—

като заседава в Ломе (Того) от 21 до 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (Споразумението от Котону),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Споразумението от Джорджтаун за създаването на Групата на страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (АКТБ-ЕС/101.082/11/fin.),

А.

като има предвид, че Споразумението за партньорство от Котону все още представлява най-добрият пример за всеобхватен подход към сътрудничеството, чиято добавена стойност следва да се запази, и като има предвид, че това партньорство следва да бъде засилено, а не отслабено, чрез увеличаване на стойността му като взаимен политически ангажимент;

Б.

като има предвид, че държавите от АКТБ отдавна са привилегировани партньори на Европейския съюз, и като има предвид, че в Договора от Лисабон солидарността и подкрепата за държавите от юг за пръв път се разглежда като основен аспект от идентичността на Европейския съюз;

В.

като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон дава на Европейския парламент по-големи правомощия и споделена отговорност с Европейския съвет в четиридесет нови основни области от политиките и дейностите на Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че премахването на изричното позоваване на държавите от АКТБ в Договора от Лисабон означава, че и двете страни следва да преформулират своите общи интереси, за да гарантират засилването на стойността на партньорството, съществуващо от 1975 г.;

Д.

като има предвид, че Договорът от Лисабон осигурява по-добра координация на външните действия на ЕС;

Е.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въведе промени в оперативния начин, по който ЕС взаимодейства с държавите от групата АКТБ посредством Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); като има предвид, че тези промени, по-специално липсата на отдел, отговарящ за АКТБ в ЕСВД, и вътрешната структура на новата Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество – Europeaid“ на Европейската комисия, ще окажат въздействие върху специалното партньорство със страните от АКТБ;

Ж.

като има предвид, че отношенията между ЕС и страните от АКТБ се основават на широк набор от елементи, от развитие до предотвратяване на конфликти, от сигурност и стабилност до защита на правата на човека;

З.

като има предвид, че възходът на бързо развиващите се икономики, изместването на баланса на силите в международната система и увеличаващият се брой на политическите рамки като Г-77 и Г-24 разкриха необходимостта да се анализира начинът, по който страните от групата АКТБ могат да постигнат най-добре своите политически и икономически цели успоредно с политическата рамка на отношенията ЕС-АКТБ;

И.

като има предвид, че влиянието на Съвместната парламентарна асамблея върху политическите решения и стратегическия избор, свързани с развитието на национално, регионално и международно равнище, продължава да бъде изключително ограничено, въпреки нейната уникална роля в диалога между Севера и Юга;

Й.

като има предвид, че страните от групата АКТБ представляват почти половината от държавите в света, но нямат глас във форумите за световно управление като Г-20, които изключват най-бедните страни;

К.

като има предвид, че въпреки че получената от ЕС подкрепа беше изключително важна, държавите от АКТБ следва да се възползват и от възможностите, предлагани от сътрудничеството Юг-Юг, и от партньорствата с бързо развиващите се икономики като Китай, Индия и Бразилия, за да извлекат полза от огромните им пазари като начин да избягат от бедността;

Л.

като има предвид, че по отношение на страните от групата АКТБ разнообразието от партньори е безспорно и като цяло полезно, но като има предвид, че износът на суровини без добавена стойност, дори за определен набор от партньори, забавя диверсификацията и реалното развитие на икономиките на страните от АКТБ;

М.

като има предвид, че ЕС е разработил регионални стратегии с всеки регион от групата АКТБ, които са на различен етап на развитие, две от които, продължавайки традицията от Котону, са се развили в съвместни стратегии; като има предвид, че тези стратегии могат да се превърнат в три отделно управлявани партньорства след изтичането през 2020 г. на Споразумението за партньорство от Котону;

Н.

като има предвид, че бъдещето на Споразумението за партньорство от Котону също ще бъде определено чрез преговорите във връзка с предстоящата Многогодишна финансова рамка за 2014–2020 г., с която Европейският парламент предоставя финансиране за външната си политика;

1.

припомня, че Споразумението за партньорство от Котону, което съвсем наскоро беше преразгледано за втори път, си поставя като основна цел изкореняването на бедността, насърчаването на устойчивото развитие и постепенното интегриране на страните от АКТБ в световната икономика;

2.

призовава страните от групата АКТБ и Европейския съюз да се възползват от възможността, която им се предоставя с премахването на изричното позоваване на държавите от АКТБ в Договора от Лисабон, за да съживят партньорството си; следователно призовава за определяне на сфери от общ интерес като енергетика, изменение на климата и миграция;

3.

признава Договора от Лисабон за положителна стъпка напред в демократичния процес, която дава възможност на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС да бъде по-ефективна в постигането на положителни промени и за двете страни;

4.

изразява надеждата, че външната политика на ЕС, неразделна част от която са изкореняването на бедността и политиката за развитие, съчетава всички налични инструменти за насърчаване на политика на мир;

5.

счита, че е необходимо страните от групата АКТБ да се укрепят в политическо отношение, а ЕС следва да бъде подготвен за преразглеждане и подновяване на партньорството си със страните от АКТБ, за да го превърне от отношения на принципа донор–получател в равностойни партньорски отношения;

6.

приветства назначаването на работна група от посланици за бъдещите перспективи на държавите от групата АКТБ след 2020 г.;

7.

приветства създаването на неформална работна група между ЕСВД и Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество – Europeaid“ с цел засилване на партньорството АКТБ-ЕС; призовава тази група да информира редовно членовете на СПА за своята работа;

8.

призовава ЕС да помогне за засилване на вътрешното сътрудничество в АКТБ сред различните региони в областта на продоволствената сигурност, трансфера на технологии, инфраструктурата, изменението на климата, миграцията, търговията, науката, мира, сигурността и демократизацията;

9.

изразява убеждението, че мониторингът на приетите доклади е важен работен инструмент за укрепване на СПА по отношение на изпълнението на решения; в тази връзка предлага двамата съдокладчици да извършват мониторинг на резолюциите и редовно да информират съответните им комисии за постигнатия напредък и за всички срещнати трудности;

10.

изразява убеждението, че държавите от групата АКТБ следва да влязат в международни партньорства, които отговарят на стремежите и възможностите им за развитие;

11.

припомня, че държавите от групата АКТБ представляват 40 % от членовете на Организацията на обединените нации; поради това подчертава необходимостта държавите от групата АКТБ да укрепят своята идентичност, за да се засили присъствието им на международната сцена;

12.

