6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/1

---

2012/C 303/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 295, 29.9.2012 г.

Предишни публикации

ОВ C 287, 22.9.2012 г.

ОВ C 273, 8.9.2012 г.

ОВ C 258, 25.8.2012 г.

ОВ C 250, 18.8.2012 г.

ОВ C 243, 11.8.2012 г.

ОВ C 235, 4.8.2012 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/2

---

Определяне на съдия, който да замества председателя на Съда на публичната служба като съдия по обезпечителното производство

2012/C 303/02

На 19 септември 2012 г. в съответствие с член 103, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба реши, че за периода от 1 октомври 2012 г. до 30 септември 2014 г. съдия Rofes i Pujol ще замества председателя на Съда на публичната служба като съдия по обезпечителното производство в случаите, в които председателят отсъства или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/3

---

Определение на Съда (седми състав) от 7 юни 2012 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Benevento — Италия) — Volturno Trasporti Sas di Santoro Nino e c./Camera di Commercio di Benevento, Equitalia Polis SpA

(Дело C-21/11) (1)

(Преюдициално запитване - Явна недопустимост)

2012/C 303/03

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Benevento

Страни в главното производство

Жалбоподател: Volturno Trasporti Sas di Santoro Nino e c.

Ответници: Camera di Commercio di Benevento, Equitalia Polis SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Commissione tributaria provinciale di Benevento — Тълкуване на членове 10, буква в), и 12, буква д) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 249, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 9) — Косвени данъци върху набирането на капитал — Събиране на годишна такса за вписване в регистъра на дружествата, поддържан от местните търговски камари — Допустимост

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Benevento (Italie), с акт от 22 септември 2010 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 95, 26.3.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/3

---

Определение на Съда (шести състав) от 11 май 2012 г. — Lan Airlines SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Air Nostrum, Líneas Aéreas del Mediterráneo SA

(Дело C-198/11) (1)

(Обжалване - Член 119 от Процедурния правилник - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б) - Словна марка на Общността „LÍNEAS AÉREAS DEL MEDITERRÁNEO LAM“ - Заявка за регистрация - Възражение на притежателя на по-ранни словна и фигуративна марки на Общността „LAN“ - Отхвърляне на възражението - Липса на вероятност от объркване - Явно недопустима жалба)

2012/C 303/04

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Lan Airlines SA (представител: E. Armijo Chávarri, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño), Air Nostrum, Líneas Aéreas del Mediterráneo SA

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 8 февруари 2011 г. по дело Lan Airlines/СХВП — Air Nostrum, Líneas Aéreas del Mediterráneo (T-194/09), с което Общият съд отхвърля жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 февруари 2009 г. (преписка R 107/2008-4) относно производство по възражение между Lan Airlines, SA и Air Nostrum, Líneas Aéreas del Mediterráneo, SA

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда LAN Airlines SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 186, 25.6.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/4

---

Определение на Съда (шести състав) от 3 май 2012 г. — World Wide Tobacco España, SA/Европейска комисия

(Дело C-240/11 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Картели - Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн - Определяне на цените и разпределяне на пазара - Глоби - Възпиращ ефект - Равно третиране - Смекчаващи обстоятелства - Максимална граница от 10 % от оборота - Сътрудничество)

2012/C 303/05

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: World Wide Tobacco España, SA (представители: M Odriozola и A Vide, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: E. Gippini Fournier и L Malferrari)

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (четвърти състав) от 8 март 2011 г. по дело World Wide Tobacco España/Комисия (T-37/05), с което Общият съд е отхвърлил частично искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 г. относно процедура за прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C. 38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания)

Диспозитив

1.	Отхвърля главната и насрещната жалба.

2.	Осъжда World Wide Tobacco España SA да заплати съдебните разноски по главната жалба.

3.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски по насрещната жалба.

---

(1)  ОВ C 211, 16.7.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/4

---

Определение на Съда от 4 юли 2012 г. — Région Nord-Pas-de-Calais/Communauté d'Agglomération du Douaisis, Европейска комисия

(Дело C-389/11 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Железопътно машиностроене - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се изисква възстановяването ѝ)

2012/C 303/06

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Région Nord-Pas-de-Calais (представители: M. Cliquennois и F. Cavedon, avocats)

Други страни в производството: Communauté d'Agglomération du Douaisis, Европейска комисия (представители: C. Giolito и B. Stromsky)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 12 май 2011 г. по дела Région Nord-Pas-de-Calais/Комисия и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия (съединени дела T-267/08 и T-279/08), с което се отхвърлят жалбите за отмяна първоначално на Решение C(2008) 1089 окончателен на Комисията от 2 април 2008 г., а впоследствие на Решение C(2010) 4112 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно държавна помощ C 38/2007 (ex NN 45/2007), предоставена от Франция в полза на Arbel Fauvet Rail SA — Железопътно машиностроене — Възстановяване на несъвместима с общия пазар помощ — Нарушение на правото на защита и на състезателното начало

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Région Nord-Pas-de-Calais да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 290, 1.10.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/4

---

Определение на Съда (осми състав) от 14 май 2012 г. — Timehouse GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-453/12) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Триизмерна марка, изобразяваща часовник - Отказ за регистрация - Липса на отличителен характер)

2012/C 303/07

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Timehouse GmbH (представител: V. Knies, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: K. Klüpfel)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 6 юли 2011 г. по дело Timehouse/СХВП (Форма на часовник с назъбени краища) (T-235/10), с което Общият съд отхвърля жалбата срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 март 2010 г. (преписка R 0942/2009-1) относно заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знам във формата на часовник — Липса на отличителен характер

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Timehouse GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 340, 19.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/5

---

Определение на Съда (трети състав) от 12 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Brescia —Италия) — Gennaro Currà и др./Федерална република Германия

(Дело C-466/11) (1)

(Преюдициално запитване - Член 92, параграф 1 от Процедурния правилник - Иск, който пострадалите от кръвопролития предявяват срещу държава членка като отговорна за действията на въоръжените ѝ сили по време на война - Харта на основните права на Европейския съюз - Явна липса на компетентност на Съда)

2012/C 303/08

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Brescia

Страни в главното производство

Ищци: Gennaro Currà, Nadia Orlandi, наследник на Aldo Orlandi, Renzo Ciro Malago, наследник на Federico Malago, Ruberto Ezecchia, Camillo Turchetti, Franco Forni, Ilva Morselli, наследник на Ermenegildo Morselli, Elisa Ghisolfi и Anna Ghisolfi, наследници на Luca Ghisolfi, Primo Zelioli, Francesco Perondi, Anna Furgeri, наследник на Agide Furgeri, Elena Penzani и Gian Luigi Penzani, наследници на Carlo Penzani, Renato Mortari, Ada Zaccaria, наследник на Sigifredo Zaccaria, Erino Alberti, Gabriella Boccaletti, наследник на Mario Boccaletti, Rita Boccasanta, наследник на Ernesto Boccasanta, Alberto Borelli, Pierantonio Foresti, наследник на Franco Foresti, Irmo Sancassiani, Ennio Mischi, наследник на Aldo Mischi, Graziano Broglia, наследник на Rosolino Broglia, Alba Spinella и Maria Raffaella Spinella, наследници на Vincenzo Rocco Spinella, Giuseppe Ferri, Alessandra Fontanabona, наследник на Giulio Fontanabona, Luciana, Mariuccia и Giulietta Pedratti, наследници на Carlo Pedratti, Raffaele Colucci

Ответник: Федерална република Германия

В присъствието на: Италианска република

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Brescia — Тълкуване на член 3, член 4, параграф 3, член 6 и член 21 от ДЕС, както и на членове 17, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Престъпления против човечеството — Иск, който пострадалите от кръвопролития предявяват срещу държава членка като отговорна за действията на въоръжените ѝ сили по време на война — Право на обезщетение на пострадалите — Допустимост на погасяването на това право по давност — Допустимост на съдебния имунитет на съответната държава членка

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да се произнесе по преюдициалното запитване, отправено от Tribunale ordinario di Brescia (Италия).

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/5

---

Определение на Съда (първи състав) от 5 юли 2012 г. — Audi AG, Volkswagen AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-467/11 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Жалба, чиито предмет е отпаднал - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2012/C 303/09

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Audi AG, Volkswagen AG (представител: P. Kather, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 6 юли 2011 г. по дело Audi и Volkswagen/СХВП (TDI) (T-318/09), с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 май 2009 г. (преписка R 226/2007-1) относно заявка за регистрация на словния знак „TDI“ като марка на Общността за стоки от клас 12 (Превозни средства и части за тях) — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) — Отличителен характер на словния знак „TDI“

Диспозитив

1.	Основанието за постановяване на решение по същество по жалбата е отпаднало.

2.	Осъжда Audi AG и Volkswagen AG да платят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/6

---

Определение на Съда от 14 май 2012 г. — Sepracor Pharmaceuticals (Ireland) Ltd/Европейска комисия

(Дело C-477/11 P) (1)

(Обжалване - Регламент (ЕО) № 726/2004 - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Активна съставка „есзопиклон“ - Разрешение за пускане на пазара - Процедура - Изразяване на становище от Комисията - Качество „нова активна съставка“ - Понятие „обжалваем акт“)

2012/C 303/10

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sepracor Pharmaceuticals (Ireland) Ltd (представители: I. Dodds-Smith, solicitor, D. Anderson QC, J. Stratford, barrister)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin и M. Šimerdová)

Предмет

Жалба срещу Определението на Общия съд (четвърти състав) от 4 юли 2011 г. по дело Sepracor Pharmaceuticals/Комисия (T-275/09 P), отхвърлящо като недопустима жалбата за отмяна на решението на Комисията от 6 май 2009 г., с което в рамките на процедурата по пускане на пазара на лекарствения продукт „Lunivia“, произведен от жалбоподателя, се прави извода, че съдържащата се в този продукт активна съставка „есзопиклон“ не представлява нова активна съставка по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83) — Понятие за акт, подлежащ на обжалване

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Sepracor Pharmaceuticals (Ireland) Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/6

---

Определение на Съда (осми състав) от 10 юли 2012 г. — Rügen Fisch AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Schwaaner Fischwaren GmbH

(Дело C-582/11 P) (1)

(Обжалване - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 7, параграфи 1 и 2 - Марка на Общността - Словна марка „SCOMBER MIX“ - Абсолютно основание за недействителност - Описателен характер)

2012/C 303/11

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Rügen Fisch AG (представители: O. Spuhler и M. Geitz, Rechtsanwält)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider), Schwaaner Fischwaren GmbH (представители: A. Jaeger-Lenz и T. Bösling, Rechtsanwälte)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 21 септември 2011 г. по дело Rügen Fisch/СХВП (T-201/09), с което Общият съд е отхвърлил жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 20 март 2009 г. (преписка R 230/2007-4) във връзка с производство за обявяване на недействителност между Rügen Fisch AG и Schwaaner Fischwaren GmbH — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) — Отличителен характер на словния знак „SCOMBER MIX“

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Rügen Fisch AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/6

---

Определение на Съда (пети състав) от 28 юни 2012 г. — TofuTown.com GmbH, Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-599/11 P) (1)

(Обжалване - Член 119 от Процедурния правилник - Марка на Общността - Заявка за регистрация на словния знак „TOFUKING“ - Възражение на притежателя на марката „Curry King“ - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 8, параграф 1, буква б) - Вероятност от объркване - Степен на сходство)

2012/C 303/12

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: TofuTown.com GmbH (представител: B. Krause)

Други страни в производството: Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG (представител: S. Russlies), Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 20 септември 2011 г. по дело Meica/СХВП — TofuTown.com (TOFUKING) (T-99/10), с което този съд отменя решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 7 януари 2010 г. (преписка R 63/2009-4), постановено в производство по възражение със страни Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG и TofuTown.com GmbH — Вероятност от объркване

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда TofuTown.com GmbH да заплати, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG.

3.	Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 133, 5.5.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/7

---

Определение на Съда (седми състав) от 6 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Gyulai Törvényszék — Унгария) — HERMES Hitel és Faktor Zrt/Nemzeti Földalapkezelő Szervezet

(Дело C-16/12) (1)

(Преюдициално запитване - Общи принципи на правото на Съюза - Закон за горите - Липса на връзка с правото на Съюза - Явна липса на компетентност на Съда)

2012/C 303/13

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Gyulai Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: HERMES Hitel és Faktor Zrt

Ответник: Nemzeti Földalapkezelő Szervezet

Предмет

Преюдициално запитване — Gyulai Törvényszék — Тълкуване на общите принципи на правото на Съюза — Договор за ипотечен заем, сключен между финансова институция и публично предприятие — Законодателно изменение, с което някои горски територии, участвали по-рано в търговския оборот, се изключват от него — Изменение, което прави невъзможна публичната продан на терените, предмет на посочената ипотека, вследствие на съдебното производство, образувано по почин на кредитора за неизпълнение на договора от страна на длъжника

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да се произнесе по въпросите, отправени от Gyulai Törvényszék (Унгария) с акт от 4 януари 2012 г.

---

(1)  ОВ C 126, 28.4.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/7

---

Определение на Съда от 4 юли 2012 г. — Gino Trevisanato/Европейска комисия

(Дело C-25/12 P) (1)

(Обжалване - Член 119 от Процедурния правилник - Искане да се разпореди на Комисията да вземе становище относно тълкуването и прилагането на директива - Явна недопустимост)

2012/C 303/14

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Gino Trevisanato (представител: L. Sulfaro, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Предмет

Жалба срещу Определение на Общия съд (седми състав) от 13 декември 2011 г. по дело Trevisanato/Комисия (T-510/11), с което се отхвърля иска целящ да се разпореди на Комисията да вземе позиция по оплакването, подадено — Непроизнасяне от страна на Комисията на задължително становище относно приложното поле на Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95) — Явна липса на компетентност на Общия съд — Условия за прилагане на член 111 от Процедурния правилник на Общия съд

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-н Trevisanato понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 65, 3.3.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/8

---

Определение на Съда (пети състав) от 4 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Giudice di Pace di Revere — Италия) — Наказателно производство срещу Ahmed Ettaghi

(Дело C-73/12) (1)

(Преюдициално запитване - Липса на описание на спора по главното производство - Явна недопустимост)

2012/C 303/15

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di Pace di Revere

Страна в главното производство

Ahmed Ettaghi

Предмет

Преюдициално запитване — Giudice di Pace di Revere — Тълкуване на членове 2, 4, 6, 7, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98), както и на член 4, параграф 3 от ДЕС — Национално законодателство, което предвижда налагането на глоба на чужденец, който е влязъл или пребивава незаконно на националната територия — Допустимост на престъплението незаконен престой — Възможност за замяна на глобата с незабавно експулсиране за период от най-малко пет години или с ограничаващо свободата наказание („домашен арест“) — Задължения на държавите членки по време на срока за транспониране на дадена директива

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Giudice di pace di Revere (Италия) с акт от 26 януари 2012 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 118, 21.4.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/8

---

Определение на Съда (пети състав) от 4 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Giudice di Pace di Revere — Италия) — Наказателно производство срещу Abd Aziz Tam

(Дело C-74/12) (1)

(Преюдициално запитване - Липса на описание на спора по главното производство - Явна недопустимост)

2012/C 303/16

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di Pace di Revere

Страна в главното производство

Abd Aziz Tam

Предмет

Преюдициално запитване — Giudice di Pace di Revere — Тълкуване на членове 2, 4, 6, 7, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98), както и на член 4, параграф 3 от ДЕС — Национално законодателство, което предвижда налагането на глоба на чужденец, който е влязъл или пребивава незаконно на националната територия — Допустимост на престъплението незаконен престой — Възможност за замяна на глобата с незабавно експулсиране за период от най-малко пет години или с ограничаващо свободата наказание („домашен арест“) — Задължения на държавите членки по време на срока за транспониране на дадена директива

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Giudice di pace di Revere (Италия) с акт от 26 януари 2012 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 118, 21.4.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/8

---

Определение на Съда (пети състав) от 4 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Giudice di Pace di Revere — Италия) — Наказателно производство срещу Majali Abdel

(Дело C-75/12) (1)

(Преюдициално запитване - Липса на описание на спора по главното производство - Явна недопустимост)

2012/C 303/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di Pace di Revere

Страна в главното производство

Majali Abdel

Предмет

Преюдициално запитване — Giudice di Pace di Revere — Тълкуване на членове 2, 4, 6, 7, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98), както и на член 4, параграф 3 от ДЕС — Национално законодателство, което предвижда налагането на глоба на чужденец, който е влязъл или пребивава незаконно на националната територия — Допустимост на престъплението незаконен престой — Възможност за замяна на глобата с незабавно експулсиране за период от най-малко пет години или с ограничаващо свободата наказание („домашен арест“) — Задължения на държавите членки по време на срока за транспониране на дадена директива

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Giudice di pace di Revere (Италия) с акт от 26 януари 2012 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 118, 21.4.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/9

---

Определение на Съда (шести състав) от 10 май 2012 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanța — Румъния) — Ministerul Administrației și Internelor, Inspectoratul General al Poliției Române, Inspectoratul de Poliție al Județului Tulcea/Corpul Național al Polițiștilor — Biroul Executiv Central

(Дело C-134/12) (1)

(Преюдициално запитване - Харта на основните права на Европейския съюз - Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Валидност на национална правна уредба, с която се въвежда намаляване на заплатите на редица категории държавни служители - Неприлагане на правото на Съюза - Явна липса на компетентност на Съда)

2012/C 303/18

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Constanța

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ministerul Administrației și Internelor, Inspectoratul General al Poliției Române, Inspectoratul de Poliție al Județului Tulcea

Ответник: Corpul Național al Polițiștilor — Biroul Executiv Central

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel Constanța — Тълкуване на член 17, алинея 1, на член 20 и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Тълкуване на член 15, точка 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи — Допустимост на национална правна уредба, с която се въвежда намаляване на заплатите на редица категории държавни служители — Нарушение на правото на собственост и на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да разгледа предициалното запитване, отправено от Curtea de Apel Constanța (Румъния), с акт от 8 февруари 2012 г.

---

(1)  ОВ C 138, 12.5.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/9

---

Определение на Съда (шести състав) от 13 юни 2012 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Salzburg — Австрия) — GREP GmbH/Freitstaat Bayern

(Дело C-156/12) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 и член 51, параграф 1 - Прилагане на правото на Съюза - Жалба срещу декларация за изпълняемост на постановен в друга държава членка съдебен акт, с който се налагат обезпечителни мерки - Ефективна съдебна защита - Право на достъп до правосъдие - Правна помощ - Национална правна уредба, с която не се допуска предоставяне на правна помощ на юридическите лица)

2012/C 303/19

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Salzburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: GREP GmbH

Ответник: Freitstaat Bayern

Предмет

Преюдициално запитване — Landesgericht Salzburg — Тълкуване на член 51, параграф 1, първо изречение и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и при условията на евентуалност на член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) и на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи — Приложно поле на Хартата на основните права — Процедура по изпълнение на постановено в друга държава членка съдебно решение — Право на правна помощ — Допустимост на национална уредба, която не допуска на юридическите лица да се предоставя това право

Диспозитив

Жалбата, подадена на основание на член 43 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела срещу издадена в съответствие с членове 38—42 от този регламент декларация за изпълняемост на определение, с което се налагат обезпечителни мерки, представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Принципът на ефективна правна защита така, както е установен в член 47 от Хартата на основните права, може да включва правото на освобождаване от задължението за заплащане на съдебни разноски и/или на разноски за един адвокат в производството за разглеждане на такава жалба.

Въпреки това, задължение на националния съд е да провери дали условията за предоставяне на такава помощ не представляват ограничение на правото на достъп до правосъдие, нарушаващо самата същност на това право, дали с тях се преследва обоснована цел и дали съществува разумна степен на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.

В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може освен това да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.

Що се отнася до юридическите лица, националният съд може по-специално да отчита тяхното положение. Така той може да вземе под внимание най-вече правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си осигурят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.

---

(1)  ОВ C 194, 30.6.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/10

---

Жалба, подадена на 16 май 2012 г. от FLSmidth & Co. A/S срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 6 март 2012 г. по дело T-65/06, FLSmidth & Co. A/S/Европейска комисия

(Дело C-238/12 P)

2012/C 303/20

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FLSmidth & Co. A/S (представители: M. Dittmer, advokat, J. Ratliff, Barrister, F. Louis, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Като се позовава на член 256, параграф 1, втора алинея, както и на член 263 и член 264 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 31 от Регламент № 1/2003 (1) на Съвета и член 56 от Статута на Съда, FLSmidth & Co. A/S моли Съда да:

—	отмени Решение от 6 март 2012 г. по дело T-65/06,

—	отмени решение на Европейската комисия от 30 ноември 2005 г. по преписка COMP/F/38.354 относно производство по член 101 ДФЕС, доколкото се отнася до FLS; или при условията на евентуалност, да намали размера на наложената с това решение на FLS глоба.

—	да разпореди Европейската комисия да понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своите искания FLS изтъква две правни основания, като в подкрепа на второто изтъква две други правни основания.

—

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото не е приложил правилно юридическите критерии за определяне на (окончателната) отговорност на дружество майка. Освен това Общият съд не извел правилните юридически последици от представените му доказателства, доколкото не приел, че FLS е успяло да обори презумпцията за отговорност на дружеството майка.

—

Общият съд не проверил дали Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране. — Самата Комисия е допуснала грешка, като не е изпълнила задължението си за мотивиране, доколкото не е разгледала в достатъчна степен доводите и доказателствата, представени от FLS за да обори презумпцията за отговорност на дружеството майка. — Освен това Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, доколкото решението не съдържа никакъв отговор на въпроса защо FLS трябва да носи отговорност за периода от декември 1990 г. до декември 1991 г. При условията на евентуалност FLS повдига четири правни основания.

—	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото не приложил принципа за пропорционалност и за законосъобразност, когато е разглеждал наложената на FLS отговорност; по този начин не намалил съответна въпросната отговорност.

—	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не преустановил неравното третиране от страна на Комисията, като предоставил на Trioplast Industrier AB — а не на FLS — намаление от 30 % по силата на Известието за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

—

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато не приложил правилно раздел D, второ тире на Известието за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, доколкото не предоставил на FLS намаление поради неоспорване на фактическите обстоятелства. В допълнение Общият съд не приложил принципа за равно третиране, тъй като не отчел факта, че на Bonar Technical Fabrics е предоставено намаление от 10 % за най-малкото същото поведение.

—	Общият съд нарушил член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като не е постановил решение в разумен срок.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора

ОВ L 1, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/11

---

Жалба, подадена на 7 юни 2012 г. от Ryanair Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 28 март 2012 г. по дело T-123/09, Ryanair Ltd/Европейска комисия

(Дело C-287/12 P)

2012/C 303/21

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair Ltd (представители: E. Vahida, I.-G. Metaxas-Maragkidis, lawyers)

Други страни в производството: Европейска комисия, Италианска република, Alitalia — Compagnia Aerea Italiana SpA

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Съдът:

—	да отмени Решение от 28 март 2012 г. на Общия съд (пети състав) по дело Ryanair Ltd/Европейска комисия, T-123/09, за което жалбоподателят е бил уведомен на 29 март 2012 г.;

—

да обяви съгласно членове 263 и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 12 ноември 2008 година по преписка за държавна помощ C 26/2008 (заем в размер на 300 милиона евро в полза на Alitalia SpA) е частично недействително, доколкото с него не се разпорежда възстановяване на помощта от правоприемниците на Alitalia, а се предоставя допълнително време на Италия, за да приложи решението;

—	да обяви съгласно членове 263 и 264 ДФЕС, че решението от 12 ноември 2008 година по преписка за държавна помощ N510/2008 (продажба на активи на Alitalia SpA) е изцяло недействително;

—	да осъди Комисията да заплати собствените си съдебни разноски, както и тези на Ryanair;

при условията на евентуалност,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и

—	да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.

Правни основания и основни доводи

Според жалбоподателя оспореното решение следва да се отмени на следните правни основания:

Относно решението на Комисията от 12 ноември 2008 г. по преписка за държавна помощ N 510/2008 (продажба на активи на Alitalia SpA): 1. Нарушение на закона и на процедурата по отношение на допустимостта. Общият съд не уважил оспорването по същество от Ryanair на решението на Комисията, а преформулирал предмета на иска на Ryanair в иск, насочен изключително към защитата на неговите процесуални права; 2. Нарушение на членове 4 и 7 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1). Задълженията и механизмите за контрол, добавени към мерките, за които е било първоначалното уведомление, представлявали изменения и условия от вида на тези, които са свързани с решенията по член 7 от Регламент (ЕО) № 659/1999. Жалбоподателят счита, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото поради неправилната квалификация на задълженията и механизмите за контрол като поемане на задължения; 3. Нарушение на член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999, доколкото Общият съд отказал да санкционира неразглеждането от страна на Комисията на всички относими характеристики на мерките в техния контекст; 4. Нарушение на член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999. Общият съд установил, че Комисията не е следвало да разглежда други възможности освен продажбата на активи Alitalia, съгласно направеното от Италия уведомление. Като не разгледал възможността дали частен инвеститор не би избрал алтернативно решение, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото; 5. Други видове неспазване на принципа на действащия в рамките на пазарна икономика инвеститор; 6. Непосочване на страната, която следва да възстанови помощта. Според жалбоподателя Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като пренебрегнал икономическата приемственост между Alitalia и CAI.

Относно решението на Комисията от 12 ноември 2008 г. по преписка за държавна помощ C 26/2008 (заем в размер на 300 милиона евро в полза на Alitalia SpA): не са изложени доводи в подкрепа на констатираната недопустимост.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/12

---

Жалба, подадена на 11 юни 2012 г. от You-Q BV срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 29 март 2012 г. по дело T-369/10 — You-Q BV/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-294/12 P)

2012/C 303/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: You-Q BV (представител: G.S.C.M. van Roeyen, advocaat)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Apple Corps Limited

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени Решение на Общия съд от 29 март 2011 г. по дело T-369/10,

—	да уважи искането за отмяна на обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да осъди СХВП и Apple Corps Limited да заплатят съдебните разноски, включително направените в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

В първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че някои части от представянето на обстоятелствата в основата на спора от Общия съд, по-конкретно някои части от точки 9, 12, 14, 17 и 53, не са установени правилно и противоречат на изискванията на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (1). Първо, Общият съд неправилно е приел, че по-ранните марки, на които се позовава Apple Corps, включват по-ранна реномирана марка, тъй като Общият съд не е установил този статут и освен това не е посочил коя по-ранна марка трябва да се разглежда като реномирана марка. Тези констатации на Общия съд са погрешни и нарушават принципа за яснота. Второ, Общият съд не е отчел правилно фактора „естеството на стоките или услугите, за които са съответно регистрирани конфликтните марки, включително степента на близост или на различие на тези стоки или услуги, както и съответните потребители“, който следва да се отчете по силата на Решение от 27 ноември 2008 г. по дело Intel Corporation (C-252/07, Сборник, стр. I-8823).

Във второто си правно основание жалбоподателят посочва девет твърдения за нарушение срещу обжалваното съдебно решение на Общия съд, като всичките се основават на нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Първо, жалбоподателят критикува неправилните констатации на Общия съд в точки 24, 55, 56, 57 и 58 по отношение на различието на стоките и услугите и по отношение на отличителния характер на по-ранните марки. Второ, жалбоподателят оспорва извода в точка 26 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд — противно на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 — отделя предвидената от този член защита от стоките или услугите, за които е регистрирана марката с реноме и от другите предписания за защита съгласно този член (увреждане на отличителния характер на по-ранната марка, увреждане на реномето на тази марка и неоснователно извлечена полза от отличителния характер на реномето на тази марка). Трето, жалбоподателят оспорва извода в точки 31 и 54 от обжалваното съдебно решение, че отличителният характер и реномето на по-ранните марки трябва да бъдат разгледани в светлината на възприемането на заявената марка от потребителите, тъй като в точка 39 от жалбата пред Общия съд You-Q посочва, че „[с]ледва освен това да се отбележи, че апелативният състав не е определил — както е трябвало да направи — потребителите, чието възприемане следвало да се вземе предвид, за да се прецени отличителният характер и реномето на по-ранната марка. Съгласно Решение по дело Intel това следвало да бъдат потребителите на продуктите и услугите, за които е регистрирана по-ранната марка.“ Четвърто, жалбоподателят оспорва констатацията на Общия съд, съгласно която апелативният състав приел, че съответните потребители по отношение на които по-ранните марки имат реноме, са широкият кръг потребители. Пето, жалбоподателят оспорва констатацията на Общия съд, че според You-Q наличието на реноме трябва да се установи с оглед на заинтересованите от заявената марка потребители — а именно специализирани потребители, и освен това оспорва доводите на Общия съд във връзка със съответните потребители, по-конкретно припокриването между съответните потребители, което не може да бъде фактор при преценката на реномето на по-ранна марка. Шесто, жалбоподателят оспорва констатациите на Общия съд относно изискванията за доказване на голямо и много съществено реноме на съответните стоки и услуги. Седмо, жалбоподателят оспорва констатациите на Общия съд що се отнася до сходството на знаците. Осмо, жалбоподателят оспорва прилагането от Общия съд на цялостния критерий за преценка и на съдържащите се в него релевантни фактори, за да се докаже необходимата връзка. Накрая, жалбоподателят оспорва прилагането и тълкуването от Общия съд на изискването по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, че трябва да се извлича неоснователно полза от отличителния характер или от реномето на по-ранните марки.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/12

---

Преюдициално запитване, отправено от Obersten Gerichtshofes (Австрия) на 29 юни 2012 г. — UPC Telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft GmbH

(Дело C-314/12)

2012/C 303/23

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател в ревизионното и ответник в първоинстанционното производство: UPC Telekabel Wien GmbH

Ответници в ревизионното и ищци в първоинстанционното производство: Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft GmbH

Преюдициални въпроси

1.

Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО (1) (наричана по-нататък „Директива 2001/29“) следва ли да се тълкува в смисъл, че лице, което предостави достъп до закриляни произведения в интернет без съгласието на носителя на авторските им права (член 3, параграф 2 от Директива 2001/29), използва услугите на доставчика на достъп на лицата, на които е предоставен достъпът до произведенията?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос: възпроизвеждане за лично ползване [член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29] и възпроизвеждане, което има преходен и инцидентен характер (член 5, параграф 1 от Директива 2001/29), само в случаите на напълно правомерно възпроизвеждане, разпространение или довеждане до знанието на неограничен кръг лица на оригинала на произведението ли са допустими?

3.

При положителен отговор на първия или на втория въпрос, тоест при налагането следователно на съдебна забрана на доставчика на достъп на ползвателите на основание на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29: съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с необходимия баланс между основните права на страните, на доставчик на достъп съвсем общо (т.е. без да му се разпореждат конкретни мерки) да се забрани да предоставя достъп на своите клиенти до даден уебсайт, тъй като на него изключително или поне преобладаващо неправомерно се правят общодостъпни произведения без разрешение на носителите на авторските им права, ако доставчикът на услуги може да избегне налагането на наказание за нарушението на забраната за това, като докаже, че вече е предприел всички разумни мерки?

4.

При отрицателен отговор на третия въпрос: съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с необходимия баланс между основните права на страните, изискването доставчик на достъп да предприеме конкретни мерки , за да затрудни достъпа на клиентите си до уебсайт, на който неправомерно се правят общодостъпни закриляни произведения, ако разходите за въвеждането на тези мерки не са незначителни, а същевременно могат лесно да се заобиколят без специални технически познания?

---

(1)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/13

---

Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien (Австрия) на 9 юли 2012 г. — Novontech-Zala Kft/LOGICDATA Electronic & Software Entwicklungs GmbH

(Дело C-324/12)

2012/C 303/24

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Novontech-Zala Kft

Ответник: LOGICDATA Electronic & Software Entwicklungs GmbH

Преюдициални въпроси

1.

Пропускането на срока, предвиден за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане, от страна на ангажирания от ответника адвокат обосновава ли наличието на вина от страна на ответника по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (1).

2.

При условие че неизпълнението на задължение от страна на адвоката не съставлява собствено виновно поведение на ответника, следва ли ненадлежното поради грешка вписване на датата на изтичане на срока за подаване на възражение срещу европейската заповед за плащане от страна на ангажирания адвокат да се тълкува като извънредно обстоятелство по смисъла на член 20, параграф 2 от посочения регламент?

---

(1)  ОВ L 399, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/13

---

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) на 10 юли 2012 г. — Rita van Caster, Patrick van Caster/Finanzamt Essen-Süd

(Дело C-326/12)

2012/C 303/25

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Rita van Caster, Patrick van Caster

Ответник: Finanzamt Essen-Süd

Преюдициален въпрос

Фиксираното облагане на доходите от т.нар. „непрозрачни“ (местни и) чуждестранни инвестиционни фондове съгласно член 6 от InvStG в противоречие ли е с правото на Европейските общности (член 56 ЕО), доколкото представлява прикрито ограничение на свободното движение на капитали (член 58, параграф 3 ЕО)?

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/14

---

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 11 юли 2012 г. — Ralph Schmidt (синдик в производството по несъстоятелност относно имуществото на Aletta Zimmermann)/Lilly Hertel

(Дело C-328/12)

2012/C 303/26

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Ralph Schmidt (синдик в производството по несъстоятелност относно имуществото на der Aletta Zimmermann)

Ответник: Lilly Hertel

Преюдициален въпрос

Поставя се следният преюдициален въпрос относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (1):

Компетентни ли са съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производство по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, да разгледат основан на несъстоятелността отменителен иск, предявен срещу ответник, който е без местоживеене или седалище на територията на държава членка?

---

(1)  ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/14

---

Иск, предявен на 13 юли 2012 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-335/12)

2012/C 303/27

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: A. Caeiros)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се обяви, че поради отказа на португалските власти да предоставят на разположение сумата от 785 078,50 EUR, съответстваща на митата за неизнесените запаси от произведената в излишък захар, вследствие на присъединяването на Португалия към Европейските общности, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО, член 254 от Акта за присъединяване (1), член 7 от Решение 85/257/ЕИО, Евратом (2), членове 4, 7 и 8 от Регламент (ЕИО) № 579/86 (3), член 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 (4) и членове 2, 11 и 17 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 (5);

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според предоставените от португалските власти данни предприятието William Hinton & Sons не е представило доказателства за износа на запасите от произведената в излишък захар, с които е разполагало. На 3 декември 1990 г. тези власти са му съобщили, че то трябва да плати допълнителна сума от 785 078,50 EUR. William Hinton & Sons подава жалба пред Върховния административен съд, който отправя няколко преюдициални въпроса до Съда. Последният постановява на 11 октомври 2001 г. определение по дело William Hinton & Sons (6), в което посочва, че тези въпроси „са [възникнали] в рамките на спор между William Hinton & Sons Lda […] и Fazenda Pública относно събирането […] на налог върху запасите от произведената в излишък захар на William Hinton“. На 8 май 2002 г. Върховният административен съд отменя плащането на допълнителната сума на основание, че съобщаването за това, че тя е дължима, е направено едва след изтичане на давностния срок.

Както става ясно от последващата практика на Съда, тоест от Решение от 7 декември 2004 г. по дело Koninklijke Coöperatie Cosun/Комисия (T-240/02, Recueil, стр. II-4237) и от Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Koninklijke Coöperatie Cosun/Комисия (C-68/05 P, Recueil, стр. I-10367), посочената сума от 785.078,50 EUR вече не можело да се счита за „налог“, както е направено в определението на Съда по дело William Hinton & Sons, а като „собствени ресурси“ на Общностите.

Всъщност макар и тази съдебна практика да се отнася до събирането на сума по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2670/81 (7), тъй като дадено количество захар В не е било изнесено от Общността, това не променя факта, че данъчното събитие, от което възниква това задължение за плащане на посочения налог, е по същество идентично с предвиденото в член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 579/86, предмет на настоящото дело. Тази разпоредба предвижда плащане на налог върху количествата захар, които превишават резерва за прехвърляне и които не са били изнесени извън Общността, тъй като съгласно член 5, параграф 2 от последния регламент тези количества се считат за продадени на вътрешния пазар на Общността.

В съответствие с член 2 от Решение 85/257 приходите от вноските и другите мита, предвидени в рамките на общата организация на пазарите (наричана по-нататък „ООП“) в сектора на захарта, представляват собствени ресурси.

От член 254 от Акта за присъединяване следва, че посочената сума се вписва в рамките на ООП в сектора на захарта. В тази разпоредба се посочва, че запасите на продукти, които трябвало да бъдат премахнати от Португалската република за нейна сметка, са тези, които надвишават количествено тези, които могат да бъдат считани за нормален резерв за прехвърляне и че „понятието за нормален резерв за прехвърляне ще бъде определено за всеки продукт в зависимост от специфичните критерии и цели на всяка обща организация на пазара“, следователно за захарта „понятието за нормален резерв за прехвърляне“ трябва да се определи в зависимост от критериите и целите, специфични за ООП в сектора на захарта. Следва, че общностната правна уредба относно премахването на запасите от захар се вписва в рамките на ООП на захар.

Регламент (ЕИО) № 3771/85 (8) е предвиждал въз основа на член 258, параграф 3 от Акта за присъединяване „общите разпоредби за прилагане на член 254 от [Акта] за прилагане“, определял понятието за „продукти в свободно обращение на португалската територия“, е посочвал, че „условията [за неговото] прилагане“ ще се приемат „в съответствие с процедурата, предвидена […] в съответните разпоредби на другите регламенти относно обща организация на селскостопанските пазари“ и е подчертавал, че „условията за прилагане […] ще включват в частност […] условията за продажба на излишъците от продукти“ и че тези условия „е възможно да предвидят […] облагане с налог в случай, че заинтересованото лице не спазва условията за продажба на излишъците от продукти“.

Регламент № 579/86, установяващ подробни правила относно запасите от продукти в сектора на захарта в Португалия към 1 март 1986 г., е приет от Комисията въз основа на Регламент № 3771/85 и Регламент (ЕИО) № 1785/81 относно общата организация на пазарите в сектора на захарта. Фактът, че регламентът относно общата организация на пазарите в сектора на захарта представлява една от правните основи на Регламент № 579/86 показва, че предвидените в последния норми и следователно горепосочената сума се вписват в рамките на посочената ООП на захар.

Посочената сума от 785 078,50 EUR може да се квалифицира като „собствен ресурс“ на Общността по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Решение 85/257, тъй като става въпрос за приход от „други мита предвидени в рамките на общата организация на пазарите в сектора на захарта“, произтичащ от специалния режим, установен за Португалската република към момента на присъединяването на тази държава членка, тоест сума, която португалските власти е трябвало да съберат в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 579/86.

В своя член 1 Регламент № 3771/85 установява „общите разпоредби за прилагане на член 254 от [Акта] за присъединяване“ и подчертава в член 3, параграф 1, буква б), второ тире, че се считат „за продукти в свободно обращение на португалската територия: […] внесените в Португалия продукти, за които са изпълнени формалностите по вноса, са събрани в Португалия митните сборове и изискуемите такси с равностоен ефект и за които не се прилага пълна или частична отстъпка за плащането на тези мита и такси“. Член 3, параграф 1, буква б), второ тире от Регламент № 3771/85 се отнася до всички „внесени в Португалия“ продукти, следователно обхваща и тези с произход от други държави членки.

Следва, че при изчисляването на запасите от захар в свободно обращение на португалската територия към 1 март 1986 г. захарта с произход от Дания е могла и е трябвало да се вземе предвид. Португалските власти считат, че дори и ако при конкретните обстоятелства Дания е трябвало да се счита за трета страна, количеството захар (796 821 кг), внесено с „декларация за внос № 246“, не следвало да бъде взето предвид при изчисляването на тези запаси, тъй като според тях въпросната захар не е била в свободно обращение към 1 март 1986 г.

Комисията не споделя това становище, доколкото в своето решение от 26 март 1996 г. Tribunal Tributário de Segunda Instância е приел, че митническото оформяне на въпросната захар е извършено на 27 февруари 1986 г. и че на същата тази дата е било разрешено нейното пускане в свободно обращение и за консумиране.

В Решение 85/257, в заместилите го впоследствие решения, както и в Регламент №1552/89, който установява условията, при които „собствените ресурси“ се предоставят на разположение на Комисията, предоставянето на разположение на тези ресурси не е поставено в зависимост от тяхното вписване в общностния бюджет. Членове 371 и 372 от Акта за присъединяване имат за цел да приспособят прилагането на Решение 85/257 към специфичното положение, възникнало от присъединяването на Португалия, и не са пречка приходите, произтичащи от сумата по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент №579/86, тоест в случая 785.078,50 EUR, да бъдат квалифицирани като собствени ресурси.

Квалифицирането на сума като собствен ресурс на Общностите произтича от общностното законодателство и в частност от Решение 85/257, като квалификацията, която правят държавите членки, не е релевантна.

Съгласно съдебната практика не е необходимо да се доказва, че загубата на собствени ресурси е била причинена от грешка на един или друг национален орган. Достатъчно е да се констатира, че вследствие на окончателно решение на Върховния административен съд е било прието, че длъжникът не е бил длъжен да плаща митата и че това обстоятелство е пряко свързано със закъснелите действия на португалските власти през 1990 г. Съдът е потвърдил това становище на Комисията в Решение от 15 ноември 2005 г. по дело Комисия/Дания (C-392/02, Recueil, стр. I-9811).

Решението на Върховния административен съд от 8 май 2002 г. потвърждава, че позицията на Комисията е правилна от правна гледна точка, в смисъл че задължението не е било съобщено своевременно на длъжника (в рамките на тригодишния срок), следователно неговото плащане не е било възможно и че в резултат на това собствените ресурси не са били предоставени на Комисията.

---

(1)  Акт относно условията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република и промените в учредителните договори (ОВ L 302, 1985 г., стр. 23).

(2)  Решение на Съвета от 7 май 1985 година относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 128, стр. 15).

(3)  Регламент на Комисията от 28 февруари 1986 година установяващ подробни правила относно запасите от продукти в сектора на захарта в Испания и в Португалия към 1 март 1986 г. (ОВ L 57, стр. 21).

(4)  Регламент на Съвета от 24 юли 1979 година относно допълнителното събиране на несъбрани вносни или износни сборове, които не са били изискани от длъжника за стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на тези сборове (ОВ L 197, стр. 1).

(5)  Регламент на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, p. 1).

(6)  Recueil, стр. I-7511.

(7)  Регламент (ЕИО) № 2670/81 на Комисията от 14 септември 1981 година относно определяне на подробни правила за прилагане по отношение на производството на захар при надвишаване на квотата (ОВ L 262, стр. 14).

(8)  Регламент (ЕИО) № 3771/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно запасите на селскостопански продукти, намиращи се в Португалия (ОВ L 362, стр. 21).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/16

---

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van Koophandel te Gent (Белгия) на 19 юли 2012 г. — Euronics Belgium CVBA/Kamera Express BV и Kamera Express Belgium BVBA

(Дело C-343/12)

2012/C 303/28

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van Koophandel te Gent

Страни в главното производство

Ищец: Euronics Belgium CVBA

Ответник: Kamera Express BV, Kamera Express Belgium BVBA

Преюдициални въпроси

Член 101 от Закона за пазарните практики и защитата на потребителите, който наред с всичко останало има за цел да закриля интересите на потребителите и гласи следното:

противоречи ли на Директива 2005/29/ЕО (1), доколкото забранява продажбата на загуба, а тази директива изглежда не забранява подобна търговска практика и е възможно белгийският закон да съдържа по-строги изисквания, отколкото предвидените в Директива 2005/29/ЕО и в забраната по член 4 от същата?

---

(1)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/16

---

Жалба, подадена на 24 юли 2012 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 4 май 2012 г. по дело T-529/09, Sophie in 't Veld/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-350/12 P)

2012/C 303/29

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: P. Berman, B. Driessen, Cs. Fekete)

Други страни в производството: Sophie in 't Veld, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение на Общия съд,

—	да постанови окончателно решение по предмета на настоящата жалба, и

—	да осъди жалбоподателя по дело Т-529/09 да заплати направените от Съвета разноски в производството по посоченото дело и в настоящото производство по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба се отнася до тълкуването на изключенията, отнасящи се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения и защитата на правните становища. Тези изключения са уредени съответно под формата на абсолютно изключение от правото на публичен достъп в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламента (1) и под формата на ограничено изключение от правото на публичен достъп в член 4, параграф 2, второ тире от същия регламент.

Съветът твърди, че при тълкуването на посочените изключения Общият съд е допуснал четири грешки.

На първо място, Общият съд допуска грешка, като приема, че различната позиция относно избора на правно основание не може да засегне интересите на ЕС в международните отношения (първа част от първото правно основание). Споровете между институциите, отнасящи се до компетентността на Съюза и до избора на правно основание, са тясно преплетени със споровете относно съдържанието на международните споразумения. Споровете относно компетентността между институциите освен това могат да окажат въздействие върху преговорната позиция на ЕС, да засегнат неблагоприятно доверието в Съюза като партньор в преговорите и да поставят под съмнение изхода от преговорите.

На второ място, Общият съд прилага неправилен критерий за преценка и замества със своята собствена преценка тази на Съвета относно значението на разглеждания документ за международните отношения (втора част от първото правно основание). Що се отнася до защитата на обществения интерес в международните отношения, критерият за преценка по-скоро предоставя „широка свобода на преценка“ на съответната институция, отколкото да изисква доказването на „действителна и конкретна“ вреда. Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, извършвайки цялостна проверка на твърденията на Съвета, като прилага изискването за „действителна и конкретна“ вреда, замествайки така преценката на Съвета относно външнополитическите последици от оповестяването на документа със своята собствена преценка.

На трето място, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не отчита както чувствителното съдържание на поисканото правно становище, така и особените обстоятелства към момента, когато е поискан този достъп (първа част от второто правно основание). Разгледаният в правното становище въпрос е свързан с чувствителни международни преговори, които още са били в ход към момента на искането за достъп и в които се отдава значение на съществени и жизненоважни интереси в областта на трансатлантическото сътрудничество по предотвратяването и борбата с тероризма и неговото финансиране, като разгледаният в правното становище въпрос за избора на правно основание е предмет на спор между институциите. Общият съд не е взел предвид тези специфични характеристики на правното становище.

На последно място, Общият съд погрешно е приравнил преговорите и сключването на международно споразумение със законодателната дейност на институциите за целите на прилагането на критерия за по-висш обществен интерес (втора част от второто правно основание). По този начин Общият съд не е взел предвид съществени разлики между преговорите за международни споразумения, в които участието на обществото по необходимост е ограничено предвид засегнатите стратегически и тактически интереси, и сключването и транспонирането на тези споразумения.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/17

---

Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания) на 1 август 2012 г. — Miguel Fradera Torredemer и др./Corporación Uniland, S.A.

(Дело C-364/12)

2012/C 303/30

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Miguel Fradera Torredemer, María Teresa Torredemer Marcet, Enrique Fradera Ohlsen и Alicia Fradera Torredemer

Ответник: Corporación Uniland, S.A.

Преюдициални въпроси

1.

Съвместима ли е с член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО във връзка с член 10 ЕО) и с член 4, параграф 3 ДЕС правна уредба като установената в Кралски декрет 1373/2003 от 7 ноември, съгласно който възнаграждението на процесуалните представители е предмет на минимален праг, който може да бъдат увеличаван или намаляван само с 12 %, щом като в случай на извънредни обстоятелства органите на държавата членка, включително съдилищата, не разполагат с реална възможност да се отклоняват от минималния праг, определен в нормативно установената тарифа?

2.	С оглед на отклоняване от минималния праг на посочената тарифа може ли да се счита за извънредно обстоятелство наличието на голямо несъответствие между действително извършената работа от процесуалния представител и размера на дължимото съгласно тарифата възнаграждение?

3.	Кралски декрет 1373/2003 от 7 ноември 2003 г. относно тарифата за възнагражденията на процесуалните представители съвместим ли е с член 56 ДФЕС (предишен член 49 ЕО)?

4.	Отговаря ли тази нормативна уредба на изискванията за необходимост и пропорционалност, посочени в член 15, параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО (1)?

5.	Член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, установяващ правото на справедлив съдебен процес, включва ли правото на ефективна защита в случай на несъразмерно висок хонорар на процесуалния представител, несъответстващ на реално извършената работа?

6.

В случай на утвърдителен отговор, в съответствие ли са с член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи разпоредбите на испанския закон за гражданското съдопроизводство, които не допускат страната, осъдена да заплати съдебните разноски, да обжалва размера на хонорара на процесуалния представител на другата страна, ако го счита за прекомерно висок и несъответстващ на действително извършената работа?

---

(1)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/18

---

Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) на 3 август 2012 г. — Thomas Pringle/Правителство на Ирландия, Ирландия и Attorney General

(Дело C-370/12)

2012/C 303/31

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: Thomas Pringle

Ответници: Правителство на Ирландия, Ирландия и Attorney General

Преюдициални въпроси

1.

Валидно ли е Решение 2011/199/ЕС на Европейския съвет от 25 март 2011 г. (1): — като се вземе предвид прилагането на опростената процедура за преразглеждане съгласно член 48, параграф 6 ДЕС, и по-специално предполага ли предлаганото изменение на член 136 ДФЕС разширяване на областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите; — като се вземе предвид съдържанието на предлаганото изменение, и по-специално дали то води до нарушение на Договорите или на общите принципи на правото на Съюза.

2.

Като се вземат предвид: — членове 2 ДЕС и 3 ДЕС и разпоредбите на част трета, дял VIII ДФЕС, и по-специално членове 119 ДФЕС, 120 ДФЕС, 121 ДФЕС, 122 ДФЕС, 123 ДФЕС, 125 ДФЕС, 126 ДФЕС и 127 ДФЕС; — изключителната компетентност на Съюза по въпросите на паричната политика, предвидена в член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС, и за сключването на международни споразумения, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2 ДФЕС; — компетентността на Съюза при координирането на икономическите политики в съответствие с член 2, параграф 3 ДФЕС и част трета, дял VIII ДФЕС; — правомощията и функциите на институциите на Съюза съгласно принципите, определени в член 13 ДЕС; — принципът на лоялното сътрудничество, утвърден в член 4, параграф 3 ДЕС; — общите принципи на правото на Съюза, и по-специално общият принцип на ефективна съдебна защита и правото на ефективни правни средства за защита пред съд, по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и общият принцип на правната сигурност. има ли право държава — членка на Европейския съюз, чиято парична единица е еврото, да сключва и ратифицира международно споразумение като Договора за ЕМС?

3.	Ако се приеме, че решението на Европейския съвет е валидно, зависи ли правото на държава членка да сключва и ратифицира международно споразумение като Договора за ЕМС от влизането в сила на посоченото решение?

---

(1)  Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 година за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото (ОВ L 91, стр. 1).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/18

---

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 3 август 2012 г. — Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel, други страни: M. и S.

(Дело C-372/12)

2012/C 303/32

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Касатор: Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel

Други страни: M. и S.

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 12, буква a), второ тире от Директива 95/46/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи?

2.

Следва ли изразът „право на достъп“ в член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2) да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи по смисъла на член 12, буква а), второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни?

3.	Отнася ли се член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз и за държавите — членки на Европейския съюз, когато те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?

4.

Доколкото като последица от предоставянето на достъп до „докладните записки“ в същите вече не се излагат съображенията, поради които се предлага определено решение, а това е неблагоприятно от гледна точка на безпрепятствения вътрешноведомствен обмен на становища и правилното протичане на процеса по вземане на решения, обосновава ли тази последица легитимен интерес от поверителност по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз?

5.

Може ли съдържащите се в „докладните записки“ правни анализи да се разглеждат като лични данни по смисъла на член 2, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни?

6.

Защитата на правата и свободите на други лица по смисъла на член 13, параграф 1, буква ж) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни обхваща ли и интереса от безпрепятствен вътрешноведомствен обмен на становища? При отрицателен отговор на този въпрос, може ли тогава да се приеме, че посоченият интерес попада в хипотезата на член 13, параграф 1, буква г) или е) от тази директива?

---

(1)  ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10.

(2)  ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/19

---

Жалба, подадена на 7 август 2012 г. от Arav Holding Srl срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 19 юни 2012 г. по дело T-557/10, H.Eich/СХВП — Arav (H.EICH)

(Дело C-379/12 P)

2012/C 303/33

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Arav Holding Srl (представител: R. Bocchini, avvocato)

Други страни в производството: H.Eich Srl, Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Да се отмени изцяло Решение от 19 юни 2012 г. на Общия съд на Европейския съюз и вследствие на това да се потвърди решението на първи апелативен състав на СХВП от 9 септември 2010 г., тъй като то напълно спазва и прилага РМО (1), и по-специално член 8, параграф 1, буква б) от него.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си дружество Arav Holding Srl оспорва решението на Общия съд по два пункта.

На първо място, то се оплаква, че не е признато наличието на графично, фонетично и концептуално сходство между италианската национална фигуративна марка „H SILVIAN HEACH“ и международната фигуративна марка „H SILVIAN HEACH“, от една страна, и марката „H.EICH“, от друга. Общият съд допуснал грешка при индивидуализирането на основния елемент на марката, а именно фамилното, а не малкото име. На следващо място, Общият съд допуснал грешка, понеже не отчел както ограниченото значение на използването на точка, която има далеч по-малък размер от буквите, така и обстоятелството, че по-ранната марка е „силна“.

На второ място, дружество Arav Holding Srl упреква Общия съд за това, че не е признал принципната вероятност от объркване на марките поради сходството между тях и сходното им използване.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/20

---

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 8 август 2012 г. — X BV/Minister van Financiën

(Дело C-380/12)

2012/C 303/34

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: X BV

Ответник: Minister van Financiën

Преюдициални въпроси

1.

Понятието „премахващи примесите“, съдържащо се в глава 25, забележка 1 от Хармонизираната система („ХС“), обхваща ли също и отстраняването на определени химически частици от даден минерален материал в непреработен вид, при положение че това премахване се извършва, за да се засилят (специфични) естествени свойства на съответния минерален материал, които са отслабнали поради тези природни дадености?

2.

В случай че въз основа на отговора на въпроса в точка 1 може да се установи, че са премахнати примеси по смисъла на глава 25, забележка 1 от ХС, въз основа на какви критерии следва впоследствие да се преценява дали добит минерален материал като белилната глина може въз основа на посочената по-горе забележка да продължи да бъде класиран в [под]позиция 2508 40 00 от КН дори и след промиването му със сярна киселина и вода, като същият материал не бъде разглеждан като продукт на химическата промишленост по смисъла на глава 38 от ХС?

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/20

---

Жалба, подадена на 9 август 2012 г. от I Marchi Italiani Srl срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 28 юни 2012 г. по дело T-133/09, I Marchi Italiani и Basile/СХВП — Osra

(Дело C-381/12 P)

2012/C 303/35

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: I Marchi Italiani Srl (представители: L. Militerni и G. Militerni, avvocati)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Osra SA

Искания на жалбоподателя

—	Отменя частично решението на Общия съд на Европейския съюз, доколкото с него се отхвърля жалбата на дружеството I Marchi Italiani s.r.l. и се присъждат в негова тежест съдебните разноски, с изключение на свързаните с отказа от съдебно производство;

—

частично уважава исканията, представени в първоинстанционното производство и вследствие на това отменя Решение на втори апелативен състав от 9 януари 2009 г., нотифицирано на жалбоподателя в настоящото производство на 30 януари 2009 г. по преписка R 502/2008 между дружеството I Marchi Italiani S.r.l. срещу Osra S.A, с което се потвърждава решението на отдела по отмяна, уважавайки искането за отмяна и обявяването на недействителността на марката „B Antonio Basile 1952“ в отговор на жалбата на OSRA S.A.;

—	осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбата на дружеството I Marchi Italiani s.r.l. има три правни основания:

1.

Нарушение на член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото Общият съд неправилно е приел, че представените от жалбоподателя документи трябва да бъдат отхвърлени без да бъде необходимо обсъждане на доказателствената им сила и че доводите относно репутацията на оспорваната марка и на принципа на добросъвестност трябва да бъдат обявени за недопустими.

2.

Нарушение на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 (1) (понастоящем член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (2)), доколкото Общият съд е допуснал грешка, като е обявил, че са изминали по-малко от 5 години от датата на регистрацията на марката и датата на подаването на молбата за обявяване на недействителността й и че вследствие на това датата на искането за регистрация на общностната марка е ирелевантно.

3.	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, доколкото Общият съд неправилно е приел, че е налице сходство между конфликтните марки и вследствие на това е приложил неправилно тази разпоредба в извода си за наличието на вероятност от объркване.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

(2)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 9 юли 2012 г. (преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна — България) — „Добруджанска петролна компания“ АД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-298/11) (1)

2012/C 303/36

Език на производството: български

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 232, 6.8.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 11 юли 2012 г. — Европейска комисия/Чешка република

(Дело C-353/11) (1)

2012/C 303/37

Език на производството: чешки

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 252, 27.8.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 8 май 2012 г. — ThyssenKrupp Elevator (CENE) GmbH, по-рано известно като ThyssenKrupp Aufzüge GmbH, ThyssenKrupp Fahrtreppen GmbH/Европейска комисия

(Дело C-503/11 P) (1)

2012/C 303/38

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 8 май 2012 г. — ThyssenKrupp Ascenseurs Luxembourg Sàrl/Европейска комисия

(Дело C-504/11 P) (1)

2012/C 303/39

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 8 май 2012 г. — ThyssenKrupp Elevator AG/Европейска комисия

(Дело C-505/11 P) (1)

2012/C 303/40

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 8 май 2012 г. — ThyssenKrupp AG/Европейска комисия

(Дело C-506/11 P) (1)

2012/C 303/41

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/21

---

Определение на председателя на Съда от 18 юни 2012 г. — (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Наказателно производство срещу Vu Thang Dang в присъствието на: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof

(Дело C-39/12) (1)

2012/C 303/42

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 118, 21.4.2012 г.

---

6.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/22

---

Жалба, подадена на 25 юли 2012 г. — Soltau/Комисия

(Дело T-333/12)

2012/C 303/43

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Christoff Soltau (Адендорф, Германия) (представител: T. Rosenkranz)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 14 май 2012 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва, че член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) не изключва правото му да получи достъп до становището, което Комисията е изпратила на австрийския Oberster Gerichtshof (Върховен съд) съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2) във връзка с конкретно картелно дело. Според жалбоподателя тази разпоредба не се прилага за поискания документ, тъй като производството пред австрийския съд по принцип не попада в защитния обхват на тази разпоредба. Дори и да попада, самият документ пак не попадал в хипотезата на разпоредбата, тъй като Комисията не го е предоставила в качеството на страна по делото. Решението на Комисията не можело да бъде обосновано и със защитата на производството по висящото пред Съда на ЕС дело C-681/11, Schenker и др. Въпреки че преюдициалните въпроси на австрийския Oberster Gerichtshof били отправени във връзка с посоченото картелно дело, поисканият документ не бил изготвен от Комисията за целите на преюдициалното производство, нито пък съдържанието му се отнасяло до преюдициалните въпроси.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102] [ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

---