20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/1

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6320. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/1

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6333. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/2

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/4

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6255. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/5

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/6

1.

2.

2.1.

2.2.

2.3.

2.4.

2.5.

2.5.1.

2.5.2.

2.5.3.

2.5.4.

2.5.5.

2.5.6.

2.6.

2.7.

2.8.

2.9.

2.9.1.

2.9.2.

2.10.

2.11.

2.12.

2.13.

3.

3.1.

3.1.1.

3.1.1.1.

3.1.1.2.

3.1.1.3.

3.1.1.4.

3.1.2.

3.1.3.

3.1.4.

3.1.5.

3.1.6.

3.1.7.

3.2.

4.

4.1.

4.2.

4.3.

4.4.

5.

5.1.

5.2.

6.

7.

8.

1.

Основната цел на настоящото известие е да предостави практически насоки за водене на производства пред Европейската комисията („Комисията“), свързани с членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския Съюз („ДФЕС“) (1) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2003 (2), регламента за неговото прилагане (3) и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. В тази връзка целта на известието е да бъде подобрено разбирането на начина (4), по който протичат разследванията на Комисията, като така бъде повишена тяхната ефективност и се гарантира висока степен на прозрачност и предвидимост на тяхното протичане. Известието обхваща основните производства (5), свързани с предполагаеми нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС.

2.

Производствата за нарушения срещу държави-членки, основани по-специално на член 106 от ДФЕС във връзка с членове 101/102 от ДФЕС, не попадат в обхвата на настоящото известие. Извън неговия обхват остават и производствата съгласно Регламента за сливанията (6) или производствата за държавна помощ (7).

3.

Производства, свързани с прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС (общо наричани по-долу „производства“), се уреждат по-конкретно от Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламента за прилагане. Известията на Комисията относно достъпа до преписката (8) и разглеждането на жалби (9), както и относно мандатa на служителя по изслушването (10), също са от значение за воденето на производства. По отношение на представянето на доклади на икономически експерти и на количествени данни се прави позоваване на най-добрите практики за представяне на икономически доказателства (11). Ето защо настоящото известие не следва да се приема като изчерпателно изложение на всички мерки, които уреждат производствата пред Комисията. Известието следва да се разглежда в контекста на други подобни инструменти и съответната съдебна практика.

4.

Съгласно определението в Известието за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (12) разследването на картели може да подлежи и на специалните процедури за подаване на заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и за постигане на споразумения (13). Тези специални процедури не попадат в настоящото известие. Освен това поради особената същност на производствата за картели при определени обстоятелства са необходими специални разпоредби, за да не се попречи на евентуални заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (14) или на преговори за постигане на споразумение (15). Когато тези специални разпоредби се прилагат, това е указано.

5.

Настоящото известие има следната структура. В раздел 2 се описва процедурата, по която протича фазата на разследване. Тази част се отнася за всяко разследване независимо от това дали то води до решение за забрана (член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003), решение за поемане на ангажимент (член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003) или решение за отхвърляне на жалба (член 7 от Регламента за прилагане). В раздел 3 се описват основните процедурни стъпки и правото на защита в контекста на процедурите, водещи до решения за забрана. В раздел 4 се описват особеностите на процедурата за поемане на ангажимент. Раздел 5 е посветен на отхвърлянето на жалби. Останалите раздели имат общо приложение: в раздел 6 се описват ограниченията за използване на информацията, в раздел 7 се разглеждат приемането, уведомяването и публикуването на решения, а в раздел 8 бъдещите преразглеждания.

6.

Настоящото известие се основава по-специално на натрупания до момента опит в прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2003 и на Регламента за прилагане. То отразява становището на Комисията към момента на публикуването и ще се прилага за висящи (16) и бъдещи дела, считано от датата на публикуването. Поради особеностите на всяко отделно дело може да се наложи адаптиране на настоящото известие или отклоняване от него в зависимост от конкретния случай.

7.

С настоящото известие не се създават нови права или задължения нито се изменят правата или задълженията, които произтичат от Договора за функционирането на Европейския Съюз („ДФЕС“), Регламент (ЕО) № 1/2003, Регламента за прилагане и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

8.

Комисията насърчава използването на електронна информация (електронна поща или цифрови устройства) за кореспонденция, свързана с дела.

9.

Дело, свързано с предполагаемо нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС, може да се основава на жалба, подадена от предприятия, други физически или юридически лица и дори държави-членки.

10.

Информацията, предоставена от граждани и предприятия, е важна за започването на разследвания от Комисията. Поради това Комисията насърчава гражданите и предприятията да я информират относно подозрения за нарушения на правилата за конкуренцията (17). Това може да се извърши чрез подаване на официална жалба (18) или просто чрез предоставяне на пазарна информация на Комисията. Всеки, който може да докаже законен интерес като жалбоподател и който подаде жалба, която е в съответствие с формуляр В (19), се ползва с някои процесуални права. Процедурата, която трябва да се следва, е подробно определена в Регламента за прилагане и известието относно разглеждането на жалби. Физическите и юридическите лица, различни от жалбоподателите, които докажат в достатъчна степен интерес да бъдат изслушани и които бъдат допуснати до производството от служителя по изслушването, също разполагат с някои процесуални права в съответствие с член 13 от Регламента за прилагане.

11.

Комисията също има право да образува дело по своя собствена инициатива (ex officio). Тя има право да направи това, когато бъде уведомена за определени факти или когато такива бъдат добавени към информацията, събрана в контекста на отраслови проучвания, неофициални срещи с представители на предприятия, наблюдение на пазарите или въз основа на информация, която се обменя в рамките на Европейската мрежа по конкуренция („ЕКН“) или с органи по конкуренцията от трети държави. Делата за картели също така могат да бъдат инициирани въз основа на заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, подадено от някой от членовете на картела.

12.

Независимо от своя произход всички дела трябва да преминат през първоначална фаза на оценяване. В тази фаза Комисията проверява дали делото оправдава провеждането на допълнително разследване (20) и, ако това е така, определя временно неговия предмет, по-конкретно по отношение на страните, пазарите и поведението, които трябва да бъдат разследвани. В тази фаза Комисията може да използва мерки за разследване като искания за предоставяне на информация в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

13.

На практика системата на първоначална оценка означава, че някои дела ще да бъдат отстранени на много ранен етап, тъй като се преценява, че не оправдават провеждането на допълнително разследване. В тази връзка Комисията съсредоточава своите ресурси за спазване на законодателството върху дела, при които е вероятно да бъде открито нарушение, по-конкретно върху делата с най-значимото въздействие върху функционирането на конкуренцията на вътрешния пазар и с риск от вреда за потребителите, както и върху дела, които вероятно ще допринесат за определяне на политиката на конкуренцията на ЕС и/или за гарантиране на последователното прилагане на членове 101 и/или 102 от ДФЕС (21).

14.

В тази първоначална фаза на оценка се решава също на ранен етап разпределението на делата в рамките на ЕКН С Регламент (ЕО) № 1/2003 се въведе възможността за преразпределяне на делата към други членове на мрежата, ако имат възможност да ги поемат. По същия начин Комисията може да преразпредели дадено дело към национален орган за защита на конкуренцията и обратно (22).

15.

Когато бъде предприета първата мярка за разследване по отношение на адресатите (обикновено искане за предоставяне на информация (23) или проверка), те биват информирани относно факта, че подлежат на предварително разследване, както и относно предмета и целта на това разследване. В контекста на исканията за предоставяне на информация ще им бъде напомнено също, че ако разследваното поведение бъде доказано, това би могло да представлява нарушение на член 101 и/или 102 от ДФЕС. След получаване на искане за предоставяне на информация или подлагане на проверка, страните (24) имат право по всяко време да направят запитване в Генерална дирекция „Конкуренция“ относно характера на разследването, включително преди откриването на производството. Ако предприятието счита, че не е било правилно информирано от Генерална дирекция „Конкуренция“ за своя процесуален статут, то може да отнесе въпроса за решаване от служителя по изслушването, след като е повдигнало въпроса пред Генерална дирекция „Конкуренция“ (25). Служителят по изслушването взема решение Генерална дирекция „Конкуренция“ да информира предприятието или сдружението на предприятия, отправило искането, за техния процесуален статут. Това решение се съобщава на предприятието или сдружението на предприятия, отправило искането. Ако на даден етап през фазата на предварителна оценка Комисията реши да преустанови разследването по делото (и да не образува производство), тя по своя собствена инициатива информира за това страната, предмет на предварително разследване.

16.

При дела, заведени въз основа на жалба, Комисията ще се постарае да информира жалбоподателите в срок от четири месеца, считано от получаването на жалбата за действието, което предлага да предприеме по отношение на жалбата (26). Този срок е примерен и ще зависи от обстоятелствата по конкретното дело и от това дали Генерална дирекция „Конкуренция“ е получила достатъчно информация от жалбоподателя или от трети страни, по-специално в отговор на нейните искания за предоставяне на информация, за да реши дали да продължи или да преустанови по-нататъшното разследване по делото.

