27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/1

---

2011/C 252/01

Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 238, 13.8.2011 г.

Предишни публикации

ОВ C 232, 6.8.2011 г.

ОВ C 226, 30.7.2011 г.

ОВ C 219, 23.7.2011 г.

ОВ C 211, 16.7.2011 г.

ОВ C 204, 9.7.2011 г.

ОВ C 194, 2.7.2011 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/2

---

Решение на Съда (осми състав) от 30 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État, Франция) — Société Zeturf Ltd/Premier ministre

(Дело C-212/08) (1)

(Режим на изключителни права на управление на конните залагания извън хиподруми - Член 49 ЕО - Ограничение на свободното предоставяне на услуги - Императивни съображения от общ интерес - Цели за борба срещу пристрастяването към игри и срещу измамите и престъпните дейности, както и за подпомагане развитието на селските райони - Пропорционалност - Ограничителна мярка, която трябва да бъде насочена към намаляване на възможностите за игри и съгласувано и последователно ограничаване на дейностите, свързани с хазартни игри - Оператор, който провежда динамична търговска политика - Умерена рекламна политика - Преценка на пречката за търговията посредством традиционните канали и по интернет)

2011/C 252/02

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société Zeturf Ltd

Ответник: Premier ministre

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État — Тълкуване на членове 49 ЕО и 50 ЕО — Допустимост на режим на изключителни права на управление на конните залагания извън хиподруми в полза на един-единствен оператор, който няма стопанска цел, но за сметка на това провежда динамична търговска политика — Необходимост да се вземат предвид само конните залагания он лайн или целият сектор на конните залагания, независимо от тяхната форма

Диспозитив

1.

Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че: а) държава членка, която се стреми да осигури особено високо равнище на защита на потребителите в сектора на хазартните игри, може да има основание да счита, че само предоставянето на изключителни права на една-единствена организация, контролирана стриктно от публичните власти, може да позволи да се овладеят рисковете, свързани с посочения сектор, и да се преследва целта за възпрепятстване насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях по достатъчно ефикасен начин; б) запитващата юрисдикция следва да провери дали: — към момента на настъпване на фактите по главното производство целта на националните органи наистина е била да се осигури такова особено високо равнище на защита и дали с оглед на желаното равнище на защита въвеждането на монопол действително може да се счита за необходимо, както и дали — държавният контрол, на който подлежи по принцип дейността на организацията, притежаваща изключителни права, действително се прилага съгласувано и последователно при преследването на целите, чието постигане е възложено на тази организация; в) за да бъде съгласувана с целите за борба срещу престъпността, както и за намаляване на възможностите за игра, правната уредба, въвеждаща монопол в областта на хазартните игри, трябва: — да се основава на констатацията, че престъпните дейности и измамите, свързани с игрите и пристрастяването към тях, представляват проблем на територията на съответната държава членка, който може да се отстрани чрез разрастване на разрешените и регламентирани дейности, — да позволява използването само на умерена реклама, стриктно ограничена до необходимото за насочване на потребителите към контролираните мрежи за игра.

2.

За да се прецени засягането на свободното предоставяне на услуги от система, предвиждаща режим на изключителни права за организирането на конни залагания, националните юрисдикции следва да вземат предвид всички заменяеми канали за търговия на тези залагания, освен ако използването на интернет няма за последица да увеличи рисковете, свързани със съответните хазартни игри отвъд съществуващите рискове, що се отнася до игрите, предлагани по традиционните канали. При наличието на национална правна уредба, която се прилага по един и същ начин към предлагането на конни залагания он лайн и предлагането им по традиционните канали, засягането на свободното предоставяне на услуги следва да се прецени от гледна точка на ограниченията, направени за съответния сектор като цяло.

---

(1)  ОВ C 197, 2.8.2008 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/3

---

Решение на Съда (първи състав) от 30 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Köln, Германия) — Wienand Meilicke, Heidi Christa Weyde, Marina Stöffler/Finanzamt Bonn-Innenstadt

(Дело C-262/09) (1)

(Свободно движение на капитали - Данък върху доходите - Удостоверение за действително изплатения корпоративен данък във връзка с дивидентите с чуждестранен произход - Избягване на двойното данъчно облагане на дивиденти - Данъчен кредит за дивиденти, изплатени от местни дружества - Изисквани доказателства във връзка с подлежащия на приспадане чуждестранен данък)

2011/C 252/03

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Wienand Meilicke, Heidi Christa Weyde, Marina Stöffler

Ответник: Finanzamt Bonn-Innenstadt

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Köln — Тълкуване на член 56 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, както и на принципите на ефективност и полезно действие — Разпределяне на дивиденти от установено в една държава членка дружество на данъчнозадължено в друга държава членка лице — Съвместимост с общностното право на режима на облагане на доходите във втората държава членка, който, от една страна, предвижда „данъчен кредит“ в размер на 3/7 от брутната сума на дивидентите, въпреки че е фактически невъзможно да се установи вече удържаният във връзка с тези дивиденти корпоративен данък по отношение на установено в друга държава членка дружество, а от друга страна, обвързва този „данъчен кредит“ с условие за представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък, изготвено съгласно нейното данъчно право, въпреки че изглежда фактически невъзможно данъчнозадълженото лице да представи такова удостоверение за установено в друга държава членка дружество

Диспозитив

1.

За изчисляването на размера на данъчния кредит, на който има право акционер, който е местно данъчнозадължено лице за държава членка, във връзка с дивидентите, разпределени от капиталово дружество, установено в друга държава членка, при липса на представени доказателства, изискуеми съгласно законодателството на първата държава членка, членове 56 ЕО и 58 ЕО не допускат прилагането на разпоредба като тази на член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от Закона за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz) от 7 септември 1990 г., в редакцията му след изменението със Закона от 13 септември 1993 г., по силата на която корпоративният данък, с който се облагат дивидентите с чуждестранен произход, се приспада от данъка върху доходите на акционера до размера на приложимата част от корпоративния данък, с който се облага брутният размер на дивидентите, разпределени от дружествата на първата държава членка. Изчисляването на данъчния кредит трябва да се извърши в зависимост от данъчната ставка на разпределената печалба по корпоративния данък, приложима по отношение на разпределящото дружество съгласно правото на неговата държава членка на установяване, без обаче подлежащият на приспадане размер да може да превишава размера на данъка върху доходите, който следва да се изплати върху получените от акционера дивиденти в държавата членка, за която той е местно данъчнозадължено лице.

2.

Що се отнася до това доколко точни следва да бъдат изискуемите доказателства, за да може да бъде получен данъчен кредит във връзка с дивиденти, изплатени от капиталово дружество, установено в държава членка, различна от тази, за която получателят е местно данъчнозадължено лице, членове 56 ЕО и 58 ЕО не допускат прилагането на разпоредба като тази на член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от Закона за данъка върху доходите от 7 септември 1990 г., в редакцията му след изменението със Закона от 13 септември 1993 г., по силата на която степента на прецизност, както и формата на представяне на доказателствата, които трябва да бъдат приведени от даден акционер, трябва да съответстват на изискуемите, в случай че разпределящото дружество е установено в държавата членка на облагане на този получател. Данъчните органи на тази последна държава членка могат да изискват от този получател предоставянето на оправдателни документи, които да им позволят да проверят по ясен и точен начин дали са изпълнени условията за получаване на данъчен кредит, предвиден в националното законодателство, без да могат да извършват преценка на този данъчен кредит.

3.

Принципът на ефективност не допуска национална правна уредба като произтичащата от разпоредбите на член 175, параграф 2, второ изречение от Данъчния кодекс (Abgabenordnung) с неговото изменение със Закона за транспониране на директиви на Европейския съюз в националното данъчно право и за изменение на други разпоредби (Gesetz zur Umsetzung von EU-Richtlinien in nationales Steuerrecht und zur Änderung weiterer Vorschriften), във връзка с изменения член 97, параграф 9, трета алинея от изменения Закон за въвеждане на Данъчния кодекс (Einführungsgesetz zur Abgabenordnung) от 14 декември 1976 г., която с обратна сила и без да предвижда преходен период не позволява приспадане на чуждестранния корпоративен данък, с който са обложени дивидентите, изплатени от капиталово дружество, установено в друга държава членка, чрез представянето било на удостоверение за този данък съгласно законодателството на държавата членка, за която получателят на тези дивиденти е местно данъчнозадължено лице, било на оправдателни документи, позволяващи на данъчните органи на тази държава членка да проверят по ясен и точен начин дали са изпълнени условията за получаване на този данъчен кредит. Запитващата юрисдикция следва да определи какъв е разумният срок за представянето на посоченото удостоверение или на оправдателните документи.

---

(1)  ОВ C 267, 7.11.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/4

---

Решение на Съда (голям състав) от 5 юли 2011 г. — Edwin Co. Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Elio Fiorucci

(Дело C-263/09 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 52, параграф 2, буква а) - Словна марка на Общността „ELIO FIORUCCI“ - Искане за обявяване на недействителност, основано на право на име съгласно националното право - Контрол на Съда за тълкуването и прилагането на националното право от Общия съд - Правомощие на Общия съд да измени решението на апелативния състав - Граници)

2011/C 252/04

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Edwin Co. Ltd (представители: D. Rigatti, M. Bertani, S. Verea, K. Muraro и M. Balestriero, avvocati)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: O. Montalto, L. Rampini и J. Crespo Carrillo), Elio Fiorucci (представители: A. Vanzetti и A. Colmano, avvocati)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 14 май 2009 г. по дело Elio Fiorucci/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (Т-165/06), с което Първоинстанционният съд отменя решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 април 2006 г. (преписка R 238/2005-1) относно производство за обявяване на недействителност и за отмяна между г-н Elio Fiorucci и Edwin Co. Ltd, тъй като в него се съдържа грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 8, параграф 3 от Codice della Proprietà Industriale

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Отхвърля искането на г-н Fiorucci за изменение на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 14 май 2009 г. по дело Fiorucci/СХВП — Edwin (ELIO FIORUCCI) (T-165/06).

3.	Edwin Co. Ltd и Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и три четвърти от съдебните разноски на г-н Fiorucci, като отговарят солидарно за заплащането им.

4.	Г-н Fiorucci понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 220, 12.9.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/4

---

Решение на Съда (втори състав) от 30 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Bundessozialgericht Kassel, Германия) — Joao Filipe da Silva Martins/Bank Betriebskrankenkasse — Pflegekasse

(Дело C-388/09) (1)

(Преюдициално запитване - Социално осигуряване - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Членове 15, 27 и 28 - Членове 39 ЕО и 42 ЕО - Бивш работник мигрант - Професионална дейност, осъществявана в държавата членка по произход и в друга държава членка - Пенсия в държавата членка по произход - Пенсия, изплащана в двете държави членки - Отделна схема за социално осигуряване, покриваща риска „нужда от чужда помощ“ - Наличие в другата предишна държава членка по заетостта - Продължено осигуряване по избор на лицето по посочената схема - Запазване на правото на добавка за чужда помощ след завръщане в държавата членка по произход)

2011/C 252/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundessozialgericht Kassel

Страни в главното производство

Жалбоподател: Joao Filipe da Silva Martins

Ответник: Bank Betriebskrankenkasse — Pflegekasse

Предмет

Преюдициално запитване — Bundessozialgericht — Тълкуване на разпоредбите от общностното право в областта на свободното движение на хора и на социалното осигуряване на работниците мигранти, по-специално на член 39 ЕО и на член 42 ЕО, както и на член 27 и на член 28 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26) — Бивш работник мигрант, който получава пенсия в държавата по произход и в държава, в която е полагал труд преди това, имащ право в последната на обезщетение, което покрива риска нужда от чужда помощ („Pflegegeld“) — обезщетение, което не съществува в социалноосигурителната система на държавата по произход — Запазване на правото на това обезщетение след завръщането в държавата по произход

Диспозитив

Членове 15 и 27 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат лице в положение като разглежданото в главното производство, получаващо пенсия за трудов стаж от осигурителните каси както на своята държава членка по произход, така и на тази, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, и което се е преместило от последната държава членка в държавата си по произход, да може въз основа на продължено осигуряване по избор на лицето към самостоятелна схема за осигуряване за риска нужда от чужда помощ в държавата членка, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, да продължи да се ползва от свързано с това осигуряване парично обезщетение, по-конкретно в хипотезата, когато в държавата членка по пребиваване не съществуват парични обезщетения, предназначени за конкретния риск нужда от чужда помощ, като запитващата юрисдикция следва да провери истинността на тази хипотеза.

Ако за разлика от такава хипотеза в правната уредба на държавата членка по пребиваване са предвидени парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ, но само в размер, по-нисък от този на обезщетенията във връзка с този риск, предвидени в другата държава членка, която дължи пенсия, член 27 от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97, изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001, трябва да се тълкува в смисъл, че такова лице има право да получава от компетентната институция на последната държава добавка към обезщетението, равна на разликата между двата размера.

---

(1)  ОВ C 312, 19.12.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/5

---

Решение на Съда (шести състав) от 30 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg, Германия) — Viamex Agrar Handels GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Jonas

(Дело C-485/09) (1)

(Директива 91/628/ЕИО - Глава VII, точка 48, параграф 5 от приложението - Регламент (ЕО) № 615/98 - Член 5, параграф 3 - Възстановявания при износ - Защита на едрия рогат добитък по време на железопътен транспорт - Условия за плащането на възстановявания при износ на едър рогат добитък - Спазване на разпоредбите на Директива 91/628/ЕИО - Принцип на пропорционалност)

2011/C 252/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Viamex Agrar Handels GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Jonas

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Hamburg — Тълкуване на Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена с Директива 95/29/ЕО на Съвета от 29 юни 1995 година (ОВ L 148, стр. 52; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 120) и в частност на глава VII, точка 48, параграф 5 от приложението към тази директива, както и на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 615/98 на Комисията от 18 март 1998 година относно особени правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ, що се отнася до хуманното отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт (ОВ L 82, стр. 19) — Железопътен превод на едър рогат добитък — Приложимост на правилата за защита на животните относно интервалите за поене и хранене, време за пътуване и периоди на почивка

Диспозитив

1.

Глава VII, точка 48, параграф 5 от приложението към Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена с Директива 95/29/ЕО на Съвета от 29 юни 1995 г., се прилага по-специално за железопътния транспорт.

2.

Когато нарушението на Директива 91/628, изменена с Директива 95/29, не е довело до смъртта на транспортираните животни, при упражняване на техния контрол компетентните органи на държавите членки и техните юрисдикции са длъжни да приложат член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 615/98 на Комисията от 18 март 1998 година относно особени правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ, що се отнася до хуманното отношение към живите животни от породата на едрия рогат добитък по време на транспорт в съответствие с принципа на пропорционалност, като откажат плащането на възстановяване при износ за животните, по отношение на които разпоредбите на посочената директива относно хуманното отношение към тях не са били спазени.

---

(1)  ОВ C 37, 13.2.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/5

---

Решение на Съда (трети състав) от 30 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Raad van State van België, Белгия) — Vereniging van Educatieve en Wetenschappelijke Auteurs (VEWA)/Belgische Staat

(Дело C-271/10) (1)

(Директива 92/100/ЕИО - Авторско право и сродните му права - Публично заемане - Възнаграждение на авторите - Адекватен доход)

2011/C 252/07

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State van België

Страни в главното производство

Ищец: Vereniging van Educatieve en Wetenschappelijke Auteurs (VEWA)

Ответник: Belgische Staat

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State van België — Тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120) (понастоящем член 6, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година) (ОВ L 376, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14) — Възнаграждение за авторите при публично отдаване в заем — Достатъчно възнаграждение

Диспозитив

Член 5, параграф 1 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, не допуска законодателство като разглежданото по главното производство, което въвежда система, според която възнаграждението, дължимо на авторите в случай на публично заемане, се изчислява изключително в зависимост от броя на заемателите, записани в публичните институции, на базата на сума, предварително определена за заемател на година.

---

(1)  ОВ C 234, 28.8.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/6

---

Решение на Съда (пети състав) от 30 юни 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-397/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Национална правна уредба, която предвижда редица задължения като условие за дейността на агенциите за временна работа - Необосновани пречки)

2011/C 252/08

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne и I. Rogalski)

Ответник: Кралство Белгия (представител: M. Jacobs)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 56 ДФЕС — Ограничение на свободното предоставяне на услуги — Национална правна уредба, която предвижда редица задължения като условие за дейността на агенциите за временна работа, установени в други държави членки — Необосновани пречки

Диспозитив

1.

Като предвижда следните задължения за агенциите за временна работа, предоставящи услуги на територията на Брюксел-столица: — предметът им на дейност да включва само предоставянето на работна сила и — да имат точно определена правно-организационна форма, Кралство Белгия не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС.

2.	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/6

---

Определение на Съда (пети състав) от 15 февруари 2011 г. — Perfetti Van Melle SpA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Cloetta AB, правоприемник на Cloetta Fazer AB

(Дело C-353/09 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б) - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „CENTER SHOCK“ - По-ранна национална словна марка „CENTER“ - Разглеждане на вероятността от объркване)

2011/C 252/09

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Perfetti Van Melle SpA (представители: P. Perani и P. Pozzi, avvocati)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Novais Gonçalves), Cloetta AB, правоприемник на Cloetta Fazer AB (представители: M. Fammler, Advocate, M. Treis, R. Niebel и E.M. Strobel, Rechtsanwälte)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 1 юли 2009 г. по дело Perfetti Van Melle/СХВП — Cloetta Fazer (T-16/08), с което посоченият съд отхвърля жалба за отмяна, подадена от притежателя на словната марка на Общността „CENTER SHOCK“ за стоки от клас 30 срещу Решение R 149/2006-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 7 ноември 2007 г., с което се отхвърля жалбата, подадена срещу решението на отдела по заличаването, което уважава искането за обявяване на недействителност на посочената марка, подадено от притежателя на по-ранните национални словни марки „CENTER“ и „CLOETTA CENTER“ за стоки по-специално от клас 30 — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Perfetti Van Melle SpA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 267, 07.11.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/7

---

Определение на Съда (пети състав) от 1 март 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Liège, Белгия) — Claude Chartry/État belge

(Дело C-457/09) (1)

(Преюдициално запитване - Член 234 ЕО - Проверка за съответствието на национален закон както с правото на Съюза, така и с националната конституция - Национална правна уредба, която осигурява приоритет на инцидентно производство за контрол за конституционосъобразност - Харта на основните права на Европейския съюз - Необходимост от връзка с правото на Съюза - Явна липса на компетентност на Съда)

2011/C 252/10

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: Claude Chartry

Ответник: État belge

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal de première instance de Liège — Тълкуване на член 6 ЕС и на член 234 ЕО — Задължително предварително сезиране на белгийския Конституционен съд от националните юрисдикции в случаите на предполагаемо нарушение на основните права от национален закон — Валидност от гледна точка на общностното право на разпоредбата, налагаща това предварително сезиране — Нарушаване на принципа на ефективна съдебна защита и на правото на защита поради липсата на правомощие на редовните съдилища да упражняват контрол за съответствие на националните норми с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи — Погасяване по давност на събирането на установени от данъчната администрация данъчни задължения на основание „доход от упражняване на свободна професия“

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпроса, поставен от Tribunal de première instance de Liège (Белгия).

---

(1)  ОВ C 37, 13.2.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/7

---

Определение на Съда от 23 март 2011 г. — Република Естония/Европейска комисия, Република Латвия

(Дело C-535/09 P) (1)

(Обжалване - Захар - Определяне на излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза за новите държави членки)

2011/C 252/11

Език на производството: естонски

Страни

Жалбоподател: Република Естония (представител: L. Uibo)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe и E. Randvere), Република Латвия (представители: K. Drevina и K. Krasovska)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 2 октомври 2009 г. по дело Естония/Комисия (T-324/05), с което този съд отхвърля подадената от жалбоподателя жалба за отмяна на Регламент (ЕО) № 832/2005 на Комисията от 31 май 2005 година относно определянето на излишъка в количествата захар, изоглюкоза и фруктоза за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 138, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 64, стр. 3)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Република Естония понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3.	Република Латвия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 63, 13.3.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/7

---

Определение на Съда (пети състав) от 16 май 2011 г. — Giampietro Torresan/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG

(Дело C-5/10 P) (1)

(Жалба - Марка на Общността - Словна марка „CANNABIS“ - Производство по обявяване на недействителност - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 7, параграф 1, буква в)

2011/C 252/12

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Giampietro Torresan (представители: G. Recher и R. Munarini, avvocati)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Montalto), Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG (представители: A. Masetti Zannini de Concina, M. Bucarelli и R. Cartella, avvocati)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 19 ноември 2009 г. по дело Torresan/СХВП (Т-234/06), с което Общият съд отхвърля жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 юни 2006 г. (преписка R 517/2005-2) относно производство по обявяване на недействителност между Klosterbrauerei Weissenohe GmbH & Co. KG и Giampietro Torresan

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-н Torresan да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 63, 13.3.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/8

---

Определение на Съда (шести състав) от 24 март 2011 г. (преюдициално запитване от Landgericht München I, Германия) — Robert Nicolaus Abt и др./Hypo Real Estate Holding AG

(Дело C-194/10) (1)

(Преюдициално запитване - Релевантност на въпроса - Липса на компетентност)

2011/C 252/13

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht München I

Страни в главното производство

Ищци: Robert Nicolaus Abt, Daniela Kalwarowskyj, Mangusta Beteiligungs GmbH, Karsten Trippel, VC-Services GmbH, Henning Hahmann

Ответник: Hypo Real Estate Holding AG

Встъпили страни: Klaus E. H. Zapf, Inge Jung-Arend

Предмет

Преюдициално запитване — Landgericht München I — Тълкуване на член 297 ЕО и на член 5, параграф 1 от Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, стр. 17) — Срок за свикване на общото събрание на дружество, допуснато до регулиран пазар — Национална правна уредба, която има срок на действие до изтичането на срока за транспониране на директивата и която предвижда по-кратък срок за свикване на общото събрание от предвидения в директивата минимален срок — Разпоредба, която може сериозно да застраши предписания от определена директива резултат предвид националното правило, че след вписването им в търговския регистър някои решения на общото събрание пораждат действие дори ако впоследствие бъдат отменени от съда

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз няма компетентност да отговори на първия от преюдициалните въпроси на Landgericht München I.

---

(1)  ОВ C 195, 17.7.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/8

---

Определение на Съда от 3 март 2011 г. — Centre de Coordination Carrefour SNC/Европейска комисия

(Дело C-254/10 P) (1)

(Обжалване - Схема за помощи в полза на изградените в Белгия координационни центрове - Условия за допустимост на жалба за отмяна - Понятие за правен интерес - Сила на пресъдено нещо)

2011/C 252/14

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Centre de Coordination Carrefour SNC (представители: X. Clarebout, C. Docclo et M. Pittie, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: C. Urraca Caviedes, и J.-P. Keppenne)

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (осми състав) от 18 март 2010 г. по дело Centre de coordination Carrefour/Комисия (T-94/08), с което се отхвърля като недопустима жалбата на жалбоподателя за отмяна на Решение 2008/283/ЕО на Комисията от 13 ноември 2007 година за изменение на Решение 2003/757/ЕО относно схемата на помощ, въведена от Белгия, в полза на изградените в Белгия координационни центрове (ОВ L 90, 2008 г., стр. 7) — Условия за допустимост на жалба за отмяна — Понятие за правен интерес — Сила не пресъдено нещо

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Centre de Coordination Carrefour SNC да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 246, 11.09.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/9

---

Определение на Съда (първи състав) от 30 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van Koophandel te Dendermonde, Белгия) — Wamo BVBA/JBC NV, Modemakers Fashion NV

(Дело C-288/10) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Национална правна уредба, забраняваща изричните или подразбиращи се съобщения за намаление на цените)

2011/C 252/15

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van Koophandel te Dendermonde

Страни в главното производство

Ищец: Wamo BVBA

Ответник: JBC NV, Modemakers Fashion NV

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van Koophandel te Dendermonde — Тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стp. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Национална правна уредба, забраняваща изричните или подразбиращи се съобщения за намаление на цените през определени периоди преди разпродажбите в някои определени сектори

Диспозитив

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда обща забрана на изричните или подразбиращи се съобщения за намаление на цените през периода преди разпродажбите, доколкото тази разпоредба преследва цели, свързани със защитата на потребителите. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали е такъв случаят по делото в главното производство.

---

(1)  ОВ C 246, 11.9.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/9

---

Определение на Съда (шести състав) от 2 март 2011 г. — Claro SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Telefónica SA

(Дело C-349/10 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Отказ за регистрация - Допустимост на жалбата пред апелативния състав - Непредставяне на становище с основанията за обжалване - Член 59 от Регламент (ЕО) № 40/94 - Правило 49, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 - Явно неоснователна жалба)

2011/C 252/16

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Claro SA (представител: E. Armijo Chávarri, abogado)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo), Telefónica SA

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (пети състав) от 28 април 2010 г. по дело Claro/СХВП и Telefónica (T-225/09), с което този съд отхвърля жалбата срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 26 февруари 2009 г. (преписка R 1079/2008-2), постановено в производство по възражение между Telefónica, SA и BCP S/A

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Claro SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 234, 28.8.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/9

---

Определение на Съда от 31 март 2011 г. — EMC Development AB/Европейска комисия

(Дело C-367/10 P) (1)

(Обжалване - Картели - Европейски пазар на цимента - Жалба за отмяна на решение, с което е отхвърлена жалба срещу приемането на хармонизиран стандарт за цимента - Процедура за приемане на стандарта - Задължителен характер на стандарта - Жалба, която е частично явно недопустима и частично явно неоснователна)

2011/C 252/17

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: EMC Development AB (представител: W.-N. Schelp, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представител: J. Bourke)

Предмет

Жалба срещу Решението на Общия съд (пети състав) от 12 май 2010 г. по дело EMC Development/Комисия (T-432/05), с което Общият съд отхвърля жалба за отмяна на решението на Комисията от 28 ноември 2005 г., с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя, основана на член 2, параграф 2 от Регламент № 17, и отнасяща се до твърдени съгласувани практики на европейските производители на цимент тип „Портланд“, изразяващи се в приемането за него на европейски стандарт (EN 197-1), чието предназначение било да изключи от пазара конкурентни стоки и технологии

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда EMC Development AB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 288, 23.10.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/10

---

Определение на Съда (пети състав) от 14 март 2011 г. — Ravensburger AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Educa Borras SA

(Дело C-369/10 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Вербална марка на Общността „MEMORY“ - Производство за обявяване на недействителност - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 7, параграф 1, буква в)

2011/C 252/18

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Ravensburger AG (представители: H. Harte-Bavendamm и M. Goldmann, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis), Educa Borras SA

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (осми състав) от 19 май 2010 г. по дело Ravensburger/СХВП (T-108/09), с което Общият съд е отхвърлил жалбата а отмяна на Решение № R 305/2008-2 на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 8 януари 2009 г. за отхвърляне на жалбата срещу решението на отдела по отмяна, с което се обявява недействителността на словната марка „MEMORY“ за стоки от класове 9 и 28 в рамките на искането за обявяване на недействителност, направено от Educa Borras

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ravensburger AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 260, 25.9.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/10

---

Определение на Съда (осми състав) от 24 март 2011 г. — Félix Muñoz Arraiza/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja

(Дело C-388/10 P) (1)

(Жалба - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б), член 43, параграф 2 и член 44, параграф 1 - Заявка за регистрация на словна марка на Общността „RIOJAVINA“ - Възражение от притежателя на по-ранната фигуративна колективна марка на Общността „RIOJA“ - Отказ да се регистрира марката - Вероятност от объркване)

2011/C 252/19

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Félix Muñoz Arraiza (представители: J. Grimau Muñoz и J. Villamor Muguerza, abogados)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo), Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja (представител: J. Martínez De Torre, abogado)

Предмет

Жалба срещу Решението на Общия съд (пети състав) от 9 юни 2010 г. по дело Muñoz Arraiza/СХВП — Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja (RIOJAVINA) (T-138/09), с което Общият съд отхвърля жалбата срещу Решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 януари 2009 г. (преписка R 721/2008-2) относно производство по възражение между Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja и г-н Félix Muñoz Arraiza

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-н. Muñoz Arraiza да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/11

---

Определение на Съда (пети състав) от 16 май 2011 г. — X Technology Swiss GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-429/10 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Знак, който се изразява в частично оцветяване на продукта - Оцветяване в оранжево на предната част на чорап - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 7, параграф 1, буква б)

2011/C 252/20

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: X Technology Swiss GmbH (представители: A. Herbertz и R. Jung, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 15 юни 2010 г. по дело X Technology Swiss/СХВП (T-547/08), с което Общият съд отхвърля жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 октомври 2008 г. за отхвърляне на жалбата срещу отказа на проверителя да регистрира като марка на Общността за стоки от клас 25 знак, който се изразява в оцветяване в оранжево на предната част на чорап — Отличителен характер на знак, който се изразява в частично оцветяване на продукта.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда X Technology Swiss GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/11

---

Определение на Съда от 31 март 2011 г. — Volker Mauerhofer/Европейска комисия

(Дело C-433/10 P) (1)

(Обжалване - Проект за Босна и Херцеговина с подкрепата на Съюза - Договори, сключени между Комисията и консорциум, както и договори на този консорциум с експерти - Заповед на Комисията, с която се променя договорът ѝ с посочения консорциум - Подадена от един от експертите жалба за отмяна на тази заповед - Допустимост - Иск за обезщетение - Извъндоговорна отговорност на Съюза - Причинно следствена връзка между заповедта на Комисията и вредата, която се твърди, че е претърпяна от посочения експерт)

2011/C 252/21

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Volker Mauerhofer (представител: J. Schartmüller, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представител: S. Boelaert)

Предмет

Жалба, подадена срещу определението на Общия съд (трети състав) от 29 юни 2010 г. по дело Mauerhofer/Комисия (T-515/08), с което Общият съд отхвърля жалба за отмяна на решението на Комисията от 9 септември 2008 г. относно намаляването на броя на платените работни дни, дадени на жалбоподателя за осъществяването на задачи по договор за изготвяне на експертиза (договор № MC/5043/025/001/2008 — „Value Chain Mapping Analysis“), сключен с ръководителя на проект, осъществен в Босна и Херцеговина в изпълнение на рамков договор „EuropeAid/123314/C/SER/multi — Партида 5 —„Изследвания, оценки и представяния в областта на търговията, предприятията и регионалната икономическа интеграция“ “ — Липса на подлежащ на обжалване акт

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-н Mauerhofer да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 301, 6.11.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/11

---

Определение на Съда (осми състав) от 24 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Vorarlberg, Австрия) — производство по жалба на projektart Errichtungsgesellschaft mbH, Eva Maria Pepic, Herbert Hilbe

(Дело C-476/10) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Свободно движение на капитали - Член 40 от Споразумението за ЕИП и приложение XII към него - Придобиване от граждани на Княжество Лихтенщайн на второ жилище, разположено в провинция Форарлберг (Австрия) - Процедура за предварително разрешение - Допустимост)

2011/C 252/22

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Vorarlberg

Страни в главното производство

projektart Errichtungsgesellschaft mbH, Eva Maria Pepic, Herbert Hilbe

Предмет

Преюдициално запитване — Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Vorarlberg — Тълкуване на член 6, параграф 4 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора за ЕИО (ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10) — Покупка на второ жилище, разположено в държава — членка на Съюза, от граждани на трета държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Лихтенщайн) — Правна уредба на държавата членка, която изисква за такава покупка да се получи разрешение

Диспозитив

Член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която въз основа на член 6, параграф 4 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора [член, отменен с Договора от Амстердам] се забранява на гражданите на Княжество Лихтенщайн да придобиват второ жилище, разположено в държава — членка на Европейския съюз, поради което компетентният национален орган е длъжен да остави без приложение тази национална правна уредба.

