изключителното право на Комисията да предлага кандидати, но въведе редица предпазни мерки, за да се осигури открита, справедлива и прозрачна процедура за подбор. Това включва задължението на Комисията да предлага най-малко трима кандидати (член 16, параграф 1) и да назначава измежду членовете на Управителния съвет наблюдател, който да следи процедурата за подбор на Комисията (член 10, параграф 2, буква м). В съображение 42 се съдържат допълнителни елементи за тълкуването на тези разпоредби, включително позоваване на защитата на личните данни.

Парламентът измени предложението на Комисията, като увеличи възможния срок за подновяване на пет години (изменение 72). Освен това той предложи комисията на Парламента да участва по-тясно в процедурата за подбор чрез становище относно избрания кандидат, което да се разглежда преди назначаването (изменение 71) и преназначаването (изменение 72).

В позицията на Съвета на първо четене се определя възможен срок за подновяване от най-много четири години. В позицията на Съвета на Парламента се дава правото да кани избрания кандидат на обмен на мнения. Съветът обаче не смята, че е целесъобразно Парламентът или Съветът да участват в процедурата за подбор, което следва да бъде прерогатив на Комисията и на членовете на Управителния съвет на агенцията.

3. Други изменения, приети от Европейския парламент

Позицията на Съвета във връзка с други изменения, внесени от Парламента, които не са посочени по-горе, е изложена както следва:

—	Позоваване на инцидентите с петролните танкери „Ерика“ и „Престиж“ (изменения 1 и 2): позицията на Съвета включва леко преработена формулировка на тези изменения в съображения 1 и 2.

—	Споменаване на промени в областите на компетентност на агенцията в препоръките на външната оценка (изменение 3): позицията на Съвета включва това изменение в съображение 4.

—	Позоваване на съсредоточаването върху приоритетните задачи, бюджетните ограничения на Съюза и избягването на дублирането при обосновката на новите задачи на агенцията (изменение 4): позицията на Съвета включва това изменение с малки промени в съображение 5.

—	Преразпределянето на персонала на агенцията следва да се координира с агенции в държавите членки (изменение 5), а новите задачи на агенцията изискват увеличаване на нейните ресурси (изменение 7): позицията на Съвета не включва тези две изменения.

—	Определени задачи могат да се осъществяват по-ефикасно на европейско равнище (изменение 6): позицията на Съвета включва това изменение с малки промени в съображение 7.

—	Агенцията следва да насърчава политиката на Съюза за морска безопасност посредством научно и техническо сътрудничество с трети държави (изменение 9): позицията на Съвета включва това изменение с малки промени в съображение 12.

—	Агенцията следва да подпомага с допълнителни, икономически ефективни мерки реагирането при замърсяването на морето, включително замърсяването от морски съоръжения за нефт и газ (изменение 10): смисълът на това изменение е възпроизведен в съображение 21.

—	Задачите на агенцията следва да бъдат ясно и точно описани, като следва да се избягва дублирането на задачи (изменение 11); позицията на Съвета включва същността на това изменение в съображение 6.

—

Позоваване на ефективността на прилагането и на санкциите съгласно Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (10) (изменение 13): позицията на Съвета включва покана към Комисията в съображение 19 за предоставяне на информация относно ефективността и последователността по отношение на прилагането на посочената директива.

—

Следва да се създаде единодействие между органите, в т.ч. службите за брегова охрана, за да се допринесе за създаването на „единно европейско море“ (изменение 18): позицията на Съвета включва покана към Комисията в съображение 30 за изготвяне на проучване за осъществимост относно засилването на координацията и сътрудничеството на функциите на бреговата охрана при спазване на строги условия.

—

Агенцията и Парижкият меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкият меморандум за разбирателство) следва тясно да си сътрудничат (изменение 23): позицията на Съвета съдържа няколко позовавания на Парижкия меморандум за разбирателство, включително относно тясното сътрудничество за максимално повишаване на ефикасността (съображения 33 и 38, член 2, параграф 4, буква з) и член 2, параграф 5).

—	Позоваване на Финансовия регламент (изменение 28): позицията на Съвета включва това изменение с малки промени в съображение 46.

—	Предоставяне на техническо подпомагане на Комисията по отношение на пристанищната сигурност (изменение 31): позицията на Съвета не включва това изменение.

—

Оказване на помощ за Комисията при актуализирането и разработването на необходимите разпоредби за участие в работата на определени международни и регионални организации (изменение 32): позицията на Съвета не включва това изменение. Според Съвета ролята на агенцията за улесняване на сътрудничеството между държавите членки и Комисията в тази област следва да бъде ограничена до техническо подпомагане (член 2, параграф 4, буква з) и съображения 34 и 35).

