28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/1

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 9, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар (1),

—

като взе предвид информационната бележка на Комисията за Съвета (Конкурентоспособност) от 18 май 2010 г., в която се прави обзор на прилагането на Директивата за услугите,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид доклада до председателя на Европейската комисия, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите (2),

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по регионално развитие (A7-0012/2011),

А.

като има предвид, че Директивата за услугите е насочена към пълното изграждане на вътрешния пазар на услугите, като същевременно се гарантира високо качество и социално сближаване,

Б.

като има предвид, че Директивата за услугите съставлява инструмент за растеж в Европейския съюз и че нейното прилагане следва да се интегрира в рамките на стратегията „ЕС 2020“и в Акта за единния пазар,

В.

като има предвид, че свободата на предоставяне на услуги е предвидена в Договорите,

Г.

като има предвид, че транспонирането на Директивата за услугите е сериозно предизвикателство за държавите-членки, публичните администрации и местните органи с оглед разпоредбите на тази директива по отношение правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и поради въвеждането на обслужване на едно гише за подпомагане на доставчиците на услуги, по-специално на малките и средните предприятия,

Д.

като има предвид, че отражението на директивата върху икономиката, предприятията и гражданите ще може да бъде оценено едва след като тя бъде цялостно и правилно транспонирана във всички държави-членки на ЕС,

Е.

като има предвид, че качеството на прилагане на директивата от държавите-членки е също толкова важно, колкото и спазването на определените за нея срокове,

Ж.

като има предвид, че Директивата за услугите предвижда значителни улеснения в частност за самостоятелно заетите лица и за малките и средните предприятия по отношение на упражняването на тяхната дейност, разработването на нови сфери на стопанска дейност и също така набирането на нов персонал в други държави-членки,

З.

като има предвид, че дейностите, попадащи в обхвата на Директивата за услугите, съответстват на 40 % от БВП и работните места на ЕС и поради това съставляват сектор от ключово значение за икономическия растеж и борбата срещу безработицата; като има предвид, че целта на Директивата за услугите е да освободи огромния икономически потенциал и потенциал за създаване на работни места на европейския вътрешен пазар на услугите, който според оценките съответства на 0,6—1,5 % от БВП на ЕС; като има предвид освен това, че Директивата за услугите се стреми да постигне цели, които са посочени в член 3 от Договора за функционирането на ЕС,

И.

като има предвид, че един по-динамичен сектор на услугите, изискващ по-многобройна работна ръка, би могъл да способства за поддържане на растежа,

1.

Припомня безпрецедентният публичен и политически диалог, който съпътстваше Директивата за услугите, както и ключовата роля на Европейския парламент в преговорите; счита следователно, че Европейският парламент следва да гарантира ефикасно проследяване на процеса на прилагане на директивата от държавите-членки; приканва Комисията да информира редовно Парламента за състоянието на транспонирането;

2.

Подчертава, че Директивата за услугите е съществена стъпка напред с оглед на изграждането на действителен единен пазар на услугите, който следва да предостави възможност на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, да предлагат на гражданите по-добри услуги на конкурентни цени в рамките на целия вътрешен пазар; при все това счита, че след цялостното транспониране е от решаващо значение да се извърши подробна оценка на въздействието на Директивата за услугите;

3.

Изразява задоволството си от факта, че прилагането на Директивата за услугите поражда безпрецедентна динамика за модернизиране във всички държави-членки, изразяваща се в нови методи на работа и на оценка; подчертава ключовата роля на социалните партньори и на професионалните организации в процеса на транспониране; приканва Комисията да включи пълноценно последните във фазата на взаимно оценяване;

4.

Отбелязва, че повечето от държавите-членки са отдали предпочитание на транспонирането чрез хоризонтално законодателство; отбелязва все пак,че начинът на транспониране зависи от спецификата на вътрешната организация на държавите-членки; приканва в тази връзка съответните държави-членки да осигурят по-голяма прозрачност, по-специално чрез по-засилено участие на националните парламенти при изготвянето на таблици на съответствията;

5.

Припомня, че прилагането на Директивата за услугите не би трябвало да се предвижда от повечето държави-членки като обикновена процедура за изпълнение, състояща се от механично премахване в хоризонтален план на нормативните актове и специалните разпоредби, а напротив – като възможност за осъвременяване и опростяване на законодателството и за основно преструктуриране на икономиката в областта на услугите, като се вземат предвид целите за запазване на обществения интерес, както впрочем се посочва и в самата директива;

6.

Счита, че за да може доставчиците на услуги да извлекат пълните ползи от Директивата за услугите, цялостното и навременното й прилагане, както в правен, така и в оперативен аспект, следва да бъде гарантирано във всички държави-членки;

7.

Приканва Комисията да наблюдава внимателно прилагането на директивата във всички държави-членки и да изготвя периодично доклади относно прилагането; счита, че тези доклади следва да вземат предвид реалното средносрочно и дългосрочно въздействие на директивата върху заетостта в ЕС;

8.

Изразява надежда, че Директивата за услугите действително ще окаже положително въздействие чрез създаването на достойни, устойчиви, качествени работни места и чрез повишаване на качеството и безопасността на предлаганите услуги;

9.

Признава потенциала на Директивата за услугите за по-нататъшната интеграция на икономиката на ЕС и за повторното активизиране на единния пазар чрез засилване на икономическия просперитет и конкурентоспособността, и чрез допринасяне за заетостта и създаването на работни места, като се има предвид, че услугите съставляват значителен дял от БВП и заетостта в ЕС; счита, че правилното и бързо прилагане на директивата във всички държави-членки е важно условие за постигането на целите за сближаване и регионална политика, и че то може да засили взаимодействието между вътрешния пазар и политиката на сближаване, което ги укрепва, и да допринесе за постигане на целите на стратегията ЕС 2020, като същевременно служи за премахване на застоя в единния пазар в областта на услугите;

10.

Изразява надежда, че в близко бъдеще ще може да започне постигането на целите на директивата и че целият ЕС и неговите региони ще могат да се възползват от това, като по този начин допринесат за реално икономическо, социално и териториално сближаване;

11.

Призовава Комисията ефективно да наблюдава и оценява от самото начало въздействието на директивата в регионите и да гарантира ефективната координация на всички политики, свързани с прилагането на настоящата директива; призовава Комисията да подкрепя провеждането на информационни кампании за местните и регионалните органи относно прилагането на директивата, така че да улесни постигането на нейните цели;

12.

Очаква директивата да успее действително да постигне намаляване на административните тежести и на случаите на правна несигурност, най-вече по отношение на МСП, които преобладават в областта на услугите; счита, че намаляването на административните тежести ще помогне също за развитието на допълнителни услуги в селските, отдалечените и най-отдалечените райони;

13.

Подкрепя прилагането на национални стратегии за подкрепа на МСП в областта на иновациите, които са засегнати в най-голяма степен от последиците от икономическата и финансова криза;

14.

Счита, че процесът на анализ на националните законодателства, уреждащи свободата на установяване и на свободно предоставяне на услуги, е един от стълбовете на директивата; отбелязва, че този процес трябва да позволи модернизацията на разрешителните режими и изискванията в областта на свободата на установяване и на предоставяне на услуги, така че да се улесни трансграничното предоставяне на услуги;

15.

Изразява своята увереност, че взаимната оценка допринася съществено за качеството и ефикасността на правилата на вътрешния пазар, доколкото систематичната оценка на транспонирането и съответният контрол в тази връзка изискват националните органи да обърнат внимание на изискванията на Съюза и на тяхното прилагане на национално равнище;

16.

Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с цел да продължат да насърчават развитието на единния пазар на услугите на основата на процедурата на взаимна оценка, която е предвидена в Директивата за услугите и е в процес на транспониране от държавите-членки;

17.

Припомня, че държавите-членки могат да запазят своите разрешителни режими и определени изисквания единствено в случаите, когато има ясна необходимост от тези режими и те са пропорционални и недискриминационни; подчертава в тази връзка, че държавите-членки са запазили известен брой разрешителни режими, като са ги направили по-достъпни и по-прозрачни за доставчиците на услуги; изразява съжаление, че някои държави-членки не са показали по-голяма амбиция и не са използвали пълноценно потенциала на Директивата за услугите по отношение на административното и нормативното опростяване;

18.

Подчертава срещнатите трудности по отношение признаването на професионалните квалификации, по-специално в медицинския сектор; припомня, че Директивата за услугите не може да се прилага спрямо разпоредби, които вече са обхванати от секторни директиви; приканва Комисията да разясни положението в рамките на преразглеждането на Директивата за професионалните квалификации;

19.

Припомня спецификата на разпоредбите относно правото на установяване и на разпоредбите относно временното предоставяне на услуги в друга държава-членка; приканва Комисията да отчете в пълна степен тази специфичност при извършването на оценката;

20.

Призовава Комисията и държавите-членки да сложат край на неоправданата дискриминация срещу потребителите въз основа на националност или местопребиваване, като гарантират ефективното прилагане на член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, както и правилното прилагане от страна на националните органи и съдилища на националните разпоредби за прилагане на това недискриминационно правило в правните системи на държавите-членки; припомня, че член 20, параграф 2 не е предназначен да предотвратява, при общите условия, различията в третирането, основани на обективни съображения, като например изминаваното разстояние или по-високите разходи, породени от предоставянето на услугата на получатели в други държави-членки;

21.

Подчертава, че започналият в рамките на директивата процес на анализ е трудоемка дейност за националните администрации и че тази натовареност трябва да се вземе предвид при оценката на транспонирането;

22.

Отбелязва усилията на държавите-членки да приложат процеса на взаимна оценка; счита, че процедурата на оценка съставлява важен инструмент за преценяване на напредъка при прилагането на директивата в държавите-членки; счита, че степента на напредък на процеса все още не позволява оценка на неговата ефикасност; подчертава, че въпросната процедура би трябвало да подпомогне проверката на това дали действащите правила в държавите-членки отговарят на изискванията на вътрешния пазар и дали не допринасят за образуването на нови пречки; би желал Комисията да пристъпи към задълбочена оценка на вероятните последици от този нов метод в рамките на Акта за единния пазар;

23.

Изразява съжалението си във връзка с факта, че Европейският парламент и националните парламенти не са в по-голяма степен включени в процеса на взаимна оценка;

24.

Призовава Комисията да посочи проблематичните професии и сектори по отношение трансграничното предоставяне на услуги и да извърши задълбочена оценка на приложимото законодателство и на причините за проблемите;

25.

Счита, че въвеждането на обслужване на едно гише е изключително важен елемент за ефикасното прилагане на директивата; признава, че последната изисква значителни усилия от държавите-членки във финансов, технически и организационен план; подчертава необходимостта от участието на социалните партньори и предприемаческите асоциации;

26.

Призовава държавите-членки да развият обслужването на едно гише във всеобхватни портали за електронно управление за доставчиците на услуги, които желаят да учредят стопанско дружество или да предоставят трансгранични услуги; призовава държавите-членки да продължат да подобряват достъпа до обслужване на едно гише, включително възможността за осъществяване на процедурите и формалностите за обслужване на едно гише дистанционно и по електронен път, както и качеството и уместността на информацията, включително информацията и протичането на процедурите, свързани с трудовото и данъчното законодателство в сила в държавата-членка, което е от значение за доставчиците на услуги, например свързаните с ДДС процедури и регистрацията за социално осигуряване; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че цялата предоставяна при обслужването на едно гише информация е налична и на други езици освен на националния, като се вземат под внимание по-специално езиците на съседните държави;

27.

Призовава държавите-членки да увеличат броя на наличните електронни процедури, включително превод на всички необходими формуляри; призовава държавите-членки да предложат на ползвателите на обслужването на едно гише възможности за проследяване на развитието на текущите процедури;

28.

Признава проблемите, възникнали в процеса на функциониране на обслужването на едно гише във връзка с доказването на самоличността, използването на електронни подписи и представянето на оригинални документи или заверени копия, по-специално в трансграничен контекст; изисква от Комисията да предложи мерки за разрешаването на тези въпроси, за да се позволи на МСП да се възползват от единния пазар и да се избегне всякаква правна и техническа несигурност;

29.

Подчертава, че с оглед на по-лесното използване от страна на потребителите е изключително важно да се изясни кои изисквания се прилагат по отношение на мястото на стопанска дейност на дадено предприятие за разлика от временното трансгранично предоставяне на услуги;

30.

Изразява съжаление, че съветите, предлагани при обслужването на едно гише, все още не достигат до евентуалните доставчици на услуги и че информацията относно начините за свързване с центровете за обслужване на едно гише не е известна на широката публика; приканва Комисията, да предвиди в проектобюджета за 2012 г. достатъчни бюджетни кредити за лансиране на мащабна кампания на европейско равнище за популяризиране на обслужването на едно гише, така че да станат известни възможностите, които то трябва да предостави на доставчиците на услуги; приканва Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с всички заинтересовани страни, да стартират възможно най-скоро добре насочени кампании за популяризиране, информиране и обучение; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят видимостта и разпознаваемостта на домейна „eu-go“ и да представят конкретни примери за предприятия, ползващи обслужването на едно гише, и ползите, които са извлекли от това;

31.

Счита, че диалогът и обменът на най-добри практики между държавите-членки съставляват много важни елементи за подобряването и развитието на обслужването на едно гише; подчертава, че се налагат спешни мерки в държавите-членки, в които обслужването на едно гише или още не съществува, или не е задоволително; приканва всички държави-членки да удвоят своите усилия, така че всички необходими постъпки и процедури да могат да извършвани чрез обслужването на едно гише;

32.

Призовава държавите-членки да гарантират, че на националните уебсайтове за обслужване на едно гише са налични новите информационни изисквания, които се поставят на доставчиците на услуги в интерес на потребителите;

33.

Призовава държавите-членки да предоставят редовно на Комисията необходимите съпоставими статистически данни за оценката на дейността при обслужването на едно гише и неговото въздействие на европейско равнище, по-специално по отношение на разпоредбата относно трансграничните услуги; призовава Комисията да установи ясни критерии за оценка на обслужването на едно гише; счита, че тези критерии би трябвало да се основават на количествени и качествени показатели;

34.

Отбелязва, че е необходимо някои държави-членки да разрешат редица правни и технически въпроси, за да се позволи трансграничното използване на обслужването на едно гише; призовава тези държави-членки да предприемат необходимите мерки, като обърнат специално внимание на признаването на електронните подписи; призовава Комисията да продължи да полага усилия за повишаване на оперативната съвместимост и взаимното признаване на електронните процедури, както и да предприеме необходимите мерки за улесняване на трансграничното използване на обслужването на едно гише; препоръчва Комисията да предостави на доставчиците на услуги, на всички официални езици на Съюза, пряка електронна връзка към обслужването на едно гише в държавите-членки;

35.

Призовава държавите-членки и Комисията да увеличат усилията за осигуряване на пълна електронна оперативна съвместимост на центровете за обслужване на едно гише; подчертава връзката с предложение 22 от Акта за единния пазар относно електронните подписи, електронното установяване на истинността и електронното разпознаване;

36.

Припомня, че държавите-членки имат задължението да извършват оценка на риска, за да гарантират, че предприятията не се сблъскват с прекомерни тежести, когато желаят да извършват електронно своите дейности; приканва Комисията да оцени възможностите предприятията да използват своите собствени национални средства за електронно идентифициране/разпознаване, ако използват обслужване на едно гише в други държави-членки;

37.

Счита, че с оглед на сложността на законодателството всеки гражданин трябва да може да се консултира със съответните органи, за да получи точен отговор на своите въпроси; следователно счита, че понятието „предварителни съдебни решения“ следва да бъде развито в областта на трудовото право и в областта на социалното осигуряване с цел борба с правната несигурност; освен това счита, че за да се осигури прозрачност, взетите решения следва да се публикуват;

38.

Припомня важността на разпоредбите относно административното сътрудничество и взаимното подпомагане; счита, че прилагането на тези разпоредби е условието за осигуряването на ефективен контрол на доставчиците на услуги и високо равнище на качество и на сигурност на услугите в рамките на Европейския съюз;

39.

Изразява задоволството си от нарастващия брой вписвания от страна на компетентните национални органи във връзка с контрола на слугите към информационната система за вътрешния пазар, което позволява пряк, бърз и ефикасен обмен на информация; счита, че информационната система за вътрешния пазар (IMI) може да бъде използвана за други релевантни директиви;

40.

Счита, че информационната система за вътрешния пазар и пунктовете за обслужване на едно гише могат да проправят път за по-нататъшна оперативна съвместимост и свързване в мрежа на национално, регионално и местно равнище в рамките на ЕС, тъй като изискват полагането на повече усилия за постигане на административно сътрудничество между всички участващи органи; счита, че установяването на правила и процедури за функционирането им трябва да позволи степен на гъвкавост, съответстваща на регионалното многообразие на равнище ЕС и че за тази цел всяка мярка следва да се приема в партньорство и след действителен дебат на местно и регионално равнище;

41.

Счита за полезно да се установи сътрудничество в рамките на европейска мрежа на публичните органи на държавите от ЕС и да се въведе взаимен обмен на информация относно надеждността на доставчиците на услуги с оглед премахване на допълнителните проверки за трансграничните дейности;

42.

Подчертава необходимостта да се разработят дейности за професионално обучение на длъжностните лица в националните и регионалните администрации, натоварени с контрола на услугите; признава вече положените от Комисията усилия в тази връзка и призовава държавите-членки допълнително да консолидират националните мрежи на информационната система за вътрешния пазар чрез постоянен контрол върху тяхната практическа дейност и чрез гарантиране на подходящо обучение; припомня, че устойчивият успех на информационната система за вътрешния пазар зависи от адекватното й финансиране на равнището на Общността; поради това призовава Комисията да създаде многогодишна програма за целта и да мобилизира всички средства, необходими за нейното добро протичане;

43.

Счита, че административните процедури трябва да станат по-ефикасни; във връзка с това счита за целесъобразно установяването на тясно сътрудничество между пунктовете за обслужване на едно гише, така че те да могат да осъществяват обмен на опит в областта на трансграничните услуги в различните региони на Европа;

44.

Припомня, че редица области са изключени от приложното поле на директивата, включително нестопанските услуги от общ интерес, здравните услуги и по-голямата част от социалните услуги; отбелязва, че директивата не се прилага по отношение на трудовото право и не засяга законодателствата на държавите-членки в областта на социалната сигурност;

45.

Отбелязва дискусиите в някои държави-членки относно услугите, попадащи извън обхвата на директивата; отбелязва, че мнозинството държави-членки не са срещнали значителни проблеми по време на прилагането на директивата за услугите по отношение на нейния обхват; припомня, че тези услуги бяха изключени поради тяхната специфика, както и че в някои случаи за тях може да е необходима секторна общностна законодателна рамка; отбелязва, че в съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“, се поема ангажимент за предлагането през 2011 г. на поредица от действия във връзка с услугите от общ интерес;

46.

Призовава за подходящо и детайлно наблюдение на прилагането на предвидените в директивата ограничения по отношение на услугите от общ икономически интерес, при спазване на разделението на правомощията с държавите-членки; посочва, че директивата не засяга свободата на държавите-членки да определят, в съответствие с правото на ЕС, какво за тях са услуги от общ икономически интерес, как се организират и финансират такива услуги, в съответствие с правилата за държавните помощи и какви специални задължения следва да важат за тях;

47.

Призовава при прилагането на директивата да се обръща по-голямо внимание на основния принцип на местно самоуправление, както и да се избягват, доколкото е възможно, бюрократичните административни тежести и ограниченията върху правомощията за вземане на решения на местно равнище по отношение на услугите от общ интерес;

48.

Счита, че необходимите допълнителни мерки за пълното изграждане на вътрешния пазар на услуги трябва изцяло да се интегрират в рамките на подетата дискусия относно Акта за единния пазар;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/7

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че двадесет и трите милиона малки и средни предприятия (МСП) в ЕС, които съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 млн. работни места, играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места, представляват важен източник на иновации и са от жизненоважно значение за поддържането и разширяването на заетостта,

Б.

като има предвид, че ограниченият достъп на МСП до финансиране е сериозна пречка за учредяването и растежа им, и че настоящата финансова и икономическа криза утежни този проблем,

В.

като има предвид, че европейските финансови пазари в много области понастоящем не са в състояние да предоставят на МСП достатъчно финансиране по ред причини, въпреки че традиционните форми на отпускане на заеми за МСП останаха до голяма степен стабилни през настоящата криза; като има предвид, че са необходими усилия, за да не настъпи в бъдеще по-голямо нежелание на банките да финансират МСП в резултат от текущите реформи на международното банково регулиране и прилагането им в Европа,

Г.

като има предвид, че секторът на европейските МСП е много хетерогенен: той включва огромен брой микропредприятия, семейни предприятия, които работят успешно в традиционни области, както и все по-голям брой нови предприятия и бързоразвиващи се високотехнологични и силно иновативни предприятия; като има предвид, че всички тези различни стопански модели срещат различни проблеми и следователно имат различни потребности от достъп до финансиране; като има предвид, че МСП с високи коефициенти на ливъридж (висока степен на финансиране с дълг) са много по-уязвими в случай на криза или ако техните по-рискови проекти срещнат затруднения,

Д.

като има предвид, че банковият сектор, който е все по-чувствителен към капитала и към риска, налага по-строги условия за финансирането на заеми, в т.ч. по-високи изисквания за обезпечение и рискови премии, и като има предвид, че банките все по-малко желаят да финансират по-рискови стопански проекти, включващи новосъздадени предприятия, иновативни продукти и дори прехвърляне на стопанската дейност, чрез отпускане на традиционни заеми,

Е.

като има предвид, че високо иновативните и бързоразвиващи се дружества са от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на европейската икономика и за създаването на работни места, особено на тези пазари, които са движеща сила за прехода към ефективна на ресурси икономика,

Ж.

като има предвид, че според статистическите данни европейските МСП все още са склонни в по-малка степен да обмислят финансиране чрез дялово участие, отколкото съответните американски МСП,

З.

като има предвид, че много финансови посредници на европейско и национално равнище биват възпирани от административната тежест, породена от сложното европейско финансово регулиране и от политическите и оперативни насоки за европейските програми за финансиране,

И.

като има предвид, че сега европейските институции ще трябва да оценят и преразгледат настоящите инструменти в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период в контекста на следващата многогодишна финансова рамка,

1.

Отбелязва, че голям брой МСП ще продължат да зависят главно от кредити и заеми, що се отнася до външно финансиране; изразява безпокойство от факта, че банковият сектор, който е все по-чувствителен към капитала и към риска, изисква по-голямо обезпечение и по-високи рискови премии, като тези две изисквания водят до недостатъчно финансиране и до пропуснати възможности за стопанска дейност и заетост в този много широк сектор от икономиката; затова счита наличието на схеми за гарантиране на кредити и заеми за жизненоважно за използването на потенциала за растеж и работни места, който предлагат МСП; счита за необходимо да се използват заеми за финансирането на съществуващи програми на национално и европейско равнище и насърчава важната роля на заемите за МСП на ЕИБ;

2.

Посочва, че поставянето пред банките на по-високи изисквания за дялов капитал съгласно предложението на Базелския комитет следва да отчита интересите на МСП;

3.

Приветства създаването на нов инструмент на ЕС за микрофинансиране за трудова заетост (механизъм за микрофинансиране „Прогрес“), което увеличава възможностите за лицата, желаещи да започнат стопанска дейност в ЕС; отбелязва, че съществува потенциална пазарна ниша по отношение на търсенето и предлагането на микрокредитиране в ЕС; отчита необходимостта от финансиране на микрокредитиращи организации, тъй като финансовата подкрепа би способствала тази дейност да стане устойчива и би позволила инструментът да отговори на нарастващото търсене от страна на получателите на микрокредити; подчертава, че Съюзът трябва да насърчава инвестициите от малък мащаб, да дава на микропредприятията възможност за растеж и по-конкретно да подкрепя онези групи – например младите предприемачи, които срещат затруднения да си осигурят възможности за заеми за своите стопански идеи;

4.

Твърдо подкрепя продължаващото прилагане на инструменти за гарантиране в рамките на Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), механизма за финансиране с поделяне на риска в Седмата рамкова програма и структурните фондове (JEREMIE) с цел засилване на финансирането за МСП, и в рамките на инициативата JASMINE в подкрепа на институциите за микрофинансиране; посочва, че тяхното правилно прилагане понастоящем е възпрепятствано от прекалено сложните административни процедури; иска от Комисията да улесни използването на структурните фондове във връзка с инструменти за финансиране на МСП, особено за финансиране на револвиращи фондове за схеми за гарантиране, като същевременно се избягва създаването на структури, които дублират съществуващи схеми, например на национално равнище;

5.

счита, че по-конкретно финансирането за ПКИ е недостатъчно и че програмата следва да бъде оценена от гледна точка на обхвата й; призовава Комисията и държавите-членки да предвидят по-ефективно финансиране за иновативни финансови инструменти в следващата многогодишна финансова рамка;

6.

Призовава за значително увеличаване на финансирането за иновативни финансови инструменти в бюджета на ЕС, което да отговори на потребностите от финансиране на МСП, и предвид стратегията „Европа 2020“ и многосекторните водещи инициативи насърчава осъществяването на съвместни инструменти с групата на ЕИБ, в частност чрез схеми за поделяне на риска; призовава бъдещите програми да получат гъвкавостта, необходима, за да не им се налага да прибягват до неподходящи универсални решения;

7.

