Европейски икономически и социален комитет

474-та пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и Европейската политика за съседство — Евро-средиземноморският регион“ (проучвателно становище)

2011/C 376/01

Докладчик: г-н Pierre Jean COULON

Съдокладчик: г-н Stéphane BUFFETAUT

Администратор: г-н Guy HARRISON

На 28 януари 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и Европейската политика за съседство: Евро-средиземноморският регион“

(проучвателно становище).

Специализираната секция, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 септември 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 164 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки: от какофония към симфония

1.1 Европейският икономически и социален комитет призовава за възстановяване на мира в средиземноморските страни и за стабилно бъдеще в евро-средиземноморския регион.

1.2 Последните събития в държавите от Северна Африка и Близкия Изток потвърждават, че сценарият за ненамеса вече е несъстоятелен и че трябва да се изгради едно по-устойчиво бъдеще, в основата на което да стоят благосъстоянието на хората и социалното развитие.

1.3 В този контекст е важно насърчаването на производство на енергия от възобновяеми източници, по-конкретно от слънчева енергия, да се основава на регионално сътрудничество, насочено към съвместно развитие.

1.4 ЕИСК приветства регионалните инициативи в полза на шрокомащабното развитие на производството на енергия от възобновяеми източници в Средиземноморието (PSM, „Dii“, „Medgrid“ и др.) и призовава за бързо, ефективно и координирано осъществяване на тези инициативи.

1.5 Освен тези инициативи ЕИСК призовава за въвеждане на „Нов зелен курс“ в региона, с акцент върху умереното потребление на енергия, като се постави начало на коренна промяна в нашите модели на производство и потребление.

1.6 Потенциалът за икономии на енергия и въглеродни емисии в Средиземноморието е значителен. Той зависи отчасти от технологиите, които следва да бъдат подпомогнати и, от друга страна, от новия тип поведение, което трябва да бъде насърчавано. Подобряването на енергийната ефективност е жизненоважно допълнение към развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

1.7 Ефективното изграждане на енергийна система с ниски въглеродни емисии не е отговорност само на енергийния сектор във всяка страна. То изисква засилена регионална солидарност и значително финансиране, от които и северният, и южният бряг да печелят.

1.8 Предвид съществуващите различия в отделните страни по отношение на наличните ресурси, равнището на потребностите и нивото на емисиите на газове с парников ефект, третите средиземноморски страни имат на практика обща, но диференцирана отговорност. Следователно имаме нужда от регионална визия, която да бъде изразена в адаптирани и надеждни национални стратегии.

1.9 Необходимо е в национален план да бъдат въведени програми (законодателство, данъчни стимули, стандарти) за създаване на благоприятни условия за насърчаване на ВЕИ. Това би трябвало да включва дългосрочна програма за трайно премахване на вредните субсидии за източници на изкопаеми горива.

1.10 Приветстваме инициативата на Европейската комисия да преосмисли подхода си по отношение на Средиземноморския регион с оглед на едно засилено структурирано сътрудничество, в което възобновяемите енергийни източници са водеща тема (1).

1.11 Все пак ние смятаме, че това желание за сътрудничество трябва да се конкретизира бързо чрез действия и програми. ЕИСК подчертава, че при започването на какъвто и да е диалог би трябвало още в началото да бъде включена част, отнасяща се до социалните аспекти.

1.12 Повторно отправяме призива, изразен в становището на ЕИСК от март 2011 г. относно „Енергийни доставки: от каква политика на съседство се нуждаем?“ (2) за разширяване на енергийната общност (Енергийна общност Югоизточна Европа, включваща балканските страни) със страните от южните брегове на Средиземно море и за специална мисия за подпомагане на развитието на енергийната ефективност, на възобновяемите енергийни източници, на свързването на съществуващите мрежи и тяхната оперативна съвместимост.

1.13 Започвайки от страните от Магреб, тази общност би трябвало да включи някои подходящи елементи от общностното законодателство. Освен това новата общност следва да има за цел насърчаване на нова енергийна харта и нов протокол за енергийната ефективност и развитието на възобновяемите енергийни източници.

1.14 Освен това в този контекст ЕИСК припомня, че е важно да бъде създаден социален форум по подобие на форума, изграден за Енергийната общност със съседите от Югоизток. Развитието на възобновяемите енергийни източници не би трябвало да се ограничава само до чисто промишлени проекти.

1.15 Според ЕИСК е необходима техническа помощ за обучение на местни експерти в областта на възобновяемите енергии и енергийната ефективност, които да способстват за разработване на възобновяеми енергийни източници, необходимо е също и сътрудничество Юг/Юг. Нуждите от обучение в областта на технологиите, свързани с възобновяемите енергии, следва да се установят предварително и да се изготви подходящ евро-средиземноморски план за действие.

1.16 Препоръчваме горещо да се предостави засилена подкрепа за научно-изследователските и развойните дейности, за да се подобри икономическата рентабилност на проектите в областта на възобновяемите енергийни източници. Трансферът на технологии би могъл да се осъществява в рамките на обща регионална платформа за научно-изследователска и развойна дейност, включваща университетите и научно-изследователските центрове.

1.17 В този дух ЕИСК препоръчва създаването на средиземноморска програма „Еразъм“ за енергетика, която да даде възможност на студенти от целия регион (север, юг, изток и запад) да се обучават в областта на технологиите за производство на енергия от устойчиви възобновяеми източници.

1.18 Необходимо е да се предоставят нови средства за подкрепа и насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Тези средства би трябвало да осигурят финансов баланс на проектите, включително и посочените в член 9 от европейската директива за възобновяемите източници на енергия (3).

1.19 ЕИСК подкрепя проекта за създаване на Евро-средиземноморска инвестиционна банка и неотдавнашните съобщения на Европейския парламент и на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието на тази тема.

1.20 ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат иновативни и адаптирани механизми за подкрепа на възобновяемите енергии. Определянето на тези механизми следва да се извърши в рамките на Евро-средиземноморското партньорство и да доведе до започване на пилотни проекти с подкрепата на Евро-средиземноморската инвестиционна банка и да се продължи към „Нов зелен курс“.

1.21 Жизненоважно е също в рамките на търговските преговори да се насърчава либерализацията на търговията със стоки и услуги в полза на възобновяемите енергии.

1.22 Плановете за действие на Европейската политика за съседство (ЕПС) са основен инструмент за подпомагане на националните и регионалните енергийни цели в двустранните отношения.

1.23 ЕИСК подчертава също, че с новата директива относно схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ETS, Emissions Trading System) (4) може да се изгубят някои видове финансиране на проекти, започнати на юг от Средиземно море, ако Комисията не се ангажира, както е предвидено в директивата, да започне преговори с трети държави.

1.24 Трябва да се отбележи, че стартът на Средиземноморския план за производство на слънчева енергия (ПСЕ) е катализатор на редица инициативи в подкрепа на развитието на производството на енергия от възобновяеми източници в региона и това развитие е похвално. Но ако няма добра координация между тези различни инициативи и между институциите, които ги управляват и подкрепят (Европейската комисия, СзС и др.), резултатите могат да бъдат под очакваните. Чрез програми за техническа помощ за страните от Юга и за подкрепа на различни инициативи, ЕС може да спомогне за ефективно и балансирано внедряване на производството на енергия от възобновяеми източници в региона и да превърне сегашната какофония в симфония.

1.25 Колкото до енергийните мрежи, децентрализираното производство на слънчева енергия ще бъде ефикасно и икономически надеждно решение в отдалечените райони, в които няма мрежа. То ще е особено полезно в обширните и слабо населени територии.

1.26 Би било целесъобразно да се създаде на равнище Общността гаранционен инструмент за политическия риск в страните от Южното Средиземноморие (например чрез емисия на гарантирани от ЕС облигации,). Освен това би било целесъобразно държавите-членки да се ангажират в бъдеще със закупуване на определено минимално количество електроенергия от страните от Юг.

1.27 От съществено значение е да се повиши информираността на всички заинтересовани страни, в това число и на гражданското общество, относно всички инициативи. Националните програми за насърчаване на възобновяемите енергии би трябвало да включват информационни кампании за енергийната ефективност и възобновяеми енергии. Социалните мрежи и новите информационни и комуникационни технологии могат да окажат значителна подкрепа за тази мобилизация.

2. Въведение

2.1 В продължение на няколко десетилетия регионът отбелязва силен социално-икономически растеж и галопираща урбанизация, особено по бреговата ивица. Очаква се тенденцията да продължи и в бъдеще. Съчетаването на тези фактори превръща Средиземноморието в уязвима екосистема, чието състояние се влошава (5).

2.2 В областта на енергетиката, Средиземноморският регион се характеризира с два вида основни и очевидни неравенства: неравенства между северните страни, по-богати и по-големи потребители на енергия от южните страни; и неравенства по отношение на наличието на енергийни ресурси.

2.3 В региона, въпреки постигнатия напредък, настоящите тенденции в енергийния сектор не са устойчиви. Необходимо е да се постигне обрат в тези тенденции посредством съгласувани действия, за да се избегне енергоемко развитие с високи въглеродни емисии. Могат да бъдат създадени работни места в нови ниши, като например енергийна ефективност, екостроителство, достъп до основни услуги, предприятия и технологии за производство на енергия от възобновяеми източници.

2.4 Независимо че могат да се посочат примери за успешни добри практики, като въвеждане на специфичен закон за възобновяемите енергии в Алжир, осъществяването на различни проекти, предимно за слънчева и вятърна енергия в Египет, Мароко и Тунис, в повечето случаи полаганите понастоящем усилия за превръщането им в дългосрочни или по-мащабни инициативи за съжаление са недостатъчни.

2.5 Все пак трябва да се отбележи, че след дълъг период на скептицизъм или безразличие, устойчивото енергийно развитие на Средиземноморието започва понастоящем да оказва повече или по-малко влияние върху практиките на предприятията, местните и регионалните власти, държавите или сътрудничеството.

3. Енергийните перспективи в Средиземноморието – потенциал и ползи от производството на енергия от възобновяеми източници и от повишената енергийна ефективност

3.1 Енергийната зависимост в Средиземноморието и в ЕС може да нарасне значително. През 2007 г. процентът на енергийна зависимост в региона е достигнал 42 %. Според Средиземноморската енергийна обсерватория (СЕО), до 2030 г. този процент трябва да се стабилизира и дори да спадне до 40 % (40 % за петрола, 30 % за природния газ и 70 % за въглищата), докато в северните страни той ще достигне 97 %. При това положение алтернативният сценарий на Средиземноморската енергийна обсерватория предвижда възможност за намаляване на това напрежение и спад на регионалната зависимост до 18 % към 2030 г. Но дори в този случай между отделните страни ще продължат да съществуват сериозни различия. Поради това социалните и икономическите рискове, свързани с повишаването на разходите за доставка и тяхното отражение върху разходите за енергия на отделните страни, домакинства и предприятия, ще нараснат значително.

3.2 Какъвто и да е сценарият, емисиите на CO2 вследствие потреблението на изкопаеми горива ще надвишават най-малко с 30 % нивото от 1990 г. Освен това през 2030 г. емисиите на глава от населението в страните от Южното и Източното Средиземноморие, макар и с 40 % по-ниски от тези на страните от Северното Средиземноморие, могат да достигнат до 55 % от емисиите в региона, в сравнение с 36 % през 2007 г.

3.3 Очертава се и все по-сериозен риск, свързан с все по-сериозния недостиг на вода в региона. Обезсоляването, развито вече в много страни, е почти неизбежно и това вероятно ще повиши напрежението, породено от взаимозависимостта между вода и енергия.

3.4 Стремежът към икономическо и социално развитие е легитимен, а енергията е жизнено необходима за тази цел. Икономическото и социалното развитие, и то не само в „най-уязвимите“ страни, би могло да бъде застрашено само поради проблеми с енергията.

3.5 Новият енергиен модел означава създаване на „енергийна система“, която да включва не само енергийния сектор (предлагане), но и потреблението на енергия (търсене), като се обезпечи нейното развитие за осигуряване на енергийна услуга при оптимални условия по отношение на ресурси, икономически и социални разходи и опазване на околната среда в местен и световен мащаб. Това извежда на преден план нови действащи лица: предприятия, общности, домакинства, строители, транспорта, промишлеността, селското стопанство и сектора на услугите.

3.6 Потенциалът за икономии на енергия и въглеродни емисии в Средиземноморието е значителен. Различни надеждни оценки сочат, че през следващите двадесет години е възможно да се намали потреблението с 20 % (дори повече, ако цената на енергията продължи да расте).

3.7 Повишаването на енергийната ефективност е жизненоважно допълнение към развитието на възобновяеми енергии. Следва да се отбележи, че енергийната ефективност и енергоспестяването зависят преди всичко от действията на гражданите, предприятията и работниците и от промяната на тяхното поведение (6).

3.8 Много пречки спъват развитието на този потенциал. Те са от институционално, регулаторно, техническо, финансово, образователно и информационно естество. Трябва да се отбележи, че в повечето случаи възобновяемите енергии са по-слабо конкурентноспособни в сравнение с енергията, произведена от конвенционални източници, най-вече в настоящата ситуация, при която няма интернализация на външните разходи.

3.9 За запълване на този недостиг е необходимо в националния план да се включат програми за създаване на благоприятни условия за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, сред които национално законодателство в подкрепа на развитието на възобновяемите енергии, данъчни стимули и стандарти. Също така е целесъобразно да се създадат дългосрочни национални планове за намаляване, дори премахване на вредните субсидии за изкопаемите горива, които се вписват в развитието на възобновяемите енергии. При това следва да се отчете положението на най-уязвимите граждани.

3.10 Също така е необходимо да се създаде ясна регулаторна рамка, както и нови средства за подкрепа и насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, чрез която да се осигури финансов баланс на проектите, в съответствие с член 9 от европейската директива за възобновяемите източници на енергия.

3.11 Ключов аспект за развитието на възобновяемите енергии е подкрепата за децентрализирано производство на електроенергия, по-конкретно слънчева, чрез подходящо законодателство, финансиране и обучение.

3.12 Съществена пречка е и начинът, по който различните заинтересовани страни възприемат производството на енергия от възобновяеми източници. От съществено значение е да се повиши информираността на всички заинтересовани страни, в това число и на гражданското общество. В националните програми за насърчаване на възобновяемите енергии би могло да се включат информационни кампании за енергийната ефективност и за възобновяемите енергии, които следва да бъдат развити.

4. Въпросът „енергия/околна среда/сътрудничество“ в Средиземноморския басейн – регионалното му измерение

4.1 Предвид съществуващите различия в отделните държави, средиземноморските страни имат на практика общи, но диференцирани отговорности. Обща е отговорността за планиране на устойчиво енергийно бъдеще, очертаване на неговите основни насоки и съвместно изграждане на обща база (ресурси, механизми за финансиране, обмен на добри практики, обучение, укрепване на кадровия потенциал, трансфер на технологии и др.). Диференцирана е отговорността по отношение на изпълнението, което изисква отчитане на спецификата на всяка отделна страна (без предварително определени технологични идеи). Следователно имаме нужда от регионална визия, изразена в адаптирани надеждни национални стратегии.

4.2 Тенденцията към силно нарастване на търсенето на енергия в региона, степента на загриженост за устойчиво социално-икономическо развитие, вниманието, отделено на сигурността на доставките, и необходимостта от преминаване към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, с цел адаптиране към променящия се климатичен контекст, подчертават, че е необходима и неотложна мащабна промяна в осъществяването на взаимно допълващите се политики за умерено потребление на енергия.

4.3 С това предизвикателство можем да се справим, само ако започне изграждане на евро-средиземноморско сътрудничество въз основа на нов модел енергийни системи, съвместими с устойчивото развитие, за да се задоволят сегашните потребности, без да се излага на риск възможността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности. На регионално равнище хармонизирането на законодателствата и приемането на гъвкави инструменти са от решаващо значение за създаване на конкурентен пазар на екологично чиста енергия.

4.4 ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия набляга, в контекста на ЕПС, на потенциала за сътрудничество в областта на производството и управлението на възобновяемите енергии и че желае сътрудничеството в областта на енергетиката да бъде засилено чрез по-интензивен диалог със страните от Средиземноморието.

4.5 Все пак ЕИСК смята, че това желание трябва да се конкретизира бързо чрез действия и програми за насърчаване на това сътрудничество. Комитетът подчертава, че при започването на какъвто и да е диалог, още в началото би трябвало да се включи част, отнасяща се до социалните аспекти, за да се гарантира, че развитието на възобновяемите енергийни източници ще се впише в по-широк план за икономическо и социално развитие. Във връзка с това ще трябва да се придаде по-значима роля на социалните партньори. Също така е желателно да се приобщят гражданското общество и медиите към усилията за преследване на „специфичните общи интереси“ между страните от Севера и от Юга.

4.6 ЕИСК повторно отправя призива, изразен в становището на ЕИСК, публикувано през март 2011 г. относно „Енергийни доставки: от каква политика на съседство се нуждаем?“ (7) и подкрепя предложението на Комисията да предостави надеждни перспективи за постепенна и диференцирана интеграция на Южното Средиземноморие във вътрешния енергиен пазар на ЕС, дори за създаване на нещо като „енергийна общност“ между ЕС и Южното Средиземноморие или за разширяване на обхвата на Договора за създаване на енергийна общност, като се включат съседните страни, които още не са се присъединили към него.

4.7 ЕИСК счита, че новата общност следва да има за цел насърчаването на нова енергийна харта и нов протокол за енергийна ефективност и развитието на възобновяемите енергийни източници. В този контекст той припомня, че е важно да бъде създаден социален форум по подобие на форума, създаден в рамките на Енергийната общност на Югоизточна Европа (балкански страни).

4.8 ЕИСК призовава за въвеждане на „Зелен нов курс“ в региона, с акцент върху умереното потребление на енергия, като се постави начало на радикална промяна в нашите модели на производство и потребление.

4.9 Въпросът за финансирането придобива изключително важно значение. Необходимо е по-специално да се разреши въпросът с политическия риск, за да се улесни частното финансиране. Например в контекста на Средиземноморския план за производство на слънчева енергия би било подходящо да се създаде на общностно равнище гаранционен инструмент за политическия риск (например емисия на гарантирани от ЕС облигации).

4.10 ЕИСК подкрепя проекта за създаване на Евро-средиземноморска инвестиционна банка, както и неотдавнашните съобщения на тази тема на Европейския парламент (8) и на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието (9). Комитетът се надява, че Европейската инвестиционна банка ще поеме инициативата за учредяване на тази евро-средиземноморска банка, по-конкретно в партньорство с финансовите институции на Южното Средиземноморие.

5. Научноизследователска дейност, трансфер на технологии, развитие на капацитета, обучение, търговия и участие на гражданското общество

5.1 Дълбоката промяна в енергийната парадигма, която заменя приоритета на предлагането с приоритета на търсенето, променя из основи отношението на гражданите към енергийните системи. В този контекст Комитетът призовава университетите от двата бряга на Средиземно море да работят в мрежа и би желал да се подкрепят инициативите, даващи възможност за обмен на опит и добри практики между всички заинтересовани страни, по примера на Летния средиземноморски университет по устойчива енергия в Средиземноморието.

5.2 Настоятелно препоръчваме по-голяма подкрепа на научноизследователските и развойните дейности, които, насърчавайки технологичните иновации, могат да генерират съществено нарастване на производителността, така че икономическата рентабилност на проектите в областта на производството на енергия от устойчиви възобновяеми източници да се повиши до привлекателни за инвеститорите равнища. Важно е да се улесни трансферът на технологии между двата бряга на Средиземно море, което би могло да стане в рамките на обща регионална платформа за научни изследвания и развойна дейност, включваща университетите и научноизследователските центрове и обхващаща различните аспекти, свързани с изграждането и експлоатацията на инсталациите.

5.3 В този дух ЕИСК препоръчва създаването на средиземноморска програма „Еразъм“ за енергетика, която да даде възможност на студенти от целия регион (север, юг, изток и запад) да се обучават в областта на технологиите за производство на енергия от устойчиви възобновяеми източници.

5.4 Множество сходящи фактори говорят за това, че трябва да се работи за алтернативни сценарии и партньорството предприятия/територии/обучение постепенно да излезе на преден план в бъдещите стратегии за устойчиво енергийно развитие в Средиземноморието.

5.5 ЕИСК счита, че техническата помощ за обучение на местни експерти, които да способстват за разработване на възобновяеми енергийни източници, е необходимост, както и сътрудничество Юг/Юг. Нуждите от обучение следва да се установят предварително и да се изготви подходящ евро-средиземноморски план за действие.

5.6 Развитието на възобновяемите енергийни източници би трябвало да създаде достойни работни места, но ще са необходими усилия за първоначално и последващо обучение на регионално и междурегионално равнище. Това може да се постигне ефикасно само в рамките на организиран социален диалог.

5.7 За да се насърчи и производството на енергия от възобновяеми източници в рамките на настоящите и бъдещите търговски преговори, е необходимо да се либерализира търговията със стоки и услуги в подкрепа на възобновяемите енергии.

5.8 Плановете за действие на ЕПС са основен инструмент за подпомагане на националните и регионалните енергийни цели в двустранните отношения. ЕИСК призовава Комисията да актуализира плановете за действие, за да гарантира по-благоприятна перспектива за развитие на възобновяемите енергии. Следователно трябва да се гарантира, че плановете за действие са координирани помежду си в областта на производството на енергия от възобновяеми източници.

5.9 Участието на гражданското общество (НПО, сдружения, организации на граждани, синдикати и др.) в програмите за развитие на производството на енергия от възобновяеми източници е от значение. Успехът на тези програми изисква гражданско съзнание, но също и възможно най-широко информиране за оптимална мобилизация на общественото мнение и на всички заинтересовани страни.

6. Регионални инициативи за развитие на производството на енергия от възобновяеми източници

6.1 Средиземноморски план за производство на слънчева енергия: катализатор на устойчивото развитие в региона

6.1.1 Основната цел на Средиземноморския план за развитие на производството на слънчева енергия (ПСЕ) е обезпечаване на енергийните потребности на южните средиземноморски страни и частичен пренос на произведената електроенергия към европейските страни, важен допълнителен фактор за икономическата и финансова рентабилност на проектите. Износът на екологично чиста електроенергия към Европа стана възможен благодарение на член 9 от европейската директива за възобновяемите източници на енергия. В същото време този износ зависи от свързването на енергийните системи и изисква въвеждане на специално регулиране, с цел да се избегнат конюнктурни действия или пазарни нарушения.

6.1.2 Количествената цел на ПСЕ предвижда инсталиране до 2020 г. на нови мощности, функциониращи с помощта на възобновяеми енергийни източници (основно слънчеви и вятърни) в размер на 20 GW, развитие на електропреносните мрежи и междусистемните връзки Север/Юг и Юг/Юг. Засега енергийната ефективност и трансферът на технологии се разглеждат като съпътстващи мерки, което е жалко от гледна точка на потенциала и посочените по-горе предизвикателства в региона. По отношение на прогнозите на Средиземноморската енергийна обсерватория за 2020 г., целта на ПСЕ се състои в полагане на допълнителни усилия за инсталиране на мощност от 11 GW при сценарий на ненамеса или само на 1 GW – при алтернативния сценарий. При това положение е желателно държавите-членки да се ангажират, че ще купуват минимално количество електроенергия от южните страни, за да насърчат проекта.

6.1.3 ПСЕ е изправен пред двоен проблем: от една страна, целта е подобряване на рентабилността на проектите, като се използва разликата в местната и износната цена на електроенергията и като се използват възможностите за концесии, субсидии или въглеродни кредити; а от друга страна – осигуряване на финансиране, както със собствени средства, които би трябвало да бъдат осигурени, ако рентабилността е достатъчна и рискът е контролиран – така и, на първо време, с кредити от финансовите институции в подкрепа на развитието (ЕИБ, Френската агенция за развитие AFD, германската банка KfW, ЕБВР, Световната банка, Африканската банка за развитие и Ислямската банка за развитие), както и от търговски банки.

6.1.4 Инициативата ПСЕ надхвърля обхвата на осъществяваното досега сътрудничество. Планът ще обедини държавите членки на Съюа за Средиземноморието, Европейската комисия, предприятията, научноизследователските институти и НПО от енергийния сектор, много обществени и частни инвеститори и финансови институции.

6.1.5 ЕИСК призовава Европейската комисия да работи в тясно сътрудничество със секретариата на СзС, който има мандат за изпълнение на ПСЕ, и по-конкретно „Master Plan“ (ръководен план) за ПСЕ. Трябва да се изготви обща референтна рамка за подпомагане на изпълнението на този „Master Plan“. Ще бъде необходимо да се приеме общ подход към ключовите въпроси, като механизмите за финансиране или трансфера на технологии.

6.2 „Medgrid“ - проект за съвместно развитие на търговията с електроенергия в Средиземноморието

6.2.1 Както вече беше посочено, една от основните цели включва необходимостта от допълване и укрепване на мрежата от междусистемни енергийни връзки между страните по двата бряга на Средиземно море, тъй като единствената съществуваща понастоящем връзка е между Испания и Мароко с преносен капацитет от 1 400 MW. Според MEDELEC (асоциация, обединяваща всички енергийни отрасли на Средиземноморието) капацитетът за максимален пренос на мрежата, който може да бъде постигнат въз основа на вече съществуващите инвестиционни планове, би бил около 5 GW. Следователно осъществяването на целите на Средиземноморския план за производство на слънчева енергия изисква значителни усилия за повишаване на мощността на междусистемните електропреносни връзки между страните по южния и северния бряг на Средиземно море.

6.2.2 Целта на „Medgrid“ е определяне на ориентировъчната схема на средиземноморската мрежа до 2020 г., разработване на институционалната и регулаторна рамка за търговия с електроенергия, оценка на ползата от инвестициите в мрежовата инфраструктура, насърчаване на техническо и технологично сътрудничество между северните и южните средиземноморски страни и развитие на съвременни технологии за пренос на електроенергия.

6.3 „Dii– Renewable energy bridging continents“ (Възобновяемата енергия сближава континентите)

6.3.1 „Dii“ очертава по-дълга времева перспектива от Средиземноморския план за производство на слънчева енергия: до 2050 г. Отправната точка е, че към този момент 15 % от потребностите от електроенергия на европейските страни биха могли да бъдат задоволявани от слънчеви електроцентрали, разположени в пустинята на страните на юг от Средиземно море. Но от стартирането си през 2009 г. „Dii“ се развива към сътрудничество, насочено към развитието на възобновяеми енергийни източници като цяло, без да се фокусира единствено върху слънчевата енергия и търговията с електроенергия между Юга и Севера. Всъщност, визията на „Dii“ се доближава до тази на ПСЕ, но в по-дългосрочен план и без да си поставя количествени цели.

6.4 Други инициативи

6.4.1 Следва да се изтъкнат и други инициативи като Проектът на ЕС за техническа помощ: „Paving the Way for the Mediterranean Solar Plan“ (Подготовка за Средиземноморския план за производство на слънчева енергия), във връзка с развитието на производството на енергия от възобновяеми източници в региона, европейското финансиране, предназначено за страните от Южното Средиземноморие: Инструментът за инвестиции в рамките на ЕПС и Механизмът за Евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP), чрез които биха могли да се финансират проекти във връзка с възобновяеми енергийни източници, както и съобщението на Комисията относно „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък – план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010) 677 окончателен), което свързва обмена на зелена електроенергия между Юга и Севера с необходимостта от засилване на междусистемните връзки, именно с цел стимулиране на този обмен. Редица страни разработиха национални планове, напр. Мароканския план за производство на слънчева енергия и Тунизийския план за производство на слънчева енергия, които съдържат набор от национални проекти за развитие на възобновяеми енергийни източници.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) COM(2011)200 окончателен и COM(2011)303.

(2) ОВ C 132 от 3.5.2011 г., стр. 15

(3) ОВ L 140 от 5.6.2009 г., стр. 16-62.

(4) ОВ L 140 от 5.6.2009 г., стр. 63-87 (член 11а, параграф 5).

(5) Информационен доклад на ЕИСК относно „Изменението на климата и Средиземноморието: предизвикателства в областта на околната среда и енергетиката“, CESE 682/2009 от 30 септември 2009 г.

(6) ОВ C 318 от 29.10.2011, стр. 155.

(7) ОВ C 132 от 3.5.2011 г., стр. 15

(8) Резолюция на ЕП от 17 февруари 2011 г. - P7_TC1-COD(2010)0101.

(9) Препоръка на Комисията по политика, сигурност и права на човека на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, 4 март 2011 г., Рим.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/7

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Метрополните области и градовете региони в стратегията Европа 2020“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 376/02

Докладчик: г-н VAN IERSEL

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Метрополни области/градове-региони: Европа 2020“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 септември 2011 г.

На 474-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 142 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК приветства факта, че европейските институции – Съветът, Комисията, Европейският парламент и Комитетът на регионите – във все по-голяма степен признават развитието на метрополисите в Европа в рамките на Териториалната програма 2020. Определянето на този въпрос за приоритетен е в съответствие с вижданията на Комитета, изразявани нееднократно през последното десетилетие.

1.2 Метрополната област (МО) е не просто голям град. Съгласно определението на ЕИСК метрополна област е или голям град, или полицентрична група от градове, като и двете категории включват околните по-малки общини и селски райони; всяка МО е с критична маса от най-малко 500 000 жители (или значително повече). МО са функционални региони, формиращи големи икономически пространства и трудови пазари. Те по правило не съвпадат с (дългогодишните) административни единици като провинции и окръзи. МО представляват съществени възли в трансевропейската транспортна мрежа, а самите те също притежават комплексни транспортни мрежи.

1.3 ЕИСК се застъпва за прилагане на креативен подход към възраждането на градските райони през 21 в. и за поддържане на жизнеустойчиви и конкурентоспособни метрополни области. Икономическите, социалните, екологичните и териториалните тенденции, както и отслабените финансови перспективи, налагат спешната необходимост от последователна програма на ЕС за градско развитие, която да е тясно свързана със стратегията „Европа 2020“. Вижданията на ЕИСК относно програмата за градско развитие и въздействието на стратегията „Европа 2020“ са изложени в раздели 5 и 6 по-долу.

1.4 Към момента нито на равнище ЕС, нито на национално равнище има яснота за това как да се подходи към този въпрос; това се дължи отчасти на проблеми, свързани с управлението и собствеността, и отчасти на липсата на цялостен подход. Напрежение по-конкретно създават съществуващите противоположни виждания за това какъв подход е желателен – „отгоре надолу“ или „отдолу нагоре“, както и проблемите между големите градове и по-малките (крайградски) общини и селски райони. Сериозен проблем представлява и фактът, че развитието на метрополисите често не съвпада с административните граници.

1.5 ЕИСК счита, че добре балансираните и жизнеустойчиви МО, стимулирани в рамките на стратегията „Европа 2020“ – всяка със своя собствена идентичност и характеристики –ще се превърнат в инициатори на бъдещото развитие. Те също така ще окажат положително макроикономическо въздействие в Европа. Политиките за развитие на метрополисите трябва да вървят ръка за ръка с усилията за намаляване на регионалните неравенства.

1.6 ЕИСК препоръчва да бъде създадена група на високо равнище (ГВР) или оперативна група по развитие на метрополисите наред със съществуващата междуведомствена група за градско развитие към Комисията. Тази оперативна група би следвало да бъде интердисциплинарна и да включва широк кръг от представители на държавите-членки, МО, публични и частни заинтересовани страни, и гражданското общество. Следва да се гарантира осъществяването на структурен обмен между практикуващи специалисти и провеждането на научни изследвания, например в рамките на Европейския институт за метрополни мрежи, Инициативата за съвместно планиране на градска Европа и мрежата METREX.

1.7 Оперативната група следва да има за цел разработването на дългосрочна визия за европейските метрополиси отвъд националните граници. Следва да се изготви съгласувана и ефективна Европейска програма за градско развитие 2050, която да замени отделните подходи с една обща концепция и да се фокусира върху цялостната програма на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

1.8 Програмата трябва да се основава на задълбочени анализи на актуалните (и бъдещите) тенденции, подкрепени от статистически данни на Евростат, данни и проучвания на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON) и други сигурни източници.

1.9 Договорът от Лисабон и стратегията „Европа 2020“ налагат и промяна в модела на управление. На този етап вече трябва да се гледа сериозно на многостепенното управление, което не трябва да остане само на хартия. МО трябва да бъдат признати за пълноценни фактори за регионалното развитие. В рамките на Комисията проблемите на градовете и метрополисите трябва да бъдат предмет на по-добра координация и подходящо представяне. Политиката по отношение на метрополисите по същество е компонент от европейската, националната (все пак засяга основните области в Европа и държавите-членки), регионалната и местната политика. Властите на МО следва да отговарят за координацията на всички тези аспекти.

1.10 Развитието на метрополисите в Европа е в пълен ход. ЕИСК е убеден, че една ориентирана към бъдещето европейска платформа – оперативна група и междуведомствена група – може да изиграе ролята на катализатор на усилията за определяне на насоката на дебата по текущите процеси, за дефиниране на подходите „отгоре надолу“ и „отдолу нагоре“, за насърчаване на регионалните/местните власти и гражданското общество да разработят подходящи модели, за стимулиране на взаимовръзките и за подпомагане на трансграничните инициативи.

1.11 Моментът за това назрява. В настоящото становище ЕИСК излага анализи, аргументи и предложения в подкрепа на препоръчителните подходи. Той отправя искане към Комисията и Съвета да ги вземат под внимание с оглед на укрепването на градското измерение в предстоящия законодателен пакет за политиката на сближаване във връзка с разсъжденията на Комисията за „градовете на бъдещето“.

2. Аналитични бележки

2.1 Взаимоотношенията между Европейския съюз и градовете и метрополните области са трудни и сложни. Сложният характер на тези взаимоотношения се обуславя от редица причини – от липса на ефективно управление до широк диапазон от различни ситуации и процеси.

2.2 Предистория от гледна точка на Комисията и Съвета

2.2.1 През 1972 г. Европейският съвет обяви европейската регионална политика за жизнено важен фактор за укрепването на Общността. Започнаха да се отпускат средства в подкрепа на необлагодетелстваните райони за насърчаване на балансираното и хармонично развитие в Европа. До 1986 г. премахването на регионалните неравенства беше смятано за важна странична цел на създаването на единния пазар.

2.2.2 През осемдесетте и деветдесетте години беше повишена ефективността на политиката и програмите. Договорът за ЕС през 1992 г. и преговорите за разширяване на Съюза няколко години по-късно доведоха до съществено увеличаване на структурните фондове.

2.2.3 Градовете като такива станаха част от политиката на ЕС на по-късен етап, въпреки че още в началото на деветдесетте години на миналия век беше даден ход на пилотни програми за градско развитие. Не се правеше голямо разграничение между големи и малки градове. Дълго време главното разграничение и предмет на обсъждане беше това между богатите и бедните райони на ЕС, между така наречения „син банан“ в Западна Европа и останалата част от континента.

2.2.4 През 1998 г. Комисията поде интересна инициатива със съобщението си „Устойчиво градско развитие: рамка за действие“. Но влиянието ѝ върху разискванията в Съвета, както и върху ежедневната дейност, продължаваше да бъде много ограничено.

2.2.5 Същевременно ГД „Регионална политика“, ГД „Изследвания“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Енергетика“ и ГД „Заетост“ разработиха програми и проекти в градовете. Мрежата ESPON беше натоварена с изготвянето на целеви проучвания на развитието на регионите и метрополисите, подпомагани от програмата INTERREG.

2.2.6 От 2004 г. нататък Съветът се ангажира по-пряко с проблемите на градовете. На всеки две години бяха провеждани неформални срещи на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, на които градското измерение беше централна тема. Заради липсата на формални, основаващи се на Договорите правомощия Комисията и Съветът нямаха голяма свобода да предприемат конкретни действия.

2.2.7 Същевременно на неформалните министерски срещи бяха приети редица декларации. Сред тях изключително важна е Лайпцигската харта от 2007 г., с която трябваше да бъде създадена програма за градско развитие. В нея бяха посочени редица въпроси, свързани с градското развитие, включително големите градове, на които да бъде потърсено решение в една обща европейска рамка при спазване на принципа на субсидиарност. Тази декларация отбеляза началото на един по-структуриран подход. Като последващи действия могат да бъдат споменати и заключенията на министерската среща (1) относно приноса на архитектурата и културата за устойчивото развитие. Целите и аргументите бяха доразвити, главно на неформалните министерски срещи в Марсилия и Толедо (2). Заключенията и Декларацията от Гьодьоло от май 2011 г. доказват, че е назрял моментът за приемане на интегриран и междусекторен подход към балансираното развитие на метрополисите (3).

2.2.8 Въпреки че градовете присъстват в съобщения на Комисията и програми на ЕС, общата картина и напредъкът на програмата за градско развитие не са впечатляващи. Това се дължи не само на липсата на формални правомощия, но и на липсата на ясни цели и достатъчна целенасоченост. Вътрешнополитически причини и принципът на субсидиарност пречат на държавите-членки да обсъдят проблемите на градовете на равнище ЕС.

2.3 Предишни становища на ЕИСК

2.3.1 През 2004 г. ЕИСК отправи предложение (4) ЕС да обърне по-голямо внимание на метрополните области и големите градове с критична маса по две основни причини: първо, те, със своите предимства и недостатъци, са „лаборатории на световната икономика“, и второ, агломерациите продължават да се разрастват. През последното десетилетие и двете тенденции се засилиха. В последно време те бяха напълно признати от неформалните министерски срещи.

2.3.2 ЕИСК изтъкна, че паралелно с акцента върху намаляването на регионалните неравенства е необходимо да бъде обърнато същото внимание и на укрепването на МО, които следва да се считат за инициатори на бъдещото развитие.

2.3.3 Големите градски агломерации в Европа обикновено представляват – както и навсякъде по света – притегателни центрове за различни висококачествени дейности, международни дружества и изследователски центрове, услуги, всякакъв вид творческо развитие и образователни институти. Глобализацията ги поставя в още по-голяма степен в центъра на вниманието в резултат на размиването на националните граници: посредством модерните транспортни и цифрови връзки те са взаимно свързани с останалата част от света и в същото време предлагат благоприятна среда за привличане на таланти.

2.3.4 Тъй като са притегателни центрове за всякакви хора от страните в ЕС, както и за имигрантите, в МО и градовете-региони безспорно има много безработни и нискоквалифицирани хора – явления, за които трудно се намира решение и които наред с това често са източник на (големи) социални, културни и икономически проблеми. Екологичните предизвикателства са многостранни и очевидни.

2.3.5 В становището си от 2008 г. ЕИСК даде кратко описание на положението в държавите-членки. Въпреки регресивната тенденция и протичащия в Европа дебат за това какъв подход да се възприеме и какви мерки да се предприемат по отношение на развитието на метрополисите, всяка страна има своя собствена програма, която е тясно свързана с историческите и законодателните процеси. С оглед на това ЕИСК се застъпи за създаването на група на високо равнище на ЕС, която да обсъди и изготви програма за градско развитие за МО (5) с акцент върху конкурентния, устойчив и приобщаващ растеж. Според Комитета МО следва да бъдат насърчени, в сътрудничество с националните правителства, да съставят своя собствена Лисабонска програма. Процесът – включително най-добрите практики – следва да бъде обсъден на равнище ЕС, а Комисията следва да играе активна роля на наблюдател.

2.3.6 До този момент този подход все още не е приложен на практика. Все още не е ясно кой за какво отговаря, при какви условия и в какъв контекст.

3. Настояща ситуация

3.1 В наши дни значението на МО е неоспоримо (6). Световните тенденции се анализират и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната банка. Изследователските центрове в Европа основават вижданията си за сходни с изложените тук предположения. Все още обаче няма яснота за това как да се подходи към въпроса на равнище ЕС, а нерядко и на национално равнище. Това се дължи отчасти на проблеми, свързани с управлението и собствеността, и отчасти на липсата на цялостен подход. Ето няколко примера:

—

в големите урбанизирани райони често има разнобой между специалистите по градоустройство, които отговарят за териториалното развитие, инфраструктурата, жилищното настаняване и общите услуги, и онези лица, които насърчават икономическото развитие и динамизма, и създаването на работни места; с други думи, обикновено липсва единомислие;

—	все повече учени и изследователски институти публикуват полезни ситуационни проучвания за градските агломерации, но ефективната комуникация с публичните власти все още е ограничена;

—	властите на национално, регионално и местно равнище обикновено нямат желание да обменят мнения с частния сектор, например със строително-инженерните дружества и инвеститорите;

—	градовете и регионите, както и правителствата, разчитат главно на Брюксел за финансова подкрепа и като цяло пренебрегват възможността за обсъждане на благоприятните политики или необходимостта от обсъждане на въздействието на законодателството на ЕС върху МО.

3.2 В резултат на засилващата се ангажираност на Комисията и Съвета вече съществува широк кръг от програми. Заради различните секторни подходи тези програми се различават по своята насоченост и обикновено се основават на различаващи се определения на проблемите. В резултат на това тези подходи обикновено възпрепятстват популяризирането на действията и вредят на ефективността за трети страни и крайни потребители.

3.3 Без съмнение Лисабонската стратегия допринесе за включването на градското развитие в по-широкия европейски контекст и амбиции. Този подход обаче често се сблъсква с неохотата на държавите-членки, които рядко виждат необходимост от „наднационална“ намеса в проблемите на градовете си. Затова нерядко националната администрация играе роля в отпускането на европейски средства за проекти в градовете, вместо това да бъде въпрос, който се решава между Комисията и местното равнище, без никаква намеса отгоре надолу.

3.4 Въпреки добрите нагледни примери, като цяло – както в държавите-членки, така и на европейско равнище – няма яснота за това какви точно подходи „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“ са необходими. Това води по-скоро до индивидуален градски маркетинг от страна на метрополисите вместо до по-структуриран подход.

3.5 И накрая, негативно влияние върху дебата нерядко оказва контрапродуктивното напрежение между селски и градски райони (включително крайградските общини).

3.6 Успешното многостепенно управление в повечето случаи се възпрепятства от исторически и културни бариери; това затруднява предприемането на конструктивни действия в отговор на реалните предизвикателства.

3.7 Накратко, държавите-членки и градските агломерации често продължават да се съсредоточават върху ежедневната си дейност, вместо да възприемат нови интегрирани стратегии или дългосрочни цели. Добавената стойност на ЕС не е ясно определена, отчасти защото между държавите-членки няма съгласие по въпроса за мандата на Комисията или за конкретната роля на (неформалния) Съвет, и отчасти защото Комисията към момента не е оправомощена да отговаря на различните виждания на държавите-членки за нейната роля.

4. Проактивен подход към възраждането на градските райони през 21-ви век

4.1 Въпреки че в съобщенията на Комисията и програмите на ЕС се поставя все по-силен акцент върху градовете, общата картина остава фрагментирана. Икономическите, социалните, териториалните и екологичните изисквания, както и отслабените финансови перспективи, налагат необходимостта от последователна и функционираща програма за градско развитие. Такава програма би оказала подкрепа на съществуващия скрит икономически, социален, културен и технологичен потенциал в целия континент.

4.2 В предишни свои становища ЕИСК изложи силни аргументи в подкрепа на подобна програма на ЕС във връзка с международния политически и академичен дебат за насърчаването на възраждането на градските райони през 21-ви век. По-долу са изброени някои показателни елементи от дебата за измерението на метрополисите:

—	промяна на парадигмата в полза на МО и градовете-региони вследствие на глобализацията, която се характеризира със създаването на мрежи и вериги на добавена стойност, и с размиване на националните граници;

—	преходът и преструктурирането на индустриалните региони в новоспециализирани промишлени производства и услуги и последиците от това за икономическите зони и МО;

—	специализиране на градовете като бази на клъстери, привличащи инвестиции;

—	близостта на университети, изследователски центрове, квалифицирани хора, разработени на регионално равнище вериги на добавена стойност в промишлеността и добре развити услуги;

—	международна свързаност, съчетана с интелигентна вътрешна мобилност и транспортни системи;

—	зеленият град: изисквания по отношение на изменението на климата, ниското енергопотребление и околната среда, с оглед на които са необходими по-активно и целенасочено местно и регионално управление и публично-частни партньорства;

—	всепризната необходимост от увеличаване на гъстотата на населението в градовете за сметка на разрастването на самите градове;

—	по-доброто взаимодействие между градските и селските райони;

—	социална устойчивост, демографски промени, качество на труда на всички равнища на обществото, подпомогнати от подходящо образование и обучение в региона;

—	спешната необходимост от преодоляване на културните различия с акцент върху създаването на добри възможности за малцинствата, което е от полза за обществото като цяло, и

—	необходимостта от подобряване на качеството на живот и жилищното настаняване, особено във връзка с миграцията;

—	акцент върху изкуството на градоустройственото планиране и осигуряването на условия за оптимално развитие на МО като цяло, което изисква участието на специалисти по градоустройство и архитекти;

—	гаранции за вътрешната и външната безопасност и сигурност;

—	развлечения.

4.3 Не на последно място, ефективното управление на метрополните области и градовете трябва да се основава на комбинация от подходи „отгоре надолу“ и „отдолу нагоре“. На равнище МО трябва да се осигури участието на всички заинтересовани страни: ще бъдат получени възможно най-добрите резултати тогава, когато бъдат приобщени всички заинтересовани обществени кръгове. Колкото по-добро е взаимодействието между равнището на вземане на решения и това на изпълнението (многостепенно управление), толкова по-ефективни ще са резултатите.

4.4 Представителите на регионални и местни изборни длъжности играят ключова роля за това приобщаване. Освен това могат да бъдат развити нови форми на демокрация на участието, включващи гражданското общество. В това отношение от полза могат да бъдат установените на равнище ЕС тенденции.

4.5 В Договора за Европейския съюз „териториалното сближаване“ се признава изрично за обща цел, наред с икономическото и социалното сближаване (7). И трите аспекта са посочени като области на политиката, спадащи към споделената компетентност между ЕС и държавите-членки. С оглед на това политиките по отношение на регионите вече не следва да се считат за изключителен прерогатив на държавите-членки в името на субсидиарността. Това виждане е отразено и в разпоредбите за трансевропейските мрежи (8).

4.6 Освен това принципът на субсидиарност вече обхваща и регионалното и местното равнище, тъй като Договорът изрично подчертава местната и регионалната автономност (9); това е напълно съобразено с реалността, тъй като прилагането на политиките в областта на вътрешния пазар, промишлеността, научноизследователската и развойната дейност, енергетиката, околната среда и здравеопазването зависи до голяма степен от тяхното изпълнение в регионите, особено в МО.

5. Програмата за градско развитие и развитието на метрополисите

5.1 Европейското общество трябва да се подготви за бъдещето. Териториалното сближаване е един от инструментите, с които то разполага. Според ЕИСК цялостните подходи към МО, в качеството им на центрове на тежестта, и към процеса на развитие на метрополисите са съвместими с уникалната градска структура в Европа и засилват социално-икономическата жизнеустойчивост.

5.2 Развитието на метрополисите следва да промени реалния ни поглед към картата на Европа. Тя вече не трябва да се разглежда изключително като картина на сътрудничещи си държави-членки, нито през призмата на „големите срещу малките“ и „селските срещу градските“ райони. Тази карта би трябвало по-скоро да показва развитието на метрополисите – както в отделните страни, така и в трансграничен план – като пространствен израз на общественото, икономическото и технологичното развитие в днешно време и в обозримото бъдеще. В този контекст програмата за развитие на метрополисите следва да спомогне за оптималното адаптиране на европейското общество.

5.3 Според ЕИСК развитието на метрополисите следва да помогне ефективно за преодоляване на противопоставянето между селските райони и градовете. Този въпрос е предмет на разгорещени обсъждания. Съществуват множество аргументи в подкрепа на насърчаването на положителното взаимодействие между селските и градските райони. Трябва да бъдат разработени нови инструменти, за да се изтъкнат взаимните ползи от това. Интересна предстояща инициатива е URMA – сътрудничество между градските и селските райони в метрополните области – на мрежата METREX, в рамките на която ще бъдат представени методи и конкретни проекти за подобряване. Други прагматични подобрения могат да бъдат внесени чрез подходящо прилагане на полицентризъм, както и чрез изготвянето на проекти, основани на нови форми на управление. Добрите практики трябва да бъдат разпространявани.

5.4 В допълнение към процесите, които ЕИСК посочи през 2008 г., можем да отбележим, че се полагат все по-активни усилия за насърчаване на развитието на метрополисите. Повечето от тях са продиктувани от икономически съображения. Значително влияние обаче могат да окажат и териториални, социални и културни мотиви. Сред многото различни примери и модели си струва да споменем следните:

—	активизира се сътрудничеството между германските „Metropolregionen“ в рамките на „Initiativkreis Europäische Metropolregionen“;

—	„pôles métropolitaines“ във Франция наред с „pôles d'excellence“;

—	Grand Paris (включително бъдещото изграждане на връзка към Атлантическия океан и Севера);

—	очаквано разрастване на регион Йоресунд и консолидиране на по-широкия регион Стокхолм;

—	активизирането на проектите в нидерландската градска агломерация Рандстад (около Амстердам) и бъдещите „градове-близнаци“ Ротердам – Хага;

—	формирането на метрополните области около Барселона, Валенсия и Билбао;

—	възникващите партньорства между местни предприятия в някои от най-големите градове в Англия;

—	обособяването на метрополиси в градските райони на Варшава, Гданск и Катовице в Силезия; при последните два примера се цели постигането на значително трансгранично въздействие (Балтийско море и Чешката република);

—	обособяването на метрополиси около Прага и Будапеща;

—	възникващите „градове-близнаци“ Виена – Братислава;

—	амбицията за обособяване на метрополис около Лайпциг под общ културен знаменател – „декадата на Лутер“ по повод 500-та годишнина от Реформацията на Лутер през 1517 г.

5.5 На развитието на метрополисите може да бъде даден силен тласък чрез бъдещите макрорегиони като Балтийския регион, Дунавския регион и Северозападна Европа (макар и да не е признат официално, в литературата се среща такъв макрорегион, който обхваща Нор-Па дьо Кале, Белгия, Люксембург, Нидерландия и Северен Рейн-Вестфалия).

5.6 От европейска гледна точка трансграничните инициативи – понякога със, но в повечето случаи без подкрепата на националните правителства – се нуждаят от специално внимание. Струва си да се спомене германската инициатива „Initiativkreis Metropolitane Grenzregionen“. В допълнение към съществуващите модели като Йоресунд и Лил-Куртре, в ход са и редица нови инициативи. Примери за такива са Горен Рейн (Базел, Страсбург, Карлсруе), Долен Рейн (Райнланд-Пфалц, Люксембург, Нанси), Катовице, Савоа-Аоста и т.н. Хамбург предвижда да укрепи връзките си с регион Йоресунд посредством по-добра свързаност. Развитието на отношенията между Калининград в Русия и МО Гданск представлява интересен пример за сътрудничество.

5.7 Особено по-малките държави-членки като Словения могат да извлекат полза от такива ясно определени трансгранични инициативи. От 2007 г. насам тези нови трансгранични инициативи се стимулират от правния инструмент Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС).

5.8 ЕИСК препоръчва използването на ЕГТС да не се ограничава само до съседни трансгранични региони. Европейските метрополни региони, които предвиждат изграждане на една по-конкурентоспособна спрямо трети страни (Китай) Европа, би следвало да бъдат насърчени да започнат активно сътрудничество по вериги на добавена стойност, в съчетание със „суперструктура“ на традиционно сътрудничество в областта на културата, образованието, администрацията и т.н., така че икономическото сътрудничество да не бъде толкова податливо на кризи. Добър пример в това отношение би могла да бъде ЕГТС за Хамбург-Тулуза – два региона, специализирани в авиационната промишленост.

5.8.1 ЕИСК препоръчва в прегледа на директивата за ЕГТС през 2011 г. да се обърне внимание на проблемите, посочени в мониторинговия доклад за ЕГТС за 2010 г., с които се сблъскват представителите на съществуващите и потенциалните ЕГТС и нотифициращите органи.

5.9 ЕС се нуждае от задълбочен анализ на развитието на меторполисите при сегашните социално-икономически условия. Такъв анализ изисква актуализирана географско-икономическа, социална и технологична карта на Европа. Мрежата ESPON би могла да окаже значителна помощ в тази област. Евростат продължава да играе жизнено важна роля за осигуряването на надеждни данни. Освен това, проучването на градските условия на живот (Urban Audit) и програмата Urbact следва да бъдат използвани по-добре, за да се гарантира разпространението на резултатите от изследвания и от практическия опит.

5.10 ЕИСК счита, че трябва да бъде създадена група на високо равнище (ГВР) или оперативна група по развитие на метрополисите въз основа на стратегията „Европа 2020“, наред със съществуващата междуведомствена група за градско развитие. Тази ГВР би следвало да бъде интердисциплинарна и да включва широк кръг от представители на държавите-членки, МО, публични и частни заинтересовани страни, и гражданското общество.

5.11 Оперативната група следва да има за цел разработването на дългосрочна визия за европейските метрополиси, особено за трансграничните метрополни райони, както се предвижда и в Инициативата за съвместно планиране на градска Европа с дългосрочна перспектива за Европа през 2050 г.

5.12 Въз основа на споменатите в параграф 4.2 елементи на развитието на метрополисите една европейска платформа би могла да послужи като катализатор с оглед на следните съображения:

—	за определяне на общи знаменатели между развитието на отделните метрополиси въпреки големите различия между МО и за насърчаване на най-добрите практики;

—	за прилагане на стратегията „Европа 2020“, нейния всеобхватен подход и акцента ѝ върху привличането на възможно най-много заинтересовани страни към усилията за постигане на целите на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в МО;

—	за обсъждане на големите предизвикателства и процеси от гледна точка на лидерството и управлението;

—	за извличане на полза от концентрирането на знания между научноизследователските институти и публичните власти;

—	за изготвяне на рационални ответни мерки в продължителен период на финансови ограничения, който така или иначе налага необходимостта от по-ефективно използване на наличните ресурси;

—	за разработване на триъгълника „образование – научни изследвания – иновации“, който е движещата сила за възникването на метрополиси в Европа;

—	за обсъждане и стартиране, в рамките на концепцията за устойчивия град, на интелигентни пилотни проекти за Liveable city (приятният за живеене град), Connected city (градът с изградени връзки), Entrepreneurial city (градът с развито предприемачество) и Pioneering city (новаторският град);

—	за измерване на въздействието на европейската програма за борба с изменението на климата в градовете (енергетика, транспорт, сграден фонд) и за формулиране на препоръчителни подходи;

—	за подпомагане на усилията за преодоляване на противопоставянето между селските райони и градовете;

—	за внасяне на добавена стойност в набиращите скорост национални дискусии за развитието на метрополисите и за създаване на възможности за по-жизнеустойчиви региони;

—	за признаване на значението на МО като функционални региони в един по-широк (глобален) контекст.

5.13 До този момент структурният обмен на опит и на „извлечени поуки“ остава ограничен. Една оперативна група на ЕС би могла да играе изключително насърчаваща роля и да разпространява най-добри практики и практически опит. Това би могло да бъде от полза и при формулирането на европейските политики и да насочи отпускането на европейски средства към проекти по места.

5.14 Има множество изследвания и анализи за градското развитие в Европа. Наличието на европейска рамка следва да допринесе за преодоляване на фрагментацията и за засилване на сътрудничеството. Усилията на специализираните изследователски центрове и университетите в Европа биха могли да бъдат обединени по-успешно.

5.15 Пример за европейски пилотен проект би могло да бъде създаването на фиктивни „живи лаборатории“ (съвкупност от практики) по специални теми, като икономически клъстери, триъгълник на знанието, устойчиво развитие, приобщаващи публично-частни партньорства, социални жилища, водеща роля в (поднационалното) териториално развитие и т.н. Всяка „лаборатория“ се координира от една МО и се състои от различни публични и частни заинтересовани страни.

5.16 Ще има възможности и за продиктувани от търсенето инициативи, в рамките на които МО представят някои предизвикателства и проблеми на равнище ЕС. Впоследствие в различните части на Европа следва да се намерят начини и средства за адекватно справяне с тях. На по-късен етап опит могат да бъдат събирани препоръки за политиката, впечатления и сведения за най-добрите и лошите практики.

5.17 Други възможни инициативи са: европейска система за обучение за градовете и МО, която да осигурява надеждни данни за бъдещи проекти, които вече са реализирани другаде; годишна конференция, посветена на хода на развитието на метрополисите; и най-важно, извлечени поуки от натрупания от градовете опит в рамките на усилията за пълно реализиране на единния пазар.

5.18 Според ЕИСК чрез разработване на интерактивни методи и реално функциониращо многостепенно управление и чрез приобщаване на градовете и МО към европейската интеграция ще се открият напълно нови пътища за оползотворяване на скрития потенциал и вероятно ще бъдат възприети по-либерални подходи.

6. Стратегията „Европа 2020“ – солидна основа за програмата на ЕС за градско развитие

6.1 Според ЕИСК стратегията „Европа 2020“ предоставя полезни инструменти за развитие на потенциала и разработване на либерални подходи. Подходящият акцент върху развитието на метрополисите ще създаде по-добри социални и икономически условия и ще им даде по-голяма гласност в национален и международен план.

6.2 ЕИСК споделя мнението на комисаря Hahn, който призна градовете и МО за участници с ключово значение за стратегията „Европа 2020“, заявявайки в Толедо (юни 2010 г.) на неформалната среща на министрите, отговарящи за градоустройственото развитие, че: „в усилията за справяне с предизвикателствата на набиращата скорост глобализация и бързите структурни промени градовете са сред първите, които генерират иновации и дават тласък на икономическия прогрес“.

6.3 В становището си от 2008 г. ЕИСК се застъпи за изготвянето на програма за метрополните области на базата на Лисабонската стратегия (10). В частност всеобхватното планиране на стратегията „Европа 2020“, което добавя нови аспекти към Лисабонската стратегия, предоставя специални възможности за МО и за подобряване на многостепенното управление, което от години е слабо звено.

6.4 В МО комуникацията се осъществява по-бързо отколкото на национално равнище. Процедурите за вземане на решения и планирането по правило протичат по-лесно. Властите и другите заинтересовани страни – социалните партньори и гражданското общество, в частност всички нива на образование, специалистите по градоустройство, строително-инженерните дружества и частните инвеститори – обикновено действат по-целенасочено. Успешните примери показват, че целеустремеността, общото съзнание и дори гордостта са двигатели на прогреса в МО.

6.5 Все повече нараства броят на обслужващите конкретни цели пътни карти, които черпят вдъхновение от успешните примери. В повечето случаи те са имали предимството да бъдат ръководени от далновидни кметове и подкрепени от една споделена от всички визия. Такива примери са по-широкият регион Билбао, Копенхаген-Малмьо, Виена и Бирмингам.

6.6 Програмата за градско развитие би била от взаимна полза: „Европа 2020“ може да предостави полезна основа за нея, а успешно развиващите се МО – да допринесат за осъществяването на стратегията (11). Основните елементи са следните.

6.6.1 Стратегията „Европа 2020“ налага необходимостта от по-ефективна координация в рамките на Комисията в тясно сътрудничество със Съвета. Изготвянето на политиките и програмите на ЕС трябва да се систематизира. ЕИСК се застъпва за групиране на проектите в рамките на Комисията. Важен страничен ефект от това ще бъде по-доброто популяризиране на действията на Комисията и по-добрата (европейска) координация.

6.6.2 Един добре формулиран общ подход следва да помогне да се компенсират неизбежните финансови икономии, които градовете във всички държави-членки са принудени да правят заради сегашния икономически спад.

6.6.3 До този момент принципът на субсидиарност възпрепятства прилагането на програма за градско развитие. Според ЕИСК стратегията „Европа 2020“ налага необходимостта от по-тясно сътрудничество между ЕС и държавите-членки, по-гъвкав подход към субсидиарността и не толкова строго разграничение между компетентността на ЕС и националната компетентност.

6.6.4 Жизнено важно е тази гъвкавост да подготви почвата за привличането на регионалните, метрополните и местните власти като отговорни участници в рамката на ЕС. Години наред широко се обсъжда въпросът за многостепенното управление, без да се постигат видими резултати. Дошъл е моментът да преминем от празни приказки към реално многостепенно управление и да укрепим взаимните оперативни ангажименти между публичните и частните участници, както и гражданското общество.

6.6.5 Програмата за градско развитие в рамките на стратегията „Европа 2020“ ще наложи и необходимостта Комисията да следи по-активно въпросите, които се отнасят пряко до градовете и МО. Това означава, че градовете и МО, включително заинтересованите страни и гражданското общество, трябва да бъдат приети за участници в изпълнението на политиките и програмите на ЕС.

6.6.6 По същия начин в стратегията „Европа 2020“ се препоръчва изграждането на по-тясна връзка между отделните държави-членки. С оглед на това могат да бъдат формулирани две важни области:

—	държавите-членки би следвало да следят по-отблизо практиките и постиженията в другите страни;

—	по-тясната връзка между държавите-членки ще бъде от полза за пограничните региони и за техния потенциал като МО. Двустранните и тристранните ангажименти на националните правителства ще бъдат изключително полезни с оглед на задълбочаването на трансграничното сътрудничество.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ С 319/05, 13.12.2008 г., стр. 13.

(2) Тези декларации бяха приети по време на френското и испанското председателство, в Марсилия през 2008 г. и в Толедо през 2010 г.

(3) Вж. заключенията на унгарското председателство и Териториалната програма 2020 на Европейския съюз, договорена на неформалната министерска среща в Гьодьоло, 19 май 2011 г.

(4) Становище на ЕИСК по собствена инициатива относно „Европейските метрополни области: социално-икономическо въздействие за бъдещето на Европа“, ОВ C 302/20, 7.12.2004 г., стр. 101. През 2007 г. бяха развити редица конкретни въпроси в продължението на становището на ЕИСК по собствена инициатива относно „Европейските метрополни области: социално-икономическо въздействие за бъдещето на Европа“, ОВ C 168/02, 20.7.2007 г., стр. 10.

(5) Проучвателно становище на ЕИСК относно „Към балансирано развитие на градската среда: предизвикателства и възможности“, докладчик г-н van Iersel, ОВ C 77/27, 31.3.2009 г., стр. 123.

(6) Известни са произведенията „Cities and the creative class“ („Градовете и творческата класа“) на Richard Florida, „The Creative City“ („Творческият град“) на Charles Landry и „Triumph of the City“ („Триумфът на града“) на Edward Glaeser.

(7) Вж. член 3, параграф 3 от ДЕС.

(8) Вж. членове 170 – 172 от ДФЕС.

(9) Вж. член 5, параграф 3 от ДЕС.

(10) Вж. бележка под линия 5.

(11) Интересни коментари по този въпрос могат да бъдат намерени в „Доклада относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване“, Европейски парламент, A7-0218/2011, докладчик: г-н Oldřich Vlasák, приет през юни 2011 г.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „LEADER като инструмент за местно развитие“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 376/03

Докладчик: г-н Roman HAKEN

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„LEADER като инструмент за местно развитие“

(становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 септември 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“ и 15 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 През последните двайсет години методът LEADER доказа своята жизнеспособност. Следователно е целесъобразно да се обмисли разширяването на LEADER като изпитан инструмент за развитие, като същевременно се запазят основните му принципи, напр. пряко участие на гражданското общество посредством негови представители в местни партньорства и постоянен диалог с местното население относно приоритетите на бъдещото развитие.

1.2 Що се отнася до оперативните програми за периода след 2013 г., целесъобразно е да се обмисли значителното укрепване на партньорските подходи (по-специално междусекторните местни и регионални партньорства в селските, но също отделно и в градските райони), като същевременно се осъществи необходимата стандартизация на процедурите и партньорствата и се поставят изисквания за висока добавена стойност, полза и ефективност от проектите. Партньорствата трябва винаги да се основават на възходящ подход.

1.3 Комитетът предлага подходът LEADER да се прилага и разшири под формата на възходящи партньорства, като бъдат включени средства от други европейски фондове, предназначени за селските райони, и препоръчва изрично същият метод да се използва под друго название в градовете, с цел успешно реализиране на стратегиите и инвестициите в областта на развитието. Партньорите могат да допринесат за свързване на дейностите на местната администрация, предприятията, организациите с нестопанска цел и гражданите на дадено населено място въз основа на принципите на устойчивостта. Това би означавало обаче скъсване със сегашния „секторен подход“ между ЕЗФРСР и структурните фондове, ограничаване на тенденцията за строго разделение между отделните фондове, като същевременно се приемат сходни разпоредби, за да могат различните фондове да бъдат използвани в рамките на система за общи показатели и контрол.

1.4 За периода след 2013 г. Комитетът предлага:

а)

всеобхватен подход за местно развитие на селските райони, включващ средства от различни фондове в един единствен бюджет и основаващ се на възможността за използване на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския фонд за рибарството и Европейския социален фонд, както и на други фондове, при следване на опростена процедура и без допълнителна бюрокрация;

б)	да се обсъди и приеме стандартно определение на селските райони, да се поиска прилагане на интегриран подход при разработването на стратегията за местно развитие;

в)	подходът LEADER да се използва като удачен модел за създаване и поддържане на възходящи партньорства;

г)	в рамките на всеки фонд да се предвидят възможности за финансиране на подготовката и прилагането на интегрирана стратегия за развитие, като се мобилизират капацитетът и опитът на местните партньорства;

д)

да се определят ясно и точно конфликтите на интереси на членовете на местните групи за действие в отговор на голяма част от критиките относно прилагането на LEADER; с цел по-голяма прозрачност и засилване на обществения контрол и на осведомеността на гражданите, подобряване на осведомеността за това, което местните групите за действие реално представляват, за техните дейности, за конкретните резултати в отделните общини и др.; във връзка с това следва да се организират конференции, семинари, публикации, участия в програми местните медии (радио, телевизия, преса и др.).

1.5 Основна идея на доклада на г-н Barca (1) е „моделът за развитие по места“, който извежда на преден план интегриран териториален или регионален подход за разрешаване на проблемите. Целта на подобна „териториализирана“ стратегия е да се бори срещу трайното недостатъчно оползотворяване на местния потенциал. Ето защо тя съответства напълно на духа и целите на метода LEADER, а именно, „възходящ“ подход, който се основава на специфичния характер на местните проблеми и се опира на обединените сили на местните участници, които заедно оползотворяват по-добре потенциала, с който разполага техният регион. При дискусиите по тази тема често се припомня, че Лисабонският договор обнови концепцията за субсидиарност, свързана със засилената роля на регионалните и местните участници.

1.6 Комитетът се застъпва за значително намаляване на административните разходи, по-специално за малките проекти (например като се намали броят на документите и отчетите, които следва да се представят) и за включване на LEADER в процеса на опростяване, което ще позволи да се действа с повече гъвкавост и да се въведат иновации на равнище региони. По отношение на проектите Комитетът препоръчва мащабно прилагане на механизъм за финансиране от европейските фондове чрез авансиране на средства или чрез постоянно финансиране. Това ще повиши значително капацитета за усвояване на равнището на административно-териториалната единица, без да застраши бюджета на малките единици, които са създателите, крайните бенефициери, а също и ръководителите на проектите. Същевременно Комитетът предлага да се обмисли възможността за замяна на националното съфинансиране с апортна вноска в натура, като напр. доброволен труд.

1.7 Що се отнася до прехода към увеличаване на ресурсите, кумулативното използване на различни фондове и транспонирането на този подход към градските райони, Комитетът препоръчва връщане към етапа, на който подходът LEADER беше разглеждан като лаборатория, посредством „процес на усвояване“, като същевременно се използва натрупаният двадесетгодишен опит от прилагането на подхода и на инициативите на Общността в селските райони, опит, който безспорно се оказва положителен. Комитетът се застъпва за по-голяма гъвкавост при използването на този новаторски подход. Това ще позволи на регионите да се развиват по-бързо.

2. Въведение

2.1 Създаване, история и въздействие на подхода LEADER

2.1.1 Лансиран през 1991 г. като инициатива на Общността, подходът LEADER е разработен от Европейската комисия и преминава дълъг период на подготовка, включващ няколко фази: „експериментална“ фаза LEADER I, „лабораторна“ фаза - LEADER II, за да достигне до 2006 г. фаза на „зрялост“ с LEADER+. От 2004 г. до 2006 г. подходът се осъществяваше експериментално в новите държави-членки. От началото на настоящия програмен период, започнал през 2007 г., LEADER е част от четирите оси на втория стълб на Общата селскостопанска политика и един от нейните основни инструменти. Понастоящем LEADER се финансира от ЕЗФРСР като част от програмите на държавите-членки за развитие на селските райони и е съфинансиран от държавите-членки въз основа на принципа за споделено управление между Европейската комисия и държавите-членки. От 1991 г. на различните инициативи на Общността, свързани с LEADER, и на настоящата Ос IV на ЕЗФРСР бяха предоставени общо 9,75 млрд. евро. Понастоящем в ЕС действат повече от 2 200„местни групи за действие“. През последните 20 години средствата на ЕС по LEADER спомогнаха за изграждането на единствена по рода си мрежа от действащи лица в селските райони във всички 27 държави-членки.

2.1.2 Така се роди един уникален и новаторски подход на партньорство и сътрудничество. Той дава възможност да се финансират проекти по прозрачен начин, дори и в най-отдалечените региони на ЕС-27, които също получават достъп до европейските фондове.

2.2 Положението в ЕС към момента - местни групи за действие

2.2.1 Като инструмент за финансиране и като подход LEADER се радва на популярност в селските райони, и то не само сред членовете на местните групи за действие, а най-вече в общините и другите структури, които действат на територията на селските райони. Местни групи за действие са създадени във всяка от 27-те държави-членки на ЕС, а в България и Румъния в най-близко бъдеще ще започнат да функционират. LEADER има основна роля в рамките на предприсъединителните стратегии на страните кандидатки за членство в ЕС и за страните потенциални кандидатки за членство.

2.2.2 Досега в ЕС–27 са избрани 2 192 местни групи за действие, които се финансират с приблизително 5,5 млрд. евро от бюджета на ЕЗФРС за периода 2007–2013 г.

2.2.3 LEADER оказва подкрепа на четвъртата ос на ЕЗФРСР за периода 2007–2013 г. Общо разходите по програмата, включително съфинансирането от страна на държавите-членки и частния сектор, достигнаха 13,9 млрд. евро от публичните фондове и 5 млрд. евро частно финансиране.

2.2.4 В новите държави-членки LEADER се използва повече, отколкото в ЕС–15. В някои държави-членки местните групи за действие покриват почти цялата територия на страната и са ефикасен инструмент за осъществяване на политиката за селските райони и за малките градове в селските райони. Това е структура, която допълва по подходящ начин органите на местното самоуправление.

2.2.5 Чрез местните групи за действие се създаде административен капацитет, който е в състояние да разпределя средства от ЕС на местно равнище при пълна прозрачност.

2.2.6 В условията на настоящата икономическа криза тези междинни органи, които се отличават с гъвкавост и работят на местно равнище, спомагат ефикасно за повишаване на заетостта на местно равнище.

2.3 Оценка на LEADER+

2.3.1 Прилагането на инициативата на Общността LEADER+ беше проверено от Сметната палата на Европейския съюз, която отправи шест основни препоръки към Европейската комисия и към държавите-членки. Тези препоръки обобщават слабите места на подхода LEADER+. Комисията реагира на тези препоръки и критичните бележки на Сметната палата ще бъдат взети предвид за оставащото време от настоящия период и при разработването на LEADER за следващия програмен период.

2.3.2 В ЕС–15 в инициативата на Общността LEADER+ участваха 893 местни групи за действие. От 2004 г. още 250 местни групи за действие в шест нови държави-членки започнаха да прилагат мерки от типа LEADER. На тази инициатива на Общността са предоставени общо 2,1 млрд. евро.

2.3.3 Благодарение на подхода LEADER селските райони започнаха да създават публично-частни партньорства. Подходът LEADER подобри осезателно капацитета за усвояване на европейските фондове.

2.3.4 През настоящия период LEADER+ подпомогна развитието на местните групи за действие, чийто брой понастоящем надхвърля 2 200.

2.3.5 Въпреки критиките на Сметната палата на Европейския съюз, използването на подхода LEADER дава конкретни резултати и се вписва напълно в политиката на Европейския съюз, тъй като е ефикасен, води до положителни промени и се оказва целенасочен, обхватен и прозрачен. Следователно подходът LEADER има своето легитимно място в политиката на ЕС за развитие на селските райони и в програмите за развитие на държавите-членки и заслужава по-голяма подкрепа, и то не само в рамките на Общата селскостопанска политика. Методът LEADER насърчава създаването на междуотраслови партньорства на местно равнище и функционира въз основа на принципа на субсидиарността като инструмент за финансиране на местно равнище в подкрепа на проекти за развитие в съответствие с очакванията на местното население и повишаване на жизненото равнище в селските райони.

2.3.6 Настоящото становище следва да насърчи интереса към подхода LEADER и да улесни структурното използване на местните групи за действие и за други инструменти за финансиране извън контекста на развитието на селските райони. Освен това то следва да допринесе за обосноваване на необходимостта за запазване поне на средствата, предоставяни на LEADER от общия бюджет на ОСП, и по този начин да запази и в бъдеще по-значима роля за LEADER в рамките на Общата селскостопанска политика.

2.3.7 Подходът LEADER може да се използва също и за програми по други фондове на ЕС. В селските райони, наред с другото, този метод спомогна за засилване на сближаването на селските общини.

3. Препоръки по отношение на селските райони

3.1 Подходът LEADER има потенциал за ускоряване на развитието на селските райони и доказа, че е толкова успешен, че е целесъобразно, в рамките на възможното, да бъде прилаган във всички селски райони на ЕС. Комитетът препоръчва подходът LEADER да се запази в ОСП и този подход да позволява да се използват фондовете на политиката на сближаване и опазване на околната среда. Това ще даде възможност да се подходи изчерпателно към селскостопанското развитие и да се осъществяват по-ефикасни интервенции в областта на интегрираното устойчиво развитие на селските райони. Също така ще могат да се подобрят отношенията и взаимодействието между градските и селските райони (2). В рамките на ЕЗФРСР подходът LEADER представлява полезна връзка между селските и градските райони. По отношение на градските райони е целесъобразно да се промени принципът на действие на този метод и той да бъде отделен от LEADER, например в рамките на програма „Връзки между действията за развитие на градската икономика“ – LEADEV.

3.2 Комитетът предлага посредством подхода LEADER да се предоставят повече финансови средства, а не само тези, свързани с бъдещите програми за развитие на селските райони. Подходът се използва и в рамките на Европейския фонд за рибарство. Освен това Комитетът предлага всички други оперативни програми, чиито цели се отнасят до селските райони и които могат да имат там бенефициери (малки общини, селски училища, микро-, малки и средни предприятия, селскостопански структури, организации с идеална цел и др.), да предвиждат възможност за участие в съответната програма посредством метода LEADER, прилаган в рамките на ЕЗФРСР, за което е целесъобразно да се заделят между 5 и 25 % от средствата. Това ще гарантира дял интегрирани и новаторски проекти, осъществявани с координирани действия на общностите в селските райони.

3.3 Комитетът предлага методът LEADER да се разглежда като новаторски възходящ подход, към който следователно трябва да се прилагат възможно най-малко ограничения на процедурно-административни или тематични основания. Хората по места познават най-добре собствените си нужди. Става въпрос за основен принцип на субсидиарността. Комитетът предлага за партньорствата, създадени по инициатива на местното население, да се прилага принципът на обществен контрол.

3.4 Високата добавена стойност на местните групи за действие и на партньорствата се дължи на това, че те мотивират и улесняват взаимодействията сред местното население. Това предимство не се изтъква достатъчно добре при оценката на прилагането на инициативата на Общността LEADER+ и затова Комитетът предлага да се наблегне повече върху значението на работата на членовете на местните групи за действие на дадена територия. Това ще позволи да се постигне открит подход при разработването на стратегия за местно развитие, както и координация на местно равнище и участие на всички заинтересовани от устойчиво и многообразно развитие, което ще гарантира по-добро качество на живот. Освен това Комитетът препоръчва доброволно сключваните партньорства между общините да могат да членуват в местните групи за действие и да предлагат проекти. Въпреки това е очевидно, че LEADER не може да запълни недостига от бюджетни средства на общините и да финансира на местно равнище услугите от общ интерес в отделните държави-членки на ЕС.

3.5 Междутериториалното и транснационалното сътрудничество между местните групи за действие имат първостепенно значение при прилагане на подхода LEADER. През последните две десетилетия твърде положителното въздействие на този метод при прилагане на междурегионалното и международното сътрудничество и партньорства (между различни местни групи за действие) не получи дължимото признание. В един ЕС, в който държавите-членки понякога имат твърде различно жизнено равнище и селските им райони се различават значително (дори и в рамките на една държава), тази така необходима дейност може да придобие първостепенно значение за селските райони, тъй като може да повлияе решително на тяхното развитие.

4. Препоръки по отношение на градските райони

4.1 След като методите на партньорството могат да бъдат използвани в рамките на всички европейски фондове, то принципът на прилагания в селските райони метод LEADER може да бъде използван отделно и в градските райони с цел създаване на „местни партньорства“. Като начало може да се започне с преходен период, след изтичането на който да се направи оценка. Комитетът смята за целесъобразно този подход на партньорство да бъде наречен „програма за градско развитие“ и тази възможност да бъде включена във всички фондове за развитие, управлявани от различните генерални дирекции. Интегрирането на ресурсите ще допринесе за тяхната ефективност.

4.2 Комитетът препоръчва принципът на метода LEADER да се прилага и за крайградските зони, но отделно и по различен начин от LEADER. В тези зони приносът на градовете към метода би бил за прогресивно намаляване на различията в развитието между селските и градските райони.

4.3 Той предлага да се комбинират и интегрират инициативи от предишната инициатива на Общността URBAN, програмата LIFE и др. с принципите на метода LEADER, с цел постигане на по-висока обща добавена стойност.

4.4 По отношение на подготовката и осъществяването на проектите е целесъобразно местната администрация да участва пряко в партньорствата в градските агломерации или с нея да се провеждат консултации във връзка с различните дейности. Това би позволило да се ограничат евентуални противоречия между различните проекти и да се създадат синергии между проектите, управлявани от местната администрация и местното партньорство, като при необходимост се осигури подкрепа от партньорските проекти. Най-добрият метод за създаване на синергии е разработването на интегрирани планове за развитие на конкретни градове, градски райони и градски агломерации.

4.5 В градските райони подходът LEADER би могъл да се приложи посредством създаването на партньорство за даден подрегионален градски район въз основа на предварително определени критерии, както се прави понастоящем в селските райони.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) http://ec.europa.eu/regional_policy/policy/future/barca_en.htm

(2) Вж. http://ec.europa.eu/regional_policy/newsroom/pdf/pawel_samecki_orientation_paper.pdf (стр. 10).

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдещето на младите земеделски производители в Европа“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 376/04

Докладчик: г-н Pedro NARRO

„Бъдещето на младите земеделски производители в Европа“

(становище по собствена инициатива).

На 474-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 22 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 136 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Статистическите данни показват ясно общо намаляване на броя на младите селскостопански производители и процес на изоставяне на селскостопанската дейност. Пред този необратим феномен, който е в очевидно противоречие с необходимостта от посрещане на предизвикателството, свързано с изхранването, ЕИСК би желал политиката в подкрепа на младите селскостопански производители да се превърне в истински приоритет на европейските и националните институции.

1.2 ЕИСК признава, че селските райони предоставят нови възможности, от които могат да се възползват младежите, живеещи в тези райони. Селскостопанските дейности стават все по-сложни и технологизирани и изискват по-добра подготовка. Младите хора имат предимство, тъй като става въпрос подходът към селскостопанската дейност да бъде предприемачески, съвременен и адаптиран към новите технологии. Ако разполага с инструменти и подходяща законодателна рамка, подмладеният селскостопански сектор има повече възможности да се справи с предизвикателството, свързано с продоволствената сигурност, като произвежда качествени хранителни продукти при рационално използване на природните ресурси.

1.3 Основните проблеми на младите селскостопански производители се коренят в трудния достъп до земя и кредити. В това отношение следва спешно да се разработят нови системи за достъп до земя и да се гарантира достъп до кредити посредством европейска система за гаранции.

1.4 ЕИСК предлага да се създаде европейска обсерватория, която да анализира и да оценява проблемите, свързани със започването на дейност, предаването и всички въпроси, отнасящи се до приемствеността между поколенията в селското стопанство, по принцип.

1.5 Подкрепата за младите селскостопански производители не може да се свежда само до развитието на селските райони. В настоящия контекст на преразглеждане на ОСП в първия ѝ стълб би било целесъобразно да се предвиди нова линия помощи, предназначени конкретно за младите хора. В рамките на втория стълб на ОСП е необходимо помощите за започване на дейност да се превърнат в задължителна мярка в целия Европейски съюз.

1.6 Една от нерешените задачи в Европа е улесняването на предаването на стопанствата на младите хора. ЕИСК счита, че подобряването на пенсионния режим, което ще позволи на земеделските стопани да се оттеглят при приемливи условия, би допринесло значително за успеха на тези политики.

1.7 Обучението и новите технологии в служба на младите селскостопански производители са основата за развитие на предприемаческия дух. Теоретичното, несъобразено със съвременните изисквания обучение не е достатъчно, младите хора имат нужда от постоянна професионална помощ, адаптирана към реалните нужди на тяхната дейност. ЕИСК предлага да се създаде нова програма за обмен между млади селскостопански производители „Erasmus farmer“, да се адаптира програмата „Леонардо“ и, с оглед на застаряването на заетите в този сектор, отправя искане за нови възможности за участие на младите хора в селскостопански кооперации и организации. Трябва да се насърчава провеждането на специално обучение и образование, включващо летни лагери и други дейности, за децата от селските райони.

1.8 Европейският съюз носи голяма отговорност по отношение на младите селскостопански производители. Въпреки това е необходимо държавите-членки, в рамките на техните правомощия, да предоставят данъчни облекчения, да премахнат бюрократичните пречки, да инвестират в инфраструктури и обществени услуги в селските райони, да насърчават скъсените вериги и диверсификацията и, в крайна сметка, да допринасят за превръщането на селските райони в привлекателно място за живеене и работа.

2. Младите селскостопански производители в Европа

2.1 Изминаха десет години откакто ЕИСК изготви последното си становище относно младите селскостопански производители (1). За съжаление опасенията, изразени в становището, се оказаха основателни. Броят на младите селскостопански производители не само продължи да намалява главоломно, но тези, които с цената на големи усилия се задържат в сектора, са изправени, десет години по-късно, пред перспектива, която предлага по-скоро мрак, отколкото светлина в края на тунела.

2.2 На европейско равнище на всеки девет земеделски стопани над 55 години се пада по един селскостопански производител под 35 години. В някои държави-членки, като Португалия, Испания, Италия, Обединеното кралство или България, делът на младите селскостопански производители е действително нисък (само по един млад селскостопански производител на всеки 20 земеделски стопани над 55 години). Все пак в страни като Полша, Австрия или Германия, картината е различна: там съотношението е 1 към 3. Тези различия се обясняват основно със съществуването в някои държави на благоприятни законодателни рамки, чрез които се насърчава приемствеността между поколенията в селското стопанство посредством стимули за предаване на стопанствата.

2.3 Анализът на селскостопанските структури показва системно намаляване, макар и с различна интензивност, на броя на земеделските стопани и много по-засилен процес на застаряване, отколкото в другите икономически сектори. От 2000 г. се наблюдава намаляване на броя на селскостопанските производители с 9 % и около 45 % по-малко млади селскостопански производители.

2.4 В дългосрочен план загубата на активи не може да се компенсира с увеличаване на производителността. В контекст на голяма нестабилност на цените на суровините специално значение придобиват стратегически понятия като продоволствено обезпечаване и суверенитет (2), които по различни поводи бяха разгледани в становищата на ЕИСК. Опазването на околната среда и останалите обществени блага представляват обществен интерес. Те не могат да бъдат внасяни, затова ролята на селскостопанските производители надхвърля рамките на чисто икономическа дейност. Стратегията „Европа 2020“, основаваща се на еколокосъобразен, интелигентен и устойчив растеж, би била чиста утопия, ако вече няма селскостопански производители.

2.5 Стратегическият характер на селското стопанство не се поставя под съмнение, но процесът на изоставяне на селскостопанската дейност като че ли не спира. Затова в рамките на реформата на ОСП спешно и задълбочено трябва да се обмисли каква насока е необходима, за да стане селското стопанство по-привлекателно и по-рентабилно. Положението е особено критично в сектора на животновъдството. Ако младите хора не намират благоприятна среда за развитие на професията, всички конкретни и добронамерени мерки в помощ на започване на дейност, обучение, прехвърляне на собственост, данъчно облагане и т.н. ще бъдат безполезни.

3. Предизвикателствата пред младите земеделски производители в Европа

3.1 Европейското селско стопанство е в процес на промяна. Според мнозина става въпрос за преход към нов селскостопански модел. Младите селскостопански производители са тези, които ще трябва да отговорят на новите предизвикателства и да насочат своята селскостопанска дейност към определените цели. Липсата на стабилни дългосрочни политики създаде такава несигурност и нестабилност в сектора, че това оказа влияние върху икономическото планиране на селскостопанските производители.

3.2 Селскостопанските производители се намират в парадоксална ситуация - те поемат повече рискове, правят повече инвестиции, имат по-високи производствени разходи, по-добре са обучени и въпреки това цените, заплащани за техните продукти, никога не са били толкова ниски. Дискусията относно инструментите и конкретните политики, насочени към младите селскостопански производители, не бива да прикрива факта, че селскостопанската дейност в Европа ще намалява, ако на селскостопанските производители не се гарантира минимална рентабилност и справедлива цена за техните продукти. За да могат производителите да живеят от плодовете на своя труд, ЕИСК препоръчва да се регулират селскостопанските пазари, въз основа на прозрачност на пазарите за селскостопански продукти, организация на търговията с храни, даваща възможност за продоволствена независимост и създаване на големи селскостопански региони за производство и търговия. Поради това, че правилата на СТО не са съобразени със селското стопанство, е уместно да се предвидят специфични инстанции, както препоръчва по-специално Движението за световна организация за селско стопанство (MOMAGRI).

3.3 Дисбалансите във веригата за хранителни доставки разубеждават младите хора да предприемат селскостопански дейности. Функционирането на веригата се характеризира с големи разлики между цените, които получават селскостопанските производители, и крайната цена, заплащана от потребителите, липса на прозрачност и злоупотреби (3).

3.4 ЕС участва в амбициозен процес на либерализиране на търговията в Средиземноморския басейн, Меркосур, Канада и др. Младите селскостопански производители си задават въпроси как да съвместят производство с високи стандарти по отношение на качеството, околната среда и социалните аспекти с вноса на продукти с ниски цени, които са твърде далеч от европейските стандарти за производство. Този процес насърчава концентрация на производството в по-конкурентоспособните райони и обрича на изоставяне голяма част от селските райони (4).

3.5 Реформата на ОСП е друга възможност за насочване на подкрепата към нуждите на младите селскостопански производители и съсредоточаване на помощта към производството на селскостопански стоки. Подкрепата за младите не означава пренебрегване на възрастните. Става въпрос да се потърси съгласувана рамка за помощи, която да гарантира жизнеспособността на селскостопанската дейност.

3.6 Политиката за започване на дейност традиционно насочва усилията на европейското законодателство към младите селскостопански производители. Настъпил е моментът да се предприемат нови мерки в полза на дейността на младите хора посредством първия и втория стълб на ОСП. Приоритизирането на отпусканите помощи трябва да се извършва въз основа на нов модел.

3.7 Публичните власти трябва да се ангажират решително с изтъкването и насърчаването на селскостопанския труд. Въпреки огромния обем европейско законодателство по отношение на етикетирането, качеството и насърчаването, се наблюдава значително непознаване и нарастваща липса на интерес към производството на здравословни и качествени продукти (5). Европейските потребители изразходват едва 14 % от бюджета си за храни. ЕИСК признава значението на твърде важната дейност на професионалните селскостопански организации на национално и европейско равнище, които по педагогичен начин разпространяват информация и популяризират труда на селскостопанските производители и стратегическата роля на хранително-вкусовия сектор.

3.8 Европейското мото „От фермата до масата“, т.н. „проследяемост“ трябва да бъде представено на потребителя по съгласуван начин. Стратегията за качеството на продукцията е много важно условие за конкурентоспособността на предприятията и за здравето на потребителите; въз основа на това в обсега ѝ на действие следва ефективно да се включат и продуктите, които се внасят в ЕС от трети страни, за да се възпират нелоялните търговски практики и да се води борба с тях.

3.9 Бюджетът винаги е основен елемент от всяка стратегия, но ЕИСК признава, че много от мерките, необходими за запазването на жизнеспособността на селскостопанската дейност, са свързани не с допълнително финансиране, а с политическата воля да се заложи на промяната и на съгласувана дългосрочна стратегия, която да подобри привлекателността на селската среда (6).

4. Сфери на действие

Развитие на селските райони - започване на дейност

4.1 Европейският дебат относно бъдещето на младите земеделци и животновъди традиционно се съсредоточава върху анализа на политиката за започване на дейност. Въпреки че са оскъдни и непълни, статистическите данни ясно показват, че приоритетите и размерът на помощите за младите на територията на Европа са твърде разнородни. Докато страни като Франция заделят около 10 % от бюджета за развитие на селските райони за започване на дейност от страна на младите хора, в други страни като Нидерландия, Малта, Ирландия, Словакия и др., по различни причини не съществуват мерки в подкрепа на започването на дейност. В целия ЕС през финансовия период 2007-2013 г. 3 % от фондовете за развитие на селските райони ще бъдат посветени на младите хора. Средната възраст на младите хора, които започват дейност, е 28 години. ЕИСК счита, че с оглед на стратегическото значение на започването на дейност за целия ЕС би било целесъобразно тази мярка да се определи като задължителна в плановете за развитие на селските райони и да се определи минимален задължителен процент за помощите.

4.2 ЕИСК счита, че европейският режим за започване на дейност трябва да бъде гъвкав, с цел насърчаване на включването в сектора, най-вече по отношение на сроковете. Пречка са сложността и огромната бюрократичност на системата. В някои случаи държавите-членки би трябвало да предвидят различни планове за започване на дейност с различна продължителност и следователно с диференцирано финансиране. В много страни изискването за ангажиране със започване на дейност за най-малко петгодишен период затруднява вземането на решение от страна на младите хора да се включат в сектора. Помощите за започване на дейност следва да се структурират на различни равнища, всъщност би било целесъобразно да се разграничи подкрепата за млади селскостопански производители на пълно и непълно работно време. Освен това в новата законодателна рамка на ЕС следва да се имат предвид не само младите селскостопански производители, които ще започнат дейност, считано от 2014 г., но и тези, които са започнали по-рано.

Ролята на младите в първия стълб на ОСП

4.3 Текущата реформа на ОСП следва да обърне специално внимание на положението на младите селскостопански производители в рамките на нов модел за преки помощи. По отношение на преките плащания Комисията следва да се насочи към приоритетно подпомагане на младите земеделски стопани. Тази помощ би могла да се изразява в допълнителен процент помощи за определени селскостопански производители, считани за приоритетни, сред които и младите. Друга възможност би била да се създаде специфично плащане за младите селскостопански производители. Въпросното плащане не следва да се основава на площта, а да бъде модулирано съгласно критерии като заетост, вид стопанство или вложени инвестиции. ЕИСК подкрепя текущия анализ на концепцията за активен селскостопански производител като бенефициер на помощите и посочва необходимостта от обмисляне на концепцията за активна кооперация.

Ролята на младите земеделски производители във втория стълб на ОСП

4.4 Целта на втория стълб на ОСП, подобно на първия, е да оказва съществена подкрепа за предоставяне на помощ и мотивация на младите земеделски производители в изпълнението на тяхната дейност.

4.4.1 Мерките по втория стълб на ОСП могат и трябва да създават необходимите предпоставки, даващи възможност за достъп на младите земеделски производители до мерките, така че да бъдат взети предвид всички искания в случай че бюджетните средства не достигат.

4.4.2 В рамките на втория стълб следва да бъдат създадени необходимите структури за подкрепа на младите земеделски производители, като консултантска служба и служба за подпомагане на животновъдните стопанства. Тъй като животните се нуждаят от ежедневни грижи и работа от страна на животновъдите, без нито ден изключение, в държавите-членки следва да бъдат предприети съответните политически мерки и да бъдат създадени организации, които да гарантират заместването на стопаните по време на болест или отпуск. Съществуването на служба за подпомагане на стопанствата представлява съществен фактор за младите, в момента когато вземат решение дали да запазят или закрият семейното предприятие. Младите хора днес вече не са склонни да се занимават с управлението на стопанство, знаейки че през целия си живот трябва да работят 365 дни в годината, без никога да могат да ползват отпуск. Предвид това, че в редица държави-членки все още липсва подобна служба за подпомагане, в рамките на втория стълб на ОСП следва да се предвидят задължителни мерки, които да дават възможност на животновъдите да ползват такава услуга в случай на заболяване (включително по време на отпуска по майчинство преди и след раждането), както и по време на свободните дни или периода на годишен отпуск.

Обучение – нови технологии

4.5 Обучението на бъдещите селскостопански производители е една от основните предпоставки за успеха на селскостопанската дейност. Докато в някои държави обучението е подходящо, в други се наблюдават огромни разлики между обучението, предлагано от администрациите, и реалните нужди на земеделските стопани. Селскостопанските организации трябва да бъдат вземани предвид в процеса на обучение на младите земеделски стопани. На младите хора следва да се предлага качествено обучение от висококвалифицирани преподаватели, въз основа на осъвременени програми, адаптирани към нуждите на младите селскостопански производители. Понякога курсовете за обучение се превръщат в бюрократична формалност с цел получаване на достъп до помощите и не са достатъчно поощрявани. Това поражда проблематична липса на мотивация, още повече, когато са налице необходимите условия за превръщането на обучението в много полезен инструмент за младите селскостопански производители. Необходимо е обучението да има практическа насоченост. Датският модел е успял да интегрира успешно теоретичното и практическото обучение в стопанствата. За получаването на „зелена карта“ са необходими три години и осем месеца.

4.6 ЕС следва да подкрепи европейски програми за обучение, насочени към онези селскостопански производители, които приемат най-малко за една година млади хора, завършили селскостопанско обучение през предходните две години. Получателят на помощите следва да се ангажира с изготвянето на план за обучение на младежа, който би могъл да поеме стопанството, но който по време на процеса на обучение би могъл да допринесе за стопанството със своите знания и по-новаторска нагласа. В крайна сметка става въпрос за подкрепа и покриване на нуждите на младите и на възрастните, които често се допълват. Аналогично, би било целесъобразно в определени европейски програми като „Леонардо“, Седмата рамкова програма за научни изследвания, програмата „Младежта в движение“ и други да се създадат специфични линии в подкрепа на младите селскостопански производители. Според ЕИСК програмата „Еразъм“, предназначена за студентите и младите предприемачи, следва да бъде адаптирана, за да даде възможност на младите селскостопански производителите да участват в нея и да допълват обучението си в други земеделски и животновъдни стопанства в ЕС.

4.7 Екологичното земеделие представлява интересна алтернатива за включващите се в сектора, но тя не е единствената. Интегрираното производство или консервационното земеделие също би трябвало да бъдат насърчавани на европейско равнище. Обучението трябва да се насочи към нови системи на производство, които да подобряват добивите и устойчивото управление на природните ресурси. Биотехнологиите също биха могли да разкрият нови възможности за младите селскостопански производители в Европа (7).

Обединението прави силата

4.8 Активното включване на младите в селскостопанските организации и кооперации е безусловно необходимо, за да се внесат в тях нови идеи, новаторство и по-силен предприемачески дух. В ситуация на концентриране на търсенето от страна на шепа големи дистрибуторски вериги става наложително да се даде нов тласък на кооперациите за подобряване на търговската реализация. Освен това ЕИСК препоръчва да се създадат централи за продажба, управлявани от селскостопански производители, с цел те да се изравнят по сила с мощните централи за изкупуване на продукция, принадлежащи на големите дистрибутори. Във връзка с това следва да се насърчи участието на млади хора в ръководните органи на кооперациите и включването им в процеса на вземане на решения, за да може да се извлече полза от тяхното обучение и предприемаческа визия. Основната селскостопанска кооперация във Франция, Terrena, разполага с различни комитети за младите хора, които ги въвеждат и обучават за сложния свят на селскостопанското кооперативно движение.

Други европейски политики

4.9 ЕС трябва да използва фондовете на различните европейски политики за да създаде, първо, привлекателна рамка за живот в селска среда, и второ, да улесни консолидирането на икономически дейности, които, подобно на селското стопанство, са в основата на социално-икономическата тъкан на селските райони. Така европейските проекти в областта на околната среда, изследванията и предприемачеството трябва да създадат специфични линии за подкрепа на младите хора по принцип и младите селскостопански производители в частност. Положителният опит в ЕС в тази област трябва да бъдат използван. Пример в това отношение е проектът за обмен на Европейската програма „Младежта в действие“ PEJA, който даде възможност на младите селскостопански производители от цяла Европа да преминат през стойностно обучение в други стопанства в ЕС, и педагогическата програма „Tellus“ (плод на сътрудничеството на CEJA с Европейската комисия), която цели запознаване на учениците с труда на земеделските стопани. Приемствеността между поколенията в селските райони трябва да бъде обявена за цел на ЕС. Във връзка с това създаването на европейска обсерватория за анализ на положението и нуждите на младите селскостопански производители би било подходяща основа за подкрепа на нови законодателни инициативи. Не става въпрос за създаване на нови бюрократични органи, а за инструменти с ясни и конкретни функции, чрез които да се извършва анализ и предоставя информация и статистика относно приемствеността между поколенията в европейското селско стопанство.

Национални инициативи

4.10 Европейските политики относно младите селскостопански производители трябва да се придружават от конкретни инициативи, чието приемане е в правомощията на държавите-членки. Основните проблеми, будещи опасения у младите, са свързани с наследяването, достъпа до собственост и данъчното третиране. Спешно трябва да се насърчат ефикасни мерки за стимулиране на включването на земеделските стопани. Но по принцип в отделните държави-членки на ЕС се наблюдава сложна бюрокрация, от която зависи успехът на много от тези мерки.

4.11 Държавите-членки следва да съсредоточат усилията си върху разработването на механизми за улесняване на достъпа до земя за младите селскостопански производители, които да внасят сигурност за значителните инвестиции, които са необходими и които представляват една от големите пречки пред започването на дейност. Няколко инициативи на национално равнище показват определени пътища за действие. Във Франция на дружеството SAFER беше възложено да ограничи уедряването на парцелите и да насърчи достъпа на младите хора до земя.

Брюксел, 22 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ С 36, 8.2.2002 г., стр. 29-35„Нова икономика, общество на знанието и развитие на селските райони. Перспективи за младите селскостопански производители“.

(2) ОВ С 54, 19.2.2011 г., стр. 20-23„Сигурност на доставките в селското стопанство и хранителната промишленост в ЕС“.

(3) ОВ С 48, 15.2.2011 г., стр. 145-149„По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“.

(4) ОВ С 255, 22.9.2010 г., стр. 1-9„Търговия и продоволствена сигурност“.

(5) ОВ С 18, 19.1.2011 г., стр. 5-10„Селскостопанският модел на Общността: качество на производството и информиране на потребителите като елементи на конкурентоспособността“.

(6) ОВ С 132, 3.5.2011 г., стр. 63-70„Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“.

(7) ОВ С 100, 30.4.2009 г., стр. 44-52„Европейският съюз пред световното предизвикателство, свързано с храните“.

ПРИЛОЖЕНИЕ

към становище на Европейския икономически и социален комитет

Следните изменения, подкрепени от най-малко една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени при обсъждането:

Параграф 3.2 се изменя, както следва:

„Селскостопанските производители се намират в парадоксална ситуация – те поемат повече рискове, правят повече инвестиции, имат по-високи производствени разходи, по-добре са обучени и въпреки това цените, заплащани за техните продукти, никога не са били толкова ниски. Дискусията относно инструментите и конкретните политики, насочени към младите селскостопански производители, не бива да прикрива факта, че селскостопанската дейност в Европа ще намалява, ако селскостопанските производители минимална рентабилност и цена за техните продукти. “

Резултат от гласуването:

Гласове „за“	36
Гласове „против“	66
Гласове „въздържал се“	27

Параграф 4.7 се изменя, както следва:

„Активното включване на младите в селскостопанските организации и кооперации е безусловно необходимо, за да се внесат в тях нови идеи, новаторство и по-силен предприемачески дух. В ситуация на концентриране на търсенето от страна на шепа големи дистрибуторски вериги става наложително да се даде нов тласък на кооперациите за подобряване на търговската реализация. Във връзка с това следва да се насърчи участието на млади хора в ръководните органи на кооперациите и включването им в процеса на взимане на решения, за да може да се извлече полза от тяхното обучение и предприемаческа визия. Основната селскостопанска кооперация във Франция, Terrena, разполага с различни комитети за младите хора, които ги въвеждат и обучават за сложния свят на селскостопанското кооперативно движение.“

Резултат от гласуването:

Гласове „за“	47
Гласове „против“	60
Гласове „въздържал се“	17

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на селските райони и заетост в Западните Балкани“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 376/05

Докладчик: г-н Cveto STANTIČ

На пленарната си сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г., Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с чл. 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Развитие на селските райони и заетост в Западните Балкани“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 септември 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 166 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Данните за социално-икономическите характеристики на селските райони в ЕС и на страните от Западните Балкани (1) са непоследователни и несравними, отчасти поради липсата на единно определение за селските райони. По тази причина ЕИСК подкрепя идеята за хармонизиране на критериите за изготвяне на определение за селските райони на равнището на ЕС, което да даде възможност за по-добро сравняване на селските райони и на прилаганите политики и мерки.

1.2 Селските райони в Западните Балкани са изправени пред множество структурни и социално-икономически проблеми, на които могат да бъдат намерени решения в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони, както и в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП). ЕИСК настоятелно препоръчва на страните от Западните Балкани да използват опита на ЕС при изготвяне на политиките за развитие на селските райони, като отчитат своите специфични национални проблеми и приоритети.

1.3 Огромни селски райони в Западните Балкани остават обезлюдени, а техните ресурси —неоползотворени, докато в същото време градските центрове отчитат прекомерно струпване на население и икономическа дейност. Тази тенденция оказва отрицателно въздействие в икономическо, социално, териториално и екологично отношение. Във връзка с това трябва да се изготвят и прилагат мерки, съобразени с конкретните територии, които да породят устойчив икономически растеж в тях.

1.4 Селските икономики на Западните Балкани се характеризират с превес на селското стопанство с цел препитание или с полупазарна цел, висок процент на безработица, скрита безработица и незадоволителна мобилност на работната сила. Единствените конкурентни предимства на селските райони са ниската себестойност на труда и висококачествените природни ресурси. На развитието на предприемачеството в селските райони пречат фактори като недостатъчно развитата инфраструктура, липсата на квалифицирана работна ръка, ограниченият достъп до пазари и финансиране, липсата на инвестиционна подкрепа и ниският предприемачески потенциал.

1.5 Екстензивното селско стопанство продължава да бъде значителна движеща сила на селската икономика и основен източник на заетост в селските райони на Западните Балкани. При все това то трябва да се модернизира и да повиши производителността си, което ще доведе до излишък на работна ръка в селското стопанство. Решението е в диверсификацията на селската икономика с цел да се намалят рисковете за доходите на селските домакинства.

1.6 Политиките за развитие на селските райони, които следва да съдействат за диверсификацията на селските икономики, са все още неефективни и не са приведени в съответствие с политиката на ЕС за развитие. Дори и когато съществуват определени национални политики, политическата нестабилност и честите смени на правителствата пречат за постигане на приемственост и затрудняват прилагането им. В повечето страни са налице фондове за развитие на селските райони, но в сравнение с ЕС те все още разполагат с малко средства.

1.7 Инструментът за предприсъединителна помощ за селското стопанство и за развитие на селските райони (IPARD) остава основният източник на финансова помощ в селските райони. Повечето страни изпитват затруднения при приемането на настоящия модел на ЕС за развитие на селските райони поради неговата сложност и взискателни процедури за изпълнение. По тази причина ЕС следва да обмисли възможността за опростяване на принципите на IPARD за управление и контрол, както и на неговите процедури, за да спомогне за ефективно използване на наличните средства и инструменти.

1.8 Изглежда, че сред основните фактори, затрудняващи достъпа до IPARD, са неадекватното управление и недостатъчният институционален капацитет на национално и местно равнище, както и ниският капацитет на потенциалните бенефициери. Правителствата се призовават да вложат повече усилия за институционално изграждане и изграждане на капацитет сред потенциалните бенефициери.

1.9 ЕИСК препоръчва също така по-голяма гъвкавост в използването на предприсъединителната помощ за развитие на селските райони, по-специално като се премахне разграничаването между страните-кандидатки и потенциалните страни-кандидатки по отношение на достъпа до помощ за селското стопанство и за развитие на селските райони. Тъй като в различните страни положението е различно, следва да се отдава по-голямо значение на извършването на индивидуална оценка на капацитета за управление и за усвояване на средствата.

1.10 За да е по-ефективна борбата срещу безработицата, бедността и изключването в селските райони, е необходима по-добра координация между различните политики и разнообразните налични фондове. Регионалната политика може да оказва важна допълнителна подкрепа на политиката за развитие на селските райони, ако двете се съчетават и прилагат по съгласуван начин.

1.11 Националните политики и инструменти, които следва да бъдат укрепени и координирани по-добре, включват:

— политиките за активно приобщаване: по-добър достъп до информация и до съвети относно правото на получаване на публични средства за подпомагане;

— политиките, свързани с пазара на труда: увеличаване на процента на заетостта и намаляване на различията между регионите може да се постигне чрез увеличаване на активните мерки на пазара на труда;

— образованието и обучението: предоставяне на образование на всички равнища, справяне с проблема на ранното напускане на училище и повишаване на уменията и квалификацията на младите хора, предоставяне на обучение, съобразено с потребностите, с което ще се намалят несъответствията между професиите и уменията;

— политиката за развитие на селските райони: тъй като мерките по ос 1 вече се прилагат в повечето страни, следва да се отделя повече внимание на мерките по ос 2 и ос 3 (2).

1.12 Гражданското общество не играе важна роля в селските райони поради липсата на предприемачески и организационни умения, демографските проблеми и ниското качество на социалната инфраструктура в сравнение с градовете. Възможно решение е да бъдат създадени мрежи от местни организации на гражданското общество (ОГО), за да бъде обхваната критична маса от население и площ. В това отношение подходът LEADER (3) може да бъде полезен инструмент за подобряване на участието на гражданското общество.

1.13 За да се подобри качеството на живота и да се насърчат младите хора да останат в селските райони, е необходима по-диверсифицирана селска икономика. Инвестирането в селската инфраструктура, поставянето на селското стопанство на основата на знанията и интегрирането му с хранителната промишленост, подобряването на човешкия капитал, наличието на добра среда за предприемачите и подобряването на социалните услуги са основните предизвикателства за постигане на тази цел. Селският туризъм и екотуризмът, които се осъществяват на базата на културното, историческото и природното наследство, също изглеждат като добра възможност.

2. Въведение и контекст

2.1 Определение на понятието „селски райони“

2.1.1 Едно от затрудненията при работата по тази тема произтича от факта, че на равнището на ЕС няма единно определение за понятието „селски райони“. Отделните страни имат различни официални определения, при които са използвани разнообразни критерии, например гъстота на населението, икономика със селскостопански профил, отдалеченост, липса на достъп до основни услуги и др. Нерядко, когато се правят сравнения в международен план, се използва определението на ОИСР „степен на селски характер на даден регион“ (rurality). Отскоро страните от Западните Балкани адаптират своите статистики към тази методология.

2.1.2 По този повод ЕИСК подкрепя идеята да се хармонизират критериите за формулиране на определение за селските райони на равнището на ЕС. Това ще позволи да се прави по-добро сравнение и наблюдение на ефективността на различните прилагани мерки и политики.

2.2 Развитието на селските райони в ЕС като важна част от ОСП и от бъдещата реформа на ОСП

2.2.1 Имайки предвид, че почти 60 % от населението на ЕС живее в селски райони, които съставляват 90 % от ЕС, развитието на селските райони е жизненоважна област на политиката на ЕС. Финансирането, отпускано за развитието на селските райони, позволява да се прилага широк кръг от мерки. Съществуващият модел на ЕС се основава на четири оси на политиката, като оставя на държавите-членки и на регионалните правителства достатъчно гъвкавост да адаптират политиките към специфичните си нужди.

2.2.2 Балансираното териториално развитие представлява една от главните цели на бъдещата реформа на ОСП. Във връзка с това ЕИСК е убеден, че ако бъдещите европейски политики за селското стопанство и за развитието на селските райони се ориентират към иновации и конкурентоспособност, те ще могат да създадат нови възможности за бизнес, повече работни места и разнообразяване на източниците на доходи в селските райони (4).

2.3 Значимост на политиките за развитие на селските райони за националните икономики на Западните Балкани

2.3.1 Имайки предвид площта на селските райони, процента на населението, живеещо в тях (5), и голямото значение на селското стопанство за националните икономики, е ясно, че развитието на селските райони трябва да се превърне в жизненоважна област на политиката в Западните Балкани.

2.3.2 Селските райони в Западните Балкани са изправени пред редица специфични структурни и социално-икономически предизвикателства, като ниски нива на доходите, липса на възможности за заетост, влошаващо се качество на живот, процеси на обезлюдяване и т.н., за които може да се търси успешно решение чрез прилагане на подходяща политика за развитие на селските райони, основаваща се на комплексната рамка на ЕС за развитието на селските райони.

3. Някои общи характеристики на селските райони в Западните Балкани — ключови фактори, определящи техния икономически потенциал

3.1 Със своето изключително богатство на растителност и диви животни Западните Балкани са една от най-забележителните части на Европа от гледна точка на биологичното разнообразие. Западните Балкани разполагат с голямо многообразие на естествени обители, вариращи от крайбрежни лагуни и влажни зони до средиземноморски гори, планински ливади и пасбища, сладководни влажни зони и карстови терени.

3.2 Както спадът в населението, предимно в отдалечените и по-неплодородни територии, така и застаряването му (с изключение на Албания и Косово) оказват силно отрицателно влияние върху пазара на труда в селските райони. Обща тенденция за всичките страни от региона е миграцията от селските райони към градските и крайбрежните райони, както и към други страни. Новодошлите в селските райони са предимно пенсионери или бежанци.

3.3 Неблагоприятната образователна структура, незадоволителното ниво на квалификация и липсата на знания и умения сред икономически активното население представляват сериозен ограничителен фактор за селската икономика за в бъдеще. Пазарът на труда се характеризира със слаба мобилност на работната сила, което води до липса на алтернативи за заетост и на възможности за получаване на доходи.

3.4 Преобладаващата дейност в повечето селски райони продължава да бъде селското стопанство с нискоинтензивно отглеждане на тревопасни животни и земеделие. Делът на хората, заети в селското стопанство, е сред най-високите в сравнение със страните от ЕС.

3.5 Селските домакинства, особено тези с по-малко средства, имат ограничен достъп до селскостопанските пазари, пазарите на труда и финансовите пазари, както и до информация и знания. Оттук намаляват значително и възможностите им да избегнат риска от бедност.

3.6 Сериозен проблем за селските райони са недостатъчната диверсификация на икономическите дейности и доходите и ниският дял на заетостта в частния сектор. Икономическите услуги и социалната инфраструктура са ограничени и недостатъчно развити. Това влияе върху качеството на живота на селското население, както и върху конкурентоспособността и социалната база на селските райони.

4. Селското стопанство продължава да бъде един от най-значителните фактори в селската икономика на Западните Балкани

4.1 Въпреки че от 2000 г. насам делът на селското стопанство в икономиката спада, като цяло той продължава да бъде много по-голям в Западните Балкани, отколкото в ЕС, както по отношение на добавената стойност, така и на заетостта.

4.2 Малък размер и раздробеност са общите характеристики на частното селско стопанство в повечето държави от Западните Балкани, особено на юг. Средното земеделско стопанство варира от 1,2 ха в Албания до под 4 ха в Сърбия. Други фактори, които пречат на развитието на селското стопанство, са: слаборазвитите пазарни структури, недостатъчната инфраструктура, ниският дял в пазарното производство, липсата на знания и умения и непокриването на стандартите за безопасност на храните.

4.3 Селскостопанското производство беше в упадък поради прехода и поради войните, които преживяха някои от страните, но от 2000 г. то бележи увеличение, основно поради инвестициите в производствени технологии. При все това ръстът на производството в повечето страни продължава да е по-нисък, отколкото в периода преди прехода. Независимо от някои недостатъци, повечето страни от Западните Балкани разполагат с доста голям природен потенциал за селско стопанство (относително евтина работна сила, земя и водни ресурси, както и добри климатични и почвени условия за определени продукти, като тютюн, някои плодове и зеленчуци, вино, зърнени култури и месо).

4.4 Освен това в северната част на Балканския полуостров са разположени високопроизводителни селскостопански територии с добре интегрирана икономика (басейните на реките Сава и Дунав, Панонската низина). Този район се характеризира с благоприятни почвени и климатични условия за капиталоемко селскостопанско производство. Освен това в него са налице качествен човешки капитал, развито предприемачество, достатъчно диверсифициран промишлен сектор, както и добре развита инфраструктура.

5. Търсене на отговор на предизвикателството, свързано с развитието на селските райони, отвъд пределите на селското стопанство

5.1 Големият процент работна сила, ангажирана в селското стопанство, не намира пряко отражение в приноса на селското стопанство за БВП. Следователно за в бъдеще селските икономики трябва да са в състояние да усвоят ненужната на селското стопанство работна сила, пренасочвайки я към алтернативни форми на заетост.

5.2 Разкриваните в селските райони промишлени предприятия често са доказвали ефективността си за създаване на нови възможности за заетост и за осигуряване на допълнителни доходи. Освен това опитът от миналото сочи, че инвестирането в земеделските стопанства, модернизацията, обучението и мерките по отношение на околната среда се отразяват положително за увеличаване на заетостта и намаляване на скритата безработица в стопанствата. Сред секторите с голям потенциал за растеж са: преработващата промишленост, продуктите със защитени географски указания, биологично чистите хранителни продукти, селският туризъм, занаятите, изделията от дърво и производството на възобновяема енергия, както и широк кръг здравни и социални услуги.

5.3 За да може селският сектор да се развива по-бързо, е необходимо да се насочат повече и по-подходящи средства към обществените блага и услуги: по-качествени пътища и напоителна инфраструктура, по-добър бизнес климат, както и ефективен трансфер на информация, знания и технологии.

6. Селското стопанство и политиките за развитие на селските райони в светлината на присъединяването към ЕС

6.1 Всички страни в региона хранят големи надежди за присъединяване към ЕС. В този смисъл всички те са изправени пред сходните предизвикателства да преобразят и модернизират своите силно раздробени сектори на селското стопанство и хранителната промишленост, за да обезпечат тяхната конкурентоспособност на пазара на ЕС.

6.2 Според последните доклади на Европейската комисия за напредъка (6) в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, повечето страни от Западните Балкани трябва да положат допълнителни усилия, за да постигнат по-голяма степен на хармонизация с достиженията на правото на ЕС в областта на селското стопанство и на политиките за развитието на селските райони.

6.3 В сравнение с ЕС, националните средства за подкрепа на селското стопанство в Западните Балкани са все още ограничени. На територията на Западните Балкани се прилагат широк кръг мерки и механизми за подкрепа. През последните години пряката подкрепа за производителите е основният елемент, характеризиращ бюджетните трансфери за селското стопанство.

6.4 Финансова помощ от ЕС

6.4.1 Инструментът за предприсъединителна подкрепа за селското стопанство и развитието на селските райони - IPARD (7), представлява петият компонент на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) - по-всеобхватния инструмент на ЕС, с който се подготвя и подкрепя разширяването. Само страните със статут на кандидатки имат право на средства от IPARD (Хърватия, бившата югославска република Македония, Черна гора и Турция).

6.4.2 ЕИСК би искал да привлече вниманието върху специфичните препятствия, които Западните Балкани срещат в използването на предприсъединителната помощ за развитие на селските райони. Инвестиционните мерки в рамките на IPARD са трудни за прилагане, тъй като изискват наличието на завършени местни структури за прилагане и контрол (управлението и собствеността върху IPARD са напълно децентрализирани, като институциите на ЕС извършват само ex post контрол). Това води до висок процент на отхвърляне на проекти и до необходимост от значителни инвестиции в подготвителния етап, както от държавата, така и от потенциалните бенефициери.

6.4.3 Принципите и процедурите на IPARD за управление и контрол могат да бъдат опростени, за да се насърчат страните от Западните Балкани да използват по-удачно мерките, които оказват пряко въздействие върху развитието на селските им райони, като подобряването на селската инфраструктура, диверсификацията на икономическите дейности и обучението (ос 3 от IPARD).

6.4.4 Важни причини за бавното усвояване на средствата по фондовете на ЕС са и недостатъчният административен капацитет и липсата на подходящи институции на национално и по-специално на местно равнище, което пречи на общия капацитет за усвояване на средствата по предприсъединителните фондове. Липсата на задоволителни услуги от общ характер (получаване на разрешителни за строеж, поземлен регистър, незадоволителни фитосанитарни и ветеринарни услуги, и т.н.), бе сред причините за слабия успех на последните търгове за възлагане на проекти за развитие на селските райони.

6.4.5 Изглежда, че допълнителна пречка за по-доброто използване на средствата от ЕС е ниският капацитет на потенциалните бенефициери. Това може да бъде преодоляно чрез разработване на по-ефективни услуги за консултации и съвети.

6.4.6 Ситуацията е различна в отделните страни и не винаги е свързана с напредъка по отношение на присъединяването или кандидатския статут. По този повод ЕИСК би препоръчал по-голяма гъвкавост в използването на предприсъединителната помощ за развитие на селските райони, по-специално като се премахне разграничаването между страните-кандидатки и потенциалните страни-кандидатки по отношение на достъпа до помощ и се създаде възможност за отдаване на по-голямо значение на индивидуалната оценка на капацитета за управление и за усвояване на средства на отделните страни.

7. Пазари на труда в селските райони в Западните Балкани

7.1 Пазарите на труда в селските райони в повечето страни от Западните Балкани притежават следните общи характеристики:

—	най-голямо присъствие в заетостта имат селскостопанските работници, а делът на работещите в сектора на услугите и на самонаетите (с изключение на селското стопанство) е доста под средното равнище;

—	много често почасовата и сезонната работа са единствените източници на доходи за по-голямата част от селското население;

—	неблагоприятната образователна структура и липсата на умения и знания са резултат от застаряването на населението и на увеличаващия се брой преждевременно напускащи училището деца;

—	липсата на възможности за заетост извън пределите на селското стопанство води до силна зависимост от сезонната заетост и до скрита безработица;

—	групите на младите хора, жените, възрастните хора, етническите малцинства (ромите) и бежанците от военните конфликти са най-силно изложени на опасност от изключване от пазара на труда. Някои от тези категории не винаги биват регистрирани като безработни („скрита безработица“);

—	работниците в селските райони рядко участват в различните програми за заетост, предлагани от правителствата. Необходима е по-добра работа за популяризиране на тези програми и за даване на подходящи разяснения във връзка с тях.

8. Стратегии и политики, свързани с развитието на селските райони и заетостта

8.1 Основните характеристики на действащите национални политики по отношение на селските райони са: ниско политическо съзнание, слабо разбиране на концепцията на ЕС за развитие на селските райони - няма цялостен подход и структури за програмиране, липсва вертикална и хоризонтална координация на политиките, а междуведомственото сътрудничество в областта на развитието на селските райони е слабо.

8.2 В националните политики за развитие на селските райони не е отдадено достатъчно внимание на определени основни проблеми и възможности за развитие: няма достатъчно стимули за земеделските стопанства, прилагащи биологично чисти практики, за генетичните ресурси, горското стопанство, туризма и т.н. Освен това не се отдава внимание на районите в по-неблагоприятно положение и на полупазарното селско стопанство.

8.3 Политиките за развитие на селските райони в комбинация с регионалните политики и подходящи секторни оперативни програми могат да окажат значителен принос за подобряване на заетостта и социалното приобщаване в селските райони. Добрата регионална политика може да осигури важна допълнителна подкрепа, насочена към укрепване на по-бедните селски райони.

8.4 В сравнение с ЕС, националната регионална политика на повечето страни е дори още по-назад от политиката за развитие на селските райони. Затова е необходимо да има по-последователен подход и по-добра координация между политиките и наличните средства, за да могат да се комбинират различните ресурси (средствата по националните фондове, фондовете на ЕС, донорските фондове).

8.5 Поради политическата нестабилност и честата смяна на правителствата, голямата част от страните в региона се сблъскват с липса на последователност в прилагането на различни политики и мерки за развитие на селските райони.

9. Ролята на организациите на гражданското общество (ОГО) в развитието на селските райони

9.1 В становището на ЕИСК относно „Гражданското общество в селските райони“ (8) се изтъкват няколко проблема и предизвикателства пред развитието на организациите на гражданското общество в селските райони, особено в новите държави-членки. Тези предизвикателства включват пречките пред достъпа до знания и информация, липсата на предприемачески умения, демографските проблеми и по-ниското качество на социалната инфраструктура в сравнение с градовете.

9.2 Въпросите, свързани със статута и ролята на гражданското общество в Западните Балкани, както и предизвикателствата пред него, са разгледани в редица становища на ЕИСК (9). Въпреки че в отделните страни някои въпроси, свързани със законодателството, публичното финансиране и фискалния статут на ОГО, равнището на гражданския и социалния диалог, стоят по специфичен начин, в региона и по-специално в селските райони има някои общи положения:

—	по принцип няма силна традиция на гражданското общество;

—	в повечето случаи публичното финансиране за ОГО не достига и е недостатъчно прозрачно;

—	от ЕС е отпусната нова техническа помощ за ОГО от Западните Балкани (10), но тя все още не е довела до желаните резултати;

—	като цяло има нужда от изграждане на капацитет и развиване на специфични знания и умения в различни области;

—	властите на местно и регионално равнище проявяват принципно неразбиране на предимствата на работата в партньорство с гражданското общество;

—	различията между града и селото: тъй като повечето ОГО са съсредоточени в столицата или в два или три други града, хората от селата не са запознати с ролята на гражданското общество и неговите дейности;

—	болшинството от ОГО, включително и организациите на земеделските производители, са фрагментирани и наместо да си сътрудничат, се конкурират по взаимно неизгоден начин. Това им пречи да създават силни групи, чрез които да оказват давление.

9.3 Сред традиционните форми на ОГО в селските райони на страните от Западните Балкани са религиозните групи и сдруженията на националните малцинства, пожарникарските, ловните и риболовните дружества, както и културните или художествените организации, спортните клубове, сдруженията на жените и други подобни структури. Въпреки че тяхното географско разпределение е неравномерно, религиозните и етническите малцинствени групи са най-добре организирани и добре защитават своите интереси.

9.4 Възможността за по-активно участие на тези организации в програмите за запазване на нематериалното културно наследство и околната среда не винаги се отчита достатъчно от отговорните за вземането на решенията. Тяхното влияние върху инициативите за развитие е незначително и не надхвърля тесните граници на местната общност (село). На по-високо ниво не съществуват мрежови контакти.

