		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.151.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 151

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 26 май 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2012/C 151/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 138, 12.5.2012 г.	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2012/C 151/02	Дело C-504/09 P: Решение на Съда (втори състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша, Унгария, Република Литва, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обжалване — Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план за разпределение на квоти за емисии за Република Полша за периода 2008—2012 г. — Член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 — Съответни области на компетентност на Комисията и на държавите членки — Равно третиране)	2

2012/C 151/03	Дело C-505/09 P: Решение на Съда (втори състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Естония, Република Литва, Словашката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обжалване — Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план за разпределение на квоти за емисии за Република Естония за периода 2008—2012 г. — Съответни области на компетентност на Комисията и на държавите членки — Член 9, параграфи 1 и 3, и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 — Равно третиране — Принцип на добра администрация)	2

2012/C 151/04	Съединени дела C-7/10 и 9/10: Решение на Съда (първи състав) от 29 март 2012 г. (преюдициални запитвания от Raad van State — Нидерландия) — Staatssecretaris van Justitie/Tayfun Kahveci (C-7/10), Osman Inan (C-9/10) (Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Право на пребиваване — Членове на семейството на турски работник, който е придобил гражданство по натурализация — Запазване на турското гражданство — Дата на натурализация)	3

2012/C 151/05	Дело C-185/10: Решение на Съда (трети състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша (Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2001/83/ЕО — Членове 5 и 6 — Лекарствени продукти — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Разрешение за пускане на пазара — Правна уредба на държава членка, която освобождава от изискване за разрешение за пускане на пазара лекарствени продукти, които са подобни на разрешени лекарствени продукти, но имат по-ниска цена)	3

2012/C 151/06	Дело C-209/10: Решение на Съда (голям състав) от 27 март 2012 г. (преюдициално запитване от Højesteret — Дания) — Post Danmark A/S/Konkurrencerådet (Член 82 ЕО — Пощенско предприятие с господстващо положение, което има задължение за предоставяне на универсална услуга за разпространение на някои адресирани пратки — Прилагане на ниски цени спрямо някои бивши клиенти на конкурент — Липса на доказателства за намерението — Дискриминация посредством цените — Ниски и избирателни цени — Действително или вероятно отстраняване на конкурент — Въздействие върху конкуренцията и поради това върху потребителите — Обективна обоснованост)	4

2012/C 151/07	Дело C-243/10: Решение на Съда (пети състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Италианска република (Неизпълнение на задължения от държава членка — Държавни помощи — Помощи за хотелиерството в Сардиния — Възстановяване)	4

2012/C 151/08	Дела C-414/10: Решение на Съда (първи състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Véleclair SA/Ministre du budget, des comptes publics et de la réforme de l'Etat (ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2, буква б) — Данъчно облагане на стока, внесена от трета страна — Национална правна уредба — Право на приспадане на ДДС при внос — Условие — Ефективно плащане на ДДС от страна на лицето, платец на данъка)	5

2012/C 151/09	Дело C-417/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate/3M Italia SpA (Пряко данъчно облагане — Прекратяване на производства, които са висящи пред юрисдикция, действаща като последна инстанция по данъчни дела — Злоупотреба с право — Член 4, параграф 3 ДЕС — Свободи, гарантирани от Договора — Принцип на недопускане на дискриминация — Държавни помощи — Задължение за гарантиране на ефективното прилагане на правото на Съюза)	5

2012/C 151/10	Дело C-436/10: Решение на Съда (пети състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Mons — Белгия) — État belge/BLM SA (Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготраен актив, притежаван от данъчнозадължено юридическо лице, което го предоставя на разположение на персонала си за негови лични нужди)	6

2012/C 151/11	Дело C-500/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna — Италия) — Ufficio IVA di Piacenza/Belvedere Costruzioni Srl (Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Членове 2 и 22 — Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела)	6

2012/C 151/12	Дело C-564/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung/Pfeifer & Langen KG (Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Членове 3 и 4 — Административни мерки — Връщане на незаконно придобити облаги — Компенсаторни и мораторни лихви, дължими съгласно националното право — Прилагане на предвидените в Регламент № 2988/95 правила на погасителна давност към събирането на тези мораторни лихви — Dies a quo на погасителната давност — Понятие за спиране — Понятие за прекъсване)	7

2012/C 151/13	Дело C-599/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — SAG ELV Slovensko as, FELA Management AG, ASCOM (Schweiz) AG, Asseco Central Europe as, TESLA Stropokov as, Autostrade per l'Italia SpA, EFKON AG, Stalexport Autostrady SA/Úrad pre verejné obstarávanie (Обществени поръчки — Директива 2004/18/ЕО — Процедури за възлагане на поръчките — Ограничена процедура за възлагане — Оценка на офертата — Искания на възлагащия орган за поясняване на офертата — Условия)	7

2012/C 151/14	Дело C-607/10: Решение на Съда (шести състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция (Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 2008/1/ЕО — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващи инсталации — Задължение за гарантиране на експлоатацията на такива инсталации в съответствие с изискванията на Директивата)	8

2012/C 151/15	Дело C-1/11: Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Mainz — Германия) — Interseroh Scrap and Metal Trading GmbH/Sonderabfall-Management-Gesellschaft Rheinland-Pfalz mbH (SAM) (Околна среда — Регламент (ЕО) № 1013/2006 — Член 18, параграфи 1 и 4 — Превози на някои отпадъци — Член 3, параграф 2 — Задължителна информация — Самоличност на производителя на отпадъци — Непосочване от търговския посредник — Защита на поверителната търговска информация)	8

2012/C 151/16	Съединени дела C-164/10—C-176/10: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Италия) — Emanuele Ferazzoli и др./Ministero dell'Interno (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	9

2012/C 151/17	Дело C-255/10: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Roma — Италия) — Наказателно производство срещу Alessandro Sacchi (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	10

2012/C 151/18	Дело C-279/10: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Verbania — Италия) — Наказателно производство срещу Matteo Minesi (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	10

2012/C 151/19	Дело C-413/10: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Prato — Италия) — Наказателно производство срещу Michela Pulignani, Alfonso Picariello, Bianca Cilla, Andrea Moretti, Mauro Bianconi, Patrizio Gori, Emilio Duranti, Concetta Zungri (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	11

2012/C 151/20	Дело C-501/10: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Италия) — Наказателно производство срещу Raffaele Russo (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	12

2012/C 151/21	Дело C-107/11: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Giustizia Amministrativa per la Regione siciliana — Италия) — Ministero dell'Interno, Questura di Caltanissetta/Massimiliano Rizzo (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	13

2012/C 151/22	Дело C-368/11: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Италия) — Наказателно производство срещу Raffaele Arrichiello (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	13

2012/C 151/23	Дело C-612/11: Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Milano — Италия) — Наказателно производство срещу Vincenzo Veneruso (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Събиране на залози за спортни събития — Изискване за концесия — Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии — Предоставяне на 16300 допълнителни концесии — Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност — Принцип на правната сигурност — Защита на притежателите на по-ранни концесии — Национална правна уредба — Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози — Допустимост — Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията — Забрана от националната правна уредба — Допустимост)	14

2012/C 151/24	Дело C-94/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche (Италия) на 20 февруари 2012 г. — Swm Costruzioni 2 SpA, D.I. Mannocchi Luigino/Provincia di Fermo	15

2012/C 151/25	Дело C-100/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte (Италия) на 24 февруари 2012 г. — Fastweb SpA/Azienda Sanitaria Locale di Alessandria	15

2012/C 151/26	Дело C-105/12: Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 29 февруари 2012 г. — Staat der Nederlanden/Essent NV и Essent Nederland BV	15

2012/C 151/27	Дело C-106/12: Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 29 февруари 2012 г. — Staat der Nederlanden/Eneco Holding NV	16

2012/C 151/28	Дело C-107/12: Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 29 февруари 2012 г. — Staat der Nederlanden/Delta NV	16

2012/C 151/29	Дело C-108/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Vâlcea (Румъния) на 29 февруари 2012 г. — SC Volksbank România SA/Ionuț-Florin Zglimbea, Liana-Ramona Zglimbea	17

2012/C 151/30	Дело C-111/12: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 29 февруари 2012 г. — Ministero per i beni e le attività culturali и др./Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia и др.	17

2012/C 151/31	Дело C-113/12: Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) на 1 март 2012 г. — Donal Brady/Environmental Protection Agency	18

2012/C 151/32	Дело C-117/12: Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Burgos (Испания) на 5 март 2012 г. — La Retoucherie de Manuela, S. L./La Retoucherie de Burgos, S. C.	18

2012/C 151/33	Дело C-123/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Giurgiu (Румъния) на 6 март 2012 г. — SC Volksbank România SA/Comisariatul Județean pentru Protecția Consumatorilor Giurgiu	19

2012/C 151/34	Дело C-124/12: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив (България) на 07 март 2012 година — ЕЙ И ЕС — 3C МАРИЦА ИЗТОК 1 ЕООД/Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението Пловдив	19

2012/C 151/35	Дело C-128/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal do Trabalho do Porto (Португалия) на 8 март 2012 г. — Sindicato dos Bancários do Norte и др./BPN — Banco Português de Negócios, SA	20

2012/C 151/36	Дело C-136/12: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 13 март 2012 г. — Consiglio Nazionale dei Geologi/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato	20

2012/C 151/37	Дело C-137/12: Жалба, подадена на 14 март 2012 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз	24

2012/C 151/38	Дело C-138/12: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 15 март 2012 година — Руседеспред ООД/Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите	24

2012/C 151/39	Дело C-142/12: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 21 март 2012 година — Христомир Маринов/Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите	25

2012/C 151/40	Дело C-147/12: Преюдициално запитване, отправено от Hovrätten för Nedre Norrland (Швеция) на 26 март 2012 г. — ÖFAB/Frank Koot и Evergreen Investments AB	25

2012/C 151/41	Дело C-163/11: Определение на председателя на Съда от 2 март 2012 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen — Белгия) — Anex Customs BVBA/Belgische Staat, KBC Bank NV	26

	Общ съд
2012/C 151/42	Дело T-114/09: Определение на Общия съд от 22 март 2012 г. — Viasat Broadcasting UK/Комисия (Държавни помощи — Възстановяване на помощта — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)	27

2012/C 151/43	Дело T-273/09: Определение на Общия съд от 19 март 2012 г. — Associazione Giùlemanidallajuve/Комисия (Конкуренция — Картели — Злоупотреба с господстващо положение — Отхвърляне на жалба — Законен интерес — Общностен интерес — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)	27

2012/C 151/44	Дело T-327/09: Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — Connefroy и др./Комисия (Жалба за отмяна — Държавни помощи — Липса на лично засягане — Недопустимост)	27

2012/C 151/45	Дело T-508/09: Определение на Общия съд от 26 март 2012 г. — Cañas/Комисия (Конкуренция — Антидопингови правила — Решение за отхвърляне на жалба — Преустановяване на професионална дейност — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)	28

2012/C 151/46	Дело T-236/10: Определение на Общия съд от 29 март 2012 г. — Asociación Española de Banca/Комисия (Жалба за отмяна — Държавни помощи — Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяване на помощите — Сдружение — Липса на лично засягане — Недопустимост)	28

