ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/2

Решение на Съда (голям състав) от 4 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court), Обединено кралство) — Football Association Premier League Ltd, NetMed Hellas SA, Multichoice Hellas SA/QC Leisure, David Richardson, AV Station plc, Malcolm Chamberlain, Michael Madden, SR Leisure Ltd, Philip George Charles Houghton, Derek Owen (C-403/08), Karen Murphy/Media Protection Services Ltd (C-429/08)

(Съединени дела C-403/08 и C-429/08) (1)

(Спътниково излъчване - Предаване на футболни срещи - Приемане на излъчване посредством декодиращи спътникови карти - Декодиращи спътникови карти, правомерно пуснати на пазара на държава членка и използвани в друга държава членка - Забрана за търговия и използване в държава членка - Показване на предавания при незачитане на предоставени изключителни права - Авторско право - Право на телевизионно излъчване - Изключителни лицензии за излъчване на територията на една държава членка - Свободно предоставяне на услуги - Член 56 ДФЕС - Конкуренция - Член 101 ДФЕС - Ограничаване на конкуренцията с оглед на предмета - Правна защита на услугите, основаващи се на достъп под условие - Незаконно устройство - Директива 98/84/ЕО - Директива 2001/29/ЕО - Възпроизвеждане на произведения в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран - Изключение от правото на възпроизвеждане - Представяне на произведенията пред обществена аудитория в заведения - Директива 93/83/ЕИО)

2011/C 347/02

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court), Обединено кралство

Страни в главното производство

Ищци: Football Association Premier League Ltd, NetMed Hellas SA, Multichoice Hellas SA (C-403/08), Karen Murphy (C-429/08)

Ответници: QC Leisure, David Richardson, AV Station plc, Malcolm Chamberlain, Michael Madden, SR Leisure Ltd, Philip George Charles Houghton, Derek Owen (C-403/08), Media Protection Services Ltd (C-429/08)

Предмет

Преюдициални запитвания — High Court of Justice (Chancery Division), Queen's Bench Division (Administrative Court), Обединено кралство — Тълкуване на членове 28, 30, 49 и 81 ЕО, както и на член 2, букви а) и д), член 4, буква а) и член 5 от Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 година относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие (ОВ L 320, стр.54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 73), на член 2, член 3 и член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр.10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), на член 1, букви а) и б) от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215) и тълкуване на Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134) — Предоставяне срещу възнаграждение на изключителни права за предаването по спътник на футболни мачове — Търговия в Обединеното кралство с декодери, които са законно пуснати на пазара в друга държава членка и дават възможност да се получава картина от такива мачове в нарушение на предоставените изключителни права

Диспозитив

Понятието „незаконно устройство“ съгласно член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 година относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, трябва да се тълкува в смисъл, че то не се отнася нито до чуждестранните средства за декодиране — които предоставят достъп до услуги за спътниково излъчване, предоставяни от излъчваща организация, произвеждат се и се търгуват с разрешението на тази организация, но се използват против нейната воля извън географската зона, за която са доставени, — нито до тези, които са придобити или задействани чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес, или до тези, които са използвани в нарушение на договорно ограничение, допускащо използването им само за частни цели.

Член 3, параграф 2 от Директива 98/84 допуска национална правна уредба, която препятства използването на чуждестранни средства за декодиране, включително тези, които са придобити или задействани чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес, или тези, които са използвани в нарушение на договорно ограничение, допускащо използването им само за частни цели, тъй като подобна правна уредба не попада в координираната от тази директива област.

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че

—

не допуска правна уредба на държава членка, определяща като незаконни вноса, продажбата и използването в тази държава на чуждестранни средства за декодиране, които позволяват достъпа до кодирана услуга за спътниково излъчване с произход в друга държава членка и включваща обекти, защитени от правото на първата държава,

—

този извод не се поставя под съмнение нито от това, че чуждестранно средство за декодиране е било придобито или задействано чрез предоставянето на фиктивна идентичност и фиктивен адрес с намерение да се заобиколи разглежданото териториално ограничение, нито от това, че средството е използвано с търговски цели, макар да е било предназначено за частно ползване.

Клаузите на договор за изключителна лицензия, сключен между носител на права на интелектуална собственост и излъчваща организация, представляват забранено от член 101 ДФЕС ограничение на конкуренцията, когато създават задължение за организацията да не предоставя средства за декодиране, позволяващи достъпа до защитени обекти на носителя на права с оглед на тяхното използване извън територията, за която се отнася лицензионният договор.

Член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че правото на възпроизвеждане се простира и спрямо временните откъси от произведенията в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран, при условие че тези откъси съдържат елементи, които са израз на собственото интелектуално творение на съответните автори, като е необходимо да се разгледа съвкупността, състояща се от едновременно възпроизведените откъси, за да се установи дали то съдържа такива елементи.

Действията на възпроизвеждане като разглежданите по дело C-403/08, които са осъществени в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран, отговарят на посочените в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 условия и следователно могат да бъдат осъществявани без разрешение от носителите на съответните авторски права.

7.	Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти.

Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, трябва да се тълкува в смисъл, че няма отражение по отношение на правомерността на действия на възпроизвеждане, осъществени в паметта на спътников декодер и върху екран на телевизор.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/3

Решение на Съда (пети състав) от 6 октомври 2011 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-302/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Държавни помощи - Помощи, предоставени на предприятията на територията на Венеция и на Chioggia - Намаления на социални задължения - Възстановяване)

2011/C 347/03

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и E. Righini)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri и G. Aiello, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите мерки за съобразяване с членове 2, 5 и 6 от Решение 2000/394/ЕО от 25 ноември 1999 година на Комисията относно мерките за помощи в полза на предприятията на територията на Венеция и на Chioggia, предвидени от Закон № 30/1997 и Закон № 206/1995 относно намаления на социални задължения [нотифицирано под номер C(1999) 4268], (ОВ L 150, стр. 50)

Диспозитив

Като не е предприела в предвидените срокове всички необходими мерки за възстановяване от бенефициерите на помощите, отпуснати по силата на схемата за помощи, която е обявена за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар посредством Решение 2000/394/ЕО от 25 ноември 1999 година на Комисията относно мерките за помощи в полза на предприятията на територията на Венеция и на Chioggia, предвидени от Закон № 30/1997 и Закон № 206/1995 относно намаления на социални задължения, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 5 от това решение.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 256, 24.10.2009 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/4

Решение на Съда (първи състав) от 6 октомври 2011 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-493/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП - Свободно движение на капитали - Чуждестранни и национални пенсионни фондове - Корпоративен данък - Дивиденти - Освобождаване - Различно третиране)

2011/C 347/04

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и M. Afonso)

Ответник: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и H. Ferreira)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 63 ДФЕС и на член 40 ЕИП — Ограничения на движението на капитали — Чуждестранни и национални пенсионни фондове — Дивиденти — Облагане — Различно третиране

Диспозитив

1)	Като е предвидила освобождаване от корпоративен данък само за пенсионните фондове, които са местни лица на португалска територия, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и по член 40 от Споразумението за Европейско икономическо пространство от 2 май 1992 година.

2)	Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/4

Решение на Съда (осми състав) от 6 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien — Австрия) — Astrid Preissl KEG/Landeshauptmann von Wien

(Дело C-381/10) (1)

(Индустриална политика - Хигиена на храните - Регламент (ЕО) № 852/2004 - Монтиране на мивка в тоалетната на обект за търговия с храни)

2011/C 347/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Astrid Preissl KEG

Ответник: Landeshauptmann von Wien

Предмет

Преюдициално запитване — Unabhängiger Verwaltungssenat Wien — Тълкуване на глава I, точка 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ L 139, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 173) и по-специално на понятието „Handwaschbecken“ (мивка за измиване на ръце), употребено в текста на посочената разпоредба на немски език — Административен акт на държава членка, с който се разпорежда монтирането в тоалетните на кафене на мивка, снабдена със съоръжения за сапунисване и хигиенно подсушаване на ръцете

Диспозитив

Глава I, точка 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква мивката по смисъла на тази разпоредба да бъде предназначена единствено за измиване на ръцете и кранът за водата, както и съоръжението за подсушаване на ръцете да бъдат използвани, без да е необходим контакт с ръцете.

(1) ОВ C 274, 9.10.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/5

Решение на Съда (осми състав) от 6 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien — Австрия) — Erich Albrecht, Thomas Neumann, Van-Ly Sundara, Alexander Svoboda, Stefan Toth/Landeshauptmann von Wien

(Дело C-382/10) (1)

(Индустриална политика - Хигиена на храните - Регламент (ЕО) № 852/2004 - Продажба на тестени и сладкарски изделия на самообслужване)

2011/C 347/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat Wien

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Erich Albrecht, Thomas Neumann, Van-Ly Sundara, Alexander Svoboda, Stefan Toth

Ответник: Landeshauptmann von Wien

Предмет

Преюдициално запитване — Unabhängiger Verwaltungssenat Wien — Тълкуване на глава 9, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ L 139, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 173) — Предпазване на храните от замърсяване — Продажба на хляб и на сладкарски изделия на самообслужване — Административен акт на държава членка, с който се разпорежда монтирането на техническо съоръжение, възпрепятстващо клиентите да поставят обратно стока, след като са я пипали с ръце

Диспозитив

Глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, а именно в случай на кутии, предназначени за продажба на тестени и сладкарски изделия на самообслужване, обстоятелството, че на теория е възможно потенциален клиент да е пипнал с голи ръце предложените за продажба храни или да е кихнал върху тях, само по себе си не позволява да се заключи, че тези храни не са били предпазени от всякакво замърсяване, което би могло да ги направи негодни за консумация от човека, вредни за здравето или да ги замърси по такъв начин, че би било неразумно да се очаква да се консумират в това състояние.

(1) ОВ C 274, 9.10.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/5

Решение на Съда (пети състав) от 6 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof, Германия) — Finanzamt Deggendorf/Markus Stoppelkamp, в качеството на синдик за имуществото на г-н Harald Raab

(Дело C-421/10) (1)

(ДДС - Шеста директива - Член 21, параграф 1, буква б) - Определяне на мястото на данъчно привързване - Услуги, извършени от доставчик, който живее в държавата членка, в която се намират получателите на тези услуги, но мястото му на стопанска дейност е в друга държава членка - Понятие за чуждестранно данъчнозадължено лице)

2011/C 347/07

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt Deggendorf

Ответник: Markus Stoppelkamp, в качеството на синдик за имуществото на г-н Harald Raab

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги, извършени от доставчик, който живее в държавата членка, в която се намират получателите на тези услуги, но мястото му на стопанска дейност е в друга държава членка — Понятие за чуждестранно данъчнозадължено лице

Диспозитив

Член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 година, трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде разглеждано като „неустановено в страната данъчнозадължено лице“, достатъчно е данъчнозадълженото лице да е установило мястото на своята стопанска дейност извън тази страна.

(1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/6

Решение на Съда (пети състав) от 6 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal administratif de Limoges, Франция) — Philippe Bonnarde/Agence de Services et de Paiement

(Дело C-443/10) (1)

(Свободно движение на стоки - Количествени ограничения - Мерки с равностоен ефект - Внос от пребиваващо в държава членка лице на превозно средство, което вече е било регистрирано в друга държава членка - Екологичен бонус - Условия - Свидетелство за регистрация на демонстрационно превозно средство)

2011/C 347/08

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal administratif de Limoges

Страни в главното производство

Ищец: Philippe Bonnarde

Ответник: Agence de Services et de Paiement

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal administratif de Limoges — Тълкуване на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 74), изменена с Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 година (ОВ L 10, 2004 г., стр. 29 Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 189) — Внос от пребиваващо във Франция лице на превозно средство, което вече е било регистрирано в друга държава членка — Национална правна уредба, която поставя предоставянето на екологична премия в зависимост от представянето на удостоверение за демострационно превозно средство — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект

Диспозитив

Членове 34 и 36 ДФЕС не допускат правна уредба на държава членка, която за отпускане на помощта, наречена „bonus écologique — Grenelle de l'environnement“, при регистрацията в тази държава членка на внесени демонстрационни моторни превозни средства изисква в първото свидетелство за регистрация на подобни превозни средства да има отметка „демонстрационно превозно средство“.

(1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/6

Решение на Съда (трети състав) от 6 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Waldshut-Tiengen — Landwirtschaftsgericht, Германия) — Rico Graf, Rudolf Engel/Landratsamt Waldshut — Landwirtschaftsamt

(Дело C-506/10) (1)

(Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора - Равно третиране - Самостоятелно заети погранични работници - Договор за земеделска аренда - Аграрна структура - Правна уредба на държава членка, която допуска възражение срещу сключването на договор за аренда, ако продукцията, произведена на националната територия от швейцарски погранични земеделски производители, е предназначена за износ, без да бъде обмитявана, за Швейцария)

2011/C 347/09

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Waldshut-Tiengen — Landwirtschaftsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Rico Graf, Rudolf Engel

Ответник: Landratsamt Waldshut — Landwirtschaftsamt

Предмет

Преюдициално запитване — Amtsgericht Waldshut-Tiengen — Landwirtschaftsgericht — Тълкуване на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 година (ОВ L 114, 2002 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97 и поправки в ОВ L 353, 31.12.2009 г., стр. 71 и ОВ L 19, 23.1.2010 г., стр. 11) — Възражение на компетентния орган на съответната държава членка срещу продължаване изпълнението на договор за аренда на земеделска земя, намираща се в тази държава членка, по който страна е швейцарски земеделски производител, чието земеделско стопанство е установено в Швейцария — Национална правна уредба, позволяваща подобно възражение поради нарушаване на конкуренцията, тъй като селскостопанска продукция, произвеждана на съответните земеделските земи, е предназначена за износ извън вътрешния пазар на Общността

Диспозитив

Принципът на равно третиране, установен в член 15, параграф 1 от приложение I към Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда възможност за компетентния орган да направи възражение срещу договор за аренда на земеделска земя, която се намира в определен район от територията на същата тази държава, сключен между гражданин на последната и гражданин от пограничния район от другата договаряща страна, с мотива че отдадената под аренда земеделска земя се използва за произвеждането на селскостопанска продукция, напускаща вътрешния пазар на Съюза, без да бъде обмитявана, като по този начин се нарушава конкуренцията, ако тази правна уредба засяга със своето прилагане определено по-голям брой граждани на другата договаряща страна, отколкото граждани на държавата членка, на територията на която се прилага тази правна уредба. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали това обстоятелство е налице.

(1) ОВ C 30, 29.1.2011 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/7

Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Bíróság (Унгария) на 11 юли 2011 г. — Mostafa Abed El Karem El Kott и др./Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal, Върховен комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации

(Дело C-364/11)

2011/C 347/10

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Mostafa Abed El Karem El Kott, Chadi Amin A Radi, Kamel Ismail Hazem

Ответници: Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal, Върховен комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации

Преюдициални въпроси

За целите на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83 (1)

възможността за възползване от режима на директивата предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на защита, включени в приложното поле на директивата (статут на бежанец и признаване на субсидиарна закрила) в зависимост от избора на държавата членка, или не предполага автоматично никоя от тези форми, а означава единствено принадлежност към приложното поле на директивата спрямо лицата?

прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли наличие на някое от следните обстоятелства: пребиваване на лицето, което има право на подобна закрила или помощ, извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейността на организацията, невъзможност организацията вече да предоставя на съответното лице закрилата или помощта или евентуално независеща от волята на това лице пречка в следствие от легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?

(1) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/7

Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Bíróság (Унгария) на 1 август 2011 г. — Gábor Csonka и др./Република Унгария

(Дело C-409/11)

2011/C 347/11

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Bíróság

Страни в главното производство

Ищци: Gábor Csonka, Tibor Isztli, Dávid Juhász, János Kiss, Csaba Szontágh

Ответник: Република Унгария

Преюдициални въпроси

Транспонирала ли е унгарската държава, към момента на настъпване на причинените от ищците вреди, Директива 72/166/ЕИО (1), по-конкретно от гледна точка на задълженията по член 3 от посочената директива? Следва ли, ако това е така, да се приеме, че същата има непосредствено действие по отношение на ищците?

Може ли съгласно действащата общностна правна уредба частноправен субект, чийто права са нарушени поради това, че държавата не е транспонирала Директива 72/166/ЕИО, да изисква от тази държава изпълнение на предвиденото в посочената директива, като се позове срещу въпросната държава членка пряко на общностното законодателство, за да получи гаранциите, които същата е трябвало да ѝ предостави?

3.	Може ли съгласно действащата общностна правна уредба частноправен субект, чийто права са нарушени поради липса на транспониране на Директива 72/166/ЕИО, да иска на това основание обезщетение за вреди от държавата?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, длъжна ли е унгарската държава да предостави обезщетение за претърпените вреди било на ищците, било на пострадалите от причинените от тези ищци пътнотранспортни произшествия?

По-конкретно Директивата гласи следното: „Държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че всички задължителни застрахователни полици за гражданска отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства […], покриват на основата на единна премия цялата територия на Общността [що се отнася до причинените вреди]“.

5.	Може ли да се търси отговорност от държавата в случай, че вредата се дължи на грешка, допусната при изготвянето на нормативната уредба?

В съответствие ли е с Директива 72/166/ЕИО Правителствен указ № 190/2004 от 8 юни за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства [190/2004. (VI.8) Korm. rendelet a gépjármű üzembentartójának kötelező felelősségbiztosításról; наричан по-нататък „Правителствен указ № 190/2004“], в сила до 1 януари 2010 г., или пък Унгария не е транспонирала в унгарското право предвидените в посочената директива задължения?

(1) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/8

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgerichts Hamburg (Германия) на 26 август 2011 г. — Lagura Vermögensverwaltung GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen

(Дело C-438/11)

2011/C 347/12

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lagura Vermögensverwaltung GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Hafen

Преюдициален въпрос

При обстоятелства като по главното производство, а именно когато органите на трета държава не могат да проверят дали издаденият от тях сертификат се основава на невярно представяне на фактите, следва ли да се откаже на длъжника възможността да се позове на защита на оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б), втора и трета алинея от Митническия кодекс (1), когато обстоятелствата, от които следва невъзможността да се установи верността на сертификата за произход, не са извън сферата на износителя или прехвърлянето на доказателствената тежест съгласно член 220, параграф 2, буква б), трета алинея, initio от Митническия кодекс от митническите власти към длъжника предполага само или по-скоро, че напротив, причината за тази невъзможност е извън сферата на органите на страната на износа или се дължи на небрежност единствено от страна на износителя?

(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година. (ОВ L 311, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/8

Жалба, подадена на 25 август 2011 г. от Ziegler SA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 юни 2011 г. по дело T-199/08, Ziegler/Комисия

(Дело C-439/11 P)

2011/C 347/13

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ziegler SA (представители: J.-F. Bellis, M. Favart, A. Bailleux, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—	да се отмени Решението на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело T-199/08, Ziegler/Комисия и самият Съд да реши спора, предмет на това решение;

—

да се уважат направените в първа инстанция искания и при това положение да се отмени Решение C(2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП по дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване или, при условията на евентуалност, да се отмени глобата, наложена на жалбоподателя с това решение, или при условията на по-голяма евентуалност, да се намали значително посочената глоба;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква четири правни основания.

С първото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, доколкото в обжалваното решение е постановил, че Комисията имала законни основания да приеме въз основа на своите Насоки относно понятието за засягане на търговията между държавите членки, че нарушението, в което е упрекнат жалбоподателя, можело да засегне значително търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил правото на Съюза и по-специално член 296 ДФЕС, основното право на справедлив съдебен процес и общия принцип на равенство и недопускане на дискриминация, като е приел, че Комисията е изпълнила своето задължение за мотивиране, като се основала единствено на „много сериозния“ характер на нарушението, за да определи процента на продажбите, свързани с нарушението, използван за изчисляване на основния размер на глобата, наложена на жалбоподателя по силата на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (1).

С третото си правно основание дружеството Ziegler изтъква, че обжалваното решение не е мотивирано, доколкото то не давало отговор по правното основание, изведено от липсата на обективна безпристрастност на Комисията и с отхвърлянето на това правно основание нарушавало основните права на справедлив съдебен процес и на добра администрация.

Накрая, с четвъртото си правно основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е в разрез с правото на Съюза и най-вече с общия принцип на равенство и недопускане на дискриминация, поради това, че в него се приема, че Комисията не е анализирала правилно финансовото положение на жалбоподателя, без в същото време да се оспорва факта, че Комисията дори не разгледала възможността жалбоподателят да се ползва от намаление на глобата въз основа на параграф 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите при все, че тя предоставила на друго, санкционирано за същото нарушение предприятие намаление на глобата в приложение на горепосочената клауза.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/9

Жалба, подадена на 30 август 2011 г. от Team Relocations NV и др. срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по съединени дела T-204/08 и T-212/8, Team Relocations NV и др./Комисия

(Дело C-444/11 P)

2011/C 347/14

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Team Relocations NV, Amertranseuro International Holdings Ltd, Trans Euro Ltd, Team Relocations Ltd

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по съединени дела T-204/08 и T-212/08,

—

в случай, че Съдът реши да приложи член 61, параграф 1, второ изречение от Статута си,

—	да отмени член 1 от Решение C(2008) 926, окончателен на Комисията от 11 март 2008 годинa — Международни услуги по преместване, в частта му, в която се приема, че в периода януари 1997 г.—септември 2003 г. жалбоподателите са нарушили член 81 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП;

—	да отмени член 2 от същото решение на Комисията, в частта му, в която на жалбоподателите се налага глоба от 3,49 милиона евро;

—	при условията на евентуалност, значително да намали глобата, наложена на жалбоподателите с посоченото по-горе решение на Комисията;

—	при условията на евентуалност по отношение на предходното, да отмени член 2 от същото решение на Комисията, в частта му, в която се приема, че Amertranseuro International Holdings Ltd е солидарно отговорно за сумата от 1 300 000 EUR;

—

при условията на евентуалност по отношение на предходното, да разпореди на Комисията да разкрие кои фактори е взела предвид, за да предостави на Interdean NV 70 % намаление на глобата, която по принцип би трябвало да му се наложи, като след това предостави на Team Relocations възможност да обясни писмено защо тези основания се отнасят и за неговия случай,

—	при всички обстоятелства, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват девет правни основания.

Първо правно основание: нарушение на член 101 ДФЕС и свързаната с тази разпоредба практика на Съда на ЕС, изопачаване на доказателства, нарушение на правилата за разпределяне на тежестта на доказване и на задължението за мотивиране, доколкото с обжалваното решение се приема, че за периода януари 1997 г.—септември 2003 г. Team Relocations носи отговорност за „едно и също и продължавано нарушение“, посочено в член 1 от решението на Комисията.

Второ правно основание: нарушение на параграф 13 от Насоките на Комисията от 2006 г. относно метода за определяне на глобите, на правилата относно разпределяне на тежестта на доказване и на принципите in dubio pro reo и nulla poena sine culpa, доколкото с обжалваното решение се приема, че основният размер на глобата на жалбоподателите може да бъде изчислен въз основа на оборот, който няма отношение към твърдяното нарушение на Team Relocations.

Трето правно основание: нарушение на принципа на равно третиране и на принципа, че наказанията трябва да се определят конкретно за всеки нарушител, както и на практиката на Съда на ЕС по прилагането на тези принципи, нарушение на задължението за мотивиране и на правилата за разпределяне на тежестта на доказване, доколкото в обжалваното решение се приема, че в решението на Комисията може да се приложи процентна ставка от 17 % при изчисляване на основния размер на глобата на Team Relocations.

Четвърто правно основание: нарушение на задължението за мотивиране, на принципа на пропорционалност и на членове 7 и 23 от Регламент 1/2003 (1), доколкото в обжалваното решение се приема, че в Решението на Комисията би могло процентният дял на Team Relocations от „стойността на продажбите“ да се умножи по броя на годините, през които то е участвало в нарушението.

Пето правно основание: нарушение на принципа patere legem quam ipse fecisti и на задължението за мотивиране, доколкото в обжалваното решение се приема, че налагането на допълнителен размер от 17 % на Team Relocations е обосновано.

Шесто правно основание: нарушение на член 101 ДФЕС, на практиката на Съда на ЕС по тази разпоредба, на задължението за мотивиране, на принципа patere legem quam ipse fecisti и изопачаване на доказателствата, доколкото в обжалваното решение се приема, че в решението на Комисията правилно е установена липса на смекчаващи обстоятелства, които да обосноват значително намаляване на глобата на жалбоподателите.

Седмо правно основание: нарушение на член 101 ДФЕС, на принципа за недопускане на дискриминация и на задължението за мотивиране, доколкото в обжалваното решение се приема, че Amertranseuro International Holdings Ltd носи солидарна отговорност за сумата от 1 300 000 EUR.

Осмо правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност и на задължението за мотивиране, доколкото в обжалваното решение се приема, че наложената на Team Relocations глоба отговаря на изискванията за пропорционалност.

Девето правно основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, на задължението за мотивиране и на принципа patere legem quam ipse fecisti, доколкото в обжалваното решение се отхвърля осмото правно основание на Team Relocations и молбата на същото да се разпореди на Комисията да разкрие причините, поради които е предоставила на Interdean 70 % намаление на глобата.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/11

Жалба, подадена на 2 септември 2011 г. от Solvay SA срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 16 юни 2011 г. по дело T-186/06, Solvay SA/Европейска комисия

(Дело C-455/11 P)

2011/C 347/16

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Solvay SA (представители: O. W. Brouwer, advocaat, M. O'Regan, solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени точки 121—170 от съдебното решение,

—	да отмени точки 394, 395 и 402—427 от съдебното решение,

—

да постанови окончателно съдебно решение и да отмени обжалваното решение, доколкото в него се приема, че (a) жалбоподателят е нарушил член 81, параграф 1 ЕО между май 1995 г. и август 1997 г., и че (б) жалбоподателят е третото предприятие, което е изпълнило изискванията по точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., и следователно да намали наложената на жалбоподателя глоба или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството пред Общия съд и Съда на Европейския съюз.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две правни основания. В обжалваното съдебно решение Общият съд частично отхвърля подадената от жалбоподателя жалба за частична отмяна на Решение C(2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат).

С първото си правно основание жалбоподателят оспорва заключението на Общия съд, че е участвал в нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП между май 1995 г. и август 1997 г. Общият съд превишил правомощията си за контрол и допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че жалбоподателят е обсъждал и/или обменял информация за цените и търговската си стратегия с други предприятия: такъв извод не можело да се направи от текста на обжалваното решение. Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото като потвърдил заключението в обжалваното решение, че с общата им воля за ограничаване на конкуренцията обсъжданията, преговорите и обмена на информация между производителите на водороден пероксид (включително жалбоподателя), в неуспешен опит за установяване на споразумение за подялба на пазара (който не е довел до сключването на споразумение между тях), представляват нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, поради това, че те са били, в зависимост от случая, или подготвителни преговори и част от същото тайно споразумение като признат картел в областта на определянето на цени, сключен през август 1997 г., или съгласувана практика за „подготвяне на терена“ за този по-късен картел и/или представляват забранен обмен на информация между предприятията. С второто си правно основание жалбоподателят оспорва заключението на Общия съд, че Комисията не е превишила свободата на преценката си като е приела в обжалваното решение, че друго предприятие — Arkema — е изпълнило на 3 април 2003 г. изискванията по точка 21 от Известието от 2002 г. на Комисията относно сътрудничеството. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при определянето и прилагането на понятието „значителен принос за установяване на фактите“, и изопачил и допуснал явни грешки в преценката на доказателствата като приел, че изпратените по факс на 3 април 2003 г. от Arkema документи, без никакво придружаващо тяхното изпращане обяснение, имат значителен принос за установяване на фактите съгласно точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Общият съд допуснал и явни грешки при прилагане на правото и процесуални грешки, и изопачил доказателствата като приел, че Комисията може да достигне в обжалваното решение до заключение, различно от това в Решение C(2006) 2098 от 31 май 2006 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.645 — Метакрилати), в което тя е приела, че същият факс от 3 април 2003 г. на Arkema (който се отнася до разследвания на Комисията във връзка с няколко предполагаеми картели, включително за ВП и метакрилати) не отговаря на изискванията по точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. до предоставянето впоследствие от страна на Arkema на обяснения.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/12

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Brescia (Италия) на 9 септември 2011 г. — Gennaro Currà и др./Федерална република Германия

(Дело C-466/11)

2011/C 347/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Brescia

Страни в главното производство

Ищци: Gennaro Currà и др.

Ответник: Федерална република Германия

Встъпила страна: Италианска република

Преюдициални въпроси

Противоречи ли на член 6 [ДЕС] и на членове 17, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 18 декември 2000 г., въз основа на международните задължения на германската държава (член 2 и член 5, параграф 2 от Лондонската конвенция за задълженията на Германския Райх от 1953 г. и др.), претендираният гражданскоправен имунитет [на тази държава] спрямо италианските съдилища за обстоятелствата в настоящото производство (…), на който тя не може да се позовава считано от 11 март 2004 г. (Решение по дело Ferrini) и съгласно Споразумението [от Триест с италианското правителство от 18 ноември 2008 г.] за образуване на производство пред Международния съд (номер [на делото] 143/2008 по Общия опис), [ведно със] съответно приложимия италиански Закон № 89/2010, който прави неизпълними решенията на италианските съдилища по отношение на тежки престъпления срещу човечеството?

Прилагането на член 7 от Reichsbeamtenhaftungsgesetz (BGH, Решение от 26 юни 2003 г., III ZR 245/98 [и] Bundensverfassungsgericht, Решение от 15 февруари 2006 г., 2 Bvr 1476/03) относно военните престъпления и престъпленията против човечеството, което изключва за европейските граждани правото на обезщетение от германската държава за разлика от член 2 от Лондонската конвенция за задълженията на Германския Райх от 1953 г., уврежда ли правата на ищците на основание член 17 и член 47 от Хартата на основните свободи на Европейския съюз до 11 март 2004 г. (Решение по дело Ferrini) и поради това позоваването на изтекла давност противоречи ли на общностни задължения и по-конкретно на член 3 и член 4, параграф 3, алинея последна [ДЕС] и на принципа „non conceditur contra venire factum proprio“?

Направеното от ответника Федерална република Германия възражение за съдебен имунитет противоречи ли на член 4, параграф 3, алинея последна и на член 21 [ДЕС], доколкото изключва гражданската отговорност, основана на общите европейски принципи (член 340 [ДФЕС]), по отношение на ответника за извършено от него нарушение на международното право (забрана на робството и на принудителния труд) спрямо граждани на друга държава членка?

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/12

Жалба, подадена на 9 септември 2011 г. от Audi AG и Volkswagen AG срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 6 юли 2011 г. по дело T-318/09, Audi AG, Volkswagen AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

(Дело C-467/11 P)

2011/C 347/18

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Audi AG, Volkswagen AG (представител: P. Kather, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението на Общия съд от 6 юли 2011 г. по дело T-318/09;

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 май 2009 г. (преписка R 226/2007-1);

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното решение на Общия съд нарушавало член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно марката на Общността (1), тъй като материалното общностно право било неправилно приложено. Знакът „TDI“ не бил описателен. Общият съд неправилно приел, че съответните потребители го възприемат незабавно и без други разсъждения като съкращение на определено техническо свойство. Това не било така, тъй като, от една страна, „TDI“ не било каквото и да било съкращение, и от друга страна, за това съкращение съществували многобройни езикови комбинации. Поради това изискването за възприемане, което да е „незабавно и без други разсъждения“, във всеки случай не било изпълнено. Освен това жалбоподателите считат, че служебното начало по член 76, параграф 1, първо изречение от Регламента относно марката на Общността е нарушено, тъй като СХВП не доказала, че е налице абсолютно основание за отказ за предоставяне на защита.

Освен това принципът на равно третиране бил нарушен, тъй като между знака „TDI“ и регистрираните знаци „CDI“ и „Hol“ съществувала директна и конкретна връзка, поради което всички те трябвало да бъдат третирани равно. Такова третиране обаче не било налице, след като знакът „TDI“ не бил регистриран.

Обжалваното решение нарушавало член 7, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността, тъй като, от една страна, не било необходимо да се доказва придобиване на отличителен характер чрез използване в цялата Общност, и от друга страна, Общият съд преценил погрешно от правна гледна точка фактите, които са в основата на спора. Представянето на доказателства не било необходимо, тъй като тълкуването на Съда в Решение по делото Pago (2) на член 9 от Регламента относно марката на Общността не било относимо към неговия член 7. Освен това доказателствата за възприемането от потребителите били погрешно преценени от Общият съд. По-специално Общият съд не преценил правилно указателното въздействие на националните регистрации. Общият съд не взел предвид и големия пазарен дял и високия оборот от продажбите на „TDI автомобилите“, като пропуснал също да отчете в правните си съображения свързаното с тях рекламно влияние.

Накрая, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като е приел, че знакът „TDI“ не може да се използва като марка. Тази преценка била погрешна и противоречала на общностното право, тъй като знакът „TDI“ можел да се използва като марка в каквато и да било форма.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(2) Решение на Съда от 6 октомври 2009 г. по дело Pago International; C-301/07, Сборник, стр. I-9429.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/13

Жалба, подадена на 19 септември 2011 г. от Sepracor Pharmaceuticals (Ireland) Ltd срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 4 юли 2011 г. по дело T-275/09, Sepracor Pharmaceuticals (Ireland) Ltd/Европейска комисия

(Дело C-477/11 P)

2011/C 347/20

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sepracor Pharmaceuticals (Ireland) Ltd (представители: I. Dodds-Smith, Solicitor, D. Anderson QC, J. Stratford, Barrister)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли:

—	да се отмени определението на Общия съд;

—	да се обяви жалбата за отмяна на Sepracor за допустима и спорът да се реши в негова полза (по въпроса за същественото процесуално изискване) и/или делото да бъде върнато на Общия съд, който да разгледа по същество жалбата за отмяна;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и тези, направени в първа инстанция във връзка с възражението за недопустимост, и

—	Съдът да не се произнесе по въпроса за останалите разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение, с което неговата жалба е отхвърлена като недопустима, трябва да бъде отменено на следните две правни основания:

а)	Нарушение на правото на жалбоподателя на достъп до правосъдие и на правото на ефективни правни средства за защита

б)	Нарушение на съществено процесуално изискване, произтичащо от това, че били взети предвид на становищата на трети лица, като това твърдение за нарушение било изтъкнато пред Общия съд, но не било разгледано от същия.

Нарушение на правото на достъп до правосъдие и на правото на ефективни правни средства за защита

През юли 2007 г. жалбоподателят подава заявление по реда на централизираната процедура за издаване на разрешение за неговия продукт Lunivia, подкрепено от изчерпателно и скъпо изследване, в основата на което стоял аргументът, че Lunivia отговаря на изискванията за централизирано оценяване като нова активна съставка („НАС“) в съответствие с член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 726/2004 (1). Налице били няколко съществени основания в полза на това продуктът на жалбоподателя представлява нова активна съставка и като такава той бил приет за централизирана оценка от EMA.

В оспорваното решение залегнало окончателното становище на Комисията, че Lunivia не следва да се разглежда като НАС (което на практика представлява отрицателен отговор по въпроса дали то отговаря на изискванията). Това решение имало правни последици, по-конкретно то довело до премахване на защитата срещу кръстосани референции от страна последващи заявители на генерични лекарствени продукти и срещу използването на копия на разрешителни през период от 10 години.

При тези обстоятелства жалбоподателят нямал друг избор освен да оттегли своята жалба. Издаването на централизирано разрешително за пускане на пазара без научните данни от досието на жалбоподателя да бъдат защитени посредством предоставянето на статуса на НАС, давало възможност на заявителите на генерични лекарствени продукти в целия ЕС да се ползват незабавно от ценните предклинични и клинични данни, съдържащи се в това досие. Нито една новаторска фармацевтична компания не би позволила това да се случи. „Правните средства за защита“ на жалбата за отмяна, заедно с обезпечителните мерки се оказали неефективни, тъй като те не могли да предотвратят тези необратими обстоятелства.

Ето защо единствената възможност да се намери практическо и ефективно решение (а не теоретично и илюзорно такова) се изразява във възможността за отмяна на оспорваното решение.

В тази връзка жалбоподателят се основава, inter alia, на:

а)	правото на достъп до правосъдие и правото на ефективни правни средства за защита, защитени с членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз

б)	изискването процесуалните правила относно жалбите, подавани до съдилищата на Съюза, да бъдат тълкувани в съответствие с тези принципи

в)	съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и тази на националните съдилища

г)	политическите съображения, свързани с взаимодействието между централизираната процедура и националните процедури

д)

Съдебната практика на Съда относно:

1.	разделението на властите

2.	допустимостта на жалбите срещу актове, с които се слага край на особени и отделни производства

3.	наличието на адекватна правна защита

4.	разкриването на поверителна информация.

Нарушение на съществено процесуално изискване

Общият съд дори не разгледал твърдението на Sepracor относно нарушението на съществено процесуално изискване, произтичащо от това, че били взети предвид становищата на трети лица. Обстоятелството, че Sepracor не било информирано за становищата, които са били получени и взети предвид, до приемането на решение довел до нарушение на правото на изслушване, което е основен принцип на правото на ЕС.

(1) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/15

Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. от Mitsubishi Electric Corp. срещу Решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 12 юли 2011 г. по дело T-133/07, Mitsubishi Electric Corp./Европейска комисия

(Дело C-489/11 P)

2011/C 347/24

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mitsubishi Electric Corp. (представители: R. Denton, Solicitor, J. J Vyavaharkar, Solicitor, K. Haegeman, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени съдебното решение в частта му, с която се отхвърля подадената от Melco жалба пред Общия съд,

—	да отмени онези членове от решението на Комисията, които не са отменени с обжалваното съдебно решение, в частта им, в която се отнасят до Melco и до TMT&D за времето, през което Melco е солидарно отговорно с Toshiba за действията на TMT&D,

—	при всички положения да постанови, че Комисията следва да заплати направените от нея разноски, както и направените разноски от Melco във връзка с настоящото производство и във връзка с производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва, че Общият съд е допуснал значителни грешки при прилагането на правото при преценката на доказателствата относно наличието на твърдяното „общо споразумение“:

—	Общият съд изопачил доказателствата за наличие на „общо споразумение“.

—	Общият съд приложил неправилно правилата за проверка на доказателствата и установения в съдебната практика принцип, че изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства.

—	Общият съд приложил неправилно съдебната практика относно правилата за доказването и претеглянето на доказателствата, като заключил, че изявлението на г-н М можело да бъде прието за достоверно и имало доказателствена стойност.

—	Общият съд приложил неправилно разпоредбите относно потвърждението по отношение на отговора на Fuji по изложението на възраженията.

—	Общият съд не взел предвид цялостното въздействие на отделните нарушения от страна на Комисията на правото на защита на Melco и на правото му на изслушване.

—	Общият съд нарушил правото на защита на Melco, и по-специално презумпцията за невиновност, тъй като изискал от Melco да доказва отрицателни факти, за да докаже, че Melco не е извършило нарушение.

—	Общият съд нарушил презумпцията за невиновност и приложил неправилно правните принципи, тъй като отказал да вземе предвид другото възможно обяснение.

Жалбоподателят посочва също така, че при преценката на претендираната продължителност на твърдяното нарушение, Общият съд допуснал сериозни пропуски при прилагането на правото:

—	Общият съд не доказал надлежно претендираната продължителност на твърдяното нарушение.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/16

Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Mercato San Severino (Италия) на 26 септември 2011 г. — Ciro Di Donna/Società imballaggi metallici Salerno Srl (SIMSA)

(Дело C-492/11)

2011/C 347/25

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di Pace di Mercato San Severino

Страни в главното производство

Ищец: Ciro Di Donna

Ответник: Società imballaggi metallici Salerno Srl (SIMSA)

Преюдициални въпроси

„Допускат ли членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница, както е приета на 12 декември 2007 г. в Страсбург, Директива 2008/52/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, основният принцип на правото на Съюза на ефективна съдебна защита и по принцип правото на Съюза като цяло въвеждането в държава членка на Европейския съюз на правна уредба като установената в Италия със Законодателен декрет № 28/2010 и с Министерски указ № 180/2010, изменен с Министерски указ № 145/2011, според която:

—	съдът може, в последващото съдебно производство, да направи доказателствени изводи в ущърб на страната, която, без наличието на основателна причина, не е участвала в процедура по задължителна медиация,

—

съдът трябва да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, която е отхвърлила предложение за споразумение, отнасящи се до периода след отправянето на предложението, и да я осъди да възстанови разноските, направени от загубилата страна през същия период, както и да внесе в държавния бюджет допълнителна сума, съответстваща на сумата, която вече е платена за дължимата държавна такса (стандартна такса), ако съдебното решение, с което се произнася по образуваното след оправянето на отхвърленото предложение съдебно производство, съответства изцяло на съдържанието на това предложение,

—	съдът, като се позове на сериозни и извънредни причини, може да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, за възнаграждението на медиатора и на вещото лице, дори когато постановеното в съдебното производство не съответства изцяло на съдържанието на предложението,

—	съдът трябва да осъди страната, която, без наличието на основателна причина, не е участвала в процедурата по медиация, да внесе в държавния бюджет сума, която съответства на дължимата за съдебното производство стандартна такса,

—	медиаторът може, дори трябва, да направи предложение за споразумение, дори при липсата на съгласие между страните и при неучастие на страните в процедурата,

—	срокът, в който трябва да приключи опитът за медиация, може да достигне до четири месеца,

—

дори след изтичането на четиримесечния срок от започване на процедурата по медиация, съдебното производство може да се образува само след получаването от секретариата на медиаторската организация на съставения от медиатора протокол за липсата на споразумение, в който се излага отхвърленото предложение,

—	не е изключено процедурите по медиация да се умножат — с произтичащото от това удължаване на сроковете за решаване на спора — толкова пъти колкото са новите искания, направени редовно в ход на междувременно образуваното съдебно производство,

—

разноските за процедурата по задължителна медиация са поне два пъти по-големи от тези за съдебното производство, което процедурата по медиация се стреми да избегне, и непропорционалността се увеличава съществено с увеличаването на стойността на спора (като може да се стигне до там, че разноските за медиацията да бъдат над шест пъти по-големи от разноските за съдебното производство) или с увеличаването на сложността на спора (възможно е да възникне необходимостта от назначаване на вещо лице, разноските за което се разпределят между страните в процедурата, което да подпомогне медиатора по спорове, които изискват специални технически познания, като направеното от вещото лице експертно заключение или извлечената от това заключение информация не могат да се ползват в последващото съдебно производство)“.

(1) ОВ L 136, стр. 3.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/17

Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. от United Technologies Corp. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-141/07, United Technologies Corp./Европейска комисия

(Дело C-493/11 P)

2011/C 347/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: United Technologies Corp. (представители: A. Winckler, avocat, J. Temple Lang, solicitor, C.J. Cook, advocate, D. Gerard, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд,

—	въз основа на представените пред него доказателства да отмени частично решението на Комисията и да намали размера на наложените с него глоби или, ако намери за необходимо, да отмени решението на Общия съд и да върне делото на последния за повторна проверка на релевантните факти,

—	да осъди Комисията да заплати разноските, направени във връзка с настоящото производство и с производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

В рамките на първото правно основание жалбоподателят оспорва извода на Общия съд, че Комисията основателно е подвела UTC под отговорност за действията на GTO и на дъщерните дружества на Otis. Това правно основание се подразделя на три части. Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на материалното право, като не се съобразил с установения критерий за оборване на презумпцията, че дружество майка носи отговорност, ако притежава целия капитал на дъщерните си дружества. Второ, възприетото от Общия съд тълкуване на критерия за оборване на презумпцията за носене на отговорност било в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз. Трето, Общият съд не изложил пълни мотиви за преценката на посочените от UTC случаи на оборване на презумпцията за носене на отговорност.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изложил пълни мотиви и е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал твърдението на UTC относно липсата на равно третиране между него и MEC.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/18

Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. от Otis Luxembourg Sàrl, по-рано General Technic-Otis Sàrl, Otis SA, Otis BV, Otis Elevator Company, Otis GmbH & Co. OHG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-141/07, Otis Luxembourg Sàrl, по-рано General Technic-Otis Sàrl, Otis SA, Otis BV, Otis Elevator Company, Otis GmbH & Co. OHG/Европейска комисия

(Дело C-494/11 P)

2011/C 347/27

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Otis Luxembourg Sàrl, по-рано General Technic-Otis Sàrl, Otis SA, Otis BV, Otis Elevator Company, Otis GmbH & Co. OHG (представители: A. Winckler, avocat, J. Temple Lang, solicitor, C.J. Cook, advocate, D. Gerard, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени решението на Общия съд,

—	въз основа на представените пред него доказателства да отмени частично решението на Комисията и да намали размера на наложените с него глоби или, ако намери за необходимо, да отмени решението на Общия съд и да върне делото на последния за повторна проверка на релевантните факти,

—	да осъди Комисията да заплати разноските, направени във връзка с настоящото производство и с производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

В рамките на първото правно основание жалбоподателите оспорват извода на Общия съд, че Комисията основателно е подвела Otis SA под отговорност за нарушението, извършено от GTO в Люксембург. Това правно основание се подразделя на четири части. Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на материалното право, като приложил неправилно критерия, изведен от този съд в Решение по дело Akzo Nobel/Комисия (C-97/08 P), и понятието за едно-единствено предприятие. Второ, той превишил пределите на правомощията си, като се основал на фактически обстоятелства, които не са посочени в решението на Комисията и не се съдържат в преписката по производството пред нея. Трето, Общият съд неправилно квалифицирал естеството и обхвата на правоотношението между GTO и Otis SA и изопачил фактите. Четвърто, той не изложил пълни мотиви за извода си, че не е налице неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ за равно третиране на дружествата майки на GTO и MEE.

В рамките на второто правно основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото, като е приел, че началният размер на глобата за извършеното в Германия нарушение е изчислен правилно. Това правно основание се подразделя на две части. Първо, Общият съд тълкувал неправилно Насоките относно метода за определяне размера на глобите от 1998 г., като приел, че Комисията не била длъжна да отчита обхвата на засегнатия пазар при определяне на началния размер на глобата. Второ, Общият съд не изложил пълни мотиви относно определянето на обхвата на засегнатия пазар и разделянето на участниците по категории.

В рамките на третото правно основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото и е превишил пределите на правомощията си, като не е признал възможността Otis да се ползва от „частично освобождаване от глоба“ в съответствие с последния параграф на член 23, буква б) от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Правното основание се подразделя на две части. Първо, Общият съд не приложил правилния критерий за „частично освобождаване от глоба“, превишил пределите на правомощията си, като заместил преценката на Комисията със собствената си преценка на представените от Otis доказателства, и нарушил установените правила във връзка с доказването. Второ, Общият съд тълкувал неправилно задължението на Комисията за мотивиране.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/18

Жалба, подадена на 27 септември 2011 г. от Toshiba Corp. срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 12 юли 2011 г. по дело T-113/07, Toshiba Corp./Европейска комисия

(Дело C-498/11 P)

2011/C 347/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Toshiba Corp. (представители: J.F. MacLennan, Solicitor, A. Schulz, Rechtsanwalt, A. Dawes, Solicitor, S. Sakellariou, Δικηγόρος)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, с която се отхвърля жалбата на Toshiba за отмяна на член 1 от решението и да отмени оспорваното решение;

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за постановяване на решение в съответствие с решението на Съда по въпросите на правото и при всички случаи,

—	да осъди Комисията да заплати на Toshiba направените от него разноски, включително тези, направени в производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото като е отхвърлил искането за отмяна на член 1 от Решението:

а)	грешка при прилагане на правото, доколкото е заключил, че писмените свидетелски показания на ABB позволяват да се констатира наличието на общо споразумение;

б)	грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че са налице както преки, така и непреки доказателства за наличието на общо споразумение;

в)	грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че Toshiba е участвало едновременно в единствено нарушение и в продължавано нарушение, и

г)	грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че правото на защита на Toshiba не е било нарушено поради несъобщаването на няколко оневиняващи свидетелски показания.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/19

Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. от Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV и Schindler Deutschland Holding GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 28 септември 2011 г. по дело T-138/07, Schinder Holding Ltd и др./Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-501/11 P)

2011/C 347/29

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH (представители: R. Bechtold и W. Bosch, както и проф. д-р J. Schwarze)

Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат:

1.	да се отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. (дело T-138/07);

2.	да се отмени Решение на Комисията от 21 февруари 2007 г. (COMP/E-1/38.823 — Асансьори и ескалатори); при условията на евентуалност, да се отменят или намалят глобите, наложени на жалбоподателите с това решение;

3.	при условията на евентуалност спрямо исканията по точки 1 и 2, делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с указанията на Съда;

4.	при всички случаи Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производствата пред Общия съд и пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите посочват тринадесет основания за обжалване:

—	първо, Общият съд е нарушил принципа на разделението на властите и изискването за справедлив процес, като е приел, че Комисията е компетентна да налага глоби, без да е упражнил пълен контрол върху решението ѝ;

—	второ, Общият съд е нарушил принципа за прякото доказване, като е приел, че е допустима досегашната практика на Комисията да използва като доказателство показанията на лица, подали заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер;

—	трето, Общият съд е нарушил принципа на законност (член 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък „ЕКПЧ“), като е приел, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1) е достатъчно конкретно законово основание за налагането на глоби;

—	четвърто, Общият съд не е съобразил обстоятелството, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите са нищожни поради липсата на компетентност на Комисията;

—	пето, Общият съд неправилно е приел, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите не са в разрез със забраната на обратното действие и принципа за защита на оправданите правни очаквания;

—

шесто, Общият съд е нарушил изискването за вина и презумпцията за невиновност (член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“, и член 6, точка 2 ЕКПЧ), доколкото не е счел за необходимо да установи и не е установил, че съответните предприятия носят отговорност за нарушенията, извършени от сътрудници;

—

седмо, Общият съд неправилно е приел, че Schindler Holding също носи отговорност за нарушенията. В това отношение приложените принципи за отговорността на дружеството майка накърнявали правомощията на държавите членки. Освен това Общият съд не съобразил практиката на Съда и нарушил презумпцията за невиновност (член 48, параграф 1 от Хартата и член 6, точка 2 ЕКПЧ);

—	осмо, Общият съд неправилно е приел, че не са надвишени таваните по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003;

—	девето, нарушено е правото на собственост на Schindler Holding, доколкото действието на глобата било равносилно на отнемане на собственост (член 17, параграф 1 от Хартата, член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ);

—	десето, Общият съд неправилно е приел, че определените от Комисията твърде високи основни размери на глобите са оправдани;

—

единадесето, Общият съд неправилно е приел, че отказът на Комисията да вземе предвид някои особени обстоятелства като смекчаващи не съставлява нарушение. В това отношение Общият съд в частност не съобразил доброволното преустановяване на нарушението в Германия и мерките на жалбоподателите за отстраняването на това нарушение;

—

дванадесето, Общият съд неправилно е приел, че Комисията основателно е определила твърде малки намаления на глобите по реда на Известието относно сътрудничеството или изобщо не ги е намалила. В това отношение Общият съд не взел предвид оказаното от жалбоподателите сътрудничество. Освен това той не съобразил, че Комисията неправилно е определила твърде малки намаления на глобите за оказаното сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството;

—	тринадесето, Общият съд допуснал нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото приел, че размерът на глобите е законосъобразен.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/20

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 30 септември 2011 г. — Vivaio dei Molini Azienda Agricola Porro Savoldi ss/Autorità per la Vigilanza sui Contratti Pubblici di lavori, servizi e forniture

(Дело C-502/11)

2011/C 347/30

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Vivaio dei Molini Azienda Agricola Porro Savoldi ss

Ответник: Autorità per la Vigilanza sui Contratti Pubblici di lavori, servizi e forniture

Преюдициални въпроси

По принцип общностната правна уредба, и по-специално член 6 от Директива 93/37/ЕИО (1) (впоследствие член 4 от Директива 2004/18/ЕО (2)), допуска ли национална правна уредба (като член 10, параграф 1, буква а) от Закон № 109 от 1994 г., впоследствие член 34, параграф 1, буква а) от Законодателен декрет № 163 от 2006 г.), която разрешава в процедури за възлагане на обществени поръчки да участват единствено дружествата, които упражняват търговска дейност, и по този начин изключва някои предприемачи (като гражданските дружества), които не упражняват обикновено и преимуществено подобен вид дейност; или с оглед на специалната уредба и особения имуществен режим на гражданските дружества въпросната забрана е рационална и недискриминационна?

При отрицателен отговор на първия въпрос, следва до Съда да бъде отправен следният посочен по-долу допълнителен въпрос:

Допустимо ли е от гледна точка на общностната правна уредба, и по-специално на член 6 от Директива 93/37/ЕИО (впоследствие член 4 от Директива 2004/18/ЕО), както и на принципа на свобода на правно-организационните форми на субектите, допускани до участие в поръчки, националният законодател да ограничава — чрез забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки — дееспособността на предприемач (или според разпоредбата на Директива 2004/18/ЕО, на икономически оператор), като се имат предвид особеностите, характеризиращи националната уредба на този предприемач, или това ограничение е в нарушение на принципите на рационалност и недопускане на дискриминация?

(1) ОВ L 199, стр. 54.

(2) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; поправка в OB L 182, 2008 г., стр. 282.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/21

Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. от ThyssenKrupp Elevator (CENE) GmbH, по-рано известно като ThyssenKrupp Aufzüge GmbH, и ThyssenKrupp Fahrtreppen GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 30 септември 2011 г. по съединените дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия

(Дело C-503/11 P)

2011/C 347/31

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: ThyssenKrupp Elevator (CENE) GmbH, по-рано известно като ThyssenKrupp Aufzüge GmbH, и ThyssenKrupp Fahrtreppen GmbH (представител: адв. K. Blau-Hansen, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят:

—

да се отмени изцяло Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. по съединените дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата в първоинстанционното производство и доколкото се отнася до жалбоподателите;

—	при условията на евентуалност, да се намали още повече глобата, наложена на жалбоподателите по силата на член 2 от обжалваното решение на Европейската комисия от 21 февруари 2007 г.;

—	при условията на евентуалност спрямо предходното, делото да се върне на Общия съд за ново произнасяне от негова страна;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите насочват своята жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. по дело T-144/07 и др. (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия), доколкото с това решение се отхвърля жалбата, подадена от тях на 7 май 2007 г. срещу Решение C(2007) 512 окончателен на Европейската комисия от 21 февруари 2007 г. (преписка COMP/E-1/38.823 — Асансьори и ескалатори), и доколкото се отнася до жалбоподателите.

Жалбоподателите се позовават на липсата на компетентност на Комисията, съществено процесуално нарушение, нарушение на Договора за ЕО, на ДФЕС и на правните норми, които трябва да се съблюдават при прилагането на тези договори, както и на злоупотреба с власт и нарушения на основните права, които жалбоподателите развиват в четири правни основания.

На първо място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки компетентността на Комисията за започване на производство за нарушение. Те считат, че Общият съд трябвало да констатира нищожността на решението на Комисията поради неприложимостта на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО), тъй като локалните нарушения, за които те биват упреквани, не са били в състояние да засегнат търговията между държави членки. Дори член 101 ДФЕС действително да бе приложим, Общият съд трябвало да констатира, че във всеки случай по силата на Известието относно Европейската мрежа по конкуренция системата на паралелна компетентност, въведена от Регламент 1/2003 (1), представлявала пречка за компетентността на Комисията. На последно място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд не се е съобразил с факта, че започването a posteriori на производството от Комисията противоречи на основните принципи за правна сигурност и законоустановеност в областта на наказанията.

На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки решението на Комисията в частта, където се прави извод за солидарната отговорност на жалбоподателите въз основа на общия оборот на ThyssenKrupp AG. По този начин обжалваното съдебно решение е нарушило член 23 от Регламент 1/2003, принципа на правовата държава, както се проявява той в принципа за законоустановеност на наказанията („nulla poena sine lege“), принципа за пропорционалност на наказанията, принципа, според който всяко съмнение е в полза на обвиняемия („in dubio pro reo“), и наказателноправния принцип, според който наказанието е следствие от нарушение („nulla poena sine culpa“). Жалбоподателите считат, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото се основава върху постулата, според който дъщерно дружество образува със своето дружество майка (и другите дружества от групата) една стопанска единица, като това обосновава тяхната солидарна отговорност. От друга страна, независимо от горепосоченото твърдение за нарушение, жалбоподателите поддържат, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с принципа „nulla poena sine culpa“, доколкото те са солидарно санкционирани да заплатят глоба заедно с тяхното дружество майка. При условията на евентуалност жалбоподателите упрекват Общия съд, че е потвърдил тази солидарна отговорност въпреки липсата на определяне на дела от глобата, полагащ се на всяко дружество в отношенията му с неговите солидарни съдлъжници.

На трето място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е постановил решението си в нарушение на задължението за пространна проверка, което правото му възлага, тъй като, от една страна, е упражнил само недостатъчен контрол върху пропорционалността на определените от Комисията основна сума на глобата и възпиращ мултипликатор и тъй като, от друга страна, Общият съд не е упражнил в достатъчна степен контрол върху адекватното отчитане от Комисията на оказаното от жалбоподателите сътрудничество, като по този начин е нарушил основното право на справедлив съдебен процес и принципа на съдебна защита, който това право включва.

На четвърто място, жалбоподателите се позовават на нарушение на принципа на пропорционалност и принципа на равенство при определянето на основната сума на глобата, наложена поради нарушението, отнасящо се до Германия, с мотива, че при определяне на основната сума за изчисление на глобата е взет предвид несвързан с това оборот, въпреки съществуването на императивни съображения срещу такъв подход. Жалбоподателите считат, че диференцираните мотиви, които Общият съд е посочил в това отношение, са били подходящи, но че той незаконосъобразно е пропуснал да приложи същото разграничение спрямо жалбоподателите.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/22

Жалба, подадена на 30 септември 2011 г. от ThyssenKrupp Ascenseurs Luxemburg Sàrl срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия

(Дело C-504/11 P)

2011/C 347/32

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ThyssenKrupp Ascenseurs Luxemburg Sàrl (представител: T. Schaper)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (осми състав) на13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да се намали съразмерно глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от обжалваното решение на Европейската комисия от 21 февруари 2007 г.,

—	при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящото жалбоподателят обжалва решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-148/07 и др. (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата, подадена на 7 май 2007 г. срещу Решение на Европейската комисия C(2007) 512 окончателен от 21 февруари 2007 година по дело COMP/E-1/38.823 — Асансьори и ескалатори, и доколкото се отнася до жалбоподателя.

Жалбоподателят посочва общо три правни основания, сред които липса на компетентност на Комисията, нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на ДЕО, съответно ДФЕС и на разпоредбите по тяхното прилагане, както и злоупотреба с власт и нарушаване на основни права.

На първо място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил компетентността на Комисията за провеждане на производството. Той е на мнение, че Общият съд е трябвало да отмени решението на Комисията поради неприложимост на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО), тъй като ограниченото по териториален обхват твърдяно нарушение не би могло да засегне търговията между държавите членки. Дори и да е смятал, че член 101 ДФЕС е приложим, Общият съд е трябвало да съобрази, че компетентността на Комисията във всички случаи противоречи на въведената с Регламент № 1/2003 (1) система на успоредните правомощия в съответствие с Известието за ЕМК. Накрая, Общият съд не е взел предвид, че последващото образуване на производството от страна на Комисията представлява нарушение на утвърдения с първичното право принцип за законоустановеност на наказанията.

На второ място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията, че жалбоподателят отговаря солидарно със своите дъщерни дружества и че следва да се вземе предвид цялостният оборот на групата ThyssenKrupp AG. В този смисъл решението нарушава член 23 от Регламент № 1/2003 и принципите на правовата държава, и по-специално принципа nulla poena sine lege, принципа за съразмерност на наказанието, принципа in dubio pro reo и принципа за наказуемост само на виновните деяния. Решението е неправилно, доколкото с него се приема, че дъщерното дружество заедно с дружеството майка (и други дружества от групата) носят солидарна отговорност в качеството им на стопанска единица. От друга страна и независимо от горното, с решението е нарушен принципът за наказуемост само на виновните деяния, тъй като на жалбоподателя е наложена глоба, за чието заплащане отговаря солидарно със своето дружество майка. При условията на евентуалност се изтъква, че Общият съд е потвърдил солидарната отговорност, въпреки че солидарното задължение не е разпределено във вътрешните отношения между съдлъжниците.

На трето място, жалбоподателят изтъква, че с решението си Общият съд е нарушил правомощието си за пълен съдебен контрол, като не е взел предвид в достатъчна степен несъразмерността между началния размер на глобата, възпиращия коефициент и многократното санкциониране за успоредни нарушения, както и неотчитането от страна на Комисията на сътрудничеството на жалбоподателя, като така Общият съд е нарушил основното право на справедлив процес и свързаната с него гаранция за съдебна защита.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/23

Жалба, подадена на 30 септември 2011 г. от ThyssenKrupp Elevator AG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия

(Дело C-505/11 P)

2011/C 347/33

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ThyssenKrupp Elevator AG (представител: T. Klose)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да се намали съразмерно глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от обжалваното решение на Европейската Комисия от 21 февруари 2007 г.,

—	при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Европейската Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят посочва общо шест правни основания, сред които липса на компетентност на Комисията, нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на ДЕО, съответно ДФЕС и на разпоредбите по тяхното прилагане, както и злоупотреба с власт и нарушаване на основни права.

На второ място, Общият съд не е преценил, че е налице нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй като Комисията не е взела предвид издадените преди образуването на производството решения на националните картелни служби за освобождаване на жалбоподателя от отговорност.

На трето място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията, че жалбоподателят отговаря солидарно със своите дъщерни дружества. Самият жалбоподател безспорно не е участвал в нарушението. Подвеждането под отговорност на икономическата структура за чужди действия въз основа на неправилни предпоставки противоречи на наказателноправния принцип за личната отговорност, на принципа in dubio pro reo и на правото на справедлив процес.

На четвърто място, Общият съд не е съобразил, че потвърждаването на солидарната отговорност на жалбоподателя противоречи на принципа за личната отговорност. При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията относно липсата на разпределение на солидарното задължение във вътрешните отношения, като в този смисъл съдебното решение не е мотивирано.

На пето място, жалбоподателят изтъква, че с решението си Общият съд е нарушил правомощието си за пълен съдебен контрол, като не е взел предвид в достатъчна степен несъразмерността между началния размер на глобата, възпиращия коефициент и многократното санкциониране за успоредни нарушения, както и неотчитането от страна на Комисията на сътрудничеството на жалбоподателя, като така Общият съд е нарушил основното право на справедлив процес и свързаната с него гаранция за съдебна защита. Във всички случаи съдебното решение не е мотивирано, доколкото потвърждава многократното санкциониране в отклонение от практиката на Комисията.

На шесто място, жалбоподателят изтъква, че са нарушени принципите на пропорционалност и на равно третиране по отношение на определянето на началния размер на глобата за нарушението в Германия, тъй като този начален размер е изчислен въз основа на неотносими обороти, въпреки че това противоречи на императивни съображения. Общият съд правилно прилага диференциран подход спрямо Schindler, но незаконосъобразно не прилага същия подход и спрямо жалбоподателя.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/24

Жалба, подадена на 30 септември 2011 г. от ThyssenKrupp AG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-506/11, T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия

(Дело C-506/11 P)

2011/C 347/34

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ThyssenKrupp AG (представители: M. Klusmann и S. Thomas)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да се намали съразмерно глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 на обжалваното решение на Европейската Комисия от 21 февруари 2007 г.,

—	при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Европейската Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят посочва общо седем правни основания, сред които липса на компетентност на Комисията, нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на ДЕО, съответно ДФЕС и на разпоредбите по тяхното прилагане, както и злоупотреба с власт и нарушаване на основни права.

На второ място, Общият съд не е преценил, че е налице нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй като Комисията не е взела предвид издадените преди образуване на производството решения на националните картелни служби за освобождаване на жалбоподателя от отговорност.

На трето място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията, че жалбоподателят отговаря солидарно със своите дъщерни дружества. Самият жалбоподател безспорно не е участвал в нарушението. Подвеждането на жалбоподателя под отговорност за чужди действия въз основа на неправилната предпоставка, че е налице отговорност на цялата стопанска единица, противоречи на наказателноправния принцип за личната отговорност, на принципа in dubio pro reo и на правото на справедлив процес.

На седмо място, жалбоподателят изтъква, че неправилно е определен началният размер на глобата за нарушението на нидерландския пазар, тъй като е взет предвид целият обем на този пазар, въпреки че картелът го е засегнал съвсем незначително.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/25

Преюдициално запитване, отправено от Työtuomioistuin (Финландия) на 3 октомври 2011 г. — Terveys- ja sosiaalialan neuvottelujärjestö TSN ry/Terveyspalvelualan Liitto ry, Mehiläinen Oy

(Дело C-512/11)

2011/C 347/35

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Työtuomioistuin

Страни в главното производство

Ищец: Terveys- ja sosiaalialan neuvottelujärjestö TSN ry

Ответници: Terveyspalvelualan Liitto ry, Mehiläinen Oy

Преюдициален въпрос

Директива 2006/54/ЕО (1) на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите и Директива 92/85/ЕИО (2) на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки допускат ли съществуването на клаузи от национален колективен трудов договор или такова тълкуване на тези клаузи, според което на работничка или служителка, която преминава от неплатен отпуск за отглеждане на малко дете в отпуск по майчинство, не следва да се изплаща възнаграждение по време на отпуска по майчинство съгласно колективния трудов договор?

(1) ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.

(2) ОВ L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/25

Преюдициално запитване, отправено от Työtuomioistuin (Финландия) на 3 октомври 2011 г. — Ylemmät Toimihenkilöt YTN ry/Teknologiateollisuus ry, Nokia Siemens Networks Oy

(Дело C-513/11)

2011/C 347/36

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Työtuomioistuin

Страни в главното производство

Ищец: Ylemmät Toimihenkilöt YTN ry

Ответници: Teknologiateollisuus ry, Nokia Siemens Networks Oy

Преюдициален въпрос

Директива 2006/54/ЕО (1) на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите и Директива 92/85/ЕИО (2) на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки допускат ли тълкуване на национален колективен трудов договор, според което на работничка или служителка, която преминава от неплатен отпуск за отглеждане на малко дете в отпуск по майчинство, не следва да се изплаща възнаграждение по време на отпуска по майчинство съгласно колективния трудов договор?

(1) ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.

(2) ОВ L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/26

Решение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. — Agroexpansión/Комисия

(Дело T-38/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Определяне на цените и разпределяне на пазара - Глоби - Отговорност за неправомерното поведение - Максимален размер от 10 % от оборота - Възпиращ ефект - Равно третиране - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество)

2011/C 347/37

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Agroexpansión, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Folguera Crespo и P. Vidal Martínez)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, É. Gippini Fournier и J. Bourke)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (дело COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания), както и искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с това решение

Диспозитив

1.	Определя на 2 430 000 EUR размера на глобата, наложена на Agroexpansión, SA в член 3 от Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (дело COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания).

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Agroexpansión понася девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези на Европейската комисия, а последната понася една десета от направените от нея съдебни разноски и една десета от тези на жалбоподателя.

(1) ОВ C 82, 2.4.2005 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/26

Решение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. — Alliance One International/Комисия

(Дело T-41/05) (1)

2011/C 347/38

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alliance One International, Inc., по-рано известно като Dimon Inc. (Danville, Вирджиния, Съединени американски щати) (представители: първоначално L. Bergkamp, H. Cogels, J. Dhont, M. Marañon Hermoso и A. Emch, впоследствие M. Odriozola Alén, J. Folguera Crespo, P. Vidal Martínez, M. Barrantes Diaz и A. João Vide, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално É. Gippini Fournier и F. Amato, впоследствие É. Gippini Fournier, N. Khan и J. Bourke)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания) и при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с това решение.

Диспозитив.

Частта от глобата, наложена на Agroexpansión, SA в член 3 от Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 година относно процедура по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания), за заплащането на която Alliance One International, Inc. отговаря солидарно с Agroexpansión, се определя на 2 187 000 EUR.

2.	Отхвърля жалбата в останалата част.

3.	Alliance One International понася девет десети от собствените си разноски и девет десети от разноските на Европейската комисия, която следва да понесе една десета от собствените си разноски и една десета от направените от Alliance One International разноски.

(1) ОВ C 93, 16.4.2005 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/27

Решение на Общия съд от 19 октомври 2011 г. — Франция/Комисия

(Дело T-139/06) (1)

(Неизпълнение на решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения от държава членка - Периодична имуществена санкция - Приемане на някои мерки от държавата членка - Искане за плащане - Компетентност на Комисията - Компетентност на Общия съд)

2011/C 347/39

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: първоначално E. Belliard, G. de Bergues и S. Gasri, впоследствие E. Belliard, G. de Bergues и B. Cabouat)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. van Rijn, K. Banks и F. Clotuche-Duvieusart)

Страна, встъпила в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Behzadi-Spencer, T. Harris и C. Murrell)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2006) 659 окончателен на Комисията от 1 март 2006 г. за изискване плащането на периодичната имуществена санкция, дължима в изпълнение на Решение на Съда от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция (C-304/02, Recueil, стр. I-6263)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Френската република понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/27

Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. — SLV Elektronik/СХВП — Jiménez Muñoz (LINE)

(Дело T-449/08) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „LINE“ - По-ранна национална словна и фигуративна марка „Line“ - Частичен отказ за регистрация - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2011/C 347/41

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: SLV Elektronik GmbH (Юбах-Паленберг, Германия) (представител: C. König)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: R. Manea)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Angel Jiménez Muñoz (Хелида, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 18 юли 2008 г. (преписка R 759/2007-4) в производство по възражение със страни Angel Jiménez Muñoz и SLV Elektronik GmbH

Диспозитив

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 18 юли 2008 г. (преписка R 759/2007-4) в частта, в която се отнася до следните продукти от клас 11: „лампи със стандартно захранващо напрежение, осветителни уреди и инсталации, уреди за сценично осветление; електрически лампи; резервни части за посочените стоки“.

2.	Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/28

Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. — Gutknecht/Комисия

(Дело T-561/08) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Ветеринарно-санитарни изисквания - Биоцидни продукти - Преброяване на активните вещества на пазара - Приемане на регламенти от Комисията на основание Директива 98/8/CE - Причинно-следствена връзка)

2011/C 347/42

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Jürgen Gutknecht (Кирххаймболанден, Германия) (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и G. Wilms)

Предмет

Иск за обезщетяване на вредата, която ищецът твърди, че е претърпял в резултат от незаконосъобразното приемане от страна на Комисията на различни регламенти на основание Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди (ОВ L 123, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 67), или, при условията на евентуалност, в резултат от неправомерното бездействие на Комисията, доколкото същата не е взела необходимите мерки, за да гарантира правото на защита на данните, предоставени в приложение на посочената директива.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Г-н Jürgen Gutknecht понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/29

Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. — Reisenthel/СХВП — Dynamic Promotion (Щайги и кошове)

(Дело T-53/10) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство по обявяване на недействителност - Отхвърляне от отдела по отмяна на искането за обявяване на недействителност - Съобщаване по факс на решението на отдела по отмяна - Жалба пред апелативния състав - Писмено изложение на основанията за обжалването - Срок за представяне - Допустимост на жалбата - Член 57 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Поправяне на решение - Член 39 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 - Общ правен принцип за оттегляне на незаконосъобразно решение)

2011/C 347/45

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peter Reisenthel (Gilching, Германия) (представител: E.A. Busse, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално S. Schäffner, впоследствие R. Manea и G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Dynamic Promotion Co. Ltd (Банкок, Тайланд)

Предмет

Жалба, от една страна, срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 6 ноември 2009 г., поправено с решение от 10 декември 2009 г. (преписка R 621/2009-3), и от друга страна, срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 22 март 2010 г. (преписка R 621/2009-3) относно производство по обявяване на недействителност между г н Peter Reisenthel и Dynamic Promotion Co. Ltd.

Диспозитив

1.	Отменя решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 22 март 2010 г. (преписка R 621/2009-3) в частта, отнасяща се до искането на г-н Peter Reisenthel от 23 декември 2009 г. за поправка.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/30

Решение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. — Association belge des consommateurs test-achats/Комисия

(Дело T-224/10) (1)

(Конкуренция - Концентрации - Белгийски енергиен пазар - Решение за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар - Ангажименти, поети в първата фаза на разследването - Отказ за частично препращане на националните органи на преписката по разследване на концентрацията - Жалба за отмяна - Сдружение на потребители - Правен интерес - Непровеждане на производство за задълбочен контрол - Процесуални права - Недопустимост)

2011/C 347/48

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Association belge des consommateurs test-achats ASBL (Брюксел, Белгия) (представители: A. Fratini и F. Filpo, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, A. Antoniadis и R. Sauer)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Électricité de France (EDF) (Париж, Франция) (представители: първоначално C. Lazarus, A. Amsellem и A. Fontanille, впоследствие C. Lazarus и A. Creus Carreras, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на решения C(2009) 9059 и C(2009) 8954 на Комисията от 12 ноември 2009 година, едното за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар (дело COMP/M.5549 — EDF/SEGEBEL) съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201), а другото за отхвърляне на искането на компетентните белгийски органи за частично препращане на случая в съответствие с член 9 от този регламент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Association belge des consommateurs test-achats ASBL понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3.	Électricité de France (EDF) понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/30

Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. — dm-drogerie markt/СХВП — Semtee (caldea)

(Дело T-304/10) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „caldеа“ - По-ранна международна словна марка „BALEA“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2011/C 347/49

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: dm-drogerie markt GmbH & Co. KG (Карлсруе, Германия) (представители: O. Bludovsky и P. Hiller, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Semtee (Escaldes Engornay, Андора (представител: É. Guissart, avocat)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 29 април 2010 г. (преписка R 899/2009-1), относно производство по възражение между dm-drogerie markt GmbH & Co. KG и Semtee

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда dm-drogerie markt GmbH & Co. KG да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

3.	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски, свързани с встъпването на Semtee.

(1) ОВ C 260, 25.9.2010 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/31

Определение на Общия съд от 6 октомври 2011 г. — Secure Computing/СХВП — Investrónica (SECUREOS)

(Дело T-277/07) (1)

(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 347/50

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Secure Computing Corp. (Roseville, Minnesota, Съединени щати) (представители: H. Kunz-Hallstein и R. Kunz-Hallstein, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Investrónica, SA (Мадрид, Испания) (представители: първоначално E. López Leiva, впоследствие J. L. Zurdo Rivas, а след това J. L. Zurdo Rivas и E. López Camba, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 25 април 2007 г. (преписка R 1063/2006-1) относно производство по възражение между Investrónica, SA и Secure Computing Corp.

Диспозитив

1.	Отпаднало е основанието за постановяване на съдебно решение по съществото на жалбата.

2.	Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всеки от тях да понесе половината от съдебните разноски на ответника.

(1) ОВ C 235, 6.10.2007 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/31

Определение на Общия съд от 30 юни 2011 г. — Hess Group/СХВП — Coloma Navarro (COLOMÉ)

(Дело T-341/08) (1)

(Марка на Общността - Искане за обявяване на недействителност - Съгласие и оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 347/51

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Hess Group AG (Берн, Швейцария) (представители: E. Armijo Chávarri и A. Castán Pérez-Gómez, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: José Félix Coloma Navarro (Alvarado, Испания) (представител: A. Fernández Lerroux, avocat)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решението на първи апелативен състав на СХВП от 21 май 2008 г. (дело № R 1030/2007-1) относно производство за обявяване на недействителност между г-н José Félix Coloma Navarro и Hess Group AG

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по жалбата.

2.	Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и, всеки от тях, половината от съдебните разноски, направени от ответника.

(1) ОВ C 272, 25.10.2008 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/31

Определение на Общия съд от 28 септември 2011 г. — UCAPT/Съвет

(Дело T-96/09) (1)

(Жалба за отмяна - Обща селскостопанска политика - Схеми за подпомагане на земеделски стопани - Помощ за производството на тютюн - Регламент (ЕО) № 73/2009 - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2011/C 347/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Union des coopératives agricoles des producteurs de tabac de France (UCAPT) (Париж, Франция) (представители: B. Peignot и D.F. Garreau, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore и P. Mahnič Bruni)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: K. Banks и G. von Rintelen)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Union des coopératives agricoles des producteurs de tabac de France понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Съвета на Европейския съюз, включително разноските по обезпечителното производство.

3.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 90, 18.4.2009 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/32

Определение на Общия съд от 3 октомври 2011 г. — Meridiana и Meridiana fly/Комисия

(Дело T-128/09) (1)

(Държавни помощи - Жалба за отмяна - Бездействие на жалбоподателите - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2011/C 347/53

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Meridiana SpA (Олбия, Италия) и Meridiana fly SpA, по-рано Eurofly SpA (Милано, Италия) (представители: N. Green, QC, K. Bacon, barrister, C. Osti и A. Prastaro, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, D. Grespan и E. Righini)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Италианска република (представители: G. Palmieri и P. Gentili, avvocati dello Stato) и Alitalia — Compagnia Aerea Italiana SpA (Фиумичино, Италия) (представители: G. M. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2008) 6745 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 г. (Държавна помощ N 510/2008 — Италия — Продажба на активи на Alitalia)

Диспозитив

1.	По настоящата жалба липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.

2.	Meridiana SpA и Meridiana fly SpA понасят наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия и Alitalia — Compagnia Aerea Italiana SpA.

3.	Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/32

Определение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. — GS/Парламент и Съвет

(Дело T-149/11) (1)

(Жалба за отмяна - Регламент (ЕС) № 1210/2010 - Възможност на държавите членки да откажат да възстановят стойността на негодни за обращение евро монети - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

2011/C 347/55

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: GS Gesellschaft für Umwelt- und Energie-Serviceleistungen mbH (Eigeltingen, Германия) (представител: J. Schmidt, avocat)

Ответници: Европейски парламент (представители: U. Rësslein и A. Neergaard) и Съвет на Европейския съюз (представители: J. Monteiro и M. Simm)

Предмет

Искане за отмяна на член 8, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕС) № 1210/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 година относно установяване на истинността на евро монетите и обработка на негодни за употреба евро монети (ОВ L 339, стр. 1).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	GS Gesellschaft für Umwelt- und Energie-Serviceleistungen mbH понася направените от него съдебни разноски и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.

3.	Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Кралство Испания.

(1) ОВ C 145, 14.5.2011 г.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/33

Определение на председателя на Общия съд от 15 септември 2011 г. — Hüttenwerke Krupp Mannesmann и др./Комисия

(Дело T-379/11 R)

(Обезпечително производство - Околна среда - Безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с Директива 2003/87/ЕО - Определяне с решението на Комисията на съответните параметри по даден продукт - Молба за допускане на обезпечителни мерки - Допсутимост - Неотложност)

2011/C 347/59

Език на производството: немски

Страни

Ищци: Hüttenwerke Krupp Mannesmann GmbH (Duisburg, Германия); Rogesa — Roheisengesellschaft Saar mbH (Dillingen, Германия); Salzgitter Flachstahl GmbH (Salzgitter, Германия); ThyssenKrupp Steel Europe AG (Duisburg); и voestalpine Stahl GmbH (Линц, Австрия) (представители: S. Altenschmidt и C. Dittrich, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Wilms, K. Mifsud-Bonnici и K. Herrmann)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, стp. 1).

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.

2.	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/34

Определение на съдията по обезпечителните производства от 28 септември 2011 г. — Safa Nicu Sepahan/Съвет

(Дело T-384/11 R)

(Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Молба за допускане на временни мерки - Липса на неотложност)

2011/C 347/61

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Safa Nicu Sepahan Co. (Isfahan, Иран) (представител: A. Bahrami, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално A. Vitro и R. Liudvinaviciute-Cordeiro, впоследствие R. Liudvinaviciute-Cordeiro и I. Gurov)

Предмет

Молба за допускане на временни мерки, включително спиране на изпълнението на точка 19 от таблица Б към приложение I от Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26), доколкото списъкът с лица и образувания, на които са замразени финансови средства и икономически ресурси, включва образувание, посочено с наименованието „Safa Nicu“

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/35

Определение на съдията по обезпечителните производства пред Общия съд от 3 октомври 2011 г. — Qualitest FZE/Съвет

(Дело T-421/11 R)

(Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

2011/C 347/63

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qualitest FZE (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: M. Catrain González, avocat, E. Wright и H. Zhu, barristers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: G. Marhic и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението спрямо жалбоподателя, от една страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26), и от друга, на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65)

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/35

Определение на председателя на Общия съд от 5 октомври 2011 г. — Computer Resources International (Luxembourg)/Комисия

(Дело T-422/11 R)

(Обезпечително производство - Обществени поръчки - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Отхвърляне на оферта - Молба за спиране на изпълнението - Загуба на възможност - Липса на значителна и непоправима вреда - Липса на неотложност)

2011/C 347/64

Език на производството: английски

Страни

Молител: Computer Resources International (Luxembourg) SA (Dommeldange, Люксембург) (представител: S. Pappas, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и D. Calciu, подпомагани от E. Petritsi, avocat)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение от 22 юли 2011 г. на Службата за публикации на Европейския съюз, с което от една страна се отхвърлят подадените от молителя оферти в рамките на процедурата за възлагане на обществени поръчки AO 10340 за доставката на компютърни услуги за разработване на софтуер, поддръжка, консултация и помощ за различни видове ИТ приложения (ОВ 2011/S 66-106099), и от друга страна молителят се уведомява, че рамковото споразумение относно разглежданата обществена поръчка е възложено на други оференти

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/35

Иск, предявен на 15 септември 2011 г. — Klein/Комисия

(Дело T-309/10)

2011/C 347/65

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Christoph Klein (Гросгмайн, Австрия) (представител: D. Schneider-Addae-Mensah)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да установи, че поради неправомерното си бездействие по образуваната през 1997 г. защитна процедура за инхалатора „Broncho Air®“ и „effecto®“, както и поради отказа да образува защитна процедура на основание член 8 от Директива 93/42/ЕИО след решението на Германия да забрани дистрибуцията на „effecto®“, Европейският съюз, представляван от Комисията, не е изпълнил задълженията си по Директива 93/42/ЕИО и общностноправните си задължения като цяло и с това косвено е причинил вреди за ищеца,

—	да присъди на ищеца обезщетение (чийто размер ще бъде определен по-нататък) за вредите, причинени от Европейския съюз, представляван от Комисията,

—	да осъди Европейския съюз, представляван от Комисията, да заплати съдебните разноски на ищеца.

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради бездействие на Комисията в защитната процедура по член 8 от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (1). Ищецът е разработил инхалатор за астматици и страдащи от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), който според германските органи не отговаря на съществените изисквания по Директива 93/42/ЕИО, в частност доколкото ищецът не е представил достатъчно клинични данни за безопасността на инхалатора. Ищецът твърди, че защитната процедура по член 8 от Директива 93/42/ЕИО, която Комисията образува през 1997 г. след първата забрана на инхалатора с цел изясняването на този въпрос, изобщо не е била приключена. След втората забрана през 2005 г. Комисията приела, че е налице хипотезата по член 18 от Директива 93/42/ЕИО, и съответно не образувала нова защитна процедура.

В подкрепа на иска си ищецът посочва три правни основания:

Първо правно основание: неправомерно бездействие на Комисията, доколкото тя не приключва образуваната през 1997 г. защитна процедура за инхалатора „Broncho Air®“ и не образува необходимата защитна процедура след забраната на „effecto®“ през 2005 г.

Поради неясното правно положение, дължащо се на липсата на решение от Комисията, ищецът и дружеството atmed AG, на което ищецът е председател на съвета на директорите, направили ненужни инвестиции за процесуални разходи и за патенти.

Второ правно основание: липса на положителен изход от защитната процедура, доколкото Комисията не издава решение, с което да констатира неоправдаността на наложените от германските органи забрани.

Инхалаторът „Broncho Air®“ и „effecto®“ били безопасни, а предвид презумпцията за съответствие на обозначените със знака „CE“ продукти в тежест на държавата членка било да докаже, че спорното медицинско изделие е опасно. Ползата от инхалатора „Broncho Air®“ и от „effecto®“ освен това била надлежно доказана с достатъчно клинични данни. Поради липсата на положително решение от страна на Комисията дружеството atmed AG и съответно ищецът претърпели тежък спад в оборота, което довело до несъстоятелност и до загуба на патентите и изключителните дистрибуторски права.

3.	Трето правно основание: недостатъчно информиране на ищеца за документите, които евентуално е трябвало да представи, доколкото изобщо не е било посочено еднозначно какви клинични данни се изискват.

(1) Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 244), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г. (ОВ L 284, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/36

Жалба, подадена на 20 септември 2011 г. — Русе индъстри/Комисия

(Дело T-489/11)

2011/C 347/66

Език на производството: български

Страни

Жалбоподател:„Русе индъстри“ АД (Русе, България) (представители: Ал. Ангелов, Св. Панов, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Предмет

Искане за отмяна на членове 2, 3, 4 и 5 от Решение на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ C 12/2010 и N 389/2009, приведена в действие от България в полза на „Русе индъстри“.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Общият съд:

—	да отмени поради недействителност членове 2, 3, 4 и 5 от Решение на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ C 12/2010 и N 389/2009, приведена в действие от България в полза на „Русе индъстри“;

—	да му присъди направените по делото разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на своята жалба.

Първото правно основание е изведено от нарушението на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото според него това, което Комисията счита за непредприемане на стъпки за събиране от страна на държавата на дължимите ѝ суми, не представлявало нова държавна помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), нито представлявало изменение на съществуваща държавна помощ. Също така жалбоподателят твърди, че не било налице увеличение на общия риск за държавата, а дори той да съществувал, това също не можело да бъде основание за квалифициране на разглежданите обстоятелства като нова държавна помощ.

Второто правно основание е изведено от нарушението на член 263, алинея 2, предложение трето от ДФЕС, доколкото Комисията, без позоваване на никакви доказателства и без посочване на мотиви, неправилно приела, че неизискването от страна на държавата на дължимите суми създало предимство за дружеството в нарушение на конкуренцията, като по този начин възникнала несъвместимост с вътрешния пазар.

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението за допуснато процесуално нарушение, тъй като в решението на Комисията липсвали мотивите, довели до формулиране на направените изводи.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999, тъй като в оспорваното решение не бил посочен размерът на подлежащата на възстановяване от страна на жалбоподателя сума, както и съответните лихви в размер съгласно фиксиран от Комисията подходящ процент.

(1) ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/37

Жалба, подадена на 19 септември 2011 г. — Streng/СХВП — Gismondi (PARAMETRICA)

(Дело T-495/11)

2011/C 347/67

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Michael Streng (Erding, Германия) (представител: A. Pappert, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fulvio Gismondi (Рим, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 юли 2011 г. по преписка R 1348/2010-4 като се върне преписката на четвърти апелативен състав; и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „PARAMETRICA“ за услуги от класове 36 и 42 — заявка за марка на Общността № 6048433

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: регистрираната в Германия под № 30311096 словна марка „parameta“ за услуги от класове 35, 38, 41 и 42

Решение на отдела по споровете: уважава изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и отхвърля възражението.

Изложени правни основания: нарушение на Правило 19, параграфи 2 и 3 във връзка с Правило 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията, доколкото апелативният състав погрешно приел, че представените документи, съдържащи кодове WIPO INID, не са съставени на езика на производството и/или разглеждани заедно с представения на 3 ноември 2008 г. превод не представляват „превод“ по смисъла на Правило 98, параграф 1 от този регламент.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/37

Жалба, подадена на 16 септември 2011 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-498/11)

2011/C 347/68

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Службата за публикации на Европейския съюз за отхвърляне на офертата, подадена от жалбоподателя вследствие на покана за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка № 10369 „Преработка на сайта на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“ за изпълнение на партида 1 от Рамков договор № 10224 за доставка на различни услуги, и свързаните решения на Службата за публикации, включително решението за възлагане на разглежданата обществена поръчка на определения за изпълнител оферент,

—	да осъди Службата за публикации да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди в размер на 31 977 EUR,

—	да осъди Службата за публикации да заплати на жалбоподателя 20 000 EUR като обезщетение за пропусната възможност и за накърняване на неговата репутация и почтеност, и

—	да осъди Службата за публикации да заплати всички разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага три правни основания.

1.	В рамките на първото правно основание той изтъква неизпълнение на задължението за мотивиране по член 100, параграф 2 от Финансовия регламент.

2.	В рамките на второто правно основание жалбоподателят изтъква неспазване на спецификациите и прилагане на критерия за възлагане в противоречие с член 97 от Финансовия регламент и член 138 от правилата за прилагане.

В рамките на третото правно основание той изтъква явни грешки в преценката, неясни и несъстоятелни коментари от страна на комитета за оценяване, изменение на критериите за възлагане, посочени в първоначалното обявление за обществена поръчка, и липса на своевременно уведомяване на оферентите за въведените a posteriori критерии.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/38

Жалба, подадена на 27 септември 2011 г. — Al-Aqsa/Съвет

(Дело T-503/11)

2011/C 347/69

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Stichting Al-Aqsa (Хеерлен, Нидерландия) (представител: A. van Eik)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 на Съвета в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

—	да установи, че Регламент № 2580/2001 не се прилага по отношение на жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага десет правни основания.

Първо правно основание: в частта, в която се отнася до жалбоподателя, Регламент за изпълнение № 687/2011 (1) е в разрез с изискванията за добро правораздаване и с принципа на процесуална икономия, като се има предвид образуваното пред Съда дело по жалба срещу Решение на Общия съд от 9 септември 2010 г. [Al-Aqsa/Съвет, T-348/07], което още е висящо, и като се има предвид решението на нидерландския министър на външните работи от 18 април 2011 г. за прилагането на Sanctieregeling Terrorisme 2007-II (постановлението за санкции в областта на тероризма) спрямо жалбоподателя.

2.	Второ правно основание: Общата позиция (2) не се прилага за жалбоподателя.

Трето правно основание: не е взето решение от компетентните органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Общата позиция. Нито определението за обезпечителни мерки от 3 юни 2003 г., нито решението на министъра от 18 април 2011 г., съгласно което Sanctieregeling Terrorisme 2007-II следва да се прилага за жалбоподателя, могат да се разглеждат като решения на компетентни органи.

4.	Четвърто правно основание: според жалбоподателя не е доказано, че е налице „знание“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква к) от Общата позиция.

Пето правно основание: за жалбоподателя не би могло да се приеме, че (отново) е съдействал за извършването на терористични действия, тъй като подобен извод не следва нито от определението за обезпечителните мерки от 3 юни 2003 г., нито от решението на нидерландския министър на външните работи от 18 април 2011 г. за прилагането на Sanctieregeling Terrorisme 2007-II спрямо жалбоподателя.

Шесто правно основание: нарушение на съществени процесуални правила и превишаване на пределите на оперативната самостоятелност. Според жалбоподателя Съветът е допуснал нарушение, като не е извършил нова проверка и не е посочил доказателствата, които е в негова тежест да представи, когато взема решение за ново прилагане.

7.	Седмо правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

Осмо правно основание: нарушение на член 1 от Първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото с Регламента за изпълнение непропорционално се накърнява неприкосновеността на собствеността.

9.	Девето правно основание: нарушение на член 296 ДФЕС.

10.	Десето правно основание: [нарушение на] правото на ефективни средства за правна защита и на принципа за правото на защита, доколкото Съветът не е предоставил достатъчно конкретно и точно обяснение защо е необходимо да се запази списъкът.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 на Съвета за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на регламенти за изпълнение (ЕС) № 610/2010 и (ЕС) № 83/2011 (ОВ L 188, стр. 2).

(2) Обща позиция на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/39

Жалба, подадена на 27 септември 2011 г. — LTTE/Съвет

(Дело T-508/11)

2011/C 347/70

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Тигри за освобождение на Тамил Илам (LTTE) (Хернинг, Дания) (представител: V. Koppe)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година (1) в частта, в която се отнася до LTTE, и да установи, че Регламент № 2580/2001 (2) не се прилага по отношение на LTTE,

—	в условията на евентуалност, да определи по-слабо ограничителна мярка вместо трайното включване на жалбоподателя в списъка на лицата, групите и образуванията, за които се прилага Регламент № 2580/2001, и

—	да присъди на жалбоподателя съдебните разноски заедно с лихвите.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.

С първото правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, а Регламент № 2580/2001 на Съвета е неприложим, тъй като не е съобразен с правото на въоръжените конфликти.

С второто правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, тъй като жалбоподателят не следва да бъде разглеждан като терористична организация по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета.

С третото правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, тъй като не е взето решение от компетентните органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета.

С четвъртото правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, тъй като Съветът не е преразглеждал списъка съгласно изискването по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета.

С петото правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, тъй като не отговаря на изискванията за пропорционалност и субсидиарност.

С шестото правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, тъй като не е изпълнено задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС.

Със седмото правно основание се твърди, че:

—	Регламент за изпълнение № 687/2011 на Съвета е невалиден в частта, в която се отнася до LTTE, тъй като е приет в нарушение на правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.

(2) Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169).

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/40

Жалба, подадена на 24 септември 2011 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-512/11)

2011/C 347/71

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida и I. Metaxas-Maragkidis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца/жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени частично, в съответствие с членове 263 и 264 ДФЕС, решението от 13 юли 2011 г. на Европейската комисия по дело относно държавна помощ SA.29064 (2011/C ex 2011/NN) — Ирландия — Въздушен транспорт — Освобождаване от такси за въздушен превоз на пътници, доколкото в него се приема, че освобождаването на трансферния и транзитния трафик от таксата за въздушен превоз не представлява държавна помощ;

—	да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя; и

—	да приеме последващите мерки, които намери за необходими.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е допуснал явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото като е приел, че освобождаването на трансферния и транзитния трафик от ирландската такса за въздушен превоз не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е нарушил член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 на Съвета (1), тъй като не започнал процедурата, предвидена в тези разпоредби във връзка с помощта, до която се отнася първата част от обжалваното решение, въпреки че съществуват най-малкото сериозни съмнения относно съвместимостта на освобождаването на трансферния и транзитния трафик от ирландската такса за въздушен превоз с общия пазар и така нарушил процесуалните права на жалбоподателя съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета.

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като изложил негодни мотиви, които били противоречиви и твърде общи.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/40

Жалба, подадена на 22 септември 2011 г. — MasterCard и др./Комисия

(Дело T-516/11)

2011/C 347/72

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: MasterCard, Inc. (Уилмингтън, Съединени американски щати); MasterCard International, Inc. (Уилмингтън) и MasterCard Europe (Ватерло, Белгия) (представители: B. Amory, V. Brophy и S. McInnes, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима,

—

да отмени изцяло отказа на Комисията от 12 юли 2011 г., основан на изключенията по член 4, параграф 2, първо тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76); и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, доколкото:

—	Комисията не е доказала, че условията по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001 са изпълнени,

—	данните, на които се основава Комисията, са неверни, и

—	съществува по-висш обществен интерес от оповестяването на документите, представени от EIM Business and Policy Research в рамките на проучването относно „Разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане“ (COMP/2009/D1/020).

Второто правно основание е свързано с твърдението, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, нарушавайки член 4, параграф 2, първо тире и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, доколкото:

—	Комисията не е доказала, че условията по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 са изпълнени,

—	данните, на които се основава Комисията, не са надеждни, и

—	съществува по-висш обществен интерес от оповестяването на документите на EIM.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/41

Жалба, подадена на 29 септември 2011 г. от Sandro Gozi срещу решението, постановено на 20 юли 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-116/10, Gozi/Комисия

(Дело T-519/11 P)

2011/C 347/73

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sandro Gozi (Рим, Италия) (представители: G. Passalacqua и G. Calcerano, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени мярката, взета от Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ — Дирекция D на 6 август 2010 г. и протоколирана като HR.D.2/MB/dh Ares (2010) — Y96985;

—	да установи и прогласи правото на д-р Gozi на възстановяване на направените от него съдебни разходи и вследствие от това да разпореди изплащането на сумата от 24 480 EUR и да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, такси, хонорари и разходи.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението, с което ответникът е отказал възстановяване на сумата от 24 480 EUR, платена от жалбоподателя като съдебни разноски в рамките на съдебно производство в Италия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от това, че съдебното решение, срещу което е подадена настоящата жалба, съдържа грешки при прилагане на правото и в няколко пункта е опорочено от явно противоречиви мотиви, тъй като не е съобразено с духа и буквата на член 24 от Правилника за длъжностните лица и не съответства на съдебната практика, на която самото то се позовава, както и на фактическите констатации относно развилата се пред Комисията процедура.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/41

Жалба, подадена на 3 октомври 2011 г. — Igcar Chemicals/ECHA

(Дело T-526/11)

2011/C 347/74

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Igcar Chemicals, SL (Руби, Испания) (представител: L. Fernández Vaissieres, abogada)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви за жалбата за допустима и основателна,

—	да отмени частично обжалваното решение в частта, в която на жалбоподателя се фактурират административни такси, и да отмени въпросната фактура,

—	да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се иска отмяна на Решение на Европейската агенция по химикали („ECHA“) номер SME(2011) 0572 от 3 август 2011 г. и вследствие на това отмяна на фактурата за административни разходи (фактура № 10028302 от 5 август 2011 г.).

В това отношение дружеството жалбоподател напомня, че към онзи момент е имало предварителни регистрации за определени вещества, които е възнамерявало да регистрира. Преди тези регистрации то е било неправилно вписано като малко предприятие.

През юни 2011 г., на основание член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (наричан по-нататък „Регламента за таксите“), агенцията изисква от жалбоподателя да докаже, че е имал право да заплати регистрационна такса в намален размер. В отговор на това жалбоподателят заявява, че по своята големина предприятието му е средно и че поправка в този смисъл е направена в системата REACH-IT по негова инициатива и преди да му бъде съобщено посоченото по-горе изискване на ECHA.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

Първото правно основание е свързано с твърдението, че Европейската комисия не е била компетентна да делегира на ECHA права да налага административна такса и че управителният съвет на ECHA не е бил компетентен да приеме Решение MB/29/2010 от 12 ноември 2010 г. („on the classification of charges for which services are levied“).

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че предвиждайки в член 13, параграф 4 от Регламента за таксите право на ECHA да изисква административна такса, различна от регистрационната, която единствено допускат учредителните разпоредби за ECHA, Комисията е приела правила, надхвърлящи разрешеното с тези разпоредби, и че член 114 ДФЕС не е достатъчно основание за компетентността на Комисията или на ECHA.

Второто правно основание е изведено от незаконосъобразното делегиране на права с член 13, параграф 4 от Регламента за таксите.

—

В това отношение жалбоподателят поддържа, че посочената разпоредба предоставя дискреционна власт на ECHA да налага административна такса, без да определя нейните цели, съдържание, обхват и срок, поради което член 2 от Решение MB/29/2010, и по-конкретно таблица 1 от приложението му, са незаконосъобразни.

Третото правно основание е изведено от санкционния характер на Решение MB/29/2010.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че макар по силата на член 74, алинея първа 1 от основния регламент на ECHA агенцията да има право да фактурира услугите, които предоставя, съгласно член 74, параграф 3 от същия акт таксите, наред с другите източници на приходи за агенцията, се определят така, че да са достатъчни, за да покрият разходите по предоставяните услуги. Независимо от това, административна такса в предварително определен размер от 14 500 EUR не била оправдана предвид работата на ECHA по проверката, тъй като тази сума е несъразмерно висока от гледна точка на предоставените услуги. От друга страна, въпросните административни такси всъщност имали санкционен характер.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правната сигурност.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че системата REACH-IT не дава достатъчно информация на дружествата за санкциите, които могат да им бъдат наложени във връзка със задължението им да установят големината на предприятията си. От друга страна, агенцията не взела предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е действал недобросъвестно и доброволното е поправил допусната грешка.

5.	Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определянето на разглежданите административни такси.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/42

Жалба, подадена на 10 октомври 2011 г. — Белгия/Комисия

(Дело T-538/11)

2011/C 347/75

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: C. Pochet и J. Halleux, подпомагани от L. Van den Hende, advocaat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение на Комисията от 27 юли 2011 година относно държавната помощ за финансиране на диагностиката на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по говедата, приведена в действие от Белгия (държавна помощ C 44/08 (ex NN 45/04)];

—	да осъди Комисията да понесе съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага едно правно основание.

Правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—	взетите от Белгия мерки не включват избирателно предимство за земеделските производители, кланиците и другите субекти, които преработват, обработват, продават или пускат на пазара продукти, произхождащи от говеда и подлагани задължително на тестове за СЕГ по силата на действащото законодателство.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/42

Иск, предявен на 4 октомври 2011 г. — Melkveebedrijf Overenk и др./Комисия

(Дело T-540/11)

2011/C 347/76

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищци: Melkveebedrijf Overenk B.V. (Sint Anthonis, Нидерландия); Maatschap Veehouderij Kwakernaak (Oosterwolde, Нидерландия); Mulders Agro VOF (Heerle, Нидерландия); Melkbedrijf Engelen V.O.F. (Grashoek, Нидерландия), Melkveebedrijf de Peel B.V. (Asten, Нидерландия); и M. Moonen (Nederweert, Нидерландия) (представители: P. Mazel и A. van Beelen, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищците молят Общия съд:

—	да обяви иска за допустим;

—

преди всичко, да уважи иска за обезщетение на основание член 340 ДФЕС и да установи, че ищците имат право на финансова компенсация за размера на щетите, както е посочен в приложения 13—18, като за плащането на тази компенсация Комисията е задължена поради вредата, причинена вследствие на неправомерното приемане и прилагането на Регламент (ЕО) № 1468/2006 на Комисията от 4 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 595/2004 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти;

—

при условия на евентуалност, да уважи иска за обезщетение на основание член 340 ДФЕС и да установи, че ищците имат право на финансова компенсация за размера на щетите, както е посочен в приложения 13—18, като за плащането на тази компенсация Комисията е задължена поради вредата, причинена вследствие на правомерното приемане и прилагането на Регламент (ЕО) № 1468/2006 на Комисията от 4 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 595/2004 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти;

—	да осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците излагат четири правни основания.

Първо правно основание, изведено от извъндоговорната отговорност на Комисията поради действие, което е неправомерно, тъй като се намира в противоречие с основните принципи на правото на Съюза, и изразяващо се в нарушение на принципа на пропорционалност. Направеното чрез Регламент (ЕО) № 1468/2006 (1) изменение на системата за отрицателна корекция на масленото съдържание в подробните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 от самото начало е било неподходящо да допринесе за реализирането на целта на тези регламенти, а именно намаляване на неравновесието между предлагането и търсенето на пазара на мляко и млечни продукти и произтичащите от това структурни излишъци, като спорното изменение налага на ищците тежко и непропорционално бреме, което излага на опасност провеждането на техните дейности. Следователно налице е нарушение на принципа на пропорционалност.

Второ правно основание, изведено от извъндоговорната отговорност на Комисията поради действие, което е неправомерно, тъй като се намира в противоречие с основните принципи на правото на Съюза, и изразяващо се в нарушение на правото на собственост и на свободно упражняване на професионална дейност по смисъла на член 1 от първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека. При приемането на Регламент (ЕО) № 1468/2006 Комисията погрешно е считала, че тази правна уредба се основава на законосъобразна цел от обществен интерес, и също така е направила погрешно съизмерване на засегнатите интереси, което трябва да се квалифицира като неправомерно действие на Комисията. Следователно претърпяната от ищците вреда и вредата, която те все още ще търпят вследствие на това нарушение, трябва да бъдат компенсирани.

Трето правно основание, изведено от извъндоговорната отговорност на Комисията за правомерно действие поради нарушение на принципа за „равенство пред публичните задължения“. Претърпяната от ищците вреда и вредата, която те все още ще търпят вследствие на отрицателната корекция на масленото съдържание, адаптирана посредством Регламент (ЕО) № 1468/2006, е действителна и настояща, засягайки ищците — в качеството им на специфична категория предприятия — по непропорционален начин в сравнение с другите предприятия от същия сектор. Тази вреда освен това надхвърля границите на икономическия риск, свързан с дейностите в съответния сектор, без въвеждащият изменения регламент, който е в основата на вредата, да бъде оправдан от общ икономически интерес. Като се има предвид посоченото по-горе, Европейският съюз или поне Комисията трябва да обезщети тази вреда или поне да я компенсира по разумен начин.

Четвърто правно основание, изведено от извъндоговорната отговорност на Комисията за правомерно действие поради нарушение на правото на собственост и на свободно упражняване на професионална дейност по смисъла на член 1 от първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека. Поради липсата на законосъобразна цел от обществен интерес, обуславяща изменението на корекцията на масленото съдържание, поради нарушението на изискването за „fair balance“ (справедливо равновесие) при приемането на Регламент (ЕО) № 1468/2006 и поради факта, че Комисията не е предвидила в това отношение подходящо обезщетение с оглед да предотврати или да компенсира накърняването на правото на собственост на съответните производители, засегнати от този регламент, както и произтичащата от това вреда, на основание член 340 ДФЕС Комисията носи отговорност за претърпените от ищците щети и за щетите, които те все още ще търпят, като тези щети следва да бъдат компенсирани.

(1) Регламент (ЕО) № 1468/2006 на Комисията от 4 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 595/2004 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 274, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 75, стр. 227).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/45

Жалба, подадена на 16 септември 2011 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-88/11)

2011/C 347/84

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: R. Rata, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението на конкурсната комисия да не включи жалбоподателя в списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/148/09-RO — Администратори (Право) (AD 5).

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението за преразглеждане, прието от конкурсната комисия на 9 ноември 2010 г., с което същата потвърждава решението си от 14 юли 2010 г. да не включи жалбоподателя в списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/148/09-RO,

—	да отмени решението на Европейската комисия от 16 юни 2011 г., с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя на 7 февруари 2011 г.,

—	да измени списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/148/09-RO — Администратори (Право), като включи в него името на жалбоподателя, или да разпореди публикуването на нов списък, съдържащ името на жалбоподателя,

—	да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, определено предварително по справедливост на 7 000 EUR,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/45

Жалба, подадена на 18 септември 2011 г. — ZZ/Комитет на регионите

(Дело F-89/11)

2011/C 347/85

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: N. Lhoëst, avocat)

Ответник: Комитет на регионите

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на Комитета на регионите за отхвърляне на направеното на основание член 90, параграф 1 от Правилника искане на жалбоподателя за обезщетение на имуществените и неимуществени вреди, които последният твърди, че е претърпял в рамките на административното и дисциплинарно производство

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комитета на регионите № 0352/2010 от 12 ноември 2010 г., с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя на 14 юли 2010 г. на основание член 90, параграф 1 от Правилника, за обезщетение на имуществените и неимуществени вреди, претърпени в рамките на административното и дисциплинарно производство;

—	ако е необходимо, да се отмени изричното решение на Комитета на регионите от 31 май 2011 г., с което се отхвърля административната жалба, подадена от жалбоподателя на 10 февруари 2011 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника;

—	да се осъди Комитетът на регионите да изплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 15 000 EUR за претърпените неимуществени вреди, резултат от прекомерната продължителност на предприетите срещу него административно и дисциплинарно производство;

—	да се осъди Комитетът на регионите да изплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 15 000 EUR за претърпените неимуществени вреди, резултат от грешки и небрежност, допуснати от Комитета на регионите в хода на различните административни и дисциплинарни производства;

—	да се осъди Комитетът на регионите да изплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 41 888,68 EUR за претърпените имуществени вреди, резултат от принудителното му и предварително пенсиониране;

—	да се осъди Комитетът на регионите да изплати лихвите за забава върху горепосочените суми, при лихвен процент на Европейската централна банка, увеличен с два пункта;

—	да се осъди Комитетът на регионите да заплати съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/46

Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. — ZZ/ЕИСК

(Дело F-92/11)

2011/C 347/86

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: D. Abreu Caldas, S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет

Предмет на производството

Искане за отмяна на решението на ЕИСК, с което се отхвърля искането на жалбоподателя да се признае, че спрямо него са допуснати нарушения поради липсата на съдействие и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, и да се вземат мерки, чрез които да се оповестят професионалните му заслуги и умения, както и искане за обезщетение

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението от 14 юни 2011 г. на генералния секретар на Европейския икономически и социален комитет (ОН/ЕИСК) да отхвърли жалбата на жалбоподателя, с която същият иска да се признае, че спрямо него са допуснати нарушения поради липсата на съдействие и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, и да се вземат мерки, чрез които да се оповестят професионалните му заслуги и умения, и в частност способността му да ръководи административен отдел и да управлява неговите човешки и финансови ресурси,

—	да се осъди ЕИСК да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 EUR, настъпили в резултат от неизпълнението от страна на ОН на задължението за полагане на грижа,

—	да се осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/46

Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-93/11)

2011/C 347/87

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: S. Rodrigues и A. Blot, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на председателя на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AST/112/10 — Секретари (AST 3) да не допусне жалбоподателя до изпитите

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени приетото на 15 юни 2011 г. решение, с което се отказва достъп на жалбоподателя до изпитите по конкурс EPSO/AST/ll1/10 — Секретари от степен AST1,

—	в резултат на това да се постанови, че жалбоподателят следва да бъде включен в процеса по наемане на работа, започнат с посочения конкурс, като при нужда се организират нови изпити,

—	при всички случаи да се поиска от EPSO да предостави данните, с които разполага относно резултатите на всички кандидати от тест г),

—	при условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважено главното искане, да му се изплати обезщетение, определено предварително по справедливост на 50 000 EUR,

—	при всички случаи да му се изплати обезщетение за неимуществени вреди, определено предварително по справедливост на 50 000 EUR.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/46

Жалба, подадена на 28 септември 2011 г. — ZZ/ЕИБ

(Дело F-95/11)

2011/C 347/88

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: N. Thieltgen)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Предмет на производството

Искане за отмяна на мълчаливия отказ на ЕИБ да измени условията за изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя и длъжностната му характеристика, както и искане за обезщетение за вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени мълчаливият отказ на ЕИБ да измени условията за изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя, както и длъжностната му характеристика,

—	ЕИБ да бъде задължена да преназначи жалбоподателя на длъжност, отговаряща на служебната му степен и на възможностите му,

—	да се установи, че ЕИБ е допуснала нарушения на правилата, уреждащи публичната служба,

—	да се установи, че ЕИБ носи отговорност спрямо жалбоподателя поради незаконосъобразността на решението ѝ и поради допуснатите от нея нарушения на правилата за публичната служба,

—

ЕИБ да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразността на решението ѝ и допуснатите от нея нарушения на правилата за публичната служба, заедно с лихви за забава, а именно:

—

във връзка с незаконосъобразността на решението:

—	обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 EUR,

—	обезщетение за имуществени вреди поради загуба на възнаграждение в размер на 113 100 EUR,

—

във връзка с допуснатите от ЕИБ нарушения на правилата за публичната служба:

—	за нарушението от страна на ЕИБ на задължението ѝ за съдействие и за защита: обезщетение в размер на 119 100 EUR,

—	за нарушението на член 42 от Правилника за служителите: 10 000 EUR,

—	ЕИБ да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/47

Жалба, подадена на 3 октомври 2011 г. — ZZ/Парламент

(Дело F-97/11)

2011/C 347/89

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: P. Nelissen Grade и G. Leblanc)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на Парламента за определяне на датата, от която се взема предвид промяната в гражданското състояние за целите на прекратяване изплащането на надбавката за жилищни нужди поради постановяването на съдебно решение за развод на жалбоподателя

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на органа по назначаването от 4 юли 2011 г., с което частично се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред,

—

да се отмени решението на органа по назначаването от 21 януари 2011 г., съобщено на жалбоподателя посредством административното приложение „Streamline“, с което датата на съдебното решение за развод на жалбоподателя е определена като дата, от която се взема предвид промяната в гражданското състояние на жалбоподателя,

—

да се дадат задължителни указания на органа по назначаването за последиците от отмяната на обжалваните решения и конкретно за датата, от която да се вземе предвид съдебното решение за развод между жалбоподателя и бившата му съпруга, а именно датата на отбелязването на развода в акта за гражданско състояние — 26 април 2011 г.,

—	Парламентът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

26.11.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/47

Жалба, подадена на 3 октомври 2011 г. — ZZ и др./Комисия

(Дело F-98/11)

2011/C 347/90

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ZZ и др. (представители: F. Moyse и A. Salerno, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на Комисията, с което се приема, че някои парични помощи, отпускани от държава членка на студентите във висши учебни заведения, следва да се считат за надбавки от същото естество като семейните надбавки и че посочените парични помощи следва да се приспадат от надбавките за образование, изплащани на длъжностните лица, родители на тези студенти, както и отмяна на решението за връщане на неоснователно платените суми.

Искания на жалбоподателите

—

що се отнася до първите девет жалбоподатели, да се отменят, от една страна, решенията за приспадане от предвидените в Правилника за длъжностните лица надбавки за образование, изплащани за децата на жалбоподателите, на сумите за стипендии за висше образование, които са им отпуснати от Документационния и информационен център за висше образование на Великото херцогство Люксембург (CEDIES), както и, от друга страна, да се отменят адресираните до всеки от горепосочените жалбоподатели решения за връщане на неоснователно платените суми, съответстващи на твърдените неоснователно изплатени надбавки за образование, получени по-рано,

—

що се отнася до последния жалбоподател, да се отмени решението, с което се изисква предоставяне на информация дали детето му получава отпусната от CEDIES стипендия и междувременно се спира плащането на надбавката за образование за това дете, считано от 1 декември 2011 г., само в частта относно това спиране,

—

да се изплатят съответните неизплатени части от възнагражденията заедно с мораторните лихви, изчислени от датата на падежа на задължението за изплащане на дължимите неизплатени части въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка, определен за основните операции по рефинансиране за съответния период, увеличен с два пункта,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1977-0855 doi:10.3000/19770855.C_2011.347.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 347

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 26 ноември 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2011/C 347/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 340, 19.11.2011 г.	1