20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/1

A.

като има предвид, че Atul Khare, помощник главен секретар на ООН по въпросите на мироопазването, е докладвал на генералния секретар на ООН, че в периода от 30 юли 2010 г. до 4 август 2010 г. в рудодобивната област в източната част на Конго над 500 души, включително млади момичета, жени на възраст до 75 години и невръстни момчета и момичета са станали жертва на масови групови изнасилвания, като тези нападения се приписват на бунтовнически и паравоенни групировки,

Б.

като има предвид, че сексуалните нападения са били извършени в близост до лагера на мироопазващите сили на ООН, разположен само на няколко мили от град Luvungi, като има предвид, че служителите на ООН явно са знаели за това, че бунтовниците са окупирали град Luvungi и околните села в източната част на Конго на следващия ден след началото на нападенията на 30 юли 2010 г., но че главната квартира на ООН в Ню Йорк е била уведомена за изнасилванията едва две седмици по-късно,

В.

като има предвид, че мисията на ООН в ДР Конго (MONUSCO) има мандат съгласно глава VII от Устава на Организацията на обединените нации да използва всички необходими средства, за да изпълнява мандата си за оказване на защита, включително ефективна защита на цивилните лица, служителите на хуманитарните организации и правозащитниците от непосредствена опасност от физическо насилие от страна на всяка чуждестранна или конгоанска въоръжена групировка, както и да подкрепя усилията на правителството за борба срещу безнаказаността и да обезпечава защитата на цивилните лица от нарушения на международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, включително всички видове сексуално и основано на пола насилие,

Г.

като има предвид, че въпреки присъствието на MONUSCO сраженията между конгоанската армия, паравоенните групировки „май май“, членовете на Демократичните сили за освобождение на Руанда, Народния фронт за справедливост в Конго и Божията армия на съпротивата са отнели живота на 6 милиона души от 1998 г. насам и все още ежемесечно са причина, пряка или косвена, за смъртта на хиляди души, за непоносимо страдание, бедност и вътрешно разселване на хора, а положението в бежанските лагери продължава да се влошава,

Д.

като има предвид, че войниците от конгоанската армия са замесени в смъртта и изнасилванията на стотици цивилни лица; като има предвид, че все още се извършват изнасилвания, принудителна мобилизация на цивилни лица и деца като войници и тежки нарушения на правата на човека в източните райони на ДР Конго от страна на бунтовническите въоръжени части на Божията армия на съпротивата, бойците от Демократичните сили за освобождение на Руанда и самата конгоанска армия,

Е.

като има предвид, че изнасилването като средство за водене на война се е превърнало в потресаващо рутинно явление в източната част на Конго, като съгласно данните на ООН през последната година са докладвани най-малко 8 300 случая на изнасилване, а за много други случаи няма информация; като има предвид, че според Върховния комисар за бежанците към ООН през първото тримесечие на 2010 г. най-малко 1 244 жени са дали сведения, че са били жертва на изнасилване, което представлява 14 изнасилвания на ден, като има предвид, че сексуалното насилие и основаващото се на пола насилие неизменно трябва да бъдат считани за военни престъпления и престъпления срещу човечеството,

Ж.

като има предвид, че систематичните изнасилвания се използват от редица въоръжени движения, включително от редовната армия в ДР Конго, като част от военната стратегия на терора и като средство за постигане на военни и икономически цели; като има предвид, че нападенията срещу жени се извършват умишлено пред техните семейства или пред всички членове на тяхното село, с цел да се всее страх в обществото; като има предвид, че тези насилствени действия често костват на жените тяхното място в обществото, способността им да се грижат за децата си и дори живота им, като те често биват заразявани с вируса на СПИН,

З.

като има предвид, че фактът, че военната и гражданската прокуратура не провеждат безпристрастни разследвания срещу отговорните за нарушаването на правата на човека, е довел до това, че в очите на конгоанското население груповите изнасилвания и сексуалните нападения представляват обичайно явление, като по този начин се създава един вид „приемане“ на нарушенията на правата на човека в региона,

И.

като има предвид, че конгоанската армия все още не разполага с достатъчно човешки, технически и финансови ресурси, за да извършва дейността си в източните провинции на ДР Конго, към което се прибавя и липсата на дисциплина и подходящо обучение в нейните редици, което продължава да възпрепятства ролята й, изразяваща се в защита на населението и възстановяване на мира,

Й.

като има предвид, че през последната година много неправителствени организации са били свидетели на засилено потискане на защитници на правата на човека, журналисти, лидери на опозицията, жертви и свидетели в ДР Конго, включително чрез убийства, незаконни задържания, преследване, заплахи по телефона и многократно призоваване в кабинетите на разузнавателните служби,

К.

като има предвид, че военнопрестъпникът Bosco Ntaganda все още не е задържан, а напротив — е бил назначен на ръководна позиция в рамките на военните операции, провеждани съвместно с въоръжените сили на ДР Конго и Руанда в източната част на ДР Конго; като има предвид, че бившият конгоански ръководител Jean-Pierre Bemba Gombo подлежи на съдебно производство в Международния наказателен съд във връзка с военни престъпления, включително изнасилвания,

Л.

като има предвид, че незаконната търговия с полезни изкопаеми в ДР Конго позволява на много участници на пазара да продължават да купуват полезни изкопаеми от райони, контролирани от бунтовнически групировки, като по този начин ги финансират, и като има предвид, че това е фактор, който подхранва и изостря конфликта,

М.

като има предвид, че новоприетият закон на САЩ за „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ представлява опит да се предотврати закупуването от американски потребители на мобилни телефони, компютри и други високотехнологични продукти, които са произведени от дружества от САЩ със суровини, закупени от контролирани от бунтовниците мини; като има предвид, че законът също така изисква дружествата от САЩ, включително водещи производители на електроника, преработватели на изкопаеми ресурси и производители на бижутерия, да докладват ежегодно на Комисията по ценните книжа и борсите дали в техните продукти се съдържат злато, тантал, колтан или каситерит, внесени непосредствено от Демократична република Конго или контрабандно през някоя от деветте съседни страни,

1.

Решително осъжда масовите изнасилвания и другите нарушения на правата на човека, извършени в периода от 30 юли 2010 г. до 4 август 2010 г. спрямо най-малко 500 жени и деца в провинция Северно Киву от Демократичните сили за освобождение на Руанда, от бунтовническа групировка от племето хуту и от паравоенните групировки „май май“, както и извършените в други райони на Северно и Южно Киву;

2.

Призовава всички участници да засилят борбата срещу безнаказаността, както и за незабавно прекратяване на насилието и нарушенията на правата на човека в ДР Конго, и по-специално в Северно Киву; подчертава необходимостта от продължаване на усилията за прекратяване на дейността на местни и чуждестранни въоръжени групировки в източната част на ДР Конго;

3.

Призовава ООН и правителството на ДР Конго да проведат безпристрастно и щателно разследване на събитията, за да гарантират, че отговорните за нарушаването на правата на човека и на международното хуманитарно право са подведени под отговорност и съдени в съответствие с конгоанското законодателство и международното право;

4.

Изразява дълбока загриженост относно това, че MONUSCO не е могла да използва своя мандат и правила за намеса, за да предостави защита срещу тези масови изнасилвания и други нарушения на правата на човека, извършени от членове на въоръжени движения в близост до база на нейните мироопазващи части; въпреки това признава, че присъствието на мисията продължава да бъде необходимо, и призовава за полагането на всички възможни усилия, за да се даде възможност за цялостно изпълнение на нейния мандат за защита на застрашеното население;

5.

Призовава Съвета за сигурност на ООН спешно да вземе всички възможни мерки за реално предотвратяване на нови нападения над цивилното население в източните провинции на ДР Конго и да предостави медицинска, правна, социална, хуманитарна и друга помощ на жертвите; изисква новият „кодекс за поведение“ на MONUSCO да се прилага ефективно и да създаде група за последващи действия, имаща за цел мониторинг на правата на човека;

6.

Подчертава, че спешно е необходимо политическо решение на въоръжения конфликт; призовава правителството на ДР Конго, в тясно сътрудничество с международната общност и Африканския съюз, да осигури сигурност и стабилност на населението в източно Конго, както и всички въоръжени групировки в ДР Конго да прекратят нападенията, да спазват правата на човека и да се присъединят незабавно към диалога в рамките на мирния процес;

7.

Призовава за незабавно засилване на участието на жените във всички инициативи, чиято цел е намирането на решения за конфликта в ДР Конго, включително като посредници, преговарящи и при прилагането на мерките за решаване на конфликти;

8.

Подчертава, че възстановяването и реформирането на съдебната система (включващо аспектите на превенция и защита и борещо се срещу безнаказаността по отношение на сексуалното насилие) и помощта за жертвите и тяхното повторно интегриране следва да бъдат в основата на програмите за подпомагане, които ще бъдат финансирани; в този контекст призовава случаите на масови изнасилвания в източната част на ДР Конго да бъдат отнесени до Международния наказателен съд;

9.

Подчертава, че създаването на истинска национална армия следва да бъде ключов хуманитарен приоритет на ДР Конго; отново заявява, че за да се реформира конгоанската армия и да се подобри дисциплината, е необходимо обучение и добро заплащане;

10.

Призовава парламента на ДР Конго да създаде национална комисия по правата на човека, както е посочено в конституцията на страната, като първа стъпка за приемането на закон за закрила на жертвите и свидетелите на нарушения на правата на човека, активистите за правата на човека, хуманитарните работници и журналистите;

11.

Призовава страните от региона на Големите езера да поддържат високо равнище на ангажираност за съвместно насърчаване на мира и стабилността в региона чрез съществуващите регионални механизми и да увеличат усилията си за регионално икономическо развитие, като отдават особено внимание на помиряването, сигурността на хората, подобряването на съдебната отчетност, завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица и тяхното интегриране;

12.

Призовава Европейския съюз и държавите-членки да подпомагат дейностите на мисиите EUSEC ДР Конго и EUPOL ДР Конго; призовава за пълно интегриране на принципа за равенство между половете при операциите в рамките на общата политика за сигурност и отбрана; във връзка с това изисква силно застъпване на принципа за равенство между половете в гражданските и военните мисии, с цел да се увеличи тяхната оперативна ефективност, тъй като ЕС може да внесе значителна „добавена стойност“ като ключов фактор за решаване на проблемите на жените при въоръжени конфликти, както и при предотвратяване на конфликтите;

13.

Изразява съжаление във връзка със зачестилите прояви на насилие срещу хуманитарни работници и отдава дължимото на извънредно трудната дейност, извършвана на място от хуманитарни организации при изключително опасни условия;

14.

Приветства приемането в САЩ на новия закон за „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ и изисква Комисията и Съвета да проучат възможността за законодателна инициатива в тази насока; настоятелно призовава правителството на ДР Конго за цялостно изпълнение и спазване на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI), с цел да се засили прозрачността и доброто управление в сектора на добивната промишленост; призовава Комисията и Съвета да активизират борбата срещу корупцията в ДР Конго, тъй като последната допълнително накърнява правата на човека и допринася за тяхното нарушаване;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, институциите на Африканския съюз, Южноафриканската общност за развитие, правителствата на страните от региона на Големите езера, включително ДР Конго и Руанда, генералния секретар на ООН, специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти, заместник генералния секретар по хуманитарните въпроси и координатор на спешната помощ, Съвета за сигурност на ООН и Съвета по правата на човека на ООН.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/5

А.

като има предвид силната ангажираност на Европейския съюз с работата за повсеместно премахване на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,

Б.

като има предвид, че ЕС е водещият институционален участник в борбата срещу смъртното наказание в световен мащаб и неговите действия в тази област представляват ключов приоритет във външната му политика в областта на правата на човека; като има предвид, че ЕС дава същевременно най-голям принос за усилията на организациите на гражданското общество в целия свят за премахване на смъртното наказание,

В.

като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека, и че условията на задържане, установени с решението за смъртно наказание, са равносилни на изтезания, което е неприемливо за държавите, които зачитат правата на човека,

Г.

като има предвид, че различни проучвания са показали, че смъртното наказание не оказва въздействие върху развитието на положението с тежките престъпления,

Д.

като има предвид, че наличните данни сочат, че смъртното наказание засяга преди всичко лицата в необлагодетелствано положение,

Е.

като има предвид, че разпоредбите на Протоколи № 6 и № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека забраняват държави-членки на Съвета на Европа да прилагат смъртното наказание,

Ж.

като има предвид, че ЕС работи за налагане на мораториуми върху прилагането на смъртното наказание от трети страни и премахването му в определен момент, а също и за ратифицирането на съответните международни актове на ООН и други актове, по-специално Втори факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, който предвижда премахването на смъртното наказание,

З.

като има предвид, че премахването на смъртното наказание е един от тематичните приоритети за подпомагане съгласно Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП), който от 1994 г. насам е финансирал над 30 проекта в световен мащаб, с общ бюджет в размер на над 15 милиона евро,

И.

като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон одобрението на ЕП е необходимо за сключването на търговски споразумения и, в общ план, на международни споразумения с трети страни,

Й.

като има предвид, че уставът на Международния наказателен съд и уставите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда, Специалния съд за Сиера Леоне, Специалните съдебни състави за тежки престъпления в Дили, Източен Тимор, и Извънредните съдебни състави на съдилищата в Камбоджа изключват смъртното наказание за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноциди – най–тежките престъпления, които са от компетентността на международната общност,

К.

като има предвид, че през 2007 г. и 2008 г. Общото събрание на ООН прие резолюции 62/149 и 63/168 с изключително значение, които призовават за световен мораториум върху екзекуциите и имат за крайна цел премахването на смъртното наказание, и във връзка с това подчертава факта, че броят на страните, подкрепящи тази резолюция, се увеличи, вследствие на което резолюция 63/168 беше приета с преобладаващо мнозинство от 106 гласа „за“, 46 гласа „против“ и 34 - „въздържали се“,

Л.

като има предвид, че Четвъртият световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева през февруари 2010 г., призова държавите, в които смъртното наказание de facto не се прилага, да го премахнат и по закон, държавите, които са премахнали смъртното наказание – да включат въпроса за всеобщото премахване в международните си отношения, а международните и регионалните организации – да подкрепят всеобщото премахване посредством приемането на резолюции за мораториум върху екзекуциите,

М.

като има предвид, че 154 държави в света премахнаха смъртното наказание de jure или de facto, от които 96 държави го премахнаха за всякакъв вид престъпление, 8 го прилагат само при престъпления от изключителен характер като извършените във време на война, 6 са наложили мораториум върху екзекуциите, а 44 са на практика в подкрепа на премахването на смъртното наказание (т.е. страни, в които не са извършени екзекуции в период на поне 10 години, или страни, които имат обвързващи задължения да не използват смъртното наказание),

Н.

като има предвид, че повече от 100 страни, които са запазили смъртното наказание за определени престъпления, забраниха екзекуциите на непълнолетни правонарушители; но като подчертава, че в малък брой страни продължават да се извършват екзекуции на непълнолетни правонарушители в грубо нарушение на международното право, и по-специално член 6, параграф 5 от Международния пакт за граждански и политически права; като подчертава по-специално, че в Иран е отбелязан най-голям процент на задържане на непълнолетни,

О.

