21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/1

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и на конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки (2), като заедно двата акта формират „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да вземат предвид интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики за заетост.

(3)

На 7 декември 2010 г. Съветът прие Решение за изпълнение 2011/77/ЕС (3) за предоставяне на финансова помощ за Ирландия от Съюза за период от три години съгласно разпоредбите на Договора и Регламент (ЕС) № 407/2010 от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (4). В придружаващия го меморандум за разбирателство, подписан на 16 декември 2010 г., и в неговата първа актуализация се определят условията на икономическата политика, въз основа на които се отпуска финансовата помощ. Решение за изпълнение 2011/77/ЕС беше изменено с Решение за изменение 2011/326/ЕС (5). Първата актуализация на меморандума за разбирателство беше подписана на 18 май 2011 г.

(4)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна и интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Европейският съвет поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(7)

На 29 април 2011 г. Ирландия представи актуализираната си програма за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2015 г., както и своята национална програма за реформи за 2011 г. Програмите бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(8)

Кризата доведе до съществена корекция на големите дисбаланси, които бяха натрупани по време на предходните години на голям икономически ръст. В периода 2007—2010 г. реалният БВП намаля с 12 %, а равнището на заетостта — с близо 13 %, като безработицата се увеличи от 4,6 % през 2007 г. до 13,6 % през 2010 г. Това доведе също така до рязко влошаване на публичните финанси, като съотношението на консолидирания държавен дефицит към БВП достигна двуцифрена стойност през 2008 г. и 2009 г. През 2010 г. консолидирания държавен дефицит достигна 32,4 % от БВП, в това число мерки в подкрепа на финансовия сектор, възлизащи на 20,5 % от БВП. Съотношението на дълга спрямо БВП нарасна от 25 % през 2007 г. на 96 % през 2010 г.

(9)

В ход е осъществяването на програмата на ЕС и МВФ за финансова помощ. Договорените фискални мерки са изпълнени, фискалната цел за 2010 г. е постигната, а фискалните резултати за първото тримесечие на 2011 г. също са в съответствие с целите на програмата за помощ. Очаква се консолидираният държавен дефицит за 2011 г. да остане под определения в програмата за помощ таван, въпреки песимистичните прогнози за номиналния БВП през 2011 г. Отбелязан е значителен напредък в реформата на банковата система и са предприети действия за постигането на целите на структурната реформа.

(10)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 оценка на актуализираната програма за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на програмата за стабилност изглежда реалистичен. Средносрочната бюджетна стратегия на програмата за стабилност има за цел номиналният консолидиран държавен дефицит да бъде сведен под референтната стойност от 3 % от БВП преди изтичането на срока, предвиден в Препоръката на Съвета от 3 декември 2010 г. Заложените в програмата за стабилност цели за дефицита са 10 % от БВП през 2011 г., 8,6 % през 2012 г., 7,2 % през 2013 г., 4,7 % през 2014 г. и 2,8 % до края на срока на действие на програмата за стабилност през 2015 г. В подкрепа на тези цели са мерките за консолидация в размер на 3,8 % от БВП, изпълнявани в бюджета за 2011 г., както и широкообхватните мерки за консолидация в размер на 5,9 % от БВП в периода 2012—2014 г., а също и допълнителните все още неуточнени усилия за консолидация в размер на над 1 % от БВП през 2015 г. В програмата за стабилност се потвърждава средносрочната цел за бюджетна позиция от – 0,5 % от БВП, която няма да бъде постигната през срока на действие на програмата за стабилност. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са големи. Необходимо е да се постигнат достатъчни първични излишъци в средносрочен план и да се направят допълнителни реформи в ирландската система за социална сигурност, за да се подобри устойчивостта на публичните финанси.

(11)

Ирландия пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“, които бяха представени на 3 май 2011 г. Те включват конкретни мерки за увеличаване на конкурентоспособността, в това число и реформиране на механизма за определяне на заплатите, отваряне на някои професионални услуги за конкуренцията, засилване на научните изследвания и иновациите, укрепване на финансовата стабилност, и по-специално на механизмите за преодоляване на кризи, както и подобряване на устойчивостта на публичните финанси посредством средносрочна бюджетна рамка, пенсионна реформа и увеличаване на пенсионната възраст.

(12)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Ирландия, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В този контекст Комисията подчертава неотложността на изпълнението на планираните мерки, за да бъде спазено Решение за изпълнение 2011/77/ЕС.

(13)

В контекста на настоящата оценка и предвид Препоръка на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС от 7 декември 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Ирландия за 2011 г. и даде своето становище (6). Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Ирландия,

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/4

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 6 май 2011 г. Италия представи актуализираната си програма за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2014 г., и националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Икономиката на Италия страдаше от структурни слабости много преди настъпването на настоящата световна икономическа и финансова криза. В периода 2001—2007 г. средният растеж на реалния БВП беше около 1 %, т.е. само половината от средния за еврозоната, което се дължи главно на бавния растеж на производителността. Макар че тази ситуация засегна цялата страна, големите икономически неравенства между регионите не намаляха. Въпреки че икономиката не беше белязана от големи вътрешни дисбаланси в частния сектор, тя беше сериозно засегната от глобалната криза. Сривът на износа, а впоследствие и на инвестициите, доведе до рязко свиване с около 7 % на реалния БВП между второто тримесечие на 2008 г. и второто тримесечие на 2009 г. След като през изминалото десетилетие брутният държавен дълг отбелязваше постоянен спад, към края на 2010 г. той се увеличи до 119 %, отразявайки също така резкия спад на БВП. Благодарение на подкрепата, предоставена чрез финансирана от правителството схема за намаляване на отработените часове, заетостта се сви много по-малко и поради това в периода 2008—2009 г. беше отбелязан само умерен ръст на безработицата. Начело с износа икономиката започна, макар и бавно, да се съвзема през втората половина на 2009 г. През 2010 г. положението на пазара на труда продължи да бъде несигурно, а равнището на безработицата се стабилизира на около 8,5 % към края на годината. Предвид много високото съотношение на държавния дълг към БВП по време на кризата Италия води целесъобразна предпазлива фискална политика, като се въздържа от предприемането на широкомащабно фискално стимулиране и по този начин запази бюджетния дефицит под средния за еврозоната в периода 2009—2010 г.

(8)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 оценка на актуализираната програма за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата е реалистичен. В програмата се планира дефицитът на консолидирания държавен бюджет да бъде сведен под референтната стойност от 3 % от БВП до 2012 г. посредством по-нататъшно ограничаване на разходите и допълнителни приходи от по-стриктно спазване на данъчните задължения. След коригирането на прекомерния дефицит в програмата се предвижда средносрочната бюджетна цел за балансирана бюджетна позиция в структурно изражение да бъде постигната до края на програмния период (2014 г.), като бъде подкрепена с ангажимент за по-нататъшно ограничаване на първичните разходи. В програмата се предвижда съотношението на държавния дълг към БВП да достигне своя връх през 2011 г. и да намалява с нарастващи темпове след това, като същевременно се увеличава първичният излишък. Планираното средно годишно фискално подобрение за периода 2010—2012 г. надхвърля референтната стойност от 0,5 % от БВП, препоръчана от Съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, a предвидените темпове на корекция след 2012 г. надвишават в голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. За постигането на посочените резултати по отношение на дефицита и дълга ще е необходимо стриктно бюджетно изпълнение, а за повишаване на надеждността на програмата е нужна повече информация относно планираните мерки за консолидация.

(9)

С оглед на много големия държавен дълг, който възлиза на около 120 % от БВП през 2011 г., постигането на трайна и надеждна консолидация, както и приемането на структурни мерки за повишаване на растежа са основни приоритети за Италия. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са средни. За периода до 2012 г. постигането на целите за дефицита на консолидирания държавен бюджет, установени в програмата за стабилност, а оттам и корекцията на прекомерния дефицит до 2012 г., зависят от цялостното прилагане на вече приетите мерки. Ще са необходими допълнителни действия, ако, например, приходите от по-стриктното спазване на данъчните задължения се окажат по-ниски от заложените в бюджета или ако възникнат затруднения при постигането на планираното ограничаване на капиталовите разходи. За периода 2013—2014 г. в новата тригодишна бюджетна рамка се постановява, че конкретните мерки в подкрепа на усилията за консолидация трябва да бъдат приети до октомври 2011 г. Макар и бюджетната рамка да бе значително подсилена през последните години, въвеждането на задължителни тавани за разходите и допълнителното усъвършенстване на бюджетния контрол във всички държавни подсектори биха насърчили фискалната дисциплина и биха увеличили надеждността на средносрочната бюджетна стратегия.

(10)

Въпреки относително големия брой създадени нови работни места в годините преди кризата пазарът на труда в Италия показва някои структурни слабости. Работещите на безсрочни договори се ползват с по-голяма защита в сравнение с работещите на атипични договори. За първите уволненията подлежат на строги правила и тежки процедури. За вторите следва да се обърне внимание на динамиката на самостоятелната заетост, която би могла да крие подчинени трудови правоотношения. Въпреки новите ad hoc мерки, предприети по време на кризата, за да се продължи подпомагането на доходите и защитата при безработица, настоящата система на обезщетения за безработица остава фрагментирана. Равнището на безработицата сред работещите на възраст под 25 години достигна 27,8 % през 2010 г., като разпределението на територията на страната е неравномерно и в южните региони безработицата сред младите хора е двойно по-висока, отколкото в северните региони. Ролята на професионалните стажове и професионалното обучение следва допълнително да се засили. Макар и много полезна и необходима понастоящем не съществува единна система за удостоверяване и признаване на умения и професионално обучение по признати в цялата страна стандарти, а е налице увеличаване на регионалните схеми, с което не се улеснява трудовата мобилност и възможностите за заетост на цялата територия на Италия. Има място за подобряване на ефективността на службите по заетостта, особено в регионите с голяма безработица. И накрая, недекларираният труд продължава да бъде много разпространено явление в Италия.

(11)

Обвързването на прираста на заплатите с растежа на производителността е важно с оглед на постоянната загуба на конкурентоспособност на Италия от края на 90-те години на миналия век насам. В тази връзка голяма роля може да имат договореностите на равнище предприятия, които също така биха спомогнали за справянето с неравенствата на регионалния пазар на труда. С реформата от 2009 г. относно рамката за трудовите договори бе въведена, наред с други неща, възможността за отворени клаузи (т.е. дерогации от секторната заплата, по която е постигнато споразумение на национално равнище), но те все още не се прилагат широко.

(12)

Средно със съществени разлики между регионите равнището на заетост сред жените е с повече от 20 процентни пункта по-ниско от това сред мъжете. В южните региони през 2009 г. едва една трета от жените на възраст между 20 и 64 години са били наети на работа, което се дължи както на относително по-ниския коефициент на икономическа активност, така и на по-голямата безработица. Относително високото данъчно облагане на труда в Италия намалява стимулите за предлагане на работна сила, особено за съпрузите с по-ниския доход и почасова работа, и се отразява неблагоприятно на търсенето на работна сила от предприятията. С цел да се способства за повишаването на заетостта сред жените в националната програма за реформи се обръща внимание на приетия през 2010 г. план за координиране на усилията на всички равнища на управление за насърчаване съчетаването на професионалния и семейния живот. Наскоро правителството въведе данъчни стимули за предприятията, които наемат работници в неравностойно положение, в това число работещите в сектор или професия, където неравновесието между половете е особено изразено, в регионите с висока безработица. В програмата е обявена също така реформа на системата за данъчно облагане с оглед на постепенното прехвърляне на данъчната тежест от данъците върху труда към данъците върху потреблението, с което би могло да се спомогне за увеличаване на заетостта.

(13)

Въпреки неотдавнашните мерки за подобряване на бизнес средата и за засилване на ориентироваността към постигане на резултати и отчетност в публичната администрация разходите за извършване на стопанска дейност в Италия остават високи в сравнение със стандартите на ЕС, особено в южните региони. Съществува широко поле за по-нататъшно премахване на регулаторните и административните бариери пред пазарите на стоки и услуги, особено в областта на професионалните услуги. През 2009 г. беше въведен годишен закон за конкуренцията като законодателен инструмент, имащ за цел подобряването на конкурентната среда и защитата на потребителите, но той все още не е приет. Друг недостатък на бизнес средата в Италия е продължителността на производствата за принудително изпълнение на договорни задължения. Небанковите канали за финансиране растежа на предприятията продължават да са сравнително редки в Италия, особено за малките и средни предприятия (МСП). Особено дяловото финансиране и рисковият капитал продължават да имат само ограничена роля въпреки своя потенциал за насърчаване на разрастването на предприятията, достигането до нови пазари в световен мащаб и подобряването на корпоративното управление.

(14)

През последните десет години разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) нараснаха само умерено. Поради това интензитетът на НИРД остава нисък, около 1,27 % от БВП, т.е. далеч по-нисък от средния за ЕС (1,90 %). Това разминаване се дължи основно на ниската степен на индустриални научни изследвания, предвид че интензитетът на НИРД е 0,64 % в сравнение със средна за ЕС стойност от 1,23 %. Интензитетът на рисковия капитал също е много нисък. Редица мерки, включително ограничени във времето данъчни облекчения за дружества, инвестиращи в научноизследователски проекти, извършвани в университети или в структури на публичния сектор, са представени в националната програма за реформи. Целта за интензитет на НИРД от 1,53 % от БВП се определя от прогнозния размер на средногодишния растеж през периода 2006—2008 г. и отчита ограниченията на страната за фискална стабилност. Тя ще бъде преразгледана през 2014 г.

(15)

Италия е третият по големина получател на средства от фондовете по линия на политиката на сближаване на ЕС, като е получила около 8 % от общия бюджет на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. В средата на програмния период процентът на ефективно мобилизираните финансови средства на ЕС възлиза едва на 16,8 % и е далеч по-малък в южните региони по цел „Сближаване“.