споделя становището, че както АКТБ, така и ЕС са далече от достигането на пълния потенциал, който предлага привилегированото им партньорство, за да упражняват влияние по въпроси като реформата на ООН, Световната банка и МВФ, Г-20 и преговорите за Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК), и следва да положат всички усилия за постигане на напредък в тази посока;

13.

приканва държавите от групата АКТБ да използват максимално член 12 от Споразумението от Котону, за да се възползват в най-голяма степен от възможността за оказване на влияние върху онези политики на Общността, които се отразяват на тяхното развитие; за тази цел приканва парламентаристите от държавите от АКТБ да установят по-тесни връзки с техните колеги от ЕП;

14.

призовава националните стратегически документи (НСД) и регионалните стратегически документи (РСД) да получат основна стратегическа роля в работата на комисиите на СПА, за да могат да участват в подготовката и постигането на изложените в тези документи цели;

15.

изразява убеждението, че подобно на засилването на ролята на европейските национални парламенти, предвидено в Договора от Лисабон, националните парламенти на държавите от АКТБ следва да засилят позициите си, за да увеличат влиянието си в националните процеси на вземане на решения;

16.

изразява убеждението, че АКТБ ще стане по-силна като група чрез насърчаване на общите интереси на своите членове в Световната търговска организация, тъй като по-силният блок може да влияе на цените на стоките и храните, да осигури защита на важните пазари и да настоява за мерки срещу субсидии от Европа и САЩ;

17.

припомня, че трите регионални стратегии на ЕС за регионите на Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн и стратегията за Южна Африка следва да са насочени към укрепване на основните стълбове на партньорството АКТБ-ЕС, както е посочено в Споразумението за партньорство от Котону;

18.

призовава Европейския съюз да предостави на своите делегации в държавите от АКТБ необходимите човешки и финансови ресурси за упражняването на новата им компетентност;

19.

припомня, че когато се отнася за търговия, за приемането на търговски споразумения вече е необходимо одобрението на Европейския парламент; поради това предлага да се разгледа сериозно възможността за включване в дневния ред на СПА на обсъждане на търговските споразумения, за които се водят преговори;

20.

припомня, че държавите от групата АКТБ следва да се наложат като световен играч въз основа на колективните човешки и природни ресурси, на историческите им връзки с ЕС и на близостта им до бързо развиващите се икономики;

21.

подчертава, че новата компетентност, възложена на Европейския парламент от Договора от Лисабон, трябва да се използва за засилване на парламентарното измерение на отношенията АКТБ-ЕС, на които Съвместната парламентарна асамблея е основният инструмент; изразява надеждата, че това парламентарно измерение ще бъде отразено в бюджета на ЕФР и в по-доброто информиране на парламентаристите от държавите от АКТБ относно националните и регионалните стратегии, прилагани от Европейския съюз, и относно използването на другите финансови инструменти на ЕС в държавите от АКТБ;

22.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Комисията на Африканския съюз и Панафриканския парламент.

—

като заседава в Ломе (Того) от 21 до 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано през 2005 г. и 2010 г., и по-специално членове 60 и 66 от него,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., с която се установяват Целите на хилядолетието за развитие като цели, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността и глада,

—

като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на Международната конференция относно финансирането за развитие, проведена в Монтерей, Мексико на 18–22 март 2002 г.,

—

като взе предвид конференцията относно новаторското финансиране, проведена в Париж на 28 и 29 май 2009 г., и международната конференция относно финансиране на развитието, проведена в Доха през периода 28 ноември – 2 декември 2008 г.,

—

като взе предвид инициативата „Тежко задлъжнели бедни страни“, стартирана през 1996 г. от МВФ и Световната банка с цел да се гарантира, че нито една бедна страна не е изправена пред тежест на дълга, която не може да понесе,

—

като взе предвид Многостранната инициатива за намаляване на дълга (MDRI) на Г-8, започнала през юни 2005 г.,

—

като взе предвид проекта на принципи на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) за насърчаване на отговорното държавно отпускане и вземане на заеми от 26 април 2011 г.,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие (3),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата – Накъде се движи ЕС след Доха? Какви са перспективите за постигане на целите на ЕС за 2010 и 2015 г.?“ от 15 април 2009 г.,

—

като взе предвид Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (2010/2102(INI)) (4),

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (ACP-EU/101.079/11/fin.),

А.

като има предвид, че световната криза доведе до увеличаване на равнищата на държавния дълг в много държави по целия свят, и като има предвид, че една трета от държавите от групата АКТБ се намират в затруднено положение по отношение на държавния дълг или са изправени пред риск от такова положение;

Б.

като има предвид, че обслужването на високи равнища на дълг може да се превърне в пречка за развитието поради отклоняването на значителни бюджетни ресурси и/или намаляването на инвестициите в обществените социални услуги и на средствата, отделени за преодоляването на бедността; като има предвид, че обслужването на дълга би могло също така да намали инвестициите, необходими за стимулиране на икономическия растеж;

В.

като има предвид, че 1 % от икономическия растеж в търговията е три пъти по-голям от обществената помощ за развитие;

Г.

като има предвид, че донорите следва да помагат на държавите от АКТБ да постигнат и поддържат устойчиво равнище на дълг в дългосрочен план, като по този начин засилят усилията им за намаляване на бедността и насърчаване на растежа; като има предвид, че поради това е похвално, че през юли 2010 г. кредиторите от Парижкия клуб отмениха втория транш по дълга на Сейшелите, за да помогнат на държавата да постави дълга си на устойчива основа;

Д.

като има предвид, че облекчаването на дълговете е една от целите в рамките на ЦХР 8, насочена по-конкретно към комплексно решаване на проблемите на развиващите се страни по отношение на задлъжнялостта чрез мерки на национално и международно равнище за постигане на устойчив размер на дълга в дългосрочен план;

Е.

като има предвид, че понастоящем най-значимите международни инструменти за намаляване на дълга за развиващите се страни са инициативата „Тежко задлъжнели бедни страни“ и Многостранната инициатива за намаляване на дълга (MDRI); като има предвид, че към декември 2010 г. пакетите за намаляване на дълга по инициативата „Тежко задлъжнели бедни страни“ са одобрени за 36 държави, 32 от които в Африка, предоставяйки 72 милиарда щатски долара за намаляване на обслужването на дълга във времето; като има предвид, че Европейската комисия и държавите-членки на ЕС понасят по-голямата част от разходите по инициативата „Тежко задлъжнели бедни страни“ и по Многостранната инициатива за намаляване на дълга;

Ж.

като има предвид, че инициативата „Тежко задлъжнели бедни страни“ и Многостранната инициатива за намаляване на дълга приключват и поради това са необходими политически реформи и нови международни механизми за свиване на кредитите и управление и уреждане на дълговете;

З.

като има предвид, че бъдещите механизми за управление и устойчивост на дълговете не следва да се основават само на финансови фактори, но и да вземат предвид нуждите от средства на задлъжнелите развиващи се страни за постигането на ЦХР;

И.

като има предвид, че контролните органи на държавите от групата АКТБ като върховните институции за одит, парламентите и организациите на гражданското общество следва да играят основна роля в наблюдаването на използването от правителствата на бюджетните ресурси, като по този начин намалят лошото управление на публичните средства;

Й.

като има предвид, че доброто управление, правовата държава и прозрачността са неразделна част от правилното управление на публичните средства и устойчивостта на дълга;

К.

като има предвид, че отговорното поведение на всички заемодатели е изключително важно за насърчаването на устойчиво и качествено финансиране;

Л.

като има предвид, че след световната икономическа криза държавите от групата АКТБ следва да обърнат повече внимание на вътрешната мобилизация на ресурсите за смекчаване на последиците от възможното намаляване на чуждестранната помощ и външните източници на финансиране за прилагането на техните стратегии за намаляване на бедността;

1.

призовава ЕС и други донори да въведат набор от насоки за отговорно финансиране, особено в моменти на световна финансова криза, когато положението с дълга в развиващите се страни се влошава поради ефекта на разпространение на последиците, по-специално свиването на световната търговия и свързания с това спад на износа на стоки;

2.

призовава ЕС, държавите от групата АКТБ и регионалните организации на АКТБ да изработят съвместно, в сътрудничество със съответните международни органи, модел на подходящ механизъм за компенсиране на дълга за задължените страни, основан на независими оценки на въздействието на тяхното социално-икономическо положение, като по този начин се намали обхвата за свръхполитизация на вземането на решения в областта на намаляването на дълга, включително възможната корупция от страна на донорите (неправомерно вземане на скрити комисионни от посредниците); изразява становището, че това ще позволи на донорите да вземат предвид конкретното положение на вяска отделна страна партньор от групата АКТБ и цялостното ѝ равнище на развитие; счита, че механизмът за компенсиране на дълговете може да приеме формата на анулиране на дълга, разсрочване на дълга, погасяване на дълга или комбинация от тези възможности;

3.

призовава донорите да определят съвместно със страните партньори от АКТБ конкретните условия, свързани с техните схеми за компенсиране на дълга, за да постигнат необходимия баланс между задължението за обслужване на дълга и задължението за задоволяване на основните нужди на населението, тъй като стабилното управление на дълга е предпоставка за устойчиво развитие;

4.

счита, че всички допълнителни средства, получени от правителствата на държавите от АКТБ чрез анулиране на дълга, следва да бъдат отделени за увеличаване на социалните разходи в области като основно образование, основни здравни услуги и ХИВ/СПИН, като по този начин се допринесе за постигането на ЦХР; поради това призовава Комисията да проучи заедно с държавите от групата АКТБ възможността за трансформиране на дълга в публична инвестиция в социалните услуги и обществените блага като част от конкретните схеми за намаляване на дълга или в комбинация с други схеми;

5.

изразява становището, че при разглеждането на възможността за анулиране на дълга на конкретна държава от АКТБ, това следва да се прави и с цел пренасочване на ползите от анулирането на дълга към финансиране за МСП, чието създаване и разрастване е необходима предпоставка за появата и развитието на средна класа в държавите от групата АКТБ; поради това приканва Комисията да проучи, в сътрудничество със страните партньори от АКТБ, възможността за трансформиране и пренасочване, където е възможно, на стратегиите за компенсиране на дълга на държавите от АКТБ към публични инвестиции в МСП, като взема предвид, че тези видове местни предприятия могат да допринесат значително за създаването на работни места и вътрешен растеж и следователно за облекчаване на дълга в държавите от групата АКТБ;

6.

счита за необходимо да се насърчава достъпът до кредити с цел гарантиране на жизнеспособен предприемачески климат; поради това приканва държавите от групата АКТБ и частните партньори да предприемат мерки, за да отговорят на това изискване;

7.

призовава Комисията и страните донори да окажат подкрепа на държавите от АКТБ за изготвянето на националните стратегии за дълга в контекста на техните национални стратегии за развитие, с участието на гражданското общество, насърчавайки по-специално здравословното преструктуриране на тяхната икономика и вътрешното формиране на капитала и спестяванията;

8.

призовава ЕС и ОИСР да не разширяват определението на официална помощ за развитие (ОПР) и да сложат край на практиката облекчаването на дълга да се възприема като изразходване на помощта; въпреки това призовава ЕС да разгледа облекчаването на дълга в комбинация с други схеми за компенсиране на дълга като част от всеобщите усилия да се отговори на нуждите на развиващите се страни;

9.

призовава Комисията да следи отблизо (с помощта на съответните международни институции като агенциите на ООН, Световната банка и Международния валутен фонд, и Асоциацията на европейските финансови институции за развитие) развитието и въздействието на равнището на задлъжнялост на държавите от групата АКТБ, със специално внимание върху положението в най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни;

10.

призовава Комисията да информира редовно, посредством доклад, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно схемите за компенсиране на дълга, въведени в страните партньори от АКТБ, и тяхното въздействие върху възможностите на държавите за постигане на ЦХР, особено по отношение на борбата срещу глада и недохранването и предоставянето на здравни услуги;

11.

призовава настоятелно страните партньори от АКТБ да приемат сериозно надлежното обслужване както на външния, така и на вътрешния им дълг;

12.

изразява становището, че съгласуването на политиките с цел развитие, по-специално на политиките в областта на търговията, развитието и финансовата прозрачност, следва да бъде водещ принцип за сътрудничеството за развитие на ЕС и да даде основа за разработването на стандарти за отговорно отпускане и вземане на заеми;

13.

призовава страните партньори от АКТБ да увеличат вътрешните си усилия за стабилно финансово управление, бюджетен контрол и борба срещу корупцията, измамите и укриването на данъци и да продължат дългосрочните си усилия за създаване на стабилна икономическа среда, необходима за по-доброто развитие на вътрешните им финансови пазари и банкови сектори;

14.

счита, че държавите от АКТБ следва да насочат вниманието си към създаването и въвеждането на устойчиви системи за данъчно облагане, включително за създаването на силен орган за събиране на данъци, който да има правомощията да защитава основните интереси на държавата по отношение на достъпа до основния източник на държавно финансиране;

15.

признава важната роля на международното сътрудничество в борбата с незаконните финансови потоци и разработването на стабилни правила за финансиране и инвестиции на световно равнище; припомня ангажиментите на ЕС за съгласуване на политиките с цел развитие и призовава ЕС да оказва подкрепа на държавите от групата АКТБ в борбата им срещу незаконното изтичане на финансови средства и изтичането на капитал, тъй като е установено, че това е основна пречка пред мобилизацията на национални приходи за развитие;

16.

счита, че държавите от АКТБ следва да се стремят да създадат благоприятен климат за инвестиции, като установят закони, гарантиращи правната сигурност, която им е необходима за инвестиране;

17.

призовава за засилено трансгранично сътрудничество между държавите от АКТБ в обмена на най-добри практики по отношение на изготвянето на техния държавен бюджет и контрола на използването му за общественото благо; препоръчва на Комисията да отдели повече финансиране за техническа помощ и изграждане на капацитет в държавите от АКТБ по Единадесетия ЕФР, което да се използва за определяне и контрол на бюджета и за управление на дълга;

18.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Европейския парламент, Световната банка, Международния валутен фонд и държавите-членки на ЕС.

—

като заседава в Ломе (Того) от 21 до 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство ЕС–АКТБ (Споразумението от Котону), и по-специално член 8, параграф 4 относно недискриминацията,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, приета през 2006 г., и по-специално член 32 от нея, който определя, че всички страни следва да включат уврежданията и хората с увреждания в своите действия за международно сътрудничество,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека 7/9 от 27 март 2008 г., 10/7 от 26 март 2009 г., 13/11 от 25 март 2010 г. и 16/15 от 24 март 2011 г. относно правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид член 19 от ДФЕС, член 6 от Договора за Европейския съюз и член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който забранява всички форми на дискриминация, както и членове 21 и 26 от нея, които определят правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно правата на хората с увреждания и на възрастните хора в държавите от АКТБ от 1 ноември 2001 г. и резолюцията относно въпросите, свързани със здравето, младите хора, възрастните и хората с увреждания, приета в Кейптаун на 21 март 2002 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно уврежданията и развитието, приета на 19 януари 2006 г.,

—

като взе предвид Световния доклад относно уврежданията, публикуван от Световната здравна организация (СЗО) и Световната банка през юни 2011 г.,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и документа от заседанието на високо равнище относно ЦХР от 2010 г., озаглавен „Да удържим обещанието: обединени за постигането на Целите на хилядолетието за развитие“ (Res. 65/1),

—

като взе предвид Декларацията от Пекин относно правата на хората с увреждания, която призовава за по-висок стандарт на живот, равно участие и премахване на дискриминационните нагласи и практики,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като колективно определени от международната общност критерии за премахване на бедността,

—

като взе предвид Резолюции 65/186 и 64/131 на Общото събрание на ООН относно осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие за лица с увреждания до 2015 г. и след това,

—

като взе предвид стратегията на ЕС за хора с увреждания за периода 2010–2020 г. „Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010) 0636 окончателен) и първоначалния план за прилагането ѝ за периода 2010–2015 г. (SEC(2010) 1324 окончателен),

—

като взе предвид насоките на ЕС относно уврежданията и развитието за делегациите и службите на ЕС,

—

като взе предвид доклада на Международното бюро по труда, озаглавен „Цената на изключването: икономическите последствия от изключването на хората с увреждания от сферата на заетостта“, публикуван през 2009 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 4 от Африканската харта за правата на човека и народите (1981), съгласно който хората с увреждания имат правото на специални мерки за закрила, и член 16, параграф 1, съгласно който всеки човек има правото да се радва на най-доброто постижимо състояние на физическо и умствено здраве,

—

като взе предвид Африканското десетилетие на хората с увреждания (2000–2009 г.), Азиатско-тихоокеанското десетилетие на хората с увреждания (1993–2002 г.), Новото азиатско-тихоокеанско десетилетие на хората с увреждания (2003–2012 г.) и Европейската година на хората с увреждания (2003 г.),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/100.954/11/fin.),

А.

като има предвид, че повече от един милиард души по света – 15 % от населението, живеят с някаква форма на увреждане (6);

Б.

като има предвид, че съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания в понятието „хора с увреждания“ се включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите;

В.

като има предвид, че уврежданията често засягат диспропорционално уязвимите части от населението, където вероятността от увреждания се увеличава с разпространението на бедността (Световен доклад относно уврежданията, 2011 г.); като има предвид, че уврежданията следователно са проблем, свързан с развитието;

Г.

като има предвид, че целта на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания е да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от страна на всички хора с увреждания и да се способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство;

Д.

като има предвид, че ЕС, 19 от неговите държави-членки и 48 държави от групата АКТБ са ратифицирали Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, а още много държави са страни по нея;

Е.

като има предвид, че международните правни ангажименти са ефективни единствено когато са подкрепени от национални закони и политики;

Ж.

като има предвид, че СЗО и Световната банка посочват неподходящите политики и стандарти, отрицателните нагласи, липсата на предоставяне на услуги, неадекватното финансиране, липсата на достъпност, липсата на консултации и участие и липсата на данни и доказателства като причини за изключването на хората с увреждания;

З.

като има предвид, че хората с увреждания могат да се сблъскат с изключване от всички аспекти на живота, включително работа, обществени услуги, транспорт, комуникации, образование и информация;

И.

като има предвид, че в държавите, където средната продължителност на живота е повече от 70 години, хората прекарват приблизително 8 години от живота си с едно или повече увреждания;

Й.

като има предвид, че много развиващи се страни са постигнали значителен, макар и частичен, напредък по отношение на приобщаването на хора с увреждания в проекти за развитие;

К.

като има предвид, че според изчисленията на световно равнище процентът на заетост на хората с увреждания е наполовина по-малък от този на хората без увреждания и че мнозинството от хората с увреждания в развиващите се страни, които са в работоспособна възраст, са безработни и живеят в бедност;

Л.

като има предвид, че изключването на хората с увреждания от работната сфера има значителни икономически последици, които Международната организация на труда изчислява приблизително на 3 %-7 % от БВП на африканските държави, и като има предвид, че разходите за приобщаване са много по-малки от тези, свързани с изключването, тъй като осигуряването на възможности за хората с увреждания да участват пълноценно в обществото им дава възможност да издържат себе си и другите и допринася за развитието на икономиката;

М.

като има предвид, че асоциациите за хората с увреждания играят особено важна роля в представляването и информирането за специфичните интереси на хората с увреждания пред политиците и широката общественост;

Н.

като има предвид, че изключването на хората с увреждания е основният фактор за липсата на равенство, независимо дали става въпрос за дискриминация в законодателството, за физически препятствия и бариери в комуникациите или за социалната стигма и пренебрегването им в процесите на изготвяне на политиката и бюджетите, и като има предвид, че две от най-големите препятствия пред приобщаването на хората с увреждания в обществото са тяхната невидимост и отрицателното отношение спрямо тях;

О.

като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са особено уязвими и са изложени на три пъти по-голям риск от насилие въз основа на пола от жените без увреждания; като припомня опасната тенденция да не се съобщава за това насилие (7);

1.

призовава всички държави от групата АКТБ и държавите-членки на ЕС, които все още не са подписали и ратифицирали Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея, да го направят безрезервно и да създадат вътрешни механизми за прилагането и мониторинга им;

2.

насърчава парламентарните представители да работят заедно, за да гарантират приемането от техните парламенти на национални закони и планове за хората с увреждания, включително чрез внимателно разглеждане на бюджетите и използването на законопроекти, внасяни от отделни членове на парламента;

3.

призовава националните парламенти да създадат комисии, които да следят прилагането на законодателството, насочено към нуждите на хората с увреждания;

4.

приветства факта, че на срещата на високо равнище относно Целите на хилядолетието за развитие през 2010 г. правата на хората с увреждания бяха признати като важни за постигането на ЦХР; поради това призовава международната общност да изготви инициативи във връзка с ЦХР, в които хората с увреждания да бъдат сред основните целеви групи;

5.

признава, че специалните мерки за постигане на равенство на хората с увреждания, включително квотите за избори, когато е целесъобразно на местно ниво, оказаха положително въздействие върху представата за хората с увреждания на национално равнище и призовава държавите от групата АКТБ и държавите от ЕС да насърчават правата на хората с увреждания;

6.

подчертава, че медиите следва да играят по-активна роля в борбата със стереотипите и насърчаването на социалното приобщаване; призовава международните, националните и местните лица, вземащи решения, да гарантират и насърчават повишаването на информираността посредством медиите, образователни политики и обществени кампании;

7.

силно подчертава важната роля на асоциациите на хората с увреждания за повишаване на информираността относно проблемите, свързани с приобщаването на хората с увреждания; призовава всички държави от АКТБ и ЕС да подкрепят развитието на движение за хората с увреждания в държавите от АКТБ и ЕС;

8.

подчертава необходимостта от достъпна среда и материали за обучение, с цел да се улесни участието в образователни дейности на всички деца и възрастни с увреждания; посочва нуждата от насърчаване и подпомагане на развитието на култура на преподаване, която да бъде чувствителна и да реагира на нуждите на младите хора с увреждания, по-специално чрез специализирано обучение за помощни учители; подчертава изключително важната роля на донорската общност за подпомагане осигуряването на достъпна образователна инфраструктура и гарантиране на включването от ЕС на ангажименти към хората с увреждания в своя диалог в образователния сектор;

9.

подчертава, че 98 % от децата с увреждания в развиващите се страни нямат достъп до свободно общо начално образование; подчертава, че това ще попречи за пълното постигане на втората цел на хилядолетието за развитие;

10.

подчертава нуждата от допълнително подобряване на образователните бази и от насърчаване на развитието на култура на преподаване, насочена към ефективното задоволяване на нуждите на младите хора с увреждания;

11.

изисква от националните и местните правителства да включат всички аспекти на достъпността във всеки нов законодателен акт и да адаптират съществуващото законодателство, за да съответства на изискванията за достъпност; призовава донорската общност да включи всички аспекти на достъпността в планирането и прилагането на своята политика за развитие и в договорните си отношения с другите;

12.

призовава за обмен на добри практики между развиващите се и развитите страни; призовава Европейската комисия да създаде форум за обмен в областта на практиките за социално приобщаване на хората с увреждания с други международни донори и я призовава да изпълнява по-добре ангажиментите си съгласно член 32 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания;

13.

подчертава значението на събирането на данни за ефективното прилагане на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и призовава правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да работят в тясно сътрудничество с националните статистически служби, за да гарантират подобряването и отдаването на приоритетно значение на събирането на необобщени данни, както и че тяхната работа и прилагането на политиките им се основават на най-актуалните и най-всеобхватни данни;

14.

настоятелно призовава държавите от АКТБ да интегрират хората с увреждания в своите национални планове за развитие, да приемат механизми за увеличаване на тяхното представителство на всички равнища от процеса на вземане на решения, да осигурят специфични и подходящи бюджетни средства за хората с увреждания и да гарантират по-добра информираност за болести, водещи до увреждания;

15.

призовава държавите от АКТБ да насърчават приобщаваща нагласа и начин на възприемане на хората с увреждания и да подпомагат диалога между хората с увреждания и правителствата на всички равнища;

16.

призовава правителствата на АКТБ и ЕС да въведат мерки в изправителните центрове, за да гарантират, че на затворниците с увреждания се осигуряват подходящи условия в съответствие със специалното им положение както по време на престоя им в затвора, така и после в обществото;

17.

подкрепя държавите от АКТБ за увеличаване на достъпа до образование, до схеми за микрокредитиране и други възможности за генериране на доходи;

18.

призовава държавите от ЕС и АКТБ да подобрят образованието по въпросите на ХИВ/СПИН за всички, включително и за хората с увреждания, които често са изключени от превенцията на ХИВ/СПИН и услугите, свързани с полагането на грижи;

19.

призовава за извършване на проверки на възможностите за приобщаване на хората с увреждания при прилагането на подходящи проекти на ЕС и съвместни проекти;

20.

призовава инфраструктурните проекти, финансирани от ЕС, да бъдат проверявани, за да се гарантира, че са достъпни за хората с увреждания, както и делегациите на ЕС в трети държави да се създават или подновяват така, че да са съобразени с нуждите на хората с увреждания;

21.

призовава ЕС да включи нуждите на хората с увреждания и организациите на хората с увреждания в проектите си, включително онези, които имат за цел да подпомагат достъпа до правосъдие; настоява националните стратегически документи да вземат предвид нуждите на хората с увреждания;

22.

подчертава, че ЕС и АКТБ следва да насърчават политиките за социално приобщаване на всички съответни международни форуми и форуми на ООН, тъй като понастоящем уврежданията отсъстват от дневния ред на много международни форуми на високо равнище (Рио+20, програмата на ОИСР) и следва да бъдат поставени на важно място в политическата програма;

23.

подчертава, че причините за уврежданията са много и разнообразни и към тях следва да се подхожда с широк набор от политически мерки; поради това призовава държавите от АКТБ да предприемат мерки за пътна безопасност, да се борят с недохранването като рисков фактор за развитието на увреждания, да подобрят достъпа до чиста питейна вода, да обърнат внимание на последиците от конфликтите за уврежданията и да гарантират достъп до обществено здравеопазване и достоен труд чрез включване на социалното приобщаване на хората с увреждания в техните национални планове за развитие; призовава ЕС да постави като приоритет тези фактори в хода на сътрудничеството си за развитие с държавите от АКТБ;

24.

призовава Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС да докладва, да извършва преглед и да отчита добрите практики и напредъка по отношение на приобщаването в държавите от АКТБ веднъж на всеки две години;

25.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на Европейския съюз, Африканския съюз, Панафриканския парламент и Съвета на ООН по правата на човека.

—

като заседава в Ломе (Того) в периода от 21 до 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Catherine Ashton от 24 август 2011 г. относно реакцията на ЕС на глада в Африканския рог,

—

като взе предвид конференцията за поемане на ангажименти, проведена от Африканския съюз в Адис Абеба на 25 август 2011 г.,

А.

като има предвид, че продължителната суша, която опустошава Африканския рог, в комбинация с конфликтите в региона, високите цени на храната и все по-ограничените ресурси доведе до най-голямата хуманитарна и хранителна криза в света, която според Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси е засегнала 13,3 милиона души, 840 000 от които са бежанци, и е причинила смъртта на хиляди хора, повече от половината от които са деца,

Б.

като има предвид, че в Африканския рог в момента е налице извънредно положение поради най-тежката суша от 60 години насам и масово разселване на населението, като една четвърт от сомалийското население, наброяващо 7,5 милиона души, е разселено във вътрешността на страната или е потърсило убежище в съседните страни;

В.

като има предвид, че процентът на недохранване в най-тежко засегнатите от сушата региони е над 30 %, т.е. над два пъти повече от международно признатия праг за обявяване на извънредна ситуация;

Г.

като има предвид, че Сомалия, където са засегнати четири милиона души, а в шест региона е обявен недостиг на храна, е страната, която беше най-тежко поразена от хуманитарното бедствие; като има предвид, че положението там е допълнително влошено от липсата на природни ресурси в Сомалия и от последиците от продължаващия вече 20 години конфликт на нейната територия;

Д.

като има предвид, че всяка седмица гладът принуждава хиляди хора да се превърнат в бежанци, а хуманитарното положение в лагерите се влошава с всеки изминал ден, като 30 % от децата под петгодишна възраст страдат от недохранване, избухват епидемии, включително холера и дребна шарка и се съобщава за случаи на изнасилвания (9);

Е.

като има предвид, че над 80 % от бежанците са жени и деца, като много от тях стават жертва на сексуално насилие и сплашване на път за бежанските лагери;

Ж.

като има предвид, че понастоящем Dadaab (Кения) е най-големият бежански лагер в света с 463 710 (10) бежанци, живеещи на територия, предназначена за 90 000 души; като има предвид, че в същото време повече от 3 000 сомалийци са преминали границата на страната с Етиопия и Кения в търсене на храна и сигурност;

З.

като има предвид, че към днешна дата са предоставени едва 62 % от 2,4-те милиарда щатски долара, изискани от ООН за борба със сушата в региона, и че са необходими още 940 милиона щатски долара за осигуряване на основна помощ там;

И.

като има предвид, че достъпът до засегнатите хора си остава основно препятствие пред облекчаването на положението с липсата на храна в региона; като има предвид, че Сомалия все още е една от най-опасните страни за хуманитарните работници;

Й.

като има предвид, че Световната продоволствена програма се нуждае от още 250 милиона евро, за да осигури необходимата помощ за следващите шест месеца;

К.

като има предвид, че в отговор на извънредната ситуация в Африканския рог Комисията отдели 97,47 милиона евро за региона и се подготвя да увеличи помощта си, като отпусне 158 милиона евро обща хуманитарна помощ за смекчаване на последиците от сушата през тази година; като има предвид, че на конференцията за поемане на ангажименти, проведена в Адис Абеба, основните държави-членки на Африканския съюз поеха ангажимента да отпуснат почти 350 милиона щатски долара за страните, засегнати от сушата;

Л.

като има предвид, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) се финансира основно от Инструмента за мир в Африка, който на свой ред се финансира от средствата от раздела за дългосрочно развитие на деветия Европейски фонд за развитие (ЕФР),

М.

като има предвид, че последиците от изменението на климата засегнаха сериозно реколтата, което, заедно с увеличаването на цените на храната, попречи на постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

Н.

като има предвид, че скотовъдството, животновъдството и осигуряването на вода (включително язовири и водопроводни тръби) следва да се подпомагат; като има предвид, че настоящото положение на животновъдните общности в Африканския рог създава значителни поводи за тревога; като има предвид, че правителствата следва да надграждат върху вече извършената добра работа и да институционализират управлението на сушата в засегнатите райони;

1.

изразява силна загриженост за безпрецедентната и влошаваща се хуманитарна ситуация в Африканския рог и счита огромния брой жертви на глада за неприемлив;

2.

подчертава, че преди следващата година не се предвижда подобрение на положението, тъй като се очаква забавяне на жътвата, с реколта под средната, пасищата и водните ресурси са изчерпани, а цените на основните зърнени храни като царевицата, както и на водата и горивата, са се увеличили главоломно;

3.

призовава за по-добра мобилизация на международната общност, която следва да удвои усилията си за справяне с тази извънредна ситуация, за да отговори на нарастващите хуманитарни нужди и да предотврати по-нататъшното влошаване на положението;

4.

подчертава нуждата от контрол на помощта чрез откриване на надеждни партньори на място и подобряване на средствата за координация и разпространение, като по този начин се предотвратява отклоняване или плячкосване на запасите;

5.

приветства факта, че ЕС се е мобилизирал (както на равнище Комисия, така и на равнище държави-членки) и призовава за ускоряване на планираното предоставяне на помощ; приветства усилията на Африканския съюз да се справи с кризата и подчертава спешната нужда не само от хранителна помощ, но и от подобряване на здравеопазването и санитарните условия на място;

6.

осъжда ролята на ислямистката въоръжена групировка Ал Шабаб, която възпрепятства агенциите за помощ, и поздравява Световната продоволствена програма за усилията й да достави продоволствени помощи на възможно най-голяма част от населението, в рамките на оперативните си възможности;

7.

отново потвърждава, че борбата срещу тероризма следва да бъде приоритет, но призовава за солидарност със съседните държави, с цел да се избегне избухването на война, чиито последици могат да бъдат наистина разрушителни;

8.

подчертава, че достъпът на хората в Сомалия до хранителни помощи е изключително труден, особено в централната и южната част на страната и в районите, контролирани от милицията на Ал Шабаб; подчертава необходимостта от включването на всички, засегнати от конфликта в Сомалия, на всички равнища; насърчава установяването на режим на национално помирение, за да може да започне възстановяването на страната;

9.

призовава съответните органи да предоставят безпрепятствен достъп на организациите за хуманитарна помощ и да гарантират, че цивилните граждани, особено жените и децата, са защитени при всички обстоятелства в съответствие с международното хуманитарно право; също така решително осъжда ескалацията на насилието, включително самоубийствените нападения и отвличанията;

10.

призовава Европейския съюз и правителствата в региона спешно да подобрят процеса на преминаване от хуманитарна помощ към помощ за развитие; призовава Комисията да подкрепи проектите на държавите от Източна Африка, свързани с капацитета за предотвратяване на глада, както и за изграждане на системи за ранно предупреждение в случай на суша;

11.

подчертава, че африканските държави следва да предприемат и дългосрочни мерки, с подкрепата на международната общност, за да гарантират, че сушата не води непременно до глад; подчертава, че заедно с приемането на незабавни мерки, следва да се въведат и механизми за дългосрочна подкрепа, за да се гарантира, че хората разполагат с устойчиви условия за живот;

12.

призовава африканските правителства да изпълнят ангажимента си за отделяне на най-малко 10 % от националните си бюджети за селско стопанство с цел постигане на 6 % годишен растеж в селскостопанския сектор, да гарантират достъп до земя за дребните земеделски производители и инвестиции в селското стопанство и търговията, за да задоволят дневните хранителни потребности на своите граждани;

13.

в този контекст приветства решението на Комисията да отдели повече от 680 милиона евро за региона до 2013 г. под формата на дългосрочна помощ за селско стопанство, развитие на селските райони и продоволствена сигурност, както и за създаване на добавена стойност за неговите селскостопански продукти; призовава за увеличаване на дела на официалната помощ за развитие, предвидена за селско стопанство;

14.

призовава за повече прозрачност, по-добро качество и своевременно предоставяне на информация относно запасите на хранителни стоки и ценообразуването на международно равнище, както се изисква в неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“; настоява финансовите институции, участващи в спекулации на пазарите на хранителни и селскостопански стоки, да прекратят спекулативната дейност, която води до повишаване и нестабилни цени на храните, и да поставят премахването на бедността и човешките страдания над печалбата;

15.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета за сигурност на ООН и на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на правителствата и държавите от Междуправителствения орган по развитие, на Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и на правителствата на държавите-членки на ЕС.

—

като заседава в Ломе (Того) в периода от 21 до 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 18 май 2011 г. относно „Демократичните промени в Северна Африка и Близкия Изток: последиците за страните от АКТБ, за Европа и света” (ACP-EU/100.958/11/fin.),

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 3 и 7 февруари, 7 април и 7 юли 2011 г. съответно относно положението в Тунис и Египет, отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество на Залива, положението в Сирия, Бахрейн и Йемен и външната политика на ЕС в полза на демократизацията,

—

като взе предвид развитието на Европейската политика на съседство от 2004 г., и по-специално съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303) и от 8 март 2011 г., озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

—

като взе предвид целите на Споразумението за партньорство между страните от АКТБ и ЕС, подписано в Котону на 23 януари 2000 г. и преразгледано през 2005 г. и 2010 г.,

—

като взе предвид Декларацията на Африканския съюз от Кайро относно засилване на политическото управление за мир, сигурност и стабилност в Африка от 4–5 септември 2011 г.,

—

като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление от 30 януари 2007 г.,

—

като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—

като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември1948 г.,

А.

като има предвид, че победата на тунизийския, египетския и либийския народ носи нов повей на надежда, свобода, солидарност, демокрация и реална промяна, така желани от гражданите на тези три държави и от всички потиснати народи,

Б.

като има предвид, че тези размирици доведоха до загуба на човешки живот и милиони хора бяха разселени или бяха принудени да бягат както в границите на тези страни, така и извън тях,

В.

като има предвид, че някои от проблемите, изтъкнати от арабската пролет, са подобни на тези, пред които са изправени редица държави на юг от Сахара: висок процент на безработица сред младежта, повишаване на цените на храните и горивата, постоянна корупция, нарушаване на основните права и ограничено участие в процеса на вземане на решения;

Г.

като има предвид, че в случая на Либия тези размирици доведоха до линчуването на голям брой чернокожи африканци от държавите на юг от Сахара, които погрешно бяха взети за наемни войници на Кадафи, и като има предвид, че гангстери и други престъпници са се сдобили с огромни количества леко и тежко въоръжение; като има предвид, че това положение представлява заплаха за съседите на Либия (Алжир, Мавритания, Мали, Нигер, Чад, Буркина Фасо);

Д.

като има предвид, че политическите вълнения, наблюдавани в редица страни на юг от Сахара, могат да се възприемат като отражение на арабската пролет, но оказаха твърде ограничено въздействие за промяна;

Е.

като има предвид в този контекст, че следва да се вземе предвид рискът от попадане на военни оръжия в държавите от Сахел-Сахарския регион и последващата от това заплаха за сигурността на граничните региони;

Ж.

като има предвид, че призивът за мир от Кайро отрази общата решимост на Африканския съюз да превърне мира в Африка в реалност и определи конкретни стъпки, които да бъдат предприети в тази посока, подчертавайки културата на мир, по-специално чрез образование, с оглед предпазване на бъдещите поколения от бича на войната и насилието;

З.

като има предвид, че въпреки факта, че африканският континент е богат на нефт, минерали и селскостопански и други природни ресурси, по-голямата част от населението все още е много бедна, което представлява нарушаване на човешкото достойнство;

1.

изразява пълната си и абсолютна подкрепа за легитимните демократични стремежи на населението на Близкия Изток и Северна Африка, които могат да бъдат вдъхновение за демократична промяна в страните на юг от Сахара и евентуално да допринесат за укрепване на демокрацията на целия африкански континент;

2.

