7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/1

A.

като има предвид, че държавите-членки изпитаха най-тежката икономическа и социална криза от началото на процеса на европейска интеграция досега;

Б.

като има предвид, че поддържането на стабилна валута и разумните фискални политики доказаха своята стойност, като смекчиха последиците от кризата за Европа;

В.

като има предвид, че фискалната и паричната политика, както и мерките за стабилизиране във финансовия сектор бяха от ключово значение за стабилизирането на европейската икономика;

Г.

като има предвид, че координацията във времето на мерките от областта на фискалната политика и антикризисните мерки на равнище Г-20, ЕС и държави-членки допринесе за това да се избегне допълнително влошаване на положението;

Д.

като има предвид, че много държави-членки провеждаха проциклична фискална политика;

Е.

като има предвид, че истинска икономическа политика на равнище ЕС съществува само по отношение на паричната политика, и като има предвид, че са налице ограничения относно координацията на фискалната политика, която е предимно отговорност на държавите-членки;

Ж.

като има предвид, че цените на нефта, газа, минералните масла и други невъзобновяеми източници на енергия са изключително нестабилни, допринасят за дисбалансите в световен мащаб и бяха една от основните причини, възпрепятствали постигането на целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) за равнище на инфлация, по-ниско, но близко до 2 %, през 2008 г.; като има предвид, че в средносрочен план се очаква тези цени да нараснат, застрашавайки макроикономическата стабилност в еврозоната;

З.

като има предвид, че се очаква бюджетните дефицити на държавите-членки да нараснат с бързи темпове и да достигнат приблизително 7 % от БВП през 2010 г., вследствие на комбинираното въздействие на по-високи разходи, свързани с автоматични стабилизатори и дискреционни мерки за подпомагане на икономиката и финансовия сектор, както и по-ниски данъчни приходи; като има предвид, че се очаква определено подобряване по отношение на равнищата на дефицитите през 2011 г.; като има предвид обаче, че още преди кризата някои държави-членки многократно не успяваха да изпълнят критериите на Пакта за стабилност и растеж; като има предвид, че връщането към стабилна политика в областта на публичните финанси е от изключително важно значение и представлява предпоставка за стабилността на общата ни валута;

И.

като има предвид, че свързаните с кризата разходи бяха основната причина за повторното влошаване на състоянието на публичните финанси, при положение че преди кризата фискалните баланси на повечето държави-членки се бяха подобрили; като има предвид, че все пак трябва да се отбележи, че още преди кризата някои държави-членки се отличаваха с високи равнища на държавния дълг;

Й.

като има предвид, че беше необходима антициклична политика на публични разходи, за да се избегне още по-сериозен икономически спад, и че такава политика е все още необходима с цел осигуряване на икономическа стабилност; като има предвид обаче, че прекомерните структурни бюджетни дефицити и прекомерният държавен дълг сериозно възпрепятстват икономическия растеж и силно ограничават разходите в области като образование, грижи, иновации и обществени услуги;

К.

като има предвид, че създаването на еврозоната, въпреки че е желано, означава, че вече няма възможност за гъвкави национални политики в областта на валутните курсове;

Л.

като има предвид, че макар и при планирането на политиките да е почти невъзможно да се предвиди криза с такива необичайни размери, Пактът за стабилност и растеж беше разработен, за да се прилага в добри и в лоши времена, но много държави-членки пренебрегнаха задължението си съгласно Пакта да са подготвени за неблагоприятни обстоятелства;

М.

като има предвид, че глобализацията заставя еврозоната да започне да играе ефективна роля в глобалното икономическо и финансово управление;

Н.

като има предвид, че потенциалът на еврото не се използва достатъчно на глобално равнище, тъй като еврозоната няма нито добре определена международна стратегия, нито ефективно международно представителство;

1.

Изразява тревогата си относно настоящото и очакваното свиване на заетостта в Европейския съюз въпреки извънредните усилия, полагани в областта на паричната и фискалната политика; подчертава, че в допълнение към изключителните мерки за възстановяване, структурните реформи трябва да се засилят, а не да се спират, така че европейската икономика и европейския пазар на труда да бъдат укрепени и да са по-устойчиви на световните икономически сътресения;

2.

Приветства активната и гъвкава парична политика, провеждана от ЕЦБ от октомври 2008 г. насам във връзка с увеличеното предоставяне на ликвидност на кредитните институции;

3.

Изразява загриженост относно факта, че допълнителната ликвидност, предоставена от ЕЦБ и други централни банки, не беше използвана от всички банки за облекчаване на положението на промишлеността във връзка с ограниченото кредитиране и по-специално положението на малките и средните предприятия;

4.

Приветства засиленото сътрудничество между Съвета, ЕЦБ и Еврогрупата;

5.

Изразява загриженост относно икономическите последици за еврозоната от бързото обезценяване на щатския долар и на китайския юан, който беше изкуствено обезценен чрез незаконна интервенция на китайското правителство; изразява безпокойството си относно възможната поява на нов балон с цените на активите в Азия; призовава за по-засилен международен диалог по макроикономическите въпроси с цел коригиране на обменните курсове, така че да може да се постигне една по-балансирана световна икономика;

6.

Посочва, че целта за ценова стабилност може да бъде постигната само при адекватен подход към основните причини за инфлацията; в този контекст подчертава, че повишаването на инфлацията, което се наблюдаваше преди началото на финансовата криза, не беше предизвикано от прекомерно търсене на вътрешния пазар, а беше причинено от увеличението на цените на енергията и храните, суровините и финансовите и реалните активи;

7.

Изтъква факта, че дисциплината, основаваща се на задържане на ръста на заплатите, действа също така като спирачка на ръста на доходите на домакинствата и следователно на частното потребление; поради тази причина предупреждава за риска от поставянето на акцент предимно върху задържането на ръста на заплатите като начин за постигане на ценова стабилност и поддържане на конкурентоспособност; припомня, че засилената конкуренция в световен мащаб вече повлия за оказване на натиск за намаляване на възнагражденията, а същевременно по-високите цени на суровините и по-големите разходи за енергия намалиха покупателната способност на потребителите в ЕС; подчертава, че реалните заплати следва да нарастват със същия ритъм като печалбите от производството, за да се гарантира стабилност на разпределянето на приходите в дългосрочен план;

8.

Повтаря призива си за подобрена координация между Световната търговска организация (СТО), Международния валутен фонд (МВФ), Съвета за финансова стабилност и Групата на Световната банка с цел борба със спекулата и справяне с предизвикателствата, породени от икономическата криза;

9.

Припомня, че колебанията в обменните курсове представляват пречка за икономическото възстановяване в световен мащаб и че координацията на паричната политика е от съществено значение, за да бъде избегната появата на финансови дисбаланси, които могат да предизвикат макроикономическа нестабилност; призовава за световна конференция по въпросите на паричната политика, която да бъде организирана под егидата на МВФ с цел провеждане на световни консултации по тези въпроси;

10.

Споделя загрижеността на Комисията относно значителните неравенства във връзка с разходите за труд на единица продукция, равнищата на растеж на производителността, все по-неравномерното разпределение на доходи и богатство, текущите сметки и разликите между лихвените проценти в ЕС и еврозоната; изразява своето безпокойство относно липсата на ефективни механизми, с които да бъде предотвратено увеличаването на тези неравенства;

11.

Както е предложено в работния документ на службите на Комисията, който придружава съобщението на Комисията от 7 май 2008 г., озаглавено „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“ (COM(2008)0238), призовава Комисията да разработи инструменти и показатели за диагностика, за да извършва по-ефективно наблюдение и оценка на съответното икономическо развитие в държавите-членки, които обхващат многостранното наблюдение на разходите за труд на единица продукция, реалните обменни курсове, финансовите пазари и политиките, влияещи на конкурентоспособността;

12.

Отчита загрижеността, изразена от Комисията в нейния годишен доклад относно еврозоната за 2009 г., във връзка с натрупаните дисбаланси в еврозоната и със следните фактори, които Комисията определя като два основни източника на дисбаланси: от една страна, моделът за растеж, концентриран върху един конкурентоспособен експортен сектор, но без подкрепата на вътрешното търсене, е уязвим, и обратно, в някои страни с дефицит дисбалансите може да са приели формата на прекомерен натиск на вътрешното търсене, скок на цените на жилищата и прекомерно голям сектор на строителството; поради тази причина предлага Комисията да проучи възможните начини за ефективно подобряване на икономическото управление на еврозоната, включително създаването на нови механизми за предотвратяване на повторно прекомерно увеличаване на подобни дисбаланси в бъдеще и на несиметричните сътресения, за които те допринасят;

13.

Подчертава, че в своя годишен доклад относно еврозоната за 2009 г. Комисията ясно заявява, че установеният механизъм на политическо съгласуване в еврозоната не е функционирал добре по време на кризата; споделя възгледа на Комисията, че съществува неотложна необходимост от засилено и по-обхватно макроикономическо наблюдение за постигане на съгласуван отговор на кризата;

14.

Приветства използването на средствата, предоставени от ЕИБ, както и общия, но различен принос на държавите-членки в антицикличното разходване на публични средства по време на кризата, което беше използвано отчасти за компенсиране на ограничения размер на европейския бюджет; въпреки това отправя предупреждение относно прекомерното прибягване до ЕИБ, което би довело до заобикаляне на бюджетната процедура и би лишило Европейския парламент от възможността да даде своето становище относно ориентацията на поетите задължения за разходи; поради тази причина припомня, че ЕИБ следва да не се превръща в заместител на бюджета на ЕС;

15.

Изразява съгласие със становището на Комисията, че надзорът и регулацията на финансовите пазари, фискалната дисциплина, както и ограничаването на вътрешния и външния дефицит са от съществено значение за развитието на Икономическия и паричен съюз (ИПС);

16.

Подчертава необходимостта от всеобхватно прилагане на правилата на Пакта за стабилност и растеж, въпреки че отбелязва, че предвидените в него правила се отнасят единствено до бюджетния дефицит и държавния дълг; посочва, че този инструмент за фискална координация разглежда само частично основните причини за икономическите дисбаланси в рамките на еврозоната; поради това счита, че фискалната координация следва да надхвърля съществуващия обхват на Пакта за стабилност и растеж;

17.

Подчертава, че настоящата икономическа и финансова криза и засилената финансова координация между държавите-членки, които вече са приели еврото, не следва да породи капсулиране на еврозоната;

18.

Потвърждава становището си, че икономическата координация следва да се реализира под формата на интегрирана европейска стратегия в областта на икономиката и заетостта, изградена въз основа на бъдещата стратегия „ЕС 2020“, интегрираните насоки, стратегията за устойчиво развитие и програмите за конвергенция и стабилност;

19.

Изразява дълбоката си загриженост във връзка с неустойчивото равнище на държавния дълг и прогнозираното му бързо увеличаване през 2010 и 2011 г.;

20.

Подчертава значението на ефективното използване на новите разпоредби, предвидени в член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел да се подобри икономическата координация и управление в еврозоната; с интерес очаква приемането на конкретни предложения от страна на Комисията и председателя на Еврогрупата във връзка с това;

21.

Приветства първия годишен доклад на Европейския консултативен съвет за статистическо управление и изразява съгласие, наред с другото, с неговото заключение, че следва да се положат усилия за правно утвърждаване на професионалната независимост на националните статистически органи в тези държави-членки, в които тя все още не е постигната; с интерес очаква оценка на Комисията (Евростат) в контекста на годишния мониторинг на спазването на Кодекса на европейската статистическа практика, както се предвижда в препоръката на Комисията относно независимостта, интегритета и отчетността на националните и общностните статистически органи (COM(2005)0217 окончателен);

22.

Изразява загриженост във връзка с намалената способност на държавите-членки да противодействат на икономическите трудности и да допринесат за неотложно необходимите инвестиции в знания, модернизацията на промишления сектор и устойчивото развитие;

23.

Изразява съгласие, че като увеличава гъвкавостта на рамката, преразгледаният Пакт за стабилност и растеж предоставя подходящи инструменти за координиране на „стратегии за излизане от кризи“ и за осигуряване на достатъчно възможности за маневриране по време на икономически спадове, с цел да се позволи укрепването на икономическото възстановяване; счита обаче, че след излизането от сегашната рецесия е необходимо, при спазване на реформирания Пакт за стабилност и растеж, да се засили предпазният лост на пакта, с цел да се гарантира, че държавите-членки действително се въздържат от проциклични политики по време на периоди на растеж;

24.

Подчертава, че когато оценява програмите за стабилност и сближаване на държавите-членки, Комисията следва да се ръководи от своите заключения в съобщението „Дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика“ (COM(2009)0545);

25.

Подкрепя използването от страна на Комисията на процедурата при прекомерен дефицит с цел намаляване на бюджетния дефицит и подчертава значението на стартирането на своевременни, амбициозни, конкретни и количествено измерими програми за балансиране на публичните финанси в държавите-членки през 2010 г. и 2011 г.;

26.

Изразява изключителна загриженост за развитието на положението във връзка с дефицита в Гърция; призовава да се извлекат поуки от него при бъдещите разширявания на еврозоната, особено по отношение на качеството на статистическите данни;

27.

Счита, че за разрешаването на трудностите при поддържането на публичните финанси на първо място следва да бъдат отговорни самите държави-членки, по-специално чрез една по-подходяща фискална политика; призовава държавите-членки да ускорят своите реформи с решителни политически действия за запълване на липсите на устойчивост, предизвикани от висока степен на задлъжнялост и разходи, свързани със застаряването на населението;

28.

Подчертава, че държавите-членки се затрудняват да въведат порядък в своите финанси поради някои недостатъци при изграждането на ИПС и в определена степен, икономическата политика на някои държави – членки на еврозоната, както и трети партньори; отново изразява убеденост, че е необходимо да се разшири действащият механизъм за координиране на политиката в еврозоната, по-специално с оглед на справянето с настоящи и бъдещи икономически дисбаланси и различия в рамките на еврозоната; изразява съжаление в тази връзка относно липсата на обвързващи ангажименти между правителствата за налагане на координация в еврозоната;

29.

Призовава Комисията да предложи пакет от мерки за подпомагане на постигането на баланс в публичните сметки на държавите-членки и за финансиране на публични инвестиции чрез:

30.

Отново заявява, че при определянето на националните си бюджети правителствата на държавите-членки следва да спазват интегрираните насоки и отправените към всяка страна специфични препоръки, както и да отчитат цялостната бюджетна ситуация в еврозоната; различните национални данъчни календари и основните предположения, ползвани за изготвянето на залегналите в основата им прогнози, следва да бъдат хармонизирани с цел избягване на несъответствията в резултат на различни макроикономически прогнози (отнасящи се, например, до глобалния растеж, растежа в ЕС, цената на барел петрол и лихвените проценти) и други параметри;

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да работят за създаване на инструменти, които да засилят съпоставимостта на националните бюджети по отношение на разходите за различни категории;

32.

Призовава Комисията да направи конкретно предложение във възможно най-кратък срок относно начина, по който финансовият сектор да допринесе за поемането на разходите, причинени от кризата;

33.

Призовава ЕЦБ, Комисията и държавите-членки от еврозоната да насърчават процеса на икономическа и парична интеграция в рамките на ЕС и да подкрепят разширяването на еврозоната;

34.

Призовава ЕЦБ да поддържа усилията на държавите-членки извън еврозоната за въвеждане на еврото, особено по отношение на държави-членки, доказали своята способност да упражняват добра и стабилна фискална дисциплина;

35.

Припомня, че кризата не е извинение за отлагане на решаването на проблема с изменението на климата и влошаването на околната среда; подчертава, че отлагането на действията би могло да струва скъпо, както от икономическа, така и от екологична гледна точка и че повишаването на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите, придружено от ориентиране към устойчиви възобновяеми източници, е най-добрият начин да се намали зависимостта от ограничени ресурси и същевременно да се разкрият нови работни места в модерни и екологично устойчиви промишлени сектори;

36.

Призовава държавите-членки и Комисията категорично да увеличат усилията си в тази посока и изисква ЕЦБ и Комисията да включат този въпрос в редовния си икономически доклад;

37.

Призовава Еврогрупата да предприеме необходимите мерки за улесняване на присъединяването към еврозоната на държавите-членки, които желаят това и отговарят на условията за присъединяване;

38.

Отново изразява становището, че въпреки кризата е постигнат известен напредък в усилията за постигане на общо международно представителство на еврозоната;

39.

Счита, че политическата програма на ИПС ще бъде повлияна, наред с другото, от предизвикателствата, поставяни от бързо развиващите се азиатски икономики; изразява съжаление по повод липсата на напредък в подобряването на външното представителство на еврозоната въпреки увеличаващата се роля на еврото като резервна валута в глобален мащаб; подчертава, че еврозоната трябва да изгради международна стратегия, съизмерима с международния статут на нейната валута;

40.

Посочва също така, че е необходимо справяне с глобалните дисбаланси, свързани с колебанията в обменните курсове между, наред с другите, щатския долар и китайския юан, и еврото, с цел избягване на бъдещи финансови кризи; приканва Еврогрупата, Съвета и ЕЦБ съответно да ускорят координацията на своите действия, свързани с политиката в областта на обменните курсове;

41.

Подчертава значението на заключенията на Г-20 относно дисбалансите в световен мащаб и за това какво всяка икономическа област трябва да направи, за да балансира своята икономика; подчертава значението на обменните курсове при подготовката на предстоящите срещи на високо равнище на Г-20; изразява становището си, че тази подготовка следва да бъде по-прозрачна в рамките на ЕС и че Парламентът следва да бъде информиран;

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки, както и на Еврогрупата, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/7

A.

като има предвид, че между 10 и 12 милиона роми продължават да страдат от сериозна систематична дискриминация и, в много случаи, от тежка бедност и социална изолация; като има предвид, че мнозинството от европейските роми станаха граждани на ЕС след разширяванията през 2004 г. и 2007 г., поради което те и техните семейства се ползват от правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки;

Б.

като има предвид, че положението на европейските роми, които отдавна са представени в много европейски държави, е различно от това на европейските национални малцинства, което оправдава прилагането на конкретни мерки на европейско равнище;

В.

като има предвид, че много роми и ромски общности, решили да се установят в държава-членка на ЕС, различна от тази, на която те са граждани, се намират в особено уязвимо положение;

Г.

като има предвид, че ЕС разполага с разнообразни инструменти, които може да бъдат използвани за борба с изолацията на ромите, като например новата възможност, осигурена в рамките на Структурния фонд, за насочване на до 2 % от общия размер на средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за жилищни разходи в полза на маргинализираните общности, която ще се осъществи през 2010 г., или съществуващите възможности в рамките на Европейския социален фонд;

Д.

като има предвид, че Директива 2000/43/ЕО на Съвета не е транспонирана по съответния начин или приложена изцяло от всички държави-членки;

Е.

като има предвид, че Европейският съюз се ангажира нееднократно да насърчава активно принципите на равните възможности и социалното приобщаване по отношение на ромското население в Европа;

Ж.

като има предвид, че през изминалата година се констатира значително засилване на антициганските настроения в средствата за масово осведомяване и в изказванията на политици в някои държави-членки на ЕС, както и нарастващ брой случаи на насилие над роми, мотивирано от расизъм;

З.

като има предвид, че напредъкът в борбата срещу дискриминацията на ромите посредством гарантиране на правата им на образование, трудова заетост, здравеопазване и осигуряване на жилище, е бавен и неравномерен както в държавите-членки, така и в страните кандидатки;

И.

като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на лицата, които са изправени пред различни форми на дискриминация;

Й.

като има предвид, че трябва де се увеличи представителството на ромите в правителствените структури и в публичната администрация в държавите-членки;

1.

Осъжда появата в последно време на антицигански настроения (фобия, свързана с ромите) в няколко държави-членки на ЕС под формата на редовни случаи на изказвания, внушаващи омраза, и нападения срещу роми;

2.

Счита, че борбата срещу дискриминацията на ромите, които представляват паневропейска общност, изисква цялостен подход на европейско равнище;

3.

Изразява своята загриженост във връзка с дискриминацията, на която са подложени ромите в сферата на образованието (в частност сегрегацията), осигуряването на жилища (в частност случаите на принудително напускане на жилището и условията на живот под нормалните стандарти, често в гета), трудовата заетост (особено ниския процент на работещите сред тях) и равния достъп до системите на здравеопазването и други обществени услуги, както и изключително ниското равнище на тяхното участие в политическия живот; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че разпоредбите за равни възможности се спазват стриктно при прилагането на оперативните програми, така че проектите да не укрепват пряко или косвено сегрегацията и изолацията на ромите; подчертава, че на 10 февруари 2010 г. прие доклад относно допустимостта на интервенции в сектора на жилищното строителство, осъществявани в полза на маргинализирани общности, който предвижда интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на уязвими групи в рамките на ЕФРР, и призовава за спешно прилагане на ревизирания регламент, така че държавите-членки да могат активно да използват тази възможност; в този контекст счита, че жилищното настаняване е предварително условие за гарантиране на ефективно социално приобщаване; призовава Комисията да гарантира, че ромите имат достъп до неотдавна приетия Механизъм за микрофинансиране, с цел подпомагане на интеграцията им на пазара на труда;

4.

Признава, че въпросите за пълните права и задължения като граждани и социално-икономическото участие на ромите се обуславят от история, изпълнена с дискриминация и социално заклеймяване; счита, че интеграционният подход към приобщаването на ромите трябва да се допълни с новаторски мерки, за да се преодолее дискриминацията от миналото и дискриминацията в настоящето; призовава Комисията да обърне дължимото внимание на този аспект в подхода си към приобщаването на ромите;

5.

Счита, че ЕС и държавите-членки носят обща отговорност за насърчаването на приобщаването на ромите и защитата на основните им права, като европейски граждани, и трябва спешно да увеличат усилията си за постигане на видими резултати в тази област; призовава държавите-членки и институциите на ЕС да подкрепят необходимите мерки, за да се създаде подходяща социална и политическа среда за реализиране на мерките за приобщаване на ромите, например чрез подкрепа за публични образователни кампании за увеличаване на търпимостта на населението, което не е от ромски произход, спрямо ромската култура и интеграция, както в държавата, чиито граждани са ромите, така и в европейската държава, в която пребивават те;

6.