—

Обменът на информация с Комисията относно всяка друга политика, която може да бъде целесъобразна предвид областите на компетентност на агенцията и нейния експертен опит (изменение 34): позицията на Съвета не включва това изменение. На практика обаче то е включено в член 2, параграф 2, буква г), но формулировката е по-точна.

—	Анализ на научноизследователските проекти (изменение 36): позицията на Съвета включва същността на това изменение (член 2, параграф 2, буква в).

—	Подпомагане на Комисията при изпълнението на някои задачи, посочени в Регламент (ЕО) № 391/2009 относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (11) (изменение 39): позицията на Съвета не включва това изменение.

—	Подкрепа за действията за реагиране при замърсяване чрез предоставяне на подходящите технически средства (изменение 40): позицията на Съвета включва същността на това изменение, но с по-точна формулировка (член 2, параграф 3, буква г).

—

Предоставяне на технически опит в областта на корабостроенето или всяка друга дейност, свързана с морския трафик, с цел развитие на използването на екологосъобразни технологии и осигуряване на високо равнище на сигурност (изменение 44): позицията на Съвета не включва това изменение, но в съображение 24 се съдържа позоваване на по-екологосъобразен морски транспорт като цяло.

—	Разработване и изпълнение на макрорегионална политика на Съюза (изменение 46): позицията на Съвета не включва това изменение.

—	Подпомагане на Комисията и държавите членки при оценка на икономическата ефективност на съществуващите мерки чрез предоставяне на статистически данни и информация (изменение 51): позицията на Съвета включва това изменение в член 2, параграф 4, буква г).

—	Годишен преглед на морските инциденти (изменение 91): същността на това изменение е включена в позицията на Съвета (член 2, параграф 4, буква в) относно разследването на морските произшествия и инциденти).

—	Техническо подпомагане на страните партньори по линия на европейската политика за съседство, когато е приложимо (изменение 53): позицията на Съвета не включва това изменение, но формулировката на член 2, параграф 5 е много сходна с предложеното от Парламента.

—	Допълнителни условия за създаването на регионални центрове (изменение 57): позицията на Съвета включва това изменение с малки промени (член 5, параграф 3).

—	Няколко изменения за адаптиране на бюджетната процедура към промените в съответните правни актове (изменения 58, 60 и 68, първа част; изменения 70, 74, 75 и 76): позицията на Съвета включва всички тези изменения.

—

Вземане предвид на становището на Парламента при приемането на многогодишната стратегия от Управителния съвет на агенцията (изменение 59), консултации с компетентната комисия на Парламента при изготвянето от страна на изпълнителния директор на многогодишната стратегия (изменение 66) и на многогодишния план за политиката по отношение на персонала (изменение 67) и обмен на мнения с компетентната комисия на Парламента относно годишната работна програма (изменение 68, втора част): позицията на Съвета не включва тези изменения, но в нея се посочва конкретно, че се взема предвид писмено становище на Комисията (член 10, параграф 2, буква ва) или се провежда консултация с Комисията по тези документи (член 15, параграф 2, букви а) и аа). Освен това изпълнителният директор трябва да докладва на Парламента и на Съвета, по-специално относно актуалното състояние във връзка с изготвянето на многогодишната стратегия и годишната работна програма (член 15, параграф 3).

—	Посочване на опита и експертните знания, които се изискват от членовете на Управителния съвет (изменение 61): позицията на Съвета не включва това изменение, но опростява текста чрез общо позоваване на опита и експертните знания в областите, посочени в член 1, т.е. целите на агенцията.

—	Разпоредби относно дяла на гласовете на Комисията в Управителния съвет (изменения 64 и 65): позицията на Съвета не включва тези изменения.

—	Елементи, които да бъдат включени във външната оценка на агенцията (изменения 77 и 78): позицията на Съвета включва тези изменения с малки промени (член 22).

—	Проучване за осъществимост относно система за координиране на националните служби за брегова охрана (изменение 79): позицията на Съвета не включва това изменение в постановителната част, но в съображение 30 се съдържа позоваване на такова проучване за осъществимост.

—

Доклад за напредъка относно постигането на ефективност чрез по-добра интеграция на ЕАМБ и Парижкия меморандум за разбирателство и относно ефективността на прилагането от страна на държавите членки на Директива 2005/35/ЕО (изменение 80): позицията на Съвета не включва това изменение в постановителната част. Въпреки това, както се посочва по-горе, в нея се съдържат няколко позовавания на Парижкия меморандум за разбирателство (съображения 33 и 38, член 2, параграф 4, буква з) и член 2, параграф 5), а в съображение 19 се прави позоваване на доклад на Комисията относно прилагането на Директива 2005/35/ЕО.