2012/C 151/47	Дело T-261/11: Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — European Goldfields/Комисия (Жалба за отмяна — Държавни помощи — Субсидия, която е предоставена от гръцките власти в полза на минното предприятие Elliniko Chrysos и се състои в продажба на мините в Касандра на по-ниска от действителната пазарна цена и в освобождаване на тази сделка от данъци — Решение, с което помощта се обявява за незаконна и се разпорежда връщането ѝ със съответните лихви — Липса на правен интерес — Недопустимост)	29

2012/C 151/48	Дело T-341/11: Определение на Общия съд от 23 март 2012 г. — Ecologistas en Acción/Комисия (Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Мълчалив отказ на достъп — Правен интерес — Изрично решение, прието след подаването на жалбата — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)	29

2012/C 151/49	Дело T-97/12: Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Makhlouf/Съвет	29

2012/C 151/50	Дело T-98/12: Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Makhlouf/Съвет	30

2012/C 151/51	Дело T-99/12: Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Syriatel Mobile Telecom/Съвет	30

2012/C 151/52	Дело T-100/12: Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Almashreq Investment/Съвет	30

2012/C 151/53	Дело T-101/12: Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Cham/Съвет	31

2012/C 151/54	Дело T-102/12: Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Sorouh/Съвет	31

2012/C 151/55	Дело T-103/12: Жалба, подадена на 24 февруари 2012 г. — T&L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия	31

2012/C 151/56	Дело T-125/08: Определение на Общия съд от 30 март 2012 г. — Atlantean/Комисия	33

2012/C 151/57	Дело T-368/08: Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — Atlantean/Комисия	33

2012/C 151/58	Дело T-501/09: Определение на Общия съд от 26 март 2012 г. — PhysioNova/СХВП — Flex Equipos de Descanso (FLEX)	33

2012/C 151/59	Дело T-581/10: Определение на Общия съд от 28 март 2012 г. — X Technology Swiss/СХВП — Brawn (X-Undergear)	33

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/1

2012/C 151/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 138, 12.5.2012 г.

Предишни публикации

ОВ C 133, 5.5.2012 г.

ОВ C 126, 28.4.2012 г.

ОВ C 118, 21.4.2012 г.

ОВ C 109, 14.4.2012 г.

ОВ C 89, 24.3.2012 г.

ОВ C 80, 17.3.2012 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/2

Решение на Съда (втори състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша, Унгария, Република Литва, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-504/09 P) (1)

(Обжалване - Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Национален план за разпределение на квоти за емисии за Република Полша за периода 2008—2012 г. - Член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 - Съответни области на компетентност на Комисията и на държавите членки - Равно третиране)

2012/C 151/02

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Kružíková и K. Herrmann)

Встъпила страна в подкрепа на Комисията: Кралство Дания (представител: C. Vang)

Други страни в производството: Република Полша (представители: M. Szpunar, M. Nowacki и B. Majczyna), Унгария, Република Литва, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: H. Walker и J. Maurici, barrister)

Встъпили страни в подкрепа на Република Полша: Чешка република (представители: M. Smolek и D. Hadroušek), Румъния (представители: V. Angelescu и A. Cazacioc, съветници)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 23 септември 2009 г. по дело Полша/Комисия (T-183/07), с което посоченият съд отменя Решение C(2007) 1295 окончателен на Комисията от 26 март 2007 година относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, за който Република Полша е уведомила, за периода 2008—2012 г., съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78) — Принцип ne ultra petita — Предели на съдебния контрол — Нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд — Неправилно тълкуване на член 296 ДФЕС, на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, както и на член 1, параграф 1, член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Решение C(2007) 1295 окончателен на Комисията

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република, Кралство Дания, Румъния и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/2

Решение на Съда (втори състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Естония, Република Литва, Словашката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-505/09 P) (1)

(Обжалване - Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Национален план за разпределение на квоти за емисии за Република Естония за периода 2008—2012 г. - Съответни области на компетентност на Комисията и на държавите членки - Член 9, параграфи 1 и 3, и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 - Равно третиране - Принцип на добра администрация)

2012/C 151/03

Език на производството: естонски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Kružíková, E. Randvere и E. White)

Встъпила страна, подпомагаща Комисията: Кралство Дания (представител: C. Vang)

Други страни в производството: Република Естония (представители: L. Uibo и M. Linntam), Република Литва, Словашката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Встъпили странаи, подпомагащи Република Естония: Чешка република (представител: M. Smolek), Република Латвия (представители: K. Drēviņa и M. I. Kalniņš)

Предмет

Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд [понастоящем „Общият съд“] (седми състав) от 23 септември 2009 година, Естония/Комисия (T-263/07), с което той е отменил решение на Комисията от 4 май 2007 година за националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, съобщен от Република Естония за периода от 2008—2012 г. съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78) — Грешка при прилагане на правото при оценката на допустимостта на жалбата за отмяна — Неправилно тълкуване на член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО и на общия принцип за равно третиране — Неправилно тълкуване на значението и обхвата на принципа на добра администрация — Неправилно квалифициране на разпоредбите на обжалваното решение като неотделими, което води до пълна, а не частична отмяна на това решение

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Чешката република, Кралство Дания и Република Латвия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/3

Решение на Съда (първи състав) от 29 март 2012 г. (преюдициални запитвания от Raad van State — Нидерландия) — Staatssecretaris van Justitie/Tayfun Kahveci (C-7/10), Osman Inan (C-9/10)

(Съединени дела C-7/10 и 9/10) (1)

(Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция - Право на пребиваване - Членове на семейството на турски работник, който е придобил гражданство по натурализация - Запазване на турското гражданство - Дата на натурализация)

2012/C 151/04

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Justitie

Ответнци: Tayfun Kahveci (C-7/10), Osman Inan (C-9/10)

Предмет

Преюдициални запитвания — Raad van State — Тълкуване на член 7 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция — Право на пребиваване на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка — Членове на семейството на турски работник, който е придобил гражданство по натурализация, но е запазил турското си гражданство — Дата на натурализация

Диспозитив

Член 7 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, могат да се позовават на тази разпоредба и след като работникът е придобил гражданството на приемащата държава членка, като същевременно е запазил турското си гражданство.

(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/3

Решение на Съда (трети състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-185/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2001/83/ЕО - Членове 5 и 6 - Лекарствени продукти - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Разрешение за пускане на пазара - Правна уредба на държава членка, която освобождава от изискване за разрешение за пускане на пазара лекарствени продукти, които са подобни на разрешени лекарствени продукти, но имат по-ниска цена)

2012/C 151/05

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Šimerdová и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша (представител: M. Szpunar)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 6 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3) — Правна уредба на държава членка, която допуска на пазара на тази държава без предварително разрешение да се пускат лекарствени продукти, които имат по-ниска цена и характеристики, сходни с тези на разрешените лекарствени продукти

Диспозитив

Като приема и запазва в сила член 4 от Закона за лекарствените продукти (Prawo farmaceutyczne) от 6 септември 2001 г., изменен със Закон от 30 март 2007 г., доколкото тази законова разпоредба допуска внесените от чужбина лекарствени продукти, които имат същите активни съставки, същата дозировка и същата форма като тези, за които е издадено разрешение за пускане на пазара в Полша, да бъдат пускани на пазара в Полша, без за тях да е издадено разрешение за пускане на пазара в тази държава, при условие в частност, че цената на внесените лекарствени продукти е конкурентна спрямо тази на продуктите, получили такова разрешение, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 6 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година.

2.	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/4

Решение на Съда (голям състав) от 27 март 2012 г. (преюдициално запитване от Højesteret — Дания) — Post Danmark A/S/Konkurrencerådet

(Дело C-209/10) (1)

(Член 82 ЕО - Пощенско предприятие с господстващо положение, което има задължение за предоставяне на универсална услуга за разпространение на някои адресирани пратки - Прилагане на ниски цени спрямо някои бивши клиенти на конкурент - Липса на доказателства за намерението - Дискриминация посредством цените - Ниски и избирателни цени - Действително или вероятно отстраняване на конкурент - Въздействие върху конкуренцията и поради това върху потребителите - Обективна обоснованост)

2012/C 151/06

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Højesteret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Post Danmark A/S

Ответник: Konkurrencerådet

в присъствието на: Forbruger-Kontakt a-s

Предмет

Преюдициално запитване — Højesteret — Тълкуване на член 82 ЕО (понастоящем член 102 ДФЕС) — Злоупотреба с господстващо положение — Пощенско дружество, което има господстващо положение и задължение за разпространение на адресирани писма и пакети, и което избирателно намалява цените за разпространение на неадресирани пратки до размер под своите общи средни разходи, но над средните си увеличаващи се разходи — Злоупотреба с цел отстраняване на конкурент

Диспозитив

Член 82 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че политика на ниски цени, прилагани от предприятие с господстващо положение спрямо някои бивши големи клиенти на конкурент, не може да се счита за злоупотреба, свързана с практика за отстраняване, само поради това че прилаганата от това предприятие цена към един от неговите клиенти е в размер под общите средни разходи, свързани със съответната дейност, но над средните увеличаващи се разходи, свързани със същата дейност, така както са оценени по делото в главното производство. За да се прецени наличието на антиконкурентен ефект при обстоятелства като тези в посоченото дело, трябва да се провери дали без обективна обоснованост тази ценова политика води до действителното или вероятно отстраняване на този конкурент, увреждайки конкуренцията и поради това интересите на потребителите.

(1) ОВ C 179, 3.7.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/4

Решение на Съда (пети състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-243/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Държавни помощи - Помощи за хотелиерството в Сардиния - Възстановяване)

2012/C 151/07

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Grespan и B. Stromsky)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, и P. Gentili, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — В предвидения срок не са приети необходимите мерки за съобразяване с членове 2, 3 и 4 от Решение 2008/854/ЕО на Комисията от 2 юли 2008 година относно схема за държавна помощ C 1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): неправилно използване на мярка за помощ N 272/98, Регионален закон № 9 от 1998 г. (нотифицирано под номер C(2008) 2997) (ОВ L 302, стр. 9)

Диспозитив

Като не е приела в определените срокове всички необходими мерки за премахване на схемата за държавни помощи, обявена за неправомерна и за несъвместима с вътрешния пазар с Решение 2008/854/ЕО на Комисията от 2 юли 2008 година относно схема за държавна помощ C 1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): неправилно използване на мярка за помощ N 272/98, Регионален закон № 9 от 1998 г., Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 3 от посоченото решение.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/5

Решение на Съда (първи състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Véleclair SA/Ministre du budget, des comptes publics et de la réforme de l'Etat

(Дела C-414/10) (1)

(ДДС - Шеста директива - Член 17, параграф 2, буква б) - Данъчно облагане на стока, внесена от трета страна - Национална правна уредба - Право на приспадане на ДДС при внос - Условие - Ефективно плащане на ДДС от страна на лицето, платец на данъка)

2012/C 151/08

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Véleclair SA

Ответник: Ministre du budget, des comptes publics et de la réforme de l'Etat

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État — Тълкуване на член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Национална правна уредба, съгласно която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос е обусловено от ефективното плащане на този данък от лицето — платец на данъка

Диспозитив

Член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че той не дава възможност на държава членка да обуслови правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос от ефективното предварително плащане на този данък от лицето — платец на данъка, когато същото лице има и правото на приспадане.

