15.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/1

—

приемането от Европейския съвет на 17 юни 2010 г. на „Европа 2020“ — стратегия за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (1);

—

политическия контекст, изложен в приложението към настоящите заключения;

—

препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (2), където в насока 4 се изтъква големият икономически потенциал на индустрията в областта на културата и творчеството и нейната роля за насърчаване на иновациите;

—

заключенията на Съвета „Взаимно обогатяване между водещите инициативи „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ и „Съюз за иновации“ на стратегията „Европа 2020“ (3), в които се набляга на значението на културното и творческото съдържание онлайн и се изтъква необходимостта от утвърждаване на цифровизацията и разпространението на европейското културно наследство, в т.ч. чрез проекта за цифрова библиотека „Europeana“ “;

—

заключенията на Съвета относно водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“: ускоряване на преобразуването на Европа чрез иновации в бързо променящия се свят (4), в които се отчита, че културният и творческият сектор представляват важен източник на технологични и нетехнологични иновации и че този потенциал трябва да бъде напълно разгърнат;

—

работния документ на службите на Комисията „Анализ на консултациите, стартирани със Зелената книга — Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (5), в който се подчертава, че преобладаващото мнозинство от участниците в консултациите призовават при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи да се отреди важна роля на културните и творческите индустрии;

—

интегрираните насоки за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи;

—

културата може да даде значим и многостранен принос към мерките, предложени в интегрираните насоки за стратегията „Европа 2020“ и водещите инициативи, имащи за цел да превърнат ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика;

—

за осъществяване на този принос в работния план на Съвета за културата за периода 2011—2014 г. (6) бяха определени шест приоритетни области за засилено сътрудничество;

—

сътрудничеството между съответните сектори и целенасоченият подход на всички равнища на политиката са спешно необходими и от ключово значение за укрепването на този принос;

—

е важно структурите за управление на стратегията „Европа 2020“ да съумяват да вземат предвид приноса на културния и творческия сектор;

—

да отчитат хоризонталния характер на културата, когато определят съответните политики и националните програми за реформи по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, и да споделят добрите практики в областта на средствата и методите за измерване на приноса на културата за постигането на тези цели;

—

да укрепват взаимодействието и да насърчават партньорствата между образованието, културата, научноизследователските институции и стопанския сектор на национално, регионално и местно равнище, като отделят специално внимание на развитието на таланта и на уменията и компетентностите, необходими за творческите дейности;

—

да използват финансовите инструменти на ЕС, по-специално структурните фондове, да отчитат потенциала на културата и на културните и творческите индустрии като двигател на развитието в регионите и градовете и по целесъобразност да ги интегрират в стратегиите за интелигентно специализиране (8);

—

с цел да насърчават устойчивото развитие да популяризират използването на устойчиви и зелени технологии в процесите на производство и разпространение на стоки и услуги в областта на културата и да подкрепят творците и сектора на културата в повишаването на осведомеността по въпросите на устойчивото развитие, наред с другото чрез неформално и самостоятелно учене;

—

да проучат ролята на материалното и нематериалното културно наследство за развитието на общностите и за насърчаване на активното гражданство и да го имат предвид, когато разработват съответните местни и регионални стратегии за развитие;

—

да се съобразят с нуждите от обучение и приоритетите за изграждане на капацитет на специализираните институции и специалистите, които извършват ефективна социално-културна дейност;

—

да вземат предвид нуждите от развитие на капацитет в публичните културни организации, за да им дадат възможност да предоставят подходящи услуги, като се обръща специално внимание на социално-културните им функции;

—

без да се засягат предстоящите преговори за новата многогодишна финансова рамка, да обмисли как в предложенията си за бъдещи политики и финансови инструменти на ЕС да отрази цялостно приноса на културата за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

—

да продължава сътрудничеството между всички компетентни служби на Комисията, за да се изтъкне ролята на културата при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и да се осигури отразяването ѝ в съответните политики, насоки и организация на управлението;

—

да внедрят статистическата рамка, която в момента се разработва от мрежата ЕSSnet в областта на културата, с цел да получават надеждна, съпоставима и актуална информация за социалното и икономическото въздействие на културата, и да работят по бъдещите приоритети въз основа на препоръките, направени от ЕSSnet в областта на културата;