призовава органите да се въздържат от използването на насилие срещу демонстрантите, да зачитат тяхната свобода на събрания и на изразяване на мнение и да гарантират тяхната безопасност; призовава за независимо разследване на събитията, довели до смъртта, раняването и задържането на мирно протестиращи граждани във въпросните страни и за подвеждане под отговорност на виновните за това;

3.

призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички, арестувани по време на демонстрациите, както и на всички политически затворници, правозащитници и журналисти;

4.

изразява своята солидарност с народа на Египет и подкрепата си за демократичния преход; изразява дълбоката си загриженост по повод на последните ожесточени сблъсъци, в които загинаха много цивилни граждани, а стотици бяха ранени от силите за сигурност; призовава за независимо и прозрачно разследване и подвеждане под отговорност на отговорните лица; призовава да се прекрати извънредното положение и военните процеси за цивилни граждани;

5.

решително осъжда продължаващите жестоки репресии от страна на сирийския режим и насилието спрямо населението, както и нарушаването на правата на човека от страна на силите за сигурност; изразява своите съболезнования на семействата на жертвите и отново подчертава своята солидарност със сирийския народ; призовава за осъществяването на бърз демократичен преход в Сирия;

6.

приветства напредъка, постигнат от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз, и насърчава продължаващите усилия за осъществяване на процес на демократична стабилизация и за гарантиране на свобода, спазване на основните права на човека, мир и правосъдие;

7.

отбелязва, че последните събития в Северна Африка и Близкия Изток имат политическо, икономическо и социално отражение не само в засегнатите държави, но и в държавите от АКТБ и в Европа;

8.

призовава Европейския съюз да окаже силна подкрепа за текущия процес на политическа и икономическа реформа в региона; подчертава, че за да се окаже подкрепа за процеса на демократичен преход, е необходимо да се мобилизират всички налични инструменти в рамките на Европейската политика на съседство (ЕПС) и на политиката за развитие;

9.

призовава мароканските органи да спазват изцяло правото на народа сахрави на самоопределяне като единственото надеждно, справедливо и трайно решение на конфликта; подчертава необходимостта от пълно спазване и продължаване на процеса на преговори в рамките на ООН;

10.

призовава Европейския съюз, неговите държави-членки и Африканския съюз (АС) да продължат да показват солидарност в справянето с извънредната хуманитарна ситуация, засягаща стотици хиляди души, избягали от Либия в съседните Тунис, Египет, Нигер, Мали и Чад и в Европа;

11.

настоява за участието на държавите-членки на ЕС, ООН и специализирани организации в процеса на приемане, предоставяне на грижи и повторно интегриране на граждани на съседните на Либия държави, които пристигат на групи, както и при освобождаването на жертвите на неправомерни арести;

12.

приветства Декларацията на Африканския съюз от Кайро относно засилване на политическото управление за мир, сигурност и стабилност в Африка;

13.

припомня, че АС прие няколко инструмента във връзка с правата на човека, демокрацията и доброто управление; призовава всички членове на АС да приемат и приложат тези инструменти, по-специално Африканската харта за правата на човека и народите и Хартата на Африканския съюз за демокрация, избори и управление, и насърчава органите на африканските държави да ратифицират последната;

14.

призовава за стриктно спазване на Кодекса за поведение при износа на оръжие, включително за по-голяма прозрачност по отношение на търговията с оръжия между ЕС и Африка;

15.

счита, че изборите са необходими, но не са достатъчни за създаване на условия за процес на демократизация, който не се свежда единствено до провеждането на избори; счита, че за успешното постигане на демократизация е изключително важно поемането на ангажименти за социално-икономическо развитие на страната, с оглед зачитане на основните права на населението, като например образование, здравеопазване и заетост, и поставянето на специален акцент върху безработицата сред младежта;

16.

подчертава важната роля на управлението, спазването на принципите на правовата държава, справедливото разпределяне на ресурсите между всички групи от населението и националната политика за предотвратяване на конфликти и насърчаване на устойчивия мир; призовава държавите от АКТБ и ЕС да обърнат особено внимание на развитието и подкрепата за организациите на гражданското общество, укрепването на административния капацитет, борбата с корупцията и изграждането на институционален капацитет;

17.

призовава държавите от арабската пролет да поддържат равенството между мъжете и жените и да насърчават последните да участват в обществото, в процеса на вземане на решения и в политическите органи;

18.

изразява становището, че независимата съдебна система и медии играят основна роля за формирането и регулирането на демократичните практики с цел укрепване на принципите на правовата държава и изграждане на демократични институции, включително на функциониращи плуралистични парламенти;

19.

подчертава ролята на модерните технологии и социалните медии в мобилизирането на общественото мнение във връзка с арабската пролет и посочва, че медийното отразяване на тези събития засенчи някои протести в страните от Африка на юг от Сахара;

20.

признава, че някои държави в Африка на юг от Сахара се сблъскват с трудности при интегрирането на определени етнически групи и племена в своите структури на демократично управление; призовава тези държави да се поучат от опита на други африкански народи, които са предоставили регионална и културна автономност под различни форми, с цел да се избегне изолирането на определени групи от обществото;

21.

призовава Европейския съюз да предприеме инициативи за засилване на търговските отношения с държавите на юг от Сахара в опит за смекчаване на икономическите последици от арабската пролет;

22.

призовава Европейския съюз да разгледа възможността за временно преустановяване на погасяването на дълговете от държавите в демократичен преход; призовава за замразяване на активите на корумпирани лидери и връщането им в засегнатите държави;

23.

изразява тревога относно присвояването на логистични ресурси и оръжия от членове на сенчестата организация Ал Кайда в ислямския Магреб, което бързо води до несигурност в Сахел-Сахарската ивица;

24.

настоява за участието на държавите-членки на ЕС, ООН и специализирани организации в процеса на връщане на оръжия от бивши войници и цивилни и гарантиране на сигурността на съседите на Либия, застрашени от дестабилизация;

25.

посочва, че огромните запаси от оръжия, държани от Ал Кайда в ислямския Магреб, представляват заплаха не само за съседните страни, но и за целия свят;

26.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, институциите на Африканския съюз, генералния секретар на ООН, Общото събрание на ООН, председателя на Панафриканския парламент, правителствата и парламентите на държавите от Близкия Изток и страните, влизащи в обхвата на Европейската политика на съседство, както и на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието.