СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

22.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 286/9

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК

от 31 юли 2012 година

представено на Европейския орган за ценни книжа и пазари в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции относно използването на извънборсови деривати от нефинансови предприятия

(ЕССР/2012/2)

2012/C 286/09

1. Правна основа

1.1.

Съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (1) Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) трябва да проведе консултации с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и другите съответни органи във връзка с разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, определящи: а) критериите за определяне за кои договори за извънборсови деривати обективно може да се измери, че намаляват рисковете, пряко свързани с търговската дейност или финансиращата дейност, посочени в член 10, параграф 3; и б) стойности за клиринговите прагове, над които нефинансовите предприятия трябва да извършат клиринг на бъдещите си договори за деривати чрез централни контрагенти, и които се определят при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас извънборсови деривати.

1.2.	На 26 юни 2012 г. ЕССР получи от ЕОЦКП искане за становище по споменатите въпроси, позовавайки се на консултативния документ на ЕОЦКП, публикуван на 25 юни 2012 г. (2).

1.3.

В съответствие с член 3, параграф 2, букви б) и ж) и член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (3) Генералният съвет на ЕССР прие настоящото становище, което се публикува в съответствие с член 30 от Решение ЕССР/2011/1 на Европейския съвет за системен риск от 20 януари 2011 година за приемане на процедурен правилник на Европейския съвет за системен риск (4).

2. Икономическа основа

2.1.

Договорите за извънборсови деривати се използват от нефинансовите предприятия основно с цел хеджиране на търговска дейност и на финансираща дейност. Всяко определение на клирингов праг следва принципно да осигури постигане на следните цели на политиката:

а)

интегритетът на пазара трябва да се запази и да се осигури неговата прозрачност. Законодателите биха могли да започнат с допускането, че е необходимо да гарантират — от макропруденциална гледна точка — извършването на централен клиринг на максимален процент от общите нефинансови транзакции с деривати, за да се намали на пазарите рискът, свързан с контрагента. Законодателите също така биха могли да гарантират равнопоставено третиране на всички предприятия, независимо от размера им, чиито дейности, свързани с деривати, достигат определен процент от общия им баланс;

б)

общата сума на дериватите, държани от нефинансово предприятие, независимо от планираната им употреба, следва да се отрази по подходящ начин в базата на изчислението. От гледна точка на финансовата стабилност (относителният) размер на позициите в деривати, независимо от предназначението им, поражда риск.

2.2.

В редица пазарни сегменти като стоковите пазари, до които по-рано основно имаха достъп нефинансовите предприятия, започнаха преобладаващо да се използват извънборсови деривати за спекулативни, инвестиционни или търговски цели. Това донякъде е отговор на навлизането на финансовите институции на тези пазари, или т.нар. процес на финансиализация. Това налага благоразумен подход към рисковете, предизвикани от използването на деривати от нефинансови предприятия.

2.3.

Определенията на търговска дейност и финансираща дейност следва да бъдат възможно най-подробни и обективни, без да се дава възможност за различно тълкуване или за регулаторен арбитраж, тъй като последиците от това дали дадена дейност попада в обхвата на определението или не, могат да бъдат значителни.

2.4.

След подробен анализ (5) ЕССР предлага праговете да се изчисляват чрез двустепенен подход, целящ запазване на интегритета на пазара и осигуряване на неговата прозрачност, а не защита на интересите на участниците на единния пазар. Целта също така е да се гарантира, че рисковете, възникващи от държането на деривати от нефинансови предприятия, са надлежно взети предвид.

2.5.	Дериватите, държани в рамките на търговската и на финансиращата дейност, не са безрискови, тъй като в случаите, когато цената им не е подходящо определена, те могат да доведат до неефективно голяма степен на хеджиране, което може да има системни последици.

2.6.

От макропруденциална позиция е за предпочитане нефинансовите предприятия да извършват клиринг на своите деривати чрез централни контрагенти, като по-скоро заплащат допълнително обезпечение, отколкото да получават подобни услуги от банки срещу такса. Съществува риск банковите такси, които са по същество ресурси и напускат нефинансовите предприятия, да не отчитат адекватно цената на риска от гледна точка както на банките, така и на нефинансовите предприятия.

3. Определения

Определение на търговска и на финансираща дейност

3.1.	ЕССР приветства извършената от ЕОЦКП работа по дефинирането на търговска и на финансираща дейност и като цяло е съгласен с резултатите от нея, при следните условия:

3.2.

Търговската дейност на нефинансовите предприятия следва да се отнася до определени позиции в баланса и по-специално до основната дейност на нефинансовото предприятие, а именно акции, задължения, вземания, имущество, машини и съоръжения. Понятията „капиталови разходи“ и „оперативни разходи“ следва да се въведат в определението за търговски дейности, тъй като е възможно да не се окаже оптимално позоваването на Международните стандарти за финансово отчитане за определението на търговски дейности. Максималното равнище на деривати, свързани с търговските дейности на нефинансовото предприятие, следва да е балансовата сума на акциите, задълженията, вземанията, имуществото, машините и съоръженията в баланса.

3.3.	Финансиращата дейност следва да се определи, като се използва отчетът за паричните потоци на нефинансовото предприятие и се гарантира, че такава дейност следва да бъде ограничена до паричните потоци от свързаните с финансиране дейности на нефинансовото предприятие, възникнали през годината.

Определение на клиринговите прагове

3.4.	ЕССР приветства извършената от ЕОЦКП работа по дефинирането на клиринговите прагове, при следните условия:

3.5.	Началните ниски клирингови прагове за нефинансовите предприятия следва да се основават на ясни макропруденциални принципи с възможност за повишаването им при следващи прегледи, ако се счете за необходимо.

3.6.	Следва да се намери балансът между сложния начин на изчисляване на клиринговия праг и намаляването на рисковете, възникващи от държането на извънборсови деривати от нефинансови предприятия.

3.7.	Следва да се дефинира определен брой класове извънборсови деривати, за които да се прилагат различни изисквания по отношение на клиринговите прагове.

3.8.	Клиринговите прагове не следва да се определят по контрагенти, тъй като това би усложнило режима, без да доведе до съществени ползи.

3.9.

Брутните пазарни стойности за определението на клиринговите прагове следва да се предпочитат пред условните стойности, тъй като това би предоставило по-точна картина на пазарната стойност на дериватите, държани от нефинансови предприятия, и следователно — по-точен подход към риска, който представляват тези деривати за системата. Изчислението на клиринговите прагове следва да се провежда с определена честота с възможност компетентните органи да увеличат тази честота по време на финансова криза.

3.10.

Клиринговият праг по клас извънборсови деривати, за които се прилага калибрирането на клиринговия праг като двустепенен подход съгласно раздел 4, се определя както следва:

а)

нефинансовите предприятия, за които следва да се прилагат клирингови прагове, се разпределят в два подкласа съгласно следните критерии:

Formula и Formula

където:

—	TD (x) е брутната пазарна стойност на всички деривати, държани от нефинансовото предприятие x,

—	CR (x) е балансовата сума на капитала и резервите на нефинансовото предприятие x.

б)

клиринговият праг за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност надвишава стойността δ, следва да се определя като:

Formula или NCNTFD (x) > ε'

където:

—	NCNTFD (x) е брутната пазарна стойност на деривати, несвързани с търговска или финансираща дейност, държани от нефинансовото предприятие x,

—	GMVCD е брутната пазарна стойност по клас извънборсови деривати за всички контрагенти, отчетени на глобална основа в базата данни за статистиката на пазарите на извънборсови деривати на Банката за международен сетълмент.

в)	клиринговият праг за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава стойността δ, следва да се определи като: или NCNTFD (x) > γ'

4. Калибриране на клиринговите прагове чрез двустепенен подход

Двустепенният подход се извършва както следва:

а)	нефинансовите предприятия следва да се разпределят в два подкласа според следните критерии: и

б)

за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове за всеки клас извънборсови деривати:

i)	клирингов праг за договори за кредитни деривати, εA = 8,4;

ii)	клирингов праг за договори за капиталови деривати, εB = 9,4;

iii)	клирингов праг за договори за лихвени деривати, εC = 12,4;

iv)	клирингов праг за договори за деривати на валутния пазар, εD = 13,4;

v)	клирингов праг за договори за стокови деривати и други договори за извънборсови деривати, εE = βE = 9,4.

в)

за нефинансови предприятия, за които стойността, определена в а) не надвишава 0,03, се прилагат следните прагове за всеки клас извънборсови деривати:

i)	клирингов праг за договори за кредитни деривати, γA = 25,2.

ii)	клирингов праг за договори за капиталови деривати, γB = 28,2.

iii)	клирингов праг за договори за лихвени деривати, γC = 37,2.

iv)	клирингов праг за договори за деривати на валутния пазар, γD = 40,2.

v)	клирингов праг за договори за стокови деривати и други договори за извънборсови деривати, γE= 28,2.

г)

за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове, изчислени като абсолютни стойности:

NCNTFD (x) > ε'

i)	клирингов праг за договори за кредитни деривати, ε'A = 13 млн. EUR;

ii)	клирингов праг за договори за капиталови деривати, ε'B = 7 млн. EUR;

iii)	клирингов праг за договори за лихвени деривати, ε'C = 151 млн. EUR;

iv)	клирингов праг за договори за деривати на валутния пазар, e'D = 31 млн. EUR;

v)	клирингов праг за договори за стокови деривати и други договори за извънборсови деривати, ε'E = 16 млн. EUR.

д)

за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове, изчислени като абсолютни стойности:

NCNTFD (x) > γ'

i)	клирингов праг за договори за кредитни деривати, γ'A = 39 млн. EUR;

ii)	клирингов праг за договори за капиталови деривати, γ'B = 20 млн. EUR;

iii)	клирингов праг за договори за лихвени деривати, γ'C = 453 млн. EUR;

iv)	клирингов праг за договори за деривати на валутния пазар, γ'D = 92 млн. EUR;

v)	клирингов праг за договори за стокови деривати и други договори за извънборсови деривати, γ'E = 48 млн. EUR.

Съставено във Франкфурт на Майн на 31 юли 2012 година.

Председател на ЕССР

Mario DRAGHI

(1) ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 21.

(2) Консултативен документ на ЕОЦКП „Проект на технически стандарти за Регламента относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции“, публикуван на уебсайта на ЕОЦКП на: http://www.esma.europa.eu

(3) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.

(4) ОВ C 58, 24.2.2011 г., стр. 4.

(5) Виж отговора на ЕССР „Макропруденциална позиция относно използването на извънборсови деривати от нефинансови предприятия в отговор на консултация на ЕОЦКП въз основа на член 10 от Регламента EMIR“, публикуван на уебсайта на ЕССР на: http://www.esrb.europa.eu

22.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 286/13

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК

от 31 юли 2012 година

представено на Европейския орган за ценни книжа и пазари в съответствие с член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции относно допустимост на обезпечения в полза на централни контрагенти

(ЕССР/2012/3)

2012/C 286/10

1. Правна основа

1.1.

Член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (1) предвижда, че Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) се консултира с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други съответни органи относно разработването на проекти на регулаторни технически стандарти относно допустимите обезпечения в полза на централни контрагенти (ЦК). По-специално, консултацията засяга следните три въпроса: а) видовете допустими обезпечения, които би могло да се считат за високоликвидни; б) прилаганите проценти, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи; и в) условията, при които гаранции от търговски банки могат да бъдат приемани като обезпечение от ЦК.

1.2.	На 26 юни 2012 г. ЕССР получи от ЕОЦКП искане за становище по споменатите въпроси, позовавайки се на публикувания на 25 юни 2012 г. консултативен документ на ЕОЦКП (2).

1.3.

1.4.	Мандатът на ЕССР, определен в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, обхваща надзора върху финансовата система, дефинирана в член 2, буква б) (5) от Регламент (ЕС) № 1092/2010; това включва инфраструктури от финансовата система, като например ЦК и тяхната роля във финансовата система.

2. Икономическа основа

2.1.

ЦК са звена на финансовата система от решаващо значение и тази роля ще нараства с изпълнението на приетата в Питсбърг през 2009 г. инициатива на Г-20 за централен клиринг на всички стандартизирани извънборсови деривати. При подготовката на законодателството следва да се вземат под внимание опасенията от макропруденциално естество във връзка с процикличността. ЕССР счита, че въпросът за процикличността не трябва да се ограничава до непосредственото въздействие върху устойчивостта на самите ЦК, а трябва също така да засегне влиянието на поведението на ЦК върху финансовата система в по-широк план.

2.2.

Потенциалната възможност по отношение на обезпеченията да се използват проценти, с които се намалява стойността им, и искания за допълнително обезпечение като макропруденциални инструменти е особено важен аспект и ЕССР приканва той да бъде взет под внимание от компетентните макропруденциални органи при първия планиран преглед на EMIR.

2.3.	ЕССР потвърждава, че въпреки необходимостта да се полагат всички усилия за ограничаване на процикличността, това в никакъв случай не трябва да става за сметка на устойчивостта на ЦК.

3. Видове обезпечения, които биха могли да се считат за високоликвидни

3.1.	Позовавания на държавата, където е установен емитентът, следва да се премахнат от изискването за нисък кредитен риск, тъй като този риск обикновено вече е взет предвид в оценката на кредитния риск на емитента.

3.2.

ЦК следва да са убедени с висока степен на сигурност, че прехвърляемостта и стойността на обезпечението:

—	не са обременени с конкуриращи се права в полза на трети страни,

—	са гарантирани чрез лишаване от владение на предоставилото обезпечението лице,

—	не са предмет на преквалифициране съгласно законодателството относно ценните книжа и обезпеченията в случай на иск, предявен от предоставилото обезпечението лице или трета страна, и

—	не са унищожаеми съгласно националното законодателство или законодателството на трета държава относно несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност срещу клирингов член или срещу друго предоставило обезпечение лице.

3.3.	ЦК следва да разполагат с подходящи правни и оперативни механизми за защита, за да се гарантира своевременното използване на трансграничните обезпечения.

3.4.

Приемането на обезпечение, емитирано от клирингови членове, следва да е обект на следните пруденциални мерки:

—

използването на финансови инструменти, емитирани от клирингов член и предоставени като обезпечение от друг клирингов член, следва да се ограничи или да е предмет на по-високи проценти, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, от прилаганите в случаите, когато същите не са емитирани от клирингов член; втората възможност следва да се прецени внимателно от компетентните органи предвид произтичащите от нея евентуални проциклични последици,

—	ЦК следва да приемат само ценни книжа, които са котирани и се търгуват публично,

—	законодателството следва изрично да указва начина на измерване на свързаността в контекста на предоставянето на кръстосани обезпечения от клирингови членове. Законодателството следва да уточни по какъв начин ЦК трябва да докаже способността си да управлява валутни рискове.

3.5.	Следва да се установят ограничения за концентрация, съответстващи на пула от обезпечения, тъй като колкото по-трудно става постигането на диверсификация, толкова повече се стеснява кръгът от допустими обезпечения.

3.6.	За да се гарантира правна сигурност и предвидимост на пазара, възможността ЦК да използват повторно обезпечения или да приемат повторно ипотекирани обезпечения следва да бъде изяснена от законодателството, като се имат предвид сериозните макропруденциални последици от това.

3.7.	Следва да се прилагат изисквания за прозрачност по отношение на допустимостта и използването на обезпечения от ЦК, за да се даде възможност органите по надзора да наблюдават пазарното поведение и разпределението на риска на заложеното обезпечение.

3.8.	Законодателството относно допустимостта на обезпеченията следва да се прилага благоразумно и да е обект на чести прегледи с оглед на внимателно отчитане на системния риск.

4. Прилагане на проценти, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи

4.1.	Процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, следва да се определят благоразумно и да се дефинират консервативно с цел да се защитят ЦК и да се ограничат процикличните ефекти.

4.2.

От гледна точка на финансовата стабилност е желателно да се ограничат процикличните действия, произтичащи от критериите за приемане и процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение в полза на ЦК активи. Практиките по отношение на процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, следва да бъдат подготвени по начин, който свежда до минимум възникването на внезапни и големи отклонения през периоди на напрежение на пазара.

4.3.	Следва да се изискват прозрачни и предвидими процедури за коригиране на процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, в отговор на променящите се пазарни условия.

4.4.	В светлината на принципите на Съвета за финансова стабилност (СФС), приети на срещата на високо равнище на Г-20 в Мексико сити през 2012 г., механичното доверяване на рейтингите на агенциите за кредитен рейтинг (АКР) следва да се избягва (6).

4.5.	Следва да се изисква ЦК да докажат пред компетентния орган, че се избягват всякакви автоматични активиращи механизми, за да се ограничат процикличните ефекти. Законодателството следва да бъде съобразено с „Принципи за намаляване на използването на рейтинги на АКР“ на СФС.

5. Условия, при които гаранции от търговски банки могат да бъдат приемани като обезпечение

5.1.	В законодателството следва да се дефинира надеждна страна, която да държи обезпеченията, които подсилват гаранциите от търговски банки.

5.2.	Гаранциите от търговски банки следва да се използват ограничено и с по-ниска степен на концентрация от приложимата по отношение на други допустими обезпечения.

Съставено във Франкфурт на Майн на 31 юли 2012 година.

Председател на ЕССР

Mario DRAGHI

(1) ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 39.

(3) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.

(4) ОВ C 58, 24.2.2011 г., стр. 4.

(5) Член 2, буква б) определя, че „финансова система“ означава всички финансови институции, пазари, продукти и пазарни инфраструктури.

(6) СФС, „Принципи за намаляване на използването на рейтинги“, 27 октомври 2010 г., по специално принцип III.4, публикувани на уебсайта на СФС: http://www.financialstabilityboard.org

22.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 286/16

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК

от 13 юли 2012 година

за прилагане на правила за защита на данните в Европейския съвет за системен риск

(ЕССР/2012/1)

2012/C 286/11

ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,

като взе предвид член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (1), и по-специално член 24, параграф 8 от него,

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД),

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 45/2001 установява принципи и правила, приложими за всички институции и органи на Европейския съюз, и предвижда назначаването от всяка институция и орган на Съюза на длъжностно лице за защита на данните (ДЛЗД).

(2)	Съгласно член 24, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 45/2001 всяка институция или орган на Съюза трябва да приеме допълнително правила за прилагане относно ДЛЗД, в съответствие с приложението към този регламент.

(3)	Подходящо е да се включат разпоредби по отношение на контролиращи органи и координатори за защита на данните, чиито задачи и задължения се отнасят до тези на ДЛЗД и до регулиране на правата на субектите на данни,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящото решение определя правила по отношение на:

а)	назначаването и статута на ДЛЗД на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), както и на задачите, задълженията и правомощията на ДЛЗД;

б)	ролите, задачите и задълженията на контролиращите органи и координаторите за защита на данните;

в)	упражняването на права от субекти на данни.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)	„контролиращ орган“ означава управител, отговарящ за организационна структура, която определя целите и средствата за обработка на лични данни;

б)	„координатор за защита на данните“ означава член на персонала, който съдейства на контролиращия орган при изпълнението на неговите задължения за защита на данните. Това лице е специалист в управлението на архиви.

РАЗДЕЛ 2

ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ЗА ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

Член 3

Назначаване, статут и организационни въпроси

1. Генералният съвет:

а)	назначава ДЛЗД, който има достатъчно висок ранг, за да отговори на условията на член 24 от Регламент (ЕО) № 45/2001;

б)	определя мандат на ДЛЗД за срок от две до пет години.

2. Генералният съвет гарантира, че ДЛЗД е независимо при изпълнението на своите задачи и задължения. Без да се засяга тази независимост, лицата, извършващи оценка на ДЛЗД, се консултират с ЕНОЗД, преди да оценят изпълнението на задачите и задълженията на ДЛЗД.

3. Съответният контролиращ орган гарантира, че ДЛЗД е информирано незабавно:

а)	когато възникне въпрос, който има или може да има последици за защитата на данните; и

б)	за всички контакти между ЕССР и външни лица, отнасящи се до прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001, и особено за всяко взаимоотношение с ЕНОЗД.

4. Генералният съвет може да назначи заместник на ДЛЗД, спрямо когото се прилагат член 24, параграфи 1, 2 и 6 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Заместникът на ДЛЗД подпомага ДЛЗД при изпълнението на неговите задачи и задължения и го замества, когато ДЛЗД отсъства.

5. Служителите, съдействащи на ДЛЗД във връзка с въпросите по защита на данните, изпълняват единствено указанията на ДЛЗД.

6. ДЛЗД може да бъде освободено със съгласието на ЕНОЗД, ако вече не отговаря на изискванията, необходими за изпълнението на неговите задачи и задължения.

Член 4

Задачи и задължения на ДЛЗД

При изпълнение на задачите, посочени в член 24 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и в приложението към регламента, ДЛЗД изпълнява следните задължения, като взема предвид, информацията, получена от секретариата на ЕССР:

а)	повишава осведомеността по отношение на въпроси по защита на данните и насърчава култура по защита на лични данни в ЕССР;

б)

съветва Генералния съвет, Управителния комитет, секретариата, контролиращия орган и координатора за защита на данните по въпроси, отнасящи се до прилагането на разпоредбите за защита на данните в ЕССР. Генералният съвет, Управителният комитет, секретариата, съответният контролиращ орган или всяко физическо лице могат да се консултират с ДЛЗД по всеки въпрос, отнасящ се до тълкуването или прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001;

в)	сътрудничи си с ЕНОЗД по негово искане или по собствена инициатива и отговаря на искания, които ЕНОЗД отправя към ДЛЗД на ЕССР;

г)

определя дали дадена операция по обработка е вероятно да представлява специфични рискове по смисъла на член 27 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и по този начин е предмет на предварителна проверка. ДЛЗД консултира, ако е необходимо, съответния контролиращ орган. В случай на съмнение за необходимостта от предварителна проверка се прави консултация с ЕНОЗД в съответствие с член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 45/2001;

д)

по искане на Генералния съвет, Управителния комитет, секретариата или всяко физическо лице, или по собствена инициатива извършва проверка на въпроси и случаи, които имат пряко отношение към задачите и задълженията на ДЛЗД, и докладва обратно на лицето, поискало проверката. ДЛЗД разглежда въпросите и фактите безпристрастно и надлежно взема предвид правата на субектите на данни. Ако ДЛЗД прецени за необходимо, то следва да информира съответно и всички други заинтересовани страни. Ако лицето, поискало проверката, е физическо лице или действа от името на физическо лице, ДЛЗД е задължено, доколкото е възможно, да гарантира конфиденциалността на искането, освен ако въпросният субект на данни даде недвусмисленото си съгласие искането му да не бъде третирано като поверително;

е)	сътрудничи си с ДЛЗД на други институции и органи на Съюза, по-специално като извършва обмен на опит и знания и представлява ЕССР при всички обсъждания на въпроси, отнасящи се до защитата на данни, с изключение на съдебни дела; и

ж)	представя на Генералния съвет и на ЕНОЗД годишна работна програма и годишен доклад относно дейността на ДЛЗД.

Член 5

Правомощия на ДЛЗД

1. ДЛЗД може:

а)	да поиска становище от секретариата на ЕССР по въпроси, свързани с неговите задачи и задължения;

б)	да изготвя становище относно законосъобразността на текуща или предлагана операция по обработка или относно всеки въпрос, свързан с нотификация на операции по обработка;

в)	да запознава ръководителя на секретариата на ЕССР с всеки случай на неспазване на Регламент (ЕО) № 45/2001 от страна на член на персонала;

г)	да има достъп по всяко време до данните, образуващи предмета на операциите по обработка на лични данни и до всички офиси, съоръжения за обработка на данни и носители на данни;

д)	да бъде включен, винаги когато ЕССР изготвя вътрешни правила по отношение на защитата на лични данни;

е)	да поддържа анонимен списък на писмени искания от субекти на данни относно упражняването на техните права; и

ж)	да изпълнява другите задачи, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 45/2001.

2. Без да се засягат задачите и правомощията на контролиращия орган, ДЛЗД има правомощия да подписва кореспонденция, подготвена от ДЛЗД в рамките на неговия мандат.

РАЗДЕЛ 3

КОНТРОЛИРАЩ ОРГАН И КООРДИНАТОР ЗА ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

Член 6

Задачи и задължения на контролиращите органи и координаторите за защита на данните

1. Контролиращите органи гарантират, че всички операции по обработка на лични данни, извършвани в рамките на техните правомощия, са в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001.

2. Контролиращите органи изпълняват задължението да съдействат на ДЛЗД и на ЕНОЗД при осъществяване на техните правомощия, като им предоставят пълна информация и достъп до лични данни и отговарят на въпроси в рамките на 20 работни дни от получаване на искането.

3. Контролиращите органи уведомяват ДЛЗД своевременно, когато получат искане за достъп до или поправяне, блокиране или заличаване на лични данни, или относно правото на възражение на субекта на данни, или всяка жалба относно въпроси по защитата на данни.

4. Без да се засягат задълженията на контролиращите органи:

а)

координаторите за защита на данните подпомагат контролиращите органи при изпълнението на задълженията им по искане на контролиращите органи или по тяхна собствена инициатива. За тази цел координаторите за защита на данните поддържат контакт със служителите на контролиращите органи, които са задължени да им предоставят всяка необходима информация. По преценка на съответния контролиращ орган това може да включва осигуряване на достъп до лични данни, обработвани под контрола на контролиращия орган;

б)

координаторите за защита на данните съдействат на ДЛЗД по отношение на:

i)	идентифицирането на съответния контролиращ орган на операции по обработка, свързани с лични данни;

ii)	оповестяването на съветите на ДЛЗД и подпомагането на контролиращия орган под указанията на ДЛЗД;

iii)	други аспекти от работната програма на ДЛЗД, както е уговорено между ДЛЗД и ръководството на координаторите за защита на данните.

Член 7

Процедура по нотификация

1. Преди да се въведат нови операции по обработка на лични данни, съответният контролиращ орган уведомява ДЛЗД, като използва онлайн интерфейс, достъпен през уеб страниците на ДЛЗД на интранет-уебсайта на ЕССР. Всяка операция по обработка, която подлежи на предварителна проверка съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 45/2001, следва да бъде нотифицирана в достатъчен срок преди въвеждането ѝ, за да може да се извърши предварителна проверка от ЕНОЗД.

2. Съответният контролиращ орган уведомява незабавно ДЗД за всяка промяна, засягаща информацията, която се съдържа в изпратена на ДЛЗД нотификация.

РАЗДЕЛ 4

ПРАВА НА СУБЕКТИТЕ НА ДАННИ

Член 8

Регистър

Регистърът, воден от ДЛЗД съгласно член 26 от Регламент (ЕО) № 45/2001, служи като индекс за всички операции по обработка на лични данни, извършени в ЕССР. Субектите на данните могат да ползват информацията, съдържаща се в регистъра, за упражняване на техните права съгласно членове 13 до 19 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 9

Упражняване на правата на субектите на данни

1. Съгласно правото си да бъдат съответно информирани за всяка обработка на личните си данни, субектите на данните могат да се обръщат към съответния контролиращ орган за упражняването на правата си по членове 13 до 19 от Регламент (ЕО) № 45/2001, както е определено по-долу:

а)	тези права могат да се упражняват единствено от субекта на данните или неговия надлежно упълномощен представител. Тези лица упражняват всяко от тези права безплатно;

б)

искания за упражняване на тези права се отправят в писмена форма до съответния контролиращ орган. Контролиращият орган разглежда искането, само ако самоличността на лицето, отправило искането, и пълномощното да се представлява субекта на данните, ако е приложимо, са надлежно проверени. Контролиращият орган информира незабавно в писмена форма субекта на данните дали искането е прието или не. Ако искането е отхвърлено, контролиращият орган посочва основанията за отказа;

в)

по всяко време в рамките на три календарни месеца от получаването на искането, контролиращият орган е задължен да предостави достъп на субекта на данните съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001, като му позволи да се запознае на място с данните или да получи копие от тях, според предпочитанията на заявителя;

г)

субектите на данни могат се обърнат към ДЛЗД, ако контролиращият орган не спазва сроковете съгласно буква б) или в). В случай на очевидна злоупотреба от субекта на данни при упражняване на неговите права контролиращият орган може да препрати субекта на данните към ДЛЗД. Ако случаят бъде препратен към ДЛЗД, ДЛЗД решава искането по същество и постановява последващи действия. При несъгласие между субекта на данни и контролиращия орган двете страни имат право да се консултират с ДЛЗД.

2. Служителите могат да се консултират с ДЛЗД, преди да подадат жалба до ЕНОЗД.

Член 10

Изключение и ограничения

1. След предварителна консултация с ДЛЗД контролиращият орган може на основание и в съответствие с условията, установени в член 20 от Регламент (ЕО) № 45/2001, да наложи ограничения върху правата, посочени в членове 13 до 17 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

2. Всяко заинтересовано лице може да поиска от ЕНОЗД да приложи член 47, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 11

Разследване

1. Всяко искане за разследване по точка 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 45/2001 се отправя до ДЛЗД в писмена форма.

2. В срок до 20 работни дни от получаване на искането ДЛЗД изпраща потвърждение за получаването на искането до заявителя.

3. ДЛЗД може да извърши проверка на място на случая и да изиска писмено изявление от съответния контролиращ орган. Съответният контролиращ орган дава отговор на ДЛЗД в срок до 20 работни дни от получаване от контролиращия орган на искането на ДЛЗД. ДЛЗД може да изиска допълнителна информация или съдействие от секретариата. Такава информация или съдействие се предоставя в срок до 20 работни дни от получаването на искането на ДЛЗД.

4. ДЛЗД докладва по случая на заявителя в срок до три календарни месеца от получаването на искането.

РАЗДЕЛ 5

ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Член 12

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено във Франкфурт на Майн на 13 юли 2012 година.

Председател на ЕССР

Mario DRAGHI

(1) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

22.9.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 286/23

Покана за представяне на предложения — Програма „Култура“ (2007—2013 г.)

Изпълнение на дейностите по програмата: проекти за многогодишно сътрудничество; мерки за сътрудничество; специални дейности (трети страни); и подкрепа на органи, действащи на европейско равнище в областта на културата

2012/C 286/16

УВОД

Настоящата покана за представяне на предложения е на основание Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно създаване на програма „Култура“ (2007—2013 г.) (1), наричана за кратко програма „Култура“. Подробните условия на настоящата покана за представяне на предложения са изложени в Ръководството за програма „Култура“ (2007—2013 г.), публикувано на интернет страницата Europa (виж точка VIII). Ръководството представлява неразделна част от настоящата покана за представяне на предложения.

I. Цели

Програма „Култура“ е създадена с цел укрепване на културната сфера, споделяна от европейците и основаваща се на общо културно наследство чрез развитие на културно сътрудничество между културните субекти от страните участнички в програмата (2) с цел поощряване на създаването на европейско гражданство.

Трите специфични цели на програмата са:

—	насърчаване на транснационалната мобилност на участниците в областта на културата,

—	поощряване на транснационалното движение на произведения на изкуството и на културни и художествени произведения,

—	поощряване на междукултурния диалог.

Програмата е с гъвкав интердисциплинарен подход и е ориентирана към потребностите, изразени от културните субекти в хода на публичните консултации, довели до изготвянето на проекта за програмата.

II. Направления

Настоящата покана включва следните направления на програма „Култура“:

1. Подкрепа на проекти за културно сътрудничество (направления 1.1, 1.2.1 и 1.3.5)

На културните организации се предоставя подкрепа на трансгранични проекти за сътрудничество и за създаване и изпълнение на културни и творчески дейности.

Основната цел на това направление е да се подпомага сътрудничеството между организации като театри, музеи, професионални сдружения, научноизследователски центрове, университети, културни институти и обществени органи от различни страни, които участват в програма „Култура“, така че различните сектори да работят съвместно и да разширят своята културна и творческа дейност отвъд досегашните граници.

Направлението е разделено в три категории, които са описани подробно по-долу.

Направление 1.1: Проекти за многогодишно сътрудничество (от три до пет години)

Първата категория е насочена към засилване на многогодишните транснационални културни връзки чрез насърчаване на минимален брой от шест културни субекта от най-малко шест страни участнички в програмата за сътрудничество и работа в рамките на различни сектори и между тях за развитие на съвместни културни дейности за период от три до пет години. Наличните средства са в границите между 200 000 EUR минимум и 500 000 EUR максимум за година, но подкрепата на Европейския съюз не може да надвишава 50 % от общите допустими разходи. Финансирането има за цел да подпомогне установяването или разширяването на географския обхват на даден проект и да го направи устойчив след периода на финансиране.

Направление 1.2.1: Проекти за сътрудничество (до 24 месеца)

Втората категория се отнася до дейности, които се осъществяват от най-малко три културни субекта, работещи в един или различни сектори, от най-малко три участващи страни с максимална продължителност две години. Насърчават се дейности, които изследват начини за дългосрочно сътрудничество. Наличните средства са между 50 000 EUR и 200 000 EUR, но подкрепата на Европейския съюз не може да надвишава 50 % от общите допустими разходи.

Направление 1.3.5: Специални действия за сътрудничестро с трети страни (до 24 месеца)

Третата категория има за цел подкрепа на проекти за културно сътрудничество, целящи насърчаване на културен обмен между страните участнички в програмата и трети страни, които са сключили споразумение за асоцииране или сътрудничество с Европейския съюз, при условие че последното съдържа културни клаузи. Всяка година една или няколко трети страни се избира(т) за конкретната година. Страната или страните се публикуват всяка година на интернет страницата на програмата (виж точка VII) в подходящ срок преди крайния срок за подаване на заявления.

Действието трябва да има конкретно измерение на международно сътрудничество. Проектите за сътрудничество обхващат най-малко три културни субекта от най-малко три участващи страни и предвиждат културно сътрудничество с най-малко една организация от избраната трета страна и/или културни дейности, осъществени в избраната трета страна. Наличните средства са между 50 000 и максимум 200 000 EUR, но подкрепата на Европейския съюз не може да надвишава 50 % от общите допустими разходи.

2. Проекти за превод на литература (до 24 месеца) (направление 1.2.2)

Това направление се отнася до подкрепата на проекти за превод. Подкрепата на Европейския съюз за превод на литература е насочена към увеличаване на познанията за литературата и литературното наследство на европейските страни чрез насърчаване на обмена на литературни творби между страните. На издателствата се отпускат помощи за превод на публикации и литературни творби от един европейски език на друг европейски език. Наличните средства са между 2 000 EUR и 60 000 EUR, но подкрепата на Европейския съюз не може да надвишава 50 % от общите допустими разходи.

3. Подкрепа за европейски културни фестивали (проекти с продължителност до 12 месеца) (направление 1.3.6)

Целта на това направление е да подпомогне фестивали с европейско измерение, които имат принос към общите цели на програмата (напр. мобилност на професионалисти, движение на произведения на изкуството и междукултурен диалог).

Максималната сума на безвъзмездните средства е 100 000 EUR, които представляват най-много 60 % от допустимите разходи. Подкрепата може да се предостави за едно издание на фестивала.

4. Подкрепа на организации, действащи на европейско равнище в областта на културата (направление 2) (безвъзмездни средства за оперативни разходи с продължителност 12 месеца)

Културните организации, които работят или имат желание да работят на европейско равнище в областта на културата, могат да получат подкрепа за техните оперативни разходи. Това направление е насочено към организации, които насърчават чувството за обменен културен опит с действително европейско измерение.

Предоставените безвъзмездни помощи по това направление са за подпомагане на оперативните разходи, направени при постоянните дейности на организациите бенефициери. Това съществено се различава от които и да е други безвъзмездни помощи, които могат да бъдат отпускани по другите направления на програмата.

Три категории организации могат да участват по това направление:

a)	посланици;

б)	мрежи за представяне и подкрепа;

в)	платформи за структуриран диалог.

Налични са средства в максималния предел в зависимост от категорията, за която се кандидатства, но подкрепата на Европейския съюз не може да надвишава 80 % от общите допустими разходи.

5. Проекти за сътрудничество между организации, участващи в анализа на културната политика (до 24 месеца) (направление 3.2)

Тази категория се стреми да подкрепя проекти за сътрудничество между частни или публични организации (напр. културни отдели от централното или регионалното управление или от местното самоуправление, културни обсерватории или фондации, факултети на университети, специализирани в обучението на културни дейности, професионални организации и мрежи), които притежават пряк и практически опит за анализи, оценяване или изчисляване на въздействието на културните политики на местно, регионално, национално и/или европейско ниво, свързани с една или повече от 3-те цели на Европейската програма за (3):

—	насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог,

—	насърчаване на културата като катализатор на творчество в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и работни места,

—	насърчаване на културата като жизненоважен елемент в международните отношения на Европейския съюз при прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (4).

Действията трябва да включват най-малко три организации, които са правно установени в най-малко три страни участнички в програмата.

Максималната сума на безвъзмездните средства е 120 000 EUR, които представляват най-много 60 % от допустимите разходи.

III. Допустими дейности и кандидати

Програмата е насочена за участие към всички категории културни дейци, при условие че организациите упражняват нестопански културни дейности. Аудиовизуални културни индустрии и дейности (включително филмови фестивали), които вече са обхванати от програма МЕДИЯ, не са допустими по програма „Култура“. При все това организации с основна дейност в сферата на аудиовизуалния сектор, упражняващи нестопанска дейност, са допустими по направление 2 на програма „Култура“, категория „Мрежи“, тъй като към програма МЕДИЯ не съществува подобна подкрепа.

Допустимите кандидати трябва:

—	да са публични (5) или частни организации, притежаващи правосубектност, чиято основна дейност е в областта на културата (културния и творческия сектор)

—	да имат седалище в една от страните участнички в програмата.

Физически лица не могат да кандидатстват за помощи по тази програма.

IV. Страни участнички в програмата

Страните участнички в настоящата програма са:

—	държавите-членки на Европейския съюз (6),

—	страните от Европейското икономическо пространство (7) (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия),

—	Хърватия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Турция, Сърбия, Албания и Черна гора.

V. Критерии за възлагане

Направления 1.1, 1.2.1 и 1.3.5:

—	в каква степен проектът е в състояние да създаде европейска добавена стойност,

—	съответствие на дейностите със специфичните цели на програмата,

—	в каква степен предложените дейности са замислени и могат да бъдат изпълнявани с отлично качество,

—	качество на партньорството между координатора и съорганизаторите,

—	в каква степен дейностите предизвикват резултати, чрез които се постигат целите на програмата,

—	в каква степен резултатите от предложените дейности са подходящо разпространени и поддържани,

—	в каква степен дейностите предизвикват дългосрочно въздействие (устойчивост),

—	измерение на международното сътрудничество (само за проектите за сътрудничество с трети страни, направление 1.3.5).

Направление 1.2.2:

—	в каква степен проектът постига действителна европейска добавена стойност и съответствие на дейностите с целите на програмата,

—	в каква степен предложените дейности са замислени и могат да бъдат изпълнявани с отлично качество,

—	в каква степен резултатите от предложените дейности са подходящо разпространени и поддържани.

Направление 1.3.6:

—	европейска добавена стойност и европейско измерение на предложените дейности,

—	качество и новаторско естество на програмата,

—	въздействие върху публиката,

—	участие на европейски професионалисти и качество на предвидения между тях обмен.

Направление 2:

—	в каква степен работната програма и последващите дейности постигат действителна европейска добавена стойност и осигуряват европейско измерение на предложените дейности,

—	съответствие на работната програма и последващите дейности със специфичните цели на програмата,

—	в каква степен предложената работна програма и последващите дейности са замислени и могат да бъдат успешно осъществявани с отлично качество,

—	в каква степен предложената работна програма и последващите дейности могат да постигнат резултати, които въздействат на възможно най-голям брой хора, едновременно пряко и косвено,

—	в каква степен резултатите от предложените дейности са подходящо разпространени и поддържани,

—	в каква степен дейностите могат да предизвикат достатъчно ниво на устойчивост (дългосрочни резултати и сътрудничество), а също така и да създадат условия за мултиплициране и организиране на евентуални нови дейности.

Направление 3.2:

—	в каква степен проектът е в състояние да създаде европейска добавена стойност,

—	съответствие на дейностите със специфичните цели на програмата във връзка с Европейската програма за култура,

—	в каква степен предложените дейности са замислени и могат да бъдат изпълнявани с отлично качество,

—	качество на партньорството между координатора и съорганизаторите,

—	в каква степен дейностите предизвикват резултати, чрез които се постигат целите на програмата,

—	в каква степен резултатите от предложените дейности са подходящо разпространени и поддържани,

—	в каква степен дейностите предизвикват дългосрочно въздействие (устойчивост).

VI. Бюджет

Програмата разполага с общ бюджет от 400 млн. EUR (8) за периода от 2007 до 2013 г. Общият размер на бюджетните кредити за 2013 г. ще бъде около 60 млн. EUR.

По предложение на Комисията разпределението на годишния бюджет по направления (в съответствие с приблизителните суми, посочени в настоящия документ) се одобрява от Програмната комисия.

Планиран бюджет за 2013 г. за следните направления:

Направление 1.1	Проекти за многогодишно сътрудничество	24 000 000 EUR
Направление 1.2.1	Проекти за сътрудничество	21 100 000 EUR
Направление 1.2.2	Проекти за превод на литература	3 899 263 EUR
Направление 1.3.5	Проекти за сътрудничество с трети страни	2 650 000 EUR
Направление 1.3.6	Подкрепа за европейски културни фестивали	2 700 000 EUR
Направление 2	Подкрепа на организации, действащи на европейско равнище в областта на културата	6 100 000 EUR
Направление 3.2	Проекти за сътрудничество между организации, участващи в анализа на културната политика	700 000 EUR

VII. Крайни срокове за подаване на заявления

Направления		Краен срок за подаване
Направление 1.1	Проекти за многогодишно сътрудничество	7 ноември 2012 г.
Направление 1.2.1	Проекти за сътрудничество	7 ноември 2012 г.
Направление 1.2.2	Проекти за превод на литература	6 февруари 2013 г.
Направление 1.3.5	Проекти за сътрудничество с трети страни	3 май 2013 г.
Направление 1.3.6	Подкрепа за европейски културни фестивали	5 декември 2012 г.
Направление 2	Подкрепа на организации, действащи на европейско равнище в областта на културата	10 октомври 2012 г.
Направление 3.2	Проекти за сътрудничество между организации, участващи в анализа на културната политика	7 ноември 2012 г.

Ако крайният срок за подаване на заявления изтича в почивен ден или официален празник в страната на кандидата, не се допуска удължаване на срока и кандидатите трябва да вземат това предвид, когато планират подаването на заявления.

Условията за подаване на заявления и адресът са посочени в Ръководството за програма „Култура”, което можете да намерите на указаните в точка VIII уебсайтове.

VIII. Допълнителна информация

Подробните условия за кандидатстване са изложени в Ръководството за програма „Култура“ на следните електронни адреси:

Генерална дирекция „Образование и култура“

http://ec.europa.eu/culture/index_en.htm

Изпълнителна агенция „Образование, аудиовизия и култура“

http://eacea.ec.europa.eu/culture/index_en.htm

(1) ОВ L 372, 27.12.2006 г.

(2) Виж точка IV.

(3) Виж Комюникето относно Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, COM(2007) 242 окончателно: http://europa.eu/legislation_summaries/culture/l29019_bg.htm

(4) http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=31038&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html

(5) За публична организация се счита всяка организация, част от разходите на която се финансират по право от държавния бюджет — от централното или регионално управление или от местното самоуправление. Това означава, че тези разходи се финансират със средства от публичния сектор, събирани посредством данъчно облагане, глоби или такси, уредени в законодателството, без да се преминава през процедура на кандидатстване, при която да съществуава възможност исканите средства да не бъдат получени. Организациите, чието съществуване зависи от държавното финансиране и които получават субсидии всяка година, но за които съществува поне теоретичната възможност да не им бъдат отпуснати средства за дадена година, се считат за частни организации.

(6) 27-те държави-членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединено кралство.

(7) Европейско икономическо пространство.

(8) Страните участнички в програмата, които не са членки на Европейския съюз, също имат принос в бюджета на програмата.

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.286.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 286

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 22 септември 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	ПРЕПОРЪКИ
	Европейска централна банка
2012/C 286/01	Препоръка на Европейската централна банка от 14 септември 2012 година до Съвета на Европейския съюз относно външните одитори на Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland (ЕЦБ/2012/20)	1

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2012/C 286/02	Разрешение за предоставяне на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 1 )	2

2012/C 286/03	Разрешение за предоставяне на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 1 )	4

2012/C 286/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6490 — EADS/Israel Aerospace Industries/JV) ( 1 )	6

2012/C 286/05	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6560 — EQT VI/BSN Medical) ( 1 )	6

2012/C 286/06	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5979 — KGHM/Tauron Wytwarzanie/JV) ( 1 )	7

2012/C 286/07	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6628 — Třinecké Železárny/ŽDB Drátovna) ( 1 )	7

2012/C 286/08	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6678 — Procter & Gamble/Arbora) ( 1 )	8

	Европейски съвет за системен риск
2012/C 286/09	Становище на Европейския съвет за системен риск от 31 юли 2012 година представено на Европейския орган за ценни книжа и пазари в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции относно използването на извънборсови деривати от нефинансови предприятия (ЕССР/2012/2)	9

2012/C 286/10	Становище на Европейския съвет за системен риск от 31 юли 2012 година представено на Европейския орган за ценни книжа и пазари в съответствие с член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции относно допустимост на обезпечения в полза на централни контрагенти (ЕССР/2012/3)	13

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2012/C 286/12	Обменен курс на еврото	20

	Сметна палата
2012/C 286/13	Специален доклад № 12/2012 Подобрен ли е процесът на изготвяне на надеждна и достоверна европейска статистика в Комисията и Евростат?	21

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2012/C 286/14	Информация, която държавите-членки съобщават относно забрана на риболовни дейности	22

2012/C 286/15	Информация, която държавите-членки съобщават относно забрана на риболовни дейности	22

	V Становища
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Европейска комисия
2012/C 286/16	Покана за представяне на предложения — Програма Култура (2007—2013 г.) — Изпълнение на дейностите по програмата: проекти за многогодишно сътрудничество; мерки за сътрудничество; специални дейности (трети страни); и подкрепа на органи, действащи на европейско равнище в областта на културата	23

	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2012/C 286/17	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6720 — OAO VTB Bank/Corporate Commercial Bank/Bulgarian Telecommunications Company) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	29

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
	Европейски съвет за системен риск
2012/C 286/11	Решение на Европейския съвет за системен риск от 13 юли 2012 година за прилагане на правила за защита на данните в Европейския съвет за системен риск (ЕССР/2012/1)	16

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,2988
JPY	японска йена	101,58
DKK	датска крона	7,4549
GBP	лира стерлинг	0,79870
SEK	шведска крона	8,4956
CHF	швейцарски франк	1,2110
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,4215
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,803
HUF	унгарски форинт	282,24
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,6962
PLN	полска злота	4,1297
RON	румънска лея	4,5173
TRY	турска лира	2,3314
AUD	австралийски долар	1,2365
CAD	канадски долар	1,2654
HKD	хонконгски долар	10,0682
NZD	новозеландски долар	1,5601
SGD	сингапурски долар	1,5893
KRW	южнокорейски вон	1 453,66
ZAR	южноафрикански ранд	10,7305
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,1895
HRK	хърватска куна	7,3932
IDR	индонезийска рупия	12 410,27
MYR	малайзийски рингит	3,9611
PHP	филипинско песо	54,109
RUB	руска рубла	40,2662
THB	тайландски бат	40,016
BRL	бразилски реал	2,6289
MXN	мексиканско песо	16,6641
INR	индийска рупия	69,4400

Дата и час на въвеждане на забраната	10.8.2012 г.
Продължителност	10.8.2012 г.—31.12.2012 г.
Държава-членка	Белгия
Запас или група запаси	SOL/8AB.
Вид	Обикновен морски език (Solea solea)
Зона	Зони VIIIa и VIIIb
Вид(ове) риболовни кораби	—
Справочен номер	FS21TQ43

Дата и час на въвеждане на забраната	10.2.2012 г.
Продължителност	10.2.2012 г.—31.12.2012 г.
Държава-членка	Испания
Запас или група запаси	MAC/2CX14-
Вид	Скумрия (Scomber scombrus)
Зона	Зони VI, VII, VIIIa, VIIIb, VIIId и VIIIe; води на ЕС и международни води от зона Vb; международни води от зони IIa, XII и XIV
Вид(ове) риболовни кораби	—
Справочен номер	FS34TQ44