ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/2

Решение на Съда (трети състав) от 10 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Linz — Австрия) — Haribo Lakritzen Hans Riegel BetriebsgmbH (C-436/08), Österreichische Salinen AG (C-437/08)/Finanzamt Linz

(Съединени дела C-436/08 и C-437/08) (1)

(Свободно движение на капитали - Корпоративен данък - Освобождаване на дивидентите с национален произход - Освобождаване на дивидентите с чуждестранен произход в зависимост от изпълнението на определени условия - Прилагане на система на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, които не са предмет на освобождаване от данък - Изисквани доказателства във връзка с подлежащия на приспадане чуждестранен данък)

2011/C 103/02

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Linz

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Haribo Lakritzen Hans Riegel BetriebsgmbH (C-436/08), Österreichische Salinen AG (C-437/08)

Ответник: Finanzamt Linz

Предмет

Преюдициално запитване — Unabhängiger Finanzsenat — Тълкуване на общностното право — Национално законодателство, което подлага дивидентите с местен произход на режим за освобождаване, докато за дивидентите с чуждестранен произход този режим се прилага едва когато прагът на участие достигне 25 % — Административна и съдебна практика, която, с цел да се изпълнят произтичащите от общностното право изисквания, предвижда прилагането на метод на данъчен кредит за дивидентите с чуждестранен произход от участие под прага от 25 %

Диспозитив

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда освобождаването от корпоративен данък за портфейлните дивиденти с произход от дялови участия, притежавани в местни дружества, и която подчинява такова освобождаване за портфейлните дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, на изискването за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране между съответната държава членка и третата държава, доколкото с оглед постигане на целите на разглежданата правна уредба се оказва необходимо единствено наличието на споразумение за административна взаимопомощ.

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска правна уредба на държава членка, съгласно която от корпоративен данък се освобождават портфейлните дивиденти, получавани от страна на местно дружество от друго местно дружество, докато съгласно нея на облагане с този данък подлежат портфейлните дивиденти, получавани от страна на местно дружество от дружество, установено в друга държава членка или в трета държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, при положение обаче че данъкът, платен в държавата, в която е установено това последно дружество, се приспада от дължимия данък в държавата членка на дружеството получател и административните тежести, наложени на дружеството получател, за да може то да се ползва от такова приспадане, не са прекомерни. Информацията, поискана от страна на националната данъчна администрация от дружеството — получател на дивидентите, свързана с данъка, с който реално се облагат печалбите на дружеството, разпределящо дивидентите, в държавата на установяване на последното, е характерна за самото функциониране на метода на приспадане и не може да се разглежда като прекомерна административна тежест.

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която с цел да предотврати икономическо двойно данъчно облагане освобождава от корпоративен данък портфейлните дивиденти, получавани от местно дружество и разпределяни от друго местно дружество и която за дивидентите, разпределени от дружество, установено в трета държава, различна от държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, не предвижда нито освобождаването на дивидентите, нито система на приспадане на платения от разпределящото дружество данък в държавата му на установяване.

Член 63 ДФЕС допуска практиката на национален данъчен орган, който за дивидентите с произход от някои трети държави прилага метода на приспадане под определен праг на дялово участие на дружеството получател в капитала на разпределящото дружество, и метода на освобождаване над този праг, при положение че той прилага системно метода на освобождаване за дивидентите с национален произход, доколкото обаче съответните механизми, с които се цели предотвратяване или смекчаване на верижното данъчно облагане на разпределените печалби, водят до равностоен резултат. Фактът, че националната данъчна администрация изисква от дружеството — получател на дивидентите, информация относно данъка, с който действително се облагат печалбите на дружеството, разпределящо дивиденти в третата държава, в която е установено последното, е характерен за функционирането на самия метод на приспадане и сам по себе си не засяга равностойността на методите на освобождаване и на приспадане.

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

той не допуска национална правна уредба, която предоставя на местните дружества възможността да пренасят претърпените през дадена данъчна година загуби в следващите данъчни години и с която се предотвратява икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите чрез прилагане на метода на освобождаване за дивидентите с национален произход, докато тя прилага метода на приспадане за дивидентите, разпределени от дружества, установени в друга държава членка или в трета държава, доколкото при прилагане на метода на приспадане такава правна уредба не допуска пренасяне на приспадането на корпоративния данък, платен в държавата, в която е установено дружеството, разпределящо дивидентите, в следващите данъчни години, ако за данъчната година, през която дружеството получател е получило дивидентите с чуждестранен произход, то е регистрирало загуба на доходи от стопанска дейност, и

—

той не установява задължение за държава членка да предвиди в своето данъчно законодателство приспадането на данъка върху дивидентите, наложен в друга държава членка или в трета държава чрез удържане при източника, с оглед предотвратяване на юридическото двойно данъчно облагане на дивидентите, получавани от дружество, установено в първата държава членка, което облагане произтича от паралелното упражняване от засегнатите държави на съответните им данъчни компетенции.

(1) ОВ C 19, 24.1.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/3

Решение на Съда (първи състав) от 17 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Stockholms tingsrätt — Швеция) — Konkurrensverket/TeliaSonera AB

(Дело C-52/09) (1)

(Преюдициално запитване - Член 102 ДФЕС - Злоупотреба с господстващо положение - Цени, прилагани от телекомуникационен оператор - Междинни услуги за широколентов достъп до интернет - Услуги за широколентов достъп за крайни потребители - Свиване на маржовете на конкурентите или „ценова преса“)

2011/C 103/03

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Stockholms tingsrätt

Страни в главното производство

Ищец: Konkurrensverket

Ответник: TeliaSonera AB

В присъствието на: Tele2 Sverige AB

Предмет

Преюдициално запитване — Stockholms tingsrätt — Тълкуване на член 82 ЕО — Ценова преса — Цени, прилагани от оператор на далекосъобщителна мрежа, който преди това e притежавал традиционен монопол за ADSL достъп — Разлика между цените, прилагани от оператора по отношение на междинните оператори за доставката на едро на услуги за ADSL достъп и тарифите, прилагани от оператора за потребителите за ADSL достъп, която не е достатъчна, за да се покрият допълнителните разходи, понесени от самия оператор за доставката на дребно на тези услуги.

Диспозитив

При липсата на каквато и да било обективна обосновка може да представлява злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС фактът, че вертикално интегрирано предприятие, което има господстващо положение на пазара на едро за междинни услуги за широколентов достъп чрез асиметрична цифрова абонатна линия, прилага ценова практика, при която разликата между цените, практикувани на този пазар, и тези, прилагани на пазара на дребно на услугите за широколентов достъп за крайни потребители, е недостатъчна за покриване на специфичните разходи, които същото предприятие трябва да направи за навлизане на този пазар.

При преценката дали подобна ценова практика представлява злоупотреба следва да се вземат предвид всички обстоятелства на всеки конкретен случай. В частност

—	трябва да се вземат предвид, по принцип и приоритетно, цените и разходите на засегнатото предприятие на пазара на услугите на дребно. Само когато е невъзможно предвид обстоятелствата да се посочат тези цени и разходи, следва да се разгледат тези на конкурентите на същия пазар, и

—	е необходимо да се докаже, в частност предвид абсолютната необходимост на продукта на едро, че тази практика предизвиква поне потенциални антиконкурентни последици на пазара на дребно, без това да е икономически обосновано.

За целите на тази преценка по принцип са ирелевантни:

—	липсата на законово задължение за засегнатото предприятие да доставя междинните услуги за широколентов достъп на пазара на едро, на който то има господстващо положение,

—	степента на господство на предприятието на този пазар,

—	обстоятелството, че посоченото предприятие няма господстващо положение и на пазара на дребно на услугите за широколентов достъп за крайни потребители,

—	обстоятелството дали клиентите, към които се прилага подобна ценова практика, са нови или съществуващи клиенти на засегнатото предприятие,

—	невъзможността за господстващото предприятие да възстанови евентуалните си загуби, които би могло да му причини въвеждането на такава ценова практика, нито

—	степента на зрялост на съответните пазари и наличието на тези пазари на нова технология, която изисква много големи инвестиции.

(1) ОВ C 90 от 18.4.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/4

Решение на Съда (втори състав) от 17 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Република Кипър

(Дело C-251/09) (1)

(Обществени поръчки за доставки и строителство - Сектор на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията - Директива 93/38/ЕИО - Обявление за обществена поръчка - Критерии за възлагане - Равно третиране на оферентите - Принцип на прозрачност - Директива 92/13/ЕИО - Производство по обжалване - Задължение за мотивиране на решение за отстраняване на оферент)

2011/C 103/04

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Zadra, I. Chatzigiannis и M. Patakia)

Ответник: Република Кипър (представители: K. Likourgos и A. Pantazi-Lamprou)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 4, параграф 2 и член 31, параграф 1 от Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията (ОВ L 199, стр. 84) — Нарушение на член 1, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, стр. 47; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43) — Задължение за мотивиране на решение за отстраняване на оферент — Задължение да се гарантира, че решенията на възложителите могат да бъдат обжалвани ефективно и във възможно най-кратък срок — Принцип на равно третиране и на прозрачност

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 233, 26.9.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/4

Решение на Съда (първи състав) от 10 февруари 2011 г. — Activision Blizzard Germany GmbH (по-рано CD-Contact Data GmbH)/Европейска комисия

(Дело C-260/09 P) (1)

(Обжалване - Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП - Пазар на конзоли за видео игри и на касети с видео игри с марката „Nintendo“ - Ограничаване на паралелния износ на този пазар - Споразумение между производител и изключителен дистрибутор - Споразумение за дистрибуция, което позволява пасивни продажби - Установяване на съгласувана воля при липса на пряко писмено доказателство за ограничаване на тези продажби - Степен на доказване, необходима за установяване на вертикално споразумение)

2011/C 103/05

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Activision Blizzard Germany GmbH (по-рано CD-Contact Data GmbH) (представители: J. K. de Pree и E.N.M. Raedts, advocaten)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: S. Noë и F. Ronkes Agerbeek)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 30 април 2009 г. по дело CD-Contact Data GmbH/Комисия на Европейските общности (T-18/03), с което Първоинстанционният съд намалява размера на наложената на жалбоподателя глоба и отхвърля в останалата ѝ част жалбата за отмяна на Решение 2003/675/ЕО на Комисията от 30 октомври 2002 година относно процедура за прилагане на член 81 от Договора за ЕО (COMP/35.587 PO Video Games, COMP/35.706 PO Nintendo Distribution и COMP/36.321 Omega — Nintendo), относно съвкупност от споразумения и съгласувани практики, предназначени да ограничат паралелния износ на пазара на конзоли за видео игри с марка „Nintendo“ и на касети с видео игри за тези конзоли.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Activision Blizzard Germany GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 220 от 12.9.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/5

Решение на Съда (първи състав) от 17 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Warszawa — Република Полша) — Artur Weryński/Mediatel 4B Spółka z o.o.

(Дело C-283/09) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Събиране на доказателства - Разпит на свидетел от замоления съд - Обезщетение за разноски на свидетел)

2011/C 103/06

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy Warszawa

Страни в главното производство

Ищец: Artur Weryński

Ответник: Mediatel 4B Spółka z o.o.

Предмет

Преюдициално запитване — Тълкуване на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138) — Разпит на свидетел от съд на една държава членка по искане на съд от друга държава членка — Обезщетение за разноски, изплатено на свидетел — Възможност замоленият съд да поиска от молещия съд да заплати авансово сума във връзка с разноските в полза на разпитвания свидетел

Диспозитив

Членове 14 и 18 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела следва да се тълкуват в смисъл, че молещият съд не е задължен нито да заплати на замоления съд авансово дължимото на разпитания свидетел обезщетение за разноски, нито впоследствие да възстанови това обезщетение за разноски.

(1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/5

Решение на Съда (втори състав) от 10 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — Vicoplus SC PUH (C-307/09), BAM Vermeer Contracting sp. zoo (C-308/09), Olbek Industrial Services sp. zoo (C-309/09)/Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid

(Съединени дела C-307/09—C-309/09) (1)

(Свободно предоставяне на услуги - Командироване на работници - Акт за присъединяване от 2003 г. - Преходни мерки - Достъп на полските граждани до пазара на труда на държавите, които в момента на присъединяването на Република Полша вече са членки на Съюза - Изискване на разрешително за работа при предлагане за наемане на работници - Директива 96/71/ЕО - Член 1, параграф 3)

2011/C 103/07

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Vicoplus SC PUH (C-307/09), BAM Vermeer Contracting sp. zoo (C-308/09), Olbek Industrial Services sp. zoo (C-309/09)

Ответник: Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid

Предмет

Преюдициално запитване — Raad van State (Нидерландия) — Тълкуване на членове 49 ЕО и 50 ЕО и на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 05, том 4, стр. 29) — Национално законодателство, изискващо разрешително за работа за наемането на работници

Диспозитив

Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС не са пречка през преходния период, предвиден в глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, държава членка да поставя като условие за командироването по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, на нейната територия на работници, полски граждани, изискването за разрешително за работа.

Командироването на работници по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 е доставка на услуги, осъществявана срещу заплащане, като командированият работник остава на работа в предприятието — доставчик на услугата, без да се сключва никакъв трудов договор с предприятието потребител. Характерно за него е, че самият предмет на доставяната от предприятието доставчик услуга е преместването на работника в приемащата държава членка и че този работник изпълнява задълженията си за и под контрола на предприятието потребител.

(1) ОВ C 267 от 7.11.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Ítélőtábla — Република Унгария) — Donat Cornelius Ebert/Budapesti Ügyvédi Kamara

(Дело C-359/09) (1)

(Адвокати - Директива 89/48/ЕИО - Признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години - Директива 98/5/ЕО - Постоянно упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията - Използване на професионалното звание на приемащата държава членка - Условия - Вписване в адвокатска колегия в приемащата държава членка)

2011/C 103/08

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Ítélőtábla

Страни в главното производство

Жалбоподател: Donat Cornelius Ebert

Ответник: Budapesti Ügyvédi Kamara

Предмет

Преюдициално запитване — Fővárosi Ítélőtábla — Тълкуване на Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76) и на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (ОВ L 77, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 24) — Правна уредба на държава членка, която запазва възможността за упражняване на адвокатската професия под професионалното звание на тази държава само за адвокатите, вписани в адвокатска колегия в тази държава

Диспозитив

Нито Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години, изменена с Директива 2001/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2001 година, нито Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, забраняват национална правна уредба, която установява като условие за упражняване на адвокатска дейност под званието адвокат на приемащата държава членка задължението за членство в организация като адвокатска колегия.

2.	Директиви 89/48 и 98/5 взаимно се допълват, като установяват за адвокатите от държавите членки два начина за достъп до адвокатската професия в приемаща държава членка под професионалното звание на същата.

(1) ОВ C 312 от 19.12.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/6

Решение на Съда (трети състав) от 17 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Commissione Tributaria Provinciale di Alessandria — Италия) — Bolton Alimentari SpA/Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Alessandria

(Дело C-494/09) (1)

(Преюдициално запитване - Допустимост - Митническо право - Тарифна квота - Митнически кодекс - Член 239 - Регламент (ЕИО) № 2454/93 - Членове 308а, 308б и 905 - Регламент (ЕО) № 975/2003 - Риба тон - Изчерпване на квотата - Дата на откриване - Неделя)

2011/C 103/09

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Provinciale di Alessandria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bolton Alimentari SpA

Ответник: Agenzia Dogane Ufficio delle Dogane di Alessandria

Предмет

Преюдициално запитване — Commissione Tributaria Provinciale di Alessandria — Тълкуване на член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 02, том 5, стр. 58) — Тълкуване на членове 308а, 308б—308в, 899, втора алинея и 905, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр.102; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3) — Възстановяване или опрощаване на вносни мита — Възможност самата държава членка да се произнесе по молба за възстановяване — Понятие „особена ситуация“ по смисъла на член 239, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Общностен вносител, изключен от тарифна квота, открита в неделя, неработен ден за националните митнически учреждения

Диспозитив

Членове 308а—308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността Европейската комисия да вземе решение за изключването на оператор от тарифна квота поради нейното изчерпване още в деня на откриването ѝ, когато това е неделя, неработен ден за митническите учреждения в държавата членка на установяване на съответния оператор.

Членове 308а—308в от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 214/2007, трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държава членка да поиска от Европейската комисия спирането на тарифна квота за осигуряване на справедливото и недискриминационно третиране на вносителите, когато тарифната квота е открита в неделя, неработен ден за митническите учреждения в съответната държава членка, и когато има опасност споменатата квота да бъде изчерпана още в деня на откриването ѝ, като се има предвид, че в други държави членки митническите учреждения работят в неделя.

В случаи извън посочените в член 899, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 214/2007, митническият орган на държава членка е компетентен сам да се произнесе по молбата за възстановяване по член 239, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година, когато този орган счита, че Европейската комисия не може да носи отговорност за каквато и да било нередност и разглежданата молба не попада в никоя от останалите хипотези на член 905, параграф 1 от споменатия Регламент № 2454/93.

Член 239 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се отнася до изключването на вносител от Европейския съюз от тарифна квота, чиято дата на откриване е в неделя, тъй като тя е почивен ден за митническите учреждения на държавата членка по установяване на вносителя.

(1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/7

Решение на Съда (пети състав) от 17 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/Marishipping and Transport BV

(Дело C-11/10) (1)

(Преюдициално запитване - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Обща митническа тарифа - Мита - Освобождаване - Фармацевтични субстанции - Състав - Ограничения)

2011/C 103/10

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën

Ответник: Marishipping and Transport BV

Предмет

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия — Белгия — Тълкуване на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3) — Освободени от мито фармацевтични вещества — Вещество, което не съществува в чисто състояние — Ограничения

Диспозитив

Приложение I, част първа, дял II, В, точка 1, подточка i) от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен съответно с Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 година и Регламент (ЕО) № 1832/2002 на Комисията от 1 август 2002 година трябва да се тълкува в смисъл, че дадена фармацевтична субстанция, която фигурира в списъка със субстанциите, посочени в приложение 3 към част трета на същото приложение I, към която са добавени други, по-специално фармацевтични субстанции, не може повече да ползва освобождаването от мита, което би се прилагало, ако тази субстанция бе в чисто състояние.

(1) ОВ C 80, 27.3.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/8

Решение на Съда (трети състав) от 17 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединеното кралство) — The Number Ltd, Conduit Enterprises Ltd/Office of Communications, British Telecommunications plc

(Дело C-16/10) (1)

(Сближаване на законодателствата - Далекосъобщения - Мрежи и услуги - Директива 2002/22/ЕО - Определяне на предприятия за предоставяне на универсалната услуга - Налагане на специфични задължения на определеното предприятие - Телефонни справочни услуги и указатели)

2011/C 103/11

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: The Number Ltd, Conduit Enterprises Ltd

Ответници: Office of Communications, British Telecommunications plc

Предмет

Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Тълкуване на Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (OB L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) и Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Определяне на предприятия за предоставяне на универсалната услуга — Специфични задължения, които могат да бъдат възложени на определеното предприятие

Диспозитив

Член 8, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) дава право на държавите членки, когато на основание на тази разпоредба определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставянето на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от същата директива, или на различни елементи от нея, да им възлагат единствено специфичните задължения, предвидени от разпоредбите на споменатата директива и свързани с предоставянето на посочената услуга или на посочените елементи от нея на крайните потребители от самите определени предприятия.

(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/8

Решение на Съда (втори състав) от 10 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Liège — Белгия) — Missionswerk Werner Heukelbach ev/État belge

(Дело C-25/10) (1)

(Пряко данъчно облагане - Свободно движение на капитали - Данък върху наследствата - Завещаване в полза на организации с нестопанска цел - Отказ за прилагане на намалена ставка, когато мястото на дейност на тези организации е в държава членка, различна от тази, в която завещателят действително е пребивавал или работил - Ограничаване - Обосноваване)

2011/C 103/12

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: Missionswerk Werner Heukelbach ev

Ответник: État belge

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal de première instance de Liège — Тълкуване на членове 18, 45, 49 и 54 ДФЕС — Данъчно облагане при наследяване — Отказ да се приложи намалената ставка, приложима към завещанията в полза на сдруженията с нестопанска цел и общественополезните фондации, когато седалището на тези сдружения и фондации се намира в държава членка, различна от тази, в която завещателят е пребивавал или работил — Дискриминация, основана на гражданство — Ограничение на правото на установяване

Диспозитив

Член 63 ДФЕС не допуска законодателство на държава членка, съгласно което от намалената ставка на данъка върху наследствата могат да се ползват само организациите с нестопанска цел, чието място на дейност е в тази държава членка или в държавата членка, в която завещателят действително е пребивавал или в която е било работното му място към момента на смъртта му или преди това.

(1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/9

Решение на Съда (осми състав) от 10 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Linköpings tingsrätt — Швеция) — Lotta Andersson/Staten genom Kronofogdemyndigheten i Jönköping, Tillsynsmyndigheten

(Дело C-30/10) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 80/987/ЕИО - Член 10, буква в) - Национална разпоредба - Гаранция за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите - Изключване на лицата, които през шестте месеца, предхождащи подаването на искането за обявяване в несъстоятелност на дружеството, което ги наема на работа, са били собственици на съществена част от последното и са имали значително влияние в него)

2011/C 103/13

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Linköpings tingsrätt

Страни в главното производство

Ищец: Lotta Andersson

Ответник: Staten genom Kronofogdemyndigheten i Jönköping, Tillsynsmyndigheten

Предмет

Преюдициално запитване — Linköpings tingsrätt — Тълкуване на член 10, буква в) от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО — Национално законодателство, което изключва от кръга на ползващите се от гаранцията за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите лицата, които през шестте месеца, предхождащи подаването на искането за обявяване в несъстоятелност на дружеството, което ги наема на работа, са били собственици на съществена част от последното и са имали значително влияние в него

Диспозитив

Член 12, буква в) от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, която изключва възможността работник или служител да се ползва от гаранцията за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите, поради това че лично или заедно със свои близки роднини е бил собственик на съществена част от съответното предприятие и е имал значително влияние върху дейността му през шестте месеца, предхождащи искането за обявяване в несъстоятелност на това предприятие.

(1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 февруари 2011 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Rouen — Франция) — Marc Berel и др./Administration des douanes de Rouen, Receveur principal des douanes du Havre, Administration des douanes du Havre

(Дело C-78/10) (1)

(Митнически кодекс на Общността - Членове 213, 233 и 239 - Солидарна отговорност при повече от един длъжник за едно митническо задължение - Опрощаване на вносни мита - Погасяване на митническото задължение - Възможност за един от солидарните длъжници да се позове на решение за опрощаване, взето в полза на друг съдлъжник - Липса)

2011/C 103/14

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Rouen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Marc Berel, пълномощник на дружеството Port Angot Développement; Emmanuel Hess, ликвидатор на дружеството Société Port Angot Développement; Rijn Schelde Mondia France SA; Receveur principal des douanes de Rouen Port; Administration des douanes — Havre Port; Société Port Angot Développement, правоприемник на Manutention de produits Chimiques et miniers Maprochim SAS; Asia Pulp & Paper France EURL

Ответници: Administration des douanes de Rouen, Receveur principal des douanes du Havre, Administration des douanes du Havre

Предмет

Преюдициално запитване — Cour d'appel de Rouen — Тълкуване на членове 213, 233 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) — Опрощаване на вносни мита — Твърдение на един от солидарните длъжници за плащането на митническото задължение, че поради правилата за солидарната отговорност може да черпи права от опрощаването на вносните мита, разрешено преди това на друг съдлъжник

Диспозитив

Членове 213, 233 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че в условията на солидарна отговорност за плащането на митническото задължение по смисъла на член 213, каквато е налице в случая по главното производство, не допускат да се приложи принцип на националното право, от който следва, че всички съдлъжници могат да се позовават на разрешеното на един от тях частично опрощаване на митата на основание член 239, така че погасяването на митническото задължение по член 233, първа алинея, буква б) от същия кодекс да се отнася до самото задължение и следователно да освобождава всички солидарни длъжници от това задължение в частта му, съответстваща на размера на разрешеното опрощаване.

(1) ОВ C 113 от 1.5.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/10

Решение на Съда (седми състав) от 17 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-321/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2007/2/ЕО - Политика на околната среда - Инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) - Обмен и актуализация на данните в електронен формат - Непълно транспониране)

2011/C 103/15

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: J. Sénéchal)

Ответник: Кралство Белгия (представители: T. Materne и M. Jacobs)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане или несъобщаване в предвидения срок на законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, стр. 1)

Диспозитив

Като не е приело в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 246, 11.9.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/10

Решение на Съда (шести състав) от 3 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-391/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2007/36/ЕО - Упражняване на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар - Липса на пълно транспониране в предвидения срок)

2011/C 103/16

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и L. de Schietere de Lophem)

Ответник: Кралство Белгия (представители: M. Jacobs и J.-C. Halleux)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане или несъобщаване в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, стр. 17)

Диспозитив

Като не е приело в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива;

2.	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 274 от 9.10.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/11

Решение на Съда (шести състав) от 3 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-395/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2007/2/ЕО - Политика на околната среда - Инфраструктура за пространствена информация - Обмяна и актуализиране на данни в електронен формат - Неприемане на национални мерки за транспониране)

2011/C 103/17

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Alcover San Pedro и V. Peere)

Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues и S. Menez)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, стр. 1)

Диспозитив

Като не е приела в предписания срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), Френската република не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 274 от 9.10.2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/11

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 23 декември 2010 г. — Waldemar Hudzinski/Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse

(Дело C-611/10)

2011/C 103/19

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Waldemar Hudzinski

Ответник: Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse

Преюдициален въпрос

Следва ли член 14a, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71 (1) да се тълкува в смисъл, че при всички обстоятелства държавата членка, която не е компетентна съгласно посочената разпоредба, се лишава от правомощието да предостави семейни добавки на временно зает на нейната територия работник, при положение че нито той, нито неговите деца не пребивават в компетентната държава и нямат обичайно местопребиваване в тази държава?

(1) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (OB L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), в изменената му и актуализирана редакция.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/11

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 23 декември 2010 г. — Jaroslaw Wawrzyniak/Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse

(Дело C-612/10)

2011/C 103/20

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jaroslaw Wawrzyniak

Ответник: Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse

Преюдициални въпроси

Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 (1) да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държава членка, в която работник е командирован и която съгласно посочената разпоредба не е компетентната държава членка, нито е държавата членка по местопребиваване на децата му, няма правомощие да предоставя семейни добавки на командирования работник, когато в резултат на командироването в тази държава членка за него не са настъпили неблагоприятни правни последици?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:

Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държавата членка, в която работник е командирован и която не е компетентната държава членка, има правомощие да предоставя семейни добавки само ако е установено, че в другата държава членка не съществува право на сходни семейни добавки?

Ако отговорът и на този въпрос е отрицателен:

Следва ли да се счита, че разпоредбите на общностното право, съответно правото на Съюза не допускат национална разпоредба като тази на член 65, параграф 1, първо изречение, точка 2 във връзка с член 65, параграф 2 от EStG, която изключва правото на семейни добавки, ако сходни добавки следва да бъдат изплатени в чужбина или би следвало да бъдат изплатени при подаване на съответно заявление?

Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен:

В този случай как следва да бъде решен въпросът с натрупването на правата в компетентната държава членка, която същевременно е и държава членка по местопребиваване на децата, и в държавата, която не е компетентната държава членка и също така не е държавата членка по местопребиваване на децата?

(1) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), в изменената му и актуализирана редакция.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/12

Иск, предявен на 29 декември 2010 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-625/10)

2011/C 103/21

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne и H. Støvlbæk)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че поради недостатъчните мерки, взети за транспониране на първия пакет от мерки за железопътния транспорт, Френската република не е изпълнила задълженията си по:

—	член 6, параграф 3 и Приложение II от изменената Директива 91/440/ЕИО (1) и член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО (2);

—	член 6, параграфи 2-5 от Директива 2001/14/ЕО;

—	член 11 от Директива 2001/14/ЕО;

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си Комисията твърди две нарушения.

На първо място твърди, че ответната страна не спазва всички задължения, предвидени в първия пакет от мерки за железопътния транспорт, който налага не само отделяне на субектите, предоставящи железопътни услуги (във Франция — SNCF), от натоварените с управление на инфраструктурата, но и поемане от независими организации на т.нар. „от първостепенно значение“ функции по разпределяне на железопътния капацитет, събиране на таксите за ползване на инфраструктурата и издаване на лицензи. SNCF обаче било натоварено с някои функции от съществено значение в областта на предоставянето на маршрути, които упражнявало чрез Direction des Circulations Ferroviaires (DCF) [Дирекция железопътно движение]. Тази специализирана служба не била независимо от SNCF нито от юридическа гледна точка, нито от гледна точка на организацията и вземането на решения.

На второ място Комисията изтъква, че националната правна уредба не транспонира правилно и пълно изискванията на Директива 2001/14/ЕО за създаване на схема за подобряване на функционирането от гледна точка на таксите за достъп до железопътната инфраструктура. Съществувал проблем с френското законодателство и доколкото то не предвиждало достатъчно мерки за насърчаване намаляването на разходите за предоставяне на инфраструктура и на равнището на таксите за достъп.

(1) Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, стр. 25, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86).

(2) Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/13

Жалба, подадена на 28 декември 2010 г. от Kalliope Agapiou Joséphidès срещу решение на Общия съд (седми състав), постановено на 21 октомври 2010 г. по дело T-439/08, Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA

(Дело C-626/10 P)

2011/C 103/22

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kalliope Agapiou Joséphidès (представители: C. Joséphidès и H. Joséphidès, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA)

Искания на жалбоподателя

—	отмяна на решението на Общия съд от 21 октомври 2010 г. по дело T-439/08;

—	отмяна на решението на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) от 1 август 2008 г., с което на жалбоподателката се отказва достъп до определени документи по преписка № 07/0122, свързани със създаването на Център за високи постижения „Жан Моне“ към Университета в Кипър;

—	отмяна на решението на Комисията C(2007) 3749 от 8 август 2007 г. относно индивидуално решение за предоставянето на субсидии в рамките на Програмата за образование и обучение през целия живот, подпрограма Жан Моне;

—	ответниците да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и в двете съдебни производства

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката се позовава на няколко правни основания.

Kalliope Agapiou Joséphidès посочва, че Общия съд е нарушил нейното лично общо право на достъп до документите, които се отнасят до нея, на принципа на прозрачност, съдържащ се в член 1, втора алинея и член 6 ДЕС, на член 255 ЕО и на Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 8, 41.2 (б), 42 и 52.6). В този смисъл Общият съд допуснал процесуално нарушение като не взел предвид направеното от жалбоподателката в съдебното заседание позоваване на Хартата на основните права и становището на Омбудсмана на Република Кипър, с дата 3 юни 2009 г. относно отказа на Университета в Кипър да предостави достъп до същите спорни документи като тези, държани от ответниците.

Жалбоподателката се позовава на допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, доколкото той приел от една страна, че Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) е компетентна да разгледа потвърждението на заявлението за достъп до документите и от друга страна, да отхвърли повдигнатото от жалбоподателката възражение за незаконосъобразност на решението на Управителния съвет на EACEA.

Освен това тя се позовава на нарушаването на няколко разпоредби от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), които Общият съд тълкувал изключително стеснително и в нарушение на установените от съдебната практика принципи.

Жалбоподателката се позовава и на правно основание, изведено от нарушаването на принципите на лоялност, за съгласуваност, на добра администрация и за излагане на мотиви.

Накрая тя твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като не е отменил Решението на Комисията C(2007) 3749 от 8 август 2008 г.

(1) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/13

Иск, предявен на 29 декември 2010 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-627/10)

2011/C 103/23

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и D. Kukovec)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

—

Да се установи, че що се отнася до прилагането на първия пакет от мерки за железопътния транспорт, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 и приложение II към Директива 91/440/ЕИО (1), изменена, и по член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО (2); по член 6, параграфи 2—5, член 7, параграф 3, член 8, параграф 1, член 11 и член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО;

—	да се осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Тъй като управителят на инфраструктурата, който сам предоставя услугите за железопътен транспорт, управлява движението на влаковете и поради това участва при вземането на решения относно разпределението на влаковите маршрути, включително за разпределяне на инфраструктурния капацитет, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 и приложение II към Директива 91/440/ЕИО, изменена, и по член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО.

Според Комисията, като не е осигурила механизъм за стимули за намаляване на разходите за предоставяне на инфраструктура, както и на равнището на таксите за достъп, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 6, параграфи 2—5 от Директива 2001/14/ЕО.

На следващо място Комисията твърди, че като не е предвидила метод за изчисление, който да гарантира, че таксите за минималния пакет достъп и релсов достъп до обслужващите съоръжения са равни на размера на разходите, произтекли директно вследствие на извършването на влаковата услуга, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2001/14/ЕО.

Освен това, като не е въвела система за подобряване на ефективността, чрез която се насърчават железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата да минимизират прекъсванията и да подобрят работата на мрежата, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 11 от Директива 2001/14/ЕО.

По-нататък, тъй като правната ѝ уредба не предвижда задължение да се провери дали определен сектор на пазара позволява надбавки с оглед постигане на пълно възстановяване на понесените от управителя на инфраструктурата разходи, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО.

На последно място, като не е създала регулиращ орган, който при вземане на решения да е независим от всички управители на инфраструктура или кандидати, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО.

(1) ОВ L 237, 1991 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86.

(2) ОВ L 75, 2001 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/14

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 6 януари 2011 г. — Наказателно производство срещу Titus Alexander Jochen Donner

(Дело C-5/11)

2011/C 103/24

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Titus Alexander Jochen Donner

Друг участник в производството: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки, да се тълкуват в смисъл, че не допускат произтичащата от прилагането на нормите на националното наказателно право наказуемост на помагачеството за забранено използване с търговска цел на защитени с авторско право произведения, когато при трансгранична продажба на произведение, защитено с авторско право в Германия

—	това произведение е въведено в Германия от държава членка на Европейския съюз и фактическата разпоредителна власт върху него е прехвърлена в Германия,

—	но собствеността е прехвърлена в другата държава членка, в която не е имало авторскоправна защита за произведението или тази защита не е можело да бъде осъществена?