9.5 По линия на донорските проекти бяха създадени нови форми на организации на гражданското общество, които извършваха предимно трансфер на информация и знания в областта на политиката на присъединяване, селското стопанство, околната среда, защитата на правата на човека и други сходни области. Намаляването на донорските средства предизвика закриване на много от тези организации.

9.6 Ролята на организациите на земеделските производители: по време на прехода старата система на кооперациите от епохата на социализма в общи линии се разпадна. По-късно много донорски проекти, насочени главно към модернизация на селскостопанското производство, облагодетелстваха и дори обуславяха процесите на сдружаване на земеделските производители. В момента реалното въздействие на различни сдружения на земеделците и производителите върху политиките за селското стопанство и за развитието на селските райони е относително ниско. Повечето от тях обаче играят важна роля в трансфера на знания, предлагането на различни консултантски услуги и популяризирането на селскостопанските продукти.

9.7 Подходът на инструмента LEADER към развитието на селските райони показва как изграждането на мрежи и насърчаването на диалога на местно равнище могат да допринесат за подобряване на участието на гражданското общество в подготовката и прилагането на местни стратегии за развитие. Този подход на партньорство е на принципа „отдолу-нагоре“ и включва различни местни заинтересовани страни. Той дава окуражаващи резултати в много страни от ЕС и се разглежда като полезен инструмент за насърчаване на заетостта в селските райони.

10. Въпроси, които трябва да бъдат разрешени, с оглед постигане на по-диверсифицирана селска икономика

10.1 Селско стопанство, което се характеризира с разнообразие на дейностите и се основава на знания

10.1.1 Интензификацията и технологичните подобрения в селското стопанство откриват нови възможности за работа в различни съпътстващи дейности като транспорт, опаковане, съоръжения за съхранение, продажби и сервиз на механично оборудване, контрол на качеството и т.н.

10.1.2 Внасянето на разнообразие в рамките на селскостопанския сектор в посока на извличане на добавена стойност от земеделските продукти (биологично земеделие, качество на храните и месопроизводство, продукти със статут на защитени географски указания, домашно обработени традиционни храни и т.н.), може също да донесе нови възможности за бъдещо развитие и за намаляване на скритата безработица.

10.2 Инвестиции в селската инфраструктура

Качествената инфраструктура, като пътища, вода, електроенергия, информационни и телекомуникационни услуги, може да стимулира развитието както на земеделските, така и на неземеделските предприятия. В същото време качествената инфраструктура подобрява стандарта на живот в селските домакинства, като увеличава мобилността, достъпа до социални услуги и до здравеопазване и образование.

10.3 Подобряване на човешкия капитал

Наличието на по-образована и адаптивна селска работна сила ще осигури повече шансове за намиране на работа извън селскостопанския сектор. Особено важно е да се осигури съответствие на програмите за професионално обучение с нуждите на програмите за разнообразяване на дейностите в селските райони. От голямо значение са програмите за обучение през целия живот, за преквалификация и за укрепване на управленските знания и умения.

10.4 Създаване на добра среда за бизнеса

10.4.1 Насърчаването на предприемачеството и по-бързото разкриване на малки и средни предприятия (МСП) в селските райони ще спомогне за диверсифициране на икономическите дейности и за предотвратяване на напускането на младите хора. Непривлекателните данъчни системи, неефективните процедури за регистриране на стопанска дейност, ведно с лошата инфраструктура и липсата на образовани млади хора са все фактори, които създават пречки за нови инвестиции и нови предприятия.

10.4.2 Достъпът до кредитни инструменти, съобразени с потребностите на хората от селските райони, продължава да бъде специфичен проблем. Необходимо е да се насърчават банките и другите финансови институции да улесняват отпускането на заеми за селското стопанство. Това е важно и във връзка с правилата за съфинансиране на средствата по IPARD.

10.5 Изграждане на ефективни услуги за консултации и съвети

Необходимо е услугите за консултации и съвети да не се свеждат само до предоставянето на технически съвети на земеделските стопани, а да се ориентират към по-иновативен трансфер на знания и информация, съобразен с търсенето. Съвременните консултантски услуги следва да отговарят на потребностите на по-широк кръг селско население (потребители, предприемачи, земеделски стопани, бедни хора и т.н.) и да помагат на селското население да възприеме принципите и правилата на новите политики.

10.6 Възраждане на кооперациите чрез подобряване на институционалната рамка и укрепване на техните човешки ресурси и на подпомагащите ги програми

Кооперациите са традиционни организации на селското общество, притежаващи потенциала да играят важна роля в развитието на социалния капитал в селските райони. Те могат да създават нови възможности за работа, да носят допълнителни доходи и да дават възможност на хората да участват активно в развитието на техните общности.

Развитието на социални предприятия също може да създаде възможности за нови работни места, особено за жените и младите хора, които са най-уязвимите групи.

10.7 Насърчаване на подходите на принципа „отдолу-нагоре“ (като програма LEADER)

Необходими са по-добри контакти и координация между различните действащи лица в селските райони, както във вертикално отношение (държавни органи на различни нива - национално, регионално и местно), така и в хоризонтално отношение (предприемачи, професионални сдружения, земеделски стопани и др.). Политиките за местно развитие следва да се изпълняват с по-голяма координация между съответните институции и вземането на решенията следва да става на принципа „отдолу-нагоре“.

10.8 Туризъм и селски туризъм

10.8.1 Развитието на селския туризъм е сериозно предизвикателство за селските райони. Регионът на Западните Балкани предлага добре запазено природно и културно-историческо наследство, заедно с качество на храните и относителна близост до туристическите пазари на ЕС. Екотуризмът и новите тенденции на устойчиво развитие, популяризирането на здравословните условия и начин на живот (включително на „зелените продукти“ и биологично чистите храни, като говеждо месо, лечебни растения, горски плодове, гъби и т.н.), се вписват перфектно в богатото културно и природно наследство на региона.

10.8.2 Въпреки това съвременните активни привърженици на селския туризъм търсят висококачествени услуги, комфортни условия за настаняване, както и различни развлекателни и културни дейности. Пред развитието на селския туризъм все още има редица пречки: лоша инфраструктура, недоразвити марки на регионалните продукти (сувенири), нисък капацитет и ниско качество по отношение на настаняването, незадоволително обозначаване на туристическите атракции, липса на управление на туристическите дестинации и т.н.

10.9 Трансграничните проекти също могат да бъдат полезно средство за бъдещото по-добро използване на местните възможности за развитие (обща пътна инфраструктура, енергийни мрежи, туристически съоръжения, местни марки и т.н.).

10.10 Възобновяемата енергия - потенциален източник на заетост и доходи

Повечето от новите съоръжения за възобновяема енергия ще бъдат разположени в селските райони. Такива са съоръженията за обработка на енергийни култури, за добив на биогаз, за производство на биогорива, на пелети/брикети, за добив на електроенергия от вятър и т.н. Тези съоръжения не само ще се изградят, но ще се нуждаят и от поддръжка и обслужване през целия им експлоатационен период, с което ще се осигурят допълнителна заетост и доходи.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, бившата югославска република Македония, Косово, съгласно Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН, Черна гора и Сърбия.

(2) Ос 1 – подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство, ос 2 – подкрепа за околната среда и управлението на земята, ос 3 – насърчаване на диверсификацията на икономическите дейности и подобряване на качеството на живота в селските райони, и ос 4 – подходът LEADER.

(3) Програма на ЕС, чието име е френският акроним на Liaison Entre Actions de Développement de l'Economie Rurale, означаващ „връзки между дейностите за развитие на селската икономика“.

(4) Становище на ЕИСК ОВ C 132 от 3.5.2011 г., стр. 63., „Бъдещето на ОСП“, вж. параграф 3.3.4.

(5) Общата площ на страните от Западните Балкани е 264 462 км2 (което е равно на 6 % от територията на ЕС). В тях живеят 26,3 милиона души, от които 50 % в селските райони. Средната гъстота на населението (89,2 души на км2) е много по-ниска от тази в ЕС (114,4 души).

(6) Доклади за напредъка, изготвени от Европейската комисия, ноември 2010 г: http://ec.europa.eu/enlargement/press_corner/key-documents/reports_nov_2010_en.htm

(7) Инструментът за предприсъединителна помощ за развитието на селските райони (IPARD) включва 9 мерки по 3 приоритетни оси: 1 – Подобряване на пазарната ефективност и прилагане на стандартите на ЕС, 2 – Подготвителни действия за прилагане на агроекологични мерки и на LEADER, 3 – Развитие на селската икономика, като заделените средства за периода 2007-2013 г.възлизат приблизително на 1 милиард евро; общата сума на средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA) надвишава 10 милиарда евро за периода 2007-2013 г.

(8) Становище на ЕИСК ОВ C 175, 28.7.2009, г., стр. 37, „Гражданското общество в селските райони“.

(9) Становища, ОВ C 18, 19.01.2011 г., стр. 11, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 15, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 130, ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 120, ОВ C 27, 03.02.2009 г., стр. 140, ОВ C 44, 16.02.2008 г., стр. 121.

(10) Механизмът за гражданското общество.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/32

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаването на представителни граждански общества в Евро-средиземноморския регион“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 376/06

Докладчик: г-н DIMITRIADIS

На 16 юни 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Насърчаването на представителни граждански общества в Евро-средиземноморския регион“.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 163 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“.

1. Обобщение и заключения

1.1 От края на 2010 г. в страните от Северна Африка и Близкия изток протичат безпрецедентни политически промени от исторически мащаб, предизвикани от бурните народни въстания, в които активно се включиха всички социални слоеве и многобройни организации на гражданското общество.

1.2 Във връзка с това ЕИСК категорично осъжда употребата на сила срещу протестиращото население в някои страни от Южното и Източното Средиземноморие (по-специално Сирия и Либия) и отправя искане към европейските и международните организации да вземат всички необходими мерки за прекратяване на нарушенията на правата на човека, включително и на синдикалните права.

1.3 Преди арабските въстания на европейските политики им липсваше необходимото въображение и те не познаваха спецификите на местните общества; те пренебрегваха местните нрави, обичаи, традиции и установени практики. Органите на ЕС не се възползваха от възможностите на ЕИСК и КР, които можеха да послужат като проводник на влиянието на ЕС към местните организации на гражданското общество и органите за местно самоуправление.

1.4 Ако се съди по това, което се случва в гражданското общество в Евро-средиземноморския регион, там има потенциал за поява на ново общество, което изисква диверсифициран, гъвкав и интелигентен отговор от страна на ЕС. Във връзка с това ЕИСК приветства прегледа и актуализирането на Европейската политика за съседство, по-специално ударението, което се поставя понастоящем върху принципите на обвързаност с условия и диференциране, както и върху мерките за подкрепа на гражданското общество (1).

1.5 ЕС, който е най-големият донор в региона, трябва да настоява не само за включването на клаузи за зачитане на демократичните свободи и индивидуалните права в двустранните си споразумения, но най-вече и за тяхното прилагане. В миналото политиката на ЕС по прилагането им не беше целесъобразна. Освен това ЕИСК настоява в оценката на управлението на дадена страна да се включват критерии за отношението спрямо гражданското общество (законодателна рамка, изграждане на капацитет, диалог и др.), права на човека, както и икономическите, социалните и културните права.

1.6 ЕИСК призовава Европейската комисия да подкрепи местните правни институции и да разработи обучителни и образователни програми за съдии и юристи. Постигането на прозрачно правосъдие е условие за демокрацията.

1.7 ЕИСК счита, че подрегионалното развитие и развитието на сътрудничеството Юг-Юг с подкрепата на ЕС са от първостепенно значение. Ето защо той призовава Комисията да инициира процедури и да представи в най-кратки срокове практически предложения, почерпени от опита на европейските страни или на други райони по света.

1.8 ЕИСК одобрява също и предефинирането на ролята и мисията на Съюза за Средиземноморието (СзС). Като регионален орган СзС ще може да бъде полезен само ако, в съответствие с първоначалния план, му бъдат възложени конкретни и прозрачни програми, предназначени за конкретни бенефициери, включително участието на местните граждански общества, и ако поеме координацията на различните европейски регионални политики и начини на финансиране в сътрудничество с публичния и частния сектор и финансовите институции на местно равнище. Освен това той следва да осигури постоянни механизми за включване на гражданското общество в неговите инициативи. ЕИСК призовава да бъдат взети незабавни решения относно ролята, мисията, организацията и финансирането на СзС.

1.9 Жизнено важна роля в процесите, довели до тези исторически промени, изиграха жените и младите хора, които, използвайки най-модерни средства за комуникация като социалните мрежи, успяха да влеят енергия в местните общества и да ги подтикнат към действие. Важно е да се запази натрупаната инерция и да се гарантира, че и двете групи не само се ползват от пълния обем политически, граждански, икономически и социални права, но и играят пълноценна роля във всички аспекти на обществото.

1.10 ЕИСК призовава за повишаване на ефективността на финансираните от ЕС проекти и помощта на ЕС, така че в бъдеще да може да се постигне по-голям напредък. Сложността на процедурите за финансиране от страна на ЕС не дава възможност да се включат много от неправителствените участници, които имат най-голям потенциал, но и най-голяма нужда от подкрепа и които понастоящем не разполагат с необходимите знания и опит, за да могат да кандидатстват за финансиране. Подпомагането на организациите в усилията им да получат финансиране, например посредством обучение, организирано от делегациите на ЕС, следва да бъде една от целите на инициативата.

1.11 ЕИСК е съгласен по принцип с политиките на Комисията в областта на имиграцията, убежището и свободното движение на хора. Той обаче счита, че са необходими конкретни строги мерки за справяне с нелегалната имиграция и трафика на хора, включително мерки за насърчаване на регионалното развитие и социалното сближаване в страните партньорки.

1.12 Комитетът призовава държавите-членки да демонстрират солидарност с държавите-членки на ЕС от Средиземноморието, които са подложени на миграционен натиск.

1.13 ЕИСК счита, че притокът на имигранти към страните от ЕС може да бъде намален само ако бъде оказана реална подкрепа на обществата в Северна Африка и Близкия изток чрез конкретни програми за икономическо и социално подпомагане, насочени към укрепване на конкурентоспособността на техните икономики, подкрепа на местните малки и средни предприятия (МСП), селското стопанство, регионалното развитие и социалното сближаване и отварянето на отдалечените региони.

1.14 Освен това ЕИСК смята, че именно селското стопанство, както и развитието на селските райони по принцип, имат първостепенна роля в икономиките на страните партньорки от Южното Средиземноморие за предоставяне на решения за местното развитие и осигуряване на заетост на младата работна сила. Секторът има ключово значение и за разрешаване на настоящата продоволствена криза в тези страни и затова следва да бъде разглеждан като приоритет. Същевременно секторът на производството на енергия от възобновяеми източници има огромен потенциал, който може да донесе големи ползи по отношение на заетостта, социалното развитие и смекчаването на изменението на климата и по двата бряга на Средиземно море.

1.15 ЕИСК смята, че следва да се укрепи социалният диалог между работодатели и работници в Средиземноморския регион и че група „Работодатели“ и група „Работници“ могат да допринесат за постигането на тази цел. Освен това ЕИСК призовава за развиване на структуриран социален диалог посредством Социален форум. ЕИСК ще продължи тясното си сътрудничество с МОТ за насърчаване на социалния диалог в региона.

1.16 ЕИСК приветства плана на Комисията за осигуряване на допълнителни средства от над 1 млрд. евро до 2013 г. за посрещане на неотложните нужди на региона. В същото време той отправя искане към Комисията да обвърже финансирането с конкретна политическа и социална рамка за страните бенефициери, която да укрепва демократичните принципи и политическите и синдикалните свободи, и да насърчава развитието на образованието и ученето през целия живот, опазването на околната среда и разширяването и задълбочаването на политическото сътрудничество с държавите-членки от Средиземноморието.

1.17 ЕИСК подчертава, че в това начинание социалните партньори, организациите на гражданското общество и икономическите и социални съвети на държавите-членки имат жизненоважна роля посредством споделяне на опит и знания, разпространяване на информация, бенчмаркинг, трансфер на ноу-хау и административни ресурси. ЕИСК е готов да поеме изпълнението на конкретни проекти за подпомагане и укрепване на гражданското общество в сътрудничество с Комисията и с върховния представител/заместник-председателя.

1.18 Като орган, представляващ европейското гражданско общество, ЕИСК може да участва активно в новата Европейска рамка за сътрудничество с обществата в Средиземноморието посредством:

—	документиране на положението на гражданското общество в страните от региона посредством открит, демократичен и редовен диалог с широк кръг участници;

—	съдействие при определянето на специфични критерии и процедури за приемането на дадена организация като истински представител на даден сектор от обществото;

—	подкрепа на усилията от страна на независимо и представително гражданско общество за изграждането на капацитет посредством опита си в широк кръг области, в това число социалния диалог, икономическите и социалните права;

—	подпомагане на местните икономически и социални съвети чрез предоставяне на експертен опит в областта на демокрацията на участието;

—	участие в програмите на Комисията за укрепване на социално-икономическите организации.

1.19 ЕИСК смята, че е от първостепенно значение да се работи съвместно с институциите на ЕС за подкрепа на нововъзникващите организации на гражданското общество в страните от Южното Средиземноморие. ЕИСК ще адаптира мрежата си от икономически и социални съвети и сродни институции от Евро-средиземноморския регион и ще продължи да насърчава регионалното сътрудничество посредством тази мрежа, като се придържа към принципите на обвързаност с условия и диференциране, заложени в преразгледаната Европейската политика за съседство (ЕПС).

2. Поуки от миналото

2.1 Критичен анализ на досегашните действия на Европейския съюз

2.1.1 Пълната липса на демократична среда, с някои изключения, принуди ЕС да адаптира политиките си – не във всички случаи оправдано – от прагматични съображения и да приеме да води разговори с партньори, които далеч не могат да се нарекат демократични представители на своите народи.

2.1.2 Ограничен от официалните европейски политики и официалните позиции на останалите европейски органи по отношение на управляващите режими в Северна Африка и Близкия изток, от политическите и икономическите насоки на Барселонския процес, както и от изключително ограничения си бюджет, ЕИСК възприе прагматична позиция и си сътрудничеше с икономическите и социални съвети и официалните организации на гражданското общество, които невинаги имаха достатъчно демократична легитимност, нито представляваха по адекватен начин гражданското общество.

2.1.3 През целия период от началото на Барселонския процес ЕС поддържаше твърде ограничена комуникация и сътрудничество с непризнатите от официалните режими организации на гражданското общество, с което изгуби възможността да повлияе на политическите и социалните процеси. Въпреки това ЕС остава единствената голяма сила, на която местните общества възлагат надеждите си за възстановяване на мира, утвърждаване и задълбочаване на демократичните свободи и подпомагане на местните икономики.

2.1.4 Преди арабските въстания вижданията на политиците от държавите-членки на ЕС за страните от Северна Африка и Близкия изток бяха прагматични, но разпокъсани и в тях се наблюдаваше разнобой; поради това те не можаха да си дадат сметка за изключително важните процеси, които протичаха на политическо, икономическо и социално равнище, и бяха напълно изненадани от дълбочината и мащаба на събитията, които доведоха до тези непредвидени промени.

2.1.5 След промените ЕС трябва да се приближи към местните общества, да извлече поуки от миналото, да се запознае с местните нрави, обичаи и традиции, да разбере културата на всяко общество (която е различна във всяка отделна страна), да поддържа сътрудничество и да оказва подкрепа на режимите, които ще възникнат в хода на истински свободни и демократични процеси.

3. Настояща ситуация и перспективи

3.1 ЕИСК смята, че известен брой назряващи от години въпроси, които будят недоволство сред местните общества, трябва да бъдат разгледани неотложно: използването на производствената инфраструктура (средствата за производство) в страните от Северна Африка и Близкия изток от конкретни групи, имащи интереси и връзки с бившите режими, които нямаха демократична легитимност, неравномерното разпределение на богатството и просперитета, рязкото повишаване на цените на основните хранителни продукти, които в крайна сметка ги направиха недостъпни за обикновените хора, необходимостта от защита на индивидуалните, социалните и синдикалните права и искането за икономическо и социално благоденствие и образование.

3.2 Днешната политическа ситуация в повечето средиземноморски страни в Северна Африка и Близкия изток се характеризира с:

i.	надежда за установяване на свободни демократични режими;

ii.	нужда от помощ за съживяване на икономиките;

iii.	първи признаци за това че вече функционират някои свободни организации на гражданското общество и социално-икономически структури, както установени, така и новосъздадени;

iv.

необходимост от координирана и добре организирана международна подкрепа както от страна на ЕС – който след Договора от Лисабон разполага с всички необходими механизми за провеждане на обща външна политика в лицето на върховния представител и заместник-председател на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) – така и от страна на останалите международни организации (ООН, Международната организация по труда (МОТ), Международният валутен фонд (МВФ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и т.н.). Във връзка с това много полезни биха били контактите с изследователски институции, специализирани в Евро-средиземноморския регион (например Института за икономическо прогнозиране на Средиземноморието (IPEMED), Евро-средиземноморския форум на институтите за икономически изследвания (FEMISE).

ЕИСК смята, че ЕС трябва да говори „с глас“.

3.3 Общи теми за целия регион на Южното Средиземноморие са необходимостта от установяване и укрепване на демокрацията, от ускоряване на икономическия и социалния прогрес и осигуряване на образование и заетост за младите поколения.

3.4 Повечето страни от Северна Африка и Близкия изток са изправени пред предизвикателството да имат население, състоящо се предимно от млади хора, което означава, че трябва спешно да намерят решение за тази високо производителна част от своето население, като повишат заетостта. За тази цел следва да се насърчат подходящи програми за обучение и образование, като същевременно се утвърждават гражданските права и равнопоставеността между половете.

3.5 Демократични ценности и процеси могат да се въведат само като се приемат принципите на представителната демокрация, основаваща се на свободни избори, независими политически партии, и се окаже помощ и подкрепа на организациите на гражданското общество и социално-икономическите организации, работещи в сигурна, свободна и независима среда.

3.6 Комитетът призовава държавите-членки да демонстрират солидарност с държавите-членки на ЕС от Средиземноморието, които са подложени на миграционен натиск:

а)	чрез сътрудничество в рамките на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX);

б)	чрез въвеждане и подкрепа на специални икономически мерки;

в)	чрез подпомагане на страните партньорки в региона за облекчаване на човешкото страдание в определени страни или региони.

3.7 ЕИСК приветства назначаването на испанския дипломат Bernardino León Gross от Съвета на министрите на ЕС за специален представител на ЕС за региона на Южното Средиземноморие в отговор на събитията, свързани с арабските въстания. Назначаването му е ясен сигнал за това, че ЕС иска да запази инициативата си в този регион. ЕИСК призовава специалния представител да работи в тясно сътрудничество с гражданското общество, което играе първостепенна роля в региона, и да използва за тази цел всички налични канали в ЕС.

4. Нови европейски политики за съседство

4.1 ЕИСК приветства двете съвместни съобщения на Комисията и ЕСВД (2), в които се прави оценка на досегашния ход на евро-средиземноморските отношения и пръв преглед на възможностите и перспективите, възникващи след арабските въстания. ЕИСК би искал да изтъкне по-специално следното:

4.1.1

ЕС в никакъв случай не трябва да остава свидетел на събитията.

4.1.2

ЕИСК проучи подробно съвместните съобщения на Европейската комисия и върховния представител и одобрява всички предложени в текста мерки за развитие, като в същото време отбелязва, че ЕС на Барселонския процес през 1995 г., преди да оцени и разработи отново тези мерки.

4.1.3

ЕС следва незабавно да приложи новото „Партньорство за демокрация и споделен просперитет“ в Средиземноморието.

4.1.4

Към всяка страна трябва да се приложи различен подход в рамките на ново партньорство, съобразен с политическите и социални процеси. По-напредналите страни следва да имат възможност за повече финансиране и по-голямо задълбочаване на политическото и икономическото сътрудничество с ЕС. Определянето на конкретен набор от принципи (демокрация, защита на индивидуалните права и т.н.) и предоставянето на конкретни стимули, обвързани с конкретни политически цели (борба с корупцията, независима съдебна власт, независими медии и т.н.), трябва да стоят в основата на отношенията на ЕС с всички тези страни. Следва да се определят и конкретни предпазни механизми, чрез които да се намалява или съответно преустановява финансирането в случай на неспазване на задълженията или сроковете.

4.1.5

Провеждането на свободни и честни избори е неподлежаща на компромис предпоставка за сключването на партньорство.

4.1.6

Подкрепата по места от страна на организираното гражданско общество е основна предпоставка за укрепването на новите демократични режими и гарантирането на икономическите и социалните права, опазването на околната среда и социалното и икономическото развитие. ЕИСК е готов да се притече на помощ със своя опит, придобит в резултат на дейността, която развива по целия свят, както и с експертните знания на членовете си и с конкретни действия за подкрепа в сътрудничество с Комисията, Европейския парламент и Комитета на регионите.

4.1.7

Арабските въстания до голяма степен се дължат на специфичната роля, която изиграха младите хора и жените. С оглед на това следва да се постави специален акцент върху гарантирането на техните права и засилването на ролята им в новите демократични режими. Във връзка с това ЕИСК призовава всички страни в Евро-средиземноморския регион да ратифицират Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.

4.1.8

Свободният социален диалог между работодатели и работници, който е условие за поддържане на икономическата и социалната стабилност, ще изиграе особено важна роля за укрепването на демокрацията и утвърждаването на синдикалните права.

4.1.9

Борбата с корупцията, доброто управление и създаването на ефективна държавна администрация са подходящи и необходими условия за икономическо благоденствие и привличане на жизнено необходимите преки чуждестранни инвестиции, които ще укрепят демократичните режими и ще осигурят нови работни места.

4.1.10

Създаването на партньорства за мобилност и изграждане на инфраструктура в страните от Средиземноморието в области като защитата на границите, миграцията и убежището ще повиши сигурността в региона.

4.1.11

Създаването на малки и средни предприятия (МСП) в страните от Средиземноморието е основна предпоставка за икономическото развитие и откриването на нови работни места при здрава регулаторна рамка и в благоприятна финансова среда. В това отношение специална роля трябва да изиграе Механизмът за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP), както и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ).

4.1.12

Неграмотността е един от големите социални проблеми в страните от Северна Африка и Близкия изток, за чието преодоляване следва да се положат специални усилия. ЕС може и трябва да изиграе подпомагаща роля в това отношение. Освен това той следва да осигури подкрепа за бизнес обучение и развиване на умения.

4.1.13

ЕИСК подкрепя създаването на „Европейски фонд за демокрация“, който ще има задачата да подпомага с целеви мерки демократичните процеси в страните от Южното Средиземноморие, оказвайки подкрепа за създаването на политически партии и свободни медии и най-вече за укрепването на гражданското общество (организации на работници/работодатели, неправителствени организации, селскостопански производители, женски асоциации и други социални партньори). Съдейки от опита си, ЕИСК счита, че е необходим специален механизъм за подкрепа на гражданското общество, като предложения механизъм за гражданско общество на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ENPI), и настоява финансирането за този механизъм да бъде увеличено. ЕИСК изразява пълна готовност да участва в механизма в сътрудничество с останалите европейски органи и да предложи своя опит. Освен това ЕИСК призовава Комисията да признае специалната роля, която социално-професионалните организации могат да изиграят в ENPI (Инструмент на европейската политика за съседство и партньорство), по-конкретно по отношение на механизма за гражданското общество, който предстои да бъде създаден.

4.1.14

ЕИСК е съгласен с институциите на ЕС, че регионът на Средиземноморието от дълги години е под непрекъснато напрежение заради израелско-палестинския конфликт, който възпрепятства всеки опит за диалог или общи действия, и призовава върховния представител/заместник-председателя да продължи интензивните си усилия за намиране на взаимноприемливо решение. ЕС трябва да има единна позиция по този изключително деликатен въпрос.

4.1.15

ЕИСК подкрепя позицията на Комисията за облекчаване на издаването на визи за избрани партньори от Средиземноморието и за либерализиране, в подходящ момент, на визовия режим за страните, които могат да си сътрудничат по-тясно с ЕС в областта на мобилността, убежището, връщането в страната на произход и борбата с нелегалната имиграция и трафика на хора.

4.1.16

ЕИСК смята, че зачитането на религиозните и гражданските свободи в регион, който се характеризира с религиозно и политическо разнообразие, е основно право на човека, което трябва да се защитава безусловно, и призовава страните, които все още не са ратифицирали действащите всеобщи и регионални конвенции и споразумения относно политическите, граждански и културни свободи и икономическите и социалните права, основаващи се на Всеобщата декларация за правата на човека, да направят това незабавно.

4.1.17

Медиите в Евро-средиземноморския регион имат първостепенна роля за разпространяването и представянето на резултатите от протичащите промени. Подкрепата от страна на ЕС трябва да се съсредоточи върху инициативи, насочени към повишаване на професионализма и независимостта на съществуващите медии и подобряване на условията, благоприятстващи многообразието и свободата на медиите.

5. Засилване на сътрудничеството между ЕС и гражданското общество в Средиземноморието

5.1 След арабските въстания всички европейски органи, изненадани от събитията и без да разполагат с алтернативен план за бърза реакция освен хуманитарната помощ, приеха, че в бъдеще ЕС трябва да обърне специално внимание на организациите на гражданското общество и на останалите независими социални и професионални структури.

5.2 Двете съобщения на Комисията и на върховния представител/заместник-председателя съдържат специални раздели с мерки в подкрепа на гражданското общество в рамките на Европейската политика за съседство (ЕПС) и Съюза за Средиземноморието.

6. Ролята на Комисията

6.1 Трябва да се помогне на страните от Южното Средиземноморие да създадат и да укрепят механизмите, които спомагат за доброто организиране и функциониране на гражданското общество и социално-икономическите организации (законодателство, изготвяне на критерии за дейността, укрепване на институциите, стартиране на открит и приобщаващ демократичен диалог и т.н.).

6.2 Сътрудничеството с държавите-членки е от първостепенно значение и трябва да се предефинира ролята и мисията на Съюза за Средиземноморието (3) и да се осигури дейно участие на признатите организации на гражданското общество в неговите програми.

7. Конкретната роля на ЕИСК

7.1 Като орган, представляващ европейското гражданско общество, ЕИСК може да участва активно в новата Европейска рамка за сътрудничество с обществата в Средиземноморието посредством:

—	документиране на положението на гражданското общество в страните от Южното Средиземноморие посредством открит, демократичен и редовен диалог с широк кръг участници;

—	съдействие при определянето на специфични критерии и процедури за приемането на дадена организация като истински представител на даден сектор от обществото, която функционира демократично и независимо и си сътрудничи с други органи;

—

подкрепа на усилията от страна на независимо и представително гражданско общество за изграждането на капацитет посредством опита си в области като социалния диалог, икономическите и социалните права, професионалното обучение, доброто управление, равнопоставеността на пазара на труда, устойчивото развитие, социалното сближаване, защитата на потребителите, кооперативите, МСП, капацитета за защита на интересите, миграцията, развитието на селските райони и правата на жените;

—	подпомагане на местните икономически и социални съвети чрез предоставяне на експертен опит в областта на демокрацията на участието;

—	участие в програмите на Комисията за укрепване на социално-икономическите организации.

7.2 ЕИСК смята, че следва да се укрепи социалният диалог между работодатели и работници в Средиземноморския регион и че група „Работодатели“ и група „Работници“ могат да допринесат за постигането на тази цел чрез създаването на комуникационна мрежа със съответните заинтересовани страни. Освен това ЕИСК призовава за развиване на структуриран социален диалог посредством Социален форум.

7.3 ЕИСК смята, че е от първостепенно значение да се работи съвместно с институциите на ЕС в подкрепа на нововъзникващите организации на гражданското общество в страните от Южното Средиземноморие, особено на тези, участвали пряко във въстанията, които дадоха начало на революциите, така че те да получат политическото признание и финансовата подкрепа, от която се нуждаят, за да продължат да изпълняват ролята си в демократичните процеси.

7.4 ЕИСК вече започна поредица от мисии в страните от Южното Средиземноморие (Тунис и Мароко) и се готви да организира форум на неправителствените организации от Евро-средиземноморския регион (септември 2011 г.), както и ежегодна среща на високо равнище с широко участие на гражданското общество (ноември 2011 г., Истанбул). Освен това той отправи препоръки в своите становища и резолюции относно Евро-средиземноморското сътрудничество (4) и в заключителната декларация на Срещата на върха на икономическите и социални съвети и сродните им институции от Евро-средиземноморския регион, проведена през 2010 г. в Рим. Тази декларация съдържа редица препоръки относно наболели за гражданското общество в Евро-средиземноморския регион въпроси: създаване на Асамблея на икономическите и социални съвети и сродните им институции, които се вписват в институционалния дух на СзС. Останалите въпроси от дневния ред бяха свързани с достойния труд и устойчивото развитие на Средиземноморския регион, с професионалното обучение като двигател на конкурентоспособността и създаването на работни места, с установяването на по-справедливо общество в Евро-средиземноморския регион, както и с политиките в областта на селското стопанство в страните от СзС. Освен това ЕИСК работи в тясно сътрудничество с националните икономически и социални съвети на държавите-членки на ЕС от Средиземноморския регион.

7.5 ЕИСК ще направи съответните промени в мрежата си от икономически и социални съвети и сродни институции от Евро-средиземноморския регион и ще продължи да насърчава регионалното сътрудничество посредством тази мрежа, която може да действа като форум за обмен между партньори от гражданското общество в Севера и Юга.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Съвместно съобщение до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011) 200 окончателен, 8.3.2011 г.) и Съвместно съобщение до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Нов отговор на промените в съседните държави (COM(2011) 303 окончателен, 25.5.2011 г.).

(2) Вж. бел. 1 по-горе.

(3) Вж. Резолюция на Комитета на регионите „Управление на въздействието и на последиците от революциите в Средиземноморието“ от 12 май 2011 г. (ОВ C 192, 1.7.2011 г., стр. 1-3).

(4) Резолюция на ЕИСК относно „Положението в страните от Южното Средиземноморие“, ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 1-2); становище относно „Европейски инструмент за демокрация и права на човека“ (ЕИДПЧ), ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 13-18); становище относно „Свободата на сдружаване в страните партньори от Средиземноморския регион“ (ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 77-81).

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/38

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Единно европейско небе II“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 376/07

Докладчик: г-н KRAWCZYK

„Единно европейско небе II“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 22 юни 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 152 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Европейската система за управление на въздушното движение (УВД) в продължение на десетилетия страда от разпокъсаност и недостатъци. Чрез създаването на Единното европейско небе (ЕЕН) може да се укрепи безопасността и да се подобри ефективността на полетите. Това би намалило съществено емисиите на СО2 за всеки полет и би смекчило значително останалите въздействия върху околната среда (свързаните с авиацията емисии на СО2 биха могли да бъдат намалени с 12 % за всеки полет), като в същото време би довело и до значително намаляване на разходите.

1.2 Създаването на Единното европейско небе е от основно значение и за гарантиране на конкурентоспособността на авиационния сектор на ЕС на световния пазар. Важно е Европейската комисия да играе основна роля в прилагането на ЕЕН II. Успешното преодоляване на различните препятствия и политически проблеми, пред които бяхме изправени в изминалите години, ще е възможно единствено чрез силното и неоспорвано лидерство на Комисията.

1.3 Успешното прилагане на схемата на резултатите, основана на реалистични, но амбициозни цели в областта на безопасността, ефективността на разходите, капацитета/закъсненията и ефективността на полетите е основен фактор за създаването на Единното европейско небе. ЕИСК изразява загриженост, че сегашната степен на ангажираност на държавите-членки на ЕС по отношение на Единното европейско небе е недостатъчна.

1.4 Необходимо е да бъдат разработени функционални блокове въздушно пространство (ФБВП), основани на оперативни нужди, като се отчитат безопасността, капацитетът на въздушното пространство, целите за повишаване на икономическата ефективност и подобренията в околната среда чрез засилена ефективност на полетите. Европейската комисия следва да установи и да наблюдава отблизо параметрите, които трябва да бъдат постигнати от различните инициативи във връзка с ФБВП, като използва работната рамка на ЕЕН II.

1.5 ЕИСК счита, че Евроконтрол би могъл да играе роля в укрепването на функциите на Европейската мрежа за УВД, например чрез проектиране на европейска трасова мрежа, управлението на потоците на централно равнище и управлението на ограничените ресурси, но само при условие че това става в съответствие с правото на ЕС, че бъде завършена успешно реформата на агенция „Евроконтрол“ и че бъде допълнително рационализирана нейната разходна база. ЕИСК приветства решението на Европейската комисия да номинира „Евроконтрол“ за „Европейски мрежови мениджър“.

1.6 ЕИСК счита, че целите във връзка с безопасността и резултатите, както и оперативната съвместимост със системите на мрежата за УВД извън ЕС (като например инициативата NextGen в САЩ) следва да останат движещата сила за Програмата за научни изследвания в областта на УВД на Единното европейско небе (SESAR). Ето защо ЕИСК счита, че е необходимо да се разгледат следните предизвикателства, свързани с внедряването на SESAR:

—	гарантиране на синхронизираното внедряване на осъвременена въздушна и наземна инфраструктура;

—	гарантиране на предоставянето на навременни и достатъчни финансови ресурси за внедряването на SESAR;

—	установяване на подходящо управление за внедряването на SESAR.

1.7 Въпросът за безопасността надхвърля рамките на разпоредбите за безопасност. Той включва също така човешките способности, културата на безопасност, уменията и обучението, както и управлението на екипажа. Във връзка с това е важно:

—	да се признае ролята на човешкия фактор по отношение на проактивното управление на рискове;

—	да се гарантира достатъчно равнище на компетентност и обучение на професионалистите;

—	да се насърчава участието на социалните партньори в прилагането на Единното европейско небе на всички равнища и

—	да се изгради култура на безопасност, която да включва открита култура на докладване и „култура на справедливост“ като основа на безопасността.

1.8 ЕИСК отбелязва, че пакетът ЕЕН II разшири обхвата на системата на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) по отношение на регламентирането на безопасността на УВД на равнище ЕС, като по този начин осигури интегриран подход към регулирането на безопасността на УВД и надзор в ЕС в рамките на концепцията „от точка до точка“.

2. Въведение

2.1 Чрез създаването на Единното европейско небе може да се укрепи безопасността и да се подобри ефективността на полетите. Това би намалило съществено емисиите на СО2 за всеки полет и би смекчило значително останалите въздействия върху околната среда (свързаните с авиацията емисии на СО2 биха могли да бъдат намалени с 12 % за всеки полет), като в същото време би довело и до значително намаляване на разходите.

2.2 Създаването на Единно европейско небе е от основно значение и за гарантиране на конкурентоспособността на авиационния сектор на ЕС на световния пазар. Освен това, сегашната система за УВД няма да може да се справи с прогнозираната за периода от днес до 2030 г. интензивност на трафика (според последната дългосрочната прогноза на Евроконтрол до 2030 г. трафикът ще се увеличи до 16,9 милиона полета (1,8 пъти повече от сегашните му равнища).

2.3 Първоначалният пакет „Единно европейско небе“ (ЕЕН I) влезе в сила през 2004 г. По това време най-големият проблем в управлението на въздушното движение беше „задръстването“ във въздуха и произтичащите от това закъснения, поради което този въпрос, наред с безопасността, се превърна в основен акцент на ЕЕН I.

2.4 През изминалите години ситуацията по отношение на УВД се промени в известна степен и въпреки че безопасността и капацитетът все още представляват важни цели, цялостната картина е по-разнообразна с по-голям акцент върху околната среда (ефективност на полетите) и ефективността на разходите. Освен това регулаторният подход беше променен по искане на държавите-членки и заинтересованите страни в полза на по-малко императивен подход („по-добро регулиране“).

2.5 Въпреки че някои от целите на ЕЕН бяха постигнати, затрудненията на държавите-членки при изпълнението на някои от целите на ЕЕН I, както и на актуализираните цели във връзка с околната среда и ефективността, доведоха до стартирането на пакета „Единно европейско небе II“ (ЕЕН II). Той беше приет от законодателя на ЕС през 2009 г. и публикуван в Официален вестник на 14 ноември 2009 г. В него се предоставят основни инструменти, правна рамка и структурни елементи за осъществяването на „Единно европейско небе“ от 2012 г. нататък.

2.6 Наред с това, като техническо и оперативно допълнение към институционалните реформи, предвидени в ЕЕН II, беше стартирана програмата SESAR.

2.7 Въпреки това продължават да съществуват значителни предизвикателства. За да се преодолеят тези предизвикателства, са необходими значителни оперативни подобрения заедно с постоянни политически действия, за да се гарантира бързо прилагане на пакета ЕЕН II на основата на амбициозни цели, като крайната цел е намаляване на различията във функционирането на системите за УВД на ЕС и системите за УВД извън ЕС.

2.8 ЕИСК е подчертавал необходимостта от Единно европейско небе в предходни становища, по-специално TEN 354-355 относно подобряване на функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система чрез ЕЕН II. Целта на настоящето становище по собствена инициатива е да представи визия на високо равнище във връзка с прилагането на пакета ЕЕН II и внедряването на SESAR, като в него се разглеждат следните аспекти:

—	прилагане на схемата за резултатите на ЕЕН II с амбициозни цели;

—	прилагане на ФБВП, основани на тези цели;

—	укрепване на функциите на мрежата за УВД въз основа на реформирането на Евроконтрол;

—	реформа на Евроконтрол в подкрепа на ЕЕН и намалена разходна база;

—	SESAR в качеството си на технически и оперативен елемент на ЕЕН с публично финансиране, с цел подкрепа за фазата на внедряване;

—	Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) като единен регулатор на безопасността с правила за безопасност, основаващи се на принципи в областта на безопасността и на надграждане върху съществуващите правила.

Принципът на човешкия фактор и необходимостта от социален диалог, включващ оперативни служители и реални консултации с всички заинтересовани страни, са основен елемент, върху който следва да се основават всички тези аспекти.

3. Прилагане на схемата за резултатите на ЕЕН II с амбициозни цели

3.1 Успешното прилагане на схемата за резултатите, основана на амбициозни цели в областта на безопасността, ефективността на разходите, капацитета/закъсненията и ефективността на полетите е основен фактор за постигане на Единното европейско небе. За да се гарантира бързо извличане на ползи от нея, ще бъде необходим непоколебим политически ангажимент. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на това държавите-членки на ЕС да изпълнят своя ангажимент за ускоряване на прилагането на Единното европейско небе, както беше решено от Съвета по транспорт на ЕС през май 2010 г. ЕИСК изразява загриженост, че сред държавите-членки на ЕС е налице ниска степен на ангажираност по отношение на Единното европейско небе.

3.2 ЕИСК счита, че е от основно значение да се гарантира последователност между целите на Общността и националните цели във връзка с ФБВП. Това ще изисква да бъде разработена система за преодоляване на несъответствията между тези цели. На практика това означава, че държавите, които показват най-лоши резултати, ще се нуждаят от по-амбициозни цели от онези, които са постигнали по-добри резултати. Сравнителните доклади относно резултатите в областта на УВД на Комисията на Евроконтрол за преглед на ефективността следва да се използват за определяне на подробни цели за отделните оператори в сектора на УВД. Следва да се определят и прилагат цели, свързани с безопасната дистанция, за да се гарантира балансиран подход във връзка с другите цели. Във връзка с това не трябва да се прави компромис с равнищата на безопасност и безопасността трябва да продължи да се подобрява.

3.3 ЕИСК подчертава значението на запазването на независимостта на националните надзорни органи (ННО) от доставчиците на аеронавигационно обслужване, както и от политическа намеса; това е от основно значение за гарантиране на успешното прилагане. Ето защо следва да се гарантират адекватни ресурси за ННО. Европейската комисия следва да наблюдава отблизо стриктното придържане към тези принципи, като се използват инструменти, които са на разположение в пакета ЕЕН II. Освен това ННО следва да се координират по-добре, като използват интензивно създадената платформа на ННО и, когато това е уместно, следва да се предвиди консолидация в контекста на ФБВП, за да се гарантират икономии от мащаба и да се предотврати увеличение на надзорните разходи. Във връзка с това би могла да се укрепи ролята на координатора по ФБВП.

3.4 В работната рамка следва да се разгледат въпросите за пътните такси и таксите за ползване на терминал. Това е от основно значение, за да се осигурят реални ползи за авиолиниите и пътниците, основаващи се на концепцията „от точка до точка“. Ако бъде изготвена ясна пътна карта, това ще доведе до намаляване на преките и непреките разходи на системата за УВД на ЕС в дългосрочен план и по този начин ще се намалят таксите във връзка с контрола на въздушния трафик, заплащани от ползвателите на въздушното пространство, като това ще има отражение върху пътниците и ползвателите на товарен транспорт.

3.5 ЕИСК счита, че системата за отчитане на резултати на ЕЕН II следва да се свърже с добре развита система от стимули. Най-големият стимул ще бъде отменянето на системата за пълно възстановяване на разходите в УВД, както беше вече договорено в пакета ЕЕН II, и заменянето ѝ със система на фиксирани разходи.

3.6 Функциите на мрежата, като Централното звено за контрол на потока (CFMU) на Евроконтрол и Централната служба за пътни такси (CRCO), също следва да се основават на ясни цели, които обаче следва да включват гаранции, че Органът за преглед на ефективността (PRB) на ЕС се ползва със стриктна независимост от тези функции на мрежата.

4. Прилагане на функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП), основани на тези амбициозни цели

4.1 Целта продължава да бъде свеждане до минимум на броя на ФБВП, които се основават най-вече на изискванията за потока на трафика, капацитета и ефективността на разходите. За всички ФБВП следва да важат същите мерки и процедури за безопасност. ФБВП са основен инструмент, който позволява отделните доставчици на аеронавигационно обслужване да изпълнят амбициозните цели от 2012 г. нататък.

4.2 Необходимо е да бъдат разработени ФБВП, основани на оперативни нужди, като се отчитат безопасността, капацитетът на въздушното пространство, целите за повишаване на икономическата ефективност и подобренията в околната среда чрез засилена ефективност на полетите. Постигането на тази цел изисква политически ангажимент и наблюдение на най-високо равнище. Европейската комисия следва да установи и да наблюдава отблизо параметрите, които трябва да бъдат постигнати от различните инициативи във връзка с ФБВП, като използва работната рамка на ЕЕН II.

4.3 ФБВП трябва да гарантират постепенната техническа интеграция на разпокъсаната европейска система за УВД, която да се основава на пътна карта с ясни цели. За да се постигне тази цел, се изискват ясна координация и сътрудничество между ФБВП.

4.4 Що се отнася до промените в работните практики, от решаващо значение са добрите отношения в сектора. Това може да бъде постигнато само с реални и постоянни консултации в истинския смисъл на думата. Ако погледнем в перспектива, жизнено важно е да има добър социален диалог, за да се избегнат подобни проблеми в бъдеще. Работещите в сектора са неговият основен капитал и евентуални промени в работните практики биха могли да доведат до икономически протести, ако към тях не се подходи внимателно.

4.5 В съответствие с Регламента за ЕЕН, от доставчиците на аеронавигационно обслужване се изисква да разполагат с планове за действие при извънредни обстоятелства за всички услуги, които предлагат, в случаи, при които събитията са довели до значително влошаване или прекъсване на техните услуги. Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да поставят акцент върху решения, които са по-ефикасни и ефективни от гледна точка на разходите, като най-напред потърсят резервни варианти в рамките на съществуващите национални инфраструктури (т.е. други центрове за контрол на въздушното движение (ЦКВД) или военни съоръжения) и трябва да предвидят при подобни извънредни обстоятелства варианти на развитията във връзка с ФБВП.

4.6 Сътрудничеството между гражданските и военните доставчици на услуги е от основно значение, за да се гарантира по-нататъшното развитие на ЕЕН и разрешаването на проблемите на участъците с най-значителните затруднения в капацитета в центъра на Европа. Държавите-членки и Европейската комисия трябва да се стремят към гражданско-военно сътрудничество в контекста на ФБВП, което съчетава гражданските и военните нужди по прагматичен и неполитически начин. С оглед на факта, че това засяга също държави извън ЕС и САЩ, от основно значение е по-тясната координация с НАТО. Преместването на някои зони за военновъздушни маневри по-далече от основните потоци на гражданската авиация, както се предвижда от някои ФБВП, се подкрепя от ЕИСК и към това следва да се стремят активно всички инициативи във връзка с ФБВП. Освен това всички ФБВП следва да се стремят към изграждане на мрежата за УВД за нощния въздушен трафик, както се предвижда от някои ФБВП, като средство за подобряване на ефективността на нощните полети, когато не се използват зоните за военновъздушни маневри.

4.7 ЕИСК счита също така, че от основно значение е да се разшири обхватът на ФБВП и на принципа на Единното европейско небе отвъд границите на ЕС, по-специално към съседните на Европа държави. Това ще включва и по-нататъшно сътрудничество на международно равнище.

4.8 Политическият ангажимент е от основно значение, за да се гарантира, че ФБВП ще доведе до реални ползи за крайните потребители. Комисията и координаторът по ФБВП следва да продължат да напомнят на държавите-членки за тяхното задължение да приложат на практика ЕЕН и ФБВП.

5. Създаване на орган за управление на европейската мрежа, който да изпълнява функциите на мрежата за УВД

5.1 ЕИСК изразява съгласие, че засилването на функциите на Европейската мрежа за УВД, като например проектирането на европейска трасова мрежа, управлението на потоците на централно равнище и управлението на ограничените ресурси (радиочестоти и радарните кодове на транспондера), е основен елемент от пакета ЕНП II.

5.2 ЕИСК счита, че Евроконтрол би могъл да играе роля в тези функции, но само при условие че това става в съответствие с правото на ЕС, че бъде завършена успешно реформата на агенция „Евроконтрол“ и че бъде допълнително рационализирана неговата разходна база. За това ще се изисква пълна политическа ангажираност на всички държави-членки на Евроконтрол, за да се прокара преструктурирането на агенцията. ЕИСК приветства решението на Европейската комисия да номинира „Евроконтрол“ за „Европейски мрежови мениджър“.

5.3 Ето защо ЕИСК призовава Европейската комисия да осигури стриктно придържане към този важен елемент при предоставяне на мандат на Евроконтрол.

5.4 ЕИСК изразява загриженост относно предвижданото увеличение на броя на закъсненията във връзка с контрола на въздушния трафик през лятото на 2011 г. ЕИСК насърчава Евроконтрол като управител на мрежата на ЕЕН, в сътрудничество с доставчиците на аеронавигационно обслужване и ползвателите на въздушното пространство, да намери краткосрочни решения, за да се намали въздействието върху въздушния трафик и пътниците.

5.5 В заключение ЕИСК би припомнил, че в резултат от изригването на вулкана Eyjafjallajökull в Исландия през 2010 г. беше затворено въздушното пространство, което доведе до значителни смущения в авиационния сектор и за пътниците. Това явление даде огромно отражение върху разходите на авиационния сектор и икономиката на ЕС като цяло. След тези събития бе постигнато съгласие, че Европа трябва да преразгледа своите процедури. Във връзка с това ЕИСК подчертава необходимостта Европа да хармонизира своите процедури с най-добрите практики в други части на света, като например САЩ. Европа е единственият регион в света, в който авиолиниите не носят отговорност за справяне с евентуални опасности, свързани с вулканичната пепел. Неотдавнашното учение със симулиране на кризисна ситуация, предизвикана от вулканична пепел (проведено през април 2011 г.) на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) показа, че макар и да е постигнат напредък, е необходимо по-солидно лидерство, за да се избегне друг фрагментиран подход. ЕИСК призовава ЕААБ да предостави ясни насоки на всички държави-членки на ЕС за преразглеждане на тяхната политика.

6. Реформа на Евроконтрол в подкрепа на ЕЕН и намалена разходна база

6.1 ЕИСК приветства значителния напредък, постигнат от Евроконтрол под ръководството на неговия генерален директор при преструктурирането в посока на по-динамична организация в подкрепа на ЕЕН. Този продължаващ процес следва да бъде засилен и ще изисква пълната ангажираност на всички държави-членки на Евроконтрол.

6.2 ЕИСК поздравява Евроконтрол по повод на създаването на стълба на ЕЕН в рамките на агенцията, чиято цел е предоставяне на техническа помощ на ЕЕН. Необходима е пълна прозрачност на различните функции на Евроконтрол, нужните за тях ресурси и начина, по който следва да бъдат финансирани. Ясно е, че авиолиниите не следва да заплащат за правителствени функции, като стълба на ЕЕН. Това ще изисква допълнителна работа за установяване на правилни принципи за управление на Евроконтрол, което ще даде възможност за тясно придържане към целите на ЕЕН.

6.3 ЕИСК подчертава също значението на запазването на общоевропейски подход, който надхвърля границите на ЕС. Ето защо Европейската комисия следва да разшири Общото европейско авиационно пространство, така че то да обхване всички съседни държави на Европейския съюз.

7. SESAR в качеството си на технически и оперативен елемент на ЕЕН с публично финансиране, с цел подкрепа за фазата на внедряване

7.1 Програмата SESAR е създадена като техническо и оперативно допълнение към ЕЕН II. Европейската комисия очаква SESAR да „доведе до създаване на бъдеща Европейската система за УВД за периода до 2020 г. и отвъд него, която в сравнение със сегашната ефективност би могла:

—	да позволи трикратно увеличение на въздушния трафик, като едновременно с това намали броя на закъсненията;

—	да подобри безопасността десетократно;

—	да позволи 10 % намаление на въздействието на самолетите върху околната среда и

—	да предоставя на ползвателите на въздушното пространство услуги във връзка с УВД на цена, която е 50 % по-ниска“.

7.2 ЕИСК счита, че тези цели, както и оперативната съвместимост със системите на мрежата за УВД извън ЕС (като например инициативата NextGen в САЩ) следва да останат движещата сила за програмата SESAR. ЕИСК приветства Меморандума за сътрудничество, подписан на 3 март 2011 г. между SESAR и NextGen в Будапеща, като стъпка към по-добро синхронизиране на двата най-важни развойни проекта в рамките на глобалната система за УВД.

7.3 ЕИСК счита, че е от съществено значение да продължи участието на оперативните служители в разработването на SESAR. В този контекст изглежда решаваща необходимостта от обучаване на персонала за използване на нови технологии и нови оперативни концепции.

7.4 ЕИСК подчертава, че въпреки дългосрочните ползи за ползвателите на въздушното пространство, гражданите на ЕС и околната среда, SESAR е изправен пред много сложни предизвикателства във връзка с неговото внедряване. Навременното и ефективното прилагане на SESAR е от основно значение. Освен силния ангажимент на индустрията, ще бъде необходима значителна политическа и финансова подкрепа в рамките на публично-частно партньорство. Ето защо въвеждането на SESAR следва да бъде неразделна част от стратегията „Европа 2020“, за да се осигури силно икономическо управление, основаващо се на ясен бизнес модел и сътрудничество и хармонизация със системата NextGen на САЩ.

7.5 Ето защо ЕИСК счита, че трябва да се намери решение на следните предизвикателства, свързани с въвеждането на SESAR:

7.5.1 Гарантиране на синхронизираното въвеждане на осъвременена въздушна и наземна инфраструктура.

—

Актуализиране на генералния план, в който се определя ясна пътна карта, при която Комисията, държавите-членки, доставчиците на аеронавигационно обслужване и ползвателите на въздушното пространство се ангажират да осигурят по-голяма последователност с рамката на ЕЕН, включително и с ФБВП. Съвместното предприятие SESAR следва да даде спешно приоритет на прегледа на извършената досега дейност и да определи как всяка основна предпоставка на ЕЕН ще допринесе за постигане на целите на ЕС, ФБВП и националите цели.

—

Технологиите на SESAR следва да се въвеждат, при условие че е налице ясно установен положителен бизнес модел, включващ правдоподобен сценарии за безопасност и положителен и надежден анализ на разходите и приходите, въз основа на които се договарят и определят нуждите от подобряване на ефективността. В случаите, в които не може да се докаже, че технологиите допринасят за постигане на цели в целия ЕС (включително и такива във връзка с безопасността) или позволяват безопасен и навременен преход, работата следва да бъде прекратена.

—	За реализирането на генералния план на SESAR ще е необходима пълната ангажираност на всички държави-членки на ЕС.

7.5.2 Гарантиране на предоставянето на навременни и достатъчни финансови ресурси за внедряването на SESAR.

7.5.2.1 Прилагането на SESAR ще създаде значителна икономическа, екологична и стратегическа стойност за Европа като цяло. Забавянето с 10 години на прилагането на SESAR означава пряко отрицателно въздействие по отношение на БВП в размер на 150 милиарда евро за ЕС-27 и загуба на енергийна ефективност от над 150 милиона тона CO2.

7.5.2.2 Въвеждането на SESAR обаче изисква инвестиции, чийто пълен размер надхвърля 30 милиарда евро, а финансирането и оборудването на неговата инфраструктура (въздушна и наземна) на ранен етап е основно предизвикателство за постигане в най-скоро време на ефективността, очаквана от прилагането на новите технологии.

7.5.2.3 Трудностите при финансирането на въвеждането на SESAR произтичат от частичната липса на връзка между инвестициите и приходите по време на преходната фаза – една авиокомпания, която инвестира в ново авиационно оборудване, няма да извлече полза преди доставчиците на аеронавигационно обслужване да са направили съответните инвестиции. От друга страна, за един доставчик на аеронавигационно обслужване (който ще трябва да инвестира в ограничена от гледна точка на ефективността среда, за да извлече печалба) бизнес сценарият може де не бъде положителен, докато не бъдат оборудвани значителен брой самолети. В заключение може да настъпят някои промени, които като цяло да са от полза за цялата мрежа и да са свързани с положителен бизнес сценарий, но да изискват някои заинтересовани страни да направят инвестиции, като тези инвестиции продължават да представляват за тях нетни разходи. В този случай следва да се предоставя финансиране.

7.5.2.4 Поради това предоставените от ЕС средства за подпомагане на въвеждането биха били използвани, за да се постигне синхронизирано и бързо внедряване на технологията SESAR от операторите (доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, летища). Освен това, за да се гарантират по-нататъшните инвестиции в НИРД и иновации, за периода 2014-2020 г. в областта на УВД ще са необходими и допълнителни средства, съответстващи на онези, предоставени за сегашната фаза на НИРД.

7.5.2.5 За да се постигне темпото, необходимо за изпълняване на целите във връзка с УВД, се счита, че въвеждането на SESAR ще изисква средства от страна на ЕС в размер на 3 милиарда евро – сума, която би била допълнена чрез комбиниране на различни финансови механизми, които са предмет на обсъждане в момента, като например собствени ресурси на индустрията, облигации за проекти на ЕС, гаранции, заеми на ЕИБ и др. (списъкът не е изчерпателен). За периода 2014-2020 г. може да се заключи, че:

без ефективното предоставяне на ресурси на ЕС в подкрепа на SESAR не изглежда вероятно програмата да бъде осъществена навреме.

7.5.3 Установяване на подходящо управление за внедряване на SESAR

—	Създаване на независим орган за внедряване на SESAR, който да обединява финансиране и внедряване в една единствена рамка за управление.

—

Този орган за въвеждане на SESAR следва да бъде насочван от индустрията и да има структура на управление, състояща се от ползвателите на въздушното пространство, летищата и доставчиците на аеронавигационно обслужване като основните страни, поемащи инвестиционни рискове. Другите заинтересовани страни от сектора на авиацията следва да бъдат надлежно консултирани.

—	През целия етап на внедряването на SESAR трябва да се провеждат съответните консултации с представителите на служителите във въздушния транспорт.

—

Ролята на производителите (на оборудване) във фазата на внедряване се състои най-вече в продажбата на отговарящо на нуждите на SESAR оборудване на авиолиниите и доставчиците на аеронавигационно обслужване. Ето защо, за разлика от сегашното управление на съвместното предприятие SESAR, производителите не следва да участват в процеса на управление на внедряването на SESAR, за да се избегнат конфликти на интереси.

—	Да се гарантира координация на европейско равнище за синхронизираното внедряване на свързаните с ЕЕН технологии в съответствие с обвързващи цели по отношение на мрежата. При осъществяването на тази задача този орган може да отправи препоръки във връзка с финансирането.

7.6 В заключение ЕИСК би желал да посочи, че SESAR ще може да даде резултати единствено ако посочените в предишните параграфи политически и институционални проблеми бъдат решени без по-нататъшно забавяне и бъде предоставено изискваното за внедряването публично финансиране.

8. Единен регулатор на безопасността в ЕС въз основа на системата на ЕААБ

8.1 ЕИСК отбелязва, че пакетът ЕЕН II разшири обхвата на системата на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) по отношение на регулиране на безопасността на УВД на равнище ЕС, като така осигури интегриран подход към регулиране на безопасността на УВД и надзор в ЕС в рамките на концепцията „от точка до точка“.

8.2 Функциите на ЕААБ за упражняване на строг надзор – напр. с цел извършване на инспекции на изпълнението от страна на ННО, за да се гарантира, че доставчиците на аеронавигационно обслужване се придържат към общите изисквания – ще помогнат за осъществяването на ЕЕН.

8.3 Въпреки че подкрепя тази концепция, ЕИСК счита за съществено да се наблюдава отблизо практическото прилагане на тези нови компетенции на ЕААБ. Важно е правилата за безопасност на ЕААБ по отношение на УВД да се основават на съществуващите правила на ЕЕН, а не ЕААБ да опитва да „открие отново колелото“ чрез трудни за осъществяване правила, които не са оправдани от безопасността.

8.4 ЕИСК счита, че в краткосрочен план ресурсите и опита на Евроконтрол следва да се използват като техническа подкрепа за дейността на ЕААБ в областта на регулирането на безопасността на УВД.