(1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/5

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate/3M Italia SpA

(Дело C-417/10) (1)

(Пряко данъчно облагане - Прекратяване на производства, които са висящи пред юрисдикция, действаща като последна инстанция по данъчни дела - Злоупотреба с право - Член 4, параграф 3 ДЕС - Свободи, гарантирани от Договора - Принцип на недопускане на дискриминация - Държавни помощи - Задължение за гарантиране на ефективното прилагане на правото на Съюза)

2012/C 151/09

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate

Ответник: 3M Italia SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Corte suprema di cassazione — Корпоративен данък — Национално законодателство, предвиждащо различна данъчна ставка за облагане на дивидентите на дружествата в зависимост от мястото на седалището им — Търговска операция, обхващаща участието на местни за Италия дружества и на дружества, чието седалище е в чужбина — Решение на администрацията да приеме за приложими данъците, дължими в случая на чуждестранни дружества — Понятие за злоупотреба с право, определено по дело C-255/02, Halifax и др. — Приложимост към нехармонизираните национални данъци, каквито са преките данъци

Диспозитив

Правото на Съюза, и по-специално принципът за забрана на злоупотребата с право, член 4, параграф 3 ДЕС, свободите, гарантирани от Договора за функционирането на Европейския съюз, принципът на недопускане на дискриминация, правилата в областта на държавните помощи и задължението за гарантиране на ефективното прилагане на правото на Съюза, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в дело като това в главното производство, което се отнася до прякото данъчно облагане, да се приложи национална разпоредба, предвиждаща прекратяване на производства, които са висящи пред юрисдикция, действаща като последна инстанция по данъчни дела, чрез заплащането на сума, равняваща се на 5 % от цената на иска, когато първоинстанционната жалба по производството е била подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на тази разпоредба и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции.

(1) ОВ C 288, 23.10.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/6

Решение на Съда (пети състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Mons — Белгия) — État belge/BLM SA

(Дело C-436/10) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) - Право на приспадане - Дълготраен актив, притежаван от данъчнозадължено юридическо лице, което го предоставя на разположение на персонала си за негови лични нужди)

2012/C 151/10

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Mons

Страни в главното производство

Жалбоподател: État belge — SPF Finances

Ответник: BLM SA

Предмет

Преюдициално запитване — Cour d'appel de Mons — Тълкуване на член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Дълготраен актив, който е предоставен на разположение и е предназначен отчасти за личните нужди на управителя на юридическо лице и на неговото семейство и който е породил право на приспадане на платения по получени доставки данък — Изключване на правото на приспадане

Диспозитив

Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването за лични нужди на персонала на данъчнозадължено юридическо лице на част от сграда, построена или държана от това данъчнозадължено лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда като доставка на услуги, освободена от данък върху добавената стойност на основание на посочения член 13, Б, буква б), макар да липсват характеристиките на отдаване под наем или аренда по смисъла на същата разпоредба, когато този имот поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък.

Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали в случай като разглеждания в главното производство може да се приеме, че е налице отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на посочения член 13, Б, буква б).

(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna — Италия) — Ufficio IVA di Piacenza/Belvedere Costruzioni Srl

(Дело C-500/10) (1)

(Данъчни въпроси - ДДС - Член 4, параграф 3 ДЕС - Шеста директива - Членове 2 и 22 - Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела)

2012/C 151/11

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ufficio IVA di Piacenza

Ответник: Belvedere Costruzioni Srl

Предмет

Преюдициално запитване — Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna — Данък върху добавената стойност — Членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Задължение на държавите членки да гарантират ефективно възстановяване на ДДС — Национална правна уредба, която предвижда при някои условия прекратяването на данъчното съдебно производство без решение по същество от съда, действащ като трета инстанция, като така влиза в сила решението, постановено от съда, действащ като втора инстанция — Твърдяна последица на отказ от възстановяването на хармонизираните данъци

Диспозитив

Член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на изключителна национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела, когато първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години — а на практика повече от четиринадесет години — преди датата на влизане в сила на тази разпоредба, и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява.

(1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/7

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung/Pfeifer & Langen KG

(Дело C-564/10) (1)

(Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 - Защита на финансовите интереси на Европейския съюз - Членове 3 и 4 - Административни мерки - Връщане на незаконно придобити облаги - Компенсаторни и мораторни лихви, дължими съгласно националното право - Прилагане на предвидените в Регламент № 2988/95 правила на погасителна давност към събирането на тези мораторни лихви - Dies a quo на погасителната давност - Понятие за спиране - Понятие за прекъсване)

2012/C 151/12

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung

Ответник: Pfeifer & Langen KG

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) — Връщане на недължимо платена помощ — Приложимост на член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 спрямо погасяването по давност на вземания за лихви, каквито се дължат съгласно националното право наред с връщането на недължимо получените суми

Диспозитив

Член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него давностен срок за събирането на главното вземане, съответстващо на връщането на незаконно придобита облага от бюджета на Съюза, не се прилага за събирането на лихвите върху това вземане, когато тези лихви се дължат не съгласно правото на Съюза, а само по силата на задължение по националното право.

(1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/7

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — SAG ELV Slovensko as, FELA Management AG, ASCOM (Schweiz) AG, Asseco Central Europe as, TESLA Stropokov as, Autostrade per l'Italia SpA, EFKON AG, Stalexport Autostrady SA/Úrad pre verejné obstarávanie

(Дело C-599/10) (1)

(Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Процедури за възлагане на поръчките - Ограничена процедура за възлагане - Оценка на офертата - Искания на възлагащия орган за поясняване на офертата - Условия)

2012/C 151/13

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподатели: SAG ELV Slovensko as, FELA Management AG, ASCOM (Schweiz) AG, Asseco Central Europe as, TESLA Stropokov as, Autostrade per l'Italia SpA, EFKON AG, Stalexport Autostrady SA

Ответник: Úrad pre verejné obstarávanie

в присъствието на: Národná dial’ničná spoločnost’ a.s.

Предмет

Преюдициално запитване — Najvyšší súd Slovenskej republiky — Тълкуване на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стp. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282), и по-конкретно на членове 2, 51 и 55 от нея — Евентуално задължение на възлагащия орган да изисква в случай на нужда пояснения по офертата — Обхват на това задължение

Диспозитив

Член 55 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че изисква в националното законодателство да има разпоредба като член 42, параграф 3 от Закон № 25/2006 за обществените поръчки съгласно приложимата му в главното производство редакция, която по същество да предвижда, че ако кандидатът предлага необичайно ниска цена, възлагащият орган писмено изисква пояснения по ценовото му предложение. Националният съд е компетентен да провери, предвид всички доказателства по делото пред него, дали искането за пояснения е дало възможност на съответния кандидат да обясни в достатъчна степен съставните елементи на офертата си.

2.	Член 55 от Директива 2004/18 не допуска възлагащият орган да заеме позицията, че не е длъжен да поиска от кандидата да обясни необичайно ниската цена.

Член 2 от Директива 2004/18 допуска разпоредба на националното право като член 42, параграф 2 от посочения закон № 25/2006, съгласно която по същество възлагащият орган може да поиска писмено от кандидатите да пояснят офертите си, без обаче да иска или приема промяна в офертата. Когато упражнява правото на преценка, с което разполага в това отношение, възлагащият орган следва да третира еднакво и справедливо различните кандидати, така че в края на процедурата по подбор на офертите и предвид резултата от нея да не изглежда, че искането за пояснения е поставило неоснователно в по-благоприятно или в по-неблагоприятно положение кандидата или кандидатите, до който/които е било отправено.

(1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/8

Решение на Съда (шести състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция

(Дело C-607/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2008/1/ЕО - Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването - Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващи инсталации - Задължение за гарантиране на експлоатацията на такива инсталации в съответствие с изискванията на Директивата)

2012/C 151/14

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Alcover San Pedro и K. Simonsson)

Ответник: Кралство Швеция (представител: A. Falk)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 5 параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, стр. 8) — Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващи инсталации — Задължение за гарантиране, че експлоатацията на тези инсталации съответства на изискванията на директивата

Диспозитив

Като не е предприело необходимите мерки, за да гарантира, че компетентните органи осигуряват привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10 и 13, член 14, букви а) и б) и член 15, параграф 2 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия) посредством предоставяне на разрешителни в съответствие с членове 6 и 8 от тази директива или — в случаите, когато това е необходимо — посредством преразглеждане и актуализиране на условията, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 5, параграф 1 от същата.

2.	Осъжда Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 89, 19.3.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 март 2012 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Mainz — Германия) — Interseroh Scrap and Metal Trading GmbH/Sonderabfall-Management-Gesellschaft Rheinland-Pfalz mbH (SAM)

(Дело C-1/11) (1)

(Околна среда - Регламент (ЕО) № 1013/2006 - Член 18, параграфи 1 и 4 - Превози на някои отпадъци - Член 3, параграф 2 - Задължителна информация - Самоличност на производителя на отпадъци - Непосочване от търговския посредник - Защита на поверителната търговска информация)

2012/C 151/15

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Mainz

Страни в главното производство

Ищец: Interseroh Scrap and Metal Trading GmbH

Ответник: Sonderabfall-Management-Gesellschaft Rheinland-Pfalz mbH (SAM)

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Mainz — Тълкуване на член 18, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (ОВ L 190, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стp. 172) — Документ, който се съдържа в приложение VII към посочения регламент и включва информацията, придружаваща превоза на някои отпадъци — Право на посредника да не посочва в този документ самоличността на производителите на отпадъците, за да си запази клиентите от купувача

Диспозитив

Член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, изменен с Регламент (ЕО) № 308/2009 на Комисията от 15 април 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска търговски посредник, който организира превоз на отпадъци, да не разкрива самоличността на производителя на отпадъците пред получателя на превоза, както е предвидено в параграф 1 от посочения член във връзка с приложение VII към този регламент, дори когато това неразкриване е необходимо за защитата на поверителната търговска информация на този търговски посредник.

Член 18, параграф 1 от Регламент № 1013/2006, изменен с Регламент № 308/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на превоз на отпадъци, попадащи в обхвата на тази разпоредба, посоченият член задължава търговския посредник да попълва точка 6 от документа, който се съдържа в приложение VII към Регламент № 1013/2006, изменен с Регламент № 308/2009, и да го предава на получателя, като обхватът на това задължение не може да се ограничава от право на защита на поверителната търговска информация.

(1) ОВ C 95, 26.3.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/9

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Италия) — Emanuele Ferazzoli и др./Ministero dell'Interno

(Съединени дела C-164/10—C-176/10) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Събиране на залози за спортни събития - Изискване за концесия - Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии - Предоставяне на 16 300 допълнителни концесии - Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност - Принцип на правната сигурност - Защита на притежателите на по-ранни концесии - Национална правна уредба - Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози - Допустимост - Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията - Забрана от националната правна уредба - Допустимост)

2012/C 151/16

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Emanuele Ferazzoli (C-164/10), Cosima Barberio (C-165/10), Patrizia Banchetti (C-166/10), Andrea Palomba (C-167/10), Michele Fanelli (C-168/10), Sandra Castronovo (C-169/10), Mirko De Filippo (C-170/10), Andrea Sacripanti (C-171/10), Emiliano Orru’ (C-172/10), Fabrizio Cariulo (C-173/10), Paola Tonachella (C-174/10), Pietro Calogero (C-175/10), Danilo Spina (C-176/10)

Ответник: Ministero dell'Interno

Предмет

Преюдициални запитвания — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, което запазва извършването на дейността по събиране на залози само за националните оператори, получили концесия — Ограничения за притежателите на нови концесии да откриват нови пунктове за събиране на залози — Прекратяване на концесиите при трансгранично организиране на игри, сходни с игрите, разглеждани като „публични“ — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

Членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което държава членка, която в нарушение на правото на Съюза е изключила категория оператори от предоставянето на концесии за упражняването на икономическа дейност и която се опитва да отстрани това нарушение, като провежда наддавателна процедура за значителен брой нови концесии, защитава търговските позиции, придобити от съществуващите оператори, предвиждайки по-специално минимално разстояние между обектите на новите концесионери и тези на съществуващите оператори.

Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкции за упражняването на организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение да се приложат спрямо лица, свързани с оператор, който е бил изключен от публичен търг в нарушение на правото на Съюза, дори след провеждането на новия публичен търг, предназначен да отстрани това нарушение на правото на Съюза, доколкото този публичен търг и последвалото предоставяне на нови концесии не са преустановили действително незаконосъобразното изключване на посочения оператор от по-ранния публичен търг.

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главните производства, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/10

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Roma — Италия) — Наказателно производство срещу Alessandro Sacchi

(Дело C-255/10) (1)

2012/C 151/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Roma

Наказателно производство срещу

Alessandro Sacchi

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Roma — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/10

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Verbania — Италия) — Наказателно производство срещу Matteo Minesi

(Дело C-279/10) (1)

2012/C 151/18

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Verbania

Страна в главното производство

Matteo Minesi

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale del Riesame di Verbania — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/11

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Prato — Италия) — Наказателно производство срещу Michela Pulignani, Alfonso Picariello, Bianca Cilla, Andrea Moretti, Mauro Bianconi, Patrizio Gori, Emilio Duranti, Concetta Zungri

(Дело C-413/10) (1)

2012/C 151/19

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Ordinario di Prato

Наказателно производство срещу

Michela Pulignani, Alfonso Picariello, Bianca Cilla, Andrea Moretti, Mauro Bianconi, Patrizio Gori, Emilio Duranti, Concetta Zungri

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Ordinario di Prato — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 288, 23.10.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/12

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Италия) — Наказателно производство срещу Raffaele Russo

(Дело C-501/10) (1)

2012/C 151/20

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Santa Maria Capua Vetere

Наказателно производство срещу

Raffaele Russo

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/13

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Giustizia Amministrativa per la Regione siciliana — Италия) — Ministero dell'Interno, Questura di Caltanissetta/Massimiliano Rizzo

(Дело C-107/11) (1)

2012/C 151/21

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Giustizia Amministrativa per la Regione siciliana

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministero dell'Interno, Questura di Caltanissetta

Ответник: Massimiliano Rizzo

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Giustizia Amministrativa per la Regione siciliana — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залагания — Национално законодателство, което обуславя тази дейност от получаването на разрешение и на лицензния за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, които са получили разрешения и лицензии в рамките на процедури, при които други оператори от същия сектор са били изключени незаконосъобразно — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 139, 7.5.2012 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/13

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Италия) — Наказателно производство срещу Raffaele Arrichiello

(Дело C-368/11) (1)

2012/C 151/22

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Santa Maria Capua Vetere

Наказателно производство срещу

Raffaele Arrichiello

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 282, 24.9.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/14

Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Milano — Италия) — Наказателно производство срещу Vincenzo Veneruso

(Дело C-612/11) (1)

2012/C 151/23

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Milano

Наказателно производство срещу

Vincenzo Veneruso

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Milano — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО (понастоящем членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)

Диспозитив

От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение.

(1) ОВ C 65, 3.3.2012 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/15

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche (Италия) на 20 февруари 2012 г. — Swm Costruzioni 2 SpA, D.I. Mannocchi Luigino/Provincia di Fermo

(Дело C-94/12)

2012/C 151/24

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Swm Costruzioni 2 SpA, D.I. Mannocchi Luigino

Ответник: Provincia di Fermo

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 47, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска, по принцип, правна уредба на държава членка, като съдържащата се в член 49, алинея 6 от италианския Законодателен декрет № 163/2006, която установява, освен в особени случаи, забрана да се използват ресурсите на повече от едно помощно предприятие, като предвижда, че за строителните работи кандидатът или участникът може да използва ресурсите само на едно помощно предприятие за всяка отделна категория квалификации. В обявлението за обществената поръчка може да се допусне използването на ресурсите на повече помощни предприятия, поради значимостта на обществената поръчка или с оглед на особеностите на престациите?

(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116, поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/15

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte (Италия) на 24 февруари 2012 г. — Fastweb SpA/Azienda Sanitaria Locale di Alessandria

(Дело C-100/12)

2012/C 151/25

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fastweb SpA

Ответник: Azienda Sanitaria Locale di Alessandria

Трето заинтересовано лице: Telecom Italia S.p.A., Path-net S.p.A.

Преюдициален въпрос

Допускат ли принципите на равенство на страните, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията в областта на обществените поръчки, закрепени в Директива 1989/665/ЕИО (1), последно изменена с Директива 2007/66/ЕО (2), правна уредба като утвърдената с Решение № 4 от 2011 г. на Пленарния състав на Държавния съвет, според която разглеждането на насрещна жалба за оспорване на активната легитимация на подалото главна жалба лице посредством оспорване на допускането му до тръжна процедура, трябва задължително да предхожда разглеждането на главната жалба и има преюдициално действие спрямо разглеждането на главната жалба, дори в случай, че подалото главна жалба лице има реален интерес от възобновяването на цялата процедура по подбор и независимо от броя конкуренти, взели участие в нея, особено при положение, че участвалите в тръжната процедура конкуренти са само двама (и съвпадат с подалото главна жалба лице и с лицето, на което е възложена поръчката, и което е подало насрещна жалба), всеки от които цели изключване на другия поради неспазване в съответните подадени оферти на минимални изисквания за съответствие?

(1) ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237.

(2) ОВ L 335, стр. 31.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/15

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 29 февруари 2012 г. — Staat der Nederlanden/Essent NV и Essent Nederland BV

(Дело C-105/12)

2012/C 151/26

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staat der Nederlanden

Ответници: Essent NV, Essent Nederland BV

Преюдициални въпроси

Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в понятието „режим на собственост върху имущество в различните държави членки“ следва да се включва и уредбата на разглежданата в настоящото дело абсолютна забрана за приватизация, по смисъла на Besluit aandelen nerbeheerder във връзка с член 93 от Electriciteitswet 1998 и член 85 от Gaswet, според която дялове от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни изключително само в рамките на публичноправната сфера?

При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли, че разпоредбите относно свободното движение на капитали не следва да се прилагат по отношение на забраната за групите от дружества и на забраната за извършване на други дейности или най-малкото, че не следва да се проверява съответствието на забраната за групите от дружества и на забраната за извършване на други дейности с разпоредбите относно свободното движение на капитали?

Представляват ли преследваните с Won [Wet onafhankelijk netbeheer; (Закон за независимото управление на мрежите)] цели за постигане на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване нарушаването на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (в това число и обмена на стратегическа информация) чисто икономически интереси или могат да се разглеждат и като интереси, които не са от икономическо естество в смисъл, че при определени обстоятелства те могат да представляват съображения от по-висш обществен интерес, обосноваващи ограничението на свободното движение на капитали?

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/16

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 29 февруари 2012 г. — Staat der Nederlanden/Eneco Holding NV

(Дело C-106/12)

2012/C 151/27

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Staat der Nederlanden

Ответник в касационното производство: Eneco Holding NV

Преюдициални въпроси

Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в понятието „режим на собственост върху имущество в различните държави членки“следва да се включва и уредбата на разглежданата в настоящото дело абсолютна забрана за приватизация, по смисъла на Besluit aandelen nerbeheerder (Декрет относно дяловете в капитала на мрежови оператори) във връзка с член 93 от Electriciteitswet 1998 (Закон за електроенергията от 1998 г.) и член 85 от Gaswet (Закон за газта), според която дялове от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни изключително само в рамките на публичноправната сфера?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли, че разпоредбите относно свободното движение на капитали не трябва да се прилагат по отношение на забраната за групите от дружества или най-малкото, че не трябва да се проверява съответствието на забраната за групите от дружества с разпоредбите относно свободното движение на капитали?

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/16

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 29 февруари 2012 г. — Staat der Nederlanden/Delta NV

(Дело C-107/12)

2012/C 151/28

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Staat der Nederlanden

Ответник в касационното производство: Delta NV

Преюдициални въпроси

Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в понятието „разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество“ следва да се включва и уредбата на разглежданата в настоящото дело абсолютна забрана за приватизация по смисъла на Besluit aandelen nerbeheerder (Наредба за дяловете от капитала на мрежовите оператори) във връзка с член 93 от Electriciteitswet 1998 (Закон за електричеството от 1998 г.) и член 85 от Gaswet (Закон за газа), според която дялове от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни изключително само в рамките на публичноправната сфера?

При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли, че разпоредбите относно свободното движение на капитали не следва да се прилагат по отношение на забраната за групите от дружества, или най-малкото, че забраната за групите от дружества не следва да се разглежда с оглед на разпоредбите относно свободното движение на капитали?

Представляват ли преследваните с Won (Wet onafhankelijk netbeheer (Закон за независимото управление на мрежите) цели за постигане на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване нарушаването на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (в това число и обмена на стратегическа информация) чисто икономически интереси или могат да се разглеждат и като интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства те могат да представляват императивни съображения от общ интерес, обосноваващи ограничението на свободното движение на капитали?

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/17

Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Vâlcea (Румъния) на 29 февруари 2012 г. — SC Volksbank România SA/Ionuț-Florin Zglimbea, Liana-Ramona Zglimbea

(Дело C-108/12)

2012/C 151/29

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Vâlcea

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Volksbank România SA

Ответници: Ionuț-Florin Zglimbea, Liana-Ramona Zglimbea

Преюдициален въпрос

Може ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че понятията „основен предмет на договора“ и „цена на договора“, на които се позовава тази разпоредба, включват елементи, които формират насрещната престация, на която има право кредитна институция по силата на договор за потребителски кредит, съответно годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит (така както той е определен в Директива 2008/48/ЕО (2) относно договорите за потребителски кредити), който се формира от фиксираната или променливата лихва, банковите комисиони и други предвидени и определени в договора разходи?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

(2) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, стр. 66).

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/17

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 29 февруари 2012 г. — Ministero per i beni e le attività culturali и др./Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia и др.

(Дело C-111/12)

2012/C 151/30

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ministero per i beni e le attività culturali, Ordini degli Ingegneri delle Province di Venezia, di Padova, di Treviso, di Vicenza, di Verona e Provincia, di Rovigo e di Belluno

Ответници: Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia, Consiglio Nazionale degli Ingegneri, Consiglio Nazionale degli Architetti, Pianificatori, Paesaggisti e Conservatori, Alessandro Mosconi, Comune di S. Martino Buon Albergo, Ordine degli Architetti Pianificatori Paesaggisti e Conservatori della Provincia di Verona, Istituzione di Ricovero e di Educazione di Venezia (IRE), Ordine degli Architetti di Venezia

Преюдициални въпроси

Общностната Директива 85/384/ЕИО (1), доколкото разрешава (членове 10 и 11) за преходен период дейностите в областта на архитектурата да се упражняват от лица мигранти, които притежават конкретно изброени дипломи, допуска ли в Италия да бъде приета за законосъобразна административна практика, чието правно основание е член 52, втора алинея, първо предложение от Кралски декрет № 2537 от 1925 г., която специално запазва определени дейности по сгради с художествено значение единствено за кандидати, които притежават званието „архитект“, или за кандидати, които представят доказателства, че отговарят на определени специфични за сектора на културното наследство изисквания относно учебната програма, допълнителни спрямо общите изисквания за даване право на достъп до предоставянето на дейностите в областта на архитектурата по смисъла на посочената директива?

