ISSN 1977-0855

doi:10.3000/19770855.C_2012.049.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 49
European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 55
18 февруари 2012 г.

Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд на Европейския съюз

2012/C 049/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 39, 11.2.2012 г.

1

 

V   Становища

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2012/C 049/02

Дело C-27/09 P: Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. — Френска република/People's Mojahedin Organization of Iran, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия (Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Замразяване на средства на група, вписана в съставен, преразгледан и изменен от Съвета на Европейския съюз списък — Право на защита)

2

2012/C 049/03

Дело C-28/09: Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия (Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 28 ЕО и 29 ЕО — Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса и износа ефект — Транспорт — Директиви 96/62/ЕО и 1999/30/ЕО — Секторна забрана за движение на камиони с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки — Качество на въздуха — Закрила на здравето и опазване на околната среда — Принцип на пропорционалност — Съгласуваност)

2

2012/C 049/04

Дело C-271/09: Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. — Европейска комисия/Република Полша (Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно движение на капитали — Приложно поле — Пенсионни фондове от отворен тип — Ограничаване на инвестирането на капитали в чужбина — Пропорционалност)

3

2012/C 049/05

Дело C-318/09 P: Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — A2A SpA, с предишно наименование ASM Brescia SpA/Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи, предоставени на предприятия за обществени услуги — Освобождаване от данъци — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална легитимация — Правен интерес — Член 87 ЕО — Понятие помощ — Член 88 ЕО — Понятие нова помощ — Член 10 ЕО — Задължение за лоялно сътрудничество — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Членове 1 и 14 — Законосъобразност на разпореждане за възстановяване — Принцип на правна сигурност — Задължение за мотивиране)

3

2012/C 049/06

Дело C-319/09 P: Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — ACEA SpA/Iride Spa, по-рано AEM SpA, Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи, предоставяни на предприятия за обществени услуги — Освобождаване от данъци — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална легитимация — Правен интерес — Член 87 CE — Понятие за помощ — Член 88 CE — Понятие за нова помощ — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Членове 1 и 14 — Законосъобразност на разпореждане за възстановяване — Задължение за мотивиране)

4

2012/C 049/07

Дело C-320/09 P: Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — A2A SpA, по-рано AEM SpA/Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи, предоставени на предприятия за обществени услуги — Освобождаване от данъци — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална легитимация — Правен интерес — Член 87 ЕО — Понятие за помощ — Член 88 ЕО — Понятие за нова помощ — Член 10 ЕО — Задължение за лоялно сътрудничество — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Членове 1 и 14 — Законосъобразност на разпореждане за възстановяване — Принцип на правната сигурност — Задължение за мотивиране)

4

2012/C 049/08

Дело C-329/09 P: Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — Iride SpA, по-рано Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA/Европейска комисия, A2A SpA, по-рано ASM Brescia SpA (Обжалване — Държавни помощи — Схема за помощи, предоставяни на предприятия за обществени услуги — Освобождаване от данъци — Решение, в което се приема, че помощите са несъвместими с общия пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална легитимация — Правен интерес)

5

2012/C 049/09

Дело C-242/10: Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — ENEL Produzione SpA/Autorità per l'energia elettrica e il gas (Директива 2003/54/ЕО — Вътрешен пазар на електроенергия — Инсталации за производство на електроенергия, съществени за функционирането на електроенергийната мрежа — Задължение за представяне на оферти на националния борсов пазар на електроенергия в съответствие с лимитите и критериите, установени от оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа — Услуги по диспечиране и балансиране — Задължения за обществена услуга)

5

2012/C 049/10

Дело C-250/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Haltergemeinschaft LBL GbR/Hauptzollamt Düsseldorf (Директива 2003/96/ЕО — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Член 14, параграф 1, буква б) — Освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването — Гориво, което е доставено от наемодателя по договор за чартиране на самолет и е използвано от чартьорите на самолета за техните полети за цели, различни от доставянето на въздухоплавателна услуга срещу заплащане)

6

2012/C 049/11

Дело C-316/10: Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Danske Svineproducenter/Justitsministeriet (Член 288, втора алинея ДФЕС — Регламент (ЕО) № 1/2005 — Защита на животните по време на транспортиране — Автомобилен транспорт на домашни животни от вида свине — Минимална височина на отделенията — Проверка по време на пътуване — Гъстота на натоварване — Право на държавите членки да приемат подробни разпоредби)

6

2012/C 049/12

Дело C-366/10: Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединено кралство) — The Air Transport Association of America, American Airlines, Inc., Continental Airlines, Inc., United Airlines, Inc./The Secretary of State for Energy and Climate Change (Преюдициално запитване — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Директива 2008/101/ЕО — Включване на авиационните дейности в тази схема — Валидност — Чикагска конвенция — Протокол от Киото — Споразумение за въздушен транспорт между ЕС и САЩ — Принципи на международния обичай — Правно действие — Възможност за позоваване — Екстратериториално действие на правото на Съюза — Понятията такса и налог)

7

2012/C 049/13

Съединени дела C-411/10 и C-493/10: Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициални запитвания от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division), High Court of Ireland — Обединено кралство, Ирландия) — N. S. (C-411/10)/Secretary of State for the Home Department и M. E. (C-493/10), A. S. M., M. T., K. P., E. H./Refugee Applications Commissioner, Minister for Justice, Equality and Law Reform (Право на Съюза — Принципи — Основни права — Прилагане на правото на Съюза — Забрана на нечовешкото или унизително отношение — Обща европейска система за убежище — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Понятие за сигурни страни — Прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка — Задължение — Оборима презумпция, че тази държава членка спазва основните права)

8

2012/C 049/14

Съединени дела C-424/10 и C-425/10: Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициални запитвания от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Tomasz Ziolkowski (C-424/10), Barbara Szeja, Maria-Magdalena Szeja, Marlon Szeja (C-425/10)/Land Berlin (Свободно движение на хора — Директива 2004/38/ЕО — Право на постоянно пребиваване — Член 16 — Законно пребиваване — Пребиваване, основано на националното право — Пребиваване преди присъединяването към Съюза на държавата на произход на съответния гражданин)

9

2012/C 049/15

Дело C-465/10: Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer, des Collectivités territoriales et de l'immigration/Chambre de commerce et d'industrie de l'Indre (Преюдициално запитване — Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 — Член 3 — Структурни фондове — Регламент (ЕИО) № 2052/88 — Регламент (ЕИО) № 4253/88 — Възлагащ орган, получател на субсидия в рамките на структурните фондове — Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки от получателя на субсидия от ЕФРР — Основание на задължението за възстановяване на субсидия от Съюза в случай на нередност — Понятие за нередност — Определение за продължаваща нередност — Ред за възстановяване — Давностен срок — По-дълги национални давностни срокове — Принцип на пропорционалност)

10

2012/C 049/16

Дело C-482/10: Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana — Италия) — Teresa Cicala/Regione Siciliana (Национално административно производство — Административни актове — Задължение за мотивиране — Възможност за мотивиране на административния акт за първи път в съдебното производство по обжалването му — Тълкуване на член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Липса на компетентност на Съда)

11

2012/C 049/17

Дело C-495/10: Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Centre hospitalier universitaire de Besançon/Thomas Dutrueux, Caisse primaire d'assurance maladie du Jura (Директива 85/374/ЕИО — Отговорност за дефектни стоки — Приложно поле — Национален режим, който предвижда възлагане на обществените здравни заведения на задължението да поправят вредите, претърпени от пациент поради неизправност на оборудване или стока, използвано или използвана при предоставянето на грижи, дори при липсата на вина на посочените заведения)

11

2012/C 049/18

Дело C-499/10: Решение на Съда (седми състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge — Белгия) — Vlaamse Oliemaatschappij NV/FOD Financiën (Шеста директива ДДС — Лица — платци на данъка — Солидарно отговорно трето лице — Складов режим, различен от режима на митнически склад — Солидарна отговорност на складодържателя и собственика на стоките, който е данъчнозадължено лице — Добросъвестност или липса на умисъл или небрежност от страна на складодържателя)

12

2012/C 049/19

Дело C-503/10: Решение на Съда (осми състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — Евроетил АД/Директор на Агенция Митници (Директива 2003/30/ЕО — Член 2, параграф 2, буква а) — Понятие за биоетанол — Продукт, произведен от биомаса, съдържащ етилов алкохол, който има алкохолно съдържание над 98,5 % и не е денатуриран — Значение на действителното използване като биогориво — Регламент (ЕИО) № 2658/87 — Комбинирана номенклатура — Тарифно класиране на биоетанола с оглед на събирането на акциз — Директива 2003/96/ЕО — Енергийни продукти — Директива 92/83/ЕИО — Член 20, първо тире и член 27, параграф 1, букви а) и б) — Понятие за етилов алкохол — Освобождаване от облагане с хармонизирания акциз — Денатуриране)

12

2012/C 049/20

Дело C-507/10: Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Firenze — Италия) — Наказателно производство срещу X (Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2001/220/ПВР — Правно положение в наказателното производство на пострадалите от престъпления — Защита на уязвимите лица — Изслушване на малолетен или непълнолетен в качеството на свидетел — Специален способ за предварително събиране на доказателства — Отказ на прокуратурата да поиска от съдия-следователя да пристъпи към изслушване)

13

2012/C 049/21

Дело C-72/11: Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf, Германия) — наказателно производство срещу Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi, Heinz Ulrich Kesse (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Регламент (ЕО) № 423/2007 — Член 7, параграфи 3 и 4 — Доставка и инсталиране на синтеровъчна пещ в Иран — Понятието непряко предоставяне на икономически ресурс в полза на лице, образувание или субект, включено или включен в приложения IV и V от посочения регламент — Понятието заобикаляне на забраната за предоставяне)

13

2012/C 049/22

Дело C-519/10: Определение на Съда (седми състав) от 18 ноември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bari — Италия — Giovanni Colapietro/Ispettorato Centrale Repressioni Frodi (Преюдициално запитване — Член 92, параграф 1, член 103, параграф 1 и член 104, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник — Лозаро-винарски сектор — Регламент (ЕИО) № 822/87 и Регламент (ЕО) № 343/94 — Въпрос, чийто отговор не оставя място за никакво разумно съмнение — Явна недопустимост)

14

2012/C 049/23

Дело C-67/11: Определение на Съда (пети състав) от 20 октомври 2011 г. — DTL Corporación, SL/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales SL (Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 1, буква б — Производство по възражение — Фигуративна марка, съдържаща словния елемент Solaria и по-ранна национална фигуративна марка, съдържаща словния елемент Solartia — Частичен отказ на регистрация — Вероятност от объркване — Молба за спиране на производството пред Общия съд — Неподаване на молбата в срок)

14

2012/C 049/24

Дело C-585/11: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Karlsruhe (Германия) на 24 ноември 2011 г. — Philipp Seeberger/Studentenwerk Heidelberg

15

2012/C 049/25

Дело C-592/11: Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 25 ноември 2011 г. — Anssi Ketelä

15

2012/C 049/26

Дело C-618/11: Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 1 декември 2011 г. — TVI Televisão Independente, S.A./Fazenda Pública

16

2012/C 049/27

Дело C-619/11: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal du travail de Bruxelles (Белгия) на 30 ноември 2011 г. — Patricia Dumont de Chassart/Onafts — Office national d'allocations familiales pour travailleurs salariés

16

2012/C 049/28

Дело C-629/11 P: Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 20 септември 2011 г. по дело T-298/09, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE/Европейска комисия

17

2012/C 049/29

Дело C-637/11: Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 12 декември 2011 г. — TVI Televisão Independente SA/Fazenda Pública

17

2012/C 049/30

Дело C-647/11 P: Жалба, подадена на 19 декември 2011 г. от Dimos Peramatos срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 12 октомври 2011 г. по дело T-312/07, Dimos Peramatos/Европейска комисия

18

2012/C 049/31

Дело C-650/11: Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Република Латвия) на 19 декември 2011 г. — Ilgvars Brunovskis/Lauku atbalsta dienests

18

2012/C 049/32

Дело C-652/11 P: Жалба, подадена на 19 декември 2011 г. от Mindo Srl срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 5 октомври 2011 г. по дело T-19/06, Mindo Srl/Европейска комисия

19

2012/C 049/33

Дело C-654/11 P: Жалба, подадена на 20 декември 2011 г. от Transcatab SpA, в ликвидация, срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 5 октомври 2011 г. по дело T-39/06, Transcatab/Комисия

19

2012/C 049/34

Дело C-656/11: Жалба, подадена на 21 декември 2011 г. — Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Съвет на Европейския съюз

20

2012/C 049/35

Дело C-659/11: Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 27 декември 2011 г. — TVI Televisão Independente, S.A./Fazenda Pública

21

2012/C 049/36

Дело C-356/10: Определение на председателя на трети състав на Съда от 22 ноември 2011 г. — Европейска комисия/Ирландия

21

2012/C 049/37

Дело C-535/10 P: Определение на председателя на Съда от 14 ноември 2011 г. — 4care AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Laboratorios Diafarm, SA

21

2012/C 049/38

Дело C-568/10: Определение на председателя на Съда от 22 ноември 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

22

2012/C 049/39

Дело C-582/10: Определение на председателя на шести състав на Съда от 22 ноември 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

22

 

Общ съд

2012/C 049/40

Дело T-462/09: Решение на Общия съд от 12 януари 2012 г. — Storck/СХВП — RAI (Ragolizia) (Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността Ragolizia — По-ранна словна марка на Общността FAVOLIZIA — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

23

2012/C 049/41

Дело T-311/09 P: Определение на Общия съд от 13 декември 2011 г. — Marcuccio/Комисия (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Възстановяване на медицински разходи — Решение на Комисията за отказ да се възстановят на 100 % някои медицински разходи, направени от жалбоподателя — Изопачаване — Задължение за мотивиране — Разглеждане — Увреждащ акт — Сила на пресъдено нещо — Висящ процес — Потвърждаващ акт)