---

(1)  ОВ C 328, 4.12.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/12

---

Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) на 18 февруари 2011 г. — Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof/Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi и Heinz Ulrich Kessel

(Дело C-72/11)

2011/C 252/23

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (главният прокурор към Върховния федерален съд)

Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi, Heinz Ulrich Kessel, подсъдими

Преюдициални въпроси

1.

За да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 423/2007 (1), необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги? Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая — вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения IV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти?

2.

Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 423/2007, така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия? При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне? При утвърдителен отговор: може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007? Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007 обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание?

3.

Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007 признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна — да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната? Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл? Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/12

---

Жалба, подадена на 13 май 2011 г. от Longevity Health Products, Inc. срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 9 март 2011 г. по дело T-190/09, Longevity Health Products, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), друга страна в производството: Performing Science LLC

(Дело C-222/11)

2011/C 252/24

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Longevity Health Products, Inc. (представител: J. Korab, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Performing Science LLC

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се обяви за допустима жалбата на дружеството Longevity Health Products, Inc.,

—	да се отмени решението на Общия съд от 9 март 2011 г. по дело T-190/09, и

—	Службата за хармонизация във вътрешния пазар да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ограничаване на свободата на марките би могло да се допусне само по съображения от общ интерес, например за да се избегне въвеждането в заблуждение на съответните потребители. В настоящия случай обаче това било изключено, тъй като както специалистите, така и потребителите като цяло биха могли да направят разлика между марката с текст „5 HTP“ и систематичното наименование на веществото 5-хидрокситриптофан.

Специалистите като фармацевти и ветеринарни лекари знаели, че и най-незначителната промяна в обозначението по химичната номенклатура или в общата химична формула може да е знак за съществени разлики в състава на веществото. Ето защо тези потребители биха използвали правилното химично наименование, което не съвпада с текста на марката.

„Осведомените“ потребители — неспециалисти, които се интересуват от разглеждания продукт, при всички случаи знаели, че е възможно разликите между обозначенията на отделните вещества по химичната номенклатура да са съвсем незначителни, но че дори и най-незначителната разлика в наименованието предполага съществени изменения на фармакологичните, химичните и физичните свойства на съответното вещество.

Неспециалистите, които не се интересуват от разглеждания продукт, бездруго не били в състояние да направят връзката между марката „5 HTP“ и веществото 5-хидрокситриптофан и съответно нямало как да бъдат въведени в заблуждение.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/13

---

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Белгия) на 20 май 2011 г. — RVS Levensverzekeringen NV/Belgische Staat

(Дело C-243/11)

2011/C 252/25

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: RVS Levensverzekeringen NV

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 50 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (1) — параграф 1 от който гласи, че без да се засяга последващата хармонизация, всеки застрахователен договор подлежи изключително на косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата членка на задължението, и параграф 3 от който предвижда, че до предстоящата хармонизация всяка държава членка прилага към застрахователните предприятия, които покриват задължения на нейна територия, своите национални разпоредби за мерки, които да гарантират събирането на дължимите косвени данъци и парафискални такси съгласно параграф 1 — да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от Wetboek van diverse rechten en taksen (WDRT), съгласно която застрахователните договори (включително договорите за животозастраховане) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия и по-специално когато титулярът на полицата обичайно пребивава в Белгия или ако титулярът на полицата е юридическо лице, когато седалището на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се държи сметка за мястото на пребиваване на титуляра на полицата към момента на сключване на договора?

2.

Противоречат ли произтичащите от член 49 и член 56 ДФЕС общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги на национална правна уредба като тази на членове 173 и 175/3 WDRT, съгласно която застрахователните договори (включително договорите за животозастраховане) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия и по-специално когато титулярът на полицата обичайно пребивава в Белгия или ако титулярът на полицата е юридическо лице, когато седалището на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се държи сметка за мястото на пребиваване на титуляра на полицата към момента на сключване на договора?

---

(1)  ОВ L 345, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/13

---

Преюдициално запитване, отправено от Curte de Apel Cluj (Румъния) на 23 май 2011 г. — Наказателно производство срещу Rareș Doralin Nilaș, Gicu Agenor Gânscă, Ana-Maria Oprean (nata Șchiopu), Sergiu-Dan Dascăl, Ionuț Horea Baboș

(Дело C-248/11)

2011/C 252/26

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curte de Apel Cluj

Страни в главното производство

Rareș Doralin Nilaș, Gicu Agenor Gânscă, Ana-Maria Oprean (nata Șchiopu), Sergiu-Dan Dascăl, Ionuț Horea Baboș

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 4, [параграф 1], точка 14, както и членове 9—14 от Директива 2004/39/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че те се прилагат както по отношение на първичен пазар за търговия с ценни книжа, разрешен от CNVM, така и по отношение на вторичен пазар за търговия с ценни книжа, който се е слял с първия чрез поглъщане още през 2005 г., но който е продължил да бъде разглеждан отделно от регулирания пазар, без обаче неговата правна природа да бъде изяснена от нормативна гледна точка?

2.	Следва ли разпоредбите на член 4, [параграф 1], точка 14 от Директива 2004/39/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието регулиран пазар не влизат системите за търговия с ценни книжа, които не отговарят на изискванията на Дял III от Директива 2004/39/ЕО?

3.

Следва ли разпоредбите на член 47 от Директива 2004/39/ЕО да се тълкуват в смисъл, че пазар, за който не е съобщено от компетентния национален орган и който не фигурира в списъка на регулираните пазари, не е подчинен на правния режим, приложим към регулираните пазари, по-конкретно на нормите, които инкриминират пазарните злоупотреби в рамките на Директива 2003/6/ЕО?

---

(1)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/14

---

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 26 май 2011 г. — DTZ Zadelhoff vof/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-259/11)

2011/C 252/27

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: DTZ Zadelhoff vof

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива (1) да се тълкува в смисъл, че обхваща и сделки като извършваните от длъжника, които по същество са свързани с притежаваните от съответните дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне, когато единственото съображение за този извод е, че целта на сделките е да се прехвърлят акции в дружества и това е и резултатът от тях?

2.

Прилага ли се предвиденото в член 13, Б, буква г), точка 5, второ тире от Шеста директива изключение от освобождаването дори когато държавата членка не е използвала предоставената ѝ с член 5, параграф 3, буква в) от Директивата възможност да счита за материална вещ и акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им права на собственост или владение върху недвижим имот?

3.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че в категорията на гореупоменатите акции или дружествени дялове попадат и акциите в дружества, които пряко или косвено (чрез дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества) притежават недвижими имоти, независимо дали ги стопанисват като такива, или ги използват за друг вид икономическа дейност?

---

(1)  Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/14

---

Жалба, подадена на 6 юни 2011 г. от Densmore Ronald Dover срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-149/09, Densmore Ronald Dover/Европейски парламент

(Дело C-278/11 P)

2011/C 252/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Densmore Ronald Dover (представители: D. Vaughan, QC, M. Lester, barrister, R. Collard, solicitor)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени частично решението на Общия съд по дело T-149/09,

—	да отмени изцяло оспорваното решение на генералния секретар на Европейския парламент,

—	да осъди Парламента да заплати разноските на жалбоподателя в производството пред Общия съд и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Първо, Общият съд неправилно приел, че Парламентът е изпълнил задължението си за мотивиране на точки 24 и 25 от оспорваното решение, с които се изисква връщане на сумата от 345 289,00 GBP. Нито точки 24 и 25, нито друга част от оспорваното решение позволявали на жалбоподателя да се запознае с причините, поради които от него се изисква да върне тази сума, и съответно да оспори тези съображения пред съда, а съдът — да упражни контрол.

Второ, Общият съд неправилно приел, че Парламентът основателно иска връщане на сумата от 345 289,00 GBP като „недължимо“ платена по смисъла на член 14 от Правилника за разноски и надбавки, доколкото:

а)

В оспорваното решение Парламентът не посочил по какви причини намира, че многобройните представени от жалбоподателя документи не доказват, че изброените в точка 25 суми са получени в съответствие с Правилника за разноски и надбавки, нито посочил в какво отношение тези суми са поискани в нарушение на член 14 от Правилника за разноски и надбавки или в какво отношение е извършена злоупотреба или са използвани не по предназначение.

б)

Всъщност жалбоподателят дал обяснение за всяка от изброените в точка 25 от оспорваното решение суми и декларирал, че те са изразходвани изцяло и единствено за покриване на разноски във връзка с работата на MP Holdings като доставчик на услуги. Жалбоподателят представил голям брой документи, които доказват, че изплатените на MP Holdings суми са използвани за предвидените в член 14 цели. Той предоставил много повече документи, отколкото по принцип се изисква да съхранява към съответния момент, и в частност документи от първия му мандат. Тези доказателства сочели, че всички разходи са направени изцяло и единствено за услугите на парламентарни сътрудници на жалбоподателя. Парламентът наложил твърде обременителни изисквания на жалбоподателя, като поискал от него да представи документи, за да обоснове всеки свой разход още от 1999 г. Такива изисквания не съществували към момента, в който били направени разходите, и всъщност никога не са били предпоставка за възстановяването на разноски по член 14 от Правилника за разноски и надбавки.

Трето, Общият съд неправилно приел, че макар Парламентът да не е можел да се обоснове с твърдение за „конфликт на интереси“, това не е основание за цялостна отмяна на оспорваното решение. Общият съд правилно приел, че с твърдението за конфликт на интереси Парламентът не е можел да обоснове искането за връщане на надбавките за парламентарни сътрудници. Тъй като Парламентът изрично обосновал цялото оспорвано решение най-вече с това съображение, вследствие на упоменатата си констатация Общият съд трябвало изцяло да отмени оспорваното решение.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/15

---

Иск, предявен на 6 юни 2011 г. — Европейска комисия/ Република Полша

(Дело C-281/11)

2011/C 252/29

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin i M. Owsiany-Hornung, pełnomocnicy)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като не е транспонирала или е транспонирала погрешно член 2, букви a), б), г), д) и е), член 3, параграф 3, член 4, параграф 3, член 6, член 7, член 8, член 9, параграф 1 и параграф 2, буква a), член 10, параграфи 3 и 4 и член 18, параграф 1, втора алинея и параграфи 3 и 4 от Директива 2009/41/ЕО и четвъртото тире от Част A, първото тире от Част Б и първото тире от Част В на Приложение V към Директива 2009/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, Република Полша не е изпълнила задълженията си по тази директива;

—	да се разпореди на Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди, че Република Полша е транспонирала погрешно в полското право дефинициите за „микроорганизъм“, „генетично модифициран микроорганизъм“, „инцидент“ и „ползвател“, съдържащи се съответно в член 2, букви a), б), г) и д) от Директива 2009/41. Според Комисията налице е нарушение и поради факта, че полското законодателство не предвижда дефиниция за „нотификация“, определението на която се съдържа в член 2, буква е) от Директивата.

По-нататък Комисията поддържа, че член 3, параграф 3, член 6, член 7, член 8, член 9, параграф 1 и параграф 2, буква a) и член 18, параграф 1, втора алинея и параграфи 3 и 4 от Директива 2009/41/ЕО и първото тире от Част Б и първото тире от Част В на Приложение V към нея не са транспонирани в полското законодателство.

Според Комисията транспонирането на член 4, параграф 3 от Директива 2009/41 е погрешно, тъй като съгласно полското право първият клас обхваща само дейности без риск, докато Директивата обхваща и дейности с незначителен риск.

Комисията твърди също, че Република Полша е приложила член 10, параграф 3 от Директива 2009/41 погрешно, ограничавайки възможността за уточняване на допълнителните условия относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия само до положение, при което това е продиктувано от необходимостта от опазване на човешкото здраве или на околната среда, докато член 10, параграф 3 от Директива 2009/41 не съдържа такова ограничение.

По-нататък според Комисията член 10, параграф 4 от Директива 2009/41 е транспониран погрешно в националното право, тъй като в него се предвижда 30-дневен срок, какъвто не се съдържа в Директивата.

Накрая Комисията твърди, че полските власти не са транспонирали напълно четвъртото тире от Част A на Приложение V към Директива 2009/41.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/16

---

Жалба, подадена на 8 юни 2011 г. от Mitteldeutsche Flughafen AG, Flughafen Leipzig/Halle GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по съединени дела Т-443/08 и T-455/08, Freistaat Sachsen и др./Европейска комисия

(Дело C-288/11 P)

2011/C 252/30

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Mitteldeutsche Flughafen AG, Flughafen Leipzig/Halle GmbH (представители: M. Núñez-Müller и J. Dammann, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Freistaat Sachsen, Land Sachsen-Anhalt, Федерална република Германия, Arbeitsgemeinschaft Deutscher Verkehrsflughäfen e.V. (ADV), Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат:

—	да се отмени точка 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с която частично се отхвърля жалбата по дело T-455/08, и да се отмени съответното решение по съдебните разноски в точка 6 от диспозитива,

—

да се постанови окончателно решение по делото, като жалбата по дело T-455/08 се уважи в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение на Комисията, доколкото с него се установява, че приетите от Германия мерки за предоставяне на капитал за строителството на нова южна писта с прилежащата инфраструктура на летище Лайпциг/Хале представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (по-рано член 87, параграф 1 ЕО),

—	Европейската комисия да бъде осъдена да заплати както съдебните разноски в производството по обжалване, така и — в допълнение към точка 7 от диспозитива на обжалваното съдебно решение — разноските по първоинстанционното производство по дело T-455/08.

Правни основания и основни доводи

Обжалва се решението, с което Общият съд частично отхвърля исканията на жалбоподателите за частична отмяна на Решение 2008/948/ЕО на Комисията от 23 юли 2008 г. относно държавна помощ, отпусната от Германия на DHL и летище Лайпциг/Хале.

Решението на Общия съд е частично обжалвано. Жалбата не се отнася до точка 3 от диспозитива, в която Общият съд частично отменя оспорваното решение на Комисията, а единствено до точка 4, в която Общият съд отхвърля жалбата „в останалата ѝ част“. В този смисъл жалбоподателите не оспорват втората част от изречението на член 1 от оспорваното решение на Комисията, тоест даденото от нея разрешение по член 107, параграф 3 ДФЕС, а оспорват единствено квалифицирането на спорните финансови мерки като помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Жалбоподателите излагат следните правни основания:

Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС. Противно на приетото от Общия съд, във връзка със спорните инфраструктурни проекти и тяхното финансиране дружеството Flughafen Leipzig/Halle GmbH не представлява предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Изграждането на регионална летищна инфраструктура не съставлява икономическа дейност. Съответно разпоредбите относно държавните помощи не се прилагат към настоящия случай.

По-нататък, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на забраната за прилагане с обратна сила, както и в нарушение на принципа на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. С оспорваното решение Комисията прилага с обратна сила към приключилите още на 4 ноември 2004 г. инфраструктурни проекти публикуваните на 9 декември 2005 г. Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища. Общият съд приема, че въпросните насоки от 2005 г. не са приложени с обратна сила, и по този начин потвърждава приетото от Комисията противоречиво и незаконосъобразно решение, издадено в нарушение на гореупоменатите принципи. Този съд не съобразява и продължаващото действие на Известието от 1994 г. относно въздушния транспорт, съгласно което държавното финансиране на летищна инфраструктура се разглежда като обща мярка и не подлежи на контрол от гледна точка на разпоредбите за държавните помощи.

Освен това обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на член 1, буква б), подточка v), съответно членове 17 и 18 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), тъй като Общият съд не прилага разпоредбите на този регламент относно съществуващите помощи към предоставените на 4 ноември 2004 г. капиталови вноски, които квалифицира като помощи.

Обжалваното съдебно решение също така е постановено в нарушение на разпоредбите на ДФЕС относно разпределението на правомощията. С тълкуването си на понятието за предприятие по член 107, параграф 1 ДФЕС Общият съд нарушава първичното право, доколкото прилага към мерките на държавата членка разпоредбите относно контрола върху държавните помощи, въпреки че тези мерки всъщност не попадат в обхвата на посочените разпоредби.

Накрая жалбоподателите твърдят, че обжалваното съдебно решение е постановено и в нарушение на член 81 от Процедурния правилник на Общия съд поради непълнота на мотивите.

---

(1)  ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/17

---

Жалба, подадена на 9 юни 2011 г. от Legris Industries SA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-376/06, Legris Industries/Комисия

(Дело C-289/11 P)

2011/C 252/31

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Legris Industries SA (представители: A. Wachsmann и S. Thibault-Liger, avocates)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Като главно искане, — да се отмени изцяло на основание член 256 ДФЕС и член 56 от Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Legris Industries/Европейска комисия, T-376/06, — да се уважат исканията, направени от Legris Industries SA в първоинстанционното производство пред Общия съд, — вследствие на това, — да се отмени Решение C(2006) 4180 на Европейската комисия от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги) по отношение на Legris Industries SA, както и мотивите, свързани с неговия диспозитив, тъй като с това решение се налага глоба на Legris Industries SA поради вменяването на Legris Industries SA на практики, възприети срещу Comap, и — да се констатира по отношение на Legris Industries SA, че Съдът приема писмените изявления, искания и молби на Comap срещу горепосоченото решение на Европейската комисия;

—

при условията на евентуалност , да се отмени на основание член 261 ДФЕС глобата в размер на 46,8 милиона евро, наложена с член 2, буква ж) от горепосоченото решение на Европейската комисия на Legris Industries SA, от които 18,56 милиона евро солидарно с Comap, или да намали на основание член 261 ДФЕС тази глоба от 46,8 милиона евро на подходящ размер,

—	във всички случаи да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, включително тези, направени от Legris Industries SA пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото си правно основание Legris Industries твърди нарушение на правото на независим и безпристрастен съд, доколкото осъщественият от Общия съд контрол на решението на Комисията, институция, която съвместява разследващи и санкционни функции, се е ограничил до явни фактически грешки и грешки при прилагане на правото, без да извърши пълен съдебен контрол, основан върху цялостно преразглеждане на фактите по делото и в частност на представените доказателства.

С второто си правно основание, което се състои от три части, жалбоподателят изтъква нарушение на принципите, уреждащи вменяването на едно дружество майка на нарушението на член 101 ДФЕС, установено срещу негово дъщерно дружество. С първата му част жалбоподателят изтъква най-напред, че прилагането спрямо него на de facto необорима презумпция за отговорност за практиките на неговото дъщерно дружество Comap е недопустимо според правото на Съюза, като се има предвид репресивният характер на наложената му санкция. С втората му част жалбоподателят поддържа по-нататък, че прилагането към него на тази de facto необорима презумпция за отговорност произтича от отхвърлянето на неговите доводи от Общия съд въз основа на недостатъчни и противоречиви мотиви. Накрая, с третата му част жалбоподателят възразява срещу нарушаването на съдебната практика, която изключва прилагането на тази презумпция за отговорност към финансовите холдинги, които нямат оперативна дейност, както и на принципите на равно третиране и оправдани правни очаквания.

С третото си правно основание дружеството майка критикува нарушението на принципите на равно третиране, на лична отговорност и на индивидуализиране на наказанията, произтичащо от отказа на Общия съд да даде възможност на жалбоподателя да се ползва от правните основания за отмяна на обжалваното решение, повдигнати от неговото дъщерно дружество Comap, като същевременно държи жалбоподателя отговорен за практиките, установени срещу Comap.

С четвъртото си и последно правно основание жалбоподателят иска накрая от Съда да изведе последиците по отношение на него от евентуална отмяна на Решение по дело Comap въз основа на повдигнатите от Comap в жалбата му правни основания.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/18

---

Жалба, подадена на 9 юни 2011 г. от Comap SA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-377/06, Comap/Комисия

(Дело C-290/11 P)

2011/C 252/32

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Comap SA (представители: A. Wachsmann и S. de Guigné, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

като главно искане, — да се отмени в неговата цялост Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Comap/Комисия, T-377/06, въз основа на член 256 ДФЕС и член 56 от Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз, — да се уважат исканията на Comap SA в първоинстанционното производство пред Общия съд, — вследствие на това, — да се отмени Решение C(2006) 4180 окончателен на Европейската комисия от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги) в частта, която се отнася до Comap SA, както и мотивите, в основата на неговата разпоредителна част, тъй като с това решение се налага глоба на Comap SA;

—	при условията на евентуалност, — да се отмени, въз основа на член 261 ДФЕС, наложената на Comap SA в член 2, буква ж) от горепосоченото решение на Европейската комисия глоба в размер на 18,56 милиона евро или да се намали тази глоба до подходящ размер, въз основа на член 261 ДФЕС,

—	във всички случаи да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, включително и съдебните разноски на Comap SA в производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото си правно основание Comap твърди, че е налице нарушение на правото на независим и безпристрастен съд, доколкото осъщественият от Общия съд контрол на решението на Комисията — институция, която съвместява функциите на разследващ и санкциониращ орган — се свел до явните грешки при прилагане на правото и явните фактически грешки, без Общият съд да упражни правомощието си на пълен съдебен контрол, основан на цялостно преразглеждане на фактите по делото и по-конкретно на представените доказателства.

С второто си правно основание жалбоподателят упреква Общия съд, че по отношение на него е възприел прекалено ограничително схващане за понятието „публично разграничаване“, което не отчита изискванията на принципа на стриктното тълкуване на наказателния закон, закрепен в член 7, параграф 1 от КЗПЧ, който „постановява да не се прилага разширително наказателния закон във вреда на обвиненото лице“. Това схващане нарушавало и принципа, съгласно който съмненията трябва да бъдат в полза на предприятието адресат на решението и който се налагал с оглед на принципа на презумпцията за невиновност.

С третото си правно основание Comap изтъква изопачаването на няколко доказателства, което е довело до погрешна правна квалификация на някои двустранни контакти между жалбоподателя и един от неговите конкуренти след проверките на Комисията.

С четвъртото и последното си правно основание жалбоподателят накрая упреква Общия съд, че не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като е приел, че Комисията е установила надлежно участието на Comap в едно-единствено и продължавано нарушение след март 2001 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/18

---

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 9 юни 2011 г. — Staatssecretaris van Financiën/TNT Freight Management (Amsterdam) BV

(Дело C-291/11)

2011/C 252/33

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Staatssecretaris van Financiën

Ответник в касационното производство: TNT Freight Management (Amsterdam) BV

Преюдициален въпрос

Следва ли Забележка 1, буква ж) към глава 30 от Хармонизираната система, във връзка със Забележка 1, буква б) към глава 35 от Хармонизираната система да се тълкува в смисъл, че кръвен албумин — който сам по себе си няма терапевтично или профилактично действие, но е добит с оглед на производството на продукти с терапевтично или профилактично действие, като същият кръвен албумин е от съществено значение за това производство и поради свойствата си може да се ползва единствено за тази цел, — може да се смята за приготвен с оглед употребата му за терапевтични или профилактични цели по смисъла на Забележката?

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/19

---

Жалба, подадена на 9 юни 2011 г. от Европейската комисия срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 29 март 2011 г. по дело T-33/09, Португалска република/Европейска комисия

(Дело C-292/11 P)

2011/C 252/34

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. Hetsch, P. Costa de Oliveira и M. Heller)

Друга страна в производството: Португалска република

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Общия съд от 29 март 2011 г. по дело Португалия/Комисия (T-33/09),

—

Съдът да се произнесе окончателно по въпросите, които са предмет на настоящата жалба, и които са били предмет на жалбата, подадена пред Общия съд, както и да се отхвърли жалбата на Португалската република за отмяна на решението на Комисията от 25 ноември 2008 г. относно събирането на периодичната имуществена санкция,

—	да се осъди Португалската република да плати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията в първоинстанционното производство и в рамките на настоящото производство по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото: i) като е изтълкувал погрешно както обхвата на компетентността на Комисията в рамките на изпълнението на решенията на Съда, постановени на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, така и собствените си правомощия по осъществяване на контрол на действията на Комисията, ii) като е постановил обжалваното съдебно решение, осъществявайки откъслечно тълкуване на диспозитива на Решение на Съда от 2004 г. във връзка с установяване на неизпълнението, като по този начин е нарушил член 260, параграф 2 ДФЕС. Освен това във всички случаи Решението на Общия съд е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като посоченият съд не е изпълнил задължението си мотивиране, като се е основал на недостатъчни и противоречиви доводи, за да приеме за установено, че Комисията е надхвърлила определените от Съда рамки на неизпълнението на задължения.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/19

---

Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 9 юни 2011 г. — Ministero dell’Economia e delle Finanze e Agenzia delle Entrate/Elsacom NV

(Дело C-294/11)

2011/C 252/35

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: Ministero dell’Economia e delle Finanze и Agenzia delle Entrate

Ответник: Elsacom NV

Преюдициален въпрос

Дали срокът от шест месеца след изтичане на календарната година, през която е наложен данъкът, предвиден за подаване на заявлението за възстановяване на данъка върху добавената стойност от страна на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, от член 7, параграф 1, първа алинея, последно изречение от Осма директива на Съвета от 6 декември 1979 година, 79/1072/ЕИО (1) има преклузивен характер, т.е. дали е установен така, че след изтичането му правото на възстановяване се преклудира?

---

(1)  ОВ L 331, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/19

---

Иск, предявен на 14 юни 2011 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-296/11)

2011/C 252/36

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Soulay и L. Lozano Palacios)

Ответник: Френска република

Искания

—

да се установи, че като прилага специалния режим за туристическите агенти към услугите, предоставени на други, а не на пътуващите лица (и в частност на други туристически агенти), Френската република не изпълнява задълженията си по членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1),

—	Френската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си Комисията посочва едно правно основание, а именно за неправилно прилагане на специалния режим за туристическите агенти към услугите, предоставени на други, а не на пътуващите лица. В това отношение тя твърди, че този режим се прилага единствено когато туристическата услуга е предоставена на пътуващото лице. Обратно, този режим не се прилага за услугите, които туристическите агенти предоставят на други туристически агенти или туроператори. Поради редакцията на разпоредбите на Общия данъчен кодекс (Code général des impôts), в които се използва думата „клиент“ вместо „пътуващо лице“, подходът на ответника се основава на понятието за клиент и по този начин се стига до твърде разширително прилагане на специалния режим за туристическите агенти.

Комисията възразява срещу поддържаното от френските власти становище, че френското законодателство отговаря по-добре на целите на специалния режим, тъй като дава възможност за опростяване на административните формалности за туристическите агенти и за събиране на приходите от ДДС в държавата, в която се осъществява крайното потребление на всяка отделна услуга.

---

(1)  ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/20

---

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединено кралство) на 17 юни 2011 г. — ZZ/Secretary of State for the Home Department

(Дело C-300/11)

2011/C 252/37

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZZ

Ответник: Secretary of State for the Home Department

Преюдициални въпроси

Установеният в член 30, параграф 2 от Директива 2004/38 (1) принцип на ефективна съдебна защита, съгласно направените в светлината на член 346, параграф l, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз тълкувания, когато съдебен орган, разглежда жалба срещу решение за недопускане на гражданин на Европейския съюз на територията на държава членка по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност въз основа на глава VI от Директива 2004/38, предвижда ли засегнатият гражданин на Европейския съюз да бъде уведомен по същество за насочените срещу него основания, независимо от обстоятелството, че властите на държавата членка и съответният национален съд, след разглеждане на всички представени от органите на държавата членка доказателства срещу гражданина на Европейския съюз, са приели, че разкриването по същество на информацията за насочените срещу него основания би могло да противоречи на интересите на държавната сигурност?

---

(1)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/20

---

Иск, предявен на 16 юни 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-301/11)

2011/C 252/38

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Roels, gemachtigden)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като е одобрило и запазило в сила членове 3.60 и 3.61 от Закона за данък върху доходите (Wet inkomstenbelasting) от 2001 г. и членове 15c и 15d от Закона за корпоративното данъчно облагане (Wet Vennootschapsbelasting) от 1969 г., в редакцията им, която е била в сила към разглеждания момент, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 49 от него;

—	да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че данъчното облагане на нереализирани данъчни печалби при прехвърлянето на предприятие или на част от предприятие в друга държава членка или при преместването на седалището или на ефективния център на управление на предприятието в друга държава членка представлява пречка за свободата на установяване, която е несъвместима с член 49 ДФЕС.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/20

---

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 17 юни 2011 г. — Rosanna Valenza/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-302/11)

2011/C 252/39

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Rosanna Valenza

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

а)

Тълкуването от страна на Съда на ЕО на разпоредбата на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО (1), според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, е правомерна, допуска ли национална правна уредба на стабилизирането на непостоянни служители (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006) която позволява работници, които вече са били срочно наети, да се наемат пряко за неопределено време при дерогация от правилото за публичен конкурс, но с приравняване на нула на стажа, натрупан за периода на срочната работа, или пък предвиденото от националния законодател изгубване на стажа попада в обхвата на дерогацията за „обективни причини“, които могат да се открият в изискването да се избегне придобиването на нормативноустановен статут от непостоянни работници да се извършва в ущърб на работниците, които вече имат такъв статут, какъвто би бил случаят ако непостоянните работници запазваха предходно натрупания стаж,

б)

тълкуването от страна на Съда на ЕО на посочената разпоредба на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО, според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време е правомерна, допуска ли национална правна уредба, която независимо от натрупания за периода на срочното трудово правоотношение стаж, предвижда прекратяване на срочния договор и сключване на нов договор за неопределено време, различен от предишния и без запазване на предходно натрупания стаж (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006).