III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При установяване на своята позиция на първо четене Съветът взе изцяло предвид предложението на Комисията и позицията на Европейския парламент на първо четене. Във връзка с измененията, предложени от Европейския парламент, Съветът отбелязва, че значителен брой изменения вече са включени в неговата позиция на първо четене — изцяло, частично или по дух.

(1) 15717/10.

(2) 7644/11.

(3) 11769/11.

(4) T7-0581/2011.

(5) ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 68.

(6) ОВ L 323, 3.12.2008 г., стp. 33.

(7) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стp. 10.

(8) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стp. 47.

(9) ОВ L 283, 29.10.2010 г., стp. 1.

(10) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стp. 11.

(11) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стp. 11.

16.11.2012

Официален вестник на Европейския съюз

CE 352/23

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 11/2012 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави

Приета от Съвета на 4 октомври 2012 г.

(11/2012/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

След влизането в сила на Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции попадат в списъка с тематични области в обхвата на общата търговска политика. В съответствие с член 3, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) Европейският съюз разполага с изключителна компетентност в областта на общата търговска политика. Следователно само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове в тази област. Държавите членки имат тази възможност единствено ако са оправомощени за това от Съюза в съответствие с член 2, параграф 1 от ДФЕС.

(2)

Освен това в част трета, дял IV, глава 4 от ДФЕС се предвиждат общи правила за движението на капитали между държавите членки и трети държави, включително по отношение на движението на капитали, предполагащи инвестиции. Тези правила могат да бъдат засегнати от международни споразумения, свързани с чуждестранни инвестиции, сключени от държавите членки.

(3)	Настоящият регламент не засяга разпределението на компетентностите между Съюза и неговите държави членки в съответствие с ДФЕС.

(4)

Към момента на влизане в сила на Договора от Лисабон държавите членки имат значителен брой действащи двустранни инвестиционни споразумения с трети държави, свързани с инвестиции. ДФЕС не съдържа изрични преходни разпоредби за подобни споразумения, които вече попадат в изключителната компетентност на Съюза. Освен това някои от тези споразумения може да включват разпоредби, засягащи общите правила за движението на капитали, установени в част трета, дял IV, глава 4 от ДФЕС.

(5)

Въпреки че двустранните инвестиционни споразумения остават обвързващи за държавите членки съгласно международното публично право и постепенно ще бъдат заменени от споразумения на Съюза със същия предмет, условията за оставането им в сила и връзката им с инвестиционната политика на Съюза изискват подходящо третиране. Тази връзка ще се развива с упражняването от Съюза на неговата компетентност.

(6)

В интерес на инвеститорите от Съюза и на техните инвестиции в трети държави, както и на държавите членки, които приемат чуждестранни инвеститори и инвестиции, двустранните инвестиционни споразумения, които конкретизират и гарантират условията на инвестициите, следва да останат в сила и постепенно да бъдат заменени от инвестиционни споразумения на Съюза, осигуряващи високи стандарти за защита на инвестициите.

(7)	Настоящият регламент следва да уреди правния статут съгласно правото на Съюза на двустранните инвестиционни споразумения на държавите членки, подписани преди 1 декември 2009 г. Тези споразумения могат да останат в сила или да влязат в сила в съответствие с настоящия регламент.

(8)	В настоящия регламент следва да се определят и условията, съгласно които държавите членки са оправомощени да сключват и/или да оставят в сила двустранни инвестиционни споразумения, подписани в периода между 1 декември 2009 г. и … (2).

(9)	Освен това в настоящия регламент следва да се определят условията, съгласно които държавите членки са оправомощени да изменят или да сключват двустранни инвестиционни споразумения с трети държави след … (2).

(10)

Оставянето в сила на двустранни инвестиционни споразумения с трети държави от държавите членки съгласно настоящия регламент или разрешаването на държавите членки да започнат преговори или да сключат такива споразумения не следва да възпрепятства преговорите или сключването на инвестиционни споразумения от Съюза.

(11)

От държавите членки се изисква да предприемат необходимите мерки за отстраняване на евентуални несъответствия с правото на Съюза в двустранните инвестиционни споразумения, сключени между тях и трети държави. Прилагането на настоящия регламент не следва да засяга прилагането на член 258 от ДФЕС при неизпълнение от страна на държава членка на задължение, произтичащо от правото на Съюза.

(12)

Разрешението за изменение или сключване на двустранни инвестиционни споразумения, предвидено в настоящия регламент, следва по-специално да позволи на държавите членки да отстранят евентуални несъответствия между техни двустранни инвестиционни споразумения и правото на Съюза, различни от несъответствията, произтичащи от разпределението на компетентности между Съюза и неговите държави членки, които са уредени с настоящия регламент.