23

2012/C 049/42

Дело T-202/10: Определение на Общия съд от 16 декември 2011 г. — Stichting Woonlinie и др./Комисия (Държавни помощи — Схема за помощи, предоставени от Нидерландия в полза на дружества за социално жилищно строителство — Съществуващи помощи — Решение, с което се приемат ангажиментите на държавата членка — Жалба за отмяна — Липса на лично засягане — Недопустимост)

23

2012/C 049/43

Дело T-203/10: Определение на Общия съд от 16 декември 2011 г. — Stichting Woonpunt и др./Комисия (Държавни помощи — Схема за помощи, предоставени от Нидерландия в полза на дружества за социално жилищно строителство — Съществуващи помощи — Решение, с което се приемат ангажиментите на държавата членка — Решение, с което новата помощ се обявява за съвместима — Жалба за отмяна — Липса на лично засягане — Липса на правен интерес — Недопустимост)

24

2012/C 049/44

Дело T-285/11: Определение на Общия съд от 15 декември 2011 г. — Gooré/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар — Изключване от списъка на съответните лица — Жалба за отмяна — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Иск за обезщетение — Иск, явно лишен от всякакво правно основание)

24

2012/C 049/45

Дело T-593/11 R: Определение на председателя на Общия съд от 22 декември 2011 г. — Al-Chihabi/Съвет (Обезпечително производство — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Молба за постановяване на временни мерки — Липса на неотложност — Липса на значителна и непоправима вреда)

25

2012/C 049/46

Дело T-595/11 P: Жалба, подадена на 24 ноември 2011 г. от A срещу решението, постановено на 14 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-12/09 — A/Комисия

25

2012/C 049/47

Дело T-626/11: Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — Sky Deutschland и Sky Deutschland Fernsehen/Комисия

26

2012/C 049/48

Дело T-627/11: Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — ATMvision/Комисия

26

2012/C 049/49

Дело T-628/11: Жалба, подадена на 5 декември 2011 г. — Biogas Nord/Комисия

27

2012/C 049/50

Дело T-629/11: Жалба, подадена на 5 декември 2011 г. — Biogas Nord Anlagenbau/Комисия

28

2012/C 049/51

Дело T-630/11 P: Жалба, подадена на 6 декември 2011 г. от Peter Strobl срещу Решението от 29 септември 2011 г. на Съда на публичната служба по дело F-56/05, Strobl/Комисия

28

2012/C 049/52

Дело T-638/11: Жалба, подадена на 12 декември 2011 г. — European Dynamics Belgium и др./Европейска агенция по лекарствата

29

2012/C 049/53

Дело T-639/11: Жалба, подадена на 14 декември 2011 г. — Heads!/СХВП (HEADS)

29

2012/C 049/54

Дело T-641/11 P: Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Harald Mische срещу решението постановено на 29 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-70/05 Mische/Комисия

30

2012/C 049/55

Дело T-642/11 P: Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Harald Mische срещу решението, постановено на 29 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-93/05 Mische/Парламент

30

2012/C 049/56

Дело T-643/11: Жалба, подадена на 15 декември 2011 г. — Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет

31

2012/C 049/57

Дело T-661/11: Жалба, подадена на 21 декември 2011 г. — Италия/Комисия

32

2012/C 049/58

Дело T-662/11: Жалба, подадена на 28 декември 2011 г. — Müller/СХВП — Loncar (Sunless)

32

2012/C 049/59

Дело T-6/12: Жалба, подадена на 5 януари 2012 г. — Godrej Industries и V V F/Съвет

33

2012/C 049/60

Дело T-523/11: Определение на председателя на Общия съд от 15 декември 2011 г. — Maxima Grupė/СХВП — Bodegas Maximo (MAXIMA PREMIUM)

33

BG

 

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/1

2012/C 49/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 39, 11.2.2012 г.

Предишни публикации

ОВ C 32, 4.2.2012 г.

ОВ C 25, 28.1.2012 г.

ОВ C 13, 14.1.2012 г.

ОВ C 6, 7.1.2012 г.

ОВ C 370, 17.12.2011 г.

ОВ C 362, 10.12.2011 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/2

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. — Френска република/People's Mojahedin Organization of Iran, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-27/09 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания - Обща позиция 2001/931/ОВППС - Регламент (ЕО) № 2580/2001 - Замразяване на средства на група, вписана в съставен, преразгледан и изменен от Съвета на Европейския съюз списък - Право на защита)

2012/C 49/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и A. Adam)

Други страни в производството: People's Mojahedin Organization of Iran (представители: J.-P. Spitzer, avocat, D. Vaughan QC и M.-E. Demetriou, Barrister), Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия (представители: S. Boelaert и P. Aalto)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 4 декември 2008 г. по дело People's Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T-284/08), с което Първоинстанционният съд отменя, в частта, която се отнася до People's Mojahedin Organization of Iran, Решение 2008/583/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО (ОВ L 188, стр. 21)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 82, 4.4.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/2

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-28/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Членове 28 ЕО и 29 ЕО - Свободно движение на стоки - Мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса и износа ефект - Транспорт - Директиви 96/62/ЕО и 1999/30/ЕО - Секторна забрана за движение на камиони с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки - Качество на въздуха - Закрила на здравето и опазване на околната среда - Принцип на пропорционалност - Съгласуваност)

2012/C 49/03

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Oliver, A. Alcover San Pedro и B. Schima)

Ответник: Република Австрия (представители: E. Riedl, G. Eberhard и C. Ranacher; L. Schmutzhard, J. Thudium)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Италианска република (представители: I. Bruni, впоследствие G. Palmieri, подпомагани от G. De Bellis, avvocato dello Stato), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels, Y. de Vries и M. Noort,)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 28 ЕО и 29 ЕО — Секторна забрана за движение на камиони с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки по участък от магистрала А 12 „Inntalautobahn“ — Обосноваване на тази забрана с член 30 ЕО и с общностното законодателство относно качеството на атмосферния въздух.

Диспозитив

1.

Като е наложила забрана за движение по участък от магистрала А 12 в долината на Inn (Австрия) на камиони с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по членове 28 ЕО и 29 ЕО.

2.

Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.

3.

Италианската република и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 69, 21.3.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/3

Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-271/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно движение на капитали - Приложно поле - Пенсионни фондове от отворен тип - Ограничаване на инвестирането на капитали в чужбина - Пропорционалност)

2012/C 49/04

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Montaguti и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша (представители: M. Dowgielewicz, M. Szpunar, M. Jarosz и P. Kucharski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 56 ЕО — Пенсионни фондове, които са част от национална система на задължително осигуряване и се основават на система на капитализация — Национална правна уредба, с която чрез тези фондове се ограничава инвестирането на капитали в чужбина и се въвежда неблагоприятен по отношение на него режим

Диспозитив

1.

Като е запазила в сила член 143, член 136, параграф 3 и член 136a, параграф 2 от Закона за организацията и дейността на пенсионните фондове (Ustawa o organizacji i funkcjonowaniu funduszy emerytalnych) от 28 август 1997 г., изменен, по силата на които се ограничават инвестициите в другите държави членки на полските пенсионни фондове от отворен тип, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО.

2.

Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 233, 26.9.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/3

Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — A2A SpA, с предишно наименование ASM Brescia SpA/Европейска комисия

(Дело C-318/09 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Схема за помощи, предоставени на предприятия за обществени услуги - Освобождаване от данъци - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар - Жалба за отмяна - Допустимост - Процесуална легитимация - Правен интерес - Член 87 ЕО - Понятие „помощ“ - Член 88 ЕО - Понятие „нова помощ“ - Член 10 ЕО - Задължение за лоялно сътрудничество - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Членове 1 и 14 - Законосъобразност на разпореждане за възстановяване - Принцип на правна сигурност - Задължение за мотивиране)

2012/C 49/05

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: A2A SpA, с предишно наименование ASM Brescia SpA (представители:: A. Santa Maria, A. Giardina, C. Croff и G. Pizzonia, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: E. Righini, V. Di Bucci и D. Grespan)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми разширен състав) от 11 юни 2009 г. по дело ASM Brescia SpA/Комисия (T-189/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля искане за отмяна на членове 2 и 3 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, 2003 г., стp. 21).

Диспозитив

1.

Отхвърля както главната, така и насрещната жалба.

2.

Осъжда A2A SpA да заплати съдебните разноски във връзка с главната жалба.

3.

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски във връзка с насрещната жалба.

(1)  ОВ C 267, 7.11.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/4

Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — ACEA SpA/Iride Spa, по-рано AEM SpA, Европейска комисия

(Дело C-319/09 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Схема за помощи, предоставяни на предприятия за обществени услуги - Освобождаване от данъци - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар - Жалба за отмяна - Допустимост - Процесуална легитимация - Правен интерес - Член 87 CE - Понятие за помощ - Член 88 CE - Понятие за нова помощ - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Членове 1 и 14 - Законосъобразност на разпореждане за възстановяване - Задължение за мотивиране)

2012/C 49/06

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: ACEA SpA (представители: L. Radicati di Brozolo, A. Giardina и T. Ubaldi, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: E. Righini, V. Di Bucci и D. Grespan), Iride SpA, по-рано AEM Spa (представители: L. Radicati di Brozolo, M. Merola, T. Ubaldi и A. Santa Maria, avvocati)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми разширен състав) от 11 юни 2009 г. по дело ACEA/Комисия (T-297/02), с което Първоинстанционният съд отхвърля искане за отмяна на членове 2 и 3 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, стp. 21)

Диспозитив

1.

Отхвърля както главната, така и насрещната жалба.

2.

Осъжда ACEA SpA да заплати съдебните разноски във връзка с главната жалба.

3.

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски във връзка с насрещната жалба.

4.

Iride SpA понася направените от него съдебни разноски.

(1)  ОВ C 267, 7.11.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/4

Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — A2A SpA, по-рано AEM SpA/Европейска комисия

(Дело C-320/09 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Схема за помощи, предоставени на предприятия за обществени услуги - Освобождаване от данъци - Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар - Жалба за отмяна - Допустимост - Процесуална легитимация - Правен интерес - Член 87 ЕО - Понятие за помощ - Член 88 ЕО - Понятие за нова помощ - Член 10 ЕО - Задължение за лоялно сътрудничество - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Членове 1 и 14 - Законосъобразност на разпореждане за възстановяване - Принцип на правната сигурност - Задължение за мотивиране)

2012/C 49/07

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: A2A SpA, по-рано AEM SpA (представители: A. Santa Maria, A Giardina и G. Pizzonia, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: E. Righini, V. Di Bucci и D. Grespan)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми разширен състав) от 11 юни 2009 г. по дело AEM/Комисия (T-301/02), с което Първоинстанционният съд отхвърля искането за отмяна на членове 2 и 3 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, стp. 21).

Диспозитив

1.

Отхвърля основната и насрещната жалби.

2.

Осъжда A2A SpA да заплати съдебните разноски по основната жалба.

3.

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски по насрещната жалба.

(1)  ОВ C 267, 7.11.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/5

Решение на Съда (шести състав) от 21 декември 2011 г. — Iride SpA, по-рано Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA/Европейска комисия, A2A SpA, по-рано ASM Brescia SpA

(Дело C-329/09 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Схема за помощи, предоставяни на предприятия за обществени услуги - Освобождаване от данъци - Решение, в което се приема, че помощите са несъвместими с общия пазар - Жалба за отмяна - Допустимост - Процесуална легитимация - Правен интерес)

2012/C 49/08

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Iride SpA, по-рано Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA (представители: L. Radicati di Brozolo, M. Merola и T. Ubaldi, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, E. Righini и D. Grespan), A2A SpA, по-рано ASM Brescia SpA

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми разширен състав) от 11 юни 2009 г. по дело, AMGA/Комисия (T-300/02), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустимо искане за отмяна на членове 2 и 3 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, отпуснати от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, стp. 21)

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Iride SpA да заплати разноските във връзка с обжалването.

3.

Осъжда Европейската комисия да заплати разноските, свързани с искането за изменение на мотивите.

(1)  ОВ C 267, 7.11.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/5

Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — ENEL Produzione SpA/Autorità per l'energia elettrica e il gas

(Дело C-242/10) (1)

(Директива 2003/54/ЕО - Вътрешен пазар на електроенергия - Инсталации за производство на електроенергия, съществени за функционирането на електроенергийната мрежа - Задължение за представяне на оферти на националния борсов пазар на електроенергия в съответствие с лимитите и критериите, установени от оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа - Услуги по диспечиране и балансиране - Задължения за обществена услуга)

2012/C 49/09

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Жалбоподател: ENEL Produzione SpA

Ответник: Autorità per l'energia elettrica e il gas

В присъствието на: Terna rete elettrica nazionale SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Тълкуване на членове 23, 43, 49 и 56 ЕО, на член 11, параграфи 2 и 6 и на член 24 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61) — Национална правна уредба, която задължава производителите на електроенергия да спазват в офертите за доставка на електроенергия правила, установени от дружеството, оператор на преносна и разпределителна мрежа

Диспозитив

Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО, и по-конкретно член 3, параграф 2 и член 11, параграфи 2 и 6 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която за целите на намаляването на цената на електроенергията, в интерес на крайния потребител и на сигурността на електроенергийната мрежа, налага на операторите, притежаващи съоръжения или групи от съоръжения, считани съгласно критериите, определени от националния регулаторен орган, за основни за удовлетворяването на нуждите на търсенето на електроенергия на услугите по диспечиране, задължението да представят оферти на националните пазари на електроенергия при условия, предварително установени от този орган, доколкото тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от нея цел. Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали в делото, разглеждано по главното производство, това условие е изпълнено.