---

(1)  ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/21

---

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 17 юни 2011 г. — Maria Laura Altavista/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-303/11)

2011/C 252/40

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Maria Laura Altavista

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

а)

Тълкуването от страна на Съда на ЕО на разпоредбата на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО (1), според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, е правомерна, допуска ли национална правна уредба на стабилизирането на непостоянни служители (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006) която позволява работници, които вече са били срочно наети, да се наемат пряко за неопределено време при дерогация от правилото за публичен конкурс, но с приравняване на нула на стажа, натрупан за периода на срочната работа, или пък предвиденото от националния законодател изгубване на стажа попада в обхвата на дерогацията за „обективни причини“, които могат да се открият в изискването да се избегне придобиването на нормативноустановен статут от непостоянни работници да се извършва в ущърб на работниците, които вече имат такъв статут, какъвто би бил случаят ако непостоянните работници запазваха предходно натрупания стаж,

б)

тълкуването от страна на Съда на ЕО на посочената разпоредба на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО, според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време е правомерна, допуска ли национална правна уредба, която независимо от натрупания за периода на срочното трудово правоотношение стаж, предвижда прекратяване на срочния договор и сключване на нов договор за неопределено време, различен от предишния и без запазване на предходно натрупания стаж (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006).

---

(1)  ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/22

---

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 17 юни 2011 г. — Rosanna Valenza/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-304/11)

2011/C 252/41

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Rosanna Valenza

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

а)

Тълкуването от страна на Съда на ЕО на разпоредбата на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО (1), според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, е правомерна, допуска ли национална правна уредба на стабилизирането на непостоянни служители (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006) която позволява работници, които вече са били срочно наети, да се наемат пряко за неопределено време при дерогация от правилото за публичен конкурс, но с приравняване на нула на стажа, натрупан за периода на срочната работа, или пък предвиденото от националния законодател изгубване на стажа попада в обхвата на дерогацията за „обективни причини“, които могат да се открият в изискването да се избегне придобиването на нормативноустановен статут от непостоянни работници да се извършва в ущърб на работниците, които вече имат такъв статут, какъвто би бил случаят ако непостоянните работници запазваха предходно натрупания стаж,

б)

тълкуването от страна на Съда на ЕО на посочената разпоредба на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО, според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време е правомерна, допуска ли национална правна уредба, която независимо от натрупания за периода на срочното трудово правоотношение стаж, предвижда прекратяване на срочния договор и сключване на нов договор за неопределено време, различен от предишния и без запазване на предходно натрупания стаж (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006).

---

(1)  ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/22

---

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 17 юни 2011 г. — Laura Marsella, Simonetta Schettini, Sabrina Tomassini/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-305/11)

2011/C 252/42

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищци: Laura Marsella, Simonetta Schettini, Sabrina Tomassini

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

а)

Тълкуването от страна на Съда на ЕО на разпоредбата на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО (1), според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, е правомерна, допуска ли национална правна уредба на стабилизирането на непостоянни служители (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006) която позволява работници, които вече са били срочно наети, да се наемат пряко за неопределено време при дерогация от правилото за публичен конкурс, но с приравняване на нула на стажа, натрупан за периода на срочната работа, или пък предвиденото от националния законодател изгубване на стажа попада в обхвата на дерогацията за „обективни причини“, които могат да се открият в изискването да се избегне придобиването на нормативноустановен статут от непостоянни работници да се извършва в ущърб на работниците, които вече имат такъв статут, какъвто би бил случаят ако непостоянните работници запазваха предходно натрупания стаж,

б)

тълкуването от страна на Съда на ЕО на посочената разпоредба на клауза 4, алинея 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО, според която „Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини“ във връзка с клауза 5, според което тълкуване италианската правна уредба, която в сферата на публичната служба забранява превръщането на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време е правомерна, допуска ли национална правна уредба, която независимо от натрупания за периода на срочното трудово правоотношение стаж, предвижда прекратяване на срочния договор и сключване на нов договор за неопределено време, различен от предишния и без запазване на предходно натрупания стаж (член 1, алинея 519 от Закон № 296/2006).

---

(1)  ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/23

---

Иск, предявен на 17 юни 2011 г. — Европейска комисия/Република Финландия

(Дело C-309/11)

2011/C 252/43

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: I. Koskinen и L. Lozano Palacios)

Ответник: Република Финландия

Искания на ищеца

—

да се заключи, че прилагайки специалния режим за туристически агенти, установен в член 80 от Закон № 1501/1993 относно данъка върху добавената стойност (arvonlisäverolaki), когато пътническите услуги се предлагат на лице, различно от пътника, Република Финландия не е изпълнила задълженията си по членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност;

—	да се осъди Република Финландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че съгласно разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО специалният режим за туристически агенти следва да се прилага единствено когато пътническите услуги се предлагат на пътници. Република Финландия обаче е нарушила посочената директива, прилагайки този специален режим и за услуги, които туристическите агенти предлагат помежду си или които предоставят на туроператорите.

---

(1)  ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/23

---

Иск, предявен на 21 юни 2011 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-313/11)

2011/C 252/44

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и A. Szmytkowska)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

Комисията иска:

—

да се установи, че като е забранила производството, пускането на пазара и употребата за хранене на животни в Полша на генетично модифицирани фуражи и генетично модифицирани организми, предназначени за фураж, Република Полша е нарушила задълженията си по член 16, параграф 5 и членове 19, 20 и 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (1);

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията упреква Република Полша, че не е изпълнила задълженията си по Регламент № 1829/2003, като е приела националния Закон за фуражите, който забранява производството, пускането на пазара и употребата за хранене на животни в Полша на генетично модифицирани фуражи и генетично модифицирани организми („ГМО“), предназначени за фураж. Вследствие на приемането на този регламент, с който в Европейския съюз се въвежда пълна хармонизация при издаването на разрешения за ГМО фуражи, Полша няма право да приема разпоредби, с които да забранява на нейна територия пускането на пазара, използването и производството на продукти, за които се отнасят такива разрешения. Според Комисията Полша е нарушила следните разпоредби:

—

член 16, параграф 5 от Регламент № 1829/2003, съгласно който разрешението за пускането на пазара, употребата или преработването на ГМО, за фуражи, на фуражи, съдържащи или състоящи се от ГМО, както и на произведени от ГМО фуражи, може да бъде издавано, отказвано, подновявано, променяно и временно или окончателно отнемано единствено на основание и според процедурите по регламента,

—	член 19 от Регламента, който предвижда, че Европейската комисия е компетентна да издаде съответното разрешение,

—	член 20 от Регламента, съгласно който вече пуснати на пазара продукти, за които е издадено разрешение съгласно приложимото право преди влизането в сила на Регламент № 1829/2003, се смятат за разрешени съгласно Регламента,

—	член 34 от Регламента (предпазна клауза), който с оглед на пълната хармонизация в разглежданата област представлява единствената възможност да се предприемат спешни мерки за временното отнемане или изменение на издадено разрешение.

Според Комисията в това отношение е ирелевантно, че влизането в сила на оспорваната забрана е с отложено действие в националното право, тъй като самият факт, че законодателят приема и обнародва оспорваните разпоредби, които не са съгласувани с правото на Съюза, представлява нарушение на задълженията на Република Полша съгласно посочения регламент.

---

(1)  ОВ L 268, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 3.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/24

---

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 27 юни 2011 година — „Диджиталнет“ ООД/Началник на Митнически пункт — Варна Запад при Митници Варна

(Дело C-320/11)

2011/C 252/45

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Диджиталнет“ ООД

Ответник: Началник на Митнически пункт — Варна Запад при Митници Варна

Преюдициални въпроси

1.

Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008 г. (1)), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528711300.

2.

Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008 г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528711300.

3.

Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528711300.

4.	Коя е водещата/основната/функция на устройството сет-топ модул ТР6100БСС, съобразно която следва да се извърши тарифното й класиране — приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?

5.

Ако водещата/основната/функция на устройството сет-топ модул ТF6100DСС е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типа модулация и демодулация, която извършва модема, за определяне тарифното й класиране, респ. вида модем, който използва или е достатъчно, чрез него да се осъществява достъп до Интернет?

6.	В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство отговарящо на описанието на устройство ТF6100DСС?

7.

Ако set-tор модул ТF6100DСС бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от КН, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на общностното право, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Общността съгласно Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии част II б) от Общностното споразумение за митата и търговията от 1994г. или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-tор модул ТF6100DСС попада извън приложното поле на съответната част от СТПИТ?

---

(1)  OB L 291, стр. 1

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/25

---

Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 28 юни 2011 г. — K

(Дело C-322/11)

2011/C 252/46

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: K

Ответник: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö, valtiovarainministeriö

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 63 и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, според които неограничено данъчно задължено лице във Финландия не може да приспадне загубата, която е претърпяло при продажбата на недвижимо имущество във Франция, от подлежащата на облагане във Финландия печалба от прехвърлянето на акции, докато неограничено данъчно задължено лице във Финландия при определени условия може да приспадне от печалбата си загубите от продажбата на равностойно недвижимо имущество във Финландия?

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/25

---

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 29 юни 2011 година — „Цифрова компания“ ООД/Началник на Митнически пункт — Варна Запад при Митници Варна

(Дело C-330/11)

2011/C 252/47

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Цифрова компания” ООД

Ответник: Началник на Митнически пункт — Варна Запад при Митници Варна

Преюдициални въпроси

1.

Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008г. (1)), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528711300.

2.

Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008 г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528711300.

3.

Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008 г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008 г./бр.2008/С 133/01/изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528711300.

4.	Коя е водещата/основната/функция на устройството сет-топ модул DC 215 KL, съобразно която следва да се извърши тарифното й класиране — приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?

5.

Ако водещата/основната/функция на устройството сет-топ модул DC 215 KL е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типа модулация и демодулация, която извършва модема, за определяне тарифното й класиране, респ. вида модем, който използва или е достатъчно, чрез него да се осъществява достъп до Интернет?

6.	В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство отговарящо на описанието на устройство DC 215 KL?

7.

Ако set-tор модул DC 215 KL бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от КН, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на общностното право, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Общността съгласно Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии част II б) от Общностното споразумение за митата и търговията от 1994г. или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-tор модул DC 215 KL попада извън приложното поле на съответната част от СТПИТ?

---

(1)  OB L 291, стр. 1

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/26

---

Иск, предявен на 5 юли 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-352/11)

2011/C 252/48

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: г-н G. Wilms и г-жа A. Alcover San Pedro)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—

Да се установи, че Република Австрия не е изпълнила задълженията си по силата на член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, доколкото е пропуснала да предостави разрешителни в съответствие с членове 6 и 8, да преразгледа съществуващите разрешителни или, когато това е необходимо, да ги поднови и да гарантира, че всички съществуващи инсталации ще бъдат експлоатирани в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10, 13, 14, букви а) и б) и 15, параграф 2 от Директивата и

—	да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В съответствие с разпоредбите на Директивата (1) за „съществуващите инсталации“ по смисъла на последната трябва да бъде предоставено разрешително в срок до 30 октомври 2007 г.

Според информацията, с която разполага Комисията, на някои от „съществуващите инсталации“ в Република Австрия не е било предоставено необходимото разрешително на съответната дата.

---

(1)  Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, стр. 8).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/26

---

Иск, предявен на 5 юли 2011 г. — Европейска комисия/Чешка република

(Дело C-353/11)

2011/C 252/49

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и M. Thomannová-Körnerová)

Ответник: Чешка република

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като не е приела всички законодателни и административни мерки, необходими за да се съобрази с Директива 2010/5/ЕС на Комисията от 8 февруари 2010 година за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на акролеин като активно вещество в приложение I към нея (1), или във всеки случай като не е уведомила Комисията за тези мерки, Чешка република не е изпълнила задълженията си по член 2 от тази директива;

—	да се осъди Чешка република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът, определен за транспониране на директивата във вътрешното право, е изтекъл на 31 август 2010 г.

---

(1)  ОВ L 36, 2010 г., стр. 24.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/26

---

Определение на председателя на Съда от 9 февруари 2011 г. — Acegas-APS SpA, по-рано известно като Acqua, Elettricità, Gas e servizi SpA (Acegas)/Европейска комисия

(Дело C-341/09) (1)

2011/C 252/50

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 267, 7.11.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/26

---

Определение на председателя на трети състав на Съда от 11 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato, Италия) — Reti Televisive Italiane SpA (RTI)/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Sky Italia Srl

(Дело C-390/09) (1)

2011/C 252/51

Език на производството: италиански

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 312, 19.12.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на втори състав на Съда от 23 май 2011 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Siegburg, Германия) — Hüseyin Balaban/Zelter GmbH

(Дело C-86/10) (1)

2011/C 252/52

Език на производството: немски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 113, 1.5.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на Съда от 8 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal d'instance de Dax, Франция) — AG2R Prévoyance/Bourdil SARL (C-97/10), Société boucalaise de boulangerie SARL (C-98/10), Baba-Pom SARL (C-99/10)

(Съединени дела C-97/10—C-99/10) (1)

2011/C 252/53

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 113, 1.5.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на осми състав на Съда от 19 май 2011 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-253/10) (1)

2011/C 252/54

Език на производството: словашки

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 195, 17.7.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на Съда от 15 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal administratif de Montreuil, Франция) — Accor Services France/Le Chèque Déjeuner CCR, Etablissement Public de Santé de Ville-Evrard

(Дело C-269/10) (1)

2011/C 252/55

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 221, 14.8.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на седми състав на Съда от 17 март 2011 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-278/10) (1)

2011/C 252/56

Език на производството: гръцки

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 209, 31.7.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на Съда от 15 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal Judicial de Amares — Португалия) — Cristiano Marques Vieira/Companhia de Seguros Tranquilidade SA

(Дело C-299/10) (1)

2011/C 252/57

Език на производството: португалски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 234, 28.08.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на Съда от 6 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal Judicial de Póvoa de Lanhoso, Португалия) — Maria de Jesus Barbosa Rodrigues/Companhia de Seguros Zurich SA.

(Дело C-363/10) (1)

2011/C 252/58

Език на производството: португалски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 288, 23.10.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/27

---

Определение на председателя на Съда от 24 март 2011 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-428/10) (1)

2011/C 252/59

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 328, 4.12.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 16 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-466/10) (1)

2011/C 252/60

Език на производството: гръцки

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 317, 20.11.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 13 май 2011 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-486/10) (1)

2011/C 252/61

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 13, 15.1.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 16 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal administratif de Rennes, Франция) — L'Océane Immobilière SAS/Direction de contrôle fiscal Ouest

(Дело C-487/10) (1)

2011/C 252/62

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 346, 18.12.2010 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 8 април 2011 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-531/10) (1)

2011/C 252/63

Език на производството: словашки

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 30, 29.1.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 2 май 2011 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-570/10) (1)

2011/C 252/64

Език на производството: английски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 63, 26.2.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 21 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Ivrea — Италия) — Procura della Repubblica/Lucky Emegor

(Дело C-50/11) (1)

2011/C 252/65

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 113, 9.4.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 21 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Ragusa, Италия) — Procura della Repubblica/Mohamed Mrad

(Дело C-60/11) (1)

2011/C 252/66

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 113, 9.4.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/28

---

Определение на председателя на Съда от 21 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Rovereto, Италия) — Procura della Repubblica/John Austine

(Дело C-63/11) (1)

2011/C 252/67

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 120, 16.4.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/29

---

Определение на председателя на Съда от 21 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bergamo, Италия) — Procura della Repubblica/Survival Godwin

(Дело C-94/11) (1)

2011/C 252/68

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 139, 7.5.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/29

---

Определение на председателя на първи състав на Съда от 29 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione, Италия) — Procuratore generale della Repubblica presso la Corte Suprema di Cassazione/Demba Ngagne

(Дело C-140/11) (1)

2011/C 252/69

Език на производството: италиански

Председателят на първи състав на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 152, 21.5.2011 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/30

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Hitachi и др./Комисия

(Дело T-112/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Разпределяне на пазара - Право на защита - Доказване на нарушението - Едно-единствено продължавано нарушение - Глоби - Тежест и продължителност на нарушението - Възпиращ ефект - Сътрудничество)

2011/C 252/70

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Hitachi Ltd (Токио, Япония), Hitachi Europe Ltd (Maidenhead, Обединеното кралство) и Japan AE Power Systems Corp. (Токио) (представители: M. Reynolds, P. Mansfield и B. Roy, solicitors, D. Arts, avocat, N. Green, QC, и S. Singla, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Arbault, впоследствие X. Lewis, впоследствие P. Van Nuffel и J. Bourke, и накрая P. Van Nuffel, N. Khan и F. Ronkes Agerbeek, подпомагани от J. Holmes, barrister)

Предмет

Искане за отмяна на Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), в частта, която се отнася до жалбоподателите, и искане за отмяна на наложените им глоби, при условията на евентуалност — искане за отмяна на член 2 от посоченото решение в частта, която се отнася до жалбоподателите, и при условията на последваща евентуалност — искане за отмяна или за намаляване на размера наложените на жалбоподателите глоби.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 9.6.2007 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/30

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Toshiba/Комисия

(Дело T-113/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Разпределяне на пазара - Право на защита - Доказване на нарушението - Едно-единствено продължавано нарушение - Глоби - Тежест и продължителност на нарушението - Мотивиране - Начален размер - Референтна година)

2011/C 252/71

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Toshiba Corp. (Токио, Япония) (представители: първоначално J. MacLennan, solicitor, A. Schulz и J. Borum, avocats, впоследствие J. MacLennan и A. Schulz)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Arbault и J. Samnadda, впоследствие X. Lewis, впоследствие J. Bourke и F. Ronkes Agerbeek, и накрая J. Ronkes Agerbeek и N. Khan)

Предмет

Искане за отмяна на Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), в частта, която се отнася до жалбоподателя, а при условията на евентуалност — искане за изменение на членове 1 и 2 от посоченото решение с оглед на отмяната или намаляването на размера на наложената на жалбоподателя глоба.

Диспозитив

1.	Отменя член 2, букви з) и и) от Решение C(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) в частта, която се отнася до Toshiba Corp.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Toshiba понася три четвърти от съдебните разноски, направени от страните пред Общия съд.

4.	Европейската комисия понася една четвърт от съдебните разноски, направени от страните пред Общия съд.

---

(1)  ОВ C 140, 23.6.2007 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/31

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Fuji Electric/Комисия

(Дело T-132/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Разпределяне на пазара - Доказване на нарушението - Отговорност за неправомерното поведение - Продължителност на нарушението - Глоби - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество)

2011/C 252/72

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Fuji Electric Co. Ltd (по-рано Fuji Electric Holdings Co. Ltd, правоприемник на Fuji Electric Systems Co. Ltd) (Кавазаки, Япония) (представители: P. Chappatte и P. Walter, solicitors)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Arbault, впоследствие X. Lewis, J. Bourke и F. Ronkes Agerbeek, и накрая N. Khan и F. Ronkes Agerbeek, подпомагани от J. Holmes, barrister)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) и искане за намаляване на наложената на Fuji Electric Holdings и на Fuji Electric Systems глоба.

Диспозитив

1.

Отменя член 1, буква з) и член 2, буква г) от Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), доколкото установяват или се основават на констатацията, че Fuji Electric Systems Co. Ltd, правоприемник на Fuji Electric Co. Ltd, може да носи лична отговорност за нарушението за периода от септември 2000 г. до 30 юни 2001 г.

2.	Определя размера на глобата, наложена съгласно член 2, буква г) от Решение C(2006) 6762 окончателен на Fuji Electric, по-рано Fuji Electric Holdings Co. Ltd, правоприемник на Fuji Electric Systems, на 2 200 000 EUR.

3.	Европейската комисия понася една четвърт от съдебните разноски, направени от Fuji Electric, както и една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

4.	Fuji Electric понася три четвърти от направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от направените от Комисията съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 140., 23.6.2007 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/31

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Mitsubishi Electric/Комисия

(Дело T-133/07) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Разпределяне на пазара - Право на защита - Доказване на нарушението - Продължителност на нарушението - Глоби - Начален размер - Референтна година - Равно третиране)

2011/C 252/73

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Mitsubishi Electric Corp. (Токио, Япония) (представители: R. Denton, solicitor, и K. Haegeman, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Arbault и J. Samnadda, впоследствие X. Lewis, впоследствие P. Van Nuffel и J. Bourke, и накрая P. Van Nuffel и N. Khan)

Предмет

Искане за отмяна на Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), в частта, която се отнася до жалбоподателя и TM T & D, при условията на евентуалност — искане за отмяна на член 2, буква ж) от това решение, както и на член 2, буква з) от посоченото решение, в частта, която се отнася до жалбоподателя, и при условията на последваща евентуалност — искане за изменение на член 2 от същото решение, с оглед на отмяната или при липсата на отмяна намаляването на размера наложената на жалбоподателя глоба.

Диспозитив

1.	Отменя член 2, букви ж) и з) от Решение C(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) в частта, която се отнася до Mitsubishi Electric Corp.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Mitsubishi Electric понася три четвърти от съдебните разноски, направени от страните пред Общия съд.

4.	Европейската комисия понася една четвърт от съдебните разноски, направени от страните пред Общия съд.

---

(1)  ОВ C 140, 23.6.2007 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/32

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Aldi Einkauf/СХВП — Illinois Tools Works (TOP CRAFT)

(Дело T-374/08) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „TOP CRAFT“ - По-ранни национални фигуративни марки „Krafft“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Реално използване на по-ранните марки - Член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009) и правило 22 от Регламент (ЕО) № 2868/95)

2011/C 252/74

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG (Есен, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, L. Kolks и C. Fürsen, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: R. Pethke)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Illinois Tools Works, Inc. (Гленвю, Съединени американски щати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 юни 2008 г. (преписка № R 952/2007-2), постановено в производство по възражение между Illinois Tools Works, Inc. и Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG.

Диспозитив

1.	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 25 юни 2008 г. (преписка № R 952/2007-2), постановено в производство по възражение между Illinois Tools Works, Inc. и Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG.

2.	Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 313, 6.12.2008 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/32

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Комисия/Q

(Дело T-80/09 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Насрещна жалба - Психически тормоз - Член 12а от Правилника - Съобщение за политиката относно психическия тормоз в Комисията - Задължение на администрацията за съдействие - Член 24 от Правилника - Обхват - Искане за съдействие - Привременни мерки за дистанциране - Задължение за полагане на грижа - Отговорност - Искане за обезщетение - Пълен съдебен контрол - Условия за упражняване - Доклад за развитие на кариерата - Жалба за отмяна - Правен интерес)

2011/C 252/75

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Joris, D. Martin и B. Eggers)

Друга страна в производството: Q (Domsjö, Швеция) (представители: S. Rodrigues и Y. Minatchy, avocats)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 9 декември 2008 г. по дело Q/Комисия (F-52/05, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.

Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 9 декември 2008 г. по дело Q/Комисия (F-52/05, все още непубликувано в Сборника), доколкото в точка 2 от диспозитива Комисията на Европейските общности е осъдена да заплати на Q обезщетение в размер на 500 EUR, както и сумата от 15 000 EUR, присъдена като обезщетение за неимуществените вреди, които Q е претърпяла вследствие на твърдяното закъснение, с което е образувано административното разследване, и доколкото, за да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство в останалата ѝ част в точка 3 от диспозитива, Съдът на публичната служба се произнася в точки 147—189 от мотивите по „оплакването за психически тормоз, повдигнато от [Q]“ и в точка 230 от мотивите постановява, че липсва основание за произнасяне по същество по искането за отмяна на докладите за развитие на кариерата на Q, изготвени съответно за периодите от 1 януари до 31 октомври и от 1 ноември до 31 декември 2003 г.

2.	Отхвърля основната жалба и насрещната жалба в останалата им част.

3.	Връща делото на Съда на публичната служба, за да се произнесе по искането за отмяна на посочените по-горе доклади за развитие на кариерата, както и по сумата, която Комисията дължи на Q само за неимуществените вреди, настъпили вследствие на отказа ѝ да приеме привременна мярка за дистанциране.

4.	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 102, 1.5.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/33

---

Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. — Словения/Комисия

(Дело T-197/09) (1)

(ФЕОГА - секция „Гарантиране“ - Разходи, изключени от финансиране от страна на Общността - Обработваеми култури)

2011/C 252/76

Език на производството: словенски

Страни

Жалбоподател: Република Словения (представители: първоначално Ž. Cilenšek Bončina, а впоследствие L. Bembič, подпомаган от J. Sladič)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално T. van Rijn и K. Banks, впоследствие F. Jimeno Fernández и M. Žebre, и накрая F. Jimeno Fernández и B. Rous)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2009/253/ЕО на Комисията от 19 март 2009 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (ОВ L 75, стр. 15) в частта му относно Словения.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Република Словения понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската Комисия.

---

(1)  ОВ C 180, 1.8.2009 г.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/33

---

Определение на председателя на Общия съд от 21 юни 2011 г. — MB System/Комисия

(Дело T-209/11 R)

(Обезпечително производство - Държавни помощи - Задължение за възстановяване - Молба за спиране на изпълнението - Неотложност - Претегляне на интереси)

2011/C 252/77

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: MB System GmbH & Co. KG (Nordhausen, Германия) (представители: G. Brüggen, M. Ackermann и C. Geiert)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и T. Maxian Rusche)

Предмет

Искане за частично спиране на прилагането на Решение С(2010) 8289 окончателен на Комисията от 14 декември 2010 г. относно държавна помощ С 38/2005 (ex NN 52/2004), предоставена от Германия в полза на групата Biria.

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за обезпечение.

2.	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/33

---

Жалба, подадена на 16 май 2011 г. — Zinātnes, inovāciju un testēšanas centrs/Комисия

(Дело T-259/11)

2011/C 252/78

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Zinātnes, inovāciju un testēšanas centrs (представител: E. Darapoļskis, advokāts)

Ответник: Европейска комисия

Искания

—

да се отмени решението на Европейската комисия относно договор 2003/004-979-06-03/1/0027 „Būvmateriālu inivāciju un testēšānas centra izveide“, сключен в рамките на национална програма ФАР 2003 за Латвия, и да се обяви, че възстановяването на финансирането по програма ФАР до 1 576 010,80 EUR е неоснователно.

Правни основания и основни доводи

С решението на Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) относно договор 2003/004 979-06-03/1/0027 „Būvmateriālu inivāciju un testēšānas centra izveide“, сключен в рамките на национална програма ФАР 2003 за Латвия (наричано по-нататък „обжалваното решение“) се решава да възстанови финансова помощ до 1 474 200 EUR.

Жалбоподателят счита, че с приемането на обжалваното решение Комисията не е изпълнила Финансовия протокол, приет на 19 септември 2003 г. за Европейската общност и Република Латвия относно финансирането на национална програма ФАР 2003 за Латвия (наричан по-нататък „Финансовият протокол“), въз основа на който на 23 август 2005 г. е сключен договор с жалбоподателя и е изплатена помощ в размер на 1 576 010,80 EUR. Жалбоподателят счита също, че Комисията не се е съобразила с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (1) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и с Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (2) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания.

На първо място жалбоподателят поддържа, че Комисията е приела обжалваното решение без да разгледа внимателно обстоятелствата по случая и без да прецени фактите като се е основала само на докладите на държавните служители на Република Латвия, които от своя страна не се основават на становища или решения на компетентните органи. Жалбоподателят счита, че преди да започне процедура по възстановяване на сумата, Комисията е била длъжна да провери дали са налице нарушенията, посочени в докладите на посочените държавни служители на Република Латвия, и да събере всички необходими доказателства, което Комисията не е направила, а се е ограничила до формално разглеждане на предходната кореспонденция. Следователно в настоящия случай не са взети предвид важни факти и възстановяването на финансирането по програма ФАР е поискано ненадлежно.

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията не е упражнила правомощията, предоставени ѝ с Финансовия протокол, Финансовия регламент и Регламента за прилагане. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че с установяването на нарушенията Комисията е трябвало преди всичко да оцени финансовите им последици за общностния бюджет и след това, ако прецени, че нарушенията могат да доведат до съществени финансови последици, да даде срок на Република Латвия за преустановяване на нередностите. Поддържа, че в настоящия случай Комисията не е упражнила посочените си правомощия, така че обжалваното решение нарушава Финансовия протокол, член 71 от Финансовия регламент и членове 79 и 80 от Регламента за прилагане.

На трето място жалбоподателят счита, че обжалваното решение е непропорционално и че е прието в нарушение на производството по приемане на подобни решения, уредено не само във Финансовия протокол, но и във Финансовия регламент и Регламента за прилагане. Освен това поддържа, че обжалваното решение не е публикувано, че в него не е посочена датата на приемането му и че е узнал за него едва след 9 март 2011 г. в рамките на производство, образувано срещу Латвия.

На четвърто място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е имало сериозни последици и му е причинило вреда, тъй като е послужило като основание за образуването на производство срещу него и му е попречило за в бъдеще да получава финансиране по програма ФАР.

На пето и последно място жалбоподателят счита, че обжалваното решение сериозно е засегнало доброто му име, тъй като незаконосъобразните действия на Комисията възпрепятствали участието на нови партньори в проекта и значително подкопавали доверието на инвеститорите към жалбоподателя като надежден и сигурен партньор.

---

(1)  ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198.

(2)  ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/34

---

Жалба, подадена на 1 юни 2011 г. — Kieffer Omnitec/Комисия

(Дело T-288/11)

2011/C 252/79

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: A+P Kieffer Omnitec Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители:: A. Delvaux и V. Bertrand, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви за допустима жалбата за отмяна;

—	да отмени решението, с което Европейската комисия отхвърля неговата оферта и възлага поръчката на друг оферент, за което решение жалбоподателят е информиран с писмо от 1 април 2011 г., получено на 5 април същата година;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се цели отмяната на решението на Комисията от 1 април 2011 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателя оферта в рамките на обществената поръчка за сключване на договор за поддръжка на инсталациите HVAC, на sprinkler и хидро-санитарните инсталации на сградата Joseph Bech в Люксембург и поръчката се възлага на друг оферент (JO 2010/S 241-367523).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушаване на член 89, параграфи 1 и 2 и член 92 от Финансовия регламент, на член 135, параграфи 1 и 5 от Регламента за изпълнение и на член 49 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (1), както и на принципите на прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, доколкото Европейската комисия изисква оферентът да представи „валидния ISO сертификат за цялостната осъществявана от него дейност по поддръжка, издаден от сертифициращата организация“. Жалбоподателят твърди, че Европейската комисия, на първо място, не е формулирала критерия за подбор по ясен и точен начин, доколкото в документацията за обществената поръчка не е бил посочен номерът на изисквания ISO сертификат, на второ място, че тя е изискала от оферентите сертифициране по ISO „за цялостната осъществявана от тях дейност по поддръжка“, а не само за съответната обществена поръчка и на трето място, че тя не е позволила на оферентите да докажат, че предлагат ниво на качеството, което е сходно с това на сертифицирането по ISO.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, произтичащо от член 296 ДФЕС, член 100, параграф 2 от Финансовия регламент, от неспазване на документацията за обществената поръчка и приложенията към нея и от явна грешка в преценката, доколкото Европейската комисия отхвърлила офертата на A+P KIEFFER OMNITEC на основание, че жалбоподателят не отговарял на критерии № 16, тъй като то не е представило никакви имащи доказателствена сила и релевантни документи, с които да докаже, че кандидатите разполагали с изискуемите квалификации. Жалбоподателите подчертават, от една страна, че критерий № 16 се отнася до „декларацията, в която се посочва средната годишна работна сила, която притежава изискуемия профил през последните три години, представена в лицето на всички членове на дадена група“ и че страница 27/37 от Приложение II от документацията за обществената поръчка се отнасяла само до езиковите познания на кандидатите и от друга страна, че жалоподателят е доказал, че един от кандидатите разполагал с квалификациите, изискуеми съгласно страница 28/38 от Приложение II от документацията за обществената поръчка, предоставяйки документи, имащи доказателствена сила. Що се отнася до другия кандидат, документите за сключване на договора не изисквали да бъдат изпълнени изискванията за квалификация за заемащото ръководна позиция лице.

---

(1)  ОВ L 134, стp. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/35

---

Жалба, подадена на 14 юни 2011 г. — Group/Комисия

(Дело T-319/11)

2011/C 252/80

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ABN AMRO Group NV (Амстердам, Нидерландия) (представители: адв. W. Knibbeler и адв. P. van den Berg, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени член 5 от Решение на Комисията от 5 април 2011 г. относно мерките, предприети от нидерландската държава по отношение на ABN AMRO Group NV, № C 11/2009 (ех. NN 53b/2008, NN 2/2010 и N 19/2010) и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.

1.

С първото правно основание се твърди, че в констатациите в решението относно обхвата на забраната за придобиване съгласно член 5 са допуснати следните грешки при прилагането на правото, поради което тази разпоредба следва да бъде отменена: — нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и погрешно прилагане на принципите и указанията, съдържащи се в съобщенията на Комисията (1); — нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като одобрението на държавните помощи се обуславя от наличието на забрана за придобиване, като тази мярка не е нито адекватна, нито необходима, нито пропорционална; — нарушение на принципа на равно третиране, тъй като се налага значително по-стрига забрана в сравнение със забраната за придобиване, налагана от Комисията в други случаи; — нарушение на принципа на добра администрация, тъй като не се проверят внимателно и с оглед на техните специфики всички релевантни аспекти на конкретния случай, включително необходимостта от постановената с решението забрана за придобиване и нейните последици, както и нарушение на член 296 ДФЕС тъй като посоченото решение не се мотивира в достатъчна степен.

2.

С второто правно основание се твърди, че в констатациите в решението относно продължителността на забраната за придобиване съгласно член 5 са допуснати следните грешки при прилагането на правото и при преценката, поради което тази разпоредба следва да бъде отменена: — нарушение на член 345 ДФЕС, тъй като продължителността на забраната за придобиване се обуславя от съответното държавно участие в капитала; — нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и неправилно прилагане на принципите и насоките, съдържащи се в съобщенията на Комисията (2); — нарушение на принципа на равно третиране, тъй като се налага забрана за придобиване със значително по-дълга продължителност в сравнение с наложените от Комисията забрани за придобиване в други случаи; — нарушение на принципите на пропорционалност и на добра администрация.

---

(1)  Съобщение на Комисията относно прилагането на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8); Съобщение на Комисията относно рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията (ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2); Съобщение на Комисията относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността (ОВ C 72, 26.03.2009 г., стр.1); Съобщение на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (ОВ C 195, 19.08.2009 г. стр. 9).

(2)  Вж. бележка под линия 1.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/36

---

Жалба, подадена на 17 юни 2011 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-320/11)

2011/C 252/81

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Република Унгария (представители: Fehér M., Szíjjártó K., Veres K.)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да се отмени Решение 2011/192/ЕС на Комисията от 28 март 2011 година за изключване от финансиране от страна на ЕС на някои разходи, направени от Унгария по програмата в подкрепа на предприсъединителните мерки за селското стопанство и развитието на селските райони (Сапард) за 2004 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания.

В мотивите към жалбата си в рамките на първото правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на правото на Съюза от страна на Комисията. Според жалбоподателя приложената от Комисията финансова корекция поради просрочването на предвидения срок от три месеца е незаконосъобразна, доколкото според правото на Съюза, приложимо към извършването на преводи по Сапард, и по-специално съгласно член 9, параграф 6 от Регламент № 2222/2000 на Комисията (1), както и съгласно член 8, параграф 6 от приложение А към многогодишната финансова конвенция, сключена на 15 юни 2001 година между Европейската общност и Република Унгария, началният момент на предвидения срок от три месеца, противно на твърденията на Комисията, започва да тече от момента, в който всеки документ, необходим за извършването на редовни плащания, е на разположение на органа. Въз основа на това, ако определени допълнителни документи са необходими поради една или друга причина, срокът започва да тече едва когато и последният от тези документи, получени впоследствие, е изпратен. От друга страна, според жалбоподателя, Комисията е нарушила принципите на добросъвестно сътрудничество и на защита на оправданите правни очаквания, като е приложила финансова корекция в положение, в което унгарските власти са смятали, че процедурите им за плащане съответстват на правото на Съюза.

Като второ правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела обжалваното решение, без да вземе предвид изключителните обстоятелства или основателните мотиви, които обосновават неприлагането или намаляването на финансовата корекция. Като такова обстоятелство трябва да се счита „занаятчийската програма“ по Сапард или основната цел на унгарските власти, каквато е защитата на финансовите интереси на Европейския съюз. Жалбоподателят подчертава, че Комисията не е претърпяла вреди от пресрочването.

Според третото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, мотивите към обжалваното решение не посочват последователно причините, поради които Комисията решава да приложи корекцията или поне конкретната мярка за тази корекция, по-специално във връзка с причината, поради която Комисията се е разграничила от становището на помирителния орган по това дело, според което са налице особени обстоятелства, които трябва да се съобразят при прилагането на корекцията.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2222/2000 на Комисията от 7 юни 2000 г. относно определяне на финансови правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1268/1999 на Съвета относно подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони в страните кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период (ОВ L 253, стр. 5).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/36

---

Жалба, подадена на 21 юни 2011 г. — UCP Backus y Johnston/СХВП (Форма на бутилка)

(Дело T-323/11)

2011/C 252/82

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Unión de Cervecerías Peruanas Backus y Johnston SAA (Лима, Перу) (представител: E. Armijo Chávarri, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 23 март 2011 г. по преписка R 2238/2010-2 е подадена в изискуемите срок и форма и

—	след провеждане на необходимите процесуални действия, да отмени посоченото решение и да осъди изрично СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: триизмерната марка, представляваща „бутилка“ (заявка за регистрация № 8.592.081) за стоки от клас 32 („бира“).

Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: неправилно тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/37

---

Жалба, подадена на 17 юни 2011 г. — Amador López/СХВП (AUTOCOACHING)

(Дело T-325/11)

2011/C 252/83

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Pedro Germán Amador López (Барселона, Испания) (представител: A. Falcón Morales, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд да приеме за допустима настоящата жалба срещу решението за частичен отказ за регистрация, постановено от втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар на 2 март 2011 г. по преписка R 1665/2010-2, и да отмени посоченото решение.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „AUTOCOACHING“ (заявка за регистрация № 8 945 362) за стоки и услуги от класове 16, 41 и 45.

Решение на проверителя: отхвърля частично заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: неправилно тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/37

---

Жалба, подадена на 20 юни 2011 г. — TM.E./Комисия

(Дело T-329/11)

2011/C 252/84

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: TM.E. S.p.A. — Termomeccanica Ecologia (Милано, Италия) (представители: C. Malinconico, S. Fidanzia и A. Gigliola)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Европейската комисия от 20 април 2011 г., с което се изключва необходимостта от откриване на производство срещу Румъния за установяване на нарушение на принципите и общностните директиви за възлагане на обществени поръчки, както и на „Pratical Guide to contract procedures financed from the General Budget of the European Communities in the context of external actions“,

—	да осъди Европейската комисия да заплати обезщетение в размер на 18 955 106 EUR или съответната по-висока или по-ниска сума, определена по справедливост, за вредите, претърпени от TME поради нарушаване на общностното право от самата Европейска комисия,

—	при условията на евентуалност, да осъди Европейската комисия да заплати обезщетение в размер на 3 791 021 EUR или съответната по-висока или по-ниска сума, определена по справедливост, за пропуснатите ползи на TME,

—

при условията на евентуалност спрямо предходното, да осъди Европейската комисия да заплати обезщетение за вредите, настъпили в резултат от забава при упражняване на функциите ѝ, чието стойностно изражение съответства на всички направени от TME правни разноски в размер на 73 044,32 EUR или на съответната по-висока или по-ниска сума, определена по справедливост,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се иска отмяна на писмото на Европейската комисия от 20 април 2011 г., с което се изключва необходимостта от откриване на производство срещу Румъния за установяване на нарушение на принципите и общностните директиви за възлагане на обществени поръчки, на „Practical Guide to contract procedures for EU external actions“ [Практическото ръководство относно процедурите за обществени поръчки за външни дейности на ЕС] (наричано по-нататък „ръководството“), изготвено от самата Комисия, както и обезщетение за вредите, причинени от общностната институция при упражняване на нейните функции.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните правни основания:

1.

Първо правно основание, свързано със съществени процесуални нарушения на ръководството, както и с нарушения на Договорите или на съответните правни норми за тяхното прилагане. Жалбоподателят отбелязва, че с обжалваното решение Европейската комисия не изготвя мотивирано становище относно установените сериозни нарушения в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка за проекта „Bucharest Wastewater Treatment Plant Rehabilitation: Stage I ISPA 2004/RO/16/P/PE/003-03“ и поради това не открива производство за установяване на нарушение срещу Румъния, както и не възстановява общностното финансиране, отпуснато по разглежданата поръчка.

2.

Второ правно основание, свързано със съществени процесуални нарушения и нарушения на ръководството, както и с изопачаване на фактите. В допълнение жалбоподателят отбелязва, че обжалваният акт е опорочен, тъй като Комисията, изопачавайки обстоятелството, което е предмет на жалбата, не отчита очевидните процесуални нарушения, допуснати от Primaria Municipiului Bucaresti. По-конкретно последната най-напред изключва офертата на жалбоподателя с твърдението, че икономическата оферта съдържа аномалия, след което, установявайки допуснатата сериозна незаконосъобразност, се опитва да обоснове вече постановеното решение с твърдение, че техническата оферта е опорочена. Освен това Комисията не отчита факта, че пред румънските съдебни органи искането за обявяване нищожността на договора не е разгледано, тъй като в очевидно нарушение на правото на защита и на общностните принципи се твърди, че не била заплатена държавна такса в размер на 7,3 милиона евро.

3.

Трето правно основание, свързано с непроизнасяне на Комисията по по-нататъшните обжалвани нарушения. Освен това жалбоподателят твърди, че в обжалваното писмо Европейската комисия не разглежда останалите въпроси, на които ѝ е обърнато внимание. По-специално по-никакъв начин не се отчита, че в първоинстанционното производство жалбоподателят е осъден от същия съдия, който бил обявил искането за недопустимо, с решение, изменено във въззивното производство, т.е. от съдия, който не е бил безпристрастен и е трябвало да се отведе, което предопределя наличието на несъмнено и явно нарушение на правото на защита, на общностните принципи и на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Накрая, що се отнася до искането за обезщетяване на вредите, жалбоподателят изтъква, че бездействието на Комисията, както и невъзстановяването на общностното финансиране, предоставено в полза на Румъния в рамките на разглеждания проект, предопределят настъпването на значителна имуществена вреда поради неизпълнението на договора за обществена поръчка или поради пропуснатата полза от неговото възлагане, а оттам и поради вреди за забава, принудили жалбоподателя да води скъпо производство пред румънските съдебни органи.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/38

---

Жалба, подадена на 24 юни 2011 г. — Italiana Calzature/СХВП — Vicini (Giuseppe GIUSEPPE ZANOTTI DESIGN)

(Дело T-336/11)

2011/C 252/85

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Società Italiana Calzature SpA (Milano, Italia) (представители: A. Rapisardi и C. Ginevra, avvocati)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Vicini SpA (San Mauro Pascoli, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав от 8 април 2008 г. по преписка R 0634/2010-2 и вследствие на това да потвърди решението на отдела по споровете от 5 март 2010 г. относно процедура по възражение № 1350711,

—	да осъди СХВП да заплати всички разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: VICINI S.p.A.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, съдържаща словния елемент „GIUSEPPE“ (заявка за регистрация № 6.513.386) за стоки и услуги от класове 18 и 25

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка на Общността „ZANOTTI“ (№ 244.277) за стоки от клас 25 и италианска фигуративна марка, която съдържа словния елемент „Zanotti“ за стоки от класове 18 и 25

Решение на отдела по споровете: Уважава отчасти възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля изцяло възражението

Изложени правни основания: Неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 годинаотносно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1)

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/38

---

Жалба, подадена на 24 юни 2011 г. — Italiana Calzature/СХВП — Vicini (Giuseppe BY GIUSEPPE ZANOTTI)

(Дело T-337/11)

2011/C 252/86

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Società Italiana Calzature SpA (Милано, Италия) (представители: A. Rapisardi и C. Ginevra, avvocati)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Vicini SpA (San Mauro Pascoli, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав от 8 април 2011 г. по преписка R 0918/2010-2 и вследствие на това да потвърди решението на отдела по споровете от 30 април 2010 г. относно процедура по възражение № 992653,

—	да осъди СХВП да заплати всички разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: VICINI S.p.A.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Giuseppe BY GIUSEPPE ZANOTTI“ (заявка за регистрация № 992.653) за стоки от класове 18 и 25

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: По-ранна словна марка на Общността „ZANOTTI“ (№ 244.277) за стоки от клас 25

Решение на отдела по споровете: Уважава отчасти възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля изцяло възражението

Изложени правни основания: Неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 годинаотносно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/39

---

Жалба, подадена на 30 юни 2011 г. — Getty Images/СХВП (PHOTOS.COM).

(Дело T-338/11)

2011/C 252/87

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Getty Images (US), Inc. (Seattle, Съединени американски щати) (представител: P.G. Olson, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението, постановено от втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 6 април 2011 г. по дело R 1831/2010-2;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „PHOTOS.COM“ за стоки и услуги от класове 9, 42 и 45 — заявка за регистрация на марка на Общността № 8549991

Решение на проверителя: частичен отказ за регистрация на марката на Общността

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушаване на разпоредбите на член 7, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, доколкото апелативният състав: (i) е постановил погрешно, че заявената за регистрация марка е описателна за стоките/услугите, за които се иска регистрацията ѝ; (ii) е допуснал грешка, пренебрегвайки факта, че регистрираното име на домейн на жалбоподателя съответства на заявената за регистрация марка и се отразява върху преценката на отличителния характер на марката; и (iii) е преценил погрешно, че документацията не е достатъчна, за да се докаже, че марката е имала отличителен характер и е основал решението си на погрешно възприемане и тълкуване на представените доказателства. Нарушаване на принципите на равно третиране и на оправданите правни очаквания, доколкото апелативният състав е отхвърлил погрешно значението на факта, че във връзка с предходна заявка за регистрация СХВП е допуснала регистрацията на марката на жалбоподателя „PHOTOS.COM“ за сходни стоки и услуги.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/39

---

Жалба, подадена на 28 юни 2011 г. — Испания/Комисия

(Дело T-339/11)

2011/C 252/88

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да се отмени Решение 2011/244/ЕС окончателен на Комисията от 15 април 2011 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, която е предмет на настоящата жалба, и

—	да се осъди институцията ответник да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В обжалваното решение Комисията изключва от финансиране определени разходи за екологично управление на опаковките (съответно за 2006 г., 2007 г. и 2008 г.) в размер на 37 252 551,10 EUR.

В това отношение жалбоподателят посочва, че с Решение 2010/152/ЕС Комисията изключва от финансиране със средства от ФЕОГА 33 339 525,05 EUR във връзка с помощта за оперативните програми, като приема, че общностните помощи, предназначени да покрият разходите за екологично управление на опаковките за 2003 г.—2006 г., не са били предоставени в съответствие с изискванията на Съюза. Това решение е предмет на жалба за отмяна, подадена от Кралство Испания по дело T-230/10, което в момента е висящо пред Общия съд.

Доводите, изложени в подкрепа на настоящата жалба, са подобни доводите по дело T-230/10.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/40

---

Жалба, подадена на 30 юни 2011 г. — Ecologistas en Acción-CODA/Комисия

(Дело T-341/11)

2011/C 252/89

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ecologistas en Acción-CODA (Мадрид, Испания) (представител: J. Doreste Hernández, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да се отмени мълчаливият отказ поради липса на отговор в предвидения срок от генералния секретариат на Европейската комисия, в резултат на което на жалбоподателя се отказва достъп до документите, заявени в рамките на производството GESTDEM 2011/6,

—

да се признае правото на ECOLOGISTAS EN ACCION да получи заявените документи, които са му неправомерно отказани от Комисията: а) Summary by the Spanish Ministry of Environment of the information submitted to the European Commission concerning the environmental assessment of the construction of the Granadilla Port, transmitted to the Permanent Representation of Spain to the European Union on 4 November 2005, б) Обяснителна бележка, complementary information by Gobierno de Canarias, November 2005, в) Alternative analysis concerning the location of the Granadilla Port by Gobierno de Canarias, July 2005, и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е искането за предоставяне на достъп до документи за околната среда, което Европейската комисия мълчаливо отхвърля.

Отказът за предоставяне на информация се отнася до три документа, предадени от испанската администрация на Европейската комисия, за да се произнесе последната със становище на основание член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109) във връзка с построяването на мост в Granadilla (Тенерифе, Испания).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, глава 1, том 3, стр. 76). — В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не е посочила писмено на ECOLOGISTAS EN ACCIÓN причините, поради които отказва достъпа до заявените документи и че е оставила в ръцете на Кралство Испания решението по искането за предоставяне на трите документа, при положение че те не попадат в приложното поле на нито едно от изключенията, предвидени в член 4, параграфи 1, 2 и 3 от посочения регламент.

2.

Второто правно основание е нарушение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126). — Според жалбоподателя, тъй като и трите документа съставляват информация за околната среда, мълчаливият отказ нарушава буквата и духа на посочения по-горе регламент и на Орхуската конвенция.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/40

---

Жалба, подадена на 30 юни 2011 г. — CEEES и Asociación de Gestores de Estaciones de Servicio/Комисия

(Дело T-342/11)

2011/C 252/90

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio (CEEES) (Испания) и Asociación de Gestores de Estaciones de Servicio (Мадрид, Испания) (представители: A. Hernández Pardo, abogado и B. Marín Corral, abogada)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалвания акт, и

—	вследствие на това да разпореди на Комисията да наложи глоба или периодична имуществена санкция на REPSOL за нарушението на член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията от 28 април 2011 г. по преписка COMP/39.461/CEES AOP — REPSOL, с което Комисията се е произнесла по допустимостта на жалбата, подадена от жалбоподателите на 30 май 2007 г. Тази жалба се опира на три основни довода:

а)	наличието на хоризонтални споразумения между Asociación de Operadores Petrolíferos (AOP) и неговите членове, които ограничават конкуренцията между тях.

б)	нарушението на членове 101 и 102 ДФЕС поради запазване на цените на дребно.

в)	неизпълнението от страна на REPSOL на Решение на Комисията от 12 април 2006 г. (2006/446/ЕО) относно производство за прилагане на член 81 ЕО, прието съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (преписка COMP/B-1/38.348 — Repsol CPP); както и санкционните последици от това неизпълнение.

В обжалваното решение Комисията приема, че няма достатъчно основания за приемането спрямо REPSOL на някоя от мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 1/2003 в случай, че страните не изпълняват задълженията си.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите се позовават на две правни основания.

1.

Първо правно основание, изведено от нарушението на член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с неспазването на принципа на непосредственото действие на общностното право. — Поддържа се по-специално, че с оглед на изводите на националния орган по конкуренция Комисията не може да не вземе предвид неизпълнението на поетото от REPSOL задължение да преустанови практиката си на определяне на цени. Всъщност доказаните от националния орган по конкуренция факти относно нарушението на член 101 ДФЕС са достатъчни за Комисията, за да приеме, че неизпълнението на поетото от REPSOL задължение е напълно доказано, и че — ненамесата на Комисията при неизпълнение на решението във връзка с поемането на задължения, тъй като счита че разполага с оперативна самостоятелност в това отношение, застрашава самата същност на механизмите, които са в основата на приемането на задължения като алтернативно решение спрямо започването на производство за налагане на санкции, и превръща оперативната самостоятелност на Комисията в неограничена власт, която може да доведе до явно засягане на правото на защита.

2.

Второ правно основание, изведено от нарушението на член 23, параграф 2, буква в) и член 24, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1/2003. — Според жалбоподателите при нарушение на член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 като разглежданото в настоящото производство Комисията би трябвало да наложи глобите и периодичните имуществени санкции, предвидени в посочените по-горе разпоредби.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/41

---

Жалба, подадена на 28 юни 2011 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-343/11)

2011/C 252/91

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels, M. de Ree, B. Koopman и C. Schillemans)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени член 1 от Решение 2011/244/ЕС на Комисията от 15 април 2011 година, нотифицирано на 18 април 2011 г., за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, която се отнася до Нидерландия и до изключване на сумата в размер на 22 691 407,79 EUR от финансирането, прилагано за разходите, обявени в периода 2006 г.—2008 г. в рамките на оперативните програми и във връзка с признаването на организации на производителите;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С Решение 2011/244/ЕС Комисията е счела за общи производствени разходи по смисъла на Приложение II към Регламент (ЕО) № 1433/2003 (1) всички разходи за печат върху опаковки, независимо от характера и предмета на този печат и следователно не е счела тези разходи като приемливи за финансиране от страна на Общността. Нидерландското правителство счита, че отпечатването върху опаковките на наименование или марка на организации на производители, което също има рекламна цел, трябва да се счита за общо популяризиране и популяризиране на знаци за качество, и за популяризиране на наименования/марки на организации на производители. Разходите за тези дейности са всъщност допустими въз основа на Приложение I към Регламент (ЕО) № 1433/2003.

Освен това с Решение 2011/244/ЕС Комисията напълно изключила от финансирането разходите по оперативните програми на организацията на производители FresQ за пазарните години 2004 г.—2007 г., считайки че тази организация на производители не отговаря на условията за признаване съгласно Регламент № 2200/96 (2) и Регламент № 1432/2003. Комисията основава преценката си на заключението, че някои от търговските дъщерни дружества на FresQ пускат в продажба изключително продуктите на един единствен производител и че поради твърдяното влияние, оказвано от този производител върху търговското дъщерно дружество, FresQ вече не е упражнявало главната си функция по управление във връзка с оборота и определянето на цените. Нидерландското правителство оспорва тази преценка и произтичащото от нея заключение, че нидерландските власти трябвало да оттеглят признаването на организацията на производители FresQ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

1.

Първо правно основание: изведено от нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 (3) и на член 31 от Регламент № 1290/2005 (4) във връзка с член 15 от Регламент № 2200/96 и с член 8, във връзка с Приложение I, точки 8 и 9 от Регламент № 1433/2003, доколкото разходите за печат върху опаковки са счетени за общи производствени разходи и поради това не са предмет на финансиране.

2.

Второ правно основание: изведено от нарушаване на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 и на член 31 от Регламент № 1290/2005 във връзка с член 11 от Регламент № 2200/96 и с членове 6 и 7 от Регламент № 1433/2003, тъй като е заключено, че критериите за признаване не са спазени от организацията на производители FresQ.

3.

При условията на евентуалност, трето правно основание: изведено от нарушаване на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 и на член 31 от Регламент № 1290/2005 във връзка с член 21 от Регламент № 1433/2003, доколкото получената от FresQ помощ за пазарните години 2004 г.—2007 г. е счетена изцяло за недопустима за общностно съфинансиране.

4.

При условията на евентуалност, четвърто правно основание: изведено от нарушаване на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 и на член 31 от Регламент № 1290/2005, както и на принципа на пропорционалност, тъй като размерът на финансовата корекция не е пропорционален на действителния финансов риск за Земеделския фонд.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1433/2003 на Комисията от 11 август 2003 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета по отношение на оперативните фондове, оперативните програми и финансовата помощ (ОВ L 203, стp. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 48, стр. 200).

(2)  Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29).

(3)  Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стp. 103).

(4)  Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/42

---

Жалба, подадена на 7 юли 2011 г. — Gollnisch/Парламент

(Дело T-346/11)

2011/C 252/92

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bruno Gollnisch (Limonest, Франция) (представител: G. Dubois, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени решението на Европейския парламент да отнеме парламентарния имунитета на жалбоподателя, взето на 10 май 2011 г. за приемане на Доклад № A7-0155/2011,

—	да присъди на г-н GOLLNISCH сумата от 8 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди,

—	да присъди на г-н GOLLNISCH сумата от 4 000 EUR за покриване на разходите за адвокатски хонорари и изготвяне на настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска от една страна отмяна на Решение на Европейския парламент от 10 май 2011 г. за приемане на доклада на Комисията по правните въпроси (A7-0155/2011) и за отхвърляне на искането за защита на имунитета и привилегиите на Bruno Gollnisch [2010/2284(IMM)] и от друга страна —обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на приемането на обжалваното решение.

В подкрепа на жалбата, жалбоподателят излага седем правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 година.

2.	Второто правно основание е изведено от необходимото прилагане в случая на член 9 от Протокола.

3.	Третото правно основание е изведено от засягане на постоянната практика на Комисията по правните въпроси на Европейския парламент

4.	Четвъртото правно основание е изведено от незачитането на правната сигурност в правото на Съюза и от засягане на оправданите правни очаквания.

5.	Петото правно основание е изведено от засягане на независимостта на членовете на Парламента.

6.	Шестото правно основание е изведено от нарушение на разпоредите от Правилника за дейността на Европейския парламент относно процедурата, която може да доведе до снемане на доверието от член на Парламента.

7.	Седмото правно основание е изведено от нарушение на принципа на състезателното производство и на правото на защита на жалбоподателя.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/43

---

Жалба, подадена на 7 юли 2011 г. — Gollnisch/Парламент

(Дело T-347/11)

2011/C 252/93

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bruno Gollnisch (Limonest, Франция) (представител: G. Dubois, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени решението на Европейския парламент да отнеме парламентарния имунитета на жалбоподателя, взето на 10 май 2011 г. за приемане на Доклад № A7-0154/2011;

—	да присъди на г-н GOLLNISCH сумата от 8 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди;

—	да присъди на г-н GOLLNISCH сумата от 4 000 EUR за покриване на разходите за адвокатски хонорари и изготвяне на настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска от една страна отмяна на Решение на Европейския парламент от 10 май 2011 г. за приемане на доклада на Комисията по правните въпроси (A7-0154/2011) и за отхвърляне на искането за защита на имунитета и привилегиите на Bruno Gollnisch [2010/2097(IMM)] и от друга страна —обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на приемането на обжалваното решение.

В подкрепа на жалбата, жалбоподателят излага седем правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 година.

2.	Второто правно основание е изведено от необходимото прилагане в случая на член 9 от Протокола.

3.	Третото правно основание е изведено от засягане на постоянната практика на Комисията по правните въпроси на Европейския парламент

4.	Четвъртото правно основание е изведено от незачитането на правната сигурност в правото на Съюза и от засягане на оправданите правни очаквания.

5.	Петото правно основание е изведено от засягане на независимостта на членовете на Парламента.

6.	Шестото правно основание е изведено от нарушение на разпоредите от Правилника за дейността на Европейския парламент относно процедурата, която може да доведе до снемане на доверието от член на Парламента.

7.	Седмото правно основание е изведено от нарушение на принципа на състезателното производство и на правото на защита на жалбоподателя.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/43

---

Жалба, подадена на 29 юни 2011 г. — Event/СХВП — CBT Comunicación Multimedia (eventer EVENT MANAGEMENT SYSTEMS)

(Дело T-353/11)

2011/C 252/94

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Event Holding GmbH & Co. KG (Кьолн, Германия) (представители: G. Schoenen и V. Töbelmann, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: CBT Comunicación Multimedia, SL (Getxo, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 март 2001 г. по дело R 939/2010-2;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски;

—	да осъди другата страна пред апелативния състав да понесе направените от нея съдебни разноски, ако е допусната да встъпи в производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна пред апелативния състав.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „eventer EVENT MANAGEMENT SYSTEMS“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 41 и 42 — заявка за марка на Общността № 6483606.

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „Event“, регистрирана в Германия под № 39 548 073.6 за услуги от класове 35, 36, 42 и 43.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушаване на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав е заключил погрешно, че липсва основание за отказ на регистрацията на марката на Общността „eventer EVENT MANAGEMENT SYSTEMS“. Предвид сходството между посочените марки и услугите, предмет на двете марки, е налице вероятност от объркване между тези две марки.

---

27.8.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/44

---

Жалба, подадена на 1 юли 2011 г. — Bimbo/СХВП — Grupo Bimbo (GRUPO BIMBO)

(Дело T-357/11)

2011/C 252/95

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Bimbo, SA (Барселона, Испания) (представител: J. Carbonell Callicó, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grupo Bimbo, SAB de CV (Мексико, Мексико)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

съгласно член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 да измени решението от 14 април 2011 г. на първи апелативен състав с довода, че е налице нарушение на член 8, параграф 5 от посочения регламент, като отхвърли изцяло заявката за регистрация на фигуративна марка № 5.025.598 „GRUPO BIMBO“ за всички посочени в нея стоки и услуги,

—	при условията на евентуалност, в случай че първото искане бъде отхвърлено, да отмени решението от 14 април 2011 г. на първи апелативен състав поради нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Grupo Bimbo, S.A.B. de C.V.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която съдържа словния елемент „GRUPO BIMBO“ (заявка за регистрация № 5.025.598) за стоки и услуги от класове 5, 29, 30, 31, 32, 35 и 43

Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: испанска словна марка „BIMBO“ (№ 2.689.432) за стоки от класове 5, 29 и 30, както и няколко испански фигуративни марки (№ 464.785, № 2.244.562, № 2.244.563 и № 2.255.097), които съдържат словния елемент „BIMBO“ за стоки и услуги от класове 29, 30, 31, 32, 35 и 42.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отменя частично обжалваното решение.

Изложени правни основания: неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 5 от регламент № 207/2009, тъй като след като е приел, че конфликтните марки „BIMBO“ се общоизвестни на испанския пазар и че заявената марка „GRUPO BIMBO“ на практика е идентична с тях, заявката за тази марка е уважена частично с довода, че не е доказано наличието на извличане на неоснователна полза или на опасност за известността или отличителния характер на конфликтните марки.

---