(16)

Италия пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. В националната програма за реформи се споменават някои наскоро приети мерки и широко се очертават някои планове за бъдещи реформи, които са предназначени за укрепване на финансовата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, подобряване на конкурентоспособността и увеличаване на заетостта в съответствие с принципите на пакта „Евро плюс“. Важен нов ангажимент, поет конкретно в отговор на изискванията на пакта, е намерението на правителството да измени конституцията, за да засили бюджетната дисциплина. Тези елементи бяха оценени и взети предвид в настоящите препоръки.

(17)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“, поети от Италия. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Италия, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията счита, че италианският план за консолидация за периода 2011—2014 г. е правдоподобен до 2012 г., въпреки че в него следва да бъдат заложени конкретни мерки за периода 2013—2014 г., така че много големият държавен дълг да започне да намалява с постоянни темпове. В националната програма за реформи е очертан цялостен набор от инициативи по всички измерения на стратегията „Европа 2020“, но са необходими по-нататъшни мерки за справяне с отдавнашните структурни слабости, изострени от кризата. С цел да се повиши потенциалът за растеж и създаване на работни места и да се насърчи преодоляването на изостаналостта в южните региони в периода 2011—2012 г. следва да бъдат предприети допълнителни мерки за подобряване функционирането на пазара на труда, отваряне на пазарите на услуги и стоки за по-голяма конкуренция, подобряване на бизнес средата, укрепване на политиката за научни изследвания и иновации и насърчаване на по-бързо и по-ефективно усвояване на средствата от кохезионните фондове на ЕС.

(18)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 2 декември 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Италия за 2011 г., като становището му (3) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Италия,

1.

Да проведе планираната фискална консолидация през 2011 г. и 2012 г., за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в съответствие с препоръките на Съвета по отношение на процедурата при прекомерен дефицит, с което да доведе до понижаване на високия размер на публичния дълг. Като доразвива неотдавнашно законодателство да използва изцяло всеки икономически или бюджетен растеж за по-бързото намаляване на дефицита и дълга и да следи за избягването на грешки при изпълнението на бюджета. Да подкрепи целите за периода 2013—2014 г. и предвижданото осъществяване на средносрочната цел до 2014 г. с конкретни мерки до октомври 2011 г., както е предвидено в новата многогодишна бюджетна рамка. Допълнително да укрепи рамката чрез въвеждането на задължителни тавани за разходите и усъвършенстването на надзора върху всички държавни подсектори.

2.

Да засили мерките за борба със сегментацията на пазара на труда, като преразгледа избрани аспекти от законодателството за защита на трудовата заетост, включително правилата и процедурите за уволнение и да преразгледа понастоящем фрагментираната система на обезщетения за безработица, като отчита бюджетните ограничения. Да увеличи усилията за борба с недекларирания труд. Да предприеме освен това мерки за насърчаването на по-голямо участие на жените в пазара на труда, чрез увеличаване наличието на заведения за грижи за деца и възрастни хора на цялата територия на страната и чрез предоставяне на финансови стимули за започване на работа за втория член на домакинството по бюджетно неутрален начин.

3.

Въз основа на споразумението от 2009 г. за реформа на рамката за колективно договаряне и след консултации със социалните партньори в съответствие с националната практика, да предприеме по-нататъшни мерки, за да гарантира, че растежът на заплатите по-добре отразява ръста на производителността, както и местните и фирмените условия, включително клаузи, които биха позволили договарянето на фирмено равнище да продължи в тази посока.

4.

До продължи процеса за отваряне на сектора на услугите за по-голяма конкуренция, включително в сферата на професионалните услуги. Да приеме през 2011 г. годишния закон за конкуренцията, като вземе предвид препоръките на антитръстовия орган. Да намали продължителността на производствата за принудително изпълнение на договорни задължения. Да засили допълнително действията за насърчаване на достъпа на МСП до капиталовите пазари, като се премахнат регулаторните пречки и се намалят разходите.

5.

Да усъвършенства рамката за инвестиции на частния сектор в научни изследвания и иновации, като се разширят съществуващите фискални стимули, подобрят условията за рисков капитал и се окаже подкрепа на схемите за иновативни обществени поръчки.

6.

Да предприеме мерки за ефикасно ускоряване на благоприятстващите растежа разходи, съфинансирани от фондовете на политиката за сближаване с цел намаляване на постоянните неравенства между регионите, чрез подобряване на административното и политическото управление на програмите. Да спази поетите в националната стратегическа референтна рамка ангажименти по отношение на количеството ресурси и качеството на разходите.

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/8

(1)

На 20 януари 2009 г. Съветът прие Решение 2009/290/ЕО (2), за да направи достъпна за Латвия средносрочна финансова помощ за период от три години въз основа на разпоредбите на член 143 от Договора. В придружаващия го Меморандум за разбирателство, подписан на 28 януари 2009 г., и в последващите допълнения на меморандума се определят условията на икономическата политика, с оглед на които се изплаща финансовата помощ. Решение 2009/290/ЕО бе изменено на 13 юли 2009 г. с Решение 2009/592/ЕО на Съвета (3). Последното допълнение към Меморандума за разбирателство бе подписано през юни 2011 г.

(2)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(3)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (4), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(4)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи. В програмата за конвергенция и в националната програма за реформи на Латвия се съдържа общо препращане към пакта „Евро плюс“. В писмо, изпратено до Съвета на 17 май 2011, се очертават конкретните ангажименти и действия за 2011 г., които са включени в програмите и които са в съответствие с целите на пакта „Евро плюс“.

(7)

На 29 април 2011 г. Латвия представи актуализираната си Програма за конвергенция от 2011 г. за периода 2011—2014 г. и Националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(8)

В периода 2000—2007 г. икономиката на Латвия нарасна по-бързо, отколкото тази на коя да е друга държава-членка, в резултат на перспективите за сближаване, чуждестранните финансови вливания на капитал и много високото потребителско търсене. При все това, поне отчасти в резултат на експанзионистична макроикономическа политика, икономиката прегря. Натрупаните значителни дисбаланси, които личат от настоящия дефицит по сметката в размер на 22,3 % от БВП през 2007 г. и 13,1 % през 2008 г., и впоследствие в периода 2008—2009 г. икономиката претърпя най-значителното свиване в ЕС. През този период реалният БВП намаля с 25 % — стремителен срив, като последиците от срива във вътрешното търсене бяха утежнени от спада в световната търговия. Нивото на заетост, преди това сред най-високите в ЕС (75,8 % през 2008 г.), спадна с повече от 10 процентни пункта, а нивото на безработица, което е над 18 %, в момента е едно от най-високите в ЕС. Общият бюджетен дефицит беше 9.7 % през 2009 г., но в резултат на мерките за фискална консолидация намаля до 7,7 % през 2010 г. Този резултат включва значителни мерки за стабилизация във финансовия сектор в размер на 1,1 % от БВП през 2009 г. и 2,3 % от БВП през 2010 г.