Подчертава необходимостта новосъздадените и иновативните предприятия да разполагат с по-добър достъп до финансови инструменти, основани на дялово участие или с характер на дялов капитал, каквито пазарът все още не предоставя в достатъчна степен; иска от Комисията да гарантира, че следващото поколение програми поставя по-голям акцент върху финансовите инструменти от типа „мецанин“ и ги подкрепя чрез фондове и инструменти за поделяне на риска;

8.

Посочва, че за високо иновативните и бързоразвиващи се дружества е необходим достъп до по-големи европейски пазари на рисков капитал и облигации, настоятелно призовава Комисията да вземе инициативата за премахване на пречките пред развитието на европейските пазари на рисков капитал и облигации, да включи в инструментите за поделяне на риска и инвестициите в дялов капитал, да подкрепи издаването на групи от корпоративни облигации и да насърчи държавите-членки да подкрепят действията на така наречените „бизнес ангели“ чрез предоставяне на данъчни стимули за инвеститорите;

9.

Отбелязва, че настоящата структура на финансирането на МСП в много европейски страни – както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането – е силно повлияна от системите за данъчно облагане и подкрепа, което силно мотивира финансирането с дългове и действа демотивиращо за финансиране чрез дялово участие; призовава Комисията да предприеме инициативи за повишаване на осведомеността относно проблемите, породени от предоставените от регулаторната рамка погрешни стимули, и да насърчи държавите-членки да осъществят необходимите реформи;

10.

Загрижен е поради сложността на финансовите регламенти на ЕС и насоките за европейските финансови инструменти, особено когато европейските фондове и програми се използват в подкрепа на отделни предприятия чрез предоставяне на относително малки суми; счита, че разходът на време и средства, за да се спазят тези регламенти, е диспропорционален спрямо ползите за крайния получател на финансирането; призовава за рационализирано управление, ефективност в администрирането и отчитането и разходна ефективност по отношение на иновативните финансови инструменти; настоява, че банките, посредниците и бенефициерите трябва да не бъдат обезкуражавани или възпирани да използват програми и средства от свързаните с това административни тежести; иска от Комисията да предложи опростени и не толкова скъпо струващи регламенти и насоки, особено за програми, предназначени да подкрепят финансирането на МСП с малък обем дейност, под формата на гаранции, инструменти от типа „мецанин“ или капиталови инструменти;

11.

Приветства учредяването през 2010 г. на Финансов форум за МСП и настоятелно призовава Комисията да подобри по-нататък сътрудничеството с националните банки за развитие и търговски банки, за да обедини експертен опит, да обмени най-добри практики, да разработи взаимодействия и да набележи начини за опростяване и рационализиране на програмите на ЕС за финансиране на МСП;

12.

Посочва, че понастоящем мерките за финансова подкрепа на МСП са част от множество различни програми на ЕС, като например ПКИ, структурните фондове (JEREMIE), Седмата рамкова програма и други, и отбелязва липсата на съгласуваност между тези програми; призовава Комисията да придаде по-голяма съгласуваност на различните програми, като предостави гаранции и добър баланс между националните и европейските схеми в подкрепа на финансирането на иновации или осигуряването на рисков капитал за МСП; настоятелно призовава Комисията да организира обслужване на едно гише (one-stop shop) за различните финансови инструменти на ЕС, насочени към МСП;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/9

—

като взе предвид хоризонталната социална клауза, предвидена в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 7 юли 2010 г., озаглавено „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (COM(2010)0365),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията (1),

—

като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията от 7 юли 2010 г., озаглавено „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (2),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки за стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0193) и своята позиция от 8 септември 2010 г. във връзка с него (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2009 г., озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (Доклад от 2009 г. за застаряването на населението)“ (COM(2009)0180) и своята резолюция от 7 септември 2010 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно обновената социална програма (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2008 г. относно бъдещето на социалноосигурителните системи и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализиране (7),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС (8),

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2005)0507) и своята позиция от 20 юни 2007 г. (9),

—

като взе предвид стратегията на Европейския съвет, формулирана в Стокхолм през 2001 г., за реформиране на пенсионните системи в Европа,

—

като взе предвид решението, взето в рамките на Европейския съвет от Лаакен през 2001 г., за определянето на общи цели за пенсиите, в което се изтъква необходимостта те да бъдат по-адекватни, устойчиви и приспособими,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 23 от нея,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0025/2011),

А.

като има предвид, че в днешно време хората се приобщават към групата на трудещите се в по-напреднала възраст поради процентът безработица, който засяга по-специално младите хора с недостатъчно добра квалификация, или поради по-голяма продължителност на образователния им цикъл и в някои случаи поради по-високата им степен на образование, и че средно хората напускат пазара на труда преди достигането на законово установената пенсионна възраст, че активният им живот бива прекъсван от наложили се периоди на неактивност и че тяхната продължителността на живот нараства,

Б.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза усили значително основното демографско предизвикателство, пред което е изправен ЕС,

В.

като има предвид, че според наличните данни броят на лицата, присъединяващи се към пазара на труда, намалява (населението на ЕС в трудоспособна възраст ще започва да намалява от 2012 г. нататък) и че броят на пенсионерите се увеличава (през 2008 г. съотношението на гражданите на ЕС на трудоспособна възраст спрямо това на тези, които са на възраст 65 години и повече, беше четири към едно, като то ще прерасне в съотношение пет към едно до 2020 г., а до 2060 г. ще достигне съотношение две към едно);като има предвид, че тази тенденция варира в зависимост от демографските различия между държавите-членки,

Г.

като има предвид, че осигуряването на адекватни, устойчиви и сигурни пенсии е неотменно свързано с по-високо равнище на заетост, по-висока производителност и икономически растеж,

Д.

като има предвид, че икономическото управление на Европейския съюз следва да отчете холистичния подход, във вида, в който той е представен в Зелената книга,

Е.

като има предвид, че финансовата криза доведе до нарастване на безработицата, бедността и социалното изключване, увеличаване на бюджетния дефицит в редица държави-членки и до проблеми по отношение на финансирането на пенсиите (независимо дали се финансират чрез облагане с данък или с други средства), както и че тя извади наяве уязвимостта на някои от пенсионните системи,

Ж.

като има предвид, че целта за 75 % заетост, заложена в стратегията ЕС 2020, трябва да допринесе за устойчивостта на пенсионните системи,

З.

като има предвид, че нарастващото преобладаващо присъствие на временни или несигурни работни места намалява вноските в пенсионните системи и нанася вреда на стабилността на тези системи и на адекватността на бъдещите пенсии,

И.

като има предвид, че смекчаването на риска и реагирането на сътресения трябва да бъдат взети предвид при създаването на пенсионни фондове,

Й.

като има предвид, че лицата, които посвещават своето време и умения на отглеждането на деца или на полагането на грижи за възрастни хора, следва да получат обществено признание, като това може да се осъществи чрез предоставянето на тези лица на индивидуални права, по-специално по отношение на пенсиите,

К.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е ценност, цел и основно право в Съюза и че е дълг на институциите на ЕС да включат равенството между половете във всички свои действия,

Л.

като има предвид, че жените се сблъскват с пряка и непряка дискриминация по отношение на различни аспекти, свързани с пенсиите, в Европейския съюз,

М.

като има предвид, че прогнозите за въздействието на пенсионните реформи обикновено се основават на примерни данни за мъж с пълен трудов стаж, работил на пълно работно време и получавал средни трудови доходи, и че актюерските таблици, основани на пола, имат отрицателно въздействие върху изчисленията на пенсиите за жените и предвиждат по-нисък размер на пенсиите спрямо доходите преди пенсиониране за жените,

Н.

като има предвид, че възрастните жени са в особено несигурно положение, ако тяхното право на пенсия се основава на тяхното семейно положение (пенсия на съпруг или наследствена пенсия) и ако те не разполагат с достатъчни собствени пенсионни права поради прекъсвания на трудовата си дейност,

1.

Приветства холистичния подход, приет от Зелената книга, който има за цел да внесе свеж тласък на национално равнище и на равнище ЕС с оглед създаването на здрава, адекватна в дългосрочен план, устойчива и сигурна пенсионна система, при запазване на принципа на субсидиарност; изтъква, че традициите, икономическото и демографското положение и спецификата на пазара на труда се различават в отделните държави-членки и че трябва да се спазват принципите на субсидиарност и солидарност, съгласно които държавите-членки носят пълна отговорност за организационната структура на своите пенсионни системи;

2.

Изтъква, че държавите-членки са изправени пред огромни предизвикателства в стремежа си да гарантират, че пенсиите ще отговорят на очакванията на гражданите и ще бъдат адекватни и устойчиви във време, когато социалните и икономическите обстоятелства са по принцип трудни и се различават за всяка държава-членка и при всяка правна система;

3.

Подчертава, че МСП са един от основните източници на заетост и растеж в ЕС и ще продължават да дават съществен принос за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи в държавите-членки; следователно желае да види развитието на секторните, междусекторните и/или териториалните фондове, за да се увеличи присъединяването на работниците и служителите в МСП към пенсионни системи, което би могло да послужи като пример за най-добра практика;

4.

Изтъква, че осъществяването на вътрешен пазар със стабилната икономическа и социална политика, при отчитане на предизвикателствата на солидарността между поколенията, значително допринася за устойчивостта на политиките на заетост, растежа, създаването на работни места и стабилността, по-точно посредством поддържане на социалното сближаване; припомня, че социалните партньори трябва да изиграят важна роля в тази връзка;

5.

Счита, че дългосрочните инвестиции и спестяванията за бъдещата устойчивост на пенсионните системи са от съществено значение и следва да бъдат взети предвид в рамките на макроикономическото наблюдение;

6.

Отбелязва, че общите насоки на икономическите политики и Пактът за стабилност и растеж се позовават на свързани със застаряването публични разходи; счита, че правилното включване на преките обществени пенсионни задължения в изчисляването на публичния дефицит е едно от многото условия за устойчиво развитие; изисква това измерение да бъде надлежно взето предвид при реформата на икономическото управление, при гарантиране на адекватно третиране на отделните стълбове на пенсионните системи и обръщане на внимание на устойчивото им развитие;

7.

Призовава Комисията и Съвета - като има предвид, че устойчивата и добре функционираща пенсионна система е изключително важна за гражданите и за стабилността на публичните финанси - да гарантират, че разходите, свързани с пенсионните реформи, ще продължат да се вземат предвид при оценката на това дали към дадена държава-членка да бъде приложена процедура при прекомерен дефицит и препоръчва акцентът да пада върху устойчивостта на системата за финансиране, а не предпочитанието да се отнася към определен вид пенсионна реформа; отбелязва, че цялостните реформи на пенсионната система изискват значителни разходи за преобразуване, които трябва да се вземат предвид за целите на изчисляване на държавния дълг и бюджетния дефицит;

8.

Подчертава, че устойчивостта на публични финанси изисква включването на целия публичен и частен дълг в оценката; изтъква, че пенсионното осигуряване представлява нещо повече от обикновени спестявания, определени като пенсии; изисква прозрачност и изрично оповестяване на пълния размер на нефинансираните преки пенсионни задължения на публичния сектор с оглед устойчивост на публичните финанси в дългосрочен план;

9.

Подчертава, че пенсиите и пенсионните системи са отговорност на държавите-членки; признава, че икономиките на държавите-членки зависят една от друга и следователно призовава ЕС и държавите-членки добре да координират своите различни пенсионни политики и да гарантират адекватността, безопасността и устойчивостта на пенсионните системи чрез използване на отворения метод на координация;

10.

Отбелязва, че пенсионните схеми от първи, втори и трети стълб в държавите-членки значително се различават една от друга, че ЕС не разполага с набор от общи критерии, определения и задълбочен анализ, които да дават обща представа за различните пенсионни системи, както и за техния капацитет да отговарят на нуждите на гражданите, и че поради тази причина липсва прозрачен надзор, приложим към всички системи; подчертава, че ЕС следва преди всичко да засили съпоставимостта на пенсионните схеми и да насърчава обмена на добри практики; счита, че Комисията трябва да положи необходимите усилия, за да предложи типология на пенсионните системи в държавите-членки, както и общ набор от определения, за да даде възможност за сравняването им;

11.

Изразява съжаление, че Зелената книга не отделя достатъчно внимание на въпросите, свързани с пола; счита, че съществуващото неравенство между мъжете и жените по отношение на пенсиите се дължи на упоритото неравенство на пазара на труда, като например на продължителността на безработицата, боледуването, задълженията за полагане на грижи, различията в заплащането на мъжете и жените, твърде големия дял на жените на несигурните работни места и местата с непълно работно време, както и на пречките пред съвместяването на професионалния и личния живот; следователно призовава Комисията и държавите-членки да продължат да полагат усилия за изкореняване на това неравенство и така да гарантират в дългосрочен план равно третиране на мъжете и жените по отношение на пенсиите, например чрез включването на отпуска по майчинство и за полагане на грижи за по-възрастни членове на семейството като истинска работа, която да дава право на пенсия за мъжете и жените;

12.

Подчертава значението на индивидуализирането на правото на пенсия и призовава за използването на критерии при изчисляването на пенсиите на жените, така че да се гарантира икономическата независимост както на мъжете, така и на жените; настоятелно призовава държавите-членки да помислят по въпроса за възприемането на подход към пенсиите, който да се прилага в продължение на целия живот, за да дадат отговор на предизвикателствата, възникващи вследствие на съвременния цикъл на трудов живот;

13.

Отбелязва, че справедливостта между поколенията и интересите на по-младото поколение трябва да бъдат основни аспекти на един метод на засилена координация между държавите-членки за по-нататъшно развитие на националните пенсионни политики, въз основа на сътрудничеството между държавите-членки;

14.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да задължат доставчиците на професионални и други допълнителни пенсии да използват полово неутрални таблици за смъртността при изчисляването на пенсиите, така че жените да не бъдат санкционирани за по-голямата си продължителност на живот;

15.

Счита, че не е възможно ЕС да определи адекватно равнище на пенсиите, тъй като това зависи много от специфичните обстоятелства в държавите-членки; при все това приканва Комисията да излезе с предложение за насоки, които да позволяват установяването за всяка държава-членка на критерии за минимално равнище на пенсиите; счита, че държавите-членки следва определят адекватността като необходимо условие, при изпълнението на което възрастните лица да могат да живеят достоен живот;

16.

Счита, че самите държави-членки са отговорни за установяването на адекватни разпоредби за пенсионно осигуряване на техните граждани в рамките на социалната и икономическата им политика; насърчава ги да установят система, която да бъде възможно най-подходящата за гарантирането на достоен жизнен стандарт за всеки, като се обръща по-специално внимание на най-уязвимите групи в обществото;

17.

Подчертава, че сред разнообразието от пенсионни системи, диверсификацията на пенсионните доходи от смес от обществени (първи стълб), комбинирани с професионалните (в повечето случаи - втори стълб) схеми може да предложи гаранция за адекватно пенсионно осигуряване;

18.

Отбелязва, че в повечето държави-членки първият стълб е най-важният и се основава на принципа на солидарност и че финансирането на първия стълб няма да бъде подложено на такова напрежение ако повече хора работят и ако бъде разрешен проблемът с неразрешения и недеклариран труд, другите алтернативни форми на финансиране на първия стълб биха също така могли да бъдат разисквани между държавите-членки в рамките на отворения метод на координация; подчертава, че задължителните разходопокривни схеми доказаха своята стабилност и надеждност по време на тестването, което представляваше за тях финансовата и икономическа криза; призовава държавите-членки да гарантират, че пенсиите от първи стълб са над границата на бедността;

19.

Подчертава, че за устойчивостта и адекватността на пенсионните системи в някои държави-членки от значение са разпоредбите за спестяванията по третия стълб; въпреки това подчертава, че тази възможност съществува единствено за лицата, които имат адекватен доход, който би им помогнал да правят вноски в тези системи, и следователно може да изиграе ограничена роля за предоставянето на достойни доходи;

20.

Изразява увереност, че по-добрият обмен на информация между държавите-членки относно разходите и ефективността на видовете данъчни облекчения върху частните пенсии би бил много полезен;

21.

Счита, че като се има предвид бюджетният натиск, ефективността на социалните разходи е от съществено значение; счита, че предвид настоящия бюджетен натиск, социалните разходи изиграха ролята на икономически и социален амортисьор за последствията от кризата; счита, че разходопокривните системи доказаха основната си роля по отношение на солидарността между поколенията; счита също така, че втори и трети стълб трябва да изиграят допълваща роля за намаляване на натиска; призовава държавите-членки да гарантират възможно най-добрата комбинация от видове пенсионно осигуряване в бъдеще; призовава държавите-членки да подобрят достъпа на гражданите до частните пенсионни спестовни схеми; посочва, че поради финансовата криза редица държави-членки предвиждат въвеждането на промени в своите пенсионни системи; въпреки това ги призовава настоятелно да гарантират, че всички пенсионни системи продължават да бъдат стабилни, надеждни и устойчиви и че всички промени биват предприемани след съответен социален диалог и въз основа на предоставянето на достатъчно информация; застъпва възгледа, че ако служителите могат да правят избор, следва да им бъде предоставено достатъчно време, за да вземат добре осведомени и обмислени решения;

22.

Подчертава, че икономическият растеж и високата степен на заетост, при високо равнище на инфлацията нанасят вреди върху устойчивостта и адекватността на пенсионните системи;

23.

Счита, че укриването на данъци се е превърнало в будещо тревога явление и срещу него трябва да бъде водена възможно най-ефективна борба, тъй като то подрива бъдещата адекватност и стабилност на пенсионните системи;

24.

Счита, че поради демографските тенденции и необходимостта от гаранция за възможността за финансиране на пенсиите, е необходимо повече хора да участват в пазара на труда и това участие да бъде за по-дълъг период, но също така отбелязва, че очакваната продължителност на живота нараства и че по-доброто професионално здраве е предпоставка за по-дълъг активен живот; призовава държавите-членки да позволят на лицата, които желаят да продължат да се трудят, да направят това; призовава държавите, увеличили законово установената пенсионна възраст, или които възнамеряват да го направят, да насърчават работата на възрастните хора посредством мерки за данъчни и социални облекчения; също така приканва държавите-членки да въведат адаптирани и гъвкави трудови договори и схеми за пенсиониране за възрастните хора, с цел насърчаване и улесняване на съчетаването на работата и пенсията, както и да въведат възпиращи мерки, така че предприятията да не могат да уволняват възрастните хора така лесно; призовава Комисията да започне проучване, което да анализира начина, по който разпределението на богатството се отразява на продължителността на живота в държавите-членки;

25.

Отбелязва, че съществуват големи различия между законово установената пенсионна възраст и действителната възраст, на която по-възрастните хора напускат пазара на труда, и препоръчва да се отдава приоритет на гарантирането, че служителите могат да продължат да работят докато достигнат законово установената пенсионна възраст; отбелязва, че тези неравенства са особено очебийни при служителите в най-трудоемките категории труд; призовава по тази причина държавите-членки и социалните партньори да обменят информация относно добрите практики; призовава също така държавите-членки да сключват споразумения, които да имат положително отражение върху пенсиите и чрез гъвкавост да доведат до увеличаване на трудовия живот до достигането на законово установената пенсионна възраст, например чрез разработването на всеобхватни стратегии за управление на възрастта на национално равнище и на равнище отделни дружества, и чрез развиване на нови форми на разпоредби за балансиране на трудовия живот, приспособени към специфичните потребности на по-възрастните работници и служители и чрез възнаграждаване на хората, които работят по-дълго;

26.

Подчертава, че по-възрастната работна сила и по-дългия трудов живот могат да дадат положителен принос към възстановяването и бъдещия растеж; счита, че един динамичен пазар на труда трябва да предлага на (по-възрастните) работници и служители, които извършват тежък физически и/или умствен труд, креативни решения, като например по-голяма гъвкавост на установената със закон пенсионна възраст, частично пенсиониране, пригодени условия за труд, насърчаване на ученето през целия живот, подобряване на услугите за търсене на работа или смяна на работното място, с цел постигане на продължително равновесие между изискванията на работното място и капацитета на работниците и служителите; счита, че във връзка с това е необходима активна политика за предотвратяване на дискриминация на основата на възраст, като се следи за правилното прилагане на директиви 2000/78/ЕО и 2006/54/ЕО и се насърчава една европейска култура на активно остаряване, осигуряваща на по-възрастните хора достоен живот при запазена жизненост; призовава държавите-членки да комбинират санкциите за дискриминация на трудовия пазар със стимули за работодателите с цел създаването на приобщаващ трудов пазар; призовава държавите-членки, в контекста на реформите и удължаването на трудовия живот, и с помощта на Комисията, да положат усилия за по-ефективно прилагане на директивите относно здравето и безопасността на работното място;

27.

Приветства споменаването в стратегията „ЕС 2020“ на включването на по-възрастните работници и служители в пазара на труда; изказва съжаление, че в стратегията „ЕС 2020“ не се отделя изрично внимание на достойни, устойчиви и адекватни пенсионни системи, въпреки че постигането на някои от целите, посочени в стратегията „ЕС 2020“, зависи от тях; по тази причина предлага целите на Зелената книга да бъдат включени в стратегията „ЕС 2020“;

28.

Счита, че успешно провеждане на стратегията „ЕС 2020“ означава, че ще бъдат създадени повече сигурни, висококачествени работни места и че по-голям брой хора ще участват в пазара на труда при подходящо заплащане и подходящи условия на труд, което ще доведе до увеличаване на задължителните вноски за социално осигуряване, и че това ще бъде от полза за икономическия растеж, като по този начин ще се засили устойчивостта и адекватността на пенсионните системи;

29.

Подкрепя в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ провеждането на целенасочена и активна политика в областта на пазара на труда, която ще допринесе за повишено участие в сферата на заетостта на онези, които в момента не са подобаващо представени на пазара на труда, особено най-уязвимите; счита, че ЕС трябва да разработи нови показатели за наблюдение на отражението на пенсионните реформи върху уязвимите групи; подчертава, че в рамките на Европейския съюз незаконният труд е все още широко разпространен и че това отслабва възможностите на социалната политика; призовава компетентните институции в държавите-членки да насърчават социалното приобщаване и да се борят срещу недекларирания труд с цел подобряване на равновесието на пенсионните системи;

30.

Отбелязва, че като цяло прилагането на директивата относно ИППО се бави; призовава Комисията, при необходимост, да предприеме действия срещу държави-членки, за да гарантира правилното и навременно прилагане на директивата относно ИППО;

31.

Изразява съгласие, че целта следва да бъде постигане на висока степен на сигурност за бъдещите пенсионери на разумна цена за предприятията осигурители и при наличието на стабилни пенсионни системи;

32.

Отбелязва, че член 15, параграф 6 от директивата за ИППО гласи, че по отношение на изчисляването на техническите резерви „Комисията предлага всички необходими мерки, за да предотврати евентуални нарушения, предизвикани от различните нива на лихвените проценти и за защита на интересите на бенефициерите и членовете по всички системи“; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието преди да преразгледа директивата относно ИППО и да вземе предвид тенденцията към повече схеми с дефинирани вноски и по-малко схеми с дефинирани доходи;

33.

Припомня формулировките в директивата относно ИППО, че „един истински вътрешен пазар на финансовите услуги е от съществено значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Общността“ и че „настоящата директива представлява следователно първа стъпка към създаването на вътрешен пазар за системите за професионално пенсионно осигуряване, организиран на европейско равнище“;

34.

Подчертава, че новосъздаденият европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) трябва в пълна степен да използва своите правомощия и да играе важна роля в процеса на подготовка за преразглеждане на директивата относно ИППО и в разработването на правни разпоредби като проекти на технически стандарти, насоки и препоръки за режим на платежоспособност; припомня, че директивата относно ИППО следва да не се прилага за никакви обществени пенсионни задължения или професионални пенсионни системи в първия стълб;

35.

Счита, че качествените елементи на „Платежоспособност II“ са ценна отправна точка за подобряване на надзора на ИППО; отбелязва, че това важи в частност за изискванията във връзка с доброто управление на риска;

36.

Подчертава, че в идните години мобилността на пазара на труда в ЕС ще бъде от решаващо значение за създаване на работни места и икономически растеж; по тази причина счита, че доверието на гражданите ще се повиши, когато бъдат отстранени пречките пред вътрешната и трансграничната мобилност; счита, че на проблеми като липса на възможност за прехвърляне, дълги правопораждащи срокове, запазване на пасивните права, запазване равнището на защита и различно данъчно третиране и актюерски принципи трябва да се обърне внимание с оглед на последствията им за пенсионните системи; подчертава положителното въздействие, което може да има един по-динамичен пазар на труда върху пенсионната система;

37.

Отбелязва, че в първия стълб правото на пенсия се урежда от съответния регламент за координация, но че за другите стълбове са необходими опростени решения;

38.

Отбелязва, че съществува тенденция към повече схеми с дефинирани вноски и по-малко схеми с дефинирани доходи; отбелязва, че в резултат на това пенсионните институции прехвърлят риска, свързан с инвестициите, върху плащащите пенсионни осигуровки лица; счита, че поради разнообразието и комплексността на различните професионални пенсионни системи на капиталовопокривен принцип е необходимо да се определят условия относно преносимостта на придобитите пенсионни права, в смисъл че преносимостта започва със сключването на нови договори, като заявление за трансфер на пенсионни права се удовлетворява, само ако сумата, подлежаща на пренасяне, се внесе във фонд, предназначен за изплащане на пенсии за старост; изисква задълбочено проучване на данъчните въпроси, свързани с професионалните пенсионни системи на капиталовопокривен принцип и системите за животозастраховане със спестовен характер; счита, че по отношение на презграничните въпроси дейността на ЕС следва да бъде ясно съсредоточена върху разработване на минимални стандарти за придобиване и запазване на пенсионни права и облекчаване на създаването на национални системи за проследяване на тези права;

39.