(13)

Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент. В посочения доклад следва, наред с останалото, да се прецени необходимостта от по-нататъшно прилагане на глава III. Ако докладът съдържа препоръка да се прекрати прилагането на разпоредбите на глава III или предложение да се изменят посочените разпоредби, той може по целесъобразност да бъде придружен от законодателно предложение.

(14)

Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат мерки всяка информация, определена като поверителна, да се третира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (3).

(15)	Инвестиционните споразумения между държавите членки не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(16)

Необходимо е да се вземат някои мерки, за да се гарантира, че двустранните инвестиционни споразумения, оставащи в сила съгласно настоящия регламент, продължават да функционират, включително и по отношение на разрешаването на спорове, като в същото време се съобразяват с изключителната компетентност на Съюза.

(17)

С оглед да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (4).

(18)	По-специално, тези правомощия следва да се предоставят на Комисията предвид факта, че процедурите съгласно членове 9, 11 и 12 дават на държавите членки правото да действат в области от изключителната компетентност на Съюза и решенията за това трябва да се вземат на равнището на Съюза.

(19)	Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на разрешенията по членове 9, 11 и 12, като се има предвид, че посочените разрешения следва да се предоставят въз основа на ясно определени критерии, установени в настоящия регламент,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ

Член 1

Предмет и обхват

1. Без да засяга разделението на компетенциите, установени с ДФЕС, настоящият регламент урежда правния статут на двустранните инвестиционни споразумения на държавите членки съгласно правото на Съюза и определя реда, условията и процедурите, при които на държавите членки се разрешава да изменят или сключват двустранни инвестиционни споразумения.

2. За целите на настоящия регламент понятието „двустранно инвестиционно споразумение“ означава всяко споразумение с трета държава, което съдържа разпоредби за защита на инвестициите. Настоящият регламент обхваща само тези разпоредби на двустранните инвестиционни споразумения, които засягат защитата на инвестициите.

ГЛАВА II

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОСТАВЯНЕ В СИЛА НА ЗАВАРЕНИ ДВУСТРАННИ ИНВЕСТИЦИОННИ СПОРАЗУМЕНИЯ

Член 2

Уведомяване на Комисията

До … (5) или в рамките на 30 дни от датата на присъединяването им към Съюза, държавите членки уведомяват Комисията за всички двустранни инвестиционни споразумения с трети държави, подписани преди 1 декември 2009 г. или преди датата на присъединяването им –прилага се по-късната дата – които желаят да оставят в сила или допускат да влязат в сила съгласно настоящата глава. Уведомлението включва и копие на тези двустранни инвестиционни споразумения. Освен това държавите членки уведомяват Комисията за всяка последваща промяна в правния статут на посочените споразумения.

Член 3

Разрешение за оставяне в сила

Без да се засягат другите задължения на държавите членки съгласно правото на Съюза, двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2 от настоящия регламент, могат да останат в сила или да влязат в сила в съответствие с ДФЕС и настоящия регламент до влизането в сила на двустранно инвестиционно споразумение между Съюза и същата трета държава.

Член 4

Публикуване

1. На всеки дванадесет месеца Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2, член 11, параграф 6 или член 12, параграф 6.

2. Първото публикуване на списъка с двустранни инвестиционни споразумения, посочен в параграф 1 от настоящия член, се извършва не по-късно от три месеца след крайния срок за уведомяванията, направени съгласно член 2.

Член 5

Оценка

Комисията може да направи оценка на двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2, като прецени дали една или повече разпоредби на посочените споразумения представлява сериозна пречка за преговорите или сключването от Съюза на двустранни инвестиционни споразумения с трети държави, с оглед на постепенното заменяне на двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2.

Член 6

Задължение за сътрудничество

1. Държавите членки предприемат всички необходими мерки за това разпоредбите, на двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2, да не представляват сериозна пречка за преговорите или сключването от Съюза на двустранни инвестиционни споразумения с трети държави, с оглед на постепенното заменяне на двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2.

2. Ако Комисията установи, че една или повече разпоредби на двустранно инвестиционно споразумение, за което е направено уведомление съгласно член 2, представлява сериозна пречка за преговорите или сключването от Съюза на двустранни инвестиционни споразумения с трети държави, с оглед на постепенното заменяне на двустранните инвестиционни споразумения, за които е направено уведомление съгласно член 2, Комисията и съответната държава членка своевременно започват консултации и си сътрудничат, за да набележат подходящите действия за разрешаване на проблема. Консултациите продължават не повече от 90 дни.