(9)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за конвергенция в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на програмата за конвергенция изглежда реалистичен, въпреки че прогнозата за инфлацията за 2011 г. е може би занижена. Средносрочната бюджетна стратегия на програмата за конвергенция е да намали номиналния общ бюджетен дефицит до ниво под референтната стойност от 3 % до датата, предвидена в Препоръката на Съвета от 7 юли 2009 г. Като се вземат предвид мерките, приложени след приемането на препоръката за корекция на прекомерния дефицит и допълнителната консолидация, заложена в актуализираната програма за конвергенция, планираното фискално усилие за периода 2011—2012 г. е в съответствие с изискваната корекция. Предвид отправната точка в програмата за конвергенция не се предвижда постигането на средносрочната цел до края на програмния период, докато планираното фискално усилие за постигане на средносрочната цел след коригирането на прекомерния дефицит, би могло да бъде ускорено, по-специално през 2013 г. Фискалната консолидация, предвидена в програмата за конвергенция, е основана преди всичко върху съкращаването на разходите. Постигането на бюджетните цели е изложено на неблагоприятни рискове, тъй като програмата за конвергенция не предоставя пълна информация относно мерки, които да подпомогнат постигането на определените цели. Очаква се тези мерки да бъдат предвидени в следващите бюджети. Намаляването на първичния дефицит в средносрочен план, предвидено в програмата за конвергенция, би допринесло за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(10)

Комисията направи оценка на програмата за конвергенция и на националната програма за реформи. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Латвия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС с оглед необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнището на ЕС, насочен към бъдещите решения на държавите-членки. В този контекст Комисията подчертава неотложността на изпълнението на планираните мерки, за да бъде спазено Решение 2009/290/ЕО,

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/10

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)

На 28 април 2011 г. Малта представи своята Национална програма за реформи за 2011 г., а на 29 април 2011 г. — актуализираната си Програма за стабилност за периода 2011—2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

С разразяването на икономическата криза износът и инвестициите спаднаха рязко, а реалният БВП се сви с 3,4 % през 2009 г. Поради оказаната от държавата подкрепа спадът в равнището на заетостта беше умерен. През 2010 г. износът и инвестициите отбелязаха силен подем и в Малта беше отчетено съществено съживяване на икономическата активност за 2010 г., като равнището на безработицата спадна. Предвид големия държавен дълг (61,5 % от БВП през 2008 г.) правителството не предприе широкомащабно фискално стимулиране и дефицитът по консолидирания държавен бюджет за 2009 г. (3,7 % от БВП) остана под този в еврозоната като цяло. През 2010 г. съотношението на бюджетния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП останаха стабилни като цяло.

(8)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 оценка на актуализираната програма за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози е донякъде оптимистичен, особено за по-късните години на програмата за стабилност. В програмата за стабилност се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет от 3,6 % от БВП през 2010 г. да бъде сведен до 2011 г. до стойност под референтната стойност от Договора. След това се планира постепенен напредък за постигането на средносрочната цел за балансирана бюджетна позиция в структурно изражение, подкрепена с ангажимент за гарантиране на устойчива, предимно основана на разходите консолидация. В програмата за стабилност обаче не се предвижда средносрочната цел да бъде постиганата в рамките на програмата за стабилност. Съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее от пика си за 2010 г. на ниво 68 % от БВП до 63,7 % през 2014 г. благодарение на положително и стабилно първично салдо. Средногодишната структурна корекция в периода 2012—2014 г., изчислена от Комисията, е до голяма степен в съответствие Пакта за стабилност и растеж. Въпреки това бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от очакваното поради възможното надхвърляне на планираните разходи и липсата на информация за мерките в подкрепа на консолидацията след 2011 г.

(9)

Провеждането на фискална консолидация за постигането на средносрочната бюджетна цел е основно предизвикателство за Малта. Макар в бюджета за 2011 г. да са въведени мерки за коригиране на прекомерния дефицит през 2011 г., ще са необходими допълнителни действия в случай на евентуални отклонения от планираната насока. Надеждността на средносрочната стратегия за консолидация, която все още не е подкрепена с конкретни мерки, би се увеличила при по-стабилна многогодишна бюджетна рамка. Основен недостатък е незадължителният характер на многогодишните цели, което предполага относително кратка перспектива за фискално планиране. В програмата за стабилност е обявено, че се обмисля въвеждането на правило за разходите.

(10)

Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са високи, тъй като в Малта дългосрочното отражение върху бюджета от застаряването на населението, включително пенсиите, е значително по-голямо от средното за ЕС. Освен това степента на участие на по-възрастните работници в пазара на труда е много малка поради все още относително ниската пенсионна възраст, честото прибягване към схеми за ранно пенсиониране и съвсем ниската степен на участие на по-възрастните жени. Пенсионната реформа от 2006 г. засегна устойчивостта чрез увеличаване, макар и много плавно, на пенсионната възраст и разгледа адекватността на бъдещите пенсии, по-специално чрез по-благоприятни процедури по индексиране и въвеждането на гарантирана на национално равнище минимална пенсия. В националната програма за реформи се докладва относно текущите консултации по предложенията за продължаване на пенсионната реформа, направени от Работната група за пенсиите, включително установяването на ясна връзка между пенсионната възраст и очакваната продължителност на живота, както и въвеждането на задължителен втори пенсионен стълб и доброволен трети такъв. В националната програма за реформи обаче не се предлага цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора, която да придружава текущите и предвидените законодателни промени. Недекларираният труд излага на риск устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план. Правителството представя някои мерки за справяне с този проблем в националната програма за реформи, но няма предложения за преразглеждане на системата за данъчно облагане и социални плащания с оглед гарантиране на адекватно заплащане на труда. Друго голямо предизвикателство за Малта е насърчаването на участието на жените в пазара на труда, тъй като нейното равнище на заетост сред жените е най-ниското в ЕС. В националната програма за реформи правителството представя значителен брой инициативи, насочени към работещите жени. Тяхното изпълнение и въздействието им трябва да бъдат оценени през 2012 г.

(11)

През последните години Малта премина през интензивно преструктуриране на промишлеността, като традиционните трудоемки производства бяха заменени с нови дейности с висока добавена стойност. Това доведе до несъответствие между търсенето и предлагането на умения на пазара на труда, което подчерта необходимостта да се гарантира, че изискваните от новите сектори уменията са налице, особено чрез висшето образование, в стремежа към по-нататъшно разнообразяване на икономическата база на Малта.

(12)

Страната има най-високия процент на преждевременно напускащите училище в ЕС — 36,8 % през 2009 г. в сравнение със средно 14,4 % за ЕС. Освен това Малта има и рекордно нисък процент на хора на възраст 30—34 години с висше образование или с еквивалентна степен на образование (21,1 % спрямо средно 32,3 % за ЕС през 2009 г.). Малта се стреми да сведе преждевременното напускане на училище до 29 % и да увеличи дела на лицата с висше образование или с еквивалентна степен на образование на възраст 30—34 години на 33 % към 2020 г. През 2011 г. Малта въведе мерки за насочване на лицата, които потенциално биха напуснали училище преждевременно, към интересни възможности за кариера чрез професионално образование или към втори шанс за обучение.