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/14

Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) на 17 януари 2011 г. — Varzim Sol — Turismo, Jogo e Animação, SA/Fazenda Pública

(Дело C-25/11)

2011/C 103/25

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo [Върховен административен съд]

Страни в главното производство

Жалбоподател: Varzim Sol — Turismo, Jogo e Animação, SA

Ответник: Fazenda Pública

Преюдициални въпроси

1.	Съвместим ли е член 23 от CIVA [Código do imposto sobre o valor acrescentado] с член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) на Съвета от 17 май 1977 година?

При утвърдителен отговор допускат ли член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от цитираната директива да се установи — съгласно упоменатия член 23 и поради съществуването на субсидии, които не се облагат в посочения сектор („inputs“) — специална подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, платен от данъчнозадължени лица, които извършват единствено облагаеми сделки, въпреки определянето на реално предназначените за дейността разходи?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/15

Иск, предявен на 21 януари 2011 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-34/11)

2011/C 103/26

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като не е гарантирала, че концентрациите на ПЧ10 в околния въздух не превишават пределно допустимите стойности, наложени от член 13 от Директива 2008/50/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, Португалската република не е изпълнила задълженията си по посочения член 13 от Директива 2008/50/ЕО,

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предвид възраженията, повдигнати в решението на Комисията от 26 ноември 2009 г., и в светлината на представените от Португалия доклади, които разкриват, че пределно допустимите стойности на ПЧ10 продължават да са по-високи от допустимите в някои зони и агломерации и в определени случаи указват дългосрочна тенденция да се надвишават пределно допустимите стойности, Комисията счита, че португалската държава не изпълнява предвиденото от член 13 от Директива 2008/50/ЕО по отношение на агломерациите и зоните на Брага, крайбрежието на Порто, Район Лисабон-Север и Район Лисабон-Юг.

(1) ОВ L 152, стр. 1

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/15

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division) (Обединеното кралство) на 21 януари 2011 г. — Test Claimants in the FII Group Litigation/Commissioners of Inland Revenue, Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-35/11)

2011/C 103/27

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division)

Страни в главното производство

Ищец: Test Claimants in the FII Group Litigation

Ответници: Commissioners of Inland Revenue, Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

Дали позоваването на „данъчните ставки“ и „различните нива на данъчно облагане“ в точка 56 от Решението на Съда от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FIl Group Litigation (C-446/04, Recueil, стр. I-11753):

а)	се отнася само до законоустановените или номинални данъчни ставки, или

б)	освен до законоустановените или номинални данъчни ставки се отнася и до ефективните данъчни ставки на платения данък; или

в)	посочените изрази имат някакво друго значение и ако да, какво е това значение?

Щеше ли отговорът на Съда на втория и четвъртия въпроси от преюдициалното запитване по дело C-446/04 да бъде различен ако:

а)

чуждестранният корпоративен данък не е платен (или поне не изцяло) от дружеството чуждестранно лице, което изплаща дивидента на дружеството местно лице, но този дивидент е изплатен от печалба, включваща изплатените от негово пряко или непряко дъщерно дружество местно лице за държава членка дивиденти, които са изплатени от печалба, за която е платен данък в тази държава и/или

б)

авансовият корпоративен данък („АКД“) не е платен от дружеството место лице, което получава дивидент от дружество чуждестранно лице, но е платен от негово пряко или непряко дружество майка местно лице при последващо разпределение на печалбата на дружеството получател, в която пряко или непряко се включва дивидентът?

3.	При описаните във въпрос 2, точка б) по-горе обстоятелства плащащото авансовия корпоративен данък дружество разполага ли с иск за възстановяване на недължимо платения данък (San Giorgio (1)) или разполага само с иск за обезщетение за вреди (Brasserie du Pêcheur and Factortame (2))?

Когато разглежданото национално законодателство не се прилага единствено при положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху изплащащото дивидентите дружество, може ли дружество местно лице да се позове на член 63 ДФЕС (по-рано член 56 ЕО) по отношение на дивиденти, получени от дъщерно дружество, върху което то упражнява решаващо влияние и което е местно лице на трета държава?

5.	Може ли отговорът на Съда на третия въпрос от преюдициалното запитване по дело C-446/04 да се приложи и когато дъщерните дружества чуждестранни лица, към които не може да се направи прехвърляне, не подлежат на облагане с данък в държавата членка на дружеството майка?

(1) Решение от 9 ноември 1983 г. по дело Amministrazione delle finanze dello Stato/San Giorgio (199/82, Recueil, 1983 г., стр. 3595).

(2) Решение от 5 март 1996 г. по съединени дела Brasserie du pêcheur/Bundesrepublik Deutschland и The Queen/Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др. (C-46/93 и C-48/93, Recueil, 1996 г., стр. I-1029).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/16

Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel d'Amiens (Франция) на 31 януари 2011 г. — Наказателно производство срещу Joao Pedro Lopes Da Silva Jorge

(Дело C-42/11)

2011/C 103/28

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel d'Amiens

Страна в главното производство

Joao Pedro Lopes Da Silva Jorge

Преюдициални въпроси

Допуска ли прогласеният в член 12 ЕО [понастоящем член 18 ДФЕС] принцип на недопускане на дискриминация национална правна уредба като член 695-24 от Наказателно-процесуалния кодекс, която предвижда възможност да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, само в случай, че издирваното лице е френски гражданин и компетентните френски органи поемат това изпълнение?

Дали […] прилагането в националното право на предвиденото в член 4, точка 6 от Рамковото решение (1) основание за отказ за изпълнение е оставено на преценката на държавите членки или има задължителен характер и по-специално може ли държава членка да приеме мярка, която допуска дискриминация, основана на националност?

(1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/16

Иск, предявен на 1 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-46/11)

2011/C 103/29

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Petrova и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—	да се установи, че като не е транспонирала надлежно условията за дерогиране на член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) Република Полша не е изпълнила задълженията си по този член;

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди, че Република Полша не е транспонирала надлежно в полското право установените в член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета условия за дерогиране на забраните, свързани със защитата на птиците и животните.

Първо, член 7, параграф 1 и член 8 от две наредби на министъра на околната среда относно защитените видове диви растения и животни допускат съответно общо дерогиране на забраните, свързани с опазването на защитените видове (като например забраната за умишлено убиване, за залавяне и т.н.) по отношение на предприятията, извършващи земеделски, лесовъдни или риболовни дейности. В член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО обаче не е предвидена подобна възможност за дерогиране.

Второ, член 52, параграф 2, точка 5 от Закона за защита на природата, който предвижда възможност за дерогиране на задълженията за защита на видовете животни с оглед „предотвратяването на сериозни вреди, по-специално на предприятията, извършващи земеделски, лесовъдни или риболовни дейности“, е с по-широко приложно поле от член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО.

Трето, член 56, параграф 4, точка 2 от Закона за защита на природата, предвиждащ възможност за дерогиране на забраните във връзка със защитата на видовете с оглед „необходимостта да се ограничат сериозни вреди, по-специално на предприятията, извършващи земеделски, лесовъдни или риболовни дейности“, е с по-широко приложно поле от член 16, параграф 1, буква б) от Директивата за местообитанията.

Четвърто, с наредба от 28 септември 2004 относно защитените видове диви животни се позволява убиването, залавянето и т.н. на видрите (Lutra Lutra) в районите на рибовъдните басейни, признати за зони за размножаване, независимо че те са строго защитен вид съгласно Приложение IV към Директива 92/43/ЕИО.

(1) ОВL 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/17

Жалба, подадена на 4 февруари 2011 г. от Fernando Marcelino Victoria Sánchez срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 17 ноември 2010 г. по дело T-61/10

(Дело C-52/11 P)

2011/C 103/31

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Fernando Marcelino Victoria Sánchez (представител: P. Suarez Plácido, abogado)

Други страни в производството: Европейски парламент и Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени, включително в частта за разноските, определението, постановено на 17 ноември 2010 г. от Общия съд (четвърти състав), като се обяви, че предявеният от г-н Victoria Sánchez иск за установяване на неправомерно бездействие е допустим и не е явно неоснователен.

—	в резултат от горното Съдът да разгледа иска […] по същество — или, алтернативно, след като го признае за допустим и основателен, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане— и да осъди институциите ответници да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага следните правни основания:

Нарушение на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото исковата молба съдържа предмета на спора и кратко изложение на правните основания, а също и исканията на ищеца, които ясно са посочени в тази молба, а именно: „да се постанови решение, с което да се установи, че бездействието на Европейския парламент и на Европейската комисия, доколкото същите не са отговорили на писменото искане от 6 октомври 2009 г., противоречи на общностното право, и с което да се задължат посочените органи да предприемат необходимите действия“.

Нарушение на член 20, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 17 от ДЕО), член 24 ДФЕС (предишен член 21 от ДЕО), член 227 ДФЕС (предишен член 194 от ДЕО), във връзка с член 58 от Статута на Съда. Всичко това във връзка с петицията, която г-н Victoria Sánchez отправя до Европейския парламент през 2008 г. и в която обръща внимание на Парламента върху риска за испанския гражданин, дръзнал да изобличи политическата корупция и данъчните измами в тази държава членка. Към петицията до Парламента прилага договор, който е подписан от известни в неговата страна личности, включително адвокат, създател на една от най-големите адвокатски кантори в Испания и Португалия, и от който е видно как те са измамили Министерство на финансите и гражданите посредством фиктивни и непрозрачни за държавата дружества. Процедурата по петицията е прекратена и нито един от представителите на Испания в Европейския парламент не отговаря на последвалите молби на жалбоподателя за съдействие, под формата на 10 електронни съобщения, в които поради отправените към него заплахи той моли своите представители да гарантират неприкосновеността му.

Нарушение от страна на институциите ответници на основните права, признати в член 6 ДЕС и в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Бездействието на Европейската комисия, която не отговаря на писменото му искане от 6 октомври 2009 г., представлява сериозно нарушение на член 6 ДЕС, доколкото тази институция трябва да осигури демократичност по отношение на всички европейски граждани, да спазва принципа на равенство във връзка с достъпа на гражданите до институциите на Съюза и да гарантира ефективната съдебна защита, тъй като данъчната измама не е деяние, по което следва да се произнесе Европейският съд по правата на човека, който разглежда данъкоплатеца като косвено увредено лице. Жалбоподателят също така обръща внимание върху правната несигурност във връзка с общностното право, която се създава с няколко последователни решения на испанските съдилища, в които са пренебрегнати исканията на представителите на жалбоподателя да бъде взето предвид европейското законодателство, и по-конкретно решенията на Съда на ЕО по дела C-570/07 и C-571/07 (1) относно свободата на установяване при откриването на аптеки в Испания.

Нарушение на членове 265 и 266 ДФЕС, доколкото искането в производството пред Общия съд е било да се установи, че бездействието на Парламента и Комисията, доколкото тези институции не са отговорили на писменото искане от 6 октомври 2009 г., противоречи на общностното право и да се задължат посочените органи да предприемат необходимите действия — което се налага от член 266 ДФЕС, съгласно който органът, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжен да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз — а именно да отговорят на писменото искане от 6 октомври 2009 г.

(1) Решение от 1 юни 2010 г., все още непубликувано в Сборника.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/19

Решение на Общия съд от 18 февруари 2011 г. — P.P.TV/СХВП — Rentrak (PPT)

(Дело T-118/07) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „PPT“ - По-ранна национална фигуративна марка „PPTV“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б), от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б), от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2011/C 103/32

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: P.P.TV — Publicidade de Portugal e Televisão, SA (Лисабон, Португалия) (представители: I. de Carvalho Simões и J.M. Conceição Pimenta, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално S. Laitinen, впоследствие D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Rentrak Corp. (Портланд, Орегон, САЩ)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 17 януари 2007 г. (преписка R 1040/2005-1) относно производство по възражение между P.P.TV — Publicidade de Portugal e Televisão, SA и Rentrak Corp.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда P.P.TV — Publicidade de Portugal e Televisão, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 155, 7.7.2007 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/19

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — FIFA/Комисия

(Дело T-385/07) (1)

(Телевизионно излъчване - Член 3а от Директива 89/552/ЕИО - Мерки, взети от Кралство Белгия във връзка със събития от голямо значение за белгийското общество - Световно първенство по футбол - Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право - Мотивиране - Членове 43 ЕО и 49 ЕО - Право на собственост)

2011/C 103/33

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération internationale de football association (FIFA) (Цюрих, Швейцария) (представители: първоначално R. Denton, E. Batchelor, F. Young, solicitors, и A. Barav, avocat, впоследствие E. Batchelor, A. Barav, D. Reymond, avocat, и F. Carlin, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. Montaguti и N. Yerrell, подпомагани от J. Flynn, QC, и L. Maya, barrister)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Белгия (представители: L. Van den Broeck и C. Pochet, подпомагани от J. Stuyck, A. Berenboom и A. Joachimowicz, avocats); Федерална република Германия (представители: M. Lumma и J. Möller); и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Behzadi-Spencer, E. Jenkinson и L. Seeboruth, подпомагани първоначално от T. de la Mare, впоследствие от B. Kennelly, barristers)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2007/479/ЕО на Комисията от 25 юни 2007 година за съответствието с [правото] на Общността на мерките, предприети от Белгия съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 180, стр. 24).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Fédération internationale de football association (FIFA) понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3.	Кралство Белгия, Федерална република Германия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 315 от 22.12.2007 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/20

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — UEFA/Комисия

(Дело T-55/08) (1)

(Телевизионно излъчване - Член 3а от Директива 89/552/ЕИО - Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка - Европейско първенство по футбол - Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право - Мотивиране - Членове 49 ЕО и 86 ЕО - Право на собственост)

2011/C 103/34

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Union des associations européennes de football (UEFA) (Nyon, Швейцария) (представители: A. Bell, K. Learoyd, solicitors, D. Anderson, QC и B. Keane, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Benyon и E. Montaguti, agents, подпомагани от J. Flynn, QC и M. Lester, barrister)

Встъпили в подкрепа на ответника страни: Кралство Белгия (представители: C. Pochet, подпомаган от J. Stuyck, avocat); Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer и V. Jackson, впоследствие S. Behzadi-Spencer и L. Seeboruth, подпомагани от T. de la Mare и B. Kennelly, barristers)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 година относно съответствието с правото на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Union des associations européennes de football (UEFA) понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3.	Кралство Белгия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/20

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — FIFA/Комисия

(Дело T-68/08) (1)

(Телевизионно излъчване - Член 3а от Директива 89/552/ЕИО - Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка - Световно първенство по футбол - Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право - Мотивиране - Членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО - Право на собственост)

2011/C 103/35

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération internationale de football association (FIFA) (Цюрих, Швейцария) (представител: първоначално E. Batchelor, F. Young, solicitors, A. Barav, D. Reymond, avocats, и F. Carlin, barrister, впоследствие E. Batchelor, A. Barav, D. Reymond и F. Carlin)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Benyon, E. Montaguti и N. Yerrell, впоследствие F. Benyon и E. Montaguti, подпомагани от J. Flynn, QC, и M. Lester, barrister)

Встъпили в подкрепа на ответника страни: Кралство Белгия (представители: C. Pochet, подпомаган от J. Stuyck и A. Joachimowicz, avocats) и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer и V. Jackson, впоследствие S. Behzadi-Spencer и L. Seeboruth, подпомагани първоначално от T. de la Mare, впоследствие от B. Kennelly, barristers)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 година относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Fédération internationale de football association (FIFA) понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3.	Кралство Белгия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 107 от 26.4.2008 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/21

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — Formula One Licensing/СХВП — Global Sports Media (F1-LIVE)

(Дело T-10/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „F1-LIVE“ - По-ранна фигуративна марка на Общността и по-ранни национални и международни словни марки „F1“ и „F1 Formula 1“ - Отхвърляне на възражението от апелативния състав - Относителни основания за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2011/C 103/36

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Formula One Licensing BV (Ротердам, Нидерландия) (представители: B. Klingberg и K. Sandberg, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Global Sports Media Ltd (Hamilton, Бермуда) (представители: първоначално T. de Haan и J.-J. Evrard, и впоследствие T. de Haan, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 16 октомври 2008 г. (преписка R 7/2008-1) относно производство по възражение между Racing-Live SAS и Formula One Licensing BV.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Formula One Licensing BV да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/21

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет

(Дело T-122/09) (1)

(Дъмпинг - Внос на приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от Китайската народна република - Право на защита - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Член 15, параграф 2 и член 20, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 15, параграф 2 и член 20, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)

2011/C 103/37

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Zhejiang Xinshiji Foods Co. Ltd (Liuao Town, Sanmen County, Китай) и Hubei Xinshiji Foods Co. Ltd (Dangyang City, Китай) (представители: F. Carlin, barrister, A. MacGregor, solicitor, N. Niejahr и Q. Azau, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и R. Szostak, първоначално подпомагани от G. Berrisch и G. Wolf, впоследствие от G. Berrisch, avocats)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и C. Clyne)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35) в частта, която се отнася до жалбоподателите.

Диспозитив

Отменя Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република в частта, която се отнася до Zhejiang Xinshiji Foods Co. Ltd и Hubei Xinshiji Foods Co. Ltd.

2.	Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods понасят половината от направените от тях съдебни разноски.

3.	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направените от Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods.

4.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/22

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — J & F Participações/СХВП — Plusfood Wrexham (Friboi)

(Дело T-324/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Friboi“ - По-ранна национална фигуративна марка „FRIBO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009)

2011/C 103/38

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: J & F Participações SA (Sorocaba, Бразилия) (представител: адв. A. Fernández Fernández-Pacheco)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Plusfood Wrexham Ltd (Llay, Wrexham, Обединено кралство) (представител: адв. G. van Roeyen)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 22 април 2009 г. (преписка R 824/2008-1) относно производство по възражение между Fribo Foods Ltd и Agropecuaria Friboi, Ltda.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда J & F Participações SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 256, 24.10.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/22

Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. — Annco/СХВП — Freche et fils (ANN TAYLOR LOFT)

(Дело T-385/09) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ANN TAYLOR LOFT“ - По-ранна национална словна марка „LOFT“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2011/C 103/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Annco, Inc. (Wilmington, Delaware, Съединени американски щати) (представител: G. Triet, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Freche et fils associés (Париж, Франция)

Предмет

Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 1 юли 2009 г. (преписка R 1485/2008-1), свързано с производство по възражение между Freche et fils associés и Annco, Inc.

Диспозитив

1.	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 юли 2009 г. (преписка R 1485/2008-1).

2.	Приема жалбата за недопустима в останалата ѝ част.

3.	Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 282, 21.11.2009 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/22

Жалба, подадена на 28 септември 2010 г. — Gill/Комисия

(Дело T-471/10)

2011/C 103/40

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Brendan Gill (Lifford, Ирландия) (представители: A.M. Collins SC, N.J. Travers, Barrister и D.P. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4752 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърлят исканията за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения за удължаване на MFV Brendelen и за заместване на удължения MFV Brendelen от евентуалния нов пелагичен риболовен кораб, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4752 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърлят исканията за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения за удължаване на MFV Brendelen и за заместване на удължения MFV Brendelen от евентуалния нов пелагичен риболовен кораб, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

На първо място жалбоподателят твърди, че приетият от ответника акт няма правно основание. Член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 година относно целите и подробните правила за преструктуриране на сектора на рибарството в Общността за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. с оглед на постигане на устойчиво равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, стp. 27) продължава да бъде подходящото правно основание за обжалваното решение и затова според жалбоподателя няма правно основание, на което Комисията да приеме решението като ad hoc решение.

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че съгласно Решение 97/413/ЕО на Съвета обжалваното решение е трябвало да бъде прието съобразно процедурата на Управителните комитети и че като е приела решението ad hoc, Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение.

На трето място жалбоподателят твърди, че като е тълкувала неправилно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета, Комисията е превишила правомощията си, като по-специално е приложила неотносими критерии и не е взела предвид понятието „риболовни усилия“ от Решение 97/413/ЕО на Съвета и от законодателството на Общността в областта на рибарството, приложимо към момента, в който жалбоподателят е направил искането за свързан с безопасността тонаж през декември 2001 г.

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Brendelen е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че „риболовното усилие“ на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на първоначалния и на удължения Brendelen.

На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на равно третиране. Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето от Комисията на искането му поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб представлява съществена разлика в третирането, която съставлява недопустима дискриминация спрямо жалбоподателя в сравнение с изцяло различния подход към някои от исканията за допълнителен свързан с безопасността тонаж, приети с Решение на Комисията № 2003/245, както и към едно от исканията, първоначално отхвърлено със същото решение, но впоследствие прието с Решение на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/23

Жалба, подадена на 24 януари 2011 г. — Verenigde Douaneagenten/Комисия

(Дело T-32/11)

2011/C 103/41

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Verenigde Douaneagenten BV (Ротердам, Нидерландия) (представител: J. van der Meché, advocaat)

Ответник: Европейския съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска

—	решението да се отмени поради изложените по-долу съображения.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на решението на Европейската комисия от 1 октомври 2010 г. с референтен номер REC 02/09.

На основание на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 (1) и на член 871 от Регламент № 2454/93 (2) Комисията установява, че жалбоподателят е действал добросъвестно и в съответствие с всички разпоредби на действащото законодателство, но че не става въпрос за грешка от страна на компетентните органи, поради което искането му не може да се уважи.

Жалбоподателят твърди, че в случая е налице грешка съгласно [първата] част от текста на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92. Този текст предвижда, че когато преференциалният статут на стоките е установен въз основа на система за административно сътрудничество, в това число и с органите на трета страна, издаването на неправилен сертификат от тези органи се счита за грешка. Жалбоподателят твърди, че в случая това е така.

Освен това жалбоподателят счита, че при последващо възстановяване органите на Нидерландия трябва да докажат, че издаването на неправилния сертификат е следствие на неправилно излагане на фактите от износителя.

Поради това според жалбоподателя издаването на неправилен сертификат от митническите органи на Curacao следва да се счита за грешка съгласно [първата] част от текста на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92.

В разследването си Комисията установява също, че жалбоподателят не е извършил измама и че не е проявил явно нехайство, но тъй като в случая не са налице извънредни обстоятелства, освобождаването от задълженията му не е обосновано.

В тази връзка жалбоподателят твърди, че приемането в обжалваното решение на опрощаване по член 239 от Регламент № 2913/92 не е извършено в периода, предвиден по член 907 от Регламент № 2454/93. Поради това нидерландските митнически органи трябвало да удовлетворят молбата за опрощаване на задълженията.

При разследването Комисията не следвала правилната процедура, тъй като не изслушала жалбоподателя и не му предоставила възможност да изрази надлежно становището си, което противоречало на правото му да бъде изслушан, установено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Освен това били налице извънредни обстоятелства, тъй като при позоваване на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 жалбоподателят зависел от документи, с които не разполагал и не би трябвало да разполага.

(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(2) Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/24

Жалба, подадена на 26 януари 2011 г. — Kraft Foods Global Brands/СХВП — Fenaco (SUISSE PREMIUM)

(Дело T-60/11)

2011/C 103/42

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Kraft Foods Global Brands LLC (Northfield, САЩ) (представител: M. de Justo Bailey, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fenaco Genossenschaft (Берн, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 ноември 2010 г. по преписка R 522/2010-1 и

—	да се осъди ответникът и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Fenaco Genossenschaft.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „SUISSE PREMIUM“ за стоки и услуги от класове 30, 31 и 42.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Фигуративна марка „PREMIUM“ за стоки от клас 30.

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (CE) № 207/2009 (1), тъй като съществувала вероятност от объркване между конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/25

Жалба, подадена на 28 януари 2011 г. — Recombined Dairy System/Комисия

(Дело T-65/11)

2011/C 103/43

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Recombined Dairy System A/S (Horsens, Дания) (представители: T. K. Kristjánsson и T. Gønge, advokater)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени член 1, параграфи 2 и 4 от Решението на Европейската комисия от 12 ноември 2010 г. [дело C(2010) 7692 (REC 03/08)], адресирано до датския митнически орган, SKAT, в което се посочва, че що се отнася до сума в размер от 1 406 486,06 EUR (10 492 385,99 DKK), е оправдано да се пристъпи към последващо вземане под отчет на вносните мита, посочени в молбата на Кралство Дания от 6 октомври 2008 г. и че що се отнася до сума в размер от 1 234 365,24 EUR (9 208 364,69 DKK), не е оправдано да се извърши опрощаване на вносните мита, посочени в молбата на Кралство Дания от 6 октомври 2008 г.;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Констатацията на Комисията, че е оправдано да се пристъпи към последващо вземане под отчет на някои вносни мита и че не е оправдано да се извърши опрощаване на въпросните вносни мита, се основава на преценка дали е налице грешка от страна на датските органи съгласно член 236 и член 220, параграф 2, буква б) и специални обстоятелства съгласно член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1).

В обжалваното решение Комисията приема:

—	че не е налице грешка на митническите органи, що се отнася до стоките, за които жалбоподателят е получил обвързваща тарифна информация (по-нататък наричана „ОТИ“),

—	че не е налице грешка на митническите органи, що се отнася до стоките, за които митническите органи са указали на жалбоподателя, че не е необходима ОТИ, тъй като жалбоподателят е разполагал с ОТИ с идентична стока за митнически цели, и

—	че не е налице грешка на митническите органи, що се отнася до две други стоки, за които жалбоподателят не е поискал ОТИ, тъй като тези стоки са идентични за митнически цели със стоките, за които жалбоподателят е получил ОТИ.

По-нататък Комисията установява, че са налице специални обстоятелства по отношение на двете посочени в ОТИ стоки и на стоката, за която е указано, че ОТИ не е необходима, но че не са налице специални обстоятелства за двете последни стоки, тъй като жалбоподателят не е поискал ОТИ за тези стоки.

Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на своята жалба.

1.	Според първото правно основание митническите органи са извършили грешка по отношение на всичките пет стоки за целия период, тъй като класирането от митническите органи под позиция 3504 в изготвените ОТИ породило правно очакване у жалбоподателя, че класирането под тази позиция е правилно.

2.	Според второто правно основание са налице специални обстоятелства, що се отнася до двете стоки, за които не е поискана ОТИ, тъй като фактът, че митническите органи са променили с обратна сила тълкуването на митническата тарифа (2), прилагана от тях години наред, надхвърля нормалния търговски риск.

(1) ОВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.

(2) Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/25

Жалба, подадена на 7 февруари 2011 г. от Erika Lenz срещу решение, постановено на 14 декември 2010 г. от Съда на публичната служба по дело F-80/09, Lenz/Комисия

(Дело T-78/11 P)

2011/C 103/44

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Erika Lenz (Osnabrück, Германия) (представител: Rechtsanwälte V. Lenz и J. Römer)

Друга страна в производството: Европейската комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени изцяло Решение на Съда на публичната служба от 14 декември 2010 г. по дело F-80/09,

—	да се уважат изцяло исканията, направени в първоинстанционното производство,

—	Европейската комисия да заплати съдебните разноски за производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

1. Първо правно основание: неправилно излагане на фактическата обстановка в точка 29 от обжалваното решение и нарушение на Процедурния правилник

Жалбоподателят упреква Съда на публичната служба, че счел „становището“ на Комисията за такова и че го приел, независимо че не било представено на немски език и поради това не било изрично прието от жалбоподателя. По този начин Съдът на публичната служба нарушил член 29 от Процедурния си правилник, както и Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ № 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3). Според жалбоподателя точка 29 от обжалваното решение потвърждава, че е допуснато не само нарушение на процесуалните правила, но и неправилно излагане на фактическата обстановка.

2. Второ правно основание: неправилно представяне на професията на лечител в Германия

Твърди се, че Съдът на публичната служба е представил фактически неправилно медицинската професия на лечителите в Германия.

3. Трето правно основание: неправилно излагане на фактическата обстановка във връзка с призоваването на един свидетел

Жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба неправилно е изложил фактическата обстановка във връзка с призоваването на един свидетел. В точки 20 и 45 от обжалваното решение Съдът на публичната служба неправилно приел, че с жалбата се иска възстановяване на разходите на свидетеля. Според жалбоподателя обаче се иска същият да свидетелства за по-ранни разходи за времето, докато е работил в Общата схема за здравно осигуряване на институциите на Европейския съюз.

4. Четвърто правно основание: липсващи факти при изготвянето на решението

Жалбоподателят твърди, че някои изявления на страните по време на съдебното заседание на Съда на публичната служба не са изложени в обжалваното решение и следователно не са взети предвид.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/26

Жалба, подадена на 9 февруари 2011 г. — Nath Kalsi/СХВП — American Clothing Associates (RIDGE WOOD)

(Дело T-80/11)

2011/C 103/45

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподатели: Dwarka Nath Kalsi и Ajit Nath Kalsi (Агра, Индия) (представител: J. Schmidt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: American Clothing Associates NV (Евергем, Белгия)

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 19 ноември 2010 г. по преписка R 599/2010-1;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателите.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „RIDGE WOOD“, за стоки и услуги от класове 18, 24 и 25.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: American Clothing Associates NV

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „RIVER WOODS“ и фигуративни марки, съдържащи словния елемент „RIVER WOODS“ и „River Woods“, за стоки и услуги от класове 18, 25 и 40.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като между конфликтните марки не съществува вероятност от объркване; нарушене на член 15, параграф 1 и на член 42 от Регламент (ЕО) № 207/2009 поради липса на доказателства за използване на по-рано регистрираните марки, както и нарушене на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009, тъй като изложените от American Clothing Associates обстоятелства са недостатъчни да обосноват наличието на известност по смисъла на тази разпоредба.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/27

Жалба, подадена на 11 февруари 2011 г., от Luigi Marcuccio срещу решение, постановено на 23 ноември 2010 г. от Съда на публичната служба по дело F-65/09 — Marcuccio/Комисия

(Дело T-85/11 P)

2011/C 103/46

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	При всички положения: да отмени изцяло и без изключение обжалваното решение.

—	Да обяви, че документът, представен от ЕК в деня на съдебното заседание е бил е продължава да е абсолютно недопустим in hanc litem.

—	Да уважи изцяло и без изключение претенцията на първоинстанционната жалба.

—	Да осъди ответника да възстанови в полза на жалбоподателя всички разноски и хонорари, заплатени от последния във връзка с всички фази на разглежданото производство.

—	При условията на евентуалност: да върне настоящото дело на Съда на публичната служба за ново разглеждане по същество в различен състав.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу решението на Съда на публичната служба (СПС) от 23 ноември 2010 г. С това решение се отхвърля жалбата с предмет отмяна на решението от 5 август 2008 г., прието в изпълнение на Решение на Общия съд 10 юни 2008 г. по дело T-18/04, Marcuccio/Комисия (непубликувано в Сборника) за отмяна на решението за отхвърляне на административната жалба срещу това решение, както и за осъждане на Комисията да заплати на жалбоподателя определена сума за поправяне на вредите, които е претърпял вследствие на тези решения.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

1.	Първо правно основание, изведено от някои процесуални грешки и грешки в преценката на Съда на публичната служба, по-специално поради нарушение на правото на защита.

2.	Второ правно основание, изведено от липса на компетентност на автора на решението, чиято отмяна се иска с първоинстанционната жалба.

3.	Трето правно основание, изведено от пълна липса на мотиви към решението, чиято отмяна се иска с първоинстанционната жалба.

Четвърто правно основание, изведено от незаконосъобразността на различни констатации, включени в обжалваното решение, по-специално поради следните пороци: a) нарушение, както и погрешни, неточни и нелогични тълкуване и прилагане на правните норми; б) нарушение на принципа patere legem quam ipse feristi; в) злоупотреба с власт, по-специално под формата на злоупотреба с процесуални възможности; г) пълна липса на мотиви.

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/27

Жалба, подадена на 18 февруари 2011 г. — BIA Separations/Комисия

(Дело T-88/11)

2011/C 103/47

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BIA Separations d.o.o. (Любляна, Словения) (представители: G. Berrisch, lawyer, и N. Chesaites, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени мълчаливия отказ на Комисията от 10 декември 2010 г. за произнасяне по потвърдителното заявление на жалбоподателя за достъп до споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Европейската инвестиционна банка във връзка с Инструмента за финансиране с поделяне на риска (C(2008) 2181) и до проекта за решение на Комисията за изменение на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Европейската инвестиционна банка във връзка с Инструмента за финансиране с поделяне на риска (C(2008) 8058),

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно единствено правно основание като твърди, че Комисията е нарушила член 296 ДФЕС, тъй като не е отговорила на потвърдителното заявление на жалбоподателя за достъп до информация в рамките на срока, предвиден в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1).

(1) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 01, том 3, стр. 76

2.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/28

Жалба, подадена на 18 февруари 2011 г. — Andersen/Комисия

(Дело T-92/11)

2011/C 103/48

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Jørgen Andersen (Ballerup, Дания) (представители: M. F. Nissen и G. Van de Walle de Ghelcke, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1, параграф 2 от Решение на Комисията от 24 февруари 2010 г. по преписка за Държавна помощ C-41/08 (NN 35/08) — Договори за обществени услуги между датското министерство на транспорта и Danske Statsbaner (DSB) (ОВ L 7, 2011 г., стр. 1);

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания.

Първото правно основание е изведено от това, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагане на правото като е извела заключението, че датското правителство не е допуснало явна грешка в преценката относно класифицирането на връзката Копенхаген — Юстад като обществена услуга и като я е включило в режима на договорите за обществени услуги. Жалбоподателят счита, че тази връзка се експлоатира ефективно от участниците на пазара без субсидии и следователно не трябва да се включва в договор за обществена услуга.

Второто правно основание е изведено от това, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагане на правото като не е разпоредила връщане на несъвместимото свръхкомпенсиране, изплатено на DSB поради дивидентите, изплатени на неговия акционер — датската държава. Жалбоподателят счита, че изплащането от изцяло притежавано от държавата предприятие на дивиденти на държавата не е законосъобразен механизъм за компенсиране на несъвместими свръхкомпенсации.

Третото правно основание е изведено от това, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагане на правото като е приложила Регламент № 1370/2007 (1) вместо Регламент № 1191/69 (2). Жалбоподателят счита, че по отношение на незаконосъобразна държавна помощ Комисията трябва да прилага законодателството, което е в сила към момента на предоставяне на помощта.

(1) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1)

(2) Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, 1969 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25)

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2011.103.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 103

Издание на български език	Информация и известия	Година 54 2 април 2011 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2011/C 103/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 95, 26.3.2011 г.	1