По-конкретно, може ли тази практика да се състои в подлагане и на специалистите от държави членки, различни от Италия, — дори да притежават диплома, която по правило им дава право да изпълняват дейностите, попадащи в областта на архитектурата, — на специална проверка на професионалните способности (което се извършва и за италианските специалисти в рамките на изпита за придобиване на правоспособност за професията на архитект) единствено за целите на достъпа до професионалните дейности, предвидени в член 52, втора алинея, първо предложение от Кралски декрет № 2537 от 1925 г.?

(1) ОВ L 223, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 117.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/18

Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) на 1 март 2012 г. — Donal Brady/Environmental Protection Agency

(Дело C-113/12)

2012/C 151/31

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court, Ирландия

Страни в главното производство

Жалбоподател: Donal Brady

Ответник: Environmental Protection Agency

Преюдициални въпроси

При липсата на окончателно тълкуване на понятието за „отпадък“ в рамките на правото на Съюза възниква въпросът дали държава членка може по силата на националното право да наложи на производителя на свински тор задължението да докаже, че този тор не представлява отпадък или напротив, това трябва да се направи с позоваване на обективни критерии, като изведените в практиката на Съда на Европейския съюз:

Ако квалифицирането като отпадък трябва да се направи чрез позоваване на обективни критерии, като посочените в практиката на Съда на Европейския съюз, какво ниво на сигурност е необходимо относно повторната употреба на свинския тор, който носителят на разрешението събира и съхранява или може да съхранява за период най-много от 12 месеца до предаването му на потребителите?

Ако свинският тор е отпадък или е квалифициран като отпадък въз основа на подходящи критерии, правомерно ли е държавата членка да изисква неговият производител — който не го използва на собствената си земя, а го предава на трети лица, които го използват за обогатяване на почвата на своите земи — да отговаря лично за спазването от тези потребители на законодателството на Съюза относно контрола върху отпадъците и/или обогатителите на почвите с цел да гарантира, че използването от тези трети лица на свински тор посредством разпръскването му по земята няма да доведе до опасност от значително замърсяване на околната среда?

Изключен ли е посоченият свински тор от приложното поле на определението за „отпадък“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442/ЕИО (1), изменена с Директива 91/156 на Съвета (2), тъй като „вече е уреден другаде“, и по-конкретно в Директива 91/676/ЕИО (3) на Съвета, като се има предвид, че към момента на издаване на разрешението Ирландия все още не е транспонирала Директива 91/676/ЕИО на Съвета, нямало е друго вътрешно законодателство относно контрола на използването на свински тор за обогатяване на почвата, а Регламент (ЕО) № 1774/2002 (4) все още не е бил приет?

(1) Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39).

(2) Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година за изменение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците (ОВ L 78, стр. 32).

(3) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 81).

(4) Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 273, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 113).

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/18

Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Burgos (Испания) на 5 март 2012 г. — La Retoucherie de Manuela, S. L./La Retoucherie de Burgos, S. C.

(Дело C-117/12)

2012/C 151/32

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Burgos

Страни в главното производство

Жалбоподател: La Retoucherie de Manuela, S. L.

Ответник: La Retoucherie de Burgos, S. C.

Преюдициални въпроси

Следва ли съдържащият се в член 5, буква б) от Регламент № 2790/1999 (1) израз „обекти и терени, на които купувачът е действал по време на договорния период“ да се разбира като ограничен до физическото място или пространство, от което са се продавали стоките или са се предоставяли услугите по време на действието на договора, или този израз може да обхваща цялата територия, на която купувачът е действал по време на договорния период?

2.	Ако Съдът се произнесе в полза на първото тълкуване, може ли в случай на договор за франчайзинг, определящ на франчайзополучателя дадена територия, изразът „обекти и терени“ да се отнася до територията, на която франчайзополучателят е действал по време на договорния период?

(1) Регламент № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за ЕО към определени категории вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66).

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/19

Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Giurgiu (Румъния) на 6 март 2012 г. — SC Volksbank România SA/Comisariatul Județean pentru Protecția Consumatorilor Giurgiu

(Дело C-123/12)

2012/C 151/33

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Giurgiu

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Volksbank România SA

Ответник: Comisariatul Județean pentru Protecția Consumatorilor Giurgiu

Преюдициални въпроси

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета да се тълкува в смисъл, че понятията „основен предмет на договора“ и „цена“, на които се позовава тази разпоредба, включват елементите, които образуват насрещната престация, на каквато има право една кредитна институция по силата на договор за кредит, а именно годишният процент на разходите по договор за кредит, сформиран от фиксираната или променливата лихва, банковите комисиони и други, предвидени и определени в договора разходи?

Може ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че той допуска държава членка, която е транспонирала тази разпоредба във вътрешното си право, при упражняването на съдебната власт да извършва проверка на неравноправния характер на някои договорни клаузи, които се отнасят до основния предмет на договора и до съответствието на цената?

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/19

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив (България) на 07 март 2012 година — „ЕЙ И ЕС — 3C МАРИЦА ИЗТОК 1“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив

(Дело C-124/12)

2012/C 151/34

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд Пловдив

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ЕЙ И ЕС — ЗС МАРИЦА ИЗТОК 1“ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив

Преюдициални въпроси

В съответствие ли е с член 168, буква (а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО (1) правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина, че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица — работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:

—	данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по „предоставяне на персонал“, което е работодател на работниците;

—	получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;

—	осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

—

по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи, приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал.

Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност „стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки“, при положение, че действащия до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?

В случай, че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за„безвъзмездни доставки“, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество, използването им, изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?

(1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/20

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal do Trabalho do Porto (Португалия) на 8 март 2012 г. — Sindicato dos Bancários do Norte и др./BPN — Banco Português de Negócios, SA

(Дело C-128/12)

2012/C 151/35

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal do Trabalho do Porto

Страни в главното производство

Ищци: Sindicato dos Bancários do Norte, Sindicato dos Bancários do Centro, Sindicato dos Bancários do Sul e Ilhas, Luís Miguel Rodrigues Teixeira de Melo

Ответник: BPN — Banco Português de Negócios, SA

Преюдициални въпроси

1.	Трябва ли принципът на равно третиране, от който произтича забраната за дискриминация, да се тълкува като приложим към работниците и служителите от публичния сектор?

Дали наложеното от държавата посредством Закона за държавния бюджет за 2011 г. намаляване на заплатите, приложимо единствено към работниците и служителите, които упражняват своите функции в държавния сектор или в публичния предприемачески сектор, противоречи на забраната на всяка форма на дискриминация, доколкото води до дискриминация поради публичното естество на трудовото правоотношение?

Трябва ли заложеното в член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1) право на зачитащи достойнството условия на труд да се тълкува в смисъл, че съдържа забрана за намаляване на възнагражденията без съгласието на работника или служителя, когато трудовият договор не е изменен?

Трябва ли заложеното в член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на зачитащи достойнството условия на труд да се тълкува в смисъл, че включва правото на справедливо възнаграждение, което осигурява на работниците и служителите и на техните семейства задоволително жизнено равнище?

Когато намаляването на заплатите не представлява единствената възможна мярка, необходима и явяваща се от фундаментално значение за усилията по оздравяване на публичните финанси в ситуация на тежка икономическа и финансова криза в страната, противоречи ли на заложеното в член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право това да се излагат на риск жизненият стандарт и задълженията от финансово естество, поети от работниците и служителите и техните семейства преди намаляването на заплатите?

6.	Дали наложеното по този начин от португалската държава намаляване на възнагражденията, доколкото то не е било нито предвидено, нито предвидимо от работниците и служителите, противоречи на правото да се полага труд при зачитащи достойнството условия?

(1) ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/20

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 13 март 2012 г. — Consiglio Nazionale dei Geologi/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-136/12)

2012/C 151/36

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Consiglio Nazionale dei Geologi [Национален съвет на геолозите]

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato [Орган за защита на конкуренцията и пазара]

Преюдициални въпроси

Препятства ли национална процесуална уредба, която предвижда система от пресекателни процесуални основания — например срокове за обжалване, излагане на конкретни основания, забрана за промяна на исканията в хода на производството, забрана за съда да променя исканията на страните — прилагането на член 267, трета алинея ДФЕС във връзка със задължението на последната съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване по повдигнат от страна по делото въпрос относно тълкуването на общностното право;

Препятства ли правото на националния съд да отсее относимостта на въпроса и да прецени яснотата на общностната норма прилагането на член 267, трета алинея ДФЕС във връзка със задължението на последната съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване по повдигнат от страна по делото въпрос относно тълкуването на общностното право;

В съответствие ли е с принципа за разумна продължителност на производството, утвърден и в общностното право, тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че налага на последната национална съдебна инстанция безусловно задължение да отправи преюдициално запитване по повдигнат от страна по делото въпрос относно тълкуването на общностното право;

При наличието на какви фактически и правни обстоятелства неизпълнението на член 267, трета алинея ДФЕС от страна на националния съд представлява „явно нарушение на общностното право“ и възможно ли е това понятие да има различен обхват и значение за целите на специалния иск срещу държавата по Закон № 117 от 13 април 1988 г. за „обезщетяване на вредите, причинени при упражняване на правораздавателни функции и гражданската отговорност на магистратите“ и на общия иск срещу държавата за нарушение на общностното право.

II.

Ако Съдът на Европейския съюз приеме тезата за „отслабен“ контрол […], която изключва прилагането на националните процесуални правила относно необходимостта от посочване на конкретни основания за обжалване, преюдициалното запитване относно общностното право трябва да се отправи до Съда на Европейския съюз точно както е формулирано и изложено [по-долу] от жалбоподателя [по главното производство].

„[…] следва да се отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на член 101 от Договора (предишен член 81) във връзка с изложените по-долу законодателна уредба и етични правила от значение по делото, уреждащи професията геолог, както и институционалните функции и правилата за дейността на Consiglio Nazionale dei Geologi, за да се провери съответствието им и законосъобразността им с оглед на европейската правна уредба (посочения член 101) в областта на конкуренцията. […]

Член 9 от Закон № 112/1963, и по-специално буква ж) от него, предвижда, че „Националният съвет на сдружението изпълнява следните задължения, наред с възложените му по силата на други закони: а) следи за спазването на нормативната уредба, уреждаща професията, и на всички други разпоредби от значение за нея; б) отговаря за съдържанието на специалния регистър и списък и извършва вписвания и заличавания; в) контролира професионалната правоспособност и предприема действия за санкциониране на неправомерното упражняване на професията; г) приема правила за дисциплината; д) при поискване осигурява определянето и плащането на възнагражденията; е) осигурява управлението на имуществото, обслужващо Националния съвет, и изготвя годишен бюджет и финансов отчет; ж) определя с решение, което се одобрява от Министъра на правосъдието, в строго необходимите за покриване на разноските за функциониране на Националния съвет граници размера на годишната вноска на вписаните в специалния регистър или списък лица, както и размера на таксата за вписване в регистъра или списъка, на таксата за издаване на удостоверения и становища относно определянето и събирането на възнагражденията“.

Член 14, параграф 1 от Закон № 616/1966 предвижда, че „на лице, вписано в специалния регистър или списък, което уронва достойнството или престижа на професията, в съответствие с тежестта на деянието се налага една от следните дисциплинарни санкции: 1) мъмрене; 2) временно лишаване от право на упражняване на професията за срок до една година; 3) заличаване“.

Член 17 от Закон № 616/1966 предвижда, че „съсловната тарифа на възнагражденията и обезщетенията, както и критериите за възстановяване на разноските, се определят със съвместна наредба на Ministro per la Grazia e Giustizia [министър по помилванията и правосъдието] (бел. ред.: понастоящем министър на правосъдието) и Ministro per l’Industria e per il Commercio [министър на промишлеността и търговията] (бел. ред.: понастоящем министър по производствените дейности) по предложение на Consiglio Nazionale dei Geologi“.

Член 6 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „професионалните услуги“, предвижда, че „ефикасността и ефективността на услугите основно се определя от: присъщите технически трудности; обхвата на поетите отговорности; оригиналния характер на поръчката; наличието на предходни технически разрешения, имащи отношение към случая; значението на техническите елементи, които са предмет на разглеждане; значението на подлежащите на съгласуване технически елементи; оригиналността на решението; отделеното време и степента на ангажираност; възможностите за взаимодействие с клиентите и останалите субекти, включително предприятия, имащи отношение към предоставяне на услугата; стойността на проекта“.

Член 7 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Престижа на професията“, предвижда, че „престижът на представителите на професията се гради основно върху: съобразяване на професионалните услуги с изискванията и върху тяхната изчерпателност; способност за поемане на отговорност, наличие на необходимите технически и професионални качества и оборудване; наличие и навременно използване на съвременен инструментариум; ефикасна служебна организация и професионализъм на екипа; внимание, проявено към изискванията на участниците в процеса на работа; наличие на средства и структури за постоянно професионално усъвършенстване, включително на сътрудниците и служителите; способност за своевременна и ефикасна комуникация с клиентите, с частни и публични лица и институции, и с широката общественост“.

Член 17 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Тарифните параметри“, предвижда, че „при определяне на професионалното възнаграждение геологът спазва изискванията на Законодателен декрет № 223/2006, преобразуван в Закон № 248/2006; принципа на адекватност съгласно член 2233, параграф 2 от Codice Civile [Граждански кодекс], както и всички действащи във връзка с това разпоредби. Съсловната тарифа, одобрена с наредба на министъра от 18 ноември 1971 г., съответно изменена и допълнена, и тарифата за обществените поръчки, одобрена с наредба на министъра от 4 април 2001 г., в частта, приложима за геолозите, съдържат обективни насоки в техническо и професионално отношение при преценката, планирането и определянето на възнагражденията между страните“. По този въпрос по-специално Съдът следва да се произнесе дали е в разрез с член 101 от Договора посочването на Законодателен декрет № 223/2006 в неговата цялост — с помощта на бройно-хронологичната система, единствената в исторически план легитимна система както на национално, така и на общностно равнище — като задължително приложима законодателна норма, което със сигурност не оказва дори минимално въздействие върху възможността за запознаване и върху задължителния характер на правната норма.

Член 18 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Предявяването за плащане“, предвижда, че „в рамките на действащата нормативна уредба, като израз на гаранция за качеството на услугите, геологът, упражняващ професионална дейност в съответните форми — индивидуално, като търговец или в съдружие, трябва винаги да определя припадащото му се възнаграждение, като съобразява мащабите и трудността на заданието, престижа на професията, необходимите технически познания и ангажираност. Отчитайки принципите на конкуренцията в професионално отношение, Сдружението следи за спазването на тези изисквания“.

Член 19 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Обществените поръчки“, предвижда, че „в процедурите за възлагане на обществени поръчки, при които публичният орган законосъобразно не прилага съсловната тарифа като критерий за определяне на възнаграждението, геологът все пак е задължен в офертата си да съобрази мащабите и трудността на заданието, престижа на професията, необходимите технически познания и ангажираност“.

По отношение на:

—

Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), което има за цел „улесняване или развитие на икономическата дейност на членовете му“, предвижда в шестото си съображение, че разпоредбите — бел. ред. съдържащи се в него — не са пречка за прилагането на юридически правила и/или етични кодекси на национално равнище относно условията на извършване на търговска и професионална дейност;

—

Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно „признаването на професионалните квалификации“ предвижда в съображение 43, че „[н]астоящата директива обхваща, доколкото те са регламентирани, също и свободните професии, които, съгласно директивата, са професиите, упражнявани въз основа на съответни професионални квалификации в лично, отговорно и професионално независимо качество от лица, предоставящи интелектуални и концептуални услуги в интерес на клиента и обществото. Упражняването на професията може да е предмет в държавите членки, в съответствие с Договора, на специални нормативни ограничения, основани на националното законодателство и на задължителни разпоредби, приети автономно в тези рамки, от компетентните представителни професионални органи, които ограничения гарантират и развиват техния професионализъм, качеството на услугите и поверителността на отношенията с клиента“.

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно „услугите на вътрешния пазар“, известна като „директивата за услугите“, предвижда в съображение 115, че „[к]одексите за поведение на нивото на Общността са предназначени да въведат минимални стандарти на поведение и да допълнят правните изисквания на държавите членки. Те не лишават държавите членки от възможността, в съответствие с правото на Общността, да предприемат по-строги правни мерки или националните професионални организации да предвидят по-сериозна защита в своите национални кодекси за поведение“.

Накрая, Съдът на Европейския съюз следва да се произнесе относно съвместимостта с член 101 от Договора на разграничението от правна и организационно-устройствена гледна точка, провеждано между професионалните и търговските предприятия, както и между професионалната и търговската конкуренция“.

„a)	Забранява и/или препятства ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма позоваването на достойнството и престижа на професионалиста — в случая на геолога — като съображения при определяне на професионалното възнаграждение;

б)	Позоваването на съображенията за професионален престиж и достойнство поражда ли ограничаващо професионалната конкуренция действие по смисъла на член 101 ДФЕС или на друга европейска норма;

в)

Възможно ли е на основание член 101 ДФЕС или друга европейска норма да се приеме, че се насърчават прояви, ограничаващи конкуренцията, посредством изискванията за достойнство и престиж, възприети като съображения при определяне на възнаграждението на професионалиста, когато бъдат разгледани във връзка с тарифите, за които изрично се определя, че е възможна дерогация на предвидените в тях минимални възнаграждения с оглед на изричното и формално напомняне в член 17 от Nuovo Codice Deontologico dei Geologi на нормативните разпоредби, предоставящи такава възможност за дерогация (Законодателен декрет № 223/2006, преобразуван в Закон № 248/2006);

г)

Забранява ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма позоваването на съсловната тарифа, приета за геолозите с нормативен акт, а именно със съвместна наредба на министъра на правосъдието и министъра на производствените дейности, като следва да се подчертае, че е възможна дерогация от предвидените в нея минимални възнаграждения, тъй като Законодателен декрет № 223/2006, посочен в член 17 от Nuovo Codice Deontologico, съществува изрично напомняне, че тя само дава насоки в техническо и професионално отношение при определяне на възнагражденията;

д)

Забранява ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма съответствието на мащабите на услугите, изискванията за достойнство и престиж, определени и в членове 6 и 7 от Nuovo Codice Deontologico dei geologi, с изискванията относно професионалното възнаграждение, предвидени в член 2233, параграф 2 от Codice Civile, съгласно който „във всички случаи размерът на (бел. ред. професионалното) възнаграждение трябва да бъде съобразен със значимостта на работата и с престижа на професията“;

е)	Възможно ли е следователно съгласно член 101 ДФЕС да се приеме, че позоваването на член 2233, параграф 2 от Codice Civile е законосъобразно и не поражда ограничаващи конкуренцията последици;

ж)

В областта на правото на конкуренцията установява ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма правно равенство на професионалните сдружения, в случая на геолозите, съгласно уредбата, приета от държавата за осъществяването на институционални цели, с картелите и концентрациите на търговски предприятия, които се основават на антиконкурентни споразумения;

з)

Може ли на основание член 101 ДФЕС или друга европейска норма да се приравни задължителната, установена по закон вноска за членовете на сдружението за осъществяването на неговите функции и на институционални цели, с дейността по доставката на стоки и услуги и стопанската печалба, съответно осъществявани и получавани чрез прилагането на антиконкурентни действия от страна на търговски предприятия при условията на концентрация;

и)	Обосновава ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма прилагането на санкции в настоящия случай;

й)	Легитимира ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма задължителното облагане на постъпленията от вноски в сдружението, които са задължителни по закон, като тези вноски се приравняват на печалбата и приходите, получавани по силата на антиконкурентно търговско-икономическо споразумение.

[…]“.

III.

При условията на евентуалност, в случай че Съдът разреши въпросите по тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че националните процесуални норми не пораждат действие и е налице задължение националната юрисдикция да предприеме действия служебно в помощ на страните, както и че повдигнатият от жалбоподателя преюдициален въпрос бъде разрешен в смисъл, че запитването на страните е твърде общо, се поставя преюдициалният въпрос дали може общностното право в областта на конкуренцията, и по-специално уредбата, която забранява ограничителните споразумения, да се тълкуват в смисъл, че ограничителното споразумение може да приеме формата на етични правила, приети от професионални сдружения, когато при посочване на престижа и достойнството на професията, както и на качеството и количеството на свършената работа като параметри за количествено определяне на възнаграждението на професионалиста, тези правила водят до изключване на възможността за дерогация на минималните възнаграждения съгласно тарифите и така пораждат действие, ограничаващо конкуренцията, дължащо се на посочената липса на възможност за дерогиране;

При условията на евентуалност, в случай че Съдът разреши въпросите по тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че националните процесуални норми не пораждат действие и е налице задължение националната юрисдикция да предприеме действия служебно в помощ на страните, както и че повдигнатият от жалбоподателя преюдициален въпрос бъде разрешен в смисъл, че запитването на страните е твърде общо, се поставя преюдициалният въпрос дали, след като националното право въвежда правила за защита на конкуренцията, които са по-строги от общностните, като по-специално предвижда възможността за дерогиране на минималните възнаграждения по съсловните тарифи, а общностното право изглежда все още позволява при определени условия да не се допуска дерогация от минималните възнаграждения, установени от тарифите, и в резултат от това действията на професионално сдружение, с които то не допуска възможност за дерогиране на минималните възнаграждения, установени от тарифите, представляват от гледна точка на националното право ограничаващо конкуренцията споразумение, макар и от гледна точка на общностното право това да не е така, общностното право в областта на конкуренцията, и по-специално общностната правна уредба на ограничаващите конкуренцията споразумения допускат на основание на националната, а не на общностната правна уредба да се приеме санкционирането на определено поведение като ограничително споразумение, ако и когато националните правила за защита на конкуренцията се окажат по-строги от общностните.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/24

Жалба, подадена на 14 март 2012 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-137/12)

2012/C 151/37

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Cujo, I. Rogalski и R. Vidal Puig)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Съвета 2011/853/ЕС от 29 ноември 2011 година относно подписването от името на Съюза на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп (1);

—	Съветът на Европейския съюз да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Като първо основание за обжалване Комисията твърди, че член 114 ДФЕС не е подходящото правно основание за приемането на обжалваното решение. Всъщност според жалбоподателя решението е трябвало да бъде прието на основание член 207, параграф 4 ДФЕС, който овластява Съвета да сключва международни споразумения в областта на общата търговска политика, дефинирана в член 207, параграф 1 ДФЕС. Разглежданата конвенция не е предназначена „да подобри функционирането на вътрешния пазар“ — основната ѝ цел е да „улеснява“ и „насърчава“ предоставянето на услуги за условен достъп между Съюза и други европейски страни. Тя ще има непосредствени и незабавни последици по отношение на предоставянето на услуги за условен достъп, както и по отношение на търговията със забранени устройства и свързаните с тези устройства услуги. Следователно тази конвенция попада в приложното поле на общата търговска политика.

