ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/2

Решение на Съда (голям състав) от 13 март 2012 г. — Melli Bank plc/Съвет на Европейския съюз, Френска република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейска комисия

(Дело C-380/09 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на финансовите средства на дъщерното дружество на банка - Принцип на пропорционалност - Притежаване на или контрол върху субекта)

2012/C 133/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Melli Bank plc (представители: D. Anderson и D. Wyatt, QC, R. Blakeley, Barrister, S. Gadhia и T. Din, solicitors)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Szostak), Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues, L. Butel и E. Ranaivoson), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Hathaway и S. Lee, Barrister), Европейска комисия (представители: S. Boelaert и M. Konstantinidis)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 9 юли 2009 г. по дело Melli Bank plc/Съвет на Европейския съюз (T-246/08 и T-332/08), с което Първоинстанционният съд е отхвърлил искане за частична отмяна на Решение 2008/475/ЕО на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 163, стр. 29) в частта, в която името на жалбоподателя е посочено в списъка на юридическите лица, организации и органи, спрямо които се прилагат тези разпоредби

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Melli Bank plc да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 282, 21.11.2009 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/2

Решение на Съда (първи състав) от 22 март 2012 г. — Португалска република/Transnáutica — Transportes e Navegação, SA, Европейска комисия

(Дело C-506/09 P) (1)

(Обжалване - Митнически съюз - Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 - Опрощаване на вносни мита - Пратки с тютюн и етилов алкохол, предназначени за трети страни - Измама, извършена от служител в задълженото да плати митата дружество)

2012/C 133/03

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представител: L. Inez Fernandes)

Други страни в производството: Transnáutica — Transportes e Navegação, SA (представител: M. López Garrido, abogada), Европейска комисия (представители: R. Lyal и L. Bouyon)

Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав) от 23 септември 2009 г. по дело Transnáutica/Комисия (T-385/05), с което този съд отменя Решение (REM 05/2004) на Комисията от 6 юли 2005 година, с което се посочва на португалските власти, че за част от вносните мита не е обосновано да бъдат опростени, а за друга част не е обосновано да бъдат възстановени на жалбоподателя, тъй като незнанието за извършената измама от един от неговите служители не представлява особен случай, който може да обоснове опрощаване и възстановяване на вносни мита на жалбоподателя

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/3

Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Corte di Appello di Torino — Италия) — SCF Consorzio Fonografici/Marco Del Corso)

(Дело C-135/10) (1)

(Авторско право и сродните му права в информационното общество - Пряка приложимост на Римската конвенция, на Споразумението ТРИПС и на WPPT в правния ред на Съюза - Директива 92/100/ЕО - Член 8, параграф 2 - Директива 2001/29/ЕО - Понятие „публично съобщаване“ - Публично съобщаване на звукозаписи, излъчвани по радио в зъболекарски кабинет)

2012/C 133/04

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte di Appello di Torino

Страни в главното производство

Жалбоподател: SCF Consorzio Fonografici

Ответник: Marco Del Corso

в присъствието на: Procuratore generale della Repubblica

Предмет

Преюдициално запитване — Corte di Appello di Torino — Пряка приложимост в общностния правен ред на Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г., на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите (WPPT) — Тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) — Понятие „публично съобщаване“ — Излъчване по радио и публично съобщаване на звукозаписи в зъболекарски кабинет

Диспозитив

Разпоредбите на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.), и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите от 20 декември 1996 г., са приложими в правния ред на Съюза.

Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г., доколкото не е част от правния ред на Съюза, не се прилага в Съюза, но все пак има непряко действие в него.

Частноправните субекти не могат да се позовават пряко нито на споменатата конвенция, нито на цитираното споразумение, нито на посочения по-горе договор.

Понятието „публично съобщаване“, което фигурира както в Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, така и в Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в светлината на съответните понятия, съдържащи се в същата конвенция, в цитираното споразумение и в посочения по-горе договор, и то така, че да остане съвместимо с тези актове, като същевременно се отчитат контекстът, в който са използвани въпросните понятия и целта на релевантните разпоредби от съответните международни актове в областта на интелектуалната собственост.

Понятието „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет като разглеждания по главното производство в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия. Следователно това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.

(1) ОВ C 134, 22.5.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/3

Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — Phonographic Performance (Ireland) Ltd/Ирландия, Attorney General

(Дело C-162/10) (1)

(Авторски права и сродните им права - Директива 2006/115/ЕО - Членове 8 и 10 - Понятия „ползвател“ и „публично съобщаване“ - Излъчване на звукозаписи чрез радио - и/или телевизионни приемници, поставени в хотелските стаи)

2012/C 133/05

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Ищец: Phonographic Performance (Ireland) Ltd

Ответници: Ирландия, Attorney General

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 8, параграф 2 и на член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост (кодифицирана версия) (ОВ L 376, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14) — Излъчване по радио и публично съобщаване на звукозаписи — Право на артистите изпълнители и на продуцентите на еднократно справедливо възнаграждение — Понятия „ползвател“ и „публично съобщаване“ — Поставяне в хотелските стаи на радио- и/или телевизионни приемници, до които хотелиерът подава излъчван сигнал

Диспозитив

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“ на излъчван звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост.

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, по силата на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 е длъжен да заплати справедливо възнаграждение за възпроизвеждането на излъчван звукозапис в допълнение към възнаграждението, заплащано от радиотелевизионния оператор.

Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти не радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, а друго устройство и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. Следователно той е длъжен да заплати „справедливо възнаграждение“ по смисъла на тази разпоредба за излъчването на посочените звукозаписи.

Член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115, който предвижда ограничение на предвиденото в член 8, параграф 2 от тази директива право на справедливо възнаграждение, когато става въпрос за „лично използване“, не допуска държавите членки да освободят хотелиера, който извършва „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива, от задължението да заплати такова възнаграждение.

(1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/4

Решение на Съда (първи състав) от 22 март 2012 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo — Испания) — Génesis Seguros Generales Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros (GENESIS)/Boys Toys SA, Administración del Estado

(Дело C-190/10) (1)

(Марка на Общността - Определение и придобиване - По-ранна марка - Правила за подаване - Електронно подаване на заявката - Средство, чрез което може точно да се установят датата, часът и минутата на подаване на заявката)

2012/C 133/06

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Ищец: Génesis Seguros Generales Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros (GENESIS)

Ответници: Boys Toys SA, Administración del Estado

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 27 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) — Определение и придобиване на марка на Общността — Право на приоритет — Правила за подаване — Средство (електронна поща), чрез което може точно да се установят датата, часът и минутата на подаване на заявката за регистрация

Диспозитив

Член 27 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2003 от 27 октомври 2003 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се взимат предвид не само денят, но също и часът и минутата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за да се определи дали тази марка е по-ранна спрямо национална марка, заявка за която е подадена същия ден, независимо че по силата на националната правна уредба, въз основа на която се регистрира тази национална марка, часът и минутата на подаване на заявката имат значение в това отношение.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/5

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Landgericht Regensburg — Германия) — G/Cornelius de Visser

(Дело C-292/10) (1)

(Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Публично оповестяване на съдебните книжа - Липса на местоживеене или на известно местопребиваване на ответника на територията на някоя държава членка - Компетентност при „деликт или квазиделикт“ - Нарушаване на правата, свързани с личността, евентуално причинено вследствие на публикуване на снимки в уебсайт - Място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие)

2012/C 133/07

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Regensburg

Страни в главното производство

Ищец: G

Ответник: Cornelius de Visser

Предмет

Преюдициално запитване — Landgericht Regensburg — Тълкуване на член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47, втори параграф от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ С 303, 2007 г., стр. 1), на член 4, параграф 1 и параграф 5, точка 3 и член 26, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), както и на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (OB L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) — Национална правна уредба, предвиждаща при определени обстоятелства съдебните книжа да бъдат връчени на ответника чрез публичното им оповестяване и позволяваща произнасяне на съдебно решение в неприсъствено производство въз основа на документ за образуване на производството, който е бил връчен по този начин — Приложимост на правилата за компетентност съгласно Регламент № 44/2001 при липса на местоживеене или на известно местопребиваване на ответника на територията на някоя държава членка — Определяне на съдебната компетентност и на приложимото право по отношение на иск, предявен на основание на нарушаване на правата, свързани с личността, евентуално причинено вследствие на публикуване на снимки в уебсайт, управляван от лице, чието местоживеене не е известно

Диспозитив

При обстоятелства като тези по главното производство член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на член 5, точка 3 от същия регламент по отношение на иск за отговорност поради управлението на уебсайт срещу ответник, който вероятно е гражданин на Съюза, но чието местонахождение е неизвестно, ако сезираната юрисдикция не разполага с доказателства, позволяващи ѝ да приеме, че ответникът действително има местоживеене извън територията на Европейския съюз.

Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че допуска произнасянето на съдебно решение в неприсъствено производство срещу ответник, на когото документът за образуване на производството е бил връчен чрез публикуване съгласно националното право поради невъзможността да се определи местонахождението му, при условие че сезираната юрисдикция предварително се е уверила, че за откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността.

Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска удостоверяване като европейско изпълнително основание, по смисъла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, на съдебно решение, произнесено в неприсъствено производство срещу ответник, чийто адрес е неизвестен.

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), не се прилага в хипотеза, при която не е известно мястото на установяване на доставчика на услугите на информационното общество, доколкото прилагането на тази разпоредба зависи от определянето на държавата членка, на чиято територия действително е установен доставчикът на съответните услуги.

(1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/5

Решение на Съда (трети състав) от 22 март 2012 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Grünwald Logistik Service GmbH (GLS)/Hauptzollamt Hamburg-Stadt

(Дело C-338/10) (1)

(Дъмпинг - Антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от Китай - Регламент (ЕО) № 1355/2008 - Валидност - Регламент (ЕО) № 384/96 - Член 2, параграф 7, буква а) - Определяне на нормалната стойност - Страни с непазарна икономика - Задължение на Комисията да положи дължимата грижа, за да определи нормалната стойност въз основа на цената или конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика)

2012/C 133/08

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Grünwald Logistik Service GmbH (GLS)

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Stadt

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Hamburg — Валидност с оглед на член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), на Регламент (ЕО) № 642/2008 на Комисията от 4 юли 2008 година относно налагането на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 178, стр. 19) и на Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35) — Определяне на нормалната стойност за страна с непазарна икономика — Определяне на нормалната стойност въз основа на действително платената или платима цена в Съюза за сходен продукт — Задължение на Комисията, което произтича от член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 384/96, да вземе необходимите мерки, за да определи нормалната стойност въз основа на цената или на конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република, е невалиден.

(1) ОВ C 260, 25.9.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 15 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Кипър

(Дело C-340/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 92/43/ЕИО - Член 4, параграф 1 и член 12, параграф 1 - Липса на включване в предвидения срок на територията от значение за Общността на езерото Paralimni - Система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия)

2012/C 133/09

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и D. Recchia,)

Ответник: Република Кипър (представители: K. Lykourgos и M. Chatzigeorgiou)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 4, параграф 1 и на член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стp. 7; Специално издание на български език, глава 15, том 2, стр. 109) — Невключване на езерото Paralimni в националния списък на териториите, които могат да бъдат определени като територии от значение за Общността — Неустановяване на система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска водна змия)

Диспозитив

Република Кипър,

—	като не е включила територията на езерото Paralimni в националния списък на предложените територии от значение за Общността,

—

като е допуснала дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на езерото Paralimni, и като не е приела защитните мерки, необходими за запазване на популацията на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия), който представлява екологичният интерес на това езеро и на язовир Xyliatos, и

—	като не е приела необходимите мерки за установяването и прилагането на строга система за опазване на този вид,

не е изпълнила задълженията си съответно по член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г., по тази изменена Директива 92/43, както и по член 12, параграф 1 от същата изменена Директива 92/43.

2.	Осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 246, 11.9.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/6

Решение на Съда (голям състав) от 13 март 2012 г. — Pye Phyo Tay Za/Съвет на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейска комисия

(Дело C-376/10 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки по отношение на Република Съюз Мианмар - Замразяване на средства, приложимо спрямо физически лица, образувания и органи - Правно основание)

2012/C 133/10

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pye Phyo Tay Za (представители: D. Anderson QC, S. Kentridge QC,. M. Lester, Barrister, G. Martin, Solicitor)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и E. Finnegan), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Hathaway, D. Beard, Barrister), Европейска комисия (представители: S. Boelaert и M. Konstantinidis)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 19 май 2010 г. по дело Tay Za/Съвет (T-181/08), с което Общият съд отхвърля жалба за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, стр. 1), доколкото името на жалбоподателя е налице в списъка на лицата, групите и образуванията, за които се прилагат тези разпоредби

Диспозитив

1.	Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2010 г. по дело Tay Za/Съвет (T-181/08).

2.	Отменя Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006, в частта му, която се отнася до г-н Tay Za.

3.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.

4.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски както в производството пред Общия съд, така и в настоящото производство по обжалване.

(1) ОВ C 260, 25.9.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/7

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Prešov — Словакия) — Jana Pereničová, Vladislav Perenič/S.O.S. financ, spol. s r.o.

(Дело C-453/10) (1)

(Защита на потребителите - Договор за потребителски кредит - Неправилно посочване на годишния процент на разходите - Отражение на нелоялните търговски практики и на неравноправните клаузи върху действителността на договора в неговата цялост)

2012/C 133/11

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Okresný súd Prešov

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Jana Pereničová, Vladislav Perenič

Ответник: S.O.S. financ, spol. s r.o.

Предмет

Преюдициално запитване — Okresný súd Prešov — Тълкуване на член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Договор за потребителски кредит, в който е уговорен прекомерно висок лихвен процент — Отражение на нелоялните търговски практики и на неравноправните клаузи върху действителността на договора като цяло.

Диспозитив

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост. Посочената директива обаче не е пречка за държава членка да предвиди, при спазване на правото на Съюза, че сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, е недействителен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на потребителя.

Търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Националният съд трябва да провери дали това е така по делото в главното производство. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит. Тази констатация обаче не се отразява непосредствено на преценката от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на действителността на сключения договор за кредит.

(1) ОВ C 328, 04.12.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 март 2012 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Inter-Environnement Bruxelles ASBL, Pétitions-Patrimoine ASBL, Atelier de Recherche et d'Action Urbaines ASBL/Gouvernement de la Région de Bruxelles-Capitale

(Дело C-567/10) (1)

(Директива 2001/42/ЕО - Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда - Понятие за планове или програми, „които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“ - Приложимост на тази директива към процедура за пълна или частична отмяна на устройствен план)

2012/C 133/12

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Inter-Environnement Bruxelles ASBL, Pétitions-Patrimoine ASBL, Atelier de Recherche et d'Action Urbaines ASBL

Ответник: Gouvernement de la Région de Bruxelles-Capitale

Предмет

Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle — Тълкуване на член 2, буква a) от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135) — Приложимост на директивата към процедура за пълна или частична отмяна на устройствен план — Тълкуване на понятието „планове и програми, които се изискват“ — Изключване на плановете, чието приемане не е задължително

Диспозитив

Понятието за планове и програми, „които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“, съдържащо се в член 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и за подробните устройствени планове като предвидения в разглежданата в главното производство национална правна уредба.

Член 2, буква a) от Директива 2001/42 трябва да се тълкува в смисъл, че процедура за пълна или частична отмяна на устройствен план като предвидената в членове 58—63 от Code bruxellois de l’aménagement du territoire, изменен с Постановлението от 14 май 2009 г., по принцип попада в приложното поле на посочената директива, поради което за тази процедура се прилагат правилата относно оценката на последиците върху околната среда, предвидени в същата директива.

(1) ОВ C 63, 26.2.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/8

Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-574/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2004/18/ЕО - Обществени поръчки за услуги - Архитектурни и инженерни услуги - Услуги за проучване, проектиране и надзор по проект за реконструкция на обществена сграда - Осъществяване на проекта на няколко етапа по бюджетни причини - Стойност на поръчката)

2012/C 133/13

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и C. Zadra)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze, N. Graf Vitzthum и J. Möller)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9 и 20 във връзка с членове 23—55 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282) — Възлагане от Община Нидернхаузен на няколко поръчки за архитектурни услуги във връзка с един и същ строителен проект на едно инженерно бюро без обявяване на процедура за възлагане на равнището на Съюза — Разделяне на възложената услуга — Определяне на стойността на поръчката

Диспозитив

Тъй като Община Нидернхаузен е възложила поръчка за архитектурни услуги във връзка с реконструкцията на обществената сграда, наречена „Ауталхале“ и разположена на територията на тази община — поръчка, чиято стойност надхвърля прага по член 7, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, без да проведе процедура за възлагане на поръчката на равнището на Европейския съюз, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 2, 9 и 20 във връзка с членове 23—53 от тази директива.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/9

Решение на Съда (осми състав) от 15 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-46/11) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Недостатъчна защита на някои видове животни, и по-специално на видрите (Lutra lutra)

2012/C 133/14

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Petrova и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша (представители: M. Szpunar, D. Krawczyk и B. Majczyna)

Предмет

Неизпълнение на задължения на държава членка — Нарушение на член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109) — Недостатъчна защита на някои видове животни, и по-специално на видрите (Lutra Lutra)

Диспозитив

1.	Като не е транспонирала надлежно условията за дерогиране на член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, Република Полша не е изпълнила задълженията си по тази разпоредба.

2.	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 103, 2.4.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/9

Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Bundespatentgericht — Германия) — Alfred Strigl — Deutsches Patent- und Markenamt (C-90/11), Securvita Gesellschaft zur Entwicklung alternativer Versicherungskonzepte mbH (C-91/11)/Öko-Invest Verlagsgesellschaft mbH

(Съединени дела C-90/11 и C-91/11) (1)

(Марки - Директива 2008/95/ЕО - Основания за отказ или недействителност - Словесни изрази, които представляват съчетание от думи и буквен низ, съставен от първите букви на тези думи - Отличителен характер - Описателен характер - Критерии за преценка)

2012/C 133/15

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundespatentgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Alfred Strigl — Deutsches Patent- und Markenamt (C-90/11), Securvita Gesellschaft zur Entwicklung alternativer Versicherungskonzepte mbH (C-91/11)

Ответник: Öko-Invest Verlagsgesellschaft mbH

Предмет

Преюдициални запитвания — Bundespatentgericht — Тълкуване на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия) (ОВ L 299, стр. 25) — Отличителен характер на словна марка, която представлява сбор от описателни думи и неописателен буквен низ, съставен от първите букви на тези думи.

Диспозитив

Член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и сам по себе си неописателен буквен низ, когато потребителите възприемат буквения низ като съкращение на словосъчетанието, тъй като се състои от първите букви на думите в него, и поради това съответната марка, разглеждана като цяло, може да се разбира като съчетание от описателни означения или съкращения, което следователно е лишено от отличителен характер.

(1) ОВ C 173, 11.6.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/9

Решение на Съда (втори състав) от 22 март 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна, България) — „Клуб“ ООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-153/11) (1)

(ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Член 168 - Право на приспадане - Възникване на правото на приспадане - Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност)

2012/C 133/16

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Клуб“ ООД

Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд — Варна — Тълкуване на член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Приспадане на платен ДДС от данъчнозадължено лице за предоставени му недвижими имоти, доколкото те се използват за нуждите на негови облагаеми доставки — Право на дружество, с основна дейност предоставяне под наем на принадлежащ му недвижим имот, да приспадне ДДС за закупуването на друг недвижим имот, който все още не се използва за професионалните дейности на дружеството

Диспозитив

Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика.

(1) ОВ C 186, 25.6.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/10

Решение на Съда (шести състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Napoli — Италия) — Giuseppe Sibilio/Comune di Afragola

(Дело C-157/11) (1)

(Социална политика - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE, CEEP - Директива 1999/70/ЕО - Клауза 2 - Понятие за „трудов договор или трудово правоотношение, определено в действащото законодателство, колективни трудови договори или практика във всяка държава членка“ - Приложно поле на Рамковото споразумение - Клауза 4, точка 1 - Принцип на недопускане на дискриминация - Лица, извършващи „общественополезни дейности“ в публични администрации - Национална правна уредба, изключваща наличието на трудово правоотношение - Национална правна уредба, която въвежда разлика между обезщетението, изплащано на общественополезните работници, и възнаграждението, получавано от работниците на срочен и/или безсрочен договор, назначени от същите администрации и извършващи същите дейности)

2012/C 133/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

Ищец: Giuseppe Sibilio

Ответник: Comune di Afragola

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Napoli — Тълкуване на клаузи 2, 3, 4 и 5 от Приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Принцип за недопускане на дискриминация — Безработни лица, включени в списъците за мобилност или в списъците на търсещите работа, назначени в публичните администрации за определен срок и за осъществяване на общественополезни дейности/дейности от публична полза (наречени общественополезни работници/работници от публична полза) — Национална правна уредба, установяваща разлика в третирането по отношение на възнаграждението между общественополезните работници/работници от публична полза и работниците, наети по безсрочен договор в същите публични администрации за изпълнение на същите задачи

Диспозитив

Клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамковото споразумение за срочната работа между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда, че правоотношението, установено между общественополезните работници и публичните администрации, за които те изпълняват своите дейности, не попада в приложното поле на това Рамково споразумение, когато — което следва да се определи от запитващата юрисдикция — тези работници не се ползват от трудово правоотношение, както е определено в действащото национално законодателство, колективни трудови договори или практика, или държавите членки и/или социалните партньори са упражнили признатата им в точка 2 от посочената клауза възможност.

(1) ОВ C 173, 11.6.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/10

Решение на Съда (втори състав) от 22 март 2012 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — наказателно производство срещу Rareș Doralin Nilaș, Sergiu-Dan Dascăl, Gicu Agenor Gânscă, Ana-Maria Oprean, Ionuț Horea Baboș

(Дело C-248/11) (1)

(Директива 2004/39/ЕО - Пазари на финансови инструменти - Член 4, параграф 1, точка 14 - Понятие „регулиран пазар“ - Разрешение - Изисквания за функциониране - Пазар с неизяснена правна природа, който обаче вследствие на сливане се управлява от юридическо лице, управляващо също регулиран пазар - Член 47 - Невписване в списъка на регулираните пазари - Директива 2003/6/ЕО - Приложно поле - Манипулиране на пазар)

2012/C 133/18

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното наказателно производство

Rareș Doralin Nilaș, Sergiu-Dan Dascăl, Gicu Agenor Gânscă, Ana-Maria Oprean, Ionuț Horea Baboș

Предмет

Преюдициално запитване — Curtea de Apel Cluj — Тълкуване на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (OB L 145, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247), и по-специално на член 4, четиринадесета алинея, членове 9—14 и член 47 от тази директива — Определение на понятието „регулиран пазар“ — Включване на Bourse Rasdaq, вторичен пазар на финансови инструменти, който не е разрешен от компетентния орган, но се управлява от разрешеното като регулиран пазар Bourse Bucarest — Приложима правна уредба — Престъпление манипулиране на пазара

Диспозитив

Член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година, трябва да се тълкува в смисъл, че пазар на финансови инструменти, който не отговаря на изискванията на дял III от тази директива, не попада в обхвата на понятието „регулиран пазар“, така както то е определено в посочената разпоредба, макар и неговият оператор да се е слял с оператор на такъв регулиран пазар.

2.	Член 47 от Директива 2004/39, изменена с Директива 2007/44, трябва да се тълкува в смисъл, че вписването на пазар в списъка на регулираните пазари, предвиден в същия член, не съставлява необходимо условие за квалифицирането на този пазар като регулиран пазар по смисъла на посочената директива.

(1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/11

Определение на Съда (осми състав) от 8 февруари 2012 г. — Yorma’s AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Norma Lebensmittelfilialbetrieb GmbH & Co. KG

(Дело C-191/11 Р) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1,буква б) - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността, съдържаща словния елемент „yorma’s“ - По-ранна словна марка на Общността „NORMA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване)

2012/C 133/19

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Yorma’s AG (представител: A. Weiß, Rechtsanwältin)

Ответници: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider), Norma Lebensmittelfilialbetrieb GmbH & Co. KG (представител: A. Parr, Rechtsanwältin)

Предмет

Жалба срещу Решението на Общия съд (първи състав) от 15 февруари 2011 г. по дело Yorma’s/СХВП-Norma Lebensmittelfilialbetrieb (YORMA’S) (T-213/09), с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 20 февруари 2009 г., с което се отказва регистрация на фигуративния знак, съдържащ словния елемент „yorma’s“, като марка на Общността за някои услуги от класове 35 и 42 и се уважава възражението на притежателя на по-ранната словна марка на Общността „NORMA“ — Вероятност от объркване на двете марки — Неправилна преценка на сходството между разглежданите марки и услуги — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Yorma’s AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/11

Определение на Съда от 2 февруари 2012 г. — Elf Aquitaine SA/Европейска комисия

(Дело C-404/11 P) (1)

(Обжалване - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Конкуренция - Картел - Пазар на натриев хлорат - Понятие за предприятие - Презумпция за решаващо влияние - Обхват на тази презумпция - Фактори, които не могат да оборят презумпцията - Глоба, наложена на лично основание - Неограничена компетентност)

2012/C 133/20

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Elf Aquitaine SA (представители: адв. E. Morgan de Rivery и адв. E. Lagathu)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: E. Gippini Fournier и R. Sauer)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия (T-299/08), с което Общият съд отхвърля искането на жалбоподателя за отмяна на Решение C(2008) 2626 окончателен на Комисията от 11 юни 2008 година относно производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за създаване на ЕИП (Дело COMP/38.695 — Натриев хлорат) — Конкуренция — Картел — Нарушение на принципите на предоставена компетентност и на пропорционалност — Явно погрешно тълкуване — Нарушение на правото на защита и на принципите на справедливост и равни процесуални възможности — Задължение за мотивиране — Незаконосъобразност на глобата, наложена на лично основание

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Elf Aquitaine SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 298, 8.10.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/12

Определение на Съда от 7 февруари 2012 г. — Total SA, Elf Aquitaine SA/Европейска комисия

(Дело C-421/11 P) (1)

(Обжалване - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Конкуренция - Картел - Пазар на метакрилати - Понятие за предприятие - Презумпция за решаващо влияние - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Разширяване на обхвата на силата на пресъдено нещо - Мултипликационен коефициент с оглед на възпиращия ефект - Неделимост на глобата - Неограничена компетентност)

2012/C 133/21

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Total SA, Elf Aquitaine SA (представители: E. Morgan de Rivery и A. Noël-Baron, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Bottka и B. Gencarelli)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 7 юни 2011 г. по дело Total и Elf Aquitaine/Комисия (T-206/06), с което посоченият съд е отхвърлил жалбата за отмяна на Решение C(2006) 2098 окончателен на Комисията от 31 май 2006 година относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.645 — Метакрилати) — Конкуренция — Картел — Нарушение на принципите на предоставена компетентност и на пропорционалност — Явно неправилно тълкуване — Нарушение на правото на защита, на принципите на справедливост и на равни процесуални възможности — Задължение за мотивиране — Нарушение на принципа на добра администрация

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Total SA и Elf Aquitaine SA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/12

Определение на Съда (осми състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединено кралство) — Novartis AG/Actavis UK Ltd

(Дело C-442/11) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Сертификат за допълнителна закрила - Регламент (ЕО) № 469/2009 - Членове 4 и 5 - Единствена активна съставка, за която е предоставен подобен сертификат - Обхват на закрилата - Лекарствен продукт, съдържащ множество активни съставки, сред които е съставката, за която е издаден сертификат)

2012/C 133/22

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Novartis AG

Ответник: Actavis UK Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Justice (Chancery Division) — Тълкуване на членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 152, стр. 1) — Обхват на сертификата — Закрила, ограничена до лекарствени продукти, в които защитената активна съставка е единствена съставка или закрила и на лекарствените продукти, съдържащи защитената активна съставка в комбинация с друга активна съставка

Диспозитив

Членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти трябва да се тълкуват в смисъл, че когато „продукт“, състоящ се от активна съставка, е бил защитен с основен патент и притежателят на същия е могъл да се позовава на закрилата, предоставена с този патент за въпросния „продукт“, за да се противопостави на пускането на пазара на лекарствен продукт, съдържащ тази активна съставка в комбинация с една или повече други активни съставки, сертификат за допълнителна закрила, издаден за същия този „продукт“, може, след изтичане на срока на действие на основния патент, да позволи на своя притежател да се противопостави на пускането на пазара от трето лице на лекарствен продукт, в която този продукт се съдържа, за използване на „продукта“ като лекарствен продукт, което е било разрешено преди изтичането на срока на действие на посочения сертификат.

(1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/13

Определение на Съда (шести състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 4 de Valladolid — Испания) — María Jesús Lorenzo Martínez/Junta de Castilla y León, Dirección General de Recursos Humanos de la Consejería de Educación

(Дело C-556/11) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Срочни договори в публичния сектор - Enseignement non universitaire - Право на премии за продължаващо обучение за шест години прослужено време - Изключване на преподавателите, които са назначени като временно наети държавни служители - Принцип на недопускане на дискриминация)

2012/C 133/23

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 4 de Valladolid

Страни в главното производство

Жалбоподател: María Jesús Lorenzo Martínez

Ответник: Junta de Castilla y León, Dirección General de Recursos Humanos de la Consejería de Educación

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado Contencioso — Administrativo de Valladolid — Тълкуване на клауза 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Принцип на недопускане на дискриминация — Предоставяне на преподавателския състав за шест години прослужено време на премия за продължаващо обучение — Предоставяне само на държавните служители на безсрочен трудов договор

Диспозитив

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която без обективна обосновка запазва за преподавателите — държавни служители на безсрочен трудов договор — правото да получат премия за продължаващо обучение при шест години прослужено време, а не предвижда подобно право за държавните служители на безсрочен трудов договор, когато тези две категории работници се намират в сходно положение що се отнася до условията за получаване на премията.

(1) ОВ C 25, 28.1.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/13

Определение на Съда (осми състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Landgericht Düsseldorf — Германия) — Novartis AG/Actavis Deutschland GmbH & Co KG, Actavis Ltd

(Дело C-574/11) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Сертификат за допълнителна закрила - Регламент (ЕО) № 469/2009 - Членове 4 и 5 - Една-единствена активна съставка, за която е издаден такъв сертификат - Обхват на закрилата - Лекарствен продукт, който съдържа няколко активни съставки, сред които е активната съставка, предмет на сертификат)

2012/C 133/24

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищец: Novartis AG

Ответници: Actavis Deutschland GmbH & Co KG, Actavis Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — Landgericht Düsseldorf — Тълкуване на членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 152, стр. 1) — Обхват на сертификата — Закрила само на лекарствените продукти, които съдържат единствено защитената активна съставка или закрила, която обхваща и лекарствените продукти, които съдържат защитената активна съставка в комбинация с друга активна съставка.

Диспозитив

Членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти трябва да се тълкуват в смисъл, че когато „продукт“, който съдържа една активна съставка, е бил защитен с основен патент и притежателят на патента е можел да се позове на предоставената с патента закрила на споменатия „продукт“, за да се противопостави на пускането на пазара на лекарствен продукт, който съдържа тази активна съставка в комбинация с една или повече други активни съставки, след изтичането на основния патент сертификатът за допълнителна закрила, издаден за същия „продукт“, може да даде възможност на притежателя на сертификата да се противопостави на пускането на пазара от трето лице на лекарствен продукт, който съдържа споменатия продукт, с оглед използване на „продукта“ като лекарствен продукт, което е било разрешено преди да изтече посоченият сертификат.

(1) ОВ C 32, 4.2.2012 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/14

Жалба, подадена на 28 ноември 2011 г. от TofuTown.com GmbH срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 20 септември 2011 г. по дело T-99/10, Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-599/11 P)

2012/C 133/25

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: TofuTown.com GmbH (представител: B. Krause)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции, или — ако жалбата бъде отхвърлена (quid non) — съдебните разноски да бъдат разпределени между страните.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се оспорва решението, с което Общият съд отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 януари 2010 г., постановено в производство по възражение със страни Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG и TofuTown.com GmbH.

Според жалбоподателя обжалваното решение подлежи на отмяна на следните основания:

Първо, Общият съд неправилно приложил правото, доколкото въз основа на нови критерии приел, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (1). За да се приеме, че е налице концептуално сходство, според обжалваното съдебно решение било достатъчно двете понятия да се извеждат от общо родово понятие и макар да са концептуално различни, да не са и противоположни, което било несъвместимо с досегашната съдебна практика.

Второ, Общият съд неправилно приел, че е налице вероятност от объркване, без да вземе предвид всички релевантни и установени критерии за преценка на сходството между марките. В случая единственият общ елемент за двете марки бил разположен в края на марката, на която се основава възражението. Съгласно постоянната съдебна практика обаче важал принципът, че потребителят като цяло отделя повече внимание на началото, отколкото на края на марката.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/14

Жалба, подадена на 30 ноември 2011 г. от ara AG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 22 септември 2011 г. по дело T-174/10, ara/СХВП

(Дело C-611/11 P)

2012/C 133/26

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ara AG (представител: M. Gail, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Allrounder SARL

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Общия съд на Европейския съюз от 22 септември 2011 г. по дело T-174/10;

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 януари 2010 г. (по преписка R 481/2009-1);

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и встъпилата страна пред първата съдебна инстанция да заплатят съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1).

Във връзка с това на първо място жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е спазил задължението за мотивиране, доколкото в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване не е изложил достатъчни мотиви относно критериите за определяне на съответните потребители, за сравнението между марките и за вероятността от объркване. Ето защо според жалбоподателя Общият съд погрешно е приел, че разглежданите потребители са средни потребители, които проявяват средна степен на внимание при покупката на съответните стоки, независимо че на един първоначален етап е било доказано, че тези конкретните потребители са имали рядко възможност да направят пряко сравнение между различните марки. Освен това при сравнението между марките Общият съд погрешно приел в решението си, че наличието на двете изображения на триъгълници създавали по-силно впечатление в паметта на съответните потребители, отколкото създаваното от спорната марка впечатление. Жалбоподателят твърди, че в резултат на това Общият съд е отдал по-голямо значение на един или на няколко елемента на марката.

Според жалбоподателя в допълнение Общият съд не е спазил задължението за мотивиране, доколкото при проверката дали е налице вероятност от объркване не е обсъдил представените от встъпилата страна документи.

Накрая жалбоподателят изтъква, че Общият съд е подценил принципа за служебна проверка на фактите.

(1) ОВ L 78, стр. 1.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/15

Жалба, подадена на 6 декември 2011 г. от Brighton Collectibles, Inc. срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 27 септември 2011 г. по дело T-403/10, Brighton Collectibles/СХВП — Felmar

(Дело C-624/11 P)

2012/C 133/27

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Brighton Collectibles, Inc. (представител: адв. J. Horn)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Felmar

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Общия съд по дело T-403/10;

—	да се осъди СХВП да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя;

—	да се осъди дружеството Felmar, ако встъпи в производството, да заплати направените от него съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят твърди, че Общият съд не е разгледал правилно представените му от него доказателства, нито е мотивирал в достатъчна степен своето решение с оглед на националното право, на което жалбоподателят се е позовал, в частност — на ирландската и британска съдебна практика относно понятието „Passing off“. Поради това Общият съд нарушил разпоредбите на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1).

(1) ОВ L 78, стр. 1.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/15

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht Leipzig (Германия) на 13 февруари 2012 г. — Gemeinde Altrip и др./Land Rheinland-Pfalz

(Дело C-72/12)

2012/C 133/28

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht Leipzig

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gemeinde Altrip (Община Алтрип), Gebrüder Hört GbR, Willi Schneider

Ответник: Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд Пфалц)

Преюдициални въпроси

Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2003/35/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да обявят за приложими въведените за транспонирането на член 10a от Директива 85/337/ЕИО (2) национални разпоредби и към такива административни производства по издаване на разрешения, които са образувани преди 25 юни 2005 г., но разрешенията по тях са издадени едва след този срок?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Следва ли член 10a от Директива 85/337/ЕИО, в изменената ѝ с Директива 2003/35/ЕО редакция, да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да разпрострат приложимостта на отнасящите се до оспорването на процесуална законосъобразност на дадено решение национални разпоредби, които транспонират член 10a от Директива 85/337/ЕИО, и до случаи на макар и извършена, но неправилно, оценка на въздействието върху околната среда?

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Следва ли в случаите — в които в съответствие с член 10a, параграф 1, буква б) от Директива 85/337/ЕИО административнопроцесуалното право на дадена държава членка определя като принцип, че за членовете на заинтересованата общественост достъпът до процедура за преразглеждане пред съд зависи от твърдението им, че техни права са нарушени — член 10a от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че

а)

оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността, може да има успех и да доведе до отмяна на решението единствено когато с оглед конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако процесуалните нарушения липсват, и когато освен това процесуалните нарушения в същото време засягат материалноправното положение на жалбоподателя или

б)	в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността, трябва да се вземат предвид и други процесуални нарушения?

При отговор на горепосочения въпрос по смисъла на буква б):

Какви следва да са изискванията по същество по отношение на процесуалните нарушения, за да могат те в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решенията да се вземат под внимание в полза на жалбоподателя?

(1) Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8).

(2) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/16

Иск, подаден на 13 февруари 2012 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-76/12)

2012/C 133/29

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels и C. Soulay)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е запазила в сила система за данъчно облагане, съгласно която дивидентите, изплатени от френски дружества на инвестиционни фондове, установени във Франция, са освободени от данък, докато същите дивиденти, когато се разпределят на инвестиционни фондове, установени в друга държава членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, подлежат на удържане на данък при източника, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по член 40 от Споразумението за ЕИП;

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С иска си Комисията оспорва разликата, която съществува в данъчното третиране на дивидентите, изплатени от френски дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) в зависимост от това дали тези ПКИПЦК са установени във Франция. Един от елементите на системата за данъчно облагане на установените във Франция ПКИПЦК се състои в необлагане на дивидентите, когато те са им разпределени от френски дружества. За разлика от това, съгласно член 119 bis, параграф 2 от Общия данъчен кодекс дивидентите, разпределени от френски дружества на ПКИПЦК, които не са установени във Франция, подлежат на облагане с данък чрез удържане при източника. Комисията счита, че разликата в данъчно третиране на ПКИПЦК, които са установени във Франция, и на ПКИПЦК, които не са установени във Франция, при положение че се намират в обективно сходно положение без оглед на държавата, където са установени, представлява пречка за свободното движение на капитали и че тази пречка не е обоснована от съображения, свързани с ефективността на данъчния контрол, нито с необходимостта от гарантиране на балансирано разпределение на данъчните правомощия.

Комисията напомня, че съгласно постоянната практика на Съда, намерила израз по-специално в Решение по дело Комисия/Италия (Решение от 19 ноември 2009 г., C-540/07) и Решение по дело Комисия/Германия (Решение от 20 октомври 2011 г., C-284/09), държавите членки, които подчиняват дивидентите, разпределени на дружества, установени в други държави членки, на система за данъчно облагане, която е по-неблагоприятна от тази, която прилагат по отношение на дивидентите, разпределяни на установените в страната дружества, без тази разлика в третирането да е обоснована от обективно различни положения или от императивни съображения от общ интерес, не са изпълнили задълженията си за гарантиране на свободата на движение на капиталите.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/16

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 14 февруари 2012 година — „Евита-К“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ София

(Дело C-78/12)

2012/C 133/30

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Евита-К“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ София

Преюдициални въпроси

0пределението за „доставка на стоки“ по смисъла на чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с чл.345 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва ли да се тълкува, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?

За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по чл.178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?

Също следва ли да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на съща Директива, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?

За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание чл.178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транпортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?

Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?

Задължава ли чл. 242 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат Международен счетоводен стандарт 41 „Земеделие“ и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?

Изисква ли чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?

Допуска ли чл.185, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

(1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/17

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 17 февруари 2012 г. — Rahmanian Koushkaki/Федерална република Германия

(Дело C-84/12)

2012/C 133/31

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rahmanian Koushkaki

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

За да задължи ответника да издаде шенгенска виза на жалбоподателя, националният съд трябва ли да формира убеждение съгласно член 21, параграф 1 от Визовия кодекс (1) и да приеме за установено, че жалбоподателят възнамерява да напусне територията на държавите членки преди изтичане на визата, за която кандидатства, или е достатъчно този съд, след като извърши проверката по член 32, параграф 1, буква б) от Визовия кодекс, да няма основателни съмнения поради наличието на особени обстоятелства за намерението на жалбоподателя да напусне територията на държавите членки преди изтичането на визата, за която кандидатства?

Визовият кодекс установява ли право на издаване на шенгенска виза, което не зависи от самостоятелната преценка на съответния орган, ако са изпълнени условията за влизане [на територията на държавите членки], и по-специално условията за влизане, предвидени в член 21, параграф 1 от Визовия кодекс, и липсват основания за отказ за издаване на виза съгласно член 32, параграф 1 от Визовия кодекс?

Визовият кодекс допуска ли национална уредба, според която на основание на Регламент (ЕО) № 810/2009 на чужденец може да се издаде виза за транзитно преминаване или планирани престои на територията на шенгенските държави с продължителност не повече от три месеца в рамките на [всеки] шестмесечен период, считано от датата на първото влизане [на територията на държавите членки]?

(1) Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, стр. 1).

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/18

Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie van België (Белгия) на 17 февруари 2012 г. — Rose Marie Bark/Galileo Joint Undertaking, в ликвидация

(Дело C-89/12)

2012/C 133/32

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Ищец: Rose Marie Bark

Ответник: Galileo Joint Undertaking, в ликвидация

Преюдициален въпрос

Следва ли член 11, параграф 2 от Устава на съвместното предприятие „Галилео“, съдържащ се в приложението към Регламент (ЕО) № 876/2002 (1) на Съвета от 21 май 2002 година за създаване на съвместното предприятие „Галилео“, във връзка с член 2 от този регламент, да се тълкува в смисъл, че Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, и по-конкретно установените в тези Условия правила за определяне на размера на възнаграждението, се прилагат към наетите на срочен договор служители на съвместното предприятие „Галилео“?

(1) ОВ L 138, стр. 1.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/18

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Ireland (Ирландия) на 17 февруари 2012 г. — Health Service Executive/S.C., A.C.

(Дело C-92/12)

2012/C 133/33

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподател: Health Service Executive

Ответници: S.C., A.C.

Преюдициални въпроси

1.	Решение, което предвижда задържането на дете за определено време в друга държава членка в предоставяща терапевтични и образователни грижи институция, попада ли в материалноправния обхват на Регламент № 2201/2003 (1) на Съвета?

2.	При положителен отговор на първия въпрос, какви задължения, ако има такива, възникват от член 56 от Регламент № 2201/2003 на Съвета по отношение на естеството на механизма за консултиране и съгласие с оглед на осигуряването на ефективна защита на дете, чието задържане е наложително?

Когато съд на държава членка е предвидил настаняване на дете за определено време в институция за пребиваване и оказване на грижи в друга държава членка, като е получил съгласието на тази държава членка в съответствие с член 56 от Регламент № 2201/2003 на Съвета, следва ли решението на съда, определящо настаняването на дете за определено време в институция за пребиваване и оказване на грижи в друга държава членка, да бъде признато и/или обявено за изпълнимо в тази друга държава членка като предпоставка за осъществяване на настаняването?

Решение на съда, определящо настаняването на детето за определено време в институция за пребиваване и оказване на грижи в друга държава членка, което е било прието от тази държава членка в съответствие с член 56 от Регламент № 2201/2003 на Съвета, има ли правно действие в тази друга държава членка преди да е предоставена декларация за признаване и/или изпълнение след приключване на процедурите, целящи издаването на такава декларация за признаване и/или изпълнение?

Когато решение на съда, определящо настаняването на детето за определено време в институция за пребиваване и оказване на грижи в друга държава членка по реда на член 56 от Регламент № 2201/2003 на Съвета, е подновено за определен последващ период, трябва ли при всяко подновяване да се получава съгласието на другата държава членка по член 56?

Когато решение на съда, определящо настаняването на детето за определено време в институция за пребиваване и оказване на грижи в друга държава членка по реда на член 56 от Регламент № 2201/2003 на Съвета, е подновено за определен последващ период, трябва ли при всяко подновяване решението да бъде признавано и/или изпълнявано в тази друга държава членка?

(1) ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/19

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 21 февруари 2012 година — ЕТ „Агроконсултинг-04-Велко Стоянов“/Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ — Разплащателна агенция

(Дело C-93/12)

2012/C 133/34

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: ЕТ „Агроконсултинг-04-Велко Стоянов“

Ответник: Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ — Разплащателна агенция

Преюдициални въпроси

Следва ли принципът на ефективност, изведен в практиката на ЕС и принципът на ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална процесуалноправна норма, като тази на чл. 1ЗЗ, ал.1 АПК, обуславяща подсъдност на административноправни спорове по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС, само със седалището на административния орган, издал оспорения акт, като се има предвид, че нормата не отчита местонахождението на недвижимите имоти и адресът на оспорващия.

Следва ли принципът на еквивалентност, изведен в практиката на Съда на ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма като тази на чл. 133, ал.1 АПК, обуславяща подсъдност на административноправни спорове по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС, само със седалището на административния орган, издал оспорения административен акт, като се има предвид нормата на § 19 ПЗР ЗИДАПК/отнасяща се до подсъдността по вътрешни административноправни спорове по повод земеделски земи/.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/19

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Stuttgart (Германия) на 27 февруари 2012 г. — Herbert Schaible/провинция Baden-Württemberg

(Дело C-101/12)

2012/C 133/35

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Stuttgart

Страни в главното производство

Ищец: Herbert Schaible

Ответник: провинция Baden-Württemberg

Преюдициални въпроси

До Съда на Европейския съюз се отправят следните преюдициални въпроси:

а)	задължението на ищеца за идентификация на всяко животно съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 21/2004 (1),

б)	задължението на ищеца за електронна идентификация на всяко животно съгласно член 9, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 21/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 1560/2007 (2), и

в)	задължението на ищеца да поддържа регистър В съгласно член 5, параграф 1 във връзка с раздел Б, точка 2 от приложението към Регламент (ЕО) № 21/2004

съвместими ли са с нормите от по-висок ранг на правото на Съюза и следователно валидни ли са?

(1) Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите (ОВ L 5, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 146).

(2) Регламент (ЕО) № 1560/2007 на Съвета от 17 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 21/2004 относно датата на въвеждане на електронна идентификация на животни от рода на овцете и козите (ОВ L 340, стр. 25).

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/20

Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 29 февруари 2012 г. — Laboratoires Lyocentre

(Дело C-109/12)

2012/C 133/36

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Laboratoires Lyocentre

Ответник: Lääkealan turvallisuus- ja kehittämiskeskus, Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto

Преюдициални въпроси

Ако даден препарат е класифициран в една държава членка в съответствие с Директива 93/42/ЕИО (1) като медицинско изделие с маркировка „CE“ по смисъла на тази директива, изключва ли се възможността компетентният национален орган на друга държава членка да класифицира същия препарат — въз основа на неговото фармакологично, имунологично или метаболитно действие — като лекарствен продукт по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83/ЕО (2)?

При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли компетентният национален орган да класифицира препарата като лекарствен продукт, като спазва единствено процедурата по Директива 2001/83/ЕО, или преди да бъде започната процедурата по класифициране на препарата като лекарствен продукт съгласно Директива 2001/83/ЕО, трябва да се проведе защитната процедура съгласно член 8, или да се съобрази разпоредбата на член 18 от Директива 93/42/ЕИО относно неправомерното поставяне на маркировката „СЕ“?

Директива 2001/83/ЕО, Директива 93/42/ЕИО или останалите актове от правото на Съюза (включително актовете относно опазването на човешкото здраве и живот и относно защитата на потребителите) препятстват ли възможността препарати с едни и същи съставки и идентично действие да бъдат разпространявани на пазара на територията на една и съща държава членка, като едни от тях са разпространявани като лекарствени продукти по смисъла на Директива 2001/83/ЕО, за които следва да бъде издадено разрешение за търговия, а други се разпространяват като медицински изделия по смисъла на Директива 93/42/ЕИО?

(1) Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 244).

(2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/20

Иск, предявен на 9 март 2012 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-130/12)

2012/C 133/37

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и J. Hottiaux)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да обяви, че като не е приела в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2009/113/ЕО (1) на Комисията от 25 август 2009 година за изменение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства и при всички случаи като не е уведомила за това Комисията, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от тази директива;

—	да осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 14 септември 2010 г.

(1) ОВ L 223, стр. 31.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/21

Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Ирландия и др./Комисия

(Съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV) (1)

(Държавни помощи - Директива 92/81/ЕИО - Акцизи върху минералните масла - Минерални масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид - Освобождаване от акциз - Съвместимост на освобождаването от акциз с решение за разрешение на Съвета, прието по силата на член 8, параграф 4 от Директива 92/81 - Презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза - Правна сигурност - Добра администрация)

2012/C 133/39

Езици на производството: английски, френски и италиански

Страни

Жалбоподатели: Ирландия (представители: първоначално D. O’Hagan, впоследствие E. Creedon, подпомагани от P. McGarry, barrister) (дело T-50/06 RENV); Френска република (представители: G. de Bergues и J. Gstalter) (дело T-56/06 RENV); Италианска република (представители: G. Aiello, G. De Bellis и S. Fiorentino, avvocati dello Stato) (дело T-60/06 RENV); Eurallumina SpA (Portoscuso, Италия) (представители: R. Denton и L. Martin Alegi, solicitors) (дело T-62/06 RENV) и Aughinish Alumina Ltd (Askeaton, Ирландия) (представители: J. Handoll и C. Waterson, solicitors) (дело T-69/06 RENV)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, N. Khan, D. Grespan и K. Walkerová)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ L 119, 2006 г., стр. 12)

Диспозитив

Отменя Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия, доколкото в него се констатира или то почива на констатацията, че освобождаванията от акцизи върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и доколкото с него се разпорежда на Френската република, на Ирландия и на Италианската република да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1 000 kg тежки минерални масла.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Ирландия по дело T-50/06 RENV, от Френската република по дело T-56/06 RENV, от Италианската република по дело T-60/06 RENV, от Eurallumina SpA по дело T-62/06 RENV и от Aughinish Alumina Ltd по дело T-69/06 RENV, включително отнасящите се до обезпечителното производство по дело T-69/06 R.

(1) ОВ C 86, 8.4.2006 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/21

Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Marine Harvest Norway и Alsaker Fjordbruk/Съвет

(Дело T-113/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на сьомга с произход от Норвегия - Определяне на производството на Общността - Подобен продукт - Съставяне на представителната извадка на производителите в Общността)

2012/C 133/40

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Marine Harvest Norway AS, правоприемник на Fjord Seafood Norway AS (Bergen, Норвегия), и Alsaker Fjordbruk AS (Onarheim, Норвегия) (представители: адв. J. M. Juuhl-Langseth и адв. P. Dyrberg)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и B. Driessen, подпомагани от адв. G. Berrisch)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално P. Stancanelli и K. Talabér-Ritz, впоследствие K. Talabér-Ritz, T. Scharf и H. van Vliet, подпомагани от E. McGovern, barrister)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета от 17 януари 2006 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на временни мита, наложени върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия (ОВ L 15, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 99)

Диспозитив

Отменя Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета от 17 януари 2006 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на временни мита, наложени върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия, в частта, която се отнася до Marine Harvest Norway AS, правоприемник на Fjord Seafood Norway AS, за антидъмпинговите мита, приложени към вноса от последното дружество до 18 септември 2007 г., и до Alsaker Fjordbruk AS.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Marine Harvest Norway, правоприемник на Fjord Seafood Norway, и от Alsaker Fjordbruk.

4.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 131, 3.6.2006 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/22

Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Fiskeri og Havbruksnæringens Landsforening и др./Съвет

(Дело T-115/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на сьомга с произход от Норвегия - Правило за по-малкото мито - Изчисляване на минималните вносни цени и на фиксираните мита)

2012/C 133/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Fiskeri og Havbruksnæringens Landsforening (Осло, Норвегия), Norske Sjømatbedrifters Landsforening (Trondheim, Норвегия), Salmar Farming AS (Kverva, Норвегия), Hydroteck AS (Kristiansund, Норвегия), Hallvard Lerøy AS (Берген, Норвегия) и Lerøy Midnor AS (Hestvika, Норвегия) (представители: адв. B. Servais и адв. T. Paulsen)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и B. Driessen, подпомагани от адв. G. Berrisch)

Предмет

Диспозитив

Отменя Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета от 17 януари 2006 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на временни мита, наложени върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия, в частта, която се отнася до Fiskeri og Havbruksnæringens Landsforening, Norske Sjømatbedrifters Landsforening, Salmar Farming AS, Hydroteck AS, Hallvard Lerøy AS и Lerøy Midnor AS.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Fiskeri og Havbruksnæringens Landsforening, Norske Sjømatbedrifters Landsforening, Salmar Farming, Hydroteck, Hallvard Lerøy и Lerøy Midnor.

4.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 143, 17.6.2006 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/22

Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Volkswagen/СХВП — Suzuki Motor (SWIFT GTi)

(Дело T-63/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „SWIFT GTi“ - По-ранна международна и по-ранна национална марка „GTI“ - Относителни основания за отказ - Сходство на стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Преценка на вероятността от объркване - Отхвърляне на възражението)

2012/C 133/42

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Volkswagen AG (Wolfsburg, Германия) (представители: H.-P. Schrammek, C. Drzymalla и S. Risthaus, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Suzuki Motor Corp. (Shizuoka-ken, Япония)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 9 декември 2008 г. (преписка R 749/2007-2) относно производство по възражение между Volkswagen AG и Suzuki Motor Corp.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Volkswagen AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 102, 1.5.2009 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/23

Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Feng Shen Technology/СХВП — Majtczak (FS)

(Дело T-227/09) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „FS“ - Недобросъвестност на заявителя - Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 133/43

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Feng Shen Technology Co. Ltd (Guieshan Township, Тайван) (представители: адв. P. Rath и адв. W. Festl-Wietek)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Jarosław Majtczak (Łódź, Полша) (представители: първоначално адв. J. Wyrwas, впоследствие адв. J. Radłowski)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 1 април 2009 г. (преписка R 529/2008-4), относно производство за обявяване на недействителност между Feng Shen Technology Co. Ltd и г-н Jarosław Majtczak

Диспозитив

1.	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 април 2009 г. (преписка R 529/2008-4).

2.	СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Feng Shen Technology Co. Ltd.

3.	Г-н Jarosław Majtczak понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 193, 15.8.2009 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/23

Решение на Общия съд от 22 март 2012 г. — Slovak Telekom/Комисия

(Съединени дела T-458/09 и Т-171/10) (1)

(Конкуренция - Административно производство - Решение за отправяне на искане за предоставяне на информация - Необходим характер на поисканата информация - Принцип на добра администрация - Задължение за мотивиране - Пропорционалност)

2012/C 133/44

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Slovak Telekom a.s. (Братислава, Словакия) (представители: първоначално адв. M. Maier, адв. L. Kjølbye и адв. D. Geradin, впоследствие адв. L. Kjølbye, адв. D. Geradin и адв. G. Berrisch)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и K. Mojzesowicz (дело T-458/09) и M. Castillo de la Torre, K. Mojzesowicz и J. Bourke (дело T-171/10)

Предмет

Искания за отмяна, от една страна, на Решение C(2009) 6840 на Комисията от 3 септември 2009 година относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 и на член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело COMP/39.523 — Slovak Telekom), и от друга страна, на Решение C(2010) 902 на Комисията от 8 февруари 2010 година относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 и на член 24, параграф 1 от Регламент № 1/2003 (дело COMP/39.523 — Slovak Telekom).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

2.	Осъжда Slovak Telekom a.s. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 11, 16.1.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/23

Решение на Общия съд от 23 март 2012 г. — Barilla/СХВП — Brauerei Schlösser (ALIXIR)

(Дело T-157/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ALIXIR“ - По-ранна национална словна марка „Elixeer“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 133/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Barilla G. e R. Fratelli SpA (Парма, Италия) (представители: адв. A. Vanzetti, адв. G. Sironi и адв. A. Colmano)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: R. Pethke)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Brauerei Schlösser GmbH (Дюселдорф, Германия) (представител: адв. J. Flick)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 януари 2010 г. (преписка R 820/2009-2) относно производство по възражение между Brauerei Schlösser GmbH и Barilla G. e R. Fratelli SpA.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Barilla G. e R. Fratelli SpA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/24

Решение на Общия съд от 27 март 2012 г. — Armani/СХВП — Del Prete (AJ AMICI JUNIOR)

(Дело T-420/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „AJ AMICI JUNIOR“ - По-ранна национална фигуративна марка „AJ ARMANI JEANS“ - По-ранна национална словна марка „ARMANI JUNIOR“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 133/46

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Giorgio Armani SpA (Милано, Италия) (представител: адв. M. Rapisardi)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Mannucci)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Annunziata Del Prete (Неапол, Италия) (представител: адв. R. Bocchini)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 юли 2010 г. (преписка R 1360/2009-2) относно производство по възражение между Giorgio Armani SpA и г-жа Annunziata Del Prete.

Диспозитив

1.	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 8 юли 2010 г. (преписка R 1360/2009-2).

2.	СХВП и г-жа Annunziata Del Prete понасят всеки от тях половината от направените разноски от Giorgio Armani SpA пред апелативния състав.

3.	СХВП и г-жа Del Prete понасят всеки от тях, наред с направените от тях съдебни разноски, половината от направените съдебни разноски от Giorgio Armani пред Общия съд.

(1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/24

Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Fulmen и Mahmoudian/Съвет

(Съединени дела T-439/10 и T-440/10) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Грешка в преценката - Тежест и степен на доказване)

2012/C 133/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Fulmen (Техеран, Иран) и Fereydoun Mahmoudian (Техеран) (представител: адв. A. Kronshagen)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Встъпила в подкрепа на ответника страна: Европейска комисия (представители: M. Konstantinidis и É. Cujo)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стp. 39), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, стp. 25), както и на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81) и на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), в частите им, които се отнасят до жалбоподателите, и от друга страна, искане да се признае наличието на вреда, претърпяна от жалбоподателите в резултат на приемането на горепосочените актове

Диспозитив

Отменя в частите, които се отнасят до Fulmen и до г-н Fereydoun Mahmoudian:

—	Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС,

—	Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413,

—	Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.

2.	Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, запазва действието си по отношение на Fulmen и г-н Mahmoudian до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 произведе действие.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Fulmen и от г-н Mahmoudian.

5.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/25

Определение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Banco Bilbao Vizcaya Argentaria/Комисия

(Дело T-225/10) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Схема за помощи, допускаща данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2012/C 133/48

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA (Билбао, Испания) (представители: адв. J. Buendía Sierra, адв. E. Abad Valdenebro, адв. M. Muñoz de Juan и адв. R. Calvo Salinero)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Искане за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 179, 3.7.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/25

Определение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Telefónica/Комисия

(Дело T-228/10) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Схема за помощи, допускаща данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите - Акт, съдържащ мерки за изпълнение - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2012/C 133/49

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Telefónica, SA (Мадрид, Испания) (представители: адв. J. Ruiz Calzado, адв. M. Núñez-Müller и адв. J. Domínguez Pérez)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Telefónica, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/26

Определение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Ebro Foods/Комисия

(Дело T-234/10) (1)

2012/C 133/50

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ebro Foods, SA, по-рано Ebro Puleva, SA (Мадрид, Испания) (представители: адв. J. Buendía Sierra, адв. E. Abad Valdenebro, адв. M. Muñoz de Juan и адв. R. Calvo Salinero)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ebro Foods, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/26

Определение на Общия съд от 21 март 2012 г. — Modelo Continente Hipermercados/Комисия

(Дело T-174/11) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2012/C 133/51

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Modelo Continente Hipermercados, SA, sucursal en España (Мадрид, Испания) (представители: адв. J. Buendía Sierra, адв. E. Abad Valdenebro, адв. M. Muñoz de Juan и адв. R. Calvo Salinero)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Искане за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 г. относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стp. 48).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Modelo Continente Hipermercados, SA, sucursal en España, да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 7.5.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/26

Определение на Общия съд от 19 март 2012 г. — Barthel и др./Съд

(Дело T-398/11) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Възнаграждение - Отказ да се предостави на жалбоподателите обезщетение за работно време на смени - Срок за подаване на административна жалба - Просрочие - Отчасти явно неоснователна и отчасти явно недопустима жалба)

2012/C 133/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Yvette Barthel (Арлон, Белгия), Marianne Reiffers (Olm, Люксембург) и Lieven Massez (Люксембург, Люксембург) (представители: адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis, адв. E. Marchal и адв. D. Abreu Caldas)

Друга страна в производството: Съд на Европейския съюз (представител: A. Placco)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 10 май 2011 г. по дело Barthel и др./Съд (F-59/10, все още непубликувано в Сборника), с която се цели отмяната на това определение

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-жа Yvette Barthel, г-жа Marianne Reiffers и г-н Lieven Massez понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съда на Европейския съюз, направени в рамките на настоящото производство.

(1) ОВ C 290, 1.10.2011 г.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/27

Жалба, подадена на 8 февруари 2012 г. — Chen/СХВП — AM Denmark (Почистващи устройства)

(Дело T-55/12)

2012/C 133/53

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Su-Shan Chen (Sanchong, Тайван) (представител: C. Onken, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: AM Denmark A/S (Kokkedal, Дания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 октомври 2011 по преписка R 2179/2010-3 и

—	да осъди СХВП и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистриран дизайн на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: дизайн за продукта „почистващи устройства“ — регистриран дизайн на Общността № 1027718-0001

Притежател на дизайна на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на дизайна на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Основание на искането за обявяване на недействителност: Другата страна в производството пред апелативния състав иска регистрираният дизайн на Общността да се обяви за недействителен на основание членове 4—9 и член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета; триизмерна марка на Общността, регистрирана под № 5185079 за стоки от класове 3 и 21

Решение на отдела за обявяване на недействителност: Обявява оспорвания регистриран дизайн на Общността за недействителен

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че по-ранната марка на Общността е използвана в оспорвания дизайн на Общността. Освен това апелативният състав погрешно е презумирал, че по-ранната марка е притежавала поне минималната степен на отличителност, необходима за регистрирането ѝ. Нарушение на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав неправилно е приложил тази разпоредба. Всъщност, противно на позицията, възприета от СХВП, член 9, параграф 1, буква б) от Регламента за марката на Общността не предоставя на другата страна пред СХВП право да забранява използването на оспорвания дизайн на Общността, тъй като не съществува вероятност от объркване. По-конкретно, притежаваният от жалбоподателя дизайн на Общността и марката на другата страна не са толкова сходни, за да се приеме, че е налице вероятност от объркване.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/27

Жалба, подадена на 2 март 2012 г. — Република Гърция/Комисия

(Дело T-105/12)

2012/C 133/54

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: K. Samoni и N. Dafniou)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да допусне жалбата за отмяна,

—	да отмени обжалваното решение на Комисията,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба Република Гърция иска отмяна (съгласно член 263 ДФЕС) на Решение 1472708 на Комисията от 3 януари 2012 година„относно продължаване на плащането на периодична имуществена санкция в размер на 31 536 EUR за всеки ден забава на предприемането на необходимите за съобразяване с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-65/05 мерки“, в частта му, в която се иска заплащане на посочената периодична имуществена санкция, считано от 22 август 2011 г. Със споменатото по-горе обжалвано решение, доколкото в него Комисията достига до извода, че Република Гърция изглежда не е приела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-65/05 и впоследствие с второто решение на Съда по дело С-109/08, Република Гърция е приканена да заплати сумата от 4 825 000 EUR като периодична имуществена санкция за периода от 1 юли 2011 г. до 30 ноември 2011 г.

Първото правно основание е изведено от неправилната преценка на Комисията на мерките за съобразяване с решението на Съда, взети от Република Гърция

Ответникът е преценил и тълкувал неправилно мерките за съобразяване с решението на Съда, взети от Република Гърция. Република Гърция твърди, че като е приела Закон 4002/20111, който в изпълнение на постановеното от Съда решение по дело С-65/05 отменя спорните разпоредби на Закон 3037/2002, тя е взела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда.

Второто правно основание е изведено от превишаване от Комисията на нейните правомощия

Комисията е превишила правомощията си като пазител на Договора, тъй като не се е задоволила, така както се изисква от нея, с прилагането, явно или не, на мерките за привеждане в съответствие. Освен това, като се има предвид че Република Гърция се е съобразила напълно с решенията на Съда, Комисията е излязла извън границите на тези решения.

Третото правно основание е изведено от липсата на мотиви

В решението си, обжалвано от Република Гърция, Комисията не е мотивирала, нито е изложила изрично причините поради, които е поискала плащането на периодичната имуществена санкция да продължи известен период от време след приемането на Закон 4002/2011, а именно за периода от 22 август 2011 г. до 30 ноември 2011 г.

Република Гърция оспорва тази допълнителна сума, тъй като счита че с обнародването на посочения закон тя се е съобразила напълно с решенията на Съда.

Четвъртото правно основание е изведено от позоваването на погрешно правно основание

Според Република Гърция, ако Комисията счита, че Република Гърция не е приложила правилно Закон 4002/2011, тя е трябвало да се позове на член 258 ДФЕС и да започне ново производство за неизпълнение на задължения, а не да иска продължаване на плащането на периодичната имуществена санкция.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/29

Жалба, подадена на 13 декември 2011 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-133/11)

2012/C 133/56

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: P. Goergen, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на производството

Да се отмени решението на Комисията относно класирането във функционална група АD, 6-а степен, стъпка 2 за старшинство на жалбоподателя, включен в резервната листа от конкурс на общо основание EPSO/A/17/04, обявление за който е публикувано преди да влезе в сила новият правилник за длъжностните лица, като при класирането са приложени по-неблагоприятни за жалбоподателя разпоредби.

Искания на жалбоподателя:

—	да се отмени класирането на жалбоподателя във функционална група АD, 6/2 за старшинство при назначаването му на работа на изпитателен срок, считано от 1 април 2011 г.;

—

да се установи, че след обективна преценка на трудовия стаж на жалбоподателя и след прилагане на установените принципи в други процедури по обявления за свободни длъжности, като се вземе предвид принципът, че заплащането трябва да е съразмерно на извършваната работа, жалбоподателят има право да бъде класиран във функционална група АD 11/2, или най-малкото в друга подходяща степен;

—

по отношение на претърпените имуществени вреди до деня, в който ще бъде класиран със законосъобразно взето решение в съответната функционална, след отчитане на трудовия му стаж и старшинство, жалбоподателя иска да му бъде изплатена сума, равна на пълната разликата (тоест в размер на 3 051,43 EUR на месец или друга определена чрез експертиза сума) между получаваното възнаграждение от жалбоподателя в резултат на класирането му във функционална група съгласно решението за назначаване, от една страна, и възнаграждението, което би имал право да получава, заедно с дължимите лихви за забава до датата на постановяване на решението относно законосъобразното класиране на жалбоподателя в съответната функционална група, като лихвите се изчисляват въз основа на фиксирания от Европейската централна банка лихвен процент;

—

да бъде поставен в такова положение, че и пенсионно осигурителните и други права на жалбоподателя, които следват от трудовото му правоотношение с ответника, да бъдат изчислени или преизчислени все едно че следват от правоотношение, в което жалбоподателят е законосъобразно класиран съгласно направените с настоящата жалба искания, като освен това за претърпените неимуществени вреди му бъде изплатена сумата в размер на 10 000 EUR, заедно с дължимите лихви за забава, изчислени въз основата на фиксирания от Европейската централна банка лихвен процент, считано от датата на назначаване на жалбоподателя на работа при ответника или, при условията на евентуалност, считано от датата, на която е подадена настоящата жалба — до изплащане на дължимата сума в нейната цялост;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/29

Жалба, подадена на 2 януари 2012 г. — ZZ/Европейска сметна палата

(Дело F-1/12)

2012/C 133/57

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: S. Rodrigues, A. Blot, A. Tymen, lawyers)

Ответник: Европейска сметна палата

Предмет и описание на производството

Отмяна на решението на Сметната палата, с което се отхвърля искането за обезщетение за претърпени загуби.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 21 януари 2011 г., с което се отхвърля неговото искане за обезщетение за претърпени загуби поради пенсионирането му с пенсия за инвалидност,

—	при необходимост да се отмени решението от 22 септември 2011 г., с което се отхвърля жалбата му от 1 март 2011 г.,

—	да се присъди обезщетение за претърпените загуби,

—	да се осъди Сметната палата да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/30

Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. — ZZ/Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA)

(Дело F-7/12)

2012/C 133/59

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Levi, A. Tymen, lawyers)

Ответник: Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA)

Предмет на производството

Отмяна на доклада за кариерното развитие на жалбоподателя за 2009 година, на списъка с класиране в степен на длъжностните лица за 2010 година и, ако е необходимо, отмяна на решението от 17 октомври 2011 г., с което е отхвърлено искането му.

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени докладът за кариерното развитие на жалбоподателя за 2009 г.,

—	да се отмени решението от 16 ноември 2010 г., с което е приет списъка на длъжностните лица класирани в по-висока степен в процедурата за повишаване в степен за 2010 г.,

—	ако е необходимо, да се отмени решението от 17 октомври 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя от 16 юни 2011 г.,

—	да бъде осъдена ENISA да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/30

Жалба, подадена на 20 януари 2012 г. — ZZ/Парламент

(Дело F-9/12)

2012/C 133/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Lévi, M. Vandenbussche, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Искане да се осъди Европейският парламент да изплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла поради допуснати грешки в управлението на списъка с резерви за назначения

Искания на жалбоподателя

—	да се признае извъндоговорната отговорност на Парламента за допуснатите грешки в управлението на списъка му с резерви за назначения,

—

да се обезщетят имуществените вреди на жалбоподателката, оценени, за периода от декември 2003 г. до декември 2011 г., на 749 449,3 EUR, заедно с пенсионните плащания, и за последващия период до законоустановената пенсионна възраст — на месечно плащане на чистите размери, съответстващи на заплатите, определени за длъжностните лица от функционална група AD, считано от степен AD 9, стъпка 2, втора година, като се вземе предвид нормална кариера на длъжностно лице от същата степен, допълнено със съответните вноски за неговата здравноосигурителна каса. Върху всички тези суми трябва да бъдат начислени лихви за забава при лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с два пункта;

—	да се обезщетят неимуществените вреди на жалбоподателката, оценени на 70 000 EUR;

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/30

Жалба, подадена на 15 февруари 2012 г. — ZZ/Европейски икономически и социален комитет

(Дело F-21/12)

2012/C 133/61

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: N. Lhoëst, avocat)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението, с което е отнето правото на жалбоподателя да получава надбавката за експатриране и е разпоредено връщането с обратно действие на получените надбавки.

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на органа по назначаването (наричан по-нататък ОН) на ЕИСК от 9 юни 2011 г., с което е отнето правото на жалбоподателя да получава надбавката за експатриране, считано от 1 юли 2010 г., и е разпоредено връщането на получената след тази дата надбавка за експатриране,

—	ако е необходимо, да се отмени решението на ОН на ЕИСК, с което е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя, подадена на 9 септември 2011 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника,

—

да бъде осъден ЕИСК да върне на жалбоподателя надбавката за експатриране, възстановена считано от 1 юли 2010 г., както и да заплати надбавката за експатриране, която вече не е изплащана от 9 юни 2011 г., заедно с лихвата за забава в размера, прилаган от Европейската централна банка, увеличен с два пункта,

—	да се осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/31

Жалба, подадена на 5 март 2012 г. — ZZ и др./Комисия

(Дело F-29/12)

2012/C 133/62

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ZZ и други (представители: адв. D. Abreu Caldas, адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решенията за прехвърляне на пенсионните права, придобити преди постъпването на служба в Комисията, въз основа на предложеното от Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) преизчисление

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви за незаконосъобразен член 9 от Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица,

—	да се отменят решенията, с които се отменят и заменят предложенията за бонус на пенсионните права на жалбоподателите,

—	да се отменят решенията, по силата на които към исканията за прехвърляне на пенсионни права на жалбоподателите се прилагат параметрите, посочени в Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника, приети на 3 март 2011 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/31

Жалба, подадена на 6 март 2012 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-31/12)

2012/C 133/63

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: D. Abreu Caldas, S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на спора

Отмяна на решението за прехвърляне на пенсионните права, придобити преди постъпването на длъжност в Комисията, въз основа на преизчисленото предложение на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO).

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението, с което се отменя и заменя предложението за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя във връзка с искането на същия по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и с което се отправя ново предложение, изчислено въз основа на Общите разпоредби за прилагане, приети на 3 март 2011 г.,

—	Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

5.5.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/32

Поправка на известието в Официален вестник по дело C-528/11

( Официален вестник на Европейския съюз C 370 от 17 декември 2011 г. )

2012/C 133/64

Текстът на известието в Официален вестник по дело C-528/11, Халаф, се заменя със следния текст:

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 18 октомври 2011 година — Зухейр Фрайех Халаф/Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

(Дело C-528/11)

2012/C 133/64

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Зухейр Фрайех Халаф

Ответник: Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

Преюдициални въпроси

Следва ли член 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 (1) на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от същия регламент и когато компетентната по правилата на член 3, § 1 от същия регламент държава-членка не е отговорила запитването за обратно приемане по член 20, § 1 от този регламент и при условие, че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

Какво е съдържанието на правото на убежище по чл.18 от Хартата за правата на ЕС във връзка с чл. 53 от същата, определението по чл.2, буква в) и съображение 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) N2 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище?

Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, във връзка с задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището, да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по правилата на § 1 от същата разпоредба на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?

При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпроса:

Когато не е взето посоченото становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците, допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава-членка по чл.3 от същия регламент и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по чл. 41 и чл. 47 от Хартата за правата на Европейския съюз, и по аргумент от чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО (2) на Съвета от 01.12.2005г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?

(1) OB L 50, стр. 1; Специално българско издание, 2003 г., глава 19, том 6, стр. 56

(2) OB L 326, стр. 13; Специално българско издание, 2005 г., глава 19, том 7, стр. 242

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.133.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 133

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 5 май 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2012/C 133/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 126, 28.4.2012 г.	1

	Поправки
2012/C 133/64	Поправка на известието в Официален вестник по дело C-528/11 (ОВ C 370, 17.12.2011 г.)	32