17.

Комисията образува производство (27) съгласно член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003, когато първоначалната оценка води до заключението, че делото оправдава по-задълбочено разследване и когато обхватът на разследването е определен в достатъчна степен.

18.

При откриването на производство се определя разпределението на делото в рамките на ЕКН (28), както и спрямо страните и жалбоподателя, ако е приложимо. Това показва също, че Комисията се ангажира с допълнително разследване по делото. По този начин Комисията заделя ресурси за делото и се стреми да го разгледа своевременно.

19.

В решението за откриване на производство се определят страните, предмета на производството, и накратко се описва обхватът на разследването. По-специално в него се описва поведението, което представлява предполагаемо нарушение на членове 101 и/или 102 от ДФЕС, което трябва да бъде обхванато от разследването, и обикновено се определя територията и сектора(ите), в който(които) се наблюдава това поведение.

20.

Съгласно член 2 от Регламента за прилагане Комисията може да направи обществено достояние откриването на производство. Политиката на Комисията е да публикува откриването на производството на уеб сайта на Генерална дирекция „Конкуренция“ и да направи съобщение в пресата, освен ако такова публикуване би попречило на разследването.

21.

Страните, предмет на разследването, се информират в устен или в писмен вид за откриването на производство достатъчно време преди откриването на производството да бъде оповестено публично, за да имат възможност да подготвят свое собствено съобщение (предназначено по-специално за акционерите, финансовите институции и пресата).

22.

Следва да се подчертае, че откриването на производство по никакъв начин не предопределя наличието на нарушение. То показва само, че Комисията ще продължи работата по делото. Това важно пояснение ще бъде посочено в решението за откриване на производство (за което страните ще бъдат уведомени), както и във всички публични съобщения, свързани с откриването на делото.

23.

Откриването на производство не ограничава правото на Комисията да разшири на по-късен етап обхвата на разследването и/или да добави адресати към него. Когато обхватът на разследването е разширен, се прилагат мерките от параграфи 20—21.

24.

При дела за картели откриването на производство обикновено се извършва едновременно с приемането на изложение на възраженията (вж. параграф 4 по-горе), но може да стане и по-рано.

25.

Съгласно член 3, от Регламент № 1 (29), документите, които Комисията изпраща на дадено предприятие, установено в Европейския съюз, се изготвят на езика на държавата-членка, в която е установено предприятието.

26.

Съгласно член 2 от същия регламент документите, които дадено предприятие изпраща на Комисията, могат да бъдат изготвени на всеки един от официалните езици на Европейския съюз, избран от подателя. Отговорът и последващата кореспонденция ще бъдат изготвени на същия език.

27.

С цел да се избегнат забавянията, дължащи се на превода, адресатите могат да се откажат от правото си да получат текста на езика, произтичащ от горното правило, и да изберат друг език. Надлежно разрешените откази от правото да се използва даден език могат да бъдат предоставени за някои конкретни документи и/или за цялата процедура.

28.

Що се отнася до някои обикновени искания за предоставяне на информация, обичайната практика е придружителното писмо да се изпраща на езика на държавата, в която се намира адресатът, или на английски език (като се включи позоваване на член 3 от Регламент № 1) и въпросникът да се приложи на английски език. Адресатът също се информира ясно — на езика на държавата, в която се намира– за правото му да получи превод на придружителното писмо и/или на въпросника на езика на държавата, в която се намира, както и правото да отговори на този език. Тази практика дава възможност за по-експедитивна обработка на исканията за предоставяне на информация, като същевременно се зачитат правата на адресатите.

29.

Изложението на възраженията, предварителната оценка и решенията съгласно член 7, член 9 и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се съобщават на автентичния език на адресата, освен ако адресатът не е подписал посочения по-горе отказ от правото да използва даден език.

30.

Съгласно член 2 от Регламент № 1 отговорът и последващата кореспонденция до жалбоподателя се изготвят на езика, на който е подадена неговата жалба.

31.

Участниците в устното изслушване могат да поискат да бъдат изслушани на официален език на ЕС, различен от езика на производството. В този случай ще бъде осигурен устен превод по време на устното изслушване, при условие че служителят по изслушването е уведомен навреме за това изискване.

32.

Съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията е оправомощена да изисква от предприятия и сдружения на предприятия да ѝ предоставят цялата необходима информация. Информацията може да бъде изискана с писмо („обикновено искане“ (член 18, параграф 2) или с решение (член 18, параграф 3) (30). Следва да се подчертае, че исканията за предоставяне на информация се изпращат редовно не само на предприятия, предмет на разследване, но и на други предприятия или сдружения на предприятия, които могат да разполагат с информация, свързана с делото.

33.

Съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията може да изиска от предприятия и сдружения на предприятия да предоставят цялата необходима информация. По-специално информацията е необходима, ако естеството им позволява на Комисията да провери наличието на предполагаемото нарушение, посочено в искането. Комисията разполага със свобода на преценка в това отношение (31).

34.

Комисията определя обхвата и формата на искането за предоставяне на информация. Генерална дирекция „Конкуренция“ може обаче да обсъди с адресатите обхвата и формата на искането за предоставяне на информация, ако това е необходимо. Това може да бъде особено полезно в случаи на искания, свързани с количествени данни (32).

35.

Когато в отговор на искане за предоставяне на информация предприятията очевидно предоставят информация, която не е от значение за разследването (по-специално документи, които явно не са свързани с предмета на разследването), Генерална дирекция „Конкуренция“ може да върне тази информация на адресата на искането възможно най-рано след получаването на отговора с цел да не създава излишна тежест за често обемните административни преписки. Към преписката се добавя кратка бележка относно този факт.

36.

Когато адресатът на искане за предоставяне на информация съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 откаже да отговори на въпрос в такова искане, като се позове на своето право да не се самоуличава, както е определено от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (33), след получаване на искането той може да отнесе въпроса своевременно до служителя по изслушването, след като е повдигнал въпроса пред Генерална дирекция „Конкуренция“ преди изтичането на първоначално определения срок (34). При подходящи случаи и с оглед на необходимостта да се избегне неоправдано забавяне на производството служителят по изслушването може да направи обоснована препоръка дали може да бъде упражнено правото на обвиняемия да не се самоуличава и информира отговорния директор за направените заключения, което се взема предвид на по-късен етап при евентуално приемане на решение съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Адресатът на искането получава копие от обоснованата препоръка. Правото на адресата на решение, прието съгласно член 18, параграф 3, да не се самоуличава му припомня, както е определено от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (35).

37.

В искането за предоставяне на информация се посочва каква информация се изисква и се определя срокът, в която тя трябва да бъде предоставена.

38.

Адресатите разполагат с разумен срок да отговорят на искането в зависимост от продължителността и сложността на искането, като се вземат предвид нуждите на разследването. По принцип този срок е най-малко две седмици от получаването на искането. Ако от самото начало се счита, че е необходим по-дълъг период, срокът за отговор на искането ще бъде съобразен с него. Когато обхватът на искането е ограничен, например ако включва само кратко пояснение на предоставена по-рано информация или информация, непосредствено достъпна за адресата на искането, срокът обикновено е по-кратък (една седмица или по-малко).

39.

Ако адресатите са затруднени да отговорят в определения срок, те могат да помолят той да бъде удължен. За тази цел следва да бъде изготвено или потвърдено в писмен вид мотивирано искане (писмо по обикновена или електронна поща) достатъчно време преди изтичането на срока. Ако Комисията счита искането за обосновано, ще бъде предоставено допълнително време (в зависимост от сложността на исканата информация и други фактори). Комисията може да се съгласи с искането на адресата определени части от исканата информация, които са от особено значение или са леснодостъпни за адресата, да бъдат предоставени в по-кратък срок, а за предоставянето на оставащата информация да бъде дадено допълнително време.

40.

Когато адресатът на решение с искане за предоставяне на информация съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 не може да изпълни искането в дадения срок по описаната по-горе процедура, той може да отнесе въпроса до служителя по изслушването. Такова искане следва да бъде отправено своевременно преди изтичането на първоначално определения срок (36). Служителят по изслушването решава дали следва да бъде удължен срокът, като взема предвид продължителността и сложността на искането за предоставяне на информация и нуждите на разследването.

41.

В придружителното писмо към искането за предоставяне на информация от адресата се изисква също да посочи дали счита предоставената в отговора информация за поверителна. В този случай и в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламента за прилагане адресатът трябва да обоснове своите твърдения поотделно за всяка информация и да предостави неповерителен вариант на информацията. Такъв неповерителен вариант се предоставя в същия формат като поверителната информация, а заличеният текст се заменя с негови резюмета. Освен ако не е договорено друго, неповерителният вариант следва да бъде предоставен едновременно с оригиналната информация. Ако предприятията не изпълнят тези изисквания, Комисията може да приеме, че съответните документи или изложения не съдържат поверителна информация, както е предвидено в член 16, параграф 4 от Регламента за прилагане.

42.

През фазата на разследване Генерална дирекция „Конкуренция“ може да провежда срещи (или телефонни разговори) със страните, предмет на производството, с жалбоподателите или с трети страни. По-специално тя провежда събрания относно хода на производството или тристранни срещи, както е описано в раздели 2.9 или 2.10 по-долу.

43.

Когато се провежда среща по искане на страните, жалбоподателите или третите страни като общо правило те следва да представят предварително предложение за дневен ред с темите, които ще бъдат обсъдени на събранието, както и меморандум или презентация, в които тези въпроси се разглеждат по-подробно. След събрания или телефонни разговори по съществени въпроси, страните, жалбоподателите или третите страни могат да обосноват своите изложения или презентации в писмен вид.

44.

Всяка писмена документация, изготвена от предприятията, присъствали на събрание, която е съобщена на Генерална дирекция „Конкуренция“, се добавя към преписката. Неповерителният вариант на такава документация, заедно с кратка бележка, изготвена от Генерална дирекция „Конкуренция“, ще бъде предоставен на страните, предмет на разследването, по време на техния достъп до преписката, ако бъде взето решение делото да продължи. При наличие на искания за запазване на анонимност (37) в тази бележка се посочва предприятието(ята), присъствало(и) на срещата (или участвало(и) в телефонния разговор по съществени въпроси) и часа и темата(ите), обсъдени по време на срещата (или телефонния разговор) (38). Такава бележка се изготвя също, когато срещата се състои по инициатива на Комисията (например срещи относно хода на производството).

45.

След среща или друг неофициален контакт със страните, жалбоподателите или трети страни Комисията може да изиска те да предоставят информация в писмен вид съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 или да ги покани да направят изложение съгласно член 19 от този регламент.

46.

В Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламента за прилагане се установява специална процедура за снемане на обяснения от физически или юридически лица, които могат да разполагат с полезна информация, свързана с предполагаемо нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС (вж. член 19 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и член 3 от Регламента за прилагане) (39).

47.

Тази процедура позволява на Комисията да проведе разговор чрез всякакви средства за комуникация, например телефон или видеоконференция, с всяко физическо или юридическо лице, което е съгласно да бъде разпитано с цел събиране на информация, свързана с предмета на дадено разследване.

48.

Преди да снеме такива показания Генерална дирекция „Конкуренция“ информира изслушваното лице за правното основание за снемането на обяснения, за неговия доброволен характер и за правото на изслушваното лице да се консултира с адвокат. Освен това Генерална дирекция „Конкуренция“ информира изслушваното лице за причината за снемането на обяснения и за намерението си да запише разговора. За тази цел тя предоставя документ за разясняване на процедурата, който да бъде подписан от изслушваното лице. За да се увеличи точността на обясненията, непосредствено след тяхното снемане изслушваното лице получава копие от всички записи за потвърждение.

49.

Процедурата за снемане на показания съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и член 3 от Регламента за прилагане се прилага само когато между изслушваното лице и Генерална дирекция „Конкуренция“ е договорено изрично, че разговорът ще бъде записан като официално снемане на обяснения съгласно член 19. Комисията избира по собствено усмотрение момента на снемането на обяснения. Всяка от страните също може да отправи искане до Генерална дирекция „Конкуренция“ нейните показания да бъдат записани като снемане на обяснения. По принцип такова искане ще бъде прието в зависимост от нуждите и изискванията за правилното провеждане на разследването.

50.

В контекста на разследването Комисията има правомощие да провежда проверки в помещенията на дадено предприятие и при определени обстоятелства в други помещения, сред които и частни. Практиката на Комисията във връзка с проверките в помещенията на дадено предприятие е описана понастоящем в обяснителна бележка, която се намира на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ (40).

51.

Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (41), чиито основни характеристики са обобщени по-долу, някои видове кореспонденция между адвокат и клиент може, при спазването на строги условия, да бъде защитена с принципа за поверителност на отношенията между адвокати и клиенти (наричан още „LPP“) и по този начин да остане поверителна спрямо Комисията като изключение от нейните правомощията да разследва и да контролира документи (42). Поверителността на кореспонденцията между адвокат и клиент е защитена, при условие че тя е водена с цел и в интерес на упражняването на правото на защита на клиента в производства по конкуренцията и че е изготвена от независими адвокати (43).

52.

Предприятието, което се позовава на защитата на поверителността на отношенията между адвокати и клиенти във връзка с даден документ следва да предостави на Комисията подходящ мотив и съответните материали, за да обоснове своето твърдение, като не е задължено да разкрие съдържанието на такъв документ (44). Следва да се предоставят редактирани варианти, в които не се съдържат частите, обхванати от поверителността на отношенията между адвокати и клиенти. Когато Комисията счита, че не са представени такива доказателства, тя може да нареди въпросният документ да бъде предаден и, ако е необходимо, да наложи глоби или периодична санкция на предприятието за отказа му да предостави такива необходими допълнителни доказателства или оспорвания документ (45).

53.

В много случаи кратък преглед от страна на длъжностните лица на Комисията, обикновено по време на проверка, на общия вид, заглавието, или други външни характеристики на документа ще им позволи да потвърдят или отхвърлят правдивостта на причините, на които се позовава предприятието. Всяко предприятие обаче има правото да не позволи на длъжностни лица на Комисията да направят дори кратък преглед, при условие че изложи подходящи причини, с които да обоснове защо такъв кратък преглед е невъзможен, без да се разкрива съдържанието на документа (46).

54.

Когато в хода на проверка, служителите на Комисията считат, че предприятието: i) не е обосновало своето твърдение, че съответният документ е обхванат от поверителност на отношенията между адвокати и клиенти; ii) че се е позовало единствено на причини, които не могат да оправдаят такава защита съгласно съдебната практика; или iii) се основава на фактически твърдения, които са очевидно грешни, длъжностните лица на Комисията могат незабавно да прочетат съдържанието на документа и да му направят копие (без да използват процедура със запечатан плик). При все това, когато в хода на дадена проверка длъжностните лица на Комисията счетат, че естеството на представените от предприятието материали не доказва, че въпросният документ е защитен от принципа за поверителност на отношенията между адвокати и клиенти съгласно определението в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, по-специално когато предприятието откаже на длъжностни лица на Комисията да направят кратък преглед на документ, но когато не е изключено документът да бъде защитен, длъжностните лица могат да поставят копие на оспорвания документ в запечатан плик и да го донесат в помещенията на Комисията с цел последващо решаване на спора.

55.

Предприятия или сдружения от предприятия могат да поискат от служителя по изслушването да разгледа твърденията, че документ, който е изискан от Комисията в изпълнение на член 18, 20 или 21 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и не ѝ е предоставен, е обхванат от поверителността на отношенията между адвокати и клиенти по смисъла на съдебната практика, ако предприятието не е могло да реши въпроса с Генерална дирекция „Конкуренция“ (47). Предприятието, което формулира претенцията, може да отнесе въпроса до служителя по изслушването, ако е съгласно служителят по изслушването да разгледа информацията, за която се твърди, че е обхваната от поверителността на отношенията между адвокати и клиенти, както и всеки друг материал, който е необходим на служителя по изслушването, за да направи оценка. Без да се разкрива потенциалното поверително съдържание на информацията, служителят по изслушването съобщава на отговорния директор и на съответното предприятие или сдружение на предприятия своето предварително становище и може да предприеме подходящи стъпки, за да насърчи постигането на взаимно приемливо решение.

56.

Когато не е постигнато решение, служителят по изслушването може да изготви обоснована препоръка до компетентния член на Комисията, без да разкрива потенциалното поверително съдържание на документа. Страната, която претендира за поверителност, получава копие от тази препоръка. Ако спорът не е решен по този начин, Комисията пристъпва към по-нататъшното му разглеждане. Когато е уместно, тя може да приеме решение за отхвърляне на претенцията.

57.

В случаите, при които предприятието се е позовало на защитата на поверителността на отношенията между адвокати и клиенти и е представило основания в подкрепа на своите твърдения, Комисията (с изключение на служителя по изслушването, ако твърдението е отнесено до него на основание член 4, параграф 2, буква а) от мандата на служителя по изслушването) не прочита съдържанието на документа преди да е взела решение за отхвърляне на това твърдение и преди да е позволила на съответното предприятие да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз. По този начин, ако дружеството подаде жалба за отмяна и поиска налагане на привременни мерки в рамките на определения срок, Комисията не отваря запечатания плик и не чете документите докато Съдът на Европейския съюз не вземе решение по молбата за привременни мерки (48).

58.

Предприятията, които формулират явно неоснователни претенции за защита на поверителността на отношенията между адвокати и клиенти единствено с цел забавяне или без обективно оправдание се противопоставят на кратък преглед на документите по време на разследване, могат да подлежат на глоби съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, ако са изпълнени останалите условия на тази разпоредба. По същия начин такива действия могат да се считат за утежняващи обстоятелства при вземане на решение за налагане на глоба за нарушение на членове 101 и/или 102 от ДФЕС (49).

59.

В контекста на дадено разследване Комисията може да обменя информация и с националните органи за защита на конкуренцията съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Практиката на Комисията по отношение на този обмен е описана понастоящем в Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция (50).

60.

През цялата процедура Генерална дирекция „Конкуренция“ по своя собствена инициатива или по искане на страните, предмет на производството, полага усилия да им осигури достатъчна възможност за открити и откровени обсъждания, като взема предвид етапа на разследването, както и да огласява тяхното становище.

61.

В това отношение Комисията предлага провеждането на срещи относно хода на производството на определени етапи от процедурата. Срещите относно хода на производството, които по своето естество са напълно доброволни за страните, могат да допринесат за качеството и ефективността на процеса на вземане на решения и да гарантират прозрачността и общуването между Генерална дирекция „Конкуренция“ и страните, по-специално да ги информират за хода на производството в ключови моменти от процедурата. Срещите относно хода на производството се предлагат единствено на страните, предмет на разследването, но не и на жалбоподателя (освен когато Комисията е открила производство съгласно член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и възнамерява да информира жалбоподателя, че ще отхвърли неговата молба с официално писмо съгласно член 7, параграф 1 от Регламента за прилагане), нито на трети страни. Когато се разследват няколко страни, срещите относно хода на производството ще се предлагат отделно на всяка една от тях. При производства за картели се дава възможност за организиране на среща относно хода на производството, както е предвидено в параграф 65.

62.

Срещите относно хода на производството обикновено се провеждат в помещенията на Комисията, но ако е уместно, могат да бъдат проведени и по телефона или чрез видеоконферентна връзка. Висшето ръководство на Генерална дирекция „Конкуренция“ (генералният директор или заместник-генералният директор) обикновено председателства срещата. При дела с няколко страни обаче, срещата може да бъде председателствана от началник-отдел.

63.

Генерална дирекция „Конкуренция“ ще предложи провеждане на срещи относно хода на производството на няколко ключови етапа от делото. По принцип те съответстват (но обикновено не и при производства за картели) на следните събития:

64.

Когато е издадено изложение на възраженията, на страните се предлага също среща относно хода на производството, след като са отговорили на изложението на възраженията или след устното изслушване, ако такова бъде проведено: на тази среща страните обикновено биват информирани за предварителното становище на Комисията относно начина, по който тя възнамерява да процедира по делото.

65.

При производства за картели се предлага една среща относно хода на производството след устното изслушване. Освен това се предлагат две специални срещи относно хода на производството при процедурите, водещи до решения за поемане на ангажименти (вж. раздел 4 по-долу) и на жалбоподатели, когато Комисията е образувала производство съгласно член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и възнамерява да информира жалбоподателя, че ще отхвърли неговата жалба с официално писмо съгласно член 7, параграф 1 от Регламента за прилагане (вж. раздел 5 по-долу).

66.

Срещите относно хода на производството по никакъв начин не възпрепятстват провеждането на обсъждания между страните, жалбоподателите или трети страни и Генерална дирекция „Конкуренция“ по същество или по въпроси, свързани със сроковете, по други поводи през цялата процедурата, когато това е уместно.

67.

В допълнение към двустранните срещи между Генерална дирекция „Конкуренция“ и всяка отделна страна, например срещите относно хода на производството, Комисията може да реши по изключение да покани страните, предмет на производството, и евентуално жалбоподателя и/или трети страни на т. нар. „тристранна“ среща. Такава среща се организира, ако Генерална дирекция „Конкуренция“ счита, че тя е в интерес на разследването, за да бъдат изслушани становищата на всички страни относно фактическите обстоятелства или да бъде проверена тяхната точност на една единствена среща. Такава среща може да бъде полезна за разследването, например когато две или повече противоположни становища или данни са изложени като ключови данни или доказателства.

68.

Всяка тристранна среща се провежда обикновено по инициатива на Комисията и на доброволни начала. Тристранните срещи обикновено се председателстват от висшето ръководство на Генерална дирекция „Конкуренция“ (генералния директор или заместник-генералния директор). Тристранната среща не замества официалното устно изслушване.

69.

Когато се провеждат тристранни срещи, това трябва да стане възможно най-рано по време на фазата на разследването (след откриването на производство и преди изготвянето на изложението на възраженията), за да може Комисията да направи заключение за въпросите по същество преди да е решила дали да издаде изложение на възраженията, въпреки че не е изключено такива срещи да бъдат проведени след издаването на изложение на възраженията в съответните случаи. Тристранните срещи следва да бъдат подготвени на базата на дневен ред, определен от Генерална дирекция „Конкуренция“ след консултация с всички страни, които са съгласни да присъстват на срещата. Подготовката на срещата може да включва взаимен обмен на неповерителна информация между страните, които ще присъстват, достатъчно време преди срещата.

70.

Ако страните отправят искане, обичайна практика е да се даде възможност на висши служители на страните, предмет на производството, и на жалбоподателя да обсъдят делото с генералния директор на ГД „Конкуренция“, заместник-генералния директор по антитръстови въпроси, или, ако е уместно, с комисаря по въпросите на конкуренцията. Висшите служители могат да бъдат придружени от своите правни и/или икономически консултанти.

71.

Като насърчава открития обмен на становища при дела, основани на официални жалби, Комисията дава възможност на страните, предмет на производството, да коментират на ранен етап неповерителния вариант на жалбата (освен ако се приеме, че има вероятност на разследването да бъде попречено) и най-късно скоро след откриването на производството (51). Не се процедира по този начин обаче, когато жалбата е отхвърлена на ранен етап без по-нататъшно задълбочено разследване (например поради „недостатъчни основания за предприемане на действия“, известно също като „липса на интерес за Европейския съюз“).

72.

Ранният достъп до жалбата може да позволи на страните да предоставят полезна информация на ранен етап от процедурата и да улеснят оценяването на делото.

73.

По същия начин целта на Комисията ще бъде да предостави възможност на страните, предмет на производството, скоро след неговото откриване да прегледат неповерителни варианти на други „ключови данни“, които вече са предоставени на Комисията. Това включва важни данни от жалбоподателя или заинтересовани трети страни, но не и например отговори на искания за предоставяне на информация. След този ранен етап други подобни данни ще се споделят със страните единствено ако това е в интерес на разследването и няма да създаде риск от неправомерно забавяне на фазата на разследване. Комисията ще уважи обосновани искания от жалбоподателя или заинтересовани трети страни за неразкриване на техните данни преди да бъде изготвено изложението на възраженията, когато имат основателни опасения относно поверителността, включително опасения от ответни мерки и защитата на търговски тайни.

74.

В контекста на производства за картели не се предлага преглед на ключовите данни (вж. параграф 4 по-горе).

75.

След като Комисията е изготвила предварително становище по основните въпроси, повдигнати в делото, процедурата може да продължи по различни пътища:

76.

Когато закрива дело по отношение на една или няколко страни при многостранни производства на ранен етап след официалното откриване на производство, Комисията обикновено не само уведомява тези страни за решението си, но и оповестява закриването му и на своя уебсайт и/или публикува съобщение в пресата за дела, при които откриването на производството е оповестено публично. Същото се отнася за дела, при които производството не е открито официално, но Комисията вече е оповестила публично своето разследване (например когато е потвърдила, че са извършени проверки).

77.

Важна процедурна стъпка, която може да доведе до решение за забрана, е приемането на изложение на възраженията. Приемането на изложение на възраженията обаче не предопределя окончателния изход от разследването. То може да доведе и до закриване на делото без приемане на решение за забрана или на решение за поемане на ангажименти.

78.

Правото на страните по производството да бъдат изслушани преди да бъде взето окончателно решение, което засяга неблагоприятно техните интереси, се счита за основен принцип на правото на ЕС. Комисията се е ангажирала да гарантира ефективното упражняване на правото на изслушване в своите производства (52).

79.

В производствата по конкуренция служителите по изслушването са длъжни да гарантират ефективното упражняване на процесуалните права, по-специално правото на изслушване (53). Служителите по изслушването изпълняват своите задължения напълно независимо от Генерална дирекция „Конкуренция“, като споровете между генералната дирекция и дадена страна, предмет на производството, могат да бъдат отнесени за разрешаване до съответния служител по изслушването.

80.

Служителят по изслушването участва пряко в цялото производство по антитръстови въпроси, включително по-специално в организацията и провеждането на устното изслушване, ако бъде проведено такова. След устното изслушване и като се вземат предвид писмените отговори на страните по изложението на възраженията, служителят по изслушването докладва на комисаря, отговорен за ГД „Конкуренция“ относно изслушването и заключенията, които ще бъдат извлечени от него. Освен това преди колегията на комисарите да вземе окончателно решение служителят по изслушването информира колегията дали е спазено правото на ефективно упражняване на процесуалните права по време на цялото административно производство. Окончателният доклад се изпраща на страните, предмет на производството, заедно с окончателното решение на Комисията, и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

81.

Преди да вземе решение, което засяга неблагоприятно интересите на адресата, по-специално решение, с което се установява нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС и се разпорежда неговото прекратяване (член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003) и/или се налагат глоби (член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003), Комисията дава възможност на страните, предмет на производството, да бъдат изслушани по въпросите, по които Комисията има възражения (54). Комисията прави това, като приема изложение на възраженията, което се съобщава на всяка от страните, предмет на производството.

82.

След задълбочено разследване в изложението на възраженията се представя предварителната позиция на Комисията по предполагаемото нарушение на членове 101 и/или 102 от ДФЕС. Неговата цел е да информира засегнатите страни за повдигнатите срещу тях възражения с цел те да получат възможност да упражнят своите права на защита в писмен и устен вид (на изслушването). Поради това то представлява съществена процесуална гаранция, която прави възможно спазването на правото на изслушване. На засегнатите страни се предоставя цялата информация, която им е необходима, за да се защитят ефективно и да коментират твърденията срещу тях.

83.

Ако Комисията възнамерява да наложи корективни мерки на страните в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в изложението на възраженията ще бъдат указани предвидените корективни мерки, които могат да бъдат необходими за прекратяване на заподозряното нарушение. Предоставената информация следва да бъде достатъчно подробна, за да позволи на страните да се защитят по отношение на необходимостта и пропорционалността на предвидените мерки. Ако са предвидени структурни корективни мерки в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в изложението на възраженията се обяснява защо няма равностойна по своя ефект мярка за коригиране на поведението или защо Комисията счита, че равностойна по своя ефект мярка за коригиране на поведението би била в по-голяма тежест за засегнатото предприятие от структурната корективна мярка.

84.

В изложението на възраженията ясно се указва дали Комисията възнамерява да наложи глоби на предприятията, ако възраженията бъдат потвърдени (член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003). В такива случаи в изложението на възраженията се прави позоваване на съответните принципи, определени в насоките относно метода за определяне на глобите (55). В изложението на възраженията Комисията посочва съществените факти и правните въпроси, които могат да доведат до налагане на глоба, например продължителността и тежестта на нарушението, както и това, че то е извършено умишлено или поради небрежност. В изложението на възраженията се посочва също достатъчно точно, че определени факти могат да доведат до утежняващи обстоятелства и, доколкото е възможно, до смекчаващи обстоятелства.

85.

Въпреки че няма правно задължение в това отношение, за повече прозрачност Комисията ще се постарае да включи в изложението на възраженията (като използва наличната информация) допълнителни въпроси, които имат отношение към последващото изчисление на глобите, включително съответните стойности на продажбите и годината(ите), които ще бъдат взети предвид за изчисляване на стойностите на продажбите. Такава информация може да бъде предоставена на страните и след изложението на възраженията. И в двата случая на страните ще бъде дадена възможност да изразят становищата си.

86.

Ако Комисията възнамерява в своето окончателно решение да се отклони от фактическите или правните обстоятелства, посочени в изложението на възраженията, в ущърб на една или повече страни или ако Комисията възнамерява да вземе предвид допълнителни уличаващи доказателства, засегнатата страна или страни винаги получават възможност да представят по подходящ начин своето становище по този въпрос.

87.

В изложението на възраженията Комисията информира също страните, че при поискване в извънредни случаи тя може да вземе предвид невъзможността на предприятието да плати глобата и да намали или отмени глобата, която в противен случай би могла да бъде наложена, ако тази глоба би застрашила безвъзвратно икономическата жизнеспособност на предприятието съгласно точка 35 от насоките относно метода за определяне на глобите (56).

88.

Предприятията, които отправят такова искане, следва да бъдат подготвени да предоставят подробна и актуална финансова информация в подкрепа на своето искане. Обикновено Генерална дирекция „Конкуренция“ е във връзка със страните с цел да събере допълнителна информация и/или да разясни получената информация, което позволява на страните да представят допълнителна необходима информация на вниманието на Комисията. Когато оценява твърденето на дадено предприятие, че няма възможност да плати, Комисията разглежда по-специално финансовите отчети за последните години и прогнозите за текущите и бъдещите години; съотношенията, с които се измерват финансовата мощ, рентабилността, платежоспособността и ликвидността; и връзките на предприятието с външни финансови партньори и акционерите. Комисията разглежда също специфичния социален и икономически контекст на всяко предприятие и оценява дали съществува вероятност глобата да предизвика значително намаляване на стойността на неговите активи (57).

89.

Оценката на финансовото състояние се извършва за всички предприятия, които са подали заявление за невъзможност за плащане малко преди вземането на решение, на базата на актуална информация независимо от това кога е подадено заявлението.

90.

По време на устното разглеждане страните могат също да представят своите аргументи относно въпросите, които могат да са от значение за евентуалното налагане на глоби (58).

91.

С цел увеличаване на прозрачността на производството Комисията публикува като общо правило съобщение в пресата, в което се посочат основните въпроси в изложението на възраженията, малко след като неговите адресати са го получили. В това съобщение за пресата се посочва изрично, че в изложението на възраженията не се предопределя окончателният изход на производството, след като страните са били изслушани.

92.

Адресатите на изложението на възраженията получават достъп до преписката на Комисията в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и членове 15 и 16 от Регламента за прилагане, за да им бъде позволено да изразят ефективно своите становища по предварителните заключения, до които Комисията е достигнала в своето изложение на възраженията.

93.

Практическите аспекти на достъпа до преписката, както и подробните указания относно вида на документите, които ще бъдат достъпни, и въпросите, свързани с поверителността, са предмет на отделно известие относно достъпа до преписката (59). Генерална дирекция „Конкуренция“ е тази, която отговаря основно за предоставянето на достъп до преписката на Комисията. Служителите по изслушването решават споровете между страните, подателите на информация и Генерална дирекция „Конкуренция“ относно достъпа до информация, съдържаща се в преписката на Комисията в съответствие с Известието за достъп до преписката, приложимите регламенти и принципите, определени в съответната съдебна практика. На последно място специални правила уреждат достъпа до изявленията на предприятията в делата за картели и процедурите за постигане на споразумение (60).

94.

Ефективният достъп до преписката зависи до голяма степен от сътрудничеството на страните и другите предприятия, предоставили информация за преписката. Както е отбелязано в параграф 14 по-горе, подателите на информация трябва да обосноват своите претенции за поверителност в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламента за прилагане и да предоставят неповерителен вариант на информацията. Този неповерителен вариант трябва да бъде предоставен в същия формат като поверителната информация, а заличените пасажи се заменят с резюмета. Освен ако не е договорено друго, неповерителният вариант следва да бъде предоставен едновременно с оригиналната информация. В случай че не е предоставен неповерителен вариант, може да се предположи, че документите не съдържат поверителна информация (61).

95.

Освен възможностите, предвидени в известието относно достъпа до преписката, с цел облекчаване на изготвянето на неповерителни варианти на подадената информация могат да бъдат използвани две допълнителни процедури: договореното разкриване пред ограничен кръг от лица и процедурата, наречена „зала за данни“.

96.

Първо, при определени дела, по-специално при онези с изключително обемна преписка, Генерална дирекция „Конкуренция“ може да приеме страните доброволно да се споразумеят да използват процедурата на договореното разкриване на информация. При тази процедура страната, която има право на достъп до преписката, се договаря двустранно с подателите на информация, които изискват поверителност, да получи цялата или част от информацията, която последните са предоставили на Комисията, включително поверителна информация. Страната, която получава достъп до преписката, ограничава достъпа до информацията до ограничен кръг от лица (които се определят от страните за всеки отделен случай, ако е поискано, под надзора на Генерална дирекция „Конкуренция“). Доколкото договореният достъп до преписката води до ограничаване на правото на дадена страна на достъп до преписката по разследването, тази страна трябва да се откаже от своето право на достъп до преписката на Комисията. Обикновено страната получава информацията, предмет на процедурата на разкриване, чрез пряко договаряне с подателя на информацията. Ако обаче информацията, предмет на такова споразумение, по изключение бъде предоставена от Комисията на ограничен кръг от лица, подателите на информация трябва да се откажат от своите права на поверителност по отношение на Комисията.

97.

Второ, Генерална дирекция „Конкуренция“ може да организира т. нар. процедура „зала за данни“. Тази процедура се използва обикновено за разкриване на количествени данни, които са от значение за иконометричен анализ. При тази процедура част от преписката, включително поверителната информация, се събира в зала в сградата на Комисията („залата за данни“). Достъпът до залата за данни се предоставя на ограничена група от лица, т.е. външния юридически съветник и/или икономическите съветници на страната (наричани заедно „съветниците“), под надзора на длъжностно лице на Комисията. Съветниците могат да използват информацията, която се съдържа в залата за данни, за да защитават своя клиент, но не могат да разкриват поверителна информация пред него. Залата за данни е оборудвана с няколко работни места, оборудвани с компютър и необходимия софтуер (и ако необходимо с нужната серия от данни и запис на регресиите, използвани в подкрепа на аргументацията на Комисията,). Няма мрежова връзка и не се позволяват комуникации с външния свят. На съветниците е разрешено да останат в залата за данни в рамките на обичайното работно време и, ако е оправдано, могат да получат достъп за няколко дни. На съветниците е строго забранено да правят копия, бележки или резюмета на документите, като от „залата за данни“ имат право да изнесат единствено окончателен доклад, който се проверява от екипа по делото, за да се гарантира, че не съдържа поверителна информация. Преди да влезе в нея всеки съветник подписва споразумение за поверителност и се запознава с условията за специалния достъп до „залата за данни“. Ако използването на процедурата „зала за данни“ би ограничила правото на дадена страна на пълен достъп до преписката по разследването, се прилагат процесуалните гаранции, предвидени в член 8 от мандата на служителя по изслушването.

98.

Съгласно член 8, параграф 4 от мандата на служителя по изслушването той може да реши процедурата на „зала за данни“ да се използва в онези ограничени случаи, при които достъпът до определена поверителна информация е абсолютно необходим за упражняване на правото на защита на дадена страна и при които служителят по изслушването счита, че в крайна сметка стълкновението между спазването на поверителността и правата на защита се решава най-добре по този начин. Служителят по изслушването не взема такива решения, ако счита, че процедурата „зала за данни“ не е подходяща и че следва да бъде даден достъп до информацията под различна форма (например неповерителен вариант).

99.

Съгласно член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, Комисията дава възможност на адресатите на изложението на възраженията да бъдат изслушани по въпроси, по които Комисията има възражения. Писменият отговор дава възможност на страните, предмет на производството, да изложат своето становище относно възраженията, повдигнати от Комисията.

100.

В срока за отговор на изложението на възраженията се взема предвид както времето, необходимо за подготовка на информацията, така и от неотложният характер на делото (62). Адресатите на изложението на възраженията имат право да представят писмен отговор в срок от минимум четири седмици (63). По-дълъг период (обикновено период от два месеца, въпреки че той може да бъде по-дълъг или по-кратък в зависимост от обстоятелствата по делото) се предоставя от Генерална дирекция „Конкуренция“, която взема предвид inter alia следните елементи:

101.

В рамките на първоначално определения срок за отговор адресатът на изложението на възраженията може да поиска той да бъде удължен, като подаде мотивирано искане до Генерална дирекция „Конкуренция“ най-малко 10 работни дни преди изтичането на първоначалния срок. Ако такова искане не бъде удовлетворено или адресатът на изложението на възраженията не е съгласен с продължителността на отсрочката, преди изтичането на първоначалния срок той може да отнесе въпроса до служителя по изслушването за преразглеждане.

102.

Срокът започва да тече от датата, на която е предоставен достъп до основните документи от преписката (64). По-специално сроковете обикновено не започват да текат преди на адресата на изложението на възраженията да бъде предоставен достъп до документите, които са достъпни единствено в офисите на Комисията, например изявления на предприятия. Фактът, че не е предоставен достъп до цялата преписка, не означава автоматично, че даден срок не е започнал да тече (65).

103.

Когато правото на защита (66) го налага или когато по мнение на Комисията това може да помогне за допълнителното изясняване на фактически и правни въпроси, които имат отношение към делото, Комисията може да даде на страните копие от неповерителния вариант (или определени части от него) на писмените отговори на другите страни по изложението на възраженията. Това обикновено се извършва преди устното изслушване, за да се позволи на страните да изразят становищата си по тях по време на устното изслушване. Комисията може да реши да процедира по този начин в подходящите случаи по отношение на жалбоподатели и допуснати трети страни. Ако бъде предоставен достъп до отговорите на други страни, защото правото на защита налага това, страните разполагат също с правото да получат достатъчно допълнително време, за да изразят становищата си по тези отговори.

104.

Жалбоподателите са тясно свързани с производството. Съгласно член 6, параграф 1 от Регламента за прилагане те имат право да получат неповерителен вариант на изложението на възраженията и Комисията определя срок, в който жалбоподателят може писмено да изрази становището си. Искане за удължаване на този срок може да бъде направено посредством своевременно отправяне на мотивирано искане до Комисията преди изтичането на първоначалния срок. Ако такова искане не бъде удовлетворено или Генерална дирекция „Конкуренция“ и жалбоподателят не са съгласни с исканото удължаване, жалбоподателят може да отнесе въпроса до служителя по изслушването, като отправи мотивирано искане (67).

105.

При наличието на заявление Комисията изслушва и други физически или юридически лица, които могат да докажат достатъчен интерес по отношение на изхода от процедурата в съответствие с член 13 от Регламента за прилагане. Служителят по изслушването взема решение дали такива трети лица да бъдат допуснати до производството. Допуснатите лица се информират в писмен вид относно естеството и предмета на процедурата, а Комисията определя срок, в който те излагат своето становище в писмен вид. Искане за удължаване на този срок може да бъде направено, като своевременно бъде отправено мотивирано искане до Генерална дирекция „Конкуренция“ преди изтичането на първоначалния срок. Ако такова искане не бъде удовлетворено или Генерална дирекция „Конкуренция“ и третото лице, допуснато до производството, не са съгласни с исканото удължаване, третото лице може да отнесе въпроса до служителя по изслушването, като отправи мотивирано искане (68).

106.

Всяка страна, до която е адресирано изложение на възраженията, има право на устно изслушване. Устно изслушване може да бъде поискано в срока, определен за писмен отговор на изложението на възраженията.

107.

Устното изслушване позволява на страните да изложат устно аргументите, които са представили в писмен вид, и да допълнят, когато е уместно, писмените доказателства или да информират Комисията за други въпроси, които могат да имат отношение към делото. Устното изслушване позволява също на страните да изложат своите аргументи по въпроси, които могат да бъдат важни за евентуалното налагане на глоби. Фактът, че изслушването не е публично, гарантира, че присъстващите лица могат да се изразяват свободно. Всяка информация, разкрита по време на изслушването, се използва единствено за целите на съдебни и/или административни производства за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС и не се разкрива или използва за други цели от участниците в изслушването. Това ограничение са отнася и за записването на устното изслушване, както и за всякакви визуални презентации. Ако информация, разкрита по времето на устното разглеждане, се използва за други цели освен за съдебни и/или административни производства за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС в който и да е момент с участие на външни адвокати, Комисията може да докладва инцидента пред адвокатската колегия на този адвокат с оглед предприемане на дисциплинарни мерки.

108.

Предвид важността на устното разглеждане, практиката на Генерална дирекция „Конкуренция“ е да гарантира непрекъснато присъствие на представител от висшето ръководство на Генерална дирекция „Конкуренция“ (генералния директор или заместник-генералния директор), заедно с екипа от длъжностните лица на Комисията по делото, отговорен за разследването. Служителят по изслушването кани също да присъстват органите на държавите-членки за защита на конкуренцията, екипа на главния икономист и свързаните с делото служби на Комисията (69), включително правната служба.

109.

Ако след издаването на изложението на възраженията бъдат установени нови доказателства, на които Комисията възнамерява да позове или ако Комисията възнамерява да промени своята правна оценка в ущърб на засегнатите предприятия, на въпросните предприятия се дава възможност да представят своите коментари по тези нови аспекти.

110.

Ако бъдат издадени допълнителни възражения или бъде променено (70) естеството на нарушението, в което е обвинено предприятието, Комисията съобщава това на страните в допълнително изложение на възраженията. Преди да направи това, на страните обикновено се предлага среща относно хода на производството. Прилагат се правилата за определяне на срока за отговор на изложение на възраженията (вж. по-горе), въпреки че в този контекст обикновено се определя по-кратък срок.

111.

Ако обаче възраженията, които вече са повдигнати срещу въпросните предприятия в изложението на възраженията, само се потвърждават от новите доказателства, на които Комисията възнамерява да се позове, тя информира за това засегнатите страни с обикновено писмо („писмо с изложение на фактите“) (71). Писмото с изложение на фактите дава възможност на предприятията да изразят в писмен вид становищата си по новите доказателства в рамките на определен срок. Удължаване на този срок може да бъде поискано чрез мотивирано искане до Комисията. Ако Генерална дирекция „Конкуренция“ и адресатът не могат да се споразумеят за исканото удължаване, адресатът може да отнесе въпроса до служителя по изслушването, като отправи мотивирано искане.

112.

Процесуалните права, които възникват с изпращането на изложението на възраженията се прилагат mutatis mutandis, когато бъде издадено допълнително изложение на възраженията, включително правото на страните да изискат устно изслушване. Предоставя се и достъп до всички доказателства, събрани между първоначалното изложение на възраженията и допълнителното изложение на възраженията. Ако бъде издадено писмо с изложение на фактите, по принцип се предоставя достъп до доказателствата, събрани след издаването на изложението на възраженията до датата на въпросното писмо с изложение на фактите. При все това в делата, в които Комисията възнамерява да използва единствено конкретни доказателства, които засягат една и/или ограничен брой страни и/или отделни въпроси (по-специално онези, които засягат определянето на размера на глобата или въпроси за отговорността на дружествата майки), достъп ще се предоставя единствено на пряко засегнатите страни и то само до доказателствата, свързани със съответния(те) въпрос(и).

113.

Ако с оглед на отговорите на страните, дадени в писмен вид и/или при устното изслушване, и въз основа на задълбочена оценка на цялата информация, получена до този етап, възраженията са основателни, Комисията ще приеме решение за установяване на нарушение на съответните правила за конкуренция. Комисията може също да реши да оттегли определени възражения и вземе решение за установяване на нарушение за останалата част от възраженията.

114.

Ако обаче възраженията на този етап не са основателни, Комисията ще закрие делото. В този случай се прилагат и мерките за информиране, описани по-горе в параграф 76.

115.

В член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на предприятията се дава възможност да поемат ангажименти, с които да разсеят опасенията по отношение на конкуренцията, установени от Комисията. Ако Комисията приеме тези ангажименти, тя може да приеме решение, с което да ги направи обвързващи за страните, предмет на производството. Комисията решава по своя преценка дали да приеме или да отхвърли ангажиментите. С оглед на принципа на пропорционалност, Комисията трябва да провери дали ангажиментите разсейват установените опасения по отношение на конкуренцията и дали предложените ангажименти явно не надвишават това, което е необходимото за разсейването на тези опасения. Когато извършва тази оценка, Комисията взема предвид интересите на трети страни. Тя обаче не е длъжна да сравнява такива доброволни ангажименти с мерките, които би могла да наложи съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и да приеме за непропорционални ангажиментите, които надвишават такива мерки (72).

116.

Решенията за поемане на ангажименти не са подходящи при дела, за които Комисията счита, че естеството на нарушението изисква налагане на глоба (73). Следователно Комисията не прилага процедурата по член 9 спрямо тайни картели, които попадат в обхвата на Известието относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер при дела за картели.

117.

Основната разлика между решение за забрана съгласно член 7 и решение за поемане на ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се състои в това, че първото съдържа установяване на нарушение, докато второто прави ангажиментите обвързващи, без да се заключава дали е съществувало или все още съществува нарушение. С решението за поемане на ангажименти се заключава, че вече не съществуват основания за действие от страна на Комисията. Освен това ангажиментите се поемат от предприятията доброволно. За разлика от това с решение по член 7 Комисията може да налага на предприятията корективни мерки, които са необходими за прекратяване на нарушението (и/или глоби).

118.

Предприятията могат да се свържат с Генерална дирекция „Конкуренция“ по всяко време, за да проучат дали Комисията е склонна да ориентира делото към вземане на решение за поемане на ангажименти. Комисията насърчава предприятията да обявят на възможно най-ранен етап своя интерес да обсъдят възможността за поемане на ангажименти.

119.

На този етап на страните се предлага среща относно хода на производството. Генерална дирекция „Конкуренция“ уведомява предприятието за срока, в рамките на който следва да бъдат проведени дискусиите относно евентуалните ангажименти и му представя предварителните опасения по отношение на конкуренцията, установени при разследването.

120.

За да бъдат избегнати забавянията, дължащи се на нуждата от превод, тази среща и следващите етапи на процедурата могат да бъдат проведени на уговорения език въз основа на „отказ от правото на използване на даден език“, чрез който страните приемат да получават и представят документи на език, различен от езика на държавата-членка, в която се намират (вж. по-горе раздел 24.).

121.

След като Комисията се убеди в действителното желание на предприятията да предложат ангажименти, които ефективно да разсеят опасенията, се издава предварителна оценка. Съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 в предварителната оценка се обобщават основните факти по делото и се установяват опасенията по отношение на конкуренцията, поради които би било необходимо решение за прекратяване на нарушението. Преди издаването на предварителна оценка на страните се предлага и среща относно хода на производството.

122.

Предварителната оценка служи на страните за основа, върху която да формулират подходящи ангажименти за разсейването на опасенията по отношение на конкуренцията, изразени от Комисията, или за да определят по-добре предварително обсъдените ангажименти.

123.

Дори на страните вече да е изпратено изложение на възраженията, в съответните случаи все пак може да се приемат ангажименти. При тези обстоятелства изложението на възраженията изпълнява изискванията за изготвяне на предварителна оценка, тъй като в него се съдържа обобщение на основните факти, както и оценка на установените опасения по отношение на конкуренцията.

124.

Страните по производството, които предлагат да поемат ангажименти, за да разсеят опасенията, изразени пред тях от Комисията в нейната предварителна оценка, могат да се свържат със служителя по изслушването по всяко време, когато се следва процедурата по член 9 във връзка с ефективното упражняване на техните процесуални права (74).

125.

Комисията или засегнатото(ите) предприятие(я) могат да решат във всеки момент от процедурата за поемане на ангажименти да преустановят своето участие в дискусиите. В такъв случай Комисията обикновено може да продължи с официалното производство съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (75).

126.

След като са получили предварителната оценка, страните обикновено разполагат с един месец, за да представят официално своите ангажименти. Ако страните са получили изложение на възраженията и впоследствие решат да представят ангажиментите, срокът за отговор на изложението на възраженията по принцип не се удължава. Представянето на ангажименти не означава задължително, че страните са съгласни с предварителната оценка на Комисията.

127.

Страните могат да предложат да поемат ангажименти за промяна на своето поведение или от структурно естество, които разсейват по адекватен начин установените опасения по отношение на конкуренцията. Комисията няма да приеме ангажименти, които не разсейват по адекватен начин тези опасения.

128.

Ангажиментите трябва да бъдат недвусмислени и непосредствено изпълними (76). Ако е необходимо, може да бъде назначено доверено лице, което да подпомага Комисията при тяхното изпълнение (като наблюдател и/или управител по продажбите). Освен това, когато ангажиментите не могат да бъдат изпълнени без съгласието на трети страни (например когато трета страна, която не би била подходящ купувач съгласно ангажиментите, разполага с преимуществено право за закупуване), предприятието следва да представи доказателства за съгласието на третата страна.

129.

В съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията трябва да се допита до участниците на пазара относно ангажиментите преди да ги направи обвързващи с решение. Комисията провежда допитване до участниците на пазара единствено ако счита, че поетите ангажименти разсейват prima facie установените опасения по отношение на конкуренцията. Комисията трябва да публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз („известие за допитване до участниците на пазара“), в което се съдържа кратко обобщение на делото и на основното съдържание на ангажиментите, като същевременно се спазват задълженията за професионална тайна (77). Освен това тя публикува пълния текст на ангажиментите (78) на автентичния език (79) на уеб сайта на Генерална дирекция „Конкуренция“. С цел да увеличи прозрачността на процеса Комисията публикува и съобщение за пресата, в което излага основните въпроси по делото и предложените ангажименти. Ако делото се основава на жалба, на този етап Комисията информира и жалбоподателя относно допитването до участниците на пазара и го приканва да изрази становището си. По същия начин трети страни, допуснати до процедурата, се информират и приканват да изразят становищата си. По усмотрение на Комисията могат да бъдат проведени тристранни срещи между страните и жалбоподателя и/или допуснатите трети страни.

130.

Заинтересованите трети страни се приканват да представят своите забележки в определен срок, не по-кратък от един месец, в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

131.

Комисията може да изпрати документа за допитването до участниците на пазара и на други страни, които могат да бъдат потенциално засегнати от изхода на делото (например потребителски асоциации).

132.

След получаване на отговорите от допитването до участниците на пазара се организира среща със страните по делото относно хода на производството. Комисията информира страните в устен или в писмен вид за същността на отговорите.

133.

Когато въз основа на резултатите от допитването до участниците на пазара (и всяка друга налична информация) Комисията счита, че установените опасения по отношение на конкуренцията не са били разсеяни или че са необходими промени в текста на ангажиментите, за да станат ефективни, това ще бъде съобщено на предприятията, които предлагат да поемат ангажименти. Ако последните имат желание да отстранят проблемите, установени от Комисията, те следва да представят изменен вариант на ангажиментите. Ако измененият вариант на ангажиментите променя самата същност или обхвата на ангажиментите, ще бъде извършено ново допитване до участниците на пазара. Ако предприятията не желаят да представят изменен вариант на ангажиментите, когато това се изисква от оценката на Комисията на резултата от допитването до участниците на пазара, Комисията може да прибегне до процедурата по член 7.

134.

Официалните жалби са важен инструмент за изпълнението на правилата за конкуренция и поради това Комисията ги проучва внимателно. При все това след съответната оценка на фактическите и правните обстоятелства на всеки отделен случай Комисията може да отхвърли жалбата на основанията и процедурата, изложени по-долу (80).

135.

Отхвърлянето на жалби може да се основава на „недостатъчни основания за предприемане на действия“ (известно също като „липса на интерес за Европейския съюз“), липса на компетентност или липса на доказателства, за да бъде установено наличието на нарушение.

136.

Отхвърлянията, основани на „недостатъчни основания за предприемане на действия“ (81) засягат по-специално жалби, при които предвид ограничената вероятност за намиране на доказателство за предполагаемите нарушения и значителните ресурси, необходими за разследване, които Комисията би трябвало да инвестира, за да провери тяхното наличие, заделянето на ресурси, необходими за продължаване на разследването по делото, би било непропорционално с оглед на неговото ограничено въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и/или възможността жалбоподателят да прибегне към други средства за правна защита (82).

137.

Комисията може също да отхвърля жалби поради липса на доказателства (когато жалбоподателят не представи дори минималните prima facie доказателства, необходими за обосновка на нарушение на членове 101 и/или 102 от ДФЕС) или на основания по същество (липса на нарушение).

138.

Ако национален орган за защита на конкуренцията разглежда или вече е разгледал същото дело (83), Комисията информира жалбоподателя за това. При такова положение жалбоподателят може да оттегли жалбата. Ако жалбоподателят не оттегли жалбата, Комисията може да я отхвърли с решение съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и в съответствие с член 9 от Регламента за прилагане (84). Ако национално съдилище разглежда или вече е разгледало същото дело, Комисията може да отхвърли жалбата въз основа на „недостатъчни основания за предприемане на действия“ (85).

139.

Ако след внимателно разглеждане на делото Комисията стигне до предварителното заключение, че не следва да продължи своята работа по делото поради всяка една от причините, посочени по-горе, тя информира първо жалбоподателя на среща или по телефона, че е стигнала до предварително становище, че жалбата може да бъде отхвърлена. След като бъде информиран, жалбоподателят може да реши да оттегли жалбата. В противен случай Комисията информира жалбоподателя с официално писмо съгласно член 7, параграф 1 от Регламента за прилагане относно своето предварително заключение, че не съществуват достатъчно основания за предприемане на действия и определя срок за изпращането на своите писмени забележки (86). В този контекст жалбоподателят може да поиска да му бъде предоставен достъп до документите, на които се основава предварителното решение на Комисията (87). Ако в процеса на разглеждане на жалбата Комисията е образувала производство съгласно член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003, на жалбоподателя ще бъде предложена среща относно хода на производството преди да бъде изпратено такова официално писмо. Срокът, определен в официалното писмо, е най-малко четири седмици (88). Срокът започва да тече от датата, на която е предоставен достъп до основните документи, на които се основава оценката. Когато е уместно и при наличие на мотивирано искане до Генерална дирекция „Конкуренция“, отправено преди изтичането на първоначалния срок, срокът може да бъде удължен (89). Ако такова искане не бъде удовлетворено или Генерална дирекция „Конкуренция“ и жалбоподателят не са съгласни с исканото удължаване, жалбоподателят може да отнесе въпроса до служителя по изслушването, като отправи мотивирано искане (90).

140.

Ако жалбоподателят не отговори на посоченото по-горе писмо на Комисията в определения срок, жалбата се счита за оттеглена съгласно член 7, параграф 3 от Регламента за прилагане. Жалбоподателят се информира по съответния ред относно административното прекратяване на делото.

141.

Ако представената от жалбоподателя информация в отговор на посоченото по-горе писмо на Комисията не доведе до различна оценка на жалбата от страна на Комисията, тя отхвърля жалбата чрез официално решение съгласно член 7, параграф 2 от Регламента за прилагане. Ако представената от жалбоподателя информация доведе до различна оценка на жалбата, Комисията продължава своето разследване.

142.

Обменената при производствата информация, по-специално в контекста на достъпа до преписката и прегледа на ключовите данни, се използва само за целите на съдебните или административните производства с цел прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС (91).

143.

На всички етапи от производството Комисията зачита основателните и мотивирани искания на жалбоподателите или на подателите на информация относно поверителното естество на тяхната информация или на контактите с Комисията, включително, когато е уместно, тяхната самоличност, за да бъдат защитени техните законни интереси (по-специално в случай на евентуални ответни действия) и за да не бъдат обезкуражени да се обръщат към Комисията (92).

144.

Длъжностните лица на Комисията и членовете на Консултативния комитет са обвързани със задължението да пазят професионална тайна, определено в член 28 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Следователно им се забранява да разгласяват каквато и да е информация, обхваната от това задължение, придобита или обменена от тях в контекста на разследването, както и за подготовката на становището и обсъжданията в Консултативния комитет. Що се отнася до Консултативния комитет, неговите членове също така не трябва да разкриват становището на Консултативния комитет преди то да бъде публикувано, ако има такова, или информация, свързана с обсъжданията, довели до изготвянето на становището.

145.

Всички решения съгласно членове 7, 9, 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се приемат от Комисията по предложение на комисаря, отговорен за политиката в областта на конкуренция.

146.

Адресатите ще бъдат информирани за решението непосредствено след неговото приемане. Генерална дирекция „Конкуренция“ прави необходимото на страните да бъдат изпратени копия с информация относно решението. След това на адресатите се изпраща заверено копие с пълния текст на решението, както и копие от окончателния доклад на служителя по изслушването чрез експресна куриерска служба.

147.

След като Комисията приеме решението, се публикува съобщение за пресата. В съобщението за пресата се описват обхватът на делото и естеството на нарушението. Освен това в него се посочват (когато е уместно) размерът на глобите за всяко засегнато предприятие и/или наложените корективни мерки или, по-специално в решенията съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003, ангажиментите, които са станали обвързващи.

148.

Обобщението на решението, окончателният доклад на служителя по изслушването, както и становището на Консултативния комитет се публикуват малко след приемането на решението в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици (93).

149.

В допълнение към изискванията, определени в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, Генерална дирекция „Конкуренция“ се стреми да публикува възможно най-бързо на своя уебсайт неповерителен вариант на решението на автентичните езици, както и на други езици, ако такива варианти са налични. Неповерителен вариант на решението се изпраща и на жалбоподателя. От адресатите на решението обикновено се изисква да предоставят на Комисията неповерителен вариант на решението и да одобрят резюмето в срок от две седмици. Ако възникнат спорове относно заличаването на търговски тайни, на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ се публикува предварителен вариант на решението, от която е премахната цялата информация, за която се изисква поверителност, на всеки от официалните езици, докато бъде изготвен окончателният вариант, след като бъде постигнато съгласие относно спорните части.

150.

В интерес на прозрачността, Комисията възнамерява да публикува на своя уебсайт решенията си за отхвърляне на жалби (съгласно член 7 от Регламента за прилагане) или техни резюмета. Ако защитата на законните интереси на жалбоподателя го изисква, в публикувания вариант на решението не се съдържат данни за самоличността на жалбоподателя. Решенията, приети съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003, или изменените ангажименти, които са обявени за обвързващи съгласно член 9 от този регламент, също ще се публикуват на интернет страницата. В съответните случаи могат да бъдат публикувани и други видове решения.

151.

Настоящото известие може да бъде преразгледано с цел да бъдат отразени промените в приложимото законодателство, съществените развития в съдебната практика на Съда на Европейския съюз или допълнителният опит, натрупан при прилагането на правилата за конкуренция. Комисията възнамерява да води редовен диалог с деловите и правните среди и другите заинтересовани страни относно опита, натрупан с прилагането на настоящото известие, на Регламент (ЕО) № 1/2003, на Регламента за прилагане и на различните известия и насоки на Комисията.

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/33

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/35

20.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/37