(13)

Малта е една от малкото държави-членки на ЕС, където съществува всеобщ механизъм за индексиране на заплатите. Увеличенията на заплатите са свързани със задължителен механизъм за корекция на надбавката за компенсиране на разходите за живот (COLA), чрез който размерът на заплатите се увеличава в съответствие с настъпилите промени в инфлацията, които са пропорционално по-високи в долната част на скалата на заплатите. В допълнение към минималната заплата тази корекция може да затрудни в още по-голяма степен конкурентната позиция на трудоемките сектори. Въпросът е от особено значение с оглед на неотдавнашното увеличение на цените на енергията, което би могло да доведе до появата на т.нар. инфлационна спирала.

(14)

За производството на енергия Малта зависи почти изцяло от вноса на петрол, което прави икономиката ѝ уязвима спрямо промените в цените на петрола. Това, заедно с неадекватността на малтийската енергийна система, може да създаде проблеми за предприемачеството и конкурентоспособността на малките и средни предприятия. Използването на потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници би могло да донесе двойна полза: подобряване на конкурентоспособността и осъществяване на целите в областта на енергетиката и климата. Информацията, предоставена в националната програма за реформи за енергийните мерки обаче е ограничена, което прави трудна оценката на тяхната осъществимост и рентабилност.

(15)

Малта пое редица ангажименти по силата на пакта „Евро плюс“. Ангажиментите са свързани с две области на пакта: конкурентоспособност и устойчивост на публичните финанси. Що се отнася до фискалната област, ангажиментите включват засилване на отчетността и прозрачността на бюджетната рамка, наред с проучването на възможността за въвеждане на механизми за повишаване на дисциплината при изпълнението на бюджета. По отношение на производителността съществуват мерки за подобряване на бизнес средата и условията за финансиране на предприятията, както и за засилване на конкуренцията в областта на услугите, особено в сектора на телекомуникациите. Въпреки че това е заложено в националната програма за реформи, ангажиментите по пакта „Евро плюс“ не засягат трудовата заетост и финансовата стабилност. Макар и вниманието на органите да е съсредоточено върху повишаването на производителността, в същото време те не признават, че съществуващият механизъм за индексиране на заплатите засяга конкурентоспособността на Малта. Ангажиментите по пакта „Евро плюс“ са оценени и взети предвид в препоръките.

(16)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“, поети от Малта. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Малта, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията счита, че макар и търсеният напредък по отношение на средносрочната цел да е подходящ, стратегията за консолидация е изложена на сериозни рискове, защото не е подкрепена с конкретни мерки и е възможно превишаване на разходите, както това се случи в миналото. Освен това има вероятност незадължителният характер на средносрочната бюджетна рамка да не насърчи фискалната дисциплина. Сравнително големите дългосрочни разходи, свързани със застаряването на населението, и най-вече разходите за пенсии, представляват сериозна опасност за дългосрочната устойчивост на публичните финанси на Малта. В националната програма за реформи се посочват основните структурни предизвикателства, пред които е изправена икономиката на Малта, но изглежда е необходимо да се обърне допълнително внимание на някои проблеми, по-специално на по-доброто използване на трудовия потенциал на икономиката, както и преразглеждането и предприемането на необходимите стъпки за реформиране на механизма за определяне на заплатите, за да се гарантира по-добро обвързване на ръста на заплатите с растежа на производителността, а също на постигането на енергийна диверсификация.

(17)

В контекста на настоящата оценка и предвид Препоръка на Съвета от 16 февруари 2010 г. по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съветът разгледа актуализираната Програма за стабилност на Малта за 2011 г., като становището му (3) е отразено по-специално в препоръки 1 и 2 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Малта,

1.

Да осигури коригиране на прекомерния дефицит през 2011 г. в съответствие с препоръките относно процедурата при прекомерен дефицит и да има готовност да предприеме допълнителни мерки, за да се предотвратят възможните отклонения, както и да приеме конкретни мерки за осъществяване на целта за равнището на дефицита за 2012 г. Да доведе до понижаване на високия размер на публичния дълг и да гарантира адекватен напредък към средносрочната цел. С оглед на повишаването на надеждността на средносрочната стратегия за консолидация да определи необходимите общи мерки от 2013 г. нататък, да включи фискалните цели в задължителна многогодишна фискална рамка, основана на правила, и да подобри наблюдението на изпълнението на бюджета.

2.

Да предприеме действия за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система чрез ускоряване на постепенното увеличаване на пенсионната възраст и чрез обвързването ѝ с очакваната продължителност на живота. Да съпроводи увеличената законоустановена пенсионна възраст с цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора, да не поощрява използването на схеми за ранно пенсиониране и да насърчава частните пенсионни спестявания.

3.

Да насочи резултатите от образованието в по-голяма степен към нуждите на пазара на труда, по-специално чрез допълнителни усилия за подобряване на достъпа до висше образование и чрез засилване на ефективността на системата за професионално обучение. Да предприеме допълнителни мерки за намаляване на преждевременното напускане на училище чрез установяване, анализиране и измерване на причините за него до 2012 г. и чрез създаването на механизъм за редовно наблюдение и докладване относно степента на успех на мерките.

4.

Да преразгледа и да предприеме необходимите стъпки за реформиране на системата за договаряне и индексиране на заплатите след консултации със социалните партньори и в съответствие с националните практики, за да се гарантира, че ръстът на заплатите отразява по-добре промените в производителността на труда и в конкурентоспособността.

5.

Да увеличи усилията за намаляване зависимостта на Малта от вноса на петрол чрез инвестиции в различни видове енергия от възобновяеми източници и чрез пълноценно използване на наличните финансови средства на ЕС за модернизиране на инфраструктурата и поощряване на енергийната ефективност.

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/13

1.

На 22 декември 2010 г. Комисията прие предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза („предложението“). То обединява и заменя две по-ранни предложения на Комисията относно преразглеждането на Финансовия регламент („ФР“, Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (3)). Тези две предложения се отнасяха, от една страна, до извършваното на всеки три години преразглеждане на ФР, и, от друга страна, до преразглеждането на ФР с цел привеждането му в съответствие с Договора от Лисабон (4).

2.

На 5 януари 2011 г. предложението беше изпратено до ЕНОЗД в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД беше неформално консултиран преди приемането на предложението. ЕНОЗД препоръчва на законодателя да включи позоваване на консултацията на ЕНОЗД в началото на предложения регламент.

3.

Предложението има известни последствия за защитата на данните на европейско и на национално равнище, които ще бъдат обсъдени в настоящото становище.

4.

В предложението могат да бъдат намерени позовавания на съответните инструменти за защита на данните. Въпреки това, както ще бъде разяснено в настоящото становище, има необходимост от допълнителни пояснения и разяснения с цел гарантиране на пълна съгласуваност с правната рамка за защита на данните.

5.

Предложеният регламент покрива няколко въпроса, които включват обработката на лични данни от институции, агенции и органи на ЕС, както и от органи на равнище държава-членка. Тези дейности по обработка ще бъдат анализирани по-подробно по-долу. При обработване на лични данни, институциите, агенциите и органите на ЕС са обвързани с правилата за защита на данните, установени в Регламент (ЕО) № 45/2001. Органите, действащи на национално равнище, са обвързани с националните разпоредби в съответната държава-членка, която прилага Директива 95/46/ЕО.

6.

ЕНОЗД изразява задоволство от факта, че позовавания на един от тези два инструмента или и на двата могат да бъдат намерени в предложения регламент (5). Въпреки това, инструментите не са позовавани системно и постоянно в предложението. Поради това, ЕНОЗД насърчава законодателя да предприеме по-всеобхватен подход в това отношение в регламента.

7.

ЕНОЗД препоръчва на законодателя да включи следното позоваване на Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 в преамбюла на регламента:

„Настоящият регламент не засяга изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Европейския съюз и за свободното движение на такива данни“.

8.

Освен това, ЕНОЗД препоръчва включването на позоваване на Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 в член 57, параграф 2, буква е), както е направено в член 31, параграф 3 от предложението.

9.

Член 28 от предложението засяга вътрешния контрол във връзка с изпълнението на бюджета. В параграф 2, буква г) е предвидено, че за целите на изпълнението на бюджета вътрешният контрол е предназначен да осигури достатъчна увереност за постигане на предотвратяване, разкриване и коригиране на измами и нередности.

10.

В случай на непряко изпълнение на бюджета от Комисията чрез споделено управление с държавите-членки или с органи и лица, различни от държави-членки, в член 56, параграф 2 и член 57, параграф 3 е заявено, съответно, че при извършването на задачи във връзка с изпълнението на бюджета държавите-членки и органите и други лица предотвратяват, откриват и коригират нередностите и измамите. Ясно е, че подобни мерки следва да са напълно съгласувани с националните разпоредби за прилагане на Директива 95/46/ЕО.

11.

В тази връзка параграф 4, буква е) от член 56 (който следва да е параграф 4, буква д) следвайки логичния ред на алинеите) гласи, че органите, акредитирани от държавите-членки, които са единствените отговорни за правилното управление и контрола на средствата, „осигуряват защита на личните данни, която отговаря на установените в Директива 95/46/ЕО принципи“. ЕНОЗД препоръчва засилване на това позоваване чрез неговата промяна в „гарантират, че всяка обработка на лични данни се съгласува с националните разпоредби за прилагане на Директива 95/46/ЕО“.

12.

Що се отнася до органите и лицата, различни от държави-членки, член 57, параграф 2, буква е) гласи, че тези органи и лица следва да „осигуряват разумна степен на защита на личните данни“. ЕНОЗД силно критикува тази фраза, тъй като тя привидно дава възможност за по-смекчено прилагане на правилата за защита на данните. Поради това, ЕНОЗД препоръчва замяната и на тази фраза с „гарантират, че всяка обработка на лични данни се съгласува с националните разпоредби за прилагане на Директива 95/46/ЕО“.

13.

Член 63, параграф 8 от предложението засяга явлението „обществен надзор“. Той задължава членовете на персонала да уведомяват разпоредителя с бюджетни кредити (или специалния орган за разглеждане на финансови нередности, създаден съгласно член 70, параграф 6 от предложението) в случай, че сметнат, че решение, което техният ръководител им налага да изпълнят, е неправомерно или противоречи на принципите на добро финансово управление или професионалните правила, които те трябва да съблюдават. В случай на незаконна дейност, измама или корупция, които могат да навредят на интересите на Съюза, членовете на персонала трябва да информират властите и органите, определени от приложимото законодателство.

14.

ЕНОЗД желае да подчертае факта, че лицата, подаващи сигнали, са в чувствителна позиция. Лицата, които получават такава информация, следва да гарантират анонимността на подателите на сигнали, особено спрямо лицето, за което се съобщава за предполагаема злоупотреба (6). Гарантирането на анонимността на подателя на сигнала не само защитава лицето, предоставящо информацията, но също гарантира ефикасността на самата схема за подаване на сигнали. Без достатъчни гаранции по отношение на анонимността, членовете на персонала ще бъдат по-малко склонни да съобщават за неправомерни или незаконни дейности.

15.

При все това, защитата на анонимността на подателите на сигнали не е безусловна. След първото вътрешно разследване би могло да има допълнителни процедурни или съдебни стъпки, които изискват разкриване на самоличността на подателя на сигнала, например пред съдебните органи. В такива случаи следва да се съблюдават националните правила за регулиране на съдебните процедури (7).

16.

Също би могло да има ситуации, в които лицето, обвинено в злоупотреба, да има право да разбере самоличността на подателя на сигнала. Това е възможно, ако лицето се нуждае от самоличността за започване на правни процедури срещу подателя на сигнала след като е било установено, че последният злонамерено е изказал неверни твърдения спрямо него (8).

17.

ЕНОЗД препоръчва изменяне на текущото предложение за гарантиране на анонимността на подателите на сигнали по време на разследванията, доколкото това не противоречи с националните правила за регулиране на съдебни процедури и доколкото лицето, обвинено в злоупотреба, няма право на това вследствие на факта, че самоличността на подателя на сигнала е необходима за започване на правни процедури срещу последния след като е било установено, че той злонамерено е изказал неверни твърдения спрямо обвиненото лице.

18.

Съгласно член 31, параграф 2 (Публикуване на получателите на средства на Съюза и на друга информация), Комисията предоставя по подходящ начин информацията, с която разполага относно получателите на средства с произход от бюджета, когато бюджетът се изпълнява от Комисията пряко или чрез делегиране.

19.

В член 31, параграф 3 е заявено, че тази информация „се предоставя при надлежно спазване на изискванията за поверителност, и по-специално за защита на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета, както и на изискванията за сигурност, като се вземат предвид характерните особености на всеки режим на управление […] и когато е приложимо, в съответствие със съответните специфични за отделните сектори правила“.

20.

Публикуването на самоличността на получатели на средства на ЕС беше засегнато от Съда на Европейския съюз („СЕС“) в неговото решение от ноември 2010 г. по делото Schecke и Eifert  (9). Без навлизане в подробностите на това дело следва да бъде подчертано, че СЕС внимателно оцени дали законодателството на ЕС, което съдържа задължението за разкриване на информацията, е в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС („Хартата на ЕС“).

21.

СЕС разгледа целта, с която се разкрива информацията, и след това пропорционалността на мярката. СЕС счете, че институциите са задължени да балансират, преди разкриване на информация, свързана с физическо лице, интереса на Европейския съюз в разкриването и нарушаването на правата, признати от Хартата на ЕС (10). СЕС подчерта, че дерогации и ограничения по отношение на защитата на лични данни трябва да се прилагат единствено дотолкова, доколкото това е строго необходимо (11).

22.

СЕС счете, че институциите следва да разгледат различни методи на публикуване с цел намиране на този, които би бил съобразен с целта на подобно публикуване и едновременно с това би засягал в по-малка степен правото на тези бенефициери на зачитане на техния личен живот като цяло и правото на защита на техните лични данни в частност (12). В специфичния контекст на делото, СЕС спомена ограничаването на публикуването на поименни данни относно посочените бенефициери в зависимост от периодите, през които са получавали помощи, от честотата или още от вида и размера на същите (13).

23.

ЕНОЗД подчертава още веднъж, че ролята на правото на личен живот и защитата на данните не е предотвратяване на публичния достъп до информация при наличие на лични данни и неправомерно ограничаване на прозрачността на администрацията на ЕС. ЕНОЗД застъпва становището, че принципът на прозрачност „дава възможност за по-голямо участие на гражданите в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законосъобразност, ефективност и отговорност на администрацията пред гражданите в демократичната система“; публикуването в интернет на поименни данни относно бенефициерите на средства, когато се извършва по подходящ начин, „допринася за правилното използване на публичните средства от администрацията“ и „засилва обществения контрол върху използването на съответните суми“ (14).

24.

Въз основа на това ЕНОЗД желае да подчертае, че съображенията от страна на СЕС, споменати в предходните параграфи, са пряко приложими за текущото предложение. Макар и да има позоваване на Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001, няма гаранция, че предвиденото публикуване отговаря на изискванията, както е обяснено от СЕС в делото Schecke. В тази връзка следва да бъде подчертано, че СЕС не само отмени регламента на Комисията, който съдържаше подробните правила за публикуването на информация относно получателите на средства от земеделски фондове (15), но също и разпоредбата в регламента, която съставлява правното основание за регламента на Комисията и която съдържаше общото изискване за разкриване на информация, доколкото това засягаше бенефициери, които са физически лица (16).

25.

ЕНОЗД има силни съмнения дали предложението в настоящия си вид отговаря на критериите, както е обяснено от СЕС в делото Schecke. Нито член 31, нито другите членове около него не съдържат ясна и добре определена цел, за която е предвидено публикуването на лична информация. Освен това е неясно кога и в какъв формат ще се разкрива информацията. Поради това не е възможно да се прецени дали е постигнат правилният баланс между различните засегнати интереси и да се провери, както е изрично подчертано от СЕС в делото Schecke, дали публикуването би било пропорционално. Освен това не е ясно как ще се гарантират правата на съответните лица, чиито данни са засегнати.

26.

Дори ако е предвидено законодателство за прилагане — което не е ясно заявено — основните разяснения, споменати току-що, следва да се съдържат в правното основание на ФР за разкриването на такива данни.

27.

Поради това, ЕНОЗД препоръчва на законодателя да изясни целта и да обясни необходимостта от предвиденото разкриване, да посочи начина и степента на разкриване на лични данни, да гарантира, че данни се разкриват единствено, ако това е пропорционално, и да гарантира, че лицата, чиито данни са засегнати, са в състояние да упражняват правата си, съдържащи се в законодателството на ЕС за защита на данните.

28.

Член 103 от предложението засяга вероятността възложителят да наложи административни или финансови санкции спрямо: а) изпълнители, кандидати или оференти в случай, че те са виновни за погрешно тълкуване при предоставяне на информацията, изисквана от възложителя като условие за участие в тръжната процедура, или не предоставят тази информация (вж. член 101, буква б)); или б) изпълнители, които са били обявени в тежко нарушение на своите задължения по поръчка, финансирана от бюджета.

29.

В член 103, параграф 1 е заявено, че засегнатото лице трябва да получи възможност да изложи своите съображения. Съгласно член 103, параграф 2, санкциите могат да се състоят от отстраняване на съответното лице от поръчките и безвъзмездните средства, финансирани от бюджета, за максимален срок от десет години, и/или финансова санкция в размер до стойността на въпросната поръчка.

30.

В сравнение с текущата ситуация, нов елемент в предложението е възможността институцията, спомената в член 103, параграф 3, да публикува решения или резюме на решения, посочващи името на икономическия оператор, кратко изложение на фактите, продължителността на отстраняването или размера на финансовите санкции.

31.

Доколкото това включва разкриването на информация за физически лица, тази разпоредба повдига някои въпроси от гледна точка на защитата на данните. Най-напред, от използването на думата „може“ става ясно, че публикуването не е задължително. Но това оставя нерешени редица въпроси, за които текстът на предложението не предоставя разяснение. Например, каква е целта на подобно разкриване? Какви са критериите, по които въпросната институция взема решение относно разкриването? Колко време информацията ще бъде публично достъпна и на какъв носител? Кой ще проверява дали информацията е все още точна и ще я поддържа актуална? Кой ще уведоми засегнатото лице за разкриването? Всичко това са въпроси, които се отнасят до изискванията за качеството на данните, съдържащи се в член 6 от Директива 95/46/ЕО и член 4 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

32.

Следва да се подчертае, че публикуването на такава информация има допълнително неблагоприятно въздействие върху засегнатото лице. Публикуването следва да е разрешено единствено, ако е строго необходимо за предвидената цел. Коментарите, направени по-горе в част II.4 в контекста на решението на СЕС по делото Schecke, са приложими и тук.

33.

В текущия си вид, предложеният текст в член 103, параграф 3 не отговаря напълно на изискванията на законодателството за защита на данните. Поради това, ЕНОЗД препоръчва на законодателя да изясни целта и да обясни необходимостта от предвиденото разкриване, да посочи начина и степента на разкриване на лични данни, да гарантира, че данни се разкриват единствено, ако това е пропорционално, и да гарантира, че лицата, чиито данни са засегнати, са в състояние да упражняват правата си, съдържащи се в законодателството на ЕС за защита на данните.

34.

Предложението също включва установяването на Централна база данни за отстраняванията („ЦБДО“), която ще съдържа подробности за кандидатите и оферентите, отстранени от участие в тръжни процедури (вж. член 102). Тази база данни вече е установена въз основа на текущия ФР, а нейното функциониране е допълнително развито в Регламент (ЕО) № 1302/2008 на Комисията. Операциите по обработка на лични данни, които се провеждат в рамките на ЦБДО, са били анализирани от ЕНОЗД в становище за предварителна проверка от 26 май 2010 г. (17).

35.

Получателите на данните, предоставяни в ЦБДО, са много. Прилагат се членове 7, 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001 в зависимост от това кой осъществява достъп до базата данни.

36.

ЕНОЗД заключи в гореспоменатото становище за предварителна проверка, че текущата практика по отношение на прилагането на членове 7 (консултиране с базата данни от други институции и агенции на ЕС) и 8 (консултиране с ЦБДО от властите и някои други органи на държавите-членки) е в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

37.

Въпреки това, споменатото заключение не би могло да се достигне по отношение на предаването на данни към органи на трети държави, което се ръководи от член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001, който се занимава с предаването на данни към органи на трети държави и/или международни организации. В член 102, параграф 2 е заявено, че трети държави също следва да имат достъп до ЦБДО.

38.

Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 45/2001 гласи, че „лични данни се предават на получатели, които са различни от институции и органи на Общността и не са подчинени на разпоредбите на национално право, прието съобразно Директива 95/46/ЕО само ако в страната на получателя или в рамките на международната организация-получател е гарантирано достатъчно ниво на защита и данните се предават единствено с оглед изпълнение на задачи, които са от компетенциите на контролиращия орган“. Чрез дерогация от член 9, параграф 1, член 9, параграф 6 позволява предаването на данни към държави, които не осигуряват подходяща защита, ако „предаването е необходимо или изисквано от закона по съображения от важен обществен интерес (…)“.

39.

В гореспоменатото становище за предварителна проверка ЕНОЗД подчертава, че са необходими допълнителни стъпки за гарантиране, в случай на предаване на данни към трета държава или организация, че получателят осигурява подходящо ниво на защита. ЕНОЗД желае да подчертае, че подобно заключение за наличие на подходяща защита трябва да се основава на оценка на конкретния случай и следва да включва цялостен анализ на обстоятелствата около операцията по предаване на данни или набора от такива операции. ФР не може да освободи Комисията от това задължение. Подобно на това, предаване, което би се основавало на една от дерогациите, предвидени в член 9, също следва да е основано на оценка на конкретния случай.

40.

В тази връзка ЕНОЗД препоръчва на законодателя да добави допълнителен параграф към член 102, който конкретно засяга защитата на лични данни. Параграфът би могъл да започва с първото изречение, което вече се съдържа в първия параграф на член 102, а именно че „Комисията създава и управлява централна база данни в съответствие с правилата на Съюза за защита на личните данни“. Към това следва да се добави, че достъпът на органи на трети държави се разрешава единствено когато са изпълнени условията, установени в член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

41.

Предложението в сегашния си вид има известни последствия за защитата на данните на европейско и на национално равнище, които бяха обсъдени в настоящото становище. В предложението могат да бъдат намерени позовавания на съответните инструменти за защита на данните. Въпреки това, както се разяснява в становището, има необходимост от допълнителни пояснения и разяснения с цел гарантиране на пълна съгласуваност с правната рамка за защита на данните. ЕНОЗД препоръчва следното:

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/19

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/21

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/25

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6274. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/25

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32011M6265. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/26

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/27

—

Албания

AL

—

Босна и Херцеговина

BA

—

Хърватия

HR

—

Бивша югославска република Македония

MK (2)

—

Черна гора

ME

—

Сърбия

RS

—

Турция

TR

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/29

Забележка 1:

По принцип датата на прекратяване на презумпцията за съответствие съвпада с датата на отменяне („dow“), определена от Европейската организация по стандартизация; Обръща се внимание на потребителите на тези стандарти, че в някои изключителни случаи тези дати не съвпадат.

Забележка 2.1:

Новият (или измененият) стандарт има същото приложно поле както замененият стандарт. На посочената дата спира действието на презумпцията за съответствие на заменения стандарт с основните изисквания на директивата.

Забележка 2.2:

Новият стандарт има по-широко приложно поле от заменения стандарт. На посочената дата спира действието на презумпцията за съответствие на заменения стандарт с основните изисквания на директивата.

Забележка 2.3:

Новият стандарт има по-тясно приложно поле от заменения стандарт. На посочената дата спира действието на презумпцията за съответствие на (частично) заменения стандарт с основните изисквания на директивата за онези продукти, които попадат в приложното поле на новия стандарт. Не се засяга презумпцията за съответствие с основните изисквания на директивата за онези продукти, които все още попадат в приложното поле на (частично) заменения стандарт, но не са в приложното поле на новия стандарт.

Забележка 3:

В случай на изменения, съответният стандарт се състои от EN CCCCC:YYYY, неговите предходни изменения, ако има такива, и въпросното ново изменение. Замененият стандарт (колона 3) се състои от EN CCCCC:YYYY и неговите предходни изменения, ако има такива, но без въпросното ново изменение. На посочената дата спира действието на презумпцията за съответствие на заменения стандарт с основните изисквания на директивата.

—

Информация относно наличието на стандартите може да се получи или от европейските организации по стандартизация, или от националните органи по стандартизация, списъкът на които е приложен към Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48/ЕО.

—

Европейските организации по стандартизация приемат хармонизирани стандарти на английски език (CEN и Cenelec публикуват своите стандарти и на френски и немски език). След това националните институти по стандартизация превеждат заглавията на хармонизираните стандарти на всички останали официални езици на Европейския съюз, на които се изисква те да бъдат преведени. Европейската комисия не носи отговорност за правилността на заглавията, представени за публикуване в Официален вестник.

—

Публикуването на номерата в Официален вестник на Европейския съюз не означава, че стандартите са достъпни на всички езици на Общността.

—

Този списък замества всички предходни списъци, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията гарантира актуализирането на този списък.

—

Повече информация относно хармонизирани стандарти може да се намери в Интернет на адрес:

http://ec.europa.eu/enterprise/policies/european-standards/harmonised-standards/index_en.htm

—

CEN: Avenue Marnix 17, 1000 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË, Тел. +32 25500811; Факс +32 25500819 (http://www.cen.eu),

—

Cenelec: Avenue Marnix 17, 1000 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË, Тел. +32 25196871; Факс +32 2 596919 (http://www.cenelec.eu),

—

ETSI: 650 route des Lucioles, 06921 Sophia Antipolis, FRANCE, Тел. +33 492944200; Факс +33 493654716 (http://www.etsi.eu).

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/31

1.

Трябва ли Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и, ако е уместно, останалото законодателство на ЕИП, включително членове 11—13 от основния текст на Споразумението за ЕИП за свободното движение на стоки, да бъдат тълкувани в смисъл, че здравните институции, като например ищецът, които предоставят на пациентите здравни грижи и медицински услуги, не могат да внасят с цел ползване от лицата, обгрижвани в институцията, лекарствени продукти от Норвегия, за които Норвегия е издала разрешителни за пускане на пазара, чрез позоваване на исландско разрешително за пускане на пазара на лекарствени продукти под същото наименование, ако разрешенията са били издадени преди Директива 2001/83/ЕО да влезе в сила?

2.

Ако случаят е като гореописания, как тогава здравни институции като ищецът, който твърди, че лекарствени продукти, които се внасят от друга страна по Споразумението за ЕИП, притежават исландско разрешение за пускане на пазара, могат да докажат, че това е така? Трябва ли първият параграф на член 51 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета да се тълкува в смисъл, че от здравните институции се изисква да представят на ответника, в качеството му на компетентен надзорен орган, доклад за извършения контрол? Възможно ли е да се прилагат по-малко строги изисквания спрямо тежестта на доказване по отношение на вноса на лекарствени продукти от Норвегия, ако продуктите не са предназначени за препродажба, друго разпространение или търговска реализация в Исландия, а единствено за ползване от лицата, обгрижвани в здравната институция?

3.

Разполагат ли компетентните органи с неограничено право на собствена преценка по отношение на това дали и на кого да предоставят освобождавания съгласно третия параграф на член 63 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета при внос на лекарствени продукти от здравни институция, като например ищеца, ако продуктите не са предназначени за самолечение, а са приготвени от фармацевт, нает от здравната институция, и се доставят на потребителите в кутии, предназначени специално за лекарствени средства?

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/32

1.

На 12 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие(-я) CVC Capital Partners SICAV-FIS SA (Люксембург) и Ande Investissements SA (Люксембург) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие Delachaux SA (Франция) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6295 — CVC/Ande/Delachaux, на следния адрес:

21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/33

1.

На 13 юли 2011 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие MEIF II Luxembourg Holdings Sàrl („MEIF II“, Люксембург), контролирано от Macquarie Group Limited („Macquarie Group“, Австралия), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Airwave Solutions Limited („Airwave“, Обединеното кралство) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6309 — Macquarie Group/Airwave Solutions, на следния адрес: