2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/1

A.

като има предвид, че след разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Балтийско море се превърна във вътрешно море на ЕС, явявайки се едновременно обединяващ елемент и специфично предизвикателство, както и че страните от този регион показват взаимозависимост и се сблъскват с едни и същи проблеми,

Б.

като има предвид, че Стратегията за региона на Балтийско море е пилотен проект за бъдещите стратегии за макрорегионите и успешното изпълнение на тази стратегия може да послужи като пример за начина на прилагане на бъдещите стратегии,

В.

като има предвид, че идеята за създаване на функционални региони, групирани около общи цели и проблеми на развитието, може да допринесе за повишаването на ефективността на регионалната политика на Европейския съюз,

Г.

като има предвид, че за да се повиши ефективността на регионалната политика, особено с оглед на предвидената за след 2013 г. реформа, следва да се направи всичко възможно, за да се подкрепи и развие концепцията за възприемане на интегриран подход и изготвяне на стратегии за макрорегионите, приложими към целия Европейски съюз, но тяхното изпълнение не трябва да води до ренационализация на политиката на сближаване,

Д.

като има предвид, че Балтийско море остава най-силно замърсеното море в Европейския съюз, като екологичното му състояние следва да не се влошава поради изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти, които се осъществяват в самото Балтийско море, както и на териториите около него (включително в страни извън ЕС),

1.

Изразява задоволство от факта, че Стратегията за Балтийско море, за която Парламентът настоява от 2006 г. насам, беше одобрена от Комисията и се ползва с подкрепата на Съвета;

2.

Приветства по-конкретно факта, че тази стратегия е резултат от обширна консултация със заинтересованите страни в държавите-членки, не само на равнище национални, регионални и местни органи, но и на равнище академични и бизнес среди, както и неправителствени организации, което демонстрира, че процесът на консултиране и включването на партньорите от самото начало в работата по стратегията е определящ фактор за нейния успех; в това отношение приветства създаването на форум на гражданското общество в региона, като Срещата на най-високо равнище за действия във връзка с Балтийско море, и призовава за подобни инициативи по отношение на бъдещите макрорегиони, които да обединяват участници както от публичния, така и от частния сектор, предоставяйки им възможност да се включат в разработването на макрорегионалните стратегии;

3.

В този контекст препоръчва да се засили участието на местните общности, като се създадат по-широки и по-фокусирани инструменти за комуникация и консултации, включително чрез местните средства за масово осведомяване (в местната телевизия, в местните радиостанции, както и в печатните и електронни издания на вестниците); призовава Комисията да създаде специален уеб портал, посветен на Стратегията за Балтийско море, който да служи като форум за обмен на опит относно текущи и бъдещи проекти, предприети от органите на централното и местното управление, НПО и други организации, развиващи дейност в региона на Балтийско море;

4.

Приветства стратегията „ЕС-2020“, която е съгласувана с целите на Стратегията за Балтийско море, и отбелязва, че „ЕС-2020“ може да служи като ефективна рамка за изпълнението и подсилването на Стратегията за Балтийско море;

5.

Изразява убеждение, че създаването, като част от стратегията, на нова рамка за сътрудничество, основана на интегриран подход, ще разкрие възможност за по-рационално и ефективно използване на финансовите ресурси, предназначени за опазването на околната среда и развитието в региона на Балтийско море, както от фондовете на ЕС и националните бюджети, така и от различни финансови институции;

6.

Подчертава съществуващите в региона на Балтийско море диспропорции, що се отнася до икономическото развитие и иновациите, както и необходимостта от повишаване на потенциала на всички региони, включително на високоразвитите, тъй като те могат да помогнат на най-слаборазвитите региони да постигнат напредък; отбелязва, че е необходимо да се насърчават нови области с потенциал за развитие и иновации и да се прегърне възможността за използване на добавената стойност от Стратегията за Балтийско море и други бъдещи макрорегионални стратегии, за да се постигне ново равнище на взаимодействие, което да намали съществуващите различия, с цел създаване на постоянно пространство на общо благоденствие с високо ниво на конкурентоспособност, нещо, което е изключително важно с оглед на застаряващото население и новите модели, налагани от глобализацията;

7.

Подчертава, че е необходимо своевременно и последователно прилагане на съществуващите законодателни актове на ЕС, изготвени с цел укрепване на вътрешния пазар, като например директивата за услугите, за да се увеличи привлекателността на региона на Балтийско море като икономическа област;

8.

Призовава държавите-членки и регионите да се възползват от структурните фондове, планирани за периода 2007—2013 г., за да се гарантира възможно най-голяма подкрепа за изпълнението на стратегията, по-специално да се подпомогне създаването на работни места и икономически растеж в областите, най-силно засегнати от икономическата криза, като същевременно препоръчва да се предвидят, когато това е оправдано, изменения в оперативните програми в рамките на настоящия програмен период; изтъква, че развиването на специфичните характеристики на регионите би могло да доведе до много по-ефективно използване на структурните фондове и до създаването на добавена стойност на регионално равнище;

9.

Отбелязва силното въздействие на световната финансова и икономическа криза върху всички държави в региона, особено върху балтийските държави; призовава всички заинтересовани страни да не отслабват поради кризата своя ангажимент към Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море;

10.

Счита, че всички действия, предприети в рамките на секторните политики с териториално измерение, са с ключово значение за успеха на тази стратегия и за изпълнението на амбициозните цели в рамките на бъдещите макрорегионални стратегии, включително общата селскостопанска политика, политиката в областта на рибарството, транспортната политика, промишлената политика, научноизследователската политика, както и съгласувана инфраструктурна политика, а също така и въвеждането на общо ползване на наличните ресурси, предназначени за формулираните общи цели за дадена територия; в този контекст политиките следва да се преразгледат във връзка с тези нови предизвикателства, като се въведе подходяща рамка на равнище ЕС и се определи каква ще бъде връзката между тази рамка и съществуващите национални и местни структури;

11.

Изразява своето убеждение, че териториалното измерение на стратегията ще допринесе за конкретното развитие на идеята за териториалното сближаване, което Договорът от Лисабон поставя на равни начала с икономическото и социалното сближаване, и в този смисъл призовава Комисията към активен диалог относно ролята и въздействието на макрорегионалните политики на ЕС след 2013 г.;

12.

Насърчава изготвянето на конкретни разпоредби, с предстоящия общ регламент за структурните фондове, въз основа на ясни разпоредби за териториалното сътрудничество, които да отчитат различията в административната култура и да не налагат допълнителна административна тежест върху бенефициентите, за да се засили сътрудничеството между държавите и регионите, както и изготвянето на нови общи стратегии за действие, които да повишат привлекателността на региона на европейско и международно равнище и впоследствие да продължат да служат като модел за трансгранично сътрудничество;

13.

Подчертава, че Стратегията за региона на Балтийско море следва да се разглежда като процес, в рамките на който принципът за действие и сътрудничество се развива непрекъснато, пораждайки нуждата от актуализация на стратегията, както и че главната цел е да се намерят оптимални механизми, които да могат да бъдат прехвърлени в бъдещите макрорегионални стратегии; подчертава, че в това отношение е важно да се събират, резюмират и насърчават успешните инициативи и техните резултати; подкрепя плана на Комисията за създаване на база данни с най-добрите практики с оглед използване на тези практики за изготвянето на бъдещи макрорегионални стратегии;

14.

Счита, че териториалното сътрудничество, развивано като част от стратегия за макрорегионите, може да допринесе значително за укрепването на процеса на интеграция чрез по-активното участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и изпълнението на конкретни действия; в този контекст е препоръчително макрорегионалните стратегии да съдържат по-специално социални, икономически, културни и образователни елементи, както и елементи, свързани с туризма, като счита за важно и насърчаването на макрорегионалните стратегии чрез създаване на ЕГТС, за да се подсили участието на местното гражданско общество и субсидиарността;

15.

Подчертава, че е важно да се насърчава развитието в областта на културата, образованието, научните изследвания и иновациите и да се поощряват държавите-членки да си сътрудничат по-тясно, особено в последната от изброените по-горе области; приема, че в областта на образованието сътрудничеството определено може да бъде от много голяма полза, но то следва да остане в рамките на компетентността на държавите-членки; препоръчва подсилване на стратегическия подход и дългосрочното планиране по отношение на макрорегионите;

16.

Воден от принципа на субсидиарност и с оглед на огромния потенциал за сътрудничество на местно и регионално равнище, подчертава важното значение на създаването на ефективна структура за сътрудничество на няколко равнища, посредством насърчаването на секторни партньорства, с редовни срещи на отговорните автори на политиките, което ще засили отговорността, споделяна от различните партньорски организации, като същевременно ще се гарантира организационният суверенитет на държавите-членки и регионите; във връзка с това призовава за подобряване, развиване и укрепване на механизмите за трансгранично сътрудничество, създадени на местно и регионално равнище;

17.

Изтъква факта, че новата „макрорегионална“ рамка за сътрудничество е базирана на солиден подход „отгоре-надолу“, при който държавите-членки играят решаваща роля в нейното развитие, и създава ново равнище на управление; в рамките на този нов модел на сътрудничество трябва да се гарантира трансформирането на естествените неблагоприятни условия на периферните региони в предимства и възможности, а развитието на тези региони да се стимулира;

18.

Счита, че макрорегионите съчетават потенциала за оптимизиране на отговора на предизвикателствата, възникващи в определен регион, с потенциала за ефективно и ефикасно използване на специфичните възможности и ресурси, с които разполага всеки един регион;

19.

Призовава Европейската комисия да анализира първите резултати и опит, свързани с изпълнението на Стратегията за региона на Балтийско море, което ще спомогне за планирането на евентуалните източници и методи за финансиране на макрорегионалните стратегии, както и за използването на примера на стратегията като пилотен проект за други макрорегионални стратегии, за да се демонстрира тяхната функционалност; подчертава обаче, че развитието на макрорегионите по същество представлява допълнителна мярка, като то не следва да цели заместването на финансирането от ЕС за отделни местни и регионални програми, като приоритет на финансирането;

20.

Отбелязва, че изпълнението на Стратегията за Балтийско море все още напредва с много бавни темпове; счита, че кредитите, заделени в бюджета на ЕС за 2010 г., може да се използват, за да се подобри изпълнението; следователно изразява съжаление, че тези бюджетни кредити все още не са изплатени, и напомня на Комисията колко е важно тези средства да бъдат разпределени възможно най-скоро за цели, които са в съответствие с целите на Стратегията за Балтийско море;

21.

Привлича вниманието върху факта, че заради евентуалните бъдещи макрорегионални стратегии е необходимо Европейската комисия да уреди въпроса, свързан с нейните собствени ресурси, за да бъде в състояние да предвижда подобни стратегии въз основа на специфичните териториални характеристики на съответните региони, като предлага свежи идеи на участващите държави-членки по отношение на въпроси от европейски интерес и им помага при изготвянето на стратегия; призовава Европейската комисия да упражнява надзор над изпълнението на тези стратегии, като действа в качеството на координатор, преосмисля новите приоритети и заделя средства според конкретните потребности и изисквания за експертен опит, избягвайки същевременно дублиране на работата;

22.

Призовава Европейската комисия, с оглед на необходимостта от извършване на междинен анализ на изпълнението на Стратегията за региона на Балтийско море, да подготви конкретни инструменти и критерии за оценка на проектите, основани на показатели, които позволяват извършването на сравнение;

23.

Призовава Европейската комисия, държавите-членки и своите собствени членове да намерят отговори на въпросите, свързани с естеството на макрорегионалните стратегии и това, как те биха могли да се третират по еднакъв начин (поотделно или в рамките на политиката на сближаване), кой следва да ги прилага и по какъв начин, както и с какви източници на финансиране те следва да бъдат финансирани, за да не се създава ненужно мултиплициране и фрагментиране на финансирането от ЕС, особено в контекста на стратегията „ЕС-2020“, прегледа на бюджета на ЕС и дебата относно бъдещата политика на сближаване;

24.

Изтъква факта, че европейската добавена стойност на макрорегионите се основава на засиленото сътрудничество между държавите и регионите, което е причината, европейските програми за териториално сътрудничество за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество да представляват важен елемент от изпълнението на целите за макрорегионите; освен това предлага Стратегията за региона на Балтийско море да бъде третирана като стратегия на Европейския съюз, основаваща се на няколко политики на ЕС, която следва да има определени цели и времева рамка; предвид хоризонталния й характер, стратегията би могла да се третира като макрорегионална, а нейното координиране да попадне в обхвата на регионалната политика;

25.

Изразява убеждение, че развитието на широкомащабни стратегии, като макрорегионалните стратегии, следва да допринася за подобряването на ролята на местното и регионалното равнище при изпълнението на общата политика на ЕС;

26.

В контекста на Стратегията за Балтийско море, както и на бъдещите макрорегионални стратегии, призовава за подобряване на отношенията между Европейския съюз и държавите извън ЕС, особено при изпълнението на мащабни проекти със значително въздействие върху околната среда; освен това призовава за сътрудничество между държавите от ЕС и тези извън ЕС с цел укрепване на сигурността в рамките на региона и подпомагане на борбата срещу трансграничната престъпност;

27.

Подчертава нуждата от стремеж към по-тясно сътрудничество при изграждането на енергийната мрежа, особено между Русия и Беларус, както и балтийските държави, и от по-активно използване на диалога в сферата на енергетиката между ЕС и Русия за тази цел, което същевременно би разкрило нови възможности за участие на Русия в Стратегията за Балтийско море; очаква всички действащи лица в региона на Балтийско море да се присъединят към международните споразумения, като например Конвенцията от Еспо и Хелзинкската конвенция, да изпълняват насоките на Хелзинкската комисия (HELCOM) и да си сътрудничат в тази рамка;

28.

Призовава Комисията да гарантира ефективно сътрудничество и координация с HELCOM и държавите-членки в региона на Балтийско море, за да се осигури ясно очертаване на задачите и отговорностите по отношение на изпълнението на плана за действие на HELCOM за Балтийско море за 2007 г. и посочените по-горе стратегия на ЕС и план за действие, като по този начин се гарантира ефективна цялостна стратегия за региона;

29.

Специално отбелязва статута на Калининградския анклав, който е обграден от държави-членки на ЕС; подчертава необходимостта от стимулиране на социалното и икономическо развитие в региона, като „мост“ или „пилотен“ регион за разширяване на отношенията ЕС–Русия, с участието на неправителствени организации, образователни и културни институции и местни и регионални органи;

30.

Смята, че новото Споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия следва да отчете сътрудничеството в региона на Балтийско море; приветства усилията на Комисията и на държавите-членки в региона да си сътрудничат с Русия в редица области, като транспортните връзки, туризма, трансграничните заплахи за здравето, опазването на околната среда и адаптирането към изменението на климата, околната среда, митническия и граничния контрол, и по-специално въпросите, свързани с енергетиката; вярва, че общите пространства на ЕС и Русия ще осигурят ценна рамка в това отношение, и призовава Русия да участва на равна нога в това сътрудничество;

31.

Подчертава необходимостта от намаляване на енергийната зависимост на региона от Русия; приветства изявлението на Европейската комисия относно нуждата от повече взаимовръзки между държавите-членки в региона и по-голямо разнообразяване на енергийните доставки; в това отношение призовава за по-голяма подкрепа за създаването на терминали за втечнен природен газ;

32.

Счита, че за се да постигне ефективно опазване на околната среда и биологичното разнообразие, следва да бъдат постигнати договорености с държавите извън ЕС, част от функционалните зони, които проявяват интерес към стратегиите, за да могат те да споделят същите ценности, права и задължения, както съдържащите се в приложимото законодателство на Европейския съюз;

33.

Счита, че сътрудничеството в региона на Балтийско море следва да бъде определено за приоритет и да се осъществява на най-високо политическо равнище – държавни и правителствени ръководители, тъй като е от изключително значение за напредъка на сътрудничеството между държавите от региона на Балтийско море и за осъществяването на политическите амбиции; очаква редовни срещи между държавните и правителствени ръководители от региона на Балтийско море, за да се постигне тази цел;

34.

Подчертава необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда от енергийните инфраструктурни проекти (бъдещи и настоящи), като по-специално се вземат предвид международните конвенции; призовава Комисията да разработи подходящ план за реагиране при технически аварии и други възможни бедствия, като също така предвиди начини за справяне с подобни ситуации от икономическа гледна точка; подчертава, че същият подход трябва да бъде възприеман за всеки бъдещ проект, така че да не бъдат застрашени безопасността на страните от региона на Балтийско море, участващи в други бъдещи макрорегионални стратегии, околната среда и условията за морския транспорт; счита, че е в интерес на устойчивото развитие и екологосъобразния растеж да се постигне надеждна защита на околната среда във всички макрорегиони, както и да се посвети равностойно внимание на опазването на околната среда, пътуването и други аспекти;

35.

Подчертава необходимостта от създаване на Център за мониторинг на околната среда в региона на Балтийско море, на система за ранно предупреждение при аварии и случаи на сериозно трансгранично замърсяване и на сили за съвместни действия за справяне с такива ситуации;

36.

Изтъква стратегическото значение на региона на Балтийско море за разработването на съвместни проекти за енергийна инфраструктура, които да подобрят диверсификацията на производството и доставките на енергия, като специално подчертава проектите за използване на възобновяеми енергийни източници, като ветрогенераторни паркове (крайбрежни или навътре в морето), електроцентрали, работещи с геотермална енергия, или електроцентрали, работещи с биогаз, които използват биогорива от региона;

37.

Подчертава вече постигнатото ефективно сътрудничество в енергийния и климатичния сектор между Съвета на балтийските държави и Северния съвет в контекста на Северното измерение;

38.

Изтъква факта, че, предвид планираното разширяване на ядрената енергетика в региона на Балтийско море, държавите от ЕС трябва да спазват най-стриктни стандарти за безопасност и защита на околната среда, като Европейската комисия трябва да наблюдава и следи дали същият подход и международните конвенции се спазват в съседните държави, особено в тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС;

39.

Подчертава необходимостта ЕС и държавите-членки в региона на Балтийско море спешно да обърнат внимание на сериозните екологични проблеми, засягащи региона, сред които основни са еутрофикацията, влиянието на опасните вещества, които се натрупват по морското дъно, и заплахите за водното биологично разнообразие, като вземат предвид особено застрашените популации на риби; припомня, че Балтийско море е един от най-замърсените морски региони в света;

40.

Подчертава необходимостта да се въведе общ метод за всички държави-членки за изготвянето на опис на източниците на замърсяване и план за тяхното поетапно премахване;

41.

Приветства включването на устойчивото развитие на околната среда като основен стълб в Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и придружаващия я план за действие;

42.

Счита, че една от най-сериозните пречки пред осъществяването на целите на Стратегията за Балтийско море е липсата на съгласуваност с други области на политиката в рамките на ЕС, като ОСП, която изостря еутрофикацията, и общата политика в областта на рибарството (ОПОР), която не е устойчива от гледна точка на околната среда; счита, че реформите в ОСП и общата политика в областта на рибарството трябва да се извършат така, че да допринесат за постигането на целта, регионът на Балтийско море да се превърне в устойчив от гледна точна на околната среда;

43.

Изтъква приоритетното значение на създаването на ефективна и екологосъобразна мрежа за комуникации и морски и сухопътен транспорт, както и транспорт по вътрешните водни пътища (с морска мрежа, играеща важна роля за превоза на стоки), която да може да предвижда и да реагира своевременно на настоящите и бъдещите предизвикателства, като се вземат предвид разпоредбите на актуализираната версия на документа „Натура 2000“ и по-специално се обърне внимание на връзките между региона на Балтийско море и други европейски региони чрез коридора между Балтийско и Адриатическо море и Централноевропейския транспортен коридор;

44.

Счита, че подобряването на връзките, при включване на всички видове транспорт, представлява основен принос за развитието на една по-силна и единна икономика в региона на Балтийско море;

45.

Подчертава специфичното положение на балтийските държави, които понастоящем са до голяма степен изолирани от европейската транспортна мрежа, и застъпва позицията, че тази стратегия, наред с всичко останало, следва да спомогне за решаването на проблема с липсата на подходяща инфраструктура и възможности за достъп, както и ниската оперативна съвместимост между различните национални транспортни мрежи, дължаща се на разликата в техническите системи и на административните пречки, за да се изгради широкообхватна многовидова транспортна система в целия регион на Балтийско море;

46.

Изтъква значението на по-пълноценното включване на региона на Балтийско море в приоритетните оси на трансевропейската транспортна мрежа, особено що се отнася до морските магистрали (TEN-T 21), продължаването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие (TEN-T 1), подобряването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие, заедно с морската връзка Рощок–Дания, и постигането на по-бърз напредък при модернизирането и използването на железопътната ос „Балтика“ (TEN-T 27); също така подчертава необходимостта да се осъществи докрай свързването на региона на Балтийско море с други европейски региони посредством коридора Балтийско – Адриатическо море;

47.

Подчертава, че е важно повишаването на транспортния капацитет на региона на Балтийско море в посока изток, по-специално за да се насърчи транспортната оперативна съвместимост, особено за железопътния транспорт, и да се ускори превозът на товари през границите на Европейския съюз;

48.

Счита, че особено предимство следва да бъде дадено на връзките между пристанищата и районите във вътрешността, включително посредством вътрешните водни пътища, за да се гарантира, че всички части на региона могат да се възползват от растежа в сектора на морските товарни превози;

49.

В тази връзка подчертава необходимостта от ефективна трансгранична координация и сътрудничество между железопътните гари, морските пристанища, вътрешните пристанища, терминалите, разположени във вътрешността на страната, и логистиката за развиването на по-устойчива интермодална транспортна система;

50.

Подчертава значимостта на морските превози на къси разстояния в Балтийско море и техния принос за изграждането на ефикасна и екологосъобразна транспортна мрежа; отбелязва, че трябва да се насърчи конкурентоспособността на морските транспортни връзки за превози на къси разстояния с оглед гарантиране на ефективното използване на морето; поради това счита, че Комисията трябва да предостави на Европейския парламент, възможно най-бързо и не по-късно от края на 2010 г., оценка на въздействието на последиците от преразгледаното Приложение VI към Конвенцията МАРПОЛ, с което се ограничава наличието на сяра в корабното гориво до 0,1 % от 2015 г. в районите на Северно море и Балтийско море, където се контролират емисиите на сяра;

51.

Приветства включването в плана за действие на Комисията на целта за превръщането на Балтийско море в образцов регион за чисти морски превози и в световен лидер в морската безопасност и сигурност; счита, че тези цели са от ключово значение за поддържането и подобряването на потенциала на региона за туризъм;

52.

Признава необходимостта от специфични мерки в подкрепа на тази цел, включително съответното използване на лоцмани или моряци с доказан опит за най-трудните проливи и пристанища и създаването на надеждни финансови схеми за научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивата експлоатация на кораби;

53.

Признава изключителното географско местоположение на региона на Балтийско море, което осигурява възможности за по-активно развитие на отношенията с ЕС и със съседните външни държави, и изтъква значението на туризма за регионалната икономика и възможностите за неговото разрастване; приветства приетата на Втория балтийски форум за туризъм декларация, в която се говори за съвместни рекламни дейности, усилия за намиране на нови международни пазари и развитие на инфраструктурата;

54.

Подчертава неповторимата възможност за устойчив туризъм, която предлагат привлекателните ханзейски градове в региона на Балтийско море; също така подкрепя насърчаването на трансграничния колоездачен туризъм, създавайки по този начин благоприятни резултати както за околната среда, така и за малките и средни предприятия;

55.

Счита, че теми, като водните спортове, оздравителния и спа туризъм, културното наследство и природните забележителности, притежават огромен потенциал за развиване профила на региона като туристическа дестинация; в тази връзка подчертава необходимостта от опазване на естествените крайбрежни зони, ландшафта и културното наследство като ресурс за осигуряване на устойчива икономика в региона на Балтийско море в бъдеще;

56.

Счита, че подобренията в транспортните връзки и премахването на затрудненията са от също толкова голямо значение, и посочва, че затрудненията при преминаване през контролно-пропускателните пунктове по източната граница на ЕС с Руската федерация, които създават огромни опашки от камиони и застрашават околната среда, социалната хармония, безопасността на движението и на водачите, могат да бъдат решени чрез тази стратегия, за да се гарантира безпроблемният поток на стоки през региона на Балтийско море;

57.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, националните парламенти и правителствата на Руската федерация, Беларус и Норвегия.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/8

А.

като има предвид, че между 2000 г. и 2006 г. 15,2 % от европейците (69,8 милиона) живееха в райони по цел 2 и се възползваха от общо финансиране от 22,5 милиарда евро (9,6 % от всички ресурси), като бяха създадени 730 000„нетни“ работни места, а повечето показатели указват високи равнища на постижения (заетост, иновации, научноизследователска и развойна дейност, интензивност на човешкия капитал, образование и обучение, учене през целия живот), докато по други показатели (преки чуждестранни инвестиции, производителност), районите, попадащи в целта „Сближаване“, достигат по-високи нива; също така, по отношение на растежа на БВП на глава от населението в сравнение със средното за ЕС, въпросните райони са значително по-напред (122 %) от регионите по цел „Сближаване“ (59 %), но въпреки това за този период се наблюдава спад от 4,4 %,

Б.

като отбелязва, че след реформата от 2006 г., цел 2 понастоящем се отнася до укрепване на регионалната конкурентоспособност и заетостта в общо 168 региони в 19 държави-членки, т.е. 314 милиона жители, с общо финансиране от 54,7 милиарда евро за периода 2007–2013 г. (малко под 16 % от общите ресурси) и си заслужава да се отбележи, че около 74 % от тази сума е предназначена за подобряване на знанието и иновациите (33,7 %) и за повече и по-добри работни места (40 %),

В.

като има предвид, въз основа на последните прогнози на Комисията (2009–2011 г.), че положението на пазара на труда ще остане неблагоприятно и се очаква безработицата да достигне 10,25 % в ЕС, като през 2009 г. ще бъдат загубени 2,25 % от работните места, а през 2010 г. – 1,25 %, и по-конкретно ще се увеличи социалното разделение в държавите-членки; като има предвид, че секторите с ключово значение в района на ЕС показват: а) увеличаване на новите поръчки и увереност за подобряване на общото положение на промишлеността в ЕС, въпреки че с 20 % по-ниски темпове, отколкото в началото на 2008 г.; б) продължаващ упадък на дейностите в производствения сектор, и в) все така затруднен достъп на МСП до микрокредити/финансиране,

Г.

като има предвид, че, макар да е вярно, че кризата първоначално засегна най-вече мъжете, темпът на загуба на работни места понастоящем е идентичен за мъжете и жените, като последните присъстват по-слабо на пазара на труда в повечето държави-членки на Европейския съюз; като има предвид, че другите кризи са ни научили, че жените в по-голяма степен са изложени на риска да не намерят отново работа след като веднъж са загубили своята; и като има предвид, че равенството между половете има положителни резултати във връзка с производителността и икономическия растеж, а участието на жените на пазара на труда има много социални и икономически ползи,

Д.

като подчертава, въз основа на националните стратегически доклади за 2009 г. и Стратегическия доклад за 2010 г. на Комисията относно политиката на сближаване и изпълнението на програмите за 2007–2013 г., факта че държавите-членки изглежда са използвали по доста различни начини инструментите, средствата и методите за улесняване на политиката за сближаване, предложени от Комисията за борба с кризата и увеличаване на действителните разходи (например промените в стратегическите насоки, осите и финансирането на оперативни програми и реакцията спрямо опростяването на процедурите по прилагане),

Е.

като подчертава, че от октомври 2008 г. досега Комисията е предложила поредица от мерки, насочени към ускоряване изпълнението на програмите по политиката на сближаване за периода 2007–2013 г., за да мобилизира всички свои ресурси и средства и да предостави незабавна и ефективна подкрепа за усилията за възстановяване на национално и регионално равнище,

Ж.

като има предвид, че стратегията на Комисията за ускоряване на инвестициите и опростяване на програмите по политиката за сближаване посредством препоръки към държавите-членки и законодателни или незаконодателни мерки, се изгражда въз основа на следните три оси: а) по-голяма гъвкавост на програмите за сближаване, б) даване предимство на регионите, и в) интелигентно инвестиране по програмите за сближаване; като има предвид, че за 2010 г., от 64,3 милиарда евро, предназначени за заетост и конкурентоспособност, 49,4 милиарда са предвидени да бъдат използвани за сближаване (увеличение от 2 % спрямо 2009 г.), а 14,9 милиарда – за конкурентоспособност (увеличение от 7,9 % спрямо 2009 г.),

1.

Подчертава, че в контекста на световната финансова и икономическа криза и настоящото забавяне на темпото на икономиката, регионалната политика на ЕС е захранващ инструмент с ключово значение, като допринася решително към Европейския план за икономическо възстановяване и представлява най-големия източник на Общността за инвестиции в реалната икономика и предоставя осезаема подкрепа за публичните инвестиции, включително на регионално и местно равнище; отбелязва, че е от съществено значение да се осигури успешен изход от кризата, за да се постигне дългосрочно устойчиво развитие, като се укрепва конкурентоспособността, заетостта и привлекателността на европейските региони;

2.

Отбелязва, че структурните фондове са мощни инструменти, предназначени да подпомагат регионите в икономическото и социалното им преструктуриране и за популяризирането на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и за прилагането на Европейския план за икономическо възстановяване и по-конкретно, за развиването на конкурентоспособността и за създаването на работни места, като подкрепя тяхното систематично и ефективно използване; подчертава, че целта за конкурентоспособност не може да се постига в ущърб на сътрудничеството и солидарността между регионите;

3.

Изразява задоволство да отбележи положителните резултати, наблюдавани в периода преди икономическата криза, по отношение на повечето показатели за регионите по цел 2, по-конкретно високите равнища на постижения в областта на заетостта, иновациите, научноизследователската и развойна дейност, интензивността на човешкия капитал, образованието и обучението, и ученето през целия живот; подчертава, че последствията от кризата върху икономиката не трябва да водят до ограничаване на подкрепата за повече и по-добри работни места, и призовава тези сравнителни предимства да се поддържат посредством укрепване на инструментите по цел 2;

4.

Горещо подкрепя основните приоритети на стратегията „ЕС 2020“, и по-конкретно интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, наред с другото, чрез търсене на нови начини за постигане на устойчив икономически растеж посредством цифровата икономика, подобряване на регулаторната рамка за укрепване на териториалното и социалното сближаване и насърчаване на по-добри условия за по-добра бизнес среда с лоялна конкуренция, създаване на работни места, предприемачество и иновации за всички региони, развитие на МСП и подкрепа за техния потенциал за растеж; подкрепя и усилието за повече и по-добри работни места, с достойни условия на труд за мъжете и за жените и гарантиран достъп до основно и специализирано обучение; призовава тези политики да се укрепят допълнително, включително посредством мерки за използване на предимствата на единния европейски пазар в рамките на бъдещото задълбочаване на стратегията „ЕС 2020“, като едновременно се гарантира, че цел 2 продължава да се съсредоточава върху постигане на териториално сближаване в ЕС;

5.

Изразява загриженост поради отрицателното социално въздействие на кризата върху регионите по цел 2 в резултат на увеличаването на безработицата, бедността и социалното изключване и засягащо най-уязвимите социални групи (безработни, жени, възрастни лица) и приканва Комисията да предприеме инициативи за насърчаване на МСП, с цел да осигури устойчивост на съществуващите работни места и създаване на още нови работни места, където това е възможно;

6.

Набляга на факта, че икономическото, социално и териториално сближаване заема централно място в стратегията „ЕС 2020“; политиката на сближаване и структурните фондове представляват инструменти от ключово значение за постигане на целите на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в държавите-членки и регионите;

7.

Подчертава значителния проблем, предизвикан от намаляването на приноса на националното съфинансиране към програмите, което също влияе върху цел 2, поради големите финансови проблеми на много държави-членки, и подкрепя политиката на Комисията относно възможността да се използва помощ от Общността; поради тази причина счита за съществено, изменението на Регламент (ЕО) № 1083/2006 в настоящата му, приета от Парламента форма, да се приложи бързо;счита 100 %-товото финансиране за прекомерно, тъй като то отнема стимула за държавите-членки да гарантират ефективността и рентабилността на подкрепените мерки посредством национално съфинансиране и се съгласява със становището на Съвета за отхвърляне на така нареченото „frontloading“ (челно натоварване) в сегашния му вид;

8.

Отбелязва, че от общо 117 оперативни програми, финансирани от ЕСФ, 13 бяха изменени (за Австрия, Германия, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Обединеното кралство и две за Испания) с цел справяне със специфични нужди, свързани с кризата, и призовава Комисията да съдейства на държавите-членки за използване на тази гъвкавост за преориентиране на техните оперативни програми и за широка и възможно най-бърза информационна кампания, предназначена за съответните регионални и местни участници, с оглед предоставяне на краткосрочна помощ на конкретни застрашени групи или категории;

9.

Отбелязва, че шестият доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване отразява различните социално-икономически положения на трите вида региони и, по-конкретно, на техния капацитет за творчество и иновации и предприемачество. Настоящата икономическа криза, както и различните променливи, които въздействат на възможностите за регионално развитие (демографско състояние, достъпност, капацитет за иновации и т. н.) доказват съществуването на важна информация, която следва да се взема предвид с оглед оценката на положението на местните и регионалните икономики и за изготвянето на ефективна политика за сближаване;

10.

Подкрепя предложението на Съвета да увеличи авансовото плащане за 2010 г. по ЕСФ с 4 % и по Кохезионния фонд с 2 %, но само за тези държави-членки, чиито БВП е намалял с повече от 10 %, или които са получили помощ от МВФ за консолидиране на финансовия си баланс; призовава Комисията да разгледа причините за забавянето на прилагането и да намери гъвкави решения за правила №+2/№+3, така че държавите-членки да не бъдат лишени от финансовите средства;

11.

Изразява съжаление поради факта, че шестият доклад на Комисията за напредъка в икономическото и социалното сближаване не включва специфични качествени и количествени данни относно краткосрочното и дългосрочното въздействие на финансовата и икономическа криза върху регионите на ЕС, по-конкретно с оглед на най-значимите икономически и социални показатели; във връзка с това призовава Комисията да представи специален доклад/ проучване относно въздействието на финансовата и икономическа криза в регионите на ЕС, по-конкретно в регионите по цел 2 и постепенното изключваните региони, както и относно възможно разширяване или стесняване на регионалните различия в контекста на кризата; отбелязва, че тези оценки следва да се изготвят незабавно, за да може да се противодейства на нежелано развитие, и че те могат да се използват като основа за предложение за продължаване на цел 2 в онези райони, в които това може да осигури добавена стойност по отношение на националните фондове;

12.

Приветства мерките за подкрепа за предприятията в рамките на политиката на сближаване (около 55 милиарда евро между 2007 г. и 2013 г. ), повечето от които се отнасят до подобряването на иновациите, трансфера на технологии и модернизирането на МСП, подчертава значението на насърчаването на успешните модели в тази област, и счита, че предложените мерки за намеса в полза на предприятията трябва да е насочена към решения за тяхното дългосрочно преструктуриране и преминаване към по-устойчива икономика, а не към спасителни намеси за икономическо оцеляване, които в много от случаите са несъвместими с политиките за държавна помощ;

13.

Подчертава, че излизането от кризата преминава задължително през инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, в иновациите, образованието и технологиите, които използват ефективно ресурсите; от тези инвестиции ще се възползват традиционните сектори, селските райони и икономиките на всикоквалифицираните услуги, и впоследствие ще се укрепи икономическото, социално и териториално сближаване; отбелязва, че е необходимо да се осигури достъпно финансиране, в което главна роля ще заемат структурните фондове;

14.

Призовава Комисията и държавите-членки да наблюдават постоянно въздействието на кризата в различни структурни и развойни области и начина по който се използват възможностите, предоставени от инструментите за финансиране, заделени за цел 2 главно за подкрепа на предприемачеството и МСП и органите, които работят за социална, приобщаваща икономика, с оглед подобряване на тяхната конкурентоспособност, както и потенциала за увеличаване на работните места и улесняване на техния достъп до инструментите за финансово планиране (JASPERS, JEREMIE, JESSICA и JASMINE); призовава Комисията и държавите-членки да използват тези данни за изготвяне и планиране на бъдещата цел 2 на ЕС за сближаване за онези райони, на регионално и местно равнище, в които е налице добавената стойност от интервенциите от страна на ЕС (по-конкретно иновации в областта на туризма, услугите, ИТ и секторите на промишлеността, наред с опазването и подобряването на околната среда и потенциалното разработване на добив на енергия от възобновяеми източници или технологии, които биха подобрили значително предприятията за конвенционален енергиен добив, с цел ниски емисии и свеждане до минимум на отделянето на отпадъци, както и новаторството в първичния сектор);

15.

Приканва Комисията и държавите-членки да използват и насърчават всички взаимодействия между инструментите на политиката за сближаване и конкурентоспособността в регионален, национален, трансграничен и европейски план;

16.

Приветства политиката на Комисията за а) удължаване на периода на допустимост по оперативните програми за периода 2000–2006 г., с цел максимално усвояване на всички ресурси по политиката на сближаване, б) опростяване на административните изисквания и процедури и финансовото управление на програмите, като в същото време се гарантират необходимите проверки за всеки отделен случай на грешки или измами; счита, че във връзка с това следва да се създадат условия за насърчаване на значими проекти и за предотвратяване на неправомерно поведение още на подготвителния етап;

17.

Подкрепя политиката за „предварително финансиране“ за програми в рамките на политиката на сближаване 2007–2013 г., която незабавно осигури ликвидни средства от 6,25 милиарда евро за инвестиции през 2009 г. в рамките на одобрените за всяка държава-членка финансови пакети;

18.

Отбелязва, че градските региони, както и градските центрове представляват по своето естество значителни и специфични социални проблеми (висока безработица, маргинализиране, социално изключване и т. н.), утежнени от въздействието на кризата, които трябва да се проучат задълбочено, за да се предприемат подходящи действия и мерки в краткосрочен и дългосрочен план;

19.

Подкрепя политиката за подпомагане и новите инструменти за финансиране на големи проекти в регионите (проекти на обща стойност минимум 50 милиона евро), въведена от Комисията през 2009 г., оценява значението на инструментите за финансово планиране и сътрудничеството ЕИБ/ЕИФ, по-конкретно JASPERS, JEREMIE и JESSICA и призовава за допълнително увеличаване от над 25 % на финансирането по механизма JASPERS (Съвместна инициатива за подкрепа на проектите в европейските райони), който се отнася конкретно за регионите от цел 2, с оглед насърчаване на тяхната пълна готовност и много бързо осъществяване на големи проекти, въпреки, че те понастоящем са все още малко на брой; изразява надежда,че предходното увеличаване на финансирането за JASPERS въздейства в средносрочен и дългосрочен план върху икономическата конкурентоспособност на европейските региони, и съветва периодично да се осъществява сравнителен анализ на получените резултати и преследваните цели и на предоставеното финансиране и финансирането, необходимо за изпълнение на съответните цели;

20.

Подчертава, че европейската, националната и регионалната политика може да бъде ефективна и резултатна само посредством едно действително интегрирано управление на много равнища, основаващо се на сътрудничество между местни, регионални, национални, трансгранични и европейски публични органи; призовава Комисията да направи оценка на възможностите за териториално сътрудничество в областта на иновациите, както на национално, така и на международно равнище, за всяка цел на политиката на сближаване, и да анализира възможностите за укрепване на целта за европейско териториално сътрудничество с оглед насърчаване на сътрудничеството между регионите в областта на иновациите; успоредно с укрепването на целта за териториално сътрудничество (цел 3) следва да се подкрепи и възможността за разгръщане на транснационални действия за териториално сътрудничество в рамките на цел 2; отбелязва, че такава възможност понастоящем става осъществима съгласно член 37, параграф 6, буква б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006; счита, че без да се променя общият бюджет, предназначен за целите на сближаването, укрепването на териториалното сътрудничество следва да бъде придружено от тенденция към увеличаване на бюджета за това разширено териториално сътрудничество;

21.

Подкрепя предложените промени на правилата за прилагане, насочени към подобряване на гъвкавостта на структурните фондове и тяхното адаптиране за посрещане на нуждите, при тези изключителни икономически обстоятелства, за незабавно изпълнение на 455 програми по политиката на сближаване, по-конкретно по отношение на програмите по цел 2, като в същото време се отчита необходимостта от приспособяване на националните и регионалните институции и управителни органи към новото положение, така че да се избегнат евентуални злоупотреби или лошо управление на фондове и да се гарантира, че всички оставащи средства се преразпределят за други текущи или други нови проекти; отправя искане към управителните органите да предложат начини за подобряване на ефективността при изпълнение на оперативните програми по цел 2;

22.

Подчертава, че при специални обстоятелства (като например икономическа криза) може да се изиска по-голяма гъвкавост на правилото „N + 2“, като се имат предвид преследваните от политиката на сближаване цели и въздействието на цикличните икономически промени върху публичните финанси и частните инвестиции;

23.

Препоръчва всички средства, които не са изразходвани в регион по правилата „N+2“ и „N+3“, да бъдат преразпределени повторно към регионални проекти и обществени инициативи;

24.

Призовава Комисията да оцени плана за действие за Законодателния акт за малките предприятия в Европа (Small Business Act)/инициатива за законодателни предложения след една година от неговото прилагане (от декември 2008 г.), основно по отношение на резултатите за подобряване на конкурентоспособността на малките предприятия и техния достъп до финансиране и оперативен капитал, както и насърчаването на новаторските нови предприятия, намаляването на административните тежести и т.н.;

25.

Подчертава положителното въздействие, което равенството между половете упражнява върху икономическия растеж; в тази връзка отбелязва, че съгласно някои проучвания, ако равнищата на заетост, заетост на непълно работно време и производителност на жените са идентични с тези на мъжете, БВП би се увеличил с 30 % за програмния период след 2013 г.; поради това отправя искане проектите, финансирани от структурните фондове, които имат за цел насърчаване на равенството и включването на жените на пазара на труда, да бъдат предмет на специално внимание;

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на държавите-членки.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/13

А.

като има предвид, че транспортният сектор представлява важен елемент от развитието на Европейския съюз и неговите региони и градове, който оказва пряко въздействие върху конкурентоспособността и социалното сближаване на регионите и градовете и по този начин съществено допринася за изграждането на европейския единен пазар,

Б.

като има предвид, че транспортът изпълнява тройна функция: икономическа, социална и за териториално сближаване, като всички те са от съществено значение за процеса на европейската интеграция,

В.

като има предвид, че транспортният сектор играе ключова роля в икономиката и за заетостта, с оглед на това, че представлява 10 % от благосъстоянието на ЕС (разглеждано във връзка с брутния вътрешен продукт) и осигурява над 10 милиона работни места и по тази причина ще играе решаваща роля за прилагането на стратегията „ЕС 2020“,

Г.

като има предвид, че транспортът е съществен елемент от европейската политика и като има предвид, че по тази причина ЕС се нуждае от финансова рамка, която да е в съответствие с предизвикателствата на транспортната политика през следващите години, да стимулира икономиката в краткосрочен план, да увеличава средносрочната и дългосрочната производителност и да засилва Европа като място за изследователска дейност,

Д.

като има предвид, че транспортният сектор оказва значително влияние върху околната среда и върху здравето и качеството на живот на хората, и че макар и да улеснява личната и професионалната мобилност на хората, на него се дължат общо 27 % от общите емисии на CO2 през 2008 г. и като има предвид, че тази цифра се е увеличила още повече; като има предвид, че в рамките на транспортния сектор автомобилният транспорт е бил източник на 70,9 %, въздухоплаването на 12,5 %, морското и речното корабоплаване на 15,3 % и железниците на 0,6 % от общите емисии на CO2 през 2007 г.,

Е.

като има предвид, че за всички видове транспорт в Европа бяха положени усилия за подобряване на безопасността; обаче като има предвид, че през 2008 г. в резултат на пътнотранспортни произшествия са загинали близо 39 000, а 300 000 са били тежко ранени, което означава, че са необходими допълнителни усилия по отношение на всички аспекти относно безопасността, и по-специално безопасността по пътищата,

Ж.

като има предвид, че ЕС пое ангажимент, в рамките на пакета относно изменението на климата, да постигне 20 % намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. в сравнение с 1990 г., като тази цел продължава да има задължителен характер,

З.

като има предвид, че установените в бялата книга от 2001 г. цели бяха само частично изпълнени, така че е необходимо разглеждането на въпроса дали те следва да бъдат запазени или формулирани по нов начин, и, ако се окаже необходимо, ще трябва да се положат по-големи усилия за тяхното постигане,

И.

като има предвид, че проблемите при транспонирането, като например забавено или погрешно транспониране, оказват значително въздействие върху ефективността на европейското законодателство; следователно като има предвид, че е наложително предприемането на действия във връзка с това,

Й.

като има предвид, че дейността на Парламента трябва да бъде последователна, особено в областите, които засягат пряко транспортната политика като например политиката в областта на околната среда, социалната политика, политиките в областта на урбанизацията и планирането на земеползването, както и политиката на заетостта и икономическата политика,

К.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза тежко засегна транспортния сектор - положение, което при все това следва да се възприеме като възможност за подкрепа и насърчаване на транспортния сектор с насоченост към бъдещето, особено чрез насърчаване на устойчивостта на видовете транспорт и на инвестициите, наред с другото, в железопътния и водния транспорт; като има предвид, че това ще гарантира условия на по-справедлива конкуренция на пазара,

Л.

като има предвид, че като част от предстоящия преглед на агенциите трябва да се анализира тяхната добавена стойност, както и необходимостта от създаване на Европейска транспортна агенция,

М.

като има предвид, че е от съществено значение и за транспортния сектор да се определят измерими цели, като начин от една страна за по-добро наблюдение на ефективността на транспортната политика, а от друга страна - за установяване на насоки във връзка със социалното и икономическото планиране, както и с цел да се покаже, че предложените мерки са необходими за прилагане на напредничава транспортна политика,

Н.

като има предвид, че значителното развитие в областта на изследователската дейност, инфраструктурата и технологиите изисква адаптирането на финансовите ресурси и инструменти,

О.

като има предвид, че развитието на обществото и на много икономически сектори води до увеличаване на търсенето в транспортния сектор, в резултат на което всички видове транспорт са от съществено значение; като има предвид, че при все това последните следва да бъдат измервани в съответствие с тяхната ефективност от гледна точка на икономическата, екологичната и социалната политика, както и на политиката на заетостта,

П.

като има предвид, че в бъдеще устойчивото взаимодействие на всички видове транспорт в областта на пътническия и товарния превоз ще бъде необходимо с цел постигане на безопасни, устойчиви, последователни от логистична гледна точка и следователно ефективни транспортни вериги, включително мултимодални решения и свързване на транспорт на далечни разстояния с местен транспорт,

1.

Изразява убеденост в общата потребност на политиката на ЕС от ясна и последователна перспектива за бъдещето на транспорта като сектор в основата на единния пазар, гарантиращ свободното движение на хора и стоки и териториалното сближаване в цяла Европа; счита, че докато продължава да допринася за значителна част от устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа, транспортният сектор трябва да гарантира икономическа ефективност и да се развива в рамките на постоянно високи социални и екологични стандарти;

2.

Изразява убеденост, че демографската промяна, особено в градските райони, ще породи предизвикателства за транспорта и мобилността от гледна точка на безопасността и капацитета, и че в тази светлина основното право на мобилност, осигурявано, наред с другото, чрез подобрена достъпност и изграждане на липсващи инфраструктурни връзки, и приложимостта на това право са от решаващо значение; подчертава, че в този контекст добре интегрираните мултимодални транспортни вериги, включително ходене пеша, използване на велосипеди и обществения транспорт, са бъдещата насока за градските райони; отбелязва във връзка с това, че в градските райони именно съществуващата структура ще определи най-подходящия вид транспорт; счита, че добрите връзки на обществения транспорт в селските райони ще намалят използването на лични автомобили; призовава, в интерес на създаването на съгласувани градски и крайградски транспортни системи и на запазването на населението в селските райони, за формиране на функционални градски региони;

3.

Призовава Комисията да въведе планове за устойчива градска мобилност за градове с над 100 000 жители и, при надлежно отчитане на принципа на субсидиарност, да насърчава градовете да изготвят планове за мобилност, в които се предлага интегрирана концепция за транспорта с цел намаляване на щетите върху околната среда, както и придаването на по-голяма ефективност на мобилността и превръщането й в по-благоприятна за здравето възможност;

4.

Счита, че нарастващото търсене и в областта на товарния превоз води, наред с другото, до натоварване на капацитета и понижена ефективност поради инфраструктурни проблеми и по тази причина, преди всичко, интермодалното използване и безопасността на ползвателите на транспорта и на транспортираните стоки следва да бъдат повишени и че основното подобряване на инфраструктурата, в частност преодоляването на известните от години затруднения, е от съществено значение;

5.

Подчертава, че намаляването на въглеродните емисии в областта на транспорта е едно от основните предизвикателства пред бъдещата транспортна политика на ЕС и че всички налични, устойчиви средства следва да бъдат използвани за постигането на тази цел, като например енергийния микс, насърчаващ научноизследователската и развойна дейност във връзка с по–щадящи околната среда технологии и видове транспорт, мерките в областта на ценообразуването и интернализацията на външните разходи за всички видове транспорт, при условие че постъпленията, получени на равнище ЕС, се използват за подобряване устойчивостта на мобилността и се предприемат мерки за оказване на въздействие върху поведението на ползвателите и специалистите в областта на транспорта (повишаване на осведомеността, щадящо околната среда поведение и др.); подчертава, че за тази цел следва да се предприеме приоритетното създаване на финансови стимули, изключващи евентуално нарушаване на конкуренцията между видовете транспорт и между държавите-членки в процеса;

6.

Признава, че според Международната морска организация (ММО) емисиите на CO2 от морския транспорт са от 3 до 5 пъти по-ниски от тези от сухоземния транспорт, но изразява загриженост относно очакваните емисии на SOx и NOx от морския транспорт, които до 2020 г. почти ще се изравнят с тези от сухоземния транспорт, и неубедителния опит на ММО за въвеждане на система за намаляване на емисиите на CO2;

7.

Подчертава необходимостта от по-добро информиране на обществеността за последствията от пътуването в свободното време и призовава Комисията да вземе предвид пътуването в свободното време в своя подход на политиката;

8.

Подчертава, че безопасността трябва да остане една от приоритетните цели на бъдещата транспортна политика и че безопасността на активните и пасивните ползватели на всички видове транспорт трябва да бъде гарантирана; счита, че е от основно значение да се намалят последиците от транспорта за здравето, особено чрез използването на съвременни технологии, и да се гарантират правата на пътниците във всички видове транспорт, особено на пътниците с ограничена подвижност, посредством ясно и прозрачно регламентиране; подкрепя създаването на Харта на правата на пътниците в Европейския съюз;

9.

Призовава Комисията да представи много кратко проучване за най-добрите практики на държавите-членки във връзка с въздействието на устройствата за ограничаване на скоростта, инсталирани във всички видове превозни средства и на всички видове пътища, градски и междуградски, с оглед да се представят законодателни мерки, целящи намаляване на емисиите и повишаване на безопасността по пътищата;

10.

Подчертава необходимостта от гарантиране на личната безопасност и правната сигурност за работниците в транспортния сектор, наред с другото, чрез създаване на достатъчен брой безопасни и сигурни зони за паркиране и чрез хармонизиране на прилагането на правилата в областта на пътния транспорт и предвидените от тях санкции; подчертава, също така, че въвеждането на трансгранично прилагане на санкциите ще подобри безопасността по пътищата за всички ползватели;

11.

Отбелязва, че с увеличението на шосейния товарен транспорт, предлагането на зони за обществено паркиране, предназначени за тежкотоварни автомобили в трансевропейската пътна мрежа (TERN) не се развива със същия темп, което означава, че спазването на периодите на управление на превозното средство и почивка, по-специално през нощта, от професионалните водачи, както и пътната безопасност като цяло са сериозно застрашени, докато в държавите-членки на ЕС възможностите за почивка не се подобрят количествено и качествено;

12.

Счита, че развитието на пътническия и товарния превоз като цяло до голяма степен зависи от ефективното използване на различните видове транспорт, и че поради това целта на европейската транспортна политика следва да бъде ефективна интермодалност, която да е тясно свързана с намаляването на въглеродните емисии, безопасността и икономическите аспекти на транспорта; счита, че това ще доведе до оптимално преразпределяне между различните видове транспорт и до промяна в посока към по-устойчиви видове транспорт, ще осигури оперативна съвместимост в рамките на отделните видове транспорт и между тях, ще насърчи по-устойчиви транспортни и логистични вериги и избор на вид транспорт и ще засили безпроблемните транспортни потоци между отделните видове транспорт и транспортни възли;

13.

Подчертава, че ефикасната интермодалност следва да бъде измервана не само с критериите на икономическата ефективност, но и с критериите на опазването на околната среда, на социалните условия и условията на труд, на аспектите на безопасността и териториалното сближаване, като следва да се вземат предвид и различните технически възможности и изходни равнища на отделните видове транспорт и на страните, регионите и градовете в Европа;

14.

Подчертава, че ефикасната интермодалност означава подобряване на инфраструктурата — наред с другото, чрез разработване на зелени коридори, намаляване на затрудненията и подобряване на железопътния и водния транспорт, повишаване на безопасността посредством нови технологии и подобряване на условията на труд;

15.

Призовава за редовен преглед на европейското законодателство и неговото транспониране и прилагане, за да се гарантира неговата ефективност; призовава Комисията последователно да отстрани затрудненията, които възникват от грешно или закъсняло транспониране на европейското законодателство в държавите-членки;

16.

Предлага в новата рамка на Договора от Лисабон и със съгласието на Комисията да се провежда най-малко едно общо годишно заседание с представителите на националните парламенти, които отговарят по въпросите на транспорта, с оглед обмен на информация и сътрудничество, целящи да се гарантира по-добро, по-ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на транспорта;

17.

Счита, че транспортът играе съществена роля за завършването на европейския единен пазар и за свободното движение на хора и стоки, и че преди всичко в сектора на железопътния транспорт следва да се постигне едно регулирано отваряне на пазара във всички държави-членки на ЕС; счита, че това пълно отваряне на пазара ще облагодетелства потребителите и следва да бъде съпътствано от мерки за гарантиране на качеството на обществените услуги, както и от дългосрочен план за инвестиции в инфраструктура и техническа оперативна съвместимост с цел да се повиши ефективността и безопасността, и от мерки, целящи да се избегне нарушаване на конкуренцията в интрамодалния и интермодалния превоз, наред с другото в социалната и фискалната област, както и в областта на безопасността и на околната среда; интернализацията на външните социални и екологични разходи следва да се извърши постепенно, започвайки с по-замърсяващите видове пътен и въздушен транспорт;

18.

Призовава Комисията и органите на държавите-членки да улеснят окончателната либерализация на каботажния превоз, да намалят широко разпространените празни курсове и да осигурят по-устойчива пътна и железопътна мрежа чрез повече възли за товарен транспорт;

19.

Счита, че е от съществено значение, с цел създаване на ефективна морска транспортна система, която да допълва другите видове транспорт, още веднъж вниманието да се съсредоточи върху ясен процес на либерализация, който да дава възможност на този сектор да бъде действително конкурентоспособен;

20.

Подчертава, по отношение на икономическите изисквания, значението на действително европейско управление на транспортната инфраструктура (железопътни коридори в областта на товарния и пътническия превоз, единно европейско небе, пристанища и техните връзки с транспортната мрежа, морско пространство без граници и речно корабоплаване), за да се премахне „граничното въздействие“ във всички видове транспорт и за да се увеличи конкурентоспособността и привлекателността на Европейския съюз;

21.

Призовава за създаването на единна европейска система за резервации с оглед подобряване на ефективността на различните видове транспорт и опростяване и повишаване на оперативната им съвместимост;

22.

Подчертава, че транспортът оказва влияние върху социалната политика и политиката в областта на здравеопазването и на сигурността и че в рамките на създаването на единно транспортно пространство условията на труд и заетост, образованието и обучението трябва да се хармонизират на високо равнище и постоянно да се подобряват въз основа на ефективен социален диалог на европейско равнище; изтъква, наред с другото, че създаването на европейски центрове за обучение и центрове на ЕС за високи постижения в съответните държави-членки може да допринесе за насърчаване на измеримо качество на обучението и на статута на заетите в транспортния сектор лица, както и за взаимното признаване на съответните образователни степени;

23.

Счита, че за постигане на по-голяма ефективност на транспортната политика съществува необходимост от оценка на програмите (като „Галилео“ и интелигентните транспортни системи (ITS) за всички видове транспорт) и, в зависимост от резултатите, стратегията и програмирането следва да се преориентират по целесъобразност; отбелязва последваща необходимост, наред с другото, от нова програма за безопасност на пътното движение, допълнително съживяване на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), междинен преглед на програмата NAIADES, спешно и цялостно изпълнение на програмата „Единно европейско небе“, SESAR и Осмата рамкова програма за научни изследвания, както и опростено продължение на програмата Marco Polo;

24.

Счита, че техническата оперативна съвместимост и нейното финансиране, европейското сертифициране, стандартизирането и взаимното признаване са важни елементи на ефективно функциониращия единен пазар и тяхното изпълнение следва в засилена степен да спада към задачите на съответните агенции; подчертава, че всичките агенции следва да се стремят към сходно високо равнище на отговорност и компетентност и своевременно да го постигнат, като то следва да подлежи на редовна оценка; насърчава, по-конкретно, развиването на пълния потенциал на Европейската железопътна агенция, включително постепенно поемане от страна на агенцията на отговорност за удостоверяване на целия нов парк от превозни средства и железопътна инфраструктура, и за редовни проверки на националните органи за безопасност или равностойни органи в държавите-членки, както е предвидено в Директива 2004/49/ЕО от 29 април 2004 г.;

25.

Подчертава, че 75 % от транспорта се реализира по пътищата и призовава да се разгледа необходимостта от агенция за движение по пътищата, в частност с цел подобряване на безопасността по пътищата и също така с цел гарантиране на основното право на хората на безопасна мобилност чрез подкрепа на нови приложения (като „Галилео“ или съответните равностойни технологии за интелигентни транспортни системи) и провеждане на изследователски програми; освен това счита, че тази агенция следва да може да се намесва регулаторно, ако става въпрос за отстраняването на пречки за устойчивостта на единния пазар;

26.

Подчертава, че речното корабоплаване продължава да е изправено пред разнородна институционална рамка и изисква установяването на постоянно и структурирано сътрудничество между компетентните институции с цел пълно използване на потенциала на този вид транспорт;

27.

Призовава за дневен ред за научни изследвания и технологии в транспортния сектор; счита, че този дневен ред следва да бъде изготвен в сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни с цел осъзнаване на потребностите на сектора и, съответно, подобряване отпускането на финансиране от ЕС; счита, че приоритет следва да се дава на проекти за декарбонизация на транспорта, повишаване на прозрачността на веригата на доставките и безопасността и сигурността на транспорта, подобряване на управлението на движението и намаляване на административната тежест;

28.

Подчертава, че научноизследователската и развойна дейност и иновациите изискват подкрепа, тъй като те водят до значително подобряване по отношение на околната среда във всички видове транспорт поради намаляване на отработените газове и шума от движението, повишават безопасността чрез създаване на решения за осигуряване на по-добро оползотворяване на съществуващия инфраструктурен капацитет и намаляване на задръстванията и, не на последно място, водят до засилена енергийна независимост сред видовете транспорт в цялата транспортна мрежа; подчертава във връзка с това, че интелигентни, оперативно съвместими и свързани системи за организация на транспорта и безопасност, като ERTMS, „Галилео“, SESAR, интелигентните транспортни системи (ITS) и съответните подходящи технологии, изискват подкрепа по отношение на научноизследователската и развойна дейност и на прилагането им; призовава държавите-членки да гарантират, че всички граждани в Европа се ползват от въпросните интелигентни транспортни системи; отбелязва, че необходимите рамкови условия и отворени стандарти трябва да бъдат въведени по отношение на перспективни технологии, без да се дава необосновано предимство на определена технология;

29.

Подчертава, че в рамките на опазването на климата и енергийната независимост на ЕС всеки вид транспорт следва да намали емисиите си на CO2 и следва да получи подкрепа чрез научноизследователска и развойна дейност в иновативни, енергийно ефективни и чисти технологии и енергия от възобновяеми източници, което да води, наред с другото, до по-устойчиви превозни средства във всички видове транспорт; счита, че същевременно това би засилило конкурентоспособността на европейските дружества;

30.

Подчертава необходимостта от единно определение за подходящите понятия в областта на безопасността на пътния транспорт и научните изследвания във връзка с произшествията, за да се осигури съпоставимост на резултатите и на евентуално предприетите мерки;

31.

Подчертава, че хармонизирането на транспортните документи съгласно най-новите стандарти за комуникация и тяхната многостранна и международна приложимост може да доведе до значително подобряване на безопасността и логистиката, както и до силно намаляване на административните разходи;

32.

Подчертава, че ефективната транспортна политика изисква финансова рамка, която е адекватна спрямо възникващите предизвикателства и, за тази цел, настоящите средства за транспорт и мобилност следва да бъдат увеличени; счита, че е необходимо следното:

33.

Настоява за това една последователна и интегрирана транспортна политика да има възможност чрез финансово подпомагане, което не се мери по критериите на конкуренцията в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, да подпомага, наред с другото железопътния транспорт и корабоплаването, пристанищната политика и публичния пътнически превоз;

34.

Счита, че финансовата и икономическа криза трябва да бъде използвана като възможност за целенасочено подпомагане на транспортния сектор и чрез предоставяне на финансови помощи да се даде възможност за инвестиране преди всичко в безопасен, екологичен и по такъв начин устойчив транспорт; счита, че инвестициите на ЕС в транспортни проекти следва да бъдат взети под внимание в контекста на стратегията „ЕС 2020“, тъй като транспортната система и системата за мобилност предоставят уникални възможности за създаване на стабилни работни места;

35.

Изразява убеждението, че определението за една европейска централна мрежа в рамките на всеобхватната мрежа TEN, което продължава да бъде приоритет за транспортната политика на ЕС, следва да се оценява според критериите на устойчивото развитие на европейско, но и на регионално и местно равнище, и че многомодалните платформи и сухите докове и продължават да бъдат съществена част от предлаганата инфраструктура, тъй като дават възможност за осъществяване на ефективно свързване между различните видове транспорт;

36.

Счита, че проектите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) следва да продължат да бъдат приоритет за транспортната политика на ЕС и че съществува неотложна необходимост за справяне с липсата на инфраструктура и за преодоляване на историческите и географските бариери, които остават по границите; подчертава, че TEN-T следва да бъде интегрирана в паневропейска мрежа с връзки, простиращи се извън ЕС, и счита, че този процес може да бъде ускорен чрез засилване на финансирането;

37.

Настоява за това транспортната инфраструктура на речното корабоплаване, речните пристанища и многомодалното свързване на морските пристанища със сушата и железопътните връзки да добият по-голяма роля в европейската транспортна политика, както и да получат повече подкрепа с цел подпомагане на намаляването на въздействието върху околната среда и повишаване на безопасността на транспорта в ЕС; счита, че екологичната устойчивост на речните плавателни съдове може да бъде значително подобрена, ако в тях се монтират нови двигатели, оборудвани с най-новите технологии за контрол на емисиите;

38.

Подчертава необходимостта, морските превози на къси разстояния и проектите за морски магистрали да бъдат разглеждани в по-широк контекст, като се включват страните в непосредствена географска близост до Европа; изтъква, че това ще изисква да се постигне по-добро взаимодействие между регионалната политика, политиката за развитие и транспортната политика;

39.

Признава, че регионалните летища играят решаваща роля в развитието на периферните и най-отдалечените райони, като увеличават възможността им за връзка с транспортните възли; счита, че е особено уместно да се прилагат комбинирани решения, където е възможно; счита, че (високоскоростните) железопътни връзки между летищата предлагат отлична възможност за устойчиво свързване на различни видове транспорт;

40.

Подчертава, че създаването на европейско транспортно пространство представлява важен приоритет и по-специално по отношение на въздушния и морския транспорт зависи в голяма степен от международно приемане в рамките на бъдещи споразумения, които все още предстои да бъдат договорени за всички видове транспорт, в които ЕС следва да приеме в нарастваща степен решаваща роля в съответните международни организации;

41.

Изисква спазването на ясни и в по-голяма степен измерими цели, които да бъдат постигнати през 2020 г. спрямо 2010 г., и поради това предлага:

42.

Призовава Комисията да следи напредъка за постигането на тези цели и да докладва ежегодно на Парламента;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/23

А.

като има предвид, че дейността на Комисията по петиции през 2009 г. беше белязана от прехода от шестия към седмия парламентарен мандат, и че в състава на комисията имаше значителни промени, като две трети от членовете заседаваха за първи път,

Б.

като има предвид, че 2009 г. отбеляза края на мандата на Европейския омбудсман и Комисията по петиции беше пряко ангажирана с изслушванията на кандидатите за поста,

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември 2009 г., като създаде необходимите предпоставки за повишаване на участието на гражданите в процеса на вземане на решения на равнище ЕС, в стремеж да се затвърди неговата легитимност и да се засили неговата отчетност,

Г.

като има предвид, че гражданите на ЕС се представляват пряко от Парламента и правото да отправят петиция, както е залегнало в Договора, им дава средства да се обръщат към своите представители винаги когато считат, че правата им са нарушени,

Д.

като има предвид, че влизането в сила на европейското законодателство има пряко въздействие върху гражданите, които са в най-добра позиция да оценят неговата ефективност и недостатъци и да сигнализират за оставащите пропуски, които е необходимо да бъдат запълнени, за да се гарантира придържане към целите на Съюза,

Е.

като има предвид, че европейските граждани, индивидуално или колективно, се обръщат към Парламента с искане за обезщетение, когато е нарушено европейското право,

Ж.

като има предвид, че Парламентът, чрез Комисията по петиции, има задължение да разследва подобни въпроси и да полага максимални усилия, за да прекрати подобни нарушения на правото; като има предвид, че за да предложи на гражданите най-подходящото и бързо удовлетворение, Комисията по петиции продължи да задълбочава сътрудничеството си с Комисията, с другите парламентарни комисии, с европейски органи, агенции и мрежи, както и с държавите-членки,

З.

като има предвид, че броят петиции, получени от Парламента през 2009 г., беше малко по-висок от този през 2008 г. (т.е. 1924 спрямо 1849) и че се потвърждава засилващата се тенденция за електронно отправяне на петиции (около 65 % бяха получени под тази форма през 2009 г. спрямо 60 % през 2008 г.),

И.

като има предвид, че броят на недопустимите петиции, получени през 2009 г., показва, че следва да се наблегне допълнително на по-доброто информиране на гражданите относно компетентността на Съюза и ролята на различните му институции,

Й.

като има предвид, че в много случаи, гражданите отправят петиция до Парламента относно решения, взети от компетентните административни или съдебни органи в държавите-членки, и като има предвид, че гражданите се нуждаят от механизми, чрез които да могат да призоват националните органи към отчетност относно участието си както в европейския законодателен процес, така и в процеса на правоприлагане,

К.

като има предвид, че гражданите следва, по-специално, да бъдат осведомени, че – както призна Европейският омбудсман с решението от декември 2009 г., с което се приключва разглеждането на жалба 822/2009/BU срещу Комисията – завеждането на дела пред националните съдилища е част от процеса на прилагане на европейското законодателство в държавите-членки и Комисията по петиции не може да разглежда въпроси, които са в процес на разглеждане от национален съд или да преразглежда резултата от тези процедури,

Л.

като има предвид, че скъпоструващите съдебни производства, най-вече в определени държави-членки, могат да се превърнат в пречка за гражданите и могат дори да ги възпрат да внесат иск в компетентните национални съдилища, когато счетат, че националните им органи не са спазили техните права, произтичащи от правото на ЕС,

М.

като има предвид, че Парламентът среща особено деликатен проблем, когато му бъде отправена петиция относно предполагаем пропуск на национална юрисдикция, която не е поискала преюдициално заключение от Съда на ЕС в нарушение на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и особено ако Европейската комисия не е използвала правомощията си в съответствие с член 258 за предприемане на действия срещу въпросната държава-членка,

Н.

като има предвид, че процесът на отправяне на петиция – чрез механизма си на действие и тъй като правото на отправяне на петиция е гарантирано на всички граждани и на всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище на територията на държава-членка на ЕС, съгласно Договора – се различава от останалите начини за получаване на удовлетворение, които са на разположение на гражданите на равнище ЕС, като внасянето на жалба до Европейския омбудсман или до Комисията,

О.

като има предвид, че гражданите имат право на бърза и насочена към уреждане на спора правна защита и на високо ниво на прозрачност и яснота от страна на всички европейски институции, и като има предвид, че Парламентът многократно е отправял искания към Комисията да използва прерогативите си като пазител на Договора и да предприеме действия срещу нарушаването на европейското законодателство, за което сигнализират вносителите на петиции, особено когато въвеждането на законодателството на ЕС на национално равнище води до неговото нарушаване,

П.

като има предвид, че много петиции продължават да предизвикват загриженост по отношение на въвеждането в националното законодателство и прилагането на европейското законодателство в областта на вътрешния пазар и околната среда, и като взема предвид предишните призиви, отправени от Комисията по петиции към Комисията да гарантира, че са засилени проверките на прилагането на законодателството в тези области и че те са станало по-ефикасни,

Р.

като има предвид, че, въпреки че Комисията може изцяло да провери съответствието с правото на ЕС едва когато националните органи вземат окончателно решение, е важно, особено във връзка с въпросите, отнасящи се до околната среда и всички случаи, при които отнасящите се до времето аспекти са особено важни, да се провери на ранен етап дали националните органи правилно прилагат всички съответни процедурни изисквания съгласно правото на ЕС и, при необходимост, да се проведе подробно проучване относно прилагането и въздействието на законодателството в сила, с цел да се получи изискваната информация,

С.

като има предвид колко е важно да се предотвратят по-нататъшни безвъзвратни загуби на биологично разнообразие, особено в определените по „Натура 2000“ територии, и ангажимента на държавите-членки да гарантират защитата на специалните защитени зони съгласно Директивата за хабитатите (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/ЕИО),

Т.

като има предвид, че петициите подчертават въздействието на европейското законодателство върху ежедневието на гражданите на ЕС, и като признава необходимостта да се предприемат всички нужни мерки, за да се консолидира напредъкът, постигнат в засилването на правата на гражданите, които произтичат от правото на ЕС,

У.

като има предвид, че в предишните доклади относно дейността си и в становището си относно контрола при прилагането на законодателството на Общността, Комисията по петиции е поискала да бъде редовно информирана относно етапите, на които се намират процедурите за нарушения относно въпроси, засегнати и в петиции,

Ф.

като има предвид, че държавите-членки носят основно отговорността за правилното транспониране и прилагане на европейското законодателство, и като признава, че много от тях се оказват все по-ангажирани с работата на Комисията по петиции през 2009 г.,

1.

Приветства плавния преход към новия парламентарен мандат и отбелязва, че голяма част от работата на Комисията по петиции, за разлика от работата на други парламентарни комисии, беше прехвърлена към новия мандат, тъй като разглеждането на значителен брой петиции не беше довършено;

2.

Приветства влизането в сила на Договора от Лисабон и изразява увереност, че Парламентът ще бъде тясно включен в развитието на новата гражданска инициатива, така че този инструмент да може пълноценно да постига целта си и да гарантира засилена прозрачност и отчетност в процеса на вземане на решения на равнище ЕС, като позволява на гражданите да отправят предложения за подобрения или допълнения към правото на ЕС;

3.

Приветства Зелената книга относно Европейска гражданска инициатива (1), публикувана от Комисията в края на 2009 г., като първа стъпка в посока превръщане на идеята в практика;

4.

Посочва, че Парламентът е получавал кампанийни петиции, подкрепени от повече от един милион подписа, и настоява на необходимостта да се гарантира, че гражданите са надлежно уведомени за разликата между този вид петиция и гражданската инициатива;

5.

Припомня резолюцията си относно гражданската инициатива (2), по която Комисията по петиции предостави становище; настоятелно призовава Комисията да установи обхватни правила за прилагане, които определят ясно ролите и задълженията на институциите, ангажирани с процесите на проучване и вземане на решения;

6.

Приветства правно обвързващата сила, която получава Хартата на основните права с влизането в сила на Договора от Лисабон, и подчертава значението на Хартата за изясняването на основните права и за популяризирането им сред гражданите;

7.

Счита, че както Съюзът, така и неговите държави-членки са длъжни да гарантират, че основните права, включени в Хартата, се съблюдават надлежно, и изразява увереност, че Хартата ще помогне за развитието на концепцията за гражданство на Съюза;

8.

Изразява увереност, че ще бъдат предприети всички необходими процедурни стъпки, за да се гарантира, че институционалните аспекти на присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ще бъдат бързо изяснени, и отбелязва намерението на Комисията по петиции да даде своя принос в работата на Парламента по този въпрос;

9.

Припомня предишното си искане съответните служби на Парламента и Комисията да извършат пълен преглед на процедурите за правна защита, които могат да използват гражданите на ЕС, и подчертава необходимостта от продължаване на преговорите по изменението на Рамковото споразумение между Европейския парламент и Комисията с цел да бъдат изцяло взети предвид правата на гражданите на ЕС, най-вече по отношение на европейската гражданска инициатива;

10.

Приветства стъпките, предприети от Комисията за рационализиране на съществуващите служби за подпомагане на обществеността, с цел информиране на гражданите за техните права, произтичащи от правото на ЕС, и за средствата за правна защита, налични в случай на нарушение, прегрупирайки различните релевантни уебстраници (като например тези на SOLVIT и ECC-Net) под рубриката „Вашите права в ЕС“ на основния уебсайт на ЕС;

11.

Изтъква, че Парламентът многократно е призовавал Комисията да разработи система за ясно указване на различните механизми за подаване на жалба, които са на разположение на гражданите, и счита, че са необходими допълнителни мерки, като крайната цел е уебстраницата „Вашите права в ЕС“ да се превърне в лесна за използване онлайн система за обслужване на „едно гише“; очаква първите оценки за прилагането на Плана за действие 2008 г. (3), които се чакат през 2010 г.;

12.

Припомня своята резолюция относно работата на Европейския омбудсман през 2008 г. и насърчава новия преизбран омбудсман да продължи да работи в посока засилване на отвореността и отчетността на европейската администрация и да гарантира, че решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близко до гражданите;

13.

Препотвърждава решимостта си да подкрепи институцията на омбудсмана в усилията й да повиши обществената осведоменост за своята работа и да идентифицира и да предприеме действия срещу случаи на лошо управление от страна на европейските институции; счита, че омбудсманът представлява ценен източник на информация в цялостния стремеж да се подобри европейската администрация;

14.

Отбелязва, че петициите, получени през 2009 г., 40 % от които са счетени за недопустими, продължават да се съсредоточават върху околната среда, основните права, правосъдието и вътрешния пазар; от географска гледна точка, повечето петиции се отнасят до Съюза като цяло, следвани от петициите за Германия, Испания, Италия и Румъния, което показва, че гражданите следят внимателно работата на Съюза и се обръщат към него с искане за предприемане на мерки;

15.

Признава значението на работата на вносителите на петиции и на Комисията по петиции за опазването на околната среда на Съюза; приветства инициативата на Комисията по петиции да възложи проучване относно прилагането на Директивата за хабитатите преди международната година на биологичното разнообразие и счита това за полезно средство при оценката на стратегията на ЕС в областта на биологичното разнообразие до този момент и изготвянето на нова стратегия;

16.

Отбелязва, че все повече и повече петиции подчертават проблемите, с които се сблъскват гражданите, които упражняват правото си на свободно движение; тези петиции се отнасят до прекалено дългия период от време за издаване от приемащите държави-членки на разрешения за пребиваване на членове на семейство, които са граждани на трета държава, и до трудностите при упражняването на избирателни права и при признаването на квалификации;

17.

Отново изразява предишните си призиви към Комисията да внесе практически предложения за разширяване на защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики и по отношение на малките предприятия, както е изискал в резолюцията си относно заблуждаващата реклама от издателства на фирмени указатели (4), тъй като комисията продължава да получава петиции от жертви на заблуждаваща реклама от издателства на фирмени указатели;

18.

Признава централната роля, която играе Комисията в работата на Комисията по петиции, която продължава да разчита на нейното експертно мнение, когато оценява петициите, идентифицира нарушения на европейското законодателство и търси начини за правна защита, и признава усилията на Комисията да подобри като цяло времето си за отговор на исканията за проучване, отправяни от комисията, така че съобщаваните от граждани случаи да могат да бъдат разрешавани възможно най-бързо;

19.

Насърчава Комисия да се намесва на ранен етап винаги когато петициите сигнализират за възможни вреди по отношение на специални защитени зони, като напомня на съответните национални органи техните ангажименти за опазване на целостта на териториите, включени в мрежата „Натура 2000“ съгласно Директива 92/43/ЕИО (Директивата за местообитанията), и, когато е необходимо, като предприема превантивни мерки за гарантиране на спазването на европейското законодателство;

20.

Приветства новоизбраните членове на Комисията – и по-специално члена на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрацията – и изразява увереността си, че те ще осъществяват възможно най-тясно и ефективно сътрудничество с Комисията по петиции и ще я зачитат като един от най-важните начини за комуникация между гражданите и европейските институции;

21.

Изразява съжаление, че Комисията трябва тепърва да разгледа многократните призиви от страна на Комисията по петиции за официално и редовно актуализиране на напредъка на процедурите за нарушение, свързани с отворени петиции; отбелязва, че месечното публикуване на решенията на Комисията относно процедури за нарушение – в съответствие с членове 258 и 260 от Договора – макар че е похвално от гледна точка на прозрачността, не представлява подходящ отговор на подобни искания;

22.

Счита, че да се проследяват процедурите за нарушение като се следят прессъобщенията на Комисията и се отнасят към определени петиции би било ненужна загуба на време и ресурси за Комисията по петиции, особено в случая с хоризонталните нарушения, и отправя искане Европейската комисия да информира Комисията по петиции относно всяко производство за установяване на нарушение от интерес за последната;

23.

Отново изразява надежда, че гражданите на ЕС следва да се възползват от същото равнище на прозрачност от страна на Комисията, независимо дали внасят официална жалба или отправят петиция до Парламента, и отново призовава Комисията да гарантира, че се отдава по-голямо внимание на процеса на разглеждане на петициите и на неговата роля за разкриването на нарушения на европейското законодателство, по отношение на които впоследствие са открити процедури за нарушение;

24.

Припомня, че в много случаи, петициите разкриват проблеми, свързани с транспонирането и прилагането на европейско законодателство и признава, че откриването на процедури за нарушение не осигурява непременно на гражданите незабавно решение на техните проблеми, като се има предвид средната продължителност на подобни процедури;

25.

Приветства усилията на Комисията да развива алтернативни средства за насърчаване на по-доброто прилагане на европейското законодателство и положителното отношение на определени държави-членки, които предприемат необходимите стъпки, за да коригират нарушенията на ранен етап от процеса на прилагане;

26.

Приветства засиленото участие на държавите-членки в дейността на комисията по петиции и присъствието на техни представители на заседанията; счита, че подобно сътрудничество следва да бъде задълбочено, тъй като националните органи са основно отговорни за прилагането европейското законодателство след като то е транспонирано в техния правен ред;

27.

Подчертава, че по-тясното сътрудничество с държавите-членки е изключително важно за работата на Комисията по петиции; счита, че един от начините за постигане на това би могло бъде посредством засилване на сътрудничеството с националните парламенти, по-специално в контекста на Договора от Лисабон;

28.

Насърчава държавите-членки да са готови да проявяват повече прозрачност и проактивност при отговор на петициите, свързани с изпълнението и прилагането на европейското право;

29.

Счита, че, в светлината на Договора от Лисабон, Комисията по петиции на ЕП следва да изгради по-близки работни отношения с комисии с подобни функции в националните и регионалните парламенти на държавите-членки, с цел да се насърчава взаимното разбиране на петиции по европейски въпроси и да се гарантира на гражданите най-бързият отговор на най-подходящото равнище;

30.

Обръща внимание на заключенията в своята резолюция относно въздействието на засиленото жилищно строителство в Испания и призовава испанските органи да продължат да предоставят оценки на взетите мерки, както са правили досега;

31.

Отбелязва нарастващия брой на вносители на петиции, които се обръщат към Парламента с искане за правна защита по въпроси, които се извън компетентността на ЕС, като например изчисляването на обезщетенията за пенсиониране, въвеждането в сила на решения на национални съдилища и пасивността от страната на национални администрации; Комисията по петиции направи всичко по силите си да пренасочи подобни оплаквания към компетентните национални органи;

32.

Счита, че въпреки че широката употреба на интернет следва да се насърчава, тъй като улеснява комуникацията с гражданите, следва да се намери решение, така че комисията да не бъде натоварвана с „не-петиции“; счита, че възможно решение може да се намери с преразглеждане на процеса на регистрация в Парламента, и насърчава отговорните служители да пренасочват съответните досиета към отдела за кореспонденция с гражданите, а не да ги внасят в Комисията по петиции;

33.

Подчертава необходимостта да се продължи работата в посока увеличаване на прозрачността на администрирането на петициите: вътрешно, чрез постоянно подобряване на приложението за електронна петиция, което осигурява на членовете пряк достъп до досиетата на петициите, и външно, чрез установяване на лесен за използване, интерактивен портал за петиции, който ще даде възможност на Парламента да достига по-ефективно до гражданите и ще направи процедурите на гласуване в комисията и нейните отговорности по-ясни за обществеността;

34.

Насърчава създаването на портал, предоставящ многоетапен интерактивен модел за петиции, който може да информира гражданите относно това какво може да се постигне чрез отправяне на петиции към Парламента и какви са въпросите от неговата компетентност и може да включва връзки към алтернативни средства за търсене на правна защита на европейско и национално равнище; призовава за възможно най-подробно описание на отговорностите на Европейския съюз в различните области, за да се премахне всяка възможност за объркване между правомощията на Съюза и правомощията на държавите-членки;

35.

Отчита, че осъществяването на подобна инициатива няма да бъде безплатно, но настоятелно призовава съответните административни служби да работят с Комисията по петиции, за да намерят най-подходящите решения, тъй като подобен портал ще бъде от първостепенно значение не само за подобряването на контакта между Парламента и гражданите на ЕС, но и за намаляването на броя на недопустимите петиции;

36.

Подчертава, че до намирането на задоволително решение на въпроса с ресурсите е необходимо незабавно подобряване на съществуващия уебсайт;

37.

Приветства приемането на новия Правилник за дейността на Парламента и преразглеждането на разпоредбите, свързани с администрирането на петициите; насърчава работата на Секретариата и представителите на политически групи по ревизиран наръчник за членовете на ЕП относно правилата и вътрешните процедури на Комисията по петиции, тъй като подобен документ не само ще помогне на членовете при тяхната работа, но и допълнително ще увеличи прозрачността на процеса, свързан с петициите;

38.

Отново изразява призива си към съответните административни отдели да вземат необходимите мерки, за да създадат електронен регистър, чрез който гражданите могат да дадат или да оттеглят подкрепата си за дадена петиция, съгласно член 202;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на Комисията по петиции съответно на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата на държавите-членки, както и на техните комисии по петиции и национални омбудсмани или сходни компетентни органи.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/29

А.

като има предвид, че икономическата криза предизвика значително повишаване на безработицата в държавите-членки на ЕС; като има предвид, че младите хора бяха непропорционално засегнати от тази тенденция; като има предвид, че равнището на безработица сред младите хора се повишава по-бързо в сравнение със средния процент на безработица; като има предвид, че през декември 2009 г. в ЕС е имало над 5,5 милиона безработни млади хора под 25 години, което възлиза на 21,4 % от всички млади хора, довеждайки до парадокса, че докато младите хора представляват изключително важен елемент за системите за социално осигуряване поради застаряването на населението, в същото време те остават пренебрегнати от икономическа гледна точка,

Б.

като има предвид, че не съществуват много възможности за младите хора да намерят постоянна редовна заетост; като има предвид, че младите хора обикновено влизат на пазара на труда в нетипични, много гъвкави, несигурни и рискови форми на заетост (странична заетост на непълно работно време или заетост за определен период и т. н.) и че вероятността това да доведе до постоянна заетост е малка,

В.

като има предвид, че работодателите по-често използват стажовете и практикантските програми, за да заместят редовната заетост, като се възползват от препятствията, пред които са изправени младите хора, които искат да навлязат на пазара на труда; като има предвид, че следва да се обърне внимание на тези форми на експлоатация на младите хора и такива практики да бъдат ефективно изкоренени от държавите-членки,

Г.

като има предвид, че четири от десетте мерки, приети на извънредната среща на високо равнище на ЕС в Прага през 2009 г. по отношение на заетостта, засягат образованието, професионалното обучение, ученето през целия живот, чирачеството, улесняването на мобилността и по-доброто предвиждане на нуждите на пазара, както и на съответните умения,

Д.

като има предвид, че обществото плаща висока социална и икономическа цена за безработицата и непълната заетост сред младежите, изразяваща се в загуба на възможности за икономически растеж, отслабване на данъчната основа, което подкопава инвестициите в инфраструктура и публични услуги, повишени разходи за подобряване качеството на живота, неефективно използване на инвестициите в образование и обучение, и риск от дългосрочна безработица и социално изключване,

Е.

като има предвид, че по-младото поколение ще трябва да намали огромния държавен дълг, натрупан от сегашното поколение,

Ж.

като има предвид, че според икономическите и демографските прогнози през следващото десетилетие в ЕС ще се открият 80 милиона работни места, повечето от които ще изискват висококвалифицирана работна сила; като има предвид, че заетостта при хората с високо равнище на квалификация в ЕС като цяло е приблизително 85 %, при хората със средно равнище на квалификация – 70 %, а при тези с ниско равнище на квалификация – 50 %,

З.

като има предвид, че икономическият растеж е от особено значение за създаването на работни места, тъй като по-големият икономически растеж създава повече възможности за заетост; и като има предвид, че повече от 50 % от новите работни места в Европа са създадени от МСП,

И.

като има предвид, че преходът от образование към труд и смяната на работното място е структурно предизвикателство за младите хора в целия ЕС; като има предвид, че чиракуването има значително положително въздействие върху достъпа на младите хора до заетост, особено ако им се даде възможност да придобият работни умения и опит направо на място,

Й.

като има предвид, че образователните програми следва да бъдат значително подобрени и да се насърчава партньорството между университетите и бизнеса, ефикасните схеми за чиракуване, заемите за развитие на кариерата и инвестициите в обучение от страна на работодателите,

К.

като има предвид, че младите хора често са дискриминирани заради възрастта си, когато навлизат на пазара на труда и когато има съкращения на работни места; като има предвид, че младите жени са застрашени от безработица и бедност или от извършването на непостоянна или недекларирана работа в по-голяма степен от младите мъже; като има предвид, от друга страна, че младите мъже бяха най-силно засегнати от безработицата по време на настоящата икономическа криза; като има предвид, че младите хора с увреждания срещат още по-големи препятствия при интегрирането си на пазара на труда,

Л.

като има предвид, че достойният труд помага на младите хора да преминат от социална зависимост към самостоятелност и да избегнат бедността, и им позволява да дадат своя активен икономически и социален принос на обществото; като има предвид, че законодателството в някои държави-членки въвежда дискриминация въз основа на възраст чрез основавани единствено върху възрастта ограничения на правата на младите хора, като например по-ниско равнище на минималното заплащане за младите хора в Обединеното кралство, ограничен достъп до „дохода на активната солидарност“ (revenu de solidarité active) във Франция и по-малките помощи за безработица за младите хора в Дания, които, въпреки че целят да насърчават младите хора да намерят работа, са неприемливи и могат да контрапродуктивни, тъй като не позволяват на младите хора да започнат да водят независим в икономическо отношение живот, особено в условията на криза, характеризираща се с висок ръст на безработицата сред младите хора,

M.

като има предвид, че ориентировъчните цели на Лисабонската стратегия за младежта и за модернизиране на професионалното образование и обучение не бяха изцяло изпълнени,

Н.

като има предвид, че съчетаването на гъвкавост и сигурност е общата стратегия за пазара на труда в ЕС, която има за цел сключване на гъвкави и надеждни договори, учене през целия живот, активни политики за пазара на труда и социално осигуряване; като има предвид, че, за съжаление, в много страни тази стратегия се тълкува твърде тясно като „гъвкавост“, като по този начин се губи философията на цялостния подход и на сигурността на заетостта и социалното осигуряване,

O.

като има предвид, че в резултат на демографските промени след 2020 г. Европейското икономическо пространство ще бъде сериозно засегнато от недостига на квалифицирана работна ръка и тази тенденция може да бъде преобърната единствено с помощта на подходящо образование, обучение и преквалификация,

П.

като има предвид, че малките и средни предприятия играят своята роля в европейската икономическа структура както благодарение на своя брой, така и на своята стратегическа роля в борбата срещу безработицата,

1.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да възприемат основан на правата подход към младежта и заетостта. Не трябва да се правят компромиси с качествения аспект на достойния труд при младите хора, а основните стандарти на труд и другите свързани с качеството на труда стандарти, като работно време, минимално заплащане, социално осигуряване и гарантиране на здравето и безопасността на работното място, трябва да заемат централно място в полаганите усилия;

2.

Призовава Съвета и Комисията да изготвят стратегия за заетостта в ЕС, която да съчетава финансови инструменти и политики в областта на заетостта с цел се избегне увеличаване на броя на безработните, и която да доведе до определянето на ориентировъчни цели за заетостта при младите хора; призовава стратегията за заетостта да отделя специално внимание на създаването на „зелени“ работни места и на работни места в и социалната икономика, като същевременно се гарантира участието на Парламента в процеса на вземане на решения;

3.

Подчертава, че е важно държавите-членки да създават „зелени“ работни места, например чрез предлагане на обучение по екологични технологии;

4.

Приканва държавите-членки да създадат ефективни стимули, като например субсидии за наемане или осигурителни вноски за млади хора, гарантиращи достоен живот и условия на труд; тези стимули следва да насърчат държавните и частните работодатели да наемат на работа млади хора, да инвестират както в създаването на работни места за млади хора, така и в продължаващо обучение и подобряване на уменията им по време на заетостта и да подкрепят предприемачеството сред младите; подчертава особената роля и значение на малките предприятия по отношение на експертния опит и традиционните знания; призовава да се осигури на младите хора достъп до наскоро създадения европейски механизъм за микрофинансиране;

5.

Подчертава важността на образованието в сферата на предприемачеството, неразделна част от процеса на придобиване на умения, необходими за нови видове заетост;

6.

Призовава държавите-членки да разработят амбициозни политики за обучение на младите хора;

7.

Призовава Комисията, като има предвид, че успешните национални партньорства се установяват между училища, университети, предприятия и социални партньори, да насърчава и подкрепя пилотни проекти в областта на новите сектори за стратегическо развитие, които да предоставят подходящо научно и технологично обучение и обучение, насочено към заетостта за млади хора, особено за жени, за да се подпомогнат иновациите и конкурентоспособността на предприятията, използвайки за тази цел стипендии за обучение, чиракуване на ниво висше образование и не-нетипичните трудови договори;

8.

Призовава университетите да установяват контакти с работодатели на ранен етап и да осигуряват на студентите възможността да придобиват необходимите за пазара на труда умения;

9.

Призовава държавите-членки да предприемат широкообхватни мерки за стимулиране на икономиката, например намаляване на данъците и намаляване на административната тежест за МСП с цел постигане на растеж и създаване на нови работни места, най-вече за млади хора;

10.

Изразява надежда за успешно усвояване на микрокредити от млади хора; счита, че на лицата, започващи нов бизнес, следва да бъдат предоставени надеждни и професионални консултации;

11.

Призовава държавите-членки да въведат приобщаващи и целесъобразни политики за пазара на труда, които да осигурят достойно включване и смислена професионална заетост на младите хора, например чрез създаването на мрежи за мотивация, механизми за стажуване заедно с финансова помощ, така че стажантите да могат да се преместят и да живеят в близост до мястото, където се провежда стажът, международни центрове за професионално развитие и младежки центрове за индивидуални консултации по въпроси като общата организация и познаване на правните аспекти, свързани с техния стаж;

12.

Отчита трудния достъп до финансиране за младите хора, които искат да създадат и развият собствено предприятие; призовава държавите-членки и Комисията да приемат мерки за улесняване на достъпа на млади хора до финансиране и да създадат програми за ръководство за създаване и развитие на предприятия, които да бъдат насочени към младите хора, в сътрудничество с деловите среди;

13.

Призовава държавите-членки да насърчават уменията на напусналите в ранна възраст училище и да ги подготвят за заетост чрез иновативни проекти;

14.

Призовава държавите-членки да включват в плановете си за преструктуриране на схемите за обучение сътрудничество на ранен етап между училищата и работодателите; счита, че общинските и местните органи следва да бъдат включени в планирането на образованието и обучението, тъй като те разполагат с мрежа от контакти с работодатели и знаят от какво имат нужда работодателите;

15.

Призовава Комисията да разшири финансовия капацитет на Европейския социален фонд и да гарантира неговото по-ефективно използване, да задели най-малко 10 % от фонда за проекти, насочени към младите хора, и да улесни достъпа до фонда; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да не излагат на риск осъществяването на малки иновационни проекти с прекомерен контрол, както и да извършат преглед на ефективността и добавената стойност на програми като „Младежта в действие“ по отношение на възможностите за заетост за млади хора; настоятелно призовава държавите-членки да подобрят подбора си на цели по отношение на младежта;

16.

Призовава държавите-членки да поставят като приоритет сътрудничеството между бизнеса и образователните институции като най-добрия инструмент за борба срещу структурната безработица;

17.

Призовава държавите-членки да задълбочат усилията си за ограничаване на ранното напускане на училище, за да постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“за не повече от 10 % ученици, напускащи преждевременно училище, до 2012 г.; приканва държавите-членки да използват широк кръг от мерки за борба срещу ранното напускане на училище и срещу неграмотността, например намаляване на броя на учениците във всеки клас, подпомагане на ученици, които не могат да си позволят да завършат задължителното си образовани, акцентиране върху практическите аспекти на учебната програма, назначаване на наставници във всички училища, въвеждане на незабавно последващо наблюдение на децата, напуснали преждевременно училище; дава за пример Финландия, която успя да намали броя на учениците, напускащи преждевременно училище, чрез проучване заедно с тях на възможностите за търсене на нова посока; приканва Комисията да координира проект за най-добрите практики;

18.

Призовава държавите-членки да подобрят връзките между образователната система и света на работата и да създадат средства за предвиждане на търсенето на умения и качества;

19.

Призовава за увеличаване на усилията, за да се гарантира, че децата получават необходимото насърчение на ранен етап и най-вече да се предостави целенасочена подкрепа за деца с езикови проблеми или други увреждания, така че те да получат възможно най-доброто образование и възможности за кариера;

20.

Призовава за по-голям брой и по-качествени възможности за чиракуване; позовава се на положителния опит от системата на професионално образование и обучение (ПОО) в страни като Германия, Австрия и Дания, където системата се възприема като важна част от прехода на младите хора от образование към заетост; призовава държавите-членки да подкрепят схемите за чиракуване и да стимулират предприятията да предоставят възможности за обучение на млади хора дори по време на криза; подчертава значението на подходящото обучение за осигуряване на висококвалифицирана работна сила, от която предприятията ще се нуждаят в бъдеще; подчертава, че стажовете не трябва да заменят редовни работни места;

21.

Призовава за по-добри и по-сигурни практикантски програми; призовава Комисията и Съвета, в съответствие с поетия в съобщението на Комисията COM(2007)0498 ангажимент „да предложи инициатива за Европейска харта за качеството на практикантските програми“, да създадат Европейска харта за качеството на практикантските програми за определяне на минимални стандарти на практикантските програми, за да гарантират образователната им стойност и да предотвратят експлоатацията, като вземат предвид, че практикантските програми са част от образованието и не следва да заместват реалните работни места; тези минимални стандарти следва да включват описание на съответната длъжност или квалификациите, които следва да бъдат придобити, ограничение на продължителността на практикантските програми, минимално заплащане въз основа на стандарта на живот на мястото, където се провежда практикантската програма, съгласно националните традиции, застраховки в тяхната сфера на труд, социални осигуровки съгласно местните стандарти и ясна връзка с въпросната образователна програма;

22.

Призовава Комисията да представи статистически данни относно практикантските програми във всяка държава-членка, които да включват:

както и да представи сравнително проучване за различните схеми за практикантски програми, съществуващи в държавите-членки на ЕС;

23.

Призовава всички държави-членки да контролират спазването на тези изисквания;

24.

Призовава държавите-членки да създадат Европейска система за удостоверяване и признаване на знанията и уменията, придобити чрез чиракуване и стажове, което ще помогне за увеличаване на мобилността на младата работна сила;

25.

Призовава за защита на младите хора от работодатели в държавния и частния сектор, които използват схеми за професионален опит, чиракуване или стаж, за да покрият техните основни и най-съществени нужди с минимални разходи, като се възползват недобросъвестно от желанието на младите хора да учат без бъдещи перспективи за постоянна заетост като част от работната сила на тези работодатели;

26.

Подчертава важността на насърчаването на трудовата и образователната мобилност на младежите във всички държави-членки, както и необходимостта от подобряване на признаването и прозрачността на квалификациите, знанията и дипломите в ЕС; призовава за удвояване на усилията за развитие на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот и на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение и за укрепване на програмата „Леонардо да Винчи“;

27.

Призовава държавите-членки да ускорят хармонизацията на националните квалификационни профили и европейските квалификационни профили, с цел повишаване мобилността на младите хора в сферите на образованието и трудовата заетост;

28.

Подчертава ролята на частните образователни институции, тъй като частният сектор обикновено е по-иновативен в разработването на курсове и по-гъвкав в предлагането им;

29.

Призовава държавите-членки да осигурят на младите хора, които участват в схеми за стаж, професионален опит или чиракуване, пълни трудови и социалноосигурителни права, като субсидират, където е подходящо, част от техните вноски;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да включат схемите за чиракуване, стаж и професионален опит към системите за социално осигуряване;

31.

Призовава държавите-членки да укрепят системите за образователна консултация на етапа на началното и средното образование, за да помогнат на младите хора и техните семейства да изберат образованието и обучението, които отговарят най-точно на реалните им умения, възможности и желания, като по този начин намалят риска от напускане на училище или провал;

32.

Признава, че по време на криза младите хора се стремят да получат образование и следва да бъдат насърчени в тази насока; призовава всички държави-членки да осигурят равен достъп до образование за всички, като гарантират минимално право на безплатно и подходящо финансирано образование от детската градина до университета и като осигуряват финансова помощ за младите студенти; призовава държавите-членки да продължават да инвестират в образование и обучение въпреки наличието на бюджетни и социални ограничения, да започнат да прилагат в най-кратък срок европейската квалификационна рамка и, ако е необходимо, да създадат национални рамки на уменията;

33.

Припомня, че целта на процеса от Копенхаген е да насърчи отделните хора да ползват широката гама от предлагани възможности за професионално обучение (напр. в училищата, във висшето образование, на работното място или в частни курсове);

34.

Призовава Комисията да разшири програмите на ЕС, които подпомагат образованието и повишаването на уменията, като „Учене през целия живот“, Европейския социален фонд, действията по програма „Мари Кюри“ и „Еразмус Мундус“ и инициативата за научно образование;

35.

Призовава държавите-членки да създадат национални работни групи по въпросите на младежта, за да гарантират по-тясна връзка между образователната система и пазара на труда и да насърчават по-голяма споделена отговорност между правителствата, работодателите и отделните лица за инвестиране в умения; призовава държавите-членки да осигурят органи за консултация във всички училища, които да помагат за улесняване на прехода от образование към навлизане на пазара на труда и да насърчават сътрудничеството между участниците в публичния и частния сектор;

36.

Счита, че е изключително важно образователната система да бъде адаптирана към бързо променящия се трудов пазар и търсенето на нови професии;

37.

Счита, че изучаването на езици е от основно значение за улесняване на достъпа на младите хора до пазара на труда и способства за тяхната мобилност и равни възможности;

38.

Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на младите хора информация относно изискванията на пазара на труда, при условие че са въведени подходящи механизми за преглед, които да следят развитието в професиите; призовава Комисията и държавите-членки да разработят политики и стратегии, основани на жизнения цикъл, които да постигат по-добра интеграция на образованието и заетостта, в които безопасният преход да бъде ключов аспект и които да предвиждат непрекъснато повишаване на уменията на работната сила, осигурявайки ключовите умения, които изисква пазарът на труда;

39.

Призовава Комисията да засили своята дейност по признаването на професионалните квалификации, включително неформалното обучение и трудовия стаж, с цел да подпомогне мобилността на младите хора;

40.

Призовава държавите-членки да насърчават признаването на образователните постижения, придобити в рамките на неформалното обучение, за да могат младите хора да демонстрират своето образование и компетентност, както се изисква от тях при търсенето на работа на пазара на труда;

41.

Призовава за осигуряване на по-голяма подкрепа и престиж за професионалното обучение;

42.

Настоятелно призовава Комисията, заедно със социалните партньори, да преразгледа стратегията за съчетаване на гъвкавост и сигурност, за да даде приоритет на сигурността при преход при създаването на мобилност и по-лесен достъп за младите хора; подчертава, че гъвкавост без социална сигурност не е устойчив начин за справяне с проблемите, с които младите хора се сблъскват на пазара на труда, точно обратното, това е начин за заобикаляне на трудовите и социалноосигурителните права на младите хора;

43.

Отправя призив към държавите-членки да включат всички компоненти на съчетанието на гъвкавост и сигурност в националните проекти за стратегии в областта на заетостта при младежите, а именно:

44.

Призовава държавите-членки и социалните партньори да осигурят качествена работа, за да предотвратят попадането на младите хора в „капана на несигурността“; призовава държавите-членки и социалните партньори, въз основа на съществуващите национални закони и в сътрудничество с Комисията, да изготвят и приложат по-добри стандарти за защита на хората, които работят при несигурни условия или ниско качество на труд;

45.

Призовава Комисията да изготви оценка на дългосрочните последствия от безработицата сред младите хора и справедливостта между поколенията;

46.

Подчертава необходимостта от стабилен и структуриран социален диалог на всички работни места с цел защита на младите работници от експлоатация и от несигурното естество на временната заетост; подчертава необходимостта социалните партньори да се обърнат към младите работници и техните специфични нужди;

47.

Призовава Комисията и държавите-членки да направят повече, за да гарантират правилното транспониране и ефективно прилагане на Директивата за равно третиране в областта на заетостта, която забранява дискриминацията на основание възраст; счита, че следва да се направи много повече, за да се гарантира, че както работодателите, така и служителите са запознати със своите права и задължения съгласно това законодателство;

48.

Призовава държавите-членки и социалните партньори да приложат стратегии за информиране и образоване на младите хора относно техните трудови права и различните възможности за интегриране на пазара на труда;

49.

Приканва Комисията и държавите-членки да насърчават сближаването на сферата на заетостта и образованието, така че да могат да бъдат създадени възможности за обучение, като например професионалното образование и обучение, които да съчетават теоретични понятия с практически опит, за да предоставят на младите хора необходимите общи умения и специфичен опит; призовава Комисията и държавите-членки също така да инвестират в информационни кампании за професионалното образование и обучение и придобиването на технически и предприемачески знания, така че тези възможности вече да не бъдат считани за избор на нискоквалифицирани лица, а за възможност за запълване на недостига на технически кадри на пазара на труда, търсенето на които се е увеличило осезателно, и за съживяване на европейската икономика;

50.

Призовава държавите-членки и социалните партньори да започнат по-интензивно планиране и прилагане на програми за улесняване на достъпа на младите хора до пазара на труда чрез активни политики за заетост най-вече в онези региони и сектори с висок процент на безработица сред младите хора;

51.

Призовава държавите-членки да поемат въздействието на безработицата сред младежта върху пенсионните права на това поколение, и като вземат предвид времето, което са отделили, за да се образоват, да им предоставят стимули да продължат образованието си за по-дълъг период от време;

52.

Призовава социалните партньори да увеличат усилията си за информиране на младите хора относно техните права за участие в социалния диалог и да насърчат участието на тази голяма част от икономически активното население в структурите на техните представителни органи;

53.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че националното законодателство относно младежта и най-вече националното законодателство, което се основава на Директивата за равно третиране в областта на заетостта (2000/78/ЕО), не се използва, за да дискриминира достъпа на млади хора до социални придобивки; счита, че следва да се направи много повече, за да се гарантира, че както работодателите, така и служителите са запознати със своите права и задължения съгласно това законодателство;

54.

Призовава държавите-членки да осигурят инициативи, които да гарантират, че младите имигранти могат да научат езика на приемащата страна, че квалификациите, които са придобили в своята страна на произход, се признават и че имат достъп до основните умения, като по този начин им дават възможност за социална интеграция и участие на пазара на труда;

55.

Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на младите родители адекватни и по-добри възможности за грижи за децата, като например целодневни училища, на приемливи цени, като по този начин дадат възможност на младите родители, и по-конкретно младите майки, да участват в пазара на труда;

56.

Призовава осигуряваната от държавите-членки помощ за млади родители под формата на детски градини или детски ясли да бъде достатъчна, за да не ги възпрепятства да участват на пазара на труда;

57.

Призовава държавите-членки да предприемат краткосрочни действия, насочени към безработните млади мъже в засегнатите от кризата сектори, като не забравят дългосрочните проблеми, пред които са изправени младите жени, които искат да навлязат на пазара на труда;

58.

Призовава държавите-членки да въведат конструктивни мерки за действие в подкрепа на младите хора в секторите от пазара на труда, където младежта не е достатъчно добре представена, за да преодолеят последиците от дискриминацията въз основа на по-млада възраст и да постигнат реално разнородна работна сила, като осигурят и необходимите условия за млади хора с увреждания; изтъква добрия опит с предприемането на конструктивни действия за борба срещу дискриминацията;

59.

Подчертава необходимостта от разработване на специфични програми за хората с увреждания, насочени към увеличаване на шансовете им за достъп до пазара на труда;

60.

Подчертава, че е важно да бъдат насърчавани стажовете и мобилността на младите хора, участващи в школи или обучение, свързани с артистични дейности, като кино, музика, танци, театър или цирк;

61.

Счита, че трябва да е налице по-голяма подкрепа за доброволческите програми в различни сфери, включително, наред с другото, в социалната, културната и спортната сфера;

62.

Призовава различните сектори на промишлеността да създадат партньорства между поколенията в бизнеса и организациите, като по този начин създадат възможност за активен обмен на знания и умения и съчетаят по продуктивен начин опита на различните поколения;

63.

Признава важността на това младите хора да могат да бъдат финансово независими и призовава държавите-членки да гарантират, че всички млади хора имат право на достойно равнище на доходи, което да им дава възможност да водят финансово независим живот;

64.

Призовава държавите-членки да гарантират, че ако желаят, младите хора могат да получат ефективно съдействие при избора на кариера, като получат информация относно своите права и управлението на минималните доходи;

65.

Предлага Съветът и Комисията да предложат „европейска гаранция за младите хора“, която да гарантира на всеки млад човек в ЕС работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от работа и обучение след максимален срок от четири месеца без работа;

66.

Приветства напредъка в изготвянето на стратегията „ЕС 2020“, но изразява съжаление от липсата на публична и прозрачна оценка на Лисабонската стратегия, и в частност на Европейския пакт за младежта, включително на ориентировъчните цели за младежта, и изразява съжаление от липсата на достатъчно консултации със социалните партньори, гражданското общество и младежките организации в процеса на разработване на стратегията „ЕС 2020“;

67.

Призовава държавите-членки да въведат нови обвързващи ориентировъчни цели за младежта; приканва Комисията да извършва ежегодна оценка на съществуващите ориентировъчни цели за младежта и на гаранцията за младите хора, за да постигне резултати и напредък въз основа на статистическа информация, която е по-добре категоризирана и разделена на групи, особено по пол и възрастова група;

68.

Призовава Съвета и Комисията да договорят и приложат нови подобрени инструменти за управление на дейността и за информация в областта на заетостта при младежите;

69.

Предлага създаването на постоянна работна група на ЕС за младежта с участието на младежки организации, държавите-членки, Комисията, Парламента и социалните партньори, която да наблюдава мерките в областта на заетостта при младежите, да даде възможност за широко представителни политики, да обменя примери за най-добри практики и да инициира нови политики;

70.

Подчертава, че е важно младите хора да бъдат включени в изготвянето на образователни и квалификационни политики, така че да бъдат взети под внимание потребностите на тази група; в тази връзка препоръчва Комисията да се консултира с представители на националните младежки съвети по въпросите, засягащи приоритетите на младите хора;

71.

Призовава държавите-членки да оценят въздействието на политиката върху младежта, да включат младежите във всички процеси и да създадат съвети за младежта, които да наблюдават политиките, свързани с младите хора;

72.

Призовава европейските институции да дадат пример, като премахнат рекламите за неплатен стаж от своите уебсайтове и започнат да плащат:

73.

Възлага на председателя на Парламента да препрати настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/39

A.

като има предвид, че нестандартната заетост, като заетост на непълно работно време, временна заетост или срочната заетост, временна заетост чрез агенции, работа като самостоятелно заети лица, работа като независими работници или като лица, работещи у дома или дистанционно значително нарасна от 1990 г. насам и че изгубените работни места в резултат на настоящата икономическа криза бяха основно тези от нетипичния сектор; нови видове договори, съдържащи една или повече от следните характеристики се класифицират като „нетипична“ заетост: срочен договор, заетост на непълно работно време за 20 часа или по-малко, временна заетост, ограничена заетост на непълно работно време,

Б.

като има предвид, че необходимостта от гъвкава заетост е била подчертавана неколкократно,

В.

като има предвид, че глобализацията и бързите технологични постижения доведоха до по-цялостно икономическо реструктуриране, като по този начин позволиха промяна в трудовите взаимоотношения и съдържанието на задачите на работниците, плюс последователни вълни от еднолични фирми във всички сектори и възрастови групи, което доведе до необходимостта от ново определяне на трудовите взаимоотношения с оглед избягване изкривяването (като феномена „фалшиви“ самостоятелно заети лица),

Г.

като има предвид финансовата и икономическа криза, която се превърна в сериозна криза на заетостта с огромни загуби на работни места и доведе до нестабилност на пазарите на т реда и нарастване на бедността и на социалното изключване, по-специално за вече уязвимите лица и групи в неравностойно положение,

Д.

като има предвид, че бедността сред заетите нараства, като е засегнала 8 % от европейската работна сила, а броят на нископлатените работници в момента е около 17 %,

Е.

като има предвид, че следва да се развие значим подход на допълване на равнището на ЕС, който да поставя силен акцент върху ефективното управление и съвкупността от политически мерки за оказване на взаимна подкрепа в сферата на икономическите, екологичните и социалните политики и предприемачеството, в съответствие с принципите на Европейската стратегия за заетост (ЕСЗ), която се стреми да насърчава държавите-членки да преследват общи цели въз основа на четирите стълба – годност за заетост, предприемачество, адаптивност и равни възможности,

Ж.

като има предвид, че процентът на безработицата в рамките на ЕС 27 нарасна до 10 % (2009 г.) и че е малко вероятно безработицата да достигне своя връх преди първата половина на 2011 г.,

З.

като има предвид, че класифицирането на промените в заетостта според образователната степен показва, че броят на наетите нискоквалифицирани лица е намалял през последните години,

И.

като има предвид, че всяка година средно между една пета и една четвърт от всички работници в Европа сменят работното си място,

Й.

като има предвид, че процентът на преминаващите от безработица към заетост е висок, като една трета от безработните и 10 % от неактивното население си намират работа в рамките на една година, но голям брой работници, особено тези в сектора на нетипичната заетост, губят своята работа, без да си намерят нова,

К.

като има предвид, че в ЕС-2 745 % от всички периоди на безработица продължават по-дълго от една година, в сравнение с около 10 % в САЩ,

Л.

като има предвид, че текучеството на работната сила е по-голямо сред жените, отколкото сред мъжете (разлика от пет процентни пункта), както и сред по-младите работници (на възраст до 24 г.), и намалява с повишаването на образователната степен, което показва, че промяната по-често е по принуда, отколкото по избор, и е свързана с краткосрочни, несигурни договори, както и че младите хора често не успяват да си намерят работа, отговаряща на тяхната образователна квалификация,

М.

като има предвид, че според прогнозите един на всеки шест работници носи отговорност за полагане на грижи за по-възрастен или зависим роднина или приятел,

Н.

като има предвид, че в някои държави-членки се наблюдава нарастване на случаите на недеклариран труд, което може да доведе до сериозни икономически (особено фискални), социални и политически проблеми,

О.

като има предвид, че оценката на гъвкавата сигурност е сложна, а наличието на цялостен подход е от основно значение, особено в светлината на промените, които настоящата криза може също да предизвика в поведението на дружествата, като ги подтиква да се ангажират с все по-слабо защитени и много несигурни трудови правоотношения,

П.

като има предвид, че в рамките на политиките по заетостта трябва активно да се насърчават равните възможности за жените и мъжете, съвместяването на професията, образованието и семейния живот, както и принципите за недискриминиране,

Р.

като има предвид, че макар социалният диалог да се е развил в различни посоки в различните региони на Европа, като цяло нарастващите икономически и финансови затруднения доведоха до ускорен тристранен диалог,

С.

като има предвид, че колективното договаряне е най-разпространеният начин за определянето на заплащането в Европа – две-трети от работниците заплащането е уредено чрез колективен договор било на равнище предприятия, било на по-високо равнище,

Т.

като има предвид, че на 19 януари 2007 г. неофициалната среща на министрите по въпросите на заетостта и социалните въпроси в Берлин заключи, че „Европа се нуждае от повече и съвместни усилия за насърчаване на ДОБРАТА РАБОТА“. ДОБРА РАБОТА означава права и участие на работниците, справедливо възнаграждение, защита на безопасността и здравето на работното място, както и организация на работата, съобразена със семейните задължения. Добрите и справедливи условия на работа, както и наличието на адекватна социална закрила са абсолютно необходими за приемането на Европейския съюз от неговите граждани,

У.

като има предвид, че понятието за „ДОБРА РАБОТА“ следва да осигури основните насоки за следващия етап на Европейската стратегия за заетост,

1.

Призовава пролетния Европейски съвет през 2010 г. да даде ясни насоки и предложи конкретни мерки за запазване на достойните условия на труд и качеството на заетостта, както и да създаде дългосрочни възможности за работа в рамките на амбициозна стратегия ЕС 2020 г., която да отчита въздействието на кризата върху икономиката, обществото и пазара на труда;

2.

Призовава Комисията да направи оценка на усилията, положени от Мисията относно подхода за съчетаване на гъвкавост и сигурност, и призовава държавите-членки да установят по-балансирано и справедлива прилагане на принципите за гъвкавост и сигурност, и също така изтъква, че ученето един от друг и обмена на добри практики, както и отвореният метод на координиране са съществени инструменти за координирането на разликите в подхода към политиката от страна на всяка държава-членка; независимо от това отбелязва, че отвореният метод на координиране в настоящия му вид би могъл да се подобри и се нуждае от укрепване с оглед повишаване ефективността на управлението на отворения метод на координиране;

3.

Отбелязва голямото многообразие от традиции в областта на заетостта, видове договаряне и бизнес модели, което съществува на различните пазари на труда, като изтъква нуждата в тази рамка от многообразие да се даде приоритет на защитата на европейските модели и на установените трудови права; препоръчва приемането на подход отдолу-нагоре при разработването на нови стратегии за заетостта, така че да се улесни диалога и ангажиментът на политическата и социалната администрация на всички равнища;

4.

Призовава Комисията и държавите-членки да признаят и подкрепят специалната позиция на независимите работници на свободна практика като жизненоважна сила в процеса на икономическо възстановяване, в качеството на път на интеграция или алтернатива на пазара на труда. Отбелязва нарастването на популярността на независимия труд, по-специално сред младите работници, жените в процеса на преход от заетост към пенсиониране. Вярва, че независимите работници на свободна практика следва да се разглеждат като уникално подразделение на микро-предприятията и че следва да се предприемат мерки за минимизиране на тежестта на регулирането и да се насърчават и подпомагат независимите работници на свободна практика при стартирането/разширяването на независим самостоятелен бизнес и да се насърчава обучението през целия живот за тази група;

5.

Подчертава значението на независимата работа, особено за микро- и малките предприятия, и изтъква значението на структурите на свободните професии с техните специфични характеристики; подчертава, че понятието „свободна практика“ просто означава принадлежност към определена квалифицирана професия, която може да се упражнява и самостоятелно;

6.

Счита, че на всички служители, независимо от техния статут, следва да се гарантира набор от основни права; препоръчва приоритетите на реформата в трудовото право, там където това е необходимо, да акцентират върху: спешно разширяване на защитата на работниците в нетипични форми на заетост; групиране на договорите за нетипична заетост с цел опростяване; устойчиво създаване на нормални трудови правоотношения; изясняване на положението на несамостоятелната заетост, включително превантивни действия по отношение на здравето и безопасността на нетипичните работници; предприемане на действия срещу недекларирания труд; подкрепа за създаването на нови работни места, в това число такива, които са по нетипични договори, и улесняването на прехода между различни ситуации на заетост и безработица, чрез насърчаването на политики, като специални трудови надбавки, обучение през целия живот, преквалификация и обучение на работното място; насърчава изясняването на положението на несамостоятелната заетост и призовава Комисията да разработи ясни насоки за обхвата на трудовото правоотношение, както е препоръчано от МОТ в нейните препоръки от 2006 г.;

7.

Приветства въвеждането от страна на някои държави-членки на разпоредби, които позволяват на работниците с отговорности за полагане на грижи да съчетават своите задължения чрез по-гъвкави условия на труд; призовава Комисията и държавите-членки да оказват активна подкрепа на работниците, които полагат грижи, на работното място, чрез гъвкави условия на труд, включващи право на отпуск, плаващо работно време, непълно работно време и работа от вкъщи, които биха позволили на повече лица, полагащи грижи, да останат или да се завърнат към платена заетост във всички държави-членки;

8.

Отбелязва разграничението, правено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд между нетипичните и силно нетипичните трудови правоотношения; счита, че много форми на нетипична заетост са важни възможности, например, за допълнителен доход за лицата, полагащи грижи, студентите и други хора, които разчитат на краткосрочни договори и работа на непълно работно време. Докато е жизненоважно работниците с нетипични трудови правоотношения да разполагат с минимални права и да са защитени от експлоатиране;

9.

Насърчава държавите-членки да улесняват прехода към продуктивна и удовлетворяваща качествена заетост; да съставят разпоредби в областта на трудовото право, които ефективно да защитават правата на лицата, които са наети по нетипични договори за полагане на труд, които да гарантират равно третиране като това на работниците на пълен работен ден със стандартни договори, поемащи в максимална степен защитата на работниците;

10.

Препоръчва работниците с договори за нетипична заетост да бъдат обхванати от действащите директиви на ЕС, които обхващат категориите работници в рамките на ЕС, в това число Директивата за работното време (93/104/ЕО), Директивата за работа чрез агенции за временна заетост (2008/104/ЕО), Директивата за работа на непълно работно време (97/81/ЕО) и Директивата на Съвета относно Рамково споразумение за срочната работа (1999/70/ЕО);

11.

Отбелязва, че тенденцията за увеличаване на пропорцията на нестандартни или нетипични договори има силно изразено полово измерение или измерение „на различните поколения“, тъй като жените, възрастните лица и също така младите работници не са представени в еднакво съотношение в сферата на нестандартната заетост; отбелязва, че в някои сектори се извършват бързи структурни промени; призовава държавите-членки и Комисията да проучат причините за тази тенденция, да предприемат подходящи, целенасочени мерки в съответните области за борба срещу този дисбаланс, като улеснят прехода към постоянна заетост и по-специално като насърчават мерките за съвместяване на работата, семейството и личния живот както за мъжете, така и за жените, посредством по-голям акцент върху социалния диалог с представители на работниците в предприятията, както и за упражняване на надзор и публикуване на успехите в прилагането на тези мерки; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че прибягването до нестандартни и нетипични договори няма да послужи за укриване на незаконна заетост, а по-скоро, чрез обмен на умения, за насърчаване на прехода на младите и безработните към ефективно интегриране на пазара на труда, като на служителите и предприятията се осигури обстановка на сигурност и гъвкавост, което съответно да засили тяхната възможност да бъдат наемани и тяхната конкурентоспособност;

12.

Призовава държавите-членки да гарантират по-добро прилагане на Директива 97/81/ЕО за работа при непълно работно време и Директива 1999/70/ЕО за срочната работа, като се има по-специално предвид основният принцип на недискриминация; изтъква значението на обучението и обучението през целия живот за улесняване прехода от едно работно место на друго, което е особено важно за работниците на срочни договори;

13.

Подчертава, че прибягването към нетипични форми на заетост следва да е личен избор, а не принуда, наложена от нарастващите пречки за достъп до пазара на труда от страна на различни групи, или липсата на наличност на качествени работни места. По-специално за работниците с множество увреждания, индивидуално адаптирани нетипични договори, предоставени от социални предприятия за трудова интеграция, могат да представляват възможност, тъй като предлагат първа стъпка в посока на заетостта;

14.

Приветства приемането на Директива 2008/104/ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост и призовава за нейното бързо прилагане;

15.

Отбелязва, че нетипичните форми на заетост трябва по договор да предлагат на работниците курс на обучение и изтъква, че нестандартните форми на труд могат, при условие, че са адекватно защитени и че включват необходимата подкрепа в областта на социалното осигуряване, правата на работниците и прехода към стабилни, защитени работни места, да представляват възможност, но че трябва да вървят ръка за ръка с подкрепата за работниците, които се озовават в ситуация на преход от едно работно място към друго или от един статут на заетост към друг, чрез целенасочени активни политики за осигуряване на заетост; съжалява, че това често се пренебрегва;

16.

Насърчава държавите-членки да разработят политики за ранна и активна намеса, които да дадат на работниците, по-специално на жените, които се завръщат на пазара на труда, право на индивидуална подкрепа през периода, който е необходим за тяхното обучение и/или (пре)квалификация; безработните лица следва да бъдат подкрепяни както от стабилна система за социално осигуряване, така и от ефективна система от активни политики, така че да могат бързо да се завърнат на пазара на труда, дори ако предишните им договори са били нетипични, като най-важно е лицата да бъдат задържани на пазара на труда и де се улесни техния преход към достойна, стабилна, защитена, висококачествена форма на труд; ако завръщането на пазара се извърши чрез сключване на нетипични договори, то тези договори трябва да гарантират добре регулирани и сигурни условия на труд;

17.

Призова Комисията, с помощта на социалните партньори, да анализира и наблюдава различните видове инструменти, разработвани в рамките на националните политики в полза на трудовата заетост;

18.

Призовава Съюза и държавите-членки, да водят ефективна борба срещу незаконната заетост, с помощта на социалните партньори, по-специално чрез превенция и разубеждаващи санкции, и вярва, че определянето на стратегии, в това число на европейско равнище, за противопоставяне на незаконната заетост могат да подпомогнат борбата срещу незаконната заетост и да намалят несигурните и по-специално нетипичните трудови взаимоотношения; борбата срещу незаконната заетост следва да бъде съпътствана от мерки за създаване на надеждни и устойчиви алтернативи за заетост и за подпомагане на лицата при техния достъп до отворения пазар на труда;

19.

Изтъква необходимостта от създаване на висококачествени, устойчиви и сигурни работни места, при необходимост след провеждане на обучение, насочено към устойчива заетост на пълно работно време, в това число зелени и „бели“ (сферата на здравните услуги) работни места, както и да се гарантира социално сближаване;

20.

Подчертава, че не всички форми на нетипичната заетост непременно водят до нестабилен, несигурен и непостоянен труд с по-ниски нива на социална закрила, по-ниско заплащане и по-нисък достъп до допълнително обучение и учене през целия живот; независимо от това изтъква, че подобни несигурни форми на заетост са често свързани с нетипичните договорни споразумения;

21.

Подчертава, че високата безработица и сегментацията на пазара на труда трябва да бъдат преодолени чрез предоставяне на еднакви права на всички работници и инвестиране в създаването на работни места, повишаване на уменията и обучение през целия живот; следователно призовава държавите-членки да сложат край на всякаква форма на несигурна заетост;

22.

Подчертава, че постепенното премахване на несигурната заетост изисква силна ангажираност от страна на държавите-членки за осигуряване на подходящ „трамплин“ чрез техните политики на пазара на труда за преминаването от несигурна заетост към редовна постоянна заетост с повишени права на работниците и социална закрила;

23.

Подчертава, че Европейският съюз се е ангажирал с целта за съчетаване на професионалния и личния живот; при все това отправя критика, че Комисията и държавите-членки не са предприели никакви смислени и ефективни действия за осъществяването на този ангажимент;

24.

Подчертава, че по-доброто съчетаване на професионалния и личния живот може най-добре да се постигне чрез подновяване на модела на стандартната заетост: безсрочни договори с по-кратка продължителност на пълното работно време като обща норма и също създаване на норми за заетостта на непълно работно време, така че единствено утвърдената и социално защитена работа на непълно работно време (15-25 часа седмично) да се предлага на тези, които желаят да работят на непълно работно време; подчертава необходимостта от изравняване на работата на непълно и пълно работно време от гледна точка на почасовите ставки, правото на образование и обучение през целия живот, възможностите за професионално развитие и социалната закрила;

25.

Счита, че е от съществено значение да се актуализират вижданията относно гъвкавата сигурност на европейско равнище в светлината на настоящата криза по начин, който допринася за увеличаването както на производителността, така и на качеството на работните места, чрез гарантиране на сигурност и защита на заетостта и правата на работниците, като същевременно на предприятията се предоставя необходимата организационна гъвкавост, за да разкриват нови работни места в отговор на променящите се потребности на пазара; счита, че справедливото и балансирано прилагане на принципите за гъвкавост и сигурност може да помогне за укрепване на пазарите на труда в случай на структурни промени; също така счита, че изискванията за гъвкавост и сигурност и активните политики за пазара на труда не си противоречат и могат взаимно да се укрепват ако се създават при справедливо конфронтиране с мненията на социалните партньори, правителствата и европейските институции, заедно с ученето един от друг и обмена на добри практики; тези изисквания все още не са отразени в достатъчна степен в резултатите за растежа на заетостта в Европа през последните години;

26.

Подчертава, че има постоянно растящ проблем по отношение на „фиктивните“ самостоятелно заети лица, които често са принуждавани от своите работодатели да работят при покъртителни условия; работодатели, които използват работния капацитет на „фиктивни“ самостоятелно заети лица също трябва да подлежат на санкции;

27.

Счита, че гъвкавата сигурност не може да функционира правилно без силна социална закрила и подкрепа за връщане на пазара на труда, които са съществени елементи по време на преходите от образование към заетост, между отделни работни позиции, и от заетост към пенсиониране;

28.

Призовава Комисията да продължи с усилията си за постигане на уравновесено прилагане на политиките за гъвкава сигурност чрез предоставяне на анализ на ситуацията към момента по отношение на изпълнението в отделните държави-членки и чрез проверяване дали мерките за гъвкава сигурност са били подходящо съпътствани от мерки за сигурност на работниците, както и да подпомага държавите-членки и социалните партньори в прилагането на принципите на гъвкава сигурност, така че те да се прилагат съобразно придобитите социални права на европейско равнище и в съответствие със специфичния характер на различните пазари на труда и различните традиции по отношение на политиките в областта на труда и колективните преговори, и структурата на системите за социално осигуряване, и подчертава, че реципрочното обучение, размяната на добри практики и отвореният метод на координация са съществени инструменти за координиране на различните стратегически подходи на държавите-членки;

29.

Счита, че по-специално във връзка с настоящата икономическа ситуация, като се вземе предвид, че прилагането на гъвкавата сигурност в държавите-членки е дори още по-необходимо и че социалните партньори ще подкрепят само реформите в трудовото право и пазара на труда ако те също се стремят към ефективно намаляване на различията в третирането, съществуващи между различните видове договори и припомня, че прилагането на принципите за гъвкавост изисква адекватна социална защита, която да гарантира живота и развитието на хората заедно с предоставянето на специална подкрепа в търсенето на работа; с наличието на стабилни трудови закони за всички видове заетост, основаващи се на ясна институционална рамка и нуждата това да бъде придружено от засилени механизми за защита, чрез които да се избегнат затрудненията;

30.

Подчертава, че изискването за висока степен на гъвкавост на работното място не следва да поражда положение, което прекомерно да ограничава живота и развитието на хората и да ги затруднява прекалено много при създаването и издържането на семейство, полагането на грижи и гледането на роднини, както и участието в социалния живот;

31.

Подчертава значението на аспекта на сигурността в гъвкавата сигурност, който трябва да предоставя помощ на работници в ситуация на преход при търсенето на работа и да им гарантира достойни условия на живот; помощта трябва да включва подходящи мерки за обучение за приспособяване към нуждите на пазара на труда;

32.

Вярва, че предприятията се боят от непрестанното несъответствие между техните нужди и уменията, предлагани от лицата, търсещи работа, липсата на достъп до кредити, което да им позволи да наемат и да инвестират, а не инвестират достатъчно в пазара на труда, и изтъква значението във връзка с настоящата икономическа криза на развитието на дългосрочна концепция от страна на европейската производствена система; създаване на благоприятна бизнес среда, адекватни финансови средства и осигуряването на добри условия на труд; повишаване на правната сигурност и прозрачност за работодатели и работници по отношение на обхвата, покритието и прилагането на трудовото законодателство;

33.

Подчертава значението на предотвратяването, разкриването и санкционирането на незаконното наемане на работна ръка; призовава Комисията да разработи набор от конкретни инициативи, включително специфични правила за справяне с предприятията, наричани „пощенски кутии“, солидарна отговорност на веригите от подизпълнители и създаването на агенция на ЕС за предотвратяване и разкриване на незаконна заетост;

34.

Счита, че поради икономическата и финансова криза дружествата не успяват да намерят на пазара на труда тези договорни форми, които най-добре биха им позволили да отговорят на изискванията за гъвкавостта, необходима за реагиране спрямо непредвидимите колебания в пазарното търсене, за намаляване на разходите и за защита на сигурността на работниците в някои държави-членки;

35.

Призовава, в контекста на съвременната организация на труда, за създаването на гъвкави и сигурни договорни споразумения, които да гарантират равно третиране; изразява твърдото убеждение, че безсрочните трудови договори трябва да продължат да бъдат основната форма на заетост и счита, че във връзка със съвременната организация на работата следва да бъдат установени разпоредби за гъвкавост на договорите по отношение на договорните споразумения и сигурност по отношение на защитата на работното място и правата; признава, че определянето на правната рамка за безсрочни трудови договори и тяхното съобразяване с концепцията за гъвкава сигурност в националното трудово законодателство са от съществено значение за тяхното приемане от предприятията и служителите;

36.

Строго осъжда заместването на редовните форми на заетост с форми на нетипични договори, които допринасят за по-бедни и по-несигурни условия на труд отколкото тези на редовната заетост и които са за сметка на обществеността, служителите и конкурентите; изтъква, че практиките на злоупотреба нарушават и дестабилизират европейския социален модел и призовава държавите-членки и Комисията да използват всички необходими средства за борба, като например наложат строги санкции на практиките на злоупотреба в дългосрочен мащаб;

37.

Изразява твърдо убеждение, че като се отчетат различните традиции в държавите-членки, всяка форма на заетост следва да бъде придружавана от основен набор права, който следва да включва: заплати, с които може да се живее, и премахване на различията между половете и етническите групи по отношение на възнагражденията; адекватна социална защита; недискриминиране и равно третиране при достъпа до пазара и по време на заетостта, обучението и развитието в кариерата; защита на здравето и безопасността на работниците и разпоредби относно времето на работа и времето за почивка, пенсионните права, свободата на сдружаване и представляване, колективното договаряне, колективните действия и достъпа до обучение и напредване в кариерата, напредване в случай на загуба на работното място;

38.

Призовава ЕС и държавите-членки да положат повече усилия за инвестиции в квалификация и обучение с цел подпомагане на стабилната и устойчива трудова заетост; поради това призовава държавите-членки да инвестират в хората, като енергично прилагат и финансират стратегии за обучение, пригодени към пазарните изисквания и за признаването на неформални умения и компетентност при спазване на подход, основан на жизнения цикъл; също така призовава държавите-членки да въведат мерки на национално, регионално и местно равнище за гарантиране, че всеки млад човек, който напуска училище, има достъп до работа или до висше образование, или получава професионално обучение;

39.

Призовава държавите-членки да прилагат политики, които да позволят на всички хора, в това число и на най-слабите и на тези в най-неизгодно положение, да имат ефективен достъп до пазара на труда и гъвкаво да балансират по-добре работа, грижи, личен и семеен живот, при гарантиране на мащабна подкрепа за равни възможности и за всички услуги, необходими за тази цел, например посредством подпомагащи мерки като отпуск по майчинство и отпуск за отглеждане на дете, гъвкаво работно време и достъпни, достижими и налични структури за предоставяне на грижи за децата;

40.

Призовава държавите-членки да разработят политики, насочени към създаването на нови възможности за работа; осъзнава отговорността и рисковете за тези, които създават такива работни места, включително тези на нетипични договори;

41.

Призовава държавите-членки да прилагат мерки за позволяване на завръщането на работниците на работното място след отпуск за отглеждане на дете, след като първо преминат през опреснително обучение, ако е необходимо;

42.

Настойчиво препоръчва инициативите в областта на заетостта в ЕС да включат ранна намеса за подпомагане на безработните лица в момента на загуба на работното място и не на последно място да намалят риска от изключване на тези лица от пазара на труда и загубата на човешки капитал, който те представляват;

43.

Призовава държавите-членки да засилят схемите за подкрепа, особено за лицата със слаби умения и лицата с увреждания, чрез интегриран подход, предоставяне на индивидуални съвети, интензивна (пре)квалификация на работниците, субсидирани работни места, както и субсидии за започване на дейност за самостоятелно заети лица и за предприятия; въпреки това изрично подчертава, че тази помощ трябва да е структурирана по такъв начин, че да не води до изместване на редовните работни места;

44.

Призовава Комисията и държавите-членки да премахнат административните тежести, които не служат за защита на интересите на работниците, за да се подобри стопанският климат, особено за малките и средни предприятия (МСП), но подчертава колко е важно да се гарантира, че всички промени ще бъдат извършени, без това да се отрази на безопасността или здравето на служителите; МСП поради големия си брой са основните фактори в борбата срещу безработицата в ЕС; подчертава колко е важно, при формулирането на политики в областта на трудовата заетост, които ги засягат, да се вземат предвид техните специфични изисквания и тези на територията, в която са установени;

45.

Призовава държавите-членки да докладват относно актуалното състояние във връзка с вижданията относно пътищата към гъвкава сигурност и тяхното прилагане;

46.

Изразява съжаление относно повърхностния подход на Съвета и Комисията към гъвкавата сигурност; призовава Комисията и Съвета да се ангажират с програмата за ДОБРА РАБОТА и да я запазят в следващото поколение на интегрираните насоки и Европейската стратегия за заетост: насърчаване на сигурността на работното място и на заетостта за работниците, основан на правата подход за активни политики в областта на пазара на труда и обучение през целия живот, всеобхватно здраве и безопасност на работното място, повсеместни и равни социални права и права на работниците за всички, равновесие между професионалния и личния живот и съчетаване на професионалния живот и живота извън работата, подобряване на качеството на заетостта и благосъстоянието на работното място;

47.

Призовава държавите-членки да не позволяват уволнения по икономически причини, докато не бъдат положени всички усилия за (пре)квалификация на работниците;

48.

Счита, че официалното признаване на ролята на социалните партньори в новия Договор представлява напредък, тъй като в него се признава тяхната автономност и се потвърждава значението на тяхната подкрепа за насърчаване на социалния диалог, и тук подчертава особеното значение на секторния социален диалог, в който понастоящем са представени 40 сектора;

49.

При все това изразява загриженост по отношение на въздействието на неотдавнашното решение на Съда на ЕС по дела Viking, Laval, Ruffert и Luxembourg върху свободата на сдружаване и свободата на действие за подобряване на условията на труд;

50.

Счита, че признаването на статут на институционален орган на Тристранната среща на върха по въпросите на растежа и заетостта допринася за участието на социалните партньори в икономическите политики на ЕС;

51.

Счита, че приносът на европейските и националните социални партньори и организациите на гражданското общество за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ е от особена важност с оглед на постигането на целите по отношение на заетостта и прилагането на програмата за гъвкава сигурност;

52.

Призовава Комисията, националните правителства да се почувстват отговорни за положението с „аутсайдерите“ (служителите с нетипични или „силно нетипични“ договори) и да гарантират, че техните изисквания относно правата и изискванията а социална защита са балансирани спрямо тези на „лицата в системата“;

53.

Призовава социалните партньори на европейско и национално равнище да подкрепят инвестициите в стратегии за обучение, пригодени към пазарните изисквания и приветства „Рамката на действията, свързани с развитието на умения и квалификации в продължение на целия живот“, която вече е договорена от социалните партньори;

54.

Счита, че хората, участващи в мерки за приобщаване към пазара на труда или мерки, които да ги подготвят за влизане или връщане на пазара на труда, както и организациите на гражданското общество, които им предоставят такива услуги или ги представляват, следва да са част от формулирането, прилагането и изпълнението на политиките, които ги засягат;

55.

Отбелязва, че участието на социалните партньори и организации на гражданското общество в разработването на политиките и прилагането им варира значително между държавите-членки, но че като цяло има тенденция е към използване на по-широка съвкупност от инструменти за преследване на целите на политиките; вярва, че качеството на социалното и институционалното признаване, с което се ползват социалните партньори следва да бъде допълнително засилено на национално равнище и да бъде по-съществено, тъй като това е важна предпоставка за качеството на техния принос; все пак подчертава, по-конкретно, че качеството на социалния диалог се различава значително между отделните държави и сектори, и настоятелно приканва социалните партньори да развиват истински „социални партньорства“ на всички равнища;

56.

Счита, че колективните преговори са доказано ефективен инструмент за поддържане на трудовата заетост и че те позволяват на работодателите и работниците да намерят ефикасни решения за справяне с икономическия спад; в тази връзка отбелязва значението на силния консенсус между социалните партньори при национални системи, където защитата, предвидена в трудовото законодателство, е установена на минимално равнище;

57.

Изразява убеждение, че успешният социален диалог на работното място се определя в голяма степен от средствата, с които разполагат представителствата на работниците по отношение на предоставянето на качествена информация, редовно обучение и достатъчно време;

58.

Изразява убеждение, че правителствата имат решаваща роля при осигуряването на предпоставките за ефективни колективни преговори, включващи всички страни, както и при обхващането на тристранните структури, за да се осигури участието на социалните партньори по институционално гарантиран и ефективен начин и при равни условия в разработването на публичните политики в съответствие с националните практики и традиции;

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета по социална закрила, Европейския комитет по заетост и правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/48

A.

като има предвид, че инициативата на Комисията, предприета чрез нейната Зелена книга, предоставя възможност за общностни действия в областта на управлението на биологични отпадъци,

Б.

като има предвид, че правилното управление на биологичните отпадъци има не само екологични, но и икономически и социални предимства,

В.

като има предвид, че член 2, параграф 4 от рамковата директива за отпадъците предвижда, че специфични или допълнителни разпоредби относно управлението на определени категории отпадъци могат да бъдат установени чрез специални директиви,

Г.

като има предвид, че Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци не предвижда достатъчно инструменти за устойчивото управление на органичните отпадъци,

Д.

като има предвид, че разпоредбите в областта на управлението на биологични отпадъци са фрагментарни и че действащите законодателни инструменти не са достатъчни за постигане на зададените цели за ефективно управление на биологичните отпадъци; като има предвид, следователно, че е необходима специална директива относно управлението на биологичните отпадъци; като има предвид, че обединяването на разнообразните разпоредби за управлението на биологичните отпадъци в един законодателен акт би било само по себе си отлично законодателно постижение и проява на по-добро законотворчество, като същевременно ще се осигури опростяване, по-голяма яснота и по-добро наблюдение и изпълнение на прилагането и правна сигурност, а това на свой ред ще гарантира доверието на обществеността и частните инвеститори в дългосрочен план,

Е.

като има предвид, че според заключенията на конференцията за рециклирането на биологични отпадъци в Европа, която се проведе в Барселона на 15 февруари 2010 г. с участието на Съвета, Комисията и Европейския парламент (13), е необходимо да се действа за създаването на европейска законодателна рамка за биологичните отпадъци, тъй като това е ключов момент за насърчаването на подобно регламентиране,

Ж.

като има предвид, че една специална директива относно биологичните отпадъци следва да притежава необходимата гъвкавост, за да обхване различните налични възможности за управление, при отчитане на наличието на голям брой променливи и съображения от местно естество, които е необходимо да бъдат взети под внимание,

З.

като има предвид неизследвания потенциал на биологичните отпадъци, които са управлявани съгласно силно различаващи се политики във всяка една държава-членка; като има предвид, че е необходимо подобрение на управлението на тези отпадъци, за да се постигне ефективно и устойчиво управление на ресурсите; като има предвид, че разделното събиране на биологичните отпадъци следва да се засили, за да се постигнат целите за рециклиране и производство на енергия от възобновяеми източници, като по този начин се допринесе за постигането на целите на стратегията „ЕС-2020“, по-специално в рамките на водещия принцип за ефективност на ресурсите,

И.

като има предвид, че разделното събиране позволява, по-специално, оптималното управление на някои видове биологични отпадъци, т.е. кухненските отпадъци на равнището на потребителите и на общественото хранене, както и биоразградимите и компостируеми отпадъци от заведения за обществено хранене, които използват съдове за еднократна употреба,

Й.

като има предвид, че компостирането на органични отпадъци позволява рециклирането на биоразградимите и компостируеми продукти, които вече са обхванати от инициатива на Комисията (инициативата за водещите пазари),

К.

като има предвид, че е необходимо определяне на стандарти на равнище ЕС за качество за третирането на биологични отпадъци и за качеството на компоста; като има предвид, че регламентирането на параметрите за качество на компоста, включващо интегриран подход, който гарантира проследяемостта, качеството и безопасната употреба, ще направи възможно изграждането на потребителско доверие в този продукт; като има предвид, че компостът следва да се класифицира според качеството, до степен, при която използването на компост няма да оказва вредно въздействие върху почвата и подпочвените води, и по-специално върху селскостопанските продукти, отглеждани на тази почва,

Л.

като има предвид, че с оглед на тяхното слабо прилагане поставените цели за пренасочване на биологичните отпадъци от депата за отпадъци изискват допълнителни законодателни насоки, ако се цели постигането на тези цели,

М.

като има предвид, че може да са необходими предпазни мерки, за да се гарантира, че използването на компост не води до замърсяване на почвата или подпочвените води,

Н.

като има предвид, че възможностите за използване на компост с лошо качество, за да не се вреди на околната среда или човешкото здраве, също следва да бъдат разгледани и оценени, и като има предвид, че правилното определяне, на равнище ЕС, на възможностите за използване на компост с лошо качество и установяването на случаите, в които компостът се счита за продукт, и случаите, в които той се счита за отпадък, ще позволи на държавите-членки да се ориентират по-лесно при вземането на решения по въпроси, свързани с използването на компост,

О.

като има предвид, че Европа, ефективна по отношение на ресурсите, е един от водещите пунктове в стратегията „Европа 2020 г.“ и следователно ефективността на ресурсите следва да се насърчава; като има предвид, че рециклирането на биологичните отпадъци допринася за повишаването на ефективността на ресурсите,

П.

като има предвид, че влажните биологични отпадъци намаляват ефективността на изгарянето; като има предвид, че изгарянето на биологични отпадъци е косвено насърчавано от директивата относно производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници; като има предвид, че биологичните отпадъци могат да допринесат в по-голяма степен за борбата срещу изменението на климата чрез рециклирането им до компост с цел подобряване качеството на почвата и постигане на поглъщане на въглерод, което понастоящем не се насърчава чрез директивата относно производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници,

Р.

като има предвид, че анаеробното разлагане за производството на биогаз е ефективно средство за оползотворяване на енергия, като същевременно отпадъците от това анаеробно разграждане могат да се използват за производството на компост,

С.

като има предвид, че основната цел на подходящото управление на биологични отпадъци трябва да бъдат резултатите, което означава, че всички технологични възможности за управление на биологични отпадъци могат да се оставят отворени, за да се насърчават иновациите, научноизследователската дейност и конкуренцията,

Т.

като има предвид, че съществува важно взаимодействие между прехода към рециклиращо общество, което развива нисковъглеродна икономика, и потенциала за създаване на „зелени“ работни места в тази област, а оттам и необходимост за отпускане на бюджетни средства за изследвания на въздействието на събирането и управлението на биологични отпадъци върху работната среда,

У.

като има предвид, че Комисията и държавите-членки следва да насърчават дейностите по повишаване на обществената осведоменост за околната среда в тази област, по-специално в училищата, с цел да се поощрява устойчивото управление на твърдите битови отпадъци, както и с цел повишаване на обществената осведоменост относно предимствата на разделното събиране; като има предвид, че общините и общинските предприятия играят важна роля за предоставянето на консултации и информация за обществеността относно превенцията на отпадъците,

Ф.

като има предвид, че биологичните отпадъци представляват над 30 % от твърдите битови отпадъци; като има предвид, че обемът на биологичните отпадъци в Европейския съюз нараства, като представлява значим източник на емисии на парникови газове и други отрицателни последици за околната среда, когато се депонира, при условия, вследствие на които понастоящем управлението на отпадъци е четвъртият по важност източник на парникови газове,

Х.

като има предвид, че на практика не само биологичните отпадъци с домакински произход се третират устойчиво,

Ц.

като има предвид, че управлението на тези отпадъци следва да бъде организирано в съответствие с „йерархията на отпадъците“: превенция и намаляване, повторно използване, рециклиране, други видове оползотворяване, по-специално за енергийни цели, а като последна възможност - депониране, в съответствие с член 4 от рамковата директива за отпадъците, според която рециклирането на биологичните отпадъци е за предпочитане пред тяхното изгаряне, тъй като то не само избягва образуването на метан, но и допринася за борбата с изменението на климата чрез поглъщането на въглерод и подобряването на качеството на почвата; като има предвид, че превенцията е приоритетната цел при управлението на биологични отпадъци и предоставя възможност, по-специално, да се избегнат хранителните отпадъци и зелените отпадъци, например чрез подобрено планиране на обществените паркове, като се използват растения и дървета, които не изискват особена поддръжка,

Ч.

като има предвид, че за да преминем към екологично ефективно управление на биологичните отпадъци, въпросът трябва да бъде разгледан по интегриран начин в политиките за енергетиката и опазването на почвите и в съответствие с целите за смекчаване на последиците от изменението на климата; като има предвид, че допълнително предимство е запазването на биологичното разнообразие, когато преработените биологични отпадъци се използват за заместител на торф, като по този начин се защитават екосистемите в мочурливите местности,

Ш.

като има предвид, че анаеробното разлагане на биологични отпадъци с цел производство на биогаз може да осигури ценен принос за устойчивото управление на ресурсите в ЕС и за изпълнението по устойчив начин на целите на ЕС за енергия от възобновяеми енергийни източници,

Щ.

като има предвид, че биологичните отпадъци следва да бъдат разглеждани като ценен природен ресурс, който може да бъде използван за производство на висококачествен компост, като по този начин се спомага за борбата срещу влошаването на състоянието на почвите в Европа, поддържа се плодородието на почвите, намалява се използването на химически торове в селското стопанство, и особено на тези, които са на базата на фосфор, и се повишава капацитетът на почвите за задържане на вода,

АА.

като има предвид, че в държавите-членки се използват различни системи за управление на отпадъците и депонирането все още е най-широко използваният метод за изхвърляне на твърди битови отпадъци в Европейския съюз, въпреки че то е най-лошият вариант от гледна точка на околната среда,

АБ.

като има предвид, че производството на гориво за транспорта от биологични отпадъци предоставя значимо предимство за околната среда,

АВ.

като има предвид, че научноизследователската дейност и технологичните иновации следва да бъдат насърчавани в областта на управлението на биологичните отпадъци,

АГ.

като има предвид, че понастоящем разделното събиране на отпадъцитеправи възможно предотвратяването на замърсяването и спомага за постигането на целта за получаване на висококачествен компост, като осигурява качествени материали за рециклирането на биологични отпадъци и прави по-ефективно оползотворяването на енергията,

АД.

като има предвид, че наличните проучвания и опит в държавите-членки показват, че е важно да се извършва разделно събиране, което е както практично, така и устойчиво от гледна точка на околната среда и от икономическа гледна точка, като то следва да стане задължително; като има предвид, че разделното събиране следва да бъде предпоставката за производството на висококачествен компост,

1.

Настоятелно призовава Комисията да преразгледа съществуващото законодателство, приложимо за биологичните отпадъци, в съответствие с принципа на субсидиарност, с оглед изготвяне на предложение за специална директива до края на 2010 г., включваща, наред с другото:

2.

Призовава Комисията да подсигури измерването в количествени показатели, в рамките на Националния план за емисиите, на постигнатото чрез рециклиране и компостиране намаляване на емисиите, изразени в еквивалент на CO2;

3.

Отбелязва, че една бъдеща рамка на Европейския съюз би осигурила правно ръководство и яснота за много държави-членки и би ги насърчила да инвестират в областта на управлението на биологичните отпадъци; призовава Комисията да подкрепи държавите-членки при въвеждането на системи за разделяне на отпадъците и да въведе задължителни и амбициозни цели за рециклирането на тези отпадъци;

4.

Припомня, че член 8, параграф 2, подточка iv от Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда 2001–2010 г. от 22 юли 2002 г. задължава Комисията да разработи законодателство относно биоразградимите отпадъци, като приоритетно действие, с оглед постигането на целта за устойчиво използване и управление на природните ресурси и отпадъците, но дори след осем години няма готово законодателно предложение, което е неприемливо;

5.

Призовава Комисията да разработи, в своята оценка за въздействието, усъвършенствана система за управлението на биологичните отпадъци по отношение на рециклирането на разделно събирани биологични отпадъци, използването на компостиране в полза на селското стопанство и околната среда, възможностите за механично/биологично преработване, както и използването на биологични отпадъци като източник за генериране на енергия; счита, че тази оценка на въздействието следва да бъде използвана за основа при подготвянето на нова правна рамка на Европейския съюз по отношение на биоразградимите отпадъци;

6.

Настоятелно призовава Комисията да определи критерии, в съгласие с държавите-членки, за производството и оползотворяването на висококачествен компост и да приеме минимални изисквания за крайните продукти, в съответствие с член 6 от рамковата директива за отпадъците, което да позволи класифициране на качеството, обхващащо различните видове оползотворяване на различните видове компост, получен чрез преработването на биологични отпадъци, в рамките на стратегия, основана на интегриран подход, който гарантира не само качеството, но и проследяемостта и безопасната употреба на продукта;

7.

Счита, че анаеробното разлагане е особено полезно за биологичните отпадъци, тъй като резултатът от него е богат на хранителни вещества подобрител за почвата, остатък, а също така и биогаз, който е възобновяем енергиен източник, който може да се трансформира в биометан или да се използва за производството на електричество за покриване на базовите нужди;

8.

Счита, че за да се превърне изгарянето на биологични отпадъци във възможна алтернатива в йерархията на отпадъците, съществено условие за това е то да се съчетае с оползотворяването на енергията;

9.

Подчертава, че в рамките на процеса на рециклиране на биологичните отпадъци с енергийни цели следва да се отчитат аспектите, свързани с енергийната ефективност и устойчивото развитие, и че затова тези продукти трябва главно да се използват по възможно най-ефективен начин; поради това отново заявява, че разделното събиране на отпадъците е от първостепенно значение за спазването на директивата относно депонирането на отпадъци (14), доставя качествени материали за рециклиране на биологични отпадъци и подобрява ефикасността на оползотворяването на енергията;

10.

Отбелязва, че за да се засили нивото на пренасочване, рециклиране и генериране на биогаз, следва да се оставят отворени всички технологични инструменти и възможности, които максимализират рециклирането на ресурсите или производството на биогаз;

11.

Счита, че биологичните отпадъци представляват ценен възобновяем ресурс за производството на електроенергия и биогориво за транспорта и за подаването на газ в газопреносната мрежа, чрез преобразуването на биогаз в биометан (предимно метан – 50 % до 75 % – и въглероден диоксид), и призовава Комисията да анализира и насърчи възможностите за използване на биологичните отпадъци за производството на биогаз;

12.

Подчертава, че трябва да нарасне пренасочването на биологични отпадъци от депата за отпадъци; в този контекст отбелязва, че биологичните отпадъци могат да допринесат за постигането на целта на ЕС за най-малко 20 % енергия от възобновяеми източници до 2020 г., както и на целите, определени в директивата на ЕС за качеството на горивата; припомня, че директивата за енергията от възобновяеми източници подкрепя използването на всички видове биомаса, включително на биологичните отпадъци, за енергийни цели, като възобновяеми източници на енергия, както и че биогоривата, получени от отпадъци, се броят двойно при отчитането на целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в областта на транспорта; затова призовава държавите-членки да разгледат в националното си законодателство оползотворяването на енергия от биоразградимите части на отпадъците, като част от интегрирана политика за йерархията на отпадъците, и настоятелно ги приканва да обменят идеи за най-добра практика;

13.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и подпомагат научноизследователската дейност и технологичните иновации в областта на управлението на биологичните отпадъци;

14.

Призовава Комисията да продължава да работи по изследвания относно методите на преработка на биологичните отпадъци, с цел да даде по-добро количествено изражение на ползите от нея по отношение на почвите, както и оползотворяването на енергията и въздействието върху околната среда;

15.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават дейностите по повишаване на обществената осведоменост за околната среда в областта на биологичните отпадъци, по-специално в училищата и висшите учебни заведения, с цел да се насърчат модели на поведение за по-добро предотвратяване на отпадъците, да се поощри устойчивото управление на биологичните отпадъци и твърдите битови отпадъци, както и с цел повишаване на обществената осведоменост относно превенцията и рециклирането на отпадъците, а също така и предимствата на разделното събиране и биологичното преработване на биологичните отпадъци; във връзка с това подчертава важната роля на градовете, общините и общинските предприятия при консултирането и предоставянето на информация на гражданите в областта на превенцията на генерирането на отпадъци;

16.

Счита, че преработените биологични отпадъци следва да се използват, за да се запази органичната материя и да се завършат хранителните цикли, особено фосфатният цикъл, чрез рециклирането им до почва, като поради това призовава Комисията да признае, че политиките следва да се оценяват според приноса им за смекчаването на неприемливо бързото изчерпване на световните запаси от фосфати;

17.

Подчертава необходимостта безвредните биологични отпадъци да се разглеждат като ценен природен ресурс, който може да се използва за производството на качествен компост;

18.

Счита, че бъдещето на селското стопанство зависи и от опазването и възстановяването на плодородието на почвата; отбелязва, че използването на качествен компост в селското стопанство може да допринесе за опазването на производителността на почвите, да увеличи капацитета на водозадържане на почвите, както и капацитета им за задържане на въглерод, и за намаляване на използването на синтетични торове; подчертава ролята на държавите-членки за гарантиране на използването на качествен компост на обработваемите земи;

19.

Припомня, че контролирането на газовете, отделяни от депонирани вещества, може да бъде затруднено при компостирането, което би представлявало сериозна опасност за околната среда и атмосферата; припомня, че правилното компостиране, по-специално на битовите биологични отпадъци, изисква също така защита на подпочвените води от проникването на инфилтрат от фабриките за компостиране;

20.

Изтъква, че с оглед постигането на целите на различните равнища (борба срещу затоплянето на климата, влошаването и ерозията на почвата; постигането на целите за получаване на енергия от възобновяеми източници) комбинацията от компостиране и ферментация на разделно събрани биологични отпадъци, ако съответното е изпълнимо, несъмнено притежава предимства и следва да бъде насърчавана;

21.

Следователно призовава Комисията да предложи национални цели за рециклиране на биологични отпадъци, за да ограничи количеството биологични отпадъци, налични за най-нежеланите решения за управление на отпадъците, като депонирането и изгарянето;

22.

Отново заявява, че управлението на биологичните отпадъци трябва да бъде структурирано в съответствие с йерархията при преработването на отпадъците, а именно: превенция, рециклиране, други видове оползотворяване на отпадъците, включително с енергийни цели, и като последна възможност – депониране (Директива 1999/31/ЕО, член 5, и Директива 2008/98/ЕО (15)); призовава Комисията да осъществява още по-сериозен надзор върху спазването и прилагането на разпоредбите за депонирането в сметища в целия Европейски съюз;

23.

Отбелязва различията между съществуващите национални законодателни мерки и в системите за управление на отпадъците на държавите-членки, както и факта, че депонирането в сметища продължава да бъде най-използваният метод за освобождаване от твърдите битови отпадъци в Европейския съюз; призовава държавите-членки да укрепят сътрудничеството си и да засилят обмена на най-добри практики в областта на управлението на биологични отпадъци;

24.

Счита, че механично-биологичната обработка (МБО) представлява един ефикасен метод за извличане на значителни количества гниещи отпадъци от депата, които могат да се използват в компостирането, анаеробното разлагане и оползотворяването на енергия;

25.

Счита, че са необходими финансови стимули за разширяване на тези системи за разделно събиране на биологични отпадъци и други системи за управление на биологичните отпадъци, които водят до максимално оползотворяване на ресурсите;

26.

Изтъква, че усъвършенстването на управлението на биологичните отпадъци и хармонизирането на стандартите за качество на компоста са необходими за насърчаването на развитието на европейски пазар на компост;

27.

Счита, че принципът „замърсителят плаща“ следва да служи като основа за възстановяването на възникналите поради замърсяване с вредни вещества допълнителни разходи, така че за негативните външни последици, свързани с разстилането на биологични отпадъци, да не плащат земеделските производители;

28.

Подчертава факта, че в много държави-членки вече е налице определена инфраструктура, но се изискват финансови стимули за създаване и установяване на потенциалните пазари на компост и остатъци от разлагането, биоенергия и биогорива от биологични отпадъци;

29.

Подчертава предимствата за околната среда от производството на транспортни горива от биологични отпадъци; призовава държавите-членки да вземат предвид, в контекста на йерархията на отпадъците, откога прилагат преразгледаната рамкова директива за отпадъците, а Комисията да отрази това в своите насоки относно прилагането;

30.

Настоятелно призовава Комисията да включи във всички текущи или допълнителни проучвания на въздействието в тази област въпроса за това, какъв вид икономически стимули, средства или помощи могат да бъдат мобилизирани или създадени за разработването и внедряването на технологии, които позволяват правилното управление на биологичните отпадъци;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/56

A.

като има предвид, че във финансовия сектор и в някои котирани дружества политиките на възнаграждения за категориите персонал, чиято професионална дейност има осезаемо въздействие върху рисковия профил на дружеството, бяха такива, че те насърчаваха операциите, целящи краткосрочни печалби, като за тази цел се създаваха все по-рискови бизнес модели в ущърб на работниците, спестителите и инвеститорите и на устойчивото развитие като цяло,

Б.

като има предвид, че Зелената книга на Комисията относно корпоративното управление във финансовите институции и политиките на възнаграждения подчертава, че липсата на ефективни механизми за контрол е допринесла в значителна степен за поемането на прекомерни рискове от страна на финансовите институции и че корпоративното управление следва да взема предвид стабилността на финансовата система, която зависи от действията на многобройни участници,

В.

като има предвид, че неподходящите структури за възнаграждения на дадени финансови институции, които насърчават неблагоразумното поемане на прекомерен риск, изиграха роля за натрупването на рискове, довело до настоящата финансова, икономическа и социална криза, и следователно пораждат голяма загриженост у политиците и регулаторите,

Г.

като има предвид, че финансовите институции трябва да вземат предвид по интегриран начин, като част от своята корпоративна социална отговорност, социалната среда, в която институцията функционира, както и интересите на всички заинтересовани страни, като например нейните клиенти, акционери и служители,

Д.

като има предвид, че на световно, европейско и национално равнище бяха стартирани множество инициативи за решаване на въпроса с проблемните практики по отношение на възнагражденията, и като има предвид, че е от съществено значение да се прилага координиран на международно равнище подход, не само за да се гарантира равнопоставеност на всички участници, но също така и за да се осигури конкурентоспособност на Европа в световен план и да се насърчи устойчива и лоялна конкуренция между отделните пазари,

Е.

като има предвид, че принципите на Съвета за финансова стабилност (СФС) за разумни практики за определяне на възнагражденията, които бяха подкрепени от лидерите на страните от Г-20, включват пет елемента за разумни практики за определяне на възнагражденията, и предвид факта, че е важно да се насърчава едновременното прилагане на тези принципи,

Ж.

като има предвид, че договорените принципи и вече предприетите мерки в областта на политиката на възнаграждения следва да бъдат предмет на постоянно наблюдение и да бъдат при необходимост приспособявани, с цел да се създадат еднакви условия в цяла Европа и да се обезпечи конкурентоспособността в световен мащаб на европейския финансов сектор,

З.

като има предвид, че множество научни изследвания, както практическият опит, са доказали ограниченото въздействие на незадължителните препоръки по отношение на политиките на възнаграждения, което показва необходимостта от създаване на по-силен инструмент за гарантиране спазването на принципите,

И.

като има предвид, че в доклада на Комисията се посочва, че въпреки че кризата предостави необходимия импулс за предприемане на съществена реформа в областта на политиките на възнаграждения, само 16 държави-членки са приложили изцяло или частично препоръката на Комисията,

1.

Приветства като цяло предприетите от Комисията и СФС инициативи по отношение на политиките на възнаграждения във финансовия сектор и в котираните на фондовата борса дружества; счита обаче, че големината на финансовото предприятие и съответно приносът на дейностите му за възникване на системния риск следва да се отчитат пропорционално, при подлагане на финансовите институции на допълнително регулиране по отношение на политиката на възнаграждения и капиталовите изисквания;

2.

Отбелязва предложенията в доклада относно директивите за капиталовите изисквания, които предлагат задължителни принципи по отношение на политиките на възнаграждения във финансовия сектор;

3.

Подчертава, че надзорните органи следва да решават дали дадена финансова институция или котирано на фондовата борса дружество следва да имат комисия по възнагражденията; те следва да направят това по начин, съответстващ на техния размер, вътрешна организация и естество, обхват и сложност на дейностите им; изразява становище, че когато надзорникът счита това за целесъобразно, политиката на възнаграждения следва да се определя от комисията по възнагражденията, която трябва да бъде независима от акционерите и надзорниците и да носи отговорност пред тях и следва да работи в тясно сътрудничество с комитета за оценка на риска на предприятието по оценяването на стимулите, създадени от системата на възнаграждения;

4.

Подчертава, че комисията по възнагражденията трябва да има достъп до предмета на договорите, като договорите под надзора на тази комисия се изготвят по такъв начин, че да бъде възможно да се санкционират прояви на груба небрежност чрез удръжки от възнаграждението; има проява на груба небрежност, когато по-специално не се е действало с дължима грижа, в който случай комисията по възнагражденията трябва да гарантира, че удържаната сума не е само със символичен характер, а съществено да допринася за покриване на нанесените щети; освен това финансовите институции следва настоятелно да бъдат призовани да използват санкции, т.е. връщане на възнаграждения, обвързани с резултатите, при установяване на лоши резултати;

5.

Счита, че председателят и членовете на комисията по възнагражденията с право на глас трябва да бъдат членове на управителния орган, без изпълнителни функции в съответната финансова институция или котирано предприятие; изразява становище, че директорите и членовете на управителни съвети следва да избягват същевременно да изпълняват функции в управителните органи на други предприятия, ако съществува вероятност от възникване на конфликт на интереси;

6.

Счита, че на акционерите следва, по целесъобразност, да се дава възможността да допринасят за определянето на устойчиви политики на възнаграждения и че за целта би могло да им се даде възможност да изразяват мнението си по политиките на възнаграждения посредством незадължително гласуване на доклада за възнагражденията на общото събрание на предприятието;

7.

Подчертава, че възнагражденията на членовете на управителния съвет без изпълнителни функции следва да се състоят само от фиксирано възнаграждение, но не и да включват сума, основаваща се на постигнатите резултати или на курса на акциите;

8.

Подчертава, че членовете, отговарящи за контрола на риска, следва да бъдат независими от стопанските субекти, върху които те упражняват контрол, да разполагат с подходящи правомощия и възнагражденията им да не зависят от резултатите на тези стопански субекти;

9.

Подчертава, че възнагражденията следва да бъдат съобразени с всички видове риск, да отговарят на резултатите от поемането на риска и на времевия хоризонт на настоящите и потенциалните рискове, които оказват въздействие върху общите резултати и стабилността на предприятието;

10.

Посочва, че директорите не следва да се водят от лични финансови интереси при управлението на котираните на фондовата борса дружества; счита, че личният финансов интерес на директорите във връзка с променливото възнаграждение в много случаи противоречи на дългосрочния интерес на дружеството, включително интересите на неговите служители и заинтересованите страни;

11.

Счита, че системите на възнаграждения следва да са пропорционални на размера, вътрешната организация и сложността на финансовите институции и следва да отразяват различията между отделните финансови сектори като банково дело, застраховки и управление на средства;

12.

Подчертава, че мерките за управлението на оперативния риск на ръководните кадри, лицата, отговарящи за поемането на риск, и лицата, изпълняващи контролни функции, следва да се преразглеждат от надзорника и да бъдат подлагани на задълбочени проверки от негова страна; счита, че тези процедури следва също така да се прилагат за служителите, чието общо възнаграждение, в това число и пенсионните осигуровки, ги поставя в същата група, в която са и тези категории персонал;

13.

Счита, че равнищата на променливите възнаграждения следва да се основават на предварително определени и измерими критерии за резултатите от дейността, които следва да насърчават дългосрочната устойчивост на дружеството;

14.

Подчертава, че свързаните с резултатите възнаграждения следва да обвързват размера на премиите с общите резултати и капиталовата основа на дружеството, а свързаните с резултатите възнаграждения на всеки отделен служител следва да се основават на комбинирана оценка на резултатите на отделния служител, на съответната стопанска единица и на общите резултати на институцията;

15.

Счита, че личните финансови интереси на ръководните кадри, които са свързани с променливата част от тяхното възнаграждение, често влизат в противоречие с дългосрочните интереси на дружеството; подчертава, че политиката по отношение на възнаграждението на ръководните кадри и други служители, които носят отговорност за вземането на рискови решения, следва да бъде съвместима с наличието на балансирана и правилно функционираща система за управление на риска, както и че съотношението между фиксираното и променливото възнаграждение следва да бъде целесъобразно; настоятелно призовава за повсеместно въвеждане на мерки за ограничаване или дори отмяна на променливия вид възнаграждения за категориите персонал, чиито резултати са свързани с влошаването на резултатите на тяхното дружество;

16.

Счита, че не само количествените мерки, но също така и критериите за резултати, обвързани с качеството, както и човешката преценка следва да се вземат предвид при определяне на размера на променливото възнаграждение;

17.

Счита, че в схемите за възнаграждения не трябва да се включват гарантирани премии;

18.

Застъпва становището, не само от етични съображения, но и от съображения, свързани със социалната справедливост и устойчивата икономика, че разликата между най-високото и най-ниското възнаграждение в едно предприятие следва да бъде разумна;

19.

Подчертава, че дружествата следва да въведат вътрешна процедура, одобрена от надзорника, за решаване на конфликти, които могат да възникнат между управлението на риска и оперативните отдели;

20.

Подчертава необходимостта от разширяване на обхвата на тези принципи, така че да включват възнагражденията на всички служители, чиито професионални дейности оказват съществено влияние върху рисковия профил на дружеството, за което те работят, включително висшето ръководство, лицата, отговарящи за поемането на риск, лицата, изпълняващи контролни функции, както и всеки служител, получаващ общо възнаграждение (в това число и пенсионните осигуровки), приравнено към тези категории възнаграждения;

21.

Подчертава, че застраховката „Гражданска отговорност“ за директорите и служителите, целяща защита на директорите, служителите и висшето ръководство на дружествата срещу искове, подадени в резултат на техни рискови решения или действия или прояви на небрежност при управлението на тяхното дружество, не съответства на устойчивото управление на риска в областта на възнагражденията;

22.

Подчертава, че трябва да има подходящ баланс между променливото и постоянното възнаграждение;

23.

Предлага променливото възнаграждение да се изплаща единствено ако то е устойчиво в контекста на финансовото положение и капиталовата основа на институцията и е обосновано с оглед на дългосрочните резултати на дружеството; счита, че по отношение на финансовите институции компетентният надзорен орган следва да има правото да ограничи общия размер на променливите възнаграждения с цел увеличаване на собствения капитал;

24.

Подчертава, че значителна част от променливия елемент от възнагражденията следва да се отложи за достатъчно дълъг период от време; размерът на отложеното плащане и продължителността на периода на отлагане следва да се определят в съответствие с цикъла на стопанската дейност, вида на стопанската дейност, свързаните с нея рискове, както и от дейностите, извършвани от въпросния служител; правото на възнаграждение, чието изплащане е отложено, не следва да се придобива по-бързо от възнаграждението, което се изплаща на пропорционална основа; най-малко 40 % от променливия елемент от възнаграждението следва да бъдат отложени; в случай на променлив елемент от възнаграждението, възлизащ на особено висока сума, най-малко 60 % от сумата се отлага за период не по-кратък от 5 години;

25.

Счита, че значителна част от променливото възнаграждение следва да бъде изплащано под формата на непарични инструменти като подчинен дълг, резервен капитал, акции или свързани с акции инструменти, когато тези инструменти създават стимули, обвързани с дългосрочното създаване на стойност и времевата рамка на риска;

26.

Счита, че политиките на възнаграждения следва да се прилагат по отношение на общите възнаграждения, включително пенсиите и заплатите, с цел избягване на „спекулация с премиите“; счита също така, че „пенсионните бонуси“ следва да се предоставят под формата на непарични инструменти като подчинен дълг, резервен капитал, акции или свързани с акции инструменти, с цел уеднаквяване на дългосрочните стимули;

27.

Предлага определянето на горна граница, отговаряща на две години от фиксирания елемент от обезщетенията на директорите, за пълната сума, на която възлиза обезщетението при предсрочно прекратяване на трудовите правоотношения („златни парашути“), и забрана на тези обезщетения в случаи на лоши резултати или доброволно напускане;

28.

Призовава при определянето на политиките за възнагражденията да се взема под внимание равенството между мъжете и жените;

29.

Потвърждава необходимостта да се налагат санкции върху всички форми на дискриминация в предприятията, особено при определянето на политиките на възнаграждение, в професионалното развитие и в процеса на назначаване на ръководните кадри;

30.

Счита, че дружествата следва да разпространяват ясна, разбираема и навременна информация за своите практики по отношение на възнагражденията, както и че надзорните органи следва да имат достъп до цялата информация, от която се нуждаят за оценка на спазването на приложимите принципи;

31.

Призова за това държавните предприятия, подобно на другите дружества, да осигуряват пълна прозрачност по отношение на политиките на възнаграждение и изплащане на премии;

32.

Призовава също така да се публикува подробна информация относно условията на пенсионно и допълнително пенсионно осигуряване в предприятията, включително в държавните предприятия;

33.

Призовава Комисията да придаде по-категоричен характер на своите препоръки от 30 април 2009 г. по отношение на структурата на възнагражденията и разпределянето на риска, както се изисква съгласно принципите, въведени от Съвета за финансова стабилност и одобрени от Г-20 през септември 2009 г.;

34.

Призовава Комисията да приеме строги задължителни принципи относно политиките на възнаграждения във финансовия сектор, като се базира на предложенията за банковия сектор в доклада относно директивата за капиталовите изисквания, и също така схема за оповестяване на информация, основаваща се на процедура „изпълнение или обяснение“, при която котираните на фондовата борса дружества, които не спазват тези принципи, следва да дават обяснения;

35.

Приканва надзорните органи във финансовия сектор да прилагат принципите за определяне на възнагражденията и методологията за оценка на стандартите, предложени през януари 2010 г. от Базелския комитет за банков надзор;

36.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчат създаването на обща международна структура за оповестяване броя на физическите лица, попадащи в категориите възнаграждения, включително основните елементи на заплатата, премиите, дългосрочните парични награди и пенсионните вноски, които се равняват на или надвишават сумата от 1 милион евро;

37.

Призовава Комисията да разгледа ролята на вътрешните и външните одитори като част от гарантирането на целия спектър от действия, свързани с ефективното корпоративно управление;

38.

Призовава Комисията да проучи засилването на ролята на ръководните кадри без изпълнителни правомощия, включително гарантирането, че дружествата осигуряват непрекъснато обучение и независими пакети от възнаграждения, отразяващи независимата роля на ръководните кадри без изпълнителни правомощия, както и предоставянето на правомощия на надзорниците за провеждане на среща с „одобрените лица“;

39.

Призовава Комисията да изясни в своите законодателни предложения ролята на надзорните органи при определянето на политиката на възнаграждения;

40.

Подчертава, че променливото възнаграждение не следва да се изплаща посредством начини или методи, които улесняват избягването на плащане на данъци върху възнаграждението;

41.

Призовава да се гарантира, че евентуално регулиране на възнагражденията няма да бъде за сметка на основните права, гарантирани от Договорите, по-специално правото на социалните партньори да сключват и прилагат колективни споразумения в съответствие с националните закони и практики;

42.

Призовава Комисията да създаде рамка на ЕС за управление на кризи, за да се избегне нова финансова криза, като се вземат предвид инициативите, предприети от международни органи като Г-20 и МВФ;

43.

Призовава Комисията да насърчава държавите-членки да напомнят на котираните предприятия и на дружествата за финансови услуги, че те имат социална отговорност, че тяхната репутация е уронена и че е необходимо да дават положителен пример в рамките на една преуспяваща международна общност;

44.

Счита, че продължаването на извършване на дейност или поддържането на филиали в страни, които не оказват съдействие, е в разрез с дългосрочните интереси на предприятието като цяло, и призовава да се разработи европейска стратегия за борба срещу данъчните убежища, с цел да се приложат на практика изявленията на Г-20, направени в Лондон и Питсбърг;

45.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на европейските и националните регулаторни органи.

2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/61

A.

като има предвид, че съществува вътрешен пазар на банкови услуги в Съюза, а не амалгама от услуги, независими една от друга, и че този вътрешен пазар е от решаващо значение за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб,

Б.

като има предвид, че понастоящем управлението на кризи в банковия сектор е недостатъчно застъпено в международното право,

В.

като има предвид, че съществуващите механизми на ЕС и на международно равнище за надзор във финансовия сектор показаха, че са неефективни в предотвратяването или ограничаването в достатъчна степен на ефекта на доминото,

Г.

като има предвид, че данъкоплатците, ръстът и заетостта понесоха прекалено голяма тежест във връзка с разходите за управление на кризата,

Д.

като има предвид, че участието на акционерите, както и на кредиторите в споделянето на тежестта е от решаващо значение за намаляване до минимум на произтичащите от кризи на финансовите пазари и на финансовите институции разходи за данъкоплатците,

Е.

като има предвид, че липсата на европейска правна уредба и надзор или техните слабости доведоха до некоординирани действия на националните органи и увеличиха опасността от прояви на протекционизъм, нарушаване на конкуренцията, включително чрез държавна помощ, и застрашиха изграждането на вътрешен пазар на финансовите услуги,

Ж.

като има предвид, че единен подход към предотвратяване на несъстоятелност на банкови групи би съответствал в по-голяма степен на концепцията за вътрешен пазар,

З.

като има предвид, че стабилният вътрешен пазар на финансови услуги е жизненоважен за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб,

И.

като има предвид, че е необходимо повишаване на отговорността на участниците в банковия сектор и че тази отговорност следва да допринесе за постигането на основната цел да се възстановят финансовите пазари с цел финансиране на икономиката,

Й.

като има предвид, че в резултат на кризата е налице необходимост, както и очаквания от страна на гражданите, институциите на ЕС, в диалог с Г-20 и други международни форуми, спешно да създадат адекватна рамка, която в случай на криза запазва финансовата стабилност, свежда до минимум разходите, които се поемат от данъкоплатците, запазва основните банкови услуги и защитава вложителите,

К.

като има предвид, че финансовата стабилност и интегрираните финансови пазари налагат трансграничен надзор на трансграничните финансови институции и финансовите институции със системно значение,

Л.

като има предвид, че целта на рамка на равнище ЕС за трансгранично управление на кризи е да предостави на органите пълномощия да приемат мерки, включващи намеса в управлението на банкови групи при необходимост (и особено, но не изключително само в такива случаи, по отношение на приемащи депозити банки при възможен системен риск),

М.

като има предвид, че целта на рамка на равнище ЕС за трансгранично управление на кризи е също така да се регулират трансграничните банкови групи и отделни банки, извършващи трансгранични операции изключително чрез свои клонове; като има предвид, че следва да съществува и единна регулация по отношение на трансграничните банкови групи,

Н.

като има предвид, че за решителни действия в отговор на кризите се изисква съгласуван и цялостен подход, който да включва по-добър контрол (прилагане на новата структура на надзора на ЕС), по-добро законодателство (текущи инициативи като например свързаните с Директива 2006/48/ЕО, Директива 2006/49/ЕО, Директива 94/19/ЕО, с възнагражденията на ръководните кадри и др.), както и ефективна рамка на ЕС за управление на кризи за финансовите институции,

О.

като има предвид, че в обхвата на принципа „замърсителят плаща“ трябва да бъде включен и финансовият сектор предвид унищожителното въздействие на фалитите върху държавите, отделните сектори и в по-широк смисъл върху цялата икономика,

П.

като има предвид, че ранната намеса при кризи в банковия сектор и тяхното преодоляване следва да започне въз основа на ясно определени критерии, сред които недостатъчна капитализация, намалена ликвидност и влошаване на качеството и стойността на активите; като има предвид, че намесата следва да бъде обвързана със схеми за гарантиране на депозитите,

Р.

като има предвид, че е необходим строг кодекс на поведение на равнище ЕС за управляващите кадри, както и механизми за възпиране на неподходящо поведение, и те трябва да бъдат разработени в съответствие с международни инициативи от такъв характер,

С.

като има предвид, че е важно Комисията да извърши пълна оценка на въздействието, ако се разглежда въпросът дали нови насоки за управленските кадри биха били уместни,

Т.

като има предвид, че в рамките на три години след като започнат да действат Европейски банков орган (ЕБО), режим на ЕС за разрешаване на проблеми в банковия сектор, фонд на ЕС за финансова стабилност и звено за разрешаване на проблемите на банките, Комисията следва да проучи доколко е уместно да се разшири обхватът на рамката за управление на кризи, за да се включат други, небанкови финансови институции, включително, на без да се ограничава до тях, застрахователни дружества и лица, управляващи активи и фондове, и също така следва да проучи доколко е осъществимо и уместно създаването на мрежа от национални фондове за стабилност за всички институции, които не участват във Европейския фонд за финансова стабилност, както се предлага в препоръка 3 в приложението,

У.

като има предвид призивите да се избягва моралният риск с цел да не бъде поеман прекалено голям риск, както и за рамка, която да защитава системата, а не „нарушителите“, по-специално оздравителните фондове следва да не бъдат използвани като средство за изваждане на акционерите на банките от затруднено положение или за възнаграждаване на ръководните кадри за собствения им провал, като има предвид, че институциите, които се възползват от режим на ЕС за разрешаване на проблемите на банките в този контекст, следва да понесат последици, като например административни и компенсационни мерки; като има предвид, че премахването на моралния риск следва да стане водещ принцип на бъдещия финансов надзор,

Ф.

като има предвид, че настоящите икономически, финансови и социални проблеми, както и множество нови регулаторни изисквания относно банките, налагат постепенен и внимателен подход, но не следва да възпират един амбициозен и належащ дневен ред,

Х.

като има предвид, че прехвърлянето на активи в рамките на дадена банкова група следва да не застрашава в никакъв случай финансовата и ликвидната стабилност на прехвърлителя и следва да се извършва при справедлива пазарна оценка или цена; като има предвид, че следва да бъдат разработени ясни принципи за оценка на обезценени активи и за третиране на дъщерни дружества и клонове със седалище в приемащи страни,

Ц.

като има предвид, че Съюзът следва да изгради общо схващане за това, кой, какво, кога и как следва да предприеме в случай на криза във финансовите институции,

Ч.

като има предвид, че мерките, приложими в банковия сектор, следва да насърчават реалната икономика по отношение на нейното краткосрочно и дългосрочно финансиране и нейните потребности от инвестиции,

Ш.

като има предвид, че значителните несъответствия между националните регулаторни режими и режимите относно несъстоятелността трябва да бъдат преодолени чрез хармонизирана рамка и по-активен диалог между националните надзорни органи и органите в рамките на групите за трансгранична финансова стабилност,

Щ.

като има предвид, че нарастващите размери, сложност и взаимосвързаност както на регионално, така и на световно равнище показаха, че фалитът на институции, независимо от техния размер, може да предизвика последици в цялата финансова система, което налага въвеждането на ефективна рамка за разрешаване на кризи по отношение на всички банки, в един постепенен и разделен на няколко фази процес, като е препоръчително първоначално акцентът да бъде поставен върху институциите с най-висока концентрация на риск; като има предвид, че подобна рамка за разрешаване на кризи следва да отчита във възможно най-голяма степен усилията, които полагат международни форуми в същата посока,

Ю.

като има предвид, че ограничен брой банки (трансгранични банки със системно значение) представляват изключително високо равнище на системен риск предвид своята големина, сложност и взаимосвързаност в целия Съюз, поради което съществува належаща необходимост от целенасочен специален режим, налице е необходимост от по-справедливи като цяло режими за разрешаване на проблемите по отношение на другите трансгранични финансови институции,

Я.

като има предвид, че за да бъде една рамка на ЕС за управление на кризи ефективна, когато подпомага намеси, се изисква общ набор от правила, подходящи експертни познания и финансови ресурси, които следователно също трябва да бъдат основните стълбове на предложения приоритетен режим за трансграничните банки със системно значение,

АА.

като има предвид, че надзорът, правомощията за ранна намеса и мерките, свързани с разрешаване на проблемите, следва да бъдат разглеждани като три взаимосвързани стъпки от обща рамка,

АБ.

като има предвид, че бързодействащ специален режим за трансграничните банки със системно значение следва да се развие в средносрочен или дългосрочен план във всеобщ режим, който да обхване всички трансгранични финансови институции в Съюза и това следва да включва хармонизиран режим на ЕС по отношение на несъстоятелността,

АВ.

като има предвид, че всеки един фонд за стабилност, разработен на общоевропейска основа, следва да бъде защитен единствено за целите на бъдещото разрешаване на кризи и да не бъде използван за връщане на суми, свързани с предишни намеси, или за проблеми, произтичащи от финансовата криза от 2007-2008 г.,

1.

Отправя искане към Комисията да представи на Парламента до 31 декември 2010 г., въз основа на членове 50 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, едно или няколко законодателни предложения, свързани с рамка на ЕС за управление на кризи, Фонд на ЕС за финансова стабилност (Фонд) и звено за разрешаване на проблемите на банките, в съответствие с подробните препоръки в приложението по-долу, като се вземат предвид инициативи на международни организации като Г-20 и Международния валутен фонд (МВФ), за да бъдат гарантирани равнопоставени условия в световен мащаб и въз основа на задълбочен анализ на всички съществуващи алтернативи, включително оценка на въздействието;

2.

Потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.

Счита, че от финансова гледна точка изисканото предложение следва да бъде осигурено чрез подходящи бюджетни кредити (като се изключат вноските за фонда, които са задължение на участващите банки);

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.