20.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 179/1

1.

През 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно оценката на финансите на Европейския съюз въз основа на постигнатите резултати (1) (доклад за оценка). Договорът изисква Комисията да изготвя такъв доклад, който всяка година да представлява част от доказателствената основа за освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета (2).

2.

По отношение на конкретните намерения на законодателя в решението си от май 2011 г. относно освобождаването от отговорност за финансовата 2009 година Парламентът заявява, че:

„счита, че докладът за оценка трябва да бъде изготвен така, че връзката между ключовите показатели за изпълнението, тяхната правна/политическа основа, размера на разходите и постигнатите резултати да бъде ясна и прозрачна (3).“

В същия документ Парламентът подчертава също, че за да има обществено доверие в бюджета на Съюза, реализирането на предвидените резултати е не по-малко важно от законосъобразността и редовността, както и надеждността на отчетите. В този контекст Парламентът призовава Комисията да „преразгледа своите системи за оценка на ефективността на разходните програми, за да се прецени дали те добавят стойност, дали са икономически изгодни и дали постигат целите, за които са били създадени“ (4).

3.

Парламентът приканва Сметната палата да представи своето становище относно доклада за оценка (5). Настоящото становище е в отговор на отправеното искане. Въпреки това, предвид неокончателния характер на първия доклад за оценка, изготвен от Комисията, Палатата не си поставя за цел да направи подробен коментар на съдържанието на този доклад.

4.

Първият доклад за оценка е неясен, недостатъчно задълбочен и следователно ползата от него е ограничена. Очевидно (6) Комисията все още няма ясно виждане за това как да изпълни предписаното ѝ в Договора задължение. Комисията заявява, че търси подход за разработването на съдържанието на доклада и че ще разгледа всички мнения, изразени от Парламента и Съвета. Палатата счита, че Комисията следва да бъде по-активна и сама да потърси тези две институции за консултация.

5.

Според Палатата докладът за оценка би могъл да допринесе значително за подобряване на отчитането на Комисията пред органа за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и оттам — пред гражданите на Европейския съюз. За да може да постигне това на практика обаче, Комисията следва да реши какви да бъдат предназначението, съдържанието, обхватът и сроковете на доклада за оценка. Тези аспекти са разгледани по-подробно в следващите точки от становището.

6.

Заложеното в Договора изискване е допълнителна стъпка по пътя към постепенното преминаване към такива системи на отчитане и управленска отговорност, които все повече да акцентират върху постигането на резултати вместо само върху спазването на нормативните изисквания. Законодателите искат да знаят дали извършваните от Съюза разходи имат действително въздействие. В своите специални доклади и становища Сметната палата редовно отбелязва, че системите на Комисията не са достатъчно добре пригодени за тази цел.

7.

Съществуват редица потенциални източници на доказателства за постигнатите резултати — в самия доклад за оценка са изброени оценките на отделни конкретни програми, оценките на въздействието, годишните доклади за дейността, обобщаващият доклад, отчетите за дейността и докладът за проследяване на изпълнението на резолюцията във връзка с освобождаването от отговорност. Към този списък може да се прибавят специалните доклади на Сметната палата. Тези различни източници обаче не се използват в съвкупност и съгласувано и много често се съсредоточават върху постигнатите резултати от приключени многогодишни програми, когато вече е късно да се коригират предвижданията за очакваните резултати, с цел увеличаване на въздействието.

8.

В доклада за оценка се отбелязва, че естеството на извършваните от Европейския съюз разходи често не позволява оценка на резултатите в рамките на една година (7). Това е вярно, но също така може да се подобри начинът, по който се извършва отчитането на вероятността да бъдат изпълнени дългосрочните цели. Докладът за оценка е една възможност за разглеждане на този въпрос.

9.

При тези обстоятелства Палатата предлага докладът за оценка да стане изходна точка за основно преразглеждане от страна на Комисията на нейните системи за отчитане и управленска отговорност. Представеният от Комисията доклад за оценка съдържа твърдението, че настоящата система за относително рядко оценяване на програмите не е добре пригодена за извършване на ежегоден анализ на постигнатите резултати (8). Палатата е съгласна с това твърдение, като счита, че в бъдеще оценките следва да бъдат само част от доказателствената основа за този доклад.

10.