Приветства изграждането на национални системи за проследяване на пенсионни права от различни източници във всички държави-членки и призовава Комисията да внесе предложения за Европейска система за проследяване;

40.

Отбелязва, че в много държави-членки се признава значението на професионалните пенсионни системи и че ЕС може да добави стойност като предвиди координация между различните схеми и насърчаване на държавите-членки да гарантират, че е налице социална, правна и икономическа рамка, която предоставя съответстващо равнище на защита на членовете на пенсионните схеми и гарантира достъп до разбираема информация за пенсиите; подчертава, че в случаи, в които държавите-членки имат задължителни пенсионни фондове, управлявани от частни институции, на такива схеми следва също да бъде извършена оценка от гледна точка на изпълнението на европейските условия и критерии по отношение на сигурността, инвестициите и класификацията на активите; подчертава, че като принцип при всички предложения за професионални пенсионни системи трябва да бъде извършена цялостна оценка на въздействието преди всичко с оглед на количественото изразяване на допълнителните разходи и административни тежести;

41.

Счита, че в държавите-членки, в които са въведени задължителни професионални пенсии и те не са включени предимно в първия стълб, тези разпоредби за втория стълб следва да са по право достъпни за всеки работник и служител без каквато и да било дискриминация на основата на възраст, пол, сфера на дейност и/или договор за работа;

42.

Призовава Комисията да насърчи държавите-членки да извършат проучване по какъв начин може да се поощри работникът или служителят да използва правото си на участие във втория стълб в рамките на интензивен социален диалог, както и да внесе предложения за насърчаване на такъв стълб, там където той все още не съществува; призовава ги също така да разработят метод на управление, гарантиращ съвместното управление на този фонд, особено що се отнася до стратегията за инвестиране на спестяванията;

43.

Призовава държавите-членки да подкрепят развитието на социален и граждански диалог относно пенсионното осигуряване за старост и да отчитат в пълна степен резултатите от този диалог;

44.

Счита, че правилата на ЕС по отношение на третия стълб и безпроблемното му презгранично функциониране трябва да бъдат разгледани обстойно в светлината на правилното функциониране на вътрешния пазар, особено що се отнася до финансовите продукти, и че следва да бъдат създадени равностойни условия за всички участници; подчертава, че това преразглеждане на правилата трябва да отчита интересите на участниците в тези схеми;

45.

Счита, че за да се постигне съгласуваност на режимите за регулиране и надзор на различните доставчици на финансови услуги, трябва да се прилага принципът „еднакви рискове – еднакви правила – еднакъв капитал“, отчитайки характеристиките на всички пенсионни продукти или схеми;

46.

Признава, че все още съществуват пречки за предлагането през граница на индивидуално пенсионно осигуряване (трети стълб), като например животозастрахователни полици; изисква предложения от Комисията във връзка с възможностите за преодоляването им, както и обща рамка за регулиране на тази дейност;

47.

Отбелязва, че по отношение на прехвърлените на Европейския съюз правомощия, свързани с пенсиите, европейското законодателство е силно фрагментирано; призовава Комисията да проучи дали би било целесъобразно да се рационализира тази законодателна рамка като част от по-доброто регулиране;

48.

Припомня вече взетото решение за създаването на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО); подчертава необходимостта, този орган да бъде снабден със средства, така че да може да извършва ефективно поставените му задачи и при това по-специално да отчита в достатъчна степен особеностите и спецификите на професионалното пенсионно осигуряване;

49.

Отбелязва, че по отношение на пенсионните фондове, включително ИППО, все още се прилага регулиране и надзор като към самостоятелни финансови единици, макар и на практика тези дейности да се вършат от конгломерати;

50.

Счита, че предложенията за режим на платежоспособност за ИППО трябва да признават спецификите на пенсиите, като се има предвид, че рисковете в застрахователния сектор се различават от тези, пред които са изправени ИППО, по-специално що се отнася до условността на пенсионните права, срокът на действие на пенсионните портфейли и факта, че ИППО са дружества със специално предназначение, управляващи портфейл с хомогенни продукти; подчертава, че основната цел на подобен режим е да осигури по-добра защита на настоящите и бъдещи пенсионери; счита, че е необходимо да се извърши цялостна оценка на въздействието на такива предложения преди всичко с оглед на количественото изразяване на допълнителните разходи и административни тежести; счита, че всяко преразглеждане на режима за платежоспособност за ИППО следва да се извърши в рамките на съществуващата директива относно ИППО; подчертава, че разглеждането на въпросите, свързани с режима на капиталови изисквания за пенсионните фондове, е тясно свързано с подходящото разрешаване на въпросите, засягащи член 8 от директивата относно неплатежоспособността;

51.

Подчертава, в съответствие със заявлението на Комисията в Зелената книга, че директивата относно ИППО се основава на подхода за минимално хармонизиране на „Платежоспособност I“, докато в близко бъдеще застрахователните предприятия ще прилагат основания на риска режим на „Платежоспособност II“ дори и за дейността си в областта на професионалното пенсионно осигуряване;

52.

Подчертава, че финансовите пазари могат да функционират ефективно само когато съществува доверие и сигурност и счита, че доверието и сигурността изискват стабилни правила за регулиране и надзор за финансовите институции и че ИППО не би следвало да са изключение;

53.

Призовава Комисията да разработи предложения за вземане на решения във връзка с режима на платежоспособност на ИППО и по-специално, в съответствие с обявеното от нея в Зелената книга намерение, да започне във възможно най-кратък срок проучване на въздействието във връзка с прилагането на режим, подобен на „Платежоспособност II“;

54.

Отбелязва голямото разнообразие на подходите за прилагане и изпълнение на директивата относно неплатежоспособността; отбелязва, че макар съответните законодателни разпоредби да са напълно достатъчни, резултатите може да бъдат недостатъчни, което е в противоречие с целта на директивата; позовава се на заключението на Комисията, че в някои случаи, свързани с изпълнението на налаганите от член 8 от директивата задължения, може да възникнат въпроси относно това доколко някои от тези мерки са достатъчни за защита на интересите на служителите и пенсионираните лица в случай на неплатежоспособност на работодателя, и че е необходимо да се търси решение на редица проблеми;

55.

Призовава Комисията да следи отблизо прилагането на настоящата директива, в обосновани случаи да предприема действия срещу държавите-членки и при преразглеждането на тази директива да отчита специфичното положение във връзка с финансовите задължения на работодателя по отношение на служителите или по отношение на пенсионните му фондове;

56.

Счита, че съществува необходимост от подобряване на законодателството на ЕС, засягащо несъстоятелността на работодателя, за да се предложи на всички работници и служители еднаква защита на спестяванията им, независимо от естеството на пенсионно-осигурителната система на работодателя им;

57.

Призовава да се проучи дали асоциациите за пенсионно осигуряване като тези, които съществуват в Люксембург и Германия с цел защита на схемите с пенсионен резерв от втория стълб, могат да бъдат препоръчани на други държави-членки с цел защита на механизма за сигурност;

58.

Изказва загриженост относно липсата на информация, която да бъде предоставена на гражданите от страна на публичните органи и органите за пенсионно осигуряване по отношение на изискванията, алтернативите, възможностите, придобитите пенсионни права, очакваните резултати и актуалното състояние на нещата, свързани с пенсионното осигуряване за старост; изтъква, че при сключване на договори за допълнително пенсионно осигуряване на гражданите трябва да се предоставя информация относно действителните разходи и такси, както и оптимална информация относно състоянието на техните пенсии; подчертава също така значението на добрата осведоменост на потребителите във връзка с финансовите въпроси още на ранен етап;

59.

Отбелязва, че съществува необходимост от по-голяма прозрачност и разкриване на информация относно таксите за управление на активите и особено за всички пластове инвестиции, предлагани от частните пенсионни институции; счита, че информацията, предоставена на гражданите от страна на държавите-членки и пенсионните фондове относно придобитите права, следва да се интегрира в оперативна, прозрачна и достъпна система на европейско равнище;

60.

Счита, че при провеждане на каквато и да било реформа на системата на пенсионно осигуряване, гражданите трябва да бъдат осведомени своевременно и пълноценно относно дългосрочните последствия, по-специално относно размера на собствената им пенсия и общия брой на дължимите вноски; отбелязва, че реформите трябва да осигурят ефективен и плавен преходен режим; призовава държавите-членки да предприемат действия, които да дадат възможност и да насърчат гражданите да се информират относно въздействието върху техните пенсионни решения, както и да се погрижат за осигуряване на собственото си адекватно пенсионно осигуряване;

61.

Счита, че при по-нататъшните разисквания относно адекватна, сигурна и устойчива пенсионна система, е необходимо да се създаде пенсионна платформа на европейско равнище, включваща представители на институциите на ЕС, социалните партньори и съответните заинтересовани лица, която да дава възможност за обмен на информация относно най-добри практики и да съдейства за подготовката на политически инициативи в пълно съответствие с принципа на субсидиарността; счита, че за да се избегне дублиране в тази връзка, следва да се вземе предвид съществуващият консултативен комитет по въпросите на допълнителното пенсионно осигуряване („Пенсионен форум“);

62.

Призовава Комисията да разгледа възможността за създаването на специална работна група за пенсиите, като се включат всички съответни генерални дирекции, които притежават компетенции по въпросите на пенсиите;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/19

—

като взе предвид решението, прието от Съвета на 3 октомври 2005 г. относно започването на преговори за присъединяването на Хърватия,

—

като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Хърватия за 2009 г. (1),

—

като взе предвид доклада за напредъка на Хърватия за 2010 г., публикуван от Комисията на 9 ноември 2010 г. (SEC(2010)1326),

—

като взе предвид препоръките на съвместния парламентарен комитет ЕС-Хърватия, приети на 11-то му заседание на 29 март 2010 г. в Загреб и на 12-то му заседание на 30 ноември 2010 г. в Брюксел,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

Като има предвид, че Европейският парламент продължава да бъде все така ангажиран в пълна степен с насърчаването на членството на Хърватия в Европейския съюз и е решен да спомогне за бързия и успешен завършек на процеса на присъединяването й,

Б.

Като има предвид, че преговорите за присъединяване на Хърватия напреднаха сериозно и навлязоха в крайната си фаза; като има предвид, че значителен цялостен напредък беше забелязан в частност при постигането на критериите, установени в главите от преговорите,

В.

Като има предвид, че преговорите за присъединяване на Хърватия могат да се приключат през първата половина на 2011 г., при условие че необходимите реформи продължат да се осъществяват с решителност чрез, по-специално, укрепване на публичната администрация и съдебната власт, продължаване на борбата срещу корупцията, гарантиране на устойчивостта на връщането на бежанците, пълно сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ), продължаване на процеса на приватизация и приемане на планове за преструктуриране на корабостроителниците в затруднено положение,

Г.

Като има предвид, че усилията за реформи трябва да се поддържат и след приключването на преговорите за присъединяване, за да може страната и гражданите в пълна степен да се възползват от ползите на членството в ЕС,

Д.

Като има предвид, че перспективата за членство в ЕС е силен стимул за другите страни от района на Западните Балкани, поели по пътя на европейска интеграция, да осъществят необходимите политически, икономически и законодателни реформи и да укрепят мира, стабилността и съжителството в помирение в региона въз основа на добросъседски отношения; като има предвид, че ЕС следва да засили перспективата за присъединяване към ЕС на страните в съседство на Хърватия, които са част от Солунския процес,

1.

Отправя похвала към Хърватия за значителния напредък, постигнат при изпълнението на критериите, необходими за приключването на преговорите за присъединяване; изисква от Хърватия да продължи решително необходимите реформи, за да може да постигне последните критерии и да приключи преговорите; призовава Комисията да използва целия си капацитет в подкрепа на усилията на Хърватия да постигне критериите;

2.

Приветства намерението на Унгарското председателство да завърши преговорите през първата половина на 2011 г., ако всички критерии и поставени изисквания са изпълнени;

3.

Категорично вярва, че бързото присъединяване на Хърватия носи със себе си както европейско, така и регионално измерение и ще насърчи допълнително останалите страни от Западните Балкани да започнат и изпълнят с решителност свързани с присъединяването реформи;

4.

Продължава да изпитва загриженост поради факта, че както показа последното проучване на „Евробарометър“, мнозинството от гражданите на Хърватия считат, че членството на Хърватия в ЕС не би донесло ползи за страната; насърчава хърватските органи и гражданското общество с помощта на Комисията да работят, за да гарантират, че хърватите ще почувстват европейския проект като свой; призовава правителството на Хърватия да предостави много повече политическа подкрепа на организациите на гражданското общество, които се стремят да насърчат членството на страната в ЕС, и да ангажира тези недържавни действащи лица по-силно в процеса на присъединяване; счита, че е от ключово значение да се даде на гражданите ясна и основана на факти информация относно последствията от присъединяването на Хърватия към ЕС;

5.

Приветства факта, че през юни 2010 г. преобладаващото мнозинство в парламента на Хърватия прие значителни изменения на конституцията, наложителни с оглед на присъединяването към ЕС; счита, че приетите изменения на конституцията ще бъдат предпоставка за приемането на оставащото законодателство; изразява съжаление относно факта, че парламентът и правителството пропуснаха възможността да включат в конституцията по-добра закрила на малцинствените групи, като например ЛГБТ (лесбийки, гей, би- и транссексуални), и принципа на екологичната устойчивост;

6.

Подчертава, че въпреки че са предприети по-нататъшни мерки за укрепване на публичната администрация, в административните процедури продължават да се наблюдават сериозни слабости, а административният капацитет остава недостатъчен с оглед на сложността на реформата на публичната администрация; призовава хърватското правителство да предприеме мерки по отношение на значителните забавяния в процеса на децентрализация чрез изработването и изпълнението на стратегия за децентрализация и чрез предприемането на по-нататъшни мерки за деполитизирането на публичната администрация и по-нататъшното засилване на нейния професионализъм и етика; счита, че формулирането на ясна, основана на заслуги стратегия за повишаване в длъжност и преразгледаната политика на възнаграждения са ключови в това отношение;

7.

Отбелязва, че корупцията изглежда е била широко разпространена в Хърватия и продължава да бъде сериозен общ проблем; приветства усилията на хърватското правителство да заеме категорична позиция срещу всички форми на корупция; изтъква, че правителството отдели специално внимание на правната и институционалната рамка на борбата срещу корупцията, включително разследвания, съдебно преследване и сътрудничество между агенции и в международен мащаб; отбелязва антикорупционните дела, които се разглеждат и засягат високопоставени личности, включително бивш министър-председател, двама бивши министри, високопоставени държавни служители и многобройни главни ръководители на държавни фирми; очаква прозрачни и справедливи съдебни процеси и напомня на хърватските органи значението на защитата на процеса на разследване на корупция от политическа намеса; приветства създаването на специални отдели за борба срещу корупцията и организираната престъпност в четирите най-големи съдилища в страната, където съдиите подлежат на проверка и получават допълнително обучение; изисква от ОЛАФ тясно сътрудничество с хърватските органи, за да се постигне яснота по потенциалната вторична корупция, която може да бъде генерирана в институциите на ЕС;

8.

Отбелязва, че макар борбата срещу корупцията да продължава да бъде един от основните приоритети на правителството, малко случаи на корупция са стигнали до съд, като повечето остават на етап преследване/разследване; призовава хърватските органи да засилят още повече административния капацитет на органите за борба срещу корупцията, в частност този на Службата за борба срещу корупцията и организираната престъпност (СБКОП), и да продължат да насърчават културата на политическа отчетност; отбелязва усилията на хърватските органи да предотвратят корупцията чрез инструктиране на съдии и на други държавни служители и чрез информиране на цялото общество; подчертава, че в това отношения трябва да се направи повече, особено чрез повишаване на прозрачността на публичните разходи; приветства усилията на правителството за отстраняване на недостатъците в областта на финансирането на политическите дейности и предизборните кампании;

9.

За да помогне за създаването на независима и безпристрастна съдебната власт, изразява задоволство относно значителните усилия за по-нататъшното й реформиране, в частност приемането на преразгледания план за действие на съдебната реформа; приветства напредъка в по-нататъшното намаляване на натрупаните дела, особено тези, при които производството продължава повече от три години, както и в рационализирането на съдебната система чрез установяване на по-големи съдилища, районни и търговски съдилища, а също така и чрез възможности за специализиране на съдиите; отбелязва положителните мерки, включително по отношение на Държавния съдебен съвет, независимостта на Съдебната академия и създаването на училище за съдебни служители, с цел засилване на независимостта на назначенията в съдебната власт и подобряване на професионалното развитие и дисциплинарната отговорност на главните съдии, както и приемането на общи гаранции за повишена независимост на съдебната власт;

10.

Изтъква, че въпреки че съдилищата са намалили броя на нерешените случаи, които очакват съдебен процес, принципът на правовата държава и доверието на гражданите в съдебната власт все още са накърнени от големия брой изостанали дела и извънредно голямата продължителност на съдебните процедури; отбелязва със съжаление, че докато броят на съдиите е голям, липсва достатъчен брой поддържащ съдебен персонал и във връзка с това призовава хърватските органи да предприемат мерки по отношение на това разминаване; подчертава, че изпълнението на съдебни решения продължава да бъде проблем;

11.

Отбелязва, че Комисията още не е забелязала достатъчен напредък по отношение на инфраструктурата и оборудването на съдилищата, главно поради липса на подходящо финансиране; очаква тази система да стане функционална във възможно най-кратък срок, с цел решаване на висящите дела в Хърватия и гарантиране, че правораздаването не закъснява и се осъществява ефективно и бързо; насърчава хърватските органи да продължат да подобряват независимостта, ефикасността и средствата на съдебната система; призовава Комисията да гарантира, че реформите в публичната администрация и съдебната система са успешно осъществени преди присъединяването на Хърватия към Съюза; призовава Комисията да оцени въздействието и резултатите, постигнати чрез насочване на средства от ЕС към реформата на съдебната система и борбата с корупцията;

12.

Отбелязва изявлението на прокурора на МТБЮ пред Съвета за сигурност на ООН на 6 декември 2010 г.; приветства факта, че хърватските органи като цяло откликват на исканията на прокурора за съдействие, че исканията получават подходящ отговор и че се предоставя достъп до свидетели и доказателства; въпреки това призовава хърватското правителство да засили водените от него административни разследвания относно изисканите военни документи и да разясни несъответствията в своите доклади до прокуратурата, посочени в последното изявление на прокурора пред Съвета за сигурност на ООН и все още нерешени;

13.

Приветства усилията на хърватската междуинституционална група да предостави пълен отчет относно местонахождението на изисканите документи; от друга страна, призовава Съвета да отчете и позицията на съдебния състав за съдебно производство на МТБЮ, а именно, че не може да се установи достатъчно сигурно дали изисканият архивен материал все още съществува;

14.

Със задоволство отбелязва, че Хърватия е все така активна по своя собствена инициатива в областта на наказателните преследвания на военни престъпления и че прокурорите продължават да разглеждат висящи дела на военни престъпления и задочно постановени присъди и да прилагат стандартни мерки за гарантиране на единни практики без оглед на националността на обвиняемите; при все това отбелязва, че са необходими по-нататъшни подобрения във воденето на дела за военни престъпления, за да се гарантира пълна безпристрастност и обективност на процесите, както и справяне с безнаказаността и подобряване на защитата на свидетелите; насърчава хърватските органи да засилят още повече диалога и сътрудничеството в тази област със съседните страни; поздравява хърватското правителство за неговата програма за отстраняване на противопехотните мини, останали от военните действия през 90-те години на миналия век, и настоятелно приканва органите да следват програмата с особено внимание към най-сериозно засегнатите, най-източни територии на страната;

15.

С цел да се обърне внимание на оставащите слабости по отношение на вътрешното наказателно преследване на военните престъпления, подчертава необходимостта от своевременно преследване на тези престъпления; призовава да се актуализира Наказателният кодекс в съответствие с най-усъвършенстваните норми на международното право, по-специално по отношение на определението за престъпления срещу човечеството, разпоредбите относно отговорността на командването и законите, които съдържат определение на престъпленията, свързани със сексуално насилие; призовава освен това за допълнително усъвършенстване на мерките за защита на свидетелите;

16.

Приветства цялостния напредък по отношение на завръщането на бежанци и със задоволство отбелязва, че обществената враждебност към завръщащите се сърби е намаляла в по-голямата част от страната; при все това отбелязва, че бежанците и завърналите се продължават да са изправени пред много проблеми, и затова призовава хърватските органи да улеснят процеса на реинтеграция на завърналите се, като премахнат по-нататък някои съществуващи пречки за получаването на статут на постоянно пребиваващ, като финансират адекватно и ускорят програмата за реконструкция на жилища и като започнат проекти за социално и икономическо възстановяване; призовава хърватските органи да пристъпят решително към оставащите заявления, да дадат приоритет на разглеждането на жалби и да продължат усилията за оживяване на икономиките на засегнатите от войната области в неблагоприятно положение, да подобрят още повече устойчивостта на завръщанията и да продължат да насърчават междуетническо помирение в дух на етническа толерантност и приемане на етническото и културно многообразие;

17.

Отбелязва, че свободата на изразяване, в т.ч. свободата и плурализмът на медиите са уредени в хърватското законодателство и като цяло се спазват в страната; при все това призовава хърватските органи за по-нататъшни стъпки за гарантиране независимостта на медиите и за създаване на условия за техния професионализъм, както и да продължат да демонстрират ангажираността си, за да гарантират, че секторът на медиите функционира без политическо вмешателство и че независимостта на регулаторните органи е гарантирана; насърчава хърватските органи още по-енергично да разследват случаите на сплашване и политически натиск върху журналисти, както и икономическото влияние, и да подобрят разследванията на заплахи срещу журналисти, работещи по случаи на корупция, организирана престъпност и други незаконни деяния; в тази връзка приветства решението на Окръжния съд на Загреб по делото за убийството на един редактор на седмичен вестник;

18.

Отбелязва също така, че Хърватската организация за обществено радио и телевизия (HRT) продължава да изпитва сериозни затруднения с управленския си състав след няколко неуспешни опита от страна на Програмния съвет да избере нов директор на HRT, като това се отразява на функционирането на HRT; приветства влизането в сила на новия закон за радиото и телевизията и очаква управленският състав на HRT да бъде деполитизиран и да се гарантира независимостта на редакторите;

19.

Приветства относителния напредък, постигнат в областта на правата на жените и равенството между половете; отбелязва, че около 25 % от местата в парламента, както и почти половината от административните постове в публичния сектор се заемат от жени, което свидетелства за напредъка в областта на равенството между половете; подчертава, че въпреки че съотношението между половете в областта на заетостта е положителен аспект на икономиката на Хърватия, процентът на жените, заемащи ръководни длъжности в предприятията, продължава да бъде нисък и все още има разлики в заплащането на мъжете и жените; поради това призовава за полагане на допълнителни усилия за активно насърчаване на участието на жените в органите, вземащи икономически и политически решения, и за своевременно прилагане на Закона за равенството между половете, включително на принципа на равно заплащане; счита, че понастоящем социалната закрила на жените е развита в сравнение с положението в съседните на Хърватия държави; призовава хърватските органи на управление да отделят по-голямо внимание на борбата срещу домашното насилие;

20.

Приветства факта, че Хърватия беше измежду първите страни, съгласили се да се обвържат с Международната конвенция за правата на хората с увреждания; насърчава хърватските органи на управление да прилагат съществуващите мерки и да приемат допълнителни, конкретни и прозрачни планове за реформа на институционалния и съдебния капацитет, както и да обърнат внимание на все по-големия брой лица с умствени увреждания, които живеят в пренаселени заведения, вместо да бъдат интегрирани в обществото, за да се гарантира пълното зачитане на законовите и човешки права на хората с увреждания; тъй като в Конвенцията изрично се признава основното право на хората с умствени увреждания да живеят, интегрирани в обществото, препоръчва на хърватските органи на управление да съгласуват реформите с тази разпоредба, като осигурят възможности за алтернативни грижи; освен това насърчава Хърватия да приложи съответните правни разпоредби относно достъпа на хората с увреждания до обществени сгради;

21.

Отбелязва положителния напредък по отношение на зачитането и защитата на малцинствата и по-силния акцент върху въпросите на малцинствата на фона на подобрените отношения в региона; приветства укрепването на конституционните разпоредби относно малцинствата и факта, че въпреки мерките за финансови ограничения равнището на наличното финансиране за организациите на малцинствата е намалено в съвсем малка степен; при все това подчертава необходимостта от предприемане на подходящи мерки за защита на ромското малцинство;

22.

Подчертава значението на диалога с гражданското общество и набляга на важната роля, която гражданските организации играят за определяне на политическите приоритети; отчита усилията на хърватското правителство да се консултира с гражданското общество; призовава органите на управление да предприемат допълнителни мерки за придаване на официален характер и увеличаване на участието на представителите на гражданското общество в процеса на изготвяне на политики и в проследяването на дейността на органите на управление; подчертава решаващата роля на приноса на гражданското общество за задълбочаване на регионалното сътрудничество в социален и политически аспект;

23.

Приветства постигнатия напредък по отношение на системата на затворите, в частност започналото строителство на нови затвори, както и прилагането на нова пробационна система; при все това отбелязва, че поради проблема, свързан с пренаселеността на затворите, потребностите на затворниците от здравно обслужване, хигиена, пространство и чист въздух и от достъп до възможности за работа все още не са напълно задоволени;

24.

Приветства подобренията в наказателното преследване от страна на съответните органи на т.нар. престъпления от омраза; настоятелно призовава органите да направят следващата крачка, като установят подходяща класификация и дефиниция на престъпленията от омраза, особено по отношение на престъпленията, свързани със сексуалната ориентация, културната среда или етническия произход на жертвата;

25.

Приветства напредъка в прилагането на законодателството относно престъпленията от омраза; при все това отбелязва, че органите трябва да обърнат по-сериозно внимание на случаите на расистки заплахи и нетолерантност спрямо сексуални малцинства;

26.

Отбелязва, че независимо от забавянето на икономическия спад хърватската икономика продължава да се свива и реалният БВП намалява; приветства плановете за икономическо възстановяване и същевременно призовава правителството да превърне препоръките в действени политики;

27.

Призовава хърватското правителство да обърне внимание на структурните слабости на икономиката и да намали своята преразпределителна роля чрез структурни реформи за повишаване на конкурентоспособността; подчертава, че е необходимо рационализиране на публичния сектор, придружено от допълнително фискално консолидиране/фискални реформи, с цел намаляване на публичните разходи; също така отбелязва, че са необходими сериозни усилия за реформиране на политиките на Хърватия в областта на здравеопазването, социалните системи и държавната помощ, за да се постигне разходна ефективност и стабилно равнище на публичните разходи в рамките на една надеждна фискална политика;

28.

Приканва хърватското правителство да обърне внимание на твърде ниското равнище на заетост и да положи допълнителни усилия за увеличаване на заетостта, като предприеме мерки по отношение на негъвкавите разпоредби относно пазара на труда и на факторите, възпиращи работниците от участие в пазара на труда, и посредством професионално образование и обучение и учене през целия живот;

29.

Със задоволство отбелязва, че Хърватия продължава да подобрява способността си за справяне със задълженията, произтичащи от членството в ЕС, като в повечето сектори до голяма степен спазва постиженията на правото на ЕС; при все това насърчава хърватските органи на управление да отделят особено внимание на административния капацитет, гарантиращ правилно прилагане, за да може страната след присъединяването си да се възползва максимално от членството в ЕС;

30.

Отбелязва тръжната процедура от май 2010 г. за изпадналите в затруднено положение корабостроителници; призовава хърватското правителство да приключи възможно най-бързо процеса на преструктуриране в тази област, за да спази един важен показател на преговорите за присъединяване, който е необходим за временното затваряне на главата за конкуренцията;

31.

Приветства значителните усилия за увеличаване на административния и институционален капацитет, както и за укрепване на цялостната система за управление на предприсъединителната помощ, с оглед на адекватната подготовка за прилагане на политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони след присъединяването на Хърватия към ЕС;

32.

Настоятелно призовава хърватското правителство да подобри координацията на централните правителствени институции, които отговарят за управлението на околната среда, особено тези в сферата на териториалното устройство, управлението на отпадъците, водите и въздуха, за да може в достатъчна степен да запази уникалната природа и да съхрани високото равнище на биологично разнообразие; призовава по-конкретно правителството да направи като първа стъпка и по най-бърз начин подробна оценка на своята настояща административна структура в областта на вземането на решения за околната среда и управлението й;

33.

Отбелязва със задоволство, че местоположението на Хърватия и трите европейски транспортни коридора, които я пресичат, предлагат ефективен по отношение на разходите достъп до централноевропейските пазари за товарните превози за и от Изток и Далечния изток, и подчертава необходимостта от интегрирано развитие на пристанищните, железопътните и пътните връзки с европейските коридори, което е нужно за запазване на привлекателността на местоположението по отношение на транспортните услуги;

34.

Отбелязва, че Хърватия е постигнала значителен напредък в съгласуването на политиката, законодателството и разпоредбите си с постиженията на правото на ЕС в областта на електронните комуникации и информационните технологии, и поощрява хърватските органи на управление да насърчават възможно най-широк достъп до интернет; приветства факта, че преминаването към цифрово телевизионно излъчване е осъществено успешно; при все това изразява съжаление, че въпреки съществуващите разпоредби конкуренцията на пазара за фиксиран широколентов достъп е все още ограничена;

35.

Отбелязва, че структурните предизвикателства пред селското стопанство са все още налице и че частните стопанства все още извършват своята дейност в малки, фрагментирани участъци с ограничена възможност за постигане на икономии от мащаба;

36.

Приветства участието на Хърватия в операции и мисии в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), в частност военната операция на ЕС, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (EU NAVFOR Atalanta) и гражданските мисии на ЕС — полицейската мисия в Афганистан (EUPOL Afghanistan) и мисията в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX Kosovo), както и приноса на Хърватия към бойните групи на ЕС чрез активното й участие в Северната бойна група и в ръководената от Германия бойна група; освен това отбелязва със задоволство системната и редовна подкрепа от страна на Хърватия за декларациите, общите позиции и изявленията в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), която тя винаги е оказвала, било то в Брюксел или на равнище международни организации;

37.

Насърчава Хърватия да продължи да полага усилия за поддържане и допълнително развитие на добросъседските отношения и да продължи да бъде важен и активен фактор за стимулиране на регионалното сътрудничество на всички равнища; поздравява хърватския президент за това, че по време на официалното си посещение в Сараево през април 2010 г. е отдал почит на босненските жертви на военни престъпления; тълкува тази инициатива и жест като ангажимент от страна на Хърватия да разреши историческите спорове със съседите си по справедлив, откровен и достоен начин; приветства също съвместното изявление на президента и на министър-председателя на Хърватия, в което те изразиха подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Босна и Херцеговина и за присъединяването й към ЕС и НАТО; посочва, че напредъкът по отношение на регионалното сътрудничество е неравномерен, и затова настоятелно призовава хърватското правителство и правителствата на съседните страни да активизират диалога, насочен към помирение на жителите на региона и към постигане на категорични и взаимно приемливи решения на всички оставащи двустранни проблеми, в частност по отношение на окончателните споразумения за държавните граници, лицата, които са в неизвестност, реституцията на собствеността и завръщането на бежанците, както и екстрадирането на граждани в случаи на военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

38.

Приветства влизането в сила на 29 ноември 2010 г. на арбитражното споразумение между Хърватия и Словения за границите; счита, че разрешаването на отдавнашния граничен спор между двете съседни страни е важен знак за целия регион, който ще стимулира културата на диалог и компромиси; припомня разпоредбите на член 10 от арбитражното споразумение, съгласно който двете страни следва да се въздържат от действия или изявления, които биха могли да задълбочат спора или да изложат на риск работата на арбитражния съд;

39.

Призовава за постигане на напредък в разрешаването на двустранните спорове със съседни страни, като граничните спорове със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, за да не се превърнат тези спорове в пречка пред бъдещото разширяване на ЕС след присъединяването на Хърватия;

40.

Поздравява Хърватия и Сърбия за техните амбиции и усилия да заздравят помирението между своите граждани в дух на взаимно доверие; приветства посещението на сръбския президент Тадич съвместно с хърватския президент във Вуковар, където президентът на Сърбия отдаде почит и поднесе извинения за престъпленията, извършени в Овчара, близо до Вуковар, както и общия ангажимент за разследване на съдбата на лицата, които са в неизвестност, и за намиране на решения на въпроса с бежанците и тяхното завръщане като важна стъпка с оглед на помирението; приветства факта, че хърватският президент Йосипович отдаде почит на сръбските жертви на войната в Хърватия; приветства подписването от Хърватия и Сърбия на 29 юни 2010 г. на споразумение за екстрадиране на лица, за които има подозрения или са осъдени за престъпления, свързани с организираната престъпност и корупция, както и сключването на 1 октомври 2010 г. на споразумение за екстрадиране между Република Хърватия и Черна гора като важна стъпка за повишаване на ефективността на борбата срещу корупцията и организираната престъпност и за намаляване на безнаказаността в региона;

41.

Приветства регионалната инициатива „Процес от Бърдо“, чието начало беше поставено от Хърватия и Словения през март 2010 г., и в частност споразумението между Хърватия, Словения и Сърбия за създаване на съвместно дружество за железопътен товарен превоз за подобряване на товарните превози от и до Западна Европа, Турция и Гърция през трите страни; счита, че това не само ще намали чувствително транспортните разходи и ще съкрати времето за път чрез опростен граничен и митнически контрол, но и че то отразява ангажимента за превръщане на усилията за помирение в политически стъпки, от които всички ще извлекат икономическа полза;

42.

Счита, че икономическото развитие на региона може да се ускори чрез тясно сътрудничество от страна на Хърватия и Сърбия в рамките на Стратегията за региона на река Дунав, тъй като това ще предостави възможност за създаване на допълнителни връзки между тези страни и ЕС посредством различни форми на сътрудничество в сферата на транспорта, околната среда и икономическото развитие в рамките на Дунавския макрорегион;

43.

Подчертава, че е необходимо строителството на електроцентрали и мерките за регулиране по протежение на река Дунав да се провеждат много внимателно и в съответствие с най-новите екологични технологии; изисква в тази връзка още от самото начало съобразяване с уникалния за Европа ландшафт и прилагане на действащите в Европа правила за издаване на разрешителни; счита, че тези принципи трябва да са валидни и по отношение на съответните промени в резултат на строителни дейности по течението на други реки;

44.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителството и парламента на Хърватия.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/26

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Египет,

—

като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Египет през 1982 г.,

—

като взе предвид декларацията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г. относно Египет и региона,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Египет от 31 януари 2011 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно неотдавнашните събития в Египет от 11 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек по повод оттеглянето от властта на президента Хосни Мубарак от 11 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой относно положението в Египет от 29 януари 2011 г.,

—

като взе предвид изявленията на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно Египет от 4 февруари, от 3 февруари, от 28 януари и от 27 януари 2011 г., както и относно изборите за Народното събрание на Египет от 6 декември 2010 г.,

—

като взе предвид петото изявление на Върховния съвет на египетските въоръжени сили от 13 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на европейската политика за съседство през 2009 г.: доклад за напредъка на Египет“ (COM(2010)0207 - SEC(2010)0517),

—

като взе предвид съвместното решение на Египет и ЕС от април 2009 г. за работа за насърчаване на отношенията между тях, съобразно предложението на Египет от 2008 г.,

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране ЕС—Египет от 2004 г. и плана за действие, договорен през 2007 г.,

—

като взе предвид развитието на Европейската политика за съседство (ЕПС) от 2004 г. насам, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че неотдавнашните демонстрации в няколко арабски страни от Северна Африка и Близкия Изток призоваха към политически, икономически и социални реформи и изразиха силните искания на народа за свобода, истинска демокрация и по-добри условия на живот за гражданите,

Б.

като има предвид, че египетският президент Хосни Мубарак се оттегли от поста си на 11 февруари 2011 г.; като има предвид, че неговите правомощия бяха предадени на Върховния съвет на въоръжените сили; като има предвид, че Върховният съвет поиска от неотдавна назначеното от президента Мубарак правителство да продължи работата си до съставянето на ново правителство, пое ангажимент да предаде властта на едно избрано гражданско правителство и взе някои важни решения, съобщени в неговото пето изявление от 13 февруари 2011 г.,

В.

като има предвид, че за да се отговори на искането на народа за свобода, истинска демокрация и социална справедливост в Египет е необходим незабавен, сериозен и открит диалог с участието на всички политически и социални сили, които зачитат демокрацията, спазват принципите на правовата държава и съблюдават правата на човека и основните свободи, диалог, който следва да доведе до истински и съществени реформи,

Г.

като има предвид, че мирните протести срещу египетския режим бяха посрещнати с жестоки репресии от полицията, която използва сълзотворен газ, водни оръдия, гумени патрони и истински патрони, както и с нападения над демонстрантите от страна на въоръжени лица и проправителствени милиции, като това доведе до смъртта на няколкостотин души; като има предвид, че няколкостотин души, в т.ч. защитници на правата на човека, журналисти и адвокати, бяха арестувани и задържани,

Д.

като има предвид, че египетското правителство предприе безпрецедентната мярка да спре достъпа до интернет, за да не се чуе гласът на демонстрантите и за да ограничи свободата на изразяване на народа; като има предвид, че медии и правни центрове като Al Jazeera и Hisham Mubarak Law Center бяха затворени от военната полиция,

Е.

като има предвид, че насърчаването на зачитане на демокрацията, правата на човека и гражданските свободи е основен принцип и цел на ЕС и представлява обща основа за развитието на Евро-средиземноморската област; като има предвид, че Евро-средиземноморското партньорство беше основно съсредоточено върху икономически реформи и неспособно да доведе до необходимите политически и институционални реформи; като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието, от който се очакваше да засили политиката на ЕС в региона, се оказа неефективен да противодейства на нарастващото недоверие и да задоволи основните потребности на засегнатите хора,

Ж.

като има предвид, че стремежът към стабилност често е засенчвал ценностите демокрация, социална справедливост и права на човека в отношенията на ЕС и неговите държави-членки с южните му съседи през миналите години; като има предвид, че клаузите за правата на човека в споразуменията за асоцииране следва да бъдат подкрепяни систематично от механизъм за тяхното прилагане; като в тази връзка взема предвид продължаващия и необходим преглед на ЕПС,

З.

като има предвид, че Европейският парламент неведнъж е призовавал за отмяна на извънредното положение, което е в сила от 1981 г. насам, за засилване на демокрацията и зачитане на правата на човека и основните свободи в Египет,

И.

като има предвид, че Египет е ключов партньор на ЕС в Близкия Изток; като има предвид, че ЕС следва да допринесе за появата на демократичен, проспериращ и стабилен Египет чрез насърчаване и подкрепа на обновлението на страната,

Й.

като има предвид, че Египет играе активна и важна роля в подкрепа на близкоизточния мирен процес и на вътрешнопалестинското помирение; като има предвид, че Върховният съвет на въоръжените сили потвърди ангажимента на Египет да изпълни всички международни договори и пактове, по които е страна,

1.

Изразява своята солидарност с народа на Египет, приветства неговата смелост и решимост, особено тези на младото поколение, и подкрепя категорично неговите легитимни демократични стремежи;

2.

Категорично осъжда насилието и диспропорционалната сила, употребена срещу протестиращите, и дълбоко съжалява за последвалите значителни загуби на човешки живот и големия брой ранени; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; призовава за независимо разследване на събитията, довели до смърт, наранявания и арести, и за подвеждане под отговорност на виновните за тях;

3.

Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички мирни демонстранти, на хората, лишени от свобода заради техните убеждения, на египетските и международните защитници на правата на човека, журналисти и адвокати; във връзка с това настоятелно приканва египетските органи незабавно да разкрият местоположението на задържаните и да гарантират, че те са защитени от всякакви форми на насилие или друг вид малтретиране;

4.

Счита, че оттеглянето от властта на президента Хосни Мубарак постави начало на нов етап в политическия преход в Египет; призовава за незабавното започване на истински и открит политически диалог с участието на всички ключови политически сили и участници от гражданското общество, с цел проправяне на пътя за отменяне на извънредното положение, преразглеждане на конституцията и избирателния закон, свободни и честни избори, демократично избрано гражданско правителство и реална демокрация в Египет;

5.

Призовава египетските въоръжени сили да играят конструктивна роля за избягване на по-нататъшно насилие и за улесняване на политическия процес; отбелязва решенията на Върховния съвет на въоръжените сили да отмени конституцията, да разпусне парламента, да създаде комисия с участието на независими членове, да измени някои членове на конституцията, да организира референдум относно тези изменения и да проведе парламентарни и президентски избори; отново призовава за демократичен процес, в който следва да участват всички политически сили и участници от гражданското общество, за да бъде постигнат национален консенсус;

6.

Изтъква важността на възстановяването на всички съобщителни мрежи, включително интернет, незабавно и при пълно зачитане на свободата на информация, на словото и на сдружаване в Египет;

7.

Изразява своята твърда подкрепа за реформи, водещи към демокрация, върховенство на закона и социална справедливост в Египет; отново призовава за отмяна на извънредното положение; подчертава отново значението на доброто управление, борбата срещу корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи в Египет, със специално внимание към свободата на съвестта, свободата на вероизповеданието и на мисълта, свободата на словото, свободата на печата и медиите, свободата на сдружаване, правата на жените и равенството между половете, защитата на малцинствата и борбата срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация;

8.

Подчертава, че е важно значителното ускоряване на икономическите и социалните реформи в Египет, тъй като свободата, икономическото развитие и по-високият стандарт на живот са от съществено значение за политическата и социалната стабилност в страната;

9.

Призовава ЕС и държавите-членки да подкрепят активно един бърз преход към мирен, плуралистичен и справедлив Египет; подкрепя, в по-широк контекст, възгледа на Европейския съвет, че ЕС следва да окаже пълна подкрепа за процесите на преход в района с цел създаване на демократично управление, плурализъм и подобрени възможности за икономически просперитет и социално включване и засилване на регионалната стабилност;

10.

Призовава ЕС, държавите-членки, политическите партии и фондациите да помогнат на демократичните политически сили и организациите на гражданското общество в Египет да се организират, за да са в състояние да участват пълноценно в прехода към демокрация; призовава египетските органи да гарантират, че коптските християнски общности няма да станат жертва на текущите събития и че всички религиозни общности могат да живеят в мир и свободно да изразяват своите убеждения на територията на цялата страна;

11.

Призовава Върховния представител да насърчи създаването на работна група с участието на Европейския парламент, която да може да откликне на нуждата от подкрепа за процеса на демократичен преход, изразена от работещите за демократична промяна, в частност във връзка с произвеждането на свободни и демократични избори и изграждането на институции, включително развитието на независима съдебна власт; призовава Върховния представител да подкрепи демократичната трансформация също и като изпрати мисия за наблюдение на предстоящите избори;

12.

Приветства Решение за изпълнение 2011/79/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 г. (1) за налагане на замразяване на активите, притежавани или контролирани от лица, считани за отговорни за присвояване на държавни средства в Тунис, и лица, свързани с тях, и призовава Съвета да приеме същите мерки и по отношение на отговорните лица в Египет;

13.

Подчертава, че събитията в Египет и в други страни от региона отново изтъкват спешната необходимост от разработване на по-амбициозни и ефективни политики и инструменти, както и от засилване на техния бюджетен контекст с цел насърчаване и подкрепа на политическите, икономическите и социалните реформи в страните, които са южни съседи на ЕС; изтъква, че текущият стратегически преглед на европейската политика за съседство трябва да отчете настоящите събития в региона и трябва да предложи нови, по-добри начини за отговаряне на нуждите и стремежите на народите; призовава за по-добра координация с другите политики на ЕС спрямо тези държави;

14.

Повтаря искането си ЕС да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузата за правата на човека във всички споразумения с трети държави; настоява, че преразглеждането на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на пресата и борбата срещу корупцията; изтъква, във връзка с това, че текущите планове за действие трябва да се преразгледат радикално, като се включат ясни приоритети, придружени от стимули по отношение на политическите реформи; призовава Съвета да определи набор от политически критерии, които страните от ЕПС трябва да изпълнят, за да получат „статут на напреднала държава“;

15.

Счита за изключително важна ролята, която финансовите инструменти на ЕС за външни действия за региона, в частност Инструментът за европейската политика за добросъседство и партньорство, Европейската инициатива за демокрация и правата на човека, както и Инструментът за стабилност, могат да изиграят в това отношение и призовава за тяхното засилване, така че да могат да се използват ефективно и последователно в тези извънредни обстоятелства; изисква от Върховния представител да използва в пълна степен всички съответни външни финансови инструменти на ЕС, включително ЕИДПЧ; подчертава, че демократичният контрол върху тези финансови инструменти от Европейския парламент трябва да се гарантира; изтъква и важността на това, спешно да се предприемат мерки по отношение на въпроса за повишаването на цените на храните и като цяло за продоволствената сигурност и развитието на селските райони;

16.

Призовава Съюза за Средиземноморието незабавно да обмисли и предприеме действия по отношение на неотдавнашните събития с цел представяне на предложения относно това, как най-добре да бъдат насърчени демокрацията и правата на човека в неговите държави-членки и в района, и относно евентуални реформи, така че да засили собствената си роля и да я направи по-ефективна; призовава Евро-средиземноморската фондация „Анна Линд“ незабавно и активно да изиграе своята роля за мобилизирането на гражданското общество на Евро-средиземноморския регион за насърчаване на гражданството и участието;

17.

Признава ключовата роля на Египет в арабския свят и в близкоизточния мирен процес и значението на мирното споразумение с Израел; призовава Египет да запази ангажимента си за активна и конструктивна роля за постигането на траен мир в Близкия Изток с особен акцент върху израелско-палестинския конфликт и палестинското помирение и призовава за запазването на мирния договор между Египет и Израел; приветства изявлението на Върховния съвет на въоръжените сили, че Египет се ангажира с изпълнението на всички международни договори и пактове, по които е страна;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки и египетските органи.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/30

—

като взе предвид член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид въпросите с искане за устен отговор до Комисията относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав (O-00014/2011 - B7-0011/2011 и O-00029/2011 - B7-0013/2011),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно Европейска стратегия за Дунавския регион (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г. относно Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав (COM(2010)0715) и нейния план за действие (SEC(2010)1489),

—

като взе предвид стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (COM(2009)0248),

—

като взе предвид Европейския съвет от 18 и 19 юни 2009 г., който призова Комисията да изготви до 2010 г. Европейска стратегия за региона на река Дунав,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно насърчаването на транспорта по вътрешните води пътища: NAIADES (Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища) (3),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от октомври 2009 г. относно „Стратегия на ЕС за Дунавското пространство“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Бяла книга на Комитета на регионите за многостепенното управление“ (CdR 89/2009),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Макрорегионално сътрудничество – Разгръщане на Стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа“ (ECO/251),

—

като взе предвид работната програма на Съвета, изготвена от испанското, белгийското и унгарското председателство,

—

като взе предвид конвенциите от Еспо, Орхус и Берн за опазване на околната среда,

—

като взе предвид рамковата директива за водите и Конвенцията от Хелзинки,

—

като взе предвид Белградската конвенция за режима на корабоплаването по Дунава,

—

като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че в Договора от Лисабон териториалното сближаване се признава за цел на Европейския съюз (член 3 от Договора за ЕС),

Б.

като има предвид, че макрорегионалните стратегии са насочени към по-добро използване на съществуващите ресурси с цел справяне с проблемите на териториалното развитие и откриване на общи решения за общите предизвикателства,

В.

като има предвид, че за да се повиши ефективността на регионалната политика, следва да се подкрепи и развие идеята за един интегриран подход, включително изготвянето на стратегии за макрорегионите на равнище ЕС,

Г.

като има предвид, че стратегията за Балтийско море вече служи за модел за координиране на политиките на ЕС и финансиране в геополитически териториални единици – макрорегиони, определени въз основа на конкретни критерии,

Д.

като има предвид, че Дунавският регион, обхващащ 14 европейски държави и 115 милиона души, както в рамките на ЕС, така и извън него – Германия, Австрия, Словакия, Чешката република, Словения, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова и Украйна – представлява пространство, в което може да се развие по-висока степен на взаимодействие между различните политики на ЕС, а именно политиките в областта на сближаването, транспорта, икономиката, енергетиката, околната среда, културата, образованието, селското стопанство, рибарството, разширяването и съседството,

Е.

като има предвид, че поради това Стратегията на ЕС за региона на река Дунав следва да съчетава и координира икономически, екологични, социални и културни елементи,

Ж.

като има предвид, че тази стратегия следва да допринесе значително за подобряването на многостепенното управление и ангажираността на партньорите и гражданското общество, развиващи дейност в Дунавския регион, и би допринесла за просперитета, устойчивото развитие, разкриването на работни места и за сигурността в региона,

З.

като има предвид, че Дунавският регион представлява значима историческа връзка, обединяваща Западна и Източна Европа,

И.

като има предвид, че река Дунав почти се е превърнала във вътрешен воден път на Европейския съюз след поредните разширявания и че Дунавският регион може значително да допринесе за отразяване на промените, настъпили след тези разширявания,

Й.

като има предвид,че регионът на река Дунав представлява вътрешно свързан макрорегион с разнородни икономически възможности,

К.

като има предвид, че икономическото развитие на региона на река Дунав значително ще увеличи икономическото благосъстояние на макрорегиона и ще стимулира заетостта,

Л.

като има предвид, че възприемането на Дунавския регион като единен макрорегион би помогнало за преодоляване на регионалните различия в икономическите показатели и за поддържане на интегрирано развитие,

М.

като има предвид, че делтата на река Дунав и Будапеща с двата бряга на Дунав, са обекти от световното наследство на ЮНЕСКО от 1991 г. насам и че Дунавският регион обхваща няколко специални защитени зони и специални защитени територии в рамките на „Натура 2000“; като има предвид, че река Дунав и нейната делта представляват уникална и крехка екосистема, която приютява редки растителни видове, застрашени поради замърсяването,

1.

Приветства одобрението от страна на Комисията на Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав и подкрепя придружаващия тази стратегия план за действие, който се съсредоточава върху четири стълба (създаване на връзки в региона на река Дунав, опазване на околната среда, постигане на благосъстояние и укрепване на региона на река Дунав) и който отговаря на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социалното и икономическото развитие, културния обмен, сигурността и гражданската защита в Дунавския регион;

2.

Припомня, че Европейският парламент отправяше призиви за разработването на тази стратегия от 2008 г. насам, и призовава унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет да подкрепят Стратегията на ЕС за региона на река Дунав до Европейския съвет през юни и да започнат колкото е възможно по-скоро нейното изпълнение;

3.

По-специално приветства факта, че стратегията е резултат от широки консултации със заинтересованите страни, включително националните, регионалните и местните органи, а също така и с академичната общност и деловите среди, както и НПО, като подчертава, че това е важен фактор за нейния успех; във връзка с това призовава към създаване на форум на гражданското общество в региона, който да обединява участници от публичния и от частния сектор, предоставяйки им възможност да се включат в разработването на макрорегионалните стратегии;

4.

Изразява своето убеждение, че териториалното измерение на стратегията ще доведе до конкретното развитие на идеята за териториалното сближаване, което Договорът от Лисабон поставя на равни начала с икономическото и социалното сближаване, и в този смисъл призовава Комисията към активен диалог относно ролята и въздействието на макрорегионалните политики на ЕС след 2013 г.;

5.

Подчертава, че главната добавена стойност на макрорегионалните стратегии на ЕС се наблюдава в многостепенното сътрудничество, съгласуването и подобрените стратегически инвестиции, като се използва наличното финансиране, а не посредством разпределение на допълнителни финансови средства; подчертава заключенията на шведското председателство относно това да няма нови институции, ново законодателство, нито нови бюджети;

6.

Призовава държавите-членки и регионите да се възползват от наличните за периода 2007–2013 г. структурни фондове, за да се гарантира възможно най-голяма подкрепа за изпълнението на стратегията, по-специално да се подпомогне създаването на работни места и икономически растеж в най-силно засегнатите от икономическата криза области, като същевременно препоръчва да се предвидят, когато това е оправдано, изменения в оперативните програми в рамките на настоящия програмен период; изтъква, че използването на специфичните характеристики на регионите би могло да доведе до много по-ефективно използване на структурните фондове и до създаването на добавена стойност на регионално равнище; подчертава, че неусвоените финансови средства също могат да бъдат източник за финансиране на макрорегионални проекти;

7.

Счита, че разширяването на Европейския съюз, както и големите транснационални предизвикателства като икономическата криза, заплахите за околната среда, устойчивият транспорт, енергийната свързаност, устойчивото управление на ресурсите и екологичното използване на водните ресурси показват, че взаимната зависимост между отделните държави нараства, секторното мислене вече не е подходящо и в този контекст създаването на макрорегиони открива нови, по-ефективни перспективи за многостепенно сътрудничество, като възприема интегриран, координиран подход към устойчивото развитие на по-широко регионално равнище и използва по-ефективно огромния потенциал за развитие на Дунавския регион, както и за предотвратяване на природни бедствия;

8.

Във връзка с това подчертава, че тази стратегия следва да се разглежда в контекста на целите на политиката на сближаване, по-конкретно целта за териториално сътрудничество (Цел 3), и да се основава на интегриран, обхващащ различни сектори териториален подход, като се стреми към по-добро съгласуване на политиките между различните равнища на управление на дадена територия, с акцент върху значимите въпроси;

9.

Подчертава, че съответствието на стратегията за региона на река Дунав с целите на „ЕС 2020“ гарантира, че стратегията отговаря на европейските тенденции за развитие и ангажимента на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

10.

Подчертава интегративния и обединяващ характер на стратегията, изразява убеждението си, че стратегията за региона на река Дунав, ако бъде подкрепена от силен политически ангажимент на държавите-членки и на регионалните и местните органи, би могла да представлява значителен принос за преодоляване на разделенията в Европа от миналото, осъществявайки по този начин визията за интеграция на ЕС, както и за цялостния успех и ефективността на европейската стратегия за възстановяване след последните години на икономическа и финансова криза, като даде нов тласък на устойчивия растеж на местно, регионално, национално, транснационално и европейско равнище, не само в рамките на Централна и Югоизточна Европа, но и в много по-широк географски контекст;

11.

Отбелязва дълбокото въздействие, което глобалната финансова и икономическа криза оказа върху страните от региона, по-специално върху страните по поречието на Дунав; призовава всички заинтересовани страни да не отслабват своя ангажимент към Стратегията на ЕС за региона на река Дунав поради тази криза;

12.

Подчертава, че Дунавският регион е вратата на Европа към Западните Балкани и следователно европейската стратегия за региона на река Дунав не само допринася за подобряването на отношенията на съседство в Централна и Югоизточна Европа, но също така осигурява важна добавена стойност в източноевропейската политика на ЕС, което представлява една отлична възможност за целия Съюз да укрепи своето политическо и икономическо сътрудничество с Балканите и като следствие от това да допринесе за разширяването и консолидирането на процеса на европейска интеграция в региона;

13.

Подчертава, че стратегията за региона на река Дунав, заедно с различните форми на трансгранично сътрудничество, които предполага, би могла лесно да се превърне във фактор за икономическо, социално и териториално развитие, като създава благоденствие, подобрява качеството на живот, катализира местните и регионални усилия, включително по отношение на потребностите за развитие, и допринася за създаването на силни трансгранични взаимовръзки, включващи малки проекти (програми за насърчаване на връзките между хората) в разнообразни сфери като култура, образование, трудова заетост, опазване на околната среда, вериги за снабдяване на промишлеността, общински проекти за сътрудничество и транснационални инициативи за модернизиране на транспорта;

14.

Изразява убеждението си, че развитието на широкомащабни стратегии като макрорегионалните стратегии следва да допринася за подобряването на ролята на местното и регионалното равнище при изпълнението на общата политика на ЕС;

15.

Подчертава факта, че новата „макрорегионална“ рамка на сътрудничеството трябва да гарантира трансформирането на естествените неблагоприятни условия на периферните региони в предимства и възможности, а развитието на тези региони да се стимулира;

16.

Подчертава необходимостта на всички етапи от процеса по вземане на решения (подготовка, изпълнение, мониторинг, оценка) да се включват съответните заинтересовани страни на регионално и местно равнище, като например Съветът на дунавските градове и региони, и гражданското общество от Дунавския регион, за да се намерят решения на общите предизвикателства, да се подберат и изпълнят ефективно конкретните проекти и да се постигне механизъм на добро управление; настоятелно призовава правителствата да подкрепят и улесняват въвеждането на мерки, които да позволят активното участие на НПО, търговски сдружения и гражданското общество, като надлежно се вземат предвид също мрежите, обединяващи жените, и малцинствените групи;

17.

В този контекст препоръчва да се засили участието на местните общности, като се създадат по-широки и по-съсредоточени инструменти за комуникация и консултации, включително чрез местните средства за масово осведомяване (местната телевизия, местните радиостанции, както и печатните и електронните издания на вестниците); препоръчва да се създаде специален уеб портал, посветен на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав, който да служи като форум за обмен на опит относно текущи и бъдещи проекти, предприети от органите на централното и местното управление, НПО и други организации, развиващи дейност в региона на река Дунав;

18.

Припомня резултатите от опита, натрупан от Стратегията за Балтийско море, по отношение на прозрачността на процеса на вземане на решения, включително разпределението на средствата на ЕС;

19.

Насърчава политическия ангажимент с цел подобряване на доверието на гражданите и заинтересованите страни както в политическите, така и в местните органи;

20.

Счита, че успешното изпълнение на стратегията на ЕС за региона на река Дунав зависи от способността, капацитета и готовността на участниците на общинско равнище да се намесват на регионалните пазари на труда с проектни инициативи, които да задействат местното търсене на работна сила, като по този начин създават основа за интелигентен и благоприятен за околната среда растеж и подобряват сътрудничеството между граничните региони на различните държави-членки; обръща внимание на съществуващите в региона на река Дунав диспропорции, що се отнася до икономическото развитие и иновациите, както и на необходимостта от повишаване на потенциала на всички области, включително на високо развитите, тъй като те могат да помогнат на най-слабо развитите региони да постигнат напредък; посочва необходимостта да се насърчават нови области с потенциал за развитие и иновации и да се оползотвори възможността за използване на добавената стойност от Стратегията за Балтийско море и Стратегията на ЕС за региона на река Дунав;

21.

Призовава за развитие на енергийната инфраструктура, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници с цел да се установи един интегриран и добре функциониращ пазар на енергия;

22.

Отбелязва средносрочните и дългосрочните прогнози, които показват, че южните региони на Европа, включително държавите-членки, разположени в югоизточната част на Европа, ще бъдат особено засегнати от последиците от изменението на климата; изразява убеждението си, че Стратегията за региона на река Дунав следва да изиграе важна роля в тази връзка и следва да има за цел смекчаване на отрицателните последствия от изменението на климата в региона на река Дунав, като отчита комплексната роля и естеството на речната мрежа (воден приток, екологични аспекти, транспортна инфраструктура, напояване и земеделско измерение, защитени животински и растителни видове и др.);

23.

Изтъква, че от екологична гледна точка Централна и Югоизточна Европа е един от най-богатите, но и най-уязвими региони на Европа, който се характеризира с изключително комплексна в екологично отношение екосистема с голяма стойност, която съответно изисква високо равнище на защита; приветства целта на Европейската стратегия за региона на река Дунав да създаде жизнен, устойчив и същевременно развит и проспериращ Дунавски регион чрез управление на рисковете за околната среда като например наводнения и промишлено замърсяване, чрез запазване на качеството и количеството на водните запаси и осигуряване на устойчивото им използване и чрез опазване на биологичното разнообразие, ландшафта и качеството на въздуха и почвите; подчертава, че опазването на околната среда в басейна на река Дунав представлява важен аспект, който следва да стимулира отговорното развитие на селското стопанство и на селските райони в региона; призовава за подобряване на екологичното състояние на река Дунав, както и за мерки за намаляване на замърсяването и за предотвратяване на по-нататъшно изхвърляне на петрол и други отровни и вредни вещества; подчертава, че доброто екологично състояние на река Дунав е предпоставка за всяка човешка дейност по нейното течение и препоръчва да се вземат предвид по-специално целите за околната среда;

24.

Изразява убеждението си, че най-подходящи с оглед на уникалната деликатност и уязвимост на Дунавския регион са мерките, които целят да съхранят естествения капацитет на Дунавския басейн за спиране на наводнения и да предотвратяват нови наводнения; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че средствата на ЕС се изразходват за проекти, които са в съответствие с изпълнението на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

25.

Изтъква икономическата взаимозависимост на държавите в Дунавския регион и подчертава важността на инвестициите в ИКТ и развитието на малките и средните предприятия и техните изследователски отдели, както и на насърчаването на иновациите, предприемачеството и растежа на икономиката, основана на знанието, с цел да се гарантира устойчиво и ефикасно развитие;

26.

Подчертава, че интелигентното икономическо развитие и инвестиции представлява една много обещаваща област на икономически растеж и че зелените технологии и екологичната модернизация, като например подобрената енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници и по-доброто управление на отпадъците, могат да допринесат за устойчивото развитие на региона и да спомогнат за намаляването на отрицателните последици на икономическата дейност върху околната среда;

27.

Признава важната роля на Дунавската стратегия за насърчаване на зелената икономика, зелените иновации и, в по-широк смисъл, на научноизследователската дейност и нововъведенията, целящи изграждането на нова, конкурентоспособна и нисковъглеродна икономика, и по-щадящи околната среда подходи при разработването на трансгранични проекти за промишлено сътрудничество; настоятелно призовава крайречните държави да превърнат в основен приоритет създаването на съвместни хидроложки съоръжения и съоръжения за контрол на качеството на водата, без които успехът на много стопански начинания е невъзможен;

28.

Подчертава значението на развитието на устойчив туризъм в региона, като отбелязва икономическия потенциал на колоездачната пътека по протежение на почти цялото поречие на река Дунав и на утвърждаването на Дунавския регион като Европейска туристическа дестинация и разработването на Европейска марка за региона на река Дунав;

29.

Подкрепя създаването на мрежи за развитие на предприятия и неправителствени органи за насърчаване на търговията, които могат да съгласуват и насърчават бъдещи възможности за развитие и сътрудничество между предприятия – по-специално МСП – изследователски екипи, университети и публични органи, с цел засилване на потенциала на основани на знанията регионални обединения за иновации и засилване на регионалната конкурентоспособност;

30.

Подчертава, че всички видове транспорт следва да бъдат модернизирани в съответствие със стандартите на ЕС и че при планирането на транспортната система на региона, където е уместно, следва да се дава приоритет на екологичните видове транспорт, като железопътния транспорт или транспорта по вътрешни водни пътища, при пълно спазване на всички съответни елементи на достижения на правото на ЕС;

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да подобрят инфраструктурата и икономическите показатели на региона на река Дунав и да завършат изпълнението на проектите на трансевропейската транспортна мрежа, свързани с региона на река Дунав по един бърз и екологично устойчив начин; вземайки предвид прегледа на насоките за трансевропейската транспортна мрежа, призовава Комисията и държавите-членки да отчитат необходимостта от развитие на транспортните системи в региона на река Дунав;

32.

Подчертава три важни равнища на инфраструктурно развитие, чиито взаимодействия би могъл да улесни координираният подход на Стратегията за региона на река Дунав: (i) изграждане на коридор от комбинирани видове транспорт по река Дунав (приоритетен проект № 18 на Трансевропейска транспортна мрежа), (ii) изграждане на връзки между дунавския комбиниран транспортен коридор и съседните държави-членки (приоритетни проекти на Трансевропейската транспортна мрежа, свързани с региона на река Дунав), (iii) премахване на трансгранични участъци с недостатъчна пропускателна способност по Трансевропейска транспортна мрежа, националните и регионалните мрежи;

33.

Подчертава, че Съвместната декларация за развитие на вътрешното корабоплаване и опазването на околната среда в басейна на река Дунав беше съставена от Международната комисия за опазване на река Дунав и Международната комисия за басейна на река Сава и съдържа общи насоки за проектите за инфраструктурата на водните пътища, адресирани както към изготвящите технически планове, така и към други заинтересовани страни, желаещи да участват в процеса на планиране на развитието на водните пътища и че тези насоки призовават за интегриран екип за планиране, който да направи оценка на нуждите, и да включи възможно най-много мерки, от които печелят както подобряването на корабоплаването, така и екологичния статус; препоръчва Комисията да спазва ангажиментите по Съвместната декларация;

34.

Счита, че в съответствие с принципа на ефективната интермодалност и новаторството, комбинирането на подобрени вътрешни пристанища и логистика, вътрешно корабоплаване и железопътен транспорт осигурява значителен потенциал за икономическо развитие също и за съседните на ЕС страни в региона на река Дунав и би могло да спомогне за намаляване на участъците с недостатъчна пропускателна способност;

35.

Посочва необходимостта от насърчаване на разработването на чисти и ефективни плавателни съдове съгласно Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие със специален акцент върху информационните и комуникационните технологии и конструкцията, екологичната ефективност и съоръженията на плавателните съдове;

36.

Подчертава, че свързани с канала Майн-Дунав, Рейн и Дунав представляват директна връзка между 11 страни от Северно море до Черно море по протежение на 3 500 км и подчертава необходимостта от разширяване на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав към Черноморския регион; изтъква, че устойчивото развитие на региона на река Дунав ще увеличи допълнително геостратегическото значение на региона на Черно море;

37.

Насърчава разширяването на дунавската културна среда чр ез популяризиране на културния диалог, оказване на подкрепа за университетски програми за обмен и за младежките проекти, основани на транснационалното сътрудничество, чрез благоприятстване на устойчивия туризъм и опазване на историческото и архитектурното наследство;

38.

Подчертава жизненоважната необходимост от сътрудничество по културни проекти с цел подпомагане на междукултурния диалог и разбирателството между страните от региона на река Дунав; подчертава в това отношение активното участие на младите хора посредством културни и образователни възможности с цел създаване на многонационални мрежи;

39.

Насърчава отделянето на повече средства за проекти и мрежи от проекти за уязвими групи, по-конкретно за роми;

40.

Подчертава необходимостта от координиран подход с оглед на по-ефективно използване на всички налични фондове на ЕС в страните от региона на река Дунав, така че целите на Стратегията да могат да бъдат изпълнени във възможно най-пълна степен; подчертава също и необходимостта от достатъчно гъвкавост с цел да се позволи разработването на проекти, свързани със Стратегията за региона на река Дунав в рамките на съществуващите оперативни програми;

41.

Насърчава изготвянето на конкретни разпоредби, с предстоящия общ регламент за структурните фондове, въз основа на ясни разпоредби за териториално сътрудничество, които отчитат различията в административната култура и не налагат допълнителна административна тежест върху бенефициерите, за да се укрепи сътрудничеството между държавите и регионите, както и изготвянето на нови общи стратегии за действие, които да повишат привлекателността на региона на европейско и международно равнище и впоследствие могат да служат като модел за трансгранично сътрудничество;

42.

Обръща внимание на съществуващото подготвително действие за „Определяне на модел за управление за Дунавския регион на ЕС: по-добра и по-ефективна координация“ и призовава Комисията и държавите-членки за използват неговия бюджет правилно за финансиране на дейности, свързани с определянето на модел за управление, необходим за развитието и изпълнението на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав; подчертава значението на осигуряването на необходимата техническа подкрепа за изпълнението на действията и проектите в рамките на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав; счита, че разходите за техническа подкрепа следва да бъдат признавани в по-голяма степен и отчитани при планирането на финансовата рамка на стратегията, и че средствата, отпускани за техническа помощ следва да са на разположение на партньорите, ако се използват за цели и действия, координирани на макрорегионално равнище;

43.

Приветства обявяването на координаторите на приоритетните области за Стратегията на ЕС за региона на река Дунав от Европейската комисия на 3 февруари 2011 г.; счита, че отсега нататък страните и регионите, които имат водеща роля в приоритетни области на дейност следва да работят за изпълнението на Стратегията чрез договаряне на работна програма, определяне на източниците на финансиране, засилване на сътрудничеството между страните и регионите в тази конкретна област и предприемане на незабавни действия за подпомагане на Дунавския регион да използва напълно икономическия си потенциал и по-специално да спазва сроковете за изпълнение на водещите проекти в тази област;

44.

Призовава Комисията, с оглед на необходимостта от извършване на междинен анализ на изпълнението на Стратегията за региона на Дунав, да подготви конкретни инструменти и критерии за оценка на проектите, основани на показатели, които позволяват извършването на сравнение;

45.

Призовава Комисията да анализира първите резултати и опит, свързани с изпълнението на Стратегията за региона на река Дунав, което, заедно със Стратегия на ЕС за Балтийско море ще спомогне за планирането на евентуалните източници и методи за финансиране на макрорегионални стратегии в съществуващата рамка;

46.

Призовава Комисията редовно да информира и да се консултира с Европейския парламент относно изпълнението и актуализирането на Стратегията за региона на река Дунав, както и на проектите, финансирани от ЕС, свързани с региона на река Дунав;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Икономическия и социален комитет и другите заинтересовани институции.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/37

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Русия и отношенията ЕС–Русия, по-конкретно своята резолюция от 17 септември 2009 г. относно убийствата на активисти за правата на човека в Русия (1), своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно заключенията от срещата на високо равнище между ЕС и Русия (31 май – 1 юни 2010 г.) (2) и резолюцията си от 21 октомври 2010 г. относно положението с правата на човека в Северен Кавказ (Руска федерация) и наказателното преследване срещу Олег Орлов (3),

—

като взе предвид действащото Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга, и водените в момента преговори по ново споразумение ЕС–Русия,

—

като взе предвид годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света, приет през декември 2010 г., и по-специално случая Магнитски,

—

като взе предвид консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека и Декларацията на ООН за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи,

—

като взе предвид партньорството за модернизация, чието начало беше поставено на състоялата се през май 2010 г. в Ростов на Дон среща на високо равнище ЕС–Русия, и изразения от руското ръководство ангажимент за зачитане на принципите на правовата държава като основа за модернизацията на Русия,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Европейският съюз продължава да бъде обвързан с по-нататъшното задълбочаване и развиване на отношенията между ЕС и Русия в съответствие с принципите, утвърдени в партньорството за модернизация и основани на категоричен ангажимент за зачитане на демократичните принципи, основните права и правата на човека, и принципите на правовата държава,

Б.

като има предвид, че като член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и като страна по декларациите на ООН, Русия се ангажира да защитава и насърчава правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава,

В.

като има предвид, че през последните години редица дела и съдебни производства хвърлиха сянка на съмнение върху независимостта и безпристрастността на съдебните институции на Руската федерация,

Г.

като има предвид, че произнесената на 30 декември 2010 г. втора осъдителна присъда срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев в рамките на второто дело за активите на „Юкос“, повдигна редица въпроси сред международната общност, включително ЕС,

Д.

като има предвид, че Борис Немцов и близо 70 други лица бяха задържани на 31 декември 2010 г. в Москва след демонстрация на опозицията,

Е.

като има предвид, че независими журналисти, активисти на гражданското общество, адвокати и защитници на правата на човека често са били жертви на заплахи и прояви на насилие; като има предвид, че законодателството за борба с екстремизма и новите разпоредби на закона за Федералната служба за сигурност са неясни и в резултат на това често биват използвани за упражняване на тормоз над неправителствени организации, религиозни малцинства и медийни организации,

Ж.

като има предвид, че руските органи все още не са постановили решение във връзка с делата по случаите на журналистите Анна Политковская, Наталия Естемирова и Анастасия Барбурова, както и във връзка със смъртта на адвоката Сергей Магнитски,

З.

като има предвид, че президентът Медведев многократно се ангажира да укрепи принципите на правовата държава, като изтъкна, че задачата му е да създаде изцяло независими модерни съдилища, които съответстват на равнището на икономическо развитие на Русия,

1.

Потвърждава убеждението си, че Русия остава важен партньор за Европейския съюз в изграждането на устойчиво сътрудничество, основано на демокрацията и принципите на правовата държава;

2.

Категорично осъжда терористичното нападение на московското летище „Домодедово“ и изказва съболезнования на семействата на жертвите, както и солидарност с ранените при нападението; подчертава необходимостта руските органи да отговорят на нападението по съобразен със закона и умерен начин и да позволят на руската съдебна система да работи свободно и независимо при разследването и осъждането на отговорните за нападението;

3.

Изразява загриженост във връзка със съобщенията за политически мотивирани дела, несправедливи производства и липса на разследване на тежки престъпления като убийства, тормоз и други прояви на насилие; призовава руските съдебни и правоприлагащи органи да изпълняват задълженията си по ефективен, безпристрастен и независим начин, така че да подведат извършителите под съдебна отговорност;

4.

Изразява сериозна загриженост по повод съдебното решение, постановено по приключилото неотдавна с осъдителна присъда второ дело срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев; подчертава, че във връзка с това и предишните дела срещу двамата бяха повдигнати сериозни правни въпроси и призовава за упражняване на независим съдебен контрол във връзка с висящото производство по обжалване на присъдата; призовава руските органи да направят всичко, което е по силите им, за да подобрят съдебната система в съответствие с обещанията на президента Дмитрий Медведев да гарантира повече справедливост и прозрачност;

5.

Настоятелно призовава омбудсмана на Руската федерация да предложи преразглеждане на обвиненията и хода на производството срещу лауреата за 2009 г. на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент Олег Орлов; припомня, че не е извършено действително разследване на убийството на Наталия Естемирова, водещ член на „Мемориал“ в Чечения;

6.

Изразява съжаление по повод прекъсването на мирните събирания, провеждани в последния ден на всеки втори месец във връзка с член 31 от руската конституция, както и по повод повтарящите се случаи на задържания на представители на опозицията, като например случая с Борис Немцов;

7.

Насърчава председателя на Съвета и председателя на Комисията, както и върховния представител да продължават да следят отблизо тези дела и повдигат тези въпроси по различни поводи и срещи с Русия, по-конкретно по време на предстоящата среща на високо равнище ЕС–Русия;

8.

Припомня на Съвета и на върховния представител пълния набор от подходящи мерки, които те могат да прилагат, когато са изправени пред систематични нарушения на правата на човека и неспособност да се спазват принципите на правовата държава;

9.

Призовава ЕС и Русия да ускорят преговорите по сключването на ново обвързващо и всеобхватно споразумение за партньорство и сътрудничество и отново заявява решителната си подкрепа за широко споразумение, което да обхваща въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните права; подчертава, че е важно да се гарантира ефективното функциониране на съдебната система и да се засили борбата срещу корупцията;

10.

Изразява загриженост във връзка със значителния брой съобщавани нарушения на правата на човека в Русия, в това число на правото на мирни събрания, и подчертава значението на продължаващия диалог по правата на човека като част от консултациите между ЕС и Русия по въпросите на правата на човека, със специален акцент върху предприетите от руските органи мерки за гарантиране на безопасността на защитниците на правата на човека;

11.

Подчертава, че пълното спазване на правата на човека и принципите на правовата държава ще подобрят представата за Русия и доверието към нея по света и по конкретно по отношение на отношенията й с Европейския съюз, които са важни и следва да се развият в стратегическо партньорство, като се има предвид взаимната зависимост и различните споделени интереси на двете страни, най-вече по отношение на политическото и икономическото сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността и енергетиката, както и спазването на демократичните принципи и процедури, принципите на правовата държава и основните права на човека;

12.

Призовава Комисията да представи спешно на Парламента оценка относно съвместимостта на съдебните мерки, предприети срещу „Юкос“ и неговите ръководни кадри, с изискванията, наложени спрямо Русия във връзка с нейния стремеж за пълно членство в СТО;

13.

Посочва, че като член на Съвета на Европа Русия е поела ангажимента да спазва изцяло европейските норми в областта на демокрацията, основните права, правата на човека и принципите на правовата държава; в това отношение призовава руските органи да изпълняват всички решения на Европейския съд по правата на човека и да прилагат мерки за поправяне на нарушенията в отделни случаи, включително чрез гарантиране провеждането на ефективни разследвания и подвеждане под отговорност на извършителите, както и да приемат общи мерки за прилагане на решенията, включително промени в политиката и законодателството с цел да се предотврати възникването на подобни нарушения в бъдеще;

14.

Отново призовава консултациите по правата на човека да се ускорят и да бъдат по-ефективни и насочени към резултатите, с участието на руските министерства на правосъдието, на вътрешните работи и на външните работи на заседанията както в Брюксел, така и Москва, и с пълното участие на Европейския парламент на всички равнища; припомня на върховния представител взетото от Европейския парламент бюджетно решение за създаване на форум на гражданското общество;

15.

Призовава Съвета и Комисията да предложат на Русия практическа помощ и експертен опит с оглед на укрепването на независимостта на съдебната система и на правоприлагащите агенции, както и на повишаването на способността на съдебната система да устоява на политически и икономически натиск; подчертава готовността на Европейския съюз да допринесе за създаването на такава програма за подпомагане на съдебната система и да оказва помощ за образованието и обучението на служителите на правоприлагащите органи, прокурорите и съдиите, по-специално по въпросите на правата на човека;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Руската федерация, Съвета на Европа, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/40

—

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“ (ОПР+) (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (2),

—

като взе предвид пакета от мерки за климата и енергетиката, който прие на 17 декември 2008 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 1 април 2004 г. относно Прегледа на Световната банка за добивната промишленост (3),

—

като взе предвид Доклада за световното развитие за 2010 г., озаглавен „Развитие и изменение на климата“,

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че достъпът до модерни енергийни услуги представлява предварително условие за изкореняването на бедността и за икономическото развитие, и като има предвид, че правото на енергия означава, че енергийните услуги трябва да бъдат надеждни, достъпни – особено за бедните – и равномерно разпределени, така че да бъдат преодолени различията между градските и селските райони,

Б.

като има предвид, че към момента около 1,5 милиарда души са без достъп до електричество, като четирима от всеки пет от тях живеят в Субсахарска Африка и Южна Азия, предимно в селски райони и като има предвид, че близо 2,4 милиарда души все още използват традиционни горива от биомаса за готвене и отопление, като това води до тежки здравословни проблеми и причинява смъртта на 1,9 милиона души годишно, вследствие на вътрешното замърсяване, както и до екологични щети, причинени от неустойчивата употреба на природните ресурси (4),

В.

като има предвид, че конвенционалните програми за електрификация на селските райони, финансирани от Световната банка, като цяло не успяха да достигнат до бедното население в тези райони и като има предвид, че независимите устойчиви технологии могат да бъдат особено подходящи за предоставянето на електроенергийни услуги в селските райони, поради децентрализираното си естество,

Г.

като има предвид, че съгласно базовия сценарий в изданието World Energy Outlook за 2008 г. на Международната агенция по енергетика, световното търсене на първични енергийни източници ще нарасне с 45 % до 2030 г., а държавите, които не са членки на ОИСР ще представляват 87 % от това увеличение, поради бързото икономическо развитие; като има предвид, че според същия сценарий това бързо нарастване на търсенето на енергия в държавите, които не са членки на ОИСР, се очаква да доведе до 97 % допълнителни емисии на CO2,

Д.

като има предвид, че в момента Световната банка подготвя нова енергийна стратегия, чието финализиране се очаква в средата на 2011 г., която се стреми към участие на множество заинтересовани страни и в която понятието за ефективни, финансово достъпни и чисти енергийни доставки за ограничаване на бедността и за икономически растеж представлява основен компонент,

Е.

като има предвид, че през 2008 г. Световната банка пое ангажимент да направи половината от своите енергийни инвестиции „нисковъглеродни“ в срок до 2011 г. (5),

Ж.

като има предвид, че предоставянето на финансиране на частния сектор от многостранни банки за развитие се е увеличило десетократно от 1990 г. насам; като има предвид, че това нарастване е особено силно изразено в занимаващото се с частния сектор подразделение на Световната банка - Международната финансова корпорация (МФК), чийто общ размер на кредитиране и инвестиции се е увеличил над два пъти между 2003 г. и 2008 г.,

1.

Приветства енергийната стратегия и припомня, че тя следва да обърне специално внимание на това как достъпът до енергийни услуги може да способства за излизане на хората от бедността, като в същото време улесни прехода към развитието на екологично устойчива енергетика; настоятелно призовава Световната банка да се стреми към такъв подход към развитието на частния сектор, който да осигурява възможно най-много ползи за бедните, като в същото време противодейства на изменението на климата; подчертава, че екологичните и социалните фактори, както на национално, така и на местно равнище, трябва да бъдат взети под внимание в изчерпателния анализ на разходите и ползите на различните възможности в енергетиката;

2.

Отбелязва, че кредитирането на изкопаемите горива продължава да играе доминираща роля в общото портфолио за енергетиката на Световната банка, въпреки скорошните увеличения при кредитирането за инициативи в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност; посочва, че инвестициите в изкопаеми горива се осъществяват също и чрез финансово посредничество и че това не се отчита от Банката в годишните й данни за енергийния сектор; също така отбелязва със загриженост, че Банката продължава да осъществява значителни инвестиции в електрическите централи на въглища, като по този начин блокира развиващи се страни в модела на основаващата се на въглища енергетика за бъдещите десетилетия;

3.

Приветства, в съответствие с поетите от лидерите на Г-20 ангажименти в Питсбърг през септември 2009 г., които бяха подновени през юни 2010 г. в Торонто, стратегическата цел на Световната банка за прекратяване на кредитирането на проекти за изкопаеми горива в срок до 2015 г.;

4.

Насърчава Световната банка да отдава предимство на дребномащабния достъп до енергия на местно равнище, по-специално в най-слабо развитите страни в Африка и Азия;

5.

Изразява своята загриженост поради факта, че Световната банка разглежда енергията от големи водноелектрически централи и енергията от биогорива като чиста енергия; подчертава по-специално предупрежденията на Организацията на ООН за прехрана и земеделие относно опасността, която крият биогоривата за хранителните доставки;

6.

Призовава Световната банка да поведе разработването и прилагането на новаторски норми и стандарти, с цел защита на правата на общностите и за да гарантира, че те имат достъп до развитието на енергийния сектор, както и ползи от него, по отношение на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

7.

Отбелязва със загриженост, че голяма част от многостранното финансиране, предоставяно на финансови посредници, не е предмет на задоволителен мониторинг; подчертава необходимостта от определяне на ясни изисквания, на които трябва да отговарят финансовите посредници, за да бъдат допускани до многостранно финансиране; счита, че критериите следва да включват наличието на ясни цели за развитие (освен финансовите резултати), както и на стабилни социални и екологични гаранции, каквито са залегнали в международните протоколи и договори;

8.

Изтъква значението на интернализирането на разходите, свързани с изменението на климата; призовава за използването на подхода за оценка на разходите на екологичния жизнен цикъл в счетоводния процес, така че да бъде извършена ефективна оценка на наличните енергийни алтернативи;

9.

Подчертава необходимостта от разнообразяване на портфолиото за енергетиката, като се вземат предвид проблемите, произлизащи от прекомерната зависимост от един енергиен източник за производство на енергия, като например вносните изкопаеми горива или водната енергия (при която продължителните засушавания означават празни резервоари, водещи до драматичен спад на капацитета за производство на енергия); настоятелно призовава Световната банка да увеличи инвестициите си във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, но да се въздържа от инвестиции в мащабни водноелектрически проекти, чието отрицателно социално и екологично въздействие, вследствие, наред с другото, на емисии на парникови газове от резервоарите, трябва да бъде надлежно оценено преди финансирането им; подчертава, че малките водноелектрически язовири са по-устойчиви и икономически жизнеспособни от големите водноелектрически централи;

10.

Изразява съжалението си, че Световната банка насърчава основно широкомащабния и ориентиран към износа енергиен модел, вместо да подкрепя дребномащабни децентрализирани енергийни проекти, които често са по-подходящи и ефективни при посрещане на основните потребности в селските райони; настоятелно призовава Световната банка да подкрепя алтернативните, децентрализирани енергийни проекти от малък мащаб, в които се вземат предвид потребностите на местните общности и икономическите реалности в отделните държави, както и да определи конкретни цели и насоки за мониторинг, за да гарантира, че енергийното кредитиране ще бъде от полза за бедните;

11.

Счита, че най-добрият начин за постигането на евентуални компромиси е разглеждането на сигурността на доставките, въздействието върху здравето и околната среда и икономическите последици за местните общности, както и на развитието и трансфера на технологии, необходими както на национално, така и на местно равнище, с цел да бъде гарантиран достъпът до устойчиви технологии и възобновяеми енергийни източници;

12.

Подчертава необходимостта от разработване на правила за докладване и разкриване на информация, които да позволяват максимална прозрачност; настоява Световната банка да посочи ясно и публично да оповести конкретните ползи за развитието преди предоставянето на финансиране; изразява безпокойството си относно факта, че принципът на „доброволно, предварително и информирано съгласие“, залегнал в Декларацията на ООН за правата на коренното население, не е признат в рамката за стандартите за изпълнение на Международната финансова корпорация;

13.

Насърчава Световната банка да съсредоточи своята енергийна стратегия върху повишаване на търговската стойност и конкурентоспособността на проектите за устойчиви технологии посредством програми за новаторско финансиране и институционално развитие, с цел насърчаването на комбинация от енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници като жизнеустойчива и атрактивна възможност;

14.

Изтъква, че разработването на чисти технологии в бедните страни е свързано с трансфера на технологии, което изисква идентифицирането на основните пречки пред разпространението на зелените технологии в развиващите се страни, с оглед на третиране на проблема с изменението на климата, както и разглеждането на нови възможности за гъвкавост по отношение на правата на интелектуална собственост;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Световната банка, на Съвета и на Комисията.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/42

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕС 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишно изследване на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“,

—

като взе предвид заключенията на председателството след срещата на Европейския съвет от 17–18 юни 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството след заседанията на Европейския съвет от март 2000 г., 2001 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и от декември 2009 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно създаването на постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (3),

—

като взе предвид член 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид препоръката на Съвета относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приета на 7 юли 2010 г.,

—

като взе предвид решението на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством създаване на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС по отношение на насърчаването на заетостта, подобряване на условията за иновации, изследвания и развитие, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното включване, по-специално чрез намаляване на бедността,

1.

Подчертава, че действията по стратегията „Европа 2020“ са от съществено значение за бъдещите перспективи на всички европейски граждани, осигурявайки устойчиви работни места, дългосрочен икономически растеж и социален напредък; изразява опасението си, че стратегията „Европа 2020“ няма да може да спази обещанията си поради слаба структура на управление, и поради това настоятелно призовава Съвета да засили общностния метод; отново подчертава важността на интегрирането на целите на стратегията „Европа 2020“ в рамката на икономическото управление и призовава европейското полугодие да бъде включено като част от пакета за законодателното управление; подчертава, че постигането на „Европа 2020“ е от съществено значение и не е факултативно;

2.

Счита, че Годишното изследване на растежа и рамката на европейското полугодие са инструменти от съществено значение за постигането на засилена координация на икономическите политики; независимо от това изтъква, че те не следва да заменят или да отслабят значението на съществуващите инструменти, предвидени от Договора, по-специално общите насоки за икономическите политики и насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, по отношение на които Парламентът има силно участие и бива консултиран; подчертава необходимостта от съгласуваност с постиженията на петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, по които бе постигнато съгласие между Европейския Съвет и Комисията с оглед гарантирането на нейния успех;

3.

Подчертава, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да преодолее разминаването между обявените амбиции, наличните ресурси и използваната методология; призовава следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да отрази амбициите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи, тъй като тези приоритетни планове за действие преминават през всички политики, финансирани от бюджета на ЕС; настоятелно призовава Комисията да внесе предложения за създаване на нови собствени ресурси на Съюза, с цел да му бъдат осигурени реални и независими финансови ресурси;

4.

Подчертава, че стратегията „Европа 2020“ изисква реформи, както и съществени и ранни публични и частни инвестиции в един широк спектър от проекти; отбелязва, че за целта е необходима мобилизация както на съществуващите, така и на нови иновативни инструменти и приходи;

5.

Изисква Комисията и държавите-членки да създадат надеждна рамка за финансиране, а Европейският съвет да разгледа потребностите от финансиране като част от прегледа на икономическото управление; счита, че за финансирането на стратегията „Европа 2020“ е необходим съгласуван набор от инициативи за политики, ангажиращи такива европейски институции като ЕИБ и ЕБВР; освен това подчертава, че финансирането от страна на частния сектор ще бъде безусловно необходимо и то налага създаването на правна рамка, насочена към дългосрочните рискове, свързани с това;

6.

Изразява убеждение, че с помощта на правилната политическа рамка и адекватни бюджетни средства селското и горското стопанство могат да играят важна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване, като същевременно допринасят за продоволствената сигурност на равнище ЕС и в глобален план, спомагат за запазването на селския ландшафт, който съставлява 90 % от територията на ЕС, гарантират ползи, свързани с околната среда, и дават съществен принос за търсенето на алтернативни източници на енергия;

7.

Счита, че една силна и добре финансирана политика на сближаване, която обхваща всички европейски региони, трябва да бъде основен допълващ елемент на стратегията „Европа 2020“; счита, че тази политика, чрез своя хоризонтален подход, е предпоставка за успешно осъществяване на целите на „Европа 2020“, както и за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване;

8.

Счита, че държавите-членки следва да бъдат насърчавани да включват като първостепенен приоритет в своите национални програми за реформа справянето с безработицата и предотвратяването на дългосрочното изключване от пазара на труда; изразява убеждението си, че това следва да бъде съчетано с мерки за гарантиране на създаването на повече работни места, по-добри работни места и високи равнища на висококачествена заетост в средносрочен и дългосрочен план;

9.

Подчертава жизненоважната роля на холистичния подход към рестартирането на единния пазар, който да гарантира по-добри икономически показатели и засилено социално измерение, като същевременно възстанови доверието чрез поставянето на гражданите в самото ядро на единния пазар; счита, че цялостните насоки от най-високо политическо равнище и участието от страна на Европейския съвет са от ключово значение за успеха на рестартирането на единния пазар;

10.

Обръща внимание на ролята, която интелигентното регулиране може да играе в подобряването на регулаторната рамка, в която осъществяват дейността си предприятията; счита, че съдържащите се там предложения могат да спомогнат за осигуряването на силна бизнес среда, допринасяща за растежа и иновациите, но отбелязва, че всички партньори в законодателния процес трябва да поемат отговорност за създаването на по-ефективни и по-малко обременяващи регулаторни норми;

11.

Изразява своето разочарование от това, че две години след приемането на „Small Business Act“ Комисията не е предприела конкретни действия и инициативи; настоятелно призовава Комисията и Съвета да насърчават една по-благоприятна за МСП среда; призовава Комисията и държавите-членки да стимулират прозрачното използване на възлагането на обществени поръчки преди търговската реализация за новаторски и „зелени“ технологии;

12.

Приветства предложението на Комисията за засилено сътрудничество по отношение на създаването на европейски патент и призовава за бързото му приемане от Парламента и Съвета;

13.

Настоява, че равенството между половете остава ключова цел за постигането на амбицията ЕС 2020; следователно призовава за пълно участие на жените на пазара на труда и за пълно включване на трудещите се жени в професионалното обучение; също така призовава за изкореняване на съществуващата разлика в заплащането между мъжете и жените;

14.

Подчертава, че понастоящем съдържанието на стратегията „Европа 2020“, като например водещите цели, водещите предложения, проблемните области и показателите, продължава да е с много общ характер; изтъква, че този набор от инициативи би могъл да бъде осъществен единствено чрез конкретни ангажименти от страна на държавите-членки в техните национални програми за реформа и чрез конкретни и последователни законодателни предложения;

15.

Приветства водещата инициатива „Съюз за иновации“ като ключова движеща сила за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, насочена към основните социални предизвикателства като енергетиката, изменението на климата, здравеопазването и застаряването на населението; припомня, че целта за постигане на 3 % се състои от 2 % дял от частни разходи и 1 % дял от публични разходи; отбелязва, че все още има сериозни слабости в областта на частните разходи за изследвания, които могат да бъдат преодолени само чрез приемане на регулаторна среда за предприятията, включително МСП; във връзка с това приветства намерението на Комисията да подобри рамковите условия за иновации за предприятията, по-специално по отношение на правата на интелектуална собственост;

16.

Подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансирането на изследванията, иновациите и развитието в ЕС чрез значително увеличаване на съответните разходи в периода след 2013 г.; изтъква важността на достъпа за МСП до РП и ПКИ; призовава за преразглеждане на Финансовия регламент, за да се улесни кандидатстването на МСП; подчертава липсата на финансиране за вече приети важни инструменти за изследвания, иновации и развитие, като например стратегическия план за енергийните технологии (План SET); подчертава важния принос на Рамковата програма за изследвания в борбата с изменението на климата; посочва важния принос на структурните фондове за стимулирането на изследванията, развитието и иновациите на национално и регионално равнище; подчертава необходимостта от създаване на взаимодействие между структурните фондове и финансирането на РП;

17.

Изразява убеждението си, че иновационните европейски предприятия се нуждаят не от субсидии, а от повече свобода и по-добър достъп до рисков капитал; счита, че Европейският съюз следва да приспособи тази необходимост, като разшири постоянните продукти за разпределяне на риска, предлагани от Европейската инвестиционна банка чрез Финансовия инструмент за споделяне на риска; счита, че е налице значителен неизползван потенциал за насърчаване на новаторството посредством възлагането на обществени поръчки;

18.

Приветства водещата инициатива „Младежта в движение“; настоятелно заявява, че качеството и достъпът до подходящо образование е постоянна предпоставка за устойчива социална пазарна икономика; подчертава във връзка с това, че ако държавите-членки се стремят да постигнат общите цели за икономически растеж и целите за образование, подходящите инвестиции ще бъдат от решаващо значение за техните системи за образование и обучение, включително в професионалното образование и обучение; изразява съжаление обаче, че водещата инициатива не разглежда основни въпроси като например участието в обществото или бедността сред младежта; призовава за по-сериозни предложения по отношение на приобщаването;

19.

Призовава Комисията да продължи да финансира по подходящ начин съществуващите програми за мобилност и младежки програми, като програмите за учене през целия живот („Еразъм“, „Леонардо“, „Коменски“, „Грунтвик“), „Младежта в действие“ и „Мария Кюри“; счита, че това ще представлява важен принос в борбата срещу безработицата сред младежта и за достигане на равнище на заетост от 75 %;

20.

Подчертава, че „Младежта в движение“ няма да се справи сама с будещата тревога безработица сред младежта в цяла Европа; призовава всяка държава-членка да създаде като част от националната си програма за реформа национална стратегия за справяне с безработицата сред младите хора и да им осигури достъп до образование и обучение; подчертава, че политиките по отношение на младежта трябва да се разглеждат във връзка с политиките в сферата на образованието, трудовата заетост и социалното приобщаване; изразява твърдата си подкрепа за предложението за препоръка на Съвета относно европейска гаранция за младите хора и настоятелно призовава Съвета да я приеме възможно най-скоро;

21.

Приветства амбициозното предложение относно „Програма за цифрови технологии за Европа“, но призовава Комисията да ускори приемането на предложенията, свързани с единния пазар на цифровите технологии, като например електронна търговия, интелектуална собственост, доверие и сигурност онлайн, роуминг и електронно установяване на истинността; призовава всички участници да превърнат в реалност първата политика в областта на радиочестотния спектър; подчертава необходимостта от развитие на свободното движение на съдържание и знания, т.нар „пета свобода“;

22.

Подчертава, че плурализмът и независимостта на медиите са стълб на европейската демокрация; настоятелно призовава Комисията да гарантира плурализма на медиите; счита, че защитата на личната сфера представлява основна ценност и призовава за приспособяването на Директивата за защита на данните към настоящата цифрова среда за да се гарантира, че всички граждани разполагат с контрол върху своите лични данни;

23.

Приветства водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ относно Европа за ефективното използване на ресурсите и настоятелно призовава Комисията да продължава своята работа по формулирането на конкретните политики, за да гарантира прехода към ефективно използваща ресурсите и основана на възобновяеми източници икономика; призовава Комисията да разработи конкретни целеви показатели и да гарантира, че договорените цели са постигнати и че те може да бъдат наблюдавани в рамките на европейския семестър за координация на политиките на стратегията „Европа 2020“; подчертава неотложната необходимост да се модернизира и осъвремени европейската енергийна инфраструктура, да се развият интелигентните мрежи и да се изградят вътрешни връзки, необходими за осъществяването на вътрешния пазар на енергия и за повишаването на сигурността на доставките, както и да се постигнат енергийните и климатичните цели и да се ускорят процедурите за издаване на разрешение;

24.

Припомня, че енергийната ефективност е най-ефективният в икономическо отношение начин за намаляване на емисиите, подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособността и намаляване на сметките за енергия на потребителите, както и за създаване на заетост; подчертава, че държавите-членки не демонстрират достатъчно усилия за постигане на целта за 20 % енергийна ефективност; поради това призовава държавите-членки да засилят мерките и да направят необходимото за постигането на тази цел, с която се ангажираха през 2007 г.; изисква от Комисията и държавите-членки да се съберат, за да разработят мерки, с които да гарантират, че целта е постигната, както изиска Парламентът в своите резолюции относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (доклада „Bendtsen“) и относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (доклада „Kolarska-Bobinska“);

25.

Изразява съжаление, че в това водещо съобщение не се придава достатъчна значимост на ефективното използване на ресурсите като общ приоритет за политиката на ЕС; настоятелно заявява, че ЕС трябва да започне преход към рециклираща икономика, като гарантира намаляване на произвежданите отпадъци и стойността на повторното използване на ресурсите; подчертава, че устойчивостта на околната среда зависи от намаляването на използването на ресурсите; призовава Комисията да предложи набор от показатели, така че те да могат да бъдат наблюдавани в рамките на националните програми за реформа;

26.

Призовава за цялостен, балансиран и далновиден подход към индустриалната политика на ЕС, насочен към развитието на силна, конкурентоспособна, съгласувана, ефикасна и разнообразна индустриална основа и при който са координирани новаторството, научните изследвания, конкуренцията, единният пазар, търговските политики и политиките по отношение на околната среда; счита, че ключовите цели следва да бъдат насърчаване на създаването на работни места и на конкурентоспособността на европейските предприятия в международен план, интелигентно преструктуриране и диалог със служителите, устойчива икономика и свободен избор на технологични възможности и мобилност на научните работници; призовава за незабавно прилагане на принципите на интелигентното регулиране в независими оценки на въздействието, включително „изпитване на конкурентоспособността“ на новото законодателство, проверка в областта на малките и средните предприятия (МСП) с цел да се гарантира по-благоприятна регулаторна среда за малките предприятия и по-малко административни тежести, изпитване на устойчивостта в съответствие с целите на ЕС по отношение на климата, енергетиката, ефективното използване на ресурсите и рециклирането, както и последващо „изпитване на пригодността“ за съществуващото законодателство;

27.

Подчертава, че политиките на ЕС в областта на транспорта и енергетиката, включващи инфраструктурата и услугите, имат ключово значение за постигането на целите на „Европа 2020“ подчертава, че транспортният сектор ще гарантира, че пазарът на ЕС ще запази позицията си като зона на висококвалифицирано производство чрез декарбонизация на всички видове транспорт, прилагането на концепцията за единно европейско железопътно пространство и доизграждането на единното европейско небе; призовава за ефективна европейска стратегия за суровините с цел подобряване на достъпността и ефективното използване на енергията и ресурсите, като същевременно се осигуряват материали с изключително важно значение чрез разработването споразумения за свободна търговия и стратегически партньорства; призовава за значително подобрен достъп до финансиране в новаторството и инфраструктурата, особено за интелигентните мрежи, екологичните технологии, електронното здравеопазване, трансевропейските мрежи (TEN) и проектите с доказана добавена стойност, които не може да бъдат финансирани от пазара; в тази връзка призовава за предприемането на стъпки за проучване на възможностите, които предлагат проектните облигации;

28.

Подчертава, че силните системи за социална закрила предотвратяват дългосрочната изолация; настоятелно заявява, че инвестирането в активни политики за пазара на труда, възможности за образование и обучение за всички, за да се придобиват нови умения, е от основно значение за намаляване на безработицата; подчертава важността на МСП и повторното активиране на единния пазар в тази връзка; подкрепя по-специално прилагането на европейската рамка за квалификациите и планираната законодателна инициатива за реформа на професионалните квалификации, за да се осигури взаимно признаване на професионалните квалификации;

29.

Приветства „Програма за нови умения и работни места“; отбелязва, че гъвкавата сигурност успешно се прилага в някои страни, но предупреждава, че концепциите за гъвкава сигурност не могат да разгърнат своя потенциал в държави-членки с малки възможности за засилване на системите за социална закрила поради бюджетни ограничения и макроикономически неравновесия и счита, че намаляването на сегментирането на пазара на труда трябва да бъде постигнато чрез гарантиране на подходящо равнище на сигурност за работниците, сключили всякакви видове договори, особено уязвимите групи; напомня на Комисията да не пренебрегва необходимостта от гарантиране на социално справедлив преход към по-устойчив пазар на труда, както и огромния потенция на устойчивите работни места; подчертава, че пазарни реформи може да бъдат въведени успешно единствено чрез постигане на висока степен на социален консенсус посредством споразумения със социалните партньори;

30.

Припомня, че стратегията „Европа 2020“ включва цел поне 20 милиона от лицата, страдащи от бедност и социална изолация или изправени пред такъв риск, да бъдат изведени от това състояние; настоятелно призовава Комисията и Съвета да гарантират спазване на Хартата на основните права и на хоризонталната социална клауза (член 9 от ДФЕС), за да гарантират, че всички политики допринасят за постигането на целта за намаляване на бедността, а не я накърняват;

31.