3. Без да се засяга параграф 1, Комисията може в срок от 60 дни след приключване на консултациите да посочи подходящите мерки, които да бъдат предприети от съответната държава членка за премахване на споменатите в параграф 2 пречки.

ГЛАВА III

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ИЛИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДВУСТРАННИ ИНВЕСТИЦИОННИ СПОРАЗУМЕНИЯ

Член 7

Разрешение за изменение или сключване на двустранно инвестиционно споразумение

Съобразно условията, предвидени в членове 8 – 11, на държава членка се разрешава да започне преговори с трета държава за изменение на заварено или за сключване на ново двустранно инвестиционно споразумение.

Член 8

Уведомяване на Комисията

1. Когато държава членка възнамерява да започне преговори с трета държава цел да измени или да сключи двустранно инвестиционно споразумение, тя уведомява Комисията за намерението си в писмен вид.

2. Уведомлението, посочено в параграф 1, включва съответната документация и указва кои са разпоредбите, които подлежат на договаряне или предоговаряне, целите на преговорите и всяка друга информация, която е от значение.

3. Уведомлението, посочено в параграф 1, се прави най-малко пет месеца преди започването на официалните преговори.

4. Когато съобщената от държавата членка информация не е достатъчна, за да се даде разрешението за започване на официални преговори в съответствие с член 9, Комисията може да поиска допълнителна информация.

5. Комисията предоставя посоченото в параграф 1 от настоящия член уведомление и при поискване съпътстващата документация на другите държави членки при спазване на изискванията за поверителност, предвидени в член 14.

Член 9

Разрешение за започване на официални преговори

1. Комисията разрешава държавите членки да започнат официални преговори с трета държава за изменение на или за сключване на двустранно инвестиционно споразумение, освен ако не стигне до заключението, че започването на тези преговори:

а)	би било в противоречие с правото на Съюза, различно от несъответствията, произтичащи от разпределението на компетентностите между Съюза и държавите членки;

б)	би било излишно, тъй като Комисията е представила или е взела решение да представи препоръка за започване на преговори със съответната трета държава в съответствие с член 218, параграф 3 от ДФЕС;

в)	би било в несъответствие с принципите и целите на външната дейност на Съюза, разработени в съответствие с общите разпоредби в дял V, глава 1 от Договора за Европейския съюз;

г)	би представлявало сериозна пречка за преговорите или сключването от Съюза на двустранни инвестиционни споразумения с трети държави.

2. Като част от разрешението, посочено в параграф 1, Комисията може да изиска държавата членка да включи или да изключи от тези преговори и от евентуалното двустранно инвестиционно споразумение някои клаузи, които са необходими за постигането на съответствие с инвестиционната политика на Съюза или на съвместимост с правото на Съюза.

3. Разрешението, посочено в параграф 1 от настоящия член, се дава в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 16, параграф 2. Комисията взема решение в срок от 90 дни след получаване на уведомлението по член 8. Когато е необходима допълнителна информация за вземането на решение, срокът от 90 дни започва да тече от датата на получаване на допълнителната информация.

4. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за решенията, взети съгласно параграф 3.

5. Ако Комисията не даде разрешение съгласно параграф 1, тя информира съответната държава членка и посочва мотивите за това.

Член 10

Участие на Комисията в преговори

Комисията е информирана редовно за напредъка и резултатите от преговорите за изменение на или сключване на двустранно инвестиционно споразумение по време на различните етапи и може да поиска да участва в преговорите относно инвестиции между държавата членка и трета държава.

Член 11

Разрешение за подписване и сключване на двустранно инвестиционно споразумение

1. Преди да подпише дадено двустранно инвестиционно споразумение, съответната държава членка уведомява Комисията за резултата от преговорите и представя на Комисията текста на това споразумение.

2. Настоящият член се прилага също за двустранни инвестиционни споразумения, които са договорени преди … (6), но не са предмет на задължението за уведомяване съгласно член 2 или съгласно член 12.

3. При получаване на уведомлението Комисията прави оценка дали договореното двустранно инвестиционно споразумение противоречи на изискванията на член 9, параграфи 1 и 2.

4. Когато Комисията констатира, че резултатът от преговорите е двустранно инвестиционно споразумение, което отговаря на изискванията по член 9, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент, тя разрешава на държавата членка да подпише и сключи това споразумение. Членове 3, 5 и 6 се прилагат за такива споразумения, както ако за тях е било направено уведомление по член 2.

5. Решенията съгласно параграф 4 от настоящия член се вземат в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 16, параграф 2. Комисията взема решение в срок от 90 дни след получаване на уведомлението по параграфи 1 и 2от настоящия член. Когато е необходима допълнителна информация за вземането на решение, срокът от 90 дни започва да тече от датата на получаване на допълнителната информация.

6. Когато Комисията даде разрешение съгласно параграф 4, съответната държава членка уведомява Комисията за сключването и влизането в сила на двустранното инвестиционно споразумение, както и за всяка последваща промяна в правния статут на същото споразумение.

7. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за решенията, взети съгласно параграф 4.

8. Ако Комисията не даде разрешение съгласно параграф 4, тя информира съответната държава членка и посочва причините за това.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12

Споразумения, подписани от държавите членки в периода между 1 декември 2009 г. и … (6)

1. Когато в периода между 1 декември 2009 г. и … (6) дадена държава членка е подписала двустранно инвестиционно споразумение, същата държава членка уведомява Комисията за споразумението, което желае да остави в сила или да допусне да влезе в сила в срок до … (7).Уведомлението включва и копие на това споразумение.

2. При получаване на уведомлението Комисията прави оценка дали двустранното инвестиционно споразумение, за което е направено уведомление съгласно параграф 1 от настоящия член, противоречи на изискванията на член 9, параграфи 1 и 2.

3. Ако Комисията установи, че двустранно инвестиционно споразумение, за което е направено уведомление съгласно параграф 1 от настоящия член, отговаря на изискванията на член 9, параграфи 1 и 2, тя разрешава оставането в сила или влизането в сила на това споразумение съгласно правото на Съюза.

4. Комисията взема решението, посочено в параграф 3 от настоящия член, в срок от 180 дни от датата на получаване на уведомлението по параграф 1 от настоящия член. Когато е необходима допълнителна информация за вземането на решение, срокът от 180 дни започва да тече от датата на получаване на допълнителната информация. Решенията съгласно параграф 3 от настоящия член се вземат в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 16, параграф 2.

5. Освен ако дадено двустранно инвестиционно споразумение е било разрешено съгласно параграф 3, държавата членка не предприема по-нататъшни действия за сключване на споразумението, а прекратява или отменя вече предприетите действия.

6. Когато Комисията дава разрешение в съответствие с параграф 3 от настоящия член, съответната държава членка уведомява Комисията за влизането в сила на двустранното инвестиционно споразумение, както и за всяка последваща промяна в правния статут на това споразумение. Членове 3, 5 и 6 се прилагат за такива споразумения, както ако за тях е било направено уведомление по член 2.

7. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за решенията, взети съгласно параграф 3.

8. Ако Комисията не даде разрешение съгласно параграф 3, тя информира съответната държава членка и посочва мотивите за това.

Член 13

Поведение на държавите членки по отношение на двустранно инвестиционно споразумение с трета държава

Когато двустранно инвестиционно споразумение попада в обхвата на настоящия регламент съответната държава членка:

а)

информира своевременно Комисията за всички заседания, които ще се проведат по силата на разпоредбите на споразумението. На Комисията се предоставя дневният ред и цялата необходима информация за разбиране на поставените за обсъждане теми на посочените заседания. Във връзка с това Комисията може да изиска допълнителна информация от съответните държави членки. Когато някой от поставените за обсъждане въпроси може да засегне изпълнението на политиките на Съюза в областта на инвестициите, и по-конкретно на общата търговска политика, Комисията може да изиска от държавата членка да заеме определена позиция;

б)

информира своевременно Комисията за всяка получена информация, че дадена мярка не съответства на споразумението. Освен това държавата членка незабавно уведомява Комисията за всички искания за уреждане на спорове, възникнали по силата на двустранното инвестиционно споразумение, веднага щом държавата членка разбере за такова искане. Държавата членка и Комисията си съдействат пълноценно и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на ефективна защита, което може да включва по целесъобразност участието на Комисията в процедурата;

в)

търси съгласието на Комисията преди да задейства някой от механизмите за разрешаване на спорове срещу трета държава, предвидени в двустранното инвестиционно споразумение, и задейства тези механизми по искане на Комисията. Посочените механизми включват консултации с другата страна по двустранното инвестиционно споразумение и разрешаване на спора, когато това се предвижда в споразумението. Държавата членка и Комисията си съдействат пълноценно при изпълнение на процедурите в рамките на съответните механизми, които могат да включват по целесъобразност участието на Комисията в съответните процедури.

Член 14

Поверителност

При уведомяването на Комисията относно преговорите и резултата от тях в съответствие с членове 8 и 11, държавите членки могат да посочат дали дадена информация, предоставена от тях, трябва да се разглежда като поверителна и дали тя може да бъде споделяна с другите държави членки.

Член 15

Преразглеждане

1. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент преди … (8).

2. Докладът включва преглед на поисканите и дадени разрешения съгласно глава III и преглед на необходимостта от по-нататъшното прилагане на посочената глава.

3. Ако в доклада се съдържа препоръка за прекратяване на прилагането на глава III или за изменение на нейните разпоредби, същият доклад се придружава от съответното законодателно предложение.

Член 16

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет за инвестиционните споразумения. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в … на

За Европейския парламент

Председател

…

За Съвета

Председател

…

(1) Позиция на Европейския парламент от 10 май 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Позиция на Съвета на първо четене от 4 октомври 2012 г. Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(2) Датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(3) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(4) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(5) 30 дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(6) Датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(7) 30 дни след влизането в сила на настоящия регламент.

(8) 7 години от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I. ВЪВЕДЕНИЕ

На 8 юли 2010 г. Комисията представи на Съвета предложението си за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави (1).

Европейският парламент прие позицията си на първо четене и съответната законодателна резолюция на пленарното заседание от 10 май 2011 г. (2)

В съответствие с точки 16 – 18 от Съвместната декларация относно практическите условия и ред за процедурата на съвместно вземане на решение (3) председателството, в рамките на възложения му от Корепер мандат (4), проведе неформални контакти с Европейския парламент с цел постигане на споразумение между институциите на етап първо четене в Съвета. Впоследствие такова споразумение бе постигнато на неформалната тристранна среща на 29 май 2012 г.

Председателят на Комисията по международна търговия към Европейския парламент в писмото си от 31 май 2012 г. до председателя на Корепер (II част) посочи, че ако Съветът официално представи на Парламента позицията си във вида, в който тя е изложена в приложението към писмото му, той ще препоръча на пленарното заседание да приеме на второто четене в Парламента позицията на Съвета без изменения, като текстът ще бъде проверен от юрист-лингвистите.

На 26 юни 2012 г. Съветът одобри посоченото по-горе политическо споразумение (5).

II. ЦЕЛ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който влезе в сила на 1 декември 2009 г., установи изключителните компетенции на ЕС в областта на преките чуждестранни инвестиции като част от общата търговска политика (член 207, параграф 1 от ДФЕС). Във връзка с това Комисията прие предложение за посочения по-горе регламент, отнасящ се само до транснационалните аспекти на управлението на новите компетенции на ЕС по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Целите, критериите и съдържанието на тези нови компетенции бяха разгледани в отделно съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, прието едновременно със законодателното предложение (6).

Целта на предложението на Комисията бе да се разреши продължаването на действието на отнасящите се до инвестициите двустранни международни споразумения, сключени между държавите членки и трети държави, както и да се създадат условията и процедурната рамка за водене на преговори и сключване на такива споразумения от държавите членки.

III. АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Общи положения

Съветът подкрепя изцяло разработването на обща рамка на политиката относно инвестициите, с която се установява равнопоставеност за всички инвеститори от ЕС в трети държави и за инвеститорите от трети държави в ЕС.

Предвид това, че защитата и правната сигурност за европейските инвеститори в чужбина все още се осигурява основно чрез двустранни инвестиционни споразумения, сключени от държавите членки с трети страни, новата правна рамка не следва да оказва отрицателно въздействие върху защитата на инвеститорите и гаранциите, с които те се ползват съгласно съществуващите споразумения. За Съвета идеята за заменянето на съществуващите споразумения на държавите членки със споразумения на ЕС е от първостепенна важност за избягване на правния вакуум, като по този начин се осигуряват непрекъсната защита и правна сигурност за инвеститорите.

С позицията на Съвета на първо четене, която е резултат от политическото споразумение между Европейския парламент, Комисията и Съвета, в предложението на Комисията се внасят следните основни изменения:

Предмет и обхват (глава I, член 1)

Парламентът не е предложил никакви изменения по отношение на този член; въпреки това са внесени някои промени. Параграф 1 съдържа някои уточнения в сравнение с текста на предложението на Комисията, както и уточнението, че регламентът не засяга по никакъв начин разделението на компетенциите, установено с Договорите. Новият параграф 2 съдържа определение на понятието „двустранно инвестиционно споразумение“.

Оставане в сила на съществуващи двустранни инвестиционни споразумения (глава II, членове 2 – 6)

В член 2, който се отнася за уведомленията до Комисията, измененията на Парламента бяха приети. Текстът съдържа и някои допълнителни изменения от технически характер.

Идеята за замяна, заложена в член 3 (оставане в сила) е от първостепенна важност за гарантиране на непрекъсната защита за инвеститорите, като по този начин им се осигурява правна сигурност. Парламентът не е предложил никакви изменения по отношение на този член.

Член 5, който обхваща оценките, извършвани от Комисията, е изцяло изменен. Макар че Съветът не бе в състояние да приеме значителна част от измененията на Парламента, той прие идеята на Парламента за включване на понятието „сериозна пречка“ в изменения текст (съдържащо се в текста на още няколко члена). Според Съвета самото съществуване на двустранни инвестиционни споразумения не следва да бъде смятано за „сериозна пречка“.

Член 6 относно задължението за сътрудничество е – наред с членове 3 и 5 – основният проблем в този регламент. Текстът на Комисията бе изменен значително, за да се подчертае значението на тясното сътрудничество между държавите членки и Комисията за отстраняване на всички посочени от Комисията сериозни пречки пред договарянето или сключването на двустранни инвестиционни споразумения между ЕС и трети държави. В съответствие с разпоредбите на въпросния член Комисията може да посочи подходящите мерки, които да бъдат взети от съответните държави членки с оглед на премахването на посочените по-горе пречки. Измененията на Парламента не можеха да бъдат приети.

Разрешение за изменение или сключване на двустранни инвестиционни споразумения (глава III, членове 7 – 11)

Измененията на Парламента на член 7 (Разрешение за изменение или сключване на двустранно инвестиционно споразумение), член 8 (Уведомление до Комисията), член 9 (Разрешение за започване на официални преговори) и член 11 (Разрешение за подписване и сключване на споразумение) бяха частично приети. По отношение на член 10 (Участие на Комисията в преговори) изменението на Парламента не можеше да бъде прието, тъй като бе запазен текстът на предложението на Комисията.

Заключителни разпоредби (глава IV, членове 12 – 17)

По време на неформалните контакти с Парламента Съветът прие да последва предложението му за включване в регламента на нов член 12 за споразуменията, подписани от държавите членки между влизането в сила на ДФЕС, т.е. 1 декември 2009 г., и влизането в сила на въпросния регламент, макар Парламентът да не беше предложил никакви изменения в това отношение в позицията си на първо четене. По този начин Съветът ясно демонстрира пълното признание от своя страна на новите компетенции на ЕС в сферата на преките чуждестранни инвестиции. Този член обхваща процедурите, които да бъдат следвани (уведомление от държавите членки, оценка и разрешение от Комисията), по отношение на посочената по-горе категория двустранни инвестиционни споразумения.

Що се отнася до член 15 (Преглед), бе договорен компромис за времето на доклада за прилагането на регламента, т.е. седем години след влизането в сила на регламента, вместо десет години, както бяха предложили Парламентът и Съветът, или пет години, както беше предложила първоначално Комисията.

По отношение на член 16 (Процедура на комитет) Съветът прие изменението на Парламента, в което се настоява за използването на процедурата по консултиране.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Позицията на Съвета на първо четене отразява споразумението, постигнато при неформалните контакти между Съвета и Парламента със съдействието на Комисията. Едновременно с изпълнението на основните изисквания за осигуряване на непрекъсната защита и правна сигурност за инвеститорите, текстът предвижда и ефективно упражняване на новите изключителни компетенции на ЕС в областта на преките чужди инвестиции. Затова Съветът очаква позицията му на първо четене да бъде приемлива за Европейския парламент.

(1) Док. 11953/10 WTO 252 FDI 12.

(2) Док. 9726/11 CODEC 749 WTO 195 FDI 12 PE 206.

(3) ОВ C 145, 30.6.2007 г., стр. 5.

(4) Док. 10908/11 WTO 228 FDI 15 CODEC 950.

(5) Док. 10892/12 WTO 216 FDI 17 CODEC 1557.

(6) Док. 11952/10 WTO 251 FDI 11. Въз основа на този документ на заседанието си на 25 октомври 2010 г. Съветът прие заключения относно цялостната европейска политика в областта на международните инвестиции (док. 14373/10).

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА

Фактът, че настоящият регламент, и по-специално съображения 17, 18 и 19, предвижда използването на процедурите, посочени в Регламент (ЕС) № 182/2011, не съставлява прецедент, който би позволил на Съюза в рамките на бъдещи регламенти да оправомощава държавите членки съгласно член 2, параграф 1 от ДФЕС да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в области, в които Съюзът има изключителна компетентност. Освен това фактът, че в настоящия регламент се използва процедурата по консултиране, а не процедурата по разглеждане, също не следва да се смята за прецедент по отношение на бъдещи регламенти, установяващи рамката на общата търговска политика.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.CE2012.352.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 352E

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 16 ноември 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	III Подготвителни актове
	СЪВЕТ
2012/C 352E/01	Позиция (ЕС) № 10/2012 на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 за създаване на Европейска агенция за морска безопасност Приета от Съвета на 4 октомври 2012 г.	1

2012/C 352E/02	Позиция (ЕС) № 11/2012 на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави Приета от Съвета на 4 октомври 2012 г.	23