ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/2

Решение на Съда (голям състав) от 8 март 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail de Bruxelles — Белгия) — Gerardo Ruiz Zambrano/Office national de l’emploi (ONEM)

(Дело C-34/09) (1)

(Гражданство на Съюза - Член 20 ДФЕС - Предоставяне на право на пребиваване на основание на правото на Съюза на малолетно дете на територията на държавата членка, чийто гражданин е то, независимо дали преди това е упражнило правото си на свободно движение на територията на държавите членки - Предоставяне при същите обстоятелства на производно право на пребиваване на роднина по възходяща линия, гражданин на трета държава, който поема издръжката на малолетното дете - Последици на правото на пребиваване на малолетното дете върху изискванията, на които лице, роднина по възходяща линия на този малолетен и гражданин на трета държава, трябва да отговаря във връзка с правото на работа)

2011/C 130/02

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gerardo Ruiz Zambrano

Ответник: Office national de l’emploi (ONEM)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal du travail de Bruxelles — Тълкуване на членове 12, 17 и 18 от Договора за създаване на Европейската общност във връзка с членове 21, 24 и 34 от Хартата на основните права — Предоставяне на право на пребиваване на гражданин на Съюза на територията на държавата членка, чийто гражданин е той, независимо дали преди това е упражнил правото си на свободно движение на територията на държавите членки — Предоставяне при същите обстоятелства на производно право на пребиваване на роднина по възходяща линия, гражданин на трета държава, който е поел издръжката на малолетно дете, гражданин на Съюза, от което право той би се ползвал при всички случаи, ако малолетното дете беше упражнило правото си на движение — Последици на правото на пребиваване на малолетното дете върху изискванията, на които лице, роднина по възходяща линия на този малолетен и гражданин на трета държава, трябва да отговаря във връзка с правото на работа.

Диспозитив

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза, правото на пребиваване в държавата членка, където последните пребивават и чиито граждани са, и от друга страна, да откаже да предостави на посочения гражданин на трета държава разрешително за работа, тъй като такива решения биха лишили споменатите деца от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза.

(1) ОВ C 90, 18.4.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/2

Решение на Съда (първи състав) от 3 март 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-41/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данък върху добавената стойност - Шеста директива ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Прилагане на намалена ставка - Живи животни, които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти за човешко и животинско потребление - Доставки, внос и придобиване на коне)

2011/C 130/03

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и W. Roels)

Ответник: Кралство Нидерландия (представители: C.M. Wissels, M. Noort, D.J.M. de Grave и J. Langer)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и C. Blaschke), Френска република (представител: B. Beaupère-Manokha)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 12 във връзка с приложение З към Шеста директива 77/388/ЕО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) и на членове 96, 97, 98 и 99 във връзка с приложение III към Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Намалена ставка — Доставка, внос и придобиване на някои живи животни (по-конкретно коне), които не са предназначени за подготвяне или производство на храни за човешко и животинско потребление

Диспозитив

Като е облагало с намалена ставка на данък върху добавената стойност всички доставки, вноса и вътреобщностното придобиване на коне, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си както по член 12 във връзка с приложение З към Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006 година, така и по членове от 96 до 99, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение III от нея.

2.	Осъжда Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

3.	Федерална република Германия и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 129 от 6.6.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/3

Решение на Съда (първи състав) от 3 март 2011 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-50/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 85/337/ЕИО - Задължение на компетентния орган, отговарящ за околната среда, да извърши оценка на въздействието на проекти върху околната среда - Множество компетентни органи - Необходимост да се гарантира оценката на взаимодействието между факторите, които могат да бъдат засегнати пряко или непряко - Прилагане на Директивата към дейностите по разрушаване)

2011/C 130/04

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители:: P. Oliver, C. Clyne и J.-B. Laignelot)

Ответник: Ирландия (представители: D. O'Hagan; G. Simons SC, D. McGrath, BL)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 2, 3 и 4 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) — Задължение за описване и оценяване на прякото и непрякото въздействие на проект върху факторите, изброени в член 3 от директивата

Диспозитив

Ирландия:

—

като не е транспонирала член 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. и с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г.,

—

като не е гарантирала, че ще бъдат спазени изцяло условията, предвидени в членове 2—4 от Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35, когато ирландските органи по териториалното устройство и Агенцията за защита на околната среда едновременно имат правомощия за вземането на решение по даден проект, и

—	като е изключила дейностите по разрушаване от приложното поле на законодателството си, с което транспонира Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35,

не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 82, 4.4.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/3

Решение на Съда (първи състав) от 3 март 2011 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias — Гърция) — Kakavetsos-Fragkopoulos AE Epexergasias kai Emporias Stafidas, по-рано известно като K. Fragkopoulos kai SIA O.E./Nomarchiaki Aftodioikisi Korinthias

(Дело C-161/09) (1)

(Свободно движение на стоки - Мерки с равностоен на количествени ограничения ефект - Коринтски стафид - Национална правна уредба, която има за цел да защити качеството на продукта - Ограничения за пускането на пазара в зависимост от различните области на производство - Обосноваване - Пропорционалност)

2011/C 130/05

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kakavetsos-Fragkopoulos AE Epexergasias kai Emporias Stafidas, anciennement K. Fragkopoulos kai SIA O.E.

Ответник: Nomarchiaki Aftodioikisi Korinthias

в присъствието на: Ypourgos Georgias, Enosis Agrotikon Synaiterismon Aigialeias tou Nomou Achaïas

Предмет

Преюдициално запитване — Symvoulio tis Epikrateias — Свободно движение на стоки — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Национална правна уредба, която прави разграничение между районите за производство на стафиди според качеството на последните — Забрана за внасяне, обработка и търговия със стафиди от район B, с по-ниско качество, в район A, с по-високо качество — Забрана за внасяне, обработване и търговия в район A на стафиди от най-високо качество с произход от обособена част от същия район — Съвместимост с членове 29 и 30 ЕО

Диспозитив

Член 29 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда абсолютна забрана за внасяне, складиране, преработване и опаковане с цел износ на стафиди, както между двете подзони на зона А, така и между втората подзона на зона А и зона Б, доколкото тя не позволява да се постигнат последователно преследваните законни цели и излиза от рамките на необходимото за гарантиране на тяхното осъществяване.

(1) ОВ C 153, 4.7.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/4

Решение на Съда (голям състав) от 1 март 2011 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle, Белгия) — Association Belge des Consommateurs Test-Achats ASBL, Yann van Vugt, Charles Basselier/Conseil des ministres

(Дело C-236/09) (1)

(Преюдициално запитване - Основни права - Борба с дискриминацията - Равно третиране на жените и мъжете - Достъп до стоки и услуги и предоставяне на стоки и услуги - Застрахователни премии и обезщетения - Актюерски фактори - Отчитане на пола като фактор при оценката на застрахователни рискове - Частни договори за застраховка „живот“ - Директива 2004/113/ЕО - Член 5, параграф 2 - Дерогация, която не е ограничена във времето - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 21 и 23 - Невалидност)

2011/C 130/06

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Association Belge des Consommateurs Test-Achats ASBL, Yann van Vugt, Charles Basselier

Ответник: Conseil des ministres

Предмет

Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle (Белгия) — Валидност на член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ L 373, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 135) — Използване на пола като определящ фактор при оценката на рисковете и при изчисляването на застрахователните премии и обезщетения, който се основава на релевантни и точни актюерски и статистически данни — Договори за застраховка „живот“ — Допустимост и обосновка на разлика в третирането

Диспозитив

Член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги е невалиден, считано от 21 декември 2012 г.

(1) ОВ C 205, 29.8.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/4

Решение на Съда (голям състав) от 8 март 2011 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словашка република) — Lesoochranárske zoskupenie VLK/Ministerstvo životného prostredia Slovenskej republiky

(Дело C-240/09) (1)

(Околна среда - Орхуска конвенция - Участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда - Непосредствено действие)

2011/C 130/07

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Ищец: Lesoochranárske zoskupenie VLK

Ответник: Ministerstvo životného prostredia Slovenskej republiky

Предмет

Преюдициалното запитване — Najvyšší súd Slovenskej republiky — Тълкуване на член 9, параграф 3 от (Орхуската) конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201) — Непосредствено действие на тази разпоредба — Тълкуване на понятието „действия на държавни органи“ — Включване или не на решенията на държавните органи, чиято незаконосъобразност има последици върху околната среда

Диспозитив

Член 9, параграф 3 от Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 година, няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза. При все това запитващата юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно, процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие както с целите на член 9, параграф 3 от тази конвенция, така и с тези на ефективната съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, за да позволи на организация за защита на околната среда, каквато е Lesoochranárske zoskupenie, да оспори по съдебен ред взето в резултат на административно производство решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта на околната среда.

(1) ОВ C 233, 26.9.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/5

Решение на Съда (първи състав) от 3 март 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Périgueux — Франция) — AG2R Prévoyance/Beaudout Père et Fils SARL

(Дело C-437/09) (1)

(Конкуренция - Членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС - Схема за допълнително възстановяване на медицински разходи - Колективен трудов договор - Задължително осигуряване в определена осигурителна организация - Изрично изключване на всякаква възможност за освобождаване от осигуряване - Понятие за предприятие)

2011/C 130/08

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Périgueux

Страни в главното производство

Ищец: AG2R Prévoyance

Ответник: Beaudout Père et Fils SARL

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal de grande instance de Périgueux — Конкуренция — Национална правна уредба, която прави задължително осигуряването на всички предприятия от определен професионален сектор само в определена осигурителна организация — Понятие за предприятие по смисъла на член 81 ЕО — Организация, която иска плащането на вноски от предприятие, което вече е сключило договор за осигуряване, предвиждащ по-големи права — Изрично изключване на всякаква възможност за освобождаване от осигуряване — Съвместимост на такава осигурителна схема с членове 81 ЕО и 82 ЕО — Евентуален риск от злоупотреба с господстващо положение

Диспозитив

Член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска решението на публичните власти по искане на представителните организации на работодателите и работниците от определен сектор на дейност да направят задължително за всички предприятия от съответния сектор прието вследствие на колективни преговори споразумение, което предвижда задължително осигуряване по схема за допълнително възстановяване на медицински разходи, без възможност за освобождаване.

Доколкото дейността по управление на схема за допълнително възстановяване на медицински разходи като разглежданата в главното производство трябва да се квалифицира като икономическа — като това трябва да се провери от запитващата юрисдикция, — членове 102 ДФЕС и 106 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство допускат публичните власти да предоставят на осигурителна организация изключително право да управлява тази схема, без възможност предприятията от съответния сектор на дейност да бъдат освободени от осигуряване по посочената схема.

(1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/5

Решение на Съда (пети състав) от 3 март 2011 г. (преюдициално запитване от Sąd Najwyższy — Република Полша) — Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Nowym Sączu/Stanisława Tomaszewska

(Дело C-440/09) (1)

(Социална сигурност на работниците мигранти - Член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Минимален период, изискван от националното право за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - Зачитане на завършени осигурителни периоди в друга държава членка - Сумиране - Начини на изчисляване)

2011/C 130/09

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Nowym Sączu

Ответник:: Stanisława Tomaszewska

Предмет

Преюдициално запитване — Sąd Najwyższy — Тълкуване на член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), както и на член 15, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74) — Предварителна пенсия за възраст поради определена продължителност на социалните вноски — Метод за изчисляване на обезщетенията — Натрупване на осигурителния стаж в друга държава членка и на осигурителния стаж в съответната държава членка преди и след прибавянето на допълнителните периоди, предвидени в националното законодателство, които възлизат на една трета от осигурителния стаж

Диспозитив

Член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на минималния осигурителен период, изискван от националното право за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работник мигрант, компетентната институция на съответната държава членка трябва да зачете за нуждите на определянето на предвидената от правната уредба на тази държава членка граница, която не могат да надвишават периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, спрямо периодите, през които такива са внасяни, всички осигурителни периоди, натрупани през професионалния стаж на работника мигрант, включително в други държави членки.

(1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/6

Решение на Съда (трети състав) от 10 март 2011 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof, Германия) — Finanzamt Burgdorf (C-497/09), CinemaxX Entertainment GmbH & Co. KG, по-рано Hans-Joachim Flebbe Filmtheater GmbH & Co. KG (C-499/09), Lothar Lohmeyer (C-501/09), Fleischerei Nier GmbH & Co. KG (C-502/09)/Manfred Bog (C-497/09), Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst (C-499/09), Finanzamt Minden (C-501/09), Finanzamt Detmold (C-502/09)

(Съединени дела C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09) (1)

(Данъчни въпроси - ДДС - Шеста директива 77/388/ЕИО - Членове 5 и 6 - Квалифициране на търговска дейност като „доставка на стоки“ или „доставка на услуги“ - Доставка на ястия или храни, готови за непосредствена консумация от щандове или каравани за хранене - Доставка в кино на пуканки и на чипсове „тортия“ (начос) за непосредствена консумация - Предприятие за кетъринг - Приложение З, категория 1 - Тълкуване на понятието „хранителни продукти“)

2011/C 130/10

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Ищци: Finanzamt Burgdorf (C-497/09), CinemaxX Entertainment GmbH & Co. KG, по-рано Hans-Joachim Flebbe Filmtheater GmbH & Co. KG (C-499/09), Lothar Lohmeyer (C-501/09), Fleischerei Nier GmbH & Co. KG (C-502/09)

Ответници: Manfred Bog (C-497/09), Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst (C-499/09), Finanzamt Minden (C-501/09), Finanzamt Detmold (C-502/09)

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 5 от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1), както и на понятието „хранителни продукти“, съдържащо се в приложение З към посочената директива — Определяне на дадена икономическа дейност като „доставка на стоки“ или „доставка на услуги“ — Продажба на храни (наденици, пържени картофи и др.) за непосредствена консумация, извършвана от каравана за хранене

Диспозитив

Членове 5 и 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 92/111/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година, следва да се тълкуват в смисъл, че:

—

доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член 5, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест,

—

дейността, осъществявана от предприятие за кетъринг, представлява доставка на услуги по смисъла на посочения член 6, освен в случаите, когато това предприятие доставя само стандартни ястия без друг елемент на предоставяне на допълнителни услуги, или когато от други специфични обстоятелства е видно, че доставката на ястия е доминиращият елемент на дадена сделка.

При доставка на стоки понятието „хранителни продукти“, съдържащо се в категория 1 от приложение З към Шеста директива 77/388, изменена с Директива 92/111, трябва да се тълкува в смисъл, че включва и ястията и храните, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин.

(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/7

Решение на Съда (осми състав) от 3 март 2011 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-508/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Опазване на дивите птици - Директива 79/409/ЕИО - Дерогации от режима на опазване на дивите птици)

2011/C 130/11

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Recchia и C. Zadra)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri и G. Fiengo, S. Fiorentino, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 9 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77) — Дерогации — Регион Сардиния

Диспозитив

Тъй като Регион Сардиния е приел и приложил правна уредба, която допуска дерогации от режима на опазване на дивите птици, без да са изпълнени условията, установени в член 9 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 9 от тази директива.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/7

Решение на Съда (трети състав) от 3 март 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-134/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2002/22/ЕО - Член 31 - Критерии за предоставяне на статут на ползващ се от „задължителния пренос“ - Цели от общ интерес, позволяващи предоставянето на този статут - Отражение на броя на крайните потребители на съобщителните мрежи върху предоставянето на посочения статут - Принцип на пропорционалност)

2011/C 130/12

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis и C. Vrignon)

Ответник: Кралство Белгия (представители: M. Jacobs и T. Materne)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неправилно транспониране на член 31 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Критерии за предоставяне на режим на радио- и телевизионно разпространение, наречен „задължителния пренос“ — Цели от общ интерес, позволяващи предоставянето на този режим — Отражение на броя на крайните потребители на съобщителните мрежи върху предоставянето на посочения режим — Принцип на пропорционалност

Диспозитив

Като не е транспонирало правилно член 31 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си съгласно разпоредбите на посочената директива и по член 56 ДФЕС.

2.	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/7

Решение на Съда (трети състав) от 3 март 2011 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд, България) — Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна/„Ауто Николови“ ООД

(Дело C-203/10) (1)

(Директива 2006/112/ЕО - Данък върху добавената стойност - Използвани части за моторни превозни средства - Внос в Съюза от данъчнозадължен дилър - Режим за облагане на маржа на печалбата или общ режим за ДДС - Възникване на правото на приспадане - Непосредствено действие)

2011/C 130/13

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна

Ответник:„Ауто Николови“ ООД

Предмет

Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 311, параграф 1, точка 1, на членове 314 и 320, параграф 1, алинея 1 и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Режим на облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължен дилър при осъществяването от него на внос на стоки втора употреба в Общността — Понятие за стоки втора употреба и относимост към това понятие на възможността разглежданите стоки да се идентифицират конкретно — Момент на възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за ДДС в полза на данъчнозадължения дилър — Непосредствено действие на член 314 от директивата

Диспозитив

Член 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че режимът за облагане на маржа на печалбата не е приложим към доставките на стоки като употребявани части за леки автомобили, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Европейския съюз, при което е бил приложим общият режим за данъка върху добавената стойност.

Член 320, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешна разпоредба, която предвижда да се отложи до момента на последващата доставка, към която е приложим общият режим за данъка върху добавената стойност, правото на данъчнозадължения дилър да приспадне в съответствие с този режим данъка върху добавената стойност, платен при вноса на стоки, които не са произведения на изкуството или колекционерски или антикварни предмети.

3.	Член 314 и член 320, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие, което позволява частноправен субект да се позовава на тях пред национална юрисдикция, за да не се приложи евентуално несъвместимата с тези разпоредби национална правна уредба.

(1) ОВ C 195, 17.7.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/8

Решение на Съда (трети състав) от 3 март 2011 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation du Grand-Duché de Luxembourg — Люксембург) — David Claes/Landsbanki Luxembourg SA, в ликвидация

(Дело C-235/10) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 98/59/ЕО - Колективни уволнения - Прекратяване на трудов договор без предизвестие вследствие на съдебно решение за прекратяване и ликвидация на юридическото лице работодател - Липса на консултации с представителите на работниците - Приравняване на ликвидатора на работодател)

2011/C 130/14

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation du Grand-Duché de Luxembourg

Страни в главното производство

Жалбоподатели: David Claes (C-235/10), Sophie Jeanjean (C-236/10), Miguel Rémy (C-237/10), Volker Schneider (C-238/10), Xuan-Mai Tran (C-239/10)

Ответник: Landsbanki Luxembourg SA, в ликвидация

Предмет

Преюдициално запитване — Cour de cassation (Люксембург) — Тълкуване на членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95) — Национални разпоредби, които предвиждат прекратяване на трудовия договор без предизвестие вследствие на съдебно решение за обявяване в несъстоятелност поради прекратяването на дейността — Липса на консултации с представителите на работниците преди това уволнение — Приравняване на ликвидатора на работодател.

Диспозитив

Членове 1—3 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при прекратяване на дейността на предприятието работодател вследствие на постановяване на съдебно решение за прекратяване и ликвидация на това предприятие поради неплатежоспособност, въпреки че за тези случаи на прекратяване на дейността националното законодателство предвижда трудовите договори на работниците да се прекратяват без предизвестие.

Задълженията по членове 2 и 3 от Директива 98/59 трябва да се изпълняват, докато предприятието, чието прекратяване и ликвидация са постановени със съдебно решение, окончателно изгуби правосубектността си. Задълженията на работодателя по тези членове трябва да бъдат изпълнени от ръководните органи на съответното предприятие, когато те са запазени, макар и с ограничени управителни правомощия, или от ликвидатора, ако изцяло е поел управлението на посоченото предприятие.

(1) ОВ C 209, 31.7.2010 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/8

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 18 януари 2011 г. — Eurogate Distribution GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Stadt

(Дело C-28/11)

2011/C 130/15

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eurogate Distribution GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Stadt

Преюдициални въпроси

Следва ли член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (наричан по-нататък „МКО“) (1) да се тълкува в смисъл, че ако във връзка с необщностна стока, която се е намирала в режим митническо складиране и която получава ново митническо направление след прекратяване на действието на този режим, се наруши задължението да се извършва запис при извеждането на стоката от митническия склад в предвидената за тази цел компютърна програма непосредствено след прекратяване на действието на режима митническо складиране — а не значително по-късно, — възниква митническо задължение за съответната стока?

(1) ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/9

Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 28 януари 2011 г. — Amorim Energia BV/Министерство на финансите и държавната администрация

(Дело C-38/11)

2011/C 130/16

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Ищец: Amorim Energia BV

Ответник: Министерство на финансите и държавната администрация

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 63 ДФЕС и член 65 ДФЕС (преди член 56 ЕО и член 58 ЕО) правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 46, параграф 1, член 96, параграфи 2 и 3, член 14, параграф 3 и член 89 от CIRC, която в областта на избягването на двойното данъчно облагане на печалбата от дивиденти, при все че съответства на Директива 90/435/ЕИО (1) на Съвета от 23 юли 1990, не позволява чуждестранните дружества акционери от друга държава членка да си възстановят удържания им при източника данък при същите обстоятелства като тези за местните за Португалия дружества акционери, тъй като изисква в това отношение по-голямо минимално участие в капитала за по-дълъг период от време, което от своя страна затруднява или прави невъзможно избягването на двойното данъчно облагане?

(1) Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97).

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/9

Жалба, подадена на 2 февруари 2011 г. от Deutschen Bahn AG срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 12 ноември 2010 г. по дело T-404/09 — Deutsche Bahn AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар(марки, дизайни и модели) (СХВП)

(Дело C-45/11)

2011/C 130/18

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Bahn AG (представител: K. Schmidt-Hern, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: G. Schneider, Bevollmächtigter)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 ноември 2010 г. по дело T-404/09;

—	Да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 23 юли 2009 г. (преписка R 379/2009-1);

—	Да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски и в двете съдебни производства.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се оспорва Решението на Общия съд, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 23 юли 2009 г., с което се отхвърля неговата заявка за регистрация на фигуративна марка, съставена от хоризонтално съчетание на сив и червен цвят.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на нарушение на член 7, параграф1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009, като изтъква четири правни основания.

Първо, Общият съд разгледал отличителния характер на знак, различен от заявения в марката. Общият съд не разгледал знака в неговата цялост, а просто произволна комбинация от цветовете светло сиво и червено като червения цвят на светофара. В дадения случай не били взети предвид конкретните характеристики на цветовата комбинация, макар специфичното подреждане на тези цветове във въпросната марка да било част от заявената марка и да придавало специфика на знака.

Второ, при преценката на отличителния характер Общият съд не взел предвид конкретните услуги, за които е подадена заявката за марка, и разгледал невъзможността ѝ да бъде защитавана във връзка със съвсем различни стоки. В обжалваното решение твърдението за липса на отличителен характер на марката било изведено от обстоятелството, че определени артикули или стоки обикновено са с въпросните цветове (части за двигатели на железопътни превозни средства и контролни табла на електрическо оборудване покрай железопътните линии; пътни знаци; железопътни бариери и железопътни знаци; влакове и бордюри на железопътните перони). Разглежданата заявка за марка обаче не била подадена за тези стоки. Общият съд не изложил причините, поради които една евентуална невъзможност на въпросната марка да бъде защитена по отношение на определени стоки от транспортния или железопътния сектор означава и че в дадения случай заявената марка не може да бъде защитена и по отношение на услугите.

Трето, Общият съд основал своята преценка на отличителния характер на марката на неправилно правно основание, когато оценил отличителния характер на марките за стоки и марките за услуги по един и същ начин. Общият съд н отчел, че потребителите не възприемат непременно различни категории знаци по един и същ начин. Докато потребителят може би няма навик да съди за произхода на стоката по нейния цвят или опаковка — когато липсват графични или словни елементи, тъй като стоките и опаковките обикновено са оцветени — съвсем различно е положението при услугите. Понеже услугите по своето естество нямат цвят, когато ставало дума за тях, потребителят възприемал цветовете по съвсем различен начина от начина, по който възприемал цветовете за стоките. Следователно, когато се преценява отличителният характер на цветовете, трябва да се прави разлика между стоки и услуги.

Четвърто, когато преценява отличителният характер на въпросната марка, Общият съд изопачил релевантните факти и не мотивирал достатъчно своето решение. Общият съд приел без никакво основание, че хоризонталите цветни ивици обикновено се използват като декоративни елементи за влаковете. По този начин той не взел предвид факта, че настоящият случай се отнася до преценка на отличителния характер на конкретна цветна марка, а не за окраската на железопътни вагони изобщо. По същия начин Общият съд не взел предвид, че заявката за разглежданата марка не е подадена за железопътни вагони, а за услуги от клас 39. Накрая, жалбоподателят излага обширно становище по въпроса, че цветните елементи в железопътния транспортен сектор не се възприемат като декоративни елементи, а като указания за произход. Той счита, че Общият съд не разгледал изтъкнатите от него доводи.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/10

Иск, предявен на 15 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-65/11)

2011/C 130/19

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis и D. Triantafyllou)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

—

да установи, че като не се е консултирало с Комитета по ДДС и като е допуснало възможността данъчнонезадължени лица да станат част от данъчен субект, видно от Решение № VB91/347 от 18 февруари 1991 г., Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по членове 9 и 11 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,

—	да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО „данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Член 11 от Директивата за ДДС предвижда, че след консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност („Комитет по ДДС“), всяка държава членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.

Според Комисията, като е допуснала възможността данъчнонезадължени лица да станат част от данъчен субект Нидерландия не е изпълнила задълженията си по членове 9 и 11 от Директива 2006/112/ЕО. Освен това, като не се била консултирала с Комитета по ДДС Нидерландия не изпълнила задълженията си по член 11 от Директива 2006/112/ЕО.

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/11

Жалба, подадена на 16 февруари 2011 г. от DTL Corporación, S.L. срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 15 декември 2010 г. по дело T-188/10, DTL Corporación S.L./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

(Дело C-67/11 P)

2011/C 130/20

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: DTL Corporación, SL (представител: A. Zuazo Araluze, abogado)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales, S.L

Искания на жалбоподателя

Да се отмени изцяло Решението на Общия съд (четвърти състав) от 15 декември 2010 г. по дело T-188/10

Да се уважат следните искания, направени пред първата инстанция:

1.	Да се отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 17 февруари 2010 г. по дело R 767/2009-2.

2.	Да се замени същото с друго, което отхвърля възражението, направено своевременно от Gestión de Recursos y Soluciones Empresariales, S.L. срещу фигуративна марка на Общността № 5153325 „SOLARIA“, като се позволи регистрирането на посочената марка за всички поискани стоки и услуги от класове 37 и 42

3.	Да се осъдят СХВП и останалите страни по производството, които се противопоставят на жалбата, да заплатят съдебните разноски по същата.

Правни основания и основни доводи

1.	Процесуални нарушения пред Общия съд, които накърняват интересите на жалбоподателя: искането за спиране на производството на основание член 77, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд е напълно пренебрегнато (член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз)

Нарушение на правото на Съюза от страна на Общия съд: решението нарушава член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета –понастоящем Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета — относно марката на Общността, като обявява изрично, че:

а)	словният елемент на марката на Общността — предмет на спора преобладава в цялостната марка

б)	че споменатият словен елемент не преобладава в цялостната марка; противоречие, което решително влияе на преценката на вероятността от объркване (член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз).

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/11

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 18 февруари 2011 г. — Федерална република Германия/Y

(Дело C-71/11)

2011/C 130/21

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Федерална република Германия

Ответник: Y

Други страни: Der Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht (Представителят на федералното правителство към Федералния административен съд); Der Bundesbeauftragte für Asylangelegenheiten beim Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федералният комисар по въпросите на предоставянето на убежище към Федералната служба за миграция и бежанци)

Преюдициални въпроси

Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на религия, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, представлява акт на преследване по смисъла на първата посочена разпоредба, а за да е налице тежко нарушение на свободата на религия, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

а)

Ограничава ли се същината на свободата на религия до изповядването и до практикуването на определено вероизповедание по домовете или при съседи, или акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на определено вероизповедание в държавата по произход се поставят в опасност телесната неприкосновеност, животът и физическата свобода, което кара молителят да се откаже от такова публично практикуване на своето вероизповедание?

б)

Ако е възможно в същината на свободата на религия да се включват и определени действия във връзка с публичното практикуване на съответното вероизповедание:

За да се приеме, че е налице тежко нарушение на свободата на религия, достатъчно ли е в конкретния случай самият молител да възприема посочения начин на практикуване на неговото вероизповедание за абсолютно необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,

или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема този начин на практикуване на съответното вероизповедание за централен елемент от религиозно си учение,

или може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на религия в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Налице ли е „обосновано опасение от преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, ако се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме определени действия — които не са част от същината на свободата на религия — във връзка с практикуването на вероизповеданието си, независимо че това ще постави в опасност телесната неприкосновеност, живота или физическата свобода, или следва да се изиска от молителят ще се откаже от подобно практикуване на вероизповеданието си за в бъдеще?

(1) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52)

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/12

Жалба, подадена на 18 февруари 2011 г. от Frucona Košice a.s. срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 7 декември 2010 г. по дело T-11/07, Frucona Košice a.s./Европейска комисия, St. Nicolaus — trade a.s.

(Дело C-73/11 P)

2011/C 130/22

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Frucona Košice a.s. (представители: P. Lasok QC, J. Holmes, Barrister, B. Hartnett, Barrister, O. Geiss, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, St. Nicolaus — trade a.s.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли съда:

1.	да отмени Решението на Общия съд от 7 декември 2010 г. по дело T-11/07 във връзка с изложеното в четвърто и шесто основания от жалбата на жалбоподателя до Общия съд;

2.	да приеме тези основания за правилни;

3.	да върне делото на Общия съд, за да може той да се произнесе по петото, шестото, седмото, осмото и деветото основания, доколкото те се отнасят до производство по принудително изпълнение на данъчни вземания; и

4.	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподелят сочи следните правни основания.

1. Първо основание: От гледна точка на точните правни норми, Общият съд не е преценил правилно прилагането на критерия за частен кредитор от страна на от Комисията.

2. Второ основание: Общият съд по недопустим начин се е стремил да замени своята преценка с преценката на Комисията относно прилагането на критерия за частен кредитор; и/или е преценил наличните доказателства във връзка с този критерий по очевидно некоректен начин, като така е изопачил точния им смисъл.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/13

Иск, предявен на 21 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-75/11)

2011/C 130/23

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: V. Kreuschitz и Д. Русанов)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да установи, че като по принцип е предвидила намаление на цената за обществен транспорт само по отношение на студенти, за които се предоставят австрийски семейни помощи, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 18 ДФЕС във връзка с членове 20 и 21 ДФЕС, както и по член 24 от Директива 2004/38/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО.

—	да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията гражданите на Съюза имат право да се придвижват свободно на територията на държавите членки, при спазване на ограниченията и изискванията, предвидени в Договорите и нормите за тяхното прилагане. Комисията счита, че когато гражданите на Съюза упражняват това право, те по принцип трябва да бъдат третирани по същия начин като гражданите на приемащата държава членка.

Обвързването на спорното в случая намаление на цената за транспорт, предвидено за студентите, с получаването на семейни помощи в Австрия по естеството си засягало по-силно гражданите от останалите държави членки, отколкото австрийските граждани, и така нарушавало принципа на равно третиране на гражданите на Съюза и гражданите на страната.

Обратно на становището на австрийското правителство, намалението на цената за транспорт не представлявало непарична облага, с която да се компенсират разходи на семейството, тъй като очевидно ставало въпрос за преференция, на която имат право само студентите, записани във висше училище.

Според Комисията различното третиране на студентите, чиито родители нямат право на австрийски семейни помощи, също така не попада в приложното поле на дерогацията по член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, по силата на която при определени обстоятелства приемащата държава членка може да откаже да предостави на студентите от други държави членки финансова помощ за издръжка за обучение под формата на стипендия или студентски заем.

Комисията счита, че всяка дерогация на принципа на равно третиране трябва да се тълкува стеснително. Ето защо намалението на цената за транспорт, предвидено за студенти, не можело да представлява финансова помощ за издръжка за обучение под формата на стипендия или студентски заем. Следователно изключването на възможността студентите, чиито родители не получават австрийски семейни помощи, да ползват спорното в случая намаление на цената за транспорт, нарушавало правото на Съюза.

(1) ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/13

Жалба, подадена на 28 февруари 2011 г. от Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2010 г. по дело T-513/09, José Manuel Baena Grupo, S.A./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Herbert Neuman и Andoni Galdeano de Sel

(Дело C-101/11 P)

2011/C 130/24

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel (представител: S. Míguez Pereira, abogada)

Други страни в производството: Manuel Baena Grupo, S.A. и Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—	да се отмени изцяло решението на Общия съд (седми състав), постановено на 16 декември 2010 по дело T-513/09,

—	да се обяви за недействителен модел на Общността № 000 426 895-0002,

—	при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане и постановяване на съобразено с правото решение,

—	да се осъди José Manuel Baena Grupo, S.A, притежател на промишления дизайн, предмет на искането за обявяване на недействителност, да заплати направените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и тези в производството по обжалване, ако бъде конституиран като подпомагаща страна.

Правни основания и основни доводи

а)

Нарушение на член 25, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета и свързаните с него членове

Общият съд допуска грешка, като приема, че спорният дизайн създава у осведомения потребител различно общо впечатление от създаденото с по-ранния дизайн, на който се основава искането за обявяване на недействителност.

б)	Нарушение на член 25, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета и свързаните с него членове Неправилно прилагане от страна на Общия съд на член 25, буква д) от Регламент № 6/2002 на Съвета.

в)	Нарушение на Общия съд поради липсата на мотиви в обжалваното решение При постановяването на обжалваното решение Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране и обосноваване и е надхвърли правомощията си.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/14

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2010 г. по дело T-513/09, José Manuel Baena Grupo, S.A./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel

(Дело C-102/11 P)

2011/C 130/25

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: J. Crespo Carrillo и A. Folliard-Monguiral)

Други страни в производството: José Manuel Baena Grupo, SA и Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорваното решение, или да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди жалбоподателят в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Службата счита, че оспорваното решение трябва да се отмени, доколкото Общият съд е нарушил член 61 РДО (1), по съображенията, които са подробно изложени по-долу и могат да бъдат обобщени по следния начин:

а)

Като е заменил със свои фактическите констатации на апелативния състав, без да е установил „явни грешки в преценката“, Общият съд е надхвърлил правомощията, предвидени в член 61 РДО във връзка с промишления дизайн на Общността. Вместо да осъществи съдебен контрол за законосъобразност, Общият съд е упражнил правомощията, които по силата на член 60 РДО са възложени на апелативните състави.

б)

Нарушение на член 25, параграф 1, буква в) РДО, във връзка с член 6 РДО:

Общият съд е приложил неправилен критерий при преценката дали сравняваните модели създават различно цялостно впечатление у осведомения потребител. Допуснатата грешка при прилагане на правото се дължи на обстоятелството, че Общият съд е преценил дали сходствата и разликите биха били „съхранени в паметта“ на осведомения потребител (вж. точки 22 и 23 от обжалваното съдебно решение). Сравнението обаче не може да се основава на спомена на потребителя. Когато става въпрос за дизайни и модели — а не за марки — правилният подход е да се установи дали съществуващите между дизайните и моделите сходства и прилики създават различно общо впечатление у осведомения потребител, който пряко сравнява дизайните и моделите.

ii)	Общият съд е анализирал възприятието само на част от съответните потребители и изобщо не е разгледал възприятието на потребителите за част от въпросните стоки, а именно „печатните, включително рекламни, материали“.

(1) Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ 2002 г., L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70)

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/15

Решение на Общия съд от 15 март 2011 г. — Ifemy’s/СХВП — Dada & Co Kids (Dada & Co. kids)

(Дело T-50/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Dada & Co. kids“ - По-ранна национална словна марка „DADA“ - Относително основание за отказ - Липса на реално използване на по-ранната марка - Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2011/C 130/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ifemy’s Holding GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: H.-G. Augustinowski, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Dada & Co. Kids Srl (Prato, Италия)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 27 ноември 2008 г. (преписка R 911/2008-4) относно производство по възражение между Ifemy’s Holding GmbH и Dada & Co. Kids Srl

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ifemy’s Holding GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 90, 18.4.2009 г.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/15

Жалба, подадена на 22 февруари 2011 г. — American Express Marketing & Development/СХВП (IP ZONE)

(Дело T-102/11)

2011/C 130/27

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: American Express Marketing & Development Corp. (Ню Йорк, Съединени американски щати) (представители: V. Spitz, A. Gaul, T. Golda и S. Kirschstein-Freund, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	Отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 1 декември 2010г. по преписка R 1125/2010-2;

—	При условията на евентуалност, да измени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 1 декември 2010 г. по преписка R 1125/2010-2 и да обяви жалбата за обоснована;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка “IP ZONE” за услуги от клас 42

Решение на проверителя: Отхвърля заявката за марка на Общността

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав приема, че марката няма отличителен характер и е описателна що се отнася до разглежданите услуги.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/15

Жалба, подадена на 16 февруари 2011 г. — Apollo Tyres/СХВП — Endurance Technologies („ENDURACE“)

(Дело T-109/11)

2011/C 130/28

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Apollo Tyres AG (Баден, Швейцария) (представител: S. Szilvasi, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Endurance Technologies Pvt Ltd (Aurangabad, Индия)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решение на първи апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 ноември 2010 г. по преписка R 625/2010-1,

—	да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „ENDURACE“ за стоки от клас 12 и услуги от класове 35 и 37 — Заявка за марка на Общността № 6419824

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация като марка на Общността № 5819149 на фигуративна марка „ENDURACE“ и цветно изображение за стоки от клас 12

Решение на отдела по споровете: Частично отхвърля заявката за марка на Общността

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата на заявителя и частично уважава жалбата на предявилите възражение лица, подадена на основание член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/96 (1), в резултат на което отхвърля частично заявката за марка на Общността.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав погрешно е счел, че е налице вероятност от объркване.

(1) Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), изменен с Регламент (ЕО) № 2082/2004 на Комисията от 6 декември 2004 година

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/16

Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — ClientEarth/Комисия

(Дело T-111/11)

2011/C 130/29

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth (Лондон, Обединеното кралство) (представител: P. Kirch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се установи, че Комисията е допуснала нарушение на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда;

—	да се установи, че Комисията е допуснала нарушение на Регламент № 1367/2006 (1);

—	да се установи, че Комисията е допуснала нарушение на Регламент № 1049/2001 (2);

—	да се отмени мълчаливото решение съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, представляващо липса на отговор от Комисията в рамките на съответния срок на потвърдителното заявление на жалбоподателя, с което Комисията отказва да предостави поисканите документи; и

—	да се осъди Комисията да заплати разноските на жалбоподателя, включително и разноските на евентуалните встъпили страни.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем правни основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първо правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като липсва отговор на потвърдителното заявление на жалбоподателя в рамките на съответния срок и за това не са предоставени подробни причини.

Второ правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, тъй като на жалбоподателя не е представен достъп до поисканите изследвания относно съответствието и плановете за действие относно изпълнението и за това не са предоставени подробни причини. Обжалваното решение също нарушава член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, тъй като не е направено стриктно тълкуване на изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001.

3.	Трето правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 1367/2006, тъй като Комисията не е разпространила поисканата информация в своите регистри.

Четвърто правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 7 от Регламент № 1367/2006, тъй като жалбоподателят не е информиран към коя генерална дирекция да се обърне с искане за достъп до документите относно Директива 1998/81/EC (3) и Директива 2001/18/EC (4), нито искането е било прехвърлено към съответната генерална дирекция.

Пето правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, тъй като на жалбоподателя не е предоставен достъп до поисканите изследвания относно съответствието и плановете за действие относно изпълнението. Оповестяването на поисканите документи не би засегнало защитата на целите на дейностите по инспектиране съгласно член 4, параграф 2, нито би попречило на нормалното протичане на потенциалното производство за установяване на неизпълнение на задължение, предвидено в член 258 от ДФЕС. Обжалваното решение нарушава член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, тъй като не е предоставен частичен достъп до поисканите документи.

6.	Шесто правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. Оповестяването на поисканите документи не би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на Комисията.

7.	Седмо правно основание, с което се твърди, че обжалваното решение нарушава член 4, параграф 2, in fine и член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, тъй като не е установено дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването и не са изложени причините за този отказ.

(1) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

(2) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(3) Директива 98/81/ЕО на Съвета от 26 октомври 1998 година за изменение на Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (ОВ L 330, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 236).

(4) Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета — Декларация на Комисията (ОВ L 106, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75).

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/17

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. — Attey/Съвет

(Дело T-118/11)

2011/C 130/30

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philipp Attey (Abidjan, Кот д’Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, в частта, която се отнася до жалбоподателя;

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото ограничителните мерки, приети срещу жалбоподателя на основание, че той възпрепятства мирния процес и процеса на национално помирение в Кот д’Ивоар и отказва да приеме резултата от президентските избори, се основавали на факта, че ответникът счел погрешно, че г-н A. Ouattara е бил избран за президент на Република Кот д’Ивоар, при положение че г-н L. Gbagbo е бил обявен за избран президент от Конституционния съд.

Второто правно основание е изведено от злоупотреба с право, доколкото обжалваните актове i) преследвали цел, различна от определената в член 21 ДЕС, а именно насърчаването в останалите държави по света на демокрацията и правовата държава, предвид това, че г-н L. Gbagbo бил обявен за президент на Република Кот д’Ивоар по демократичен начин и ii) нарушавали Хартата на Организацията на Обединените нации, чието спазване се насърчава от Съюза, предвид това, че ответникът не зачел принципа за ненамеса във вътрешните работи на дадена държава.

3.	Третото правно основание е изведено от нарушаване на член 215, параграф 3 ДФЕС, тъй като обжалваните актове не съдържали никакви правни гаранции.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушаване на Хартата на основните права на Европейския съюз

—	доколкото правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като ответникът не му бил предоставил събраните срещу него доказателства и по този начин не позволил на жалбоподателя да изложи по подходящ начин становището си в тази връзка, и

—	доколкото било нарушено правото на собственост на жалбоподателя, при това по един непропорционален начин.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/17

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. — Gbagbo/Съвет

(Дело T-119/11)

2011/C 130/31

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Simone Gbagbo (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, доколкото се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква същите правни основания и основни доводи като изложените по дело T-118/11, Attey/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/18

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. — BFA/Съвет

(Дело T-120/11)

2011/C 130/32

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Banque pour le financement de l’agriculture (BFA) (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, доколкото се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква същите или сходни правни основания и основни доводи като изложените по дело T-118/11, Attey/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/18

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. — Versus Bank/Съвет

(Дело T-121/11)

2011/C 130/33

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Versus Bank (Abidjan, Кот д’Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

—	да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи, изтъкнати от жалбоподателя, са по същество идентични или сходни с тези, изтъкнати по дело T-118/11, Attey/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/18

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. — Yao N’Dré/Съвет

(Дело T-122/11)

2011/C 130/34

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Paul Yao N’Dré (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

—	да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/18

Жалба, подадена на 2 март 2011 г. — Legré/Съвет

(Дело T-123/11)

2011/C 130/35

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Thierry Legré (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, доколкото се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/19

Жалба, подадена на 3 март 2011 г. — Kipré/Съвет

(Дело T-124/11)

2011/C 130/36

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Stéphane Kipré (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, доколкото се отнасят до жалбоподателя,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/19

Жалба, подадена на 23 февруари 2011 г. — LG Display and LG Display Taiwan/Комисия

(Дело T-128/11)

2011/C 130/37

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: LG Display Co. Ltd (Сеул, Корея) и LG Display Taiwan (Тайван, Китайската народна република) (представители: A. Winckler и F.-C. Laprévote, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени или частично да се намали наложената глоба,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски и другите разходи, свързани с настоящото производство и

—	да се предприемат всички други мерки, които Съдът счете за подходящи.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат частично да бъде отменено Решение C(2010) 8761 окончателен на Комисията от 8 декември 2010 г. по преписка COMP/39.309 — LCD — Панели с течни кристали — с което Комисията е установила, че жалбоподателите, заедно с други предприятия, са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП като са участвали в единно и трайно споразумение и в съгласувани практики в сектора на панели с течни кристали за телевизори, ноутбуци и монитори — в частта, в която решението налага глоба на жалбоподателите.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири правни основания.

Първо правно основание, изведено от погрешно и необосновано включване от Комисията на продажбите, извършени от LG Display на дружества майки, в стойността на продажбите за изчисляване на глобите, както и от нарушение на процедурни принципи, като например на правото им на защита. В това отношение те изтъкват:

—

първо, че твърденията на Комисията, съгласно които нарушението, свързано с продажбите, извършени от LG Display на дружества майки, не са посочени в известието за нарушенията, като несъответствието между известието за нарушения и обжалваното решение нарушава правото на жалбоподателите да бъдат изслушани;

—	второ, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на Насоките относно метода за определяне на глобите като е включила продажбите, извършени от LG Display на дружества майки, в стойността на продажбите за изчисляване на глобите;

—	трето, че класификацията на Комисията на съответните продажби като „преки продажби в ЕИП” и „преки продажби в ЕИП посредством преработени продукти“ нарушава принципа на равно третиране.

Жалбоподателите твърдят, че всяка глоба, наложена на LG Display, трябва да се основава на продажбите на „свободния пазар“ на несвързани правни субекти, тъй като нарушението би могло да засегне само такива продажби.

Второ правно основание, изведено от неправилния отказ на Комисията да признае имунитета на LG Display по отношение налагането на глоби за 2005 г. и следователно от нарушение на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. В това отношение жалбоподателите твърдят:

—	първо, че достъпът на LG Display до преписката по случая е бил сериозно възпрепятстван от процедурни нарушения;

—	второ, че LG Display отговаря на изискванията за частичен имунитет съгласно приложимото Известието относно сътрудничеството от 2002 г.;

—	трето, че отхвърлянето от Комисията на молбата на LG Display е необосновано, опорочено от грешки при прилагане на правото и фактически неправилно.

Жалбоподателите твърдят, че глобата на LG Display трябва да е съобразена с частичния му имунитет за 2005 г.

Трето правно основание, изведено от обстоятелството, че независимо че LG Display е предоставило изключително съдействие на Комисията, надхвърлящо значително задълженията му по Известието относно сътрудничеството от 2002 г., Комисията отказала да му предостави допълнително намаление на глобата от поне 10 % за такова сътрудничество и по този начин нарушила Известието относно сътрудничеството.

Четвърто правно основание, изведено от твърдението, че с изключването на японските доставчици на LCD от обжалваното решение — въпреки че двама от тях са признали участието си в същото единно и продължаващо нарушение — Комисията е нарушила принципа на правна сигурност, с което е изложила LG Display на двойно по-голяма опасност и е нарушила принципа на пропорционалност.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/20

Жалба, подадена на 7 март 2011 г. — Gossio/Съвет

(Дело T-130/11)

2011/C 130/38

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marcel Gossio (Abidjan, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да заключи, че по отношение на жалбоподателя г-н Marcel GOSSIO Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г., публикувани на 15 януари 2011 година в Официален вестник на Европейския съюз, не са фактически обосновани,

—

в резултат на това,

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г.;

—	при условията на евентуалност, да разпореди името на г-н Marcel GOSSIO да бъде заличено от списъците, приложени към този регламент и към посоченото решение.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, доколкото мотивите за вписване на жалбоподателя в списъка на лицата и стопанските субекти, за които се прилагат ограничителните мерки са стереотипни и неподкрепени от каквито и да е конкретни фактически обстоятелства, позволяващи преценката на релевантността на това споменато вписване.

Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото бидейки част от администрацията, предвид функциите си, жалбоподателят не е разполагал с право да се поставя на подчинение на конкретен президент, а е трябвало да продължи да упражнява функциите си като част от администрацията, към която принадлежи.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/20

Жалба, подадена на 7 март 2011 г. — Ezzedine/Съвет

(Дело T-131/11)

2011/C 130/39

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ibrahim Ezzedine (Трейчвил, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Ibrahim EZZEDINE, фактите не обосновават приемането на Решение 2011/71/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 г., публикувано на 2 февруари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Решение 2011/71/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 г.,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Ibrahim EZZEDINE от списъка в приложението към това решение.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото мотивите за включването на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, са твърде общи и стандартни и не се основават на конкретни факти, позволяващи да се прецени обосноваността на включването.

Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото в решението се приема, че жалбоподателят допринася за финансирането на незаконната администрация на г-н L. Gbagbo, въпреки че жалбоподателят извършва просто частна стопанска дейност и следователно с плащането на данъци и такси допринася само за финансирането на Република Кот д’Ивоар, а не на конкретния режим.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/21

Жалба, подадена на 7 март 2011 г. — Kessé/Съвет

(Дело T-132/11)

2011/C 130/40

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Feh Lambert Kessé (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Feh Lambert KESSE, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Feh Lambert KESSE от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква същите или сходни правни основания и основни доводи като изложените по дело T-130/11, Gossio/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/21

Иск, предявен на 3 март 2011 г. — Al-Faqih и други/Комисия

(Дело T-134/11)

2011/C 130/41

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Al-Bashir Mohammed Al-Faqih (Бирмингам, Обединено кралство), Ghunia Abdrabbah (Бирмингам, Обединено кралство), Taher Nasuf (Манчестър, Обединено кралство) и Sanabel Relief Agency Ltd (Бирмингам, Обединено кралство) (представители: E. Grieves, Barrister и N. Garcia-Lora, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—	да се отменят Регламент (ЕС) № 1139/2010 (1) на Комисията и Регламент (ЕС) № 1138/2010 (2) на Комисията, доколкото имат отношение към жалбоподателите, и

—	да се осъди Съвета на Европейския съюз да заплати освен направените от него съдебни разноски също и тези, които жалбоподателите са направили, както и предоставените като правна помощ от касата на Съда суми.

Правни основания и основни доводи

В своята жалба жалбоподателите посочват четири правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията умишлено не се е съобразила с обвързващата съдебна практика на Съда и не е разгледала по независим начин основанието за вписване на жалбоподателите в списъка, нито е изискала това вписване да се мотивира.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че Регламент (ЕС) № 1139/2010 на Комисията и Регламент (ЕС) № 1138/2010 на Комисията не зачитат правото на съдебен контрол и нарушават правото на защита, поради което са в нарушение на член 6 от Европейската конвенция за защита на права на човека и основните свободи.

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението, че направените от Комисията изводи по отношение на един от жалбоподателите — Sanabel Relief Agency Ltd — са погрешни и не могат да се подкрепят с правни доводи.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че Регламент (ЕС) № 1139/2010 на Комисията и Регламент (ЕС) № 1138/2010 на Комисията представляват непропорционална намеса в правото на собственост на четиримата жалбоподатели и на тяхното право на личен живот съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита на права на човека и основните свободи. Освен това подобно законодателство не е обосновано преди всичко поради становището на Обединеното кралство, че за първите трима жалбоподатели вече не са налице съответно приложимите критерии.

(1) Регламент (ЕС) № 1139/2010 на Комисията от 7 декември 2010 година за изменение за сто четиридесет и първи път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 322, стр. 6).

(2) Регламент (ЕС) № 1138/2010 на Комисията от 7 декември 2010 година за изменение за сто и четиридесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 322, стр. 4).

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/22

Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Guiai Bi Poin/Съвет

(Дело T-137/11)

2011/C 130/42

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Georges Guiai Bi Poin (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Georges GUIAI BI POIN, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Georges GUIAI BI POIN от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото мотивите за включването на жалбоподателя в списъка на лицата и стопанските субекти, към които се прилагат ограничителните мерки, са твърде общи и стандартни и не са посочени конкретни факти, позволяващи да се прецени обосноваността на включването.

Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото:

—

в решението се приема, че жалбоподателят е отказал да се подчини на демократично избрания президент г-н A. Ouattara, докато всъщност като лице на военна служба жалбоподателят не би могъл да откаже да се подчинява на конституционните органи на страната, които са обявили, че за президент е избран г-н L. Gbagbo, и

—	в решението се приема, че жалбоподателят е извършил тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, докато всъщност срещу жалбоподателя не е повдигано обвинение пред Международния наказателен съд, чиято компетентност е призната от Република Кот д’Ивоар.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/22

Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Ahouma/Съвет

(Дело T-138/11)

2011/C 130/43

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Brouha Nathanaël Ahouma (Abidjan, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да заключи, че по отношение на жалбоподателя г-н Brouha Nathanaël AHOUMA Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г., публикувани на 15 януари 2011 година в Официален вестник на Европейския съюз, не са фактически обосновани,

—

в резултат на това,

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г.;

—	при условията на евентуалност, да разпореди името на г-н Brouha Nathanaël AHOUMA да бъде заличено от списъците, приложени към този регламент и към посоченото решение.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи, изтъкнати от жалбоподателя, са по същество идентични или сходни с тези, изтъкнати по дело T-137/11, Guiai Bi Poin/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/23

Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Gnango/Съвет

(Дело T-139/11)

2011/C 130/44

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Loba Emmanuel Patrice Gnango (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Loba Emmanuel Patrice GNANGO, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Loba Emmanuel Patrice GNANGO от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква същите или сходни правни основания и основни доводи като изложените по дело T-137/11, Guiai Bi Poin/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/23

Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Guei/Съвет

(Дело T-140/11)

2011/C 130/45

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Badia Brice Guei (Abidjan, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да заключи, че по отношение на жалбоподателя г-н Badia Brice GUEI Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г., публикувани на 15 януари 2011 година в Официален вестник на Европейския съюз, не са фактически обосновани,

—

в резултат на това,

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г.;

—	при условията на евентуалност, да разпореди името на г-н Badia Brice GUEI да бъде заличено от списъците, приложени към този регламент и към посоченото решение.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/23

Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Dogbo/Съвет

(Дело T-141/11)

2011/C 130/46

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Blé Brunot Dogbo (Abidjan, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да заключи, че по отношение на жалбоподателя г-н Blé Brunot DOGBO Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г., публикувани на 15 януари 2011 година в Официален вестник на Европейския съюз, не са фактически обосновани,

—

в резултат на това,

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 г. и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 г.;

—	при условията на евентуалност, да разпореди името на г-н Blé Brunot DOGBO да бъде заличено от списъците, приложени към този регламент и към посоченото решение.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/24

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — SIR/Съвет

(Дело T-142/11)

2011/C 130/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société ivoirienne de raffinage (SIR) (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: M. Ceccaldi, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателея

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение 2011/18/ОВППС и Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година, с които се въвеждат ограничителни мерки срещу определени лица и стопански субекти, включително спрямо дружеството SIR,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на Устава на Организацията на Обединените нации, както и на член 3, параграфи 5 и 6, член 21, параграф 1 от ДЕС и член 7 от ДФЕС, доколкото ответникът е превишил правомощията си, като е въвел ограничителните мерки, доколкото името на жалбоподателя не е включено в списъка на лицата, до които се отнася Резолюция 1572 (2004) на Съвета за сигурност на ООН.

Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа на ненамеса във вътрешните работи на държавите, доколкото ответникът действа в разрез със суверенното решение на Конституционния съвет на Република Кот д’Ивоар, с което се обявява, че за президент на страната е избран г-н L. Gbagbo, а не г-н A. Ouattara.

3.	Третото правно основание е изведено от незаконосъобразност на обжалваните актове, доколкото приемането им не е в правомощията на ответника.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита, доколкото жалбоподателят не е имал възможност да се запознае с доказателствата срещу него и поради това не е имал възможност надлежно да изложи становището си по тях.

5.	Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото последиците от мерките, предприети както спрямо жалбоподателя, така и срещу цялото население на Кот д’Ивоар, са несъразмерни с преследваната цел.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/24

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Kassarate/Съвет

(Дело T-144/11)

2011/C 130/48

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Tiapé Edouard Kassarate (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представители: G. Collard и L. Aliot, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Tiapé Edouard KASSARATE, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Tiapé Edouard KASSARATE от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква същите или сходни правни основания и основни доводи като изложените по дело Guiai Bi Poin/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/24

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Vagba/Съвет

(Дело T-145/11)

2011/C 130/49

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gagbei Faussignaux Vagba (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представители: G. Collard и L. Aliot, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Gagbei Faussignaux VAGBA, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Gagbei Faussignaux VAGBA от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/25

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Yoro/Съвет

(Дело T-146/11)

2011/C 130/50

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Claude Yoro (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да установи, че Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз на 15 януари 2011 г., не са фактически обосновани по отношение на жалбоподателя г-н Claude YORO,

—

поради което

—	да отмени Регламент (ЕC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да разпореди името на г-н Claude YORO да бъде заличено от списъците, приложени към посочените регламент и решение.

Правни основания и основни доводи

Правните основание и основни доводи, на които се позовава жалбоподателят, по същество са идентични или сходни с изложените в рамките на дело T-137/11, Guiai Bi Poin/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/25

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Robe/Съвет

(Дело T-147/11)

2011/C 130/51

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gogo Joachim Robe (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Gogo Joachim ROBE, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Gogo Joachim ROBE от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/25

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Mangou/Съвет

(Дело T-148/11)

2011/C 130/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philippe Mangou (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представители: G. Collard и L. Aliot, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Philippe MANGOU, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз,

—

и съответно:

—	да отмени Регламент (ЕС) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година,

—	при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Philippe MANGOU от списъците в приложенията към този регламент и това решение.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по същество изтъква същите или сходни правни основания и основни доводи като изложените по дело Т-137/11, Guiai Bi Poin/Съвет.

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/26

Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Gobierno de Aragón и други/Съвет

(Дело T-150/11)

2011/C 130/53

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Gobierno de Aragón (Арагон, Испания), Principado de Asturias, Junta de Castilla y León (представители: C. Fernández Vicién, I. Moreno-Tapia Rivas, E. Echeverría Álvarez, M. López Garrido, abogadas)

Ответник: Съвет

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени член 3, параграф 1, букви a), б) и е), член 3, параграф 3 и член 7, параграфи 2 и 3 от Решение 2010/787/ЕС на Съвета и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба има за предмет частичната отмяна на Решението на Съвета от 10 декември 2010 година относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (2010/787/ЕС)

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири правни основания.

Първо правно основание, обосновано с явна грешка в преценката на фактите и произтичащо от това нарушение на член 194 ДФЕС.

В Решението е допусната явна грешка в преценката на фактите, когато се твърди, че малкият принос на субсидираните въглища към общия енергиен микс вече не оправдава запазването на такива субсидии за гарантиране на енергийните доставки в Съюза. Поради посочената грешка обжалваното решение налага мерки, които нарушават една от целите на политиката в областта на енергетиката, установени в член 194 ДФЕС, който в своята буква б) установява задължението да се обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза.

Второ правно основание, обосновано с нарушението на принципа на пропорционалност

Изискването за закриване или за връщане на помощите, получени в изпълнение на обжалваното решение за мините, които, като не са конкурентоспособни през 2011 г., станат такива през 2018 г., е непропорционално спрямо преследваните с обжалваното решение мерки. Така, обжалваните с настоящото искане разпоредби надхвърлят необходимото за гарантиране на опазването на околната среда, доколкото не допринасят за намаляване на процента на енергията, която се произвежда от въглища. Обжалваните разпоредби не са пропорционални и за постигане на цели за конкурентноспособност на въгледобивната промишленост, тъй като (i) могат да доведат до закриването през 2018 г. на мини, които към този момент са конкурентноспособни, но по силата на обжалваното решение ще трябва да бъдат застрашени от закриване, защото през 2011 г. не ще могат да оцелеят без помощта, разрешена от същото и (ii) не насърчават запазването на конкурентноспособни мини от гледна точка на сигурност и на околна среда.

Трето правно основание, обосновано с нарушението на принципа на оправданите правни очаквания.

Жалбоподателите смятат, че някои аспекти на обжалваното решение нарушават общностния принцип на оправданите правни очаквания, поради това, че премахват сигурността на енергийните доставки като защитима цел на новата правна уредба.

4.	Четвърто правно основание, обосновано от липса на мотиви. Според жалбоподателите Решението не мотивира достатъчно приемането на мерките, които се отклоняват от установеното в предходния Регламент и съпровождащия го нормативен контекст.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

30.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/27

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 8 март 2011 г. — De Nicola/Европейска инвестиционна банка

(Дело F-59/09) (1)

(Публична служба - Персонал на Европейската инвестиционна банка - Оценяване - Повишаване - Компетентност на Първоинстанционния съд - Допустимост - Мълчалив отказ - Вътрешни указания - Представител на персонала - Принцип на зачитане на правото на защита)

2011/C 130/54

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: адв. L. Isola)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: G. Nuvoli и F. Martin, подпомагани от адв. A. Dal Ferro)

Предмет

От една страна, отмяна на решенията за повишаване от 29 април 2008 г., в които не е включено името на жалбоподателя, както и на оценката за жалбоподателя за 2007 година. От друга страна, отмяна на решението на Комисията по жалбите да продължи да разглежда жалбата, въпреки искането за отвод. И накрая, установяване на обстоятелството, че жалбоподателят е жертва на психически тормоз, както и осъждане на ответника да преустанови упражняването на този тормоз и да поправи причинените имуществени и неимуществени вреди.

Диспозитив

1.	Отменя атестационния доклад за 2007 г. и решението, с което се отказва повишаването на г-н De Nicola.

2.	Отхвърля исканията, направени в жалбата, в останалата им част.

3.	Г-н De Nicola и Европейската инвестиционна банка понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 205, 29.8.2009 г., стр. 49.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2011.130.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 130

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 30 април 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2011/C 130/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 120, 16.4.2011 г.	1