8.5 В заключение ЕИСК би искал да подчертае значението на „културата на справедливост“, както беше вече посочено в становището му TEN/416 относно Регламента за разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване. В интерес на авиационната безопасност от решаващо значение е да се предостави правна рамка, в съответствие с която всички страни, замесени в произшествия или инциденти, могат да споделят информация и да се изразяват свободно и в обстановка на доверие. ЕИСК подчертава, че са необходими повече действия на равнище ЕС, за да се гарантира, че всички държави-членки ще променят своите национални наказателноправни системи, изграждайки „култура на справедливост“. ЕИСК изтъква по-специално значението на разработването на Харта на ЕС за „култура на справедливост“.

9. Безопасността и човешкия фактор

Въпросът за безопасността надхвърля рамките на разпоредбите за безопасност. Той включва също така човешките способности, културата на безопасност, уменията и обучението, както и управлението на трудовия колектив.

Във връзка с това е важно:

—	да се признае ролята на човешкия фактор, особено влиянието на умората, по отношение на проактивното управление на рискове;

—	да се гарантира достатъчно равнище на компетентност и обучение на професионалистите;

—	да се насърчава участието на социалните партньори в прилагането на Единното европейско небе на всички равнища, и

—	да се изгради култура на безопасност, която да включва открита култура на докладване и „култура на справедливост“ като основа за безопасността.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

474-та пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/44

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“

COM(2010) 352 окончателен

2011/C 376/08

Докладчик: г-н GKOFAS

На 30 юни 2010 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“

COM (2010) 352 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 август 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 14 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно предложението ѝ до Европейския парламент „Европа - водеща световна туристическа дестинация - нова политическа рамка за европейския туризъм“ и въпреки някои важни пропуски подчертава, че съобщението съдържа множество положителни моменти, които следва да се конкретизират, но при все това отправя изложените по-долу предложения, за да подсили и обогати тази инициатива.

1.2

Предвид разнообразните субекти (администрации, институции, предприятия, социални партньори), равнища (местно, регионално, национално и европейско) и области (транспорт, настаняване, допълнителни оферти и др.) в туристическия сектор в Европа, предвидените инициативи трябва да могат да разчитат на участието на всички действащи лица в сектора. Затова ЕИСК отново подчертава възможността за създаване на Европейска агенция по туризъм, която чрез ефективно проследяване на данните за подкрепа и насърчаване на изложените мерки ще обедини усилията за напредък, на практика, към европейска политика за световен туризъм, която ще отчита многообразието и многочислеността на европейската туристическа идентичност.

1.3

ЕИСК счита, че трябва да се подчертаят и да се приемат следните мерки, за да бъдат постигнати целите, посочени в съобщението, и предвидените в него конкретни мерки:

—

да се насърчи създаването на европейски център, функциониращ на всички езици на ЕС, за електронно въвеждане на забележки/впечатления от страна на посетителите, с цел по-добро оценяване и оползотворяване на възможностите за по-ефективно привличане на туристи и за използване на нови технологии (електронни резервации);

—

да се проучва, организира и насърчава прилагането на конкретни аспекти от политическата рамка, както и да се предприемат приоритетни действия, като популяризиране на вътрешноевропейския туризъм, услуги и съоръжения в цяла Европа. Да се насърчава сътрудничеството между властите и предприятията с цел подобряване на услугите и съоръженията (напр. разписанията);

—	да се насърчава подобряването на връзките на автомобилния, железопътния, въздушния и морския транспорт и комуникации в рамките на ЕС, както и осведомяването и предоставянето на информация в интернет, като в същото време се обръща внимание и на нерентабилните линии;

—

да се насърчава популяризирането на здравния, рекреационния, лечебния, познавателния, културния туризъм, по-специално регионалните фестивали и спектакли (опера, театър, балет, концерти и др.), както и културните прояви, като например изложбите, както и конгресния, еногастрономическия, историческия, религиозния, селския и морския туризъм, като се поощряват и съхраняват културните и гастрономическите традиции;

—	да се насърчава качеството на професионалните услуги чрез обучение и стабилна заетост;

—

да се насърчават правителствата на държавите да подкрепят развитието на малките предприятия и микропредприятията в сферата на туризма, които отразяват социалните, екологичните, историческите и културните традиции на областта или региона, като в същото време работят за по-добро управление на пакетите „all inclusive“;

—	да се насърчава изборът на вътрешноевропейски дестинации сред хората от третата възраст и лицата с увреждания и със специални нужди, чрез подобряване на инфраструктурите и услугите, както и чрез по-добро популяризиране на услугите, които се предоставят в ЕС за тези лица;

—	да се насърчава политиката на популяризиране на вътрешноевропейските дестинации от страна на авиокомпаниите, така че потребителските цени да не бъдат по-високи от тези за дестинации извън ЕС, както и политиката на популяризиране на вътрешноевропейските дестинации от големите туроператори;

—	да се насърчава и популяризира сигурността, която ЕС гарантира в сравнение с други дестинации извън ЕС, както по отношение на пътуването, престоя, правата на гражданите, медико-фармацевтичните и болничните грижи, така и на правната рамка;

—	да се спомага за разработване на по-коректен статистически мониторинг и хармонизация на туристическата индустрия и данните за нея, без да се създава допълнителна бюрократична тежест за предприятията и гражданите;

—	да се поощрява реализирането на обща рекламна кампания за ЕС;

—	да се повишава качеството на професионалните услуги чрез обучение и стабилна заетост.

1.4	Въздействието на изменението на климата върху туризма трябва да бъде анализирано на равнище държави-членки и да бъдат приети подходящи мерки за адаптация в съответствие с последиците за конкурентоспособността от прогнозите за изменение на климата.

1.5

Необходимо е да се доразвият някои специфични видове туризъм като социалния, културния, гастрономическия, селския, спортния, здравния, туризма, достъпен за хората с увреждания, конгресния, религиозния и т.н. в рамките на европейска политика за разнообразяване на предлагането и отчитане на нововъзникващите пазари.

1.6

ЕИСК счита, че проекти с европейски мащаби като „Калипсо“, с положителни социални и икономически резултати, доказват ефективността на сътрудничеството между европейските институции от различни области, социалните партньори и предприятията от сектора. ЕИСК призовава Комисията и Европейския парламент да спазват ангажимента си, предимно бюджетен, към този вид инициативи.

1.7

При все че трябва да се отчита необходимостта от сигурност, визовият режим може да създаде реални проблеми за туризма, чийто източник са държавите извън Шенгенското пространство. Това в някои случаи е резултат от прекомерно бюрократичните процедури, които се прилагат от отделните държави-членки. ЕИСК призовава Комисията да вземе конкретни мерки за преодоляване на тези пречки.

1.8

ЕИСК призовава националните правителства да въведат европейско удостоверение за професионално обучение за туристическите професии, което да се признава във всички страни от ЕС. ЕИСК счита за необходимо образованието в туристическия сектор не само да се признава в целия ЕС, но и да бъде на високо равнище, за да подготвя истински професионалисти в сектора в съответствие с насоките на Европейската комисия и на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), със специален акцент върху резултатите от обучението и тяхното удостоверяване, както и върху повишаването на качеството на образованието в областта на туризма на университетско равнище, когато това е постижимо. Туристическият сектор следва да се включи в стратегията „Европа 2020“, с конкретно упоменаване на новите умения за нови работни места и други планирани инициативи, като признаването на професионалния опит, на неформалното и неофициалното обучение, както и отражението, което следва да окаже върху туристическия сектор Комюникето от Брюж в подкрепа на професионалното обучение, прието от министрите на образованието на ЕС и социалните партньори.

1.9

ЕИСК подчертава, че няма универсална формула за туризма и признава, че различните дестинации имат различни нужди и привличат различни пазарни ниши. С оглед на това рамката на политиката в областта на туризма трябва да отчита различните нужди на периферните, континенталните, крайбрежните и селските райони, островите, обезлюдените райони и т.н.

1.10

Целта е да се разработи, реализира и приложи стратегически план за обща европейска политика за туризма на регионално равнище, имащ за цел да повиши устойчивата конкурентоспособност и качеството на сектора и да гарантира високо равнище на защита на потребителите, като в същото време допълва действията на държавите-членки. Въпреки това, поради многообразието на държавите-членки, ще трябва всяка от тях да бъде задължена да представи стратегически план за националната си политика в областта на туризма, който да предвижда предприемането на конкретни действия във всеки регион и да обхваща най-малко едно десетилетие.

1.11

ЕИСК призовава националните правителства да адаптират общинските данъци и да положат усилия за намаляване на ДДС върху туристическите продукти със социален характер, за да ги направят по-привлекателни, като по-висшата цел е да се развият туристическите услуги и да се подобри достъпът до тях. Следва да се осигури наличие на местна инфраструктура и услуги, за да се предоставя качествен туризъм, което ще се отрази както на подобряването на качеството на живот на местните жители, така и на условията за туристите.

1.12	ЕС се нуждае от комуникационна стратегия, която да способства за утвърждаване на положителен имидж на Европа и на туристическата индустрия, и да разреши въпроса с отрицателните публикации.

1.13	Необходимо е да се предприемат мерки за предотвратяване на структурната безработица в туристическите предприятия и за подобряване на качеството и стабилността на работните места, както и на рентабилността на предприятията.

1.14

Комисията следва да активизира полаганите понастоящем усилия за популяризиране на истинското значение на качествения туризъм във всичките му измерения, които обхващат както физическата отмора, така и духовното извисяване чрез докосване до образците на културата. Планът следва да бъде изготвен на регионално равнище, а инициативи за популяризиране и комуникация следва да се предприемат както на равнището на регионите и на държавите, така и на равнището на ЕС.

1.15

ЕИСК отбелязва липсата на ясно позоваване на правна рамка за правата на потребителите в сектора на туризма и отсъствието на каквато и да било обосновка на недопустимото забавяне на преразглеждането на Директива 90/314/ЕИО от 13 юни 1990 г., което първоначално беше обявено за края на 2010 г., след това в работната програма на Комисията беше предвидено за началото на 2011 г. и все още не е извършено.

1.16

ЕИСК оценява усилията на Комисията, Европейския парламент и европейските социални партньори за дефиниране на европейска политика за туризма. В тази връзка ЕИСК потвърждава ангажимента си да сътрудничи за постигане на целта и ценностите на един европейски модел на туризма, както е заявявал в становищата си.

2. Въведение

2.1

В новата политика в областта на туризма се определят три основни цели, които са гръбнакът на новата рамка, а именно:

—	конкурентоспособност,

—	устойчивост,

—	популяризиране на туризма.

Ако на тези три стълба се окаже решителна подкрепа с подходящи структури и ресурси, това ще осигури стабилна основа за качествена и ползотворна политика в областта на туризма.

2.2

Комисията представя в общи линии редица предизвикателства, пред които е изправена европейската туристическа индустрия днес, и които се появиха или се засилиха през последните няколко години. Но основните предизвикателства, които неизменно присъстваха през годините, са характерната за туристическата индустрия сезонност, фактът, че от практическа гледна точка на туризма не се гледа като на важен развиващ се отрасъл, несигурните условия на труд на работещите в сектора, структурната безработица, липсата на достъп на МСП до подходящо финансиране, което би им позволило да се адаптират към постоянно променящата се и развиваща се туристическа индустрия, а също и иновациите в сектора. Наложително е Комисията да потърси отговор на тези предизвикателства. В редица свои становища ЕИСК подчертава колко е важно да се потърси отговор на тези предизвикателства и посочва какви мерки трябва да се предприемат (1).

2.3	Туризмът е дейност от първостепенно значение с особено положително въздействие върху икономическия растеж, устойчивото развитие и трудовата заетост в Европа. Той е важна част от живота на европейските граждани.

2.4	От 2008 г. насам търсенето на туристически услуги се повлия негативно. Ако иска да запази позицията си на водеща световна туристическа дестинация и да може да извлича полза от богатството и многообразието на своите региони, Европа трябва да изготви единна политика в областта на туризма.

2.5

Ако Европейската комисия иска да наложи нова рамка на дейността за повишаване на конкурентоспособността на европейския туризъм и способността му да се развива устойчиво, ЕИСК счита, че нейните предложения трябва да бъдат по-конкретни; в същото време той признава, че всяка страна има интерес да разработи свой собствен туристически модел и динамика. Предвид транснационалния характер на туристическата индустрия, е очевидна необходимостта от общоевропейска рамка на политиката в областта на туризма, която да предоставя на държавите-членки на ЕС пълната свобода да разработят свои собствени специфични национални политики. Трябва да се има предвид, че това, което се случва в някоя част на ЕС, може да има последици за туризма в друга страна от ЕС.

2.6

Така например страните от Южна Европа, макар и да не бяха засегнати от затварянето на европейското въздушно пространство през пролетта на 2010 г. заради облака от вулканична пепел, също отчетоха спад в туристическата дейност заради негативните публикации, които създадоха неблагоприятна среда за избора им като туристическа дестинация.

2.7

Освен това Комитетът счита, че една политическа рамка за европейския туризъм не може да не се основава на ясна правна рамка за правата и задълженията на различните заинтересовани страни. Такава рамка липсва в съобщението, а именно за нейното определяне е от особено значение да се преразгледа Директива 90/314/ЕИО от 13 юни 1990 г. Това първоначално беше обявено за края на 2010 г., впоследствие предвидено за началото на 2011 г. в работната програма на Комисията, но и до днес не е направено, въпреки че директивата се смята за напълно остаряла и това закъснение лишава потребителите от защита, подкопава тяхното доверие и пречи на развитието на туризма, тъй като едно такова преразглеждане представлява основен елемент от липсващата правна рамка, която трябва да даде възможност за осъществяване на новите правомощия на ЕС, получени по силата на Договора.

3. Специфични бележки

3.1

Европейският съюз трябва да даде своя принос и да насърчи изготвянето на активна политика за ускоряване на растежа и за създаване на условия за увеличаване на привлекателността на туризма. За изготвянето на общ план с конкретни действия вече трябва да отговаря не Комисията, а друг орган с ясна политика, в която обаче да не се предъвкват стари идеи; в него следва да участват и да членуват всички заинтересовани страни в сферата на туризма, като сдруженията на предприемачите и частните оператори, свързани с туристически професии, синдикалните сдружения на работещите в сектора, регионите и националните туристически организации. Европейската агенция за туризма би могла да оказва ценна подкрепа на европейските институции, както ЕИСК вече е предлагал в предходни становища.

3.2

От първостепенно значение е Комисията, както и останалите институции на ЕС, да прилагат принципа на интелигентно законодателство и всички законодателни предложения на ЕС да включват надлежна оценка на въздействието на предложените мерки, засягащи туристическата индустрия. В предложената рамка за действие в областта на туризма не се споменава необходимостта от извършване на надлежни оценки на въздействието, които да измерват потенциалното въздействие върху сектора на всяко новопостъпило законодателно предложение на ЕС. Това важи в голяма степен за определени случаи, като например предложеното законодателство относно етикетирането на храните, правата на пътниците и потребителите.

3.3

Туризмът не бива да се разглежда като независима политика, а по-скоро като хоризонтална тема, върху която оказват влияние различни други приемани в ЕС политики, и особено тези в областта на транспорта, образованието, заетостта, научните изследвания и иновациите, изменението на климата, единния пазар, безопасността, въпросите, свързани с потребителите и др. С оглед на това политиката в областта на туризма реално не е от компетентността единствено на ГД „Предприятия и промишленост“, а трябва да се разглежда в съчетание с другите политики на ЕС.

3.4

Полаганите в момента усилия за популяризиране и развитие на туристическите услуги в целия ЕС не са достатъчно добре координирани и организирани, което създава проблеми за гражданите, които искат да пътуват. Пътуването с обществен транспорт на територията на ЕС е сложна задача, която изисква координация между различните графици на влаковете, фериботите, автобусите и т.н., вследствие на което е трудно да се гарантира сигурен престой.

3.5

Туристическата индустрия е изправена пред нарастващата конкуренция на нововъзникващите пазари и развиващите се страни, които привличат все по-голям брой туристи. За да устои на тази конкуренция, Европа трябва да предложи устойчива политика и да изтъкне многобройните си предимства, като например сигурността по отношение на:

—	обществената и околната среда,

—	транспорта и придвижването,

—	всички видове настаняване,

—	банковите, търговските и др. транзакции,

—	здравеопазването и санитарните норми,

—	медицината,

—	гарантирането на обществения ред и сигурността,

—	осигурения достъп и инфраструктура за хора с увреждания и специални нужди,

—	предоставяните грижи от всякакво естество,

—	качеството,

—	професионализма и качеството на преките и непреките лични услуги,

—	гражданските права.

3.6

Често забравяме, че като туристи в ЕС се радваме на простички неща, като това да можем да пием вода навсякъде и да се храним, без да получим хранително натравяне, да се разхождаме по улиците и да пътуваме без придружители. Затова трябва да популяризираме тези прости предимства, които ЕС предлага на туристите. Следва да се постави специален акцент върху гореизброените предимства, тъй като те създават чувство за сигурност у туристите и не се предоставят от нито една от останалите водещи световни туристически дестинации; така те дават сравнително предимство на Европа при избора и популяризирането ѝ като туристическа дестинация.

3.7

Европа трябва да развие и да подобри имиджа си пред световните пазари и да активизира сътрудничеството си с Китай, Русия, Индия, Бразилия, Япония, САЩ, както и със страните от Средиземноморието. За тази цел обаче следва да се насърчи развитието на предприемачеството и иновациите, да се повиши качеството на предоставяните продукти, така че европейските услуги и съоръжения да не изостават от международните си конкуренти. Трябва да се ограничат сезонността и големите колебания в търсенето, като в същото време се подобри и разнообрази предлагането на туристически услуги. ЕС трябва да подобри и да укрепи професионалната подготовка в сектора чрез въвеждането на признати в целия ЕС удостоверения за професионално обучение за всички работещи в туристическата индустрия, със специален акцент върху резултатите от обучението и тяхното удостоверяване. Взаимното признаване на удостоверенията ще е от полза както за предприятията, така и за работещите в целия ЕС.

3.8

Прилаганите в момента методи за събиране и анализ на статистическите данни не са достатъчни. Тази недостатъчност на данните води до непълноценни или грешни решения при изготвяне на насоките. С оглед на това, в документа се подчертава колко е важно да се подобрят статистическите данни и анализи, отнасящи се до туризма. Комисията счита, че това е от първостепенно значение за осигуряване на по-добра база от социално-икономически знания за туризма на европейско равнище. Организираното събиране на статистически данни ще даде не само възможност за информиране и рационален избор, но и ще насърчи интердисциплинарното сътрудничество между изследователите и обмена на гледни точки и опит. Необходимо е да се подобрят статистическите методи и резултатите от тях, като в същото време се отчита фактът, че при събирането на данните предприятията не трябва да се натоварват с допълнителна административна тежест.

3.9

Повече от половината държави-членки на ЕС разполагат със сателитна сметка за туризма, която се е доказала като изключително ефективен инструмент. Комисията следва да намери начин да насърчи и помогне на останалите страни да възприемат този метод, който ще послужи и за извършване на подробна съпоставителна проверка на резултатите. Това е от ключово значение, предвид големите промени в тенденциите и поведенческите модели в туризма, които се наблюдават в Европа.

3.10

Разнообразието е ключът към успеха на европейския туризъм. Различното преживяване, което предлага всяка страна на туристите, допринася за привличането им в Европа като туристическа дестинация. Многообразието на културното наследство, природната среда, гастрономията, винопроизводството и историята предлага на посетителите на всяка отделна страна различно преживяване. Важно е да се запазят тези различия, които са значително маркетингово предимство, което спомага за популяризирането на Европа в останалата част на света.

3.11

Предвид факта, че голямото мнозинство от туристическите предприятия са малки и средни (МСП), тяхната динамика трябва да се използва и трябва да им се помогне финансово да развиват предприемаческата си дейност с оглед на приноса им за опазване на културното наследство и за развитие на местните общности. Именно МСП са тези, които поглъщат първичната безработица (икономическите имигранти, хората без образование), понижавайки я значително, като паралелно с това осигуряват заетост на преобладаващата част от работната сила и способстват за намаляване на социалното изключване. Частният сектор трябва да се ангажира с дейности като маркетинг на туризма и подкрепа на заетостта, и паралелно с това трябва да допринася за укрепване на изграждането на мрежи между туристическите предприятия.

3.12

Политиката в областта на туризма се отличава с междусекторния си характер. Тя оказва особено влияние върху политиката в областта на транспорта (права и безопасност на пътниците и качество на транспорта), държавните помощи, вътрешния пазар (свободно установяване и свободно предлагане на услуги, свързани с туризма, повишаване на качеството на услугите, развитие на електронната търговия), както и върху данъчното облагане, което нерядко оказва негативно въздействие (пречки от данъчно естество за доброто функциониране на вътрешния пазар, данъчен режим за МСП от туристическия сектор, данъчни облекчения). Следователно ще трябва да се окаже подкрепа на сектора с целенасочена икономическа политика, а от своя страна туристическите предприятия ще трябва да поемат ангажимента да правят инвестиции, както и да насърчават и увеличават заетостта.

3.13

ЕИСК счита, че трябва да се насърчи създаването на механизъм за подобряване и поощряване на туристическия обмен между държавите-членки, който ще даде възможност на определени групи от населението, като например младежите (при условие че паралелно се подобри и координацията на училищните ваканции), възрастните хора, лицата с ограничена подвижност и семействата с ниски доходи да пътуват предимно през слабия туристически сезон. Държавите-членки, чиято икономика не е ориентирана към туризма, следва да подкрепят държавите, чиято икономика има такава ориентация, като популяризират вътрешноевропейските дестинации сред гражданите си. Европейските авиокомпании трябва да разберат, че не подпомагат туризма и вътрешния пазар, когато билетите за дестинации в Азия, които те предлагат на гражданите от Северна Европа, често пъти са по-евтини от билетите за Югоизточна Европа.

3.14

ЕИСК счита, че трябва да се създаде специална новаторска обща политика и да се предлага туристически продукт, предназначен за възрастните хора и пенсионерите, които през 2020 г. се очаква да бъдат 20 % от населението, и за лицата с увреждания, специални нужди и намалена подвижност, които според неотдавнашните оценки възлизат на 127 милиона души, за да могат да се привлекат тези групи. Необходима е специализирана подготовка, за да бъдат удовлетворени потребностите на тези социални групи. Като се има предвид също така, че тази група от населението се състои от хора, които много често разполагат едновременно с покупателна способност, културни интереси и свободно време и представляват особено голям потенциал за пазара, е необходимо ЕС целенасочено да насърчава предназначената за тях обща политика, с цел да улесни тези хора да получат права в областта на туристическия сектор, така че да могат да се ползват от туристическите дейности без никаква форма на дискриминация. Тези усилия обаче трябва да бъдат съпътствани от усилия от страна на частния сектор да гарантира, че е налице необходимата инфраструктура за обслужване на този пазар.

3.15

ЕИСК счита, че е необходимо да се насърчи сътрудничеството на международно равнище и по-специално на пазарите, които са важни за ЕС. Трябва е да се създадат необходимите условия за опростяване на процедурите за издаване на обща европейска виза, с цел да се привлекат повече чуждестранни туристи от държави извън Шенгенското пространство. Туристите трябва да имат възможност да пътуват от една държава на ЕС до друга и съответните регламенти и директиви следва да бъдат опростени в тази посока.

3.16

Необходимо е туризмът да се популяризира по-ефективно на регионално равнище, като се насърчат и наложат като европейски туристически продукт културните маршрути, съвременното културно наследство, защитените природни зони и опазването и обновяването на традиционните сгради и занаяти, здравният, рекреационният, лечебният, образователният, еногастрономическият, историческият, религиозният, селският и морският туризъм, като се изтъкват и опазват културните традиции и гастрономията (традиционни ресторанти и занаяти, свързани пряко с историята на региона), както и подводното културно наследство. Невинаги са необходими повече хотелски легла, а повече инвестиции в подобряване на качеството на обслужването и на инфраструктурата, като същевременно се предлагат иновационни продукти, като лечебни, рекреационни и др. центрове. В предложението на Комисията никъде не се споменава начинът, по който биха могли да се реализират горепосочените действия, и по-специално приоритетите и планът за тяхното реализиране във всяка държава-членка, като се вземат предвид и регионите, така че да се формулира обща европейска политика за туризма. Не се предвижда, а би трябвало, обща стратегия за популяризиране чрез средствата на рекламата.

3.17

Комитетът е съгласен със създаването на „знак за европейско културно наследство“ и предлага да се въведе и „знак за европейско гастрономическо наследство“, като успоредно с това се предвиди оценяване, хармонизирано присъждане на звезди и сертифициране на заведенията за хранене, при подходящо използване на различните национални и европейски програми, наред с други дейности като Европейски дни на културното наследство и Награда на Европейския съюз за културното наследство. Освен това ЕИСК предлага да бъде хармонизирана системата за присъждане на звезди и сертифициране на хотелите в ЕС. ЕИСК призовава Комисията да продължи организирането на Европейския форум за туризма като място за срещи и анализи на всички оператори от този сектор, на отговорните национални органи, на местните и регионалните власти и на социалните партньори, с цел насърчаване на европейска туристическа идентичност, която отчита многообразието и многочислеността.

3.18

В рамката също така се предлага разработването на европейско обозначение за „качество на туризма“ и запазен знак за „качество на туризма“; тази стъпка налага повишаване на стандартите в цялата индустрия и следва да се подкрепи. Обозначението за качество обаче трябва да бъде подкрепено и с подходящи финансови механизми, за да могат туристическите оператори да подобрят продуктовата си гама и да инвестират в модернизиране на своите материални бази и повишаване на стандартите на обслужване, както и в обучение и преквалифициране на персонала.

3.19

Взаимовръзката между гастрономията, ресторантьорството и туризма предлага ясна алтернатива за качествен туризъм, при която туристите имат пряк достъп до гастрономическата култура на всяка държава-членка. Така те могат да направят разлика между предлаганите услуги. Все повече туристи пътуват в рамките на ЕС, водени от интерес към гастрономията. По този начин готварството става инструмент за популяризиране на европейските храни и на кулинарните удоволствия. Необходимо е да се популяризират храните и напитките, рецептите и „маршрутите на храните и виното“, като се активизира координираното сътрудничество, което предлага алтернативни форми на добавена стойност, с цел укрепване на връзката между храненето и туризма.

3.20

Обучението на работещите в туристическия сектор определено представлява важна инвестиция за европейския туризъм и особено за МСП. В резултат на въвеждането на нови технологии и нови работни практики нараства търсенето на квалифициран персонал. Важно е обхватът на програмите на ЕС за повишаване на квалификациите и обучение да бъде разширен с включването на работещите в туристическия сектор, както вече беше направено по отношение на други сектори, тъй като това ще улесни адаптирането към новите технологични реалности, които преобладават в сектора. Следва да се създаде общоевропейско удостоверение за професионално обучение, което да се основава на общи „задължения“ под формата на резултати от обучението; то ще се използва (със съответните процедури за удостоверяване на национално или местно равнище) като автономно и независимо удостоверение, съотносимо към съществуващите национални квалификационни рамки. Преминаването през професионално обучение, сертифицирано с такова удостоверение, трябва да е задължително за туристическия сектор. ЕИСК счита, че за обучението в туристическия сектор е важно да се отбележи значението на Комюникето от Брюж относно професионалното обучение в ЕС. Стабилните и висококачествени работни условия ще направят туристическия сектор особено привлекателен.

3.21

В рамките на образованието и развиването на поведенчески умения следва да е задължително изучаването на чужди езици от служителите, работещи в сферата на туризма, при съответното отчитане на културните специфики; паралелно с това следва да се издават удостоверения за професионално обучение в съответствие с насоките на Европейската комисия и Cedefop. Особено внимание следва да се обърне на туристическите професии, които имат пряка връзка с културното наследство, като например екскурзоводи, които трябва да имат диплома и нужните качества да демонстрират предимствата на културното наследство; за тази цел те ще получават от местните власти сертификати, удостоверяващи техните знания за паметниците в региона, в който предстои да работят (дори да става дума за временна заетост), и необходимото владеене на езика на региона, както и на родния език на туристите, на които ще бъдат екскурзоводи, съгласно разпоредбите на Европейския комитет по стандартизация, (CEN) (EN 13809 от 2003 г.) до 1975 г., както и на Директива 1975/368/ЕО и Директива 1992/51/ЕО. Аналогично удостоверение следва да бъде въведено за всички професии в туристическия сектор, които имат контакт с туристите, като сервитьори, готвачи, фитнес инструктори и т.н.

3.22

ЕИСК счита, че следва да се обърне сериозно внимание на факта, че политиката „all inclusive“, която се прилага от голям брой оператори в много държави-членки, в крайна сметка постига резултати, противоположни на очакваните. За съжаление очевидно е влошаването на проблемите, които възникват за МСП в районите, намиращи се в близост до клубове от типа „all inclusive“ и големи хотелски комплекси.

3.23

Условията на ожесточена конкуренция между големите чуждестранни туроператори, от една страна, и между хотелите, които се стремят да договарят туристически пакети, за да запълнят капацитета си, от друга, доведоха до влошаване на качеството на предоставяните услуги, което създаде негативен образ в чужбина на определени туристически региони. Вследствие на този натиск малките и средните предприятия се оказват принудени да работят на цени, които не покриват разходите им, стигайки до банкрут или до закриване.

3.24

Не трябва да стигаме до пълно отхвърляне на системата „all inclusive“, тъй като тя вероятно отговаря на нуждите на определен пазарен сегмент; тя, както и останалата част от туристическите продукти, обаче, следва да се прилага в съответствие с установените закони и с принципа за лоялна конкуренция спрямо другите продукти, контролирано и със собствени средства, без участието на държавни помощи. Приходите от туризма трябва да се разпределят възможно най-широко, за да се насърчава развитието и на „околностите“ на първокласните хотели. Посетителят трябва да има право на избор във връзка с бюджета, който ще похарчи във или извън този хотел. И все пак това е един от малкото пазарни сегменти, които отчетоха растеж въпреки спада в традиционната туроператорска дейност през последните години. Макар че никога не трябва да се прави компромис с качеството, е важно да се оцени фактът, че има цели курорти, които през последните години постигат успехи в разработването на този пазар. Необходимо е да се въведе ясно определение за „пазар на услуги all inclusive“, което да отразява един качествен продукт и да изключва по-нискокачествените продукти и услуги, продавани под прикритието на марката „all-inclusive“.

3.25

Сезонността на туризма, в съчетание със свръхинтензивното търсене през месеците юли и август, ограничава потенциала за развитие на сектора и не позволява неговите резултати да се разпределят в цялата икономика; това оказва влияние върху финансовите приходи и води до неоптимално използване на съществуващата инфраструктура и персонал. Действията, насочени към осигуряване на заетост за персонала и рентабилност на инфраструктурата, в ненатоварените периоди ще помогнат да се създаде потенциал от по-активни и по-продуктивни човешки ресурси, а координацията за използване на инфраструктурата дори през неактивния сезон от някои социални групи или от училища ще доведе до значително удължаване на туристическия сезон с всички произтичащи от това предимства. За намаляване на сезонния характер би спомогнало значително по-доброто разпределение на времето за отпуск на служителите с помощта на подходящи насърчителни мерки. По-доброто използване на съществуващата туристическа инфраструктура и персонала през слабия туристически сезон би позволило на операторите да се възползват в по-голяма степен от инфраструктурата и да подобрят производителността, разчитайки на постоянен и по-добре мотивиран персонал. ЕИСК приветства факта, че първа стъпка в тази посока беше направена посредством инициативата „Калипсо“ и приканва Комисията и Европейския парламент да насърчават, по-конкретно чрез бюджетни ангажименти, развитието на тази инициатива, заради социалното ѝ отражение и ползи в областта на европейския туризъм.

3.26

ЕИСК счита, че туризмът е важен за околната среда и има интерес да я опазва и да внася подобрения в нея. Туризмът не разрушава ландшафта и нито изчерпва ресурсите, нито променя природните процеси, но е необходимо да се осъществява правилно планиране и да се прилага подходяща политика в областта на туризма. Именно на туризма се дължи възстановяването и обновяването на цели райони, смятани за места, които трябва да се избягват, като квартала на бившите докове в Лондон (Docklands) или крайбрежието на Барселона в близост до пристанището и т.н.; наред с това той осигурява работа на милиони хора в Европейския съюз.

3.27

В по-дългосрочна перспектива предизвикателството, създадено от изменението на климата, уместно е признато от Комисията като стимул за мащабното преструктуриране на бизнес моделите в областта на пътуванията и настаняването. Операторите от сектора вече отчитат промяна в начина, по който туристическите продукти се разработват, пакетират и пускат на пазара, и преориентиране към по-екологосъобразни практики в индустрията. На равнище държави-членки е необходимо да бъде извършен анализ на въздействието на изменението на климата върху туризма и да се приемат подходящи мерки за адаптиране в съответствие с последиците от прогнозите за изменението на климата върху конкурентоспособността.

3.28

Предвидените от Комисията действия за диверсифициране на туристическия продукт отчитат динамиката, характерна за туристическата индустрия, която е пряко свързана с човека и неговите многообразни потребности. Подпомагането на алтернативните форми на туризъм чрез по-системно популяризиране ще доведе автоматично до по-добро оползотворяване на местните природни дадености и на сравнителните предимства на всеки регион.

3.29	ЕС трябва да обърне внимание и на проблематиката, свързана със социалната сфера, териториалното сближаване и неговата защита.

3.30	И накрая, действията за по-активно мобилизиране на финансовите ресурси на ЕС в полза на развитието на туризма ще освободят потенциала на сектора, давайки предимство на регионите, които са подложени на деиндустриализация и имат перспективи за развитие на туризма.

3.31

Морският и крайбрежният туризъм е от особена важност като катализатор на икономическото развитие. Следва да се предприемат действия за насърчаване на неговото развитие като част от интегрираната морска политика на ЕС. Икономическата диверсификация в посока на туризма е приоритет за много крайбрежни райони, където упадъкът на икономическите дейности, по-специално свързани с рибарството и корабостроенето, земеделието и рудодобива, е довел до намаляване на доходите и нарастване на безработицата. Туристическите, главно малки и микропредприятия, често развиват дейност в близост до крайбрежието или в подобни туристически райони, и представляват не само предприемаческата и социалната страна, но и дългогодишната историческа традиция - над петдесетгодишна в някои страни от ЕС - както и културното наследство на жителите на тези райони. По тази причина, спазвайки разпоредбите на ЕС и с оглед на опазването на културното наследство, качеството и историята на всеки регион, в който са създадени тези семейни предприятия, можем да предложим някои инициативи, целящи опазването им по местата, където те съществуват.

3.32

ЕС трябва да обърне внимание на някои публикации за държавите-членки, които създават у потенциалния турист извън ЕС негативна представа и несигурност, което има много негативни последици за популяризирането на туризма. Необходимо е ЕС да сформира специална група за комуникационно управление на кризи за европейския туризъм и да препоръча на държавите-членки да създадат и задействат аналогични групи.

3.33	Европейската политика и съответните национални политики в областта на туризма трябва да отчитат всички структурни промени, предприемайки мерки както за предотвратяване на структурната безработица, така и за гарантиране на ефективно разпределение на инвестициите, свързани с туризма.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 32, 5.2.2004 г., стр. 1.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/51

COM(2011) 78 окончателен

2011/C 376/09

Докладчик: г-н LANNOO

На 23 февруари 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Преглед на „Small Business Act“ за Европа“

СОМ (2011) 78 окончателен.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 155 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК изразява задоволство, че голяма част от предложените от него мерки са взети предвид в преразгледания Small Business Act (SBA). Комитетът признава, че от няколко години на МСП (1) и микропредприятията се обръща по-голямо внимание при изготвянето на текстовете на ЕС. Той отчита и подкрепата, която Парламентът и държавите-членки оказват с оглед на по-ефикасното отчитане на нуждите на предприятията. Small Business Act представлява важен в европейското мислене момент, тъй като чрез него се избира развитие на партньорското управление на публичните власти, общностите, икономическите и социалните партньори и представителните организации на МСП и микропредприятия.

1.2 Преразгледаният SBA за Европа е нов решителен етап в политическото признаване на ролята на МСП и най-вече на микропредприятията. ЕИСК приканва на първо място Комисията, Парламента и Съвета, както и държавите-членки да поставят основния принцип „Мисли първо за малките!“ в центъра на европейските, националните и регионалните решения. Той препоръчва също държавите-членки и регионите да го възприемат като основа на политиките си в полза на МСП и на своите икономически и индустриални политики. Накрая Комитетът смята, че Small Business Act би трябвало да придобие по-обвързващ характер, по-специално за институциите на ЕС.

1.3 Преразгледаният SBA за Европа потвърждава нарастващото значение, отдавано на малките и средните предприятия. Същевременно SBA и неговият принцип „Мисли първо за малките!“ се прилагат различно, а в някои държави-членки дори и не се прилагат. Същото се наблюдава и в рамките на законодателния процес и на процеса на вземане на решения на равнище ЕС.

1.4 ЕИСК смята, че определянето на национални представители на МСП следва да подпомогне държавите-членки в прилагането на SBA. ЕИСК препоръчва и определянето на национални представители на МСП на регионално равнище.

1.5 ЕИСК изразява задоволство от предложенията в проекта за многогодишна финансова рамка за създаване на програма „Конкурентоспособност на МСП“, както и на мерки за малките и средни предприятия в най-важните програми за периода след 2013 г. Все пак той констатира, че Комисията, по-специално ГД „Предприятия и промишленост“, не разполага с достатъчно човешки ресурси, за да осигури ефикасното прилагане на SBA. Той призовава европейските институции да приемат програмата „Конкурентоспособност на МСП“, като я насочат по-специално към малките предприятия и микропредприятията и ги приканва да отделят необходимите човешки и финансови ресурси.

1.6 Остава да се премине към стадия „Действай първо в полза на малките“. SBA не може да постигне очаквания успех без въвеждането на действително „партньорско управление с участие на много лица и на много равнища“. Трябва да се гарантира, че икономическите и социалните партньори и всички обществени и частни представители участват в политическите дискусии и в законодателния процес от самото начало. Вследствие на това ЕИСК отправя искане представителните сдружения на различните категории МСП действително да участват в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на всички нива.

1.7 Накрая ЕИСК призовава Комисията да започне незабавни консултации с европейските представителни организации на различните категории МСП, с цел да бъдат определени оперативните мерки, които следва да се вземат приоритетно. Според ЕИСК е необходимо да се създадат благоприятни условия за тези консултации между публичните власти и икономическите и социални партньори в държавите-членки и регионите.

2. Общи бележки

2.1 Подход, който все още е прекалено общ спрямо реалността в рамките на МСП

2.1.1 Лозунгът „Мисли първо за малките!“ винаги се разбира като „Мисли първо за МСП“, въпреки че 92 % от предприятията са микропредприятия, които оперират на много разнообразни пазари. Те са важни работодатели, които следователно трябва да бъдат привилегированата цел на SBA за Европа и на политиките на ЕС. При все това тези микропредприятия срещат повече трудности в прилагането на европейските политики и законодателни мерки и затова заслужават повече внимание, както и адаптиран и опростен подход.

2.1.2 Произтичащите от SBA мерки трябва да отчитат действителността на малките предприятия, като например множеството функции, които техните ръководители трябва да изпълняват, предаването на уменията, зависимостта от местните условия. Трябва също така да се има предвид фактът, че привеждането на МСП в съответствие с множеството разпоредби на Общността зависи от твърде ограничен брой хора, за разлика от големите предприятия, които разполагат с много специалисти в собствените си служби.

2.1.3 Преразглеждането на SBA показва, че е необходимо да се взема под внимание действителността на различните категории МСП (производство, търговия, свободни професии и др.) според размера им, техните характеристики и структура, както и начина, по който оперират на пазарите. ЕИСК счита, че на европейско, национално и регионално равнище трябва да бъде отделено специално внимание на семейните и на едноличните предприятия. Той приканва Комисията и държавите-членки да приемат конкретни нормативни, административни и данъчни мерки и такива, свързани с обучението.

2.1.4 При все това, тъй като оценките на въздействието понастоящем са насочени към МСП като цяло, е трудно да се получи точна информация относно последиците, ограниченията и ползите от политиките и програмите на ЕС за всяка от тези категории. За да се попълнят тези пропуски, изготвянето на анализи и проучвания, съсредоточени върху тези различни категории, би трябвало да се превърне в приоритет на всички програми на ЕС.

2.1.5 Европейските политики и програми, както и дейностите, свързани със SBA, трябва да подкрепят развитието на конкурентоспособността на всички предприятия, а не само на тези със силен потенциал. Трябва да се подкрепят и 95-те % малки предприятия и микропредприятия, работещи на местните пазари. Тези предприятия, независимо от своя размер, също предлагат големи възможности за развитие и нови работни места на своето равнище. Настоящите основаващи се на оборота статистически методи обаче уронват социалната и културната роля на тези малки предприятия, по-специално на регионално и местно равнище. ЕИСК приканва Комисията да отчете това при изготвянето на анализите си и да създаде необходимите подходящи индикатори.

2.1.6 ЕИСК изразява задоволство, че SBA посочва международното измерение на МСП. Все пак той подчертава, че за повечето малки предприятия участието на световните пазари най-често е последица от развитието им, а не самоцел. Европейският съюз следва да ги подпомага по-активно в тези дейности, като подкрепя по-специално инициативите в държавите-членки и отново стартира програмите за сътрудничество, като програмата INTERPRISE.

2.2 Присъства ли реално SBA в основните политики на ЕС?

2.2.1 Въпреки препратките в специфични текстове, като стратегията „Европа 2020“ и нейните различни водещи инициативи, на практика SBA и неговите принципи не са взети предвид при изготвянето на основните политики на ЕС. Микропредприятията и малките предприятия явно все още са изцяло пренебрегнати или подценени при законодателния процес. Примерите по-долу са потвърждение на това твърдение.

2.2.2 В рамките на политиката за иновации е даден приоритет на предприятията със силен растеж. Това ограничено виждане не отговаря на реалността на иновационния процес в малките предприятия, които се нуждаят по-скоро от оказване на подкрепа и от инструменти, адаптирани към техните особености.

Такъв е случаят и с енергийната политика. В становището си относно „Енергийната политика, МСП и микропредприятията“ (2) ЕИСК подчертава, че в тази съществена за бъдещето на ЕС политика никога не е разглеждан въпросът за прилагането ѝ в малките предприятия и микропредприятията.

Накрая, проучванията на въздействието на мерките, насочени към изграждането на вътрешния пазар, не отчитат в достатъчна степен реалността на малките предприятия и проблемите, които те могат да срещнат в трансграничната търговия или в дейността си на местно равнище.

2.2.3 ЕИСК отправя искане изготвянето на всички политически предложения, свързани с приоритетите на ЕС, да се води от принципа „Мисли първо за малките!“. Той приканва при осъществяването на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ и тези, свързани с Акта за единния пазар, европейските институции да вземат предвид интересите на малките предприятия и на микропредприятията.

2.2.4 Във връзка с това, ЕИСК приветства факта, че като първа ключова дейност в съобщението на Комисията относно дванадесетте лоста за насърчаване на единния пазар се посочва създаването на разпоредби за улесняване на достъпа на МСП до рисков капитал; това е едно от разрешенията на най-належащия проблем, пред който са изправени МСП, а именно - финансирането. Комитетът би желал тази ключова инициатива да не бъде предприемана самостоятелно, а да бъде допълнена с други разпоредби, посочени в рамките на прегледа на Small Business Act.

2.3 Какво липсва в SBA: подкрепата за малките предприятия и ролята на организациите на предприятия

2.3.1 В SBA се посочва необходимостта от предоставяне на подкрепа на малките предприятия. ЕИСК често е наблягал на необходимостта да се засилят мерките за оказване на подкрепа и консултации на малките предприятия посредством адаптирани услуги, предоставяни под различна форма от публични или частни органи. Също така той набляга на основната роля, която бизнес организациите, посредници между политиците и предприятията, играят в предоставянето на консултации от една страна на предприятията и от друга – на политиците.

2.3.2 ЕИСК смята, че подкрепата за тези консултации от страна на различни организации на МСП и подобряването на диалога им с политиците на всички равнища са двата главни фактора за конкурентоспособността на малките предприятия. Тези организации често са единствените, които оказват пряка помощ на предприятията – индивидуализирано и съобразено със специфичните нужди. Именно посредством тях законодателните мерки могат да бъдат приложени от страна на най-малките предприятия, предприятията могат да бъдат финансирани, по-специално със средства от ЕС, а лицата, вземащи решения, могат да се запознаят с реалните нужди на предприятията, за да приспособят политиките си.

2.3.3 По тази причина ЕИСК призовава:

—	програмите на ЕС да бъдат по-лесно достъпни за тези организации на МСП, с цел провеждане на съвместни действия;

—	в европейските законодателства да се предвиждат инструменти за техническа помощ, позволяващи провеждането на дейности за информиране, оказване на подкрепа и обучение;

—	ролята им на „едно гише“ („One Stop Shop“) да бъде оценена и засилена, особено в областта на предоставянето на информация, привеждането в съответствие и достъпа до европейските програми.

2.3.4 Предвид бюджетните ограничения и поради необходимостта от насочване на средствата към приоритетите, ЕИСК смята, че съдействието за предоставянето на консултации, оказването на подкрепа, предоставянето на информация и обучение за МСП, особено на малките предприятия и микропредприятията, е един от основните приоритети. Комитетът отправя искане програмите на ЕС да дадат приоритет на тази подкрепа и да окажат необходимото пълно съдействие на представителните посреднически организации на всички категории МСП.

3. Специфични бележки

3.1 Достъп до финансиране

3.1.1 Със задълбочаването на икономическата криза достъпът до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) стана все по-труден. При тези обстоятелства организациите, които осигуряват гаранции при превишаване на наличността по сметка (овърдрафт) и насрещни гаранции на МСП придобиват изключително значение. ЕИСК изразява надежда, че Европейската комисия ще признае важната роля на тези организации като основно средство за улесняване на достъпа до финансиране за микропредприятия и МСП.

3.1.2 Финансовите инструменти на ЕС трябва да бъдат насочени към всички МСП, включително към най-малките. ЕИСК отправя искане за укрепване на „гаранционните“ механизми, за да могат те да продължат да покриват всички дейности на МСП. Става въпрос именно за „гаранцията МСП“, която се доказа и следва да се превърне в първи стълб на програмата за действие за МСП в периода след 2013 г. Накрая ЕИСК призовава да се улесни достъпът на небанковите финансови организации – като организациите за финансови обезпечения или за взаимно гарантиране – до същите тези финансови инструменти.

3.1.3 ЕИСК смята, че мерките на Базелския комитет (Базел III) ще дадат възможност за постигане на необходимото подобряване на банковите практики. Все пак той изразява безпокойството си от тяхното отражение, което би могло да затрудни достъпа на малките предприятия до банковото финансиране и оттам – сериозно да намали финансовите средства на МСП и на реалната икономика като цяло. Той приканва институциите на ЕС, по-специално в рамките на бъдещото законодателство относно капиталовата адекватност (CRD IV) да следят за това, новите изисквания към банките да не дадат никакво отражение върху финансирането на МСП. ЕИСК отправя искане за приемането на мерки, които да дават възможност на банките, особено на местните и взаимоспомагателните банки, както и на финансовите институции, предоставящи услуги „банкова гаранция“, да продължат да изпълняват задачата си за финансиране на реалната икономика.

3.1.4 Различните формули на рисков капитал биха могли да заинтересоват предприятията, иновативни или други, ако са приспособени към техните специфични нужди и условия на работа. Европейският съюз трябва да улесни пазар на рискови капитали, който да функционира гладко. Все пак тези формули не могат да заместят други инструменти, като гаранцията. Малките предприятия трябва да могат да избират най-подходящия инструмент.

3.2 Към интелигентно регулиране

3.2.1 ЕИСК подчертава, че включването на „МСП тест“ в оценката на въздействието представлява силно положително развитие. Тази оценка вече съдържа социалните и екологичните последици. Комитетът призовава Комисията да подобри тези тестове, като отчита в още по-голяма степен малките предприятия и микропредприятията. В допълнение на необходимостта от провеждане на анализи и тестове от напълно независими организации, ЕИСК би желал сдруженията на МСП да бъдат консултирани при изготвянето на анализи и да се ползват с „правото на отговор“ преди окончателното публикуване на анализите.

3.2.2 С надеждата да се постигне намаляване на административната тежест за МСП, ЕИСК предлага принципът за еднократност („Only once“) да бъде интегриран с принципа „one in one out“, според който при въвеждането на нови административни тежести трябва да се отменят вече съществуващи такива. Този принцип следва да бъде прилаган както на европейско, така и на местно равнище.

3.2.3 Похвална е волята на обновения SBA да се прилагат по-ефективно принципите „Мисли първо за малките“ и „за еднократност“. Понастоящем проблемът е в прилагането им на национално равнище и във всички генерални дирекции на Европейската комисия. По тази причина ЕИСК обръща голямо внимание на:

—	изготвянето на качествени оценки на въздействието, в които по независим начин да се отчита разнородността на МСП;

—	ролята на представителя за МСП в Комисията – посредник между Европейската комисия и МСП, който трябва да проучва всички политики, които биха могли да се отнасят до малките предприятия, да изразява гледната им точка и, при необходимост, да се противопоставя на решения, които са в техен ущърб.

3.2.4 Приоритет трябва да се даде на пропорционалността при прилагането на мерките, за да може малките предприятия да изпълняват само абсолютно необходимите формалности. Ако лицата, вземащи решения на равнище ЕС, стриктно прилагат основния принцип „Мисли първо за малките!“, за което са поели ангажимент, не би било необходимо да се предвиждат изключения.

3.2.5 Признаването на различията между микропредприятията не трябва задължително да води до общо освобождаване на малките предприятия от някои формалности. Ако се налага да бъдат освободени от определени задължения, това следва да бъде договорено с представителите на заинтересованите предприятия. В противен случай би възникнал риск да се стигне до отрицателна класификация на предприятия, които прилагат законодателството и такива, които не го прилагат.

3.2.6 По тази причина ЕИСК препоръчва:

—	принципът „Мисли първо за малките!“ и принципът „за еднократност“ да се прилагат във всички области на стратегията „ЕС 2020“;

—	законите да се разработват от самото начало в сътрудничество с представителите на заинтересованите малки предприятия;

—	принципът на пропорционалност при прилагането на тези закони да се прилага системно;

—	да се избягва свръхрегулирането на национално и регионално равнище в процеса на транспонирането или прилагането на текстовете;

—	представителят за МСП в Комисията да се включи в работата на Комитета за оценка на въздействието (Impact Assessment Board), който има за задача да гарантира качеството на оценките на въздействието.

3.3 Достъп до пазарите

3.3.1 В SBA се признава необходимостта от улесняване на достъпа на МСП до обществените поръчки. За да се насърчи участието им в обществените поръчки, е необходимо не само да се опростят процедурите, но и да се създадат политики, благоприятни за МСП в държавите-членки, което до настоящия момент е извършено само в няколко държави-членки.

3.3.2 ЕИСК смята, че е неотложно да се въведе изцяло „Европейският кодекс за добри практики“ (3) по отношение на обществените поръчки; призовава Комисията и държавите-членки да приемат политики, благоприятстващи по-ефикасния достъп на МСП и микропредприятията до обществените поръчки.

3.4 Предприемачеството и създаването на заетост

3.4.1 Малките предприятия се характеризират със специфични социални отношения в рамките на самото предприятие и изпитват особено силна нужда от квалифицирана работна ръка. Освен това ЕИСК признава, че работниците играят основна роля в развитието на МСП, тъй като могат да бъдат източник на иновации и участват в изпълнението на целите на предприятието. Комитетът припомня, че малките предприятия са предпочитано място за стаж и професионално обучение и играят основна роля за придобиването на умения и утвърждаването на знанията.

3.4.2 ЕИСК изразява съжаление, че проблемите, свързани с пазара на труда и заетостта, както и въпросът за уменията на работниците и на ръководителите на предприятията почти отсъстват в SBA, въпреки че засягат възможността им за развитие и потенциала им за създаване на нови работни места.

3.4.3 ЕИСК подкрепя усилията на Комисията, насочени към засилване на предприемачеството на жените и препоръчва обмен на наръчници с добри практики, съдържащи предприетите от държавите-членки действия, както и провежданите такива от организациите на МСП.

4. Какво да се направи, за да се гарантира вземането под внимание на SBA и неговите приоритети?

4.1 Гарантиране на партньорското управление: правилото за управлението с участие на много лица и на много равнища

4.1.1 В съобщението се уточнява, че силното управление е с ключово значение и че главните приоритетни мерки на SBA „ще имат въздействие, само ако се основават на силно управление на МСП“. Политиките, програмите и законите на ЕС ще бъдат ефикасни, само ако се разработват и прилагат съвместно с представителните посреднически организации на всички равнища. Един от водещите приоритети на преразгледания SBA трябва да бъде гарантирането на това партньорство в законодателния процес и/или в процеса на вземане на решения на европейско, национално и регионално равнище.

4.1.2 ЕИСК счита, че макар че преразгледаните „панели за МСП“ на Entreprise Europe Network (EEN) могат да бъдат отлични източници на информация, те не заместват опита и компетентността на организациите, които представляват МСП. Предложението за програма „Конкурентоспособност на МСП“ в рамките на многогодишната финансова рамка не предвижда мерки за тези организации и поставя ударение единствено върху мрежата Enterprise Europe Network, в която за съжаление в редица държави-членки не са асоциирани всички представителни организации на различните категории МСП. Би трябвало да се извърши задълбочена оценка на тази мрежа и да се усъвършенстват методологията и правилата ѝ за функциониране, за да се даде възможност за по-добро участие на съществуващите организации на различните категории МСП от държавите-членки.

4.2 От „Мисли първо за малките!“ да се премине към „Действай първо в полза на малките“

4.2.1 ЕИСК призовава институциите на ЕС:

—	да съгласуват действията си, за да се задължат да включат SBA и неговия принцип „Мисли първо за малките!“ в своите решения по по-обвързващ начин. Това би насърчило националните и териториалните власти да извършват подобни действия;

—	да бъде въведен превантивен принцип под контрола на европейския представител за МСП, като се почерпи опит от системата „Office of advocacy“, съществуваща в американския SBA. Тази система гарантира, че законите, касаещи малките предприятия, не противоречат на техните интереси.

4.3 С какви средства?

4.3.1 Успехът на обновения SBA и неговата ефективност ще зависят от човешките и финансовите ресурси, които ще бъдат отделени за неговото прилагане. ЕИСК изразява задоволство от предложението за новата програма „Конкурентоспособност на МСП“, чиито приоритети би трябвало да бъдат:

—	проследяването и оценката на прилагането на принципите на SBA във всички програми и закони на ЕС, както и в държавите-членки;

—	въвеждането на система „advocacy unit“, за да се увеличи ефективността на оценките на въздействието чрез проучване на възможните последици от бъдещите закони върху малките предприятия и микропредприятията;

—	въвеждането на инструменти за конкурентоспособност, стандартизация, информация и сътрудничество, създадени в съответствие с принципа „Мисли първо за малките!“;

—	предоставянето на финансови инструменти, предназначени за развитието на МСП, по-конкретно „гаранцията МСП“;

—	съдействие за дейностите за оказване на подкрепа и консултации на организациите на МСП и укрепването на партньорското управление съвместно с представителните организации;

—	извършването на статистически и икономически анализ на различните категории МСП, отчитащ тяхната разнородност, осъществяването на целеви проучвания и изследвания върху последните, както и разпространението на добри практики на държавите-членки и на регионите в тяхна полза.

4.3.2 ЕИСК изразява безпокойство относно ограничения брой служители в европейските институции, които работят за МСП и за SBA. Следователно за изпълнението на тази програма за МСП и по-специално за нейното проследяване трябва да бъдат отделени достатъчно човешки ресурси, особено в ГД „Предприятия и промишленост“, съответстващи на амбициите на SBA.

4.3.3 ЕИСК приветства установяването на представител за МСП на национално равнище, чиято задача би била да улеснява изпълнението на приоритетите на SBA в държавите-членки и да следи гласът на МСП и микропредприятията да бъде чут при изготвянето на националните политики и законодателства. Комитетът счита обаче, че ефективността на този механизъм ще зависи от възможността на представителя за МСП да влияе върху политическите решения и националните законодателства, както и от качеството на сътрудничеството с различните организации на МСП.

4.3.4 ЕИСК подчертава значението на консултативния комитет като място за консултации между Комисията, държавите-членки и европейските организации на МСП. Този консултативен комитет би могъл да се превърне в център за обсъждане на законодателните предложения и оперативните програми на всички генерални дирекции на Комисията, които се занимават с малките предприятия и микропредприятията. ЕИСК приветства действията на много региони, които определиха регионални представители за МСП, и отправя искане подобни инициативи да бъдат насърчавани.

5. Политически мерки

5.1 ЕИСК приканва Европейската комисия да му представя всяка година преглед на актуалното състояние, в който:

—	се подчертава прилагането на SBA в рамките на Комисията, в държавите-членки и в регионите;

—	се анализира отчитането на принципите на SBA в текстовете на ЕС, приети от Парламента и Съвета;

—	се описва ходът на работата и напредъкът, постигнат от консултативния комитет.

Този преглед следва да бъде представян и на Съвета, на Парламента и на Комитета на регионите.

5.2 Накрая ЕИСК приканва Съвета да организира един път годишно специален съвет, посветен на конкурентоспособността, който да се занимава с МСП, микропредприятията и SBA.

5.3 Въз основа на принципа на Тристранната социална среща на високо равнище за растеж и заетост, създадена с решение на Съвета от 6 март 2003 г., ЕИСК предлага на Съвета да създаде Икономически диалог, който да се провежда два пъти годишно в рамките на Съвета по конкурентоспособност. В него биха могли да участват европейски представителни организации на МСП, министрите на промишлеността и МСП от „Тройката“, държавите-членки, Комисията и ЕИСК в качеството му на представител на гражданското общество, а целта би била да се приобщят представителите на МСП и на политическите среди на най-високо равнище в подпомагането на МСП при изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Препоръка 2003/361 на Комисията относно определението за МСП, ОВ L 124/36 от 20.5.2003 г.

(2) ОВ С 44, 11.2.2011 г., стр. 118.

(3) http://ec.europa.eu/internal_market/publicprocurement/docs/sme_code_of_best_practices_fr.pdf.

ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение, което получи повече от една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията (член 54, параграф 3 от Правилника за дейността):

След параграф 1.6 се създава нов параграф 1.7:

„“

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“	:	57
Гласове „против“	:	66
Гласове „въздържал се“	:	36

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/58

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета за временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в Канарските острови“

COM(2011) 259 окончателен — 2011/0111 (CNS)

2011/C 376/10

Главен докладчик: г-н Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER

На 16 юни 2011 г. Съветът реши, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Регламент на Съвета за временно суспендиране на автономните мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в Канарските острови“

COM(2011) 259 окончателен — 2011/0111 (CNS).

На 20 септември 2011 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложния характер на работата, на 474-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 22 септември), Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик г-н Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER и прие следното становище със 132 гласа „за“ и 5 гласа „против“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК подкрепя предложението, тъй като е социално-икономически целесъобразно и приемането му от Съюза е законосъобразно, предвид изключителните компетенции, които той има по митническите въпроси.

1.2 Освен това предложението се отнася само за определен брой продукти и стоки, които вече се ползват с тарифни предимства в съответствие с Регламент (ЕО) № 704/2002 на Съвета от 25 март 2002 г., към които се прибавят само четири продукта (каучукът и някои полимерни производни).

1.3 Налагането на проверки във връзка с крайната употреба на стоките в съответствие с разпоредбите на Митническия кодекс на Общността и разпоредбите за прилагането му представлява в този контекст утвърдена процедура и не създава съществена допълнителна административна тежест нито за регионалните и местните власти, нито за икономическите оператори.

1.4 Запазването на суспендирането на автономните мита от Общата митническата тарифа при внос на някои промишлени продукти се счита за благоприятно за икономиката на Канарските острови, където последиците от кризата са по-сериозни отколкото в други региони на Съюза и на Испания.

1.5 ЕИСК отново заявява (1), че запазването на специфичните икономически и данъчни режими е изключително важно средство за подпомагане на най-отдалечените региони и за преодоляване на структурните трудности, с които те се сблъскват.

2. Въведение

2.1 С приблизителна обща площ от 7 542 км2 Канарските острови са архипелаг в Атлантическия океан, приблизително на над 1 000 км от най-близката точка на Иберийския полуостров. Заедно с архипелага на Азорските острови, остров Мадейра, Селвагенските острови и Кабо Верде образуват биогеографския район, наречен Макаронезия, и заради голямата си отдалеченост и островен характер, наред с други фактори, са част от така наречените най-отдалечени региони, за които ЕИСК се е произнасял по различни поводи (2).

2.1.1 Понастоящем населението възлиза на 2 118 519 жители, като двата най-населени острова са Тенерифе (906 854 жители) и Гран Канария (845 676 жители) (3), където е концентрирано повече от 80 % от населението. Тази голяма гъстота на населението води от някои социални проблеми, свързани с високия процент на безработица и на външна миграция.

2.1.2 Поради отдалечеността на тези острови икономическите оператори са поставени в изключително неизгодно икономическо и търговско положение, което оказва негативно влияние върху демографските тенденции, заетостта и социално-икономическото развитие. В частност промишленият сектор, строителството и съпътстващите промишлени отрасли бяха сериозно засегнати от настоящата икономическа криза, което доведе до повишаване на безработицата, която е по-висока от средната за Испания, с риск общото икономическо положение да се влоши повече, предвид променливия характер на международния туризъм, от който островите зависят във все по-голяма степен.

2.1.3 Както ЕИСК вече е имал възможността да посочи (4), островите се характеризират с трайно неблагоприятни условия, които ясно ги отличават от континенталните региони: тези трайни неблагоприятни условия имат някои общи характеристики, макар и с различен обхват, а именно: отдалеченост от континента, високи цени на морския и въздушния транспорт, на комуникациите и инфраструктурата, дължащи се на природни и климатични особености, ограничени размери на терените, ограничени рибни запаси, недостатъчно вода, липса на източници на енергия, замърсяване на морето и бреговете, трудности при управлението на отпадъците, демографски спад особено по отношение на младите, ерозия на бреговете, липса на квалифицирана работна ръка, липса на подходящата икономическа среда за предприятията и затруднен достъп до образователни и здравни услуги.

2.1.4 ЕИСК вече изрази мнение (5) относно „допълнителните разходи“ на най-отдалечените региони, като изготви неизчерпателен списък, в който изброи от по-високите разходи за превоз на стоки, оборудване и пътници до разходите за съхранение, сключване на договори или също така по-високите разходи за установяване.

2.1.5 Промишленият сектор на Канарските острови произвежда основно за вътрешния пазар и среща огромни трудности при намирането на клиенти извън островите. Това трудно положение се дължи основно на липса на транспортни средства и на произтичащите от това високи разходи за закупуване и разпространение на стоките. Това се отразява отрицателно върху производствените разходи на готовите продукти, което може да доведе до повишаване на производствените цени в сравнение с тези на подобни предприятия на полуострова.

3. Канарските острови и Европейския съюз

3.1 Канарските острови стават част от Европейския съюз с присъединяването на Кралство Испания през 1986 г. В Акта за присъединяване на Испания и Португалия се признава специалното и трудно социално-икономическо положение на архипелага. Поради специфичните им затруднения Канарските острови първоначално бяха изключени от митническата територия на Общността, от общата търговска политика, от общата селскостопанска политика и от общата политика за рибарството.

3.2 За да осигури интеграцията на островите, Европейският съюз призна особените и специфичните проблеми на този регион и последствията от тях. През последните години бяха въведени мерки, които, чрез толерантен подход, отчитайки островния характер и положението на най-отдалечен регион, постепенно намалиха равнището и въздействието от тези дерогации, така че регионът е неразделна част от митническата територия на Съюза (6) от 31 декември 2000 г., когато се въведе окончателно Общата митническа тарифа.

3.3 В резултат от гореизложеното беше приет Регламент (ЕО) на Съвета № 1911/91 относно прилагането на разпоредбите на правото на Общността за Канарските острови (7), който беше изменян многократно. В изпълнение на Регламент № 911/91 бяха разработени специални мерки посредством Решение на Съвета 91/314/ЕО, с което се изготви програма за специални мерки предвид отдалечеността и островния характер на Канарските острови (POSEICAN) (8). Чрез тази програма стана възможно модулирането на някои общи политики както и приемането на определени специални мерки в полза на Канарските острови.

3.4 С Регламент (ЕО) № 704/2002 г. на Съвета от 25 март 2002 г. временно се суспендират автономните мита по Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти и се урежда откриването и начина на администриране на автономни тарифни квоти на Общността при внос на някои рибни продукти в Канарските острови. Съгласно този регламент суспендирането на митата от Общата митническа тарифа за някои средства за производство за търговски и промишлени цели изтича на 31 декември 2011 г., поради което се внася разглежданото предложение преди изтичане на срока на действие на Регламент (ЕО) № 704/2002.

3.5 От друга страна, в член 349 от ДФЕС се признава, че Канарските острови са със статут на най-отдалечен регион, отчита се структурното икономическо и социално състояние, признава се тяхната отдалеченост, островният характер, малката площ, трудните релеф и климат, икономическата им зависимост от малък брой производства. Тези фактори с дълготраен характер се съчетават и възпрепятстват сериозно развитието на островите, затова Съветът може, по предложение на Комисията, да приема специфични мерки, които обхващат по-конкретно митническата и търговската политики, данъчната политика, свободните зони, селскостопанската и рибарската политики, условията за снабдяване със суровини и основни потребителски стоки, държавните помощи и условията за достъп до структурните фондове и до хоризонталните програми на Съюза.

4. Предложението за регламент на Съвета

4.1 В ДФЕС се разрешава прилагането на специални мерки спрямо най-отдалечените региони на Европейския съюз, за да бъдат подпомогнати да преодолеят икономическите проблеми, породени от географското им положение. Продължителната икономическа и финансова криза задълбочи проблемите за създаване на работни места и загубата на конкурентоспособност на Канарските острови.

4.2 В резултат на това правителството на Кралство Испания отправи искане чрез предложение за регламент на Съвета за удължаване на настоящия режим на суспендиране на вносните мита за определени промишлени продукти в тези острови. Предложението включва и суспендирането на мита от Общата митническа тарифа по отношение на четири нови продукта.

4.3 В съобщението се посочва, че настоящото предложение съответства на политиките на Съюза, особено в областта на международната търговия, конкуренцията, предприемачеството, развитието и външните отношения. Обичайно е да се прибягва регулярно до този вид мерки, за да се подкрепят икономическите оператори.

4.3.1 Благодарение на временното суспендиране на митата предложението дава възможност на местните икономически оператори от тези острови да внесат безмитно определено количество суровини, части, компоненти и средства за производство.

4.3.1.1 По-конкретно, от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2021 г. се суспендират напълно митата по Общата митническа тарифа, приложими при внос в Канарските острови на средствата за производство за търговска или промишлена употреба, посочени в приложението.

4.3.1.2 Тези продукти се употребяват за срок не по-кратък от 24 месеца след допускането им за свободно обращение от икономическите оператори, разположени на Канарските острови.

4.3.1.3 Също така от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2021 г. се суспендират изцяло митата от Общата митническа тарифа, приложими при внос в Канарските острови на суровини, части и компоненти, попадащи в кодовете по КН, изброени в актуализираното приложение II, които се използват за промишлена преработка или за поддръжка.

4.3.2 За да бъдат избегнати злоупотреби или нарушаване на традиционните търговски потоци, се предвижда крайната употреба на продуктите, чиито мита биват суспендирани, да подлежи на проверка, както и въвеждането на механизми за сътрудничество.

4.3.3 За да бъдат суспендирани митата, суровините, частите и компонентите трябва да се употребяват за промишлена преработка и за поддръжка на Канарските острови.

4.3.4 Освен това средствата за производство трябва да бъдат използвани от местните предприятия на островите за срок, не по-кратък от две години, преди да могат да бъдат продавани свободно на други дружества, намиращи се в друга част от митническата територия на Европейския съюз.

4.3.4.1 С цел да се предостави дългосрочна перспектива на инвеститорите и да се даде възможност на икономическите оператори да достигнат ниво на промишлена и търговска дейност, се удължава пълното суспендиране на митата от Общата митническа тарифа за някои стоки, изброени в приложение II и приложение III към Регламент (ЕО) № 704/2002 за период от 10 години.

4.3.4.2 С цел да се гарантира, че единствено икономическите оператори, установени на територията на Канарските острови, ще имат право да ползват предвидените тарифни мерки, следва суспендирането да бъде обвързано с крайната употреба на продуктите, съгласно разпоредбите на Митническия кодекс на Общността и в случай на отклонение на търговията да се предоставят на Комисията изпълнителни правомощия, позволяващи ѝ да отмени временно суспендирането.

5. Общи бележки

5.1 ЕИСК приема със задоволство предложението за изменение на Регламента (ЕО) и счита, че специалните мерки, които съдържа, биха могли да бъдат приети без да се подлага на риск целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително на вътрешния пазар и общите политики.

5.2 Тези мотиви от правен и икономически характер са потвърдени от други обстоятелства, като това, че експертната работна група на Комисията „Икономически и тарифни въпроси“ не направи никакви възражения срещу бъдещото приемане на въпросните мерки и факта, че за изготвянето на тези мерки не беше необходимо да се направи оценка на въздействието поради универсалното приложение на предлаганите мерки.

5.3 Комисията обосновава предложението за регламент с член 349 от ДФЕС, въпреки че мерките се позовават изцяло на митническата политика, която е от изключителната компетентност на ЕС. Ето защо разпоредбата, предвиждаща изпращането на предложението на националните парламенти, произтичаща вероятно от едно много широко тълкуване на член 2, първа алинея от Протокол № 1 към ДЕС и ДФЕС (относно ролята на националните парламенти в ЕС), изглежда прекалено формална.

5.4 Това вероятно ще забави процеса на приемане на регламента и е възможно да възбуди полемики или вътрешни противоречия, които често вредят на общия интерес на ЕС или на коректното осъществяване на определени специфични цели, като защитата на най-отдалечените територии и региони от неблагоприятните икономически условия, пред които са изправени.

5.5 Следва също така да се определи количественият и качественият аспект на понятието „отклоняване на търговски поток“, съгласно което Комисията може да наложи посредством изпълнителни актове отмяна на суспендирането на митническите права при внос.

5.6 Това е още по-необходимо предвид факта, че за количествената оценка на тези нарушения ще са необходими сложни икономически анализи на пазара, за да се установи реалният баланс между вноса на съответните продукти и потребностите, възникнали в резултат на търсенето на островния пазар.

5.7 Същевременно следва да се изясни правният характер на актовете, с които се постановява окончателно решение за запазване или отмяна на суспендирането след изтичане на 12-месечния период, предвиден в член 4, параграф 1 от предложението за регламент.

5.8 Тъй като Съветът трябва да приеме съгласно специална законодателна процедура разглеждания регламент, с който се въвежда временно суспендиране, логично е той да приеме и окончателното решение, като делегираните на Комисията правомощия се ограничават до евентуалното приемане на актове относно временната отмяна на суспендирането, посочена по-горе, за максимален срок от 12 месеца.

5.9 ЕИСК счита, че предложението ще помогне за осигуряване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и за равни конкурентни възможности в целия Европейския съюз, компенсирайки постоянните неблагоприятни условия от географски, природен, икономически, социален и структурен характер, в които са поставени Канарските острови.

5.10 Предвиденото суспендиране на мита е в съответствие с принципа на пропорционалност, предвид обхвата на неблагоприятните условия на Канарските острови по отношение на достъпност, демографско положение и евентуално производителност. ЕИСК счита, че целта на суспендирането е да се компенсират допълнителните разходи, свързани с положението на островите и не представляват фактор за изкривяване на пазара, а напротив – балансиращ елемент.

6. Специфични бележки

6.1 Тъй като е невъзможно да се ограничи трудната достъпност спрямо европейския континент, беше установен специален икономически и данъчен режим, който да компенсира структурните недостатъци с цел динамизиране на икономиката на Канарските острови.

6.2 Предвид мащабите на пазара и на предприятията на Канарските острови е невъзможно да се прилагат политики на синергия между доставка на основни суровини за процесите на производство, транспорт, продажба на местния пазар и възможности за износ, което лишава предприятията от възможността да създават добавена стойност трайно или посредством пределни разходи, свързани с търсенето (използване на икономии от мащаба).

6.3 Поради всички тези фактори, свързани с островния характер и „допълнителните разходи“, промишленият сектор губи своята конкурентоспособност спрямо останалите пазари, които в една все по-глобализирана среда придобиват по-голяма значимост заради възможността за делокализиране на стопанската дейност, като последиците за икономиката на Канарските острови са упадъкът на сектор, който генерира по-квалифицирани и стабилни работни места и в който по-лесно се развиват иновационни процеси.

6.4 Целта на данъчните и митническите механизми е да се компенсират „допълнителните разходи“, пред които е изправен промишленият сектор заради характеристиката на най-отдалечен регион на Канарските острови. Според неотдавнашно проучване „допълнителните разходи“ заради отдалечеността на Канарските острови възлизат на 5 988 273 924 евро, от които 25 % са за сметка на промишлеността.

6.5 Според промишления сектор на Канарските острови 32 % от допълнителните разходи се дължат на „неизползвания производствен капацитет“, т.е. „допълнителните разходи“, генерирани от невъзможността да се ползват предимствата на икономиките от мащаба, тъй като предприятията на Канарските острови оперират на ограничен местен пазар и срещат затруднения с достъпа до външните пазари, като 25 % от допълнителните разходи се дължат на транспорта, а 28 % на енергетиката.

Брюксел, 22 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 72.

(2) ОВ C 221, 17.9.2002, стр. 37.

(3) Данните са на Испанския национален статистически институт.

(4) ОВ C 268, 19.9.2000 г., стр. 32.

(5) ОВ C 211, 19.8.2008, стр. 72.

(6) Акт за присъединяване, Протокол № 2

(7) ОВ L 171, 29.6.1991, стр. 1.

(8) ОВ L 171, 29.6.1991, стр. 5.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/62

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на определени задачи, свързани със защитата на права върху интелектуалната собственост, включително обединяването на представители на обществения и частния сектор в Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството“

COM(2011) 288 окончателен — 2011/0135 (COD)

2011/C 376/11

Докладчик: г-н McDONOGH

На 15 юни 2011 г. Съветът и на 7 юни 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 и член 118, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на определени задачи, свързани със защитата на права върху интелектуалната собственост, включително обединяването на представители на обществения и частния сектор в Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството“

COM(2011) 288 окончателен — 2011/0135(COD).

1. Бележки и препоръки

1.1

Комитетът приветства предложението на Комисията за регламент с цел подсилване на Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството чрез възлагане на отговорностите ѝ на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM). Дейността на Обсерваторията е жизненоважна за европейската система за защита на интелектуалната собственост (ИС) и тя се нуждае от повече ресурси за изпълнение на задачите си.

1.2

Комитетът подготвя отделно становище относно неотдавнашното съобщение на Комисията, в което се предлага стратегия за единен пазар на интелектуалната собственост (1). ПИС са основна предпоставка за развитието на технологичните и търговските иновации, на които Европа ще разчита за икономическото си възстановяване и за бъдещия си растеж (2). Характерът на управлението на ПИС също е от първостепенно значение за процъфтяването на европейска култура и за качеството на живот на европейските граждани.

1.3

Комитетът е убеден, че стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж не може да бъде осъществена, без да бъде създаден действително единен пазар на ИС. В продължение на много години Комитетът призовава за хармонизиране на европейските и националните правила с цел насърчаване на иновациите, творчеството и благоденствието на гражданите, като едновременно с това се предоставя подкрепа за инициативи, които правят дейности, стоки и услуги достъпни за възможно най-голям брой хора (3).

1.4

Комитетът изразява съгласие като цяло с предложения регламент за възлагане на OHIM на определени задачи и дейности, свързани с управлението на Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството, включително касаещи авторското право, сродните му права и патентите. ЕИСК изразява съгласие с това, че предложението за възлагане на задачи на вече съществуваща агенция на ЕС – OHIM – би дало възможност на Обсерваторията да се възползва от натрупания опит на OHIM в областта на ИС, както и от нейните ресурси и финансиране, и да започне работа бързо. Комитетът изразява също така задоволство от факта, че това би било разходоефективно решение по отношение на бюджета.

1.5

Комитетът изразява принципно съгласие с предложението за разширяване на обхвата на задачите, които следва да се изпълняват от OHIM във връзка с Обсерваторията, така че да включват образоването на обществеността и правоприлагащите органи относно значението на ПИС и най-добрите начини за тяхната защита, изследванията в областта на фалшифицирането и регулирането на ПИС и подобряването на електронния обмен на информация с цел улесняване на правоприлагането.

1.6	Комитетът обаче изразява дълбоко убеждение, че той следва да бъде включен в списъка на организациите, поканени да присъстват на заседанията на Обсерваторията по смисъла на член 4 от регламента.

1.7	Комитетът настоятелно изисква да бъде упоменат в член 8 от регламента, заедно със Съвета и Парламента, като получател на доклада за оценка на прилагането на регламента.

1.8

Националните служби за интелектуална собственост (НСИС) играят съществена роля в правоприлагането в областта на ПИС. ЕИСК приветства съвета на Комисията, че изразът „експерти от публични администрации, органи и организации, занимаващи се със защитата на права върху интелектуалната собственост“ (посочени в член 4, параграф 1), които са поканени да присъстват на заседанията на Обсерваторията, включва по подразбиране и НСИС.

1.9

Бързото, справедливо и последователно решаване на споровете, свързани със заведени дела за фалшифициране или пиратството, ще увеличи доверието в законодателството в областта на ПИС и ще подобри условията за прилагането му. Поради това Комитетът призовава Комисията изрично да възложи на OHIM в член 2 да съдейства за подобряване на познаването и разбирането на най-добрите практики по отношение на решаването на спорове във връзка с ПИС, като включи в текста му акцент върху съответната съдебна практика в държавите-членки. Въпреки това не трябва да бъде възпрепятствана възможността за прибягване до компетентните съдебни инстанции.

1.10

Комитетът очаква с нетърпение възможността да коментира своевременно и по един по-изчерпателен начин въпроса за колективното управление на правата в ЕС. Въпреки това OHIM може да допринесе значително за подобряване на условията за правоприлагането в областта на авторските права чрез събиране на информация за разнообразните практики на дружествата за колективно управление на авторски права в ЕС. Комитетът призовава Комисията да обмисли включването на текст с такъв акцент в член 2 от регламента.

2. Контекст

2.1

Правата върху интелектуална собственост (ПИС), които се състоят от патенти, търговски марки, дизайн и географски обозначения, както и от авторски права и сродни права (за изпълнители, продуценти и разпространители), представляват крайъгълен камък на икономиката на ЕС и ключов фактор за нейния по-нататъшен растеж.

2.2

През 2009 г. стойността на десетте най-големи марки в страните от ЕС е възлизала средно на почти 9 % от БВП. Делът на творческите индустрии, основаващи се на авторски права, като разработването на софтуер, издаването на книги и вестници, музика и филми, в БВП на ЕС за 2006 г. е бил 3,3 %; в тази сфера са работили близо 1,4 млн. МСП, представляващи 8,5 млн. работни места. Заетостта в отраслите на „икономиката на знанието“ е нараснала с 24 % за периода 1996-2006 г., в сравнение с 6 % в останалите отрасли.

2.3

Различни проучвания, публикувани от отраслови и международни организации, потвърждават постоянния растеж на търговията с фалшифицирани и пиратски стоки и стигат до заключението, че тя:

—	води до значително намаление на инвестициите в иновации и унищожава работни места (4);

—	застрашава здравето и безопасността на европейските потребители (5);

—	създава сериозни проблеми за европейските МСП (6);

—	води до загуби на данъчни приходи поради занижени декларирани продажби (7);

—	представлява интерес за организираната престъпност (8).

2.4	През 2009 г. Съветът (9) и Комисията (10) създадоха Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството („Обсерваторията“), с цел подобряване на разбирането за нарушенията на ПИС.

2.5

Обсерваторията представлява средище на опит в събирането, наблюдаването и докладването на информация и данни, свързани с всички нарушения на ПИС, както и платформа за сътрудничество между представители на национални органи и заинтересовани страни, които я използват за обмен на опит и най-добри практики, за разработване на съвместни стратегии за правоприлагане и за изготвяне на препоръки към отговорните за изготвянето на политиките.

2.6

Въпреки наличието на нарастваща нужда от повече дейности на Обсерваторията, липсва мандат за разширяването на обхвата на дейността ѝ и за развитието на оперативните ѝ функции; и двете изискват устойчива инфраструктура по отношение на човешките ресурси, финансирането и ИТ оборудването, както и достъп до необходимия експертен опит.

2.7

Комисията предложи всеобхватна нова стратегия за ПИС (11), като част от цялостната програма за насърчаване на устойчив растеж и работни места на единния пазар и подобряване на конкурентоспособността на Европа на световно равнище. Стратегията допълва стратегията „Европа 2020“, Акта за единния пазар (12) и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, и е важен техен елемент.

2.8

В наскоро публикувано съобщение, по което Комитетът изготвя отделно становище, Комисията предвижда създаването на единен пазар за правата върху интелектуалната собственост (13). Предложеният регламент за подсилване на Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството чрез възлагане на задачите ѝ на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM) е един от първите резултати, които се очакват от тази стратегия за ПИС. Това ще даде възможност на Обсерваторията да разшири обхвата на своята дейност и да се възползва от опита на OHIM в областта на интелектуалната собственост и установените традиции по отношение на търговските марки и дизайна.

2.9

Член 2 от предложението за регламент включва подробен списък на задачите и дейностите, които ще бъдат поверени на OHIM. В тях влизат укрепването на капацитета за правоприлагане в рамките на Европейския съюз, подобряването на обществената информираност за въздействието на нарушенията на ПИС и създаването на благоприятни общи условия за ефективно правоприлагане.

2.10

Комисията извърши оценка на въздействието на различните варианти за повишаване на капацитета на Обсерваторията, необходим за изпълнение на новата стратегия за ПИС (14). Заключението от нея е, че прехвърлянето на Обсерваторията към OHIM би било предпочитаният вариант, като се има предвид фактът, че последната разполага с подходящо финансиране и структури и ще има капацитет да постигне целите на Обсерваторията веднага щом бъде изменен основният ѝ регламент.

3. Бележки

3.1

Комитетът обединява различните икономически и социални интереси в ЕС, включително всички структури на гражданското общество, и като синтезира различните гледни точки и опит на своите членове, тази уникална институция играе решаваща роля в обсъждането и формулирането на политиките. Освен това ЕИСК е силно ангажиран с въпроса за защитата на ПИС и през годините е полагал усърдни усилия, за да помага за формирането на европейската политика в тази област. Поради това Комитетът е много изненадан и разочарован, че е изключен от списъка на организациите, поканени на срещите на Обсерваторията в предложения член 4 от регламента. Този пропуск трябва да се поправи, за да се осигури възможност на ЕИСК да допринася за работата на Обсерваторията, както и за знанията, които тя натрупва.

3.2	Съставът на Обсерваторията трябва да включва представители от различни организации на гражданското общество, включително организациите на работодателите, синдикатите, авторските организации и интересите на потребителите.

3.3	Освен това Комитетът е дълбоко убеден, че трябва да бъде упоменат в член 8 от регламента, заедно със Съвета и Парламента, като получател на доклада за оценка на прилагането на регламента.

3.4

Вредите, нанесени от слабото управление и правоприлагане в областта на ПИС, включват финансиране на престъпни и терористични мрежи. Прането на пари и фалшифицирането са престъпления, срещу които трябва да се води безпощадна борба. Обсерваторията трябва да включи в работата си проучвания на характера и мащаба на престъпните дейности.

3.5

Последователното правоприлагане в областта на ПИС изисква подобрено и засилено административно сътрудничество за противодействие на фалшифицирането и пиратството, истинско партньорство за изграждане на вътрешен пазар без граници. За тази цел е необходимо да се създаде ефективна мрежа от служби за връзка в целия ЕС.

3.6

Гражданите и предприятията във всяка държава-членка трябва да знаят с коя организация да се свържат за информация и подкрепа по отношение на правоприлагането в областта на ПИС. Обсерваторията следва да утвърждава националните служби за интелектуална собственост (НСИС) като основните точки за контакт по отношение на правоприлагането в областта на ПИС в отделните държави-членки.

3.7

С оглед на принципа на субсидиарност, държавите-членки следва да включат НСИС в списъка на организациите, поканени на срещите на Обсерваторията, съгласно член 4, параграф 1 от предложението за регламент. Тяхното участие би укрепило практическия опит на Обсерваторията и капацитета за правоприлагане в рамките на ЕС.

3.8	Всички компетентни агенции за правоприлагане и национални служби за интелектуална собственост следва да имат достъп до ефективна и бърза електронна мрежа за обмен на сведения относно нарушаването на ПИС. Създаването на тази мрежа следва да бъде приоритет на Обсерваторията.

3.9

Нерядко споровете относно собствеността върху интелектуалната собственост и съдебните дела с обвинения за фалшифициране и пиратство са трудни за разрешаване. В член 2, параграф 2 от предложението за регламент OHIM би могла да представи в обобщен вид съдебната практика в областта на споровете за правата върху интелектуалната собственост и да помогне да се подобри решаването на споровете в рамките на ЕС, без да се възпрепятства възможността за прибягване до компетентните съдебни инстанции.

3.10

OHIM следва по-специално да предлага подкрепа, насочена конкретно към МСП и МСИ, които често стават жертва на фалшифициране, за да се погрижи те да бъдат по-добре осведомени за правата си. За успешното осъществяване на стратегията „Европа 2020“ е необходимо да се концентрираме в по-голяма степен върху подкрепата за новосъздадени предприятия и МСП.

3.11

Регламентът за възлагане на OHIM на определени задачи, свързани с ПИС, включва намерението за подобряване на условията за прилагане на правата върху интелектуалната собственост на територията на Съюза, както и за събиране на съответната информация, включително тази, почерпена от съдебната практика, която да може да помогне за постигане на тази цел. Във връзка с това е важно OHIM да събира информация по отношение на практиките на дружествата за колективно управление на авторски права, както и по отношение на съответната съдебна практика, отнасяща се до споровете за авторско право, с оглед да се задълбочи разбирането и осъзнаването на проблемите, причинени от неподходящо регулиране.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) COM(2011) 287 окончателен – „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“

(2) Вж.: Стратегия „Европа 2020“ (COM (2010) 2020 окончателен), Годишен обзор на растежа – 2011 г. (COM (2011) 11 окончателен), Програма в областта на цифровите технологии за Европа (COM (2010) 245 окончателен), Акт за единния пазар (COM (2011) 206 окончателен) и Съюз за иновации (COM (2010) 546 окончателен).

(3) ОВ C 116 от 28.4.1999 г., стр. 35; ОВ C 155 от 29.5.2001 г., стр. 80; ОВ C 221 от 7.8.2001 г., стр. 20; ОВ C 32 от 2.2.2004 г., стр. 15; ОВ C 108 от 30.4.2004 г., стр. 23; ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 7; ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стр. 3; ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 36; ОВ C 218 от 11.9.2009 г., стр. 8; ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 52; ОВ C 306 от 16.12.2009 г., стр. 7; ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 105; ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 58.

(4) TERA Consultants, Building a Digital Economy („Изграждане на цифрова икономика“), март 2010 г., http://www.iccwbo.org/bascap/id35360/index.html.

(5) Европейска комисия, Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“, „Доклад за прилагането на правата върху интелектуална собственост от митническите органи на ЕС — 2009 г.“, http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/customs/customs_controls/counterfeit_piracy/statistics/statistics_2009.pdf.

(6) Technopolis, Effects of counterfeiting on EU SMEs („Въздействие на фалшифицирането върху МСП в ЕС“), 2007 г., http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/industry/doc/Counterfeiting_Main%20Report_Final.pdf.

(7) Frontier Economics, The impact of counterfeiting on Governments and Consumers („Въздействие на фалшифицирането върху правителствата и потребителите“), издателство Frontier Economics, май 2009 г., http://www.iccwbo.org/uploadedFiles/BASCAP/Pages/Impact%20of%20Counterfeiting%20on%20Governments%20and%20Consumers%20-%20final%20doc.pdf-%20Final%20doc.pdf.

(8) UNICRI, Counterfeiting: a global spread („Фалшифицирането: глобално разпространение“), 2008 г., http://counterfeiting.unicri.it/report2008.php.

(9) Резолюция на Съвета от 25.9.2008 г. (ОВ C 253, 4.10.2008 г., стр. 1).

(10) Съобщение на Комисията от 11 септември 2009 г. - „Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар“, COM(2009) 467 окончателен.

(11) COM(2011) 287 окончателен – „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“.

(12) COM(2011) 206 окончателен: „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието „Заедно за нов тип икономически растеж“ “.

(13) COM(2011) 287 окончателен.

(14) SEC(2011) 612 окончателен: „Оценка на въздействието, съпътстваща предложението за регламент за възлагане на Службата по хармонизация …“

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/66

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои позволени начини на ползване на осиротели произведения“

COM(2011) 289 окончателен — 2011/0136 (COD)

2011/C 376/12

Докладчик: г-н McDONOGH

На 15 юни 2011 г. Съветът и на 7 юни 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои позволени начини на ползване на осиротели произведения“

COM(2011) 289 окончателен — 2011/0136 (COD).

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 131 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1. Бележки и препоръки

1.1 Комитетът приветства предложението на Комисията относно директивата за ползване на осиротели произведения. Успешното осъществяване на тази инициатива ще насърчи развиването на цифрови библиотеки като Europeana (1) и на други публични институции, които изпълняват задачи от обществен интерес съгласно член 1, параграф 1 от предложението за директива, като предоставят достъп на гражданите до многообразието и богатството на европейското културно наследство.

1.2 Комитетът в момента изготвя отделно становище относно неотдавнашното съобщение на Комисията, в което се предлага стратегия за единен пазар за правата върху интелектуалната собственост (2). ПИС са основна предпоставка за развитието на технологичните и търговските иновации, на които Европа ще разчита за икономическото си възстановяване и за бъдещия си растеж (3). Освен това естеството на управление на ПИС е от първостепенно значение за процъфтяването на европейска култура и за качеството на живот на европейските граждани.

1.3 Комитетът не смята, че стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж може да бъде осъществена без да бъде създаден наистина единен пазар на ИС. В продължение на много години Комитетът призовава за хармонизиране на европейските и националните правила за насърчаване на иновациите, творчеството и благоденствието на гражданите, като същевременно подкрепя инициативи, които правят произведенията, стоките и услугите достъпни за възможно най-голям брой хора (4).

1.4 Комитетът изразява съгласие като цяло с предложената директива за правна рамка за осигуряване на законен, трансграничен онлайн достъп до осиротели произведения (5). В становището си относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (6) ЕИСК подкрепя твърдо действия като въвеждането на тази рамка, които биха решили проблеми, свързани с културната и икономическата разпокъсаност на единния пазар.

1.5 ЕИСК категорично подкрепя цифровизацията и широкото разпространяване на европейското културно наследство (7). Той счита, че осигуряването на онлайн достъп до тези материали е основен елемент от развитието на икономиката на знанието в Европа и е от първостепенно значение за осигуряването на богат и разнообразен културен живот за гражданите. Затова Комитетът изразява задоволство от факта, че Комисията предлага директива, която да урежда конкретния проблем с осиротелите произведения.

1.6 Комитетът осъзнава, че директивата е необходима, тъй като много малко държави-членки са приели законодателство по отношение на осиротелите произведения, а съществуващото национално законодателство запазва достъпа единствено за гражданите на съответните национални територии.

1.7 Комитетът изразява съгласие по принцип с предложения в директивата четиристълбов подход:

—	създаване на правила за идентифициране на осиротелите произведения чрез щателно издирване на носителя на правата;

—	признаване на произведение за осиротяло, ако издирването не доведе до установяване на носителя на правата;

—	определяне на начините на ползване на осиротелите произведения, включително разпространението им във всички държави-членки;

—	взаимно признаване на статута на осиротяло произведение във всички държави-членки.

1.8 Наличието на онлайн бази данни и регистри на права, подобни на инструмента, който съществува в сектора на книгоиздаването (8), е от основно значение за улесняването на ефикасното търсене на носителите на правата и широкото разпространение на осиротели произведения във всички сектори. Комитетът призовава Комисията да улесни работата на представителните организации за разработването на тези инструменти.

1.9 ЕИСК счита, че държавите-членки следва да поддържат регистър на базите данни в тяхната страна, които са официално одобрени, който да съдържа резултатите от щателните издирвания, провеждани на тяхна територия, както е посочено в член 3, параграф 4 от Директивата. Благодарение на тези регистри институциите в други страни от ЕС ще знаят кои източници се ползват от доверието на официалните власти.

1.10 Комитетът обръща внимание на Комисията върху значението на традиционната музика, устното творчество, фотографските и кинематографските произведения за културното наследство на ЕС и призовава такива записи и изображения, фигуриращи в архивите на институциите, посочени в член 1, параграф 1, да бъдат третирани по същия начин при идентифицирането и публикуването на осиротели произведения. Комитетът отбелязва, че член 11 от Директивата дава възможност за евентуално включване в нейния обхват на приложение на защитено съдържание, което понастоящем не е включено, по-специално звукозаписи и самостоятелни снимки, и приканва Комисията да ги включи в най-кратки срокове.

1.11 Комитетът приветства и амбицията на Комисията за подписване на меморандум за разбирателство между библиотеки, издатели, автори и дружества за колективно управление с цел улесняване на процедурите за лицензиране, за да бъдат цифровизирани и да бъде осигурен достъп до книги, представляващи библиографска рядкост (9).

2. Контекст

2.1 Комисията предложи стратегия за ПИС (10) като част от цялостната програма за насърчаване на устойчив растеж и работни места на единния пазар и подобряване на конкурентоспособността на Европа на световно равнище. Стратегията представлява допълнение и важен елемент на стратегията „Европа 2020“, Акта за единния пазар (11) и Програмата за цифрови технологии за Европа.

2.2 В наскоро публикувано съобщение, по което Комитетът изготвя отделно становище, Комисията предвижда създаването на единен пазар за правата върху интелектуалната собственост (12). Предложената директива за улеснена система за разрешение за ползване на осиротели произведения, която ще позволи онлайн достъп до голям брой произведения на културата във всяка държава-членка, е един от първите резултати на тази стратегия за ПИС. Това ще улесни разработването на европейски цифрови библиотеки, които да съхраняват и разпространяват богатото културно и интелектуално наследство на Европа.

2.3 Цифровизирането и разпространяването на осиротели произведения представлява особено културно и икономическо предизвикателство. Липсата на познат носител на правата означава, че ползвателите не могат да получат необходимото разрешение, т.е. една книга не може да бъде цифровизирана. Осиротелите произведения имат значителен дял в сбирките на европейските културни институции; така например, по оценка на Британската библиотека 40 % от сбирките ѝ обект на авторското право – общо 150 милиона произведения – са осиротели произведения.

2.4 Сега Комисията предлага директива, която да осигури общи правила във всички държави-членки за това, как да се работи с подобни произведения, с цел да бъдат улеснени широкомащабните проекти за цифровизация по Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

2.5 Комисията е извършила оценка на въздействието и е разгледала шест различни варианта за осъществяване на инициативата по отношение на осиротелите произведения (13). Тя е стигнала до заключението, че най-добрият подход би следвало да се основава на взаимното признаване на осиротелите произведения от страна на държавите-членки. Това дава възможност на библиотеките и на други бенефициери съгласно член 1, параграф 1 от предложението за директива да имат правна сигурност относно „статута на осиротяло произведение“ на определена творба. Нещо повече, взаимното признаване гарантира, че включените в дадена цифрова библиотека осиротели произведения ще бъдат на разположение на гражданите в цяла Европа.

2.6 Директивата се основава на четири стълба:

на първо място, с цел установяване на статута на „осиротяло произведение“ от библиотеките, учебните заведения, музеите и архивите, институциите за съхраняване на филмовото наследство и обществените излъчващи организации се изисква да проведат предварително щателно издирване в съответствие с изискванията, уточнени в предлаганата директива, в държавата-членка, в която произведението е било публикувано за първи път;

ii.	след като в резултат на щателното издирване дадено произведение получи статут на „осиротяло произведение“, въпросното произведение се счита за осиротяло произведение в целия ЕС, като по този начин отпада необходимостта от провеждане на многократни щателни издирвания;

iii.

въз основа на това ще бъде възможно да се предоставя онлайн достъп до осиротелите произведения за културни и образователни цели, без да е необходимо предварително разрешение за това, освен ако собственикът на произведението не прекрати статута му на осиротяло произведение. В такива случаи носителите на правата, които предявят правата си върху своите произведения, получават възнаграждение, в което се отчита видът на произведението и съответният начин на ползване;

iv.	взаимно признаване на статута на осиротяло произведение във всички държави-членки.

3. Бележки

3.1 Комитетът счита, че е важно всички инициативи, свързани с политиката по отношение на ПИС да осигуряват баланс между правата на творците и собствениците и интересите на ползвателите и крайните потребители, така че да се осигури достъп до произведенията на възможно най-голям брой хора във всички държави-членки.

3.2 За улесняване на издирването на ПИС Комисията би могла да публикува и редовно да актуализира списъка на институциите по член 1, параграф 1 от директивата, които отговарят за управлението на осиротелите произведения.

3.3 Освен това тези институции трябва да са сигурни, че източниците, които регистрират щателните издирвания в друга държава от ЕС се ползват официално с доверието на властите. Ето защо държавите-членки следва да поддържат регистър на базите данни в тяхната страна, които са официално одобрени за записване на резултатите от щателните издирвания, провеждани на тяхна територия, както е посочено в член 3, параграф 4 от Директивата.

3.4 Комитетът отбелязва, че член 11 от предложението за директива дава възможност за евентуално включване в нейния обхват на приложение на защитено съдържание, което понастоящем не е включено, по-специално звукозаписи и самостоятелни снимки. Независимо от тази разпоредба за преразглеждане, следва още сега да се предприемат стъпки за скорошно публикуване на тези предмети на културата.

3.4.1 Традиционната музика и устното творчество са много важни за културното наследство на Европа и в целия ЕС има богати архивни колекции със записи, не само в обществените излъчващи организации, но също и в другите институции, посочени в член 1, параграф 1. Към тези аудио- и аудио-визуални произведения трябва да се прилагат същите правила за издирване, класифициране и ползване както към другите произведения, посочени в член 1, параграф 2 от директивата.

3.4.2 Аналогично, фотографските и кинематографските произведения са изключително богат източник на информация за опознаване и разбиране на европейската цивилизация и когато подобни произведения могат да бъдат определени като осиротели произведения, трябва да се положат всички усилия те да бъдат извадени от скритите архиви на публичните институции.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Europeana дава възможност на хората да проучват цифровите ресурси на европейските музеи, библиотеки, архиви и аудио-визуални колекции. Проектът се финансира от Европейската комисия и беше стартиран през 2008 г., с цел да се направи европейското културно и научно наследство достъпно за обществеността. Вж.: www.europeana.eu.

(2) COM(2011) 287 окончателен – „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“

(3) Вж.: Стратегия „Европа 2020“ (COM (2010) 2020 окончателен), Годишен обзор на растежа – 2011 г. (COM (2011) 11 окончателен), Програма в областта на цифровите технологии за Европа (COM (2010) 245 окончателен), Акт за единния пазар (COM (2011) 206 окончателен) и „Съюз за иновации“ (COM (2010) 546 окончателен).

(4) ОВ C 116 от 28.4.1999 г., стр. 35; ОВ C 155 от 29.5.2001 г., стр. 80; ОВ C 221 от 7.8.2001 г., стр. 20; ОВ C 32 от 2.2.2004 г., стр. 15; ОВ C 108 от 30.4.2004 г., стр. 23; ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 7; ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стр. 3; ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 36; ОВ C 218 от 11.9.2009 г., стр. 8; ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 52; ОВ C 306 от 16.12.2009 г., стр. 7; ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 105; ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 58.

(5) Под осиротели произведения се разбират творби като книги, статии във вестници или списания, които все още са защитени от авторското право, но носителите на правата не могат да бъдат намерени, за да бъде получено тяхното разрешение за ползване на тези творби. Те включват и кинематографски или аудиовизуални произведения. Осиротели произведения могат да бъдат намерени в сбирки на европейски библиотеки.

(6) ОВ C 54, 19.1.2011, стр. 58.

(7) ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 7; ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 36; ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 52; ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 105; ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 58.

(8) ARROW (Accessible Registries of Rights Information and Orphan Works towards Europeana – Достъпни регистри на информация за права и осиротели произведения към Europeana) е проект на консорциум от европейски национални библиотеки, издатели и организации за колективно управление, който представлява също и писатели чрез техни основни европейски сдружения и национални организации, вж. www.arrow-net.eu.

(9) Вж. IP/11/630, Брюксел, 24 май 2011 г.

(10) COM(2011) 287 окончателен – „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“.

(11) COM(2011) 206 окончателен: „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието „Заедно за нов тип икономически растеж“.

(12) COM(2011) 287 окончателен.

(13) SEC(2011) 615 окончателен: „Оценка на въздействието на трансграничния онлайн достъп до осиротели произведения“.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/69

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската стандартизация и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета“

COM(2011) 315 окончателен — 2011/0150 (COD)

2011/C 376/13

Докладчик: г-н PEZZINI

На 24 юни 2011 г. Съветът, и на 23 юни 2011 г. Европейският парламент, решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската стандартизация и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета“

COM(2011) 315 окончателен — 2011/0150 (COD).

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя инициативата на Комисията за преразглеждане на европейската система за стандартизация, с цел запазване на многобройните ѝ сполучливи елементи, отстраняване на нейните недостатъци и постигане на правилен баланс между международното, европейското и националното измерение, като се гарантират високи равнища на качество в световен план.

1.2 Комитетът е убеден, че е необходимо да се създаде общностна законодателна и нормативна рамка, която да бъде гъвкава и динамична, с цел постигане на максимална добавена стойност на европейската техническа стандартизация, насочена към подкрепа на конкурентоспособността, иновацията и растежа.

1.3 Комитетът припомня значението на европейската стандартизация за функционирането и консолидирането на вътрешния пазар, по-специално в секторите на здравеопазването, сигурността, опазването на околната среда, потребителите и оперативната съвместимост. Днес в тези сектори нараства все повече използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

1.4 Комитетът счита, че е от основно значение да се адаптират скоростта и сроковете за изготвяне на стандарти и да се разшири полето на действие така, че да обхване секторите на информационните и комуникационните услуги и технологии, като винаги се обръща особено внимание на целите, свързани с качеството, сигурността и броя на създадените стандарти, и се използват интернет платформи за консултация и обмен на информация онлайн.

1.5 Според ЕИСК, спецификациите, одобрени от международните индустриални форуми и/или консорциуми в сектора на ИКТ, би трябвало да се приемат само след процедура на утвърждаване, извършена от европейските органи за стандартизация (ЕОС) с участието на представители на МСП, потребители, екологични организации и органи, които изразяват силни социални интереси.

1.6 ЕИСК приветства предложеното опростяване с подходяща правна база на системите за финансиране на ЕОС, националните органи за стандартизация и другите органи, които отговарят за извършване на дейности по стандартизация в сътрудничество, а също и на европейските органи, които представляват заинтересованите страни.

1.7 ЕИСК препоръчва изготвяне на общ програмен документ, който да даде възможност да се гарантира последователността, координацията и съгласуваността с бъдещите цели на пазара. От тази гледна точка би трябвало всички страни, заинтересовани от годишното планиране, да участват в изготвянето на работните програми от страна на ЕОС, на други структури за разработване на технически секторни спецификации (ИКТ), на компетентните служби на Комисията и на националните органи за стандартизация.

1.8 Комитетът подчертава също колко е важно в кратки срокове да се предоставят актуализирани технически стандарти в сектора на услугите, който ще продължи да се развива като основен и иновационен елемент на икономиката до 2020 г. В същото време той изтъква, че следва да се отчита специфичният характер на услугите и че моделът на стандартизация на стоките не може да се копира автоматично. При по-нататъшното разработване на стандартите в областта на услугите трябва да се отчитат потребностите на пазара и на обществото.

1.9 ЕИСК счита, че е важно да се осигури стабилна рамка за многогодишно планиране на финансирането на европейската система за стандартизация, и изразява загриженост във връзка с факта, че Комисията предлага да се заделят бюджетни кредити за тази цел само за 2013 г.

1.10 Комитетът препоръчва максимална интеграция между процесите на техническа стандартизация и европейските научноизследователски и иновационни програми, за да се даде възможност за бързо прилагане на новите технологии и свързаните с това конкурентни предимства за европейската икономика на световния пазар.

1.11 ЕИСК препоръчва да се поддържа тясна връзка между европейските органи за стандартизация (ЕОС) и патентните служби, които защитават правата върху интелектуалната собственост.

1.12 Комитетът отправя искане в новата нормативна уредба да се предвиди изрично укрепването на европейската позиция в контекста на международната стандартизация, с цел улесняване на търговията и повишаване на европейската конкурентоспособност.

2. Въведение

2.1 Комитетът многократно е подчертавал основната роля на техническата стандартизация в подкрепа на:

—	качеството на европейските стоки и услуги,

—	тяхната конкурентоспособност на вътрешния и на световния пазар,

—	защитата на потребителите,

—	подобряването на социалните и екологичните стандарти.

2.2 Комитетът винаги се е произнасял в подкрепа на „по-широкото използване на европейската стандартизация в политиките и законодателството на ЕС, с цел да се подпомогне разпространението на техническата стандартизация – в съответствие с нуждите както на обществото, така и на предприятията – в нови области като услугите, информационните и комуникационните технологии, транспорта, защитата на потребителите и опазването на околната среда“ (1).

2.3 Комитетът е подчертавал също, че „европейската стандартизация е от основно значение за функционирането и консолидирането на вътрешния пазар, по-специално благодарение на директивите, в които е възприет нов подход по отношение на секторите“ (2).

2.4 В своето неотдавнашно становище „За Акт за единния пазар“ Комитетът подчерта, че „стандартите са основен елемент от единния пазар“. Същевременно Комитетът подчерта „значението на по-активното участие на потребителите и МСП, както и на предоставянето на непрекъснати и устойчиви гаранции за това, че разходните фактори, които ограничават тяхното участие в този процес, са преодолени. Стандартите не бива да бъдат налагани от конкретни участници на пазара. Стандартите на ЕС трябва да играят много по-голяма роля в световната търговия и използването им следва да бъде насърчавано в предстоящите търговски преговори на двустранно и многостранно равнище“ (3).

2.5 Техническата стандартизация изпълнява роля от основно значение за функционирането на вътрешния пазар и за конкурентоспособността на стоките и услугите на световния пазар. Тя е стратегически инструмент за гарантиране на качеството на стоките и услугите, оперативната съвместимост на мрежите и системите, високото равнище на защита на потребителите и опазване на околната среда, а също и подобряването на постиженията в областта на иновациите и социалното включване.

2.6 За да бъде тази роля напълно ефективна, наред с другото е необходимо:

—

европейският процес на техническа стандартизация да може да отговаря в кратки срокове на потребностите на законодателя – по инициатива на Комисията – и на бързо променящите се производствени отрасли, в които продължителността на живота и развойните цикли на продуктите стават все по-кратки и е необходима все по-голяма бързина и гъвкавост, за да се отговори на бъдещите предизвикателства;

—

техническите стандарти да следват ритъма на технологичното развитие – в противен случай те биха били безполезни – и да са в състояние да обхващат все по-широки сектори, особено в областта на информационните технологии и услугите, като се гарантира количеството, скоростта и качеството на изготвянето на самите стандарти, включително и с помощта на интернет платформи за консултации;

—

процесът на изготвяне и прилагане на стандартите трябва да се адаптира към изискванията на малките и средните предприятия, а не обратното, като се гарантират високи равнища на представителност и участие в дейностите по стандартизация, по-специално на европейско равнище, и се спазва балансът между националните делегации предвид факта, че като цяло отношенията между МСП и техническите стандарти са трудни и сложни;

—

да се гарантират по-високи и всеобхватни равнища на легитимност и консенсус посредством открито и прозрачно сътрудничество на доброволна основа, при което промишлените сектори, МСП, обществените власти и другите заинтересовани страни от гражданското общество ще могат да действат съгласувано и да разполагат с еднакви възможности за достъп: стандартите често са свързани с безопасността и благосъстоянието на гражданите, с ефикасността на мрежите, с околната среда и с други обществено значими сектори. Поради това тези сектори трябва да бъдат представлявани по съответния начин и да имат съответното влияние;

—	европейската система за стандартизация да отговаря на изискванията за гарантиране на пълна оперативна съвместимост с приложенията и услугите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) посредством одобрени европейски базови стандарти;

—

европейската система за стандартизация да може да се ползва от подходяща и опростена финансова подкрепа, за да се гарантира пълното участие на всички заинтересовани страни в изготвянето на стандартите, като аспектът, свързан със стандартите, се включва автоматично в публичните научноизследователски и иновационни програми, с цел да се подкрепи развитието на стратегията „Европа 2020“;

—

след като се гарантира равнището на прозрачност, откритост и балансирано участие на всички заинтересовани страни, международно признатите стандарти, изготвени от форумите и консорциумите в областта на ИКТ, да се включат и да се проверяват от европейските органи за стандартизация (ЕОС) - Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC), ETSI, (4) с цел да могат да се цитират в европейското законодателство в областта на обществените поръчки;

—	системата за обмен на информация между всички организации и структури в Европа, които се занимават със стандартизация, да бъде укрепена по подходящ начин и да се гарантира равен достъп до стандартите на всички заинтересовани страни.

2.7 По отношение на финансовата подкрепа трябва да се припомни, че с Решение № 1673/2006/ЕО, по което Комитетът се произнесе, вече са установени правилата относно приноса на ЕС за финансирането на европейската стандартизация, за да се гарантира, че европейските стандарти и другите продукти на европейската стандартизация се изготвят и преразглеждат с оглед на целите, на законодателството и политиките на ЕС: същите разпоредби би трябвало да се прилагат по отношение на органите, които, без да са признати като европейски органи за стандартизация от настоящия регламент, са упълномощени да извършват подготвителната работа в подкрепа на европейската стандартизация.

2.8 С оглед на много широкия диапазон на участие на европейската стандартизация в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС и различните видове дейности по стандартизация, е необходимо да се предвидят различни условия на финансиране.

3. Предложенията на Комисията

3.1 С предложението се цели да се отговори на следните потребности:

—

за да се гарантира съществена подкрепа за единия пазар на стоки и услуги и за да се предотврати създаването на препятствия пред търговията в рамките на ЕС, приемането на европейски стандарти от страна на ЕОС трябва да се отнася както за стоките, така и за услугите, и да продължава да се ползва от общностното съфинансиране; процесът на изготвяне на европейски стандарти би трябвало да се ускори и да следва все по-бързия ритъм на развойните цикли на продуктите и услугите;

—

тъй като стандартите са резултат от консенсус, постигнат от участниците в тяхното изготвяне, процесът на стандартизация трябва да бъде легитимиран посредством участието на заинтересовани групи от гражданското общество като социалните партньори, малките и средните предприятия, потребителите, защитниците на околната среда;

—

за да се постигнат стандарти, гарантиращи оперативната съвместимост на услугите и приложенията в сектора на информационните и комуникационните технологии, следва да има възможност за официално признаване на стандартите в областта на ИКТ, дори когато те са изготвени извън европейските органи за стандартизация (ЕОС) от специализирани форуми и консорциуми.

3.2 За тази цел в предложението, освен изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО, 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО, е предвидено преразглеждане и по-специално обединяване на директиви и решения.

3.3 Целта на предложената нова нормативна уредба е, с помощта на инструмента регламент, гарантиращ уеднаквено прилагане, да се постигне:

—	по-голяма прозрачност и по-задълбочено сътрудничество между националните органи за стандартизация (НОС), европейските органи за стандартизация (ЕОС) и Комисията;

—

признаване на използването на стандартите относно ИКТ (хардуер, софтуер и услуги в областта на информационните технологии) дори в случаите, когато са изготвени от други органи, при условие че съответстват на принципите на ТБТ/СТО (Технически бариери пред търговията/Световна търговска организация) и на изискванията за европейска оперативна съвместимост;

—	годишно планиране на приоритетите в областта на стандартизацията в ЕС и на пълномощията на Комисията;

—	засилено представителство на МСП с финансовата подкрепа на ЕС, а също така и на потребителите, защитниците на околната среда и изразителите на социални интереси, включително и при помощните/подготвителните дейности;

—	мерки за ускоряване на изготвянето на европейски технически стандарти по искане на Комисията, с финансова подкрепа за активно търсене на консенсус от страна на ЕОС;

—	насърчителни мерки, включително за популяризиране на европейските технически стандарти в международен план и на програми за техническа помощ и сътрудничество с трети страни;

—	насърчаването на европейската и международната стандартизация включва улеснения за предприятията при превода на официалните езици на ЕС, с цел по-голяма съгласуваност и по-лесен достъп;

—	засилване – в резултат на упълномощаването на Комисията – на дейността в областта на стандартизацията на услугите, с оглед на изграждането на конкурентоспособен вътрешен пазар, като се избягват многобройните национални стандарти;

—	намаляване на административните тежести посредством изплащането на стандартни такси, без да се проверяват действителните разходи;

—	въвеждане на система за отчитане на постиженията, която да се основава на показатели и цели, които отчитат резултатите и въздействието и по които е постигнат консенсус, като целта е повишаване на ефективността и ускоряване на резултатите и на процеса на тяхното получаване;

—	годишен доклад на ЕОС до Комисията, посветен по-специално на финансовите аспекти, прозрачността, скоростта, опростяването, капацитета за съвместно участие и качеството на процеса.

4. Общи бележки

4.1 Комитетът подкрепя целта на предложението на Комисията, тъй като един бърз и ефективен европейски процес на стандартизация с широко участие представлява не само основен елемент от архитектурата на единния пазар, който е опората на европейската интеграция и на стратегията „Европа 2020“, имаща за цел нейното изграждане, но се явява най-вече основен елемент от конкурентоспособността на европейската икономика и инструмент за насърчаване на иновациите.

4.2 Според ЕИСК, органите, занимаващи се със стандартизация, трябва да се насърчават да извършват в рамките на своите работни програми оценки на провежданите от тях политики в областта на правата върху интелектуалната собственост, като обръщат по-голямо внимание на насърчаването на иновациите и на създаването на по-тесни контакти с патентите служби, по-специално с Европейската патентна служба в Мюнхен, с цел въпросите, свързани с интелектуалната собственост, да се разглеждат още от момента на тяхното възникване, като се гарантира по-добро качество както на патентите, така и на самите стандарти.

4.3 Поради това ЕИСК приветства намерението на Комисията да преразгледа европейската система за стандартизация, с цел запазване на многобройните ѝ сполучливи елементи, отстраняване на нейните недостатъци, постигане на правилен баланс между европейското и националното измерение и отговор на новите изисквания и очаквания на предприятията, потребителите, социалните партньори и европейското общество като цяло.

4.4 Комитетът счита, че е от основно значение да се адаптират скоростта и сроковете за изготвяне на стандарти и да се разшири полето за действие така, че да обхване секторите на информационните и комуникационните услуги и технологии, при условие че тези действия ще зачитат целите за качество на стандартите и че включването на други структури за изготвяне на стандарти освен ЕОС ще бъде съпроводено от същите гаранции за прозрачност и участие, които са задължителни за ЕОС.

4.4.1 С оглед на тази цел, Комитетът счита, че е необходимо ЕОС и Комисията да осигуряват превантивен контрол, който да гарантира, че спецификациите, приети от международните индустриални форуми и/или консорциуми, които следва да се използват като основа при възлагането на обществени поръчки, са изготвени в неутрална, равнопоставена и прозрачна среда при подходящо участие на представителите на малките и средните предприятия, потребителите, защитниците на околната среда, работниците и органите, които изразяват важни социални интереси.

4.4.2 ЕИСК препоръчва това необходимо засилено участие да не утежнява процедурите и сроковете за консенсусно изготвяне на стандартите, които, напротив, трябва да бъдат ускорени съществено посредством използването на интернет платформи за консултации, разработки и обмен на информация онлайн (5).

4.5 Аналогично, Комитетът отправя искане в регламента да се предвиди изготвяне на многогодишни прогнози за стандартизацията в Европа, с цел да се даде по-ефективен и координиран отговор на световните политики, необходими за решаване на въпросите, свързани с изменението на климата, с развитието на Smart Grids, на възобновяемите енергийни източници и на тяхното свързване, а също и с неотложните екологични и социални предизвикателства.

4.6 ЕИСК счита, че с цел насърчаване и улесняване на ефективното участие на всички заинтересовани страни в процеса на стандартизация както на европейско, така и на национално равнище, трябва да се популяризират програми за обучение и да се предвидят необходимите мерки, с помощта на които най-слабите национални органи за стандартизация, които понастоящем не управляват секретариати на технически комитети, да получат възможност да играят по-активна роля в процеса на стандартизация.

4.7 Създаването на годишни работни програми от страна на ЕОС, на други структури за разработване на технически секторни спецификации (ИКТ), на компетентните служби на Комисията и на другите национални органи за стандартизация може да бъде ефективна мярка, с която да се гарантират скоростта, сроковете и броят на създадените качествени стандарти, при условие че се осигурят последователна и координирана рамка и ефективно участие в годишната програма на всички заинтересовани страни.

4.8 ЕИСК приветства предложеното опростяване с подходяща правна база на системите за финансиране на ЕОС, националните органи за стандартизация и другите органи, които сътрудничат в извършването на дейности по стандартизация, а също и на европейските органи, упоменати в Приложение III, които представляват заинтересованите страни.

4.8.1 ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че Комисията предлага да се заделят бюджетни кредити за тази цел само за 2013 г. и счита, че е важно да се гарантира стабилна рамка за многогодишно планиране на финансирането, която да бъде създадена във възможно най-кратък срок.

4.9 По отношение на изготвянето на хармонизирани европейски стандарти, които да гарантират, че продуктите отговарят на основните предписания, установени от законодателството на ЕС, „в отсъствието на хармонизирани стандарти, предприятията не могат да използват подходящия стандарт, който да осигури презумпция за съответствие, и им се налага да доказват, че са спазени съществените изисквания в съответствие с модула за оценка на съответствието, предвиден в приложимото законодателство на ЕС. И в двата случая предприятията са изправени пред невъзможността да намалят разходите, правени поради раздробеността на вътрешния пазар или процедурите за оценка на съответствието“ (6).

4.9.1 В това отношение Комитетът счита, че тяхното създаване и използване на доброволна основа трябва да бъде насърчено в по-голяма степен, за да се гарантира още по-високо равнище на безопасност на продуктите.

4.10 Комитетът счита, че предложеният регламент трябва да съдържа разпоредби, които да насърчават транспонирането на международно равнище на техническите стандарти, приети от европейската система за стандартизация, и да укрепват ролята на националните органи по стандартизация и ЕОС по отношение на международните органи за стандартизация. Това може да бъде постигнато посредством координирани европейски инициативи за засилване на конкурентоспособността на световния пазар и иновациите.

5. Специфични бележки

5.1 Според Комитета щеше да е целесъобразно в Приложение I да се посочат и признатите национални органи за стандартизация.

5.2 Трябва да се прави разлика между „техническите спецификации“ и официалните стандарти: ЕИСК предлага в Съображение 19 да се добави „относими стандарти и технически спецификации“, а в съображения 20 и 22 терминът „стандарти“ да се замени с „технически спецификации“.

5.3 В член 2 следва да се уточни „техническа спецификация, одобрена от признат орган за стандартизация, за повтарящо се…“ и да се добави нов параграф 9: (9) „Национален орган за стандартизация“, орган, упоменат в Приложение I.

5.4 По отношение на член 3, ЕИСК счита, че националните органи за стандартизация трябва да разполагат с възможността да изразяват възражения, дори при положение че нямат право да се противопоставят на европейските работни програми и поради това предлага параграф 5 да се измени по следния начин: „Националните органи за стандартизация не могат да се противопоставят на разглеждането на обект от тяхната работна програма на европейско равнище в съответствие със стандартите, установени от европейските органи за стандартизация, и не могат да предприемат никакви действия, които могат да повлияят на вземането на решение в тази област“.

5.4.1 Освен това ЕИСК предлага да се добави нов параграф 6, както следва: „Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че при изготвянето на европейски стандарт, посочен в член 7, техните органи за стандартизация не предприемат никакви действия, които биха могли да накърнят предвидената хармонизация и, по-специално, не публикуват във въпросния сектор нови или преразгледани национални стандарти, които не отговарят изцяло на съществуващите европейски стандарти.“

5.5 По отношение на член 7, ЕИСК предлага след параграф 3 да се добави нов параграф 3.1, както следва: „В случай че бъде отправено искане за хармонизиран стандарт, той трябва да бъде приет официално със споразумение между Комисията и съответния европейски орган за стандартизация“.

5.5.1 ЕИСК смята, че предложението да се предостави само един месец на ЕОС, за да отговорят на искането на Комисията, може потенциално да ограничи консултациите със заинтересованите страни. ЕИСК препоръчва 3 месеца.

5.6 По отношение на член 9, ЕИСК предлага да се измени подзаглавието „Признаване на технически спецификации в сферата на ИКТ при обществените поръчки“ и в началото да се добави „В сферата на информационните и комуникационните технологии, […] Комисията може …“.

5.7 ЕИСК предлага в член 16 да се добави буква a1), както следва:

„a1)	актуализиране на списъка на националните органи за стандартизация, посочени в приложение I, въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, посочена в член 21“;

а буква б) да се замени със следния текст:

„б)	адаптиране към „техническия прогрес“ на критериите за признаване на „техническите спецификации“ в сферата на ИКТ при възлагане на обществени поръчки“.

5.8 ЕИСК предлага в член 17 да се добави към параграф 2:

„Делегирането на правомощие по член 16 се предоставя на Комисията за неопределен период от време, считано от 1 януари 2013 г.Комисията изготвя доклад за дейността, извършена в областта на делегираните правомощия, който следва да се представи заедно с доклада, предвиден в член 19, параграф 3“.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Вж. ОВ C 110 от 9 май 2006 г., стp. 14.

(2) Вж. бележка под линия №1.

(3) Вж. ОВ C 132 от 3 май 2011 г., стp. 47.

(4) ETSI: Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) е независима европейска организация с идеална цел в областта на далекосъобщенията.

(5) Каквато е практиката в рамките на ISO (Международната организация по стандартизация) и IEC (Международната комисия по електротехника), според която техническите спецификации са „резултати, по които не е постигнат достатъчен консенсус, за да получат статута на международни стандарти“.

(6) COM (2011) 315 Обяснителен меморандум, параграф 1 и съображения 18 и 36.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/74

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“

COM(2010) 573 окончателен

2011/C 376/14

Докладчик: г-жа Gabriele BISCHOFF

Съдокладчик: г-н Cristian PÎRVULESCU

На 19 октомври 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията — Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“

COM(2010) 573 окончателен.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 31 август 2011 г.

На 474-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 158 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

ЕИСК:

1.1

счита, че Комисията следва да укрепи културата, свързана с основните права, на равнище ЕС, по-специално посредством наблюдение, за да гарантира, че законодателните ѝ предложения и целият законодателен процес, както и всички актове, които тя приема, са съобразени с Хартата и се съблюдават в държавите-членки. Предвид факта, че се наблюдават случаи на сериозни нарушения на Хартата, е необходимо спешно да се изработи стратегия за наблюдение и бърза реакция;

1.2

изтъква правно обвързващото задължение за насърчаване на основните права, което трябва да се превърне в един от най-важните елементи от стратегията за прилагане, наред с другото посредством нови, целенасочени инициативи; подчертава динамичния характер на основните права, които са стълб на нашите общества и отличителен белег на Европейския съюз (1);

1.3	счита, че основните социални права са „неделими“ от гражданските и политическите права и затова изискват специално стратегическо внимание; счита, че съдържащите се в правните актове разпоредби вече са обвързващи и трябва да се зачитат;

1.4	подчертава необходимостта да се осигури равнопоставеност, по-специално между мъжете и жените, и да се подходи конкретно към всички уязвими групи;

1.5	подчертава, че на равнище ЕС задълженията, произтичащи от Хартата, се отнасят до всички институции, агенции и органи;

1.6	отправя настоятелно искане към държавите-членки да изградят култура, насочена към защита и насърчаване на основните права на всички равнища на управление и във всички политически и законодателни области и да разгледат и откроят конкретното въздействие върху основните права при транспонирането;

1.7	изразява голямото си безпокойство във връзка с разпространението на някои политически позиции, които могат да доведат, и в някои случаи наистина водят, до отстъпление в насърчаването и защитата на основните права;

1.8	настойчиво приканва Комисията да изпълнява ефективно ролята си на пазителка на договорите и да използва процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, без да взима под внимание политически съображения;

1.9	предлага допълнителни мерки и дейности за насърчаване с цел повишаване на ефективността на стратегията за прилагане на основните права;

1.10	призовава всички институции на ЕС, неговите агенции и органи, държавите-членки, отговарящи за въвеждането на основните права, и по-специално Комисията, да поставят основен акцент върху аспекта, свързан с участието на гражданското общество.

2. Въведение и контекст

2.1 Съобщението на Комисията има за цел да представи стратегията ѝ за прилагане на Хартата в новата правна среда, създадена с влизането в сила на Договора от Лисабон. Целта на политиката на Комисията е да направи колкото е възможно по-ефективни основните права, залегнали в Хартата.

2.2 Първата част на съобщението се съсредоточава върху факта, че Европейският съюз се стреми да бъде безупречен и да служи за пример в тази област и следователно Хартата следва да бъде ориентир на политиките на Съюза и тяхното прилагане от страна на държавите-членки на всеки етап от процедурата.

2.2.1 Първо, Комисията трябва да укрепи културата, свързана с основните права, на собственото си институционално равнище, по-специално чрез наблюдение, с цел да гарантира, че законодателните ѝ предложения и актовете, които тя приема, са съобразени с Хартата. Второ, Комисията трябва да гарантира, че всеки акт в законодателния процес съблюдава разпоредбите на Хартата. Това означава, че всяко изменение, направено от някой от съзаконодателите, както и междуинституционалният диалог също трябва да бъдат съобразени с Хартата.

2.2.2 Накрая, необходимо е да се гарантира, че държавите-членки спазват Хартата при прилагането на законодателството на ЕС.

2.3 Във втората част на съобщението се обсъжда необходимостта от по-добро информиране на обществеността. За постигането на тази цел са необходими целенасочени мерки за комуникация, съобразени с конкретните ситуации.

2.4 Третата част на документа на Комисията се съсредоточава върху годишния доклад относно прилагането на Хартата. Първият от тези доклади беше приет съвсем наскоро от Комисията (2). Докладът има две цели: предоставяне, от една страна, на прозрачен, непрекъснат и последователен преглед на постигнатия напредък и, от друга, на възможност за годишен обмен на мнения с Европейския парламент и Съвета.

3. Общи бележки

3.1 ЕИСК отдава първостепенно значение на основните права и приветства факта, че Комисията публикува съобщението относно „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“. ЕИСК счита, че този подход е важен принос към концепцията за гражданство на ЕС за всички, които живеят на територията на Съюза.

3.1.1 Залегналите в стратегията принципи са много важни и ЕИСК обръща специално внимание на принципите на ефективност, универсалност и неделимост, както и на тези на популяризиране и предсказуемост. Въпреки това ЕИСК счита, че редица важни аспекти са пренебрегнати или недостатъчно подробно разгледани и следователно се нуждаят от подобрение.

3.1.2 Следва да се изтъкнат редица други принципи. Както вече беше посочено в предходни становища, „ЕИСК препоръчва цялостна съгласуваност и гарантиране на защитата на основните права, както и равно третиране и недискриминация, независимо от професионалната категория на работниците имигранти“ (3). Освен това законодателството на ЕС „не трябва да създава мерки, които да водят до по-ниска от вече постигнатата степен на прилагане на принципите“ (4). Следва да бъдат обмислени всички възможни мерки за убеждаване на правителствата на Полша, Обединеното кралство и Чешката република да се оттеглят от протоколите, позволяващи неучастие, и да се включат в повсеместното прилагане на Хартата.

3.1.3 Комитетът приветства многобройните допълнителни елементи, съдържащи се в стратегията, които се отнасят до законодателните актове. По-конкретно ЕИСК подкрепя подхода на ЕС в областта на основните права по отношение на външните му, и в частност - на търговските му политики – подход, който трябва да служи за пример. По принцип ЕС следва да бъде не само пример за подражание, но и активно да насърчава демокрацията и правата на човека – граждански, политически, икономически и социални, и да използва международните лостове, с които разполага, в подкрепа на тази кауза.

3.1.4 ЕИСК приветства ангажираността на Комисията и другите институции на ЕС за щателно преразглеждане на техните законодателни и работни процедури, по-конкретно що се отнася до оценките на въздействието и съответните органи, за да се гарантира, че резултатите от тяхната работа са съобразени с принципите и конкретното съдържание на Хартата. Но ако трябва да се осигурят ефективна защита и насърчаване на основните права, от жизненоважно значение е да се наблегне на прилагането и проактивната нагласа от страна на държавите-членки. Що се отнася до хоризонталната социална клауза (член 9 от ДФЕС) и основните социални права, оценката на въздействието се проучва по-подробно в друго становище на ЕИСК (5).

3.2 Нови опасности: кризата и пропуските по отношение на сигурността

3.2.1 Стратегията на Комисията не дава отговор на заплахите за ефективното прилагане на основните права, възникващи в резултат на множество важни нови опасности. Затова стратегията трябва да отчете тези развития и да разработи съгласуван и всеобхватен отговор.

3.2.2 Във връзка с това ЕИСК вече подчерта, че в „контекста на финансова и икономическа криза е важно да бъдат засилени връзките на солидарност между държавите, икономическите оператори и гражданите, при зачитане на достойнството и правата на гражданите“ (6). „Освен това предвид периода на криза, ЕИСК изразява съмнение по отношение на бюджетните средства, с които разполагат държавите-членки на Съюза, и по отношение на средствата, които са готови да мобилизират както на национално, така и на европейско равнище за осигуряване на ефективна защита на правата на човека.“ (7)

3.2.3 В неотдавнашното си становище относно политиката на ЕС за борба с тероризма, област, в която се поставя въпросът за редица основни права (човешко достойнство, защита от мъчения, защита на данните, забрана на връщането), ЕИСК открои практическите затруднения, свързани с интегрирането на основните права в процеса на разработване и формулиране на политиката. ЕИСК приветства факта, че зачитането на основните права е определено като хоризонтален приоритет в тази много чувствителна област. Но ангажиментът на Комисията относно зачитането на основните права следва да бъде съчетан с подобен ангажимент и от страна на националните правителства, по-специално по отношение на прилагането на законодателството на ЕС. Освен това защитата на основните права не бива да се ограничава до разработването и изготвянето на инструменти, а да обхваща и тяхното прилагане (8).

3.3 Ново измерение от първостепенна важност: правно обвързващо задължение за насърчаване на основните права

3.3.1 Сега Комисията трябва да проучи не само как най-добре да бъдат защитени основните права в хода на нейните дейности, но как най-добре да се насърчат основните права посредством нови целенасочени инициативи.

3.3.2 В член 51, параграф 1 от Хартата се определя задължението за „насърчаване на прилагането“ на основните права. Този елемент е от огромно значение за ЕИСК. Комитетът отбелязва, че в някои отношения Комисията споменава насърчаването на основните права, но не подчертава стратегическото значение на това задължение. Стратегията следва да придаде на този аспект най-малко същата степен на стратегическа насоченост, каквато придава и на задължението за зачитане на основните права.

3.4 Основните социални права са „неделими“ от гражданските и политическите права и затова изискват специално стратегическо внимание.

3.4.1 Като припомня значението на неделимостта на основните права, изразено в самото съобщение и изтъкнато в няколко становища (9), ЕИСК отбелязва отсъствието на стратегически подход по отношение на основните социални права.

3.4.2 Предвид изключителното значение на основните социални права (10) и дългата история, свързана с тяхното развитие в ЕС, смятаме това за неприемливо. Създаването на правно обвързваща харта, започнало с Хартата на основните социални права на работниците (1989 г.), която включваше принос на ЕИСК (11), се извърши и в съответствие с Европейската социална харта, инкорпорирана в първичното законодателство на ЕС чрез Договора от Амстердам (12). Това показва, че основните социални права, особено в „най-иновационната“ си форма в раздела „Солидарност“ на Хартата (където солидарността е призната за една от ценностите на Съюза), изискват специално стратегическо внимание.

3.4.3 ЕИСК вече е подчертавал и специфичната роля на обществените услуги за гарантиране на ефективното прилагане на основните права (13). Освен това Комитетът изтъква значението на включените в Хартата права и принципи от „трето поколение“, по-конкретно опазването на околната среда и защитата на потребителите. Тези права и принципи следва да бъдат последователно зачитани и насърчавани, включително при разработването и прилагането на външната и търговската политика.

3.4.4 По отношение на принципа за еднаквата значимост на основните социални права спрямо икономическите свободи ЕИСК е на мнение, че този подход трябва да се гарантира най-вече посредством първичното законодателство. ЕИСК припомня, че още в третото съображение от преамбюла и по-конкретно в член 151 от ДФЕС, се поставя за цел подобряване на условията на живот и труд, „така че да се постигне тяхното хармонизиране, докато се осъществява подобряването“. Той настоява за включване на „Протокол за социалния напредък“ в договорите, за да се заложи принципът на равностойност между основните социални права и икономическите свободи и по този начин категорично да се посочи, че нито икономическите свободи, нито правилата на конкуренцията не трябва да имат приоритет пред основните социални права, както и да се определи ясно въздействието на целта на ЕС за постигане на социален напредък (14).

3.5 Трябва да се гарантира равнопоставеност, по-конкретно между мъжете и жените, и да се подходи конкретно към всички уязвими групи.

3.5.1 Към всички основни (социални) права трябва да се подхожда поотделно и е също толкова важно тяхното прилагане и насърчаване да се разглеждат и гарантират във връзка със зачитането на недискриминацията и равнопоставеността. Това е от особено значение, когато става дума за равнопоставеността между мъжете и жените, която вече е призната в целите на Съюза и в член 23 от Хартата. Освен това във всички дейности следва да се интегрират аспектите, свързани с пола.

3.5.2 Защитата на основните права следва целенасочено да се отнася до уязвимите групи. ЕИСК обръща внимание на последното си становище по този въпрос (15) и изтъква необходимостта от защита на трудовите и социалните права, по-конкретно правото на стачка (16). Освен това Комитетът подчертава значението на Европейския форум за интеграция.

3.5.3 ЕИСК разглежда правата на човека като универсални и неделими права, които трябва да бъдат защитавани и гарантирани за всички хора, а не само за гражданите на ЕС. Понятието „Европа на правата и правосъдието“ не може да се ограничи само до лицата, граждани на държава-членка, а трябва да обхваща всички лица, пребиваващи на територията на ЕС. В противен случай кръгът на адресатите на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие би бил несъвместим с ценностите и принципите, върху които се основава Европейският съюз (недискриминация, справедливо и равнопоставено третиране, солидарност) (17). ЕС трябва да гарантира проактивен подход при гарантирането на основните права на всеки гражданин, независимо от неговата националност.

3.5.4 Динамичният характер на основните права следва да бъде утвърден, а правата да се ползват от нови средства за защита, съответстващи на общественото развитие. ЕИСК потвърждава своята позиция, че например цифровото общество, в съответствие с член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) и чл. 7 и 8 от Хартата, се нуждае от специална защита, която би могла да бъде осигурена от нови текстове (18).

3.5.5 Действията на правителствата и полицията все повече се насочват към етническите малцинства, особено към ромите. Както се изтъква в Доклада за 2010 г., реакцията на Комисията спрямо мерките на някои държави-членки на ЕС беше бърза, но в крайна сметка - неефективна. Групи роми бяха експулсирани, въпреки че Хартата изрично забранява колективно експулсиране. ЕС следва да гарантира, че държавите-членки ще прекратят подобни политики.

3.6 Трябва да се повиши стратегическото значение на незаконодателните актове.

3.6.1 В съобщението се съдържат твърде малко позовавания на незаконодателните актове. Предвид широкия обхват на политическите и финансовите дейности на ЕС, по-конкретно що се отнася до Комисията, този важен аспект изисква стратегически подход, за да се спазят залегналите в хартата задължения в тези области, включително и в чувствителни области на политики като търговията с трети страни. Стратегията следва да обхваща също възможни пропуски и различни видове поведение, в това число и неправомерно поведение.

3.7 На равнище ЕС задълженията, залегнали в хартата, се отнасят до всички институции, агенции и органи, които имат своя специфична област на отговорност.

3.7.1 ЕИСК приветства факта, че в съобщението се упоменават няколко пъти институциите на ЕС. Въпреки това този аспект не е отчетен систематично. Следва да се отбележи, че институционалната рамка на Съюза е определена в член 13, параграф 1 от ДЕС и „има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите-членки, както и да осигурява съгласуваност, ефикасност и последователност на неговите политики и дейности“. В качеството си на пазителка на договорите Комисията трябва да осигури съгласуван и ефективен подход. От друга страна, ЕИСК смята, че специфичната ѝ функция по отношение на защитата на основните права се състои в това да бъде пазителка на ценностите на Съюза.

3.7.2 В правомощията на Комисията е да осъществява контрол и да гарантира, че всички агенции и органи, които се отчитат пред нея, зачитат и насърчават основните права. Такъв е случаят по-специално с OLAF, Frontex и др. В наскоро публикувани становища ЕИСК изрази загрижеността си във връзка с последната. ЕИСК констатира със загриженост редица практики на правителствата на държавите-членки и на агенция Frontex в областта на експулсирането на лица, потенциално нуждаещи се от международна закрила (19). Тези действия, чиято честота и мащаб нараснаха, трябва да протичат в условия на пълна прозрачност и пълно поемане на отговорността. Комитетът препоръчва агенция Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да си сътрудничат за ефективното предотвратяване на всякакви нарушения на правата на човека. Експулсирането на лица към страни или зони, в които сигурността им е застрашена, е отявлено нарушение на принципа за забрана на връщането. Освен това ЕИСК предложи служителите на агенция Frontex да преминат през специално обучение, за да се гарантира висок стандарт на защита на основните права (20).

3.7.3 Всички други институции все още трябва да посветят значителни усилия на разработването на съгласувана и ефективна стратегия за зачитането и насърчаването на основните права и да обмислят подобряване на вече приетите текстове (21) в духа на настоящото становище. По-специално Съветът трябва да поеме сериозно специфичната си роля на платформа на държавите-членки за защита и насърчаване на основните права.

3.8 На равнище държави-членки

3.8.1 Тъй като основните права са предпоставка и основен ангажимент за членство в ЕС, държавите-членки имат важна роля за ефективното прилагане на основните права. Затова ЕИСК приветства намерението на Комисията да разработи стратегия за превенция и същевременно да следи държавите-членки да спазват Хартата при прилагането на законодателството на ЕС. По време на процеса на транспониране ще трябва да се изгради култура, насочена към защита и насърчаване на основните права на всички равнища на управление и във всички политически и законодателни области, и да се разгледа и открои конкретното въздействие върху основните права. Все пак, за да не се създават неоправдани очаквания, следва да се подчертае, че държавите-членки – макар и да са се ангажирали със защита на правата посредством важни и ратифицирани в различна степен международни споразумения – са задължени да спазват и насърчават залегналите в Хартата права и принципи само при прилагането на законодателството на ЕС.

3.8.2 ЕИСК настойчиво приканва Комисията да изпълнява ефективно ролята си на пазителка на договорите и да използва процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, без да взема под внимание политически съображения; Що се отнася до защитата на основните права, сегашната процедура е твърде бавна и съвсем неадекватна. Предвид значението на тази област и възможните рискове за живота, сигурността, благосъстоянието и достойнството на хората, ЕС трябва да действа бързо, навременно и решително и да използва без отлагане всички свои институционални правомощия.

3.8.3 ЕИСК настойчиво приканва Комисията при процедурата за установяване на неизпълнение на задължения да избягва да дава приоритет на случаи, при които се повдигат принципни въпроси или такива, които имат подчертано отрицателно въздействие за гражданите на ЕС. Всички права, залегнали в хартата, по-специално социалните права, са от еднакво значение и никоя институция, включително и Европейската комисия, няма правото или правомощието да дава приоритет на определени права.

3.8.4 Според ЕИСК неучастието на отделни държави-членки е неприемливо, тъй като подобни изключения могат да доведат до ситуации, при които защитата на правата на гражданите и работниците, включени в Хартата на основните права на ЕС, или прилагането на тези права в Европейския съюз могат да бъдат сериозно засегнати. Комисията, както и всички останали институции на ЕС, следва да разгледат възможността за насърчаване на страните, които продължават да не участват в прилагането на Хартата, да приемат напълно всички задължения, произтичащи от този инструмент на основните права, и да докладват ежегодно за мерките, които вземат в това отношение, както и за мерките, предприемани от съответните държави-членки за ефективно прилагане на залегналите в Хартата основни права.

3.9 Ролята на другите международни задължения се подценява.

3.9.1 В съобщението се съдържат редица позовавания на други международни задължения. Те също не са изчерпателни. Следователно и в това отношение е необходим стратегически подход. Това се изисква по-специално по силата на член 53 от Хартата на ЕС като минимално равнище на защита съгласно конвенциите на ООН, (преразгледаната) Европейска социална харта и, не на последно място, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както се посочва в член 52, параграф 3. По принцип същото се прилага и за съдебната практика на други международни органи, по-специално Европейския съд по правата на човека, като минимално равнище за защита.

3.10 Допълнителни мерки

3.10.1 ЕИСК изтъкна значението на ефективните мерки за изпълнение (22). Ролята на Съда на Европейския съюз във връзка с наблюдението на прилагането на залегналите в Хартата права, както и по отношение на съответните протоколи, трябва да бъде укрепена. По-конкретно следва да се осигури публичност на съдебната му практика, също и във връзка със съответните протоколи.

3.10.2 За ефективна защита на правата на човека всички стандарти на върховенството на закона следва изцяло да се спазват във всички държави-членки, както и да бъдат обект на редовно докладване. Това се отнася по-специално за правомощието на съдилищата да представят правни норми и разпоредби на държавната администрация пред по-висша съдебна инстанция, за да се провери дали не се нарушават основните права и правата на човека. По същия начин би следвало да бъде гарантирано правото на гражданите да сезират компетентните национални и европейски съдилища при нарушение на основните права.

3.10.3 Всички необходими ресурси следва да бъдат предоставени на съответните структури. Това се отнася на първо място до самия ЕИСК, до Комисията и до всички останали институции на ЕС. В съобщението не се уточняват конкретни мерки за укрепване на институционалния капацитет. Процесът, при който действия на ЕС защитават основните права и укрепват законодателния и политическия процес, изисква време и значителни ресурси (напр. обучение на служителите). От съобщението става ясно, че няма конкретен план за преход към този етап. ЕИСК привлича вниманието към факта, че без ясен и категоричен ангажимент за изграждане на капацитет, повечето от целите на тази политика ще бъдат сериозно подкопани, поне в краткосрочен план. Това се отнася, както за самата Комисия (23), така и напр. за Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) (24). Затова по-специално FRA следва да бъде укрепена и включена във всички синергийни мерки. Освен това следва да се предвиди активно включване на националните комитети по правата на човека, омбудсманите и всички останали защитници на правата на човека.

3.11 Дейности за насърчаване

3.11.1 ЕС следва да се стреми към укрепване на правната рамка за основните социални права. Това ще наложи присъединяването на ЕС към преразгледаната Европейска социална харта и протоколите към нея. Що се отнася до държавите-членки, Съюзът следва да препоръча ратифицирането на всички инструменти на основните (социални) права (включително изменящите и допълнителните/незадължителните протоколи). Когато не е възможна ратификация от ЕС, следва да се проучат и използват всички начини тяхното съдържание да бъде направено правно обвързващо.

3.11.2 Интегрирането означава, че от всяка административна единица ще се изисква не само преглед на редовно извършвани (особено законодателни) дейности, но и ще се очаква да представя годишно една или две конкретни мерки за насърчаване. Освен това контролният списък „Основни права“ следва да се доразработи, като се отчетат по-специално задължението за „насърчаване“, интегрирането на принципа на равенство между половете и устойчивото развитие.

3.11.3 Комисията следва да инициира повече проекти. Те следва да обхващат и закрила за защитниците на основните права. Следва да се подобри вътрешното и външното сътрудничество. ЕИСК се позовава на становището си, в което призовава „в политиките на Европейския съюз да се отдава по-голямо значение на икономическите, социалните и културните права чрез използването на наличните географски и тематични инструменти, сред които се откроява, като допълващ елемент, Европейският инструмент за демокрация и права на човека“ (25), който гарантира признаването на социалния диалог като приоритет. Освен това Комисията следва да се обърне към други международни организации за съвет относно защитата и насърчаването на правата на човека.

3.11.4 ЕИСК е загрижен поради ниското равнище на осведоменост сред обществеността относно Хартата и основните права. Необходими са значителни усилия за нейното популяризиране. Хартата е основен документ и съдържанието ѝ следва да бъде популяризирано и да служи като референция за голяма част от европейците. ЕИСК препоръчва Комисията да увеличи усилията си, за да отговори на това предизвикателство. В това отношение комуникацията с обществеността не би следвало да се съсредоточава върху разпространяването на доклади, а по-скоро върху предприемането на активни действия, за да се гарантира, че Хартата ще се превърне в референтен документ за всеки гражданин на ЕС.

3.11.5 ЕИСК приема положително всички дейности, насочени към конкретно обучение на всички заинтересовани групи, по-специално юристите – включително и дейностите, извършвани от държавите-членки, както и към по-добро информиране на обществеността, но това е само един аспект на необходимата комуникационна стратегия. От жизненоважно значение е да може да се комуникира непосредствено с обществеността. Това е още по-вярно, като се има предвид опитът със SOLVIT, при който Комисията активно търси информация, включително и от съответните заинтересовани страни. Същият подход трябва да бъде възприет и по отношение на основните права като цяло и социалните права в частност.

3.12 Тестове„за резистентност“

3.12.1 Ефективността на основните права трябва да се докаже на практика, особено в период на икономическа криза или при силен политически натиск. ЕИСК изразява голямото си безпокойство във връзка с разпространението на някои политически позиции, които могат да доведат и в някои случаи наистина водят до отстъпление при насърчаването и защитата на основните права.

3.12.2 Съдът на ЕС вече се занима с някои важни въпроси, свързани с основните права, като отмени вторично законодателство, напр. по отношение на спазването на принципа на недискриминация (26) и защитата на данните (27) или като не позволи националното законодателство да налага лишаване от свобода на „незаконно пребиваващи лица от трети страни“ (28).

3.12.3 Освен това ЕИСК отбелязва със загриженост масовото експулсиране на роми, начинът, по който се третират хората от Северна Африка без документи, ограничаването на свободата на изразяване особено в медиите и др. Всяко законодателство, което позволява изключване или ограничение по отношение на основните (социални) права (напр. правото на ограничение на максималното работно време), трябва да бъде конкретно разгледано.

3.12.4 Финансовата и икономическата криза оказва значителен натиск върху основните социални права. Всички пактове, планове за възстановяване и други мерки на ЕС и/или на държавите-членки не трябва по никакъв начин да нарушават основните (социални) права, като правото на информация и консултация, колективно договаряне и колективни действия при пълна независимост на социалните партньори, както и обществените и социалните услуги, а да ги зачитат и насърчават.

3.13 Гражданско общество: участието следва да бъде засилено в значителна степен.

3.13.1 Най-общо казано стратегията се отнася до необходимостта да се вземе предвид позицията на всички заинтересовани страни. В много свои становища ЕИСК изтъква този важен аспект в областта на основните права (29). Изразът „заинтересовани страни“ изглежда достатъчно широк, за да обхване всички субекти. Според ЕИСК обаче е от първостепенно значение изрично да се отчете неговата роля на консултативен орган. Същото се отнася за социалните партньори на равнище ЕС (член 152 от ДФЕС).

3.13.2 Най-засегнати от прилагането на основните права са отделните хора в частност и гражданското общество като цяло. Трябва да се отреди по-видима роля на заинтересованите страни. Затова те следва да бъдат привлечени за редовно, пълноценно и ефективно участие в този процес.

3.13.3 По-конкретно ЕИСК следва да бъде привличан за участие и с него да се провеждат консултации редовно и своевременно, по-специално по отношение на годишния доклад, изготвян от Комисията. Като пазител на ценностите на ЕС и представител на организираното гражданско общество, Комитетът е в най-добра позиция да осъществява връзка с гражданското общество.

3.13.4 ЕИСК ще изготвя годишно становище относно прилагането на Хартата на основните права (като се отчитат в особена степен основните социални права), на хоризонталните социални клаузи (членове 8, 9 и 10 от ДФЕС) и на останалите социалнополитически разпоредби на Договора от Лисабон (по-специално членове 145 до 166 и член 168 от ДФЕС), както и на вторичното право и другите правни и политически мерки, от гледна точка на спазването и насърчаването на целите и насоките. Във връзка с това Комитетът ще провери и направи оценка до каква степен те допринасят за развитието в областта на основните права и социалната политика в ЕС. Становището ще съдържа евентуално и препоръки за това как чрез конкретни мерки да се осъществят по-добре целите и намеренията.

В рамките на изслушване, което ще бъде организирано преди приемането на становището, наред със социалните партньори и представителите на различни интереси ще могат да представят своите конкретни позиции и доклади и други значителни представителни организации на гражданското общество от социалната област. Това годишно становище на ЕИСК ще бъде представяно и разяснявано на представителите на институциите на ЕС, по-специално на Европейския съвет, Съвета, Европейския парламент, Комисията, Съда на Европейския съюз и Европейската централна банка.

Наред с това ще бъдат организирани конференции за наблюдение на ефективното прилагане на Хартата. Те ще спомогнат за допълнително засилване на контактите с Агенцията за основните права (FRA).

3.13.5 Годишният доклад е полезен инструмент за оценка на напредъка на политиката. Той следва да бъде лесно достъпен. ЕИСК насърчава Комисията и FRA да използват възможността да привлекат гражданското общество за участие в изготвянето на доклада и да бъдат отворени за независими прегледи на защитата на основните права на равнище ЕС и отвъд неговите граници. Като представител на организираното гражданско общество ЕИСК е готов да съдейства за този процес и да допринася за годишния преглед. Годишният доклад трябва да отчита ситуации, които по различни причини не са предмет на петиции или съдопроизводство. В това отношение докладът следва да отразява и да се основава на приноса на различни организации, работещи в сферата на правата на човека.

3.13.6 Въпреки че ЕИСК признава значението на годишния доклад, според него Първият годишен доклад не разглежда по последователен начин всички основни права, включени в Хартата. В раздела, посветен на най-важните развития през 2010 г., докладът изтъква редица области от ключово значение, но критериите за подбор не са ясни. Този избирателен подход не допринася за открояването на пропуски в прилагането и, което е дори по-обезпокоително, може да означава, че на някои основни права се дава по-голям приоритет отколкото на други.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Становище на ЕИСК относно „Трансатлантическите отношения и популяризирането на европейския социален модел в международен мащаб“, ОВ C 51/20, 17.2.2011 г.

(2) COM(2011)160 окончателен, приет на 30.3.2011 г.

(3) Становище на ЕИСК относно „Основни права в европейското законодателство в областта на имиграцията“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29, параграф 4.2.3.

(4) Становище на ЕИСК относно „Към Харта на ЕС за основните права“, ОВ C 367, 20.12.2000 г., стр. 26, параграф 3.1.3.

(5) Становище на ЕИСК относно „Засилване на сближаването и координацията на ЕС в социалната област“ (все още не е публикувано в ОВ) – SOC/407.

(6) Становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 4.2.4.2.

(7) Становище на ЕИСК относно „Основни права в европейското законодателство в областта на имиграцията“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29, параграф 4.3.4.

(8) Становище на ЕИСК относно „Политиката на ЕС за борба с тероризма“ (ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 91) – SOC/388, параграфи 4.5.1-4.5.2.

(9) Становище на ЕИСК относно „Към харта на ЕС за основните права“, ОВ C 367, 20.12.2000 г., стр. 26, параграф 3.1.1; становище на ЕИСК относно „Агенция на Европейския съюз за основните права“, ОВ C 88, 11.4.2006 г., стр. 37, параграф 2.1; становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 3.5.

(10) Становище на ЕИСК относно „Към харта на ЕС за основните права“, ОВ C 367, 20.12.2000 г., стр. 26, параграф 3.1.3.

(11) Становище на ЕИСК относно „Основни социални права на Европейската общност“, ОВ C 126, 23.5.1989 г., стр. 4.

(12) 5-о съображение от ДЕС и член 151, параграф 1 от ДФЕС.

(13) Становище на ЕИСК относно „Основни права в европейското законодателство в областта на имиграцията“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29, параграф 4.3.4.

(14) Становища на ЕИСК относно „Обновена социална програма“, ОВ. C 182, 4.8.2009 г., стр. 65, и относно „Социалното измерение на вътрешния пазар“, ОВ. C 44, 11.2.2011 г., стр. 90.

(15) Становище на ЕИСК относно „Основни права в европейското законодателство в областта на имиграцията“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29.

(16) Становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 4.1.9.

(17) Становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 3.5.

(18) Становище на ЕИСК относно „Повишаване на цифровата грамотност, на електронните умения и на електронното приобщаване“, CESE 1182/2011, 14.7.2011 г., параграф 7.

(19) Становище на ЕИСК относно „Добавената стойност на обща европейска система за убежище“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 17, параграф 4.19.

(20) Становище на ЕИСК относно „Минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки“, ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 85, параграф 4.2.1.9.

(21) Резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2010 г.; Заключения на Съвета от 24 и 25 февруари 2011 г.

(22) Становище на ЕИСК относно „Към харта на ЕС за основните права“, ОВ C 367, 20.12.2000 г., стр. 26, параграфи 3.1.4 и 3.3.3.

(23) Становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 1.4; становище на ЕИСК относно „Основни права в европейското законодателство в областта на имиграцията“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29, параграф 2.15.

(24) Становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 3.7; становище на ЕИСК относно „Агенция на Европейския съюз за основните права“, ОВ C 88, 11.4.2006 г. стр. 37.

(25) Становище на ЕИСК относно „Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)“ (становище по собствена инициатива), параграфи 1.1 и 1.2.

(26) Решение на Съда (голям състав) от 1 март 2011 г. – Дело C-236/09 – Association Belge des Consommateurs Test-Achats ASBL (Използване на пола като определящ фактор при оценката на застрахователните рискове).

(27) Решение на Съда (голям състав), 9 ноември 2010 г. – Дела C-399/09 и C-93/09 – Volker und Markus Schecke (обработка на лични данни - публикуване на информация за получателите на селскостопански помощи).

(28) Решение на Съда (първи състав) от 28 април 2011 г. – Дело C-61/11 PPU – El Dridi (национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода за гражданите на трети страни, които са в незаконен престой, в случай на отказ да изпълнят заповед за напускане на територията на държава-членка).

(29) Становище на ЕИСК относно „Към харта на ЕС за основните права“, ОВ C 367, 20.12.2000 г., стр. 26, параграф 3.4; становище на ЕИСК относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 80, параграф 4.3.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/81

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери“

COM(2010) 636 окончателен

2011/C 376/15

Докладчик: г-н VARDAKASTANIS

На 13 януари 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери“

COM (2010) 636 окончателен.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 ЕИСК приветства Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г. (ЕСХУ) като активен политически инструмент за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) и за изпълнение на задълженията, произтичащи от сключването ѝ. По този начин ЕС официално потвърждава КПХУ на ООН, като признава нейния правнообвързващ характер. ЕИСК призовава ЕС да предприеме следващите, също толкова важни стъпки по ратифициране на Факултативния протокол и да гарантира, че съществуващото и бъдещото вторично законодателството ще зачита КХПУ на ООН. ЕИСК смята, че КХПУ на ООН определя ясна рамка, която позволява на хората с увреждания да допринасят за реализацията на своя потенциал, ако участието и ангажираността са гарантирани.

1.2 ЕИСК предлага прилагането на ЕСХУ да бъде свързано с това на стратегията „Европа 2020“. Държавите-членки следва да включат специфични цели за хората с увреждания в своите национални програми за реформа, за да се измери бедността, процентът на заетостта и образованието.

1.3 ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия за антидискриминационна директива (1), основаваща се на член 19 от ДФЕС (2). В нея държавите-членки и Европейският парламент се призовават, при условие че бъдат изменени членовете, отнасящи се до признаването на уврежданията, така че да съответстват на КПХУ на ООН, да приемат силно и подходящо законодателство на ЕС, което да разшири защитата на правата на хората с увреждания отвъд сферата на заетостта.

1.4 ЕИСК подчертава добавената стойност на консултирането и активното участие на организациите на хората с увреждания при разработването и прилагането на законодателството и политиките в съответствие с член 4, параграф 3 от КПХУ на ООН и член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Социалните партньори също могат да играят важна роля и следва да включат в по-голяма степен съображенията за хората с увреждания в преговорите помежду си. ЕИСК призовава за прилагане на Рамковото споразумение относно приобщаващите пазари на труда, сключено от европейските социални партньори на 25 март 2010 г., и отправя призив към държавите-членки да приемат специфични финансови мерки, за да насърчат колективното трудово договаряне по въпроси, свързани с уврежданията. Той подчертава, че политиките за заетостта на хората с увреждания трябва да се съсредоточат върху цялостния професионален живот, и по-специално върху ученето през целия живот (УЦЖ), наемането на работа, непрекъснатостта на заетостта и повторното наемане на работа, при положително прилагане на законодателството за държавните помощи. Той също така приветства и насърчава съвместните действия на някои синдикати и сдружения, например съвместната пресконференция на Европейската конфедерация на профсъюзите и на Европейския фонд за развитие.

1.5 ЕИСК вярва, че постигането на Европа без бариери трябва да се осъществи чрез приемането на европейски акт относно достъпността, т.е. силно и подходящо законодателство с обвързващ характер, с което да се гарантира на хората с увреждания тяхното право на свободно движение и достъп до стоки, услуги и до застроената среда. На равнището на ЕС и на национално равнище следва да се определят целесъобразни и ефективни механизми за прилагане и мониторинг.

1.6 Включването на достъпността ще допринесе за конкурентоспособността и икономическото възстановяване на ЕС чрез създаването на нови пазари за помощни стоки и услуги и на нови работни места. ЕИСК приветства предложението на ЕСХУ до 2015 г. да се осигури пълен достъп на обществеността до уебсайтовете на публичния сектор и до уебсайтовете, предоставящи основни услуги.

1.7 ЕИСК счита, че предложената европейска карта за мобилност би била конкретен и ефективен инструмент за насърчаване на свободата на движение на хората с увреждания, защото ще им осигури достъп до услуги в рамките на ЕС. Прилагането на ЕСХУ следва да доведе до приемането на европейската карта за мобилност, която да се използва във всички държави-членки.

1.8 ЕИСК призовава за зачитане на човешкото достойнство и равенство при изготвянето на политиките на ЕС. Той призовава за насърчаване на осведомеността сред обществото, включително и на равнището на семейството, по отношение на хората с увреждания, зачитането на техните права и достойнство и борбата със стереотипните представи за хората с увреждания в заетостта, образованието и други области. ЕИСК вярва в добавената стойност на действията на ЕС за преодоляване на различията в положението на хората с увреждания в държавите-членки, включително и това да се стимулират всички медии да насърчават осведомеността относно способностите и приноса на хората с увреждания. ЕИСК препоръчва разработването на показатели за уврежданията, които ще позволят да се събират последователни данни от всички области на живота на хората и да се следи броят на гражданите с увреждания с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на процента на отпадане от училище, на бедността и безработицата.

1.9 ЕИСК счита, че е необходимо да бъде създаден Европейски комитет за хората с увреждания, който да извършва структурирано управление на ЕСХУ и да изработи по-силен и по-ефективен механизъм за координация и наблюдение на изпълнението на европейско и национално равнище на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН в съответствие с член 33, параграф 1 от нея. ЕИСК ще прави също и постоянна оценка на изпълнението ѝ.

1.10 ЕИСК осъжда негативното отражение на финансовата криза върху живота на хората с увреждания и възможността им за достъп до техните права. Комитетът призовава да се оказва подкрепа на хората с увреждания по време на криза и изказва предупреждение във връзка с евентуалното намаляване на социалните разходи поради мерките за бюджетна дисциплина. Европейските структурни фондове и други финансови инструменти трябва да се използват за тази цел и за финансиране на прилагането на ЕСХУ и на КПХУ на ООН. Необходими са допълнителни механизми, например по отношение на структурните фондове, като прякото отпускане на средства (целево заделяне) за дейности в полза на хората с увреждания и други уязвими групи. Бъдещата политика на сближаване трябва да съответства на КПХУ на ООН. Член 16 от сегашния регламент трябва да бъде ефективно прилаган.

1.11 ЕИСК потвърждава, че всички хора с увреждания, включително хората с психо-социални увреждания; хората, нуждаещи се от интензивна подкрепа; децата и жените с увреждания, трябва да се ползват пълноценно от всички права на човека и основни свободи на равноправна основа с другите. Комитетът признава и насърчава правото на независим живот и изтъква необходимостта от подкрепа за прехода от институционални грижи към грижи в общността.

1.12 ЕИСК препоръчва в бъдещата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г. да се признае правният статут на ЕСХУ и КПХУ на ООН в ЕС и да се предвиди финансиране за тяхното включване във всички политики на ЕС и за тяхното прилагане. Многогодишната финансова рамка трябва да служи на по-общите цели за насърчаване на основните права и приобщаването на хората с увреждания и следва да инвестира в насърчаването на принципите на антидискриминация и достъпност.

2. Въведение

2.1 Съобщението, прието от Европейската комисия през 2010 г., представлява основен политически инструмент за хората с увреждания. В Европейската стратегия за хората с увреждания (ЕСХУ) се определени осем основни области: достъпност, участие, равенство, заетост, образование и обучение, социална закрила, здраве и външна дейност. За всяка от тези области се планират основни действия за периода 2010-2015 г., след което ще бъдат разработени нови инициативи и ще бъде преразгледана стратегията. ЕСХУ се стреми да насърчава прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) и да определи механизмите за прилагане на тази конвенция в рамките на политиката на ЕС, включително и на институциите на ЕС. В стратегията се посочва каква подкрепа ще е необходима за финансиране, научни изследвания, повишаване на информираността, изготвяне на статистика и събиране на данни. Съобщението е придружено от два важни документа — списък на конкретните действия, предвидени за периода 2010-2015 г. (3) и работен документ (4), в който се разяснява стратегията в светлината на КПХУ на ООН.

2.2 ЕИСК призовава за ефективно прилагане на КПХУ на ООН чрез преразглеждане и развитие на европейското законодателство.

2.3 ЕИСК смята, че политиките на ЕС следва да отразяват извършената от КПХУ на ООН промяна в парадигмата — от медицинската гледна точка към гледната точка на човешките права — и се ангажира с прилагането на подхода на социалния модел към хората с увреждания.

2.4 ЕИСК препоръчва да се приеме изявлението, направено в Конвенцията на ООН, че „хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите“ (5).

2.5 ЕИСК е твърдо убеден, че всяко човешко същество има право на живот и подчертава, че хората с увреждания споделят това право на равна основа с другите.

2.6 ЕИСК осъжда трудното битие на хората с увреждания, които са подложени на множество форми на дискриминация въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, възраст, сексуална ориентация или някакъв друг признак.

2.7 ЕИСК признава, че хората с увреждания представляват около 16 % от населението на ЕС, т.е. 80 милиона души. Те представляват също една шеста от работещото население на ЕС и 75 % от тях са хора, които вероятно се нуждаят от интензивна подкрепа, но нямат достъп до заетост. Трийсет и осем процента от хората с увреждания между 16 и 34-годишна възраст печелят с 36 % по-малко, отколкото хората без увреждания (6).

2.8 ЕИСК препотвърждава своя ангажимент за насърчаване на равнопоставеността и социалното приобщаване на хората с увреждания, изразен в минали негови становища (7), при прилагането на ЕСХУ и на КПХУ на ООН, както и във външните дейности на ЕС.

2.9 ЕИСК призовава за ефективни мерки за борба с ранното напускане на училище, като се има предвид, че е двойно по-малка вероятността хората с увреждания да стигнат до висше образование, отколкото другите.

2.10 ЕИСК призовава за преразглеждане на Директива 2000/78/ЕО за създаване на обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, за да може тя да бъде приведена в съответствие с КПХУ на ООН. Всъщност според КПХУ на ООН, при прилагането и транспонирането на директивата, отказът на достъп до жилища на поносими цени следва да се разглежда като вид дискриминация. ЕИСК призовава държавите-членки да прилагат правилно директивата и Европейската комисия да наблюдава адекватно нейното прилагане.

2.11 ЕИСК подкрепя използването на структурните фондове за постигане на икономическо възстановяване и за изграждане на социално сближаване (8). Бъдещият регламент следва да запази недискриминацията и достъпността като хоризонтални принципи и да признава добавената стойност на участието на организациите на хората с увреждания на всеки етап от процеса (проектиране, изпълнение, управление, оценка и мониторинг). Разпоредбите за недискриминацията и достъпността трябва да бъдат укрепени като критерии в регламента. Трябва да бъде подсилен член 16 от настоящия регламент и неговото прилагане и изпълнение да бъде гарантирано от Европейската комисия и държавите-членки.

2.12 Трябва да бъдат разгледани и подходящи механизми за финансова помощ (9), например прякото отпускане на средства (целево заделяне) за мерки, насочени към хората с увреждания (10) и други уязвими групи, за да се съсредоточи политиката на сближаване върху съответните приоритети (11). ЕИСК вече препоръча средствата да са насочени към конкретни цели, свързани със социалното приобщаване (12). Освен това, за да се осигури необходимото съдействие за изпълнение на принципите на КПХУ на ООН и на ЕСХУ, социалното приобщаване на хората с увреждания като цяло следва да бъде включено като категория разходи.

2.13 ЕИСК потвърждава своята позиция, че децата с увреждания следва да се ползват в пълна степен от правата на човека и основните свободи на равноправна основа с останалите деца и припомня Конвенцията за правата на детето и произтичащите от нея задължения.

2.14 ЕИСК призовава за преход от институционални грижи към грижи в общността с цел да се зачита правото на независим живот на хората с увреждания. Европейските фондове не следва да се използват за създаване или обновяване на институции, а за финансиране на процеса на преход от институционални грижи към грижи в общността, включително преобразуването на институциите в служби, предоставящи услуги в общността. Комитетът подчертава необходимостта от насърчаване на адекватни стандарти на живот и активно остаряване.

3. Оценка на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.

3.1 ЕИСК счита, че ЕСХУ частично отразява амбициите на КПХУ на ООН и че сферите на дейност на ЕСХУ са уместни и следва да бъдат укрепени в светлината на Конвенцията.

3.2 ЕИСК изразява съжаление, че на въпроса за равенството между половете не е отделено особено място в ЕСХУ. Той призовава за категоризация на данните за хората с увреждания по полове, а статистиката за равенството между половете да включва и жените с увреждания. ЕИСК препоръчва по отношение на финансовите инструменти на ЕС, свързани с хората с увреждания, изготвянето на бюджетите да е съобразено с фактора пол. Равенството между половете следва да бъде гарантирано при осъществяването на ЕСХУ.

3.3 ЕИСК приветства факта, че ЕСХУ разглежда липсата на данни за хората с увреждания, и призовава да бъдат разработени показатели за измерване на равнището на заетост и бедност на хората с увреждания и техния достъп до образование.

3.4 Като признава значението на превенцията, разгледана в ЕСХУ в раздела за здравеопазването, ЕИСК отбелязва, че е по-добре ЕСХУ да се съсредоточи върху утвърждаването на правата на хората с увреждания, а не върху смесването им с превенцията.

3.5 ЕИСК приветства силния ангажимент на ЕСХУ спрямо достъпността и положителното ѝ въздействие върху обществото (например възрастните хора и хората с намалена подвижност). Достъпните предприятия биха привлекли допълнителни клиенти (15 % от потребителите). Новите продукти създават нови пазари и са източник на устойчив растеж на икономиката (13). ЕИСК припомня резолюцията на Съвета на ЕС, в която се твърди, че „достъпността е крайъгълен камък на приобщаващото общество, основано на недискриминацията“ (14).

3.6 ЕИСК насърчава използването на структурните фондове, за да се осигури подходяща финансова подкрепа за ЕСХУ. По-специално той предлага да се използва по-ефективно Европейския социален фонд (ЕСФ) за насърчаване на интеграцията на трудовия пазар и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) с цел придобиване на висока степен на достъпност в Европа.

3.7 ЕИСК смята, че ЕСХУ следва да продължи да насърчава независимия живот на хората с увреждания чрез социални грижи в общността и чрез деинституционализация. Следва да се инвестират европейски средства с цел да се насърчи предлагането на социални услуги в общността и да се гарантира, че те ще са на приемливо равнище.

3.8 ЕИСК подчертава (13), че „активното приобщаване“ трябва да се свърже с пазара на труда и да осигури достатъчни доходи и достъп до качествени социални услуги, което ще се изрази в подобряване на условията на живот, включително за онези, които са отдалечени от пазара на труда (15).

3.9 ЕИСК счита, че като най-голям донор на външна помощ в света, ЕС следва да дава пример и да насърчава включването на въпросите, свързани с уврежданията, в своята работна програма.

3.10 ЕИСК се бори за приобщаващ единен пазар и призовава за задължително включване на социалните съображения в обществените поръчки, особено за насърчаване на достъпността чрез приемане на амбициозен и правно обвързващ Европейски акт за хората с увреждания и чрез стимулиране на заетостта, недискриминацията и качеството на социалните услуги. Комитетът приветства Европейския мандат за стандартизация № 473 (16) и призовава за задължителни стандарти за достъпност в подкрепа на законодателство по отношение на обществените поръчки, като се вземе пример от американското законодателство за достъпността (17). ЕИСК признава значението на диалога между институциите, индустрията и гражданското общество при определянето на въпросните стандарти (18). Въпреки това поради ограничения му успех в практиката, налага се в бъдеще да бъде разработен механизъм, който е правно обвързващ и е по-структуриран.

3.11 ЕИСК насърчава Европейския парламент, Европейския съвет и Комитета на регионите да проявят амбиция при защитата на правата на хората с увреждания и да гарантират правилното прилагане на КПХУ на ООН в Европейския съюз.

4. Изпълнение и управление

4.1 ЕИСК призовава за структурирано управление на ЕСХУ чрез Европейски комитет за хората с увреждания, който да представлява конкретен начин за укрепване на съществуващата Група на високо равнище по въпросите на уврежданията (ГВР) и да действа като координационен механизъм за прилагане и наблюдение на КПХУ на ООН в съответствие с член 33, параграф 1 от нея.

4.2 ЕИСК счита, че са необходими национални комитети за хората с увреждания, за да се гарантира координацията между ЕСХУ и КПХУ на ООН. Националните комитети следва да осигурят включването на организациите на хората с увреждания в процеса на координация и да поддържат връзка с националните лица за контакт и съответните участници на европейско равнище.

4.3 ЕИСК смята, че съставът на Европейския комитет за хората с увреждания трябва да осигури участието на представителите на хората с увреждания и консултации с ЕИСК, други заинтересовани страни и организации на хората с увреждания.

4.4 ЕИСК се ангажира да играе водеща роля за насърчаване на КПХУ на ООН — първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС. Той насърчава вътрешното прилагане на ЕСХУ и КПХУ на ООН. Той също така ще повишава осведомеността, като организира прояви, например конференция на високо равнище в сътрудничество с другите институции на ЕС и представителните организации на хората с увреждания.

4.5 ЕИСК призовава за спазване на член 33, параграф 1, и член 33, параграф 2 от КПХУ на ООН, които следва да се прилагат без ненужно забавяне и в сътрудничество с представителните организации на хората с увреждания. ЕИСК подчертава значението на поставянето на органа за връзка под пряката отговорност на генералния секретар на Комисията и на гарантирането на пълна независимост и плурализъм на механизма за мониторинг.

4.6 ЕИСК припомня задължението за включване на хората с увреждания и техните представителни организации в прилагането и мониторинга на КПХУ на ООН, включително ЕСХУ, съгласно член 33, параграф 3, от Конвенцията и член 11 от Договора за ЕС.

4.7 ЕИСК счита, че е важно да се наблюдава изпълнението на националните действия в рамките на ЕСХУ до 2015 г., като се гарантира, че държавите-членки ще представят доклади за напредъка. Европейската комисия също следва да докладва за постиженията на европейско равнище. Изпълнението на ЕСХУ трябва да бъде свързано с изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Държавите-членки следва да включат специфични цели за хората с увреждания в своите национални програми за реформа, за да се измери бедността, процентът на заетостта и образованието.

4.8 Бъдещите програми на Европейската комисия за отпускане на финансиране, които ще заменят програмата PROGRESS, следва да подкрепят участието на организациите на хората с увреждания, представляващи както хората с множество увреждания, така и тези със специфични увреждания. Това ще улесни прилагането на КПХУ на ООН.

4.9 ЕИСК призовава съответните заинтересовани страни, например синдикатите, работодателите, доставчиците на услуги, участниците от социалната икономика и организациите на хората с увреждания да се включат активно в прилагането на ЕСХУ в рамките на своите отговорности и роли.

4.10 ЕИСК счита, че участниците от социалната икономика могат да играят ключова роля за подобряване на положението и възможностите на хората с увреждания във връзка с достъпа до заетост, стоки и услуги.

4.11 ЕИСК приканва синдикатите и работодателите да включат специфични, свързани с уврежданията клаузи в колективните трудови договори, за да насърчат повишаването на равнището на приобщаване на пазарите на труда и изпълнението на ЕСХУ. Държавите-членки следва да приемат специфични финансови мерки в подкрепа на преговорите.

4.12 ЕИСК смята, че ЕСХУ следва да насърчава сътрудничеството между националните организации на хората с увреждания и националните икономически и социални съвети за по-нататъшно разпространение на ЕСХУ на национално равнище.

4.13 ЕИСК призовава нуждите на хората, които изискват интензивна помощ, и хората с психо-социални увреждания, да бъдат включени във всички области на ЕСХУ.

5. Преглед на Европейската стратегия за хората с увреждания през 2015 г. и новата рамка след 2020 г.

5.1 ЕИСК се застъпва за внимателен преглед на ЕСХУ и за списък от амбициозни действия след 2015 г. за борба с дискриминацията и за гарантиране на равенство в ЕС.

5.2 ЕИСК се застъпва за преразглеждане на съществуващото законодателство на ЕС и за систематично включване на принципите на КПХУ на ООН в новото законодателство и политики на ЕС.

5.3 ЕИСК насърчава извършването на цялостен преглед на ЕСХУ до 2013 г., за да се гарантира спазването на разпоредбите на КПХУ на ООН и да се обхванат, между другото, области като правото на живот и признаването пред закона.

5.4 ЕИСК смята, че основните цели на ЕСХУ са: равенство в заетостта, образование, свобода на движение и други съответни области от живота на хората с увреждания.

5.5 ЕИСК повторно отбелязва, че трябва да бъде консултиран преди представянето на доклада на ЕС за изпълнението до Комитета на ООН за правата на хората с увреждания.

5.6 ЕИСК припомня колко са важни последователните данни с оглед на развитието на политиката и извършването на адекватна оценка на ЕСХУ и настоятелно призовава за разработване на специфични показатели за хората с увреждания на равнището на ЕС.

Първи предложения за нов списък от действия в рамките на ЕСХУ след 2015 г.

5.7 ЕИСК възнамерява да следи отблизо изпълнението на Европейския акт за достъпност в държавите-членки след приемането на законодателното предложение на Европейската комисия от Европейския парламент и от Съвета като законодателство със задължителен характер. ЕИСК призовава за по-конкретен план, за да могат всички институции на ЕС (в това число техните инфраструктури, процедури по набиране, заседания, интернет страници и информация) да станат достъпни за хората с увреждания.

5.8 ЕИСК подчертава колко е важно да бъдат изменени отнасящите се до уврежданията членове в предложението на Европейската комисия за антидискриминационна директива, за да може да се приведат в съответствие с КПХУ на ООН, и призовава държавите-членки последователно да приемат силно европейско законодателство, което да обхваща защитата на правата на хората с увреждания не само в сферата на заетостта, а и отвъд нея.

5.9 ЕИСК смята, че новият списък с действия след 2015 г. следва да включва мерки за преодоляване на специфичното положение на хората с психо-социални увреждания, жените и момичетата, децата и възрастните хора с увреждания, както и лицата, които се нуждаят от интензивна помощ.

5.10 ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира, че хората с увреждания могат да се възползват пълноценно от свободата на движение. ЕИСК се застъпва за въвеждане на европейска карта за мобилност, основана на взаимното признаване между държавите от ЕС на свързаните с уврежданията помощи „в натура“ като инструмент, който да позволи да хората с увреждания да се придвижват свободно в ЕС на равна основа с другите граждани на ЕС. По примера на картата за паркиране, целта на картата за мобилност следва също така да е осигуряването на достъп до различни предимства, предлагани от много публични и частни институции, например достъп до обществения транспорт, музеи и т.н. ЕИСК очаква конкретни предложения за премахване на пречките за преносимостта на помощта за лица с увреждания и специфични услуги за подпомагане, например публични помощи и помощни технологии.

5.11 ЕИСК предлага създаването на обсерватория за хората с увреждания с цел анализиране на положението на хората с увреждания в ЕС, обмен на добри практики и подкрепа на политиката за развитие.

5.12 ЕИСК призовава в държавите-членки да бъде разработена и прилагана правно обвързваща европейска качествена рамка за услуги в общността.

5.13 ЕИСК призовава общообразователната система да бъде приобщаваща. Той предлага обучение на езика на знаците в началните училища, наемане на квалифицирани учители, умеещи да използват Брайлово писмо, и други подходящи начини за подкрепа на учениците с увреждания.

5.14 ЕИСК призовава за разработването на общоевропейска система за оценка на хората с увреждания, основана на подход от гледна точка на правата на човека (19).

5.15 ЕИСК предлага насърчаване на равенството пред закона за хората с увреждания. Съдът на Европейския съюз и националните съдилища трябва да бъдат достъпни и да вземат всички необходими мерки за борба с дискриминацията.

5.16 ЕИСК припомня, че правото на глас е неотменимо човешко право, признато от КПХУ на ООН за всички хора с увреждания. Комитетът напомня на всички съответни институции, че единствено изискванията за навършена възраст и гражданство могат да определят правото на едно лице да гласува и да се кандидатира на избори. ЕИСК отхвърля твърдо и еднозначно идеята за ограничаване на правото на глас или на кандидатиране на избори поради увреждане — независимо дали това се прави с решение на съда или по друг начин. ЕИСК призовава институциите на ЕС и държавите-членки да премахнат дискриминационното законодателство за попечителството, за да може всички хора с увреждания да упражняват своите политически права на равни начала с всички останали. Той отбелязва, че са абсолютно необходими целесъобразни мерки по отношение на процедурите за гласуване, съоръженията и материалите, за да се гарантира правото на участие в национални избори и избори за Европейски парламент.

5.17 ЕИСК призовава за доказване на ефективността на съществуващите политически инструменти за подобряване на положението на хората с увреждания. Той предлага това да стане чрез финансиране на европейски проекти, проучвания и изследвания.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) СОМ (2008) 426 окончателен.

(2) ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз, член 19, параграф 1: „Без да се засягат другите разпоредби на Договорите и в рамките на правомощията, които те предоставят на Съюза, Съветът може с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след одобрение от Европейския парламент, да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация“

(3) SEC (2010) 1323 окончателен.

(4) SEC (2010) 1324 окончателен.

(5) Член 1 от Конвенцията: http://www.un.org/disabilities/default.asp?id=261.

(6) http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/statistics/themes.

(7) ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 8—15.

(8) ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 8—14.

(9) Пак там.

(10) COM (2010) 636 окончателен.

(11) ОВ C 234, 22.9.2005 г., стр. 27—31; ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 92—95; ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 8—15; COM(2010) 636 окончателен.

(12) ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 73—81, § 4.5.2.

(13) ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 8—15.

(14) Резолюция на Съвета (2008/C 75/01).

(15) EUROFOUND.

(16) M/473 – Мандат за стандартизация, предоставен на CEN, CENELEC и ETSI с цел включване на „универсалния дизайн“ в съответните инициативи за стандартизация.

(17) ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 8—15. Американският закон за хората с увреждания представлява законодателна рамка, която забранява дискриминацията срещу хората с увреждания в областта на заетостта, транспорта, както и по отношение на настаняването в общински жилища, комуникациите и правителствените дейности. В закона се определят също и изисквания по отношение телекомуникационните услуги.

(18) Вж. стандартите, които вече се изпълняват съгласно мандати 376 и 420, както и следния линк:

http://cms.horus.be/files/99909/MediaArchive/M420%20Mandate%20Access%20Built%20Environment.pdf.

(19) Обща система за оценка на хората с увреждания, основана на правата, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, посредством преразглеждането на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF).

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/87

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи“

COM(2011) 126 окончателен — 2011/0059 (CNS)

и „Предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства“

COM(2011) 127 окончателен — 2011/0060 (CNS)

2011/C 376/16

Докладчик: г-н PEZZINI

На 26 април 2011 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи“

COM(2011) 126 окончателен — 2011/0059 (CNS)

„Предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на, имуществените последици на регистрираните партньорства“

COM(2011) 127 окончателен — 2011/0060 (CNS).

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 156 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) споделя изразената от Комисията необходимост от премахване на несигурността и дискриминацията в областта на правата на собственост на международните двойки и счита, че е целесъобразно да се приеме законодателен пакет, съставен от два отделни регламента – за режима между съпрузи и за регистрираните партньорства.

1.2 Комитетът счита, че правната сигурност, предвидимостта, опростяването и бързият достъп до правосъдие, справедливите решения, достъпната цена и кратките срокове са в основата на всяка разпоредба в тази област, като следва да се правят изключения единствено по причини, свързани с опазването на обществения ред.

1.3 ЕИСК смята, че е от основно значение всяка предвидена регулаторна мярка ясно и прозрачно да защитава не само правата, свързани с имуществения режим между съпрузи и регистрираните партньорства, но също така и интересите и правата на трети страни. За тази цел изборът на приложимото право и правораздавателната компетентност следва задължително да се прави в момента на сключване на брака/партньорството.

1.4 Във връзка с това ЕИСК си задава въпроса дали не е възможно в тази област да се постигне реализацията на допълнителен, факултативен европейски режим, т.нар. „28-и режим“, който да защитава еднакво международните двойки както по отношение на техните имуществени режими, така и на имуществените последици.

1.4.1 Това би позволило също по-лесното използване на арбитраж, като извънсъдебните споразумения стават действителни.

1.5 Комитетът подчертава значението на осигуряване на незабавна изпълняемост на решенията без активиране на допълнителни процедури, макар и опростени, за да се намалят тежестта за гражданите от гледна точка на времето и разходите и административната тежест за съдебната система.

1.6 Комитетът препоръчва въвеждането на система за информация и обучение на компетентните съдебни органи, както и на практикуващите юристи и обществеността, чрез създаването на интерактивен уеб портал на всички официални езици и създаването на системи за обмен на опит и професионални умения.

1.7 ЕИСК призовава да бъде създадена европейска мрежа от национални центрове за безплатна техническа и юридическа помощ, които да отговарят пред Агенцията за основните права, за да може да се гарантира информираното и съзнателно упражняване на правата от всички двойки.

1.8 ЕИСК подчертава важното значение на това различните съдебни производства за унаследяване, развод, законна раздяла и прекратяване на имуществения режим между съпрузите да се разглеждат от един и същи съд.

1.9 Накрая, Комитетът настоятелно препоръчва да бъде осигурена пълна съвместимост между действащите разпоредби, разпоредбите в процес на изменение или изготвяне, за да се осигури единна опростена и достъпна за всички европейски граждани рамка в областта на брачните имуществени режими.

2. Съществуващата правна рамка

2.1 За ЕИСК е от съществено значение да се гарантира, че гражданите могат да се придвижват свободно във всички държави-членки на Европейския съюз, за да могат да живеят, създават семейство и придобиват собственост без риск или несигурност.

2.2 Договорите и Хартата на основните права в Европейския съюз гарантират правото на свобода на движение и пребиваване, достъп до правосъдие и зачитане на основните права, по-специално правото на собственост, равенството на всички пред закона, принципа на недискриминация, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на справедлив съдебен процес.

2.3 Повишената мобилност на гражданите в рамките на ЕС доведе до увеличаване на „международните“ бракове и съюзи между партньори с различни националности или живеещи в различни държави-членки или в държава-членка, на която не са граждани.

2.4 ЕИСК е наясно с важността на ефективното упражняване на тези права в едно пространство без вътрешни граници, независимо от формата на съюза между граждани на различни държави-членки и от възможността те да живеят в дадена държава-членка, на която не са граждани. Често към това се добавя и притежанието на движими и/или недвижими имоти на територията на няколко държави-членки на ЕС.

2.5 В настоящия момент в Европа международните двойки са около 16 милиона. През 2007 г. от около 2,4 милиона нови бракове 13 % (310 000) са с международен елемент. През същата година от 211 000 регистрирани партньорства в ЕС 41 000 са между партньори с различна националност.

2.6 Еднополовите двойки могат да сключват брак в пет страни (в Холандия от 2001 г., в Белгия от 2003 г., в Испания от 2005 г., в Швеция от 2009 г. и в Португалия от 2010 г.), а „регистрираното партньорство“ е предмет на по-нова правна уредба, призната в 14 държави-членки (1). Във всички тези 14 страни е разрешено регистрираното партньорство на еднополови двойки, докато регистрираното партньорство както на еднополови, така и на разнополови двойки е разрешено само в Белгия, Франция, Люксембург и Нидерландия.

2.7 В резултат на запитване от Комисията през 2006 г. във връзка със Зелената книга относно уреждането на конфликти в областта на брачните режими, ЕИСК прие положително (2), като цяло, промените в Регламент (ЕО) № 2201/2003, с които се разшириха юрисдикцията и правилата, приложими към брачни дела, заключавайки, че тези промени допълват, по тези въпроси, регламент за признаването на съдебни решения в областта на брака и попечителството върху децата. Относно правораздавателната компетентност и приложимото право по брачни дела Комитетът вече е изразил мнение при представянето на Зелената книга относно развода, във връзка с която изготви много подробно становище, на което се позовава (3).

2.8 Комитетът си беше задал и въпроса дали е целесъобразно отделно да се разглежда темата за подялбата на общото имущество (недвижимо, движимо имущество и други имуществени права), включвайки rationae personae несключилите брак двойки (които също могат да имат общи деца) в приложното поле на правилата, уреждащи тази подялба.

2.9 Може би щеше да бъде по-логично при разработването на единна регулаторна рамка, от една страна да се разгледат всички последици от прекратяването на брачната връзка, и от друга – да се регламентират всички последици от раздялата на несключилите брак двойки, които живеят в регистрирано партньорство.

2.10 Това вероятно би допринесло за яснотата и разбирането на приложимото право и би улеснило признаването на съдебните решения, които често уреждат всички условия и последици от развода с едно единствено окончателно решение.

2.11 Поради специфичните особености на регистрираното партньорство и на брака и различните правни последици, които произтичат от тези две форми на съюз, ЕИСК е съгласен, че е целесъобразно да има два отделни законодателни инструмента: един, който се отнася до компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и друг относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства.

2.12 Комитетът си задава въпроса дали не е целесъобразно да се проучи възможността за изготвяне на единен интегриран инструмент под формата на допълнителен, факултативен европейски режим („28-и режим“) (4), до който двойките, сключили брак или регистрирано партньорство, да могат да имат свободен достъп по свое усмотрение, без никаква дискриминация. Като ориентир в тази насока може да послужи френско-германското споразумение за създаване на общ брачен режим (5).

2.12.1 Имуществените аспекти на браковете и регистрираните партньорства често не се уреждат по съдебен път. Според ЕИСК в този случай би било целесъобразно в 28-ия режим да се включат клаузи относно действителността на извънсъдебните арбитражни споразумения (6), което носи значителни ползи за европейските граждани.

2.13 Според Комитета и двата инструмента би трябвало да гарантират:

—	предвидимост и сигурност относно правото, което следва да се прилага, благодарение на ясни и единни правила;

—	последователност в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, по-специално в сферата на семейното право;

—	автоматично признаване и изпълнение на решенията чрез единна опростена процедура, гарантираща свободното движение на съдебните решения, без необходимост от екзекватура за признаването и изпълнението им;

—	хармонизиране на правилата за правораздавателна компетентност и определяне на приложимото право от един и същи съд за всички аспекти по отношение на двойката, която следва да бъде задължена да направи този избор;

—	определяне на последователно структурирана и леснодостъпна правна рамка, посредством обединяване и хармонизиране на терминологията, свързана с всички въпроси и всички понятия и изисквания, присъщи на подобни правила за всички сфери (напр. висящи дела, клаузи за компетентност и др.).

3. Предложения на Комисията

3.1 В „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (7) Комисията определи несигурността по отношение на имуществените права на международните двойки като една от основните пречки, с които гражданите на ЕС продължават да се сблъскват при всекидневното упражняване на правата си.

3.2 Предложенията на Комисията се основават на член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.3 Пред Съвета бяха представени две инициативи на Комисията относно приложимото право по отношение на собствеността на международни двойки: първата се отнася до определяне на компетентността, приложимото право и признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, а втората – до същите въпроси в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства.

3.4 Предложенията на Комисията имат за цел изграждането на мостове между различните правни системи в ЕС и улесняването на живота на международните двойки без хармонизиране и без промяна на материалното право на държавите-членки в областта на брака или регистрираното партньорство, но с цел:

—	да се даде възможност на семейните двойки да изберат приложимото право към съвместната им собственост в случай на смърт на съпруг или развод;

—	да се повиши правната сигурност за регистрираните партньорства с международен характер, като към имуществото на двойките в регистрирано партньорство се прилага по правило законът на страната, в която е извършена регистрацията;

—	да се повиши правната сигурност за международните двойки (сключили брак или живеещи в регистрирано партньорство) чрез създаване на набор от последователни правила за определяне на компетентния съд и приложимото право въз основа на обективни и йерархично подредени критерии за привързване;

—	да се подобри предвидимостта за международните двойки чрез опростяване на процедурата за признаване на решенията и актовете в целия ЕС, с възможност за гражданите да подават различни правни искове в един и същи съд.

3.5 Сред предложенията се предвижда и създаването на уеб страница в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, посветена на съществуващите регистри в областта на имуществения режим между съпрузи и националните разпоредби.

3.6 Предложенията изискват приемане с единодушие от Съвета на министрите на ЕС, след предварителна консултация с Европейския парламент.

4. Общи бележки

4.1 ЕИСК счита за уместно изборът на разпоредбите, приложими за сключили брак двойки, да се прави в момента на самото сключване на брака, като се избягва възможността за избор на право, с което бракът няма никаква правна връзка, но за вече сключените бракове, при които не е направен избор, се предвижда списък с обективни критерии за привързване, с цел да се определи приложимото право в съответствие със системата, залегнала в неотдавна приетия регламент „Рим III“ (8).

4.1.1 ЕИСК смята, че въвеждането на правила, които дават на съпрузите ограничена възможност да избират приложимото право, би повишило правната сигурност и би дало на заинтересованите страни известна свобода на избор на приложимото към тяхното имущество право, като същевременно се гарантира защитата на интересите на трети страни.

4.1.2 В случай на регистрирано партньорство се избира законът на държавата, в която е извършена регистрацията.

4.1.3 ЕИСК подчертава необходимостта от адекватна и ясна информационна система за избор на право в съответствие с Регламент (ЕС) № 1259/2010 и с предложението, включено в COM(2011) 126 окончателен, за да се даде възможност двойките да се запознаят в достатъчна степен с режима относно развода и уреждането на имуществените отношения.

4.1.4 За Комитета правната сигурност е приоритет и поради това той изразява загриженост относно съвместимостта между реалния избор от страна на двойката на правния режим, приложим към уреждането на имуществените ѝ отношения, и действителното физическо местоположение на имота, когато той се намира в страна, различна от избраната.

4.1.4.1 Според Комитета, за да се гарантира правната сигурност и същевременно правото на съпрузите да запазят стойността на движимото и недвижимото имущество, би било целесъобразно да се извърши справедлива оценка на имуществото към момента на сключване на брака и към момента на раздялата или развода.

4.1.4.2 ЕИСК призовава във всеки имуществен акт да се посочва действащият режим между съпрузите – това е от особено значение при наличие на дялове и акции на дружества, застраховки „Живот“, пенсионни фондове и др.

4.1.5 ЕИСК си задава въпроси относно реалните последици за трети страни, които могат да възникнат в случай на разлика между избраното приложимо към имуществения режим право, и действителното местоположение на имота, който може да се намира и извън ЕС.

4.2 Комитетът счита, че е важно да се премахнат проблемите, свързани с признаването на решенията и актовете, като се постигне напредък по отношение на икономиите и скоростта на процедурата по признаването на съдебните решения и се избягва възможността за отнасяне към съдилищата в различни държави-членки.

4.3 Правилата относно компетентността, свързани с прекратяването на имуществения режим, биха разширили обхвата на компетентността на съда по развода или наследството до въпроси, свързани с прекратяването на имуществения режим. Това ще доведе до по-голяма правна сигурност за гражданите, тъй като компетентният съд по развода или наследяването ще притежава и компетентност по прекратяването на имуществения режим.

4.3.1 Комитетът е загрижен за последиците от сроковете за привеждане в съответствие на вътрешните правила на отделните държави и датата на влизане в сила на регламентите относно имуществените режими.

4.4 ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо да се гарантира свободното движение на съдебните решения чрез автоматичното им признаване в целия ЕС и тяхното изпълнение с опростена и единна процедура, както и да се осигури нужната съгласуваност в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела.

4.5 ЕИСК смята, че общата цел трябва да бъде определянето на последователно структурирана и леснодостъпна правна рамка; на мнение е, че за тази цел трябва да се унифицира и хармонизира терминологията, свързана с всички въпроси и всички понятия и изисквания, присъщи на подобни правила за всички сфери (напр. висящи дела, клаузи за компетентност, обичайно местопребиваване и др.).

4.6 Според Комитета е важно също да се даде възможност за признаване и изпълнение на решенията и за свободно движение на решенията без екзекватура в рамките на вътрешния пазар, в съответствие с предложените изменения (9) на правилата в сферата на гражданските и търговските дела по смисъла на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета, без други изключения освен тези, които са свързани с обществения ред и съответстват на Хартата на основните права.

4.7 ЕИСК изразява съгласие с възможността различните съдебни производства да се съберат в един и същи съд: производство за развод, законна раздяла и прекратяване на имуществения режим между съпрузите. Компетентните съдилища са същите, които са били определени по смисъла на Регламент „Брюксел IIa“.

4.7.1 Комитетът подчертава необходимостта да се избегнат паралелни производства и прилагането на различно материално право към имуществото на сключилите брак двойки или живеещите в регистрирано партньорство.

4.8 ЕИСК счита, че е от основно значение да има общностно действие, насочено към обучение на членовете на заинтересованите държавни органи и практикуващите юристи, които ще бъдат длъжни да прилагат новата регулаторна рамка в областта на имуществените режими между съпрузи и между партньори в регистрирано партньорство.

4.9 Необходимо е на съпрузите и регистрираните двойки да се предоставя адекватна информация за въздействието, което избраното законодателството оказва върху имуществото в случаите на прехвърляне на същото, особено ако избраният режим е различен от този на действителното местоположение на имота.

4.10 В съответствие със заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 24 и 25 февруари 2011 г.„зачитането на основните права следва да се взема предвид и при изготвянето на правни актове, които не подлежат на законодателна процедура“ (10). Комитетът счита, че Агенцията за основните права може и трябва да играе активна роля в оказването на техническа и юридическа помощ на двойките, с оглед на ефикасното упражняване на техните права.

5. Специфични бележки

5.1 Предложени правила относно имуществения режим между съпрузи

5.1.1 Комитетът изразява съгласие относно определянето на имуществения режим между съпрузи като режим, включващ аспекти, присъщи както на ежедневното управление на имуществото на съпрузите, така и на прекратяването на имуществения режим, без да се засяга естеството на вещните права, класификацията на вещите и правата и определянето на прерогативите на притежателите на такива права, като се допускат единствено изключения по причини, свързани с опазването на обществения ред, в съответствие с разпоредбите на държавите-членки.

5.1.2 Комитетът е дълбоко загрижен за гарантирането на последователност в областта на компетентността между режимите, приложими по силата на Регламент 1259/2010 (развод или раздяла), тези, които се прилагат по силата на Регламент 2201/2003 (брак) и предвидените в предложението за регламент относно имуществения режим между съпрузи (виж глава II, членове 4 и 5 и глава III, членове 15-18).

5.1.2.1 Според ЕИСК изборът на различен режим в различните случаи – оставен на преценката на страните – може да доведе до прекомерна сложност, пораждайки възможни конфликти на компетентност и косвени ефекти, със значителни тежести по отношение на срокове и разходи. Комитетът счита, че е целесъобразно правораздавателната компетентност да се определя в момента на сключване на брака.

5.1.3 Комитетът смята, че принципът на взаимното признаване на свободното движение на съдебните решения, автентичните документи и съдебните спогодби в областта на имуществения режим между съпрузи трябва да изключва всички други допълнителни процедури като предложените. Всякакъв вид екзекватура (виж Регламенти „Брюксел I“ и „Брюксел II“) би довела до увеличаване на разходите и сроковете.

5.1.4 Според ЕИСК в член 4 и на двата регламента би трябвало да се изключи възможността да се определя чрез споразумение между двете страни дали съдилищата, компетентни по разтрогването или обявяването на брака за недействителен, имат компетентност да разглеждат и имуществените последици от тези актове.

5.2 Предложени разпоредби за имуществения режим на двойки, обвързани в регистрирано партньорство

5.2.1 ЕИСК счита за важно да се разгледат характеристиките на регистрираното партньорство, с цел да се определят правните последици за двойки, обвързани с регистрирано партньорство, само по отношение на имуществените отношения на партньорите – между тях самите и между тях и трети лица.

5.2.2 Що се отнася до правилата, посочени в глава III от предложението за регламент 127/2011 (регистрирани партньорства), ЕИСК е загрижен, че посочените предвиждания могат да противоречат на правилата, определени от правото на страната, в която действително се намират самите имоти.

5.2.3 Като се има предвид разликата между режимите в страните, които признават регистрираните партньорства, с цел засилване на гаранциите за правата на обвързаните в регистрирано партньорство и тези на трети страни, би било целесъобразно да се пристъпи към хармонизиране на информационните системи, процедурите за оповестяване и позоваването на имуществените права на самите двойки, особено в случаите, когато имотите се намират в страни, които не признават регистрираното партньорство.

5.3 Достъп до информация относно съществуващите в държавите-членки имуществени режими

5.3.1 ЕИСК подчертава значението да се гарантира подходящ достъп до информация, на първо място на съпрузите и партньорите, обвързани в регистрирани партньорства, но също така и на компетентните съдилища и практикуващите юристи чрез практически ръководства на езиците на ЕС и създаването на уеб портал на всички официални езици на Съюза.

5.3.2 Комитетът счита, че е абсолютно необходима програма за обучение на съдебните органи, практикуващите юристи и потребителите на правни услуги, допълнена от действия за обмяна на опит, за да се осигури съответно разпространение на знания за отделните национални правни системи.

5.3.3 ЕИСК призовава да бъде създадена европейска мрежа от национални центрове за техническа и юридическа помощ, които да отговарят пред Агенцията за основните права, за да може да се гарантира безплатното информирано упражняване на правата, с които разполагат съпрузите и регистрираните партньори по отношение на имуществените режими.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Австрия, Белгия, Германия, Дания, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединено кралство, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешка република и Швеция.

(2) ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 71.

(3) ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 20.

(4) ОВ C 21, 21.1.2011 г., стр. 26.

(5) Вж. Франция – Министерски съвет от 23 март 2011 г.

(6) Предложение на италианското министерство на правосъдието и на Съда на Европейските общности, решение West Tankers, aff. C- 185/07, параграф 26, относно действителността на арбитражната клауза.

(7) Приет на 27 октомври 2010 г.

(8) Вж. Регламент (ЕО) № 1259/2010 от 20 декември 2010 г., ОВ L 343, 29.12.2010 г., стр. 10.

(9) Вж. COM(2010) 748 окончателен.

(10) Вж. заключения на Съвета относно ролята на Съвета на Европейския съюз за гарантиране на ефективното прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз, 24 и 25 февруари 2011 г.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/92

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011–2015 г. — Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“

COM(2010) 743 окончателен

и „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги“

COM(2010) 744 окончателен

2011/C 376/17

Докладчик: г-н HENCKS

На 15 и 16 декември 2010 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011–2015 г. Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“

COM(2010) 743 окончателен и

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги“ “

COM(2010)744 окончателен.

На 474-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 161 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Разглежданият в настоящото становище план за действие е изготвен по искане на министерската конференция по въпросите на електронното управление, проведена през 2009 г. в Малмьо, по време на която министрите от ЕС се ангажираха да насърчават по-достъпни, интерактивни и съобразени с отделната личност трансгранични електронни обществени услуги. Към това се добавят и ангажиментите, поети в рамките на Програмата в областта на цифровите технологии и стратегията „Европа 2020“.

1.2 Тъй като правомощията на Комисията в тази област са ограничени до предлагане на подходящи условия и дейности за хармонично развитие на трансграничните трансакции на електронното управление в Европа, ЕИСК би желал да подчертае, че в крайна сметка държавите-членки са тези, които следва да осигурят спазването на ангажиментите, поети в Малмьо.

1.3 За да бъде избегнато объркване с друг вид услуги, ЕИСК предлага в случая да се използва терминът европейски „трансгранични обществени услуги на електронното управление“, а не „европейски обществени услуги“.

1.4 ЕИСК подкрепя представения от Комисията план за действие за устойчиво и новаторско електронно управление, който отваря път към по-индивидуализирани и интерактивни услуги и отчита в по-голяма степен потребностите и очакванията на потребителите, призвани да играят по-активна роля в определянето на обществените електронни услуги.

1.5 Насърчаването на електронното управление трябва да бъде съпътствано от реформа на администрацията и на взаимоотношенията ѝ с потребителя, по-конкретно като се помага на потребителите при изпълнението на процедурите за електронно управление.

1.6 Съюзът и държавите-членки трябва да вземат всички мерки за включване в цифровото общество на всички обществени слоеве, включително хората в неравностойно положение, в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и член 9 от Договора за функционирането на ЕС.

1.7 Що се отнася до оперативната съвместимост, електронния подпис и електронната идентификация, пречките често произтичат от липсата на трансгранична правна основа, от различията в националните законодателства и от взаимно несъвместими решения, приети от държавите-членки. Необходимо е ефективно добро многостранно управление на системите, основаващо се на човешкия фактор и на адекватни средства.

1.8 ЕИСК подкрепя разработването в европейска рамка за оперативна съвместимост на концепция за общи интерфейс стандарти и се обявява в подкрепа на платформа за обмен на информация, опит и софтуер с отворени кодове, което да дава възможност за нанасяне на корекции и промени и най-вече за формати на данни, позволяващи оперативна съвместимост. Опитът, придобит от някои администрации (например митниците), следва да се използва за планиране на техническата, семантичната и организационната оперативна съвместимост на системите преди взаимното им свързване, тъй като те са гаранти за реализиране на споразуменията и за стабилно функциониране посредством разработването на общи правила и солидна правна база.

1.9 Оперативната съвместимост днес е важна, но единствено за услугите, където това би било полезно. Реализацията ѝ е много сложен процес, който изисква интегрирането на редица действия и технически мерки с цел да се гарантира на гражданите сигурността на обмена на информация. Освен това става въпрос за концепция, която е в постоянно развитие.

1.10 Преди да започне обменът на данни, би следвало да се препоръча на администрациите на държавите-членки да извършат подбор, така че единствено данните, необходими за обмена, да бъдат пуснати онлайн, като на първо място се гарантира спазването на съществуващите текстове.

1.11 Личните данни на гражданите, на предприятията и на сдруженията трябва да бъдат защитени, а „правото да бъдеш забравен онлайн“ (заличаване на данните) – зачетено. Защитата на данните по отношение на сървърите, софтуерите, съхранението, обмена и т.н. следва да се осигури и гарантира на европейско равнище, и то още при проектирането на обмена на информация Хипотезата за повторна употреба на данните от трети лица трябва да отговаря на същите правила и изисквания.

2. Насърчаване на електронното управление

2.1 От 1993 г. Съюзът полага усилия за координиране действията на държавите-членки за улесняване на цифровата конвергенция и определяне на предизвикателствата на информационното общество (програмите IDA IDAI, IDAII, IDABC, ISA) (1) с цел създаване на единно европейско пространство, предлагащо високоскоростна широколентова комуникация, както и качествено и разнообразно съдържание, разнообразни и адаптирани към нуждите на потребителите.

2.2 Съюзът прие съответните политически насоки, съдържащи се в редица съобщения и планове за действие, някои от които са насочени към ускоряване въвеждането на електронното управление, основавайки се на пет приоритета:

—	достъп за всички;

—	по-голяма ефективност;

—	електронни услуги със силно въздействие;

—	предоставяне на ключови инструменти;

—	засилено участие на обществото в демократичния процес на вземане на решения.

2.3 Новият план за действие е неразделна част от програмата в областта на цифровите технологии. Съюзът и държавите-членки трябва да вземат всички мерки за включване в цифровото общество на всички обществени слоеве, включително хората в неравностойно положение, в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и член 9 от Договора за функционирането на ЕС.

3. Новите инициативи на Комисията

3.1 По време на петата министерска конференция по въпросите на електронното управление, проведена в Малмьо през 2009 г., министрите от ЕС се ангажираха да стимулират конкурентоспособността на Европа чрез икономия на време и пари, до каквато биха могли да доведат едни по-достъпни, интерактивни и съобразени с отделната личност обществени електронни услуги.

3.2 Във връзка с това Комисията предлага нов план за действие за електронното управление, който трябва да отговори на искането на конференцията от Малмьо и допринася за изпълнението на две ключови цели от цифровата стратегия за Европа, съгласно която държавите-членки трябва до 2013 г. да приведат националните си рамки за оперативна съвместимост в съответствие с действащите европейски рамки, а публичните администрации трябва да насърчават електронното управление, така че до 2015 г. 50 % от гражданите и 80 % от предприятията да използват електронни административни услуги.

3.3 Четиридесетте мерки на плана за действие за периода 2011-2015 г. обхващат четири области:

—	проектиране на услугите съобразно нуждите на потребителите;

—	съвместно извършване на услуги, използвайки например технологиите от типа Web 2.0;

—	повторна употреба на информацията в обществения сектор;

—	повишаване на прозрачността;

—	включване на гражданите и предприятията в процесите на определяне на политики.

Б.

—	цялостни услуги за предприятията;

—	въвеждане на трансгранични услуги в целия ЕС.

—	подобряване на организационните процеси (възлагане на обществени поръчки по електронен път, по-бърза обработка на заявките и т.н.);

—	намаляване на административните тежести;

—	екологосъобразно управление (електронно архивиране, използване на видеоконференции вместо пътувания и т.н.).

Г.

—	отворени спецификации и оперативна съвместимост (прилагане на Европейската рамка за оперативна съвместимост);

—	създаване на благоприятни ключови условия (преразглеждане на директивата за електронните подписи, предложение за решение относно взаимното признаване на електронната идентификация и електронното установяване на автентичност в целия ЕС).

3.4 По-конкретно в плана за действие са предвидени следните мерки:

—	да се направи така, че някои данни, предоставяни на администрацията, да бъдат регистрирани еднократно и по сигурен начин (да не е необходимо многократно да се предоставя една и съща информация на различни администрации);

—

уеднаквяване на използването в целия ЕС на системите за електронна идентификация („eID“), за да се улеснят някои формалности от трансграничен характер, като създаването на предприятие в чужбина, преместване или работа в чужбина, прехвърляне на пенсионните права в друга страна или записване в чуждо учебно заведение или университет;

—	предоставяне на възможност на гражданите и предприятията да проследяват в реално време обработването на документите им от администрацията, като се увеличава прозрачността и откритостта;

—	съобразяване на услугите с отделната личност, за да се отговори по-добре на конкретните нужди на потребителите, например като се осигури сигурно и бързо предаване на документи и информация в цифров вид;

—	да се направи възможна повторната употреба на данни от трети лица, за да се улесни разработването на нови приложения и обществени услуги.

4. Общи бележки

ЕИСК подкрепя абсолютната необходимост от насърчаване на устойчиво и новаторско електронно управление, както и безпроблемна трансгранична оперативна съвместимост.

4.1 В този контекст той припомня, че основната задача на Комисията в случая е да създаде най-подходящите условия за развитието на електронните трансакции за управление и по-специално предварителни условия като оперативната съвместимост, електронния подпис и електронната идентификация и да координира действията на държавите-членки, като се подразбира, че правителствата на държавите-членки, които са поели политически ангажимент чрез декларацията от Малмьо, играят централна роля в реализирането на начертаните мерки.

4.2 На първо място ЕИСК би желал да обърне внимание върху факта, че понятието „европейски обществени услуги“, използвано от Комисията в нейното съобщение относно оперативната съвместимост, е неподходящо и подвеждащо. В становището си, озаглавено „Услугите от общ икономически интерес – как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки“ (2), ЕИСК посочва обществени услуги, които не могат да бъдат сведени само до национално или местно равнище и които могат да се считат за общностни услуги от общ интерес. Трансграничните услуги на електронното управление, въпреки че имат известно европейско измерение, тъй като са трансгранични, имат и напълно различен характер от услугите, които могат да бъдат квалифицирани като европейски обществени услуги.

4.3 ЕИСК подкрепя новата стратегия, която се състои в преминаване от предишния подход, който беше по-скоро универсален, към един по-индивидуален подход, който отваря път за по-интерактивни обществени услуги и отговаря в по-голяма степен на очакванията и исканията на потребителите и се основава на ново поколение отворени, гъвкави и непрекъснати обществени електронни услуги на местно, регионално, национално и европейско равнище.

4.4 ЕИСК приветства Комисията, че дава възможност на потребителите (граждани, предприятия, НПО, както и официални структури за диалог, признати от Комисията) да играят по-активна роля в определянето на електронни обществени услуги, адаптирани към техните нужди.

4.5 Ето защо ЕИСК подкрепя новия план за действие на Комисията, който предоставя на всички заинтересовани страни възможността да ползват по-бързи и по-качествени обществени услуги и ще помага на публичните администрации да преразгледат подхода си относно предоставяната услуга и вътрешните си процедури, за да отговорят по-добре на новите изисквания за бързина, наличност и опростеност.

4.6 При все това не можем да се избавим от впечатлението, че твърде често потребителите не са в центъра на вниманието на администрацията, а че електронното управление по-скоро е организирано в зависимост от вътрешната структура на администрацията, отколкото съобразено с гражданите, ползващи административните услуги, което за потребителите означава проблеми с достъпа, липса на яснота и липса на хомогенност на уеб дизайна.

4.7 ЕИСК изразява съжаление, че въпросът за защитата на данните и техния подбор не е разгледан от Комисията. Съответният регламент от 2001 г. трябва да бъде изцяло приложен, а личните данни на гражданите не могат да бъдат обменяни без абсолютна гаранция за тяхната поверителност, за прилагане на „правото да бъдеш забравен“ и налагане на изисквания, които трябва да бъдат спазвани. ЕИСК изразява своите резерви относно повторното използване на тези данни от трети лица.

4.8 Значението на въпросите от технически и компютърен характер не трябва да бъде омаловажавано, тъй като те са сред предпоставките за успеха на оперативната съвместимост и защитата на данните: техническа, семантична и организационна оперативна съвместимост. Електронното управление трябва да доведе до реорганизация на администрацията и на нейните взаимоотношения с потребителя; то ще донесе задоволителни резултати за всички страни само ако е проектирано като инструмент за промяна, обединяващ обучение, индивидуално и колективно проследяване и комуникация, а не като самоцел. Целта не трябва да бъде да се замени човешкият фактор с компютърни инструменти, а да се освободи време на хората, което да бъде отделено за изпълняване на задачи с по-висока добавена стойност – по-конкретно, оказване на помощ на гражданите да се запознаят с електронното управление и да го използват (3), още повече че Комисията констатира, че използването на транснационални услуги за електронно управление е по-скоро рядко и дори когато онлайн услугите са налице, повечето европейци не са особено склонни да ги използват.

4.9 Насърчаването на използването на електронното управление не може да бъде отделено от проблемите, свързани с включването към мрежата, цифровите умения и цифровото включване (3).

4.10 Независимо, че вече съществуват голям брой услуги за електронно управление, като качеството им се подобрява с течение на годините, ЕИСК изразява все пак резервите си по отношение на сравнителната оценка на електронното управление, представена от Комисията, която се основава на прегледа на твърде ограничен брой услуги и не би могла да бъде представителна. Така например посоченият коефициент от 100 % наличност на онлайн услуги в Португалия е далеч от реалността. Следва обаче да се отбележи, че не за всички административни услуги е необходима трансгранична оперативна съвместимост.

4.11 При все това следва да се избегне превръщането на цифровото разделение в административно разделение. Една от причините за резервите на гражданите по отношение на използването на електронното управление е без съмнение недоверието към гарантирането на сигурността и защитата на данните. Ето защо ЕИСК счита, че е наложително да се въведе реален демократичен контрол върху методите и използването на данните и да се включи европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД). В противен случай Комитетът би възразил срещу повторната употреба на данни от трети лица, препоръчана от Комисията с надеждата от нея да възникнат нови административни услуги. ЕИСК счита за необходимо създаването на консултативен комитет по въпросите на електронното управление, който да включва представители на Съюза, на националните администрации, на социалните партньори и на потребителите.

4.12 Във връзка с това ЕИСК припомня основната необходимост от „кодекс“ (в смисъла на пакет от задължителни правила) за правата на потребителя на цифрови технологии, който да бъде договорен с представителите на гражданското общество.

4.13 Що се отнася до обществените поръчки (те представляват около 18 % от БВП на ЕС в доставки, услуги и строителни работи и са един от 12-те ключови елемента на Акта за единния пазар), възможността на възлагането им по електронен път достигна приблизително 60 % в Съюза, което е далеч от целта за 100 %, поставена за 2010 г. в първия План за действие за електронно управление i2010.

4.14 В становището си (4) относно Зелената книга за по-масово използване на електронните обществени поръчки ЕИСК препоръча въвеждането на механизъм за мониторинг на прилагането, с цел да се наблюдава осъщественият напредък, да се анализират пречките и да се предприемат коригиращи действия по отношение на въвеждането на електронните обществени поръчки в държавите-членки.

4.15 В същото това становище ЕИСК допълва, че в рамките на прилагането на електронните обществени поръчки държавите-членки следва да бъдат насърчавани да търсят новаторски решения за преодоляване на проблемите, свързани с търговските процедури и езиците, а Европейската комисия, поемайки ръководната роля, следва да служи за пример чрез въвеждане на електронните обществени поръчки в своите институции.

4.16 Въпреки че оперативната съвместимост, електронният подпис и електронната идентификация са ефикасно средство за насърчаване на развитието на транснационални услуги за електронно управление, те често се сблъскват с липсата на трансгранична и междусекторна правна основа, приложима към оперативната съвместимост, с различия в националните законодателства и избора от страна на държавите-членки на взаимно несъвместими решения.

4.17 За да се противостои на липсата на общи инфраструктура, архитектура и насоки, която може да доведе до увеличаване броя на оперативно несъвместимите решения, трябва да се разработят обща концепция и общи стандарти.

4.18 ЕИСК подкрепя Комисията в дейностите ѝ за оперативна съвместимост в областите на надежден информационен обмен, архитектура за оперативна съвместимост и оценка на последиците по отношение на ИКТ от новото законодателство на ЕС – всичко това в рамките на стратегията ѝ за оперативна съвместимост (EIS, european interopеrability strategy).

4.19 ЕИСК одобрява също така идеята Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) да бъде използвана за това, заедно с организациите, които желаят да си сътрудничат за съвместното предоставяне на обществени услуги, да се определят редица общи елементи, като например речник, понятия, принципи, насоки, стандарти, спецификации и практики, като се подразбира, че многоезичието трябва да бъде насърчавано и че е задължително ежедневното осъвременяване на тези елементи.

4.20 При изграждането на трансграничните електронни услуги публичните администрации трябва да поставят споразуменията за оперативна съвместимост на основата на съществуващи официализирани спецификации или, при липса на такива, да си сътрудничат с общностите, работещи в същите области. При оценката и подбора на официализирани спецификации публичните власти трябва да използват структуриран, прозрачен и обективен подход.

4.21 ЕИСК приветства намерението на Комисията да публикува в кратък срок съобщение, предназначено за публичните власти и съдържащо насоки за обвързването на стандартизацията на ИКТ с обществените поръчки, което изглежда добър начин за разширяване на достъпа до обществените поръчки и за облекчаване на различните административни формалности.

Брюксел, 21 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) ОВ C 249 от 13.9.1993 г., стр. 6; ОВ C 214 от 10.7.1998 г., стр. 33; ОВ C 80 от 3.4.2002 г., стр. 21; ОВ C 80 от 30.3.2004 г., стр. 83; ОВ C 218 от 11.9.2009 г., стр. 36.

(2) ОВ C 128 от 18.05.2010 г., стр. 65.

(3) ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 9.

(4) ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 99.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/97

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията Европа 2020“ “

СОМ(2011) 21 окончателен

2011/C 376/18

Докладчик: г-н Lutz RIBBE

На 26 януари 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията Европа 2020“ “

СОМ(2011) 21 окончателен.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 септември 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 22 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 120 гласа „за“, 13 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“:

1. Резюме

1.1 ЕИСК приветства водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, но я счита за твърде неконкретна. Предвид глобалния мащаб на основните въпроси, свързани с околната среда, Комитетът се позовава на своите предложения за Конференцията на ООН за устойчивото развитие през 2012 г. и на работата си по Пътната карта за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност (1).

1.2 Комитетът очаква от Комисията в обявените 20 отделни инициативи да се посочи съвсем ясно:

—	какво точно се разбира под „ефективно използване на ресурсите“;

—	какво може да се постигне още на сегашния етап чрез технологично оптимизиране и съответно

—	в кои сектори трябва да се постигне обявената „значителна промяна“, как трябва да изглежда тя и с какви инструменти се планира да бъде осъществена;

—	какви конкретни промени в поведението на производителите и потребителите се считат за необходими и по какъв начин могат да бъдат ускорени.

1.3 Няма никакво съмнение, че стратегията на ЕС „Европа 2020“ трябва да очертае пътя за устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите. Въпреки това остава целесъобразно разделението на задачите между стратегията за устойчиво развитие и стратегията на ЕС „Европа 2020“.

1.4 ЕИСК не разбира защо инициативата за ефективно използване на ресурсите е включена в рамките на стратегията на ЕС „Европа 2020“. Комитетът разглежда инициативата по-скоро като конкретизиране на приетата през 2001 г. и преразгледана през 2006 г. стратегия за устойчиво развитие – дори само поради обстоятелството, че нейният целеви хоризонт във времето е далеч отвъд рамките на 2020 г. ЕИСК се застъпва за съживяване на стратегията за устойчиво развитие, която по негово мнение се пренебрегва от Комисията.

2. Предварителна бележка

2.1 Малко преди Комисията да отправи искане към ЕИСК за изготвяне на настоящото становище относно „водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите“, Бюрото на Комитета беше решило да изготви становище по собствена инициатива относно състоянието и положението на стратегията на ЕС за устойчиво развитие на ЕС.

2.2. Органите на ЕИСК решиха да обединят двете теми в настоящото становище.

3. Европа за ефективно използване на ресурсите – водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“

3.1 Публикуваната от Комисията и разглеждана тук водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ е една от 7-те нови водещи инициативи, които Комисията поставя в рамките на стратегията на ЕС „Европа 2020“.

3.2 В съобщението Комисията – не за първи път – заявява, че настоящото интензивно използване на ресурси не само прекалено замърсява планетата в екологично отношение, но също така застрашава сигурността на доставките, още повече че страните с нововъзникващи икономики и развиващите се страни се стремят да достигнат равнището на благосъстояние на развитите страни; благосъстояние, което не се основава на устойчиви модели на производство и потребление.

3.3 В рамките на тази водеща инициатива е предвидено още през 2011 г. да бъдат публикувани общо 20 отделни инициативи, които да допринесат за постигането на ефективно използване на ресурсите в Европа. Според Комисията това може да бъде постигнато само чрез „технологични подобрения, значителна промяна в енергийните, промишлените, земеделските и транспортните системи, както и промени в поведението ни на производители и потребители“.

3.4 Комисията заявява, че съществува необходимост от „нови продукти и услуги, както и (…) нови начини за намаляване на използваните суровини и енергия“, както и че за целта трябва да бъдат предприети съгласувани действия, които да имат политическа тежест.

3.5 На първо място обаче трябва да се направи „последователен анализ на причините, поради които някои ресурси не се използват ефективно“, за да може след това да бъде приложен „един сложен подход с взаимно свързани аспекти, при който се използват оптимално синергиите и се изгражда баланс между различните области и политики“.

3.6 Главната цел на тази водеща инициатива е да се работи за „споразумение за дългосрочна визия“, което обхваща периода до 2050 г. и показва как изглежда една икономика с ниски емисии, по какъв начин могат да се преустроят енергийната и транспортната система, както и как „икономическият растеж може да бъде отделен от използването на ресурси“.

4. Общи бележки относно водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и връзката ѝ със Стратегията за устойчиво развитие

4.1 ЕИСК приветства инициативата на Комисията, като счита, че тя е основен елемент на Стратегията за устойчиво развитие, но не може да я замести.

4.2 Споделя мнението на Комисията, че в рамките на стратегията на ЕС „Европа 2020“ трябва да бъдат зададени насоките за развитие до 2050 г. и след това. Той обаче си задава въпроса защо Комисията обвързва водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ със стратегията на ЕС „Европа 2020“, а не я представя – което би било значително по-разумно – като конкретизация на Стратегията за устойчиво развитие. Дори само фактът, че в съобщението на Комисията по-често се говори за 2050 г., отколкото за 2020 г, показва, че тук става дума за задача с дългосрочен характер.

4.3 Твърдението на Комисията, че са необходими не само технически подобрения, значителна промяна в енергийните, промишлените, земеделските и транспортните системи, но и промени в поведението на производителите и потребителите, съвпада с позицията на ЕИСК, вече изразена в неговото проучвателно становище от 28 април 2004 г. относно „Оценка на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие“. ЕИСК обаче вече отбеляза на времето, че за успеха на политиката в областта на устойчивото развитие е безусловно необходимо да се посочи възможно най-конкретно какви промени са необходими и как трябва да бъдат осъществени.

4.4. Именно това липсва в съобщението. То звучи добре, но не е достатъчно конкретно. Затова ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо в двадесетте отделни инициативи, които следва да бъдат представени, много точно да се опишат промените, които трябва да бъдат направени, къде точно следва да се очаква съпротива срещу тези промени и как, с какви конкретни мерки, тази съпротива следва да бъде преодоляна.

4.5 Във връзка с това Комитетът счита за много полезна използваната от Комисията структура, включваща:

—	технологични подобрения;

—	значителна промяна в енергийните, промишлените, земеделските и транспортните системи и

—	промени в поведението ни на производители и потребители.

Следователно Комисията би трябвало съответно да поясни какво може да се постигне чрез технологични подобрения, кои са техните граници и, накрая, защо е необходима значителна промяна в определени области на живота и на икономиката.

4.6 Преди това обаче е действително необходимо да се направи споменатият „последователен анализ“ на причините, поради които понастоящем ресурсите все още продължават да не се използват ефективно. Комитетът разглежда като слабост на съобщението, че липсва именно такъв анализ.

4.7 ЕИСК споделя само частично тезата на Комисията, че неефективното използване на ресурсите е резултат от липсата на информация за това колко струва то в действителност на обществото. Защото например разходите по очертаващото се изменение на климата и загубите на биоразнообразие са описани по впечатляващ начин съответно в т.нар. „доклад Stern“ и в Доклада за икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие (TEEB - The Economics of Ecosystems and Biodiversity). Въпреки това обаче все още няма никакви съществени промени.

4.8 Причините за сегашната неефективност вероятно се коренят по-скоро в следното:

a)	все още няма реален обществен консенсус по отношение на оценката на сегашното положение („какво значи ефективност/неефективност? Доколко устойчиви/неустойчиви сме/са определени сектори на икономиката всъщност днес?“);

б)

налице е сериозна липса на яснота по отношение на това какво всъщност е „устойчиво развитие“, „зелена икономика“ или „икономика с ефективно използване на ресурсите“. На практика не съществува едно ясно общовалидно пояснение или определение, какво означават те съответно за отделните области на политиката;

в)

налице са – в зависимост от конкретните интереси – напълно противоположни схващания по въпроса какви конкретни качествени и количествени промени следва да бъдат осъществени, по какво би следвало да се отличават бъдещите форми на развитие от днешните, как ще се отразят те на ежедневния живот и на икономиките.

4.9 Комисията с право отбелязва в съобщението, че управлението на икономиката по начин, несъответстващ на устойчивото развитие, днес води до повишаване на благосъстоянието, на което се радват много хора (и до което други нямат достъп). Отрицателните последици от управлението на икономиката в разрез с устойчивото развитие ще засегнат с пълна сила едва следващите поколения, които ще трябва да ги понесат.

4.10 За политиците, икономиката и гражданското общество е трудно да признаят този факт и да извлекат необходимите поуки от него. Към това се прибавя и утежняващото обстоятелство, че едва ли можем да си представим как едно „ново благосъстояние“ би могло да се гарантира например само с една десета от сегашния разход на енергия. Тази несигурност предизвиква страхове и опасения, към които трябва да се отнесем извънредно внимателно (2).

Технологични подобрения, значителна промяна и промени в поведението

4.11 В сравнение с формулираните във водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ нови цели (редуциране на емисиите на CO2 с 80 до 95 %), заложените досега в рамките на ЕС количествени цели, а именно намаляване на въглеродните емисии с 20 % до 2020 г., изглеждат незначителни. Защото намаляването на емисиите на парникови газове с 20 % може да бъде реализирано сравнително лесно предвид все още недостатъчната техническа ефективност на настоящата система и с оглед на наличието на нови, технически оптимизирани технологии. Но дори при осъществяването на предишната, многократно по-ниска, но все още недостатъчна цел, се чуха и продължават да се чуват много „предупредителни“ гласове, според които и предвидените технологични мерки и оптимизация биха поставили под въпрос „конкурентоспособността на икономиката“. Резултатът: дори онова, което може да бъде постигнато със средствата на технологичните подобрения без намаляване на потреблението, не се прилага последователно към днешна дата. Ясно е, че ще има още по-силна съпротива срещу по-мащабни мерки (ключовата дума е значителна промяна).

4.12 ЕИСК счита, че е необходимо да се подчертае много категорично, че технологичните подобрения на ефективността са от голямо значение за постигането на целите. Дори и най-добрите от гледна точка на ефективно използване на ресурсите технологии обаче не бива да бъдат автоматично приравнявани към понятието „устойчивост“. Един пример: германската автомобилна индустрия, която успя да попречи на въвеждането на предвидените от Комисията стриктни пределно допустими стойности за вредни емисии (120 g CO2/км), се хвали с най-новите си технически достижения. Така например особена гордост за Audi е фактът, че новият A7 (обем на двигателя 2,7 литра) с мощност 180 конски сили изразходва „само“ около 6,8 литра дизел на 100 км (което означава емисии от 180 g CO2/км). Ако се направи сравнение с предишните показатели на емисиите в същия клас автомобили, със сигурност става дума за значителен напредък по отношение на ефективността, но това обаче няма нищо общо с понятието за устойчивост. Audi A7 не е нито устойчив, нито използва ефективно ресурсите! Този модел по никакъв начин не е израз на една нова „зелена икономика“, а е по-скоро добро доказателство за това, че дефицитните суровини могат да бъдат изразходвани и с уж ефективни технологии и че следователно е наложителна една напълно нова политика на мобилност на хора и стоки.

4.13 ЕИСК изразява съжаление, че в рамките на водещата инициатива Комисията споменава само между другото и в няколко изречения разглеждането на въпроса с решаващо значение, а именно че сегашният модел на благосъстояние на обществото в западния свят се основава твърде много на употребата на евтина енергия и нарастващо и често пъти неефективно използване и оборот на материали.

4.14 Водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ или, още по-добре: една преразгледана стратегия за устойчиво развитие, би трябвало да се занимае много по-сериозно с това обстоятелство. В съобщението на Комисията на няколко места се говори за постигането на „баланс между различните области и политики“, които са препятствие за по-ефективен подход за използване на ресурсите, но те нито са описани ясно, нито се посочва с какви средства политиците предвиждат да бъде решен този въпрос.

4.15 Трудностите по справянето с тези различни области и политики обаче се виждат понастоящем в Германия, където беше взето решение за основно преустройство на енергийния сектор, без да се поставя под съмнение целта за намаляване на емисиите на CO2.

Значителна промяна

4.16 Голямата задача, пред която сме изправени, е да формулираме, да разработим и да осъществим „значителна промяна“, „нова“ икономика и следователно нова конкурентоспособност на икономиката (също и в световен план). Времената на евтина енергия и евтини суровини постепенно остават в миналото поради тяхното свръхпотребление и изчерпване, а наше задължение пред бъдещите поколения е да се научим да споделяме разумно ограничените природни ресурси. Ето защо политиците трябва много по-ясно да заявят, че всъщност конкурентоспособността на една икономика, която се основава на евтина енергия и на свръхпотребление на природни ресурси и която освен това може да екстернализира екологичните разходи, няма абсолютно никакво бъдеще в дългосрочен план. В обществено-политически аспект би трябвало да се търсят пътища не за запазването на тази система, а за нейната промяна.

4.17 Една водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ може да даде значителен принос за това, но тя сама по себе си не може да постигне тази цел. Защото въпросът за ефективното използване на ресурсите не разглежда други аспекти на устойчивостта. Поради това беше разработена стратегията за устойчиво развитие, която трябва да очертае и да положи началото на постепенното обществено и икономическо преустройство на Европа и неговото свързване с въпросите на справедливостта между поколенията и по-справедливо разпределение на ресурсите.

4.18 Водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ не успява дори да даде определение на понятието „ефективно използване на ресурсите“. Това е още една слабост, на която ЕИСК би искал да обърне внимание. Би било добре в рамките на т.нар. „принцип на водещия играч“ за всеки продукт, процедура и сектор да се насърчи по-точното описание на най-новите технологии, които се считат за ефективни от гледна точка на използването на ресурсите. Комисията вече направи първите стъпки в тази посока, например чрез етикетирането на енергийната ефективност на хладилниците.

4.19 Няма съмнение, че за създаването на структури за ефективно използване на ресурсите трябва да се използват различни инструменти. Един от тях е ценообразуването на продуктите, което според Комисията ще играе важна роля. Изявлението ѝ, че мерките трябва „да са по-ясно насочени към определянето на „правилните цени“ и към това цените да бъдат направени прозрачни за потребителите(…), така че цените да отразяват пълните разходи за ресурси за обществото“, е напълно вярно. Тази констатация обаче не представлява някакво ново откритие през 2011 г. Не е новост и това, че ЕИСК винаги е призовавал за съответната „интернализация на външните разходи“. Проблемът е, че се прави твърде малко, а това се дължи не само на Комисията и държавите-членки, но и на съпротивата на сектори от икономиката, които не виждат никаква полза от това, а дори напротив – биха били засегнати „отрицателно“ от исканата значителна промяна. Политиците трябва да успеят да преодолеят постепенно тази съпротива.

4.20 За да се постигне това, е абсолютно необходимо да се посочи по какъв начин се предлага да се работи в посока на „определянето на правилните цени и към това цените да бъдат направени прозрачни за потребителите“. В стратегията обаче липсват съответни индикации.

5. Взаимодействие между политиката и гражданското общество, ефективното използване на ресурсите, стратегията „Европа 2020“ и устойчивостта. Или: необходимо е добро управление.

5.1. Ако се постига твърде бавен напредък към устойчивото развитие, установяването на „зелена икономика“ или промяната към икономика на ефективно използване на ресурсите, би било добре политиците да разгледат задълбочено причините за това. ЕИСК вече посочи по-горе някои отговори.

5.2 Бавно, много бавно се налага схващането, че промените в сегашната икономическа система наистина трябва да бъдат „радикални“, за да може действително да се говори за устойчивост на развитието. ЕИСК приветства факта, че в съобщението на Комисията във връзка с това са посочени някои конкретни стойности, напр. че до 2050 г. емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени с 80 % до 95 %. Когато тези цели бяха съобщени за първи път, председателят на Европейската комисия Barroso заяви, че сме изправени пред една „нова индустриална революция“, която трябва да осъществим.

5.3 ЕИСК отново посочва в рамките на настоящата дискусия, че продължава да счита за належащо провеждането на задълбочено обсъждане на понятието растеж. Съответните становища на Комитета на тема „Отвъд БВП“ са известни на Комисията и Съвета. В тях се посочва ясно, че старият икономически постулат „растежът означава благосъстояние“ днес вече не работи.

5.4 За съжаление не се говори достатъчно за това нито в рамките на водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, нито в стратегията „Европа 2020“. Напротив, от посоченото там остава впечатлението, че растежът представлява ценност сам по себе си.

5.5 В стратегията „Европа 2020“ четем, че „в центъра на Европа 2020“ са поставени три основни приоритета:

—	„интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

—	устойчив растеж: стимулиране на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

—	приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до икономическо, социално и териториално сближаване.

Тези три приоритета се допълват взаимно и предлагат визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век.“

5.6 ЕИСК си задава въпроса какъв сигнал желаят да дадат Комисията и Съветът чрез подобни формулировки. Следва ли обществото да изтълкува това в смисъл, че преди е съществувал икономически растеж, който не се е основавал на знания и иновации? Политиката не е ли имала винаги за цел да насърчава високото равнище на заетост, както и социалното и териториалното сближаване? И водят ли тези различни „философии на растежа“ автоматично до устойчиво развитие? Ако това е така, защо Комисията и Съветът вече не използват понятието „устойчивост“, защо се описва визия за „европейска социална пазарна икономика за 21-ви век“, а не за „социално-екологична пазарна икономика“?

5.7 Комисията е съвсем наясно, че последователното опазване на ресурсите например може да стане причина брутният вътрешен продукт да намалее, вместо да нарасне. Ако чрез въведената забрана за продажбата им всички конвенционални електрически крушки бъдат заместени от енергоспестяващи крушки, ако сградите бъдат систематично изолирани и се прилагат всички мерки за икономии на енергия, потреблението на енергия ще намалее драстично, като по този начин ще намалее и БВП. Затова ЕИСК отново обръща внимание, че:

—	трябва да се даде ново определение на „растежа“ и

—	БВП не е единица, която измерва и дава информация за щастието, благосъстоянието, състоянието на околната среда, здравето или социалната справедливост.

Новата индустриална „революция“ – революция на отговорността

5.8 Когато председателят на Комисията Barroso говори за „нова индустриална революция“, той e прав единствено що се отнася до радикалността на възможните промени. Бъдещето изисква нов модел на производство и потребление. Barroso знае, разбира се, много добре, че понятието „революция“ е напълно неуместно в обществено-политически аспект и може да предизвика страхове. Революциите тръгват от подтиснатото мнозинство, което иска да промени непоносимата вече ситуация бързо и трайно чрез смяна на „властимащите“.

5.9 Въпреки това в дебата за устойчивото развитие и съответно за ефективното използване на ресурсите не се говори за подобна ситуация. Напротив, тук не става дума за потиснато мнозинство, което би въстанало срещу властимащите структури. Всъщност се живее много добре в едно общество, което всяка година потребява количество нефт, което се създава за близо 5 милиона години, и което годишно унищожава 10 000 пъти повече биологични видове, отколкото би унищожила еволюцията.

5.10 Това ни изправя пред задачата и въпроса, как в днешното поколение да се възпита колективно чувство за отговорност спрямо бъдещите поколения и как да се осъществи обществен натиск за извършване на реалните промени, включително когато те предполагат лишения.

5.11 Във връзка с това е от основно значение гражданското общество и икономиката да бъдат включени по подходящ начин в този процес от самото начало. Именно това беше и продължава да бъде досегашната задача на стратегията за устойчиво развитие на ЕС, приета през 2001 г. в Гьотеборг.

Стратегията за устойчиво развитие на ЕС – докъде сме стигнали?

5.12 В продължение на много години ЕИСК следи внимателно и ангажирано Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет през 2001 г. От самото начало ЕИСК призовава да се обърне максимално внимание именно на тази дългосрочна стратегия.

5.13 ЕИСК постоянно (и често) призовава Стратегията за устойчиво развитие да осигури на гражданите, на икономиката и на асоциациите, но също така и на политиците ясни насоки, а по този начин и качествени и количествени цели. Краткосрочните и средносрочните решения следва да бъдат насочени в тази посока, а всички политически сфери на ЕС следва да бъдат ориентирани спрямо вижданията за целите на Стратегията за устойчиво развитие.

5.14 Също толкова често обаче ЕИСК е изразявал и съжаление, че Стратегията за устойчиво развитие по негово мнение не само е твърде неясно формулирана, но и е пренебрегвана на политическо равнище.

5.15 Комитетът приветства също факта, че в преразгледаната Стратегия за устойчиво развитие от 2006 г. Европейският съвет му определя особена роля, а именно да изразява становище по изготвяните на всеки две години от Комисията доклади за напредъка. Действително през 2007 и 2009 г. Комисията публикува съответни доклади за напредъка, които Комитетът коментира и на които направи оценка впоследствие; но всъщност поисканите становища на ЕИСК не бяха взети под внимание преди изготвянето на тези доклади на Комисията.

5.16 Следващият доклад за напредъка следва – ако се спази определеният от Европейския съвет двугодишен цикъл – да се публикува през тази година; въпреки това, обаче, по всичко личи, че това няма да се случи. Досега Комисията не е поискала становище от ЕИСК.

5.17 В „Работната програма на Комисията за 2011 г.“ (3) няма индикации за това, че Комисията ще представи такъв междинен доклад, тъй като Стратегията за устойчиво развитие въобще не се споменава в този документ от 51 страници. Документът се позовава на невероятно много и най-различни стратегии на ЕС, но не и на Стратегията за устойчиво развитие. ЕИСК изразява дълбоко съжаление във връзка с това.

5.18 ЕИСК счита, че поради това около Стратегията за устойчиво развитие цари забележително спокойствие, даже прекалено спокойствие. Много от политическите обещания, дадени в Стратегията за устойчиво развитие, като например изготвянето на списък на инвестиции, вредни за околната среда, не бяха спазени. В ежедневния политически дневен ред става дума единствено за стратегия „Европа 2020“, която от своя страна няма реална връзка със Стратегията за устойчиво развитие.

5.19 Изключително лош сигнал към гражданското общество е това, че вече почти няма политическа дискусия и комуникация относно Стратегията за устойчиво развитие. ЕИСК си задава въпроса защо това е така и как обществото да тълкува това. Комисията трябва да осъзнае, че у хората започва да възниква впечатлението, че множеството кризи (4) през последните месеци и години са изисквали толкова голямо и изключително внимание от страна на политиците, че дългосрочната политика е била напълно изтласкана на заден план.

5.20 В същото време все повече хора – напълно оправдано, както счита ЕИСК – си задават въпроса дали тези, възникващи кумулативно в най-различни политически сфери кризи, a) не са тясно свързани помежду си и б) дали не са израз на или последица от неустойчиви икономически дейности.

5.21 Докладът на Председателството на Съвета „Преглед на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (2009)“ (5) може да се тълкува изцяло в смисъл, че поне Съветът е наясно, че това е наистина така. Още в първото изречение на документа четем: „В много отношения настоящото развитие на ситуацията не е устойчиво; пределите на капацитета на планетата се превишават, а социалният и икономическият капитал са подложени под натиск. Макар неколкократно да бе заявено, че е необходима промяна, резултатите са ограничени.“ Докладът е по същество пледоария за Стратегията за устойчиво развитие, която „представлява дългосрочна перспектива и рамка на политиката, която предоставя насоки за всички политики и стратегии на ЕС(…). Предизвикателството е да се гарантира, че СУР упражнява реално влияние върху политиките на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между краткосрочните и дългосрочните цели, и между отделните сектори.“

5.22 По този начин всеобхватната политическа рамка, която трябва да формира Стратегията за устойчиво развитие на ЕС, за което призовава ЕИСК и която Съветът счита за важна, понастоящем все още съществува най-много като изискване в стари документи и в някои речи, но не и в политическата действителност. Нито водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, нито стратегията „Европа 2020“ могат да запълнят тази празнота.

5.23 ЕИСК счита, че съществува голяма опасност гражданите да загубят общия поглед върху развитието. Не само защото междувременно остава непълно неясно коя стратегия съществува и следва да се спазва всъщност, но и защото понятията допълнително ги объркват. Така например в стратегията „Европа 2020“ непрекъснато се говори за растеж в най-различни форми, но понятията „устойчивост“ или „устойчиво развитие“ вече изобщо не се появяват.

5.24 Ето защо ЕИСК счита за целесъобразно Комисията да посочи много скоро и много категорично по какъв начин са свързани стратегията „Европа 2020“ и Стратегията за устойчиво развитие. Комитетът отново се застъпва за това да бъде съживена Стратегията за устойчиво развитие, а стратегията „Европа 2020“ да се разглежда като извънредно важен елемент за задаване на насоките за промяната в основни сектори на икономиката.

Брюксел, 22 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Становище на ЕИСК относно „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление — Принос на европейското организирано гражданско общество“ и становище на ЕИСК относно „Пътна карта за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност“ (вж. стр. 110 на настоящия Официален вестник).

(2) ЕИСК още през 2004 г. в своето становище ОВ C 117 от 30.4.2004; стр. 22-37 посочи този факт и напразно призова Комисията да посвети специално внимание на това обстоятелство.

(3) СOM(2010) 623 окончателен от 27.10.2010 г.

(4) Ето само някои от тях: финансова криза/криза на еврото, енергийна криза, криза, свързана с изменението на климата, криза в биоразнообразието, проблеми, свързани с глада.

(5) Вж. Документ на Съвета 16818/09 от 1.12.2009 г.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/102

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите — Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“

СOM(2011) 363 окончателен

Принос на европейското организирано гражданско общество

2011/C 376/19

Докладчик: г-н Hans-Joachim WILMS

На 20 юни 2011 г. Европейската комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите – Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“

COM(2011) 363 окончателен.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 22 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 141 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет смята, че Конференцията на ООН за устойчиво развитие в Рио де Жанейро през 2012 г. трябва да изпрати към световната общност ясен сигнал, с конкретни предложения за прехода към икономически ред, който се основава на качествен икономически растеж, спомага за премахване на бедността и социалната несправедливост и едновременно с това съхранява природните условия за поминък на бъдещите поколения.

1.2

Комитетът приветства съобщението на Комисията (1) като важна отправна точка за общ анализ и позициониране на институциите на ЕС в подготовката за конференцията „Рио+20“. В този контекст Комитетът се позовава на работата си по водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите и Пътната карта за постигане до 2050 г. на ниска въглеродна интензивност (2). На този фон Комитетът би искал да постави следните акценти.

1.3

Комитетът е убеден, че преходът към устойчива икономика трябва да бъде включен в една всеобхватна стратегия за устойчивото развитие и да е справедлив по същността си. Комитетът приветства факта, че вече и Комисията разглежда социалното измерение на устойчивото развитие. Комитетът би искал да се постави по-силен акцент върху този подход. От основно значение са социалното сближаване, справедливостта, включително и равнопоставеността между поколенията, справедливото преразпределение и решаването на социални проблеми, като например нарастващата неравнопоставеност, липсата на достъп до различните ресурси, бедността и безработицата.

1.4

Комитетът подкрепя политическите препоръки на МОТ относно екологичните работни места и особено подчертава необходимостта от активно участие на социалните партньори в процеса на промяна на работната среда. Освен това ЕИСК подкрепя изцяло инициативата на ООН за осигуряване на минимално равнище на социална закрила (Social Protection Floor Initiative), която има за цел да осигури основен набор от социални права и социални трансфери, както и да направи достъпни за всички основните стоки и социални услуги.

1.5

Комитетът приветства факта, че съобщението на Комисията е представено съвместно от комисарите, отговарящи за околната среда и за развитието, като по този начин недвусмислено се изтъква връзката между околната среда, устойчивото развитие и помощта за развитие. Комитетът се обявява за това новото определение на политиката на ЕС по отношение на помощта за развитие да изхожда от идеята за устойчивото развитие и това да се отрази върху насочването на помощите, както и върху разработването на местни проекти в областта на помощта за развитие.

1.6

ЕИСК остро осъжда факта, че в различни части на света и особено в развиващите се страни един милиард души страдат от глад, което е в пълно противоречие с осъществяването на първата от Целите на хилядолетието за развитие. Комитетът е убеден, че гарантирането на достъпа до ресурси, храна и енергия трябва да бъде една от приоритетните задачи в световната програма за устойчиво развитие. За осъществяването на тези цели е задължително гражданското общество да участва активно в изготвянето на политиките на местно и национално равнище, като при това в развиващите се страни трябва да се изтъкне по-специално ролята на жените.

1.7

Комитетът е убеден, че са необходими политически мерки на международно, национално, регионално и местно равнище с широк спектър от политически инструменти, за да се извърши преходът към „екологична икономика“. Тук се включват по-специално мерки, които гарантират, че пазарните цени правилно отразяват екологичните разходи, както и че финансовата политика отчита все повече екологичните аспекти, като се насочва повече към данъчно облагане на използването на ресурсите вместо на фактора „труд“. Публичните програми за финансиране трябва да се насочат към насърчаване на инвестиции в устойчиви технологии и проекти и трябва да се спрат субсидиите, които водят до увреждане на околната среда, при което съответно трябва да се вземат предвид социалните последици. Възлагането на обществени поръчки трябва да се използва в подкрепа на по-екологични продукти и услуги. Следва да се предприемат мерки за по-добра взаимна подкрепа на световната търговия и устойчивото развитие.

1.8

Трябва да се установят еднозначни параметри за измерване на напредъка по пътя към по-голяма устойчивост. Трябва да се разработят методи, които измерват икономическия напредък отвъд брутния национален продукт за подобряване на благосъстоянието на хората и качеството на живот, при отчитане на борбата с бедността, създаването на достойни условия на труд и опазването на природната среда. Като взема предвид своето становище „Отвъд БВП — показатели за устойчиво развитие“ (3), ЕИСК възнамерява още преди конференцията „Рио+20“ да изложи възгледите си за това как гражданското общество да бъде включено в разработването на тези показатели.

1.9

Във връзка с това, на конференцията „Рио+20“ трябва да се приеме мандат за „екологична икономика“, който да се изпълнява целенасочено от Организацията на обединените нации. Този мандат би трябвало да съдържа шест основни елемента:

—	измерване на напредъка по пътя към екологична икономика;

—	регулаторни мерки за прехода към екологична икономика;

—	обучение и изграждане на съзнание по въпросите на устойчивото развитие за насърчаване на екологична икономика;

—	инструменти на финансовата политика за насърчаване на екологична икономика;

—	публични разходи и инвестиции в екологична икономика;

—	определяне на цели за екологична икономика.

1.10	Резултатите от дейностите въз основа на гореспоменатия мандат трябва да се използват, за да се изготвят на национално равнище планове за действие и стратегии за преход към екологична икономика, при което следва да се отчитат съответните национални особености.

1.11

Управлението на международно равнище и на равнището на ООН в областта на устойчивото развитие и околната среда се нуждае спешно от по-добра интеграция и засилване, така че световната общност да предприеме необходимите стъпки за устойчиво развитие. Конференцията „Рио+20“ трябва да се използва за създаване на солидна институционална рамка на равнище ООН. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) би трябвало да бъде укрепена и да продължи развитието си като институция. Освен това Комитетът смята, че идеята за Съвет за устойчивото развитие, в който участват политическите лидери на държавите-членки на ООН и който е пряко подчинен на Общото събрание, е подходяща за посрещане на предизвикателствата при предприемането на необходимите стъпки за гарантиране на устойчиво развитие и за въвеждане на екологосъобразно функциониране на икономиката.

1.12

Успешният преход към устойчиво функциониране на икономиката зависи от това той да се приема и подкрепя от гражданското общество. Ето защо Комитетът се обявява твърдо за това, представителите на организираното гражданско общество да бъдат включвани активно в подготовката и последващите действия във връзка с конференцията „Рио+20“ и да се гарантира, че тяхното мнение действително ще бъде чуто на преговорите по време на конференцията и при прилагане на резултатите. Досегашните форми на участие би трябвало да бъдат подложени на критична преоценка за това, дали изпълняват ефективно тази задача. Още преди конференцията „Рио+20“ Комитетът вече активно подкрепя този процес, като провежда конференции с гражданското общество, както и консултации с представители на европейското гражданско общество и на други региони от света.

1.13

Управлението за устойчиво развитие трябва да бъде засилено на национално, регионално и местно равнище, както и на равнище управление на предприятията. Това изисква ефективно и институционално гарантирано участие на гражданското общество по теми и проекти, които са от значение за екологизиране на икономиката и на устойчивото развитие чрез демократични процеси и създаването на структури за диалог. По време на дискусиите на срещата на върха „Рио+20“, Европа би трябвало да представи своя положителен опит от участието на обществеността в процеса на вземане на решения, обществения достъп до информация за околната среда и достъпа до правосъдие въз основа на Конвенцията от Орхус и да настоява за утвърждаването на подобни структури в световен мащаб.

1.14	С цел да се обърне повече внимание на заинтересоваността от дългосрочна устойчивост и да ѝ се придаде правна стойност, Комитетът подкрепя инициативата на World Future Council на равнище ООН и на национално равнище да се създаде „омбудсман за идните поколения“.

1.15

ЕС и държавите-членки би трябвало първо да изпълнят своите собствени задачи във връзка с устойчивото развитие и прехода към екологична икономика. Що се отнася до ЕС, ЕИСК е убеден, че преговорната позиция на Съюза по време на конференцията „Рио+20“ би била по-силна, ако той остане верен на своята историческа отговорност и сам си постави амбициозни цели за устойчиво развитие. Това вече е направено в някои области, но в други трябва да бъдат положени значително повече усилия или да бъде направена първата стъпка. Комитетът настоятелно приканва Съвета, Комисията и Европейския парламент да приложат изцяло всички съществуващи цели за намаляване на емисиите до 2020 г. и да преценят дали поставената за 2020 г. цел за намаляване на емисиите не трябва да се повиши на 25 %, за да могат бъдещите цели да бъдат постигнати по разходноефективен начин и да се проправи пътят за следващи световни споразумения. Освен това всички необходими мерки за постигането на целта за увеличаване на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. трябва спешно да се приложат от всички държави-членки. Като цяло ЕС трябва да има предвид политическите последствия от прехода към по-екологична икономика за по-устойчиво развитие при определянето на новата многогодишна финансова рамка, при разработването на най-важните си политики, като например селскостопанската политика, сближаването, търговията и политиките за развитие и при по-нататъшното изпълнение на стратегията „Европа 2020“. След конференцията „Рио+20“ ЕС би следвало да преработи своята стратегия за устойчивост.

2. Контекст

2.1	На 24 декември 2009 г. Общото събрание на ООН прие резолюция относно провеждането на Конференция на ООН за устойчивото развитие (UNCSD) в Рио през 2012 г.

2.2

През 2010 г. ЕИСК разгледа подхода на ЕС във връзка с това значимо събитие и през септември 2010 г. представи своето първо становище по темата (4) Оттогава се проведоха подготвителни срещи в Ню Йорк и на други места, а Европейската комисия представи съобщение (СOM (2011) 363 окончателен) относно възможните насоки на ЕС за преговорите на срещата на върха „Рио+20“. Въз основа на широко обсъждане с представители на организираното гражданско общество, ЕИСК доразвива в настоящото становище своята позиция и настоява за това, редица въпроси да бъдат възприети като опорни точки за стратегия на ЕС за водене на преговори на срещата на върха „Рио+20“.

2.3

В резолюцията на Общото събрание се определят три основни цели на конференцията:

—	подновяване на политическия ангажимент в полза на устойчивото развитие;

—	оценка на постигнатия досега напредък и на все още неприложените заключения на най-важните срещи на върха за устойчивото развитие;

—	справяне с нови и бъдещи предизвикателства.

2.4

Актуално състояние. Въпреки че през последните 20 години определено беше постигнат напредък по някои аспекти на устойчивото развитие, в много области положението се изостря:

—	бедността нарасна в абсолютни стойности. 2,6 милиарда души живеят с по-малко от 2 евро на ден;

—	1,5 милиарда работници, т.е половината от работниците в света, работят при несигурни условия. През 2010 г. беше отчетено най-високото равнище на безработица, откакто се изготвя тази статистика;

—	емисиите на СО2 и натрупването на парникови газове в атмосферата продължават да се увеличават, а изменението на климата все повече влошава условията на живот в много части на света;

—	миграцията в световен мащаб се увеличава, което оказва още по-голям натиск върху околната среда и сигурността на снабдяването;

—	от актуалните демографски тенденции може да се заключи, че до 2050 г. населението на света ще се увеличи до близо 9 милиарда души, което ще изостри още повече тези проблеми.

2.5

Нови и бъдещи предизвикателства. Ръстът на световното население, както и нарастващите очаквания към стандарта на живот и увеличаването на потреблението на суровини водят до недостиг на храни, енергия и други природни ресурси. Последствията от това са покачване на цените и тежки социални и политически проблеми.

2.6

Гарантирането или съответно постигането на адекватна продоволствена, енергийна и ресурсна сигурност за всички хора и за бъдещите поколения в свят с постоянно нарастващо население и ограничени природни ресурси е едно от най-големите нови предизвикателства през следващите 100 години. В резултат на това е необходим качествен икономически растеж, който да спомогне за премахне на бедността и социалната несправедливост и едновременно с това да запази природните условия за поминък на бъдещите поколения. Създаването на институционални структури за справяне с това предизвикателство следва да бъде централна тема на срещата на върха през 2012 г.

2.7

През последните три години икономическата и финансовата криза постоянно занимаваше правителствените ръководители, както и икономическите и финансовите министри. Но тези остри краткосрочни проблеми не бива да изместват вниманието от все по-ясно проявяващи се проблеми на реалната икономика в света и от неотложната нужда за пренасочване на световната икономика в по-устойчива, по-справедлива и по-екологична посока. Този преход сам по себе си дава важен импулс за нови инвестиции и работни места и следва да създава повече справедливост, сближаване, стабилност и устойчивост. Той може да допринесе за разрешаването на настоящите икономически трудности.

2.8

Подновен политически ангажимент. Конференцията „Рио+20“ представлява изключителна възможност да се разработи рамка за този преход и да се поеме необходимият политически ангажимент на високо равнище за осъществяване на тази промяна. От основно значение е правителствените ръководители лично да се занимаят с тези въпроси, да вземат участие в конференцията и да я доведат до успешен завършек. Тъй като преходът на световната икономика е ключовата тема на конференцията, в нея трябва да вземат участие и министрите на финансите, околната среда и развитието.

2.9

Устойчивото развитие се основава на инициативите и на участието на гражданското общество. Гражданското общество трябва да бъде активно привлечено както в подготовката на срещата на върха, така и в последващите действия и в прилагането на резултатите от нея. На национално и международно равнище следва да бъдат създадени дискусионни структури, които да създадат възможност за диалог между представителите на гражданското общество, както и между гражданското общество и политиците, вземащи решения във връзка с екологизирането на икономиката и с устойчивото развитие.

2.10

В съответствие с решението на Общото събрание, на дневен ред ще бъдат следните две теми:

—	екологичната икономика в контекста на устойчивото развитие и борбата с бедността;

—	институционалната рамка за устойчивото развитие.

2.11

В рамките на една единствена среща на върха няма да бъде възможно да се постигне съгласие по всички мерки, необходими в световен мащаб за екологизиране на икономиката и за по-ефективно насърчаване на устойчивото развитие. Затова Комитетът е на мнение, че основна цел на конференцията „Рио+20“ би трябвало да бъде създаването на стабилна институционална рамка в системата на ООН за изпълнение на решенията на конференцията, за дългосрочно насърчаване на устойчивото развитие в целия свят и за прилагането на програма за действие, целяща екологизирането на световната икономика през следващите години.

3. Институционалната рамка – нов Съвет за устойчивото развитие

3.1

На международно равнище Комисията на ООН за устойчивото развитие (CSD) от 19 години насам отговаряше за проследяването на напредъка при постигането на устойчиво развитие в целия свят. В настоящия си формат тя обаче вече не е целесъобразна. Наистина, тя анализира правилно някои проблеми, но не беше в състояние да предприеме съществени мерки за решаването им. Необходимо е в рамките на Организацията на обединените нации да се създаде по-дееспособна структура, за да се подходи по-ефикасно към големите въпроси на устойчивото развитие в световен мащаб.

3.2

Сред различните варианти за засилване на институционалната структура в рамките на ООН, ЕИСК се обявява за оформящата се концепция за нов Съвет за устойчивото развитие, който да е пряко подчинен на Общото събрание и който да координира и подсили настоящата дейност на Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC) и на Комисията за устойчивото развитие.

3.3

В този съвет би трябвало да участват всички страни в света, представлявани от своите политически лидери. Съветът би трябвало да насърчава мерки в световен мащаб по всички аспекти на устойчивото развитие и прехода към по-екологична икономика, както и действия по нови и все по-важни теми, като продоволствената и енергийната сигурност.

3.4	Този нов съвет следва да работи в тясно сътрудничество със Световната банка и с Международния валутен фонд (МВФ), а на тях самите да се възложи нова задача – насърчаване на устойчивото развитие като нов акцент в работата им.

3.5	Програмата на ООН за опазване на околната среда (ПРООНОС) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) следва да бъдат подсилени, за да могат заедно да дават по-голям принос по въпросите, свързани с екологията и развитието като измерения на устойчивото развитие.

3.6	Управление на национално равнище. Успоредно със създаването на дееспособни структури на равнището на ООН, политическите лидери трябва да използват световната среща на върха и за съживяване на собствените си национални механизми за устойчиво развитие.

3.7

Националните стратегии за устойчиво развитие следва да бъдат обновени и осъвременени и да получат пълна подкрепа от страна на бизнеса и на всички части на гражданското общество. Консултативни органи като Съветите за устойчиво развитие трябва да получат подходящи ресурси, за да могат да изпълняват съответно своята роля като лаборатории за идеи и двигател на прогреса.

3.8

Управление на регионално и местно равнище. В цял свят съществуват множество отлични примери за това, какво могат да постигнат властите на поднационално равнище. На тази среща на върха, за образец следва да се изтъкнат най-добрите примери, а националните правителства да бъдат призовани да насърчават местните и регионалните власти в своите страни за постигане на по-нататъшен напредък и да ги подкрепят в този процес.

3.9

Ролята на икономиката и на социалните партньори. Сега е назрял моментът въз основа на най-добрите примери за положителни практики по-широко да се насърчават утвърдили се устойчиви бизнес практики, като бъдат изготвени рамково споразумение за корпоративната отговорност по отношение на устойчивостта и рамково споразумение за отчетността въз основа на ISO 26000. Преговори по тези въпроси би трябвало да започнат по време на срещата на върха. Социалните партньори трябва да бъдат изцяло включени в този процес.

3.10

Ролята на гражданското общество. Преходът към устойчиво функциониране на икономиката може да се осъществи успешно, само ако гражданското общество участва активно в този процес. Това изисква демократични процеси, както и създаване на структури за диалог между гражданското общество и политиците, вземащи решенията. Информацията за околната среда, напредъка към екологична икономика и за други аспекти на устойчивото развитие трябва да бъде широко достъпна във всички страни, така че да може да се проведе компетентен обществен дебат по тези ключови въпроси. В Европа Конвенцията от 1998 г. за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (т.нар. Конвенция от Орхус) допринесе успешно за разширяване и утвърждаване на правото на обществеността на достъп до информация, както и за насърчаване на общественото участие и на достъпа до правосъдие. На срещата на върха трябва да бъде отправен призив за изготвяне на подобни конвенции във всички региони на света, а новият Съвет за устойчиво развитие да бъде натоварен със задачата да преследва тази цел в световен мащаб.

3.11

Омбудсман за идните поколения. Нуждите на бъдещите поколения са основен аспект на устойчивото развитие; те обаче не са представени в рамките на съответните процеси на вземане на решения. За да се поправи това положение и с цел да се обърне повече внимание на дългосрочните интереси и да ѝ се придаде правна стойност, Комитетът подкрепя инициативата на World Future Council (5), на равнище ООН и на национално равнище да се създаде „омбудсман за идните поколения“.

4. Екологична икономика

4.1

Понастоящем начинът на функциониране на световната икономика не е ориентиран към устойчиво развитие. От екологична гледна точка той насърчава прекомерното потребление на природни ресурси, създава условия за замърсяване на околната среда и не е в състояние да смекчи изменението на климата. В социално отношение този начин на функциониране е причина за висока безработица и бедност, както и за широко разпространените лошо здравословно състояние и липса на образование.

4.2

Екологизирането на икономиката означава пренасочване на начина, по който тя функционира, към по-устойчиви резултати. Икономическите цели трябва да бъдат преразгледани с оглед на приноса им за устойчивото развитие. Всички инструменти на икономическата политика трябва да бъдат конфигурирани така, че да могат да насочат икономиката в по-голяма степен към устойчиво развитие.

4.3

В досегашното икономическо развитие икономическият растеж беше важна предпоставка за повишаване на общия стандарт на живот. Той трябва да остане и за в бъдеще основна цел, по-специално за развиващите се страни, където тепърва предстои да бъдат създадени достойни условия на живот за всички. Екологичната икономика е насочена към това, да отдели икономическия растеж от отрицателните последици за околната среда. Тя трябва да бъде елемент от стратегия за устойчиво развитие, която е насочена към качествен икономически растеж, спомага за премахване на бедността и социалната несправедливост и едновременно с това запазва природните основи за поминък на бъдещите поколения. Преориентирането към екологична икономика трябва да спазва основните принципи на справедливост, сътрудничество и обща, но диференцирана отговорност.

4.4

ЕИСК оценява като положителен факта, че в международните преговори за климата сега се вземат предвид също и социалното измерение, и аспектът на достойните условия на труд при прехода към нисковъглеродна икономика. Това е заложено в общата концепция за дългосрочни действия в световен мащаб в Споразумението от Канкун. Комитетът подкрепя политическите препоръки на МОТ относно зелените работни места и подчертава по-специално необходимостта от активно включване на социалните партньори в процеса на трансформиране на работната среда.

4.5

Задачата за екологизиране на икономиката е много широкообхватна и трябва да бъде застъпена в множество различни области:

—	на международно, национално, както и регионално и местно равнище на управление;

—	в много сектори на икономиката;

—	като бъдат привлечени за участие най-различни предприятия, социалните партньори и други икономически участници;

—	с участието на гражданите и потребителите.

4.6

Конференцията „Рио+20“ трябва да породи нов политически ангажимент за насърчаване на устойчивото развитие и за преход към екологична икономика в целия свят. Участниците в конференцията следва да утвърдят принципи за прехода към по-екологична икономика. Освен това те трябва да възложат на компетентните органи на Организацията на обединените нации мандат да разработят насочена към действия работна програма относно ключовите въпроси на насърчаването на устойчиво развитие в целия свят.

4.7

Мандат за „зелена икономика“, възложен на органите на Организацията на обединените нации. Комитетът предлага в един мандат за по-нататъшната дейност на органите на ООН за устойчиво развитие да бъдат включени шест стълба или основни точки:

—	измерване на напредъка по пътя към екологична икономика,

—	регулаторни мерки за прехода към екологична икономика,

—	образование по въпросите на устойчивото развитие за насърчаване на екологична икономика,

—	инструменти на финансовата политика за насърчаване на екологична икономика,

—	публични разходи и инвестиции в екологична икономика,

—	определяне на цели за екологична икономика.

4.8	ЕС и неговите държави-членки натрупаха разностранен опит при прилагането на политически инструменти за насърчаване на устойчивото развитие. Ето защо ЕС би трябвало активно да споделя този опит на международно равнище.

4.9

Измерване на напредъка към постигане на по-екологична икономика. Трябва да се установят еднозначни параметри за измерване на напредъка по пътя към по-голяма устойчивост. Необходимо е да се разработят методи, които измерват икономическия напредък въз основа на подобряване на благосъстоянието на хората и качеството на живот при отчитане на борбата с бедността, създаване на достойни условия на труд и опазване на природната среда. По-специално трябва да се постигне съгласие относно методите, по които се измерва изразходването на различни видове природен капитал в почвата, водата, въздуха и съответните екосистеми при извършване на икономическа дейност.

4.10	На срещата на върха следва да се договори график за изграждане на система за измерване на напредъка по пътя към екологично функциониране на икономиката.

4.11

Още в становището си „Отвъд БВП — показатели за устойчиво развитие“ (6) ЕИСК вече изложи разсъждения относно границите на БВП, възможните промени и допълнения, както и необходимостта от изготвяне на нови критерии, с които могат да бъдат утвърдени допълнителни показатели за благосъстояние и (икономическа, социална и екологична) устойчивост. ЕИСК възнамерява още преди конференцията „Рио+20“ да изложи своите възгледи за това, по какъв начин гражданското общество може да бъде включено в разработването на тези показатели.

4.12

Регулаторни мерки. В ЕС стандартите за ефективност за много различни продукти и процеси (особено стандартите за енергийна ефективност) в течение на годините ставаха все по-високи чрез постепенно затягане на минималните стандарти. Ето защо ЕС би следвало да предложи сходен механизъм, за да се насърчи този процес в световен мащаб. Вероятно е също така целесъобразно да се разработят нови международни инициативи за управление на химикалите, както и за справяне с последиците от нови, развиващи се технологии, като напр. нанотехнологиите.

4.13	Образование по въпросите на устойчивото развитие и обмен на информация. Някои страни, региони, градове, предприятия и др. вече показаха на практика, че преходът към устойчиво развитие може да се осъществи успешно.

4.14

Европа активно насърчи образованието по въпросите на устойчивото развитие и информационните кампании за утвърдени практики и за нови инициативи в областта на устойчивото развитие. Натрупаният опит в тази сфера следва да бъде споделен по време на международните дискусии във връзка с инструментите за постигане на екологична икономика.

4.15

Мерки на финансовата политика. Срещата на върха би следвало да даде допълнителен тласък на националните и международните усилия за екологизиране на финансовата политика, като се премахнат нелогичните субсидии и данъчната политика се формулира така, че да се улеснява заетостта и да се утежняват тези, които замърсяват околната среда или използват изкопаеми горива и други природни ресурси. Освен това е време да се предприеме нова инициатива, насочена към международно договорено данъчно облагане на финансовите транзакции, а приходите от него да се използват за инвестиции в устойчивото развитие.

4.16

Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Компетентните органи на Организацията на обединените нации би трябвало да бъдат натоварени със задачата да установят в кои области на научните изследвания и разработването на технологии и инструменти за екологична икономика би било полезно усилията в областта на НИРД да се обединят чрез международно сътрудничество. Важно е в целия свят бързо да се въведат нови, по-екологични технологии. Компетентните органи на Организацията на обединените нации следва по-специално да установят кои са пречките за бързия трансфер на такива технологии и да разработят възможности за премахването им.

4.17

Възлагането на обществени поръчки може да се превърне в ефикасен инструмент за насърчаване на предприятията да предоставят по-екологични продукти и услуги. Европа разполага с опит при използване на „зелените“ обществени поръчки, при спазване на принципите на свободната търговия в европейска рамка. На компетентните органи на Организацията на обединените нации следва по-специално да се възложи задачата за насърчаване в световен мащаб на утвърдените практики в тази област.

4.18

Инвестиционни потоци – нов световен договор. Според достоверни оценки, необходимите общи инвестиции за извършване на прехода към икономика с по-ниски емисии на CO2 само в сектора на енергетиката през следващите 40 години ще достигнат няколко милиарда евро. За други аспекти на прехода към устойчивото развитие също ще са нужни големи суми. На компетентните органи на Организацията на обединените нации следва да се възложи задачата да предоставят форум за наблюдение на най-важните световни инвестиционни потоци и да установят дали те трябва да се увеличават или пренасочват, за да се осъществи преходът към устойчива икономика.

4.19

Капацитетът на отделните страни по отношение на природни, икономически и човешки ресурси за извършване на преход към устойчиво развитие варира значително. Едно от най-важните предизвикателства за Срещата на върха през 2012 г. ще бъде как да се придаде повече съдържание и обхват на един световен договор, за да се мобилизират публичните и частните ресурси за програми за изграждане на капацитет, технологичен трансфер и устойчиви инвестиции и за да се подкрепят най-слабо развитите страни и други развиващи се страни по един справедлив начин в усилията им да бъдат в крак с прехода към устойчиво развитие. Компетентните органи на Организацията на обединените нации следва да наблюдават напредъка по спазването на финансовите и другите ангажименти за подкрепа на развиващите се страни в прехода им към устойчиво развитие.

5. Цели в ключовите сектори

5.1

Концепцията за по-екологична икономика ще се отрази върху всички икономически сектори. Всички сектори трябва да направят по-ефективно своето потребление на енергия и на останалите природни ресурси, да намалят въздействието на замърсяването и генерирането на отпадъци, да обръщат повече внимание на природната среда и на биологичното разнообразие, както и да гарантират равенство и справедливост.

5.2

Понастоящем международните цели за развитие са насочени към изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие. Комитетът смята, че в хода на предвиденото за 2015 г. преразглеждане, за следващия период трябва да бъдат определени нови международни цели за развитие с по-силен акцент върху целите на устойчивото развитие. Срещата на върха в Рио следва да възприеме тази обща цел и да възложи на новия Съвет за устойчиво развитие да представи конкретни предложения в ключовите сектори. В следващите параграфи се разглеждат приоритетите в някои ключови сектори.

5.3	Енергетика. Екологизирането на енергийния сектор представлява най-голямото предизвикателство в рамките на цялостния проект за „зелена икономика“.

5.4

Преходът към екологична икономика изисква радикални промени в енергийния сектор, който трябва да премине от изкопаеми горива към енергийни източници с ниски или нулеви емисии на CO2, каквито са възобновяемите енергийни източници. В същото време, за един по-рентабилен и по-ефективен преход, всички сектори трябва да положат значителни усилия, за да се използва енергията по-ефективно и по този начин да се спре или да се намали нарастването на световното търсене на енергия.

5.5

Достъпът до чисти, достъпни и модерни енергийни услуги е задължително условие за насърчаване на дългосрочно социално и икономическо развитие и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Според Международната агенция по енергетика повече от 1,4 милиарда души в целия свят нямат достъп до електричество. Още един милиард нямат достъп до надеждни електрически мрежи. Неотдавна Общото събрание на ООН определи 2012 г. за „Международна година на устойчивата енергия за всички“, с което предоставя много необходимата възможност вниманието на световната общественост да се насочи към енергийната бедност, както и към достъпните решения и бизнес модели, които вече съществуват и могат да бъдат използвани в световен мащаб. ЕИСК участва активно в дебата относно устойчивото развитие и устойчивата енергия и ще продължи да дава своя принос по този важен въпрос.

5.6	Много хора все още нямат достатъчен достъп до енергия (енергийна бедност). Приоритетна цел на прехода към по-екологични форми на енергоснабдяване трябва да бъде осигуряването на достатъчно енергия на приемливи цени за по-бедните слоеве от населението.

5.7	Селско стопанство, биологично разнообразие и природна среда. Комитетът остро осъжда факта, че в различни части на света, преди всичко в развиващите се страни, един милиард души страдат от глад, което е в пълно противоречие с осъществяването на първата от Целите на хилядолетието за развитие.

5.8

Комитетът призовава световната общност да признае на международно и национално равнище правото на храна, да подобри правото на собствена земя, на достъп до земя и до вода, както и да държи под контрол закупуването на големи площи земя от страна на държавата и частни инвеститори в развиващите се страни (т. нар. „land grabbing“).

5.9

В много части на света селскостопанската дейност се нуждае от задълбочено преосмисляне от гледна точка на екологичната икономика, гарантирането на продоволствена сигурност за всички, опазването на природния капитал на почвите и на видовото им разнообразие, както и с оглед на насърчаване на ресурсната ефективност в този сектор. Водните ресурси се нуждаят от особена грижа към по-добро управление и опазване. В тези области трябва да бъдат поставени нови цели.

5.10

ЕИСК вижда ключа към устойчивото селско стопанство в поддържане на достатъчно от количествена гледна точка, качествено и регионално диференцирано, цялостно и екологосъобразно производство на хранителни продукти, което опазва и поддържа селските райони, запазва разнообразието и специфичните характеристики на продуктите и насърчава разнообразието и богатството на видове на култивиран ландшафт и селските райони (7). Въпреки че в целия свят се насърчава по-голямото биологично разнообразие, все още се наблюдава изчезване на видове. Горското стопанство, минното дело, индустрията, както и не на последно място нарастването на населението, също заплашват разнообразието на видовете.

5.11

Трябва да се предприемат ефикасни мерки за по-добро и по-прозрачно функциониране на пазарите на селскостопански продукти. Необходимо е да се води борба с промяната и недопустимото повишаване на цените на хранителните продукти. Използването на възобновяеми суровини за добив на енергия не бива да се извършва в ущърб на световното продоволствено осигуряване. Продоволствената сигурност трябва да се гарантира чрез създаването на запаси на регионално равнище. Освен това трябва да се цели по-засилено използване на остатъчната биомаса от селското стопанство и производството на храни.

5.12

Правата на работниците в селското стопанство трябва да се гарантират чрез прилагане на съществуващите конвенции на МОТ. Активното участие на гражданското общество при осъществяването на местно и национално равнище на проекти, свързани с устойчивостта, е безспорно, при това в развиващите се страни трябва по-специално да се изтъква и ролята на жените.

5.13

Морска среда. Морската среда е подложена на замърсяване, прекомерен риболов и свръхексплоатация на други морски ресурси. Участниците в конференцията би трябвало да възложат задачата на отговорните органи на Организацията на обединените нации да стартират нов международен процес, за да се засилят и координират съществуващите механизми за опазване на морската среда и за да могат другите морски ресурси да се опазват по-ефективно, отколкото при сега действащите разпоредби.

6. Демонстриране на отговорно отношение

6.1	За да бъде благонадежден, ЕС трябва на първо място да изпълни своите собствени вътрешни задачи по отношение на устойчивостта.

6.2

Държавите-членки и ЕС трябва:

—

съвместно да потвърдят политическия си ангажимент за устойчиво развитие, като възложат отговорността за това на правителствените ръководители, които да получават съответно съдействие от страна на икономическите и финансовите министерства, както и на министерствата на околната среда и други министерства;

—	да вдъхнат нов живот на своите стратегии и програми за действие за устойчиво развитие;

—	да работят в тясно сътрудничество с предприятията и всички части на гражданското общество при подготовката на срещата на върха и при последващите действия, както и при насърчаването на устойчиво развитие и на екологична икономика.

План за действие

Европейският икономически и социален комитет се ангажира да проследява активно процеса, свързан с провеждането на конференцията на ООН относно устойчивото развитие през 2012 г. в Рио. Още по време на изготвянето на настоящото становище се проведоха изслушвания на 23 март 2011 г. и 7 юли 2011 г.

—	След приемане на становището, докладчикът ще положи активни усилия за включване на позицията на ЕИСК в междуинституционалния диалог, с цел изработване на обща позиция на ЕС.

—

На основата на приетите становища, ЕИСК ще разширява все повече диалога с европейското организирано гражданско общество. Планирани са съвместни срещи с Групата за връзка, с представители на националните икономически и социални съвети, а освен това и с други организации и мрежи на гражданското общество, които също са в процес на дефиниране на своите позиции за конференцията „Рио+20“. Заплануваната за началото на 2012 г. голяма конференция на ЕИСК ще бъде още един жалон в този процес на дискусии в гражданското общество.

—

Отвъд вътрешноинституционалния диалог, ЕИСК разглежда темата за конференцията „Рио+20“ в рамките на отношенията си с представители на организираното гражданско общество от други региони на света, най-вече Бразилия – страната домакин на конференцията, Китай и Южна Африка. Докладчикът ще вземе активно участие в този диалог, за да дефинира общи акценти в целите на организираното гражданско общество от различни региони на света и да представи тези позиции през юни 2012 г. в Рио де Жанейро. Освен това докладчикът ще представлява ЕИСК в разискванията, посветени на „Рио+20“ в Международната асоциация на икономическите и социални съвети и сродните институции (AICESIS). По време на конференцията в Рио следващата година са планирани поредица от срещи с международните ни партньори.

Брюксел, 22 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) COM(2011) 363 окончателен.

(2) Вж. страници 110 в настоящия Официален вестник.

(3) ОВ C 100 от 30.4.2009 г., стр. 53.

(4) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към световна среща на върха за устойчивото развитие през 2012 г.“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 65.

(5) http://www.futurejustice.org/action-the-campaign/?section=full#21.

(6) ОВ C 100 от 30.4.2009 г., стр. 53.

(7) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.“, ОВ С 354 от 28.12.2010 г., стр. 35.

22.12.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/110

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“

COM(2011) 112 окончателен

2011/C 376/20

Докладчик: г-н ADAMS

Съдокладчик: г-н ZBOŘIL

На 8 март 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“

COM (2011) 112 окончателен.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 22 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1 Комитетът приветства изготвената от Комисията Пътна карта за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност като визия за бъдеща стратегия и призовава всички европейски институции да я възприемат изцяло като ръководен принцип по отношение на действията и разработваните политики, необходими за постигане на целите до 2050 г. В този контекст Комитетът се позовава на работата си по водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите и на предложенията си във връзка с Конференцията на ООН за устойчивото развитие през 2012 г. (1)

1.2 Комитетът призовава Съвета, Комисията и Парламента да осигурят цялостното изпълнение на всички досега поставени за 2020 г. цели във връзка с въглерода и отново да обмислят поставяне на по-амбициозна цел до 2020 г. за емисиите на парникови газове, така че намалението да бъде в размер на 25 %, въз основа на постигнатия напредък по време на преговорите в рамките на 17-ата Конференция на страните и очакваното икономическо развитие на Общността, като етап от постигането на договореното намаление от 80-95 % до 2050 г.

1.3 Комитетът призовава ЕС да приеме индикативни цели за намаляване на емисиите от парникови газове, равняващи се съответно на 40 % до 2030 г. и на 60 % до 2040 г., и да изготви съответни правно обвързващи политики, които да доведат до постигането на тези намаления. Подобни дългосрочни индикативни цели са необходими като жалони, които ще осигурят предсказуемост и стабилност на инвеститорите и на вземащите решения.

1.4 Комитетът препоръчва Комисията да представи изчерпателен нов пакет от мерки, с цел да стимулира реализирането на мащабните инвестиции, необходими за изпълнение на тези нови цели. Пакетът следва да съдържа мерки за укрепване на схемата за търговия с емисии (СТЕ) като инструмент за оптимизиране на разходите, който може да направлява вземането на инвестиционните решения, както и други мерки за:

—	насърчаване на енергийната ефективност във всички сектори;

—	повишаване на информираността на потребителите и на способността им да използват покупателната си способност в полза на нисковъглеродните стоки и услуги;

—	подкрепа за инвестициите, които ще трябва да се направят в инфраструктурата;

—	насърчаване на обучението и изграждане на капацитет в ключовите сектори.

1.5 Комитетът настоятелно изтъква необходимостта от активна промишлена политика и координирана научноизследователска и развойна дейност в подкрепа на прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност. Той подкрепя предложението за пътни карти, които да послужат като стратегическа визия, направляваща процеса на преход, по-специално по отношение на електропроизводството, транспорта, строителството и жилищата, селското стопанство и управлението на отпадъците.

1.6 От първостепенно значение е да се осигури пълноценно участие на гражданското общество в конкретните стратегически планове чрез структуриран и постоянен диалог.

2. Пътната карта

2.1 В пътната карта до 2050 г. се предлагат действия, които ще позволят на ЕС да постигне намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с целта за намаляването им с 80 % до 95 % спрямо нивата от 1990 г., която Съветът препотвърди като цел на ЕС през февруари 2011 г.

2.2 За да се постигне това, в пътната карта се предлага да се планира намаление с 80 % на вътрешните емисии на парникови газове до 2050 г., което означава, че по-високата цел от 95 % ще се постигне чрез изкупуване на квоти на световния пазар на въглеродни емисии. Намаляването на вътрешните емисии от порядъка на 40 % и 60 % под нивата от 1990 г. би било икономически най-ефективният път за постигане на целите съответно до 2030 г. и 2040 г., и в този контекст намаляването с 25 % до 2020 г. се разглежда като част от тази прогресия.

2.3 В сектора на електроенергията в пътната карта се предлага нисковъглеродните технологии да поемат почти 100 % от доставките на електроенергия до 2050 г. Това ще наложи да бъдат направени значителни инвестиции във възобновяеми източници на енергия и за разработване на нови интелигентни електроенергийни мрежи в Европа, като тласъкът за това ще дойде предимно от укрепналата СТЕ.

2.4 По отношение на транспорта се предвижда намаление на емисиите на парникови газове със 60 % до 2050 г. В пътната карта се посочва, че биогоривата трябва да се разработят допълнително, особено по отношение на въздухоплаването и тежкотоварните превозни средства. В нея се отбелязва обаче и съществуващата взаимовръзка между проблемите по отношение на продоволствената сигурност и околната среда и развитието на биогоривата, и се подчертава важността на разработването на по-устойчиви биогорива от второ и трето поколение.

2.5 По отношение на сградния фонд, в пътната карта се подчертава, че е важно бързо да започнат да се прилагат стандартите за почти нулеви въглеродни емисии за новото строителство, и се изтъква предизвикателството, свързано с подобряване на енергийната ефективност на съществуващите сгради.

2.6 По отношение на промишлеността се предвижда по-нататъшно повишаване на енергийната ефективност и преход към по-малко енергоемки методи на производство. Ще са необходими решения, конкретно разработени за промишлеността, както и допълнителни пътни карти, конкретно изготвени за съответните промишлени отрасли. Важно е да се гарантира, че мерките за намаляване на въглеродните емисии няма да принудят енергоемките промишлени отрасли да се пренасочат към по-слабо регулирани части на света (изместване на емисиите на парникови газове).

2.7 По отношение на отраслите на селското и горското стопанство е необходимо да се увеличи енергийната ефективност и да се насърчат практиките, които подобряват способността на обработваемата земя да улавя и задържа въглерод. Отбелязва се също така биомасата като потенциално устойчив източник на енергия, при условие че всички аспекти на въздействието ѝ бъдат подложени на правилна оценка. По принцип е необходимо да се намерят начини за съвместяване на нарастващото търсене на храни или биомаса с целите на политиката в областта на климата.

2.8 За да бъдат постигнати всички тези цели, ще са необходими допълнителни публични и частни инвестиции от приблизително 270 милиарда евро годишно за следващите 40 години. Това представлява 1,5 % от БВП на ЕС или 8 % от настоящите равнища на инвестициите, което е значително под равнищата, достигнати от някои бързоразвиващи се икономики, които са се ангажирали сериозно с постигането на ниска въглеродна интензивност.

2.9 Допълнителни публични средства за финансиране на тези инвестиции могат да се набавят чрез приходите от отдаването на търг на следващия кръг от квоти в рамките на СТЕ. Освен това е необходимо всички публични инвестиционни програми да се използват по-систематично, за да способстват за допълнително набиране на средства от частния сектор.

2.10 Други предимства на прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност включват намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, подобряване на енергийната сигурност, създаване на нови работни места и подобряване на качеството на въздуха и здравето.

2.11 В съобщението не се предлагат конкретни нови политики и мерки. В него се посочват редица области, в които ще са нужни нови стратегии или политически инициативи на равнище на ЕС и на национално равнище, с цел да се осигури необходимият преход през следващите 40 години. Пътната карта до 2050 г. показва важна промяна, при която вместо от нови обвързващи цели се преминава към мерки. Тя поражда дебат, при който държавите-членки на ЕС решават дали ще имаме нови цели или не. Предстои вземането на важно политическо решение: цели, съгласно принципа „отгоре-надолу“ или политика за технологични иновации, съгласно принципа „отдолу-нагоре“.

3. Общи бележки

3.1 В пътната карта са използвани определени икономически модели, за да се онагледят икономически най-ефективните пътища за достигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. Необходимо е да се осигури повече информация за създаването на моделите, за използваните в тях данни и за прилаганите тестове за чувствителност, за да се изгради пълно доверие в методологията. Независимо от това, тази методология изглежда достатъчно солидна, за да се използва в подкрепа на основното заключение, че нивата на инвестициите трябва да се повишат значително, за да се постигне икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г.

3.2 В частност, Комитетът силно подкрепя заключението, направено в пътната карта, че осигуряването на ранен напредък е от изключително голямо значение за постигане на икономическа ефективност. Постигнатият на ранен етап напредък може да ускори въвеждането на нови технологии, да понижи цените им, да способства за избягването на скъпи и разточителни нови инвестиции в краткотрайни и въглеродоемки съоръжения, и ще породи икономически тласък за осъществяване на нужните промени.

3.3 Пътните карти са полезни само тогава, когато водят до действия. Основната проверка за настоящата пътна карта е в това, да се установи доколко тя може да стане неразделна част от процеса на изготвяне на политика и вземане на решения от страна на съответните ключови европейски фактори - в правителствата, енергийния сектор и други основни промишлени сектори, както и от индивидуалния избор на потребителите.

3.4 Политическата, икономическата и технологичната промяна в бъдеще ще изисква проявата на известна гъвкавост по избрания път, но това не трябва да се приема като оправдание за нерешителност и отлагане. Чрез пътната карта трябва да се изгради консенсус между всички основни участници относно естеството и темпото на необходимия напредък, както и относно необходимото увеличение на мащаба на инвестициите. Следва да се наблегне по-специално върху обезпечаването на онези инвестиции, които ще подобрят сигурността на енергийното снабдяване в Европа, имайки предвид несигурността по отношение на много от съществуващите енергийни източници на Европа през идните години.

3.5 Пътната карта ще трябва също така да помогне на обществеността и потребителите да осмислят необходимостта от преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност и ролята, която всеки участник ще трябва да поеме. Важно е това да бъде един „справедлив преход“, който не накърнява ничии интереси и помага на всички да се адаптират към нужните промени.

3.6 Редица други страни (сред които Китай, САЩ, Южна Корея и др.) влагат големи усилия в разработването и внедряването на нисковъглеродни технологии, за да се сдобият с технологично лидерство и конкурентно предимство в този нов промишлен отрасъл на растеж. Изключително важно е Европейският съюз да положи равностойни усилия, за да не изостане в силно оспорваната надпревара в областта на по-екологосъобразните и нисковъглеродните технологии.

3.7 Настоящите цели „20-20-20“ за увеличаване на употребата на енергия от възобновяеми източници, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии, които следва да се постигнат до 2020 г., поставят задача пред ЕС по отношение на този срок, и е важно всички те да бъдат изпълнени. Комитетът настоятелно приканва Съвета, Парламента и Комисията да обмислят в спешен порядък възможността за поставяне на по-амбициозна цел до 2020 г., под формата на намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 25 %, въз основа на постигнатия напредък по време на преговорите в рамките на 17-ата Конференция на страните и очакваното икономическо развитие на Общността, като етап от постигането на намаление с 80 % до 2050 г.

3.8 Разбира се, ще бъде добре, ако тези задачи могат да бъдат извършени паралелно с осъществяване на напредък към постигане на общо споразумение относно нов набор от цели в международния процес на преговори за изменението на климата. Но липсата на такова общо споразумение не следва да се използва като причина за отлагане на по-нататъшни действия по отношение на нещата, които самият ЕС трябва да свърши сега, за да изпълни своята дългосрочна цел за 2020 г., да подобри своята собствена енергийна сигурност на доставките и да запази конкурентната си позиция в надпреварата за екологосъобразните технологии.

3.9 Комитетът също така настоятелно призовава ЕС да действа бързо, за да приеме индикативни цели за намаляване на емисиите от парникови газове в размер на 40 % до 2030 г. и на 60 % до 2040 г., за да се предоставят предсказуеми насоки на лицата, които вземат инвестиционни решения в областта на енергетиката и в други ключови области.

3.10 Сумата на необходимите нови инвестиции, възлизаща на 270 млрд евро годишно, е голяма, но като се има предвид, че е едва 1,5 % от БВП на ЕС, тя е постижима - при условие че фискалните и другите рамкови сигнали бъдат установени и поддържани по един положителен начин. Комитетът категорично подкрепя необходимостта от стабилност и предсказуемост в рамката, като начин да се осигурят адекватни гаранции за необходимите инвестиции.

3.11 Целите на пътната карта ще изискват както пазарен тласък (т.е. наличието на конкурентоспособен интегриран енергиен пазар на ЕС, на необходимата мрежова инфраструктура и на ценообразуване на въглеродните емисии), така и „технологичен тласък“ (т.е. подкрепа за научноизследователска и развойна дейност, за демонстрационни дейности и ранно внедряване, както е посочено в плана SET (2)). Оказването на подкрепа за ранно и широко внедряване на нови, уникални, нисковъглеродни технологии е от особена важност за по-бързото им усвояване и приложение в практиката. Трябва да се спазват бюджетните ангажименти по отношение на тази област, поети на по-ранен етап.

3.12 Осигуряването на мостово финансиране е особено важно условие, което ще гарантира, че новите технологии с висока европейска добавена стойност и положителна норма на икономическа рентабилност в дългосрочен план няма да умрат на ранен етап от своето развитие. ЕС следва:

—	да осигури финансова подкрепа за технологии, създадени в рамките на плана SET, чрез пригодени за случая комбинации от безвъзмездно отпуснати средства и заеми;

—	да приведе правилата за обществените поръчки в съответствие с целите на плана SET;

—	да гарантира съгласуваност на действията на Кохезионния фонд и структурните фондове, с цел осигуряване на подкрепа на целите за нисковъглеродни инфраструктури и други проекти.

3.13 В пътната карта се поставя силно ударение върху европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) като средство за осигуряване на необходимите промени и инвестиции. СТЕ беше създадена с намерението да се превърне в световен модел за подражание и да се вгради в международната система „лимити и търговия“, целяща да постави неотклонно намаляващ горен лимит на световните въглеродни емисии в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C. Целта беше да се установи световна цена за търговията с въглеродни емисии в контекста на един световен пазар, който, след като заеме стабилна позиция, може сам по себе си да послужи като мощен инструмент за осъществяване на необходимата промяна по отношение на инвестициите, насочвайки ги към нисковъглеродните технологии на бъдещето. Поради това, че функционира сама, настоящата СТЕ не успява да осигури необходимия стимул за масово нарастване на новите, по-екологосъобразни инвестиции, дори само в рамките на Европа.

3.14 Във връзка с това, Комитетът предлага Комисията да обмисли изготвянето на изчерпателен нов пакет от мерки, които да предизвикат необходимата бърза промяна на инвестиционните приоритети. Пакетът определено трябва да включва реформа и укрепване на СТЕ (на която сега следва да се гледа като на европейска мярка, а не като на предвестник на световна структура), с конкретната цел набиране на значителни финансови средства за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност и внедряване на новите технологии и поддържащата ги инфраструктура. Той трябва също така да включва редица други фискални, регулаторни и ориентирани към потребителите мерки.

3.15 Изчерпателен пакет от мерки

а) Укрепена СТЕ

Комитетът препоръчва да се извърши широкообхватен преглед на СТЕ. Четири области са от особено значение:

—

Необходимо е да бъдат намерени пътища за увеличаване на способността на системата да оказва подкрепа за изобретяване и внедряване на нови нисковъглеродни технологии, както е описано в плана SET; освен това е необходимо да се използват постъпленията от търговете на квоти за въглеродни емисии за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност, на демонстрационните дейности и на ранното внедряване.

—

Трябва да се обърне внимание на потенциалния проблем с изместването на въглеродните емисии, т.е. пренасочването на промишлеността (особено на въглеродоемките отрасли) извън ЕС. Предвид невъзможността да се реализира световен пазар на въглеродни емисии, може към настоящия момент да се окаже основателно прилагането на компенсираща мярка, състояща се от изравняване на цената на въглеродните емисии при границата. Докато не се създаде световен пазар за въглеродни емисии, Комисията следва да предприеме допълнителни мерки за осигуряване на конкурентоспособността на предприятията, които са реално засегнати от изместването на въглеродните емисии.

—	Следва да се преразгледа отрасловият обхват. (В предишни свои становища Комитетът приветства включването на авиационния отрасъл в обхвата на схемата за търговия с емисии и призовава за по-нататъшното ѝ разширяване, с което да обхване и морския отрасъл).

—	Международните компенсационни механизми, способстващи за икономически ефективно намаляване на емисиите в развиващите се страни следва да се укрепят и разгърнат (без да се използват като основание за отслабване на усилието за постигане на целите за намаляване на вътрешните емисии).

б) Регулаторни мерки. Енергийна ефективност

Някои отрасли, например енергийната ефективност, не са много чувствителни към ценовите сигнали. Необходими са по-строги европейски мерки, за да се наложат и въведат по-високи стандарти за енергийна ефективност на жилищните и другите видове сгради, на автомобилите и другите видове превозни средства, както и на различните видове потребителски продукти. Призоваваме за енергично прилагане на Директивата за енергийната ефективност (COM(2011) 109 окончателен) след изчерпателна оценка на въздействието.

в) Засилване на ролята на потребителите

Потребителите трябва да бъдат мотивирани да оказват активен принос към създаването на нисковъглеродно общество, като закупуват екологосъобразни стоки и услуги, по-специално чрез:

—	повишаване на доверието в инициативите за поставяне на „зелени“ етикети и хармонизиране на техните стандарти,

—	насърчаване на достъпността на ефикасните и устойчивите потребителски продукти,

—	укрепване на вътрешния енергиен пазар на ЕС.

Потребителите трябва да бъдат убеждавани, че могат да окажат принос за осигуряване на бъдеще с по-ниски въглеродни емисии и следва да се насърчава формирането на кооперативни партньорства с публичния сектор.

г) Инфраструктура

По отношение на инфраструктурата, която ще поддържа новите нисковъглеродни технологии и ще осигурява оперативната съвместимост, например чрез нови интелигентни мрежи за пренос на електроенергия, ще са необходими големи инвестиции на общоевропейско равнище, за да се осигури съгласуваност на техническите спецификации и оптимално споделяне на електричеството. Препоръчваме да се направи последващо проучване от страна на Комисията на пътищата за развитие на общоевропейска инфраструктура в подкрепа на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и на свързаните с това инвестиции и институционални структури.

д) Изграждане на капацитет и последствия за заетостта

Много е важно да се направи предварителен анализ и оценка на социалното въздействие на растежа и свиването на отраслите, засегнати от прехода към ниски въглеродни емисии, да се въведат всеобхватни секторни инструменти и мерки, за да се изградят необходимите умения и способности и да се предложи преквалификация или друга помощ на напускащите по-старата икономика с високи въглеродни емисии, като по този начин се осигури социално справедливо преструктуриране.

е) Фискални мерки

Неутралните фискални реформи с цел увеличаване на данъчното облагане на горивата, съдържащи въглерод, (и други природни ресурси), като същевременно се насърчава заетостта и подобряването на социалната сигурност, могат да изпълняват важна роля, като дават насоки за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. Може би политическата обстановка все още не е подходяща за възраждане на направеното преди време предложение за въвеждане на общоевропейски данък върху въглеродните емисии, но трябва да се положат всички усилия за насърчаване на такава реформа на национално равнище. Комитетът приветства и неотдавна направеното предложение за въвеждане на данък върху финансовите транзакции и настоява приходите от тях да бъдат насочвани за насърчаване на инвестициите в икономиката с ниски въглеродни емисии.

4. Коментари относно конкретни отрасли

4.1 Енергетика. Цената на възобновяемите енергийни източници намалява стремително през последните години. Днес инвестициите трябва да се увеличат, за да се намали цената на тези източници до конкурентни и достъпни нива. В същото време е необходимо да се осигури достатъчно базисно захранване или да се разработят системи за съхранение и разпределение, за да се преодолеят проблемите, свързани с нередовното подаване на ветрова и фотоволтаична енергия.

4.2 Развитието на концепцията за интелигентна електроенергийна мрежа от европейски мащаб е също важно условие за по-широкото интегриране на възобновяемите източници на енергия. Засега европейската електроенергийна мрежа има ограничен капацитет да абсорбира нередовно подаваните количества енергия от възобновяеми енергийни източници и системата се нуждае от достатъчно базисно захранване с енергия от невъзобновяеми източници (включително ядрени). Необходимо е да се предприеме разгърнато развитие на системите от интелигентни интегрирани електроенергийни мрежи (включително сектора за управление на промишленото и битовото търсене) и да се създаде мащабен капацитет за съхранение на леснодостъпните енергийни ресурси (батерии, енергия, генерирана от водноелектрически централи и т.н.). За да бъдат ядреното гориво и изкопаемите горива с улавяне и съхраняване на въглерод (УСВ) част от решението, този въпрос трябва да се разгледа открито и да бъде решен, най-вероятно чрез индивидуален подход към отделните ситуации или страни. С нетърпение очакваме предстоящата енергийна пътна карта до 2050 г. да изложи тези варианти на избор по-подробно и освен това очакваме по-голяма координация между съоръженията за производство и пренос на енергия в Европа.

4.3 Инвестирането в нисковъглеродни технологии може да означава ускоряване на скоростта на инвестиране отвъд пределите, които пазарът би считал за печеливши. Това ще изисква публични средства, особено за демонстрационни дейности и ранно внедряване. По-нататъшното развитие на плана SET е от съществено значение за постигането на икономика с ниски въглеродни емисии.

4.4 Транспортен отрасъл. Комитетът подкрепя представената в съобщението позиция относно прехода, който трябва да се осъществи в транспортния отрасъл. Въглеродните емисии на съществуващите технологии трябва да се оптимизират. Трябва да се насърчават новите технологии, като например електрифицирането на пътния транспорт. Наред с това трябва да се насърчават и биогоривата от трето поколение, които намаляват емисиите на съществуващия парк на товарните превозни средства и дават възможност за тежкотоварен транспорт без изкопаеми горива. Трябва да се насърчава и извършването на модален преход към ефикасен обществен транспорт и към немоторизиран транспорт. ЕС и държавите-членки трябва да вложат публични средства и да изготвят данъчни политики и регулаторни инструменти, за да дадат тласък на тези промени. ЕС трябва да поеме убедителна координационна и насърчителна роля и да определи цели и срокове за осъществяване на някои от специфичните необходими промени.

4.5 Определянето на стандарти за емисиите от автомобилите и другите пътни превозни средства е доказало ефективността си за намаляване на тези емисии. Правнообвързващите стандарти за емисиите предоставят възможно най-високата сигурност на автомобилната индустрия и нейните доставчици. В по-ранни свои становища Комитетът коментира постепенното повишаване на стандартите за ефективност на горивата за пътните превозни средства и призовава за по-бърз напредък по този въпрос (3). Ние повтаряме тези препоръки.

4.6 Бихме искали да посочим, че ефективността на двигателите с вътрешно горене има своите физически граници и предлагаме Комисията да започне да се възползва от дългосрочната перспектива, която предлага пътната карта за ниските въглеродни емисии. Освен това предлагаме абсолютната необходимост от намаляване на емисиите от сектора на пътните превозни средства да се използва като импулс за бързо пристъпване към разработването и внедряването на безвъглеродни превозни средства, използващи устойчиво произведен водород или по-чисто произведена електроенергия.

4.7 Комитетът продължава да има резерви относно степента, в която може да се разчита на увеличеното използване на биогоривата, и изразява убеждението, че в съобщението основателно се предвижда ограничаване на използването на биогоривата до ниши в транспортния отрасъл, които е трудно да се електрифицират и в които те могат да се използват за ограничаване на емисиите на съществуващия парк на превозните средства. Това включва и усилия за разработване на по-въглеродно ефективни биогорива от второ и трето поколение.

4.8 Сграден фонд. Засега преминаването на жилищните и другите видове сгради към режим на ниски въглеродни емисии бележи твърде бавен напредък. Налице е много нисък процент на заместване в жилищния сектор, така че ключовото предизвикателство в този сектор е да се набележат и изпълнят мащабни програми за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите жилища. Комитетът препоръчва Комисията да предприеме възможно най-бързи действия, за да:

—	предпише нулеви въглеродни стандарти, когато това стане практически възможно, за всички нови публични и частни сгради, а също така и за жилищните и за другите видове сгради, съобразени с разликите в климатичните условия;

—	предпише количествени цели и програми за подобряване на енергийните характеристики на съществуващи сгради от всякакъв вид, доколкото това е практически възможно.

4.9 Промишленост. Тук пътната карта трябва да предостави яснота относно политическите последствия от предложения курс на действие за европейската промишленост, като се има предвид потенциалното въздействие върху конкурентоспособността и заетостта. Настоящите цели следва да се подложат на пълна оценка с акцент върху промишлеността, отрасъл по отрасъл. При някои промишлени процеси (производството на стомана и цимент и т.н.), генерирането на въглеродни емисии е присъща част на химичните процеси, така че може да съществуват фундаментални ограничения относно потенциалното за тези отрасли количествено намаление на парниковите газове, освен ако не възникне възможност за мащабна замяна с нови продукти или нови методи за улавяне на въглерод. В резултат ще е необходим конкретен анализ и индивидуална пътна карта за всеки отделен промишлен отрасъл, посочващи как той би могъл допълнително да намали своите емисии на парникови газове.

4.10 Комитетът призовава Комисията да разясни дали като част от пътната карта планира изготвянето на анализ и намаляването на вградения въглерод (или на въглеродните емисии, свързани с производството на продукти, възложени на подизпълнители). По целия свят емисиите от производството на експортирани стоки са се увеличили от 4,3 Gt (гигатона) CO2 през 1990 г. (20 % от световните емисии) на 7,8 Gt CO2 през 2008 г. (26 %). Привидният успех в посока намаляване на парниковите газове в държавите-членки може да бъде заличен чрез вноса на продукти, които преди са били произвеждани в ЕС. Всеки ефективен контрол в тази област би следвало да включва комбинация от данъчно облагане или контрол на границата, както и промяна във вътрешните модели на потребление - като и двете области са силно чувствителни.

4.11 Селско стопанство и горско стопанство. Комитетът изразява съгласие, че при предстоящото преразглеждане на ОСП следва да се обърне внимание на насърчаване на земеделските практики с енергийна ефективност и ниски въглеродни емисии, като се надгражда върху постигнатото двадесетпроцентно намаление (през периода 1990-2006 г.), и трябва да се дава преимущество на методите за насърчаване и стимулиране на управлението на земите и горите, осигуряващи максималното улавяне и съхранение на въглерода. Следва да бъде оказана подкрепа на земеделските производители, които участват в кратки, местни вериги за доставка. Този сектор притежава голям потенциал за намаляване на емисиите на CO2 от изкопаеми горива и невъзобновяеми материали. В сектора на селското стопанство обаче ясно личат конфликтите между целите, а именно необходимостта от разширяване на производството, от една страна, но, от друга страна, изискването за засилено улавяне на въглерод в почвата и в биомасата. Как да се разреши това противоречие е въпрос, който остава без отговор. Според Комитета, нарастващото световно търсене на храни с висока въглеродна интензивност и засиленото използване на биомаса са диаметрално противоположни на намаляване на торовете, разширяване на улавянето на въглерод, предотвратяване на преобразуването на ливади и т.н., а предлаганите мерки не отстраняват това противоречие.

4.12 Отпадъци. Европейската стратегия за обезвреждане на отпадъци продължава да счита за приоритет намаляването на възникващите отпадъци, насърчаването на повторното използване или рециклирането, както и свеждането до минимум на замърсяването и деградацията на земите. Ние предлагаме Комисията да подложи на оценка различните методи за обезвреждане на отпадъци, както и да насочи вниманието си към приноса, който може да окажат дейностите по управлението и третирането на отпадъците за по-устойчивата и характеризираща се с ниски въглеродни емисии икономика. По-специално трябва да се проучи възможността за използване на отпадъците като възобновяемо гориво и оползотворяването на газа от сметищата (метан) за производство на енергия.

Брюксел, 22 септември 2011 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Становище на ЕИСК относно „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020““ и относно „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление. Принос на европейското организирано гражданско общество“ (вж. страница 102 на настоящия Официален вестник).

(2) Европейски стратегически план за енергийните технологии.

Вж. http://ec.europa.eu/energy/technology/set_plan/set_plan_en.htm.

(3) ОВ C 44 от 16.2.2008; стр. 53-56.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2011.376.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 376

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 22 декември 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	474-та пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г.
2011/C 376/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и Европейската политика за съседство — Евро-средиземноморският регион (проучвателно становище)	1

2011/C 376/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Метрополните области и градовете региони в стратегията Европа 2020 (становище по собствена инициатива)	7

2011/C 376/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно LEADER като инструмент за местно развитие (становище по собствена инициатива)	15

2011/C 376/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бъдещето на младите земеделски производители в Европа (становище по собствена инициатива)	19

2011/C 376/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развитие на селските райони и заетост в Западните Балкани (становище по собствена инициатива)	25

2011/C 376/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаването на представителни граждански общества в Евро-средиземноморския регион (становище по собствена инициатива)	32

2011/C 376/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Единно европейско небе II (становище по собствена инициатива)	38

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
	474-та пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г.
2011/C 376/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъмCOM(2010) 352 окончателен	44

2011/C 376/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Преглед на Small Business Act за ЕвропаCOM(2011) 78 окончателен	51

2011/C 376/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета за временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в Канарските островиCOM(2011) 259 окончателен — 2011/0111 (CNS)	58

2011/C 376/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на определени задачи, свързани със защитата на права върху интелектуалната собственост, включително обединяването на представители на обществения и частния сектор в Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратствотоCOM(2011) 288 окончателен — 2011/0135 (COD)	62

2011/C 376/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои позволени начини на ползване на осиротели произведенияCOM(2011) 289 окончателен — 2011/0136 (COD)	66

2011/C 376/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската стандартизация и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на СъветаCOM(2011) 315 окончателен — 2011/0150 (COD)	69

2011/C 376/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията — Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюзCOM(2010) 573 окончателен	74

2011/C 376/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариериCOM(2010) 636 окончателен	81

2011/C 376/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузиCOM(2011) 126 окончателен — 2011/0059 (CNS) и Предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорстваCOM(2011) 127 окончателен — 2011/0060 (CNS)	87

2011/C 376/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011–2015 г. — Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управлениеCOM(2010) 743 окончателен и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За оперативна съвместимост на европейските обществени услугиCOM(2010) 744 окончателен	92

2011/C 376/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията Европа 2020 СОМ(2011) 21 окончателен	97

2011/C 376/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите — Рио+20: към екологична икономика и по-добро управлениеСOM(2011) 363 окончателен — Принос на европейското организирано гражданско общество	102

2011/C 376/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивностCOM(2011) 112 окончателен	110

2011/C 376/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализациятаCOM(2011) 336 окончателен — 2011/0147 (COD)	116