СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

11.1.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 8/4

Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес

(текст от значение за ЕИП)

2012/C 8/02

1. ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ НА СЪОБЩЕНИЕТО

Услугите от общ икономически интерес (УОИИ) стоят в основата на общите ценности на Европейския съюз и играят ключова роля за насърчаването на социалното и териториалното сближаване. ЕС и държавите-членки със съответните си правомощия трябва да следят за това тези услуги да се осъществяват въз основа на принципи и условия, които им дават възможност да изпълняват своите цели.

Някои УОИИ могат да бъдат предоставяни от частни предприятия (1) без конкретна финансова подкрепа от органите на държавите-членки. Други услуги могат да бъдат предоставени само ако съответният орган предложи финансова компенсация на доставчика. При липсата на конкретни правила на ЕС държавите-членки са по принцип свободни да определят начина на организация и финансиране на своите УОИИ.

3.	Целта на това съобщение е да се изяснят основните понятия, свързани с прилагането на правилата за държавната помощ към компенсацията за обществена услуга (2). Поради това то в концентрирано върху тези изисквания за държавната помощ, които са най-подходящи за компенсацията за обществена услуга.

Заедно с това съобщение Комисията обмисля публикуването на регламент за правилата de-minimis, специално предназначен за УОИИ, в който се пояснява, че някои мерки за компенсация не представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от Договора (3), решение (4), в което някои видове компенсация за УОИИ, представляващи държавна помощ, се обявяват за съвместими с Договора съгласно член 106, параграф 2 от Договора и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора както и рамка (5), в която се посочват условията, според които държавната помощ за УОИИ, необхваната от решението, може да бъде обявена за съвместима съгласно член 106, параграф 2 от Договора.

Това съобщение не засяга прилагането на други разпоредби на правото на ЕС, и особено на тези, свързани с обществените поръчки, и изискванията, произтичащи от Договора и секторното законодателство на ЕС. Когато публичен орган реши да възложи извършването на услуга на трета страна, той трябва да спази правото на ЕС за обществените поръчки, произтичащо от членове 49—56 от Договора, директивите на ЕС за обществените поръчки (Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (6) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (7)) и секторните правила (8). Дори и в случаите, в които директивите за обществените поръчки са изцяло или частично неприложими (напр. за концесиите за услуги и за договорите за услуги, изброени в приложение IIБ към Директива 2004/18/ЕО, включително различни видове социални услуги), възлагането на договорите трябва да отговаря все пак на изискванията от Договора за прозрачност, равно третиране, пропорционалност и взаимно признаване (9).

Освен въпросите, засегнати в това съобщение, в Решение 2012/21/EC и в Съобщение на Комисията относно Рамката на ЕС за държавна помощ под формата на компенсации за обществена услуга (2011), Комисията ще отговаря на отделни въпроси, които възникват в контекста на прилагането на правилата за държавните помощи спрямо УОИИ. Наред с другите начини на въпроси ще се отговаря чрез интерактивната информационна служба на Комисията за услугите от общ интерес, която се намира на уебсайта на Комисията (10).

7.	Това съобщение не засяга съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

2. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ПОНЯТИЕТО ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

2.1. Понятия за предприятие и икономическа дейност

Въз основа на член 107, параграф 1 от Договора правилата за държавната помощ се прилагат по принцип само когато получателят е „предприятие“. Следователно е основно значение за прилагането на правилата за държавната помощ дали доставчикът на услуга от общ интерес може да се смята за предприятие или не.

2.1.1. Общи принципu

Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз предприятията се определят като субекти, извършващи икономическа дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране (11). Следователно определянето на даден субект като предприятие зависи изцяло от естеството на дейностите му. Този общ принцип води до три важни следствия:

Първо, статутът на субекта по националното право няма решаващо значение. Например субект, определен като асоциация или спортен клуб по националното право, може въпреки това да се смята за предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Единственият подходящ критерий в този смисъл е дали субектът извършва икономическа дейност.

Второ, прилагането на правилата за държавната помощ като такива не зависи от това дали субектът е създаден, за да генерира печалби. Според съдебната практика на Съда и на Общия съд организациите с нестопанска цел също могат да предлагат стоки и услуги на пазара (12). Когато това не е така, доставчиците с нестопанска цел разбира се остават напълно извън контрола на държавната помощ.

Трето, определянето на субект като предприятие е винаги свързано с конкретна дейност. Субект, който извършва както икономически, така и неикономически дейности, трябва да се разглежда като предприятие само по отношение на икономическите дейности.

10.

Два отделни правни субекта могат да се смятат, че образуват една икономическа единица за целите на прилагането на правилата за държавната помощ. В този случай се счита, че икономическата единица е съответното предприятие. Във връзка с това Съдът на Европейския съюз следи за наличието на контролен дял от функционални, икономически и органични връзки (13). От друга страна, субект, който сам по себе си не предоставя стоки или услуги на пазара, не е предприятие само поради това, че притежава дялове, дори да е с мажоритарно дялово участие, когато то му дава право само да упражнява правата, свързани със статута на акционер или на съдружник, както и в съответните случаи — да получава дивиденти, които произтичат просто от владеенето на актив (14).

11.	За се да изясни разграничението между икономически и неикономически дейности, според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на пазара, е икономическа дейност (15).

12.

Въпросът дали съществува пазар за определени услуги може да зависи от начина, по който тези услуги са организирани във въпросната държава-членка (16). Правилата за държавната помощ се прилагат само когато дадена дейност се осъществява в пазарна среда. Икономическият характер на определени услуги следователно може да се различава между отделните държави-членки. Освен това поради политически избор или промени в икономиката класифицирането на дадена услуга може да се промени с времето. Това, което днес не е икономическа дейност, може да се превърне в такава в бъдеще и обратно.

13.

Решението на орган да не позволява на трети страни да предоставят дадена услуга (напр. защото иска да предостави услугата вътрешно) не изключва съществуването на икономическа дейност. Дори при наличието на такова недопускане до пазара икономическа дейност може да съществува, в случаите, при които други оператори биха желали и биха могли да предоставят услугата на съответния пазар. Като цяло, фактът, че дадена услуга се предлага от самото дружество (17) не е от значение за икономическия характер на дейността (18).

14.

Тъй като разграничението между икономически и неикономически дейности зависи от политическите и икономическите особености на съответната държава-членка, не е възможно да се състави изчерпателен списък на дейностите, които a priori никога няма да бъдат икономически. Такъв списък не би предоставил истинска правна сигурност и затова не би бил много полезен. Вместо това в следващите точки се прави опит да се изясни разграничението с оглед на редица важни области.

15.	При липса на определение за икономическа дейност в Договорите в съдебната практика изглежда се разкриват различни критерии за прилагане на правилата за вътрешния пазар и за прилагане на правото на конкуренцията (19).

2.1.2. Упражняване на публична власт

16.

От съдебната практика на Съда следва, че член 107 от Договора не се прилага, когато държавата действа „при упражняване на публична власт“ (20) или когато органи, свързани с държавата, действат „в качеството си на публични органи“ (21). Може да се смята, че даден субект действа при упражняване на публична власт, когато въпросната дейност е задача, която е част от основните функции на държавата или е свързана с тези функции по естеството си, целта си и правилата, на които подлежи (22). Като цяло, освен ако държавите-членки не са решили да въведат пазарни механизми, дейностите, които по същество са част от прерогативите на официалната власт и се извършват от държавата, не представляват икономически дейности. Примери за това са дейностите, свързани с:

а)	армията или полицията;

б)	безопасността и контрола на въздухоплаването (23);

в)	контрола и безопасността на морския трафик (24);

г)	наблюдението за борба със замърсяването (25); както и

д)	организирането, финансирането и изпълнението на присъдите за лишаване от свобода (26).

2.1.3. Социална сигурност

17.

Дали схемите в областта на социалната сигурност трябва да се определят като включващи икономическа дейност зависи от начина, по който са създадени и структурирани. По същество Съдът на Европейския съюз и Общият съд правят разграничение между схеми, основани на принципа на солидарността, и икономически схеми.

18.

Съдът на Европейския съюз и Общият съд използват редица критерии, за да определят дали дадена схема за социална сигурност е основана на солидарността и следователно не включва икономическа дейност. В това отношение множество фактори могат да бъдат от значение:

а)	дали членството в схемата е задължително (27);

б)	дали схемата има изключително социална цел (28);

в)	дали схемата е с нестопанска цел (29);

г)	дали ползите от схемата са независими от направените вноски (30);

д)	дали изплатените обезщетения не са непременно пропорционални на доходите на осигуреното лице (31), както и

е)	дали схемата се контролира от държавата (32).

19.

Тези схеми, основани на солидарността, трябва да бъдат разграничени от икономическите схеми (33). За разлика от схемите, основани на солидарността, икономическите схеми се характеризират често с:

а)	членство по избор (34);

б)	принципа на капитализация (зависимост между правото на обезщетение и изплатените вноски и финансовите резултати на схемата) (35);

в)	стопанската им цел (36); както и

г)	предоставянето на права на обезщетение, които допълват тези по основна схема (37).

20.	Някои схеми съчетават характеристики и на двете категории. В тези случаи определянето на схемата зависи от анализа на различните елементи и съответното им значение (38).

2.1.4. Здравеопазване

21.	В ЕС системите за здравеопазване се различават значително между държавите-членки. До каква степен различните доставчици на здравни грижи се конкурират по между си в пазарна среда зависи до голяма степен от следните национални особености.

22.

В някои държави-членки обществените болници са неразделна част от националното здравно обслужване и са почти изцяло основани на принципа на солидарността (39). Тези болници са пряко финансирани от вноските за социална сигурност и други държавни средства и предоставят услугите си безплатно на членуващите лица въз основа на всеобщ обхват (40). Съдът на Европейския съюз и Общият съд потвърдиха, че когато съществува такава структура, съответните организации не действат като предприятия (41).

23.

Когато съществува такава структура, дори дейности, които сами по себе си биха могли да бъдат от икономическо естество, се извършват само за целите на предоставянето на друга неикономическа услуга, не са от икономическо естество. Организация, която закупува стоки, дори и в голямо количество, за целите на предоставяне на неикономическа услуга, не действа като предприятие само защото е купувач на даден пазар (42).

24.

В много други държави-членки болниците и другите доставчици на здравни грижи предоставят услугите си срещу заплащане, било то пряко от пациентите или чрез осигуровките им (43). В тези системи е налице известна конкуренция между болниците относно предоставянето на здравни услуги. Когато това е така, фактът, че здравна услуга се предоставя от обществена болница, не е достатъчен, за да се определи дейността като неикономическа.

25.	Съдът на Европейския съюз и Общият съд поясниха също, че здравните услуги, предоставени срещу заплащане от независими лекари и други частно практикуващи лекари на собствен риск, трябва да се считат за икономическа дейност (44). Същите принципи се прилагат и за независимите аптеки.

2.1.5. Образование

26.

В съдебната практика на ЕС бе установено, че общественото образование, организирано в рамките на националната образователна система и контролирано от държавата, може да се счита за неикономическа дейност. Във връзка с това Съдът посочи, че държавата,

„като е създала и поддържала такава система на публично образование, която се финансира изцяло или предимно от държавния бюджет, а не от учениците или техните родители, … не е целяла да се ангажира с възмездни дейности, а е изпълнявала своята мисия в социалната, културната и образователната сфера по отношение на населението“ (45).

27.

Според същата съдебна практика неикономическото естество на общественото образование по принцип не се засяга от факта, че учениците или техните родители понякога трябва да заплатят такси за обучение или записване, които подпомагат оперативните разходите на системата. Тези финансови вноски често обхващат само малка част от реалните разходи за услугата и затова не могат да бъдат смятани за възнаграждение за предоставената услуга. Следователно те не променят неикономическия характер на общообразователната услуга, която се финансира предимно с публични средства (46). Тези принципи могат да обхващат обществени образователни услуги, като професионалното обучение (47), частните и обществените начални училища (48) и детски градини (49), допълнителните преподавателски дейности в университетите (50), както и предоставянето на образование в университетите (51).

28.

Това публично предоставяне на образователни услуги трябва да се разграничава от услугите, финансирани предимно от родители или учители или чрез търговски приходи. Например търговските предприятия, които предлагат висше образование, финансирано изцяло от студентите, попадат изцяло във втората категория. В някои държави-членки и публичните институции могат да предлагат образователни услуги, които поради естеството си, структурата си на финансиране и съществуването на конкурентни частни организации трябва да се смятат за икономически.

29.

В Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (52) Комисията поясни, че някои дейности на университети и научноизследователски организации попадат извън сферата на правилата за държавната помощ. Това се отнася до основните дейности на научноизследователските организации, а именно:

а)	образование за повече и по-добре квалифицирани човешки ресурси;

б)	провеждането на независими научни изследвания и развойна дейност за повече знания и по-добро разбиране, включително съвместни научни изследвания и развойна дейност; както и

в)	разпространението на резултатите от научноизследователската дейност.

30.

Комисията поясни също, че дейностите за трансфер на технологии (лицензиране, създаване на нови организации чрез юридическото им отделяне или други форми на управление на знания, създадени от научноизследователската организация), са неикономически, ако тези дейности имат вътрешен характер (53) и всички приходи се реинвестират в основните дейности на съответните научноизследователски организации (54).

2.2. Държавни ресурси

31.

Само предимствата, които са предоставени пряко или непряко посредством държавни ресурси, могат да представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС (55). Предимствата, финансирани с частни ресурси, могат да доведат до засилване на позицията на определени предприятия, но не попадат в обхвата на член 107 от Договора.

32.

Този трансфер на държавни ресурси може да придобие редица форми, като преки безвъзмездни помощи, данъчни кредити и предимства в натура. По-конкретно, фактът, че държавата не начислява пазарни цени за някои услуги, представлява отказ от държавни ресурси. В решението си по дело C-482/99 Франция срещу Комисията (56), Съдът на Европейския съюз също потвърди, че ресурсите на публично предприятие представляват държавни ресурси по смисъла на член 107 от Договора, защото публичните органи са способни да контролират тези ресурси. В случаите, когато предприятие, на което е възложено извършването на УОИИ, е финансирано чрез ресурси, предоставени от публично предприятие, и това финансиране може да се окачестви като държавно, възможно е финансирането да представлява държавна помощ.

33.	Предоставянето без тръжна процедура на разрешителни за помещаване или използване на публични имоти или други специални или изключителни права с икономическа стойност може да означава отказ от държавни ресурси и да създаде предимство за бенефициерите (57).

34.

В някои случаи държавите-членки могат да финансират УОИИ от таксите или вноските, изплащани от някои предприятия или потребители, и тези приходи се превеждат на предприятията, на които е възложено извършване на УОИИ. Този вид финансиране бе разгледан от Съда на Европейския съюз, по-специално в решението си по дело 173/73 Италия срещу Комисията (58), в което Съдът постанови, че:

„понеже въпросните средства се набавят чрез задължителни вноски, наложени от държавното законодателство, и понеже, както се вижда от случая, тези средства се управляват и разпределят в съответствие с разпоредбите на това законодателство, те трябва да се разглеждат като държавни ресурси по смисъла на член 107 от Договора, дори ако са администрирани от институции, които не са публични органи.“

35.	По същия начин в решението си по Съединени дела C-78/90 до C-83/90 Compagnie Commerciale de l’Ouest (59) Съдът потвърди, че мерките, финансирани чрез парафискални такси, представляват мерки, финансирани с държавни ресурси.

36.

Съответно, компенсаторни плащания за извършването на УОИИ, които се финансират чрез парафискални такси или задължителни вноски, наложени от държавното законодателство, и се управляват и разпределят в съответствие с разпоредбите на законодателството, са компенсаторни плащания, извършени чрез държавни ресурси.

2.3. Отражение върху търговията

37.

За да попадне в приложното поле на член 107 от Договора, компенсацията за обществена услуга трябва да засяга или да заплашва да засегне търговията между държавите-членки. Такова отражение по принцип предполага съществуването на пазар, отворен за конкуренция. По тази причина, когато пазарите са отворени за конкуренцията от европейското или националното законодателство или de facto с икономическото развитие, правилата за държавната помощ се прилагат. В такива ситуации държавите-членки запазват своята свобода на действие по отношение на начина, по който възнамеряват да дефинират, организират и финансират УОИИ, като това подлежи на контрол на държавните помощи, когато е отпусната компенсация на доставчик на УОИИ, независимо дали е частно или публично предприятие (включително вътрешнофирмени доставчици). Когато пазарът е запазен за едно предприятие (включително вътрешнофирмени доставчици), компенсацията, предоставена на това предприятие е също така предмет на контрол на държавните помощи. Всъщност когато икономическата дейност е открита за конкуренцията, решението да се осигури УОИИ чрез методи, различни от процедурата за възлагане на обществени поръчки, която гарантира най-ниските разходи за общността, може да доведе до нарушения под формата на възпрепятстване на конкурентно навлизане на този пазар или чрез улесняване на експанзията на получателя на други пазари. могат да възникнат нарушения и на пазарите на производствени фактори. Помощ, предоставена на предприятие, извършващо дейност на нелиберализиран пазар, може да засегне търговията, ако получаващото предприятие извършва дейност и на либерализирани пазари (60).

38.

Мерките за помощ могат да засягат търговията и в случаите, в които получаващото предприятие не участва само по себе си в трансгранични дейности. В тези случаи снабдяването по места може да бъде запазено или увеличено и вследствие на това се ограничават възможностите за предприятията, установени в други държави-членки, да предлагат услуги в тази държава-членка (61).

39.

Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз няма праг или процент, под който да ce счита, че търговията между държавите-членки не е засегната (62). Относително малкият размер на помощта или относително неголемите мащаби на получаващото предприятие не означават a priori, че търговията между държавите членки не е засегната.

40.

От друга страна, Комисията заключи по няколко случая, че дадени дейности са с чисто местен характер и не са засегнали търговията между държавите-членки. Примери за това са:

а)	плувни басейни, които се използват главно от местното население (63);

б)	местни болници, насочени изключително към местното население (64);

в)	местни музеи, които не е вероятно да привлекат трансгранични посетители (65); както и

г)	местни културни събития, чиято потенциална публика е само местна (66).

41.

Накрая, Комисията не трябва да проучва цялата финансова подкрепа, предоставяна от държавите-членки. В Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ се посочва (67), че помощ, възлизаща на по-малко от 200 000 EUR на предприятие за всеки период от три години, не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 от Договора. Специални прагове de-minimis се прилагат в секторите на транспорта, рибарството и селското стопанство (68) и Комисията обмисля приемането на регламент със специфичен праг de minimis за местните услуги от общ икономически интерес.

3. УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО КОМПЕНСАЦИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНА УСЛУГА НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

3.1. Критериите, установени от Съда

42.	Съдът на Европейския съюз в решението си по делото Altmark (69) предостави допълнителни разяснения относно условията, при които компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ поради липса на предимство.

43.

Според Съда,

„Доколкото държавната намеса трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин, че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират, подобна намеса не попада в обхвата на член [107, параграф 1 от Договора]. Въпреки това, за да може тази държавна помощ да избегне класификацията за държавна помощ в конкретен случай, трябва да бъдат изпълнени няколко условия:

—	… Първо, предприятието бенефициер трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени, …

—

… Второ, параметрите на базата за изчисляване на компенсацията трябва да са установени предварително по обективен и прозрачен начин, за да не се допусне предоставянето на икономическо предимство за предприятието получател, което да го постави в по-благоприятно положение спрямо предприятията конкуренти. … Следователно в случаите, когато впоследствие се окаже, че предоставянето на определени услуги във връзка с изпълнението на задължението за обществени услуги е било икономически неизгодно, изплащането от държавата-членка на компенсация за понесените от предприятието загуби при липса на предварително установени параметри за такава компенсация представлява финансова мярка, която попада в определението за държавна помощ съгласно (член 107, параграф 1 от Договора),

—	… Трето, компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнение на задълженията, свързани с предоставяне на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба, …

—

… Четвърто, ако предприятието носител на задължения за обществени услуги не е определено, като специален случай, чрез процедура по възлагане на обществени поръчки, която създава условия за избор на кандидата, способен да предостави тези услуги при най-ниски разходи за съответната общност, нивото на компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства за изпълнение на необходимите изисквания на обществената услуга, би направило при изпълнение на тези задължения, като се отчитат съответните постъпления и една разумна печалба за изпълнение на задълженията“ (70).

44.

В раздели 3.2 до 3.6 ще бъдат разгледани различните изисквания, установени в съдебната практика от делото Altmark, а именно понятието за услуга от общ икономически интерес за целите на член 106 от Договора (71), необходимостта от акт на възлагане (72), задължението за определяне на параметрите на компенсацията (73) и принципите относно избягването на свръхкомпенсация (74) и принципите относно избора на доставчик (75).

3.2. Съществуване на услуга от общ икономически интерес

45.

Понятието „услуга от общ икономически интерес“ се изменя постоянно и зависи наред с другото от нуждите на гражданите, от технологичните и пазарните промени и от социалните и политическите предпочитания в съответната държава-членка. Съдът на Европейския съюз установи, че УОИИ са услуги със специални характеристики в сравнение c други икономически дейности (76).

46.

При липса на конкретни правила на Съюза, определящи обхвата за съществуването на УОИИ, държавите-членки разполагат с голяма свобода да определят дадена услуга като УОИИ и да предоставят компенсация на доставчика на услугата. Компетентността на Комисията в това отношение се ограничава до проверка на това държавата-членка да не е допуснала явна грешка при определянето на услуга като УОИИ (77) и до оценка на всякаква държавната помощ, произтичаща от компенсацията. Когато съществуват специфични правила на Съюза, преценката на държавите-членки е обвързана и от тези правила, без да се засяга задължението на Комисията да проведе оценка на това, дали УОИИ е била правилно определена за целите на контрола на държавната помощ.

47.

Съгласно първия критерий по делото Altmark се изисква определение на задачата на УОИИ. Това изискване съвпада с това по член 106, параграф 2 от Договора (78). От член 106, параграф 2 от Договора става ясно, че предприятията, на които е възложено предоставянето на УОИИ, са предприятия натоварени със „специфична задача“ (79). Общо казано, възлагането на „специфична задача за обществена услуга“ е свързано с извършването на услуги, които едно предприятие не би поело или не би поело в същата степен или при същите условия, ако изхождаше от своя търговски интерес (80). Държавите-членки и Европейският съюз могат да обвържат тези услуги с изпълнението на специални задължения, като прилагат критерий за общ интерес.

48.

Така, Комисията смята, че не е уместно да обвързва задълженията, свързани с извършване на обществена услуга, с дейност, извършвана от предприятия по правилата на пазара, която вече се предоставя или може да бъде предоставена задоволително и при условия като цена, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата (81). Що се отнася до въпроса дали дадена услуга може да бъде предоставена от пазара, оценката на Комисията се ограничава с проверка на това дали държавата-членка е допуснала явна грешка.

49.

Важен пример за този принцип е сектора на широколентовия достъп до интернет, относно който Комисията вече даде ясни указания за това кои видове дейности могат да се считат за УОИИ. Което е по-важно — Комисията смята, че в райони, където частни инвеститори вече са инвестирали в инфраструктура за широколентова мрежа (или са в процес на допълнително разширяване на своята мрежова инфраструктура) и вече предоставят конкурентни широколентови услуги с достатъчно широколентово покритие, изграждането на паралелна широколентова инфраструктура не следва да се счита за УОИИ. За разлика от това, когато инвеститорите не са в състояние да предоставят адекватно широколентово покритие, може да се отпусне компенсация за УОИИ при определени условия (82).

50.	Комисията смята също, че за да могат услугите да бъдат определени като УОИИ, те трябва да бъдат насочени към гражданите и да бъдат в интерес на обществото като цяло.

3.3. Акт на възлагане

51.

За да се приложи член 106, параграф 2 от Договора, извършването на УОИИ трябва да бъде възложено на едно или повече предприятия. Затова държавата трябва да е възложила специална задача на въпросните предприятия (83). Също така според първия критерий по делото Altmark се изисква на предприятието да е възложено задължението за обществена услуга. Съответно, за да се съблюдава съдебната практика от делото Altmark, при възлагането на обществена услуга е необходимо да се определят задълженията на въпросните предприятия и на органа.

52.

Обществената услуга трябва да бъде възложена чрез акт, който може да бъде под формата на законодателен или регулаторен инструмент или договор в зависимост от законодателството в държавите-членки. Услугата може да бъде възложена и чрез няколко акта. Въз основа на прилагания от Комисията подход в тези случаи в акта или в серията от актове трябва да се уточнява поне:

а)	съдържанието и продължителността на задълженията за предоставяне на обществена услуга;

б)	предприятието и при необходимост — съответната територия;

в)	същността на всички изключителни или специални права, предоставени на предприятието от въпросния орган;

г)	параметрите за изчисляване, контролиране и преглед на компенсацията; както и

д)	мерките за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации.

53.

Участието на доставчика на услуги в процеса, чрез който му се възлага обществена услуга, не означава, че задачата не произтича от акт на публичен орган, дори ако възлагането се прави по искане на доставчика на услуги (84). В някои държави-членки не е необичайно органите да финансират услуги, които са били разработени и предложени от самия доставчик. Органът обаче трябва да реши дали одобрява предложението на доставчика, преди да предостави компенсация. Без значение е дали необходимите елементи за акта на възлагане се вмъкват пряко в решението за приемане на предложението на доставчика или се въвежда отделен правен акт, напр. договор с доставчика.

3.4. Параметри за изчисляване на компенсацията

54.

Параметрите, които служат за база за изчисляване на компенсацията, трябва да са установени предварително по обективен и прозрачен начин, за да не се допусне предоставянето на икономическо предимство за предприятието получател, което да го постави в по-благоприятно положение спрямо предприятията конкуренти.

55.

Необходимостта да се установят предварително параметрите на компенсацията не означава, че компенсацията трябва да се изчисли въз основа на специфична формула (напр. дадена цена на ден, на ястие, на пътник или на брой потребители). Това, което е от значение, е единствено да е ясно от самото начало как трябва да се определи компенсацията.

56.

Ако органът реши да компенсира всички разходни пера на доставчика, той трябва да определи от самото начало как ще се определят и изчисляват тези разходи. Само пряко свързаните с предоставянето на УОИИ разходи могат да бъдат взети предвид в този контекст. Трябва да се приспаднат всички приходи за предприятието от предоставянето на УОИИ.

57.	Когато на предприятието се предоставя разумна печалба като част от компенсацията, в акта на възлагане трябва също да се установява критерият за изчисляване на тази печалба.

58.	Когато се предвижда преразглеждане на размера на компенсацията през времетраенето на възлагането, в акта на възлагане трябва да се уточнят редът и условията за това преразглеждане и възможното му отражение върху общия размер на компенсацията.

59.	Ако УОИИ се възлага в рамките на тръжна процедура, методът за изчисляване на компенсацията трябва да бъде включен в информацията, предоставена на всички предприятия, желаещи да участват в процедурата.

3.5. Избягване на свръхкомпенсация

60.

Според третия критерий по делото Altmark компенсацията не трябва да надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнение на задълженията, свързани с предоставяне на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба. Поради това всеки механизъм относно избора на доставчик на услуги трябва да бъде решен по такъв начин, че нивото на компенсация да се определя въз основа на тези елементи.

61.

Разумна печалба следва да означава процентът на възвръщаемост на капитала (85), който би бил изискван за типично предприятие, което обмисля дали да предоставя или не услуга от общ икономически интерес за целия период на възлагане, като взема предвид равнището на риска. Равнището на риска зависи от съответния сектор, вида на услугата и характеристиките на механизма на компенсация. Процентът следва да се определи при възможност чрез позоваване на процента на възвращаемост на капитала, постигнат в подобни видове договори за обществени поръчки, възложени при конкурентни условия (напр. договори, възложени в рамките на търг). В секторите, в които няма предприятия, сравними с предприятието, на което е възложено извършването на услуга от общ икономически интерес, позоваване може да се направи със сравними предприятия, разположени в други държави-членки, или при необходимост — в други сектори, при условие че се отчитат специфичните характеристики на всеки сектор. Когато се определя какво означава разумна печалба, държавите-членки могат да въведат стимулиращи критерии, свързани по-специално с качеството на предоставената услуга и ползите от производствената ефективност. Повишаването на ефективността не може да се постига за сметка на качеството на предоставяната услуга.

3.6. Избор на доставчик

62.

В съответствие с четвъртия критерий по делото Altmark предложената компенсация трябва или да бъде резултат от процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидатът, който е в състояние да предоставя тези услуги на най-ниската цена за общността, или да бъде определена въз основа на съпоставяне с типично, добре управлявано и подходящо оборудвано предприятие.

3.6.1. Размер на компенсацията, когато УОИИ е възложена след подходяща тръжна процедура

63.

Най-простият начин за публичните органи да спазят четвъртото условие по делото Altmark е да проведат открита, прозрачна, и недискриминационна тръжна процедура в съответствие с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (86) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (87), както е посочено по-долу (88). Както е посочено в точка 5, провеждането на такава процедура за възлагане на обществени поръчки често е задължително изискване по съществуващите правила на Европейския съюз.

64.	Също в случаите, когато няма правно изискване провеждането на открита, прозрачна, открита и недискриминационна тръжна процедура е подходящ метод за сравнение на различните потенциални оферти и установява компенсацията така, че да се изключи наличието на помощ.

65.	Въз основа на съдебната практика на Съда на Европейския съюз провеждането на тръжна процедура изключва съществуването на държавна помощ само когато позволява избирането на участник в търга, способен да предостави услугата „на най-ниската цена за общността“.

66.

Що се отнася до характеристиката на тръжната процедура открита (89) процедура в съответствие с изискването на правилата за възлагане на обществени поръчки е естествено приемлива, но една ограничена (90) процедура също може да задоволи четвъртия критерий по делото Altmark, освен ако заинтересованите оператори не са били в състояние да участват в тръжната процедура без основателни причини. От друга страна, състезателният диалог (91) или процедурата на договаряне с публикуване (92) предоставят широки правомощия на възлагащия орган и могат да ограничат участието на заинтересовани оператори. Поради това, те могат да бъдат счетени за достатъчни да отговарят на четвъртия критерий по делото Altmark само в извънредни случаи. При процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка (93) не може да се гарантира, че процедурата ще доведе до избор на кандидат, способен да предостави тези услуги на най-ниската цена за обществото.

67.

Що се отнася до критериите за възлагане на поръчките, принципът на „най-ниската цена“ (94) очевидно отговаря на четвъртия критерий по делото Altmark. Също така принципът на „икономически най-изгодната оферта“ (95) се счита за достатъчен. При условие, че критериите за възлагане, включително екологични (96) и социални критерии, са достатъчно тясно свързани със същността на предоставената услуга и позволяват най-изгодната в икономическо отношение оферта да се съчетае с пазарната стойност (97). При настъпването на такива обстоятелства може да е подходящо да се използва механизъм за дължими възстановявания, за да се минимизира риска от свръхкомпенсация ex ante. На възлагащия орган не е забранено да установява стандарти за качество, които да бъдат изпълнявани от всички икономически оператори или от вземане предвид на качествени аспекти, свързани с различни предложения, при вземане на решението за възлагане.

68.

Най-накрая, при определени обстоятелства с процедурата за възлагане на обществени поръчки не може да се постигнат най-ниски разходи за общността, тъй като с нея не се създава достатъчно отворена и истинска конкуренция Например такъв е случаят, когато, предвид особеностите на въпросната услуга, съществуват права на интелектуална собственост или необходимата инфраструктура, притежавана от даден доставчик на услуги. По подобен начин при процедури само с една оферта, не може да се приеме, че тръжната процедура е достатъчна, за да гарантира най-ниските разходи за обществото.

3.6.2. Размер на компенсацията, когато УОИИ не е възложена след тръжна процедура

69.	При липса на търг най-добрият показател за компенсацията е общоприетото пазарно възнаграждение за дадена услуга, когато то съществува (98).

70.

Когато не съществува такова пазарно възнаграждение, размерът на компенсацията трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които типично предприятие, добре управлявано и оборудвано с материални средства, за да отговори на необходимите изисквания за обществена услуга, би понесло при изпълнението на тези задължения, като се отчитат съответните приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения. Целта е да се гарантира, че не се вземат за показател високите разходи на неефективно предприятие.

71.

Що се отнася до понятието „добре управлявано предприятие“ и при липсата на официално определение, държавите-членки следва да прилагат обективни критерии, които са признати в икономически план за представителни за задоволително управление. Комисията смята, че простото генериране на печалба не е достатъчен критерий, за да се счита едно предприятие за „добре управлявано“. Следва да се вземе предвид фактът, че финансовите резултати на предприятията, особено в секторите, които са най-често свързани с УОИИ, могат да бъдат силно повлияни от пазарната им мощ или от правилата на сектора.

72.

Комисията смята, че понятието „добре управлявано предприятие“ предполага съблюдаване на националните, международните стандарти и на стандартите на Европейския съюз, които са в сила. Наред с другото държавите-членки могат да основат анализите си на аналитичните представителни за производителността съотношения (като оборота спрямо използвания капитал, общите разходи спрямо оборота, оборота на служител, добавената стойност на служител или разходите за персонала спрямо добавената стойност). Държавите-членки могат да използват също аналитичните съотношения, свързани с качеството на доставките, в сравнение с очакванията на потребителите. Предприятие, на което е възложено извършването на УОИИ и което не отговаря на качествените критерии, определени от съответната държава-членка, не представлява добре управлявано предприятие, дори разходите му да са ниски.

73.

Предприятия с аналитични съотношения, които са представителни за ефикасно управление, могат да бъдат смятани за представителни типични предприятия. При анализа и сравнението на структурите на разходите трябва да се вземат предвид обаче размерът на въпросното предприятие и фактът, че в някои сектори редом могат да съществуват предприятия с много различни структури на разходите.

74.

Позоваването на разходите на „типично“ предприятие във въпросния сектор предполага, че има достатъчен брой предприятия, чиито разходи могат да се вземат предвид. Тези предприятия могат да се намират в същата държава-членка или в други държави-членки. Комисията обаче е на мнение, че не може да се прави позоваване на разходите на предприятие в монополно положение или получаващо компенсация за обществена услуга, предоставена при условия, неотговарящи на законодателството на Европейския съюз, като и в двата случая нивото на разходите може да е по-високо от нормалното. Разходите, които трябва да се вземат предвид, са всички разходи, свързани с УОИИ, т.е. преките разходи, необходими за осъществяването на УОИИ и подходящ принос към непреките разходи, присъщи както за УОИИ, така и за други дейности.

75.

Ако държавата-членка може да докаже, че структурата на разходите на предприятието, натоварено с извършването на УОИИ, отговаря на средната структура на разходите на ефективни и сравними предприятия във въпросния сектор, че не представлява държавна помощ размерът на компенсацията, която ще позволи на предприятието да покрие разходите си, като получи и разумна печалба, се смята, че тя отговаря на четвъртия критерий по делото Altmark.

76.	Изразът „предприятие, подходящо оборудвано с материални средства“ следва да се разбира като предприятие, притежаващо необходимите ресурси, за да изпълни незабавно задълженията за обществена услуга, които има предприятието, натоварено с извършването на УОИИ.

77.

Разумна печалба следва да означава процентът на възвръщаемост на капитала (99), който би бил изискван за типично предприятие, което обмисля дали да предоставя или не услуга от общ икономически интерес за целия период на възлагане, като взема предвид равнището на риска,както е предвидено в раздел 3.5.

(1) В съответствие с член 345 от Договора, договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество. Вследствие на това при правилата за конкуренцията предприятията не се дискриминират въз основа на това дали са публична или частна собственост.

(2) Допълнителни насоки могат да се намерят в Ръководство относно прилагането на правилата на Европейския съюз относно държавна помощ, възлагане на обществени поръчки и вътрешния пазар към услуги от общ икономически интерес и по-специално към социални услуги от общ интерес, SEC(2010) 1545 окончателен, 7 декември 2010 г.

(3) Виж страница 23 от настоящия брой на Официален вестник.

(4) Решение 2012/21/EC на Комисията от 21 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3).

(5) Виж страница 15 от настоящия брой на Официален вестник.

(6) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

(7) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(8) Вж. например Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).

(9) Дело C-324/98 Telaustria Verlags GmbH and Telefonadress GmbH срещу Telekom Austria AG [2000 г.] Recueil, стр. I-10745, точка 60 и тълкувателно съобщение на Комисията относно правото на Общността, приложимо към обществените поръчки, които не са или не са изцяло предмет на разпоредбите на директивите за обществените поръчки, ОВ C 179, 1.8.2006 г., стр. 2.

(10) http://ec.europa.eu/services_general_interest/registration/form_en.html

(11) Съединени дела C-180/98 до C-184/98 Pavlov and Others [2000] ECR I-6451.

(12) Съединени дела 209/78 до 215/78 и 218/78 Van Landewyck [1980 г.] Recueil, стр. 3125, точка 21; дело C-244/94 FFSA и др. [1995 г.] Recueil стр. I-4013; дело C-49/07 MOTOE [2008 г.] Recueil, стр. I-4863, точки 27 и 28.

(13) Дело C-480/09 P AceaElectrabel Produzione SpA срещу Commission [2010 г.] Recueil стр. 0000 точки 47—55; дело C-222/04 Ministero dell'Economia e delle Finanze срещу Cassa di Risparmio di Firenze SpA и др., [2006 г.] Recueil, стр. I-289, точка 112.

(14) Дело C-222/04 Ministero dell'Economia e delle Finanze срещу Cassa di Risparmio di Firenze SpA и др., [2006 г.] Recueil, стр. I-289, точки 107—118 и 125.

(15) Дело 118/85, Комисията срещу Италия [1987 г.] Recueil, стр. 2599, точка 7; дело C-35/96 Комисията срещу Италия [1998 г.] ECR I-3851, параграф 36; Съединени дела C-180/98 до C-184/98 Pavlov и др., точка 75.

(16) Съединени дела C-159/91 и C-160/91 Poucet and Pistre [1993 г.] Recuel, стр. I-637.

(17) Вж. Заключение на генералния адвокат Geelhoed по дело C-295/05 Asociación Nacional de Empresas Forestales (Asemfo) срещу Transformación Agraria SA (Tragsa) and Administración del Estado [2007] ECR I-2999, точки 110—116; Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1, член 5, параграф 2 и член 6, параграф 1. Решение 2011/501/ЕС на Комисията от 23 февруари 2011 г. относно държавна помощ C 58/06 (ex NN 98/05), приведена в действие от Германия относно Bahnen der Stadt Monheim (BSM) и Rheinische Bahngesellschaft (RBG) в Verkehrsverbund Rhein-Ruhr, ОВ L 210, 17.8.2011 г., стр. 1, точки 208-209.

(18) Този факт не е от значение и за въпроса дали услугата може да бъде определена като УОИИ. Вж. раздел 3.2.

(19) Дело C-519/04 P David Meca-Medina и Igor Majcen срещу Комисията [2006 г.] Recueil, стр. I-6991, точки 30—33; дело C-350/07 Kattner Stahlbau [2009 г.] Recueil, стр. I-1513, точки 66, 72, 74 и 75; Заключение на генералния адвокат Poiares Maduro, представено на 10 ноември 2005 г. по дело C-205/03 P FENIN [2006 г.] Recueil, стр. I-6295, точки 50 и 51.

(20) Дело C-118/85 Комисията срещу Италия, точки 7 и 8.

(21) Дело C-30/87 Bodson/Pompes funèbres des régions libérées [1988 г.] Recueil, стр. I-2479, точка 18.

(22) Вж. по-специално дело C-364/92 SAT/Eurocontrol [1994 г.], Recueil, стр. I-43, точка 30.

(23) Дело C-364/92 SAT/Eurocontrol, точка 27; дело C-113/07 P Selex Sistemi Integrati срещу Комисията [2009 г.] Recueil, стр. I-2207, точка 71.

(24) Решение на Комисията от 16 октомври 2002 г. по дело № 438/02 — Белгия — Помощ за пристанищните органи, ОВ C 284, 21.11.2002 г.

(25) Дело C-343/95 Calì & Figli [1997 г.] Recueil, стр. I-1547, точка 22.

(26) Решение на Комисията по дело № 140/06 — Литва — Разпределяне на субсидии към държавните предприятие в изправителните домове, ОВ C 244, 11.10.2006 г.

(27) Съединени дела C-159/91 и C-160/91 Poucet and Pistre [1993 г.] Recuel, стр. I-637, точка 13.

(28) Дело C-218/00 Cisal и INAIL [2002 г.] ECR I-691, точки 45.

(29) Съединени дела C-264/01, C-306/01, C-354/01 и C-355/01 AOK Bundesverband [2004 г.] Recueil, стр. I-2493, точки 47—55.

(30) Съединени дела C-159/91 и C-160/91 Poucet and Pistre, точки 15—18.

(31) Дело C-218/00 Cisal и INAIL, точка 40.

(32) Съединени дела C-159/91 и C-160/91 Poucet and Pistre, точка 14; дело C-218/00 Cisal и INAIL, точки 43—48; Съединени дела C-264/01, C-306/01, C-354/01 и C-355/01 AOK Bundesverband, точки 51—55.

(33) Вж. по-специално дело C-244/94 FFSA и др., точка 19.

(34) Дело C-67/96, Albany [1999 г.] Recueil, стр. I-5751, точки 80—87.

(35) Дело C-244/94 FFSA и др., точки 9 и 17—20; дело C-67/96, Albany, точки 81—85; Вж. също Съединени дела C-115/97—C-117/97 Brentjens [1999 г.] Recueil, стр. I-6025, точки 81—85, дело C-219/97 Drijvende Bokken [1999 г.] Recueil, стр. I-6121, точки 71—75, и Съединени дела C-180/98—C-184/98 Pavlov и др., точки 114 и 115.

(36) Съединени дела C-115/97—C-117/97 Brentjens.

(37) Съединени дела C-180/98 до C-184/98 Pavlov и др.

(38) Дело C-350/07 Kattner Stahlbau [2009 г.] Recueil, стр. I-1513.

(39) Въз основа на съдебната практика на съдилищата на Европейския съюз най-важният пример е Испанската национална здравна система (Вж. дело T-319/99 FENIN [2003] Recueil II-357).

(40) Въз основа на цялостните характеристики на системата, ако са налице начисления, обхващащи само малка част от реалните разходи за услугата, това не може да засегне определянето ѝ като неикономическа.

(41) Дело T-319/99 FENIN [2003 г.] Recueil, стр.II-357, точка 39.

(42) Дело T-319/99 FENIN, точка 40.

(43) Вж. например дело C-244/94 FFSA, дело C-67/96 Albany, Съединени дела C-115/97, C-116/97 и C-117/97 Brentjens, както и дело C-219/97 Drijvende Bokken.

(44) Вж. Съединени дела C-180/98 до C-184/98 Pavlov и др., точки 75 и 77.

(45) Вж. наред с другото дело C-318/05 Комисията срещу Германия [2007 г.] Recueil, стр. I-6957, точка 68. Вж. също Решение на Комисията от 25 април 2001 г., N 118/00 Subvention publiques aux clubs sportifs professionnels и Решение на Надзорния органа на ЕАСТ по дело 68123 Norway Nasjonal digital laeringsarena, 12.10.2011 г., стр. 9.

(46) Решение на Съда на ЕАСТ от 21 февруари 2008 г. по дело E-5/07.

(47) Дело 263/86 Humbel [1988 г.] Recueil, стр. I-5365.

(48) Дело C-318/05 Комисия срещу Германия [2007 г.] Recueil I-6957; дело C-76/05 Schwartz [2007 г.] Recueil-6849.

(49) Решение на Съда на ЕАСТ от 21 февруари 2008 г. по дело E-5/07.

(50) Дело C-281/06 Jundt [2007 г.] Recueil, стр. I-12231.

(51) Дело 109/92 Wirth [1993 г.] Recueil, стр. I-6447.

(52) Вж. Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, ОВ C 323, 30.12.2006 г., стр. 1.

(53) В съответствие с бележка под линия 25 от Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации под „вътрешен характер“ се разбира ситуация, при която управлението на знанията на научноизследователската организация се извършва или от отдел, или от дъщерна структура на научноизследователската организация, или съвместно с други научноизследователски организации. Възлагането по договор на предоставянето на конкретни услуги на трети страни посредством открити търгове не застрашава вътрешния характер на тези дейности.

(54) Вж. параграфи 3.1.1 и 3.1.2 от Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации.

(55) Съединени дела C-52/97—C-54/97 Viscido и др. [1998 г.] Recueil, стр. I-2629, точка 13, и дело C-53/00 Ferring [2001 г.] Recueil, стр. I-9067, точка 16. Вж. също дело C-379/98 PreussenElektra/Schleswag [2001 г.] Recueil I-2099.

(56) [2002] Recueil I-4397.

(57) Дело C-462/99 Connect Austria Gesellschaft für Telekommunikation GmbH срещу Telekom-Control-Kommission, and Mobilkom Austria AG [2003 г.] Recueil, стр. I-05197, точки 92 и 93; дело T-475/04 Bouygues and Bouygues Télécom SA срещу Комисията [2007 г.] Recueil, стр. II-02097, точки 101, 104, 105 и 111.

(58) Дело 173/73 Италия с/у Комисията [1974] Recueil 709, точка 16. Вж. също дело 78/79 Steinike [1977] Recueil 595, точка 21, дело C 206/06, Essent Netwerk [2008] 5497, точки 47, 57 и 96.

(59) Compagnie Commerciale de l’Ouest и др. срещу Receveur Principal des Douanes de La Pallice Port [1992 г.] Recueil, стр. I-1847, точка 35. Вж. също Съединени дела C-34/01—C-38/01 Enirisorse SpA срещу Ministero delle Finanze [2003 г.] Recueil, стр. I-14243, точка 26.

(60) Съединени дела T-298/97, T-312/97, T-313/97, T-315/97, T-600/97 до -607/97, T-1/98, T-3/98 до T-6/98 и T-23/98, Mauro Alzetta and others срещу Комисията [2000] Recueil II-2319, точки 143—147.

(61) Вж. по-специално дело C-280/00, Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH [2003 г.] Recueil, стр. I-7747.

(62) Дело C-280/00, Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH, точка 81.

(63) Решение на Комисията по дело № 258/00 — Германия — Плувен басейн Dorsten, ОВ C 172, 16.6.2001 г., стр. 16.

(64) Решение на Комисията по дело № 543/01 — Ирландия — Капиталови отчисления за болници, ОВ C 154, 28.6.2002 г., стр. 4.

(65) Решение на Комисията по дело № 630/03 — Италия — Местни музеи — Сардиния, ОВ C 275, 8.12.2005 г., стр. 3.

(66) Решение на Комисията по дело № 257/07 — Испания — Безвъзмездни помощи за театрални продукции в Страната на баските, ОВ C 173, 26.7.2007 г., стр. 2.

(67) Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към минималната помощ, ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5.

(68) Вж. член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 за транспорта; Регламент (ЕО) № 875/2007 от 24 юли 2007 г. на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора спрямо помощта de minimis в сектора на рибарството и за изменение на Регламент (ЕО) № 1860/2004 (ОВ L 193, 25.7.2007 г., стр. 6); и Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ L 337, 21.12.2007 г., стр. 35).

(69) Дело C-280/00, Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH.

(70) Дело C-280/00, Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH, точки 87—93.

(71) Вж. раздел 3.2.

(72) Вж. раздел 3.3.

(73) Вж. раздел 3.4.

(74) Виж раздел 3.5.

(75) Виж раздел 3.6.

(76) Дела C-179/90 Merci convenzionali porto di Genova [1991] ECR I-5889, параграф 27. дело C-242/95 GT-Link A/S [1997] Recueil I-4449, параграф 53; и дело C-266/96, Corsica Ferries France SA [1998] Recueil, стр. I-3949, точка 45.

(77) Дело T-289/03 BUPA и други срещу Комисията [2008 г.] Recueil, стр. II-81, точки 166—169 и 172; дело T-17/02 Fred Olsen [2005], Recueil, стр. II-2031, точка 216.

(78) Дело T-289/03 British United Provident Association Ltd (BUPA) v Commission [2008], Recueil II-81, точки. 171 и 224.

(79) Вж. по-специално дело С-127/73 BRT v SABAM [1974 г.] Recueil-313.

(80) Вж. по-специално член 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).

(81) Дело C-205/99 Analir [2001], Recueil, стр. I-1271, точка 71.

(82) За по-подробни разпоредби вж. параграфи 24—30 от Съобщението на Комисията — Насоки на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи (ОВ C 235, 30.9.2009 г., стр. 7).

(83) Вж. по-специално дело С-127/73 BRT v SABAM [1974 г.] Recueil-313.

(84) Дело T-17/02 Fred Olsen, точка 188.

(85) Процентът на възвръщаемост на капитала тук означава вътрешната норма на възвръщаемост (IRR), който предприятието реализира от инвестирания си капитал през цялата продължителност на проекта, т.е. съотношението IRR/паричните потоци на договора.

(86) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(87) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

(88) Комисията възнамерява да измени това Съобщение след приемането на нови правила на ЕС относно възлагане на обществени поръчки, с цел да се изясни доколко подходящо е използването на процедурата, предвидена в тези нови правила, за целите на държавната помощ.

(89) Член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2004/11/ЕО, член 1, параграф 9 от Директива 2004/17/ЕО.

(90) Член 1, параграф 11, буква б) от Директива 2004/11/ЕО, член 1, параграф 9, буква б) от Директива 2004/17/ЕО.

(91) Член 29 от Директива 2004/18/ЕО.

(92) Член 30 от Директива 2004/18/ЕО, член 1, параграф 9, буква а) от Директива 2004/17/ЕО.

(93) Член 31 от Директива 2004/18/ЕО. Вж. също Член 40, параграф 3 от Директива 2004/17/EC.

(94) Член 53, параграф 1,буква б) от Директива 2004/18/ЕО, Член 55, параграф 1, буква б) от Директива 2004/17/ЕО.

(95) Член 53, параграф 1, буква а) от Директива 2004/18/ЕО, Член 55, параграф 1, буква а) от Директива 2004/17/ЕО; дело 31/87 Beentjes [1988] ECR 4635 и дело C-225/98 Комисията срещу Франция [2000] ECR I-7445; дело C-19/00 SIAC Construction [2001] ECR I-7725.

(96) Вж.например новото издание на „Купувайте като се съобразявате с околната среда! Наръчник за екологични обществени поръчки“, наличен на следния адрес: http://ec.europa.eu/environment/gpp/buying_handbook_en.htm

(97) С други думи критериите трябва да бъдат определени по такъв начин, който да позволява ефективна конкуренция, която да минимизира предимството на спечелилия търга кандидат.

(98) Вж. например Решение на Комисията по дело C 49/06 — Италия — Схема за държавна помощ, приведена в действие от Италия за компенсиране на Poste Italiane за разпространението на пощенски спестовни сертификати, ОВ L 189, 21.7.2009 г., стр. 3.

(99) Процентът на възвръщаемост на капитала тук означава вътрешната норма на възвръщаемост (IRR), който предприятието реализира от инвестирания си капитал през цялата продължителност на проекта, т.е. съотношението IRR/паричните потоци на договора.

11.1.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 8/15

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.)

(текст от значение за ЕИП)

2012/C 8/03

1. ПРЕДМЕТ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ

За да могат определени услуги от общ икономически интерес (УОИИ) да се извършват въз основа на принципи и при условия, които дават възможност чрез тях да се постигнат заложените цели, може да се окаже необходима финансова подкрепа от държавните органи, когато приходите, получени от предоставянето на услугата, не позволяват да се покрият разходите, възникващи от задължението за обществена услуга.

От практиката на Съда на Европейския съюз (1) следва, че компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ако изпълнява известен брой условия (2). Когато тези условия са изпълнени, член 108 от Договора не се прилага.

3.	Когато компенсацията за обществена услуга не отговаря на тези условия и ако са изпълнени общите критерии за приложимост на член 107, параграф 1 от Договора, тази компенсация представлява държавна помощ и попада в приложното поле на членове 106, 107 и 108 от Договора.

В Съобщението си за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (3), Комисията изясни условията, при които компенсацията за обществена услуга трябва да се счита за държавна помощ. Освен това в Регламента на Комисията за прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, предоставяна на предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (4), Комисията ще определи условията, при които следва да се счита, че компенсации в малък размер за обществени услуги не засягат търговията между държавите-членки и/или не нарушават или не заплашват да нарушат конкуренцията. При тези обстоятелства компенсацията не е обхваната от член 107, параграф 1 от Договора, и следователно не попада в обхвата на процедурата за уведомяване, предвидена в член 108, параграф 3 от Договора.

В член 106, параграф 2 от Договора се посочва правното основание за оценка на съвместимостта на държавната помощ за УОИИ. В него се посочва, че предприятията, които са натоварени с извършването на УОИИ или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията. В член 106, параграф 2 от Договора обаче се предвижда изключение от съдържащите се в Договора правила, доколкото прилагането на правилата на конкуренцията би препятствало фактически или юридически изпълнението на възложените задачи. Това изключение се прилага само ако развитието на търговията не е засегнато до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза.

В Решение 2012/21/EC на Комисията (5) година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (6), се определят условията, при които някои видове компенсации за обществени услуги трябва да се смятат за съвместими с вътрешния пазар в съответствие с член 106, параграф 2 от Договора и да бъдат освободени от изискването за предварително уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора.

Принципите, посочени в настоящото съобщение, се прилагат за компенсация за обществена услуга само доколкото тя представлява държавна помощ, която не е обхваната от Решение 2012/21/EC. Тази компенсация подлежи на изискването за предварително уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора. В съобщението се посочват условията, при които тази държавна помощ може да се приеме за съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 106, параграф 2 от Договора. То заменя Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (7).

Принципите, посочени в настоящото съобщение, се прилагат за компенсацията за обществена услуга в областта на въздушния и морския транспорт, без да се засягат по-строгите специалните разпоредби, съдържащи се в секторното законодателство на Съюза. Те не се прилагат за сектора на сухопътния транспорт и за сектора на общественото радио- и телевизионно разпространение, обхванат от Съобщението на Комисията относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение (8).

9.	Помощта за доставчиците на УОИИ в затруднено положение ще бъде оценявана в рамките на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (9).

10.

Принципите, посочени в настоящото съобщение, се прилагат без да се засягат:

а)	изискванията, наложени от правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията (и по-специално членове 101 и 102 от Договора);

б)	изискванията, наложени от правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки;

в)	разпоредбите на Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (10).

г)	допълнителните изисквания, произтичащи от Договора или от секторното законодателство на Съюза.

2. УСЛОВИЯ ЗА СЪВМЕСТИМОСТ НА КОМПЕНСАЦИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНА УСЛУГА, КОЯТО ПРЕДСТАВЛЯВА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

2.1. Общи разпоредби

11.

На сегашния етап на развитите на вътрешния пазар държавната помощ, попадаща извън приложното поле на Решение 2012/21/EC може да бъде обявена за съвместима с член 106, параграф 2 от Договора, ако е необходима за предоставянето на съответната услуга от общ икономически интерес и не засяга развитието на търговията до такава степен, че да противоречи на интересите на Съюза. Условията, посочени в раздели 2.2—2.10 трябва да са спазени, за да се постигне баланс.

2.2. Истинската услуга от общ икономически интерес, посочена в член 106 от Договора

12.	Помощта трябва да бъде предоставена за действителна и правилно дефинирана услуга от общ икономически интерес, посочена в член 106, параграф 2 от Договора.

13.

В своето Съобщение за прилагането на правилата на Европейския съюз за държавна помощ към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес, Комисията предостави насоки относно изискванията, свързани с определението за услуга от общ икономически интерес. По-специално държавите-членки не могат да прикрепят специфични задължения за обществена услуга към услуги, които са вече предоставени или могат да бъдат предоставени задоволително от предприятия, извършващи дейност при нормални пазарни условия, като цената, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата. Що се отнася до въпроса дали дадена услуга може да се предоставя от пазара, оценката на Комисията се ограничава с проверка на това дали определението на държавата-членка е опорочено от явна грешка, освен когато в разпоредбите на правото на Европейския съюз не се предвижда по-строга норма.

14.

За приложното поле на принципите, посочени в настоящото съобщение, държавите-членки следва да докажат, че са разгледали надлежно нуждите за обществени услуги чрез обществена консултация или други подходящи инструменти, за да вземат предвид интересите на потребителите и на доставчиците. Това не се прилага, когато е ясно, че една нова консултация няма да донесе значителна добавена стойност към проведеното наскоро допитване.

2.3. Необходимост от акт за възлагане, в който да се посочват задълженията за обществена услуга и методите за изчисляване на компенсацията

15.	Отговорността за предоставяне на УОИИ трябва да бъде възложена на съответното предприятие с един или повече акта, чиято форма може да се определи от всяка държава-членка. Терминът „държава-членка“ включва централните, регионалните и местните органи.

16.

В акта или актовете по-специално трябва да се определи следното:

а)	съдържанието и продължителността на задълженията за предоставяне на обществена услуга;

б)	предприятието и при необходимост — съответната територия;

в)	същността на всички изключителни или специални права, предоставени на предприятието от предоставящия орган;

г)	описание на компенсационния механизъм и параметрите за изчисляване, наблюдение и преразглеждане на компенсацията; както и

д)	мерките за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации.

2.4. Продължителност на периода на възлагане

17.

Продължителността на периода на възлагане следва да е оправдано от обективни критерии, като необходимостта да се амортизират непрехвърляемите дълготрайни материални активи. По принцип продължителността на възлагането не трябва да надхвърля необходимия срок за амортизацията на най-важните активи, необходими за предоставянето на УОИИ.

2.5. Съответствие с Директива 2006/111/ЕО

18.

Помощта ще се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 106, параграф 2 от Договора само когато предприятието спазва условията, когато е приложимо, на Директива 2006/111/ЕО (11). Помощта, която не отговаря на тази директива, се смята, че засяга развитието на търговията до такава степен, че противоречи на интересите на Съюза по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора.

2.6. Спазване на правилата на Съюза за обществените поръчки

19.

Помощта ще се смята за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 106, параграф 2 от Договора само ако, когато възлага извършването на услугата на въпросното предприятие, отговорният орган е спазил или се задължава да спазва приложимите правила на Съюза в областта на обществените поръчки. Това включва всички изисквания за прозрачност, равно третиране и недискриминация, пряко произтичащи от Договора или където е приложимо — от вторичното право на Съюза. Помощта, която не отговаря на тези правила и изисквания, се смята, че засяга развитието на търговията до такава степен, че противоречи на интересите на Съюза по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора.

2.7. Липса на дискриминация

20.	Когато орган възложи извършването на същата УОИИ на няколко предприятия, компенсацията следва да се изчислява въз основа на същия метод по отношение на всяко предприятие.

2.8. Размер на компенсацията

21.	Размерът на компенсацията не трябва да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетните разходи (12), понесени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба.

22.

Размерът на компенсацията може да се установи въз основа на очакваните разходи и приходи, въз основа на действително понесените разходи и приходи или въз основа на съчетание от двете, в зависимост от стимулите за ефективност, които държавата-членка желае да въведе от самото начало, в съответствие с точки 40—41.

23.

Когато компенсацията се основава на част или всички очаквани разходи и приходи, те трябва да се уточнят в акта за възлагане. Те трябва да се основават на правдоподобни и видими параметри относно икономическата среда, в която се предоставя УОИИ. Те трябва да се основават, когато това е възможно, на експертните познания на секторните регулатори или на други органи, които са независими от предприятието. Държавите-членки трябва да посочват източниците, на които се основават тези очаквания (13). Оценката на разходите трябва да отразява прогнозното увеличение на ефективността, постигнато от доставчика на УООИ по време на времетраенето на възлагането.

Нетни разходи, необходими за изпълнението на задълженията за обществена услуга

24.

Нетните разходи, необходими или които се очаква да бъдат необходими за изпълнението на задълженията за обществена услуга, следва да се изчисляват, като при възможност се използва методологията на нетните избегнати разходи, когато това се изисква по законодателството на Съюза или националното законодателство и в други случаи, когато това е възможно.

Методология на нетните избегнати разходи

25.

Според методологията на нетните избегнати разходи, нетните разходи, необходими или които се очаква да бъдат необходими за изпълнението на задълженията за обществена услуга, се изчисляват като разлика между нетните разходи за доставчика, за да извърши услугата със задължение за обществена услуга, и нетните разходи или печалби за същия доставчик, за да извърши услугата без това задължение. Трябва да се следи внимателно за правилната оценка на разходите, които се очаква да избегне доставчикът на услуги и приходите, които се очаква да не получи, при липса на задължение за обществена услуга. При изчисляването на нетните разходи следва да се оценят ползите, доколкото това е възможно, за доставчика на УОИИ, включително нематериалните ползи.

26.

В приложение IV към Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (14) и в приложение I към Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (15) се съдържат по-подробни насоки за това как да се прилага методологията на нетните избегнати разходи.

27.

Въпреки че Комисията счита методологията на нетните избегнати разходи за най-точния метод за определяне на разходите за задължение за обществена услуга, може да съществуват случаи, при които използването на тази методология е неосъществимо или неподходящо. В тези случаи и когато това е надлежно обосновано, Комисията може да приеме алтернативни методи за изчисляване на нетните разходи, необходими за изпълнението на задължения за обществена услуга, като методологията чрез разпределяне на разходите.

Методология, основана на разпределяне на разходите

28.

При методологията чрез разпределяне на разходите нетните разходи, необходими за изпълнението на задълженията за обществена услуга, могат да се изчислят като разлика между разходите и приходите на даден доставчик, за да изпълни задълженията за обществена услуга, както е уточнено и прогнозирано в акта за възлагане.

29.	Разходите, които трябва да се отчитат, включват всички разходи, необходими за извършването на УОИИ.

30.	Когато дейността на предприятието се свежда само до УОИИ, тогава всичките му разходи могат да се вземат предвид.

31.

Когато предприятието извършва също така дейности, попадащи извън обхвата на УОИИ, разходите, които трябва да се вземат предвид, могат да включват всички преки разходи, необходими за изпълнението на задълженията за услуга от общ икономически интерес, и съответна част от непреките разходи, които са общи както за УОИИ, така и за другите дейности. Разходите, свързани с други дейности извън обхвата на УОИИ, трябва да включват всички преки разходи и съответна част от общите разходи. За определяне на подходящия принос към общите разходи, като референтни стойности може да се вземат пазарните цени за използването на ресурсите, когато това е възможно (16). При липса на такива пазарни цени, подходящият принос към общите разходи може да бъде определен въз основа на равнището на разумна печалба (17), която предприятието може да очаква да извлече от дейности, попадащи извън обхвата на услугата от общ икономически интерес, или по други методологии, когато са по-подходящи.

Приходи

32.

Приходите, които трябва да се вземат предвид, трябва да включват най-малко всички приходи, получени от УОИИ, както е уточнено в акта за възлагане, и прекалено високите приходите, генерирани от специални или изключителни права, дори и да свързани с други дейности, както е предвидено в точка 49, независимо от това дали тези прекалено високи приходи са определени като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

Разумна печалба

33.

Разумна печалба следва да означава процентът на възвръщаемост на капитала (18), който би бил изискван за типично предприятие, което обмисля дали да предоставя или не услуга от общ икономически интерес за цялата продължителност на акта на възлагане, като се взема предвид равнището на риска. Равнището на риска зависи от съответния сектор, вида на услугата и характеристиките на механизма на компенсация.

34.

В надлежно обосновани случаи могат да се използват други показатели за равнището на печалбата, различни от процента на възвръщаемост на собствения капитал, за да се определи каква следва да бъде разумната печалба, като средната възвръщаемост на собствения капитал (19) през времетраенето на възлагането, средната възвръщаемост на вложения капитал, средната възвръщаемост на активите или средната възвръщаемост на продажбите.

35.

Какъвто и показател да се избере, държавата-членка трябва да предостави на Комисията доказателства, че предвижданата печалба не надхвърля това, което се изисква от типично предприятие, което обмисля дали да предоставя или не услуга от общ икономически интерес, например като предостави информация за постигнатата възвръщаемост при подобен тип договори, възложени при конкурентни условия.

36.	Процент на възвръщаемост на капитала, който не надхвърля съответния суапов процент (20) плюс 100 базисни пункта (21), се смята за разумен при всички положения. Съответният суапов процент е суаповият процент, чийто падеж и валута съответстват на падежа и валутата на акта за възлагане.

37.

Когато предоставянето на УОИИ е свързано със значителен търговски или договорен риск, например поради това, че компенсацията е под формата на еднократна фиксирана сума, включваща очакваните нетни разходи и разумна печалба, а предприятието извършва дейност в конкурентна среда, разумната печалба не може да надхвърля равнището, отговарящо на процент на възвращаемост на капитала, съизмерим с равнището на риска. Този процент следва да се определи при възможност чрез позоваване на процента на възвращаемост на капитала, постигнат в подобни видове договори за обществени поръчки, възложени при конкурентни условия (напр. договори, възложени в рамките на търг). Когато прилагането на такъв метод не е възможно, могат да се използват други методи за установяване на възвращаемостта на капитала, след като използването им бъде обосновано (22).

38.

Когато предоставянето на УОИИ не е свързано със значителен търговски или договорен риск, например защото нетните разходи, направени при предоставяне на услуга от общ икономически интерес, са като цяло напълно компенсирани ex post, разумната печалба не може да надхвърля равнището, отговарящо на равнището, уточнено в точка 36. Този компенсационен механизъм не предоставя стимули за ефективност за доставчика на обществена услуга. Ето защо използването на такива механизми е строго ограничено до случаи, в които държавата-членка може да докаже, че не е осъществимо или подходящо да се вземе предвид производствената ефективност и да се въведат договори, при които се предоставят стимули за постигане на подобрена ефективност.

Стимули за ефективност

39.	При изготвянето на метода за компенсиране държавите-членки трябва да въведат стимули за ефективното предоставяне на УОИИ с висок стандарт, освен ако не могат да докажат надлежно, че това не е осъществимо или подходящо.

40.

Стимулите за ефективност могат да бъдат изготвени по различни начини, за да се вземе предвид по най-добрия начин специфичният характер на всеки случай или сектор. Например държавите-членки могат да определят предварително фиксирано равнище на компенсация, при което се предвижда и включва увеличената ефективност, която се очаква да постигне предприятието през времетраенето на акта на възлагане.

41.

Държавите-членки могат също да зададат в акта на възлагане цели за производствена ефективност, при което равнището на компенсация се обвързва със степента, до която са постигнати целите. Ако предприятието не постигне целите, компенсацията следва да се намали съгласно метод за изчисляване, уточнен в акта на възлагане. Ако обаче предприятието надхвърли целите, компенсацията следва да се увеличи съгласно метод, уточнен в акта на възлагане. Възнаграждението за постигната увеличена производствена ефективност трябва да се определи на такова равнище, че да се позволи балансираното ѝ споделяне между предприятието и държавата-членка и/или потребителите.

42.	Тези механизми за въвеждане на стимули за подобряване на ефективността трябва да се основават на обективни и измерими критерии, посочени в акта на възлагане и подлежащи на прозрачно оценяване ex post, извършено от орган, независим от доставчика на УОИИ.

43.	Повишаването на ефективността не трябва да бъде за сметка на качеството на предоставената услуга и следва да отговаря на стандартите, определени в законодателството на Съюза.

Разпоредби, приложими за предприятия, извършващи също дейности извън обхвата на УОИИ или предоставящи няколко УОИИ

44.

Когато предприятие извършва дейности, попадащи както в обхвата, така и извън обхвата на УОИИ, вътрешните сметки трябва да показват поотделно разходите и приходите, свързани с УОИИ, и разходите и приходите от другите услуги в съответствие с принципите, посочени в точка 31. Когато на предприятие е възложено извършването на няколко УОИИ, защото възлагащият орган или естеството на УОИИ са различни, трябва да е възможно да се провери във вътрешните сметки на предприятието дали е имало свръхкомпенсиране на равнището на всяка УОИИ.

45.

Ако въпросното предприятие има специални или изключителни права, свързани с дейности, различни от УОИИ, за която е предоставена помощта, които генерират печалба над разумната печалба, или ако от страна на държавата са му предоставени други предимства, всички те трябва да се вземат предвид, независимо как са определени за целите на член 107, параграф 1 от Договора, и трябва да се добавят към приходите на предприятието. Разумната печалба от дейностите, за които съответното предприятие разполага със специални или изключителни права, трябва да бъде оценена от ex ante перспектива, с оглед на риска или липсата на риск, понесен от предприятието. В тази оценка трябва също да се вземе предвид ефективността на стимулите, които държавата-членка е въвела във връзка с предоставянето на въпросните услуги.

46.	Държавата-членка може да реши, че печалбите от други дейности извън обхвата на УОИИ, особено тези, които се основават на необходимата за предоставянето на УОИИ инфраструктура, трябва да бъдат използвани изцяло или частично за финансирането на УОИИ.

Свръхкомпенсация

47.

Свръхкомпенсацията следва да се разбира като получена от предприятието компенсация, надхвърляща размера на помощта, определен в точка 2.8 за цялата продължителност на договора. Както е посочено в точки 43—46 по-горе, излишъкът, който се получава от неочаквано значително увеличената ефективност, може да бъде задържан от предприятието като допълнителна разумна печалба, както е посочено в акта за възлагане (23).

48.	Понеже свръхкомпенсацията не е необходима за предоставянето на съответната УОИИ, тя представлява несъвместима държавна помощ.

49.

Държавите-членки трябва да гарантират, че компенсацията, предоставена за извършване на УОИИ, отговаря на изискванията, определени в настоящото съобщение, и по-специално, че предприятията не получават свръхкомпенсация, по-голяма от сумата, определена в съответствие с изискванията, посочени в този раздел. Те трябва да представят доказателства по искане на Комисията. Те трябва да извършват редовни проверки или правят необходимото тези проверки да бъдат извършени в края на периода на възлагане и, при всички случаи на интервали не по-дълги от три години. В случай на помощ, предоставена по начин, различен от процедура за възлагане на обществена поръчка с публикуване (24), проверките следва да се правят обичайно най-малко на всеки две години.

50.

Когато държавата-членка е определила предварително фиксирано равнище на компенсация, чрез което по подходящ начин се предвижда и включва увеличената ефективност, която се очаква да постигне доставчикът на обществена услуга през времетраенето на възлагането, въз основа на правилно разпределение на разходите и приходите и разумни хипотези, както е описано в този раздел, проверката за свръхкомпенсация по принцип се ограничава до контролиране на това, че равнището на печалба, на което има право доставчикът съгласно акта за възлагане, е наистина разумно от ex ante гледна точка.

2.9. Допълнителни изисквания, които могат да бъдат необходими, за да се гарантира, че развитието на търговията не е засегнато до такава степен, че това да противоречи на интересите на Съюза

51.	Изискванията, изложени в раздели 2.1—2.8, обикновено са достатъчни, за да се гарантира, че помощта не нарушава конкуренцията по такъв начин, че това да противоречи на интересите на Съюза.

52.	Може да се допусне обаче, че при някои изключителни обстоятелства сериозни нарушения на конкуренцията във вътрешния пазар може да останат неотстранени и помощта да засегне търговията до такава степен, че да противоречи на интересите на Съюза.

53.	В такъв случай Комисията ще проучи въпроса дали тези нарушения могат да бъдат намалени, като на държавите-членки се поставят условия или от тях се изискват ангажименти.

54.

Сериозни нарушения на конкуренцията, които да противоречат на интересите на Съюза, се очаква да настъпят само при изключителни обстоятелства. Комисията ще съсредоточи своето внимание към тези нарушения, при които помощта поражда значителни отрицателни ефекти върху други държави-членки и върху функционирането на вътрешния пазар, например защото отнема на предприятия във важни сектори на икономиката възможността да постигнат мащаб на дейността, необходим, за да функционират ефикасно.

55.

Такива нарушения могат да възникнат например, когато продължителността на възлагането не може да се оправдае с обективни критерии (напр. необходимостта да се амортизират непрехвърляеми дълготрайни материални активи), когато възлагането обединява редица задачи (които обикновено подлежат на отделни възлагания без загуба на благосъстояние и без допълнителни разходи по отношение на ефикасността и ефективността в предоставянето на услуги). В такъв случай Комисията ще провери дали би било възможно същата обществена услуга да бъде предоставена толкова добре, но с по-слабо нарушение на конкуренцията, например посредством по-ограничено възлагане по отношение на продължителността или обхвата, или чрез отделни възлагания.

56.

Друга ситуация, при която може да е необходима по-подробна оценка, може да възникне, когато държава-членка възлага на доставчик без конкурентна процедура за подбор задачата да предоставя УОИИ на незапазен пазар, на който вече се предоставят много сходни услуги или на който може да се очаква, че при липса на УОИИ в близко бъдеще ще бъдат предоставяни такива услуги. Тези отрицателни ефекти върху развитието на търговията може да са по-изразени, когато УОИИ се предлага по тарифа, която е по-ниска от разходите на всички действащи или потенциални доставчици, което предизвиква затваряне на пазара. Макар и да зачита напълно правото на държавите-членки да определят УОИИ по собствено усмотрение, Комисията може да изиска изменения, например в разпределението на помощта, когато разумно може да се докаже, че би било възможно да се предостави същата УОИИ при равностойни условия за потребителите, с по-слабо нарушение на конкуренцията и на по-ниска цена за държавата.

57.

По-внимателно проучване се обосновава и в случите, когато възлагането на услуга е обвързано със специални или изключителни права, което сериозно ограничава конкуренцията на вътрешния пазар до степен, която противоречи на интересите на Съюза. Макар и използването на член 106, параграф 1 от Договора да остава основният подход към такива случаи, държавната помощ може да не бъде счетена за съвместима, когато в изключителното право се предвиждат предимства, които не могат да бъдат оценени правилно, определени количествено или възприети съгласно методиките за изчисляване на нетните разходи на УОИИ, описани в раздел 2.8.

58.

Комисията ще обърне внимание на ситуации, при които помощта позволява на предприятието да финансира създаването или използването на инфраструктура, която не е лесно възпроизведима и дава възможност за затваряне на пазара, на който се предоставя УОИИ или на свързани с него съответни пазари. Когато това е така, може да е целесъобразно да се изиска на конкурентите да бъде предоставен справедлив и недискриминационен достъп до тази инфраструктура при подходящи условия.

59.

Ако нарушаването на конкуренцията е в резултат от възлагане, което възпрепятства ефективното прилагане или упражняване на законодателството на Съюза, имащо за цел запазването на доброто функциониране на вътрешния пазар, Комисията ще определи дали обществената услуга не би могла да бъде предоставена по начин, който нарушава конкуренцията в по-малка степен, например като изцяло се прилага секторното законодателство на Съюза.

2.10. Прозрачност

60.

За всяка компенсация за УОИИ, попадаща в приложното поле на настоящото съобщение, съответната държава-членка трябва да публикува следната информация в интернет или по друг подходящ начин:

а)	резултатите от обществената консултация или други подходящи инструменти, посочени в точка 13;

б)	съдържанието и продължителността на задълженията за предоставяне на обществена услуга;

в)	предприятието и при необходимост — съответната територия;

г)	размера на помощта, предоставена на предприятието, на годишна основа.

2.11. Помощ, която отговаря на условията, посочени в член 2, параграф 1 от Решение 2012/21/EC

61.	Принципите, посочени в точки 14, 19, 20, 24, 39, 51—59 и 60(а) не се прилагат за помощи, които отговарят на условията, посочени в член 2, параграф 1 от Решение 2012/21/EC.

3. ДОКЛАДВАНЕ И ОЦЕНКА

62.

Държавите-членки докладват на Комисията относно спазването на настоящото съобщение на всеки две години. Докладите трябва да съдържат преглед на прилагането на настоящото съобщение за различните сектори на доставчиците на услуги, сред които:

а)	описание на прилагането на принципите, посочени в настоящото съобщение, към услугите, попадащи в неговото приложно поле, включително вътрешните дейности;

б)	общата сума на помощта, предоставена на предприятия, попадащи в приложното поле на настоящото Съобщение, заедно с разбивка по икономически сектори на получателите;

в)	информация за това дали прилагането на принципите, посочени в настоящото съобщение, е довело за определен вид услуга до трудности или оплаквания от трети страни; както и

г)	друга информация относно прилагането на принципите, посочени в настоящото съобщение, изисквана от Комисията, която ще бъде уточнена в надлежна форма преди представянето на доклада.

Първият доклад се представя до 30 юни 2014 г.

63.

Освен това съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (25) (сега член 108 от Договора) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (26), държавите-членки трябва да представят годишни доклади на Комисията относно предоставената помощ вследствие на решение на Комисията, основано на настоящото съобщение.

64.	Докладите ще бъдат публикувани на интернет сайта на Комисията.

65.	Комисията възнамерява да извърши преглед на настоящото съобщение до 31 януари 2017 г.

4. УСЛОВИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ПОСТАВЯНИ В РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА

66.

В съответствие с член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 в положителните си решения Комисията може да поставя условия, при които помощта може да се смята за съвместима с вътрешния пазар, както и да налага задължения с цел осигуряване на възможност за контрол върху надлежното изпълнение на решението. В сферата на УОИИ поставянето на условия и задължения може да бъде необходимо, особено за да не се допусне помощта за съответните предприятия на практика да доведе до прекомерно нарушаване на конкуренцията и търговията на вътрешния пазар. В тази връзка може да се наложи изискването на периодични отчети или налагането на други задължения предвид конкретните обстоятелства на всяка услуга от общ икономически интерес.

5. ПРИЛОЖЕНИЕ

67.	Комисията ще прилага разпоредбите на настоящото съобщение от 31 януари 2012 г.

68.	Комисията ще прилага принципите, посочени в настоящото съобщение към всички проекти за помощ, за които бъде уведомена, и ще вземе решение по проектите в съответствие с тези принципи, дори ако уведомленията за тях са постъпили преди 31 януари 2012 г.

69.

Комисията ще прилага принципите, посочени в настоящото съобщение, за неправомерна помощ, по отношение на която е взето решение след 31 януари 2012 г., дори ако помощта е предоставена преди тази дата. Когато обаче, помощта е предоставена преди 31 януари 2012 г., принципите, посочени в точки 14, 19, 20, 24, 43 и 60 не се прилагат.

6. ПОДХОДЯЩИ МЕРКИ

70.

Като подходящи мерки за целите на член 108, параграф 1 от Договора Комисията предлага държавите-членки да публикуват списък на съществуващите схеми за помощ, отнасящи се до компенсации за обществена услуга, които трябва да се приведат в съответствие с настоящото съобщение до 31 януари 2013 г. и да приведат тези схеми за помощ в съответствие с настоящото съобщение до 31 януари 2014 г.

71.	До 29 февруари 2012 г. държавите-членки следва да потвърдят пред Комисията, че са съгласни с така предложените подходящи мерки. При липса на отговор Комисията ще счита, че съответната държава-членка не е съгласна.

(1) Решенията по дело C-280/00 Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH („Altmark“) [2003 г.] Recueil, стр. I-7747 и Съединени дела C-34/01—C-38/01 Enirisorse SpA срещу Ministero delle Finanze [2003 г.] Recueil, стр. I-14243.

(2) В решението си по делото Altmark Съдът на Европейския съюз постанови, че компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ, ако са изпълнени четири кумулативни критерия. Първо, предприятието получател трябва действително да има задължения за предоставянето на обществена услуга и тези задължения трябва да са ясно дефинирани. Второ, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, трябва да бъдат установени предварително по обективен и прозрачен начин. Трето, компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнението на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба. И накрая, когато предприятието, което трябва да изпълнява задължения за обществена услуга, в конкретен случай не е избрано вследствие на процедура за възлагане на обществена поръчка, която би позволила да бъде избран оферентът, който е в състояние да предостави тези услуги на най-ниската цена за общността, равнището на нужната компенсация трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които би направило едно типично предприятие, добре управлявано и снабдено с достатъчно оборудване.

(3) Виж страница 23 от настоящия брой на Официален вестник.

(4) Виж страница 4 от настоящия брой на Официален вестник.

(5) OB L 7, 11.1.2012 г., стр. 3.

(6) OB L 7, 11.1.2012 г.

(7) ОВ C 297, 29.11.2005 г., стр. 4.

(8) ОВ C 257, 27.10.2009 г., стр. 1.

(9) ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(10) ОВ L 318, 17.11.2006 г., стр. 17.

(11) Директива 2006/111/ЕО относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия.

(12) В този контекст нетни разходи означава нетните разходи, определени в точка 25 по-долу, или в случаите, в които не може да се приложи методологията на нетните избегнати разходи — разходите минус приходите.

(13) Обществени информационни източници, равнища на разходите, понесени от доставчика на УОИИ в миналото, равнища на разходите на конкурентите, бизнес планове, доклади за индустрията и т.н.

(14) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.

(15) ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14.

(16) По делото Chronopost (съединени дела C-83/01 P, C-93/01 P и С-94/01 P, Chronopost SA [2003] ECR I-6993), Съдът на Европейските общности се позова на „обичайните пазарни условия“: „при липсата на всякаква възможност за съпоставяне на положението на La Poste с това на частно обединение на предприятия, което не действа в запазен сектор, „обичайните пазарни условия“, които по необходимост са хипотетични, трябва да се преценяват спрямо наличните обективни и проверими елементи“.

(17) Разумната печалба се оценява от ex ante перспектива (въз основа по-скоро на очакваните печалби отколкото на реализиралите печалби) с цел да бъдат премахнати стимулите за предприятието да повиши своята ефективност, когато извършва дейности извън УОИИ.

(18) Процентът на възвръщаемост на капитала тук се определя по метода на вътрешната норма на възвръщаемост (IRR), който предприятието реализира от инвестирания си капитал през цялата продължителност на проекта, т.е. съотношението IRR/паричните потоци на договора.

(19) За дадена година счетоводният показател „процент на възвръщаемост на собствения капитал“ (ROE) се определя като съотношението между печалбата, преди лихви и данъци (EBIT), и собствения капитал за тази година. Средната стойност на годишната възвръщаемост трябва да се изчислява за времетраенето на възлагането като се прилага сконтов коефициент, равен или на цената на капитала на предприятието, или на процента, посочен в Съобщението на Комисията относно референтния процент, в зависимост от това кое по-подходящо.

(20) Суаповият процент е по-дългият падеж, равен на междубанковия лихвен процент (IBOR). Използва се на финансовите пазари като референтен процент за установяване на размера на финансиране.

(21) Премията от 100 базисни пункта служи наред с другото за компенсиране на ликвидния риск, свързан с факта, че доставчикът на УОИИ, който инвестира капитал в договор за УОИИ, ангажира този капитал за продължителността на акта на възлагане и няма да може да продаде дяла си толкова бързо или при ниски разходи, колкото ако ставаше дума за широко разпространен и ликвиден безрисков актив.

(22) Например, като се сравни възвръщаемостта с претеглената средна цена на капитала на предприятието във връзка с въпросната дейност или със средната възвръщаемост на собствения капитал за сектора през последните години, като се вземе предвид това дали миналите данни мога да бъдат подходящи за цели, ориентирани към бъдещето.

(23) По подобен начин дефицитът, който се получава от производителност, чието увеличение е по-ниско от очакваното, се поема частично от предприятието, когато това е посочено в акта за възлагане.

(24) Като помощ, предоставена за договор с вътрешен подизпълнител, концесии без конкурентно разпределение, процедури за обществена поръчка без предварително публикуване.

(25) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(26) ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

11.1.2012

Официален вестник на Европейския съюз

C 8/23

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Одобрение на проект за регламент на Комисията относно минималната помощ за предоставяне на услуги от общ икономически интерес

(текст от значение за ЕИП)

2012/C 8/04

На 20 декември 2011 г. Комисията одобри проект за регламент на Комисията за прилагане на членове 107 и 108 от ДФЕС към минималната помощ, отпусната на предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес. Проектът за регламент на Комисията е прикрепен като приложение към настоящото съобщение. Публичната консултация по настоящия проект за регламент на Комисията е открита за срок от един месец от датата на публикуване на настоящото съобщение.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЕКТ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕС) № …/…

от 20 декември 2011 година

за прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (1), и по-специално член 2, параграф 1 от него,

след като публикува проект на настоящия регламент (2),

след консултации с Консултативния комитет по държавните помощи,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 994/98 упълномощава Комисията да определи чрез регламент прага, под който се счита, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно не са обект на процедурата за нотифициране, предвидена в член 108, параграф 3 от Договора.

(2)

По-конкретно, въз основа на горепосочения регламент Комисията прие Регламент (ЕО) № 1998/2006 от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (3), с който се установява общ минимален (de minimis) таван в размер на 200 000 EUR за бенефициер за период от три бюджетни години.

(3)

Опитът на Комисията в прилагането на правилата за държавната помощ, отпускана на предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора, показа, че таванът, под който може да се сметне, че предоставените на тези предприятия предимства не засягат търговията между държавите-членки и/или не нарушават или не заплашват да нарушат конкуренцията, може да се различава в някои случаи от общия минимален таван, установен в Регламент (ЕО) № 1998/2006. Всъщност е вероятно някои от тези предимства да представляват компенсация за допълнителните разходи, свързани с предоставянето на услуги от общ икономически интерес. Освен това много дейности, които отговарят на изискванията за предоставяне на услуги от общ икономически интерес, имат ограничен териториален обхват. За това е целесъобразно заедно с Регламент (ЕO) № 1998/2006 да се въведе регламент, съдържащ конкретни минимални (de minimis) правила за предприятията, предоставящи услуги от общ икономически интерес.

(4)

С оглед опита на Комисията трябва да се приеме, че помощта, отпусната на предприятия, натоварени с услуга от общ икономически интерес, не засяга търговията между държавите-членки и/или не нарушава или не заплашва да наруши конкуренцията, при условие че общият размер на помощта, отпусната за предоставяне на услуги от общ икономически интерес, получена от предприятието бенефициер, не надвишава 500 000 EUR за период от три бюджетни години.

(5)

Предвид специалните правила, които действат в сектора за първично производство на селскостопански продукти, в риболовния и рибовъден сектор, и на съществуващия риск помощи в размер по-малък от предвидените в настоящия регламент да изпълнят критериите по член 107, параграф 1 от Договора в горните сектори, настоящият регламент не би трябвало да се прилага към тези сектори. Това не засяга мерките в полза на предприятия от риболовния сектор, предоставящи услуги от общ икономически интерес, които не са свързани с продукти от риболовния сектор, например събирането на отпадъци в морето. За да се вземе предвид фактът, че средният размер на предприятията, извършващи дейност в сектора на сухопътния транспорт на товари и пътници, е малък и с оглед излишъка от капацитет в сектора, и предвид целите на транспортната политика по отношение претоварването на пътищата и товарните превози, следва да бъде изключена помощта за придобиване на товарни автомобили от предприятия, осъществяващи сухопътни превози на товари срещу възнаграждение. Това не поставя под въпрос благоприятното отношение на Комисията по отношение държавната помощ за по-чисти и по-екологични превозни средства, изразено в инструменти на Съюза, различни от настоящия регламент. Предвид Решение 2010/787/ЕС на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (4), настоящият регламент следва да не се прилага за сектора на въгледобива.

(6)

Предвид сходствата между преработката и търговията със селскостопански продукти, от една страна, и на неселскостопански продукти, от друга страна, настоящият регламент следва да се прилага за преработката и търговията със селскостопански продукти, но при спазване на определени условия. В този смисъл за преработка и търговия следва да не се считат нито дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по приготвяне на продукта за неговата първа продажба, например жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени храни или опаковането на яйца и др., нито първата продажба на прекупвачи и преработватели.

(7)

Съдът на Европейския съюз е установил в своята практика, че след като веднъж Съюзът е приел законодателство за създаване на обща организация на пазара в даден селскостопански сектор, държавите-членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да нарушат или създадат изключение от нея. По тази причина настоящият регламент следва да не се прилага за помощи, чиито размер се определя въз основа на цените или количествата на изкупуваните продукти или на продуктите, предлагани на пазара. Регламентът не трябва да се прилага и към минимално подпомагане, което е свързано със задължение за разделяне на помощта с първични производители.

(8)	Настоящият регламент не се прилага към минималната експортна помощ или минималната помощ за предпочитане на местни пред вносни продукти.

(9)	Настоящият регламент не се прилага към предприятията в затруднено положение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (5).

(10)	Мерките за държавни помощи, надвишаващи определения праг на минималните помощи не трябва да бъдат разделени на по-малки части, за да могат да попаднат в приложното поле на този регламент.

(11)

В съответствие с принципите, които регламентират помощта, попадаща в приложното поле на член 107, параграф 1 от Договора, минималната помощ трябва да се счита за предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено, в съответствие с националния правен режим, юридическото право за получаване на помощта.

(12)

За да не се заобикалят максималните интензитети на помощта, определени с различни инструменти на Съюза, минималната помощ следва да не се натрупва с държавна помощ за същите допустими разходи, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта би превишил интензитета, определен за конкретните обстоятелства на всеки отделен случай с регламент или решение за групово освобождаване, прието от Комисията.

(13)

Настоящият регламент не следва да ограничава прилагането на Регламент (ЕO) № 1998/2006 за предприятията, предоставящи услуги от общ икономически интерес. Държавите-членки следва да продължат да бъдат свободни да използват настоящия регламент или Регламент (ЕО) № 1998/2006, що се отнася до помощта за предоставяне на услуги от общ икономически интерес.

(14)

В своето решение (6) по делото Altmark Съдът определи критерии за това кога компенсацията за предоставяне на услуга от общ икономически интерес не представлява държавна помощ. При всички случаи обаче минималната помощ, отпусната съгласно настоящия регламент, не се натрупва с никаква компенсация за същата услуга, независимо от това дали тя представлява държавна помощ или не съгласно съдебното решение по делото Altmark. Следователно мерките за помощ попадат в приложното поле на настоящия регламент, само ако пълният размер на компенсацията не надвишава прага, определен в настоящия регламент, не зависимо от това дали компенсацията представлява държавна помощ или не.

(15)

За целите на прозрачността и на правилното му прилагане, в настоящия регламент следва да се определят ясни прагове и за случаите, когато помощта се отпуска под форма, различна от безвъзмездни средства, като например заем или вливане на капитал. С оглед на еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавна помощ, този праг следва да може да се прилага независимо от конкретните особености на мярката и без да се налагат изчисления. Следователно помощ, отпусната под форми, различни от безвъзмездни средства, следва да се възползва от настоящия регламент, само ако сумата, изплатена на предприятието, не надвишава 500 000 EUR. Когато помощта е под формата на гаранция, настоящият регламент следва да се прилага само тогава, когато гарантираната част на свързания с нея заем гаранцията не надвишава 500 000 EUR.

(16)

Задължение на Комисията е да осигури спазването на правилата за държавните помощи, и по-специално спазването на условията за отпускане на помощта по правилата за минималната помощ. В съответствие с принципа за сътрудничеството, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, държавите-членки следва да способстват за изпълнението на тази задача, като създадат необходимите механизми, за да не се допуска общият размер на минималната помощ, отпусната за предоставяне на услуги от общ икономически интерес, да надхвърли максималния допустим праг. За тази цел и за да се гарантира спазването на разпоредбите за натрупване с помощи съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006, когато предоставят минимална помощ по настоящия регламент, държавите-членки уведомяват съответните предприятия за размера на помощта и за нейния минимален (de minimis) характер, като се позовават на настоящия регламент. Освен това преди да предостави такава помощ съответната държава-членка трябва да получи от предприятието декларация относно получаването на друга минимална помощ, обхваната от настоящия регламент или от Регламент (ЕО) № 1998/2006, получени през съответната бюджетна година и през двете предходни бюджетни години. Като алтернатива, за държавата-членка следва да е възможно да гарантира, че таванът се спазва посредством централен регистър.

(17)	Настоящият регламент се прилага, без да се засягат изискванията на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки или допълнителните изисквания, произтичащи от Договора или от секторното законодателство на Съюза.

(18)	Настоящият регламент следва да се прилага за помощта, предоставена преди влизането му в сила на предприятията, предоставящи услуги от общ икономически интерес,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага за помощи, отпуснати на предприятия, предоставящи услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора.

2. Настоящият регламент не се прилага за:

а)	помощ, предоставяна на предприятия, осъществяващи дейност в секторите на рибните продукти и продуктите от аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (7);

б)	помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в приложение I към Договора;

в)

помощ, отпусната на предприятия, свързани с преработка и търговия на селскостопански продукти, изброени в приложение I към Договора, в следните случаи:

i)	когато размерът на помощта е определен въз основа на цените или количествата на продуктите, които биват изкупувани от първичните производители или предлагани на пазара от съответните предприятия;

ii)	когато помощта е свързана със задължението да бъде предоставена изцяло или частично на първичните производители;

г)	помощ за дейности, свързани с износ за трети държави или държави-членки, по-конкретно — помощ, пряко свързана с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи по експортната дейност;

д)	помощи, подчинени на преференциалното използване на национални, а не на внесени продукти;

е)	помощ, предоставяна на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на въгледобива, дефиниран в Решение 2010/787/ЕС на Съвета;

ж)	помощ за придобиване на товарни автомобили, предоставяна на предприятия, които осъществяват сухопътни превози на товари срещу възнаграждение;

з)	помощи, предоставени на фирми в затруднено положение.

3. За целите на настоящия регламент:

а)	„селскостопански продукти“ означава продуктите, посочени в приложение I към Договора, с изключение на рибните продукти;

б)

„преработка на селскостопански продукти“ означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба;

в)

„търговия със селскостопански продукти“ означава държане или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или какъвто и да е друг начин за пласиране на пазара, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка една дейност по приготвяне на продукта за тази първа продажба. Продажба от първичен производител на краен потребител се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.

Член 2

Минимална помощ

1. Приема се, че помощта, отпусната на предприятия, във връзка с предоставянето на услуга от общ икономически интерес, не отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно се освобождава от изискването за нотифициране съгласно член 108, параграф 3 от Договора, ако тя отговаря на условията, посочени в настоящия регламент.

2. Мерки за помощ могат да се възползват от настоящия регламент, само ако общият размер на помощта, отпусната на предприятие, предоставящо услуги от общ икономически интерес, не надхвърля 500 000 EUR за период от три бюджетни години.

3. Когато помощта е под форма, различна от безвъзмездни средства, като например заеми или вливане на капитал, тя може да се възползва от настоящия регламент само когато сумата, изплатена на предприятието, не надхвърля тавана, посочен в параграф 2. Когато помощта е под формата на гаранция, гарантираната част на свързания с нея заем не следва да превишава този таван.

4. Когато цялостният размер на помощта, отпусната на предприятие, предоставящо услуги от общ икономически интерес, превиши прага, определен в параграф 2, тази помощ не може да се възползва от настоящия регламент дори за частта, която не превишава този таван. В такива случаи не може да се иска благоприятно третиране на мярката за помощ съгласно настоящия регламент.

5. Минималната помощ не се натрупва с държавна помощ за същите приемливи разходи, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта би превишил интензитета, определен за конкретните обстоятелства на отделния случай с регламент или решение за групово освобождаване, приети от Комисията.

6. Минималната помощ съгласно настоящия регламент, може да се натрупва с минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕО) № 1998/2006, до тавана, определен в член 2, параграф 2 от настоящия регламент. Въпреки това, минималната помощ съгласно настоящия регламент, не следва да се натрупва с компенсация за същата услуга от общ икономически интерес, независимо от това дали представлява държавна помощ или не.

Член 3

Мониторинг

1. Когато държава-членка възнамерява да предостави минимална помощ на предприятие съгласно настоящия регламент, тя уведомява писмено предприятието за размера на помощта, изразена в брутен еквивалент, на услугата от общ икономически интерес, за който тя се отпуска, както и за нейния минимален характер (de minimis), като изрично се позовава на настоящия регламент и посочва неговото заглавие и броя на Официален вестник на Европейския съюз. Когато минималната помощ съгласно настоящия регламент се предоставя на различни предприятия въз основа на схема за помощ и по тази схема на предприятията се предоставят индивидуални помощи в различни размери, съответната държава-членка може по свой избор да изпълни това задължение, като съобщи на предприятията фиксирана сума, съответстваща на максималната помощ, отпускана по схемата. В този случай, фиксираната сума се използва за определяне на това, дали е достигнат таванът, определен в член 2, параграф 2. Преди да предостави такава помощ, съответната държава-членка трябва също да получи от въпросното предприятие, предоставящо услуга от общ икономически интерес, писмена или електронна декларация относно друга минимална помощ, отпусната на предприятието, предоставящо услуги от общ икономически интерес съгласно настоящия регламент или съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006, получени през съответната бюджетна година и през двете предходни бюджетни години.

Държавата-членка отпуска нова минимална помощ съгласно настоящия регламент само след като е проверила, че с нея общият размер на минималната помощ, отпусната на предприятие, предоставящо услуги от общ икономически интерес съгласно настоящия регламент, няма да се повиши до равнище, надхвърлящо прага, посочен в член 2, параграф 2, и че се спазват правилата за натрупване, посочени в член 2, параграф 6.

2. Ако държава-членка е създала централен регистър на минималните помощи, съдържащ пълна информация за всяка минимална помощ, отпусната от всички органи в тази държава-членка на предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, параграф 1 не се прилага за тази държава-членка.

3. Държавите-членки документират и събират цялата информация относно прилагането на настоящия регламент. Така съставените документи съдържат цялата информация, необходима за установяване дали са спазени условията на настоящия регламент. Документацията относно индивидуална минимална помощ се съхранява в продължение на 10 бюджетни години, считано от датата на отпускането ѝ. Държавите-членки съхраняват документацията относно схеми за минимална помощ за период от 10 години от датата, на която е предоставена последната индивидуална помощ по такава схема. По писмено искане съответната държава-членка предоставя на Комисията в срок до 20 работни дни или в по-дълъг срок, ако такъв бъде определен с искането, цялата информация, която Комисията счита за необходима, за да прецени дали са спазени условията по настоящия регламент, по-специално общия размер на минималната помощ съгласно настоящия регламент и съгласно Регламент (ЕO) № 1998/2006, получена от всяко едно предприятие.

Член 4

Преходни разпоредби

Настоящият регламент се прилага за помощ, отпусната за предоставяне на услуги от общ икономически интерес, предоставена преди влизането му в сила, ако тя отговаря на условията, предвидени в членове 1 и 2. Всяка помощ за предоставянето на услуги от общ икономически интерес, която не отговаря на тези условия, се оценява от Комисията в съответствие със съответните решения, рамки, насоки, съобщения и известия.

След изтичане на срока на действие на настоящия регламент минималната помощ, която отговаря на условията на регламента, може да бъде приведена в действие законосъобразно за допълнителен период от шест месеца.

Член 5

Влизане в сила и срок на действие

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага до 31 декември 2018 г.

Комисията възнамерява да преразгледа този регламент пет години след неговото влизане в сила.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 20 декември 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1.

(2) OB C 8, 11.1.2012 г., стр. 23.

(3) ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5.

(4) ОВ L 336, 21.12.2010 r., стр. 24.

(5) ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(6) Дело C-280/00 Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg срещу Nahverkehrsgesellschaft Altmark sidium GmbH и Oberbundesanwalt beim Bundesverwaltungsgericht [2003], Recueil I-7747.

(7) ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2012.008.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 8

Издание на български език	Информация и известия	Година 55 11 януари 2012 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2012/C 008/01	Разрешение за предоставяне на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 1 )	1

2012/C 008/02	Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес ( 2 )	4

2012/C 008/03	Съобщение на Комисията — Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.) ( 2 )	15

2012/C 008/04	Съобщение на Комисията — Одобрение на проект за регламент на Комисията относно минималната помощ за предоставяне на услуги от общ икономически интерес ( 2 )	23

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2012/C 008/05	Обменен курс на еврото	28

2012/C 008/06	Известие относно насоките на Европейския съюз за добра практика	29

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2012/C 008/07	Обобщена информация, която държавите-членки съобщават относно държавна помощ, предоставена в съответствие с Регламент (ЕО) № 736/2008 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора по отношение на държавната помощ за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и търгуват с рибни продукти ( 2 )	30

2012/C 008/08	Съобщение на министъра на икономиката, земеделието и иновациите на Кралство Нидерландия във връзка с член 3, параграф 2 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди	31

2012/C 008/09	Съобщение на министъра на икономиката, земеделието и иновациите на Кралство Нидерландия във връзка с член 3, параграф 2 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди	32

2012/C 008/10	Съобщение на министъра на икономиката, земеделието и иновациите на Кралство Нидерландия във връзка с член 3, параграф 2 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди	33

2012/C 008/11	Съобщение на министъра на икономиката, земеделието и иновациите на Кралство Нидерландия във връзка с член 3, параграф 2 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди	34

2012/C 008/12	Обобщена информация, която държавите-членки съобщават относно държавна помощ, предоставена в съответствие с Регламент (ЕО) № 736/2008 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора по отношение на държавната помощ за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и търгуват с рибни продукти ( 2 )	35

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,2808
JPY	японска йена	98,39
DKK	датска крона	7,4355
GBP	лира стерлинг	0,82820
SEK	шведска крона	8,8120
CHF	швейцарски франк	1,2136
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,6555
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,785
HUF	унгарски форинт	312,31
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,6981
PLN	полска злота	4,4626
RON	румънска лея	4,3620
TRY	турска лира	2,3921
AUD	австралийски долар	1,2379
CAD	канадски долар	1,3021
HKD	хонконгски долар	9,9471
NZD	новозеландски долар	1,6098
SGD	сингапурски долар	1,6506
KRW	южнокорейски вон	1 478,49
ZAR	южноафрикански ранд	10,3390
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,0858
HRK	хърватска куна	7,5325
IDR	индонезийска рупия	11 722,29
MYR	малайзийски рингит	4,0127
PHP	филипинско песо	56,335
RUB	руска рубла	40,3900
THB	тайландски бат	40,512
BRL	бразилски реал	2,3030
MXN	мексиканско песо	17,3805
INR	индийска рупия	66,3390


	(1) текст от значение за ЕИП, с изключение на продуктите съгласно приложение I към Договора
	(2) текст от значение за ЕИП