За да може докладът за оценка да отговори на изискванията, посочени в предишните точки, и очакванията на органа за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, ще е необходимо отчитането да става по различен начин, без това непременно да налага въвеждане на допълнителни правила за отчитане, така че органът за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и другите заинтересовани страни да могат да получат необходимата им информация за постигнатите резултати. В частност, при съществуващите ограничения на ресурсите, Комисията следва да започне систематично да вгражда показатели за изпълнение и референтни междинни цели в многогодишните си програми, чрез които да може да оценява в определени ключови междинни етапи дали е вероятно да бъдат постигнати дефинираните цели и очакваното въздействие (9). Това ще бъде допълнителна стъпка в посока измерване на ефикасността. Споменатите в точка 4 консултации биха позволили също така на Комисията да направи оценка на очакванията относно отчитането по показатели за икономичност и ефективност.

11.

Палатата е публикувала становища относно предложенията на Комисията за регламенти в двете основни области на разходи на Европейския съюз — сближаване и земеделие, за периода 2014—2020 г. (10). И в двата случая Палатата обърна внимание на факта, че Комисията не успява да дефинира цели на политиката, свързани с резултатите — какво се очаква да бъде постигнато с разходите, които извършва ЕС. Без ясни количествени цели за очакваните резултати ще продължава да е трудно Комисията да доказва, че се постигат допълнителни ползи от извършваните от нея разходи, и следователно ще бъде трудно да се даде увереност, че разходите ѝ са ефективни и ефикасни.

12.

Освен това Комисията трябва да обърне специално внимание на качеството на данните, използвани в нейните годишни доклади за оценка, в т.ч. данните, предоставяни от държавите членки. Както отбелязва Палатата в точка 39 от своето Становище № 7/2011 (11):

„Комисията следва да обмисли до каква степен е възможно да се гарантира, че представените от държавите членки данни за мониторинга, оценките и резултатите на програмите са с приемливо качество от гледна точка на полезността, сравнимостта и надеждността.“

13.

Докладът за оценка, представен от Комисията, изтъква предимно постиженията в две области на политика — изследвания и образование и култура. Действителният обхват обаче е още по-ограничен. Например в доклада се представят пет общи цели за образование и култура, но след това се предоставя неясна информация за оценка само на последната от тези цели. Не се посочват обяснения защо първите четири цели не са анализирани.

14.

Комисията твърди (12), че ако се извършва ежегоден анализ на всички програми, финансирани от Европейския съюз, съществува риск докладът да се превърне в дълъг и неясен документ. Този въпрос, заедно с редица други, може да се разгледа от Парламента и Съвета в сътрудничество с Комисията. Други въпроси се отнасят до това дали оценката трябва да включва не само резултатите, следователно ефикасността, а също така и икономичността и ефективността. Оценката може да бъде тематична и да представя дадени въпроси в по-дълга времева перспектива или да съдържа по-широк анализ на постиженията на Комисията през изминалата година. Когато се взима решение за това, трябва да се прецени полезността на информацията, която ще бъде включена в доклада за оценка за нуждите на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

15.

Докладът за оценка е един от документите, които съгласно член 319 от ДФЕС трябва да бъдат разгледани от Съвета и Европейския парламент в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Ето защо Комисията заявява, че възнамерява в бъдеще да приема доклада до средата на ноември всяка година (13). Това съвпада със срока на публикуване на годишния доклад на Сметната палата. В същото време Парламентът (14) е поискал от Палатата тя да представя своите бележки относно доклада за оценка в същия срок, в който Палатата представя своя годишен доклад. За да бъде възможно това, е необходимо Палатата да получи този документ значително по-рано.

16.

Първият годишен доклад за оценка на Комисията се изисква съгласно член 318 от ДФЕС. Докладът е неясен, недостатъчно задълбочен и следователно ползата от него е ограничена. Въпреки това Палатата е на мнение, че той дава възможност на Парламента, Съвета и Комисията да обсъдят и решат съгласувано как докладът може да се превърне в по-полезен документ за нуждите на органа за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Палатата предлага при провеждането на такава дискусия да бъдат разгледани следните въпроси:

Ако от Сметната палата се поиска да представя становището си по отношение на доклада за оценка в същия срок, в който тя публикува своя годишен доклад — както вече това е поискано от Европейския парламент, Палатата отбелязва, че ще е необходимо тя да получи този документ значително по-рано от предложения от Комисията срок.