Като второ основание за обжалване Комисията твърди, че е нарушена изключителната външна компетентност на Съюза (член 2, параграф 1 и член 3, параграфи 1 и 2 ДФЕС), доколкото Съветът е приел, че сключването на конвенцията не е от изключителната компетентност на Съюза, докато всъщност конвенцията е от областта на общата търговска политика или най-малкото сключването ѝ би могло да се отрази на общите правила или да измени обхвата им.

(1) ОВ L 336, стр. 1.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/24

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 15 март 2012 година — „Руседеспред“ ООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-138/12)

2012/C 151/38

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Руседеспред“ ООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

По силата на принципа на данъчен неутралитет, данъчнозадължено лице има ли право в рамките на установения давностен срок, да иска възстановяване на погрешно фактуриран и недължим ДДС, когато според националното право, доставката, за която е начислен данъка, е освободена, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на фактурата е неприложим?

Общата система на ДДС, както и принципите на неутралност, ефективност и равно третиране, противопоставят ли се на отказ на орган по приходите,основан на национална разпоредба, транспонираща чл. 203 от Директива 2006/112 (1), да възстанови на данъчнозадължено лице посочения от него ДДС във фактура, когато този данък поради необлагаемия характер на доставката не е дължим, но е погрешно фактуриран, начислен и платен, при положение, че вече с влязъл в сила ревизионен акт, на получателя е отказано правото на данъчен кредит за същата доставка, по съображения, че е начислен от доставчика неправомерно?

Може ли данъчно задължено лице да се позове директно на принципите управляващи общата система на ДДС и по — конкретно на принципите на данъчен неутралитет и ефективност, за да се противопостави на национална правна уредба или прилагането й от данъчните и съдебните органи, съответно на липсата на такава правна уредба, нарушаващи посочените принципи?

(1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/25

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 21 март 2012 година — Христомир Маринов/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-142/12)

2012/C 151/39

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: Христомир Маринов

Преюдициални въпроси

Разпоредбата на чл. 18, буква в) от Директива 2006/112 (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща и хипотезите, при които преустановяването на облагаемата икономическа дейност се дължи на отнетата по силата на дерегистрацията възможност данъчнозадълженото лице да начислява и приспада ДДС?

Разпоредбите на чл. 74 и чл. 80 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност противопоставят ли се на национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на дерегистрацията активи?

3.	Разпоредбата на чл. 74 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект?

4.	При определяне на данъчната основа по реда на чл. 74 от Директива 2006/112, от значение ли е продължителността на периода от датата на закупуване на активите до датата на преустановяване на облагаемата икономическа дейност, както и обезценките последвали придобиването на активите?

(1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/25

Преюдициално запитване, отправено от Hovrätten för Nedre Norrland (Швеция) на 26 март 2012 г. — ÖFAB/Frank Koot и Evergreen Investments AB

(Дело C-147/12)

2012/C 151/40

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Hovrätten för Nedre Norrland

Страни в главното производство

Жалбоподател: ÖFAB, Östergötlands Fastigheter AB

Ответник: Frank Koot и Evergreen Investments AB

Преюдициални въпроси

1.	Член 5, точки 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) следва ли да се тълкуват в смисъл, че представляват изчерпателно изключение от основното правило по член 2 при спорове за обезщетение?

Понятието „дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ в член 5, точка 3 от Регламента следва ли да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу член на управителния съвет на дружество за установяване на отговорност на управителя за задължения на дружеството, поради това че същият не е изпълнил формални изисквания за контрол върху финансовото положение на дружеството и е позволил то да продължи да извършва дейност и да поема нови задължения?

Понятието „дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ в член 5, точка 3 от Регламента следва ли да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу акционер на дружество за установяване на отговорност на последния за задължения на дружеството, поради това че същият е позволил дружеството да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е с недостатъчен капитал и трябва да се обяви в ликвидация?

4.	Понятието „дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ в член 5, точка 3 от Регламента следва ли да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на посочената разпоредба попада иск на кредитор срещу акционер на дружество, който се е ангажирал да плати задълженията на последното?

5.	При положителен отговор на въпрос 2 в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако съответният управител е с местоживеене в Нидерландия, а нарушенията на задълженията му са засегнали шведско дружество?

6.	При положителен отговор на въпрос 3 или 4 в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако съответният акционер е с местоживеене в Нидерландия, а дружеството е шведско?

7.	При положение че в някой от посочените по-горе случаи трябва да се приложи член 5, точка 1 или 3 от Регламента, релевантен ли е с оглед на това прилагане фактът, че вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на друго лице?

(1) ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/26

Определение на председателя на Съда от 2 март 2012 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen — Белгия) — Anex Customs BVBA/Belgische Staat, KBC Bank NV

(Дело C-163/11) (1)

2012/C 151/41

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 179, 18.6.2011 г.

Общ съд

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/27

Определение на Общия съд от 22 март 2012 г. — Viasat Broadcasting UK/Комисия

(Дело T-114/09) (1)

(Държавни помощи - Възстановяване на помощта - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2012/C 151/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Viasat Broadcasting UK Ltd (West Drayton, Middlesex, Обединено кралство) (представители: адв. S. Kalsmose-Hjelmborg и адв. M. Honoré)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално N. Khan и B. Martenczuken, впоследствие B. Stromsky и L. Flynn)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представители: първоначално J. Bering Liisberg, впоследствие C. Vang, подпомагани от адв. P. Biering и адв. K. Lundgaard Hansen); и TV2/Danmark A/S (Odense C, Дания) (представител: адв. O. Koktvedgaard)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2008) 4224 окончателен на Комисията от 4 август 2008 г. по преписка N 287/2008 относно помощ за оздравяване, предоставена на TV2 Danmark A/S

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2.	Viasat Broadcasting UK Ltd, Европейската комисия, Кралство Дания и TV2 Danmark A/S понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/27

Определение на Общия съд от 19 март 2012 г. — Associazione „Giùlemanidallajuve“/Комисия

(Дело T-273/09) (1)

(Конкуренция - Картели - Злоупотреба с господстващо положение - Отхвърляне на жалба - Законен интерес - Общностен интерес - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)

2012/C 151/43

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Associazione „Giùlemanidallajuve“ (Чериньола, Италия) (представители: L. Misson, G. Ernes и A. Pel)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и V. Di Bucci, подпомагани от J. Derenne)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Международна футболна федерация (ФИФА) (Цюрих, Швейцария) (представители: A. Barav и D. Reymond)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2009) 3916 на Комисията от 12 май 2009 г., с което на основание член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията поради липса на правен интерес и липса на общностен интерес се отхвърля жалбата, с която жалбоподателят твърди нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО, извършени според него от Италианската футболна федерация, Италианския национален олимпийски комитет, Съюза на европейските футболни асоциации и Международната футболна федерация при налагането на санкции на футболен клуб Ювентус Торино (Италия) (дело COMP/39464 — Привърженици на Ювентус Торино/ИФФ, ИНОК, УЕФА, ФИФА)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Associazione „Giùlemanidallajuve“ да заплати направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3.	Международната футболна федерация (ФИФА) понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/27

Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — Connefroy и др./Комисия

(Дело T-327/09) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2012/C 151/44

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Philippe Connefroy (Le Rozel, Франция); Jean-Guy Gueguen (Carantec, Франция); и EARL de Cavagnan (Grézet-Cavagnan, Франция) (представител: адв. C. Galvez)

Ответник: Европейска комисия (представител: B. Stromsky)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2009/402/ЕО на Комисията от 28 януари 2009 година относно плановете за действие „в извънредни ситуации“ в сектора на плодовете и зеленчуците, приведени в действие от Франция (ОВ L 127, стp. 11)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Осъжда г-н Philippe Connefroy и г-н Jean-Guy Gueguen, както и EARL de Cavagnan, освен направените от тях съдебни разноски, да заплатят и разноските, понесени от Европейската комисия.

(1) ОВ C 267 от 7.11.2009 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/28

Определение на Общия съд от 26 март 2012 г. — Cañas/Комисия

(Дело T-508/09) (1)

(Конкуренция - Антидопингови правила - Решение за отхвърляне на жалба - Преустановяване на професионална дейност - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2012/C 151/45

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Guillermo Cañas (Буенос Айрес, Аржентина) (представители: първоначално F. Laboulfie и C. Aguet, впоследствие Y. Bonnard, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Van Nuffel и F. Ronkes Agerbeek, подпомагани от J. Derenne, avocat)

Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Agence mondiale antidopage (Лозана, Швейцария) (представители: G. Berrisch, avocat, D. Cooper, solicitor и N. Chesaites, barrister) и ATP Tour, Inc. (Wilmington, Delaware, Съединени американски щати) (представители: B. van de Walle de Ghelcke и J. Marchandise, avocats)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение C(2009) 7809 на Комисията от 12 октомври 2009 година по преписка COMP/39471, с което поради липса на достатъчен интерес за Общността се отхвърля жалба за нарушение на член 81 ЕО и член 82 ЕО от страна на Agence mondiale antidopage, ATP Tour, Inc. и Fondation Conseil international de l'arbitrage en matière de sport (CIAS)

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.

2.	Guillermo Cañas понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3.	Agence mondiale antidopage и ATP Tour, Inc понасят направените от тях съдебни разноски.

4.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по молбата за встъпване на European Elite Athletes Association.

(1) ОВ C 80, 27.3.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/28

Определение на Общия съд от 29 март 2012 г. — Asociación Española de Banca/Комисия

(Дело T-236/10) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяване на помощите - Сдружение - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2012/C 151/46

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Asociaciôn Española de Banca (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, M. Muñioz de Juan и R. Calvo Salinero, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Искане за отмяна на член 1, параграф 1 и при условията на евентуалност на член 4 от Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Asociación Española de Banca да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/29

Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — European Goldfields/Комисия

(Дело T-261/11) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Субсидия, която е предоставена от гръцките власти в полза на минното предприятие Elliniko Chrysos и се състои в продажба на мините в Касандра на по-ниска от действителната пазарна цена и в освобождаване на тази сделка от данъци - Решение, с което помощта се обявява за незаконна и се разпорежда връщането ѝ със съответните лихви - Липса на правен интерес - Недопустимост)

2012/C 151/47

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Goldfields Ltd (Уайтхорс, Юкон, Канада) (представители: адв. K. Adamantopoulos, адв. E. Petritsi, адв. E. Trova и адв P. Skouris)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и D. Triantafyllou)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2011/452/ЕС на Комисията от 23 февруари 2011 г. относно държавна помощ C 48/08 (ex NN 61/08), предоставена от Гърция в полза на Ellinikos [Ch]rysos SA (ОВ L 193, стр. 27)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Осъжда European Goldfields Ltd да заплати съдебните разноски.