Призовава държавите-членки да се ангажират с борбата срещу бедността сред децата чрез подходящи мерки, така че личното развитие на децата да не бъде ограничавано и те да не бъдат поставяни в неравностойно положение при започването на професионалния си живот;

32.

Приветства предложенията за Европейска платформа срещу бедността и социалната изолация, но призовава за по-конкретни действия за осигуряване на социално приобщаване, по-специално укрепване на социалния отворен метод на координация, като интегрирана стратегия, включваща заинтересованите страни на национално и местно равнище, в това число лицата, страдащи от бедност и социална изолация; отново заявява призива си за по-широка програма за насърчаване на достойната работа, за гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и за подобряване на условията на труд, за справяне с неравенството и дискриминацията и за борба срещу бедността сред работещите;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/47

—

като взе предвид своята позиция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 януари 2011 г., относно Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата (COM(2011)0011) и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 12 януари 2011 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (COM(2011)0006),

—

като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (2),

—

като взе предвид член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че след приемането на Годишния обзор на растежа Комисията предложи насоките за политиките за заетост, приети през 2010 г., да се запазят през 2011 г.,

Б.

като има предвид, че настоящата икономическа криза продължава да поставя предизвикателства под формата на растяща безработица и социално изключване,

В.

като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическото възстановяване и растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалното приобщаване,

Г.

като има предвид, че Европейската стратегия по заетостта и насоките за политиките за заетост на държавите-членки са едни от основните инструменти, предназначени да насочват действията на ЕС и държавите-членки към усилия за постигане на целите на „Европа 2020“,

Д.

като има предвид, че е неотложно необходимо да се увеличат усилията на всички равнища с включване на социалните партньори и другите заинтересовани страни, за да се гарантира подходящо изпълнение на насоките за заетост, с оглед да се увеличи участието в пазара на труда, уменията на работниците се развият, а качеството и резултатите на системата на образование и обучение се повишат,

1.

Счита, че в светлината на предложението на Комисията за запазване и през 2011 г. на насоките за политиките за заетост, приети през 2010 г., препоръките относно националните програми за реформа се превръщат в основен инструмент за макроикономически надзор и ориентация; изразява съжаление относно невключването на Европейския парламент в този процес и липсата на дебат във връзка с него;

2.

Счита, че основните предизвикателства, пред които се изправят ЕС и държавите-членки по отношение на заетостта и безработицата, следва също така да бъдат отразени надлежно в бъдещия процес относно макроикономическите дисбаланси в политическите рамки на европейските насоки по заетостта;

3.

Счита, че Годишният обзор на растежа и рамката, предоставена от европейския семестър, са инструменти от ключово значение за постигането на засилена координация между икономическите политики и следователно са важна част от отговора на Съюза спрямо кризата; отбелязва обаче, че тези инструменти следва да бъдат използвани по начин, който отговаря на необходимостта от демократични процеси и да подкрепят, а не да заменят или да отслабват значението на съществуващите инструменти, предвидени съгласно Договора, по-специално общите насоки на икономическите политики и насоките за политиките за заетост на държавите-членки, по отношение на които Парламентът трябва да има непосредствено участие и да бъде законно консултиран относно последните; призовава да се интегрират тези инструменти в рамката на европейския семестър и да се обръща особено внимание за гарантиране на това, че не се намалява тяхното значение, с оглед на постигането на заявената от Комисията и Съвета цел за увеличаване на ангажираността и демократичната отчетност;

4.

Призовава Съвета и Комисията, когато предоставят съвети относно политиките на държавите-членки, да зачитат принципите на субсидиарност и социален диалог в областта на заплатите и пенсиите, както и съгласно член 153, параграф 5 от ДФЕС да зачитат компетентността на държавите-членки и на социалните партньори в тези области съгласно националните практики;

5.

Настоятелно призовава Европейския съвет, Съвета и Комисията да гарантират ефективността и демократичната легитимност на стратегията „Европа 2020“ и на засиленото европейско икономическо управление; подчертава, че това означава, че е съществено реалното и навременно включване на Парламента във всички етапи на процедурите по надзор и координиране на политиките; изразява съжаление относно липсата на споменаване на ролята на Парламента при този процес в графика, предложен в Годишния обзор на растежа;

6.

Призовава държавите-членки по-непосредствено да включват и редовно да се консултират с националните парламенти, социалните партньори, регионалните и местните органи и гражданското общество; счита, че въпросът с настоящата липса на информация в националните програми за реформа относно процедурите на консултация следва да се решава;

7.

Отбелязва предварителното посочване на националните цели за заетост на държавите-членки; изразява сериозна загриженост относно липсата на амбициозност в това отношение, по-специално относно факта, че предвиденият колективен резултат в най-добрия случай би бил недостатъчен с над 2 процентни пункта за постигане на водещата цел на ЕС и ангажимента за постигане на заетост от 75 % до 2020 г.;

8.

Призовава държавите-членки да преразгледат националните си цели за заетост с оглед на постигане на водещата цел на ЕС и да приемат тези цели също толкова сериозно, колкото и целите си за фискално консолидиране;

9.

Призовава освен това държавите-членки да обръщат специално внимание на националните цели за специфични подгрупи като младежи, жени, хора с увреждания и по-възрастни работници и да поставят подобни цели;

10.

Призовава държавите-членки, които още не са определили свои национални цели за социално приобщаване и борба с бедността, да извършат това и да решават растящия проблем с работещите бедни; приканва държавите-членки, когато извършват това, да осигурят постигането на амбициозната цел, договорена от Европейския съвет, и надлежното вземане предвид на взаимодействието между целите, особено тези, засягащи заетостта, образованието, обучението, социалното приобщаване и бедността;

11.

Отбелязва, че слабите перспективи за икономически растеж ограничават възможностите за създаване на работни места и заетост;

12.

Призовава Европейския съвет да не отдава второстепенно значение на въпросите на заетостта, когато разглежда препоръката на Комисията в Годишния обзор на растежа стриктното фискално консолидиране да бъде пръв приоритет за периода 2011—2012 г.;

13.

Подчертава спешната необходимост от по-интензивни усилия от държавите-членки за постигане на резултати във всички приоритетни области, включително увеличаване на равнищата на заетост и намаляване на безработицата, като се експлоатира потенциалът за работни места на една нова нисковъглеродна икономика и се развива квалифицирана работна сила, насърчава се качеството на работните места и ученето през целия живот и се улеснява балансът между професионален и личен живот; счита, че тези усилия следва да се отразят в окончателните национални програми за реформа;

14.

Подчертава във връзка с това значението на структурните фондове и особено на Европейския социален фонд за противодействие на последиците от кризата върху заетостта; счита, че използването на тези фондове следва да бъде насочено към подкрепа за групите с най-сериозни затруднения при влизане или оставане на пазара на труда;

15.

Счита също, че освен прилагане на по-добри и по-ефективни мерки на пазара на труда, от съществено значение за постигане на целите на „Европа 2020“ е по-тясното взаимодействие между заетостта, социалната политика и другите области на политики, по-специално политиките в макроикономическата област, научноизследователската и развойна дейност, образованието и обучението;

16.

Призовава държавите-членки да отдадат в своите национални програми за реформа най-висш приоритет на увеличаването на участието в пазара на труда, мерките срещу безработицата и предотвратяването на дългосрочното изключване от пазара на труда;

17.

Счита, че много повече трябва да се наблегне на качеството на работните места и достойната работа и на ориентираните към предлагането икономически политики, така че да се увеличи търсенето на пазара на труда;

18.

Счита в това отношение, че са необходими усилия за по-добро използване на потенциала на по-младите хора, включително преждевременно напусналите училище, на жените, възрастните, хората в неравностойно положение и хората с увреждания, мигрантите и членовете на етническите малцинства, включително ромите; призовава държавите-членки да адаптират своя пазар на труда към потребностите и уменията на тези групи на всеки етап от техния живот;

19.

Подчертава значението на политиките, улесняващи прехода на младите хора от училището към работното място; подчертава, че рискът преждевременно напусналите училище да изпаднат в бедност е предсказуемо висок; подчертава, че всички гъвкави или временни форми на заетост, използвани в тази връзка, следва да включват правото на обучение и достъп до социална сигурност и следва да помагат на хората да извършат прехода към по-сигурна работа;

20.

Призовава държавите-членки да продължават да разработват необходимите политики за привличане и задържане на повече жени на пазара на труда, включително като осигуряват по-добро предлагане на достъпни и качествени грижи и гъвкави условия на работа за задоволяване потребностите на тези, които се грижат за семейства;

21.

Подчертава значението на целенасочените политики за активиране и за придобиване на умения за подкрепа на нискоквалифицираните или неквалифицираните лица, които са най-засегнати от кризата и са изправени пред най-висок риск от дългосрочна безработица;

22.

Настоятелно призовава държавите-членки да отдадат дължимото значение на предлагането на висококачествено образование и обучение, както и на ученето през целия живот и признаването на квалификациите;

23.

Призовава държавите-членки да инвестират повече в улесняването на професионалната и географската мобилност, укрепването на инструментите, необходими за анализ на потребностите на пазара на труда, и реформирането на системите за обучение и образование, които могат да подпомогнат да се преодолеят несъответствията в уменията;

24.

Подчертава значението на приноса към създаването на работни места на политиките за заетост, като например подкрепата за МСП и самостоятелната заетост и насърчаването на предприемачеството;

25.

Счита за съществено държавите-членки да предприемат действия понастоящем, за да реализират поетите ангажименти за увеличаване на заетостта, повишаване на уменията на хората, създаване на възможности за работа, намаляване на бедността и увеличаване на социалното приобщаване;

26.

Подчертава, че системите за социална защита са изиграли призната роля за стабилизиране на икономиката и смекчаване на социалното въздействие на кризата; призовава поради това държавите-членки, по-специално където има нужда от фискално консолидиране, да гарантират, че системите за социална защита продължават да предоставят адекватна подкрепа и изпълняват своята роля в запазването и подобряването на уменията и пригодността за заетост, за да може да се запази и увеличи човешкият капитал и да се използват пълноценно възможностите, създадени от възстановяването;

27.

Подчертава, че по-ефективният обмен на най-добри практики и опит между държавите-членки в сферата на борбата срещу социалното изключване и за намаляване на бедността е жизненоважен и би помогнал за улесняване на постигането на целите на „Европа 2020“ за намаляване на бедността;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/51

—

като взе предвид член 39 от Договора за функциониране на Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно цените на хранителните стоки в Европа (5),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (COM(2008)0450),

—

като взе предвид осемте препоръки към Г-20, публикувани на 29 януари 2011 г. от специалния докладчик на Организацията на обединените нации за правото на храна,

—

като взе предвид съобщението от Европейската комисия, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“, от 2 февруари 2011 г. (COM(2011)0025),

—

като взе предвид Декларацията от Мапуту относно селското стопанство и продоволствената сигурност, подписана през 2003 г., в която африканските правителства поеха ангажимент да отделят най-малко 10 % от годишните си национални бюджети за селското стопанство,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че за седми пореден месец през периода 2010–2011 г. цените на храните отбелязаха ново рекордно повишение, като достигнаха най-високите си стойности, откакто през 1990 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) започна да следи цените на храните; като има предвид, че резките повишения на цените на стоките се превърнаха във фактор, дестабилизиращ световната икономика, и предизвикаха бунтове и размирици в редица развиващи се страни, както и напоследък в Алжир, Тунис и Египет,

Б.

като има предвид, че според оценки на ФАО броят на хората по света, страдащи от недохранване, през 2010 г. е достигнал 925 милиона и че повишаването на цените на храните, придружено от непредвидим недостиг на предлагане, може да бъде причина за нарастването на този брой; като има предвид, че 29 страни по света изпитват затруднения по отношение на предлагането на храни и се нуждаят от хранителна помощ отвън,

В.

като има предвид, че неотдавнашната нестабилност на цените на храните и стоките породи дълбока загриженост относно функционирането на предлагането на храни в европейски и световен мащаб; като има предвид, че повишаването на цените на храните засегна най-тежко най-уязвимите групи от населението както в развитите, така и в развиващите се страни; като има предвид, че високите цени на храните тласкат милиони хора към несигурност по отношение на осигуряването на прехраната и застрашават дългосрочната продоволствена сигурност в световен мащаб; като има предвид, че според ФАО продоволствената сигурност включва и правото на храна и достъпа до здравословно хранене за всички,

Г.

като има предвид, че в Европейския съюз все още съществуват бедност и глад; като има предвид, че 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността (60 % от средния доход в страната, в която живее лицето) и че през миналата зима 16 милиона граждани на ЕС са получавали храна посредством благотворителни организации; като има предвид, че продоволствената сигурност е основна тема за Европа и изисква съгласуваност и координация между различните секторни политики на равнище ЕС и отвъд него, а именно общата селскостопанска политика, енергийната политика, изследователската дейност, развитието и търговията,

Д.

като има предвид, че глобалният икономически спад и повишаващите се цени на храните и на горивата влошиха положението в областта на храните в развиващите се страни, преди всичко в най-слабо развитите страни, като частично предизвикаха неблагоприятен обрат по отношение на постигнатия през последното десетилетие напредък в борбата за намаляване на бедността,

Е.

като има предвид, че световното производство на храни в достатъчен размер може да бъде често застрашавано от редица фактори, включително от явления като наводнения и суша, които във все по-голяма степен се дължат на изменението на климата; ограничено наличие на природни ресурси и все по-голямо търсене на храни от страна на нарастващото население; тесни връзки между енергийната и продоволствената сигурност на фона на много слабите наличности на световните хранителни запаси; нарастващо производство на биогорива, увеличено използване на зърнени култури за фуражи за добитъка; все по-голяма спекулация с хранителни стоки; нарастваща зависимост от вноса на храни в редица развиващи се страни вследствие на конфликти или неуспешни политики в областта на продоволствената сигурност,

Ж.

като има предвид, че последствията от изменението на климата, засягащи земеделието, най-вече ограничаването на реколтата вследствие на непрестанен недостиг на вода, засушавания или обратното, на наводнения и свлачища, тежко засяга селскостопанската дейност в ЕС и развиващите се страни, които далеч не могат да посрещнат собствените си нужди от редица селскостопански продукти,

З.

като има предвид, че предизвикателството е да се произвежда „повече от по-малко“, като се акцентира върху устойчивото производство с оглед на натиска, упражняван върху природните ресурси, като има предвид, че укрепването на селскостопанското производство в развиващите се страни ще увеличи издръжливостта и приспособимостта към сътресенията, свързани с цените на храните,

И.

като има предвид, че последните наблюдения върху нестабилността на цените на храните и стоките породиха загриженост относно функционирането на веригите за предлагането на храни в европейски и световен мащаб; като има предвид, че в съобщението на Комисията, озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591), се посочват сериозни проблеми в рамките на веригата на предлагане, като например злоупотреби с господстващо положение от страна на купувача, нелоялни практики при договарянето (включително забава на плащания), едностранни промени по договорите, предварителни плащания за достъп до преговори, ограничен достъп до пазара, липса на информация относно ценообразуването и разпределението на маржовете на печалба в рамките на цялата верига на предлагане на храни, което е тясно свързано с увеличаващата се концентрация в сектора на производствените ресурси, търговията на едро и търговията на дребно; като има предвид, че при анализа на цените на храните и тяхното развитие трябва да се вземе под внимание цялата верига на предлагане; като има предвид, че хранително-вкусовата промишленост е фрагментирана, а веригата на предлагане се състои от много звена и е много сложна, като в нея участват голям брой посредници,

Й.

като има предвид, че колебанията в цените на стоките могат да се превърнат в по-ясно изразено и редовно явление на световния пазар; като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските стопанства, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите; като има предвид, че делът на доходите на земеделските стопани от веригата на предлагане на храни намаля значително, като същевременно печалбите на преработвателните предприятия и търговците на дребно постоянно се увеличават; като има предвид, че потребителските цени се повишиха и че най-малко 30 % от всичките храни, произведени в световен мащаб, се разхищават в различни звена от хранителната верига,

К.

като има предвид, че делът от помощта за развиващите се страни, предназначен за селското стопанство и развитието на селските райони, намаля драстично през последните три десетилетия; като има предвид, че инвестициите в устойчивите хранителни системи в развиващите се страни намаляха вследствие на промяната в приоритетите в полза на ориентираното към износа производство, което допълнително ограничи възможностите на местно равнище за производство и дистрибуция на достатъчно храни на справедливи цени; като има предвид, че много развиващи се страни не осъществяват своя потенциал за производство на храни; като има предвид, че една от сериозните пречки за повишаване на селскостопанската продукция в развиващите се страни е фактът, че често дребните земеделски стопани нямат достъп до микрокредити за инвестиции, което понякога се дължи на факта, че те не са собственици на земята,

Л.

като има предвид, че големи участъци земя, по-специално в развиващия се свят, са били закупени от международни предприятия, в много случаи без съгласието на собствениците на земята; като има предвид, че тази земя не винаги се използва за производството на храна, но е възможно да се използва за производството на стоки за износ, например дървен материал; като има предвид, че подобни тенденции излагат на риск потенциала за производство на храни на развиващите се страни,

1.

Потвърждава, че глобалната продоволствена сигурност е крайно неотложен въпрос за Европейския съюз и за развиващия се свят, и изисква незабавни и трайни действия за осигуряване на храна за гражданите на ЕС и другите хора по света; подчертава, че потребителите следва да имат достъп до храни на разумни цени, като в същото време на селскостопанските производители се осигури задоволителен стандарт на живот;

2.

Подчертава, че правото на храна е основно право на човека и се постига, когато всички хора по всяко време разполагат с физически и икономически достъп до подходяща, безопасна (от здравна гледна точка) и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот;

3.

Подчертава, че наличието на силно и устойчиво селско стопанство в ЕС и на процъфтяваща и устойчива селска среда, гарантирани от силна обща селскостопанска политика, са жизненоважни фактори за посрещане на предизвикателството, свързано с продоволствената сигурност; подчертава значението на общата селскостопанска политика като средство за обезпечаване на производството на храни в ЕС;

4.

Потвърждава, че е задължение на ЕС да обезпечи продоволствена сигурност за своите жители и че продължаващата селскостопанска дейност в ЕС е от ключово значение в това отношение; обръща внимание на намаляващите доходи от земеделско стопанство в ЕС, предизвикани от нарастващите производствени разходи и нестабилност на цените, които се отразяват отрицателно върху способността на селскостопанските производители да поддържат производството; подчертава високите разходи, които европейските земеделски стопани трябва да понасят, за да постигнат най-високи стандарти на безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, както и трудови стандарти в света; подчертава, че земеделските стопани трябва да бъдат компенсирани за тези допълнителни разходи и за предоставяне на обществени блага на обществото;

5.

Съзнава голямото предизвикателство, което изменението на климата издига пред постигането на продоволствена сигурност, по-специално чрез увеличаване на честотата и мащаба на климатичните явления като суши, наводнения, пожари и бури, които ще доведат до намаляване на природните ресурси и добива на селскостопанска продукция; изразява загриженост по отношение на едностранните действия, предприети от страни или региони, които са засегнати от климатични явления, и последиците от подобни мерки за световните пазари; призовава Комисията да следи отблизо прилагането в държавите-членки на законодателството, свързано с изменението на климата,; изтъква неотложността от предприемане на действия за смекчаване въздействието на изменението на климата и мерки за адаптиране към него, целящи увеличаване на екологичната и икономическа устойчивост; настоятелно призовава държавите-членки да въведат подходящи мерки за предотвратяване и управление на риска с цел ограничаване на отрицателните последици от природни бедствия за селскостопанското производство;

6.

Призовава за предприемането на координирани действия и по-добро сътрудничество между ЕС и развиващите се страни по отношение на изменението на климата, по-специално необходимостта от трансфер на технологии и изграждане на капацитет; подчертава, че действията за борба срещу изменението на климата трябва да бъдат включени във всички съответни политики на ЕС, в това число сътрудничеството за развитие, и че обучението следва да акцентира върху приспособяването към климата и практиките на добър стопанин на земята, като например управление на почвите и водите, с цел да се предотврати загуба на земеделски земи поради ерозия на почвите или засоляване;

7.

Посочва, че в повечето развиващи се страни селското стопанство е ключов сектор, зависим в голяма степен от основните стоки, които са особено податливи на колебанията в цените;

8.

Призовава ЕС да подкрепя развитието на селските райони, като увеличава инвестициите в селското стопанство и продоволствената сигурност и конкретно отчита неотложните потребности, свързани с глада, малките земеделски стопанства и програмите за социална закрила; подчертава значението на развитието на селското стопанство в развиващите се страни, както и на това, целесъобразна част от международната помощ за развитие от страна на ЕС да бъде предназначена за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам размерът на помощта за развитие, предназначена за селското стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне;

9.

Призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство в целенасочена, отговорна, ефективна и прозрачно управлявана помощ за развитие, включително за подпомагане на земеделските стопани в достъпа до пазари; призовава за значително увеличаване на размера на помощта за развитие, която се насочва към селското стопанство, както и за инвестиции в обучение за по-добри услуги за консултиране и децентрализирани изследвания в селското стопанство за развиващите се страни, така че земеделските стопани да разполагат с устойчиви технологии за по-ефективно производство, като същевременно защитават околната среда, с цел гарантиране на дългосрочна продоволствена сигурност, подпомагани от достатъчно публична подкрепа, например достъп до заеми, микрокредити с нестопанска цел и семена;

10.

Призовава държавите от ЕС и развиващите се страни да насърчават собствеността върху земята като средство за намаляване на бедността и обезпечаване на продоволствената сигурност, като укрепват правата на собственост и улесняват достъпа до микрокредити с нестопанска цел за земеделските стопани, малките предприятия и местните общности; подчертава значението на новите инвестиции за увеличаване на капацитета на дребните земеделски стопани, за по-ефикасни технологии за управление на водите и за възстановяване на хранителните вещества в почвата;

11.

Посочва, че е необходимо в развиващите се страни да се въведат по-добри методи за селскостопанско производство, включително технологии с ниски разходи, да се осигурят изследвания в областта на селското стопанство и да се повиши производителността, с цел да се увеличи устойчивостта и да се смекчат отрицателните последствия от продоволствената несигурност;

12.

Посочва, че хуманитарната хранителна помощ следва да съответства на потребностите, предизвикателствата и структурните ограничения в развиващите се страни; във връзка с това подчертава, че е важно хранителната помощ да отчита възможностите на местно равнище на тези страни за производство, разпространение, транспорт и пускане на пазара, като способства по този начин за създаване на основата за тяхната продоволствена сигурност в дългосрочен план;

13.

Отбелязва, че сред факторите, които най-много влияят на механизма за пренос на цените и на разликата между цените на производителите и потребителските цени, са следните фактори: нарастваща концентрация по веригата за предлагане на храни, степен на преработване на продуктите, покачвания на цените, свързани с други външни разходи, и спекулация със селскостопански стоки;

14.

Отбелязва, че разходите за производствени ресурси в селското стопанство се повишават с по-бързи темпове от цените на селскостопанските стоки; изразява загриженост във връзка с това, че този факт би могъл да доведе до свиване на селскостопанското производство, което ще задълбочи продоволствената криза в ЕС и по света; подчертава, че концентрацията в сектора на производствените ресурси има опустошително въздействие върху устойчивостта на земеделието, тъй като засилва зависимостта от ограничен брой корпорации при закупуването на семена и специализирани торове; призовава Комисията да гарантира, в контекста на увеличена консолидация, че в сектора на производствените ресурси е налице свободно функциониращ пазар, който подпомага предлагането на храни;

15.

Изразява тревога във връзка с ниските доходи на земеделските стопанства в ЕС; потвърждава, че намаляването на доходите, причинено от нарастването на производствените разходи, и нестабилността на цените въздействат негативно върху възможностите на земеделските стопани за поддържане на производството и че в резултат на това земеделските стопани не извличат ползи от по-високите цени на храните; изразява твърдо убеждение, че продоволствената сигурност ще бъде изложена на риск, ако не се вземат достатъчно мерки по тези въпроси;

16.

Припомня, че енергийната и продоволствената сигурност са много тясно свързани помежду си; признава, че разходите за енергия са ключов фактор за определяне на степента на рентабилност на селското стопанство, което в голямата си част зависи от петрола; насърчава мерки, които стимулират земеделските стопани да прилагат по-ефективни в енергийно отношение действия и да разработват алтернативни източници за снабдяване с енергия призовава ЕС и националните правителства да провеждат кампании и да извършат структурни промени с цел свеждане до минимум на разхищаването на храна;

17.

Счита обаче, че повишеният стремеж към разработване на възобновяеми източници на енергия и постигане на целите за 2020 г. трябва да отчита влиянието върху производството и предлагането на храни; подчертава крехкото равновесие между справянето с предизвикателството на продоволствието и с това на горивата;

18.

Подчертава значението на финансираната с публични средства изследователска дейност, която служи за насърчаването на продоволствената сигурност; призовава за инвестиции не само за изследователската дейност в областта на новите технологии, но също и за всеобхватни и устойчиви системи за земеделие, което да служи за постигането на целта за продоволствена сигурност в дългосрочен план; във връзка с това подчертава новаторската роля, която би могла да изиграе в тази област например една европейска технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство;

19.

Приветства настоящите опити за повишаване на осведомеността относно механизмите за ценообразуване на хранителните стоки на международно равнище (по-специално инициативата на френското председателство на Г-20 и 3-ата среща на върха на министрите на земеделието, проведена в Берлин); изисква Комисията да се стреми към повече яснота по отношение на всички фактори, които засягат краткосрочните и дългосрочните колебания на цените на хранителните стоки, по-специално степента на взаимодействие между всички видове спекулации и колебанията на цените на селскостопанските стоки, както и връзката между енергийните пазари и цените на храните; счита, че подобен подробен икономически анализ на действащите механизми за ценообразуване на храните ще даде по-добра възможност на лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС, да предприемат информирани и адаптирани мерки за смекчаване на въздействието от колебанията на цените на храните;

20.

Отбелязва съобщението на Комисията относно посрещането на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините, и приветства вниманието, с което Комисията подхожда към този въпрос до момента; призовава Комисията да установи по-добър обмен на информация, като предоставя своевременни и качествени данни относно развитието на пазарите и взема под внимание въпроса относно нарушенията на стоковите пазари; подчертава обаче, че по-добрият обмен на информация сам по себе си не е решение на проблема с нестабилността на пазарите; счита, че може да е необходим един по-решителен подход за разрешаването на въпроса, по-специално с оглед на увеличаването на прозрачността на стоковите пазари; подчертава проблемите, пред които са изправени земеделските стопани в моменти на изключителна нестабилност на пазара и на цените; обръща внимание на трудностите, които земеделските стопани срещат при опитите си да планират в периоди на изключителна нестабилност; настоятелно призовава Комисията спешно да въведе ефективни и устойчиви мерки за справяне с нестабилността на селскостопанските пазари; счита, че това ще бъде ключов фактор, за да се гарантира, че в Европейския съюз се поддържа производството;

21.

Подчертава, че без адекватни равнища на интервенционни или стратегически запаси е невъзможно да се предприемат ефективни мерки срещу големите колебания на цените; поради това счита, че в рамките на бъдещата ОСП трябва да се предостави ключова роля на инструментите за пазарна интервенция;

22.

Изисква повече прозрачност, по-добро качество и повече навременност на информацията относно запасите на хранителни стоки и ценообразуването на световно равнище, както се изисква в неотдавнашното съобщение на Комисията относно посрещането на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините; изисква от Комисията да предприеме необходимите мерки за борба срещу прекомерните спекулации на стоковите пазари; подчертава, че тези мерки следва да бъдат предприети като част от усилията за регулиране на финансовите пазари на световно равнище и на равнището на ЕС;

23.

Настоятелно призовава Г-20 да координира създаването на превантивни механизми срещу прекомерните колебания на цените и да работи за регулиране, което да има конкретно за цел овладяването на продоволствени кризи и кризи в областта на селското стопанство; призовава Г-20 да гарантира сближаването на регулирането на секторите на хранителните и селскостопанските стоки, като включи страните, които не участват в Г-20; призовава решенията във връзка с прекомерната нестабилност на цените да бъдат координирани на международно равнище; изисква на международно равнище да се води борба със злоупотребите и манипулациите със селскостопанските цени, тъй като те потенциално застрашават глобалната продоволствена сигурност; осъжда неправомерните дейности на спекулантите по отношение на глобалните стоки, селскостопанските суровини и енергията, които увеличават нестабилността на цените на храните и задълбочават глобалната продоволствена криза;

24.

Призовава Комисията да включи подходящи предложения при предстоящото преразглеждане на Директивата за пазара на финансови инструменти и Директивата относно пазарната злоупотреба, за да се разгледат будещите безпокойство въпроси във връзка с пазарите на храни и селскостопански стоки;

25.

Във връзка с това подкрепя едно преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти, което следва да осигури по-прозрачна търговия; припомня, че финансовите инструменти следва да служат на икономиката и да подпомагат селскостопанското производство при преодоляването на кризи и климатични явления, като в същото време следва да не се допуска спекулацията да застрашава иначе ефективни земеделски стопанства;

26.

Подчертава важната роля, която понастоящем се предвижда за Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в надзора на стоковите пазари; приканва Комисията да обмисли възможността да даде на ЕОЦКП по-големи правомощия за предотвратяването на манипулации и злоупотреби на стоковите пазари;

27.

Подкрепя по-смели действия на европейско равнище за справяне с проблема с манипулирането на цените, включително и чрез мандат, предоставен на регулаторните и надзорните органи за ограничаване на злоупотребите чрез спекулация; счита, че стоковите деривати се различават от другите финансови деривати; призовава Комисията да гарантира, че боравенето с деривати върху хранителни стоки е ограничено, доколкото е възможно, до пряко свързани със селскостопанските пазари инвеститори;

28.

Счита, че една целева глобална система за децентрализирани регионални и местни хранителни запаси (както запаси за извънредни ситуации с цел намаляване на глада, така и регионални запаси, които да се използват за регулиране на цените на стоките и за ограничаване на глада при резки покачвания на цените) ще бъде от полза, като спомага за улесняване на световната търговия при покачване на цените, отблъсква повтарящ се протекционизъм и облекчава натиска върху световните пазари на храни; счита, че тези запаси следва да се управляват на най-подходящите равнища, включително от местните, регионалните и националните органи, както и от координационен орган под егидата на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, като се извлича пълна полза от опита, натрупан в рамките на Организацията за прехрана и земеделие и Световната продоволствена програма на ООН;

29.

Изисква преговарящите от ЕС да интегрират в преговорите в рамките на СТО въпроси, които не са свързани с търговията, с цел да осигурят, че вносът на земеделски стоки от трети държави предоставя на европейските потребители същите гаранции по отношение на защитата на околната среда, хуманното отношение към животните, безопасността и качеството на храните, каквито се предоставят от земеделските стопани в ЕС; отново заявява подкрепата си за постигането на балансирано и своевременно споразумение на равнище СТО като съществен елемент от осигуряването на глобална продоволствена сигурност; припомня в този контекст, че неоснователните едностранни бариери пред търговията допринасят за неефективността на глобалното предлагане на храни; изисква от Комисията да гарантира, че международните и двустранните търговски споразумения осигуряват устойчиво бъдеще за европейските земеделски стопани и предпазват от риск производството на храни в ЕС, дребното земеделие и глобалното предлагане на храни;

30.

Призовава националните правителства, в съответствие с препоръките на ФАО, да не приемат мерки за ограничаване на износа, тъй като те предизвикват по-голяма несигурност на пазарите и нарушения на световните пазари и следователно имат потенциал допълнително да повишават цените на световно равнище;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/57

—

като взе предвид своите резолюции от 13 януари 2005 г. (1), 10 март 2005 г. (2), 19 януари 2006 г. (3), 15 март 2007 г. (4) и 21 октомври 2010 г. (5) относно Камбоджа, както и своите резолюции от 20 май 2010 г. относно Тайланд (6) и 1 декември 2005 г. относно положението на правата на човека в Камбоджа, Лаос и Виетнам (7),

—

като взе предвид решението на Международния съд от 15 юни 1962 г. относно случая с храма Преах Вихеар (Камбоджа с/у Тайланд),

—

като взе предвид Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 1954 г., която е подписана както от Тайланд, така и от Камбоджа,

—

като взе предвид изявлението на генералния секретар на АСЕАН от 5 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 7 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 7 февруари 2011 г.,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че от началото на м. февруари 2011 г. по границата между Тайланд и Камбоджа се водят сражения между въоръжените сили на двете страни, включително в близост до храма Преах Вихеар,

Б.

като има предвид, че пограничните сблъсъци започнаха, след като камбоджански съд осъди двама тайландски граждани на осем години затвор по обвинение в шпионаж и незаконно навлизане в оспорваната територия през м. декември миналата година, както и че присъдата беше произнесена непосредствено след успешното приключване на Седмото заседание на съвместната комисия относно двустранното сътрудничество между Тайланд и Камбоджа на 3 и 4 февруари 2011 г., на което двете държави се договориха да разширят сътрудничеството си във всички области и да проведат в близко бъдеще в Тайланд заседание на съвместната комисия относно определянето на сухоземната граница,

В.

като има предвид, че през миналия век храмът Преах Вихеар беше в центъра на периодични погранични спорове между Тайланд и Камбоджа,

Г.

като има предвид, че Международният съд постанови на 15 юни 1962 г., че храмът Преах Вихеар се намира в територия, попадаща под суверенитета на Камбоджа,

Д.

като има предвид, че за храма Преах Вихеар, който беше вписан на 7 юли 2008 г. в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното културно наследство, има предположения, че е бил увреден от обстрела по време на скорошните сблъсъци по границата,

Е.

като има предвид, че международната общност носи особена отговорност за съхранението на паметниците, вписани в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното културно наследство,

Ж.

като има предвид, че се докладва за жертви и ранени войници и граждани и от двете страни, както и че в околните области се е наложила евакуацията на хиляди граждани,

З.

като има предвид, че според няколко съобщения в медиите може би са били използвани касетъчни боеприпаси, както и че нито Тайланд, нито Камбоджа са ратифицирали Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси,

И.

като има предвид, че влошаването на положението по границата между Тайланд и Камбоджа заплашва мира и сигурността в региона,

Й.

като има предвид, че Индонезия, която понастоящем председателства АСЕАН, засили своите дипломатически усилия да подпомогне двете страни да стигнат до временно решение за задействане на двустранните механизми за постигане на целта за определяне на границата и за общо примирие в областта; като има предвид, че председателят на АСЕАН насърчава двете държави да водят преговори в рамките на съществуващата тайландско-камбоджанска съвместна комисия относно определянето на сухоземната граница,

К.

като има предвид, че в Хартата на АСЕАН се предвижда създаването на механизъм за разрешаване на спорове, който би разширил обхвата на оказването на помощ при решаването на двустранни спорове,

Л.

като има предвид, че генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изрази своето намерение да изпрати мисия за оценка на състоянието на храма Преах Вихеар,

1.

Осъжда пограничните сблъсъци между въоръжените сили на Кралство Камбоджа и Кралство Тайланд и призовава всички страни да проявят възможно най-голяма сдържаност и да предприемат необходимите мерки за ограничаване на напрежението, да възобновят диалога с оглед намирането на мирно решение на различията, както и да приемат помощта на АСЕАН и на ООН;

2.

Изразява своето съжаление във връзка с човешките жертви при последните погранични сблъсъци и предава своите искрени съболезнования на семействата на жертвите;

3.

Призовава правителствата на двете държави да гарантират, че на гражданското население, разселено вследствие въоръжените сблъсъци, се оказва съответната помощ;

4.

Призовава двете държави да се съобразяват с решението на Международния съд от 1962 г. и да стигнат до мирно решение на спора относно граничната област в близост до храма Преах Вихеар;

5.

Призовава двете държави да гарантират, че със своите действия не нарушават член 4, параграф 1 от Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, който забранява всякакво използване на културни ценности, намиращи се в рамките на техните територии, както и на територията на другите високодоговарящи се страни, което може да ги изложи на разрушение или увреждане при въоръжен конфликт, както и да се въздържат от всякакви враждебни действия, насочени срещу такива ценности;

6.

Призовава държавните органи в Тайланд и Камбоджа са спазват Договора за приятелство и сътрудничество в Южна Азия, и по-специално неговите основни принципи за решаване на различия или спорове чрез мирни средства, за отказ от използването на заплахи или на сила, както и за ефективно сътрудничество между високодоговарящите се страни;

7.

Приветства усилията на председателстващия АСЕАН индонезийски външен министър Marty Natalegawa за улесняване на диалога между двете държави, така че спорът да бъде решен по мирен път;

8.

Приветства факта, че Тайланд и Камбоджа се съгласиха да присъстват на свиканото по спешност заседание на народите от Югоизточна Азия, за да обсъдят пограничния конфликт;

9.

Приветства решението на генералния директор на ЮНЕСКО да изпрати специален пратеник за посредническа мисия в Банкок и Пном Пен; призовава и двете страни по спора да сътрудничат с мисията на ЮНЕСКО, за да се оценят причинените на храма Преах Вихеар щети;

10.

Призовава двете страни да постигнат решение, което ще позволи пряк достъп от съответните им територии до храма Преах Вихеар, както и да не възпрепятстват взаимно достъпа на граждани на другата страна до храма или до граничната зона;

11.

Изразява своята загриженост във връзка с предполагаемата употреба на касетъчни боеприпаси и призовава и двете държави при всякакви обстоятелства да се въздържат от използването на такива боеприпаси;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, на правителството на Кралство Камбоджа, на правителството на Кралство Тайланд, на генералния секретар на ООН, на генералния директор на ЮНЕСКО, както и на правителствата на държавите членки на АСЕАН.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/59

—

като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно положението в Йемен (1),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права, по които Йемен е страна,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание и по-специално своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (3),

—

като взе предвид стратегическия документ на Европейската общност за Йемен за периода 2007–2013 г.,

—

като взе предвид резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, както и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2008 г., в която се призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН,

—

като взе предвид декларацията от Александрия от 2008 г., с която се призовават правителствата на държавите от Близкия изток и Северна Африка да постановят мораториум върху екзекуциите като първа стъпка към премахването на смъртното наказание,

—

като взе предвид преразгледания и осъвременен текст на Насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание, приет от Съвета на 16 юни 2008 г.,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че в Йемен, както и в други арабски страни, в частност Тунис и Египет, демонстрантите са непрекъснато по улиците през последните седмици и настояват за повече демокрация и реформи на държавата; като има предвид, че много от протестиращите са били нападнати и задържани от силите за сигурност,

Б.

като има предвид, че Muhammed Taher Thabet Samoum беше осъден на смърт през септември 2001 г. от наказателния съд в Ibb, след като му беше постановена присъда за убийство, за което се твърди, че е извършил през юни 1999 г., когато вероятно е бил на възраст под осемнадесет години; като има предвид, че поради липса на акт за раждане неговата смъртна присъда е потвърдена от апелативен съд през май 2005 г., както и от Върховния съд през април 2010 г. и вече е ратифицирана от президента на Йемен; като има предвид, че първоначално беше предвидено смъртната присъда на Muhammed Taher Thabet Samoum да бъде изпълнена на 12 януари 2011 г., но той получи временно помилване от йеменския главен прокурор,

В.

като има предвид, че Fuad Ahmed Ali Abdulla беше осъден на смърт, след като му беше постановена присъда за убийство, за което се твърди, че е извършил когато е бил на възраст под осемнадесет години, въпреки че това предположение беше отхвърлено от съда; като има предвид, че неговата екзекуция беше насрочена за 19 декември 2010 г., но беше отложена вследствие на постъпки на международната общност, и по-специално ЕС, и на неговия адвокат,

Г.

като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека,

Д.

като има предвид, че Йемен е държава, която е страна по Конвенцията на ООН за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права, като и в двете изрично се забранява екзекуцията на лицата, осъдени за престъпления, които са извършени, когато са били на възраст под осемнадесет години, и като има предвид, че налагането на смъртно наказание на малолетни и непълнолетни правонарушители е също така изрично забранено съгласно член 31 от Наказателния кодекс на Йемен,

Е.

като има предвид, че десетки лица са екзекутирани в Йемен през 2010 г.; като има предвид, че според докладите на правозащитни организации стотици затворници очакват смъртно наказание в Йемен,

Ж.

като има предвид, че в Йемен няма подходящи средства за определяне на възрастта на обвиняемите, които не притежават акт за раждане, и че също така липсват необходимите условия и персонал за съдебна експертиза,

З.

като има предвид, че съществува сериозна загриженост за развитието в Йемен по отношение на демокрацията, човешките права и независимостта на съдебната система; като има предвид, че е имало случаи на преследване на журналисти и защитници на правата на човека; като има предвид, че положението на жените е особено трудно, като се характеризира с все по-лош достъп до образование и липсата на активно участие в политическия живот,

И.

като има предвид силния ангажимент на Европейския съюз към усилията за повсеместно премахване на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,

Й.

като има предвид, че през 2010 г. се съобщава само за една държава, в която е бил екзекутиран непълнолетен правонарушител, докато през 2009 г. е имало случаи в три държави; като има предвид, че Йемен постигна значителен напредък по отношение на забраната на постановяването на смъртно наказание на малолетни и непълнолетни правонарушители; като има предвид, че това поражда големи надежди, че екзекуцията на деца правонарушители скоро ще бъде повсеместно забранена както от закона, така и на практика,

1.

Изразява дълбоката си загриженост във връзка с дългогодишните политически и социално-икономически проблеми в Йемен и призовава за значителни усилия от страна на международната общност за предотвратяване на ескалация на текущата криза;

2.

Изразява солидарността си с демонстрантите, които искат демократични реформи и подобряване на условията на живот; приветства във връзка с това съобщението на президента Салех, че ще се оттегли през 2013 г., и призовава органите да спрат всякакво насилие срещу мирните протестанти и да освободят всички демонстранти, дали мирен израз на своето несъгласие;

3.

Осъжда всички екзекуции, където и да се прилагат те, и подчертава още веднъж, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за прогресивното развитие на правата на човека;

4.

Призовава президента на Йемен и йеменските органи да спрат екзекуцията на Muhammed Taher Thabet Samoum и призовава йеменските органи да заменят смъртните присъди, постановени на Muhammed Taher Thabet Samoum и Fuad Ahmed Ali Abdulla;

5.

Призовава правителството на Йемен да спре екзекуциите за престъпления, за които се твърди, че са извършени, когато съответните лица са били на възраст под осемнадесет години, тъй като това е наказание в нарушение както на правото на Йемен, така и на задълженията на Йемен съгласно международните споразумения относно правата на човека;

6.

Призовава йеменските органи да спазват член 31 от Наказателния кодекс на Йемен, който постановява, че не могат да се постановяват смъртни присъди за престъпления, извършени от лица на възраст под осемнадесет години;

7.

Настоятелно призовава йеменските органи да спазват международно признатите правни гаранции по отношение на непълнолетните и малолетните лица като Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН за правата на детето;

8.

Призовава йеменските органи да въведат всеобщо регистриране на ражданията и да подобрят процедурите за определяне на възрастта на обвиняемите, които не притежават акт за раждане;

9.

Подчертава необходимостта от реформи в Йемен, за което призовават толкова много демонстранти по улиците, с цел да се подобрят условията на живот на населението и да се гарантират свободни и честни избори, зачитането на правата на човека, и по-специално свободата на медиите и правото на справедлив съдебен процес, както и равното третиране на мъжете и жените;

10.

Призовава Съвета и Комисията, по-специално след създаването на Европейската служба за външна дейност, бързо да възприемат съгласуван и всеобхватен подход на ЕС към Йемен;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, на правителствата на държавите членки на ООН, както и на правителството и президента на Йемен.

28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 188/62

—

като взе предвид международните задължения и инструменти по отношение на правата на човека, включително онези, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону) и преразгледано в Уагадугу на 23 юни 2010 г., и клаузите относно правата на човека, съдържащи се в него, по-специално член 8,

—

като взе предвид членове 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), които задължават Европейския съюз и държавите–членки да защитават правата на човека и основните свободи, както и да предоставят средства за борба с дискриминацията и нарушенията на правата на човека на равнище ЕС,

—

като взе предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея, забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация,

—

като взе предвид всички дейности на ЕС, насочени към борба с хомофобията и дискриминацията, основана на сексуална ориентация,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно хомофобията, защитата на малцинствата и политиките на недискриминация,

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма (1), както и своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ) (2),

—

като взе предвид изявленията на върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник -председател на Европейската комисия Катрин Аштън и на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек относно Международния ден срещу хомофобията, 17 май 2010 г.,

—

като взе предвид изявлението от 28 септември 2010 г. на парламентарната асамблея на АКТБ относно мирното съжителство на религиите и значението, което се отдава на явлението хомосексуалност в партньорството между АКТБ и ЕС,

—

като взе предвид изявлението от 6 декември 2010 г., направено от членовете на ЕС на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от групите на PPE, S&D, ALDE, Verts/ALE и GUE/NGL в Европейския парламент, в отговор на изявлението на групата държави от АКТБ,

—

като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 3 декември 2009 г. относно социалната и културната интеграция и участието на младите хора,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 26 януари 2011 г. в Уганда беше убит по жесток начин David Kato Kisule, защитник на правата на човека и водеща фигура в групата Сексуални малцинства Уганда за права на лицата с хомосексуална ориентация и на общността лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ) лица като цяло,

Б.

като има предвид, че преди това David Kato заведе и спечели съдебен процес срещу местния таблоид „Rolling Stone“, който публикува на 9 октомври и 15 ноември 2010 г. списък с имената, личните данни и фотографиите на над 100 лица, за които се предполага, че са с хомосексуална ориентация, включително David Kato, подбуждайки читателите да им причинят вреда или да ги обесят,

В.

като има предвид, че на 3 януари 2011 г. Върховният съд на Уганда постанови, че таблоидът „Rolling Stone“ е нарушил основните конституционни права на всички граждани на достойнство и неприкосновеност на личния живот, като уточни, че дори настоящото насочено срещу хомосексуалността законодателство на Уганда не може да бъде разбирано като опрощаващо насилието срещу лица с хомосексуална ориентация или убийствата им; като има предвид, че след спечелването на делото в съда, David Kato съобщи за увеличаващи се заплахи и тормоз,

Г.

като има предвид, че съпредседателят на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, председателят на подкомисията на Европейския парламент по правата на човека, председателят на Европейския парламент, ръководителите от ЕС на мисията в Капмала, президентът и държавният секретар на САЩ, върховният комисар на ООН по правата на човека и други водещи фигури от международната общност почетоха паметта на David Kato като защитник на правата на човека и призоваха органите на Уганда да изправят извършителя (извършителите) пред правосъдието,

Д.

като има предвид, че Европейският парламент, международни неправителствени организации и представители на правителствата на САЩ и ЕС многократно са изразявали своето безпокойство относно положението на ЛГБТ лица в Уганда, продължаващата дискриминация и преследване, както и подбуждането на омраза срещу ЛГБТ лица от страна на обществени и частни фигури и организации в Уганда,

Е.

като има предвид, че групата, към която принадлежеше David Kato, публично се противопостави на законопроекта срещу хомосексуализма – частен законопроект, внесен на 25 септември 2009 г. от депутата David Bahati в Парламента на Уганда, който предвижда хомосексуални действия да се наказват с лишаване от свобода от седем години до доживотен затвор или със смъртно наказание; като има предвид, че законопроектът предвижда наказание до три години лишаване от свобода при необявяване на хомосексуалността на дете или пациент; като има предвид, че законопроектът все още се разглежда,

Ж.

като има предвид, че ЛГБТ в Уганда, както и лицата, чиито фотографии и данни се появиха в „Rolling Stone“ и чиито данни след това бяха обявени по радиото и телевизията, понастоящем се намират в истинска опасност от това да бъдат преследвани и в повечето случаи понастоящем са бездомни, безработни, принудени да избягват обществените места, и трябва да се крият от общественото полезрение,

З.

като има предвид, че в Африка хомосексуалността е законна само в 13 държави и представлява наказуемо деяние в 38 държави; като има предвид, че Мавритания, Сомалия, Судан и северна Нигерия наказват хомосексуалността със смърт; като има предвид, че политическите и крайните религиозни лидери, наред с другото, подбуждат към насилие срещу ЛГБТ лица, като същевременно органите толерират и оставят безнаказани престъпленията, извършени на основание сексуална ориентация; като има предвид постоянното увеличаване на случаите на дискриминация, произволни арести или лошо отношение, основани на сексуална ориентация,

1.

Дълбоко осъжда жестокото убийство на защитника на правата на човека в Уганда David Kato Kisule;

2.

Призовава органите в Уганда да извършат задълбочено и безпристрастно разследване на убийството и да изправят извършителите пред правосъдието, и да постъпват така по отношение на всеки акт на преследване, дискриминация и насилие срещу ЛГБТ лица и всички други малцинствени групи; призовава органите в Уганда да разследват лицата, които публично са призовавали за убийството на David Kato, както и техните организации, роля и финансиране;

3.

Изразява съжаление, че органите в Уганда не възразяват срещу изразяването на дискриминационни възгледи за хомосексуалните лица, и посочва техните задължения съгласно международното право и Споразумението от Котону, по-специално задължението за защита на всички хора от заплахи и насилие – независимо от тяхната сексуална ориентация или полова принадлежност;

4.

Отново посочва необходимостта, като се вземат предвид общите и президентските избори, насрочени за 18 февруари 2011 г., да се говори открито срещу мерките срещу хомосексуализма и да се приемат подходящи мерки, за да сложи край на хомофобските кампании в печата и на всяко съобщение, което подбужда омраза към малцинствена общност, или на обосновка за подобно действие, основано на пол или сексуална ориентация;

5.

Призовава правителството на Уганда да гарантира, че ЛГБТ лицата и всички други малцинствени групи в Уганда са подобаващо защитени от насилие, както и да предприеме бързи действия срещу всички заплахи и подбуждащи към омраза изказвания, които биха могли да предизвикат насилие, дискриминация и враждебност към тях;

6.

Съответно осъжда отново законопроекта „Бахати“ срещу хомосексуализма и призовава парламента на Уганда да декриминализира хомосексуалността и да отхвърли прилагането на смъртно наказание при всички обстоятелства; присъединява се към призива от 10-ти декември 2010 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун за универсално декриминализиране на хомосексуалността;

7.

Осъжда всеки опит за подтикване към омраза и насилие спрямо всяка малцинствена група, включително въз основа на пол или сексуална ориентация; присъединява се към призива на организацията на David Kato (SMUG) както и на други организации, за това органите, политическите и религиозните лидери и средствата за масово осведомяване да престанат да демонизират сексуалните малцинства и да създават климат на насилие срещу ЛГБТ лица;

8.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да включат ЛГБТ активисти в своите програми за подкрепа на защитниците на правата на човека; призовава всички неправителствени организации в Уганда да работят заедно с Коалицията по правата на човека в Уганда, включително и с организации на ЛГБТ;

9.