като има предвид, че понастоящем на десетки потвърдени европейски граждани предстои екзекуция или смъртно наказание по целия свят, и изтъква във връзка с това изключително голямата необходимост от консолидиране и засилване на европейския отговор на потенциално възможното екзекутиране на европейски граждани,

П.

като има предвид, че на 23 март 2010 г., на заседание в Москва с членове на Комитета за мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, председателят на Държавната дума на Руската федерация Борис Гризлов заяви, че Русия се е въздържала от ратифицирането на Шестия протокол към Европейската конвенцията за защита на правата на човека относно премахването на смъртното наказание поради терористични заплахи в страната,

Р.

като приветства факта, че на 11 февруари 2010 г. парламентът на Киргизстан ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, и че на 21 май 2010 г. временното правителство на Киргизстан публикува окончателния проект за конституция, който забранява, наред с другото, смъртното наказание и който вече е приет,

С.

като има предвид, че 43 държави в света са запазили смъртното наказание и най-голям брой екзекуции се извършват в Китай, Иран и Ирак; като има предвид, че само в Китай са извършени около 5 000 екзекуции, което представлява 88 % от общия брой на екзекуциите по света; Иран е екзекутирал поне 402 души, Ирак - поне 77, а Саудитска Арабия - най-малко 69,

Т.

като има предвид, че Иран все още прилага смъртно наказание чрез убиване с камъни, което е нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права,

У.

като има предвид, че държавните органи в Северна Корея системно извършват убийства в името на държавата и съдебната система е подвластна на държавата, и като има предвид, че смъртното наказание се прилага за широк спектър от престъпления срещу държавата, който периодично се разширява от Наказателния кодекс, като граждани, в това число и деца, са принуждавани да присъстват на публични екзекуции,

Ф.

като има предвид, че в Япония лишените от свобода и техните роднини и адвокати са държани в неведение относно деня на екзекуцията, до самия ден,

Х.

като има предвид, че неотдавна Президентският съвет на Ирак потвърди смъртните присъди на поне 900 затворници, в това число жени и деца,

Ц.

като подчертава, че Беларус остава единствената европейска страна, която на практика все още прилага смъртното наказание; като отбелязва, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският съюз многократно са призовавали Беларус да премахне смъртното наказание; като има предвид, че подробностите относно смъртните присъди в Беларус са държани в тайна, че има сериозни тревоги относно честността на процесите и че, съгласно Наказателно-изпълнителния кодекс, смъртното наказание се изпълнява при закрити врати чрез разстрел, администрацията на мястото за лишаване от свобода уведомява съдията за екзекуцията и съдията уведомява близките на екзекутирания; като има предвид, че телата на екзекутираните не се дават за погребение на техните роднини и мястото, на което са погребани, не се съобщава,

Ч.

като има предвид, че 35 от общо 50те американски щати имат смъртно наказание, въпреки че в 4 от тях то не е прилагано от 1976 г.; като има предвид, че през 2009 г. екзекуциите достигнаха 52 след прекратяването на мораториума от септември 2007 г. до май 2008 г., въпреки че за седма година по ред броят на смъртните присъди в Съединените американски щати намаля на 106,

Ш.

като приветства факта, че някои щати, включително Монтана, Ню Мексико, Ню Джърси, Ню Йорк, Северна Каролина и Кентъки, са се обявили против смъртното наказание чрез мерки, включващи мораториум или отмяна на екзекуциите, като същевременно осъжда екзекуциите на Тереза Люис от щата Вирджиния и Холи Ууд от Алабама въпреки доказателствата, че и двете са били умствено увредени, и като подчертава случаите на Мумиа Абу-Джамал, очакващ смъртно наказание в Пенсилвания, и Трой Дейвис в Джорджия,

1.

Потвърждава своето трайно противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства, и изразява отново убеждението си, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

2.

Осъжда всички екзекуции, където и да се извършват; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да предприемат действия за привеждане в изпълнение от страна на всички държави, които все още прилагат смъртно наказание, на резолюцията на ООН за всеобщ мораториум върху смъртното наказание с оглед пълното му премахване във всички държави, които все още постановяват смъртни присъди; призовава Съвета и Комисията да предприемат действия за поетапното ограничаване на неговото прилагане, като същевременно изисква то да бъде изпълнявано съгласно международните минимални стандарти; изразява дълбоката си загриженост от постановяваните смъртни присъди на непълнолетни лица или лица, които са психически или умствено увредени, и призовава за тяхното незабавно и окончателно прекратяване;

3.

Призовава настоятелно ЕС да използва всички налични инструменти на дипломацията и помощта за сътрудничество, за да работи за премахване на смъртното наказание;

4.

Призовава държавите, прилагащи смъртно наказание, да обявят незабавен мораториум на екзекуциите; насърчава още страни като Китай, Египет, Иран, Малайзия, Судан, Тайланд и Виетнам да издадат официални статистически данни за прилагането на смъртното наказание на своя територия; също призовава настоятелно Северна Корея да прекрати незабавно и завинаги публичните екзекуции;

5.

Призовава Япония да хвърли светлина върху своята система за смъртно наказание;

6.

Насърчава държавите, които все още не са премахнали смъртното наказание, да зачитат гаранциите за защита на правата на осъдените на смърт, както са заложени в резолюцията на Икономическия и социален съвет на ООН; приканва Съвета и Комисията да насърчат останалите страни, които не са подписали и ратифицирали Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, и страните, които не са подписали Протокол № 13 от Европейската конвенция по правата на човека относно смъртната присъда, да извършат тези действия;

7.

Призовава държавите от ОССЕ, по-конкретно Съединените щати и Беларус, да приемат незабавен мораториум на екзекуциите;

8.

Призовава Казахстан и Латвия да изменят разпоредбите на националното си законодателство, които още им позволяват да налагат смъртни присъди за някои престъпления при изключителни обстоятелства;

9.

Силно насърчава държавите-членки на ЕС и всички приподписали резолюциите на Общото събрание на ООН от 2007 и 2008 г. да внесат на 65-то общо събрание в рамките на засилен надрегионален алианс трета резолюция относно смъртното наказание, която приоритетно да разглежда:

10.

Призовава държавите, запазили смъртното наказание, да насърчат Бюрото за демократични институции и права на човека и мисиите на ОССЕ, в сътрудничество със Съвета на Европа, да проведат, по-специално с медиите, правоприлагащите органи, разработващите политиките и широката общественост, дейности за повишаване на осведомеността, насочени против прибягването към смъртно наказание;

11.

Призовава държавите от ОССЕ, запазили смъртното наказание, да обработват информацията относно смъртното наказание по прозрачен начин, като предоставят публична информация за самоличността на осъдените на смърт или екзекутираните, както и статистически данни за прилагането на смъртното наказание, в съответствие с ангажиментите на ОССЕ;

12.

Насърчава Съвета и Комисията, по-конкретно с оглед на създаването на Европейска служба за външна дейност, да предоставят по отношение на смъртното наказание на десетките потвърдено европейски граждани, изправени пред смъртни присъди в трети държави, насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика, която да включва силни и бързи механизми за установяване на самоличността, предоставяне на правна помощ, правна намеса на ЕС и дипломатическите представителства;

13.

Насърчава още действията на неправителствените организации, работещи за премахване на смъртното наказание, включително Hands Off Cain, Амнести интернешънъл, Penal Reform International, Световната коалиция срещу смъртното наказание и Международната хелзинкска федерация по правата на човека, Sant’Egidio и Reprieve; приветства и подкрепя препоръките за инструменти на ЕС за борба срещу смъртното наказание, отправени на 12-тия форум между ЕС и НПО по въпросите на правата на човека;

14.

Заема се да наблюдава въпроса за смъртното наказание, да преговаря по конкретните случаи със съответните национални органи и да обмисля възможни инициативи и ad hoc мисии в страните, запазили смъртното наказание, за да бъдат призовани правителствените органи да приемат мораториум на екзекуциите с оглед на пълното им премахване;

15.

Изисква от Съвета и Комисията, когато става въпрос за сключване на споразумения със страните, които все още прилагат смъртното наказание, или със страните, които не са подписали мораториума с оглед на неговото премахване, да ги насърчават горещо да го подпишат;

16.

Иска върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/ заместник-председател на Комисията и държавите-членки да продължават да демонстрират единомислие и да имат предвид, че основното политическо съдържание на резолюциите трябва да бъде приемането на световен мораториум като решаваща стъпка към премахване на смъртното наказание;

17.

Призовава по-конкретно върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/ заместник-председател на Комисията да покаже политическия приоритет, който тя свързва с премахването на смъртното наказание, като системно повдига този въпрос при политическите си контакти със страни, запазили смъртното наказание, и като редовно се застъпва лично за изложените на опасност от екзекутиране;

18.

Припомня, че пълното премахване на смъртното наказание продължава да бъде една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека; счита, че тази цел ще бъде постигната само в тясно сътрудничество между държавите, чрез образование, повишаване на осведомеността, ефикасност и ефективност;

19.

Насърчава регионалното сътрудничество в тази насока; изтъква, че Монголия, например, официално наложи мораториум на екзекуциите през януари 2010 г. и че като положително следствие няколко страни, запазили смъртното наказание, започнаха да обмислят конституционалността на тази форма на наказание;

20.

Призовава Съвета и Комисията да определят начините, по които да се подобри прилагането и ефективността на Насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание по време на текущия преглед на политиката на ЕС за правата на човека, по-конкретно с оглед на планираното преразглеждане на тези насоки през 2011 г.;

21.

Призовава Съвета и Комисията да използват Световния ден и Европейския ден срещу смъртното наказание, за да изтъкнат, наред с другото, случаите на Сакине Мохамади Аштиани, Захра Бахрами, Мумиа Абу-Джамал, Трой Дейвис, Олег Гришковцов, Андрей Бурдико и Ебрахим Хамиди, Сулямон Олифеми и Сити Зайнаб Бинти Дури Рупа;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите-членки на ООН.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/10

А.

като има предвид, че в светлината на петролния разлив в Мексиканския залив от платформата „Дийпуотър хърайзън“, е наложително ЕС и неговите държави-членки спешно да разгледат всички аспекти на нефтодобива и петролните проучвания в Европейския съюз и да предприемат всички необходими постъпки, за да гарантират, че във водите на ЕС няма да бъде допусната подобна екологична катастрофа,

Б.

като има предвид, че най-високите нива на предпазливост, защита на околната среда и безопасност и сигурност на петролните операции в Европа представляват принципи от първостепенно значение, които трябва да стоят в основата на всички действия на ЕС в тази област,

В.

като има предвид, че по-голямата част от петролните сондажи и проучвания се провеждат във водите на Северно море,

Г.

като има предвид, че водите на ЕС граничат също така със страни, които не са част от Европейския съюз и за които не се изисква спазване на съответните разпоредби от правото на ЕС, уреждащи отговорността и отстраняването на щети,

Д.

като има предвид, че са предприети действия за разширяване обхвата на петролните сондажи и проучвания към по-дълбоките и по-отдалечените части на морето, което поражда по-големи рискове от гледна точка на управлението и мониторинга на операциите,

1.

Изразява своята солидарност с жертвите на злополуката с петролния разлив в Мексиканския залив от платформата „Дийпуотър хърайзън“ и призовава за предоставяне на технически съвети и подкрепа от страна на ЕС, в отговор на тази катастрофа;

2.

Признава значителния принос към сигурността на доставките в ЕС, който офшорният добив на петрол и природен газ продължава да дават, както и добрите постижения в областта на безопасността на промишлеността в Европа;

3.

Признава спешната необходимост от възприемането на обща европейска, трансгранична система за превенция и ответни действия по отношение на петролните разливи;

4.

Настоятелно призовава Комисията до края на годината да представи доклад за оценка на замърсяването на околната среда и биологичното състояние на Мексиканския залив;

5.

Призовава Комисията да следи отблизо резултатите от провежданото от органите на САЩ разследване на човешките, природните и технологически фактори, довели до бедствието в Мексиканския залив, така че да достигне до необходимите заключения с оглед предотвратяването на подобни инциденти на офшорни петролни платформи в морското пространство на ЕС и в крайбрежните му води;

6.

Призовава Комисията да разработи строги общоевропейски политики за предотвратяване на аварии, свързани с петролни платформи, и да разшири обхвата на Директивата „Севезо II“ (5), като включи в него петролните съоръжения;

7.

Призовава Комисията по-специално да преразгледа капацитета на ЕС за незабавни ответни действия при инциденти, свързани с офшорни инсталации, и да разработи Европейски план за действие в сътрудничество с държавите-членки; отбелязва, че трябва да се отдели специално внимание на района на Арктика поради неговата уязвимост и значение за смекчаването на изменението на климата; също така отбелязва, че районите на Средиземноморието, Балтийско и Северно море трябва да бъдат взети под внимание;

8.

Приветства стрес-теста на Комисията на петролните сондажи във водите на ЕС; призовава Комисията да установи евентуални пропуски и слабости в регулаторната рамка на равнище ЕС и да предостави своя анализ на Парламента във възможно най-кратки срокове;

9.

Призовава Комисията по-специално да преразгледа действащото в момента законодателство, съгласно което притежателите на разрешения за експлоатация на офшорни петролни находища могат да отдават инсталации на трети лица, за да се гарантира, че при последващи граждански спорове отговорността за вреди, причинени на човешкия живот и на околната среда от злополуки и бедствия ще може да бъде установена по-лесно;

10.

Настоятелно призовава Комисията да представи пред Парламента възможно най-скоро, след приключването на извършвания от нея преглед на регулаторната рамка, законодателните предложения, които счита за необходими за коригирането на установените законови вратички – например в директивата относно екологичната отговорност (6), директивата SEVESO II и други европейски законодателни актове – в регулаторния режим, приложим за нефтодобива и проучванията на петролни залежи, както и за другите форми на разработване на находища на морското дъно в ЕС;

11.

Счита, че действащото законодателство в областта на екологичната отговорност съдържа няколко важни пропуска, и ето защо призовава Комисията да обмисли преразглеждане на съдържанието и разширяване на обхвата на настоящото законодателство на ЕС (включително на директивата за екологичната отговорност, директивата SEVESO II, както и мерките от пакета „Ерика“ и Третия пакет за морска безопасност) и/или въвеждане на всички необходими нови законодателни актове, за да бъдат взети под внимание присъщите на офшорната експлоатация опасности и да се укрепят правилата относно отговорността в случай на авария в нефтодобива;

12.

Отбелязва липсата на фонд за обезщетения в случай на аварии в нефтодобива и призовава Комисията да включи задължителни разпоредби за финансови гаранции в рамките на директивата за екологичната отговорност;

13.

Настоятелно призовава Комисията да понижи прага за щетите, предвиден в директивата за екологичната отговорност, и да включи в нейния обхват щетите, нанесени на морските води;

14.

Призовава Комисията да гарантира при извършвания от нея в момента преглед на директивата относно оценката на въздействието върху околната среда (7), че всички дейности, свързани с морското дъно, подлежат на задължителна оценка, че качеството на оценките на въздействието върху околната среда е гарантирано и че не се разрешава извършването на прекалено рисковани дейности, като сондаж на морското дъно, когато оценката на въздействието върху околната среда сочи, че рисковете не могат да бъдат смекчени в задоволителна степен;

15.

Освен това счита, че законодателните предложения трябва да гарантират всеобхватна правна рамка, която:

16.

Призовава Комисията да предложи законодателство, гарантиращо прилагането на еднакво високи норми за безопасност за всички петролни платформи на ЕС и сондажни операции от ЕС и трети страни от Атлантическия океан до Черно море; призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с Международната морска организация (ММО) за укрепване на международните правила и норми за безопасност и контрол;

17.

Настоятелно призовава Комисията да проучи създаването на ефективна система за наблюдение с цел „контрол над контролиращите“ и призовава за своевременното засилване на инспекционните методи и на минималните задължителни правила за безопасност на ЕС;

18.

Призовава Комисията да гарантира, че всички разпоредби на директивите относно оценката на въздействието върху околната среда, стратегическата екологична оценка (8) и местообитанията, свързани с оценката на въздействието на петролните платформи върху околната среда, се прилагат в еднаква степен във всички държави-членки;

19.

Счита, че мандатът на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) следва да се разшири, така че да обхваща не само плавателни съдове, но и офшорни инсталации; призовава възлагането на такива нови задачи да бъде отразено в бюджета и броя на персонала на EMSA;

20.

Призовава Комисията да публикува годишен доклад, подготвен в сътрудничество с органите на държавите-членки и независими експерти, който следва да дава оценка на техническата безопасност и сигурност на инсталациите и на офшорните петролни платформи, извършващи дейност в териториалните води на ЕС и в близост до неговото крайбрежие;

21.

Счита, че е от особено голямо значение Комисията да разгледа всички финансови въпроси и въпросите, свързани с правната отговорност, по отношение на офшорните проучвания в ЕС, с оглед на въвеждането, ако е необходимо, на задължително за целия ЕС застраховане или на други подходящи инструменти, например създаване на специален Европейски фонд, който да се поддържа посредством задължителното финансово участие на операторите на офшорни инсталации; счита, че всеки подобен инструмент трябва изцяло да отчита отговорността на тези оператори, да гарантира, че операторите разполагат с достатъчна застраховка или други финансови гаранции, обезпечаващи възстановяването и обезщетенията при нанесени вреди на околната среда, както и да предвижда допълнителни финансови гаранции, например под формата на фондове, за възстановяване и обезщетения, в случаите, когато финансовите гаранции на операторите не са достатъчни;

22.

Настоятелно призовава Комисията по-специално да обмисли въвеждането на задължителни за целия ЕС застрахователни схеми, разработени за обезщетяване на засегнати предприятия в случай на петролни разливи;

23.

Настоятелно призовава Комисията да провери извеждането от експлоатация на съществуваща сондажна инфраструктура, като вземе надлежно предвид съществуващите в тази област международни и национални разпоредби, и да внесе повече яснота, ако е необходимо посредством законодателство, по отношение на отговорността на операторите за гарантиране на безопасното отстраняване и правната отговорност за всякакви екологични щети, предизвикани от извеждането от експлоатация на офшорна инфраструктура, както и за всички екологични щети, предизвикани от офшорни инсталации или сондажни платформи след извеждането им от експлоатация;

24.

Призовава Комисията да въведе стриктна и задължителна рамка за разкриване на фирмена информация, що се отнася до екологични, социални и управленски практики, и да разгледа възможността за вземане на мерки за по-голяма ангажираност на институционалните инвеститори с дружествата по отношение на инвестиционните рискове от незадоволителни екологични практики;

25.

Отбелязва доклада на Изпълнителната агенция по здравеопазване и безопасност на Обединеното кралство относно условията на труд в Северно море, който сочи, че процентите на смъртните случаи и тежките увреждания през последната година са се удвоили; призовава Комисията да проучи тези твърдения и да предприеме действия, за да се гарантира високо равнище на здравеопазването и безопасността за работещите по офшорните сондажни платформи;

26.

Призовава Комисията да играе активна роля, за да гарантира, че извършваните от трети страни дейности и проектите за добив на петрол са съобразени във възможно най-пълна степен със строги екологични норми, както и да предвиди въвеждането на специални механизми за обезщетяване в случай на нанесени вреди от офшорни нефтодобивни операции на трети страни, граничещи с ЕС;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/14

A.

като има предвид, че КБР е най-обширното глобално споразумение за защита на биологичното разнообразие, като има предвид, че то беше подписано от 193 страни по него, включително 27-те държави-членки на ЕС и Европейския съюз,

Б.

като има предвид, че обявената от ООН година на биологичното разнообразие следва да даде политически тласък за изпълнението на всички три цели на КБР: запазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на биологичното разнообразие и честно и справедливо споделяне на ползите от използването на генетични ресурси,

В.

като има предвид, че според оценка на Световната банка 60 млн. коренни жители зависят изцяло от горите; като има предвид, че обезлесяването представлява сериозна пречка пред постигането на Целите на хилядолетието за развитие, тъй като се губят някои екосистемни услуги, предоставяни от горите (валежи, предотвратяване на ерозията на почвата и пречистване на водата),

Г.

като има предвид, че докладът за „синия въглерод“ (оповестен от Организацията по прехрана и земеделие на ООН, Програмата на ООН за околната среда и Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси през октомври 2009 г.) показва, че деградацията на крайбрежните зони (чрез прекомерен риболов, унищожаване на мангрови дървета и еутрофикация) и унищожаването на морските местообитания представляват съществена заплаха за капацитета на океаните да улавят въглерод и следователно са много сериозен източник на безпокойство за политиката по отношение на климата,

Д.

като има предвид, че трябва да бъдат преодолени значителните недостатъци в прилагането на работните програми на КБР,

Е.

като има предвид, че защитата на биологичното разнообразие е ключов елемент за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и като има предвид, че целта за биологичното разнообразие до 2010 г. беше включена като нова цел през 2006 г. в рамките на цел 7 от Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) („Осигуряване на устойчива околна среда“),

Ж.

като има предвид, че Общото събрание на ООН обяви 2010 г. за Международна година на биологичното разнообразие и като има предвид, че темата на Международния ден на биологичното разнообразие през 2010 г. е „Биологичното разнообразие за развитие и за намаляване на бедността“,

З.

като има предвид, че 70 % от бедните в света живеят в селски райони и оцеляването и благосъстоянието им зависят пряко от биологичното разнообразие и като има предвид, че бедните в градовете също разчитат на биологичното разнообразие за екосистемните услуги като запазване на качеството на въздуха и водата и разграждане на отпадъците,

1.

Изразява крайна загриженост от факта, че не е постигната нито глобалната цел за 2010 г. за значително намаляване на темповете на загуба на биологично разнообразие, нито целта на ЕС за намаляване на загубата на биологично разнообразие;

2.

Изразява дълбока загриженост относно неосъзнаването на спешния характер на спирането на загубата на биологично разнообразие и неговото отсъствие от международния политически дневен ред;

3.

Разтревожен е от постоянното увеличаване на незаконната употреба на генетични ресурси и разпространеното в световен мащаб биопиратство;

4.

Подчертава, че с помощта на подходящи средства и при наличието на политическа воля може да се говори за съществуването на инструменти за по-едромащабно намаляване на загубата на биологичното разнообразие; изразява убеждение, че съществуват множество взаимодействия за защита на климата, постигане на Целите на хилядолетието за развитие и спиране на загубата на биологично разнообразие;

5.

Призовава Комисията и държавите-членки да поемат водеща роля по време на COP10, за да убедят страните по конвенцията, че е необходимо да се предприемат незабавно спешни действия; поради това призовава Комисията и държавите-членки да публикуват своите позиции възможно най-бързо преди провеждането на COP 10;

6.

С оглед на поемането на тази водеща роля, призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да заемат единна позиция и да подобрят скоростта и ефективността на вътрешната процедура за вземане на решения, така че да бъде постигнато бързо споразумение относно вътрешната позиция на ЕС за COP 10 и да бъдат предвидени повече средства и време за дипломатическите усилия в преговорите с трети държави;

7.

Счита, че е непоследователно и достойно за съжаление, че държавата домакин – Япония, попречи на осъществяването на важен напредък в защитата на застрашени морски видове, като например червения тон и китовете, в контекста на други форуми като Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Международната комисия за китовете (IWC);

8.

Изтъква, че според текущите изследвания, като изследването за „Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие“ (ИЕБР), прогнозите за загуби по отношение на благосъстоянието, причинени от загубата на биологично разнообразие, са понастоящем приблизително за 50 милиарда евро годишно (малко под 1 % от БВП), като се очаква те да се увеличат и да достигнат 14 трилиона евро или 7 % от прогнозирания годишен БВП през 2050 г.; подчертава, че според изследването за ИЕБР възвръщаемостта на инвестициите за опазване на биологичното разнообразие е над 100 пъти;

9.

Счита, че взетите по време на COP 10 решения трябва по-специално да отразяват резултатите от изследването за ИЕБР и да вземат предвид направените в него препоръки, т.е. че разходите, свързани със загубата на биологично разнообразие, и стойността на биологичното разнообразие трябва да бъдат отразени в националните отчети; подчертава, че в противен случай не ще бъде възможно да бъдат наблюдавани финансовите и икономическите последствия за икономиката, причинени от настоящата криза на биологичното разнообразие; подчертава, че следва да се обърне повече внимание на проучването и одобряването на пазарни инструменти, като например банкирането на местообитания и заплащането за екосистемни услуги, за да се осигурят достатъчни по размер финансови средства за биологичното разнообразие;

10.

Подчертава значението на разработването и усъвършенстването на методите с цел точна оценка на финансовата стойност на екологичните услуги и по този начин, определянето на цената на загубата на биологично разнообразие; счита, че това би осигурило ценни данни с оглед информирането на лицата, определящи политиките, разработването на кампании за повишаване на осведомеността и принос към по-широкия обществен дебат;

11.

Подчертава, че биологичното разнообразие и екосистемите носят колективни ползи и трябва да се разглеждат като общи блага; при все това отбелязва със загриженост, че местните общности често получават малко или никакво заплащане за услугите, които се създават с тяхна помощ, въпреки че са най-силно засегнати от загубата на биологично разнообразие и от разпада на екосистемните услуги; затова настоятелно призовава лицата, отговорни за вземане на решения в Нагоя, да определят политически инструменти, целящи да се обърне внимание на това неравномерно разпределение на получените от природата ползи, и да разработят начини за предоставяне на финансова и техническа помощ на общностите и лицата, ангажирани с доброто управление на природните ресурси;

12.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят една амбициозна цялостна програма на КБР за 2020 г.: за спиране на загубата на биологично разнообразие и за справедливо споделяне на ценностите и ползите от биологичното разнообразие и екосистемните услуги; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират с цялостна визия за 2050 г., за да се гарантира запазването, зачитането и възстановяването на екосистемите;

13.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят разработването и постигането на измерими, амбициозни, реалистични и обвързани със срокове подцели, за да се гарантира по-конкретно, че до 2020 г.:

14.

Подчертава необходимостта от приемане на конкретни и основани върху научни данни показатели с цел измерване на напредъка по отношение на изпълнението на стратегическите цели и задачи;

15.

Приветства прилагането в рамките на ЕС на инструменти като портала на информационната система за биологичното разнообразие на Европа (BISE) или референтното равнище в областта на биологичното разнообразие, определено от Европейската агенция за околната среда; счита, че това са сходни инструменти, които биха могли да увеличат ефикасността на международните споразумения и на действията по конвенцията;

16.

Отбелязва, че без успешно приключване на преговорите по време на COP 10 относно международния режим за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите, което да доведе до изготвянето на протокол към КБР, съдържащ правно обвързващи и незадължителни разпоредби, не може да бъде постигнато по-широко споразумение относно стратегическия план на конвенцията за периода след 2010 г.;

17.

Отново потвърждава принципа, че формите на живот и жизнените процеси не трябва да бъдат предмет на патенти; поради тази причина подчертава необходимостта да се запази изключението в полза на селекционера в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения;

18.

Подчертава, че протоколът за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите трябва да гарантира прозрачност, правна сигурност и предсказуемост по отношение на достъпа до генетични ресурси, както и честно и справедливо споделяне на ползите от използването на генетични ресурси, техните производни и традиционните знания, свързани с генетичните ресурси;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят включването в протокола на принципа на свободно, предварително и осведомено съгласие от страна на коренното и местното население по отношение на достъпа до традиционни знания, свързани с генетичните ресурси;

20.

Признава, че традиционните знания, свързани с генетичните ресурси, са от значение за съхранението и устойчивото използване на биологичното разнообразие, както и за честното и справедливо споделяне на ползите от използването на генетични ресурси, и следователно трябва да бъдат подходящо отразени в протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите, в съответствие с Декларацията на ООН относно правата на коренното население;

21.

Ето защо призовава Комисията и Съвета да приемат проекта на текста от Кали относно споделянето на ползите, произтичащо от обществено достъпни традиционни знания, споделянето на ползите от използването на производни на генетичните ресурси, относно наблюдението, проследяването и отчитането на използването на генетични ресурси, както и разпоредбите относно договорените съвместно условия между потребителите и доставчиците на генетични ресурси;

22.

Отбелязва взаимната зависимост на държавите по отношение на генетичните ресурси, използвани за хранителни продукти и селско стопанство, и тяхното значение за продоволствената сигурност в световен мащаб, а следователно и необходимостта от отчитане на тези генетични ресурси при преговорите за международния режим за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите;

23.

Признава разликите във възгледите относно прилагането с обратна сила на бъдещия протокол относно достъпа и споделянето на ползите и настоятелно призовава страните да намерят приложими и справедливи решения, така че да се даде отговор на основателните съображения;

24.

Призовава Комисията и държавите-членки да се застъпват решително за по-нататъшното определяне и защита на екологично или биологично значими зони и видове в морските зони в рамките на националните юрисдикции или извън тях;

25.

Признава, че е бил отбелязан съществен напредък по прилагането на програмата за работа в защитени зони; при все това отбелязва, че за цялостното изпълнение на тази програма са необходими още усилия;

26.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че по време на COP10 се отдава особено значение на засилването на подходящата помощ и управление на защитените зони, както и на информирането на лицата, вземащи най-важните решения, за ползите от защитените зони, а също така и да изискат допълнителни финансови средства, ако това е уместно;

27.

Подчертава, че в съответствие с принципа, включен във Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската комисия, ООН и държавите, участващи в правните протоколи за определяне на природни паркове и защитени зони, следва да включат правна разпоредба, която да гарантира юридическа и правна защита на правата на собственост върху земята на коренното население като традиционни собственици на земята, опазването на техните социални дейности и традиционното използване на тяхната земя, и която официално да признава правата им в рамките на настоящите модели на управление;

28.

Подчертава, че в декларациите за защитените зони и в стратегиите за опазване е необходимо да се изготви протокол, който включва определение за интегралните тропически системи, включително водата;

29.

Подчертава необходимостта от включване на предпазни механизми за биологичното разнообразие в политиките във връзка с климата, за да бъдат извлечени възможно най-големи ползи от двете цели; освен това подчертава, че финансовите вноски за опазване на биологичното разнообразие на практика имат положителен ефект върху приспособяването към изменението на климата и неговото ограничаване, най-вече поради факта, че повечето национални планове за приспособяване, представени в контекста на РКОНИК, и по-специално тези на развиващите се страни, акцентират върху устойчивостта на екосистемите; поради тази причина призовава за по-нататъшни усилия за увеличаване на взаимодействието и връзките между биологичното разнообразие и политиките в областта на климата, по-конкретно между РКОНИК и КБР; в този контекст призовава на секретариата на КБР да бъде предоставен мандат за участие в работата по РКОНИК;

30.

Потвърждава жизненоважното значение на биологичното разнообразие и устойчивите екосистеми за ограничаване на изменението на климата и приспособяване към него, като се има предвид фактът, че сухоземните и морските екосистеми понастоящем поглъщат около 50 % от антропогенните емисии на CO2;

31.

Подчертава необходимостта от защита на устойчивостта на екосистемите, като се вземат мерки за предотвратяване на широкомащабното пускане на генетично модифицирани организми в околната среда, и като се вземат предвид разпоредбите на Протокола от Картахена по биологична безопасност;

32.

Междуправителствена платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES), която следва да следва модела, определен от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC);

33.

Подчертава, че програмите, които имат за цел запазването на биологичното разнообразие и намаляването на бедността, трябва да са насочени към приоритетите на бедните и да поставят по-силен акцент върху управлението на околната среда на място, гарантирания достъп до ресурсите на биологичното разнообразие, поземлената реформа и признаването на обичайното стопанисване;

34.

Призовава държавите-членки и Комисията да дадат нов тласък на Световния алианс за борба с изменението на климата и неговия механизъм за подпомагане, за да се ускори изграждането на капацитет в развиващите се страни и да се увеличи тяхната база от знания относно очакваните последици от загубата на биологично разнообразие, както и за да бъде то ефективно интегрирано в плановете за развитие и бюджетите; призовава ЕС да използва изцяло в своята стратегия за сътрудничество за развитие Доклада на хилядолетието за оценка на екосистемите;

35.

Припомня, че 80 % от населението в света разчита на традиционната медицина, която използва лечебните свойства на растенията, и че биологичното разнообразие може да помогне за намаляване на националните разходи за доставка на медицински продукти в много развиващи се страни, тъй като осигурява основата, необходима за традиционните лекарствени средства и много синтетични лекарствени средства; ето защо настоятелно призовава COP-10 да предприеме мерки за противодействие на биопиратството; подчертава, че защитата на биологичното разнообразие е свързана пряко с постигането на Цел на хилядолетието за развитие (ЦХЗ) 6;

36.

Призовава в регионалните и националните стратегически документи на Комисията да бъдат включвани конкретни мерки, целящи официалното признаване на правото на селските общности и коренното население да управляват природните ресурси и да извличат ползи от тях;

37.

Изразява увереност, че реформирането на субсидиите (в секторите на селското стопанство, рибното стопанство и енергетиката) в рамките на ЕС е от основно значение за последователността на политиките за развитие с цел предотвратяване на увреждането на биологичното разнообразие и на екосистемните услуги; едновременно с това припомня, че потенциалът за премахване на вредните субсидии в развиващите се страни (по-конкретно в секторите на горивата, храните и водата) трябва да бъде съчетан с механизми за компенсации за бедните хора, които могат да бъдат сериозно засегнати от тяхното незабавно премахване;

38.

Подкрепя използването на националните планове за действие и националните стратегии в полза на биологичното разнообразие (НСПБР) с цел включване на приноса на биологичното разнообразие за развитието и за намаляването на бедността;

39.

Подчертава значението на биологичното разнообразие за смекчаване появата на болести като маларията, за която е установено, че се наблюдава по-рядко във все още залесени зони, където разнообразието от птици е по-голямо;

40.

Подчертава, че биологичното производство допринася за запазването на почвата, водата и биологичното разнообразие, като едновременно с това осигурява необходимото за здравословното хранене многообразие; затова настоятелно призовава за увеличаване на инвестирането в устойчиво селско стопанство с оглед на подобряването на продоволствената сигурност и намаляването на бедността;

41.

Подчертава необходимостта по време на COP 10 да се приеме препоръка относно биогоривата; припомня, че е изключително важно да се извърши оценка на прякото и непрякото въздействие на биогоривата върху биологичното разнообразие; подчертава, че е целесъобразно за биогоривата да се предвидят критерии за сертифициране и устойчивост;

42.

Що се отнася до спешните мерки, обръща внимание на факта, че е необходимо да се дава приоритет на действията срещу инвазивните видове, които вече причиняват тежки нарушения на равновесието в екосистемите с изключително отрицателни последствия за биологичното разнообразие като цяло;

43.

Подчертава необходимостта от драстично увеличение на глобалното финансиране за биологично разнообразие, и по-конкретно чрез съществуващите източници на финансиране, както и с помощта на нови и новаторски източници, включително нови и новаторски пазарни механизми;

44.

Поради тази причина призовава Комисията и държавите-членки публично да обявят своите финансови ангажименти за изпълнението на целите на КБР в разумен срок преди COP10;

45.

Изразява убеждение, че публичните разходи сами по себе си няма да са достатъчни за постигане на целта за биологично разнообразие на КБР, и подчертава, че е важно при корпоративната и социална отговорност също да се отчита биологичното разнообразие;

46.

Предвид заключенията на изследването ИЕБ призовава СОР 10 да се използва също така като възможност за отправяне на послание до частния сектор относно икономическите ползи от неговото участие в борбата за запазване на биологичното разнообразие;

47.

Същевременно подчертава, че решението относно ангажимента на стопанския сектор следва да включва не само доброволни ангажименти, но също така и задължения, по-специално за предоставяне на информация и достъп до нея и за съобразяване с коренното население и местните общности при провеждането на непрекъснат диалог;

48.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да разработват и прилагат новаторски системи за заплащане на екосистемни услуги, като мобилизират частни източници на финансиране, като същевременно поддържат максимална защита на тези екосистеми;

49.

Едновременно с това подчертава, че такива системи следва да отчитат поуките от неотдавнашната финансова криза, както и недостатъците на схемите за търговия с емисии на въглерод; освен това подчертава, че разглеждането на тези ограничения следва да бъде изрично включено в мандата на специалната работна група по финансовите иновации;

50.

Счита, че инструментите за финансиране на политиките в областта на климата, като например механизмите за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация (REDD+), бързото финансиране, Механизмът за чисто развитие (МЧР) и Съвместното изпълнение (СИ), следва да бъдат реформирани и да обхващат предпазни механизми за биологичното разнообразие и за правата на човека и на коренното население, и при възможност да гарантират ползи и за биологичното разнообразие;

51.

Освен това подчертава, че реформите трябва да включват нови определения на ООН за горите въз основа на биомите, отразявайки широките разлики по отношение на биологичното разнообразие, както и стойностите на въглерод в различните биоми, като същевременно се прави ясно разграничение между естествените гори и горите, в които преобладават дървесни монокултури и неместни видове; поради тази причина призовава Комисията и държавите-членки да работят в тази посока в рамките на спомагателния орган за научно-технически консултации;

52.

Подчертава необходимостта външните разходи, като например причинените вреди на биологичното разнообразие или разходите за подпомагане на биологичното разнообразие, да бъдат включени в крайната цена на продуктите на пазара;

53.

Счита, че следва да се подчертае взаимодействието между трите конвенции от Рио – за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването;

54.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят активно идеята за срещи на високо равнище по трите конвенции от Рио като част от срещата на високо равнище в Рио (Rio+20) през 2012 г.;

55.

Приветства постигнатото от правителствата през юни 2010 г. в Пусан споразумение за създаване на Междуправителствена научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES); призовава Комисията и държавите-членки да гарантират ефективното учредяване на IPBES в най-кратък срок, по възможност през 2011 г.; счита, че тъй като приносът на IPBES ще зависи от качеството на провежданите в ЕС и в международен план научни изследвания, е изключително важно ЕС и държавите-членки да осигурят достатъчни средства за научни изследвания в областта на биологичното разнообразие;

56.

Призовава за подобряване на обмена на знания и технологии в областта на биологичното разнообразие, тяхната стойност и функциониране;

57.

Настоява, че устойчивостта на търгуваните продукти е ключов елемент в международните търговски споразумения; в това отношение подчертава необходимостта „нетърговските съображения“, в това число производствените методи и зачитането на биологичното разнообразие, да бъдат включени във всяко бъдещо споразумение на СТО;

58.

Насърчава Комисията и държавите-членки да включат екологичния елемент в своите отношения с трети държави и да продължат със „зелената дипломация“;

59.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че актуализираната водеща цел „2010 г.“ от стратегическия план на КБР, който ще бъде приет по време на конференцията на страните (COP 10) по КБР в Нагоя, ще бъде включена по-нататък като актуализирана цел за Цел на хилядолетието за развитие (ЦХР) 7 и подкрепена като неразделна част от постигането на тези жизненоважни цели преди срока, изтичащ през 2015 г.; подчертава, че е жизненоважно Комисията и държавите-членки да признаят многото взаимодействия и взаимовръзки между всички ЦХР и да ги третират като един пакет;

60.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите, които са страни по КБР, както и на секретариата на КБР.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/22

А.

като има предвид, че силните, стабилни и ефикасни финансови пазари и институции са от решаващо значение за удовлетворяването на финансовите нужди на разнообразните стопански субекти в ЕС, както и за подпомагане на растежа и заетостта, иновативността и конкурентоспособността на Европейската икономика; като има предвид, че функцията финансиране е особено важна за икономическото възстановяване; като има предвид, че регулаторната реформа във финансовия сектор следва да има за цел финансова стабилност и устойчив растеж,

Б.

като има предвид, че следва да се приемат ревизирани, по-строги капиталови изисквания при надлежно съобразяване с икономическия цикъл и продължаващото икономическо възстановяване,

В.

като има предвид, че Базелският комитет не позволява да се вземат под внимание всички заинтересовани страни и принципът на реципрочност,

Г.

като има предвид, че всички финансови пазари, участници и инструменти трябва да подлежат на надзор и регулация, както и всички финансови инфраструктури със системно значение като системите, механизмите и платформите за плащания, клиринг и сетълмент и свързаното с това предоставяне на попечителски услуги, за да се запази финансовата стабилност, която е изключително важно обществено благо; като има предвид, че кризата насочи вниманието към факта, че собственият капитал на банките явно е бил недостатъчен по отношение на състоятелността и платежоспособността,

Д.

като има предвид, че трябва да се укрепят и наистина да се прилагат стандартите за ограничаване на риска и да бъдат коригирани пропуските по отношение на качеството и количеството на капитала, управлението на ликвидността, слабостите на вътрешните модели и процикличния характер на Базел II и Директивата за капиталовите изисквания, разкрити от кризата,

Е.

като има предвид, че е необходимо да бъде разширен минималният набор от средства за интервенция при управлението на кризи, предоставен на надзорните органи,

Ж.

като има предвид, че трябва да се полагат усилия за ясно разделение или издигане на предпазни стени между банкирането на дребно и инвестиционното банкиране, за да се гарантира, че обезпечените депозити не се използват като обезпечение за търговски дейности,

З.

като има предвид, че новите стандарти следва да отчитат размера на банките, техния профил на риска и особеностите на модела им на дейност,

И.

като има предвид, че трябва да се обърне дължимото внимание на кумулативния ефект от съответните елементи на ревизираната рамка Базел II и от други регулаторни инициативи върху реалната икономика и икономическия растеж,

Й.

като има предвид, че безпрецедентните сривове на пазара и на регулацията принудиха Г20 на срещите си в Лондон, Питсбърг и Торонто да вземе решение за подобряване качеството на капитала, увеличаване покритието на риска, смекчаване на процикличността, въвеждане на провизии за кредитни загуби в бъдеще, възпиране на прекомерния ливъридж и въвеждане на коефициент на ливъридж, който ще действа като допълнителен показател към подчинената на риска рамка Базел II, постепенно трансформирайки се в процедура по стълб 1, както и за засилване на стандартите за ликвидност,

К.

като има предвид, че Европа прилага Директивата за капиталовите изисквания към всички кредитни институции и инвестиционни посредници, които имат разнообразни модели стопанска дейност; като има предвид, че други страни ограничават приложението на правилата Базел II само до някои банки с конкретен модел стопанска дейност; като има предвид, че подобни различия в обхвата на приложение пораждат безпокойства по отношение на съвместимостта, равнопоставеността и риска от евентуален регулаторен арбитраж,

Л.

като се имат предвид значителните европейски особености, като например фактът, че корпоративният сектор в Европа се финансира предимно чрез отпускане на заеми; като има предвид, че ревизираните правила от Базел трябва надлежно да отчетат тези особености; като има предвид, че би било желателно отпускането на заеми да бъде насочено в по-голяма степен към специализирани области като отпускане на заеми за МСП, а по-големите дружества бъдат насърчавани да емитират облигации директно за инвеститорите,

М.

като има предвид, че универсалният подход, който не отчита конкретния за банките профил на риска и разнообразието на европейския банков сектор, е в ущърб на европейския банков отрасъл и следователно може да навреди на икономическия растеж и икономическото възстановяване,

Н.

като има предвид, че поради мащабната реформа на финансовото регулиране, извършвана понастоящем в ЕС, трябва да има последователност между реформите и освен това графиците за прилагането следва да отчитат кумулативния ефект от мерките върху реалната икономика и да не възпрепятстват икономическото възстановяване,

О.

като има предвид, че преминаването към използване на единен набор от висококачествени глобални счетоводни стандарти е от ключово значение за поддържането на равнопоставеност и гарантиране на сравнимостта на данните в световен мащаб; като има предвид, че тези стандарти трябва да бъдат надлежно осъвременявани, за да се отчетат поуките от кризата,

П.

като има предвид, че необходимостта от строго спазване на принципа за предимство на съдържанието пред формата трябва да се взема предвид от всички съответни органи, за да се предотвратят неподходящи резултати,

Р.

като има предвид, че международното сближаване между отчитането за счетоводни и това за регулаторни и данъчни цели е от основно значение, за да се гарантира предоставянето на една и съща ясна и прозрачна информация на упражняващите контрол органи и на инвеститорите, както и че двойното отчитане трябва се сведе до минимум, като има предвид, че това не изключва пруденциални филтри, ако те са налице във всички сметки,

С.

като има предвид, че банките следва да се съсредоточат повече върху същинската си задача да служат на реалната икономика; като има предвид, че Базелският комитет и Комисията следва да насърчат това,

Т.

като има предвид, че реформите, включени в преразглеждането на Базел II, трябва да бъдат провеждани паралелно със структурните реформи на банковия надзор, както препоръчва Европейският парламент, и евентуално с пътна карта за изработване и последователно прилагане на мерки от типа на предвидените в стълб 2,

1.

Приветства поетия от Г20 ангажимент за подобряване на качеството и количеството на капитала, за въвеждане на стандарти за управлението на ликвидността, справяне с процикличността и осъвременяване на общите стандарти за ограничаване на риска в отговор на финансовата криза;

2.

Приветства усилията на Базелския комитет и на Комисията; подчертава все пак, че нови правила за капиталовите изисквания следва да бъдат разработени и приложени внимателно и тяхното влияние следва също така да бъде анализирано в по-широката рамка за регулаторно преразглеждане;

3.

Изразява опасенията си по отношение на структурните дефицити и дисбаланси в настоящото предложение, както и по отношение на риска от възпрепятстване на икономическото възстановяване и икономическия растеж; счита, че с оглед на настоящата икономическа ситуация ще бъде необходимо да се следи банките да не прехвърлят разходите, свързани с предстоящото предложение, на крайните потребители на финансови услуги;

4.

Подчертава необходимостта от укрепване на взаимодействието между процеса на надзорен преглед (стълб 2) и оповестяването (стълб 3), като направи публично достъпни резултатите от стрес тестовете и добавянето на капитал;

5.

Напомня значителните особености на европейския банков сектор, като например разнообразието на стопански модели, функциониращи под различни правни форми, както и факта, че европейският корпоративен сектор се финансира предимно чрез отпускане на банкови заеми, и затова призовава за цялостно преразглеждане на микро- и макро-икономическите последици от предлаганите нови правила;

6.

Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да обърнат необходимото внимание на тези специфики и на различните видове риск, оказващи влияние върху банковия сектор; подчертава, че е необходимо да се направи ясна разлика между инвестиционните и традиционните банкови услуги на дребно, както и транзакционните услуги, в рамките на ревизираните правила Базел II;

7.

Приканва Комисията да бъде по-проактивна в процеса на реформа на правилата Базел II, активно да насърчава и защитава европейските интереси, да координира подходите на държавите-членки с цел постигане на най-благоприятни резултати за европейската икономика, както и да представя пред Парламента редовни доклади относно състоянието на текущите преговори и да го включва активно в процеса на преговори;

8.

Отчита важността на международното сътрудничество и координиране, насочено към постигане на равнопоставеност в международен план и избягване на регулаторен арбитраж; при все това изтъква, че тази цел не бива да доведе до поставянето на европейската икономика и европейския банков сектор в неблагоприятна по отношение на конкуренцията позиция, и вярва, че следва да се запази многообразието на банковия сектор;

9.

Подчертава, че за възстановяването на европейската икономика са необходими динамични финансови пазари, които са в състояние да финансират инвестициите и иновациите; отправя предупреждение да не бъдат приемани правила и изисквания, които биха довели до ново ограничаване на кредитирането, като по този начин дестабилизират икономическото развитие и европейските пазари на труда;

10.

Подчертава, че пълната ангажираност на всички страни, участващи в Базелския процес и в Г20, за ясен и последователен график на прилагане представлява предварително условие за успеха на реформата, като обезпечава равнопоставеност в международен план и не допуска регулаторен арбитраж; настоятелно призовава Комисията и Базелския комитет да гарантират, че договорените стандарти се прилагат по синхронизиран начин;

11.

Припомня, че се предвижда Споразумението Базел II и предстоящата му ревизия да бъдат глобален стандарт; поради това силно се опасява, че заложените ограничения в различни национални закони, приети в отговор на кризата (в частност американския Закон за реформа на Уолстрийт и защита на потребителите, ограничаващ признаването на външните рейтинги), биха довели до сериозно фрагментиране на прилагането на този глобален стандарт; затова настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията обстойно да оценят и очертаят последиците от подобно законодателство за прилагането на Базел II и за преговорите по преразглеждането на Базел II, и настоятелно призовава Комисията да докладва на Парламента за резултатите;

12.

Призовава Комисията да изясни ролята на външните рейтинги за ликвидния буфер и да се увери, че всички алтернативни критерии, които биха могли да бъдат разгледани, не ограничават полето на отговарящите на критериите за буфериране активи; призовава в тази връзка всякакви алтернативни критерии, които биха могли да бъдат договорени, да заместят външните рейтинги, а не да ги допълват, така че да се осигурят еднакви условия в международен план;

13.

Настоятелно призовава Комисията да засили трансатлантическия финансово- регулаторен диалог със САЩ;

14.

Подчертава, че графикът на прилагане трябва да отразява цялостното въздействие на ревизираните стандарти върху отрасъла, върху неговия капацитет за отпускане на заеми на реалната икономика и върху процеса на възстановяване в Европа; отбелязва преразглеждането на графика, обявено от Базелския комитет, за да се гарантира по-добре гладкото преминаване към новите стандарти;

15.

Припомня необходимостта Парламентът да се включи в преговорите в качеството му на демократично избран европейски орган и настоятелно призовава Комисията и Базелския комитет да предприемат необходимите стъпки за постоянното му участие в тях;

16.

Припомня своите опасения за ограничения характер на предположенията във връзка с установените от банките взаимовръзки, намиращи се в основата на някои аспекти на методологията за изчисляване на регулаторния капитал; в тази връзка набляга на значението на правилния надзор и мониторинг на собственото вътрешно оценяване на банките чрез използване на вътрешнорейтинговия подход; отбелязва също така, че трябва да се внимава да не се въвеждат погрешни стимули;

17.

Призовава Комисията да продължи да работи за по-нататъшното интегриране на надзора върху банковия сектор от страна на ЕС чрез създаване на новата Европейска система за финансов надзор и новия Европейски съвет за системен риск;

18.

Призовава Комисията да извърши необходимата оценка на вероятното въздействие върху реалната икономика на ревизираните правила Базел II преди прилагането им, с особено внимание към финансирането на МСП и към стабилността на банковия сектор в стресови ситуации;

19.

Счита, че е необходимо да бъде разширен минималният набор от средства за интервенция при управлението на кризи, предоставени на надзорните органи, извън разпоредбите на член 136 на Директива 2006/48/ЕО, така че да бъдат включени най-малко следните правомощия: да се изискват корекции на капитала, ликвидността, предлаганите услуги и вътрешните процеси; да се препоръчват или налагат промени в управлението; да се ограничава срокът на банковите лицензи; да се налагат „планове за разрешаване проблемите на банките“ (living wills); да се налага пълна или частична продажба; да се създава „мостова“ банка или банките да се разделят на оздравени банки и банки с проблемни активи; да се изисква суап на дълг в капитал, като се гарантира подходящо преоценяване; да се налагат изисквания за неразпределяне на печалбите и дивидентите и рестрикции, за да се консолидират капиталовите изисквания и да се гарантира, че акционерите плащат преди данъкоплатците; да се преструктурират и прехвърлят активите и пасивите към други институции, за да се гарантира непрекъснатост на системно значимите операции; да се определят критерии за оценка на обезценените активи; временно да се изземе управлението; да се ликвидират фалирали банки;

20.

Призовава Комисията да създаде на банковия сектор стимули за управление на риска и печалбите с цел дългосрочни резултати и да насърчава банките да проявяват активен и продължителен интерес да продължават да отпускат кредити, без да разчитат прекомерно на секюритизация или на структури със задбалансови позиции, както и изцяло да консолидират някои задбалансови позиции като ПСП;

21.

Отбелязва, че дългосрочните инвестиции като тези в енергийно-разпределителни инфраструктури разчитат на секюритизация;

22.

Предлага Базелският комитет, Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) и др. да бъдат интегрирани в глобална структура – евентуално МВФ – с цел да се въведе истинска организация на финансите и да се осигури участието на всички заинтересовани страни в изготвянето на правилата, както и достатъчен капацитет за проверка на прилагането им;

23.

На мнение е, че проблемът със считаните за „твърде големи, за да фалират“ финансови институции следва да бъде разрешен и следователно капиталовите изисквания и антицикличните буфери следва да бъдат пропорционални на размера, равнището на риска и модела на дейност на финансовата институция;

24.

Подкрепя инициативата за подобряване на качеството и равнищата на капиталите в отговор на кризата и отбелязва решението на Базелския комитет от 12 септември 2010 г. за увеличаване на минималните капиталови изисквания, за въвеждане на буфер за запазване на капитала и за значително увеличаване на дела на собствения капитал; припомня, че този въпрос е тясно свързан със счетоводните правила и следователно предполага последователен подход, който отчита и глобалното сближаване;

25.

Отбелязва решението на Базелския комитет от (края на) юли 2010 г. да допуска предпазливо признаване на миноритарни участия, активи по отсрочени данъци и инвестиции в други финансови институции; счита, че е възможно да са необходими допълнителни промени;

26.

Подчертава, че за да се гарантират равни условия и да не бъде поставен в неблагоприятна позиция който и да било стопански модел неакционерно дружество, в частност кооперациите, взаимоспомагателните дружества и спестовните каси, капиталът трябва да бъде дефиниран независимо от правната си форма по балансиран начин, на основата на качеството на капиталовите инструменти (т.е.установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията);

27.

Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията при определянето на допустими капиталови инструменти да отчитат нуждите и особеностите на неакционерните дружества (т.е. кооперациите, взаимоспомагателните дружества и спестовните каси), които представляват значителна част от европейския банков отрасъл;

28.

Настоятелно призовава Комисията да преразгледа предложените критерии за допустимост за първичен капитал от първи ред и да сведе каталога до критериите, необходими за гарантиране на качеството на капитала (т.е. установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията);

29.

Призовава Базелския комитет и Комисията да гарантират, че при консолидираните изчисления на капитала се отчитат по балансиран начин както рискът, така и капиталът и че в частност капиталът, получен от миноритарни собственици и внесен директно в кредитни институции от същата банкова група, следва да се признава надлежно (т.е. миноритарното участие), както и че не се възпрепятстват вложенията на регионалните кооперативни банки и спестовни каси в централната им институция (т.е. не се прихващат от собствения капитал);

30.

Подчертава важната роля, която резервният капитал изигра по време на кризата; призовава Комисията и Базелския комитет да признаят ролята на гъвкавия резервен капитал при кризи и да наблюдават приемането на конвертируеми инструменти от страна на пазара;

31.

Призовава Комисията точно да отчита съществуващите разлики между данъчните и счетоводните баланси, за да се избегнат възможни неизгодни положения по отношение на конкуренцията;

32.

Отправя искане към Базелския комитет и Комисията да изясни третирането на споразуменията за реципрочни финансови кръстосани участия;

33.

Отправя искане към Комисията да разгледа възможностите за постигането на баланс при третирането на нереализирани печалби и загуби, с оглед ограничаване на нестабилността и процикличността;

34.

Призовава Комисията да проведе задълбочено проучване на капиталовите инструменти преди и след кризата с цел извършване на оценка на значението на конкретни капиталови инструменти и ролята им в ситуация на криза;

35.

Счита разработването на високи стандарти за ликвидност за ключова част от отговора на кризата; счита, че стандартите за ликвидност следва да бъдат диференцирани в достатъчна степен, така че да отчитат особеностите на модела на дейност и профила на риска на отделните банки; на мнение е, че следва да бъде отчетен фактът, че свързаният с дадени активи риск може да варира във времето, както и че са необходими механизми за разрешаването на този проблем;

36.

Отбелязва, че трансформацията на падежите сама по себе си излага банките на дългосрочен/краткосрочен ликвиден риск;

37.

Изразява становището, че за да не се поставят в неизгодна позиция банки, признати като финансови конгломерати, които имат участие в застрахователни дружества, двойното отчитане на собствени средства между банките и застрахователните дружества трябва да се третира съгласно настоящия режим, установен с Директивата за финансовите конгломерати;

38.

Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да преразгледат определянето на коефициентите за ликвидност и финансиране;

39.

Смята, че „коефициентът на покритие на ликвидността“ следва да отчита в по-голяма степен риска от концентрация на допустими активи в ликвидни буфери и следва да насърчава диверсификацията и да възпира прекомерната концентрация в един определен клас активи, включително правителствения дълг; счита, че ликвидните буфери следва да са съставени, в колкото се може по-голяма степен, от активи, които остават високо ликвидни в периоди на голямо напрежение, както и че при правилно формиране този коефициент ще подобри устойчивостта на институциите на ликвиден риск;

40.

Призовава Комисията да гарантира, че бъдещото й предложение за преразглеждане на ДКИ 4 предвижда прилагането на стандарти за ликвидност към задбалансовите пасиви;

41.

Призовава, в случай на приемане на стандарт за структурна ликвидност ( т.е. нетен коефициент на стабилно финансиране), за надлежно признаване на стабилните източници на финансиране, характерни за Европа (т.е. Pfandbriefe); счита, че националните органи на приемащата държава-членка следва при всички случаи да имат достъп до информация относно положението с ликвидността в съответния сектор;

42.

Призовава Комисията да определи критериите за висококачествени ликвидни активи, като вземе предвид определението на Европейската централна банка за допустими активи за провеждане на операции по паричната политика (механизъм за обратно изкупуване, репо сделки);

43.

Настоятелно призовава Комисията да включи държавния дълг на всички държави-членки от еврозоната като висококачествени ликвидни активи, независимо от конкретния им рейтинг, за да се намали диспропорционалното въздействие на дейността на рейтинговите агенции;

44.

При все това обръща внимание на вероятността висококачествени ликвидни активи бързо да се превърнат в неликвидни във време на напрежение; ето защо призовава кредитните институции да провеждат стрес тестове, надхвърлящи коефициента на покритие на ликвидността и нетния коефициент на стабилно финансиране;

45.

Призовава Комисията и Базелският комитет подобаващо да вземат предвид правните субекти в рамките на група или мрежа от банки във връзка с изискванията за ликвидност; призовава операциите и ангажиментите в рамките на такива групи или мрежи да се третират по чувствителен по отношение на риска начин и, когато това е целесъобразно, по различен начин от операциите и ангажиментите между трети страни;

46.

Приветства усилията за ограничаване на прекомерния ръст на кредитите и на риска от формиране на кредитни балони;

47.

Изразява загриженост относно евентуалния процикличен характер на фиксирания конкретен за всяка банка буфер за запазване на капитала според сегашното предложение; счита, че както буферите за запазване на капитала, така и антицикличните буфери следва да са в състояние да покриват загуби в периоди на напрежение; счита, че за да бъдат буферите ефективни, те следва да бъдат проектирани и разработвани успоредно;

48.

Приветства опита за определяне на набор от хармонизирани макроикономически променливи за изграждане на ефикасни антициклични буфери;

49.

Признава ползите от формирането на провизии, ориентирани към бъдещето (подхода на очаквана загуба), като възможна допълнителна мярка за намаляване на цикличността и насърчаване на отчитането на очаквани кредитни загуби по време на бизнес цикъла;

50.

Счита, че бъдещият Европейски банков орган следва да играе водеща роля при изготвянето и прилагането на мерки, свързани с капиталовите изисквания и стандартите за антицикличните капиталови буфери на равнище ЕС;

51.

Призовава за международно сближаване на стандартите за докладване за счетоводни и за регулаторни цели, по-специално по отношение на подхода на отчитане на очаквана загуба при вече обявена печалба, с цел извличане на поуки от кризата и за гарантиране на използването на един и същ набор от ясни и прозрачни правила при предоставянето на информация на упражняващите контрол органи и на инвеститорите; предупреждава за необходимостта да се сведе до минимум двойното отчитане; счита, че тези усилия следва да основават на нововъведения като регулаторна страница или пруденциални филтри и да ги доразвиват;

52.

Посочва, че антицикличното регулиране изисква хармонизирани критерии за гарантиране на всеобхватно и внимателно наблюдение на финансовите пазари и на пазарната среда от надзорните органи, включително, наред с другото, пълен обмен на информация, синхронизация на регулаторните действия и наблюдение в реално време на експозициите и риска, включително чрез изискване за одитни следи за всички транзакции на финансовия пазар;

53.

Отбелязва, че предвид сложността на финансовата система използването на коефициент на ливъридж е полезен, прост и труден за манипулиране защитен механизъм срещу формирането на прекомерен ливъридж и прекомерното поемане на риск; предупреждава, че за да бъде ефективен, един универсален, фиксиран коефициент на ливъридж трябва да бъде изчислен по такъв начин, че да може да отчита разликите в стопанските модели и профилите на риска на кредитните институции;

54.

Счита, че за да бъде ефективен, един такъв коефициент трябва да включва всички задбалансови позиции и деривати, да бъде ясно определен, прост и международно съпоставим, и че следва да отчита регулаторното нетиране и различните счетоводни стандарти, съществуващи в международен мащаб;

55.

Изразява загриженост обаче, че един „приблизителен“ коефициент на ливъридж, сам по себе си няма да отчита в достатъчна степен риска и може да постави в неблагоприятна позиция дружества, предлагащи традиционни нискорискови банкови услуги (като финансиране на дребно, корпоративно финансиране и финансиране на недвижими имоти и транзакционно банкиране), или икономики, в които корпоративният сектор се финансира предимно чрез отпускане на заеми; ето защо подчертава значението на това, надзорните органи да наблюдават промените в ливъриджа, както и общите равнища на ливъриджа, тъй като наличието на значими промени може да бъде знак за нарастване на риска; изразява също така загрижеността си, че един „приблизителен“ (недиференциран) коефициент на ливъридж би могъл да породи обратни стимули за пренасяне на финансови активи към по-рискови експозиции;

56.

Отправя искане към Базелския комитет и Комисията да анализират подобаващо вариантите на коефициент на ливъридж, приложими за капитала от първи и втори ред, като отчетат спецификата на банковия сектор в ЕС;

57.

Отправя искане към Базелския комитет и Комисията да проучат възможността за въвеждане на защитни граници за отделните сфери на дейност, рисково претеглени активи и портфейли; счита, че оценяването на активите като нетни или брутни суми следва да се разглежда в този контекст;

58.

Освен това отправя искане към Базелския комитет и Комисията да проучат възможността за пропорционалност на приблизителния коефициент на ливъридж чрез прилагането на прагови стойности, които да дават ход на регулаторна намеса;

59.

Отбелязва решението на Базелския комитет за период на наблюдение по стълб 2 с оглед постепенно преминаване към стълб 1; призовава Комисията да включи клауза за преразглеждане в законодателното предложение за ДКИ 4;

60.

Отбелязва, че коефициентът на ливъридж е необходима мярка за оценяване на общата експозиция на банките, но настоява Комисията да разработи регулаторни инструменти, насочени към ефективно ограничаване на прекомерния ливъридж (в частност прекомерното прибягване към краткосрочно финансиране и финансиране на едро);

61.

Призовава за допълнителен анализ на алтернативни форми на коефициента на ливъридж в стълб 2; изтъква, че коефициентът на ливъридж би могъл например да има променливи граници и че надзорните органи биха имали право на намеса по своя преценка при нарушение на лимита;

62.

Призовава Комисията да гарантира, че коефициентът на ливъридж не води до несъобразена секюритизация като тази, която беше разкрита от финансовата криза, или до заместване и отпускане на по-малко кредити, особено по отношение на кредитирането за реалната икономика (до които банките вероятно ще прибягват за намаляване на своя коефициент на ливъридж);

63.

Призовава за повишени стандарти при стрес тестовете, бек-тестовете и справянето с утежняващ риск, както и за оценки на дългосрочните социални рискове и рисковете, свързани с околната среда, пораждани от дружества и проекти, финансирани чрез банкови кредити;

64.

Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да проучат алтернативи за по-успешно справяне с риска, свързан с корекцията на кредитната стойност при влошаване на кредитното качество на контрагентите на банките;

65.

Счита, че суаповете за кредитно неизпълнение не следва да се използват с цел неспазване на капиталовите изисквания;

66.

Призовава третирането на кредитния риск от контрагента да бъде пропорционално на риска, а капиталовите изисквания да бъдат по-високи за сделки, които не подлежат на централизиран клиринг в сравнение със сделки чрез централен съконтрагент, при условие че тези контрагенти отговарят на високите изисквания, които ще бъдат определени в европейското законодателство, при отчитане на стандартите, договорени на международно равнище, и като се вземат предвид потенциалните разходи за корпоративния сектор за използване на деривати за хеджиране на техните търговски дейности; призовава да се стимулира въвеждането на най-високи стандарти в случаите на двустранен клиринг;

67.

Подчертава факта, че кризата е показала, че взаимообвързаността между финансовите институции е по-голяма от взаимообвързаността между финансовите институции и корпоративните им клиенти, и изразява становището, че капиталовите изисквания за КРК следва да бъдат по-строги за експозиции на финансовите институции към други финансови институции и да отчитат също така динамичния характер на този риск във времето; подчертава, че внимателното наблюдение на взаимообвързаността е необходимо за установяване на концентрация на сделки между едромащабни участници и за предприемане на съответни регулаторни мерки по отношение на КРК;

68.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на Еврогрупата и на Европейската централна банка.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/30

A.

като има предвид, че вертикалните фондове в областта на здравеопазването успяха да намалят смъртността от най-разпространените заболявания като туберкулоза, малария и др., както и че усилията в тази насока трябва да продължат,

Б.

като има предвид, че международната общност, включително ЕС, трябва да подкрепя държавите при изпълнението на националната им политика в областта на здравеопазването, като финансираните с публични средства и достъпни за всички здравни услуги трябва да заемат централно място сред тези мерки,

В.

като има предвид, че системите за основни здравни грижи трябва да осигуряват обхващане на всички болести и във връзка с това, че двата подхода – хоризонталният, както и вертикалният – са необходими и взаимно допълващи се,

Г.

като има предвид, че един хоризонтален и добре структуриран подход позволява да се предвидят осигурителните системи (взаимоспомагателни здравни каси, микро-застраховки и др.), в които бенефициерите стават участници в собственото си здравеопазване,

Д.

като има предвид, че здравето не е стока, както в Африка, така и навсякъде, и че трябва да се търсят подходи за здравно осигуряване с нестопанска цел, основани на ценностите на солидарността и демокрацията,

Е.

като има предвид, че в Африка през 90-те години се появиха много инициативи за прилагане на системи за здравно осигуряване и че социалната динамика, която те разкриват, трябва да бъде подкрепена,

Ж.

като има предвид, че терминологията, използвана от английски говорящите, френски говорящите и говорящите африкански езици страни е различна и не винаги обхваща едно и също понятие, че някои говорят за „здравна взаимоспомагателна каса“ (mutual health organisations), други за „Community Based Health insurance“ (здравна застраховка на общностна основа) и дори за микроздравни застраховки, и че тези термини обхващат широк спектър от солидарни инструменти, основани на взаимоподпомагането на рисковете за частично или цялостно покриване на цените на здравните услуги,

З.

като има предвид, че терминът „взаимоспомагателна каса“ поставя акцент върху социалното движение и върху общото действие на група от членове, че терминът „застраховка“ се основава на 1) предварително плащане на вноски, тоест преди осъществяването на рисковете, 2) споделяне на рисковете и 3) понятието за гаранция и че съгласно платформата от Абиджан (1998 г.) взаимоспомагателна каса може да бъде дефинирана като независима асоциация с нестопанска цел, основана на солидарността и демократичното участие, което главно чрез вноски на членовете й, има за цел подобряването на достъпа им и на достъпа на семействата им до качествени здравни грижи, като същевременно се провежда взаимоспомагателна дейност и дейност да взаимопомощ,

И.

като има предвид, че при вида на социалните и хуманитарни условия, при които живеят някои населения, гражданите не винаги разбират понятието взаимоподпомагане и следователно ползата от плащане на вноски за застраховане срещу риск от заболяване, който може и да не настъпи, още повече че НПО от всякакво естество могат да предоставят успоредно с това и безплатно здравни грижи и лекарства,

Й.

като има предвид, че общественото мнение на африканската диаспора от страните от Африка на юг от Сахара беше насочено към ползата и интереса от взаимоспомагателните здравни каси в различните приемащи страни, където те са добре развити, и че диаспората често поддържа привилегирован контакт с тези приемащи страни,

К.

като има предвид, че за Африка не може да се приложи универсална здравна система, какъвто е случаят в Европа, където съществуват различия между универсалните системи за социална сигурност, от една страна, и задължителните социално-осигурителни системи, от друга страна,

1.

Припомня, че здравеопазването отразява социално-икономическото равнище, демокрацията и доброто управление на държавите;

2.

Припомня въздействието, което имат за икономиките на страните от Африка на юг от Сахара външните фактори, като например правилата на международния пазар, политиките за сътрудничество, финансовата криза, изменението на климата, политиката на големите фармацевтични компании и политиката на големите международни финансови институции и т.н.;

3.

Подчертава, че тези външни фактори могат драматично да намалят възможността за действие на държавите, които се стремят към гарантиране на добро управление, и могат сериозно да засегнат здравеопазването на населението;

4.

Припомня, че универсалното право на достъп до здравеопазване е хоризонтално право, което пресича други области на правото, като например санитарното и социалното право, трудовото право и гражданското право;

5.

Припомня на международната общност ангажиментите й в полза на целите на хилядолетието и на Европейския съюз ангажимента му да подобри помощта, която оказва на здравните служби в Африка на юг от Сахара;

6.

Припомня правото на жените да контролират без ограничение въпросите, свързани с тяхното репродуктивно здраве, независимо дали се отнася до зачеване, противозачатъчни, аборт или предавани по полов път болести; осъжда гениталното осакатяване и нечуваните случаи на насилие, на които жените продължават да бъдат жертви, като изнасилването продължава да се използва като военно оръжие; следователно се застъпва за правото на жените на гарантиран достъп до здравни грижи в тези области чрез използването на хоризонтален подход и призовава за прилагане на диагонален подход за приоритетно подпомагане на тази област от здравеопазването;

7.

Припомня правото на всяко дете да има достъп до програми за ваксинации и имунизации; припомня също така, че 8,8 милиона деца на възраст под 5 години (половината от които в Африка на юг от Сахара) продължават да умират всяка година от болести, които могат да бъдат предотвратени и лекувани;

8.

Припомня, че пневмонията и диарията са основните причини за детска смъртност в Африка на юг от Сахара;

9.

Изразява безпокойство, че частните организации, които използват европейското финансиране и предоставят грижи за населението в Африка, могат под натиска на религиозните традиции да ограничат някои практики за грижи и превенция в областта на репродуктивното здраве;

10.

Подчертава, че частните организации, които ползват европейски средства, трябва да осигуряват здравно обслужване в областта на репродуктивното здраве при зачитане на основните права, достойнството и личната свобода на хората;

11.

Осъжда разпространението на сектантски организации, които злоупотребяват с лековерието на най-уязвимите групи от населението и предоставят псевдолечение, без реакция от страна на местните органи;

12.

Изразява загриженост поради все повече нарастващата комерсиализация на здравеопазването и поради съществуването на медицина с „две скорости“ в страните, в които се срещат политически затруднения и недостатъци по отношение на доброто управление;

13.

Подкрепя работата на често достойните за възхищение неправителствени организации, които действат в засегнатите от конфликти райони, но припомня, че тази работа по спешност не може да е постоянна, нито да представлява заместител на устойчивите здравни системи и здравни осигуровки;

14.

Подчертава важната роля на недържавните участници, включително религиозните организации, в т. ч. частните болници с нестопанска цел, за подобряване на здравеопазването на населението и за насърчаване на здравното образование;

15.

Призовава Комисията да насърчава укрепването на националните здравни системи, по-специално чрез метод, който да поставя обществения интерес в центъра на загрижеността и да признава значението на публично-частното партньорство за здравния сектор, включително организациите с нестопанска цел, в съответствие с критериите за ефикасност и справедливост, с цел постигането на устойчиви и трайни резултати;

16.

Отбелязва, че една голяма част от населението на страните на юг от Сахара, особено в селските райони, не може да се справи с разходите за здравеопазване и дори за генерични лекарства;

17.

Изразява сериозно безпокойство от наличието на подправени, фалшиви или с изтекъл срок на годност лекарства на африканския пазар и от слабата реакция на националните органи и на международната общност;

18.

Изразява безпокойствие от сериозната липса на добре обучен медицински състав и от констатацията, че редица лекари не остават в страната си; предлага да им бъдат предложени възможности за многократни визи, за да могат да продължат да се обучават в Европа, като същевременно останат установени в Африка;

19.

Изразява съжаление от липсата на квалифициран здравен персонал - лекари, медицински сестри, фармацевти, в редица африкански страни, и наемането на работа на известен брой от тези специалисти от европейските държави, които по този начин лишават тези страни от ценни ресурси за развитието им;

20.

Подчертава все по-голямото разпространение в развиващите се страни на унищожителни болести, като например рака при децата, и призовава Комисията да насърчава провеждането на информационни кампании за улесняване на ранното диагностициране и ефикасни грижи;

21.

Приветства факта, че въпреки социалните, икономическите и политическите затруднения, много страни на юг от Сахара се опитват да прилагат политики за осигуряване и за подобряване на достъпа на своето население до здравни, макар и елементарни, грижи; по отношение на здравеопазването призовава Европейската комисия да извърши задълбочена оценка на постигнатите резултати във връзка с подобряването на здравеопазването (майчина и детска смъртност), чрез механизъм за финансиране за подкрепа на общия бюджет на страните; освен това призовава да се разгледат и други механизми за финансиране;

22.

Припомня значението на обучението в областта на здравето и хигиената в политиките за здравеопазване;

23.

Счита за необходимо държавите да организират функционални, социално ефективни и финансово достъпни здравни услуги, като в същото време интегрират въпросите, свързани с търсенето в областта на здравеопазването и следователно мястото на взаимоспомагателните здравноосигурителни каси в системата на здравеопазването; счита, че този подход предполага създаването на регистър на гражданското състояние;

24.

Подчертава основната роля на местните органи при подобряването на превенцията и достъпа до здравни грижи;

25.

Приветства успеха на вертикалните фондове по отношение на привлекателността за дарителите и напредъка при намаляването на сериозните заболявания като СПИН, туберкулоза, малария, полиомиелит и други тежки заболявания; въпреки това настоява, че този вертикален подход не може в никакъв случай да замени един хоризонтален и устойчив подход в областта на основните здравни грижи;

26.

Припомня, че единствено хоризонталният подход по отношение на основната система на здравеопазване, с участието на публичните органи, но и на много други, е в състояние да доведе до дългосрочно устойчиво подобряване на условията на живот и здравеопазване на населението;

27.

Подчертава, че в краткосрочен план е малко вероятно тези държави да са в състояние да финансират националните си системи за здравеопазване въз основа единствено на собствените си данъчни приходи, и че трябва да се търси смесено финансиране; припомня, че съфинансирането представлява благоприятен стимул за одобряването на проектите от страна на страните партньори;

28.

Приветства диагоналния подход на определени вертикални фондове, които решиха да посветят част от своите ресурси за укрепване на здравните системи в страните, засегнати от определени заболявания; отбелязва също така необходимостта от насърчаване на сътрудничеството в областта на здравеопазването чрез постоянен туининг и обмен, включително чрез телемедицина, между болници, държавни и неправителствени организации, работещи в сектора на здравеопазването, в северната и южната част на света, като се отдава предимство на обучението на местните здравни работници;

29.

Счита, че трябва да бъдат направени стратегически съюзи между основните участници на местно, национално и международно равнище и че е задължително да се провежда институционален диалог между правителството, доставчиците на грижи и участниците във взаимоподпомагането, за да се дефинира и управлява въвеждането на здравната политика;

30.

Счита, както и СЗО, че разширяването на здравните грижи трябва да върви заедно със социална сигурност, основана по-скоро на предварителното плащане и разпределянето, а не на пряко плащане от страна на потребителите, и че реформите, имащи за цел гарантиране на всеобхватно покритие, представляват необходимо условие за подобряване на равнопоставеността в областта на здравеопазването;

31.

Счита, че една система за здравно осигуряване може да спомогне за финансовото консолидиране на здравната система и че всички усилия трябва да се насочат към нейното ефективно структуриране на местно равнище;

32.

Отбелязва, че съществуват две основни системи, които могат да предоставят безплатни здравни грижи там, където е необходимо, а именно универсалната система за социална сигурност, финансирана чрез данъци, и задължителните социално-осигурителни системи;

33.

Счита, че системата за здравно осигуряване трябва да бъде солидарна и пригодена към културния, социалния и политическия контекст, в който се вписва: тя не може да представлява нито просто транспониране на внесен от вън модел, нито непроменено наследство от колониалното минало;

34.

Счита, че системата за здравно осигуряване трябва да предоставя достъп до здравни грижи за всички, да е с идеална цел и основана на участие;

35.

счита, че системата за здравно осигуряване може да спомогне за насочване и влияние върху здравната политика на държавата, в която тя оперира, като прави това в полза на своите бенефициери;

36.

Счита, че взаимоспомагателни здравни каси са най-подходящи за създаване на основана на ценностите на солидарността социална динамика и за предоставяне на достъп до здравни грижи за всички;

37.

Счита, че взаимоспомагателните здравни каси изпълняват важна роля за подобряването на социалното сближаване, възможността за изискване на качествени грижи и действително гражданско участие в насоките и прилагането на санитарните политики, като в същото време се свързват с официалните системи за социална закрила;

38.

Подчертава, че взаимоспомагателните здравни каси съумяха да приспособят професиите, свързани с осигуряването, към социално-икономическите особености на населенията от сивата икономика, които остават изключени от официалните схеми и от търговското осигуряване, и че следователно представляват адекватен отговор за постигане на целта за всеобхватно покритие в страните с ниски и средни доходи;

39.

Подчертава, че основната цел на взаимоспомагателните здравни каси не е да заместят държавите, а представляват алтернатива за превъзмогване на пречките пред достъпа до здравни грижи и осигуряване на по-добър достъп до качествени грижи на всички граждани, независимо от доходите им, като същевременно се тласка държавата да реинвестира в тази област;

40.

Насърчава усилията на някои държави, които, съзнавайки местното положение и потребности, подкрепят етнически, общностни или дори традиционни инициативи от секторен тип, като например взаимоспомагателните каси в селското стопанство в Африка, (земеделски стопани, земеделските стопани, отглеждащи кафе, групи жени, живеещи в един и същ квартал);

41.

Установява, че различни страни като Бурунди, Буркина Фасо, Кабо Верде, Сенегал, Бенин, Руанда, Танзания, Гана, Нигерия, Гвинея или Камерун въвеждат понякога много различни системи, но които дават резултат;

42.

Настоява за приспособяване на системите към ценностите на солидарност и към африканската култура, като понятието за семейство в Африка е обширно, което поставя въпроса за броя на бенефициерите на взаимоспомагателната помощ, ако тя е по западен модел;

43.

Подчертава ролята на способстващ фактор, която африканската диаспора от страните от Африка на юг от Сахара би могла да има, за насочване на вниманието на сънародниците си към интереса и приемането на взаимоспомагателните здравни каси в техните страни;

44.

Подчертава взаимната зависимост между осигурителните системи и структурирането на хоризонтални здравни грижи, при условие че населението не намира смисъл в това да плаща вноски, ако достъпът до грижи и лекарства не е гарантиран;

45.

Изразява убеденост, че подходът по отношение на осигуряването изисква обширно информиране на населението чрез адаптирани програми;

46.

Призовава Комисията да продължи да поставя акцент в своите програми върху конкретни проекти, насочени към социално-икономическите определящи за здравето фактори – питейна вода, пътни инфраструктури, продоволствена сигурност, достойни жилищни условия и труд, опазване на околната среда, борба срещу изменението на климата;

47.

Призовава държавите-членки и европейските лаборатории, в съответствие с разпоредбите на споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), да договорят „подход по партньорство“, който зачита закрилата на патентите и съдържа споразумения за доброволно лицензиране, подкрепа за здравните програми, прехвърляне на технологии и увеличаване на капацитета на местното производство с цел да се позволи намаляване на цените на лекарствата (степенувани цени или диференциални цени) за страните с ниски доходи;

48.

Призовава ЕС да не включва в споразуменията за партньорство разпоредби относно правата на интелектуалната собственост, които представляват допълнителни пречки за достъпа до основни лекарства; по този повод припомня, че по силата на Декларацията от Доха от 2001 г. относно ТРИПС и общественото здраве, ЕС пое ангажимента да поставя общественото здраве над търговските си интереси и призовава ЕС да използва рамката на споразуменията за партньорство, за да помогне на страните от АКТБ да приложат гъвкавостта, предвидена в декларацията от Доха;

49.

Изисква от Комисията прозрачни показатели за финансиране на здравеопазването за различните страни: цена на заболяването по отношение на грижите и периода на неработоспособност, равнището на детската смъртност и смъртността на майките, числеността на населението, равнището на доходите и т.н.;

50.

Призовава Комисията да подкрепи хоризонталния модел на здравеопазване и да вземе предвид в принципите си за политика за здравеопазването това, че взаимоспомагателните здравни каси трябва да изпълняват роля в качеството си на механизъм за защита на здравеопазването, съчетан с други начини, за да участват в разширяването на обхвата на здравното осигуряване;

51.

Призовава Комисията да осигури достъп до здравните системи за определени групи хора със затруднен достъп до здравни грижи, като овчарите;

52.

Настоява Комисията да възприеме твърда позиция на заседанието на Глобалния фонд за борба с HIV/СПИН, туберкулоза и малария, който ще се проведе в Ню Йорк през октомври 2010 г. и да се ангажира с конкретни проекти за периода 2011–2013 г.;

53.

Призовава Комисията да съчетае подкрепата си за вертикалните фондове с препоръки с оглед на „диагонално“ усилие за подкрепа на основните грижи в засегнатите страни; също така призовава Комисията да отправи препоръки към вертикалните фондове за разработване на стратегии за изход, предназначени за страните партньори в средносрочен план, с постепенното постигане на заложените цели;

54.

Призовава Комисията да осигури по-голяма последователност при политиките в областта на външните отношения, като подготви съобщение за социалната защита в рамките на сътрудничеството за развитие, както предложи Съветът в своите заключения „Насърчаване на работната заетост в рамките на сътрудничеството за развитие на ЕС“ (21 юни 2007 г.); счита, че това съобщение следва да бъде обвързано с конкретен план за действие, със срокове и с осигурени ресурси;

55.

Призовава Комисията да подкрепи установяването на здравни карти в страните партньори на Европейския съюз и да организира, при необходимост, в регионален мащаб, заедно със заинтересованите страни, пълното съответствие на потребностите и средствата в тази област;

56.

Призовава Комисията да включи дейностите, осъществявани в рамките на хуманитарната помощ за здравни грижи в укрепването на хоризонталната здравна система, като вземе предвид подхода ОПВР (обвързване на помощ, възстановяване и развитие;

57.

Призовава Европейския съюз да придаде по-висока стойност на взаимоспомагателните здравни каси при организирането на търсенето в областта на здравеопазването, и да подкрепи многобройните съществуващи взаимоспомагателни инициативи, чиято цел е благоприятстване на достъпа до здравни грижи;

58.

Призовава държавите-членки на ЕС в различните си сфери на експертен опит да предоставят повече техническа и финансова помощ на правителствата на развиващите се страни, с цел създаване и разширяване на системите за социална защита;

59.

Настоятелно призовава Комисията и международните финансови институции, като например ЕИБ, да подкрепят развитието на взаимни системи за здравно застраховане и тяхното финансиране, например чрез предоставянето на гаранции по кредити, (съ)финансиране на инвестиции в клиники или поемане изцяло или на част от заплатите на здравните работници;

60.

Призовава застрахователните компании, банките и европейските взаимоспомагателни здравни каси да поемат инициативата за прехвърляне на богатите си познания и ноу-хау, придобити в продължение на повече от два века застрахователна история, към новите застрахователни системи в развиващите се страни; призовава Комисията да подкрепя и улеснява активно подобни инициативи;

61.

Призовава Европейския съюз активно да подкрепя развитието на основни дълготрайни здравни инфраструктури - болници, диспансери и аптеки, както и обучението на квалифицирани специалисти от сферата на здравеопазването и достъпа до лекарства;

62.

Настоява Комисията да се увери, че европейските политики в областта на репродуктивното здраве се рекламират в достатъчна степен във всички асоциации, които получават европейско финансиране;

63.

Призовава Съвета да окаже натиск върху държавите-членки за изпълнението на финансовите им ангажименти в областта на подкрепата за сътрудничество; по-специално изразява съжаление за това, че някои държави-членки не отделят по 0,56 % от своя БВП за международно сътрудничество;

64.

Призовава всички държави-членки и Комисията да отделят поне 20 % от всички разходи за развитие за основно здравеопазване и образование, да увеличат вноските си за Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и финансирането за други програми, насочени към укрепване на системите на здравеопазване,и да превърнат в приоритет здравословното състояние на майките и борбата срещу детската смъртност;

65.

Настоява Комисията да се придържа към забележките и препоръките, които й отправи Сметната палата (документ №10/2008) по отношение на помощта за развитие, която последната предоставя на здравните служби в Африка на юг от Сахара в рамките на ангажиментите си с оглед постигане на целите на хилядолетието, които трябва на всяка цена да бъдат постигнати до 2015 година;

66.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/39

1.

Настоява, че политиката на сближаване, която цели намаляване на различията между равнищата на развитие на европейските региони и мобилизиране на потенциала за растеж за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване доказа, че е от съществено значение за процеса на европейска интеграция, че това е политика с европейска добавена стойност, позволяваща продължаване модернизирането и устойчивия растеж, както и доказваща европейската солидарност, и че в духа на Договорите тези характеристики изискват регионална политика, обхващаща целия ЕС, която да се прилага на цялата територия на Съюза и обхващаща всички европейски региони;

2.

Отбелязва, че текущото натрупване на дългосрочни и краткосрочни предизвикателства (1), пред които е изправен Европейският съюз, води до приемането на адаптирана стратегия „ЕС 2020“, която да може да създаде рамка, благоприятна за стабилния и устойчив икономически растеж и създаването на работни места в Европа; изтъква факта, че изпълнението на политиката на сближаване е крайно необходимо за успеха на тази стратегия, като при все това тя винаги остава независима политика, която предоставя рамка за установяването на силни взаимодействия между всички европейски политики;

3.

Отхвърля всякакви опити за повторна национализация на политиката; счита освен това, че тъй като настоящата финансова рамка оказва значително въздействие върху регионалното развитие е необходимо регионалното измерение да бъде взето изцяло предвид в предложеното преразглеждане на бюджета на ЕС и на бъдещата финансова рамка, и че силна и добре финансирана регионална политика на равнище ЕС е абсолютно необходимо условие за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване;

4.

Обръща внимание на факта, че в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон териториалното сближаване предполага целенасочен подход към териториалното сближаване, гарантиращ полицентрично развитие, чрез създаване на взаимодействие и избягване на секторното разпиляване на регионални политически ресурси, за целта на което трябва да е налице достатъчна гъвкавост за приспособяване на регионалните особености и да се подпомогнат регионите, които изоставят в своите усилия за превъзмогване на социално-икономическите си затруднения; най-отдалечените региони, граничните региони, регионите с особени географски характеристики, както и тези, които са изправени пред особени предизвикателства, свързани с развитието, трябва да продължат да се възползват от конкретните разпоредби;

5.

Подчертава необходимостта от използване на придобит опит, примери на най-добри практики и успешни минали инициативи на Общността, с цел приемане на по-целенасочен подход по отношение на градското измерение на политиката на сближаване. освен това изтъква факта, че градовете играят динамична роля за регионалното икономическо развитие, като дават положителен икономически стимул на околните селски райони, и следователно счита, че в следващия програмен период финансовите средства следва да бъдат отпуснати за инвестиции в градски и крайградски проекти, и също така, че прилагането на подходящия инструмент следва да бъде разгледано за постигането на тези цели;

6.

Изтъква факта, че управлението на много равнища е един от ключовите принципи на политиката на сближаване и е от основно значение за гарантиране на качеството на процеса на вземане на решения, стратегическо планиране и изпълнение на целите; във връзка с това счита, че в бъдеще следва да бъде задължителен интегрираният подход към изпълнението на политиката; наред с това, счита, че принципът на субсидиарност, чиято дефиниция в ДФЕС предполага неговото засилване и разширяване, както и по-добре дефинираният принцип на партньорство и прозрачността, са основни елементи за правилното изпълнение на всички политики на ЕС и следва съответно да се укрепят;

7.

Счита, че основната насока на текущите цели следва да продължи да съществува и че териториалното сътрудничество, което има ясно видима европейска добавена стойност, следва да бъде засилено, докато други мерки, в това число заделянето на средства и добрите практики, следва да бъдат оценявани и да се определят общите проблеми и тяхното решение: счита, че тези мерки биха могли да доведат до установяване на общи цели и рационално използване на споделени ресурси и че разходите следва да се концентрират върху основните приоритети, представляващи европейска добавена стойност;

8.

Призовава към това, структурата на политиката на сближаване за периода след -2013 г. да предлага прост, справедлив и налагащ прозрачен преход режим, който отчита натрупания опит и последните тенденции в социалното и икономическото положение на съответните региони и който да им позволява да продължават по своя път към растежа и развитието;

9.

Счита, че БВП трябва да остане основният критерий за определяне на пригодността за получаване на помощ в областта на регионалната политика, като могат да се добавят други измерими показатели, ако се докаже, че са релевантни, като националните органи разполагат с възможност да прилагат, на подходящо равнище от вземането на решения, други показатели, които отчитат специфичните характеристики на регионите и градовете;

10.

Настоява Европейският социален фонд да остане в регулаторната рамка на общите разпоредби относно средствата по политиката на сближаване, но се нуждае от свои собствени правила;

11.

Призова към това, развитието на селските райони, в рамките на втория стълб от ОСП, да се координира с целите за развитие на сближаването и да се управлява на регионално равнище, така че да се гарантира неговото адаптиране към съществуващите потребности;

12.

Изисква политиката на сближаване и системата за нейното осъществяване да бъдат в по-голяма степен ориентирани към резултати и да целят по-голяма ефикасност и ефективност, като установяват оптимален баланс между качеството на изпълнение и финансовия контрол; изтъква, че това налага значителни подобрения в системите за мониторинг и оценяване, по-голяма ефикасност на административния капацитет и равнища на намаляване на грешките, както и определянето на обективни и измерими показатели, които са съпоставими в целия ЕС;

13.

Споделя възгледа, че опростяването на изпълнението на политиката трябва да продължи и да се придружи от опростяване на националните и регионални процедури; в тази връзка подчертава необходимостта от установяване на подходящо равновесие между опростяването на процедурите и ефективността и доброто финансово управление, с надеждата че политиката на сближаване ще се превърне в лесно приложима политика, с по-голяма видимост;

14.

Насърчава използването на финансови инженерингови инструменти, на револвиращи фондове и на глобални субсидии и призовава за опростен достъп до рисков капитал и микрофинансиране; вярва, че държавите-членки следва да използват по-добре наличните ресурси за техническа помощ, за да увеличат капацитета на местните и регионални органи и други заинтересовани страни, в частност НПО и МСП;

15.

Счита, че политиката за регионално развитие е в основата на икономическото, социалното и териториалното развитие на Съюза и следователно заслужава по-официална структура на министерско равнище, която да осигури политическа платформа, счита също, че управлението и ролята на Комисията за съставяне на политиката следва също да бъде засилена;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/41

1.

Отбелязва ключовата роля на Европейския социален фонд (ЕСФ) за подобряване на трудовата заетост и възможностите за работа, адаптиране на уменията на работниците към нуждите на пазара на труда и интегриране на работниците на пазара на труда и укрепване на социалното приобщаване;

2.

Насочва вниманието към четирите Насоки по заетостта, приети от Европейския парламент и приветства факта, че целите включват насърчаване на заетостта и борба с бедността в контекста на интеграцията/реинтеграцията на пазара на труда чрез обучение;

3.

Подчертава значение на съществения напредък към постигане на целите на Европа 2020, и по-специално на целите в областта на заетостта и социалните въпроси, за доверието в стратегията;

4.

Счита, че целите и задачите на Европа 2020 могат да бъдат постигнати с използването на този инструмент с оглед подпомагане на МСП и приспособяването на програмите в областта на образованието и професионалното обучение към нуждите на МСП;

5.

Счита, че поставянето на по-силен акцент върху доброто функциониране на пазарите на труда и върху социалните условия е жизненоважно за подобряване на показателите на заетост в Европа;

6.

Счита също така, че за постигането на целите на Европа 2020, следва да се обърне по-голямо внимание на качеството на работните места и достойния труд, включително на борбата срещу несигурната и недекларирана заетост, на равенството между половете и създаването на условия за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, както и на осигуряването на възможности за завръщане на пазара на труда на лицата, които в момента са изключени от него;

7.

Счита, че ЕСФ трябва да бъде засилен като основен двигател на стратегията Европа 2020; подчертава значението на използването на ЕСФ от държавите-членки за инвестиции в дейности, свързани с придобиването на умения, заетостта, обучението и преквалификацията;

8.

Счита, че ефикасността на ЕСФ зависи от способността му да се адаптира към различните проблеми, произтичащи от специфичните условия на местно и териториално равнище; следователно подкрепя определянето на целите му „отдолу-нагоре“;

9.

Счита, че политиките за устойчиво икономическо развитие и създаване на работни места са условие за постигането на социално и териториално сближаване;

10.

Обръща внимание на факта, че докато териториалното сближаване е важно, съществува още по-голяма нужда от поддържане на усилията за постигане на социално сближаване в съответствие с буквата и духа на договорите, и в частност на член 9 на ДФЕС;

11.

Подчертава, че регионалната и социалната политика на ЕС са взаимосвързани и че и двете са от жизненоважно значение за успеха на стратегията Европа 2020, и призовава Комисията да осигури ясна рамка за постигането на силно взаимодействие между всички европейски политики и структурните фондове;

12.

Подчертава, че икономическото, социалното и териториалното сближаване следва да бъдат засилени чрез подобряване на квалификацията като предпоставка за реализиране на пазара на труда, осигуряване на високо равнище на заетост и гарантиране на повече и по-добри работни места;

13.

Подчертава следователно, значението на полагането на всички възможни усилия за гарантиране синхронизирано и взаимоподкрепящо се функциониране на политиките и инструментите на ЕС, с цел помагане на хората в Европа да намерят качествени работни места и да се развиват професионално, премахване на бедността, чрез приобщаване към активния живот посредством обучение, избягване на всички форми на социално изключване и възползване от предимствата като цяло на бъдещия растеж;

14.

Признава, че структурните фондове до голяма степен остават основен финансов инструмент за постигане на социалните цели и отправя искане до Комисията да насърчава взаимодействието с другите програми и да подкрепя съгласуваността между многогодишните рамкови програми като Дафне, PROGRESS, Програмата за обществено здраве и програмата „Европа за гражданите“;

15.

Призовава Комисията да засили потенциала на структурните фондове чрез опростяване, особено на контрола, гъвкавост и подобряване на процедурите и последващите мерки, като поставя акцент върху социалното приобщаване, с цел да се помогне на държавите-членки да оптимизират резултатите от социалните политики и политиките по заетостта и да се осигури устойчив растеж; подчертава, че ЕСФ трябва да стане по-прозрачен по отношение на предоставянето на средства, за да има по-голяма видимост на усилията на Европейския съюз в подкрепа на заетостта;

16.

Подчертава значението на ЕСФ като ключов инструмент в борбата срещу безработицата и подобряването на образованието и ученето през целия живот на работниците и служителите, особено по време на сегашната криза на заетостта, и в борбата срещу бедността и изключването;

17.

Изразява мнението, че ролята на ЕСФ за подобряване на възможностите на работниците да бъдат наети на работа и тяхната приспособимост трябва да се засили; призовава Комисията да разгледа всички възможни политически варианти за увеличаване на приноса на ЕСФ в контекста на бъдещата архитектура на структурните фондове, с цел укрепване на социалния модел на Европейския съюз; счита, че запазването на ЕСФ под уредбата на общите разпоредби на основния регламент за фондове, но със специални за него правила, има значителни предимства за укрепването на социалния модел на Европейския съюз;

18.

Счита, че в резултат на свободното придвижване на лица в рамките на вътрешния пазар, в някои части на ЕС и по-специално в големите градове възникват нови проблеми във връзка с предоставянето на извънредна социална закрила на лица, които не са в състояние да се издържат сами, като това оказва натиск върху частните (благотворителни) и обществените служби, които предоставят извънредна помощ, например за бездомните или за маргинализирани групи от населението в обществото;

19.

Подчертава, че принципа на партньорството допринася за прозрачността и опростяването и че следователно партньорите следва да имат пълномощията да изпълняват ролите си както трябва; подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на партньорския подход чрез предоставяне на подкрепа от ЕСФ за изграждането на капацитета и обучението на партньори;

20.

Счита, че ЕСФ трябва да изиграе ключова роля за развитие на социалното измерение на икономическото развитие и за активното участие на гражданите в обществото и пазара на труда, като по този начин се развиват равни възможности за всички като вектор на социалната солидарност и солидарността между поколенията и създаването на по-приобщаващо общество, с цел намаляване на бедността;

21.

Счита, че резултатите от Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) биха могли да помогнат на Комисията за по-ефективното насочване на подкрепата на ЕСФ в борбата срещу бедността и социалното изключване в ЕС чрез подкрепа за по-добро образование и бъдещи работни места;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/44

1.

Одобрява позицията на Съвета;

2.

Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/45

А.

като има предвид, че Lazaros Stavrou Lazarou отговаря на изискванията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС,

1.

Изказва положително становище относно назначаването на Lazaros Stavrou Lazarou за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, на останалите институции на ЕС и на институциите за одит на държавите-членки.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/46

A.

като има предвид, че Gijs M. de Vries отговаря на изискванията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

1.

Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Gijs M. de Vries за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/46

A.

като има предвид, че Европейският съюз създаде подходящи законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им интегриране на пазара на труда,

Б.

като има предвид, че обхватът на ЕФПГ беше разширен за подадените след 1 май 2009 г. заявления, за да се включи подкрепа за работниците, чието съкращаване е пряк резултат от глобалната финансова и икономическа криза,

В.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ,

Г.

като има предвид, че Испания е поискала помощ във връзка със 703 случая на съкращения в 82 предприятия, извършващи дейност по разделение 14 от NACE Revision 2 („Производство на облекло“) в региона по NUTS II Галисия,

Д.

като има предвид, че подаденото заявление отговоря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ,

1.

Отправя искане към ангажираните институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ;

2.

Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемане на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза; подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното интегриране на съкратени работници на пазара на труда;

3.

Подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на отделните съкратени работници в сферата на заетостта; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или на колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли;

4.

Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет персонализирани услуги, който трябва да се финансира от ЕФПГ, съдържа подробна информация относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; повтаря призива си за представяне на сравнителна оценка на тези данни и в неговите годишни доклади;

5.

Приветства факта, че в контекста на мобилизирането на средства от ЕФПГ Комисията предложи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства по ЕСФ, след честите напомняния от Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите;

6.

Отбелязва, че за да се мобилизира ЕФПГ в този случай бюджетните кредити за плащания ще бъдат прехвърлени от бюджетен ред, предназначен за подпомагане на МСП и иновациите; изразява съжаление във връзка с големите пропуски на Комисията при прилагането на рамковите програми относно конкурентоспособността и иновациите, по-специално по време на икономическа криза, която значително увеличава нуждата от такова подпомагане;

7.

Припомня, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ следва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от МИС от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г.;

8.

Приветства новия формат на предложението на Комисията, което представя в обяснителния си меморандум ясна и подробна информация относно заявлението, анализ на критериите за допустимост и обяснение на причините за одобрението му, което отговаря на исканията на Парламента;

9.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

10.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/50

А.

като има предвид, че Европейският съюз създаде подходящи законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им интегриране на пазара на труда,

Б.

като има предвид, че обхватът на ЕФПГ беше разширен за подадените след 1 май 2009 г. заявления, за да се включи подкрепа за работниците, чието съкращаване е пряк резултат от глобалната финансова и икономическа криза,

В.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ,

Г.

като има предвид, че Дания е поискала помощ във връзка с 1 443 случая на съкратени работници в три предприятия от Danfoss Group, извършващи дейност от разделения 27 и 28 от NACE Revision 2 в региона от NUTS II Syddanmark,

Д.

като има предвид, че подаденото заявление отговоря на критериите за допустимост, установени от регламента за ЕФПГ,

1.

Отправя искане към ангажираните институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ;

2.

Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемане на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза; подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното интегриране на съкратени работници на пазара на труда;

3.

Подчертава, че съгласно член 6 от регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на отделните съкратени работници в сферата на заетостта; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или на колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли;

4.

Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет персонализирани услуги, който трябва да се финансира от ЕФПГ, съдържа подробна информация относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; повтаря призива си за представяне на сравнителна оценка на тези данни и в неговите годишни доклади;

5.

Приветства факта, че в контекста на мобилизирането на средства от ЕФПГ Комисията предложи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от ЕСФ, след честите напомняния от Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите;

6.

Отбелязва, че за да се мобилизира ЕФПГ в този случай бюджетните кредити за плащания ще бъдат прехвърлени от бюджетен ред, предназначен за подпомагане на МСП и иновациите; изразява съжаление във връзка с големите пропуски на Комисията при прилагането на рамковите програми относно конкурентоспособността и иновациите, по-специално по време на икономическа криза, която значително увеличава нуждата от такова подпомагане;

7.

Припомня, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ следва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от МИС от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г.;

8.

Приветства новия формат на предложението на Комисията, което представя в обяснителния си меморандум ясна и подробна информация относно заявлението, анализ на критериите за допустимост и обяснение на причините за одобрението му, което отговаря на исканията на Парламента;

9.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

10.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/53

A.

като има предвид, че Европейският съюз създаде подходящи законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им интегриране на пазара на труда,

Б.

като има предвид, че обхватът на ЕФПГ беше разширен за подадените след 1 май 2009 г. заявления, за да се включи подкрепа за работниците, чието съкращаване е пряк резултат от глобалната финансова и икономическа криза,

В.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ,

Г.

като има предвид, че Дания е поискала помощ във връзка със случаите на 198 съкращения в предприятието Linak, развиващо дейност в сектора на електрониката и механиката в регион Syddanmark по NUTS II,

Д.

като има предвид, че подаденото заявление отговоря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ,

1.

Отправя искане към ангажираните институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ;

2.

Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемане на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза; подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното интегриране на съкратени работници на пазара на труда;

3.

Подчертава, че съгласно член 6 от регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на отделните съкратени работници в сферата на заетостта; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или на колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли;

4.

Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет персонализирани услуги, който трябва да се финансира от ЕФПГ, съдържа подробна информация относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; повтаря призива си за представяне на сравнителна оценка на тези данни и в неговите годишни доклади;

5.

Приветства факта, че в контекста на мобилизирането на средства от ЕФПГ Комисията предложи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от ЕСФ, след честите напомняния от Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите;

6.

Отбелязва, че за да се мобилизира ЕФПГ в този случай бюджетните кредити за плащания ще бъдат прехвърлени от бюджетен ред, предназначен за подпомагане на МСП и иновациите; изразява съжаление във връзка с големите пропуски на Комисията при прилагането на рамковите програми относно конкурентоспособността и иновациите, по-специално по време на икономическа криза, която значително увеличава нуждата от такова подпомагане;

7.

Припомня, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ следва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от МИС от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г.;

8.

Приветства новия формат на предложението на Комисията, което представя в обяснителния си меморандум ясна и подробна информация относно заявлението, анализ на критериите за допустимост и обяснение на причините за одобрението му, което отговаря на исканията на Парламента;

9.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

10.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 371/56

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.