Приветства заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси относно приобщаването на ромите, приети в Люксембург на 8 юни 2009 г., които интегрират общите основни принципи за приобщаване на ромите, и приканва Комисията и държавите-членки да ги вземат предвид, „когато изготвят и прилагат политики за защита на основните права, поддържане на равенството между половете, борба с дискриминацията, бедността и социалното изключване, и да осигурят достъп до образование, жилищно настаняване, здравеопазване, заетост, социални услуги, правосъдие, спорт и култура, и също в отношенията на ЕС с трети държави“; приветства искането до Комисията да „направи конкретни стъпки за повишаване на ефективността на общностните инструменти и политики, свързани с приобщаването на ромите“;

7.

Изразява дълбоко съжаление относно факта, че с оглед на неотложността на въпроса Европейската комисия досега не е отговорила на искането му от 31 януари 2008 г. да изготви Европейска стратегия за ромите в сътрудничество с държавите-членки, с цел по-добро координиране и насърчаване на усилията за подобряване на положението на ромското население;

8.

Следователно още веднъж призовава Европейската комисия да разработи всеобхватна Европейска стратегия за приобщаване на ромите като средство за борба срещу социалното изключване и дискриминиране на ромите в Европа;

9.

Очаква с нетърпение съобщението на Комисията да бъде представено след края на следващата европейска среща на най-високо равнище за ромите, на която ще бъдат проучени съществуващите политики и инструменти за подобряване на процеса на приобщаване на ромите и факторите, на които се дължи незадоволителният напредък до момента; призовава в съобщението да бъдат включени ясни цели и механизми за бъдещото изготвяне на политики по отношение на ромите;

10.

Призовава новите членове на Комисията да превърнат в приоритет свързаните с ромите въпроси, които са включени в техните ресори, като в същото време отдават предимство на създаването на ефективна система на съгласуване помежду им и между генералните дирекции, за да се предприемат мерки на европейско равнище по въпросите, свързани с ромите; призовава Комисията да определи един от своите членове за отговорник по координирането на политиката по отношение на ромите;

11.

Насърчава институциите на ЕС да включат ромските общности, като се започне от равнището на обикновените хора и се стигне до международни неправителствени организации (НПО), в процеса на разработване на всеобхватна политика на ЕС по отношение на ромите, включително във всички аспекти на планирането, прилагането и надзора, както и да използва натрупания опит от Десетилетието на ромското приобщаване (2005-2015 г.), Плана за действие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и препоръките на Съвета на Европа, Организацията на обединените нации и самия Парламент; призовава за мобилизирането на ромската общност, така че политиките на приобщаване да могат да бъдат прилагани съвместно, тъй като те могат да бъдат успешни само ако всички засегнати страни участват пълноценно в тях;

12.

Призовава Комисията да възприеме хоризонтален подход по въпросите, свързани с ромите, и да разработи допълнителни предложения, за да осигури съгласуваност на политиките на европейско равнище по отношение на социалното приобщаване на ромите, да подтикне държавите-членки да положат по-големи усилия за постигането на видими резултати, да насърчи извършването на критичен анализ на неуспехите на политиката, да улесни обмена на най-добри практики между държавите-членки и да използва всички поуки от Пилотния проект за ромите, които трябва да бъдат внедрени в основните политики;

13.

Насърчава организаторът на срещата и ЕС да определят ясни политически последващи действия във връзка със заключенията от срещата, за да се избегне повтарянето на ситуации от миналото, в които не бяха приети нито политически заключения, нито конкретни предложения; счита, че срещата не трябва да има декларативен характер, а да се съсредоточи върху стратегически ангажименти по отношение на политиките, които показват политическа воля за намаляване на дистанцията между ромските общности и населението, което представлява мнозинството в съответната държава;

14.

Настоятелно призовава Комисията и Съвета да използват съществуващите инициативи от типа на Десетилетието на ромското приобщаване, за да повишат ефикасността на усилията в тази област;

15.

Счита за изключително важно да бъде създадена комплексна програма за развитие, едновременно насочена към всички свързани области на политиката и позволяваща пряка намеса в районите на гетата, които се борят със сериозни структурни недостатъци;

16.

Подчертава, че мерките срещу дискриминацията са недостатъчни сами по себе си като средство за улесняване на социалното приобщаване на ромите, а са необходими съгласувани усилия на Общността със стабилно правно основание, за да се координират мерките на институционалните и обществените заинтересовани страни и съответните страни да бъдат принудени да спазват собствените си обещания; следователно приема също така необходимостта от ясен законодателен ангажимент и достоверни бюджетни средства;

17.

Препоръчва Съветът да приеме обща позиция относно финансирането от структурните и предприсъединителните фондове, отразяваща европейски политически ангажимент за използване на възможностите на тези фондове за насърчаване на приобщаването на ромите, и за да се гарантира, че общите основни принципи за приобщаване на ромите се вземат предвид при всяко преразглеждане на съответните оперативни програми, като се гледа напред и към следващия програмен период; настоятелно призовава Комисията да анализира и извърши оценка на социалните последици до момента от инвестициите, за които се използват предприсъединителните и структурните фондове, насочени към уязвими групи, да очертае заключения и да разработи нови стратегии и правила, ако това се счита за необходимо в тази област;

18.

Подчертава, че страните кандидатки трябва да бъдат включени възможно най-скоро в усилията за приобщаване на ромите на европейско равнище, тъй като преговорите за присъединяване предлагат уникална възможност да бъде предизвикана значителна промяна в отношението на правителствата към ромите;

19.

Подчертава, че държавите-членки трябва да гарантират, че всички мерки, имащи пряко или косвено въздействие върху гражданите на ЕС от ромски произход, са съобразени с принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с директивата за равенство между расите, която изрично забранява пряката и косвената дискриминация; изразява загриженост във връзка със случаите на насилствено репатриране на роми в някои страни от Западните Балкани, където те може да бъдат оставени без подслон и да бъдат подложени на дискриминация в областта на образованието, социалната защита и заетостта, и призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да гарантират, че се спазват основните права, включително чрез предоставяне на съответната помощ и мониторинг;

20.

Подчертава несигурното положение на много роми, които при упражняването на своята свобода на движение в рамките на Съюза са мигрирали в друга държава-членка на ЕС; изтъква, че всякакви мерки, предприети по отношение на тези групи, трябва да бъдат в съответствие с европейските стандарти и законодателство, и призовава Комисията и държавите-членки да установят дали има нужда от координиран европейски подход;

21.

Подчертава важността на това да се осигури участието на местните органи с цел да се гарантира ефективното прилагане на усилията за насърчаване на приобщаването на ромите и борбата срещу дискриминацията; призовава Комисията да разработи препоръки за държавите-членки с цел да бъдат насърчени местните органи да използват по-добре възможностите на структурните фондове за насърчаване на приобщаването на ромите, включително обективен мониторинг на изпълнението на проектите;

22.

Подчертава важността на организации на ромите на общностно равнище като ключов фактор за успеха на политиките за социално приобщаване и необходимостта от активно участие на представители на ромите във всички инициативи, насочени към насърчаването на техните права и приобщаването на техните общности; счита, че е налице необходимост от дългосрочни стратегии за изграждане на професионалните и организационните способности на ромите и развитие на ромските човешки ресурси като хоризонтален приоритет; подчертава, че политическата независимост и оправомощаването на самостоятелните организации на ромите по отношение на финансовите, академичните и човешките ресурси е жизненоважно за ускоряването на социалното приобщаване на ромите;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, Съвета на Европа и ОССЕ.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/11

1.

Отбелязва, че за 2011 г. многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. предвижда общо равнище на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) в размер на 142,629 милиарда евро, което представлява възможно максимално увеличение от само 0,83 % спрямо бюджета за 2010 г., приет от Европейския парламент (141,453 милиарда евро под формата на БКПЗ); отбелязва, че равнището на бюджетните кредити за плащания (БКП) е определено на 134,263 милиарда евро, което представлява увеличение от 9,2 % спрямо бюджета за 2010 г. (122,937 милиарда евро под формата на БКП); припомня, че тези суми представляват едва около 1 % от БНД на ЕС и са значително по-ниски от определените в настоящото решение за собствените ресурси;

2.

Посочва, че разликата между БКПЗ и БКП в МФР възлиза на 8,366 милиарда евро; припомня, че въпреки разликата от само 6,689 милиарда евро в МФР за 2010 г., приетият за 2010 г. бюджет отчита разлика от 18,515 милиарда евро вследствие на допълнителните намаления на плащанията; отново изразява загриженост по отношение на нарасналите разлики между БКПЗ и БКП, които създават дефицит в дългосрочен план, и подчертава, че в хода на бюджетната процедура ще направи всичко възможно да поддържа тези разлики на устойчиво и управляемо равнище;

3.

Припомня, че освен съображенията относно горните граници на МФР за оставащите години (2011-2013 г.), бюджетният орган беше задължен да преразгледа МФР неколкократно, тъй като тя не позволяваше на ЕС да реагира по подходящ и задоволителен начин на различните предизвикателства, които възникнаха през последните години; отново изразява убеждението си, че задълбоченият преглед и преразглеждане на МФР са крайно необходими; призовава Европейската комисия да публикува своя доклад относно действието на настоящото МИС и относно средносрочния преглед на МФР съгласно декларации 1 и 3 към МИС от 17 май 2006 г., придружен от конкретни предложения за актуализиране и преразглеждане на настоящото МИС преди края на първата половина на 2010 г.;

4.

Посочва, че бюджетът за 2011 г. е четвъртият от седемте бюджета в рамките на настоящата МФР, и подчертава, че точка 37 от МИС относно използването на маржа от 5 % законодателна гъвкавост сега е напълно логична, тъй като двете направления на бюджетния орган имат по-ясен поглед върху пропуските и положителния напредък по съществуващите програми; припомня, че независимо от разпоредбите на МИС гарантирането на подходящо равнище на гъвкавост в бюджета на ЕС е предпоставка за неговото ефективно усвояване в полезна насока; очаква, с оглед постигането на по-голяма гъвкавост, регламентът на Съвета относно МФР да бъде приет въз основа окончателния вариант на COM(2010)0072 окончателен, а МИС – въз основа окончателния вариант на COM(2010)0073 окончателен;

5.

Посочва, че засилването на редица политики на равнището на ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон логично следва да предполага наличието на допълнителен финансов капацитет за ЕС;

6.

В контекста на средносрочния преглед на програмите, които са предмет на съвместно вземане на решение, изисква от Комисията да му представи обстоен преглед на отражението върху бюджета по всички функции;

7.

Приветства факта, че според изготвената през юли 2009 г. собствена оценка на Комисията повечето справки за дейността, придружаващи предварителния проект на бюджета за 2010 г., съдържат ясна и стегната обосновка за добавената стойност на ЕС и включват конкретни, измерими, постижими, относими, срочни (SMART) и свързани с резултатите цели и показатели; въпреки това подчертава, че е необходимо да се подобри качеството на резултатите в областта на разходите и да се използват по-пълноценно резултатите от оценките; изразява съжаление, че промените в размера на бюджетните кредити рядко се обосновават посредством данните за резултатите; в тази връзка очаква от Комисията да внесе съответните подобрения в своите справки за дейността за 2011 г.;

8.

Подчертава, че подобренията, които все още са необходими в тази връзка и в частност по отношение на генералните дирекции, работещи в областта на външните отношения и предприсъединяването, са изключително важни както за гарантирането на по-добре информиран процес на вземане на решения от бюджетния орган, така и за извличането на максимална полза от въвеждането на бюджет, основан на дейности, и на стратегическо планиране и програмиране в рамките на Комисията, особено като се вземат предвид новите задачи и предизвикателствата, които Договорът от Лисабон предвижда;

9.

Припомня, че ЕС съумя, в рамките на ограниченията на МФР, да допринесе с известна европейска добавена стойност в допълнение към усилията на национално равнище за борба с икономическата и финансова криза посредством приемането на Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), но отбелязва, че общото икономическо положение в ЕС все още не е задоволително;

10.

Подчертава, че младите хора са изключително важни за настоящето и бъдещето на ЕС и трябва да им се обърне специално внимание при определянето на нашите средносрочни и дългосрочни приоритети; изтъква, че младите хора са в основата на социални и интегриращи стратегии, както и че способността за иновации е ключов ресурс за развитието и растежа, на който ЕС следва да разчита; припомня, че процесът на инвестиране в младите хора и в образованието означава инвестиране в настоящето и бъдещето, както е изтъкнато в „Стратегията на ЕС за младежта“, както и че тази координирана мултидисциплинарна инвестиция трябва да бъде започната незабавно като обхващаща съвкупност от политики тема;

11.

Подчертава, че политиката за младите хора трябва да бъде определена в широк смисъл и да обхваща способността на отделните лица да променят положението и статута си неколкократно през целия си живот, като преминават без ограничения в различни среди като стажове, академична или професионална дейност и професионално обучение; една от целите следва да бъде преходът от образователната система към пазара на труда;

12.

Вярва, че трябва да бъдат въведени инструменти за насърчаване на изучаването на езици и на междукултурния диалог, които да образуват ядрото на предприетите от публичния сектор мерки по отношение на младите хора; те могат да повишат обществената осведоменост по европейските въпроси, като целта е придобиването на все по-дълбока европейска идентичност;

13.

Припомня значението на иновациите и на програмата за цифровите технологии за икономическото развитие и създаването на работни места в Европа и изтъква, че следва да се обърне специално внимание на новите умения, като например електронните умения и свързаните с предприемачеството аспекти; подчертава, че приоритетите на изследователската дейност, иновациите и програмата за цифровите технологии са решаващи елементи за устойчиво развитие в Европа и припомня значението на някои програми, които допринасят за тази цел, като например Европейския институт за иновации и технологии;

14.

Изразява убеденост, в контекста на забавянето на световната икономика, че ЕС следва да съсредоточи усилията си върху активната подкрепа за иновационните и в частност за зелените технологии, които дават съществен принос за преодоляването на икономическата криза, осигуряването на пазарен достъп за МСП и за утвърждаването на ЕС като водеща устойчива и конкурентоспособна икономика; отбелязва, че безпроблемното изпълнение на програмите за научноизследователска и развойна дейност следва да бъде гарантирано, за да се постигне тази цел;

15.

В тази връзка подчертава, че МСП играят решаваща роля в развитието на структурно необлагодетелстваните региони и особено в селските райони, и по този начин стимулират икономиката в целия ЕС; поради тази причина изтъква необходимостта от стартиране на повече пилотни проекти за МСП за развитието на селските райони;

16.

В тази връзка припомня, че има голяма вероятност иновационните резултати в научните изследвания да окажат решаващо въздействие по отношение на икономическата дейност, и счита, че понастоящем ЕС следва да има пълна готовност да предостави необходимите финансови стимули на всяко равнище на управление - национално, регионално или местно; смята, че тази европейска добавена стойност, заедно с националните усилия за подкрепа на научноизследователските дейности, ще породи засилен ефект на разпростиране в полза на всички държави-членки;

17.

Подчертава, че мобилността, в качеството й на свобода, заложена в Договорите, и ключово условие за функционирането на истински вътрешен пазар в рамките на ЕС, трябва да се разглежда като една от предпоставките за всички действия за подкрепа в полза на младежта; поради това подчертава, че е важно бюджетът на ЕС да бъде структуриран така, че да отразява, наред с другото, увеличаването на мобилността на младите хора;

18.

Подчертава, че транспортът представлява съществен елемент на европейската икономика, позволяващ мобилността на хора, стоки и знания през границите; подчертава, че транспортът е средство за постигане на равенство и социална мобилност, особено за младите хора, тъй като създава възможности и подобрява обмена в областта на знанието и обучението;

19.

Счита, че подкрепата за предприемачеството и МСП е крайъгълен камък на политиката на ЕС за младежта и иновациите; изразява убеденост, че е необходимо да се потвърди подкрепата за всички програми и инструменти, насочени към насърчаване на предприемачеството и в селските райони, осигуряване на подкрепа в началните фази за новосъздадени предприятия, както и обмен на опит между младите предприемачи; в тази връзка припомня ролята, която играе инициативата Small Business Act за улесняване на достъпа на МСП до финансиране и обществени поръчки и за насърчаване на техните умения и способност за иновации; припомня, че е представил няколко пилотни проекта и подготвителни действия през последните години с цел подпомагане на младите предприемачи, насърчаване на взаимовръзките между МСП и подобряване на мобилността на работниците, и подчертава, че ще следи отблизо законодателните предложения, които ще бъдат представени след приключването на тези проекти и дейности;

20.

Като има предвид важната роля, която младите хора ще трябва да играят във възстановяването от настоящата финансова и икономическа криза, счита, че насърчаването на равните възможности и по-успешното улесняване на прехода от образователната система към интеграцията на пазара на труда следва да се подчертаят и подобрят, също така в рамките на Европейския социален фонд, тъй като ЕС вече не може да си позволи най-вече младите хора да страдат от бедност, лоши образователни системи и висока безработица;

21.

Припомня, че 2011 г. беше определена за Европейска година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция, а 2010 г. – за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване; изтъква, че доброволческата дейност играе решаваща роля в множество различни и разнообразни сектори, като например образованието, здравеопазването, социалните грижи и политиката за развитие, и че може да даде на гражданите нови умения и способности, като по този начин повиши тяхната пригодност за заетост и спомогне за социалното приобщаване;

22.

Посочва, че изменението на климата оказва въздействие върху околната среда, икономиката и обществото в Европа; в този контекст подчертава значението на един интегриран и съгласуван подход на равнището на ЕС за подкрепа и засилване на мерките на национално, регионално и местно равнище; счита, че е необходимо да се изготвят допълнителни подходящи политически решения и да се разработи база от знания, която да се предоставя и на други държави; отново изразява убеждението си, че бюджетът на ЕС все още не отразява задоволително този общ контекст, за да се постигне смекчаване на последиците от изменението на климата;

23.

Счита, че тези приоритети представляват общо усилие да се отдаде предпочитание на гражданите на ЕС, което следва да остане един от приоритетите на ЕС;

24.

Подчертава значението на транснационалното сътрудничество на регионите в рамките на Еврорегионите и тяхното значение за задълбочаването на европейската интеграция; поради тази причина призовава за създаването на повече пилотни проекти за насърчаване на трансграничното икономическо, социално и културно сътрудничество между регионите в рамките на ЕС;

25.

Приветства работния документ на Комисията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“ (2), който очертава три основни движещи сили за бъдещето на ЕС, като в същото време търси отговор на истинските предизвикателства, които ЕС трябва да посрещне, като основа на широко обсъждане на икономическата стратегия на ЕС; вярва, че тази стратегия следва да наблегне в по-голяма степен върху борбата срещу безработицата; въпреки това подчертава, във връзка с определените за бюджета за 2011 г. приоритети, че трябва да бъдат взети ясни и активни мерки, за да се придаде по-голяма същност на стратегията „ЕС 2020“, особено в областта на изменението на климата, околната среда и социалните политики, и твърдо заявява, че тази стратегия следва да не се превръща в поредното неясно контролно табло с чисто ориентировъчен характер за държавите-членки; отказва да повтори разочароващия опит с Лисабонската стратегия, при който Съветът съкращаваше систематично бюджетните редове за подкрепа на усилията, които бяха в съответствие с приетата стратегия;

26.

Следователно призовава да се поемат ясни и амбициозни финансови ангажименти в рамките на бюджетната процедура, в съответствие с тези приоритети, за да се проправи път за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ и да се демонстрира готовността на ЕС да поеме инициативата по тези важни въпроси; очаква предложението на Комисията за проектобюджет да отговаря на тези амбиции и посочва, че би съжалявал, ако се пропусне възможността за стартирането на бюджетната процедура по начин, съответстващ на предстоящите предизвикателства;

27.

Изтъква, че възнамерява да използва всички средства, предвидени в МИС от 17 май 2006 г., за мобилизирането на финансиране за тези приоритети, и подчертава, че това финансово усилие може да наложи пренасочването на средства от други инструменти или програми; счита, че тази инициатива следва да се основава не само на количествен мониторинг на съществуващите програми, но и на внимателен и задълбочен качествен мониторинг; счита, че комисията по бюджети следва да разчита на работата, извършена от специализираните комисии на ЕП в тази връзка, като по този начин подобри качеството на своите разходи и увеличи европейската добавена стойност, което е от съществено значение в условията на ограничени публични финанси;

28.

Счита, че е необходимо ясно и цялостно представяне на бюджета на ЕС, и възнамерява да следи отблизо финансовото програмиране и промените, направени с последните значими бюджетни споразумения; приветства по-доброто представяне от страна на Комисията на документацията й във връзка с финансовото програмиране и призовава за допълнителни пояснения относно разпределението между оперативните и административните разходи; като признава, че в някои случаи тази разлика трудно може да бъде направена, припомня, че адекватните административни разходи са необходими за изпълнението на програмите;

29.

Припомня, че финансирането на тези приоритети чрез евентуалното преразпределяне на финансови средства не трябва да бъде в ущърб на основните политики на ЕС, като например политиката на сближаване, структурните политики или общата селскостопанска политика; изтъква, че със своята уникална структура на многостепенно управление и своя хоризонтален характер политиката на сближаване играе централна роля в плана на ЕС за икономическо възстановяване и е предопределена да играе важна роля в изпълнението на стратегията „ЕС 2020“, като задълбочава субсидиарността посредством подхода „отдолу нагоре“ и като засилва приемането и мобилизиране на подкрепа от страна на гражданите на Съюза; изтъква, че тези политики отговарят на един от основополагащите принципи на ЕС, а именно социалното приобщаване и солидарността между държавите-членки и регионите;

30.

Подчертава, че според него текущата първа процедура съгласно правилата на новия договор дава по-голяма възможност за упражняване на пълен парламентарен контрол върху бюджета на ЕС като цяло, и изтъква, че не възнамерява да ограничи своите бюджетни правомощия;

31.

Припомня, че редица политики и мерки, които съставляват ЕПИВ, попадат в обхвата на тази функция, заедно с голям брой многогодишни програми (ПКИ, РП7, трансевропейски мрежи и др.), които ще са достигнали зрялост през 2011 г.; призовава Комисията да представи доклад за последващите действия във връзка с изпълнението на ЕПИВ, включително за мерките, възложени на ЕИБ;

32.

Подчертава, че с оглед на стратегията „ЕС 2020“ приоритетите за 2011 г. ще бъдат финансирани основно от тази функция и че разширяването на областите на компетентност на ЕС (например по отношение на космическата политика и туризма) вследствие на Договора от Лисабон вероятно ще има отражение върху бюджета; подчертава, че космическата политика, която се стреми да насърчава европейския напредък в областта на науката, технологиите и екологията, както и конкурентоспособността на промишлеността, изисква реални финансови усилия както от страна на ЕС, така и на държавите-членки; изтъква в частност необходимостта от конкретни предложения по отношение на адекватното финансиране на ГМОСС;

33.

Счита, че като се съсредоточава върху образованието и професионалното обучение, програмата за обучение през целия живот подкрепя необходимите усилия по отношение на младите хора, особено във връзка с техния достъп до самостоятелност; подчертава, че тази програма следва да обхваща дейностите, предвидени в началото на програмния период, и да интегрира евентуалните нови промени, като наред с другото позволява установяването на ясна връзка между образованието и пазара на труда, които са от решаващо значение за икономическото развитие и възстановяване; подчертава искането, което вече беше одобрено от Парламента, да се постигне напредък с конкретна програма за мобилността, наречена „Еразъм Първо работно място“, чиято цел е насърчаването на първите работни места за младите хора;

34.

Припомня, че в контекста на икономическото възстановяване на Европа инвестициите в транспорта, най-вече чрез инвестиции в TEN-T, играят ключова роля за стимулирането на растежа и заетостта, както и за насърчаването на икономическите и екологичните интереси на Европа; в тази връзка придава голямо значение на инвестициите в безопасността на транспорта във всичките му видове;

35.

Припомня, че финансирането на други съществени елементи все още стои на дневен ред и ще трябва да бъде взето предвид и договорено в хода на бюджетната процедура, въпреки че тези елементи не са били предвидени в МФР за 2011 г.: прилагане на пакета от мерки за финансовия надзор, който включва създаването Европейска система за финансов надзор (ЕСФН); финансиране за извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ (75 милиона евро през 2011 г.), което беше финансирано от инструмента за осигуряване на гъвкавост през 2010 г., както и финансиране на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (10 милиона евро през 2011 г.);

36.

Ето защо е изключително обезпокоен от рязкото намаляване на бюджетните кредити, предвидено в МФР, което представлява огромен спад от 1,875 милиарда евро спрямо бюджета за 2010 г.; осъзнава, че финансирането на ЕПИВ отчасти обяснява тази ситуация, но остава напълно убеден, че задълбоченият и последователен средносрочен преглед на настоящата МФР е задължително условие за ефективен бюджет на ЕС;

37.

Счита, че при оценката на структурните политики и политиката на сближаване вниманието следва да се съсредоточи основно върху тяхното опростяване и прилагане, както в количествено, така и в качествено отношение; приветства представянето от страна на държавите-членки на описания на системите за управление и контрол (СУК) за почти всички оперативни програми, както и процента на одобрение от страна на Комисията (87 %) към края на 2009 г.; поради тази причина очаква значително увеличаване на междинните плащания през 2010 г. и 2011 г.;

38.

Припомня, че укрепването на икономическото, социално и териториално сближаване е една от основните цели на ЕС, заложени в Договора от Лисабон; поради тази причина счита, че укрепването на политиката на ЕС на сближаване следва да остане важен приоритет през 2011 г.; изтъква, че е необходимо да се следи отблизо правилото N+2, N+3 и изисква на бюджетния орган своевременно да бъде предоставяна пълна и актуална информация, по-специално относно бюджетни задължения, за които има опасност да бъдат анулирани;

39.

Отбелязва, че в началната фаза на настоящия програмен период бяха отчетени няколко забавяния и изразява загрижеността си относно ниския процент на усвояване на всички структурни фондове на ЕС през изминалите години, водещ до увеличаващо се разминаване между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания по тази функция; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество особено с тези държави-членки, при които процентът на усвояване през изминалия програмен период е нисък, с цел подобряване на ситуацията;

40.

Припомня съвместната декларация, приета на срещата по съгласуване през миналия ноември, в която се призовава за опростяване на процедурите по прилагане и държавите-членки настоятелно се призовават да използват възможността да преразгледат оперативните си програми, за да се справят по-добре с последиците от икономическата криза; в тази връзка приветства настоящото преразглеждане на Общия регламент за структурните фондове за периода 2007-2013 г. (Регламент (ЕО) № 1083/2006), което има за цел по-голямо опростяване на управлението на фондовете, както и въвеждане на мерки, които да дадат възможност на държавите-членки да се справят с последиците от икономическата криза; изисква тези разпоредби да бъдат приложени незабавно в държавите-членки; призовава Комисията да прогнозира евентуалното въздействие на новите разпоредби върху бюджетните кредити за плащания, както и да направи оценка на последиците за бюджета от предлаганата дерогация от правилото за автоматична отмяна на ангажимент (N+2, N+3);

41.

Подчертава, че подобряването на изпълнението и качеството на разходите следва да са водещ принцип за постигане на оптимално усвояване на бюджета на ЕС; призовава Комисията и държавите-членки да насочат усилията си в тази насока и да следят отблизо изпълнението на политиките на място;

42.

Изразява своето безпокойство относно малкия марж по функция 2, което би могло да доведе до прилагане на мерките за финансова дисциплина в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 73/2009, ако цените на селскостопанските стоки останат също толкова нестабилни, колкото през последните години; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо пазарите на селскостопански стоки, за да предотврати такава ситуация; обявява се за достатъчен марж по функция 2 в бюджета за 2011 г.;

43.

Припомня, че вторият раздел от ЕПИВ - широколентов интернет в селските райони - през 2010 г. се финансира от бюджетния ред за развитие на селските райони (420 милиона евро) и че за 2011 г. не са предвидени нови задължения;

44.

Припомня, че премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи ще промени из основи традиционния междуинституционален диалог, и потвърждава, че възнамерява да проверява внимателно всички бюджетни кредити на различните етапи от процедурата с оглед трудностите при предвиждане на промените на селскостопанските пазари; поради тази причина призовава Комисията да представи своето писмо за внасяне на корекции в областта на селското стопанство във възможно най-кратък срок, за да даде възможност на комитета по съгласуване да вземе конструктивно и ефикасно решение;

45.

Подчертава, че продължаващият процес на застаряване в селското стопанство налага да бъдат предприети усилия за смяна на поколенията, с оглед да се запази конкурентоспособността на селското стопанство и неговата способност да посрещне новите екологични предизвикателства след срещата на високо равнище в Копенхаген;

46.

Очаква през 2010 г. и 2011 г. борбата с изменението на климата да остане сред приоритетите на политическия дневен ред на ЕС след срещата на високо равнище в Копенхаген и припомня, че като част от по-общ подход устойчивото развитие е неотменна отговорност към следващите поколения; изисква от Комисията да представи ясен план за действие и график за усвояването на бюджетните кредити по програмата за действие на ЕС за борба с изменението на климата; подчертава, че в транспортния сектор съществува голям потенциал по отношение на борбата с изменението на климата и призовава Комисията да отдаде приоритет на мерките за декарбонизация във всички видове транспорт; припомня, че освобождаването на резерва по този бюджетен ред ще зависи от предложенията на Комисията;

47.

Припомня, че основната цел на ОСП е да се гарантира стабилизиране на пазара и да се предоставят сигурност и разумни цени за потребителите и производителите; призовава следователно Комисията да осигури в бюджета за 2011 г. необходимите средства за посрещане на новите потребности, които произтичат от настоящата икономическа криза;

48.

Изисква от Комисията да представи доклад относно изпълнението на мерките срещу кризата в млечния сектор, въведени в бюджета за 2010 г., и да представи постоянен подход и конкретни мерки за справяне в бъдеще с нестабилността на цените на пазара на млечни продукти и на пазарите на други стоки;

49.

Отново потвърждава своето намерение да поддържа такъв обем на финансиране, който е подходящ за създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в Съюза и подчертава важното значение на пълното и ефективно прилагане, привеждане в действие и оценка на съществуващите инструменти в тази област; счита, че за тази цел е необходимо да се преоцени уместността на наличните в тази област финансови инструменти и средства с оглед на целите на Програмата от Стокхолм, например в областта на миграцията, контрола и управлението на границите, защитата на данните и антитероризма; в този контекст припомня, че много програми в тази област скоро ще бъдат подложени на средносрочен преглед, което може да наложи също така преразглеждане на финансовите средства, които са им отпуснати;

50.

Вярва, че е от съществено значение, като част от насърчаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, да бъде укрепена политиката в областта на имиграцията и подкрепата за интеграцията на имигрантите; в този смисъл счита, че действията за хармонизиране на политиките на отделните държави-членки в областта на имиграцията трябва да бъдат разглеждани като политически приоритет на дейността на ЕС, с оглед строг баланс между изискванията по отношение на сигурността и защитата на основните права на човека;

51.

Възнамерява да предприеме задълбочен преглед на финансовото управление на разработването на големите мрежови системи за обработка на данни, в частност прехода от ШИС I към ШИС II, при който непрекъснато има забавяния и пречки, преди да реши дали да запази обема на финансиране, предвиден за тези системи, и си запазва правото да задържи в резерв всички средства, свързани с прехода към ШИС II, до получаване на резултатите от допълнителните анализи и тестове;

52.

Ще отдели специално внимание на въвеждането на промени, като например включването на Европол изцяло в сферата на действие на Общността и създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, както и подлагането на проверка на финансовите нужди на FRONTEX;

53.

Припомня, че тази функция покрива широк набор от действия в полза на младежта чрез многогодишни програми като „Младежта в действие“, програма „Култура“, „Европа за гражданите“, ежегодни събития, включително Параолимпийски игри, и „Еразмус Мундус“ (3); поради тази причина възнамерява да подкрепя програмите на ЕС в тази област, които имат пряко отношение към приоритетите за бюджета за 2011 г. и да следи отблизо тяхното изпълнение както в качествено, така и в количествено отношение; изразява съжаление обаче, че таванът за тази функция за 2011 г. е едва 15 милиона евро над бюджета, приет през 2010 г.;

54.

Подчертава, че систематичното намаляване на средствата по тези програми от страна на другия клон на бюджетния орган е неоправдано и има противоположен ефект върху развитието на „Европа за гражданите“;

55.

Припомня постоянния, почти непоносим натиск върху финансирането на дейностите на ЕС като фактор от световно значение, като неговото пространство за действие се определя от ниските финансови маржове, непредвидимите и постоянно увеличаващи се кризи в трети държави и желанието да затвърди своите приоритети и отговорности в световен план; подчертава необходимостта от предоставяне на необходимите финансови средства на Съюза с цел последователна и адекватна реакция на непредвидени глобални предизвикателства и изтъква в частност, че планираният бюджет на ОВППС за 2011 г. може да се окаже недостатъчен; изразява съжаление, че всяко увеличение над планирания годишен пакет ще подложи на допълнителен натиск функция 4;

56.

Изтъква необходимостта от преразглеждане на Междуинституционалното споразумение от 2006 г. за бюджетната дисциплина във връзка с прерогативите на Парламента относно бюджета за ОВППС/ОПСО съгласно Договора от Лисабон, включително необходимостта от нови правила относно гъвкавото използване на бюджета за ОВППС за граждански мисии в рамките на ОПСО и пълната прозрачност по отношение на операциите за военно управление на кризи, в частност използването на началния фонд;

57.

Изтъква, че съгласно коригиращ бюджет за 2010 г., 2011 г. ще бъде първата година, в която Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) ще функционира в пълна степен; възнамерява да предостави на ЕСВД административните средства, които са й необходими да изпълнява задачите си, особено по отношение на възможностите за гражданско управление на кризи, но припомня, че съгласно Договора и в пълно съответствие с общото намерение за по-голяма ангажираност на ЕП в определянето и управлението на външните отношения на ЕС, той ще осъществява в пълна степен задълбочен преглед на бюджета и бюджетния контрол на ЕСВД; припомня, че трябва да бъде осигурена пълна прозрачност на бюджета относно щатното разписание на Службата и че е възможно нейният вероятен sui generis характер да доведе до създаването на нов раздел в бюджета на ЕС; подчертава, че посредством премахването на ненужните припокривания новата служба ще постигне икономии от мащаба; посочва същевременно, че делегациите на ЕС към многостранните организации трябва да разполагат с подобаващ брой служители;

58.

Изразява загрижеността си по отношение на ограничения обем информация относно финансирането на ангажимента на ЕС да подкрепя развиващите се страни в борбата им срещу изменението на климата и припомня, че този ангажимент не е предвиден в МФР; категорично изтъква, че финансирането на тези мерки следва да бъде в допълнение към съществуващите финансови средства за официална помощ за развитие (ОПР);

59.

Отново заявява, че твърдо се ангажира да помогне на народа на Хаити във възможно най-голяма степен след разрушителното земетресение, което разтърси тяхната държава; призовава Комисията да представи, въз основа на широка оценка на нуждите, възможно най-амбициозния план за подкрепа за Хаити; припомня, че подобен план следва да не застрашава съществуващите ангажименти към други развиващи се и по-слабо развити страни и следва да се финансира от нови източници; в тази връзка припомня становището на ЕП относно създаването на постоянни сили на ЕС за гражданска защита и отново призовава Комисията да представи съответно конкретни предложения;

60.

Изтъква, че понастоящем ЕС мобилизира всички свои средства, наред със съществуващите програми, за да подкрепи усилията за установяване на мир и възстановяване в зони на конфликти, а именно в Грузия, Афганистан, Близкия изток и Африка на юг от пустинята Сахара, и че счита за неприемливо да заменя съществуващите приоритети с нови;

61.

Припомня важното значение на подходящото финансиране за стабилизирането на региона на Западните Балкани и за неговото постепенно интегриране в Европейския съюз;

62.

Подчертава, че Източното партньорство, като елемент от политиката на съседство на ЕС, е от голямо значение за ЕС и отново подчертава своята подкрепа за предложената рамка; счита, че е също толкова важно да се гарантира адекватен финансов пакет, отразяващ ангажимента на ЕС към неговите южни съседи;

63.

Припомня, че въпросът за финансирането на съпътстващите мерки за търговията с банани, вследствие на Споразумението от Женева относно търговията с банани, не беше разгледан по време на съгласуването за бюджета за 2010 г.; изразява силната си съпротива срещу предложението да се използват маржове по функция 4 за такова финансиране (25 милиона евро годишно), което не е предвидено в МФР, и вярва, че този въпрос заслужава подходящо решение с оглед многогодишно финансиране;

64.

Желае, с оглед на едно ефективно и ефикасно разходване на средствата на ЕС, да направи внимателна оценка на положението във връзка с тази функция, когато бъде предоставена повече информация относно действителните искания на Комисията, заложените темпове на растеж и общото поле за маневриране в рамките на горните граници на МФР;

65.

Подчертава необходимостта от прозрачност и мислене в перспектива по редица въпроси със сериозни финансови последици, например нужда от персонал, пенсии, разходно- и енергийноефективна политика в областта на сградния фонд, политика на възлагане на работа на външни изпълнители и отношение на административните спрямо оперативните функции и тенденции;

66.

Изтъква, че, по отношение на заплатите и пенсиите, увеличението, прието от Съвета през декември 2009 г., е 1,85 %, т.е. само половината от процента, получен при прилагане на „метода“, и че в зависимост от изхода на делото, започнало по инициатива на Комисията и на Европейския парламент, разликата за доплащане, приложена с обратна сила, би могла да възлезе на около 135 милиона евро за всички институции;

67.

Припомня, че прогнозата на Комисията за ръст за 2010 г., макар и ограничена до 0,9 %, не включва редица административни области, които на практика се финансират извън тази функция, като бюджетните редове за техническа и административна помощ (бивши редове ВА), изпълнителните агенции (извън агенциите за научни изследвания) и административните разходи за децентрализирани агенции и преки и непреки изследвания; призовава Комисията да изрази становището си относно критериите, които трябва да бъдат приложени, за да се определят общите административни разходи, и да продължи да предоставя ясно описание на областите извън функция 5; изисква всички административни разходи да бъдат включени във функция 5;

68.

Призовава Комисията да представи обновена версия на „доклада за преглед на персонала“, за да се направи ясен анализ и да се предприемат последващи действия във връзка с нуждите от персонал;

69.

Насърчава Комисията да продължи да прилага политиката, следвана в последните бюджетни процедури по отношение на финансирането на децентрализираните агенции, по-специално като вземе предвид излишъците, получени при изпълнение на бюджетите им, когато взема решение относно субсидиите, които ще бъдат предложени; все пак настоява тези агенции, които в известна степен зависят от приходи, получени от такси, да имат възможност все пак да използват широко целеви приходи, така че да им се предостави бюджетната гъвкавост, от която имат нужда; приветства прозрачното представяне на годишните субсидии, за които е отправено искане в работен документ относно органите, посочени в член 185 на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, като този документ придружава проекта за бюджет, представен от Комисията;

70.

Очаква бързо подновяване на дейността на междуинституционалната работна група за децентрализираните агенции и отново потвърждава очакването си тази група да успее да стигне до оперативни заключения, които да позволят на институциите да се споразумеят относно общ подход относно създаването, управлението и финансирането на децентрализирани агенции, както и тяхното място в институционалната структура на Съюза;

71.

Подчертава, че бюджетната процедура за приемането на бюджета за 2011 г. ще бъде първата, която се провежда изцяло според новите правила, определени в Договора от Лисабон; припомня, че Европейският парламент, Съветът и Комисията се споразумяха за преходни мерки, приложими към бюджетната процедура след влизането в сила на Договора от Лисабон (4), които ще се прилагат, докато влязат в сила необходимите правни актове (новият регламент относно МФР, преработеният Финансов регламент и евентуално последващо междуинституционално споразумение), определящи правилата във връзка с тези въпроси;

72.

Счита, че, с цел да се гарантира безпроблемното протичане на бюджетната процедура за 2010 г., е необходимо ЕП, Съветът и Комисията да постигнат съгласие относно принципите и начините за организация, подготовка и функциониране на помирителния комитет, както е предвидено в параграф 7 от гореспоменатата съвместна декларация; подчертава, че тези принципи трябва да съответстват на принципите, определени в неговата резолюция относно финансовите аспекти на Договора от Лисабон (5) и в неговата резолюция относно временните процедурни насоки по бюджетни въпроси с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон (6); възлага на своята комисия по бюджети да договори тези принципи със Съвета и Комисията;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на Сметната палата.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/20

А.

като има предвид, че на този етап от годишната процедура Европейският парламент очаква да получи бюджетните прогнози на другите институции и предложенията на своето Бюро за бюджета за 2011 г.;

Б.

като има предвид, че е полезно да се продължи за трета поредна година изпълнението на пилотния проект за засилено сътрудничество и връзки между Бюрото и комисията по бюджети по време на бюджетната процедура за 2011 г.;

В.

като има предвид, че таванът по функция 5 през 2011 г. е 8 415 000 000 евро, което представлява увеличение от 327 000 000 евро (4 %) в сравнение с 2010 г., включително 2 % за инфлация;

Г.

като има предвид, че бюджетът на ЕП за 2010 г. е 1 607 363 235 евро, което представлява 19,87 % от функция 5 за тази година, преди преразглеждането на многогодишната финансова рамка за периода 2007 - 2013 г., която намали тавана на функция 5 с 126 000 000 евро, за да се допринесе за финансирането на Европейския план за икономическо възстановяване, и 20,19 % от функция 5 след това преразглеждане;

Д.

като има предвид, че е необходимо да се отчете промененият дял на институциите в разходите по функция 5 и множеството причини за значимите промени, като например влизането в сила на различните договори, които водят до нарастване на броя на членовете на ЕП и/или увеличаване на задачите и правомощията на отделните институции, разширяването на Съюза и други решения, налагащи съществено увеличаване на разходите, което не е било предвидено при приемането на финансовата рамка;

Е.

като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон ще доведе, в различна степен, до финансови последици за всички институции, като общият им размер все още не е известен;

Ж.

като има предвид, че е важно да се следи внимателно състоянието на функция 5 при изпълнението на бюджета за 2010 г. и при подготовката за приемането на бюджета за 2011 г.;

З.

като има предвид, че следва да се обърне особено внимание на финансовите последици и необходимостта от гарантиране на устойчивост в дългосрочен план във връзка с пенсионните системи, демографските тенденции и пенсионната възраст, заетостта и други области, свързани с разпоредбите на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности;

1.

Изтъква, че влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-специално въвеждането на само едно четене в двете подразделения на бюджетния орган, последвано от заседание по съгласуване за приемане на окончателен бюджет, ще изисква още по-тясно сътрудничество и диалог между всички институции в хода на цялата процедура, включително своевременно представяне на реалистични бюджетни прогнози;

2.

Посочва, че бюджетите за 2010 и 2011 г. се приемат при извънредни условия, свързани с доста предизвикателства, тъй като успешното прилагане на Договора от Лисабон е основен приоритет, а това от финансова гледна точка е предизвикателство; от друга страна, последиците от финансовата криза все още са налице в много държави-членки, което води до политическа дилема на равнището на ЕС; в тази връзка припомня, че бюджетът на ЕС представлява по-малко от 2,5 % от общите публични разходи на ЕС; освен това отбелязва, че следователно функция 5 от бюджета на ЕС съответства на 0,14 % от публичните разходи на ЕС;

3.

Подчертава трудната ситуация по отношение на тавана на разходите по функция 5 за 2011 г. и осъзнава факта, че за институциите може да представлява проблем да съчетаят финансирането на всички потребности и желанието за поддържане на бюджетна дисциплина и самоограничение, с цел изпълнение на многогодишната финансова рамка; отбелязва, че редица административни области са финансирани със средства извън функция 5; изисква включването на всички административни разходи в тази функция и съответно преразглеждане на тавана;

4.

Следователно настоява да се следи отблизо развитието на нещата, преди да се вземат окончателни решения; потвърждава становището си относно необходимостта от определяне на приоритети и отдаване на приоритетно значение на основните дейности;

5.

Отново изразява убеждението си, че междуинституционалното сътрудничество е от съществено значение за обмена на най-добри практики и по-нататъшното проучване на възможностите за подобряване на ефективността и ефикасността, и когато е възможно и целесъобразно, за по-добра икономия на средства и обмен на ресурси; счита, че допълнителни икономии могат да се постигнат и чрез разширяване на това понятие, така че да обхване и други области, които досега не са били вземани предвид в тази връзка, като например Схемата за екологично управление и одит (EMAS), политиките на недискриминация и дистанционната работа; предлага да се разгледат по-задълбочено възможностите за използване на софтуер с отворен код, с достатъчно гаранции за сигурност, при наличието на ясно определени критерии за осъществимост и като се вземат предвид както преките, така и непреките разходи и ползи; посочва, че следва да продължат да се полагат усилия в области, които вече са взети предвид, като например възможностите за осигуряване на писмени преводи и набирането на персонал (EPSO), въз основа на реални или обосновани потребности;

6.

Отново потвърждава важното значение на укрепването на междуинституционалното сътрудничество по отношение на политиката в областта на сградния фонд; призовава другите институции на ЕС също да разработят средно- и дългосрочни стратегии за сградите, които обхващат изложените в настоящата резолюция цели; подчертава необходимостта от това да получава възможно най-бързо, в съответствие с процедурата по член 179 от Финансовия регламент, информацията, която му е нужна за вземане на решения и която „следва да включва оценки на потребностите и анализи на съотношението разходи/ползи за различните варианти, възможностите за наем или закупуване, както и прозрачна информация за алтернативните пътища за финансиране, дългосрочните финансови последици, както и съвместимостта с многогодишната финансова рамка (МФР)“ (приложение 2 към резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2009 г. относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 г. във вида, в който е променен от Съвета) (5); счита, че в тази връзка следва да се счита за въпрос от ключово значение сътрудничеството с други институции с цел хармонизиране на тази информация, за да се даде възможност за сравнение на площта на сградите и разходи, свързани с тях; изтъква необходимостта от специален доклад и евентуални препоръки относно ненужно високите разходи за поддръжка, ремонт и закупуване;

7.

Изтъква, че с оглед на корекцията на заплатите на служителите и висящото съдебно дело, допълнителните разходи за всички институции могат да достигнат сумата от 135 милиона евро (за периода от юли 2009 г. до 31 декември 2010 г.), ако Съдът на ЕС се произнесе в полза на Комисията; отбелязва, че се очаква това съдебно решение да бъде произнесено през 2010 г., но не изключва възможността то да бъде отложено за 2011 г.;

8.

Подчертава основното предизвикателство, свързано с управлението на някои несигурни фактори във връзка с бюджета за 2011 г., както е посочено по-долу, което ще затрудни изключително много точните прогнози и бюджетното планиране до много късен етап от бюджетната процедура, когато ситуацията ще е станала по-ясна; призовава съответните органи и администрацията на ЕП да представят своевременно няколко основни варианта за развитие на нещата, които могат да улеснят вземането на окончателни политически решения, като дадат възможност да бъдат разбрани по-добре съответните финансови последици;

9.

Припомня, че целта на писмото за внасяне на корекции, представено от Бюрото на комисията по бюджети през септември, е да се вземат предвид непредвидените потребности при изготвянето на бюджетните прогнози и подчертава, че това следва да не се разглежда като възможност за преразглеждане на съгласуваните преди това бюджетни прогнози; очаква от Бюрото да внесе реалистични искания при представянето на бюджетните прогнози; има готовност да разгледа предложенията на Бюрото благоразумно и от гледна точка единствено на потребностите, с цел гарантиране на правилното и ефективно функциониране на Парламента;

10.

Подчертава, че отличната законодателна работа е приоритет за Парламента, като на институцията трябва да се предоставят необходимите средства за постигането на тази цел;

11.

Подчертава необходимостта от напълно интегрирана система за управление на знанията; припомня нуждата от организиране на представяне в комисията по бюджети на различните източници/системи за информация, които са на разположение на членовете на ЕП, както и от получаване на исканата информация относно състоянието на „системата за управление на знанията“, за което беше постигнато споразумение на срещата за съгласуване между Бюрото и комисията по бюджети, проведена на 15 септември 2009 г.; счита, че една такава система следва да бъде лесно достъпна през интернет; подчертава необходимостта от обсъждане на това, как тази информация да се предоставя на европейските граждани;

12.

Би искал да приветства извършването на анализ на канала за интернет телевизия на Парламента -Europarl TV; по-специално изисква информация за гледаемостта, разпределението в географски план и възрастовия диапазон на зрителите на тази телевизия, за да се прецени дали този инструмент е постигнал целите си по отношение на разпространението, качеството и количеството на излъчваната информация;

13.

Счита, че мерките за ефективното функциониране на Договора от Лисабон са основен приоритет за бюджета за 2011 г. и че за успеха на това начинание ще е необходимо възможно най-добро управление на наличните ресурси;

14.

Посочва все пак, че оценката на допълнителни мерки в тази връзка следва да се извърши в контекста на целия бюджет и по-широката рамка на финансовата перспектива; счита, че може да е полезно да се направи анализ на съответните дялове на институциите във времето, включително и всякакви важни фактори, които могат да доведат до промяна на тези дялове;

15.

Изтъква, че от 2006 г. Парламентът трябваше да включи разходи, които не са предвидени в самоналожената декларация от 1988 г., като Устава на членовете на ЕП и преки и непреки разходи, свързани с новата роля на ЕП съгласно Договора от Лисабон; подчертава необходимостта от отворена и задълбочена дискусия относно настоящия самоналожен праг от 20 % за равнището на бюджета на Европейския парламент; счита, че Бюрото и комисията по бюджети следва да работят заедно, за да преразгледат тази горна граница преди започването на междуинституционалния диалог по този въпрос; счита, че въз основа на референтните стойности от първоначалната МФР, договорени през 2006 г. и в сила от 2007 г., разходите на Парламента следва да бъдат установени около традиционната горна граница от 20 %, като се вземат предвид потребностите на другите институции и наличния резерв;

16.

Настоятелно подчертава основния принцип, съгласно който всички членове на ЕП трябва да разполагат с еднакъв достъп до всеобхватни и висококачествени услуги, които да им дават възможност да работят, да изразяват мнението си и да получават документи на родния си език, за да могат да действат от името на избирателите си по възможно най-добър начин;

17.

Очаква отговор от компетентните органи как концепцията за политика на бюджетиране на нулева база, при която се прави също така разграничение между постоянни и променливи разходи, може да бъде приложена в контекста на бюджетната процедура за бюджета на ЕП; призовава Бюрото да внесе годишните бюджетни прогнози за тези постоянни разходи за съответните години, включени в многогодишната финансова рамка;

18.

Посочва, че за Парламента „корекцията на заплатите“ ще се изрази в сумата от около 14 милиона евро, при евентуално произнасяне на съдебно решение в полза на Комисията; на този етап не може да бъде сигурен дали това ще засегне бюджета за 2010 г. или 2011 г.;

19.

Призовава за оценка на използването на надбавките за секретарска помощ и за оценка на общите разходи за увеличението, което понастоящем очаква одобрение от двете подразделения на бюджетния орган, преди разглеждането на каквито и да е евентуални допълнителни увеличения в бъдеще; припомня, че винаги трябва да се оценява общото финансово отражение от въвеждането на нови мерки, като например вземането на решения за бройката на длъжностните лица и на акредитираните парламентарни сътрудниците през 2010 г. и 2011 г.; специално подчертава, че ако в Брюксел бъдат назначени допълнителни сътрудници, това ще окаже въздействие върху положението с осигуряването на офиси, върху поддръжката и охраната на сградите, ИТ оборудването, човешките ресурси, занимаващи се с административни задачи, както и общите съоръжения; счита, че е важно през март да бъде представена средносрочната стратегия за сградите на трите работни места на Парламента; настоява върху необходимостта от дългосрочно планиране на политиката на ЕП в областта на сградния фонд, с оглед гарантиране на устойчивостта на бюджета;

20.

Призовава за разработване на средносрочна и дългосрочна стратегия за сградите, която да обхваща следните цели: разработване на насоки за планиране и развитие на сградите, ефективно използване на наличните офис помещения и други площи, прецизно установяване на потребностите, както и предоставяне на подходящи условия на работа на служителите и членовете на Европейския парламент, ефективна стратегия за обслужване, поддръжка и ремонт на сградите, за да не бъдат допуснати в бъдеще инциденти като този през 2008 г. в Европейския парламент в Страсбург или проблеми във връзка с наличието на азбест, строга проверка на въпросите, свързани с отговорността, включително определянето на отговорността и реализиране на правата, свързани с отговорността на трети лица за нанесени щети, както и стриктно и прозрачно спазване на процедурите за възлагане на обществени поръчки; наред с това призовава средносрочната и дългосрочната стратегия за сградите да бъде ориентирана към устойчивост и да бъдат съблюдавани фактори като екологосъобразност, енергийна ефективност и опазване на здравето; настоява освен това сред целите да бъдат включени и аспекти, свързани с мобилността, по-специално по отношение на достъпа за хора с двигателни или сетивни увреждания; отново изтъква, че комисията по бюджети счита закупуването на сгради за приоритетно в сравнение с договорите за високи наеми и скъп лизинг;

21.

Припомня, че Бюрото, в своя проект на бюджетна прогноза за коригиращ бюджет 1/2010, предложи увеличаване на броя на служителите в секретариатите на комисиите със 70 човека; подчертава, че тези служители ще бъдат разделени между три групи, в съответствие с очакваното увеличение на обема на тяхната работа във връзка със законодателна дейност след влизането в сила на Договора от Лисабон; счита, че това разпределение следва да бъде подложено на междинна оценка към юли 2011 г., за да се изясни дали службите, на които е бил предоставен повече персонал, наистина са били засегнати от очакваното увеличение на обема на работа;

22.

Подчертава, че финансовите отчети (финансови обосновки, fiches financières) и други подобни анализи на разходите са от изключително значение за процеса на вземане на решения в рамките на Парламента; настоява, че тези отчети трябва да бъдат редовни и да посочват периодичните и еднократни разходи, които произтичат директно от въпросната мярка, както и евентуалното финансово отражение на мярката върху други разходни позиции;

23.

Счита, че е важно да се извършва наблюдение и анализ в редица области, имащи ясно отражение върху бюджета, като преструктурирането на генералните дирекции, ефективното управление на човешките ресурси и провеждането на професионална политика по отношение на персонала, разходно- и енергийноефективна политика в областта на сградния фонд по отношение на местоположението му, недискриминацията, EMAS, обществените поръчки и предприемането на последващи действия в съответствие с препоръките относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; подчертава необходимостта от продължително наблюдение и анализ на изпълнението на бюджета на Парламента като цяло; във връзка с това припомня негативните съобщения в медиите вследствие на предоставянето на безвъзмездни средства на близки на служителите на Парламента и призовава генералния секретариат да извършва предварителна проверка на подобни мерки със спорадичен характер и да ги оповестява на отговорната комисия;

24.

Отбелязва проведения одит в Генералната дирекция за инфраструктури и логистика и последвалото преструктуриране на генералната дирекция; вярва, че резултатите от този одит биха могли да послужат като основа за предприемане на бъдещи мерки, като периодични и систематични одити от сертифицирани национални органи, с цел проверка на методологията за политика за поддръжка и за гарантиране на сигурността на хората и оборудването в сградите;

25.

Подчертава, че е необходимо да получи пълен финансов отчет относно Дома на европейската история, когато приключи конкурсът за архитектурни проекти, тъй като в противен случай няма да е възможно да се направи задълбочена оценка на дългосрочните разходи по отношение на стратегията и бюджета на Парламента за сградите;

26.

посочва, че следва да се извърши необходимата подготовка, за да може ЕП да бъде готов да посрещне наблюдателите от Хърватия, с оглед на евентуалното разширяване на ЕС;

27.

Призовава за своевременно представяне на реалистични и основани на разходите бюджетни искания, отчитащи изцяло необходимостта от оптимално управление на оскъдните средства; би приветствал бюджетен анализ на евентуалните последици от Договора от Лисабон за всяка институция през периода 2010-2011 г. и как, ако е приложимо, трябва да бъдат обосновани исканията за допълнителни средства;

28.

Счита, че може да е препоръчително да се поиска информация за системите на заплащане, надбавки и пътни разходи на другите институции, с цел да се направи сравнение; посочва, че прозрачността и демократичната отчетност са важни въпроси;

29.

Желае разглеждането на един от приоритетите за миналата година - по-доброто споделяне на наличните ресурси между всички институции, включително и конкретните мерки, предприети в областта на писмените преводи, и счита, че подобен анализ може да се направи отново и за услугите по устен превод;

30.

Призовава своя докладчик за 2010 г. да посети лично Съвета, Съда на ЕС, Сметната палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Омбудсмана и Европейския надзорен орган по защита на данните, за да се запознае с тяхното становище преди етапа на бюджетната прогноза, и да докладва резултатите на комисията по бюджети на ЕП;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на ЕС, Сметната палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Европейския омбудсман, както и на Европейския надзорен орган по защита на данните.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/25

A.

като има предвид, че Европейският съюз има най-високите стандарти за качество на хранителните продукти в света и че тези високи стандарти се изискват от европейските потребители и представляват начин за увеличаване на добавената стойност;

Б.

като има предвид, че подкрепата за малките и средните селски стопанства, които със своето производство и равнища на потребление отговарят на местните изисквания, подпомага както традиционните, така и емпиричните методите на селскостопанско производство, и гарантира, че те се прилагат съгласно най-високите стандарти за качество и безопасност;

В.

като има предвид, че европейските висококачествени продукти представляват „живо“ културно и кулинарно наследство на Съюза и са съществен елемент от икономическия и социален живот на многобройни региони в Европа, като гарантират дейностите, пряко свързани с местните условия, по-специално в селските райони;

Г.

като има предвид, че съществуващата политика относно разпространителската верига намалява шансовете на малките производители да достигнат до по-широк кръг потребители;

Д.

като има предвид, че потребителите показват все по-голям интерес не само към безопасността на храните, но и към произхода и методите на производство на храните; като има предвид, че ЕС вече отговори на тази тенденция, като въведе четири схеми за качество и произход на храните, а именно „защитено наименование за произход“ (ЗНП), „защитено географско указание“ (ЗГУ), „храна с традиционно специфичен характер“ (ХТСХ) и „биологично селско стопанство“ (БСС);

Е.

като има предвид, че в съзнанието на потребителите тези системи за сертифициране са свързани с гаранция за по-добро качество;

Ж.

като има предвид, че е възможно да се използват нови технологии за предоставяне на подробна информация относно произхода и характеристиките на селскостопанските и хранителните продукти;

1.

Приветства съобщението на Комисията и това, че в него са включени няколко от препоръките на Парламента, направени в резултат на процеса на обсъждания, започнат посредством Зелената книга относно качеството на селскостопанските продукти; изразява желание да види приложени възможно най-скоро мерките, предложени от Парламента в настоящата резолюция, така че да се предприемат ефективни действия във връзка с обратната информация, получена от страна на земеделските стопани и производители по време на процеса на консултации, и с оглед да се оцени доколко предлаганата регулаторна рамка е желателна, необходима и пропорционална, като се отчитат последиците от икономическата криза и необходимостта да не се предизвикват допълнителни разходи или тежести за производителите;

2.

Изразява съжаление относно факта, че съобщението на Комисията, изхождайки от съображения за опростяване, което би могло да се окаже с обратен ефект, взема частично под внимание изискванията, формулирани от заинтересованите сектори вследствие публикуването на Зелената книга;

3.

Подчертава, че качеството е въпрос от ключово значение за цялата хранителна верига и е съществено предимство за поддържането на конкурентоспособността на европейските производители на селскостопански хранителни продукти; счита, че качеството може да представлява основа за значителни стопански предимства за европейските производители и може да допринесе непряко за развитието на селските райони;

4.

Счита, че политиката за качество на ЕС може да доведе до подобрена конкурентоспособност и добавена стойност за икономиката на европейските региони, и че често качествената продукция на селскостопански и хранителни продукти е единственият шанс за много селски райони с ограничени алтернативни възможности за производство; също така смята качеството за двигател на разнообразието от продукти и за средство за развиване на уменията на работната сила;

5.

Призовава за укрепване на политиката за качество на ЕС, тъй като тя представлява важен стимул за това европейските производители да положат по-големи усилия в областта на качеството, безопасността на хранителните продукти и опазването на околната среда; счита, че тази политика може да допринесе за значително повишаване на добавената стойност на продукцията на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор на ЕС на един все по-глобализиращ се пазар;

6.

Изразява увереност, че политиката за качеството може да доведе до важни разработки в европейското селско стопанство, тъй като висококачествените продукти са област, в която се отбелязват високи резултати, като само продуктите със защитено географско указание са на стойност над 14 милиарда евро;

7.

Счита, че въвеждането на различни равнища на защита на европейските наименования за качество би могло да доведе до несправедливи ситуации, най-вече ако се вземат предвид предимно икономически критерии; счита при все това, че всички географски указания трябва да се ползват от еднаква степен на признание;

8.

Счита, че предвид все по-отворения пазар от съществено значение е при преговорите със СТО ЕС да отстоява становището, че качествените продукти трябва да се защитават ефективно посредством механизми за защита на правата върху интелектуалната собственост;

9.

Подчертава, че при преговорите в СТО Комисията трябва да се стреми да постигне споразумение относно нетърговските аспекти, което ще гарантира, че вносните селскостопански продукти отговарят на същите изисквания на ЕС в областта на безопасността на храните, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда като произведените в Европейския съюз селскостопански продукти;

10.

Счита, че новата политика за качеството на ЕС следва да бъде по-отворена към продукти от новите държави-членки, които получиха достъп до системата за регистриране на географски указания едва преди няколко години; счита, че изискванията, на които трябва да отговаря, за да бъде регистриран, даден продукт трябва да са прозрачни и разбираеми не само за кандидатите (производителите), но също така и за потребителите;

11.

Счита за необходими по-строг надзор и по-голяма координацията между Комисията и държавите-членки, така че да се гарантира, че внасяните в ЕС хранителни продукти отговарят на нормите на ЕС за качество и безопасност на храните, както и на социалните и свързаните с околната среда норми;

12.

Подчертава необходимостта от норми за качество, които гарантират ефективна комуникация с потребителите относно начина, по който са произведени продуктите, и които предлагат стимули за подобряване на тези норми, като по този начин допринасят за разширяване на целите на политиката на ЕС;

13.

Счита, че европейската политика в областта на качеството следва да бъде тясно свързана с реформата на ОСП за периода след 2013 г.; счита, че в контекста на тази политика ЕС трябва да предложи финансова подкрепа с оглед на получаване на селскостопанска хранителна продукция с високо качество; счита, че подобна подкрепа следва да се изразява в развиване, разнообразяване и стимулиране на достъпа до втория стълб на ОСП, по-конкретно по отношение на модернизирането на стопанствата и създаването и развитието на микропредприятията в селските райони; подчертава, че финансовата подкрепа за подобряване на качеството на продуктите може да спомогне за насочване към пазара на полу-самоиздържащите се земеделски стопани; счита, че сдруженията на производителите се нуждаят от по-силна подкрепа, по-специално, за да не се поставят малките производители в неизгодно положение;

14.

Подчертава, че разнообразието следва да продължи да бъде основното предимство на Европа, и че всички качествени продукти, които отговарят на определените от ЕС критерии, следва да се признаят и защитават; счита, че след 2013 г. ОСП следва да подкрепя политиката за качество и по-конкретно усилията на производителите за популяризиране на по-щадящи околната среда методи на производство; изтъква, че регионите са партньори по ОСП и съфинансират и управляват развитието на селските региони; добавя, че поради своята географска близост, регионите партнират на производителите и, по-специално, на производителите на традиционни и биологични продукти; счита, че регионите следва да бъдат включени в признаването и популяризирането на продукти с обозначение, традиционни продукти и биологични продукти;

15.

Подчертава необходимостта от официално признаване на усилията, които европейските производители полагат за изпълнение на селскостопанските изисквания на ЕС по отношение на стандартите за качество, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и здравните стандарти;

16.

Във връзка с това призовава Комисията да проведе проучване на различните налични варианти за предоставяне на възможност на европейските производители да демонстрират с продукцията си своя ангажимент за качество, безопасност на храните и спазване на всички европейски производствени стандарти, включително посредством логотип за качество на Европейския съюз, който следва да се предоставя изключително за селскостопански стоки, изцяло произведени в ЕС и който, тъй като би свидетелствал за спазване на законодателството, което е предмет на официален контрол, в никакъв случай не следва да е свързан с допълнителни разходи за стопанските субекти или с финансови или административни тежести за държавите-членки, които упражняват контрола;

17.

Счита, че селскостопанските продукти в Европейския съюз сами по себе си отговарят на стандарта за качество, тъй като се произвеждат съгласно законодателните разпоредби на ЕС относно качеството на продуктите, устойчивото производство и критериите, свързани с околната среда и хигиената (кръстосано спазване); счита освен това, че чрез отглеждането на селскостопански продукти се съхраняват културните пейзажи на Европа; при тези условия следва да е възможно съществуването на знак на ЕС за качество „отгледано [произведено или направено] в Европа“;

18.

Счита, че секторните търговски стандарти играят важна роля в производствената верига и че по тази причина следва да се запазят; те дават видимост на промените на пазара, позволяват на купувачите да сравняват цените, размерите и качеството на продуктите и осигуряват равнопоставени условия в европейската конкуренция;

19.

Подкрепя въвеждането на допълнителни незадължителни запазени термини, по-конкретно установяването на ясно определение и употреба на термините „планински продукти“, „островни продукти“, „местни продукти“ и „ продукти с ниски емисии на въглероден диоксид“, и приемането на насоки на ЕС относно тяхната употреба; също така изразява подкрепа за хармонизиране на равнището на Общността на термина „планински продукти“, който понастоящем е регламентиран само в отделни държави-членки; призовава Комисията да проведе проучване относно по-нататъшното разработване на етикетирането на „въглеродния отпечатък“ в посока към по-всеобхватно измерване на „екологичния отпечатък“, тъй като етикетите или термините, които се отнасят само до въглеродни равнища, не отчитат други важни аспекти, като например въздействието върху водните ресурси и биологичното разнообразие;

20.

Счита, че е необходимо да се поощрява доброволното етикетиране на други производствени методи, съобразени с опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, по подобие на „интегрираното производство“, „паша на открито“ и „планинско селско стопанство“;

21.

Счита, че продукти от планински области и продукти от области без ГМО следва да се защитават; следователно призовава Комисията да положи всички усилия да гарантира, че тези области са надлежно защитени;

22.

Призовава Комисията да започне процес на разглеждане на възможността за въвеждане на показатели за качеството, свързани със социалните условия на производство, например доходи на производителите и договорни отношения между производители, преработватели и търговци;

23.

Счита, че е уместно при пресните селскостопански продукти да се посочва държавата на произход, а при преработените продукти, които са съставени от единична съставка, да се посочва мястото на произход на селскостопанската суровина, използвана в крайния продукт, с оглед гарантиране на повишена прозрачност и по-добра проследяемост и следователно да се позволи на потребителя да прави информиран избор при покупките си;

24.

Отбелязва, че етикетиране с обозначаване на мястото на отглеждане се прилага успешно в държави като Австралия и САЩ и че това вече е задължително в ЕС за редица селскостопански продукти;

25.

Изтъква, че посочването на допълнителна и специфична информация е доброволно и че общото съдържание на етикета не трябва да се претоварва; счита, че знакът на ЕС за качество следва да продължи да се разпознава ясно и приоритетно;

26.

Счита, че следва също така да се разгледат алтернативни методи за предоставяне на информация, например чрез интернет или баркодове, или пък върху касовата бележка;

27.

Призовава Комисията да проведе задълбочено техническо и икономическо проучване, за да гарантира, че новото законодателство не налага прекалени разходи върху хранително-преработвателния сектор, по-специално върху малките и средните производители; това проучване следва да разгледа доколко е възможно въвеждането на задължително обозначение на мястото на отглеждане за преработени продукти, които съдържат „главни съставки“ (т.е. съставка на хранителен продукт, която представлява повече от 50 % от теглото на сухото вещество на този хранителен продукт) или „характеризиращи съставки“ (т.е. съставка от дадена храна, която обикновено се свързва от потребителите с името на храната) съгласно определенията в член 2 от предложението за регламент на ЕС относно предоставянето на информация за храните на потребителите;

28.

Изисква опростяването на нормите и повишаването на доверието в запазения знак за качество на ЕС да допълват удостоверенията или указанията за местен, регионален или национален произход, вече съществуващи в държавите-членки;

29.

Призовава Комисията да запази последователност в предложенията си относно политиката за качество на селскостопанските продукти по отношение на обозначението на държавата на произход и предложението за регламент относно предоставянето на информация за храните на потребителите; счита, че политиката за качеството на селскостопанските продукти следва да се изпълнява така, че да отчита разходите за новата политика, както и спецификите на отделни сектори, като например сектора на преработените селскостопански продукти;

30.

Счита, че системата за защитени наименования за произход и за географски указания е един от инструментите на ОСП, насочени към подкрепа за развитието на селските райони, опазване на културното наследство на регионите и поощряване на диверсификацията на заетостта в селските райони;

31.

Счита, че географските указания са от голямо значение за европейското селско стопанство: изразява мнение, че трите схеми за регистриране на географски указания (за вина, за спиртни напитки и за селскостопански и хранителни продукти) следва да се запазят в настоящия си вид;

32.

Счита, че настоящата система на ЕС за защита на продуктите с географско указание следва да бъде запазена и че следва на всички географски указания да се предостави защита на общностно равнище; счита също така, че не следва да се установяват паралелни национални или регионални системи за защита, тъй като те биха могли да доведат до различни равнища на защита; счита, че не е необходимо да се въвеждат допълнителни системи за сертифициране на храните на общностно равнище, тъй като това би обезценило вече съществуващите системи и би объркало потребителите;

33.

Счита също така, че двата съществуващи инструмента – защитено наименование за произход (ЗНП) и защитеното географско указание (ЗГУ) – следва също така да се запазят за в бъдеще поради високата си степен на признание и успех; поддържа становището, че за потребителя е необходимо да се направи по-ясно разграничение между ЗНП и ЗГУ и че това може да се постигне посредством цялостно усилие за осведомяване и популяризиране, което включва финансова подкрепа от Общността в контекста както на международния пазар, така и на трети държави, наред с другото, чрез увеличаване на процента на общностното съфинансиране;

34.

Счита, че действащите правила на ЕС относно географските указания следва да се допълнят, за да се гарантира, че напълно се признава и утвърждава ролята на организации, определени или признати от държавите-членки да отговарят за управлението, защитата и/или насърчаването на правата на интелектуална собственост, предоставени чрез регистрация на географски указания;

35.

Счита, че въз основа на опита на производителите се установи, че управлението на качеството на продукта посредством спецификациите за ЗНП и ЗГУ и ефективността на защитата срещу подправяне не са достатъчни за по-нататъшното развитие на продуктите с географско указание; счита, че законодателството на ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите-членки да признават и засилват характерната роля на организации, които те определят или признават за отговорни за управлението, защитата и/или насърчаването на географските указания и техните права на интелектуална собственост, и да разрешават на такива организации да адаптират производствения потенциал към пазарните потребности въз основа на справедливи и недискриминационни правила;

36.

Предлага да се утвърди ролята на консорциумите (3), собственици на географски указания, с цел определяне на законодателството по отношение както на управлението на обема, така и на използването на географски указания по отношение на произведените продукти; счита, че консорциумите следва да могат да играят роля в координирането на стопанските субекти с оглед възможно най-точно привеждане на произведените и пуснати на пазара количества в съответствие с количествата, които пазарът може да поеме, както и в мерките за насърчаване по отношение на земеделските стопани и потребителите; счита, че това би могло да гарантира по-ефективно дългосрочната осъществимост на различните стадии на производство, преработка и разпространение, което е от съществено значение за живота в селските райони; добавя, че контролът на количеството е едно от изискванията на контрола на качеството; счита, че определянето на ролята на консорциумите следва да се включи в общностното законодателство; счита, че практиките и опитът в различните държави-членки на ЕС биха могли да се документират и да се използват за определяне на правата и задълженията на консорциумите;

37.

Счита, че към процедурата по регистриране за всеки от тези инструменти не следва да се включват допълнителни критерии, по-скоро целта следва да бъде нейното опростяване; отбелязва, че настоящите процедури за регистриране на ЗНП и ЗГУ са сложни и продължителни; настоятелно призовава Комисията да намери начини за ускоряване на този процес;

38.

Подчертава необходимостта от рационализиране на обработването на заявленията за регистрация, но не подкрепя идеята за съкращаване на процедурата за контрол чрез прибързано и произволно отхвърляне на заявления, които Комисията счита за непълни; изразява съжаление от факта, че в много случаи първоначалните мнения на Комисията се формират прекалено бързо или не отговарят на съответния случай, което се дължи на недостатъчно разбиране на специфичните характеристики на продукта или на местния пазар;

39.

Призовава Комисията да извърши проучване относно подходящата информация (етикетиране и всякакви други налични средства), необходима за продуктите със ЗНП и ЗГУ, предлагани на пазара под частно търговско наименование на разпространител; призовава за задължително регистриране със ЗНП и ЗГУ на наименованието на производителя, когато продуктът се предлага на пазара под частно търговско наименование на разпространител;

40.

Счита, че в случаите, когато продукт с географско указание се използва като съставка, организацията, отговаряща за географските указания, или компетентният орган следва да могат да определят правила за използването на това наименование в търговското наименование на преработения продукт и следва да имат право да извършват конкретни проверки, за да се уверят, че характеристиките, образът и репутацията на продукта с географско указание не са накърнени; счита, че Комисията следва да определи ясни насоки за използването на наименованията на продуктите с географско указание, включени като съставки, в етикетите на преработените продукти, за да не бъдат подвеждани потребителите;

41.

Подкрепя установяването на общностни правила, които да позволят на органите, занимаващи се с управлението на географските указания, да разработят пакети от правила за техните продукти, за да гарантират, че високото им качество по никакъв начин не се намалява;

42.

Противопоставя се на идеята, че географските указания биха могли да се заместят с търговски марки, тъй като това са фундаментално различни правни инструменти; подчертава, че е необходимо по-добре да се обяснят разликите между търговските марки и географските указания; призовава за ефективно прилагане на съществуващите общностни правила, за да бъде невъзможно да се регистрира марка, включваща или позоваваща се на защитени наименования за произход (ЗНП)/ защитени географски указания (ЗГУ) от стопански субекти, които не представляват организациите на производителите на тези ЗНП/ЗГУ;

43.

Ссъщо така изисква цялостна защита ex-officio на географските указания като задължение за органите във всички държави-членки; изразява желание да види този въпрос разгледан по-конкретно посредством преразглеждане на Регламент (ЕО) № 510/2006 от 20 март 2006 г относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (4) и посредством по-добро определение на приложимите процедури за контрол на всички етапи от търговията с продукти, както преди, така и след пускането им на пазара;

44.

Счита, че инструментът „храна с традиционно специфичен характер“ (ХТХТ) трябва да се запази, като в същото време съответните правила за регистриране се нуждаят от допълнително опростяване; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа инструмента ХТСХ и да проучи възможностите за по-бърза процедура за кандидатстване, както и за предоставяне на по-добра защита на продуктите по тази схема, както и всякакви други начини схемата да се направи по-привлекателна за производителите; припомня, че ХТСХ е относително нов инструмент, което обяснява бавното му развитие; счита, че производителите следва да бъдат осведомени по-добре относно този инструмент, така че той да се стане добре познат инструмент за насърчаване на качеството в Европа;

45.

Счита, че за да не се загуби знанието за традиционните храни и как те са били приготвяни поколения наред, Комисията следва да обмисли създаването на европейска база данни за старинни рецепти и исторически начини на приготвяне на храни;

46.

Подкрепя създаването на инструменти за колективно популяризиране и рекламиране на малки традиционни, местни и занаятчийски продукти, свързани с конкретни области и обозначени с географско наименование, за които процедурите за достъп до ЗНП/ЗГУ биха били твърде тромави и скъпоструващи;

47.

Припомня, че някои продукти с географски указания системно се фалшифицират в трети държави; това подрива репутацията и образа на съответния продукт и заблуждава потребителите; подчертава, че гарантирането на защитата на географското указание в трета държава е дълга и трудна процедура за производителите, тъй като всяка трета държава може да е развила своя собствена система на защита; приканва Европейската комисия да подкрепи технически и финансово организациите, отговарящи за географските указания, за да улесни разрешаването на проблемите с присвояването;

48.

Призовава към по-добра защита на географските указания

49.

Вярва, че е от съществено значение да се подобрят информационните кампании и насърчаването във връзка с единствената по рода си защита на ЗГУ; призовава Комисията да продължи насърчаването на понятието ЗГУ в трети държави, в частност чрез засилването на мисиите за техническо подпомагане съвместно с европейските производители на продукти с географско указание и/или техните представителни организации;

50.

Счита, че е необходимо да се насърчават производствени системи, които не замърсяват околната среда и се стремят към рационализиране на суровините и енергията, използвани в производствения процес, както е при интегрираното производство;

51.

Подчертава, че въвеждането на законодателство на европейско равнище относно интегрираното производство би направило по-видими усилията на европейските селскостопански производители и животновъди в областта на безопасността на храните, околната среда и хуманното отношение към животните в сравнение с вноса от трети държави; вярва, че едновременно с това следва да се започне кампания за насърчаване и маркетинг на европейското интегрирано производство;

52.

Подкрепя насърчаването на системи за производство на качествени храни в съответствие с критерии за устойчивост, както е при интегрираното производство; призовава за общностно регулиране в тази област, за да се уеднаквят съществуващите критерии в различните държави-членки, съпроводено от подходяща кампания за популяризиране, информираща потребителите за най-съществените аспекти на европейското интегрирано производство;

53.

Потвърждава своето убеждение, че биологичното селско стопанство предлага на потребителите ползи за здравето, както и гаранции, че съответният производствен процес не вреди на околната среда чрез използването на изкуствени торове, и също така предлага значителна възможност за растеж на европейските селскостопански производители, въпреки че само по себе си то не е решение на въпроса с бъдещото глобално снабдяване с храни; подкрепя предприетите напоследък усилия за разработване на биологичен логотип на ЕС, приложим за всички отгледани в ЕС продукти;

54.

Застъпва становището, че следва да съществува истински единен пазар на биологични продукти и че за постигането на тази цел е голямо значението на въвеждането на задължителен общностен логотип; в тази връзка изразява подкрепата си за рамката, установена в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (5), и изразява надежда, че въпреки че е в сила не от дълго, целият му законодателен потенциал ще бъде използван във възможно най-кратки срокове;

55.

Подчертава, че и държавите-членки, и ЕС имат задължението да насърчават качествените продукти и защитата им в международен план; във връзка с това изразява убеждение, че е необходим по-строг контрол за биологичните продукти от трети държави в интерес на честната конкуренция между биологичните продукти от ЕС и от трети държави;

56.

Счита, че появата на небиологични продукти, обозначени по начин, който внушава, че са продукти на биологичното селско стопанство, вреди на развитието на общия пазар на биологични продукти в ЕС; във връзка с това изразява безпокойството си от опитите за разширяване на прилагането на етикета за биологично производство за хранителни продукти, които не са произведени съгласно принципите на биологичното селско стопанство;

57.

Загрижен е за нарастващия брой частни етикети за биологично производство за нехранителни продукти, бързо разширяващ се сектор, необхванат от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (6); призовава Комисията да оцени дали разпоредбите следва да се разширят, за да обхванат този сектор;

58.

Отново потвърждава, че за по-доброто функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти е необходимо:

59.

Приветства създаването, на равнище държави-членки, на агенции за традиционни и биологични продукти; счита, че е необходимо всяка държава-членка да разполага с обществени и частни органи, признати както от производителите, така и от потребителите, и отговарящи за проверките на националното производство на биологични и висококачествени продукти, както и за популяризирането им;

60.

Призова Комисията да очертае как предлага да насърчава местната търговия с щадящи околната среда земеделски продукти;

61.

Подчертава, че понастоящем частните системи за сертифициране не предоставят допълнителна информация относно качеството на съответните продукти: в много случаи, те по-скоро се превръщат във финансово и административно бреме за достъпа на земеделските стопани до пазара;

62.

Призовава за изготвяне на инвентар с всички частни системи за сертифициране, които се изисква да спазват европейските производители в допълнение към вече наложените от законодателството на ЕС спецификации относно качество; подкрепя създаването на законодателна рамка на Общността от основни принципи за прозрачно прилагане на въпросните частни системи за сертифициране;

63.

Подкрепя инициативата на Комисията за разработване на насоки за най-добри практики за функционирането на всички схеми, свързани с качеството на земеделските продукти; тези насоки следва да се изпълняват от всички стопански субекти и да включват поредица от понятия, които да помагат на производителите да увеличават добавената стойност на продукцията си, да стимулират взаимното признаване на схемите за сертифициране и участието на производителите в тяхното разработване и да благоприятстват, чрез организациите на производителите, опростяването на административната тежест по сертифицирането с цел максимално намаляване на разходите на земеделските стопани;

64.

Изразява съжаление, че Комисията не посочва в своето съобщение необходимостта от подкрепа на мерките за стимулиране, които са толкова необходими за гарантиране на рентабилизирането на положените от европейските земеделски стопани усилия в областта на качеството, безопасността на храните и околната среда; счита, че насърчителните инструменти, с които разполага Европейският съюз, трябва да бъдат преразгледани, за да се подобри тяхната ефективност; предлага в тази връзка въведените наскоро помощи за насърчаване в сектора на винопроизводството да се разширят, така че да обхванат пазара на Европейския съюз;

65.

Подкрепя европейската инициатива за осигуряване във възможно най-голяма степен и възможно най-ефективно на публичност на предимствата на политиките на ЕС за качество и безопасност на храните; препоръчва Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за информиране и насърчаване по отношение на стандартите за качество и безопасност на храните, прилагани за продуктите на Общността;

66.

Тези усилия с цел комуникация и осведомяване по отношение на географските указания и общностите търговски марки могат да бъдат осъществявани посредством обществени или частни институции, частни лица или организации;

67.

Счита, че предвид значението на европейския пазар за производителите на продукти с географски указания Комисията и държавите-членки следва да предоставят допълнителни финансови средства за програми за насърчаване на вътрешния пазар, като същевременно продължават да увеличават бюджета за кампании за популяризиране в трети държави;

68.

Подчертава, че информационната политика следва да бъде насочена не само към потребителите, а и към производителите, тъй като поведението на последните е тясно свързано с познаването им на пазара и на оценката на потребителите за качеството на техните продукти;

69.

Подчертава ролята, която може да изиграе в това отношение финансирането от страна на ЕС, по-специално благодарение на средствата в рамките на ЕЗФРСР (Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони); обръща внимание обаче върху по-строгите условия за кредитиране на дребните производители в контекста на световната финансова криза, което неминуемо довежда до силно ограничаване на достъпа на тези производители до възможностите за съвместно финансиране, предлагани от програмите за развитие на селските райони; в този контекст предлага Комисията да обмисли хармонизиране на системата за земеделски кредити на равнище ЕС;

70.

Приветства насърчаването на пазарите за земеделски продукти, пряко ръководени от селскостопански производители, като места за продажба на сезонни местни продукти, тъй като това е начин да се осигурят справедливи цени за качествените продукти, като същевременно се заздравява връзката между продукта и мястото на произход и се стимулират потребителите да правят информиран избор въз основа на качеството; счита, че държавите-членки следва да насърчават създаването на пазари, където производителите да могат да запознават пряко потребителите със своите продукти;

71.

Призовава за разработване на програми за насърчаване на продажбите на местния пазар, за да се подкрепят инициативите за местно и регионално преработване и пускане на пазара; вярва, че това може да се постигне например чрез кооперативи на производители, предвид техния принос за засилването на добавената стойност в съответния селски район;

72.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/34

A.

като има предвид, че бързоразвиващите се и развиващите се икономики отбелязаха растеж от само 2,1 % през 2009 г. в сравнение с темп на растежа от 6,1 % през 2008 г.;

Б.

като има предвид, че се очаква спад в глобалната търговия със стоки от 17 % през 2009 г., докато инвестициите в търговия и инфраструктури са в застой вследствие на кредитната криза, и като има предвид, че най-слабо развитите страни бяха засегнати особено тежко от кризата;

В.

като има предвид, че международните финансови институции са под силно напрежение, за да отговорят на нуждите на развиващите се страни, и че ще са изправени пред сериозни кредитни ограничения, ако не бъдат набрани допълнителни средства;

Г.

като има предвид, че не трябва да се пренебрегват последиците от глобалната криза върху развиващите се страни със среден доход на населението;

Д.

като има предвид, че пропуските в регламентирането, надзора и контрола върху финансовия сектор, недостатъците на съществуващите механизми за надзор и бързо предупреждение, както и някои политики на международните финансови институции причиниха и ускориха криза на системата в световен мащаб, която налага необходимостта от преглед на съществуващите модели, който следва да включва компенсиране и споделяне на тежестта на международно равнище;

Е.

като има предвид, че данъчните убежища предлагат място за укриване на пари, предоставяйки по този начин стимули за подкопаване на доброто управление, особено по отношение на данъчното облагане и на принципите на правовата държава; като има предвид, че незаконният поток на капитали от развиващите се страни се оценява на 641—941 милиарда щатски долара и следователно надвишава приблизително десетократно помощта за развитие в световен мащаб;

Ж.

като има предвид, че корупцията в световен мащаб вече е достигнала такива размери, че възлиза на 50 милиарда щатски долара, съгласно годишния доклад за 2008 г. на „Transparency International“, т.е. почти половината от официалната помощ за развитие (ОПР) в света и от инвестициите, необходими за постигане на целите за осигуряване на питейна вода и в областта на здравеопазването;

З.

като има предвид, че Европейският съюз е най-големият донор на помощи и осигурява приблизително 60 % от потоците на помощ в световен мащаб за 2008 г., а Комисията предвижда, че през 2009 г. ще бъде налице недостиг от 22 милиарда долара по отношение на поетите ангажименти за официална помощ за развитие;

И.

като има предвид, че намаляването на производителността на напредналите икономики, предизвикано от глобалната криза, неизбежно ще доведе до спад в обема на официалната помощ за развитие в момент, когато външната помощ е от първостепенно значение за развиващите се страни;

Й.

като има предвид, че практически всички обещания (99 %) на ЕС, произтичат от съществуващи ангажименти; 8,8 милиарда евро са концентрирани на ранен етап, което означава, че съществува опасност през идващите години да има по-малко помощ за развитие;

К.

като има предвид, че европейският подход към ефективността на помощта би могъл да доведе до подобряване на ефикасността в размер между 3 и 6 милиарда евро годишно за периода 2010-2015 г.;

1.

Съзнава много ясно, че последните две години бяха белязани от поредица от глобални кризи (продоволствена, енергийна, климатична, финансова, икономическа и социална), които имат сериозно отражение върху индустриализираните и бързоразвиващите се икономики, но и опустошителни последици за бедните групи от населението в развиващите се страни, като над 200 милиона работници в световен мащаб са изложени на крайна бедност, а повече от една шеста от световното население страда от глад;

2.

Подчертава, че е задължение на ЕС да окаже помощ на развиващите се страни за справяне с тежестта на глобалната икономическа криза и изменението на климата, за които те не носят отговорност; в тази връзка, настоятелно призовава държавите-членки да изпълнят поетите от тях ангажименти спрямо развиващите се страни за официална помощ за развитие;

3.

Призовава за засилване на ангажиментите за постигане на ЦХР до 2015 г. и отправя искане за по-координирани действия с оглед на прегледа на ЦХР през 2010 г.; призовава всички държави-членки да покажат максимална подкрепа и да постигнат съгласие по обща позиция с оглед предстоящата през 2010 г. среща на високо равнище на Обединените нации във връзка с ЦХР;

4.

Призовава държавите-членки да изпълнят напълно поетите от тях ангажименти по отношение на официалната помощ за развитие както на двустранно, така и на многостранно равнище;

5.

Отправя искане към държавите-членки да увеличат обемите на официалната помощ за развитие, за да достигнат колективната цел за 0,56 % ОПР/БНД до 2010 г. и целта за 0,7 % ОПР/БНД до 2015 г.; освен това отправя искане те да активизират усилията си за подобряване на ефективността на помощта чрез прилагането на Парижката декларация и на Програмата за действие от Акра, чрез по-добра координация на техните действия, чрез подобряване на предсказуемостта и устойчивостта на механизмите за подпомагане, чрез ускоряване темпото на предоставяне на помощите, чрез продължаване практиката на необвързване на помощите с условия, както и чрез подобряване капацитета на получателите на помощи за усвояването им; подкрепя новата международна инициатива за прозрачност на помощите, насочена към подобряване на предоставянето и достъпността на информацията за помощите, което води до повишаване на легитимността на помощите и дава възможност за гарантиране на най-ефективното им използване в борбата с бедността; призовава всички държави-членки, които все още не са се присъединили към тази инициатива, да го направят;

6.

Подчертава, че изпълнението на поетите ангажименти за официална помощ за развитие е наложително, но все още недостатъчно по отношение на справянето с извънредното положение по отношение на развитието, и отново призовава Комисията да насърчава активно вече съществуващите новаторски инструменти за финансиране на развитието и спешно да идентифицира допълнителни, новаторски източници;

7.

Отбелязва със загриженост намаляването на усилията в рамките на официалната помощ за развитие по отношение на общественото здравеопазване – особено сексуалните и репродуктивните здравни права – което е от изключително значение за постигане на ЦХР; изтъква, че здравите и силни работници са предпоставка за икономическото развитие;

8.

Призовава Комисията да продължи да оказва натиск за провеждане на реформа на международното сътрудничество за развитие;

9.

Подчертава, че продължаващата реформа на структурата на международната помощ следва да не бъде стъпка назад по отношение на постигнатото досега в областта на развитието и не трябва да се превръща в прикритие за държавите-членки, търсещи начин да не изпълнят поетите обещания;

10.

Счита, че само размерът на помощта за развитие не осигурява достатъчна база за преценка на ефективността и ефикасността на мерките на Европейския съюз в областта на помощта за развитие;

11.

Счита, че преодоляването на финансовата и икономическата криза следва да продължи да бъде приоритет;

12.

Подчертава, че е необходимо предоставянето на помощ да продължи, като тя непрекъснато се адаптира към новите реалности и обстоятелства;

13.

Подчертава, че глобалната икономическа криза изисква засилено сътрудничество за развитие - както в количествено, така и в качествено отношение;

14.

Подчертава, че кредитната криза, несигурността, предизвикана от цикъла на депресия, и спадът в международната търговия, на инвестициите и на преводите на парични средства от работници мигранти са пътищата, по които кризата се прехвърли от развитите към развиващите се страни, и че Съюзът трябва да приеме инициативи и да утвърди присъствието си на международната сцена във всички тези области по съгласуван, всеобхватен и последователен начин;

15.

Призовава Съвета и Комисията, когато извършват мониторинг на своите инструменти и политики в областта на сътрудничеството за развитие, да предприемат също така действия за намаляване на непредвидените последствия за икономиките на развиващите се страни, като засилване на зависимостта от трансфери на помощ за развитие, които имат отрицателно отражение върху растежа, трудовите възнаграждения и заетостта и появата на структури, целящи реализирането на монополна рента, и на корупция;

16.

Призовава Съвета и Комисията да подобрят координацията на двустранното и многостранното сътрудничество за развитие, тъй като недостатъците в тази област са един от главните фактори, които намаляват ефективността на помощта за развитие;

17.

Признава, че пропуските в регламентирането, надзора и контрола върху финансовия сектор, както и определени политики на международните финансови институции, направиха невъзможно предотвратяването на кризата, като вместо това засилиха отрицателните последици от нея; подчертава, че за разлика от случилото се в развитите страни, горепосочените условия рязко намалиха способността на развиващите се страни да реагират на икономическия спад чрез приемането на мерки за предоставяне на фискален стимул;

18.

Подчертава, че трябва да се даде всеобхватен отговор на икономическата и финансова криза, че нито една финансова институция, сегмент от пазара или юрисдикция не трябва да бъдат изключени от регулиране или надзор и че прозрачността и отчетността на всички участници трябва да залегнат в основата на нов тип международно финансово управление;

19.

Приветства, от една страна, подобрените инструменти за отпускане на кредити на страните с ниско равнище на доходите, предоставени от международните финансови институции, с по-високо равнище на разходи в полза на бедните и с акцент върху намаляване на бедността, както и разходи за стимулиране на растежа в развиващите се страни; изразява, при все това, сериозна загриженост относно възможността за и заплахата от увеличаване на задлъжнялостта на развиващите се страни и от последваща криза във връзка с устойчивостта на дълга и призовава правителствата да пристъпят към спешни действия в посока реформа на международните финансови институции;

20.

Призовава Комисията да обърне внимание на осъществяването на предложението на Световната банка за създаване на фонд за най-уязвимите, предназначен за финансиране на продоволствената сигурност, социалната защита и човешкото развитие;

21.

Отправя искане към ръководителите на Г-20 да предприемат незабавни действия по ангажимента, поет на срещата на върха в Питсбърг през септември 2009 г., за реформа на глобалната структура на политиките за развитие и в този контекст да прехвърлят поне 5 % от квотите на МВФ за бързоразвиващите се и развиващите се икономики и поне 3 % от дяловете с право на глас на Световната банка на развиващите се страни и страните в процес на преход;

22.

Подчертава необходимостта от реформа на световното икономическо управление, за да се гарантира по-добро представителство на развиващите се страни на срещите за вземане на решения; за тази цел предлага разширяване на Г-20 така, че да включва най-малко един представител на развиващите се страни, по-конкретно на най-слабо развитите страни, който може да бъде действащия председател на Г-77;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на насърчаването и защитата на достойния труд и на действията за борба срещу дискриминацията на основание пол и срещу детския труд, като се придържат към препоръките на Международната организация по труда, чиято роля следва да бъде засилена;

24.

Подчертава необходимостта от преминаване към международна система на управление, защитаваща най-уязвимите хора и държави, особено тези, които са най-тежко засегнати от кризата и имат неефективни или несъществуващи мрежи за социална сигурност;

25.

Отбелязва, че членовете на МВФ одобриха предоставянето на 250 милиарда долара за специални права на тираж (СПТ) и че само 18 милиарда долара от тези СПТ ще отидат за развиващите се страни; настоятелно призовава държавите-членки и международната общност да разгледат предложението на Сорос богатите държави да предоставят своите СПТ на фонд за глобални обществени блага, като борбата срещу изменението на климата и премахването на бедността;

26.

Призовава Съвета и Комисията да предприемат действия, с цел да се постигне договореното на срещата на върха на Г-20 увеличаване на финансирането за международните финансови институции;

27.

Изисква Съветът и Комисията да се застъпят за амбициозна реформа на МВФ;

28.

Призовава за засилване на макроикономическото сътрудничество в рамките на Г-20, за укрепване на ролята на системата на ООН и за реформиране на международните финансови институции, за да се даде съгласуван отговор на кризата и нейните последици в развиващите се страни;

29.

Изразява съжаление, че финансовият сектор не научи добре уроците от настоящата безпрецедентна криза, въпреки че беше бенефициер на огромни държавни планове за спасяване; в тази връзка приветства ангажимента, поет от ръководителите от Г-20 на срещата на върха в Питсбърг през септември 2009 г., да гарантират, че финансовият сектор ще възстанови разходите, натрупани във връзка с кризата, които до момента се понасят от данъкоплатците, други граждани и обществените услуги както в напредналите икономики, така и в развиващите се страни;

30.

Изразява твърда увереност, че облагането на банковата система би било един честен принос от страна на финансовия сектор за световната социална справедливост; призовава също така за въвеждане на международен налог върху финансовите транзакции, който да направи данъчната система като цяло по-справедлива и да генерира допълнителни средства за финансиране на развитието и на глобални обществени блага, включвайки приспособяването на развиващите се страни с цел справяне с и смекчаване на изменението на климата и неговите последствия;

31.

Настоятелно призовава Комисията да представи съобщение относно начина, по който един данък върху международните финансови транзакции може, наред с другото, да допринесе за постигане на ЦХР, за коригиране на глобалните дисбаланси и за насърчаване на устойчивото развитие в световен мащаб;

32.

призовава МВФ да изготви за следващата среща на Г-20 доклад относно приноса на финансовата система за компенсиране на разходите, свързани с интервенционните мерки на различните правителства, който да обхване всички преки и косвени разходи, понесени от публичните финанси, и по-специално въздействието им върху бюджетите на развиващите се страни.

33.

Отбелязва с дълбока загриженост, че се очаква през 2010 г. развиващите се страни да бъдат изправени пред финансов недостиг в размер на 315 милиарда щатски долара и че разрастващите се финансови проблеми в най-уязвимите страни излагат на опасност основни разходи в размер на 11,6 милиарда щатски долара в областта на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и социалната защита; поради това счита за подходящо да се проучат възможностите за споразумение с държавите кредиторки за въвеждането на временен мораториум или за опрощаване на дълга на най-бедните държави, за да им се даде възможност да приложат антициклични фискални политики за смекчаване на тежките последици от кризата; предлага да бъдат положени усилия за улесняване постигането на прозрачен арбитраж за дълговете;

34.

Приветства инициативите на държавите-членки за прилагане на доброволни такси върху емисиите от въздухоплаването и корабоплаването, с цел да се допринесе за финансиране на разходите в развиващите се страни за смекчаване и приспособяване към изменението на климата и приканва всички държави-членки да разгледат прилагането на подобни такси;

35.

Призовава, в съответствие със своята резолюция от 21 октомври 2008 г., държавите-членки и Комисията да постигнат споразумение, в рамките на системата за търговия с емисии на Европейския съюз, да отделят най-малко 25 % от приходите от състезателното наддаване за квоти за емисии на въглероден двуокис, за да окажат ефективна подкрепа на развиващите се страни за справяне с изменението на климата, използвайки публични инвестиции;

36.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят всяка мярка за борба срещу изменението на климата, което засяга най-силно развиващите се страни, и, в тази връзка, да ускорят трансфера на подходящи технологии;

37.

Приканва Комисията и държавите-членки да обърнат допълнително внимание на връзката между кризата в околната среда и кризата в развитието и настоятелно ги призовава да направят стратегически приоритети на ЕС устойчивото развитие и „зеления растеж“; призовава настоятелно ЕС да отпусне допълнителни средства за ангажиментите си, поети в областта на борбата с изменението на климата в развиващите се страни, като вземе предвид и увеличаващият се брой на екологичните бежанци;

38.

Приветства ангажимента, поет от Европейския съвет през октомври 2009 г. да не се подкопават ЦХР с оглед на борбата срещу изменението на климата; призовава настоятелно Съвета във възможно най-кратък срок и в рамките на заключенията от срещата на върха в Копенхаген и постигнатите от Г-20 компромиси, да постигне съгласие относно твърди финансови ангажименти, позволяващи на развиващите се страни да се справят с влошаващите се климатични условия, и да гарантира, че необходимата в резултат на икономическата криза помощ няма да доведе до повторно изпадане във външна свърхзадлъжнялост;

39.

Подчертава основното значение на паричните преводи от мигранти като капиталови потоци, достигащи пряко целевото население в развиващите се страни, което може да ги използва своевременно за належащи нужди; отправя искане към държавите-членки и страните, в които се получават тези парични средства, да улеснят прехвърлянето на тези средства и да предприемат действия за намаляване на свързаните с тях разходи;

40.

Приветства ангажимента, поет от държавните и правителствените ръководители от Г-8 през юли 2009 г. на срещата на върха в Л'Акуила, Италия, за намаляване на разходите за превеждане на парични средства от 10 % на 5 % в срок от 5 години; счита, че по-голямата пазарна конкуренция и по-широката регулаторна рамка са мерки от първостепенно значение за намаляване на разходите, свързани с операциите за превеждане на парични средства, като същевременно те ускоряват внедряването на нови технологии и насърчават финансовото приобщаване на бедните в развиващите се страни;

41.

Подкрепя създаването на съвместни публично-публични и публично-частни инициативи за развитие, основаващи се на водещата роля на публичния сектор с подкрепа от страна на частни донори и в съответствие с приоритетите на държавите партньори, като начин за увеличаване на отговорните и устойчивите преки инвестиции в развиващите се страни и за улесняване на трансфера на технологии;

42.

Припомня ключовата роля на организациите на гражданското общество, на местните органи и на децентрализираното сътрудничество за справянето с последиците от икономическата криза и от развойните процеси; призовава, във връзка с това, Комисията да направи децентрализацията приоритетен сектор за предоставяне на европейската финансова помощ в развиващите се страни;

43.

Приветства одобряването на механизма за защита срещу уязвимостта, породена от колебанията в приходите от износа (Vulnerability FLEX), за оказване на подкрепа на отговарящите на изискванията страни от АКТБ за справянето със социалните последици от кризата и настоятелно призовава за бързо отпускане на средствата; при все това отново изразява загриженост относно въпроса, как Комисията ще запълни финансовия вакуум, който ще възникне през следващите години в резултат на концентрирането на бюджетната подкрепа в началото на периода;

44.

Счита, че търговията е главна движеща сила за икономически растеж и за ограничаване на бедността в развиващите се страни и призовава ЕС и държавите-членки да използват своето международно влияние, за да може развитието да остане в центъра на преговорите от кръга Доха и за да се постигне положителен, справедлив и насочен към развитието краен резултат, като същевременно политиката на ЕС в областта на помощта за търговията бъде насочена в по-голяма степен към бедните;

45.

Подчертава, че съгласно член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз ЕС трябва да гарантира, че неговите политики в областта на търговията, сигурността, миграцията, селското стопанство и в други области работят съгласувано, от една страна, за да са от полза за развиващите се страни, а от друга страна, за да стимулират въвеждането на справедлива международна финансова и търговска система, благоприятстваща развитието;

46.

Припомня, че принципът за последователност на политиките за развитие (ППР), посочен в Договорите за ЕС, е ключов за постигане на ЦХР; затова настоятелно призовава ЕС да разработи търговска политика, която е последователна и съгласувана с постигането на ЦХР; призовава за изработването на солиден правен механизъм, който да гарантира, че ЕС ще е отговорен за ангажиментите си за съгласуваност на политиките;

47.

Призовава за по-добра съгласуваност на помощта за развитие и другите политики на ЕС; отбелязва, че например пускането на пазара на субсидирани земеделски продукти от ЕС може да противоречи на създаването на стабилни пазари за продукцията на местните бедни земеделски стопани и по такъв начин да заличи усилията на проектите за насърчаване на местното селско стопанство;

48.

Изразява своето убеждение, че приключването на кръга на преговори от Доха по насочен към развитието, балансиран и справедлив начин би спомогнало за икономическото възстановяване от кризата и би могло да допринесе за облекчаването на бедността в развиващите се страни, създаването на качествена трудова заетост и намаляването на цените за потребителите; поради това изразява дълбока загриженост във връзка с липсата на напредък в рамките на кръга на преговори от Доха;

49.

Посочва, че за да се постигне по-голяма финансова стабилност и да се подобри функционирането на световната търговска система в рамките на СТО, трябва да се постигне напредък към нова международна парична и финансова система, която се основава на многостранни правила, разглеждащи специфичните проблеми на развиващите се страни, и се осъществява в рамките на ООН;

50.

Припомня, че стратегията за подпомагане на търговията е насочена към подпомагане на развиващите се и най-слабо развитите страни при договарянето, прилагането и ползването на предимствата от тези договорености, а също така и за увеличаване на търговията и ускоряване премахването на бедността; изисква от Комисията и държавите-членки да гарантират, че са изпълнени поетите задължения относно общата цел на ЕС за осигуряване на 2 млрд. евро годишно до 2010 г.; изисква от Комисията да представи подробна информация и цифри относно бюджетните редове, използвани за финансиране на помощ, свързана с търговията, и помощ за търговията (в допълнение към бюджетен ред 20 02 03), и относно цялото финансиране на помощта за търговия, произхождащо от бюджета на ЕС;

51.

Потвърждава факта, че споразуменията за икономическо партньорство следва да изготвят като инструменти за насърчаване на развитието и да не се разглеждат само като инструмент на международната търговия; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за своевременното приключване на преговорите, като същевременно вземе предвид начините, по които разпоредбите на споразуменията за икономическо партньорство могат да се отразят на способността на страните от АКТБ за преодоляване на кризата;

52.

Отбелязва, че значителното намаление на приходите от износ в голям брой развиващи се страни, и по-специално в най-слабо развитите страни, е ограничило растежа и развитието на Юга; призовава Комисията – при договарянето и прилагането на търговските споразумения и в частност споразуменията за икономическо партньорство – да осигури по-висока степен на последователност на политиките на ЕС за развитие и, наред с другото, по-активно насърчаване на достойната трудова заетост, благосъстоянието и разкриването на работни места, и да гарантира наличието на целесъобразна асиметрия и преходни периоди в рамките на търговските ангажименти и спазването на приоритетите на всяка държава, както и да пристъпи към съответните консултации с основните действащи лица и гражданското общество;

53.

Счита, че към момента развиващите се страни, които са особено зависими от финансирането в рамките на сътрудничеството за развитие и са ориентирани във висока степен към износ, пострадаха най-много от кризата, тъй като финансовите потоци от север на юг все повече пресъхват, а вътрешните пазари в много развиващи се страни са твърде слаби, за да компенсират намаляването на износа;

54.

Отправя искане към Комисията да извърши оценка на експортната зависимост на страните от АКТБ и нейната съвместимост с целите за развитие в стратегическите документи за страните;

55.

Отбелязва споразумението относно Глобалната система за търговски преференции, която представлява механизъм, създаден от 22 развиващи се страни с оглед намаляване на тарифите и другите препятствия пред износа на стоки помежду им, в опит да се засили търговията „Юг-Юг“ и да се увеличи нейната независимост от сътресенията в световната търговия;

56.

Счита, че протекционизмът не е надежден отговор на кризата, и засилва своя призив към ЕС да изпълни своята роля, като ограничи пречките пред търговията и нарушаващите търговията субсидии на Съюза и на други източници, които причиняват толкова много вреда на развиващите се страни;

57.

Изразява становището, че политиката за развитие на ЕС следва да зачита интересите както на ЕС, така и на развиващите се страни, и счита, че взаимното отваряне на пазарите не следва да бъде за сметка на икономическата стабилност в развиващите се страни, и че то изисква еквивалентни надзорни и регулаторни рамки; изисква от Комисията, Съвета и Европейската инвестиционна банка да превърнат предоставянето на микрокредити на малките и средните предприятия (МСП) и на дребните земеделски стопани в приоритет за сътрудничеството за развитие, като насърчи по този начин устойчивите регионални икономически структури;

58.

Призовава Комисията да гарантира приемането на мерки за постигане на нейните дългосрочни цели за развитие, като същевременно се подготви за предоставянето на устойчива помощ за развитие и хуманитарна помощ по време на периода, през който тежестта на кризата върху развиващите се страни е най-голяма;

59.

Подчертава, че обхватът, дълбочината и сложността на финансовата криза отразяват липсата на свързаност между развитието на финансите и реалната икономика, наличието на нарастващи глобални дисбаланси и влошаването на екологичните проблеми на планетата, които трябва да бъдат коригирани, за да тръгне икономическата система по пътя на глобалното устойчиво развитие;

60.

Изразява дълбока загриженост във връзка с това, че негативното въздействие на данъчните убежища може да се окаже непреодолима пречка пред икономическото развитие в бедните страни, като се накърнява суверенитетът на други страни, нанасят се вреди на ефективността на финансовите пазари и на разпределението на средствата, подкопават се основите на националните данъчни системи и се увеличават разходите за данъчното облагане, създават се стимули за извършване на икономически престъпления и се накърняват частните доходи, доброто управление и икономическия растеж, като по този начин се пречи на развиващите се страни да инвестират в обществените услуги, образованието, социалната сигурност и благосъстоянието на хората;

61.

Подчертава, че данъчните убежища и офшорните центрове насърчават стратегиите за избягване на данъци (например чрез трансферно ценообразуване), укриване на данъци и незаконно изтичане на капитал; подчертава по-конкретно, че данъчните измами в развиващите се страни водят до годишна загуба на данъчни постъпления, достигаща десет пъти количеството инжектирана помощ за развитие от развитите страни; затова настоятелно призовава държавите-членки да превърнат борбата срещу данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитал от развиващите се страни в един от главните си приоритети; във връзка с това повтаря убеждението си, че автоматичният обмен на информация следва да се разшири в световен мащаб и да се прилага в рамките на многостранна уредба;

62.

Отбелязва, че по света съществуват десетки данъчни убежища, които се използват дори от някои дружества със седалища в страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с цел да избегнат плащането на данъци в развиващите се страни, където извършват доходоносна дейност, или в собствените си страни; изисква от Комисията да докладва как автоматичният обмен на информация може да бъде разширен в световен мащаб и да се налагат санкции на данъчните убежища, които отказват сътрудничество, и на техните клиенти, и как отчитането на печалбите и на платения данък страна по страна може да стане правило за транснационалните дружества в ЕС;

63.

Признава, че споразуменията за обмен на данъчна информация не премахват вредните структури на изолираните данъчни системи или липсата на публични регистри, нито налагат предоставянето на счетоводни отчети, извършването на одити или съхраняването на данни; приветства усилията на Г-20 и ОИСР за предприемане на мерки срещу данъчните убежища, но отбелязва със съжаление, че установените критерии, споразуменията за обмен на данъчна информация и съществуващите процедури няма да бъдат достатъчни за преодоляване на проблема, свързан с данъчните убежища и незаконните финансови потоци; призовава ОИСР, Г-20 и ЕС да приемат по-строги критерии за определянето на данъчните убежища и да предприемат действия за приемане на международно многостранно споразумение с обвързващ характер за автоматичен обмен на данъчна информация, предвиждащо ответни мерки в случай на неспазване на изискванията;

64.

Призовава ЕС, неговите държави-членки и международните финансови институции да подкрепят развиващите се страни при увеличаването на приходната част от бюджета им и при изграждането на капацитет в областта на данъчното облагане;

65.

Отбелязва, че половината от незаконните финансови потоци, изтичащи от развиващите се страни, са свързани с неправилното ценообразуване в рамките на търговията, и засилва своя призив за сключване на ново финансово споразумение с обвързващ характер в световен мащаб, което да принуди транснационалните корпорации, включително и различните им филиали, автоматично да предоставят информация за реализираните печалби и изплатените данъци за всяка страна поотделно, за да се гарантира прозрачността на продажбите, печалбите и данъците във всяка юрисдикция, в която извършват своята дейност;

66.

Приканва Комисията да насърчава активно социалната и екологична отговорност на предприятията, за да се осигури възможност за ефективен контрол върху последиците от дейностите на многонационалните компании и техните филиали в развиващите се страни за социалната сфера, околната среда и зачитането на правата на човека;

67.

Отбелязва със загриженост, че по-нататъшното влошаване на икономическото състояние на развиващите се страни би могло да доведе до недопустимо високи нива на безработицата и засилена икономическа миграция; добавя, че подобни миграционни потоци биха могли да доведат до изтичане на мозъци от развиващите се нации и да навредят на бъдещия им икономически растеж;

68.

Отбелязва необходимостта от реално подобряване на банковите системи в развиващите се страни, като конкретна мярка за осигуряване на инвестиции, както и на развитието и растежа на финансовия сектор, паричните преводи, изпращани от мигранти, и търговските и други релевантни обмени, водещи до социално сближаване и политическа и икономическа стабилност;

69.

Приветства инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR) на Службата на ООН по наркотиците и престъпността и Световната банка за подпомагане на развиващите се страни в борбата срещу корупцията, престъпната дейност и укриването на данъци и призовава държавите-членки да ратифицират Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу корупцията;

70.

Подчертава значението на това, да се окаже подкрепа на развиващите се страни за изграждане на ефективен капацитет за засилване, в техен собствен интерес, на борбата срещу корупцията и за насърчаване на принципите на правовата държава, доброто управление и прозрачността в публичните им финанси, за да се подобрят предсказуемостта, изпълнението и контрола на бюджета; подчертава значението на парламентарния контрол върху публичните финанси; настоява на необходимостта да се подобрят международните счетоводни стандарти, за да се предотвратят практики на избягване и укриване на данъци, включително чрез изискване от транснационалните дружества да изготвят финансови доклади за всяка страна поотделно;

71.

Приветства прилагането от ЕИБ на нейната съществуваща политика спрямо офшорните финансови центрове; изисква ЕС, държавите-членки и ЕИБ да поемат водеща роля в борбата срещу данъчните убежища чрез приемането на правила за обществените поръчки и отпускането на публични средства, които да забраняват на дружествата, банките или другите институции, регистрирани в данъчно убежище, да се възползват от публични средства; призовава ЕИБ да разгледа, като част от разширените си насоки, необходимостта дружествата и финансовите посредници да докладват за дейностите си за всяка страна поотделно;

72.

Отбелязва, че ЕИБ полага усилия да обезпечи, че нейните гаранции и инвестиции не се осъществяват посредством данъчни убежища; призовава ЕИБ да вземе необходимите допълнителни мерки, за да гарантира, че това не става по непряк начин; приканва ЕИБ да докладва за изпълнението на своята политика спрямо офшорните финансови центрове; призовава ЕИБ да бъде особено бдителна при налагането на условия или критерии за допустимост, така че да съблюдава целите на политиките на ЕС, както и понятието за „достоен труд“ на Международната организация на труда (МОТ), за да гарантират по този начин максимални ползи от помощта, включване на местни предприятия и подкрепа за борбата срещу корупцията; счита, че ЕИБ следва да насочи приоритетите на своята политика за наемане на персонал към експертния опит в областта на околната среда и развитието;

73.

Признава, че настоящият средносрочен преглед на дейността на ЕИБ по отпускане на външни кредити и споразуменията за сътрудничество, който следва да приключи през 2010 г. и по отношение на който Европейският парламент действа в качеството си на съзаконодател, е огромна възможност за активизиране на ролята на ЕИБ по отношение на сътрудничеството за развитие, като основната цел е да се постигнат ЦХР до 2015 г.; следователно счита, че следва да се осигурява приоритетно място за проектите, чиято цел е да се ограничи бедността;

74.

Изразява съжаление относно тенденцията за намаляване от 80-те години насам на инвестициите в селското стопанство в развиващите се страни и настоятелно призовава Комисията да заложи продоволствената сигурност като приоритет в политиките за развитие на ЕС и следователно да увеличи подкрепата за селското стопанство, и по-специално за отглеждането на хранителни култури, както и за развитието на селските райони;

75.

Счита, че една от основните пречки пред икономическото развитие на развиващите се страни остава ограниченият достъп на потенциалните предприемачи до заеми и микрокредити; освен това подчертава, че в повечето случаи не се предоставят гаранции по кредитите; следователно приканва Комисията и ЕИБ да увеличат значително броя на програмите за достъп до кредити и микрокредити;

76.

Изисква от Комисията и от държавите-членки да подпомагат мерките за улесняване на достъпа до кредит на развиващите се страни, включително съществената капитализация на многостранните банки за развитие, както и създаването на рамка, позволяваща лицензирането на широк кръг от доставчици на финансови услуги с оглед задоволяване на нуждите на местното население;

77.

Приканва Комисията да обмисли подробно препоръките, отправени в настоящия доклад, при изготвянето на предложението за решение относно мандата на ЕИБ за отпускане на външни кредити след извършването на средносрочния преглед;

78.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, органите на ООН, Международния валутен фонд и Световната банка, членовете на управителния съвет на Международния валутен фонд и Световната банка от държавите-членки на ЕС, както и страните от Г-20.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/44

A.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза доведе до най-големия икономически спад в световен мащаб след 30-те години на 20-ти век, чиито последици ще оказват сериозно влияние върху икономическото и социалното устройство на държавите в продължение на още много години;

Б.

като има предвид, че през 2008 г. реалният БВП в еврозоната нарасна само с 0,7 % поради финансовата и икономическа криза и се очаква да бъде отчетен значителен спад на БВП през 2009 г.;

В.

като има предвид, че през 2008 г. средногодишният темп на инфлация беше 3,3 % и достигна своя връх (4,0 %) през лятото на съответната година – най-високото равнище, отчетено след въвеждането на еврото, и като има предвид, че след това темпът на инфлация спадна до отрицателни равнища през лятото на 2009 г.;

Г.

като има предвид, че средното равнище на общия държавен дефицит в еврозоната се повиши от 0,6 % от БВП през 2007 г. до 1,9 % през 2008 г. и към средата на октомври 2009 г. двадесет държави-членки бяха обект на процедура при прекомерен дефицит;

Д.

като има предвид, че средният размер на съотношението на държавния дълг спрямо БВП в еврозоната е нараснал от 66,2 % в края на 2007 г. до 69,6 % в края на 2008 г. и като има предвид, че се очаква това съотношение да нараства през следващите години;

Е.

като има предвид, че през 2008 г. обменният курс на еврото към щатския долар се колебаеше в големи граници, като достигна най-високите си стойности от 1,60 щ.д. за 1 евро през юли, а през октомври падна до 1,25 щ.д., но впоследствие се повиши до 1,50 щ.д. за 1 евро през октомври 2009 г.;

Ж.

като има предвид, че ЕЦБ запази непроменени нивата на лихвените проценти през първата половина на 2008 г., преди да ги повиши през юли 2008 г. с 25 базисни пункта до 4,25 % и да ги понижи постепенно през последното тримесечие на 2008 г. до 2,5 %, а след това и до 1 % през 2009 г.;

З.

като има предвид, че в резултат на финансовата криза ЕЦБ значително увеличи предоставянето на ликвидност на банките в еврозоната и предприе редица специални мерки, за да подобри влошеното функциониране на паричните пазари; като има предвид, че подобни механизми за подобряване на ликвидността бяха предоставени само на определен брой държави-членки извън еврозоната;

1.

Приветства Словакия в еврозоната и отбелязва успешното й присъединяване;

2.

Посочва, че членството в Европейския съюз е предварително условие за присъединяване към еврото;

3.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон дава на ЕЦБ статут на институция на ЕС; счита, че това повишава отговорността на Парламента, в качеството му на основната институция, чрез която ЕЦБ се отчита пред европейските граждани;

4.

Отбелязва, че 2008 г. беше годината, в която ЕЦБ, поради драматичната икономическа и финансова криза и нейните широкообхватни последици, трябваше да вземе някои от най-трудните решения, пред които се е изправяла от своето създаване досега;

5.

Отбелязва, че икономическите прогнози на ЕЦБ, както и тези на МВФ и други международни институции, не можаха да предвидят доколко сериозен ще е спадът през 2008 г.;

6.

Отбелязва, че ЕЦБ продължи своите действия в отговор на финансовата криза, като подпомагаше държавите-членки при поддържане и увеличаване на предоставянето на ликвидност на кредитните институции; препоръчва ЕЦБ да разшири предоставянето на ликвидност извън еврозоната, за да се подпомогнат държавите-членки, които бяха най-тежко засегнати от финансовата криза;

7.

Изразява разочарование от това, че някои търговски банки не намалиха лихвените проценти за своите клиенти, като това беше особено често срещан случай, когато лихвените проценти на ЕЦБ достигнаха своите най-ниски равнища;

8.

Приветства факта, че ЕЦБ разшири обичайния си подход към паричната политика и предприе множество специални мерки, като например съобразяване на предоставянето на ликвидност с реалното търсене или предоставяне на ликвидност за по-дълги периоди;

9.

Отбелязва, че намаленията на лихвените проценти, предприети от ЕЦБ, не бяха толкова радикални, колкото тези, осъществени от други централни банки, включително Федералния резерв на САЩ и централната банка на Обединеното кралство (Bank of England), както и в сравнение с очакванията на много икономически наблюдатели по това време;

10.

Изразява разочарование, че допълнителната ликвидност, „инжектирана“ от ЕЦБ, не облекчи достатъчно ограниченото кредитиране, с което се сблъска промишлеността, в частност малките и средните предприятия, а вместо това някои банки я използваха, за да подобрят печалбите си и да покрият загубите си;

11.

Изразява съжаление, че държавите-членки не последваха съвета на ЕЦБ да включат в плановете си за подкрепа на банките съвместно определени на европейско равнище условия за отпускане на дивиденти и бонуси, в подкрепа на икономическата активност и по-специално на МСП, както и условия по отношение на транзакциите, осъществени в зоните, които са „данъчен рай“;

12.

Изразява съгласие с ЕЦБ, че все по-голямата сложност на финансовите инструменти, успоредно с определена липса на прозрачност при финансовите институции, недостатъчен надзор от страна на регулаторните органи и пропуски в регулирането на финансовите пазари, е допринесла за повишаване на системния риск; добавя, че това е допринесло за все по-голяма липса на обществено доверие във финансовите институции;

13.

Призовава ЕЦБ да заеме позиция относно създаването на клирингова къща за инструменти като кредитните суапове (CDS ) в рамките на еврозоната;

14.

привлича вниманието на ЕЦБ върху риска от появата на нови спекулативни балони, най-вече на пазара на суровините; приканва ЕЦБ да предупреди незабавно правителствата;

15.

Споделя становището на ЕЦБ, че е необходимо да се извлекат поуки от кризата, в частност, че трябва да бъдат подобрени управлението на риска и ликвидността във финансовата система, както и прозрачността на финансовите пазари и институции, за да се предотврати повторната поява на подобна криза; припомня, че също така трябва да се търси решение на проблема с диспропорциите на световно равнище, свързани с колебанията на обменните курсове между еврото и валутите на трети държави, като например щатския долар и китайския юан, за да се избегнат финансови кризи в бъдеще;

16.

Приветства мерките, предприети от ЕЦБ за разработване на подробно предложение за „стратегия за изход“ от прилаганото от нея смекчаване на паричната политика, която да бъде приложена в подходящия момент; настоява, че съгласуването на сроковете и координирането на политиката между държавите-членки са от основно значение във връзка с това; по този повод приветства факта, че по-голямата част от тези мерки автоматично престават да действат в случай на непрекъснато подобряване на икономическото положение;

17.

Препоръчва всички действия, насочени към повишаване на лихвените проценти, да бъдат предприемани с изключителна предпазливост, за да не бъде застрашен бъдещият икономически растеж;

18.

Счита, че държавите-членки следва да запазят настоящите мерки за фискално стимулиране с оглед защита на работните места, насърчаване на инвестициите и стимулиране на растежа и да отменят тези мерки, щом се констатира устойчиво връщане към растежа, като тогава те следва да намерят начини за справяне с прекомерните бюджетни дефицити;

19.

Споделя загрижеността на ЕЦБ относно различията между икономиките в еврозоната и начина, по който кризата засегна различните държави, в частност тези, в които вече съществуваха структурна неефективност, високи разходи за труд на единица продукция, дефицит по текущата сметка и задлъжнялост;

20.

Призовава всички държави-членки в еврозоната да отбележат, че, за да съществува реален икономически и паричен съюз, участието в еврозоната не може да бъде разглеждано като цел само по себе си и подчертава необходимостта от структурни реформи; добавя, че непредприемането на такива реформи ще застраши доверието в Пакта за стабилност и растеж, както и неговата устойчивост;

21.

Посочва, че през период, белязан от големи колебания на обменните курсове, еврото е засилило позициите си, по-специално спрямо щатския долар и китайския юан, и изразява загриженост, че това може да навреди на конкурентоспособността на еврозоната;

22.

Препоръчва ЕЦБ да увеличи прозрачността в своята дейност, за да повиши своята легитимност и предвидимост, по-специално чрез публикуване на протоколите от заседанията на Управителния съвет, в съответствие с практиката на Системата на Федералния резерв на САЩ, централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) и централната банка на Япония (Bank of Japan); счита, че подобна прозрачност е необходима и във връзка с вътрешните модели, използвани за оценка на неликвидно обезпечение, както и във връзка с оценките на определени ценни книжа, предлагани като обезпечение;

23.

Отново потвърждава подкрепата си за диалога по въпросите на паричната политика, провеждан веднъж на три месеца между Парламента и ЕЦБ; добавя, че диалогът е важен механизъм за проверка на дейността на ЕЦБ и допринася за нейната отчетност и за прозрачност пред обществото;

24.

Подчертава независимостта на ЕЦБ, за която допринася процедурата за назначаване на членове на нейния Изпълнителен съвет; счита, че тази независимост може да се утвърди посредством прилагането на новия правен статут, който ЕЦБ получава съгласно Договора от Лисабон, и настоящия устав на ЕЦБ, с оглед на това кандидатите, предложени от Съвета, впоследствие да подлежат на одобрение чрез гласуване от Европейския парламент;

25.

Поема ангажимента за съставяне на избирателен комитет, съставен от външни експерти, който през 2010 г. да позволи определянето на кандидати за поста член на Изпълнителния съвет; посочва, че така определените лица след това ще бъдат изслушани от комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, с което консултативната роля на Европейския парламент при оценяването на кандидатите ще бъде официално утвърдена; вследствие на това, на пленарно заседание ще бъде приета резолюция на Европейския парламент, която ще бъде предадена на Съвета, преди той да представи препоръката си на правителствата на държавите-членки;

26.

Счита, че кризата е показала, че пазарите са предразположени към системни рискове; приветства предложението за създаване на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който ще отправя предупреждения на ранен етап относно бъдещи рискове и дисбаланси на финансовите пазари; отбелязва, че ЕССР трябва да реагира бързо и ефективно на един системен риск още в неговия зародиш; отбелязва, че трябва да съществува качествено определение на „системен риск“, за да се даде възможност за ефективно функциониране на ЕССР; затова призовава ЕЦБ да установи ясни модели и определения и в по-общ план да окаже пълна подкрепа на ефективното функциониране на ЕССР; допълва, че всякакви нови задачи, възложени на ЕЦБ по отношение на ЕССР, следва да не застрашават по никакъв начин независимостта на ЕЦБ;

27.

Отбелязва ролята на Еврогрупата за развитие на по-тясна координация на икономическите политики в еврозоната; следователно приветства предоставянето на правосубектност на Еврогрупата в Договора от Лисабон; в допълнение препоръчва ЕЦБ да продължи да участва пълноценно в неформалните срещи между членовете на Еврогрупата;

28.

Приветства факта, че еврото допринесе за повишаване на презграничното предоставяне на финансови услуги в еврозоната и по този начин допринесе за високата степен на интеграция на паричния пазар;

29.

Отбелязва, че статутът на еврото като международна валута продължава да се повишава, като в края на 2008 г. 26,5 % от световните валутни резерви са били в евро;

30.

Счита, че повишаващият се международен статут на еврото ще донесе предимства и отговорности в световен мащаб; счита, че това ще продължи да насърчава държавите-членки, които не са в еврозоната, както и трети държави, да се стремят към членство в еврозоната;

31.

Счита, че Парламентът следва да работи заедно с ЕЦБ и с другите институции на ЕС, за да продължи да засилва ролята на еврозоната на световната парична и финансова сцена;

32.

Счита че процесът, който направи възможно приемането на еврото, би следвало да вдъхновява Европейския съюз, когато заема позиция относно бъдещето на международната парична система;

33.

Счита, че ЕЦБ, националните централни банки и Управителният съвет трябва да признават и зачитат своята социална отговорност спрямо служителите си и обществото и да отдават по-голямо значение на меморандума относно социалните аспекти, изготвен от постоянния комитет на синдикатите на европейските централни банки;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Еврогрупата и Европейската централна банка.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/49

А.

като има предвид, че системата на ООН, с произтичащата от глобалния й членски състав легитимност, продължава да играе централна роля в оформянето и укрепването на процеса на вземане на решения в световен мащаб и в посрещането на глобалните предизвикателства чрез ефективен многостранен подход, основан на международното право, заложените в Устава на ООН принципи, както и общия ангажимент за изпълнението на целите, приети на Световната среща на върха на ООН през 2005 г.;

Б.

като има предвид, че Европейският съюз се е ангажирал с многостранно сътрудничество и укрепване на системата на ООН; като има предвид, че поради това ЕС следва да бъде движеща сила в усилията за реформа на организацията и да продължи да бъде твърд поддръжник на нейната важна роля в международната система;

В.

като има предвид, че сегашната структура на Съвета за сигурност на ООН не отразява реалностите и нуждите на 21-ви век; като има предвид, че генералният секретар на ООН счита реформата на Съвета за сигурност за част от продължаващите усилия, този важен орган да има по-широко представителство и да бъде по-ефективен;

Г.

като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки имат най-голям принос към системата на ООН, като осигуряват приблизително 40 процента от бюджета на ООН, над 40 процента от разходите за мироопазващи мисии и 12 процента от войските, както и над половината от основното финансиране на фондовете и програмите на ООН;

Д.

като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон Европейският съюз вече ще бъде представляван във външните отношения и на международни форуми от един единствен субект – заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност („заместник-председател/върховен представител“), с подкрепата на новата дипломатическа служба на ЕС; като има предвид, че Договорът от Лисабон също така внесе промени в прерогативите на външните политики на Съюза, като например по-пълното интегриране на различните елементи от външната дейност на Съюза, по-конкретно политиката за развитие;

Е.

като има предвид, че ЕС ще наследи ЕО като наблюдател в Общото събрание на ООН и други нейни органи, като страна по редица конвенции на ООН, както и в някои изключителни случаи, като Организацията по прехрана и земеделие към ООН, като член;

Ж.

като има предвид, че държавите-членки на ЕС наскоро не бяха единодушни относно това, дали да присъстват на конференцията за преглед относно расизма в Дърбан; като има предвид появилите се в Комисията на ООН по правата на човека различия при проверката на ЕС относно съблюдаването на правата на човека в Китай, както и при гласуването на доклада „Голдстоун“; като има предвид, че всичко това е в ущърб на влиянието на ЕС и капацитета му за отстояване на неговите ценности в ООН;

З.

като има предвид, че нарастващото и неконтролирано разпространение на ядрено оръжие поражда все по-голяма заплаха за свободния свят; като има предвид, че укрепването на трите стълба на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), по-специално неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството по въпросите на използването на ядрената енергия за граждански цели, ще бъде централна тема на предстоящата Конференция за преглед на ДНЯО;

И.

като има предвид, че с присъединяването си към Декларацията на хилядолетието за развитие от 2000 г. Европейският съюз се ангажира да намали наполовина крайната бедност в света до 2015 г., като съсредоточава усилията си върху постигането на напредък по осемте ЦХР;

Й.

като има предвид, че институционалните нововъведения трябва да дадат нов тласък на структурата на половете в системата на ООН, като целта е да се постигне цялостен и последователен подход за равното третиране на жените и мъжете и овластяването на жените;

К.

като има предвид, че преговорите за всеобхватно и правно задължително международно споразумение за периода след 2012 г. във връзка с изменението на климата би трябвало да приключват със споразумение в Мексико Сити през декември 2010 г.; като има предвид, че изменението на климата може да увеличи опасността от конфликти във връзка с природните ресурси;

а)

да укрепи посредством засилен диалог с основните партньори ефективния многостранен подход, с цел да се изгради по-силна ООН; да насърчи общия, съгласуван и последователен подход на ЕС в ООН, както очакват заинтересованите трети страни;

б)

да се стреми да се проектира в системата на ООН като честен посредник между различните групи от членове с цел да насърчава взаимното разбирателство и по-голямото сближаване около трите стълба на ООН (мир и сигурност, развитие и права на човека); да насърчава активно и систематично да подчертава значението на ефективния многостранен подход в своите двустранни диалози;

в)

да настоява за решения, които позволяват по-голяма видимост на засилената външна роля и увеличената отговорност на Съюза пред държавите-членки на ООН, особено по отношение на разпределянето на достатъчно време за изказвания и правото на инициатива в Общото събрание на ООН; да използва пълноценно всички европейски инструменти за външна дейност, за да провежда ефективни и съгласувани действия на ЕС в рамките на ООН и да гарантира, че делегацията на ЕС към Организацията на обединените нации в Ню Йорк е достатъчно подготвена да се справи със засилената си роля, особено от гледна точка на персонала,

г)

да гарантира, че ЕС говори с един глас с цел позицията му да бъде чута, като се извлекат поуки от конференцията по въпросите на климата в Копенхаген през декември 2009 г.,

д)

да гарантира, че ценностите и интересите на Съюза са представени по ефективен и съгласуван начин в системата на ООН; и в този смисъл, да се стреми да гарантира, че предложените от държавите-членки на ЕС кандидатури за важни длъжности в ООН, които са били договорени между държавите-членки на ЕС, се ползват с пълната подкрепа на Съюза; да се проектира като единна сила, която е в състояние да изпълнява обещанията си, особено по важни гласувания, за да се достигне до единна позиция,

е)

да се стреми към по-задълбочено сътрудничество и диалог с новата администрация на САЩ и с бързоразвиващите се световни и регионални участници като Китай, Индия и Бразилия с цел да се изготви обща програма и да се намерят общи решения на световните предизвикателства в една многостранна рамка,

ж)

да подобри, предвид новия потенциал на ЕС за вътрешна координация и външно представителство, дългосрочното планиране на Съюза, специално що се отнася до основните предстоящи събития в ООН, като например прегледа на ЦХР и Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г., както и прегледите на Съвета по правата на човека и на Комисията за изграждане на мира (КИМ) през 2011 г.,

з)

да заеме водеща роля в текущия дебат за глобалното управление и да гарантира, че съществуват ясни връзки между работата на Г-20 и ООН, в качеството й на легитимен орган за действия в световен мащаб,

и)

да предприеме реални действия и нови инициативи в подкрепа на процеса на реформиране на системата на ООН, като подчертава необходимостта от всеобхватна реформа на Съвета за сигурност във всички аспекти,

й)

да прикани настоятелно заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да изгради по-последователна позиция по реформата на Съвета за сигурност на ООН у държавите-членки и да защити тази позиция в ООН; да подчертае, че отреждането на място на ЕС в един разширен Съвет за сигурност остава цел на Европейския съюз,

к)

да насърчи по-активното участие на национални и транснационалните парламенти в дейностите на ООН с цел затвърждаване на демократичния характер на Организацията на обединените нации, нейни програми и агенции, както и да подкрепи инициативи, предприети от гражданското общество и парламентите за тази цел,

л)

да засили усилията си за придаване на нова динамика на Общото събрание на ООН в рамките на съвместно действие с ключови партньори, като превърне предложенията на специалните работни групи и препоръките на служители на ООН, като например председателя на 64-та сесия на Общото събрание на ООН, в конкретни стъпки за засилване на ролята, авторитета, резултатите от дейността и ефективността на асамблеята, както и за увеличаване на прозрачността на работата й,

м)

да допринесе за прилагането на новата структура на половете, както и на съответните институционални нововъведения, с оглед на създаването на по-единен общ орган във възможно най-кратък срок, който работи за насърчаването на равенството между половете и за защитата и овластяването на жените, включително в ситуации на конфликт и в следкризисни ситуации,

н)

да подкрепи изцяло усилията на генералния секретар на ООН за по-добро определяне на концепцията на принципа отговорност за защита, да подчертава значението на предотвратяването на конфликти при насърчаването на прилагането му,

о)

да подкрепи инициативата на държавите-членки на ЕС за приемане на резолюция на ООН относно изхвърлените в морето химически оръжия и заплахата, която те представляват за екологията, здравето, сигурността и икономиката, както и относно необходимостта от засилване на международното и регионалното сътрудничество и от доброволен обмен на информация, опит и технологии,

п)

да допринесе за подобряването на капацитета на ООН за опазване на мира, за да се намали рискът от претоварване, и да насърчи включването на концепцията за изграждане на мира в миротворческите действия; да поеме инициативата за откриването на нови хоризонти за мироопазващата роля на ООН, като подчертае гражданско-военното единодействие и подобри координацията между различните регионални партньори и по-специално между ЕС и Африканския съюз,

р)

да подобри, в рамките на партньорството между ЕС и ООН, съвместното разполагане на сили в рамките на мироопазващите мисии с определен от ООН мандат; да насърчи съответните органи на ООН да укрепват в още по-голяма степен международните и регионални партньорства за омиротворяване, по-специално за да се гарантира възможно най-добрата употреба на ограничените ресурси;

с)

да се стреми към съгласувана позиция и действия на ЕС по отношение на прегледа на Комисията за изграждане на мира през 2011 г.; да подкрепи усилията за разширяване на ролята на Комисията за изграждане на мира в улесняването и гарантирането на устойчивост на мирните споразумения и да засили своята консултативна роля спрямо Съвета за сигурност,

т)

да продължи да насърчава сътрудничеството между ЕС и ООН в областта на възстановяването от кризата и да има за цел всеобхватен подход за поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и предприемане на мерки по широк диапазон от политически, икономически, социални и екологични условия, които допринасят за изострянето на конфликти в обществата,

у)

да работи съгласувано, последователно и ефективно с държавите-членки на ЕС за постигането на успешен резултат от Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г.; да се ангажира с целта за пълно ядрено разоръжаване в съответствие с резолюция № 1887 на Съвета за сигурност на ООН, която утвърждава целта за свят без ядрени оръжия, когато условията за това бъдат изпълнени и разоръжаване при строг и ефективен международен контрол; да задълбочи диалога с всички ядрени сили с цел изпълнение на обща програма и конкретен график, насочени към прогресивно намаляване до окончателното премахване на запасите от ядрени бойни глави и същевременно подобряване на средствата за проверка; да стимулира ратифицирането и влизането в сила на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО),

ф)

да подкрепи администрацията на САЩ, която заяви ангажираността си за глобално ядрено разоръжаване, насърчено от визията на президента Обама за един свят без ядрени оръжия и да а приветства различните инициативи, предприети от някои държави-членки на ЕС, за преговори в рамките на НАТО относно изтеглянето на ядрени оръжия на европейска територия в пълно сътрудничество с Русия с цел пропорционално изтегляне,

х)

да подчертае необходимостта от ефективен контрол върху оръжията, включително малките оръжия и боеприпасите, съдържащи обеднен уран и да упражни своето влияние в подкрепа на по-обхватни, по-практични и по-ефективни усилия и мерки за разоръжаване; да подчертае необходимостта от пълно прилагане на Конвенцията за забрана на химическите оръжия(КЗХО), Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия (КБТО), Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на противопехотните мини, като същевременно подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на международния режим срещу разпространението на оръжия за масово унищожаване,

ц)

да засили сътрудничеството и координацията с основните партньори в борбата срещу тероризма въз основа на пълното зачитане на международното право и правата на човека и да подкрепи многостранните усилия на ООН за борба срещу тероризма (включително стъпки за реформиране на системата на ООН за изготвяне на списъци с терористи с цел привеждането й в съответствие със стандартите на международното право относно правата на човека), както и ефективното изпълнение на глобалната стратегия за борба срещу тероризма; да увеличи усилията за постигане на съгласие по и подписване на всеобхватна конвенция относно международния тероризъм; да провежда тясно сътрудничество, когато е изложен на опасност животът на заложници,

ч)

да играе водеща роля в повишаването на ефективността на помощта за развитие на ООН, тъй като настоящата разпокъсаност може да доведе до постепенното маргинализиране на ООН като основен фактор в областта на развитието; да настоява за по-съгласувано програмиране и оперативна рамка на ООН, за да се подпомогне постигането на оптимален ефект от помощта за развитие за ООН,

ш)

да настоява кризата да не се използва като извинение за избягване или отлагане на необходимия отговор в световен мащаб на изменението на климата и влошаването на околната среда, а вместо това предприемането на действия срещу кризата да се използва като възможност за създаване на основа за нова и съвременна екологосъобразна икономика; в този контекст инициативата за зелена икономика, която беше предприета от Програмата на ООН по околната среда, следва да бъде изцяло подкрепена, а свързаните с нея дискусии относно един глобален „зелен нов курс“ да бъдат насърчени,

щ)

да подчертае необходимостта от устойчив икономически растеж и развитие,

ю)

да потвърди принципа, че политиката за подпомагане на развитието следва да се разработва в партньорство със страните бенефициенти,

я)

да потвърди, в рамките на подготовката на Конференцията за преглед на ЦХР, своя ангажимент за постигането на ЦХР до 2015 г.; да отправи настоятелен призив към всички партньори да направят същото, като подчертае факта, че донорите не изпълняват своите обещания от 2005 г. относно годишния поток от помощи и че като цяло напредъкът е твърде бавен, за да могат повечето цели да бъдат изпълнени до 2015 г.,

аа)

да прояви силно лидерство във връзка с пленарното заседание на високо равнище по въпросите на ЦХР, като в частност насърчава постигането на следните цели:

аб)

да заяви абсолютно недвусмислено, че освен морално задължение, постигането на ЦХР също така ще допринесе значително за насърчаването в международен план на благосъстоянието, стабилността, сигурността и социалната справедливост,

ав)

да подчертае, че международната общественост трябва да положи допълнителни усилия за преодоляване на неблагоприятното отражение на световната икономическа криза и изменението на климата върху развиващите се страни; да предложи новаторски механизми за финансиране, като например въвеждане на международен данък върху финансовите операции,

аг)

да поеме конкретни ангажименти за гарантиране на по-добра координация, съгласуваност на политиките и постигане на ЦХР 8, както и относно намаляването на дефицита на финансиране, с цел постигане на целите от Гленийгълс за достигане през 2010 г. на общ размер на ОПР от 154 милиарда щатски долара (по цени от 2008 г.),

ад)

да потвърди отново, в рамките на пленарното заседание на високо равнище по въпросите на ЦХР, своя колективен ангажимент за заделяне на 0,7 % от БНД за ОПР в срок до 2015 г., основан върху ясни и задължителни графици за всяка държава-членка,

ае)

да настоява средствата за ЦХР да не се използват за преодоляване на последиците от финансовата криза и изменението на климата за бедните страни, а вместо това да се мобилизират допълнителни средства и да се предприемат по-ефективни действия за постигането на целите, по които има изключително ограничен напредък, като например по ЦХР5 (здравословно състояние на майките) и ЦХР4 (детска смъртност); да съсредоточи вниманието към реактивирането на ЦХР в съответствие с програмата и пътната карта за периода 2010-2015 г.,

аж)

да насърчи разискванията във връзка с предстоящата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (СОР16) в Мексико през декември 2010 г. и да започне да изгражда консенсус за приемането на ново задължително международно споразумение относно изменението на климата за периода след 2012 г.,

аз)

да избегне организационните и структурни грешки на COP 15 в Копенхаген, която не успя да приключи със задължително международно споразумение, като предложи специфични правила за гласуване, основани на значителни мнозинства, с цел да се улесни постигането на напредък в преговорите,

аи)

да отправи настоятелен призив към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да говори от името на всички държави-членки, когато обсъжда въпроси, свързани с правата на човека, и също така призовава всяка държава-членка да подчертава единните позиции на ЕС, за да им придаде по-голяма тежест, като има предвид, че в съответствие с член 21 от ДЕС дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи, както и че подкрепата за демокрацията и правата на човека е една от целите на неговата външна дейност,

ай)

да достигне, в рамките на предварителен диалог по същество с държавите-членки на ЕС и членовете на ООН, до ефикасна и проактивна стратегия за преговори, както и до обща позиция относно прегледа на Съвета по правата на човека за 2011 г., с оглед на това, че прегледът на методите на работа ще се извърши в Женева, а дебатът за състоянието на органа ще се състои в Ню Йорк; да укрепи Третия комитет посредством универсалния му състав като комуникационен канал за свързани с правата на човека случаи, които се обсъждат от Съвета по правата на човека, като има предвид, че Третият комитет също би могъл да компенсира недостатъците на Съвета по правата на човека,

ак)

да постигне съгласие с трансрегионални партньори при прегледа на Съвета по правата на човека относно критериите за членство и да приеме насоки, които да се използват по време на избора на Съвета по правата на човека; да насърчава укрепването на Съвета по правата на човека и на специалните процедури без да се отваря пакетът за институционално изграждане и като се запази независимостта на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (ВКПЧ); да подкрепи възможността на Съвета по правата на човека на ООН да разглежда специфични нарушения на правата на човека чрез своите резолюции по страни,

ал)

да подкрепи новия помощник-генерален секретар на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ), с цел да се интегрират свързаните с правата на човека аспекти в ключовите политически и управленски решения в седалището на ООН в Ню Йорк,

ам)

да защити силно позицията, че Общото събрание на ООН трябва да продължи да разглежда специфични за отделните страни ситуации в своите резолюции, като същевременно работи за избягването на употребата на „предложения за непредприемане на действия“,

ан)

да упражни водеща роля в насърчаването и защитата на правата на човека, включително правата на членовете на уязвимите групи и на малцинствата, свободата на изразяване и свободните медии, свободата на вероизповедание, правата на детето, закрилата на защитниците на правата на човека и сътрудничеството с гражданското общество,

ао)

да се застъпи силно за поставянето на правата на човека като приоритет при формулирането на действия срещу световния финансов спад, тъй като неговото отрицателно влияние се усеща диспропорционално от вече маргинализираните сектори на населението в редица страни, в които правата на човека са ограничени значително или са напълно уронени,

ап)

да съсредоточи усилията си за укрепване на световната тенденция към премахване на смъртното наказание, като се стреми да приеме съответната резолюция относно смъртното наказание; да подкрепи всички усилия за премахването на изтезанията и по-специално да насърчи приемането на факултативния протокол към Конвенцията относно изтезанията на ООН,

ар)

да полага усилия за предоставянето на повече отговорности на жените, така че те могат да изпълнят своята съществена роля в приноса за траен мир, сигурност и помирение, както и да насърчава тяхното участие в посредничеството и разрешаването на конфликти, също така с оглед на предстоящата 10-та годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; да насърчи държавите-членки на ЕС, които все още не са предприели действия в тази насока, да изготвят национални планове за действие (НПД) за изпълнение на резолюцията,

ас)

да демонстрира своя силен ангажимент към резолюция № 1325 на Съвета за сигурност на ООН, приета през 2000 г., като вземе участие в събитията във връзка с честванията на нейната десета годишнина,

ат)

да се бори решително и с всички средства срещу изнасилването и сексуалното насилие като средство за водене на война; да защитава позицията, че за тези деяния следва да се прилагат наказания като за военни престъпления и престъпления срещу човечеството и че жертвите на такива престъпления следва да се ползват от специални програми за оказване на подкрепа; да подкрепи новоназначения специален представител на генералния секретар на ООН за борбата срещу сексуалното насилие по време на конфликти,

ау)

да положи усилия да включи отделна точка в дневния ред за 65-та сесия на ОС на ООН относно сътрудничеството между Организацията на обединените нации, регионалните асамблеи, националните парламенти и Междупарламентарния съюз (МПС), с цел да насърчи дебат относно това как депутатите, националните парламенти и регионалните парламентарни асамблеи могат да играят по-активна роля в Обединените нации, в съответствие с решението, което беше взето на 63-та сесия на ОС на ООН в неговата резолюция „Сътрудничество между Обединените нации и Междупарламентарния съюз“ (A/RES/63/24);

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/57

1.

Приема на първо четене изложената по-долу позиция;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/58

А.

като има предвид, че Европейският съюз е създал съответните законодателни и бюджетни инструменти за осигуряване на допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомага при повторното им интегриране на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г. и като се спазва надлежно МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ;

В.

като има предвид, че Литва поиска помощ във връзка със случаи на уволнения в 49 предприятия, всичките от които осъществяват дейност в сектора на производство на мебели (3);

Г.

като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

1.

Отправя искане към заинтересованите институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ;

2.

Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемане на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията;

3.

Подчертава, че нарастващият брой заявления за средства от ЕФПГ изисква допълнителни подобрения в процедурата. По тази причина призовава Комисията да обмисли по какъв начин може да бъде съкратено времето между подаването на заявление от държавите-членки и изплащането на финансовите средства и да докладва на Парламента във възможно най-кратък срок;

4.

Подчертава, че Европейският съюз следва да използва всички средства, с които разполага, за да се справи с последиците от световната икономическа и финансова криза; подчертава значението, което би могъл да има ЕФПГ за повторното интегриране на съкратените работници на пазара на труда;

5.

Подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не замества дейностите, които са отговорност на предприятията по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на предприятия или сектори;

6.

Призовава Комисията да включи в предложенията за мобилизирането на ЕФПГ, както и в годишните си доклади, точна информация относно допълнителното финансиране, получено от Европейския социален фонд (ЕСФ) и други структурни фондове;

7.

Припомня на Комисията, в контекста на мобилизирането на ЕФПГ, да не прехвърля систематично бюджетни кредити за плащания от ЕСФ, тъй като ЕФПГ беше създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове;

8.

Подчертава, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ следва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от МИС от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г.;

9.

Отбелязва, че новите предложения на Комисията за решение относно мобилизирането на ЕФПГ се отнасят до едно заявление на държава-членка, което е в съответствие с исканията на Парламента;

10.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

11.

Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/61

А.

като има предвид, че Европейският съюз е създал съответните законодателни и бюджетни инструменти за осигуряване на допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомага при повторното им интегриране на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г. и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ;

В.

като има предвид, че Литва поиска помощ във връзка със случаи на уволнения в 45 предприятия, действащи в рамките на сектора за производство на облекло (3);

Г.

като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

1.

Отправя искане към заинтересованите институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ;

2.

Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемане на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията;

3.

Подчертава, че нарастващият брой заявления за участие на ЕФПГ налага допълнително усъвършенстване на процедурата; поради това призовава Комисията да направи оценка как би могъл да бъде съкратен периодът между подаването на заявлението от страна на държавата-членка и изплащането на финансовото участие и да докладва на Парламента в най-кратки срокове;

4.

Подчертава, че Европейският съюз следва да използва всички средства, с които разполага, за да се справи с последиците от световната икономическа и финансова криза; подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ за повторното интегриране на съкратените работници на пазара на труда;

5.

Подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не замества дейностите, които са отговорност на предприятията по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли;

6.

Призовава Комисията да включи в предложенията за мобилизиране на ЕФПГ, както и в годишните си доклади, точна информация относно допълнителното финансиране, получено от Европейския социален фонд (ЕСФ) и от други структурни фондове;

7.

Припомня на Комисията, в контекста на мобилизирането на ЕФПГ, да не прехвърля систематично бюджетни кредити за плащания от ЕСФ, тъй като ЕФПГ беше създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове;

8.

Подчертава, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ следва да бъдат оценявани в контекста на общата оценка на програмите и другите инструменти, създадени чрез Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.;

9.

Отбелязва, че новите предложения на Комисията за решение относно мобилизирането на ЕФПГ се отнасят до едно заявление на държава-членка, което е в съответствие с исканията на Парламента;

10

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

11.

Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/64

A.

като има предвид, че с писмо от 24 февруари 2010 г. Съветът се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Vítor Constâncio за заместник-председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат;

Б.

като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси към Парламента пристъпи към оценяване на пълномощията на кандидата, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и в светлината на необходимостта от пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130, и като има предвид, че при провеждането на настоящата оценка комисията получи автобиографията на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник;

В.

като има предвид, че впоследствие комисията проведе на 23 март 2010 г двучасово изслушване с участието на кандидата, по време на което той направи встъпително изявление и после отговори на въпросите, поставени от членовете на комисията;

1.

Изказва пред Европейския съвет положително становище по препоръката на Съвета за назначаването на Vítor Constâncio за заместник-председател на Европейската централна банка;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет и на Съвета.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/65

А.

като има предвид, че Milan Martin Cvikl отговаря на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Milan Martin Cvikl за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, другите институции на Европейския съюз и одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/66

A.

като има предвид, че Rasa Budbergyté отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

1.

Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Rasa Budbergyté за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/66

A.

като има предвид, че Kersti Kaljulaid отговаря на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Kersti Kaljulaid за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/67

A.

като има предвид, че Igors Ludboržs отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС,

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Igors Ludboržs за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и за сведение – на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/68

A.

като взе предвид, че Szabolcs Fazakas отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС,

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Szabolcs Fazakas за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/68

A.

като има предвид, че Ladislav Balko отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Ladislav Balko за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/69

A.

като има предвид, че Louis Galea отговаря на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

1.

Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Louis Galea за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на други институции на ЕО и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/70

А.

според който Augustyn Bronisław Kubik отговаря на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Augustyn Bronisław Kubik за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на ЕС и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/70

A.

като има предвид, че Jan Kinšt отговаря на условията, предвидени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

1.

Изказва положително становище по предложението за назначаване на Jan Kinšt за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

7.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 4/71

А.

като има предвид, че Eoin O’Shea отговаря на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

1.

Изказва положително становище по предложението на Съвета за назначаване на Eoin O’Shea за член на Сметната;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.