ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

25.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/2

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 24 септември 2012 година

за приемане на позицията на Съвета по проекта за коригиращ бюджет № 4 на Европейския съюз за финансовата 2012 година

2012/C 288/02

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 314 от него, във връзка с Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (1), последно изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1081/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. (2), и по-специално член 37 от него,

като има предвид, че:

—	общият бюджет на Съюза за финансовата 2012 година беше окончателно приет на 1 декември 2011 г. (3),

—	на 20 юни 2012 г. Комисията представи предложение, съдържащо проект за коригиращ бюджет № 4 към общия бюджет за финансовата 2012 година,

РЕШИ:

Член единствен

Позицията на Съвета по проекта за коригиращ бюджет № 4 на Европейския съюз за финансовата 2012 година беше приета на 24 септември 2012 г.

Пълният текст е публикуван за справки или изтегляне в електронен формат на уебсайта на Съвета: http://www.consilium.europa.eu/

Съставено в Брюксел на 24 септември 2012 година.

За Съвета

Председател

A. D. MAVROYIANNIS

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1, с поправки в ОВ L 25, 30.1.2003 г., стр. 43 и в ОВ L 99, 14.4.2007 г., стр. 18.

(2) ОВ L 311, 26.11.2010 г., стр. 9.

(3) ОВ L 56, 29.2.2012 г., с поправки в ОВ L 79, 19.3.2012 г., стр. 1 и в ОВ L 184, 13.7.2012 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЕКТ ЗА ПИСМО

От	:	Председателя на Съвета
До	:	Председателя на Европейския парламент

Уважаеми господин Председател,

С отделна пратка изпращам позицията на Съвета по проекта за коригиращ бюджет № 4 за финансовата 2012 година, приета от Съвета на 19 септември 2012 г.

(Поздрав за завършек на писмото).

25.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/5

Обменен курс на еврото (1)

24 септември 2012 година

2012/C 288/04

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,2916
JPY	японска йена	100,79
DKK	датска крона	7,4563
GBP	лира стерлинг	0,79680
SEK	шведска крона	8,4928
CHF	швейцарски франк	1,2095
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,4370
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,940
HUF	унгарски форинт	283,28
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,6963
PLN	полска злота	4,1540
RON	румънска лея	4,5183
TRY	турска лира	2,3259
AUD	австралийски долар	1,2415
CAD	канадски долар	1,2668
HKD	хонконгски долар	10,0130
NZD	новозеландски долар	1,5742
SGD	сингапурски долар	1,5871
KRW	южнокорейски вон	1 446,53
ZAR	южноафрикански ранд	10,7171
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,1491
HRK	хърватска куна	7,4265
IDR	индонезийска рупия	12 351,43
MYR	малайзийски рингит	3,9691
PHP	филипинско песо	53,931
RUB	руска рубла	40,3205
THB	тайландски бат	39,949
BRL	бразилски реал	2,6175
MXN	мексиканско песо	16,6727
INR	индийска рупия	69,0680

(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

25.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/9

Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2012/C 288/08

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„HOLSTEINER TILSITER“

ЕО №: DE-PGI-0005-0807-26.04.2010

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1. Наименование:

„Holsteiner Tilsiter“

2. Държава-членка или трета държава:

Германия

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.3

Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

„Holsteiner Tilsiter“ представлява произведенo по традиционен начин полумеко сирене от краве мляко, което по време на зреенето непрекъснато се обработва с течности, съдържащи микроорганизми (предимно бактериите Brevibacterium linens), и има масленост между 30 % и 60 % в сухото вещество. „Holsteiner Tilsiter“ може да се произвежда както от сурово, така и от пастьоризирано мляко. Освен с класическата форма на кръгла пита сиренето все по-често се произвежда с цилиндричната форма на хляб. То има тънка естествена жълтеникаво-кафеникава кора, която по време на най-малко петседмичното зреене се обработва със смес от специфични микроорганизми, суроватка, обезмаслено мляко или солена вода. Светложълтото сирене е достатъчно твърдо за нарязване, но по принцип меко и много еластично. В резултат от специалния метод на производство „Holsteiner Tilsiter“ притежава типичните за Tilsiter неравни дупчици и пукнатини. Вкусът му варира от мек и леко пикантен до много пикантен в зависимост от срока на съхранение. Сиренето се произвежда с форма на пита или хляб с тегло 3,5—5 kg.

„Holsteiner Tilsiter“ се произвежда с три различни степени на масленост: най-малко 30 % масленост в сухото вещество — най-малко 45 % масленост в сухото вещество — най-малко 60 % масленост в сухото вещество. Най-ниската масленост е 30 % в сухото вещество. „Holsteiner Tilsiter“ се произвежда по принцип без подправки. Когато се подправя, се добавя единствено ким. Не се използват други подправки.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

Използваното мляко трябва да е от гореспоменатия географски район.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

—

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Всички етапи на производството на сиренето, от приемането на суровините до най-малко петседмичното съхранение и зреене трябва да бъдат извършени в определения географски район.

3.6. Специфични правила за рязане, стъргане, опаковане и др.:

—

3.7. Специфични правила за етикетиране:

—

4. Кратко определение на географския район:

Федерална провинция Шлезвиг-Холщайн във Федерална република Германия. От първата половина на 20-ти век (около 1920 г.) исторически документираният район на производство на „Holsteiner Tilsiter“ обхваща федералната провинция Шлезвиг-Холщайн в днешните ѝ граници.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Специалният метод на производство, произтичащото от него особено качество и репутацията на „Holsteiner Tilsiter“ са могли само тук да се развият по този начин, тъй като са съчетани следните условия:

Поради разположението между Северно и Балтийско море климатът в Шлезвиг-Холщайн е океански. Географското разположение и характеристиките на почвата са довели до развитието на специални комбинации от растения и впоследствие до особени характеристики на фуражите. Това е в полза както на млекопроизводството, така и на производството на сирена и се отразява не на последно място в пикантно-ароматния характер на „Holsteiner Tilsiter“.

Млекопроизводството има дълга традиция в Шлезвиг-Холщайн, тъй като провинцията предлага отлични рамкови условия за него. Към края на 16-ти век млечният сектор в херцогствата Шлезвиг и Холщайн започва да произвежда количества, които превишават вътрешното потребление в тях. По това време холандски бежанци донасят със себе си познания за професионално млекопроизводство. Към края на 19-ти век се развива структурата на кооперативните мандри. Само през 1888 г. се основават 251 нови мандри. Както структурата на стопанствата за производство на млечни продукти, така и отличната квалификация, съчетани с добрите климатични и почвени условия превръщат Шлезвиг-Холщайн в едно от най-предпочитаните места в Европа за млекопроизводство. С основание световноизвестната порода млекодайни крави „Holstein-Friesian“ (известна в Германия и като „Schwarzbunte“ — черношарено говедо) носи имено това име. Благодарение на наличността на мляко и телешко сирище производството на сирена се развива добре в провинцията. Днес обаче за производството на сирена в Шлезвиг-Холщайн се използва и мляко от стопанства извън географския район.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

От около 120 години „Holsteiner Tilsiter“ има много добра репутация като висококачествено сирене, типично за провинцията. Както се вижда от старинни документи, още през 16-ти век е имало сравнимо с него сирене на имението Behl в местността Holsteinische Schweiz. Рецептата на Tilsiter е описана за първи път през 1840 г. от госпожа Westpfahl, живяла в имение близо до гр. Tilsit в тогавашната Източна Прусия. На тази основа сиренето получава името си. Към края на 19-ти век тази рецепта стига до днешния Шлезвиг-Холщайн, където Tilsiter бързо става най-популярното сирене и до днес се ползва с тази популярност.

В книгата „Käsebereitung und Käsespeisen in Deutschland seit 1800“ („Производство на сирене и ястия със сирене в Германия от 1800 г. насам“), изд. (Frank Roeb, Mainz 1976 г.) се казва: „В Шлезвиг-Холщайн производството му (бел.: на Tilsiter) започва още по-късно, тъй като има сведения, че там производството на Tilsiter не започва много преди 1900 г., а след това получава дори държавно подпомагане (от 1929 г., виж Middelhauve)“.

Днес Шлезвиг-Холщайн се счита за център на производството на Tilsiter (виж Dr. Oetker Lebensmittel-Lexikon — Енциклопедия на хранителните стоки, 2004 г., стр. 812; C. Dumont, Kulinarisches Lexikon — Кулинарна енциклопедия —, 1998 г., стр. 516; статия Essen & Trinken im Detail — Подробно за яденето и пиенето — в сп. „mein coop magazin“: „Holsteiner Tilsiter und Beaujolais AOC“). В статията „Tilsiter — Käse der Ostsee“ (Tilsiter — сиренето от Балтийско море) от групата „Hamburg Slow Food Convivium“ (Burchard Bösche, 2005 г.) се казва: „Шлезвиг-Холщайн, земята между моретата, днес е центърът на производството на Tilsiter“.

Становищата на анкетираните институции от сектора потвърждават, че „Holsteiner Tilsiter“ се е превърнал в известен и популярен специалитет, типичен за региона, и е също така общо понятие за произвежданите в Шлезвиг-Холщайн сирена „Tilsiter“. Това се подкрепя и от факта, че то се споменава като регионално сирене-специалитет в книгата „Kulturgeschichte der deutschen Küche“ (Историята на културата на немската кухня) от Peter Peter (2005 г., стр. 135), където пише: „Holsteiner Tilsiter, Würchwitzer Milbenkäse, Allgäuer Bergkäse, (…) — в сравнение с Франция и Италия и дори в сравнение с Англия или Ирландия изборът на висококачествени немски сирена е по-скоро скромен.“ На редица уебсайтове също има указания за особената репутация на „Holsteiner Tilsiter“. В интернет портала с информация за сирена „Alles Käse — das Infoportal“ (http://www.walserstolz.de) пише следното: „Особено в Северна Германия и по цялото балтийско крайбрежие сиренето Tilsiter има дълга традиция. Основният район на производството му в Германия е Шлезвиг-Холщайн, където думите Tilsiter и полумеко сирене донякъде все още се ползват като синоними.“ В Наръчника за немски хранителни продукти в САЩ (http://www.germanfoods.org) се казва: „… освен това в районите на Шлезвиг-Холщайн (…) в северната част на Германия се произвеждат някои от по-известните немски сирена, като например Tilsiter (…)“. Други препратки се намират например на уебсайта на фирма Paulsen (http://www.party-paulsen.de). Там пише следното: „Holsteiner Tilsiter — най-доброто сирене от Шлезвиг-Холщайн“.

Специалните естествени бактериални култури в избите за узряване, които са се развили от поколения насам и са местни в този район, придават на „Holsteiner Tilsiter“ уникалния му пикантен вкус, който ясно се различава от сирената Tilsiter с друг географски произход.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ):

Особената репутация и доброто име на „Holsteiner Tilsiter“ се основават от една страна на дългата традиция на Шлезвиг-Холщайн като регион на млякото и сиренето, но от друга страна — най-вече на професионалните умения и ноу-хау на местните мандраджии. На базата на предпочитан метод на млекопроизводството в течение на вековете местните стопани са развивали производството на сирена. Старите рецепти и опитът на мандраджийския занаят са се предавали от поколение на поколение. Това е довело и до изработване на специалните сирена на тази федерална провинция. Едно от най-значимите от тях продължава да бъде „Holsteiner Tilsiter“. Различните му видове представляват регионален специалитет, известен и извън региона и с добра репутация.

Отличителният наситен аромат и класически оформените дупчици на „Holsteiner Tilsiter“ са станали част от мандраджийската традиция в региона още преди наименованието Tilsiter да се наложи за това сирене. Едва в края на 19-ти век това наименование е било внесено от Източна Прусия в Шлезвиг-Холщайн и започва да се употребява и за това сирене, което тук се произвежда по подобна рецепта. Следователно от това време се говори за „Tilsiter от Шлезвиг-Холщайн“ или „Holsteiner Tilsiter“.

Селската мандраджийска традиция продължава да се развива в Шлезвиг-Холщайн до наши дни. Професионалното обучение по технология на млякото и млечните продукти, чийто център днес е Lehr- und Versuchsanstalt für Milchwirtschaft (Учебен и изследователски център за млечния сектор) в гр. Bad Malente, се ползва с отлично име и далеч отвъд границите на провинцията.

Характерни за отличната репутация на „Holsteiner Tilsiter“ са много специфичният му аромат и особеният му вкус, който е резултат от специалния начин на подправяне с ким. И двете качества се постигат единствено с помощта на специалните бактериални култури, които в този си вид и в тази комбинация се развиват само в климатичната зона между Северно и Балтийско море.

Предприятията, произвеждащи „Holsteiner Tilsiter“, заемат централно място и в рамките на „Käsestraße Schleswig-Holstein“ (Път на сиренето в Шлезвиг-Холщайн), известен далеч отвъд границите на провинцията. Приблизително 40 мандри са се обединили в това дружество за насърчаване на мандраджийската традиция в Шлезвиг-Холщайн и представляват около 120 различни видове сирене. Дружеството бе основано след пазара на сирене, състоял се през 1999 г. на територията на музея на открито „Kiekeberg“ близо до Хамбург по инициатива на кулинарното движение „Slow Food“. Поради разнообразието на представените на този панаир видове сирене от Шлезвиг-Холщайн мандраджиите от тази провинция получиха прякора „винари от Севера“. Като образцов специалитет от „региона на сиренето Шлезвиг-Холщайн“ там бяха изложени различните видове на „Holsteiner Tilsiter“.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

Справочните данни на пълната спецификация:

Markenblatt (регистър на търговските марки), том 30 от 24 юли 2009 г., част 7а-аа, стр. 13378

http://register.dpma.de/DPMAregister/geo/detail.pdfdownload/7201

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

25.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/13

2012/C 288/09

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„WALBECKER SPARGEL“

ЕО №: DE-PGI-0005-0857-08.02.2011

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1. Наименование:

„Walbecker Spargel“

2. Държава-членка или трета държава:

Германия

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.6 —

Плодове, зеленчуци и житни растения, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Прясна бяла, зелена или виолетова аспержа (Asparagus officinalis). Ядивните стъбла се предлагат на пазара белени или небелени. Аспержите „Walbecker Spargel“ се произвеждат съгласно правилата на добрите селскостопански практики. При продажба на небелени аспержи те трябва да отговарят най-малко на стандарта FFV04 (Аsparagus) на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на ООН.

Дължината на стъблата на белите аспержи не бива да превишава 22 cm. Аспержите трябва да са цели и ненаранени. Те не бива да са загнили или наранени, а трябва да имат свеж аромат и вид.

Аспержите Walbecker Spargel са уникални поради фините влакна, интензивния вкус на аспержи с деликатен привкус на ядки, както и крехкостта на стъблата.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

—

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

—

3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Цялото производство на „Walbecker Spargel“ от засаждане до прибиране на реколтата трябва да се осъществи в определения географски район.

Отглеждането започва от подходяща подготовка на почвата преди засаждането. За тази цел земята се обогатява със съответните количества хумус (зелени торове, компост). Обработката продължава една година, като почвата се прекопава на дълбочина до 80 см, за да могат растенията да пуснат дълбоки корени и да се развиват оптимално. По правило разсадът се засажда в средата на април, ако пролетта започне рано — може и през март. При това от насипите внимателно се отстраняват остатъците от стари корени и камъните, за да няма твърди обекти, които да пречат на стъблата на аспержите да израснат прави.

След две години растеж първата реколта от аспержи се прибира през третата година.

Ако аспержите се отглеждат под чернобяло фолио, трябва стриктно да се внимава при силно слънце фолиото да бъде обърнато навреме от черната на бялата страна, за да се избегне влошаване на качеството в резултат от гнили глави.

Когато се прибира реколта от аспержи, площите не трябва да се третират с азотни торове преди края на прибирането. Около 21 дни преди края на сезона се вземат почвени проби, за да се установи какво липсва в почвата с цел тя съответно да бъде обогатена с азотни торове след края на беритбата. За подобряване на качеството и насърчаване на растежа се провеждат мерки за култивиране, например щадяща почвообработка и подходящо торене, включително с магнезий и калиеви торове.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Опаковка

Съдържанието на всеки пакет трябва да бъде еднородно. Всяка единица трябва да съдържа само аспержи от района, одобрен за производство на „Walbecker Spargel“. Аспержите в една опаковъчна единица трябва да притежават еднакво качествo и да са от една цветова група и размер. Видимата част от съдържанието на опаковката трябва да бъде представителна за цялото ѝ съдържание.

За да запазят качеството си, аспержите Walbecker Spargel се подлагат на шоково охлаждане. Най-късно четири часа след беритбата те трябва да се охлаждат във вода от кладенец или ледена вода с температура 1—12 °C. Те следва да се предлагат на пазара колкото може по-бързо. По възможност не трябва да се съхраняват повече от три дни в хладилен склад при температура 1—4 °C.

Хладилната верига може да се прекъсва от производителя само за кратко време с цел опаковане и доставяне.

Помещенията, в които аспержите се обработват, охлаждат и евентуално продават, трябва да отговарят на хигиенните изисквания.

3.7. Специфични правила за етикетиране:

—

4. Кратко определение на географския район:

Районът на отглеждане на „Walbecker Spargel“ се намира в северозападната част на федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия. Той се простира по германско-нидерландската граница. На запад границата на района съвпада с държавната граница. На север, от точката на пресичане на държавната граница и автомагистрала А 57, границата на района следва автомагистралата в източна посока. На точката на пресичане на А 57 и главния път В 9 границата на района завива на югоизток и следва B 9 до точката на пресичане на B 9 и B 58. Там границата на района на производство завива на югозапад, като следва В 58. От точката на пресичане на B 58 и шосето L 221 границата следва L 221 до точката на пресичането ѝ с автомагистрала A 61. След това границата следва А 61 до точката на пресичането ѝ с държавната граница.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Районът на производство е част от Долнорейнската низина. Той се отличава с климатични условия, които са идеални за отглеждането на аспержи. Необходимите за растежа на аспержите количества валежи падат именно през важните месеци март, април, май и юни при меки температури през цялото време.

Районът на отглеждане се отличава с пясъчни почви, на североизток има и глинести и льосови почви. Площите, които традиционно се избират за отглеждане на аспержи, се характеризират с почви с високо съдържание на пясък. Пясъкът е от дюната на Маас-Нирс. Структурата на почвата между реките Маас и Нирс се е развила по време на ледниковата епоха. Тя се характеризира с въздухо- и дъждопропускливи почви, съдържащи минерали, известно количество льос, по-големи дялове хумус и достатъчно количество калций, които на места са леко песъчливи. Селскостопанските производители в района на производство са смятали тези почви за голям недостатък в сравнение с богатите почви в околните области Pont, Nieuwkerk, Aldekerk и в зоната на Baersdonk, които по принцип са по-подходящи за отглеждане на култури от почвите в географския район. Почвите в географския район обаче са идеални специално за отглеждане на аспержи.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Аспержите Walbecker Spargel, които могат да се предлагат на пазара само като бели, зелени или виолетови, са уникални поради фините влакна, интензивния вкус на аспержи с лек привкус на ядки, както и крехкостта на стъблата. Местните производители разполагат със специално ноу-хау, което чрез правилна подготовка на почвата и правилно засаждане гарантира, че стъблата на Walbecker Spargel растат добре и прави и имат добра консистенция. Поради дългата традиция и особено добрите му качества Walbecker Spargel притежава отлична репутация, която далеч надхвърля границите на района на производство.

Фините влакна на стъблата, привкусът на ядки и интензивният вкус на аспержи, както и крехкостта и правият им растеж са резултат от идеалните почвени условия в областта на Walbeck и климатичните условия на Долнорейнската низина. Именно при аспержите връзката между качествата на продукта и природните условия е особено тясна: вкусът на аспержите зависи 70 % от почвата, 20 % — от обработката и торенето на почвата, а само 10 % — от сорта. Така например обогатените с хумус пясъчни почви, които се предпочитат за отглеждане на аспержите, получават достатъчно валежи именно през месеците март, април, май и юни при меки температури през цялото време. Освен това правилата на добрите селскостопански практики гарантират качеството на продуктите.

Особеното качество на Walbecker Spargel се основава на ноу-хау-то на производителите на аспержите, изградило се от няколко поколения, особено по отношение на правилното време за засаждане, началото и края на беритбата, вида и степента на използване на покриващо фолио, правилното изграждане на насипите и отстраняването на остатъците от стари корени и камъните от тях, както и определянето на нужните торове, като за тази цел се вземат почвени проби.

Walbecker Spargel има отлична репутация. През 1923 г., по време на инфлацията, д-р Валтер Клайн-Валбек, юрист и майор о.з., прави първите опити да отгледа аспержи около замъка Валбек. Успехът му бързо събужда интереса на местните селскостопански производители, които не постигат добра реколта от други полски култури върху песъчливите почви. През есента 1927 г. 33 земеделски стопани от Валбек се решават да започнат производството на аспержи през пролетта на 1928 г. През първия сезон се засаждат аспержи на около 200 уврата (50 хектара). На 1 януари 1929 г. д-р Валтер Клайн-Валбек и 55 производители на аспержи от Валбек основават „Spargelbaugenossenschaft Walbeck und Umgegend e.G.“ (кооператив за отглеждане на аспержи) — групата, подала настоящата заявка. Оттогава земеделските стопани, обединени в тази група-заявителка, произвеждат аспержи на кооперативна основа и ги предлагат на пазара под наименование „Walbecker Spargel“. Между 1932 и 1938 г. групата доставя 36 000 центнера аспержи на търг в гр. Щрален, от който бедното дотогава село Валбек с песъчливите му почви извлича доходи в размер на 1,3 млн. райхсмарки. В сезона на аспержите през 1936 г. 40 000 любители на този зеленчук посещават селото.

По време на Втората световна война има прекъсване в производството на аспержи. След валутно-финансовата реформа от 1948 г. производството на аспержи започва отново. Днес групата-заявителка наброява 50 членове, които отглеждат аспержи на площ от 80 хектара.

Регионалната битова песен „Walbecker Heimatlied“ от Jakob Schopmanns (текстът от 1935 г. е публикуван във в-к Niederrheinische Landeszeitung на 5 юли 1935 г.) и сина му Helmut (музика, от 1977 г.) отразява значението на аспержите за идентичността на село Валбек и околностите му:

„Kennst Du mein friedliches Walbeck nicht? (Не познаваш ли мирното ми село Валбек?)

Das Spargeldorf an der Grenze? (Селото на аспержите на границата?)

Dort schießt der Spargel in Sonnenlicht (Там аспержите избуяват на слънце)

alljährlich im taufrischen Lenze. (всяка година през ранната пролет.)“

Ежегодно се провежда двудневен празник на аспержите с голяма процесия, където „принцесата на аспержите“, която се избира за един сезон, се представя на зрителите, седнала царствено на празнична кола. Тя е представителка на селото на аспержите Валбек по радио и телевизия, на панаири и множество народни фестивали в долнорейнската област.

Препратка към публикуваната спецификация:

(член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

http://register.dpma.de/DPMAregister/geo/detail.pdfdownload/13251

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.288.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 288

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 25 септември 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съвет
2012/C 288/01	Решение на Съвета от 24 септември 2012 година за назначаване на един член на Управителния съвет на Европейската агенция по химикали	1

2012/C 288/02	Решение на Съвета от 24 септември 2012 година за приемане на позицията на Съвета по проекта за коригиращ бюджет № 4 на Европейския съюз за финансовата 2012 година	2

2012/C 288/03	Решение на Съвета от 24 септември 2012 година за назначаване на член на Управителния съвет на Европейската агенция по химикали	4

	Европейска комисия
2012/C 288/04	Обменен курс на еврото	5

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2012/C 288/05	Известие на Комисията съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Изменение на задълженията за предоставяне на обществена услуга във връзка с редовни въздушни линии ( 1 )	6

2012/C 288/06	Съобщение на Комисията съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Покана за участие в търг за обслужване на редовни въздушни линии съгласно задълженията за предоставяне на обществена услуга	7

2012/C 288/07	Реорганизационни мерки — Решение за приключване на процедурата за финансово оздравяване на Societatea Comerciala Forte Asigurări SA (Публикация в съответствие с член 6 от Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества)	8

Застрахователно дружество	S.C. Forte Asigurări SA, със седалище Calea Grivitei nr. 6, etaj 5, Sector 1, București, Romania, вписано е в търговския регистър под № J40/1814/11.3.1996, Единен регистрационен номер 8209593, представлявано от г-н Guglielmo Frinzi, в качеството му на генерален директор
Дата, влизане в сила и естество на решението	Решение № 452 от 7 август 2012 г. за приключване на процедурата за финансово оздравяване въз основата на план за финансовото оздравяване на S.C. Forte Asigurări SA
Компетентни органи	Комисия за надзор на застраховането, със седалище str. Amiral Constantin Bălescu nr. 18, sectorul 1, București, Romania, Данъчен регистрационен номер 14045240/1.7.2001
Надзорен орган	Комисия за надзор на застраховането, със седалище str. Amiral Constantin Bălescu nr. 18, sectorul 1, București, Romania, Данъчен регистрационен номер 14045240/1.7.2001
Приложимо законодателство	Закон № 32/2000 относно застрахователната дейност и надзора на застраховането, както е последно изменен

	V Становища
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2012/C 288/08	Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	9

2012/C 288/09	Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	13