—

основавайки се на резултатите, изложени в гореспоменатия работен документ на службите на Комисията, да се възползват от възможността, която представлява европейският алианс на творческите индустрии, за да укрепят културните и творческите индустрии, особено малките и средните предприятия и микропредприятията, и да проучат нови пътища за повишаването на техния собствен иновационен капацитет, както и на капацитета им да стимулират иновациите в други сектори;

—

да насърчават цифровизацията на културното наследство и на съвременното културно съдържание и достъпа до тях, включително аудиовизуалните творби, по-специално чрез „Europeana“, като по този начин също се популяризира и запазва културното многообразие и многоезичието, при пълно спазване на авторското право и сродните му права;

—

да насърчават устойчивия културен туризъм като двигател за сближаване и икономическо развитие;

—

да проучат как да затвърдят силно застъпения културен компонент в рамките на ученето през целия живот с цел да допринесат за развиването на ключови компетентности (9) с оглед да се подпомогне изготвянето на политиката в тази област.

15.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/5

—

програма „Култура“ (2007—2013 г.) (1) и нейната специфична цел във връзка с транснационалната мобилност на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата;

—

Резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейската програма за култура (2), съгласно която мобилността на хората на изкуството и на професионалистите в сферата на културата има значителен принос за постигане на стратегическите цели на програмата;

—

Заключенията на Съвета от 21 май 2008 г. относно работния план за културата за периода 2008—2010 г. (3), и по-специално приоритет 1 „Подобряване на условията за мобилност на хората на изкуството и на другите професионалисти в областта на културата“;

—

Заключенията на Съвета от 18 ноември 2010 г. относно работния план за културата за периода 2011—2014 г. (4), и по-специално приоритет В „Компетентности и мобилност“;

—

Конвенцията на ЮНЕСКО от 20 октомври 2005 г. за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (5), по която ЕС и много от неговите държави-членки са страни; по този начин те се ангажират да гарантират, че хората на изкуството, професионалистите в областта на културата и гражданите по света могат да създават, продуцират, разпространяват и упражняват широк набор от дейности, стоки и услуги в областта на културата, включително своите собствени;

—

работния документ на службите на Комисията „Анализ на консултациите, предприети със зелената книга „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии““, и по-специално главата относно мобилността и движението на творби (6), и изтъква, че много участници обърнаха внимание на регулаторните, правните и другите въпроси, които се отразяват на мобилността, и призоваха за предоставянето на информация по тези въпроси;

—

пилотния проект на Европейския парламент за мобилност на хората на изкуството, посветен на развиването на среда за мобилност за хора на изкуството, включително изследване за информационните системи (7);

—

доклада от юни 2010 г., изготвен от работната група за отворения метод на координация, относно мобилността на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, и по-специално препоръките ѝ относно предоставянето на информация за мобилността за хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, включително насоките за информационни услуги за мобилността (8);

—

мобилността на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата в Европа е от основно значение за повишаване на културното и езиковото многообразие и засилване на диалога между културите. Това заслужава да бъде активно стимулирано от Европейския съюз и държавите-членки;

—

мобилността на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата стимулира творческите срещи, както и продуцирането и обмена на стоки и услуги в областта на културата;

—

мобилността засилва чувството за принадлежност към Европейския съюз и по-задълбоченото познаване на общите ни културни ценности;

—

мобилността е важна за пълноценното функциониране на европейския пазар на труда в съответствие с Договорите. По-активното и ефикасно използване на възможностите на единния пазар може да създаде нови работни места и възможности за работа за хора на изкуството и професионалисти в областта на културата и по този начин да стимулира заетостта в сектора на културата и в икономиката като цяло;

—

културните и творческите дейности във все по-голяма степен се осъществяват в международна среда, в която възможностите за работа, турнета, пребиваване, сътрудничество, съвместно продуциране, професионално развитие, обучение и партньорски обмен често излизат извън националните граници;

—

по-интензивната и по-добра мобилност може да допринесе за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, по-специално интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж (9);

—

разрешаването на административните и регулаторните въпроси, които могат да създадат пречки пред мобилността на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, по принцип е извън компетентността на органите, занимаващи се с въпросите на културата; ето защо значение придобиват съвместната работа и сътрудничеството на различни служби на европейско, национално, регионално и местно равнище;

—

една от главните пречки, които посочват хората на изкуството и професионалистите в областта на културата, търсещи мобилност в границите на ЕС, е трудното намиране на точна и изчерпателна информация и консултации по въпроси, свързани с мобилността;

—

да улеснят предоставянето чрез информационни услуги за мобилността на изчерпателна и точна информация на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, търсещи мобилност в границите на ЕС. За тази цел да използват в най-голяма степен експертната база на публичната администрация и организациите в сектора на културата. Когато е подходящо, да доразвият съществуващите услуги за разпространяване на информация, като отчитат, че в някои случаи това са основните източници на точна информация.