(1)  ОВ C 209, 31.7.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Haltergemeinschaft LBL GbR/Hauptzollamt Düsseldorf

(Дело C-250/10) (1)

(Директива 2003/96/ЕО - Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията - Член 14, параграф 1, буква б) - Освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването - Гориво, което е доставено от наемодателя по договор за чартиране на самолет и е използвано от чартьорите на самолета за техните полети за цели, различни от доставянето на въздухоплавателна услуга срещу заплащане)

2012/C 49/10

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Haltergemeinschaft LBL GbR

Ответник: Hauptzollamt Düsseldorf

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) — Обхват на освобождаването от данъчно облагане, предвидено за енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването — Освобождаване от данъчно облагане на горивото, доставено от наемодателя по договор за наем или за чартиране на самолет, който не е въздухоплавателно дружество, и използвано от чартьорите на самолета за техните полети с търговска цел

Диспозитив

Член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в посочената норма освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването (извън частните полети за развлечение), е неприложимо за дружество като разглежданото в главното производство в случаите, когато това дружество предоставя съгласно договор за наем или за чартиране свое въздухоплавателно средство, заедно с горивото, на дружества, които при въздухоплавателната си дейност не доставят пряко въздухоплавателна услуга срещу заплащане.

(1)  ОВ C 226, 30.7.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/6

Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Danske Svineproducenter/Justitsministeriet

(Дело C-316/10) (1)

(Член 288, втора алинея ДФЕС - Регламент (ЕО) № 1/2005 - Защита на животните по време на транспортиране - Автомобилен транспорт на домашни животни от вида свине - Минимална височина на отделенията - Проверка по време на пътуване - Гъстота на натоварване - Право на държавите членки да приемат подробни разпоредби)

2012/C 49/11

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Vestre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Danske Svineproducenter

Ответник: Justitsministeriet

в присъствието на: Union européenne du commerce de bétail et de la viande

Предмет

Преюдициално запитване — Vestre Landsret — Тълкуване на член 249, втора алинея ЕО (понастоящем член 288, втора алинея ДФЕС) и на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (ОВ L 3, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 3, том 62, стр. 3) — Право на държавите членки да приемат национални правила, които въвеждат подробни изисквания за вътрешна височина на отделенията, за височина за извършване на проверка и за гъстота на натоварване в превозните средства за транспортиране на прасета.

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

този регламент допуска възможността държава членка да приеме стандарти, приложими за автомобилния транспорт на свине, които с оглед увеличаване на правната сигурност уточняват — при спазване на целта за осигуряване на хуманното отношение към животните и без да се въвеждат прекалено високи критерии в това отношение — предвидените в споменатия регламент изисквания във връзка с минималната вътрешна височина на отделенията за животните, при условие че посочените стандарти не водят до допълнителни разходи или до технически трудности, които да поставят в по-неблагоприятно положение или производителите от държавата членка, приела стандартите, или производителите от други държави членки, които желаят да изнасят стоките си за или през първата държава членка — обстоятелства, които запитващата юрисдикция следва да провери; стандарти като изложените в преходните разпоредби на член 36, параграф 4 от Указ № 1729 от 21 декември 2006 година за защитата на животните по време на транспортиране обаче не могат да се считат за пропорционални, тъй като в рамките на общия правен режим същата държава членка е приела по-малко строги стандарти, като посочените в член 9, параграф 1 от цитирания указ;

—

този регламент не допуска възможността държава членка да приеме стандарти, приложими за автомобилния транспорт на свине, които уточняват предвидените от споменатия регламент изисквания във връзка с достъпа до животните, за да се проверяват редовно условията за хуманното отношение към тях, и които се отнасят само до пътуванията с продължителност над осем часа;

—

този регламент допуска възможността държава членка да приеме стандарти, съгласно които при автомобилния транспорт на свине животните трябва да имат минимално пространство, зависещо от тяхното тегло, като за животните с тегло 100 kg то е 0,42 m2, когато продължителността на пътуването е под осем часа, и 0,50 m2 — при пътувания с по-голяма продължителност.

(1)  ОВ C234, 28.08.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/7

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединено кралство) — The Air Transport Association of America, American Airlines, Inc., Continental Airlines, Inc., United Airlines, Inc./The Secretary of State for Energy and Climate Change

(Дело C-366/10) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Директива 2008/101/ЕО - Включване на авиационните дейности в тази схема - Валидност - Чикагска конвенция - Протокол от Киото - Споразумение за въздушен транспорт между ЕС и САЩ - Принципи на международния обичай - Правно действие - Възможност за позоваване - Екстратериториално действие на правото на Съюза - Понятията „такса“ и „налог“)

2012/C 49/12

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: The Air Transport Association of America, American Airlines, Inc., Continental Airlines, Inc., United Airlines, Inc.

Ответник: The Secretary of State for Energy and Climate Change

В присъствието на: International Air Transport Association (IATA), National Airlines Council of Canada (NACC), Aviation Environment Federation, WWF-UK, European Federation for Transport and Environment, Environmental Defense Fund, Earthjustice

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Justice Qeen's Bench Division (Administrative Court) — Валидност на Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 8, 2009 г., стр. 3) — Възможност за позоваване на определени норми и/или разпоредби на международното право

Диспозитив

1.

При обстоятелства като тези по делото в главното производство и за целите на преценката на валидността на Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, сред упоменатите от запитващата юрисдикция принципи и разпоредби на международното право е възможно позоваване единствено:

—

от една страна, в границите на контрола за наличие на явна грешка от страна на Съюза в преценката дали предвид тези принципи е компетентен да приеме посочената директива:

—

на принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своето въздушно пространство,

—

на принципа, че никоя държава няма право да претендира да подчини която и да било част от откритото море на своя суверенитет, и

—

на принципа за свободата на полетите над открито море;

—

от друга страна,

—

на член 7 и член 11, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Споразумението за въздушен транспорт, сключено на 25 и 30 април 2007 г. между Съединените американски щати, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, съгласно измененията с протокола, както и

—

на член 15, параграф 3 от това споразумение във връзка с член 2 и член 3, параграф 4 от него.

2.

При разглеждането на Директива 2008/101 не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността ѝ.

(1)  ОВ C 260, 25.9.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/8

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициални запитвания от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division), High Court of Ireland — Обединено кралство, Ирландия) — N. S. (C-411/10)/Secretary of State for the Home Department и M. E. (C-493/10), A. S. M., M. T., K. P., E. H./Refugee Applications Commissioner, Minister for Justice, Equality and Law Reform

(Съединени дела C-411/10 и C-493/10) (1)

(Право на Съюза - Принципи - Основни права - Прилагане на правото на Съюза - Забрана на нечовешкото или унизително отношение - Обща европейска система за убежище - Регламент (ЕО) № 343/2003 - Понятие за сигурни страни - Прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка - Задължение - Оборима презумпция, че тази държава членка спазва основните права)

2012/C 49/13

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division); High Court of Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподатели: N. S. (C-411/10), M. E., A. S. M., M. T., K. P., E. H. (C-493/10)

Ответници: Secretary of State for the Home Department (C-411/10), Refugee Applications Commissioner, Minister for Justice, Equality and Law Reform (C-493/10)

В присъствието на: Amnesty International Ltd and the AIRE Centre (Advice on Individual Rights in Europe) (UK) (C-411/10), United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR) (UK) (C-411/10), Equality and Human Rights Commission (EHRC) (C-411/10), Amnesty International Ltd and the AIRE Centre (Advice on Individual Rights in Europe) (IRL) (C-493/10), United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR) (IRL) (C-493/10)

Предмет

(C-411/10)

Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Обединеното кралство) — Тълкуване на член 3, параграфи 1 и 2, както и на разпоредбите на глава III от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) — Тълкуване на минималните стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, предвидени с разпоредбите на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48), Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52) и Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242) — Процедура по определяне на компетентната държава членка за разглеждането на молба за убежище, подадена от афганистански гражданин — Опасност от нарушаване на основните права при поемане отново на отговорността от по-рано компетентната държава членка — Естество и обхват на защитата на търсещите убежище лица по Хартата на основните права и по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

(C-493/10)

Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуванае на член 3, параграф 2 и член 18 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) — Процедура по определяне на компетентната държава членка за разглеждането на молби за убежище, подадени от граждани на няколко трети държави (Афганистан, Иран и Алжир) — Задължение на държавата членка да поеме отговорността за разглеждането на молба за убежище на основание член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 при опасност от нарушаване на основните права на търсещото убежище лице и/или от неприлагане на минималните стандарти по Директиви 2003/9/ЕО, 2004/83/ЕО и 2005/85/ЕО в компетентната държава членка въз основа на определените в този регламент критерии

Диспозитив

1.

Решението на държава членка на основание член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии, е акт по прилагането на правото на Съюза за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Правото на Съюза не допуска прилагането на необорима презумпция, че държавата членка, която член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003 определя като компетентна, спазва основните права в Европейския съюз.

Член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки, включително националните юрисдикции, са длъжни да не прехвърлят търсещото убежище лице в „компетентната държава членка“ по смисъла на Регламент № 343/2003, когато не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещите убежище лица в тази държава членка съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещото убежище лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на тази разпоредба.

Когато е налице невъзможност за прехвърляне на търсещото убежище лице в държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент № 343/2003, държавата членка, която е трябвало да прехвърли лицето, следва — освен ако не реши да упражни правото си сама да разгледа молбата съгласно член 3, параграф 2 от Регламента — да анализира следващите критерии по посочената глава, за да провери дали въз основа на някой от тях друга държава членка не е компетентна да разгледа молбата за убежище.

Важно е обаче държавата членка, в която се намира търсещото убежище лице, да следи да не утежни евентуалното нарушение на основните права на това лице чрез провеждането на прекомерно дълга процедура за определяне на компетентната държава членка. При необходимост тя трябва сама да разгледа молбата по реда на член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003.

3.

Членове 1, 18 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не налагат различен отговор.

4.

Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, съобразяването на Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство няма отражение върху отговорите на втори до шести въпрос по дело C-411/10.

(1)  ОВ C 274, 9.10.2010 г.

ОВ C 13, 15.1.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/9

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициални запитвания от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Tomasz Ziolkowski (C-424/10), Barbara Szeja, Maria-Magdalena Szeja, Marlon Szeja (C-425/10)/Land Berlin

(Съединени дела C-424/10 и C-425/10) (1)

(Свободно движение на хора - Директива 2004/38/ЕО - Право на постоянно пребиваване - Член 16 - Законно пребиваване - Пребиваване, основано на националното право - Пребиваване преди присъединяването към Съюза на държавата на произход на съответния гражданин)

2012/C 49/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Tomasz Ziolkowski (C-424/10), Barbara Szeja, Maria-Magdalena Szeja, Marlon Szeja (C-425/10)

Ответник: Land Berlin

В присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Предмет

Преюдициални запитвания — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 16, параграф 1, първо изречение от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Гражданин на Съюза, който е пребивавал законно съгласно правото на приемащата държава членка повече от пет години в тази държава, но през периода на своето пребиваване никога не е отговарял на условията по член 7 от Директива 2004/38/ЕО — Понятие за законно пребиваване — Пребиваване, чиято продължителност достига пет години само ако се отчетат периодите преди държавата на произход на заинтересованото лице да се присъедини към Европейския съюз — Определяне на продължителността на необходимия период на пребиваване, за да бъде придобито право на постоянно пребиваване

Диспозитив

1.

Член 16, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се счита, че гражданин на Съюза, който е пребивавал на територията на приемащата държава членка повече от пет години единствено на основание на нейното национално право, е придобил правото на постоянно пребиваване съгласно тази разпоредба, при положение че по време на това пребиваване той не е отговарял на посочените в член 7, параграф 1 от същата директива условия.

2.

При липсата на специални разпоредби в акта за присъединяване, периодите на пребиваване на гражданин на трета държава на територията на държава членка преди присъединяването на тази трета държава към Европейския съюз трябва да се вземат предвид за целите на придобиването на правото на постоянно пребиваване на основание член 16, параграф 1 от Директива 2004/38, ако те са осъществени в съответствие с посочените в член 7, параграф 1 от тази директива условия.

(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer, des Collectivités territoriales et de l'immigration/Chambre de commerce et d'industrie de l'Indre

(Дело C-465/10) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на финансовите интереси на Европейския съюз - Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 - Член 3 - Структурни фондове - Регламент (ЕИО) № 2052/88 - Регламент (ЕИО) № 4253/88 - Възлагащ орган, получател на субсидия в рамките на структурните фондове - Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки от получателя на субсидия от ЕФРР - Основание на задължението за възстановяване на субсидия от Съюза в случай на нередност - Понятие за нередност - Определение за продължаваща нередност - Ред за възстановяване - Давностен срок - По-дълги национални давностни срокове - Принцип на пропорционалност)

2012/C 49/15

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer, des Collectivités territoriales et de l'immigration [Министър на вътрешните работи, отвъдморските територии, местните органи и имиграцията]

Ответник: Chambre de commerce et d'industrie de l'Indre [Търговско-промишлена палата на департамент Indre]

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État [Държавен съвет] (Франция) — Тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези от Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стр. 9), на Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 (ОВ L 374, стр. 1), както и на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) — Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки от получателя на субсидии, изплатени в рамките на ЕФРР и Националния фонд за устройство на територията („FNADT“) — Основание на задължението за възстановяване на общностна помощ в случай на нередност –Условия за възстановяването на неоснователно изплатена помощ — Погасителна давност

Диспозитив

1.

При обстоятелства като разглежданите в главното производство член 23, параграф 1, трето тире от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г., във връзка с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, изменен с Регламент (ЕИО) № 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 г., съставлява правно основание, което позволява на националните органи, без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право, да възстановят от получателя цялата субсидия, предоставена в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), поради това че в качеството си на „възлагащ орган“ по смисъла на Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, изменена с Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г., посоченият получател не е спазил предписанията на тази директива във връзка с възлагането на обществена поръчка за услуги, която е имала за предмет осъществяването на дейността, във връзка с която споменатата субсидия е била предоставена на получателя.

2.

Нарушаването от страна от възлагащ орган, който получава субсидия от ЕФРР, на правилата за възлагането на обществени поръчки, предвидени в Директива 92/50, изменена с Директива 93/36, при възлагането на поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност, съставлява „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности дори когато компетентният национален орган не е могъл да не знае в момента на предоставяне на тази субсидия, че получателят вече е взел решение кой да е изпълнителят, на когото ще повери осъществяването на субсидираната дейност.

3.

При обстоятелства като тези в главното производство, когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия от ЕФРР не е спазил правилата за възлагане на обществените поръчки съгласно Директива 92/50, изменена с Директива 93/36, при възлагането на поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност:

—

разглежданата нередност трябва да се счита за „продължаваща нередност“ по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок, предвиден в тази разпоредба за възстановяването на недължимо платената на този получател помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка,

—

връчването на получателя на субсидията на доклад от проверка, с който се установява неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки, поради което на националния орган се разпорежда да си възстанови изплатените суми, представлява достатъчно ясно действие, насочено към разследването или преследването на „нередността“ по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95.

4.

Когато държава членка използва възможността, предоставена ѝ от член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95, принципът на пропорционалност не допуска прилагане на тридесетгодишен давностен срок за връщането на незаконно получена от бюджета на Съюза облага.

(1)  ОВ C 346, 18.12.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/11

Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana — Италия) — Teresa Cicala/Regione Siciliana

(Дело C-482/10) (1)

(Национално административно производство - Административни актове - Задължение за мотивиране - Възможност за мотивиране на административния акт за първи път в съдебното производство по обжалването му - Тълкуване на член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз - Липса на компетентност на Съда)

2012/C 49/16

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana

Страни в главното производство

Жалбоподател: Teresa Cicala

Ответник: Regione Siciliana

Предмет

Преюдициално запитване — Corte dei Conti — Sezione Giuridizionale per la Regione Siciliana — Тълкуване на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Съвместимост на национална правна уредба, която при определени условия допуска публичната администрация да не мотивира своите актове или да ги мотивира едва в съдебните производства, образувани във връзка с тях

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз не е компетентен да отговори на въпросите, поставени от Corte dei conti, sezione giurisdizionale per la Regione Siciliana (Италия) с акт от 20 септември 2010 г.

(1)  ОВ C 328, 4.12.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/11

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Centre hospitalier universitaire de Besançon/Thomas Dutrueux, Caisse primaire d'assurance maladie du Jura

(Дело C-495/10) (1)

(Директива 85/374/ЕИО - Отговорност за дефектни стоки - Приложно поле - Национален режим, който предвижда възлагане на обществените здравни заведения на задължението да поправят вредите, претърпени от пациент поради неизправност на оборудване или стока, използвано или използвана при предоставянето на грижи, дори при липсата на вина на посочените заведения)

2012/C 49/17

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Centre hospitalier universitaire de Besançon

Ответници: Thomas Dutrueux, Caisse primaire d'assurance maladie du Jura

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État — Тълкуване на член 13 от Директива 85/374/ЕИО от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183) — Отговорност на обществените здравни заведения по отношение на техните пациенти — Допустимост на национален режим на отговорност, който позволява, дори при липса на вина, пострадалото лице да получи обезщетение за вредите, причинени от неизправността на дефектни стоки — Ограничаване на отговорността на доставчика на услуги

Диспозитив

Отговорността на доставчик на услуги, който при предоставянето на услуги, каквито са грижите, положени в болнично заведение, използва дефектно оборудване или дефектни стоки, което или които не са произведени от него по смисъла на разпоредбите на член 3 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 година, и поради това причини вреди на получателя на услугата, не попада в приложното поле на тази директива. Последната следователно допуска дадена държава членка да установи режим като разглеждания в главното производство, предвиждащ отговорността на такъв доставчик по отношение на така причинените вреди дори при липса на всякаква вина, която може да му бъде вменена, при условие обаче увреденото лице и/или посоченият доставчик да запази възможността да ангажира отговорността на производителя на основание на посочената директива, когато са изпълнени предвидените от нея условия.

(1)  ОВ C 30, 29.1.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/12

Решение на Съда (седми състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge — Белгия) — Vlaamse Oliemaatschappij NV/FOD Financiën

(Дело C-499/10) (1)

(Шеста директива ДДС - Лица - платци на данъка - Солидарно отговорно трето лице - Складов режим, различен от режима на митнически склад - Солидарна отговорност на складодържателя и собственика на стоките, който е данъчнозадължено лице - Добросъвестност или липса на умисъл или небрежност от страна на складодържателя)

2012/C 49/18

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brugge

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vlaamse Oliemaatschappij NV

Ответник: FOD Financiën

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van eerste aanleg te Brugge — Тълкуване на член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Лица — платци на данъка — Солидарно отговорно трето лице — Национална правна уредба, съгласно която складодържателят е солидарно отговорен за заплащането на дължимия данък от собственика на стоките, който е данъчнозадължено лице, при складов режим, различен от режима на митнически склад, дори при положение, че складодържателят е добросъвестен или не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна

Диспозитив

Член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предвидят, че държателят на склад, различен от митнически склад, е солидарно отговорен за заплащането на данъка върху добавената стойност, дължим във връзка с възмездна доставка на стоки, която техният собственик, задължено по ДДС лице, е извършил от този склад, когато държателят на посочения склад е добросъвестен или не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна.

(1)  ОВ C 13, 15.1.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/12

Решение на Съда (осми състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — Евроетил АД/Директор на Агенция „Митници“

(Дело C-503/10) (1))

(Директива 2003/30/ЕО - Член 2, параграф 2, буква а) - Понятие за биоетанол - Продукт, произведен от биомаса, съдържащ етилов алкохол, който има алкохолно съдържание над 98,5 % и не е денатуриран - Значение на действителното използване като биогориво - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране на биоетанола с оглед на събирането на акциз - Директива 2003/96/ЕО - Енергийни продукти - Директива 92/83/ЕИО - Член 20, първо тире и член 27, параграф 1, букви а) и б) - Понятие за етилов алкохол - Освобождаване от облагане с хармонизирания акциз - Денатуриране)

2012/C 49/19

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Евроетил АД

Ответник: Директор на Агенция „Митници“

Предмет

Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (ОВ L 123, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 170) и на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕИО) № 2587/91 на Комисията от 26 юли 1991 година (ОВ L 259, стр. 1) — Тълкуване на член 2, параграф 1 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) и на член 20, първа алинея, първо тире от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152) — Продукт, произведен от биомаса, съдържащ естери, висши алкохоли и алдехиди, който има алкохолно съдържание над 98 % и не е денатуриран — Понятие за биоетанол — Класиране в подпозиция 2207 20 00 (Етилов алкохол и спиртове денатурирани, с всякакво алкохолно съдържание) или в подпозиция 2207 10 00 (Неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 80 % vol или повече) с оглед на начисляването на акциз.

Диспозитив

1.

Определението за биоетанол, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че включва продукт като разглеждания по делото в главното производство, който е получен именно от биомаса и който има по-високо от 98,5 % съдържание на етилов алкохол, при положение че е пуснат в продажба като биогориво за транспорта.

2.

Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че продукт като разглеждания по делото в главното производство, който има съдържание на етилов алкохол, по високо от 98,5 %, и който не е денатуриран по нарочно предвиден метод за денатуриране, трябва да бъде обложен с предвидения в член 19, параграф 1 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки акциз дори когато е произведен от биомаса по технология, различна от използваната за производството на етилов алкохол със земеделски произход, съдържа вещества, които го правят негоден за консумация от човека, отговаря на предвидените в европейски предстандарт pr EN 15376 изисквания за биоетанола, използван като гориво, и евентуално отговаря на определението за биоетанол, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30.

(1)  ОВ C 346, 18.12.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/13

Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Firenze — Италия) — Наказателно производство срещу X

(Дело C-507/10) (1)

(Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Рамково решение 2001/220/ПВР - Правно положение в наказателното производство на пострадалите от престъпления - Защита на уязвимите лица - Изслушване на малолетен или непълнолетен в качеството на свидетел - Специален способ за предварително събиране на доказателства - Отказ на прокуратурата да поиска от съдия-следователя да пристъпи към изслушване)

2012/C 49/20

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Firenze

Страни в главното наказателно производство

X

в присъствието на: Y

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Firenze — Тълкуване на членове 2, 3 и 8 от Рамковото решение на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (ОВ L 82, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 104) — Изслушване на малолетен или непълнолетен в качеството на свидетел — Изслушване на малолетен или непълнолетен, жертва на сексуално насилие — Средства за защита, които не са направени задължителни от националното законодателство

Диспозитив

Членове 2 и 3 и член 8, параграф 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби като тези на член 392, параграф 1 bis, член 398, параграф 5 bis и член 394 от Наказателно-процесуалния кодекс, които, от една страна, не предвиждат за прокуратурата задължение да поиска от сезираната юрисдикция да даде възможност на особено уязвима жертва да бъде изслушана и да даде показания чрез специалния способ за събиране на доказателства във фазата на разследване на наказателното производство, а от друга страна, не позволяват на тази жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана и да даде показания чрез посочения способ.

(1)  ОВ C 13, 15.1.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/13

Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf, Германия) — наказателно производство срещу Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi, Heinz Ulrich Kesse

(Дело C-72/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Регламент (ЕО) № 423/2007 - Член 7, параграфи 3 и 4 - Доставка и инсталиране на синтеровъчна пещ в Иран - Понятието „непряко предоставяне“ на „икономически ресурс“ в полза на лице, образувание или субект, включено или включен в приложения IV и V от посочения регламент - Понятието „заобикаляне“ на забраната за предоставяне)

2012/C 49/21

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi, Heinz Ulrich Kessel

Предмет

Преюдициално запитване — Oberlandesgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1) — Доставка на неподготвено за експлоатация оборудване от посочените в приложение II към Регламент (ЕО) № 423/2007 за иранско юридическо лице, което не е посочено в приложения IV и V към този регламент — Оборудване, за което се твърди, че е предназначено за последващо производство на стоки за едно от образуванията, посочени в двете приложения — Обхват на забраната за предоставяне на икономически ресурси на лицата, изброени в приложения IV и V към посочения регламент — Понятието „косвено предоставяне“ — Едновременно прилагане на разпоредбата, забраняваща предоставянето на икономически ресурси, и на разпоредбата, забраняваща заобикалянето на първата забрана.

Диспозитив

1.

Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне на икономически ресурс по смисъла на член 1, буква и) от този регламент обхваща действията по доставката и инсталирането на функционално изправна, но все още неподготвена за експлоатация синтеровъчна пещ в помещенията на трето лице в Иран, което действа от името, под контрола или съгласно указанията на лице, образувание или субект от списъка в приложения IV и V към споменатия регламент и възнамерява да експлоатира тази пещ, за да произвежда в полза на това лице, образувание или субект стоки, които могат да допринесат за ядреното разпространение в тази държава.

2.

Член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

обхваща дейностите, които, макар формално и привидно да не осъществяват състава на нарушението на член 7, параграф 3 от този регламент, все пак имат за предмет или за пряка или непряка последица да се преодолее действието на забраната, предвидена в последната посочена разпоредба,

—

термините „съзнателно“ и „преднамерено“ предполагат кумулативно наличие на интелектуален и волеви момент, които са налице, когато лицето, което участва в дейност с подобен предмет или подобни последици, пряко се стреми към това или най-малкото предвижда като възможност участието му да има такъв предмет или такива последици и допуска това.

(1)  ОВ C 252, 27.08.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/14

Определение на Съда (седми състав) от 18 ноември 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bari — Италия — Giovanni Colapietro/Ispettorato Centrale Repressioni Frodi

(Дело C-519/10) (1)

(Преюдициално запитване - Член 92, параграф 1, член 103, параграф 1 и член 104, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник - Лозаро-винарски сектор - Регламент (ЕИО) № 822/87 и Регламент (ЕО) № 343/94 - Въпрос, чийто отговор не оставя място за никакво разумно съмнение - Явна недопустимост)

2012/C 49/22

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Bari

Страни в главното производство

Жалбоподател: Giovanni Colapietro

Ответник: Ispettorato Centrale Repressioni Frodi

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Bari — Лозаро-винарски сектор — Режим на задължителна дестилация — Лозарска кампания 1993/1994 г. — Приложно поле по отношение на времето на Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 г. относно общата организация на лозаро-винарския пазар (ОВ L 84, стp. 1) — Отмяна на посочения регламент с Регламент (ЕО) № 343/94 на Комисията от 15 февруари 1994 г., относно започване на задължителната дестилация, предвидена в член 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета и относно дерогиране на някои условия за прилагане, свързани с нея за лозарската кампания 1993/1994 г. (ОВ L 44, стр. 9) — Административно наказание, предвидено в националното право в случай на нарушение на Регламент № 822/87 — Приложимост в случай на нарушение на Регламент № 343/94 — Пропорционалност на наложеното административно наказание

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 343 на Комисията от 15 февруари 1994 г., относно започване на задължителната дестилация, предвидена в член 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета и относно дерогиране на някои условия за прилагане, свързани с нея за лозарската кампания 1993/1994 г., въвежда в изпълнение Регламент № 822/87, без да го отменя, нито замества.

(1)  ОВ C 13, 15.01.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/14

Определение на Съда (пети състав) от 20 октомври 2011 г. — DTL Corporación, SL/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales SL

(Дело C-67/11) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б - Производство по възражение - Фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Solaria“ и по-ранна национална фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Solartia“ - Частичен отказ на регистрация - Вероятност от объркване - Молба за спиране на производството пред Общия съд - Неподаване на молбата в срок)

2012/C 49/23

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: DTL Corporación, SL (представител: A. Zuazo Araluze, abogado)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo), Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales SL (представители: M. Polo Carreño и M. Granado Carpenter, abogadas)

Предмет

Жалба срещу Решението на Общия съд (четвърти състав) от 15 декември 2010 г. по дело DTL/СХВП (T-188/10) — Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales (Solaria) (T-188/10), с което Общият съд отхвърля жалба срещу Решението на втори апелативен състав на СХВП от 17 февруари 2010 г. (дело R 767/2009-2) относно процедура по възражение между Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales SL и DTL Corporación SL

Диспозитив

1.

Липсва основание за постановяване на решение по жалбата, що се отнася до услугите от клас 37 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена.

2.

Отхвърля жалбата по отношение на услугите по клас 42 от посочената Ницска спогодба.

3.

Осъжда DTL Corporación SL да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 130, 30.4.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/15

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Karlsruhe (Германия) на 24 ноември 2011 г. — Philipp Seeberger/Studentenwerk Heidelberg

(Дело C-585/11)

2012/C 49/24

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Karlsruhe

Страни в главното производство

Жалбоподател: Philipp Seeberger

Ответник: Studentenwerk Heidelberg

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която изключва предоставянето на помощ за обучение във връзка със следването в друга държава членка само поради това, че към момента на започване на следването учащият, който е упражнил правото на свободно движение, не е имал постоянно местожителство в своята държава членка на произход от поне три години? (1)

(1)  Тълкуване на членове 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — Гражданство на Съюза и свободно движение

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/15

Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 25 ноември 2011 г. — Anssi Ketelä

(Дело C-592/11)

2012/C 49/25

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Anssi Ketelä

Ответник: Etelä-Pohjanmaan elinkeino-, liikenne- ja ympäristökeskus

Преюдициални въпроси

1.

Как следва да се тълкуват член 22, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 (1) на Съвета („за първи път учредяват стопанство като собственици“) и член 13, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 (2) на Комисията, когато селскостопанската дейност е част от дейността на дружество? Когато се проверява дали съответното лице за първи път учредява земеделско стопанство като собственик, кой критерий следва да е определящ при преценката на предходната дейност — обстоятелството, че поради дела си в дружеството лицето е имало решаващо влияние в него, или размерът на доходите му от селскостопанската дейност или пък това дали дейността му в дружеството може да се разглежда като ръководство на функционално и икономически самостоятелна производствена единица? Обратно, трябва ли качеството собственик на земеделско стопанство да се преценява общо, като наред с гореизброените обстоятелства се вземат предвид и функциите на заинтересованото лице в дружеството, както и това дали то действително носи риска от предприемаческата дейност?

2.

Когато се преценява значението на предходната дейност за отпускането на помощ за друга дейност, трябва ли понятието „собственик на земеделско стопанство“ да се тълкува по един и същ начин както във връзка с предходната дейност, така и във връзка с дейността, за която се иска отпускането на помощ? За да може на основание наличието на предходна дейност да се откаже отпускане на помощ за започване на дейност от млади земеделски производители по смисъла на член 22 от Регламента на Съвета, трябва ли съгласно действащите разпоредби принципно да е било налице право на помощ за предходната дейност?

3.

Следва ли член 13, параграф 4 от Регламента на Комисията да се тълкува в смисъл, че посочените в първия въпрос критерии, по които се преценява дали дадено лице е започнало дейност като собственик на земеделско стопанство, могат да се прецизират или да се уредят по-подробно в националното право, или тази разпоредба дава възможност единствено да се определи моментът на започване на дейността?

(1)  Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101).

(2)  Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ОВ L 368, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 133).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/16

Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 1 декември 2011 г. — TVI Televisão Independente, S.A./Fazenda Pública

(Дело C-618/11)

2012/C 49/26

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: TVI Televisão Independente, S.A.

Ответник: Fazenda Pública

Преюдициални въпроси

1.

Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕО (1) (понастоящем член 73 от Директива 2006/112/ЕО (2) на Съвета от 28 ноември 2006 г.) и по-специално с понятието за „насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката“ член 16, параграф 1 от CIVA [Кодекс за данъка върху добавената стойност], според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл, че таксата за излъчване на търговска реклама е свързана с доставката на услугите за реклама, поради което за целите на ДДС тя трябва да бъде включена в данъчната основа на доставката на услуги)?

2.

Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 3, буква в) от Директива 77/388/ЕО (понастоящем член 79, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.) и по-специално с понятието за „сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка“ член 16, параграф 6, буква в) от CIVA, според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл, че таксата за излъчване на търговска реклама не представлява сума, платена от името и за сметка на получателя на услугите, макар и да се вписва в отделни разчетни сметки и да е предназначена за публични организации, поради което тя не се изключва от данъчната основа на ДДС)?

(1)  Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

(2)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и Поправка в ОВ L 74, 19.3.2011 г., стр. 3).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/16

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal du travail de Bruxelles (Белгия) на 30 ноември 2011 г. — Patricia Dumont de Chassart/Onafts — Office national d'allocations familiales pour travailleurs salariés

(Дело C-619/11)

2012/C 49/27

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Patricia Dumont de Chassart

Ответник: Onafts — Office national d'allocations familiales pour travailleurs salariés [Национален институт за семейни добавки за заети лица]

Преюдициален въпрос

Нарушава ли член 79, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), основните принципи на равенство и недопускане на дискриминация, закрепени по-специално в член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., евентуално във връзка с членове 17, 39 и/или 43 от консолидираната версия на Договора за създаването на Европейската общност, когато се тълкува в смисъл, че предоставя възможност правилата за приравняването на осигурителни периоди, периоди на трудова и на самостоятелна трудова заетост, предвидени в член 72 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, да се прилагат само по отношение на починалия родител, поради което член 56а, параграф 1 от законите, съгласувани на 19 декември 1939 г. относно семейните добавки, изключва по отношение на преживелия родител, независимо от неговото гражданство, стига да е гражданин на държава членка или да попада под действието по отношение на лицата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, който е работил в друга държава на Европейския съюз в рамките на 12-месечния период, посочен в член 56а, параграф 1 от законите, съгласувани на 19 декември 1939 г. относно семейните добавки, възможността да докаже, че отговаря на условието, съгласно което в качеството си на титуляр по смисъла на член 51, параграф 3, точка 1 от законите, съгласувани на 19 декември 1939 г. относно семейните добавки, е отговарял в рамките на последните дванадесет месеца преди смъртта на условията за получаване на шест месечни помощи, определени като еднократни суми, докато преживелият родител, независимо дали е белгийски гражданин или гражданин на друга държава — членка на Европейския съюз, който е работел единствено в Белгия в рамките на 12-месечния период по член 56а, параграф 1 от законите, съгласувани на 19 декември 1939 г. относно семейните добавки, евентуално поради това, че изобщо не е напускал територията на Белгия, би имал право да приведе доказателства в този смисъл?

(1)  ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26 и поправка — ОВ L 32, 2008 г., стр. 31.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/17

Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 20 септември 2011 г. по дело T-298/09, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE/Европейска комисия

(Дело C-629/11 P)

2012/C 49/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (представители: N. Korogiannakis, M. Dermitzakis, Δικηγόροι)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—

да отмени решението на Общия съд,

—

да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол и да отмени решението на ГД „Образование и култура“ за класиране на второ място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите на офертите на жалбоподателя, подадени във връзка с открита процедура за възлагане на обществена поръчка EAC/01/2008 относно предоставяне на външни услуги по образователни програми (ESP-ISEP) (ОВ 2008/S 158-212752), партида № 1 (Развитие и поддръжка на информационни системи) и за партида № 2 (Проучване, тестване, обучение и поддръжка във връзка с информационни системи), за което жалбоподателят е уведомен с две отделни писма от 12 май 2009 г.; да се произнесе по искането за обезщетение, направено на основание членове 225, 235 и 288 ЕО (понастоящем членове 256, 268 и 340 ДФЕС) за вредите, претърпени във връзка с посочената процедура за възлагане на обществена поръчка в размер на 9 544 480 EUR (3 945 040 EUR във връзка с партида № 1 и 5 599 440 EUR във връзка с партида № 2),

—

при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд с оглед на постановяване на решение по същество,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящата жалба, включително тези във връзка с първоначалното производство пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

1.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от погрешно тълкуване на член 100, параграф 2 от Финансовия регламент (1) и на член 149, параграф 2 от правилата за неговото прилагане.

2.

Жалбоподателят иска отмяна на решението по дело T-298/09, тъй като Комисията не е изпълнила в срок разпоредбите на член 100, параграф 2 от ФР и член 149, параграф 2 от правилата за неговото прилагане, като изпълнението им представлява основно процесуално изискване. Освен това не може да се приеме, че малкото сведения, изпратени на жалбоподателя със закъснение, са достатъчни и че с тях се изпълнява предвиденото в член 100, параграф 2 от ФР задължение за мотивиране, тъй като те не посочват основанията за и не обосновават съответната преценка, както и не съдържат данни за качествата и относителните преимущества на класирания на първо място оферент.

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/17

Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 12 декември 2011 г. — TVI Televisão Independente SA/Fazenda Pública

(Дело C-637/11)

2012/C 49/29

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: TVI Televisão Independente SA

Ответник: Fazenda Pública

Преюдициални въпроси

1.

Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕО (1) (понастоящем член 73 от Директива 2006/112/ЕО (2) на Съвета от 28 ноември 2006 г.) и по-специално с понятието за „насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката“ член 16, параграф 1 от CIVA [Кодекс за данъка върху добавената стойност], според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл, че таксата за излъчване на търговска реклама е свързана с доставката на услугите за реклама, поради което за целите на ДДС тя трябва да бъде включена в данъчната основа на доставката на услуги)?

2.

Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 3, буква в) от Директива 77/388/ЕО (понастоящем член 79, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.) и по-специално с понятието за „сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка“ член 16, параграф 6, буква в) от CIVA, според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл, че таксата за излъчване на търговска реклама не представлява сума, платена от името и за сметка на получателя на услугите, макар и да се вписва в отделни разчетни сметки и да е предназначена за публични организации, поради което тя не се изключва от данъчната основа на ДДС)?

(1)  Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

(2)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и Поправка в ОВ L 74, 19.3.2011 г., стр. 3).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/18

Жалба, подадена на 19 декември 2011 г. от Dimos Peramatos срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 12 октомври 2011 г. по дело T-312/07, Dimos Peramatos/Европейска комисия

(Дело C-647/11 P)

2012/C 49/30

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Dimos Peramatos (представител: G. Gerapetritis)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Общия съд в частта, в която се отхвърля искането на жалбоподателя да се установи, че не е длъжен да възстанови сумите, изплатени в рамките на програма LIFE/ENV/GR/000380, или — при условията на евентуалност — да се измени обжалваният акт, като жалбоподателят бъде задължен да заплати сумата от 93 795,32 EUR, отговаряща на признатия от Комисията счетоводно определен размер на недопустимите разходи;

—

да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане;

—

да се осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, и по-специално тези за адвокат.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания:

1.

Погрешно тълкуване на сключеното между Dimos Peramatos (община Перама) и Европейската комисия споразумение за отпускане на финансова помощ от 17 юли 1997 г. с номер C(97) 1997/def./29 с оглед на привеждане в изпълнение на дейността по програма LIFE и нейната регулаторна рамка (Регламент № 1973/1992), доколкото Общият съд приема, че общинската администрация не е изпълнила в достатъчна степен произтичащото от това споразумение задължение за засаждане на дървета.

2.

Погрешно тълкуване и нарушение на принципите на добра администрация и правна сигурност поради непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение, засягаща задължението за мотивиране на приеманите от институциите на Европейския съюз административни актове с неблагоприятни последици.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/18

Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Република Латвия) на 19 декември 2011 г. — Ilgvars Brunovskis/Lauku atbalsta dienests

(Дело C-650/11)

2012/C 49/31

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākās tiesas Senāts

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ilgvars Brunovskis

Ответник: Lauku atbalsta dienests

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 125, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 (1) да се тълкува в смисъл, че премията за крава с бозаещо теле се определя според общия брой крави с бозаещи телета, родени през календарната година?

2.

Трябва ли периодът от шест месеца, определен в член 102, параграф 2 от Регламент № 1973/2004 (2), да се разглежда като срок за подаване на заявленията за премии?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос и в случай, че държава членка е съкратила този срок, длъжна ли е тази държава да обезщети земеделския производител за загубите, които той е претърпял поради това, че не е имал възможност да се възползва напълно от установения в Регламента срок за подаване на заявление?

(1)  Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177)

(2)  Регламент (ЕО) № 1973/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година за създаване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета по отношение на схемите за подпомагане, посочени в дял IV и в дял IVa от посочения регламент и по отношение на използването на земята, която е била оставена под угар за целите на производството на сурови материали (ОВ L 345, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 60, стр. 190)

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/19

Жалба, подадена на 19 декември 2011 г. от Mindo Srl срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 5 октомври 2011 г. по дело T-19/06, Mindo Srl/Европейска комисия

(Дело C-652/11 P)

2012/C 49/32

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mindo Srl (представители: C. Osti, A. Prastaro, G. Mastrantonio, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да отмени изцяло Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело T-19/06 Mindo/Комисия, като след това,

—

върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по същество с оглед на указанията на Съда, тъй като обжалваното съдебно решение лишава Mindo от правото му на всеобхватен съдебен контрол в рамките на първоинстанционното производство,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателя извежда исканията си от следните правни основания:

 

Общият съд приема, че Mindo няма правен интерес да води делото, тъй като не може да се ползва от отмяната на оспорваното решение нито само по себе си, нито с оглед на предявения от Alliance One International Inc.’s („Alliance One“) иск за възстановяване на част от платената глоба, нито с оглед на последващи искове на трети лица за обезщетение.

 

Жалбоподателят посочва на първо място, че следва да бъдат отменени посочените по-горе изводите на Общия съд, тъй като са в противоречие с действащото законодателство и се основават на изопачаване на фактите по делото и във всички случаи се характеризират с недостатъчни и противоречиви мотиви.

 

Жалбоподателят изтъква на второ място, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, тъй като лишава Mindo от правото му на достъп до правосъдие (а следователно и от правото му на всеобхватен съдебен контрол), а в случай че следва да бъде тълкувано в смисъл, че с него се изисква жалбата в първоинстанционното производство да е била подадена съвместно от Mindo и Alliance One, с обжалваното съдебно решение се нарушава правото на защита на Mindo и Alliance One.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/19

Жалба, подадена на 20 декември 2011 г. от Transcatab SpA, в ликвидация, срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 5 октомври 2011 г. по дело T-39/06, Transcatab/Комисия

(Дело C-654/11 P)

2012/C 49/33

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Transcatab SpA, в ликвидация (представители: C. Osti, A. Prastaro и G. Mastrantonio)

Другата страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени [Решение на Общия съд (трети състав) от 5 октомври 2011 г. по дело Transcatab/Комисия, T-39/06 (по-нататък „съдебното решение“)], с което се приема, че Standard Commercial Corp. (а следователно и Alliance One) трябва да се счита за солидарно отговорност за извършените от Transcatab нарушения,

—

поради това да се намали наложената на последното санкция, като частично се отмени член 2, буква в) [от Решение C(2005) 4012 окончателен на Комисията от 20 октомври 2005 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, дело COMP/C.38.281/B.2 — Суров тютюн — Италия (по-нататък „решението“)], като се приеме, че съгласно разпоредбите на член 15, параграф 2 от Регламент № 17/62 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 санкцията трябва да се изчисли въз основа на оборота на Transcatab, който за приключилата през март 2005 г. финансова година е в размер на 32,338 милиона евро,

—

поради това решението да се отмени в частта, с която по отношение на Transcatab се прилага коефициент на увеличение 1,25 към основния размер на санкцията,

—

да се отмени съдебното решение в частта, с която се отхвърлят правните основания на Transcatab относно: a) липсата на намаляване на наложената санкция в резултат от липсата на действително отражение на пазара, б) отслабения интензитет на нарушението, който се наблюдава през периода 1999—2002 г., както и в) смекчаващото обстоятелство за наличието на „основателно съмнение“, приложено по аналогичното испанско дело, като съответно се разпореди намаляване на санкцията,

—

да се осъди Комисията да понесе всички съдебни разноски и разходи във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

На първо място съдебното решение било постановено в нарушение на член 296 ДФЕС, на членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз и при всички положения на принципите относно тежестта на доказване и правото на защита на Transcatab. В хода на първоинстанционното производство били представени доводи и доказателства за оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху действията на Transcatab от страна на SCC. Тези доводи и доказателства, доколкото били релевантни или поне не били незначителни по смисъла на неотдавнашната практика на Съда, изисквали най-малко конкретна преценка и, в случай на отхвърляне, достатъчни мотиви. Според жалбоподателя Общият съд нито направил конкретна преценка, нито представил достатъчни мотиви. Във всеки случай жалбоподателят твърди, че след като съдебното решение е допуснало използването на нови доказателства в обжалваното решение, то е нарушило принципите относно тежестта на доказване и във всички случаи правото на защита на Transcatab.

На второ място жалбоподателят приема, че като не приема правните основания относно липсата на действително отражение на нарушението върху пазара и относно намаления интензитет на нарушението, наблюдаван в периода 1999—2002 г., Общият съд допуснал грешка, изразяваща се в изопачаване на фактите, и във всички случаи нарушил общите принципи относно тълкуването на административните актове на европейските институции, задължението си за мотивиране, правилата относно тежестта на доказване, правото на защита на Transcatab и принципа на произнасяне в рамките на петитума.

На трето място според жалбоподателя съдебното решение съдържа грешка при прилагане на правото, липса или противоречиви мотиви в частта, с която Общият съд отхвърля посоченото от Transcatab правно основание относно нарушението на принципа на равно третиране, изразяващо се в неприлагането на смекчаващото обстоятелство, свързано с наличието на „основателно съмнение“, приложено обаче по аналогичното испанско дело.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/20

Жалба, подадена на 21 декември 2011 г. — Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-656/11)

2012/C 49/34

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: C. Murrell и A. Dashwood, QC)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение на Съвета от 16 декември 2011 година (1) относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка със замяната на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност,

—

да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

С жалбата си по член 263 ДФЕС Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия иска отмяна съгласно член 264 ДФЕС на Решение на Съвета от 16 декември 2011 година относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка със замяната на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност.

2.

Член 48 ДФЕС е единственото посочено в решението материалноправно основание.

3.

Решението се отнася до изменението на приложение II към Споразумението от 21 юни 1999 година между Европейската Общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора. Приложение II към посоченото споразумение се отнася само до координацията на схемите за социална сигурност между Европейския съюз и Швейцария.

Целта на въвежданите с обжалваното решение изменения в приложение II е да се отразят промените в системата за координацията на схемите за социална сигурност в Европейския съюз. Една от последиците на предвидените изменения в приложение II е швейцарските граждани, които сами не осъществяват трудова дейност и не са членове на семейство на осъществяващо такава дейност лице („неактивни лица“), да получат права, които действащият режим по приложение II не им предоставя.

4.

Според Обединеното кралство член 48 ДФЕС не може да бъде единственото материалноправно основание за мерки, които ще породят подобни последици. Тази разпоредба има за цел да улесни свободното движение: a) в рамките на Съюза, а не между Съюза и трети страни, и б) на лицата, осъществяващи трудова дейност, и техните семейства, а не на неактивните лица. Правилното правно основание е член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС. Той предоставя правомощие за приемане на мерки в областта на „определянето на правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки“.

5.

Член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС се съдържа в дял V от Част трета на Договора. Съгласно Протокол № 21 към Договорите мерките, приети съгласно дял V, не са приложими за Обединеното кралство (или Ирландия) освен ако то не заяви намерението си да „участва“. Поради погрешния избор на член 48 ДФЕС като материалноправно основание на решението вместо член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС Съветът е отказал да признае правото на Обединеното кралство да реши да не участва в решението и да не бъде обвързано от него.

6.

Ето защо се иска отмяната на решението на Съвета от 16 декември 2011 г. с мотива, че то е прието на погрешно правно основание, което води до непризнаване на правата на Обединеното кралство по Протокол № 21.

(1)  ОВ L 341, стр. 1

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/21

Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 27 декември 2011 г. — TVI Televisão Independente, S.A./Fazenda Pública

(Дело C-659/11)

2012/C 49/35

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: TVI Televisão Independente, S.A.

Ответник: Fazenda Pública

Преюдициални въпроси

1.

Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕО (1) (понастоящем член 73 от Директива 2006/112/ЕО (2) на Съвета от 28 ноември 2006 г.) и по-специално с понятието за „насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката“ член 16, параграф 1 от CIVA [Кодекс за данъка върху добавената стойност], според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл, че таксата за излъчване на търговска реклама е свързана с доставката на услугите за реклама, поради което за целите на ДДС тя трябва да бъде включена в данъчната основа на доставката на услуги)?

2.

Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 3, буква в) от Директива 77/388/ЕО (понастоящем член 79, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.) и по-специално с понятието за „сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка“ член 16, параграф 6, буква в) от CIVA, според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл, че таксата за излъчване на търговска реклама не представлява сума, платена от името и за сметка на получателя на услугите, макар и да се вписва в отделни разчетни сметки и да е предназначена за публични организации, поради което тя не се изключва от данъчната основа на ДДС)?

(1)  Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

(2)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и Поправка в ОВ L 74, 19.3.2011 г., стр. 3).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/21

Определение на председателя на трети състав на Съда от 22 ноември 2011 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-356/10) (1)

2012/C 49/36

Език на производството: английски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 246, 11.9.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/21

Определение на председателя на Съда от 14 ноември 2011 г. — 4care AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Laboratorios Diafarm, SA

(Дело C-535/10 P) (1)

2012/C 49/37

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 30, 29.01.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/22

Определение на председателя на Съда от 22 ноември 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-568/10) (1)

2012/C 49/38

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 55, 19.2.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/22

Определение на председателя на шести състав на Съда от 22 ноември 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-582/10) (1)

2012/C 49/39

Език на производството: немски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 30, 29.1.2011 г.

Общ съд

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/23

Решение на Общия съд от 12 януари 2012 г. — Storck/СХВП — RAI (Ragolizia)

(Дело T-462/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Ragolizia“ - По-ранна словна марка на Общността „FAVOLIZIA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2012/C 49/40

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: August Storck KG (Берлин, Германия) (представители: I. Rohr, P. Goldenbaum и T. Melchert, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Radiotelevisione italiana SpA (RAI) (Рим, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 септември 2009 г. (преписка R 1779/2008-4), постановено в производство по възражение между Radiotelevisione italiana SpA (RAI) и August Storck KG.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда August Storck KG да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 11, 16.1.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/23

Определение на Общия съд от 13 декември 2011 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-311/09 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Възстановяване на медицински разходи - Решение на Комисията за отказ да се възстановят на 100 % някои медицински разходи, направени от жалбоподателя - Изопачаване - Задължение за мотивиране - Разглеждане - Увреждащ акт - Сила на пресъдено нещо - Висящ процес - Потвърждаващ акт)

2012/C 49/41

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 20 май 2009 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-73/08, непубликувано в Сборника), и целяща отмяната на това определение.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда г-н Luigi Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия пред настоящата инстанция.

(1)  ОВ C 233, 26.9.2009 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/23

Определение на Общия съд от 16 декември 2011 г. — Stichting Woonlinie и др./Комисия

(Дело T-202/10) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощи, предоставени от Нидерландия в полза на дружества за социално жилищно строителство - Съществуващи помощи - Решение, с което се приемат ангажиментите на държавата членка - Жалба за отмяна - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2012/C 49/42

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатеби: Stichting Woonlinie (Woudrichem, Pays-Bas); Stichting Allee Wonen (Roosendaal, Нидерландия); Woningstichting Volksbelang (Wijk bij Duurstede, Нидерландия); Stichting WoonInvest (Leidschendam-Voorburg, Нидерландия); и Stichting Woonstede (Ede, Нидерландия) (представители: P. Glazener, E. Henny и T. Ottervanger, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. van Vliet, S. Noë и S. Thomas, подпомагани от H. Gilliams, avocat)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 — Нидерландия — Съществуваща помощ и специална помощ по проекти в полза на дружествата за жилищно строителство.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като недопустима.

2.

Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Vesteda Groep BV, на Асоциацията на институционалните инвеститори в недвижими имоти в Нидерландия, на Валонското дружество за жилищно строителство, на Социалното обединение за жилищното настаняване и на Европейската асоциация за социални жилища (Cecodhas).

3.

Stichting Woonlinie, Stichting Allee Wonen, Woningstichting Volksbelang, Stichting WoonInvest и Stichting Woonstede понасят направените от тях разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.

4.

Vesteda Groep, Асоциацията на институционалните инвеститори в недвижими имоти в Нидерландия, Валонското дружество за жилищно строителство, Социалното обединение за жилищното настаняване и Cecodhas, подали молба за встъпване лица, понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 179, 3.7.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/24

Определение на Общия съд от 16 декември 2011 г. — Stichting Woonpunt и др./Комисия

(Дело T-203/10) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощи, предоставени от Нидерландия в полза на дружества за социално жилищно строителство - Съществуващи помощи - Решение, с което се приемат ангажиментите на държавата членка - Решение, с което новата помощ се обявява за съвместима - Жалба за отмяна - Липса на лично засягане - Липса на правен интерес - Недопустимост)

2012/C 49/43

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищци: Stichting Woonpunt (Beek, Нидерландия); Stichting Com.wonen (Ротердам, Нидерландия); Woningstichting Haag Wonen (Хага, Нидерландия) и Stichting Woonbedrijf SWS.Hhvl (Айндховен, Нидерландия) (представители: P. Glazener, E. Henny и T. Ottervanger, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. van Vliet, S. Noë и S. Thomas, подпомагани от H. Gilliams, avocat

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 — Нидерландия — Съществуваща помощ и специална помощ по проекти в полза на дружествата за жилищно строителство.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като недопустима.

2.

Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Vesteda Groep BV и на Асоциацията на институционалните инвеститори в недвижими имоти в Нидерландия.

3.

Stichting Woonpunt, Stichting Com.wonen, Woningstichting Haag Wonen и Stichting Woonbedrijf SWS.Hhvl понасят направените от тях разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.

4.

Vesteda Groep и Асоциацията на институционалните инвеститори в недвижими имоти в Нидерландия, подали молба за встъпване лица, понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 179, 3.7.2010 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/24

Определение на Общия съд от 15 декември 2011 г. — Gooré/Съвет

(Дело T-285/11) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар - Изключване от списъка на съответните лица - Жалба за отмяна - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество - Иск за обезщетение - Иск, явно лишен от всякакво правно основание)

2012/C 49/44

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Charles Kader Gooré (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: F. Meynot, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen, G. Étienne и M. Chavrier)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на Регламент (ЕС) № 330/2011 на Съвета от 6 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар (ОВ L 93, стр. 10), в частта, в която се отнася до жалбоподателя, и от друга страна, обезщетение за претърпени вреди

Диспозитив

1.

Липсва основание за произнасяне по същество относно искането за отмяна на Регламент (ЕС) № 330/2011 на Съвета от 6 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар.

2.

Отхвърля искането за обезщетение.

3.

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

4.

Липсва основание за произнасяне по искането на Европейската комисия да встъпи по делото.

(1)  ОВ C 238, 13.8.2011 г.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/25

Определение на председателя на Общия съд от 22 декември 2011 г. — Al-Chihabi/Съвет

(Дело T-593/11 R)

(Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност - Липса на значителна и непоправима вреда)

2012/C 49/45

Език на производството: английски

Страни

Молител: Fares Al-Chihabi (Alep, Сирия) (представители: L. Ruessmann и W. Berg, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Предмет

По същество, искане за спиране на изпълнението на Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 228, стр. 16), на Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 228, стр. 1), на Решение 2011/684/ОВППС на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 269, стр. 33) и на Регламент (ЕС) № 1011/2011 година на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 269, стр. 18), в частта, в която тези текстове се отнасят до молителя.

Диспозитив

1.

Отхвърля молбата за спиране на изпълнението.

2.

Не се произнася по разноските.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/25

Жалба, подадена на 24 ноември 2011 г. от A срещу решението, постановено на 14 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-12/09 — A/Комисия

(Дело T-595/11 P)

2012/C 49/46

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: A (Port-Vendres, Франция) (представители: B. Cambier, A. Paternostre и L. Levi, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

Да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 14 септември 2011 г. по дело F-12/09,

—

вследствие на това да уважи исканията му в първоинстанционното производство и поради това,

—

да отмени решенията, с които Европейската комисия отказва да изплати на жалбоподателя обезщетенията, дължими на основание член 73 от Правилника, и да осъди Европейската комисия незабавно да му изплати тези обезщетения, както и допълнително обезщетение по смисъла на общото право за разликата между размера на действително претърпените вреди и обезщетената част от тях на основание член 73 от Правилника,

—

да осъди Комисията да изплати на жалбоподателя лихви за забава, считано от месец декември 2004 г., дата, към която трябвало да бъдат признати професионалният произход на заболяването, размерът на претърпените вреди и стабилизираният характер на здравословното му състояние,

—

да осъди Европейската комисия да изплати на жалбоподателя всяка подходяща според Общия съд сума за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на множеството грешки и нарушения, допуснати от службите на Европейската комисия във връзка със засягащите го медицински процедури,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в двете съдебни производства.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на спазване на разумен срок, на принципа на полагане на грижа и на принципа на оправданите правни очаквания, както и от изопачаване на преписката.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на правото на пълно обезщетяване на претърпените вреди.

3.

Третото правно основание е изведено от една страна от нарушение на членове 73 и 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на принципите на добра администрация, на процесуална икономия, на забрана за прилагане с обратна сила, на йерархия на нормите и на понятието за консолидиране, и от друга страна — от изопачаване на фактите и на доводите на жалбоподателя.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/26

Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — Sky Deutschland и Sky Deutschland Fernsehen/Комисия

(Дело T-626/11)

2012/C 49/47

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Sky Deutschland AG (Унтерфьоринг, Германия) и Sky Deutschland Fernsehen GmbH & Co. KG (Унтерфьоринг) (представители: A. Cordewener, F. Kutt и C. Jehke)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат:

—

изцяло да се отмени решението на ответника от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10) — схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“),

—

при условията на евентуалност, да се отмени решението поне в частта, в която не се допуска изключение от задължението за връщане на помощта по съображения за защита на оправданите правни очаквания на предприятията в положението на двамата жалбоподатели или най-малкото не се предвижда преходна уредба в полза на такива предприятия,

—

ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите по същество твърдят следното:

—

В обжалваното решение ответникът неправилно приема, че оздравителната клауза („Sanierungsklausel“) по член 8c, параграф 1a от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“) представлява неправомерна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение жалбоподателите в частност твърдят, че ответникът неправилно приема, че режимът по член 8c, параграф 1a KStG е селективен и съставлява необосновано изключение от закрепения в член 8c, параграф 1 KStG принцип, че при определени условия данъчните загуби на дружеството не се пренасят в случай на промяна в собствеността върху капитала. Според жалбоподателите ответникът неправилно разглежда режима по член 8c, параграф 1 KStG като националната референтна система, която е меродавна при проверката за наличието на помощи.

—

Меродавна референтна система всъщност се явявала принципно гарантираната в германското право възможност за приспадане на загубите от предходни данъчни периоди, която била следствие от така наречения принцип на облагане на обективните нетни доходи. Според жалбоподателите оздравителната клауза по член 8c, параграф 1a KStG само потвърждава референтната система. Освен това нормата на член 8c, параграф 1 KStG не можела да се разглежда като меродавната национална референтна система и защото била противоконституционна предвид изискванията на германския Основен закон.

—

Режимът по член 8c, параграф 1a KStG освен това съставлявал обща мярка, която можела да се приложи в полза на всеки приключил на загуба икономически оператор и не привилегировала някоя отделна група пазарни оператори. Затова според жалбоподателите оздравителната клауза не е селективна.

—

Оздравителната клауза по член 8c, параграф 1a KStG била обоснована и предвид естеството и цялостната структура на германската данъчна система, тъй като тази норма ограничавала действието на предвиденото в член 8c, параграф 1 KStG ограничение за приспадането на загубите. В това отношение жалбоподателите твърдят, че първоначалната редакция на член 8c KStG била твърде широко формулирана разпоредба за предотвратяване на злоупотреби и че приетото впоследствие (и с обратна сила) изменение на тази разпоредба чрез добавянето на член 8c, параграф 1a KStG само намалило прекомерния нормативен обхват на член 8c, параграф 1 KStG и така възстановило действието на общото правило за приспадане на загубите от предходни данъчни периоди като приложима референтна система.

—

Накрая жалбоподателите твърдят, че имат оправдани правни очаквания, тъй като неблагоприятното решение на ответника не е можело да бъде предвидено и тъй като ответникът не е оспорвал структурно подобната по-ранна норма в старата редакция на член 8, параграф 4 KStG, нито пък сходните уредби в други държави членки.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/26

Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — ATMvision/Комисия

(Дело T-627/11)

2012/C 49/48

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ATMvision AG (Салем, Германия) (представители: A. Cordewener, F. Kutt и C. Jehke)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска:

—

изцяло да се отмени решението на ответника от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10) — схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“),

—

при условията на евентуалност, да се отмени решението поне в частта, в която не се допуска изключение от задължението за връщане на помощта по съображения за защита на оправданите правни очаквания на предприятията в положението на жалбоподателя или най-малкото не се предвижда преходна уредба в полза на такива предприятия,

—

ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество твърди следното:

—

В обжалваното решение ответникът неправилно приема, че оздравителната клауза („Sanierungsklausel“) по член 8c, параграф 1a от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“) представлява неправомерна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение жалбоподателят в частност твърди, че ответникът неправилно приема, че режимът по член 8c, параграф 1a KStG е селективен и съставлява необосновано изключение от закрепения в член 8c, параграф 1 KStG принцип, че при определени условия данъчните загуби на дружеството не се пренасят в случай на промяна в собствеността върху капитала. Според жалбоподателя ответникът неправилно разглежда режима по член 8c, параграф 1 KStG като националната референтна система, която е меродавна при проверката за наличието на помощи.

—

Меродавна референтна система всъщност се явявала принципно гарантираната в германското право възможност за приспадане на загубите от предходни данъчни периоди, която била следствие от така наречения принцип на облагане на обективните нетни доходи. Според жалбоподателя оздравителната клауза по член 8c, параграф 1a KStG само потвърждава референтната система. Освен това нормата на член 8c, параграф 1 KStG не можела да се разглежда като меродавната национална референтна система и защото била противоконституционна предвид изискванията на германския Основен закон.

—

Режимът по член 8c, параграф 1a KStG освен това съставлявал обща мярка, която можела да се приложи в полза на всеки приключил на загуба икономически оператор и не привилегировала някоя отделна група пазарни оператори. Затова според жалбоподателя оздравителната клауза не е селективна.

—

Оздравителната клауза по член 8c, параграф 1a KStG била обоснована и предвид естеството и цялостната структура на германската данъчна система, тъй като тази норма ограничавала действието на предвиденото в член 8c, параграф 1 KStG ограничение за приспадането на загубите. В това отношение жалбоподателят твърди, че първоначалната редакция на член 8c KStG била твърде широко формулирана разпоредба за предотвратяване на злоупотреби и че приетото впоследствие (и с обратна сила) изменение на тази разпоредба чрез добавянето на член 8c, параграф 1a KStG само намалило прекомерния нормативен обхват на член 8c, параграф 1 KStG и така възстановило действието на общото правило за приспадане на загубите от предходни данъчни периоди като приложима референтна система.

—

Накрая жалбоподателят твърди, че има оправдани правни очаквания, тъй като неблагоприятното решение на ответника не е можело да бъде предвидено и тъй като ответникът не е оспорвал структурно подобната по-ранна норма в старата редакция на член 8, параграф 4 KStG, нито пък сходните уредби в други държави членки.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/27

Жалба, подадена на 5 декември 2011 г. — Biogas Nord/Комисия

(Дело T-628/11)

2012/C 49/49

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Biogas Nord AG (Билефелд, Германия) (представител: C. Birkemeyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска:

—

на основание член 264 ДФЕС да се отмени Решение на Комисията от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия — схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“) (нотифицирано под номер С(2011) 275),

—

на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

1.

Първо правно основание: съответствие с принципа за частния кредитор на пазара.

По първото правно основание жалбоподателят твърди, че член 8c, параграф 1a от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“) не съставлява помощ по смисъла на член 107 и сл. ДФЕС, тъй като предприятията, в чиято полза се прилага разпоредбата, предоставят равностойна насрещна престация, която позволява сравнение с поведението на частния кредитор в условията на пазарна икономика.

2.

Второ правно основание: няма селективност.

По този въпрос жалбоподателят поддържа, че член 8c, параграф 1a KStG не съставлява помощ по смисъла на член 107 и сл. ДФЕС, тъй като няма селективно действие.

3.

Трето правно основание: защита на оправданите правни очаквания.

По третото правно основание жалбоподателят твърди, че предприятията, които са се разпоредили с имущество, преди да узнаят за производството пред Комисията по член 108, параграф 2 ДФЕС, имат оправдани правни очаквания, поради което обжалваното решение не следва да се прилага спрямо тях.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/28

Жалба, подадена на 5 декември 2011 г. — Biogas Nord Anlagenbau/Комисия

(Дело T-629/11)

2012/C 49/50

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Biogas Nord Anlagenbau GmbH (Билефелд, Германия) (представител: C. Birkemeyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска:

—

на основание член 264 ДФЕС да се отмени Решение на Комисията от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия — схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“) (нотифицирано под номер С (2011) 275),

—

на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

1.

Първо правно основание: съответствие с принципа за частния кредитор на пазара.

По първото правно основание жалбоподателят твърди, че член 8c, параграф 1a от германския закон за корпоративното подоходно облагане (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“) не съставлява помощ по смисъла на член 107 и сл. ДФЕС, тъй като предприятията, в чиято полза се прилага разпоредбата, предоставят равностойна насрещна престация, която позволява сравнение с поведението на частния кредитор в условията на пазарна икономика.

2.

Второ правно основание: няма селективност.

По този въпрос жалбоподателят поддържа, че член 8c, параграф 1a KStG не съставлява помощ по смисъла на член 107 и сл. ДФЕС, тъй като няма селективно действие.

3.

Трето правно основание: защита на оправданите правни очаквания.

По третото правно основание жалбоподателят твърди, че предприятията, които са се разпоредили с имущество, преди да узнаят за производството пред Комисията по член 108, параграф 2 ДФЕС, имат оправдани правни очаквания, поради което обжалваното решение не следва да се прилага спрямо тях.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/28

Жалба, подадена на 6 декември 2011 г. от Peter Strobl срещу Решението от 29 септември 2011 г. на Съда на публичната служба по дело F-56/05, Strobl/Комисия

(Дело T-630/11 P)

2012/C 49/51

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peter Strobl (Besozzo, Италия) (представител: H.-J. Rüber, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска:

—

да се отмени Решението на Съда на публичната служба от 29 септември 2011 г. по дело Strobl/Комисия,

—

да се установи, че решението на ответника от 7 октомври 2004 г. за назначаване и класиране в степен на жалбоподателя е опорочено, поради което то да се отмени,

—

да се осъди ответника да преустанови дискриминацията по отношение на жалбоподателя и да компенсира понесените от него щети,

—

да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага следните правни основания в подкрепа на жалбата си:

1.

Първото правно основание е изведено от неточно установяване от Съда на публичната служба на фактите относно професионалния опит, изискван за длъжността на жалбоподателя.

2.

Второто правно основание е изведено от неточно установяване на фактите от Съда на публичната служба и противоречиво тълкуване на доказателствата за класирането в степен на жалбоподателя и нарушение в това отношение на задължението за мотивиране.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране на Съда на публичната служба при отхвърляне на едно от твърденията за нарушение на жалбоподателя.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране на Съда на публичната служба при преразглеждане на прослуженото време на жалбоподателя.

5.

Петото правно основание е изведено от недостатъчните мотиви, изтъкнати от Съда на публичната служба относно приложимостта на съответната съдебна практика.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/29

Жалба, подадена на 12 декември 2011 г. — European Dynamics Belgium и др./Европейска агенция по лекарствата

(Дело T-638/11)

2012/C 49/52

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: European Dynamics Belgium SA (Брюксел, Белгия), European Dynamics Luxembourg SA (Етелбрук, Люксембург), Evropaïki Dinamiki — Proigmena Sistimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция), European Dynamics UK Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: адв. B. Christianos)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени Решение № EMA/787935/2011 на Европейската агенция по лекарствата (наричана по-нататък „EMA“), нотифицирано на жалбоподателите на 3 октомври 2011 г., с което EMA отхвърля офертата им, подадена в рамките на спорната процедура за възлагане на обществена поръчка,

—

да отмени Решение № EMA/882467/2011 на изпълнителния директор на EMA от 9 ноември 2011 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателите да бъдат уведомени за състава на комисията за оценка на офертите, и

—

да осъди EMA да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите искат да бъдат отменени следните актове: първо, Решение № EMA/787935/2011 на ЕМА, нотифицирано на жалбоподателите на 3 октомври 2011 г., с което EMA отхвърля офертата им в открита процедура за възлагане на обществена поръчка EMA/2011/05/DV, и второ, Решение № EMA/882467/2011 на изпълнителния директор на EMA от 9 ноември 2011 г., с което EMA отхвърля потвърдителното заявление на жалбоподателите за достъп до документите във връзка с обществената поръчка, отнасящи се до състава на комисията за оценка на офертите.

Жалбоподателите искат да се отмени първото обжалвано решение поради извършено съществено процесуално нарушение и по-специално, поради липса или непълнота на мотивите, както и поради пълна липса на мотиви, тъй като: 1) първото обжалвано решение не е съдържало и продължава да не съдържа достатъчно мотиви относно причините, поради които тяхната оферта е била отхвърлена, и при всички положения мотивите са опорочени. По-конкретно жалбоподателите поддържат, че първото обжалвано решение не съдържа коментари по кои пунктове тяхната оферта е била по-малко изгодна и по кои пунктове офертите на другите оференти са били по-изгодни. 2) Първото обжалвано решение не е съдържало и продължава да не съдържа мотиви по отношение на математическата формула (алгоритъм), по която са изчислени точните оценки (до втория знак след десетичната запетая) на жалбоподателите. 3) Първото обжалвано решение не е съдържало и продължава да не съдържа мотиви по отношение на причините, поради които финансовата оферта на един от оферентите не е била приета за оферта с необичайно ниска стойност.

Жалбоподателите поддържат, че второто обжалвано решение трябва да бъде отменено съгласно член 263 ДФЕС, с мотива че нарушава норма на правото на Съюза, и по-конкретно на Регламент № 1049/2001, както е допълнен c разпоредбите на EMA за прилагане на този регламент, доколкото ЕМА е отхвърлила заявлението на жалбоподателите за достъп до имената и данните за връзка на членовете на комисията за оценка на офертите в спорната процедура за възлагане на обществена поръчка.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/29

Жалба, подадена на 14 декември 2011 г. — Heads!/СХВП (HEADS)

(Дело T-639/11)

2012/C 49/53

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Heads! GmbH & Co. KG (Мюнхен, Германия) (представители: A. Jaeger-Lenz и T. Bösling, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 октомври 2011 г. по преписка R 2348/2010-1, доколкото с него се отхвърля заявката за регистрация на марка № 8 327 926„HEADS“ за услуги от клас 35 „Управление на търговски сделки; търговска администрация; консултации в областта на човешките ресурси и търговското управление; маркетинг човешки ресурси; набиране на специалисти и ръководни кадри; предоставяне на специалисти и ръководни кадри за определен срок (управление за определен срок)“;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „HEADS“ за услуги от клас 35.

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля частично жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1,буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като съответната марка на Общността има отличителен характер, а апелативният състав не е направил конкретни констатации относно наличието на посочените в член 7, параграф 1,буква б) от Регламент № 207/2009 основания за отказ на регистрацията, с които обосновава решението си, като освен това основава преценката си по недопустим начин на непосочена в заявката комбинация от думи и се позовава неправомерно на решение на Bundespatentgericht (Федералния съд по патентни спорове), като стига до неправилни изводи на базата на презюмираните възприятия на потребителите, за които са предназначени услугите.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/30

Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Harald Mische срещу решението постановено на 29 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-70/05 Mische/Комисия

(Дело T-641/11 P)

2012/C 49/54

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Harald Mische (Брюксел, Белгия) (представители: R. Holland, J. Mische и M. Velardo, lawyers)

Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решението на Съда на публичната служба от 29 септември 2011 г. по дело F-70/05 и доколкото е възможно, да постанови решение въз основа на по-рано изложените факти, и:

—

да отмени Решението на Комисията от 11 ноември 2004 г., в частта му, в която се определя степента на жалбоподателя;

—

да осъди Комисията да заплати всички причинени вреди (включително вредите, нанесени на неговото кариерно развитие, законното и редовно трудово възнаграждение, неимуществените вреди, заедно с лихвите и т.н.);

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.

В рамките на първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба не е разгледал твърдението за нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и параграф 3 от същата разпоредба относно правото на обезщетение за вреди, по-конкретно условията за „справедливост“ и „разумен срок“ при разглеждането на отнасящите се до жалбоподателя въпроси във връзка с редица фактически положения, въпреки че такова твърдение за нарушение било изрично изтъкнато.

2.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба погрешно обявил за недопустимо твърдението за нарушение на специфичните законови изисквания, предвидени в член 5, параграф 5 от Правилника (1), според които „за длъжностните лица […] се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие“.

3.

В рамките на третото правно основание жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба допуснал грешка като не взел предвид продължителността на законно придобития трудов стаж на бившите срочно наети служители, както е изяснено от Съда в скорошната му практика (дело C-177/10). В допълнение Съдът на публичната служба погрешно обявил за недопустимо възражението за незаконосъобразност на член 5, параграф 4 от Приложение XIII към Правилника, като изтъкнал, че жалбоподателят не е получил своята степен въз основа на тази разпоредба.

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности (ОВ L 124, стр. 1).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/30

Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Harald Mische срещу решението, постановено на 29 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-93/05 Mische/Парламент

(Дело T-642/11 P)

2012/C 49/55

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Harald Mische (Брюксел, Белгия) (представители: R. Holland, J. Mische и M. Velardo, lawyers)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решението на Съда на публичната служба от 29 септември 2011 г., постановено по дело F-93/05 Mische/Парламент, и доколкото е възможно, да постанови решение въз основа на по-рано изложените факти, и

—

да отмени Решението на Парламента от 4 октомври 2004 г. в частта му, в която се определя степента на жалбоподателя;

—

да осъди Парламента да заплати всички причинени вреди (включително вредите, нанесени на неговото кариерно развитие, законното и редовно трудово възнаграждение, неимуществените вреди, заедно с лихвите и т.н.);

—

да осъди Парламента да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.

В рамките на първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба допуснал грешка като обявил жалбата за недопустима, поради това, че тя била подадена след изтичане на предвидения срок.

2.

В рамките на второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба допуснал грешка като обявил жалбата за недопустима, тъй като тя не предполагала никакво предимство за жалбоподателя, поради което същият нямал правен интерес за подаването ѝ.

3.

В рамките на третото си правно основание жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба допуснал грешка, като не се произнесъл по съществото на жалбата, по-конкретно относно твърдението за нарушение на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или на член 5, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица (1).

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности (ОВ L 124, стр. 1).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/31

Жалба, подадена на 15 декември 2011 г. — Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет

(Дело T-643/11)

2012/C 49/56

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Crown Equipment (Suzhou) Co. Ltd (Suzhou, Китай) и Crown Gabelstapler GmbH & Co. KG (Roding, Германия) (представители: K. Neuhaus, H. Freund и B. Ecker, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат Общия съд:

—

да обяви жалбата за допустима;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011 (1) на Съвета, доколкото той се отнася до жалбоподателите;

—

да осъди ответника да заплати направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.

1.

Първо правно основание, изведено от твърдението за нарушаване на правото на защита на жалбоподателите, доколкото ответникът определено не е взел предвид части от становищата на жалбоподателите.

2.

Второ правно основание, изведено от твърдение за нарушение на член 11, параграф 2 и член 3, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (2) на Съвета, доколкото ответникът е основал своите изводи относно вредата и причинната връзка върху няколко фактически грешки. Ответникът е основал изводите си върху факти, противоположни на посочените в обжалвания регламент:

—

на първо място, що се отнася до относителното развитие на показателите за вреда „производство“ и „обем на продажбите“ спрямо потреблението на Съюза;

—

на второ място, що се отнася до развитието на рентабилността на промишлеността на Съюза;

—

на трето място, що се отнася до развитието на продажните цени на промишлеността на Съюза.

3.

Трето правно основание, изведено от твърдение за нарушение на член 11, параграф 2 и член 3, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, доколкото ответникът е основал своите изводи относно вредата и причинната връзка върху явни грешки в преценката или не е успял да предостави достатъчни мотиви. Ответникът е допуснал явни грешки в преценката:

—

на първо място, като извършил оценка на показателите за вреда абстрактно, вместо във връзка с развитието на търсенето;

—

на второ място, като негласно се основал на пазарните дялове в качеството на главен показател за причинна връзка, въпреки факта, че пазарните дялове не са разкривали ясна тенденция и са се развивали в разрез с другите фактори за вреда, които Съветът приел за важни.

При всяко положение, ответникът е допуснал процедурна грешка, тъй като обжалваният регламент не съдържа обяснения относно очевидното въздействие на свиването на търсенето върху вредата, за която се твърди, че е била претърпяна от промишлеността на Съюза.

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011 на Съвета от 10 октомври 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на ръчни колички за палети и основните им части, доставяни от Тайланд, независимо от това дали са декларирани с произход от Тайланд, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 268, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/32

Жалба, подадена на 21 декември 2011 г. — Италия/Комисия

(Дело T-661/11)

2012/C 49/57

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: G. Aiello, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение на Комисията C(2011) 7105 от 14 октомври 2011 г. в частта му, в която се изключват от общностно финансиране и се възлагат в тежест на бюджета на Италианската република някои разходи, направени в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в настоящия случай решение е резултат от две разследвания, проведени от Комисията за млечните кампании 2003/2004 г., 2004/2005 г., 2005/2006 г. и 2006/2007 г. и предлага в това отношение финансова корекция спрямо Италия на обща стойност 85 625 455 EUR.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

а)

Нарушение и/или погрешно прилагане на член 11 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година (1), на Насоките за изчисляване на корекциите за подготовка за клиринга на счетоводните сметки на ФЕОГА, документ VI/5330/97 от 23 декември 1997 г., както и нарушение на член 230 от Договора за ЕО поради злоупотреба с власт.

В това отношение се твърди, че в случая прилагането на фиксирана корекция е спорно, тъй като е било възможно вследствие на извършени проверки, дори и закъснели, да се проверят евентуалните „под-декларации“ като на авторите на декларациите с невярно съдържание се наложат санкции, като евентуално по този начин се разпореди връщане на дължимото отчисление и се попречи общностните фондове да претърпят икономически вреди поради недостатъчност на приходите.

б)

Нарушение и/или погрешно прилагане на членове 21 и 22, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 595/2004 от 30 март 2004 година (2).

В това отношение се счита, че приложимата правна уредба, що се отнася до проверките на купувачите, установява корелативна връзка не с броя на проверките, а с процента мляко, който трябва да е предмет на проверка и който трябва да представлява най-малко 40 % от млякото, декларирано преди корекция за съответния период. Всъщност е явно, че рискът за системата на финансиране на ФЕОГА е неразривно свързан с общото количество мляко, произведено от всяка държава членка. Именно с оглед на този обем трябва да се преценява рискът от вреди за общностните фондове, които могат да произтекат от неплащането на допълнителното отчисление.

в)

Нарушение и/или погрешно прилагане на член 11 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година, посочен по-горе, на Насоките за изчисляване на корекциите за подготовка за клиринга на счетоводните сметки на ФЕОГА, документ VI/5330/97 от 23 декември 1997 г., както и на принципа на пропорционалност и на член 230 от Договора за ЕО поради злоупотреба с власт.

Комисията е използвала спрямо държавата членка жалбоподател процент на финансова корекция, за да направи разчет на възможното надвишаване на квотата и последващото отчисление като го е добавила към надвишаването на националната производствена квота и като го е отделила, за да го отпусне отново индивидуално на регионите, предмет на проверки, за приключване на сметките. При използване на подход от този вид обаче понятието за финансова корекция граничи с произвол и това води до нарушение на принципа на пропорционалност

г)

На последно място нарушение и/или погрешно прилагане на член 253 от Договора за ЕО поради липса или непълнота на мотивите.

(1)  Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37).

(2)  Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 94, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 55, стр. 17).

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/32

Жалба, подадена на 28 декември 2011 г. — Müller/СХВП — Loncar (Sunless)

(Дело T-662/11)

2012/C 49/58

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Thomas Müller (Gütersloh, Германия) (представител: J. Schmidt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Loncar, SL (Sabadell (Барселона), Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 27 септември 2011 г. по преписка R 2508/2010-2;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Sunless“ за стоки от класове 6, 19, 22 и 24.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Loncar, SL.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словни марки „SUNLESS“ и „LONCAR-SUNLESS“ за стоки от класове 22, 23 и 24, както и за въжета, върви, мрежи, палатки, платнища, платна, чували (доколкото не се съдържат в други класове); материали за пълнеж на тапицерии (освен каучук или изкуствени материали); и текстилни суровини с влакнеста структура

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като между конфликтните марки не съществува вероятност от объркване.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/33

Жалба, подадена на 5 януари 2012 г. — Godrej Industries и V V F/Съвет

(Дело T-6/12)

2012/C 49/59

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Godrej Industries Ltd (Mumbai, Индия) и V V F Ltd (Mumbai, Индия) (представител: B. Servais, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1138/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (ОВ L293, стр. 1), в частта му, която се отнася до жалбоподателите;

—

да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат три правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от

—

това, че като не направил корекция на конвертирането в чужда валута, която жалбоподателите поискали за продажбите, извършени в евро (EUR) в периода между януари и юни 2010 г., тъй като било налице трайно поскъпване на индийската рупия (INR) спрямо еврото през значителна част от периода на разследването, Съветът нарушил член 2, параграф 10 (и по-конкретно точка й) от Регламент (ЕО) № 1225/2009 от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), тълкуван в съответствие с членове 2.4 и 2.4.1 от Споразумението на Световната търговска организация за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994);

2.

Второто правно основание е изведено от

—

това, че като не изключил продажбите на разглеждания продукт, реализирани в промишлеността на Съюза, при изчисляването на маржа на вредата и при анализа на вредата и на причинно-следствената връзка, Съветът нарушил член 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 от 30 ноември 2009 г и по-специално параграфи 2, 6 и 7 от него, както и член 9, параграф 4 от същия регламент;

3.

Третото правно основание е изведено от

—

това, че като не изключил продажбите на разглеждания продукт, реализирани в промишлеността на Съюза, при изчисляването на дъмпинговия марж, Съветът нарушил член 1, параграф 1 и член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г., тълкуван в съответствие с релевантните разпоредби на Споразумението на Световната търговска организация за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994), по-конкретно член 9, параграф 1 от него, както и принципите на пропорционалност и рационалност.

(1)  ОВ L 343, стр. 51 и Поправки в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22 и в ОВ L 36, 10.2.2011 г., стр. 20.

18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/33

Определение на председателя на Общия съд от 15 декември 2011 г. — Maxima Grupė/СХВП — Bodegas Maximo (MAXIMA PREMIUM)

(Дело T-523/11) (1)

2012/C 49/60

Език на производството: английски

Председателят на Общия съд разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 355 от 3.12.2011 г.