15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/1

1.1

ЕИСК е на мнение, че устойчив, дългосрочен и интелигентен растеж е невъзможен без процес на наваксване. Следователно трите цели на стратегията „Европа 2020“, т.е интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж са като цяло подходящи, въпреки че осъществяването им изисква добре балансиран макроикономически микс от политики и структурни реформи и много повече и по-качествени инструменти.

1.2

Интелигентното осъществяване на стратегията е още по-важно в този период на многобройни големи предизвикателства. Необходимо е стратегията да се допълни и уточни с оглед на приспособяването ѝ към новото политическо, икономическо и социално положение. Трябва да се стремим към нов баланс между отговорността и солидарността.

1.3

За да осъществи тази необходима промяна на курса, ЕС би трябвало да покаже, че има политическа воля и конкретна визия за чувствително задълбочаване на интеграцията. Успоредно с това формите на сътрудничество на различни равнища между държавите членки и регионите трябва също да бъдат обогатени, за да се постигне „повече Европа“ и „по-добра Европа“.

1.4

ЕИСК счита, че трябва да продължи укрепването на управлението в служба на икономическата политика и развитието, да се увеличава многообразието и качеството на публични средства и да се подкрепи ускоряването на структурните реформи на държавите членки.

1.5

ЕИСК заявява, че може да подкрепи общия подход и насоката на законодателната рамка за изпълнение на стратегията „Европа 2020“, т.е. на многогодишната финансова рамка (МФР) и общата стратегическа рамка.

1.6

Същевременно ЕИСК подчертава, че мерките за подобряване на стабилността, растежа, заетостта и за намаляване на бедността не са достатъчни и че е жизнено необходимо да се разшири спектърът на съществуващите инструменти.

1.7

Трябва да има ясно разпределение на отговорностите между ЕС и държавите членки. Мерките за укрепване на основите на растежа като европейски банков съюз (регулиране, надзор, спасяване на банки и гаранция за банковите депозити в европейския банков сектор) или емисия на облигации за проекти са важен етап и тяхното прилагане следва да бъде ускорено. Ролята на Европейската централна банка трябва да бъде засилена.

1.8

ЕИСК счита, че не е достатъчно да се определят „рамки“ в областта на политиката за развитие. Възможно е да се ускори постигането на целите, като се увеличат целенасочените инвестиции и като се изпълняват паневропейски, междусекторни и многоаспектни програми на европейско равнище. В много страни, където завършването на структурните реформи е понастоящем жизненоважен въпрос, тези реформи трябва да се насърчат чрез политиката за развитие.

1.9

Постигането на възможността за осигуряване на връзка между „интелигентен“ и „приобщаващ“ растеж може да се гарантира чрез акцентиране на целта за увеличаване на заетостта и подкрепата за свързването в мрежа, покриваща широк спектър от дейности. За целта е нужно да се увеличи конкуренцията в много области на общия пазар.

1.10

Въпреки това политиката на сближаване не бива да продължава да поставя едностранчиво акцент само върху стимулирането на икономиката и конкурентоспособността. Всички фондове и програми трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към социалните цели на стратегията „Европа 2020“ като създаване на заетост, социални услуги, борба с бедността, образование и обучение и др.

1.11

ЕИСК счита, че някои предложения за периода 2014–2020 г. като например изготвянето на регионални стратегии на макроравнище трябва да бъдат подкрепени с необходимите структури.

1.12

Добър пример за засилена интеграция може да бъде програмата „Механизъм за свързване на Европа“, разширена с други общи европейски цели, включваща също и средства от частния сектор.

1.13

За хармонизиране на стратегията „Европа 2020“ с политиката на сближаване се изисква концепция в европейски мащаб, подкрепена със съответните инструменти, която да отчита и териториалното измерение. Трябва да се ускори изготвянето на европейска стратегия за териториално развитие.

1.14

ЕИСК е на мнение, че е жизнено необходимо експертите и обществото да се включат в много по-голяма степен в подготовката на решенията. Комитетът предлага да се определи дванадесета тематична цел в общата стратегическа рамка с цел укрепване на „комуникацията и диалога с гражданското общество“.

2.1

През последните години – поради световните промени от една страна и разширяването от друга, а също и поради кризата и реакцията на Европа спрямо нея, ЕС стана по-сложно цяло, практически на различни скорости, и различията в интересите на държавите членки нараснаха.

2.2

Рискът от социалнополитически конфликти и ролята на крайните политически сили се увеличиха. Трябва да се очаква, че и до средата на десетилетието борбата с икономическата, финансовата и социалната криза, както и солидарността ще останат основен приоритет на Европа. За съжаление, производството спада значително в много държави членки. Възникна конфликт между финансовата стабилизация и растежа. Без растеж усилията за постигане на стабилност влизат в конфликт със стремежа към солидарност.

2.3

Стратегията „Европа 2020“ не е създадена на тази основа. Тя отчита кризата, но не разглежда вероятността тя да продължи толкова дълго, нито да бъде толкова тежка.

2.4

ЕС се нуждае едновременно от бюджетна консолидация и от ефикасна програма за растеж. Съществува известна надежда, че ограничаването на търсенето, което произтича от неизбежната бюджетна консолидация, може да бъде компенсирано в дългосрочен план, ако консолидацията бъде замислена по интелигентен и балансиран начин.

2.5

ЕИСК счита, че многогодишната финансова рамка (МФР), предложена от Комисията за периода 2014–2020 г., е относително приемлив компромис. Ако успеем да увеличим собствените средства на ЕС, да ги използваме по-ефективно и ефикасно, да ги пренасочим така, че да обслужват пряко стратегията „Европа 2020“ и структурните реформи, ще можем да допринесем за икономическия растеж.

2.6

В същото време предложението не разглежда в достатъчна степен както проблемите, свързани с наваксването, така и социалните напрежения. Оказвайки финансова помощ (без съмнение жизненоважна) на страните, срещащи проблеми с бюджетния баланс, държавите донори изчерпаха възможностите си.

2.7

Политиката на сближаване не трябва да продължава да поставя едностранчиво акцент само върху стимулирането на икономиката и конкурентоспособността. Всички фондове и програми трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към социалните цели на стратегията „Европа 2020“ като създаването на заетост, социалните услуги, борбата с бедността, образованието и обучението и др.

2.8

В областта на политиката на сближаване се подготвят сравнително важни промени. Занапред ще се набляга на укрепването на макро- и микроикономическите условия и на териториалното сближаване. Въпреки това се налага промяна на модела, ако искаме на постигнем приобщаващ растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Средствата, отпускани по линия на политиката на сближаване, не са „дарения“ нито „субсидии“, а се вписват в рамката на европейската инвестиционна политика и като такива се съпътстват с изисквания за ефикасност на изпълнението.

2.9

С цел постигане на растеж, който едновременно да е приобщаващ и устойчив, успоредно с традиционните критерии нараства и определящата роля на някои „меки“ фактори (напр. състоянието на здравеопазването, демографията, равнището и динамиката на образованието и обучението и др.). Същевременно се поставя все повече изискването за здравословна околна среда. Документите в последно време почти не разглеждат възможността за насочване на необходимите европейски помощи към тази област.

2.10

Европейската комисия представи предложение за отваряне на трудовия пазар с цел да бъдат обърнати отрицателните тенденции. Субсидиите могат да активизират едновременно търсенето и предлагането. Особено важно е да се гарантира преносимостта на пенсионните права и да се премахнат различните правни, административни и данъчни пречки.

3.1

Динамичното развитие, което се явява цел на стратегията „Европа 2020“, не е отразено както би трябвало в опростяване и повишена ефективност на институционалната система, нито в подходящи допълнителни средства, предоставени за целта.

3.2

В трудни ситуации е от основно значение да се използват максимално интелектуалните ресурси. Обосновано е да се засилят постоянните или временни органи за анализ, съвети, проследяване и прогнози, които работят успоредно със законодателните и изпълнителните органи. Например си струва да се обсъдят следните въпроси:

3.3

От основно значение е да се гарантира прозрачно функциониране на Съюза и да се засили демокрацията на участието. Би било полезно да се използват в по-голяма степен интернет форумите, или, когато е за предпочитане, обменът на мнения да става в пряк контакт, да се организират и/или подкрепят широкомащабни конференции на високо равнище и да се провеждат успоредно разисквания в националните парламенти. Предлага се да се засили комуникацията в ЕС, някои преговори в ЕС да се направят публично достояние, в някои определени случаи всеки би трябвало да може да проследи по интернет или да има достъп до решение, взето чрез гласуване.

3.4

Трите цели на стратегията „Европа 2020“ са изключително амбициозни. В същото време, както ЕИСК вече е подчертавал в много свои становища, има разминаване между посочения график и наличните ресурси, особено в светлината на „историческия“ опит, който е ту отрицателен, що се отнася до Лисабонската стратегия, ту положителен, що се отнася до горепосочените бързи и ефикасни мерки, предприети в рамките на икономическото управление.

3.5

От гледна точка на процедурите и на изпълнението, мерките и проектите за регламенти, предвидени по отношение на изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ и използването на структурните фондове и фонда за сближаване, са съобразени само най-общо с поуките от програмния период до 2013 г.

3.6

Принципите и тематичните предложения, изложени в рамките на общата стратегическа рамка (ОСР), предоставят добри възможности да се постигне повече Европа и по-добра Европа. Но това не е достатъчно, за да се осъществят тези възможности. Някои страни ще трябва да преразгледат своя подход към планирането, за да могат да разработят детайлите.

3.7

През последните десетилетия се очерта европейски широкомащабен подход, който може да се приложи и на регионално равнище, основно в областта на научните изследвания и развойната дейност и големите проекти за инвестиции в инфраструктурата (в този случай такъв подход е неизбежен предвид естеството на задачата). Стратегиите на ЕС, включително единадесетте тематични цели, са непълни по отношение секторните икономически политики и многоаспектните програми за териториално развитие.

3.8

За бъдещата стратегия за териториално развитие е необходимо да се определят цели и инструменти за насърчаване и на икономическото и социалното сътрудничество на макрорегионално равнище, по-конкретно в следните области:

3.9

Последното десетилетие бе белязано от възможностите, предлагани от градските системи, от една страна, а от друга — от все по-осезаемите, почти неуправляеми напрежения, които се натрупват в тях.

3.10

Свързването в мрежа на агломерации, центрове и места с концентрация на високотехнологични дейности, свързани с понятието високи постижения, би могло да бъде добър пример за динамично и приобщаващо и същевременно устойчиво развитие.

3.11

Разширявайки елементите на инфраструктурата с тематичните насоки, необходими за политическа, институционална, икономическа и социална интеграция, визията за свързана Европа, в рамките на макрорегионални стратегии, би могла да подобри значително ефикасността на макроикономическо равнище. Това разширяване няма да влезе в противоречие с пропорционално и справедливо разпределение на ресурсите.

3.12

В свое предишно становище ЕИСК вече препоръча да се определи нова европейска финансова рамка за изготвяне на интегрирани проекти от „особен европейски интерес“.

3.13

Струва си да се обмисли пълното изграждане на Европейската енергийна общност. Тогава с политическа подкрепа ЕС би могъл да говори „с един глас“ на международната сцена и ще може да подкрепя по-ефикасно стратегическите, икономическите, екологичните и социалните аспекти.

3.14

Без концептуален напредък на европейско равнище изготвянето на регулаторни проекти и финансови рамки за периода 2014–2020 г. отново ще упражни натиск, който ще принуди държавите членки да търсят индивидуални, често неефикасни решения.

3.15

ЕИСК би могъл да оправдае мисията си, ако въз основа на състава си, опита си и напреднала методология изрази познанията, отразяващи връзката между икономическите интереси, социалните ценности и критериите, определящи устойчивостта на растеж.

4.1

Стратегията „Европа 2020“, регулаторната система в подкрепа на използването на Кохезионния фонд след 2014 г. и общата стратегическа рамка са примери за осъзнаване на това, което предполага интегрираното развитие.

4.2

ЕИСК счита обаче, че конкуренцията в световен мащаб изисква не само осъзнаване, но също и изготвяне и осъществяване на по-конкретни и по-цялостни програми.

4.3

Интелигентният и приобщаващ растеж, към който се стреми стратегията „Европа 2020“, има за цел увеличаване на капацитета на ЕС за производство и приобщаване на макроравнище, а на микроравнище трябва да се осигури непрекъснато и устойчиво подобряване на качеството на живот на гражданите на ЕС, въз основа на качествен и количествен растеж на заетостта.

4.4

За целите на ефективността и ефикасността при програмирането на използването на европейските ресурси трябва да се отчете съществуването на взаимосвързани и взаимозависими дейности, които могат да се представят като интегрирани, специфични и многоаспектни клъстери.

4.4.1

Тези цели, които имат отношение към различни отрасли, са от макроикономическо значение и следователно оказват влияние върху конкурентоспособността на Европейския съюз. В такъв случай е жизненоважно да се обърне внимание на организациите, свързани с производството или доставката на услуги, които участват в процеса на развитие или са пряко зависими от него.

4.4.2

В процеса на програмиране трябва да се вземат под внимание териториалните мрежи (регионални и местни) на заинтересованите страни (бенефициери), свързани с процеса, както и системата на отношенията между тях.

4.5

Анализът и планирането на тези две системи на взаимозависимост, както и подкрепата за тях на равнището на ЕС, ще дадат възможност за постигане на комбиниран ефект на интелигентен и приобщаващ растеж.

4.6

През изминалото десетилетие, в голяма степен благодарение на инфраструктурите, изградени с европейски средства, териториалната структура на тези производствени процеси в Европа се промени в дълбочина, като в по-изостаналите региони доведе до развитие на средствата за производство и на производствената култура, възобновяване на образованието и на професионалното обучение, подобряване на заетостта и нарастване на приходите и на потреблението.

4.7

Развитието на пространствената структура на икономиката се определя от условия, които могат да бъдат осигурени на микроикономическо равнище и са тясно свързани с критерия „устойчивост“, определен в стратегията.

4.8

Някои фактори са определящи, по-конкретно квалификацията и възрастта на работната ръка, професионалното обучение, равнището на трудова култура по принцип, нарастването на заетостта и качеството на услугите. Важни фактори са също здравословното състояние на местното население, качеството на околната среда, както и равнището на развитие на търговската и материалната инфраструктура и на логистичните системи.

4.9

Конкурентоспособността на Европа зависи в голяма степен от едно такова координирано развитие, което да свърже макро- и микроикономическите равнища.

4.10

При условие че средствата се използват ефикасно и рационално, тяхното пренасочване може да се обоснове със следните аргументи:

4.11

По принцип се приема, че европейската помощ за икономическите отрасли (особено когато е под формата на субсидии) се оказва най-необходима за дейностите от иновационно естество, осъществявани от малките предприятия и в западащите промишлени области, които са в процес на структурни промени. Що се отнася до производствената структура, понятието „предприемачество“ би могло да се разшири с подкрепата за МСП в някои региони или общини, които изостават в развитието си, за да се постигне едновременно интелигентен и приобщаващ растеж или наваксване.

4.12

В случай на добре действащи иновационни вериги, клъстери или местни производствени системи, чието функциониране е изцяло задоволително, си струва да се обмисли дали да не се осигури по-голяма гъвкавост както на големите предприятия, които са здраво установени на дадена територия, така и на доставчиците, като им се осигурят различни форми на комбинирано финансиране.

4.13

Здравеопазването е пример как могат да се използват многоаспектни стратегии. Мрежите, свързани със здравната индустрия, се простират от здравето и екологичното образование до различните свързани производствени отрасли, като минават през обучението с участие на индустрията на околната среда, индустрията на здравеопазването, медицинския туризъм, биологичните научни изследвания, производството на оборудване и свързаното с тях висше образование, изследователски и иновационни центрове, както и работещите в тях малки и средни предприятия, и взаимните връзки между тези области. В тази връзка ролята на икономиката за възрастните хора нараства значително.

4.14

ЕИСК е анализирал в различни становища значението на социалната икономика като определящ фактор за политиката на приобщаващ растеж.

4.15

Икономическото и финансовото взаимодействие на дейностите, които могат да се осъществяват в мрежи от вида на горепосочените, би могло да има важни последствия за преструктурирането на бюджетите на държавите членки, което на свой ред би могло да доведе до промяна в подхода и поведението на обществото.

4.16

Макрорегионалната визия за развитието би могла да укрепи полицентричното европейско териториално преструктуриране, което би дало възможност да се консолидира необходимата концентрация на дейностите от една страна, а от друга, чрез оползотворяване на различните местни условия, да се разпределя работата в рамките на мрежата, в съответствие с идеала за устойчивост.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/6

1.1

Целта на настоящото становище е да допринесе за информираността, дебата и евентуалния задълбочен анализ на общностно равнище на мерките от правен или друг характер, предназначени да защитават децата и младите хора от реклама, която или използва неуместно децата в своите послания, или отправя послания към тях по вреден начин, или по друг начин представя послания, които вредят на тяхното нормално физическо, психическо и морално развитие.

1.2

Става въпрос за защитата на основни права на децата в ЕС така, както са определени в Конвенцията на ООН, в член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в член 3, параграф 3 от ДЕС и правилно интерпретирани в съобщенията на Комисията „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2006) 367 final), „Многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии“ (COM(2008) 106 final) (1) и „Програма на ЕС за правата на детето“ (COM(2011) 60 final).

1.3

Рекламата, в която деца се използват неправомерно за цели, нямащи нищо общо с пряко свързани с тях теми, накърнява човешкото достойнство и нарушава тяхната физическа и психическа неприкосновеност и трябва да бъде забранена.

1.4

Насочената към деца реклама води до повишени рискове в зависимост от възрастовите групи, с вредни последици за тяхното физическо, психическо и морално здраве. Като особено тежки се открояват подбуждането към прекомерно потребление, водещо до свръхзадлъжняване, и консумацията на хранителни или други продукти, които се оказват вредни или опасни за физическото и психическото здраве.

1.5

Като цяло, някои реклами, поради своето особено агресивно, расистко, ксенофобско, еротично или порнографско съдържание засягат, понякога необратимо, физическото, психическото, моралното и гражданското развитие на децата, водейки до агресивно поведение и преждевременен еротизъм.

1.6

ЕИСК счита, че е необходимо тези въпроси да се анализират задълбочено и да се изготви общностна рамка за тях, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, не само защото се поставя под въпрос действителната гаранция за защитата на основни права, но и защото разнообразието от национални разпоредби излага на риск правилното функциониране на вътрешния пазар. В този смисъл Комитетът препоръчва в Общността да бъде въведена обща минимална възраст за специално насочената към деца реклама.

1.7

Според ЕИСК трябва да бъде поставен специален акцент върху развитието на възможностите, информирането и обучението на децата още от най-ранна възраст, с оглед на правилното използване на информационните технологии и интерпретирането на рекламните послания, като тези предмети бъдат включени в учебните програми на всички равнища. Родителите също трябва да се научат да помагат на своите деца в интерпретирането на рекламните послания.

1.8

ЕИСК счита, че гражданите като цяло и семействата и преподавателите в частност трябва също да бъдат информирани и обучавани, за да могат по-добре да защитават непълнолетните.

1.9

ЕИСК призовава рекламодателите и спонсорите, в рамките на вече приетите и предстоящите инициативи за саморегулиране и съвместно регулиране, да възприемат и прилагат най-високите равнища на защита на правата на детето и да следят за тяхното спазване.

1.10

ЕИСК счита, че общностната правна рамка не отговаря на настоящите потребности от защита на правата на децата по отношение на търговската комуникация, по-пециално тази, която се използва в аудиовизуалните медии, интернет и социалните мрежи, и призовава Комисията спешно да разгледа необходимостта от приемане на по-ограничителни хоризонтални мерки, чрез които тези права да бъдат действително гарантирани.

1.11

ЕИСК призовава Европейския парламент и националните парламенти да следват решително традицията си на защита на правата на децата в тази специфична област.

2.1

ЕИСК се застъпва за социална пазарна икономика, която да бъде подходящо регулирана, така че да се насърчават честната и лоялна конкуренция и високото равнище на защита на потребителите, с оглед изграждането на вътрешен пазар като инструмент за подобряване на условията на живот и труд на населението, при зачитане на ценности като човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и спазването на правата на човека.

2.2

Във връзка с това ЕИСК признава, че рекламата във всичките си форми има съществена роля, която е обобщена по подходящ начин от International Advertising Association (IAA) и в която се открояват по-специално разпространението на иновациите, стимулирането на творчеството и забавлението, насърчаването на конкуренцията и повишаването на възможностите за избор. ЕИСК признава и още една важна функция на рекламата, а именно да информира и предоставя разяснения на потребителите – това е причината и основата за нейното регулиране на общностно равнище.

2.3

В становище от този вид и на тази тема би било естествено да се отдели част, която да е посветена на общия въпрос за влиянието на медиите, по-специално на телевизията, интернет и социалните мрежи като най-важни платформи за предаване на рекламните послания към децата и младите хора в качеството им на потребители или просто на пасивни зрители. Също така би било важно да се анализират различните видове поведение на децата, в зависимост от тяхната възраст и социална прослойка, по отношение на средствата за социална комуникация, включително познатите явления избор на „герои“, „социални поведенчески модели“ или „начини на живот“, като фактори за формирането на личността, които се експлоатират в рекламните похвати (2). Въпреки това поради ограниченото място се налага да се представят като дадени, познати и консенсусни всички аспекти, свързани с тази тема, по-специално що се отнася до ролята, която посочените медии имат понастоящем за информирането, образоването, възпитанието и забавлението на младите хора, както и до времето, което същите им отделят. Някои от тези аспекти са предмет на други становища на ЕИСК, изготвени или в процес на изготвяне (3).

3.1

По отношение на рекламата, която използва деца, са от значение аспектите, свързани с човешкото достойнство и правата на детето, изрично установени в различни международни и европейски конвенции, сред които понастоящем се открояват разпоредбите на Хартата на основните права (членове 1 и 2, буква в) и особено членове 24 и 32).

3.2

ЕИСК счита, че е необходимо хармонизиране на общностно равнище, насочено към цялостна забрана на рекламата, която използва по неуместен и неправомерен начин образа на деца в области, които не са пряко свързани с тях.

4.1

До определена възраст децата не филтрират рекламното съобщение, особено когато посланието е натрапчиво и повтаряно до изтощение, поради което обикновено приемат всички послания за верни и могат да бъдат подтикнати да се превърнат в пристрастени потребители. Това въздействие е толкова по-силно, колкото по-необлагодетелствана е социално-икономическата среда. Дори съобщенията и предупрежденията, включени в рекламата, не се разбират от децата и не могат да се разглеждат като предпазен или разубеждаващ фактор.

4.2

От друга страна, различните възрастови групи възприемат по различен начин рекламата. До петгодишна възраст децата са неспособни да направят разлика между програмата и рекламите и дори след тази възраст те не разпознават в рекламата нейната функция да убеждава. Това умение се появява едва около осемгодишна възраст и то не при всички деца. То все още не означава, че те могат да осъзнаят тенденциозността на посланията, които акцентират върху положителните и пренебрегват други, по-отрицателни аспекти на въпросния продукт.

4.3

Когато по-големите деца възприемат посланието като фактор за забавление, въздействието върху тях е по-силно, а тяхната нараснала способност да разбират рекламните послания не ги прави задължително неподатливи на рекламата и на нейните цели, при положение че други, по-сложни и също толкова ефективни техники за убеждение позволяват да се въздейства върху тяхното поведение.

4.4

Развитието на познавателни и интерпретативни умения посредством образователни програми в областта на медиите оказва положително влияние при взаимодействието с рекламата. Въпреки това по-високите равнища на медийна грамотност и по-доброто разбиране на механизмите и въздействието на рекламата от страна на родители и деца не представляват цялостно решение за вредните последици от насочената към деца реклама. Подготовката на децата за тяхната бъдеща роля на потребители, при която акцентът се поставя върху медийната грамотност и развитието на техните способности още от най-ранна възраст, е от съществено значение. Тя обаче не разрешава в непосредствен план проблема, свързан с въздействието на натрапчивите и повтарящи се реклами, а също така може да не обхване всички деца, особено тези, които са от по-необлагодетелствани социално-икономически среди и които са най-силно засегнати от вредните последици от рекламите.

4.5

Проучванията показват, че посредническата роля на семейството е важна за намаляване на въздействието на рекламата. Въпреки това все повече деца, включително малки деца, имат достъп до телевизия и интернет в стаята си, което прави тази дейност самотна и неконтролирана. Друг фактор, който увеличава излагането на децата на рекламни послания и маркетингови техники, е нарастващото навлизане на интернет в ежедневните навици на най-младите. Както се посочва с право в изготвяния понастоящем проектодоклад на ЕП, „Интернет е приятел на децата, често пъти повече отколкото семейството, училището и приятелите“ (4). Неотдавнашни проучвания като „Децата онлайн“(Kids online) показват, че 38 % от децата на възраст от 9 до 12 години вече имат онлайн профили, а при децата на възраст от 13 до 16 години този дял достига 78 %. Много марки игри и играчки имат сайтове, на които децата могат да играят и да се забавляват онлайн, като същевременно стават обект на стратегиите на марките, целящи тяхното убеждаване и превръщането им в постоянни клиенти.

4.6

По-специално, що се отнася до подбуждането към прекомерно потребление, водещо до свръхзадлъжняване, определена търговска комуникация, насочена към деца, може да стимулира потребителски навици по модела на излишъка, създавайки изкуствени желания, които не отговарят на действителните потребности, и изграждайки фалшива представа за „щастие“. Статистиките показват, че 54 % от подрастващите се чувстват принудени да купуват продукти само защото приятелите им ги имат, т.е. потреблението в крайна сметка се оказва фактор за социално приобщаване.

4.7

Съществува причинно-следствена връзка между гледането на някои реклами и отправените към родителите искания да купят даден продукт. Семейните конфликти заради гледането на реклами и исканията за закупуване възникват във всички семейства, но най-вече в тези с по-нисък социално-икономически статус, в които децата прекарват повече време пред телевизора. По този начин, поради липса на финансови средства или поради по-слаби умения за водене на диалог, семействата с ниски доходи се оказват по-потърпевши от рекламата.

4.8

Вследствие на потреблението, насърчавано от рекламата, се стига и до разпространение на определени марки сред голям брой деца и млади хора, като по този начин се създават проблемни ситуации за непълнолетните, които нямат достъп до тези марки. Една от тези ситуации е „тиранизирането на марките“ (brand bullying) в училище – тя засяга тежко децата, които не използват тези марки, и може да доведе до девиантно поведение или състояние на голямо лично нещастие, като в някои случаи ги тласка към изключване от съответната среда, насилие и страдание, които могат да се превърнат в причина за навлизане в света на престъпността чрез извършване на кражба или грабеж.

4.9

Що се отнася до рекламата, подбуждаща към консумация на нездравословни хранителни продукти или други продукти, които се оказват вредни или опасни за физическото и психическото здраве, следва да бъде подчертано влиянието на децата върху решенията за купуване на определени храни, по-специално във връзка с предпочитанието, което се отдава на предварително приготвените храни или т.нар. „бързо хранене“ (fast food). Призивите към лоши хранителни навици са постоянни в детската реклама. Затлъстяването сред децата вече е огромен проблем. По данни на федерацията „Consumers International“ едно на всеки 10 деца по света страда от наднормено тегло или затлъстяване. Понастоящем се съобщава за 22 милиона деца, ненавършили 5 години, които имат наднормено тегло, а основната причина за това е приемът на силно преработени продукти, богати на захар и мазнини.

4.10

Децата са изложени в значителна степен на рекламни послания, свързани с храни, особено в детските програми, и това явление се разраства с все по-големия достъп на децата до телевизионни канали, интернет или социални мрежи. От друга страна, естеството на рекламите се промени, като в тях се използват по-сложни техники от областта на продуктовия маркетинг, което ги прави по-ефективни в процеса на убеждаване (5).

4.11

Рекламата може да има и последствия, свързани с хранителните разстройства като анорексия или булимия. Децата и подрастващите са изложени на влиянието на включените в рекламите модели за тяло и личен имидж на младите хора. Налагането сред младите хора, обикновено от женски пол, на модела за слабо тяло акцентира върху идеал за красота, подбуждащ към хранителни навици, които могат да изложат живота на риск.

4.12

Североамериканската асоциация на психолозите счита дори, че рекламата, насочена към деца, ненавършили осем години, следва да бъде ограничена (или забранена), предвид неспособността на децата на тази възраст да осъзнаят целите на рекламите, свързани с убеждаването. Тази забрана е насочена към ограничаване на нежеланите последици от рекламата, свързани с насърчаването на нездравословни хранителни навици, предизвикването на конфликти между родители и деца, породени от исканията за купуване на рекламираните продукти, и излагането на насилие (6).

4.13

Комитетът счита, че тези опасения, които вече са отразени в законодателствата на редица държави членки (7) и на държави извън ЕС, следва да бъдат признати и на общностно равнище чрез определянето на минимална възраст за специално насочената към деца реклама така, както вече беше предложено в доклада на члена на ЕП Kyriacos Triantaphyllides (8) и заявено отново в резолюцията на ЕП от 22 май 2012 г. (9)

5.1

Сред рекламите, които могат да засегнат тежко психическото и моралното развитие на децата, дори когато не са насочени специално към тях, се откроява рекламата, която подбужда към насилие или определен вид агресивно поведение, какъвто е случаят с рекламата за продажба на играчки или игри, стимулиращи агресивното поведение.

5.2

Достоверни проучвания доказват вредното въздействие от излагането на насилие в някои реклами, излъчвани по аудиовизуалните медии, по-специално чрез насърчаването на агресивно поведение, по-висока възприемчивост към насилието и по-голяма враждебност. Гледането на съдържащи насилие материали може да засегне психическото здраве, водейки до безпокойство, страх, смущения в съня и хиперактивност.

5.3

Във все повече реклами на продукти, които могат да бъдат вредни за здравето, като алкохол или цигари, се използват знаменитости. Свързването на тези продукти с определен начин на живот, който се счита за привлекателен, насърчава желанието за консумация и създава положителна нагласа към тях.

5.4

Рекламата с еротично или порнографско съдържание, която насърчава перверзно, извратено или натрапчиво сексуално поведение, също засяга нормалното психическо и морално развитие на децата. Значителна част от рекламите е от сексистки и сексуален характер и използва жената като обект на желание, много пъти в ситуация на принизяване или подчинение, дори на насилие. От друга страна, прекомерният сексуален заряд или еротичното, ако не дори порнографско съдържание, водят до преждевременен еротизъм сред децата. Въпреки че редица известни марки бяха задължени да изтеглят свои реклами поради факта, че допринасяха за свръх сексуалността сред децата, и поради отхвърлянето от страна на гражданското общество на неправомерното използване на образа на тела на непълнолетни в рекламите, в Общността не съществува ясно законово определение по отношение на тези ситуации.

5.5

Макар този въпрос да е регулиран в редица държави членки, това е направено по много различен начин, което пречи на правилното функциониране на единния пазар и не може да бъде обосновано с фундаментални причини от културно естество. Ето защо той също заслужава да бъде разгледан на общностно равнище.

6.1

Предвид тази рамка се налага констатацията, че по отношение на децата нормативните разпоредби и процедурите, прилагани от специалистите в областта на рекламата, разбирана в нейния най-широк смисъл като търговска комуникация, са всичко друго, но не и единни в различните държави членки.

6.2

От своя страна общностната правна рамка е ненужно сложна, прекалено объркана и, в повечето случаи, транспонирана и прилагана по различен начин в държавите членки, както признава самата Комисия в своето съобщение „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (10), в своя доклад относно „Закрила на децата в цифровия свят“ (11) и в „Европейска стратегия за по-добър интернет за децата“ (12). Повечето държави членки са се ограничили до минималистично транспониране на общностите директиви, а други (13) прилагат по-строги разпоредби, които стигат до забрана на рекламата, насочена към непълнолетни (14).

6.3

С право в никоя от разпоредбите на общностното право не се посочва, че с оглед защитата на непълнолетните и на човешкото достойнство трябва да се премине към някакъв вид „предварителен контрол“, в съответствие с основните принципи на свободата на изразяване на мнение, както изисква добре установената практика на Европейския съд по правата на човека за прилагане на съответната европейска конвенция.

6.4

Въпреки това основното объркване произтича от Препоръката на Съвета от 1998 г. относно „сравнимо и ефективно ниво на защита на малолетните и непълнолетните и на човешкото достойнство“, в която се откроява грижата за „конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и информационни услуги“. В нея мерките по отношение на аудиовизуалното или онлайн съдържание, което вреди на непълнолетните или на човешкото достойнство (15), се поставят извън законодателните правомощия на Европейския съюз, и в крайна сметка тези аспекти се разглеждат като въпрос на „добрите нрави“, изключен от обхвата на общностните разпоредби (16).

6.5

На общозадължително основание се определя единствено, че държавите членки следва да гарантират, че телевизионните предавания (като се подразбира, че те включват търговската комуникация) не съдържат програми, които могат да нанесат тежка вреда на физическото, психическото и моралното развитие на непълнолетните, по-специално програми, съдържащи порнографски сцени или безпричинно насилие, освен в случаите, когато са предшествани от „звуков сигнал“ или придружавани от „визуален символ“, като обаче се прави изключение за предаванията, за които поради „часа на излъчване“ или поради „дадени технически мерки“ може да се гарантира, че „по принцип няма да бъдат гледани или слушани от непълнолетни“.

6.6

С аргумента, че съществуват „все по-големи възможности зрителите да избегнат рекламата“, и без да се отчита спецификата на детето като „пасивен зрител“, действащите разпоредби отмениха ограниченията, свързани с включването на рекламни „спотове“(spots), стига това да не нанася тежка вреда на цялостния облик на програмите.

6.7

Единствените изрични забрани, които понастоящем съществуват в Общността, се отнасят само за тютюневите продукти, за лекарствата и медицинските процедури, прилагани само по лекарско предписание, за „скритата“ и „подсъзнателна“ реклама, от която обаче е изключено „продуктовото позициониране“ (макар да се счита, че то „по принцип следва да бъде забранено“), стига „зрителят да бъде надлежно информиран за неговото наличие“. Съществуват и „строги критерии“ за реклама на алкохолни напитки.

6.8

Единствено по отношение на този последен аспект се посочва, че рекламата не трябва да бъде насочена към непълнолетната аудитория. По всички останали аспекти, свързани с физическите, психически или морални вреди, нанасяни на непълнолетните, като прякото подбуждане на непълнолетните или непрякото подбуждане на техните родители към закупуване на рекламирани стоки или услуги, при което се използва тяхната неопитност или доверчивост, както и с рекламата „включена в детски програми и отнасяща се до храни и вещества с хранително или физиологично въздействие, по-специално мазнини, мастни киселини, сол/натрий и захари“, действащите разпоредби се ограничават до обща препоръка или просто до препратка към „кодекси за поведение“.

6.9

Важно е също така да се подчертае, че Директивата относно нелоялните търговски практики съдържа разпоредба за търговските практики, насочени към „ясно установима група потребители, които са особено уязвими“, по-специално поради своята „възраст или лекомислие“, но въпреки това тя не беше интерпретирана като забраняваща горепосочените практики, нито беше транспонирана и прилагана в този смисъл от държавите членки (17).

6.10

Заедно с тези разпоредби на правото на ЕС други инструменти от договорен характер определят ключови принципи, които от своя страна стоят в основата на най-скорошното развитие на първичното право на ЕС (Договор от Лисабон и Харта на основните права на Европейския съюз).

6.11

Успоредно с това, специалистите разработват, както на международно равнище, така и в различните държави членки, набор от разпоредби за саморегулиране по отношение на своите търговски практики, което ясно показва техния ангажимент за защита на децата, какъвто по-специално е случаят с Европейско сдружение за стандарти в рекламата (ЕССР) (18). Това не отменя потвърдената на различни международни и общностни инстанции необходимост да се гарантира високо равнище на уважение и защита на децата така, че да се осигури тяхното физическо, психическо и морално развитие с оглед на собствените им интереси, благополучието им и запазването на семейната среда и семейните връзки.

7.1

Пазарът на реклама и маркетинг в Европа се характеризира със силна конкуренция, колебания под въздействието на модните тенденции и особена чувствителност към последиците от икономическите и финансовите кризи. Сериозните различия в националното регулиране в областта на рекламата могат не само да повлияят на резултатите, но и представляват пречка за нейното развитие на вътрешния пазар и източник на дискриминация и на не съвсем лоялна конкуренция. По-специално в сегмента на младите хора и децата, който преживява голяма експанзия, сериозните различия в националните регламенти и различните изисквания поставят рекламните агенции в неравностойно положение, като ги принуждават да правят големи разходи за приспособяване на техните кампании към различни правни условия и изисквания и насърчават не съвсем лоялна конкуренция с цел избягване на тези затруднения и печелене на пазари. Законодателна хармонизация, която налага сходни условия в цяла Европа, осъществявайки единния пазар в тази област, би могла да има решителен принос за постигането на по-прозрачен пазар, на който всички рекламни агенции могат да развиват дейността си въз основа на своите компетенции и възможности, насочени към ефективно задоволяване на потребностите на потребителите, вместо да използват националните различия в ущърб на здравословната и лоялна конкуренция.

8.1

Към днешна дата общностните директиви, които регулират рекламата на равнището на Европейския съюз, обикновено използват като правна основа разпоредбите на Договора, отнасящи се за изграждането на единния пазар, понастоящем членове 26 и 114, макар и силно изменени. Това е важно съображение, но не бива да бъде единственото. В други общностни инициативи, чиито цели са по-конкретно насочени към дейностите, свързани с радиотелевизионното излъчване, правна основа е търсена по-скоро в разпоредбите, които тогава са били свързани с правото на установяване и на предоставяне на услуги, съответстващи, макар и с големи изменения, на днешните членове 49 и последващи и 56 и последващи. Накрая, в най-скорошните инициативи, свързани със защитата на децата и детската порнография, които обаче също предхождат действащия Договор от Лисабон, като правна основа бяха използвани разпоредбите, свързани със сътрудничеството по наказателноправни въпроси.

8.2

Следва да се припомни, че действащият Договор от Лисабон въвежда важни изменения във всички тези аспекти и предлага редица нови възможности за приемане на мерки на общностно равнище, които трябва да могат да се интерпретират и прилагат. Най-важното нововъведение е включването на Хартата на основните права на Европейския съюз на равнището на първичното право на ЕС. На второ място е промяната на юридическото естество на сътрудничеството по наказателноправни и гражданскоправни въпроси. Накрая са въведените изменения в множество разпоредби на Договора, като тези, които се отнасят до изграждането на вътрешния пазар, защитата на потребителите и защитата на човешкото достойнство. Също наскоро Комисията избра за правна основа на своето предложение за регламент относно защитата на данните Хартата на основните права на Европейския съюз и посочените нови разпоредби от Договора от Лисабон.

8.3

Въпросът за детско-юношеската реклама е, на първо място, въпрос, свързан с гражданството и защитата на основните права – посочените членове 1, 3, 24, 33 и 38 от Хартата предлагат материалноправно основание, което е повече от достатъчно, за да оправдае нуждата от действия на общностно равнище. Към тях се прибавят недвусмислено член 2, член 3, параграф 5 и член 6 от ДЕС, както и членове 4, 9 и 10 от ДФЕС.

8.4

В тази област освен правителствата на държавите членки, както в рамките на Съвета, така и във формите на засилено сътрудничество (член 20 от ДЕС), националните парламенти също имат важна роля в съответствие с член 12 от ДЕС, за която се отправя призив да изпълнят.

8.5

Изграждането на вътрешния пазар също представлява една от най-важните цели в тази област, поради което тя попада в обхвата на член 3, параграф 3 от ДЕС и на членове 26, 114 и последващи от ДФЕС. От друга страна, членове 12 и 169 от ДФЕС разкриват нови възможности от гледна точка на защитата на потребителите. По отношение на процесуалните аспекти, членове 67 и последващи, по-специално членове 81 и 82 от ДФЕС, предоставят основата за една гражданскоправна и наказателноправна рамка, която дава възможност да бъде запълнена правната рамка за защита на децата и младите хора в тази област.

8.6

Накрая, разглеждането на тази тематика на общностно равнище е подчинено на принципите на субсидиарност и пропорционалност (член 5, параграфи 3 и 4 от ДЕС), тъй като поради своето трансгранично измерение целта ѝ не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки в рамките на техните национални системи. Следователно целта на инициативата може по-успешно да бъде постигната чрез действия на равнище Европейски съюз, в съответствие с принципа на субсидиарност. От друга страна, обхватът на инициативата следва да бъде ограничен до аспектите, които поставят конкретни проблеми, като не включва онези аспекти, които могат да бъдат регулирани по по-подходящ начин от националните законодателства, като по този начин се спазва принципът на пропорционалност.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/12

—

важно е усилията за борба срещу дискриминацията да бъдат включени във всички сфери на дейност и инкорпорирани в бюджета на ЕС и в националните бюджети;

—

необходимо е да се определят показатели с цел събиране на информация за ситуацията по този въпрос;

—

прилагането на мерките за недискриминация следва да бъде обвързано със стратегията „Европа 2020“;

—

на равнището на ЕС и на национално равнище следва да се определят целесъобразни и ефективни механизми за прилагане и мониторинг;

—

необходимо е да се създадат повече и по-добри работни места, за да се гарантира и подобри икономическата независимост на уязвимите групи;

—

важно е отговорността за семействата и домакинствата да бъде справедливо поделяна между половете и социалноосигурителните права да бъдат разглеждани индивидуално;

—

необходимо е да се изградят институционални структури като например Европейски комитет за хората с увреждания;

—

съществува риск икономическата и социалната криза да увеличи нетолерантността, ксенофобията, расизма и хомофобията в цяла Европа;

—

интеграцията е комплексен, дългосрочен социален процес, който има много измерения и в който участват голям брой страни, по-специално на местно равнище.

3.1.1

Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) публикува два доклада през 2009 г (8)., в които се прави анализ на ситуацията на ЛГБТ лицата. Някои от нейните заключения са изложени по-долу. Като първоначално заключение може да се посочи наличието на йерархизиране на основанията за дискриминация, според което съществува по-висока степен на защита срещу дискриминацията въз основа на пола, расата и етническия произход в сравнение със защитата срещу други форми на дискриминация. Въпреки това нараства тенденцията държавите членки да предоставят еднаква степен на защита срещу всички основания за дискриминация.

3.1.2

Според FRA при прилагането на Директивата за равно третиране в областта на заетостта 18 държави членки на ЕС са надхвърлили минималните изисквания по отношение на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Следователно болшинството държави членки са въвели законодателство за защита срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация извън сферата на заетостта. Около 20 държави членки имат орган, който отговаря за въпросите, свързани с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация.

3.1.3

В докладите на FRA е разгледана също и свободата на движение за ЛГБТ лицата, която е важен елемент от единния трудов пазар на ЕС. В този контекст е важно да се отбележи, че семейното право е национална законодателна компетентност, което означава, че отделните държави членки имат различни разпоредби относно еднополовите двойки. Освен това страните имат различни традиции по отношение, например, на нагласите спрямо бракове и партньорства на еднополовите двойки. Това значи, наред с друго, че е възможно да възникнат проблеми при упражняването на правата във връзка със свободно движение на хора.

3.1.4

FRA отбелязва, че еднополовите двойки, без значение дали са сключили брак, дали имат регистрирано партньорство или дълготрайна стабилна връзка, срещат значителни трудности при упражняването на правата си във връзка със свободата на движение. Агенцията посочва, че в много случаи това е проява на пряка дискриминация и че задълженията на държавите членки съгласно Директивата за свободното движение (9) следва да бъдат изяснени.

3.2.1

Съдът на Европейския съюз разгледа две дела за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация: Römer и Maruko. По делото Römer Съдът прие, че съгласно Директивата за равно третиране в областта на заетостта пенсионер, встъпил в регистрирано житейско партньорство, не може да получава по-ниска допълнителна пенсия от тази, полагаща се на семеен пенсионер и че става въпрос за пряка дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, защото съгласно националното законодателство съответните лица се намират в законово и фактическо положение, съпоставимо с това на семейни лица по отношение на пенсиите.

3.2.2

В случая по делото Maruko Съдът по аналогичен начин прие, че Директивата не допуска законодателство, според което след смъртта на партньора, с който е съжителствал на семейни начала, преживелият партньор не получава надбавки, еквивалентни на тези, отпускани на преживелия съпруг. Освен това обаче Съдът постанови, че националният съд трябва да установи дали преживелият партньор, съжителствал на семейни начала, се намира в положение, съпоставимо с това на съпруг. Освен това той отбеляза, че в ЕС съществуват значителни несъответствия и обща липса на еквивалентност между брака и другите форми на законно признати отношения.

3.3.1

Затруднения, свързани с откритостта по отношение на сексуалната ориентация на работното място: проучванията показват, че ЛГБТ лицата често са „невидими“ на пазара на труда, най-често поради страх от преследване. В много случаи те избягват и социализиране с колегите си, за да не бъдат „разкрити“. Проучванията показват, че хората най-вече се страхуват да информират за сексуалната си ориентация началниците си на работното място. Откритостта в някои сектори, като например армията или църквата, е значително по-ниска от средната.

3.3.2

Конкретни проблеми, които затрудняват работата: ЛГБТ на пазара на труда се намират в различно положение от лицата от други уязвими групи, защото откритостта по отношение на сексуалната им ориентация се отразява на професионалния им живот. ЛГБТ често разработват стратегии, които им позволяват да избягват да разкриват сексуалната си ориентация, като смяна на темата на разговора на работното място или оттегляне от дискусията. Проучванията показват, че тези постоянни усилия за „навигация“ на работното място се отразяват на тяхното здраве и производителност. Дискриминацията, на която са изложени лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица в ЕС, води до емоционално изключване, основаващо се на чувство за срам, което има последствия, както по отношение на индивида, така и по отношение на включването на пазара на труда. Според ЕИСК различните институции на ЕИСК трябва да работят активно за борба срещу това изключване.

3.3.3

Проблеми по отношение на достъпа до правата, свързани с пазара на труда: когато хората са обект на дискриминация въз основа на сексуалната им ориентация, за тях е важно да имат достъп до механизми за подаване на жалби и до национален орган, който се занимава с жалбите във връзка с подобен род дискриминация. В много държави членки подобен орган не съществува.

3.3.4

Въздържане от подаване на жалби: броят на документираните случаи на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация е забележително малък. Това вероятно се дължи на нежеланието на ЛГБТ да демонстрират публично своята ориентация и може би на липсата на информираност по отношение на техните права. Освен това съществува и риск те загубят работата си, ако се оплачат. В някои случаи е важно хората, които подават жалби, да бъдат защитени от обществото с цел избягване на негативните последствия от оплакването.

3.3.5

Липса на информираност: проучване на Евробарометър показва, че съществуват пропуски по отношение на информираността на хората във връзка със законодателството, насочено срещу дискриминацията. Почти 45 % от гражданите на ЕС не знаят, че съществуват закони срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, когато става въпрос за назначаване на нов служител на работа. Проучване на ETUC показва, че сред профсъюзите съществува липса на информираност по отношение на политиките и дейностите във връзка с ЛГБТ. Тази липса на информираност по отношение на трудовите права намира израз в обща липса на информираност и на данни във връзка с положението и опита на хора с различна сексуална ориентация. Според проучванията степента на информираност относно сексуалната ориентация и половата идентичност на работното място е много ниска. Тази обща липса на информираност затруднява твърде много хората с различна сексуална ориентация, когато става въпрос за обсъждане на половата идентичност или дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация с работодателите и профсъюзите. Следователно е целесъобразно да се положат усилия за повишаване на информираността, особено в областите, в които понастоящем тя е ниска, с цел да се подобри познанието за правата на гражданите на ЕС.

3.3.6

Правна закрила и други мерки за намаляване на дискриминацията: в някои страни въвеждането на правна закрила и по-добра подкрепа за равни права на национално равнище спомогна за повишаването на информираността на обществеността в по-широк план, което се отрази положително и на профсъюзите и работодателите. В проучването на FRA не се споменава много за отговорността на работодателя, което изтъква значението на отговорността на ръководството. Управлението на различията и отворената култура се отразяват положително на работното място по отношение на ЛГБТ. Управлението на различията може да не предотврати непременно дискриминацията, но то е важна първа крачка в една организация.

3.3.7

Обхват на дискриминацията: бяха проведени редица проучвания, с цел да се определи обхватът на дискриминацията срещу ЛГБТ на работното място. Заключението е, че почти половината от тази група лица не разкриват сексуалната си ориентация на работното място и че между една трета и половината от тези, които го правят, се сблъскват с пряка дискриминация или оскърбителни коментари и предразсъдъци на работното място.

3.3.8

В рамките на ЕС бяха предприети редица проекти, които включват работодателите, профсъюзите и доброволческия сектор; Комисията предостави финансова подкрепа за тези проекти, което повиши тяхната легитимност. Работодателите и профсъюзите от един сектор във Франция сключиха споразумение за равни права за еднополовите семейства. Шведската конфедерация на синдикатите Vision предоставя обучение по въпроси, свързани с ЛГБТ, за да повиши информираността относно дискриминацията на работното място. Опитът показва, че съвместната работа с цел да се промени положението на пазара на труда за хората с различна сексуална ориентация е напълно възможна. Комитетът констатира със съжаление, че такива мерки са рядкост и затова призовава Европейската комисия да разпространява добрите практики, а социалните партньори да се включат доста по-активно в борбата срещу дискриминацията на ЛГБТ на работното място.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/16

1.6.1

На европейско равнище органите, изготвящи политиките, следва:

1.6.2

Държавите членки следва:

1.6.3

Местните власти и гражданското общество, включително социалните партньори, следва:

3.1.1

Проучването на работната сила на ЕС (7) показва, че в различните части на ЕС се наблюдават различни тенденции в областта на предприемачеството сред мигрантите, като в Обединеното кралство, Франция, Белгия, Дания и Швеция делът от общата заетост на мигрантите предприемачи е с 1,5–2,9 процентни пункта по-голям от този на местните лица. В Португалия, Испания, Италия, Гърция, Ирландия, Германия и Австрия обаче делът на мигрантите предприемачи е по-малък от този на местните лица.

3.1.2

От регионална гледна точка в Южна, Централна и Източна Европа се отчита по-високо общо равнище на самостоятелна заетост (както сред местните лица, така и сред мигрантите). В Централна и Източна Европа обаче мигрантите проявяват по-голяма склонност към самостоятелната заетост отколкото местните лица, докато в Южна Европа е обратното.

3.1.3

В Полша, Словашката република, Чешката република и Унгария твърде големият дял на мигрантите в сектора на самостоятелната заетост се дължи отчасти на относително гъвкавите визови изисквания за мигрантите предприемачи и на състоянието на трудовата заетост в тези страни. По-ниските равнища на предприемачество сред мигрантите в южноевропейските страни може би се дължат на факта, че мигрантите в тези страни може да не са имали достатъчно време да натрупат необходимия човешки, физически и социален капитал, за да започнат собствен бизнес, тъй като може да не владеят добре местния език или да срещат трудности при признаването на квалификациите си.

3.1.4

Данните за броя на новите предприемачи през дадена година също сочат, че като цяло мигрантите са по-предприемчиви от местните лица. През периода 1998 –2008 г. средният годишен брой на новите мигранти предприемачи е нараснал двойно в Германия (до над 100 000 годишно) и в Обединеното кралство (до почти 90 000 годишно). В Испания и Италия средният годишен брой е нараснал съответно шесткратно (до над 75 000 годишно) и осемкратно (до 46 000). През същия период във Франция е отчетено слабо увеличение (до 35 000) (8).

3.1.5

Освен това мигрантите са по-предприемчиви като съотношение спрямо общия брой на мигрантите в сравнение с местните лица. Така например в Обединеното кралство мигрантите, въпреки че представляват 8 % от населението на страната, притежават около 12 % от всички МСП.

3.1.6

Тази констатация е в съответствие с извършено неотдавна в САЩ проучване, което разкрива, че имигрантите представляват 18 % от собствениците на малки предприятия, при положение че като дял от населението са 13 %, а като дял от трудовата сила – 16 % (9).

3.2.1

Въпреки че с всяка изминала година нараства броят на мигрантите, които преминават към предприемачество, същото се отнася и за броя на напускащите този сектор. Този нисък процент на оцеляване на предприятията може да означава, че самостоятелната заетост е механизъм за преминаване към платена заетост, или пък да свидетелства за по-висок процент на фалити сред фирмите на мигранти. Така например във Франция едва 40 % от фирмите, собственост на чужденци, все още са функционирали пет години след създаването си, в сравнение с 54 % от фирмите, собственост на френски граждани (10). Проучването на ОИСР (11) разкрива, че дори и при отчитане на квалификациите, опита и други фактори, вероятността за оцеляване на предприятията на мигранти е с 27 % по-малка в сравнение с предприятията на местни лица.

3.3.1

Обхватът на дейностите, които извършват мигрантите предприемачи в приемащите страни, е също толкова широк като при местните лица. Тази трансформация – това вече не са предприятия, които обслужват предимно населението на собствените си етнически групи – се дължи отчасти на повишаващия се образователен ценз на много мигранти, както и на промените в икономическите структури на постиндустриалните общества.

3.3.2

В Европа, въпреки че голям процент от родените в чужбина предприемачи работят в сектори, които традиционно се свързват с предприятията на мигранти (напр. търговията на едро и дребно), много от тях работят извън традиционните етнически бизнес сектори: почти 18 % от мигрантите предприемачи са в строителния сектор, около 8 % – в професионалния, научния и техническия сектор, около 6 % – в производството, а други 6 % – в сферата на здравеопазването и социалните услуги.

3.4.1

Общият профил на мигрантите предприемачи прилича на този на местните предприемачи по това, че те обикновено са добре квалифицирани мъже, като повече от трима от всеки четирима са над 35-годишна възраст. Мигрантите предприемачи и местните предприемачи като цяло са по-възрастни от наемните работници. Това може да се обясни с факта, че преди да се започне бизнес, трябва да се натрупа достатъчен социален и физически капитал, както и опит.

3.4.2

Мигрантите предприемачи като цяло са с по-висок образователен ценз от местните предприемачи – между 30 и 40 % от тях имат висше образование.

3.4.3

Почти две трети от мигрантите предприемачи са пребивавали в приемащата държава повече от десет години за разлика от малко над 50 % от наемните работници.

3.4.4

Мигрантите, произхождащи от различни региони, не проявяват еднаква склонност да станат предприемачи: мигрантите от азиатски произход демонстрират най-голяма склонност, докато тези от латиноамерикански и африкански – най-малка. Разликите в образованието и благосъстоянието могат да обяснят голяма част от различията в предприемаческото поведение на мигрантските групи. Друго обяснение е, че в икономиките на някои страни на произход делът на предприемачите е традиционно по-висок, поради което има по-голяма вероятност хората, емигриращи от тези страни, да започнат бизнес в приемащата страна.

3.4.4.1

Следва да се отбележи, че се наблюдават разлики в положението на мигрантите по показателя регион на произход. Така например данните от Обединеното кралство сочат, че ако процентът на заетост на пакистанската мигрантска общност беше еднакъв с този на индийската, делът на мъжете и жените работници в тази група би нараснал съответно с 24 % и 136 %, което би означавало още 96 000 работещи.

5.1.1

В проучването на работната сила на ЕС (1998 г.–2008 г.) се изтъква положителният принос на мигрантите предприемачи към заетостта, въпреки факта, че повечето предприемачи (местни лица и мигранти) осигуряват заетост само на самите себе си.

5.1.2

Те създадат средно между 1,4 и 2,1 допълнителни работни места. И все пак съпоставката с местните предприемачи показва, че мигрантите предприемачи създават относително по-малко работни места. Изключение от тази обща констатация са Чешката република, Унгария, Словашката република и Обединеното кралство, където мигрантите предприемачи изглежда създават повече работни места от местните предприемачи.

5.1.3

Този принос към общата заетост се увеличава с течение на времето. От 1998 г. до 2008 г. броят на лицата, наети от мигранти предприемачи, е нараснал в Испания, Италия, Австрия, Германия и Нидерландия, а в Обединеното кралство и Франция техният принос към заетостта се запазва на високо равнище. Така например през 2007 г. и 2008 г. мигрантите предприемачи годишно са осигурявали работа на над 750 000 души в Германия, близо половин милион в Обединеното кралство и Испания, почти 400 000 във Франция и около 300 000 в Италия.

5.1.4

Като съотношение този принос към заетостта се равнява на между 1,5 и 3 % от общата наета работна сила. Страните, в които мигрантите допринасят най-много за общата заетост, са Люксембург (8,5 %) и Ирландия (4,9 %). Въпреки че ограничените данни не ни позволяват да разберем дали мигрантите наемат предимно други мигранти или не, някои проучвания показаха, че мигрантите наемат както местни лица, така и други мигранти.

5.2.1

Приносът на мигрантите предприемачи не се ограничава само до създаването на работни места; те допринасят и за общия икономически растеж на приемащата страна. Много е трудно да се съберат надеждни емпирични данни за реалния принос към икономиката на ЕС. Съществуват обаче данни от Обединеното кралство, според които техният принос към икономиката на страната се оценява на 25 млрд. британски лири годишно – 6 % от общата брутна добавена стойност на МСП (430 млрд. британски лири през 2007 г.) (14).

5.2.2

За сравнение, извършено в САЩ проучване сочи, че малките предприятия, в които половината или повече от половината собственици са имигранти, допринасят около 776 млрд. долара годишно, което се равнява на 13 % от общия принос на малките предприятия (6 трилиона долара през 2007 г.).

5.2.3

Друго свидетелство са данни от Франция, според които през 2009 г. имигрантите в страната са получили 47,9 млрд. евро от френската държава (социално осигуряване, жилищно настаняване, образование и т.н.), но същевременно са допринесли с 60,3 млрд. евро. С други думи, нетният принос на имигрантите към публичните финанси е възлязъл на 12,4 млрд. евро (15).

5.2.4

ЕИСК счита, че приносът на ЕС би могъл да бъде по-голям, ако мигрантите предприемачи, работещи в неформалната икономика, получат необходимата подкрепа да преминат към формалната икономика.

5.3.1

Съществуват и данни, според които мигрантите предприемачи подпомагат създаването на възможности за търговия за приемащата страна, като намаляват разходите по търговските сделки със страните на произход и използват своите мрежи от контакти и познания за пазарите на тези държави. Така например в Швеция 22 % от предприятията, собственост на чужденци, ориентират своите стоки и услуги, поне отчасти, към международния пазар, в сравнение с 15 % от предприятията, собственост на местни лица (16). Има също така данни, че 10-процентното увеличение на мигрантското население в Швеция е довело средно до 6-процентно увеличение на износа и 9-процентно увеличение на вноса (17). Тези констатации сочат, че мигрантите могат да играят важна роля за улесняване на външната търговия, намалявайки косвените пречки пред търговията със своите страни на произход.

5.3.2

Друг пример е Обединеното кралство. Мигрантите предприемачи осигуряват пряк достъп до една разрастваща се диаспора, чийто разполагаем доход според оценките надвишава 30 милиона евро, и откриват нови бизнес възможности на световни пазари като Индия, Китай и страните в Африка, Карибския регион и Латинска Америка.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/21

1.1

Още през 2006 г. ЕИСК се произнесе относно домашното насилие над жени (1), като показа загрижеността на гражданското общество по този въпрос. Изразените тогава препоръки остават в сила и поради това не се повтарят в настоящото становище.

1.2

ЕИСК като представител на организираното гражданско общество съзнава, че проблематиката на свързаното с пола насилие, включващо и домашното насилие, е въпрос, който касае всички, и отново потвърждава своята ангажираност в борбата срещу това зло с всички възможни средства, като наред с другите мерки разглежда възможността веднъж на две години да се организира дебат по тези въпроси.

1.3

ЕИСК отправя следните препоръки към европейските институции и държавите членки на ЕС:

2.1

Всеки акт на насилие срещу който и да е индивид представлява посегателство срещу неговото достойнство, срещу неговия физически и психологически интегритет, срещу правата на човека и срещу принципите на демократичното общество.

2.2

Тъй като държавите са задължени да спазват, да защитават и да популяризират правата на своите граждани, те трябва да инвестират значителни публични средства в услуги и специализиран персонал, с които да може да се изпълни това задължение.

2.3

Публичното насилие се осъжда от обществото и като цяло обществото подкрепя действията, с които държавите наказват и санкционират практикуващите го.

2.4

Но съществува и друго насилие, по-безшумно, което се извършва в домовете и което дори е по-брутално: това е домашното насилие. Всички членове на едно семейство могат да бъдат спорадични или постоянни жертви на различни видове насилие, които могат да доведат до смърт.

2.5

Въпреки че всички те заслужават внимание, загриженост и действия от страна на властите, истината е, че най-системно засегнати са жените – домашното насилие остава основна причина за смъртност сред жените по света и една на всеки четири жени е негова жертва. Поради това настоящото становище е насочено към домашното насилие над жените.

2.6

Европейският съюз определя като насилие над жените „всеки акт на свързано с пола насилие, който води или може да доведе до телесни повреди, сексуални или психологически вреди и страдания за жените, включително заплахата за извършване на такива действия, принудата или произволното лишаване от свобода както в публичната сфера, така и в частния живот“ (3).

2.7

Въпреки усилията, които публичните власти и различни сектори на обществото, организирани или не, полагат от десетилетия, тази форма на насилие продължава да се разглежда като частен проблем, а всъщност е обществен проблем.

2.8

Домашното насилие е престъпление, което трябва да се санкционира от закона. ЕИСК признава усилията на различни държави членки на ЕС да санкционират с най-строги мерки извършителите на такива престъпления. Въпреки това е важно да се установят и дълбоките причини за това явление и стратегиите, необходими за неговото премахване, включително по-доброто му разбиране от страна на мъжкия пол.

2.9

От друга страна, е важно да се отбележи, че икономическата криза се отразява сериозно на социалните политики в много държави членки на ЕС. Основни публични услуги като здравеопазване, образование и социални услуги се редуцират в момент, в който семействата, и по-специално жените, най-много се нуждаят от тях. Закриват се звена за специализирана помощ на жени, приюти за малтретирани жени, орязват се бюджетите за националните служби за равенство между половете, прекратяват се проекти за превенция, кампании в медиите и др.

2.10

Запазването на свързаните с пола стереотипи и на едно патриархално общество освен че води до икономически неравенства и дискриминацията на жените в области като заетост, заплащане на труда, достъпа до други икономически ресурси и липсата на икономическа независимост, намалява възможностите на жените да действат и увеличава тяхната уязвимост по отношение на домашното насилие.

2.11

Настоящата икономическа криза и политиките, с които се предполага да се води борба с нея, както и процесът на либерализация на икономиките и приватизацията на публичния сектор, не само задълбочават разделението между половете в сферата на труда, но и създават по-благоприятни условия за пораждане на насилие.

2.12

Световната здравна организация (СЗО) (4) призна пагубните въздействия на глобализацията върху социалните структури. Една глобализация без правила може да породи тежки форми на насилие над жени, включително и под формата на трафик на хора.

2.13

Жените от малцинствени групи, жените мигранти, жените, живеещи в бедност в селски или отдалечени общности, жените, излежаващи присъда лишаване от свобода, жените, настанени в институции, жените с умствени и физически увреждания и възрастните жени са изложени на по-голям риск от насилие.

2.14

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да направи равносметка за домашното насилие над жените в Европа, да даде обща представа за предприеманите мерки и да предизвика по-остро осъзнаване на проблема от страна на обществото.

2.15

ЕИСК като изразител на мнението на организираното гражданско общество е готов да организира съвместно с организациите, загрижени от този вид насилие, дискусионен форум, на който да се обсъдят предложения за изкореняването на това насилие и да се споделят добри практики, водещи до ефикасни превантивни мерки.

3.1

През 2011 г. Съветът на Европа прие Конвенция за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие (5). Става въпрос за първия правно обвързващ международен инструмент, който създава обща правна рамка за превенция на насилието, защита на жертвите и осъждане на извършителите на насилие. Това е призив за повече равенство между жените и мъжете, тъй като насилието срещу жените се корени дълбоко в липсата на равенство между половете и продължава благодарение на една патриархална култура на пренебрегване на тази реалност.

3.2

В посочената конвенция са взети предвид всички видове насилие (физическо, психологическо, сексуален тормоз, брак по принуда, обрязване на жени, тормоз, стерилизация или насилствен аборт), независимо от възрастта, етническия или националния произход, религията, социалния произход, миграционния статут или сексуална ориентация на жертвата.

3.3

До момента тази конвенция е ратифицирана само от една държава (6) и е подписана от 20 (7), като някои от тях са направили това с резерви (Германия, Сърбия и Малта). ЕИСК призовава Европейския съюз и всички държави членки на ЕС, да подпишат, ратифицират и приложат Истанбулската конвенция във възможно най-кратък срок.

4.1

45 % от жените в ЕС заявяват, че са изпитали някаква форма на свързано с пола насилие. Между 40 и 45 % от жените в Европейския съюз съобщават, че са били подложени на сексуален тормоз на работното място. Според оценките всеки ден в Европа 7 жени умират като жертви на подобно насилие (8).

4.2

Освен това става въпрос за явление с голямо икономическо въздействие: според оценките насилието над жените в 47-те държави членки на Съвета на Европа, води до годишни загуби от порядъка най-малко на 32 млрд. евро.

4.3

В проучване на Евробарометър от 2010 г. се констатира, че това явление е добре познато на гражданите (98 % от анкетираните) и се среща често (всеки четвърти заявява, че познава жена – жертва на домашно насилие и всеки пети заявява, че познава извършител на домашно насилие).

4.4

Още през 1980 г. Втората световна конференция за правното и социалното положение на жените установи, че насилието над жените е най-безшумното престъпление на света. Тринадесет години по-късно Световната конференция за правата на човека във Виена призна правата на жените като права на човека. Държавите членки на Европейския съюз поеха задължението да постигнат основните цели на Пекинската платформа за действие от 1995 г.

4.5

В окончателната декларация на втората европейска среща на върха на жените в управлението (Кадис, март 2010 г.) (9) 25 министри и многобройни политически ръководители от целия ЕС признаха, че равенството между половете все още не е постигнато и че насилието срещу жените е постоянен проблем и сериозно нарушение на правата на човека. В документа се твърди, че сексистките стереотипи продължават да пораждат дискриминация и се отправя предупреждение, че най-младите поколения възпроизвеждат сексистките модели на поведение.

4.6

Европейските институции са изготвили различни документи за анализ и действие. По-долу е представен техният неизчерпателен списък:

4.7

От друга страна, държавите членки, макар и не във всички случаи, изготвиха закони за криминализиране на домашното насилие, предприеха по-драстични мерки срещу извършителите на насилие, поставиха домашното насилие сред престъпленията срещу обществения ред и т.н.

4.8

Въпреки че все още недостигат достоверни и съпоставими данни за домашното насилие на национално и европейско равнище, известните цифри са достатъчно обезпокоителни, за да не оставят съмнения относно мащаба на проблема (10).

4.9

Въпреки цифрите и по-строгите законодателни актове, истината е, че сред населението продължава да битува разпространеното усещане, че живеем в общество на равни възможности, а това може да постави под въпрос обсъждането не само на домашното насилие, но и на други форми на насилие и неравенство между жените и мъжете, които се изразяват в разлики в заплащането, напредване в кариерата и др.

4.10

Един от видовете насилие, който се забравя, тъй като е невидим за външния свят, е психологическото насилие. Време е да се сложи край на това мълчание и да се признае, че психологическото насилие представлява погазване на правата на човека и трябва да бъде включено в законодателството относно домашното насилие.

4.11

Жените, преживяли психологическо насилие, често пъти остават сериозно травмирани за цял живот и се нуждаят от цялостна мултидисциплинарна подкрепа в сигурна възстановителна среда. Те са принудени да живеят в пълна социална изолация без осезаеми доказателства за актовете на насилие и се страхуват, че никой няма да им повярва. За възстановяването им е необходимо най-вече лицата, полагащи грижи, да им повярват.

4.12

Домашното насилие оказва въздействие не само върху пряката жертва, но засяга и свидетелите, както и лицата, които знаят за него. То се отразява по-специално на децата, чиято емоционалност ги прави особено уязвими и може да има последици за цял живот.

4.13

Въпреки че домашните престъпления не се свеждат само до нападения на жени, е важно да се знае защо други престъпления, извършени в домашна среда, като случаите на педофилия (в 90 % от случаите престъпленията са извършени от близки), се считат за отвратителни, а в случая с домашното насилие продължаваме да се питаме за причините, накарали извършителите на насилие да осъществят тези насилствени действия.

5.1

Важно е да се отговори на основния въпрос, а именно защо в много случаи тези престъпления се оправдават от обществото и защо от жената, станала жертва на агресия, се очаква да даде обяснение за извършеното насилие. Културните и социалните причини, които се изтъкват често, освен че са неверни, само допринасят за запазване на статуквото.

5.2

Идеята, че домашното насилие се корени в древна култура и традиции, затвърждава погрешното предположение, че културата е статична съвкупност от вярвания и практики. Точно обратното, културата непрекъснато се формира и трансформира. Именно защото културата е разнородна и включва ценности, които са в конкуренция помежду си, способността да еволюира е нейна същностна черта.

5.3

Културата е тясно свързана с упражняването на власт: нормите и ценностите придобиват авторитет, когато техните защитници разполагат с власт или влиятелни позиции.

5.4

Жените също формират културата и влияят на културата, в която живеят. Тяхното участие в обществото и културата е от основно значение за промяна на манталитета, практиките и обичаите, които оказват пагубно въздействие върху техния имидж и положение.

5.5

Поради тази причина е важно за да се помисли за това, че жените не са достатъчно представени на различните равнища на властта. Докато този въпрос не намери подходящо разрешение и жените не бъдат представени в икономиката, обществото и политиката така както техният брой и капацитет го изискват, проблемът с насилието над тях ще се решава трудно и твърде бавно. Въпреки че публичните политики срещу свързаното с пола насилие изпълняват важна роля, само достъпът на жените до паритетно упражняване на властта може да промени традиционната представа за тяхната роля в обществото.

5.6

През вековете съгласно моделите за полова идентификация като женски добродетели са се утвърдили пасивността, предаността и подчинението, а като мъжки – агресивността, силата и действието. В продължение на векове те са създали една концепция за емоционалните взаимоотношения, която поставя жената в по-нисшо и зависимо положение.

5.7

Отношенията, основаващи се на модели на идентичност, които предполагат подчинение на един участник на друг, вече не са допустими, и мъжете и жените трябва да си поставят въпроса за своето позициониране по отношение на тези модели. Това поставяне под въпрос трябва да се основава на утвърждаването на ценности като свободата, самостоятелността и личностната реализация.

5.8

В много от случаите на фемицид (11) голям процент от жертвите са съобщавали предварително за актове на насилие или заплахи. Това показва значението на превантивната работа. В много от случаите не са били взети никакви мерки за защита на жертвата от извършителя на насилие.

5.9

Превантивната работа може и трябва да включва наред с други действия:

5.10

Специализираните центрове за защита на жертвите на домашно насилие трябва да имат персонал със специализирана подготовка и да разполагат със средства, гарантиращи прилагането на определените марки.

5.11

Много е важно да се създадат мултидисциплинарни пространства за подкрепа, където жените да могат да бъдат изслушани, разбрани и думите им да бъдат посрещнати с доверие. В явлението домашно насилие взаимодействат психологически, културни и религиозни фактори и обичаи, утвърждавани с векове. То не се дължи на една единствена причина и към него не може да се подхожда само с полицейски или наказателни мерки. Един координиран и мултидисциплинарен подход, който да не допуска излагането на жените на повторно насилие, е основен елемент от тази битка. Необходимо е да се обърне специално внимание на жените с увреждания и на жените имигрантки, чиято уязвимост е по-голяма. Този тип подкрепа трябва да обхваща по-систематичен начин и непреките жертви на насилие, най-вече децата.

5.12

Важно е да се промени парадигмата за сигурност, която е свързана в твърде голяма степен с организираната престъпност, тероризма, посегателствата върху хора и имущество, наркотрафика и почти никога не е насочена към опасността, на която много жени са изложени в своите домове или на работното място. Ако в сигурността се включат повече хуманистични критерии, насочени предимно към превенцията, ще може да се спаси животът на много хора. Новите технологии могат да предложат по-голяма защита, какъвто е случаят с електроните гривни, които не позволяват на извършителите на насилие на свобода да се доближават до своите жертви, когато им е наложена мярка за отдалечаване.

5.13

Статистиките за домашното насилие не описват точно явлението и не дават възможност за отчитане на истинския мащаб на проблема. Поради това съществува спешна необходимост от уеднаквяване на критериите за регистриране на домашно насилие, така че данните да могат да бъдат съпоставими на европейско равнище.

5.14

Правителствата трябва да използват и подкрепят, включително финансово, работата на организациите на гражданското общество (женски организации, организации за защита на правата на човека, синдикати и др.), без да се поддават на изкушението да ги контролират или да ограничават тяхната автономия.

5.15

Особено значение има образованието. То може както да утвърждава дискриминационни модели и практики, така и да играе роля за промяна на манталитета, на индивидуалните и колективните нагласи. Училището трябва да насърчава несексистко и съвместно образование, основано на равни права и възможности, като се стреми към цялостно развитие на личността извън стереотипите и ролите, определяни въз основа на пола, и отхвърля всякаква дискриминация, която поставя жените в положението на жертви. Училището би могло да бъде инструмент за развенчаване на стереотипната представа за ролята на мъжете и жените, която обикновено се разпространява чрез медиите, и отлична обсерватория на свързаното с пола насилие.

5.16

За да може училището да изпълнява тази положителна роля, е от основно значение първоначалното и продължаващото образование на преподавателите да включва знания за свързаното с пола насилие, включително домашното. Периодичното преразглеждане на програмите и учебниците трябва да бъде постоянна практика, за да се премахне всякакъв сексистки език.

5.17

Друга област от жизненоважно значение е здравеопазването. Поставянето на жените и девойките в центъра на здравните стратегии може да укрепи убеждението, че насилието над жените в домашна среда е потенциален риск, а не изолиран проблем.

5.18

Необходимо е периодично и системно да се преразглеждат процедурите за регистриране и уведомяване, като се избягват формулировките, които са свързани с твърде голяма бюрократична тежест за специалистите и не са нито гъвкави, нито устойчиви. Тези процедури трябва да дават възможност за регистриране на здравните проблеми като променливи на риска (например наред с другото в консултациите за семейно планиране или бременност) и да се направи ясно разграничение между нуждите в градовете и селата.

5.19

Във всички сектори, в които се води борба със свързаното с пола насилие, трябва да се гарантира, че информирането и образованието са ефикасни и адаптирани към реалността и че разполагат с необходимите средства и ресурси, а също така и че се извършва редовно картографиране, за да се гарантира, че информацията съответства на реалността.

5.20

По отношение на информирането и обучението е важно да се прави разлика между информирането (насочено към целия персонал, който работи в институцията), обучението (което се предоставя на всички, които са в контакт с жертвите и могат да допринесат за установяването на проблема) и специализираното обучение (през което трябва да преминат всички, които помагат на жертвите). Особено внимание трябва да бъде отделено на подготовката на полицаи и съдии поради тяхната роля при приемането на жалби и осъждането на извършителя на насилие. Техните действия могат да допринесат за превръщането на преживяната травма в нова надежда. Необходимо е също да се вземат мерки местата за лишаване от свобода да разработят свои вътрешни програми за свързаното с пола насилие, насочени към жените, жертви на насилие, и мъжете, извършили насилие, а също и с цел по-добро запознаване с проблема на служителите в затворите във всички държави членки на ЕС.

5.21

Накрая подхождането към проблематиката, свързана с домашното насилие над жени, като към тема от правата на човека налага по-голяма отговорност на държавите за превенцията, изкореняването и санкционирането на този тип насилие и по-големи задължения да отчитат как изпълняват тези ангажименти.

5.22

Обвързването на свързаното с пола насилие с правата на човека дава възможност за достъп до важна съвкупност от механизми за възлагане на отговорност на държавите на международно и регионално равнище, както и възможност за включване на органите, създадени по силата на договорите за правата на човека, международните съдилища, както и Европейската регионална система за правата на човека (Европейски съд по правата на човека – механизъм на Съвета на Европа).

5.23

Подходът към насилието над жени като към въпрос, свързан с правата на човека, ни води към цялостен и многосекторен отговор, който добавя измерение, свързано с правата на човека, към работата, извършвана във всички сектори. Това ни задължава да укрепваме и да ускоряваме инициативите във всички области с цел превенция и изкореняване на насилието над жени, включително посредством съдилищата, здравеопазването, политиките за местно и регионално развитие, хуманитарна помощ и др.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/27

а)

която включва действия, осъдими от цялото общество;

б)

която включва действия, осъдими само от част от обществото;

в)

която включва широко толерирани от обществото практики.

—

осъзнава се, че корупцията не е „необходимо зло“ и че по света има страни и системи, които функционират без нея;

—

започват да се създават сдружения, чиято цел е не само да изобличават корупцията, но и да обясняват на гражданите какво е нейното икономическо и социално въздействие;

—

редица страни са предприели действия за приемане на нови закони, които предвиждат борба с корупцията;

—

обществото осъзнава необходимостта от развитие на правовата държава, която е последователна в борбата с корупцията и привилегиите;

—

някои избрани представители, дори на малцинствата, печелят популярност и поставят на дневен ред темата за борбата с корупцията;

—

постановени са емблематични присъди на определени лица на висока длъжност, обвинени в корупция;

—

в някои страни са създадени органи за борба с корупцията.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/31

1.1

Въздействието на социалните мрежи в индивидуален и колективен план и бъдещото им развитие и последици налагат институциите на ЕС да разгледат приоритетно приемането на наднационални мерки със задължителен и незадължителен характер, които водят до саморегулация или за предпочитане - до съвместна регулация, в съзвучие с Програмата в областта на цифровите технологии, насочени към насърчаване на отговорното и интелигентно ползване в динамичен цифров единен пазар и към предотвратяване на свързаните с него рискове. Според ЕИСК най-добре би било да се създадат „модели на примерни закони“, които да установят регулация на световно равнище, но докато това стане възможно, трябва да се приеме решение на равнище ЕС.

1.2

В случай че бъдат приети норми, които водят до саморегулация или до съвместна регулация, те трябва задължително да имат временен характер, да се предвиди периодична оценка на прилагането им и в случай на неспазване да се приемат норми със задължителен характер.

1.3

По-конкретно ЕИСК настоятелно приканва Комисията при насърчаването на цифровата грамотност да провежда осведомителни и образователни кампании, предимно насочени към по-уязвимите групи, за да предотврати и смекчи нежеланите последици от неподходящо ползване на социалните мрежи. Също така трябва да се провеждат специални обучителни дейности за родителски надзор и намеса, като се акцентира върху местата за сигнализиране на незаконно съдържание онлайн (горещи телефонни линии), за да може да се реагира на неподходящо ползване.

1.4

Ползата от тези инициативи би била още по-голяма, ако се разпространяват добрите практики за изпълнение на задълженията от страна на доставчиците, за контрол на рекламата или се внимава за прекалено ранен достъп на много млади потребители, като всичко това може да спомогне за премахване на порочното възприятие за социалните мрежи и същевременно да изтъкне потенциалните възможности и синергии, които могат да донесат. Съществуват също така явления на зависимост от социалните мрежи, за които ползвателите би трябвало да бъдат информирани, а родителите на подрастващите, които са най-застрашени, да бъдат предупреждавани.

1.5

Следва да се насърчава защитата на правото на личен живот от посегателствата във връзка с трудовите правоотношения и използването на новите технологии, по-специално социалните мрежи, като тази материя бъде уредена от социалните партньори в рамките на съответните споразумения.

1.6

Накрая, ЕИСК изтъква още веднъж (1), че очаква публикуването на Кодекс на онлайн правата на ЕС, в който да бъдат включени съществуващите права на цифровите ползватели в ЕС по ясен и достъпен начин и да се набляга на насърчаването на отговорно ползване на мрежите, предотвратяване на свързаните с тях проблеми и премахване на практиките, които могат да се считат за нелоялни или вредни, особено в случаи на силно контекстуализирана реклама.

2.1

Настоящото становище по собствена инициатива си поставя три цели:

2.2

Подемът в последните години на цифровото общество като цяло и по-специално - все по-голямото разрастване на виртуалните общности, показаха необходимостта от приемане на политики за насърчаване на отговорното ползване на социалните мрежи, както и за предотвратяване и защита от рисковете и проблемите, свързани с тях.

2.3

Непрекъснатото развитие на социалните мрежи и пространственото измерение, което имат още от началото, ни задължава непрекъснато да преразглеждаме идейния им замисъл, а оттам и начина, по който се отнасяме към тях. Могат да се определят обаче някои от техните основни и най-важни характеристики, за да се установят подходящите области за действие.

2.4

В тази връзка може да се каже, че социалните мрежи, като форма за доброволно социално взаимодействие в сложен контекст, се подхранват от динамични обмени в отворена система за положителна обратна връзка.

2.5

Следователно многообразието на видовете мрежи и тяхната употреба, както и на профилите на потребителите и съдържанието, е текущ и постепенен процес, който предполага определяне с точност на общи правила във връзка с тяхното функциониране. Ето защо би било целесъобразно периодично да се провеждат полеви проучвания с тази цел, както и с цел да се проучи членството на потребителите в една или повече конкретни мрежи. Това би дало възможност и за задаване на насока на технологично неутрални правила, необходими в гъвкав процес, който може да се приспособи към разглежданата област.

2.6

От друга страна, действията, които се предлагат в настоящото становище, допринасят за общностната цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж съгласно стратегията „Европа 2020“ (COM(2010) 2020). По този начин явлението социални мрежи включва обществото на знанието и crowdsourcing, подкрепа за по-активни и отговорни потребители и ефективния виртуален пазар, стремежа към сътрудничество и социалната интеграция.

2.7

Трябва обаче не само да се подобри инфраструктурата, за да се осигури бърз и безопасен достъп без дискриминация и изолация, като се насърчава отговорното цифрово гражданско участие, но и да се гарантира на гражданите ефективно упражняване на съответните права за цифрова среда (свобода на изразяване и информация, защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, изисквания за прозрачност и универсални телефонни и функционални интернет услуги и минимално качество на услугите) (COM(2010) 245 final/2).

2.8

Неприкосновеността на личния живот е изключително важен елемент от ползването на социални мрежи. ЕИСК вече изложи еднозначно позициите си относно предложението за регламент за защита на данните в подкрепа на правото „да бъдеш забравен“. И в подкрепа на неприкосновеността по подразбиране, т.е. съгласието не може да бъде давано мълчаливо, а трябва винаги да бъде предоставяно изрично или заявено.

2.9

Интернет търсачките би трябвало по подразбиране да създават стандарти за сигурност или неприкосновеност на личния живот, за да се избегне индексирането на профилите и да се гарантира защитата на особено чувствителни данни.

2.10

От друга страна, следва да се постигне по-добро управление на пазара в този сектор, както по отношение на интеграцията на доставчиците, така и на спазването на конкретни и задължителни мерки, свързани с прилаганите от тях практики, в това число свързаните с контрол на рекламата, използването на наличната информация или разкриването на съответни търговски ниши (например, застрахователни премии за покриване на рисковете, свързани с правата на ползвателите на социални мрежи).

2.11

Въпреки това и в рамките на споделената отговорност, ползвателите би трябвало да спазват указанията и насоките, издавани от съответните институции за интелигентно и отговорно ползване на социалните мрежи („социална отговорност на ползвателите“), така че да се оптимизират наличните ресурси и да се засилят предимствата, свързани с разпространение на информацията и прозрачността в контекст на сътрудничество за учене и мултикултурно обогатяване, отвъд специфичните цели на всяка мрежа. Макар че понякога законността се основава на заблуждението, че ползвателят е информиран и запознат, в действителност статистиката сочи, че по-малко от един на 1000 души чете условията.

3.1

Социалните мрежи отбелязаха ускорено развитие през последните две години, което доведе до впечатляващо нарастване на броя на ползвателите им. През 2010 г. се смяташе, че общият брой ползватели в цял свят се доближава до 1 милиард души – увеличение от 23 % спрямо предходната година, предимно млади хора. Справка за данните за коефициентите на социалните мрежи по страни може да се направи в създадените за тази цел карти на света на социалните мрежи.

3.2

Делът на младите ползватели на социалните мрежи е много по-голям от този на останалите възрастови групи. В Европа по данни на Евростат четири пети от ползвателите на интернет между 16 и 24 години в ЕС използват интернет с тази цел през 2010 г., спрямо две пети от лицата между 25 и 45-годишна възраст, и под една пета от хората на възраст между 55 и 74 години (вж. проучването на Комисията „Risk and Safety“ (Риск и безопасност). Понастоящем ЕИСК изготвя становище относно рекламата, насочена към деца, което е свързано с този въпрос.

3.3

Възможностите, които предлагат социалните мрежи на своите ползватели, са много разнообразни. В една социална мрежа е възможно да общуваш с приятели и роднини, които се намират далеч, да завързваш нови приятелства, да обменяш мултимедийна информация, да развиваш служебни взаимоотношения, да представяш проекти, да се изявяваш в социален и професионален план, да изразяваш или отстояваш определени идеи или каузи и т.н. Тези възможности нараснаха значително в области като предаване на образи, компютърни графики и видео с най-новите социални мрежи като Instagram, Pinterest и Tumblr, които по брой ползватели вече изпревариха YouTube, LinkedIn и Google +.

3.4

Ползвателите обаче оценяват преди всичко възможността да споделят съдържание непосредствено с голям брой хора, преди всичко с онези, с които се познават извън контекста на социалните мрежи (роднини, приятели, познати), макар че на по-заден план използват социалните онлайн мрежи, за да се запознават и с нови хора.

3.5

В контекста на един нов модел на взаимоотношения се оценяват положителните аспекти, свързани с развитието на социалните мрежи и по-специално техният принос за (3):

3.6

Ползването на социалните мрежи нараства, като същевременно води до все по-голямо разрастване на обхвата им в отговор на различната мотивация за участие на техните ползватели, като например семейно и социално общуване, обмен на търговска и развлекателна информация, забавление и свободно време, приятелства и емоционални отношения, достъп до знания и тяхното обогатяване, трудова и професионална среда, гражданско участие и доброволческа дейност или обсъждане на мнения и идеи и т.н.

3.7

Не бива да се забравя, че „общностните пространства в интернет се представят и възприемат като области, еквивалентни на тези във физическия свят, в които правилата на играта в тази среда не се определят от потребителя. Когато се регистрира, той приема договорните правила, определени от доставчика на услугите, макар че те се представят на потребителя сякаш са безплатни. Несъмнено е налице транзакция: предоставили сме своите лични данни. Когато се регистрираме в социална мрежа, обикновено не проверяваме правната информация, не знаем как могат да бъдат използвани нашите данни и как е конфигурирана средата, кой може да прочете нашата информация и с каква цел“ (Основното право на защита на данните: наръчник на гражданите. Испанската агенция за защита на данните. Януари 2011 г. (https://www.agpd.es/portalwebAGPD/index-ides-idphp.php).

3.8

Въпреки това ползвателите на социалните мрежи имат усещането, че тези виртуални пространства им принадлежат, че те са ги създали и контролират съдържанието им и приложената информация. Тези мрежи предлагат на своите ползватели усещането, че те самите играят главна роля и имат свобода и това нерядко може да им попречи да осъзнаят, че други са определили правилата на играта, контролират я и поради това имат реална власт върху поддръжката и цялото съдържание, и следователно предлагат такива ограничения, каквито считат за целесъобразни (например за възраст на ползвателя, което не ограничава достъпа му на практика).

3.9

Успоредно с това се насърчава ангажиментът за приемане на етични кодекси, които отстояват ценностите на подходящо ползване на социалните мрежи според посочените цели, било то посредством доброволно или съвместно регулиране за контрол на извършваната дейност.

3.10

Въпреки това потребителите на социалните мрежи се оказват изложени на различни рискове в резултат на ползването им. Някои от тези рискове са общи с тези при ползването на интернет и се споделят по сходен начин с други приложения; въпреки това специфичните проблеми, свързани със социалните мрежи, макар и все още да се срещат при всяко ползване на интернет, са много по-засилени в тези мрежи поради характерните им особености като събирането на данни от милиони граждани, участието на предимно млади хора, които не са получили никакво предварително обучение относно интелигентното и отговорно ползване на социалните мрежи, както и предупреждения за рисковете, свързани с тях (като цяло нито родителите, нито преподавателите могат да предадат правила за подходящо ползване въз основа на собствените си знания и опит). Към това трябва да се добави непознаването на проблемите и предизвикателствата, съпътстващи едно толкова ново и неимоверно бързо развитие като това на социалните мрежи, което поставя ползвателите на интернет в позиция, граничеща с тази на експериментатори.

3.11

При тези обстоятелства социалното безпокойство е един от резултатите от това съчетание от бързо променяща се технология и пространства за социализиране, които са нови за непълнолетните лица и непознати за техните родители, макар че се наблюдава и търсене на сензации, създаване на митове и погрешни обществени реакции (Доклад на УНИЦЕФ „Child Safety Online“ (Онлайн безопасност на децата).

3.12

Сред различните рискове, свързани с мрежите, могат да се посочат следните психологически травми вследствие на обиди, нанесени при ползването на тези услуги, сексуален тормоз на деца и младежи („кибертормоз“ (cyber-bullying) и „сприятеляване“ (grooming)); системен морален тормоз, упражняван в организационен план и иницииран от началници, колеги или подчинени (mobbing); служебен тормоз от намесата на предприятията в личния живот на техните работници или в резултат на прекаленото използване на интелигентни телефони; показване на собствени или чужди снимки и видеозаписи на голи или полуголи подрастващи (sexting); явни обяви за проституция и „компаньонски“ услуги (ескорт); сексуализиране на децата в социалните мрежи, систематични нарушения на неприкосновеността на личния живот и незачитане на честта и достойнството на човека; посегателства върху физическото и психическото здраве на потребителите; призиви към насилие, расизъм и ксенофобия; разпространение на тоталитарни идеологии от фашистки тип или възхваляване на нацизма; и самоубийства на младежи, предполагаемата причина за които е разпространението в тези мрежи на определена информация относно личния им живот.

3.13

Правните експерти предупреждават, че общите условия за ползване на много от тези мрежи предвиждат прехвърляне на правата за използване на съдържанието, генерирано от потребителя в полза на платформата – факт, който не е известен на повечето потребители на интернет.

3.14

Към тези рискове, свързани с ползването на социалните мрежи от други хора с незаконна цел или с цел нанасяне на вреди и по-специално - по отношение на непълнолетни лица, се добавят рисковете в резултат на начина на ползване от страна на всеки ползвател, който може да окаже въздействие върху нормалния развой на живота му както в личен, така и в семеен, трудов и социален план. Освен това трябва да се има предвид рискът, свързан с „плащането онлайн“, което може да подтикне децата към купуване на продукти.

3.15

Също така съществува риск от създаване на фиктивна идентичност въз основа на заблуда, самозаблуда или фантазия. Несъмнено става по-лесно да се заличи границата между интимното, личното и публичното и се насърчава театрално и нарцистично поведение, ако не и изкривяване на реалността (Enrique Echeburúa и Paz de Corral). От друга страна, както беше посочено, прекомерното виртуално общуване може да допринесе за влошаване на качеството на човешките взаимоотношения, заменяйки силните и преки връзки с по-слаби и честно нестабилни отношения. Като следствие на това ползвателите могат да започнат да изпитват самота и дори да заменят реалния си живот с виртуален.

3.16

Ползвателите на социални мрежи се отпускат и с лекота приемат искания за приятелство, изпратени от непознати, с които след едва няколко часа разговор бързо споделят чувствителна, интимна и лична информация като адрес, телефонен номер, имена на родителите и т.н.; информация, която обикновено се използва във въпросите за възстановяване на пароли. Оттук може да се разкрие и друга поверителна информация във връзка с месторабота, бъдещи проекти, използван софтуер и т.н.

3.17

В заключение, както посочват проучвания по темата, ползвателите на социални мрежи приемат непознатите хора в своята група приятели въз основа само на хубава снимка на профила и са склонни да разкрият всякакъв вид лична информация след кратък разговор онлайн. Ако се има предвид, че повечето от тези мрежи се основават на идеята, че тези „приятели“ имат достъп без ограничения до информация и данни за всеки член, можем да констатираме, че една от практическите последици от всеобщото и безразборно приемане на всеки познат или непознат за приятел, е че всичко, което се споделя в социална мрежа, всъщност се превръща в информация със свободен достъп.

3.18

Поради това е необходимо да се постави акцент върху информационни кампании с превантивен характер в рамките на програмата Safer Internet (По-безопасен интернет) със съвети за прочитане на политиките за употреба и защита на неприкосновеността на личния живот на различните услуги преди ползването им, целесъобразността от внимателно обмисляне, преди да се вземе решение за публикуване, използване на пароли, преценка каква информация да бъде разкрита и контрол на лицата, които имат достъп до нея, списък с контактите или рисковете от зараза с компютърен вирус. По-специално във връзка с наличните ресурси за помощ за случаите, в които човек може да стане жертва на неправомерно поведение в социалните мрежи. По същия начин трябва да се осъществяват инициативи за обучение на преподаватели и да се разработят учебни материали за ранно гражданско и цифрово образование.

3.19

В тази връзка е много важно Комисията да подкрепя в своите програми сдруженията на потребители и НПО, които показват реална независимост от публичните и икономическите власти и функционират демократично.

4.1

Световната здравна организация счита, че един на всеки четирима души страда от проблем, свързан с прекомерно използване на новите технологии. Децата и юношите са най-уязвими към този тип пристрастяване, тъй като макар и да са най-умелите ползватели, те са и най-незрелите.

4.2

Тези пристрастявания са познати и под името „нетоксични“, „без субстанция“ или „нехимически“. Макар че според някои експерти не бива да се говори за „пристрастяване“ в тесния смисъл на думата (обхванати под различните наименования „нови пристрастявания“, „социални пристрастявания“, „пристрастявания без субстанция“ или „нехимически пристрастявания“), а по-скоро за проблеми със злоупотребата, неправилната употреба или зависимост; други са на мнение, че е целесъобразно да се използва този термин, също както се говори за пристрастеност към работата, пазаруването или секса, например.

4.3

Прекомерното използване на виртуалните социални мрежи може да доведе до изолация, слаба работоспособност, безразличие към други теми, поведенчески проблеми и икономически загуби, както и заседнал начин на живот и затлъстяване. В обобщение в основата на пристрастеността стоят зависимостта и фактът, че стилът на живот се подчинява на поддържането на навика. Ето защо пристрастеността към социалните мрежи не се обуславя от вида поведение, а от формата на взаимоотношения, която субектът изгражда (Alonso-Fernández, 1996 г.; Echeburúa и Corral, 2009 г.).

4.4

Тези пристрастявания оказват въздействие най-вече върху психическото здраве с прояви на тревожност, депресия, мании, смущения на съня и личностни разстройства, които често водят до малтретиране, кавги, пътнотранспортни и трудови произшествия или самонараняване.

4.5

Към всичко това трябва да се прибавят проблемите, които имат пряко въздействие върху физическото здраве на потребителите, физиологични проблеми като болки във врата, тендинит, синдром на карпалния канал и смущения в зрението. Те престават да обръщат внимание на външния си вид, спят по-малко и променят хранителните си навици.

4.6

Използването на интернет, прекомерно или не, е свързано с психосоциални променливи като психологическа уязвимост, фактори за поява на стрес, и семейна и социална подкрепа. Има някои рискови фактори за прекомерно използване на социалните мрежи, които са специфични сред младите хора.

4.7

Някои сигнали за тревога (лишаване от сън, пренебрегване на други важни дейности, оплаквания от близък човек във връзка с използването на мрежата, непрекъснато мислене за мрежата, повтарящи се неуспешни опити за ограничаване на времето за връзка, изгубване на представа за времето и т.н.) се проявяват преди увлечението да прерасне в пристрастеност. Ето защо, ако тези сигнали бъдат уловени на ранен етап, може – заедно с разработването на инструменти за оценка и диагностициране – да се улесни ранното откриване на тази пристрастеност и лечението ѝ.

4.8

Освен това е нужно да бъдат заделени обществени ресурси за тази цел и за превантивни действия (информационни кампании, образователни програми, цифрово ограмотяване, помощни средства, възможност за проследяване и уведомяване за рискове и др.), като се обръща приоритетно внимание на специалните потребности на най-уязвимите групи.

4.9

Наблюдават се физически и психически симптоми на абстиненция – промени на настроението, раздразнителност, нетърпеливост, безпокойство, тъга, тревожност – в случай че бъдат принудени да прекъснат връзката, не могат да установят връзка или тя е много бавна (Estévez, Bayón, De la Cruz и Fernández-Liria, 2009 г.; García del Castillo, Terol, Nieto, Lledó, Sánchez, Martín-Aragón, и др., 2008 г.; Yang, Choe, Balty и Lee, 2005 г.).

4.10

В някои случаи има определени личностни характеристики или душевни състояния, които повишават психологическата уязвимост спрямо пристрастяванията: импулсивност, дисфория (ненормално душевно състояние, което субективно се изживява като неприятно и се отличава с чести смени на настроението); нетърпимост към неприятни стимули – както физически (болка, безсъние или умора), така и психически (неприязън, безпокойства или отговорности), както и прекомерно търсене на силни емоции (Estévez, Bayón, De la Cruz и Fernández-Liria, 2009 г.; García del Castillo, Terol, Nieto, Lledó, Sánchez, Martín-Aragón, и др., 2008 г.; Yang, Choe, Balty и Lee, 2005 г.).

4.11

Понякога, обаче, в основата на пристрастяването лежи личностен проблем – например прекалена плахост, ниско самочувствие или неприемане на възприятието за собственото тяло – или неподходящ начин за реакция на ежедневните трудности. Освен това предходни разстройства (депресия, синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, социална фобия и враждебност) увеличават риска от пристрастяване към интернет (Estévez, Bayón, De la Cruz и Fernández-Liria, 2009 г.; García del Castillo, Terol, Nieto, Lledó, Sánchez, Martín-Aragón, и др., 2008 г.; Yang, Choe, Balty и Lee, 2005 г.).

4.12

В стратегиите за превенция ключова роля играят както подкрепата на родителите, така и на преподавателите, за изграждане на здравословни навици за ползване на социалните мрежи. Полезно е и сътрудничеството с групи от връстници (приятели, които са по-опитни и запознати с рисковете, които могат да помогнат на връстниците си или на по-малките от тях да ги разпознават и избягват) които да бъдат разглеждани като техни онлайн закрилници.

4.13

Накрая става дума за насърчаване – чрез подходящо ползване – на многобройните възможности на социалните мрежи, които оказват въздействие и върху аспекти с голямо социално значение, като свързаните със заетостта или потреблението (Salcedo Aznal Alejandro, „Sociedad de consumo o redes de consumidores? Esbozo para un análisis social del consumidor actual“ (Общество на потреблението или мрежи от потребители? Бележки за социален анализ на днешния потребител) (2008 г.), чийто анализ не е предмет на настоящото становище. В този случай би следвало да се извършат необходимите реформи, при спазване на трудовото законодателство, за да се избегнат недопустими вмешателства в личния живот на хората посредством използването на новите технологии (мобилни телефони, електронна поща, социални мрежи и т.н.), като се постигнат споразумения от социалните партньори, които да следват принципите, съдържащи се в Препоръката на Съвета на Европа по тази тема.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/36

1.1

Въпросът за цената на „отказа от Европа“ се поставя отново почти четвърт век след публикуването на доклада Cecchini през 1988 г. и изглежда подходящ и интересен начин за подхранване на дебата за по-нататъшната европейска интеграция. Но докато докладът Cecchini разглежда въпроса изключително от гледна точка на единния пазар, днес е необходимо да се отиде по-далече и да се обсъди колко ще струва недовършването на икономическия и политическия съюз в Европа. Тази цена и без това вече е изключително висока и би могла да се увеличи още повече, ако не се предприеме нищо.

1.2

Проблемът възниква със значителна острота, когато под натиска на финансовите пазари, но също и на новите задължителни институционални правила, държавите членки ще бъдат принудени да увеличат своите усилия за намаляване на дълга. Как да се действа без да се жертва растежа, който финансовите пазари изискват? Правилният начин на действие, за да се избегне порочния кръг на депресията, която ще обрече на бедност и мизерия значителна част от европейското население, би бил да се обединят определен брой разходи на европейско равнище и да се провеждат по-амбициозни европейски политики. Това би позволило на Съюза да постави началото на етап на растеж, да създаде силна икономическа, промишлена и технологична идентичност в рамките на глобализацията и да защитава нашия социален модел, който до голяма степен направи от Европа това, което тя е днес.

1.3

Разглеждането на въпроса за цената на „отказа от Европа“ по начина, предложен в настоящото становище, без съмнение има някои технически и методологически недостатъци, но основно дава възможност да се изложат аргументи, които трудно могат да бъдат оспорени рационално, като целта е излизане от настоящата криза и постигане на истински икономически и политически съюз в Европа. Всъщност искаме да представим необорими доказателства, за да убедим обществото да намери решения на проблемите, като измести фокуса от субсидиарността към „повече и по-добра Европа“ в момент, в който определени политически сили се опитват да я превърнат в изкупителна жертва.

1.4

Във връзка с това стратегията „Европа 2020“ съдържа изключително интересни елементи. Трябва да се приветства залегналата в нея амбиция за насърчаване на истинско сближаване именно чрез общи политики и цели, както и чрез засилена координация между държавите членки на всички равнища и в области, където европейският подход все още не съществува или е в зародиш. Въпреки това стои въпросът дали тази стратегия е отговор на предизвикателството да се осъществи истински икономически и политически съюз, който да засили позициите на Европа в рамките на глобализацията и дали — в този си вид — тя ще има по-добра съдба от Лисабонската стратегия.

1.5

Изглежда е необходимо да се отиде по-далече, чрез намеса в обсъжданията на ръководителите на еврозоната (17) и на ЕС (27), които се провеждат два пъти годишно, за да започнат нашите ръководители и обществото да осъзнават необходимостта от истинска Коперникова революция в отношенията между държавите, Европа и света. Цената на „отказа от Европа“, която понасяме днес и рискуваме да понасяме и в бъдеще, е много добър повод за действие в тази посока. Доказателствата за икономическите, политическите и стратегическите ползи трябва да оборят евроскептиците и да призоват общественото мнение за свидетел: Европа не е проблемът, тя трябва да е решението.

1.6

Предимството на подобен подход е, че се намалява цената, оптимизират се разходите и максимално се увеличават възможностите, за да се намери подходящо решение за посрещане на настоящите предизвикателства и благоприятен за всички изход.

1.7

Като се вземат предвид всички тези елементи, цената на „отказа от Европа“ трябва да се анализира в много по-широк аспект от предложения в рамките на проучването по искане на Европейската комисия относно „Цената на „отказа от Европа“: неизползваният потенциал на единния европейски пазар“. Нямаме нужда от поредното проучване (впрочем, вероятно с много добро качество), което да събира прах в библиотеката и да бъде преглеждано от време на време от някои тесни специалисти.

1.8

По тази причина ЕИСК призовава Комисията на първо време да изготви колкото е възможно по-точна оценка на всички разходи за „отказа от Европа“, посочени в настоящото становище, и на отражението им върху заетостта и растежа. Предлагаме след това в стратегията „Европа 2020“ да се включат конкретни цели за намаляване на тези разходи, с ясен план за действие и систематична оценка на напредъка му.

2.1

Въпросът за цената на „отказа от Европа“ беше разгледан от ЕИСК от различни аспекти в множество становища, изготвени през последните години (1). В края на 2010 г. Европейският парламент и Европейската комисия започнаха също да обсъждат „отказа от Европа“. Освен това Европейската комисия възложи амбициозно проучване за актуализиране на доклада Cecchini (2)  (3).

2.2

Изборът на Комисията и на Парламента относно избраните метод и цел е до голяма степен мотивиран от подготовката на Акта за единния пазар II (Single Market Act II), макар че техните съобщения подчертават и необходимостта темата да се насочи към и да се основава на „научни доказателства“ (4). Не трябва да се забравя, че относително сложните примерни изчисления на доклада Cecchini навремето доведоха до ползи от 4,5 % до 7 % от БВП на Общността (за 12-те държави членки), с предвиждания за създаване на 2 до 5 милиона допълнителни работни места в единното пространство. Въпреки това тези оценки се опират на методологичен подход и предположения, подлежащи на критики и евентуални възражения. Освен това, въпреки техния успех по отношение на комуникацията, тези прогнози, доколкото ни е известно, досега не са били обект на обоснован счетоводен баланс, който да позволи да се оцени тяхната точност (5).

2.3

ЕИСК приветства връщането на темата на дневен ред, макар да е изненадващо, че това се случва почти четвърт век след публикуването на доклада Cecchini. Въпреки това, подходът към проблема, а именно - да се използва същата методология и да се установи в цифри потенциалното икономическо въздействие на премахването на търговските бариери в рамките на единния пазар, в най-добрия случай може да изглежда прекалено рестриктивен, а в най-лошия - просто неадекватен, най-малко по още две причини.

2.4

Първата е рискът обсъждането на цената на „отказа от Европа“ да остане чисто техническо (дори технократско), докато — въпреки изключително сложните инструменти, които могат да бъдат използвани — в социалните науки техничността често е само привидна.

2.5

Втората — още по-сериозна причина — е, че времената днес са съвсем различни. През 1988 г. обсъждането в действителност бе насочено най-вече към състоянието на общия пазар, преименуван на „единен пазар“. В този смисъл, докладът Cecchini бе много полезен, тъй като той привлече вниманието и отчете пречките и забавянето в тази област. По този начин, докладът помогна да се обоснове програма за възстановяване и да се стимулира положителна динамика, довела именно до програмата Delors и нейната цел 1992 г.

2.6

През 2012 г. същината на проблема вече не е състоянието на единния пазар. За четвърт век изграждането на единния пазар е много напреднало, а освен това и преди всичко, значително са се променили условията, които понастоящем се характеризират с най-малко пет нови съществени елемента в сравнение с края на 80-те години: 1) много по-напреднала глобализация, с навлизането на международния пазар на страните с бързо развиващи се икономики като Бразилия, Индия и най-вече Китай, докато конкурентите на Европа през 80-те години бяха предимно развитите страни; 2) Европа, състояща се от 27 нации, чиито равнища на развитие, икономически структури и социални системи са по-разнородни, отколкото през 80-те години; 3) много по-напреднала европейска интеграция и поява на някои ключови институции като еврото и ЕЦБ; 4) безпрецедентна, от 30-те години насам, икономическа криза, която продължава да се задълбочава, приемайки вече формата на „криза на държавния дълг“; 5) на последно място, неизбежната необходимост европейските държави да се освободят от дълга през следващите години.

2.7

Въз основа на тези елементи предлагаме да се подходи към обсъждане на цената на „отказа от Европа“ по напълно различен начин. Трудностите, които изпитва Европа на този етап, са много по-малко свързани със забавянето на изграждането на единния пазар (който впрочем е също толкова от полза за нашите конкуренти, колкото и за самите европейци). Те се коренят най-вече в установяването на силна икономическа, промишлена и технологична идентичност в рамките на глобализацията, която стана многополюсна, като това предполага все по-сериозна конкуренция, по-специално от страна на така наречените „бързо развиващи се“ сили в условията на безпрецедентна системна криза.

2.8

Следователно, разсъжденията следва да се насочат към цената на „отказа от Европа“, произтичаща от незавършения характер на европейската интеграция. Тази цена е несъизмерима с разходите, произтичащи от евентуалните пречки пред развитието на търговията в рамките на Общността, които все още съществуват към момента. ЕИСК осъзнава трудностите да се разгледа темата от тази широка и предимно политическа перспектива, но за нас това е единственото разумно решение в при настоящите обстоятелства (6).

3.1

Преди 60 години, надеждата на европейците да живеят в мир доведе до създаването на първата европейска общност, ЕОВС. Напредъкът по пътя към интеграция е бавен, но постоянен до 1992 г. През последните 20 години разширяването на Съюза до 27 държави членки безспорно беше важен напредък, но само това е изцяло завършено. Задълбочаването на достиженията на Съюза, обявено в началото на 80-те години, е забравено. Единната валута, вътрешният пазар, политиките на сближаване или ОСП със сигурност са важни достижения, но не са осъществени изцяло и това не позволява създаването на истински Съюз.

3.2

Отделно от дебата, може да се обсъди самата формулировка. Какво означава „цената“? Какво означава „отказът от Европа“? Дори какво означава „отказът“? Възможно е всичко да се разглежда като Европа или „отказ от Европа“. Обективно трудно е да се изберат съответните инструменти/политики/обществени блага, да се изолира тяхното въздействие, да се определи на какво равнище тяхното въвеждане ще бъде най-ефикасно (европейско/национално/местно), да се реши как да бъдат формулирани разходите/печалбите или в какъв времеви хоризонт би следвало да се анализират (списъкът на трудностите не е изчерпателен) … Като се вземат предвид всички тези фактори, не е лесна задача да се постигне съгласие за строг методологичен подход и да се отиде отвъд границите на общите приказки. Съобщението на Европейския парламент относно методологичните аспекти съдържа ценни разяснения по въпроса и отразява неговата извънредна сложност.

3.3

Все пак, независимо от подхода, определенията на понятието — дори най-широкообхватните — не позволяват да се включат в дебата някои от основните обществени блага (като например мирът или свободното движение на гражданите), създадени чрез европейската интеграция за малко повече от половин век съществуване.

3.4

Не се опитваме да оценяваме техния принос за благосъстоянието на европейските граждани или да създаваме алтернативна история (какво щеше да се случи, ако европейската интеграция не беше се осъществила в настоящата си форма?), но смятаме, че не е излишно да припомним — в момент, в който разискването на темата цената на „отказа от Европа“ излиза на мода, — че историята на нашия континент не винаги е била това, което живеем от 1945 г. до днес. Мирът, просперитетът, основните права (както са изложени в Хартата на основните права на ЕС (7)), свободното движение на хора и стоки, възможността да се използва единна валута при прекосяване на границите, стабилността на цените и други преимущества, които са част от нашето ежедневие, днес се възприемат от голяма част от нас (най-вече от младото поколение) като напълно нормални, като един вид естествено състояние: контролът на границата между Германия и Франция би бил приет като досадна приумица, а призракът на войната между европейските държави като лоша шега. Очевидно е трудно, дори невъзможно, да се предположи със сигурност какво би било положението днес, ако бяхме останали в рамките на чисто националните граници, но не изглежда лишено от смисъл твърдението, че европейската интеграция в крайна сметка е улеснила появата на тези обществени блага и ги е направила така очевидни и естествени за всички.

3.5

Означава ли това, че те са трайно установени? Това не е сигурно. Хипотезата за братоубийствена война би изглеждала абсурдна и невероятна в Югославия през 80-те години, което не попречи на кръвопролитните войни след разпадането на страната. Други достижения, чието изпълнение е отнело десетилетия, могат да бъдат загубени: установяването на граничен контрол или поставянето под въпрос на еврозоната са перспективи, които се споменават напосоки от коментатори или евроскептични и/или популистки политически партии, но — все по-често — и от традиционните политически движения.

3.6

Накрая, без да вещаем най-крайните сценарии, не можем да избегнем въпроса за цената на „отказа от Европа“ в случай на пълно или частично разрушаване на определени ключови институции, като единната валута. Неотдавнашно проучване на банка UBS (8), въпреки многобройните критики, които могат да бъдат отправени към него в методологично отношение, оценява цената на излизането от еврозоната на 40—50 % от БВП за „слабите“ страни само през първата година. Дори в случай на излизане от еврозоната на една „силна“ страна (като например Германия), тази цена ще възлезе за нея на 20—25 % от БВП само през първата година, или на 6 000 до 8 000 EUR на глава от населението. Всичко това, без да се отчита дестабилизиращото политическо въздействие, възможните войни между валутите, придружени от верижни конкурентни девалвации, повторната поява на протекционистични политики на национално равнище и потенциалното катастрофално въздействие върху предвижданията на стопанските субекти. Тези явления биха могли да въвлекат Европа в продължителна депресия за много години. Никой не е в състояние да предвиди последиците от подобни събития, но можем да очакваме значителни движения на геополитическо прегрупиране, водещи до нови съюзи, потенциално дестабилизиращи за Европа като единен политически и икономически блок.

4.1

Противно на демагогските идеи, разпространявани от определени политически течения в много страни на ЕС, по-специално след началото на кризата през 2008–2009 г. и нейните многобройни проявления след това, настоящите икономически трудности не са свързани със „злоупотреби на брюкселските еврократи“, а просто с фундаментално незавършения характер на европейската интеграция. Обявената цел за създаване на паричен и икономически съюз в действителност никога не е била постигната. Престъпната незаинтересованост на държавите членки и на институциите, отлагащи безкрай действията, необходими за постигането на истинска икономическа интеграция, но също и процесите, необходими за вземането на законни и демократични решения в държавите членки (някои от които бяха силно отразени в медиите) доведе - под несъразмерно силния външен натиск, до нарастващо недоверие от страна на пазарите. Тази ситуация струва все по-скъпо на всички държави на Съюза по отношение на конкурентоспособността, растежа, заетостта, социалното сближаване и дори демократичната легитимност на континентално равнище.

4.2

Създаването на паричен съюз без истински икономически съюз показа всички свои ограничения, създавайки в крайна сметка повече различия, вместо да доведе до сближаване. Днес Европа няма повече историческо време да чака „нещата да се случат сами по естествен начин в далечното бъдеще“. Изборът е или бързо да се предприемат стъпки за окончателно постигане на истински европейски икономически съюз, който да разполага с ефективен механизъм за издържане на несъразмерен натиск, или да се поеме потенциално взривоопасната цена на бъдещия отказ от съюза.

4.3

Настоящите трудности на еврото, една „непълна“ по своята същност валута, са отражение на това положение. Относителните равнища на държавния дълг в еврозоната като цяло, а също и в повечето европейски страни, считани за „застрашени“, са по-ниски от тези на други страни, наричани „напреднали“, като например САЩ, Обединеното Кралство или Япония. Но докато доларът, лирата стерлинг или йената се възприемат като „завършени“ валути с реална сила, еврото страда от създадената за него представа за валута без ясно определено „суверенно“ пространство (9), с ограничени правомощия, поверени на Европейската централна банка, и липса на истинско икономическо управление на европейско равнище. Поради всичките тези причини, с основно значение е на практика да се създаде европейски икономически съюз, с ясно определени на всички равнища правила и отговорности, включително и със задължителен характер, което е немислимо без извършването на фундаментални политически реформи, които да придадат на този съюз необходимата легитимност.

4.4

Трудно е да се определи пълният размер на цената на това недоверие на пазарите, които, от друга страна, са до голяма степен отговорни за настоящата рецесия. Въпреки това, цената на „отказа от Европа“ за публичните бюджети, поради рисковите премии, наложени на някои държави в текущия период, може да бъде оценена на 0,4 и 1,5 % от БВП през 2012 г. (т.е между 9 и 36 милиарда евро) и до 1,8 % и 2,4 % от БВП съответно за 2013 г. и 2014 г. (т.е 42 милиарда евро и 56 милиарда евро) за еврозоната като цяло, естествено с много големи разлики между отделните страни (10).

4.5

Ако съществуваше пълна икономическа интеграция, която по-специално предполага по-тясна бюджетна и данъчна интеграция, при строги условия и контрол, това можеше да премахне рисковите премии, като въведе механизми за обединяване на европейско равнище (като например еврооблигации и други), вместо импровизираните спешни мерки ad hoc, които непрекъснато се преразглеждат, когато положението стане неудържимо. Държавите членки и Европа трябва да имат смелостта да не действат прибързано, а да приемат план на действие и съгласувани институционални реформи, с цел да се намери глобален отговор на настоящата криза, който да очертае една действително надеждна перспектива.

4.6

Напоследък бяха направени някои стъпки в тази посока. За съжаление изглежда, че те не са в състояние да отговорят на предизвикателствата.

5.1

Последните ангажименти, поети на срещата на високо равнище, проведена в Брюксел на 9 декември 2011 г., във връзка с правилата на Пакта за стабилност от Маастрихт, включват драстично намаление на бюджетния дефицит чрез въвеждане на санкции, занапред автоматични, за установените случаи на нарушение на „златното правило“. Следователно, държавите членки ще бъдат принудени, под натиска не само на финансовите пазари, но и на новите задължителни правила, да засилят своите усилия за намаляване на дълга.

5.2

Основният въпрос, поставен пред политическите лидери на някои европейски държави, с оглед на положението с техния държавен дълг, очертава „квадратура на кръга“: как да се управлява недоверието на пазарите, които имат несъвместими изисквания, а именно драстично намаление на бюджетния дефицит и — почти успоредно — икономически растеж? Едно от средствата за решаване на това неразрешимо уравнение би било премахване на излишните припокривания между държавите членки за осъществяване на икономии от мащаба и поставяне на основите на бъдещо бюджетно възстановяване на европейско равнище. По този начин именно може да се избегнат — или да се намалят малко или много — негативните последици от провежданите политики на строги икономии „всеки за себе си“, без да се намалява качеството на обществените услуги, предлагани на гражданите, и в същото време да се разреши проблемът със загубите, произтичащи от провеждането на 27 различни политики — често некоординирани помежду си — в една и съща област. Очевидно, осъществяването на тази идея е невъзможно с ограничен до 1 % от БВП бюджет на Общността и е в пълно противоречие с предложението за прилагане на намаления на бюджетните разходи навсякъде, включително на европейско равнище.

5.3

Например, сборът от бюджетите за отбрана на европейските държави е бил почти 200 млрд. евро през 2010 г., но — според мнението на много експерти — националните политики в тази област остават разпокъсани и неефективни като цяло (11). Въпреки многобройните инициативи на европейско и национално равнище, бюджетните кредити за оборудване и програмите за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната (почти 20 % от общия бюджет) практически са единствените области, в които може да се говори за обединяване на разходите, но дори и при тях става дума за 22 % през 2010 г. според Европейската агенция по отбрана (12). Проучванията по темата сочат потенциални икономии от 32 %, или 13 млрд.евро дори само за тези позиции в случай на обединяване на разходите (13).

5.4

Същата аргументация може да се приложи за други суверенни прерогативи на държавите, като например дипломатическата служба, митниците, граничните служители, гражданската защита, борбата с измамите и т.н. Намаляването на разходите във всички тези области, въпреки възможните разногласия по точния размер, е въпрос единствено на политическа воля.

5.5

Фискалната цена на „отказа от Европа“ е съпътстващ въпрос, който утежнява бюджетната цена. Данъчната конкуренция между държавите членки не е организирана в съответствие с общите европейски интереси. Това води до по-ниско данъчно облагане на мобилните данъчни основи, които могат да бъдат делокализирани, и до свръхоблагане на други данъчни основи, което предизвиква загуби от данъчни приходи (и следователно разходи) за Европа и държавите членки. От друга страна, това положение води до дисбаланс, несправедливост и най-вече тежки социални разходи, които се приемат много зле от обществеността.

5.6

По отношение на социалната сфера, обсъждането на цената на „отказа от Европа“ не е ново. Европейската интеграция не може да се основава единствено на принципа на свободна търговия, поставяйки над всичко политиките на конкуренция и защита на благосъстоянието на потребителя, което води до социално изравняване към долната граница. Необходимо е да се припомни, че въпреки честите обвинения за предполагаем „европейски диктат“, в тези случаи също става дума за „недостиг“ от Европа, а не за излишък от нея. Извън усещането за несправедливост и изключително високите обществени разходи, особено в настоящите условия, заключенията на много проучвания показват, че „отказът от Европа“ в тази област води и до високи икономически разходи (14). По този начин емпиричните данни сочат, че една справедлива и ефикасна социална политика допринася за макроикономическото стабилизиране, особено като намалява мащаба на цикличните явления, и благоприятства по-доброто разпределяне на ресурсите, а също, и по-общо казано, благоденствието на гражданите (15). Освен това, качествените социални политики имат тенденцията да водят до намаляване на явлението „неблагоприятен подбор“, интернализиране на някои външни фактори, засилване на качеството на работната ръка и на „дяловия капитал“ в най-широк смисъл. Европейската социална харта има за цел да въведе някои основни правила в тази област за всички държави членки. Понастоящем изглежда е необходимо да се отиде по-далече и да се предвиди структурирана рамка на сближаване на социалните политики, с цел да се намалят твърде големите неравенства и да се избегне задълбочаването на социалните дисбаланси и всеобщото увеличаване на бедността, които биха довели до създаване на сериозни препятствия пред осезаем, балансиран и устойчив икономически растеж.

5.7

От друга страна, твърде слабо регулираната данъчна и социална конкуренция в едно икономическо пространство с малко пречки за движението на стоки, услуги и капитали, предизвиква други изключително вредни тенденции в глобализираната икономическа среда. Постепенното разпадане на промишлената структура в много европейски страни е неоспорима реалност, която не само предизвиква силната съпротива на гражданите, но създава и стратегически проблеми за нашите страни, тъй като става дума за изключително важни развития, трудно обратими в краткосрочен/средносрочен план и следователно с тежки последици (16). Нарастващите несъответствия, породени от върховенството на националната ориентация в областта на промишлената политика, водят до неоптимални решения, които са свързани с отказ от сътрудничество и които понякога са дори контрапродуктивни (17), в момент, в който страните с бързо развиващи се икономики провеждат промишлени политики „без задръжки“, като използват слаба валута и активна обществена подкрепа (18). Вместо да обединят своите ресурси или поне да координират тяхното използване, с цел да отговорят на тези предизвикателства, някои големи европейски държави изглежда все по-често са принудени, поради липсата на Европейска енергийна общност (19), да сключват двустранни споразумения с трети страни в толкова важни области като енергетиката или научноизследователската и развойна дейност (20), докато една европейска политика безспорно би била много по-ефикасно решение.

5.8

Понастоящем бюджетът на Съюза за научноизследователска и развойна дейност за периода 2014–2020 г. възлиза на 0,8 % от неговия БВП, което е от 20 до 30 пъти по-малко от националните бюджети. В едно проучване обаче се стига до заключението, че всяко едно евро от общия бюджет, инвестирано в научноизследователска и развойна дейност с европейско измерение, води след себе си 0,93 евро от частния сектор (21). Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания и технологично развитие (7РП, 2007—2013 г.), която е финансирана с 50,5 млрд. евро, показва, че не става дума за добро пожелание и че е възможна обща политика в тази област. Тази програма има значителни последици: счита се, че всяко евро от рамковата програма намира отражение в увеличение на добавената промишлена стойност от 7 до 14 евро. В дългосрочен план, макроикономическите анализи на ГД „Изследвания и иновации“ сочат, че Седмата рамкова програма ще даде възможност за създаването на 900 000 работни места до 2030 г., от които 300 000 работни места за изследователи. Ползите от конкурентоспособността, постигнати с програмата за същия период, ще се проявят чрез увеличение на износа на ЕС с почти 1,6 % и намаление на вноса с около 0,9 %.

5.9

Освен това, общата индустриална политика следва да отчита предизвикателствата, свързани с околната среда, и да бъде тясно свързана с енергийната политика на Съюза. Управлението на енергийните въпроси в национална рамка може да създаде погрешна представа за благоприятни възможности в краткосрочен или средносрочен план, но може също така да се окаже твърде скъпо в дългосрочен план, създавайки силна зависимост от страните — производителки на горива, и повишавайки значително разходите за енергия. Отговорът може да бъде инвестиране в развитието на енергийна инфраструктура, както и в разпространението на нови източници на енергия, благодарение на научноизследователска и развойна дейност с европейско измерение (22). Според проучване на Accenture за Генерална дирекция „Енергетика“, използването на възобновяеми енергийни източници, като вятърната енергия в Англия или в слънчевата енергия в Испания, заедно с взаимовръзката на националните мрежи, може да намали разходите на европейските потребители с около 110 млрд. евро до 2020 г.

5.10

В настоящата криза нараства рискът от дългосрочна, потенциално постоянна безработица. Това би възпрепятствало хората да намерят реализация на работното място и би лишило европейската икономика от техния потенциал. Такова положение влиза в противоречие с целта за приобщаващ растеж и налага усърдно да се търсят дългосрочни решения, сред които наред с други да бъде предоставянето на подкрепа от публичните фондове за приобщаващи работни места за поддържане на работните навици, както и за преквалификация с цел адаптация към бъдещите нужди на пазара на труда.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/42

1.1

Гражданите на ЕС, които наследяват активи в друга държава членка, в много случаи са обект на данъчно облагане в две или повече различни държави членки (т.е. двойно или многократно данъчно облагане) и на данъчна дискриминация. Често тези проблеми налагат ненужна тежест върху гражданите и възпрепятстват постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. В опит да разреши тези проблеми през 2011 г. Комисията представи съобщение и придружаваща го препоръка.

1.2

ЕИСК подкрепя премахването на двойното/многократното и дискриминационното данъчно облагане и приветства възприетия от Комисията подход, при който се запазва данъчният суверенитет на отделните държави членки, като същевременно се призовава за по-добро взаимодействие между националните данъчни системи.

1.3

Въпреки това според ЕИСК Комисията може да постигне по по-ефективен начин крайните цели на тази инициатива чрез следните действия:

1.4

Обсерваторията на ЕС за данъчното облагане, чието създаване под егидата на Комисията беше препоръчано в становищата на ЕИСК (1), в които се разглеждаше въпросът за многократното и дискриминационно данъчно облагане, би могла да послужи като инструмент за прилагане на горепосочените препоръки.

2.1

Гражданите на ЕС, които наследяват имущество в чужбина, в много случаи са обект на данъчно облагане в повече от една държава членка (многократно данъчно облагане). Освен това няколко държави членки облагат чуждестранните наследства с по-голям данък отколкото местните наследства (данъчна дискриминация). В подобни случаи гражданите могат да бъдат натоварени с ненужна тежест при наследяване. По-специално малките предприятия могат да се сблъскат с трудности, свързани с трансфера при смъртта на техните собственици.

2.2

Съществуват правни инструменти в защита на гражданите срещу данъчна дискриминация. Те обаче често пъти не са ефективни поради прекалено високите разходи за гражданите. Не съществуват правни инструменти в защита на гражданите срещу многократното данъчно облагане поради правото на няколко държави членки да облагат с данъци (2).

2.3

Това се случва в контекста на факта, че броят на гражданите на ЕС, които се преместват от една държава членка на ЕС в друга, се е повишил с 3 милиона между 2005 г. и 2010 г., достигайки 12,3 милиона, а трансграничната собственост на недвижими имоти в ЕС се е увеличила с 50 % между 2002 г. и 2010 г (3). Съществува и все по-голяма тенденция към трансгранични портфейлни инвестиции. Въпреки че гражданите могат да бъдат тежко засегнати от многократно или дискриминационно данъчно облагане при наследяване, приходите на държавите членки на ЕС от облагане на наследства представляват по-малко от 0,5 % от общите данъчни приходи, като самите трансгранични случаи представляват много по-малък дял.

2.4

Тази ситуация е сериозно препятствие пред свободата на движение на хора и капитали в рамките на единния пазар, като по този начин възпрепятства постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Тя също така е в пряко противоречие с правата на гражданите на ЕС.

2.5

В опит да бъдат разгледани тези проблеми, съобщението и придружаващата го препоръка, представени от Комисията, имат за цел да постигнат следните резултати:

3.1

ЕИСК одобрява разглеждането на въпроса за многократното и дискриминационното данъчно облагане с цел да се защитят правата на гражданите и да се насърчи единният пазар. ЕИСК подчертава това в редица свои становища и по-специално препоръчва премахване на многократното и дискриминационното данъчно облагане на гражданите, както и укрепване на процеса на административно опростяване при трансграничните ситуации (5).

3.2

Ето защо ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно пречките, свързани с трансграничното данъчно облагане при наследяване, тъй като в него:

3.3

Наред с това ЕИСК приветства възприетия в съобщението подход, при който се запазва данъчният суверенитет на отделните държави членки, на които се препоръчва да търсят по-добро взаимодействие между националните данъчни системи, като същевременно премахват данъчната дискриминация в националните рамки за данъчно облагане.

4.1

Въпреки това според ЕИСК Комисията може да постигне по по-ефективен начин крайните цели на тази инициатива чрез следните действия:

4.2

Наред с това Комисията би могла да разгледа възможността поемането на тези функции да бъде част от мандата на една Обсерватория на ЕС за данъчното облагане, чието създаване под егидата на Комисията беше предложено в становищата на ЕИСК относно многократното и дискриминационното данъчно облагане (6). Обсерваторията би допринесла за по-ефективното преодоляване на пречките, свързани с данъчното облагане при наследяване, на текуща основа посредством научни изследвания и проучвания и би предоставила платформи за консултации, сътрудничество и съгласуване между различните национални данъчни системи.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/45

—

достъп до заеми;

—

достъп до рисков капитал;

—

достъп до капиталови пазари.

—

Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ);

—

средствата, заделени от ЕИБ за отпускане на заеми на МСП;

—

средствата по линия на политиката за сближаване;

—

Инструмента за поделяне на риска на Седма рамкова програма.

—

регулаторни мерки;

—

финансови мерки за насърчаване на отпускането на заеми и рисковия капитал в целия ЕС;

—

мерки за подобряване на предприемаческата среда за МСП.

4.1.1

ЕИСК подкрепя въвеждането на хармонизиран режим за трансгранични операции от фондовете за рисков капитал. Предложението заслужава положителна оценка, тъй като вероятно ще смекчи слабостите на пазара благодарение на създаването на „европейски паспорт“, който дава възможност на европейския рисков капитал да пусне на пазара своите продукти и да набира капитал в общоевропейски мащаб. В предходното си становище относно рисковия капитал (4) ЕИСК отправи редица забележки и искане към Комисията да ги вземе предвид.

4.1.2

ЕИСК подкрепя категорично проучването, което Комисията ще извърши през 2012 г., относно връзката между пруденциалните регулаторни стандарти и инвестирането на рисков капитал от банки и застрахователни компании. В проучването би следвало да се установи дали тези инструменти създават една привилегирована общност на големи международни банки и дали е необходимо да се внесат промени в средносрочен или дългосрочен план.

4.1.3

Тъй като болшинството МСП са малки предприятия (с по-малко от 10 работници), ЕИСК приканва Комисията да обърне специално внимание на микрофондовете за рисков капитал. Тези фондове инвестират в предприятия, чиито проекти не са достатъчно привлекателни за традиционните финансови институции за рисков капитал, но са твърде големи или рисковани, за да привлекат капитал от традиционни източници на кредитиране. Те укрепват капиталовата основа на предприятията и развиват бизнес уменията на предприемачите посредством наставнически методи през целия инвестиционен период (5). Държавите членки се приканват да предложат инструменти като специфични данъчни мерки за стимулиране на развитието на тези фондове, за да се запълни недостигът на финансови средства.

4.2.1

Приветстваме предложенията на Комисията за данъчни реформи за трансграничните инвестиции на рисков капитал. Същевременно Комитетът приканва Комисията и държавите членки да предложат ясни мерки за предотвратяване на избягването на данъчно облагане и укриването на данъци.

4.2.2

Освен да потърси решение на проблема с данъчните пречки пред международните транзакции, Комисията следва да гарантира, че държавите членки насърчават реформирането на собствените си данъчни разпоредби относно механизмите за финансиране на МСП.

4.2.3

Добрите практики в някои държави членки трябва да се разгледат и разпространят в целия ЕС и да стигнат до МСП (6). В редица страни вече съществуват пакети данъчни стимули. Такъв пример може да се даде с Фландрия в Белгия, където преди няколко години беше въведен заем, благоприятен и за двете страни: физически лица имат правото да отпускат заем на МСП и в замяна да получават намаление на данъчното си задължение. Друг добър пример е нидерландската система, позната като „Tante Agaath regeling“ („заем от леля Агата“)  (7).

4.2.4

Освобождаването от данъци, какъвто е примерът с френския закон „ISF PME“ (8), също може да бъде от реална полза за бързоразрастващите се МСП. ЕИСК подкрепя такива схеми, стига сумата, освободена от данъчно облагане, да е разумна и да не нарушава постъпването на финансови средства за други също толкова важни сектори.

4.3.1

ЕИСК подкрепя предложението за модернизиране на правилата за държавните помощи с цел опростяване на настоящите правила за държавни помощи за МСП. Той отбелязва, че Комисията ще направи преглед на Общия регламент за групово освобождаване и на редица насоки за държавните помощи, включително по отношение на рисковия капитал, с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. ЕИСК отправя настоятелно искане тези правила да бъдат усъвършенствани, опростени и изяснени. Комитетът приканва Комисията да гарантира, че държавните помощи ще се използват само за справяне със слабостите на пазара.

4.4.1

ЕИСК приветства факта, че в Директивата за пазарите на финансови инструменти се предлага създаването на хомогенни развиващи се пазари на МСП, които да привличат инвеститорите благодарение на присъждането на етикет за развиващи се пазари на МСП. При все това ЕИСК предлага (9) да се създадат специални разпоредби и мерки, които да позволят прилагането ѝ да се извършва ефикасно и ефективно.

4.5.1

Комисията и държавите членки се приканват да намалят счетоводните правила и обременяващите задължения за водене на отчетност за МСП, чиито ценни книжа се търгуват на регулираните пазари в Европа. Комитетът отчита факта, че Комисията представи предложение за директива за опростяване и изменение на счетоводните директиви, както и предложение за преразглеждане на Директивата за прозрачността. ЕИСК напомня на Комисията да вземе предвид двете му становища, изготвени в началото на 2012 г (10)., и смята, че МСП трябва да имат възможността да освободят ресурси, за да инвестират в своя бизнес с цел постигане на по-голям растеж.

4.6.1

ЕС трябва да запази водещата си роля в прилагането на договорените в международен план финансови регулаторни реформи. ЕИСК обаче отбелязва, че различните капиталови изисквания за прилагането на Базел III в ЕС, които ще влязат в сила и които се обсъждат понастоящем (ДКИ IV/РКИ), могат да породят различни проблеми за МСП (11).

4.6.2

ЕИСК подкрепя усилията на европейските институции за повишаване на устойчивостта на финансовата система с цел предотвратяване на бъдещи кризи. Въпреки това засиленото регулиране на финансовите пазари не може да бъде за сметка на финансирането на малките и средни предприятия. ЕИСК подкрепя напълно доклада Karas, приет от Европейския парламент през май 2012 г., който е по-нататъшна стъпка в правилната посока към разумно и осъществимо прилагане на правилата на Базел III относно капиталовите изисквания в ЕС.

4.6.3

ЕИСК отчита факта, че Комисията ще се консултира с Европейския банков орган (ЕБО) в рамките на 24 месеца след влизането в сила на новата Директива (ДКИ IV) и че ЕБО ще изготви доклад за кредитирането на МСП и физически лица. Комитетът настоятелно призовава Комисията да бъде привлечен за пълноценно участие в преразглеждането на рисковото тегло, като изрази своето становище по доклада, който ще бъде изпратен на Съвета и на Европейския парламент.

4.7.1

Комисията предвижда прилагането на тази директива да започне от 16 март 2013 г. ЕИСК призовава настоятелно държавите членки към действие, за да се гарантира, че МСП ще могат да се възползват по-бързо от системата. Освен това е много важно Комисията да следи за навременното прилагане на тази директива във всички държави членки. Комисията също така трябва да следи много внимателно начина, по който държавите членки прилагат член 4, параграф 5, който им дава възможност да удължават процедурата за проверка до над 30 дни, ако това не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. Комисията трябва да наблюдава внимателно държавите членки, за да предотврати използването на този член за изкуствено забавяне на плащане, особено като се има предвид, че закъсненията в осъществяването на плащания от страна на публичните власти оказват значително влияние върху паричните потоци и управлението на ликвидността на МСП.

4.7.2

За да се даде пример, ЕИСК приканва европейските институции да плащат на своите изпълнители навреме и да избягват налагането на ненужни административни и финансови тежести.

4.8.1

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за регламент относно европейски фондове за социално предприемачество и припомня на Комисията, че подобряването на достъпа до подходящ капитал за социалното предприемачество трябва да бъде изведено като приоритет. ЕИСК изрази своето становище по този въпрос в началото на 2012 г (12). Едно от предизвикателствата е необходимостта от измерване и отчитане на социалните последици и въздействието на предприятията с квалифицирани портфейли върху обществото. ЕИСК препоръчва да се направи съвместно проучване на равнище ЕС, за да се разработят критерии и показатели за намирането на решение на подобни въпроси. Комитетът припомня на Комисията, че подобни фондове са само един от многото крайно необходими инструменти за финансиране, които тепърва трябва да бъдат разработени.

4.8.2.

Освен това ЕИСК приканва държавите членки да подобрят признаването на различните форми на социални предприятия. Ако срещаха по-голямо признание, рисковото тегло на тези предприятия при отпускането на кредити би намаляло и те не биха се намирали в неравностойно положение в това отношение в сравнение с традиционните предприятия.

6.1.1

ЕИСК приветства предложението за предоставяне на повече информация на финансовите посредници и за насърчаване на банките и финансовите институции да предоставят на клиентите си всички необходими инструменти, които да им помогнат да намерят финансиране. Освен това ЕИСК счита, че е важно да се подпомогне финансовото образование за МСП. Горещо се препоръчва държавите членки да участват в този процес, като създадат конкретни програми за инвестиционна готовност за МСП в тясно сътрудничество с организациите на МСП.

6.1.2

Един от големите проблеми за преобладаващото мнозинство от МСП е достъпът до подходящи консултации. ЕИСК подкрепя принципа и ролята на мрежата „Enterprise Europe Network“ (EEN), но счита, че нейният потенциал би трябвало да бъде използван пълноценно (15). Затова предлага да се укрепи капацитетът на EEN за предоставяне на финансови консултации. Той обаче подчертава, че организациите на МСП трябва да бъдат привлечени за активно участие в тази кампания и че нейното предназначение трябва да бъде да изтъкне многообразието на МСП.

6.2.1

Комитетът отбелязва, че Комисията вече е работила по този въпрос (проучванията за достъпа на МСП до кредитиране и Финансовият индекс за МСП). Той приветства предложението на Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с банковите федерации и да черпи съвети и от други институции (ЕЦБ, Европейския банков орган). ЕИСК препоръчва също така да се осигури участието на организациите на МСП и институциите на равнището на държавите членки. ЕИСК изразява съжаление, че в плана за действие не се упоменава укрепването на сътрудничеството с международни организации като ОИСР при изготвянето на данни и статистическа информация (16) относно достъпа до финансиране.

6.3.1

Чисто количествените модели за рейтинг често не са подходящи за оценката на МСП, защото им липсва гъвкавост. Много подходящо би било да се използват качествени фактори в допълнение към обикновения количествен анализ. Затова банките биха могли да обмислят балансирането на своите методи за оценка на платежоспособността на МСП, оставяйки възможност за персонално консултативно банкиране (при което банкерът изгражда връзка с клиента си). Този въпрос също трябва да бъде решен чрез обмен на най-добри практики. ЕИСК изразява съжаление, че някои банки по-скоро се отдалечават от тази идея, отколкото да я подкрепят.

6.4.1

ЕИСК смята, например, че е важно да се развива връзката между бизнес ангелите и фондовете за рисков капитал на ранния етап от жизнения цикъл на МСП, от една страна, и фондовете за рисков капитал на по-късен етап, за да се осигури стабилна верига за иновационно финансиране. Освен това горещо се препоръчват инициативи за укрепване на диалога на регионално равнище между бизнес ангелите, фондовете за рисков капитал и местните предприемачи.

6.4.2

Би трябвало да се потърсят и приложат иновационни подходи към финансирането с рисков капитал. Един такъв подход е „crowd funding“ (групово финансиране), при което физически лица, а не банки или специалисти, инвестират в МСП чрез онлайн платформа, вместо чрез фондовия пазар.

6.4.3

Би трябвало да се укрепят специално пригодените форми на хибриден капитал (17), съдържащи елементи на безвъзмездна помощ, капиталово участие и дългов капитал (като кредитирането с участие в печалбата), тъй като те са по-подходящи за МСП, не само на ранния стадий, но и през целия им жизнен цикъл.

7.1.1

Добре би било да се обсъди изготвянето на рамка за насърчаване на отпускането на кредити от страна на институции, чието действие се основава на философията на споделяне на риска и на печалбата, защото МСП със сигурност биха могли да извлекат полза от това. Комисията следва да разгледа сериозно явления като банкирането, основано на участие в печалбите и загубите. ЕИСК би желал Комисията да изготви зелена книга, която да служи като основа за започване на дебат относно банкирането, основаващо се на участие в печалбите и загубите, на европейско равнище. Отделните инициативи, поети от страни като Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Малта, са положителни, но биха могли да попречат на по-нататъшната интеграция на сектора на финансовите услуги в ЕС. Наред с това отделни некоординирани инициативи може да не доведат до най-ефективните резултати, които този вид финансиране би могъл да постигне, като споделяне на риска, споделяне на печалбата и социален подход към финансирането. Насърчаването на микрофинансирането с конкретни политики за инвестиране, отнасящи се до ислямското финансиране, би могло да доведе и до възникването на нови предприемачески дейности, като същевременно подпомогне борбата с бедността в някои региони. Във връзка с това би трябвало да се изготви съобщение на Комисията, в което да се разгледат и насърчат алтернативни методи на финансиране, за да се гарантира, че за тях важат същите правила, които се прилагат спрямо други методи на финансиране като традиционното финансиране.

7.1.2

ЕИСК отбелязва, че Комисията е анализирала работата и резултатите, постигнати от кредитните посредници, както и проблемите, пред които са изправени МСП в търсенето на финансиране (18). ЕИСК призовава всички държави членки да създадат подобна функция с цел повишаване на прозрачността на процеса на кредитиране. Комитетът отбелязва, че член 145, параграф 4 от Директивата относно капиталовите изисквания (ДКИ III) и член 418, параграф 4 от предложения Регламент относно капиталовите изисквания включват разпоредби, които позволяват на МСП да отправят искане към банките да бъдат уведомявани за техния рейтинг и оценка. Важно е тези разпоредби да бъдат приложени в пълна степен на практика.

7.1.3

По отношение на конкуренцията в банковия сектор ЕИСК призовава Комисията да проучи положението и да се увери, че има достатъчно конкуренция в банковия сектор във и между различните държави членки в областта на финансовите продукти за МСП. Така например съществува проблемът със загубата на финансиране (вж. по-долу); в същото време лихвените проценти за отпускане на овърдрафт на малки предприятия остават на много високо ниво, въпреки че лихвените проценти за рефинансиране на банките от ЕЦБ са рекордно ниски. Големите дружества могат да използват алтернативи (като необезпечени заеми), но малките предприятия не могат да използват тези продукти.

7.1.4

Загуба на финансиране: в много държави членки банките начисляват такси на предприятията, когато изплащат заемите си предсрочно. Всеки път, когато заемът се изплаща по-рано от предвиденото в договора, банката начислява тъй наречената „такса за загуба на финансиране“, за да компенсира факта, че може да се наложи да реинвестира парите при по-нисък лихвен процент, отколкото би получила, ако заемът не бъде изплатен по-рано от очакваното.

7.1.5

Проблемът обаче е, че тези такси за загуба на финансиране често биват доста високи. Освен това те невинаги са ясно обяснени в договора, който се позовава на бъдещи, все още неизвестни лихвени проценти. Това особено много затруднява предприятията да изчислят възможната такса за загуба на финансиране в случай на предсрочно погасяване на заем. Във всеки случай повечето предприятия дори не знаят за задължението да плащат такса за загуба на финансиране.

7.1.6

Затова е особено важно банките да предоставят по-ясна информация за тези такси преди подписването на договор за заем. Освен това сумата на таксата за загуба на финансиране трябва да бъде ограничена и разумна.

7.2.1

ЕИСК подкрепя създаването на единна многоезична онлайн база данни за различните източници на финансиране, която да интегрира европейските, националните и регионалните мерки за улесняване на достъпа на МСП до финансиране. Комитетът приканва Комисията да разпространи широко изготвеното от него практическо ръководство (19), в което се предоставя информация относно достъпа до 50 млрд. евро публично финансиране в 27-те държави членки.

7.2.2

Според ЕИСК по отношение на програмата „Хоризонт 2020“ от решаващо значение за максималното оползотворяване на иновационния потенциал на МСП са собственият бюджет, възлизащ на 15 % от общия бюджет на програмата, и единната структура на управление. Що се отнася до процедурата, трябва да се направят подобрения във връзка с финансовите и административните въпроси. Например много МСП, участващи във финансирани от ЕС проекти, все още срещат огромни проблеми във връзка с ДДС в съответните страни. Много често това е една от основните пречки за тези, които реално вземат участие от самото начало. Би следвало във всички държави членки да се прилагат ясни правила, освобождаващи МСП от това бреме. ДДС би трябвало да е възстановим във всички случаи, когато става въпрос за проекти, финансирани от ЕС.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/52

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства инициативата на Комисията да насърчи създаването в рамките на целия ЕС на среда за плащанията, характеризираща се със сигурност, прозрачност и иновативност. По-ефективните, съвременни и безопасни платежни инструменти са предпоставка за извличане на допълнителни ползи от единния пазар, както и за укрепване на глобалната конкурентоспособност на европейската икономика.

1.2

ЕИСК оценява широкия обхват на диалога, предложен от Комисията, който наистина включва най-важните въпроси, свързани с плащанията в ЕС както за момента, така и за обозримото бъдеще. Все пак, за да е налице една завършена картина, плащанията в брой заслужават допълнително внимание. Макар и с тенденция към постепенно намаляване, плащанията в брой продължават да преобладават на определени пазари. В държавите членки са налице все повече доказателства, че парите в брой по принцип са по неефективни и че могат да бъдат спестени значителни ресурси, ако потребителите преминат към електронни плащания. Някои държави членки отбелязаха истински напредък в посока към общество на безналични плащания. Въпреки това Комитетът смята, че истинската цена на плащането с пари в брой все още не е известна на широката общественост. Освен това се смята, че плащанията в брой улесняват сивата икономика. Затова всички заинтересовани страни трябва да насърчават методи на плащане, които спомагат за намаляването на сивата икономика и са по-евтини и по-сигурни. Във връзка с това следва се отчитат многобройните ползи за всички заинтересовани страни, но от друга страна и необходимостта от разумна цена за малките и средните предприятия, които предлагат тези методи на плащане на своите клиенти. Необходими са допълнителни инициативи в държавите членки с ясна подкрепа от страна на Комисията.

1.3

Картовите плащания са най-популярното безналично платежно средство в ЕС и в целия свят. Все повече източници на специализирана икономическа литература считат, че безналичните плащания са по-прозрачни от икономическа и фискална гледна точка, по-евтини за обществото като цяло, а също така и удобни, сигурни и новаторски. Затова ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да се използват такива плащания, за да се оползотворят предимствата, които могат да се извлекат, ако пазарите са по-интегрирани. Въпреки това възможностите на единния пазар все още не се използват пълноценно поради исторически бариери и липсата на стандартизация и оперативна съвместимост, както и поради противоречията и недостатъците в употребата на публична информация - проблеми, които могат да бъдат разрешени с по-честа употреба на плащания с карти, по интернет или мобилни телефони. В резултат на това потенциалът на конкуренцията, иновациите и ефективността не се реализира напълно. ЕИСК призовава за пазарни инициативи, които да предложат приложими решения възможно най-скоро и по-специално онези, които благоприятстват финансовото и цифровото приобщаване.

1.4

Настоящата правна несигурност по отношение на бизнес моделите, основаващи се на такси за обмен, пречи на плащанията с карта, по електронен път и с мобилен телефон, да нарастват за сметка на плащанията в брой. Внасянето на яснота е от изключителна важност за привличането на инвестиции и осъществяването на иновации в областта на платежните системи. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да стабилизира бизнес средата за всички оператори. В съответствие с целите на Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ) не би следвало да има диференциация по отношение на таксите и другите изисквания както за вътрешните, така и за трансграничните транзакции.

1.5

Достъпът до информация относно наличността на средства по банковите сметки изисква внимателна преценка на много аспекти, включително сигурността, защитата на данните, правата на потребителите, конкуренцията и компенсацията за банките-издатели. ЕИСК отбелязва, че институциите, търсещи достъп, би следвало да са обект на регулиране и надзор по начин, който е съизмерим с техния рисков профил. Европейската правна рамка би следвало ясно да отразява задълженията и отговорностите на участващите оператори.

1.6

На много пазари клиентите може и да не са готови да приемат по-високите такси и следователно има вероятност да преминат към плащания в брой поради впечатлението, че за тази форма на плащане не се дължи такса. Въпреки че от 13 юни 2014 г. потребителите ще бъдат защитени от злоупотреби, свързани с налагането на по-високи такси, посредством Директивата за правата на потребителите, не е ясно как тази защита ще бъде осигурена в изключително динамичната онлайн среда.

1.7

Електронните плащания се ценят от клиентите на вътрешните пазари. Въпреки това все още предстои реализирането на общоевропейски решения, основаващи се на интернет банкиране. Това от своя страна усложнява развитието на електронната търговия. ЕИСК призовава операторите на такива системи да работят по въпросите на оперативната съвместимост по един открит и прозрачен начин и възможно най-скоро да се заемат с нерешените въпроси в областта на електронната търговия.

1.8

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че още от ранната фаза на развитие на мобилните плащания ще се спазват принципите на открит достъп до платформи, преносимост на приложения, сигурност, както и избягване на дублиращи се разходи за операторите, които желаят да приемат тези плащания.

1.9

ЕИСК отчита напредъка, постигнат от участниците на пазара в борбата с измамите, извършвани посредством физически терминални устройства. В момента онлайн измамата представлява най-голямата заплаха. Би следвало да се прилагат допълнителни мерки за сигурност, но не за сметка на удобството на клиентите. Ако са предложени от публичните власти, мерките за сигурност трябва да са технологично неутрални, доколкото това е възможно.

1.10

ЕИСК приветства текущите усилия за укрепване на управлението на настоящата ЕЗПЕ и подкрепя намеренията за централизиране на „собствеността“ върху зоната, например под егидата на Съвета на ЕЗПЕ. Въпреки това ЕИСК призовава Комисията и Европейската централна банка да уточнят подробностите колкото е възможно по-скоро, тъй като настоящият фактически вакуум пречи на осъществяването.

2.1

Завършването на ЕЗПЕ е един от приоритетите на Комисията за постигане на единния пазар. Постиженията на стандартизацията и оперативната съвместимост, подкрепени от хармонизирана правна рамка, вече са на разположение на операторите под формата на кредитни преводи и директни дебити, осъществявани чрез ЕЗПЕ, които до 1 февруари 2014 г. ще заменят действащите схеми в еврозоната.

2.2

Обхватът на ЕЗПЕ обаче е по-широк и обхваща други стълбове. Един от тях е посветен на картовите плащания, най-важният платежен инструмент в Европейския съюз и в целия свят. Електронните плащания, т.е. плащанията за покупки по интернет, са друг такъв стълб. Понастоящем тези плащания представляват една малка част от всички безналични плащания, но се очаква двуцифрен ръст. Европейският платежен съвет (ЕПС) – органът на европейската банкова индустрия, който координира и взима решения по отношение на плащанията, разшири мерките за сътрудничество и върху електронните плащания и разработи рамката на ЕЗПЕ за електронните плащания. Неотдавна към ЕПС бе отправено искане за информация от ГД „Конкуренция“ на Комисията.

2.3

Мобилните плащания са най-новият стълб. ЕПС съвместно с други оператори предприе координирани действия по отношение на мобилните плащания, като бяха изготвени технически документи за насоки по отношение на оперативната съвместимост, както и няколко бели книги. Мобилните плащания са все още на ранен етап на развитие, но очакванията във връзка с бъдещото им място са много големи. Въпреки че картовите, електронните и мобилните плащания се различават по степента на развитие, обхват и бизнес модели, налице е всеобщо разбиране, което се споделя и от европейските институции и операторите на пазара, че е необходим допълнителен напредък по отношение на интеграцията, прозрачността и конкурентоспособността. Съществува риск недостатъците, наблюдавани в съществуващите бизнес модели, да бъдат повторени в бъдещата среда на мобилните плащания.

2.4

Всеки гражданин, предприятие или публичен администратор извършва разплащателни дейности, осъществявани чрез традиционните средства за плащане (например пари в брой) или съвременните платежни услуги (например електронни плащания). Според статистическите данни на Европейската централна банка (1) общият брой безналични платежни транзакции в ЕС се е увеличил с 4,4 % през 2010 г. спрямо предходната година, достигайки цифрата 86,4 млрд., като най-голям дял в тази цифра заемат картовите плащания (39 % или 33,9 млрд). Стойността на картовите плащания достигна размер от 1,8 трилиона евро, което представлява ежегодно нарастване с 6,7 %, или над три пъти повече от 1,8 %-ия растеж на реалния БВП в еврозоната. Въпреки че между отделните държави съществуват значителни различия по отношение на използването на карти, общата тенденция е, че картовите плащания са един от най-динамичните безналични платежни инструменти.

2.5

Проучване за установяване на фактите, проведено от Европейската система на централните банки (2), показа, че таксите за обмен не се определят и прилагат по хармонизиран начин в Европейския съюз. Изборът, структурата и нивото на таксите за обмен се различават по много аспекти и зависят от редица варианти и съображения. Таксата за обмен е основният компонент на търговските такси. Комисията, както и националните органи по въпросите на конкуренцията направиха оценка на аспектите на таксите за обмен от гледна точка на конкуренцията и взеха редица решения, някои от които бяха свързани с трансграничната дейност, докато други се ограничават до националното равнище.

2.6

За съжаление няма проведени официални проучвания по отношение на прозрачността на таксите, нито има публикувана изчерпателна национална статистика или статистика, сравняваща показателите на различни държави, относно разходите, които заплащат потребителите, като например различните такси, пряко свързани с различни способи на плащане, независимо от факта, че тази информация е на разположение на националните надзорни органи и потребителски организации, повечето от които изобщо не предоставят достъп до нея.

2.7

Независимо от текущите частни инициативи за стандартизация, все още съществува фрагментация в някои области на транзакциите: между доставчици на платежни услуги по придобиване и по издаване на карти, между карта и терминал, както и между терминал и доставчици на платежни услуги по придобиване на карта. Но тъй като често са тласкани от разнопосочни търговски интереси или все още нямат ясно определени графици за прилагане на този етап, засега тези инициативи дават ограничени конкретни резултати.

2.8

Значителните инвестиции и усилия от страна на всички оператори да преминат от магнитна лента към EMV-чип технология имат положително въздействие за намаляването на измамите с карти в условията на пряк физически контакт. Въпреки това последните тенденции показват, че въпреки че съставляват малък дял от всички картови транзакции, дистанционните картови транзакции вече представляват най-голямата заплаха от измами. Този проблем привлече вниманието на надзорните и контролните органи, които през 2011 г. под егидата на Европейската централна банка обединиха силите си в рамките на форум за защитени плащания (SecuRe Pay) с цел повишаване на нивото на сигурност и общественото доверие в електронните платежни услуги и инструменти. През 2012 г. форумът ще завърши набор от технологично неутрални препоръки за сигурността на интернет плащанията.

2.9

В Зелената книга на Комисията се разглежда цял набор от въпроси, свързани с плащанията, които, ако бъдат разрешени успешно, биха осигурили основа за по-интегрирани и сигурни платежни услуги, предоставяни в традиционните магазини или в бързо развиващата се електронна среда. С по-голяма конкуренция, по-голям избор и прозрачност за потребителите, повече иновации, повишена сигурност на плащанията и клиентско доверие Европа има възможност да заеме челна позиция по отношение на това, което би могло да означава „извършване на плащане“ през 21-ви век.

2.10

Комисията описва визията за един интегриран пазар, посочва разминаването между сегашната ситуация и тази визия, както и бариерите, които са в основата на това разминаване. Комисията определя пет основни мерки, насочени към ускоряване на интеграцията на пазара и излага вижданията си как трябва да се ръководи тяхното осъществяване. Първата група мерки е най-обширната по отношение на въпросите, които повдига. Тя обхваща фрагментацията на пазара, достъпа и трансграничните въпроси. Останалите се отнасят съответно до прозрачното и рентабилното ценообразуване, стандартизацията, оперативната съвместимост и въпросите на сигурността. Насоките за управлението следва да се прилагат към съществуващите схеми на ЕЗПЕ (кредитни преводи и директни дебити), както и към картите, електронните плащания и мобилните плащания.

3.1

Все още липсва позиция на равнището на ЕС по въпроси, които отдавна стоят на дневен ред и касаят бъдещи плащания, с изключение на въпросите за кредитните преводи и директните дебити в рамките на ЕЗПЕ. Тази позиция е от изключителна важност за всички оператори в единния пазар. ЕИСК приветства Зелената книга на Комисията и очаква съответни последващи действия с цел коригиране на сегашните недостатъци. ЕИСК отбелязва, че интересите на потребителите от наличието на безопасни, ефективни, удобни и бързи плащания трябва да бъдат поставяни в центъра на всяка платежна транзакция.

3.2

Зелената книга е съсредоточена върху електронните плащания, обаче пропуска все още доминиращата роля на плащанията в брой, които представляват 80 % от платежните транзакции в Европа. По-голямата прозрачност на разходите е еднакво важна както за електронните плащания, така и за плащанията с пари в брой и следва да служи като основен критерий, когато се прави анализ на безналичните платежни средства. Впечатлението, че върху плащанията в брой няма такси, е все още често срещано сред широката общественост. Ефективността може да се повиши значително, ако платците променят навиците си, като използват съвременни и по-евтини плащания. Освен това фактите показват, че разпространението на плащанията в брой е право пропорционално на равнището на сивата икономика поради затруднената им проследяемост. Затова ЕИСК насърчава допълнителните инициативи, предприети от държавите членки с ясна подкрепа от страна на Комисията за преосмисляне на мястото, което следва да заемат плащанията в брой в модерните икономики.

3.3

По мнение на ЕИСК допълнителни мерки, насочени към увеличаване на прозрачността, особено тези със задължителен характер, би следвало да се обмислят внимателно, за да не се претоварват потребителите с прекомерна информация, която, ако бъде предоставена в неподходящ момент (например в пиковите часове) и в сложен вид, може да внесе объркване в рутината на пазаруване и да наруши процеса на обработка на закупуваните стоки от страна на търговците.

3.4

Международните, както и няколко национални картови схеми основават своите бизнес модели на такси за обмен, които до този момент са оспорвани в различна степен от националните органи за защита на конкуренцията, както и от Комисията. Решението на последната от 2007 г. за забрана на трансграничната такса за обмен на MasterCard наскоро бе подкрепено и от съда. ЕИСК отбелязва, че засега бизнес моделите, основаващи се на многостранна договореност, не успяват да се впишат във визията на ЕЗПЕ, т.е. да няма разлика между таксите за трансгранични и за вътрешни транзакции. Освен това липсва саморегулиращ се механизъм, който да гарантира, че равнищата на таксите за обмен намаляват с увеличаването на обема на транзакциите, както и че се предлагат алтернативни решения за ценообразуване, приложими към плащанията с ниска стойност. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да стабилизира дългосрочната бизнес среда за всички оператори, като вземе предвид и поуките, извлечени от други региони (напр. Австралия), които са приели нормативна уредба в това отношение, и като гарантира равнопоставеност на различните картови бизнес схеми.

3.5

Комбинирането на различни платежни брандове върху пластмасова карта или върху бъдещи мобилни платформи не би следвало нито да нарушава правото на потребителите да избират между брандовете, нито да ограничава възможните стимули за търговците. Комбинирането на брандове е важно за новите схеми, които навлизат на пазара, и следователно улеснява избора, както и конкуренцията. В някои случаи един бранд поставя допълнителни задължителни изисквания за извършване на транзакции чрез мрежата си, дори и те да са инициирани от друг бранд. Според ЕИСК трябва да се гарантира, че един бранд не може да налага такива изисквания по отношение на обработката.

3.6

ЕИСК споделя мнението, че разделянето на функциите по управлението на картовите схеми от обработката е ключов елемент за създаване на конкурентен пазар на платежни карти, като т.нар. „вертикални силози“ (vertical silos) могат да използват кръстосано субсидиране в конкуренцията си с независимите центрове за обработка на транзакции. Освен това настоящото структуриране е по-неблагоприятно за предвидените инициативи за насърчаване на оперативната съвместимост между центровете за обработка на транзакции. Поради това разделянето, в идеалния случай извършено на корпоративно ниво, ще засили процесите на интеграция и конкуренция в рамките на единния пазар.

3.7

При сегашната правна рамка платежните институции и институциите за електронни пари нямат право на достъп до платежни системи, определени съгласно Директивата относно окончателността на сетълмента. Те по същество са насочени към плащанията с голяма стойност и плащанията на дребно. Ако Комисията планира евентуални промени в настоящата рамка, ЕИСК би призовал настоятелно тя да отчете и рисковия елемент, който новите участници (т.е. платежните институции и институциите, опериращи с електронни пари) могат да внесат в съществуващите платежни системи (инфраструктури), като се има предвид например, че те нямат достъп до финансиране от централна банка.

3.8

В своя вариант, разработен първоначално от ЕПС, Рамката на ЕЗПЕ относно картите не би следвало да ограничава бизнес моделите, разработени от други оператори. В идеалния случай Рамката на ЕЗПЕ относно картите се нуждае от внимателен преглед от новата структура за управление на ЕЗПЕ, като се вземат предвид предложенията на всички заинтересовани страни.

3.9

ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че субекти, които не са нито регулирани, нито контролирани, търсят достъп до чувствителна информация за сметките. Освен това задълженията и отговорностите на участващите оператори не са отразени правилно в европейската правна рамка и могат да породят неочаквани последствия за потребителите в случай на злоупотреба или измама с данни. Достъпът до информация относно наличността на средства по банковите сметки изисква внимателен анализ, като се вземат предвид аспекти като сигурността, защитата на данните, правата на потребителите, конкуренцията и компенсацията за издателите на банковите сметки.

3.10

Налагането на по-високи такси представлява възможност търговците да добавят такса към стойността на транзакцията, ако се използва карта. Този вариант беше признат в целия ЕС от момента на приемането на Директивата за обслужване на плащанията, освен ако държава членка не го забранява изрично. От досегашния опит във връзка с налагането на по-високи такси, прилагани в определени случаи, не могат да се изведат заключения, поне в краткосрочен план. В началото на 2005 г. например датчаните реагираха остро срещу налагането на такси върху транзакциите с дебитни карти на вътрешния им пазар, които намаляха драстично, докато тегленията от терминално устройство ATM се увеличиха. Проучванията, проведени в други пазари, потвърждават тази тенденция. Въпреки че от 13 юни 2014 г. потребителите ще бъдат защитени от злоупотреби, свързани с налагането на по-високи такси, посредством Директивата за правата на потребителите, не е ясно как тази защита ще бъде осигурена в изключително динамичната онлайн среда. Според ЕИСК налагането на по-високи такси не следва да бъде насърчавано като общоевропейска практика.

3.11

Екосистемата на картите се характеризира с липса на стандартизация и оперативна съвместимост. Така например доставчик на терминал трябва да премине през процедури на сертифициране, чийто брой може да достигне седем, за да получи правото да оперира на равнището на ЕС. ЕИСК призовава частния сектор да обедини усилията си и да постигне конкретни резултати, включително по отношение на рамка за прилагане и амбициозни срокове. Въпреки това, ако пазарните решения се забавят, Комисията трябва да се намеси със законодателни предложения.

3.12

Услугите за електронно плащане са ограничени предимно в рамките на националните граници. ЕИСК призовава операторите на такива системи да работят по въпросите на оперативната съвместимост по открит и прозрачен начин и възможно най-скоро да се заемат с нерешените въпроси в областта на електронната търговия. Въпреки това, ако пазарът не донесе очакваните резултати, Комисията трябва да предвиди регулаторни изисквания относно достъпността на схемите за електронни плащания на европейско равнище.

3.13

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че още от ранната фаза на развитие на мобилните плащания ще се спазват принципите на открит достъп до платформи, преносимост на приложения, сигурност, както и избягване на дублиращи се разходи за операторите, които желаят да приемат тези плащания. Освен това органите, отговарящи за защитата на данните, би следвало да оказват подкрепа на операторите при разработването на удобни за ползвателите решения.

3.14

Сигурността е от решаващо значение за общественото доверие в платежните инструменти и в идеалния случай би следвало да се взема предвид още от етапа на идейния проект. В контекста на сигурността е особено важно всеки доставчик във веригата на стойност при плащанията да бъде обект на подходящо регулиране и надзор. ЕИСК отчита напредъка, осъществен от участниците в пазара за ограничаване на измамите посредством физически терминални устройства, но отбелязва, че операторите са изложени на измами при извършването на бизнес онлайн. Мерките за сигурност не би следвало да нарушават удобството на потребителите и, ако бъдат предложени от публичните власти, би следвало да са технологично неутрални, доколкото това е възможно. В това отношение ЕИСК приветства препоръките на институциите, които участват във Форума за защитени плащания, относно сигурността на плащанията по интернет, и в крайна сметка техните усилия за повишаване на равнището на сигурността на услугите за електронни плащания и доверието на обществеността в тях. Правилното прилагане на тези препоръки би следвало да продължи да се наблюдава от съответните органи.

3.15

Въпреки това ограничаването на измамите изисква допълнителни мерки от страна на съответните органи на държавите членки. В това отношение ЕИСК приветства създаването на нов Европейски център по киберпрестъпността в Европол, който ще започне да действа до 1 януари 2013 г. и, да се надяваме, ще се превърне в експертния център на ЕС в борбата му срещу измамниците. ЕИСК изрази подкрепа за тази инициатива в своето становище по собствена инициатива относно „Борба с измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства“, прието на 23 октомври 2008 г. (3). ЕИСК отбелязва, че други мерки, определени в това становище, продължават да бъдат изключително важни и също би следвало да бъдат взети предвид.

3.16

Плащанията касаят много заинтересовани страни и техните интереси, дори и понякога да се различават, би следвало да се отчитат, когато се оформя бъдещият ландшафт на плащанията. Новото управление на ЕЗПЕ би следвало да насърчава откритост, прозрачност и равни условия на участие в този амбициозен проект, който е в процес на развитие. ЕИСК приветства текущите усилия на Комисията и на Европейската централна банка за централизиране на „собствеността“ върху ЕЗПЕ, например под егидата на Съвета на ЕЗПЕ. Но ЕИСК призовава за това процесът да се ускори, тъй като настоящият фактически вакуум осуетява практическото му осъществяване.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/57

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя предложението на Европейската комисия за Регламент на Съвета относно устав на европейската фондация (УЕФ), което ще даде възможност за създаване на европейска фондация (Fundatio Europaea). ЕИСК вече отправи призив за приемането на такъв устав (1) с цел улесняване на трансграничните дейности и сътрудничеството на фондациите с общественополезна цел в Европейския съюз, а оттам и принос за насърчаване на икономическото и социалното сближаване в ЕС.

1.2

Сега ЕИСК препоръчва Европейският парламент и Съветът да приемат предложението без отлагане. Действително повече от всякога фондациите се занимават с въпроси, които надхвърлят националните граници и изискват ефективна организационна форма. Фондациите на европейско равнище, които работят в сферата на науката, изследванията и обществените въпроси, се нуждаят от правна форма, която да се признава във всяка държава членка на ЕС.

1.3

Самият сектор на фондациите и представителните им организации и мрежи на национално равнище и на равнище ЕС отправи многократни призиви за УЕФ като най-разходоефективното решение за справяне с трансграничните бариери, а оттам и стимулиране на дейностите на фондациите в цяла Европа.

1.4

Европейската фондация (ЕФ) или Fundatio Europaea ще е незадължителна и няма да заменя местното и националното законодателство. Тя обаче ще даде възможност на фондациите, които изберат този статут, да работят във всяка държава в ЕС, без да е необходимо да създават местни структури, стига фондацията да е призната в страната на произход, в която е създадена.

1.5

ЕИСК изразява съгласие, че предложеното действие е в пълно съответствие с принципа на субсидиарност. Необходими са мерки на ЕС за премахване на националните бариери и настоящите ограничения, с които се сблъскват фондациите, когато работят в няколко държави членки. Настоящата ситуация показва, че проблемът не е обхванат добре от национални мерки, а транснационалният характер на въпроса изисква европейска рамка с оглед на развитието на фондации, чиято мисия е да работят в европейски мащаб. За да се постигне тази цел, мярка, предприета самостоятелно от една държава членка, не би могла да гарантира оптимални резултати по отношение на принципа на единния пазар.

1.6

Обосновката на предложението е да се създаде новаторска законодателна рамка, допълваща съществуващите национални закони, които няма да претърпят промени на формата и обхвата си. Държавите членки ще запазят възможността и избора да поддържат и развиват национални форми на фондации.

1.7

ЕИСК изразява съгласие с избора на регламент за предложението. Това е най-подходящият правен инструмент за постигане на последователност в устава във всички държави членки и за повишаване на доверието, тъй като изисква пряко и единно прилагане на правилата. Това се засилва още повече от членове 47 и 48 относно сътрудничеството между надзорните органи и съответно с данъчните власти.

1.8

ЕИСК изразява съгласие с основните характеристики на предложението на ЕК относно УЕФ, което цели да постигне баланс между лесния достъп до устава по отношение на учредяване и надеждността му по отношение на прозрачност и отчетност.

1.9

Предложението включва данъчни елементи, които не създават нов режим, а поставят автоматично ЕФ на равна основа с националните организации с общественополезна цел. Този раздел от предложението трябва да се преразгледа внимателно, тъй като не бива да застрашава така необходимото приемане на предложения регламент.

2.1

На равнището на Съюза няма възможен начин за хармонизиране на правните рамки, в които организациите с общественополезна цел извършват дейностите си в ЕС. Според някои оценки над 50 закона регулират учредяването и функционирането на фондациите в целия ЕС. Разликите в гражданскоправните и данъчните закони сред държавите членки оскъпяват и затрудняват трансграничните дейности на тези организации. Освен това данъчните и административните пречки възпрепятстват трансграничната дейност на фондациите. В резултат на това трансграничното насочване на средства и подкрепа за общественополезни цели остава до голяма степен неизползвано.

2.2

За да намери решение на тези проблеми, Комисията внесе предложение за регламент, който определя нова европейска правна форма, предназначена да улеснява учредяването и функционирането на фондациите на единния пазар. Тази правна форма ще позволи на фондациите да насочват по-ефективно частни средства за общественополезни цели на трансгранично равнище в ЕС. На свой ред това следва да доведе до по-голямо финансиране за общественополезни дейности и следователно да окаже благоприятно въздействие за добруването на европейските граждани и икономиката на ЕС като цяло.

2.3

В предложението се определят основните характеристики на ЕФ, начините на учредяване и правилата във връзка с организацията на ЕФ. Освен това при определени условия се предвижда преобразуване на ЕФ обратно в организация с общественополезна цел или ликвидация.

2.4

Регламентът определя минимални надзорни правомощия за надзорните органи във всяка държава членка, така че те да могат ефективно да упражняват надзор върху дейностите на ЕФ, регистрирани в тази държава членка. В него е заложено автоматично прилагане на същите данъчни облекчения по отношение на ЕФ и нейните дарители, каквито са предоставени на местните организации с общественополезна цел.

3.1

ЕИСК отдаде признание в предходното си становище на съществения принос на фондациите в многобройни области като правата на човека, закрилата на малцинствата, заетостта и социалния напредък, опазването на околната среда и европейското наследство, както и насърчаването на научния и технологичния напредък. Те имат и ключова роля за приноса към постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложени в стратегията „Европа 2020“.

3.2

В рамките на ЕС хора, стоки, услуги и капитал по принцип могат да се движат свободно през границите – нещо, което не важи за действия и ресурси, предназначени за общественополезни цели. Това е целта на създаването на ЕФ, ново незадължително юридическо лице, което да съществува редом с вече установените правни форми в страните от ЕС.

3.3

ЕИСК счита, че с устава на европейска фондация фондациите ще могат да се възползват от по-единни условия в целия ЕС, като използват един правен инструмент и ръководна структура, които ще бъдат сравними във всички държави членки и които ще осигурят по-голяма правна сигурност и по-ниски разходи по привеждане в съответствие.

3.4

Уставът ще улесни обединяването и разрастването на опита и ресурсите на фондациите. Наличието на ясно различима европейска форма за фондациите ще стимулира и трансграничните инициативи и дарения. Икономиките на държавите членки вероятно ще се сдобият с повече средства за важни области като научни изследвания и образование, социални и здравни услуги, култура или опазване на околната среда.

3.5

ЕИСК приветства факта, че предложението на ЕК е насочено единствено към фондациите с общественополезна цел. Той отбелязва, че определението за общественополезни цели, посочено в член 5, се основава на затворен списък с най-често срещаните цели, които могат да бъдат открити в повечето държави членки. Това осигурява повишена правна сигурност по въпроса какво е в обществена полза, но може да се окаже много трудно за актуализиране, тъй като е възможно да се направи единствено с единодушно решение на Съвета и със съгласието на Европейския парламент по повод на първото преразглеждане на регламента седем години след неговото влизане в сила.

3.6

ЕИСК отбелязва, че идеята ЕФ да „служи на обществения интерес като цяло“ би могла да бъде уточнена в регламента и да се изтъкне, че ЕФ трябва да има ясно посочена общественополезна цел/цели и да служи на обществения интерес като цяло и/или на отделна прослойка от обществото. Освен това ЕИСК би препоръчал да бъдат разгледани следните елементи при определяне дали дадена организация предоставя или възнамерява да предостави обществена полза:

3.7

ЕИСК приветства другите основни характеристики на УЕФ, изложени в предложения регламент, които той беше препоръчал в предходно свое становище, в това число:

3.8

ЕИСК отбелязва, че регламентът цели да улесни изпълнението на неотдавнашните решения на Съда на ЕС (2), с които беше дадена възможност за трансгранични дарения на ЕФ, както и ЕФ да бъде третирана като фондация с общественополезна цел съгласно законодателството за местните данъци. ЕИСК счита, че за данъчни цели ЕФ следва да получи стандартен статут на организация с нестопанска цел при пълно зачитане на компетенциите и практиките на данъчните власти на държавата членка, в която ЕФ е данъчно задължена, за определяне на данъчния ѝ режим в съответствие с приложимите данъчни разпоредби на национално равнище. Макар че държавите членки не могат да дискриминират ЕФ спрямо националните фондации с общественополезна цел, което би било в разрез с договора за ЕС и практиката на Съда на ЕС, те разполагат с известна свобода да избират кой данъчен режим да бъде прилаган. Държавите членки би трябвало да посочат също така кой данъчен режим ще се прилага за ЕФ, когато в тяхната юрисдикция съществуват няколко режима за нестопански организации.

3.9

Накрая, в предложения регламент следва изцяло да се вземат предвид препоръките, направени от сектора на фондациите, за да се гарантира, че окончателният инструмент, от една страна, има истински европейско измерение без ненужни препратки към националните разпоредби, а от друга – че е едновременно всеобхватен и недвусмислен, което ще оптимизира бъдещото му използване.

4.1

Както беше подчертано в горепосоченото становище на ЕИСК, съществените предимства и ползи от УЕФ са в четири посоки: ефективност и опростяване, отчетност, икономически ползи и политически и граждански ползи. ЕИСК е убеден, че в предложения регламент е намерен добър баланс между тези елементи, докато някои предложения биха могли да бъдат усъвършенствани, както е обяснено по-долу.

4.2

ЕИСК желае да обърне внимание на превода на конкретни термини в предложението, и по-специално на понятието за обществена полза, което в някои езици може да се преведе като обществена изгода или общ интерес и да се отнася до много конкретен вид съществуваща правна форма с набор от взаимосвързани права и изисквания. По-конкретно това би могло да доведе до известно объркване по въпроса кои национални организации с общественополезна цел биха имали право да се преобразуват в ЕФ, освен ако това не бъде ясно посочено от държавите членки.

4.3

ЕИСК счита, че държавите членки определят кои организации и фондации с общественополезна цел биха могли да се преобразуват в ЕФ или да се слеят, за да образуват ЕФ. Това по дефиниция би изключило неперсонифицираните дружества като тръстове, но би обхванало фондациите с общественополезна цел, които в някои държави членки на ЕС включват неавтономни фондове, както и целеви фондове с общественополезна цел.

4.4

ЕИСК е убеден, че като се има предвид техният общественополезен характер и данъчният им статут, създадените безсрочно европейски фондации би следвало да изразходват годишния си приход в разумен срок (например в рамките на 4-годишен период), като същевременно имат възможност да заделят част от ресурсите си (напр. една трета) за поддържане и/или повишаване на стойността на своя капиталов фонд. Последното не се отнася до ЕФ, които са създадени за ограничен период от време, или за фондации, създадени с цел използване на дадени активи за определен срок.

4.5

ЕИСК желае да изтъкне, че изискванията в предложението на ЕК във връзка с прозрачността, по-специално що се отнася до външния одит, са по-завишени за ЕФ според размера на изискваните от тях активи, отколкото съществуващите изисквания за националните фондации в целия ЕС. Това може да е препятствие пред бъдещото използване на ЕФ. Изискванията за одита би трябвало да се прилагат само над определен(и) праг(ове) – например 150 000 евро – и/или среден личен състав от най-малко 50 служители. За ЕФ с активи под предложения праг от 150 000 евро може да се използва независим проверител вместо одитор. Действително настоящите практики показват, че 8 държави членки не изискват външен одит, а ако изискват, праговете варират от над 15 000 евро (Естония) до над 2,5 милиона евро (Полша) и наличие на личен състав от над 50 души (3). Този пропорционален подход спрямо одита не освобождава ЕФ от задължението да изпълнява други разпоредби за прозрачност и отчетност, посочени в Регламента, и по-специално относно редовното (годишно) публично отчитане.

4.6

Докато ЕФ би трябвало да може да извършва „свързани“ стопански дейности, т.е. свързани с нейната общественополезна цел, идеята за несвързани стопански дейности е по-трудна за определяне. Може да се постигне по-голяма яснота, ако се позволи на ЕФ да извършват непреки несвързани стопански дейности само чрез друго юридическо лице.

4.7

ЕИСК счита, че в регламента трябва да се предвидят разпоредби относно правото на служителите на ЕФ да бъдат информирани и да се провеждат консултации с тях на подходящо транснационално равнище в ситуации, в които ЕФ разполага със значителен брой служители в различни държави членки, както следва:

4.8

ЕИСК е убеден, че в сегашния си вид регламентът създава де факто някои изцяло нови разпоредби за доброволци, макар че няма европейски статут/правно определение за доброволци или за техните права и задължения. В отсъствие на такива основни елементи ЕИСК счита, че информацията и консултациите с доброволци на ЕФ следва да се провеждат в съответствие с приложимите национални закони. Що се отнася до практическите аспекти за транснационално информиране и консултации с доброволците, те би трябвало да се определят преди всичко чрез споразумение между страните в ЕФ. Замисълът е да не се заобикалят приложимите закони и статут на доброволците, а използването на ЕФ да не бъде прекалено сложно и тромаво, като се добавят изисквания, които не се срещат в реални ситуации. ЕИСК е убеден също така, че правото на доброволците на информация и консултация с тях не може да се сравни с това на служителите; това би създало безпрецедентни права и правна сложност.

4.9

ЕИСК приветства факта, че предложеният регламент следва първоначалните препоръки надзорът над ЕФ да се делегира на определени компетентни органи в държавите членки въз основа на общоприети стандарти за УЕФ по отношение на изискванията за регистрация, отчитане и надзор, посочени в регламента за УЕФ. Там, където такива органи още не са създадени, ЕИСК смята, че органите за регистрация на дружества могат да играят такава роля. ЕИСК счита, че държавите членки трябва да решат дали да определят един или повече органа в зависимост от потребностите и практиките.

4.10

Ако законодателите на ЕС желаят да запазят данъчните елементи в окончателния регламент, съветът на ЕИСК е те да отчетат подобаващо подхода, който биха препоръчали работещите в сферата на фондациите. Това би могло да включва, например, съчетание от инструменти на гражданското право (регламент на ЕК) и изисквания на данъчното право, които държавите членки биха счели за жизненоважни (например изразходване на годишния приход в разумен период от време).

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/61

1.1

Предложението на Комисията за директива за осигуряване на изпълнението на директивата относно командироването на работници е едно от предложенията, които целят, от една страна, да укрепят правилата за командироването на работници, и от друга – да кодифицират действащото законодателство, уреждащо правото за предприемане на колективни действия в трансгранични ситуации. Тези предложения са в отговор на дебата, последвал четири решения на Съда на ЕС (по дела Viking-Line, Laval, Rüffert и Люксембург), отнасящи се до равновесието между социалните права и икономическите свободи.

1.2

В две свои становища ЕИСК призова за укрепване на правилата за командироването на работници чрез, наред с останалото, изясняване и подобряване на разпоредбите на директивата относно командироването на работници и чрез засилване на сътрудничество между органите на държавите членки. ЕИСК приветства целите на предложението на Комисията за директива за осигуряване на изпълнението, като в същото време подчертава колко е важно да се гарантира защитата на командированите работници, зачитането на различните модели на пазара на труда в държавите членки и предотвратяването на социалния дъмпинг и нелоялната конкуренция. С оглед на това, ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да акцентира в по-голяма степен върху социалните аспекти.

1.3

ЕИСК приветства намерението да се осигури изпълнението на съществуващата директива, като се наблегне на по-доброто прилагане и ефективно административно сътрудничество между държавите членки. Първоначалната директива има основна роля за насърчаването на атмосфера на лоялна конкуренция между всички доставчици на услуги (включително тези от други държави членки), като се гарантират еднакви условия за бизнес и правна сигурност за доставчиците на услуги, получателите на услуги и работниците, командировани с цел предоставяне на услуги.

1.4

Според Комитета е важно с предложението да се гарантира защитата на командированите работници, да се зачитат различните модели на пазара на труда в държавите членки и същевременно да се разширяват и възможностите за трансгранична търговия, по-конкретно чрез избягване на ненужни административни разходи.

1.5

За насърчаването на транснационалното предоставяне на услуги в условия на лоялна конкуренция е важно да има равни минимални условия на заетост, в съответствие с националните закони и колективни договори.

1.6

Елементите, включени в член 3, параграф 1 от предложената директива, не би трябвало да представляват изчерпателен списък, а да се използват като част от цялостна оценка, при която се отчитат всички съответни фактори.

1.7

Директивата следва да осигури по-стриктно спазване на автономността на социалните партньори и на ролята, която те играят в различните модели на пазара на труда. ЕИСК припомня на държавите членки техните отговорности по отношение на осигуряването на ефективни форми на контрол и счита, че е изключително важно списъкът от мерки да бъде преразгледан след три години.

1.8

С оглед на защита на правата на работниците, държавите членки следва да могат да налагат на чуждестранните доставчици на услуги задължението да определят лице за контакт, което е оправомощено да преговаря от името на дружеството, а член 11, параграф 3 следва да гарантира, че синдикатите и други организации в приемащата държава могат да защитават правата на командированите работници в съответствие с националните практики.

1.9

ЕИСК счита, че предложението за солидарна отговорност при наличието на подизпълнители е ключов елемент от предложената директива. То гарантира защитата на работниците в сектори, в които подизпълнението е широко разпространено, като същевременно зачита необходимостта на работодателите от сигурност по отношение на техните отговорности. ЕИСК обаче подчертава, че предложението трябва да зачита съществуващите в държавите членки системи за солидарна отговорност. ЕИСК силно препоръчва на онези държави членки, които не разполагат с такива системи, да ги въведат, след консултация със социалните партньори. ЕИСК насърчава Комисията да изготви заедно със социалните партньори по-точно определение на понятието „финансов и правен анализ“, както вече направиха някои държави членки. Според ЕИСК концепцията за финансов и правен анализ предполага, без да се засяга социалният диалог на национално равнище, че дружествата, които извършват адекватни проверки и контрол на подизпълнителите, не следва да бъдат подвеждани под отговорност.

2.1

Предложението на Комисията за директива за осигуряване на изпълнението на директивата относно командироването на работници е част от пакет от предложения. Наред с директивата за осигуряване на изпълнението, Комисията представи предложение за регламент за кодифициране на действащото законодателство, уреждащо правото за предприемане на колективни действия в трансгранични ситуации (1). Комисията посочва, че целта на двете предложения е да се създадат повече и по-добри работни места и да се повиши конкурентоспособността на ЕС, като се актуализира и подобри единният пазар, без да се поставят под въпрос правата на работниците.

2.2

Предложението на Комисията за директива за осигуряване на изпълнението на директивата относно командироването на работници включва следното:

3.1

Според Комисията командированите работници са малък процент от общата работна сила в ЕС, но в някои държави членки техният брой е голям, така че командироването на работници става все по-разпространено явление. Вярно е, че липсват надеждни данни, но според приблизителни оценки всяка година около 1 милион работници биват командировани. Следователно командироването засяга съвсем малка част от цялото активно население – по-малко от един процент в съответните страни, но в рамките на трансграничната трудова мобилност то е 20 %. Най-силно засегнати са Германия, Франция, Люксембург, Белгия и Полша.

3.2

Предложението на Комисията беше изготвено след оживен дебат по повод четири решения на Съда на ЕС (по дела Viking-Line, Laval, Rüffert и Люксембург), отнасящи се до равновесието между социалните права и икономическите свободи. През октомври 2008 г. Европейският парламент прие резолюция в отговор на решенията на Съда на ЕС. Европейските социални партньори проведоха съвместен анализ на решенията на Съда на ЕС по искане на Комисията и на френското председателство (през втората половина на 2008 г.).

3.3

Тези въпроси бяха повдигнати и в доклада относно даването на нов тласък на единния пазар, представен от професор Mario Monti през 2010 г. В доклада се препоръчва да се гарантира и изясни прилагането на правото на стачка, както и да се въведе механизъм за неформално решаване на трудови спорове, свързани с прилагането на директивата.

3.4

ЕИСК разгледа решенията на Съда на ЕС относно директивата за командироването на работници в две становища: „Социалното измерение на вътрешния пазар“  (2) и „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста“  (3).

В своите становища ЕИСК призова за следното:

4.1

ЕИСК отчита предложението на Комисията за директива, с която да се подобри прилагането на директивата за командированите работници, като се изяснят условията за командированите работници и се подобрят възможностите за сътрудничество и обмен на информация между съответните национални органи, предприятията и работниците. Според Комитета е важно предложението да гарантира защитата на командированите работници и зачитането на различните модели на пазара на труда в държавите членки, както и да бъде ефективно от гледна точка на предотвратяването на социалния дъмпинг и нелоялната конкуренция и на разширяването на възможностите за трансграничната търговия, особено чрез избягване на ненужни административни разходи. За насърчаването на транснационалното предоставяне на услуги в условия на лоялна конкуренция е важно да има равни минимални условия на заетост, в съответствие с националните закони и колективните договори.

4.2

ЕИСК счита, че правната сигурност е от изключителна важност и отбелязва правната несигурност по отношение на чуждестранни работници, командировани от агенция за временна заетост. Тези работници са обхванати от директивата относно командироването на работници и от директивата относно работата чрез агенции за временна заетост. За преодоляването на тази неяснота ЕИСК предлага в директивата за осигуряване на прилагането да бъде записано, че срочно наетите работници попадат в обхвата на директивата, освен ако не им бъдат предоставени по-благоприятно условия на заетост по смисъла на член 5, параграф 3 от директивата относно работата чрез агенции за временна заетост.

4.3

Комитетът застъпва позицията, че трансграничното предоставяне на услуги е от голямо значение за развитието на единния пазар. За да постигне положително политическо възприемане за себе си и да укрепи солидарността в своите граници, ЕС следва да поставя по-голям акцент върху социалните аспекти на своите политики. За да може да се реализира пълният потенциал на вътрешния пазар, ЕС трябва да укрепи социалното измерение. Предложението за директива е стъпка в правилната посока, но не успява да удовлетвори напълно желанията на Комитета. Това налага необходимостта от допълнително изясняване и укрепване на предложението.

4.4

ЕИСК подкрепя заявеното в член 3, параграф 1 от директивата намерение да се обърне внимание на въпроса за т.нар. дружества „пощенски кутии“, тоест дружествата, които реално не развиват дейност в страната, в която са регистрирани, а съществуват с единствената цел да бъдат избегнати задълженията в приемащата страна. За да се осигурят яснота, правна сигурност и съответствие с член 3, параграф 2, оценката дали дадено предприятие действително извършва съществени дейности в страната на установяване следва да се извършва посредством цялостна оценка, отчитаща важни фактори. Това означава също, че изброяването не следва да се счита за изчерпателно.

4.5

Член 3, параграф 2 от предложението за директива има за цел да изясни в кои случаи би трябвало да се счита, че работникът временно е прехвърлил работата си в друга държава членка. Много е важно да се прави разлика между временна и постоянна работа в приемащата държава, тъй като от това зависи чие трудово законодателство следва да се прилага и дали ситуацията може изобщо да се определи като командироване. ЕИСК приветства съдържащите се в предложението разяснения и в частност упоменаването на необходимостта от цялостна обективна оценка.

4.6

ЕИСК приветства новите правила за информацията, но счита, че в член 5, параграф 4 следва да се упомене пълното спазване на автономността на социалните партньори и на ролята, която те играят в различните модели на пазара на труда. Необходимо е също така да се гарантира, че административната тежест на финансирането на задачи като писмените преводи, например, не се прехвърля на социалните партньори. Трябва да бъдат подкрепяни инициативи за разпространение на информация, подети от социални партньори в отделни сектори.

4.7

Що се отнася до проверките (член 7), важно е органите на приемащата държава да поемат общата отговорност да следят за злоупотреби в случаите, когато работник е командирован временно от друга държава, а органите в държавата на произход да сътрудничат на органите в приемащата държава. Би трябвало също така да е възможно тези проверки да бъдат извършвани по инициатива на органите в приемащата държава, а не само на органите в страната, в която дружеството е установено.

4.8

Член 9, параграф 1, буква г) позволява на държавите членки да наложат на чуждестранните доставчици на услуги задължението да определят лице за контакт, което при необходимост да води преговори от името на работодателя със съответните социални партньори в държавата членка, в която се осъществява командироването, в съответствие с националното законодателство и практика. В някои страни определянето на лице за контакт може да бъде достатъчно, тъй като техните органи могат да гарантират спазването на законите и споразуменията. В други държави с различен модел на пазар на труда, лицето за контакт трябва да разполага с правомощието да може да представлява предприятието пред властите и синдикатите. Ето защо директивата следва да отчита различните модели на пазар на труда. В член 11, параграф 5, буква б) следва да бъде включено изискване за предоставяне на информация относно осигурителните вноски/данъците и къде са били платени те.

4.9

Съгласно член 11, параграф 3 държавите членки гарантират, че синдикатите и други организации, които имат законен интерес да осигуряват спазването на директивата, могат, от името на командированите работници или на техния работодател, да образуват всякакви съдебни или административни производства. Този член следва да гарантира, че синдикатите и други организации в приемащата държава могат да защитават правата на командированите работници в съответствие с националните практики.

4.10

ЕИСК счита, че предложението за солидарна отговорност при наличието на подизпълнители е ключов елемент от предложената директива. То гарантира защитата на работниците в сектори, в които подизпълнението е широко разпространено, като същевременно зачита необходимостта на работодателите от сигурност по отношение на техните отговорности. ЕИСК обаче подчертава, че предложението трябва да зачита съществуващите в държавите членки системи за солидарна отговорност. ЕИСК силно препоръчва на онези държави членки, които не разполагат с такива системи, да ги въведат, след консултация със социалните партньори. ЕИСК насърчава Комисията да изготви заедно със социалните партньори по-точно определение на понятието „финансов и правен анализ“, както вече направиха някои държави членки. Според ЕИСК концепцията за финансовия и правен анализ предполага, без да се засяга социалният диалог на национално равнище, че дружествата, които извършват адекватни проверки и контрол на подизпълнителите, не следва да бъдат подвеждани под отговорност.

15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/65

1.1

ЕИСК приветства представянето на План за действие за екологични иновации. Комитетът изтъква по-специално включения в Плана за действие подход за установяване и премахване на съществуващите пречки, както и за укрепване на движещите сили на положителните процеси.

1.2

Не може да се предостави общовалидна дефиниция на понятието „екологични иновации“, тъй като в обществото (и сред различните култури) съществуват твърде различни представи за това кое е „иновативно“ или съответно напредничаво. Ето защо Комисията би трябвало да установи достатъчно ясни качествени или – по възможност – дори количествени критерии за възлагане на поръчки в различните области, в която тя би искала да е активна.

1.3

Предприятията, които ще се възползват от бъдещия План за действие, би трябвало да бъдат задължени в кратко допълнително проучване да описват къде те самите виждат най-големите препятствия за прилагането и съответно въвеждането на своите технологии на пазара.

1.4

Подпомаганите от ЕС екологични иновации трябва да използват икономично ресурсите през целия си жизнен цикъл, да отговарят на принципите на справедливата търговия и да са устойчиви. Подпомагането на екологичните иновации трябва да бъде обвързано с критериите на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

1.5

Би трябвало да се отдели особено внимание на т.нар. малки, адаптирани екологични технологии. Още в своето становище „Реалности и шансове за адаптирани екологични технологии в страните кандидатки“ (1) Комитетът подчерта факта, че често пъти вече съществуват множество алтернативи на големи, централизирани решения или съответно те би трябвало да бъдат разработени. Адаптирани, децентрализирани и малки по мащаб решения често са извън интересите на изследователските институти или инвеститорите, тъй като от тях не може да се печели или печалбата ще бъде незначителна, понеже са евтини, въпреки че са ефективни. ЕИСК препоръчва на Комисията да включи в новия План за действие формулираните препоръките, формулирани в това становище.

1.6

Наличните директиви и регламенти, както и критериите за подпомагане в рамките на структурните фондове и общата селскостопанска политика трябва редовно да бъдат преразглеждани с оглед на това дали е необходимо да бъдат адаптирани спрямо най-новите иновации в областта на технологиите, свързани с околната среда.

1.7

Едновременно с това Комисията трябва най-накрая да изготви списъка на вредните за околната среда субсидии и те постепенно да бъдат премахнати. Днес вече не е обосновано да се полагат големи усилия за въвеждане на екологични иновации и едновременно с това чрез погрешна политика на субсидиране да се допринася за разрушаването на околната среда.

2.1

Както е известно, за прилагане и конкретизиране на стратегията „Европа 2020“, настоящия политически инструмент на Комисията за планиране и управление, бяха предприети седем водещи инициативи, а именно:

2.2

Водещата инициатива „Съюз за иновации“ би трябвало да се осъществи преди всичко чрез „План за действие за екологични иновации“, при което обаче Планът за действие ще се отрази и върху други водещи инициативи като например инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“, както и „Програма за нови умения и работни места“.

2.3

В Плана за действие се изтъква, че с технологиите за опазване на околната среда могат не само да се обхванат бързо разрастващите се пазари и, но и да се създадат много нови работни места.

2.4

Планът за действие се основава на стария „План за действие в областта на екологичните технологии“ (ETAP) от 2004 г. Фокусът му обаче вече не е единствено върху класическите научни изследвания и съответно разработването на нови „зелени“ техники и технологии. Новият План за действие трябва да се разбира по-скоро като пакет от мерки на една всеобхватна концепция за екологични иновации, в която се задава и въпросът в какво се състоят препятствията и стимулите за въвеждането на нови технологии, как могат да се премахнат първите и да се насърчат вторите.

2.5

По този въпрос в документа на Комисията се представят интересни резултати от проучвания, в които тези препятствия и стимули се описват и в известна степен намират количествено изражение.

2.6

Като двете най-големи пречки се споменават несигурността в пазарното търсене и възвръщаемостта на инвестициите, а сред основните стимули се нареждат високите цени на енергията и суровините, новите правила и стандарти и достъпът до знания.

2.7

Твърди се, че „екоиновациите досега са били внедрявани на пазарите сравнително бавно, с изключение на енергията от възобновяеми източници в резултат на политиките по отношение на енергетиката и климата. Сред препятствията пред екоиновациите се нареждат несъответствието между пазарните цени и свързаните с екологията разходи и печалби, липсата на гъвкавост в икономическите структури, инфраструктурни и поведенчески зависимости и ощетяващите стимули и субсидии“. Оттук се прави изводът, че субсидиите, които водят до увреждане на околната среда, трябва да се премахнат, за да се засили ролята на екоиновациите.

2.8

Планът за действие цели да ускори екологичните иновации като цяло, във всички сектори на икономиката посредством добре насочени действия. За да се създаде по-силно и по-стабилно пазарно търсене за екологичните иновации, би трябвало в бъдеще да се предприемат мерки по отношение на регулаторните стимули, частните и публичните обществени поръчки и свързаните с тях стандарти; би трябвало да се подкрепят МСП с цел подобряване на готовността за инвестиране и възможностите за свързване в мрежа.

2.9

ПДЕИ включва действия както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането във връзка с научните изследвания и индустрията, както и политиката и финансовите инструменти. Признава се основната роля на регулирането по отношение на околната среда като движеща сила на екологичните иновации и се предвижда преразглеждане на законодателството в областта на околната среда и стандартите, в случай че те се окажат препятствие.

2.10