ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/2

Решение на Съда (първи състав) от 2 февруари 2012 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-545/09) (1)

(Конвенция за определяне на статута на Европейските училища - Тълкуване и прилагане на член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1 - Право на командированите учители да имат достъп до същото кариерно развитие и същото увеличение на заплатите като техните национални колеги - Изключване на някои учители, командировани от Обединеното кралство в Европейските училища, от достъп до по-изгодни скали за заплащане и до други допълнителни плащания, предоставяни на националните им колеги - Несъвместимост с член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1)

2012/C 80/02

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: H. Walker, J. Coppel, Barrister)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 12, точка 4, буква а) от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища (ОВ L 212, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 16) — Възнаграждение на учителите, командировани в Европейските училища — Изключване, по време на тяхното командироване, от адаптирането на заплатата, предоставяно на учителите, наети на работа в националните училища

Диспозитив

Член 12, точка 4, буква а), последно изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища от 21 юни 1994 година трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки, които са страни по тази конвенция, да следят за това учителите, командировани или назначени в Европейските училища, да се ползват през периода на тяхното командироване или назначение от същите права за кариерно развитие и за пенсиониране като приложимите към националните им колеги по силата на правната уредба на тяхната държава членка по произход.

Като изключва назначените или командировани в Европейските училища английски и уелски учители през периода на тяхното назначение или командироване от достъпа до по-изгодни равнища на заплащане, по-конкретно обозначените като „threshold pay“, „excellent teacher system“ или „advanced skills teachers“, и от достъпа до други допълнителни плащания като „teaching and learning responsibility payments“, предвидени от „School Teachers Pay and Conditions Document“, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия прилага неправилно член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1 от тази конвенция.

3.	Осъжда Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/2

Решение на Съда (първи състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Hajdú-Bihar Megyei Bíróság — Унгария) — Márton Urbán/Vám- és Pénzügyőrség Észak-alföldi Regionális Parancsnoksága

(Дело C-210/10) (1)

(Автомобилен транспорт - Нарушения на правилата относно използването на тахограф - Задължение за държавите членки да предвидят пропорционални санкции - Глоба с фиксиран размер - Пропорционалност на санкцията)

2012/C 80/03

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Hajdú-Bihar Megyei Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Márton Urbán

Ответник: Vám- és Pénzügyőrség Észak-alföldi Regionális Parancsnoksága

Предмет

Преюдициално запитване — Hajdú-Bihar Megyei Bíróság — Тълкуване на член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214), както и на членове 13—16 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 234) — Национална правна уредба, която санкционира всички нарушения на правилата относно използването на тахограф с глоба в един и същи размер, без да се отчита тежестта на разглежданото нарушение и без да се предвижда каквато и да била възможност за освобождаване от отговорност — Задължение за държавите членки да предвидят пропорционални санкции

Диспозитив

Изискването за пропорционалност, уредено в член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционен режим като въведения със Законодателен декрет № 57/2007 за определяне размера на глобите, които могат да бъда налагани в случай на нарушение на някои разпоредби в областта на автомобилния превоз на стоки и лица (a közúti árufuvarozáshoz és személyszállításhoz kapcsolódó egyes rendelkezések megsértése esetén kiszabható bírságok összegéről szóló 57/2007. Korm. Rendelet), от 31 март 2007 г., който предвижда налагането на глоба с фиксиран размер за всички нарушения, независимо от тежестта им, на правилата относно използването на тахографски листове, закрепени в членове 13–16 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, изменен с Регламент (ЕО) № 561/2006.

Изискването за пропорционалност, уредено в член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент № 561/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска санкционен режим като въведения със Законодателен декрет № 57/2007 от 31 март 2007 г. за определяне размера на глобите, които могат да бъдат налагани в случай на нарушение на някои разпоредби в областта на автомобилния превоз на стоки и лица, който предвижда обективна отговорност. За разлика от това посоченото изискване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидената с този режим тежест на санкцията.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/3

Решение на Съда (трети състав) от 2 февруари 2012 г. — Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co. Ltd/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Confédération européenne de l'industrie de la chaussure (CEC)

(Дело C-249/10 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Регламент (ЕО) № 1472/2006 - Внос на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам - Регламент (ЕО) № 384/96 - Член 2, параграф 7, член 9, параграф 5 и член 17, параграф 3 - Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика - Индивидуално третиране - Изготвяне на извадка)

2012/C 80/04

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co. Ltd (представители: L. Ruessmann, A. Willems, S. De Knop, C. Dackö, avocats)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, R. Szostak, G. Berrisch, Rechtsanwalt, N. Chesaites, Barrister), Европейска комисия (представители: T. Scharf et H. van Vliet), Confédération européenne de l'industrie de la chaussure (CEC)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 4 март 2010 г. по дело T-401/06, Brosmann Footwear (HK) Ltd и други/Съвет на Европейския съюз, с което Общият съд отхвърля жалбата за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3)

Диспозитив

1.	Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 март 2010 г. по дело Brosmann Footwear (HK) и др./Conseil (T-401/06).

Отменя Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам, в частта, която се отнася до Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co. Ltd.

3.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе съдебните разноски, направени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co. Ltd както в първоинстанционното производство, така и в рамките на настоящото производство.

4.	Европейската комисия и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) понасят съдебните разноски, направени от тях както в първоинстанционното производство, така и в рамките на настоящото производство.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/4

Решение на Съда (трети състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Martin Luksan/Petrus van der Let

(Дело C-277/10) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата Интелектуална собственост - Авторско право и сродни права - Директиви 93/83/ЕИО, 2001/29/ЕО, 2006/115/ЕО и 2006/116/ЕО - Разпределяне чрез договор на правата за използване на кинематографично произведение между главния режисьор и продуцента на произведението - Национално законодателство, предоставящо тези права по силата на закон и единствено на продуцента на филм - Възможност за отклоняване от това правило чрез договор между страните - Последващи права на възнаграждение)

2012/C 80/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: Martin Luksan

Ответник: Petrus van der Let

Предмет

Преюдициално запитване — Handelsgericht Wien — Тълкуване на член 2, параграфи 2, 5 и 6, както и на член 4 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120), на член 1, параграф 5 и член 2 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134), член 2, член 3 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), както и на член 2, параграф 1 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 372, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7) — Разпределяне чрез договор на правата за използване на кинематографично произведение между главния режисьор и продуцента на произведението — Национално законодателство, което предоставя всички тези права на продуцента

Диспозитив

Разпоредбите на членове 1 и 2 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, от една страна, и на членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество във връзка с членове 2 и 3 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, (сродни на) авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 2 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права, от друга страна, следва да се тълкуват в смисъл, че правата на използване на кинематографично произведение, като разглежданите в главното производство (право на излъчване чрез спътник, право на възпроизвеждане и всяка друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп), принадлежат непосредствено и оригинерно, по силата на закона на главния режисьор. Следователно тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предоставя посочените права на използване по силата на закона и единствено на продуцента на разглежданото произведение.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки възможност да установят в полза на продуцента на кинематографично произведение презумпция за прехвърляне на права на използване на кинематографично произведение, като разглежданите в главното производство (правото на излъчване чрез спътник правото на възпроизвеждане или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп), при условие че тази презумпция е оборима и не изключва възможността главният режисьор на посоченото произведение да постигне различна уговорка.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в качеството си на автор на кинематографично произведение главният режисьор е носител по силата на закона, непосредствено и оригинерно на правото на справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на основание изключението за т.нар. „копиране за лично ползване“.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя на държавите членки възможност да установят в полза на продуцента на кинематографично произведение презумпция за прехвърляне на правото на справедливо обезщетение, принадлежащо на главния режисьор на това произведение, независимо дали тази презумпция е необорима, или може да бъде дерогирана.

(1) ОВ C 246, 11.9.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/5

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 2 ноември 2011 г. — Bernhard Rintisch/Klaus Eder

(Дело C-553/11)

2012/C 80/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Bernhard Rintisch

Ответник: Klaus Eder

Преюдициални въпроси

Следва ли член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 89/104/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба общо и като цяло не допуска национална правна уредба, според която наличието на използване на дадена марка (марка 1) се приема и тогава, когато използването на марката (марка 1) се извърша във форма, различаваща се от предвидената при регистрацията, без тези различия да влияят върху отличителния характер на марката (марка 1) и когато във формата, в която се използва, марката е също така регистрирана (марка 2)?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Съвместима с Директива 89/104/ЕИО ли е посочената в първия въпрос национална разпоредба, когато тя се тълкува стеснително в смисъл, че не се прилага спрямо дадена марка (марка 1), която е регистрирана само, за да осигури или разшири обхвата на закрила на друга регистрирана марка (марка 2), която е регистрирана във формата, в която се използва?

При утвърдителен отговор на първия въпрос или отрицателен отговор на втория въпрос:

а)

Липсва ли използване на регистрирана марка (марка 1) по смисъла на член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 89/104/ЕИО,

аа)	когато притежателят на марката използва формата на знак, която се различава от регистрацията на марката (марка 1) и от друга марка (марка 2) на притежателя на марката само по елементи, които не променят отличителния характер на марките (марки 1 и 2)?