3.	Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Ellinikos Chrysos AE Metalleion kai Viomixanias Chrysou.

(1) ОВ C 219, 23.7.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/29

Определение на Общия съд от 23 март 2012 г. — Ecologistas en Acción/Комисия

(Дело T-341/11) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Мълчалив отказ на достъп - Правен интерес - Изрично решение, прието след подаването на жалбата - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2012/C 151/48

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ecologistas en Acción-CODA (Мадрид, Испания) (представител: адв. J. Doreste Hernández)

Ответник: Европейска комисия (представители: I. Martínez del Peral и P. Costa de Oliveira)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: първоначално M. Muñoz Pérez, abogado del Estado, подпомаган от адв. J.M. Rodriguez Cârcamo, впоследствие S. Centeno Huerta, abogado del Estado)

Предмет

Искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до някои документи относно одобряването на проекта за строеж на мост в Granadilla (Тенерифе, Испания), предоставени от испанските власти на Комисията в рамките на прилагането на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109)

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2.	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Ecologistas en Accion-CODA.

3.	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/29

Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-97/12)

2012/C 151/49

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Rami Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно,

—	вследствие на това да отмени Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година, както и Регламент № 36/2012 (ЕС) от 18 януари 2012 година, и последващите ги актове за изпълнение в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания, които по същество са идентични или подобни на правните основания, изложени по дело T-432/11, Makhlouf/Съвет (1).

(1) ОВ C 290, 2011 г., стр. 13.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/30

Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-98/12)

2012/C 151/50

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ehab Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно,

—	вследствие на това да отмени Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година, както и Регламент № 36/2012 (ЕС) от 18 януари 2012 година, и последващите ги актове за изпълнение в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания, които по същество са идентични или подобни на правните основания, изложени по дело T-433/11, Makhlouf/Съвет (1).

(1) ОВ C 290, 2011 г., стр. 14.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/30

Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Syriatel Mobile Telecom/Съвет

(Дело T-99/12)

2012/C 151/51

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Syriatel Mobile Telecom (Joint Stock Company) (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно,

—	вследствие на това да отмени Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година, както и Регламент № 36/2012 (ЕС) от 18 януари 2012 година, и последващите ги актове за изпълнение в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания, от които първите три по същество са идентични или подобни на правните основания, изложени по дело T-432/11, Makhlouf/Съвет (1) и T-433/11, Makhlouf/Съвет (2).

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, което има за последица нарушаване на конкуренцията както в рамките на Европейския съюз, така и в Сирия, и също така между тези две територии.

(1) ОВ C 290, 2011 г., стр. 13.

(2) ОВ C 290, 2011 г., стр. 14.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/30

Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Almashreq Investment/Съвет

(Дело T-100/12)

2012/C 151/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Almashreq Investment Co. (Joint-Stock Holding Company) (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно,

—	вследствие на това да отмени Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година, както и Регламент № 36/2012 (ЕС) от 18 януари 2012 година, и последващите ги актове за изпълнение в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

(1) ОВ C 290, 2011 г., стр. 13.

(2) ОВ C 290, 2011 г., стр. 14.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/31

Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Cham/Съвет

(Дело T-101/12)

2012/C 151/53

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Cham Holding Co. SA (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно,

—	вследствие на това да отмени Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година, както и Регламент № 36/2012 (ЕС) от 18 януари 2012 година, и последващите ги актове за изпълнение в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

(1) ОВ C 290, 2011 г., стр. 13.

(2) ОВ C 290, 2011 г., стр. 14.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/31

Жалба, подадена на 22 февруари 2012 г. — Sorouh/Съвет

(Дело T-102/12)

2012/C 151/54

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sorouh Joint Stock Company (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно,

—	вследствие на това да отмени Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година, както и Регламент № 36/2012 (ЕС) от 18 януари 2012 година, и последващите ги актове за изпълнение в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

(1) ОВ C 290, 2011 г., стр. 13.

(2) ОВ C 290, 2011 г., стр. 14.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/31

Жалба, подадена на 24 февруари 2012 г. — T&L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия

(Дело T-103/12)

2012/C 151/55

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: T&L Sugars Ltd (Лондон, Обединено кралство) и Sidul Açúcares, Unipessoal Lda (Santa Iria de Azóia, Португалия) (представители: D. Waelbroeck и D. Slater)

Ответници: Европейската комисия и Европейския съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да обяви за допустимо и основателно настоящото искане за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, и/или твърдението за неправомерност съгласно член 277 ДФЕС, с предмет Регламент 1240/2011, Регламент 1308/2011, Регламент 1239/2011, Регламент 1281/2011, Регламент 1316/2011, Регламент 1384/2011, Регламент 27/2012 и Регламент 57/2012,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1240/2011 на Комисията от 30 ноември 2011 година за определяне на извънредни мерки относно пускането на извънквотна захар и изоглюкоза на пазара на Съюза при намалена такса за свръхпроизводство за пазарната 2011/2012 година (ОВ L 318, стр. 9),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1308/2011 на Комисията от 14 декември 2011 година за определяне на коефициент на разпределение, отхвърляне на допълнителни заявления и закриване на периода за подаване на заявления за наличните количества извънквотна захар, предназначени за продажба на пазара на Съюза през пазарната 2011/2012 година, при намалена такса за свръхпроизводство (ОВ L 332, стр. 8),

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2011 на Комисията от 30 ноември 2011 година за откриване на постоянна тръжна процедура за внос на захар с код по КН 1701 с намалено мито за пазарната 2011/2012 година (ОВ L 318, стр. 4),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1281/2011 на Комисията от 8 декември 2011 година относно определянето на минималния размер на митото в отговор на подаването на тръжни оферти за първата частична покана за участие в търг в рамките на тръжната процедура, открита с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2011 (ОВ L 327, стр. 60),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1316/2011 на Комисията от 15 декември 2011 година относно определянето на минималния размер на митото в отговор на подаването на тръжни оферти за втората частична покана за участие в търг в рамките на тръжната процедура, открита с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2011 (ОВ L 334, стр. 16),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1384/2011 на Комисията от 22 декември 2011 година относно определянето на минималния размер на митото в отговор на подаването на тръжни оферти за третата частична покана за участие в търг в рамките на тръжната процедура, открита с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2011 (ОВ L 343, стр. 33),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 27/2012 на Комисията от 12 януари 2012 година за определяне на минималния размер на митото за захар в отговор на четвъртата частична покана за участие в търг в рамките на тръжната процедура, открита с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2011 (ОВ L 9, стр. 12), и

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 57/2012 на Комисията от 23 януари 2012 година за преустановяване на тръжната процедура, открита с Регламент (ЕС) № 1239/2011 (ОВ L 19, стр. 12),

—

при условията на евентуалност да обяви за допустимо и основателно твърдението за неправомерност на член 186, буква а) и на член 187 от Регламент № 1234/2007 (1), да обяви споменатите разпоредби за неправомерни, както и да отмени обжалваните регламенти, основаващи се пряко или непряко на същите разпоредби,

—

да осъди ЕС, представляван от Комисията, да поправи вредите, претърпени от жалбоподателите в резултат от неизпълнението на задълженията на Комисията, както и да определи това обезщетение за претърпените от жалбоподателите вреди през периода 1 април 2011 — 29 януари 2012 г. в размер на 87 399 257 EUR, в едно със загубите, които те продължават да понасят след тази дата, или в размер на всяка друга сума, отразяваща както понесените, така и все още непонесени от жалбоподателите вреди, допълнително установени от тях в хода на настоящото производство, по-специално с оглед надлежното отчитане на бъдещите вреди,

—

да постанови изплащането на лихва в размер на процента, прилаган към съответния момент от Европейската централна банка относно нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с 2 пункта, или във всеки друг подходящ размер, определен от Съда, по ликвидното и изискуемо задължение от датата на постановяване на решението на Съда до действителното му заплащане,

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски и разходи в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат шест основания за обжалване.

1.	Първото основание за обжалване е изведено от твърдение за нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като обжалваните актове дискриминират рафинериите за тръстикова захар в полза на предприятията за преработка на цвекло.

Второто основание за обжалване е изведено от твърдение за нарушение на Регламент 1234/2007 и от липсата на годно правно основание, тъй като ответникът няма право да увеличава квотите, задължен е да налага високи, възпиращи такси за пускането на пазара на извънквотна захар и не му е делегирано, нито пък е оправомощен за приемането на този вид актове, които изобщо не са били предвидени в базовата правна уредба.

Третото основание за обжалване е изведено от твърдение за нарушение на принципа за правна сигурност, тъй като Регламент 1239/2011 и регламентите за неговото изпълнение създават система, по силата на която митата не са предвидими и не се определят чрез прилагането на последователни, обективни критерии, а въз основа на субективната готовност за плащане без реална връзка с вноса на самите продукти.

4.	Четвъртото основание за обжалване е изведено от твърдение за нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото жалбоподателят с лекота е можел да приеме по-слабо ограничителни мерки, които да не бъдат постановявани изключително в ущърб на рафинериите вносители.

5.	Петото основание за обжалване е изведено от твърдение за нарушение на оправданите правни очаквания, тъй като ответникът нарушава оправданите правни очаквания на жалбоподателя спрямо последния да се прояви уравновесено, справедливо и свободно от дискриминация отношение.

Шестото основание за обжалване е изведено от твърдение за нарушение на принципа на дължимото усърдие и грижа и на добра администрация, тъй като първоначално ответникът бездейства напълно, независимо от многобройните предупреждения за смущения на пазара, след което приема явно неподходящи актове за справяне със смущенията, при което нарушава установеното от Съвета равновесие между производителите в страната и рафинериите вносители.

За отмяната на Регламент № 57/2012 жалбоподателите се позовават единствено на първото, четвъртото и шестото основание за обжалване.

При условията на евентуалност те се позовават на посочените по-горе основания за обжалване, като на основание член 277 ДФЕС твърдят, че Регламент № 1239/2011 и Регламент № 1308/2011 са неправомерни. Ако Съдът отхвърли тези основания за обжалване, на основание член 277 ДФЕС жалбоподателите твърдят неправомерността на членове 186, буква а) и 187 от Регламент № 1234/2007, на които се основават обжалваните регламенти, и искат отмяната на тези разпоредби от Регламент № 1234/2007, както и на оспорваните регламенти.

(1) Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, стр. 1).

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/33

Определение на Общия съд от 30 март 2012 г. — Atlantean/Комисия

(Дело T-125/08) (1)

2012/C 151/56

Език на производството: английски

Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/33

Определение на Общия съд от 27 март 2012 г. — Atlantean/Комисия

(Дело T-368/08) (1)

2012/C 151/57

Език на производството: английски

Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/33

Определение на Общия съд от 26 март 2012 г. — PhysioNova/СХВП — Flex Equipos de Descanso (FLEX)

(Дело T-501/09) (1)

2012/C 151/58

Език на производството: немски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.

26.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/33

Определение на Общия съд от 28 март 2012 г. — X Technology Swiss/СХВП — Brawn (X-Undergear)

(Дело T-581/10) (1)

2012/C 151/59

Език на производството: немски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 63, 26.2.2011 г.