—

следва да се засилят партньорският обмен и възможностите за обучение на информационните доставчици, за да се вникне добре в условията за работа и живот на хората на изкуството и професионалистите в областта на културата и да се постигне по-добро познаване на националните разпоредби и процедури в тази област, както и съответните разпоредби и процедури на ЕС. По този начин ще се гарантира, че информационните доставчици могат пълноценно да насочат потребителите към информация относно националните и европейските правила, разпоредби, процедури, права и задължения;

—

от съществено значение е информационните доставчици да работят в мрежа, за да може да се гарантира, че доставчиците в различни държави-членки могат да поддържат контакт, за да помогнат на местните творци и професионалисти в областта на културата да получат търсената от тях информация за разпоредбите и условията в приемащите държави-членки. Работата в мрежа дава възможност и за изграждане на капацитет и партньорски обмен. За да може системата да работи добре, е важно в нея да участват информационни доставчици във всички държави-членки;

—

следва да се събират основни данни за използването на информационните услуги за мобилността, за да може да се подобряват качеството и достъпността на тези услуги. Следва да се докладва на компетентните национални административни органи и на съответните служби на Европейската комисия относно повтарящи се и структурни въпроси, свързани с разпоредбите и прилагането им, за да може в дългосрочен план да бъдат подобрени условията за мобилност;

—

да създаде експертна работна група, както е посочено в работния план за културата за периода 2011—2014 г., която да предложи общи стандарти за съдържание и качество за информационните и консултантските услуги за хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, търсещи мобилност в границите на ЕС. Групата ще определи подробни теми и насоки за съдържание за информационни услуги за мобилността, включително информация за граждани на трети държави. Докладът от юни 2010 г., изготвен от работната група за отворения метод на координация, относно мобилността на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, включително насоките за информационни услуги за мобилността, ще представлява основа за разглеждането на въпроса от експертната група;

—

без да се засягат обсъжданията на бъдещата многогодишна финансова рамка, да проучи възможностите за финансова подкрепа на информационните услуги, насочени към хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, търсещи мобилност, при разработването на предложения за бъдещи програми;

—

да разпространява информация за мобилността чрез платформите на ЕС (11) и да насочва запитванията към съответната държава-членка или специализирани услуги в сектора на културата, които могат да предоставят изчерпателна и точна информация за мобилността и да подпомагат хора на изкуството и професионалисти в областта на културата;

—

въз основа наред с другото на предложение на посочената по-горе експертна работна група, да приемат общи минимални стандарти за съдържание и качество при създаването или по-нататъшното развиване на информационни услуги за мобилността за хора на изкуството и професионалисти в областта на културата и при необходимост да запълнят пропуските в съществуващите национални информационни услуги;

—

като използват националните структури и традиции, да гарантират, че информационните услуги за мобилността са във възможно най-голяма степен неутрални, икономически ефективни, гъвкави и ориентирани към потребителите;

—

да определят средствата за публичното разпространяване на информация за мобилността за хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, като според случая използват съществуващите услуги;

—

да предоставят собствена информация от значение за мобилността на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата при възможност на многоезичен уебсайт. Следва да се насърчава преводът, включително машинният превод, за да се утвърждава многоезичието, да се осигурява леснодостъпна информация и да се улесняват проектите за мобилност;

—

да работят в тясно сътрудничество, за да насърчават работата в мрежа между информационните услуги за мобилността на европейско равнище, с цел по-добро предоставяне на информация на хора на изкуството и професионалисти в областта на културата, търсещи мобилност в границите на ЕС, като използват съществуващите информационни и консултативни партньорства, включително тези със сектора на културата, и при възможност да ги доразвиват;

—

да наблюдават предоставянето на информационни услуги за мобилността, за да се повиши качеството и достъпността на тези услуги.

15.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/8

—

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 14 ноември 2006 г. относно ефикасността и равнопоставеността в образованието и обучението (1);

—

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 21 ноември 2008 г. — „Да подготвим младите хора за ХХI век: програма за европейско сътрудничество по въпросите на училищата“ (2);

—

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“) (3);

—

Заключенията на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно образованието на деца с мигрантски произход (4);

—

Заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението (5).

1.

Висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст (9) са много ползотворни в краткосрочен и дългосрочен план както за отделната личност, така и за обществото в по-широк смисъл. Образованието и грижите в ранна детска възраст допълват централната роля на семейството и полагат основите, на които се градят изучаването на чужди езици, успешното учене през целия живот, социалната интеграция, личното развитие и пригодността за заетост. Ако през годините, определящи за изграждането на детето, са положени солидни основи, ученето на по-късен етап е по-ефективно и е по-вероятно да продължи през целия живот, като по този начин се увеличава равнопоставеността по отношение на учебните резултати и се намалява цената, която би платило обществото под формата на нереализиран талант и публични разходи за социалната система, системата на здравеопазването и дори правосъдието.

2.

Висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст са благотворни за всички деца и особено за тези, които се намират в неравностойно социално-икономическо положение, са от мигрантски или ромски произход или имат специални образователни потребности, включително децата с увреждания. Като допринасят за преодоляване на разликите в уменията и съдействат за когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие, образованието и грижите в ранна детска възраст спомагат да се прекъсне порочният кръг на ниски постижения и загуба на интерес, който често води до преждевременно напускане на училище, а оттам и до предаване на бедността от едно поколение на друго.

3.

В този смисъл осигуряването на всеобщ равностоен достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст може да има сериозен принос за успеха на стратегията „Европа 2020“, и по-специално за постигане на две от водещите цели на ЕС: намаляване на дела на преждевременно напускащите училище под 10 % и предпазване на поне 20 милиона души от застрашаващата ги бедност и социално изключване.

4.

Освен това, доколкото образованието и грижите в ранна детска възраст позволяват своевременно да бъдат установени трудности при ученето и да бъдат взети мерки на ранен етап, те спомагат за откриването на деца със специални образователни нужди и, при възможност, за по-лесното им интегриране в общообразователните училища.

5.

През последните години държавите-членки отбелязват добър общ напредък към подобряване на достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, но са необходими още усилия за постигане на целта в стратегическата рамка „ЕСЕТ 2020 г.“ за 95-процентно участие до 2020 г. (10), и по-специално за осигуряване на по-широк достъп на децата в неравностойно положение.

6.

Предоставянето на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст е също толкова важно, колкото и осигуряването на техните наличност и финансова достъпност, като вниманието следва да се насочи към въпроси като обезпечаването на подходяща среда и инфраструктура, персонал, учебна програма, управление и гарантиране на качеството.

7.

Необходим е системен и по-интегриран подход към услугите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст на местно, регионално и национално равнище, в който да участват всички заинтересовани страни — включително семействата — както и тясно междусекторно сътрудничество между различните области на политиката, като образование, култура, социални въпроси, заетост, здравеопазване и правосъдие.

8.

Важно е да се увеличи процентът на мъжете в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, за да се промени сегашното отношение и да се покаже, че не само жените са способни да осигуряват образование и грижи. Наличието на модели за подражание и от двата пола оказва положително въздействие върху децата и може да допринесе за разчупване на представите, основани върху полови стереотипи. Присъствието и на двата пола на дадено работно място допринася за разширяването на опита на децата и може също така да помогне за намаляването на разделението на половете на пазара на труда.

9.

Има тенденция на образованието и грижите в ранна детска възраст да се отделя по-малко внимание, отколкото на всички останали степени на образование и обучение, макар да е доказано, че да се инвестира по ефикасен начин в качествено образование в ранна детска възраст е много по-ефективно, отколкото да се интервенира на по-късен етап, и че това носи значителна възвращаемост в рамките на целия живот, особено за децата в неравностойно положение.

10.

На равнище ЕС са извършени сравнително малък брой научни изследвания и са събрани малко данни относно образованието в ранна възраст, от които да може да се черпи информация при разработването и изпълнението на политики в тази област в рамките на държавите-членки. Необходимо е да се осигури по-широк достъп до данните от наличните научни изследвания и те да бъдат допълнени от по-задълбочени изследвания по отношение на образованието и грижите в ранна детска възраст и тяхното въздействие в държавите-членки, като се отчита културното многообразие и се описват примерите на добри практики и опит.

1.

Да се осигурява равностоен достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца, и особено за тези в неравностойно социално-икономическо положение, от мигрантски или ромски произход или със специални образователни потребности, включително с увреждания.

2.

Да се разработват ефективни модели на финансиране, включително целево финансиране, с които да се постигне подходящият баланс между публични и частни инвестиции съобразно националните и местните условия.

3.

Да се насърчава многосекторният и комплексен подход към услугите в областта на грижите и образованието с цел да се задоволят всички потребности на децата — когнитивни, социални, емоционални, психологически и физически — чрез прилагане на цялостен подход, както и за да се осигури тясно сътрудничество между дома и образованието и грижите в ранна детска възраст, а също и плавен преход между различните степени на образованието.

4.

Да се подкрепя професионализмът на персонала, зает в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, с акцент върху развитието на неговите компетентност, квалификация и условия на работа, и да се увеличи престижът на тази професия. Освен това, да се разработват политики, насочени към привличане, обучение и задържане на работа на квалифициран персонал в тази област, както и да се постигне по-добър баланс в представянето на двата пола.

5.

Да се насърчава разработването на подходящи за развитието на децата програми и учебно съдържание, които благоприятстват придобиването както на когнитивни, така и на некогнитивни умения, като се отчита и значението на игрите — също изключително важни за ученето в ранна възраст.

6.

Да се оказва подкрепа на родителите в качеството им на основни възпитатели на децата в ранна възраст и да се стимулират структурите, предоставящи образование и грижи в ранна детска възраст, да работят в тясно партньорство с родителите, семействата и общностите, за да се увеличи съзнанието за възможностите, които предоставят образованието и грижите в ранна детска възраст, и за важността обучението да започва от ранна възраст.

7.

Да се насърчава разработването на стандарти за гарантиране на качеството с участието на всички заинтересовани страни, включително семействата.

8.

Да се насърчава развитието на европейските научни изследвания и събирането на данни относно образованието и грижите в ранна детска възраст, в сътрудничество с международни организации, когато е уместно, за да се укрепи доказателствената основа при изграждането на политики и предоставянето на програми в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

1.

Да се правят анализи и оценки на наличните услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст на местно, регионално и национално равнище, по-специално на тяхната наличност, финансова достъпност и качество, съгласно посоченото в настоящите заключения.

2.

Да се гарантира, че се прилагат мерки за предоставянето на всеобщ равностоен достъп до образованието и грижите в ранна детска възраст и за подобряване на качеството им.

3.

Да инвестират по ефикасен начин в образованието и грижите в ранна детска възраст като мярка, стимулираща растежа в дългосрочен план.

1.

Да подкрепи държавите-членки при определянето и обмена на подходящи политики и практики посредством отворения метод на координация.

2.

Да разшири доказателствената база в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст на основата на международни научни изследвания, които да се допълнят с научни изследвания в рамките на ЕС, и да улесни достъпа до резултатите от тези изследвания.

3.

В рамките на стратегическата рамка „ЕСЕТ 2020 г.“ да следи и докладва за напредъка по отношение на целевите показатели на „ЕСЕТ 2020 г.“ относно участието в образование в ранна детска възраст, както и по отношение на постигането на целите, поставени в настоящите заключения, за осигуряване на по-широк достъп и по-високо качество.

1.

Като използват отворения метод на координация, да започнат сътрудничество по въпросите на политиката със съответните сектори (например образование, култура, социални въпроси, заетост, здравеопазване и правосъдие), като включат всички подходящи заинтересовани страни, с цел да бъдат създадени на европейско равнище референтни пособия, които ще послужат при разработването на политики в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст на подходящото местно, регионално и национално равнище.

2.

Без да се засягат преговорите по бъдещата финансова рамка, да използват по ефикасен начин всички подходящи инструменти на ЕС в областта на ученето през целия живот и научните изследвания, както и европейските структурни фондове в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, за да насърчават постигането на посочените по-горе цели.