бб)

Когато притежателят на марката използва две форми на знак, никоя от която не отговаря на регистрираната марка (марка 1), но една от формите на знака (форма 1) съвпада с друга регистрирана марка (марка 2) на притежателя на марка и втората използвана от притежателя форма на знак (форма 2) се различава от двете регистрирани марки (марка 1 и марка 2) по елементи, които не променят отличителния характер на марките, и когато тази форма на знак (форма 2) има по-голямо сходство с другата марка (марка 2) на притежателя на марката?

б)

Може ли съд на държава членка да приложи национална разпоредба (в случая член 26, параграф 3, изречение второ MarkenG), която противоречи на разпоредба от директивата (в случая член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 89/104/ЕИО), в случаи, при които фактите са се осъществили преди постановяване на решение от Съда на Европейския съюз, което за първи път съдържа основания за несъвместимостта на разпоредбата на държавата членка с разпоредбата от директивата (в настоящия случай Решение от 13 септември 2007 г. по дело II Ponte Finanziaria/СХВП (BAINBRIDGE), C-234/06, Сборник, стр. I-7333), когато националният съд цени по-високо доверието на участник в съдебното производство в правната валидност на неговото гарантирано от конституционното право положение от интереса от транспониране на разпоредба от директивата?

(1) Първа Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/5

Жалба, подадена на 28 ноември 2011 г. от Френската република срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 9 септември 2011 г. по дело T-257/07, Франция/Комисия

(Дело C-601/11 P)

2012/C 80/07

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues, C. Candat, S. Menez и R. Loosli-Surrans)

Други страни в производството: Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на жалбоподателя

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2011 г. по дело T-257/07 Франция/Комисия;

—

да се произнесе окончателно по спора, като отмени Регламент (ЕО) № 746/2008 на Комисията от 17 юни 2008 година за изменение на приложение VII към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), или да върне делото на Общия съд

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски;

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба френското правителство изтъква четири правни основания.

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил своето задължение за мотивиране, като не е отговорил надлежно, от една страна, на неговите оплаквания, изведени от факта, че Комисията не е взела предвид наличните научни данни, доколкото Общият съд е приел неправилно, че тези оплаквания съдържат упрек към Комисията за това, че не се е запознала с тези данни, а от друга страна, не е отговорил надлежно на оплакванията на френското правителство, изведени от нарушението на член 24 а от Регламент № 999/2001, доколкото Общият съд е приел, че тези оплаквания имат за цел да се провери дали оспорваните мерки са били подходящи за да се постигне високо равнище на защита на човешкото здраве.

Със своето второ правно основание, което се подразделя на три части, френското правителство твърди, че Общият съд изопачил представените пред него факти. Така жалбоподателят твърди преди всичко, че Общият съд е изопачил становищата на Европейската агенция за безопасност на храните („EFSA“) от 8 март 2007 г. и от 24 януари 2008 г., като е приел, че Комисията е могла да изведе от тези становища, бе за да допусне явна грешка в преценката, че опасността от предаване на човека на ТСЕ, различни от тези на СЕГ е изключително ниска (първа част). С втората част жалбоподателят поддържа след това, че Общият съд е изопачил становищата на EFSA от 17 май и 26 септември 2005 г., като е приел, че Комисията е могла да счете, без да допусне явна грешка в преценката, че оценката на надеждността на бързите тестове, която се съдържа в тези становища, е валидна за използването на тези тестове в рамките на проверката дали да се предостави за консумация от човека на овче и козе месо. С третата част френското правителство накрая твърди, че Общият съд е изопачил представените пред него факти, като е приел, че всички научни доказателства, наведени от Комисията за да обоснове приетите с Регламент № 746/2008 оспорвани мерки, представляват нови обстоятелства по отношение на предходните превантивни мерки.

С третото правно основание френското правителство поддържа, че Общият съд е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, като е квалифицирал като научни доказателства наведените от Комисията нови обстоятелства, които могат да променят разбирането на риска за човешкото здраве или да докажат, че този риск може да бъде ограничен с не толкова обременителни мерки като съществуващите.

С четвъртото правно основание, което съдържа три части, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приложил принципа на предпазните мерки. В този контекст жалбоподателят първо поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е нарушила разпоредбите на член 24а от Регламент № 999/2001, при положение че, според Общия съд, тя е изпълнила задължението, съдържащо се в член 152, параграф 1 ЕО да осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве. С втората част френското правителство поддържа след това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е презюмирал, че научните доказателства, наведени от Комисията за да обоснове приемането на Регламент № 746/2008 трябва непременно да водят до промяна на нивото на риска, считан за приемлив. При условията на евентуалност, френското правителство твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е проверил дали, за да се определи нивото на риска, считан за приемлив, Комисията е взела предвид тежестта и необратимостта на пагубните последици на ТСЕ за здравето на човека. С третата част френското правителство твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид факта, че Регламент № 746/2008 не замества предходните превантивни мерки, а ги допълва с алтернативни, по-гъвкави мерки.

(1) ОВ L 202, стр. 11.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/6

Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. от Centrotherm Systemtechnik GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 септември 2011 г. по дело T-427/09 — centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-609/11)

2012/C 80/08

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Centrotherm Systemtechnik GmbH (представители: A. Schulz und C. Onken, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Общият съд на Европейския съюз от 15 септември 2011 г. по дело T-427/09;

—	да се отхвърли жалбата на centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2009 г. по преписка R 6/2008-4;

—	да се осъди centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решението на Общия съд, с което той отхвърля като неоснователна подадената от жалбоподателя жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2009 г. по процедура по отмяна между centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG и Centrotherm Systemtechnik GmbH.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания:

1.	Според жалбоподателят с обжалваното съдебно решение се нарушава член 65 от Регламент № 207/2009 (1) и член 134, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд. Съгласно тези разпоредби Общият съд е длъжен да вземе предвид всички посочени от жалбоподателя правни основания.

По-нататък жалбоподателят изтъква, че обжалваното съдебно решение е несъвместимо с член 51, параграф 1, буква а) и с член 76 от Регламент № 207/2009. Според жалбоподателя в това решение погрешно се предпоставя, че жалбоподателят има задължение да докаже, че използването на оспорената марка е годно да гарантира запазването на произтичащите от нея права. В действителност обаче на основание на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 в процедурата по отмяна съгласно член 51, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се прилага принципа за служебна проверка на фактите. От друга страна, от разпоредбите и структурата на Регламента — и по-специално след съпоставяне на разпоредбите относно производството по отмяна и разпоредбите, уреждащи производството по възражение и обявяване на недействителността на определена търговска марка поради наличието на относителни основания за отказ на регистрация — произтича, че в процедурата по отмяна не притежателят на оспорваната марка следва да представи доказателства за нейното използване.

Според жалбоподателя от това следва, по-специално, че СХВП необосновано отказва да вземе предвид представените доказателства като изтъква, че са представени след изтичането на съответния срок.

3.	Жалбоподателят твърди, че Общият съд тълкува неправилно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, като приема погрешно и в противоречие с практиката на Съда, че понятието за „реално използване“ се противопоставя на понятието за „минимално използване“ на марката.

Накрая според жалбоподателя е неправилно твърдение на СХВП, което Общия съд оставя неоспорено, че представената от управителя на жалбоподателя клетвена декларация е недопустимо доказателствено средство съгласно член 78, параграф 1, буква, е) от Регламент № 207/2009, като това твърдение противоречи на практиката на Общия съд.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/7

Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. от Centrotherm Systemtechnik GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 септември 2011 г. по дело T-434/09 — Centrotherm Systemtechnik GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-610/11)

2012/C 80/09

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Centrotherm Systemtechnik GmbH (представители: A. Schulz und C. Onken, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Общият съд на Европейския съюз от 15 септември 2011 г. по дело T-434/09,

—	да се отхвърли решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2009 г. по преписка R 6/2008-4, доколкото с него се уважава искането за отмяна на марката на Общността № 1 301 019 CENTROTHERM,

—	да се осъдят Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания:

Според жалбоподателя с обжалваното съдебно решение се нарушава член 51, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (1), дотолкова, доколкото Общият съд преценява неправилно доказателствената стойност на предоставената пред отдела по отмяна клетвената декларация от управителя на жалбоподателя. Жалбоподателят изтъква, че за разлика от приетото от апелативния състав и от Общия съд, тази клетвена декларация представлява, дори ако се следва и практиката на самия Общ съд, допустимо доказателствено средство по смисъла на член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

Жалбоподателят твърди, че освен това Общият съд тълкува неправилно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009. За разлика от застъпваното от предходните инстанции становище, съгласно еднозначната формулировка на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, както и с оглед на общата структура на самия Регламент, в процедурата по отмяна по член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се прилага принципът за служебна проверка на фактите.

Според жалбоподателя не е трябвало да бъдат връщани като представени извън установения срок представените от него в производството пред апелативния състав документи. Жалбоподателят посочва, че това следва, от една страна, от общата структура на Регламент № 207/2009, и по-специално, след съпоставяне на приложимите в процедурата по отмяна разпоредби относно използването на съответната марка, с разпоредбите относно производството по възражение и производството по обявяване на недействителността на марка на Общността поради наличието на абсолютни основания за отказ на регистрацията ѝ, като, от друга страна, този извод следва и от общите принципи за разпределяне на доказателствената тежест.

Поради тази причина според жалбоподателя е необходимо посредством телеологично тълкуване да се стесни смисъла на правило 40, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (2).

В случай че Съдът откаже посредством телеологичното тълкуване да стесни смисъла на правило 40, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2868/95, според жалбоподателя последното е неприложимо, тъй като противоречи на разпоредбите и на общата структура на Регламент № 207/2009 и нарушава общия принцип на пропорционалността.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/8

Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 30 ноември 2011 г. — Niederösterreichische Landes-Landwirtschaftskammer/Anneliese Kuso

(Дело C-614/11)

2012/C 80/10

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Niederösterreichische Landes-Landwirtschaftskammer

Ответник: Anneliese Kuso

Преюдициален въпрос

Член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 76/207/ЕИО (1), в редакцията с Директива 2002/73/ЕО, допуска ли национална правна уредба, съгласно която въпросът за дискриминацията, основана на пола, във връзка с прекратяването на трудово правоотношение единствено поради изтичането на срочен индивидуален трудов договор, сключен преди посочената директива да влезе в сила (в случая — преди присъединяването на Австрия към Европейския съюз), не трябва да се разглежда — въз основа на постигнатата преди присъединяването договорна уговорка, която предвижда определен срок — като „условие за уволнение“, а само във връзка с отхвърлянето на молбата за продължаване на договора, като „условие за назначаване“?

(1) Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164), в изменената редакция с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/9

Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Braunschweig (Германия) на 7 декември 2011 г. — Дело във връзка с административна имуществена санкция, наложена на International Jet Management GmbH

(Дело C-628/11)

2012/C 80/11

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Braunschweig

Жалбоподател

International Jet Management GmbH

Преюдициални въпроси

Уредената в член 18 ДФЕС (предишен член 12 ЕО) забрана за дискриминация приложима ли е, когато държава членка (Федерална република Германия) изисква от въздушния превозвач, който притежава издаден в друга държава членка (Република Австрия) валиден оперативен лиценз по смисъла на членове 3 и 8 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, да получи разрешение за прелитане в случаите на чартърни полети (нередовни търговски полети) от трети страни към територията на първата държава членка?

Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, самото изискване за разрешение нарушава ли член 18 ДФЕС (предишен член 12 ЕО), ако разрешението за прелитане, чието получаване може да бъде наложено с административна имуществена санкция, се изисква за въздушните превозвачи, които са получили оперативен лиценз в друга държава членка и извършват въздухоплавателни услуги от трети страни, но не и за въздушните превозвачи, получили оперативен лиценз във Федерална република Германия?

Ако член 18 ДФЕС (предишен член 12 ЕО) е приложим (въпрос 1), но е установено, че изискването за разрешение самò по себе си не е дискриминационно (въпрос 2), възможно ли е издаването на разрешение за прелитане във връзка с извършваните от жалбоподателя въздухоплавателни услуги от трети страни до Федерална република Германия да бъде поставено, под страх от налагане на административна имуществена санкция и без да се нарушава забраната за дискриминация, в зависимост от условието въздушният превозвач от държавата членка да докаже пред органа по издаване на разрешенията, че въздушните превозвачи, получили оперативен лиценз във Федерална република Германия, не са в състояние да извършат полетите (декларация за неналичие)?

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/9

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 15 декември 2011 година — „Строй транс“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-642/11)

2012/C 80/12

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Строй транс“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбата на чл.203 от Директива 2006/112/ (1) ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че начисления от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване/липса на доставка или плащане/, както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето данък, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател.

Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна/получател по фактурата/се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна/издател на фактурата/не се извършва корекция на начисления ДДС отново с РА в следните хипотези:

—	издателя на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия

—	издателя на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги

—	в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/10

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 15 декември 2011 година — „ЛВК-56“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-643/11)

2012/C 80/13

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жслбоподател:„LVK — 56“ EOOD

Преюдициални въпроси

Разпоредбата на чл.203 от Директива 2006/112 (1) обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС е издадена без да е възникнало данъчно събитие? При положителен отговор, разпоредбите на чл.203 и чл. 273 от Директива 2006/112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по Директивата, че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?

По съображение 39 от Директива 2006/112 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл.73, чл.179 и чл.203 от Директива 2006/112, изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?

Могат ли специалните мерки по чл.395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка, органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура? При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл.203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?

Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за „недоказано извършване на доставката“, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение, че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?

Разпоредбите на чл.167 и чл.168, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл.178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика, не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради „липса на настъпило данъчно събитие“, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период? За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията, доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките — декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби.

В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл.167 и чл.168, б „а“ от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?

(1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/11

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 16 декември 2011 г. — Land Berlin/Ellen Mirjam Sapir и др.

(Дело C-645/11)

2012/C 80/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Land Berlin

Ответници: Ellen Mirjam Sapir, Michael J Busse, Mirjam M Birgansky, Gideon Rumney, Benjamin Ben-Zadok, Hedda Brown

Преюдициални въпроси

Представлява ли искането за връщане на полученото плащане без основание гражданско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (1) и тогава, когато административен орган е разпоредил на федерална провинция да обезщети увредените лица, като им изплати част от получената вследствие на продажбата на даден имот сума, но вместо това, по грешка, федералната провинция преведе на тези лица цялата получена при продажбата цена?

2.	Налице ли е изискваната от член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 тясна връзка между множество искове и тогава, когато ответниците се позовават на искания за допълнително обезщетение, които могат да бъдат разгледани и решени единствено заедно?

Прилага ли се член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 и спрямо ответници с местоживеене извън Европейския съюз? При утвърдителен отговор, прилага ли се този член и тогава, когато съдът на държавата по местоживеенето на ответника би могъл да откаже признаване на постановеното решение поради липса на компетентност на основание на сключен двустранен договор с държавата на сезирания съд?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОB. L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/11

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil de Barcelona (Испания) на 30 декември 2011 г. — Serveis en Impressio i Retolacio Vargas, S.L./Banco Mare Nostrum, S.A.

(Дело C-664/11)

2012/C 80/15

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Mercantil de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Serveis en Impressio i Retolacio Vargas, S.L.

Ответник: Banco Mare Nostrum, S.A.

Преюдициални въпроси

Ако кредитна институция предлага на клиент лихвен суап за покритие на риска от промени на лихвените проценти по предходни финансови сделки, следва ли това да се счита за услуга по предоставяне на инвестиционна консултация в съответствие с дефиницията по член 4, параграф 1, точка 4 от Директивата Mifid (1)?

2.	Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за годност за непрофесионален инвеститор да обуслови пълната нищожност на договора за лихвен суап, сключен между инвеститора и консултиращата кредитна институция?

В случай че предоставената при описаните условия услуга не се счита за инвестиционна консултация, сам по себе си фактът по закупуване на сложен финансов инструмент като лихвен суап без да се направи тестът за подходяща услуга, предвиден в член 19, параграф 5 от Директивата Mifid, поради причина, за която отговаря инвестиционната институция, обуславя ли пълната нищожност на договора за покупка, сключен със същата кредитна институция?

Съгласно член 19, параграф 9 от Директивата Mifid сам по себе си фактът, че кредитна институция предлага сложен финансов инструмент, свързан с ипотечен кредит, договорен със същата институция или с различна институция, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят предвидените от посочения член 19 тест за годност и тест за подходяща услуга, които инвестиционната институция трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?

5.	За да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директивата Mifid задължения, необходимо ли е финансовият продукт, с който е свързан предлаганият финансов инструмент, да бъде подчинен на правни стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива?

(1) Директива 2004/39/ЕО от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247).

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/12

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil de Barcelona (Испания) на 30 декември 2011 г. — Alfonso Carlos Amselem Almor/NCG Banco, S.A.

(Дело C-665/11)

2012/C 80/16

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Mercantil de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Alfonso Carlos Amselem Almor

Ответник: NCG Banco SA

Преюдициални въпроси

Ако кредитна институция предлага на клиент, с когото преди това е сключила договор за ипотечен кредит, лихвен суап за покритие на риска от промени на лихвените проценти по предходната сделка, следва ли това да се счита за услуга по предоставяне на инвестиционна консултация в съответствие с дефиницията по член 4, параграф 1, точка 1 от Директивата Mifid (1)?

2.	Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за годност за непрофесионален инвеститор да обуслови пълната нищожност на договора за лихвен суап, сключен между инвеститора и консултиращата кредитна институция?

Съгласно член 19, параграф 9 от Директивата Mifid сам по себе си фактът, че кредитна институция предлага сложен финансов инструмент, свързан с ипотечен кредит, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят предвидените от посочения член 19 тест за годност и тест за подходяща услуга, които инвестиционната институция трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?

5.	За да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директивата Mifid задължения, необходимо ли е финансовият продукт, с който е свързан предлаганият финансов инструмент, да бъде подчинен на правни стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива?

(1) Директива 2004/39/ЕО относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247).

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/12

Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Република Латвия) на 17 януари 2012 г. — Mohamad Zakaria

(Дело C-23/12)

2012/C 80/18

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākās tiesas Senāts

Страни в главното производство

Жалбоподател: Mohamad Zakaria

Преюдициални въпроси

Предвижда ли член 13, параграф 3 от Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година (1) за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) правото да се обжалва не само отказа за влизане в страната, но и нарушенията, извършени в хода на производството по приемане на решението, с което е разрешено влизането?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, дали с оглед на предвиденото в съображение 20 и в член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, посочената правна норма налага на държавите членки задължението да гарантират ефективно право на обжалване пред съдебен орган?

При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, дали с оглед на предвиденото в съображение 20 и в член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз член 13, параграф 3 от същия регламент налага на държавите членки задължението да гарантират право на ефективно обжалване пред административен орган, който от институционална и функционална гледна точка предоставя същите гаранции, като тези на съдебен орган?

(1) ОВ L 105, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5 и Поправка в ОВ L 275, 20.10.2010 г., стр. 11.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/13

Иск, предявен на 31 януари 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-48/12)

2012/C 80/19

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, S. Petrova и K. Herrmann,)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (1), или във всеки случай като не е уведомила Комисията за тези мерки, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 33, параграф 1 от тази директива,

—

поради неизпълнение на задължението си да съобщи предприетите мерки за транспониране на Директива 2008/50/ЕО, на основание на член 260, параграф 3 ДФЕС да се осъди Република Полша да заплаща периодична имуществена санкция в размер на 71 521,38 EUR на ден от деня на постановяване на съдебното решение по настоящото дело;

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията иска да се установи, че Република Полша не е изпълнила предвиденото в член 33, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО задължение.

Според Комисията Директива 2008/50/ЕО представлява важен акт на правото на Съюза, регулиращ емисиите на замърсителите на въздуха и следователно има за цел опазването на околната среда и човешкото здраве. С тази директива се установяват по-специално стандартите при оценката и измерването на концентрацията на прахови частици в атмосферния въздух и се поставят цели за намаляването на концентрацията на прахови частици от замърсители на атмосферния въздух, които са най вредни за човешкото здраве. Директивата задължава държавите членки да ограничат през 2015 г. концентрацията на експозицията на фините прахови частици ПЧ 2,5 до 20 μg/m3. Освен това Директивата определя целева стойност за експозицията на концентрацията на фините прахови частици ПЧ 2,5 от 25 μg/m3, която е трябвало да бъде постигната до 1 януари 2010 г. В допълнение Директивата задължава държавите членки да постигнат пределна допустимата стойност на концентрацията на фините прахови частици ПЧ2,5 от 25 μg/m3 до 2015 г. (първи етап), като през втория етап (до 2020 г.) пределна допустимата стойност на концентрацията на фините прахови частици ПЧ2,5 следва да е 20 μg/m3. Освен това Директива 2008/50/ЕО задължава държавите членки да информират обществеността за качеството на атмосферния въздух и за други приети въз основа на Директивата мерки (член 26 и сл. от Директивата).

Съгласно член 33, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО до 11 юни 2010 г. Република Полша е била задължена да приеме и да въведе в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата.

Според Комисията Република Полша нито е включила в полското законодателство необходимите разпоредби, нито ги е въвела в сила. Изготвянето от Министерството на околната среда на основите на законопроект за изменението на Закона за опазването на околната среда и на някои други закони не представлява изпълнение на предвиденото в член 33, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО задължение.

Полските власти информират Комисията единствено, че член 6, параграф 1 и член 23 от Директива 2008/50/ЕО са частично транспонирани с членове 13 и 15 от Закона от 17 юли 2009 г. относно системата за управление на емисиите на парникови газове и на други замърсители посредством разработването на система за управление на емисиите на серен диоксид (SO2) и на азотен оксид (NO), както и че частично е изпълнено задължението за разработването на проект за национален план за намаляване на емисиите на замърсителите в атмосферния въздух.

(1) ОВ L 152, стр. 1.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/14

Жалба, подадена на 1 февруари 2012 г. от Kendrion NV срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 16 ноември 2011 г. по дело T-54/06, Kendrion/Комисия

(Дело C-50/12 P)

2012/C 80/20

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Kendrion NV (представители: P. Glazener и T. Ottervanger, advocaten)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	съдебното решение да се отмени изцяло или частично на посочените правни основания,

—	изцяло или частично да се отмени решението на Комисията, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени или намали наложената на жалбоподателя глоба,

—	при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с указанията на Съда,

—	Комисията да бъде осъдена да заплати разноските по настоящото производство и по производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

1.	С първото правно основание се поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на правото на Съюза и че е изложил противоречиви и непълни мотиви за извода си, че Комисията е обосновала в достатъчна степен решението си да наложи по-висока глоба на Kendrion, отколкото на Fardem.

С второто правно основание се поддържа, че при преценката на въпроса дали Комисията е имала основание да презумира, че Kendrion трябва да отговаря солидарно за заплащането на глобата, която следва да бъде наложена на бившето му дъщерно дружество Fardem, Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на правото, а също така и грешка при преценката на доказателствата и съответно — процесуално нарушение. В решението си Общият съд не определил правилно тежестта на доказване и допуснал явна грешка при преценката на фактите и доказателствата. Освен това Общият съд не мотивирал изводите си и не разгледал достатъчно задълбочено твърденията на Kendrion.

С третото правно основание Kendrion оспорва изложените в обжалваното решение съображения, поради които Общият съд отхвърля второто, четвъртото и петото от посочените от Kendrion правни основания. Общият съд допуснал грешка при тълкуването на правото на Съюза, като приел, че на дружеството майка Kendrion, което не е участвало в нарушението, може да бъде наложена по-висока глоба, отколкото на дъщерното дружество Fardem, което е извършило нарушението. Освен това Общият съд нарушил принципа на равно третиране и изложил противоречиви и непълни мотиви.

С четвъртото правно основание Kendrion твърди, че Общият съд неправилно отхвърлил като „неотносим“ довода на Kendrion за прекомерна продължителност на производството пред Общия съд. По този начин Общият съд видимо приел, че не е компетентен да констатира нарушенията във воденото пред него производство. Дори наистина Общият съд да не е компетентен да намали размера на глобата поради прекомерната продължителност на производството пред него, при всички положения Съдът следва да се произнесе по този важен от гледна точка на правната сигурност въпрос и да изведе съответните правни последици.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/15

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — EI du Pont de Nemours и др./Комисия

(Дело T-76/08) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на хлоропренов каучук - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП - Определяне на цените - Разпределяне на пазара - Отговорност за неправомерното поведение - Съвместно предприятие - Насоки за определяне на размера на глобите - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество)

2012/C 80/21

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: E.I. du Pont de Nemours and Company (Wilmington, Съединени американски щати), DuPont Performance Elastomers LLC (Wilmington, Съединени американски щати) и DuPont Performance Elastomers SA (Grand-Saconnex, Швейцария) (представители: J. Boyce и A. Lyle-Smythe, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално X. Lewis и V. Bottka, впоследствие V. Bottka и V. Di Bucci, и накрая V. Bottka, S. Noë и A. Biolan)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на членове 1 и 2 от Решение C(2007) 5910 окончателен на Комисията от 5 декември 2007 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/38.629 — Хлоропренов каучук), изменено с Решение C(2008) 2974 окончателен на Комисията от 23 юни 2008 г., доколкото те се отнасят до EI du Pont de Nemours and Company, и от друга страна, искане за намаляване на размера на глобата, наложена солидарно на жалбоподателте с това решение.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда EI du Pont de Nemours and Company, DuPont Performance Elastomers LLC и DuPont Performance Elastomers SA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/15

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Dow Chemical/Комисия

(Дело T-77/08) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на хлоропреновия каучук - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП - Определяне на цените - Разпределяне на пазара - Отговорност за неправомерното поведение - Съвместно предприятие - Насоки за определяне на размера на глобите - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество)

2012/C 80/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: The Dow Chemical Company (Midland, Мичиган, Съединени американски щати) (представители: D. Schroeder и T. Graf, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално X. Lewis и V. Bottka, впоследствие V. Bottka и V. Di Bucci, и накрая V. Bottka, P. Van Nuffel и L. Malferrari)

Предмет

Като основно искане, отмяна на Решение C(2007) 5910 окончателен на Комисията от 5 декември 2007 година относно производство по член 81 (ЕО) и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/F/38.629 — Хлоропренов каучук), изменено с Решение C(2008) 2974 окончателен на Комисията от 23 юни 2008 година, в частта, която се отнася до жалбоподателя, и при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя с това решение.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда The Dow Chemical Company да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/16

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия

(Дело T-83/08) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на хлоропреновия каучук - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП - Определяне на цените - Разпределяне на пазара - Доказване на участието в картела - Доказване на дистанцирането от картела - Продължителност на нарушението - Право на защита - Достъп до преписката - Насоки за определяне на размера на глобите - Забрана за прилагане с обратна сила - Оправдани правни очаквания - Принцип на пропорционалност - Смекчаващи обстоятелства)

2012/C 80/23

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Denki Kagaku Kogyo Kabushiki Kaisha (Токио, Япония) и Denka Chemicals GmbH (Дюселдорф, Германия) (представители: първоначално G. van Gerven, T. Franchoo и D. Fessenko, впоследствие T. Franchoo, B. Bär-Bouyssière и A. de Beaugrenier, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: S. Noë и V. Bottka)

Предмет

Главното искане е за отмяна на Решение C(2007) 5910 окончателен на Комисията от 5 декември 2007 г. във връзка с производство за прилагане на член 81 (ЕО) и член 53 Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/38.629 — Хлоропренов каучук), в частта, в която се отнася до жалбоподателите, и при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателите с това решение, която те следва да заплатят солидарно.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Denki Kagaku Kogyo Kabushiki Kaisha и Denka Chemicals GmbH да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/16

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — skytron energy/СХВП (arraybox)

(Дело T-321/09) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „arraybox“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 80/24

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: skytron energy GmbH & Co. KG (Берлин, Германия) (представители: H.J. Omsels и C. Danziger, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: S. Schäffner)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 4 юни 2009 г. (преписка R 1680/2008-1), свързано със заявка за регистрацията на словния знак „arraybox“ като марка на Общността

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда skytron energy GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/16

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-469/09) (1)

(ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Разходи, които се изключват от общностно финансиране - Сектори на преработка на домати и на складиране на ориз - Ключови проверки - Интегрирана административна система и система за контрол за определени схеми за подпомагане на Общността - Принцип на пропорционалност)

2012/C 80/25

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. K. Chalkias и S. Papaïoannou)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi и A. Markoulli)

Предмет

Отмяна на Решение 2009/721/ЕО на Комисията от 24 септември 2009 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция Гарантиране и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 257, стр. 28)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/17

Решение на Общия съд от 7 февруари 2012 г. — Hartmann-Lamboy/СХВП — Diptyque (DYNIQUE)

(Дело T-305/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „DYNIQUE“ - По-ранна словна марка на Общността „DIPTYQUE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 80/26

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Marlies Hartmann-Lamboy (Westerburg, Германия) (представител: R. Loos, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Pohlmann, впоследствие G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Diptyque SAS (Париж, Франция)

Предмет

Жалба срещу решението от 7 май 2010 г. на първи апелативен състав на СХВП (преписка R 1217/2009-1) относно производство по възражение между Diptyque SAS и г-жа Marlies Hartmann-Lamboy.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-жа Marlies Hartmann-Lamboy да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 288, 23.10.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/17

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Goutier/СХВП — Euro Data (ARANTAX)

(Дело T-387/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на марка на Общността „ARANTAX“ - По-ранна национална словна марка „ANTAX“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1,буква б)от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009)

2012/C 80/27

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Goutier (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: E. Happe, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: B. Schmidt)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Euro Data GmbH & Co. KG, Datenverarbeitungsdienst (Саарбрюкен, Германия) (представител: D. Wagner, avocat)

Предмет

Жалба, подадена срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 1 юли 2010 г. (преписка R 126/2009-4) относно производство по възражение между Euro Data GmbH & Co. KG, Datenverarbeitungsdienst и г-н Klaus Goutier

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-н Klaus Goutier да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/17

Решение на Общия съд от 7 февруари 2012 г. — Dosenbach-Ochsner/СХВП — Sisma (Изображение на правоъгълник със слонове)

(Дело T-424/10) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността, изобразяваща правоъгълник със слонове - По-ранни международна и национална фигуративни марки, изобразяващи слон, и по-ранна национална словна марка „elefanten“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Отличителен характер на по-ранните марки)

2012/C 80/28

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport (Dietikon, Швейцария) (представител: O. Rauscher, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Mannucci)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Sisma SpA (Mantova, Италия) (представител: F. Caricato, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 юли 2010 г. (преписка R 1638/2008-4) относно производство за обявяване на недействителност между Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport и Sisma SpA

Диспозитив

1.	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 15 юли 2010 г. (преписка R 1638/2008-4).

2.	СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport.

3.	Sisma SpA понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/18

Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Almunia Textil/СХВП — FIBA-Europe (EuroBasket)

(Дело T-596/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „EuroBasket“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „Basket“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1,буква б)от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 80/29

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Almunia Textil, SA (La Almunia de Doña Godina, Испания) (представител: J.E. Astiz Suárez, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: R. Manea)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: FIBA-Europe eV (Мюнхен, Германия) (представител: T. Hogh Holub, avocat)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 октомври 2010 г. (преписка R 280/2010-1) относно производство по възражение между Almunia Textil, SA и FIBA-Europe eV.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

Almunia Textil, SA понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и на FIBA-Europe eV, включително, що се отнася до последното дружество, направените необходими разходи във връзка с производството пред апелативния състав.

(1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/18

Решение на Общия съд от 7 февруари 2012 г. — Run2Day Franchise/СХВП — Runners Point (Run2)

(Дело T-64/11) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Run2“ - По-ранни словна и фигуративна марки на Общността „RUN2DAY“ - По-ранна фигуративна марка на Бенелюкс „RUN2DATE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 80/30

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Run2Day Franchise BV (Utrecht, Нидерландия) (представител: H. Koenraad, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Runners Point Warenhandels GmbH (Recklinghausen, Германия) (представител: H. Prange, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 ноември 2010 г. (преписка R 349/2010-1), относно производство по възражение между Run2Day Franchise BV и Runners Point Warenhandels GmbH.

Диспозитив

1.	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 11 ноември 2010 г. (преписка R 349/2010-1).

2.	СХВП и Runners Point Warenhandels GmbH понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Run2Day Franchise BV.

(1) ОВ C 89, 19.3.2011 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/18

Определение на Общия съд от 20 януари 2012 г. — Groupe Partouche/Комисия

(Дело T-315/10) (1)

(Жалба за отмяна - Концентрации - Решение за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар - Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд - Недопустимост)

2012/C 80/31

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Groupe Partouche (Париж, Франция) (представител: J.-J. Sebag, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan, F. Ronkes Agerbeek и N. von Lingen)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: La française des jeux (Boulogne-Billancourt, Франция) и Groupe Lucien Barrière (Париж, Франция) (представители: D. Théophile и P. Mèle, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2010) 3333 на Комисията от 21 май 2010 година за обявяване за съвместима с вътрешния пазар и Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИО) на концентрацията на предприятия, с която La française des jeux и Groupe Lucien Barrière придобиват съвместен контрол над предприятието Newco (дело COMP/M.5786 — Française des jeux/Groupe Lucien Barrière/JV)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Groupe Partouche понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, La française des jeux и Groupe Lucien Barrière.

(1) ОВ C 274, 9.10.2010 г.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/19

Определение на председателя на Общия съд от 23 януари 2012 г. — Henkel и Henkel France/Комисия

(Дело T-607/11 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията, с което се отказва предаването на документи на национален орган по конкуренция - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на правен интерес - Неспазване на изискванията за форма - Липса на временен характер на исканите мерки - Недопустимост)

2012/C 80/32

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Henkel AG & Co. KGaA (Дюселдорф, Германия) и Henkel France (Boulogne-Billancourt, Франция) (представители: R. Polley, T. Kuhn, F. Brunet и É. Paroche, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan и P. J. O. Van Nuffel)

Предмет

Молба за постановяване на временни мерки във връзка с Решение на Комисията от 30 септември 2011 г. (дело COMP/39.579 — Детергенти за широка употреба — и дело 09/0007 F), с което се отхвърля искането на френския орган по конкуренцията да му бъдат предадени, в рамките на дело 09/0007 F, отнасящо се до френския сектор на детергентите, няколко документа, представени по дело COMP/39.579

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за постановяване на временни мерки.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/19

Определение на председателя на Общия съд от 25 януари 2012 г. — Euris Consult/Парламент

(Дело T-637/11 R)

(Обезпечително производство - Обществена поръчка за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Преводачески услуги на малтийски език - Отхвърляне на офертата на оферент - Ред за съобщаване - Молба за спиране на изпълнението - Загуба на възможност - Липса на значителна и непоправима вреда - Липса на неотложност)

2012/C 80/33

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Euris Consult Ltd (Floriana, Малта) (представител: F. Moyse, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Darie и F. Poilvache)

Предмет

Искане за спиране на изпълнението на решението на Европейския парламент от 18 октомври 2011 г., прието в рамките на обществена поръчка MT/2011/EU за преводачески услуги на малтийски език (ОВ S 56-090372), с което се отхвърля направената от ищеца оферта

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/19

Жалба, подадена на 30 декември 2011 г. — TV2/Danmark/Комисия

(Дело T-674/11)

2012/C 80/34

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: TV2/Danmark (Odense, Дания) (представител: O. Koktvedgaard)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

главно искане: да се отмени Решение на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания за TV2/Danmark (C 2/2003), доколкото с него се установява, че разглежданите мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (съображения 101 и 153 и първа алинея от заключението на решението).

—

искане, изложено при условията на евентуалност: да се отмени Решение на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания за TV2/Danmark (C 2/2003), доколкото с него се установява, че:

—	разглежданите мерки представляват нова помощ, за която следователно е трябвало да бъде направено уведомление (съображение 154 и първа алинея от заключението на решението),

—	лицензионните такси, които за периода от 1997 г. до 2002 г. са били преведени на регионалните станции чрез TV2, представляват държавна помощ за TV2 (съображение 194 от решението), и

—	приходите от реклами, които през 1995 г. и 1996 г. и при закриването на Фонда TV2 през 1997 г. са били преведени от Фонд TV2 на TV2, представляват държавна помощ за TV2 (съображения 90, 92, 193 и 195, и таблица 1)

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на член 107, параграф 1 ДФЕС, на член 14 ДФЕС и на Протокола от Амстердам. Жалбоподателят твърди, че:

—

не е получил държавна помощ, доколкото разглежданите мерки не са поставили TV2/Danmark в по-благоприятно положение по смисъла на член 107 ДФЕС, а са били само възнаграждение за обществените услуги, предоставяни от TV2/Danmark.

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е приложила установените с Решение по дело Altmark условия в съответствие с духа и целта им и неправилно е приела, че второто и четвъртото условие по това съдебно решение не са били изпълнени.

—	твърдяната помощ за TV2/Danmark под формата на лицензионни такси и освобождаване от корпоративен данък не представлява нова помощ по смисъла на Регламент № 659/1999 (1), тъй като тези мерки предхождат присъединяването на Дания към ЕС,

—	лицензионните такси, които са били преведени на регионалните станции чрез TV2/Danmark от 1997 г. до 2002 г., не могат да се квалифицират като държавна помощ за TV2/Danmark, тъй като TV2/Danmark не е действителният получател на тези средства, и

—	средствата, които са били преведени от TV2 Reklame A/S на TV2/Danmark чрез Фонд TV2, постъпващи от продажбата на реклама, не представляват държавна помощ, тъй като става въпрос за плащане на TV2/Danmark за излъчването на реклама по нейната мрежата за радио- и телевизионно разпространение.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член (108 от Договора за функциониране на ЕС) (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/20

Жалба, подадена на 2 януари 2012 г. — Франция/Комисия

(Дело T-1/12)

2012/C 80/35

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и J. Gstalter)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да бъде отменено Решение C(2011) 7808 окончателен от 24 октомври 2011 г., с което Комисията обявява за несъвместими с вътрешния пазара помощите за преструктуриране, планирани от френските власти в полза на SeaFrance SA, под формата на увеличаване на капитала и на заеми, отпуснати от SNCF на SeaFrance.

В подкрепа на жалбата си Френската република излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, тъй като Комисията счела, че предпазливият характер на двата планирани от SNCF заема трябва да бъде преценен заедно с помощта за оздравяване и преструктуриране. Това правно основание се разделя на две части, основани:

—	от една страна, на факта, че Комисията направила погрешно тълкуване на Решението на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело BP Chemicals/Комисия (T-11/95, Recueil, стр. II-3235), и

—	от друга страна, при условията на евентуалност, на факта, че Комисията приложила погрешно посоченото решение на Общия съд.

Второто правно основание е изведено от неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, доколкото Комисията счела, като допълнително основание, че френските власти не успели да докажат, че преценени отделно, двата предвидени от SNCF заема били предоставени по пазарния лихвен процент. Това правно основание се разделя на две части, основани:

—	от една страна, на факта, че Комисията погрешно не приложила към двата разглеждани заема Съобщението на Комисията от 19 януари 2008 година относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (1), и

—	от друга страна, на факта, че Комисията погрешно приела, че за да бъде съобразен с пазара, лихвеният процент на разглежданите заеми е трябвало да бъде около 14 %.

Третото правно основание е изведено от това, че Комисията допуснала грешки при прилагане на правото и фактически грешки, като приела, че помощта за преструктуриране е несъвместима с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тълкуван в светлината на насоките относно помощите за оздравяване и преструктуриране.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 345ДФЕС, който предвижда, че договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество.

(1) ОВ C 14, стр. 6.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/21

Жалба, подадена на 9 януари 2012 г. — Interbev/Комисия

(Дело T-18/12)

2012/C 80/36

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Association Nationale Interprofessionnelle du Bétail et des Viandes (Interbev) (Париж, Франция) (представители: P. Morrier и A. Bouviala, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на Европейската комисия от 13 юли 2011 г., държавна помощ SA.14.974 (C 46/2003) — Франция — по отношение на вноските в полза на INTERBEV, C(2011) 4923 окончателен, все още непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз, доколкото с това решение се квалифицират като държавни помощи осъществяваните от INTERBEV между 1996 г. и 2004 г. дейности в областта на рекламата, рекламното намаление, техническата помощ и научноизследователската и развойна дейност, от една страна, и разширените доброволни вноски, които се използват за финансиране на тези дейности, като ресурси на държавата, представляващи съставна част от посочените по-горе мерки за държавна помощ, от друга страна,

—

при условията на евентуалност, да отмени решението на Европейската комисия от 13 юли 2011 г., държавна помощ SA.14.974 (C 46/2003) — Франция — по отношение на вноските в полза на INTERBEV, C(2011) 4923 окончателен, все още непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз, доколкото то приканва националните юрисдикции да пристъпят към възстановяване на разширените доброволни вноски (обжалваното решение, точки 201 и 202),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

Първо правно основание, изведено от непълни мотиви на обжалваното решение с оглед на член 296 от ДФЕС и по-специално на условията, отнасящи се: i) до селективно икономическо предимство в полза на операторите в говедовъдството и овцевъдството, ii) до държавния произход на дейностите, осъществявани от жалбоподателя, iii) до нарушението на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки, и iv) до задължителната връзка между дейностите, осъществявани от жалбоподателя, и разширените доброволни вноски, наричани също задължителни доброволни вноски, събирани между 1996 г. и 2004 г.

Второ правно основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото дейностите, осъществявани от жалбоподателя между 1996 г. и 2004 г.:

—	не можели да се припишат на държавата и разширените доброволни вноски, които те са финансирали, не съставлявали ресурси на държавата и изобщо не можели да се припишат на френската държава,

—	не съставлявали икономическо предимство за един или повече бенефициери,

—	не засягали дори потенциално конкуренцията и търговията между държавите членки.

3.	Трето правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, изведено от явна грешка в преценката що се отнася до наличието на задължителна връзка по предназначение между разширените доброволни вноски и дейностите, провеждани от жалбоподателя.

Четвърто правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност спрямо предходното, изведено от явна грешка в преценката що се отнася до последиците, които националният съд следвало да изведе от липсата на уведомление за разширените доброволни вноски. В точка 202 от обжалваното решение Комисията насърчавала националните съдилища да разпоредят възстановяването на разширените доброволни вноски и да обявят за недействителни помощите, и заинтересованите лица да сезират националния съд, въпреки че националният съд не бил длъжен да разпореди възстановяването на помощите и на разширените доброволни вноски поради факта, че такова възстановяване е неподходящо и практически невъзможно.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/22

Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. — Fomanu/СХВП (Qualität hat Zukunft)

(Дело T-22/12)

2012/C 80/37

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Fomanu AG (Neustadt a.d. Waldnaab, Германия) (представител: Rechtsanwalt T. Raible)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 27 октомври 2011 г. по преписка R 1518/2011-1;

—	да осъди СХВП да заплати разноските, направени в производството пред апелативния състав и в настоящото съдебно производство.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Qualität hat Zukunft“ за стоки и услуги от класове 9, 16 и 40.

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като разглежданата марка на Общността притежава отличителна способност.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/22

Жалба, подадена на 20 януари 2012 г. — PT Musim Mas/Съвет

(Дело T-26/12)

2012/C 80/38

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas) (Medan, Индонезия) (представител: D. Luff, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени членове 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (ОВ L 293, стр. 1) (наричан по-нататък „обжалваният регламент“), в частта му, която се отнася до жалбоподателя;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от

—

това, че Общият съд е компетентен да разгледа членове 1 и 2 от обжалвания регламент и тяхната съвместимост с Регламент (ЕО) № 1225/2009 от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-нататък „базовия регламент“) и с общите принципи на европейското право.

Второто правно основание е изведено от

—

това, че Съветът нарушил член 20, параграф 10, буква и) от базовия регламент, доколкото:

а)

допуснал явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт като отрекъл наличието на „единен стопански субект“ между жалбоподателя и съответния му филиал за продажби в Сингапур. В хода на разследването Комисията нарочно не взела предвид изтъкнатите от жалбоподателя факти относно свързаните дружества;

б)

не представил достатъчно доказателства за това, че били изпълнени условията на член 2, параграф 10, буква и) от базовия регламент. Освен това той допуснал злоупотреба с власт и явна грешка в преценката на член 2, параграф 10, буква и) от базовия регламент, като се основал на неточни и неправилно тълкувани факти, за да докаже, че условията за прилагане на този член били изпълнени. Съветът не взел предвид факти, които жалбоподателят изложил на Комисията, били проверени от нея и не са били оспорени на нито един етап от процедурата по разследване.

Третото правно основание е изведено от

—

това, че Съветът нарушил първо изречение от член 2, параграф 10 от базовия регламент, доколкото:

а)

той не направил обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Той не доказал в достатъчна степен различията между факторите, които могат да повлияят на цените и на сравнимостта на цените. В разрез със съдебната практика Съветът не доказал, че при липсата на корекции за платени комисиони съществувало разминаване между нормалната стойност и експортната цена. Той не взел предвид информация и доказателства, представени в отговорите на жалбоподателя по въпросника и по време на неговите посещения за проверки, които доказват, че ICOF S извършвало и продажби на вътрешния пазар. Той не изложил достатъчни мотиви, за да обясни защо не е взел предвид тази информация и доказателства. По този начин Съветът допуснал явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт. Той не мотивирал в достатъчна степен необходимостта от корекция и това било проява на дискриминация спрямо жалбоподателя.

б)

той не избягнал дублиране на приспадането на печалбите от експортната цена. Той приспаднал първи хипотетичен марж от 5 % за печалбите на ICOF E на основание член 2, параграф 9 от базовия регламент и втори хипотетичен марж от 5 % за печалбите на ICOF S, като по този начин бил приспаднат непропорционално общ хипотетичен марж от 10 % за продажба в рамките на групата. Това очевидно е в разрез с фактите и с практиката за този тип търговски сделки. Комисията в качеството си на разследващ орган е трябвало да узнае за това. Следователно Съветът допуснал явна грешка в преценката на фактите относно печалбите в рамките на групата и извършеното от него прилагане на член 2, параграф 10 от базовия регламент е погрешно, дискриминационно и неразумно.

Четвъртото правно основание е изведено от

—

това, че с преценката си на положението на жалбоподателя Съветът нарушил принципа на добра администрация. Той не взел предвид информацията, доказателствата и доводите, представени на Комисията в хода на разследването. Вместо това Съветът се основал на официални фактури, платени комисиони и договори, извадени от техния контекст, за да увеличи изкуствено дъмпинговия марж на жалбоподателя. Комисията и Съветът е трябвало да проявят по-голяма грижа и да направят по-строг анализ, за да достигнат до своите заключения.

Петото правно основание е изведено от

—

това, че обжалваният регламент бил приет в нарушение на принципите на равенство и на недопускане на дискриминация. Приложената от Съвета корекция на експортната цена на жалбоподателя довела до разминаване между експортната цена и нормалната стойност, тъй като била взета предвид единствено структурата и данъчната организация на дружеството на жалбоподателя. Освен това спрямо жалбоподателя било приложено двойно приспадане на хипотетичен марж на печалбата поради тази структура. И двете положения са дискриминационни за жалбоподателя в сравнение с други разследвани предприятия, понасящи подобни разходи, спрямо които не били направени корекции.

(1) ОВ L 343, стр. 51 и Поправки в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22 и в ОВ L 36, 10.2.2011 г., стр. 20.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/23

Жалба, подадена на 17 януари 2012 г. — Bauer/СХВП- BenQ Materials (Daxon)

(Дело T-29/12)

2012/C 80/39

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Erika Bauer (Schaufling, Германия) (представител: A. Merz, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: BenQ Materials Corp. (Gueishan Taoyuan, Тайван)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени изцяло решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 ноември 2011 г. (преписка R 2191/2010-2),

—	да се осъди СХВП за заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: BenQ Materials Corp.

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „Daxon“ за стоки от класове 3, 5 и 10

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „DALTON“ за стоки и услуги от класове 3, 5, 18, 25, 35, 41 и 44

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като съществува вероятност от объркване на конфликтните марки.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/24

Жалба, подадена на 23 януари 2012 г. — Piotrowski/СХВП (MEDIGYM)

(Дело T-33/12)

2012/C 80/40

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Elke Piotrowski (Viernheim, Германия) (представител: J. Albrecht, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 ноември 2011 г. (преписка R 734/2011-4),

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „MEDIGYM“ за стоки от клас 10

Решение на проверителя: Отказва регистрацията

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009, тъй като решението на апелативния състав се основава на съображения, по които жалбоподателят не е могъл да се произнесе, както и нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, тъй като на посочената марка на Общността е отказана защитата по член 154, параграф 3 и член 37, параграф 1 от Регламент № 207/2009, въпреки че регистрацията на марката не е изключена нито по член 7, параграф 1, буква б), нито по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/24

Жалба, подадена на 25 януари 2012 г. — Herbacin cosmetic/СХВП — Laboratoire Garnier (HERBA SHINE)

(Дело T-34/12)

2012/C 80/41

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Herbacin cosmetic GmbH (Wutha-Farnroda, Германия) (представител: J. Eberhardt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Laboratoire Garnier et Cie (Париж, Франция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 22 ноември 2011 г. по преписка R 2255/2010-1;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Laboratoire Garnier et Cie

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „HERBA SHINE“ за стоки от клас 3

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална марка, марка на Общността и международна регистрация на марката „HERBACIN“ за стоки от клас 3

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграф 2, първо изречение от Регламент № 207/2009, тъй като към датата на постановяване на решението на отдела по споровете повече не е било налице валидно подадена от страна на заявителя молба, която може да породи правен ефект, за предоставяне на доказателства за реалното използване на съответната марка; нарушение на член 15, параграф 1, второ изречение, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав допуска грешка при прилагането на правото, като не взема предвид значителния оборот, реализиран от ответника при износа на продукти с конфликтната марка „HERBACIN“; както и нарушение на член 15, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав подлага на неправилна преценка представените доказателства за използването на марката по отношение на купувачи в рамките на Общността.

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/25

Жалба, подадена на 20 януари 2012 г. — Athens Resort Casino/Комисия

(Дело T-36/12)

2012/C 80/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Athens Resort Casino AE Symmetochon (Marrousi, Гърция) (представители: N. Niejahr, Q. Azau, F. Spyropoulos, I. Dryllerakis и K. Spyropoulos, lawyers и F. Carlin, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	отмяна на Решение на Комисията 2011/716/ЕС от 24 май 2011 г. относно държавна помощ, предоставена от Гърция за някои гръцки казина C 16/10 (ex NN 22/10, ex CP 318/09) (ОВ L 285, 1.11.2011 г., стp. 25) (наричано по-нататък „обжалваното решение“); или

—	при условията на евентуалност, отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отнася до жалбоподателя; или

—	при условията на евентуалност по отношение на предходното искане, отмяна на обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на суми от жалбоподателя; и

—	да осъди ответника да плати направените от него разноски и разноските на жалбоподателя, понесени във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.

С първото правно основание се твърди, че:

—

ответникът е нарушил член 107, параграф 1 от ДФЕС, като е постановил, че разглежданата мярка представлява държавна помощ, тъй като:

а)	приема, че жалбоподателят е ползвал икономическо предимство под формата на „данъчна дискриминация“ в размер на 7,20 евро (EUR) на билет;

б)	приема, че разглежданата мярка включва загуба на държавни ресурси;

в)	приема, че въпросната мярка е селективна в полза на жалбоподателя;

г)	приема, че мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки.

С второто правно основание се твърди, че:

—

ответникът е нарушил член 296 ДФЕС, като не е обосновал надлежно своето решение, така че да позволи на жалбоподателя да узнае, а на Съда да осъществи контрол относно мотивите, поради които Комисията е приела, че жалбоподателят е ползвал селективно предимство, че всяко такова предимство означава загуба на държавни ресурси и може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

С третото правно основание се твърди, че:

—

ако Съдът приеме, че на жалбоподателя е предоставена несъвместима държавна помощ, той трябва да отмени обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяване на суми от жалбоподателя, тъй като това възстановяване би нарушило:

а)	член 14, параграф 1, първо изречение от Регламент № 659/1999 (1), съгласно който възстановяването трябва да бъде свързано с помощта, получена от получателя, доколкото в обжалваното решение ответникът не е изчислил правилно стойността на помощта, която жалбоподателят евентуално е получил;

б)	член 14, параграф 1, второ изречение от Регламент № 659/1999 на Съвета, тъй като възстановяването нарушава общите принципи на правото на ЕС, а именно: принципа на оправданите правни очаквания, принципа на правната сигурност и принципа на пропорционалността.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (понастоящем член 108) (ОВ L 83, 1999 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 8, том 1, стр. 41).

17.3.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/25

Жалба, подадена на 30 януари 2012 г. — Hamcho и Hamcho International/Съвет

(Дело T-43/12)

2012/C 80/43

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Mohamad Hamcho (Дамаск, Сирия) и Hamcho International (Дамаск) (представител: M. Ponsard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания жалбоподателите

Жалбоподателите искат Общият съд:

—	да допусне разглеждането на настоящата жалба по реда на бързото производство;

—

да отмени в частта им, в която се отнасят до жалбоподателите:

—	Решение 2011/273/ОВППС, с направените до настоящия момент допълнения и изменения, включително всички решения, посочени в точка 17 от жалбата;

—	Регламент 442/2011, с направените до настоящия момент допълнения и изменения, включително всички регламенти, посочени в точка 18 от жалбата;

—	Решение 2011/782/ОВППС, с направените до настоящия момент допълнения и изменения, в частност с Решение за изпълнение 2012/37/ОВППС, съгласно точка 19 от жалбата;

—	Регламент 36/2012, съобразно направените до настоящия момент допълнения и изменения, в частност с Регламент за изпълнение 55/2012, съгласно точка 20 от жалбата.

—	да отмени решението на Съвета, съдържащо се в неговото Съобщение от 21 декември 2011 г. до жалбоподателите, в частта, в която вписването на техните имена в спорните списъци се запазва;

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат две правни основания в подкрепа на своята жалба, които по същество са същите или подобни на посочените в рамките на производството по дело Jaber/Съвет, T-653/11.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.080.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 80

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 17 март 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2012/C 080/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 73, 10.3.2012 г.	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2012/C 080/02	Дело C-545/09: Решение на Съда (първи състав) от 2 февруари 2012 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Конвенция за определяне на статута на Европейските училища — Тълкуване и прилагане на член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1 — Право на командированите учители да имат достъп до същото кариерно развитие и същото увеличение на заплатите като техните национални колеги — Изключване на някои учители, командировани от Обединеното кралство в Европейските училища, от достъп до по-изгодни скали за заплащане и до други допълнителни плащания, предоставяни на националните им колеги — Несъвместимост с член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1)	2

2012/C 080/03	Дело C-210/10: Решение на Съда (първи състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Hajdú-Bihar Megyei Bíróság — Унгария) — Márton Urbán/Vám- és Pénzügyőrség Észak-alföldi Regionális Parancsnoksága (Автомобилен транспорт — Нарушения на правилата относно използването на тахограф — Задължение за държавите членки да предвидят пропорционални санкции — Глоба с фиксиран размер — Пропорционалност на санкцията)	2

2012/C 080/04	Дело C-249/10 P: Решение на Съда (трети състав) от 2 февруари 2012 г. — Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co. Ltd/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Confédération européenne de l'industrie de la chaussure (CEC) (Обжалване — Дъмпинг — Регламент (ЕО) № 1472/2006 — Внос на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 2, параграф 7, член 9, параграф 5 и член 17, параграф 3 — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Индивидуално третиране — Изготвяне на извадка)	3

2012/C 080/05	Дело C-277/10: Решение на Съда (трети състав) от 9 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Martin Luksan/Petrus van der Let (Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директиви 93/83/ЕИО, 2001/29/ЕО, 2006/115/ЕО и 2006/116/ЕО — Разпределяне чрез договор на правата за използване на кинематографично произведение между главния режисьор и продуцента на произведението — Национално законодателство, предоставящо тези права по силата на закон и единствено на продуцента на филм — Възможност за отклоняване от това правило чрез договор между страните — Последващи права на възнаграждение)	4

2012/C 080/06	Дело C-553/11: Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 2 ноември 2011 г. — Bernhard Rintisch/Klaus Eder	5

2012/C 080/07	Дело C-601/11 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2011 г. от Френската република срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 9 септември 2011 г. по дело T-257/07, Франция/Комисия	5

2012/C 080/08	Дело C-609/11: Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. от Centrotherm Systemtechnik GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 септември 2011 г. по дело T-427/09 — centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)	6

2012/C 080/09	Дело C-610/11: Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. от Centrotherm Systemtechnik GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 септември 2011 г. по дело T-434/09 — Centrotherm Systemtechnik GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)	7

2012/C 080/10	Дело C-614/11: Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 30 ноември 2011 г. — Niederösterreichische Landes-Landwirtschaftskammer/Anneliese Kuso	8

2012/C 080/11	Дело C-628/11: Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Braunschweig (Германия) на 7 декември 2011 г. — Дело във връзка с административна имуществена санкция, наложена на International Jet Management GmbH	9

2012/C 080/12	Дело C-642/11: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 15 декември 2011 година — Строй транс ЕООД/Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите	9

2012/C 080/13	Дело C-643/11: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 15 декември 2011 година — ЛВК-56 ЕООД/Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите	10

2012/C 080/14	Дело C-645/11: Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 16 декември 2011 г. — Land Berlin/Ellen Mirjam Sapir и др.	11

2012/C 080/15	Дело C-664/11: Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil de Barcelona (Испания) на 30 декември 2011 г. — Serveis en Impressio i Retolacio Vargas, S.L./Banco Mare Nostrum, S.A.	11

2012/C 080/16	Дело C-665/11: Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil de Barcelona (Испания) на 30 декември 2011 г. — Alfonso Carlos Amselem Almor/NCG Banco, S.A.	12

2012/C 080/17	Дело C-4/12: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo per la Sardegna (Италия) на 2 януари 2012 г. — Danilo Tola/Ministero della Difesa	12

2012/C 080/18	Дело C-23/12: Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Република Латвия) на 17 януари 2012 г. — Mohamad Zakaria	12

2012/C 080/19	Дело C-48/12: Иск, предявен на 31 януари 2012 г. — Европейска комисия/Република Полша	13

2012/C 080/20	Дело C-50/12 P: Жалба, подадена на 1 февруари 2012 г. от Kendrion NV срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 16 ноември 2011 г. по дело T-54/06, Kendrion/Комисия	14

	Общ съд
2012/C 080/21	Дело T-76/08: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — EI du Pont de Nemours и др./Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на хлоропренов каучук — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП — Определяне на цените — Разпределяне на пазара — Отговорност за неправомерното поведение — Съвместно предприятие — Насоки за определяне на размера на глобите — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество)	15

2012/C 080/22	Дело T-77/08: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Dow Chemical/Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на хлоропреновия каучук — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП — Определяне на цените — Разпределяне на пазара — Отговорност за неправомерното поведение — Съвместно предприятие — Насоки за определяне на размера на глобите — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество)	15

2012/C 080/23	Дело T-83/08: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на хлоропреновия каучук — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП — Определяне на цените — Разпределяне на пазара — Доказване на участието в картела — Доказване на дистанцирането от картела — Продължителност на нарушението — Право на защита — Достъп до преписката — Насоки за определяне на размера на глобите — Забрана за прилагане с обратна сила — Оправдани правни очаквания — Принцип на пропорционалност — Смекчаващи обстоятелства)	16

2012/C 080/24	Дело T-321/09: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — skytron energy/СХВП (arraybox) (Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността arraybox — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)	16

2012/C 080/25	Дело T-469/09: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Гърция/Комисия (ФЕОГА — Секция Гарантиране — Разходи, които се изключват от общностно финансиране — Сектори на преработка на домати и на складиране на ориз — Ключови проверки — Интегрирана административна система и система за контрол за определени схеми за подпомагане на Общността — Принцип на пропорционалност)	16

2012/C 080/26	Дело T-305/10: Решение на Общия съд от 7 февруари 2012 г. — Hartmann-Lamboy/СХВП — Diptyque (DYNIQUE) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността DYNIQUE — По-ранна словна марка на Общността DIPTYQUE — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)	17

2012/C 080/27	Дело T-387/10: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Goutier/СХВП — Euro Data (ARANTAX) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на марка на Общността ARANTAX — По-ранна национална словна марка ANTAX — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1,буква б)от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009)	17

2012/C 080/28	Дело T-424/10: Решение на Общия съд от 7 февруари 2012 г. — Dosenbach-Ochsner/СХВП — Sisma (Изображение на правоъгълник със слонове) (Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността, изобразяваща правоъгълник със слонове — По-ранни международна и национална фигуративни марки, изобразяващи слон, и по-ранна национална словна марка elefanten — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Отличителен характер на по-ранните марки)	17

2012/C 080/29	Дело T-596/10: Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. — Almunia Textil/СХВП — FIBA-Europe (EuroBasket) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността EuroBasket — По-ранна фигуративна марка на Общността Basket — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1,буква б)от Регламент (ЕО) № 207/2009)	18

2012/C 080/30	Дело T-64/11: Решение на Общия съд от 7 февруари 2012 г. — Run2Day Franchise/СХВП — Runners Point (Run2) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността Run2 — По-ранни словна и фигуративна марки на Общността RUN2DAY — По-ранна фигуративна марка на Бенелюкс RUN2DATE — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)	18

2012/C 080/31	Дело T-315/10: Определение на Общия съд от 20 януари 2012 г. — Groupe Partouche/Комисия (Жалба за отмяна — Концентрации — Решение за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд — Недопустимост)	18

2012/C 080/32	Дело T-607/11 R: Определение на председателя на Общия съд от 23 януари 2012 г. — Henkel и Henkel France/Комисия (Обезпечително производство — Конкуренция — Решение на Комисията, с което се отказва предаването на документи на национален орган по конкуренция — Молба за постановяване на временни мерки — Липса на правен интерес — Неспазване на изискванията за форма — Липса на временен характер на исканите мерки — Недопустимост)	19

2012/C 080/33	Дело T-637/11 R: Определение на председателя на Общия съд от 25 януари 2012 г. — Euris Consult/Парламент (Обезпечително производство — Обществена поръчка за услуги — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Преводачески услуги на малтийски език — Отхвърляне на офертата на оферент — Ред за съобщаване — Молба за спиране на изпълнението — Загуба на възможност — Липса на значителна и непоправима вреда — Липса на неотложност)	19

2012/C 080/34	Дело T-674/11: Жалба, подадена на 30 декември 2011 г. — TV2/Danmark/Комисия	19

2012/C 080/35	Дело T-1/12: Жалба, подадена на 2 януари 2012 г. — Франция/Комисия	20

2012/C 080/36	Дело T-18/12: Жалба, подадена на 9 януари 2012 г. — Interbev/Комисия	21

2012/C 080/37	Дело T-22/12: Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. — Fomanu/СХВП (Qualität hat Zukunft)	22

2012/C 080/38	Дело T-26/12: Жалба, подадена на 20 януари 2012 г. — PT Musim Mas/Съвет	22

2012/C 080/39	Дело T-29/12: Жалба, подадена на 17 януари 2012 г. — Bauer/СХВП- BenQ Materials (Daxon)	23

2012/C 080/40	Дело T-33/12: Жалба, подадена на 23 януари 2012 г. — Piotrowski/СХВП (MEDIGYM)	24

2012/C 080/41	Дело T-34/12: Жалба, подадена на 25 януари 2012 г. — Herbacin cosmetic/СХВП — Laboratoire Garnier (HERBA SHINE)	24

2012/C 080/42	Дело T-36/12: Жалба, подадена на 20 януари 2012 г. — Athens Resort Casino/Комисия	25

2012/C 080/43	Дело T-43/12: Жалба, подадена на 30 януари 2012 г. — Hamcho и Hamcho International/Съвет	25

2012/C 080/44	Дело T-337/09: Определение на Общия съд от 6 февруари 2012 г. — Colegio Oficial de Farmacéuticos de Valencia/Комисия	26

2012/C 080/45	Дело T-298/11: Определение на Общия съд от 18 януари 2012 г. — Ghost Brand/СХВП — Procter & Gamble International Operations (GHOST)	26

2012/C 080/46	Дело T-300/11: Определение на Общия съд от 18 януари 2012 г. — Otto/СХВП — Nalsani (TOTTO)	26

2012/C 080/47	Дело T-362/11: Определение на Общия съд от 18 януари 2012 г. — Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия	26

2012/C 080/48	Дело T-397/11: Определение на Общия съд от 26 януари 2012 г. — Symfiliosi/FRA	26